Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Съборни Беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1936_09_20 За слава Божия

    "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание За слава Божия Размишление. Йоана, 11 гл. Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката. Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички. Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте. Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания. „Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото. И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта. Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята. Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство. „Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава. Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните. „Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ. Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто. „Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.
  2. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание СВОБОДНО ДАВАНЕ* Животътъ на хората се опредѣля отъ проявитѣ на тѣхния умъ и на тѣхното сърдце. Отъ стремежитѣ на ума и на сърдцето на човѣка зависи и живота му. Всѣки човѣкъ се стреми да постигне нѣщо и мисли, че каквото постигне, ще остане съ него презъ цѣлия му животъ. Въ края на краищата не излиза така и той се разочарова. Срѣщате единъ младъ, ученъ човѣкъ, свършилъ философия съ докторатъ, иска да стане професоръ. Следъ нѣколко години, виждате го вече професоръ, домогналъ се до професорската катедра. Сега той е щастливъ и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигналъ до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняватъ. Защо? Имало по-млади, по-способни отъ него, които трѣбва да го замѣстятъ. За да го залъжатъ, да не преживѣе голѣмо разочарование, пенсиониратъ го. Пенсионирането не е нищо друго, освенъ залъгване, както майкитѣ даватъ нѣщо сладко на децата си, да не плачатъ. Дето и да отидете, навсѣкѫде чувате да се говори едно и сѫщо нѣщо: “Старитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на младитѣ, като на по-способни, по-силни отъ тѣхъ.” Така мислятъ старитѣ, така мислятъ и младитѣ. Младитѣ гледатъ часъ по-скоро старитѣ да умратъ, да имъ оставятъ, каквото сѫ спечелили, тѣ да разполагатъ съ него. Какво значи умиране? Умирането не е произволенъ процесъ. Има закони, които опредѣлятъ умирането. Да умре човѣкъ, това значи да му дадатъ отъ невидимия свѣтъ паспортъ, завѣренъ и подписанъ отъ държавата, въ която е живѣлъ и отъ тази, въ която заминава. Щомъ вземе паспорта въ рѫката си, той заминава и се готви да мине презъ редъ митници. На всѣка митница ще го прегледатъ и ще му взематъ по нѣщо. Щомъ му взематъ всичко, пущатъ го съвършено голъ, безъ нищо, съ съзнанието само, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Въпрѣки това, докато е на земята, човѣкъ се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава отъ всичко това? - Нищо. Кѫде отидоха всички човѣшки надежди? -“Е, нѣма какво да мислимъ за тия работи!” Какъ да не мислите? Вие се качвате на параходъ, който неизбѣжно ще потъне. Този параходъ не е здравъ, той не може да издържи на морскитѣ вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте другъ параходъ, здравъ, сигуренъ, на който напълно можете да разчитате. Ако човѣкъ слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често свѣтскитѣ и религиознитѣ хора искатъ да се представятъ, че живѣятъ добре, но външно само. Не е въпросъ човѣкъ да се представя такъвъ, какъвто не е. Това нѣма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качилъ на парахода, ще стигне ли другия брѣгъ на океана или ще потъне в дълбочинитѣ му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пѫтуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брѣгъ, има смисълъ да се качва на парахода. Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си и казватъ, че разчитатъ на нея. Нѣкой вѣрва въ парахода, но ако той потъне, кѫде остава неговата вѣра? Другъ вѣрва въ баща си и въ майка си, но ако тѣ умратъ, кѫде остава неговата вѣра? Трети вѣрва въ Свещенитѣ книги, въ онзи свѣтъ, който тѣ описватъ. Той самъ ходилъ ли е въ онзи свѣтъ? Не е ходилъ, но челъ за него. Това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, отде е дошълъ и кѫде отива. Ако той знае, че е слѣзълъ на земята да се учи, това слизане има смисълъ. Каквото научи, той ще го занесе съ себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е въ сила да отнеме знанието, което човѣкъ е придобилъ на земята като ученикъ. Обаче ако мисли, че е дошълъ на земята за развлѣчение, като на театъръ и на концертъ, човѣкъ се лъже. Колко време прекарва човѣкъ на театъръ или на концертъ? Единъ, два, най-много три часа. Щомъ се свърши концертътъ, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно ако човѣкъ слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слѣзе ли на земята за развлѣчение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взиматъ. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да придобивате знания, които сѫ ценни и за този и за онзи свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да говори само за онова, което е питалъ. Нѣма ли опитность за нѣщо, той не трѣбва да се произнася, да дава свое мнение. Ама въ ума на нѣкого дошла нѣкаква мисъль. Какво отъ това? Въ ума на всички хора влизатъ мисли, но важно е, дали тия мисли сѫ изпитани и преживяни. Всѣка мисъль е вѣрна, когато е изпитана. Въ стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влѣзла въ стаята, много мисли могатъ да минатъ презъ главата ми, но важно е, дали тѣ ще бѫдатъ вѣрни. За да влѣзе вѫтре, ластовичката е имала нѣкакво намѣрение, но точно какво е намѣрението й, не може да се каже. Когато децата влизатъ въ една плодна градина, все иматъ нѣкакво намѣрение - да си откѫснатъ по една-две ябълки или круши. Иматъ ли право да влизатъ въ чужди градини безъ позволение? Това е другъ въпросъ. Като ученици, вие трѣбва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да е изпитана. Всѣки човѣкъ трѣбва да се изпита. Цигуларьтъ мисли, че свири добре, но не се е изпиталъ. Като го поставятъ на изпитъ, той самъ ще види докѫде е стигналъ въ свиренето си. Поетътъ трѣбва да напише нѣколко стиха, да ги преживѣе, да ги подложи на опитъ, за да види, докѫде е достигналъ въ поезията си. Философътъ, учениятъ трѣбва да поставятъ на опитъ своята философия и наука, да видятъ, докѫде сѫ достигнали. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, неговата вѣра трѣбва да допринася нѣщо и на самия него и на окрѫжаващитѣ. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вѣра. “Ама, вѣрвамъ въ Слънцето.” Ако вѣрвашъ въ Слънцето и се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и топлина, твоята вѣра има смисълъ. Сега, азъ не искамъ да оспорвамъ вашата вѣра и вашето знание, но не искамъ да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и въ което вѣрвате, е последната дума на знанието и на вѣрата. Вие сте едва въ началото на вѣрата. Нѣкой казва на едного: “Ако ми дадешъ десеть хиляди лева на заемъ, ще повѣрвамъ въ твоето приятелство.” Ако ти вѣрвашъ въ човѣка, защото ти далъ десеть хиляди лева, това не е вѣра, това е фактъ. “Азъ не се осланямъ на празни думи.” Вѣрата пъкъ почива на празни думи. Човѣкъ първо вѣрва, а после идатъ фактитѣ. Кой не е мислилъ и не мисли въ себе си, че ще стане великъ музикантъ, поетъ, художникъ, ученъ или общественикъ? Въ всѣки човѣкъ има единъ скритъ, вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо. Добре е човѣкъ да се стреми и да вѣрва въ реализирането на своя стремежъ, но какъ може да провѣри, че това, въ което вѣрва, е истинно? Рекохъ, вѣрата се различава коренно отъ суевѣрието. Въ природата сѫществуватъ едни точни везни, които опредѣлятъ теглото на всички нѣща, които могатъ да се реализиратъ. Ако нѣщо не отговаря на опредѣленото тегло, то не е постижимо и не може да му се вѣрва. Всѣки човѣкъ има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглятъ го. Като се връща отъ земята, пакъ го теглятъ. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него сѫдятъ за живота, който е прекаралъ на земята. При всички състояния, презъ които човѣкъ минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днесъ вѣрва въ нещо, повдига се духътъ му, той печели - теглото му се увеличава. Утре изгуби нѣщо материално - съ него заедно губи и вѣрата си. Като резултатъ на тази загуба, той губи часть отъ теглото си. Днесъ е доволенъ, печели нѣщо. Печалбата увеличава теглото му. На другия день е недоволенъ, губи нѣщо. Съ загубата заедно губи и часть отъ теглото си. Това е животъ на борсата. Нѣкой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия день пак отива да играе, но се връща дома си, безъ петь пари въ джоба си. Ако човѣкъ е дошълъ на земята като въ борса, единъ день да печели, а на другия день да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е сѫщественъ елементъ въ живота му, какъвъ смисълъ има този животъ? Разправятъ, че единъ день Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, дето изгубилъ 12 000 рубли. Той се отчаялъ и започналъ да мисли отде да намѣри пари да изплати дълга си. Той дошълъ до такова отчаяние, че за пръвъ пѫть въ живота си се молилъ да му помогне Господь, да излѣзе по нѣкакъвъ начинъ отъ тази каша. Въ това време единъ неговъ приятель му подарилъ една рубла. Съ тѣзи пари той отишълъ пакъ да играе. Като спечелилъ отново 12 000 рубли, той прекратилъ играта, излѣзълъ вънъ, изплатилъ дълга си и престаналъ вече да играе. Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора? - Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала единъ мѫжъ и мисли, че уловила нѣщо, на което всѣкога може да разчита. Мѫжѫтъ уловилъ една жена и мисли, че може всѣкога да разчита на нея. Азъ не съмъ противъ мѫжетѣ и женитѣ, нито противъ женитбата, но какво ще кажете като срещнете мѫжа и жената разочаровани единъ отъ другъ и търсятъ начинъ да се раздѣлятъ? Първоначално жената е мислила, че като нейниятъ мѫжъ нѣма другъ, но не излѣзло така. И мѫжътъ е мислилъ, че като неговата жена нѣма друга, но и той се разочаровалъ. И двамата се излъгали. Защо? Защото повѣрвали, че въ женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човѣшко учреждение, а човѣшкото не носи щастие. Всички млади сѫ се разочаровали въ своитѣ възлюбени, въ иконитѣ на своитѣ сърдца. Колкото и да се молятъ на своитѣ икони, тѣ нѣма да имъ помогнатъ. Следователно човѣкъ не трѣбва да се моли и да вѣрва на образи вънъ отъ себе си. Той трѣбва да вѣрва въ четири образи, които се намиратъ въ самия него. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ образа на своята душа, въ образа на своя духъ, въ образа на своя умъ и въ образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човѣка е добро, той е щастливъ. Доброто е храна за сърдцето. Безъ доброто, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Безъ доброто той не може да бѫде щастливъ. Човѣшкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрезъ доброто. Както хлѣбътъ е необходимъ за физическия животъ на човѣка, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. “Защо ми е сърдце? Ако нѣмахъ сърдце, нѣмаше да страдамъ!” Не е така. Причина за страданията е самия човѣкъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ сърдцето. Обаче, сърдцето е необходимъ удъ въ човѣшкия животъ. Безъ сърце животъ не може да сѫществува. Животътъ минава презъ сърдцето. Какъ може човѣкъ самъ да си причинява страдания? - Той взима една игла и започва да се боде. Щомъ се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте само болки! Не оплитайте сърдцата си съ сърдцата на другитѣ хора! Не се влюбвайте. Любете безъ да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че още съ слизането си на земята, тѣ залагатъ сърдцата си. Сърдцето е капиталъ, който за нищо въ свѣта не трѣбва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето? Ще кажете, че въ замѣна на вашето сърдце ще получите сърдцето на другъ човѣкъ. Да, но с чуждо сърдце не се живѣе. Казано е въ Писанието: “Сине мой, дай ми сърдцето си!” Единствениятъ, Който има право на нашето сърдце, това е Богъ. Отъ време на време Той преглежда нашитѣ сърдца, гледа, въ какво състояние се намиратъ и ако има нужда, пречиства ги. Често хората се оплакватъ, че никой не ги разбира. Нѣкой се оплаква отъ приятеля си, че му далъ сърдцето и пакъ останалъ неразбранъ. Тамъ е грѣшката на човѣка. Никой никого не може да разбере. Човѣкъ трѣбва самъ да се разбере, да не очаква хората да го разбиратъ. Земята, слънцето, звездитѣ сами трѣбва да се разбиратъ, да не очакватъ други да ги разбиратъ. Животътъ може да се развива правилно само тогава, когато всѣки самъ се разбира. Това значи, всѣки да се занимава съ себе си, съ своитѣ работи, а не съ работитѣ на другитѣ хора. Слънцето се занимава съ своитѣ работи, но когато земята отправи къмъ него своята молба, то й отпуща по-голѣмъ или по-малъкъ кредитъ, споредъ нейнитѣ нужди. Слънцето никога нѣма да слѣзе на земята, да види, какво правятъ хората. То гледа отдалечъ, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то нѣма да слѣзе при васъ. Слънцето помага на хората, но не урежда живота имъ. И хората могатъ взаимно да си помагатъ, но не могатъ едни на други да уреждатъ живота. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ очакватъ други да редятъ живота имъ. Никой човѣкъ не е въ състояние да уреди живота на другитѣ. Всѣки самъ трѣбва да нарежда работитѣ си. Не разваляйте въ себе си онова, което Богъ е наредилъ още отъ създаването ви. Той е вложилъ въ васъ единъ голѣмъ капиталъ - сърдцето ви и отъ време на време ви посещава, да види, въ какво състояние се намира този капиталъ. “Защо ми е дадено сърдцето?” - За да видишъ Господа! Ако нѣмашъ сърдце, ти не можешъ да видишъ Господа. “Защо ми е умътъ?” Да видишъ Господа. Единственитѣ мѣста, дето човѣкъ може да види Господа, това сѫ неговото сърдце и неговиятъ умъ. Вънъ отъ ума и отъ сърдцето си, човѣкъ нищо не представя. Безъ умъ и безъ сърдце човѣкъ е нула. Умътъ и сърдцето на човѣка сѫ единици. Поставите ли тия единици предъ нулата, вие ще видите истинската цена на човѣка. Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата, за да ги постави на мѣстата имъ. Като не ги разбиратъ, хората постоянно се оплакватъ. Щомъ ги сполети нѣкакво нещастие или страдание, тѣ казватъ, че не имъ се живѣе вече, че имъ е дотегнало да страдатъ. Който се оплаква отъ страданията, той не е разбралъ тѣхния смисълъ, той не е изучилъ съдържанието имъ. Въ всѣко страдание, въ всѣко чувство, въ всѣка мисъль е вложенъ известенъ капиталъ, който човѣкъ трѣбва да използува за градиво на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нѣщата. Всички говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Тѣ не знаятъ, какви сѫ качествата на любовьта. Като разискватъ върху любовьта, най-послѣ тѣ казватъ, че сѫ готови да обичатъ, но ако и тѣхъ обичатъ. Не е въпросъ да те обичатъ хората, за да ги обичашъ и ти. Обичай, безъ да държишъ смѣтка, обича ли те нѣкой или не. Който обича, той е силенъ човѣкъ; който не обича, той е слабъ. Добриятъ е силенъ човѣкъ, лошиятъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но не знаятъ, че за да бѫдатъ силни, първо трѣбва да бѫдатъ добри. Доброто е основа на разумния животъ. По естество човѣкъ е добъръ, но доброто въ него трѣбва непрекѫснато на расте и да се развива. Ако човѣкъ не расте и не се развива въ доброто, животътъ му нѣма смисълъ. За да използува живота си разумно, всѣки день човѣкъ трѣбва да прави поне по едно малко добро. Кѫдето и да е, при каквито условия и да се намира, човѣкъ има възможность да направи поне едно микроскопическо добро. Въ доброто се криятъ придобивкитѣ на човѣшкия животъ. Грѣшкитѣ на хората се заключаватъ въ това, че тѣ не мислятъ за микроскопическото добро, което могатъ да правятъ, но искатъ да оправятъ свѣта. Този, който е създалъ свѣта, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свѣтъ, Богъ е мислилъ толкова години, колкото е числото, получено отъ единица и 15 нули следъ нея. Той е предвидилъ всички противоречия, които могатъ да се явятъ, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислилъ всичко това точно, споредъ изчисленията на висшата, Божествена математика. Каквото и да стане въ свѣта, всичко е предвидено. Въ Божествения свѣтъ нѣма случайности. И за създаването на новия свѣтъ Богъ продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислилъ за създаването на сегашния свѣтъ. Човѣкъ може да изчисли кога какво ще му се случи въ живота. Ако единъ баща има три дъщери и единъ синъ, чрезъ точни математически изчисления може да се предс каже, какви изпитания го чакатъ. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказватъ известни нѣща, но въ края на краищата предсказанията имъ не се сбѫдватъ. Гадательтъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае какво трѣбва и какво не трѣбва да се казва. Трѣбва ли да кажете на една бременна жена, че следъ раждане детето й веднага ще умре? Вмѣсто да внасяте такива мисли въ ума й, по-добре кажете й да има вѣра въ доброто, надежда въ всички свои предприятия и любовь къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Върви ли въ съгласие съ тия закони, човѣкъ може да избѣгне лошото, което му е опредѣлено да мине. Всѣки човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква мисъль, съ нѣкакво чувство, съ нѣкаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближнитѣ си, за да родите благополучно. Мнозина могатъ да ви нашепватъ, да внасятъ въ васъ отрицателни мисли и чувства, но вие трѣбва да се противопоставяте на тия нашепвания. Тѣ сѫ чужди мисли, които идатъ отъ извънземния свѣтъ. Това сѫ мисли на ненапреднали сѫщества, които искатъ да ви спънатъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволътъ мрази страхливитѣ хора. Предъ смѣлитѣ и безстрашнитѣ той отстѫпва, вижда, че тѣ иматъ добродетели въ себе си. Когато срещне нѣкой богатъ човѣкъ, дяволътъ започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щомъ спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли въ човѣка и го оставя да плаща, самъ да се разправя. Човѣкъ плаща, а дяволътъ стои настрана и се смѣе. Въ това отношение той е неуязвимъ и безотговоренъ. Докато е слушалъ дявола и грѣшилъ, човѣкъ не е самъ. Той има съдружникъ, въ когото вѣрва. Обаче, скоро съдружникътъ му го напуща и човѣкъ остава самъ. На това се дължи голѣмото обезсърдчение, което хората често преживяватъ. Нѣкой казва: “Отъ мене човѣкъ нѣма да стане.” - Отде знаешъ това? Ти ли си създалъ свѣта? Онзи, Който е мислилъ хиляди години за създаването на свѣта, Той знае какво може да излѣзе отъ тебе. Едно се иска отъ човѣка: да се откаже отъ своя старъ съдружникъ, който го кара да грѣши и да се свърже съ Първата Причина на нѣщата. Въ това седи неговото спасение. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни едни отъ други, намиратъ, че сѫ лоши, а въпрѣки това държатъ за своето достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е добъръ. Не е ли добъръ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е уменъ. Не е ли уменъ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ самъ не може да пази достойнството си. Другъ ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човѣкъ самъ може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии. Не допущайте никаква лъжа въ себе си. Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае какво може да направи, а не до ходи отъ единъ човѣкъ на другъ, да иска тѣхното мнение. Нѣкой писатель пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажатъ мнението си, дали ще ги приематъ за печатане. Нѣма защо да търсите мнението на възрастнитѣ хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е постѫпвалъ. Когато искалъ да знае мнението на нѣкого за разказитѣ си, той събиралъ нѣколко деца и започвалъ да имъ чете. Ако децата одобрявали разказитѣ му и възрастнитѣ ги одобрявали. Азъ съмъ правилъ подобни опити съ себе си и съ близкитѣ си приятели. Щомъ внеса въ ума си една свѣтла мисъль, дето и да отида, всички ме приематъ добре. Или щомъ внеса една свѣтла мисъль въ ума на нѣкой човѣкъ и той грижливо пази тази мисъль въ себе си, всички хора започватъ да го обикалятъ, да го кредитиратъ. Щомъ оттегля мисъльта си, този човѣкъ веднага става обикновенъ и всички започватъ да го напущатъ. Единъ виденъ американски професоръ по музика искалъ да направи опитъ, да вложи своята музикална мисъль въ нѣкой човѣкъ, който не е много музикаленъ, да види, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Той срещналъ една млада мома, която имала много хубавъ гласъ, но не била особено музикална. Той я поканилъ у дома си да направи първия опитъ. Тя започнала да пѣе, а въ това време той силно концентриралъ мисъльта си къмъ нея и забелязалъ, че тя пѣела отлично. Като направилъ нѣколко опити съ нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана отъ него. Когато излизала на сцената, професорътъ седѣлъ задъ кулиситѣ и оттамъ отправялъ своята музикална мисъль къмъ нея. Единъ младъ момъкъ се влюбиль въ пѣвицата, но като виждалъ, че стариятъ професоръ я придружава навсѣкѫде, той помислилъ, че може да е влюбенъ въ нея и решилъ да го премахне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день той издебналъ професора и го убилъ. Следъ смъртьта на професора момата престанала вече да пѣе. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъль, която професорътъ съ присѫтствието си й предавалъ. Какво представя музикалната мисъль въ човѣка? Музикалната мисъль въ човѣка е неговата вѣра. Какво ще стане съ човѣка, ако той убие своята вѣра? Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ престава да пѣе и да свири. Следователно влюби ли се нѣкой въ васъ, ще му кажете, че всичкитѣ ваши дарби и способности се дължатъ на вѣрата ви, на музикалната мисъль, която е вложена въ васъ. Докато Божията мисъль е отправена къмъ насъ, ние представяме нѣщо. Прекъснемъ ли връзката съ Божествената мисъль, съ свободата, съ силата, съ свѣтлината и съ доброто, които сѫ вложени въ насъ, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи. “Ама, азъ вѣрвамъ!” - Това не е достатъчно. Да вѣрва човѣкъ, това не значи, че не трѣбва да работи. И при най-голѣмата вѣра, човѣкъ пакъ ще преживѣе разочарования, но като работи, кой ще трансформира състоянията си. Азъ познавамъ хората, зная кой отъ тѣхъ ще ме излъже, но все пакъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ доброто на човѣка. И при най-голѣмитѣ му слабости, азъ вѣрвамъ, че има нѣщо добро въ него, че той може да се изправи. Колкото пѫти да ме излъже, азъ пакъ вѣрвамъ, че ще излѣзе човѣкъ отъ него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажатъ отъ нѣкого и престанатъ да му вѣрватъ, Богъ остава последенъ при него и му казва: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успѣешъ, ще излѣзе човѣкъ отъ тебе.” И наистина, както казва, така става. Вѣрвайте въ Онзи, Когото обичате! Вѣрвайте и въ себе си, когато обичате! Любовьта е мѣрка за нѣщата. Когато Богъ ви люби, това е реалностьта въ живота. Когато ние любимъ и това е реалность. Вънъ отъ любовьта никаква реалность не сѫществува. Щастието се опредѣля отъ любовьта. Безъ любовь животътъ не е реаленъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя изключва всѣкакъвъ страхъ отъ себе си. “Какво ще стане съ насъ?” - Каквото е опредѣлено. Има страдания въ живота на човѣка, които по никой начинъ не могатъ да се избѣгнатъ. Кѫдето и да се скрие, тѣ ще го намѣрятъ. Богъ всичко е предвидилъ и за всичко има грижа. Единъ день Богъ изпратилъ единъ ангелъ на земята, да вземе душата на една жена. Щомъ влѣзълъ въ дома й, той видѣлъ, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледналъ къмъ децата, ангелътъ се смилилъ надъ тѣхъ и си казалъ: “Какво ще стане съ тия деца, ако взема душата на майка имъ?” Той се върналъ на небето и казалъ на Бога, че не могълъ да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалилъ децата. “Ако взема майка имъ, тѣ ще останатъ на пѫтя.” Богъ нищо не му казалъ, но го изпратилъ на слѣзе на дъното на океана и оттамъ да извади единъ камъкъ. “Разчупи го сега”, казалъ Господь. Ангелътъ разчупилъ камъка. “Какво виждаш тамъ?” - “Едно малко червейче.” - “Който се грижи за това малко червейче въ дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълнишъ задачата, която ти дадохъ.” Какво виждаме отъ този примѣръ? Този примѣръ показва разбиранията на хората. Мнозина мислятъ, че душитѣ на умрѣлитѣ отиватъ далечъ нѣкѫде и прекѫсватъ връзката си съ своитѣ близки. Не, когато майката замине за другия свѣтъ, душата й влиза въ душитѣ на децата и продължава да живѣе. Докато е живѣла на земята, тя е била слугиня, а въ онзи свѣтъ тя става господарка, отъ тамъ диктува и нарежда работитѣ. Заминалиятъ за онзи свѣтъ не остава тамъ, а продължава да живѣе въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духоветѣ на своитѣ братя, останали на земята. Вие мислите, че вашитѣ заминали сѫ на онзи свѣтъ и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, свѣтлия и добрия. Единственото нѣщо, което се вижда, това е свободното, силното, свѣтлото и доброто. Вънъ отъ него всичко е илюзия. Виждане има само въ свободата, въ силата въ свѣтлината и въ доброто. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, това се дължи на факта, че въ дадения моментъ той не е свободенъ, не е силенъ, нѣма свѣтлина въ ума си и не е добъръ. Дойде ли при мене този човѣкъ, азъ ще му дамъ по-малко, отколкото на другъ. Степеньта на доброто въ човѣка опредѣля неговия кредитъ. На всѣки човѣкъ ще дадете толкова, колкото е кредитътъ му. Не можете да дадете всичко само на единъ човѣкъ. Следъ него идатъ още много негови братя, на които трѣбва да се даде нѣщо. Всѣки има право на своя дѣлъ, но не и на дѣла на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи поне най-малката услуга на своя ближенъ. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора, отъ добри работници. Свѣтътъ се нуждае отъ свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката нѣма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единствениятъ цененъ капиталъ, съ който ние можемъ да оперираме въ живота си, това сѫ нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ. Христосъ имаше този цененъ капиталъ въ себе си и затова можа лесно да се справи съ петхилядния народъ. Той взе нѣколко хлѣба, разчупи ги, благослови ги и нахрани съ тѣхъ множеството. Христосъ имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше въ Него. Следователно и вие, като Христа, трѣбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Богъ никога не съизволява въ страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота имъ, да ги направи радостни и весели, да ценятъ благата, които имъ сѫ дадени. Хората знаятъ всичко това, но все пакъ роптаятъ, обезвѣряватъ се, обесърдчаватъ се и т.н. Защо? Има нѣщо упорито, стегнато, кораво въ тѣхъ. Докато не се освободятъ отъ лошитѣ наследствени чърти, тѣ всѣкога ще изпадатъ въ лоши състояния. Лесно се познаватъ такива хора. Какъ? Като дойде нѣкой упоритъ човѣкъ при мене и азъ ставамъ упоритъ. Като дойде нѣкой, който се е обезвѣрилъ, азъ приемамъ състоянието му и казвамъ: “Ти си се обезвѣрилъ.” - “Отде знаешъ?” - “Азъ възприемамъ твоето състояние въ себе си и отвѫтре те изучавамъ.” - “Въ мене пъкъ се събуди вѣрата.” - “Да, азъ приехъ отъ твоето безвѣрие, а ти отъ моята вѣра.” Като обичашъ Бога, ще вѣрвашъ въ Него. Вѣрата произтича отъ любовьта, а надеждата - отъ вѣрата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, на любовьта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христосъ донесе. Той не казваше да бѫде Неговата воля, но казваше: “Господи, да бѫде Твоята воля!” Желайте и вие да бѫде волята Божия навсѣкѫде въ живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия умъ, за вашата душа и за вашия духъ. Волята Божия седи въ това, да обичате хората, безъ да очаквате тѣ да ви обичатъ. Обичайте Бога, защото Той пръвъ ви е обикналъ. Заради любовьта Му къмъ васъ не е очаквайте отъ Него богатство, кѫщи, имоти. Той ви е далъ всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трѣбва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушнитѣ деца на Бога, сѫ причина да закъснѣе идването на Царството Божие. За да научатъ урока си, Богъ ги оставя да понесатъ последствията на тѣхната небрежность, да опитатъ горчивинитѣ на живота. Тѣ ще разбератъ, че нѣма изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ, освенъ чрезъ изпълнение волята Божия. Свѣтътъ нѣма да се поправи, докато не мине презъ огънь. Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ. Всички хора ще минатъ презъ този огънь, да се пречистятъ. Въ свѣта сѫществува относителна чистота, а тя трѣбва да бѫде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видишъ, да не пожелаешъ нищо за себе си. Бѫди доволенъ на това, което имашъ. При закона на любовьта пъкъ, ти трѣбва да се радвашъ на това, което ближниятъ ти е придобилъ. Ако той е силенъ, радвай се на неговата сила; ако е добъръ, радвай се на добротата му; ако е ученъ, радвай се на ученостьта му. Ти никога не можешъ да бѫдешъ това, което е той. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ и ученъ, но по съвсемъ другъ начинъ. Ценното за всѣки човѣкъ се заключава въ това, че той представя една важна единица, поставена на специаленъ постъ и на специална служба. Ако всѣки изпълни своята работа, той е постигналъ нѣщо въ живота си. Вие сте стремите къмъ придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това сѫ задачи, които отсега нататъкъ ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характеръ, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Нѣкой иска да направи нѣкакво добро, но се страхува отъ хората, да не го видятъ. Чудно нѣщо! Отъ хората, които не виждатъ, се страхува, а отъ Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Богъ вижда всички погрѣшки на хората, но мълчи, чака тѣ сами да се изправятъ. Човѣкъ грѣши, понеже не вижда богатството, което е вложено въ него и търси външно богатство. Той ходи тукъ-тамъ да търси скѫпоценни камъни, за да ги продава скѫпо. И въ стремежа си къмъ външно забогатяване, той губи вѫтрешното си богатство. Външното богатство може да е голѣмо, като предпотопния мамонтъ, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човѣкъ да приеме малка, детска форма, въ която сѫ вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голѣмата форма на старъ, 120 годишенъ дѣдо, който е изразходвалъ силитѣ и възможноститѣ си. Богатството е единъ мамонтъ. Какво ще придобие човѣкъ отъ тази голѣма форма? Казано е въ Писанието: “Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Обаче, никѫде не е казано: “Блажени богатитѣ или ученитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Ученостьта на хората въ свѣта е относителна. Сегашнитѣ деца знаятъ повече отъ ученитѣ хора на миналото. И въ бѫдеще децата ще знаятъ повече отъ сегашнитѣ учени. Има една ученость, която никога не губи цената си. Отива единъ беденъ човѣкъ при единъ отъ истинскитѣ учени и се оплаква отъ положението си. Той му казва: “Не се безпокой. Бръкни въ джоба си!” Бръква той въ джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този ученъ една майка и разправя, че детето й е неизлѣчимо болно. “Иди у дома си, детето ти ще бѫде здраво.” Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива единъ ученикъ при него и му казва, че ще се явява на изпитъ, но мисли, че ще го скѫсатъ. “Не се страхувай, непременно ще издържишъ изпита си.” Както казва, така става - ученикътъ свършва изпита си добре. Каква по-голѣма ученость можете да очаквате отъ тази? Вѣра е нужна на хората. Мнозина се оплакватъ, че сѫ неразположени, болни, нещастни, безъ да подозиратъ, че неразположенията имъ се дължатъ на промѣната на времето. Когато времето се разваля, тѣ ставатъ нервни, раздразнителни, неразположени духомъ. Като не правятъ връзка между времето и тѣхното състояние, тѣ мислятъ че неразположението имъ се дължи на нѣкакво болезнено състояние. Не се влияйте отъ вѣтъра, отъ влагата, отъ мислитѣ на хората. Влияйте се отъ Божието добро, което е въ вашето сърдце. Влияйте се отъ Божествената свѣтлина, която е въ вашия умъ. Влияйте се отъ Божествената сила, която е въ вашия духъ. Влияйте се отъ Божествената свобода, която е въ вашата душа. “Да просвѣтнатъ дѣлата ни предъ Бога!” Това значи: Така да просвѣтнатъ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и духоветѣ ни предъ Бога, че когато хората видятъ тази свѣтлина, да прославятъ Господа Бога нашего, Който е на небеса. Сега, препорѫчавамъ ви следното: Вѣрвайте въ доброто на вашето сърдце, както и въ доброто на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свѣтлината на вашия умъ, както и въ свѣтлината, която е въ умоветѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ свободата на вашата душа, както и въ свободата, която е въ душитѣ на другитѣ хора. Вѣрвайте въ силата на вашия духъ, както и въ силата на духа, който е въ другитѣ хора. Вѣрвайте въ Бога, любете Го и приложете Неговия законъ. Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Богъ ви е далъ. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. 22 августъ, 5 ч.с., София - Изгрѣвъ ------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.
  3. Ани

    1937_08_15 Да познаватъ

    "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДА ПОЗНАВАТЪ* Христосъ казва: “Да имате любовь помежду си.” Както виждате отдавна се говори за любовьта, но въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е Любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере Любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ нито познаватъ Любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! Защо? Защото само чрезъ Любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: “Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ. Кой е истинския човѣкъ? Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи истински Богъ е Този, Който всички обича; истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. Кой е твоя баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ - най-голѣмото богатство въ свѣта. Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: “Искамъ да намѣря Слънцето, да видя, какво нѣщо представя то.” Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето - едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господь! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седятъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ към нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ. И тъй, Земята, майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който Земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: “Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко?” - “Не мога вече да ги нося, дотегна ми.” Не само това, но както виждаме и Земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть, когато Слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на Земята се стопява и тя облича нова дреха, пъстро накитена - съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата й започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: “Колко е красива нашата майка!” Какъ мислите, естествено ли е това, което Земята прави? Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на Земята къмъ Слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната й рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ Земята и Слънцето и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато Слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате и огньове - да се отоплявате. Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. Кой го обича и кого той трѣбва да обича? Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, т.е хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ.” Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно, слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората отъ своя страна трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь. Като не разбиратъ Бога като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху Слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, Слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща Слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на Слънцето. Всѣка свѣтла мисъль или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е преживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. Защо? Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума “pater” - баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли човѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето престои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща. И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че Любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на Любовьта, вие разбирате защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да й дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно това движение въ свѣта за свобода се дължи именно на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е Любовьта. Който не е приелъ Любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ Любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато Любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ Любовьта отсѫтствува, той нищо не дава. Много е говорено за Лвюбовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за Любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ Любовьта. Защо? Защото има елементарни работи, които предшествуватъ Любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? За сега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира. Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки денъ човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: “Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови.” Какъ? По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е изстинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи да се ползува отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си. Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни - млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени - децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ - свобода и сила. И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ - къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на Любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години, отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи. Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ и вие трѣбва да я четете. Коя е тази книга? Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце. Мнозина се запитватъ какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: “Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ.” Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка й се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка й е родила четири - петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири - петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете какъ се ражда? Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата “раждамъ, раждане” е санскритска и означава “работа”. Следователно човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни. Христосъ казва: “Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и Духъ, отъ сила и Духъ, отъ свѣтлина и Духъ, отъ добро и Духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие. Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата! Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата! Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината! Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто! 15 августъ, 5 ч.с. --------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.
  4. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ* Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно и по този начинъ развалятъ отношенията си. Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? Обиди ли те някой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. “Какъ да се справяме съ недоволството си?” Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господь е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т.н. Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята Христосъ свали юларите на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави. Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи човѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: “Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължавашъ още борбата?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото. Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича “безчестенъ човѣкъ”. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? - На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото - по Божественъ начинъ. Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовъ към него. Понѣкога и човѣкъ върши зло безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвръщава отъ него. Това именно показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се поддава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: “Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа.” - Кога? Когато се свърши борбата. “Праведнитѣ ще просвѣтнатъ.” - Кога? Когато доброто победи. Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота? Това не е ваша работа. Преди всичко вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого към Бога, да го изучи, да го нахрани или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: “Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде.” Значи Той признава, че всичко принадлежи на Бога и каквото е получилъ, отъ Него му е дадено. Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, Любовьта е огънь, който побеждава. Сега не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ Любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ Любовьта. “Какъ да придобиемъ щастието?” Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ Волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си. “Какъ ще се оправи свѣтътъ?” Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкия трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации. “Кое е условието за правилно растене?” За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по-долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божгия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми. Сега отъ васъ като ученици се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две - три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три-четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия за придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение - учението на Любовьта. Който следва пѫтя на Любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ изучавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ Любовьта, тѣ ще придобиятъ новото - животъ пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на Любовъта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на Любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на Любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота обаче е въ Любовьта. Въ Любовьта всички е постижимо. Човѣкътъ на Любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ Любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? - Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? Влѣзте въ живота на Любовьта. Любовьта отваря очитѣ на човѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме Любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата. Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи. Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на Любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната Любовь. Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и Любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: “Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ Волята Божия.” Защото е казано: “Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия човѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. “Потърси ме въ день скърбенъ” е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени. И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че Любовьта е отъ Бога, а безлюбието - отъ хората. За грѣшния Той е огънь пояждащъ, а за праведния - огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огьня на Любовьта. 8 августъ 10 ч.с. -------------------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.
  5. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ* Съвременнитѣ хора живѣятъ въ реалния свѣтъ, вследствие на което засега тѣ не могатъ да го изучаватъ идейно. Всички погрѣшки на хората ставатъ по причина на несъответствието, което сѫществува между идейния и реалния свѣтъ. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свѣтъ, който ви заставя да се храните. Мнозина казватъ, че животътъ щѣлъ да бѫде по-добъръ, ако яденето не сѫществувало. Ако яденето не сѫществуваше, съ какво бихте го замѣстили? Наистина, отъ яденето произтичатъ редъ несъответствия въ живота, но съ какво може да го замѣстите? За сега яденето е най-голѣмото добро на земята, а за невидимия свѣтъ - най-голѣмото зло. Безъ ядене животътъ на земята щѣше да бѫде по-лошъ, отколкото е сега. Чрезъ яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Безъ ядене физическиятъ животъ на хората щѣше да се прекрати, а съ това заедно щѣше да спре и неговата духовна еволюция. Значи, човѣкъ трѣбва да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде и защо да яде. Той трѣбва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно. Ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човѣка не е въ пъленъ порядъкъ, той нѣма да се храни добре. Щомъ не се храни добре, той всѣкога ще бѫде неразположенъ къмъ хората, към всичко, което го обикаля. Той нѣма да се интересува отъ наука, отъ изкуство, отъ музика - всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува отъ нищо, той ще философствува само, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. По въпроса защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, само философитѣ могатъ да разискватъ, но досега никой философъ не си е отговорилъ на този въпросъ. Каквито теории да изнасятъ философитѣ за обяснение на този въпросъ, тѣ не могатъ да задоволятъ всички умове. Като четатъ тѣхнитѣ теории, мнозина казватъ: “Това сѫ идеи на нѣколцина философи, но не на всички.” И децата рисуватъ гарги, гълѫби и казватъ на майка си, че сѫ нарисували една гарга или единъ гълѫбъ. Майката не може да се съгласи съ тѣхъ. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълѫбътъ - на гълѫбъ. Следователно искате ли да нарисувате нѣщо, не взимайте примѣръ отъ рисункитѣ на децата, но ползувайте се отъ работитѣ на великитѣ художници. Понѣкога и тѣхнитѣ работи не могатъ да минатъ за съвършени. И детето рисува гарга и великиятъ художникъ рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате дветѣ рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нѣщата. Отъ васъ се иска именно това - винаги да гледате на добрата страна на нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е грозенъ, че не можете да го търпите. Ако грозниятъ не дойде, красивиятъ никога не може да се яви. Грозниятъ е сѣнка на красивия. Ако грозниятъ не сѫществува, красивиятъ никога не би се проявилъ. Следователно за да се прояви доброто въ живота, първо трѣбва да се явятъ сѣнкитѣ на нѣщата. Сега ние говоримъ за злото въ човѣка, за неговото недоволство. Човѣкъ е недоволенъ отъ живота си. Защо? Недоволенъ е, че не е добъръ. Не се смущавайте. Бѫдете доволни отъ себе си за даденъ моментъ и се стремете следния моментъ да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Нѣкой е разгнѣвенъ, започва да вика, да се сърди. Нека се гнѣви, нека изразходва излишната енергия въ себе си. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко време може да се гнѣви. Нѣкой може да се гнѣви една, две, десеть секунди, или десеть минути, най-много половинъ часъ. Той е като фотографъ. Фотографътъ отваря апарата си и цъка - секунда, две или повече. Опредѣлено е колко секунди трѣбва да трае цъкането, споредъ освѣтлението, при което става фотографирането. Недоволството на човѣка се заключава именно въ това, защо е цъкалъ дълго време или защо е цъкалъ толкова кратко време. Колкото време и да е цъкалъ, за случая е достатъчно. Едно нѣщо трѣбва да знаете: въ нещастието или въ скръбьта на единъ човѣкъ се крие щастието или радостьта на другъ. Значи благодарение на нашата скръбь и нещастие други сѫщества се радватъ и веселятъ. Когато единъ боледува, другъ оздравява. Навсѣкѫде въ природата става обмѣна. Не мислете, че болеститѣ сѫ нѣщо излишно въ живота на хората. Чрезъ болеститѣ човѣкъ добива ценни качества въ себе си. Толстой разправя, че следъ всѣко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивалъ нѣщо ново. Всѣко боледуване било свързано съ красиви преживявания. Ако не бѣше миналъ презъ болезнени състояния, Толстой не би дошълъ до това просвѣтление на съзнанието си. Та когато видите, че нѣкой човѣкъ се гнѣви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсѫждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява къмъ лошитѣ условия. Оставете го свободенъ да учи. Ако видите какъ каменарьтъ троши съ чукъ камъни, трѣбва ли да се чудите защо ги троши. Трѣбва ли да мислите, че не е човѣшко, дето чука и троши камънитѣ? Оставете го свободенъ. Той има работа, знае защо трѣбва да троши камъни. Тѣзи камъни сѫ нужни за градене на кѫщи. Тѣ сѫ необходими за физическия животъ. Мнозина искатъ да живѣятъ на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живѣе като ангелъ, човѣкъ трѣбва да има ангелски условия. И най-добриятъ пѣвецъ на земята не би могълъ да пѣе като ангелъ. Преди всичко, той нѣма такъвъ ларинксъ, какъвто ангелитѣ иматъ, той нѣма срѣда като тѣхната. Хората сѫ недоволни, неблагодарни на това, което имъ е дадено, тѣ искатъ повече. Ако не сѫ разработили малкитѣ таланти, малкитѣ дарби, които Богъ имъ е далъ, какъ ще се справятъ съ голѣмото богатство, къмъ което се стремятъ? Много нѣща има, които човѣкъ не знае, които не е придобилъ, а се стреми към нови, голѣми постижения. Запримѣръ вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи нѣкаква непрятность, носътъ ви сърби. Защо? Не знаете. Колко обикновени нѣща още не знаете, а търсите нови голѣми знания. Всички се стремятъ към здраве, но не знаятъ какъ да го придобиятъ. Особено младитѣ моми искатъ да иматъ червени устни, червени страни, да изглеждатъ здрави. Естествено е това желание, защото червениятъ цвѣтъ на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобиятъ този цвѣтъ, свѣтскитѣ дами си мажатъ странитѣ и устнитѣ съ червена боя. По този начинъ тѣ сами се лъжатъ, че иматъ червенъ цвѣтъ, че сѫ здрави. Въ това отношение азъ поддържамъ вѫтрешната, а не външната козметика. За да придобие червенъ цвѣтъ на лицето си, човѣкъ трѣбва да си представя този цвѣтъ въ въображението си, да се свърже съ всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той нѣма да забележи, какъ ще се яви червена краска на лицето му. Щомъ придобие тази краска, той ще се почувствува по-здравъ, по-любвеобиленъ. Неговата призма ще започне правилно да пречупва свѣтлината и той ще придобие истинско понятие за любовьта. Докато не придобие червения цвѣтъ, човѣкъ все ще бѫде изложенъ на редъ болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвѣтъ, човѣкъ ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвѣтъ, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвѣтъ, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвѣтъ, той ще започне да се изражда въ религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвѣтъ, човѣкъ постепенно ще почне да губи силата на своята воля. И тъй, когато свѣтлината се пречупва, явяватъ се седемь цвѣта, т.е. седемь велики добродетели. Когато видите небесната дѫга, вие си спомняте за Стария Заветъ, дето е казано, че Богъ е поставилъ дѫгата за знакъ на човѣчеството, че втори пѫть потопъ нѣма да става. Това значи, че когато човѣкъ живѣе съобразно седемтѣ велики добродетели на дѫгата, въ неговия животъ потопъ нѣма да стане и мѫчнотиитѣ му лесно ще се разрешатъ. Щомъ види дѫгата въ своя мистически животъ, всичкитѣ му работи ще се оправятъ. Засега предъ насъ сѫ разкрити главно три цвѣта: червенъ, жълтъ и синъ. Любовьта поддържа червения цвѣтъ, мѫдростьта - жълтия, а истината - синия. Когато тѣзи три основни цвѣта се съединятъ въ едно, образува се четвърти, производенъ цвѣтъ. Следователно достатъчно е човѣкъ да схване правилно основнитѣ тонове на цвѣтоветѣ, за да може правилно да прогресира въ своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиватъ религиознитѣ хора, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ се спъватъ в развитието си. Когато пости, човѣкъ трѣбва да добие хубави чърти на лицето си. Въ сѫщность не става така. Вмѣсто да придобие нѣщо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човѣкъ не знае какъ да пости. Когато устнитѣ на човѣка сѫ дебели, това е лошо, но ако и много изтънѣятъ, пакъ е лошо. Нѣкои стискатъ устнитѣ си, но съ това тѣ реагиратъ неправилно на своитѣ чувства. Устата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много затворена, нито много отворена. Устнитѣ трѣбва слабо да прилепватъ. Устата трѣбва да бѫде толкова слабо отворена, че отъ външния й видъ да се вижда каква е любовьта на човѣка. Устата на мнозина не показва никаква любовь. Нѣкои моми умиратъ отъ любовь, но това е театъръ само, никаква любовь не е. Въ това отношение тѣ приличатъ на младитѣ булки, които, като излизатъ отъ бащиния си домъ, навеждатъ главата си, ужъ плачатъ за майка си и баща си. Като вижда това, деверътъ казва на брата си: “Братко, булката плаче много, да я върнемъ назадъ!” Но тя казва: “И да плача, водете ме напредъ!” Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме отъ свѣта, за да ви въведемъ въ Царството Божие, вие плачете, давате видъ, че искате да се върнете назадъ. Речемъ ли да ви върнемъ назадъ, вие искате да вървите напредъ. Обичайте свѣта, но не ходете по неговитѣ пѫтища. И Богъ обича свѣта. Казано е въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” Свѣтътъ е училище. Щомъ свършимъ това училище, ние трѣбва да се радваме, че го напущаме и влизаме въ Царството Божие. Свѣтътъ черпи силата си отъ Царството Божие, отъ Божествения свѣтъ. Казва се въ Битието: “Въ начало Богъ създаде небето и земята.” Това значи: Въ начало още Богъ създаде физическия и Божествения свѣтъ. Мнозина могатъ да кажатъ, че сѫ ходили на онзи свѣтъ при Господа. Никой отъ васъ не може да откаже, че е ходилъ на онзи свѣтъ. Ние всички благодаримъ на разумнитѣ братя, че сѫ работили безкористно върху насъ. Но какво правятъ съвременнитѣ хора? Като ги хванатъ отъ Невидимия свѣтъ, тѣ не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Дали сте ходили на онзи свѣтъ или не сте ходили, нѣма защо да споримъ върху това. Да спорите по този въпросъ, то е все едно да спорите по въпроса, добъръ ли е човѣкъ или лошъ. Нѣма защо да спорите, нѣма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човѣкъ не се дължи на самия него. Хиляди поколѣния преди него сѫ работили по единъ неестественъ пѫть. Работата на човѣка днесъ се заключава въ доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъмъ. Човѣкъ носи редъ наследствени чърти, които не сѫ негови, но трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ му сѫ дадени за работа. Като работи върху тѣхъ, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъмъ. Богъ не сѫди човѣка за неговитѣ лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го сѫди. Нѣкой братъ иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при нѣкой водопадъ, трѣбва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нѣкой, изслушайте го, не го спирайте. “Ама, не говори умно!” Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията въ живота на хората се дължатъ единствено на тѣхното нетърпение. Доколко една речь е разумна, зависи отъ резултата, който тя произвежда върху слушателитѣ. Нѣкой може да е насадилъ стотина - двеста декара земя, безъ да има голѣми резултати. Значи ползата, която нѣщата принасятъ, опредѣля тѣхното значение, тѣхната цена. Съвременнитѣ хора бързатъ въ заключенията си. Като не имъ вървятъ работитѣ добре, тѣ казватъ за себе си, че сѫ лоши хора. Щомъ работитѣ имъ тръгнатъ напредъ, казватъ, че сѫ добри хора. Кое е по-добре: да казватъ, че сѫ лоши хора или да казватъ, че сѫ добри? Кажете: “Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко.” Ще отидемъ на извора да се измиемъ и като се върнемъ, ще бѫдемъ чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъль въ ума си, вие се обявявате противъ Господа. По този начинъ вие хвърляте петно върху Него. И тъй, помагайте си едни на други. Нѣкой иска да прояви любовьта си - съдействувайте му. Другъ иска да прояви знанието си - съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се въ всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте въ работата му. Оставете го свободенъ. Ако изкара нѣщо криво, той самъ ще го изправи. Като развалите едно нѣщо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята нѣма нищо. Животътъ на земята е реаленъ, но отъ реалния животъ ние ще минемъ къмъ ценноститѣ на идеалния животъ. Изобщо най-хубавитѣ нѣща отъ реалния животъ ще ги принесемъ въ идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бѫдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само въ това, че условията и обстановката на небето сѫ по-добри отъ тѣзи на земята, вследствие на което тамъ нѣщата изглеждатъ по-добри. Богъ е еднакъвъ и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можемъ да Го проявимъ, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можемъ да Го възприемемъ правилно. Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате въ положението на онзи светия, който казвалъ, че дяволътъ билъ много лошъ. Дяволътъ има една добра чърта - постоянство. Ти го пѫдишъ отъ вратата, а той намира най-малкитѣ дупчици и оттамъ влиза. Като влѣзе нѣкѫде, настани се и започва да работи - отъ нищо не се стѣснява. Той е трудолюбивъ, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влѣзе въ нѣкой мѫжъ, той заема положението на професоръ, а жена му - негова ученичка и започва да й преподава. Понеже не е научила урока си, мѫжътъ я набива добре. Боятъ служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и учени. Какво разбираме подъ думата “младъ”? Споредъ мене, младъ е онзи, който има възприятия за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло въ свѣта и казва: “Да проявимъ доброто!” Като види, че нѣкой се окалялъ, той взима вода, измива го, а следъ това му дава чиста риза да се преоблѣче. Тъй щото добри хора сѫ онѣзи, които сѫ готови да помагатъ на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимаватъ съ критика. И критицитѣ иматъ своето мѣсто, но тѣ сами оставятъ дрехитѣ си неопрани. Защо? За да бѫдатъ свободни да критикуватъ. Тѣ си оставятъ надзиратели, на които порѫчватъ да изператъ дрехитѣ имъ добре, никаква нечистотия да не остане по тѣхъ. Като се върнатъ отъ работа, отиватъ да видятъ, добре ли сѫ изпрани дрехитѣ имъ и тогава си турятъ подписа. Свѣтътъ се нуждае отъ критици. Кой ще пази нечиститѣ дрехи? Кой ще дава отчетъ за всичко станало? Азъ не съмъ противъ критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потрѣбна; лошитѣ мисли и чувства сѫ потрѣбни; гнѣвътъ, сприхавостьта сѫ потрѣбни. Обаче всичко това трѣбва да дойде на своето време и мѣсто. И болеститѣ сѫ потрѣбни, защото чрезъ тѣхъ болниятъ усилва вѣрата си. Първоначално той е суевѣренъ. Каквото му се каже, всичко изпълнява. Отъ суевѣрие отива къмъ вѣра. Докато е здравъ, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щомъ се разболѣе, нѣма вече особено мнение - готовъ е всичко да изпълни. Сега, отъ всичко казано днесъ, най-важното за васъ е да поправите устнитѣ, носа, очитѣ, веждитѣ, брадата си. Брадата не трѣбва да бѫде като кочанъ, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате въ огледало, да видите при какви състояния, какви промѣни ставатъ съ носа, очитѣ, устата ви. Очитѣ и устата на човѣка винаги се нагласяватъ споредъ неговитѣ мисли. Когато човѣкъ намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очитѣ му се явяватъ известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очитѣ му се явяватъ другъ родъ гънки. Забелязано е, че въ твърдия човѣкъ устата придобива права линия. Въ бѫдеще отъ това положение на устата ще се родятъ известни несъобразности. Човѣкъ трѣбва да държи устата си спокойна, безъ никакво мърдане. Ако има нѣкакво мърдане, то трѣбва да бѫде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу това е признакъ на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признакъ на оптимистично състояние в човѣка. Въ това отношение младитѣ момци сѫ голѣми оптимисти. Срѣщате младъ момъкъ, който върви и сучи мустацитѣ си, завива ги нагоре, въ видъ на котва. Съ това той иска да каже: “Който се качи на моя параходъ, той трѣбва да бѫде напълно спокоенъ, че никога нѣма да потъне.” Момъкътъ държи кормилото отзадъ, а момата - греблата и лодката върви напредъ. Сега азъ говоря за човѣка. Човѣшкото съзнание държи котвата, а човѣшкиятъ умъ лопатитѣ и лодката върви напредъ. За човѣка е важно лодката му да върви напредъ. Учени, философи, писатели препорѫчватъ на човѣка много работи, но повечето отъ тѣхъ не му сѫ нужни. Кое е по-важно за болния: нови дрехи или да го лѣкуватъ? Здравиятъ се нуждае отъ нови дрехи, а болниятъ - отъ лѣкарства. Всѣки здравъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Да бѫде човѣкъ добре облѣченъ, това не значи да следва модата. Модернитѣ дрехи на мѫжетѣ и на женитѣ нѣматъ линия. Днесъ въ Парижъ хиляди хора работятъ върху модата, но тѣ не могатъ да дадатъ ония линии, които да отговарятъ на човѣшкото тѣло. Ние се нуждаемъ отъ мода и на мисъльта - правата мисъль. Следователно всѣки човѣкъ, какъвто и да е той, щомъ изнася прави мисли, трѣбва да го слушате. Всѣка мисъль, всѣки изворъ, колкото малки и да сѫ, тѣ излизатъ отъ Бога. Малкото изворче въ безводно мѣсто принася голѣма полза. Малкитѣ изворчета се губятъ предъ голѣмитѣ извори, но все пакъ и тѣ помагатъ за образуване на голѣмитѣ рѣки. Като ученици, вие трѣбва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е далъ. Благодарете за дарбитѣ, способноститѣ и добродетелитѣ, с които ви е надарилъ. Предъ васъ стои една велика задача. Цѣлата вселена, съ своитѣ слънца и планети, е една велика школа, презъ която трѣбва да минете. Вие трѣбва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате отъ тѣхъ. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, въ два случая започва силно да крѣка: презъ лѣтото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човѣкъ я хване за крачето, тя мълчи, не крѣка. Хване ли я змия, тя започва силно да крѣка. Тъй щото, когато въ живота на човѣка дойдатъ редъ неприятности и страдания и той, като жаба започва да крѣска, да вика. Щомъ чуете, че нѣкой крѣска като жаба, притечете му се на помощь. Защо? Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човѣшката душа, не е ли такава змия? Голѣмото тщеславие, което обсебва човѣка, не е ли една змия? Гордостьта, която завладява човѣка, не е ли една змия? Като чуя, че нѣкоя жаба крѣка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимамъ тогава бастона си, отивамъ при змията и й заповѣдвамъ да пусне жабата. Питамъ я, кой й е далъ право да хваща жабата за крачето. И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощь. Когато една ваша мисъль страда, притечете й се на помощь. Човѣшкиятъ духъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ и на всички да помага. Страда ли нѣкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да работите. Срѣщате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирамъ подъ думата “много говори”? Да говори човѣкъ много, това значи да яде много. Той отива на две три мѣста на гости и навсѣкѫде го канятъ да си хапне. На първото мѣсто се наяжда добре. Отива на второто мѣсто и тамъ не отказва да си хапне, иска да угоди на всички. Какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три мѣста на гости, той трѣбва да вземе съ себе си двама свои приятели. Като отиде на първото мѣсто и го поканятъ да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелитѣ си ще каже, че сѫ въ постъ. Като отиде на второто мѣсто и го поканятъ да яде, ще каже, че той съ единъ отъ приятелитѣ му сѫ въ постъ, третиятъ отъ тѣхъ само може да яде. На третото мѣсто, пъкъ ще се храни онзи, който не е ялъ, а другитѣ двама ще постятъ. При това разрешение на въпроса, всички ще бѫдатъ доволни. Следователно кѫдето и да ходите, водете съ себе си своитѣ приятели. Всѣки човѣкъ има на разположение трима приятели. Единиятъ му приятель е Любовьта, вториятъ - Мѫдростьта, а третиятъ - Истината. Като отидете на първото мѣсто, ще вземете Любовьта съ себе си. Като отидете на второто мѣсто, ще вземете Мѫдростьта съ себе си. Отидете ли на третото мѣсто, ще вземете Истината съ себе си. Ако навсѣкѫде водите съ себе си своитѣ приятели, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ. Съветвамъ ви да не се отдѣляте отъ тримата си приятели. Тѣ сѫ много изправни. Тѣ сѫ въ състояние да оправятъ всички объркани работи на хората. Като видя, че нѣкой объркалъ работитѣ си, казвамъ на единъ отъ тримата му приятели да оправи работитѣ на този човѣкъ. Той веднага му се притича на помощь. После му казвамъ: “Благодари на приятелитѣ си, че оправиха работитѣ ти. Ако не бѣхъ ги довелъ, работитѣ нѣмаше да ти се оправятъ.” На себе си отдавамъ дотолкова значение, доколкото ставамъ причина да доведа вашитѣ приятели да оправятъ обърканитѣ ви работи. Безъ тѣхъ нищо не можеше да стане. По отношение на тѣхъ нашата заслуга седи въ това, че ние имъ даваме възможность да дойдатъ на земята да работятъ. Азъ съмъ напълно убеденъ, че вие всички имате добро желание, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина да работятъ въ вашитѣ сърдца. Сега ще приведа единъ отъ стиховетѣ на Писанието: “Призовете ме въ деня на вашитѣ изпитания и Азъ ще ви помогна. И ще ме прославите.” Ще ви дамъ следнитѣ мисли: Огъньтъ е за металитѣ и за скѫпоценнитѣ камъни; водата - за рибитѣ; въздухътъ - за птицитѣ; земята - за животнитѣ; а мисъльта - за човѣка. Значи господари на водата сѫ рибитѣ, на въздуха - птицитѣ, на земята - животнитѣ, а на мисъльта - човѣкътъ. Огъньтъ пъкъ е господарь на металитѣ и на скѫпоценнитѣ камъни. Кои сѫ духоветѣ на водата? - Ундитѣ. На въздуха? - Силфитѣ. На земята? - Гномитѣ. На огъня? - Саламандритѣ. На човѣка, който мисли? - Словото. Казалъ е Богъ: “Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое.” И каквото е казал, това е станало. “По образъ и подобие” - разбирамъ по умъ и по сърдце. Наистина по умъ и по сърдце човѣкъ е направенъ точно като Бога. Богъ се възмущава отъ всѣка неправда. Лошото въ свѣта седи въ това, че хората се възмущаватъ отъ доброто. Да се възмущава човѣкъ, това е право, но не отъ доброто. Отъ злото трѣбва да се възмущава той. Нашитѣ мисли и чувства се проявяватъ точно по образъ и подобие Божие. Ако не се проявяватъ, както трѣбва, ние никога не можемъ да познаемъ Божественото. Човѣкъ познава Божественото начало въ себе си само чрезъ образа на своитѣ мисли и чувства. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Право разбиране за нѣщата и високо съзнание. Безъ тѣзи два елемента, той нищо не може да постигне. Безъ тѣзи два елемента, природата и животътъ оставатъ за него затворени. 1 августъ, 10 ч.с. -------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.
  6. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ* Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ, лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното запримѣръ мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ. Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ жизическия. Сега злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ нѣкой човѣкъ гладува и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае. Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва. Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука - готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете в Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно - на месната предъ растителната. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ. Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае коя храна е добра и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Всѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди. Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речъ не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата, отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Отъ тукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т.н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта е първиятъ подтикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината. По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовьта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува на човѣка, лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта, нито истината. Казваме за нѣкого, че се е опекълъ, изгорѣлъ. Защо? Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ подтикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината - край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край - реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, към неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ след него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? Дето има ядене. Дето нѣма ядене и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има. Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т.е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ завистьта, злобата в човѣка произвежда единъ видъ страдание, омразата - другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайниятъ й предѣлъ. Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ ще проговори. И гълѫбътъ, най-кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две - три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: “Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме.” Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце - користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Като не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: “Нѣмамъ ли право да се проява? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички?” Човѣкъ има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, които проявява положителното въ себе си, а отрицателното - възпитава и облагородява. Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т.н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца: кокоши, пачи и други. Безъ да знае съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва цѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други - съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата. Страшно е положението на човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, омраза и т.н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ човѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, но отде дойде омразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ? Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади и стари могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне в своята философия; моралистътъ - въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други не сѫ морални. Кои нѣща сѫ морални и кои неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина е мораленъ. Не произтича ли отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и в човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това? Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той й ударилъ една плесница и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? -Не, следъ две-три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава и най-после - на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е казалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ. Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате към действие, никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ. Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достойнството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: “Око за око, зѫбъ за зѫбъ.” Следъ него иде Христосъ и казва: “Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.” Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате - не вѣрвате въ Него. Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: “Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ?” За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. -Защо? Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ Любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ Мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: “Когото Богъ обича, наказва го.” Съ какво? Съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ Любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость внася въ него животъ, знание и свѣтлина. Сега желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душата. Следователно всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи Любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше Любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ Любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще превърне въ Любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постиг-нете, затова сте дошли въ Школата да учите. Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. Защо? Защото започва съ Любовьта. После слънцето стана свѣтло. Защо? Защото свършва съ Истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: “Започни съ Любовьта и свърши съ Истината.” Като види-те, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърдцето ми да бѣде пълно съ Любовь.” Като го видите свѣтло, кажете си: “Желая ума ми да бѣде пъленъ съ Истина.” Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате Любовь въ сърдцето си и Истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи на бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. На можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали какво значи изгрѣвъ на слънцето. И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: “Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани.” Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията в свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ Любовь и Истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро. И тъй, като ставате сутринь, започвайте с червения цвѣтъ и си кажете: “Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко: къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ.” Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта - червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ какво ще кажа и какъ ще постѫпя. Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седя, гледамъ го, но не се кръстя. “Защо не се кръстишъ?” -Азъ имамъ една слабость, кръстя се само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го: “Ти носишъ ли кръстъ?” Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи, като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ. Какво представя кръстътъ? Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна - хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна - вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ по-голѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава. Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: “Бѣгай, не се изкушавай!” Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ обаче ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ пари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ Любовьта, отъ Мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени. Сега желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъдва стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ, вие трѣбва да правите преводъ, да й дадете другъ смисълъ. Запримѣръ какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П.Славейковъ за паритѣ? Той е казалъ: “Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада.” Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: “Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ.” Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: “Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казвашъ, съ всички работишъ.” Питамъ: какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого, тя еднакво услужва и на праведния и на грѣшния. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ на спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте Любовьта въ нейната чистота! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете Любовьта и Истината като граници на живота и Божието благослове ние ще бѫде винаги съ васъ. 1 августь, 5 часа сутринта -------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.
  7. От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936), Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧОВѢШКО И БОЖЕСТВЕНО И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ тридесеть и осмь години. Него видѣ Иисусъ че лѣжи, и понеже знаяше, че отъ много врѣме вече боледува, казва му: Ищешъ ли да оздравѣешъ? Отговори му болнийтъ: Господине, нѣмамъ человѣкъ да мя тури въ кѫпалнята, когато ся размѫти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прѣди мене слѣзва. Казва му Иисусъ: Стани, дигни одрътъ си и ходи. И тозъ часъ человѣкътъ оздравѣ и задигнѫ одрътъ си и ходѣше; а този день бѣше сѫббота. И казвахѫ юдеитѣ на исцѣленийтъ: Сѫббота е, не ти е простенао да дигнешъ одрътъ си. Йоана, гл.5, ст.5-10 Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и не знаятъ причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болеститѣ, презъ които хората минаватъ, се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ неорганизиранъ свѣтъ. Какво трѣбва да направятъ, за да се справятъ съ условията, при които живѣятъ? Тѣ трѣбва да се организиратъ. Организирането трѣбва да почне отъ тѣхния умъ. За да се организира човѣшкиятъ умъ, въ него трѣбва да се внесе нѣщо ново. Само новото е въ състояние да опрѣсни ума на човѣка. Каква е разликата между организирания и неорганизирания свѣтъ? Въ организирания свѣтъ всѣка часть живѣе за себе си, но живѣе и за цѣлото. Въ неорганизирания свѣтъ частитѣ живѣятъ изключително за себе си. Въ организирания свѣтъ хората се познаватъ напълно, а въ неорганизирания - отчасти. Следователно, когато частитѣ не сѫ свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиранъ свѣтъ. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния животъ на съвременнитѣ хора, навсѣкѫде виждате тази неорганизираность, вследствие на което, тѣ търсятъ добъръ, правиленъ животъ. Добриятъ животъ подразбира разумность. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко и търси причината на нѣщата. Като се намѣри предъ нѣкакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода имъ, за да може да се справи съ тѣхъ. Които не разбиратъ причинитѣ за нещастията и страданията въ живота си, тѣ казватъ, че условията сѫ лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпроситѣ. Ако водата е нечиста, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да не я употрѣбявашъ въ това състояние. Какво можете да очаквате отъ единъ неорганизиранъ свѣтъ. Нѣкой човѣкъ билъ ученъ и е недоволенъ, че хората не го оценили. Той трѣбва да знае, че въ неорганизирания свѣтъ, въ който живѣе, хората могатъ да го оценяватъ дотолкова, доколкото го използуватъ. Запримѣръ вие имате единъ здравъ, силенъ конь. Докато го използувате, вие го цените. Щомъ коньтъ заболѣе и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Сѫщото отношение ще срещнете и между хората. Една отъ причинитѣ за страданията е тази, че хората се надценяватъ, присвояватъ си повече права, отколкото имъ се даватъ. Тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, недоволни сѫ, че не имъ даватъ тѣзи права, къмъ които се стремятъ. Щомъ дойде за тѣхнитѣ права, тѣ сѫ готови да се борятъ до край. Дойде ли до сѫщитѣ права на другитѣ хора, тѣ сѫ готови веднага да ги отрекатъ. Правото за тебе е право и за другитѣ. Всички нѣща въ живота на хората произтичатъ отъ два източника: отъ разбиране и отъ неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането - дисхармония. Нѣкой пѣе, но нѣма развитъ слухъ, да разбере какъ пѣе, вследствие на което мисли, че е добъръ пѣвецъ. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нѣщата, което поражда редъ противоречия. Много естествено. Земята, на която живѣемъ, е добре устроенъ свѣтъ, но не е още съвършенъ. Това несъвършенство се вижда и въ всички народи. По развитие тѣ сѫ на степени. Като пѫтувате презъ различни държави, нѣкѫде ви посрѣщатъ добре, а нѣкѫде не искатъ да ви знаятъ. Това се случва не само въ чужди за васъ държави, но и въ отечеството ви. Дохожда нѣкой българинъ между сънародницитѣ си, но тѣ го приематъ като чуждъ, не го признаватъ за свой човѣкъ. Казватъ му: „Ти не си отъ нашитѣ.“ - Защо? Защото не могатъ да го използуватъ. Докато генералътъ е на бойното поле, дава заповѣди и печели победи, всички го признаватъ за тѣхенъ човѣкъ. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърленъ отъ бойната линия, никой не го признава за герой. Сега азъ ви навеждамъ на нѣща, които трѣбва да имате предъ видъ. Нѣмате ли ги предъ видъ, вие ще страдате. Страданията се дължатъ на това, че вие пѫтувате презъ неорганизирана мѣстность. Въпрѣки това, казвате, че Богъ ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате защо Богъ промисля за едни, а за други не промисля? Единъ боленъ се моли и оздравява, другъ боленъ се моли и умира. Единъ се моли и му се помага; другъ се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е ималъ. Защо става така? - Защото нѣкои нѣща сѫ човѣшки, а други Божествени. Докато си младъ, ти си веселъ, разположенъ. Щомъ остарѣешъ, ставашъ киселъ, недоволенъ, не ти се живѣе, намирашъ, че животътъ нѣма смисълъ. Не, животътъ всѣкога има смисълъ, безразлично дали си младъ или старъ. Само за тебе животътъ е безсмисленъ, защото си слѣзълъ въ човѣшкия свѣтъ, дето нѣма никакво изобилие, а очаквашъ резултати на Божествения свѣтъ. Ти трѣбва да дадешъ ходъ на Божественото начало въ себе си и отъ него да очаквашъ резултати. Божественото е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ. Веднъжъ дошълъ на Земята, човѣкъ трѣбва да опита и човѣшкото и Божественото. Човѣшкото е слабо, а Божественото силно. Човѣшкото се кѫса, Божественото не се кѫса. Човѣшкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между тѣзи два свѣта, вие трѣбва да опитвате нѣщата, да опитвате хората, кой съ какви мѣрки работи. По този начинъ ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате отъ човѣкъ, който си служи съ величини отъ човѣшкия свѣтъ? Колкото и да обещава, той никога нѣма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човѣкъ не е будно. То постоянно се прекѫсва. Той и въ пѣнието, и въ свиренето, и въ говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очъртаете пѫтя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония въ живота на човѣка. Когато той пѣе, вие слушате, че пѣсеньта въ началото върви добре. Като дойде до нѣкое мѣсто, изведнъжъ се явява дисхармония, после пакъ се оправя и т.н. Това е човѣшко пѣние. Въ Божественото пѣние нѣма никаква дисхармония. Тамъ линията и да криволичи, пакъ запазва възходещо направление. Сѫщото се забелязва и въ почерка на човѣка. Буквитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ правилни, съ красиви линии, а на другъ - никаква красота, никаква линия. Съвременнитѣ хора говорятъ за красота, безъ да знаятъ, какво представя истинската красота. Тѣ казватъ, че нѣкои нѣща сѫ гладки, красиви. Въ какво седи красотата на гладкитѣ нѣща? Всѣко нѣщо е красиво на мѣстото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкость е на мѣсто. Но ако планинскиятъ връхъ, по който се качвате, е гладъкъ, това качество не е на мѣсто. Щомъ е гладъкъ, той не може да мине за красивъ връхъ. Докато е на Земята, човѣкъ не знае презъ какви мѣста ще мине, какви мѫчнотии и страдания ще преживѣе. Добре е човѣкъ да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готовъ да се справя съ всички изненади, съ всички мѫчнотии въ живота си. Той не може всичко самъ да уреди, но има работи, въ които никой не може да му помогне. Той самъ трѣбва да ги нареди. Когато не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ се оплаква отъ живота, отъ себе си и казва: „Чудно нѣщо, очи имамъ, нищо не виждамъ. Уши имамъ, нищо не чувамъ.“ Така е, зависи съ кои очи и уши си служишъ. Ако си служишъ съ човѣшки очи и уши, работитѣ всѣкога ще бѫдатъ неуредени. Ако си служишъ съ Божествени очи и уши, каквото пожелаешъ, ще постигнешъ. Ако си въ човѣшкия животъ, не очаквай постижение на идеалитѣ си, ако си въ Божествения животъ, всичко можешъ да постигнешъ. „Ама, хората не сѫ щедри, не сѫ благородни.“ И ти не си отъ най-щедритѣ и благороднитѣ. Както ти критикувашъ хората, така и тебе ще критикуватъ. Въ човѣшкия свѣтъ критиката се отнася до всички хора. „Еди-кой си не живѣе добре.“ Това е въ реда на нещата. Този човѣкъ нѣма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си съ хората. И тъй, човѣкъ е дошълъ на Земята да се научи правилно да живѣе и да слуша съ Божественитѣ си уши. Той трѣбва да започне съ човѣшкитѣ си уши, а да свърши съ Божественитѣ. Човѣкъ мисли, че всѣки моментъ Божественото начало е въ него. Не, той още не Го е турилъ въ действие. Когато Божественото въ човѣка започне напълно да се проявява, хората ще се разбиратъ добре, и всѣкога ще се обичатъ. Щомъ не се обичатъ, погрѣшката е или въ самия човѣкъ или въ окрѫжаващитѣ. Хората сѫ раздѣлени помежду си, защото иматъ различни интереси. Всѣки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човѣкъ да се грижи за себе си, за своя домъ, но по този начинъ той се ограничава и не дава възможность на Божественото въ него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всѣкаква обида, всѣкакво докачение. Обидили сте нѣкой човѣкъ. Какво трѣбва да правите? Нѣма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намѣрите въ нѣкакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощь. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начинъ всѣкаква обида, всѣкакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага. Съвременнитѣ хора искатъ да подобрятъ живота си. Тѣ лесно могатъ да го подобрятъ, но трѣбва да се запитатъ: по човѣшки начинъ ли искатъ да го подобрятъ, или по Божественъ? Човѣшкиятъ животъ изсушава нѣщата, а Божествениятъ ги опрѣснява и възкръсява. Каквито печалби и да имашъ въ човѣшкия животъ, най-после животътъ ти ще се обезсмисли. За да не изпаднешъ въ това положение, ти трѣбва самъ да осмислишъ нѣщата. Роди ти се дете. Кажи си: „Ще се грижа за Божественото въ това дете и ще съдействувамъ за развитието му.“ - „Ама, остарѣхъ вече.“ - Докато живѣешъ по човѣшки, непременно ще остарѣешъ. Щомъ осмислишъ живота си, щомъ дадешъ ходъ на Божественото въ себе си и старостьта ти ще стане приятна. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Това значи: Ако не започнете съ Божествения животъ, вие ще остарѣете и ще се лишите отъ условията да влѣзете въ Царството божие. Човѣшкото представя опаковка на всички нѣща въ живота, а Божественото - тѣхната сѫщина. Като направи една погрѣшка, човѣкъ бърза да се извини. Не извинявайте погрѣшки, които сами не се извиняватъ. Не препорѫчвайте добродетели, които сами не се препорѫчватъ. Човѣшкото отблъсва, раздѣля хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнитъ. Затова именно казватъ за нѣкой човѣкъ, че е магнетиченъ, т.е. привлича хората къмъ себе си. Какъ се постига това? Много лесно. Който живѣе по Божественъ начинъ, той всѣкога привлича хората. Мнозина не успѣватъ въ това, понеже живѣятъ по човѣшки, а искатъ резултати на Божествения животъ. Следователно, за да дойдатъ до Божествения животъ, на всички хора предстои велика задача: да работятъ върху себе си, да се изучаватъ и въ всѣка своя мисъль, въ всѣко свое чувство и действие да различаватъ човѣшкото отъ Божественото. Пишешъ нѣщо, вижъ кѫде е човѣшкото и кѫде Божественото. Неразположенъ си, вижъ кѫде се е вмъкналъ човѣшкиятъ елементь въ тебе. Човѣшкото прекѫсва съзнанието на хората. Тѣ губятъ връзка съ Божественото и търсятъ начинъ отново да възстановятъ тази връзка. Който живѣе по човѣшки, той се нуждае отъ помощьта на хората. Който живѣе по Божественъ начинъ, той помага на хората. Значи просията е присѫща на човѣшкия животъ. И човѣшкиятъ животъ има свои добри чърти, но той е времененъ, не може постоянно да се прилага. Той непременно трѣбва да се замѣсти съ Вѣчния, съ Божествения животъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до най-опасното мѣсто, до границата на човѣшкия животъ, дето се правятъ голѣми погрѣшки. Тѣ сѫ въ положението на пѫтници, които се движатъ по хлъзгава планинска мѣстность. Какво трѣбва да правятъ, за да преминатъ благополучно тази мѣстность? Тѣ трѣбва да бѫдатъ будни, досѣтливи, съ силно въображение. Казватъ: „Единъ животъ ще се живѣе, да го минемъ както и да е.“ Не е така. Животътъ има смисълъ, когато отъ човѣшкия се минава въ Божествения. Става ли обратното, животътъ губи смисъла си. Адамъ, първиятъ човѣкъ, изпадна въ това положение. Когато бѣше въ рая, той имаше всички условия да прояви Божественото въ себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нѣщата отвънъ, а не отвѫтре, вследствие на което не видѣ погрѣшката си и не издържа своя изпитъ. Погрѣшката му се заключаваше въ желанието да има жена. Той видѣ, че му не достига нѣщо. Когато не достига нѣщо на човѣка, това показва, че той живѣе по човѣшки. Какъ именно се е родило желанието на Адама да има другарка, и какъ се е явила тя, по това сѫ създадени много легенди. Единъ еврейски равинъ изнася следната легенда за създаването на Адамъ и Ева. Той казва, че първоначално Богъ е създалъ Адамъ и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носилъ на гърба си като раница, вследствие на което усѣщалъ известна тежесть. Той молилъ Бога да го освободи отъ този товаръ. Единъ день Богъ скѫсалъ връзкитѣ на товара му. Ева веднага скочила отъ гърба на Адама и се изправила предъ него. Като я видѣлъ, Адамъ се зарадвалъ, защото усѣтилъ голѣмо облекчение на гърба си, но и той самъ не знаелъ какъ и откѫде е дошла Ева. Дали тази легенда е вѣрна или не, и ние не знаемъ, но вѣрно е, че когато хората се оплакватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, това показва, че тѣ носятъ тежести на гърба си и молятъ Бога да ги освободи, да промѣнятъ условията си, да влѣзатъ въ новия животъ. Мойсей пъкъ е писалъ, че Богъ направилъ Адама отъ червена пръсть, заради което го наричатъ „червенъ човѣкъ“ мѫжъ. Ева пъкъ, направилъ отъ реброто на Адама, заради което я наричатъ жена. Често слушате женитѣ да казватъ: „Защо Богъ ни създаде жени?“ - Защото е нѣмало достатъчно червена пръсть. Мѫжътъ и жената се различаватъ по естеството на материята, отъ която сѫ създадени. Това, което е направено отъ пръсть, има едно естество, това, което направено отъ ребро, има съвсемъ друго естество. Когато казваме, че нѣщата се различаватъ по естество, ние разбираме, че тѣ се различаватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Формата на нѣщата е човѣшкото, съдържанието е духовното, а смисълътъ - Божественото. Смисълътъ на нѣщата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всѣко нѣщо, което нѣма смисълъ, опорочава и разваля нѣщата. Смисълътъ обновява нѣщата. Божественото осмисля нѣщата, прави ги свежи, чисти - обновява ги. Време е вече хората да влѣзатъ въ Божествения животъ, да дадатъ ходъ на Божественитѣ идеи въ себе си. Тѣзи идеи ще осмислятъ живота имъ, а не човѣшкитѣ. Нѣкой иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, но нито богатството, нито силата, нито ученостьта сѫ въ състояние да осмислятъ човѣшкия животъ. Всѣко нѣщо, което се придобива отвънъ, не е въ сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животътъ на човѣка се осмисли, той вижда вече предъ себе си всички възможности за постигане на своитѣ идеали. Това означава стихътъ отъ Писанието: „И ще минавашъ отъ слава въ слава.“ Докато минава отъ слава въ слава, човѣкъ живѣе въ Божественото. Минава ли отъ честь въ безчестие, той е нагазилъ въ човѣшкото. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Единственото нѣщо, което може да го спаси, е да излѣзе отъ човѣшкото и влѣзе въ Божественото. Божествениятъ животъ е животъ на работа. Тамъ всѣки работи, безъ да очаква на другитѣ. Работа и учение - това изисква Божествениятъ животъ отъ човѣка. Само така той ще разбере неговата сѫщина. Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква въ любовьта. Момъкъ обича мома, готовъ е на всички жертви за нея. Щомъ се оженятъ, първата година още животътъ имъ се разваля. Защо? Защото тя си позволила да погледне другъ мѫжъ. Това е човѣшка любовь. Божествената любовь не прави такава разлика между хората. И да има нѣкакво различие, то е въ формата на нѣщата, а не въ тѣхното съдържание и смисълъ. При това, въ човѣшката любовь има слизане, а въ Божествената - възлизане. Когато нѣкой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че той живѣе още въ човѣшката любовь. Докато се отегчавате отъ хората, вие сте въ човѣшкия животъ. Докато умоветѣ ви се помрачаватъ отъ знания, вие сте въ човѣшката наука. Щастието е само въ Божествения животъ. Истинската наука е само въ Божествения животъ. И човѣшката наука е на мѣсто, но въ нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цѣло. Тази е причината, задето всички факти и явления въ човѣшката наука сѫ разхвърляни, както предметитѣ въ музеитѣ. Ако отидете въ нѣкой народенъ музей, тамъ ще намѣрите безразборно разхвърляни предмети, отъ които мѫчно може да се възстанови какъвъ е билъ животътъ на този народъ. Ако отидете въ нѣкой музей по естественитѣ науки, тамъ ще видите разхвърляни кости, черепи отъ различни животни, отъ които мѫчно може да се възстановятъ тѣхнитѣ форми. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до по-висока фаза на развитие. По черепитѣ, по коститѣ на предпотопнитѣ животни тѣ възстановяватъ миналитѣ форми отъ животинското царство. Не само това, но сѫщевременно тѣ изучаватъ главитѣ на хората и оттамъ, съ най-малки подробности опредѣлятъ тѣхния характеръ. Въ заключение на своитѣ изследвания тѣ казватъ, че всички човѣшки глави не сѫ еднакво правилни. Следователно, когато нѣкой пита какво да направи, за да по-добри живота си, може направо да му се отговори: За да подобришъ живота си, ти първо трѣбва да измѣнишъ главата си. „Какъ ще я измѣня?“ Като влѣзешъ въ Божествения животъ. Само Божествениятъ животъ е въ сила да измѣни човѣшката глава. Всѣка енергия се използува разумно само въ Божествения животъ. Тамъ и гнѣвътъ, и обидата сѫ на мѣсто. Тѣ сѫ енергии, които се впрѣгатъ на работа и даватъ добри резултати. Сѫщото може да се каже и за добродетелитѣ. Запримѣръ щедрость, приложена на мѣсто, може да принесе добри плодове. Щедрость, която не е приложена на мѣсто, причинява редъ пакости и нещастия. Каква щедрость е тази, която уморява болния? Отивате при единъ боленъ и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия день положението му се влошава. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да бѫдете скържави, отколкото щедри. И тъй, когато хората се оплакватъ отъ страданията си, това показва, че тѣ сѫ още въ човѣшкия животъ. Въ този животъ именно нещастията и страданията никнатъ като гѫби. Въпрѣки това, хората търсятъ щастие. Тѣ сѫ прави, но трѣбва да знаятъ пѫтя, по който щастието може да дойде. Срѣщате единъ беденъ, но талантливъ певецъ. Вие започвате да мислите какъ да му помогнете. Той самъ може да си помогне. Какъ? - По два начина: или като обикновенъ просекъ, или като пѣвецъ. Ако се постави въ положението на обикновенъ просекъ, той ще подаде рѫка на този, на онзи и ще очаква да му дадатъ нѣщо. Кой какъ мине покрай него, ще му подхвърли съ недоволство левъ - два и ще си каже: „Ще му дамъ нѣщо, само да се освободя отъ него.“ Ако пъкъ се прояви като пѣвецъ, всѣки минувачъ ще има желание да му даде нѣщо, като на талантливъ пѣвецъ, да му помогне съ лептата си. Щомъ имашъ талантъ да пѣешъ, ти трѣбва да употрѣбишъ своя талантъ, да придобиешъ нѣщо сѫществено. Пѣй, приложи Божественото въ себе си, за подобряване на своя животъ. Ако имашъ сила, и нея приложи. Ако имашъ търпение, гледай и него да приложишъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се приложи на своето мѣсто и време. Ще търпишъ, но нѣма да оставишъ децата да те биятъ. Да се оставишъ на деца да те биятъ, въ това нѣма никаква философия. Сега изучавайте едновременно и човѣшкия, и Божествения животъ и каквото разберете, приложете го в своя личенъ животъ. Пазете се отъ вкисване. Вкисването е свойствено на човѣшкия животъ, но не и на Божествения. Въ Божествения животъ плодоветѣ не вкисватъ. Тамъ никаква ферментация не става. Човѣшкото се изправя чрезъ Божественото. Достатъчно е човѣкъ да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени сѫщества отъ Божествения свѣтъ слизатъ при него и му помагатъ. Какъ става това? - По различни начини: външно - чрезъ други напреднали хора, и вѫтрешно - чрезъ самия човѣкъ. Кажешъ ли нѣкаква лъжа, веднага ще те корегиратъ. Тѣ ще ти докажатъ, че човѣкъ може да се изправи само чрезъ истината. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ прогресъ. Тѣ не подозиратъ даже, че прогресътъ се заключава въ намиране на истината, въ дълбоко вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който има вѫтрешно разбиране на нѣщата, той постепенно се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Това значи човѣкъ да минава отъ човѣшкия въ Божествения животъ. И тогава, ако е билъ слабъ, посрѣдственъ ученикъ, той започва да развива дарбитѣ си и става даровитъ ученикъ. Обаче, ако нѣкой се връща отъ Божествения къмъ човѣшкия животъ, той постепенно губи дарбитѣ си и става обикновенъ, посрѣдственъ ученикъ. За да не изпадне въ това положение, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Докато човѣкъ мисли, че е правъ въ всичко, което знае и което върши, той е въ човѣшкия животъ. Въ човѣшкия животъ нѣма щастие. Тамъ човѣкъ може да учи, но щастливъ не може да бѫде. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за нѣкоя красива, богата мома, да бѫде щастливъ. Какво щастие очаква той отъ женитба, която не почива на любовь? Близкитѣ му ще започнатъ да търсятъ мома и ще се вслушватъ кой ще имъ препорѫча добра, красива и богата мома. Родителитѣ на момата, които искатъ да се освободятъ отъ нея, ще приематъ момъка въ дома си любезно, ще го нагостятъ добре, ще му говорятъ сладко, докато го излъжатъ. Щомъ момъкътъ се ожени за момата, родителитѣ ще си въздъхнатъ спокойно и ще кажатъ: „Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататъкъ ти ще я носишъ.“ Не, така не се избира мома. Когато нѣкой момъкъ иска да изучи характера на момата, която е харесълъ, той трѣбва да влѣзе въ дома ѝ като слуга. Като не го познаватъ, като не знаятъ намѣренията му, родителитѣ на момата, както и самата мома, ще се проявятъ такива, каквито сѫ въ действителность. Така и Богъ изпитва хората. Той изпраща нѣкой ангелъ между тѣхъ и гледа какъ ще се отнасятъ съ него. Отъ поведението на хората къмъ този ангелъ се познава и тѣхния характеръ. Хората се стремятъ къмъ небето, къмъ Божествения животъ, понеже не сѫ доволни от своя животъ. Обаче тѣ виждатъ, че не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ. Защо? Понеже иматъ много грѣхове, които трѣбва да изкупятъ. Наистина, докато не изправятъ погрѣшкитѣ си, докато не изкупятъ грѣховетѣ си, хората нѣма да напуснатъ Земята. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ си, да корегиратъ формитѣ си и тогава да очакватъ пробуждане на Божественото въ себе си. Божественото е нѣщо неуловимо. Докато го видите единъ моментъ въ човѣка, вториятъ моментъ вече го нѣма. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫть е въ състояние да затвори пѫтя на Божественото въ него. Разбиране, съзнание се иска отъ човѣка, за да схване какво представя Божественото начало. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, ще придобиятъ онова, което търсятъ. Не, влѣзете ли въ Божествения животъ, вие трѣбва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свѣтъ, вие трѣбва да вземете съ себе си всичкия капиталъ, който сте спечелили на земята и да кажете: „Заповѣдайте, всичко, което спечелихъ, е на ваше разположение.“ Разумнитѣ сѫщества ще ви приематъ добре и ще ви поздравятъ съ думите: „Добре дошли!“ Следователно, когато отидете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да дадете всичкото си богатство. Щомъ дадете всичко, ще получите всичко. „Божията Любовь носи пълния животъ.“ 6 съборна беседа, държана на 26 августъ 1936г., 5 ч.с. София, Изгрѣвъ
  8. От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя, гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО. текстът от книгата е обработен за сайта от Grozyu Delchev Ще задамъ единъ въпросъ, на който могатъ да се дадатъ много отговори. Въпросътъ е слѣдниятъ: какво е прѣдназначението на училището и каква е цѣльта на ученицитѣ, които слѣдватъ това училище? Ако се отговори, че цѣльта на ученицитѣ е да учатъ, може да се зададе втори въпросъ: какво ще правятъ тѣ, слѣдъ като свършатъ училището? — Ще работятъ нѣщо. — Защо ще работятъ? — Да уредятъ работитѣ си. — Какво ще правятъ, като уредятъ работитѣ си? — Ще си поживѣятъ малко. — Защо ще си поживѣятъ? — Да се порадватъ на това, което сѫ придобили. — Ами, ако не постигнатъ нищо? Ако вмѣсто да се радватъ на придобитото, тѣ го изгубятъ? Възъ основа на тѣзи и на цѣлъ редъ още разсѫждения, нѣкой казва: искамъ да забогатѣя! Питамъ: какво ще стане, ако осиромашеешъ вмѣсто да забогатѣешъ? — Тогава, искамъ да съмъ здравъ. — Ами, ако се разболѣешъ? — Искамъ да отида при Бога. — Ами, ако не можешъ да отидешъ тамъ? Слѣдователно, когато човѣкъ иска нѣщо, той трѣбва усилено да работи въ това направление. Който иска да отиде на небето, той трѣбва да служи на Единния Богъ. Нѣма по-мѫчно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри Единния Богъ и да Му служи. Днесъ, между съврѣменнитѣ хора, има толкова много богове, че докато човѣкъ отиде при Единния Богъ, главата му ще побѣлѣе. Главитѣ на всички хора днесъ сѫ побѣлѣли все отъ търсене на Единния Богъ. Това не показва, че Богъ не сѫществува, но освѣнъ Него има още толкова много богове, които сѫ затрупали пѫтя къмъ Единния Богъ. Казвате: коя е причината за това? Това, именно, е важно, да се намѣри причината. Вие живѣете въ една кѫща, на която нѣкой е затворилъ кепенцитѣ на прозорцитѣ и чакате слънцето да изгрѣе, да стане свѣтло и за васъ. Вънъ отдавна слънцето е изгрѣло, но въ кѫщата, дѣто сте вие, е мрачно, тъмно. Седите на тъмно, копнѣете за свѣтлина, обаче, не знаете, какво да направите, да влѣзатъ слънчевитѣ лѫчи прѣзъ прозорцитѣ ви. Много копнежи има човѣшката душа! Едни отъ копнежитѣ сѫ положителни, други — отрицателни; едни сѫ постижими, други — непостижими. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ копнѣе да стане ангелъ. Въ този животъ, обаче, той не може да стане ангелъ. Другъ копнѣе да стане красивъ. — И това е невъзможно въ този животъ. Волътъ, който върти опашката си нагорѣ-надолу, и той може да има копнежъ да стане красивъ, но този копнежъ е непостижимъ. Въ този животъ той ще си остане волъ, съ красотата на вола, и такъвъ ще умре. Той не може да стане красивъ като човѣкъ. Питамъ: какво допринася копнежа на човѣка? За да постигне човѣкъ извѣстенъ копнежъ, той трѣбва да има опрѣдѣлена цѣль за това, да знае, защо копнѣе и какво ще постигне съ реализирането на този копнежъ. Отъ друга страна, той трѣбва да знае пѫтя и законитѣ, по които се постига даденъ копнежъ. На това основание, само онази мисъль е постижима, която върви по свой опрѣдѣленъ пѫть на развитие. Всѣка мисъль, която не върви по опрѣдѣленъ пѫть за нейното развитие, тя е непостижима. Сѫщото нѣщо може да се каже и за чувствата на човѣка. Знае ли човѣкъ това, той нѣма да се обезсърдчава, че не е постигналъ нѣщо, но ще чака да дойдатъ врѣмето и условията за постигане на неговитѣ копнежи. Знание, наука се изисква! Казвамъ: споредъ свѣта, въ който се прилага науката, тя се дѣли на физическа, духовна и Божествена. Тѣзи три вида науки се различаватъ една отъ друга, иматъ различни закони, които дѣйствуватъ въ тѣхъ, но въпрѣки това тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Ако човѣкъ не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената. Така седи въпросътъ, когато човѣкъ се качва отдолу-нагорѣ, т. е. отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ. Обаче, ако човѣкъ слиза отгорѣ-надолу, т. е. отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ, тогава положението е точно обратно: ако човѣкъ не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата. На сѫщото основание, когато се задаватъ въпроси, гатанки и ребуси, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да отговаря. Въ тѣхъ се крие нѣкакъвъ символъ, който трѣбва да се разбере. Питамъ: какво печели човѣкъ, когато разрѣшава единъ неизвѣстенъ въпросъ, една гатанка или единъ ребусъ? Той все ще спечели нѣщо, ще вземе, ако не всичко, поне часть отъ това, което се крие въ тѣхъ. То е все едно, когато показвате на човѣка една кутия съ нѣкакво съдържание и му казвате: ако отгадаешъ, какво има въ кутията, ще получишъ нѣщо отъ него. И този човѣкъ се напрѣга, сили се да познае, какво има въ кутията, защото ще получи нѣщо. И наистина, интересно е да отгатне човѣкъ съдържанието въ кутията! Ако вѫтрѣ има една глава лукъ, той ще съжалява, че толкова много напрѣгалъ мисъльта си да улучи. Обаче, ако въ кутията има единъ хубавъ диамантъ, или нѣкаква цѣнна книга, която съдържа тайнитѣ на природата, тогава заслужава човѣкъ да се напрѣга, да познае, какво има въ кутията. Който не разбира цѣната на нѣщата и се укаже, че въ кутията има една глава лукъ, той ще каже: не си струвало да мисля толкова много. Ако въ кутията има диамантъ, или една хубава книга, той ще остане доволенъ, че узналъ. Обаче, онзи, който знае цѣната на всички нѣща, като види лука въ кутията, ще остане еднакво доволенъ, както ако види диаманта или книгата, защото лукътъ ще му напомни, че единъ неговъ приятель страда отъ малария и ще отиде да му помогне. Какъ ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъвѣтва да го счука малко и да го тури на стѫпалата си. По този начинъ приятельтъ му ще оздравѣе отъ маларията, отъ която никой лѣкарь не е могълъ да го излѣкува. Ето защо, много въпроси въ свѣта трѣбва да се разрѣшатъ, за да може отъ една страна хората да се освободятъ отъ нѣкои свои недѫзи, а отъ друга страна да придобиятъ извѣстни добродѣтели. Всѣки неразрѣшенъ въпросъ е въ връзка съ освобождението на човѣка отъ единъ недѫгъ и съ придобиването отъ него на една добродѣтель. Нѣкой казва: защо трѣбва човѣкъ да мисли? Човѣкъ трѣбва да мисли, за да се прѣмахнатъ недѫзитѣ отъ него, а едноврѣменно съ това и да придобие добродѣтели. Сѫщото нѣщо, казано на съврѣмененъ политически езикъ, означава: човѣкъ трѣбва да мисли, за да подобри условията на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да излѣзе отъ затвора, да възстанови политическитѣ си права. Само онзи човѣкъ може да възстанови политическитѣ си права, който е станалъ вече гражданинъ на Царството Божие. Ако не е гражданинъ на това царство, кракътъ му не може да стѫпи тамъ. Докато човѣкъ е на земята, той може да отиде и въ Англия, и въ Германия, и въ Франция, безъ да е английски, германски или французки гражданинъ; обаче, на небето не е така. На небето приематъ само ония хора, които сѫ негови граждани. Казвате: защо трѣбва да бѫда праведенъ? Казвамъ: правдата е право на гражданство въ свѣта на праведнитѣ. Ако човѣкъ не е праведенъ, той не може да влѣзе въ този свѣтъ. — Защо трѣбва да любя? — Ако не любишъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на любовьта, дѣто тя е право на гражданство. — Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Ако не си уменъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на разумностьта, дѣто тя е право на гражданство. Слѣдователно, ако човѣкъ не люби, той не може да влѣзе въ свѣта на любовьта; ако не мисли, той не може да влѣзе въ свѣта на мисъльта; ако не е истинолюбивъ, той не може да влѣзе въ свѣта на свободата. Съврѣменнитѣ хора иматъ криво понятие за свободата. Това, което тѣ наричатъ свобода, не е нищо друго, освѣнъ каша отъ объркани понятия. Свободенъ човѣкъ е само безсмъртниятъ. Който умира, той не е свободенъ. Мнозина искатъ да убѣдятъ и другитѣ хора, както и себе си, че единъ день Господъ ще ги освободи. Господъ все ще освободи хората, но важно е за тѣхъ, кога ще ги освободи. За васъ е важно, днесъ да сте свободни. Свободни ли сте? Не сте свободни. Казвате: ние сме свободни да говоримъ и да мислимъ, каквото искаме. Не, вие се самоизлъгвате. Днесъ почти нѣма хора, които могатъ да мислятъ свободно. Ако се намѣрятъ нѣколко души въ свѣта, които да мислятъ свободно, това ще бѫде голѣмо благословение и за тѣхъ, и за другитѣ хора. Днесъ свободнитѣ хора трѣбва да се търсятъ съ свѣщь. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е свободомислещъ. Добрѣ е човѣкъ да бѫде свободомислещъ, но той трѣбва да прави изборъ въ мислитѣ си и да си дава отчетъ за всѣка мисъль. Освѣнъ това, всѣка мисъль трѣбва да бѫде права. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Мнозина, обаче, казватъ, че тази мисъль е отвлѣчена, понеже никой не е видѣлъ Господа. Нѣкои, за да докажатъ, че Богъ сѫществува, изнасятъ факта, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Онѣзи пъкъ, които отричатъ сѫществуването на Бога, казватъ, че свѣтътъ е създаденъ самъ по себе си и сѫществува отъ памти-вѣка. Тѣзи и редъ още въпроси създаватъ противорѣчия у хората. Противорѣчията на съврѣменнитѣ хора мязатъ на тия, на които се натъкналъ единъ българинъ, който изпратилъ сина си да учи въ странство. Като се върналъ отъ странство, синътъ искалъ да покаже на баща си, че знае много нѣща, затова му казалъ: татко, азъ мога да ти докажа математически, че двѣ е равно на три. Бащата отговорилъ: синко, това е противорѣчие за менъ. Азъ не мога да възприема такава дълбока работа. Щомъ твърдишъ това положение, докажи го. Обаче, азъ не съмъ съгласенъ съ него. Що се отнася до тебе, ти можешъ да живѣешъ споредъ своята математика. Единъ день бащата, майката и синътъ седнали на обѣдъ, да се хранятъ. Сложили на масата двѣ печени кокошки. Бащата казалъ: синко, едната кокошка ще взема азъ, другата — майка ти, а понеже ти доказвашъ, че двѣ е равно на три, третата кокошка ще вземешъ ти. Казвамъ: когато нѣкой твърди невъзможни работи, азъ взимамъ за себе си възможното, а за него оставамъ невъзможното. Щомъ той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голѣма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че двѣ е равно на три. Днесъ всичкиятъ споръ между хората е за третата кокошка, която не сѫществува. По никой начинъ двѣ не може да бѫде равно на три. Отъ двойката може да излѣзе тройка, но тройката и безъ това сѫществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другитѣ числа сѫществуватъ самостоятелно и при извѣстни случаи се явяватъ на сцената, обаче, не може да се каже, че тройката произлиза отъ двойката, а двойката отъ единицата. То е все едно да видите единъ часовникъ, затворенъ въ нѣколко капака и да кажете, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ. Турцитѣ иматъ такива часовници. Гледате нѣкой турчинъ, че вади отъ джоба си часовникъ, голѣмъ, като костена жаба. Той отваря единъ капакъ, послѣ втори, трети, четвърти, пети, шести и въ него едно малко часовниче. Той погледне часовника, каже колко е часътъ и послѣ, по сѫщия начинъ, го затваря въ капацитѣ. Може ли да се каже, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ? Не, тия шесть капака сѫ покривки на часовника. Сега, като давамъ тия примѣри, азъ искамъ да ви наведа на правата мисъль, чрѣзъ която да си създадете правилна философия за живота. Правилна философия е тази, която носи свобода на човѣка. Никой не може да затвори свободниятъ човѣкъ, никой не може да го ограничи, той е безсмъртенъ. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ свободата. Съврѣменнитѣ хора не сѫ свободни; тѣ се влияятъ едни отъ други. Когато имъ се говори за духовния животъ, тѣ не вѣрватъ въ него, а като имъ говорятъ обикновени работи, вѣрватъ, подаватъ се на влияние на този — на онзи. Питамъ: какъ може да се влияе единъ човѣкъ отъ другъ? Той не е вързанъ съ вѫже, че да го теглятъ. Съврѣменнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ влиянието, въ внушението, въ хипнотизъма. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ маса, на която е сложено хубаво ядене, и той се подаде на това ядене, кой му е повлиялъ? Яденето ли му е повлияло? Не, яденето не е повлияло на човѣка, но желанието да яде, да задоволи глада си, е въ сила да му повлияе. Отъ друга страна, ако яденето, което готвачътъ е сготвилъ, съотвѣтствува на желанието на човѣка да яде отъ него, то е сѫщо така въ сила да му повлияе. И тогава той сѣда прѣдъ масата и започва да яде. Отивате при единъ свой приятель за нѣкаква работа, но бързате да си излѣзете, защото друга работа ви чака. Обаче, ако вашиятъ приятель ви покани да хапнете отъ едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате отъ работата си и оставате на обѣдъ, да си хапнете отъ любимото ядене. Значи, вие започвате работа, която по-рано не сте прѣдвиждали. Има ли нѣщо лошо въ яденето? Щомъ яденето съотвѣтствува на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа, дали сте нѣщо на тѣлото си. Обаче, ако яденето не съотвѣтствува на вашето желание, и вие се подадете на готвача, ядете отъ това, което той е приготвилъ, въ първо врѣме може да изпитате приятность отъ яденето, но послѣ ще останете недоволни. Защо? — Защото всѣко ядене, което е влѣзло въ стомаха ви безъ ваше желание и любовь къмъ него, разстройва стомаха ви, а съ това заедно изгубвате и разположението си. Сега, като подигамъ въпроса за яденето, азъ ви навеждамъ на мисъльта, че всѣка нова идея не е нищо друго, освѣнъ ново ядене, сложено на трапезата на човѣка. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да се домогне до една нова идея, това желание е на мѣстото си, защото прѣдставя нова храна за ума. Тъй щото, новитѣ идеи сѫ храна за човѣшкия умъ и за човѣшката душа. Тѣ сѫ отличенъ обѣдъ, който подига човѣка. И обратно: всѣка стара идея е безъ прѣснота и свѣжесть. Старитѣ идеи не хранятъ душата. Нѣкои казватъ: дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за насъ. Ние се оставяме на реда, който Богъ е поставилъ, както Богъ е наредилъ нѣщата. Питамъ: има ли човѣкъ въ свѣта, който съ положителность да каже, какъ Богъ е наредилъ нѣщата и да се води по този редъ? Ако питате очитѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ зрѣнието; ако питате ушитѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ слуха; ако питате устата, какъ трѣбва да ядете, тя ще ви отговори чрѣзъ яденето; ако питате краката, какъ Богъ е наредилъ нѣщата, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ ходене; ако питате рѫцѣтѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ работа; ако питате стомаха, какъ Богъ е създалъ свѣта, той ще ви отговори чрѣзъ храносмилането; ако питате сърцето и бѣлитѣ дробове, какъ е създаденъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ кръвообръщението; ако питате мозъка, какъ е създаденъ свѣта, той ще ви отговори чрѣзъ мисъльта. Всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ е авторитетъ, професоръ по своята специалность. Всѣки органъ може да отговори на въпроса, какъ Богъ е създалъ свѣта, обаче, този отговоръ е външенъ само, той не е мѣродавенъ въ всѣко отношение. Ако авторитетътъ е вѫтрѣ въ човѣка, трѣбва ли той да пита другитѣ хора, какъ е създаденъ свѣтътъ, или какво нѣщо е любовьта и т. н.? Кой може да опрѣдѣли, какво нѣщо е любовьта, когато тя е въ самия човѣкъ? Човѣкъ е самъ авторитетъ за любовьта. Той може да прави сравнения само между резултатитѣ на една и друга любовь, но за самата любовь не може да се произнася. Азъ взимамъ любовьта като сила, която расте, развива се и се проявява у човѣка. Тя е подобна на плодъ, напримѣръ, на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете отъ посаждането на ябълчното сѣме и свършите съ узрѣването му. Както писательтъ, философътъ, могатъ да се познаятъ по тѣхнитѣ произведения, така и любовьта се познава по своитѣ плодове. Художникътъ се познава по своитѣ картини. Разгледате ли картинитѣ му, вие познавате, какъвъ е той въ физическо, умствено и духовно отношение. По картинитѣ на художника се познава неговиятъ темпераментъ, неговиятъ характеръ, както и това, дали той е материалистъ или идеалистъ. Това се отнася не само до художника, но и до всѣки обикновенъ човѣкъ. Влѣзете ли въ стаята на нѣкой човѣкъ, отъ реда въ стаята му, отъ дрехитѣ, съ които се облича, вие ще познаете, какви мисли го занимаватъ. Между всички външни и вѫтрѣшни нѣща въ човѣка има пълно съотношение. Всѣка външна проява у човѣка има своя вѫтрѣшна причина. Нѣкой човѣкъ носи дрехи съ такъвъ цвѣтъ, че отдалечъ още обръща вниманието на хората, и за да се оправдае, казва: приятелитѣ ме накараха да си ушия такива дрехи. Да останѣше на мене, азъ никога не бихъ носилъ такъвъ цвѣтъ. Не, той се оправдава само. Въ сѫщность, той обича този цвѣтъ, но нѣма смѣлостьта самъ да си направи такива дрехи. Най-слабо изказаното мнѣние отъ страна на приятелитѣ му, да си ушие такива дрехи, веднага се приема отъ него. Сега, азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че всѣка идея, всѣко чувство, всѣка постѫпка остава нѣкакъвъ отпечатъкъ у човѣка. Този отпечатъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ, плодъ. Запримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, има красиви чърти на лицето си, като красиви плодове, и казвате: и азъ искамъ да бѫда красивъ. Обаче, красотата е плодъ, за изработването, или за узрѣването на който човѣкъ е работилъ съ години, съ вѣкове. Красотата е Божествена идея. Вие искате да бѫдете силни, но трѣбва да сте работили съ години и вѣкове, за да придобиете тази сила. Силата е Божествена идея. Красивия, силния човѣкъ всѣки го обича. Когато срещнете единъ красивъ човѣкъ, вие се зарадвате, носите го въ ума си и казвате: днесъ видѣхъ единъ красивъ човѣкъ; никога нѣма да забравя неговото лице. Срещнете единъ силенъ, или единъ добъръ човѣкъ, и него не можете да забравите. Добротата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ е Божественъ човѣкъ, всѣки му се радва, всѣки иска да го види. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде идеалниятъ човѣкъ? Споредъ разбиранията на съврѣменнитѣ хора, идеалниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, силенъ, добъръ и т. н. Казвамъ: идеаленъ човѣкъ е този, който изключва отъ себе си всѣкакво насилие, всѣкаква лъжа и всѣкакво зло. По този начинъ човѣкъ може да бѫде красивъ, силенъ и добъръ. И този човѣкъ само може да служи на Бога. Вие искате да служите на Бога, но затова се иска да бѫдете красиви, силни и добри. Това е желанието на Бога. Той иска всички Негови дѣца да бѫдатъ красиви, да приличатъ на Него. Когато Богъ срещне нѣкое отъ своитѣ дѣца нечисто, изцапано, Той му казва: ти трѣбва да бѫдешъ чистъ; ти трѣбва да бѫдешъ красивъ; ти трѣбва да бѫдешъ добъръ! Като му говори по този начинъ, въ него се заражда желание да се изчисти, да стане красивъ и добъръ, да прилича на Баща си, отъ Когото е излѣзълъ. Започне ли нѣкой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: ако искашъ да станешъ щастливъ, ти трѣбва да работишъ върху красотата. Тази красота ще хвърли отпечатъкъ не само върху лицето ти, но и върху цѣлото ти тѣло, външно и вѫтрѣшно. Нѣма по-желано нѣщо за човѣка отъ красотата. Тя придава на тѣлото пластичность, музика. Когато красивиятъ човѣкъ върви, движенията му сѫ музикални. Прѣдставете си единъ свѣтъ съ красиви, съ добри хора! Ако нѣкой ангелъ отъ небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволенъ отъ тази музика и ще пожелае и втори пѫть да слѣзе на земята. Обаче, днесъ не е така. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ достигнали тази красота, и затова ангелитѣ не оставатъ за дълго врѣме между тѣхъ. Прѣдъ красотата и най-лошиятъ човѣкъ отстѫпва. Прѣдъ красотата и звѣрътъ колѣничи. Красотата е Божествена сила, прѣдъ която всѣки отстѫпва. Въ една българска легенда още отъ турско врѣме се разправя за силата на красотата, за въздѣйствието, ѝ върху човѣка. Единъ турски дели-бей се отнасялъ много жестоко съ българитѣ, които наричалъ гяури, правилъ имъ голѣми пакости, подлагалъ ги на голѣми изтезания. Единъ день той вървѣлъ изъ улицитѣ, възседналъ на конь, и срещналъ красивата българка Мара. При вида на нейната красота, той веднага слѣзълъ отъ коня ѝ и казалъ: покланямъ се прѣдъ твоята красота! Каквото ми заповѣдашъ, ще направя. Тя му казала: едно нѣщо искамъ отъ тебе — да измѣнишъ отношенията си къмъ моитѣ братя и сестри българи. Сега си иди, втори пѫть ще те срещна, ще видя, какво си направилъ. Той се поклонилъ, качилъ се на коня си и продължилъ пѫтя си. Отъ този моментъ той коренно се измѣнилъ: прѣстаналъ да изтезава гяуритѣ, прѣстаналъ да имъ пакости и винаги носилъ торба съ хлѣбъ, че като срѣща гяури на пѫтя си, да имъ дава. Всички се чудили на промѣната, която станала съ дели-бея. Мнозина мислили, че той е станалъ християнинъ. Питамъ: кой накара този дели-бей да слѣзе отъ коня си, да се поклони прѣдъ тази българка и да отстѫпи отъ злото? — Красотата. Велика, мощна сила е красотата, като външенъ изразъ на любовьта! Срещне ли човѣкъ любовьта въ живота си, той е срещналъ красивата дѣвица, която крие въ себе си сила, мощь. Отъ този моментъ човѣкъ отваря кѫщата си за всички. И тогава, той казва: срещнахъ Бога и разбрахъ смисъла на живота! Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да срещне любовьта, да срещне Бога! Само любовьта е въ сила да произведе въ човѣка вѫтрѣшенъ прѣвратъ, да измѣни неговия животъ, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човѣкъ. Казвамъ: силно влияние е упражнила тази красива българка върху дели-бея. Въ нейното лице той е видѣлъ Бога. Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, тѣ щѣха да бѫдатъ въ състояние да прѣобразятъ цѣла България. Казвате: кой знае, дали е било така? Легенда е това! Не, всички нѣща, които ви разправямъ, сѫ дѣйствителни случаи. Когато хората искатъ да запазятъ нѣкоя истина отъ изопачаване, тѣ я прѣдаватъ въ форма на разказъ, на романъ, на легенда и т. н. Обаче, нѣма романъ, нѣма разказъ, нѣма приказки, митове или легенди, въ които да се описватъ невѣрни факти. Всичко, което поетитѣ, романиститѣ и писателитѣ сѫ писали, е вѣрно. То е станало нѣкога, или пъкъ ще стане за въ бѫдеще. Човѣкъ не може да пише нѣщо, или да разправя нѣщо, което не е било или нѣма да бѫде. Нѣкой казва: било е то, но прѣди хиляди години. — Щомъ нѣщо е станало прѣди хиляди години, и сега може да стане. Всѣка мома може да има силата на Мара, но нѣматъ я всички. Ако момата нѣма силата на красивата Мара, и десеть бейове могатъ да минатъ покрай нея, но тѣ нѣма да слѣзатъ отъ конетѣ си, да ѝ се поклонятъ. Тѣ ще минатъ-заминатъ покрай нея, безъ да я забѣлѣжатъ. Ако днесъ мѫжъ погледне нѣкоя мома, или жена, веднага се запитватъ: защо гледа този човѣкъ? Не е въпросътъ въ това, че мѫжъ погледналъ нѣкоя жена, но важно е, може ли тази мома да прѣдизвика вѫтрѣшенъ прѣвратъ въ този мѫжъ? Може ли слѣдъ това той да каже, че въ лицето на еди-коя си мома видѣлъ Бога? Турцитѣ казватъ: благословение е за човѣка да гледа красивото! И тъй, не е лошо да гледа човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ да гледа. Има два начина на гледане: човѣкъ може да гледа и да вижда недѫзитѣ на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тѣхъ. Или, човѣкъ може да вижда у хората това, което Богъ е направилъ, а може да вижда това, което тѣ сѫ изопачили въ себе си. Слѣдователно, когато срещнете нѣкого, вие трѣбва да виждате въ него само онова, което Богъ е вложилъ. Това значи да гледа и да вижда човѣкъ. Този е смисълътъ на виждането. Ако сте се събрали тукъ да виждате въ мене това, което Богъ е вложилъ, вие ще имате Божието благословение; ако гледамъ на васъ, съ цѣль да видя това, което Богъ е вложилъ, ще имамъ Божието благословение. Тъй щото, докато не намѣрите Божественото въ човѣка, не бързайте да правите връзка съ него. Връзката, приятелството съ хората трѣбва да почива на Божественото у тѣхъ. Ако не намѣрите Божественото въ човѣка, никакви отношения, никакво приятелство не може да сѫществува. Вънъ отъ Божественото всѣкакви отношения, всѣкакво приятелство е нетрайно. Божественото ще намѣрите въ истински красивия, добрия и разумния човѣкъ. Затова, именно, всѣки търси красотата, добротата, разумностьта. Красотата е копнежъ на човѣшката душа. Дали въ себе си, или въ другитѣ хора ще намѣрите красотата, това е безразлично — човѣкъ навсѣкѫдѣ я търси. Ще дойде врѣме, когато всички хора ще бѫдатъ красиви. Влѣзете ли въ свѣта на съвършенитѣ сѫщества, ще видите, че всички сѫ красиви. Външно всички си мязатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Попаднете ли въ този свѣтъ на красота, между ангели и възвишени сѫщества, вие ще се унесете, ще се забравите, все за тѣхъ ще мислите. И наистина, който веднъжъ само е видѣлъ красивото, великото, той никога не го е забравилъ Когато човѣкъ срещне красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди, отдѣ се е взела тя, какъ се е придобила. Не е важно, отдѣ е дошла красотата, важно е, какво тя може да направи отъ човѣка. Казвамъ: вие трѣбва да опрѣдѣлите отношенията си къмъ Бога, да бѫдатъ тѣ правилни, естествени. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е още зеленъ. Питамъ: какво означава зеленината? — Растене, процесъ на развитие. Като погледна жабата, азъ виждамъ и въ нея усилието на Божествения Духъ, да я подигне. Въ нея едва се забѣлѣзватъ нѣкои чърти на по-високъ животъ; обаче, тя ще мине редъ форми на развитие, докато единъ день достигне и най-съвършената форма. Въ всички сѫщества има зародиши на по-високи форми. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкъ не е послѣдната форма на живота. Който добрѣ познава законитѣ, въ лицето на всѣки човѣкъ ще види зародиши отъ чърти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и ангели, които нѣкога ще се развиятъ. Който не разбира законитѣ на развитието, като погледне нѣкой човѣкъ, той ще каже: този си свива устата, онзи пъкъ седи съ отворена уста. Какво означава стиснатата уста, и какво — отворената, и той не знае. Когато човѣкъ стисне, затвори устата си, той контролира своитѣ чувства. Съ това той иска да каже: навсѣкѫдѣ можете да ме бутате, само сърцето ми не бутайте. Когато човѣкъ отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нѣщо. Устата е антена на чувствения свѣтъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае тѣзи нѣща и да не се подава на модата. Мнозина се рѫководятъ отъ извѣстни правила на модата, какъ да държатъ устата си. Устата е антена, която не трѣбва да се подава на мода. Устнитѣ трѣбва леко да се допиратъ. Нищо изкуствено не трѣбва да се внася въ държането на устата. Това, което говоря за устата, се отнася и за очитѣ. Ѫгълътъ на зрѣнието трѣбва да бѫде естественъ, а не по правила на модата. Дръжте очитѣ си толкова отворени, че да възприемате само нужната свѣтлина — ни повече, ни по-малко. Гледате ли по нѣкакви външни правила, вие ще изкривите очитѣ си. Изкривите ли очитѣ си, ще изопачите и душата си. Слѣдователно, не гледайте хората нито подъ ѫгълъ, нито отдѣсно или отлѣво, нито на кръстъ. Гледате ли на кръстъ, вие сами ще се разпънете. Гледайте човѣка подъ такъвъ ѫгълъ, че да виждате неговата красота. Гледайте го и си кажете: великъ е Господъ, който е създалъ този човѣкъ! Той е започналъ да го вае, да работи върху него, вложилъ е хубави нѣща, които единъ день ще се развиятъ. Така трѣбва да гледате на хората. Нѣкой погледне своя братъ и казва: този човѣкъ не го бива, нѣма хубави чърти. Казвамъ: не бързайте толкова! Вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече. Богъ е започналъ тази картина и единъ день ще я завърши. Щомъ я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте. Сега сѫ нахвърляни сѣнкитѣ само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете, какво е било вложено въ нея. Изкуство е човѣкъ да вижда въ лицето на своитѣ братя или сестри онова, което Богъ първоначално още е вложилъ въ тѣхъ и което за въ бѫдеще ще се развие. Докато не придобие това изкуство, човѣкъ и себе си не може да оцѣни. Затова, именно, не казвайте, че нищо не струвате. Знайте, че всички сте недовършени картини. Когато нѣкой се разгнѣви, или кипне много, казвамъ: огъньтъ ви е буенъ. Извадете малко дърва отъ него, да се намали силата му. Като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне. И тъй, иска ли човѣкъ да се справи съ труднитѣ условия на живота, той трѣбва да си създаде особена философия, да знае, какъ да гледа на нѣщата. Намѣрите ли се при неблагоприятни условия на живота, и тамъ търсете рѫката на Бога. Навсѣкѫдѣ търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрѣшка, тя не е само ваша. Едноврѣменно съ вашата отговорность, седи и отговорностьта на прѣдишнитѣ поколѣния. На васъ прѣдстои да изправяте, както своитѣ погрѣшки, така и тия на миналитѣ поколѣния, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Понѣкога грѣшкитѣ ставатъ причина човѣкъ да се прослави. Ще видите нѣкое малко дѣте цѣлъ день играе на войници, на войни. То ходи съ пушка изъ двора, марширува. Единъ день това малко дѣте става генералъ, отива на война, избива стотици хора и се връща побѣдоносно, награденъ съ кръстъ за храбрость. И наистина, прославилъ се е този човѣкъ. Съ какво се е прославилъ? — Съ убийства. Въ друго сѫществуване този генералъ съзналъ погрѣшката си, разбралъ, какви прѣстѫпления е вършилъ и започва да живѣе чистъ животъ, става светия. По-напрѣдъ е ходилъ съ мечъ, прѣпасанъ на кръста, а сега, взелъ тояга въ рѫка и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да проповѣдва и да изправя погрѣшката си. Той казва: братя, азъ съмъ този, който едно врѣме съ мечъ въ рѫка рѣжехъ главитѣ на хората, но слѣдъ голѣми страдания, слѣдъ голѣми гонения и прѣслѣдвания отъ тѣхна страна, азъ съзнахъ грѣшката си и днесъ рѣшихъ да помагамъ на хората, да служа на Бога, и по този начинъ да изправя погрѣшката си. Казвате: докога светията ще проповѣдва на хората? — Докато намѣри всички ония, на които е причинилъ зло, или направилъ нѣкаква пакость и поправи погрѣшкитѣ си. Щомъ изкупи грѣховетѣ си, щомъ изправи погрѣшкитѣ си, той става красивъ. Кое е по-хубаво за човѣка: да снима глави, или да поставя глави; да руши хубавитѣ мисли на хората, или да ги възстановява; да руши благороднитѣ чувства на хората, или да ги поощрява? Не е достатъчно само човѣкъ да мисли, кое е по-хубаво, но той трѣбва да върши всичко, което е хубаво и красиво. Красивото, възвишеното трѣбва да бѫде насѫщниятъ хлѣбъ за човѣка! Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да вземе тоягата си въ рѫка и да тръгне да проповѣдва, докато възстанови първоначалния редъ на нѣщата, т. е. докато възстанови всичко, което той нѣкога е разрушилъ. Който иска и днесъ да си служи съ меча, свободенъ е, нищо нѣма да му се каже. Щомъ иска да отиде на бойното поле, нека отиде. Единъ день, когато съзнае грѣшката си и пита, какво да прави, тогава ще му кажа: сега, вземи тоягата си и тръгни да проповѣдвашъ, да научишъ хората, какъ да живѣятъ. Тъй щото, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде генералъ, съ мечъ въ рѫка, ще сѣче и ще коли; въ другъ животъ той ще бѫде светия, съ тояга въ рѫка, ще ходи да учи хората, какъ да живѣятъ по Бога. И едното е на мѣстото си, и другото е на мѣстото си. Докато човѣкъ не бѫде генералъ и не получи кръстъ за храбрость, той не може да бѫде светия. Като генералъ, той си е създалъ работа за светия. Може ли светията да изправи погрѣшкитѣ си, които, като генералъ е направилъ, той има вече Божието благословение. Цѣлото небе ще говори за този човѣкъ, че наистина е герой, защо знае да грѣши, но знае и да изправя погрѣшкитѣ си. Ако човѣкъ може само да грѣши, а не може да изправя погрѣшкитѣ си, небето не се интересува отъ него и казва: този е единъ забравенъ човѣкъ отъ всички, понеже не може да изправя погрѣшкитѣ си. Всички ще го съжаляватъ, безъ да му помогнатъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. И Христосъ е казалъ: „Когато единъ грѣшникъ рѣши да заживѣе чистъ животъ, голѣма радость настава между ангелитѣ на небето.“ Когато светията вземе тоягата си и тръгне по свѣта да проповѣдва, цѣлото небе се радва, че той е рѣшилъ да изправи погрѣшкитѣ си и да забрави миналото си. Миналото е сѣнка на живота. Както човѣкъ е станалъ причина за внасянето на грѣха въ свѣта, така той трѣбва да работи за неговото прѣмахване. Това не значи, че всѣки човѣкъ трѣбва да се заеме съ великата идея да спаси свѣта. Достатъчно е човѣкъ да изправи една своя погрѣшка, за да се нарече великъ. Който може да изправи една своя погрѣшка, той минава за великъ човѣкъ въ небето; не може ли да изправи една своя погрѣшка, той е обикновенъ човѣкъ и, като такъвъ, е осѫденъ на страдания. Кои хора страдатъ? Само обикновенитѣ хора страдатъ. Великитѣ хора не страдатъ. Какво по-голѣмо страдание за човѣка отъ това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание? Всички минаватъ-заминаватъ покрай него, но не го виждатъ. Той нѣма нито единъ приятель, нито единъ близъкъ човѣкъ, нито едно близко животно. Човѣкъ разбира отъ какво значение е вниманието и на животното, само когато остане самъ, безъ близки, безъ приятели. Тогава може да дойде при него едно малко кученце, напримѣръ, да му близне рѫката и да завърти опашката си около него. Съ това то иска да каже: ти си добъръ човѣкъ, кажи ми нѣщо. Тъй щото, дойде ли нѣкой при васъ, кажете му нѣщо добро! Отхвърлите ли човѣка, на когото можете да кажете нѣщо добро, и васъ ще отхвърлятъ. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.“ Съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: всички сме излѣзли отъ Бога, всички сме чада Божии. Обаче, дойде ли нѣкой тѣхенъ братъ помежду имъ, тѣ не постѫпватъ съ него, както Богъ изисква. Постѫпвайте съ хората, както вие искате да постѫпватъ съ васъ. Както постѫпвате съ хората, така ще постѫпватъ и съ васъ. За изяснение на тази идея, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ селянинъ отъ горно-орѣховскитѣ села отишълъ на Горна Орѣховица, да си купи билетъ и да дочака единъ отъ треноветѣ, съ който щѣлъ да пѫтува до една близка гара. Обаче, като дошълъ до гишето, дѣто се продавали билетитѣ, видѣлъ, че не му достигали само 0'30 лв. за билетъ. Той се поогледалъ наоколо и видѣлъ единъ солиденъ господинъ, адвокатъ въ Горна Орѣховица, и поискалъ отъ него 0'30 лв. Адвокатътъ отказалъ да му даде, подъ прѣдлогъ, че нѣмалъ пари въ себе си. Тогава селянинътъ взелъ тояжката си въ рѫка, турилъ торбата си на рамо и пѣшъ се запѫтилъ за селото, дѣто искалъ да отиде. Слѣдъ нѣколко години този адвокатъ билъ въ Англия, и единъ день трѣбвало да отиде съ трена до една близка станция. Отишълъ на гарата да си купи билетъ, но какво било очудването му, когато видѣлъ, че не му стигали само 0'30 лв. за билета. Обърналъ се тукъ-тамъ да поиска 0'30 лв., но не се рѣшилъ и се принудилъ да тръгне пѣшъ. Като изпадналъ въ това положение, той веднага си спомнилъ за селянина на горно-орѣховската гара, на когото той не пожелалъ да услужи съ 0‘30 лв. Тогава той си казалъ: каквото правишъ, ще ти се върне. Тази е истинската философия на живота. И затова казвамъ: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Богъ изисква отъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осѣете своя пѫть съ скѫпоцѣнни камъни. Тогава хората ще дойдатъ да ви помагатъ. Само по този начинъ вие ще бѫдете радостни, и каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Този е единъ вѫтрѣшенъ ключъ на живота. Тъй щото, иска ли нѣкой човѣкъ нѣщо отъ васъ, спрете се, помислете, какъ да постѫпите, и тогава дѣйствувайте. Прѣди години бѣхъ въ Америка, дѣто имахъ една особена опитность. Вървя по една улица, срѣщамъ единъ господинъ, бѣдно облѣченъ. Той ме спира и започва да разправя своята история: азъ съмъ сѣмеенъ човѣкъ, имамъ дѣца и жена, която отъ дълго врѣме е болна. Служба нѣмамъ, никакви срѣдства нѣмамъ, въ голѣма мизерия съмъ. Ако обичате, помогнете ми. Азъ го погледнахъ, влѣзохъ въ положението му и му дадохъ една помощь, съ която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не провѣрихъ. Азъ приехъ факта, както ми го прѣдаде. Той взе паритѣ, които му дадохъ, и отиде въ една кръчма да пие. Слѣдъ четири часа пакъ го срѣщамъ, но той не ме позна, и за почна отново да разправя сѫщата история. Тогава азъ му казахъ: слушай, това, което правишъ, не е хубаво. Азъ мога и сега да ти помогна, но ти си служишъ съ лъжата, която нѣма да те изведе на добъръ пѫть. Съ тази лъжа и жена ти все болна ще бѫде, и дѣцата ти гладни ще ходятъ. Ела съ менъ, да отидемъ въ нѣкоя гостилница. Завеждамъ го въ една гостилница, зарѫчвамъ му ядене, да се нахрани, купувамъ хлѣбъ за жена му и казвамъ: като се нахранишъ добрѣ, вземи този хлѣбъ за жена си и дѣцата си, дай имъ да се нахранятъ. Гледай, обаче, да не го продадешъ нѣкѫдѣ и не прѣувеличавай страданията си. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ прѣувеличение на нѣщата. Тѣ прѣувеличаватъ своитѣ мѫчнотии, своитѣ нещастия, искатъ да минатъ за мѫченици. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ! Нѣма човѣкъ съ по-голѣми страдания отъ моитѣ. — Не прѣувеличавай нещастията си. Ти играешъ роля на нѣкой отъ нещастницитѣ въ свѣта, но не си най-голѣмъ нещастникъ. — Бѣлъ день не съмъ видѣлъ! — Не, хиляди бѣли дни си видѣлъ. — Никой не ме обича. — И това не е вѣрно. — Майка ти толкова врѣме въ люлка те е люляла, пѣсни ти е пѣла, цѣлувки ти е давала! Колко хора още сѫ те цѣлували! И днесъ има хора, които те обичатъ. Ако никой не те обичаше, ти не би могълъ да живѣешъ на земята. И ние сме се събрали тукъ, защото Богъ ни обича. Слънцето изгрѣва, защото Богъ ни обича; звѣздитѣ изгрѣватъ, защото Богъ ни обича. За онзи, който разбира нѣщата, това е така; за онзи, който не разбира, това не е така, той не вѣрва въ думитѣ ми. Който не вѣрва, той трѣбва да прави опити, докато се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Когато човѣкъ се свърже съ тия сѫщества, невидимиятъ свѣтъ ще се разкрие прѣдъ него, и той ще провѣри всичко, което иначе не може да провѣри. Невидимиятъ свѣтъ е прѣдъ васъ, но се изискватъ органи, посрѣдствомъ които ще влѣзете въ връзка съ него. Запримѣръ, за да се реализира една идея на земята, прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има органи, които да я възприематъ; слѣдъ това тя трѣбва да намѣри благоприятна почва, въ която да се насади; най-послѣ трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да я изгледа, да се развие, да даде плодове. Тогава само можемъ да кажемъ, че тази идея е реализирана. Може ли човѣкъ да вижда, ако нѣма очи? Може ли човѣкъ да чува, ако нѣма уши? Може ли човѣкъ да начъртае една линия, ако нѣма рѫцѣ? Значи, органи се изискватъ, за да може невидимиятъ свѣтъ да се прояви въ едно, или въ друго отношение. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да стане органъ, удъ на Божественото тѣло, а не робъ на външнитѣ условия. Човѣкъ трѣбва да бѫде гражданинъ на Царството Божие, носитель на Божественитѣ идеи. Не е достатъчно само да говоримъ за Бога, за Божествени работи, но трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си, да направимъ нѣщо сѫществено. Запримѣръ, нѣкой казва за приятеля си, че е добъръ, разуменъ, красивъ човѣкъ, но нищо не прави за него. Другъ пъкъ нищо не говори за качествата на приятеля си, но намѣри ли се приятельтъ му въ нужда, той веднага се притича на помощь. Ако човѣкъ само говори, безъ да изпълнява, той ще мяза на онзи богатъ американецъ, който на думи само говорилъ за Бога, но нищо не правилъ за Него. Единъ день той заболѣлъ сериозно и повикалъ тѣхния пастиръ да се помоли за оздравяването му. Пастирътъ му отговорилъ: какъ да се моля за тебъ, когато не си направилъ нито едно добро? — Ако не се помолишъ за менъ, азъ ще замина за онзи свѣтъ. — Нищо отъ това, можешъ да заминешъ, но азъ не мога да се моля за човѣкъ, който прѣзъ цѣлия си животъ е хулилъ църквата и нищо не е направилъ за Бога. — Тогава, какво да. правя? — Раздай имането си на бѣднитѣ и обѣщай, че ще служишъ на Бога! — Ти се помоли първо на Бога, а слѣдъ това и азъ ще изпълня обѣщанието си. — Не, докато не направишъ контрактъ, докато не подпишешъ, че ще изпълнишъ обѣщанието си, азъ нѣма да се помоля на Бога. Азъ не вѣрвамъ само на думи. И тъй, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, прѣди всичко трѣбва да сложите жертвата си прѣдъ нозѣтѣ Му. Не сте ли готови да пожертвувате всичко за Божия Духъ, Който постоянно ви рѫководи, нищо не можете да направите. Тъй щото, каквото човѣкъ направи за Бога, то трѣбва да е направено по свобода на неговия духъ. Богъ не изисква нищо на сила. Той не иска отъ васъ голѣми работи, напримѣръ, да спасите свѣта. Спасението на свѣта е Божия работа, а на васъ прѣдстои работа, която само вие можете да свършите. Тази специфична работа опрѣдѣля вашето бѫдеще. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която той самъ трѣбва да свърши. Каква е тази работа? — Да бѫде носитель на Божественото. Въ който моментъ се заеме за тази работа, всички противорѣчия отъ ума и сърцето му ще изчезнатъ. Богъ ще прѣмахне противорѣчията отъ живота на всѣки, който доброволно е приелъ да Му служи. Голѣмото, великото може да лѣкува; малкото не може да лѣкува. Въ много вода човѣкъ може да опере ризата си до съвършенство; въ малко вода той не може да я опере, както трѣбва. Човѣшката душа може да се очисти само въ Божията Любовь. Отъ дългия пѫть на своето развитие, въ ума, въ сърцето и въ душата на човѣка се е събрала много каль, която само Любовьта е въ сила да изчисти. Като погледне на тази каль, той се чуди, какво да направи, да се освободи отъ нея. Единственото спасение за него е да влѣзе въ водата на Божествения изворъ и тамъ да се изчисти. Влѣзе ли веднъжъ въ тази вода, той трѣбва да спазва всички правила на прането, на чистенето. Разнитѣ народи иматъ различни методи за пране: нѣкѫдѣ, особено въ странство, ператъ съ бухалки, съ машини, или съ разни химически препарати; българитѣ пъкъ ператъ, търкатъ дрехитѣ, повече съ рѫцѣ, По който начинъ да ператъ хората, дрехитѣ скоро се кѫсатъ. Дрехитѣ трѣбва да се ператъ леко, внимателно, за да траятъ поне десетина години. Добро е желанието на хората да ператъ дрехитѣ си, да бѫдатъ чисти, обаче, методитѣ имъ не сѫ хубави. Нѣкой казва на другаря си: тъй ще те опера, да светнешъ. — Пери ме, но гледай да не ме изтъркашъ, или да не ме скѫсашъ. Въ желанието си да се изправятъ, съврѣменнитѣ хора се ожулватъ единъ другъ, кѫсатъ дрехитѣ си. Питамъ: какъ трѣбва хората да се корегиратъ? Прѣдставете си, че искате да корегирате единъ вашъ братъ. Какъ ще постѫпите? Ако азъ съмъ художникъ, но искамъ да корегирамъ единъ мой братъ, сѫщо художникъ, съ високо мнѣние за себе си, ето какво бихъ направилъ. Ще нарисувамъ една картина съ доста погрѣшки: носътъ изкривенъ, вѣждитѣ неправилни, устата турена на криво и т. н. Тогава ще се обърна къмъ своя братъ художникъ и ще му кажа: братко, моля ти се, ела да ми помогнешъ да изправимъ картината, която нарисувахъ. Гледамъ, има доста дефекти въ нея, помогни ми да ги изправя. Взимамъ четката, и той взима своята и започваме двамата да корегираме. Той рече да поправи носа, не може. Взимамъ азъ четката, помѫча се малко, изправя носа. Рече да изправи устата, да я тури на мѣсто, пакъ не може. Азъ се опитамъ, поставя я, дѣто трѣбва. Работимъ заедно, но нищо не му казвамъ. Щомъ се натъкне на нѣщо, което не може да поправи, той самъ вижда своитѣ слаби мѣста и се корегира, безъ да му кажа дума. Ако азъ му правя бѣлѣжки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбивъ човѣкъ. Тъй щото, искате ли да корегирате нѣкой човѣкъ, не му посочвайте грѣшкитѣ изведнъжъ, но започнете да работите заедно съ него. Като го оставите да се прояви, той ще види, дѣ грѣши и самъ ще се изправи. Казвамъ: когато Духътъ дойде у човѣка, Той не го измѣня изведнъжъ, но постепенно. Затова, именно, когато грѣшниятъ стане праведенъ, той ще остане по характеръ сѫщъ, какъвто е билъ като грѣшникъ, само че ще прави усилия да се въздържа. Запримѣръ, ако като грѣшникъ е билъ нервенъ, и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа. Ако като грѣшникъ е обичалъ да полъгва, да злослови по адресъ на хората, и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа въ проявитѣ си. Значи, грѣшникътъ се чувствува свободенъ въ правене зло, а праведниятъ съзнателно се въздържа отъ него. Грѣшниятъ е свободенъ въ злото, а праведниятъ е свободенъ въ доброто. Тази е разликата между грѣшния и праведния човѣкъ. Въздържание се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Не е достатъчно човѣкъ да каже за себе си, че е лошъ, но той трѣбва да се въздържа отъ лоши мисли, желания и постѫпки. Ще се въздържате, както и Богъ се въздържа. Съ хиляди години Той седи, чака, въздържа гнѣва си срѣщу хората, докато тѣ се обърнатъ къмъ Него и пожелаятъ да ги научи, какъ да живѣятъ. Богъ ги поучава, съвѣтва ги, но тѣ не Го слушатъ. Той търпи всичко това и казва: ще дойде день, когато тия хора ще се изправятъ. Какъ ще се изправятъ? Тѣ ще слизатъ на земята, ще се качватъ на небето, докато единъ день окончателно рѣшатъ да заживѣятъ за Бога и приложатъ Неговото учение. Това може да стане и слѣдъ осемь хиляди години, а може да стане и сега — отъ човѣка зависи. Дали по-рано, или по-късно ще стане това нѣщо, зависи отъ усилието, което човѣкъ прави, както и отъ резултатитѣ на това усилие. Казвате: кой ще чака цѣли осемь хиляди години? Наистина, дълъгъ периодъ е осемь хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпросъ за лошото, човѣкъ иска часъ по-скоро врѣмето да се съкрати. Става ли въпросъ за доброто, той иска врѣмето да се продължи. Обаче, дойде ли до страданието, не желайте врѣмето да се съкрати. Защо? — Защото на всѣко страдание отговаря радость. Слѣдователно, колкото врѣме е траяло страданието, толкова врѣме ще трае и радостьта. Щомъ страданието се продължи по-дълго врѣме, и радостьта ще трае сѫщото врѣме. Законътъ е такъвъ. Сега, тия нѣща сѫ второстепенни. Сѫщественото за всички хора е да бѫдатъ носители на Божественото. Само тогава тѣ могатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Бѫде ли човѣкъ силенъ, разуменъ и добъръ, той ще бѫде въ състояние да постигне копнежитѣ на своята душа. Щомъ има тия условия въ себе си, той нѣма да се моли на този — на онзи да му помагатъ, но хората сами ще му се притичатъ на помощь. Бѫдете всички носители на Божественото, а за останалитѣ работи не мислете. Не мислете, какъ да прѣдадете любовьта си на хората, или какъ да имъ правите добро. Отъ васъ се изисква да вършите добро, да обичате хората, и нищо повече. Не е лесно да покаже човѣкъ любовьта си къмъ хората. Не е лесно той да направи едно добро, безъ да внесе съблазънь у нѣкого. За всичко това не се грижете. Имайте прѣдъ видъ, че всѣки день трѣбва да изпълнявате волята Божия, безъ да отлагате. И тъй, нека остане въ ума ви идеята, че докато сте органъ на Божественото тѣло, вие сте на мѣстото си. Вашата рѫка е създадена за тѣлото ви. Въ такъвъ случай, първо тя трѣбва да изпълни прѣдназначението си къмъ своето тѣло, а послѣ и къмъ другитѣ хора. Умътъ, сърцето и волята ви сѫ създадени първо за служене на вашия духъ, на вашата душа, на Бога. Служите ли първо на Бога, вие ще можете да служите и на другитѣ хора. Който служи добрѣ на себе си, той ще служи добрѣ и на Бога. Щомъ служи добрѣ на Бога, ще служи добрѣ и на ближнитѣ си. Този е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Не вървите ли въ този пѫть, ще имате редъ разочарования, докато единъ день ще заминете за онзи свѣтъ и ще кажете: нищо не разбрахъ отъ живота. Нищо не можахъ да направя. Съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: ние трѣбва да се обичаме, да живѣемъ братски! Да се обичатъ хората, да живѣятъ братски, това е резултатъ на служене на Бога, Ако рѫката на човѣка служи на неговото тѣло тя ще служи и на другитѣ хора. Ако умътъ и сърцето на човѣка служатъ на самия него, тѣ ще служатъ и на Бога, а оттамъ и на хората. Не се ли подчиняватъ на самия човѣкъ тѣ нѣма да се подчиняватъ и на Бога. Ако умътъ и сърцето на човѣка не сѫ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и чувства, той ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие съ себе си. Противорѣчията у човѣка се дължатъ на лошитѣ мисли и чувства, които той храни въ себе си. Какъ може да се освободи отъ тия противорѣчия? Единъ познатъ ми разправяше слѣдната своя опитность. Той срещналъ единъ свой приятель, който му казалъ: азъ ще се самоубия, не искамъ повече да живѣя, не намирамъ смисълъ въ живота. Той му ударилъ двѣ силни плѣсници. — Защо ме биешъ? — Защото искашъ да се самоубиешъ. Тогава приятельтъ му казалъ: отъ този моментъ вече нѣма да мисля за самоубийство. Съ двѣтѣ плѣсници ти ми даде единъ добъръ урокъ, който ме съвзе. Азъ се окопитихъ, разбрахъ, че има защо да се живѣе. Казвамъ: по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора отиватъ при Бога и казватъ, че искатъ да се самоубиятъ. Богъ ще имъ удари по двѣ плѣсници, и тѣ ще се окопитятъ. Двѣтѣ плѣсници не сѫ нищо друго, освѣнъ сѫдбата, или споредъ индуситѣ, кармата. Богъ има много рѫцѣ, чрѣзъ които удря плѣсници на хората, за да отрезнѣятъ. Богъ не извинява погрѣшкитѣ на хората. Всѣка погрѣшка носи своитѣ послѣдствия. На сѫщото основание Богъ възнаграждава човѣка и за най-малкото добро, което той прави. Той вижда микроскопическото добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя. Обаче, разликата отъ послѣдствията при правене на зло и на добро е слѣдната: всѣко зло носи послѣдствията си за четири поколѣния, а всѣко добро носи възнагражденията си за хиляда поколѣния. Слѣдователно, съ злото се ликвидира въ четири поколѣния, а доброто се възнаграждава до хиляда поколѣния. Тъй щото, и добро да правишъ, и зло да правишъ, знай, че Богъ те дебне. Той може да те хване и прѣзъ най-малката дупчица. Хване ли те веднъжъ, ти ще носишъ послѣдствията. Нито злото, нито доброто се укрива. Въ това седи красотата на живота. Има едно око въ свѣта, което всичко вижда и отъ което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави отъ окото на живота, което поставя всичко въ равновѣсие. Тази е една велика истина въ живота. Ако хората знаеха, че има контролъ върху тѣхъ, отъ който не могатъ да се избавятъ, тѣ лесно щѣха да се изправятъ. Тѣ не вѣрватъ, че Божието око слѣди всичко. Сега, цѣлиятъ невидимъ свѣтъ слѣди и казва на хората да бѫдатъ добри, разумни и справедливи. Ако издържатъ на тия условия, тѣ ще получатъ по едно възнаграждение. Казвате: вѣрно ли е това? На много нѣща може да не вѣрвате, но дойде ли до Божиитѣ думи, тамъ всѣкакво съмнѣние трѣбва да се изключи. Единственото сѫщество въ свѣта, което постоянно ни държи въ ума си и мисли нашето добро, това е Богъ. Въ Бога противорѣчия нѣма. Никой не може да си прѣдстави онова, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ. Дойдемъ ли до Бога, отъ всички се изисква непрѣодолима любовь къмъ Него. Всички изкушения трѣбва да се стопятъ въ тази любовь. Всѣки трѣбва да си каже: има Единъ, Който мисли за менъ и ми помага. Къмъ този Единъ всички отправятъ погледа си. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърцето си нагорѣ, къмъ Бога! Прѣди нѣколко деня дойде при менъ една сестра и ме запита: кажете ми, какво да правя? Доста съмъ затруднена. Казвамъ: не се безпокой, всичко ще се нареди; работитѣ ще се оправятъ. Тя си отиде, замисли се малко и си каза: какъ ли ще се оправятъ работитѣ ми? Съ това азъ искамъ да ѝ кажа: ако си добра, разумна и силна, работитѣ ти ще се оправятъ. Добротата е изразъ на любовьта. Който има любовь въ себе си, работитѣ му ще се оправятъ. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ себе си, отъ което да даде и на другитѣ. Срѣща ме единъ господинъ и ме запитва: какво е твоето вѣрую? Азъ веднага изваждамъ отъ джоба си една хубава круша, подавамъ му я и казвамъ: заповѣдайте, опитайте тази круша! Той взима крушата и започва да яде. Питамъ го: харесвате ли тази круша! — Много е вкусна и ароматна. Казвамъ: засега е важно да опитаме благата, които природата ни е дала. Чрѣзъ тази круша между насъ се създаде връзка, и ние започнахме да се разговаряме. Слѣдъ това той пакъ ме запита: какво можете да ми кажете за Господа? Азъ мълча, нищо не му отговарямъ, но слѣдъ малко го запитвамъ: бихте ли желали и утрѣ да ви дамъ такава круша? — Съ удоволствие бихъ изялъ още една. — Както виждате, добъръ готвачъ е природата. Тя е сготвила такива нѣща, каквито и най-опитниятъ готвачъ не може да сготви. Щомъ е така, утрѣ пакъ ще се срещнемъ при този готвачъ и ще си хапнемъ отъ това, което той е приготвилъ за деня. Като ядемъ, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуватъ. И тъй, работитѣ на хората могатъ да се оправятъ напълно, а могатъ да се оправятъ отчасти само. Щомъ се оправятъ работитѣ на хората, тѣ ще бѫдатъ и добри, и разумни, и силни. Какъ могатъ да се оправятъ работитѣ имъ? Като се молятъ единъ за другъ, като си помагатъ и като си желаятъ доброто. Ако хората живѣятъ по този начинъ, тѣ ще бѫдатъ въ сила да подобрятъ свѣта. Какво виждаме днесъ? Нѣкой казва: азъ се молихъ за еди-кого си, но той нищо не е придобилъ отъ моята молитва. Защо не е могълъ да придобие нѣщо? Има причини за това. Запримѣръ, дойде нѣкой боленъ при менъ, разговарямъ се съ него и му казвамъ: ти ще оздравѣешъ. Той отива дома си и слѣдъ нѣколко години го срѣщамъ пакъ боленъ, не се излѣкувалъ. Дохожда другъ боленъ при менъ, азъ обърна гърбъ къмъ него и нищо не му казвамъ. Той се връща дома си, стреска се отъ положението си, започва да се моли на Бога и въ скоро врѣме оздравява. Казвате: защо първиятъ боленъ, на когото казахте, че ще оздравѣе, не оздравѣ, а вториятъ, на когото дадохте гърбъ, оздравѣ? Казвамъ: когато първиятъ боленъ дойде при менъ азъ свършихъ своята работа; помолихъ се за него, дадохъ му начинъ за лѣкуване, но той не свърши своята работа, не се лѣкуваше. Той каза: така не се оправятъ работитѣ. Вториятъ боленъ се стресна отъ положението, въ което се намираше, започна да се моли на Бога, и по този начинъ изправи погрѣшкитѣ си. Първиятъ боленъ не лѣгаше и не ставаше на врѣме, не ядеше на врѣме, биеше жена си и дѣцата си, говореше лошо за хората. Докато човѣкъ не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Тъй щото, когато обърна гърба си къмъ нѣкого, съ това искамъ да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа. Тогава Богъ казва: щомъ тази работа не е твоя, азъ ще се заема да я поправя. Когато Богъ каже, че работитѣ на човѣка ще се оправятъ, този човѣкъ трѣбва да се заеме, да свърши поне часть отъ своята работа. Богъ съдѣйствува на хората, но и тѣ трѣбва да работятъ заедно съ Него, да взематъ дѣлъ въ Неговата работа. Вземе ли човѣкъ участие въ Божията работа, той се свързва съ Бога, става Неговъ съучастникъ. Въ всѣко отношение ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да знаемъ, че благата, които Богъ ни дава, сѫ общи за всички. Сега, азъ искамъ да считате тази година като нова година, да бѫдете съ нови имена. Останете ли съ старитѣ си имена, не струва. Останете ли съ старитѣ си дрехи, съ старата любовь, съ старото знание, и това не струва. Вие трѣбва да внесете въ себе си новата, чистата любовь на дѣтето, знанието — на 120 годишния дѣдо и красотата на младата мома, която съ свѣтлината си освѣтлява цѣлия свѣтъ. По този начинъ само вие ще се почувствувате вѫтрѣшно силни, та като дойдатъ върху васъ редъ мѫчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: нашето минало умрѣ! Днесъ ние сме толкова силни, че можемъ да се справимъ съ всички мѫчнотии и страдания. Богъ лесно заличава миналото на човѣка, ако той стане работникъ на Неговата нива. Желая на всички прѣзъ идната година да свършите часть отъ опрѣдѣлената ви работа! Не се заемайте съ непостижими нѣща. Ако свършите постижимитѣ работи, за въ бѫдеще ви прѣдстоятъ по-велики дѣла. Ако не свършите малкитѣ работи, какъ ще свършите по-голѣмитѣ? Казвамъ: вие трѣбва взаимно да се обичате и уважавате, не външно, но вѫтрѣшно. При това, трѣбва взаимно да се обичате, безъ да изисквате тази любовь. Ако остане на васъ да изисквате любовьта на хората, това е насилие. Любовьта е великъ законъ, който върви по свой опрѣдѣленъ пѫть. Любовьта не се дава съ насилие, нито по задължение. Никой не може да ви обича, защото вие искате това. Всѣки може да ви обича, безъ да искате, безъ да знаете даже. Желанието на човѣка да бѫде непрѣменно обичанъ отъ нѣкого, само по себе си разрушава връзкитѣ на любовьта. Нѣкой иска да бѫде обичанъ отъ нѣкого, а се съмнява въ него. Съмнѣнието е първото условие за прѣкѫсване връзкитѣ на любовьта. Любовьта никога не се измѣня. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Щомъ Богъ е Любовь, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата Любовь? Затова, по отношение на Божията Любовь, вие трѣбва да държите положителни мисли, да не се съмнявате въ нея. Когато става въпросъ за любовьта между хората, това е друго нѣщо. Вие можете да не обичате нѣкого — има причини за това. Не обичате нѣкого, защото този човѣкъ е боленъ и не може да отиде на нивата ви, да работи. Всѣки обича здравиятъ човѣкъ. Той има благородно сърце и може да ви услужва въ всичко, каквото пожелаете. И тъй, искате ли да бѫдете свободни и здрави, трѣбва да впрегнете тѣлото, сърцето и ума си на работа. Оставате ли безъ работа, вие ще се чудите, какво да правите: ще свивате устата си, ще затваряте очитѣ си, ще правите разни гримаси. Движенията ви трѣбва да бѫдатъ естествени. При неестественитѣ движения на устата, на очитѣ, на рѫцѣтѣ, човѣкъ губи свободата си, и по този начинъ се подава на извѣстни противорѣчия. Искате ли да се освободите отъ своитѣ вѫтрѣшни противорѣчия, вие трѣбва съвършено да отпуснете мускулитѣ си, да разслабите всички връзки на тѣлото си, да дойдете до положение, като че всичко сте уредили, и слѣдъ това да се прѣдадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение, вие не трѣбва да се интересувате, какво ще кажатъ хората за васъ. Единъ познатъ ми разправяше за подобенъ случай, когато се подалъ на такова пълно съзерцание. Единъ день той рѣшилъ да си почине хубаво, затова седналъ удобно на единъ столъ, съвършено отпусналъ мускулитѣ си и прѣкаралъ въ дълбоко размишление цѣли 20 минути. Въ това врѣме майка му влѣзла въ стаята, и като го видѣла въ това положение, много се уплашила. Тя започнала да го бута отъ една, отъ друга страна и все го питала: майка, какво ти стана? Да не си боленъ нѣщо? Опитвала му пулса, но като видѣла, че той е спокоенъ, излѣзла въ друга стая, оставила го на свобода. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ се е измѣнилъ, тѣ го пипатъ, бутатъ, да не му е станало нѣщо лошо, да не е изгубилъ съзнание и т. н. Не, този човѣкъ е въ размишление, той прѣживява нѣщо, не го безпокойте. Тъй щото, кажатъ ли, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ е боленъ, казвамъ: тѣ сѫ ходили нѣкѫдѣ на печалба, сега се върнали дома си, почиватъ си, прѣдали се на съзерцание. Щомъ кажатъ, че сѫ здрави, азъ подразбирамъ, че тѣ отиватъ пакъ на печалба, излизатъ отъ дома си. Това сѫ картини, които илюстриратъ положението на хората. Казвамъ: всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за съзерцание, за почивка на тѣлото. Отправяйте ума си къмъ всички разумни сѫщества, на които работитѣ сѫ напълно уредени. Освободете се отъ всички грижи и безпокойствия и кажете: благодаримъ на Бога за всичко, което е направилъ! Благодаримъ, че ни е изпратилъ въ свѣта! Когато съзерцавате, бѫдете така свободни, че никой да не се плаши отъ васъ. Заемете положението на светия, та кой какъ ви види, да застане съ благоговѣние при васъ. Вие можете да седнете на столъ, можете да легнете на креватъ, но каквото положение и да сте заели, никой не трѣбва да се плаши отъ васъ. Правете това упражнение по три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, по 10 минути най-много. Размишлявайте върху Божественото, за да се освободите отъ всички дребнавости. Ако упражнението ви е излѣзло добрѣ, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да се вглъбява въ себе си, за да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Казвамъ: какъ ще постигнете това? Турете ризата въ водата и не мислете, какъ тя ще поеме вода въ себе си! Турете стомната подъ чешмата и не мислете, какъ тя ще се напълни съ вода! Отворете сърцето си за Божественото и не мислете, какво ще стане съ васъ! Отворете ума си за възвишенитѣ и свѣтли мисли и не се грижете за утрѣшния день! Тъй щото, размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърцето и волята си и не мислете за послѣдствията! Истинската свобода носи добри резултати. Отъ всичко казано досега, нека останатъ въ ума ви слѣднитѣ мисли: бѫдете удове на Божественото тѣло, за да се изявяватъ чрѣзъ васъ Божественитѣ мисли, чувства и дѣйствия! Щомъ сте удове на Бога, ще бѫдете носители на всичко Божествено. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете Божественото въ него и върху тѣзи чърти се спрете. По сѫщия начинъ търсете Божественото и въ себе си. Благодарете на Бога, че имате възможность да виждате хубавото. При това, всѣки трѣбва да бѫде богатъ, а не бѣденъ. Съ други думи казано: бѫдете бѣдни отъ грѣхове, богати съ добродѣтели; бѣдни отъ насилие, богати съ сила; бѣдни отъ лъжи, богати съ разумность; бѣдни отъ зло, богати съ добро. Не спирайте въ себе си, нито въ другитѣ хора дарбитѣ и способноститѣ, които Богъ е вложилъ. Дайте пѫть на Божественото въ себе си и не се безпокойте! Имайте вѣра, че Божественото е въ сила да разработи своитѣ пѫтища. Посѣйте сѣмената на доброто и не мислете за тѣхъ! Дайте възможность на дарбитѣ и способноститѣ у васъ да се развиватъ и не мислете за външнитѣ условия! Божественото въ човѣка е сѫщественото, върху което той трѣбва да работи. Чрѣзъ него ще се свържете съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ ангелитѣ и съ Бога. Дойде ли човѣкъ до това положение, мисъльта му се изправя, чувствата му се облагородяватъ и постѫпкитѣ му ставатъ възвишени — всичкитѣ му работи тръгватъ напрѣдъ. По този начинъ само човѣкъ се подмладява, и въ който домъ влѣзе, той носи Божието благословение. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ. Има ли тѣзи качества, той ще разполага съ добри чувства и съ добри, свѣтли мисли. Безъ добри чувства, безъ свѣтли мисли, човѣкъ нищо не може да направи. Защо? — Защото, ако човѣкъ нѣма добри чувства, които да доставятъ материалъ на мисъльта, да работи, той нищо не може да направи; и ако човѣкъ нѣма здраво тѣло, което да се кооперира съ ума и сърцето, той нищо не може да направи. Казвате: ако ние не можемъ да направимъ нѣщо, тогава Богъ ще го направи. Това не е права философия. Отъ хиляди години насамъ Богъ работи, именно, чрѣзъ ума, сърцето и волята на хората. Трѣбва ли днесъ да се прѣнебрегватъ тия фактори? Щомъ знаете това, вие трѣбва да пазите въ свещена чистота своя умъ, своето сърце и своята воля, да бѫдатъ съработници съ Бога, да сѫ въ пълно съгласие съ Него. Въ това отношение, религиитѣ първоначално имаха за цѣль да развиятъ Божественото въ човѣка, да може той правилно да служи на Бога. Обаче, впослѣдствие тѣ измѣниха своята задача, спрѣха се върху външнитѣ форми на нѣщата, и днесъ тѣ очакватъ спасението на човѣчеството нѣкѫдѣ отвънъ. Външното не е сѫществено, затова, именно, Христосъ казва: „Не търсете славата на хората, но търсете славата Божия!“ Славата на хората прѣдставя сѣнки на живота, които ще дойдатъ сами по себе си. Достатъчно е художникътъ да постави основнитѣ чърти на картината, за да дойдатъ сѣнкитѣ сами по себе си. Нѣма защо човѣкъ да търси сѣнкитѣ; той самъ, безъ да иска, ще ги тури, дѣто трѣбва. Запримѣръ противорѣчията въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ сѣнки. Тия сѣнки могатъ да бѫдатъ малки, могатъ да бѫдатъ и голѣми. Оставете тия сѣнки, т. е. тия противорѣчия настрана, не обръщайте внимание на тѣхъ и търсете сѫщественото въ живота. Сѫщественото пъкъ е Божественото. Сега, като говоря така, не мислете, че нѣмамъ прѣдъ видъ вашитѣ усилия, както и вашитѣ постижения. Азъ имамъ прѣдъ видъ всичко това, но искамъ да насоча вниманието ви къмъ бѫдещето, прѣдъ което се намирате. Ако не работите непрѣкѫснато, съ тѣзи лица, които сега имате, нѣма да ви приематъ на небето. Най-малката нечистотия да имате, нѣма да ви приематъ на единъ ангелски обѣдъ. На небето не се допуща никаква нечистотия, никакво недоволство. Тамъ се допущатъ само съвършени сѫщества. И слѣдъ всичко това вие искате да отидете при Бога съ всичкото си недоволство. Прѣдъ Бога вие трѣбва да бѫдете въ положението на блудния синъ, че като отидете при Него, да кажете. „Татко, азъ съгрѣшихъ прѣдъ Тебе. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ. Готовъ съмъ сега да ти работя, като послѣденъ слуга, само да ме приемешъ.“ Голѣмо вѫтрѣшно смирение и дълбоко съзнание се изисква отъ всички съврѣменни хора. Днесъ има много хора външно смирени, благочестиви, но свѣтътъ не се нуждае отъ такова смирение. Отъ всички се изисква смирението и съзнанието на блудния синъ. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ излѣзли все отъ блудния синъ, отъ този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле. Отъ другия синъ пъкъ, който се разсърди на баща си, че приелъ блудния синъ съ любовь, сѫ излѣзли всички аристократи, всички недоволни хора. Отъ вѫтрѣшното смирение на човѣка се раждатъ най-хубавитѣ чърти, най-хубавитѣ плодове. Тъй щото, врѣме е вече хората, като блудния синъ, да се върнатъ при Баща си. Баща имъ ще ги приеме, ще заколи най-изхраненото теле за тѣхъ и ще ги благослови. Сега, желая на всички, като се върнете дома си, да ви дадатъ едно голѣмо угощение, да ви турятъ пръстенъ на рѫката, да ви облѣкатъ съ нови, чисти дрехи, слѣдъ което Баща ви да ви пригърне въ обятията си, да ви цѣлуне и да изкаже любовьта си къмъ васъ. Синътъ трѣбва да почувствува, че се е върналъ при Баща си. Искате ли да се върнете при Баща си, пазете се отъ стария господарь, отъ стария учитель, който пакъ може да ви наметне халата и да почне да ви учи, че животътъ седи само въ ядене и пиене. Ако искате, можете да го слушате, свободни сте, но послѣ ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора сѫ виновни за вашето положение. Не, вземете въ рѫка тоягата си, която показва, че трѣбва да разсѫждавате право и кажете истината на Баща си. Идете при Него като блудния синъ и Му кажете: „Татко, ядохъ и пихъ, всичко изхарчихъ. Съзнавамъ грѣшкитѣ си и Те моля да ме приемешъ, като свой слуга“. Казвамъ: врѣме е вече да се върнете при Баща си. Доста сте пасли свинетѣ на стария господарь. Доста сте яли рожкови! Върнете се при Баща си, отъ Когото сте излѣзли! Който още яде рожковитѣ на стария си господарь, той мяза на нѣкой-си богатъ човѣкъ, който цѣлъ животъ ялъ бобъ, но давалъ пари за различни благотворителни цѣли, съ мисъльта да се прослави. И наистина, приживе още му турили бюста всрѣдъ града, като на почтенъ гражданинъ. Колкото пѫти минавалъ покрай своя бюстъ, той си казвалъ: много бобъ изядохъ, докато дойда на това мѣсто! Съ други думи казано: прѣзъ колко страдания, нещастия и мѫчнотии трѣбва да мине човѣкъ, докато дойде до положението на светия! Да се качишъ на такъвъ пиедесталъ, както този богатъ човѣкъ, това подразбира да се качишъ на нѣкой високъ планински върхъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ здрави крака, здраво тѣло, да достигнешъ до върха. И като се върнешъ отъ планината, пакъ да благодаришъ на Бога, че си се върналъ благополучно. Желая на всички да се качите на най-високото мѣсто, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Желая на всички, като стигнете най-високото мѣсто на вашия животъ, пакъ да слѣзете и да благодарите на Бога, че сте могли благополучно да отидете до най-високия върхъ и пакъ да се върнете назадъ. Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия върхъ, който ви е опрѣдѣленъ, тамъ ще разберете смисъла на живота. Той е скритъ въ този върхъ, именно, въ това най-високо мѣсто. Желая ви тази година да се качите на най-високото мѣсто! Като погледнете къмъ нѣкое високо мѣсто, ще забѣлѣжите двѣ главни точки, на които сѫ написани три важни думи. Едната точка е мѣстото, дѣто слънцето изгрѣва. Тамъ е написана думата „добро“. На това мѣсто се раждатъ всички добри нѣща. Втората точка е зенитътъ, мѣстото, дѣто слънцето достига своята сила, своята най-голѣма височина. Тамъ сѫ написани думитѣ „разумность и сила“. Тамъ се извършватъ най-разумнитѣ, най-великитѣ работи. Значи, сутринь човѣкъ се радва, защото тогава се раждатъ добритѣ, разумнитѣ, великитѣ нѣща, а на обѣдъ всичко това се реализира. И наистина, велики работи ставатъ при яденето. Сутринь човѣкъ още не работи, нито яде, а само закусва. Най-великата работа човѣкъ върши на обѣдъ, като седне прѣдъ трапезата да яде. Тъй щото, седнете ли днесъ прѣдъ трапезата да се храните, турете въ ума си новата идея, че въ този моментъ вие вършите най-великата работа — качвате се на най-високото мѣсто въ своя животъ. Сега, желая на всички да поставите доброто за основа на своя животъ, разумностьта, мѫдростьта за строежъ, а силата — като резултатъ. Вие носите въ себе си добри заложби, много дарби и способности, които трѣбва да развиете. Като работите съ доброто, съ разумностьта и съ силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъмъ повече отъ това, което му е опрѣдѣлено. Всичко ще ви се даде, както е прѣдвидено, нито косъмъ повече, нито косъмъ по-малко. Желаете ли повече отъ опрѣдѣленото за васъ, вие ще развалите Божия планъ. Вие трѣбва да мязате на онзи турски дервишъ, който срещналъ единъ бей и му поискалъ една малка помощь. Беятъ извадилъ кесията си и казалъ на дервиша: вземи, колкото ти трѣбва. Дервишътъ погледналъ въ кесията, която била раздѣлена на три прѣградки — въ едната имало златни, въ другата сребърни, а въ третата мѣдни монети — и си взелъ само една мѣдна монета. — Защо не взе отъ златнитѣ монети? — Толкова ми трѣбва. По сѫщия начинъ и Богъ ще ви срещне, ще отвори кесията си и ще ви каже: заповѣдайте, вземете си, колкото ви трѣбва! Вие трѣбва да имате благородството на дервиша, да вземете само толкова, колкото ви трѣбва прѣзъ деня. На другия день Богъ пакъ ще ви срещне, пакъ ще отвори кесията си и ще ви прѣдложи да си вземете, колкото ви трѣбва. Вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пѫтя си. Ако човѣкъ напълни цѣлъ варелъ съ вода, той нѣма да ходи често на чешмата, но и водата нѣма да бѫде прѣсна. Ходите ли всѣки день на чешмата съ малка стомна, всѣки день ще имате прѣсна, чиста вода. Малкото, но съ любовь направено, носи благословения; голѣмото, безъ любовь направено, носи страдания. Днесъ говорихъ повечко, но вѣрвамъ, че не сте се отегчили. Който се е уморилъ да слуша, ще го заведа въ своята градина, да си почине и да си хапне плодове: тамъ има круши, ябълки, сливи, череши и т. н. На онзи, който не се е уморилъ, ще дадемъ една прѣстилка и ще го пратимъ на работа, да приготвя обѣда, на който ще свършимъ най-великото дѣло. * 2. Съборна бесѣда отъ Учителя, държана на 20 августъ, 1931 г., 5 ч. с. ☆
  9. От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя, гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛА, РАЗУМНОСТЬ И ДОБРО. текстът от книгата е обработен за сайта от Grozyu Delchev Въ живота сѫществува слѣдното основно положение: никога не можешъ да научишъ човѣка на това, което ти самъ не знаешъ. Знание е само това, което е опитано, провѣрено. Запримѣръ, ако човѣкъ никога въ живота си не е опитвалъ нѣщо сладко, той не може да знае, какво нѣщо е сладчината. Колкото и да му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостѫпна за неговия умъ. Човѣкъ може да постигне понятието за сладко само въ единъ моментъ. Какъ? Достатъчно е само да вкуси нѣщо сладко. Оттамъ насетнѣ, каквото и да се говори на този човѣкъ за сладкото, за степенитѣ и качествата му, той всичко разбира. По сѫщия начинъ, колкото и да говорите на човѣка за доброто, ако той не го е опиталъ, нищо нѣма да разбере. Опита ли веднъжъ доброто, той напълно може да ви разбере. Доброто не може умствено да се прѣдава. Сѫщото се отнася и до злото. Значи, има нѣща, които безъ опитъ по никой начинъ не могатъ да се прѣдадатъ. Тия нѣща не могатъ да ги прѣдадатъ нито хората, нито ангелитѣ даже. Само Богъ може да прѣдаде тия нѣща. Да прѣдадешъ нѣщата, както Богъ ги прѣдава, това значи да прѣдадешъ тѣхната сѫщность. Щомъ хората знаятъ сѫщностьта на нѣщата, лесно е вече на разумнитѣ сѫщества да се проявятъ. Ето защо, първо трѣбва да се прѣдаде сѫщината на нѣщата, т. е. Божественото, което се крие въ тѣхъ. Това значи да опита човѣкъ реалностьта въ нейното първо проявление. Сега, азъ ще говоря само на онѣзи, които сѫ избрани. Ще запитате: кои сѫ избрани хора? Избранъ човѣкъ е онзи, който е силенъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е разуменъ; избранъ човѣкъ е онзи, който е добъръ. Ако нѣкой иска да знае, дали е отъ избранитѣ, нищо не може да му се отговори. Никой не може да ви каже, дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже, ще влѣзете ли въ Царството Божие, или не. Ако нѣкой ученикъ ме пита, ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно; ако не учи, нѣма да свърши. Ако е здравъ, ще свърши благополучно; ако не е здравъ, нѣма да свърши. Ако ученикътъ е боленъ, по-добрѣ да не влиза въ училището. Въ школата сѫществува слѣдното правило: болни ученици не се приематъ; мързеливи ученици сѫщо не се приематъ. Разбирайте това нѣщо разумно, а не по човѣшки. Човѣшкото е прѣходно, врѣменно, а Божественото е вѣчно. Прѣходнитѣ, врѣменнитѣ нѣща лесно се взиматъ. Всѣко нѣщо, отъ което могатъ да ви лишатъ, е човѣшко. Ако една мисъль, едно чувство, или дадено знание се изгубятъ, тѣ сѫ прѣходни нѣща. Животътъ не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно мѣсто, или въ една посока. Вѣчнитѣ, реалнитѣ, Божественитѣ нѣща никой не може да отнеме. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нѣща, които никой не може да отнеме. Тия нѣща сѫ въ самия човѣкъ, дадени му отъ началото на неговото сѫществуване. Всѣко нѣщо, което човѣкъ дава, той може и да си го вземе; всѣко нѣщо, което човѣкъ не е въ състояние да даде, той не може да го вземе. Човѣкъ не може да даде Божественото; слѣдователно, той не може да го вземе. Който не е развилъ Божественото въ себе си, той живѣе въ единъ прѣходенъ свѣтъ; той е човѣкъ на постояннитѣ промѣни и се чуди на тия промѣни, чуди се, защо нѣкои нѣща ставатъ по единъ начинъ, а други — по другъ начинъ. Когато човѣкъ живѣе по човѣшки, въ свѣта на промѣнитѣ, той може въ единъ моментъ да стане нещастенъ и въ единъ моментъ — щастливъ. И тъй, въ живота, има три нѣща, които всѣкога трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ. Първо: човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ! Обаче, първоначално животнитѣ бѣха силни. Тѣ бѣха създадени прѣди човѣка и взеха силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижатъ изключително за себе си. Защо? — Защото не бѣха разумни. Като нѣмаха разумность, тѣ използуваха силата неправилно, и отъ силата създадоха насилието, като поставиха слѣдния законъ въ царството си: правото е на силния! Който е силенъ, той е на правата страна; който е слабъ, той е на кривата страна. Ето защо, въ животинското царство слабиятъ се счита грѣшенъ, нещастенъ, а силниятъ ходи гордъ, изправенъ, съ съзнание за достоинство. Биволътъ, лъвътъ, слонътъ минаватъ за силни и ходятъ съ съзнание за достоинство. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между хората. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: който живѣе само за себе си и прѣвръща силата въ насилие, той живѣе съ идеитѣ на животнитѣ. Второ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ! Човѣкътъ бѣше създаденъ слѣдъ животнитѣ, и като видѣ, че силата мина въ властьта на животнитѣ, той взе разумностьта за себе си Животнитѣ взеха силата, но я прѣвърнаха въ насилие; хората взеха разумностьта, но я прѣвърнаха въ лъжа и лицемѣрие. Тѣ направиха добъръ изборъ, но като не можаха да използуватъ разумностьта правилно, изопачиха я, вслѣдствие на което и до днесъ носятъ лошитѣ послѣдствия на своята неразумность. Казватъ, че разумностьта е за хората. Право е това, но тѣ не можаха да я използуватъ, както трѣбва, обърнаха я натукъ-натамъ, огънаха я малко и, въ края на краищата, въ свѣта влѣзе лъжата и лицемѣрието. Това наричатъ хората грѣхопадане. Защо дойде лъжата въ свѣта? Лъжата дойде въ свѣта, защото, като отстѫпиха отъ животнитѣ, отъ силата, хората трѣбваше да дадатъ, да пожертвуватъ нѣщо отъ себе си, но като не можаха, тѣ огънаха разумностьта. Дѣто разумностьта се огъва, тамъ лъжата изпѫква. Когато човѣкъ огъва разумностьта, той изпада въ положението на онзи, който получава нѣкаква сума за благотворителни цѣли и задържа часть отъ нея и за себе си. Той вземе паритѣ, огледа се натукъ-натамъ и казва: азъ ще взема часть отъ тѣзи пари, но ще ги върна. По този начинъ, именно, е влѣзла лъжата въ свѣта. Днесъ лъжата върви въ стѫпкитѣ на хората. Тѣ говорятъ за истина, за правда, но все пакъ лъжата ги слѣдва. И наистина, съ свѣщь да тръгнете изъ свѣта, едва ли ще намѣрите обикновенъ човѣкъ, който да не лъже. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на обикновения човѣкъ сѫ облѣчени въ лъжа. И знаете ли, каква е дрехата на лъжата? Лъжата е облѣчена съ копринена дреха, съ златни, съ блестещи етикети. Когато човѣкъ иска да прокара нѣкаква лъжа, той говори въ името на любовьта, въ името на нѣкакви високи идеали, въ името на човѣщината, но въ края на тази работа ще се види, дали всичко това е било истина, или лъжа. Слѣдъ това този човѣкъ ще се оправдава, ще казва: условията на живота сѫ трудни, пъкъ азъ бѣхъ слабъ човѣкъ, не можахъ да издържа. Този човѣкъ се извинява, но и като се извинява, пакъ лъже. Сѫщо така постѫпватъ хората и по отношение къмъ Бога. Тѣ грѣшатъ, вършатъ прѣстѫпления, и слѣдъ това се обръщатъ къмъ Бога съ думитѣ: Прости ме, Господи, слабъ човѣкъ съмъ, затова сгрѣшихъ. Не, никой не може да излъже Бога. Той чува тази молитва и казва: дайте му споредъ думитѣ. Хората се чудятъ, защо Богъ не отговаря на молитвитѣ имъ. Както виждате, Той отговаря на молитвитѣ имъ, но споредъ съдържанието на тѣхнитѣ молитви. Въ лъжата, обаче, нѣма съдържание. Сега, азъ говоря на избранитѣ, на съвършенитѣ, на тия, които сѫ опитали, разбрали и приложили истинитѣ въ живота си. За грѣшнитѣ не говоря. Споредъ менъ, грѣхътъ е дреха, която човѣкъ доброволно е облѣкълъ; глупостьта е състояние, което човѣкъ доброволно си е наложилъ; насилието е състояние, къмъ което човѣкъ доброволно се е стремѣлъ. Всичко отрицателно въ човѣка е придобито отъ самия него съ негови собствени усилия, никой не му го е наложилъ отвънъ. Когато хората искатъ да се оправдаятъ за своитѣ лоши и криви постѫпки, тѣ казватъ: ние не сме виновни за дѣлата си, родили сме се такива, наслѣдили сме тия слабости отъ баща, отъ майка, отъ дѣди и прадѣди. Обаче, доколкото съмъ изучавалъ хората, убѣдилъ съмъ се, че никой не е въ сила да имъ наложи злото. Тѣ сами, доброволно сѫ възприели и злото, и доброто. Когато Богъ създалъ свѣта, Той изпратилъ на земята ангелъ Азраелъ, или другояче нареченъ Ханиелъ, да донесе благословенията на свѣта. Когато дошълъ на земята, ангелъ Азраелъ поставилъ разнитѣ благословения на различни мѣста: сладкитѣ работи поставилъ на едно мѣсто; хлѣбътъ — на друго мѣсто; книгитѣ — на трето мѣсто и т. н. Той наредилъ Божиитѣ благословения така, че всѣки свободно да ги вижда и да си избере, каквото благословение желае. Пчелитѣ, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрѣли прѣдъ масата, на която били сладкитѣ работи и ги задигнали изцѣло. Слѣдъ тѣхъ дошли птицитѣ. Тѣ се спрѣли прѣдъ масата, на която били поставени разнитѣ козметически срѣдства — парфюми, помади, масла за мазане и т. н. Както знаете, крилатитѣ сѫщества, наречени въ свѣта „дѣви“ обичатъ да се мажатъ съ разни масла и парфюми. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се маже. Въ това отношение, той е птица. Крилата на птицитѣ винаги сѫ намазани. Като яде, и човѣкъ се понамазва. Все трѣбва по малко масло въ яденето. Слѣдъ птицитѣ дошли хората, да взематъ благословението си. Тѣ се спрѣли прѣдъ маситѣ, на които били поставени сѣмената и книгитѣ. Отъ книгитѣ тѣ започнали да се учатъ, а сѣменцата пръснали по цѣлия свѣтъ. Като се свършили благословенията, всички сѫщества започнали да спорятъ помежду си, кой е взелъ най-хубавото благословение: дали тѣзи, които сѫ взели сладкитѣ нѣща, козметическитѣ срѣдства, или най-послѣ хората, които сѫ взели книгитѣ и сѣменцата. Като говоря по този начинъ, азъ искамъ да разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Тъй както е изразенъ животътъ днесъ, той не е прѣдставенъ още въ своята пълнота. Запримѣръ, всѣки очаква и изисква отъ живота това, което не му трѣбва: нѣкой очаква да си вземе малко медецъ, както пчелата, да си хапне и да се задоволи; другъ очаква да получи малко масълце, малко хлѣбецъ, да си хапне; трети очаква да намѣри сѣменца, които да посѣе, или книги, които да изучава. Всѣки човѣкъ има желания, които иска да постигне. Нѣкой мисли, че като реализира своитѣ желания, ще се задоволи. Питамъ: ако човѣкъ яде само веднъжъ отъ сладкото, какво ще придобие? Той все ще спечели нѣщо, но животътъ не е само въ сладкото. Какво ще придобие човѣкъ, ако само веднъжъ опита масълцето, или хлѣба? Какво ще придобие човѣкъ, ако само една книга изучи, или ако само единъ пѫть посѣе нѣколко сѣмена? Животътъ се проявява донѣкѫдѣ само въ еднократното употрѣбление на сладкото, на маслото и хлѣба, на сѣменцата и книгата. Това е частично изявление на живота, но то не е неговото пълно проявление. Колкото и да е стара или лоша една кѫща, тя трѣбва често да се намазва. Колкото добрѣ да се е нахранилъ човѣкъ днесъ, утрѣ той пакъ трѣбва да яде, и то три пѫти на день. Стомахътъ на човѣка, т. е. неговата воденица трѣбва често да се маже съ масълце, да има работа. Азъ разглеждамъ идеята за живота въ нейния широкъ, а не ограниченъ смисълъ. И тъй, човѣкъ има задължения не само къмъ стомаха си, но и къмъ дробоветѣ, и къмъ мозъка си. Ето защо, човѣкъ трѣбва да диша правилно и да мисли правилно. Човѣкъ не обръща внимание на своитѣ мисли, на дишането, на чувствата си, прѣнебрегва ги, а мечтае за постигането на нѣкакъвъ високъ идеалъ. Запримѣръ, единъ мечтае да стане богатъ, другъ мечтае да стане силенъ. Добрѣ е човѣкъ да стане богатъ, но какво ще придобие съ това богатство? Добрѣ е човѣкъ да бѫде силенъ, но какво ще придобие съ тази сила? Когато човѣкъ стане силенъ, той придобива философията на животнитѣ. Философията на животнитѣ пъкъ не е нищо друго, освѣнъ философия на личния егоизъмъ. Личниятъ животъ е най-възвишеното състояние, до което животнитѣ сѫ достигнали. Когато човѣкъ говори за своята личность, той е въ положението на животнитѣ, които сѫ подигнали своята личность въ култъ. Питамъ: какво може да създаде човѣкъ, който живѣе въ своята личность, или въ насилието? Насилието е родило пакъ насилие, нищо повече. Насилието пъкъ е създало законитѣ. Днесъ законитѣ сѫществуватъ за насилницитѣ, но не и за праведнитѣ Ще приведа единъ анекдотъ, който се отнася за оново врѣме още, когато насилието се е явило за пръвъ пѫть между животнитѣ. Първото дѣло, което се е завело между животнитѣ, било по поводъ оплакванията на единъ вълкъ. Този вълкъ подалъ заявление до първия сѫдия, въ което се оплаквалъ отъ една овца, че изяла единъ вълкъ. Сѫдията прочелъ заявлението и казалъ: понеже този случай е изключителенъ, азъ се отказвамъ да разглеждамъ такова дѣло. Никѫдѣ досега не се е чуло подобно нѣщо. Не е възможно овца да изяде вълкъ! Вслѣдствие на това, не сѫществува законъ, който може да сѫди овцитѣ за такива прѣстѫпления. Това заявление ще се тури настрана, нѣма да му се даде ходъ, докато не се провѣри факта. За тази цѣль ще се свика събрание отъ възвишени сѫщества, които да провѣрятъ истинностьта на факта, и ако той се укаже дѣйствителенъ, тогава само ще се издаде законъ за сѫдене на овцитѣ за подобни прѣстѫпления. Казвамъ: въ свѣта не сѫществува още законъ, по който да сѫдятъ праведнитѣ. Азъ наричамъ праведнитѣ хора овци, а грѣшнитѣ — вълци. Слѣдователно, за праведнитѣ нѣма законъ, а за грѣшнитѣ има. Съ други думи казано: за праведнитѣ има неписани закони, а за грѣшнитѣ има писани закони. Едни отъ неписанитѣ закони, по които трѣбва да се рѫководятъ праведнитѣ, сѫ слѣднитѣ: тѣ трѣбва да обичатъ, да вършатъ добро, да се жертвуватъ. Обаче, нѣма законъ, който да наказва праведния. Защо? — Защото невъзможно е праведниятъ да грѣши. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Праведниятъ е роденъ отъ Бога. Значи, праведниятъ грѣхъ не прави. Грѣхътъ не е присѫщъ на неговото естество. Ето защо, невъзможно е овцата да направи такова прѣстѫпление, каквото вълкътъ прави. Въ този смисълъ, всичко може да направи овцата, но вълкъ да изяде никога! Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ нови разбирания за живота, ако искатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Сега, като говоря за избранитѣ, азъ прѣдполагамъ, че тѣ не се обиждатъ. Каквото и да се каже, тѣ не трѣбва да се обиждатъ; въпрѣки това, и тѣ понѣкога се докачатъ. Който не е отъ избранитѣ и върви по закона на животнитѣ, той ще каже: азъ съмъ силенъ човѣкъ, и трѣбва да си пробия пѫть, по който и да е начинъ, било съ рогитѣ си, било съ копитата си. Избраниятъ не може да си служи нито съ рога, нито съ копита, защото между силата, разумностьта и доброто сѫществува тѣсна връзка. Разсѫжденията на съврѣменнитѣ хора сѫ диаметрално противоположни на тия отъ Божествения свѣтъ. По силата на своитѣ разсѫждения, тѣ вървятъ съ главата си надолу. Обаче, трѣбва да се знае, че разумностьта се ражда отъ доброто, което е основа на Божествения свѣтъ. Отъ разумностьта пъкъ се ражда силата. Слѣдователно, ако доброто не сѫществува, и разумностьта не сѫществува; ако разумностьта не сѫществува, и силата не сѫществува. Който е силенъ, той може да бѫде и самостоятеленъ. Това показва, че този човѣкъ е разуменъ; силниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и добъръ. Който се отклони отъ тѣзи правила на живота, той се изражда, той се натъква на редъ нещастия и страдания. Тъй щото, нещастията въ свѣта идатъ по единствената причина, че въ силата нѣма разумность и доброта. Сила безъ разумность и доброта създава само страдания и нещастия. Страданията се явяватъ като резултатъ на стълкновения между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Който не разбира този законъ, той търси причинитѣ на злото вънъ отъ себе си и постоянно се оплаква; който разбира този законъ, той знае, че причинитѣ на злото седятъ въ самия него. Вънъ отъ насъ е Богъ, Който създаде свѣта. Тъй щото, ако мислите, че злото е вънъ отъ васъ, вие ще дойдете до заключението, че злото е въ Първата Причина, въ Бога. Обаче, сѫществува слѣдниятъ законъ: никога частьта не може да даде мнѣнието си за цѣлото; никога произведението на човѣка не може да даде мнѣнието си за своя творецъ. Да твърди човѣкъ, че злото е въ Бога, то е все едно, вълкътъ да се оплаква отъ овцата, че тя изяла единъ вълкъ. Колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто. Невъзможно е овца да изяде вълкъ. Значи, у Бога нѣма никакъвъ поводъ за зло. Питамъ: какво може да се придобие съ злото? Прѣди всичко, злото не може да бѫде обектъ за човѣка. Кражбата, напримѣръ, е зло, но кой краде? Само слабиятъ човѣкъ краде. Обаче, паритѣ могатъ ли да се крадятъ? Човѣкъ може да открадне златото на нѣкой богаташъ, да го употрѣби за свои нужди, но въ края на краищата това злато не излиза вънъ отъ земята. Златото, скѫпоцѣннитѣ камъни могатъ да се използуватъ отъ единъ, отъ другъ човѣкъ, но замине ли човѣкъ за онзи свѣтъ, той остава богатството си на земята. Човѣкъ заминава за онзи свѣтъ, както е дошълъ, безъ никакви богатства, безъ никакъвъ имотъ. Материалнитѣ, физическитѣ блага той оставя на земята, отдѣто ги е взелъ. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора сѫ построили живота си на лъжлива основа, която тѣ сами си създали. Докато човѣкъ мисли, че причината на злото е вънъ отъ него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло. Ако мисли, че причината на злото е въ него, той ще може да прѣмахне тази причина и ще се освободи отъ злото. Злото не е нищо друго, освѣнъ отношение на нѣщата. Когато човѣкъ знае отношенията на нѣщата, той ще може да се въздържа отъ злото. Какво струва на човѣка да въздържа езика си отъ лоши думи? Какво струва на човѣка да въздържа ума си отъ лоши мисли? Какво струва на човѣка да въздържа сърцето си отъ лоши чувства? Нищо не костува на човѣка да се въздържа отъ всичко лошо и нечисто. Въздържа ли се отъ лошото, отъ злото, той може да бѫде щастливъ. Щомъ хората искатъ да бѫдатъ щастливи, тогава и Богъ, Който е у тѣхъ и отъ Когото тѣ сѫ излѣзли, и Той иска тѣхното щастие. Това е Божествено желание. Обаче, който нарушава щастието на другитѣ, едноврѣменно съ това той ограничава Бога въ тѣхъ. Богъ иска да бѫде щастливъ въ всички сѫщества. Невъзможно е единъ човѣкъ да бѫде щастливъ, а другитѣ да бѫдатъ нещастни. Невъзможно е Богъ въ едного да бѫде щастливъ, а въ другитѣ да бѫде нещастенъ. Който мисли, че това е възможно, той поставя и себе си, и другитѣ хора въ противорѣчие. Слѣдователно, моралътъ не се отнася само за едного. Истинскиятъ моралъ е общъ за всички сѫщества. Този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да прогресира, да стане съвършенъ. Не вървите ли въ този пѫть, вие ще изпаднете въ заблуждение и ще очаквате друга епоха, съ по-благоприятни условия за васъ, да дойдатъ други учители, други ангели и т. н. Учители всѣкога е имало въ свѣта, ангели всѣкога сѫ слизали на земята, благоприятни условия всѣкога сѫ сѫществували, но човѣкъ може да използува всичко това, когато Божественото въ него се пробуди. Учительтъ, ангелътъ не може да внесе Божественото въ човѣка, но той може само да даде условия за неговото развитие. Другояче животътъ нѣма смисълъ. Ако животътъ отсега нататъкъ ще се внесе, ако дарбитѣ отсега нататъкъ ще се придобиватъ, може да се каже, че хората криво разбиратъ, или пъкъ тѣ сѫ много закъснѣли въ своето развитие. Нѣкой казва: еди-кой си човѣкъ не е добъръ. Какво разбирате отъ тѣзи думи? Когато казвате нѣкому, че не е добъръ човѣкъ, това подразбира, че той не е работилъ достатъчно. — Ти не си добъръ художникъ. — Вѣрно е, досега още не съмъ работилъ, както трѣбва. Отсега нататъкъ ще работя. — Ти не си даровитъ човѣкъ. — Вѣрно е, че не съмъ даровитъ, защото не съмъ работилъ, както трѣбва. Ще работя повече, за да развия дарбитѣ си. Не само това, но хората още не сѫ дошли до положението, така да правятъ добро, че и тѣ да сѫ доволни отъ себе си, и Богъ да е доволенъ отъ тѣхъ. Всѣки има опитность, знае, какво нѣщо е Богъ да е доволенъ отъ него, и какво нѣщо е Богъ да не е доволенъ отъ него. Нѣкой може да е направилъ голѣмо добро, съградилъ църква, или училище, и всички вѣстници да пишатъ за него, но въпрѣки това той е недоволенъ отъ себе си. Защо е недоволенъ отъ себе си? — Защото Богъ е недоволенъ отъ него, не е видѣлъ неговото добро и не е далъ мнѣнието си. Нѣкога човѣкъ направи толкова малко добро, едва видимо подъ микроскопъ, но той е доволенъ отъ себе. Цѣлъ день е радостенъ, щастливъ. Защо? — Защото само Богъ е видѣлъ това малко добро и го е похвалилъ. Слѣдъ извѣстно врѣме човѣшкото дойде въ него, и той си казва: направихъ едно малко добро, но то нищо не струва. Сега ще направя едно голѣмо добро, че да хване мѣсто. Наистина, направи едно голѣмо добро, но съ него заедно изгубва и малкото. Истинско добро е това, което никой другъ не го е видѣлъ, освѣнъ Богъ. Съ голѣмитѣ работи човѣкъ изгубва и малкитѣ. Който се е стремѣлъ къмъ голѣми работи, той е изгубилъ всичкото си състояние. Ако нѣкой ви убѣждава, че съ голѣмитѣ работи, съ голѣмитѣ прѣдприятия вие ще станете светии, ще наслѣдите Царството Божие, не хващайте вѣра на думитѣ му. Човѣкъ може да наслѣди Царството Божие и съ най-малкото добро. Съ най-малкото добро се влиза въ Царството Божие, но и при най-малкото прѣстѫпление се излиза отъ Царството Божие. Въ това се изразява съвършената любовь. Който е въ рая, той е силенъ, добъръ и разуменъ; който е извънъ рая, той е слабъ, глупавъ, лошъ човѣкъ. Тази опитность всѣки я познава, но не се спира върху нея, да обмисли и да я проучи. Сега, ние влизаме въ свѣтъ, въ който има установени правила и закони, които абсолютно трѣбва да се спазватъ. Отъ силата, добротата и разумностьта на човѣка зависи, да остане ли той въ този свѣтъ, или да излѣзе вънъ отъ него. Човѣкъ иска да бѫде свободенъ, но свободата му се обуславя отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако храни въ себе си лоши мисли и чувства, той ще носи тѣхнитѣ послѣдствия. Тѣзи послѣдствия пъкъ го ограничаватъ. За всѣка лоша дума, за всѣко лошо чувство и за всѣка лоша мисъль той се сѫди. И обществото постѫпва по сѫщия начинъ. Мнозина казватъ: ние не можемъ да спазваме правилата на обществото, защото неговиятъ моралъ е отживѣлъ вече врѣмето си. Питамъ: кой моралъ днесъ е живъ? Живиятъ моралъ седи въ общение съ Бога. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да започне съ доброто. То е изводъ на любовьта отъ всички вѣкове. Доброто е основа на цѣлокупния животъ; то е основа на Божествения свѣтъ. Нѣкой казва: какво ще придобия, ако съмъ добъръ? Който е добъръ, той ще стане разуменъ, а послѣ и силенъ. Разумностьта изключва всѣкаква лъжа. Най-малката лъжа, най-малкото зло въ човѣка показватъ, че той не е добъръ, нито е разуменъ. Казвате: възможно ли е човѣкъ да не допусне въ живота си поне една бѣла лъжа? — За съвършения е възможно. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса!“ Ние говоримъ за ученицитѣ, които могатъ да бѫдатъ съвършени. Разумностьта е присѫща на съвършения, а тя се развива при отсѫтствие на лъжа. Най-малката лъжа е въ ущърбъ на разумностьта. Дойде ли лъжата, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния животъ. Докато силниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие въ живота си, той губи силата си. Въ каквато малка форма и да се изяви насилието, обаче, като живо сѫщество, въ дългия процесъ на развитието си, то указва влияние върху човѣка, и той постепенно губи силата, както и разумностьта си. Какво ще остане отъ човѣка, ако той изгуби силата, разумностьта и добротата си? Дѣ е човѣкътъ тогава? Нѣкой казва, че за да не губи човѣкъ силитѣ си, той трѣбва да вѣрва въ Бога. Питамъ: нима езичницитѣ не сѫ вѣрвали въ Бога? — Трѣбва да се обичаме! — Нима вълкътъ, змията не обичатъ своитѣ малки? Трѣбва да се знае, за каква обичь се говори. Да обичаме своитѣ си, да обичаме себе си, това е една обичь. Тя е частична обичь. Да обичаме Бога, това е друга обичь. Който има такава любовь, той и на мравката ще помага и ще я обича. Единъ день тази малка мравка ще достигне до положението на ангелъ, който ще помага на всѣки, който ѝ е помагалъ, който ѝ правилъ добро. И слѣдъ това този човѣкъ ще се чуди, защо се излива толкова обичь върху него, но мравката ще му каже: едно врѣме, когато бѣхъ мравка, ти ми помогна, ти спаси моя животъ. Това, което имамъ днесъ, дължа на тебе. Ти стана причина да прогресирамъ. Питамъ: знаете ли, колко ангели работятъ днесъ върху васъ за доброто, което нѣкога сте имъ направили? Знаете ли, обаче, и колко ангели сте спрѣли въ развитието имъ съ злото, което сте имъ направили? Сега, азъ ви говоря по човѣшки, за изяснение на идеята, да разберете, защо едни сѫщества ви обичатъ, а други не ви обичатъ. Съ това не искамъ да ви направя повече отговорни, отколкото трѣбва. Кое е по-хубаво за васъ: да срещнете едно сѫщество, което има пълно довѣрие у васъ за доброто, което нѣкога сте му направили, или да ви поглежда съ недовѣрие? Обичьта изключва всѣкаква лъжа навънъ. Лъжата разрушава човѣка, затова тя не може да се извини. Който се опитва да извини лъжата, той се опетнява. Срещна ли лъжата, азъ не се спирамъ прѣдъ нея, но я отхвърлямъ настрана, както Христосъ отхвърли сатаната и каза: „Махни се, сатано, оттукъ!“ Какво значатъ думитѣ „махни се?“ Това значи: иди да изпълнишъ волята Божия! Щомъ изпълнишъ волята Божия, тогава ще дойдешъ при менъ. Кажете ли, че нѣкой ви е изпѫдилъ, това подразбира, че този човѣкъ ви е изпратилъ да изпълните волята Божия. Щомъ изпълните волята Божия, ще се върнете при него. Искате ли да ви обича нѣкой, прѣди всичко вие трѣбва да изпълните волята Божия. Нѣкой казва: ти не ме обичашъ. Защо не те обича този човѣкъ? — Защото нищо не давашъ. Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко. Който нищо не дава, а иска да го обичатъ, подразбира, че иска отъ нѣкого онази любовь, която той има къмъ Бога. Това е невъзможно. Защо? — Защото Божественото обича, и Божественото се обича. Само по този начинъ Божественото се развива. Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото въ себе си и въ другитѣ хора. Не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено отъ Него. Тази е първата лъжа въ свѣта. Днесъ всички хора очакватъ спасението си отъ Христа. Казвамъ: ако въ живота на силата не можете да изключите насилието, ако въ живота на разумностьта не можете да изключите глупостьта и ако въ живота на доброто не можете да изключите злото, вие нищо не можете да постигнете. Казвате: така и така говорятъ хората. Какво говорятъ хората и какво се говори на тѣхъ, азъ оставямъ настрана; за васъ е важно, какво се говори на съвършенитѣ. Казвате: кой човѣкъ е съвършенъ? Споредъ менъ, съвършенъ човѣкъ е силниятъ, разумниятъ, добриятъ. — Кой е силенъ човѣкъ? — Силенъ човѣкъ е този, у когото нѣма насилие. — Кой е разуменъ човѣкъ? — Разуменъ човѣкъ е този, у когото нѣма глупость, у когото нѣма лъжа. — Кой е добъръ човѣкъ? — Добъръ човѣкъ е този, у когото нѣма зло. Ако нѣкой пита, не може ли безъ насилие, казвамъ му: махни се! — Безъ лъжа не може ли? — Махни се! —Безъ зло не може ли? — Махни се! По тѣзи въпроси азъ не искамъ да се разговарямъ. Нека всѣки прави това, което си знае. — Може ли безъ насилие, безъ лъжа и безъ зло въ свѣта? Споредъ менъ, това е възможно. Азъ съмъ го провѣрилъ хиляди пѫти досега и казвамъ: човѣкъ може да живѣе и безъ насилие, и безъ лъжа, и безъ зло. Казвамъ: всички сѫщества сѫ дошли въ свѣта, седнали сѫ прѣдъ Божествената трапеза и си взели, каквото пожелали. Едни сѫ взели отъ меда, станали сѫ пчели, но видѣли, че съ медъ само работата не става; други сѫ взели отъ маслата и парфюмитѣ, станали сѫ птици, но видѣли, че съ масла само работата не става. Млѣкопитаещитѣ взели храната, но видѣли, че съ ядене и пиене само работата не става. Най-послѣ дошли хората: едни отъ тѣхъ взели книгитѣ, станали учени; други взели доброто; нѣкой пъкъ — разумностьта. Въ края на краищата тѣ разбрали, че нито само съ учение, нито само съ добро, нито само съ разумность може да се върши работа. Какво трѣбва да се прави тогава? Споредъ закона на Божията Любовь, всички добродѣтели трѣбва да се съединятъ въ едно. Любовьта е вѫтрѣшна сила, която синтезира всички нѣща. Ако човѣкъ не може да съединява частитѣ въ едно цѣло, ако не може да ги осмисли, да намѣри допирнитѣ точки между тѣхъ, той не може да разбере живота, нито любовьта. Такъвъ човѣкъ не може и да обича. Смисълътъ на живота е да обичашъ и да те обичатъ. Какво костува на човѣка да обича? Какво костува на чешмата да дава отъ своята вода и да уталожва жаждата ви? Какво ви костува слѣдъ това да ѝ благодарите? На сѫщото основание, и човѣкъ, като чешмата, може да даде и да получи, понеже Божественото извира отъ него. Когато човѣкъ даде ходъ на онази непрѣривна дѣятелность въ себе си, за да използува силата, разумностьта и доброто, както Богъ изисква, той ще получи удобрението на Бога. Затова, именно, и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Казано е още: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. И наистина, Богъ всѣки день ни изявява своята любовь. Днесъ много проповѣдници говорятъ за идването на Христа и Го очакватъ да дойде, облѣченъ съ слава и великолѣпие, съ мантия на тѣлото и съ корона на главата си. Какво прѣдставятъ мантията и короната? Тѣ прѣдставятъ добродѣтелитѣ на Христа, съ които Той е облѣченъ. Послѣ казватъ, че Христосъ ще сѫди хората. Кои хора ще сѫди? — Грѣшнитѣ. Въ свѣта има законъ за сѫдене на грѣшнитѣ, но не и на праведнитѣ. Значи, има законъ за злото, но не и за доброто. Сѫдба има за онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на злото; обаче, за праведнитѣ нѣма сѫдба. Който иска да стане съвършенъ, той трѣбва да се освободи отъ всички лъжеучители и лъжеучения вънъ и вѫтрѣ въ него. Защо? — Защото учительтъ никога не може да лъже. Ученикътъ може да лъже ученика, но учительтъ никога не може да лъже ученицитѣ. Запримѣръ, ученикътъ може да каже за нѣщо, че тъй чулъ, тъй разбралъ, тъй мисли и т. н. Учительтъ, обаче, никога не може да говори нѣща, които не знае положително. Който лъже, той е ученикъ; който не лъже, той е учитель. Учитель е само онзи, въ когото нѣма насилие, нѣма лъжа, нѣма зло. Щомъ въ нѣкой човѣкъ има насилие, лъжа и зло, той е ученикъ — нищо повече! Това е новото опрѣдѣление за учитель и ученикъ. И тъй, ученикътъ е изложенъ на противорѣчия, вслѣдствие на което той има възможность да лъже. „Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си“, т. е. да нѣма въ него насилие, лъжа и зло. Ученикътъ трѣбва да бѫде силенъ, да изключи насилието отъ себе си, за да могатъ всички да му се радватъ; ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, никога да не лъже; той трѣбва да бѫде добъръ, никога да не прилага злото. Нѣкой казва: учительтъ ме излъга. Не, учительтъ никога не може да лъже. Ако нѣкой ви е излъгалъ, ще знаете, че той е ученикъ. Понятието за учителя е строго опрѣдѣлено: въ учителя нѣма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота си. Рѫководите ли се отъ това правило, вие ще разбирате всички попълзновения въ себе си, както и тия на хората около васъ. Който върви по закона на любовьта, мѫдростьта и истината, той е учитель; който не спазва тия закони, той е ученикъ. Прѣди години ме поканиха на гости въ едно сѣмейство, мѫжътъ на което се считаше почти за адептъ. И той, и жена му намислили да ме изпитатъ, по всички правила на изкуството. Тѣ ми показватъ една икона, изровена дълбоко нѣкѫдѣ отъ земята и ми я прѣпорѫчватъ като старина, съ особена чудотворна сила. Наблюдавамъ и двамата, виждамъ, че и тѣ не сѫ сигурни въ думитѣ си. Тогава азъ имъ казвамъ: щомъ казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на сѫщото мѣсто, отдѣто сѫ я изкопали, постройте тамъ една малка барачка, да стане това мѣсто аязмо, да дохождатъ хората да се лѣкуватъ. Така само ще опитате силата ѝ. Азъ виждамъ, че тѣзи хора ме изпитватъ, но нищо не казвамъ. Прѣди всичко, тази икона е нова, а не стара, както тѣ казватъ. Нѣкои хора сѫ я заровили нѣкѫдѣ въ земята, а послѣ, при правене на разкопки, тази икона била намѣрена и случайно попаднала въ рѫцѣтѣ на моитѣ познати. Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и съврѣменнитѣ хора. Взематъ нѣкоя своя икона и я прѣпорѫчватъ за чудотворна. Обаче, всички нѣща трѣбва да се опитатъ, да се разбере тѣхната сила. Наистина, има нѣкои чудотворни икони, дълбоко скрити въ душата на човѣка, но въ него има и фалшиви икони. Човѣкъ може да се спаси съ истинскитѣ чудотворни икони, но не и съ фалшивитѣ. Днесъ всѣки иска да бѫде свободенъ, обаче той не може да бѫде свободенъ, докато си служи съ насилие, съ лъжа, съ зло. Най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло сѫ въ състояние да привлѣкатъ къмъ себе си сѫщества, умоветѣ на които сѫ толкова фини, че веднага заробватъ човѣка. Тѣ го насилватъ, ограбватъ, докато напълно го разрушатъ. По този начинъ човѣкъ остава мъртви кости. На какво може да се радва тогава? Мнозина се оплакватъ отъ живота и казватъ, че ги нападали. Ще ги нападатъ, разбира се. Провидѣние има въ свѣта! Било е врѣме, когато вълкътъ не е могълъ да напада овцата. Защо? Има причини за това. Вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълкъ се рѣшавалъ да приближи до нея, ставалъ на пухъ и прахъ. Едно врѣме овцата била най-силното сѫщество. Който тигъръ или вълкъ се опитвалъ да я нападне, нищо не е оставало отъ него. Никой не е могълъ да устои срѣщу нея. Обаче, по нѣкакво стечение на условията, въ овцата влѣзла една малка лъжа, вслѣдствие на което тя изгубила силата си. Отъ това врѣме вече вълцитѣ започнали да мачкатъ, да нападатъ овцитѣ и да ги ядатъ. Слѣдователно, има причини, които каратъ вълка или мечката да нападатъ човѣка. Причинитѣ сѫ въ самия човѣкъ. Овцитѣ допуснаха въ себе си една малка лъжа и изгубиха силата си. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Първоначално човѣкъ билъ облѣченъ съ огнена дреха, вслѣдствие на което нищо не било въ състояние да му причини зло. Значи, като допусналъ лъжата въ себе си, той отворилъ вратата на злото. Каквото става вѫтрѣ въ човѣка, това става и вънъ отъ него. И слѣдъ всичко това, човѣкъ се чуди на неуспѣха си. Дойде една красива мисъль въ ума му, но не се минава много врѣме, и тя изчезва — изяжда я нѣкой; дойде едно красиво чувство въ сърцето му, но скоро слѣдъ това изчезва — изяжда го нѣкой. Казвате: какво трѣбва да се прави тогава? Ето какво трѣбва да правите: изключете насилието отъ себе си! Изключете лъжата отъ себе си! Изключете злото отъ себе си! Не е въпросътъ външно да се освободите отъ тѣхъ. Азъ не говоря за външнитѣ отношения. Важно е вѫтрѣшно да се освободите отъ тѣхъ, да дойдете въ единство съ Бога, да Му се подчините. — Какъ ще се подчинимъ на Бога? — Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло. По този начинъ само човѣкъ може да види красивото лице на Бога, да се съедини съ Него и да получи Неговото удобрение. При това положение, отъ всѣки косъмъ на човѣшката глава ще излиза огънь, ще пръскатъ искри. Слѣдъ това ще му израснатъ крилѣ, съ които ще хвърчи навсѣкѫдѣ изъ пространството, безъ да го види нѣкой, безъ да му се прѣпятствува. Тогава човѣкъ може да каже: сега разбирамъ дълбокия смисълъ на живота! Разбирамъ, какво значи служене на Бога! Разправятъ за единъ религиозенъ човѣкъ, че обѣщавалъ на свои братя, прѣдъ които минавалъ за напредналъ въ духовно отношение, че може да имъ даде ключоветѣ на живота. Казвамъ: този братъ самъ се нуждае отъ хората, да го хранятъ, а ще имъ дава ключоветѣ на живота. Той самъ се нуждае отъ подръжка, а развива теория за ключоветѣ на живота. Като говорилъ дълго врѣме върху този въпросъ, слушателитѣ му го запитали: дѣ сѫ ключоветѣ? Дай да ги опитаме! — Азъ развихъ темата само, а вие ще работите. Не, човѣкъ не трѣбва да говори празни работи. Има три ключа на живота: първиятъ ключъ е на любовьта; вториятъ ключъ е на мѫдростьта; третиятъ ключъ е на истината. Който обича, той има ключоветѣ на живота въ себе си и може да ги дава и на другитѣ; когото обичатъ, и той сѫщо така може да се ползува отъ тия ключове. Има начини, методи, чрѣзъ които тия ключове могатъ да се прилагатъ правилно. Тѣ сѫ прости методи. И малкитѣ дѣца могатъ да прилагатъ тия ключове, особено ключа на любовьта. Който иска да се ползува отъ ключа на любовьта, той трѣбва да стане малко дѣте; който иска да се ползува отъ ключа на мѫдростьта, той трѣбва да стане старъ човѣкъ, на 120 години; който иска да се ползува отъ ключа на истината, той трѣбва да стане млада, красива мома, да се движи съ бързината на свѣтлината. Стане ли човѣкъ дѣва, дѣвица, той ще придобие абсолютна свобода. Тъй щото, иска ли човѣкъ едноврѣменно да се ползува отъ тритѣ ключа, той трѣбва да стане малко дѣте, старъ човѣкъ, на 120 години и млада, красива мома, подиръ която да тичатъ всички хора. Малкото дѣте прѣдставя сърцето, стариятъ човѣкъ — ума, а младата мома — душата. И тогава, споредъ случая, човѣкъ ще се проявява, или като дѣте, или като старъ дѣдо, или като красива мома. Сега, азъ не питамъ съвършенитѣ, дали сѫ разбрали и приложили тия ключове, но казвамъ на васъ: направете опитъ, да видите, какво сте и додѣ сте достигнали. Постарайте се да станете малки дѣца, стари дѣдовци и млади, красиви моми. На съвършения казвамъ: стани малко дѣте; покажи, че прилагашъ ключа на любовьта! Послѣ, стани старъ дѣдо, на 120 години; покажи, че прилагашъ ключа на мѫдростьта! Най-послѣ стани дѣва, млада, красива мома, която се движи съ бързината на свѣтлината; покажи, че прилагашъ ключа на истината. Който влада тѣзи ключове, той заслужава почитьта и уважението на всички разумни и възвишени сѫщества. И наистина, младата мома и дѣдото заслужаватъ почить и уважение, а дѣтето се ползува отъ обичьта на другитѣ. Кой какъ види малко дѣте, все ще му даде нѣщо сладко. Като видятъ старъ човѣкъ, ще му отдадатъ почить и уважение, а като видятъ млада, красива мома, всички ще хукнатъ подиръ нея. Защо хората тичатъ подиръ красивата мома? — Защото всички желаятъ да бѫдатъ въ нейното положение, да иматъ тази небесна чистота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ дѣвственостьта, отъ чистотата. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.“ Съ други думи казано: дѣвицитѣ ще видятъ Бога; младитѣ дѣца ще почувствуватъ Божиитѣ рѫцѣ, а старитѣ ще изпитатъ Божието благоволение. Този е идеалътъ на всѣка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на живота; не разбира ли идеала на душата си по този начинъ, животътъ за него ще остане безъ цѣль и безъ смисълъ. Тогава хората ще бѫдатъ дѣца, безъ да знаятъ, защо сѫ дѣца; ще бѫдатъ стари, безъ да знаятъ, защо сѫ стари; ще бѫдатъ дѣви, безъ да знаятъ, защо сѫ дѣви. Човѣкъ непрѣривно трѣбва да мѣни състоянията си въ живота: ту дѣте трѣбва да бѫде, ту старъ, мѫдъръ човѣкъ, ту млада, красива мома — дѣва. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да минава прѣзъ фазитѣ на дѣтето, на стария човѣкъ и на дѣвата, азъ взимамъ тия състояния като символи: дѣтето, въ смисълъ на малко, смирено сѫщество, пълно съ радость и чистота; всички му се радватъ, и то на всички се радва. Дѣтето постоянно мисли, какъ да зарадва скръбнитѣ хора, какъ да ги направи щастливи. Стариятъ човѣкъ взимамъ въ смисълъ на мѫдрецъ — човѣкъ, пъленъ съ знания, съ богатства, съ сили, за които търси най-правиленъ начинъ да ги раздаде. Младата мома пъкъ символизира посвещение, смирение, служене на Бога. По този начинъ се осмисля цѣлокупния животъ. И наистина, каква по-висока идея може да сѫществува отъ служене на Бога? Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаемъ Бога като дѣца, които постоянно мислятъ да направятъ нещастнитѣ хора щастливи; да познаемъ Бога като стари хора, които търсятъ начинъ да прѣдадатъ знанието и богатството си на другитѣ, да се ползуватъ отъ него; да познаемъ Бога като млади моми, като дѣви, които искатъ да внесатъ великъ идеалъ въ живота — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Съврѣменнитѣ хора могатъ да бѫдатъ щастливи, могатъ да бѫдатъ съвършени. Щастието и съвършенството сѫ извънъ врѣмето и пространството. Нѣма сѫщество, което може да ви ограничи въ правене на добро. Дойде ли до доброто, даже идватъ сѫщества да помагатъ на човѣка. Тъй щото, станете ли като дѣте, всѣки ще ви помага, всѣки ще се притича да ви услужва. И забѣлѣжете, когато дѣтето заплаче, всѣки се притича да му услужи. Казано е, че Богъ помага на слабитѣ. Кои сѫ слаби? Слаби сѫ дѣцата, които искатъ да направятъ всички хора щастливи и радостни. Съ други думи казано: слаби сѫ онѣзи, които абсолютно не мислятъ за себе си. Това не подразбира, че тѣ сѫ забравили себе си, но тѣ казватъ: ние ще намѣримъ себе си, когато намѣримъ всички хора, понеже всички сме излѣзли отъ Бога. Когато хората сѫ недоволни отъ насъ, и ние сме недоволни отъ себе си. Само по този начинъ ще разберемъ, че сме удове на едно цѣло. Когато единъ пръстъ отъ рѫката заболѣе, болката ще се прѣдаде на цѣлото тѣло. Слѣдователно, докато насилието, лъжата и злото сѫществуватъ въ свѣта, въ най-малка форма даже, тѣ винаги се отразяватъ върху Божествения организъмъ, въ който и ние живѣемъ. При това положение вече ние не можемъ да бѫдемъ щастливи. Ето защо, всички трѣбва да работимъ заедно съ Бога, да изхвърлимъ отъ Божественото тѣло, въ което и ние живѣемъ, насилието, лъжата и злото. Като освободимъ, като очистимъ Божественото тѣло отъ тия утайки, ние ще бѫдемъ щастливи, доволни, че сме извършили една работа. Сега, азъ искамъ да бѫдете свободни, да не допущате въ ума си мисъльта, че сте най-грѣшнитѣ хора въ свѣта. Не е въпросътъ, кой е грѣшенъ, и кой не. За художника е важно всѣка линия да бѫде на мѣстото си, а дали тя ще бѫде права или крива, това зависи отъ нейната служба. Когато той дръпне една линия, която прѣдставя вѣждитѣ на човѣка, тази линия трѣбва да бѫде изразителна, да е съгласна съ дѣйствителностьта. Тоноветѣ на музиканта трѣбва да бѫдатъ чисти и вѣрни. Красивата мома трѣбва да бѫде абсолютно красива, въ всѣко отношение. Въ рѣчьта на краснорѣчивия ораторъ не трѣбва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази рѣчь не е съвършена. Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри. Това не трѣбва даже и да се говори, защото, ако човѣкъ не е добъръ, той ще бѫде лошъ. Доброто и злото взаимно се изключватъ. Доброто е абсолютна реалность, върху която всичко може да се гради. Злото пъкъ е абсолютно ограничение. Слѣдователно, доброто е основа, разумностьта е градежъ, а силата е придобитъ резултатъ. Ако не поставите доброто за основа, и разумностьта не може да се прояви. Щомъ разумностьта не се прояви, и силата не може да дойде. Сега, азъ не искамъ да възприемете тия нѣща механически, но казвамъ на музиканта: ти трѣбва да свиришъ добрѣ! Това е въ естеството ти. Да свиришъ добрѣ, това е свобода. Да бѫдешъ разуменъ, това е свѣтлина въ свободата. Да бѫдешъ силенъ, това значи да бѫдешъ независимъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ, когато е едно съ Бога. Богъ е цѣлото, а хората сѫ части отъ това цѣло. Ако вървимъ въ Божия пѫть, животътъ ни ще се осмисли. Не слѣдваме ли Неговия пѫть, ние Го отдѣляме отъ себе си и живѣемъ откѫснати отъ цѣлото, слѣдвани отъ нещастия и страдания. Всѣки день Богъ се проявява между хората, но не дава да Го видятъ. Щомъ направи нѣкакво добро, Той моментално се скрива и остава човѣка да се радва, че е получилъ нѣщо хубаво, безъ да знае, отдѣ е дошло. Богъ постоянно посѣщава хората: тѣ се радватъ, и Богъ се радва, като имъ показва начинъ, по който и тѣ могатъ да постѫпватъ. Който постѫпва като Бога, Той ще бѫде добъръ, разуменъ, силенъ и здравъ; въ дома му нѣма да има нещастия и несрети, а пѫтьтъ му ще бѫде всѣкога отворенъ. Казвате: защо не е така? Чудно нѣщо! Вие сте въ затворъ, съ букаи на краката и пазачи, съ пушки въ рѫцѣ, ви пазятъ. Можете ли при това положение да бѫдете свободни? Вънъ отъ затвора, обаче, обикалятъ бѣли братя, които ви изпращатъ писма, храна, дрехи, грижатъ се за васъ. Значи, едноврѣменно ви пазятъ два вида братя: едни отвънъ, които ви помагатъ, и други отвѫтрѣ, които слѣдятъ да не избѣгате. Казвате: какво трѣбва да се прави? — Ще плачете, ще се молите, докато дойде Богъ да ви освободи. Той ще дойде при васъ прѣзъ една малка дупчица и ще ви каже: стани, облѣчи се! Извикай на помощь твоята първа добродѣтель — доброто; слѣдъ това извикай любовьта, отъ която доброто е излѣзло. По този начинъ ти ще се смалишъ, ще станешъ малъкъ, като дѣте, и ще излѣзешъ и прѣзъ най-малката дупчица, безъ да те види нѣкой. Щомъ излѣзешъ въ свѣта, дѣто е мракъ и тъмнина, Богъ ще каже: сега, запали фенерчето си, т. е. знанието, съ което разполагашъ, и тръгни напрѣдъ. Като раздадешъ богатството, т. е. знанието, което имашъ, ти ще станешъ неузнаваемъ: отъ бѣлата ти коса, брада и мустаци нищо нѣма да остане. Ти ще се прѣвърнешъ на млада, красива мома, подиръ която ще тичатъ всички хора: стражари, затворници, началници и т. н. По този начинъ затворитѣ ще се изпразнатъ, никой нѣма да остане въ тѣхъ. Слѣдователно, който иска да излѣзе отъ затвора, най-напрѣдъ той трѣбва да се смали, да се прѣвърне на малко дѣте. Като излѣзе отъ затвора, той трѣбва да бѫде старъ, 120 годишенъ дѣдо, да отиде между хората, да раздава отъ своето богатство и знание. Най-послѣ, като раздадете богатството си, вие ще се прѣвърнете на млада, красива мома, подиръ която ще хукнатъ всички хора. Така тѣ ще излѣзатъ отъ затвора и ще осмислятъ живота си. Ще кажете: можемъ ли и ние да направимъ това? Азъ говоря, какво могатъ да направятъ съвършенитѣ, а какво могатъ да направятъ обикновенитѣ хора, то е другъ въпросъ. Азъ описвамъ една картина, която съмъ видѣлъ, която и вие скоро ще видите. — Слѣдъ колко години? — Слѣдъ единъ Божественъ день, въ който Божественото слънце ще изгрѣе и нѣма да залѣзе. Тъй щото, иска ли човѣкъ да види тази картина, той трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и силенъ. Силата на човѣка седи въ любовьта му къмъ Бога. Обикне ли Бога, сърцето му ще се запали, и свѣтлината на съзнанието ще се увеличи. Сърцата на много хора сѫ запалени днесъ, и тѣ свѣтятъ, като слънце. Тѣ сѫ съвършени хора. Ако по лицето на земята нѣмаше съвършени хора, и слънцето нѣмаше да изгрѣва. Докато слънцето не е изгрѣло, всички трѣбва да взематъ участие въ изгрѣването му. Изгрѣе ли веднъжъ, вие трѣбва да кажете: да живѣе слънцето! Да живѣятъ съвършенитѣ! Слънцето, което изгрѣва всѣки день, никога не залѣзва. Привидно само слънцето изгрѣва и залѣзва; за съвършенитѣ, обаче, слънцето никога не залѣзва. Който мисли като съвършенитѣ, неговото слънце никога не залѣзва. Сега, ще ви дамъ три правила, които непрѣменно трѣбва да спазвате. Първото правило: не прѣзирайте тѣлото си! Каквото тѣло ви е далъ Богъ, бѫдете благодарни, понеже безъ него не можете да живѣете. По-добро тѣло отъ сегашното не можете да имате. Не искайте друго тѣло! Бѫдете благодарни отъ тѣлото си и го пазете хубаво, защото тѣлото е резултатъ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ миналото. Сегашното ви тѣло е изразъ на миналото. То е свършенъ фактъ, но като градите всѣки день, за въ бѫдеще ще имате друго тѣло. Второ правило: не прѣзирайте вашитѣ чувства, вашето сърце! Каквито чувства и да имате, не ги прѣзирайте. Трето правило: не прѣзирайте вашитѣ мисли! Каквито и да сѫ вашитѣ мисли, не ги прѣзирайте. И тъй, пазете тѣлото си здраво! Пазете сърцето си чисто и свѣтло! Пазете ума си чистъ и свѣтълъ! За да бѫде тѣлото ви здраво, силно, не трѣбва да си служите съ насилие; за да бѫде сърцето ви чисто, никаква лъжа не трѣбва да влиза въ него; за да бѫде умътъ ви свѣтълъ, никакво зло не трѣбва да влиза въ него. Когато тѣлото на човѣка е здраво и силно, отвънъ нищо не може да го засегне: и въ прѣстѫпнически халатъ да го облѣкатъ, и букаи на краката да му турятъ, той пакъ ще си остане свободенъ, напълно неограниченъ. Здравето си остава здраве; силата си остава сила; чистотата си остава чистота. Никой не може да ограничи свободата. Никой не може да я засегне. Съ други думи казано: ако въ живота си човѣкъ не употрѣбява насилие, ако въ сърцето си не употрѣбява лъжа и ако въ ума си не внася зло, той е свободенъ, никой не може да го ограничи. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясенъ погледъ върху всичко, което го заобикаля. Който върши волята Божия, той ще бѫде едно отъ Неговитѣ дѣца. Такъвъ човѣкъ ще бѫде силенъ, разуменъ и добъръ. На силния всѣки се радва; на разумния всѣки се радва и на силния всѣки се радва. Като говоря за силния, за здравия човѣкъ, азъ изключвамъ хилавия. За хилавитѣ не говоря. Ако говоря за хилавитѣ, бихъ имъ държалъ съвсѣмъ друга бесѣда. Ще имъ кажа, че ако и най-хилавиятъ, или най-болниятъ приложи правилата, които се даватъ въ школата, той ще има добри резултати. Ако човѣкъ изключи отъ себе си насилието, лъжата и злото, той ще се свърже съ Божественото начало въ себе си; тогава всички болести, всички недѫзи въ тѣлото, ума и сърцето, ще изчезнатъ. Тѣ ще се съблѣкатъ отъ насъ така, както змията съблича кожата си. Тогава у насъ ще влѣзе нѣщо ново — нова мисъль, ново чувство, които ще ни подмладятъ. Подмладимъ ли се ние, и свѣтътъ около насъ ще се прѣобрази. Прѣчкитѣ, които дотогава сѫ сѫществували въ ума и сърцето ни, ще се прѣмахнатъ, и ние ще почувствуваме доброто въ всичката му вѫтрѣшна красота. Доброто е истинската храна, която хората трѣбва да употрѣбяватъ. Казвате: какъ ще се спаси свѣтътъ? Когато всички хора — майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото, свѣтътъ ще се поправи. Тогава лицата на всички ще свѣтятъ, и тѣ ще си подадатъ рѫка, като братя, за взаимна работа. Съвършенитѣ могатъ да направятъ това. При туй положение, кой каквото иска, ще му се даде: пари иска, ще му дадатъ; хлѣбъ иска, ще му дадатъ; дрехи иска, ще му дадатъ, но при условие никой да не иска повече отъ това, което му е нужно. Ако той помисли за двѣ ризи, за два чифта обуща, за двѣ дрехи, когато се нуждае само отъ една, той ще изгуби всичко. Съвършениятъ човѣкъ мисли само за днесъ; за утрѣшния день той не мисли. Сега, като говоря, имамъ прѣдъ видъ практическото приложение на въпроситѣ. Съврѣменнитѣ хора прилагатъ истинитѣ, както тѣ знаятъ. Обаче, трѣбва да имъ се даде правиленъ начинъ за приложение. Разумнитѣ, добритѣ хора първо трѣбва да приложатъ новитѣ идеи, а отъ тѣхъ да се научатъ и останалитѣ. Нѣкой казва: защо тия методи не се даватъ на управляващитѣ, да знаятъ, какъ да постѫпватъ. Прѣди всичко управляващитѣ трѣбва да изключатъ отъ себе си насилието, лъжата и злото, като стари методи на работа, за да получатъ новитѣ. Дѣто има насилие, лъжа и зло, тамъ моятъ кракъ не стѫпва — нищо повече. Може ли човѣкъ, който прилага старитѣ методи, да бѫде избранъ отъ бога? Избраниятъ човѣкъ не си служи съ насилие, съ лъжа и съ зло, т. е. той е силенъ, разуменъ и добъръ човѣкъ. Тази е максимата, по която различаваме избрания отъ неизбрания човѣкъ. По този начинъ само може да се разплете черното отъ бѣлото. Тѣ така сѫ се сплели, че постоянно се вижда ту бѣла, ту черна нишка. Гледамъ единъ ножъ, едно перо или другъ нѣкакъвъ прѣдметъ и въ него виждамъ една тъмна и една свѣтла нишка. Слушамъ единъ поетъ да чете произведенията си и виждамъ единъ куплетъ свѣтълъ и единъ тъменъ. Единъ поетъ възпѣва кокичето: като те видѣхъ, сърцето ми трепна! Въ сѫщность, сърцето му никакъ не е трепнало. Той не говори истината. Другъ поетъ възпѣва чистия изворъ: като чухъ пѣсеньта ти, омаяхъ се. Въ сѫщность, той никакъ не се е омаялъ. Изворътъ може да се възпѣва само слѣдъ като се опита силата му, слѣдъ като човѣкъ уталожи жаждата си. Уталожи ли жаждата си, той ще го възпѣе, ще пожелае и другъ пѫть да пие отъ неговата чиста, освѣжителна вода. Ако така се възпѣва извора, това е съгласно съ истината. Вънъ отъ това описание на извора, всѣко друго не е съгласно съ истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаялъ, безъ да пие отъ водата на извора, това не е истинска поезия. Слѣдъ всичко това хората ще кажатъ: отлична поезия! Истинската поезия трѣбва да бѫде жива, животъ да блика отъ нея. Да трепне сърцето на поета отъ вида на кокичето, това подразбира да е направило то нѣкакъвъ прѣвратъ въ сърцето му, и поне прѣзъ този день той да е станалъ по-силенъ, по-разуменъ и по-добъръ. Нека поетътъ пише: откакъ те видѣхъ, отъ силата ми изчезна насилието, отъ ума ми изчезна лъжата и отъ сърцето ми изчезна злото. Въ тебе, кокиче, въ твоята бѣлота и невинность видѣхъ съвършеното Божие лице. Въ това кокиче се крие единъ ангелъ, който седи съ затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си. Обаче, каже ли поетътъ, че сърцето му трепва при вида на кокичето, то веднага отваря очитѣ си и го поглежда. Защо? — За да покаже, че отъ този моментъ насилието изчезва отъ поета и остава силата, лъжата изчезва и остава разумностьта, злото изчезва и остава доброто. Кокичето отваря очитѣ си за поета и казва: сега вече можешъ да ме гледашъ, и азъ мога да те гледамъ, защото въ тебе има сила, разумность и добро. Сега, желая на всинца ви да бѫдете такива поети, че като възпѣвате кокичето, наистина сърцето ви да трепне. При това, трѣбва да се отворятъ очитѣ на вашето кокиче, т. е. на вашия ангелъ, той да ви погледне, и вие да го погледнете. Вашиятъ ангелъ не трѣбва да остане съ затворени очи прѣдъ васъ. Кога човѣкъ трѣбва да бѫде съ затворени очи и кога съ отворени? Единъ художникъ поиска да ме рисува и ме нарисува съ затворени очи. Нѣкои запитваха, защо този художникъ ме нарисувалъ съ затворени очи? Казвамъ: понеже въ свѣта има много насилия, много лъжи и много злини, азъ не искамъ да гледамъ. Слѣдъ това другъ художникъ ме нарисува съ отворени очи. Запитваха: защо този художникъ ме нарисувалъ съ отворени очи? Казвамъ: понеже въ свѣта дойдоха съвършенитѣ, азъ искамъ да ги гледамъ. По сѫщия начинъ и васъ могатъ да ви рисуватъ съ затворени очи. Когато човѣкъ затваря очитѣ си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очитѣ си, туй прѣдставя радостно състояние. Желая да ви рисуватъ съ отворени очи, да бѫдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даденъ на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелитѣ. Който може да живѣе на земята добрѣ, той ще живѣе добрѣ и на небето, между ангелитѣ. Желая ви да се радвате на тритѣ живота: животътъ на силата, животътъ на разумностьта и животътъ на доброто, т. е. на Божествения, на ангелския и на човѣшкия животъ. Тѣзи три живота трѣбва да се съединятъ въ едно, да придобиете цѣлокупния животъ. Това всички можете да постигнете не изведнъжъ, но постепенно. Слънцето на живота е изгрѣло вече и показва, че Богъ е на страната на силнитѣ, на разумнитѣ, на добритѣ. Съ една дума, Богъ е на страната на праведнитѣ. Желая ви да прѣкарате поне единъ день такъвъ животъ, да покажете своята сила, разумность и доброта, да ви видя такива, каквито сте. Като казвамъ, че искамъ да ви видя силни, разумни, добри, разбирамъ да бѫдете като Бога. Богъ е силенъ, Богъ е мѫдъръ, Богъ е добъръ. Силниятъ човѣкъ е свободенъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да бѫде свободенъ. Щомъ човѣкъ е силенъ, разуменъ и добъръ, той всичко може да постигне. Нѣма нѣщо въ свѣта, което човѣкъ не може да направи. Обаче, за това се изисква работа, усилия, жертва. Въ една отъ голѣмитѣ лондонски църкви, дѣто провѣдникъ билъ видниятъ Спърженъ, се събрали нѣколко отъ членоветѣ ѝ, да обмислятъ, по какъвъ начинъ да събератъ една сума за благотворителни цѣли. Най-послѣ тѣ се обърнали къмъ самия проповѣдникъ съ слѣдното рѣшение: понеже се нуждаемъ отъ една сума за благотворителни цѣли, нека се съберемъ и помолимъ на Бога, да ни достави тази сума по нѣкакъвъ начинъ. Проповѣдникътъ имъ отговорилъ: братя, нѣма защо да изкушаваме Господа. Прѣди да се обърнемъ за помощь отъ другитѣ, ние трѣбва да пожертвуваме нѣщо. Ето, азъ давамъ една сума. Дайте и вие, по колкото можете, и сумата ще бѫде на лице. И съврѣменнитѣ хора постѫпватъ по сѫщия начинъ. Тѣ казватъ: трѣбва да дойде нѣкой, да оправи свѣта! Не, всѣки самъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си за оправянето на свѣта. Свѣтътъ може да се оправи моментално, както става и запалването на клечка кибритъ. Запалената клечка кибритъ може да запали и цѣлъ градъ. Както се запалва клечката кибритъ, така тя може и да изгасне. По сѫщия начинъ се запалва и изгасва слънцето. Изобщо, слънцето не загасва, но въ сто милиона години има едно изключение, когато слънцето залѣзва, т. е. изгубва свѣтлината си. И тогава, нѣкои отъ Божественитѣ дѣца, като видятъ, че слънцето е загаснало, драснатъ клечка кибритъ, запалятъ фитиля на слънцето съ Божията Любовь, и то отново се запалва и гори. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка. Понѣкога въ живота на всѣки човѣкъ става загасване, потъмняване на неговото слънце. Това нѣщо съврѣменнитѣ хора наричатъ загубване или потъмняване на съзнанието. Тогава човѣкъ се намира въ единъ разрушенъ свѣтъ. Слѣдъ това трѣбва да дойде едно отъ тия Божествени дѣца, или единъ Учитель, който да драсне клечица кибритъ и да запали загасналото слънце. Това може да стане по магически начинъ, моментално. Тѣзи Божествени дѣца сѫ помагачи на човѣчеството. Тѣ се срѣщатъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Всѣки човѣкъ може да изпълнява службата на тия Божествени дѣца, на тѣзи ангели — служители. Съвършенитѣ хора на земята сѫ, именно, такива въплотени ангели. Сега, азъ говоря на хора, на които очитѣ сѫ отворени. Азъ говоря за онѣзи кокичета, очитѣ на които сѫ отворени и ни виждатъ. При това положение, сърцето ни непрѣменно ще трепне. На кои майки трепва сърцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очитѣ на дѣтето, което е родила, сѫ отворени. Когато очитѣ на новороденото дѣте сѫ затворени, или когато дѣтето заспи вѣченъ сънъ и затвори очитѣ си, скръбьта на майката е голѣма. Азъ желая очитѣ ви да сѫ отворени! Казано е въ Писанието: „Отвориха се очитѣ имъ“. Когато Адамъ и Ева бѣха въ рая, денемъ очитѣ имъ бѣха затворени; тѣ гледаха съ затворени очи и нищо не виждаха. Обаче, нощемъ очитѣ имъ се отваряха. Лошото, фаталното бѣше тамъ, че очитѣ имъ се отвориха, когато Божественото слънце залѣзе, но късно бѣше вече. Въ рая настана нощь, и тѣ трѣбваше да излѣзатъ вънъ, да напуснатъ рая. Значи, очитѣ имъ не се отвориха на врѣме. Грѣхътъ на първитѣ човѣци не е само въ това, че прѣстѫпиха Божията заповѣдь, като ядоха отъ забраненото дърво, но тѣ си послужиха съ насилието, съ лъжата и съ злото. Раятъ бѣше опрѣдѣленъ за развитието на първитѣ човѣци, но тѣ пуснаха насилието, лъжата и злото вѫтрѣ, и по този начинъ изгубиха своето мѣсто. Когато злото дойде прѣдъ райската врата, тѣ не трѣбваше да го пуснатъ вѫтрѣ, докато не питатъ Господа, какво да правятъ съ него. Обаче, безъ да питатъ Господа, тѣ пуснаха злото въ рая, и съ това създадоха цѣла катастрофа, както за себе си, така и за човѣчеството. Тъй щото, дойде ли злото прѣдъ вратата на вашия рай, кажѐте му: ще попитамъ Господа, мога ли да те пусна вѫтрѣ, или не. Ако Господъ не ви позволи да пуснете злото въ рая, вие ще седите прѣдъ вратата и ще пазите, докато най-послѣ то се отегчи да чака и се върне назадъ. И тъй, да оставимъ миналото настрана, то е далечна история. За васъ е важно настоящето, въ което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, въ което Богъ се проявява. Той е единствениятъ мощенъ факторъ, който може да спаси свѣта. Той живѣе въ човѣка и го учи на добро, на разумность, като му дава знания, сила, свобода и т. н. Дѣто Богъ минава, всичко лошо, всичко криво изчезва: насилието, лъжата и злото моментално изчезватъ. Ако сте готови да изпълните волята Божия, Той ще мине покрай васъ, и вие моментално ще станете щастливи. Ако не сте готови да изпълните волята Божия, тогава и да мине Богъ покрай васъ, вие пакъ ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано. Вие ще искате да бѫдете господари, но Богъ ще ви лиши отъ господарството. Достатъчно е за моментъ само да мине Богъ покрай хората, за да ги лиши отъ насилието, отъ лъжата, отъ злото, които сѫ тѣхенъ капиталъ, помощна сила, съ която тѣ работятъ. Слѣдователно, нѣкои хора сѫ нещастни, а други сѫ щастливи. Защо? — Първата категория хора Богъ лишава отъ възможностьта да си служатъ съ насилието, лъжата и злото; втората категория хора Богъ пъкъ освобождава отъ тия отрицателни прояви на живота. Желая на всинца ви, като дойде Богъ между васъ, да не ви лиши, но да ви освободи отъ отрицателното въ живота, за да станете весели, радостни и щастливи. Сега, всички заедно трѣбва да благодарите, че Богъ ви е освободилъ отъ насилието, а въ замѣна на него ви е далъ силата; освободилъ ви е отъ лъжата, въ замѣна на която ви е далъ разумностьта; освободилъ ви е отъ злото, въ замѣна на което ви е далъ доброто. Тъй щото, животинското, човѣшкото трѣбва да остане настрана. Насилието е животинско качество — да остане настрана; лъжата е човѣшко качество — да остане настрана; злото е придобито отъ падналитѣ ангели — и то да остане настрана. Нека останатъ у човѣка силата, разумностьта и доброто, въ които Богъ живѣе. Само по този начинъ новото ще дойде у човѣка. Желая ви сега Богъ да живѣе у васъ, и вие да живѣете у Бога! * Съборна бесѣда отъ Учителя, държана на 19 августъ, Прѣображение, 1932 г. 5 ч. с. ☆
  10. От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИНИИТѢ НА ПРИРОДАТА ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) Въ висшия съзнателенъ животъ сѫществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да съпоставя многобройнитѣ и разнообразни, на видъ независими едно отъ друго явления, за да създаде отъ тѣхъ една стройна система, каквато въ сѫщность прѣдставлява цѣлата вселена. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха този законъ, отъ линиитѣ, които очъртаватъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ, тѣ биха могли да изкаратъ цѣла наука. Който разбира отъ линиитѣ, съ които природата си служи, би могълъ да изнесе нѣщо красиво, или нѣщо опасно, споредъ това, какво означаватъ разнитѣ огъвания и прѣчупвания на тия линии. Ако побутнете човѣка на мѣсто, дѣто трѣбва, отъ устата му ще потече медъ и масло. Който разбира тѣзи нѣща, той медъ и масло ще събира въ своята чинийка. Побутнете ли го дѣто не трѣбва, отъ устата му ще се излѣятъ най-страшнитѣ думи въ свѣта. Кривитѣ линии въ природата се наричатъ магнетични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на женския принципъ. Правитѣ линии пъкъ сѫ електрични. Тѣ прѣдставляватъ прояви на мѫжкия принципъ. Който разбира езика на линиитѣ, той може да чете това, което природата е написала по своитѣ върхове и долини, по своитѣ канари и полета. Когато учениятъ туристъ минава покрай нѣкоя планинска мѣстность, той разглежда цѣлата линия, която е очъртала планината въ своето образуване, и може да чете по нея, като по книга. Геолозитѣ казватъ: едни отъ пластоветѣ на тази планина сѫ начупени, други сѫ нагънати. Ние ще наречемъ това начупване и огъване на пластоветѣ „съпоставяне на линиитѣ“. Кривитѣ линии образуватъ наклонъ. Какво показва наклона въ една планинска мѣстность? — Всѣки наклонъ, изобщо, показва, че е изгубенъ нѣкѫдѣ центърътъ на тежестьта. Щомъ се изгуби центъра на тежестьта въ нѣкое тѣло, веднага става извѣстно натежняване на едната, или на другата страна въ това тѣло. Когато измѣрвате нѣщо на вѣзни, ако едното или другото блюдо натежнѣе, значи, прѣдметътъ, който теглите, още не е уравновѣсенъ съ теглилкитѣ: или той е по-тежъкъ, или грамоветѣ сѫ повече. Вие трѣбва ту да вадите, ту да прибавяте грамове, докато точно измѣрите теглото на прѣдмета. Сѫщото може да правите и въ планинскитѣ мѣстности. Когато отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, вие може да съпоставите линиитѣ ѝ по такъвъ начинъ, че да опрѣдѣлите, на коя страна е натежняването. Отъ мѣстностьта пъкъ, въ която живѣятъ хората, може да се опрѣдѣли и тѣхниятъ характеръ. Характерътъ на хората ще съотвѣтствува на кривинитѣ, на огъванията и прѣчупванията, които планинитѣ сѫ прѣтърпѣли. Запримѣръ, хора, които живѣятъ въ долинитѣ, коренно се различаватъ по характеръ отъ тия, които живѣятъ по планинитѣ. Слѣдователно, за правилното сформируване на човѣшкия характеръ, се изисква идеална обстановка. Нѣма ли даденъ човѣкъ идеална обстановка, тогава организмътъ и характерътъ на този човѣкъ ще съотвѣтствуватъ на окрѫжаващата мѣстность. Въ блатиститѣ мѣста, напримѣръ, се развиватъ въ голѣмо количество комари, които прѣдизвикватъ блатна треска въ населението около тѣзи мѣста. Въ гѫститѣ гори пъкъ много се въдятъ диви звѣрове, които водятъ помежду си постоянна борба за сѫществуване. И между дърветата въ тия гори сѫщо тъй се явява такава борба за надмощие, кое отъ тѣхъ да излѣзе по-високо надъ другитѣ, да се ползува отъ благотворнитѣ слънчеви лѫчи. Причината на тази борба се заключава въ желанието на звѣроветѣ, както и на дърветата да живѣятъ. Много животни и растения сѫ дошли изведнъжъ, и всички искатъ да живѣятъ, а нѣма условия за всички. Трѣбваше само една десета часть отъ тѣхъ да дойде най-напрѣдъ, а останалитѣ да чакатъ своето врѣме. Сѫщото нѣщо може да се каже и за хората. Напримѣръ: много хора искатъ да отидатъ наведнъжъ на нѣкой планински връхъ, като на Мусалла, Черни връхъ и други. Казвамъ: всѣко врѣме неблагоприятствува еднакво за всички хора. Условията на нѣкой връхъ днесъ може да сѫ благоприятни за едного, а неблагоприятни за другиго. Какво ще спечели човѣкъ, ако отиде на Мусалла при неблагоприятно стечение на обстоятелствата за него? Не само че нѣма да спечели, но характерътъ му дори може да се изопачи. Човѣкъ трѣбва да ходи по планинскитѣ върхове само тогава, когато му липсва нѣщо, за да се обогати, да има нѣкаква придобивка. Освѣнъ това, излизането по планинитѣ трѣбва да се обуславя съ научна цѣль, да се изучаватъ причинитѣ за нарушение равновѣсието въ тѣхъ. Казвамъ: всѣка идея прѣдставлява единъ планински връхъ. Въ това отношение идеитѣ иматъ извѣстно съотношение помежду си и могатъ да се съпоставятъ, както и планинскитѣ върхове. И когато една идея не се възприеме на врѣме, тя не може да се развие правилно. По тази причина, именно, и на съврѣменнитѣ хора липсватъ много нѣща. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста“. Обаче, земята и до днесъ още не е устроена напълно. Ние виждаме, че и до сега още планинитѣ прѣтърпѣватъ извѣстни промѣни. Прѣдполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще прѣтърпи още редъ промѣни, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса, именно, ще бѫде въ състояние да изпълни волята Божия. Промѣнитѣ, които ставатъ сега на земята, се дължатъ на нейната материя, която прѣтърпѣва вѫтрѣшно прѣустройство. Всички тия промѣни, това прѣустройство, което става съ материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерътъ на хората зависи не само отъ планинитѣ и долинитѣ, около които тѣ живѣятъ, но и отъ направлението на водитѣ, на тѣхнитѣ течения. Теченията на рѣкитѣ не сѫ произволни; и тѣ се обуславятъ отъ извѣстни закони. Ако течението на рѣката въ нѣкое село е отъ югъ къмъ сѣверъ, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е отъ сѣверъ къмъ югъ, ще има друго влияние; ако пъкъ течението е отъ изтокъ къмъ западъ, или отъ западъ къмъ изтокъ, ще има съвсѣмъ други влияния. Който не разбира тѣзи закони, минава покрай нѣкоя рѣка, погледне я и казва: голѣма е тази рѣка! Каква е дължината ѝ, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, рѣката е една отъ основнитѣ чърти, по която може да се познае характерътъ на хората около нея. — Каква е посоката, по която тече р. Искъръ? — Отъ югъ къмъ сѣвѣръ. — Какви сѫ по характеръ хората, които живѣятъ покрай Искъра? — Тѣ сѫ студени хора, неотзивчиви, безъ култура. Слѣдователно, тѣ вървятъ отдолу нагорѣ. И затова, всѣки човѣкъ, който се качва нагорѣ, не може да носи много нѣща. Той казва: оставете ме сега, не мога да нося много нѣща. Качването нагорѣ подразбира желание на човѣка да стигне до нѣкой високъ планински връхъ въ материалния свѣтъ. Такова желание е, напримѣръ, стремежътъ на човѣка къмъ богатство, да стане милионеръ, да бѫде ученъ. Човѣкъ мисли, че като придобие голѣми богатства, или много знания, ще стане щастливъ. — Не, материалнитѣ блага не правятъ човѣка щастливъ. Животътъ не се заключава въ материалнитѣ блага. Тѣ сѫ само условия, които иматъ смисълъ и цѣна само тогава, когато могатъ да се използуватъ за благото на човѣшката душа. Какво струватъ силата, богатствата и знанието на човѣка, ако той не може да ги използува за благото на своята душа? Какво ще се ползува стариятъ човѣкъ, който нѣма зѫби, отъ прѣсната пита, или отъ добрѣ припечената и вкусна баница? Мнозина казватъ: трѣбва да се приематъ новитѣ идеи, новото учение. Казвамъ: всѣко учение е храна, която трѣбва да се сдъвче добрѣ, послѣ да се прѣработи и най-послѣ да се асимилира отъ всички удове на организма, като се извадятъ отъ нея потрѣбнитѣ сокове, а непотрѣбнитѣ се изхвърлятъ навънъ. Значи, всѣко учение трѣбва да се прѣчисти отъ излишнитѣ, отъ непотрѣбнитѣ въ него елементи. Много отъ страданията и противорѣчията въ живота се дължатъ, именно, на нечистотиитѣ, на примѣсенитѣ и непотрѣбни елементи въ съврѣменната религиозна и научна мисъль. Съврѣменниятъ ученъ и религиозенъ свѣтъ се нуждае отъ рициново масло, да прѣчисти червата си, за да може стомахътъ правилно да функционира. Когато въ ума на човѣка се натрупватъ много излишни, непотрѣбни мисли, тѣ създаватъ извѣстно подпушване, и мисъльта не може правилно да се проявява. Тогава човѣкъ не може да вади правилни заключения за причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Вземете, запримѣръ, европейскитѣ народи, които минаватъ за културни, просвѣтени хора, въ 1914 г. прѣдприеха разни позиции, искаха да постигнатъ голѣми блага, но никой отъ тѣхъ не мислѣше за послѣдствията на своитѣ дѣйствия. За много нѣща мислѣха, потрѣбни и непотрѣбни, но положението имъ се влоши, и днесъ не могатъ да намѣрятъ начинъ, какъ да го подобрятъ. Сега седятъ, мислятъ, какъ да закърпятъ отворенитѣ дупки. Оттукъ кърпятъ, оттамъ кърпятъ, но съ кърпене работа не става. Разумниятъ свѣтъ изисква отъ съврѣменнитѣ хора ново начало. Нека старото здание седи на своето мѣсто! Нека отъ врѣме на врѣме то да се кърпи, но съвършено ново здание трѣбва да се създаде. Нека се създаде нова религия, съ нови хора. Тия нови хора трѣбва да бѫдатъ светии, гении. Какви сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора? — Болни, хилави хора. Днешната религия е мѣсто за болни, а не за здрави хора. Тя лѣкува болнитѣ. Ами на здравитѣ какво дава? — Тѣ трѣбва да почакатъ малко, да се разболѣятъ, да изгубятъ имането си, или да изгубятъ нѣкои отъ своитѣ близки, че тогава да потърсятъ Бога, да Го познаятъ. Какъвъ смисълъ има такова познаване на Бога? Ако е вѣрно, че трѣбва да познаешъ Бога въ нещастието си, познай Го и въ щастието си! Ако Го познаешъ въ сиромашията, познай Го и въ богатството! Ако Го познаешъ въ болестьта, познай Го и въ здравето! Ако Го познаешъ въ невѣжеството, познай Го и въ ученостьта! Казвамъ: новата религия, новата наука трѣбва да бѫде за здрави, за богати, за силни, за учени, за щастливи хора. Сега мнозина мислятъ, че сѫ господари на своитѣ мисли и чувства, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че не е така. Мнозина мислятъ, че сѫ културни, учени хора, но като ги поставятъ на изпитъ, виждатъ, че нѣматъ култура, нѣматъ знания. Мнозина мислятъ, че сѫ религиозни, че иматъ силна вѣра, но при единъ сериозенъ изпитъ пропадатъ. Питамъ: кои сѫ основнитѣ чърти на културата? Кои сѫ основнитѣ чърти на науката? Кои сѫ основнитѣ чърти на вѣрата? Разболѣете се нѣщо, езикътъ ви побѣлѣе, и вие веднага се уплашите, викате лѣкарь. Той ви даде нѣкакво лѣкарство, да прѣмахне бѣлината на езика. На какво се дължи побѣляването на езика? — На неправилно храносмилане. Вие сте яли мѫчносмилаема храна, каквато не подхожда на вашия организъмъ; вие сте спали, когато не трѣбва; ставали сте, когато не трѣбва; мислили сте, когато не трѣбва; чувствували сте, когато не трѣбва. Тѣзи сѫ причинитѣ за бѣлия цвѣтъ на езика. Срѣщате другъ човѣкъ, който се оплаква, че очитѣ му сѫ малко пожълтѣли. Вие го съвѣтвате да отиде при лѣкарь. Прѣглежда го лѣкарьтъ и констатира появяването на жълтеница. Значи, черниятъ дробъ на този човѣкъ е разстроенъ. Лѣкарьтъ му прѣдписва нѣкакви лѣкарства, но причинитѣ за разстройството на черния дробъ се криятъ другадѣ. Този човѣкъ се е хранилъ при голѣмо безспокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъль и своитѣ чувства. Заеме се за нѣкоя работа и седне да се храни, все за работата си мисли и казва: нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Прѣдприеме друга, и за нея казва: и отъ тази работа нищо нѣма да излѣзе! Ако река да се оженя, и отъ женитбата ми нищо нѣма да излѣзе. Ако имамъ дѣца, и отъ тѣхъ нищо нѣма да стане. Знания имамъ, но и тѣ не ме ползуватъ. На църква ходя, но и отъ църквата нищо не очаквамъ. Лѣга, става, яде, движи се този човѣкъ, но за всичко мисли отрицателно. Какво може да постигне човѣкъ съ такава отрицателна мисъль? — Нищо добро, освѣнъ това, че си приготовлява условия за жълтеница. Положителна, абсолютна вѣра трѣбва на този човѣкъ. А той какво прави? Като каже, че нищо нѣма да излѣзе отъ неговата работа, махне правата линия на буквата „В“. — И тази работа нѣма да я бѫде! — махне правата линия на буквата „Ѣ“. — И отъ това нищо не очаквамъ! —махне правата линия на буквата „Р“. — И на това не се надѣя! — махне правата линия и на буквата „А“. Тукъ затрие, тамъ затрие, докато най-послѣ не знае, какво да прави, животътъ му се обезмисля, и той изпада въ пълно отчаяние. Казвамъ: слушай, приятелю, ето какво трѣбва да направишъ. Кажи: ще стане тази работа! — тури правата линия на буквата „В“, — И тази работа ще се уреди! — тури правата линия на буквата „Ѣ“. — И тукъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „Р“. — И тамъ ще успѣя! — тури правата линия на буквата „А“. Какво ще придобиешъ? — Вѣра. Вѣрата е импулсъ, който дава движение, направление на човѣка къмъ извѣстна посока. Тази посока може да бѫде нагорѣ, къмъ върха на планината, или надолу — къмъ долината. Слѣдователно, всички хора, които слизатъ отъ планинския връхъ, прѣдставляватъ течность. Тѣ сѫ хора на чувствата. Опасностьта не седи въ това, че тѣ слизатъ надолу, но въ туй, че могатъ да залѣятъ цѣлата мѣстность, прѣзъ която минаватъ. Отъ тѣхъ се изисква разумность, да прокопаятъ каналъ, въ който да се влива водата. Ония пъкъ, които се качватъ на планинския връхъ, тѣ сѫ хора на мисъльта. Тъй щото, човѣкъ може да живѣе и върху кълбо, защото въ всѣко нѣщо, което се изживѣва, трѣбва да има двѣ течения: едно нагорѣ, а друго — надолу. Въ това кълбо може да се направи единъ разрѣзъ, като врата за влизане и излизане отъ условията на външния животъ. Подобно нѣщо прѣдставлява човѣшката уста. По двѣтѣ устни минаватъ теченията на живота: по горната устна — горното течение, а по долната — долното течение. Ученитѣ, които се занимаватъ съ физиогномията, знаятъ причинитѣ, защо горната устна на хората е извита, защо у нѣкои хора е повече извита, у други е по-права. Колкото по-правилно сѫ отчъртани устнитѣ, толкова по добрѣ. У нѣкои хора горната устна е издадена напрѣдъ. Това показва положителенъ, активенъ характеръ, който винаги е готовъ да прѣдприеме крачка напрѣдъ. По горната устна се опрѣдѣля състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добрѣ сформирувана, толкова и умътъ на този човѣкъ е по-добрѣ развитъ. Когато горната устна образува съвършено права линия, това показва, че умътъ на този човѣкъ сега се оформява. Тази линия е подобна на буквата „Р“, безъ правата линия. Какво трѣбва тогава на този човѣкъ? — Трѣбва му една права линия, една дръжка, за да се завърши буквата „Р“. За да се завърши една мисъль, една идея, тя се нуждае отъ спомагателни срѣдства. Ако една идея нѣма спомагателнитѣ сили на електричеството, тя не може да се тури въ дѣйствие. Древнитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“ За да се познае човѣкъ, той трѣбва да се проучава, да знае, какво има, и какво му липсва. Напримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава, както своитѣ вѣжди, така и вѣждитѣ на другитѣ хора. Казватъ, че когато вѣждитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ наклонени надолу, той прѣдставлява човѣкъ съ стари идеи. Той е прѣгърбенъ отъ голѣмия материаленъ товаръ, който носи и казва: какво трѣбва да правя? — Снеми часть отъ товара си. Освободи ума, сърцето и волята си отъ излишния багажъ. Изправи всички свои погрѣшки, напусни старитѣ идеи и започни новъ животъ. Ученикътъ на новата култура, на новото учение трѣбва всѣки день да се ражда. Направи ли днесъ една погрѣшка, утрѣ трѣбва да се новороди, да си създаде новъ организъмъ. Опетни ли днесъ дрехата си, утрѣ трѣбва да се облѣче въ нова, чиста дреха, свободна отъ всѣкакви грѣшки и прѣстѫпления. Носи ли постоянно старата дреха, пропита съ грѣхове и прѣстѫпления, той никога нѣма да се освободи отъ грѣха. Щомъ може да създаде дреха на прѣстѫпление, той може да създаде чиста, неопетнена дреха, съ която да се облѣче. Когато напишете нѣкому едно обидно писмо съ вашето перо, това перо е вече опетнено. Прѣзъ него е минала лошата мисъль, отправена до този човѣкъ. Хвърлете това перо. Турете на писалката чисто, ново перо и съ него продължавайте да пишете по-нататъкъ. И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ наука за „вѫтрѣшна чистота“. Всѣка погрѣшка, направена съзнателно или несъзнателно, трѣбва да се изправи. Нѣкой иска да се помоли на Бога, но прѣди всичко не вѣрва въ силата на молитвата; послѣ, не знае, какъ да се моли, и колко врѣме да се моли. Изправи се той прѣдъ лицето на Бога и не знае, какво да прави. Да се молишъ, това не подразбира нито много, нито малко врѣме. За колко врѣме се нахранвате? Ако сте отъ бързитѣ хора, може да се нахраните за 10—15 минути; ако сте отъ срѣднитѣ — за 25 минути; ако сте отъ аристократитѣ, ще се нахраните за 45 минути, а може и за единъ часъ. Безъ да е аристократъ човѣкъ, ако той яде по всички правила на храненето, единъ часъ не е много. Ако човѣкъ се храни правилно, въ врѣме на яденето той ще мисли за начина, по който храната е създадена, за сѫществата, които сѫ взели участие въ приготвянето ѝ. Мисли ли така, той ще се свърже съ хората, които сѫ приготвили храната, и ще може да използува тѣхната енергия. Фурнаджията, който мѣси хлѣбъ, внася часть отъ своята енергия въ него; орачътъ на нивата внася часть отъ своята енергия въ земята; и воденичарьтъ внася часть отъ своята енергия, макаръ и отрицателна. Той е бирникъ, който не носи добро. Камънитѣ, съ които се мели брашното, сѫщо така внасятъ часть отъ своята отрицателна енергия въ брашното. И сега, който се храни съзнателно, той ще знае начинъ, какъ да възприеме добритѣ енергии, внесени въ хлѣба, и какъ да се освободи отъ отрицателнитѣ енергии, останали въ него. Който не разбира този законъ, той ще приеме хлѣба съ всичкитѣ енергии въ него, добри и лоши, и ще усѣща шума на воденичнитѣ камъни въ стомаха си, а послѣ въ сърцето и въ ума си. Ще срещнете този човѣкъ и ще го чувате по цѣлъ день да говори и да се оплаква: кой е създалъ този лошъ свѣтъ? Всички хора сѫ крадци и разбойници, обиратъ държавата. Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Остарѣхъ, всичко загубихъ. Никѫдѣ не мога да намѣря миръ: нито вънъ, нито вѫтрѣ. Отивамъ дома си, жена, дѣца, всички викатъ, само искатъ „дай-дай“ — нищо друго не чувамъ. Легна си, и тукъ нѣмамъ миръ: бълхи, дървеници, комари — и тѣ не ми даватъ покой! Казвамъ: този човѣкъ прилича на празна воденица. Питамъ: ако поставятъ този човѣкъ на мѣстото на Господа, ще може ли той да даде новъ планъ за създаване на свѣта? Може ли той да оправи свѣта, но не само на думи, а на дѣла? Всѣки, който критикува Бога, нека създаде новъ свѣтъ, безъ страдания и мѫчнотии. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото учение, и всѣки да заработи върху себе си. Ако ти не можешъ да работишъ върху себе си, ако не можешъ правилно да мислишъ, ти не си човѣкъ; ако не чувствувашъ правилно, ти и животно не си; ако не знаешъ, да правишъ добро, ти и ангелъ не си. Щомъ не си ангелъ, не си човѣкъ, не си животно, не си камъкъ, тогава какво си? Ще кажешъ че си човѣкъ. Може ли да се нарича човѣкъ онази восъчна статуя съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши и уста поставени на нея? Каква полза отъ това, че тази восъчна фигура наподобява човѣкъ? Въ едно събрание, напримѣръ, седатъ много хора: едни отъ тѣхъ внимателно слушатъ оратора, а други спятъ. Дойде отвънъ нѣкой, приближи се до единъ отъ заспалитѣ и тихо пошепва на ухото му: дѣдо ви оставилъ 100,000 долари. Той веднага скача, разбира смисъла на тия думи и излиза вънъ. Значи, само тия хора могатъ да се считатъ за живи, за разумни, които въ даденъ случай сѫ будни за извѣстни идеи. Защо? — Защото могатъ да ги разбиратъ, възприематъ и прилагатъ въ живота си. Нѣкой човѣкъ философствува, казва, че животътъ не струва нищо, че е празна работа, че нѣма смисълъ да се живѣе, че по-добрѣ да умре човѣкъ, отколкото да кара такова жалко сѫществуване и т. н. Въ този моментъ на размишления идва отвънъ нѣкой и извиква: „Пожаръ!“ — Тъй ли? Какъ, кѫдѣ?— И веднага философътъ почва да бѣга. Питамъ: защо този философъ бѣга? Нали животътъ нѣма смисълъ? Прѣди единъ моментъ искаше да умре, а сега бѣга. Нека бѫде послѣдователенъ въ своитѣ разбирания. Това значи да говори човѣкъ за нѣща, които нито разбира, нито е опиталъ. Когато нѣкой сиромахъ казва, че иска да умре, азъ тълкувамъ думитѣ му въ другъ смисълъ: той иска сиромашията му да умре. Когато нѣкоя мома иска да умре, това подразбира, че тя иска банката да ѝ отпусне кредитъ, защото ѝ дотегнало вече да слугува по чужди кѫщи. Тя иска да се облѣче, да се нагизди, да отиде на хорото да си поиграе малко. Дойде нѣкой при нея, и тихо ѝ пошепне: дѣдо ти умрѣлъ и ти оставилъ 200,000 лева наслѣдство. — Тъй ли? Скача тази мома, радва се, пѣе — животътъ вече придобива смисълъ. Какъ нѣма да се осмисли животътъ при 200,000 лева наслѣдство? И ще видите тази мома, тропа ли, тропа на хорото. Казвамъ: за да се осмисли животътъ на човѣка, той трѣбва да се заинтересува отъ нѣщо. Тъй както животътъ се развива, той не стои на едно мѣсто, но постоянно тече и се развива. Въ него се забѣлѣзва непрѣкѫснатъ процесъ на движение. Сега става голѣмо прѣустройство на материята. Всичко прѣтърпява промѣна. Планинитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ, па и въ цѣла Европа, постоянно измѣнятъ своя центъръ. Цѣлиятъ континентъ се движи къмъ екватора. Слѣдъ хиляди години слънцето ще изгрѣва на сѣверъ. Тогава сѣверъ ще бѫде сегашниятъ изтокъ, и свѣтътъ ще стане по-добъръ. Въ човѣшкия свѣтъ сѣверъ показва егоизма на човѣка, а въ Божествения свѣтъ сѣверъ означава Истината. Щомъ сѣверъ стане изтокъ, отъ този полюсъ ще потече благотворна енергия за човѣка, и той ще стане истински духовенъ. Понеже осьта на земята е наклонена на 23°, съврѣменнитѣ хора нѣматъ правилна идея за Бога. Веднъжъ тази идея не е правилна, това се отразява и върху всичкитѣ имъ възгледи и разбирания. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но щомъ не имъ хареса нѣщо, започватъ да казватъ, че това не е право, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва и т. н. Това показва, че хората не разбиратъ идеята за Бога, нито идеята за Любовьта. Щомъ човѣкъ разсѫждава по този начинъ, веднага неговата ось се наклонява. Питамъ: кѫдѣ е нормата, съ която опрѣдѣляме, кое е добро и кое зло, кое е истинно и кое не. Всички съврѣменни хора говорятъ за любовьта и казватъ, че я разбиратъ. Прѣдставете си, че нѣкой ми се обяснява въ любовь, но азъ съмъ великъ адептъ, имамъ способностьта да се прѣвръщамъ въ разни животни, прѣдмети и редъ други нѣща. Тъкмо ми се обяснява въ любовь, и азъ се прѣвърна въ една добрѣ изхранена кокошка. Този човѣкъ, като види кокошката, въ него веднага се явява желанието да я заколи и да си я сготви. Той казва: много добрѣ изхранена кокошка! Тъкмо за мене е тя. Тури ножа на шията ѝ, кръцне, и скоро въ тенджерата. Щомъ излѣза отъ това състояние, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Слѣдъ това той пакъ продължава обясненията си: много те обичамъ, безъ тебе не мога да живѣя. Въ това врѣме азъ се прѣвръщамъ въ торба, пълна съ златни английски лири. Щомъ види торбата, този човѣкъ веднага я сграбчва и занася у дома си. И сега азъ пакъ провѣрявамъ неговата любовь. Човѣкъ, който истински люби, не постѫпва така. Като види кокошката, той ще познае, че това е неговиятъ любимъ. Той ще хване кокошката, ще я поглади малко и ще я пусне на свобода. Като види торбата съ златото, той ще я тури настрана, защото тя е за неговия господарь. Докато човѣкъ има вѫтрѣшно стѣснение, вѫтрѣшно ограничение и ламтежъ къмъ всичко чуждо, той не разбира любовьта, не намира смисълъ въ живота. Започне ли да критикува свѣта, че не е направенъ, както трѣбва, отъ този човѣкъ гений не може да стане. Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята религия и наука, съ своитѣ изкуства и занаяти. Вѣрно е, че човѣчеството е постигнало много нѣщо, но трѣбва да се направи крачка напрѣдъ. Задачата на религията е да възпитава хората, да ги научи правилно да мислятъ и чувствуватъ, тъй както логиката учи хората на правилно мислене. Съврѣменната наука, напримѣръ, съпоставя извѣстни факти, но въ това съпоставяне нѣма пълно единство. Ученитѣ изучаватъ живота на микробитѣ, търсятъ начини да имъ противодѣйствуватъ; тѣ изучаватъ състава на хранитѣ и тѣхното употрѣбление въ живота; изучаватъ и редъ още въпроси, но тѣ не могатъ да намѣрятъ единъ съотвѣтенъ методъ, съ който да покажатъ на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Обаче, сѫществува една положителна, абсолютна наука, отъ никого независима, която разкрива всички факти и явления въ тѣхния дълбокъ смисълъ и въ тѣхната сѫщина. Това е Божествената наука, до която може да се добере всѣки човѣкъ, който е въ правилна връзка съ Бога. Божествениятъ свѣтъ е пъленъ съ възвишени, любещи, крайно дѣятелни сѫщества. Що е умора, скръбь, отчаяние, тѣ не познаватъ. Когато човѣкъ е въ връзка съ този възвишенъ свѣтъ, той напълно може да разчита на тѣхната помощь. Ако се намирашъ прѣдъ нѣкоя дълбока рѣка, безъ мостъ, и не знаешъ, какъ да минешъ, едно отъ тия разумни сѫщества ще ти нашепне: на разстояние единъ километъръ оттукъ, рѣката се стѣснява. Иди тамъ и ще прѣминешъ. Другъ пѫть изпаднешъ въ нѣкое непознато село, не знаешъ, дѣ да прѣнощувашъ. Дойде нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ и ти нашепва: на края на това село живѣе една бѣдна вдовица съ нѣколко дѣца; иди тамъ, тя ще те приеме. Както виждате, тѣзи сѫщества ви изпращатъ при бѣдни, а не при богати хора. Защо? — Богатитѣ хора нѣматъ врѣме да се занимаватъ съ услуги къмъ този-онзи. Тѣ сѫ заети съ разходки, съ обличания за разни приеми, съ приготовления за балове, концерти и т.н. Що е богатството? Що е сиромашията? — Нито богатството, нито сиромашията могатъ да опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка въ свѣта. Защо? — Защото има външно богатство, има и вѫтрѣшно богатство; има външна сиромашия, има и вѫтрѣшна сиромашия. Остави ли се човѣкъ, отвънъ да го правятъ богатъ, като му даватъ разни служби, добрѣ платени, той не е на мѣстото си. Ще направятъ човѣка царь, свещеникъ, владика, министъръ, че ще го обогатятъ. Царьтъ трѣбва да се роди такъвъ; свещеникътъ трѣбва да се роди такъвъ; художникътъ, музикантътъ трѣбва да се родятъ такива. Остане ли човѣкъ, отвънъ да му налагатъ разни положения, или въ какво да вѣрва и въ какво не, свършена е неговата работа. Човѣкъ трѣбва да се роди съ опрѣдѣлено, положително вѣрую въ себе си, което никой да не е въ състояние да разклати. Всѣко вѣрую е сѣме въ човѣшката душа, което никой отвънъ не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и послѣ да го култивира. Сѣмето носи въ себе си силата за своето бѫдеще развитие. Питамъ: трѣбва ли да се сърдите на човѣка, че се е родилъ съ извѣстенъ стремежъ? Помнете слѣдното: никога човѣкъ не се ражда съ стремежъ къмъ нѣщо лошо. Той се ражда съ добри стремежи, но може доброволно, или несъзнателно да изопачи своитѣ добри стремежи. Запримѣръ, всѣки човѣкъ се ражда съ стремежъ да яде, да се храни. Този стремежъ е естественъ законъ въ природата. Обаче, човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, може да видоизмѣни този законъ, и започва да туря въ стомаха си храна повече или по-малко, отколкото е прѣдвидено. И двата метода, обаче сѫ врѣдни. И двата метода не сѫществуватъ въ природата. Всѣки трѣбва да яде толкова, колкото да задоволи стомаха си. Стомахътъ има свое разбиране, своя хигиена, своя химия. По отношение качеството, количеството и състава на храната, стомахътъ разбира повече и отъ съврѣменнитѣ химици. Дадете ли му нѣкоя несъотвѣтна за него храна, той я изхвърля навънъ и казва: дайте ми хубава храна! Давате му друга, и нея изхвърля, докато най-послѣ обяви стачка на господаря си и казва: или ще живѣешъ, както Богъ иска, или повече нѣма да ти работя! Прѣстане ли стомахътъ да работи, това съдружие пропада, ликвидира съ смѣткитѣ си, и тази фирма изчезва отъ тевтера на търговцитѣ. Стомахътъ отива да работи при другъ господарь, който знае начинъ, методи за правилно хранене. Казвамъ: който иска да живѣе правилно, нека проучава и прилага новитѣ методи. Ние не рушимъ, но градимъ. Ние не се занимаваме съ старото, но съ новото. Старитѣ хора нека си живѣятъ, нека умиратъ, нека се погребватъ едни други. Ние нѣмаме врѣме да погребваме. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ мъртви“. Този направилъ нѣкакво зло, онзи направилъ нѣкаква погрѣшка — това не ни интересува; този падналъ нѣкѫдѣ и се окалялъ — и това не ни интересува. Нѣма защо да ми разправятъ за неговото оцапване. Като дойде при мене този човѣкъ, ще го хвана за дрехата, ще го потопя въ бистрата, чиста вода и ще му кажа: потанцувай малко въ тази вода, докато се изчистишъ. Слѣдъ 10-15 минути го изваждамъ, виждамъ го чистъ, освѣженъ като другитѣ. Такъвъ е резултатътъ на доброто. Доброто има сила да чисти. Вложете доброто въ свѣта, и злото, само по себе си, ще си отиде. Възъ основа на този законъ, посѣй въ ума си една Божествена мисъль и я остави да работи. Тази мисъль има динамическа сила. Тя ще израсте, ще се развие и ще те очисти. Ти не се безпокой за резултатитѣ. Едно чувство, колкото и да е микроскопическо, не го прѣзирай. Посѣй го въ сърцето си и го остави да израсте. То ще се развие и ще даде своя плодъ. Безпокойствията, смущенията на хората показватъ, че тѣ не разбиратъ Божия законъ. Една кибритена клечка може да спаси положението зимно врѣме, макаръ че прѣзъ лѣтото си гледалъ на нея съ прѣзрѣние. Зимно врѣме тази клечка може да извърши това, което и голѣмитѣ дървета не могатъ да извършатъ. Важностьта на кибритената клечка се дължи на онзи елементъ, който е на главичката ѝ. Безъ него тя нищо не би прѣдставлявала. Важно е връхчето на клечката. Всѣка Божествена мисъль, която влиза въ ума на човѣка, на връхчето си съдържа единъ мекъ елементъ, който произвежда добри резултати. Въ съврѣменното общество има единъ механически начинъ на работа. Всѣки уповава на други, които да работятъ вмѣсто него. Синътъ очаква отъ майка си и баща си; тѣ пъкъ очакватъ отъ обществото, отъ държавата; тя пъкъ очаква отъ гражданитѣ си, и по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Обществото е създадено отъ хора. Ако едно общество е благородно, това подразбира, че и хората, които го съставляватъ, сѫ добри и благородни. Ако обществото не е добро, това подразбира, че и единицитѣ, които влизатъ въ него, не сѫ добри. Само по себе си общество не сѫществува. То е колективенъ резултатъ отъ дѣйностьта на много индивиди. Нѣкой казва: какво мога да направя азъ самичъкъ? — Ти не се безпокой за това. Единъ човѣкъ може да създаде цѣло общество. Кой създаде цѣлото човѣчество? — Адамъ. Какво човѣчество създаде Адамъ? — Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излѣзе отъ първия Адамъ. Сега въ свѣта иде вториятъ Адамъ, който ще създаде новото човѣчество. Сегашнитѣ хора вървятъ по пѫтя на стария Адамъ. Той казва: и тебе обичамъ, но себе си — повече; и за тебе мисля, но за себе си — повече; и тебе искамъ да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искамъ и ти да бѫдешъ ученъ човѣкъ, но азъ — по-ученъ; искамъ и ти да бѫдешъ силенъ, но азъ — по-силенъ. Тази философия проповѣдваше стария, Адамъ. Той искаше навсѣкѫдѣ и въ всичко пръвъ да бѫде, но послѣденъ остана. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ вѣрвамъ въ Бога, разговарямъ съ Него, виждамъ, какво става въ другия свѣтъ. Не е въпросъ за критика, но казвамъ: онзи човѣкъ, който вѣрва въ Бога и се разговаря съ Него, който знае, какво става въ другия свѣтъ, е даровитъ, способенъ човѣкъ. Той знае да свири, да пѣе, знае много науки, разбира живота, разговаря се съ природата, знае нейния езикъ и т. н. Изваждамъ цигулката си и казвамъ на този човѣкъ: посвири малко да те чуя, какъ свиришъ. — Азъ не зная да свиря. Отварямъ една математическа книга и му казвамъ: обясни ми тази формула. — Азъ не съмъ училъ математика. Ами това цвѣте можешъ ли да нарисувашъ? — И рисуване не съмъ училъ. Гледамъ този човѣкъ и се чудя на думитѣ му: съ Бога се разговарялъ, при ангелитѣ ходилъ, всичко видѣлъ и знае, а не може да свири, да рисува, не разбира отъ математика и т. н. Не говорете нѣща, които не разбирате. Който се хвали съ нѣща, които никога не е видѣлъ и чулъ, той се намира въ положението на онзи шопъ отъ софийскитѣ села, който единъ пазаренъ день дошълъ въ София и могълъ да разгледа само „битъ пазаръ“, но като се върналъ въ селото си, започналъ да разправя, че билъ въ София, всичко чулъ и видѣлъ, и много нѣща разбралъ. — Какво видѣ въ София? — запитвали го съселянитѣ му. — Какво ли невидѣхъ? — Стари дрехи, стари обуща, хора съ дълги бради, всички викатъ, крѣщатъ, все евтино продаватъ. — Това не е София. Да видите една малка часть отъ цѣлото, това не е наука, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра се прѣвръща въ положителна наука. Човѣкъ трѣбва да знае не само едно изкуство, но най-малко десеть изкуства. Светията трѣбва да знае всичко: и да свири, и да пѣе, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трѣбва да знае, дѣ има хубава вода, дѣ има високи планини, дѣ има най-хубави мѣста въ природата. Знае ли човѣкъ всичко това, той има правилни отношения съ Първичната Причина. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да владѣе човѣкъ нѣкакво изкуство въ съвършенство! Приятно е да слушате единъ пѣвецъ съ добрѣ разработенъ гласъ. Приятно е да слушате единъ великъ музикантъ. Когато слушате нѣкой идеенъ пѣвецъ или музикантъ, гласътъ му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрѣзъ тоноветѣ, чрѣзъ гласа му. Мнозина отиватъ да слѣдватъ по музика или пѣние въ Италия, Франция и другадѣ. Добрѣ е да имашъ за учитель нѣкой великъ талантъ, но важно е и това, което криешъ въ себе си. Ако поставите единъ немузикаленъ човѣкъ въ музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имало нѣкѫдѣ въ Европа единъ господинъ, необикновено музикаленъ, съ тънко разбиране на музиката и съ силно желание да пѣе, но голѣмото му нещастие се заключавало въ това, че ларинксътъ му билъ поврѣденъ, не могълъ да пѣе. Тогава той срѣща една красива мома, която нѣмала музикални дарби, не могла да пѣе, но имала здравъ ларинксъ. Той правилъ слѣдния опитъ: тя излизала на сцената, а той седѣлъ задъ нея и силно съсрѣдоточвалъ мисъльта си къмъ момата, да пѣе. И дѣйствително, тя пѣела отлично. Обаче, единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ нея заради пѣнието ѝ, като мислилъ, че тя самата пѣе тъй хубаво. Младиятъ момъкъ, отъ ревность къмъ диригента, който я направлявалъ, гръмва единъ день срѣщу него и го убива. Отъ този моментъ момата изгубва способностьта си да пѣе. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената безъ гласъ, безъ дарби къмъ пѣние. Слѣдователно, много отъ дарбитѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на такива странични влияния отъ природата. Докато сѫ въ връзка съ нея, тѣ проявяватъ своитѣ дарби, сили и способности. Скѫсатъ ли връзката съ нея, тѣ изгубватъ своитѣ дарби и способности. Този законъ се спазва и въ отношенията ни съ Първичната Причина. Докато Божествената мисъль е насочена къмъ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Нарушимъ ли нѣкакъвъ Божественъ законъ, тази връзка се прѣкѫсва, и ние ставаме обикновени хора. Въ Бога сѫ всички дарби, всички възможности, необходими за подигането на ангела, на светията, на човѣка или на всички по-малки отъ него сѫщества. У Бога има желание, всички сѫщества да се ползуватъ отъ Неговитѣ блага. Всичко, което сѫществува въ Него, Той иска да се реализира и навънъ. Отъ това гледище Богъ иска отъ хората да развиватъ своитѣ дарби и способности. Казватъ: да бѫдемъ добри! — Въ какво седи добротата на човѣка? Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да ти е приятно да го гледашъ. Като погледнешъ очитѣ му, да виждашъ дълбочина въ тѣхъ — цѣлото небе, съ всичкитѣ звѣзди да се оглежда тамъ. Като погледнешъ устата му, да прѣдвкусвашъ разумното слово, което излиза отъ нея. Като погледнешъ ухото му, да те прѣнася въ свѣтъ на музика и хармония, да виждашъ въ него човѣка на възвишената мѫдрость и знание. Това ухо трѣбва да схваща и най-тихитѣ нашепвания и да ги разбира. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да има още силна и възпитана воля. Едноврѣменно той ще се проявява и като силенъ, и като слабъ човѣкъ; и като уменъ, и като глупавъ. Съ умния ще се постави като уменъ; съ глупавия — като глупавъ, но безъ да го разбере глупавиятъ. Умниятъ човѣкъ има свойството да прави глупавия уменъ; глупавиятъ пъкъ може да направи обикновения човѣкъ, съ обикновени дарби, глупавъ Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да видите, какъ глупавиятъ прави другитѣ хора глупави. Единъ старъ български попъ, като челъ Евангелието, намѣрилъ страницата, въ която се говорѣло за св. Богородица, и понеже трѣбвало да чете въ църквата нѣщо за св. Богородица, за да не изгуби страницата, турилъ на това мѣсто, като бѣлѣгъ единъ празъ. Прѣди да тръгне на църква, попадията вижда праза въ Евангелието и си казва: навѣрно дѣдо попъ обича много празъ. Чакай тогава да му туря още нѣколко праза, че да има, когато му потрѣбватъ. Туря тя на десетина мѣста въ книгата по едно парченце празъ и излиза отъ стаята му. Дѣдо попъ тръгва за църква, взима книгата и влиза въ олтаря. Излиза прѣдъ паството си. Отваря книгата, но за негово очудване, той вижда, че нѣкой турилъ празъ на десетина мѣста изъ книгата. На кое мѣсто бѣше писаното за св. Богородица — не знае. Объркалъ се дѣдо попъ въ своята служба. Питамъ: кои отъ правилата на съврѣменнитѣ хора не приличатъ на праза, който си е поставилъ този старъ попъ? И тъй, всички хора днесъ се нуждаятъ отъ положително знание, безъ никакви прѣдубѣждения и прѣдразсѫдъци. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което почива на съвършената Любовь, на съвършената Мѫдрость и на съвършената Истина. Само това знание може да създаде най-красиви и най-велики мисли, чувства и дѣйствия. Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.
  11. От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЖИВОТА ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие иматъ двѣ страни, двѣ проявления въ живота. Сѫщото може да се каже и за изкуствата и занаятитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се занимаватъ. Опитниятъ желѣзарь, напримѣръ, знае и двѣтѣ страни на своето изкуство: да размекчава и да втърдява желѣзото. Ако желѣзарьтъ знае само да втвърдява желѣзото, то ще стане крѣхко и ще се троши; ако пъкъ той знае само да го размеква, ще получи меко желѣзо, отъ което ще прави само единъ родъ издѣлия. Човѣкъ трѣбва да бѫде майсторъ въ своето изкуство! Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той запитва, напримѣръ, ученицитѣ си: що е злото? — Неодѣланъ камъкъ. Що е доброто? — Одѣланъ камъкъ. Дадатъ ли злото въ рѫката ти, т. е. дадатъ ли ти единъ неодѣланъ камъкъ, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дѣлай, докато го направишъ гладъкъ. Гладкиятъ, одѣланиятъ камъкъ е доброто. Значи, доброто се намира подъ злото. Като изгладите камъка, отгорѣ му слагате мозайка, и той отново става грапавъ. Грапавината на камъка въ този случай е пакъ зло, но въ друга форма. Слѣдъ това взимате другъ, специаленъ камъкъ за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира надъ злото. По този начинъ, именно, се смѣнятъ злото и доброто въ живота: нѣкога злото е отдолу, а доброто отгорѣ. Растенето и развитието на човѣка се заключава въ усилието, което той прави, да постави доброто надъ злото. Често хората ограждатъ двороветѣ и градинитѣ си съ бодливъ телъ. Въ това отношение бодливиятъ телъ прѣдставлява злото. Който смѣе да се доближи до този телъ, той непрѣменно ще остави часть отъ дрехата си на нѣкой отъ зѫбцитѣ му. Значи, злото може да се постави на служба. Разумниятъ човѣкъ правилно използува злото, като сила въ своя животъ. Ето защо, на разумния човѣкъ злото се подчинява, а на неразумния — противодѣйствува. Ножътъ, който човѣкъ държи въ рѫката си, сѫщо така е зло, което разумниятъ използува за добро, а неразумниятъ — за пакости, за нещастия и на себе си, и на другитѣ. Перото въ рѫката на човѣка е друго зло, което напълно се подчинява на господаря си и казва: всичко, каквото ми заповѣдашъ, ще напиша. Ако ми заповѣдашъ да напиша смъртната присѫда на нѣкой човѣкъ, ще я напиша; ако ми заповѣдашъ да напиша оправдателенъ документъ на нѣкого, и това ще изпълня. Въ дадения случай перото е така безотговорно, както и нѣкои хора сѫ безотговорни. Когато човѣкъ извърши прѣстѫпление подъ влияние на извѣстни сили въ себе си, отговорностьта пада върху самия човѣкъ, него сѫдятъ. Дойде ви нѣкоя лоша мисъль, която ви нашепва да прѣдприемете нѣкаква работа, като ви обѣщава голѣми печалби. Казва ви: като започнете работата, въ първо врѣме ще имате малка загуба, но ще свършите съ печалба. Въ какво се заключава тази печалба? — Въ края на краищата ще ви набиятъ малко, но отъ всичко това ще придобиете голѣми опитности. Казвате: трѣбва ли да се подаваме на лошитѣ мисли? Трѣбва ли да вѣрваме на лошитѣ, на злитѣ хора? Казвамъ, че и лошиятъ, и добриятъ човѣкъ говорятъ истината, само че лошиятъ човѣкъ я изнася по такъвъ начинъ, че хората не я разбиратъ. Знаете ли, каква е истината на лошия човѣкъ? Той казва: когато азъ говоря, мога да заобикалямъ истината, но когато на мене говорятъ, абсолютно никаква лъжа не допущамъ. Човѣкътъ на доброто е длъженъ да ми говори истината, а азъ, като човѣкъ на злото, имамъ право да заобикалямъ истината. Лъжата е моя стока, която ще ви продавамъ, а вие ще ми давате равноцѣнното на тази стока — истината. Слѣдователно, и лошиятъ човѣкъ обича истината. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира отношенията, които сѫществуватъ между злото и доброто, между истината и лъжата. Разумниятъ човѣкъ се ползува даже отъ опитноститѣ и съвѣтитѣ на дѣцата. На единъ знаменитъ философъ донасятъ нѣколко глави твърда, мѫчнотопима захарь, която на турски наричатъ келле-шекеръ. Професорътъ не могълъ да използува захарьта, защото нѣмалъ зѫби да я дъвче, и трѣбвало дълго врѣме да се смучи. Идва едно дѣте при професора и му казва: нѣмашъ ли нѣщо сладко за ядене? — Нѣмамъ. — Ами това какво е? — Келле-шекеръ. Азъ не я употрѣбявамъ, защото е много твърда. — Дай я на мене, да видя, каква е. То я взима, полива я отгорѣ съ вода и я оставя малко настрана, докато омекне. Слѣдъ това започва да яде. Това показва, че понѣкога дѣцата разбиратъ живота по-добрѣ, отколкото старитѣ хора, които съ години държатъ келле-шекера въ долапа си, безъ да го употрѣбяватъ. Щомъ дойдатъ малкитѣ дѣца, тѣ ще имъ покажатъ, какъ да размекнатъ този келле-шекеръ. И тъй, всѣко нѣщо въ живота има двѣ страни: положителна и отрицателна. По отношение на доброто и злото, на любовьта и умразата, доброто е отрицателна сила, а злото — положителна; любовьта е положителна сила, умразата — отрицателна. Доброто е проява на физическия животъ, а всички добродѣтели въ физическия свѣтъ сѫ все отрицателни сили. Любовьта пъкъ е проява на духовния животъ, а всички добродѣтели въ духовния свѣтъ сѫ все положителни сили. Обаче, между отрицателнитѣ добродѣтели на земята и положителнитѣ добродѣтели на небето има извѣстно съотвѣтствие. Злото се ражда само тогава, когато се сблъскатъ интереситѣ на два живота, единиятъ отъ които е низшъ, а другиятъ — висшъ. Всѣкога низшето става поводъ да се роди злото, защото не спазва законитѣ и правилата на висшето. Дали ще произведете добро или зло въ живота си, това зависи отъ самитѣ васъ. Напримѣръ, ако направите една чешма, отъ васъ зависи, дали тя ще тече, или нѣма да тече. Ако затворите крана ѝ, тя нѣма да тече; ако го отворите, ще тече. Значи, всѣки човѣкъ може да разполага само съ това, което той самъ е създалъ. Обаче, вие не сте въ състояние да отпушвате или да запушвате гърлото на нѣкое дѣте, нито пъкъ сте въ състояние да го заставите да върши това, което то не иска. Дѣтето ще отваря и затваря своята чешма, когато само пожелае. То само ще отваря и затваря своята бакалница, когато пожелае. Дѣтето е бакалинъ, който разпродава стоката си, както намира за добрѣ, безъ да държи смѣтка за това. Майката, която се грижи за неговото отглеждане и възпитание, трѣбва да държи смѣтка за търговскитѣ му операции. Дѣтето оперира съ своитѣ стоки, като господарь, а майката, като слуга, който държи въ изправность смѣткитѣ на господаря си. Питамъ: има ли нѣкакъвъ моралъ въ търговскитѣ операции на дѣтето? Ако нѣкой професоръ би постѫпвалъ като това дѣте, какъ би се произнесълъ свѣта за него“? Въ морално отношение много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на това дѣте. Това, което дѣтето върши въ физическиятъ свѣтъ, хората вършатъ въ умствения и сърдечния свѣтъ. Слѣдователно, ако дѣтето има добра майка или добъръ баща въ умствения свѣтъ, тѣ ще му се притекатъ на помощь, ще държатъ въ изправность неговитѣ търговски смѣтки. Сираче ли е това дѣте въ умствения свѣтъ, търговскитѣ му смѣтки сѫ осѫдени на фалиране. Дѣцата на съврѣменнитѣ хора правятъ това, което малкитѣ на птицитѣ не правятъ. Ако надникнете въ гнѣздото на нѣкоя птица, която има малки, ще видите, че тамъ цари голѣма чистота. Птицитѣ чистятъ най-грижливо гнѣздата си, като не оставятъ дори никаква нечистотия да попадне тамъ. Надникнете ли, обаче, въ люлката на малкото дѣте, отдалечъ ще усѣтите неговата немощь и некултурность. Въ това отношение малкитѣ птиченца сѫ по-културни, отколкото дѣцата на съврѣменнитѣ хора, които минаватъ за културни. Гнѣздото на птицитѣ, съ тѣхнитѣ малки, прѣдставлява едно сѣмейство, едно малко общество, каквото и хората образуватъ. Както хората съ своя непорядъченъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и желания сѫ въ състояние да опетнятъ сѣмейството и обществото, така и птицитѣ, ако не пазятъ нужната чистота, ще изцапатъ гнѣздата си. Затова, именно, отъ хигиеническо гледище, птицитѣ не позволяватъ на малкитѣ си да оставятъ своитѣ извержения въ гнѣздата си. Кога се научиха тѣ на изкуството да пазятъ чистота и хигиена въ гнѣздата си? Питамъ: ако едно малко птиченце е толкова разумно, че пази чистота и хигиена въ своето гнѣздо, защо съврѣменнитѣ културни хора, които говорятъ и проповѣдватъ за Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които знаятъ редъ науки, като математика, философия и тѣмъ подобни, не спазватъ нужната чистота и хигиена въ жилищата си? Нѣкой философъ разрѣшава най-важния въпросъ — какъ трѣбва да се живѣе, а щомъ го запитатъ, сѫществува ли Богъ, той казва, че Богъ не сѫществува. Каже ли така, този философъ е оставилъ вече своитѣ извержения въ гнѣздото си. Запитватъ го послѣ: ами тогава, какъ се е създалъ свѣтътъ? — Отъ само себе си. Хората пъкъ се създаватъ по сѫщия начинъ, както воднитѣ капки се създаватъ. Не, хората не се създаватъ като воднитѣ капки, нито пъкъ свѣтътъ се е създалъ самъ. Само като се прилага Божията Любовь, тя дава добъръ плодъ. Не се ли прилага тя, въ живота се явяватъ обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърть. Първо се е явило богатството въ свѣта, а послѣ сиромашията; първо се е явило здравето, а послѣ болестьта; първо е дошълъ животътъ, а послѣ смъртьта; първо е дошла добродѣтельта, а послѣ грѣхътъ; първо е дошла любовьта, а послѣ умразата; първо се е родила мѫдростьта, а послѣ глупостьта. Значи, всички добродѣтели сѫ на първо мѣсто, а слѣдъ тѣхъ, като резултатъ на неправилни отношения, се явяватъ отрицателнитѣ прояви на живота. Ние, обаче, не искаме да оперираме съ отрицателни величини въ живота. Запримѣръ, кой отъ васъ би желалъ да има минусъ два или минусъ десеть милиона лева? Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е, този човѣкъ да има нула лева, безъ никакъвъ минусъ, отколкото да има милиони левове съ знака минусъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ плюсъ два милиона, или плюсъ десеть милиона лева. Минусътъ прѣдставлява отрицателнитѣ прояви въ живота, като съмнѣние, безвѣрие, малодушие, нетърпѣние, невъздържание и т. н. Обаче, нито съмнѣнието, нито малодушието, нито безвѣрието, нито своенравието, нито нетърпѣнието сѫ въ състояние да подигнатъ човѣка. Само положителнитѣ качества подигатъ човѣка. Слѣдователно, дойде ли човѣкъ до нѣкоя отрицателна чърта на своя характеръ, той, като разумно сѫщество, трѣбва веднага да я замѣсти съ нѣкоя положителна чърта. Това е наука! Коя е положителната чърта на завистьта, на ревностьта? — Любовьта. Напримѣръ, ако вие обичате нѣкое лице, тази любовь ще събуди въ друго лице ревность. Това е неизбѣженъ законъ. Той се проявява навсѣкѫдѣ въ живота. Ако нѣкои родители иматъ нѣколко дѣца, и едно отъ дѣцата е по-любимо на родителитѣ си, тази любовь непрѣменно ще прѣдизвика ревность въ останалитѣ дѣца, колкото и да сѫ добри тѣ. Ревностьта понѣкога се прѣвръща въ зависть. Тия състояния въ науката се наричатъ естествени послѣдствия. Тѣ се наричатъ така, защото не търпятъ никакви обяснения. Далечнитѣ причини на тѣзи прояви могатъ да се обяснятъ, но каквито обяснения и тълкувания да се даватъ, самата проява днесъ не може да се разбере. Защо? — Съзнанието на съврѣменния човѣкъ не е готово да схваща и разбира тѣзи нѣща. То още не може да прониква въ далечнитѣ причини на явленията въ живота. Запримѣръ, всѣки човѣкъ има прѣдстава за сладостьта на захарьта, защото я опиталъ и може да я понася. Ако степеньта на нейната сладость се увеличи сто пѫти, човѣкъ започва мѫчно да я понася. Увеличи ли се, обаче, степеньта на сладостьта хиляда пѫти, човѣкъ вече абсолютно не може да я понася, не може да я приема въ стомаха си. Вземе ли само единъ милиграмъ отъ нея, веднага я повръща назадъ. Така става и съ всѣка идея, за която съзнанието на човѣка не е готово. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Има герои въ свѣта, които никакъвъ куршумъ не може да свали на земята. Защо? — Този куршумъ по сила се равнява на сладостьта въ обикновената захарь, която той приема свободно въ стомаха си. Намѣри ли се този юнакъ прѣдъ погледа на мома, чието сърце е пълно съ любовь, краката му се прѣкѫсватъ, свѣтъ му се завива, той изгубва съзнание и пада на земята — не може да издържа този погледъ на любовьта. Този погледъ е толкова силенъ, както, ако биха му дали нѣщо хиляда пѫти по-сладко отъ обикновената захарь. Значи, този голѣмъ юнакъ не може да издържа картечния огънь на тази мома. Като я види, той бѣга и казва: на бойното поле бѣхъ, градъ отъ куршуми се сипѣха надъ главата ми, но азъ не бѣгахъ, на всичко издържахъ; погледне ли ме тази мома, не мога да издържамъ. По-страшна артилерия, по-ужасенъ картеченъ огънь отъ този, не съмъ виждалъ! Не зная, дали нѣкой отъ васъ е ималъ подобна опитность, да е падалъ отъ картечния огънь на една мома. Много хора, които сѫ участвували въ послѣдната война, казватъ, че германцитѣ си служили съ особени газове и течности, лесно запалителни и избухливи. Това сѫ нѣкакви нови изобрѣтения въ войната. Момитѣ пъкъ отдавна знаятъ това изкуство, да хвърлятъ такива леснозапалителни газове и течности къмъ момцитѣ и съ тѣхъ да палятъ чергитѣ имъ. Като види такава мома, момъкътъ бѣга и казва: горя, горя, цѣлъ се стопихъ! — Така е, топи се, гори този човѣкъ. Това не е само иносказателно, но дѣйствителенъ фактъ. Кои сѫ причинитѣ, че този момъкъ се топи? — Това стопяване и горение е естествено послѣдствие на несъотвѣтна любовь. Момъкътъ и момата въ дадения случай сѫ сѫщества отъ различни категории, отъ различно развитие. Едно животно, напримѣръ, не може да издържа вибрациитѣ на висшата любовь. Ако нѣкой обикне едно животно, като човѣкъ, то непрѣменно ще умре. Ако единъ ангелъ обикне човѣка по ангелски начинъ, т. е. съ вибрациитѣ на ангелската любовь, този човѣкъ непрѣменно ще умре. Съ други думи казано: този човѣкъ ще пристане на ангела. Той ще напусне тѣлото си, и всички хора около него ще кажатъ: Богъ да прости този човѣкъ! Прѣсели се въ вѣчностьта. Затова, именно, ангелитѣ не идватъ често на земята, за да не причиняватъ смърть на хората. Ако трѣбва да дойдатъ, тѣ се обличатъ въ човѣшка форма, за да не причиняватъ страдания на хората. Казвате: добрѣ е и ние да имаме ангелска любовь, или да ни обича нѣкой, както ангелитѣ обичатъ. Казвамъ: не желайте това, защото тази любовь ще ви донесе смърть. Вие не сте готови за такава любовь. Щомъ искате да ви обичатъ, намѣрете нѣкой подобенъ на васъ, той да ви обича. Когато Богъ ни обича, Той изразява своята любовь чрѣзъ нѣкои отъ нашитѣ ближни: чрѣзъ майка ни, или чрѣзъ баща ни, или чрѣзъ сестра ни, или чрѣзъ брата ни — изобщо, чрѣзъ нѣкое лице, подобно на насъ. Дойдемъ ли до положението, направо да приемаме Божията Любовь, ние ще се разтопимъ, ще изгоримъ и ще се слѣемъ съ Бога. Цѣльта на Бога, обаче, не е въ сливането ни съ Него, защото ние бѣхме веднъжъ въ Него и сега сме излѣзли навънъ. Веднъжъ излѣзли вънъ отъ Бога, Той знае, защо е допусналъ това. Може би формата, която ни е далъ първоначално, не е тази, която Той е замислилъ нѣкога, и сега ни изпраща въ свѣта, да работимъ, да се развиваме, докато се усъвършенствуваме. Само по този начинъ ние ще дойдемъ до онази първична форма, която е прѣдвидена въ първоначалния Божественъ планъ. Слѣдователно, подъ „сливане съ Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране съ Великия законъ на Любовьта, чийто образъ е Истината. Сега вие живѣете на земята, която е пълна съ противорѣчия, които вие трѣбва да разрѣшите правилно. Напримѣръ, дойде при васъ единъ младъ човѣкъ и ви иска 1,000 лв. на заемъ. Вие го питате, защо му сѫ тѣзи пари. Той ви казва, че иска да си купи съ тѣхъ единъ костюмъ дрехи и единъ чифтъ обуща, за да постѫпи на работа. Казвамъ: азъ зная, защо този човѣкъ иска отъ васъ 1,000 лева. Той е младъ, 21 годишенъ момъкъ, иска тия пари не за да слѣдва нѣкакво училище, нито да изучава нѣкакъвъ занаятъ, но да се облѣче и обуе хубаво и да се яви прѣдъ нѣкоя мома, да го хареса. Питамъ: за колко врѣме ще може да се прѣдставлява той прѣдъ момата? Утрѣ дрехитѣ и обущата му ще се скѫсатъ. Какво ще прави тогава? Може да си прѣдставите и друго положение. Допуснете, че момата, съ която той се е запозналъ, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и въ нѣколко дни той задлъжнѣе около нея съ 2,000 лева. Какво ще направи той тогава? — Ще заложи дрехитѣ си, обущата си — всичко, каквото има — и ще остане голъ голеничъкъ, безъ дрехи и обуща и безъ петь пари въ джоба си. Какво важатъ думитѣ и похвалитѣ на момата, която до вчера се възхищаваше отъ него, като добрѣ облѣченъ и елегантенъ господинъ, а днесъ вече той е голъ и босъ, безъ счупена пара въ джоба си? И тъй, ако вървите по пѫтя на сегашното възпитание, вие нѣма да излѣзете на добъръ край, защото то се намира на единъ съвършено старъ и кривъ пѫть. Съврѣменното възпитание е дало вече своитѣ плодове и не може да даде нѣщо повече. Старото е отживѣло своето врѣме и си заминава. Стариятъ свѣтъ е пъленъ съ обѣщания, които не могатъ да се изпълнятъ. Всѣки, който е далъ нѣкакви обѣщания, и да иска, не може да ги изпълни — това не зависи отъ него. Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Прѣди всичко този човѣкъ не говори Истината. Той не може да обича. Защо? — Защото днесъ Любовьта не може да има приложение на земята. Казвате: защо не може да се приложи Любовьта между хората. Прѣдставете си, че сърцето ви е счупено, скършено нѣщо, или пъкъ краката ви сѫ счупени, и азъ, който ви обичамъ, искамъ да ви разходя изъ града съ автомобилъ. Питамъ: при това положение можете ли да бѫдете щастливи? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато и сърцето, и краката му сѫ здрави. Докато човѣкъ има счупено сърце, или счупени крака, той не може да бѫде щастливъ. Сега се проповѣдва ново учение, нова наука на хората. Какво се разбира подъ думитѣ „ново учение“? — То подразбира да се отпусне на хората новъ кредитъ, съ който да прѣустроятъ, да създадатъ нови хора отъ себе си. Новиятъ човѣкъ подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Стариятъ човѣкъ трѣбва напълно да се изостави, да се тури въ архивата. Засега у човѣка функциониратъ едноврѣменно три живота: единиятъ животъ е физически, въ който се проявяватъ редъ отрицателни качества, присѫщи на животнитѣ. Този животъ се нарича още и животински. Това, което у животнитѣ се счита най-възвишено, което прѣдставлява цвѣта на тѣхната култура, се срѣща и у човѣка. Честолюбие, гордость, своенравие, щестлавие и редъ още отрицателни качества, които човѣкъ проявява, сѫщеврѣменно сѫ качества и на животнитѣ. Като се срещнатъ два вола или два елена, тѣ се сбиватъ за своята възлюбена. И този отъ тѣхъ ще бѫде прѣдпочетенъ, който покаже по-голѣма сила и юначество. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и между птицитѣ, а дори и между хората. Два момъка се състезаватъ за една мома и, който отъ тѣхъ надвие, той ще спечели момата. Питамъ: дѣ е човѣкътъ тогава? Значи, въ животинското царство правото е на страната на силния, а кривото — на страната на слабия. Дойдемъ ли до живота на човѣка, този процесъ е обратенъ: правото е на страната на слабия, а кривото — на страната на силния. Въ това се познава човѣкътъ. Въ Божествения животъ пъкъ правото е на всички. Божествениятъ животъ е регулаторъ, който регулира всички явления. Когато нѣкой иска да регулира своя животъ, той трѣбва да тури Божествения принципъ за основа на всички свои дѣйствия. Човѣшкото не може да регулира живота. Човѣшкото така съпоставя нѣщата въ физическия животъ, че на всѣка стѫпка подържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие въ човѣка, той казва: какъ тъй, азъ, силниятъ, да се подчиня на еди-кого си! Азъ ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начинъ човѣкъ може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употрѣби физическа сила, той не е нищо друго, освѣнъ едно животно: риба, волъ, конь, а най-много може да достигне до слонъ. По-горѣ отъ слона той не може да отиде. Съ девиза, че правото е на силния, човѣкъ може да мине прѣзъ всички животински форми, прѣдъ и слѣдъ потопа, но до човѣка не може да достигне. Защо? — Защото въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Дойде ли до този принципъ, съ него човѣкъ не може да отиде въ свѣта на ангелитѣ, защото тѣхниятъ принципъ е съвършено различенъ отъ този на човѣка. Човѣкътъ се ражда слабъ, ангелътъ се ражда силенъ. Когато единъ ангелъ се ражда, той е толкова силенъ, колкото и голѣмиятъ ангелъ, който е живѣлъ много години. Слѣдователно, ако нѣкой иска да знае, какво прѣдставлява Божествениятъ свѣтъ, казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е мѣрка, която регулира правото и въ тритѣ свѣта — правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силниятъ, че търси своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като животно; каже ли слабиятъ, че иска своето право, невидимиятъ свѣтъ го изпраща на земята, като човѣкъ. Желае ли правото на всички, невидимиятъ свѣтъ го изпраща въ ангелския, въ Божествения свѣтъ. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: какъ така, азъ, почтениятъ, високоблагородниятъ човѣкъ, да влѣза въ царството на животнитѣ? — Ти самъ избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човѣкъ става. Който иска всички сѫщества да бѫдатъ добри, той е между ангелитѣ вече. Вие не може да разберете напълно цѣлокупния животъ, ако не съпоставите паралелно тия три положения въ живота. Тѣ се рѣзко различаватъ едно отъ друго, но между тѣхъ има извѣстно съотношение, извѣстна връзка. Обаче, Истината е една. Човѣкъ трѣбва да знае, какво иска отъ Бога. Защото, ако те обичатъ като животно, това е едно положение, ако те обичатъ като човѣкъ, това е друго положение и ако те обичатъ като ангелъ, това е съвсѣмъ особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обичь. Нѣкой казва: обидиха ме. Питамъ: като животно, като човѣкъ или като ангелъ те обидиха? Ако сѫ те обидили като човѣкъ, и ти искашъ да станешъ силенъ, да си отмъстишъ, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратятъ въ животинското царство: тебе ще направятъ вълкъ или хъртъ, а него — заекъ. Ти ще го гонишъ, а той ще бѣга. Цѣлъ день ще викашъ „ха-ху, ха-ху“, ще гонишъ заека. Защо? — Защото сѫ те обидили. Ние знаемъ, че животнитѣ само се обиждатъ. Копоятъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ за другъ пѫть, какъ се обижда копой“. Заекътъ пъкъ казва: „Втори пѫть копой не обиждамъ“. Защо? — Това знае само този, който е билъ гоненъ отъ копой. Ако пъкъ си обиденъ като слабъ човѣкъ, който не иска никакво отмъщение, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати и двама ви въ човѣшкото царство: тебе ще постави като господарь, а противника ти — като слуга, и ще ти каже: сега, като господарь, изправи погрѣшката на твоя противникъ. Слѣдъ това ще те наблюдава, какъ постѫпвашъ. Опиташъ ли се да разрѣшишъ въпроса, както копоятъ постѫпва спрѣмо заека, веднага ще приемешъ неговата форма. Това е неизбѣженъ законъ. Постѫпкитѣ на хората опрѣдѣлятъ тѣхната форма. Подържашъ ли правото на силния, ти си животно; подържашъ ли правото на слабия, ти си човѣкъ; подържашъ ли правото на всички, ти си ангелъ. Ако правото е на слабия, какво трѣбва да правятъ силнитѣ? Въ животинското царство силнитѣ гонятъ слабитѣ, а между хората слабитѣ трѣбва да служатъ на силнитѣ. Ако силниятъ, т. е. господарьтъ се рѫководи отъ Христовото учение, ето какъ трѣбва да постѫпи той съ слугата си. Когато слугата, който е работилъ цѣлъ день на нивата, се върне у дома си, господарьтъ ще му сложи да яде, като му каже: заповѣдай, Стояне, наяжъ се добрѣ, почини си! Радвамъ се, че добрѣ свърши работата си. При това, господарьтъ трѣбва да извърши всичко туй не отъ снизхождение къмъ слугата си, но тъй искрено, че послѣдниятъ да се почувствува равноправенъ съ своя господарь. Какво струва на богатия, на силния да се приравни съ слабия? Вижте, напримѣръ, положението на нѣкой знаменитъ, виденъ професоръ, който е ангажиранъ, като възпитатель и учитель на царския синъ. Царскиятъ синъ е малко, слабо още дѣте, но отъ благоволението му къмъ този професоръ ще зависи оставането на професора въ университета. Лѣкарьтъ лѣкува болни, слаби хора, но отъ мнѣнието на тия болни ще зависи неговата клиентела. Ако професорътъ и лѣкарьтъ, които минаватъ за силни хора, познаватъ добрѣ своята наука и я прилагатъ на мѣсто, тѣ ще иматъ благоволението на слабитѣ хора, на царския синъ. Успѣхътъ имъ ще зависи отъ тѣхното благоволение. Значи, въ човѣшкия животъ правото е на слабия. Мнозина казватъ: да имаме власть, ние ще изколимъ, ще избѣсимъ всички, които сѫ причина за неуредицитѣ въ свѣта. Всѣки, който мисли, че съ власть, съ насилие ще оправи работитѣ, той влиза въ животинското царство. Знаете ли, какви клещи има за този, който злоупотрѣбява съ силата си? Ще изясня мисъльта си съ баснята: „Човѣкъ, лъвъ и лисица“ Върви единъ лъвъ въ гората, и кракътъ му случайно попада въ единъ капанъ и се заклещва. Той иска да извади крака си отъ капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвътъ да реве, да вика за помощь. Въ сѫщата гора, наблизо нѣкѫдѣ, дърварь сѣкълъ дърва. Като чува този отчаянъ ревъ, отива по звука на рева, да види, какво е станало. Приближава се до мѣстото дѣто билъ капана и вижда лъвъ, уловенъ въ капанъ. Приближава се до него, хваща внимателно клещитѣ на капана, разтваря ги — и пуща лъва на свобода. Като се вижда свободенъ, лъвътъ, вѣренъ на своя инстинктъ, хвърля се върху човѣка, иска да го разкѫса. Въ тозъ моментъ пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Азъ съмъ сѫдията! Кажете ми, какъ стана всичко по редъ“. Лъвътъ започналъ: „Както вървѣхъ изъ гората, не забѣлѣзахъ, че тукъ нѣйдѣ имало отворенъ капанъ. Кракътъ ми попадна вѫтрѣ и се заклещи. Азъ взехъ да рева. Дочу ме отнѣкѫдѣ този човѣкъ и дойде да ме освободи“. Лисицата му казва: „Хайде, тури си сега крака въ капана, да видя, какво е било положението“. Лъвътъ туря крака си. — Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракътъ отново му се заклещва и остава вѫтрѣ. Слѣдъ това лисицата се обръща къмъ човѣка и му казва: „Продължи сега пѫтя си, и втори пѫть не освобождавай отъ страдания тѣзи, които могатъ да те изядатъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ постѫпватъ и много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ единъ човѣкъ отъ улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човѣшката, нито даже животинската любовь, ще му кажатъ нѣколко принципа отъ Христовото учение и на бърза рѫка ще го произведатъ почетенъ членъ и организаторъ на нѣкое общество. Прѣди всичко, този човѣкъ трѣбва да има свое свободно, свещено убѣждение. Той трѣбва да разбира още и основитѣ, върху които е построенъ неговиятъ животъ. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законитѣ ѝ. Който търси своето право, като силенъ, тя го изпраща въ животинското царство, дѣто законитѣ сѫ желѣзни. Въ животинското царство нѣма абсолютно никаква свобода; тамъ нѣма и закони. Тамъ страхътъ владѣе надъ законитѣ. Той взима надмощие надъ всичко въ тѣхния животъ, вслѣдствие на което животнитѣ нѣматъ воля. Волята у тѣхъ е напълно атрофирана. Напримѣръ, вземете единъ слонъ, който е грамадно животно, обърнете го нѣколко пѫти съ гърба къмъ земята, и той ще стане кротъкъ, като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонътъ, значи, се страхува. Страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ. Единствената форма, въ която се заражда воля, е човѣкътъ. Животнитѣ нѣматъ брада, както човѣкъ, затова нѣматъ и воля. У хората долната челюсть се завършва съ брада. За да се подигнатъ животнитѣ отъ състоянието, въ което се намиратъ днесъ, трѣбва да се изминатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде специална вълна за тѣхъ, да ги подеме. И да искатъ, тѣ не могатъ да се подигнатъ сега, понеже нѣма благоприятни условия за тѣхъ. Каквито усилия и да правите днесъ съ едно животно, за него нѣма още условия да се прѣвърне въ по-висока форма. Сега иде нова фаза, нова вълна, която ще подеме човѣчеството и ще му създаде по-висока форма. Затова, именно, всички съврѣменни хора трѣбва да се рѫководятъ въ живота си отъ идеята на ангелитѣ, че правото е на всички. Не се ли движатъ отъ тази идея, новата вълна не може да ги подеме. И тогава, споредъ законитѣ на разумната природа, тѣ ще се намѣрятъ въ невъзможность да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ, като петьтѣ неразумни дѣвици, ще намѣрятъ вратата на Царството Божие затворена и ще кажатъ: Господи не разбрахме законитѣ Ти. Нѣкои казватъ: нали Господъ може всичко да направи? Защо тогава, Той не прѣобрази цѣлия свѣтъ изведнъжъ? Питамъ: когато нѣкой човѣкъ рѣши да пѫтува отъ София до Варна, трѣбва ли да се изпраща при него специаленъ чиновникъ да му казва, въ колко часа тръгва тренътъ? — Ако отиде на гарата на врѣме и си купи билетъ, той ще замине за Варна. Ако закъснѣе, тренътъ нѣма да го чака нито моментъ, ще си замине, а той ще остане да чака другъ тренъ. По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя е създала свой редъ и порядъкъ, и всѣки трѣбва да спазва и зачита този редъ. Ще си купишъ билетъ и на врѣме ще отидешъ на гарата да чакашъ трена. Не очаквай да изпратятъ за тебе специална делегация, да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да те подкани да тръгнешъ. Рѣшите ли да заминавате нѣкѫдѣ, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има тренъ за мѣстото, дѣто отивате, купете си билетъ и бѫдете на врѣме на гарата. По-добрѣ да почакате малко на гарата, докато тренътъ тръгне, отколкото да се надѣвате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тѣзи изяснения, за да се освободите отъ редъ противорѣчия въ живота. Натъкнете ли се на нѣкои противорѣчия, ще знаете, че сте или въ животинското, или въ човѣшкото царства. Казвамъ: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, нѣма защо да се връщате назадъ. Сега ще търсите правото на всички. Врѣме е вече да се изучава и прилага Божествениятъ законъ, като мѣрка на всички прояви въ живота. Само по този начинъ хората ще се освободятъ отъ противорѣчията, които ги спъватъ въ живота имъ. Сега, за да се разбератъ и приложатъ тия положения въ живота, хората се нуждаятъ отъ обяснения и упѫтвания. Иначе, има опасность за тѣхъ да се проявятъ по животински начинъ. И въ този случай, ако силниятъ човѣкъ не е разуменъ, той ще се прояви като животно; ако слабиятъ пъкъ е разуменъ, той ще се прояви като истински човѣкъ. И тогава силата на неразумния ще причинява пакости на всички сѫщества. Този човѣкъ ще може да направи това, което мечката, вълкътъ, тигърътъ, змията, паякътъ и редъ още животни правятъ. Този човѣкъ ще прилича на силенъ порой, който всичко завлича и отнася. Обаче, тази сила е нѣщо непостоянно. Слабиятъ, но разуменъ човѣкъ прилича на малка бистра рѣчица, която дѣто минава, носи само благословения: градини пои, воденици кара и т. н. Нѣкой казва: ако имамъ пари, ако съмъ силенъ, цѣлиятъ свѣтъ ще оправя! Казвамъ: ако свѣтътъ може да се оправи съ сила и съ пари, азъ бихъ далъ на този човѣкъ, колкото пари иска, и то съ условие да оправи не цѣлия свѣтъ, но само малката България. Който се наема да направи този опитъ, не само на думи, но на дѣло, нека дойде при мене. Даде ли веднъжъ обѣщание, че може да оправи България, нека направи опита. Не е лесно да се оправи свѣта, не е лесно да се оправи и цѣлъ народъ, както не е лесно да се изправи и единъ човѣкъ само. За потвърждение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Близо до двореца на единъ отъ индускитѣ царе живѣлъ единъ светия. Царьтъ забѣлѣзалъ, че светията ималъ една хубава крава, която грижливо наглеждалъ. Той хвърлилъ око на нея и казалъ на светията: искамъ да взема твоята крава, защото ми харесва. — Никому не я давамъ, азъ не мога безъ тази крава. — Ще ти дамъ вмѣсто нея една отъ моитѣ. — По никой начинъ не я смѣнявамъ. — Тогава ще ти я платя богато. — И на това не съмъ съгласенъ. — Въ краенъ случай ще я взема насила. — Опитай се! Зачудилъ се царьтъ, защо светията не дава кравата и рѣшилъ да го наблюдава, какъ живѣе. Наблюдавалъ го 1,000 години и вършилъ всичко, каквото и той правилъ. Наблюдавалъ го 2,000 години, наблюдавалъ го 3,000 години, докато най-послѣ станалъ силенъ като светията. Щомъ постигналъ тази вѫтрѣшна сила, царьтъ прѣстаналъ вече да желае кравата на светията. Казвамъ: кравата прѣдставлява човѣшката душа, която никога и никому не трѣбва да продавате. И цѣлия свѣтъ да ви дадатъ, за нищо не продавайте душата си. Всичко може да продаде човѣкъ, но не и душата си. Душата е Божествениятъ принципъ, Божественото начало въ човѣка. Рече ли той да продаде душата си, тя веднага отива при Бога, и той остава безъ нея. Човѣкъ безъ душа е подобенъ на животно. И тогава правото е вече на негова страна. Отъ този моментъ, обаче, той става най-нещастно сѫщество — нийдѣ не може да намѣри миръ. Такова е положението и на всички животни, на всички риби, на всички птици и др.. Голѣма вѫтрѣшна тѫга иматъ и животнитѣ. Вие срѣщате вълкъ и казвате: видѣхъ единъ вълкъ. Повече отъ това нищо не знаете. Защо вълкътъ има дълга муцуна — не знаете. Защо опашката му е дълга — сѫщо не знаете. Дългата муцуна, дългата опашка на вълка опрѣдѣлятъ неговата интелигентность. Той е една закѫснѣла, изостанала душа въ своето развитие. Първата буква отъ името му „Вълкъ“ — на български езикъ „der Wolf“ — на нѣмски, разгледана кабалистически, не означава нѣщо лошо. Вълкътъ, по естество, обича да си служи съ лъжа, но буквата „W“ въ нѣмски езикъ, както и буквата „В“ въ български езикъ, която не е нищо друго, освѣнъ „W“ пакъ, свързано съ единица, влиза като елементъ въ Истината. Затова, вълкътъ и като лъже, пакъ Истината казва. Тази буква е свързана съ закона на Истината. Втората буква „Ъ“ означава топузъ, което показва, че вълкътъ си служи съ топузъ. И тъй, животинското и човѣшкото царства, както и геометрическитѣ фигури и тѣла, сѫ създадени по строго опрѣдѣлени правила и закони. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и редъ още фигури, както и кубътъ и други още тѣла, прѣдставляватъ точно опрѣдѣлени геометрически величини, съ точно опрѣдѣлено предназначение и смисълъ. Щомъ е така, не е безразлично, каква фигура, или какво тѣло ще се създаде. Всичкитѣ фигури и тѣла съставляватъ необходимость за физическия свѣтъ. Тѣ сѫ полета на дѣйствуващи сили, всѣка отъ които извършва специфична работа. Щомъ напишемъ единъ триѫгълникъ, веднага си прѣдставяме високъ планински връхъ, отъ който енергиитѣ на разтопенитѣ снѣгове и ледове потичатъ надолу къмъ основата, вслѣдствие на което тя е всѣкога широка. Слѣдователно, силитѣ, енергиитѣ на триѫгълника се проявяватъ въ основата му, а върхътъ показва посоката, отъ която иде енергията. Възъ основа на това, когато си прѣдставяме човѣка въ триѫгълника, ще знаемъ, че силата, която той проявява въ живота си, иде отгорѣ, отъ главата, а главата е неговиятъ умъ. И затова, докато има снѣгове на върха на триѫгълника, докато тѣ се топятъ и пращатъ енергията си къмъ основата, дотогава човѣкъ ще бѫде силенъ и ще може да дѣйствува. Когато прѣстане силата на върха, ще прѣстане силата и на основата. Съ други думи казано: докато Богъ дѣйствува, и човѣкъ ще дѣйствува; прѣстане ли Богъ да дѣйствува, и човѣкъ прѣстава да дѣйствува. Богъ е върхътъ, т. е. цѣльта, посоката, къмъ която човѣкъ се движи. Всичко, което човѣкъ придобива, иде отгорѣ. Ако обърнемъ сега този триѫгълникъ съ върха надолу, ще се намѣримъ въ обратния процесъ. Тогава човѣкъ се поставя на мѣстото на Бога. Енергията, която тече отъ върха на този триѫгълникъ, отива надолу, въ центъра на земята, въ коренитѣ на живота. Това изтичане на енергията може да се уподоби на изпразването на нѣкое шише. Значи, енергията може да излиза отъ два центъра: единиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, въ който върхътъ А е горѣ. Тамъ е мѣстото на горния Господъ. Другиятъ центъръ е върхътъ на триѫгълника, който е обърнатъ съ основата си нагорѣ. Значи, върхътъ А въ този триѫгълникъ е мѣстото на долния Господъ. Между горния и долния Господъ има извѣстно съотношение. Горниятъ Господъ запитва долния: „Човѣкътъ, на когото дадохъ сила и богатство, разработи ли този капиталъ, върна ли го назадъ?“ Каквото напише долниятъ Господъ за човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ кредитъ. Отъ този отговоръ зависи, дали човѣкъ ще се повиши или понижи. Каквото вземе човѣкъ, той може да го задържи само за извѣстно врѣме. Прѣзъ това врѣме той трѣбва да тури този капиталъ въ движение, да придобие отъ него нѣкаква печалба и слѣдъ това, когато дойде падежътъ му, да го върне назадъ. Нищо не се дава за вѣчни врѣмена. Понеже човѣкъ, по естество е прогресивенъ, той трѣбва да ликвидира съ капитала, който му е даденъ: той ще заплати за всичко, което е ялъ и пилъ, а спечеленото ще върне въ касата на горния Господъ. Той държи смѣтка за всичко, което е далъ на хората и казва: на еди-кого си дадохъ петь таланта; на еди-кого — три, а на еди-кого — единъ талантъ. Този е естествениятъ редъ на нѣщата. И затова, всички страдания въ свѣта се явяватъ като естествени послѣдствия отъ неразумното използуване на благата, които Богъ ни е далъ. Мнозина отиватъ до крайность въ своитѣ разбирания и казватъ, че ако човѣкъ не изплати задълженията си, може да дойде до стѫпалото на животно. — Не, произволно човѣкъ не може да стане животно. Само по необходимость, споредъ закона на инволюцията, на всѣки човѣкъ прѣдстои да мине и прѣзъ животинското царство. Погледнато на животинското царство отъ по-високо стѫпало, по сѫщина то прѣдставлява единъ възвишенъ свѣтъ. Ако се влѣзе въ невидимия свѣтъ, тамъ животнитѣ сѫ разумни сѫщества, подобни на ангели, съ които напълно може да се разбирате. Щомъ слѣзатъ на земята, тѣ ставатъ животни. Единъ митъ прѣдава историята на Луцифера по слѣдния начинъ. Въ невидимия свѣтъ той билъ единъ отъ свѣтлитѣ, възвишени ангели, който седѣлъ до трона на Господа. Единъ день у него се родило желанието да стане силенъ, като Бога и си казалъ: „Врѣме е вече и азъ да потърся своята сила, да възстановя своето право!“ Отъ тозъ моментъ той се намѣрилъ между животнитѣ. Затова днесъ рисуватъ Луцифера въ човѣшки образъ, но съ копита и рога. Ето защо животнитѣ сега сѫ изложени на вселяване въ тѣхъ на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красивъ свѣтъ. То не е такова, каквото външно прѣдставлява. Обаче, за да се влѣзе въ човѣшкото царство, трѣбва да се мине прѣзъ животинското. Животинското и човѣшкото царства сѫ два противоположни свѣта. Въ животинското царство господствуватъ страха и страститѣ, а въ човѣшкото царство — мисъльта и чувствата. Когато човѣкъ успѣе да се освободи отъ животното въ себе си, той вече не може да прави зло. Животното въ човѣка прави злото. То казва: не съмъ ли въ състояние азъ да направя нѣкакво зло? Щомъ направите една погрѣшка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у васъ, и затова кажете: сега пъкъ ще дамъ ходъ на човѣшкото въ себе си. Вие знаете, че въ животинското царство правото е на силния, въ човѣшкото царство — на слабия. Възвишеното, благородното въ човѣка е слабиятъ принципъ. Ако вие отдадете правото на малкото дѣте, като на слабо сѫщество, вие сте истински човѣкъ. Така постѫпва само честниятъ човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никаква лъжа. Само силниятъ краде. Той може да бѫде поетъ, писатель, ученъ или философъ, но на животинското царство. Поетътъ на животинското царство възпѣва силнитѣ, бурни чувства. Той описва подвизитѣ на нѣкой голѣмъ юнакъ, изразени въ убийства и грабежи. Поетътъ на човѣшкото царство възпѣва живота на цвѣтята — на най-нѣжното, най-слабото нѣщо въ свѣта. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. На кое царство е философъ този човѣкъ: на животинското, на човѣшкото или на Божественото? Човѣкъ трѣбва да прави вѫтрѣшна разлика въ всички прояви на живота. Когато ви обича нѣкой, сѫщо така трѣбва да различавате, какъ ви обича този човѣкъ: по животински, по човѣшки или по Божественъ начинъ. Когато любовьта има само външни проявления, като цѣлувки, пригрѫдки и приставания, това е животинска любовь. Приставането е животинско състояние. Една мома ще избѣга отъ баща си и майка си, ще пристане на нѣкой момъкъ, който я лъже, и слѣдъ това ще мисли, че ще бѫде щастлива. Когато нѣкой момъкъ обича момата възвишено и идеално, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви къмъ нея. Въ идеалната любовь има пълно безкористие. Казвамъ: разбирайте добрѣ това, което ви се говори. Ние говоримъ за сѫщината на живота. Човѣкъ трѣбва да слѣди за своитѣ мисли и чувства, както майката слѣди за малкото си дѣтенце. Въ постѫпкитѣ му не трѣбва да сѫществува никаква лъжа, никакво користолюбие. Вие трѣбва да проучавате качествата на вашата обичь и любовь, защото каквато е обичьта и любовьта, такива ще бѫдатъ и нейнитѣ резултати. Когато Божията Любовь се прилага въ живота, тя дава свои специфични плодове; човѣшката любовь пъкъ дава свои особени плодове; животинската любовь сѫщо тъй дава специални плодове. Всѣка любовь има свои естествени послѣдствия. Приложението на животинската любовь не може да даде резултати на човѣшката любовь. Приложението на Божествената любовь сѫщо така не може да даде резултати на човѣшката любовь. Божественото дава Божествени резултати; човѣшкото — човѣшки, а животинското — животински. По този въпросъ човѣкъ може да философствува, колкото иска, но въ края на краищата, той ще се убѣди, че Истината е само една. Тѣзи дефиниции, които ви се даватъ тукъ, нѣма да ги намѣрите въ никаква литература. Тѣзи нѣща сѫ провѣрени и на земята, и на небето. Тѣ сѫ провѣрени и между животнитѣ, и между хората, и между ангелитѣ. Вслѣдствие на това тѣ не прѣдставляватъ нѣкакви теории, а сѫ дѣйствителни факти. Вие ще кажете, че всѣки човѣкъ може да провѣри тия факти. Да, Истината дава право на всѣки чистосърдеченъ човѣкъ да провѣрява нѣщата. Има специаленъ законъ, съ помощьта на който могатъ да се провѣряватъ отношенията между всички сѫщества. Който знае този законъ, той може да провѣри и проучи тѣзи отношения; не знае ли закона, нищо не може да направи. Ако азъ правя това, което Богъ иска, правото е на моя страна; ако правя това, което азъ искамъ, между Бога и мене настава разногласие. Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, въ края на краищата, трѣбва да се подчинятъ на Божественото начало въ себе си, безъ никакво съпротивление. Никой не може да се мѣри съ Божественото. Въ Него нѣма никакво противорѣчие. Най-много и най-голѣми противорѣчия сѫществуватъ въ животинския свѣтъ, а най-малки — въ ангелския. Въ Божествения свѣтъ цари пълно единение, пълно примирение и разбиране между всички сѫщества. Нѣкога човѣкъ отдава правото на силния, нѣкога — на слабия, а нѣкога — на всички сѫщества. Въ послѣдния случай той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тѣзи обяснения сѫ необходими помагала при сегашния животъ на съврѣменното човѣчество. Съврѣменнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. За тази цѣль имъ сѫ нужни лостове. Пръвъ важенъ лостъ, който трѣбва да се приложи къмъ знанията имъ, е прѣсѣването. Всички тѣхни знания, възгледи и теории трѣбва да се прѣчистятъ, да се прѣсѣятъ, да остане най-хубавото и най-възвишеното. Въ нашитѣ възгледи, запримѣръ, има остатъци отъ животинското царство, но всичко нечисто трѣбва да се прѣчисти. Човѣкъ не може абсолютно да се освободи отъ животинското въ себе си, но да остане отъ него поне най-красивото, най-благородното. И животнитѣ иматъ благородни качества. Ние сме възприели отъ тѣхъ нѣкои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния животъ. Запримѣръ, благодарение на животнитѣ ние знаемъ да ядемъ. Ако скѫсаме връзкитѣ си съ животнитѣ, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като послѣдствие на това ще се измѣни и здравословното ни състояние. Нѣкой казва: азъ искамъ да се освободя отъ животинското въ себе си. — Освободишъ ли се абсолютно отъ животинското, ще прѣкѫснешъ връзката си съ стомаха. Животнитѣ подържатъ стомашната система. Всѣки, който иска да има здрава и добрѣ урегулирана стомашна система, трѣбва да бѫде разуменъ, да създаде правилни отношения съ животнитѣ. Бѣлиятъ дробъ е свързанъ съ човѣшкото царство. Бѣлитѣ дробове подържатъ порядъка въ човѣшкия свѣтъ. Мозъкътъ е свързанъ съ ангелския, съ Божествения свѣтъ, дѣто правото е на всички. Значи, има три свѣта на порядъкъ: порядъкъ на животнитѣ, порядъкъ на хората и порядъкъ на ангелитѣ. Тѣзи три свѣта се намиратъ въ извѣстно вѫтрѣшно съотношение, въ извѣстна зависимость. Слѣдователно, стомахътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ бѣлитѣ дробове, а бѣлитѣ дробове — съ мозъка. Значи, мозъкътъ, като най-висша инстанция, ще регулира първитѣ два свѣта. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелитѣ; като се говори за бѣлия дробь, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животнитѣ. Както виждате, животинското царство е възвишенъ свѣтъ. Безъ него нашето сѫществувание не би било възможно. Що се отнася до тънкитѣ и дебелитѣ черва, ние още нищо не говоримъ. Тѣ прѣдставляватъ по-низъкъ свѣтъ и отъ този на стомаха. Тѣ сѫ адътъ, чистилището. До стомаха животътъ е нормаленъ; отъ стомаха надолу — червата — прѣдставляватъ животъ на единъ ненормаленъ свѣтъ. Ние се занимаваме съ нормалния животъ, какъвто срѣщаме въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха. За въ бѫдеще и дѣцата ще се занимаватъ съ живота на тънкитѣ и дебелитѣ черва, защото и въ тѣхъ се крие извѣстна тайна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрѣшнитѣ съотношения, които сѫществуватъ между неговитѣ удове. Иначе той ще се изложи на голѣми спънки. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да държи тѣлото си въ изправность. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправилъ отношенията си съ животнитѣ; ако урегулира дробоветѣ си, изправилъ е отношенията си съ хората; ако урегулира мозъка си, изправилъ е отношенията си съ ангелския свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ регулира всички свѣтове. Тамъ Богъ царува. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ здрави и щастливи. Мнозина искатъ да се освободятъ отъ животинското. Смисълътъ, обаче, не е въ това, да се освободятъ отъ животинското въ себе си, но да го урегулиратъ. Прѣди всичко човѣкъ не трѣбва да се безпокои отъ това, че въ него се е породило нѣкакво животинско чувство. Най-първо той трѣбва да анализира своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, да види къмъ коя категория се отнасятъ, дали къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. И послѣ слѣдъ като разбере, че дадено чувство се отнася, напримѣръ, къмъ животинскитѣ, той трѣбва да потърси начинъ, какъ да се справи съ него. Нѣкои окултисти и теософи казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ — Не, това е неправиленъ методъ. Желанията не трѣбва да се убиватъ, но трѣбва да се култивиратъ, да се възпитаватъ. Божествената наука не прѣпорѫчва никакъвъ родъ убийства, но тя казва, че низшето трѣбва да се подчини на висшето, за което дава разни методи които трансформиратъ енергията на низшитѣ чувства и желания. Значи, всѣко низше чувство може да се трансформира въ висше, понеже между тѣхъ има извѣстна зависимость. Тѣ не могатъ да сѫществуватъ едно безъ друго, тъй както тѣлото не може да функционира безъ мозъкъ, безъ дробове и безъ стомахъ. Главата е прѣдшествувала бѣлитѣ дробове, а тѣ — стомаха. Извѣстно е, че отъ зачеването на човѣка, докато е въ утробата на майката, той минава прѣзъ всички фази на живота, но се ражда въ този моментъ, именно, когато човѣшкиятъ принципъ вземе надмощие надъ всички останали. Слѣдователно, при процеса на раждането на кое и да е сѫщество, всѣкога човѣшкиятъ принципъ господствува. Не може да се роди едно сѫщество, ако човѣшкиятъ принципъ не дѣйствува. Значи, само човѣкътъ може да произвежда. Той е производителниятъ принципъ въ свѣта. Ако се спре производителниятъ процесъ у човѣка, всички растения и животни ще спратъ развитието си, ще почнатъ да изсъхватъ. Растенето зависи отъ човѣка. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да запази този процесъ въ себе си. За да се запази производителностьта въ човѣка, той трѣбва малко да сѣе, малко да жъне, малко да яде. И тъй, отъ човѣшкия принципъ зависи, дали ще се роди човѣкъ или друго нѣкакво сѫщество. И животнитѣ се раждатъ по човѣшкия принципъ, но като не знаятъ методитѣ, какво трѣбва да направятъ, за да се родятъ човѣци, тѣ се раждатъ животни. Слѣдователно, животнитѣ минаватъ и прѣзъ човѣшкия принципъ, но се раждатъ като животни. Хората пъкъ се раждатъ по човѣшкия принципъ, защото тѣ знаятъ методитѣ, какъ да се раждатъ човѣци. Казано е, че всѣко желание е дадено отъ Бога. Обаче, има случаи въ живота, когато желанията на хората се изразяватъ въ животинска форма. И ще видите, че у нѣкой човѣкъ има силно желание да убива. Това силно желание въ своя зародишъ е имало другъ стимулъ; то е било подтикнато отъ нѣщо възвишено и благородно, но тъй като човѣкъ не е знаялъ, какъ да го култивира и възпита въ себе си, то е взело животински образъ. Мислитѣ и желанията въ човѣка се раждатъ по сѫщия начинъ, както и самиятъ човѣкъ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да ражда своитѣ мисли и желания правилно, по човѣшки, за да услужва съ тѣхъ и на другитѣ хора. Този законъ има голѣмо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ животинскитѣ форми. Животинското въ него трѣбва да се подчини на висшето. Ядешъ ли, не прѣяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска защото, по атавистически начинъ, той понѣкога може да поиска месо, или друга нѣкаква храна, която днесъ не му понася. Ако стомахътъ настоява да му се даде месо, ето какъ трѣбва да се постѫпи съ него. Сварете малко картофи. Прѣсувайте ги, прибавете къмъ тѣхъ всичко, каквото е нужно, за да имъ се придаде приятенъ вкусъ. Направете отъ тази смѣсь кюфтета. Опържете ги въ хубаво, чисто масло; турете отгорѣ имъ малко прѣсенъ магданозъ и му ги прѣдложете. Кажете на стомаха си: заповѣдай, хапни си отъ тѣзи кюфтенца! Надали нѣкога си ялъ по-крѣхко месо отъ това. Стомахътъ ви ще хапне, ще ги хареса и ще ви благодари. Сега вие ще кажете: не лъжемъ ли по този начинъ стомаха си? Това не е лъжа. Месото на вълка не е ли създадено пакъ отъ трѣва? Вълкътъ се храни главно съ овци, а вие знаете, че овцитѣ сѫ трѣвопасни животни. Слѣдователно, вълкътъ, като се храни съ овци, по косвенъ пѫть и той е трѣвопасно животно. Обаче, по-добрѣ е да възприемаме храната въ нейното първобитно състояние, отколкото да я взимаме отъ фабрикитѣ. Месото на овцата не е нищо друго, освѣнъ консервирана трѣва, приготвена по особенъ фабриченъ начинъ. Опасностьта отъ вегетариянството за нѣкои хора се заключава въ това, че тѣ иматъ животински потици, а искатъ да живѣятъ по човѣшки. У такива хора се явява извѣстно стълкновение въ стомаха, и тѣ казватъ: не ни понася нѣщо вегетариянството. Човѣкъ трѣбва да бѫде вегетариянецъ по убѣждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема. Освѣнъ това, животното въ човѣка трѣбва да вѣрва въ него и да знае, че храната, която му се дава, напълно отговаря за него. Не вѣрва ли животното въ човѣка, въ своя господарь, по между имъ ще се яви извѣстна дисхармония. Както виждате, тази философия е много важна, но е малко отвлѣчена за васъ. Тя не може да се изчерпи само съ говорене. Вие трѣбва да градите върху нея, докато си създадете новъ начинъ на самовъзпитание. И слѣдъ това, като я приложите въ живота си, ще имате отлични резултати. Азъ съмъ правилъ редъ години опити съ нея. Тѣзи опити сѫ бавни, но сигурни; тѣ сѫ микроскопически, но колкото повече врѣме минава, толкова по-мощни сѫ и резултатитѣ. Никоя сила не е въ състояние да спре човѣка отъ желанието му да направи този опитъ. Всички движения се подчиняватъ на извѣстни правила и закони. Напримѣръ, ходътъ на човѣка сѫщо така се обуславя отъ извѣстни закони. Когато човѣкъ тръгва за нѣкѫдѣ, първо трѣбва да постави дѣсния си кракъ напрѣдъ, а послѣ лѣвия. Освѣнъ това, той трѣбва да стѫпва леко на пръсти, а не както нѣкои стѫпватъ първо на петата, а послѣ на пръститѣ си. При това, слѣдете, какви сѫ резултатитѣ отъ работата на човѣка, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро, и работата му назадъ остава. Правилно е, човѣкъ да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постѫпва ли така, на края той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Въ всички свои проявления природата има опрѣдѣленъ редъ и порядъкъ. Въ Божествения свѣтъ има пълна разумность. Щомъ прѣдприемашъ нѣкаква екскурзия, най-първо ще обмислишъ добрѣ въпроса, съгласна ли е тази екскурзия съ Божествения свѣтъ, съ човѣшкия свѣтъ и съ животинския свѣтъ. И ако тя е съгласна съ всички тия свѣтове, тогава ще я прѣдприемешъ. Слѣдъ това ще поставишъ дѣсния си кракъ напрѣдъ, и то главно пръститѣ, а послѣ останалата часть отъ стѫпалото. Пръститѣ на крака прѣдставляватъ ангелското поле на дѣйствие; долната часть на стѫпалото — човѣшкото поле на дѣйствие, а петата — животинската область. Който стѫпва първо на петитѣ си, той търси правото на силния. Въ човѣшкия животъ правото е на разумния, а въ ангелския — на любещия. Божествениятъ свѣтъ обхваща правото на всички сѫщества. Всѣки, който разбере тия три свѣта, той ще има ясна прѣдстава за величието на жителитѣ отъ Божествения свѣтъ. Ангелитѣ, напримѣръ, сѫ въ съсѣдство съ хората. И тѣ иматъ свои училища, църкви, градини, като нашитѣ, но ако влѣзете между тѣхъ, само тогава ще разберете, що е култура, що е редъ и порядъкъ, що е чистота и любовь. И тѣ иматъ забави и развлѣчения, като насъ, но съ съвсѣмъ различенъ характеръ отъ нашитѣ. Въ тѣхното царство болести нѣма и смърть не сѫществува. Ще кажете: да заминемъ веднъжъ отъ земята, че да поживѣемъ и ние малко спокоенъ и красивъ животъ. — Не се отива изведнъжъ въ ангелския свѣтъ. Слѣдъ заминаването си отъ земята, непробуденитѣ души минаватъ прѣзъ единъ прѣходенъ свѣтъ, дѣто нѣма още истински редъ и порядъкъ. Тукъ тѣ прѣстояватъ извѣстно врѣме, споредъ степеньта на своето развитие. Пробуденитѣ души, обаче, минаватъ и заминаватъ този свѣтъ, безъ да се спиратъ. Оттукъ тѣ отиватъ въ ангелския свѣтъ — свѣтъ на разумность, свѣтъ на истина и красота, свѣтъ на любовь, свѣтъ на вѣчна свѣтлина. Сега, да оставимъ настрана горното небе. Тамъ, наистина, е много хубаво, но нека се опитаме да свалимъ това небе въ себе си. Ако вие се заемете да работите съзнателно върху себе си, да прѣустроите живота си, отъ невидимия свѣтъ ще ви дойдатъ на гости сѫщества на Любовьта. Тѣ сѫ много внимателни и се интересуватъ отъ всѣко сѫщество, което иска да работи, да учи. Рѣши ли нѣкой човѣкъ да учи, тѣ му изпращатъ учитель. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя святия си Духъ да ги учи“. Въ момента, когато човѣкъ рѣши да служи на Бога по новъ начинъ и се заинтересува отъ Божията Любовь, веднага Духътъ иде на помощь и урежда работитѣ му. Казано е още: „Когато пѫтищата на нѣкой човѣкъ сѫ Богоугодни, Богъ изпраща Духа си да му услужи, и Той го примирява съ всички врагове“. Всички хора ставатъ благосклонни къмъ този човѣкъ и казватъ: омекналъ е нѣщо този нашъ познатъ. И наистина, всичко наоколо му съдѣйствува за негово добро. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение положението на човѣкъ, който рѣшава да служи на Бога. Вие сте бѣденъ човѣкъ, нѣмате пари, никой не ви поглежда, никой не ви почита, минавате самъ-самичъкъ въ живота, като чужденецъ. Обаче, вие имате богатъ дѣдо нѣкѫдѣ въ Америка, и той умира, като ви оставя голѣмо наслѣдство, около 100,000 долари. Вие взимате паритѣ и се чувствувате самостоятеленъ, отъ никого независимъ. Обличате се добрѣ, храните се добрѣ, и веднага хората, които по-рано не ви обръщаха внимание, започватъ да се интересуватъ отъ васъ: почитатъ ви, кланятъ ви се, щастливи се считатъ, че могатъ да се разговарятъ съ васъ. Изгубите ли паритѣ си, отново всички ви изоставятъ. Каквато е силата на паритѣ за материалния свѣтъ, такава е и духовната сила на човѣка, когото посѣщаватъ велики, разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Докато живѣете въ физическия свѣтъ, силата ви е отвънъ; влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, силата ви е отвѫтрѣ. Тогава обичатъ човѣка заради самия него; и това, което той има, никой не може да му го отнеме. Най-много падания има въ физическия свѣтъ; въ ангелския свѣтъ има малко падания, а въ Божествения свѣтъ нѣма абсолютно никакви падания, понеже нѣма изкушения! Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да уредите разумно живота си. Въ душата на всѣкого има заложени нѣкакви дарби, нѣщо хубаво и добро. Всѣки има желание да направи нѣщо хубаво, но като не знае законитѣ, методитѣ, какъ да постѫпва, той разваля хубавото, което е прѣдприелъ. Напримѣръ, нѣкой иска да изчисти едно петно отъ дрехата си, но вмѣсто да го изчисти, скѫсва дрехата. Желанието му е добро, но той не познава химията и мисли, че по механически начинъ ще успѣе. Ти искашъ да реформирашъ нѣкой човѣкъ, да го освободишъ отъ единъ недѫгъ, но като го тласкашъ натукъ-натамъ, вмѣсто да го освободишъ отъ този недѫгъ, ти скѫсвашъ кожата му. По-добрѣ го остави съ недѫга му, но съ здрава кожа, отколкото безъ недѫгъ и съ одрана кожа. Има нѣща, които могатъ лесно да се поправятъ, но има такива, за които се изисква повече врѣме. Въ това отношение се иска разумность. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ. Направи ли той една погрѣшка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповѣда; направи ли едно добро, да се зарадва. Той трѣбва да анализира себе си, да разбира, кои прояви сѫ животински, кои — човѣшки и кои — ангелски. И тъй, първото правило, което трѣбва да спазвате: раждайте желанията си по човѣшки. Второто правило: всѣка сутринь, като ставате, каквото настроение и да имате, не бързайте да се измиете, но поседете около 10-15 минути въ размишление, докато се уравновѣсите. Имате ли нѣкакво животинско желание, постарайте се да го трансформирате, да го прѣвърнете въ човѣшко. Не успѣете ли да направите това, прѣзъ цѣлия день работата ви нѣма да върви успѣшно. Обърнете се къмъ Бога съ молба да прѣвърнете вашето желание въ по-благородно, и докато не почувствувате миръ въ душата си, не започвайте никаква работа. Слѣдъ това се измийте, благодарете на Бога и започнете работата си. Щомъ успѣете да уравновѣсите състоянието си, вие ще наредите всичкитѣ си работи по-добрѣ, отколкото ако бързате и не успѣете да се уравновѣсите. Тогава работитѣ ви ще се объркатъ много повече. Единъ нашъ познатъ разправяше слѣдния нещастенъ случай, който го сполетѣлъ. „Всѣка сутринь азъ се молѣхъ на Бога и слѣдъ това започвахъ работата си. Една сутринь, обаче, трѣбваше да замина за нѣкѫдѣ, и като се бояхъ да не пропусна трена, казахъ си: тази сутринь ще мине безъ молитва, и тръгнахъ за гарата. Тази сутринь, именно, моето дѣте пострада. Въ играта си едно негово другарче, по невнимание, му извади окото: Казвамъ: не бързайте! Не започвайте работата си, прѣди да сте се помолили. Защо ще бързате за трена? Ако днесъ го пропуснете, утрѣ пакъ има тренъ. Тренътъ и утрѣ можешъ да хванешъ, но изваденото око не можешъ да върнешъ. Направете това, което е необходимо за душата ви. Окото веднъжъ се дава на човѣка. Добра мисъль, добра дума, само веднъжъ се дава. Любовьта ще похлопа сутринь само веднъжъ на вратата ти. Ако станешъ да ѝ отворишъ, добрѣ си направилъ; не ѝ ли отворишъ, цѣлия день ще минешъ безъ любовь. Тогава и да плачешъ, и да се молишъ, втори пѫть тя не иде. Слѣдъ Любовьта ще дойде Мѫдростьта, а най-послѣ Истината. И тѣ ще потропатъ само веднъжъ на вратата ти. Не имъ ли отворишъ веднага, никакви сълзи не сѫ въ състояние да ги върнатъ назадъ. Ще чакашъ втория день и ще бѫдешъ буденъ. Питамъ: какво прѣдставлява животътъ безъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Какво прѣдставлява човѣкъ безъ тѣхното посѣщение? Истински човѣкъ е този, който чува на вратата си гласа на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и веднага имъ отваря. Само този човѣкъ може да каже: чухъ гласа на Любовьта, когато похлопа на сърцето ми; чухъ гласа на Мѫдростьта, когато похлопа на ума ми; чухъ гласа на Истината, когато похлопа на волята ми и облѣче душата ми. Подъ Истина разбираме образа на човѣшката душа. Душата носи Истината въ себе си. Богъ е въ душата на човѣка. Казано е въ Битието: „Вдъхна дихание въ човѣка, и той стана жива душа“. Който разбере закона на Истината, той ще влѣзе въ областьта на далечното бѫдеще, дѣто хората ще бѫдатъ крилати, като ангелитѣ: крилати по умъ и сърце, а мощни по душа и по духъ. Сега отъ васъ се иска приложение въ малкитѣ работи. Започнете отъ отношенията си къмъ животнитѣ. Бѫдете внимателни и снизходителни и къмъ тѣхъ, за да не се изродите въ своето развитие. Ако бѫдете снизходителни къмъ животнитѣ, ще имате правилни отношения и къмъ хората. По този начинъ само ще разберете и слѣднитѣ Христови думи: „Ако ме любите, ще упазите и моя законъ“. Слѣдователно, ако ние любимъ Бога, ще проявимъ Божията Любовь и ще разберемъ и упазимъ законитѣ, които Той е поставилъ. Прѣстѫпваме ли Божиитѣ закони, не можемъ да имаме Неговата любовь. Въ какво се проявява любовьта ни къмъ Бога, ако ние разрушаваме свѣта, който Той е създалъ? Казвамъ: анализирайте своитѣ мисли, чувства и дѣйствия, и слѣдете къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ животинскитѣ, къмъ човѣшкитѣ или къмъ ангелскитѣ. Ще прочета псаломъ 119, буква Г — Гимелъ и ще направя единъ малъкъ разборъ на нѣкои стихове. „Дигни отъ мене укоръ и прѣзрѣние, защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — (22ст.). Първата часть на този стихъ е отъ областьта на животнитѣ, а втората часть „защото упазихъ Твоитѣ свидѣтелства“ — е отъ областьта на човѣцитѣ. „Князове, наистина, седнаха и говорѣха противъ мене“ — отъ животинското царство. „Но слугата Ти се поучаваше въ Твоитѣ повелѣния“ — отъ човѣшкото царство — (23 ст.). „Твоитѣ свидѣтелства, наистина, сѫ наслаждение мое и съвѣтници мои“. — Това е заключението. То е отъ ангелското царство. „Стори добро на раба си, за да живѣя и да упазя словото Ти“ — (17 ст.). Споредъ сегашнитѣ врѣмена, този стихъ може да се прѣведе въ слѣдната форма: „Сторилъ си добро на раба си, и азъ пазя Словото Ти“. Бѫдещитѣ врѣмена, за които Псалмопѣвецътъ е писалъ, сѫ вече настоящи врѣмена за насъ. Богъ е сторилъ вече доброто на раба си. Сега не остава нищо друго, освѣнъ рабътъ на Бога да пази и изпълнява Словото Му. „Отвори очитѣ ми, и ще гледамъ чудесата на Твоя законъ“ — (18 ст.). Когато Псалмопѣвецътъ е писалъ тоя стихъ, очитѣ му сѫ били затворени, но сега може да се даде другъ прѣводъ на стиха: „Отваряшъ очитѣ ми, и азъ постоянно гледамъ чудесата на Твоя законъ“. „Пришлецъ съмъ азъ на земята; не скривай отъ мене заповѣдитѣ Си“ — (19 ст.). Псалмопѣвецътъ казва: „Пришлецъ съмъ азъ на земята“, а ние очакваме врѣмето да станемъ наслѣдници на небето. И тъй, като четете 22 стихъ, кажете въ себе си: благодаря Ти, Господи, че вдигашъ отъ мене укоритѣ и прѣзрѣнието Си. Благодаря Ти и за знанието, което ми давашъ. Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, а сега виждамъ ясно. Бесѣда отъ Учителя, държана на 26 августъ, 1929 г. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПО БОГА НАПРАВЕНИ ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) „Който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени“ Йоана 3:21. Човѣшкиятъ животъ се опрѣдѣля отъ двѣ състояния, които произвеждатъ два различни резултата, а именно: добро и зло, видѣлина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяватъ Истината, скрита въ самия животъ. За истинския животъ, както и за сѫщината на живота, може да се говори само тогава, когато той се прѣчисти отъ всички примѣсени къмъ него елементи, които го развалятъ и опетняватъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи отъ всички примѣсени и разтворени въ нея вещества, които измѣнятъ и развалятъ вкуса ѝ. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ опитали и не знаятъ, какво нѣщо е чистата вода, въ абсолютния смисълъ на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде отъ въздушното пространство, веднъжъ минала прѣзъ въздуха, а послѣ и прѣзъ земнитѣ пластове, тя съдържа вече въ себе си примѣси или утайки отъ органически и неорганически вещества. Колкото и да сѫ чисти пѣсъчнитѣ пластове, прѣзъ които водата се филтрува, тѣ все пакъ съдържатъ въ себе си извѣстно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примѣси или разтворени вещества. Затова, именно, съврѣменнитѣ хора търсятъ най-чиста вода по планинскитѣ мѣста. Ако водата, при пѫтуването си изъ земнитѣ пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за живота, да изгуби и той своята първоначална чистота. Животътъ, който излиза отъ Бога, е чистъ, но слѣдъ като мине прѣзъ гѫстата материя, той придобива различни утайки, вслѣдствие на което изгубва своитѣ първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дѣто съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Мнозина казватъ: азъ съмъ неразположенъ, азъ съмъ тѫженъ, азъ нѣмамъ успѣхъ въ живота си, животътъ ми нѣма смисъль. Това сѫ обикновени фрази, съ които човѣкъ иска да се утѣши. Обаче, не е достатъчно само човѣкъ да се утѣшава или да констатира нѣкои свои състояния, като добри или лоши, но той трѣбва да знае причинитѣ и послѣдствията на явленията, както и нѣкои методи за изправяне на лошитѣ, дисхармонични състояния. Ако човѣкъ може само да констатира нѣкое свое тежко състояние, а не знае, какъ да го прѣвърне въ добро, той ще мяза на онзи лѣкарь отъ турско врѣме, който лѣкувалъ всички болести по единъ начинъ — намазвалъ болното мѣсто отгорѣ съ мехлемъ. Но отъ този мехлемъ болеститѣ не се прѣмахвали, нито пъкъ се намалявали. Слѣдъ лѣкуването съ мехлемъ, въ медицинската практика се явиха и други лѣчебни срѣдства, като пенкелеръ, панацея, които употрѣбяваха за всички болести, но при все това болеститѣ не само че не се намалиха, но отъ день на день се увеличаватъ. Днесъ медицината си служи съ редъ лѣкарства, въ които се съзира усилието на човѣшкия духъ да се освободи по нѣкакъвъ начинъ отъ болести, страдания — изобщо, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Въ това отношение съврѣменнитѣ хора мязатъ на конетѣ. Когато духатъ силни бури и вѣтрове, коньтъ намѣсто да върви напрѣдъ, той отстѫпва назадъ. Вследствие на това, ако единъ конь се намира до брѣга на нѣкое море, когато задухатъ силни вѣтрове, той започва да отстѫпва назадъ и пада въ морето. Сѫщото се случва и съ хората, когато искатъ да избегнатъ отъ нѣкое зло. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ едно зло, а попадатъ на друго. Питамъ: какво се изисква тогава отъ човѣка, за да избегне злото? — Будно съзнание. Спасението на човѣка седи въ неговото будно съзнание и въ чистия животъ, който прѣкарва на земята. Казвамъ: ние не говоримъ за живота, който човѣкъ самъ е опетнилъ. Това е личенъ въпросъ, съ който въобще не се занимаваме. Ние говоримъ принципално за живота, като велико постижение, къмъ което човѣшката душа се стреми. Въ човѣшкото естество едноврѣменно функциониратъ нѣколко течения на живота. Едното течение е физическиятъ животъ, въ който състоянията на човѣка лесно се смѣнятъ. Този животъ се отличава съ голѣма неустойчивость. Другото течение е духовниятъ животъ въ който има нѣщо възвишено и благородно, нѣщо устойчиво. Третото течение е Божествениятъ, Вѣчниятъ животъ, който регулира всички нѣща и явления, като дава пълна стабилность на човѣка. Въ този животъ човѣкъ знае, прѣдвижда и разполага съ нѣщата. Каже ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Наука е това! Човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, навредъ носи своето благословение. По това, именно, той се отличава отъ човѣка, който живѣе въ обикновения, въ физическия свѣтъ. Въ това отношение, когато правимъ екскурзии, ние не се интересуваме толкова отъ външната форма на планинитѣ, канаритѣ, изворитѣ и рѣкитѣ, колкото отъ въпроса, какви разумни сѫщества сѫ минали прѣзъ тия мѣста и какво сѫ оставили. Отъ външния видъ на тия мѣста се опрѣдѣля степеньта на развитието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ минавали покрай тѣхъ. Ние се интересуваме само отъ тия разумни сѫщества, които седятъ на по-високо стѫпало въ развитието си отъ насъ, и затова наблюдаваме и изучаваме картинитѣ, които тѣ сѫ изложили въ природата. Съврѣменнитѣ художници взиматъ платна, четки и бои и нарисуватъ една, двѣ или повече картини, като ги оставятъ на хората да имъ се любуватъ и да учатъ по тѣхъ. Въ миналото, обаче, художницитѣ не сѫ рисували по този начинъ. Тѣ не сѫ разполагали съ платна, четки и бои, за това сѫ рисували картинитѣ си върху канаритѣ и планинитѣ. За да се разбератъ тѣхнитѣ картини, трѣбва да се гледатъ отдалечъ, на разстояние около 10 — 15 километра. При това за да се разбере дълбокия имъ смисълъ, тѣ трѣбва да се гледатъ при специални разположения, при специални условия. Напримѣръ, трѣбва да се знаятъ редъ закони, които опрѣдѣлятъ, както височината, така и наклона на извѣстни върхове. Щомъ е така, тогава не е безразлично, дали даденъ връхъ ще бѫде по високъ или по-низъкъ отъ другъ нѣкой. Освѣнъ това, въ планинскитѣ мѣста има извѣстни центрове на тежестьта, които опрѣдѣлятъ посоката на силитѣ въ тия планини. Вслѣдствие на това, въ всѣки планински връхъ има специално движение на частицитѣ. При това движение силитѣ се стремятъ да запазятъ извѣстно равновѣсие. Когато се наруши равновѣсието между силитѣ въ единъ планински връхъ, той започва постепенно да се руши. Благодарение на това, едни отъ върховетѣ на планинитѣ, като Мусалла на Рила и други нѣкои, постепенно започватъ да губятъ своето равновѣсие, а други планински върхове го възстановяватъ. За въ бѫдеще едни планини ще се рушатъ, а други ще се възстановяватъ. Въ послѣднитѣ се образуватъ нови центрове, които привличатъ нови енергии, нови сили, вслѣдствие на което тия планини растатъ и се развиватъ, както и хората. По сѫщия начинъ расте и дъното на моретата. За човѣка, който разбира вѫтрѣшния, дълбокия смисълъ на живота, всички явления криятъ въ себе си или задъ себе си извѣстна разумность. Той вижда подобна разумность и въ теченията на рѣкитѣ, езерата и моретата. Много религиозни хора, обаче, обясняватъ нѣкои явления по механически начинъ, но механиката не разрѣшава въпроситѣ. Защо? — Понеже въ механическитѣ действия нѣма разумность. Питамъ: има ли нѣкаква разумность въ зѫбцитѣ на двѣ колела, които влизатъ едно въ друго? Ако разумностьта е въ самитѣ зѫбчести колела, то при счупване на единъ отъ тѣхнитѣ зѫбци, колелата сами би трѣбвало да изправятъ тази поврѣда. Щомъ не могатъ да поправятъ счупения зѫбецъ, ние казваме, че разумностьта седи вънъ отъ тѣхъ. Вие казвате: Богъ е направилъ човѣка, а сѫщеврѣменно Той е създалъ и живота. Вѣрно е, че Богъ е направилъ земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и всички останали небесни свѣтила, а най-послѣ е направилъ и човѣка, но въ никой случай не можемъ да кажемъ, че Той е създалъ и живота. Създаването на живота не е механически процесъ. Слѣдователно, човѣкъ има еднакво отношение и къмъ земята, и къмъ слънцето, като тѣла, направени отъ Бога. Значи, първото отношение на човѣка е къмъ Първичната Причина на нѣщата, а послѣ къмъ всичко онова, което Тя е създала. Затова е казано въ Писанието: „Човѣкъ не трѣбва да се кланя на слънцето, но и слънцето не трѣбва да се кланя на човѣка“. Казвамъ: що се отнася до външната страна на цѣлокупния животъ, той може да се разглежда като общъ, сложенъ организъмъ, съставенъ отъ безбройно число колела. Всѣки човѣкъ, като индивидъ съставлява часть отъ този организъмъ. Докато е въ този организъмъ и се върти заедно съ всички колела, той се мисли много нѣщо. Счупи ли се, обаче, единъ отъ зѫбцитѣ на колелата, той разбира вече, че силата не е у него и започва да се чуди, да мисли, какво да прави. Казвамъ единъ отъ зѫбцитѣ на колелата се счупи. — Какво да правя? — Ще чакашъ, докато дойде нѣкой великъ майсторъ да поправи счупения зѫбецъ. Той може да го поправи, а може и да го извади, да го хвърли навънъ и вмѣсто него да тури здравъ. Ще кажете: какъ е възможно да ме извадятъ навънъ? — Да, човѣкъ може да бѫде изваденъ навънъ, и като зѫбъ отъ нѣкое колело, и като колело, да се прѣтопи и да се постави отново въ другъ нѣкои организъмъ. Отъ вѣщия, отъ великия майсторъ зависи формата, която може да ви се даде. Трѣбва да знаете, че вие още не сте господари нито на своята форма, нито на своя животъ. Вие се намирате още подъ опекунството на Великия законъ. Казвате: ние сме свободни. — Не прѣди всичко вие не сте свободни нито отъ въшкитѣ, нито отъ бълхитѣ, нито отъ комаритѣ. Едва седнете нѣкѫдѣ, и усѣщате вече, че нѣщо ви е ужилило. Не само по низкитѣ мѣста има паразити, които безпокоятъ човѣка, но тѣ се срѣщатъ и по високитѣ мѣста. Въ Рила, напримѣръ, около езерата, на височина 2400 м, се срѣщатъ особенъ родъ мухи, които кацатъ по човѣка и силно го жилятъ. На ужиленото мѣсто се образува подутина, подобна на ужилено отъ паякъ или отъ пчела. Тѣзи мухи внасятъ въ организма на човѣка особена течность, която дѣйствува лѣчебно. „Който прави Истината, иде къмъ видѣлината“. Този стихъ не е правилно прѣведенъ. Истината не може да се прави. Смисълътъ на този стихъ подразбира „който обича Истината“. Ако думата „прави“ се изтълкува кабалистически, споредъ буквитѣ, отъ които е съставена, първата буква „п“ въ тази дума, е на мѣстото си. Тя означава да възприемешъ нѣщо. Втората буква „р“ не е на мѣстото си. Тя означава да хванешъ нѣщо съ рѫката си. Въ този смисълъ Истината не може да се хваща съ рѫка, но се възприема съ ума. Буквата „а“ е на мѣсто употрѣбена. Истината внася Правдата въ свѣта. Дѣто нѣма Истина, нѣма и Правда. Сега хората искатъ да внесатъ първо Правдата, правото въ свѣта, а послѣ Истината. Това е невъзможно. Първо ще възприемете Истината, а тя ще внесе Правдата. Всички нѣща се развиватъ по единъ послѣдователенъ редъ. И тъй, ние говоримъ за живота, споредъ сегашното му развитие. Ние не го разглеждаме теоретично. Въ това отношение физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ прѣдставляватъ извѣстенъ родъ сили. Тѣзи три вида животъ, като течения на общия животъ сѫ, свързани единъ съ другъ. Тамъ, додѣто човѣкъ е достигналъ днесъ, той прѣдставлява една малка часть отъ общия развой. За въ бѫдеще човѣкъ ще се измѣни още повече, па и трѣбва да се измѣни, за да дойде до правитѣ, положителни разбирания на живота и на природата. Днесъ всѣки човѣкъ има извѣстно вѣрую, което иска да наложи и на другитѣ, да имъ докаже, че тъй, както той мисли, е най-право. Той може да наложи своето вѣрую, своитѣ разбирания и на другитѣ само тогава, когато има за тѣхъ абсолютни, положителни доказателства. Напримѣръ, френолозитѣ казватъ, че дългиятъ носъ е признакъ на интелигентность. Обаче, не всѣкога дългиятъ носъ опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка. Извѣстно е на всички, че съ целзиевия термометъръ се опрѣдѣля температурата. По аналогия на горното твърдение, че отъ дължината на носа зависи интелигентностьта на човѣка, трѣбва ли да вадимъ заключение, че и отъ дължината на термометъра ще зависи неговата точность при измѣрване на температурата? Отъ какво зависи точностьта на термометъра? — Отъ правилното му приготовление. Има ли нѣкаква неправилность, или грѣшка въ приготовлението на термометъра, тя се изразява въ неточното измѣрване на температурата. Отъ друга страна френологията твърди, че ако носътъ е късъ и широкъ, това показва извѣстна дѣятелность въ чувствата. Тази широчина на носа може да се дължи на нѣкакъвъ физиологически дефектъ въ човѣка. Значи, законътъ, който опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата въ човѣка, е вѣренъ само тогава, когато дължината на носа е резултатъ на усилена умствена дѣйность, а широчината му — резултатъ на усилена дѣйность на сърцето. Когато умътъ не е работилъ интенсивно и когато сърцето не е работило усилено, дължината и широчината на носа сѫ привидно явление; тѣ сѫ образувани по механически начинъ, като резултатъ на нѣкакво натрупване. Въ този случай, доказателствата за дължината и широчината на носа излизатъ невѣрни. Това показва, че дължината на носа, която дѣйствително опрѣдѣля интелигентностьта на човѣка, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена мѣрка, а не произволна. Сѫщото се отнася и до широчината на носа. Освѣнъ това, когато се опрѣдѣля интелигентностьта и дѣятелностьта на чувствата у човѣка, трѣбва да се взематъ прѣдъ видъ общата конструкция на носа, кожата му, мускулитѣ му и редъ още обстоятелства. Мускулитѣ на носа въ интелигентния човѣкъ сѫ устроени по особенъ начинъ и се отличаватъ отъ тия на неинтелигентния човѣкъ. Въ носа на интелигентния човѣкъ има извѣстна красота. Природата обича красотата и всѣкога се стреми къмъ създаване на красиви форми. Ще кажете: кой свѣтъ е красивъ? Умствениятъ. Той е свѣтъ на красотата: Той създава формитѣ. Щомъ дойдемъ до чувствения свѣтъ, чувствата указватъ влияние върху широчината на носа. Дойде ли се до нормалната мѣрка за широчината на носа, казваме, че този човѣкъ е благороденъ. Значи, по широчината на носа се опрѣдѣля благородството на човѣка. Каквото чувство и да се зароди въ човѣшкото сърце, веднага се отразява на носа, забѣлѣзва се леко мръдване на мускулитѣ. Най-скрититѣ чувства, които минаватъ прѣзъ сърцето на човѣка, винаги се отразяватъ въ мускулитѣ на носа. Въ това отношение носътъ е пълно отражение на чувствата у човѣка. Всички чувства на човѣка се отразяватъ върху носа, тъй както картинитѣ на кинематографа се отразяватъ върху платното. Дойдемъ ли до очитѣ пъкъ, тамъ вече нѣма абсолютно никаква лъжа. Който иска да скрие нѣщо, не остава друго освѣнъ да затвори очитѣ си. Когато дѣцата искатъ да излъжатъ, да скриятъ нѣщо отъ родителитѣ си, тѣ затварятъ очитѣ си. И слѣдъ всичко това ние мислимъ, че може да има нѣщо скрито-покрито. Не, навсѣкѫдѣ, дѣто има скрита вода, тя излиза на повърхностьта — и прѣзъ най-малкитѣ шупли ще излѣзе навънъ. Казвамъ: отъ гледището на Божествения свѣтъ, нѣма скрити, нѣма тайни нѣща. Не се минава много врѣме и всичко, което човѣкъ е таилъ дълбоко въ себе си, излиза навънъ. Затова, именно, отъ всички се изисква чистота — чистъ и святъ животъ. Това може да се постигне само когато човѣкъ изпълнява не своята воля, а волята Божия. Сѫщото нѣщо Христосъ е казалъ въ единъ отъ стиховетѣ на Господнята молитва „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята!“ Значи, жителитѣ на небето изпълняватъ вече волята Божия по единъ естественъ пѫть. Всички разумни сѫщества, които живѣятъ на небето, иматъ будно съзнание за това, което вършатъ, и сѫ доволни, че изпълняватъ волята Божия тъй, както трѣбва, за да служатъ като образецъ на жителитѣ отъ земята. Обаче съврѣменнитѣ хора, като не знаятъ правилния начинъ за изпълнение на волята Божия, искатъ чрѣзъ принуждение, чрѣзъ насилие да изпълнятъ този редъ, да изпълнятъ тази висша воля. Тѣ създаватъ закони, правилници, но волята Божия пакъ не се върши. Когато хората изпитватъ моменти на щастие, това не е резултатъ на земния животъ. Земниятъ животъ прѣдставлява редица отъ страдания и нещастия. Защо? — Защото той е непрѣкѫснато нарушение на Великия Божи законъ. Слѣдователно, радоститѣ, щастието въ живота на хората идатъ отъ небето, отъ Божествения свѣтъ. Прѣкѫсне ли се връзката съ този свѣтъ, страданията идатъ. Значи, страданията и нещастията идатъ отъ земята, а щастието и радоститѣ — отъ небето. И тъй, ако хората очакватъ щастие и радость отъ земята, тѣхното положение може да се изрази съ българската поговорка: „Трай, коньо, за зелена трѣва!“ Очаквате ли радость и щастие, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ висшия свѣтъ! Това е въ реда на нѣщата. Растенията очакватъ своето спасение отъ слънцето. Хубавото, красивото за растенията иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото, красивото за водата иде отъ слънцето, а не отъ земята. Хубавото и красивото и за хората иде отъ слънцето, отъ този великъ свѣтъ, а не отъ земята. Всичко хубаво и велико иде отъ свѣта, дѣто се изпълнява волята Божия. Той е свѣтъ на редъ и порядъкъ. Съзнанието на тия сѫщества тамъ е тъй будно, така добрѣ развито, че тѣ знаятъ, прѣдвиждатъ и разбиратъ всичко. Тѣ знаятъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, затова нито спорятъ, нито се разправятъ помежду си, нито се мѫчатъ да убѣждаватъ другитѣ. Щомъ видятъ нѣкой човѣкъ, тѣ вече го познаватъ. Велико нѣщо е познанието! Да познавашъ човѣка, това не значи да измѣришъ границитѣ му, до колко той е голѣмъ или малъкъ. Познаването на нѣщата не се опрѣдѣля съ измѣрване на тѣхната голѣмина. И вѣчностьта не се опрѣдѣля съ измѣрване на нейната голѣмина. За вѣчностьта нѣма мѣрка. Подъ думата „вѣчность“ се разбиратъ тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вѣчностьта, безконечностьта не може никога да се свърши. Тя съдържа въ себе си всички красиви възможности. Има вѣчность, която е минала вече; има вѣчность настояща; има и вѣчность бѫдеща. Това, което е минало за насъ, за други сѫщества е настояще, а за нѣкои — бѫдеще. Тѣзи въпроси сѫ отвлѣчени, и мнозина отъ васъ може да не се интересуватъ отъ тѣхъ. Които не се интересуватъ отъ тѣзи въпроси, иматъ право за това. Защо? — Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовно отношение нѣкои хора сѫ въ първо отдѣление, тѣ едва сега изучаватъ буквитѣ и само тѣхъ разбиратъ. Други сѫ въ второ отдѣление, трети — въ трето, въ четвърто отдѣление, а нѣкои сѫ въ класоветѣ на прогимназията или гимназията. Обаче, има дѣца отъ първо отдѣление, които се считатъ голѣми, и тѣ се държатъ като важни авторитети. Тѣ едва смѣтатъ отъ 1 — 10 и мислятъ, че много знаятъ. Дѣйствително, много нѣщо е да знае човѣкъ да смѣта отъ 1 — 10. Животътъ на земята се включва въ тия числа. Животътъ на всѣки човѣкъ се опрѣдѣля съ една математическа формула отъ числата 1 — 10 Ако вървите по закона на инволюцията и броите отъ 1 — 10, това е Божествениятъ животъ; като слизате отгорѣ, отъ 1 — 100 е животътъ на ангелитѣ; отъ 1 — 1000 — животътъ на хората, а отъ 1 — 10,000 — животътъ на млѣкопитаещитѣ и така може да дойдете до 100,000, до 1,000,000 и повече. Всички тия числа прѣдставляватъ крѫгове, и всѣки крѫгъ има свои по-малки подраздѣления. Всѣки по-голѣмъ крѫгъ, съ своитѣ подраздѣления прѣдставлява редъ възможности, но всѣки отъ тѣхъ съставлява единъ вѫтрѣшенъ крѫгъ на безпрѣдѣлния животъ, който теософитѣ наричатъ абсолютенъ, безпрѣдѣленъ, безконеченъ. Този животъ нѣма нищо общо съ живота на по-малкитѣ крѫгове. Тѣ трѣбва да се нагласяватъ споредъ него. Или изразено съ контрастенъ езикъ: нито ние познаваме Безпрѣдѣлния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгорѣ? Обаче, Този, Когото ние познаваме, и който насъ познава, само Той познава Безпрѣдѣлния. Значи, Богъ, на Когото ние се кланяме, познава Безпрѣдѣлния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпрѣдѣлниятъ Богъ, Който ни свързва въ едно цѣло. Тази идея е малко странна, даже и малко страшна. Кога се страхува човѣкъ? — Когато се качи на нѣкоя висока канара и пожелае оттамъ да скочи. Ако той нѣма крила, съ които да хвръкне, опасно, страшно е положението му; ако има крила, ще хвръкне, дѣто иска, и нѣма да се плаши. Що сѫ крилата? — Знанието. Който има знания, той може да хвърчи безъ страхъ. Казвамъ: вие трѣбва да вложите въ съзнанието си новитѣ идеи, които ви изнасямъ сега, за да подобрите съ тѣхъ живота, който Богъ е вложилъ въ душитѣ ви. Какво прѣдставлява човѣшката душа? — Тя може да се уподоби на прѣкрасна градина, добрѣ заградена наоколо съ зеленина, а вѫтрѣ посѣта съ най-доброкачествени плодни дървета. Човѣкъ е градинарьтъ, който я обработва. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази прѣкрасна градина, ако нѣма вода, да се полива? Въ този случай водата прѣдставлява живота. Отъ нея зависи плодородието на градината, което може да се използува, както за благото на самата душа, така сѫщо и за благото на нейнитѣ ближни. Ако човѣкъ самъ стане причина да се отбие нѣкѫдѣ водата, градината вече запустява, оградата ѝ се срутва, дърветата изсъхватъ, и тя става вече свърталище на добитъка. Тия животни започватъ да я наторяватъ съ своитѣ извержения. Ние наричаме това наторяване страдание. Това наричаме още и карма или зла сѫдба. Слѣдъ врѣме тия страдания ще се махнатъ, и отново животътъ ще потече, ще се възстанови пакъ прѣкрасната градина. Докато дойде това врѣме, обаче, ще се изпитатъ лошитѣ послѣдствия на този торъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ нечистотиитѣ въ живота! Говедата не заравятъ своитѣ извержения, както това правятъ свинетѣ, а оставятъ на хората, тѣ да свършатъ тази работа. Свинетѣ пъкъ вършатъ тази работа не отъ нѣкакво високо съзнание, а по силата на своя навикъ да ровятъ и разравятъ. Като ровятъ и разравятъ земята, тѣ случайно заравятъ и своитѣ извержения. Волътъ, напримѣръ, като натори земята съ своитѣ извержения, казва на господаря си: „Слѣдъ като наторихъ нивата ти, впрегни ме сега да я изора“. Като я изоре, само тогава вие ще разберете смисъла, философията на живота. Това е символъ, който трѣбва да обърнете, да анализирате, за да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ, скритъ въ него. Вие трѣбва да дадете такъвъ изразъ на този символъ, какъвто математиката дава на числата. Сѫщото се отнася и до буквитѣ. Всѣка буква има свой опрѣдѣленъ изразъ. Въпросътъ не е въ това, скоро да получите крайни резултати, крайни цѣли. Първо за васъ е важно да дадете изразъ на всѣко число, на всѣка буква, на всѣко явление въ живота, и слѣдъ това да очаквате крайни резултати. Всѣка буква, всѣко число прѣдставлява единъ методъ. Вие искате да подобрите живота си. Какъ ще го подобрите? Трѣбва да намѣрите такъвъ методъ, че като го приложите въ живота си, да получите добри резултати. Казвате нѣкому не грѣши! — По какъвъ начинъ, какво трѣбва да направя, за да не грѣша? Толкова пѫти съмъ правилъ усилия да не грѣша, но пакъ грѣша. Вие запитвате: има ли, наистина, нѣкакъвъ сигуренъ методъ, чрѣзъ който човѣкъ да не прави грѣхове? — Има, разбира се. Много примѣри сѫ дадени, остава само да ги приложите. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на мисъльта, че човѣкъ може да намѣри начинъ да не грѣши. Единъ турчинъ, отъ Шуменско нѣкѫдѣ, билъ голѣмъ пияница. Той правилъ много опити, да се отвикне отъ тази слабость да пие. Какво ли не правилъ той? И Корана челъ, и се заричалъ да не пие, и все пакъ пиелъ, не могълъ да се откаже отъ пиенето. Най-послѣ, като видѣлъ, че самъ не може да се поправи, казалъ си: „Алахѫн иши“ — Божия работа е това! На Бога оставямъ всичко.“ Като си казалъ така, пакъ се запѫтилъ къмъ кръчмата да пие. Това било вечерь, къмъ 11 часа. Той се обърналъ къмъ кръчмаря и му казалъ: „Иване, дай ми четвъртъ кило ракия!“ Кръчмарьтъ, по погрѣшка, вмѣсто ракия, налѣлъ четвъртъ кило газь. Турчинътъ надигналъ шишенцето и бързо го изпилъ. Като разбралъ, че вмѣсто ракия изпилъ четвъртъ кило газь, той рекълъ на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи!“ — и на часа излѣзълъ отъ кръчмата. Отъ тозъ моментъ той прѣстаналъ да пие. Газьта го излѣкувала. Газьта има резултатъ само тогава, когато Алахъ я дава. Това значи: газьта лѣкува само тогава, когато се употрѣби разумно. По този начинъ между кръчмаря и турчина се образували отношения, а газьта послужила като връзка за тия отношения. Кръчмарьтъ му казалъ: „Слушай, азъ съмъ кръчмарь и не пия, а ти не си кръчмарь и пиешъ. Щомъ азъ мога да се въздържамъ, ти още повече можешъ да се въздържашъ“. Значи, чрѣзъ кръчмаря Богъ освобождава турчина отъ слабостьта му да пие. И сега, щомъ кажемъ нѣкому да не грѣши, трѣбва да намѣримъ начинъ, методъ, този човѣкъ да не грѣши. Кажемъ ли нѣкому да прави добро, пакъ трѣбва да му покажемъ начинъ, какъ да прави доброто. Казвамъ: ако въ новата наука употрѣбяваме старитѣ методи, ние ще имаме стари резултати. Казвате: да се обичаме! — Какъ ще се обичате? Казвате: така трѣбва да се обичаме, че да сме готови да правимъ добро едни на други. — И като се обикнете, и като сте готови да си правите добро, пакъ злото може да се яви. Напримѣръ, една мома обиква друга нѣкоя. Идва трета и казва на първата: ти мислишъ ли, че тази твоя обичь ще ти донесе нѣкакво добро? Първата мома поглежда нѣкакъ особено, мило къмъ своята любима. Третата ѝ казва: какво я поглеждашъ така особено? Особено ще я поглежда, разбира се. Какво означава този особенъ погледъ? — Той означава интенсивность на чувствата. Котката, напримѣръ, поглежда особено къмъ мишката. Защо? — Чувствата ѝ сѫ интенсивни по отношение на мишката. И птичката, кацнала нѣйдѣ на дървото, поглежда особено къмъ котката, но котката поглежда за едно нѣщо, а птичката — за друго. При всѣки даденъ случай човѣкъ може да се намѣри въ положението или на котката, или на птичката. Човѣкъ трѣбва да разрѣши въ себе си въпроса, каква роля играе котката, и каква — птичката. Отъ чисто практическо гледище, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ отрицателнитѣ сили на тъмнината, защото тѣ го демагнитизиратъ, и той изгубва своята вѫтрѣшна сила. Когато човѣкъ наблюдава нѣкое отрицателно дѣйствие, той се опетнява. Виждашъ ли, че бѣсятъ, или убиватъ нѣкого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човѣкъ и се постарай да си създадешъ нѣкакъвъ красивъ образъ, нѣкаква красива форма въ ума. Създай въ ума си една картина за доброто на този човѣкъ, та да му помогнатъ отъ невидимия свѣтъ, да отворятъ пѫть на душата му. Слѣдователно, нека остане въ вашия умъ една картина за доброто, за благото на този човѣкъ. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видѣли, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или двѣ сестри отъ новото учение се скаратъ или сбиятъ, тѣ непрѣменно ще почувствуватъ нѣкаква вѫтрѣшна тѫга въ себе си. Тѣ изпитватъ тѫга, защото се наранили вѫтрѣшно, и трѣбва да прѣвържатъ раната си. Казвамъ: да се каратъ или да се биятъ хората, това е старъ начинъ на дѣйствие. Докато хората прилагатъ старитѣ методи въ живота си, тѣ нѣма да иматъ никакви положителни постижения. Резултатитѣ на тѣзи методи сѫ остаряване и дисхармония въ всичко. Новото общество не може да почива на стари методи. Старитѣ методи сѫ изгнили вече греди, които не могатъ да издържатъ нова постройка. Мнозина казватъ: Господъ може да направи всичко. Така е, Богъ може всичко да направи, но ако утрѣ не задоволи вашитѣ желания и очаквания, вие сте готови да се откажете отъ Него. Богъ, Великото начало на живота, може да направи всичко, което включва въ себе си пълнота и съвършенство. Той има изборъ въ своитѣ дѣйствия, макаръ че има свобода да направи, каквото иска. Неговитѣ дѣйствия, обаче, сѫ всѣкога разумни и съвършени. На какво трѣбва да се базира разумностьта, изобщо? Когато нѣкой човѣкъ ме хвали, това показва, че той очаква сѫщо така да бѫде хваленъ отъ мене. Когато нѣкой ме обича, и той очаква да бѫде обичанъ. Когато нѣкой ми подарява нѣщо, и той очаква подаръкъ отъ мене. Това сѫ правила безъ изключения. На какво основание трѣбва мене да хвалятъ, а азъ да не хваля? Защо азъ трѣбва да бѫда обичанъ, безъ да отговоря на другитѣ пакъ съ обичь? Въ такъвъ случай, ако искамъ да бѫда свободенъ, трѣбва да наредя нѣщата на това мѣсто, което е най-безопасно. Напримѣръ, ако искамъ да чета, а нѣмамъ свѣщь, ще почакамъ, докато другъ нѣкой запали свѣщьта си. Тогава азъ ще чета свободно на неговата свѣтлина, безъ да се задължавамъ да го хваля, дѣто той е запалилъ свѣщьта за себе си. Другъ е въпросътъ, ако азъ помоля този човѣкъ да запали свѣщьта си специално за мене, или пъкъ, ако той ме помоли да запаля свѣщьта си специално за него. Сега вие трѣбва да схващате правилно новитѣ вѣения, новитѣ отношения, които Богъ има къмъ васъ, както и къмъ всички ония, които влизатъ въ новата култура. Подъ думата „нови отношения“ разбирамъ отношения, несѫществували до сега. Ще ви приведа единъ простъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Нѣкоя майка има само едно дѣтенце, което много обича. Тя постоянно го милва, гали, цѣлува, пригръща — радва му се. Когато дѣтенцето и стане седемгодишно, тя го изпраща на училище, да се учи. Учительтъ вече има съвсѣмъ други, нови отношения къмъ това дѣте. Той не може да го милва и пригръща, както правѣла майката. Неговата задача, като учитель, е съвсѣмъ друга. Тукъ се зараждатъ отношения между учитель и ученикъ. Ако учительтъ има въ отдѣлението си 30 — 40 дѣца и постѫпва съ тѣхъ, както майкитѣ имъ постѫпватъ, питамъ: колко часа трѣбва да има той на разположение, докато изпълни тази процедура? Когато майката пригръща дѣтето си, тя го храни, дава му нѣщо. Значи, когато човѣкъ иска да живѣе, той трѣбва да се храни; когато човѣкъ иска да мисли, той трѣбва да учи. Слѣдователно, при майка си дѣтето живѣе, а при учителя си — учи. Казвамъ: всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ новъ животъ, той влиза въ нова область — въ закона на безсмъртието, дѣто отношенията между хората сѫ съвсѣмъ нови. Тия отношения сѫ абсолютно чисти. На небето и дѣцата живѣятъ въ тия отношения и ги спазватъ. Досега азъ срещнахъ въ България само едно дѣте, момиченце, съ такава абсолютна чистота въ погледа му. Въ очитѣ му имаше нѣщо Божествено, което единствено е въ състояние да внесе красивото и великото въ свѣта. Срещнете ли това дѣте, то събужда желание въ васъ, и вие да бѫдете като него. Неговиятъ погледъ говори за една свободна, богата душа. И тъй, всѣки, който обича Истината, трѣбва да придобие ново вѫтрѣшно състояние. За постигане на това състояние, човѣкъ трѣбва да има голѣма вѫтрѣшна прозорливость, досѣтливость, да разбира, кое е приятно и кое неприятно на хората. Спрѣмо душитѣ на хората той трѣбва да бѫде много внимателенъ. Тъкмо тази чърта липсва у българитѣ. Българинътъ е крайно нахаленъ. Надали има другъ народъ, за когото може да се каже сѫщото. Като общо правило, българинътъ не знае, какво нѣщо е любовь и уважение къмъ личностьта на човѣка, а още повече къмъ душата. Когато българинътъ проявява къмъ нѣкого уважение или почитание, непремѣнно той има нѣкаква користолюбива цѣль. Българинътъ рѣдко може да направи нѣщо безкористно. Ако той не може да извърши нѣщо отъ любовь, нека го направи поне отъ обичь къмъ Истината. Казвамъ: българитѣ трѣбва да се борятъ съ този вѫтрѣшенъ недѫгъ — нахалството, за да се подигнатъ. Този недѫгъ може да се изправи само по единъ начинъ — когато човѣкъ обикне Бога. Като говоря за обичь, за любовь къмъ Бога, азъ не разбирамъ този Богъ, Който живѣе на небето, нито Този, Който живѣе въ хората, но подразбирамъ Бога, Който сега иде въ свѣта. Младиятъ момъкъ нѣма да се влюби въ стара баба, която прѣдставлява живота на миналото; той нѣма да се влюби въ женена жена, която прѣдставлява сегашния животъ, но ще се влюби въ чистата дѣвствена мома, която никога мѫжъ не е познала. Тази мома прѣдставлява бѫдещия животъ — животътъ на новата култура. Това е правилното положение на нѣщата, което всички съврѣменни хора трѣбва да разбиратъ. Тъй както хората вѣрватъ днесъ въ Бога, това не е вѣра. Това е животъ на интересъ. Кой не вѣрва въ една богата банка? Да вѣрвашъ въ нѣкоя банка само затова, че всѣки день имашъ възможность да теглишъ пари отъ нея, това е вѣра чрѣзъ принуждение, вѣра отъ интересъ. Споредъ индуситѣ истинската вѣра въ Бога подразбира сливане съ Него. Това не е точно опрѣдѣление на вѣрата. Споредъ насъ сливането съ Бога подразбира да гледашъ на нѣщата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, съ нищо да не опетнявашъ Божественото въ себе си. Когато се говори за Бога, Когото не познавате, това е философско положение, което може да смути донѣкѫдѣ съзнанието на обикновения човѣкъ. Ние не говоримъ за това Начало, което вие познавате въ смъртьта, но говоримъ за това Велико Начало въ Вѣчния животъ, което вие още не познавате. Може ли да се нарече лѣкарь този човѣкъ, който продължава живота ви само съ нѣколко дни? Може ли да се нарече майка тази жена, която ви дава животъ само за 30—40 години? Може ли да се нарече баща този човѣкъ, който самъ изялъ и изпилъ всичко, а за сина си нищо не оставилъ? И сега, ако знаете законитѣ за раждането и прѣраждането, всѣки отъ васъ ще може да опрѣдѣли, на кое мѣсто ще се прѣроди. Ако нѣкой баща има 5 — 6 сина, въ слѣдния животъ той ще се прѣроди чрѣзъ този синъ, когото най-много обича. Като има прѣдъ видъ това, той оставя на своя любимъ синъ най-много наслѣдство: кѫщи, ниви, пари. Той прави това съ користолюбива цѣль: като дойде втори пѫть на земята, да бѫде богатъ. На останалитѣ синове, които не обича толкова много, или никакво наслѣдство не оставя, или много малко, съ което иска да каже: азъ нѣма да се прѣродя чрѣзъ васъ, за това не ви оставямъ нищо. По сѫщия начинъ постѫпва и майката, когато има нѣколко дъщери. Една отъ дъщеритѣ си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прѣроди чрѣзъ нея. Туй не е за осѫждане, защото такъвъ е вѣчниятъ планъ на живота. Това ще се повтаря и прѣповтаря дотогава, докато човѣкъ се изчисти отъ своя егоизъмъ и отъ користолюбието си. При тази користолюбива любовь, когато бащата се прѣроди чрѣзъ своя любимъ синъ, той ще бѫде отгледанъ отъ него по всичкитѣ правила на съврѣменното възпитание. Той ще тегли отъ сина си такъвъ каишъ, какъвто никога не е виждалъ и не е чувалъ. Всѣки човѣкъ въ живота си ще минава прѣзъ страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие. Слѣдователно, първото нѣщо, което се изисква отъ всѣки едного, е да има въ съзнанието си високо понятие за Бога. Като имаме прѣдъ видъ всички съврѣменни религиозни вѣрвания за Христа, за светиитѣ, за онзи свѣтъ — всички тия вѣрвания трѣбва да се прѣчистятъ! Отъ тѣхъ хората сѫ направили една сплавь, една амалгама, вслѣдствие на което си прѣдставляватъ нѣщата тъй, както никога не сѫ били. Днесъ се говори за Христа, за християнството, но питамъ: какво е било християнството въ своя първоначаленъ периодъ? Какъвъ е билъ Христосъ и какъ е проповѣдвалъ? Христосъ ходѣлъ скромно облѣченъ, съ сандали на краката си. Какъ стана тогава, че Неговитѣ избраници днесъ служатъ на Бога съ мантии и съ корони на глава? На врѣмето си Христосъ работилъ безъ заплата. Какъ се нареди днесъ, Неговитѣ избраници да получаватъ такива голѣми заплати? Азъ се чудя на всичко това. Какъ ще обясните тѣзи факти отъ научно гледище? Ако една овца проявява качества, каквито майка ѝ не притежава, питамъ: отдѣ се явиха тѣзи качества въ овцата? Когато видя единъ катъръ, азъ зная, че майка му е била кобила, а бащата — магаре. Ето защо, когато човѣкъ даде ходъ на нѣкоя чисто животинска или човѣшка проява въ себе си той трѣбва да знае, че или баща му, или майка му е причина за това. Въ единия отъ тѣхъ е имало нѣкакво неестествено проявление. Ако не е така, отдѣ може да дойде този грѣхъ? Слѣдъ всички грѣхове и прѣстѫпления, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, най-послѣ тѣ казватъ: ние сме отъ Бога родени. Питамъ: какъ е възможно да сте родени отъ Бога, а грѣхове и прѣстѫпления вършите? Не говорете така! Не обвинявайте Бога за вашитѣ грѣхове и прѣстѫпления! Когато вършите грѣхове и прѣстѫпления, Богъ хиляди пѫти ви казва: „Не правете това, защото не е право, не е добро!“ Вие чувате гласа Му, и пакъ вършите своето. Защо Го обвинявате тогава? Кажете си: азъ самъ направихъ този грѣхъ и ще понеса послѣдствията му. Въ единъ женски монастиръ живѣли нѣколко калугерки съ своята игуменка. Калугеркитѣ обичали да ядатъ печени яйца, но не имъ позволявали. Тѣ търсили начинъ, какъ да задоволятъ това свое желание. На една отъ тѣхъ идва на умъ, да пекатъ яйцата на свѣщь. Намислила и го приложила. Този начинъ се указалъ практиченъ, и затова, незабѣлѣзани отъ никого, тѣ го прилагали често. Игуменката видѣла единъ день, какъ калугеркитѣ, скрито отъ нея, пекатъ яйца на свѣщь. Тя се почудила и казала: „Отдѣ се намѣри този дяволъ, да ги научи да пекатъ яйца на свѣщь?“ Дяволътъ, като чулъ, че се хвърля такова обвинение върху него, казалъ: „Напразно ме обвинявате! Азъ за пръвъ пѫть чувамъ подобно нѣщо, да се пекатъ яйца на свѣщь“. Значи, и князътъ на свѣта за пръвъ пѫть вижда такова изкуство. Въпросътъ не е за грѣха. Грѣхътъ е миналъ вече своето врѣме. Днесъ ние трѣбва да знаемъ да градимъ. Ние сме зидари, и съ чукове въ рѫка трѣбва да градимъ Божественото здание! Единъ ще циментира, другъ каль ще бърка, трети — греди ще дѣла. Всѣки ще прави, каквото може, но всички заедно ще градимъ. — Ама азъ вѣрвамъ въ Бога! — Не е въпросътъ въ вѣрването. Всички трѣбва да градимъ! Отъ всички се иска работа. Минаха ония врѣмена на безработица. — Ама азъ те обичамъ! — — Какво отъ това? Че обичашъ, толкова по-добрѣ за тебъ. То е условие да работишъ, да служишъ на Бога. И затова, казвамъ: дошло е врѣмето да работите на Божественото здание! Който не е готовъ, нѣма да бѫде взетъ за работникъ, понеже ще развали Божествения планъ. Той скоро ще се умори и ще каже: нека дойде другъ да гради! — Не, така не може. Всички трѣбва да бѫдете майстори. Правете всичко за Бога. На Бога служете, себе си почитайте, ближния си обичайте! Да обичате ближнитѣ си, значи да имъ помагате, като имъ давате потикъ да свършатъ работата си по-скоро и по-добрѣ. Значи, всички на работа! Начинътъ, по който сте работили досега, е добъръ, но има вече новъ, по добъръ начинъ за работа. Новиятъ начинъ се заключава въ абсолютното спазване законитѣ на разумната природа. Напримѣръ, когато правимъ екскурзии, понѣкога дъждъ вали, вѣтъръ вѣе, и нѣкои казватъ: Защо Учительтъ не разсѣе облацитѣ, да не вали дъждъ? Защо не спре вѣтъра и не заповѣда на слънцето да грѣе? — Не, азъ съмъ много внимателенъ спрѣмо природата. Азъ не промѣнямъ нито вѣтроветѣ, нито дъжда спирамъ, но се нагаждамъ съ тѣхъ. Като срещна приятелитѣ, които създаватъ вѣтроветѣ и дъждоветѣ, поразговарямъ се малко съ тѣхъ и имъ казвамъ: виждамъ, че искате да ни окѫпете и да ни провѣтрите малко, но гледайте да не ни окѫпете и провѣтрите по вече, отколкото трѣбва. Азъ никога не имъ заповѣдвамъ, искамъ тѣ сами да се сѣтятъ, какво трѣбва да направятъ. Ако не разбератъ, какъ трѣбва да постѫпятъ, казвамъ: тѣхна работа е това! Тѣ вършатъ работата си, както разбиратъ, а пъкъ азъ трѣбваше да избера съотвѣтно врѣме за екскурзия. Не трѣбваше да отивамъ на екскурзия тъкмо този день, когато приятелитѣ поливатъ тамъ. Ако съмъ направилъ нѣкаква погрѣшка въ изчисленията и въ такъвъ день, именно, тръгна на екскурзия, обръщамъ се къмъ тѣхъ внимателно, като имъ казвамъ: ще бѫдете така добри, да задържите поливането си за още нѣколко часа. Човѣкъ не трѣбва да заповѣдва, но трѣбва да бѫде внимателенъ. Казвамъ: въ отношенията ни се изисква пълно съобразяване съ онова, което живата природа върши. Обаче, въ природата има извѣстни прояви, които не сѫ Божествени. Само срѣщу тия прояви ние реагираме. Напримѣръ, явяването на нѣкой голѣмъ, опустошителенъ циклонъ, или на голѣми порои, които причиняватъ наводнения, и редъ други стихии, тѣ не сѫ Божествени явления. Причинитѣ за тия стихийни явления сме ние, хората, които съ нашия неправиленъ животъ, създаваме единъ неестественъ редъ на явленията въ природата. Всѣка планинска мѣстность, въ която владѣе чистота и святость, може да изпрати срѣщу насъ бури и вѣтрове, ако се опитаме съ нѣщо да нарушимъ нейнитѣ правила и закони. Сѫществата, които населяватъ тия мѣста, могатъ да ни изгонят, и ние ще се принудимъ да слѣземъ въ по-низкитѣ мѣста. Мнозина мислятъ, че могатъ да вършатъ на планината, каквото искатъ. Не е така. Чистота се изисква отъ човѣка! Въ природата сѫществува законъ за абсолютна чистота: чистота въ мисли, чувства и дѣйствия. Не се плашете отъ този законъ! Съ страхъ човѣкъ не се спасява, но той трѣбва да знае, че сѫществува единъ Божественъ законъ, който регулира всички явления въ живота и природата. Напримѣръ, ако отидете въ нѣкоя планинска мѣстность, населена отъ нимфи, и се опитате да развалите тѣхнитѣ градинки, ще влѣзете въ стълкновение съ този законъ, който регулира явленията, и вие непрѣменно ще пострадате. Тия нимфи избиратъ най-хубавитѣ мѣста въ планинитѣ и ги покриватъ съ цвѣтя и зеленина. Тѣ ги поливатъ, обработватъ и наглеждатъ, както домакинята обработва своята градина. Нимфитѣ подържатъ градинкитѣ си съ своята обичь. Ако врѣмето е сухо, безъ дъждъ, тѣ носятъ специално за тѣхъ вода и ги поливатъ. Та когато минаваме прѣзъ такива планински мѣстности, трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Сутринь, когато наблюдаваме изгрѣва на слънцето, а вечерь — звѣздитѣ, пакъ трѣбва да бѫдемъ внимателни. На земята се забѣлѣзва едно слабо клатушкане, вслѣдствие на което ние нѣмаме всѣкога едно и сѫщо отношение къмъ слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Такива промѣни ставатъ не само на земята, но и въ атмосферата. Нѣкога въздухътъ е по-гѫстъ, а другъ пѫть — по-разреденъ; нѣкога е по-сухъ, а другъ пѫть — по-влаженъ. Навсѣкѫдѣ въ природата се забѣлѣзва една малка промѣна. Понѣкога слънцето и звѣздитѣ не изпращатъ къмъ земята нужното количество свѣтлина, отъ която ние се нуждаемъ. Има случаи пъкъ, когато ние не можемъ да възприемемъ направо слънчевата свѣтлина. Тя трѣбва да мине прѣдварително прѣзъ специални трансформатори, да се смекчи, и тогава да дойде до нашитѣ очи. Обаче, ние трѣбва да знаемъ, по кое врѣме да излизаме сутринь. Ще кажете: добрѣ е да се излиза сутринь при зазоряване — Не, има случаи, когато не е добрѣ да се излиза сутринь при зазоряване. Спремъ ли се, обаче, прѣдъ тия специални случаи, ще дойдемъ до фанатизъмъ. Природата не търпи никакъвъ фанатизъмъ. Понеже всички центрове въ природата се мѣнятъ всѣки часъ, човѣкъ трѣбва да бѫде винаги буденъ, готовъ на поста си, като капитанъ на своя параходъ — всѣки день да прави нови изчисления, всѣки день да се приготовлява за нови условия. И благата, които Богъ ни изпраща всѣки день, трѣбва да знаемъ, какъ най-правилно да ги употрѣбимъ за съграждане на нашето тѣло. Напримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, да имате влияние надъ хората. Питамъ: какъ можете да придобиете това, ако вашата нервна система е разстроена? Ако вие сте нервни и постоянно се дразните, какъ ще можете да обичате и да ви обичатъ? Вие трѣбва да бѫдете като банкеръ, организмътъ ви постоянно да бѫде пъленъ съ магнетична сила. Не сте ли богати съ такава сила, нервни ли сте, хората ще ви избѣгватъ. Ако трѣбва да влѣзете въ съобщение съ такива хора, това на право не може да стане. Съ тѣхъ направо вие не можете да се разговаряте. Между тѣхъ и васъ непрѣменно трѣбва да дойдатъ редъ други сѫщества, които да смекчатъ тѣхната енергия, да я трансформиратъ. За такива хора Писанието казва: „Лошитѣ съобщения развалятъ добритѣ нрави“. За добритѣ хора, съ мекъ характеръ и богати съ магнетична сила, Писанието казва: „Добритѣ съобщения поправятъ лошитѣ нрави“. Сега, прѣдъ насъ седи една положителна, нова наука, ново учение. Не е достатъчно само да твърдимъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, благородни, че сме хора на новото учение и т. н. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение се изразява въ опрѣдѣлено, положително служене на Бога; въ почитъ къмъ себе си, да знаешъ на всѣка стѫпка, че си човѣкъ; и въ постоянна обичь къмъ ближнитѣ си. Новото учение включва въ себе си една опрѣдѣлена, положителна наука, която може да се приложи въ живота. Новото учение дава на хората новъ начинъ за самовъзпитание, чрѣзъ който тѣ могатъ да видоизмѣнятъ лицето си, да го направятъ красиво и хармонично. Повечето отъ съврѣменнитѣ хора сѫ хилави, болни. Тѣ трѣбва да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ, но за това се изисква голѣмъ капиталъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да прѣустрои своето сърце, своя умъ, своята воля, а слѣдъ това и своята душа, като внесе въ нея всички необходими елементи, съ които тя трѣбва да работи. Слѣдъ като е работилъ върху своя умъ, върху своето сърце, върху своята воля и върху своята душа, човѣкъ ще остави душата си свободно да работи и ще каже, като пияния турчинъ: „Божия работа е това!“ Каже ли така, нека наблюдава, какъ Богъ работи. Сега, съ тѣзи ѫгли, които имате по лицата си, съ тѣзи вѫзли по пръститѣ си, съ този хилавъ организъмъ, вие не може да влѣзете въ Царството Божие. Трѣбва напълно да прѣустроите организма си. И само по този начинъ, съ обновенъ, здравъ организъмъ, вие ще видите, какъ Богъ работи и ще разберете, за кой Богъ ви говоря. Азъ ви говоря за този Господъ, Който иде сега въ свѣта. За Него се казва въ Писанието: „Послѣдния день ще напиша своя законъ въ сърцата имъ, и тѣ ще ме познаятъ“. Свѣтътъ още не познава този Господъ, именно. Засега Той има повече отъ 40 имена, които сѫ написани въ Библията, но всички сѫ опетнени. Затова Той даде на Мойсея ново име за себе си. Вие какъ ще Го наречете? Христосъ Го нарече Отецъ, съ което искаше да каже, че Богъ има еднакви отношения къмъ всички хора, като Баща къмъ синоветѣ си. Хората, обаче, нѣматъ еднакви отношения къмъ Бога. Нѣкой казва: Богъ ме изостави съвсѣмъ; на едни даде богатство, на други — знания, а на мене — нищо. Христосъ дава два образци за отношения на баща къмъ синоветѣ си и обратно. Единъ баща ималъ двама синове. По-младиятъ синъ поискалъ отъ баща си своето наслѣдство и отишълъ въ свѣта да си поживѣе, дѣто изялъ и изпилъ всичко. Като изялъ всичко, той дошълъ до съзнание, че сгрѣшилъ и рѣшилъ да се върне при баща си. Той си казалъ: „Азъ мислѣхъ, че животътъ при баща ми е тежъкъ и затова пожелахъ да се отдѣля на свобода, но указа се, че този животъ билъ по-тежъкъ“. Върналъ се той при баща си, разкаянъ и смиренъ, като му казалъ: „Прости ме, татко, азъ се връщамъ при тебе, но не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ; моля те, приеми ме за твой послѣденъ слуга“. Баща му се зарадвалъ, приелъ го много добрѣ и въ честь на неговото връщане заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ и опекатъ едно отъ най-угоенитѣ телета. Сега започва изпита за по голѣмия синъ. Той минавалъ за чистъ и святъ, работѣлъ съ усърдие и любовь на баща си, но сега, като видѣлъ радостьта на бащата за връщането на по-малкия му братъ, въ него се събудила ревность, зависть, и той казалъ на баща си: „Толкова години азъ ти работя, но ти никога не закла за мене теле. Сега, като дойде братъ ми, ти се развесели и заповѣда да заколятъ за него най-угоеното теле.“ Баща му отговорилъ: „Синко, всичко, което имамъ е твое. Ти можешъ всѣкога, когато пожелаешъ, да си заколишъ не едно, но колкото искашъ телета, всички сѫ твои. Братъ ти нѣма нищо, той бѣше изгубенъ и се намѣри.“ Значи, голѣмиятъ синъ се възгордява, но не съзнава грѣшката си. Малкиятъ синъ съзнава погрѣшката си и се смирява. Питамъ: кой отъ двамата синове е на правата страна? Малкиятъ синъ, който се е разкаялъ, задѣто напусналъ баща си, е на по-правъ пѫть отъ голѣмия синъ. Чувствата на бащата и майката не се даватъ по законъ, но по любовь. Слѣдователно, новото положение въ свѣта изисква всички да бѫдемъ синове Божии. Щомъ сме синова Божии, всички трѣбва да имаме еднакви отношения помежду си. Сега не е въпросътъ, какъ трѣбва да се отнасятъ хората къмъ менъ. Важно е, какъ азъ трѣбва да постѫпвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения къмъ Бога, къмъ душата ми и къмъ моитѣ ближни. Че не ме приели нѣкѫдѣ добрѣ, това не ме интересува. Отъ всѣкого се изисква да държи смѣтка за своитѣ постѫпки и отношения, а не за отношенията и постѫпкитѣ на другитѣ. Каквото прѣдприема човѣкъ, той трѣбва да се запита дълбоко въ себе си, какъ трѣбва да постѫпи. Пѫтува ли за нѣкѫдѣ, той трѣбва да се запита, кой пѫть да вземе. Божественото начало въ човѣка ще му отговори накѫдѣ да върви, кой пѫть да вземе и т. н. Често при екскурзии, много екскурзиянти изгубватъ пѫтя и се забъркватъ по тази причина, именно, че не се допитватъ до Божественото въ себе си. Тѣ си проектиратъ нѣщо по човѣшки, било това, че избиратъ по-кратъкъ и лесенъ пѫть, било че иматъ прѣдъ видъ нѣкаква економия въ пѫтя, и въ края на краищата оставатъ изненадани: вмѣсто по-евтино, пѫтьтъ имъ излиза по-скѫпъ, вмѣсто по-кратъкъ — по-дълъгъ. Така става, когато човѣкъ не се вслушва въ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Обаче, Провидѣнието дѣйствува така, че всѣка неприятность прѣвръща въ приятность, всѣко зло — въ добро. Всѣко противорѣчие въ живота на човѣка е една прѣдпазителна мѣрка. Чрѣзъ това дадено противорѣчие, нѣкои по-напрѣднали ваши братя искатъ да ви помогнатъ. Ще знаете, че въ свѣта има единъ опрѣдѣленъ, Божественъ пѫть. Слѣдва ли човѣкъ този пѫть, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. И оттамъ, всѣко противорѣчие, всѣко страдание и всѣка болесть въ живота на човѣка е резултатъ на отклонение отъ този пѫть. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Виждамъ единъ боленъ човѣкъ, легналъ на гърба си, отчаянъ, обезсърдченъ, очаква смъртьта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, да види, че има нѣщо по-високо отъ обикновения животъ, въ който се движи. Той не подозира даже, че всичко се нарежда отгорѣ, че има единъ Великъ законъ, който регулира всички нѣща въ живота. Всички хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че има една Велика разумность, която управлява свѣта. Питамъ: въ какво седи силата на човѣка? — Силата на човѣка седи въ интереса, който той проявява, както къмъ своята работа, така и къмъ Божията. Въ това отношение, ако всички хора се заинтересуватъ отъ Божията работа, свѣтътъ ще се оправи. Ако оставимъ свѣта самъ да се прѣустройва и съгражда, нищо нѣма да се постигне. Ние сме зидари на новото, и затова отъ насъ се изисква съграждането на новия свѣтъ. Днесъ ние поставяме основитѣ на Божественото здание, върху което ще градимъ съ вѣкове. Стариятъ редъ и порядъкъ, стариятъ моралъ ще мине и замине, новъ иде вече. Съграждането на новото започва отъ днесъ и ще продължи съ хиляди години. Мнозина бързатъ, искатъ по-скоро да видятъ, какво ще излѣзе. — Тази работа не става съ бързане. Казвате: отдѣ ще вземемъ планъ за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, така ще бѫде и на земята“. Значи, моделътъ е на небето. Единъ день, когато се отвори небето, вие ще видите, какъ трѣбва да се гради. Имайте вѣра въ това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вѣрвате въ него, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Казвамъ: ако вървите по Божия пѫть, порои и наводнения нѣма да има, циклони и разрушения нѣма да има. Всички порои, наводнения, бури и землетресения се дължатъ на нарушения, отклонения и опълчаване срѣщу Великия Божи законъ. Обаче, всички трѣбва да знаятъ, че земята принадлежи на Господа. Ако нѣкой мисли, че може да прави, каквото си иска, той се лъже. Всѣки, който се опълчава срѣщу Божественитѣ закони, нищо добро не го очаква; всѣки, който е въ съгласие съ тия закони, прѣдъ него се откриватъ всички възможности на живота за добро. Ние сме за живота. Всѣки животъ има свои добри и лоши страни. Защо и за какво, ние оставяме този въпросъ настрана, не го обясняваме. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, всички явления въ него могатъ да се обяснятъ само по единъ разуменъ, Божественъ начинъ. Единъ день вие ще бѫдете свидѣтели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите, какъ Богъ оправя работитѣ. Планътъ е вече направенъ. Казано е въ Писанието: „Старото ще си отиде, и Богъ ще създаде нова земя и ново небе“. Отъ невидимия свѣтъ ще дойдатъ готови работници за прѣустройване на свѣта, а вие ще бѫдете тѣхни помощници. За това врѣме, именно, и вие се приготовлявате. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ религиозни хора вѣрватъ, че като умре единъ християнинъ, той отива на небето да блаженствува: по цѣлъ день пѣе и свири. Казвамъ: ако този християнинъ отиде на небето съ своето свирене, нищо нѣма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е мѣсто само за свирене. Тамъ душитѣ се учатъ и да свирятъ, и да пѣятъ, и да ядатъ, и да пиятъ правилно, но, прѣди всичко, то е мѣсто за работа. Ще кажете: щомъ е така, дошло е врѣмето да не слугуваме вече на фараона. — Да, но фараонъ не е нѣкѫдѣ вънъ отъ васъ. Най-лошиятъ фараонъ е вѫтрѣ въ васъ. Колко духовни сестри и братя сѫ още фараони! Колко свещеници и владици сѫ още фараони! Нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, какво прѣдставлявамъ отъ себе си. Когато нѣкой иска да ме разбере, какъвъ човѣкъ съмъ, азъ взимамъ чукъ въ рѫка, давамъ и на него такъвъ, и казвамъ: ела при мене и двамата заедно ще чукаме, ще градимъ. Работата ще покаже, какъвъ съмъ, и кой съмъ. Двама художници, двама музиканти, двама поети, двама религиозни, които работятъ заедно, всѣкога ще иматъ резултатъ и ще се познаятъ. Тѣ сѫ зидари. Когато двама души се молятъ, тѣ градятъ нѣщо. Ако единиятъ се моли, другиятъ ще слуша; той се учи, какъ трѣбва да се моли. Има факири въ Индия, които чрѣзъ музика влияятъ на змиитѣ. Като засвирятъ на своя дървенъ инструментъ, подобенъ на флейта, всички змии се събиратъ наоколо имъ. Мнозина могатъ да свирятъ, но не могатъ да събиратъ змиитѣ наоколо си. Нѣкѫдѣ изъ България, единъ ходжа ималъ способностьта съ свиренето си да събира гѫсеницитѣ отъ дърветата. Единъ българинъ се оплакалъ на ходжата, че дърветата въ градината му били нападнати отъ гѫсеници. Ходжата обѣщалъ, че ще му помогне да ги събере на едно мѣсто. И, наистина, единъ день той отишълъ въ градината на този българинъ и започналъ да свири. Въ скоро врѣме гѫсеницитѣ отъ дърветата започнали да лазятъ надолу и се събрали на едно мѣсто. Българинътъ, като ги видѣлъ така събрани, веднага се приготвилъ да ги убие, но ходжата го задържалъ, като му казалъ: „Изхвърли ги вънъ нѣйдѣ, далечъ отъ градината си, защото, ако ги убиешъ, тѣ ще се наплодятъ много повече“. Съ свиренето си ходжата имъ показалъ, че дърветата не сѫ мѣсто, дѣто тѣ могатъ да живѣятъ. Слѣдователно, както българинътъ искалъ да постѫпи съ гѫсеницитѣ, по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора искатъ да унищожатъ злото, грѣха въ себе си. Не, човѣкъ трѣбва да посвири на злото, на грѣха, както ходжата свири на гѫсеницитѣ, и да му каже: това мѣсто не е за тебе. То е за Бога. Този е новиятъ начинъ, по който Божиятъ Духъ работи върху душитѣ на хората. И тъй, всички хора трѣбва да иматъ вече новъ идеалъ. Това, което тѣ наричатъ любовь къмъ Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли нѣкого, вие трѣбва да му служите вече по новъ начинъ. Отсега нататъкъ всѣки трѣбва да прилага въ живота си служенето по новия начинъ, като вѫтрѣшна работа върху себе си. Слѣдъ служенето иде: почитъ къмъ себе си, и най-послѣ — обичь къмъ ближния. Това означава стиха: „Който прави Истината, дѣлата му сѫ по Бога направени“. Той подразбира: ако служишъ на Бога, ако почиташъ себе си и ако обичашъ ближния си, твоитѣ богатства ще останатъ у тебе, никой не може да ти ги вземе. Сега, желая на всички да развиете дарбитѣ си, които Първичната Причина е вложила въ васъ. Всичко друго нека ви служи като вѫтрѣшно помагало. Затова се изисква силна мисъль и възвишени чувства. Ако не можете да направите вѫтрѣшна връзка съ Великия Принципъ на живота, за да Го познаете, нищо нѣма да постигнете. Познанието на Този Принципъ трѣбва да мине въ Вѣчния Животъ, като необходимо условие за неговото задържане. Вѣчниятъ Животъ изисква такова служене на Бога, както ангелитѣ Му служатъ. Като необходимъ елементъ за Вѣчния Животъ е абсолютната чистота. Безъ нея нищо не може да се постигне. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Който само веднъжъ види Бога, той всичко може да възприеме. Слѣдователно, безъ служене на Бога, безъ почитъ къмъ себе си и безъ обичь къмъ ближния, нищо не може да се постигне. Това сѫ елементарни, основни правила за земния животъ, безъ които той не може да се прояви. Мойсей проповѣдваше на евреитѣ любовь къмъ Бога, но това учение бѣше недостѫпно за тѣхното развитие и тѣ, вмѣсто да проявятъ любовь и служене къмъ Бога, тѣ го приложиха къмъ себе си. Обаче, да служишъ на себе си, това е старо учение. Ние поставяме новъ редъ на нѣщата обичь къмъ ближния, почитъ къмъ себе си и служене на Бога. Само чрѣзъ служенето ние ще проявимъ Любовьта по новъ начинъ. Проявимъ ли така Любовьта, и чистотата ще дойде у насъ. Щомъ дойде чистотата, ние ще имаме нова, положителна наука, съ нови правила и методи. Ако ви се даде тази наука още сега, тя ще ви създаде голѣми затруднения. Вие не сте готови още за нея. Прѣдставете си, че ви се дадатъ извѣстни познания, да разбирате човѣка по чъртитѣ на лицето, или по нѣкои бѣлѣзи на главата. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие ще кажете: азъ познавамъ този човѣкъ, зная го какъвъ е. Нали виждамъ очитѣ, ушитѣ, носа рѫцѣтѣ му — достатъчно ми е това! Казвамъ: знание безъ чистота е въ състояние повече да ви спъне въ живота, отколкото да ви подигне. Мнозина биха дали всичко, каквото иматъ, само да постигнатъ истинското ясновидство. Обаче, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, изисква се голѣмо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очитѣ на хората биха се отворили прѣждеврѣменно, животътъ имъ напълно би се развалилъ. Тъй щото, тѣ трѣбва да благодарятъ, че нѣматъ още тази дарба. За този, който вижда, а сѫщеврѣменно и разбира нѣщата, ясновидството има смисълъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се прѣчисти окончателно, да освободи съзнанието си отъ всички криви положения и възгледи за живота. Ако нѣкой мѫжъ е ясновидецъ и вижда, че неговата жена има отношения съ други мѫже, той трѣбва да знае дълбоката причина на тѣзи отношения. И обратно: ако жената вижда, че нейниятъ мѫжъ има отношения съ други жени, и тя трѣбва да разбира причинитѣ на неговото положение. Питамъ: виновна ли е нѣкоя жена, ако управлението на затвора, дѣто е поставена за нѣкаква грѣшка, я тури между нѣколко мѫже прѣстѫпници? Ще кажете, че не е трѣбвало да грѣши тази жена. — Добрѣ, вѣрно е, че не е трѣбвало да грѣши, но станало е вече това нѣщо. Какво трѣбва да се прави сега? Ако нѣкой е въ затвора, това ни най-малко не показва, че той дѣйствително е прѣстѫпникъ. Често прѣстѫпницитѣ въ затвора живѣятъ по-добрѣ, отколкото свободнитѣ хора. Прѣди години, въ Варна дойде при мене една паднала жена, която се оплакваше отъ положението си, отъ тежкия животъ и казваше, че не иска повече да живѣе така. Наистина, страшно нѣщо е да падне човѣкъ! Още по-страшно е да падне една жена! Тя продължи по-нататъкъ: „Азъ не смѣя да влѣза въ никое общество, не смѣя да отида и на църква. Дѣто влѣза, всички е считатъ като прокажена. Какво да правя сега. Искамъ да си направя една малка кѫщичка и да заживѣя честно и почтено. Има единъ, който ме обича“. — Дръжъ се тогава за него. Всѣкога трѣбва да има поне единъ човѣкъ, който да ви обича. Той ви носи спасението. Богъ ни обича по единствената причина, че иска да ни спаси, да ни избави отъ положението, въ което се намираме. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да каже: има поне Единъ, Който ме обича. Тази жена ми казваше: „Постоянно се оплаквахъ, протестирахъ срѣщу сѫдбата си, но най-послѣ се обърнахъ къмъ Господа и казахъ, „Господи, на Тебе се оставямъ, покажи ми пѫтя, по който трѣбва да вървя. Не мога да живѣя повече така“. Това е тъмната страна на нейния животъ. Свѣтлата страна на живота ѝ се заключава въ това, че всичкото зло ще се прѣвърне въ добро, и скръбьта ѝ ще се прѣвърне въ радость. Единъ день, когато човѣкъ напусне тѣлото си, ще му дадатъ ново тѣло, по-добрѣ организирано, и тогава всѣко зло ще се прѣвърне на добро. Сега, всички вие ще бѫдете зидари въ новата култура. Не се заблуждавайте отъ врѣменнитѣ, отъ прѣходнитѣ нѣща. Всичко старо ще прѣмине, и новото ще дойде, но врѣме се изисква. Хиляди години се изискватъ, докато новото израсне и даде плодъ, за да видите, какво Богъ е скрилъ въ вашитѣ души. Съ васъ заедно ще работятъ и светии, и ангели, и праведници, и добри хора, и гении, и талантливи хора, като художници, музиканти, учени и др.. До това врѣме вие нѣма да се смущавате, да се обезсърдчавате, но ще работите и ще очаквате новото, на което ще бѫдете свидѣтели. Въ Божията Любовь нѣма нито измѣна, нито промѣна. Въ този животъ всичко се прѣвръща въ добро. Божествениятъ свѣтъ е прѣдвидилъ за васъ нѣщо много по-хубаво отъ това, което днесъ имате. Вие ще се освободите отъ всички недѫзи, слабости и спънки въ живота си. Ако имате спънки, тѣ се дължатъ единствено на васъ. Въ Първичната Причина се криятъ всички възможности за добро. Нѣкои ще ви запитатъ, въ какво седи новото учение. Вие ще имъ отговорите, че новото учение се заключава въ служене на Бога, въ почитъ къмъ себе си и въ обичь къмъ ближния. — Ама вие вѣрвате ли въ Христа? За какъвъ Го считате? — Не е въпросъ, какво ние мислимъ за Христа и дали вѣрваме въ Него. По този въпросъ най-добрѣ могатъ да ви освѣтятъ всички ония, които минаватъ за християни. Днесъ Христосъ се е заловилъ на работа. Съ чукъ въ рѫка Той работи по зданията, гради, събаря, не чака да Му се създадатъ благоприятни условия. Въ Писанието е казано, че Христосъ седи отдѣсно на Отца. Това значи: Христосъ е седналъ отдѣсно на Любовьта и чрѣзъ закона на Мѫдростьта учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да работятъ. Сутринь Христосъ срѣща нѣкой човѣкъ тѫженъ, обезсърдченъ, нѣма работа и го запитва: какво искашъ? Защо си тѫженъ? — Нѣмамъ работа, нѣмамъ пари да храня себе си и сѣмейството си. — Не се безпокой, вземи чука и ела заедно съ мене на работа! Отиватъ двамата при единъ богатъ човѣкъ, и Христосъ му казва: дай на този човѣкъ работа и му плати 50 — 60 лева надница! Ако този бѣденъ човѣкъ е шивачъ, Христосъ ще го заведе при нѣкой голѣмъ майсторъ — шивачъ и ще му каже: този човѣкъ иска да работи. Дай му часть отъ твоитѣ порѫчки. И като се залови на работа, нека той каже: Господи, както азъ шия тази дреха, така и Ти ми приготви една нова дреха, да се зарадвамъ и да Те прославя. Шиешъ ли дреха на нѣкой човѣкъ, вложи въ нея всичкитѣ си благопожелания и благословения, та като облѣче той дрехата си, да каже: нѣщо хубаво има вложено въ моята дреха. Да бѫде благословенъ този, който я шилъ! Постѫпи ли шивачътъ така, неговиятъ клиентъ и втори пѫть ще го потърси. Когато фурнаджията мѣси хлѣбъ, нека вложи въ него най-доброто си разположение, че който хапне отъ този хлѣбъ, да остане доволенъ, и втори пѫть да иска да си купи отъ сѫщото мѣсто. Този хлѣбъ трѣбва да оживѣе въ съзнанието на всѣки, който го е опиталъ, и подъ негово влияние да каже: отсега нататъкъ рѣшавамъ да живѣя добъръ и чисть животъ. Когато майсторътъ гради кѫща, той сѫщо така трѣбва да остави въ нея своитѣ добри влияния, че като влѣзе притежательтъ ѝ, да каже: отсега нататъкъ искамъ да живѣя новъ животъ, да се прѣродя. Само по този начинъ можете да подкрѣпвате хубавото и доброто въ свѣта. Ние сме дошли на земята, именно, за това — да подкрѣпваме и развиваме доброто. Всѣки отъ насъ е малка станция, на която могатъ да се спиратъ възвишенитѣ сѫщества, които идатъ отъ невидимия свѣтъ да извършатъ извѣстна работа. Прѣзъ насъ ще прѣминатъ тѣ и на насъ ще си починатъ. Душата и духътъ на човѣка сѫ тъкмо такива станции, спирки или огнища, дѣто Божиитѣ работници ще спиратъ. Днесъ всички имате Божията подкрѣпа, както и подкрѣпата на Христа, на всички светии, на всички велики Учители, на Всемирното Бѣло Братство, както и на възвишенитѣ сѫщества, завършили своето развитие. Всички ще работимъ за съграждане на новата култура и като я съградимъ, само тогава можемъ да кажемъ, както е казалъ слѣпецътъ въ врѣмето на Христа: „Едно врѣме бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ ясно“. Всичко, каквото Богъ сѣе, израства. Всичко добро и възвишено, което желае душата ви, ще се постигне, но съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да не се прѣкѫсва връзката. Ние можемъ да ви обяснимъ новото учение и по другъ начинъ, въ друга форма, но има една вѫтрѣшна опасность за васъ, която седи въ слѣдното: ако малко дадешъ на човѣка, той отслабва; ако много му дадешъ, той се прѣсища. На всѣки човѣкъ трѣбва да се даде толкова, колкото му е нужно. Да познавашъ хората и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ, не е лесно нѣщо. Това е наука! Срещнешъ ли растение, животно или човѣкъ, които иматъ нужда отъ тебе, ти трѣбва да знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Не знаешъ ли, какъ да имъ помогнешъ, по-добрѣ не се заемай; не разваляй хубавото, което има въ тѣхната душа. Не размѣствай Божественото въ хората и не мисли, че ти можешъ да го наредишъ по-добрѣ, отколкото Богъ го е поставилъ. Задачата на всѣкиго е да обърне човѣка къмъ Бога, ако може да направи това, и слѣдъ туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататъкъ работата е лесна. Да записвашъ хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане къмъ Бога. Ние не се нуждаемъ отъ членове. Ние не се нуждаемъ отъ бързо обръщане на хората. Ако е въпросъ за членове, ако е въпросъ да обръщаме хората, и крадецътъ може да обръща джобоветѣ. Обръщането на джобоветѣ, обаче, не е добро, въ него нѣма никакъвъ моралъ. Сега ще ви дамъ двѣ противорѣчиви мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Тѣ сѫ слѣднитѣ: вие сте много добри, безъ да знаете, че сте добри; сѫщеврѣменно сте и много лоши, безъ да знаете, че сте лоши. Лошото въ човѣка се изразява въ човѣшкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другитѣ. Слѣдователно, това добро за въ бѫдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. Запримѣръ, светията може да причини хиляди пѫти по-голѣми злини и нещастия на хората, отколкото единъ грѣшникъ. Ако светията каже на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ и нѣма защо да вѣрватъ въ Бога, той може да ги разколебае напълно и да ги доведе до абсолютно обезсмисляне на живота. Казвамъ: ако единъ голѣмъ параходъ не е направенъ, както трѣбва, при всѣко нещастие въ морето или въ океана, ще пострадатъ стотици и хиляди хора. Ако, обаче, една малка лодка се обърне и потъне въ морето, ще пострадатъ само 4 — 5 души. Ето защо човѣкъ трѣбва да има нѣщо стабилно въ себе си, което, при всички условия, да остава неизмѣнно. И когато влизате въ Божествения пѫть, да не се рѫководите отъ чужди влияния, но отъ единственото дълбоко убѣждение на вашата душа, че въ този пѫть ще намѣрите вѣчното, неизмѣнното начало на живота. Другъ пѫть, освѣнъ този, нѣма. Ако човѣкъ може да се грѣе на слънцето, той ще може да се грѣе и на огъня, ще може да се грѣе и на свѣщьта, но свѣтлината и топлината, която слънцето изпраща, не може да се сравни съ свѣтлината и топлината, която огъньтъ и свѣщьта изпущатъ навънъ. Когато има слънце, ти можешъ да се грѣешъ и на огънь, но когато нѣма слънце, и на огънь не можешъ да се грѣешъ. Доброто въ човѣка е Божественото начало. Слѣдователно, Божественото за насъ е тъй необходимо, както и слънчевата свѣтлина. Дръжте въ себе си всѣко учение, което е съгласно съ Божествената свѣтлина. Дойдете ли до нѣкое отклонение, спрете. Всѣки день ние сме изправени не само прѣдъ себе си, но и прѣдъ Божието лице. И затова, когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я корегира. И тъй, сега всички сте добри. Азъ желая доброто у васъ да възрасне, да станете съвършени. Сѫщеврѣменно ви желая и лошото, което имате, да стане торъ на доброто. Нека то натори нивитѣ ви, да дадатъ изобилно плодъ. Не се безпокойте за вашитѣ ниви и лозя — този торъ ще имъ бѫде въ полза, тѣ ще дадатъ повече плодъ. Сега, дръжте въ ума си мисъльта: служене на Бога, почитъ къмъ себе си и обичь къмъ ближния! Това е една велика задача за разрѣшение, която прѣдстои на всички. За да се осѫществи и приложи тази задача въ живота, отъ васъ се изисква абсолютна вѣра и чистота. Божията Истина е образъ на Божията Любовь! Бесѣда отъ Учителя, държана на 25 августъ 1929 г.
  13. Ани

    1944_01_02 Сито и дармонъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  14. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявениятъ животъ Послание къмъ Евреитѣ, 13:1 ÷ 7 Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ проявения животъ. Въ този животъ се изявява любовьта. Всички говорятъ за любовьта, но малцина иматъ ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бѫде неразбрана. Понѣкога разбранитѣ нѣща причиняватъ голѣми нещастия и страдания на хората, а неразбранитѣ – голѣми блага. Въ това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовьта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бѫдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радость и веселие. Бѣдниятъ е спокоенъ, не се страхува за живота си. Богатиятъ, който неразумно използва богатството си, живѣе подъ постояненъ страхъ да не го убиятъ и отнематъ живота и паритѣ му. – Защо гонятъ, биятъ и преследватъ богатия? Защо удрятъ съ чукъ и камъни замръзналия изворъ? – За да го пробиятъ нѣкѫде и да изтече водата му навънъ. Ако богатиятъ е замръзналъ, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влѣе въ сърдцата на хората, да не става нужда да го удрятъ съ камъни, да счупятъ леда, който го е сковалъ. Давайте изобилно отъ водата, която имате на разположение. Ако си богатъ, трѣбва да течешъ, да давашъ изобилно отъ себе си; не давашъ ли, чукътъ ще играе върху тебе. Ако си сиромахъ, ще работишъ усилено съ мотиката, съ ралото, съ перото, съ четката, съ лѫка; какъвто занаятъ имашъ, ще работишъ. Който не работи, нѣма да яде. Единъ турчинъ стоялъ предъ дюкяна си и чукалъ кафе въ една голѣма чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, отъ време на време той изпъшквалъ и издавалъ звука „хъ-хъ”. Миналъ край него единъ младъ турчинъ, бездѣлникъ, и се спрелъ да погледа, какъ чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие въ чукането на кафето и се обърналъ къмъ кафеджията съ думитѣ: Слушай, вмѣсто да вършишъ две работи, да чукашъ и да казвашъ „хъ”, остави последната работа за мене. Ти чукай кафето, а азъ ще казвамъ „хъ”, да тѣ улесня. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ съмъ – отговорилъ стариятъ турчинъ. Той продължилъ чукането, а младиятъ турчинъ стоялъ около кафеджията и при всѣко вдигане и слагане на чука казвалъ „хъ”. Кафеджията очукалъ кафето си и влѣзълъ въ дюкяна да услужва на клиентитѣ си. Като събиралъ празнитѣ чаши, той получавалъ отъ клиентитѣ паритѣ, които турялъ въ една тенекиена кутия. Съдружникътъ му гледалъ, какъ кафеджията събиралъ паритѣ и му казалъ: Защо ме забравяшъ? Нали заедно чукахме кафето? И азъ имамъ право на половината отъ паритѣ. Кафеджията го погледналъ и нищо не му отговорилъ. Като видѣлъ, че нѣма да се споразумѣятъ, младиятъ турчинъ далъ кафеджията подъ сѫдъ. Сѫдията извикалъ и двамата, изслушалъ ги и следъ това издалъ присѫдата си въ полза на кафеджията. На младия турчинъ казалъ: Когато кафеджията туря паритѣ въ тенекиената кутия и се чува звука „тинъ”, това ще бѫде възнаграждението за твоята работа. Значи, паритѣ били за онзи, който чукалъ кафето, а „тинъ” за онзи, който казвалъ „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето въ живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска отъ всички хора. Който е дошълъ на земята, трѣбва да работи. Земята заема важно мѣсто въ слънчевата система. Много възвишени сѫщества се стремятъ да дойдатъ на земята да следватъ земния университетъ. Прочутъ е този университетъ. Той се е прочулъ даже и на другитѣ планети. Който иска да се научи на редъ и порядъкъ, слиза на земята да следва земния университетъ. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Богъ се заинтересувалъ отъ нея, работилъ шесть деня усилено, създалъ новъ редъ и порядъкъ, който нарѣкълъ „редъ на новия университетъ”. Следъ това създалъ човѣка и го поставилъ въ този университетъ да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя умъ. Безъ знание и опитности умътъ е празна каса или непосѣта нива. Нива, по която не сѫ минали рало и мотика, е пълна съ тръни и бодили. Мисъльта прави ума цѣненъ и богатъ. Умътъ се нуждае отъ свѣтли и прави мисли. Тѣ носятъ благословение за човѣшката душа. Радвайте се на благата, които носятъ умътъ и сърдцето. Колкото малки и да сѫ тѣзи блага, тѣ постепенно се увеличаватъ. Въ разумния свѣтъ малкитѣ нѣща растатъ и се увеличаватъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Ако си малъкъ, ще се увеличишъ; ако си голѣмъ, ще се смалишъ. Когато се изявява на земята, Богъ постоянно се смалява. Той е великъ, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви въ своето величие, Той ще бѫде недостѫпенъ за насъ. Ето защо, Богъ постоянно мисли, какъ да се изяви, да бѫде разбранъ и достѫпенъ за всички сѫщества. Слънцето, което е 1 500 000 пѫти по-голѣмо отъ земята, се вижда толкова малко, че и децата могатъ да го обхванатъ. Богъ постави слънцето на голѣмо разстояние отъ земята, да бѫде достѫпно за човѣшкото съзнание, да го приеме човѣкъ въ себе си и отдалечъ да го изучава. Човѣшкото съзнание не е развито още, не може да се ползува отъ голѣмитѣ нѣща. Ако слънцето би се проявило въ своята голѣмина, нищо не би останало отъ човѣка и отъ живота на земята. Не е лесно да видите слънцето въ истинската му голѣмина. Даже земята, която е много по-малка отъ слънцето, е недостѫпна още за човѣшкия умъ. Често хората си служатъ за нѣкого съ израза: Земята носи на гърба си. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, колко силенъ и великъ е извѣстенъ човѣкъ. Невъзможно е човѣкъ да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Другъ е въпросътъ, ако е нѣкѫде въ пространството. Да носишъ земята на гърба си, това значи да носишъ грѣховетѣ на човѣчеството. За Христа се казва, че понесе грѣховетѣ на хората. Значи, той носѣше земята на гърба си. Христосъ е необикновенъ човѣкъ и може да направи това, което обикновениятъ не може да направи. Нѣкой казва, че като се помолилъ на Бога, завалѣлъ дъждъ и напоилъ изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свѣта. Обаче, молитвата на обикновения човѣкъ остава като гласъ въ пустинята. Много пророци сѫ говорили и говорятъ отъ името на Бога, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ говорятъ за Бога и Го описватъ като човѣкъ. Тази е причината, дето вмѣсто да повдигнатъ хората, тѣ ги отдалечаватъ отъ Бога. Затова казваме, че малкитѣ причини понѣкога произвеждатъ голѣми последствия. Напримѣръ, не всѣкога водата замръзва презъ зимата. Вънъ е студено, температурата е подъ 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвънъ едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Сѫщото става и съ дъжда. Въздухътъ е влаженъ, наситенъ съ водни пари, но дъждъ още не вали. Събере ли се достатъчно прахъ въ въздуха, равновѣсието между воднитѣ пари се нарушава, и дъждътъ иде. Следователно, малки причини указватъ влияние и върху човѣшкитѣ чувства. Срѣщате единъ спокоенъ, кротъкъ човѣкъ, съ урегулирани чувства. Кажѣте ли нѣщо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя миръ и започва да се безпокои. Докато се занимава съ нѣща, които не влизатъ въ живота му, човѣкъ винаги ще се смущава и нарушава вѫтрешното си равновѣсие. Всѣки иска да знае своето бѫдеще; всѣки иска да знае, какво ще излезе отъ него. На всѣки мога да кажа, какво ще излезе отъ него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо нѣма да постигне. И способниятъ, и неспособниятъ трѣбва да учатъ. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрезъ Христовата кръвь, но съзнателна работа се иска отъ човѣка. Спасението е съзнателенъ, разуменъ процесъ, а не механически. Спасението иде чрезъ любовьта. Само любещиятъ може да се спаси. Ако спасението бѣше механически процесъ, свѣтътъ трѣбваше да е спасенъ досега. Наистина, днесь свѣтътъ е по-добъръ, отколкото въ миналото, но хората трѣбва да работятъ още много, докато постигнатъ това, което желаятъ. Въ далечното минало родителитѣ сѫ изяждали децата си, но днесь това се счита за голѣмо престѫпление. Има остатъци и отъ миналитѣ времена, но това е атавизъмъ, отъ който хората се пазятъ. Чувате нѣкой да казва: Ще тѣ изямъ отъ любовь. Това е криво разбиране на любовьта. И Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Въ случая, подъ „плъть и кръвь” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, нѣма животъ въ себе си. Словото Божие представя още и плодоветѣ на дървото на живота. Съ тѣзи плодове трѣбва да се хранятъ всички хора, за да придобиятъ вѣчния животъ. И тъй, хранете се съ свѣтлитѣ мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напредъ. Какво изпитвате, когато четете книгитѣ на великитѣ писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете нѣкоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо отъ живота. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова повече свѣтлина излиза отъ него. Нѣщо меко, приятно изтича отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ, действува добре върху ума и сърдцето на окрѫжаващитѣ. Въ негово присѫствие и най-възбудениятъ и нервенъ човѣкъ се успокоява. Магнетизмътъ е течение, което изтича свободно и независимо отъ човѣка. Това течение не трѣбва да се прекѫсва. – Кой може да прекѫсне магнетичното течение въ човѣка? – Лошиятъ и зълъ човѣкъ. Следователно, лошъ човѣкъ е онзи, който прекѫсва магнетичното течение въ своя ближенъ. Родениятъ отъ Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всѣкога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата й. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грѣхътъ опетнява човѣка. Обаче, грѣхътъ е трънъ, който временно създава мѫчнотии на човѣка. Щомъ го извади, мѫчнотията изчезва. Грѣхътъ, смъртьта сѫ временни прояви въ живота. Хората умиратъ, ангелитѣ падатъ, а Богъ работи. Докато умирашъ, човѣкъ си, но смъртьта ще тѣ спаси. Докато падашъ, ангелъ си; който пада, мѫчно става и мѫчно се спасява. Затова е казано въ Писанието: „Пазѣте се да не паднете и да не можете да станете”. Какво представя смъртьта? – Смъртьта ограничава човѣка отъ благата на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговата душа и на неговия духъ. Страшно е положението на онзи, който се е ограничилъ отъ благата, които Богъ му е далъ. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми къмъ хлѣба, но хлѣбътъ бѣга далечъ отъ него. Той вижда предъ себе си трапеза, пълна съ вкусни ястия, но приближи ли се къмъ нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира рѫце къмъ трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременниятъ човѣкъ гони тази трапеза цѣлъ животъ, безъ да я достигне. Днесь иска да постигне нѣщо, утре – друго и, въ края на краищата, обезсърченъ, отчаянъ отъ живота, отпуща рѫце и казва: Нищо не постигнахъ. Не търсете пищнитѣ трапези. Не се стремете къмъ велики постижения. Малкитѣ постижения осмислятъ живота. Животътъ произлиза отъ малкитѣ сѣменца, които растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Всички хора, всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Какво представя животътъ? Животътъ не е комедия. – Защо? –Защото въ комедията е представена смешната страна на нѣщата. Животътъ не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не тѣ задоволява. Ти си очаквалъ нѣщо повече, а въ последствие се разочаровашъ. Трагедията е възприемане на онова, което не тѣ задоволява и въ края го изхвърляшъ навънъ. Животътъ произтича отъ любовьта. – Какъ се изявява любовьта? Както изгрѣващото слънце. То изгрѣва всѣка сутринь и изпраща своето благословение на цѣлата земя. Каже ли, че ще изгрѣе, изгрѣва; каже ли, че ще залѣзе, залѣзва. То никога не измѣня на обѣщанието си. Достатъчно е да излезешъ на време да го посрѣщнешъ и изпратишъ, за да се увѣришъ въ истинностьта на думитѣ му. Бѫдете вѣрни на любовьта, както е вѣрно слънцето на своя пѫть. То следва своя пѫть неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде отъ слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрѣва и залѣзва, радостьта посѣщава хората. Ако престане да изгрѣва и залѣзва, навсѣкѫде ще настѫпи мракъ и тъмнина, смърть и ограничение. Слънцето се разговаря съ хората чрезъ плодоветѣ и благата, които тѣ възприематъ. То стои високо и далечъ отъ тѣхъ и наблюдава, какъ тѣ използватъ благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря съ васъ и ви изпраща своитѣ блага. Стремете се къмъ любовьта като условие за живота. Мнозина се страхуватъ отъ нея. Тѣ мислятъ, че любовьта носи страдания. Дали живѣете съ любовь или безъ любовь, страданията сѫ неизбѣжни. За предпочитане е тогава да живѣешъ съ любовь, макаръ и да имашъ страдания. И апостолъ Павелъ мислѣше, че като проповѣдва Христовото учение, ще мине безъ страдания. Като го биха нѣколко пѫти, разбра, че се е заблуждавалъ, и казваше: „Братя, за да влѣземъ въ Царството Божие, ще минемъ презъ голѣми страдания”. Сега и азъ казвамъ: Който иска да придобие любовьта на Христа, ще мине по Неговия пѫть. Всѣки ще мине презъ смъртьта и презъ живота, да опита всички ограничения и страдания. Следъ това ще каже като Павла: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ”. Задъ всѣко страдание се крие Божията Любовь. Нѣма страдание въ свѣта, което въ бѫдеще Богъ да не превърне въ благо. Всички грѣшници, които приличатъ на черни вѫглени, ще станатъ въ бѫдеще диаманти, които царетѣ ще носятъ на коронитѣ си. Новото време изисква нови хора, съ нови разбирания и нови методи на работа. Човѣшкиятъ умъ се нуждае отъ изобилна свѣтлина, съ която да разрѣшава задачитѣ на живота. Безъ свѣтлина животътъ е тежъкъ, ограниченъ и безсмисленъ. Пазѣте свѣтлината на ума си да не загасне. Който е загасилъ свѣщьта си, минава за лошъ човѣкъ. Той се движи въ нощьта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добъръ човѣкъ е онзи, който е запазилъ свѣтлината на ума си и добре обмисля постѫпкитѣ си. Преди години наблюдавахъ отношението на единъ баща, по характеръ философъ, къмъ децата му. Отворилъ една философска книга, той четеше нѣщо. Въ това време децата му се качваха по раменетѣ, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не имъ обръщаше внимание. Отъ време на време хвърляше погледъ къмъ тѣхъ, усмихваше се и си казваше: Деца сѫ, не разбиратъ, какво правятъ. Когато пораснатъ, ще поумнѣятъ, нѣма да постѫпватъ по този начинъ. На какво може да се уподоби усмивката на любящитѣ баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрѣва, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далечъ по свѣта. Защо и човѣкъ да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навѫсва? Нито луната и звѣздитѣ, нито дърветата и растенията, нито камънитѣ даже се мръщятъ. Ситиятъ е всѣкога радостенъ и усмихнатъ. Той има вѣра въ доброто и въ бѫдещето. Гладниятъ е мраченъ. Той се е обезвѣрилъ, изгубилъ е смисъла на живота. Вѣра и безвѣрие сѫ състояния, които постоянно се смѣнятъ. Ситиятъ вѣрва въ живота, а гладниятъ – въ смъртьта. И двамата трѣбва да уповаватъ на Бога, както правятъ растенията, които съ години стоятъ затворени въ земята. Тѣ вѣрватъ, че ще дойде день, когато ще извадятъ главитѣ си навънъ, ще видятъ свѣтлината и ще се ползуватъ разумно отъ нея. Тѣ очакватъ това време съ търпение и даватъ изобилно плодове, съ които хранятъ своитѣ ближни. Тѣ казватъ на човѣка: Вървете въ пѫтя на свѣтлината, и ние идемъ следъ васъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ, работятъ, мислятъ, но постиженията имъ сѫ слаби. Всѣки носи извѣстни дарби въ себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, какъ да ги прояви. Слушате нѣкой музикантъ или пѣвецъ на сцената, възхищавате се отъ него, но той не е доволенъ отъ себе си. Той разбира, че не се е проявилъ, както трѣбва, има още да постига. Той свири или пѣе и поглежда къмъ публиката, оттамъ иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбиратъ и оцѣняватъ. Мнозина го слушатъ, но малцина го разбиратъ. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантътъ или артистътъ трѣбва да отправи погледа си нагоре отдето идатъ силата и животътъ. Богъ е животъ и сила, следователно, Той иска и ние да живѣемъ и да бѫдемъ силни. Човѣкъ умира по единствената причина, че не поддържа връзката си съ Бога и не отправя погледа си къмъ Него. Богъ подава рѫката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази рѫка, разчита на лѣкарствата. Богъ отваря очитѣ на невѣжия, иска да му покаже, какъ да учи и работи, но той се отказва отъ тази помощь, мисли, че самъ може да постигне всичко. Човѣкъ самъ се мѫчи и труди, а не работи. Само просвѣтениятъ и съзнателенъ човѣкъ работи. Той е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата и оттамъ черпи сила. При мѫчението и труда човѣкъ изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигуларь, той свири и самъ се въодушевява отъ свиренето; ако е художникъ, самъ се въодушевява отъ картината си; ако е писатель, самъ се въодушевява отъ написаното. Нѣкой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цѣли думи и после се извинява, че бързалъ, нѣмалъ време да препише писмото. Ако нѣма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за другъ день, когато е свободенъ. Другъ пъкъ пише писмо и започва съ едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквитѣ ставатъ ситни, едва се четатъ. И той се извинява, че бързалъ много. Той започва съ Божественото, съ щедростьта, а свършва съ човѣшкото. Това не е характеръ. Който иска да работи върху характера си, трѣбва да се стреми да пише красиво, чисто, самъ да е доволенъ отъ написаното. Не свързвайтѣ приятелство съ човѣкъ, който започва добре, а свършва зле. На такъвъ човѣкъ ще кажешъ: Когато писмата ти сѫ добре започнати и добре завършени, тогава ще завържемъ приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да опредѣли характера на човѣка. Не е така. Въ сѫщность, малкитѣ работи опредѣлятъ човѣшкия характеръ, а не голѣмитѣ. И тъй, който се радва на малкитѣ блага, ще живѣе много години на земята. Който посрѣща страданието съ радость и се учи отъ него, ще живѣе дълго време на земята. Момъкъ, който остава вѣренъ на любовьта си, сѫщо ще живѣе дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболѣва. Това е все едно да ядешъ две яденета, които не се смилатъ въ едно и сѫщо време. Който иска да бѫде здравъ, не трѣбва да смѣсва хранитѣ. Ще ядешъ една храна, и като се смѣли, тогава ще приемешъ втора. Сѫщото се отнася до чувствата и мислитѣ. Не смѣсвайте мислитѣ и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърдцето си. Въ това отношение Соломонъ направи погрѣшка, взѣ 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разрѣши задачата си. Той искаше да изучи женското сърдце, но не можа. Въ края на краищата той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Кѫде е погрѣшката: въ Соломона или въ женитѣ? Когато една майка роди едно лошо дете, кѫде е вината: въ майката или въ детето? Вината може да бѫде и въ майката, и въ детето, или само въ единия отъ тѣхъ. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днесь повечето хора сѫ присадени, а малко отъ тѣхъ сѫ родени отъ Бога. Ако се счупи присадката, човѣкъ се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално – дивакъ. Какво може да излезе отъ дивакъ или дивачка? И тъй, човѣкъ може да разчита само на три нѣща въ живота, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ първичниятъ подтикъ на любовьта, първичниятъ подтикъ на мѫдростьта и първичниятъ подтикъ на истината. Дойдете ли до вторичния подтикъ, въ тѣхъ се явява поляризиране, т. е. проява въ две посоки. Едната посока се изявява чрезъ даване, а другата – чрезъ взимане. Това виждаме и въ млѣкопитаещитѣ. Онѣзи отъ тѣхъ, които служеха на принципа на даването, станаха трѣвопасни; другитѣ, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Тѣ нападатъ трѣвопаснитѣ и ги изяждатъ. Банкеръ, който мисли само за забогатѣване, носи хищнически характеръ. Защо му е голѣмо богатство? Всѣки човѣкъ разполага съ богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба, които природата изобилно дава. Да се ползватъ отъ тѣзи четири елемента, това е право, дадено на всѣки човѣкъ отъ Бога. Какво по-голѣмо благо може да се иска отъ това? Който носи свѣтлината въ себе си, всѣкога е веселъ, разположенъ; лицето му е свѣтло, ясно, а очитѣ – бистри, живи, подвижни. Щомъ изгуби свѣтлината си, той става мраченъ, сърдитъ; лицето му потъмнява, очитѣ се замъгляватъ. Той става недоволенъ и подозрителенъ. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжатъ. Какъ се познава, кога човѣкъ не говори истината? Който не говори истината, всѣкога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видятъ и разбератъ намѣренията му. Ако е музикантъ, той преписва оттукъ-оттамъ цѣли пасажи отъ чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писатель, взема чужди мисли отъ произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме. Единъ богатъ човѣкъ, но голѣмъ скѫперникъ, заболѣлъ тежко и не могълъ да се излекува. Смъртьта го дебнѣла, но той не могълъ да умре, мѫчилъ се, пъшкалъ, все за паритѣ си мислѣлъ. Най-после той поискалъ да му донесатъ две торби съ злато, да ги види за последенъ пѫть и да имъ се порадва. Взелъ торбитѣ въ рѫцетѣ си, подрънкалъ ги и спокойно си издъхналъ. Следъ това близкитѣ му извадили торбитѣ съ златото отъ рѫцетѣ му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби съ фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали съ фалшивитѣ пари. Време е вече хората да се откажатъ отъ фалшивитѣ пари. Задръжте за себе си красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, които сами сте родили. Тѣ сѫ истинскитѣ златни пари, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ плодъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Тѣ сѫ резултатъ на съприкосновението между една възвишена душа и възвишенъ духъ. Тѣ ги създаватъ, а умътъ, сърдцето и волята ги възприематъ и предаватъ. Мислитѣ и чувствата опредѣлятъ типа и характера на човѣка. Напримѣръ, венериниятъ типъ е крѫглоликъ, жизнерадостенъ, разположенъ. Сатурнъ новиятъ типъ има продълговато лице съ тъменъ цвѣтъ, хлътнали очи. Той е повече недоволенъ, песимистъ, не намира смисълъ въ живота. Единъ виденъ американски проповѣдникъ, поради често преяждане, разстроилъ стомаха си и заболѣлъ отъ диспепсия, т. е. запичане. Болестьта се отразила върху характера му. Той започналъ да гледа на живота песимистически, поради което и проповѣдитѣ му имали такъвъ характеръ. Говорелъ на слушателитѣ си за ада, за вѣчния огънь, за Божието наказание. Тѣ се изпоплашили и започнали да мислятъ, какво да правятъ съ своя проповѣдникъ. Като разбрали, кѫде е причината, посъветвали проповѣдника си да иде въ нѣкоя болница да се лѣкува. Той приелъ съвѣта имъ и влѣзълъ въ една болница. Лѣкаритѣ промили нѣколко пѫти стомаха му, подложили го на диета, и следъ извѣстно време той напусналъ болницата здравъ и разположенъ. Духътъ му се повдигналъ, и той започналъ да проповѣдва за добрия животъ, за рая и за благата на живота. Какво се иска отъ човѣка? – Да яде умѣрено и на време; да лѣга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременнитѣ хора се отличаватъ съ краенъ безпорядъкъ. Той е наследственъ, придобитъ отъ дѣди и прадѣди. Човѣкъ разполага съ възможности и сили да се справи съ този безпорядъкъ, да хармонизира живота си. Който нѣма редъ и порядъкъ въ себе си, извинява се, че не обръщалъ внимание на дребнитѣ нѣща. Не е така. Той е лишенъ отъ чувството за редъ и порядъкъ въ себе си. Споредъ френолозитѣ този центъръ се намира нѣкѫде надъ вѣждата. Като работи върху себе си, човѣкъ може да развие този центъръ. Дружете съ хора, у които редътъ е силно развитъ. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете съ музикални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тѣзи си качества отъ дѣдитѣ си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трѣбва да работитѣ съзнателно върху себе си, да развивате придобититѣ дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всѣки день, всѣки часъ носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторятъ сѫщитѣ условия. Тренътъ върви въ опредѣленъ часъ. Не пропущайте този часъ, да не съжалявате за изгубенитѣ условия. Не пропущайте добритѣ условия, при които животътъ се развива. Ако днесь намислишъ да извършишъ едно добро дѣло, не го отлагай за другия день. Отложишъ ли го, ти губишъ добритѣ условия, които деньтъ ти носи. Отлагането на добритѣ мисли, чувства и постѫпки води къмъ упадъкъ и деградиране. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ”. Божиятъ законъ се проявява еднакво къмъ голѣмитѣ и къмъ малкитѣ нѣща. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ”. – Какъ ни е възлюбилъ Богъ? – Чрезъ грижитѣ, които полага за насъ, и чрезъ благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че въ всѣко благо се крие Богъ. Ядемъ сладки плодове, безъ да подозираме, че въ тѣхната сладчина е Богъ. Сладчината е Божествено качество. Свѣтлината сѫщо е Божествена проява, безразлично отъ где иде – отъ слънцето, отъ електрическата машина или отъ запалената свѣщъ. Отдето и да иде, свѣтлината има Божественъ произходъ. Тя се дължи на мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на слънцето. Ако и тѣхната мисъль бѣше толкова егоистична, както на хората, свѣтътъ щѣше да тъне въ мракъ и тъмнина. Разумни и възвишени сѫ жителитѣ на слънцето. Тѣ наблюдаватъ живота на земята отдалечъ и познаватъ всички хора, знаятъ даже и имената имъ. Хората на земята не се познаватъ по име, но жителитѣ на слънцето ги познаватъ по прояви, по характеръ и по възможноститѣ, които се криятъ въ тѣхъ. – Възможно ли е това? – Нѣкога ще го провѣрите и ще се убѣдите въ истинностьта на моитѣ думи. Ако не можете да провѣрите това, което ви се казва, то остава недоказано. Всѣко нѣщо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видѣли черенъ човѣкъ, какъ ще си го представите само по описание? Обаче, на земята сѫществуватъ бѣли и черни хора, както има бѣли и черни мисли. Какво става, когато съединитѣ една бѣла и една черна мисъль въ ума си? Ще се роди или черна, или бѣла мисъль – зависи отъ силата имъ. Ако бѣлата мисъль е по-интензивна отъ черната, отъ съчетанието ще се роди бѣла мисъль. Ако черната мисъль е по-силна, въ резултатъ ще се роди черна мисъль. Черно дете се ражда отъ черенъ баща и бѣла майка или отъ бѣлъ баща и черна майка. Ако майката и бащата сѫ бѣли, и децата имъ сѫ бѣли; ако и двамата сѫ черни, само черни деца се раждатъ! Отъ бѣла майка и черенъ баща или обратно раждатъ се и бѣли, и черни деца. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави,” Като знаете това, съчетавайте въ себе си възвишени и свѣтли мисли съ възвишени и свѣтли чувства и постѫпки. Стремете се къмъ съчетанието на възвишената си душа съ възвишенъ свѣтълъ духъ. Само така ще се родятъ въ васъ свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тогава животътъ ви ще се осмисли и подобри. Срѣщали ли сте човѣкъ съ бѣло свѣтло лице, отъ когото да лъха любовь и истина? Въ погледа на такъвъ човѣкъ се чете истина и вѣра. Той има довѣрие въ всички хора, а самъ си служи съ абсолютната истина. Вложете довѣрието си къмъ всички хора, за да се ползвате и отъ тѣхното довѣрие. Вѣрвайте на добритѣ хора – на бѣдни и богати, на прости и учени. Човѣкъ се опредѣля по своя умъ и сърдце, т. е. по своитѣ мисли и чувства. Човѣкъ се опредѣля още и по своитѣ възвишени постѫпки, т. е. по проявитѣ на своята душа и на своя духъ. Днесь мнозина очакватъ слизането на Христа на земята, Той да разрѣши въпроситѣ на живота. Всѣки день, всѣки моментъ Христосъ слиза на земята, но малцина съзнаватъ това. Важно е, какво ще намѣри Христосъ между хората. Той носи блага на човѣчеството, но какво ще получи въ замѣна на това? Той носи свобода и миръ, но какъ ще ги използуватъ хората? Преди да разбератъ и оцѣнятъ свободата и мира, хората трѣбва да оцѣнятъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, които Христосъ изобилно дава. Оценявайтѣ благата, които постоянно ви се даватъ. Бѫдете будни, използвайте добритѣ условия безъ страхъ и отлагане. Какво представя страхътъ? – Той е животинско чувство, което трѣбва да се възпитава. Човѣкъ трѣбва да се страхува отъ злото, а не отъ доброто. Затова казвамъ: Бѣгай отъ злото, стой при доброто. Бѣгай отъ лъжата, стой при истината. Всѣки день прави по едно малко добро, да знаешъ, че си направилъ нѣщо. Най-малкото добро повдига човѣшкия духъ и душа. Ето защо, въорѫжете се съ доброто, любовьта и истината, за да бѫдете съработници на Бога. Кой може да бѫде съработникъ на Бога? – Здравиятъ, силниятъ, разумниятъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се отнася добре съ външнитѣ и вѫтрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората сѫ още наематели, нѣматъ собствени тѣла. И като наематели, тѣ трѣбва да се отнасятъ добре съ тѣлата си. Като живѣе добре, човѣкъ си създава собствено тѣло, съ което може да живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Не стана ли така и съ Христа? Той лежа три деня въ гроба, превърна смъртното си тѣло въ безсмъртно и възкръсна съ него. Задачата на съвременния човѣкъ е да постигне безсмъртието и вѣчния животъ. Това значи, да влѣзе той въ правия пѫть, да придобие вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. Казано е още: „Които чуятъ гласа ми въ последния день, ще оживѣятъ и възкръснатъ”. Желая ви въ последния день, т. е. въ сегашнитѣ времена, да чуете гласа на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа. Желая ви да облѣчете новата дреха, изтъкана отъ нищкитѣ на живота, на знанието и на свободата. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г., 10 ч. пр. об. София – Изгрѣвъ.
  15. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Четиритѣ правила – Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Кое е най-важното въ живота? – Познаването. Безъ познаване на нѣщата животътъ не може да се прояви. Съвременнитѣ хора познаватъ живота чрезъ раждането и чрезъ смъртьта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртьта. Тя е резултатъ на човѣшкитѣ погрѣшки и престѫпления. – Кога грѣши човѣкъ? – Когато не спазва извѣстни правила и закони, установени отъ разумната, жива природа. Като не разбира законитѣ на живота, човѣкъ се стреми къмъ несѫществени, непотрѣбни нѣща. Той възприема такова вѣрую, което всѣки моментъ му изневѣрява. Това не е истинско вѣрую. Вѣрвашъ въ Бога на думи, но щомъ се натъкнешъ на изпитание, вѣруюто не ти помага. Истинското вѣрую е това, което има отношение не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Въ това вѣрую човѣкъ живѣе и се движи, безъ да го съзнава. Единственото нѣщо, въ което всички хора вѣрватъ, е свѣтлината. Тя се възприема само чрезъ очитѣ. Като влиза въ очитѣ му, тя милва и гали човѣшката душа. Нѣма друга сила въ природата, която може да милва и гали, както свѣтлината. Щомъ напусне човѣка, той изпада въ тъмнина, и мѫчнотиитѣ го следватъ. Ученитѣ даватъ различни обяснения за свѣтлината и топлината, както музикантитѣ обясняватъ тоноветѣ. Тѣ опредѣлятъ трептенията на всѣки тонъ, неговата височина, сила и мекота, безъ да подозиратъ, че всѣки тонъ има отношение къмъ живота. Пѣете гамата „до, ре, ми, фа, соль, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тонъ на живота и неговата първа проява. Посяването на сѣмката въ земята и изникването й представя тона „до”. Докато поникне, сѣмката минава презъ извѣстни мѫчнотии и борба. Затова се казва, че животътъ е борба, движение, подтикъ. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да познава законитѣ на свѣтлината, която носи миръ и разширяване на човѣшката душа. Тя е първата храна, съ която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човѣкъ страда, обезсърчава се и се спъва въ живота си. Всѣки трѣбва да знае, какъ да възприема свѣтлината и да я предава. Както свѣтлината, така и музиката е храна за човѣшката душа. Кой не се е наслаждавалъ отъ хубавото свирене? Голѣма е насладата, която човѣкъ получава отъ свиренето и слушането на цигулка. Въ рѫцетѣ на добрия музикантъ цигулката говори. Цигулката представя човѣшката душа, а лѫкътъ – човѣшката воля. Всѣки трѣбва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, какъ е направена, колко струва и т. н. Ти имашъ цигулка и ще свиришъ на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза отъ цигулката, е животътъ. Ще държишъ цигулката правилно, ще движишъ лѫка добре и ще напипвашъ мѣстата на тоноветѣ точно, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Ще работишъ върху ухото си, да го развивашъ. Казватъ за нѣкого, че свири добре. Разумниятъ свѣтъ не се задоволява само съ единъ цигуларь. Всички хора трѣбва да свирятъ добре. Който влѣзе въ оркестъра, трѣбва да свири добре. Животътъ е великъ симфониченъ оркестъръ, въ който всѣки музикантъ трѣбва да бѫде господарь на своя инструментъ. Ако умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка не сѫ нагласени, както трѣбва, никакъвъ тонъ не могатъ да произведатъ. Всѣки инструментъ има свой основенъ тонъ. Следователно, умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ сѫщо иматъ свой основенъ тонъ, който всѣки трѣбва да знае. Това е необходимо за хармонията, както въ цѣлокупния животъ, така и въ индивидуалния. Това сѫ философски въпроси, които заслужаватъ вниманието на всѣки човѣкъ. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човѣка, но не само на теория. Теория безъ практика нищо не представя. Какъвъ смисълъ иматъ научнитѣ теории за яденето, ако самъ не ядешъ и не опиташъ яденето? Ще ти разказватъ, кои сѫ органитѣ на храносмилателната система, какъ се възприема храната, какъ се дъвче, гълта, смила въ стомаха, всмуква въ червата, а не ти даватъ да хапнешъ нѣщо и да опиташъ този процесъ въ себе си? Който яде, той знае, какво означаватъ думитѣ „днесь ядохъ сладко, съ охота”. Който яде съ охота и разположение, той е попадналъ на основния тонъ на храненето. Той зависи отъ основния тонъ на свѣтлината. Ако не вземете правилно основния тонъ на свѣтлината, която слиза отъ Божествения свѣтъ, не можете да попаднете на останалитѣ основни тонове въ живота. Ако при дневната свѣтлина се спъвашъ въ работитѣ си, този день нищо не можешъ да постигнешъ. Ако цигуларьтъ излѣзе на сцената и започне да напипва мѣстата на тоноветѣ, той не е добъръ цигуларь. Гениалниятъ цигуларь има добре развита интуиция, знае точно мѣстата на тоноветѣ. По отношение на цигулката си той е ясновидецъ; вижда, кѫде се намира всѣки тонъ и правилно го взима. Преди да стѫпи кракътъ му на сцената, той е разполагалъ съ инструмента си и го владѣялъ. Помнете: Безъ свѣтлина животътъ винаги остава неразбранъ. Свѣтлината носи всички възможности и условия за развиване на човѣшкия умъ, сърдце, воля, душа и духъ. Първиятъ органъ за възприемане на свѣтлината е окото. Който не може да си служи съ очитѣ и да ги владѣе, не възприема правилно свѣтлината и не може да се ползва отъ нея. Нощнитѣ и дневнитѣ животни се различаватъ по начина, по който възприематъ свѣтлината. Въ първитѣ очитѣ сѫ широко отворени, а въ вторитѣ не сѫ толкова отворени. Съвременнитѣ хора не възприематъ нужното количество свѣтлина. Защо я икономисватъ, и тѣ не знаятъ. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето имъ, както и върху умствения и сърдечния имъ животъ. Чувате нѣкой да казва: Имамъ знание, но само за себе си. Това показва, че свѣтлината на този човѣкъ е малка, колкото е свѣтлината на една – две свѣщи. Той си служи съ свѣтлината на свѣщи, направени отъ хора, а не съ свѣтлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременнитѣ хора сѫ създадени, но още не сѫ устроени. Първо е създадено небето, затова трѣбва първо да се устрои. Следъ това иде устройването на земята. – Трѣбва да живѣемъ! – Това значи създаване на новитѣ условия, устройване на вѫтрешния животъ въ човѣка. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста”. Първиятъ членъ на живота гласи: „Азъ вѣрвамъ въ свѣтлината, която ни носи всичкитѣ възможности на живота”. Щомъ свѣтлината ти носи всичкитѣ възможности, ти ще свършишъ най-малката работа: ще отваряшъ и затваряшъ клепачитѣ си на време. Следъ това ще се оставишъ на свѣтлината да тѣ гали свободно, както тя разбира. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че не се оставятъ на свѣтлината, но искатъ тѣ да я хванатъ и галятъ. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете свѣтлината, но застанете съ свято почитание къмъ нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всѣки, когото свѣтлината погали, истински човѣкъ става. Всѣки, когото свѣтлината погали, гений, светия и ангелъ става. Когото свѣтлината не погали, нищо отъ него не става. Нѣкои ангели пожелаха да хванатъ и помилватъ свѣтлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лѫчитѣ на свѣтлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичашъ, преди да си обичанъ. Единственъ Богъ е въ състояние да накара човѣка да обича. Какъ ще обичашъ, като не знаешъ, какво нѣщо е обичьта? Първо трѣбва да си опиталъ обичьта и после да я проявишъ навънъ. Като опитвашъ обичьта, ти взимашъ нѣщо отъ нея, оцѣнявашъ го и после го прилагашъ къмъ другитѣ. Обичьта иде отъ любовьта, а казано е, че Богъ е Любовь. Когато Богъ изпраща Любовьта си къмъ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да се отворишъ за нея. Като възприемешъ любовьта, съ нея заедно иде и свѣтлината. И тъй, първата проява на любовьта е свѣтлината. Щомъ влѣзе въ човѣка, свѣтлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че нѣма по-красиво, по-цѣнно нѣщо отъ свѣтлината. Безъ свѣтлината свѣтътъ е затворенъ за насъ. Щомъ дойде свѣтлината, цѣлиятъ свѣтъ се разкрива предъ насъ, и ние го изучаваме. Както изучавате цвѣтята по уханието имъ, плодоветѣ по тѣхния вкусъ, така и външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се разкриватъ за васъ спорѣдъ степеньта на свѣтлината на вашето съзнание. Колкото повече човѣкъ разтваря ума и сърдцето си за свѣтлината, толкова повече любовь има въ себе си. Любещиятъ обича и цвѣтята, и плодоветѣ, и животнитѣ. Той разбира скрития смисълъ въ живота. Като влѣзе котка въ неговия домъ, той не я пѫди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влѣзе въ единъ домъ? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. Съ това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприематъ, да бѫде всичко съ любовь и постоянство, съ чистота и безкористие. Всѣко животно има свой езикъ, който трѣбва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората къмъ себе си, съ което ги учи на щедрость. Тя казва: Работникътъ трѣбва да бѫде чистъ, любещъ, щедъръ. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение. Вториятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всѣки да си каже: Вѣрвамъ въ въздуха, който вдишвамъ и издишвамъ. Този процесъ е свързанъ съ човѣшката мисъль. Не можешъ да мислишъ право, ако не дишашъ правилно. Понеже мисъльта е свързана съ свѣтлината, ти не можешъ да възприемашъ свѣтлината правилно, ако не дишашъ дълбоко. Човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината и трѣбва да се ползва отъ реда и порядъка, който сѫществува въ нея. Излагайте се на свѣтлината, да гали и милва клеткитѣ на вашия организъмъ. Така ще дишате чистия и свежъ въздухъ. Вслушвайте се въ пѣсеньта на свѣтлината, за да се научите да пѣете като нея. Нѣма по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на свѣтлината. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Богъ е Видѣлина, Богъ е Свѣтлина. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, пѣсни й пѣятъ, но, въ края на краищата, се измѫчватъ и страдатъ. – Защо страдатъ? – Гладни сѫ. Гладътъ е на мѣстото си, когато човѣкъ започва да мисли за работа. Първата мисъль на гладния е да се нахрани. Щомъ се нахрани, той започва да работи. Самиятъ процесъ на хранене, който се изразява въ отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човѣкъ да знае, колко пѫти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядешъ и ще броишъ, колко хапки си изялъ. Ще дишашъ и ще броишъ, колко вдишки и издишки правишъ въ минута. Ако не дишашъ правилно, и животътъ не се проявява правилно. Въздухътъ е носитель на Божествената топлина, чрезъ която се изявява животътъ. Свѣтлината и въздухътъ представятъ срѣда, опорни точки, върху които е съграденъ небесниятъ животъ. Третиятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Вѣрвамъ въ водата, носителка на живота. Водата е условие, а не срѣда, както свѣтлината и въздухътъ. Било е време, когато човѣкъ е билъ потопенъ въ водата, но вече е излѣзълъ отъ нея. И днесь водата не е срѣда за него, но условие. Единственото нѣщо, което уталожва жаждата на човѣшката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и рѫчна вода, но онази, която е въ пространството, т. е. въ невидимия, въ етерния свѣтъ. На земята водата е повече въ течно и твърдо състояние, а малко въ въздухообразно състояние, въ видъ на пари. Въ каквото състояние и да се намира, тя е съставена отъ два обема водородъ, който гори и не поддържа горѣнето, и единъ обемъ кислородъ, който поддържа горѣнето, а самъ не гори. Кислородътъ е мѫжкиятъ принципъ, който дава часть отъ любовьта си. Като приема любовьта на кислорода, водородътъ се запалва и гори. Значи, дето е любовьта, тамъ всѣкога има горѣне. Приятни сѫ свѣтлината, пламъкътъ и топлината на това горѣне. Понеже любовьта ражда живота, затова и животътъ самъ по себе си е горѣне. Ако въ мислитѣ и чувствата на човѣка нѣма Божествена топлина, водата не прониква въ него. Топлината е влага, която прониква въ Битието, а оттамъ и въ живота на всички живи сѫщества, съ цель да ги научи, какъ да живѣятъ. Мнозина казватъ, че знаятъ, какъ се пие вода, какъ се яде хлѣбъ. Въ сѫщность, малцина знаятъ това. Изкуство е да знаешъ, какъ да пиешъ вода. Школа е нужна за това. Нѣкой вдигне чашата съ вода, приближи я до устата си и наведнъжъ я изпие. Така не се пие вода. Ще вземешъ чашата съ водата, ще я погледнешъ, ще я приближишъ до устнитѣ си и ще приемешъ съ устата си само една глътка. Докато я пиешъ, ще мислишъ само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо въ човѣка. Ще приемешъ водата вѫтрѣшно, за пречистване. Съвременнитѣ хора правятъ водни бани външно, но резултатътъ имъ е слабъ. Ако човѣкъ не прави редовно, всѣки день по три пѫти – сутринь, на обѣдъ и вечерь по една вѫтрѣшна баня съ чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате свѣтлината и въздуха. Това значи да бѫдете здрави, разположени, доволни. Четвъртиятъ членъ на вѣруюто на живота гласи: Яжъ хлѣбъ съ благодарность, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бѫдешъ здравъ и щастливъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ, именно, къмъ това, да бѫдатъ здрави, бодри, да живѣятъ дълго време на земята. Това значи хармониченъ животъ. И сегашниятъ животъ на хората не е лошъ, но пѫтьтъ, по който вървятъ, е удълженъ. Ако не бѣха сгрѣшили, пѫтьтъ имъ щѣше да бѫде по-кѫсъ и съ по-малко мѫчнотии и изпитания. Добре е да попадне човѣкъ въ кѫсия пѫть, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работишъ, ще пѫтувашъ по-дълго време и, въ края на краищата, пакъ ще свършишъ университетъ. Ако не го свършишъ за четири или петь години, ще свършишъ за 50 години. Единъ младъ момъкъ прекаралъ младенческия си животъ, както и годинитѣ на своята зрѣлость, въ веселие, въ ядене и пиене, въ разходки съ приятели и приятелки. Като станалъ на 70 години, опомнилъ се, видѣлъ, че изгубилъ годинитѣ за работа и учене, но не се отчаялъ. Макаръ и на тази възрасть, той се записалъ въ единъ отъ европейскитѣ университети и започналъ усърдно да учи. На 120 годишната си възрасть той свършилъ вече нѣколко факултета, и така завършилъ образованието си на земята. Той прекаралъ 50 години въ университета, но училъ съ любовь и придобилъ знание, което било подкрѣпено съ опитноститѣ на неговия животъ. И тъй, има хора, които се домогватъ до истинското знание въ срокъ отъ четири години; има хора, които придобиватъ това знание въ продължение на 50 и повече години. Отъ човѣка зависи да придобие знанието си въ кѫсъ или дълъгъ периодъ отъ време. Да придобиешъ знание въ четири години, това значи да свиришъ на четиритѣ струни на цигулката като виденъ майсторъ цигуларь. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станешъ добъръ цигуларь. Ще свиришъ най-малко по три часа на день, да разработишъ пръститѣ си, да придобиешъ необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трѣбва да работите съзнателно, да използвате външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности. Отъ човѣка се иска усилие, трудъ и работа. Само така той може да развие своитѣ дарби и способности. Първо свѣтлината му иде на помощь. Тя взима участие въ обработване на инертната материя въ неговия организъмъ. Съ други думи казано: свѣтлината взима участие въ преустройване на човѣшкия организъмъ. Както сѫществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Напримѣръ, азотътъ е инертенъ газъ, който трѣбва да се преработи. Окултната наука търси методъ за превръщането на неактивния, инертенъ азотъ въ активенъ. По своята инертность азотътъ минава за голѣмъ консерваторъ. На него се дължи падението на хората и на ангелитѣ. За да се справимъ съ него, трѣбва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, безъ да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете подъ неговото влияние. Като пѣете, вие ще се вслушвате въ тоноветѣ, а не тѣ въ васъ. При това, ще се ползвате отъ тѣхъ и при лѣкуването си. Ако ви боли рѫка, кракъ, не търсете лѣкарь, но започнете да пѣете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестьта? – Да научи хората да работятъ. Понеже богатитѣ малко работятъ, болеститѣ идатъ върху тѣхъ като възпитателно срѣдство – да станатъ работливи и щедри. Значи, болестьта е за богатия, а здравето – за бѣдния. Щомъ заболеешъ, кажи: Азъ съмъ бѣденъ, искамъ да работя, да бѫда здравъ. Като разбере, че нѣма какво да вземе отъ тебе, болестьта ще тѣ напусне и ще влѣзе въ нѣкой богатъ. За богатия болестьта е подтикъ да отвори сърдцето си, да стане щедъръ. Здравето е подтикъ за бѣдния да поддържа разположението му къмъ работата. Първоначално богатиятъ е билъ бѣденъ; като работилъ, станалъ богатъ. Щомъ престаналъ да работи, започналъ да боледува. Следователно, ако богатиятъ не боледува, не е богатъ. Когато богатиятъ е здравъ, казваме, че се намира на кривъ пѫть. Ако бѣдниятъ е здравъ, казваме, че е на правъ пѫть. Щомъ заболѣе, той е на кривъ пѫть вече. Значи, болестьта е процесъ на разтоваряне. Тя напада богатитѣ, за да ги разтовари. Бѣдниятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бѣдния, а болестьта – право на богатия. Ако боледувашъ и разберешъ значението на болестьта, ще раздадешъ богатството си правилно и ще започнешъ да работишъ. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човѣка. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно. Като се говори за болеститѣ, ние нѣмаме предвидъ статическитѣ болести, които оставятъ утайки въ човѣшкия организъмъ. Ние говоримъ за онѣзи болести, които обновяватъ човѣка и внасятъ нови подтици въ него. Толстой боледувалъ три-четири пѫти презъ живота си и следъ всѣко боледуване дохождалъ до ново прозрѣние, придобивалъ нови възгледи. Той бѣше богатъ човѣкъ, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работѣше за цѣлото човѣчество. – Защо хората не приеха неговитѣ идеи? – Защото не бѣха готови. Днесь насилието работи въ свѣта, а не любовьта. Обаче, всички се убѣждаватъ постепенно, че насилието не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да възприема нѣщата естествено, безъ насилие, както приема свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Всѣко нѣщо, прието съ любовь, внася радость и разположение въ човѣка. Приемайте всичко съ любовь и свобода. Предавайте всичко съ любовь и свобода. Това създава човѣка, който благодари за свѣтлината, за въздуха, за водата и за хлѣба, които получава на всѣко време и навсѣкѫде. Така той уталожва и външната, и вѫтрешната си жажда. Нѣкои утоляватъ жаждата си съ вино или ракия. Вмѣсто да я утолятъ, тѣ я усилватъ. Жаждата се гаси съ живата вода, съ водата на любовьта. Виното, въ малко количество употрѣбено, помага при храносмилането. То се препорѫчва на слаби стомаси. На здравитѣ хора обаче, препорѫчватъ сладко, неферментирало вино. Запишете си четиритѣ члена отъ вѣруюто на живота: Вѣрвамъ въ силата на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Вѣрвамъ въ първото Божие благо – свѣтлината, чрезъ която е създаденъ свѣтътъ. Вѣрвамъ въ въздуха – проводникъ на живота, който обвива цѣлата земя. Вѣрвамъ въ водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човѣшката душа. Вѣрвамъ въ хлѣба, който носи материалъ за съграждане на моята бѫдеща сграда. Който не разбира смисъла на свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, казва, че вѣрва въ Христа. Той не подозира, че Христосъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Христосъ самъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си”. Съ други думи казано: Който яде живия хлѣбъ, той е уменъ, добъръ и силенъ. – Кой е уменъ човѣкъ? – Който може да управлява цѣлото човѣчество. – Кой е добъръ? – Който поддържа това управление. – Кой е силенъ? – Който поддържа реда и порядъка и на умнитѣ, и на добритѣ. Следователно, ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, ти не можешъ да поддържашъ Божествения редъ на нѣщата. Богъ разчита на свѣтлината на нашия умъ, на доброто въ нашето сърдце и на силата въ нашата воля. Апостолъ Павелъ казва: „Въ моята слабость се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силниятъ е слабъ. Обикновено Богъ е на страната на слабия. – Какво се иска отъ човѣка? – Да използва благата на живота: свѣтлината и топлината, въздуха, водата и хлѣба. Чрезъ тѣхъ той се домогва до истинското знание. Само така той може да бѫде уменъ, добъръ и силенъ. Ако такъвъ човѣкъ заболѣе, нѣма да търси веднага лѣкарь, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лѣкарь, той ще се обърне къмъ този, когото обича. Между лѣкаря и болния трѣбва да сѫществува взаимна любовь. Ще кажете, че като платите на лѣкаря, той е длъженъ да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не тѣ обича. Ако тѣ обича, и безъ пари ще ти помогне. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство съ хора, които не обичате. Приятельтъ ви трѣбва да носи свѣтлина въ своя умъ. Дето нѣма свѣтлина, топлина и сила, т. е. разумность, доброта и сила, хората се биятъ, каратъ се и постоянно воюватъ помежду си. Днесь всички се питатъ, кога ще се свърши войната. Войната нѣма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е въ самия човѣкъ. Докато злото е господарь на човѣка, той постоянно ще воюва. Въ всѣки домъ има война: отъ една страна, мѫжътъ и жената воюватъ помежду си; отъ друга страна, децата воюватъ. Двама млади се оженили по любовь. Отъ време на време мѫжътъ си позволявалъ да удря на жена си по една – две плѣсници. Тя търпяла две години. Обаче, единъ день рѣшила да даде добъръ урокъ на мѫжа. Тъкмо се готвелъ да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плѣсница. Той премълчалъ, не казалъ нищо, но не си позволилъ вече да вдигне рѫка върху нея. Той разбралъ, че съ плѣсници работитѣ не се нареждатъ. Една плѣсница може да се понесе, но повече не се позволяватъ. Ако плѣсницитѣ могатъ да оправятъ свѣта, пръвъ Богъ би си послужилъ съ тѣхъ въ рая. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ не ги би, но ги търсѣше цѣлъ день и, следъ като намѣри Адама, запита го: Адаме, кѫде си? Защо се криешъ? – Убояхъ се, Господи, отъ Тебе и се скрихъ. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ямъ отъ забранения плодъ. Богъ нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде отъ забранения плодъ? – Змията ме излъга. Азъ мислѣхъ, че всичко, което Си създалъ, е чисто и си служи съ истината. Богъ изслуша и двамата и каза: Нали ви заповѣдахъ да не ядете отъ дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трѣбва да ядете отъ плодоветѣ му. Въ това се заключава вашата погрѣшка. Преди да изпълните съвѣта на змията, трѣбваше да изпълните моята заповѣдь. Ако бѣхте отишли двамата до забраненото дърво, нѣмаше да сгрѣшите. Ева отидѣ сама и се подаде на думитѣ на змията. И тъй, всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да бѫде проникнато отъ любовь. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо безъ съгласието на Бога. Ако обичате нѣкого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвѣтъ, Той да ви упѫти, какъ да постѫпите. Богъ е любовь, следователно, Той ще ви научи, какъ да обичате. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете свѣтлина въ ума му, топлина въ сърдцето му и сила, т. е. животъ въ душата му. Отъ свѣтлината, топлината и живота ще създадете тѣлото, въ което вашиятъ възлюбленъ ще дойде да живѣе. Който нѣма поне една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство, една свѣтла постѫпка, които да му послужатъ за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила и съ всичката си душа”. Не можешъ да възлюбишъ Господа, ако не си възлюбилъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Безъ тѣхъ нѣма животъ, безъ тѣхъ не може да се изяви любовьта. Докато живѣешъ на земята, ще възприемашъ свѣтлината и топлината на слънцето, ще възприемашъ въздуха, водата и хлѣба. Щомъ напуснешъ физическия свѣтъ и влѣзешъ въ духовния, пакъ ще възприемашъ сѫщитѣ елементи, но въ по-висока гама. Въ духовния свѣтъ човѣкъ диша етеръ, а не въздухъ. Той си изработва ново, етерно тѣло, чрезъ което се приспособява къмъ условията на духовния свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ диша съ дробове, нагодени за въздуха. Съ физическитѣ си дробове той не може да направи стѫпка напредъ или нагоре къмъ духовния свѣтъ. Съвременнитѣ учени говорятъ за луната, но и тамъ човѣкъ не може да живѣе съ физическото си тѣло. Друго по-фино тѣло е нужно за луната. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. – Кога говори човѣкъ? –Когато има свѣтлина. Значи, можешъ да говоришъ само за това, което виждашъ. Можешъ да говоришъ, само когато възприемашъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Не е достатъчно само да възприемашъ тѣзи елементи, но трѣбва да ги възлюбишъ. Тогава една часть отъ тѣхъ остава въ организма ти като условие за развитието ти, а друга часть излиза навънъ като условие за проява на любовьта, която си приелъ. Въ заключение на това казвамъ: Приемай и предавай всичко съ любовь. Яжъ съ любовь, за да растешъ и да се развивашъ правилно. Ако не ядешъ съ любовь, ти самъ ще се отровишъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. – Кѫде ще намѣрите този хлѣбъ? – Въ всичко, което Богъ е далъ за храна на човѣка. Откѫснешъ единъ плодъ и веднага го изядешъ. Защо не помислишъ за свѣтлината, топлината, въздуха и водата, които сѫ го създали? Този плодъ е живиятъ хлѣбъ за който Христосъ говори. Приеми го съ благодарность и любовь. Всѣки плодъ носи животъ въ себе си. Благодари за живота, който си възприелъ. И тъй, приемайте благата съ любовь и предавайте ги съ любовь. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да приема и предава нѣщата безъ любовь. Обичашъ нѣкого искашъ да го цѣлунешъ, но нѣмашъ любовь въ себе си. Не цѣлувай безъ любовь. Ако имашъ любовь, ще цѣлувашъ, както цѣлуватъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като прониква свѣтлината въ мозъка, топлината въ слънчевия вѫзелъ, въздухътъ въ дробоветѣ и водата въ стомаха, това е вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ на любовьта. Приемайте свѣтлината съ любовь, за да освободите ума си отъ ограниченията и тежеститѣ на живота. Приемайте въздуха съ любовь, за да освободите сърдцето си отъ горчивитѣ и зли чувства. Приемайте водата съ любовь, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хлѣба съ любовь, за да имате здравъ стомахъ. Радвайте се, когато приемате и предавате нѣщата съ любовь. Време е вече да изучавате свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба музикално, да създадете пѣсни за тѣхъ. Нѣщата ставатъ ясни и разбрани, когато се възпѣятъ. Докато не се научите да пѣете и свирите на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба, не бихте могли нито да учитѣ, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хлѣбъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на другия свѣтъ, всичко ще научатъ. Не е така. И да отидете на онзи свѣтъ, преди всичко, трѣбва да сте придобили изкуството да се ползвате отъ свѣтлината и въздуха като превозни срѣдства. Безъ превозни срѣдства никѫде не можешъ да отидешъ. Превозно срѣдство за ангелския свѣтъ сѫ свѣтлината и въздухътъ; за разумния човѣшки свѣтъ превозно срѣдство е водата, за доброто – хлѣбътъ. Кѫде ще отидешъ безъ превозни срѣдства? Кѫде ще отидешъ безъ крака, безъ рѫце, безъ очи, уши, уста и носъ? Безъ очи не можешъ да възприемашъ свѣтлината; безъ уши не можешъ да възприемашъ звука, безъ уста не можешъ да говоришъ, безъ носъ не можешъ да възприемашъ миризмитѣ и вкуса на предметитѣ. Какво представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ? – Тѣ сѫ рѫцетѣ и краката на Бога. Свѣтлината е дѣсната рѫка на Бога, а въздухътъ – лѣвата. Водата е дѣсниятъ кракъ на Бога, а хлѣбътъ – лѣвиятъ. Любовьта е главата на Бога. Щомъ познавате проявитѣ на Божията глава, на Божиитѣ рѫце и крака, вие сте въ връзка съ Божествения организъмъ, на който представяте удове. Разчитайте на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любовь. Тѣ носятъ животъ, здраве и радость за всички живи сѫщества. Кой не е опиталъ живата свѣтлина, живия въздухъ, живата вода и живия хлѣбъ? Тѣ носятъ Божието благословение. Дето присѫства Богъ, тамъ нѣма противорѣчия, нѣма страдания, нѣма смърть. Днесь небето е чисто, ясно, безъ облаци. Това показва, че трѣбва да живѣете въ любовьта, проявена чрезъ свѣтлината и въздуха; свържете приятелство съ водата и хлѣба. Този е начинътъ, по който можете да прекарате поне единъ день въ любовьта. Направете опитъ още днесь да проявитѣ любовьта, както сте я възприели. Да живѣешъ въ свѣтлината и въздуха и да се запознаешъ съ водата и съ хлѣба, това значи да говоришъ съ езика на любовьта. Мѫчно се разбира този езикъ, но безъ него животътъ нѣма съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: Безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ вода и безъ хлѣбъ любовьта не може да се разбере. Тѣ сѫ четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи сѫщества. И най-малкото сѣме се нуждае отъ свѣтлина, въздухъ, вода и почва. Дайте му тѣзи елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни отъ тѣхъ и ще израстѣ, ще цъвне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освѣнъ да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния животъ, за изобилната свѣтлина и за изобилната сила, които ви сѫ дадени. Тѣ ще ви направятъ умни, добри и силни. И тъй, възприемайте свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба така, както приемате живота. Божествениятъ животъ нека тече въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка. Това значи, да проявитѣ Бога въ себе си. Казано е въ Писанието: „Да се вѣсели Богъ въ насъ и ние въ Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбилъ си истината въ човѣка”. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!” Сѫдбата е въ рѫцетѣ на Бога, а човѣкъ трѣбва да прощава на ближния си. Това е пѫтьтъ къмъ любовьта. Задачата на човѣка е да прощава и да се изправя. Каквато погрѣшка да е направилъ съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ или устата си, той трѣбва да я изправи. Любовьта е единствениятъ пѫть за изправѣне на погрѣшкитѣ. Любовьта е единствениятъ пѫть за освобождаване на човѣка отъ ограниченията и заблужденията. Само свободниятъ може да се ползва разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба. Работете съзнателно върху себе си и освѣтявайте името Божие чрезъ всѣка своя мисъль, чувство и постѫпка. Така ще придобиете вѫтрѣшенъ миръ. Така ще се радвате на Божието благословение. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  16. Ани

    1943_09_15 Добри плодове

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Добри плодове На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ въ живота? – На еднообразнитѣ и обикновени човѣшки работи. Какво ще придобие човѣкъ, ако цѣлъ животъ мисли само за обуща? Днесь мисли за модата на обувкитѣ въ Франция, утре – за обувкитѣ въ Англия, на третия день – за американскитѣ модни обувки, на четвъртия день – за германскитѣ модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човѣка и създава редъ мѫчнотии въ живота му. За много нѣща мисли човѣкъ и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате ученитѣ, какъ е създадена човѣшката глава, и тѣ не могатъ да отговорятъ. И хората, и ангелитѣ, и Богъ е работилъ върху създаването на човѣшката глава и на човѣшкото лице, но единственъ Богъ знае, какъ ги е създалъ. Хората не знаятъ нищо по този въпросъ. Тѣ виждатъ само, че има нѣщо, което не имъ харесва. Нѣкой не харесва формата на главата си, другъ – носа си, трети – брадата, ушитѣ, очитѣ си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършенитѣ процеси. Човѣкъ самъ е изопачилъ челото, носа, устата, брадата, очитѣ, ушитѣ си, и самъ трѣбва да ги изправи. И тъй, всѣки недостатъкъ на човѣка показва, че му липсва извѣстенъ центъръ въ мозъка, т. е. не е още развитъ. Чувате нѣкой да казва, че не се интересува отъ музика, отъ религия, отъ красиви нѣща и т. н. Това показва, че музикалниятъ, религиозниятъ или другъ нѣкой центъръ не е развитъ въ него. Невъзможно е да бѫдешъ религиозенъ, музикаленъ или ученъ човѣкъ, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вѣрваме въ богатството на човѣка, ако той нѣма поне десеть милиона златни лева въ нѣкоя банка. Ще кажете, че нѣкой има десеть милиона книжни пари. Ние не вѣрваме въ книжнитѣ пари. Самата наука не ги признава. Нѣкой художникъ ще нарисува единъ портретъ и ще го продаде за 30 ÷ 40 хиляди лева. Ако по този портретъ не можешъ да прочетешъ цѣлия животъ на човѣка, той може да се купи съ книжни пари, но не съ златни. На портрета трѣбва да се виждатъ всичкитѣ бои. Черната боя представя сѣнкитѣ въ човѣшкия животъ; свѣтлата боя представя планинскитѣ върхове, които се огрѣватъ отъ слънцето. Ако въ природата не сѫществуваха свѣтлини и сѣнки, нѣмаше да има никакви картини. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде видѣлина! И стана видѣлина”. (1 ÷ 3 ст.). Видѣлината представя Разумното начало въ свѣта. Щомъ дойде разумностьта, истинската работа започва. Свѣтлината само изявява видѣлината. Чрезъ свѣтлината предметитѣ се проектиратъ както върху платно. Казвате, че знаете, какво представятъ свѣтлината и видѣлината. Вашето знание е само теория. Знаешъ, предполагашъ, че си добъръ, но не си опиталъ добротата си. Мислишъ, че можешъ да пѣешъ, но не си провѣрилъ това. Слушашъ, какъ пѣятъ хората, добритѣ пѣвци и мислишъ, че и ти можешъ да пѣешъ. Излѣзъ на сцената и се опитай да видишъ, какъ ще пѣешъ. Вземи единъ чистъ, ясенъ, мекъ тонъ и вижъ, ще задоволишъ ли публиката. Гласнитѣ струни се нуждаятъ отъ любовь, отъ мекота, отъ нѣжность. Ако нѣмашъ любовь, ако езикътъ ти е невъзпитанъ, гласътъ ти ще бѫде грубъ, тоноветѣ ще бѫдатъ нечисти, неясни. Това не е пѣние. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка се отразяватъ върху специални мѣста въ човѣка. Мисъльта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постѫпкитѣ – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърдцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умътъ, сърдцето и волята не сѫ активни на земята, и на небето ще бѫдатъ такива. Развитието на човѣка зависи отъ неговия умъ, сърдце и воля, както и отъ неговото тѣло, душа и духъ. Какво представя развитието? – Процесъ на проявяване. Търговецътъ снема топоветѣ съ платове и постепенно ги развива. На този продаде петь метра, на онзи десеть, докато се свърши. Той развива топъ следъ топъ, и търговията му се развива. Богъ е създалъ човѣка. Богъ е съвършенъ, следователно, и човѣкъ е съвършенъ. Човѣкъ е подобенъ на топъ платъ, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развилъ още, не е проявилъ съвършенството си. Ето защо, трѣбва да се минатъ милиарди години и вѣкове, за да се прояви съвършенството, което Богъ е вложилъ въ свѣта, въ човѣка и въ всичко, което Той е създалъ. Следъ милиарди вѣкове ние ще видимъ Божествения планъ проявенъ и реализиранъ. Това не трѣбва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е сѫществено въ живота, и кое не е сѫществено. Каква мисъль е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постѫпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъль, такова чувство и такава постѫпка казваме, че сѫ преходни и несѫществени. При това положение, хората мислятъ за васъ, че сте великъ, гениаленъ човѣкъ – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всѣки си остава съ онова величие, което носи въ себе си. Колкото и да е голѣмъ слонътъ, пакъ си остава слонъ. Каквото и да мислятъ хората за тебе, тѣхната мисъль не може да тѣ направи нито по-великъ, нито да тѣ унижи. Преди да тѣ нарисува художникътъ хубаво, ти самъ трѣбва да си се нарисувалъ. Ако художникътъ вложи въ твоя портретъ нѣщо хубаво, което ти не си изработилъ още, този портретъ не отговаря на действителностьта. Добриятъ и гениаленъ художникъ схваща онѣзи черти на човѣка, които никога не се измѣнятъ. Ако предаде само единъ моментъ отъ неговия вѫтрѣшенъ животъ – тѫгата, радостьта и разположението, гнѣва му, той е представилъ едно статическо състояние на човѣка. Следващия моментъ човѣкъ има вече друго състояние, което не може да се предаде. Не е лесно да бѫдешъ художникъ. Какво изражение ималъ Христосъ на лицето си, когато изгонилъ съ камшикъ търговцитѣ отъ храма? Обаче, не смѣсвайте образа на Христа като Божество, като Синъ Божи, съ образа му като човѣкъ. Дошълъ на земята, облѣченъ въ човѣшка форма, Христосъ понесе страданията на хората. Той трѣбваше самъ да носи своя кръстъ. Носи го до едно мѣсто и после го захвърли, остави го на хората да го носятъ. Това бѣше естествено. Христосъ пое кръста на човѣшкитѣ страдания, показа имъ, какъ се носи, но не ги освободи абсолютно отъ страданията имъ. И тѣ трѣбва да понесатъ часть отъ страданията си, да иматъ дѣлъ въ Христовата Любовь. – Какъ умрѣ Христосъ: като човѣкъ, или като Синъ Божи? – Като синъ человѣчески. Той напусна видимата човѣшка форма и възкръсна. Оттогава пакъ живѣе между хората, но невидимъ. И днесь Христосъ е между хората, наблюдава, какъ живѣятъ. Двама души се каратъ, ругаятъ се, безъ да подозиратъ, че Христосъ ги слуша и запитва: Съгласенъ ли е вашиятъ животъ съ Евангелието? Хората се наричатъ едни други съ думитѣ говедо, животно и др. Кой тури тѣзи думи въ речника имъ? – Тѣ сами ги измислиха. Първоначално говедата не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането, и тѣ слѣзли по-долу, отколкото сѫ били нѣкога. Хората заели тѣхнитѣ мѣста, а тѣ слѣзли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнатъ, да заематъ първоначалнитѣ си мѣста. Така тѣ ще дадатъ възможность и на говедата да заематъ мѣстата си, опредѣлени първоначално отъ Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днесь езикътъ на хората не е такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Понеже сѫ взели мѣстото на говедото, и езикътъ имъ е такъвъ. Щомъ се повдигнатъ, ще заговорятъ на онзи езикъ, който нѣкога сѫ знаели. Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивамъ, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислятъ, че животнитѣ сѫ глупави. Въ сѫщность, животнитѣ не сѫ глупави. Паякътъ, който минава за неразумно сѫщество, прави такава фина мрѣжа, каквато човѣкъ не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човѣкъ не може да направи. Единъ день наблюдавахъ, какъ една оса смучеше медъ отъ една чинийка. Въ това време до нея се приближи единъ голѣмъ бръмбаръ, който искаше да хапне отъ меда. Имаше мѣсто и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голѣмъ и по-силенъ отъ нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въорѫжена отъ него. Осата извади жилото си и го ужили. Следъ това откѫсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на васъ казвамъ: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въорѫжена, не можете да се борите съ нея. За да се справите съ неприятеля си, не трѣбва да го подценявате. Изучавайте възможноститѣ и условията, съ които разполагате. Изучавайте условията и възможноститѣ и на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, какви сили се криятъ въ неговия умъ. Колкото по-добре е развитъ умътъ му, толкова по-чувствителенъ е той. Чувствителностьта му помага да открива златото въ земята. Той схваща теченията въ природата и по тѣхъ се ориентира. Безъ да е геологъ, той открива земнитѣ богатства. Това се дължи на извѣстна дарба, върху която е работилъ въ миналия си животъ. Такива хора минаватъ за набожни. Кои сѫ качествата на набожния човѣкъ? Той има устойчивъ характеръ, никаква сила не е въ състояние да го изкара отъ равновѣсието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно съ Бога. Набожниятъ има високъ моралъ. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който нѣма любовь въ себе си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Изгубите ли любовьта си, вие сте изложени на падане. Любовьта има отношение къмъ равновѣсието. Кажешъ ли, че имашъ любовь, а не можешъ да пазишъ равновѣсие, твоята любовь не е истинска. Нѣкои казватъ, че любовьта прави човѣка въртоглавъ. Не е така. Само онзи става въртоглавъ, който нѣма любовь въ себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успѣете. Не само, че нѣма да успѣете, но скѫпо ще платите за своя опитъ. Евреитѣ се опитаха да омотаятъ и завъртятъ главата на Христа, но не успѣха. И до днесь още тѣ носятъ последствията на своя опитъ. Който се отказалъ отъ Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки, той се натъква на лошитѣ последствия на своя неразуменъ животъ. Ще се пазите да не постѫпвате като евреитѣ, които не сѫ вънъ отъ васъ, а вѫтрѣ въ васъ. Опасностьта, на която човѣкъ се натъква, е въ самия него, а не отвънъ. Следователно, пазѣте се отъ това, което е въ васъ и може да ви спъне. Тамъ сѫ слабитѣ страни на човѣка. Една отъ неговитѣ слаби страни е отлагането. Често се говори за оправѣне на свѣта. Никой не може да оправи свѣта, докато не оправи себе си. Какъ ще оправишъ хората, ако не можешъ да оцѣнишъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги поставишъ на мѣстото имъ? Какъ ще събудишъ религиозното чувство въ човѣка, ако ти самъ не си религиозенъ? Нѣма да го направишъ религиозенъ, но ще го накарашъ да се преструва и да лицемѣри. Въ едно сѣмейство сложили на обѣдъ печена кокошка. Това било на великия петъкъ. Случило се, че по това време имъ дошълъ гостъ. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния съ готвена коприва. Гостътъ ималъ добре развито обоняние и усѣтилъ миризмата на печената кокошка, но нищо не казалъ. Поканили го да обѣдва заедно съ тѣхъ. Той започналъ да яде отъ копривата и казалъ: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличилъ домакинитѣ въ преструвка и лицемѣрие. Има нѣщо цѣнно въ човѣка, което трѣбва да се запази. Почитатъ и уважаватъ човѣка за цѣнното въ него. Какво ще стане съ градината, ако изгубите вадичката, отъ която я поливате? Водата повдига цѣната на градината. Безъ нея, тя нищо не струва. На сѫщото основание, казвамъ: Цѣннитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ вадички, които поливатъ душата на човѣка, т. е. неговата градина, и даватъ условия за узрѣването на добри и сладки плодове. Какво представя душата? – Райска градина, пълна съ зрѣли, сладки плодове, съ цвѣтя и птички, съ бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свѣтъ, който се отличава съ голѣма красота. – Ще отидемъ ли тамъ? – Ако имате любовь, ще отидете и всичко ще видите. Ако нѣмате любовь, и да отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да видите и да разберете. Любовьта създава пѣсеньта и музиката. Щомъ любовьта отсѫства, навсѣкѫде цари мълчание. Любовьта носи радость, миръ, свѣтлина въ човѣшката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовьта, човѣкъ губи живота, свѣтлината, мира и радостьта си. Като знаете това, не питайте, защо човѣкъ се убива, или защо другитѣ го убиватъ. Който изгуби своята свѣтла мисъль, свѣтло чувство и свѣтла постѫпка, той е изложенъ на опасность, лесно могатъ да го убиятъ. И обратно: не могатъ да убиятъ човѣка, който пази своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близкитѣ си. Единъ день хората ще ви признаятъ за герой. Но, докато дойде този день, ще минете презъ страдания, презъ хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете презъ Христовитѣ страдания, не можете да станете герой, не можете да оправитѣ свѣта. Съвременнитѣ хора минаватъ за герои, но не сѫ отъ безсмъртнитѣ герои. Тѣ не сѫ дошли още до положението да носятъ кръста си и да бѫдатъ разпнати. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е молитвата, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Ще се молишъ не само за себе си, но за цѣлия народъ, между който живѣешъ. Ще любишъ не само себе си, но първо ще любишъ Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора сѫ любили само себе си, поради което сѫ излѣзли отъ Бога и влѣзли въ кальта на човѣшкия животъ. Сега трѣбва да излѣзатъ отъ този пѫть и да се обърнатъ къмъ Бога. Егоистичната любовь води къмъ западъ, а любовьта къмъ Бога – къмъ изтокъ. Който отива къмъ Бога, трѣбва да проявява първо любовь къмъ Него, после къмъ ближния си и най-после къмъ себе си. Този човѣкъ може да бѫде истински творецъ. Любовьта къмъ Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човѣка надъ животнитѣ. Животнитѣ иматъ любовь само къмъ себе си. Ако и човѣкъ поддържа тази любовь, какво ще бѫде? Човѣкъ се отличава отъ животното по това, именно, че се изправилъ на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. къмъ Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Богъ самъ ще оправи работитѣ. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Богъ е вънъ отъ човѣка. Въ сѫщность, Той е въ човѣка вѫтрѣ и чрезъ него работи. Слушайтѣ Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цѣлъ день пасе говедата, или което отива на училище и свършва цѣлия курсъ на образованието? Човѣкъ се отличава отъ животното по своята разумность. Тя му дава подтикъ да учи, да люби, да прави добро. Учи, безъ да мислишъ само за себе си, какъ да подобришъ живота си, на тебе само да е добре. Ще учишъ за благото на ближнитѣ си, а после и за себе си. Сега не е въпросъ за критика. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Паякътъ може ли да пише като човѣка? Той може само да прави паяжина, въ която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивиятъ? – Той може да направи хубава кѫща, да изоре нивитѣ си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавитѣ кѫщи не подобряватъ човѣшкия животъ. Онова, което подобрява живота, иде отвѫтрѣ. Творчество е нужно за живота. Външно кѫщата може да е много хубава, но вѫтрѣшно не е добре наредена. Така, гледате нѣкой човѣкъ външно красивъ, угледенъ, но вѫтрѣшно е затворенъ, нищо не можете да прочетете въ него. Жалко, ако по лицето на човѣка не можешъ да прочетешъ нищо или да видишъ въ него проява на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Лицето на човѣка е книга, която трѣбва да бѫде отворена, да се чете по нея. Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена и пуста”. Често хората цитиратъ стиха: „Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое”. Стихътъ е вѣренъ, но кѫде остана този човѣкъ? Подъ „образъ и подобие” разбираме, умътъ, сърдцето и волята на човѣка да сѫ като Божиитѣ. Свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на душата му да сѫ като Божиитѣ. На Божествената свѣтлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрѣе. Става ли сѫщото и на човѣшката свѣтлина, топлина и сила? Ако на мѣстото на Божията свѣтлина не поставитѣ знанието, на мѣстото на Божията топлина не поставите своитѣ добри и възвишени чувства и на мѣстото на Божията сила не поставите добритѣ и благороднитѣ си постѫпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородѣва нѣщата, е любовьта. Знание, което не е минало презъ огъня на любовьта, не е истинско. Всѣко нѣщо, което е минало презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казватъ религиознитѣ. – Да следвашъ Христа, това значи, Неговата Любовь да пребѫдва въ тебе, и твоята любовь въ Него; Неговото знание да пребѫдва въ тебе, и твоето – въ Него; Неговата сила да пребѫдва въ тебе, и твоята – въ Него. Съ други думи казано: Когато учительтъ преподава, ученикътъ слуша и учи уроцитѣ Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка. Какво представятъ числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Въ Божествения свѣтъ единицата е бащата, любовьта; двойката е майката – мѫдростьта, а тройката – детето, истината. Едно и три даватъ четири – число на бащата; две и три даватъ петь – число на майката; едно, две и три даватъ шесть – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичатъ детето си, защото въ него сѫ вложили своя капиталъ. Казано е въ Писанието: „Богъ възлюби истината въ човѣка”. Значи, и Богъ обича въ човѣка това, което Той самъ е вложилъ въ него – истината. Всѣки трѣбва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Богъ е създалъ, и се пазѣте отъ корекция и критика на Божественото. Човѣшкото можешъ да критикувашъ, но Божественото – никога. На човѣшкото можешъ да се гнѣвишъ, но на Божественото – никога. Дойдешъ ли до изопаченитѣ човѣшки работи, ще се молишъ да се изправятъ. Постоянно се молѣте. И като ядешъ, и като ходишъ, и като работишъ, и като спишъ – постоянно ще се молишъ. Единъ нашъ познатъ разправяше своята опитность по отношение на молитвата. Той ималъ обичай всѣка сутринь да се моли – никога не пропущалъ молитвата си. Една сутринь трѣбвало да замине за нѣкѫде и бързалъ да стигне на време на гарата, поради което забравилъ да се помоли. Отишълъ на гарата, качилъ се на трена и заминалъ. Вечерьта, когато се върналъ у дома си, съобщили му неприятната вѣсть, че едно отъ децата му като играло презъ деня, пострадало – извадили му окото. Единъ пѫть пропусналъ да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало въ дома му. Следователно, нещастието иде, когато човѣкъ прекѫсва връзката си съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Не търсете причината за нещастията вънъ отъ себе си. Който не служи на Бога, самъ си причинява нещастия. И тъй, дайте ходъ на любовьта въ себе си, да търпите всички хора. Каквито и да сѫ убѣжденията и вѣрванията имъ, ще ги търпитѣ, както и васъ търпятъ. Какъвто и да е животътъ имъ, ще ги търпитѣ. Че нѣкой билъ пияница, това не се отнася до васъ. Достатъчно е страданието му. Той пие, но отъ време на време съзнава положението си и самъ се критикува. И той не е доволенъ отъ себе си, но не може изведнъжъ да се изправи. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го. Не питайте, какви сѫ убѣжденията му. Ако го приемете съ любовь, и вашитѣ работи ще се оправятъ. Мнозина казватъ, че Богъ живѣе въ човѣка, но малцина вѣрватъ въ това. Не е важно, какво казвашъ; важно е да проявишъ Божественото въ себе си. Не говори на човѣка, че Богъ живѣе въ него, че Христосъ се пожертвалъ за хората, но разбери, отъ какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полѣешъ малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постѫпвашъ добре съ хората, тѣ ще ти благодарятъ. И животнитѣ разбиратъ отъ добра обхода. Когато и да е, макаръ и въ далечното бѫдеще, тѣ ще се отблагодарятъ за доброто, което сте имъ направили. Рано или кѫсно доброто ще допринесе своя плодъ. Следователно, не се отказвайте отъ Божията Любовь, отъ Божията Мѫдрость и отъ Божията Истина. Проявѣте тѣзи добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бѫде свѣтла нишка въ вашия животъ. Любовьта отваря пѫтя къмъ Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведниятъ напусне своя животъ, правдата му не се вмѣнява. И ако грѣшникътъ напусне своя животъ, грѣхътъ му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснетѣ стария животъ и да влѣзете въ новия, отколкото да напуснете новия животъ и да влѣзете въ стария. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? – Съзнателна и разумна работа. Ако е бѣденъ, ще работи повече, безъ да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатиятъ? И той не е сигуренъ въ богатството си. И бѣдниятъ, и богатиятъ трѣбва да работятъ, да поставятъ за основа на живота си Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Това е говорилъ Христосъ на времето си, това говори и днесь. Много пророци се явиха днесь, и всички говорятъ въ името на Христа. Слушайтѣ, какво говорятъ, и провѣрявайте думитѣ имъ. Ще кажете, че тѣ говорятъ върху цѣннитѣ нѣща на живота. – Кои сѫ цѣннитѣ нѣща? – Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Цѣнното, което носи любовьта, е животътъ. Цѣнното, което носи мѫдростьта, е знанието. Цѣнното, което носи истината, е свободата. Който не е опиталъ живота, знанието и свободата, той не е разбралъ любовьта, мѫдростьта и истината. Който ги е разбралъ, той е щастливъ. Тъй щото, ако ви пита нѣкой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостьта? – Разбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – За коя любовь, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говоримъ за онази любовь, за онова знание и за онази свобода, които имаме днесь. Човѣкъ може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бѫдещето. Той може да разчита на отношението, което днесь има къмъ Бога, а не на това, което ималъ въ миналото и което ще има въ бѫдеще. И тогава, кажете на ближнитѣ си, както Христосъ е казалъ: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ”. Нѣма по-лесенъ пѫть въ свѣта отъ пѫтя на любовьта. Следвайте този пѫть, да станете истински човѣци и да помагате на всички. Така ще дойде радостьта у васъ и ще ви направи щастливи. Любовьта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влѣзе въ любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ”. И азъ ви казвамъ: Богъ не е Богъ на безлюбието, но на любовьта. Богъ не е Богъ на невѣжеството, но на знанието. Богъ не е Богъ на ограничението, но на свободата. Следователно, животътъ, знанието и свободата сѫ човѣшки права, дадени отъ Бога. Тѣ трѣбва да се използватъ, за да направятъ човѣка радостенъ и щастливъ. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това опредѣля, какво благословение ще получите отъ Бога. Какво ви говорихъ днесь? Казахъ ли ви да направите нѣщо невъзможно за васъ? Не ви казахъ да дадете по десеть милиона лева. Не ви казахъ да вдигнете земята на гърба си. Не ви казахъ да нахраните всички хора. Казахъ ви да цѣните живота, знанието и свободата, които Богъ е вложилъ въ васъ. Това е най-малкото, което трѣбва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на васъ. Като цѣните своя животъ, своето знание и своята свобода, ще цѣните живота, знанието и свободата на другитѣ. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, свѣтло бѫдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете въ своето минало, въ стария животъ. Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявитѣ това” което Богъ е вложилъ у васъ. Както отъ сѣмката на ябълката израства голѣмо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у васъ да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове. 17. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септември, 1943 г. София – Изгрѣвъ.
  17. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Изворъ на любовьта I. Послание Петрово, 4 гл. Често хората се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. – Много просто – да страдатъ. Това не трѣбва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за нѣкои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мѫчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо мѣсто, човѣкъ е пратенъ на земята да страда; на второ мѣсто – да се учи и на трето мѣсто – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противорѣчия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трѣбва да знаете, че великитѣ нѣща мѫчно се постигатъ. Лесно можешъ да пренесешъ прашецътъ отъ едно мѣсто на друго, но мѫчно се пренася голѣмъ товаръ, мѫчно се пренася една планина. Единъ виденъ руски цигуларь слушалъ другъ цигуларь да свири. Понеже последниятъ билъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, той се обезсърдчилъ и, като се върналъ у дома си се самоубилъ. Той се отчаялъ, че никога нѣма да постигне изкуството на своя колѣга-цигуларь. Самоубийството е резултатъ на чрезмѣрно честолюбие въ човѣка. Не е геройство да се самоубиешъ; геройство е да се справишъ съ страданието. И тъй, ще знаете, че човѣкъ страда, когато е лишенъ отъ доброто, отъ хубавитѣ нѣща въ живота. Обере тѣ нѣкой, страдашъ; умре детето ти, страдашъ; изгубишъ възлюблѣния си, страдашъ; изгубишъ службата си, страдашъ. Значи, страданието се причинява отъ загубата на нѣщо, което си обичалъ и цѣнилъ. За да не страдашъ, трѣбва да разполагашъ съ много блага и цѣнности. Ако взематъ жената на нѣкого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмѣтъ, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада въ бездънна пропасть. Жената е най-голѣмата сила въ света. Подъ „жена” разбирамъ живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животътъ. Формитѣ на живота се разрушаватъ, но самиятъ животъ – никога. Щомъ се разруши една форма, създава се втора, трета и т. н. Може ли водата въ природата да се изгуби? Отъ едно мѣсто ще се изгуби, на друго ще отиде. Отъ едно мѣсто ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли нѣкой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървятъ по свой пѫть, никой не може да ги отклони отъ пѫтя имъ, нито да ги открадне. Дръжте въ ума си мисъльта: има нѣща, които никой не може да открадне. Има нѣща, които могатъ да се крадатъ. Радвайте се, че сѫ ви взели това, което може да се отнема. Ако си боленъ и ти взематъ обущата, радвай се. Вънъ е топло, слънцето грѣе. За предпочитане е тогава да ходишъ босъ, да възприемашъ енергията на земята, отколкото да бѫдешъ обутъ. Така ще се излѣкувашъ. Щомъ дойде лѣтото, събуйте се боси; свалете рѫкавицитѣ отъ рѫцетѣ си, булата отъ лицата си и се изложете на слънчевитѣ лѫчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була отъ себе си, за да се ползвате отъ слънчевата светлина и топлина. Сега срѣщате богати, образовани хора безъ чорапи, съ една подложка на крака и едно ремѫче. Това сѫ тѣхнитѣ обувки. Тѣ възприематъ енергията на земята направо чрезъ кожата си и така се лѣкуватъ. Зимно време въпросътъ е поставенъ другояче. Не можешъ безъ обувки. Условията сѫ сурови, следователно, човѣкъ не трѣбва да се излага. Сега, да дойдемъ до сѫщественото: да различаваме проявитѣ на хората и да знаемъ тѣхнитѣ причини. Нѣкои хора сѫ мрачни, песимисти. Причината на тѣхния песимизъмъ се крие въ миналото, въ живота на дѣдитѣ и прадѣдитѣ имъ. Песимистътъ е крайно страхливъ, съ слаба вѣра и надежда. Нѣкои хора сѫ вѣсели, жизнерадостни. И тѣ сѫ наследили тази черта отъ своитѣ дѣди и прадѣди. Вѣрата и надеждата въ тѣхъ сѫ силно развити. Заекътъ, макаръ и страхливъ, има силно развита надежда. Той е веселъ. Това се дължи на крѫглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бѣга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа заднитѣ си крака, да бѣгамъ бързо. Нагоре заекътъ бѣга силно, затова обича баиритѣ. Обаче, бѣга ли надолу, отъ време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне. Изучавайте себе си, изучавайте хората, животнитѣ и растенията, за да дойдете до понятието „козмиченъ човѣкъ”. Въ това понятие се включва цѣлата вселена. Козмичниятъ човѣкъ представя Божествения организъмъ, на Който ние сме удове. Голѣмъ, необятенъ е козмичниятъ човѣкъ, поради което виждаме само отдѣлнитѣ му части, разхвърляни изъ цѣлата вселена. Виждашъ единъ човѣкъ, втори, трети, като отдѣлни единици. Въ сѫщность, между всички хора, животни и растения има тѣсна връзка, както между удоветѣ на единъ и сѫщъ организъмъ! Ще дойде день, когато хората ще виждатъ тази връзка и ще се ползуватъ отъ нея. Това показва, че съвременнитѣ хора има още много да учатъ, докато дойдатъ до истинското познаване на нѣщата. Днесь всички говорятъ за душата и духа, безъ да знаятъ, кѫде е тѣхното седалище. То се намира нѣкѫде въ мозъка, отдето тѣ наблюдаватъ живота на човѣка и го направляватъ. Кѫде точно е мѣстото имъ, малцина знаятъ. Не е важно да знаете мѣстото на душата и на духа; важно е да имъ давате възможность да се проявяватъ. Хранете душата си съ любовьта, а духа си – съ мѫдростьта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сѣтива сѫ въ услуга на душата. Сѫщо така умътъ, сърдцето и волята сѫ въ услуга на душата. Ето защо, дръжте въ изправность сѣтивата си. Дръжте въ изправность мозъка и сърдцето си, да изпълняватъ службата си правилно. Само така хората могатъ да бѫдатъ щастливи. Докато не направятъ връзка съ духовния светъ, съ всички разумни сѫщества, тѣ ще останатъ далечъ отъ истината, отъ знанието и любовьта. Мнозина казватъ, че разбиратъ живота, а се отнасятъ съ пренебрѣжение къмъ камънитѣ, даже къмъ растенията и животнитѣ. Щомъ пренебрѣгватъ камънитѣ, разбирането имъ за живота е ограничено. Споредъ нѣкои учени, камънитѣ сѫ спящи сѫщества, които единъ день ще се пробудятъ. Който гледа на тѣхъ като на живи сѫщества, не си позволява да ги удря, чука или мѣсти безъ нужда. Много хора сѫ пострадали отъ тѣхъ, когато ги удрятъ съ чукъ. Отъ камънитѣ се отчупватъ малки парченца, които влизатъ въ очитѣ имъ и ги ослѣпяватъ. Има камъни, които по никой начинъ не трѣбва да мѣстите, нито да удряте. Който се осмѣли да направи това безъ позволение, скѫпо плаща. Макаръ и спящи сѫщества, камънитѣ оказватъ влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камънитѣ, колко повече хората си влияятъ едни на други! Първото влияние на човѣка иде отъ майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още въ утробата й, чрезъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на брѣменната жена, както и тази, която дава на детето си следъ раждането му. Отъ духовния животъ на майката зависи, какво ще бѫде детето. Майката може да роди обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ или светия. Отъ нейния сърдеченъ и умственъ животъ зависи бѫдещето на детето. Майка, която не носи отговорность за своя животъ, има предвидъ само сегашнитѣ условия. Тя не мисли за бѫдещето, за цѣлокупния животъ. Въ това отношение тя прилича на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината светъ се свършва за мене. Когато умра азъ, цѣлиятъ светъ се свършва”. Обаче, и следъ смъртьта на Настрадинъ Ходжа светътъ продължава да сѫществува. Човѣкъ дохожда много пѫти на земята, а не само единъ пѫть. – Колко пѫти дохожда? – Колкото пѫти иска – отъ него зависи. Обикновениятъ човѣкъ се преражда на всѣки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ, въ кое сѣмейство ще се роди. Той нѣма свободенъ изборъ. Ако човѣкъ идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободенъ изборъ, да се роди, дето иска. Колкото по-напредналъ е човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма свобода има при слизането си на земята. Гениалнитѣ хора и светиитѣ идатъ рѣдко на земята, когато човѣчеството отбелязва епоха въ своя животъ. Великитѣ Учители пъкъ идатъ на земята презъ всѣки две хиляди години. Тѣ внасятъ голѣмо преобразование въ човѣшкия животъ. Време е вече хората да изучаватъ светлината въ качествено и количествено отношение. Така тѣ ще разбератъ, че светлината се различава по качество отъ посоката и ѫгъла на падането й. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или подъ наклонъ. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хлѣба, за да разберете сѫщественото въ живота. За мнозина това не сѫ интересни нѣща. Тѣ се интересуватъ отъ духовни въпроси. Изучаватъ Библията като свещена книга, въ която мислятъ, че ще намѣрятъ всичко, което ги интересува. Свещена книга е Библията, но другъ е истинскиятъ оригиналъ. Това е Библията на Божествения светъ, въ която е изразенъ цѣлокупниятъ животъ. Отъ нея излизатъ и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само отъ гениални хора и светии. Тѣ правятъ преводи отъ нея и ги даватъ на хората, да се учатъ отъ тѣхъ. Всѣка мисъль, свалена отъ Божествения светъ, претърпѣва две пречупвания: първо, минава презъ ангелския светъ, а после, презъ човѣшкия светъ. Тази е причината, поради която Божественитѣ идеи понѣкога се изопачаватъ. Колкото по високо е организиранъ човѣшкиятъ умъ, толкова по-вѣрно схваща идеитѣ, които слизатъ отъ Божествения светъ. Какво, въ сѫщность, представя Божествениятъ светъ? Той е толкова красивъ, че съ никакво перо не може да се опише. Само за мигъ се отваря той за обикновения човѣкъ и пакъ се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае? Въ древностьта единъ ученикъ на окултна школа помолилъ учителя си да го заведе въ Божествения светъ; само да го зърне, и пакъ да се върне назадъ. Най-после учительтъ изпълнилъ желанието му. Поставилъ го въ магнетиченъ сънь и го завелъ въ Божествения светъ. Като се намѣрилъ въ този красивъ светъ, ученикътъ започналъ съ жадность да хвърля погледи навсѣкѫде. Учительтъ се въорѫжилъ съ търпение, да го чака. Като видѣлъ, че той нѣма намѣрение да се връща, казалъ му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съмъ дошълъ. Нищо не съмъ видѣлъ още. Учительтъ му отговорилъ: Ти пожела да дойдешъ само за единъ моментъ тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивитѣ нѣща нѣма време. За красивитѣ нѣща времето се съкращава, а за лошитѣ и грознитѣ – се удължава. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, нито законитѣ, които го управляватъ, затова критикуватъ нѣщата. Съ критика нищо не се постига. – Защо идатъ страданията? Защо моитѣ страдания сѫ толкова голѣми? Все на моята глава ли трѣбва да се сипятъ? – Това е криво мислене. Ти живѣешъ себично, не се вглеждашъ въ живота на окрѫжаващитѣ, да разберешъ, че и тѣ страдатъ, дори повече отъ тебе. Единъ човѣкъ постоянно се оплаквалъ отъ страданията си. Той мислѣлъ, че кръстътъ, който му е даденъ да носи, не е по силитѣ му. Единъ ангелъ го чулъ и дошълъ при него, да му помогне. – Какво искашъ? – запиталъ го ангелътъ. – Искамъ да се намалятъ страданията ми, да ми се даде по-малъкъ кръстъ. – Желанието ти може да се задоволи. Върви следъ мене. Ангелътъ го завелъ въ една голѣма стая, дето се намирали кръстоветѣ на всички хора, и го оставилъ свободенъ, самъ да си избере кръстъ. Човѣкътъ разгледалъ всички кръстове, вдигалъ ги, слагалъ ги, да опита тежестьта имъ, и най-после видѣлъ, настрана нѣкѫде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искамъ. – Това е твоятъ кръстъ, който ти бѣше даденъ да носишъ и отъ който постоянно се оплакваше. Той взелъ кръста си и, засраменъ, излѣзълъ вънъ. Много хора мислятъ като този човѣкъ. Тѣ приличатъ на деца, които се оплакватъ, че майка имъ не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото имъ дала малка ябълка, защото тънко имъ намазала хлѣба съ масло. Ако имъ бѣше дала голѣма ябълка или дебело намазано парче хлѣбъ съ масло, ще кажатъ, че ги обича. Така не се разсѫждава. Всички хора – учени и прости, богати и бѣдни – сѫ поставени на изпитъ. На едного Провидението дава голѣма ябълка, на другъ – малка ябълка и наблюдава, какъ ще я приематъ. На едного сипва ядене съ голѣма лъжица, на другъ – съ малка лъжица и пакъ наблюдава. Ако гледате къмъ голѣмата ябълка или голѣмата лъжица на съсѣда си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голѣма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане великъ човѣкъ. Ползвайте се отъ опитноститѣ на миналото. Не мислете, че въ миналото не сѫ живѣли културни хора. Въ миналото сѫ живѣли по-културни хора отъ сегашнитѣ, но и по-некултурни е имало. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ по-добри и богати условия отъ миналитѣ, но малцина ги използватъ, както трѣбва. Едно време хората не сѫ разполагали съ радио, съ самолети, както сегашнитѣ хора. Когато се яви идеята за самолетъ, хората очакваха той да имъ донесе щастие. Днесь, обаче, самолетътъ носи нещастие на човѣчеството. Той снася своитѣ разрушителни яйца навсѣкѫде, дето трѣбва и не трѣбва, като причинява голѣми пакости и злини. Тѣзи яйца раздѣлятъ хората, смразяватъ ги и ги отдалечаватъ едни отъ други. Такива яйца срѣщаме и въ отношенията на хората. Двама приятели се обичатъ, често се срѣщатъ, разговарятъ се братски и взаимно си помагатъ. Единъ день тѣ срѣщатъ млада, красива мома, която поглежда къмъ тѣхъ, усмихва имъ се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду имъ. Въ първо време тѣ само се произнасятъ за нея, че е красива мома. Като я срѣщнатъ втори пѫть, момата спира вниманието си повече върху единия отъ тѣхъ. Този погледъ е второто яйце, което ги раздѣля. Тѣ се настройватъ единъ противъ другъ и се скарватъ. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледътъ й е Божественъ лѫчъ, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студенъ. – Кой се грѣе повече на слънце? – Който е по-измръзналъ. Който е по-топълъ, по-малко се грѣе на слънцето. На какво се дължи разположението на момата къмъ единия отъ приятелитѣ? Двамата приятели сѫ два извора, които минаватъ презъ различни земни пластове. Отъ кой изворъ ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие отъ онзи изворъ, който минава презъ по-чисти земни пластове. Тя казва: Искамъ да пия чиста вода, да бѫда здрава и да не страдамъ. Ако пия отъ нечистата вода, ще попадна въ човѣшкия порядъкъ и ще страдамъ. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата й. Ще й турятъ малко сиропъ, ще се оцвѣти и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусътъ могатъ да се залъжатъ, но стомахътъ – никога. Щомъ влѣзе нечиста вода или храна въ него, той започва да протестира. Помнете: Любовьта е изворъ. Дето мине, тя напоява, оросява, освѣжава. Който е пилъ отъ извора на любовьта, и боленъ да е, оздравѣва; отчаянъ и обезсърченъ да е, насърчава се. Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаялъ толкова много, че рѣшилъ да се самоубие. Момата го срѣщнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало отъ радость, той веднага се усмихналъ и се отказалъ отъ намѣрението да се самоубие. Интересно е, какви сѫ дветѣ думи. Това не е важно; важно е, че следъ тѣзи думи младиятъ князъ казалъ: Има смисълъ животътъ. Заслужава човѣкъ да се жертвува за любовьта. Когато момъкътъ обича една мома, тя трѣбва да знае, че Богъ я обича чрезъ него. И когато момата обича момъка, пакъ Богъ го обича чрезъ нея. Радвайте се на любовьта, която се проявява чрезъ хората. Любовьта иде отъ Бога но чрезъ хората. Когато слушате музика на радиото, отъ него ли иде тя? Радиото само предава музиката, безъ да я произвежда. На сѫщото основание, бѫдете и вие проводници на Божията Любовь. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голѣмо е Божието благословение върху васъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра и любовь. Проявѣте вѣрата, за да се справите съ съмнѣнието. Приложете любовьта, за да видите плодоветѣ на живота. Ако имате едно сѣменце, не питайте, може ли да стане отъ него голѣмо дърво, но го посѣйте въ земята, да се укрѣпи вѣрата ви. Като го поливате и окопавате съ любовь, сѣменцето ще се превърне на голѣмо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правятъ вѣрата и любовьта. Христосъ казва: „Ако имашъ вѣра като синапово зърно, и кажешъ на планината да се помѣсти, тя ще се помѣсти”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човѣкъ да мѣсти планината? Този стихъ има вѫтрѣшенъ, скритъ смисълъ. Планината подразбира скръбь, бѣднотия, болѣсти, мѫчнотии и др. Който има вѣра, може да премѣства скърбитѣ си, да се освобождава отъ тѣхъ. Скръбьта може да бѫде голѣма като планина, но вѣрващиятъ лесно се справя съ нея. Той казва на скръбьта: Премести се, да дойде радостьта. На бѣдностьта казва: Дай мѣстото си на богатството. На невѣжеството казва: Дай мѣстото си на знанието. Вѣрващиятъ постига всичко. – Кой вѣрващъ? – Който приема нѣщата по духъ, а не по буква. Радвайте се на онѣзи дарби, на онова богатство и знание, задъ които стои Богъ. Никоя сила въ света не е въ състояние да отнеме тѣзи дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бѣдни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бѣдния. Радвайте се и на тѣхъ, за да подобрите положението имъ. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате въ тѣхъ доброто, а не слабоститѣ и недѫзитѣ имъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания въ България, навсѣкѫде си пробивахъ пѫть, защото търсѣхъ само добродетелитѣ на хората. Казвахъ имъ, че се интересувамъ отъ добродетелитѣ, а не отъ недѫзитѣ имъ. Тѣ познаватъ недѫзитѣ си по-добре отъ мене, но не познаватъ добродетелитѣ си. За тѣхъ, именно, имъ говорѣхъ. Като изнасяхъ добритѣ черти на хората, не срѣщнахъ никакви противорѣчия. Казвалъ съмъ понѣкога недѫзитѣ и отрицателнитѣ черти, но само когато могатъ да ги изправятъ. Иначе, нѣма смисълъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ сили въ природата. Използвайте условията въ сегашния животъ, за да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, посѣщавай добри пѣвци, да тѣ импулсиратъ; ако искашъ да проявишъ доброто въ себе си, дружи съ добри хора – тѣ сѫ проводници на Божественото. Свързвай се съ разумни и възвишени сѫщества, да възприемешъ нѣщо отъ тѣхъ. На по-нискостоящитѣ отъ тебе ти ще дадешъ нѣщо. Това значи правилна обмѣна между хората. Отгоре ще приемашъ, надолу ще давашъ. Докато хората не отправятъ ума си къмъ Божествения светъ, отдето ще възприематъ, тѣ не могатъ да разчитатъ на никаква култура. Културата се предава отъ висшия къмъ нисшия светъ и отъ нисшия къмъ по-нисшия. Умътъ, сърдцето и душата сѫ проводници на благата, дарбитѣ и способноститѣ, които идатъ отъ възвишения светъ. Умътъ отдѣлно представя мѫжа, а сърдцето – жената. Умътъ и сърдцето заедно представятъ цѣлокупния човѣкъ, въ когото влизатъ 60 милиарда душички: 30 милиарда мѫжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души сѫществуватъ и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трѣбва да мине отъ любовьта къмъ мѫдростьта. Детето представя истината. Христосъ казва: „Ако не станешъ като малкитѣ деца, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие”. Съ други думи казано: Ако не възприемешъ любовьта, мѫдростьта и истината, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Ако не минешъ презъ формата на жената и на мѫжа, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Какво представя мѫжътъ? – Сѫщество, което влиза въ царството на любовьта. – Какво е жената? – Сѫщество, което влиза въ царството на мѫдростьта. – Какво е детето? – Сѫщество, което влиза въ царството на истината. Мѫжътъ въвежда жената въ царството на любовьта; жената въвежда мѫжа въ царството на мѫдростьта, а детето въвежда майката и бащата въ царството на истината. Тази е връзката, която сѫществува между бащата, майката и детето. При това положение, животътъ се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се съ почить и уважение единъ къмъ другъ, за да използвате разумно великитѣ Божествени блага и да направите живота си приятенъ и щастливъ. Много хора живѣятъ въ голѣмо изобилие, но не знаятъ, какъ да го използватъ. Имашъ четири – петь деца, но не разполагашъ съ срѣдства, да имъ дадешъ нужното образование. Две деца сѫ нуждни на човѣка: едно момче и едно момиче. Децата сѫ богатство. Стремете се къмъ това богатство, безъ да бѫдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обремѣнявашъ съ богатство, отъ което не можешъ да се ползвашъ? Много злато има заровено въ земята, но то се разкрива само на онзи, който е развилъ обонянието си, отдалечъ да го помирисва. Щомъ го намѣри, той ще си вземе толкова, колкото му е потрѣбно. Ще каже нѣкой, че не се интересува отъ златото. Ще се интересувашъ отъ златото като срѣдство въ живота ти, а не като цель. Въ този смисълъ, ще се интересувашъ отъ всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересувашъ и отъ мѫжа, и отъ жената, и отъ детето. Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Да се радваме, че живѣемъ въ единъ вѣкъ, когато можемъ да се опознаемъ помежду си; да познаемъ мѫжа, жената и детето. Това е една отъ великитѣ задачи, която ще рѣшимъ въ бѫдеще. 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември, 1943 г. 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  18. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Пѫтьтъ къмъ изтокъ Една отъ класическитѣ глави на Посланията, това е 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. (1 ст.). Значи, ще бѫдешъ празно шише, безъ съдържание. Ако говорътъ не е посоленъ съ любовь, отъ човѣшки и отъ ангелски езикъ да излиза, пакъ ще бѫде безъ съдържание. Какъвъ човѣкъ си, ако нѣмашъ любовь? Ще приличашъ на кимвалъ, що дрънка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде краснорѣчивъ. Любовьта прави хората краснорѣчиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовьта. – Това, което дотѣга на човѣка, не е любовь. Любовьта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърдцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постѫпки. Мисъльта е сложенъ процесъ. Съ любовьта, обаче, и мисъльта става лѣкъ процесъ. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовьта и обичьта сѫщо така сѫ сложни процеси. Разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ, които стоятъ толкова високо, гледатъ на любовьта като на нѣщо недосегаемо, а хората си играятъ съ нея. – Защо? – Защото не я разбиратъ. Момъкъ обича една мома и влиза въ дома й съ обуща, каленъ, нечистъ, както иде отвънъ. Той не разбира любовьта, не може да я оцѣни, поради което гледа на нея като на нѣщо обикновено. Ако момъкътъ разбира и цѣни любовьта, преди да влѣзе въ дома на своята възлюбена, ще измие лицето, рѫцетѣ, краката си десеть пѫти съ чиста вода и тогава ще се рѣши да влѣзе. За предпочитане е да влѣзе босъ, гологлавъ, но съ чисто лице, съ чисти рѫце и крака, отколкото да бѫде облѣченъ, обутъ и безъ любовь въ сърдцето си. Който има любовь въ себе си, той е всѣкога чистъ, измитъ и облѣченъ. Мнозина си въобразяватъ, че знаятъ всичко, че носятъ любовьта, но се заблуждаватъ. Тѣ мислятъ, че сѫ голѣмо величие, отъ високъ произходъ. Прави сѫ, тѣ сѫ отъ високо произхождение, дошли отъ различни планети на слънчевата система, но не сѫ издържали изпита си. Богъ ги създалъ по образъ и подобие свое, изпратилъ ги е на земята да се учатъ, но не имъ се учи. Тѣ говорятъ за своето минало, когато сѫ били голѣми величини. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че въ миналото сѫ заемали по-ниско положение отъ сегашното. Въ миналото нѣкой е билъ пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигъръ, или крокодилъ, който гълталъ жертвитѣ си цѣли. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Излизането отъ Бога подразбира познаване на любовьта. Който познава любовьта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говоришъ за величието на Бога, безъ да познавашъ любовьта, това значи да си въ положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче отъ него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мѫчно се свири на нея. Лесно се говори за пѣние, но, да станешъ пѣвецъ, много работа се иска. Всѣки трѣбва да отговаря на мнѣнието, което има за себе си. Погледнешъ се въ огледалото и мислишъ, че си много красивъ. Въ какво се заключава красотата на лицето ти? Въ очитѣ, ушитѣ, носа, устата или въ брадата ти? Красотата има отношение къмъ добротата. Следователно, пипни космитѣ на главата или на брадата си и самъ ще разберешъ доколко си добъръ. Ако космитѣ ти сѫ твърди, ти не си мекъ по характеръ, нито си много добъръ. Вижъ каква миризма излиза отъ тебе, да разберешъ, дали си добъръ или не. Отъ добрия човѣкъ излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременнитѣ хора не е толкова силно, да усѣщатъ лошота миризма, която излиза отъ лошия човѣкъ. Влизате въ нѣкой домъ, дето мѫжътъ е крайно ревнивъ. Той пази жена си, да не я погледне другъ. Той не усѣща каква лоша миризма излиза отъ нея и я пази като нѣкаква светиня. Страшно е положението на човѣкъ, който не разбира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Нѣкой нарисувалъ една икона на Христа преди 45 ÷ 50 г. и мисли, че прилича на Него. Всѫщностъ, никаква прилика не сѫществува. Христосъ е живѣлъ преди две хиляди години, образътъ му е билъ съвършено различенъ отъ нарисувания. Въпреки това, хората благоговѣятъ предъ рисувания образъ, предъ иконата на Христа. На иконата се кланятъ, почитатъ я и уважаватъ, но щомъ стане въпросъ за нѣкой живъ човѣкъ, малцина искатъ да знаятъ нѣщо за него. Иконата следъ време се изтрива, а спомѣнътъ за живия човѣкъ остава. Има моми, които постоянно носятъ портрета на своя възлюбенъ въ себе си и дето седнатъ и станатъ, вадятъ го и го цѣлуватъ. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реаленъ образъ, тогава, на общо основание, той се налага на човѣка. И тъй, който нѣма правилно отношение къмъ хората, не може да има правилно отношение къмъ духа, душата, ума и сърдцето си. Често той се отнася грубо и къмъ своитѣ удове, къмъ рѫцетѣ и краката си. Рѫцетѣ и краката сѫ група отъ разумни сѫщества, които иматъ своя мисъль, свои намѣрения. Човѣкъ поглежда рѫката си, но не вижда какво е вложено въ нея. Той не може да си представи каква енергия отъ Божествения светъ е вложена въ рѫцетѣ, краката и цѣлото тѣло. Благодарение на тази енергия рѫката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дѣла. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи светъ? Какъвъ ще бѫда тамъ? – Какъвто си билъ на земята. Ако глухиятъ и слѣпиятъ отидатъ на онзи светъ, нищо нѣма да видятъ; и тамъ ще бѫдатъ слѣпи и глухи, както били на земята. Въ духовния светъ цари вѣчно мълчание. Въ музиката сѫщо има мълчание, както въ природата. Въ музиката мълчанието се означава съ пауза. Паузата подразбира отдалечаване отъ музикалния центъръ, поради което не чувашъ ясно. Като настройва ухото си, човѣкъ започва постепенно да чува и най-отдалеченитѣ тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорътъ, пѣнието сѫ написани ноти на петолинието, по които човѣкъ чете и разбира живота. „И ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ”. (2 ст.). Нѣкой мисли, че има голѣми знания, че може да прави чудеса. Питамъ: Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, знанието ти нищо не представя. – Мога да лѣкувамъ болни. – Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, изкуството да лѣкувашъ болни пропада. Да лѣкувашъ болни, това значи да сваляшъ раницата отъ гърбоветѣ имъ. Голѣмо изкуство ли е това? Понѣкога е добре да боледува човѣкъ. Ако хората не боледуваха, щѣха да се натъкнатъ на голѣми нещастия. Толстой, който боледувалъ четири–петь пѫти въ живота си, казва, че следъ всѣко боледуване предъ него се откривалъ новъ светъ. Въпреки това, всѣки иска да бѫде здравъ. Ако заболѣе нѣкой, веднага търси лѣкарь. Каже ли му нѣщо за болестьта, той се изплашва, вмѣсто да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избѣгне страданието, което природата му изпраща. Ако избѣгне едно страдание, ще го сполетятъ две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде въ музикална гама. Съ музиката нѣщата се понасятъ по-лесно. Страданията иматъ за цель да калятъ човѣка, да го направятъ силенъ, подобенъ на Бога. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога”. – Кой човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие? – Родениятъ отъ Бога. Ако не си роденъ отъ Бога, не можешъ да бѫдешъ подобенъ на Него. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си съ Бога, трѣбва да се родите отъ Него. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползвамъ”. (3 ст.). Нѣкой мисли, че като умре, ще бѫде посрѣщнатъ на онзи светъ съ слава и почести. Важно е какъ е умрѣлъ: съ любовь или безъ любовь. Ако е умрѣлъ безъ любовь, нищо не се ползва. Човѣкъ влиза въ по-страшенъ затворъ. Може да влѣзе въ водата и да попадне въ устата на крокодилъ или на китъ. „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе”. (4 ст.). „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло”. (5 ст.). – Това сѫ трудни, неразбрани нѣща. – Какво значи да бѫдешъ търпѣливъ? – Като видишъ единъ красивъ и единъ грозенъ човѣкъ, еднакво да ги понасяшъ, да имашъ еднакво разположение къмъ тѣхъ. Кое е цѣнното въ човѣка? Ако срѣщнешъ красивъ човѣкъ, ти изпитвашъ приятность. Какво ще стане съ твоето разположение къмъ красивия, ако той тѣ обере? Какво ще кажешъ за грозния, който ти се притича веднага на помощь? Ти си счупилъ крака си, а той намѣства счупената кость, превързва крака ти и тѣ занася у дома си. Значи, красивиятъ има вѣра въ себе си, знае, че ще тѣ предразположи съ красотата си, ще спечели довѣрието ти. Той тѣ пленилъ съ думитѣ си, както и съ красотата си. Ти се поддавашъ на неговото обаяние и той тѣ обира. Пазѣте се отъ хора, които могатъ да ви обератъ и убиятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници. Въ Америка нѣкѫде имало единъ толкова краснорѣчивъ проповѣдникъ, че който го слушалъ, захласвалъ се, забравялъ всичко, което по-рано го вълнувало. Единъ голѣмъ апашъ чулъ за този проповѣдникъ и си казалъ: И азъ ще отида да го послушамъ. Той е много удобенъ за мене. Като проповѣдва, хората ще се захласнатъ и пренесатъ на онзи светъ. Азъ ще използвамъ тѣхното състояние и ще ги обера. Единъ недѣленъ день той отишълъ на проповѣдьта и започналъ да слуша. Увлеченъ въ думитѣ на проповѣдника, той не усѣтилъ какъ се захласналъ и забравилъ защо дошълъ. Недоволенъ отъ себе си, той посѣтилъ събранието още нѣколко пѫти, съ надежда да бѫде буденъ, да не се увлича отъ проповѣдьта. Обаче всѣкога оставалъ изненаданъ: захласвалъ се и не могълъ да приложи занаята си. Най-после той си казалъ: Ако посѣщавамъ тѣзи проповѣди, въ края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нѣщо е този проповѣдникъ, нѣма повече да го посѣщавамъ. Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудишъ интересъ въ човѣка къмъ нѣщо, за да се захласне той моментално. Кажи на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто има заровени пари и вижъ какъ ще се захласне. Той забравя всичкитѣ си работи и мисли само за едно: да намѣри посоченото мѣсто и да извади оттамъ паритѣ. Често се говорятъ отвлѣчени нѣща на хората и тѣ или забравятъ какво трѣбва да правятъ, или си въобразяватъ, че знаятъ всичко. Казва се, че трѣбва да бѫдемъ добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумностьта, справедливостьта сѫ отвлѣчени понятия. Въпреки това, мнозина казватъ, че разбиратъ тѣзи нѣща, че сѫ добри, разумни и справедливи. Единъ виденъ пианистъ отишълъ въ Америка да дава концѣрти. Случило се, че единъ отъ голѣмитѣ американски милиардери не могълъ да присѫства на концѣрта. Затова той поканилъ пианиста у дома си, да му посвири. Пианистътъ отишълъ въ опредѣления часъ въ дома на милиардера, дето очаквалъ да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че милиардерътъ билъ самъ съ кученцето си. Пианистътъ започналъ да свири и така се увлѣкълъ въ свиренето и не забелязалъ, че кученцето залаяло. Тогава милиардерътъ казалъ: Достатъчно, спри вече! Далъ му хиляда долара и благодарилъ за свиренето. Значи, кученцето опредѣля свиренето на пианиста. Ако не бѣше залаяло, трѣбвало да свири още. Наистина, кучето познава нѣкои работи, но мѫчно може да опредѣли доброто свирене. То познава дали нѣкой човѣкъ е добъръ. На добрия човѣкъ то не лае. Срѣщне ли лошъ човѣкъ, хвърля се върху него и го лае. Защо кучетата хапятъ нѣкои хора, а други не хапятъ? Има обяснение за това, но нѣма защо да се спираме на причинитѣ. Важно е, че кучетата могатъ да се укротяватъ. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единиятъ казалъ, че не го хапятъ кучета. Другиятъ настоявалъ, че може да насъска кучетата си срѣщу него и да го ухапятъ. Хванали се на басъ кой отъ двамата ще излѣзе правъ въ твърдѣнието си. Първиятъ начерталъ една голѣма окрѫжность и влѣзълъ въ центъра. Вториятъ взелъ своитѣ 40 кучета, порода булдогъ и ги насъскалъ срѣщу другаря си. Кучетата започнали да лаятъ и да се хвърлятъ къмъ непознатия, но не могли да минатъ окрѫжностьта и да се приближатъ къмъ човѣка. Той стоялъ въ центъра и обикалялъ около него. Въ момента, когато кучетата били най-разярени, той свирналъ съ уста и тѣ моментално млъкнали, подвили опашка и се отдалечили. Така той спечелилъ баса. „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло” (5 ст.). „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината”. (6 ст.). „Всичко претърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надява, всичко търпи”. (7 ст.). „Любовьта никога не отпада”. (8 ст.). – Сѫщественото качество на любовьта е, че въ нея не става никаква промѣна. Единствената сила, която не губи равновѣсието си, е любовьта. Единствената сила, която разрѣшава противорѣчията и внася миръ и хармония въ живота, е любовьта. Противорѣчията, злинитѣ въ областьта на любовьта се превръщатъ въ симфония. „Другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне”. (8 ст.). „Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме”. (9 ст.). – Пророчество безъ любовь не е истинско. Говоръ безъ любовь не е истински. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, нѣма съдържание и смисълъ. За такова нѣщо се казва, че е медъ, що звънти и кимвалъ, що дрънка. „Но когато дойде съвършеното, тогазъ това, което е отчасти, ще се прекрати”. (10 ст.). „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорѣхъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ, което е младенческо”. (11 ст.). „Защото сега видимъ мрачкаво, както презъ огледало, а тогава ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогава ще позная, както съмъ и познатъ”. (12 ст.). „А сега оставатъ тѣзи тритѣ – вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта”. (13 ст.). Павелъ написа най-хубавата глава за любовьта, но не бѣше човѣкъ на любовьта. Първоначално той поддържаше стария законъ, поради което гонѣше християнитѣ. Той се запитваше: Какъ смѣятъ тѣ да нарушаватъ Мойсѣевия законъ? Обаче, като разбра смисъла на любовьта, той каза: Всичко считамъ за изметъ, за да придобия любовьта”. Като не разбиратъ смисъла на любовьта въ всичкитѣ й прояви, хората я дѣлятъ на нисша и висша. Любовьта е единна и недѣлима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислитѣ, и постѫпкитѣ. Турена на едното блюдо на везнитѣ, тя се уравновѣсява съ всички сили на света. Има ли нѣщо лошо въ това, което е силно? Има ли нѣщо лошо въ водопада, който бучи отдалечъ? Лошото е въ неразбирането на нѣщата. Разумниятъ може да използва енергията, която се развива въ бушуващата вода. Ако американцитѣ могатъ да използватъ всичката енергия на Ниагарския водопадъ, ще залѣятъ съ нея цѣла Америка, а излишъка ще изпратятъ въ Европа. Засега тѣ сѫ използвали само часть отъ енергията на водопада за осветление. Всѣки човѣкъ има по единъ водопадъ въ себе си. Ако може да използва енергията му, богатъ става; ако не може да я използва, ще се удави въ водата му, както е станало съ много американци. Двама млади американци се разхождали съ лодка по горното течение на Ниагарския водопадъ. При едно несполучливо обръщане на лодката, тѣ се намѣрили въ буйнитѣ, течащи води на водопада. Единиятъ отъ тѣхъ се удавилъ, а другиятъ, следъ усилена борба, успѣлъ да се залови за една голѣма скала и останалъ тамъ, докато го спасятъ. Водата бушувала, ревала подъ него, а той стоялъ и чакалъ спасение. Тогава нѣмало аероплани, да му подадатъ вѫже отгоре, да се хване за него. Параходъ тамъ не върви, лодка сѫщо не може да отиде до скалата. Стоятъ американци на брѣга и мислятъ, какъ да го спасятъ. Най-после той билъ спасенъ по нѣкакъвъ начинъ. Кой човѣкъ се спасява? – Грѣшниятъ. – Кой може да спаси човѣка отъ грѣха? – Любовьта. Затова се казва, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството отъ грѣха. Само Христосъ можа да понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той бѣше свързанъ съ Бога, съ Неговата Любовь, която му помагаше. Ще кажете, че хората грѣшатъ отъ любовь и заради любовьта. Щомъ любовьта е причина за грѣха, тя ще освободи човѣчеството отъ грѣха. Тя иде въ света, да извади навънъ грѣха и да спаси хората отъ него. Изопачената любовь е внесла злото въ света, а правата, добре разбрана любовь е внесла доброто. Това сѫ дветѣ майки и двамата бащи, които раждатъ доброто и злото въ човѣка. Какъ ще си обясните факта, че една и сѫща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престѫпно? Коя е причината, че въ единъ и сѫщъ човѣкъ се раждатъ две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престѫпна? Доброто въ човѣка е родено отъ добрия баща и добрата майка, а злото – отъ лошия баща и лошата майка. Значи, човѣкъ се намира подъ влиянието па две различни начала: на доброто и на злото. Следователно, той трѣбва да различава дветѣ влияния въ себе си, да знае кой му говори. Нѣкой казва, че Господъ му говори, а сѫщевременно прави зло. Той се самозаблуждава. Дето е Богъ, тамъ е доброто, тамъ е любовьта. Днесь любовьта иде въ света да помогне на хората, да ги извади отъ невѣжеството, отъ заблужденията, отъ противорѣчията, въ които сами сѫ изпаднали. Животътъ на съвременнитѣ хора е изопаченъ. – Кой го изопачи? – Падналитѣ ангели и хората. Ангелитѣ започнаха да го изопачаватъ, а хората завършиха този процесъ. Богъ е рѣшилъ да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процесъ на чистене. Пречистването става чрезъ тѣлото, чрезъ ума и чрезъ сърдцето. Страданията на тѣлото сѫ най-голѣми, на сърдцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията сѫ много голѣми, човѣкъ изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяватъ. Не се страхувайте отъ страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Нѣкой иска да обработи земята си, но, по нѣмане на инструментъ, той рови съ рѫцетѣ си, като къртица. Защо ще осакатява рѫцетѣ си? Защо ще си причинява излишни страдания? Нѣкога е било необходимо къртицата да се зарови въ земята и съ якитѣ си крака да си пробива пѫть и да си търси храната. Тогава условията на живота сѫ били много лоши. Днесь условията сѫ по-добри, но къртицата още не може да се убѣди да напусне стария животъ и да излѣзе вънъ. Сега условията на живота сѫ по-добри и за хората, но и тѣ мѫчно се убѣждаватъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия – въ живота на любовьта. И въ любовьта има страдания, но лесно се носятъ. Въ безлюбието страданията осакатяватъ, съсипватъ човѣка. Любовьта иде да освободи човѣка отъ ненужднитѣ страдания, отъ сиромашията, отъ болеститѣ и противорѣчията. Тя може да направи за човѣка всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човѣкъ ходи тукъ-тамъ да се моли да му помогнатъ. Пише любовни писма на единъ, на другъ, но не получава отговоръ на писмата си. – Защо? – Моли се безъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Работа безъ любовь не е производителна. Мисъль безъ любовь не дава плодове. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, изчезва. Кѫде сѫ Асирийското и Вавилонското царство? Кѫде е великата Римска империя? Всѣка държава, която не е основана на любовьта, ще изчезне. Днесь насилието господства навсѣкѫде: и въ войнитѣ, и въ обикновения, привидно тихъ и спокоенъ, животъ на хората. Тѣ мислятъ, че побѣдата ще донесе миръ и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла миръ и нѣма да го донесе. Любовьта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората отъ заблужденията имъ и ще ги задоволи. Светътъ ще се оправи, когато слънцето на човѣшката душа изгрѣе. Днесь има условия за това. Нѣма по-лесно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри любовьта въ себе си и да я прояви. Но и по-мѫчно нѣщо отъ това нѣма. За знаещия нѣщата лесно се постигатъ, за невѣжия – мѫчно. Тръгналъ си да копаешъ злато въ земята, но объркашъ посоката. Вмѣсто на изтокъ, ти отивашъ па западъ и се отдалечавашъ отъ мѣстото, Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, дето е заровено златото. Ти се отдалечавашъ отъ любовьта, а при това искашъ да реализирашъ желанието си. Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, което търсишъ. Знанието, богатството, любовьта, които търсишъ, сѫ на изтокъ, дето изгрѣва слънцето на живота. Мнозина питатъ, кѫде е любовьта и какъ ще я намѣрятъ. Обърнете се на изтокъ. Тамъ е любовьта, тамъ е Богъ. Обърнете ли се на западъ, всичко ще изгубите. Който отива на изтокъ, печели; който отива на западъ, губи. Ангелитѣ, които напуснаха небето, за да търсятъ съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсятъ знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което имъ бѣше дадено. Така сгрѣшиха и първитѣ човѣци. Всички хора сѫ малджии, всички търсятъ богатство, заровено въ земята. Кой човѣкъ не е желалъ да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да има кѫщи, ниви, имоти, да се разхожда съ файтонъ и съ автомобилъ, да посѣщава концѣрти и театри? Не сѫ лоши тѣзи желания, но нищо не допринасятъ. Въ края на краищата, светътъ се е превърналъ въ голѣма гробница, дето лежатъ коститѣ на млади моми и момци, на майки и бащи, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красивъ е светътъ. – Кой светъ е красивъ? Ако говорите за Божия светъ, прави сте, красивъ е този светъ. Но ако говорите за човѣшкия светъ, дето се чуватъ пъшкания и вопли, мѫчения и страдания, насилие и ужасъ – нищо красиво нѣма въ него. Човѣшкиятъ светъ не може да ни радва. Човѣшкиятъ светъ не е нищо друго, освѣнъ драма, комедия или трагедия, въ която сами себе си измѫчватъ и убиватъ, сами себе си осмиватъ. Какво красиво има въ такава драма или комедия? Откажете се отъ вашия светъ, обърнете се на изтокъ и влѣзте въ Божия светъ, въ света на любовьта, на вѣчния миръ и радость, на вѣчния животъ. Често хората си въобразяватъ, че могатъ да постигнатъ много нѣща, да станатъ велики. Човѣкъ може да постигне нѣщо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връхъ. Това е изкачване нагоре, до пълна възрасть. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е стигналъ върха. Оттамъ нѣма изходъ: или въ пропастьта ще падне, или ще се върне назадъ. Връщането е за предпочитане предъ падането въ пропастьта. Да се обърнешъ въ друга посока е за предпочитане предъ връщането. Щомъ дойдешъ до крайната посока, ще се обърнешъ къмъ Изтокъ, къмъ Извора на живота. Ще вървишъ напредъ и ще слушашъ гласа на Разумното Начало въ себе си. Ако не слушашъ този гласъ, ще паднешъ въ пропастьта. Единъ бѣденъ, но разуменъ човѣкъ, минавалъ презъ една гора и видѣлъ на пѫтя си голѣма пропасть. Понеже презъ този пѫть минавали много пѫтници, той се спрелъ за малко, да предупреди нѣкои отъ тѣхъ, да не паднатъ въ пропастьта. По едно време той видѣлъ, че наближава единъ пѫтникъ, богатъ търговецъ, замисленъ въ своитѣ работи. Бѣдниятъ се изпречилъ на пѫтя му и казалъ: Приятелю, отбий се надѣсно, да не пострадашъ. – Съ какво право се изпречвашъ на пѫтя ми? Азъ зная, кѫде вървя, не ми препятствай! Махналъ съ рѫка и продължилъ пѫтя си. Едва изминалъ стотина метра и се чулъ викъ. Богатиятъ падналъ въ пропастьта и започналъ да вика за помощь: Братко, помогни ми да излѣза отъ тази дупка. Бѣдниятъ се приближилъ, хвърлилъ едно вѫже и му помогналъ да излѣзе. Следъ това казалъ: Нали тѣ предупредихъ, че има опасность на пѫтя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушамъ вече. Бързахъ, не искахъ да ме спиратъ въ пѫтя. Следователно, когато Разумностьта ви говори, трѣбва да слушате. Не питайте, какво право иматъ да ви спиратъ на пѫтя; не питайте, защо този простакъ ви дава съвѣтъ. Щомъ Разумностьта говори, слушайте я. Дали говори чрезъ дете или чрезъ възрастенъ, слушайте гласа й. Дали простъ или ученъ ви говори, щомъ съвѣтътъ му е разуменъ, слушайте го. Простъ човѣкъ е онзи, който говори безъ любовь. Който говори съ любовь, е разуменъ. Слушайте гласа на Разумностьта въ себе си. Този гласъ е гласътъ на любовьта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовьта, погледа на любовьта и нейнитѣ движения. Тя показва посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи. Измѣнете посоката па движението си, която води къмъ стария животъ и следвайте новата посока на любовьта. Тя е пѫть къмъ Изтокъ, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нужна на хората. Въ новия пѫть на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тѣзи на стария животъ. Трагедията на старозавѣтния се заключава въ това, че отнели ябълката му и я дали на другъ. Той плаче, страда, че отнели нѣщо отъ живота му. Трагедията на праведния се заключава въ сѫщото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едно е, дали азъ ще изямъ ябълката или моятъ ближенъ. Значи, ако ти изядешъ ябълката, това не е драма; ако ближниятъ ти я изяде, това е вече драма. Азъ поддържамъ онази драма или трагедия, когато ябълката минава отъ тебе въ твоя ближенъ. Нека драмата влѣзе въ тебе, а не само отвънъ да я изучавашъ. Досега хората сѫ страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко въ душитѣ имъ, светътъ ще се оправи. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истинскитѣ страдания. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но душитѣ имъ още не сѫ засегнати. За да спечели човѣшкитѣ души, Христосъ дойде на земята и пострада. Така Той показа пѫтя на човѣчеството къмъ спасение. Единствената сила въ света, която желае доброто и щастието на човѣчеството, е любовьта. И тъй, върнете се отъ пѫтя, по който досега сте вървѣли. Престанете да тѫпчете надѣсно и налѣво, на западъ и на изтокъ. Една посока трѣбва да държите – нагоре, къмъ любовьта – перпендикулярътъ на живота. Като хванете тази посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви ще станатъ светли. Щомъ светлината се яви, деньтъ настѫпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова деньтъ се намалява и настава нощь. На старитѣ казвамъ: Обърнете се подъ ѫгълъ 180°, дето младитѣ вървятъ. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се срѣщнатъ, а тѣ се разминаватъ. Тази е причината, дето и еднитѣ, и другитѣ не успѣватъ. Младитѣ тръгватъ къмъ изтокъ, да търсятъ богатство. Като дойдатъ до извѣстно мѣсто, тѣ се разколебаватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, ще вървимъ по пѫтя на нашитѣ дѣди и прадѣди. Пѫтьтъ на старитѣ е къмъ западъ. Не ходете по този пѫть. Обърнете се и следвайте новия пѫть – къмъ Изтокъ. Не търсете любовьта тамъ, дето дѣдо ти я търсилъ. Единствениятъ пѫть, по който можемъ да намѣримъ любовьта, е Христовиятъ пѫть – пѫтьтъ къмъ Бога. Като дойде голѣмото страдание, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Най-после Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си”. Какво изгуби Христосъ, като се пожертва? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, великъ човѣкъ стана. Докато човѣкъ държи духа си въ своитѣ рѫце, обикновенъ ще си остане. Въ който моментъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, великъ ще стане. Това значи, да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила и да станешъ служитель на любовьта. Помни: Следвай пѫтя къмъ Изтокъ. Това се постига чрезъ любовьта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намѣришъ пѫтя, който води къмъ Изтокъ. Колкото повече се отваряшъ за любовьта, толкова повече се приближавашъ къмъ Бога. Затова е казано: „Да възлюбишъ Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, душа и сила и ближния като себе си”. 15. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  19. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Хармония въ живота На какво се дължатъ погрѣшкитѣ въ живота? – На отсѫствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи въ тъмнина, човѣкъ непремѣнно ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато вънъ е студено и трѣбва да работи, човѣкъ се отпуща, става ленивъ и недѣятеленъ. Така той ще пропусне нѣщо отъ работата си и ще сгрѣши. Когато изгуби силата си, той пакъ прави погрѣшки. Ако на гърба на слабия турите товаръ отъ 50 кг., той не може да издържи тази тежесть. Насрѣдъ пѫтя ще падне, и товарътъ ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърба си сандъкъ съ стъклени предмѣти? Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Влѣзете ли въ Божествения порядъкъ, тамъ не сѫществуватъ погрѣшки. Като се говори за животъ безъ погрѣшки, съвременнитѣ хора казватъ, че е невъзможно човѣкъ да не грѣши, не може безъ погрѣшки. Ние се интересуваме, отъ кѫде е дошла частицата „не”, отъ кѫде е произлѣзла отрицателната форма на глагола „мога”. Каже ли нѣкой „не мога да направя това или онова”, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Този порядъкъ е създалъ отрицателната частица „не”. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за човѣшкия порядъкъ е възможно за Божествения. Съ други думи казано: Невъзможното въ тъмнината е възможно въ светлината; невъзможното въ студа е възможно въ топлината; невъзможното въ безсилието е възможно въ силата. Докато не разбирате условията на живота, всѣкога ще бѫдете въ противорѣчия. Виждате, напримѣръ, че нѣкой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза отъ планината, дето наклонътъ е голѣмъ и безъ да иска, бърза. Другъ нѣкой върви бавно, навежда се, върти се надѣсно-налѣво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Нѣма нищо чудно. Той се качва по планината, пѫтьтъ е стръменъ, не може да ходи правъ, безъ огъване. Ето защо, за да не изпадате въ противорѣчия, въ всѣка проява на човѣка трѣбва да виждате присѫствието или отсѫствието на светлина, топлина и сила. Щомъ нѣкой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Какъ се работи въ тъмнина и въ студъ? Ако тѣ биятъ, и ти се обезсилишъ, какъ ще работишъ? Светлината, топлината и силата сѫ стимули въ човѣшкия животъ. Нѣма ли тѣзи импулси, човѣкъ очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голѣмъ импулсъ придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човѣкъ на едното блюдо на везнитѣ и наблюдавайте, какво става. Въ първо време той е толкова тежъкъ, че везнитѣ не се мръдватъ. Започвате да турятѣ пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; турятѣ двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате паритѣ, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновѣсява съ първото. Тогава човѣкътъ казва: Готовъ съмъ вече да работя. Често чувате да се говори: Трѣбва да живѣемъ добре. Повече идеализъмъ е нуженъ въ живота. Другъ порядъкъ трѣбва да се създаде. Питамъ: Какъвъ порядъкъ ще създадатъ съвременнитѣ хора? Какъвъ идеалъ ще внесатъ въ живота? Ще кажете, че правото трѣбва да се постави като идеалъ въ живота. Добре е това, но, преди всичко, трѣбва да се започне отъ най-малкитѣ прояви въ живота. За какво право ще говоришъ, ако не си далъ еднакво право на буквитѣ, съ които си служишъ? Напишешъ една дума отъ петь букви, и всичкитѣ букви сѫ различни по голѣмина. Напишешъ едно писмо, което едва се чете. Една буква голѣма, втората малка, третата още по-малка, а последнитѣ даже недописани. На края на писмото се извинявашъ, че си бързалъ много. Защо бързашъ толкова? Нали говоришъ за право въ света? Защо не отдадешъ нужното право и на буквитѣ? Ще кажете, че „ъ” и „ь” на края на думитѣ не сѫ важни, нѣматъ голѣмо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски езикъ, дето има думи, на които се пишатъ нѣколко букви безъ да се четатъ? – Защо сѫ нужди и тѣзи букви? – Не може безъ тѣхъ. Една отъ причинитѣ за вмъкването на тѣзи букви представлява борба срѣщу лѣностьта въ човѣка. Тѣ служатъ като стражари, които заставятъ човѣка да бѫде работливъ, дѣеспособенъ. Мързи тѣ, или не, бързашъ, или не бързашъ, ще ги напишешъ. Днесь хората сѫ работливи, и безъ стражари вършатъ работата си, но, въпреки това, стражаритѣ си оставатъ. Всѣки човѣкъ е обиколенъ отъ единъ или двама стражари, които следятъ, какъ върши работата си. Безъ стражари не може. Тѣ следятъ, какво прави човѣкъ – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуватъ и т. н. Единъ българинъ отишълъ на гости у кума си, който билъ шеговитъ човѣкъ. Изобщо, българинътъ е духовитъ, обича хумора. Кумътъ рѣшилъ да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обѣдъ и, както било горѣщо яденето, сипали го въ чинии. Кумецътъ, бързъ, енергиченъ човѣкъ, веднага започналъ да яде, но изгорилъ устата си. Понеже не искалъ да изплюе яденето, той започналъ да го обръща на една и на друга страна въ устата си, докато изстине. За да не го забележи кумътъ, той погледналъ нагоре и запиталъ: Отъ кѫде взехте, куме, тѣзи греди? Кумътъ отговорилъ: Отъ Лакомъ долъ. Кумецътъ искалъ да скрие погрѣшката си, затова гледалъ нагоре. Така постѫпватъ мнозина. Нѣкой цигуларь свири предъ публика. Ако изпусне една нота или изпълни невѣрно нѣкои тактове, публиката може да не забележи това – зависи отъ нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малкитѣ погрѣшки на цигуларя. Тя е стражъ, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрѣшкитѣ оставатъ незабелязани. Обаче, погрѣшкитѣ на цигуларя се отразяватъ върху живота му. Музикантътъ, изобщо, трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако изпуска нѣкои тонове, той става скѫперникъ, отнема се нѣщо отъ характера му. Музикантътъ трѣбва да дава отъ себе си, да проявява щедрость. Той се нуждае отъ точность и щедрость въ изпълнението. Това се иска отъ всички хора. Ако пишешъ писмо на приятеля си, не бѫди скѫперникъ, да напишешъ две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадвашъ. Ще кажете, че има лаконическа речь. Тя се употрѣбява въ рѣдки, важни случаи. Цезаръ, римски пълководецъ, казалъ: „Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ!” Помнете: Както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ прояви на човѣка опредѣлятъ неговия характеръ. Сѫщото се отнася до удоветѣ на човѣшкия организъмъ, до тѣхната форма и голѣмина. Напримѣръ, човѣкъ съ кѫси пръсти обобщава нѣщата. Много нѣща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на крѫга, интересува се отъ неговата голѣмина. Той мечтае за голѣми работи. Човѣкъ съ дълги пръсти има отношение повече къмъ единичнитѣ нѣща, до подробноститѣ. Той влиза въ центъра на крѫга, отъ дето тегли радиуси и върви по тѣхъ. Колко е голѣмъ крѫгътъ, това не го интересува. Той се интересува отъ съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръститѣ на човѣка, за да познаете, какъ е работилъ въ миналото и какъ работи сега. Природата е написала всичко върху човѣка. Като го погледнете, познавате, кои нѣща спъватъ развитието му и кои благоприятстватъ. Три нѣща препятстватъ на човѣка: алчностьта, тщеславието и гордостьта. Това сѫ недѫзи, които сѫществуватъ въ цѣлия органически светъ. Гордостьта се проявява, когато нѣщата се изнасятъ, каквито не сѫ въ действителность. Кокошката, която има пиленца, срѣщне на пѫтя си волъ и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голѣма, силна. Каква е нейната сила предъ тази на вола? И котката, като срѣщне нѣкаква опасность, настръхва, иска да плаши голѣмитѣ. И човѣкътъ често се представя по-силенъ, по-голѣмъ, отколкото е въ действителность. Това е все гордость. Единъ турчинъ се хвалелъ, че, като билъ въ Багдатъ, прескачалъ голѣми трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъвъ трапъ. – Не мога, условията въ България сѫ особени, не сѫ както въ Багдатъ. Единъ цигуларь дава концертъ, всички вѣстници пишатъ за него. Обаче, концертътъ не излиза, както очакватъ. Цигуларьтъ се извинява съ публиката: не била много музикална, или салонътъ не билъ добре отопленъ. Въ сѫщность, вината е въ него: не си е доялъ, или преялъ; проявилъ е тщеславието и гордостьта си. Ще ядешъ умѣрено, безъ да преяждашъ; ще свиришъ умѣрено, да не се уморявашъ. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълнишъ задачата си добре и на време. Хората се питатъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ, какво ги очаква въ бѫдеще. Бѫдещето на човѣка зависи отъ хармоничния животъ. Ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има хармония, светло бѫдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква въ бѫдеще, казвамъ: Скара тѣ очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвамъ: Очаква тѣ и добро, и зло. Докато водата е далечъ отъ човѣка, добро я очаква. Влѣзе ли въ човѣшкия животъ, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турятъ на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. Следъ това ще я изхвърлятъ навънъ, като непотрѣбна, и ще търсятъ чиста вода. Въ човѣшкия животъ водата минава презъ чисти мѣста, но и презъ нечисти. Следъ това хората се стремятъ къмъ идеаленъ, чистъ животъ. На земята е невъзможно да живѣешъ въ абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемашъ чистъ въздухъ, задържашъ го извѣстно време въ себе си и го изхвърляшъ навънъ нечистъ. Приемашъ чиста вода, която следъ време изхвърляшъ нечиста. Хората искатъ да бѫдатъ търпѣливи, но и това още не е възможно. Докато правишъ 10 вдишки и 10 издишки въ минута, ти не можешъ да бѫдешъ търпѣливъ. За търпѣливия човѣкъ е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпѣливъ. Той прави само една вдишка и една издишка презъ цѣлата вѣчность. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемашъ десеть пѫти въздухъ въ минута и десеть пѫти да издишашъ, десеть вдишки и десеть издишки. Нервнитѣ хора дишатъ бързо, слабогръдитѣ – сѫщо. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, безъ шумъ, човѣкъ изпитва приятность и разположение. Като спи, здравиятъ човѣкъ диша толкова тихо, че не се чува, не можешъ да разберешъ живъ ли е, или не. Нѣкой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трѣбва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано съ мисъльта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъвъ човѣкъ се казва, че липсва светлина въ мислитѣ му, топлина въ чувствата му или сила въ душата му. Умътъ е мѣрка, която опредѣля характера, количеството и светлината на мислитѣ, сърдцето е мѣрка за чувствата, а волята – мѣрка за силата на постѫпкитѣ. Силна воля има онзи, на когото постѫпкитѣ сѫ възвишени и благородни. Светълъ умъ, топло сърдце и силна воля сѫ нуждни на човѣка, за да изправя погрѣшкитѣ си. Иначе, той ще грѣши, безъ да признава и съзнава погрѣшкитѣ си. Защо да не признаешъ погрѣшката си? Ще кажешъ, че, съ признаване на погрѣшката си, ще понижишъ достойнството си. Не е така. Като грѣшишъ, ти понижавашъ достойнството си. Като изправяшъ погрѣшкитѣ си, ти се повдигашъ предъ себе си и предъ хората. Кой печели повече: който грѣши, или който изправя погрѣшката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи? Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. Презъ много фази и състояния ще мине той, докато научи уроцитѣ си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противорѣчията, да цѣни и добритѣ, и лошитѣ условия. Самъ ли живѣе, или въ общество на хора, все ще придобие нѣщо цѣнно въ характера си. Има животни, които живѣятъ сами, но първоначално сѫ живѣли въ стада. Изобщо, за животнитѣ стадното състояние е по-естествено отъ единичния животъ. Овцетѣ и до днесь се движатъ на стада: едни отъ тѣхъ вървятъ напредъ, а други – назадъ. – Какво печелятъ първитѣ и какво – последнитѣ? – Първитѣ ядатъ най-чистата храна. Понеже преди тѣхъ не сѫ минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последнитѣ сѫ принудени да ядатъ отѫпкана и нечиста храна. Ако сѫ умни и внимателни, тѣ стѫпватъ предпазливо и избиратъ неутѫпканата и чиста храна. Оттукъ вадимъ заключението: срѣщнете ли човѣкъ, който е невнимателенъ и бързъ, ще знаете, че той е заемалъ първо мѣсто и нѣмалъ никакви препятствия. Който е внимателенъ, предпазливъ и взискателенъ, както въ храната си, така и въ отношенията си, той е заемалъ последното мѣсто въ обществото. Способнитѣ ученици, които заематъ първитѣ мѣста, развиватъ гордость и самоуважение къмъ себе си. Да имашъ самоуважение, това е естествено качество; да бѫдешъ гордъ, това е неестествена проява на човѣка. Гордостьта представя натегнато състояние на струнитѣ, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струнитѣ. Ако обтегнешъ струнитѣ на цигулката повече, отколкото трѣбва, тѣ непремѣнно ще се скѫсатъ. Ако ги обтегнешъ, колкото трѣбва, ще свиришъ добре и съ разположение. Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитавашъ, това значи, да знаешъ, отде да започнешъ. Ще работишъ върху очитѣ, ушитѣ и устата си. Очитѣ сѫ свързани съ ума и светлината, която излиза отъ него; ушитъ сѫ свързани съ сърдцето и топлината, която излиза отъ него; устата е свързана съ душата и силата, която излиза отъ нея. Зѫбитѣ представятъ волята, чрезъ която се изявява силата. Езикътъ прави прегледъ на храната, обработва я и я изпраща въ стомаха. Като говори, човѣкъ пакъ си служи съ езика. Значи, той предава думитѣ, които се отличаватъ една отъ друга по съдържание и смисълъ. Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я въ устата и предава думитѣ, т. е., човѣшката речь. Езикътъ играе важна роля при възпитанието на човѣка. Казватъ за нѣкого, че има невъзпитанъ, т. е. невъздържанъ езикъ. За другъ казватъ, че езикътъ му е възпитанъ. Животнитѣ се поздравяватъ съ езика си. И змията, като срѣщне човѣкъ, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човѣка, а той, като не разбира проявитѣ й, взима камъкъ и я убива. Когато хората се срѣщатъ, поздравяватъ се съ кимане на глава и се усмихватъ, Езикътъ диктува положението. Ако си доволенъ отъ нѣкого, усмихвашъ му се; ако си недоволенъ, ставашъ строгъ и сериозенъ. Понеже езикътъ е свързанъ съ вкуса, казваме, че вкусътъ опредѣля разположението или неразположението на човѣка. Ако си ялъ лоша храна, ти си неразположенъ и сърдитъ; ако си ялъ вкусна, чиста храна, ти си разположенъ, веселъ. Когато човѣкъ се усмихва, устнитѣ му се повдигатъ; когато има песимистично разположение, устнитѣ падатъ надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трѣбва да се наблюдавате, да не падатъ устнитѣ ви. Ѫглитѣ на устата трѣбва да се повдигатъ нагоре. Пазѣте се отъ обезсърчаването, което води къмъ песимизъмъ. Когато се обезсърдчите или когато осиромашѣете, поглеждайте нагоре, къмъ небето, а не къмъ земята. Всичко светло и красиво иде отъ небето. Желая ви да бѫдете разумни, да употрѣбявате светлината, топлината и силата на мѣсто. Азъ не говоря за грубата светлина, която ослѣпѣва очитѣ; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща въ насилие, Не говоря и за грубитѣ мисли, чувства и постѫпки, които се борятъ помежду си. Щомъ забележите, че две мисли, чувства и постѫпки се борятъ, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба въ себе си. Вѫтрешната борба уморява човѣка и преждевременно го състарява. Примирявай странитѣ, които се борятъ въ тебе, безъ да взимашъ страна. Щомъ вземешъ страна, ти пречишъ на възпитанието си. Задачата на човѣка е да постави въ хармония светлитѣ човѣшки мисли, чувства и постѫпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правятъ живота му хармониченъ. Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. 14. Беседа отъ Учителя, държана на 10 септември, 1943 г. 5. ч. с., София – Изгрѣвъ.
  20. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Възприемане и предаване Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ добро разположение, да иматъ светълъ умъ и права мисъль, а сѫщо така добри чувства и постѫпки. Въпреки това, или малко успѣватъ въ желанието си, или почти нищо не постигатъ. – Защо? – Защото не спазватъ извѣстни правила, не внимаватъ, когато работятъ. Ако шивачътъ шие невнимателно, може да убоде единъ отъ пръститѣ си съ иглата и да причини инфекция на рѫката си. Малкото бодване нарушава равновѣсието въ цѣлия организъмъ. Следователно, за да бѫде разположенъ и да мисли право, човѣкъ не трѣбва да си причинява никаква инфекция нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ душата. Пазѣте ума, сърдцето и душата си чисти, неопетнени. – Искамъ да опитамъ нѣщата. – Не можешъ да опитвашъ всичко. Какъ ще опиташъ вкуса на захарь, залята съ азотна киселина? Докоснешъ ли езика си до парченце отъ тази захарь, ще си причинишъ болка. Всѣки опитъ трѣбва да бѫде разуменъ и на мѣсто. Допускате ли невѣрни, криви мисли и чувства въ ума и сърдцето си, сами се отравяте. Невѣрнитѣ мисли и чувства, както и кривитѣ постѫпки, съдържатъ отрова въ себе си. Хората не успѣватъ въ живота си, защото нѣматъ ясна представа за себе си. Мнозина мислятъ, че могатъ да направятъ, каквото желаятъ. Нека попълнятъ една полица, сами да се подпишатъ и да отидатъ въ нѣкоя банка, да получатъ срѣщу нея извѣстна сума. Така ще разбератъ, могатъ ли да постигнатъ желанието си. Още на първата врата ще имъ откажатъ. Нека се опитатъ да кажатъ на единъ отъ чиновницитѣ стиха отъ Евангелието „Богъ е Любовь” и да получатъ срѣщу това желаната сума. За да опита силата си, човѣкъ трѣбва да направи опитъ. Безъ опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можемъ да постигнемъ всичко. Кои сѫ тѣзи „ние”? При това, не е достатъчно само да кажете нѣщо, но трѣбва да опитате силата на думитѣ, съ които си служите. Кажѣте, напримѣръ, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола „подмладявамъ се” въ всички лица и станете млади. Кажѣте: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади. Ние, които следваме пѫтя на доброто, ще се подмладимъ. Вие, които следвате пѫтя на доброто, ще се подмладите. Тѣ, които следватъ пѫтя на доброто, ще се подмладятъ”. Следвайте пѫтя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли въ този пѫть непремѣнно ще остарѣете. Има смисълъ да остарѣешъ, но да станешъ мѫдъръ и разуменъ. Обаче, страшно е да остарѣешъ и да обезумѣешъ. Страшно е и да бѫдешъ младъ, но пъленъ съ слабости и недѫзи. Такава старость и младость не сѫ Божествени. Какво представляватъ младиятъ момъкъ и младата мома? – Тѣ сѫ търговци, които купуватъ и продаватъ на едро. Щомъ видятъ нѣкоя хубава кѫща или нива, веднага пожелаватъ да я купятъ. Младата мома купува момъка, а момъкътъ – младата мома. Има нѣщо въ младитѣ, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погрѣшката на момъка се заключава въ това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава въ сѫщото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислишъ, че като купувашъ дърва на пазара, съ тѣхъ заедно купувашъ и магарето. Единъ човѣкъ отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продавашъ магарето? Селянинътъ казалъ цѣната. Купувачътъ вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето съ себе си. – Стой, кѫде водишъ магарето? – Купихъ го, затова го водя у дома си. – Лъжешъ се, приятелю, азъ ти продадохъ товара дърва, който магарето носѣше, но не и самото магаре. Дървата ще вземешъ, а магарето ще оставишъ на господаря му. Не е позволено да мислишъ криво и да правишъ подобни погрѣшки. Животътъ налага извѣстни правила на човѣка, които трѣбва да спазва. Иначе, самъ ще си създаде страдания. Ако си цигуларь, преди всичко, ще държишъ цигулката правилно, ще управлявашъ лѫка добре и следъ това ще свиришъ предъ публика. Не спазвашъ ли нужднитѣ правила, каквито усилия да правишъ, никой нѣма да тѣ хареса. Публиката ще тѣ освирка и ще тѣ застави да напуснешъ сцената. Сега азъ искамъ да ви дамъ такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаешъ нѣщо, но не си сигуренъ въ знанието си, не си го провѣрилъ. Откажи се отъ това знание. Споредъ едни учени, разстоянието отъ земята до слънцето е 92 милиона мили, а спорѣдъ други – 93 милиона. Кое отъ дветѣ изчисления е вѣрно? Ще кажетѣ, че единъ милионъ мили не е голѣма разлика. Не е така. Какво ще бѫде положението ти, ако тръгнешъ за слънцето спорѣдъ изчисленията на първитѣ учени? Като извървишъ това разстояние, ще се окаже, че трѣбва да пѫтувашъ още единъ милионъ мили. Ти не си готовъ, ще увиснешъ въ пространството и ще пропаднешъ. Другъ е въпросътъ, ако разликата е половинъ метъръ – ще прескочишъ. Даже единъ метъръ да е, пакъ не е страшно – ще скочишъ. Ако е десеть метра – загубенъ си. Ако е единъ милионъ мили? Всѣка невѣрна мисъль внася тъмнина въ ума; всѣко невѣрно чувство внася студъ въ сърдцето, и всѣка невѣрна постѫпка внася безсилие въ волята. Това значи загуба. Всѣка вѣрна мисъль внася светлина въ ума; всѣко вѣрно чувство внася топлина въ сърдцето; всѣка вѣрна постѫпка внася сила въ волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бѫдемъ умни, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ добри, чувствата ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ силни, постѫпкитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни. И тъй, не е достатъчно да се стремишъ къмъ силата, но трѣбва да имашъ предвидъ условието, за да бѫдешъ силенъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде силенъ. Ако не е съ Богъ, и Богъ – съ него, не може да бѫде силенъ. Ако човѣкъ не пребѫдва въ Богъ, и Богъ – въ човѣка, той не може да разчита на никаква сила. Въ обективенъ смисълъ, ти не можешъ да бѫдешъ силенъ, ако въздухътъ не влиза и излиза отъ тебе, т. е. ако не вдишашъ въздуха и не го издишашъ. Да вдишаме въздухъ, това значи, въздухътъ да пребѫдва въ насъ; да издишаме въздухъ, това значи, ние да пребѫдваме въ него. Ако не можешъ да вдишвашъ дълбоко въздухъ и да го издишашъ, не можешъ да бѫдешъ силенъ. Като вдишашъ и издишашъ въздухъ, ти любишъ, т. е. приемашъ и предавашъ Любовьта. Любовьта иде отъ Богъ и влиза въ насъ. Следъ това ние я предаваме на ближнитѣ си. Като вдишашъ, ти приемашъ Любовьта. Като издишашъ, ти я предавашъ на ближнитѣ си. Приемането и предаването на Любовьта не е нищо друго, освѣнъ вдишка и издишка. Това прави човѣка силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ? Защо трѣбва да възприемамъ Божията Любовь? – За да възприемешъ живота. Ако не проявишъ любовь къмъ ближния си, животътъ не може да дойде. Като се говори за връзката между Любовьта и живота, нѣкои запитватъ: Вѣрно ли е това? – Може да опитате. Какъ познавате, дали водата, която ви предлагатъ, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усѣщате приятность, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усѣщате тежесть на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така провѣрявате и качеството на хлѣба. Доброкачествениятъ хлѣбъ се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъль се отразява добре върху ума; лошата мисъль причинява тъмнина въ ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятность на сърдцето; лошото чувство причинява мѫка и неразположение на сърдцето. Добрата постѫпка внася сила въ волята; лошата постѫпка разслабва волята. Три нѣща сѫ въ състояние да нарушатъ равновѣсието на човѣка: когато не възприема, както трѣбва, светлината, топлината и силата. Щомъ ги възприема правилно, равновѣсието му се възстановява. Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Какъ ще познае човѣкъ, че го обичате? – Отъ вашия погледъ. Ако го погледнете, и погледътъ ви внесе нѣщо въ него, вие го обичате. Погледнешъ ли го единъ пѫть съ любовь, престани да го гледашъ. Ако продължавашъ дълго време да го гледашъ и все му давашъ нѣщо, той ще затвори очитѣ си и ще каже: Достатъчно е това, преядохъ, не мога повече да нося. Видишъ ли, че нѣкой затваря очитѣ си предъ тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си отъ него. Много си му далъ. Ако ти затворишъ очитѣ си, това показва, че не искашъ да му дадешъ много. Тогава той ще продължава да тѣ гледа, иска да му дадешъ още. Нѣкой пѫть, който взема си затваря очитѣ, а нѣкога – който дава. Който дава малко, затваря очитѣ си. Който взема много, сѫщо си затваря очитѣ. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате. Друга погрѣшка, която правятъ хората, е отлагането. Тѣ отлагатъ работата си за онзи светъ и казватъ: Като заминемъ за другия светъ, тогава ще се проявимъ, ще направимъ това, което тукъ не сме могли. Значи, въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, но като излѣзешъ на сцената, ще пѣешъ. Ако въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, на сцената съвсѣмъ ще пропаднешъ. Ако на земята не живѣешъ добре, на небето ще живѣешъ още по-лошо. Който отива на онзи светъ, трѣбва да е свършилъ земнитѣ науки. Ти си свършилъ само първи класъ и мислишъ, че като отидешъ на небето, ще постѫпишъ въ университетъ. Това е невъзможно. Тамъ живѣятъ възвишени сѫщества, съ висока наука. Не се живѣе лесно между тѣхъ. Тѣ говорятъ на високъ езикъ, занимаватъ се съ висока наука, а ти за нищо не си готовъ. Слушашъ, безъ да разбирашъ; гледашъ, безъ да виждашъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да възприема Любовьта. Дали е на земята, или на небето, това се иска отъ него. – Какъ да възприема Любовьта, като съмъ тѫженъ, огорченъ и обиденъ? – Отвори капацитѣ на прозорцитѣ си, да влѣзе светлината презъ тѣхъ. Излѣзъ рано сутриньта навънъ и посрѣщни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го съ благодарность. Така скръбьта ти ще се превърне въ радость. Отваряшъ една книга, искашъ да четешъ – не можешъ. Вечерь е, тъмнина е навсѣкѫде. Почакай малко, докато слънцето изгрѣе. Отвори тогава прозорцитѣ си и чети. Ти си отворилъ книгата, но не навреме. Бѫди буденъ, когато слънцето изгрѣва, за да възприемешъ Божествената светлина и топлина. Любовьта ни дава възможность да четемъ; мѫдростьта ни дава възможность да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовьта носи сѣмената на живота, мѫдростьта – условията за тѣхното посаждане, а истината – условия за възрастването имъ. Ако нѣмашъ сѣме, не можешъ да садишъ; ако не си го посѣлъ, не може да израстѣ. Който само говори за садене, безъ да сади, той живѣе съ теория безъ практика. Такъвъ животъ остава безрезултатенъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади”. Ще кажете, че това е детинска пѣсень. Детинскитѣ работи носятъ животъ. Тѣ обработватъ почвата и посаждатъ сѣмената. Щомъ сѣмето е посѣто въ добра почва, скоро израства. – Трѣбва ли сѣмето да се посади въ земята? – Това е неизбѣженъ пѫть. Единъ трѣбва да замине за онзи светъ, за да се роди другъ. Щомъ се роди единъ, другъ трѣбва да замине. Единъ слиза, другъ се качва. И обратно: единъ се качва, другъ слиза. Между този и онзи светъ трѣбва да става обмѣна. – Какво става, когато вѫжето на кофата, съ която вадятъ вода, се скѫса? – Веднага спускатъ кука въ кладенеца, за да извадятъ кофата. Слизането и възлизането сѫ естествени процеси въ Божествения светъ. И като слиза, и като възлиза, човѣкъ трѣбва да носи нѣщо съ себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновѣсието въ Божествения светъ. Христосъ казва: „Събирайте съкровища”. Не можешъ да слѣзешъ на земята, нито да възлѣзешъ на онзи светъ, ако не носишъ поне едно съкровище съ себе си. Носи поне една идея, че Богъ тѣ обича, и ти Го обичашъ. Така ти ще приемешъ Неговата Любовь и ще предадешъ своята. Не приемешъ ли Любовьта и не я ли предадешъ на другитѣ, не можешъ да отидешъ на онзи светъ, не можешъ да познаешъ Богъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Не можешъ да познаешъ Богъ, ако нищо не си приелъ отъ Него и нищо не си далъ отъ себе си. Даване, жертва сѫ нуждни въ света. Богъ дава и жертва всичко, и ти ще следвашъ Неговия примѣръ. Безъ даване и безъ жертва нѣма условия за познаване. Какво представя Любовьта? – Условие за равновѣсие въ живота. Тя е перпендикулярътъ на живота – ОВ. Другитѣ линии сѫ отклонения отъ перпендикуляра. Тѣ представятъ мѫдростьта и истината. Отъ пресичането на тѣзи линии се образува буквата Ж. Горната часть на буквата представя законъ на възприемане, а долната – законъ на предаване. Двата закона заедно представятъ жертвата, която влиза въ живота. Животъ безъ жертва не сѫществува. Отъ това гледище, казвамъ: Животътъ представлява съвкупность отъ два процеса – отъ възприемане и предаване. Следователно, който иска да живѣе, трѣбва да възприема отъ Богъ и да предава на ближния си. Не можешъ ли да спазишъ двата процеса, не можешъ да живѣешъ. Ако искашъ да придобиешъ истинския животъ, нѣма само да теоретизирашъ, но ще вземешъ сѣмето, ще го посадишъ и ще чакашъ плодъ. По плода ще познаешъ, какъ си възприемалъ и предавалъ. Ако плодътъ е киселъ, вие сте чрезмѣрно активенъ. Ако плодътъ е много сладъкъ, вие сте чрезмѣрно добъръ. Ако плодътъ е стипчивъ, още не сте изработили това, което се иска отъ васъ. Мнозина се питатъ, ще се познаятъ ли на онзи светъ. – Ако се обичатъ, ще се познаятъ. Познаването има отношение къмъ Любовьта. Ако обичашъ човѣка, ще познаешъ, колко е добъръ, ученъ или силенъ. – Кой човѣкъ е силенъ? – Който прави добро, който възприема и предава нѣщата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката сѫ така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химикъ този, който говори за кислорода, водорода, азота и вѫглерода, безъ да ги познава. Като говори за тѣхъ, той ги вижда, познава свойствата имъ и ги различава. Кислородътъ поддържа горѣнето, активенъ е, но самъ той не гори; водородътъ гори, но не поддържа горѣнето; азотътъ нито гори, нито поддържа горѣнето – той е голѣмъ консерваторъ. На земята азотътъ задушава, пречи на живота и на горѣнето, но въ духовния светъ има голѣмо значение. Тамъ той не позволява на злото да се шири. Щомъ срѣщне на пѫтя си злото, лошитѣ мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи съ азота на земята, трѣбва да има Любовь. Само Любовьта и доброто парализиратъ свойствата на азота. Първоначално апостолъ Павелъ се оплаквалъ, че, въпреки желанието си да прави добро, не успѣва. – Защо? – Азотътъ му препятствалъ. Обаче, когато възприелъ Божията Любовь, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: „Нищо не е въ състояние да ме отдѣли отъ Христа, отъ Неговата любовь”. Като пѣете пѣсеньта "Азъ ще се подмладя”, ще разберете смисъла на подмладяването. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ Любовьта и да придобие живота. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ мѫдростьта и да придобие знанието и светлината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ истината и да придобие свободата. Младитѣ придобиватъ животъ, знание и свобода, но трѣбва да ги проявятъ. Да се подмладишъ, това значи, правилно да възприемашъ и предавашъ, правилно да вдишвашъ и издишвашъ. Приемешъ ли нѣщо съ любовь, благодари за него. Предадешъ ли нѣщо съ любовь, пакъ благодари. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема и предава нѣщата съ любовь и свобода. Това значи, да живѣешъ за Богъ. Дръжте се за перпендикуляра на живота, т. е. за Любовьта. Казва се, че Богъ е неизмѣненъ. – Защо? – Защото е перпендикуляръ, основа, мѣрка на живота. Нѣма сила въ света, която може да измѣсти перпендикуляра на живота. Единъ е перпендикулярътъ, но проявитѣ му сѫ много. Затова казваме, че Любовьта се проявява като животъ, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявитѣ на Любовьта и вървете напредъ. – Защо нѣкои хора не се обичатъ? – Защото не даватъ това, което възприематъ, нито възприематъ това, което имъ се дава. Щомъ възприемането и предаването не става правилно, и Любовьта не се проявява. Хората се обичатъ, когато обмѣната между тѣхъ е правилна. – Кѫде е мѣстото на перпендикуляра въ човѣшкото лице? – На носа. Носътъ е самиятъ перпендикуляръ. Линиитѣ, теглени отъ основата на носа къмъ очитѣ, представятъ мѫдростьта и истината. Значи, Любовьта е въ носа, а мѫдростьта и истината – въ очитѣ. Чрезъ едното око се проявява знанието, а чрезъ другото – свободата. Следователно, ти можешъ да обичашъ човѣка, ако имашъ знание и свобода. Който възприема и предава Любовьта, той е свободенъ човѣкъ, той има знание. Казваме, че децата сѫ свободни. – Защо сѫ свободни? – Защото възприематъ правилно и предаватъ правилно майчината любовь. Възрастнитѣ не сѫ свободни, защото, когато възприематъ и предаватъ любовьта, мислятъ. Тѣ казватъ: Този не заслужава моята любовь, онзи не я заслужава. Какво щѣше да стане съ хората, ако и слънцето разсѫждаваше като тѣхъ? То щѣше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, въ края на краищата, светътъ щѣше да потъне въ мракъ. Днесь, когато хората воюватъ, когато се биятъ и унищожаватъ, слънцето грѣе еднакво и навсѣкѫде изпраща своята светлина и топлина. Днесь българскиятъ народъ плаче за своя царь. – Кога плаче човѣкъ? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посѣешъ, не расте. Сълзитѣ обаче, ще полѣятъ земята, и житото ще израстѣ. Следъ това иде редъ на житото, и то започва да плаче. Презъ голѣми страдания минава житото, но то израства отново и дава плодъ. Затова е казано, че ако сѣмето не падне на земята и не изгние, не може да израстѣ и да даде плодъ. Следователно, нека плачатъ българитѣ, да полѣятъ сухата земя. Нека плачатъ българитѣ, да израстѣ житото имъ. Следъ това ще се радватъ на плодородието, на новия животъ. Българскиятъ царь и сега живѣе. Той дава докладъ предъ Господъ за българитѣ, за тѣхнитѣ нужди. Плачете за изгубенитѣ възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовьта. – Кога губи човѣкъ възможноститѣ си? – Когато не прилага Любовьта. Прилагайте Любовьта и не се страхувайте. Нѣкой говори за Любовьта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всѣки човѣкъ заслужава любовьта му. Това е криво разбиране. Любовьта чисти всичко. Тъй щото и грѣшниятъ, и нечистиятъ ставатъ чисти отъ Любовьта. Когато отива при Богъ, човѣкъ се очиства. Когато се отдалечава отъ Него, отново става нечистъ. Каже ли нѣкой, че е нечистъ, това показва, че има малко любовь въ себе си. Каже ли, че е чистъ, любовьта му е по-голѣма. Дръжте прозорцитѣ си всѣкога отворени за да не губите любовьта си, да възприемате Божията Любовь и да я предавате. Безъ Любовьта нѣма никакъвъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ Богъ е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ ближния е вториятъ подтикъ, а любовьта къмъ себе си е третиятъ подтикъ. Съ други думи казано: Първиятъ подтикъ на Любовьта иде отъ бащата, вториятъ подтикъ иде отъ майката, а третиятъ – отъ детето. Трѣбва да възприемемъ Любовьта, както бащата я дава. Да предадемъ Любовьта, както майката я предава. Детето пъкъ да предава любовьта си къмъ майка си и баща си, както я приема отъ тѣхъ. И тъй, искате ли да знаете, какво представя Любовьта и какъ може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своитѣ мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъль, едно светло чувство и една светла постѫпка, вие не разбирате Любовьта. Който възприема и предава правилно мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той се намира подъ влиянието на Любовьта, като основа на живота му; на мѫдростьта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия животъ. Това е влиянието на Духа върху човѣшката душа. За Него е казано, че оживѣва и възкресява. За да оживѣете, ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Отворете широко очитѣ и ушитѣ си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думитѣ Му. Не пропускайте моментитѣ. Единъ моментъ отъ Божието време струва милиарди. Съ нищо не може да се плати единъ такъвъ моментъ. Като слушатъ да имъ се говори така, мнозина казватъ: Остаряхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бѣхме млади? – Ако бѣхъ дошълъ по-рано, нищо нѣмаше да се постигне. Тогава бѣхте търговци, занимавахте се съ купуване и продаване на стоки. Тогава мислѣхте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорѣхъ, щѣхте да кажете: Остави ни свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можемъ да напуснемъ. Едно време сте били видни търговци, общественици, талантливи и гениални хора. Днесь всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човѣкъ губи лесно онова, което е спечелилъ лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слѣзли до положението на обикновени хора. Човѣкъ се учи и при дветѣ положения. Като виденъ човѣкъ, той възприема; като обикновенъ, дава нѣщо отъ себе си. По-рано носилъ високи титли, а сега е обикновенъ човѣкъ, отъ когото всички искатъ да даде нѣщо. Който го срѣщне, казва му: Хайде, дай нѣщо отъ това, което си възприелъ отъ Господа. Законъ е: който живѣе въ Божествения светъ, трѣбва да дава изобилно. Не питай, дали нѣкой заслужава твоята любовь, или не я заслужава. Давай изобилно отъ любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и пои всичко, каквото срѣщне на пѫтя си. Всѣки, който се е разколебалъ въ даването и се е опиталъ да ограничи Любовьта, се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Слушай гласа на Любовьта. Адамъ чу гласа на Богъ, но не повѣрва на думитѣ Му. Богъ ясно и категорично му каза: „Отъ всички плодове на Рая ще ядешъ; нѣма да ядешъ само отъ дървото за познаване на доброто и злото”. Въпреки това, той яде, и самъ се осѫди на страдания и смърть. Ще кажете, че може да не е разбралъ думитѣ на Господъ. – Разбралъ ги е, но проявилъ непослушание. Другъ е въпросътъ, ако Богъ му бѣше казалъ да яде само отъ едно дърво, а отъ всички останали да не яде. Адамъ трѣбваше да не яде само отъ едно дърво, но той не послуша Господъ. Помни: Никога не излизай отъ фокуса, въ който Богъ тѣ е поставилъ. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да изпиташъ положението на животното. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да опиташъ положението, въ което се намира ангелътъ. Не се връщай назадъ, нито преждевременно отивай напредъ. И при единия, и при другия случай ти ще спрешъ развитието си. Не излизай преждевременно отъ формата, въ която си поставенъ. Какво ще стане съ овцата, ако пожелае да види, какъ живѣе вълкътъ? Тя ще плати съ живота си. Следователно, нито овцата трѣбва да посѣщава вълка, нито вълкътъ да посѣщава овцата. Вечерь вълкътъ се опитва да прескочи плета, да посѣти овцетѣ, но често плаща съ живота си. Откажете се отъ стария навикъ да прескачате плета на съсѣдитѣ си. Откажете се отъ стария навикъ да преяждате. Ще ядете единъ пѫть сутринь, после на обѣдъ, и вечерь. Сутринь и вечерь ще ядете по-малко, а на обѣдъ ще се нахраните добре, безъ да преяждате. Новиятъ животъ изисква ново разбиране – разбирането на Любовьта. Само Любовьта е въ състояние да ви освободи отъ всички противорѣчия, отъ всички мѫчнотии и заблуждения. Какво е нужно на съвременнитѣ хора? – Прилагане. Знание иматъ, но то трѣбва да се приложи. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато работа да изпълнявашъ, навсѣкѫде и въ всичко прилагай Любовьта. Ако си търговецъ и на вратата си написалъ: „днесь съ пари, утре безъ пари”, махни този надписъ и напиши: „Днесь съ любовь, и утре съ любовь”. Спазвайте правилото: Колкото си приелъ отъ Богъ, толкова и ти ще дадешъ. Ако приемешъ повече, отколкото трѣбва, и дадешъ повече, отколкото трѣбва, и въ двата случая нарушавашъ равновѣсието въ Божествения светъ. Спазвате ли закона за приемането и даването, светътъ ще се оправи магически. Двама души не се разбиратъ, защото не възприематъ и не предаватъ Любовьта правилно. Чуете ли, че мѫжъ и жена, майка и дъщеря, баща и синъ, учитель и ученикъ не се разбиратъ, ще знаете, коя е причината. И двамата не възприематъ еднакво Любовьта. Учитель, който не обича ученицитѣ си, не може да преподава добре. Ученикъ, който не обича учителитѣ си, не възприема добре преподаденото. Ако не обичате Богъ, Той не може да се прояви чрезъ васъ. Хората страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, умиратъ. – Защо? – Това е последствие на тѣхното безлюбие. Който не обича Богъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, за да се прояви Той чрезъ него, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Слънцето изгрѣва, деньтъ е ясенъ, излѣзте навънъ да се порадвате на Божия день. Когато слънцето изгрѣва, Любовьта се проявява въ нашата душа. Да възприемемъ енергията, която Любовьта ни дава. Постоянно да възприемаме и постоянно да предаваме Любовьта. Не се отказвайте отъ светлината и топлината на Любовьта, отъ чистия планински въздухъ, отъ свежата и чиста вода, отъ пресния и доброкачественъ хлѣбъ. Това предлагатъ днесь на всички хора по лицето на земята. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 8-ми септември, 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  21. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Новата присадка Данаилъ, 3 гл. Въ живота на съвременнитѣ хора има една опасность: понѣкога тѣ искатъ да измѣнятъ реда въ природата, както и своя животъ. Въ края на краищата, тѣ се убѣждаватъ, че това не е по силата имъ. Колкото и да възпитавате вълка, все вълкъ си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мѫжътъ – мѫжъ и жената – жена. Сѫществуватъ два порядъка въ света: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ нѣщата се измѣнятъ спорѣдъ волята на човѣка. Въ Божествения порядъкъ нищо не се измѣня по волята на човѣка. Човѣкъ може самъ да си направи кола, и самъ може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измѣни състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Нѣкой иска да стане духовенъ. Това не зависи отъ него. Преди всичко, за човѣка е важно да бѫде истински човѣкъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде човѣкъ: да мисли, чувства и постѫпва, както Богъ е опредѣлилъ. Щомъ постигне това, лесно може да стане духовенъ. Това значи, да облѣче дрехата на духовностьта. Лесно се облича и съблича една дреха; мѫчно е да станешъ истински човѣкъ. Да завършишъ университетъ, не значи, че си станалъ по-добъръ. Учениятъ се ражда ученъ, простиятъ се ражда простъ. Колкото и да се учи, простиятъ си остава простъ. Можете ли да промѣните характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заекъ. Задачата на съвременния човѣкъ не се заключава въ опити – да измѣня характера на хората и на животнитѣ, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философъ, поетъ, ученъ, музикантъ, но нищо не постига. Ако не е роденъ за философъ, не може да стане такъвъ; ако не е роденъ за поетъ, ученъ или музикантъ, не може да стане такъвъ. Кой за каквото е роденъ, такъвъ става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на сѣмената, безъ да ги създава. Всѣко сѣме проявява естеството си, независимо почвата, въ която е поставено. Всѣки човѣкъ, дошълъ на земята, се проявява такъвъ, какъвто си е. Каже ли нѣкой, че е станалъ лошъ, той не говори истината. Лошиятъ е роденъ лошъ, добриятъ е роденъ добъръ. Ако направишъ една погрѣшка, това не значи, че си лошъ. Окаляната златна монета не губи цѣната си. Презъ каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се измѣня, така и добриятъ човѣкъ винаги си остава добъръ. Ако позлатишъ медната монета, тя си остава пакъ медна. Пазѣте се отъ позлатяването въ живота. Двама войника се каратъ, но щомъ видятъ полковника, веднага заставатъ мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната имъ обхода е добра, но вѫтрѣшно не си хармониратъ. Докато полковникътъ е съ тѣхъ, тѣ сѫ послушни. Каквото имъ заповѣда той, всичко изпълняватъ; кѫдето ги прати, веднага отиватъ. Щомъ се отдалечи полковникътъ, тѣ отново започватъ да се каратъ. Той мисли, че тѣ сѫ изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата имъ, за да разбере, че тѣ не си хармониратъ. Трѣбва да различавате външнитѣ прояви отъ вѫтрешнитѣ. Презъ руско-турската война единъ руски войникъ се напилъ толкова много, че едва се движелъ. Това се случило въ Добричъ. Полковникътъ му го срѣщналъ, спрелъ го и му казалъ: Войникъ, ти си пиянъ. – Не съмъ пиянъ, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наялъ съ чесънъ, той казалъ на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесънъ съмъ ялъ, затова мириша на чесънъ. Полковникътъ се засмѣлъ и го подложилъ на следното изпитание: Мини по тази дъска, да докажешъ, че не си пиянъ. Войникътъ погледналъ къмъ дъската, която била поставена за мостъ и си казалъ: Не мога да пазя равновѣсие. Ако вървя само на една дъска, ще падна. Веднага той съобразилъ, какво да направи. Турилъ още една дъска до първата и бавно, съсрѣдоточено започналъ да мѣсти краката си. Първо турилъ дѣсния си кракъ на едната дъска и казалъ: За славата и величието на Русия! После стѫпилъ съ лѣвия си кракъ на втората дъска и казалъ: За славата и величието на моя полковникъ! Като видѣлъ неговата духовитость, полковникътъ се усмихналъ и казалъ: Скоро ще изтрезнѣешъ. Ти си уменъ и досѣтливъ войникъ. И така, ако правитѣ погрѣшки, не се извинявайте съ майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грѣшка за нѣкого отъ ближнитѣ си. Ако правите добро, пакъ не казвайте, че сте го направили за нѣкого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила другъ плодъ, освѣнъ череши. Благодари за това, което си днесь. – Какъвъ ще бѫда въ следното прераждане? – Точно такъвъ, какъвто си днесь. Ако днесь си министъръ, въ следното прераждане ще заемешъ или по-долно положение, или по-горно – зависи отъ живота ти. Ако си управлявалъ зле, на онзи светъ положението ти ще бѫде по-лошо; ако си управлявалъ добре, положението ти ще бѫде по-добро. Който живѣе зле, ще прегледатъ смѣткитѣ му и ще го поставятъ въ затворъ. Трѣбва ли да питашъ, защо си въ затворъ? Много просто, не си изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Следователно, който изпълнява Божията воля, въ следното прераждане ще заеме високъ постъ; който не изпълнява Божията воля, въ затворъ ще го поставятъ. Не мислете, че можете да правите грѣшки и да минавате безнаказано. По закона за наследственостьта всѣки жъне това, което е сѣлъ; всѣки жъне плодоветѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Богъ дава свобода на човѣка и го оставя да изпита нѣщата. Каквото желаешъ за себе си, прави сѫщото и на другитѣ. Затова е казано: „Да възлюбишъ ближния си като себе си”. Всѣки разбира какво значи да обичашъ себе си. Всѣки трѣбва да живѣе спорѣдъ възрастьта и службата, която му е дадена. Като не спазватъ това, хората се натъкватъ на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно отъ положението си; то иска да бѫде голѣмъ човѣкъ, като дѣдо си или баба си. Момченцето иска да бѫде като дѣдо си, а момиченцето – като баба си. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо, не сѫ като дѣдо си и баба си, но не знаятъ, че и на дѣдото, и на бабата липсва нѣщо. Дѣдото и бабата не могатъ да се хранятъ добре, не спятъ добре, не могатъ сами да си услужватъ, зависими сѫ отъ близкитѣ си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дѣдото и бабата не могатъ да се качватъ по дърветата; тѣ търсятъ услугата на децата, да се качатъ на дървото и да имъ откѫснатъ нѣколко круши или ябълки. Въпреки това, младитѣ обичатъ да подражаватъ на старитѣ, поради което преждевременно остарѣватъ. Тѣ искатъ да станатъ учени хора, да ги почитатъ и уважаватъ. Мнозина спиратъ вниманието си на ученитѣ хора, на пророцитѣ, на Великитѣ Учители и казватъ: Христосъ направи това и онова. Павелъ каза това и онова. Исай остави нѣщо цѣнно следъ себе си и т. н. Добре е това, великитѣ учени и философи сѫ казали цѣнни нѣща, но и до днесь още тѣ говорятъ на човѣчеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите въ бѫдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лѣкувате различни болести, да пѫдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно отъ висшитѣ изкуства, сами ще се натъкнете на голѣми изпитания, страдания и противорѣчия. Въ древностьта живѣлъ единъ адептъ, който ималъ способностьта да лѣкува различни болести. При него идѣли глухи, слѣпи и нѣми, и той ги лѣкувалъ. Какво било учудването му, когато, вмѣсто благодарность, тѣ му отговаряли съ жестокость и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, коя е причината, че тѣзи хора ме преследватъ? Отворихъ очитѣ и ушитѣ имъ да виждатъ и чуватъ; отключихъ устата имъ да проговорятъ, и следъ всичко това не намирамъ спокойствие отъ тѣхъ. Богъ му отговорилъ: Азъ затворихъ очитѣ, ушитѣ и устата имъ, защото сърдцата имъ бѣха жестоки. За да не грѣшатъ повече, лишихъ ги отъ благата на външния светъ. Ти се намѣси въ моя планъ безъ позволение, затова ще носишъ последствията на своята постѫпка. Има смисълъ да отваряшъ очитѣ и ушитѣ на слѣпи и на глухи, ако тѣ сѫ готови да служатъ на Богъ. Не сѫ ли готови, по-добре да бѫдатъ глухи и слѣпи, за да не грѣшатъ. И богатството има смисълъ, ако си готовъ да го вложишъ въ служене на Богъ. Не си ли готовъ да направишъ това, по-добре да си бѣденъ, да не грѣшишъ. Богатство, което се внася на разположение въ банкитѣ, нищо не ползва. Това е човѣшки порядъкъ. И така, не се смущавайте отъ болеститѣ и недѫзитѣ въ света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане съ света, или съ васъ, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създалъ света, Той се грижи за него. И най-голѣмото зло отстѫпва предъ любовьта. Преди години бѣхъ въ Варна. Понеже не бѣше много студено, отоплѣвахъ се съ мангалъ. Често внасяхъ мангала въ стаята си, не добре разгорѣлъ, но не се страхувахъ отъ газоветѣ, които се отдѣляха при горѣнето. Приятелитѣ, които ме посѣщаваха, се бояха отъ неразгорѣлия мангалъ и веднага си отиваха. Азъ оставахъ самъ и спокойно си работѣхъ, отъ никого не смущаванъ. Като виждахъ колко сѫ страхливи хората, дойдохъ до заключението: Когато се смущавашъ и безпокоишъ отъ нѣщо, тури неразгорѣлия мангалъ предъ себе си. Това, което тѣ безпокои, ще се уплаши отъ мангала и ще излѣзе навънъ. Когато злото влѣзе въ васъ и усѣти миризмата на газоветѣ отъ неразгорѣлия мангалъ, веднага ще излѣзе навънъ. Злото не устоява на отровнитѣ и задушливи газове. Доброто обаче, не само че устоява предъ тѣхъ, но повече се стабилизира. Любовьта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай отъ нищо! Нѣма сила въ света, която може да се противопостави на Любовьта. Нѣма противорѣчие, което може да устои на Любовьта. Тя е лѣкъ срѣщу всички болести, броня срѣщу всички отрови и злини. – Не може ли безъ противорѣчия, мѫчнотии и злини въ света? – Не може. Това е светъ, презъ който неизбѣжно трѣбва да минете. Колкото по-смѣли и рѣшителни сте, толкова по-добре за васъ. Смелость е нужна на съвременнитѣ хора. Единъ човѣкъ рѣшилъ да опита смѣлостьта си, като се изложилъ на голѣмъ рискъ. Той направилъ три опита, които излѣзли сполучливи. При първия опитъ той миналъ по вѫже надъ Ниагарския водопадъ, съ върлина въ рѫка. Вѫжето било опънато отъ единия до другия край на водопада. Отдолу се чувалъ ревътъ и бушуването на водата, но той миналъ спокойно по вѫжето. При втория опитъ той пакъ миналъ по вѫжето, но вече безъ върлина. Най-после той миналъ по вѫжето, съ другъ човѣкъ на гърба си. Пита се, кой отъ двамата билъ по-смѣлъ: който билъ на гърба на акробата, или самиятъ акробатъ? По-смѣлъ е онзи, който се довѣрилъ на акробата. И двамата рискуватъ, но рискътъ на първия е по-голѣмъ. Той вѣрвалъ, че ще мине благополучно водопада, макаръ и да е на гърба на акробата. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора, ако не вложатъ като този човѣкъ, упованието си въ Божия Промисъль? Защо и при най-лошитѣ условия да не вѣрвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно отъ единия светъ до другия? Въ Божествения Промисъль нѣма никаква измѣна. Ще кажете, че не разчитате на физическия светъ. Това е неразбиране на живота. Физическиятъ светъ е отражение на Божествения. Докато си на физическия светъ, ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще работишъ и за всичко ще благодаришъ. Яденето и пиенето е за земята, а благодарностьта – за небето. Яжъ, безъ да преяждашъ, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опивашъ. Яжъ и пий всѣкога съ любовь, за да бѫдешъ здравъ. Много хора страдатъ отъ опивателни срѣдства: отъ вино, ракия, тютюнъ и др. И въ психическия светъ има опивателни нѣща. Нѣкои мисли и чувства опиватъ, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мѫчи се, докато се освободи отъ тѣхъ. Коя е причината за болеститѣ? – Отсѫствието на извѣстенъ цвѣтъ въ човѣка. Ако му липсва червения цвѣтъ на любовьта, жълтия цвѣтъ на мѫдростьта или синия цвѣтъ на истината, той непремѣнно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трѣбва да внесете тѣзи цвѣтове, както въ организма си, така и въ своята психика, т. е. въ чувствения и въ умствения си животъ. „Провѣрявайте състоянието на организма си, както писательтъ и поетътъ провѣряватъ произведенията си. Каквото напишатъ, тѣ го преглеждатъ отъ къмъ правописъ, стилъ и тогава го пускатъ въ света. Нѣкой казва, че не прави поправки въ произведенията си. Както му диктували духоветѣ, така пишелъ. Ако разчиташъ на диктовката на духоветѣ, ще направишъ най-голѣмитѣ грѣшки въ живота си. Не разчитай на водата въ шишето, но на живия Божественъ изворъ, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онѣзи мисли, чувства и постѫпки, които минаватъ презъ твоя умъ, твоето сърдце и твоята воля. Разчитай на тѣхъ, защото тѣ ще ти донесатъ нужната опитность. Като се говори на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, тѣ мислятъ, че е нужно да минаватъ презъ опитностьта на миналитѣ поколѣния. Това е невъзможно. Нѣщата не се повтарятъ. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповѣдватъ. Мислите ли, че и днесь ще стане сѫщото? Днесь Христосъ не търси 12-тѣ апостоли, но казва на всички хора да изучаватъ светлината, въздуха, водата и хлѣба. Стани рано, да посрѣщнешъ изгрѣва на слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемешъ енергия отъ него, иди да работишъ, да свършишъ нѣкаква работа. Всѣка работа, свършена съ любовь и спокойствие, носи благословение за човѣка. Всѣка работа, свършена чрезъ насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работятъ, но желанието имъ е да станатъ богати, или да ги хвалятъ хората. Напишешъ нѣщо и тръгнешъ по познати и приятели да го четешъ, за да чуешъ нѣкаква похвала отъ тѣхъ. Прочети го на единъ свой приятель, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишешъ нѣщо ново. Нѣма защо да повтаряшъ една работа много пѫти. Една преценка на опитенъ човѣкъ е достатъчна. Уповавай първо на Богъ, а после на себе си и на ближния си. Който вѣрва на Божественото, работитѣ му се свършватъ добре и съ успѣхъ. Вѣра е нужна на съвременнитѣ хора. Дойдете ли до Божиитѣ работи, никакъвъ споръ не се позволява. Щомъ мине една Божествена мисъль презъ ума ви, приемете я веднага. Като даде плодъ, тогава разсѫждавайте върху нея. Що се отнася до човѣшкитѣ мисли, тамъ първо мислете, после действайте. По отношение на Божественитѣ мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човѣшкитѣ работи се провѣряватъ въ началото, а Божественитѣ – на края. Това е естествениятъ редъ на нѣщата. За да се развивате правилно, всѣки трѣбва да намѣри поне една добра черта въ себе си, да не се критикува. Ти поглеждашъ пръститѣ на рѫцетѣ си и казвашъ: Не сѫ хубави пръститѣ ми. - Защо не сѫ хубави? Сравнявашъ ги съ пръститѣ на другъ нѣкой и намирашъ, че твоитѣ не сѫ хубави. Не разбирашъ нѣщата. Дѣдо ти е билъ философъ и предалъ тази черта и на тебе. Твоитѣ пръсти сѫ философски. Има ли нѣщо лошо въ това? Радвай се на пръститѣ на своя познатъ, но се радвай и на своитѣ. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръститѣ, рѫката, лицето, главата си, за да научишъ, какво е вложилъ Богъ въ тебе и върху какво трѣбва да работишъ най-много. Нѣкой иска срѣдниятъ му пръстъ да бѫде заостренъ. Това е голѣмо нещастие. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде тѫпъ. Изобщо, първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде заостренъ; това е добре, но останалитѣ пръсти не трѣбва да бѫдатъ заострени. Приемете нѣщата такива, както сѫ дадени. На всѣки човѣкъ сѫ дадени такива очи и уши, носъ, уста, пръсти, каквито сѫ нуждни за неговото развитие. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, съ какви хора да се срѣща. Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живѣя! – Че ти още не си живѣлъ както трѣбва. Ти само си морализиралъ хората, но и тебе сѫ морализирали. Дето се обърнешъ, постоянно слушашъ: Това не прави, онова не прави. Не яжъ много, или повече яжъ. Въ края на краищата, ти не знаешъ, какво да правишъ. Ще ядешъ, колкото трѣбва, и ще постишъ, когато трѣбва. Ако си въ общество, между много хора, ще ядешъ; ако си самъ, ще постишъ. Когато отивашъ на работа, ще ядешъ; когато почивашъ, ще постишъ. – Колко да ядемъ? – Ще ядешъ като човѣкъ, а не като микроба. Докато си въ света, между хората, ще ядешъ като човѣкъ. Щомъ отидешъ при Богъ, ще ядешъ малко, като микроба. Въ Божествения светъ не се яде, както на земята. Тамъ душитѣ се хранятъ само отъ миризмитѣ на плодоветѣ, но знаятъ отношението на хранитѣ къмъ своитѣ удове. Тѣ четатъ написаното върху плодоветѣ. Вземешъ една ябълка и веднага я захапвашъ, безъ да прочетешъ, какво е писано върху нея. Ти не знаешъ отношението й къмъ тебе. Ябълката има отношение къмъ човѣшкото сърдце, на което постоянно говори. Крушата има отношение къмъ човѣшкия умъ. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тѣхъ. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите. Помнете: Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение сѫ написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка върви следъ господаря си. Кѫде отива, защо върви подиръ него? Обикновено кучето върви следъ господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката върви подиръ господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи нѣкакво зло. Домъ, въ който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нѣщо лошо. Това не е суевѣрие, но фактъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Ако искате да знаете, ще се случи ли нѣкакво нещастие презъ деня, наблюдавайте, какво правятъ котката и кучето. Тѣ се скриватъ още преди нещастието и катастрофата. Нѣкога се случва обратното: хората се страхуватъ, очакватъ нѣкакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а въ това време кучето и котката си играятъ спокойно. По инстинктъ тѣ предчувстватъ, че днесь нѣма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна кѫщичка, въ която понѣкога влиза човѣшка душа, да поживѣе временно. Каквото е планинската хижа за туриститѣ, такова нѣщо е животното за заминалитѣ човѣшки души. Ще кажете, че не е възможно човѣшка душа да влѣзе въ нѣкое куче напримѣръ, или въ нѣкоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядъкъ. Има кучета, които проявяватъ голѣмо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смѣло въ водата, да спаси давѣщия се. То не мисли за себе си, жертва се за човѣка. Куче ли е това? Въ кѫщичката на това куче може да живѣе временно човѣшка душа и да се проявява. Това сѫ въпроси, които днесь не ни интересуватъ. Сега отъ човѣка се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човѣкъ е поливалъ чуждитѣ цвѣтя, а не своитѣ. Време е вече да полива своитѣ цвѣтя. Като полѣе своитѣ цвѣтя и му остане свободно време, тогава да полива чуждитѣ. Ще кажете, че човѣкъ прави това отъ човѣколюбие. Вѣрно е това, но никой не може да обича ближния повече отъ себе си. Колкото обичашъ себе си, толкова най-много може да обичашъ ближния си. Любовьта къмъ себе си е мѣрка на нѣщата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлитѣ Божествени мисли. Освободете се отъ безпокойството, за да възприемате правилно Божественитѣ мисли и чувства. Безпокойството е прѫчка, която трѣбва да се премахне. Защо ще се смущавашъ отъ проявитѣ на хората? Че нѣкой билъ грубъ, невъзпитанъ, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпишъ такъвъ, какъвто е. Богъ търпи всички и никого не сѫди. Той търпи и вълцитѣ, и мечкитѣ, и тигритѣ. Не само ги търпи, но имъ помага. Наблюдавалъ съмъ, какво правятъ чайкитѣ. Нѣкоя чайка се спуска къмъ водата да хване риба, но тя се изплъзва отъ погледа й. Десетки пѫти се спуска, дано хване една риба, но все не успѣва. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да й помогне Богъ. Следъ това пакъ се спуска къмъ водата, и този пѫть опитътъ й излиза сполучливъ. Ако това става съ чайката, колко повече Богъ помага на човѣка, който има съзнателно отношение къмъ Него. И човѣкъ трѣбва да търпи, да се моли и да очаква помощь. Молете се постоянно, безъ да се безпокоите. Чрезмѣрното безпокойство протрива кожата на човѣка. Ако триешъ само отвънъ кожата си, тя нѣма да стане толкова чиста, колкото ти искашъ. Добриятъ животъ чисти кожата и отвънъ, и отвѫтре. Ще каже нѣкой, че уповава на своя умъ и сърдце. Нѣма защо да уповавате на ума и на сърдцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мѫдрость и светлина, сърдцето си на влиянието на Божията Любовь и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте съ света и съ светскитѣ хора. Тѣ вървятъ по своя пѫть и работятъ добре и съ търпение. Преди години срѣщнахъ единъ светски човѣкъ, който разказваше, че изгубилъ всичкото си богатство, но вѣрва, че пакъ ще се съвземе. Каквото спечелилъ на младини, всичко изгубилъ. – Добъръ е Господъ! – казваше той. - Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човѣкъ, но се оставя на действието на Божественитѣ условия и върви напредъ, не се безпокои. Сега и на васъ казвамъ: Не се безпокойте ! Поставете ума си подъ действието на Божествената светлина, и сърдцето – подъ влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бѫде плодородна. Всѣка година носи своето благо, колкото и да е малко, или голѣмо то. Ако заболѣете, не тичайте веднага при лѣкарь. Спрете се въ себе си и започнете да се разговаряте съ заболелия органъ. Ако ви боли кракъ, рѫка, глава или стомахъ, поговорете си съ него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали съ него, не сте влизали въ положението му. Кой човѣкъ е спазилъ досега нужната обхода къмъ тѣлото си, както и къмъ отдѣлнитѣ удове? Кой е благодарилъ на клеткитѣ за работата, която ежеминутно вършатъ въ неговия организъмъ? Клеткитѣ сѫ разумни душички, съ специална работа. Благодарете за работата, която тѣ вършатъ. Виждате едно дърво, заровило главата си въ земята и съ години стои на едно мѣсто и работи, безъ роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човѣкъ да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днесь. Утре лошитѣ условия ще се замѣстятъ съ добри. Днесь хората воюватъ, но утре войната ще се свърши. Човѣкъ отваря войни, а Богъ носи миръ. Злото се измѣства съ добро, а не съ зло. И злото има нужда отъ добро. И най-опасниятъ звѣръ става тихъ и спокоенъ, като се нахрани. Въ случая, храната е доброто, което укротява злото въ звѣра. Сега е краятъ на вѣка, ликвидация съ смѣткитѣ на миналото. За да ликвидира правилно, човѣкъ трѣбва да има вѣра и упование, първо на Богъ, а после на хората. Вѣрата въ хората почива на користолюбие. Вѣрвашъ въ богатия, защото може да ти даде пари, да подобришъ положението си. Ако нищо не ти дава, вѣрата ти къмъ него ще отслабне. Истинската вѣра се проявява, преди да си получилъ нѣщо отъ човѣка. И най-свирепото животно, като го хранишъ, вѣрва въ тебе. Щомъ престанешъ да го хранишъ, вѣрата му изчезва. Ние търсимъ хора съ абсолютна вѣра и любовь, да знаятъ какъ да обичатъ. Все трѣбва да се намѣри учитель, да покаже на хората какъ да обичатъ. Любовьта се предава чрезъ учитель. Христосъ дойде на земята да научи хората да любятъ. „Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие”. Изучавайте проявитѣ на децата. Изучавайте проявитѣ на слугитѣ и на господаритѣ. Изучавайте радостьта и скръбьта. Като знаете, какво представлява скръбьта и какво – радостьта, ще разбирате хората и нѣма да се чудите, защо нѣкога сѫ вѣсели, а нѣкога – сериозни и замислени. Натоварениятъ е винаги замисленъ и съсрѣдоточенъ, а разтоварениятъ – безгриженъ и веселъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да може самъ да се товари и разтоварва. Ако тръгвашъ на екскурзия, не вземай на гърба си повече товаръ, отколкото можешъ да носишъ. Важно е да носишъ любовьта въ себе си. Тогава, и съ малко хлѣбъ да тръгнешъ, нѣма да останешъ гладенъ. Сѫществата, които служатъ на Богъ, отдалечъ още предвиждатъ нуждитѣ ти и се притичатъ на помощь. Който носи Любовьта въ душата си, той се съобщава съ разумнитѣ сѫщества чрезъ радио, по вѫтрѣшенъ пѫть. Днесь параходитѣ се съобщаватъ съ сушата и съ други параходи чрезъ радио, телефони и други съобщителни срѣдства. Въ миналото не сѫществуваха такива срѣдства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощь не можѣше да стигне до тѣхъ. Дето е Любовьта, тамъ помощьта иде; дето нѣма Любовь, нѣма и помощь. Докато работитѣ ви не вървятъ, ще знаете, че действа законътъ на безлюбието. Щомъ работитѣ ви започнатъ да се оправятъ, тогава действа законътъ на Любовьта. И тъй, разчитайте на Любовьта, която действа вече въ света. Тя помага на хората, освобождава ги отъ противорѣчия, мѫчнотии и заблуждения. Всички питатъ кога ще се свърши войната. Днесь не мога да ви отговоря на този въпросъ. Ако бѣхте ме запитали преди 20 години, щѣхъ да ви отговоря точно. Сега всѣки отъ васъ е заинтересуванъ, поддържа извѣстна страна. Може да се предсказва само на хора, които не сѫ заинтересувани. Има единъ Божественъ законъ, който опредѣля точно нѣщата. Който живѣе по този законъ, може да опредѣли точно, колко души ще бѫдатъ убити въ една война, колко ще бѫдатъ ранени и колко ще се върнатъ здрави и живи. Ако всѣки куршумъ падаше на цѣльта си, живъ човѣкъ нѣмаше да остане на земята. Сега азъ не се интересувамъ кога ще се свърши войната, но искамъ да зная, кога ще престанатъ войнитѣ; кога хората ще се разбиратъ по миренъ начинъ. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днесь на земята. Отъ невидимия светъ идатъ възвишени сѫщества на земята, голѣми майстори, които знаятъ добре да присаждатъ. Всички хора ще бѫдатъ присадени съ новата присадка на Любовьта, поради което въ бѫдеще нѣма да се биятъ помежду си. Присадката на Любовьта ще тури край на войната. Отъ васъ се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израстѣ отново дивачка. Радвайте се, че светътъ ще бѫде присаденъ съ присадката на Любовьта. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е сто и едно на стотѣ. Дето се запази присадката, тамъ ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човѣкъ си остава такъвъ, какъвто е билъ по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение въ живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бѫде за цѣлото човѣчество. Присаждането е започнало вече. Днесь присаждатъ Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадятъ всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вѣчниятъ миръ на земята. Т. м. 12. Беседа отъ Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  22. Ани

    1943_09_05 Блаженствата

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Блаженствата Матѣя 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженстватa. Тя представлява само часть отъ това, което Христосъ е говорилъ. Добре щѣше да бѫде, ако имахме цѣлата беседа на Христосъ. Като се говори за блаженствата, нѣкои ги разбиратъ буквално. Въ сѫщность, тѣ криятъ въ себе си вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Който разглежда нѣщата материално, казва: Човѣкъ може да прави добро съ пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие въ материалното, това е все едно, да мислите, че въ буквитѣ се крие силата на словото. Много нѣща опредѣлятъ силата на словото, не само буквитѣ. Буквитѣ сѫ външенъ изразъ на словото. Както словото не е въ буквитѣ, така и доброто не се изразява въ даване на пари. Паритѣ сѫ азбука, външни знаци, чрезъ които се изразява само едната страна на нѣщата. Често се говори за сѣтивата, като средство за запознаване съ външния светъ. Значи, и сѣтивата сѫ особенъ родъ азбука. Петь сѣтива имаме, значи, разполагаме съ петь метода, чрезъ които се домогваме до петь различни света. Зрението ни запознава съ светлината, слухътъ – съ звука, обонянието – съ миризмитѣ, носътъ – съ вкуса, осезанието – съ различнитѣ промѣни на температурата. Всѣко сѣтиво е на мѣстото си. Следователно, страшно е, когато едно отъ сѣтивата се развали. Обаче, отъ всички сѣтива най-нуженъ за физическия светъ е вкусътъ. Когато вкусътъ се изгуби, човѣкъ престава да яде, а съ това заедно и животътъ му се прекратява. Ако човѣкъ изгуби зрѣнието или слуха си, все още може да живѣе. Изгуби ли вкуса, и животътъ му се изгубва. Много отъ съвременнитѣ хора се занимаватъ съ несѫществени работи, а пренебрѣгватъ сѫщественото. Тѣ разрѣшаватъ въпроса за яденето – какво да ядатъ и какъ да изкаратъ прехраната си, безъ да се интересуватъ за сѫщественото въ живота. Животнитѣ сѫ разрѣшили по-добре въпроса за храната отъ хората. Месояднитѣ се хранятъ съ месо, трѣвопаснитѣ – съ трѣва, птицитѣ – съ зърна, съ мушици. Само човѣкътъ се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожатъ. Ако хлѣбътъ имъ е недостатъченъ, или ако нѣма мазнини, захарь, тѣ се безпокоятъ, ставатъ недоволни и нещастни. Наистина, днесь липсватъ много нѣща – война има. Преди войната всичко бѣше въ изобилие, хората бѣха задоволени. Въпреки това, бѣха ли по-добри, отколкото сѫ днесь? Ако задоволите всички нужди на човѣка, ще стане ли толкова добъръ, колкото трѣбва? Вѣрно е, че храната прави човѣка добъръ, но не само физическата храна. Подъ „храна” разбираме онова, което човѣкъ възприема чрезъ ума, сърдцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърдцето – сърдечна, а за стомаха – физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърдцето и тѣлото си съ чиста, доброкачествена храна, той става добъръ, разуменъ човѣкъ. Казва се въ Писанието, че когато Мойсей извелъ евреитѣ отъ Египетъ, трѣбвало дълго време да се хранятъ съ манна – друга храна нѣмало въ пустинята. Тѣ събирали всѣки день манна, колкото за деня; само въ петъкъ събирали за два дена, и за сѫбота, защото сѫботата бѣше опредѣленъ день за Бога. Но, за да се осигурятъ, и презъ другитѣ дни тѣ събирали повече храна, отколкото имъ трѣбвало за деня. За неизпълнение на наредбитѣ, трѣбвало Мойсей да ги наказва. Тѣ често роптаели противъ манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали въ Египетъ. Не само евреитѣ, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземешъ хлѣбъ повече, отколкото трѣбва, но ще го хвърлишъ. Ако го оставишъ на влажно мѣсто, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живѣешъ съ 250 ÷ 300 гр. хлѣбъ, и то не чисто пшениченъ, но смѣсь отъ рѫжъ, царевица, соя и др. Сега разбрахте цѣната на хлѣба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболѣха се, изгубиха охота къмъ ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хлѣбъ, направенъ отъ различни брашна. Опасенъ и врѣденъ е, наистина, такъвъ хлѣбъ, но не по-малко опасности си причиняватъ хората, когато внасятъ въ своето вѣрую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правитѣ съ такова вѣрую? Или ще се откажете отъ него, или ще се принудите да го приемете. Въ края на краищата, стомахътъ ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трѣбва да бѫде чиста, доброкачествена и прясна. И тъй, давайте съотвѣтна храна на удоветѣ си, за да се развиватъ правилно. Очитѣ ще храните съ мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате отъ различнитѣ цвѣтове, както това правятъ и растенията. Въ това отношение, растенията знаятъ по-добре изкуството да разлагатъ светлината и да се ползватъ отъ цвѣтоветѣ й. Едни растения си правятъ червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако въ човѣшкия животъ преобладаваше червената светлина, хората щѣха да бѫдатъ войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвѣтъ, всички щѣха да бѫдатъ крайни индивидуалисти; всѣки ще мисли, че светътъ е създаденъ само за него. Ако преобладаваше жълтиятъ цвѣтъ умътъ щѣше да бѫде крайно развитъ. Дето умътъ на човѣка е много развитъ, страданията му сѫ голѣми. Ако преобладаваше синиятъ цвѣтъ, човѣкъ щѣше да се отличава съ чрезмѣрно развито религиозно чувство. Той щѣше да бѫде голѣмъ догматикъ: каквото каже той, или въ каквото вѣрва, думата му трѣбва да се изпълни. Неговото вѣрую е истинно и право. Какво се иска отъ човѣка? – Да си изработи правиленъ възгледъ за живота и за природата. Това се придобива чрезъ опитноститѣ въ живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове. Така се запознавате съ живота на древностьта и дохождате до сегашнитѣ времена. Съвременниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко, но най-много отъ това, което лично го засѣга. Той се интересува главно отъ хлѣба, отъ жилището, отъ облѣклото си и най-после отъ знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава съ различнитѣ народи. Добре е да знаешъ езици, да се запознаешъ съ добродетелитѣ на всѣки народъ. Но наредъ съ тѣхнитѣ добродетели ти ще изучавашъ и тѣхнитѣ слабости и недѫзи. Ако не знаешъ френски, или другъ чуждъ езикъ, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо нѣма да разберешъ. Каквито обидни думи и да ти казватъ, ти ще гледашъ спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикътъ на съвременнитѣ хора не е още пречистенъ. Много думи иматъ лошо значение. Тѣ не отговарятъ още на името „културни”, което се дава на нѣкои народи. Както източнитѣ, така и западнитѣ народи трѣбва да работятъ върху езика си, да го пречистятъ. Доказано е, че съвременнитѣ хора се спъватъ отъ външни нѣща. Тази е причината, дето даватъ криви тълкувания на думитѣ и ги изопачаватъ. Тѣ говорятъ за ада и влагатъ въ това понятие нечувани нѣща. Кой е билъ въ ада и се върналъ оттамъ, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъвъ е огъньтъ въ ада, за който се казва, че който попадне въ него, вѣчно гори? Въ обикновения огънь нѣщата се запалватъ и изгарятъ, а въ огъня на ада вѣчно горятъ. Казва се още, че въ ада ще има вѣчно скърцане съ зѫби. Единъ свещеникъ често казвалъ на слугата си: Стояне, вѣченъ огънь и мѫчение, вѣчно скърцане съ зѫби ни чака въ ада. Слугата погледналъ спокойно господаря си и казалъ: Азъ трѣбва да мисля за това, дѣдо попѣ. Ти нѣмашъ зѫби, нѣма защо да се безпокоишъ. За тебе не е страшно, ти нѣма съ какво да скърцашъ. Страшенъ е адътъ за онзи, който живѣе въ безлюбието. Който живѣе въ любовьта, не се страхува отъ ада и отъ вѣчния огънь. Човѣкъ се нуждае отъ светлина, която постоянно се усилва, но не отъ обикновената, механическа светлина. Като попадне въ червения цвѣтъ на живата светлина, човѣкъ става активенъ. Тя е носителка на живота. Докато е подъ влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и животъ. Щомъ светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвѣтъ въ човѣка, толкова повече се увеличаватъ болеститѣ въ него. Жълтиятъ цвѣтъ на светлината оказва влияние върху човѣшкия умъ. Намаляването на този цвѣтъ предизвиква тъмнина въ ума, неразбиране на нѣщата и противорѣчия. Синиятъ цвѣтъ влияе върху духовното начало въ човѣка. Той събужда въ него любовь къмъ Бога и опредѣля отношенията му къмъ Божественитѣ прояви. Следователно, безъ червения цвѣтъ човѣкъ не може да придобие живота; безъ жълтия цвѣтъ не може да бѫде уменъ; безъ синия цвѣтъ не може да бѫде религиозенъ или духовенъ. Всѣка дума носи извѣстенъ цвѣтъ. Кажешъ ли на болния една дума, която съдържа червения цвѣтъ, той ще оздравѣе; кажешъ ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвѣтъ, той ще поумнѣе; кажешъ ли на нерелигиозния дума съ синъ цвѣтъ, той ще стане религиозенъ. Често чувате да се говори, че трѣбва да живѣете добре, да бѫдете умни, да вѣрвате въ Бога, но нито животътъ ви става по-добъръ, нито разумностьта ви се увеличава, нито ставате вѣрващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думитѣ, които изговаряте, не съдържатъ съотвѣтнитѣ цвѣтове. Какво правятъ религиознитѣ хора? Тѣ четатъ Библията, Евангелието, безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Тѣ не могатъ да възприематъ цвѣтоветѣ на думитѣ, които четатъ. Щомъ не възприематъ цвѣтоветѣ имъ, думитѣ оставатъ неразбрани. Сега и вие четете пета глава отъ Матѣя за блаженствата, безъ да възприемате светлината, която тѣ съдържатъ. Деветьтѣ блаженства представятъ девѣть метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човѣшкия умъ, сърдцето и душата. Говори се за нищия духомъ. Какво може да постигне нищиятъ духомъ? Той е въ състояние да превърне нисшата, необработена материя въ висша. Дайте на нищия духомъ непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готовъ платъ да си шиятъ дрехи. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ. – Кой човѣкъ наричаме кротъкъ? – Който има добра обхода съ себе си и съ своитѣ ближни. Той не влиза въ стълкновение съ никого. Ще кажете, че кроткиятъ човѣкъ не прави зло. Не е въпросъ да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържатъ отъ злото, но и добро не правятъ. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е въ Писанието, че Богъ забрани на човѣка да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първитѣ човѣци ядоха отъ това дърво. И до днесь още хората ядатъ отъ забраненото дърво и продължаватъ да правятъ зло: крадатъ, убиватъ, лъжатъ. Ще откраднешъ хлѣбъ или пари отъ касата и ще ги задържишъ за себе си. Хлѣбътъ ще мухляса, паритѣ ще останатъ безъ обръщение и, въ края на краищата, ти си направилъ зло. Защо не опечешъ хлѣбъ и, докато е пресенъ още, не дадешъ на ближния си да хапне отъ него? Защо не извадишъ пари отъ касата си и да дадешъ на ближния си да си услужи съ тѣхъ? Това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ. „Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване” подразбира отношение. Да познавашъ, какви сѫ твоитѣ права и задължения къмъ кѫщата ти, това е законъ за собственость. Имашъ кѫща, която можешъ да владѣешъ само чрезъ крѣпостенъ актъ. За да познавашъ единъ езикъ, трѣбва да го говоришъ. Като говоришъ френски или нѣмски, напримѣръ, ти познавашъ едновременно и добритѣ, и лошитѣ му качества. Всѣко нѣщо има две страни: добра и лоша. Следователно, и сѫществата отъ духовния светъ биватъ добри и лоши. Добритѣ сѫщества правятъ добро на хората, а лошитѣ имъ причиняватъ пакости. Добритѣ сѫщества създадоха добритѣ мисли, чувства и постѫпки; тѣ създадоха добритѣ и полезни растения и животни, за да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Лошитѣ сѫщества създадоха лошитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ създадоха врѣднитѣ растения и животни, да пакостятъ на хората. Това, което осакатява и изопачава човѣшкия умъ, сърдце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърдцето и волята, е добро, Ако не можешъ да различавашъ доброто отъ злото, ти нѣмашъ никакво знание. Отдалечаването на човѣка отъ Бога е зло. Приближаването му къмъ Бога е добро. Това сѫ два процеса, които се извършватъ постепенно, а не изведнъжъ. Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ сѣверния човѣкъ въ тропическитѣ мѣста? Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ човѣка отъ топлитѣ мѣста на сѣверния полюсъ? И едното, и другото трѣбва да става постепенно. Стане ли изведнъжъ, и двамата ще умратъ. Не е лесно да свикне човѣкъ на голѣма горѣщина, или на голѣмъ студъ. Не е лесно да стане човѣкъ духовенъ, уменъ или добъръ. Не е лесно да разбира, дали една мисъль е добра, или лоша. За да разберешъ нѣщо, трѣбва да познавашъ неговитѣ качества. За да различавашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, като добри или лоши, трѣбва да познавашъ тѣхнитѣ качества. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно”. (3 ст.). Подъ „царство небесно” се разбиратъ всички благоприятни условия, при които човѣкъ може да постигне, каквото пожелае. Въ този смисълъ, царетѣ трѣбва да бѫдатъ нищи духомъ, защото разполагатъ съ благоприятни условия. Значи, тѣхно е царството небесно. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ”. (4 ст.). Който иска да се утѣши, трѣбва да бѫде нажаленъ. Това е първото условие. Утѣхата е проява на Божията Любовь. Следователно, не можешъ да бѫдешъ утѣшенъ, докато не тѣ обичатъ. Може ли да тѣ утѣши онзи, който не тѣ обича? Страшно е положението на човѣка, когото не обичатъ. Той минава презъ голѣми страдания. Като обичате нѣкого, давате му най-хубавитѣ нѣща. Ако не го обичате, давате му най-лошитѣ работи. На онзи, когото обичате, давате голѣмо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убѣждавате, че като влѣзе въ васъ, то се повдига: отъ четириного животно минава въ двуного. Съ това искате да кажете, че давате сто на сто отъ себе си за агнето. Въ сѫщность, агнето дава нѣщо отъ себе си, а не вие. Единъ турчинъ отишълъ при единъ банкеръ да му иска 200 лири на заемъ. За да се домогне до заема, той казалъ на банкера: Готовъ съмъ да платя 100 % лихва, само да ми услужишъ. Банкерътъ се съгласилъ и далъ 200 лири на турчина. Следъ шесть мѣсеца длъжникътъ донесълъ сто лири лихва на кредитора си и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ съмъ, но кога ще платишъ майката на паритѣ? – Остави тази работа. Вземи сега лихвитѣ на паритѣ, а за майката не мисли. Следъ като далъ сто лири срѣщу дълга си, той не се явилъ вече предъ банкера. Мнозина постѫпватъ като този турчинъ. Тѣ се молятъ на Бога да имъ даде знание, мѫдрость, за да дадатъ и тѣ нѣщо на хората. Тѣ искатъ да се покажатъ добри, но така не се прави добро. Да направишъ добро на ближния си, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако искашъ да дадешъ плодъ на човѣка, не купувай отъ пазара, но му откѫсни отъ дървото, което самъ си посадилъ. Давай отъ плодоветѣ на своя трудъ, на своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако искашъ да утѣшишъ нажаления, не му цитирай стихове.отъ Евангелието, но посади въ земята мисъльта, която искашъ да му кажешъ, и, когато порастѣ и даде плодъ, предложи му да си хапне. Това значи, да давашъ на ближния си отъ доброто, което носишъ въ себе си. Какъ ще предадешъ вѣра на човѣка, ако самъ я нѣмашъ? Какъ ще направишъ човѣка кротъкъ, ако самъ нѣмашъ кротость? Какъ ще обяснишъ безкористието? Нищиятъ духомъ е абсолютно безкористенъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ”. (7 ст.). Какъ ще проявишъ милосѫрдието, ако самъ не си милосърденъ? Милосърдниятъ слиза до нивото, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намѣрите между бѣднитѣ, страдащитѣ, болнитѣ. Достатъчно е да отидете въ единъ отъ крайнитѣ квартали на Лондонъ и Ню Йоркъ, да опитате, доколко сте милосърдни. Тамъ ще срѣщнете множество момчета и момичета, които не знаятъ майка си и баща си; тѣ се намиратъ въ крайна мизерия: боси, окѫсани, гладни, бездомници. Ако тукъ не се трогне сърдцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минешъ отъ единия край на този кварталъ до другия, трѣбва да има стражарь да тѣ пази. Жалко е положението на тѣзи хора. Мизерията е изопачила човѣшкия образъ въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ дохожда до сѫщитѣ състояния, въ които се намиратъ жителитѣ на крайнитѣ квартали въ голѣмитѣ столици. Като не обичате нѣкого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайноститѣ, въ които човѣкъ изпада? – Връзката му съ два различни света. Докато не познава и двата света и не различава проявитѣ имъ, човѣкъ всѣкога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикътъ получава вода или нѣкое експлозивно вещество, така не е все едно, съ кой светъ ще се свърже човѣкъ: съ възвишения, или съ нисшия. Нѣкои думи, съ които си служатъ хората, иматъ свойствата на водата – чистятъ, освежаватъ, възрастватъ; други думи сѫ подобни на азотната киселина: дето паднатъ, всичко изгарятъ. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своитѣ ближни, служете си съ думи, които приличатъ на водата, а не съ такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря. Всѣко нѣщо, което разваля добритѣ. мисли, чувства и постѫпки, е азотна киселина. Подъ азотна киселина окултиститѣ разбиратъ човѣкъ, крайно самостоятеленъ, гордъ. Значи, гордостьта се дължи на присѫствието на азота въ човѣшкия организъмъ. Като елементъ, азотътъ е крайно инертенъ, неактивенъ, не влиза лесно въ съединение съ другитѣ елементи. Обаче, съедини ли се съ водорода и кислорода, той образува азотна киселина и става активенъ и опасенъ. Поотдѣлно водородътъ и кислородътъ не сѫ опасни елементи, но заедно съ азота тѣ образуватъ силната и разяждаща азотна киселина. Глицѣринътъ е безврѣдно съединение. Внесе ли се въ него азотъ, получава се нитроглицѣринъ – силенъ експлозивъ. Отъ него приготвятъ динамита. Първи, които откриха експлозивнитѣ вещества, сѫ падналитѣ ангели. Тѣ живѣятъ между хората, дето и до днесь правятъ най-страшнитѣ експлозиви Често се проповѣдва на хората да приложатъ любовьта, като цѣръ противъ експлозивитѣ. Всички болести, недѫзи, скърби се лѣкуватъ съ любовьта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовьта – назидава. Знание безъ любовь носи нещастие; знание съ любовь носи благословение. Животъ, въ който гордостьта се проявява, носи нещастие; животъ, роденъ отъ любовьта, носи щастие. Който търси щастие безъ любовь, той е на кривъ пѫть. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ живѣятъ въ безлюбие. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ сѫ нещастни. Ако не знаешъ, какъ да възприемешъ любовьта и какъ да я предадешъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Да възприемешъ любовьта за себе си и да я запазишъ чиста, както излиза отъ Бога, това наричаме „любовь”. Да предадешъ любовьта на ближнитѣ си така чиста, както си я приелъ, това наричаме „обичь”. Ако при приемането и предаването на любовьта внесешъ извѣстна нечистота въ нея, ти се натъквашъ на нещастия. Обаче, ако и въ двата случая я запазишъ чиста, както си я приелъ, ти се ползвашъ отъ Божието благословение. Днесь всички хора очакватъ мира. Какъ ще дойде мирътъ? Защо се биятъ и каратъ хората? Защо водятъ войни? – За материални блага. Всички народи искатъ да спечелятъ повече земя, да станатъ богати. Вѣчниятъ миръ ще дойде, когато хората се научатъ да възприематъ и предаватъ любовьта така чиста, както сѫ я приели отъ Бога. Мирътъ ще дойде, когато слугитѣ изпълняватъ заповѣдитѣ на господаря си така, както сѫ ги получили. Ако господарьтъ даде на слугата си десеть хиляди лева да ги разпредѣли между бѣдни, и слугата задържи половината отъ паритѣ за себе си, мирътъ нѣма да дойде. Слугитѣ трѣбва точно да изпълняватъ заповѣдитѣ на господаритѣ си. И господаритѣ трѣбва точно да изпълняватъ волята на Бога, своя Отецъ. Тогава думитѣ на Христа „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”, придобиватъ смисълъ. И тъй, изучавайте блаженствата, като вѫтрешни процеси. Чрезъ тѣхъ ще научите доброто, което се проявява вънъ отъ васъ и вѫтрѣ въ васъ. Чрезъ блаженствата човѣкъ се пречиства и подготвя за възприемане на любовьта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовьта. Блажени сте, ако вършитѣ Божията воля. Който върши Божията воля, той е житель на София, т. е. житель на света, дето царува мѫдростьта. София е мѣсто на мѫдростьта. Който не върши Божията воля, той е вънъ отъ София, вънъ отъ мѫдростьта, въ провинцията. Напуснете провинцията и влѣзте въ София, въ света на мѫдростьта, да изпълнитѣ Божията воля съ любовь. Това значи, да бѫде човѣкъ добъръ. Истински добъръ е онзи, който нѣма нито едно престѫпление въ миналия и сегашния си животъ. Следователно, ако имашъ само едно петно въ миналото си, непремѣнно трѣбва да го изчистишъ. Като изправяшъ сегашния си животъ, ти оправяшъ и миналия. Докато не изправишъ миналия си животъ, не можешъ да бѫдешъ добъръ. Изправѣнето на живота ви има отношение къмъ любовьта. Само любовьта е въ сила да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Да вѣрваме въ Бога, Който ни учи, какъ да изправяме погрѣшкитѣ на миналото и какъ да живѣемъ въ настоящето. 11. Беседа отъ Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣва.
  23. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявенъ и непроявенъ Въ съвременнитѣ училища по химия се изучаватъ различни химически елементи, но не се запитватъ, какъ се отразява, напримѣръ, на човѣшкия организъмъ присѫствието на по-голѣмо или по-малко количество водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ. Сѫщо така се изучаватъ различни разтвори и смѣси, Питамъ: Какъвъ е вкусътъ на смѣсь отъ захарь и соль? – Неприятенъ. Ако употрѣбите нѣкѫде захарь вмѣсто соль и обратно, соль вмѣсто захарь, пакъ ще имате неприятенъ вкусъ. Напримѣръ, не е приятно да пиете кафе съ соль. Безъ да искате, ще се мръщите. Какво е действието на сольта и на захарьта върху тѣлата? Отъ една страна сольта запича, сгѫстява, втвърдява нѣщата, а отъ друга страна спира растенето имъ; захарьта ги разширява. Има идеи, които действува върху човѣшкия умъ или като сольта, или като захарьта. Първитѣ сгѫстяватъ, втвърдяватъ, запичатъ и ограничаватъ процеситѣ, а вторитѣ ги разширяватъ. Това сѫ. процеси, които ставатъ въ неорганическия, органическия и психическия светъ. Отъ гледище на тритѣ света различаваме три вида свойства на единъ и сѫщъ елементъ. Напримѣръ, водородътъ, който влиза въ растенията, се различава отъ водорода въ животнитѣ; водородътъ, който влиза въ животинското царство, се различава отъ водорода въ хората. Даже и въ хората водородътъ се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдатель сѫществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава съ тѣзи въпроси, но бѫдещата ще ги изучава. Като се говори за сольта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгѫстява, втвърдява, запича и ограничава нѣщата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно въ умствения и сърдечния светъ – тя обединява мислитѣ и чувствата. За тази соль е казано въ Писанието: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се навънъ”. Стремете се къмъ психическата соль, която обединява нѣщата. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ светъ, дето нѣщата привидно сѫ разхвърляни, както звѣздитѣ и планетитѣ въ пространството. На пръвъ погледъ изглежда, че между звѣздитѣ, планетитѣ, островитѣ, хората има празни пространства, които ги отдалечаватъ едни отъ други, правятъ ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. Въ природата не сѫществуватъ празни пространства. Всичко е изпълнено съ особена, рѣдка материя, невидима за обикновеното око. Небеснитѣ тѣла се движатъ въ етера, който отъ гледище на духовния светъ представя водна среда. Отъ сѫщото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава презъ етера, както и твърдитѣ тѣла. И хората сѫ свързани помежду си съ нѣщо невидимо, което оказва извѣстно влияние върху тѣхъ. Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияятъ. Разговаряшъ се съ единъ човѣкъ, външно красивъ, добре облѣченъ, но нѣщо неприятно излиза отъ него. Говоришъ съ него, но искашъ по-скоро да се отдалечишъ. Слушашъ единъ цигуларь, който не ти е приятенъ. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искашъ да го напуснешъ. – Защо? – Защото излѫчва нѣщо неприятно отъ себе си. Нѣкой е гнѣвенъ, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човѣкъ излѫчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окрѫжаващитѣ. Достатъчно е да се докоснете съ тритѣ си пръста до този центъръ, за да успокоите разгнѣвения. – Кѫде е този центъръ? – Питайте децата. Когато майката се разгнѣви и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гнѣвната енергия на майка си, и тя се успокоява. Задъ ушитѣ на човѣка има единъ центъръ, на който се събира повече енергия, отколкото трѣбва. Той започва да се дразни, сърди се, готовъ е да се кара съ всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава отъ гнѣва си. Тя е особенъ родъ електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухитѣ лѣтно време, когато въ атмосферата има голѣмо количество електричество. То се събира на хоботчетата имъ, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухитѣ хапятъ много и се освобождаватъ отъ излишното електричество, Между електричеството на човѣка и това на мухата става обмѣна. Мухата се освобождава, а човѣкъ започва да се дразни. За да не изпадате въ състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начинъ да се справите съ излишната енергия около ушити си. Започнете да рѣжете дърва съ трионъ или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – петь пѫти. Важно е да намѣрите начинъ да превърнете енергията на гнѣва въ работа. Човѣкъ представя вѫзелъ отъ различни сили, които произвеждатъ различни състояния и настроения въ него. Тѣзи сили причиняватъ извѣстни движения. Тази е причината, дето човѣкъ не е спокоенъ. Виждате го нѣкога да се почесва по главата, по рѫката, по крака, по колѣното. Като се почесва, той прави движения, които сѫ осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по рѫката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намѣри причината за всѣко свое действие. Всѣко движение, всѣко трепване на тѣлото, или на нѣкой отъ неговитѣ удове, представя азбука, съ която човѣкъ си служи, съзнателно или несъзнателно. Безъ движения нищо не се постига, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествени. Какво движение ще направишъ, когато искашъ да откѫснешъ единъ плодъ? Първо ще се приближишъ до дървото и ще проточишъ рѫката си. Ако си далечъ отъ дървото и проточишъ рѫката си, движението ще бѫде безсмислено. Приближи се къмъ дървото, погледни нагоре и проточи рѫката си. Това движение ще бѫде на мѣсто. Когато давате нѣщо на човѣкъ, когото не обичате, правите такова движение, въ което се чете небрѣжность. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение съ рѫката си. Човѣкъ е динамо, отъ което изтичатъ различни сили. При всѣко огъване на рѫката, на крака, силитѣ, които изтичатъ, биватъ хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се къмъ хармонични движения. Тѣ произтичатъ отъ любовьта, която свива и разпуща правилно мускулитѣ. Ако искате да си починѣте, отпуснете рѫцетѣ си настрана, въ спокойно състояние на мускулитѣ. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото въ човѣка. Сега всички хора се оплакватъ отъ нервность. Тѣ не подозиратъ, че тѣхната нервность се дължи на невѣжеството имъ. Тѣ не знаятъ, какъ да почиватъ. Нѣкой седне на столъ, наведе се надолу и мисли, че си почива. Другъ ходи изъ стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починешъ на столъ, но трѣбва да отпуснешъ всичкитѣ си мускули, да се облѣгнешъ спокойно на стола. Може и съ ходене да си починешъ, но трѣбва да ходишъ ритмично. Да си почивашъ, това значи, да канализирашъ силитѣ на своя организъмъ така, че да протичатъ хармонично, плавно, безъ насилие и напрежение. Така може да се възпитаватъ и децата, и възрастнитѣ. Впрегни енергиитѣ си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправишъ себе си. А що се отнася до оправѣне на света, това не е твоя работа. Светътъ е оправенъ, нѣма защо човѣкъ да го оправя. Който е създалъ света, Той има грижа за него. Да мислите, че светътъ може да се оправи вънъ отъ хората, това е механическо разбиране на въпроса. Богъ работи чрезъ разумното сърдце на човѣка, чрезъ светлия му умъ, чрезъ неговата съзнателна душа и възвишенъ духъ. Щомъ е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрезъ тѣхъ преустройва и света. Нѣкой иска да стане щедъръ, да се освободи отъ скѫперничеството. Той търси начинъ да превърне скѫперничеството въ щедрость. – Какъ може да постигне това? – Чрезъ писане. Който е скѫперникъ, да прави опити да пише едро. Всѣка буква да бѫде едро написана. Ако нѣкой е крайно разточителенъ, да пише ситни букви. Така човѣкъ може да въздействува на характера си. Отъ значение е буквитѣ да бѫдатъ свързани, а не разпилени. Който свързва буквитѣ въ думитѣ, той има творчески характеръ; мислитѣ му сѫ непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркътъ оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трѣбва да се обръща голѣмо внимание на почерка. Мнозина страдатъ отъ еднообразие въ живота, което има отношение къмъ миналото. Разнообразието е въ бѫдещето. Въ миналото се криятъ погрѣшкитѣ на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бѫдещето крие условия и възможности за изправѣне на погрѣшкитѣ. Като се говори за погрѣшки, имаме предвидъ животинското естество на човѣка, което не мисли. Който не мисли, той грѣши. Следователно, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ на животното; ангелитѣ изправятъ погрѣшкитѣ на човѣка. Ако синътъ върви по линията на бащата, лесно изправя неговитѣ погрѣшки. Понеже синътъ представя бѫдещето, а бащата – миналото, казваме, че бѫдещето изправя погрѣшкитѣ на миналото. Единъ младежъ казвалъ: Азъ не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповѣдвалъ върху въздържането, но самъ се отказахъ да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растѣше въ мене отвращение къмъ спиртнитѣ питиета. Това, което виждахъ отъ баща си, ме направи голѣмъ трезвеникъ и въздържатель. Освѣнъ това, бездействието на баща ми внасяше въ мене голѣмо желание за работа. Значи, слабостьта на бащата направи сина работливъ и способенъ. Затова, като се натъкнете на нѣкаква погрѣшка въ себе си, не се мѫчете да я изправите, но турете я на работа. Какъ ще изправите кривата линия? Тя всѣкога ще си остане крива, но може да се тури нѣкѫде на работа, да се ползвате отъ нея. Предъ единъ знаменитъ художникъ начертали нѣколко счупени, криви и прави линии, да видятъ, какво може да направи отъ тѣхъ. Той погледналъ, усмихналъ се и започналъ да рисува. Следъ нѣколко минути на хартията имало красива фигура, съставена отъ линиитѣ, които му били дадени. Той поставилъ всѣка линия на своето мѣсто така, че образувалъ красива, хармонична фигура. Майсторътъ знае кѫде да поставя линиитѣ и какъ да ги съчетава. Какво представятъ кривитѣ и счупенитѣ линии въ живота? – Погрѣшкитѣ на хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде художникъ, да знае, кѫде и какъ да поставя погрѣшкитѣ си, да изработи отъ тѣхъ нѣщо красиво и хармонично. Причината за нѣкои погрѣшки се крие въ налѣгането на въздуха; други погрѣшки се дължатъ на недостатъчното количество вода въ организма. Липсата на вода въ организма прави човѣка нервенъ, сухъ. Той започва да се дразни, става рѣзъкъ и готовъ да се сърди и кара съ всички. Така той нарушава своя вѫтрѣшенъ миръ и прави погрѣшки. – Какъ може да се въздействува на нервностьта? – Чрезъ гореща вода. Вземете чаша гореща, врѣла вода и пийте лъжичка по лъжичка. Презъ това време наблюдавайте, следъ коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цѣлата чаша и следъ това да се смѣни състоянието ви. Ако нѣмате гореща вода, може да направите опита и съ студена вода. Оставите ли се на течението на гнѣва, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате въ работа, вие сте спечелили нѣщо цѣнно. Не е лошо, че се гнѣви човѣкъ; лошо е, когато не използва енергията на гнѣва. Понѣкога, въ гнѣвно състояние, човѣкъ върши повече работа, отколкото въ спокойно, тихо състояние. Въ първия случай, той е активенъ, има импулсъ за работа. Въ втория случай, той е пасивенъ и нѣма разположение за работа. Активниятъ е очарованъ отъ живота; пасивниятъ е разочарованъ. Това е естествено положение на нѣщата. Когато единъ се очарова, другъ непремѣнно ще се разочарова. Двама студенти се явяватъ на конкурсъ за една и сѫща стипендия: единиятъ получава стипендията и се очарова; другиятъ нищо не получава и се разочарова. Първиятъ печели – очарованъ е; вториятъ губи – разочарованъ е. При това, колкото по-голѣма е загубата, толкова по-голѣмо е разочарованието; колкото по-голѣма е печалбата, толкова по-голѣмо е очарованието. Децата се очароватъ отъ малко. Дайте единъ левъ на детето, за да видите радостьта и очарованието му. На възрастния трѣбва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте въ ума си мисъльта, че сте богати. Богатството на цѣлата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всѣки човѣкъ е заровено нѣкѫде въ земята. Той трѣбва да знае, кѫде е богатството му, и да отиде самъ да го разкопае. Нѣкои благородни метали – злато, сребро, платина сѫ заровени въ човѣка; много вѫглища, руди има въ неговата почва; цѣнни сили и енергии се криятъ въ дълбочината на неговата душа. Той трѣбва да намѣри това богатство, да го изрови и обработи. Единъ американецъ, земедѣлецъ, намѣрилъ една голѣма плоча въ една отъ своитѣ ниви. Като обработвалъ нивата си, рѣшилъ да махне плочата, защото заемала голѣмо пространство. Като я вдигналъ, оказало се, че подъ нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и подъ камѣнистата почва на вашето естество се крие нѣщо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие подъ нея. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Напримѣръ, нѣкой се оплаква отъ свой колѣга, че го преследва. – Какво трѣбва да направи, за да смекчи лошото влияние на колѣгата си? – Да постави единъ свой приятель между себе си и него. Ако не успѣе, да постави двама, трима, най-много шесть души съ добри влияния. Тѣ ще трансформиратъ грубитѣ трептения на неговия неприятель и ще настане примиряване. Ако колѣгата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между васъ и него човѣкъ съ крѫгло лице и кѫси, въздебели пръсти. Сприхавитѣ хора изразходватъ много енергия. Тѣ сѫ като попивателна хартия. Всичко възприематъ, поради което лесно се цапатъ, и сами си отварятъ много работа. Когато трѣбва да проявите доброто, дружете съ сприхави хора. Тѣ сѫ крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагатъ. Когато предстои да кажете нѣкоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагатъ нѣщата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявитѣ на хората и се ползвайте отъ доброто, което носятъ въ себе си. Отъ всѣки човѣкъ можете да научите нѣщо. И тъй, ако сте учитель, научѣте се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при васъ единъ ученикъ и се оплаква, че му взели единъ левъ. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, азъ ти давамъ единъ левъ, който другарьтъ ти взелъ. Този методъ ще подействува добре върху онзи, който взелъ безъ позволение нѣщо отъ другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новитѣ методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, не казвай, че е лошъ, но кажи: Този човѣкъ не е проявенъ още, не е проявилъ доброто въ себе си. И за себе си не казвай, че си лошъ, но кажи, че не си проявенъ. Ако си добъръ, кажи, че си проявенъ вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошитѣ прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останатъ въ ума ви думитѣ: „проявенъ” по отношение на доброто и „непроявенъ” по отношение на злото. Кога се проявяватъ нѣщата: презъ деня, или вечерь? Презъ деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява презъ деня, е добро. Слънцето грѣе презъ деня, растенията цъвтятъ, връзватъ плодъ, и плодътъ узрѣва пакъ презъ деня. Събраната енергия презъ деня се обработва вечерь, а презъ деня се проявява. Въ заключение, казвамъ: Злото е непроявенъ процесъ, а доброто – проявенъ. Следователно, за да не си пакоститѣ сами, служете си съ думитѣ „проявенъ и непроявенъ”, вмѣсто съ думитѣ „добъръ и лошъ”. Не казвай, че си нервенъ, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щомъ се успокоишъ, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направишъ една погрѣшка, кажи: Натоварихъ се. Щомъ изправишъ погрѣшката си, кажи: Разтоварихъ се. Не си служете съ думи, които обрѣменяватъ мозъчнитѣ центровѣ. Не мисли за доброто и злото, защото никога нѣма да ги разрешишъ.– Какво представя злото? – Зеленъ, недозрялъ плодъ. – Доброто? – Зрялъ плодъ. Злото е горчивото въ живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгѫстява, ограничава човѣка, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човѣшкия животъ, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комаръ, благодарете. Ако не бѣше ви ухапалъ комаръ, можѣше змия да ви ухапе. Кое отъ дветѣ е по-добро? Прилагайте новитѣ методи въ живота си, за да вървите въ правия пѫть. Това значи, да не мислите за лошото и злото въ света, но да го превръщате въ добро. Заместете злото съ непроявенитѣ сили, а доброто – съ проявенитѣ, и всѣкога ще следвате правия и красивъ пѫть. 10. Беседа отъ Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  24. Ани

    1943_09_01 Номеръ първи

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Номеръ първи Съвременнитѣ хора изпадатъ въ трудни положения на живота си и тогава не знаятъ, какво да правятъ. Напримѣръ, като нѣма хлѣбъ, гладниятъ не знае, какво да прави. Щомъ намѣри хлѣбъ, той знае вече, какво да прави. Като е жаденъ, човѣкъ пакъ не знае, какво да прави. Щомъ задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човѣкъ. Каквито и да сѫ убѣжденията на хората, въ затруднения тѣ си приличатъ. И еднитѣ, и другитѣ говорятъ за реалностьта на нѣщата, безъ да я познаватъ. Тѣ я изучаватъ чрезъ отражение, поради което иматъ малко опитности за нея. Красивъ и великъ е реалниятъ животъ, но мѫчно се дохожда до него. Представете си, че ви се дава случай да искате нѣщо сѫществено отъ разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хлѣбъ, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво, и той самъ не знае. Ако си пѫпка, ще желаешъ да се разпукнешъ; ако си разпукана пѫпка, ще желаешъ да цъвнешъ; ако си цъвналъ цвѣтъ, ще желаешъ да вържешъ, плодъ да станешъ; ако си плодъ, ще желаешъ да узрѣешъ и да тѣ сложатъ на трапезата на нѣкой виденъ човѣкъ, той да тѣ приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всѣки плодъ иска да го приемете добре. Ако го поглеждате съ любовь, ще го приемете съ любовь. По вашата обхода къмъ него, плодътъ познава обичате ли го, или не. Мнозина ядатъ плодове, безъ да подозиратъ, че и тѣ чувствуватъ любовьта. Ще кажете, че това не е вѣрно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате. Важно е, че всички живи сѫщества се стремятъ къмъ любовьта, поради което иматъ извѣстно отношение къмъ нея. Вълкътъ напада овцата и я изяжда. Овцата блѣе жално, иска да се освободи, страда, но вълкътъ не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовьта на всички, които се приближаватъ къмъ нея. Вълкътъ мисли само за себе си, затова не влиза въ положението на овцата. Той си казва: За мене е важно азъ да съмъ доволенъ; какво е положението на другитѣ, не се интересувамъ. И хората биватъ доволни и недоволни отъ живота си. Ако сѫ доволни, тѣ не чувстватъ нужда да изкажатъ доволството си; ако сѫ недоволни, търсятъ нѣкого, да изкажатъ недоволството си, да се освободятъ отъ него. И да се освободишъ отъ недоволството си, това е временно. На другия день пакъ ще бѫдешъ недоволенъ отъ нѣщо. Искашъ да отидешъ на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посѣтишъ планината. Ти се сърдишъ на времето, защото не е продължило още день-два ясно, слънчево, да направишъ разходката си. Защо си недоволенъ отъ облачното време, и ти не знаешъ. Ако си дадешъ отчетъ, ще разберешъ, че причината на недоволството се крие въ облацитѣ. Като се наслояватъ на небето, тѣ отнематъ светлината и топлината, нуждни за човѣшкия организъмъ. Отсѫствието на топлината и на светлината, именно, създаватъ голѣмото недоволство. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, че нѣма достатъчно храна, да задоволи глада си. Нѣкога е недоволенъ, че преялъ. Изобщо, мѫчно може да се угоди на човѣка, да бѫде доволенъ. Недоволството, неразположението сѫ стари нѣща. Ние се занимаваме съ новитѣ, вѣчнитѣ истини, които никога не губятъ смисъла си. Напримѣръ, вѣчна истина е, че една мисъль, едно чувство или една постѫпка никога не се повтарятъ. Никога не може да се постѫпи два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Каже ли нѣкой, че много пѫти е любилъ, той не говори истината. Само веднъжъ можешъ да любишъ. Това, което наричашъ любовь, въ сѫщность е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдешъ ли до любовьта, тя се проявява само веднъжъ. При това, любовьта е единна, цѣлостна и недѣлима. Великото, красивото се заключава въ малкитѣ работи. Следователно, достатъчно е да хапнешъ малко хлѣбъ, да пиешъ две–три глътки вода, да кажешъ две думи на нѣкого, но всичко това да е проникнато отъ любовь. Малки нѣща сѫ тѣ, но любовьта взима участие въ тѣхъ. Каквото направишъ съ любовь, съ години го помнишъ. Не само че го помнишъ, но приятно ти е да говоришъ за него. Често се говори за приятни и неприятни нѣща въ живота. Кое е по-приятно на човѣка: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи отъ състоянието, въ което се намира човѣкъ. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява извѣстни мѫчнотии. Така той разрѣшава опредѣлена задача. Обаче, ако има работа, която трѣбва да свърши въ кратко време, за него е по-добре да слиза отъ планината. Той казва: Имамъ дългове, трѣбва да ги платя. Искамъ по-скоро да слѣза, да намѣря онзи, който ми обѣщалъ да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговетѣ си – Какво показва това? – Че човѣкъ самъ усложнява положението си, самъ се товари и обременява съ дългове. Планината представя високо мѣсто, дето любовьта царува. Следователно, който живѣе въ любовьта, той е свободенъ отъ дългове. Разумната природа, любовьта, Богъ, не държатъ човѣка отговоренъ за никакви дългове. Докато живѣе въ любовьта, въ Бога, той е свободенъ отъ тѣхъ. Щомъ напусне това мѣсто, дълговетѣ тръгватъ следъ него и не го оставятъ свободенъ нито за моментъ. Душата излиза отъ Бога чиста, непорочна. Щомъ влѣзе въ света, тя се оплита и опетнява. Следъ това човѣкъ казва, че светътъ е лошъ, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нѣщо лошо въ мислитѣ и чувствата на човѣка, но отде дойде то? Човѣкъ излиза отъ Бога съ голѣми знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрѣшки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но тѣ не могатъ да горятъ. Оказва се, че дървата сѫ влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаятъ ли, че имамъ нужда отъ огънь? Често хората изискватъ отъ близкитѣ си да разбератъ нуждитѣ имъ и да се притекатъ на помощь. Какъ могатъ да разбератъ нуждитѣ имъ? Ако се гледа по израза на лицето, мѫчно ще се познае, кой каква нужда има. Понѣкога една и сѫща нужда произвежда различни изрази на лицето. Нѣкой се огъва, превива се. – Защо? – Коремъ го боли. Другъ сѫщо се огъва. – Защо? – Боли го нѣкѫде: главата, гърдитѣ, стомахътъ – и той самъ не може да опредѣли. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разрѣши даденъ въпросъ. Той вижда последствието, но причината не може да намѣри. Намира се въ положението на човѣкъ, който знае, какъ се яде хлѣбъ, но не знае, какъ се прави. Докато има, кой да мѣси хлѣбъ, добре се живѣе. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣма кой да мѣси хлѣбъ? Щомъ нѣма кой да мѣси хлѣбъ, ти самъ ще почнешъ да мѣсишъ. Като си дошълъ на земята, трѣбва да се интересувашъ отъ всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тѣлото й е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече. Въ последно време ученитѣ говорятъ за една муха, която се движи съ бързина около 1300 километра въ часъ. Тя надминава най-бързитѣ съвременни аероплани, които се движатъ съ бързина 700 ÷ 800 км въ часъ. Тази муха си изработила апаратъ, чрезъ който, съ малко енергия, добива голѣми постижения. Хората не се интересуватъ отъ растенията, насѣкомитѣ, животнитѣ, защото не разбиратъ, какво представятъ тѣ. Растенията и животнитѣ сѫ произведения на разумнитѣ сѫщества. Каквото изработятъ, тѣ го изнасятъ на изложба, да учатъ отъ тѣхъ по-нисшитѣ сѫщества. Това се отнася и до човѣка, за когото е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое”. Човѣкъ е изложение на Бога, Който и досега не е престаналъ да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланътъ, инструментитѣ, машинитѣ не могатъ сами да се усъвършенстватъ така и човѣкъ самъ не може да постигне съвършенство. Все трѣбва да му помогне нѣкой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата сѫ любознателни, и децата имъ ще бѫдатъ такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синътъ на нѣкои родители не обичатъ да учатъ. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синътъ не учи, защото бащата не е любознателенъ. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Понеже се стремятъ къмъ голѣми придобивки, тѣ пренебрѣгватъ малкитѣ процеси. Това е неразбиране на нѣщата. Може ли въ единъ день детето да стане голѣмъ, възрастенъ човѣкъ? День следъ день детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетенъ младежъ и се радва на сила, здраве и младость. До 21 годишна възрасть то расте, следъ което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щомъ престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарѣвате. Работете съ ума, сърдцето и волята си, да не загубите своята младость и жизненость. Щомъ изгуби младостьта си, човѣкъ губи и живота си. За такъвъ човѣкъ се казва, че неговото сдружение пропада. Какво забелязваме между животнитѣ? — Самоизтрѣбване. Едни други се нападатъ и изяждатъ. Вълкътъ напада овцата, а овцата — трѣвата. Въ случая, вълкътъ представя злото, а овцата – доброто. Ако отъ червата на вълка и на овцата направятъ струни и ги поставятъ на цигулката, вълчата струна ще скѫса овчата. За да не става това, четиритѣ струни на цигулката трѣбва да бѫдатъ или отъ червата на вълка, или отъ овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е нѣкога отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли въ човѣка, които не си хармониратъ. Напримѣръ, една мисъль има вълчи произходъ, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понѣкога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и въ резултатъ на това се явяватъ страдания, нещастия и смърть. И тъй, когато хората питатъ, защо този момъкъ или тази мома умрѣха толкова млади, казвамъ: Тѣ бѣгатъ отъ мащѣха си или отъ своя пастрокъ. Когато младата мома или младиятъ момъкъ напуща дома си, причината за това е мащѣхата или пастрокътъ, които не се отнасятъ добре съ завареното дете. Коя дъщеря или кой синъ би избѣгалъ отъ собствената си майка и баща? Отъ добро никой не бѣга. Държишъ животно въ дома си. Докато го хранишъ, то остава въ дома ти. Щомъ престанешъ да го хранишъ, то отива на друго мѣсто. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, иматъ дълбокъ смисълъ. Всѣко нѣщо има своя дълбока, вѫтрѣшна причина. Какво представя раждането? – Съзнателенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно човѣкъ да се роди външно, той трѣбва да се роди и вѫтрѣшно. Какво представя раждането? – Придобиване на нѣщо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човѣкъ все придобива нѣщо. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави”. Значи, родениятъ по плъть грѣши. За да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се роди по духъ, т. е. отъ Бога. Ще кажете, че начинътъ на раждането е важенъ. Това не зависи отъ човѣка. Цигуларьтъ избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добриятъ цигуларь намира много цигулки, но ще избере само една, чрезъ която може да предаде най-добре изкуството си. Какъ ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлѣче вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариусъ, той ще плати скѫпо за нея, но лесно ще изкара паритѣ си. Всѣки човѣкъ има по една цигулка Страдивариусъ въ себе си, която е захвърлилъ на тавана. Време е да я свали оттамъ, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човѣка. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та единъ день да се ползвате и вие, и вашитѣ ближни. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че, въпреки усилията, които правятъ, работитѣ имъ не вървятъ добре, нѣщо ги спъва. Какво тѣ спъва? – Остарѣхъ вече, нѣма кой да ми помага. – Какъ ще ти се помогне? Ти си войникъ, но когато другаритѣ ти заминали, ти си спалъ. Следъ това се събуждашъ отъ сънь, но полкътъ заминалъ вече. Ти нѣмашъ връзка съ него, не знаешъ, кѫде е отишълъ. За да изпълнитѣ службата, която ви повѣряватъ, вие трѣбва да бѫдете на поста си, да не пропуснете нито едно отъ задълженията си. Какъвъ служитель е онзи, който се успива? Нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ отечеството си, но не си задава въпросъ, какво ново може да внесе за своитѣ съграждани. Ако си министъръ, трѣбва да внесешъ нѣкакво преобразование, отъ което ще се ползватъ всички граждани. Напримѣръ, ако въ нѣкои градове водата е въ малко количество, ще потърсишъ начинъ, да доставишъ отъ друго мѣсто вода, да задоволишъ нуждата на населението. Ако на нѣкои мѣста житото е слабо, ще ги снабдишъ съ доброкачествено жито, да бѫдатъ доволни и земедѣлцитѣ, и купувачитѣ. Като пръвъ министъръ, ще внесешъ такъвъ законъ, спорѣдъ който и женитѣ, и мѫжетѣ да се женятъ само единъ пѫть, т. е. единъ пѫть да любятъ, Любовьта е непреривенъ процесъ. Както слънцето изгрѣва единъ пѫть и не залѣзва, така и човѣкъ единъ пѫть люби. Ще кажете, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно е така, защото земята се върти около осьта си и създава день и нощь. Въ сѫщность, слънцето свети постоянно, безъ да залѣзва. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човѣшката душа възприема любовьта направо отъ Бога, както земята възприема светлината отъ слънцето. Едно се иска отъ човѣка: когато слънцето изгрѣва, той да бѫде на време тамъ, да възприеме светлината му. Съ други думи казано: Когато Богъ изявява Любовьта си, човѣкъ трѣбва да бѫде на време тамъ, да възприеме Неговата Любовь. Започнешъ ли да се извинявашъ, че си закѫснѣлъ, понеже пѫтьтъ билъ трънливъ и мѫчно се върви, погрѣшката е въ тебе. Ти трѣбваше да бѫдешъ предвидливъ, да имашъ обуща на краката си, а не да ходишъ босъ. Щомъ си босъ, краката ти непремѣнно ще се набиятъ съ тръни и трѣбва да спирашъ на много мѣста, да ги вадишъ. По трънливия пѫть ще бѫдете обути, а по гладкия и чистъ пѫть можете да ходитѣ боси. Въ това отношение, животнитѣ лесно се справятъ. И за тѣхъ трънитѣ сѫ мѫчнотии, но тѣ иматъ естествени дебели обуща, които ги предпазватъ отъ убождане. – Коя е причината за сѫществуването на трънливи пѫтища? – Не търсете причината, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ тѣхъ. Не питайте за причинитѣ на нѣщата, но търсете начинъ, какъ да се справяте съ последствията на причинитѣ. Не питайте, кѫде е Богъ, но изучавайте проявите Му. Богъ живѣе въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, а се проектира и изявява чрезъ ума и сърдцето му. Следователно, щомъ се натъкнете на извѣстна мѫчнотия, не очаквайте помощь отвънъ. Обърнете се къмъ себе си, тамъ да намѣрите помощь. Ако очаквате помощь отъ приятеля си, който живѣе далечъ отъ васъ, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощь, но той нѣма да ви чуе. Не остава нищо друго, освѣнъ да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощьта си. Умътъ и сърдцето сѫ антенитѣ, а духътъ и душата – предавателитѣ и възприемателитѣ на човѣшкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуятъ; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе. Сега всѣки трѣбва да се запита, кой е номерътъ на неговото радио. Богъ говори винаги на радио номеръ първи. Следователно, щомъ станешъ сутринь отъ сънь, ще знаешъ, че първата мисъль, която мине презъ ума ти, е Божествена. Ако се намирашъ въ опасность, и дойдатъ нѣкакви мисли въ ума ти, слушай първата мисъль, тя е Божествена. Единъ офицеръ разказваше една своя опитность отъ миналата война. – Излизамъ рано сутриньта на една височина, да разгледамъ положението. Нѣщо отвѫтрѣ ми казва: Махни се отъ това мѣсто, иди настрана. Оглеждамъ се, не виждамъ никакъвъ неприятель, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трѣбва да се отстраня? Докато разсѫждавахъ, нѣщо ме удари по пръста. Пакъ ми се казва: Иди настрана. Този пѫть послушахъ гласа. Отместихъ се, и следъ малко на това мѣсто се изсипа градъ отъ куршуми. Казахъ си: Трѣбваше веднага да се вслушамъ въ първия гласъ. Азъ не виждахъ никаква опасность, но Божественото въ мене вижда и разбира положението на нѣщата. Другъ офицеръ предава своята опитность отъ войната презъ 1914 г. Единъ день той заелъ съ войницитѣ си една позиция, която била на опасно мѣсто, но се оказала благоприятна за тѣхъ. Цѣлиятъ день неприятельтъ ги обстрѣлвалъ, но нито единъ войникъ не пострадалъ. Гранатитѣ падали предъ тѣхъ и задъ тѣхъ, но никого не улучили. На другия день сражението продължило. Офицерътъ почувствалъ, че трѣбва да промѣнятъ позицията, но войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто. Понеже позицията имъ се оказала безопасна, тѣ мислили, че и сега ще бѫдатъ запазени. Офицерътъ настоявалъ да се премѣстятъ и тръгналъ да избира ново мѣсто. Въ това време една граната паднала въ окопа, дето били войницитѣ, и ги избила. Само офицерътъ останалъ живъ. Той извадилъ заключението: не мисли, че ако предния день си билъ въ безопасность, и следния день ще бѫде сѫщото. Всѣки день носи своето благо. Всѣки день има една безопасна зона, въ която неприятельтъ не може да тѣ засѣгне. Слушай гласа, който ти нашепва, кѫде да спрешъ. Той знае мѣстото на тази зона и тамъ тѣ насочва. Всѣки иска да живѣе дълго време на земята, безъ да си задава въпросъ, какъ трѣбва да живѣе. Ако живѣе и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине отъ този светъ. Какъвъ смисълъ има да живѣешъ 120 години и да не служишъ на Бога? Това е все едно, да чакашъ на гарата 120 години, докато мине тренътъ да тѣ вземе. Нѣма защо да чакашъ. Вземи торбичката си и върви. Дето тѣ застигне тренътъ, тамъ ще се качишъ. – Кой тренъ очаква човѣкъ? – Който иде отъ Божествения светъ. Обаче, не чакайте той да спре предъ васъ и да ви вземе. Вървете вие къмъ него. Трѣбва ли детето да чака учителитѣ, да дойдатъ при него? То само ще отиде на училището, да слуша, какъ преподаватъ учителитѣ, и да се учи. Ако учи добре, учителитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Като отивашъ на училище, разчитай на любовьта на своитѣ учи[тѣ]ли; разчитай на знанието, което ти даватъ; разчитай на истината, която тѣ разкриватъ предъ тебе. Така и ти ще се научишъ да любишъ и, когото срѣщнешъ, ще го посъвѣтвашъ, първо Бога да обича, а после хората. Нѣкой дава на близкитѣ си различни свещени предмѣти, да ги носятъ въ дрехитѣ си, за да ги пазятъ отъ опасности и злини. Това е фетишизъмъ. Не разчитайте на нищо, освѣнъ на Божията Любовь. Тя е въ сила да избави човѣка отъ всички злини и нещастия. Носете въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си идѣята за Бога и на Него уповайте. Казано е въ Писанието: „Ако ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намѣрите”. Не можете да намѣрите Бога безъ любовь. Любовьта е непреривна; тя свързва човѣшката душа съ Бога и превръща страданията въ радость. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се молятъ, да се освободятъ отъ тѣхъ. Молитвата има смисълъ, но не само когато си въ изпитания. Моли се преди да сѫ дошли изпитанията. Единъ день, като минавахъ презъ с. Гьозекенъ, срѣщнахъ единъ познатъ, на когото казахъ нѣщо отъ бѫдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трѣбваше да го предупредя. Казахъ му да бѫде внимателенъ, че следъ две години, на еди-кой си день ще си счупи крака. – Отде знаешъ? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този день не излизай никѫде и се моли. – Не вѣрвамъ въ това – Ще провѣришъ, дали е вѣрно. Следъ две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде деньтъ, въ който ми бѣше казалъ, че ще пострадамъ. Понеже не повѣрвахъ на предсказанието, бѣхъ го забравилъ. Деньтъ бѣше дъждовенъ. Качихъ се на покрива да поправямъ нѣщо, но се подхлъзнахъ, паднахъ и си счупихъ крака. Едва тогава си спомнихъ думитѣ ти; спомнихъ си, че бѣше опредѣлено да пострадамъ този день. Вѣрвайте на любовьта. Тя всѣкога си служи съ истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любовь. Обаче, човѣшката любовь въ началото се проявява по единъ начинъ, на края – по другъ начинъ. Ако сте момъкъ за женене, влѣзте въ едно сѣмейство, дето има нѣколко моми, да видите, какъ ще се отнесатъ съ васъ. Достатъчно е да проявите интересъ къмъ една отъ дъщеритѣ, за да бѫдете каненъ всѣки день на обѣдъ, да ядете вкусни баници. Щомъ се ожените, вниманието постепенно намалява, баницитѣ изчезватъ. Значи, началото е добро, краятъ – лошъ. Така постѫпватъ и религиознитѣ хора. Влизате въ едно религиозно общество. Всички ви канятъ, гощаватъ ви, хвалятъ ви. Щомъ се опредѣлите и станете членъ на това общество, веднага започватъ да търсятъ погрѣшкитѣ ви, изучаватъ цѣлия ви животъ и ви критикуватъ. Защо още въ началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичатъ да критикуватъ и да търсятъ погрѣшкитѣ на хората? Търпение е нужно на човѣка. И който иде при васъ, и вие, които го посрѣщате, трѣбва да бѫдете търпѣливи. Безъ търпение нѣма любовь. Велика сила е любовьта, но сѫщевременно тя е своеобразна. Отъ човѣшко гледище, нѣма по-своеобразна сила отъ любовьта. Можешъ да искашъ нѣщо отъ нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начинъ нѣма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъвъ урокъ, който никога не ще забравишъ. Любовьта не търпи никакви погрѣшки, никакво насилие. Царски синъ се влюбилъ въ една красива царска дъщеря и се оженилъ за нея. Тя била горда, своеобразна, но той билъ готовъ на всѣкакви отстѫпки, само да го вземе за съпругъ. Една слабость ималъ той: обичалъ да яде чесънъ. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Единъ день той хапналъ малко чесънъ и следъ това отишълъ при своята възлюбена. Като усѣтила миризмата на чесънъ, тя се възмутила толкова много, че заповѣдала да го изпѫдятъ навънъ. Какво представя чесънътъ? – Погрѣшкитѣ и слабоститѣ ни. Ако ядешъ чесънъ, любовьта ще тѣ изпрати тамъ, откѫдето си дошълъ. Ще кажете, че любовьта прощава. Щомъ тѣ изпрати навънъ, тя ти е простила вече, но ти си далечъ отъ нея. Любовьта не държи грѣшни хора при себе си. Тя даде нѣщо, колкото да задоволи глада имъ, и ги праща навънъ. Тя живѣе въ абсолютна чистота и светость. Отдалечъ още изхвърля навънъ всичкитѣ погрѣшки, слабости и престѫпления на хората, Светлината и топлината на любовьта сѫ толкова голѣми, че, каквато отрицателна сила попадне въ тѣхъ, напълно изгаря. Злобата, завистьта, омразата, невѣжеството, подозрѣнието, користолюбието изгарятъ въ любовьта. Докато си въ любовьта, отрицателнитѣ сили тѣ напущатъ. Щомъ излѣзешъ отъ любовьта, всички отново тръгватъ следъ тебе. Защо трѣбва да се подозирате, да се съмнявате единъ въ другъ? Мѫжътъ се съмнѣва въ жена си, жената – въ мѫжа си. Тѣ се обиждатъ, наскърбяватъ, а после плачатъ единъ за другъ. Ако мѫжътъ замине за онзи светъ, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мѫжътъ плаче. Кой е виновенъ за смъртьта на мѫжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждатъ, Богъ заповѣдва на ангелитѣ си да взематъ единия отъ тѣхъ. Живѣйте добре, за да не заминете преждевременно за онзи светъ. Живѣйте добре, за да запазите добри спомѣни единъ за другъ. Единъ селянинъ обичалъ да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Единъ день жената заболѣла и умрѣла. Като се върналъ отъ гробищата, мѫжътъ отишълъ направо въ курника, взелъ нѣколко яйца да ги опече. Той си казалъ: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, нѣма кой да ми се кара. Опекълъ яйцата и, тъкмо се готвелъ да си хапне, вратата се отворила, и нѣколко съсѣдки влѣзли въ стаята, дошли да го утѣшаватъ. За моментъ той забравилъ, че жена му умрѣла, и набързо турилъ яйцата въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парели, че сълзи му потекли отъ очитѣ. Съсѣдкитѣ му помислили, че плаче отъ скръбь за жена си и започнали да го утѣшаватъ: Голѣмъ е огъньтъ ти, но ще мине. Времето лѣкува всички болести. – Прави сте, голѣмъ е външниятъ огънь, но още по-голѣмъ е този, който е въ гърдитѣ ми. Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естественитѣ страдания облагородѣватъ и повдигатъ човѣка, а изкуственитѣ го ожесточаватъ. Избѣгвайте неестественитѣ страдания, които опетняватъ човѣшката душа. Защо ще мислишъ за хората, че не живѣятъ добре и правятъ погрѣшки? Защо трѣбва да се товаришъ напразно? Занимавай се съ своитѣ работи, а не съ чуждитѣ. Бѫди благодаренъ на това, което имашъ. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени”. Само онзи не сѫди, който мисли право. Това се изисква днесь отъ всички хора. Мислете право, за да бѫдете всѣки моментъ готови, когато ви повика Богъ при себе си. Богъ извиква при себе си и млади, и стари. Какъ ще отидете при Него: съ огнена колесница, както Илия, или съ колесницата на любовьта? Илия замина за онзи светъ съ огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, следъ което той стана пророкъ. Безъ този кожухъ, Елисей не би станалъ пророкъ. Облѣчете се и вие съ кожуха на любовьта, за да станете пророци. Чрезъ този кожухъ се проявява Божиятъ Духъ. Той говори на всѣки човѣкъ, който има радио, и се съобщава съ разумния светъ. Колкото по-добри хора има въ единъ народъ, толкова по-голѣмо благословение му се дава. Добриятъ човѣкъ е сѫщевременно и добъръ пророкъ. Радвайте се, ако между васъ има много пророци. Въ това отношение, България е богата съ пророци и ясновидци. Въ който градъ или село отидете, все ще намѣрите поне единъ ясновидецъ. Въ селата има баби-пророчици, които помагатъ на хората при мѫчнотиитѣ имъ. Достатъчно е нѣкой селянинъ да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, кѫде е отишълъ. Ако ясновидецътъ предскаже нѣщо, което 100 % е вѣрно, предсказването му е отъ Божествения светъ. Ако предсказването му е отъ човѣшкия светъ, истинностьта на думитѣ му е 50 %. И най-после, има случаи на предсказване, вѣрно само едно на сто. При такова предсказване човѣкъ трѣбва да приема нѣщата съ голѣма предпазливость. Едно време Кортеза се проявяваше като голѣма ясновидка. Най-главната черта на характера й бѣше справедливостьта. Благодарение на това, тя всѣкога казваше истината. Ако не можеше да каже нѣщо на човѣка, тя го съвѣтваше да дойде другъ пѫть. Най-важното, което се искаше отъ нея, бѣше да насочи хората къмъ Бога. На първо мѣсто да проявятъ любовь къмъ Бога и да разбератъ, че любовьта е единствената сила, която може да спаси човѣка. Любовьта повдига и облагородява човѣка. Всичко, което желае да постигне, става съ помощьта на любовьта. Самъ човѣкъ нищо не може да постигне. Хиляди сѫщества работятъ чрезъ неговия умъ и неговото сърдце. Тѣ му нашепватъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Да остане на него, самъ да направи нѣщо, ще излѣзе цѣла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвънъ, но разчитайте на онова, което отвѫтрѣ ви се тълкува. Ако не разбирашъ всичко, не трѣбва да се обезсърчавашъ. Павелъ прие Христовото учение, безъ да го разбираше напълно. Когато гонѣше християнитѣ, Христосъ го срѣщна възсѣдналъ на конь и му каза: „Савле, защо ме гонишъ? Ако мислишъ, че съ коня, който си възсѣдналъ, т. е. съ човѣшкия умъ можешъ да оправишъ света, ти си на кривъ пѫть”. Павелъ видя голѣма светлина и падна отъ коня си, следъ което стана ревностенъ последователь на Христа. Той отиде да проповѣдва любовьта даже между езичницитѣ. Той написа най-хубавото послание за любовьта въ 13 глава отъ I Послание къмъ Коринтянитѣ. Никой другъ не е писалъ толкова хубаво за любовьта, както Павелъ. Въ това отношение, той имаше голѣмо прозрѣние. И тъй, любете Бога въ всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мѫчна работа, но възможна. Когато Богъ проектира светлината си чрезъ твоя умъ, ти ставашъ уменъ. Когато Богъ проектира топлината си чрезъ твоето сърдце, ти ставашъ добъръ. Това означаватъ думитѣ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ”. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Въ каквато форма и да се изявява любовьта, животътъ е единъ и сѫщъ. Въ този смисълъ, службата на министъра и на простия работникъ е една и сѫща. Не е важно, каква служба вършишъ въ обществото; важно е, какъ я изпълнявашъ. Работете всичко съ любовь. Пишешъ писмо, напиши го съ любовь. Ако направишъ погрѣшка въ писмото си, не се извинявай, че си бързалъ. Любовьта не позволява нито да се бърза много, нито да се закѫснѣва. Въ любовьта всѣко нѣщо трѣбва да се прави точно на време и на мѣсто. Като дойде навреме и на мѣсто, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бѫдатъ здрави, разумни и силни. Любовьта носи доволство и щастие. Любовьта не се купува съ пари. Както водата, въздухътъ и светлината не се купуватъ, така и любовьта не може да се купи съ нищо материално. Тя стои надъ всичко. Любовьта е сила, която съ думи не се описва. Който иска да я опита, трѣбва да стане дете. Затова е казано въ Писанието, че който не стане като малкитѣ деца, не може да влѣзе въ Царството Божие”. – Какъ може да стане това? – Не питай, какъ, но стани дете. Детето не пита, какъ се постигатъ нѣщата, но вѣрва въ тѣхното постигане. Вѣра е нужна на човѣка. Кажатъ ли ти да обичашъ Господа, обикни Го. Какъ ще Го обикнешъ, не питай. Ще кажешъ, че не си Го виждалъ. Това е невъзможно. Какъ не си Го виждалъ? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко. Достатъчно е да помислишъ за Него съ любовь, за да Го видишъ и познаешъ. Сега и на васъ казвамъ: Откажете се отъ недоволството и следвайте пѫтя на любовьта. Щомъ я стигнете, откажете се отъ всичко старо и несѫществено. Приемете сѫщественото и вървете напредъ. Това изисква любовьта. На онзи, който се е отрѣкълъ отъ старото, любовьта отваря голѣми възможности и постижения. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Азъ не му покажа пѫтя”. Следователно, ако нѣкой дойде при васъ, не го задържайте, но покажете му пѫтя. Затова е изпратенъ при васъ. Задържате ли го за себе си, вие правите голѣма грѣшка. Всѣки търси любовьта. Не спирайте никого въ неговия пѫть. Нѣма по-красивъ пѫть отъ пѫтя на любовьта. Нѣма по-звучна, по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на любовьта. Единъ поетъ пише: Азъ нѣма сълзи да проливамъ, че дивна младость не видѣхъ, че мойтѣ спомѣни сѫ мрачни, че мойта пѣсень не звънти. Азъ нѣма сълзи да проливамъ за слънцето на моя день, който облаци покриватъ, за моя светълъ, ясенъ день. Какви ли бури азъ не срѣщнахъ? Разбитъ азъ пѣя тиха пѣсень и, вмѣсто кървави сълзи, въ мене пѣсеньта звучи. Най-после поетътъ завършва съ думитѣ: Това е новото, което сега азъ научихъ. 9. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  25. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Единствената сила Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст. Скръбьта и радостьта сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Следователно, той трѣбва да ги изучава. Скръбьта може да се уподоби на залѣзъ въ човѣшкия животъ, а радостьта – на изгрѣвъ. При скръбьта човѣкъ е въ тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостьта той е въ светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смѣсватъ понятията „виждане и гледане”, които, въ сѫщность, се различаватъ. Виждането е свързано съ знанието, което има отношение къмъ живота. Да знаешъ, това значи, да живѣешъ. Да знаешъ нѣщо, това значи, да имашъ съзнание, да преживѣешъ нѣщо и да придобиешъ извѣстна опитность. Въ съзнанието на човѣка влиза и мисъль, и чувство. Мисъльта образува външната форма на нѣщата, чувствата – тѣхното съдържание, а силата – волята, направлението имъ. Всички хора искатъ да знаятъ нѣщата, да ги разбиратъ, за да подобрятъ живота си. Въпреки това, има нѣщо, което имъ препятства. – Кое препятства на човѣка да живѣе добре? – Недоволството. Единъ човѣкъ има жена, деца, кѫща, имотъ – доволенъ е отъ живота си. Другъ изгубилъ жена си, нѣма деца, нѣма кѫща – недоволенъ е. Той казва: Нѣмамъ жена. Ако този човѣкъ разбира вѫтрешния смисълъ на думата „жена”, щѣше да бѫде доволенъ отъ положението си. Хората сѫ изопачили понятията, поради което сами си създаватъ страдания. Думата „жена” означава животъ. Ако съзнавашъ, какво представя животътъ, и да имашъ, и да нѣмашъ жена, ти ще бѫдешъ доволенъ, защото имашъ най-важното – живота. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ върху себе си, да очистятъ съзнанието си отъ всички криви и изопачени образи и понятия. Нѣкой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нѣщо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, отъ време на време, да си хапвашъ отъ тѣхното месце. За тебе е добре, но не и за тѣхъ. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли сѫ отъ тебе, като туряшъ ножа си на врата имъ. Ако следъ като ядешъ кокошка, агънце или прасенце, можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, яжъ, колкото искашъ. Обаче, ако ядешъ месото имъ и следъ това тѣ изпѫдятъ отъ Царството Божие, не се докосвай до тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които изкарватъ човѣка вънъ отъ Царството Божие, не сѫ на мѣсто. Подъ „Царство Божие” се разбиратъ добритѣ условия, при които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Да влѣзешъ въ Царството Божие, това значи, да си въ реалностьта на живота, дето нѣма смърть, дето нѣщата сѫ непреривни. Излѣзе ли отъ това Царство, човѣкъ отново влиза въ областьта на смъртьта, въ най-грубата материя, дето животътъ изгубва всѣкакъвъ смисълъ. Смъртьта работи съ изостаналата материя на миналото, отъ която никой не може да се ползва. Всички изостанали човѣшки и ангелски мисли и чувства представятъ материалъ, съ който работи смъртьта. Който попадне въ тѣзи остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртьта ограничава и задушава човѣка. Смъртьта отнема всички сѣтива на човѣка, оголва го, и той остава само като съзнание, въ което като презъ калейдоскопъ, минава миналиятъ му животъ. Той съзнава, че нѣкога е живѣлъ, работилъ, движилъ се, но е лишенъ вече отъ всѣкаква дейность. Спомня си, че ималъ баща, майка, но сега е самъ, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нѣщо – рѫце нѣма; да се подвижи – крака нѣма. Страшно е положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ областьта на смъртьта и не може да излѣзе оттамъ. Колкото и да се говори на хората за смъртьта и за живота, за ада и за рая, тѣ не могатъ да си ги представятъ ясно. Смъртьта и адътъ сѫ толкова далечни понятия за тѣхъ, колкото животътъ и раятъ. Всѫщностъ, смъртьта и животътъ, адътъ и раятъ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Който грѣши и не живѣе добре, той е мъртъвъ за всичко онова, къмъ което душата му се стреми. Който не прилага любовьта, той е въ ада, въ безлюбието. Следователно, ако приложишъ любовьта, ти влизашъ вече въ рая, въ Божествения светъ. Отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре, да влѣзе въ рая, или въ ада. Всичко е около него. Която врата отвори, въ нея ще влѣзе. Ако се движишъ съ бързината на биволска кола, луната е далечъ отъ тебе; ако се движишъ съ бързината на светлината, луната е близо. Единъ съвремененъ ученъ прави изчисления за бързината, съ която се движи човѣшката мисъль и тази на светлината, и намира, че отношението между тѣхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислилъ, че човѣшката мисъль се движи съ бързина три квадрилиона и 600 билиона километра въ секунда. Ако и човѣшкото съзнание се движи съ такава бързина, всѣки моментъ то ще присѫства навсѣкѫде въ вселената. Тогава нѣма да има далечни и близки нѣща за човѣка. Това се отнася до интензивната човѣшка мисъль, въ която се криятъ голѣми възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, къмъ което се стреми всѣки човѣкъ. Задача на човѣка е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовьта, въ която се криятъ всички възможности на живота. Велико нѣщо е Божията Любовь, която ражда живота. Велико нѣщо е Божията Мѫдрость, отъ която произлиза знанието и светлината. Велико нѣщо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство сѫществува отъ една звѣзда до друга, или отъ едно слънце до друго? Въ пространството отъ едно слънце до друго могатъ да се настанятъ около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намиратъ тѣзи слънца едно отъ друго. Грамаднитѣ разстояния сѫ причина за голѣмата свобода. Тѣ се движатъ свободно, безъ опасность отъ стълкновение. Като не разбиратъ закона на свободата, хората искатъ да се сближаватъ. Не могатъ ли да постигнатъ това, тѣ страдатъ. Чувате нѣкой да се оплаква, че нѣма близки. Не съжалявайте, че нѣмате близки. Щомъ се сближите съ хората, веднага ще се скарате. Близостьта създава недоразумѣния. Хората иматъ велики идеи, а малки жилища, поради което ставатъ сблъсквания и катастрофи въ идеитѣ имъ. Само въ главата си човѣкъ има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които сѫ принудени да живѣятъ въ такова тѣсно жилище. Като кѫща, главата, въ която се помества мозъкътъ, е пространство отъ 19 см. дължина, 15 ÷ 16 см. широчина и 15 ÷ 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трѣбва да бѫдатъ тѣзи душички, за да живѣятъ въ пълна хармония, да пазятъ извѣстенъ редъ и порядъкъ помежду си. И следъ всичко това, ще каже нѣкой, че е самотенъ, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работятъ за него. Човѣкъ има една велика душа – царица на неговия животъ, за която работятъ милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорятъ за царицата на кошера, но тя не може безъ работницитѣ си. Така и човѣкъ говори за душата си, безъ да подозира, че нейната дейность се дължи на усилието, което правятъ множеството душички-работнички около нея. И тъй, като сравнявате човѣка съ пчелния кошеръ, нѣщата ставатъ ясни. Така си обяснявате, защо единъ човѣкъ, външно грозенъ, може да ви стане приятенъ и любимъ. – Кога? – Когато видитѣ душата му, като светълъ лѫчъ, като изгрѣващо слънце. Каквото прави този човѣкъ, както и да ви говори, вие се възхищавате отъ него, радвате му се. Любовьта е проникнала въ душата му и го прави красивъ, светълъ и любещъ. Какъ се проявява любовьта? Колко фази претърпѣва, докато слѣзе на земята? Първоначално, любовьта се проявява на голѣми разстояния. Когато обичашъ нѣкого, ти си доволенъ само да мислишъ за него, да го видишъ отъ далечъ. После започвашъ да желаешъ по-голѣма близость: да чуешъ гласа му, да хванешъ рѫката му, да ти напише нѣщо. Той се приближава къмъ тебе, и ти го наричашъ гълѫбче, пиленце. Това е втората фаза на любовьта. Всѣка фаза има опредѣлена граница, до която може да стигне. Минешъ ли и втората граница, ти слизашъ до третата фаза, дето близостьта води къмъ раздѣла. Гълѫбчето се превръща въ кукумявка. Какъвъ символъ е кукумявката? – Кѫща, надъ която кацне кукумявка, запустѣва. Такова предание сѫществува. Много естествено! Щомъ гълѫбчето става кукумявка, раздѣлата между влюбенитѣ е неизбѣжна. Кукумявката е барометъръ на любовьта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. Съ други думи казано: кукумявката предсказва степеньта на любовьта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е въ кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане съ времето и съ любовьта, и заставя човѣка да вземе предпазителни мѣрки. Тя се отличава отъ гълѫба по начина на храненето и живѣенето. Гълѫбътъ е вегетарианецъ, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежкитѣ условия на живота, гълѫбътъ си остава вегетарианецъ. Съ това той поощрява хората къмъ добъръ и чистъ животъ. Защо и човѣкъ да не живѣе добре и при най-лошитѣ условия? Гълѫбътъ е дневна птица, а кукумявката – нощна. Тѣ представятъ два различни живота. Следователно, който живѣе при условията на деня, се отличава съ единъ характеръ; който живѣе при условията на нощьта, се отличава съ другъ характеръ. Това се отразява и върху очитѣ на хората. Който се родилъ вечерь или средъ нощь, има голѣми, широко отворени очи. Родениятъ презъ деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-голѣми и ненаситни желания има човѣкъ, толкова по-голѣми и широко отворени сѫ очитѣ му за външния светъ. Ненаситнитѣ желания сѫ нощни птици. Користолюбието е сѫщо нощна птица Защо ти сѫ много кѫщи, много книги, много пари? Човѣкъ има две очи, две уши, единъ носъ, една уста – повече не му трѣбватъ. Ще каже нѣкой, че съ повече очи ще вижда всичко и навсѣкѫде. Достатъчно ти сѫ дветѣ очи, които Богъ ти е далъ. Да се говори за много очи, подразбираме онѣзи условия на миналото, когато човѣкъ виждалъ съ цѣлото си тѣло. Подъ „минало” разбираме времето преди грѣхопадането, когато човѣкъ е живѣлъ добре и спазвалъ Божиитѣ закони. Съвременниятъ човѣкъ вижда само съ очитѣ си, чува съ ушитѣ си, вкусва съ езика си, опитва миризмата съ носа си, поради което тѣлото му е още въ тъмнина. Очитѣ, ушитѣ, носътъ изпълняватъ днесь специфична служба, не си помагатъ взаимно. Ще дойде день, когато очитѣ, ушитѣ, носътъ съзнателно ще помагатъ на рѫцетѣ и краката. Долната часть на тѣлото, отъ кръста нататъкъ, е въ зависимость отъ главата и сѣтивата. Здравословното състояние на организма се опредѣля отъ нормалното състояние на главата, на сѣтивата, както и на цѣлата нервна система. Очитѣ иматъ отношение къмъ истината, ушитѣ – къмъ мѫдростьта, устата – къмъ любовьта. Дръжте въ изправность тѣзи органи, за да бѫдете въ връзка съ великитѣ добродетели на живота. Какво представя любовьта? – Строителната сила въ живота и въ цѣлокупната природа. Когато любовьта престане да строи, смъртьта иде. Когато любовьта престане да строи въ човѣка, той умира. Който иска да живѣе, трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се прояви тя като строителенъ процесъ. Да живѣешъ, това значи, да тѣ обичатъ и да обичашъ. Следователно, живѣй и люби, за да преустроишъ своя организъмъ, да станешъ новъ човѣкъ, годенъ за новитѣ условия и за новия животъ. Това сѫ проповѣдвали всички Велики Учители на човѣчеството: Мойсей, Буда, Христосъ. – Кое учение е по-право? – Всѣко учение, което носи любовьта, има единъ и сѫщъ източникъ. Следователно, всѣко учение на любовьта е право и истинно. Последователитѣ на различнитѣ религиозни учения сѫ внесли заблуждения въ тѣхъ, поради което възгледитѣ на хората сѫ раздѣлени. Основата на всѣко Божествено учение е любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, силенъ и способенъ, ще любишъ. Ще кажете, че любовьта спъва развитието на човѣка. Не е вѣрно. Любовьта е първиятъ подтикъ на живота, мѫдростьта е вториятъ подтикъ, а истината – третиятъ подтикъ. Всичко въ света се движи благодарение на тѣзи велики подтици. Земята, слънцето, звѣздитѣ, хората, животнитѣ се движатъ по силата на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ сѫ неизмѣнни центровѣ, около които всичко се върти. Слънцето се движи съ бързина 250 км. въ секунда, а земята – съ бързина 29 км. въ секунда. Както земята не може да сѫществува безъ слънцето, така и човѣкъ не може да сѫществува безъ любовь къмъ Бога. Земята не може да роди нищо безъ слънцето, но и човѣкъ не може да роди и да създаде нѣщо безъ Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава въ любовь къмъ Бога. – Какъ ще си обяснимъ сегашния животъ, въ който сѫществуватъ убийства, престѫпления и недоразумѣния? – Това е животътъ на безлюбието. Този животъ не ни интересува. Ние се интересуваме отъ любовьта, а не отъ безлюбието. Ако ядешъ какъвъ и да е плодъ и не чувствувашъ неговата любовь, никѫде нѣма да намѣришъ любовьта. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Значи, като ядешъ плода, ти придобивашъ животъ. Какво ще кажете за човѣка, когото не можете да ядете? Човѣка не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодътъ на човѣка? – Неговото слово. Ако думитѣ, които излизатъ отъ устата на човѣка, не внасятъ животъ въ близкитѣ му, тѣ не сѫ още узрѣли. Словото на човѣка трѣбва да бѫде зрѣлъ плодъ, отъ който да се ползватъ всички. Мощна сила е човѣшката речь. – Кога? – Когато е изпълнена съ любовь. Христосъ взе петьтѣ хлѣба, преломи ги, благослови ги въ името на любовьта и съ тѣхъ нахрани петхиляденъ народъ. Словото, което Христосъ изрече, стана проводникъ на Божията Любовь. Тя слѣзе отъ небето, оживи хлѣба и го умножи. Тъй щото, ако нѣкой влѣзе въ дома ти, и животътъ ти не се подобри, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не тѣ обича, или ти не го обичашъ. Нещастието произтича отъ безлюбието. – Какво да правя, като не обичамъ даденъ човѣкъ? – Ще възприемешъ любовьта въ себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнешъ. Богъ го е създалъ, поставилъ го на нѣкаква работа, а ти не го обичашъ. Ако не бѣше нуженъ, нѣмаше да сѫществува. Всичко, което Богъ е създалъ, е потрѣбно и на мѣстото си. Богъ казва: „Азъ творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, кѫде да приложи доброто и кѫде – злото, но човѣкъ не знае, кѫде и какъ да ги прилага. Затова, именно, когато си служи съ едно и сѫщо вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Напримѣръ, човѣкъ използва азотната киселина въ бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие отъ нея, още повече ще пострада. Попадне ли въ рѫката ви елементъ на злото, научѣте закона на превръщането. Превърнете злото въ добро. Много думи, съ които хората си служатъ, сѫ подобни на азотната киселина. Дето паднатъ, причиняватъ изгаряне. Напримѣръ, нѣкой пише или казва, че нѣма разумность въ света, че Богъ не сѫществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опиталъ и провѣрилъ истинностьта на тѣзи думи? Другъ казва, че мрази нѣкого. Знае ли той, какво означава думата „мразя”? Опиталъ ли е действието й върху себе си? Да мразишъ, това значи, да смразишъ нѣщо, да намалишъ топлината му, да се превърне въ ледъ. Не употрѣбявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трѣбва да мразишъ единъ човѣкъ? Искашъ да го смразишъ ли, да го превърнешъ въ ледъ? Природата е дала достатъчно количество ледъ, но зимѣ, когато е необходимъ. Презъ лѣтото хората нѣматъ нужда отъ ледъ. Потрѣбва ли имъ, напримѣръ, тѣ си служатъ съ втечненъ амонякъ. Така тѣ превръщатъ водата въ ледъ. Това става съ особени уреди. Трѣбва ли и ти да ставашъ машина, да намалявашъ топлината на ближния си, да го смразявашъ? Не е изкуство да мразишъ; изкуство е да любишъ, да превърнешъ омразата въ любовь. Да мразишъ, това значи да пробиешъ дупка въ здраво шише. Единъ грънчарь направилъ 10 хиляди грънци, отъ които само сто напълнилъ съ масло и ги турилъ настрана. Като погледналъ къмъ грънцитѣ, той си казалъ: Благодаря на Бога, осигурихъ се. Като ги продамъ, ще си почивамъ, нѣма повече да упражнявамъ този занаятъ. Единъ день падналъ гръмъ на работилницата му и пробилъ празнитѣ грънци. Здрави останали само стотѣ, които напълнилъ съ масло. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ своитѣ празни, пробити грънци. Само пълнитѣ съ любовь грънци оставатъ здрави. На тѣхъ може да разчита човѣкъ. Любовьта е основа на живота. – Първо, къмъ кого трѣбва да прояви човѣкъ любовьта си? – Къмъ Бога, после къмъ своя ближенъ и най-после къмъ себе си. – Кѫде ще намѣримъ Бога? – Въ меката и приятна светлина, въ чистия въздухъ, въ чистата вода и въ доброкачествения хлѣбъ. Богъ е въ цѣлата природа, въ всичко живо, което Той е създалъ и направилъ. Четешъ, напримѣръ, Евангелието и си доволенъ. – Защо си доволенъ? – Защото се разговаряшъ съ Христа. Като четешъ Неговитѣ светли и възвишени Слова, намирашъ, че Той е говорилъ само презъ светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещенитѣ книги, Евангелието, за да се свържете съ Христа, носительтъ на любовьта. Безъ любовь нищо не се постига. Ще каже нѣкой, че чрезъ самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се отъ труда, усилието и работата на хиляди интелигентни сѫщества, живѣли преди него и работили съ любовь. Благодарете на всички, които сѫ допринесли нѣщо за вашето развитие. Това значи, да цѣни човѣкъ малкитѣ работи и малкитѣ придобивки. Често децата играятъ съ цвѣтя, насѣкоми и постѫпватъ лошо съ тѣхъ. Нѣкое дете хване една муха, откѫсне главичката, крилцата й и я захвърля. После отиде при нѣкое красиво цвѣте, помирише го, хареса го и го откѫсне. Поиграе си малко съ него и го захвърля настрана. Не е позволено да измѫчвате насѣкомитѣ и да кѫсате цвѣтята. Колкото малко да е насекомото, като го измѫчвате и отнемате живота му, съ това прекѫсвате единъ Божественъ процесъ. Сѫщото може да кажемъ и по отношение кѫсането на цвѣтята. Ще кажете, че вѣтърътъ и бурята кѫсатъ цвѣтята и листата на дърветата. Силниятъ вѣтъръ и бурята се предизвикватъ отъ неестествения животъ на хората. Лошиятъ животъ на хората разваля времето, а добриятъ животъ го изправя. Отъ 45 години небето въ България постепенно се изяснява, може да се сравни съ италианското. Това е добъръ признакъ. Изобщо, човѣшката мисъль оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява. Преди години бѣхъ въ Търново, дето правѣхъ научни изследвания. Единъ день излѣзохъ въ града и спрехъ погледа си на източната часть, която водеше къмъ едно близко село. Цѣлото небе бѣше мрачно, облачно. Селото бѣше сѫщо потънало въ облаци. Само малка часть отъ небето бѣше отворена и ясна. Казвамъ на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни къмъ селото, дето е светлата часть на небето. Тамъ живѣе единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. – Познавашъ ли го? – Не го познавамъ, но по светлината на небето сѫдя за неговата мисъль. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъвъ човѣкъ въ селото – отговори моятъ приятель. Цѣлото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъль е светла, затова си пробила пѫть въ облачното небе. Това показва, че той има връзка съ разумния светъ. Какво представятъ скръбьта и страданието? Това сѫ облаци, които правятъ небето мъгливо и мрачно. Скръбьта поставя човѣка на изпитъ, да приложи любовьта си, да разсѣе облацитѣ на небето. Ако не може да направи това, той е слабъ човѣкъ. Говори за любовь къмъ Бога, а не може да изчисти небето отъ облацитѣ. Това не е любовь. Любовьта побѣждава всички мѫчнотии. Следователно, като се натъкнешъ на мѫчнотии, не питай защо идатъ, но приложи любовьта. Любовьта събужда Божественото Начало въ човѣка. Той е готовъ вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото въ човѣка, не питай, обича ли тѣ, или не. Той първо обиква Бога, а въ тази любовь се крие и любовьта му къмъ всички хора. Любовьта събужда, оживѣва, възраства и възкресява всички живи сѫщества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пѫпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и отъ нея излиза красивъ, благоуханенъ цвѣтъ. Следъ това цвѣтътъ окапва, но завързва малъкъ, горчивъ плодъ. Изложенъ на слънчевитѣ лѫчи, той постоянно приема любовьта на слънцето и расте, зрѣе, докато стане красивъ, сладъкъ плодъ. Това прави любовьта и съ човѣка. Първоначално той е малка, свита пѫпчица. Щомъ я възлюби Богъ, тя се разраства, пуква се и отъ нея излиза красивъ, ароматенъ цвѣтъ. Следъ време отъ цвѣта се образува плодъ. Щомъ Богъ го възлюби, той става голѣмъ, сладъкъ и отъ всички желанъ. И тъй, обичайте, за да бѫдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите пѫть въ Царството Божие, да се движите свободно изъ вселената. Обичайте, за да ви обичатъ. Любещиятъ е безсмъртенъ. За него се отнася стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. За любещия и затворътъ се отваря, веригитѣ отъ краката му падатъ, и той излиза на свобода. За човѣка на безлюбието животътъ е пълно ограничение. Той е лишенъ отъ светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърдцата си за любовьта, да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. До отворимъ сърдцата си за Божията Любовь и да станемъ съработници съ Него. Коя жена е обичала мѫжа си, безъ да вижда погрѣшкитѣ му, безъ да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мѫжа си така, тя би могла да го обърне къмъ Бога. Ако мѫжътъ може да обича жена си така, и той би я преобразилъ. Като не разбиратъ любовьта, хората живѣятъ въ заблуждения и мислятъ, че трѣбва да обичатъ само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човѣка заради Божественото въ него. Който люби, той е свободенъ човѣкъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Той е дълготърпѣливъ, милостивъ и любещъ. Той е опредѣлилъ всички хора да влѣзатъ въ Царството Божие. Колкото по-рано влѣзе човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-кѫсно влѣзе, толкова по-голѣми страдания го очакватъ. Защо не вѣрвате въ ума, въ сърдцето и въ душата си? Душата носи капитала, съ който човѣкъ си служи, а умътъ и сърдцето го обработватъ. Ако нѣма кой да обработва капитала на човѣшката душа, човѣкъ нищо не може да постигне. Въ душата се криятъ възвишенитѣ и благородни мисли и чувства, които минаватъ презъ ума и сърдцето. Възприемайте този капиталъ и се пазѣте отъ лошитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ чуждъ източникъ. Отправяйте погледа си къмъ Онзи Източникъ, отдето иде животътъ, който възкресява, повдига и възраства. Любовьта е единствената сила, която лѣкува болни, повдига паднали, съживѣва и възкресява мъртви. – Защо умрѣлиятъ не може да възкръсне? – Не е обичанъ, както трѣбва. Достатъчно е да го любятъ близкитѣ му, както Богъ люби, за да възкръсне той и да се върне отъ онзи светъ. Това се отнася не само за отдѣлнитѣ хора, но и за сѣмействата, обществата и народитѣ. – Кой народъ носи въ душата си Божията Любовь? – Който обича своитѣ управници и своитѣ сънародници. Щомъ той обича, и него обичатъ. Като обича ближнитѣ си, той обича всички народи и заслужено носи името си „великъ народъ”. Името му остава за вѣчни времена написано въ книгата на великитѣ народи. Всичко се дължи на любовьта. Народъ, който не обича сънародницитѣ си, не може да обича и другитѣ народи. Той е осѫденъ на заличаване отъ книгата на великитѣ народи. Всѣки човѣкъ, всѣко сѣмейство, всѣко общество, всѣки народъ, който люби, има бѫдеще. Това е законъ, който се проявява всѣки день въ живота. Богъ е създалъ света за проява на любовьта. Който влиза въ този светъ, доброволно се подчинява на неговитѣ закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпѫдятъ навънъ. Въ света на любовьта нѣма нищо отрицателно. Любещиятъ и въ огънь да влѣзе, не изгаря; и диви звѣрове да го обикалятъ, нѣма да го нападатъ и разкѫсатъ. Любещиятъ знае, какъ и кога да иска; той знае, какъ и кога да дава. Ако има нѣщо, което трѣбва да даде на Бога, това е сърдцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърдцето си!”. Като изчисти сърдцето на човѣка, Богъ иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човѣка стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте отъ Бога, но уповавайте на Него и повѣрявайте Му се като на свой великъ, любещъ и благъ Баща. Приложете вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и животътъ ви ще се подобри. Христосъ казва: „Ако ме любитѣ, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и Азъ ще ви се изявя”. Когато Богъ се изяви на хората, всички ще възкръснатъ и ще се познаятъ помежду си. – Кога ще стане това? – Въ последния день. – Кой е по-следниятъ день? – Въ който Слънцето на Любовьта изгрѣе и освети пѫтя на всички хора. Тогава навсѣкѫде ще бѫде светло, и всички ще се познаватъ. Това значи, да заживѣятъ хората братски помежду си, въ миръ и любовь. Това очакватъ днесь всички хора, всички народи на земята. Поставете любовьта като броня противъ злинитѣ въ света. Тя е единствената сила, която никакво орѫдие не може да пробие. Тя е корабъ въ бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича отъ любовьта. Повѣрете съкровищата си на Бога на Любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Много цвѣтя е посадилъ Богъ въ човѣшкитѣ души. Остава още едно цвѣте. Посадете и него въ душата си. Дайте му условия да израстѣ, да цъвне и върже плодъ. То се нуждае отъ слънчевата светлина и топлина, то се нуждае отъ топлината на любовьта, отъ светлината на мѫдростьта и отъ силата на истината. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г. 10 ч. съ. София – Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...