1934_08_08 Граници на живота

[Della]

"Великото в живота"
 

Съборни беседи  от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои).  

 

 

 

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето - нов правопис

 

Съдържание на томчето - стар правопис

 

 

 

Граници на живота.*

 

*1 Петрово Послание, 4 гл.

 

Когато четете Библията, трѣбва да имате предъ видъ две нѣща: духътъ и плътьта: Духътъ подраз­бира вѫтрешния смисълъ и съдържание на про­четеното, а плътьта — буквата, външната му форма. Плътьта подразбира промѣнливия, неустойчивия животъ. Духътъ — Вѣчното, Божественото начало на нѣщата. Духътъ и плътьта коренно се различаватъ, но като се говори за тѣхъ, човѣкъ не трѣб­ва да се спира много, да ги разграничава, какво е плътьта, и какво духътъ. Въ плътьта се криятъ условия за всички видове престѫпления. Обаче, не смѣсвайте страданията причинени отъ престъпления­та, съ вѫтрешнитѣ, по-високитѣ страдания. Стра­данията сѫ преходенъ периодъ отъ плътьта къмъ духа. Страданията сѫ граници между плътьта и духа. Който не може да мине презъ тази граница, той не може да влѣзе въ духа. Нѣкой се смущава, без­покои, защо му идватъ страдания. Aко не страда, човѣкъ не може да мине отъ неустроеното, отъ нечистото, отъ държавата на плътьта къмъ мѣстото на духа. Въ нечистотата, въ неустроеното нѣма животъ. Следователно, смъртьта царува въ плътьта, а животътъ — въ духа.

 

Какво е смъртьта и какво—животътъ? Смърть­та е сѣнка на живота. Обаче, не за всѣкиго смърть­та е сѣнка. Смъртьта е сѣнка за праведния, адъ за грѣшния. И страданието не е за всѣкиго. Единъ се мѫчи, другъ се труди, а трети страда. Който страда, само той минава отъ плътьта въ духа, отъ неразумния въ разумния животъ, който е организиранъ. Разумниятъ животъ е безъ противоречия, безъ сѣнки. Когато боледува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ се намира въ страданията на плътьта. Ка­то страда, по този начинъ той изучава законитѣ на живота. Всѣка болесть показва, че е нарушена нѣкоя добродетель. Болката на очитѣ, на главата, на гърдитѣ, на стомаха, както и на всички остана­ли удове въ организъма, показва, че тия удове сѫ лишени отъ нѣщо. Щомъ придобиятъ това, което имъ липсва, здравословното състояние ще се възстанови.

 

Така трѣбва да гледа човѣкъ на всички явле­ния въ живота. Съвременнитѣ хора искатъ да разбератъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота е въ това, да живѣешъ. Ако не живѣешъ, какъвъ смисълъ може да има животътъ? Ако не живѣете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размѣствате буквитѣ й, или чоплите съ игла всѣка буква, да видите, какво има подъ нея. Какво ще остане отъ Библията? Библей­ска каша. При това положение, вие трѣбва да намѣрите онѣзи, които сѫ писали Библията на вре­мето си, тѣ да ви помогнатъ. Сѫщото нѣщо става, когато размѣствате въ ума си всички ваши поня­тия за живота и за природата. Това не е нищо дру­го, освенъ сѫщата библейска каша.

 

Често вие мислите, че сте постигнали нѣщо, че много сте придобили. На другия день, обаче, обръщате всичко съ главата надолу и се чувствувате грѣшенъ. Какъ ще си обясните това противо­речие? Единъ моментъ се чувствувате чистъ и светъ, добъръ човѣкъ, а следния моментъ се чув­ствувате нечистъ, грѣшенъ и лошъ. Ще изясня това противоречие съ следния примѣръ. Майка облича детето си съ чисти дрехи. Отдето мине, на всички обръща внимание, всички му се радватъ. Покрай това дете минава друго, което носи въ рѫка кофа съ нечиста вода. Вдига кофата съ нечистата вода и я излива върху детето съ новитѣ дрехи. Отъ то­зи моментъ, кой какъ мине покрай него, бѣга на­страна. Това дете започва да се чувствува нечисто, грѣшно. Питамъ: въ сѫщность, то по-грѣшно ли е сега, отколкото преди заливането му съ не­чистата вода? Вѫтрешно то е пакъ толкова чи­сто, колкото и по-рано, но външно, дрехитѣ му сѫ нечисти. Детето трѣбваше да бѫде толкова пред­видливо и умно, че отдалечъ още да схване, какво мисли другото, съ кофата въ рѫка, и да избѣга отъ него. Кое е това дете? Дяволътъ. Когато сре­щнете дявола, не се хвалете предъ него, че имате нови дрехи. Той всѣкога носи въ рѫката си кофа съ нечиста вода, и щомъ види нѣкой чистъ, добре облѣченъ човѣкъ, залива го съ нечиста вода. Сре­щнете ли дявола, отдалечъ още бѣгайте отъ него.

 

Казвате: Какво представя дяволътъ? Дяво­лътъ е символъ на злото, на изкушението, на отрицателното въ живота. За да не правите връзка съ дявола, не мислете за него. За каквото мислите, съ това се свързвате, това привличате. И когато мразите нѣкого, вие пакъ се свързвате съ него и го привличате къмъ себе си. Вие не обичате злото, но то казва: Колко време сте живѣли при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днесъ ме избѣгвате? Защо сте толкова непризнателни ? Забравихте ли, че азъ ви научихъ да разбирате свѣта? Така изрежда дяволътъ своитѣ заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е простъ, той е първокласенъ философъ, благодаре­ние на което изопачава доброто въ човѣка. Щомъ влѣзе въ него, той разбърква ума, сърцето и во­лята му, вследствие на което човѣкъ вижда свѣта наопаки.

 

Казвате: Щомъ е така, защо е създаденъ дяволътъ? — Не питайте това, но задайте си въ­проса, защо вие сте създадени. Дяволътъ е свободенъ да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорность се отнася до самитѣ васъ. Когато дяволътъ дойде при васъ да ви изкушава, вие ще му кажете: „Махни се, сатана, оттукъ. Азъ мисля, както Богъ мисли, и върша Неговата воля." Яко не мислите така, страданията едно следъ друго ще ви следватъ. Това не значи още, че човѣкъ не трѣбва да из­учава живота и на по-низкитѣ отъ себе си сѫще­ства. Той има право да прониква въ живота на сѫщества по-низки отъ себе си, но трѣбва да бѫде внимателенъ, да не падне въ тѣхния животъ. Защо? Защото този животъ не отговаря на него­вия и ще му причини голѣми мѫчнотии и страда­ния, докато излѣзе отъ него.

 

И тъй, духътъ е Божественото начало въ човѣка, което организира, работи и повдига него­вия животъ. Той води човѣка къмъ онази пълнота на живота, къмъ която се стреми неговата душа. Само въ живота на духа човѣкъ ще придобие истински знания: познаване на Цѣлото и позна­ване на частитѣ. Цѣлото се познава отдалечъ, а частитѣ — отблизо. Понѣкога вие искате да из­учите Цѣлото отблизо и се приближавате къмъ него. Цѣлото по никой начинъ не може да се из­учи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучаватъ само частитѣ. И тогава, като се приближите до частитѣ, една отъ тѣхъ ще хвърли сѣнка предъ очитѣ ви, и вие ще видите само нея. Тази малка часть, обаче, не представя Цѣлото. Напримѣръ, като мислите за добрия човѣкъ, вие казвате, че добъръ е само онзи, който прави добро. Добриятъ човѣкъ не прави само добро, но той мисли добре и чувствува добре. Има още редъ качества, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували, какво нѣщо е добриятъ човѣкъ. Апостолъ Павель е казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Сѫщото може да се каже и за добрия човѣкъ: „ Нито на умъ е дохождало на човѣка, какво нѣщо е доброто." Велико нѣщо е доброто! Да живѣешъ въ доброто, значи да живѣешъ въ рая.

 

Мнозина се интересуватъ отъ живота въ рая и питатъ: И въ рая ли отношенията между хората сѫ такива, каквито на земята? Има ли въ рая мѫже и жени, майки, бащи и деца, както на зе­мята?— Ако си представяте живота въ рая, като този на земята — отношения между мѫже и жени, майки, бащи и деца — и животътъ тамь ще бѫде сѫщата каша, като тази на земята. Докато сте на земята, доволни или недоволни, вие ядете кашата, която майка ви бърка. Нѣкога сте доволни отъ тази каша, а нѣкога не сте доволни. Защо? За­щото има сладки каши, има и горчиви каши. Всички желаятъ сладкитѣ каши.

 

Сега, размишлявайте върху живота на небето, и нека всѣки отъ васъ си представи този животъ и после да го опише. Нѣкои искатъ да си представятъ, какъ живѣятъ сѫществата на небето. За да разберете живота на небето, първо трѣбва да забравите отношенията, които сте имали помежду си, като жители на земята. Тамъ ще видите, че вашитѣ майки, бащи, братя и сестри не сѫ били никакви майки, бащи, братя и сестри. Това сѫ отношения между кукли. Щомъ забравите тѣзи стари отношения, ще започнете да изучавате новитѣ отношения—отношения между душитѣ. Когато забравите старитѣ си бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намѣрите своя истински Баща; тогава само ще намѣрите опорната точка въ жи­вота; тогава само ще намѣрите смисъла на живота.

 

Докато живѣете на земята, вие ще имате нужда и отъ майка, и отъ баща, и отъ братя, и отъ сестри. Кой отъ кого има нужда: майката отъ детето, или детето отъ майката ?—Детето, разбира се. Защо?—Защото е слабо. Детето нѣма сила да се облѣче, да се изпере, да се нахрани. Когато е чиста, дрехата може да се изпере само съ студена вода. Обаче, когато е нечиста, нужно е топла вода и сапунъ. Защо е нуженъ сапунътъ? Да раз­тваря мазнинитѣ. Тъй щото, когато поставятъ чо­вѣка на огънь, това показва, че той има много мазнини, много непотрѣбни вещества. Сама по себе си, ризата е чиста, но въ междинитѣ й сѫ вмъкнати мазнини, утайки, които сѫ непотрѣбни и трѣбва да се изчистятъ, да се изхвърлятъ навънъ. Празнитѣ пространства, шуплитѣ на ризата сѫ не­обходими, защото презъ тѣхъ минава въздухъ, който прониква въ тѣлото. Щомъ се запушатъ шуплитѣ съ нечистотии, ризата непременно трѣбва да се изпере. Иначе, въздухътъ не може да про­никва презъ тѣлото, и отъ това организъмътъ се разстройва. Когато нечистотиитѣ, кальта, утайкитѣ въ човѣшкия организъмъ се увеличатъ, Боже­ствената Любовь не може да прониква вѫтре, а съ това се създаватъ редъ нездравословни състояния. Само Божията Любовь носи здраве за човѣка.

 

Нѣкои хора обичатъ да затварятъ прозорцитѣ на кѫщитѣ си. Това е все едно, да запушватъ шуплитѣ на своитѣ ризи, да не влиза презъ тѣхъ въздухъ. Не, благодарете когато шуплитѣ на дрехитѣ ви сѫ отворени, за да стане провѣтряването правилно. Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освенъ отваряне на нѣколко хиляди пори въ човѣшкото тяло. Като се видите въ това положение, казвате: Какво ли ще излѣзе отъ мене? Радвайте се на тия отворени пори! Всички хора говорятъ за здравето, препорѫчватъ разни методи за запазване на здравето, си, но като дойдатъ до опититѣ, виждать, че това, което сѫ проповѣдвали и разбирали, сега не го разбиратъ. Докато е здравъ, човѣкъ препорѫчва тър­пение на другитѣ хора, казва имъ да търпятъ, ако искатъ да се излѣкуватъ. Щомь тѣ заболѣятъ, проповѣдьта имъ пропада. На другитѣ проповѣдватъ търпение, а тѣ сами не могать  да търпятъ. Силата на човѣка седи въ следното: самъ да из­пълни това, което на другитѣ проповѣдва. Всѣка болесть служи за изпитание на човека, да провѣри неговото търпение. Болестьта не е нищо друго, освенъ инспекторъ, който дохожда да провѣри и изпита, какъ е устроено тѣлото на даденъ човѣкъ, каква е издържливостьта на нѣкои удове отъ организма му и т. н. Той провѣрява, дали тѣлото е укрепнало, или не. Всѣко изпитание има за цель да опита човѣка, какво и колко нѣща е придобилъ въ живота си.

 

Казвате: Докога ще идватъ изпитанията и страданията въ живота ни ? — Докато се усъвършенствувате. Невидимиятъ свѣть не търпи никакви дефекти. Докато човѣкъ грѣши, докато има дефек­ти, все ще има нѣкой да го ревизира. Всѣка погрѣшка въ живота на човѣка трѣбва да се отстра­ни, т. е. да се изправи. Защо? — Понеже сега се строи нѣщо съвършено ново, което трѣбва да бѫде безъ погрѣшки. Вие не виждате новото, кое­то се строи въ васъ, вследствие на което изпадате въ голѣми противоречия. Безъ новото, което сега се строи, никой не може да бѫде щастливъ. До­като новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци. Съгради ли се новото, никакъвъ чукъ нѣма да се чуе, никакъвъ данъкъ нѣма да се плаща. Мнозина питатъ, не може ли безъ страдания. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да се пита, не може ли безъ рѫце, безъ крака, безъ очи, безъ уши? И безъ рѫце може, и безъ крака може, и безъ очи може, и безъ уши може, но какво ще остане тогава отъ човѣка ? Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото стра­дание, или противоречие ви дойде, намѣрете не­говия смисълъ. Каквато болка ви дойде, намѣрете нейния смисълъ. Всички противоречия, страдания, болки не сѫ нищо друго, освенъ чистене. Чисте­нето пъкъ е процесъ на животъ. Дето има жи­вотъ, тамъ има и чистене.

 

Следователно, страданията, противоречията сѫ граница за преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Човѣкъ не може да влѣзе въ Божествения животъ, докато не мине презъ страданието, като процесъ на чистене. Който се чисти, той минава въ държавата на духа, той става свободенъ гражданинъ. Радвайте се,тогава, на чистенето. — Кол­ко време ще се чистимъ? — Това не трѣбва да ви интересува.—Дълго време ли ще трае процесътъ на чистенето? — Колко време се употрѣбява за изпиране на една нечиста риза ? Нѣкои могатъ да изператъ ризата си само за половинъ часъ, но отъ търкане могатъ да я скѫсатъ. Други пъкъ мо­гатъ да я изператъ въ продължение на нѣколко часа, като я киснатъ предварително въ сапунена вода; после я ператъ съ сапунъ въ нѣколко води, докато най-после я изсушатъ и изгладятъ. По-до­бре перете ризата си бавно, да не я скѫсате ско­ро. Не се отегчавайте отъ работата си. Духътъ, който живѣе въ васъ, не се отегчава, затова и вие не трѣбва да се отегчавате. Духътъ ви казва:Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, азъ самъ ще свърша тази работа. Въ погрѣшкитѣ си хората сѫ бавни, а щомъ дойде до изпра­вянето имъ, тѣ бързатъ, искатъ моментално да ги изправятъ. Както бавно, продължително сѫ грѣшили, така ще се въорѫжатъ съ търпение, бавно ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Много време се изисква за съграждане на доброто въ човѣка: не единъ, два, или нѣколко деня, но години сѫ ну­жни за това. Всѣка добродетель, която човѣкъ е изработилъ въ себе си, се е подхранвала, съгра­ждала съ години наредъ. Това не става въ единъ день, нито въ една година, или въ единъ животъ. Не само това, но хиляди разумни сѫщества сѫ работили върху човѣка, помагали сѫ му, за да изгради въ себе си красивото, великото, което днесъ виждаме. Нѣкои казватъ, че духътъ всичко ще донесе. — Духътъ всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нѣмате мѣсто въ себе си да ту­рите това, което той носи? И свѣтлината носи много нѣщо на мравката, но какъ я използува тя? Тя ще задържи въ себе си толкова свѣтлина, кол­кото е нейната възприемчивость. И обикновениятъ човѣкъ възприема свѣтлината, и светията въз­приема свѣтлината, обаче, всѣки я използува споредъ степеньта на своето развитие.

 

Стремете се да разширявате съзнанието си. Казвате: Не се ли е разширило досега съзнанието ни? Да задавате такъвъ въпросъ, това значи да живѣете въ закона на ограничението. Разширява­нето на съзнанието е непреривенъ процесъ, свързанъ съ повдигането на човѣка. Колкото по-високо се повдига човѣкъ, толкова и хоризонтътъ на неговото разбиране и знание трѣбва да се раз­шири. Той трѣбва да разбира закона на Цѣлото и закона на частитѣ. Цѣлото е Богъ, частитѣ сѫ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най- голѣмитѣ. Щомъ разбере тѣзи два закона, човекъ може да опредѣли своитѣ отношения къмъ Цѣлото и къмъ неговитѣ части. Всѣки моментъ частьта мѣни своята служба, своето мѣсто, тя не остава два момента на едно и сѫщо мѣсто; постоянно се движи къмъ Цѣлото, да се учи отъ Него. Тя заема мѣстото и службата на различни органи. И вие, като части на Цѣлото, откакъ сте слѣзли на земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се измѣнили много. Въ първо време сте заемали малки служби, но кол­кото по-нагоре сте се качвали, толкова по-голѣми служби сте заемали, съ по-голѣми и тежки отго­ворности, докато сте дошли до положението, при което днесъ се намирате.

 

Сега казвате: Остарѣхме вече, не можемъ повече да работимъ. — Какво нѣщо е старостьта? Старостьта показва, че службата на човѣка е голѣма, товарътъ му — тежъкъ, обиколенъ е съ много хора, и затова казва, че не знае, какво да прави. Вие сте остарѣли по единствената причина, че сте се занимавали съ много работи. Злото не е въ това, че сте остарѣли, но като сте остарѣли, не сте могли да изперете дрехитѣ си. Знаете ли, колко е мѫчно, старъ човѣкъ да пере дрехитѣ си? Виждали ли сте, какъ старъ човѣкъ пере дрехитѣ си? Малкото дете и стариятъ си приличатъ въ едно отношение, а именно: малкото дете и стариятъ човѣкъ сами не могатъ да се ператъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че сами се ператъ. Не, тѣ се лъжатъ. Съвременнитѣ хора сѫ деца, които и до днесъ още майкитѣ и бащитѣ имъ ги ператъ. Тѣ мислятъ, че сѫ силни и сами могатъ да се ператъ. Не, майкитѣ и бащитѣ имъ ги ператъ. Майкитѣ и бащитѣ имъ, това е Духътъ, Който ги пере. Щомъ Той се оттегли, тѣ ще видятъ, че представятъ или малко дете, или стари дѣдо и баба. Стариятъ трѣбва много да работи. Обаче, като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждитѣ гърбове. Истинското положение, въ което човѣкъ трѣбва да се намѣри, е това, което Христосъ е изказалъ въ стиха: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ новия животъ, въ Царството Божие." Съ други думи казано: Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да преминете презъ границитѣ на страданието, за да влѣзете въ царството на Духа. Време е вече да влѣзете въ това царство. Ето защо, не гледайте на страданията като на мѫчение, но като на пре­ходни състояния, които водятъ отъ скръбь къмъ радость.

 

Сега, размишлявайте върху това, което ви се каза днесъ. И каквото намислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да въз­приемете отъ всичко казано, а не това, което ви се е дало.

 

Изпѣйте пѣсеньта „ Богъ е Любовь."

 

 

2. Беседа отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1934 г. 5 ч. с.

Витоша—(Яворови присои).