Search the Community

"Великото в живота" Съборни беседи от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето - нов правопис Съдържание на томчето - стар правопис Животъ, знание и свобода.* *Йоана 3:1 — 13. Съвременниятъ свѣтъ страда отъ дезорганизиране. Защо? - Защото въ разбиранията на съвременнитѣ хора за живота нѣма единство, което да ги сплотява. Изобщо, всички хора уреждатъ жи­вота си тъй, както разбиратъ. Каквото и да говорятъ, както и да се изявяватъ външно, вътрешно всѣки постъпва, както разбира. Колкото и ка­квото да се проповѣдва на вълка, все вълкъ си остава. Той си знае своето. Колкото и каквото да се проповѣдва на овцата, въ разбиранията си тя пакъ овца си остава. Въ нѣкои отношения мнозина даватъ овцата за примѣръ. Наистина, по характеръ тя е мека, нѣма грубия характеръ на въл­ка, но е нечиста. Дето живѣе, тамъ остава нечистотиитѣ си. Азъ взимамъ вълка и овцата като два типа въ живота. Нѣкои хора иматъ разбирания и характеръ като тия на вълка, а други - като на овцата. Отрицателната чърта на вълка е грубостьта, а на овцата - нечистотата. Положителната чърта на овцата е щедростьта: тя дава млѣкото, вълната си, а понѣкога и децата си. Вълкътъ, обаче, не е щедъръ. Добрата чърта на вълка е, че не дава мѣсто на паразити въ себе си. Паразититѣ се страхуватъ отъ вълка. Ако направите кожухъ отъ вълча кожа, никакви паразити нѣма да влѣзатъ въ него. Енергията на вълка е потрѣбна за природата. Ако вълкътъ не бѣше полезенъ, при­родата не би го търпѣла, той не би съществувалъ. Веднъжъ съществува, той има известно предна­значение, както за природата, така и за човѣшкия животъ. Каменарьтъ, който троши камънитѣ, желѣзарьтъ, който кове желѣзото, земедѣлецътъ, който оре земята, се нуждаятъ отъ енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсѣкѫде, де­то трѣбва да се пробива пѫть.И обратно: тамъ, дето силитѣ трѣбва да се организиратъ, е необхо­дима енергията на овцата. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ органи­зиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричатъ това начало Богъ. Като атри­бути, присѫщи на това начало сѫ: животъ, знание и свобода. Значи, животътъ, знанието и свободата излизатъ отъ това вѣчно Начало, отъ Бога. Чо­вѣкъ може да добие животъ, знание и свобода само отъ Бога - отъ никое друго сѫщество не може той да добие тѣзи нѣща. Всичкитѣ погрѣшки на хората се заключаватъ въ това, че търсятъ жи­вота, знанието и свободата тамъ, дето тѣ не сѫществуватъ. Вследствие на това, въ тѣхъ се зара­жда вѫтрешно недоволство. Вѫтрешното недовол­ство е признакъ на това, че хората не вървятъ въ правия пѫть. Нѣкой казва, че е недоволенъ отъ живота. — Той е недоволенъ отъ живота, защото го нѣма въ себе си. Другъ е недоволенъ отъ зна­нието, защото го нѣма въ себе си. Трети пъкъ е недоволенъ отъ свободата, защото я нѣма въ себе си. Ако има въ себе си живота, знанието и сво­бодата, които изтичатъ отъ Бога, той щѣше да бѫде напълно доволенъ. Като се говори за доволството, мнозина се натъкватъ на мисъльта, че доволниятъ човѣкъ нѣма потикъ за работа. Не, тази мисъль е погрѣшна. Животътъ започва съ доволството. Трѣбва човѣкъ да е доволенъ отъ всичко, което му е дадено, за да нѣма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго опредѣлена цель, къмъ която ще се стреми. Каква ще бѫде тази цель? Каква е цельта на художника? - Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира природата, какъвъ художникъ ще излѣзе отъ него? Каква е цельта на техника? - Да мисли, докато изнамѣри такава форма, която съответствува на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великитѣ принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъвъ смисълъ ще има вашиять животъ? Безъ това разбиране за живота, за знанието и за сво­бодата, колкото и да се стремите къмъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ нѣщо външно за васъ — дреха, накитъ, съ които можете само да се представите, безъ да внесатъ въ васъ нѣкакво вѫтрешно, дълбоко съдържание и смисълъ. Въ сѫщность, животътъ има външна страна, но тази негова страна не представя още истинския животъ. Истинскиятъ животъ е нѣщо постоянно, установено, което не се подава на никаква промѣна. Въ ка­квато форма и да се постави, голѣма или малка, животътъ не се измѣня, той остава единъ и сѫщъ, Съвременнитѣ хора искатъ да измѣнятъ живота си, вследствие на което нѣкой мисли, че е успѣлъ да направи това и казва, че измѣнилъ живота си. Това е криво разбиране. Животътъ никога не се измѣня. Когато казвате, че искате да измѣните живота, това подразбира, че търсите такава фор­ма, въ която може той да се прояви. Ако не намѣрите форма, съответна на неговитѣ изисквания той ще се прояви, както знае. Щомъ се говори за живота, въ връзка съ него се повдига въпросътъ за човѣка. Що е човѣкъ? - Човѣкъ е сѫщество, което мисли. Това е общъ изводъ. Съ други думи казано: всѣка мисъль, при­ложена въ живота, е изразъ на човѣка. Ако не може да прояви своя животъ, своето знание и своята свобода, човѣкъ се намира още въ заро­диша, въ зачатието на своята форма. Христосъ казва: „Ако Отецъ ми е съ васъ, вие ще правите дѣла, каквито и Той прави." Сле­дователно, вие нищо не можете да направите, ако Богъ не е съ васъ. Не мислете, че можете да за­ставите Бога да дойде при васъ. Не, вашата за­дача е само да не противодействувате на Бога - нищо повече. Какво правите вие? Отъ една страна Му противодействувате, а отъ друга - искате да Му покажете начинь, пѫть, какъ да се прояви въ васъ. Това е човѣшка работа. Всичката филосо­фия на живота се заключава въ следното: Не противодействувайте на Бога, когато се проявява въ живота, въ знанието и въ свободата.- Какъ се изразява това противодействие? - Който не люби, той противодействува на Бога. Който противодействува, той се излага на вѫтрешна борба, отъ която излиза победенъ. Когато слабиятъ воюва съ силния, той всѣкога остава победенъ, стъпканъ. Ако невежиятъ се бори съ знаещия, той всѣкога ще бѫде стъпканъ. Ако робътъ се бори съ сво­бодния, той сѫщо така ще бѫде стъпканъ. Когато нѣкой ви тъпче, трѣбва да намѣрите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нѣмате стремежъ къмъ свободата. Свободата обича истината, знанието - мѫдростьта, а животътъ - любовьта. Ако нѣмате любовь въ себе си, животътъ въ васъ не може да се развива; ако нѣмате обичь къмъ мѫдростьта, знанието въ васъ не може да се раз­вива; ако нѣмате любовь къмъ истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единствениятъ методъ да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трѣбва да се стремите къмъ из­работване на вѫтрешни методи за работа. Всички очакватъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги научи на нѣщо. Учительтъ може да предаде нѣкакъвъ урокъ на ученицитѣ си, но ако тѣ не приложатъ това, което имъ е предадено, знанието ще остане не­разбрано за тѣхъ. За учителя, или за професора е ясно това, което преподава, но ако ученицитѣ му не учатъ и не прилагатъ, това знание ще остане безпредметно. Тѣ нѣма да се домогнатъ до онова, което имъ е потрѣбно въ живота. Мно­зина мислятъ, че ще дойде день, когато ще се освободятъ отъ ограниченията въ живота, ще влѣзатъ въ Царството Божие, дето царува радость, миръ и веселие. Вѣрно е това, но работа се из­исква отъ всички. Затова, именно, азъ ви давамъ методъ, който може да ви помогне за постигане на вашитѣ идеали. Щомъ приложите този методъ, още днесъ можете да влѣзете въ Царството Бо­жие, още днесъ Богъ, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора могатъ да посетятъ дома ви. Кога ще дойде това нѣщо за другитѣ хора, не е важно. За васъ може да дойде още днесъ. Какво искате: да дойде Царството Божие за всички хора изведнъжъ, или да дойде първо за васъ? Едно трѣбва да знаете: Царството Божие е дошло отдавна за свѣта, за Цѣлото, защото Богъ живѣе въ Цѣлото. За частитѣ, обаче, частно за човѣка, Царството Божие още не е дошло. Като части, хората трѣбва да се обединятъ въ едно цѣло, да се организиратъ, за да разбератъ великия законъ на живота. Мнозина подържатъ идеята, че Богъ е непостижимъ, че не обръща внимание на тѣхъ, като малки величини въ живота. Питамъ: Защо вие обръщате внимание на малкия си пръстъ? - Защото е часть отъ рѫката ви, а тя - часть отъ цѣлото тѣло. Ако този пръстъ се отдѣли отъ рѫката ви, и да искате, не можете да му обърнете внимание. Следователно, докато сте часть отъ Бога, Той всѣкога ще ви обръща внимание. Щомъ сте часть отъ Бога, вие всѣкога ще бѫдете на работа. Затова е казано: „Ние сме съработници съ Бога." Който е съзналъ тази истина, той никога не може да противодействува на Божията работа, на Божия планъ. И като свърши работата, която му е опредѣлена, човѣкъ може да си почине. Въ почивката само той е свободенъ. И тъй, животъ, знание и свобода - за физи­ческия животъ. Любовь, мѫдрость, истина - за духовния животъ на човѣка. Всички хора говорятъ за любовьта, като основа на живота и къмъ нея се стремятъ. Майката обича детето си. Защо? - За­щото има нѣкаква връзка къмъ детето си. За зна­нието ли го обича? - Не. Детето се ражда невежо, не знае да говори, постепенно се учи да приказва. Та­кова, каквото е детето, майката го обича. Често въ хората се заражда желание да бѫдатъ силни, учени, богати, независими, равни на Бога. Ако постигнатъ всичко това, ще излѣзе, че Богъ е несъвършенъ. Тѣ едва ли не мислятъ, че всичко могатъ да постигнатъ. Едно трѣбва да се знае: детето символизира онова начало въ човѣка, което се стреми къмъ развитие, къмъ усъвършенствуване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Богъ обича човѣка. Майката вижда въ детето си ония сили, способности, които Богъ е вложилъ въ него и се радва, че единъ день то ще се повдигне, ще израсте. Тя казва: Каквато съмъ азъ, такова ще стане и моето дете. Започва да прави опити съ него, - единъ, два, три, петь, десеть, докато единъ день види, че детето започва да проявява живота, знанието и свободата по сѫщия начинъ, както тя ги проявява. Докато е при майка си, детето се развива свободно, безъ да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява въ обичьта на майка, си и затова расте. Който мо­ментъ се усъмни въ любовьта й, то се спъва и престава да се развива. Сѫщото може да се каже и за васъ. Който моментъ се усъмните въ любовьта на Бога, ваше­то развитие спира. Ако слуша майка си, детето ще постигне всичко, каквото тя желае. Щомъ постигне това, което майката желае, то ще по­стигне и своитѣ желания. Това е законъ. Следо­вателно, ако и вие работите за постигането на Божиитѣ желания, ще постигнете и своитѣ. Който разбере този законъ, той трѣбва да го приложи, да види неговитѣ резултати. За тази цель впрег­нете страданията, недоразуменията, лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри въ васъ на работа! Не ги избивайте, но работа имъ дайте! Вие сте пуснали вашитѣ вълци и овце на свобода, да правятъ, каквото искатъ. Вълцитѣ, поради своята грубость и жестокость, сѫ унищожили часть отъ живота. Овцетѣ, поради своята нечистота, сѫ изцапали всички мѣста, дето кракътъ имъ е стѫпалъ. За да не ставатъ тия нѣща, впрегнете и вълцитѣ, и овцетѣ на работа! Кой е най-голѣмиятъ вълкъ въ човѣка? - Не­доволството. Коя е най-голѣмата овца въ човѣка? - Доволството. Вълкътъ е недоволството, а овцата - доволството. Азъ взимамъ вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при васъ недоволството - вълкътъ, впрег­нете го на работа. Дойде ли доволството - овцата, впрегнете я на работа. Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще придобиете три нѣща, необходими за васъ: животъ, знание и свобода. Изпѣйте пѣсеньта „Богъ е Любовь." 4. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1934 г. 5 ч. с. Витоша — (Яворови присои.)

"Великото в живота" Съборни беседи от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето - нов правопис Съдържание на томчето - стар правопис Противоречия и възможности.* *Деяния на Апостолитѣ, 7 гл. Въ човѣшкото естество сѫществуватъ три голѣми противоречия и три голѣми възможности, отъ които произтичатъ всички нещастия и блага за човѣка. Отъ противоречията произтичатъ всички страдания, а отъ възможноститѣ — всички блага. То­ва е такава философия, за предаването на която сѫ нужни не само день-два, но най-малко хиляда годи­ни. Тѣзи хиляда години сѫ необходими за предава­нето само на една лекция отъ цѣлата философия. Представете си тогава, колко години сѫ необхо­дими за цѣлата философия! За да си представи човѣкъ, каква е тази философия, нѣкои учени я сравняватъ съ вѣчностьта. Какво нѣщо е вѣчностьта? За да си съставите понятие за вѣчностьта, ще приведа аналогията, съ която си е послужилъ единъ отъ древнитѣ мѫдреци. Той казва: За да имате понятие за вѣчностьта, представете си една голѣма земя съ 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази зе­мя е нѣщо подобно на голѣмъ островъ, на кой­то всѣка година прелита една птица; тя взима по една малка частица отъ нея и я занася на друго мѣсто. Колкото време се употрѣби, за да се пре­несе земята на това мѣсто, толкова време трае първата секунда на вѣчностьта. Често вие се натъквате на известни противо­речия, но не знаете тѣхния произходъ. Сѫщо така изживявате известно недоволство, скръбь, умраза, но отде сѫ дошли тия чувства, тия състояния, не знаете. Напримѣръ, вие не знаете, че умразата е отъ висока култура. Защо? — Защото съще­ствата отъ низка култура, каквото е, напримѣръ, глистея, не познаватъ това чувство. Да мразишъ, да завиждашъ, за това се изисква доста висока култура. Само умниятъ човѣкъ е способенъ да мрази, да завижда, да върши престѫпления. За да направи едно престъпление, понѣкога човѣкъ мисли години, планува, решава, до­като най-после го извърши. Умъ се иска за престѫпленията. Колко време е мислилъ човѣкъ, до­като направи ножа! Да се направи единъ ножъ, съ такава форма, каквато днесъ има, това съставя цѣла епоха въ развитието на човѣчеството. Който пръвъ е измислилъ ножа, той е ималъ предъ видъ благото, спасението на човѣчеството. Наистина, ножътъ и до днесъ е благо за човѣка, но сѫщевременно той е и негово нещастие, защото го за­робва. Отъ една страна ножътъ може да спаси човѣка, а отъ друга — да го зароби. Тази работа прилича на спасителя на единъ търговецъ, който дошълъ ужъ да го спасява, а го насилилъ и взелъ паритѣ му. Това се разправя въ единъ анекдотъ. Двама разбойници нападнали единъ търговецъ, съ цель да го обератъ. Въ това време дошълъ трети, съ желание да освободи търговеца отъ разбойницитѣ. Той изпѫдилъ разбойницитѣ и завелъ тър­говеца у дома си, като му казалъ: Сега ще ми дадешъ всичко, каквото имашъ въ себе си и ще благодаришъ, че те избавихъ отъ рѫцетѣ на разбой­ницитѣ.— Какво добро направилъ той на търговеца? И той постѫпилъ като двамата разбойници. Ако търговецътъ се бѣше противопоставилъ да му даде паритѣ, които ималъ въ джоба си, и той щѣше да постѫпи като разбойницитѣ. Казвамъ: характерътъ на хората се познава при изпитанията въ живота. Много родители, напримѣръ, се радватъ на малкитѣ си деца, считатъ, че тѣ сѫ ангелчета. Дайте на едно отъ тия ангел­чета една ябълка и после му я поискайте назад, ще видите, доколко това дете е ангелче. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е светия. Дайте на този чо­вѣкъ една кѫща и следъ време се опитайте да му я вземете. Този светия веднага ще каже: Защо взимате кѫщата ми? Нали за Бога я дадохте? То­ва не е светийство. Нѣма защо да задържа той кѫщата за Бога. Богъ не се нуждае отъ никакви кѫщи. Истинскиятъ светия ще каже: Заповѣдай, братко, вземи кѫщата си. Азъ и безъ кѫща мога да живѣя. Изобщо, въ даването човѣкъ се изпитва. Нѣкой даде нѣщо, или направи нѣкакво добро и после казва: Много дадохъ, излъгахъ се. — Това показва, че ти си съгрѣшилъ. Когато човѣкъ дава повече или по-малко, отколкото трѣбва, и въ два­та случая грѣши. Той трѣбва да дава точно, кол­кото е опредѣлено. Когато прави добро, човѣкъ никога не трѣбва да съжалява, но всѣкога съ радость да си спомня, че е направилъ нѣкакво добро. Ближниятъ, на когото е направилъ доброто, сѫщо така съ радость трѣбва да си спомня за направеното добро. Истинско добро е това, което предизвиква радость въ Бога, въ ближния ти и въ самия тебе. Ако при всѣко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радость, то не е напра­вено, както трѣбва. Въ 7 гл. отъ Деянията на Апостолитѣ се го­вори за историята на еврейския народъ, за живота и изпитанията на Иосифа. Отъ цѣлата глава се вижда, какви сѫ били тогавашнитѣ евреи. Яковъ ималъ 12 сина, единъ отъ които билъ Иосифъ. Той сънувалъ два съня, които разказалъ на баща си и на братята си, съ което събудилъ тѣхната зависть: тѣ го продали на търговци, които оти­вали за Египетъ, а следъ това напръскали дрехата му съ кръвь отъ животно, да докажатъ на баща си, че Иосифъ билъ изяденъ отъ звѣръ. Съ това тѣ дали добъръ урокъ на Иосифа, да разбере, какъ може 11 братя да му се покланятъ, какъ може баща да му се кланя. Иосифъ вѫтрешно проявилъ щеславие. Не е трѣбвало да разказва той сънища­та си нито на братята си, нито на баща си. Съни­ща сѫ това, тѣ не сѫ нѣщо реално. Обаче, братята му завидѣли, какъ е възможно да дойде день, когато тѣ да му се поклонятъ. Отъ втория сънь пъкъ ба­ща му се докачилъ и казалъ: Нима ти ще ни станешъ господарь, че ще трѣбва и азъ, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме? Днесъ всички хора правятъ сѫщата грѣшка, като тази на Иосифа и на 12-тѣ отци на Израиля, неговитѣ братя. Иосифъ ималъ известни слабо­сти, за които трѣбвало да отиде въ Египетъ, а после да лежи две години въ затворъ. Когато билъ въ дома на Фараона, невидимиятъ свѣтъ го поставилъ на изпитъ, да се опита цѣломѫдрието му. Той избѣгалъ отъ изкушението, но вината му се заключавала въ това, че не събудилъ въ жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и въ него имало нѣщо криво. Кривото се заключавало въ това, че не билъ много уменъ. Може ли да се нарече уменъ човѣкъ онзи, който, като срещне своя приятель, започне да му отваря каситѣ си, библиотекитѣ си, да показва, колко богатства, колко знания има? Съ богатствата, съ знанията си, той излага своя приятель на изкушение. Следователно, не излагайте приятеля си на изкушение съ вашитѣ богатства и знания. Това, което Иосифъ преживѣ, трѣбваше да стане. Така се изпитва всѣки човѣкъ. Хиляди го­дини трѣбваше да минатъ, за да се разбере, защо, именно, Иосифъ е пострадалъ отъ братята си и отъ Фараона. Хиляди години още има да учите! Дълго време още птицата ще отива и ще се връ­ща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато отъ старата земя се създаде нова. Казвате: Не можаха ли тия нѣща да се избегнатъ? — Всичко, което е станало, трѣбваше да стане. Ако не бѣха станали тия нѣща, нѣмаше какво да четете и да учите. Тъй щото, по-добре е, че всички тия нѣща сѫ станали, макаръ и съ своитѣ противоречия, отколкото да не бѣха ста­нали. Това, което Иосифъ не можа да довърши, други дойдоха следъ него и го свършиха. Съ това, което стана, се разкриха грѣховетѣ и слабоститѣ на Иосифа и на братята му. Като отидоха при Иосифа да купуватъ храна, той ги постави на изпитъ — задържа при себе си най-малкия си братъ, Вениаминъ, а останалитѣ пусна да си отидатъ. Тѣ започнаха да плачатъ, да се разкайватъ и да говорятъ помежду си: Каква напасть ни сполетѣ! Ние продадохме брата си, но ето, днесъ иде въз­мездие за нашето престѫпление. — Колко години трѣбваше да минатъ, докато тѣ съзнаятъ въ себе си престѫплението, което сѫ извършили по отно­шение на брата си! Едва тогава тѣ се изповѣдаха предъ баща си за стореното отъ тѣхъ съ Иосифа. Тогава и Иосифъ имъ разказа своитѣ изпитания и погрѣшки. И най-после заключи: Отсега нататъкъ всички ще вървимъ по Божиитѣ пѫтища и нѣма повече да грѣшимъ. Следователно, всѣки чо­вѣкъ, всѣки народъ, който не върши волята Божия, е осѫденъ на голѣми страдания. Питамъ: ако днесъ, три хиляди години отъ времето на Иосифа, ви дадатъ задача като него­вата, какъ ще я решите? Или, ако следъ измина­ването на две хиляди години следъ Христа, ви дадатъ задача като Неговата, какъ ще я решите? Много отъ съвременнитѣ християни, като се натъкнатъ на нѣкое малко страдание, едва го понасятъ. Страданията сѫ за героитѣ. Който не страда, той не може да бѫде герой. Първото страдание, което се дава на човѣка, показва, че въ него има условия да стане герой. Страданията повдигатъ човѣка, правятъ го силенъ, мощенъ, великъ. Яко не страда, човѣкъ нищо не може да постигне. Ко­гато нѣкой страда, Божественото въ него му на­шепва: Не се смущавай, отъ тебе човѣкъ ще стане. Страданията сѫ скѫпоценни камъни, които украсяватъ човѣка. Който види тия камъни върху човѣка, той изпитва въ себе си желание да ги обсеби, да ги открадне. Болката, която човѣкъ изпитва при страданието, се дължи не толкова на това, че страда, колкото на факта, че се чувствува разпънатъ: отъ една страна го теглятъ отвънъ, да му взематъ скѫпоценния камъкъ — страданието, отъ друга страна той тегли, да задържи тази скѫпоценность за себе си. Който не разбира смисъла и цената на страданието, той казва: Защо ми се даде това страдание? Мнозина смѣсватъ страданието съ мѫчението и съ труда. Страданията представятъ обвивкитѣ на Божественитѣ ценности, които въ бѫдеще ще красятъ главитѣ ви. Ако страданията не сѫществуваха, хората щѣха за винаги да останатъ голи, сухи кости, отъ които нищо не можеше да излѣзе. Ако можеше безъ страдания, нито Христосъ, нито апостолитѣ, нито мѫченицитѣ биха страдали. Страда­нията сѫ сѫществували и преди Христа,и въ Не­гово време, а сѫществуватъ и днесъ. Който върви по пѫтя на разумнитѣ страдания,той върви въ Бо­жествения пѫть.Да мисли човѣкъ, че може и безъ страдания, това значи да е взелъ крива посока въ живота. Едно трѣбва да знаете: следъ всѣко стра­дание, следъ всѣка скръбь иде радость, съответна на скръбьта. Колкото голѣма е била скръбьта, тол­кова голѣма ще бѫде и радостьта. Радостьта иде всѣкога, следъ като човѣкъ занесе страданието на неговото мѣсто. Какво значи да занесе човѣкъ страданието на неговото мѣсто? Да занесешъ стра­данието на мѣстото му, това значи да го изтърпишъ до край.Щомъ изтърпишъ страданието до край, ти придобивашъ онази скѫпоценность, която се съдържа въ него. Щомъ придобиешъ тази скѫпоценность, радостьта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието. Всичко друго, вънъ отъ страда­нията и радоститѣ, е преходно, временно. Нѣкога и страданията ще престанатъ, но днесъ, при се­гашното развитие на хората, тѣ сѫ необходими. Сега всички трѣбва да бѫдете герои. Като ви дойде нѣкое страдание, не бързайте да го хвър­лите на земята, но кажете: Безъ страдания на земята не може. Пѣешъ ли, носи страданието. Работишъ ли, носи страданието. Имашъ да давашъ, носи страданието. Обиратъ те, носи страданието. Мѫчатъ те, носи страданието. Каквото и да става съ тебе, носи страданието и напредъ върви! Нѣкой се оплаква, че пострадалъ много.— Отъ какво пострадалъ? Борилъ се съ котка, и тя оставила следи по лицето му. Или се борилъ съ куче, което сѫщо така оставило следи по лицето му. Може да се е борилъ и съ лъвъ, който оставилъ следитѣ си по тѣлото, по дрехитѣ му. Най- после човѣкъ може да се бори и съ дявола. Какво оставя дяволътъ? Той оставя своята чернота. Като излѣзе отъ борбата си съ дявола, човѣкъ почер­нява, погрознява и започва да съжалява, че е влѣзълъ въ борба съ него. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да се бори съ дявола. Той е голѣмъ майсторъ въ борбата. Всички се отвръщаватъ отъ дявола, а въпрѣки това всѣки день дружатъ съ него. Тукъ ще го видите да чука чаша за здраве съ нѣкои добри хора. Тамъ ще го видите, че влѣзълъ въ съдружие съ нѣкой богатъ търговецъ. Всички се радватъ на веселостьта му, на сладко­думието му, на доброжелателството му — не го познаватъ хората. Защо?—Защото тѣ си го представятъ особенъ, не като човѣка, вследствие на което попадатъ въ неговитѣ примки. Следъ като създаде редъ неприятности, той ще дойде да ви съжалява, че сте пострадали много, че сѫ ви излъгали и казва: Да бѣхъ дошълъ при васъ, нѣмаше да пострадате така. Като разберете единъ день, че дявольтъ ви е създалъ всички нещастия, вие се връщате пакъ къмъ старата философия и казвате: Защо стана така? — Защото другояче не можа да стане. За подобни случаи, турцитѣ казватъ:„Или си отваряй очитѣ,или ще ти ги отворятъ!" Съ други думи казано: Или разбирай, какъ ставатъ нѣщата, или ще те накаратъ да разберешъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, да работятъ главно за себе си. Добро е това, но то съставя една трета отъ цѣлата работа.Други сѫ отишли по-нагоре, тѣ работятъ освенъ за себе си, още и за ближнитѣ си. Това съставя две трети отъ цѣлата работа. Най-после човѣкъ трѣбва да работи и за Бога, да завърши цѣлия крѫгъ на работата. Значи, човѣкъ трѣбва да работи въ три направления: за себе си, за ближния си и за Бога. Или, обратно: за Бога, за ближния си и за себе си. Отдето и да започне работата, резултатътъ ще бѫде единъ и сѫщъ. Всѣки трѣбва да държи въ съзнанието, въ ума си мисъльта за тѣзи три ра­боти — да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човѣкъ се намира въ областьта на свещения егоизъмъ, отдето идатъ всички страдания и нещастия. Свещениятъ егоизъмъ не носи нищо добро за човѣчеството. Досега хората сѫ работили за себе си повече, отколкото трѣбва. Едва сега тѣ започватъ да работятъ за ближнитѣ си. Време е вече хората да започнатъ работа за Бога. Като работятъ за себе си, мнозина мислятъ,че работятъ за Бога. Какво значи да се работи за Бога? Хиляди години трѣбва да се разправя на хората, какво значи работа за Господа. За да работи за Господа, първо човѣкъ трѣбва да отиде при Него, да Го проучава, да види, какъ Той работи. Не можете да работите за Бога, докато сами не видите, какъ Той работи. Щомъ започнете да работите като Бога, вие работите вече за Него. Докато дойдете до тази работа, дълго време трѣбва да учите, какъ Богъ работи. Тъй щото, когато работите за Бога, ще се учите отъ Него, какъ Той работи. Като работите за ближния си, ще се учите отъ него, какъ той ра­боти. Като работите за себе си, сѫщо така ще се учите отъ себе си. По този въпросъ вие сте спе­циалисти, по-голѣми авторитети отъ васъ не сѫществуватъ. Що се отнася до работа за себе си, всички сте генерали. Щомъ дойде до работа за ближния и за Бога, тамъ сте обикновени войници. Засега бихъ желалъ да станете генерали въ рабо­тата си за ближния. Колкото се отнася до работа за Господа, това е въпросъ на близко или далеч­но бѫдеще — отъ васъ зависи. И тъй, за когото и да работите — за себе си, за ближния си или за Бога, поставете любовьта за основа на всѣка работа! Страданието е работа, радостьта — почивка. Следователно, дойде ли стра­данието на гости въ дома ви, поканете го любезно,усмихнете му се и кажете:Много те очаквахъ, много плакахъ за тебе, но заслужава да се плаче. Какво ви струва да се усмихнете на страда­нието? Нѣкой ви обралъ. Трѣбва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви обралъ, усмихнете му се и кажете: Заповѣдай и другъ пѫть. Ако имахъ повече, още бихъ ти далъ. — Това значи герой! Сега, нека всѣки отъ васъ си избере поне по едно нѣщо за приложение отъ това, което говорихъ тази сутринь. Много нѣща има за прило­жение, и то най-разнообразни. Нека всѣки си избере нѣщо, но ще внимавате да не се яви между васъ вѫтрешно недоволство.Това недовол­ство може да се дължи на обстоятелството, че нѣкой задигналъ най-хубавитѣ дрехи, а за другитѣ не останали такива. Другъ пъкъ задигналъ единъ скѫпоцененъ пръстенъ, или златенъ часовникъ, или златно перо за писане, или сребърна лъжица, чаша, или нѣкакъвъ скѫпъ приборъ за ядене. Нека всѣки си избере това, което му е нужно, а не това, на което всички се нахвърлятъ. Ако ви трѣбва лъжица, вземете я; ако ви трѣбва пръстенъ, вземете го; ако ви трѣбва огърлица, вземете я. Всѣки да си вземе това, което за дадения случай му е необходимо. Който иска да се жени, той непременно трѣбва да има огърлица. Безъ огър­лица човѣкъ не може да се жени. Когато посаждатъ житото въ земята, става годяването му. Като покълне, става сватбата му. Когато започне вър­шитбата, хорото се върти. И най-после, когато житото се смели и приготви на хлѣбъ, щастието иде. Значи, тогава невѣстата, младата булка влиза въ устата на хората, които започватъ да я дъвчатъ. Следователно, когато житото страда, вие се смѣете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човѣкъ е направилъ. Като слушате да ви се го­вори така, вие казвате, че ви залъгватъ. Какво значи залъгването? Залъгване е, когато ви обещаватъ нѣщо, а не го даватъ. Щомъ ви дадатъ обе­щаното, това вече не е залъгване, то е нѣщо реално. Човѣкъ търси любовьта и, ако не я намѣри, казва, че го залъгватъ. Щомъ намѣри лю­бовьта, той е доволенъ вече, защото се е домогналъ до нѣщо реално. Залъгването е методъ. Докато заставятъ детето да отиде на училище, залъгватъ го, даватъ му това-онова. Щомъ влѣзе въ училището, започватъ вече да го учатъ. И презъ периода на ученичеството, ученикътъ пакъ се залъгва. Съ какво ? — Съ хубави бележки, съ награди, съ свидетелства. Всички тия нѣща сѫ все залъгалки. Хубави сѫ залъгалкитѣ, но най-добро отъ всичко е знанието, което човѣкъ придобива. Истинско знание е това, което човѣкъ всѣкога може да употрѣби, както за свое благо, така и за благото на другитѣ. Всичко друго, което не може да използува за свое и за общо благо, не е знание. Въ прочетената глава, въ лицето на мѫченика Стефана виждаме герой, когото убиватъ съ камъни, но той прощава, като се обръща къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, прости имъ, тѣ не знаятъ, какво правятъ." Стефанъ разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скѫпоценность. Ако хвърлятъ камъкъ върху нѣкой обикновенъ човѣкъ, той ще каже: Убиха ме! Мене ли намѣриха да убиватъ съ камъни?- Нѣкога ще ви биятъ съ малки камъни, а нѣкога съ голѣми. Съ каквито камъни да ви биятъ, вие трѣбва да имате предъ видъ философията на страданията и геройски да понесете всичко. Кога­то влизате въ нѣкоя градина съ плодове, вие оти­вате при една ябълка, откѫсвате най-голѣмата, най-зрѣлата и красива ябълка и казвате: Отлична е тази ябълка. Защо не постѫпвате по сѫщия начинъ и когато ви замѣрятъ съ нѣкой голѣмъ камъкъ? Вземете този камъкъ въ рѫката си, сти­снете го, превърнете го въ скѫпоцененъ и го дайте на онзи, който ви е ударилъ съ него. По този начинъ вие ще победите. Какъ постѫпвате днесъ, когато нѣкой ви удари съ камъкъ? Навеждате се, взимате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взима още единъ камъкъ и ви удря съ него. Така се започва престрелка, хвър­ляне на камъни отъ дветѣ страни, както децата си играятъ съ топки. Казвамъ: бѫдете герои да носите страданията си. Вие викате къмъ Христа, молите се да ви по­сети. Но ако Христосъ дойде при васъ, едва ли ще Го изтърпите единъ день. Ще Му кажете: Го­споди, можешъ вече да си отидешъ, защото, откакъ дойде при насъ, голѣми нещастия ни сполетѣха. Защо сте недоволни отъ Христа? — Защото, когато дойде въ домоветѣ ви и намѣри пълни шишета, Той ще каже: Изпразнете това шише, изпразнете онова шише! Като не знаете, какво по-натътъкъ ще прави Той съ празнитѣ шишета, вие казвате: От­какъ дойде Христосъ въ дома ни, оголѣхме, кѫщата ни се изпразни. Обаче, Христосъ прилага единъ великъ методъ: старото излива, а ново, чисто налива. Нали и вие постѫпвате така? Когато при васъ дойде нѣкой ученикъ, дадете му една хубава кни­га. Когато гладенъ човѣкъ дойде при васъ, давате му отъ най-хубавия хлѣбъ, съ който и вие се хра­ните. Когато жаденъ човѣкъ дойде при васъ, давате му оть най-хубавата вода, която и вие пие­те. И най-после, когато приятельтъ ви дойде при васъ, давате му най-хубавата мисъль, която държи­те за себе си. Какво приятелство е това, ако вие не можете да имате помежду си най-хубави мисли и чувства ? Истинскиятъ животъ седи въ чистотата. Много лоши мисли и чувства могатъ да минатъ покрай васъ, но вие не трѣбва да ги пущате да влъзатъ вѫтре. Това е геройство. Срѣщате мечки, вълци — не се възмущавайте отъ тѣхъ. Има три вида мечки: външни, вѫтрешни и Боже­ствени мечки. Сѫщо така има и Божествени коне. Напримѣръ, пророкъ Илия се възнесе на небето съ огнена колесница, съ три Божествени коня. Това сѫ отвлѣчени работи, които не сѫ за всички хора. Тѣ сѫ само за възрастнитѣ. Голѣмитѣ, дълбокитѣ книги сѫ за ученитѣ хора, а за васъ сѫ малкитѣ книги, букварчетата. Често съвременнитѣ хора задаватъ въпроса: Не можа ли Христосъ да не страда? — Азъ не се занимавамъ съ този въпросъ, защото зная, че Онзи, Който е създалъ свѣта, е предвидилъ всичко. Той наредилъ нѣщата разумно. Следователно, стра­данията на Христа сѫ разумни и на мѣсто. Който намира, че е могло да се избегнатъ страданията на Христа, нека той направи опитъ, да създаде новъ свѣтъ, споредъ неговитѣ разбирания. Ако наблюдавате вашия вѫтрешенъ свѣтъ, ще видите, че и тамъ е предвидено да страда Христосъ. Ко­гато грѣшите, Христосъ страда въ васъ. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ е разпнатъ втори пѫть. Какво значи това ? Това подразбира, че докато грѣшатъ, хората все още продължаватъ да разпъватъ Христа въ себе си. Хората се възмущаватъ отъ евреитѣ, че преди две хиляди години разпнали Христа, но въпрѣки това тѣ и до днесъ още продължаватъ да Го разпъватъ въ себе си. Нѣкои пъкь се съмняватъ, наистина ли Христосъ е билъ разпнатъ. За да се освободи отъ съмнението въ себе си, човѣкъ трѣбва правилно да мисли. Сега азъ ви съветвамъ да не се лакомите за голѣми нѣща, но всѣки да си вземе по едно букварче и да започне да учи. Какво трѣбва да бѫде това букварче ?— Букварче на щастието. Всички търсятъ щастието и ще го намѣрятъ въ това бу­кварче.Въ днешната беседа има едно букварче на щастието. Намѣрете го, вземете го и започнете да учите. Другитѣ нѣща отъ беседата оставете за после. Започнете да изучавате азбуката на щастие­то. Кога може да бѫде човѣкъ щастливъ?—Човѣкъ може да бѫде щастливъ, когато езикътъ му не е много дълъгъ. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, когато не се сърди, не се кара, не се гнѣви. Чо­вѣкъ може да бѫде щастливъ, когато не е ревнивъ. Щастливъ е онзи, който се влюбва само за день и половина. Защо?—Защото влюбването е вън­шната страна на любовьта. Влюбването е дреха на любовьта, която всѣки день може да се смѣня. Едно трѣбва да знаете: който истински иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да се държи здра­во за любовьта. Любовьта е сѫщественото въ жи­вота. Тя носи животъ. При любовьта човѣкъ расте и се развива, а при влюбването се смалява. Като се влюби, човѣкъ губи отъ теглото си и тежи два пѫти по-малко, отколкото преди влюбването. Щомъ се влюби, следъ единъ день и половина той вече се е стопилъ, олекналъ е. Който се топи и сма­лява, той се е влюбилъ; който расте и се увелича­ва, той люби. Изкуство е човѣкъ да се влюбва. По-голѣмо изкуство е човѣкъ да люби. Единъ търговецъ се влюбилъ въ една княжеска дъщеря и, за да разположи княза къмъ себе си, поканилъ го единъ день на обѣдъ. Като се свършилъ обѣдътъ търговецътъ казалъ: Втори пѫть нѣма да помисля да давамъ обѣдъ на княза. Защо? Прескѫпо му струваль този обѣдъ. Търговецътъ ка­залъ: Ако дамъ още единъ обѣдъ на княза, нищо нѣма да остане отъ мене. Всичкото ми имане ще отиде. И себе си да продамъ, нищо нѣма да по­стигна. Такова нѣщо е влюбването. Не желайте нѣща, които заробватъ! Ако едно желание може да ви допринесе нѣщо, има смисълъ да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши отъ свободата, отъ най-ценното въ живота, защо ви е то ? Затова, правете разлика между желанията си. Наблюдавайте, кои желания даватъ свобода, кои заробватъ и кои ограничаватъ. Свободниятъ човѣкъ самъ се ограничава. Това е негово право. Който не е свободенъ, той пъкъ се заробва и, като се зароби, трѣбва да дойдатъ други да го освобождаватъ. Значи, свободни­ятъ самъ се ограничава, самъ се освобождава. Който не е свободенъ, други го заробватъ, други го освобождаватъ. Затова, казвамъ: Ограничавайте се, безъ да се заробвате! Това е ваше право. Въ това седи силата на човѣка. Това е законътъ на любовьта. „Проявената Любовь на Духа, про­явената Мѫдрость на Духа, проявена­та Истина на Духа, носятъ пълния жи­вотъ на Бог а, на Единния, Вѣчния Богъ на живота." 3. Беседа отъ Учителя, държана на 12 августъ, 1934 г.,5 ч. с. Витоша. — (Яворови присои).

"Великото в живота" Съборни беседи от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето - нов правопис Съдържание на томчето - стар правопис Граници на живота.* *1 Петрово Послание, 4 гл. Когато четете Библията, трѣбва да имате предъ видъ две нѣща: духътъ и плътьта: Духътъ подраз­бира вѫтрешния смисълъ и съдържание на про­четеното, а плътьта — буквата, външната му форма. Плътьта подразбира промѣнливия, неустойчивия животъ. Духътъ — Вѣчното, Божественото начало на нѣщата. Духътъ и плътьта коренно се различаватъ, но като се говори за тѣхъ, човѣкъ не трѣб­ва да се спира много, да ги разграничава, какво е плътьта, и какво духътъ. Въ плътьта се криятъ условия за всички видове престѫпления. Обаче, не смѣсвайте страданията причинени отъ престъпления­та, съ вѫтрешнитѣ, по-високитѣ страдания. Стра­данията сѫ преходенъ периодъ отъ плътьта къмъ духа. Страданията сѫ граници между плътьта и духа. Който не може да мине презъ тази граница, той не може да влѣзе въ духа. Нѣкой се смущава, без­покои, защо му идватъ страдания. Aко не страда, човѣкъ не може да мине отъ неустроеното, отъ нечистото, отъ държавата на плътьта къмъ мѣстото на духа. Въ нечистотата, въ неустроеното нѣма животъ. Следователно, смъртьта царува въ плътьта, а животътъ — въ духа. Какво е смъртьта и какво—животътъ? Смърть­та е сѣнка на живота. Обаче, не за всѣкиго смърть­та е сѣнка. Смъртьта е сѣнка за праведния, адъ за грѣшния. И страданието не е за всѣкиго. Единъ се мѫчи, другъ се труди, а трети страда. Който страда, само той минава отъ плътьта въ духа, отъ неразумния въ разумния животъ, който е организиранъ. Разумниятъ животъ е безъ противоречия, безъ сѣнки. Когато боледува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ се намира въ страданията на плътьта. Ка­то страда, по този начинъ той изучава законитѣ на живота. Всѣка болесть показва, че е нарушена нѣкоя добродетель. Болката на очитѣ, на главата, на гърдитѣ, на стомаха, както и на всички остана­ли удове въ организъма, показва, че тия удове сѫ лишени отъ нѣщо. Щомъ придобиятъ това, което имъ липсва, здравословното състояние ще се възстанови. Така трѣбва да гледа човѣкъ на всички явле­ния въ живота. Съвременнитѣ хора искатъ да разбератъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота е въ това, да живѣешъ. Ако не живѣешъ, какъвъ смисълъ може да има животътъ? Ако не живѣете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размѣствате буквитѣ й, или чоплите съ игла всѣка буква, да видите, какво има подъ нея. Какво ще остане отъ Библията? Библей­ска каша. При това положение, вие трѣбва да намѣрите онѣзи, които сѫ писали Библията на вре­мето си, тѣ да ви помогнатъ. Сѫщото нѣщо става, когато размѣствате въ ума си всички ваши поня­тия за живота и за природата. Това не е нищо дру­го, освенъ сѫщата библейска каша. Често вие мислите, че сте постигнали нѣщо, че много сте придобили. На другия день, обаче, обръщате всичко съ главата надолу и се чувствувате грѣшенъ. Какъ ще си обясните това противо­речие? Единъ моментъ се чувствувате чистъ и светъ, добъръ човѣкъ, а следния моментъ се чув­ствувате нечистъ, грѣшенъ и лошъ. Ще изясня това противоречие съ следния примѣръ. Майка облича детето си съ чисти дрехи. Отдето мине, на всички обръща внимание, всички му се радватъ. Покрай това дете минава друго, което носи въ рѫка кофа съ нечиста вода. Вдига кофата съ нечистата вода и я излива върху детето съ новитѣ дрехи. Отъ то­зи моментъ, кой какъ мине покрай него, бѣга на­страна. Това дете започва да се чувствува нечисто, грѣшно. Питамъ: въ сѫщность, то по-грѣшно ли е сега, отколкото преди заливането му съ не­чистата вода? Вѫтрешно то е пакъ толкова чи­сто, колкото и по-рано, но външно, дрехитѣ му сѫ нечисти. Детето трѣбваше да бѫде толкова пред­видливо и умно, че отдалечъ още да схване, какво мисли другото, съ кофата въ рѫка, и да избѣга отъ него. Кое е това дете? Дяволътъ. Когато сре­щнете дявола, не се хвалете предъ него, че имате нови дрехи. Той всѣкога носи въ рѫката си кофа съ нечиста вода, и щомъ види нѣкой чистъ, добре облѣченъ човѣкъ, залива го съ нечиста вода. Сре­щнете ли дявола, отдалечъ още бѣгайте отъ него. Казвате: Какво представя дяволътъ? Дяво­лътъ е символъ на злото, на изкушението, на отрицателното въ живота. За да не правите връзка съ дявола, не мислете за него. За каквото мислите, съ това се свързвате, това привличате. И когато мразите нѣкого, вие пакъ се свързвате съ него и го привличате къмъ себе си. Вие не обичате злото, но то казва: Колко време сте живѣли при мене! Колко време сте ми слугували! Защо днесъ ме избѣгвате? Защо сте толкова непризнателни ? Забравихте ли, че азъ ви научихъ да разбирате свѣта? Така изрежда дяволътъ своитѣ заслуги по отношение на хората. Той не е невежа, не е простъ, той е първокласенъ философъ, благодаре­ние на което изопачава доброто въ човѣка. Щомъ влѣзе въ него, той разбърква ума, сърцето и во­лята му, вследствие на което човѣкъ вижда свѣта наопаки. Казвате: Щомъ е така, защо е създаденъ дяволътъ? — Не питайте това, но задайте си въ­проса, защо вие сте създадени. Дяволътъ е свободенъ да мисли и да разбира, както иска, за това вие не сте отговорни. Вашата отговорность се отнася до самитѣ васъ. Когато дяволътъ дойде при васъ да ви изкушава, вие ще му кажете: „Махни се, сатана, оттукъ. Азъ мисля, както Богъ мисли, и върша Неговата воля." Яко не мислите така, страданията едно следъ друго ще ви следватъ. Това не значи още, че човѣкъ не трѣбва да из­учава живота и на по-низкитѣ отъ себе си сѫще­ства. Той има право да прониква въ живота на сѫщества по-низки отъ себе си, но трѣбва да бѫде внимателенъ, да не падне въ тѣхния животъ. Защо? Защото този животъ не отговаря на него­вия и ще му причини голѣми мѫчнотии и страда­ния, докато излѣзе отъ него. И тъй, духътъ е Божественото начало въ човѣка, което организира, работи и повдига него­вия животъ. Той води човѣка къмъ онази пълнота на живота, къмъ която се стреми неговата душа. Само въ живота на духа човѣкъ ще придобие истински знания: познаване на Цѣлото и позна­ване на частитѣ. Цѣлото се познава отдалечъ, а частитѣ — отблизо. Понѣкога вие искате да из­учите Цѣлото отблизо и се приближавате къмъ него. Цѣлото по никой начинъ не може да се из­учи отблизо. Защо? Защото отблизо се изучаватъ само частитѣ. И тогава, като се приближите до частитѣ, една отъ тѣхъ ще хвърли сѣнка предъ очитѣ ви, и вие ще видите само нея. Тази малка часть, обаче, не представя Цѣлото. Напримѣръ, като мислите за добрия човѣкъ, вие казвате, че добъръ е само онзи, който прави добро. Добриятъ човѣкъ не прави само добро, но той мисли добре и чувствува добре. Има още редъ качества, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували, какво нѣщо е добриятъ човѣкъ. Апостолъ Павель е казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Сѫщото може да се каже и за добрия човѣкъ: „ Нито на умъ е дохождало на човѣка, какво нѣщо е доброто." Велико нѣщо е доброто! Да живѣешъ въ доброто, значи да живѣешъ въ рая. Мнозина се интересуватъ отъ живота въ рая и питатъ: И въ рая ли отношенията между хората сѫ такива, каквито на земята? Има ли въ рая мѫже и жени, майки, бащи и деца, както на зе­мята?— Ако си представяте живота въ рая, като този на земята — отношения между мѫже и жени, майки, бащи и деца — и животътъ тамь ще бѫде сѫщата каша, като тази на земята. Докато сте на земята, доволни или недоволни, вие ядете кашата, която майка ви бърка. Нѣкога сте доволни отъ тази каша, а нѣкога не сте доволни. Защо? За­щото има сладки каши, има и горчиви каши. Всички желаятъ сладкитѣ каши. Сега, размишлявайте върху живота на небето, и нека всѣки отъ васъ си представи този животъ и после да го опише. Нѣкои искатъ да си представятъ, какъ живѣятъ сѫществата на небето. За да разберете живота на небето, първо трѣбва да забравите отношенията, които сте имали помежду си, като жители на земята. Тамъ ще видите, че вашитѣ майки, бащи, братя и сестри не сѫ били никакви майки, бащи, братя и сестри. Това сѫ отношения между кукли. Щомъ забравите тѣзи стари отношения, ще започнете да изучавате новитѣ отношения—отношения между душитѣ. Когато забравите старитѣ си бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намѣрите своя истински Баща; тогава само ще намѣрите опорната точка въ жи­вота; тогава само ще намѣрите смисъла на живота. Докато живѣете на земята, вие ще имате нужда и отъ майка, и отъ баща, и отъ братя, и отъ сестри. Кой отъ кого има нужда: майката отъ детето, или детето отъ майката ?—Детето, разбира се. Защо?—Защото е слабо. Детето нѣма сила да се облѣче, да се изпере, да се нахрани. Когато е чиста, дрехата може да се изпере само съ студена вода. Обаче, когато е нечиста, нужно е топла вода и сапунъ. Защо е нуженъ сапунътъ? Да раз­тваря мазнинитѣ. Тъй щото, когато поставятъ чо­вѣка на огънь, това показва, че той има много мазнини, много непотрѣбни вещества. Сама по себе си, ризата е чиста, но въ междинитѣ й сѫ вмъкнати мазнини, утайки, които сѫ непотрѣбни и трѣбва да се изчистятъ, да се изхвърлятъ навънъ. Празнитѣ пространства, шуплитѣ на ризата сѫ не­обходими, защото презъ тѣхъ минава въздухъ, който прониква въ тѣлото. Щомъ се запушатъ шуплитѣ съ нечистотии, ризата непременно трѣбва да се изпере. Иначе, въздухътъ не може да про­никва презъ тѣлото, и отъ това организъмътъ се разстройва. Когато нечистотиитѣ, кальта, утайкитѣ въ човѣшкия организъмъ се увеличатъ, Боже­ствената Любовь не може да прониква вѫтре, а съ това се създаватъ редъ нездравословни състояния. Само Божията Любовь носи здраве за човѣка. Нѣкои хора обичатъ да затварятъ прозорцитѣ на кѫщитѣ си. Това е все едно, да запушватъ шуплитѣ на своитѣ ризи, да не влиза презъ тѣхъ въздухъ. Не, благодарете когато шуплитѣ на дрехитѣ ви сѫ отворени, за да стане провѣтряването правилно. Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освенъ отваряне на нѣколко хиляди пори въ човѣшкото тяло. Като се видите въ това положение, казвате: Какво ли ще излѣзе отъ мене? Радвайте се на тия отворени пори! Всички хора говорятъ за здравето, препорѫчватъ разни методи за запазване на здравето, си, но като дойдатъ до опититѣ, виждать, че това, което сѫ проповѣдвали и разбирали, сега не го разбиратъ. Докато е здравъ, човѣкъ препорѫчва тър­пение на другитѣ хора, казва имъ да търпятъ, ако искатъ да се излѣкуватъ. Щомь тѣ заболѣятъ, проповѣдьта имъ пропада. На другитѣ проповѣдватъ търпение, а тѣ сами не могать да търпятъ. Силата на човѣка седи въ следното: самъ да из­пълни това, което на другитѣ проповѣдва. Всѣка болесть служи за изпитание на човека, да провѣри неговото търпение. Болестьта не е нищо друго, освенъ инспекторъ, който дохожда да провѣри и изпита, какъ е устроено тѣлото на даденъ човѣкъ, каква е издържливостьта на нѣкои удове отъ организма му и т. н. Той провѣрява, дали тѣлото е укрепнало, или не. Всѣко изпитание има за цель да опита човѣка, какво и колко нѣща е придобилъ въ живота си. Казвате: Докога ще идватъ изпитанията и страданията въ живота ни ? — Докато се усъвършенствувате. Невидимиятъ свѣть не търпи никакви дефекти. Докато човѣкъ грѣши, докато има дефек­ти, все ще има нѣкой да го ревизира. Всѣка погрѣшка въ живота на човѣка трѣбва да се отстра­ни, т. е. да се изправи. Защо? — Понеже сега се строи нѣщо съвършено ново, което трѣбва да бѫде безъ погрѣшки. Вие не виждате новото, кое­то се строи въ васъ, вследствие на което изпадате въ голѣми противоречия. Безъ новото, което сега се строи, никой не може да бѫде щастливъ. До­като новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци. Съгради ли се новото, никакъвъ чукъ нѣма да се чуе, никакъвъ данъкъ нѣма да се плаща. Мнозина питатъ, не може ли безъ страдания. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да се пита, не може ли безъ рѫце, безъ крака, безъ очи, безъ уши? И безъ рѫце може, и безъ крака може, и безъ очи може, и безъ уши може, но какво ще остане тогава отъ човѣка ? Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото стра­дание, или противоречие ви дойде, намѣрете не­говия смисълъ. Каквато болка ви дойде, намѣрете нейния смисълъ. Всички противоречия, страдания, болки не сѫ нищо друго, освенъ чистене. Чисте­нето пъкъ е процесъ на животъ. Дето има жи­вотъ, тамъ има и чистене. Следователно, страданията, противоречията сѫ граница за преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Човѣкъ не може да влѣзе въ Божествения животъ, докато не мине презъ страданието, като процесъ на чистене. Който се чисти, той минава въ държавата на духа, той става свободенъ гражданинъ. Радвайте се,тогава, на чистенето. — Кол­ко време ще се чистимъ? — Това не трѣбва да ви интересува.—Дълго време ли ще трае процесътъ на чистенето? — Колко време се употрѣбява за изпиране на една нечиста риза ? Нѣкои могатъ да изператъ ризата си само за половинъ часъ, но отъ търкане могатъ да я скѫсатъ. Други пъкъ мо­гатъ да я изператъ въ продължение на нѣколко часа, като я киснатъ предварително въ сапунена вода; после я ператъ съ сапунъ въ нѣколко води, докато най-после я изсушатъ и изгладятъ. По-до­бре перете ризата си бавно, да не я скѫсате ско­ро. Не се отегчавайте отъ работата си. Духътъ, който живѣе въ васъ, не се отегчава, затова и вие не трѣбва да се отегчавате. Духътъ ви казва:Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, азъ самъ ще свърша тази работа. Въ погрѣшкитѣ си хората сѫ бавни, а щомъ дойде до изпра­вянето имъ, тѣ бързатъ, искатъ моментално да ги изправятъ. Както бавно, продължително сѫ грѣшили, така ще се въорѫжатъ съ търпение, бавно ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Много време се изисква за съграждане на доброто въ човѣка: не единъ, два, или нѣколко деня, но години сѫ ну­жни за това. Всѣка добродетель, която човѣкъ е изработилъ въ себе си, се е подхранвала, съгра­ждала съ години наредъ. Това не става въ единъ день, нито въ една година, или въ единъ животъ. Не само това, но хиляди разумни сѫщества сѫ работили върху човѣка, помагали сѫ му, за да изгради въ себе си красивото, великото, което днесъ виждаме. Нѣкои казватъ, че духътъ всичко ще донесе. — Духътъ всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нѣмате мѣсто въ себе си да ту­рите това, което той носи? И свѣтлината носи много нѣщо на мравката, но какъ я използува тя? Тя ще задържи въ себе си толкова свѣтлина, кол­кото е нейната възприемчивость. И обикновениятъ човѣкъ възприема свѣтлината, и светията въз­приема свѣтлината, обаче, всѣки я използува споредъ степеньта на своето развитие. Стремете се да разширявате съзнанието си. Казвате: Не се ли е разширило досега съзнанието ни? Да задавате такъвъ въпросъ, това значи да живѣете въ закона на ограничението. Разширява­нето на съзнанието е непреривенъ процесъ, свързанъ съ повдигането на човѣка. Колкото по-високо се повдига човѣкъ, толкова и хоризонтътъ на неговото разбиране и знание трѣбва да се раз­шири. Той трѣбва да разбира закона на Цѣлото и закона на частитѣ. Цѣлото е Богъ, частитѣ сѫ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най- голѣмитѣ. Щомъ разбере тѣзи два закона, човекъ може да опредѣли своитѣ отношения къмъ Цѣлото и къмъ неговитѣ части. Всѣки моментъ частьта мѣни своята служба, своето мѣсто, тя не остава два момента на едно и сѫщо мѣсто; постоянно се движи къмъ Цѣлото, да се учи отъ Него. Тя заема мѣстото и службата на различни органи. И вие, като части на Цѣлото, откакъ сте слѣзли на земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се измѣнили много. Въ първо време сте заемали малки служби, но кол­кото по-нагоре сте се качвали, толкова по-голѣми служби сте заемали, съ по-голѣми и тежки отго­ворности, докато сте дошли до положението, при което днесъ се намирате. Сега казвате: Остарѣхме вече, не можемъ повече да работимъ. — Какво нѣщо е старостьта? Старостьта показва, че службата на човѣка е голѣма, товарътъ му — тежъкъ, обиколенъ е съ много хора, и затова казва, че не знае, какво да прави. Вие сте остарѣли по единствената причина, че сте се занимавали съ много работи. Злото не е въ това, че сте остарѣли, но като сте остарѣли, не сте могли да изперете дрехитѣ си. Знаете ли, колко е мѫчно, старъ човѣкъ да пере дрехитѣ си? Виждали ли сте, какъ старъ човѣкъ пере дрехитѣ си? Малкото дете и стариятъ си приличатъ въ едно отношение, а именно: малкото дете и стариятъ човѣкъ сами не могатъ да се ператъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че сами се ператъ. Не, тѣ се лъжатъ. Съвременнитѣ хора сѫ деца, които и до днесъ още майкитѣ и бащитѣ имъ ги ператъ. Тѣ мислятъ, че сѫ силни и сами могатъ да се ператъ. Не, майкитѣ и бащитѣ имъ ги ператъ. Майкитѣ и бащитѣ имъ, това е Духътъ, Който ги пере. Щомъ Той се оттегли, тѣ ще видятъ, че представятъ или малко дете, или стари дѣдо и баба. Стариятъ трѣбва много да работи. Обаче, като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждитѣ гърбове. Истинското положение, въ което човѣкъ трѣбва да се намѣри, е това, което Христосъ е изказалъ въ стиха: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ новия животъ, въ Царството Божие." Съ други думи казано: Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да преминете презъ границитѣ на страданието, за да влѣзете въ царството на Духа. Време е вече да влѣзете въ това царство. Ето защо, не гледайте на страданията като на мѫчение, но като на пре­ходни състояния, които водятъ отъ скръбь къмъ радость. Сега, размишлявайте върху това, което ви се каза днесъ. И каквото намислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да въз­приемете отъ всичко казано, а не това, което ви се е дало. Изпѣйте пѣсеньта „ Богъ е Любовь." 2. Беседа отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1934 г. 5 ч. с. Витоша—(Яворови присои).

"Великото въ живота" Съборни беседи отъ Учителя, държани августь 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Издание 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: 1.Великото въ живота, 5 августъ 1934г 2.Граници на живота, 8 августъ 1934г 3.Противоречия и възможности, 12 августъ 1934г 4.Животъ, знание и свобода, 15 августъ 1934г

"Великото в живота" Съборни беседи от Учителя, държани август 1934 г. на Витоша (Яворови присои). Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето - нов правопис Съдържание на томчето - стар правопис Великото въ живота. Деяния на Апостолитѣ, 6 гл. Съзнанието на съвременния човѣкъ трѣбва да се отличава главно съ три качества: будность, схватливость и широта, т. е. то трѣбва да обхваща, да обема всичко въ себе си. Великото, хубавото и красивото въ живота е за великитѣ души. Великото въ свѣта се постига само въ Божията Любовь. Който живѣе въ Божия­та Любовь, само той може да се нарече великъ. Сега ще изнеса нѣколко примѣра отъ всѣкидневния животъ на хората. Какво трѣбва да на­правите,ако искате да се надтичвате съ нѣкой конь?Колкото силно да тичате, коньтъ все ще ви над­мине.Ако искате да се състезавате съ него, трѣбва да се качите на гърба му.Тогава и вие ще пре­пускате толкова бързо,колкото и коньтъ.Ако искате да се надпреварвате съ нѣкой тренъ,той ще ви надмине. За да не останете назадъ отъ трена, вие трѣбва да се качите на него, и тога­ва ще се движите съ сѫщата бързина, съ ка­квато той се движи. Ако се надпреварвате съ свѣтлината, вие ще останете далечъ отъ нея. Щомъ искате да бѫдете наредъ съ нея, трѣбва да се качите на нейната колесница. При това положение, вие ще се движите съ сѫщата бързина, съ ка­квато свѣтлината се движи. Следователно, не се надпреварвайте съ любовьта! Не разисквайте върху въпроса, кой колко любовь има. Това е неразбранъ въпросъ. Да се занимавате съ въпроса, колко и каква любовь има човѣкъ, това е материалистическо разбиране на любовьта. Представете си единъ голѣмъ изворъ, който извира отъ нѣкоя планина и се влива въ морето. По цѣлия пѫть, дето изворътъ тече, сѫ наредени безброй дървета. Какъ мислите, кои отъ дърветата първи ще усѣтятъ любовьта на из­вора? Първи ще усѣтятъ любовьта на извора ония дървета, които сѫ най-близо до него. Останалитѣ, които стоятъ подалечъ отъ извора, трѣбва ли да плачатъ, да съжаляватъ, че любовьта на извора не е достигнала до тѣхъ? Тѣ трѣбва да чакатъ съ търпение, да дойде до тѣхъ любовьта на извора. Не трѣбва да се блъскатъ едни въ други, да се състезаватъ помежду си. Тѣ трѣбва съ търпе­ние да чакатъ момента, когато любовьта ще се излѣе и върху тѣхъ. Съ чакането тѣ нищо нѣма да изгубятъ. Дойдете ли до любовьта, казвамъ: Чакайте любовьта ще ви посети. На сѫщото осно­вание казвамъ: Чакайте Господа, Той самъ ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду си, кой пръвъ да отиде при Господа, и кой повече да вземе отъ Него. Той сам ще дой­де при всѣки отдѣлно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при насъ, или ние отиваме при него? Горко на човѣка, ако остане на него, всѣка сутринь да отива при слънцето! Слънцето иде при насъ, а ние само го посрѣщаме. Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъль.- По-добре, че не разбирате. Неразбира­нето се дължи на противоречивото естество въ човѣка, което постоянно го отдѣля отъ Бога. Ронливо, неустойчиво е човѣшкото естество. То е по­добно на мазилката, на керемидитѣ на кѫщитѣ. Измажете добре кѫщата си, но щомъ завалятъ дъждове, снѣгове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година, и вие отново трѣбва да из­мажете кѫщата си. Току-що наредите нови кере­миди, дойдатъ бури, вѣтрове, които ги събарятъ, и вие отново трѣбва да ги нареждате. Питамъ: трѣбва ли това да ви обезсърдчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидитѣ на кѫщата! Това сѫ временни, преходни нѣща въ свѣта. Не обръщайте внимание на усмивкитѣ, на погледитѣ на хората! И това сѫ пре­ходни нѣща. Ама очитѣ на еди-кой си човѣкъ свѣтѣли. Какво отъ това? Вечерь всички прозорци на кѫщитѣ сѫ освѣтени отъ лампитѣ, но денемъ ни­кой прозорецъ не свѣти. Какво лошо има въ това, че денемъ прозорцитѣ на кѫщитѣ не свѣтятъ? Ако свѣтятъ, нощь е; ако не свѣтятъ, день е. Ако всички хора сѫ въ кѫщи, зима е; ако сѫ вънъ, лѣто е. Животътъ има смисълъ само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата сѫщина. Когато въ живота ви ставатъ нѣща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че сѫдбата, или Господъ се е опълчилъ противъ васъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ трѣбва да ставатъ нѣщата. Ако Богъ ви запита, какво добро же­лаете да ви даде, надали ще можете да отгово­рите, както трѣбва. Всѣки ще поиска нѣщо, но доколко е сѫществено това нѣщо, и той не знае. Следъ като опита това, което е пожелалъ, само тогава той ще разбере своята погрѣшка. Следо­вателно, докато не разбере смисъла на живота, човѣкъ всѣкога ще иска нѣща, които не му сѫ нужни. И само следъ като ги опита, ще види погрѣшкитѣ си. Какво иска гладниятъ?-Хлѣбъ. Ка­кво иска жадниятъ? - Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки, това сѫ второстепенни нѣща. Гладниятъ и жадниятъ се нуждаятъ първо отъ хлѣбъ и вода, а после отъ меко легло и топ­ли дрехи. Какво трѣбва да прави човѣкъ като за­доволи глада си?-Да работи. Значи, гладниятъ спи, а ситиятъ е буденъ и работи. Така е на небе­то, а на земята е точно обратно: гладниятъ е буденъ, а ситиятъ спи. Живиятъ е подвиженъ, а мъртвиятъ мълчи. На земята мълчаливитѣ минаватъ за мѫдри, а въ небето - за мъртви. Външно, това сѫ противоречиви положения, но въ сѫщность тѣ криятъ дълбокъ смисълъ въ себе си. И тъй, великото въ живота е необятната Бо­жия Любовь, която е само за великитѣ души. Само великитѣ души възприематъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на тази Любовь е следното: тя изпѫжда навънъ всѣко недоволство, което бу­шува въ човѣка. И тогава, човѣкъ става силенъ, мощенъ, радостенъ. Той не се плаши отъ нищо въ свѣта, готовъ е за всѣкаква работа, готовъ е да слугува на всички хора. Той намира сми­съла на живота въ любовьта, въ служене на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Съвременнитѣ хора, обаче, разбиратъ любовь­та по съвсемъ другъ начинъ. Тѣхната любовь е любовь на земята. Тя е наречена земна любовь, а тази любовь носи разочарования въ всички на­правления. При тази любовь човѣкъ всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичалъ нѣкого, и че нѣкой го обичалъ. Какво остава на трапезата, следъ като хората се нахранятъ? Ако сѫ месоядци, на трапезата оставатъ само кокалитѣ, а месото се изяжда. Ако сѫ плодоядци, въ първо време трапезата е красива, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но щомъ плодоветѣ се изядатъ, нищо не остава отъ тази кра­сота. Ризата, която човѣкъ е носилъ цѣла седмица на гърба си, трѣбва да се свали, да се тури въ вода и да се изпере. Отъ дългото носене, тя се е изцапала, и непременно трѣбва да се изпере. Не само ризата, но всѣко нѣщо, което се употрѣбява, претърпява промѣни. На физическия свѣтъ всички нѣща се промѣнятъ. Само любовьта е неизмѣнна. Питамъ: какво можете да очаквате отъ физи­ческия свѣтъ, въ който непрестанно се извършватъ промѣни? Като не знаятъ законитѣ на физи­ческия свѣтъ, съвременнитѣ хора се безпокоятъ отъ постояннитѣ промѣни, на които се натъкватъ. И наистина, въ даденъ моментъ вие сте разполо­жени, мислите, че всичко можете да направите. На следния моментъ сте неразположени по духъ, тѫжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезап­на промѣна на състоянията ? Докато сте въ Боже­ствения тренъ, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щомъ слѣзете отъ този тренъ, веднага ставате тѫжни, скръбни и се обезсърдчавате. Единъ български селянинъ за пръвъ пѫть се качилъ на тренъ. Отъ време на време поглеждалъ отъ прозорцитѣ, радвалъ се, че се вози. За моментъ тренътъ спрѣлъ на една малка станция, и той слѣзълъ да си купи круши. Трѣбвало продавачътъ да му върне нѣколко стотинки, и той останалъ да чака, презъ което време тренътъ профучалъ край него и го оставилъ на спирката, тѫженъ, недоволенъ, че пропусналъ трена. И тъй, който слѣзе отъ Божествения тренъ и го пропусне, той веднага става тѫженъ, скърбенъ. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слѣзли отъ Божествения тренъ и сте оста­нали на нѣкоя спирка, или гара, и то само за нѣколко стотинки, които търговецътъ трѣбва да ви върне. Качите ли се веднъжъ на Божествения тренъ, и трѣбва да слѣзете на нѣкоя гара, вслу­швайте се да не удари звънецътъ, и тренътъ да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударилъ звънецътъ. По-добре е да не слизате. Докато тренътъ пѫтува, гледайте презъ прозореца, и щомъ дойдете до последната гара, тогава слѣзте. Яко не спазвате това правило, противоречията въ живота никога нѣма да престанатъ. При сегашнитѣ разби­рания на хората, при сегашното имъ съзнание, противоречията винаги ще ги следватъ. Щомъ съзнанието имъ се измѣни, и противоречията ще изчезнатъ. Ако нѣма хлѣбъ винаги ще има гладни хора, а заедно съ това и противоречия. Ако има изобилно хлѣбъ и гладни хора нѣма да има. Щомъ нѣма гладни хора, и противоречията ще изчезнатъ. Ако нѣма вода, винаги ще има жадни хора. Щомъ има жадни хора, и проти­воречия ще сѫществуватъ. Когато водата дой­де въ изобилие, нѣма да има жадни хора, а заедно съ това и противоречията ще изчезнатъ. Изобилието е едно отъ условията за разрешаване на противоречията въ живота. Това разрешаване е вѫтрешно, а не само външно. Отъ хиляди го­дини насамъ, хората сѫ разрешавали редъ въпро­си и противоречия въ живота, но все е останало нѣщо неразрешено. Защо? Защото тѣ сѫ ги раз­решавали по външенъ начинъ, а всички външни нѣща сѫ изложени на промѣни. Ако проследите живота въ всички направле­ния, ще видите, че има нѣща, които се измѣнятъ, и други, които не се измѣнятъ. Напримѣръ, всички външни закони не зависятъ отъ човѣка, вследствие на което постоянно се измѣнятъ. Вѫтрешнитѣ закони, обаче, зависятъ отъ човѣка и не се измѣ­нятъ. Като казвамъ, че вѫтрешнитѣ закони зави­сятъ отъ човѣка, разбирамъ Божественото въ него. Следователно, вѫтрешнитѣ закони сѫ Божествени. Външнитѣ закони пъкъ сѫ създадени по образеца на Божиитѣ, но едни òтъ тѣхъ сѫ по-близо, а други — по-далечъ отъ оригинала. Възъ основа на това, ако има противоречия въ живота, тѣ сѫ само външни. Затова, като се натъкне на нѣкакво противоречие вѫтре въ себе си, човѣкъ съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. — Какво представя Богъ? Дето Богъ се явява въ пълнотата си, противоречията моментално изчезватъ. Когато Богъ се яви, на земята или на небето, въ ада или въ рая, всички сѫщества се измѣнятъ. Щомъ се оттегли и остави хората, духоветѣ и божествата свободни, противоречията пакъ ги нападатъ. Дето е Богъ, никакви противоречия не сѫществуватъ. Дето Богъ отсѫтствува, противоречията присѫтствуватъ. Защо при Бога нѣма противоре­чия? Понеже Той задоволява нуждитѣ на всички сѫщества, и тѣ преставатъ да се смущаватъ. Ако болниятъ оздравѣе, има ли за какво да се сму­щава? Ако сиромахътъ забогатѣе, има ли за какво да се смущава? Ако слабиятъ стане силенъ, има ли за какво да се смущава ? Ако грозниятъ стане красивъ, има ли за какво да се смущава? Значи, щомъ се задоволятъ нуждитѣ на хората, тѣ преставатъ да се смущаватъ. Смущаването, безпокойствието е резултатъ на незадоволенитѣ човѣшки нужди. Въ прочетената глава отъ Деянията на Апостолитѣ се казва: „И презъ тия дни стана роптание отъ елениститѣ върху евреитѣ, че въ повседневното раздаване на потрѣбноститѣ, тѣхнитѣ вдовици оставали непригледани. На това, дванадесетьтѣ свикаха множеството на ученицитѣ и рекоха: Братя, изберете между васъ седемь души, които да поставимъ за тази потрѣба." Казвамъ: Всѣки отъ васъ трѣбва да избере тѣзи седемь души въ себе си, които да уредятъ материалнитѣ му работи. Всички спорове, протести и роптания въ свѣта произтичатъ все за материални работи. Апостолитѣ казвали: „Подобава ли на насъ, като се грижимъ за материалнитѣ работи, да се отдалечимъ отъ Словото Божие?" И вие трѣбва да изберете въ себе си седемь души, които да уреждатъ материалнитѣ ви работи. — Щомъ материал­нитѣ работи на хората се уреждатъ добре, всички спорове между тѣхъ изчезватъ. Всички спорове ставатъ все за ядене и пиене. Добро нѣщо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щомъ не става по Бога, между хората се явяватъ спо­рове и недоразумения. Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивитѣ гледки. Тукъ нѣмаме салонъ, както въ града, вѣтъръ вѣе, но имаме други преимуще­ства. Споредъ мене, вѣтърътъ е онази любеща майка, която нѣжно пѣе на децата си и тихо ги събужда да отидатъ на работа. Съвременнитѣ религиозни и духовни хора работятъ, учатъ, подвизаватъ се, ходятъ по планинитѣ, търсятъ начини, чрезъ които да изразятъ своето служене на Бога. По този начинъ тѣ тър­сятъ правия пѫть за това служене. Много сѫ тия пѫтища. При това, всѣки день опредѣля новъ и по-правъ пѫть отъ вчерашния. Наистина, какво по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да служи и да живѣе за Онзи, Който му е далъ животъ? Кой е Той, всички Го познаватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не Го познава. Всички хора искатъ да бѫдатъ радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то отъ Бога иде. Който влѣзе въ пълнотата на Божията Любовь, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човѣкъ е готовъ вече да служи на хората. Докато не е влѣзълъ още въ пълнотата на Божията Любовь, той не е готовъ на никакво служене. Щомъ запо­чне да служи на хората, т. е. на ближнитѣ си, човѣкъ придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бѫде щастливъ. Тъй що­то, две направления сѫществуватъ въ служенето: човѣкъ започва отъ себе си, постепенно оти­ва къмъ ближнитѣ си и най-после къмъ Бога. Или, обратно: започва отъ служене на Бога, постепенно отива къмъ ближнитѣ си и най-пос­ле къмъ себе си. Която посока и да избере човѣкъ, все къмъ едно мѣсто води. И дветѣ посо­ки сѫ прави. Сега, за да не изгубите тѣзи две посоки на движение, пазете се главно отъ вѫтрешното недо­волство, на което сѫ изложени всички хора. Азъ наричамъ това недоволство „хрема, кихавица, не­разположение въ живота.“ Недоволството не е опасна болесть, но отъ него произтичатъ редъ усложнения въ организъма на човѣка. Ако всички хора разбираха любовьта правилно, недовòлствата, противоречията и мѫчнотиитѣ щѣха да престанатъ. Отъ хиляди години насамъ, хората все уреждàтъ работитѣ си, но въ края на краищата пакъ недо­волни оставатъ. Защо? Защото тѣ искатъ по човѣшки начинъ да турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. А това е невъзможно. Казвате, че поне въ природата има редъ и порядъкъ. Не е така. Вълкъ хване овца, задуши я и я изяде. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Змия хване жаба и я изяде. Жа­бата крѣка, но змията не иска да знае. Де е тукъ редътъ и порядъкътъ? Де е законътъ? Това не е само при тѣзи два случая, но ако проследите жи­вота на всички сѫщества, ще видите, че навсѣкѫде се разиграва една и сѫща история. Въ цѣлата природа има нѣщо, което се мѫчи, въздиша и стене. При тѣзи противоречия хората не знаятъ още, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ. Обаче, всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно сѫ изучавали природата, виждатъ, че всичко въ нея работи за добро. Паралелно съ злото, съ страданията и нещастията, съ противоре­чията, сѫществуватъ други разумни сили, които превръщатъ всичко въ добро. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, искатъ да ги избегнатъ. Страданията сѫ изпити, на които се подлагатъ всички хора. Нѣкой носи торба, въ която има единъ сухъ хлѣбъ. Срѣща гo другъ, взима торбата, изважда отъ нея хлѣба и заминава. Първиятъ започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хлѣбъ. Едва изминалъ сто крачки, дохожда трети, взима празната торба и туря въ нея едно кило топълъ, прѣсенъ хлѣбь. Какво по- хубаво отъ това? Сухиятъ хлѣбъ се замѣства съ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. Такова нѣщо представятъ страданията — взимане на сухия хлѣбъ. Радоститѣ пъкъ представятъ донасяне на топълъ, прѣсенъ хлѣбъ вмѣсто сухия. Който не вѣрва въ смѣната на скърбитѣ съ радости, казва: Ами ако никой не ми донесе топълъ хлѣбъ? — Щомъ су­хиятъ хлѣбъ изчезне, топлиятъ непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади въ земята, нѣма да даде никакъвъ плодъ. Сухиятъ хлѣбъ трѣбва да се вземе, за да дойде вмѣсто него топълъ. Ако въ живота на човѣка не дойдатъ страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога нѣма да дойдатъ. Такава е реалностьта въ живота. — Защо е така? — Когато дойде топлиятъ хлѣбъ, тогава само ще ви кажа, защо изчезна сухиятъ. Преди да е дошълъ топлиятъ хлѣбъ, нищо нѣма да говоря. Ще чакате съ търпе­ние, докато пристигне мекиятъ, топлиятъ хлѣбъ. Въпросътъ не е въ това, че страдате. Важно е, като страда човѣкъ, да придобие нѣщо. Има смисълъ да страда човѣкъ, но да придобие нѣщо. Щомъ придобие нѣщо, страданията изчезватъ, а придобива радость и животъ. Смисълътъ на жи­вота се заключава въ всѣкидневнитѣ придобив­ки. Всѣки день трѣбва да имате по една малка придобивка. Това е вѫтрешното разбиране на живота. Къмъ него трѣбва всѣки да се стреми. Докато дойдете до вѫтрешно, дълбоко разбиране на живота, всѣки отъ васъ ще го схваща, споредъ както е одарèнъ. Тази е причината, че днесъ всички хора не разбиратъ еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Вели­кото вашето разбиране е право, но не и по отно­шение на обикновеното, на малкото, каквото е човѣкътъ. Проявената Любовь на Духа, про­явената Мѫдрость на Духа, проявена­та Истина на Духа, носятъ пълния жи­вотъ на Бога, на Единния, Вѣчния Богъ на живота Беседа отъ Учителя, държана на 5 августъ, 1934 г. 5 ч. с. Витоша—(Яворови присои.)