Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'София'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Categories

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Условия за растене „И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” [ Йоана 6:16] Ще преведа този стихъ на класически езикъ. Той е езикътъ на най-ученитѣ хора. Само ученитѣ могатъ да разбератъ, защо ученицитѣ на Христа слѣзоха на морето. На наученъ езикъ слизането означава растене. Какво отношение има между слизането на ученицитѣ на морето и растенето? Значи, има нѣщо, заради което и Христосъ слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята. Той миналъ пространството, отъ невидимия свѣтъ до морето, и отъ морето до сушата, съ цѣлъ да се учи. Нищо въ природата не става случайно, нито безразборно. Нѣщата не ставатъ механически. Всичко въ природата е разумно. Земята има своето велико предназначение въ космоса, затова и сѫществата, които сѫ слѣзли на нея, иматъ опредѣлена цель. Ако цельта имъ е опредѣлена за самитѣ тѣхъ, колко по-опредѣлена е за онѣзи, които сѫ създали земята. Цельта имъ е толкова ясна, колкото е ясно и на професоритѣ, защо сѫ създали университета. Обаче, студентитѣ, които слѣдватъ университета, едва сега изучаватъ неговата програма. Ученикътъ се чуди на ума на тѣзи, които сѫ създали училището. Студентътъ отъ университета или отъ академията на изкуството се чуди на създателитѣ на тѣзи учебни заведения. Много просто, нѣма какво да се чудитѣ. Това сѫ опитни хора, като астрономитѣ, които насочватъ своитѣ трѫби къмъ звѣздното небе и слѣдятъ пѫтя на всѣка звѣзда. Следъ това правятъ точни изчисления за разстоянието й отъ земята, както и за пѫтя, който тя изминава. Ама чудни били тѣхнитѣ инструменти. Чудни сѫ, разбира се, това сѫ учени хора. За невѣжия всичко е чудно. Той гледа и се чуди на голѣмата трѫба, съ която астрономътъ наблюдава небето. Съвременнитѣ хора приличатъ на онѣзи учени, на онѣзи астрономи, които боравятъ съ законитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ и взаимно, отношение помежду имъ. Като четешъ Библията, ти казвашъ: Това е книга на неизчерпаемо богатство. Така е, Библията е складъ на неизчерпаемо богатство. Тя е живъ свѣтъ. И ако четешъ Библията, безъ да се свържешъ съ този живъ свѣтъ, тя остава безъ значение. Сѫщото може да се каже за числата и формулитѣ въ математиката. Ако ги изучавате само, безъ да се свържете съ тѣхъ, като съ живи свѣтове, за васъ математиката е наука безъ значение и смисълъ. Всѣка сила, разумно използвана, регулира нѣщата. Тя се използва разумно, ако се знаятъ числото и формулата, които я представятъ. Напримѣръ, и любовьта, като сила, има свое число, своя формула. Ако искашъ да я придобиешъ, трѣбва да знаешъ нейното число и формула. Като сила въ органическия свѣтъ, любовьта има своя обективна страна. Щомъ знаешъ това, можешъ да се ползвашъ отъ нея. Всѣки иска да осмисли живота си, но не знае по какъвъ начинъ. Ще го осмислишъ, когато познаешъ неговата сѫщина. Ако разглеждашъ живота само отвънъ, нищо не разбирашъ. То е все едно, да видишъ единъ човѣкъ отвънъ и да кажешъ: Този човѣкъ е религиозенъ. По какво познавашъ, че е религиозенъ? За другъ казвашъ, че е свѣтски; за трети, че е ученъ и т. н. Това сѫ фази въ човѣшкия животъ. Ако подъ „религиозенъ” разбирашъ честенъ и добъръ човѣкъ, правъ си; ако подъ „ученъ” разбирашъ просвѣтенъ човѣкъ, който носи свѣтлина на хората, правъ си; ако подъ „културенъ” разбирашъ благороденъ човѣкъ, съ добра обхода, пакъ си правъ. Обаче, ако подъ „културенъ” човѣкъ разбирашъ външната обстановка на неговата кѫща, външния му животъ, ти не си правъ. То е все едно, да се занимавашъ съ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия. Каквито скѫпоцѣнности да има, той е умрѣлъ. Пръвъ той не може да се радва на тѣхъ. Какво значение иматъ за васъ скѫпоцѣнноститѣ на умрѣлия? Какво значение иматъ за васъ надгробнитѣ речи, които сѫ му държали? Какво значение има това, че на погребението му присѫствали видни хора? Какво отъ това? Важно е, дошли ли сѫ на погребението му хора, на които той е направилъ поне едно добро. Споредъ мене, на погребение могатъ да ходятъ само онѣзи, на които покойниятъ е направилъ добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е другъ въпросъ. Днесь придружаватъ умрѣлия онѣзи, които иматъ да му даватъ. Като го изпращатъ, тѣ казватъ: Хайде, добъръ пѫть, но молимъ ти се, да не подадешъ нѣкакъвъ протестъ срѣщу насъ и въ другия свѣтъ, че и оттамъ да ни мѫчатъ. Тамъ пари не ти сѫ нуждни. Като дойдешъ отново на земята, бѫди по-добъръ къмъ насъ. Затова, именно, длъжницитѣ държатъ надгробни речи на своя кредиторъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль. Ние не се интересуваме отъ въпроса, какъ умиратъ хората, какъ ги погребватъ, какъ се мѫчатъ въ другия свѣтъ, или на земята. Това сѫ странични въпроси. Ние се интересуваме отъ въпроситѣ: какъ се раждатъ хората, какъ растатъ и се развиватъ, какъ учатъ. Че хората вършатъ престѫпления, това не ни интересува. Това сѫ болѣзнени въпроси, съ които се занимава патологичната и криминалната психология. Съ това се занимаватъ само съвършенитѣ хора. Ако несъвършениятъ се занимава съ такива болни въпроси, безъ да иска, ще си напакости. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Онѣзи учени, които посвѣтили цѣлия си животъ за изучаване на мравкитѣ, въ края на краищата, сѫ придобили нѣщо отъ тѣхнитѣ качества. Който изучава гущеритѣ, придобива разположение да се грѣе на слънцето. Истинскиятъ ученъ е всѣкога младъ, никога не остарѣва. Стариятъ никога не може да стане ученъ. Като казвамъ, че стариятъ не може да стане ученъ, имамъ предвидъ отрицателната страна на старостьта. Тази старость води къмъ смъртьта. Старостьта има и положителна страна. Отъ Божествено гледище, старостьта е патологично явление въ живота. Въ процеса на растенето, старостьта се превръща въ младость. Значи, въ растенето се криятъ условия за превръщане на енергиитѣ. Така, природата иска да внесе въ живота на човѣка този стремежъ, който нѣкога ималъ. Всички сѫщества отъ слънчевата система се стремятъ да възстановятъ първичния си стремежъ, първичното равновѣсие, които животътъ нѣкога ималъ и впослѣдствие изгубилъ. Тѣ работятъ за създаването на новия животъ. Като изслѣдваме нѣщата, ние виждаме, че природата е дошла до положение, да тури равновѣсие въ законитѣ на свѣта, да изключи смъртьта отъ живота. Това значи, който умира, да не минава презъ такива голѣми мѫчения, както сега. Беседата, която днесь говоря, бихъ озаглавилъ съ думата „растене”. Растенето е разуменъ процесъ, който става съ всички живи сѫщества – работници въ човѣшкото битие, или работници въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, сърдце и воля. Може да наречете тѣзи човѣшки прояви съ различни имена, но резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи. – Защо иматъ едни и сѫщи резултати? – Защото при разумнитѣ процеси не е важно, кой дѣйства – умътъ, сърдцето, волята, душата или духътъ. Важно е, че крайнитѣ имъ резултати сѫ едни и сѫщи. Значи, макаръ че волята и духътъ, напримѣръ, си служатъ съ различни методи, но крайнитѣ резултати сѫ еднакви. И тъй, като изучаваме живота отъ новото гледище, ние трѣбва да се рѫководимъ отъ обективната наука, т. е. науката на формитѣ. Тази наука се е организирала вече. Ние я наричаме наука на рационалнитѣ числа, защото борави съ тѣхъ. Отъ физическо гледище, ние можемъ да опредѣлимъ всѣко явление, защото силитѣ, които дѣйстватъ въ него, сѫ точно опредѣлени. Обаче, въ духовния свѣтъ е мѫчно да опредѣлишъ едно явление. Напримѣръ, лесно е да се опредѣли, какви качества ще има новороденото дете: дали ще прилича на баща си, или на майка си. Това може да се опредѣли точно 99 %. Когато се ражда детето, това не е произволенъ процесъ; то се ражда при строго опредѣлени условия. Който не знае законитѣ, мисли, че човѣкъ се ражда произволно. Не е така. Когато зародишътъ се посажда въ материята, за да излѣзе отъ него човѣкъ, разумнитѣ сѫщества слѣдятъ, при какви условия, кога и какъ трѣбва да се роди. Тѣ се интересуватъ отъ неговото бѫдеще, Отъ цѣлия му животъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какъ расте той и какъ се развива. При растенето, като процесъ, разумнитѣ сѫщества изчисляватъ, какви сили сѫ изразходвани и какви сѫ придобити. Колкото неуловима да е за човѣка душата, тя има свой външенъ изразъ. Сърцето, умътъ, духътъ сѫщо иматъ външенъ изразъ. Изобщо, всички нѣща въ природата иматъ свой външенъ изразъ, своя форма. Всѣки човѣкъ има специфиченъ изразъ, специфична форма, по която опредѣляме неговото развитие. Единъ човѣкъ има малки очи, другъ – голѣми, изпѫкнали. Единъ човѣкъ е нисъкъ, а другъ – високъ, снаженъ. Има причини, които обясняватъ тѣзи нѣща. Който не може да обясни причинитѣ за ръста на човѣка, не може да си обясни вѫтрешното му развитие. Казватъ за нѣкого, че е интелигентенъ. Коя е причината за неговата интелигентность? Тя е скрита вѫтрѣ въ него. Интелигентностьта се изразява въ неговата похватность. Виждатѣ интелигентенъ човѣкъ, който се проявява като добъръ техникъ. Той прави точни изчисления, прави планове и виждате, единъ день, по неговъ планъ, построили голѣмъ параходъ. Въ изчисленията си, той предвижда, каква тежесть издържа този параходъ. По сѫщия начинъ, може да се предсказва и за човѣка: какви сили и възможности се криятъ въ него. Разумнитѣ сѫщества, които сѫ построили човѣшкото тѣло, сѫ имали предвидъ възможноститѣ на всѣки човѣкъ поотдѣлно и така сѫ създали неговото тѣло. На сѫщото основание, по плана на парахода, даденъ отъ нѣкой инженеръ, сѫдимъ за неговата интелигентность. Ако не познаваме законитѣ и тѣхното прилагане, не бихме имали никаква база за наука. Ето защо, изучавайтѣ щателно законитѣ на природата. Напримѣръ, правили ли сте обективенъ анализъ, да изслѣдвате топлината на човѣшкото тѣло, при различни случаи на неговия животъ? Съвременнитѣ лѣкари измѣрватъ топлината само на болнитѣ. Напримѣръ, забелязано е, че температурата на болнитѣ се повишава отъ 36° ÷ 41°, но това не е естествена температура. Съ обикновения термометъръ се измѣрва топлината на човѣшкото тѣло. Но има психически термометъръ, съ който се измѣрва, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ. Ако топлината се увеличава, и добродѣтѣльта му се увеличава; ако топлината му се намалява, и добродѣтѣльта му се намалява. Въ физическия свѣтъ е точно обратно: повишаването на температурата влошава състоянието на болния; намаляването на температурата подобрява състоянието му, и той постепенно оздравѣва. Повишаването на топлината въ духовния свѣтъ е признакъ, че животътъ се увеличава. Колкото повече топлината се намалява, толкова повече и животътъ се намалява. Време е да се хвърли мостъ между физическия и духовния свѣтъ, да се види, че тѣ сѫ аналогични. Обаче, отношението между законитѣ на двата свѣта е обратно пропорционално. Това, което въ духовния свѣтъ е реално, разумно и вѣрно, въ физическия свѣтъ, въ дадения моментъ не е вѣрно. Напримѣръ, инженеръ - строитель дава планъ за построяване на единъ параходъ. Гледате плана и се чудитѣ, какъвъ параходъ ще излѣзе отъ него. Нѣма защо да се чудите, ще увеличите мѣркитѣ, дадени въ плана, и ще имате представа за голѣмината на парахода. Планътъ е намаленъ 10, 100, 1000 или 10 000 пѫти отъ естествената му голѣмина. Като го увеличитѣ толкова пѫти, ще имате представа за истинския му видъ. Такъвъ е законътъ. Не можешъ да сложишъ на хартия истинския образъ на тѣлата. И въ фотографията, първиятъ образъ на предмѣта е обратенъ, т. е. нѣгативенъ. Като мине презъ нѣколко процеса, ще получитѣ истинския му образъ. Въ който свѣтъ да влѣзешъ, навсѣкѫде сѫществува голѣмо разнообразие: нѣкѫде разнообразието е отвънъ, нѣкѫде – отвѫтрѣ. Искашъ да възпиташъ двама души. Каквото да правишъ, колкото и да желаешъ да бѫдешъ справедливъ, ти ще си послужишъ съ два различни метода. Невъзможно е да възпитавашъ двама души по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има за възпитание. Единъ принципъ може да се приложи при възпитанието, но никога единъ и сѫщъ методъ. Неуспехътъ на съвременната култура се дължи на това, че възпитателитѣ си служатъ съ единъ и сѫщъ методъ на възпитание. Това е механическо разбиране. Прослѣдете движението на земята и ще видите, че то не е едно и сѫщо: всѣки моментъ ту се ускорява, ту се намалява. И земната механика е подъ закона на вѣчното разнообразие. И земята не се движи механически. Въ движението й има извѣстна разумность. Когато движението на земята се ускорява, тя се намира подъ влиянието на единъ родъ разумни сили; когато движението й се намалява, тя се намира подъ влиянието на другъ родъ разумни сили. Който иска да си състави понятие за времето, трѣбва да вземе предвидъ ускорителното и закѫснително движение на земята. Каквото знаете за движението на земята, сѫщото се отнася и до човѣка. И въ него ставатъ ускорителни и закѫснителни процеси. Казвашъ: Не зная, защо престанахъ да раста. Питамъ: Презъ зимата цвѣтята растатъ ли? Въ тропическия поясъ растенето не престава, но въ умѣрения поясъ, презъ зимата настава почивка. Презъ време на почивката, растенията събиратъ енергия, за да могатъ, въ време на ускорителнитѣ процеси, да обработятъ събранитѣ материали. За да реализирашъ една мисъль, едно чувство и да дадешъ ходъ на своя вѫтрѣшенъ подтикъ, трѣбва дълго време да събирашъ материалъ за съграждане на това, което желаешъ. Трѣбва да знаешъ още, отде да черпишъ енергия и материалъ за работа. Човѣкъ черпи жизненитѣ сили отъ нѣколко източника – отъ храната, отъ въздуха, водата и свѣтлината. Той черпи енергия още и отъ мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ си. Всѣки употрѣбява такава храна, която отговаря на развитието му. Обикновенитѣ хора се хранятъ по обикновенъ начинъ: приематъ храната и я дъвчатъ. Адептитѣ се хранятъ само съ въздухъ. При това, нѣкои отъ тѣхъ приематъ въздухъ само единъ пѫть въ мѣсеца, други – единъ пѫть въ годината, а най-напредналитѣ – единъ пѫть презъ цѣлия си животъ. Тѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора по това,че дълго време обработватъ храната си. Има адепти, които се хранятъ само съ свѣтлината. Азъ изнасямъ тѣзи факти като недоказани научно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате въ тѣхъ – свободни сте. Азъ нѣмамъ време да доказвамъ тѣзи факти, но и да ги докажа, вие нѣма да се ползватѣ отъ тѣхъ. Каква полза ще ви допринесе факта, че нѣкои адепти се хранели съ свѣтлина, а други – съ въздухъ? Отъ научно гледище, задачата на човѣка е да се научи правилно да се храни, да пие вода, да диша; сѫщо така, той трѣбва да мисли, да чувства и да дѣйства правилно. Това сѫ живи, разумни процеси, свързани съ живитѣ сили на природата. Тѣзи процеси опредѣлятъ развитието на човѣка. Отъ тѣхъ зависи неговото бѫдеще. Ако човѣкъ иска да нагласи мисъльта и чувстването си спорѣдъ гамата на природата, съ която иска да работи, всѣкога ще има успѣхъ. Ако не може да се нагласи спорѣдъ гамата, която природата е опредѣлила, той нѣма да има успѣхъ. Много естествено. Какъ ще разберешъ учения, ако не знаешъ неговия езикъ? И природата, когато ни дава на разположение своитѣ сили, тя разбира нашия езикъ. Иначе, и тя не би могла да ни помогне. Не мислете, че съ вашия езикъ можете да отидете далечъ. Слѣдователно, когато природата съ своитѣ сили слиза при насъ, тя си служи съ нашия езикъ. Когато ние отиваме при нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Въ този случай, тя е крайно взискателна, Ако не знаемъ езика й, тя не ни приема. Махне съ рѫка и ни отминава. Въ това отношение, англичанинътъ постѫпва като нея. Ако ти проговори, и ти не го разберешъ, той маха съ рѫка и заминава. Съ това той иска да каже: За мене времето е пари, не мога да го губя. Той не говори надълго и широко, като българина. Ако го разберешъ, добрѣ; ако не го разберешъ, ще махне съ рѫка и ще ти каже: Върви следъ мене! Ще ти даде картичката си и ще тѣ изпрати при нѣкой свой приятель, той да ти услужи. Англичанитѣ не сѫ хора на чувствата. Външно тѣ сѫ студени, хладни, но сѫ добри психолози. Като хвърли погледъ върху тебе, англичанинътъ веднага има представа, какъвъ човѣкъ си. И тѣ изучаватъ окултизма, иматъ свои методи за прилагане па окултнитѣ науки. Дали методитѣ имъ сѫ прави, бѫдещето ще покаже. Сѫщото може да се каже и за нашитѣ методи. И за тѣхъ бѫдещето ще говори. Времето и резултатитѣ ще покажатъ, кои методи сѫ по-добри. Не се произнасяйте преждевременно за нѣщата. Че управлението на даденъ народъ било лошо – не се произнасяйте. На другъ народъ управлението било добро – и за това не се произнасяйте. Времето ще разрѣши въпроситѣ. Азъ се спирамъ на факта: не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при възпитанието на двама души. Нѣщо повече: И върху себе си не можешъ да приложишъ единъ и сѫщъ методъ при два различни случая. Единъ день ще употрѣбишъ единъ методъ, на другия день – другъ методъ. Методътъ, който си употрѣбилъ на младини, е различенъ отъ онзи, който употрѣбявашъ на старини. Природата се отличава съ крайно разнообразие. Красотата на природата се заключава въ крайното разнообразие. Онѣзи, които не разбиратъ закона на разнообразието, се стремятъ къмъ еднообразие. Тѣ не знаятъ, че единството въ живота се крие въ разнообразието. Поради еднообразието, въ което живѣе, човѣкъ е навлѣзълъ въ областьта на страданията. Като не разбира причината на страданията си, той се стреми къмъ разнообразие, дето не трѣбва, и казва: Азъ имамъ много идеи. – Не, ти трѣбва да имашъ само една идея, единъ принципъ, а много методи за прилагане на принципа или на идѣята. Не мислете, че щастието е въ разнообразието на принципитѣ. Сѫществуватъ три главни принципа: принципътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. И до днесь още тѣ не сѫ разбрани, затова често смѣсватъ любовьта съ чувствата. Любовьта ражда живота, а проява на живота е движението. Животътъ организира формитѣ. Значи, и формитѣ сѫ подъ закона на любовьта. Който разбере любовьта, като принципъ, ще разбере и нейнитѣ видоизмѣнения. Щомъ разбере любовьта, той ще приложи методитѣ на живота, изявенъ въ движението. Ако не може да приложи тѣзи методи въ движението, той не може да ги приложи и въ външнитѣ форми, произлѣзли отъ движението. Вториятъ принципъ – на мѫдростьта, има отношение къмъ свѣтлината и знанието, както и къмъ човѣшкия умъ. Който вѣрва въ ума, ще се ползва отъ знанието, което придобива чрезъ него. Сѫщото може да се каже и за сърдцето, за душата и за духа. Който вѣрва въ сърдцето, ще се ползва отъ науката за сърдцето; който вѣрва въ душата, ще се ползва отъ науката за душата; който вѣрва въ духа, ще се ползва отъ науката за духа. Ще кажете, че сѫществуването на душата не е доказано научно. Че сѫществува душата, това е фактъ; въпросъ е да се докаже научно. Досега никой не е доказалъ сѫществуването на душата. И сѫществуването на ума не е доказано. Обаче, лесно се познава умниятъ човѣкъ. Дето ходи, той свети. Това се вижда особено вечерь. Какъ ще познаете сърдечния човѣкъ? – По това, че и въ най-студения зименъ день той излѫчва топлина. Само той може да бѫде по риза, безъ да усѣща студъ. Той прилича на вѣчна пролѣть, въ която всичко цъфти. Слѣдователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който излѫчва свѣтлина. Сърдеченъ е онзи, въ душата на когото цари вѣчна пролѣть. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ научни доказателства. Както по кривата линия на барометъра и по вдигането и спадането на живака сѫдимъ за външната температура и налѣгане, така и по интензивностьта на свѣтлината и топлината сѫдимъ за разумностьта и сърдечностьта на човѣка. Дължината на линията опредѣля интензивностьта на свѣтлината и топлината. Сѫщо така, и дължината на носа опредѣля интелигентностьта на човѣка. Значи, колкото по-интензивна е свѣтлината, толкова по-дълги сѫ нейнитѣ линии. Оттукъ вадимъ заключението, че носътъ на човѣка се удължава по причина на свѣтлината, която прониква въ неговия умъ. Ухото пъкъ се удължава по причина на топлината. Голѣмитѣ уши показватъ добрѣ развити чувства. Ако ушитѣ сѫ малки, чувствата сѫ слабо развити. Човѣкъ съ малки уши е скържавъ, не обича да дава. Когато измѣрвате дължината на носа и на ушитѣ, ще видите, че тази мѣрка не е достатъчна. Ще измѣрвате и тѣхната широчина. Отъ значение сѫ и гънкитѣ по тѣхъ. Гънкитѣ на носа показватъ сѫщо степеньта на развитието на мозъка. Ако носътъ растѣше непрекѫснато на дължина, щѣше да достигне неимовѣрни размѣри. Сѫщото можемъ да кажемъ и за мозъка, който расте на дължина и на широчина. Това растене се ограничава отъ черепа, въ който е затворенъ. Като нѣма възможность да расте на дължина и широчина, той започва да се нагъва. Въ тѣзи гънки се развиватъ различнитѣ мозъчни центровѣ, т. е, фабрикитѣ и заводитѣ на човѣка. Нѣма по-голѣмъ заводъ отъ човѣшкия мозъкъ. Никой заводъ въ свѣта не може да се сравни съ него. Въ него работятъ три билиона и 600 милиона клѣтки – работници. Нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ толкова учени, че нито единъ отъ съвременнитѣ капацитети не може да се сравни съ тѣхъ. И тъй, ако търсите истински учени химици, физици, математици, биолози, ясновидци, ще ги намѣрите въ мозъка. Отъ тѣхъ се учатъ всички хора. Нѣкой събере знанието на тѣзи учени клѣтки и казва: Азъ мисля така. – Ти нищо не мислишъ. Ученитѣ клѣтки сѫ мислили преди тебе, а ти възпроизвеждашъ това, което тѣ знаятъ. Като ме слушате, ще дойдете до едно противорѣчие и ще се запитатѣ: Тогава, де остава човѣкътъ? Външниятъ човѣкъ е временна проява на вѫтрешното единство въ човѣка, изразено чрезъ неговия умъ, сърдце и воли – отъ една страна, и чрезъ неговата душа и духъ – отъ друга страна. Той е свързанъ посрѣдствомъ една нищка съ вѫтрешния човѣкъ, т. е. съ вѫтрешното единство въ него. Всѣка клѣтка има свой специфиченъ методъ на работа. Значи, мозъкътъ разполага съ три билиона и 600 милиона методи. Какво разнообразие на дѣйность се крие въ него! – Вѣрно ли е това? – Нѣма да се минатъ 100 ÷ 200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Не, илюзии сѫ само онѣзи нѣща, които не сѫществуватъ въ природата. Обаче, това, което сѫществува въ природата, е реалность. Всѣко нѣщо, което, въ даденъ моментъ, човѣкъ съзнава и вижда, е реално. Питатъ ме, вѣрвамъ ли въ Бога. – Когато виждамъ Бога и Го съзнавамъ, вѣрвамъ въ Него. Той е реалность за мене. Обаче, като не Го виждамъ и не Го съзнавамъ, не вѣрвамъ въ Него. – Защо не вѣрвашъ? – Нѣмамъ никаква връзка съ Него. Азъ се свързвамъ само съ, онѣзи нѣща, които, въ даденъ моментъ, виждамъ и съзнавамъ. Имате две житни зърна. Едното посѣвате въ земята, а другото оставятѣ въ хамбара. Следъ време, посѣтото зърно покълва и започва да расте нагорѣ. Ако го питате, познава ли слънцето, то казва: Познавамъ слънцето, защото ме е грѣло и продължава да ме грѣе. Задавате сѫщия въпросъ и на другото зърно, и то казва: Не познавамъ слънцето, не съмъ го виждало. То не е проникнало въ хамбара, не ме е огрѣвало. И това житно зърно има възможность да види слънцето. – Кога? – Когато го посѣятъ въ земята. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че не вѣрва въ Бога, отговарямъ: Не вѣрвашъ, защото си още въ хамбара. Когато тѣ посѣятъ въ земята и видишъ слънцето, ще повѣрвашъ и въ Бога. – Не си правъ. – Не съмъ правъ по отношение на тебе, който си затворенъ въ хамбара. Обаче, азъ съмъ посѣтъ на нивата, раста нависоко, виждамъ слънцето. Между мене и тебе има голѣма разлика. Ние се различаваме и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, но тази разлика не може да ни спъва. И ти можешъ да дойдешъ на моето мѣсто и да видишъ, че това, което говоря, е вѣрно. Сѫщо и азъ мога да дойда на твоето мѣсто. И мене, като ме ожънатъ и овършѣятъ, ще ме турятъ въ хамбара. Тогава и азъ ще кажа, че не сѫществува Богъ. Какво означаватъ думитѣ: Нѣма Богъ. Това означава, че страданията на човѣка сѫ свършени, т. е. той е въ хамбара. Кажешъ ли, че има Богъ, ти имашъ господарь. Щомъ имашъ господарь, нѣма да бѫдешъ гледанъ като писано яйце. Той ще ти каже: Хайде на нивата – да орешъ, да сѣешъ, да жънешъ. Като орешъ и сѣешъ на нивата на господаря си, безъ да ти плаща нѣщо, ти казвашъ: Азъ съмъ свободенъ вече отъ своя господарь. Това е разбиране! Мнозина иматъ такова разбиране. Тѣ казватъ: Ние не вѣрваме въ Бога. Това е привидно положение. Ще знаете, че заблужденията, противорѣчията и страданията въ вашия животъ не произтичатъ отъ Бога. Да мислишъ обратното, това е заблуждение. Какъ ще говоришъ за Бога, безъ да си го видѣлъ, безъ да си говорилъ съ Него? Щомъ е така, какъ можешъ да мислишъ, че страданията идатъ отъ Бога? Ако отидете при добритѣ майки и бащи, при добритѣ учители и свещеници, при добритѣ държавници, при напредналитѣ адепти, какво ще ви кажатъ тѣ за Бога? Тѣ ще ви кажатъ, че Богъ е любовь; че страданията и нещастията въ вашия животъ се дължатъ на неразбиране на великитѣ принципи и закони, съ които природата си служи. Ако човѣкъ си служи съ законитѣ на природата, пакъ ще има страдания, но по-малки. Тогава, при сто случая въ живота си, само въ единъ отъ тѣхъ ще има страдание или неуспѣхъ. Да имашъ единъ неуспѣхъ или едно страдание въ живота си, това е на мѣсто. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се справите съ мѫчението. Щомъ се натъкнете на едно мѫчение или страдание, потърсете причината за това. То може да се дължи на разстройство на черния дробь, на дишането, на сърдцето или на нѣкое разстройство въ мозъка. Неправилниятъ животъ причинява разстройство на цѣлия организъмъ. Важно е да се намѣри причината на това разстройство и да се отстрани. Неправилното кръвообращение се дължи на неправилната мисъль. Нѣкой не ходи правилно, клати се на една, на друга страна. Това се дължи на нѣкакво разстройство на малкия мозъкъ. Въ този човѣкъ е нарушено равновѣсието. Ето защо, първа задача на човѣка е да концентрира своята мисъль. Мислитѣ трѣбва да се нареждатъ хармонично. И въ чувствата трѣбва да има хармония. Школата, която слѣдвате, разполага съ правила, закони и методи. Ако ги прилагате правилно, вие ще преобразите лицето си. Ако днесь хората не успѣватъ, то се дължи на факта, че очакватъ всичко наготово. Значи, искатъ други да работятъ за тѣхъ. Тѣ казватъ: Ние ще повѣрваме въ Бога, ако Той ни даде, каквото пожелаемъ. Тѣ не знаятъ, какво представя вѣрата. Да вѣрвашъ въ учения човѣкъ, това значи, да постѫпващъ спорѣдъ законитѣ, съ които той работи. Да вѣрвашъ въ художника, това значи, да постѫпвашъ спорѣдъ неговитѣ принципи. Сѫщото се отнася и до музиканта. Колкото да е великъ, той не може да предаде своето изкуство. Ти ще вѣрвашъ въ неговитѣ принципи, ще ги прилагашъ и тогава ще придобиешъ изкуството му. Безъ учене и работа, нищо не се постига. Като учишъ и работишъ, ще възприемешъ методитѣ и законитѣ на великия музикантъ и ще придобиешъ неговото изкуство. И природата, въпреки своята добра воля, ако не учимъ, не може да ни предаде своето знание. Като знаете това, не питайте, защо страдате. Страдате, защото не учите. Казва се, че науката не може да обясни всичко. – Не, науката е въ състояние да обясни всички факти и явления, но трѣбва да се знаятъ нейнитѣ принципи и закони. Нѣкой страда отъ изобилие, отъ много знания, а другъ – отъ недоимѫкъ, отъ малко знания, Нѣкой страда отъ много любовь, а другъ – отъ малко любовь или отъ безлюбие. – Какъ е възможно, човѣкъ да страда отъ много любовь? Много просто. Сто души обичатъ едновременно единъ човѣкъ. Всѣки иска да го цѣлуне и прегърне. Какво ще бѫде неговото положение? Ако си богатъ, и сто души тѣ спиратъ на пѫтя, всѣки да си каже молбата и да си опише положението, какъ ще се чувствашъ ти? Това не е ли страдание? Ако десетки хора посѣщаватъ учения всѣки день, да се разговарятъ върху неговитѣ научни изслѣдвания, какво ще чувства той? Ако съмъ на мѣстото на учения, за да не ме безпокоятъ хората, ще отворя едно училище, въ което ще назнача нѣколко професори, да имъ даватъ свѣдения за това, което ги интересува, както и да имъ преподаватъ нужднитѣ знания. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници, а не отъ философи. Свѣтътъ трѣбва да се спаси. Мнозина казватъ, че трѣбва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнатъ до извѣстно знание, до методитѣ и правилата на науката. Единъ ученъ френологъ, докторъ Галъ, като изучавалъ мозъчнитѣ центровѣ на човѣшката глава, влѣзълъ въ връзка съ единъ простъ човѣкъ, отъ когото научилъ нѣщо ново. Простиятъ човѣкъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и, като наблюдавалъ, кои пѣтли сѫ добри борци, открилъ причината за това. Отъ тѣзи наблюдения, докторъ Галъ направилъ едно ново откритие, а именно: той намѣрилъ центъра на смѣлостьта въ човѣка. Дето е мѣстото на този центъръ въ смѣлия пѣтелъ, тамъ е и у човѣка. Макаръ че главата на пѣтела е по-малка отъ човѣшката, съ извѣстни изчисления може да се намѣри точно мѣстото на този центъръ у човѣка. Смелиятъ пѣтелъ е готовъ да се бори до смърть. Той вади ножа си и умира, но не отстѫпва. Ако и смѣлиятъ човѣкъ е готовъ да вади ножъ и да коли, какъвъ смисълъ има това чувство? Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всички се тревожатъ. Нѣма човѣкъ, който да не е подъ постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото въ тѣхъ чувство на предпазливость. Всѣки се безпокои, тревожи се, какво ще стане съ него. Всички се питатъ: Какво ще стане съ насъ? Най-малката промѣна въ личния или общественъ животъ на хората ги стрѣска. Тѣ губятъ разположението си, безъ да могатъ да си помогнатъ. Има чувствителни инструменти, съ които може да се намѣри причината на това неразположение. Като поставите този инструментъ на челото си, ще опредѣлите точно мѣстото на възбудения мозъченъ центъръ. Той е причина за неразположението въ човѣка. Колкото повече се увеличава топлината на организма, толкова по-болѣзнени състояния го нападатъ. Топлината на мозъка трѣбва да бѫде постоянна. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, да се повишава топлината на човѣшкия мозъкъ. Може да се повишава дѣйностьта на мозъка, както и неговото напрежение, но никога неговата топлина. Щомъ се повиши топлината му, явяватъ се различни болѣзнени състояния, които медицината нарича съ общо име „мозъчни разстройства.” Най-малкото повишение на тази топлина се отразява болѣзнено върху стомаха, дробоветѣ, жлѣзитѣ и други органи. Това се отразява врѣдно върху цѣлия организъмъ, върху нервната система. Тази е причината за неврастенията. – Какъ може да се справи човѣкъ съ повишената топлина на мозъка? – Чрезъ мисъльта. Като мисли право, той постепенно понижава температурата на мозъка си и така я нормализира. Когато въ мозъка става извѣстно триене, тогава топлината се повишава. Триенето се дължи на несбѫднати желания. Колкото повече настоява човѣкъ да реализира извѣстно желание, толкова по-голѣмо триене става между мозъчнитѣ частици. Оставете това желание да се реализира следъ нѣколко години. До това време, реализирайтѣ друго желание. Колко нови мисли и желания ще дойдатъ въ ума ви! Има какво да реализира човѣкъ. „И когато се свечери, слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Морето представя живота съ неговитѣ закони и методи, които се прилагатъ вечерь. Подъ „вечерь” се разбиратъ условията, при които външниятъ свѣтъ не може да стимулира човѣка. Понеже той нѣма условия въ себе си, връща се вечерь у дома си и, ако е жененъ, казва на жена си: Този си направилъ кѫща, онзи си направилъ кѫща, а ние нѣмаме никаква възможность. Отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Следъ това и мѫжътъ, и жената не могатъ да спятъ спокойно. Гледашъ къмъ този, къмъ онзи, всички заематъ високи служби, и свѣтлината на деня, вмѣсто да внесе успокоение въ тебе, повече тѣ тревожи и безпокои. Нѣкога е нужно да дойде вечерь, да изглади всички тежки впечатлѣния и преживявания на деня. Ако е за кѫщи, има кой да гради. Достатъчно е да има инструменти и материалъ, за да се съгради една кѫща. Може да съградишъ единъ палатъ и следъ време да го разрушишъ. Сѫщото прави и природата. Тя, която е създала най-висшия заводъ – човѣшката глава, въ единъ моментъ може да я разруши, за да внесе въ нея извѣстно подобрение. Въ процеса на развитието, каквито възгледи да имате за живота, тѣ сѫ дотолкова валидни, доколкото разбирате великитѣ закони и принципи, съ които можете да си служите. Отъ васъ зависи да поставите живота си на устойчива или неустойчива основа. Ако въ усилията на вашия животъ видите, че имате нѣщо непостигнато, изменете методитѣ си. Ако не можешъ да постигнешъ нѣщо по единъ начинъ, промѣни метода си. Ако и чрезъ него не можешъ да постигнешъ резултати, промѣни го. Може да промѣнишъ много методи, но никога не стой на едно мѣсто. Не постѫпвай като мухитѣ. Виждалъ съмъ, какъ мухи влизатъ въ стаята ми и започватъ да се блъскатъ въ единъ, въ другъ прозорецъ. Азъ имъ отварямъ прозорцитѣ, вратитѣ, да излѣзатъ, но като не разбиратъ това, тѣ се блъскатъ отъ едно мѣсто на друго. Като се блъскатъ по прозорцитѣ, тѣ казватъ: Оттукъ искаме да излѣземъ. – Мухата има право да се блъска въ прозореца, но човѣкъ не трѣбва да се блъска като нея. Щомъ се блъснешъ веднъжъ, втория пѫть ще кажешъ: Не е това мѣстото, дето отивамъ. – Ти гледай да излѣзешъ отъ вратата, която господарьтъ ти отворилъ. Дето върви той, и ти върви следъ него. Гледай, какво правятъ умнитѣ хора. Господаритѣ сѫ умнитѣ хора въ свѣта. Наблюдавай, презъ кои пѫтища и презъ коя врата минаватъ тѣ. Презъ която врата минава разумниятъ човѣкъ, презъ нея ще минешъ и ти. Тя ще тѣ изведе на спасителния брѣгъ. Който може да се домогне до учения човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, той е придобилъ нѣщо. Учениятъ никога нѣма да ти каже, че не разбиращъ живота. Той казва: Всичко, каквото говоришъ, е вѣрно, но за реализирането му сѫ нуждни условия, време и стремежъ. Вече 20 ÷ 30 години, какъ се занимавамъ съ извѣстенъ въпросъ; имамъ малки постижения. Ти, който ме слѣдвашъ, ще имашъ по-малки постижения отъ моитѣ. И да слѣдвашъ пѫтя на учения, не може да имашъ неговитѣ постижения. Сега Божественото работи въ свѣта. Великиятъ Учитель, Който работи за човѣчеството, има за цель да измѣни съзнанието на хората, да придобиятъ новъ начинъ на възпитание и разбиране. Старитѣ форми на човѣшкитѣ вѣрвания ще се замѣстятъ съ нѣщо ново. Оставете старитѣ си дрехи навънъ, и облѣчете новитѣ. Не мислете повече за старитѣ си дрехи. Изучавайте себе си; изучавайте сърдцето и ума си; изучавайте душата и духа си. Изучавайте онѣзи методи, които можете да занесете на онзи свѣтъ. Това значи, да се използува разумно съвременната наука. Ще кажете: Да сме сега при своя Учитель! Да сме на мѣстото па Христовитѣ ученици! Желая ви сега, да слѣзете съ Христовитѣ ученици на морето. Вечерьта е почивка. Така ще си дадете отчетъ за живота. Ще започнете съ новия животъ, съ новитѣ разбирания. Не се занимавайте повече съ старото. Не оплаквайте вашето минало, не мислете, какво сте били нѣкога. Забравете старото, и вървѣте напредъ. Никакви сълзи, никакви скърби, никакви страдания. Който е плакалъ, да не плаче повече; който е скърбѣлъ, да не скърби; който се обезсърдчавалъ, да не се обезсърдчава; който, се гнѣвилъ, да не се гнѣви. Започнете съ обратното. Който не е обичалъ, да обича; който не е чувствалъ, да чувства; който не е мислилъ, да мисли; който не е дѣйствалъ, да дѣйства. Всѣки да придобие кротость, въздържание и смирение. Само силниятъ човѣкъ е смиренъ; слабиятъ не може да бѫде смиренъ. Само богатиятъ може да бѫде щедъръ. И добриятъ може да бѫде щедъръ. „Слѣзоха ученицитѣ Му на морето.” Слѣзте и вие при онова море въ природата, за да придобиете нейнитѣ методи. Вслушвайте се въ нейнитѣ закони и отъ резултатитѣ, които придобивате, градете вашето бѫдеще. Това изисква сегашниятъ животъ. Да растемъ спорѣдъ образа на идеалния и съвършения човѣкъ, който бѫдещето може да създаде. 1. Беседа отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
  2. От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето И обхождаше Исусъ всичка Галилея „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ, и проповѣдваше благовѣстието на царството, и изцѣляваше всѣка болесть и всѣка немощь между народа.“ (Ев. Матея 4:23) Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа. Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне. „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ да се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило тази си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ. Та казвамъ: стремѣжитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиянето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произтичатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се решаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т.н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначарталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени. Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега съществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣшкото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материалния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега вашитѣ астрономи виждатъ само материалнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта. Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене“. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ цѣнность; една мисъль, но безмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!“ Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ“. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ“. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пъкъ ако искашъ да не те смущаватъ мухитѣ, тогава не ги пущай въ кѫщата си! Да се занимавашъ съ дребни работи въ живота си, това е една велика опасность. Тази опасность не е въ сила да ни поврѣди, но тя, по причина на неразбиране основния законъ на живота, усилва нашитѣ страдания и ги прѣвръща въ мѫчения. Богъ, Който е създалъ свѣта, създалъ го е за своитѣ дѣца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че сѫществуватъ. Богъ се радва на всичко. Той не гледа на нѣщата тъй, както ние гледаме. Ние може да прѣзираме нѣкой волъ може да прѣзираме нѣкой конь, да кажеме: е, този конь, този волъ! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена въ форма на конь, на волъ, има смисълъ, има съдържание. Богъ гледа бѫдешето. Ако вие разгледате развитието на човѣка отъ първоначалния моментъ до послѣднята му стадия като човѣкъ, и прослѣдятъ всичкитѣ 400,000 форми, прѣзъ които е миналъ, нѣма да намѣрите никакъвъ признакъ отъ сегашната му човѣка форма. Ако се спрете именно на първия моментъ отъ неговото развитие и го сравните съ послѣдната му форма, когато се е опрѣдѣлилъ като човѣкъ, нѣма да намеритѣ нищо, което да напомня сегашното му състояние. Отъ тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човѣка, сѫ се минали милиарди години, а този милиарденъ животъ сега се е съкратилъ на деветь мѣсеца. За въ бѫдеще този деветь-мѣсеченъ периодъ може да дойде само до една минута. Значи, за въ бѫдеще човѣкъ може да мине всичката своя еволюция не въ деветь мѣсеца, а само въ една минута. Тъй че цѣлото му развитие ще бѫде съ интенсивность равна на една минута. Вие ще кажете: какъвъ ще бѫде този животъ въ една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли отъ колко хиляди векове се състои такава една минута? Въ Божествения часовникъ хиляди наши години съставляватъ само една такава Божествена минута въ живота. Интенсивна е тя! „И обхождаше Исусъ Галилея“. Галилея значи разумния животъ. Защо обхождаше Исусъ Галилея? – Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божествен животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ. Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несѫвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ. „И обхождаше Исусъ Галилея“, това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постъпки, неговото добро сърдце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?“ Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо. „И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушитѣ да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща. Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т.н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ части показватъ, че трѣбва да се сглобяватъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! Светията пакъ си помислилъ: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята бѣседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човѣшкото сърдце не лъже никога. Човѣшкиятъ умъ не лъже никога. Човѣшката душа не лъже никога. Човѣшкиятъ духъ не лъже никога. Това сѫ обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашиятъ умъ е развей прахъ. Не е така. Умътъ, който Богъ ни е далъ, е Божественъ, разбирате ли? Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърдцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърдце, което не е развалено. Ако това сърдце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърдце? Значи, човѣшкото сърдце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселенна, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.“ Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь“. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта Си“. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ него заедно. „И обхождаше Исусъ Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ“. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата раторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление. „И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!“ Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!“ Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Пригръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или не? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му, приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята. Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапрѣднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь. Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърдца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно. Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ. Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познавате Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни. Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разрѣши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърдцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърдце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е единъ вѫтрѣшенъ актъ. Да се пожертвуваме вѫтрѣшно, това значи ние да отворимъ душата си за цѣлия свѣтъ. Разумностьта е нѣщо вѫтрѣшно. Само между двѣ души, които се обичатъ, може да се възстанови онази връзка на Любовь. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате другитѣ хора, но казвамъ, че трѣбва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли въ свѣта. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребатъ, да ви турятъ единъ надписъ отгорѣ, или пъкъ да напишете нѣкоя книга за човѣчеството. Не, най-важното нѣщо за всѣки едного отъ васъ въ живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христосъ е отишълъ въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трѣбва да носите тая свѣтлина. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разумни, могатъ да изпълнятъ волята Божия, а онѣзи, които считатъ, че не сѫ разумни, могатъ да кажатъ, че не сѫ въ състояние да изпълнятъ волята Божия. За тѣхъ въпросътъ седи малко по-другояче. И тъй, трѣбва да схванемъ, че мощното въ свѣта, това е Богъ, а Богъ е Любовь, която не се мѣни. Богъ всѣкога мисли заради насъ. Пакъ ще ви потвърдя, че въ Бога има такова силно, непрѣривно желание ние да израснемъ, да се развиваме, да имаме непрѣодолимъ стремежъ за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрѣзъ които да разбираме живота. Въ Бога има непрѣривно желание да сме свободни и тогава да дѣйствуваме. Дѣто и да отида азъ, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ. Тогава, дѣто отида азъ, и Богъ да бѫде съ мене. Човѣкъ, който отива да проповѣдва нѣщо, а Богъ не е съ него, това не е проповѣдване. Тази проповѣдъ нищо не струва. Ако азъ служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене. Значи, ние трѣбва да бѫдемъ навсѣкѫдѣ съ Бога. Дѣто отидемъ, Духътъ Божий трѣбва да бѫде съ насъ, и ний трѣбва да бѫдемъ съ Духа. Само тогава думитѣ ми ще иматъ смисълъ. И сега думитѣ, които азъ ви говоря, иматъ смисълъ. Та повтарямъ: нашитѣ грѣхове, нашитѣ заблуждения не сѫ въ сила да измѣнятъ Любовьта на Бога къмъ насъ. Той е готовъ мигновено да заличи грѣховетѣ ни, стига да има такова желание и въ самитѣ насъ. Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята си и разширимъ съзнанието си, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдешето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опрѣдѣли бѫдещето ви. Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обѣщае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя. Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.“ И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мѫгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!“ Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.“ „И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие“. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ. Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомнитѣ, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день. Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина! Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 юли, 1925 г. въ гр. София.
  3. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАУКА И ЗНАНИЕ 5часа сутриньта Отче нашъ Пишете върху темата: “Разлика между моралния и добродетелния човѣкъ”. Моралъ, това е човѣкътъ, който ходи съ патерици. Азъ рекохъ, безъ патерици не може ли? Щомъ не държи единиятъ кракъ, патерицата ти е на мѣсто, но на здравия човѣкъ защо му е патерица? Казватъ: “Законъ”. Законътъ за беззаконния е патерица, но на здравия човѣкъ, който никога не прави престѫпление, защо му е законъ. Значи, законътъ е за глупавия човѣкъ; моралътъ е за глупавитѣ хора. Кой е глупавъ човѣкъ? Не мислете, че глупавиятъ е глупавъ. Той е разуменъ човѣкъ. За да направи човѣкъ нѣкоя глупость, той трѣбва да е уменъ. Глупостьта излиза отъ ума. Но умътъ никога не излиза отъ глупостьта. Умътъ може да роди нѣкоя глупава мисъль, но глупавата мисъль не може да роди една умна мисъль. Тази е разликата. Разбира се това сѫ смътни идеи. На онзи инвалидъ му трѣбва една патерица. И като го подпира подъ рамо, той казва: “Много хубава патерица”. Той може да я направи отъ злато, отъ сребро, може да се подпира съ нѣкой бастунъ и пр. Нѣкой пѫть и азъ нося патерица. Бастунътъ е патерица. Казватъ, едно време имаше една теория, че всички хора като […] носели дървета за подпиране. Тогава да вземемъ думитѣ: наука и знание. Въ какво седи разликата между тѣхъ. Казваме: “Трѣбва знание. Той е ученъ човѣкъ.” Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката? Това сѫ […] щомъ дойдемъ до науката, разбираме систематизирано знание. Щомъ говоримъ за числата, за числото 5 000 000, но какво 5 000 000? Може да сѫ петь милиона прашинки. Щомъ казваме “прашинка” имате едно понятие. Имате ли понятие каква е тежестьта на една прашинка? Имаме числото 2. Това може да сѫ два вола, коня, кѫщи и пр. Ние казваме: “Величината на едно число, петтѣ милиона прашинки струватъ ли колко[то] два хубави коня?” Имате цифритѣ 5 000 000 и 2. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да имамъ 5 000 000.” Можешъ да съдържашъ 5 000 000 прашинки. Значи не е въ количеството. Можемъ да имаме 5 000 000 хора, грама жито. 5 000 хора сѫ повече отколкото 3 коня. Но 5 000 000 прашинки сѫ по-малко отъ два коня. Тѣзи числа може да ги превеждате за вашитѣ мисли. Напримѣръ имате 5 000 000, какво знание може да имамъ въ 5 000 000 прашинки? Представете си, че една прашинка тѣжи 1/100 000 отъ милиграма. Колко килограма падатъ? Тогава 5 милиона прашинки правятъ 5 кг. Значи тукъ 5 000 000 е по-малко отъ числото 2. Трѣбва да знаете числата въ природата. Разумнитѣ сѫщества си иматъ разни ключове. Да допуснемъ, че това е термометъръ.* Два градуса надъ нулата или единъ градусъ подъ нулата или два градуса подъ нулата. Какво е съотношението на тия числа. При два градуса подъ нулата, ще бѫдете при печката. Когато кажете числото две, разбираме печката. Когато кажемъ - плюсъ три, тогава казваме: “Менъ печка не ми трѣбва”. Минусътъ показва, че нѣмашъ нищо. Имашъ да давашъ. Търсишъ нѣкого, за да вземешъ на заемъ. Всички идеи, чувства и действия сѫ изразени чрезъ живи числа. Ако погледнете, ще видите всевъзможни форми. Нѣкои ясновидци, като погледнатъ, тѣ се забъркватъ. Не разбиратъ отношенията между явленията. Напримѣръ вечерно време вие сънувате змия. Тази змия влезне въ стаята ви, вие излизате презъ прозореца, влезнете въ друга стая, но тази змия ви гони и тамъ. Като идея, какво преставлява тази змия? Този сънъ има отношение къмъ действителния животъ. Въ дадения случай, това показва единъ човѣкъ, съ когото ще имате работа. Той може да бѫде единъ ученъ професоръ, търговецъ, стражаръ, свещеникъ и пр. И той ще те изиграе, както тази змия. Ще влезнешъ отъ едно положение въ друго. Съньтъ показва какво ще прекарашъ. Понѣкой пѫть може да не означава нищо, просто да е едно упражнение. При сегашното състояние материята е дошла до едно състояние и се стреми къмъ инертность. Всички хора не искатъ да работятъ. У всички хора има стремежъ да не работятъ, да си почиватъ. Разбира се п[ри] покоя има плюсъ и има и минусъ. Единъ религиозенъ човѣкъ, следъ като е дошълъ въ свѣта, отъ дълго време моли се на Бога и казва: “Азъ не искамъ да ямъ, да имамъ работа съ хората.” Той се вглъбилъ въ себе си. Почва да се вглъбява, но ако той не е разбралъ какво нѣщо е вглъбяването, идва до едно вѫтрешно противоречие. Седишъ день, два, три, четири, петь, шесть, седемь, дойде едно противоречие, събудятъ те отъ този сънъ и тебе ти се иска да ядешъ. Ти казвашъ: “Азъ, свѣтията да се занимавамъ съ такава проста работа, да дъвча.” Но следъ дълга борба, ти се решавашъ да ядешъ. И при яденето ти усещашъ, че достойнството ти е уронено. Обаче да кажемъ, че нѣмашъ храна. Нѣма отъ никѫде. Тогава въпросътъ иде до второто положение: ще отидешъ при нѣкой познатъ, малко ще се пречупишъ? И следъ малко колебание ще кажешъ: “Азъ съмъ страникъ, азъ бѣхъ въ пустинята”, и ще измислишъ нѣкоя история, че майка ти умрѣла и т.н. Ако тѣзи хора сѫ добри, ти ще ядешъ. Ако ли не, ще отидешъ на друго мѣсто, на трѣто, на четвърто, на пето, докато се наядешъ. Но съ това унижението не се свършва. Изгубишъ навика да работишъ. Намирашъ се въ голѣмо противоречие и казвашъ. Не ми се живѣе. А пъкъ при все това трѣбва да живѣешъ. И казвашъ: “Искамъ да замина.” Но и ти не знаешъ кѫде. А пъкъ въ природата те чакатъ бирницитѣ. Щомъ те чуятъ, че ти искашъ да си заминешъ, веднага дойдатъ всички кредитори, които да взематъ отъ тебе. Хванатъ те, разчопкатъ всичко каквото имашъ и казватъ: “Сега можешъ да си заминешъ”. Нѣкои ви взематъ веждитѣ, други космитѣ, рѫцете, червата, стомаха, дробоветѣ, сърдцето, а нѣкои взематъ нервната система. Много смѣшно е когато погребатъ човѣка, много тържествено. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ погребението на човѣка. Това е единъ вѫтрешенъ процесъ. Да съзнавате онази борба, която става въ васъ. Понѣкой пѫть вие седите като ангелъ съ усмихнато лице и после почва вашето лице, да се заоблачава. Слънцето изгрѣва, после небето става ясно. После почватъ да се появяватъ пакъ облацитѣ. Отъ друга страна почва да се появява вѣтъръ, буря и течение въ въздуха. Търсите прибежище, искате да се скриете нѣйде. Нѣкой пѫть, като срещнете нѣкого, казвате: “Не съмъ разположенъ днесъ, не ме закачай, не ме бутай.” На какво се дължатъ тѣзи вѫтрешни пертурбации, които ставатъ въ човѣшкия духъ. Защо човѣкъ става неразположенъ, безъ да има външни причини? При неразположение цвѣта на лицето се измѣня, свѣтлината на лицето се измѣня, кръвообращението се измѣня, и пулсътъ се изменя, и дишането се измѣня. Нѣкой пѫть седите и въздишате: “охъ”, казвате. Значи липсва ви нѣщо. Нѣкой пѫть казвате: “хо”, така и бързо издишате. А въ нѣкой случай казвате: “ахъ”. А въ нѣкой случай: “хо”. “А” е езикъ на болестьта. Ти вече говоришъ на езика на болката. Когато нѣщо е станало, казвате: “хо”. Какво означава това “хо”? Това показва, че въ това, което е станало, има нѣщо чудновато. При самовъзпитанието се изисква следното: като дойдете до едно противоречие, следъ като дойде тази буря, ти ще се спрешъ при високата канара, ще се спрешъ до нея и ще погледнешъ на тѣзи течения и ще се усмихнешъ на това, което става. Значи, ти си тогава господарь. Като разбирашъ законитѣ вѫтре, които сѫществуватъ въ природата, ти ще се поусмихнешъ и всичко това ще утихне вѫтре въ тебе. Вие искате да уредите външно живота си. Но вие не може да уредите външно живота си, докато не уредите вѫтре живота си. Вие се качвате на конь и ако вашите мускули не сѫ яки и не може да управлявате юздитѣ, то се излагате на опасность. Отвѫтре конете се спиратъ по-лесно отколкото отвънъ. Значи силата на човѣка е отвѫтре. Човѣкъ може да въздействува на състоянието си. Понѣкой пѫть вие оставяте коня, слизате отъ него, оставяте юздитѣ и тичате насреща, за да посрещнете коня. Това не е умно. Човѣкъ, който иска да заповѣдва на конете, трѣбва да знае да ги спира. Ти ангели нѣма да ги направишъ, но ще контролирашъ силата на конете си, за цельта, която яздишъ. Та първото нѣщо, щомъ дойдете до едно неразположение, до мракъ, тъмнина, веднага да можете да смѣните това състояние. Че трѣбва да знаете какъ да смѣнитѣ едно съзнание, едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние, да го смѣните съ едно весело, слънчево състояние или да промѣните нощьта въ день. Да промѣните вашата нощь въ день, вие правили ли сте такива опити? Ти живѣешъ въ една стая, нѣмашъ запалена свѣщь, за тебе е нощь. Имашъ кибритъ, свещь, драснешъ, запалишъ свѣщьта и за тебе стане день. Значи превърналъ си нощьта на день. Човѣкъ може да измѣни своето състояние, това е дадено въ негова власть. Това трѣбва да го знаете. Тамъ е всичката наука. Всичко това, което изучаваме, вънъ става. И психология и астрономия и други, това е самовъзпитание на човѣка, за да може [да превръща] нѣщата въ день. Защото невежеството, това е нощь. А знанието това е день - зазоряване. Безморалието е нощь, а моралностьта е день, не единъ отъ най-хубавитѣ дни, може да е облаченъ или буренъ день, но всѣ таки единъ буренъ день е по-добре, отколкото една нощь. Както вие сте поставени, вие влизате въ организма на нѣкое напреднало сѫщество. Вашето съзнание като единица влиза въ съзнанието на нѣкое висше сѫщество въ вселената. И това сѫщество почва да оперира съ васъ. Може да ви тури нѣкѫде. Това сѫщество те раздробява, премѣства те отъ едно положение въ друго. Трѣбва да разбирашъ отъ закона на неговитѣ операции. Най-първо трѣбва да знаешъ, че ти не си абсолютно свободенъ. Най-първо ние влизаме въ съзнанието на Бога. Ти казвашъ: “Азъ не вѣрвамъ въ нищо.” Това твърдение отчасти е вѣрно. Ти вѣрвашъ въ себе си. Тогава защо казвашъ, че не вѣрвашъ въ нищо? Ти вѣрвашъ въ себе си. Ти вѣрвашъ, че си дошелъ тукъ на Земята. Значи тогава трѣбва да кажешъ: “Относително има нѣкои нѣща въ науката, въ религията, въ любовьта и прочие, въ които не вѣрвамъ.” А пъкъ който отрича всичко това, това не е наука. Това е невежество. Първото нѣщо е да говорите истината. Да говоришъ истината съ себе си. Ама ще кажешъ: “Азъ зная всичко.” И въ това лъжешъ. Ти казвашъ: “Азъ тази работа я зная.” Че какво знаешъ? Ти казвашъ: “Тѣзи пари ги е взелъ Иванъ, Стоянъ, Драганъ.” Но ти не знаешъ подбудителнитѣ причини за това. Това е само голъ фактъ. Това е знание. Или казвашъ: “Азъ съмъ много добъръ човѣкъ.” Пакъ не говоришъ истината. Или казвашъ: “Отъ мене много нѣщо ще излезе.” Или казвашъ другото: “Нищо нѣма да излезе отъ мене.” Пакъ не говоришъ истината. Какво много може да излезе отъ васъ? Ама едно кокоше яйце казва: “Много нѣщо ще излезе отъ мене.” Азъ разбирамъ, че отъ него ще излезе пиле съ два крака. Та знанието подразбира, да знаешъ какво въ даденъ случай може да излезе отъ тебе. Ти трѣбва да разбирашъ езика на известна идея. Всѣка идея си има своя езикъ. Всички идеи иматъ общъ езикъ. Тѣ иматъ “есперанто” на което говорятъ. Но и всѣка идея си има специфиченъ езикъ, както хората на земята. Така че, каквото е горе въ Невидимия свѣтъ, това е и долу на Земята. Единъ видъ подражание. Ти въ едно отношение приличашъ на другитѣ хора. Това е общия езикъ. Но специфично имашъ нѣщо, което другитѣ хора го нѣматъ. Напримѣръ нѣкой човѣкъ върви по пѫтя и вдига шумъ. Но като дойде до врата, спира се и чуква по халката. А пъкъ нѣкой другъ е много смиренъ, а пъкъ като чука, чука много силно. Този, който хлопа, е страхливъ. А пъкъ този, който хлопа малко и полека е смѣлъ човѣкъ. Отъ това изваждамъ едно заключение. Когато вие бързате да постигнете нѣкои работи, вие сте страхливи. Онзи, който бърза да стане великъ човѣкъ въ свѣта, той хлопа силно - отъ страхъ. Ако майка ти е вѫтре, когато хлопа, то е хубаво. Но ако я нѣма майка ти, тогава? Защото тя може да е излѣзла нѣкѫде. Та има известни състояния въ човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Когато човѣкъ не изучи своето състояние и съзнание, той нѣма да разбере живота. Ще изучавате законитѣ на висшитѣ сѫщества, въ които живѣешъ. Трѣбва да оперирашъ съ законитѣ. Ти не можешъ да действувашъ както ти искашъ. Понѣкой пѫть разумни сѫщества, въ които влизаме, ни изучаватъ. И опериратъ споредъ нашитѣ закони. Богъ, както оперира съ насъ, не оперира произволно, а оперира разумно. Та, всѣки единъ, когато оперира съ себе си, трѣбва да оперира разумно. Това е цѣла философия. Следъ като се запознаете съ всичката философия на живота, тогава науката, която сѫществува на Земята, ще се опредѣли. Въ растенията имаме цвѣтове, листа, корени, стъбла и пр. Всичко това съставлява едно цѣло. Така трѣбва да стане и съ науката. Нѣкой пѫть спрете се и бѫдете тихи и спокойни. Да кажемъ, че боледувате, имате 40 градуса температура. Лѣкаритѣ казватъ: “Скоро ще си заминешъ.” Ти не ги слушай. Ти кажи: “Лѣкарьтъ не познава, азъ нѣма да си замина. И 42 градуса да е, азъ нѣма да си замина! Отъ горе зависи да замина или не!” Онѣзи предмети, които сѫ по-добре прикрѣпени къмъ почвата, нали по-добре устояватъ. Значи, колкото човѣкъ има по-ясни познания, толкова по-добре може да устоява. (На външнитѣ условия на живота.) Ти си кажи: “Тази работа ще се оправи, защото животътъ е разуменъ.” Имашъ нѣкоя мѫчнотия въ себе си или въ живота. Кажи: “Ще се оправи!” Какво разбрахте отъ всичко казано? Трѣбва да извадите едно обобщение. Трѣбва да се разбира казаното въ една лекция. Трѣбва да седнете, да разработите едно обобщение на законитѣ. И после трѣбва да се приложи. Човѣкъ трѣбва да изучава своя вѫтрешенъ миръ; после трѣбва да изучава въ какъвъ размѣръ е неговата свобода; и после да изучава какви сѫ неговитѣ отношения къмъ онѣзи, които опериратъ надъ него и къмъ онѣзи, които опериратъ подъ него. Да допуснемъ, че вие сте силенъ. Когато вървите, онѣзи, които сѫ по-слаби, ви отварятъ пѫть. А когато нѣкои сѫ по-силни отъ васъ, вие имъ отваряте пѫть. Ти казвашъ: “Азъ съмъ много отстѫпчивъ.” Не, кажи така: “При нѣкои условия съмъ отстѫпчивъ, при нѣкои условия съмъ много щедъръ, а при нѣкои условия съмъ голѣмъ скѫперникъ.” Къмъ нѣкои хора ти си много внимателенъ, а къмъ нѣкои - не. За нѣкого казватъ, че е пияница. Азъ рекохъ, азъ го взимамъ за трезвенъ човѣкъ, защото когато спи, азъ никога не съмъ го виждалъ да пие. Значи, когато кажешъ, че той всѣкога пие, това не е вѣрно. Когато нѣкой пѫть кажешъ, че си много добъръ, ще кажешъ: “Имало е състояния, когато съмъ добъръ. То е когато спя, защото тогава никакво зло не правя.” Когато спишъ, ти си добъръ. Колко тихо спишъ. Но щомъ се събудишъ, друго е положението. Нѣкой казва: “Въ менъ нѣма добро.” - Има добро. -“Кога?” - Когато спишъ. Когато си въ спяще състояние, ти забравяшъ това и онова, забравяшъ, че това е непостигнато и онова е непостигнато и казвашъ: “Нѣма нищо!” И после се събудишъ и си освеженъ. Но ти тукъ си ученикъ, учишъ, учишъ и казвашъ: “И да ме скѫсатъ и да не ме скѫсатъ, нищо!” И най-сетне заспишъ надъ книгата. И като заспишъ надъ книгата, умътъ ти се е прояснилъ. Въ това състояние, когато си заспалъ и нѣкоя добра мисъль, друго сѫщество, сѫ дошли и сѫ ти помогнали. И после казали на професора: “Не го плашете, той е много страхливъ.” Тогава строгиятъ професоръ те погледне, погледне те и ти казва: “Казаха ми да не те плаша.” Та има красота въ живота. Нѣкой ще каже: “Така се говори, но дали е така?” Така е, когато човѣкъ спи е добъръ, а когато е буденъ е и добъръ, и лошъ. А когато спи е само добъръ. По какво се отличава едно будно състояние? Че тогава човѣкъ е и добъръ, и лошъ. А по какво се отличава едно спяще състояние? Че тогава човѣкъ е всѣкога добъръ. Следователно, ако искате всички да бѫдете много добри - заспете. Но тукъ подъ заспиване азъ разбирамъ не заспиване, но човѣкъ да забрави всичкитѣ отрицателни мисли и чувства, да заспи за тѣхъ. Човѣкъ, когато иска да умре, той има тази идея. Подъ думата заспиване, той разбира да забрави всичко. Тази е идеята. Да не мисли за нищо отрицателно, за нищо лошо. И тогава ще се поправи неговото състояние. Направете си 5 пѫти дихателни упражнения. (Всѣко дихателно упражнение се състоеше въ следното: Вдишване презъ лѣвата ноздра, като се запуши дѣсната. После задържане на въздуха и издишване презъ дѣ сната ноздра, като се запуши лѣвата.) - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 25 лекция на I-ви Младежки Окултенъ класъ 1.III.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------------ * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.
  4. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание СИЛИТѢ НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО И ЗАКОНЪТЪ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО 5.30 часа сутриньта Отче нашъ Размишление. (Казаха се главнитѣ положения отъ миналата лекция.) Представете си, че имате едно тѣло като топка - А.* Имате и една площь - АВ. Сега, ако тази топка спуснете по направление на площьта, какво действие ще се получи следъ падането? Какво направление ще вземе топката въ движението си следъ падането? (-Топката ще върне по сѫщия пѫть.) Можете ли да опредѣлите колко ще подскочи топката нагоре? (- По-малко, отколкото първоначално.) Може ли да се опредѣли колко пѫти ще се покачи и ще падне топката? Вие може да опредѣлите защо топката, като падне, не може да се върне пакъ на сѫщото мѣсто? (- Защото имаме съпротивлението на въздуха.) Но, ако е въ безвъздушно пространство? Ако е въ безвъздушно пространство и топката е съвсемъ еластична, предполага се, че топката ще се върне на сѫщото мѣсто. Точно перпендикулярно ли ще се върне или ще направи едно отклонение? Допуснете, че туй падане е къмъ известна площь, която оказва известно съпротивление. Топката ще падне и ще отскочи, ще падне и ще отскочи, докато най-после остане на площьта отгоре. Споредъ съвременната наука, кои сѫ причинитѣ да отскочи топката? (- Пъргавината на топката е причина тя да отскочи, въ топката става едно огъване и свиване.) Нали човѣкъ, като си тури рѫката до печката и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно отскачане има. Сега менъ ме интересува колко пѫти ще отскочи топката? Да кажемъ, ако топката е спусната отъ 10 метра височина. Направете единъ опитъ, пуснете една топка отъ единъ и половина - два метра височина и пребройте колко пѫти ще подскочи топката. Направете този простъ опитъ съ една гумена топка, а може и съ друга топка, разбира се при гумената топка ще има повече подскачания. Ако вземете единъ камъкъ, той по-малко ще отскача. Ако тази площь отдолу е водна и пуснете топката въ нея, тя ще подскочи ли? (-Нѣма.) Значи, колкото съпротивлението е по-голѣмо и отскачането ще бѫде по-голѣмо. Да допуснемъ, че вие сте една топка, искате да преодолѣете една мѫчнотия. Да вземемъ топката А, представлява едно ядро, пращате го къмъ сѫщата площь, ще подскочи ли? (-Ако е снарядъ, нѣма да подскочи.) Значи ще се забие въ сѫщата площь. А това ще зависи отъ съпротивлението на тази площь. Сега забележете законътъ, който трѣбва да извадите отъ падането на тия тѣла. Да кажемъ това сѫ трудности въ живота. Представете си, топката е едно съзнателно сѫщество, единъ човѣкъ, който е разуменъ. Площьта, това сѫ условията, които той трѣбва да преодолѣе. Непремѣнно той трѣбва да падне върху тия условия. Искашъ, не искашъ, ти ще паднешъ. Да допуснемъ, той иска да преодолѣе тия условия, а не да остане въ тѣхъ. Какво трѣбва да има той? Сила трѣбва да има, за да ги преодолѣе. Това, дето казватъ сила на характера или сила на човѣшката воля. Но характерътъ е едно пасивно състояние. Характерътъ само противодействува, а волята действува. Тогава, ако ние искаме да пробиемъ тази площь, трѣбва да разбираме силата на нейното съпротивление. Да кажемъ, искаме да си пробиемъ единъ пѫть. Най-първо ще опредѣлимъ силата на тази площь, която противо-действува, каква е. Каква е нейната дебелина или силата на нейното съпротивление. И ще вземемъ съответни мѣрки, за да можемъ да се подвижимъ. Въ дадения случай човѣкъ трѣбва да вземе тия мѣрки, които сѫ необходими, при условията, при които се намира, за да може да си пробие пѫтя. Сега представете си, че туй падане става въ друга посока. Друго едно сѫщество - В, разумно сѫщество, пада върху тази площь АВ*. Това е едно гористо мѣсто, тамъ се намиратъ опасни сѫщества, лъвове, тигри, леопарди, змии. И това сѫщество В трѣбва да мине, да изходи тази область. И трѣбва да ходи цѣлия день отъ 12 часа. Ако това сѫщество не е въорѫжено, ще може ли да мине безъ съдранъ кожухъ? Каква е възможностьта, че като мине презъ тази область, да не излѣзе съ съдранъ кожухъ? И следъ колко време ще излѣзнете? Какво ще забележите най-първо въ това сѫщество, което проектира да мине този пѫть или презъ тази область? Най-първо ще има едно колебание, той ще си помисли, не може ли да мине по другъ пѫть? Щомъ други съображения нѣма, той ще се рѣши да мине този пѫть или презъ тази область. Но въ съзнанието на лицето В най-първо какво ще има? Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние да се колебае? (-Докато измине цѣлия пѫть.) Не. Преди да тръгне то се колебае, дали да тръгне или не, докато най-после въ него дойде едно силно желание да мине пѫтя. Допуснете сега, че туй сѫщество, което тръгва по суша, има възможностьта да има и крила. Тогава на туй сѫщество му е по-лека задачата изъ пѫтя, като види опасность, то може и да хвръкне. Тъй страхътъ се намалява у него повече. При опасность, то си разпери крилата и ще се изкачи нагоре. Значи, то има едно упование въ себе си. Когато човѣкъ дойде до известни мѫчнотии, най-първо той трѣбва да намѣри възможности, чрезъ които да може да преодолѣе мѫчнотиитѣ. Затова има единъ законъ, който действува. Сега да видимъ, вие какъ познавате, че може да преодолѣете една мѫчнотия или не? Да допуснемъ, че това сѫщество В е единъ студентъ въ университета и ще държи изпитъ по висшия анализисъ. Тогава въ случая мечката е професора. Вие трѣбва да минете тази зона отъ единия край до другия. Тази область - АВ е предмета, по който той има да държи изпитъ. Тази площь АВ, е раздѣлена на много въпроси, единъ въпросъ, втори, трети и т.н. Професорътъ ви дебне, той върви по пѫтя ви и ви преследва, гледа кѫде ще намѣри мѣсто, дето да не знаете, че да ви скѫса. Вие отивате въ университета, страхъ ви е, но то не е една гора, тамъ нѣма нито мечки, нито тигри има тамъ, но и тукъ вие трѣперите да не ви скѫсатъ. Казвате: “Каква ще стане тази работа?” Ще ви вземе доста време, докато се приготвите, да имате онази самоувѣреность въ себе си, да владѣете материята, тогава нѣма да оставите професора задъ гърба ви да ви нападне. Сега, при първия случай ние изясняваме защо човѣкъ го е страхъ въ гората. А въ втория случай - защо човѣкъ го е страхъ отъ висшия анализисъ. Цѣла година професорътъ е предавалъ, ти си го слушалъ, дойдешъ да те изпита професорътъ, страхъ те е вече. Тогава, щомъ те е страхъ отъ професора, значи при изпита не е сѫщиятъ професоръ. Онзи, който предава и който изпитва, тѣ сѫ двама професори. Когато отивашъ въ университета и професорътъ предава, ти си тихъ и спокоенъ, слушашъ съ внимание. Но отивашъ при професора, да те изпита, друго отношение има вече. Питамъ, професорътъ сѫщия ли е или се е измѣнилъ? И вие сѫщия студентъ ли сте или сте другъ студентъ? Сега ние се приближаваме да намѣримъ основнитѣ причини, защо професорътъ е измѣнилъ своитѣ отношения къмъ онзи студентъ, когото ще изпитва и защо отношението на онзи студентъ, въ известно отношение се измѣня, става известно колебание, известна пертурбация въ неговия умъ. Значи имаме сѫщия законъ. Професорътъ иска да предаде известни познания и после иска да знае, дали този студентъ е достоенъ за знанията, които му е предалъ. Иска да го изпита, понеже ще го пусне предъ обществото съ тѣзи знания, иска да види, дали нѣма да злоупотрѣби съ това знание. Да поставимъ друго яче въпроса. А е господарь, а В е слугата. Господарьтъ иска да даде една сума отъ 5-6 хиляди лева на слугата, да ги занесе нѣкѫде. Най-първо господарьтъ ще подложи своя слуга на изпитъ. И слугата трѣбва да издържи този изпитъ, за да остане при господаря си. Въ какво седи този изпитъ? Неговата честность ще бѫде изпитана. Какъ ще познае господарьтъ, че слугата нѣма да задигне паритѣ? Ако слугата задигне паритѣ, той е скѫсанъ по предмета. Пъкъ, ако занесе паритѣ на мѣстото, безъ никакво колебание, той е издържалъ изпита си добре и ще получи 7. Ако слугата безъ никакво колебание, безъ никаква съблазънь тръгне и занесе паритѣ, той е далъ отличенъ изпитъ. Пъкъ, ако се колебае, значи за отиването до мѣстото има известно време да чака. Значи този професоръ, който изпитва слугата си, може отъ времето, което ще употрѣби слугата да занесе паритѣ, да разбере каква е неговата честность. Нѣкой пѫть вие не можете да отговорите на въпроса. Зададе ви професорътъ единъ въпросъ, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте вѣдующъ по предмета, колебаете се. И отъ това сѫди професорътъ дали знаете предмета. А нѣкой пѫть ученикътъ е находчивъ, разбира въпроса. Професорътъ пита, веднага отговорътъ е готовъ. Питатъ го другъ въпросъ, веднага отговаря. На нѣкои студенти пъкъ, професорътъ зададе нѣкой общъ въпросъ - не отговаря, пише му две. Сега ние прилагаме този законъ въ морално отношение. Този слуга носи паритѣ, това е предмета, на който той държи изпитъ. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: “Да го занеса.” Тукъ-тамъ се спира, закъснява. Питамъ, този господарь може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щомъ му тури нула, значи слугата е изчезналъ нѣкѫде. На какво мяза нулата? Имало единъ турски ходжа, който искалъ да стане много богатъ. При него отива единъ мукалитинъ**. Турчинътъ му казва: “Дай ми 500 лири, 100% ще ти давамъ лихви.” Той, като чулъ това, дава му. За 6 месеца той му давалъ 100%. Пита го: “Доволенъ ли си? Благодаренъ ли си?” - “Много съмъ благодаренъ.” - “Ами майката?” - “Майката загубена.” И повече не му плащалъ, нито лихвитѣ, нито майката. Всички изпитания въ живота не сѫ нищо друго, освенъ да се изпита стабилностьта на нѣкоя ваша способность. Запримѣръ знанието, въ даденъ случай, е силата. Когато се изпитва човѣкъ колко знае, изпитва се неговата сила, съ която той разполага. Колкото повече положително знание има за предмета, толкова неговата сила е по-голѣма. Колкото силата е по-голѣма, толкова повече има възможность да си свърши работата по-добре. Съзнанието трѣбва да расте съ знанието. Всѣкога, когато придобивате знание, трѣбва да имате предъ видъ туй знание, трѣбва да произвежда сила въ васъ. И тази сила трѣбва да бѫде разумна. Ако знанието е единъ товаръ върху когото и да е, то е една непроизводителна сила, която спѫва човѣка, като единъ товаръ непотрѣбенъ. Допуснете сега въ първия случай, В има да мине тази гора, тамъ има тигри, мечки и други звѣрове, може да платите съ живота си, може да ви изядатъ. Какво може да ви застави да минете тази мѣстность? Какво ще правите? Най-първо ще изучите езика на мечкитѣ, после ще изучите езика на лъвоветѣ, на тигритѣ, на змиитѣ и като знаете тѣхния езикъ, може да минете. Подъ думата езикъ азъ разбирамъ да имашъ сила. Да знаешъ единъ езикъ, това е сила. Да знаешъ какъ да говоришъ и на време да говоришъ, то е сила. И въ Писанието се казва: Като каже Богъ нѣщо - става. Ако ние говоримъ, безъ да имаме сила въ нашитѣ думи и въ нашитѣ мисли, ние не говоримъ. Всѣка една дума, която кажешъ, тя трѣбва да се превърне въ сила. Като кажешъ: “Ще направя това”, направи го! Имате 4-5 деца, едното казва на майка си: “Ще донеса вода.” Минава часъ, два, три, вода не се донася. Другото казва: “Ще донеса вода”. И то не донася. Най-последното отива и донася вода. Или: даватъ ви едно упражнение, вие казвате: “Ще го направимъ”. Но и вие, като тия малкитѣ деца, не го направяте. Значи, туй упражнение не може да произведе сила въ васъ. Всѣкога, когато човѣкъ се възпитава, трѣбва да спазва следното правило: “Кажи и направи!” (Учительтъ вдигна едно малко парченце книжка отъ пода.) Колцина сте минали днесъ тукъ въ салона, не сте забелязали тази книжчица. Кое е по-хубаво: да се вдигне ли или да се измѣте? Тази малка шушкалинка може да се вдигне. Такива шушкалинки може да има въ вашия умъ или въ вашитѣ мисли, въ вашия характеръ. Днесъ една, утрѣ една и ще се натрупатъ много такива. А това ще стане една спѫнка за вашето развитие. Най-първо ще се стремите къмъ единъ навикъ, да превръщате вашитѣ мисли въ сила. Защото, щомъ туритѣ тази мисъль въ действие, ще се образува едно противодействие. Щомъ хвърлите предмета А къмъ повърхностьта АВ, ще се яви едно подскачане, едно противодействие. Значи, щомъ рѣшишъ да направишъ едно действие, ще имашъ едно противодействие, едно съпротивление. И вследствие на това ние отлагаме много работи. Виждаме този пѫть не е, отлагаме го. После, като видимъ, че за нѣкои работи има съпротивление, ние пакъ отлагаме. Докато дойдемъ до единъ методъ, дето има най-малко противодействие. Та именно при създаването на човѣшкия характеръ, на човѣшкитѣ способности, при сегашнитѣ условия има единъ новъ методъ, който хората не прилагатъ. Хората сега прилагатъ методитѣ на принудителното възпитание. Сега трѣбва да те принудятъ по законъ, за да направишъ нѣщо. Бащата и майката те заставят и ти отивашъ да се учишъ. Не ти се учи тебе, но ти отивашъ. А това трѣбва да става по любовь. Азъ наричамъ принудително възпитание на хората Мойсеевия законъ. И въ по-горнитѣ науки става това. Свършишъ университета по Мойсеевия законъ, казвашъ: “Ако съмъ простъ чо-вѣкъ, не мога да преживѣя.” Това е по принуждение. Ако човѣкъ изучава науката за самата наука отъ любовь, той ще има едни резултати, ако ги изучава по принуждение, той ще има други резултати. Та рекохъ, трѣбва да преведете съвременната наука. Какво означава падането на тѣлата? И веднага да го използувате. Въ какво отношение може да използувате туй падане на тѣлата? Всички тѣла въ пространството падатъ. Отъ падането какво се образува? Месечината пада къмъ Земята, Земята пада къмъ Слънцето. Всички падатъ, а не допадатъ. Месечината, като пада къмъ Земята, стига ли до нейната повръхность? Защо не стига Месечината до повърхностьта на Земята? Колко вида падания има? Ученитѣ хора твърдятъ: едновременно има две сили, едната, която привлича, а другата, която отблъсква.Следователно,съ каквато сила се привлича Месечината, съ такава се отблъсква. Не само Месечината се привлича къмъ Земята, но и Месечината привлича Земята къмъ себе си. И не само Земята се привлича къмъ Слънцето, но и Земята привлича Слънцето. Следователно, едновременно има и действие и противодействие. И вследствие на това се образува движение. Всѣки единъ предметъ, който вие искате да обсебите или да постигнете, вие ще окажете влияние върху тази идея и тя ще окаже влияние върху васъ. Запримѣръ вие искате да станете прочутъ астрономъ. Кой може да бѫде стимула за васъ да станете такъвъ? Каква е идеята на астронома? Коя е основната идея, която може да подтикне къмъ тази наука. Коя е идеята, която може да изпъкне въ вашия умъ? Идеята е самото небе. Най-първо той иска да се запознае съ всички небесни тѣла. Може да се зароди у него обичь къмъ тѣхъ. Заинтересува се той въ тѣхъ. Следъ туй се зададатъ втора, трета, четвърта, пета побудителни причини. Той иска да стане прочутъ, ония знания, които е получилъ, иска да ги предаде въ единъ трудъ. Запримѣръ, вие може да предадете тия познания, може да разправяте за Месечината, за Слънцето, за звездитѣ, за строежа имъ. Сега коя е побудителната причина да стане той астрономъ, отъ де у него се заражда това желание? Другъ има желание да стане естественикъ, трети - химикъ, четвърти иска да свърши по физика, пети - механика, кои сѫ побудителнитѣ причини за този изборъ? Почти сѫ неизвестни. Правете вие наблюдения, кои сѫ първичнитѣ причини, че у този човѣкъ сѫ развити едни способности, а у други - други способности. Сега ще се повърнемъ. Най-първо васъ ви трѣбва да изучите онзи законъ на съпротивление, защото, ако не изучите закона на съпротивлението, вие ще срещнете голѣми мѫчнотии въ живота си. Вие трѣбва да знаете какво съпротивление ще окажатъ нѣщата върху васъ и съ каква сила разполагате да противодействувате разумно въ дадения случай. Да допуснемъ, че В трѣбва да мине презъ тази область на тия животни. Той трѣбва да се въоръжи съ оръжие, защото на единъ съвремененъ човѣкъ трѣбва орѫжие. Но допуснете, че вие нѣмате никакво орѫжие, а съ голи рѫце не се минава отъ тамъ, но вие имате само единъ цигански тъпанъ, който го носите съ себе си за препитание. Вие може да употрѣбите този тъпанъ и да минете тази мѣстность. Вие, като тръгнете отъ В, постоянно ще биете тъпана. Бумтенето на тъпана ще произведе въ животнитѣ единъ силенъ ефектъ, защото тъпанъ никога не е минавалъ презъ тази область. Вие, като минавате: бумъ-бумъ, тъй ще си пробиете пѫть, защото нѣщо странно се произвежда въ тѣхния умъ и тѣ се оттеглятъ. И тъй съ тъпана ще минете по-безопасно. Сега преведете биенето на тъпанъ съ нуждата, този съ тъпана ще мине по-безопасно, отколкото другъ безъ тъпанъ. Но трѣбва да се бие тъпана, въ известни случаи ще биешъ тъпанъ отъ единия край до другия и колкото повече биешъ, толкова по-безопасно ще минешъ. Може нѣкой, като те чуе, да каже: “Защо този човѣкъ така силно бие тъпана?” Да допуснемъ, имате друго едно сѫщество А, то отгоре наблюдава, то разбира: като биешъ тъпана, ти си стѫпилъ въ опасната зона. Следъ като млъкне тъпанътъ, то ще знае, че това сѫщество е изминало опасната зона. А биенето на тъпана е само единъ признакъ, за да се пази. Сега азъ ви давамъ тази тема за силитѣ на противодействието и закона на съпротивлението. Вие ще мислите върху тѣхъ и втория пѫть ще продължимъ. (Направихме дветѣ упражнения I и II.) - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 24 школна лекция нa I-ви Специаленъ Окултенъ класъ 22.II.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София ------------ * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка. ** мукалитинъ - вероятно отъ мукалитъ - (тур.) шеговитъ, дяволитъ
  5. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА 6 часа сутриньта Отче нашъ Размишление върху прилежанието. Станете да направимъ едно упражнение:* I. Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ. Лѣвата длань върху горната часть на дѣсната рѫка, леко допрена. Бавно изтегляне на дѣсната рѫка навънъ и поставяне дѣсната длань върху горната часть на лѣвата рѫка, тъй че двата палци да гледатъ нагоре. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Упражнението се повтаря нѣколко пѫти, последователно съ едната и съ другата рѫка. II. Рѫцетѣ, вдигнати нагоре, сѫ съ допрени пръсти о рамената, успоредно на главата. Бавно се изтеглятъ рѫцетѣ, съ опънати пръсти успоредно на главата, нагоре до надъ главата и после по сѫщия начинъ, бавно рѫцетѣ слизатъ, докато пръститѣ се допратъ до рамѣната. Това се прави нѣколко пѫти. Азъ бихъ нарекълъ днешната лекция “Замисълъ на природата”. Ще знаете какво значи “замисълъ”. Какво значи въ най-обикновената смисъль: замислямъ нѣщо и намислямъ нѣщо? Едно и сѫщо ли е? Замислямъ нѣщо, значи процесъ несвършенъ, а намислямъ значи процесъ свършенъ. Намислямъ нѣщо и още мисля. Сега важностьта на движенията, които ставатъ въ физическия свѣтъ, каква е? Ако тия движения нѣматъ вѫтрешенъ смисълъ, тѣ сѫ безсъдържателни. Да допуснемъ, вие имате едно движение, намирате се въ едно обезсърдчено състояние. Напримѣръ онзи, който е обезсърдченъ, си турга рѫцетѣ тъй успоредно, тъй предъ гърдитѣ, съ палцитѣ надолу, седи и мисли. Но когато ти искашъ да разрѣшишъ единъ въпросъ, ще вдигнешъ палцитѣ си нагоре, байраци сѫ тѣ. Ако правишъ туй упражнение и свиешъ палцитѣ си надолу, ще има съвсемъ другъ смисълъ. Значи палците ти тукъ иматъ отношение къмъ мисъльта. Следъ като движишъ тъй рѫцетѣ си, имате успоредно движение на рѫцетѣ, едната рѫка се оттегля, турга се върху другата, после другата се оттегля, двата палци ту се отдалечаватъ, ту се приближаватъ. Имате отношение вече. Следъ като се приближатъ съвсемъ палцитѣ, какво ще стане? Ще се допратъ. Всѣкога приближаването означава: мисъльта, която трѣбва да се реализира, е близо до реализирането. За да се достигне една форма на мисъльта, трѣбва да дойдатъ две сили въ съприкосновение. Та рекохъ, ако вие държите въ съзнанието си всѣко едно движение, да допуснемъ, вие искате да идете нѣкѫде, но избирате най-кѫсия пѫть, ще успѣете ли? Кой е най-краткия пѫть? (-Правата линия.) Да допуснемъ, азъ искамъ да мина по права линия отъ тука. Нали трѣбва да вдигна нѣколко души? Въ дадения случай най-краткиятъ пѫть е да заобиколя. Защото кривата линия, това е безброй малки, прави линии. Подъ думата крива линия се разбира съвсемъ друго нѣщо. Азъ мога да се движа по крива линия, но ако моето съзнание присѫтства, азъ се движа по права линия. Защото всички тия малки линии, скачени образуватъ права линия. Кривата линия е линия на чувствата. Следователно, чувствата изкривяватъ линията. Т.е. правата линия трѣбва да се огъне, за хатъръ на чувствата, нищо повече. Вглъбяване трѣбва да има. Въ природата е за забелязване единъ фактъ. Онѣзи хора, които сѫ мѣки, отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ кривитѣ линии, а хора, които не сѫ отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ правитѣ линии. Запримѣръ вземете единъ типъ на Месечината (I), и другъ типъ марсианеца (II). Разбира се това сѫ различни типове. Вие никога не може да очаквате отъ втория типъ да постѫпи съобразно първия типъ. Първиятъ типъ е на Месечината, вториятъ е марсиянеца. Марсианецътъ винаги държи въ рѫката си своята шапка.* Та рекохъ, за да се изрази въ вашето съзнание известна мисъль, тя си има своята форма. Има си свой ходъ на движението. Нѣкой пѫть вие избѣгвате да направите едно малко движение, единъ малъкъ потикъ, мислите, че това е маловажно. Въ природата маловажни работи нѣма, тамъ всичко е важно. За съзнанието всичко е важно. Ако каквато работа ти започнешъ, ѝ давашъ цѣна или важность, тя работата става важна. Отива едно лице при другъ, пита: “Може ли да ми смѣт-нешъ 5 яйца по три лева колко правятъ?”- “Ама, толкова не знаешъ ли да смѣташъ?” 5х3=15. Но когато дойдешъ да смѣташъ, най-първо заинтересувай се отъ този човѣкъ, кажи му: “Я, да видя яйцата ти, хубави ли сѫ, голѣми ли сѫ?” Ще смѣтнешъ най-първо 5 яйца по 3 лева колко правятъ. Но кажи му: “Дай да видя яйцата.” Когато смѣташъ, трѣбва да имашъ една ясна представа за формата вече. Ако вие смѣтате безразборно 5х3, че правятъ 15, то е хубаво, но то е едно упражнение. Но ако искате да имате едно постижение, то туй, което искате да вземете, трѣбва да имате една ясна представа. Ако мислите да изучавате една форма или сила, или искате да изучите почерка на човѣка, най-първо трѣбва да видите почерка му. Значи онзи, тънкиятъ наблюдатель, човѣкъ вижда, че мислитѣ и чувствата на човѣка се изразяватъ по нѣкой начинъ навънъ. Има известни закони, които опредѣлятъ движението. Следователно въ изграждане на характера, ние се стремимъ къмъ хармонични движения. Да допуснемъ, вие седите и мърдате пръститѣ си, единия показатель удря другия, питамъ: каква е мисъльта на този, който прави така? Или нѣкой пѫть седите, мислите, мислите и се почешете задъ ухото. Това сѫ известенъ родъ движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения. Може би тѣ се дължатъ на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. Но тѣ не се дължатъ на вашето свърхсъзнание. Нѣкой пѫть като седите, турите си единия кракъ върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнешъ едната си рѫка нагоре, туришъ я въ джоба, извадишъ я. Не ви свърта на едно мѣсто. Накривите си главата на едната страна, на другата. Съ всички тия движения искашъ нѣщо да изразишъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ония първични енергии. Нали и у децата въ училището има такива енергии набрани, какво правятъ тогава учителитѣ имъ? Оставятъ ги да изразходятъ тази енергия. Представете си, че вие тукъ, както си седите, тихо и спокойно, азъ мога да ви разтревожа всинца ви. Има известни форми, ако на васъ покажа една такава форма, нито единъ отъ васъ нѣма да остане тукъ въ класъ. Казвамъ ви: “Тукъ има една бомба.” Всички ще избѣгате. Защо? Знаете последствията. Представете си, че внеса една боа, конструкторъ отъ тѣзи кобри, колко отъ васъ ще имате смѣлостьта да останете тукъ? (Ц.: -Азъ ще остана.)(Смѣхъ.) Азъ вземамъ нѣщата, въ тѣхния обикновенъ смисълъ. И страхътъ иде въ насъ не отъ нашата мисъль, ние се уплашваме безъ да искаме. Ние отпосле се плашимъ. Вие, като видите тази змия, веднага тя ще внесе известенъ родъ движения, ще ги причини. Питамъ: кои сѫ причинитѣ за страха отъ една змия? Нѣкой пѫть не е отъ голѣмината на предмета, който ни плаши. Сега ние говоримъ за ония естественитѣ движения, другитѣ отпосле идатъ. И у животнитѣ има движения отъ страхъ. Азъ снощи наблюдавахъ въ въздуха единъ соколъ се спусна върху гаргитѣ и хвана една голѣма гарга въ въздуха. И соколътъ и гаргата паднаха на нашето мѣсто. Соколътъ натисналъ гаргата, а тя вдига шумъ, моли се, крѣчи. Рекохъ, какво стана съ гаргата? Гаргата се отърва, но като се намѣсихъ азъ. Смѣлчакъ е този соколъ. Това се случи надвечерь. Нѣколко изяснения могатъ да се дадатъ. При това този соколъ не е отъ много голѣмитѣ, отъ малкитѣ е, при повече отъ хиляда гарги влиза между тѣхъ и хваща една гарга, въ въздуха я държи, но не може да я носи и двамата падатъ на нашето мѣсто. Азъ имъ рекохъ: “Тукъ не е мѣсто да се ядатъ гарги.” Въпросъ не е за вегетарианството, но рекохъ на този соколъ: “Нека си живѣе гаргата. Отвънка може, но тукъ не може да се правятъ престѫпления.” Пъкъ и другото, единъ соколъ да си позволи да хване една гарга, показва, че той се намира въ голѣма нужда. Та рекохъ, когато ние сме спокойни, нашитѣ движения сѫ единъ родъ. Спокойниятъ човѣкъ има единъ родъ движения, неспокойниятъ има другъ родъ движения. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ едно спокойно състояние. Всѣки день трѣбва да имате половинъ часъ за самовъзпитание на тѣлото си. Седнешъ, захапе те нѣкѫде. Стой половинъ часъ, не мърдай. Или сърби те нѣкѫде, мисли, че не се отнася до тебе. Може да чуешъ нѣкой шумъ, ще се самовъздържашъ. Самовъзпитание се изисква. Не се вслушвай въ този шумъ. Или искашъ да надникнешъ, да видишъ нѣщо. Не се мърдай. Това сѫ редъ отъ движения, които тогава искате да направите. Нѣкой пѫть, споредъ както гледа човѣкъ отъ прозореца, такъвъ му е характерътъ. Нѣкой ще дойде отблизо, ще си покаже главата и ще се отдръпне, другъ цѣлъ ще се надвеси. Този, който е внимателенъ, едва ще си тури главата и ще се оттегли, а другиятъ цѣлъ ще се надвеси навънка. Какво мислятъ тия двамата? Ако хващате тия хора да ви работятъ, кого ще изберете? Първиятъ е откровенъ, а този, който се е надвѣсилъ много, не е много разуменъ. Той харчи много, много е щедъръ, но и много харчи. А онзи е пестеливъ, икономистъ, съ малко енергия отива, съ едното си око погледне и пакъ се оттегля. Единиятъ ще направи такава линия - АБ**, ще се надвеси много. А другиятъ ще направи по-малка линия - А1Б1. АБ ще харчи повече енергия, за да изходи този пѫть, а А1Б1 ще харчи по-малко. Ако АБ е вашъ ортакъ, той ще харчи повече. Сега това не е единъ законъ, но като пристѫпваме да изучаваме характера на човѣка, все ще се натъкнемъ на тия наблюдения. Та необходимо е понѣкой пѫть да се спирате по 5,10,15,20 минути върху себе си. И после, да правите упражнение, каква поза трѣбва да имате? Човѣкъ трѣбва да има едно тѣло изправено, гръбначниятъ стълбъ на човѣка трѣбва да бѫде почти въ отвѣсно състояние, съ едно малко различие. Самовъзпитанието трѣбва да започне отъ тѣлото. АБ представлява вашиятъ гръбначенъ стълбъ.* Може да се образува една малка кривина. То става отъ практическо съображение - въ кривитѣ линии се харчи по-малко енергия. Щомъ човѣкъ е въ единъ унилъ духъ, той веднага се изкривява, за да си помогне. При този навикъ кѫде е тежестьта? Или защо човѣкъ си навежда главата малко напредъ? Човѣкъ, който си е навѣлъ главата надолу, не мисли. Казватъ: “Наведена глава сабя я не сече.” Какво подразбирате вие подъ наведена глава? Защо човѣкъ си навежда главата? Щомъ човѣкъ си наведе главата напредъ, де е тежестьта? Центърътъ на тежестьта е назадъ. Щомъ центърътъ на тежестьта мине напредъ, човѣкъ си изправи главата. Следователно, онзи човѣкъ, който почва да се нагърбва, той се повръща къмъ онова, животинското състояние. Затова е необходимо всѣки единъ отъ васъ да се изправи, гръбначниятъ му стълбъ да вземе едно отвѣсно състояние. Може да се изправите предъ една врата и да допрѣте гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначенъ стълбъ, да могатъ тия енергии на гръбначния стълбъ да потекатъ. Понеже има едно течение у човѣка отъ северъ къмъ югъ. Северъ е горе, а югъ е долѣ. Вие трѣбва да регулирате туй течение на гръбначния си стълбъ. Въ следствие на неправилния ходъ на туй течение, нѣкой се деформиралъ, накривилъ се на едната страна или на другата. Полюси сѫ това. Постоянно се мѣнятъ полюситѣ на движението. Нѣкой човѣкъ ще вдигне едното си рамо, нѣкой ще стѫпи само на единия кракъ, на лѣвия, а дѣсния ще държи леко като нѣкоя кокона, благородна дама. Това сѫ вѫтрешни състояния на неговитѣ чувства. На васъ ви рекохъ, дръжте си главата права! Нѣкой пѫть като се учудвате, правите разни движения съ главата. Това иде естествено. Наведе си главата на едната страна, иска да каже: “Чудна работа!” Изгубилъ си той равновѣсието. Ако е налѣво, значи центърътъ на тежестьта кѫде е? Ще решавате математически. Иванъ Стояновъ навежда главата си налѣво, какъвъ характеръ има? Поставете въ геометрическа форма, кои сѫ силитѣ, които действуватъ. Значи, центърътъ е въ дѣсната страна. Имашъ единъ неприятель или задѣватъ те отъ лѣво, ти се накривявашъ къмъ дѣсно - къмъ твоя тилъ. Който наклонява главата си на лѣвата страна, значи той уповава на сърцето си. Спасението е долу, въ сърдцето. Пъкъ другъ навежда главата си на дѣсно. Уповава на ума си. Тия сѫ разсѫждения като наблюдавате хората. Но заедно съ това наблюдавайте и себе си. Наведете си главата на лѣво, наблюдавайте се, кои сѫ набудителнитѣ причини за това? Кое ви е накарало да наведете главата си малко на лѣво? Човѣкъ трѣбва да върви правъ като една запалена свѣщь, да има само едно колебание, това е за разумния човѣкъ. За онзи, който не е разуменъ, той може да навежда главата си както иска. И васъ, като ви гледамъ много, малцина седятъ тъй правилно, както природата изисква. Единъ окултенъ ученикъ или единъ ученикъ на новата наука, той трѣбва да знае ония линии, които сѫ правилни за неговия животъ. Има морални линии въ природата, разумни линии, мѫдри линии въ природата, не самитѣ линии сѫ мѫдри, но линии, по които мѫдростьта се движи. Сега, когато дойде единъ вашъ приятель, когото вие обичате, какъ ще си подадете на него рѫката? Той, като дойде, какъ го посрещате? Всѣкога трѣбва да се спирате върху вашето поведение, да се анализирате. Не човѣкъ да стане дребнавъ, но да забележите разликата въ движенията. Къмъ онзи, когото обичате, въ вашитѣ движения сте много пластиченъ. И въ рѫцетѣ, и въ лицето ви има голѣма пластичность, на която вие не обръщате внимание. Това се дължи на вашето подсъзнание. Нѣкоя майка, която обича своя синъ или синъ, който обича и почита майка си, въ тѣхъ има единъ родъ движения, благородни. Когато пъкъ нѣкой господарь, като се приближава къмъ слугата си, у него има съвсемъ други движения. Той се приближава къмъ слугата си съ безлюбие. Вие можете да кажете: “Съ чувства свирепи, груби, сурови”, и т.н. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, грубъ е неодѣланиятъ камъкъ. Безразличенъ сѫщо не може да се употрѣби. Господарьтъ, като се приближава, нѣма почитание къмъ слугата си. Единъ учитель, като се приближава къмъ нѣкой ученикъ, който е способенъ, приближава се къмъ него по-внимателно, а къмъ ученика, който е слабъ, съ пръстъ го сочи. Въ Варненската гимназия имаше единъ учитель Бѣлчевъ, той на неспособнитѣ ученици казваше, като си свие малко очитѣ: “Я, ти тамъ излѣзъ на дъската!” А къмъ способнитѣ ученици си отваряше очитѣ. Като си затваряше очитѣ, той искаше да каже: “Ти си отъ онѣзи, които ходишъ съ затворени очи и умътъ ти е затворенъ, я, излѣзъ малко на дъската, да ти се отворятъ очитѣ.” Въ него имаше една черта, той, като погледнѣше ученика, оцѣнява го, казва: “Я, излѣзъ.” Ако дойдемъ ние да разглеждаме защо този учитель спрѣмо едни постѫпва по единъ начинъ, а спрѣмо други по другъ, това зависи отъ ученицитѣ. Но ако е единъ учитель съ високо познание на човѣшката душа, той ще се държи еднакво и къмъ онзи, който знае и къмъ онзи, който не знае. Но той все таки прави различие. Той, щомъ се обърне къмъ единъ отъ неспособнитѣ ученици, има нѣщо различно въ движенията му и въ рѫцетѣ, и въ лицето, въ правитѣ и криви линии на неговото движение има нѣщо, което се различава. Ако гледате учителя, по неговата фотография може да знаете какъвъ е ученикътъ, на който той говори, способенъ ли е или неспособенъ. Пъкъ и у неспособния ученикъ има известни движения, които го отличаватъ. Той, като стане, стиска се, седи неспокоен, несигуренъ, а онзи, който знае, като стане, въ него има самообладание, нѣщо хубаво има въ него и красиво. Та има известни линии, които опредѣлятъ нашето вѫтрешно [поведение] падение. Та всѣки день трѣбва да мислите върху онова, хубавото и благородното въ природата. Представете си, че вие сте затворени въ вашето тѣло. Нали всѣки день трѣбва да отваряшъ прозорцитѣ си, да влѣзне свѣтлина и чисть въздухъ. Ще погледашъ малко и ще подишашъ на широко. Ще правишъ известни упражнения върху себе си. Казвате: “То ще дойде отъ само себе си.” Нищо само по себе си не иде въ свѣта. И всѣкога въ природата те заставятъ по всевъзможни начини, хиляди начини и методи има, чрезъ страдания, чрезъ неволи, чрезъ лишения, докато ни вкаратъ въ правия пѫть, да мислимъ правилно. Сега вие се приближавате къмъ тази наука. За да стои по-дълго време у васъ, за да може да я използувате, въ вашето съзнание, трѣбва да има пъленъ контролъ върху тѣлото ви. Не да господствувате, но тѣлото и вие трѣбва да се разбирате. И въ всѣки даденъ случай трѣбва да разбирате състоянията, които минаватъ въ вашитѣ мисли и желания. Всѣкога отъ две състояния трѣбва да разбирате кое е правото. Седите нѣкой пѫть, имате свивания на лицето си, нѣкои хора правятъ движения съ лицето си, устнитѣ, носа си, този родъ движения може да сѫ предадени по наследство, а нѣкой пѫть, като се намирашъ въ затруднително положение, въ мѫчение, чрезъ изкривявания на мускулитѣ тази енергия търси мѣсто да излѣзне. Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излѣзне, ще се асимилира и нѣма да има нужда да се обезобрази тѣлото. Нашето тѣло се обезобразява отъ натрупване на излишна енргия. Ако се разгнѣвите, имате едно чувство на гнѣвъ, то ще произведе известенъ родъ движения, известенъ родъ криви линии у васъ. Или, ако вие развивате у васъ своята твърдость, тя има своята линия. Твърдостьта се изразява въобще въ устата. Ако вие я развиете по-силно, тя ще образува една права линия С.* И когато човѣкътъ иска да каже, че е твърдъ, стиска си устата, образува права линия. Днесъ си стискашъ устата, утре си стискашъ устата и най-после устата образува една безформеность. А пъкъ онзи, на когото твърдостьта е слаба съвсемъ, устата му седи отворена. Тогава онзи, на когото устата е затворена считатъ го за волевъ човѣкъ, пъкъ на когото устата е отворена - за безволевъ човѣкъ. За предпочитане е една патка, която можешъ да сготвишъ, отколкото единъ кремъкъ. Когато човѣшкитѣ чувства изгубятъ своята пластичность, тѣ ставатъ като единъ кремъкъ. Та ще знаете, че всичкитѣ наши мисли се изразяватъ навънъ. Твърдостьта се изразява въ правата линия, сѫщевремено и контролътъ на чувствата. Но този контролъ може да стане така, че да осакати устнитѣ. Но все таки въ устата трѣбва да има известна твърдость. Не си стискайте устата, нека естествено да се допиратъ, безъ да правятъ нѣкое особено налѣгане. Пъкъ и не си отваряйте устата. Човѣкъ въ всѣко едно отношение трѣбва да бѫде естественъ. Въ природата има единъ естественъ пределъ на отношенията. Въ природата има единъ красивъ предѣлъ: “по образъ и подобие”. Този предѣлъ сѫществува въ природата. За самовъзпитанието, трѣбва да се стремите да работите върху хармоничнитѣ черти, поне половинъ часъ да седите, да работите за хармоничнитѣ линии въ лицето си, въ главата и въ цѣлото си тѣло. Може да турите една основа за постройката на вашето бѫдаще тѣло. Та, при възпитанието, нѣкой пѫть можемъ да си спомогнемъ съ движенията. Не знаешъ какво да правишъ, слаба ти е волята. Стани правъ и си направи това упражнение съ рѫцетѣ предъ гърдитѣ, но дръжъ си палцитѣ нагоре. Защото горната страна на рѫката е положителната, а вѫтрешната е отрицателната. Физически и умствено става преливане на енергията. Не, че много ще постигнете, но все таки ще стане една вѫтрешна хармонична промѣна. Туй упражнение трѣбва да се направи така, че пръстъ върху пръстъ да минава отгоре, а не да се прави тъй безразборно. Първиятъ пръстъ върху първия, вториятъ - върху втория, и т.н. После нѣкои могатъ изведнажъ да направятъ упражнението. Не е въпросъ изведнъжъ да се свърши упражнението. Ние трѣбва да знаемъ защо става всѣки единъ актъ въ нашия животъ. Ако вие се почешете задъ ухото, може ли веднага да проследите, коя е мисъльта, която ви е накарала да се почешете? Той е ученъ човѣкъ, който може да каже това. Или понѣкой пѫть бутнете си носа или ухото, знаете ли коя е причината? Онази мисъль, която ви е заставила да си турите рѫката върху тази повърхность на носа. Да допуснемъ, че вие сте много нервенъ или неспокоенъ, турете рѫката си до края на носа, 5-6 пѫти допрѣте така леко рѫката си до носа и забележете какъ ще ви се отрази. Или когато сте силно раздразненъ отъ вѫтре, има единъ, който се е раздразнилъ у васъ, допрѣте рѫката си до носа нѣколко пѫти, нѣма да се мине много време и веднага ще се смѣни енергията. Ти извади тази енергия отъ себе си. Известенъ родъ криви линии ставатъ проводници на тази енергия. Ако вие знаете какъ да тургате рѫката си върху вашия носъ, много ваши състояния ще се смѣнятъ. Сега, такова едно упражнение, нѣкой пѫть може да ви помогне и да ви избави отъ 3-4 години затворъ. Казвашъ: “Азъ нѣма да си играя.” Като си играешъ, 4 години ще спечелишъ; пъкъ ако не си играешъ, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако си кажешъ тъй на носа, 4 години ще спечелишъ, ако не, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако тъй правишъ съ рѫцетѣ си, 4 години ще спечелишъ; ако тъй не направишъ, може безъ служба да бѫдешъ. Тѣ сѫ положения спасителни за свѣта. Въ природата има нѣкои положения, които сѫ спасителни, при даденъ случай сѫ важни за васъ. Затуй малкитѣ случаи, които ви се паднатъ въ живота, не трѣбва да ги считате маловажни. На всѣко нѣщо трѣбва да дадемъ точно тази цѣна, която трѣбва. Не да станете страхливи, като се случи нѣщо. На всичко, което става у васъ, ще обръщате внимание. Станала кожата ти суха, ще обърнешъ внимание на това. Трѣбва ти повече вода. Подигнала се температурата на рѫката ти. Ще обърнешъ внимание на това. Какво ти трѣбва? Трѣбва ти малко изпотяване. Образуватъ се известни конвулсиии въ тѣлото ти. Трѣбва ти една баня. Щомъ си неспокоенъ, вземи една кана вода, полѣй я отгоре си. Можешъ да се възпиташъ съ една кана вода. Налѣй я отгоре си. Кажи ѝ: “Добро утро!” Тази вода, като потече по тебе, тя е магическа. И при това тя ще направи хубави, красиви линии върху ти. Нѣма друго сѫщество, което прави такива красиви линии, както водата. Вие виждали ли сте като пуснете вода върху гладка повърхность, колко красиви движения се образуватъ. По-красиви движения отъ водата не съмъ виждалъ. Като полѣешъ каната върху си и кажешъ “добро утро” на водата, всички тия капки въ криви линии, като минатъ по тѣлото ти, ти се усѣщашъ радостенъ и доволенъ. Съ водата тази непотрѣбната енергия се е премахнала отъ тебе и ти си се тониралъ вече. Вие сте млади сега и тия, малкитѣ упражнения сѫ хармонични и потрѣбни за васъ, за да се създаде у васъ едно тѣло устойчиво. И кой какъ ви види, да забележи, че въ строежа на тѣлото ви има нѣщо ново. А ако останемъ съ нашитѣ стари глави и тѣла и съ старитѣ си походки, тогава нѣма защо да учимъ. Всичко трѣбва да стане ново. Щомъ дойде новото у васъ, вие ще се възродите. На васъ ще ви дамъ сега туй упражнение (I и II) за 10 дена ще го правите сутринь и вечерь по 10 пѫти. Сутринь, като станете отъ леглото и вечерь, като лягате. Полека ще го правите и съзнателно, тъй пръстъ върху пръстъ. Ако го правите само тъй да се мине, нищо нѣма да ви ползва. Ще правите наблюдения, какви промѣни ставатъ вѫтре въ васъ. Може да си имате едно тевтерче да отбележите по-главнитѣ ваши състояния. После, ако ви е минала една мисъль и нея може да си я отбележите. Следъ туй ще направите второто упражнение. Рѫцетѣ ще вдигате успоредно отъ страни на главата и после пакъ бавно да се огънатъ отъ страни на главата до шията. Сега съ тия упражнения не че ще се получатъ Богъ знай какви постижения, но вие ще правите вашитѣ наблюдения. Съ тия два вида упражнения ще проверите единъ психиченъ законъ. Станете сега. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 7.05 часа сутриньта 23 школна лекция на I-ви Младежки Окултенъ Специаленъ класъ, 15.II.1929г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------- * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка къмъ упражнението. ** Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.
  6. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА 5.30 часа сутриньта Отче нашъ Размишление върху свѣтлината. Ако нѣкой ви запита: по какво се отличава човѣкъ? Или: кое опредѣля човѣка като човѣкъ? Казвате: “Азъ съмъ човѣкъ!” Кое е онова качество, което опредѣля човѣка като човѣкъ? Задачата е трудна, но ще започнемъ отъ причинитѣ. Кое опредѣля свѣтлината? Свѣтлината отваря пѫтя на всички сѫщества, добри и лоши. Кое е онова качество, което опредѣля топлината? Топлината стопля всички сѫщества, безъ разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всѣкога, всички тѣла се разширяватъ. Нѣкой пѫть може топлината, отъ друго гледище, да причини нѣкоя малка врѣда, но добрината, която причинява, е съ хиляди и милиони пѫти по-голѣма отъ малката врѣда. И свѣтлината може да причини микроскопическа врѣда, отъ наше гледище, но добринитѣ сѫ повече. Сега, кое е онова, което опредѣля човѣка? - Мисъльта. Трѣбва да кажете: Мисъльта е едно опредѣлено качество у човѣка и тя се отличава по това. Човѣкъ, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажемъ, ти си раздразненъ, неразположенъ си духомъ, щомъ дойде мисъльта, веднага твоето състояние ще се смѣни. Мисъльта, това е Божествено състояние у човѣка. Недоволство, безвѣрие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисъльта у тебе, всичко ще се смѣни и ти ще имашъ едно естествено състояние. Ти си човѣка, господарь на твоитѣ желания. Та рекохъ, да мислишъ, то е да бѫдешъ господарь на себе си. Който не мисли, не може да бѫде господарь на себе си. Казвашъ: “Азъ мисля.” Ако въ тебе могатъ да се смѣнятъ тия състояния, както при свѣтлината, като дойде свѣтлината, всичко е отворено, всички пѫтища сѫ свѣтли. Това прави свѣтлината. И когато дойде мисъльта, ако всички пѫтища ти се отворятъ, това е вече мисъльта. Нѣкой казва: “Азъ това не съмъ го намислилъ.” Не си го намислилъ, защото мисъльта не е дошла. Какво ще мислишъ? “Азъ не съмъ тръгналъ”, казвашъ. Но, ако твоето тръгване се обуславя отъ свѣтлината? Подразбирамъ, свѣтлината да дойде. Но има единъ законъ, щомъ дойде свѣтлината, който има органи на зрѣнието, той не може нито една секунда да седи на едно мѣсто. Щомъ дойде свѣтлината, тя ще го подвижи. Ти при свѣтлината не можешъ да седишъ на едно мѣсто. Свѣтлината има това свойство - дето мине, тя всичко носи съ себе си, безъ разлика, всичко носи въ една и сѫща посока. Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които сѫ въ рѣката, нали отиватъ съ нея? Да допуснемъ тукъ имате едно течение - АВ. Всички предмети, пуснати въ рѣката, отиватъ заедно съ нея. Но единъ параходъ може да върви и противъ течението на рѣката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако единъ параходъ върви противъ течението на рѣката, той не върви противъ течението всѫщность. Тукъ имате две течения противоположни. Освенъ рѣката, имате и човѣшката мисъль, която тече въ обратна посока на водата. Не параходътъ се движи, човѣкъ се движи. Човѣшката мисъль е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходътъ се движи, а въ сѫщность човѣкъ се движи. Може нѣкой да каже: “А какъ може рибата да върви противъ течението?” Не, всички предмети, които сѫ пасивни *, нѣматъ свое течение, тѣ ще вървятъ съ общото течение. Туй, което отличава човѣка, то е мисъльта, която смѣня всичкитѣ му състояния. И всички вие трѣбва да се стремите да придобиете това. Хората го наричатъ характеръ, навикъ, нравъ, много имена тургатъ, които не изясняватъ. Азъ го наричамъ това - мисъльта. Въ мисъльта има жертвоприношение, тамъ е началото на мисъльта. Сега нѣкои хора иматъ една погрѣшна идея за началото. Нѣкой пѫть началото е въ началото. Нѣкой пѫть началото е въ края. Нѣкой пѫть краятъ е въ началото, нѣкой пѫть краятъ е на края. Какво подразбирате вие подъ начало и край на нѣщата? Начало на нѣщата въ свѣта е Богъ, а край на нѣщата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради насъ е начало. Отъ наше гледище говоря. Или по нѣмане на друго положение, туй разбиране - начало и край, тѣ образуватъ една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само отъ две точки. Това е мѣрка, съ която се мѣрятъ всички прояви на този свѣтъ съ едно измѣрение. Кое е онова, което отличава едноизмѣрния свѣтъ? Коя линия опредѣля еднопространствения свѣтъ? (-Правата линия опредѣля едното измѣрение.) За да сѫществува правата линия, тя трѣбва да има външни условия. Кои сѫ външнитѣ условия на правата линия? ( -Тѣ се наричатъ отворени криви линии.) То е спиралата, тѣзи линии, които не сѫ свързани. Отворената линия, това е свѣтътъ на правата линия, възможноститѣ на правата линия. Следователно, линията АВ въ колко посоки може да се движи? ( -Само въ една посока.) Следователно щомъ турите две прави линии на едно мѣсто, тѣ образуватъ крива линия. Следователно кривата линия, това сѫ възможноститѣ на правата линия. Но отдѣлно тѣ съставляватъ по две точки, които образуватъ правата линия. А тази отворената линия не може да се яви безъ тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на другъ единъ свѣтъ - на двуизмѣрното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показватъ, че тя е свързана съ другъ единъ свѣтъ. Съ кой? Съ свѣта на плоскоститѣ. Сега какъвъ е законътъ на едноизмѣрния свѣтъ? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законътъ на двуизмѣрния свѣтъ, съ какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава кѫде ще се яви противоречието въ едноизмѣрния свѣтъ? Да допуснемъ, две сѫщества тръгнатъ отъ точкитѣ А и В, кѫде ще се срещнатъ? Въ точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскатъ.) Не, като се срещнатъ, тѣ ще се видятъ и ще се зарадватъ, ще помислятъ, че това е краятъ на тѣхния животъ. Ще си кажатъ: “До тукъ е”, по-нататъкъ не могатъ да се мръднатъ. Дето и да се срещнатъ, то ще бѫде край за тѣхъ, по-нататъкъ не могатъ да мръднатъ. Като се срещнатъ, тѣ ще кажатъ: “Свърши се съ тази работа”, това е смисълътъ на тѣхния животъ. Въ сѫщность кѫде ще се срещнатъ? -На половината пѫть. Тѣ мислятъ, това е всичката възможность на тѣхния животъ, тѣ да се срещнатъ. Но да допуснемъ, че тия сѫщества, като се срещнатъ единъ день, сбутатъ се и се скаратъ, не могатъ да се споразумѣятъ. Идейно се скаратъ и се свадатъ, кажатъ: “Азъ не мога да живѣя съ тебе.” Какво да правятъ сега? Накѫде трѣбва да идатъ? Заражда се едно желание у тѣхъ, искатъ да се отдалечатъ. Какво трѣбва да правятъ? Вие ще кажете: “Трѣбва да се оттеглятъ заднѣшкомъ. (-Тѣ могатъ да идатъ и въ друго измѣрение.) Но не го знаятъ. Тия две сѫщества ще кажатъ, че този свѣтъ е нещастенъ, а нашиятъ свѣтъ е много добъръ. Но като се скаратъ тамъ хората, нѣма възможность да се отдалечатъ. Започватъ тѣ да мислятъ. Отъ тамъ се заражда тѣхната философия - какво да се прави? За тѣхъ има една невъзможность. А тази невъзможность не сѫществува. Но въ тѣхното съзнание съществува. Сега другъ единъ въпросъ, кое е дало поводъ на тия сѫщества да се скаратъ? Защо тия разумни сѫщества сѫ недоволни? За да бѫде човѣкъ недоволенъ, трѣбва да има поводъ. Кое може да бѫде поводъ за едноизмѣрния свѣтъ, да се скаратъ? Кое може да накара хората да се свадатъ? Скарването това сѫ наши понятия. Ние казваме запримѣръ: “Не ме уважаватъ.” Напримѣръ ти си ученъ човѣкъ, искашъ да те признаятъ, че си ученъ. Но сѫщевременно и другиятъ е толкова ученъ, колкото и ти. Тогава отъ гдѣ ще знаешъ, че той нѣма уважение? Ние считаме по външнитѣ прояви, че нѣкого уважаватъ или почитатъ. Когато младиятъ седи на столъ и влѣзне единъ старъ, съ бѣла брада човѣкъ на 120 години, и младиятъ стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи стариятъ? Ако младиятъ влѣзне въ стаята и стариятъ човѣкъ даде мѣсто на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влѣзне едно малко дете въ стаята и една стара, 10-годишна котка сѣднала на стола, нѣма ли да стане старата котка предъ малкото дете? Ще стане и оттатъкъ ще мине. Та, има такива случаи, когато единъ младъ, много ученъ, свършилъ 4 факултета човѣкъ и имате единъ дѣдо, който нищо не е училъ, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-старъ отъ него. Защото онзи, който знае, е по-старъ отъ брадата. Сега, защо се вмѣтнаха тия мисли за младия и стария? Да уважавашъ единъ човѣкъ, значи да му дадешъ неговото право. Значи имашъ известно задължение, да дадешъ туй, което си обещалъ. Както е напримѣръ въ нареждането по улицитѣ, всички трѣбва да вървятъ отъ дѣсно, да има редъ въ отминаването. Значи да има единъ нормаленъ ходъ въ свѣта. На всѣки човѣкъ да се даде туй, което е право. Онзи, когото трѣбва да уважаватъ, какво трѣбва да има той? И какво трѣбва да даде той? За да се боятъ хората отъ тебе, какво трѣбва да имашъ? (-Сила.) Сила. Предъ силния всички се страхуватъ. Онзи, когото почитатъ и уважаватъ, какво трѣбва да даде въ замѣна на почитьта и уважението? Това е една обмѣна на известни вѫтрешни разбирания. При сегашнитѣ условия, при които човѣкъ се намира, уважението е резултатъ отъ любовьта. Този, който те обича, всѣкога ще го уважавашъ. Л:У, значи има известно отношение между обичьта и уважението - О:У.(-Салонътъ е студенъ.) Вие можете да съберете топлината отъ далечъ. Топлината и свѣтлината се събиратъ. Туй, което обичашъ, можешъ да уважавашъ, а туй, което не обичашъ, не можешъ да уважавашъ. Което обичашъ, ти можешъ да уважавашъ, да зачиташъ, да му служишъ, всичко можешъ да направишъ. Има отношение вече. Туй, което обичашъ или което те обича, къмъ него можешъ да имашъ отношение всѣкога. Та, като рекохъ първото нѣщо, ако искате да ви обичатъ и уважаватъ, трѣбва да имате въ себе си едно отношение. Или азъ казвамъ, отношението Б - Богъ, се отнася къмъ отношението Ч - човѣка, тъй както Ч се отнася къмъ М - мисъльта. Б:Ч=Ч:М. Защото, за да бѫдешъ уважаванъ, непремѣнно трѣбва да имашъ Божественото у себе си или то значи: трѣбва да мислишъ. (-М.)Божественото у човѣка започва съ неговата мисъль. Мисъльта у човѣка има отношение къмъ Бога. И всѣкога, когато у васъ не могатъ да станатъ тия промѣни на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: “Това е невъзможно, азъ не мога.” Мисли и всичко е възможно! Щомъ кажете, че нѣщата сѫ невъзможни, значи у васъ нѣма мисъль. Най-първо ще кажете: “Всичко е възможно!” Нищо повече! Да допуснемъ, васъ ви срещне на пѫтя единъ въгленъ, вие казвате: “Азъ не искамъ да се занимавамъ съ въглища.” Но минавамъ азъ, бутна въглена, направя го на диамантъ. “А, казва, азъ съ диаманти се занимавамъ”, и задига диаманта. Мисъльта превръща нѣщата. Тя има магическа сила. Ти щомъ мислишъ, щомъ бутнешъ въглена, той става диамантъ. Щомъ имашъ тази мисъль, като срещнешъ твоя противникъ, подай си рѫката. Като подадешъ рѫката, той, неприятельтъ ще изчезне. Напримѣръ двама противници не искатъ да се гледатъ. Дай си рѫката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него нѣма противорѣчие. Божествената мисъль сравнявамъ на единъ крѫгъ. Сравнявамъ така, че всичките отношения отъ центъра сѫ еднакви. Сега азъ ви изнасямъ силата на мисълта. Онова, което мисли у човѣка, това е човѣкътъ. Човѣкъ никога не трѣбва да каже: “Това е невъзможно заради ** мене!” Ще ми каже нѣкой: “Ти цѣла вселена можешъ ли да направишъ?” - Рекохъ, мога. Ела, самъ да видишъ, азъ ще направя една вселена, че да можешъ ти да видишъ отъ всѣкѫде. Вземамъ една капка вода и я населявамъ съ толкова милиарди сѫщества, колкото има въ една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можешъ да видишъ, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя умъ, то е вселена. Казватъ: “Но тази вселена е безконечна.” То сѫ празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. “Ама, азъ може да мисля заради него.” -Значи, ти можешъ да го обгърнешъ. Щомъ не можешъ да го обгърнешъ, ти не можешъ да мислишъ, а щомъ можешъ да го обгърнешъ, ти можешъ да мислишъ. Следователно въ твоя умъ ти трѣбва да обгърнешъ вселената. Защото ти си по-голѣмъ отъ самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но въ съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъль. Но щомъ дойдешъ да имашъ Божественото у себе си, ние говоримъ за Божественото у себе си. Щомъ започнешъ да мислишъ, всичко е възможно. Христосъ казва: “Любете враговете си.” Нали го обичашъ? Значи има една възможность, можешъ да го обичашъ. При какви условия можешъ да обичашъ човѣка? Ще ви обясня сега: обичай Бога въ врага си! Защото Богъ се проявява и въ врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога въ врага си. Тогава има смисълъ. “Ама, азъ не мога да се примиря.” Примири се съ Господа, Който е у него, а него остави настрана. Привеждахъ примѣра: две ученички отъ гимназията се мразятъ, не могатъ да се примирятъ, не се гледатъ. Обаче единъ день директорътъ взема едната ученичка и отива къмъ другата, едната се засмива и дветѣ се рѫкуватъ и се поздравяватъ. Едната казва на другата: “Колко си хубава и добра днесъ!” -“Директорътъ е тукъ! Нѣма ли го директорътъ, тогава ще ме видишъ каква съмъ.” Та рекохъ, щомъ дойде директорътъ, дветѣ ученички веднага се засмѣятъ и се рѫкуватъ. Ди-ректорътъ не знае, че има нѣкой споръ между тѣхъ. Та рекохъ, ако две ученички могатъ предъ директора да си подадатъ рѫка и да си говорятъ любезничко, защото директорътъ е тукъ, тогава две сѫщества, ако Господь е при тѣхъ, не могатъ ли да направятъ сѫщото? Тогава азъ ще кажа: “По какво ще позная, че Господъ е съ мене?” Щомъ почнешъ да мислишъ, значи директорътъ е тукъ, тогава всичко е възможно. Та, кои сѫ основнитѣ мисли, които може да извлечете отъ казаното? При мисъльта всичко може да се твори! Силниятъ човѣкъ трѣбва да мисли! И вие трѣбва всѣки день да мислите по 5, 10, 15 минути, човѣкъ ли сте или не. Т.е. да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, въ мисъльта има едно отличително качество, то е следующето: щомъ като дойде мисъльта, тя носи свѣтлина съ себе си. Веднага се отварятъ простори предъ тебе, и паметь, и способность, и музика, и художество, нѣма обезсърдчение тамъ. Но изгубишъ ли мисъльта, пакъ станешъ обикновенъ. Ще знаете, мисъльта, тя е магическата тояжка! Имашъ ли нея, всичко е възможно. Изгубишъ ли тояжката си, веднага се смѣнятъ състоянията. И магитѣ сѫ носили своитѣ тояжки въ рѫкава и докато той носи своята тояжка, той е силенъ, той е магъ, въ деня, въ който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носишъ своята мисъль, ти си магъ. Изгубишъ ли мисъльта си, ти си единъ обикновенъ човѣкъ. Казвашъ: “Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя”, и най-после нищо не можешъ да направишъ. Колко точки се изискватъ, за да направишъ единъ върхъ? (-Три.) Какво пространство ще бѫде тогава това съ тритѣ точки: едноизмѣрно, двуизмѣрно или триизмѣрно? (-Двуизмѣрно.) Значи, съ две точки не можемъ да направимъ единъ върхъ. Сега ще преведемъ математическитѣ понятия въ куба. Имаме 6 стѣни и 6 плоскости. Тогава колко върха има въ куба? (-Осемь.) Осемь, колко точки има въ всѣки върхъ? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осемь върха, 24 - 8 оставатъ 16, кѫде влизатъ тѣзи 16? Тѣ не опериратъ въ видимия свѣтъ. Значи, имашъ единъ запасъ отъ 16. Тогава колко точки имаме въ единъ квадратъ? (-Четири.) Но понеже имаме две точки въ линията, четири граници по две точки, колко правятъ? Щомъ се съединятъ две разумни сѫщества, щомъ се допратъ на едно мѣсто, какво образуватъ? Сливатъ се и образуватъ единъ върхъ. Тогава, ако три плоскости се съединятъ, какво образуватъ? (-Пакъ върхъ.) Значи изисква се две разумни сѫщества, за да се слѣятъ и да образуватъ единъ върхъ. Три плоскости, ако се допратъ какво образуватъ? (- Пакъ върхъ.) Ако две линии се пресичатъ? (-Пакъ върхъ се образува.) Каква е разликата, когато две сѫщества образуватъ единъ върхъ и когато три сѫщества образуватъ върхъ? Можете ли да приведете единъ примѣръ въ живота, кѫде се проявяватъ тия линии? Нали казахме, че две разумни сѫщества образуватъ единъ върхъ. Дайте единъ върхъ въ живота си или две разумни сѫщества, които образуватъ върхъ. (-Трисѫщества, които образуватъ върхъ въ живота, това е сѣмейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво сѫ образували? Момъкътъ е отъ едно измѣрение. Като е близо до хората момъкътъ, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмѣренъ. Т.е. като се сгоди той е плоскость, а като се ожени е вече кубъ. Питате що е права линия? - Момъкътъ. Що е квадратъ? - Сгодениятъ. А кубътъ? То е онзи, оженениятъ, съ три сечения. Двамата иматъ стремежъ. Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако туримъ и друга свободна линия В, която се движи по сѫщата посока. Ако тия линии се пресекатъ, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тукъ имате най-голѣмата интенсивность. Но понеже всѣка права си има свой пѫть, тѣ не оставатъ за дълго заедно. Значи, любовьта е въ пречупването О. Следъ това, като се разлюбятъ, кѫде ще се срещнатъ? Значи, има влюбване и разлюбване. Де е разлюбването? Разлюбенитѣ хора сѫ умни хора, вървятъ успоредно. Влюбятъ се, искатъ да се срещнатъ. Сега какво разбрахте вие съ думата влюбване? Всѣкога въ залюбването има два момента. Влюбениятъ е веселъ, засмѣнъ, пѣе си, ходи си, фантазира си. Следъ туй дойде една голѣма замисленость. Лицето е при най-голѣмата интенсивность, понеже става фокусъ. Защото щомъ залюбишъ, ти привличашъ при себе си всички залюбвания въ свѣта и тѣ се съединяватъ въ тази точка, ти ставашъ центъръ вѫтре и отъ всички направления се привличатъ точки къмъ тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казвашъ: “Ама, този, когото съмъ залюбилъ, ако той ме напусне?” Дойде едно разколебание на мисъльта. Почнешъ да мислишъ, да се тревожишъ, създадешъ си такива мѫчителни нѣща въ мисъльта. Отъ тази мисъль започва мѫчението. Това прави съмнението. Въ реда на нѣщата е, той да те разлюби. Защо да не считашъ, че и разлюбването и то си върви вѫтре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъль разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има въ това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: “Хубаво въ началото, но на края…” Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбишъ, не можешъ да си починешъ. (Смѣхъ.) Вие сте чудни, нѣма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. Въ съзнанието е този предметъ, възлюбилъ си го, това не подразбира, че ще го държишъ постоянно въ твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяватъ тия аберации, какво е аберация въ свѣтлината? (-Разсѣйване.) Има си своитѣ причини за това. Въ дадения случай разлюбването е единъ процесъ, за да дойде пакъ влюбването. Ти, щомъ заспишъ, разлюбишъ го, пакъ се събудишъ на другия день, пакъ го залюбишъ. Красотата на любовьта седи въ това, че можешъ да залюбвашъ и можешъ и да разлюбвашъ. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекѫсване, пречупване, явяватъ се такива болезнени състояния. То е другъ въпросъ. Две състояния има, едното ще бѫде положително, другото - негативно. Като че ти преставашъ да мислишъ за този предметъ. Ти най-първо мислишъ, мислишъ и най-после умътъ ти минава отъ едно състояние въ друго. Но това ни най-малко не означава, че този предметъ си го забравилъ. Сега вие ще дойдете до закона на любовьта. Да допуснемъ, че вие имате едно сѫщество, което ви обича, нали? Въ истинския смисълъ, ти трѣбва да си дадешъ едно обяснение за това. Представи си, че туй сѫщество, което ви обича, ви държи съ дѣсната рѫка и вие му държите рѫката и казвате: “Да не ме пуска.” Но туй сѫщество иска да пусне рѫката си и да ви хване съ лѣвата рѫка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дѣсната си рѫка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че нѣма друга рѫка. Но той ви хване съ лѣвата рѫка. Питамъ, има ли нѣкое противорѣчие? Казвашъ: “Какви сѫ неговитѣ намѣрения?” Намѣренията му сѫ да смѣни дѣсната рѫка съ лѣвата. Следъ това, той ще смѣни лѣвата рѫка съ дѣсната. Следъ туй, туй сѫщество ще иска да оттегли и дветѣ си рѫце и ще иска само да ви гледа отъ далече. Какво лошо има въ това? Тогава връзката е между очитѣ. Следъ това, туй сѫщество си затваря очитѣ, иска да ви слуша, казва: “Говори ми, искамъ да те слушамъ.” Ще разбирате, въ любовьта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовьта, постоянно се спѫва само съ едната връзка на едноизмѣрното пространство. Тази не е правата мисъль. И вследствие на това се раждатъ противорѣчията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промѣна у васъ, казвате: “Нѣщо лошо се е случило.” Не е лошо, трѣбва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие? Духовнитѣ работи трѣбва да се обяснятъ. Любовь безъ мисъль не може. Правата мисъль седи въ това: непремѣнно човѣкъ трѣбва да мисли. Щомъ човѣкъ мисли, любовьта ще дойде. Всѣкога, за да бѫде животътъ нормаленъ, приятенъ или сносенъ, човѣкъ трѣбва да мисли. Мисъльта носи Божествената проява, затова всѣкога трѣбва да мислите. Щомъ станете сутринь, започнете да мислите. Всичко е възможно въ свѣта. Ти носишъ Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: “Богъ като е съ насъ, никой не може да бѫде противъ насъ. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовьта.” Туй е безлюбие, невъзможното за човѣка на мисъльта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислишъ, значи да имашъ туй, Божественото начало въ себе си. И ако ти си неразположенъ или въ тебе не могатъ да се смѣнятъ състоянията, ти ще знаешъ, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започналъ да мислишъ. Мисъль и Божествено начало трѣбва да ги съедините въ едно. А щомъ дойде мисъльта, всичко тръгва както трѣбва. Питатъ, какво ще стане после? Ще се запалимъ. Какво има отъ това, като се запалимъ? Нека се запалятъ всички. Ако огънятъ не се запали, ако не гори, тогава е злѣ. “Ама, ще изгоримъ.” - Нищо въ свѣта не изгаря. Нѣкой казва, че изгорѣлъ. Какво казва съвременната наука, мѣни ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (- Не се мѣни.) Казватъ: “Изгорѣло е дървото.” Не е изгорѣло. Ако туришъ единъ голѣмъ калпакъ върху горящето дърво и съберешъ туй, което е изгорѣло, този димъ и ако имашъ една малка запалка, ще има пакъ ново горение. И тогава, ако дървото е горѣло единъ день, димътъ може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туришъ другъ калпакъ, и него запалишъ, то ще гори 10 години и пакъ нѣма да изгори. И ако върху това горение туришъ другъ калпакъ и съ друга запалка запалишъ, защото всѣко нѣщо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и нѣма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране. Младиятъ даже не знае защо е младъ. Стариятъ е старъ и той не знае защо е старъ. Ние само констатираме, че той е младъ. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човѣкъ? Младиятъ човѣкъ, това е рѣката, която върви навсѣкѫде и постоянно лъкатуши. Тази рѣка, като влѣзне въ морето, той стане старъ. Стариятъ човѣкъ показва, че рѣката се е влѣла въ морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази рѣка лъкатуши. Тази рѣка, съ своето лъкатушене, на милиони сѫщества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И нѣкой пѫть е приятно и ние да лъкатушимъ. Не да бѫдемъ единъ каналъ, направенъ отъ хората. И то е хубаво. “Ама, азъ не искамъ да се огъна.” Защо да не се огънешъ? Свѣтлината не се ли огъва? Та слушай, свѣтлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва свѣтлината. Че всичкитѣ най-възвишени сѫщества и тѣ се огъватъ. Тамъ е хубостьта! Колкото повече се огъвашъ, толкова по-силенъ ставашъ. Че какво ми струва менъ да се огъна? Вървя като единъ войникъ изправенъ, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. Въ този случай правя честь на мравята. По-нататъкъ видя голѣмъ бикъ, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване азъ правя, другото - бикътъ прави. Значи, разумно е да се огънешъ. Питамъ, което се огъва ли прави грѣхъ или което не се огъва? Който не се огъва прави грѣхъ, а който се огъва никога грѣхъ не прави. Сега туй какъ ще го приемете въ вашитѣ схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грѣхъ, а който не се огъва, е праведенъ. Но ние говоримъ за разумния човѣкъ. Разумно е да се огънешъ. Азъ го наричамъ, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислимъ; да мислимъ, значи грѣшка да не можемъ да направимъ. Щомъ мислимъ, грѣхъ не правимъ, а щомъ не мислимъ, веднага идатъ погрѣшкитѣ въ живота. Да мислишъ, значи да можешъ да смѣняшъ всичкитѣ състояния. Върхътъ е нѣщо разумно, напримѣръ има психиченъ върхъ. Въ миналото се криятъ всички погрешки, а въ бѫдащето се криятъ всички възможности за изправлението на погрѣшкитѣ. Тогава миналото и бѫдащето, като се съединятъ, образуватъ настоящето.Ще запомните едно: трѣбва да се мисли! Мисъльта, това е магическата пръчка! Тури мисъльта: Всичко е възможно! И ти ставашъ едно съ всички разумни сѫщества, т.е. тѣ сѫ въ връзка съ тебе. Щомъ мислишъ, тѣ те знаятъ; щомъ не мислишъ, тѣ те забравятъ. Мисъльта е права, когато човѣкъ мисли. Щомъ човѣкъ не мисли, това е кривата мисъль. Щомъ човѣкъ престане да мисли, той пада. Въ човѣшката мисъль нѣма противорѣчие. Мисъльта смѣня състоянията и дава просторъ. Хора, които мислятъ, сѫ хора, които виждатъ, а хора, които не мислятъ, сѫ хора слѣпи. Станете сега. Добрата молитва 7 часа сутриньта 22 лекция на I-ви Младежки Окултенъ Специаленъ класъ 8.II.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------------ * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. ** заради - за
  7. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА (продължение отъ миналата лекция) 5.30 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! Размишление. Какво подразбирате вие подъ смѣна на енергията? Какво е вашето понятие за смѣна на енергията? Защото всѣкога може да се намѣрите въ известно затруднително положение. Вие всѣкога трѣбва да прибѣгвате къмъ ония понятия, които сѫ вамъ познати. За смѣна на енергията вие казвате: “Не знаемъ.” Но за смѣна на товаръ, разбирате какво е, една идея, която е по-достъпна за васъ, нали? Носите известенъ товаръ въ едната рѫка,(А) като почувствувате известно умаляване, смѣняте товара въ другата рѫка, после пакъ смѣняте. Има взаимообразна помощь вѫтре въ природата. За да смѣнишъ известна енергия отъ едно положение въ друго, между органитѣ трѣбва да има известно съотношение. Да кажемъ между задната часть на мозъка и предната часть има такова съотношение, както между дветѣ рѫце. Когато кажемъ да смѣнимъ дветѣ рѫце, това положение разбираме. Но възможно е едната рѫка да е парализирана или не е подъ контролъ на твоята воля, тогава не смѣняшъ рѫцетѣ си. Пъкъ когато дветѣ рѫце се намиратъ въ нормално положение, всѣки отъ васъ разбира, ако стомната е въ дѣсната рѫка, тогава тургашъ я въ лѣвата и пренасяшъ енергията въ противоположния полюсъ. Тукъ въ чертежа имате известна тежесть, имате и известна енергия. Какво отношение има между тежестьта и енергията? Имате известна сила, която тече по жицитѣ или можемъ да кажемъ, енергията тече тъй както водата. Можемъ да уподобимъ, че енергията е едно водно течение въ духовния свѣтъ. Защото тази енергия се предава по нервитѣ. Когато нервитѣ сѫ въ изправно състояние, тогава енергията се предава въ право състояние. Когато нервитѣ не сѫ въ изправно състояние, тогава мускулитѣ, които трѣбва да извършатъ тази работа, не могатъ. Та рекохъ, ще започнете съ онѣзи, основнитѣ идеи, които сѫ на васъ понятни. Отъ онова, което знаемъ, къмъ онова, което не знаете. Отъ онова, което може да направите, къмъ онова, което не може да направите. Което не може да направите, за да го постигнете, непремѣнно то зависи отъ това, което може да направите. Отъ онова, което може да постигнете, зависи какво може да направите. Напримѣръ, за да изходите известенъ пѫть отъ 100 км., вие не можете този пѫть изведнажъ да го прехвръкнете, като нѣкоя птица, даже и птица да сте, пакъ ще ви вземе известно време. Значи има известни методи. Да кажемъ, вие вземете една крачка отъ половинъ метъръ - тупъ, следъ това друга - тупъ! Ще мѣрите. Значи, за да изходите този пѫть отъ 1 км, колко пѫти ще трѣбва да турите вашия кракъ? Изхождането на този пѫть зависи отъ вашитѣ крака. Най-първо вашитѣ крака трѣбва да бѫдатъ въ изправно състояние, отъ тѣхъ зависи, ако вашитѣ крака могатъ да взематъ туй разстояние. Ако вие съ тази величина не може да се справите, вие съ другата съвсемъ нѣма да може да се справите, тя ще бѫде съвсемъ недостѫпна заради* васъ. Следователно голѣмитѣ величини въ свѣта ще зависятъ отъ малкитѣ величини. Отъ голѣмитѣ величини не зависи, а отъ малкитѣ величини. Малкитѣ величини влизатъ като единица. Значи този, дългиятъ пѫть ще зависи отъ ония, малкитѣ стѫпки, които вземате и следъ известно време вие ще изходите този пѫть, колкото и да е дълъгъ. Сега, изхождането на този пѫть има и други постижения. Вие си задавате известна идея, искате да станете художникъ, въобразявате си, че можете да нарисувате известна картина, която да очуди свѣта. Каква ще бѫде тази картина? Но най-първо тази картина нѣма да я снемете като фотография изведнажъ. Какъ сте започнали вие рисуването, какъ сѫ ви учили вашитѣ учители въ училището да рисувате? (О.С.**: Най-първо сѫ ни давали тетрадки съ точки и по тѣхъ да правимъ разни фигури.) По видимому тия точки изглеждатъ като играчки, но отъ това, което е било играчка, излиза сериозна работа. Защото всички нѣща, които нѣматъ съотношение, сѫ играчки. Запримѣръ едно дете играе съ една кутия кибритъ, приятно му е, показа я на другитѣ, изважда една клечка, подскочи, драсне я, подхвърли я. Въ случая нѣма съотношение. Но ако това дете драсне кибрита и наблизо има взривни вещества около него, тукъ има вече съотношение, тогава това дете не може да подскача тъй лесно и да показва, че играе. При тѣзи условия тази игра може да се превърне на една сериозна работа. Да допуснемъ, вие сте въ гората, викате, крѣскате, хвърляте камъни, произнасяте разни думи, свободни сте, значи нѣма съотношение, никой не може да ви направи белѣжка, защо викате и защо хвърляте камъни. Но ако произнасяте тѣзи думи въ едно общество, които сте произнѣсли въ гората, и хвърляте тамъ камъни, веднага ще се намерите въ затруднено положение. Вие казвате: “Не съмъ ли азъ свободенъ?” Тогава отъ това гледище, между хората може ли да бѫдете свободни? Другото положение: ако ти си пъленъ съ желания, можешъ ли да бѫдешъ свободенъ? И ако ти си пъленъ само съ мисли, може ли да бѫдешъ свободенъ? - Не можешъ да бѫдешъ. Следователно въ туй отношение има една свобода, свобода на хаоса. Но щомъ дойдешъ до разумния животъ, тия линии може да ги съчетаешъ и поставишъ въ друго отношение, пакъ да бѫдешъ свободенъ. Тамъ непремѣнно ще дойдатъ кривитѣ линии. Тукъ, въ тази свобода не можешъ да постѫпвашъ както ти искашъ. При свободата на хаоса можешъ да постѫпвашъ както ти искашъ, а въ разумния животъ ти ще правишъ линии точно опредѣлени. Движишъ се между хората, тамъ тази извивка (а) е единъ признакъ на разумность. Тия изпъкналости и вглъбявания (а) си иматъ своитѣ разумни причини. Ако тази линия е подъ ъгълъ (б), виждате въ края на носа на човѣшкото лице веднага се образува единъ правъ ъгълъ. Този правъ ъгълъ, който се образува подъ носа, си има своитѣ разумни причини. Кои сѫ причинитѣ въ тѣлото, когато нѣкои линии сѫ пречупени? Коя е причината, че очитѣ сѫ изпъкнали или вглъбнати? Очитѣ сѫ били извънъ веждитѣ. Такива високи могилки сѫ имали, а после сѫ влѣзли навѫтре. Значи природата или човѣкътъ правилъ съ хиляди години своя опитъ, докато очитѣ дойдатъ на мѣстото си. Но очитѣ още не сѫ на мѣстото си. Има малки корекции, които сега се правятъ. И за бѫдеще очитѣ на хората ще бѫдатъ на мѣстото си. По-рано корекциитѣ сѫ били голѣми, а сега сѫ малки. Едно време ние сме били длъжни да държимъ книгитѣ по-близо до очитѣ си, после губи се тази корекция, очитѣ ставатъ кѫсогледи. Има хора далекогледи, а други кѫсогледи, но има хора далекогледи въ мисъльта си. Има хора кѫсогледи въ мисъльта си. Има хора далекогледи въ своитѣ чувства, има хора кѫсогледи въ чувствата си. Та рекохъ, трѣбва да се повърнемъ къмъ това, което вие знаете. Всѣкога непонятнитѣ идеи за васъ ще ги обяснявате съ това, което е вамъ понятно. Рекохъ, какво нѣщо е смѣна на енергията? Можете ли да смѣните една енергия или едно състояние? Има начини за смѣната. Сега бихъ желалъ да ви дамъ нови понятия. Нѣкой отъ васъ може ли да ми каже, какъ обясняватъ въ физиката или въ химията енергията или смѣната на енергията? Ако се вземе произхода на думата “енергосъ”, тя е гръцка и означава “размножение”. Това, което се размножава, да се смѣни. Избликъ - да намѣри пѫть да се смѣни енергията, това е да не става натрупване. Смѣната на енергията подразбира размножаване, защото ако тази енергия не се смѣни, ще се образува едно вѫтрешно натрупване. И може да се образуватъ известни състояния неприятни. Да кажемъ, че имате известни желания, гладенъ сте. Значи има известно давление въ васъ. Това желание е една потенциална енергия. Гладътъ е едно психологическо състояние. Вие обикаляте, гледате, търсите, специфична е тази енергия. Тя указва сѫщевременно давление и на човѣшкия умъ. Френолозитѣ турятъ тази енергия въ слѣпитѣ очи. Тя е свързана с обонянието. Като вървишъ, ти миришешъ, ходишъ, търсишъ нѣкое ядене, гледашъ тенджеритѣ. Всѣка една тенджера ви се вижда красива. Може да си ученъ човѣкъ, нищо не значи, само това гледашъ. Може да каже нѣкой: “Срамота е да проявявашъ такава слабость”. Действително, може да е срамота, но и децата, и възрастнитѣ хора, въпрѣки срамотата, все правятъ безобразия. Казватъ, че децата не могатъ да се въздържатъ, но и възрастнитѣ хора сѫщо не могатъ да се въздържатъ. Действително, децата сѫ нетърпеливи, но и възрастнитѣ сѫ нетърпеливи. Запримѣръ, единъ възрастенъ човѣкъ, ако го оставишъ 40-50 дни или една година да гледа яденето така спокойно, не да бѫде индиферентенъ, но да е гладенъ и да чака. За да познаете вашето търпѣние, има единъ начинъ. Направете опитъ. Следъ като си гладенъ, да седнешъ и да гледашъ на яденето, тъй съ една усмивка и да гледашъ благосклонно на другитѣ, като ядатъ. Тъй да опиташъ себе си. Но въ природата има крайни предѣли. Не е задача въ природата да гладуваме, защото гладуването има лошъ резултатъ. Когато човѣкъ гладува дълго време, неговиятъ организъмъ се изтощава, мисъльта му не може да работи, неговитѣ чувства не могатъ да се проявятъ. Следователно, явява се единъ дефектъ въ природата, а се изисква равновѣсие. Значи, това състояние трѣбва да се смѣни. Състоянието на глада трѣбва да се смѣни. Въ какво? - Въ задоволство. Но и доволството трѣбва да се смѣни. Много пѫти казвате: “Азъ искамъ да бѫда доволенъ.” Но и доволството е едно състояние, трѣбва да се смѣни. Както едно чувство на гладъ трѣбва да се смѣни, така и чувството на доволство трѣбва да се смѣни. Защото и доволството, ако това състояние не се смѣни, то е толкова лошо, колкото и гладътъ. Тогава ще имате два процеса. Доволството, което се получава, като ядешъ, ти ставашъ по-тежъкъ, по-голѣмо натрупване става у тебе. Представи си, че ти тежишъ 10 тона. Тогава вие не може да ходите. Какво ще бѫде вашето положение? Ще се пънкяшъ, ще се пънкяшъ, едва ще се движишъ. Представете си и другото положение. Ако вие олекнете отъ гладъ толкова, че тежите като перце. Тогава, който вѣтъръ дойде и повѣе, ще ви духне, не може да ходите по пѫтя си. Ако повѣе единъ вѣтъръ, да кажемъ, че тръгнете отъ София за Изгрѣвъ, а вие сте лекъ като перце. За колко време ще дойдете до Изгрѣвъ, ако повѣе единъ сѣверенъ вѣтъръ, напримѣръ. Ще кажете: “Имахъ всичкото желание да дойда, но не можахъ.” Въ морално отношение нѣкои хора сѫ толкова леки, че обществениятъ вѣтъръ ги отвѣва. Нѣкои казватъ: “Какъ така, ти да не можешъ да вървишъ?” Много хора искатъ да бѫдатъ разположени, но като дойдатъ до пѫтя, вѣтърътъ ги отвѣва. Какъ ще обясните, че единиятъ човѣкъ, който тежи 10 тона и другиятъ, който е лекъ като перце, има и трети, който е нормаленъ. Той не може да влѣзе въ положението на перцето. И казва: “Какъ да не можешъ?” - “Е, не мога, вѣтърътъ ме отвѣва, вѣтърътъ ме носи!” А другиятъ казва: “Едва се мърдамъ, не мога да ходя.” - “Че какъ тъй?” Положението на тия двама хора мяза на Настрадинходжовата работа. Той си изкълчилъ крака. Среща го единъ и го пита: “Какъ стана тази работа?” - “Бѣхъ на покрива отгоре, покривахъ кѫщата.” -“Е, какъ падна?” - “Тъй!” - “Ами защо не внимава? Трѣбваше да внимавашъ, да не паднешъ.” -“Какъ не се намѣри нѣкой, който да е падалъ, че да знае, какъ се пада!” Та въ съвременната наука или въ науката на живота, която сѫществува въ свѣта, тя е колективна. Общиятъ резултатъ отъ нея е излишната енергия, която е натрупана въ знания. Защото знанието, само по себе си е една складирана енергия. Когато азъ кажа на едно дете напримѣръ думата “давамъ”, какво ще разбере то? Ако вие сте гладни и ви кажа, че ви давамъ хлѣбъ, вие ще разберете много нѣщо. Всѣка енергия съдържа въ себе си сили. Но трѣбва да знаете нейния методъ. Ако отидете въ Англия и кажешъ на български, че си гладенъ, ще ти дадатъ ли да ядешъ? Казвашъ: “Азъ съмъ гладенъ, българинъ съмъ, гладенъ съмъ, дайте ми моля ви се! Нѣма ли хора, които вѣрватъ въ Бога?” Никой обаче нѣма да ви разбере. Кажешъ ли на англичанина: “ай емъ хънгри”***, той ще те разбере. А българинътъ му казва: “Гладенъ съмъ.” Тогава можешъ да превърнешъ тази енергия “давамъ”. Но кой може да каже “давам”? - Богатиятъ. А кой може да каже “гладенъ съмъ”? - Сиромахътъ. Богатиятъ никога не може да каже “гладенъ съмъ” и сиромахътъ не може да каже “давамъ”. Богатиятъ може да каже “давамъ”, а сиромахътъ може да каже “гладенъ съмъ”. Азъ говоря за законитѣ на природата. Когато си богатъ, можешъ да кажешъ: “давамъ”. Нѣкой казва: “И азъ мога да кажа давамъ”. - Можешъ да кажешъ, ако си богатъ, ако имашъ въ изобилие. Но щомъ съмъ сиромахъ, нѣмамъ нито петъ пари въ джоба си, не мога да кажа “давамъ”. Сиромахътъ взима, дава богатиятъ. Кой мисли? - Сиромахътъ мисли, той мисли много. Какъ нѣма да мисли? Ученикътъ мисли за уроцитѣ, а професорътъ мисли ли? Професорътъ ни най-малко не мисли за това, за което ученикътъ мисли. Професорътъ мисли за своята лекция и той е ученикъ, мисли за своитѣ задължения. Но щомъ приготви лекцията си, не мисли вече. Следователно, ония нѣща, които сѫ намъ понятни, ние не мислимъ за тѣхъ. Ние веднага ги схващаме. И казваме: “Трѣбва да мислимъ!” Значи въ природата има известни нужди, които трѣбва да задоволяваме. Мисъльта е единъ процесъ, чувствуванието е другъ процесъ. Тогава тѣ се смѣнятъ. Човѣкъ, като престане да чувствува, запримѣръ ти чувствувашъ най-първо гладъ, едно приятно чувство, но това чувство не трѣбва да стане мѫчително. Като го задоволишъ, какво се явява следъ глада? Сега трѣбва да ви оставимъ три деня гладни и всѣки отъ васъ да опише своитѣ състояния. Запримѣръ, какъ чувствувате вие глада? Нѣщо ви човърка, дразни ви, вие усѣщате нѣкаква празнина въ стомаха, а следъ като се наядете, усѣщате една пълнота, едно доволство. Най-първо нѣщо ви дразни. Въ глада има едно свиване, едно дразнене и безпокойство. Тогава въ глада се образува една крива линия (с) Следъ като се наяде, той става художникъ. Всички линии сѫ прави, не сѫ рѣзки. Въ него нѣма никакво дразнене. И ако има една чувствителна фотография, която да схваща всички енергии, които излизатъ вънъ отъ човѣка, трептенията на самата енергия, непремѣнно това състояние на глада ще се отбележи. То си има особена форма и ние ще знаемъ, че този човѣкъ е гладенъ. И споредъ тия трептения, ние ще знаемъ степеньта на неговия гладъ. А щомъ човѣкъ е доволенъ, ние ще знаемъ степеньта на задоволството му, на неговитѣ чувства. Та отъ тия действия, които сѫ вамъ познати, отъ тѣхъ ще разрѣшавате това, което е вамъ непознато. Какъ може да се смѣни известна енергия? Да допуснемъ, че вие сте се разгнѣвили. Или да вземемъ едно чувство на обида, обидили сте се. Тази обида може да внесе и едно дете въ кѫщи. Обиденъ си, седите день, два, три, избѣгате отъ кѫщи, не се връщате. Седите въ гората или при нѣкой вашъ чичо или леля, имате едно неприязнено чувство къмъ вашата кѫща. Пишатъ ви отъ кѫщи едно писмо, второ, трето да се върнете, но вие не се връщате. Какво трѣбва да направите, за да смѣните вашитѣ чувства? Вие казвате: “Азъ нѣма да се върна!” Вие сте обидени, вашето достойнство е накърнено, но и вие не знаете защо. Обидата седи въ това, че сте искали дрехи за Великъ день. На вашето братче сѫ направили дрехи, а на васъ - не сѫ. И вие избѣгвате. Сега баща ви и майка ви знаятъ този законъ, тѣ ще ви направятъ едни дрехи, ако сте момченце - или гащи и палтенце; ако пъкъ сте момиченце, ще ви направятъ една рокличка съ панделки и шапчица, като пеперудка. Но като сте избѣгали, какъ трѣбва да смѣните енергията? Вие казвате: ако се върнете въ кѫщи ще ви се смѣятъ всички. Вие искате да ги заставите тѣ да признаятъ, че сѫ постѫпили къмъ васъ несправедливо. Вие като личность съзнавате това и си казвате, тогава: “Защо трѣбва да се гнѣвя?” Какво трѣбва да направите? Каква идея трѣбва да внесете въ вашия умъ, за да смѣните това ваше състояние. Защото, ако не го смѣните, вие не можете да се върнете въ кѫщи. Да допуснемъ, че едно отъ вашитѣ братчета, което е станало причина вие да забегнете, е получило нови гащи, но вие имате друго едно братче, което много обичате, но и то като васъ, нѣма нови гащи. То не се е разгнѣвило и си седи въ кѫщи. Докато вие мислите за това братче, което е съ новитѣ гащи, вие казвате: “Не отивамъ въ кѫщи!” Седите при леля си, майка ви ви пише едно писмо да се върнете, второ писмо ви пише, но ти казвашъ: “Не, нѣма да се върна!” Но единъ день ти помислишъ за онова братче, което е въ кѫщи и което не е получило гащи. Веднага си спомняте неговото хубаво лице, искашъ да си поприказвашъ съ него и ти казвашъ: “Както то седи въ кѫщи съ тѣзи вехти гащи, тъй и азъ ще остана въ кѫщи”, и се връщашъ въ кѫщи. Това правдоподобно ли е? Давамъ ви единъ примѣръ само за смѣна на енергията. Заради обичьта къмъ онова братче въ кѫщи, ти вече си смѣнилъ енергията. Прекаралъ си своитѣ чувства. Красивитѣ образи сѫ вече побудителна причина, за да се пренесе енергията отъ едно състояние въ друго. Но да допуснемъ сега, че твоитѣ чувства сѫ затрогнати малко по-дълбоко. Тукъ сѫ дрехитѣ причината. Но да допуснемъ, че вие сте пѣвецъ, артистъ, ходили сте въ странство, знаете да пѣете, но излизате на сцената да пѣете. Тамъ ви освиркватъ по всички правила. Слизашъ от сцената обиденъ. Най-първо казвашъ въ себе си: “Не искамъ да пѣя вече!” Но човѣкъ си, трѣбва да работишъ нѣщо, а друга работа не знаешъ. Седишъ, мислишъ си, казвашъ: “Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни сѫ рѫцетѣ ми. Да взема нѣкой занаятъ, да шия, не разбирамъ отъ техника.” Не разбирамъ това, не разбирамъ онова, намирашъ се въ едно противорѣчие. Разсърдишъ се на публиката и казвашъ: “Тѣ не разбраха, но азъ пакъ ще направя единъ малъкъ опитъ.” Ставшъ смѣлъ. Препращашъ енергията отъ задната часть на главата си отпредъ. Тази енергия на обидата е на границата между моралнитѣ чувства и животинскитѣ. Най-високото чувство на физическия свѣтъ, това е честолюбието (А), то е животинското чувство въ човѣка. Когато едно животно се обиди, това за него влиза въ моралния законъ. Неговитѣ морални чувства сѫ засегнати. Тъй както за насъ моралнитѣ чувства сѫ валидни, тъй за животнитѣ сѫ личнитѣ чувства. Животното казва: “Азъ имамъ достойнство.” Обаче, като дойдемъ до по-възвишения свѣтъ, до свѣта на Любовьта или свѣта на милосърдието (1,2), тѣ влизатъ въ другъ единъ крѫгъ. Ако личнитѣ чувства сѫ единъ такъвъ крѫгъ (А), другитѣ сѫ единъ по-голѣмъ крѫгъ (В). Въ дадения случай той казва, че не е пѣлъ хубаво. Тия хора сѫ прави. Излиза втори пѫть на сцената на друго мѣсто, но и тамъ го освиркватъ. Мисли, мисли, казва си: “Прави сѫ тия хора.” Но този човѣкъ го освиркатъ на деветь мѣста и трѣбва още единъ пѫть да пѣе. Той си казва: “Трѣбва да направя още единъ пѫть опить”, но сега вече се приготовлява по всички правила. На десетия пѫть гласътъ му става мекичъкъ. До деветия пѫть той е ималъ самообладание, гордъ е билъ, на десетия пѫть въ гласа му има едно трептение, става смиреничъкъ. Хората, като го видятъ, съжаляватъ го, казватъ: “Горкиятъ! Има талантъ.” Изпращатъ му своитѣ добри мисли. И той, като застане правъ, дойде въ себе си, окуражи се, викатъ му: “Бисъ, бисъ!” После му дадатъ това-онова и най-после казва: “Слава Богу!” Сега азъ правя единъ анализъ. Ако вие питате, всички велики пѣвци сѫщо така сѫ минали презъ това чистилище. Не мислете, че изведнъжъ сѫ постигнали всичко. Тѣ отпосле добиватъ знатность и самоувѣреность. Той, горкиятъ, като се качи на сцената, казва: “Моля ви се, деветь пѫти съмъ кѫсанъ.” И тази комисия става снизходителна къмъ него. Той, като гледа тази публика, не е съ страхъ, но съ едно умиление, тъй миличко. И тѣ съзнаватъ това. Та рекохъ, това, което ние наричаме нещастия, тѣ иматъ единъ възпитателенъ методъ въ природата. Та при смѣна на енергията трѣбва да се яви какъвъ и да е образъ противоположенъ на първия. И този образъ трѣбва да привлѣче твоето внимание, ако искашъ да смѣнишъ известна енергия или това чувство у човѣка става глава.(м) То се нарича центъръ на разрушението или глава, гнѣвъ. Тази енергия може да се смѣни по нѣколко начина. Напримѣръ баща, който се е обидилъ, може да смѣни своята обида така: той може да си каже: “Жена имамъ, деца имамъ.” И като тури децата си въ ума, ще каже: “Азъ трѣбва да обуздая своитѣ чувства.” Ако нѣмаше деца, той щѣше да постѫпи по другъ начинъ****. Ако той е нѣкой богаташъ, милионеръ, ще постѫпи по единъ начинъ, ако е сиромахъ и има задължения, ще постѫпи по другъ начинъ. Следователно богатитѣ хора по-мѫчно ще се справятъ съ своето честолюбие. И природата, когато иска да избави нѣкой човѣкъ отъ нѣкои чувства, ще го постави въ положението на бедния. Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновѣси въ него честолюбието. И действително, главата на честолюбивия човѣкъ взима форма на краставица. (а) Не, че тази енергия е изчезнала, но имате единъ процесъ. Ако този човѣкъ се смири, главата му отпредъ ще се подигне нагоре и линията (а) ще приеме една по-хубава форма. Постепенно после ще се яви едно уравновѣсяване на главата. Значи, хиляди, хиляди пѫти ще действува човѣкъ, за да може да смѣни състоянието си и по този начинъ да се заглади главата му. Докато човѣкъ се уравновѣси, не мислете, че е достатъчно само веднъжъ да каже,че нѣма да прави това или онова. Не, хиляди пѫти ще падашъ, ще ставашъ, ще се самоубивашъ, ще възкръсвашъ, какво нѣма да ти дойде на умъ, докато най-после кажешъ: “Чакай да разсѫждавамъ малко!” Това е все напластяване, за да се смѣни енергията. Та рекохъ, ще се спрете, ще се абстрахирате и ще мислите малко по-умно. При всѣка постѫпка ти трѣбва да растешъ. Ти нѣма да се считашъ като една личность. Ще се качишъ надъ личностьта отгоре. Търговецъ си, изгубилъ си паритѣ. Представи си, че не си търговецъ. Кажи си: “Нѣмамъ нищо да давамъ!” Мисли си, че си нѣкой философъ, който се занимава съ нѣкои отвлѣчени работи, който наблюдава небето. Прави съ себе си маневри. Да кажемъ, че имашъ да давашъ хиляди полици, които си подписалъ. Ще кажешъ: “Никому нищо не дължа!” Една маневра и ще снемешъ товара отъ себе си. Ние сме чудни, съвременнитѣ хора. Има нѣща, които ние считаме морални, а тѣ не сѫ морални. Ще ми даде нѣкой злато и после ще каже, че не съмъ честенъ, не съмъ върналъ златото му. Че това злато не е негово. Или ще ми даде нѣкой единъ самунъ хлѣбъ и после ще казва, че ми е далъ този хлѣбъ. Но този хлѣбъ не е неговъ. Той не е работилъ, други сѫ работили. Този редъ отъ разсѫждения, при сегашния свѣтъ, хората считатъ за немораленъ, а другото считатъ морално. Най-първо ти, за да се освободишъ, ще кажешъ: “Никому нищо не дължа”, нищо повече. Това ще направишъ по сѫщия законъ, както ако азъ нося известенъ чувалъ на гърба си, то следъ като се уморя, ще снема чувала отъ гърба си и ще го туря на земята. Да ви обясня закона. Носишъ сто килограма на гърба си. Минешъ цѣлъ километъръ, уморенъ си, питашъ: “Да снема ли чувала отъ гърба си?” Ще го тръшна на земята и ще кажа: “Нѣма да го нося!” Ще се поразходя, ще пия една вода и чувалътъ ще почне да плаче. Питамъ: “Какво има?” - “Оставилъ си ме на земята.” Рекохъ, да си почина малко. Следъ това азъ съмъ благороденъ човѣкъ, взимамъ чувала отъ земята. Уморя се, пакъ се скараме. Казвамъ на чувала: “Нѣма да стана робъ, я! Ще се разходя и пакъ ще те взема.” Въ ума си имашъ хиляди полици. Тия полици провидѣнието не ти ги е турило на гърба. Защо да те смущаватъ? Ти си ги подписалъ самъ, хвърли ги! Пъкъ после, като заплачатъ полицитѣ, пакъ ела при тѣхъ и ги питай: “Какво искате?” Или казано на съвремененъ езикъ, следъ като забогатѣешъ, ще кажешъ: “Азъ съмъ честенъ човѣкъ.” Пъкъ щомъ нѣмашъ пари, ще кажешъ: “Полицитѣ да ги нѣма!” Пъкъ и ония хора, ако сѫ разумни, като дойдатъ и видятъ, че този човѣкъ е пожълтѣлъ, едва се движи, да не му искатъ тия пари. Ще го повикамъ на гости, ще го угостя и въпросъ нѣма да правя, че имамъ да взимамъ отъ него. При това, ще извадя сто-двесте лева и ще му кажа: “Може да ви потрѣбватъ тия пари.” Това е човѣщина. Това трѣбва да бѫде състоянието на хората. Та първото нѣщо, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ония ненужни мисли, чувствувания и обиди, които сѫ временни нѣща. “Речено - казано”, всѣки трѣбва да го забрави. Много пѫти трѣбва да бѫдешъ глухъ. Нѣкой ви каже: “Мошеникъ.” Напримѣръ искашъ да се справишъ съ тази дума, заличи “м”-то. Остава “ошеникъ”. Искашъ още повече да се справишъ. Пакъ заличи. Остава “шеникъ”. После “никъ”, “икъ”. Свърши се съ обидата. Затривайте буквитѣ и четете и вижте, колко смѣшно става. Вземете друга дума: “обида”. Бида, ида, да, а. Значи, всичко е станало благополучно. Ето единъ начинъ за смѣна на енергията. Това сѫ редъ умствени процеси. То сѫ методи въ окултната наука. Нѣкой казва: “Ама, ти не трѣбва да се гнѣвишъ. Ама баща ти…” Това сѫ външни морализирания, които не могатъ да упражнятъ никакво влияние. Тѣ сѫ празни работи. Затривай буквитѣ, произнасяй ги и като затривашъ буквитѣ по този начинъ, ще произведешъ една вѫтрешна промѣна въ себе си, понеже всѣка буква представлява една динамическа сила. Това “М” е една динамическа сила и като му турите “Р”-то, боздуганътъ, ако вземемъ, напримѣръ, думата “мразя”. Отъ чисто окултно гледище, психологически “М”-то е единъ планински върхъ. Значи енергията на умразата трѣбва да се свали въ планинаната. “Р”-то е чука, рѫката. “А”-то е единъ брѣмененъ човѣкъ съ известна идея, той трѣбва да роди нѣщо. “З”-то е законъ на размножаване. Напримѣръ, да извършишъ едно престъпление. “Я”-то въ български, каква обща идея съдържа? “В”-то показва, че ти си билъ единъ известенъ човѣкъ. На тази сила ти си далъ ходъ. Всички букви сѫ турени въ думата “мразя” дисхармонично. Мразя, разя, азя, зя. Значи да докарашъ всичката умраза да каже: “зя”. Тъй казватъ и малкитѣ деца и се засмиватъ. Значи, най-първо ще премахнешъ “м”-то, ще я превърнешъ въ какво? Ще направишъ едно ново съчетание. “Р”-то ще замѣнишъ съ “И”. И така ще се образува “милосърдие” или “милость”. Следователно, следъ умразата иде милостьта. При “м”-то ще разсъждавашъ по следния начинъ: като мразишъ дълго време, какво можешъ да добиешъ? - Нищо. Мразенето е единъ процесъ за развиване на енергията. Сега и това е единъ начинъ за смѣна на състоянията. Може да имате и картини. Азъ на всѣки отъ васъ мога да смѣня състоянието. Това е само единъ отъ начинитѣ. Напримѣръ, представете си разни картини и образи, които могатъ да смѣнятъ вашето състояние. Всѣко състояние може да се смѣни моментално, стига да се съпостави съответния образъ, който да е антиподъ. Антиподъ на умразата е любовьта. Антиподъ на лъжата е истината. Следователно, вие ще поставяте винаги антиподитѣ, не само символично, но и тѣхнитѣ образи. Представи си, че мразишъ нѣкого. Направи една маневра къмъ този, когото мразишъ. Ти си беденъ човѣкъ, случва се, че дълго време пѫтувате и никой не ви приема. И най-после този човѣкъ, когото мразите, ви срещне, угости ви, даде ви срѣдства, направи ви една отлична услуга. Когато вие направите тази маневра въ себе си, вашето сърце ще се посмекчи наполовина. Ще направите още една маневра, после трета, четвърта. Колкото повече маневри направите и състоянието ви ще се смѣни. Религиознитѣ хора правятъ смѣната по другъ начинъ. Ние казваме: “Богъ ни е създалъ.” И като помислимъ така, веднага заради Любовьта на Бога, ние смѣняваме своето състояние. Та трѣбватъ ви известни образи за смѣна на енергията. Умътъ ви трѣбва да бѫде разнообразенъ. Не дръжте еднообразни мисли въ ума си. Сега, ако нѣкой отъ васъ ме слуша, като удрямъ монотонно съ тебешира на дъската 1-2 часа, той ще заспи. Това е механическо състояние. Като измѣня ударитѣ малко по-другояче, това е смѣна на тази енергия. Вземете друго ваше състояние, когато вие сте неразположени. Хубаво е да имате едно тѫпанче, едно дааренце. Тамъ-дири-дири-дира, тамъ-дири, дири-дири. Така ще удряте даарето и състоянието ти ще се смѣни. Кажи: “Иванъ Стояновъ ме обиди, но азъ ще си поиграя малко съ даарето и работата ще се свърши.” Та рекохъ, ние трѣбва да имаме едно дааренце, да правимъ опити. Който отъ васъ е много обиденъ, ще му дадемъ даарето. И като потупа малко даарето, ще видимъ, какво ще остане отъ неговата обида. Трѣбва да има човѣкъ методи за смѣна на състоянията. Въ всички окултни школи отъ старо време, все сѫ имали такива методи за смѣна на енергията. Ние сме загубили тази наука, не знаемъ каква роль е играло даарето. Не е смѣшно! Като не знаешъ да удряшъ даарето, ти цѣлъ день ще бѫдешъ неразположенъ, а презъ нощьта нѣма да спишъ. Но биешъ ли даарето, ще имашъ единъ дарь. Това е философия на живота, която може да ни научи въ дадения случай да живѣемъ правилно и да можемъ да се справимъ съ известни състояния и да си проправимъ пѫтя. При сегашното състояние тия методи сѫ потрѣбни. Защото ако четете живота на ученитѣ хора, всички сѫ минали презъ такава дисциплина. И много отъ ученитѣ хора сѫ бѝли това дааре, за да си проправятъ пѫтя и да израстнатъ. Сега, като сѫ израстнали тѣ като планински върхове, васъ ви се вижда, като че ли тѣ не сѫ минали презъ никакви мѫчнотии. Толстой, който се е подигналъ толкова много, колко пѫти му е идвало на умъ да се самоубие. Казвалъ е: “Нѣма смисълъ животътъ.” И най-после, като видѣлъ сѣнката на единъ дънеръ въ планината, едно малко, нищожно явление, казалъ си: “Човѣкъ може да живѣе и по другъ начинъ. Има смисълъ да се живѣе”. Той писалъ “Война и миръ”, “Ана Каренина” и казвалъ: “Животътъ нѣма смисълъ.” Недоволенъ билъ отъ живота, искалъ да се самоубие. Защо? - Това е отъ набиране на енергия въ задната часть на главата. И Толстой дълго време се е борилъ, докато е прекаралъ енергията въ горната часть на главата си, за да се развиятъ моралнитѣ му чувства. И отъ тогава животътъ му се измѣнилъ. И написалъ романа “Възкресение”. И всѣки отъ васъ ще се намѣри въ трудно положение. Ако единъ Толстой се намѣри въ трудно положение, камо ли вие нѣма да се намѣрите? Но както той е разрѣшилъ въпроса, така и вие по своя начинъ може да го разрѣшите. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 7 часа сутриньта 21 школна лекция на I-ви Младежки Специаленъ Окултенъ класъ 1.II.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ ---------------------- * заради - за ** О.С. - вероятно Олга Славчева *** I am hungry - (англ.) гладенъ съмъ **** Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетенаи е оставено празно мѣсто.
  8. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание СМѢНА НА ЕНЕРГИЯТА 6.15 часа сутриньта - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - В Истината е скритъ Животътъ! Размишление върху чистосърдечието. (Прочетоха се темитѣ: “Защо азъ вѣрвамъ и защо се съмнявамъ”.) (Тема 10) За идущия пѫть вземете 10 грама просо и прочетете колко зърна има въ тѣхъ. Да видимъ какво различие ще има между изчисленията. Това ще ви бѫде една тема, отлична тема. Като прочетете зърната, ще имате една опитность за просото. За просото има единъ малъкъ митически разказъ въ много вариации. Когато слѣзли всички тия плодни зърна отъ Невидимия свѣтъ, тѣ отишли навънка да помагатъ на човѣчеството и се паднало просото да стане хлѣбъ. То попитало: “Какво да стана?” - “Е, на хлѣбъ.” - “На точено?” - “Ти хлѣбъ стани, пъкъ за точеното не мисли.” Вие ще нам- ѣрите на какво съотвѣтствува хлѣба и на какво точеното въ живота. Защото мнозина искатъ да бѫдатъ точено. Знаете ли колко се продава просото? (-16 лева.) Ще изберете хубаво да е просото, защото после ще го изпукате и ще го изядете. Вие яли ли сте просо? (-Не.) Просенъ хлѣбъ яли ли сте? (- Не.) Като преброите просото, ще го изпържите въ малко зехтинъ и нѣма да го ядете изведнажъ, бавно ще го ядете. Сега това ще ви бѫде задачата. Вие, като го преброите, ще го опукате и ще видите вкуса какъвъ е. Вие ще го изядете, пъкъ на менъ ще кажете колко зърна има въ 10 грама. Азъ се интересувамъ отъ зърната, пъкъ вие отъ вкуса му. Следъ като преброите и изядете просото, вие ще имате една малка опитность и наблюдение върху себе си. Като почнете опита, ще отбележите единъ психологиченъ моментъ, всѫщность той е органически. Най-първо ще отбележите какво е времето, ясно или облачно. Следъ туй ще отбележите вашето вѫтрешно състояние. Следъ като изядете просото, пакъ ще отбележите какво е времето отвънка и какво е вашето вѫтрешно състояние. Това сѫ наблюдения, които ще правите върху себе си. Защото всѣки единъ опитъ си има своитѣ вѫтрешни резултати. Вземете идеята за просото. Като изядете просото, може то да ви даде една особена мисъль. Може да извадите оттамъ законъ на смаляването, нали има една притча въ Писанието за синаповото зърно. За онѣзи хора, които не разбиратъ, всичко е разхвърлено. И действително, въ природата има разхвърлени нѣща. Но тия, разхвърлените предмети сѫ части на едно цѣло. Учениятъ и умниятъ човѣкъ разбиратъ отношението на тия части. Казвате: “Какво ме интересува менъ, че тия части принадлежатъ на едно цѣло.” Допуснете, че вие сте слуга въ единъ голѣмъ чифликъ и господарьтъ ви каже да впрегнете конетѣ. Затова трѣбва да се знаятъ редъ пособия, разни такъми, хомотъ и други. За да впрѣгнете тия коне, вие трѣбва да разбирате тия разхвърлени части. Който знае, веднага ще свърши работата, пъкъ който не знае, не може да свърши работата. Той ще каже: “Менъ не ми е работа да се занимавамъ съ това.” Да допуснемъ, вие сте писатель. Васъ ви трѣбва перо, мастило, книга. После, ако не може да пишете право, трѣбва ви единъ подлистникъ, за да може да пишете право. Да допуснемъ, че вашиятъ началникъ обича да пишете право. Ако намѣри, че не е право написано, той е педантъ, никога нѣма да приеме вашето писмо. Ще ви върне назадъ и нѣма да ви приеме, нито вашата работа ще иска. Най-първо, ако ви види интелиген- тенъ, ще каже: “Пишете по-право!” Той може да е учтивъ къмъ васъ, ако е отъ ваша страна, пъкъ ако не пишете така, вие оказвате едно незачитане къмъ него. Та, ако искате да се представите предъ началника си, ще пишете хубаво. Но, ако ти започнешъ най-първо хубаво, а свършвашъ съвемъ изкривено, […] и въ това има писмо, само че буквитѣ не сѫ написани въ порядъкъ. Или да допуснемъ, вие сте художникъ, рисувате единъ образъ, най-първо челото не съответствува, после това не е единъ естественъ образъ, такъвъ не сѫществува въ природата. Това е една изродица. Ще коригирате нѣщата. И всѣки день, когато вие не сте разположени духомъ, измѣня се и лицето ви и вашитѣ мускули се съкращаватъ. А щомъ сте разположени, мускулитѣ взематъ пакъ хармонично състояние и вие сте доволенъ. Всѣкога тази вѫтрешна дисхармония се изразява въ вашето лице и върху вашитѣ кости. Следъ нѣколко хиляди години, ако вие постоянно сте се гнѣвили, това гнѣвене въ живота ви, ще ви създаде известни черти, които ще ви причинятъ и създадатъ най-голѣмитѣ неприятности. Сегашнитѣ недъзи на хората се дължатъ на миналото. Вие искате да напреднете, казвате: “Майка ми е дала тия черти.” Ако майка ви бѣше невнимателна или баща ви бѣше такъвъ, единъ день и вие ще станете като тѣхъ. Това, което ние имаме, можемъ да го предадемъ, не само въ физическо отношение. Единъ списатель пише, той може да ви предаде това свое състояние на мисъльта и на другитѣ. Ако вие седите при нѣкой човѣкъ, който прави гримаси и ако вие седите дълго време при него, безъ да искате и вие ще започнете да правите сѫщитѣ тия гримаси. Въ Америка има една область, дето живѣелъ единъ епископъ, той обичалъ да си носи главата наведена на лѣвата страна и всички проповедници си държали главата наведена като него. Предава се. Тия проповедници сѫ били учени хора, питамъ, защо ще си носятъ така главата? Тѣ несъзнателно подражаватъ. Вие носите ли си главитѣ право? Погледнешъ нѣкого и си подкривявашъ главата. Защо си подкривявате главата налѣво? За да видите нѣкого. После дойдешъ до другъ и си накривишъ главата на дѣсно? Казвашъ му: “Какво искашъ да кажешъ?” Какво означава този жестъ? (Главата наведена на дѣсно.) Не казвамъ, че това е лошо. Но въ дадения случай кое е по-хубаво? - Права да е главата е по-хубаво. После главата може да е издадена напредъ и отдръпната назадъ. Но ще вземешъ едно естествено положение на главата си. Щомъ си наведешъ главата напредъ, този господинъ насреща ти веднага ще заключи нѣщо. Когато взѣзете въ нѣкой магазинъ, какъ ви посреща тамъ търговецътъ? Той се навежда малко назадъ, казва: “Добре дошелъ! Какво обичате, господине?” Търговецътъ се покланя предъ васъ и васъ ви е приятно. Влизате нѣкѫде, кѫдето не е позволено, разсилниятъ излиза насреща ви: “Какво искате тукъ?” Значи: защо влизашъ тукъ безъ позволение? Той се изпъчва напредъ съ тѣлото си. Иска да каже още: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Ти нѣмашъ право да влизашъ тукъ, докато не ме питашъ.” Та, въ дадения случай, щомъ направишъ нѣкоя гримаса навѫтре, вие сте единъ търговецъ, който иска да продаде платове. Нищо повече! Пъкъ щомъ кажете: “Какво искате тамъ? Защо влизате?” - Вие сте разсилния. Та много наши постъпки, несъзнателни движения, трѣбва да се изчистятъ отъ характера ни. Правишъ една гримаса, но ако погледнешъ въ характера си, ще видишъ отъ кѫде си наследилъ това движение. Напримѣръ нѣкой пѫть съ единъ жесть на рѫката си като че отсичашъ нещо. Отъ кѫде си наследилъ това? Отъ военнитѣ. Онзи, като извади ножа си, навсѣкѫде реже. И сега у всинца ви има такива махания. Сега, какво се постига съ едно такова махане? Вземете онзи, който е взѣлъ жито въ рѫката си и махне съ рѫката си, какво прави? Той сѣе. Вземете произхода на това движение. Това е единъ сложенъ процесъ. Най-първо въ природата има една борба между тия две движения. Най-първо този човѣкъ се е училъ да реже главитѣ на хората или вземе брадвата и реже дърва. После, човѣкъ почва да мисли: “То съ сечене на дървета нищо не се постига, хайде, да направя едно добро.” Ще посѣе нѣщо. Ще зарови следъ това, това, което е посѣлъ. Значи, единъ човѣкъ, който е съзналъ своитѣ постѫпки, той ги изправя. Той иска да направи едно добро. Това сѫ методи. Нѣкои казватъ: “Какъ да изправя своята погрѣшка?” Седи нѣкой и ти бърбори. Ти казвашъ: “Не ме смущавай.” Пъкъ нѣкой пѫть можешъ да го ударишъ. А можешъ и да го прегърнешъ и да го цѣлунешъ, да му кажешъ: “Много хубаво говоришъ, много красиво! Я, ми кажи още веднъжъ това!” Той ти е казалъ: “Страшенъ шмекеръ си ти!” Ти го прегърнешъ и го цѣлунешъ и му кажешъ: “Я, го кажи още веднъжъ.” Питамъ, като го цѣлунешъ 10 пѫти, какво ще ти каже той? Ще се избърше, може би, отъ цѣлувката. Тогава вземи го и го заведи на гостилницата и му дай единъ хубавъ обѣдъ. Кажи му: “Азъ отдавна го знаехъ, че съмъ страшенъ шмекеръ, но искамъ да го повторишъ.” Сега, който може да го направи това, то е вече характеръ у него. Но колцина отъ васъ могатъ да направятъ това? Мѫчно се прави това нѣщо. Единъ, който ти каже: “Ти си шмекеръ”, ти да го цѣлунешъ 10 пѫти. Мѫчна работа е! Той трѣбва да е единъ светия. Туй да се направи, то е единъ вѫтрешенъ процесъ. Може най-първо вѫтрешно да го правите това въ ума си. Ще направите единъ опитъ, втори, може да вървишъ по улицата, повтаряшъ си: “Хъмъ, шмекеръ, шмекеръ ми каза!” Готвишъ се да воювашъ съ него. Разговаряй се въ себе си вѫтре. Вечерьта като дойде, ще рѣшишъ въ себе си: “Човѣщина е това, той не е знаелъ какво да каже. Сега азъ имамъ друга работа, какво ще се занимавамъ съ това?” Когато този човѣкъ е рѣшилъ да забрави туй шмекерство, той ще стане веселъ и ако е жененъ, ще каже: “Я, жена, дай ми една чаша вода.” Той, като изпие тази вода, то е едно лекарство заради* него. Нѣкой пѫть, вземи си една чаша вода и си кажи: “Шмекеръ, а?” Изпий си водата и шмекерството отива вѫтре, после вземи си малко храна, пакъ кажи: “Шмекеръ, а?” Изяжъ си храната и шмекерството отива вѫтре. Единъ лекува това състояние съ вода, другъ съ храна, трети иска да си пийне чаша винце и следъ това си запѣе: “Горо ле, зелена, водо ле, студена.” Много интересни сѫ тия психологически наблюдения. И вие трѣбва да ги наблюдавате. Върви нѣкой човѣкъ по пѫтя и се разговаря, приказва си: “Представи си, той ми каза шмекеръ!” Та, у човѣка въ задната часть на главата има едно съзнание и въ предната часть, въ челото има друго съзнание. Ако туй съзнание проникне отзадъ, то е подсъзнателно или животинскиятъ инстинктъ е това, може да се предизвика у васъ една вѫтрешна борба. Тя се дължи на заднитѣ впечатления и представи. Понеже въ предната часть на този лобъ се явяватъ тия бѣлитѣ нишки, които сѫ носители на възвишеното съзнание. Тѣ сѫ като проводници на свѣтлината. Защото туй съзнание има една нова свѣтлина, съ която разглежда нѣщата. Та, споредъ новия методъ, понеже тежестьта на мозъка е била въ задната часть на мозъка и вследствие на това се раждатъ тия противорѣчия. Вие казвате: “Какъ тъй, той да ми каже шмекеръ?” Най-първо ще пренесешъ туй съзнание, тази енергия напредъ. Щомъ мине тази енергия въ предната часть на челото, тя се асимилира. Вие сте преработили тази енергия, Богъ работи въ васъ и Той ще трансформира обидата. Обърни се къмъ Бога, Богъ е, Който воюва и работи въ тебе. Затова всѣка една обида, човѣкъ като я преработи у себе си, той е израсналъ, подигналъ се е съ единъ милиметъръ въ живота си. А единъ милиметъръ като израснете, това е вече много. После, вземете думитѣ “шмекеръ”, “вагабонтинъ”, тѣ сѫ български думи. Вагабонтинъ, значи човѣкъ на противорѣчието или: е знакътъ на противорѣчието. Или казватъ: “Той е страшенъ крадецъ!” Въ какво седи лошото на крадеца? Това сѫ падащи сили. Крадецътъ, това е сила, която пада върху васъ. Следователно ние въ живота имаме отъ дветѣ страни действуващи сили, които се пазятъ. Думата “животъ”, носи това равновѣсие. А въ “крадецъ”, К - тази буква показва, че силитѣ, които действуватъ въ единъ крадецъ не сѫ хармонични. Кажете други думи съ К. (- Корона, кръстъ, крѣпость, крѫгъ.) Крѫгътъ постоянно се движи, не седи на едно мѣсто. (- Конь, камила, кокошка.) Вземете тия животни, коньтъ обича да рита, камилата? Ами кокошката? (- Коза, крава.) Кравата обича да боде. Дайте думи съ В. (- Воденица, Венера, вода, вѣра, вино.) Виното прави хората весели. Вѣрата ги окуражава. Воденицата приготовлява брашно за хората. Ако вземете речника и погледнете думитѣ, които почватъ съ В или съ другитѣ букви, ще видите колко силни думи влизатъ въ една буква. Ще видите после, колко силни думи има когато тази буква е въ началото и когато е накрая. Въ цѣлия този рѣчникъ, въ тази гама ще видите колко силни думи има. Ако думитѣ сѫ по-силни, тази буква е добра. А, ако повечето думи сѫ въ низходяща степень, то тази буква не я обичате. Вие трѣбва да проучавате нѣщата. Всѣкога, когато се зароди въ васъ известна интенсивна идея, вие не знаете въ коя область на мозъка става това. Напримѣръ, ако имате интенсивна мисъль дълго време, ще усетите нѣщо въ тѣлото отпредъ. Ако изпитвате чувство на вѣра въ хората, ще почувствувате сърбежъ горе въ главата отстрани. Или ако искате да бѫдете справедливи, ще усетите на друго мѣсто нѣщо. Мис-литѣ и чувствата се изразяватъ, но въ разни области на човѣшката глава. Да допуснемъ, че се разгнѣвите, тогава ще почувствувате около очитѣ си, около ушитѣ си известенъ напънъ, известно малко стопляне. Та въ всички области на мозъка се появяватъ разни чувствувания. Въ бѫдеще това ще се знае. Да допуснемъ, че нѣкой много се е разгнѣвилъ. Достатъчно е малко да му потъркамъ носа и състоянието му ще се смѣни. Напримѣръ нѣкое дете се е разгнѣвило и ако барнемъ носа му, то енергията на ушитѣ веднага се смѣня, защото тази часть на носния върхъ е свързана съ енергиитѣ около ушитѣ. Въ носа е и обонянието. И като приближи храната до носа, събужда въ тебе желание за ядене, а понеже носниятъ върхъ е свързанъ и съ енергиитѣ около ушитѣ, значи и съ гнѣва, то щомъ се разгнѣвишъ, наяжъ се хубаво. Това е отъ моитѣ наблюдения. Щомъ нѣкой иска да те обиди, ти, за да не се разгнѣвишъ, извади лешници или каквото и да е друго нѣщо и яжъ! Въ задната часть на мозъка има съзнание. Тази область на мозъка е независима отъ мисъльта; чувствуванията, които сѫ свързани съ задната часть на мозъка, иматъ влияние върху човѣка. Ако човѣкъ не може да пренесе мисъльта си къмъ предната часть на мозъка, това има лоши последствия за него. Когато те обидятъ почни да мислишъ. Щомъ мислишъ, ще добиешъ методъ какъ да изправишъ погрѣшката, която е сторилъ онзи**, та да произведешъ у него обратния ефектъ и той да се поправи. Щомъ превърнешъ минуса въ плюсъ, тогазъ ще се смѣнятъ енергиитѣ у онзи, който те е обидилъ. У онзи, който те обидилъ, такова е положението: (чертежътъ) Обаче, щомъ се смѣнятъ знацитѣ, задната часть става отрицателна и у него ще дойде съзнанието. И той ще каже: “Ще извинишъ, азъ не постѫпихъ добре.” За да поправишъ нѣкого, ти най-първо трѣбва да смѣнишъ своитѣ енергии. Защото инакъ той може да ти предаде своето съзнание. И ако въ своитѣ чувства станешъ положителенъ и той е положителенъ, то между двама силни хора ще има борба. И въ тази борба единъ отъ двамата ще спечели. Та сега трѣбва дълго време да проучавате механическитѣ прекѫсвания на енергиитѣ отъ задната часть на главата къмъ челото. Най-опасното мѣсто сѫ личнитѣ чувства. Вие не можете да преодолѣете личнитѣ чувства, ако не пренесете енергията на личната обида въ центъра на милосърдието горе. И тогава можешъ да простишъ. Въ предната часть на мозъка горе се намиратъ вѣрата и надеждата. Тамъ сѫ мѣстата, дето се смѣнятъ нисшитѣ енергии съ висшитѣ. Когато вашето лице е било отзадъ, тамъ е било лѣто, тамъ всичко е никнало, а отпредъ е било зима. И после, като прекарашъ тази енергия въ предната часть, то слънцето ще минава въ севѣрното полушарие на нашия животъ. Това може да произведете и изкуствено. Ако знаете този Божественъ законъ, вие можете да смѣните вашитѣ състояния. Нѣкой пѫть ви се даватъ благоприятни условия. Има едно движение на тия условия. Това става и въ природата. Слънцето прави едно движение около цѣлия организъмъ. За сега Слънцето е въ главата. Тамъ е съзнанието. Дробовете нѣматъ това съзнание, както мозъка. Понѣкой пѫть ние съзнаваме, че всичкитѣ енергии сѫ насочени къмъ лицето. Лицето представлява посоката, по която човѣкъ се движи. На кѫдето е обърнато нашето лице, къмъ тая посока се движатъ и всички енергии на тѣлото. Следната рисунка представлява животинската линия. Съ хиляди и милиони години разумната, слънчева енергия е градила и е изправила човѣка. Тази слънчева енергия е изправила човѣка на двата му крака и сега действува на човѣшкото чело. Нѣкой гледа Слѣнцето, но трѣбва не да гледа Слънцето, но мислено трѣбва да пренасяте енергиитѣ отъ задната часть къмъ предната часть. Нѣкои се опулваха въ Слънцето, като не разбираха законитѣ. Пренасяне енергиитѣ отзадъ напредъ е важното. За цѣлото човѣчество това ще вземе дълго време, но за отдѣлни хора ще вземе по-малко време. Нѣкои адепти въ Индия практикуватъ това, като се концентриратъ въ себе си. Ако ти се кон- центрирашъ и не знаешъ въ какво се концентрирашъ, нищо нѣма да възприемешъ. Трѣбва да изучимъ закона за пренасяне на енергиитѣ отъ задната часть на мозъка къмъ предната. Задната часть на мозъка може да заличи всичкото знание. Да кажемъ, че вие сте учили 15 години и после кажете: “Нѣма нищо, празна работа.” Живитѣ хора, тѣ сѫ които поддържатъ науката. Това е съзнанието на тѣзи учени хора, които постоянно мислятъ за това, постоянно поддържатъ пламъка и благодарение на тѣхъ, науката ни помага. Представете си, че вие искате да изучите хиромантията. Какво означава животната линия? Като видите животната линия на единъ човѣкъ, ще знаете дали е здравъ или не. Линията на гръбначния мозъкъ е Сатурновата линия. Ако задната часть на главата е плоска, отвесна, за такъвъ човѣкъ турцитѣ казватъ: “Камъкъ, който се търкаля, мѣсто не хваща.” Такъвъ човѣкъ ще бѫде скитникъ. Когато главата отзадъ е [обла], вие имате единъ нормаленъ човѣкъ. Отпредъ е линията на ума. Линията на ума и линията на живота сѫ тѣсно свързани. Между линията на ума и на живота има тѣсна връзка. Ако линията на ума е по-дълга отъ линията на живота, това показва, че животътъ не е толкова нормаленъ. Тогава човѣкъ се грижи за много работи. Много работи го безпокоятъ и не може да трансформира енергиитѣ си. Трансформирането трѣбва да става правилно. Ако презъ една жица минава по-силна енергия, то тази жица изгаря. За трансформирането трѣбва да имате морални чувства. Тѣ сѫ горе, тѣ сѫ трансформаторитѣ. Когато говоримъ за сърдцето, ние го вземаме като трансформаторъ. Умътъ и сърдцето трѣбва да се съединятъ, за да могатъ да трансформиратъ енергиитѣ на ума. Инакъ никакво трансформиране не може да стане. Трѣбва да знаемъ какъ да пренасяме енергията отъ животната линия отзадъ напредъ. Трѣбва да знаемъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкой е неразположенъ, да знаешъ кои сѫ причинитѣ за плача. Необходимо е да държите въ разположение повече мозъка си. Затова е необходима правилната мисъль. Ако ходимъ неправилно, това ще предизвика сътресение въ мозъка и енергиитѣ ще останатъ отзадъ. Не, че ходенето е най-важното, но ходенето е първия актъ, въ който умътъ ще почне своята работа. Ходенето играе много важна роля. Когато туришъ единиятъ кракъ напредъ, ти прекарвашъ неговата […] енергия напредъ. Съ ходенето човѣкъ може да трансформира своята енергия. Напримѣръ, разтревоженъ си. Ходете 1 километъръ. И тогава всичката ваша тревога ще се измѣни. Има още много работи за учене. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ! 20 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ 2.I.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ --------- * заради - за ** Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  9. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАБЛЮДЕНИЕ И ИНТУИЦИЯ 5 часа сутриньта Отче нашъ За идущия пѫть пишете една тема: “Защо вѣрвамъ и защо се съмнявамъ”. Въ живота има известни процеси, които всички хора наблюдаватъ, но не могатъ да направятъ една връзка между процеситѣ, които ставатъ. Напримѣръ вие сте гладенъ. И веднага наблюдавате това, което ви най-много интересува. Наблюдението почва съ яденето. Искате да ядете и наблюдавате. Наблюдавате най-напредъ паницата; после наблюдавате дали има масълце въ яденето; после дали месото е печено; после ще наблюдавате соса, който е туренъ, после хлѣба и следъ като направишъ този прегледъ, пристѫпвашъ къмъ опита. Отчупвашъ едно парче отъ хлѣба и почвашъ да ядешъ. Следъ това гребвашъ супата съ лъжицата. Ако наблюдавашъ психологически по лицето на човѣка, можешъ да познаешъ дали супата е хубава или не. Ако тя не е вкусна, ще видишъ свиване на веждитѣ, при второто меню - пакъ, […] тогава ще наблюдавашъ лицето. И психологически ти пакъ можешъ да сѫдишъ, какъвъ е готвачътъ. После, наблюдавашъ гостилницата и сѫдишъ за него. Нѣкой ще каже: “Това е проста работа.” Не е проста работа. Единъ човѣкъ, който може да наблюдава яденето си, той може да наблюдава и другитѣ работи. Правете разни наблюдения. Напримѣръ искате да направите разходка. Поглеждате времето, виждате дали има облаци, вѣтъра и прочие. И ако има, вие казвате: “Не е хубаво времето сега за разходка.” А ако времето е благоприятно, вземате си дрехата и излизате. Но онзи, който не разбира, може да се излъже. Времето може да е хубаво, но после да ви излъже. Възможно е въ гостилницата супата да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачътъ и последното меню да не е много хубаво. А възможно е и обратното: супата да не е много хубава, но последното меню да поправи работата. Сѫщото може да стане и при екскурзията, отначало времето е хубаво, после вали дъждъ и се върнете наквасенъ. А дълбокиятъ наблюдатель въ природата, той знае процеситѣ. Той трѣбва да знае единъ процесъ, който започва, ще бѫде ли праволинеенъ - А, или криволинеенъ - Б, или неправиленъ - Д. Нѣкои казватъ: “Не си криви душата.” Когато радиуситѣ сѫ еднакво отдалечени, този процесъ е правиленъ. Когато около центъра има различни радиуси, различни по дължина, тогава казваме, че има известна дисхармония. Въ какво седи престѫплението? Въ едновременното действие на две противоположни сили. Допуснете, че имате центъръ А. Представете си, това представлява една съвременна каса, пълна съ злато. Представете си, че тази каса има магнетическа сила, която ви привлича. Да кажемъ, че А е касиера, който отива къмъ касата С. Следъ това касата се подвижва къмъ мѣстото g и после се връща къмъ центъра А. Значи, той взелъ тѣзи пари и касата се връща. Това е единъ кръгъ. Образува се една крива линия, незавършенъ кръгъ. Но кога едно действие може да стане неестествено? Допуснете, че у този касиеръ се зароди едно друго желание, да излѣзе* въ другъ единъ кръгъ - f. Да кажемъ, че иска да иде въ странство, обаче не му достигатъ паритѣ, не е спестилъ, нѣма достатъчно. Но има силно желание да направи разходка, иска да вземе назаемъ отъ тукъ отъ тамъ. И най-после той започва да се разговаря съ касата. Отъ касата задига 400-500 хиляди лева, като излиза отъ вѫтрешния крѫгъ на касата и отива въ другия крѫгъ - f и не се връща. Това наричамъ престѫпление. Следъ това банката може да прати свои детективи. Но това лице прескача въ друга страна. Тѣзи детективи се връщатъ и този човѣкъ си прави своята разходка въ странство. За такова поведение се казва, че не е морално. Или ние казваме, че такива системи, методи не сѫ разумни. Разумностьта въ тѣхъ е слаба. Такива действия ставатъ въ единъ свѣтъ, въ който разумностьта е слаба и дето има незавършени характери и тогава има престѫпления, наречени неразумни или престѫпници. Но и въ природата сѫществуватъ известни отклонения, когато известен процесъ вѫтре въ природата е неестественъ, нехармониченъ, той се отразява и въ растежа на тѣлото, после - въ облагородяването на сърдцето и въ развитието на ума. Има неестествени процеси засега: или тѣлото, или човѣшкото сърдце, или човѣшкиятъ умъ. Рекохъ, когато се образува известенъ моралъ вѫтре въ природата, ние подразбираме, че моралътъ трѣбва да съдействува за човѣшкия растежъ. Подъ думата моралъ подразбираме ония условия, при които човѣкъ може да се развива правилно. Въ природата най-първо наблюдаваме дали нѣкои процеси сѫ естествени или има нѣкакви отклонения. Ако има малки отклонения, може да се отдалечите отъ този правиленъ пѫть, по който може да вървите. Допуснете, че вие сте единъ естественикъ или нѣкой ветеринаренъ лѣкарь и трѣбва да ходите да преглеждате говедата, които ще се колятъ. Трѣбва да определите кои говеда ще бѫдатъ за заколване и кои не. Питамъ, каква ще бѫде вашата отговорность като лѣкарь? Нѣкой пѫть лекарьтъ може да прокара и болнитѣ говеда. Нѣкой пѫть касапинътъ може да намаже колата на лѣкарьтъ съ масло и тогава болнитѣ говеда ставатъ здрави говеда. А, ако не плати нѣкой пѫть, тогава и здравитѣ говеда болни ставатъ. Това сѫ човѣшки понятия. Обаче, ако лѣкарьтъ има убеждение, какво трѣбва да бѫде неговото поведение? До где се простира неговата власть? Да кажемъ, че той прегледа сто говеда и има съзнание, че тѣзи говеда не трѣбва да се колятъ. Какво трѣбва да прави? Вие ще кажете: “Труденъ въпросъ!” Да допуснемъ друго: имате 10 души престѫпници, които сѫ осѫдени на смъртно наказание. Да допуснемъ, че тѣхното смъртно наказание зависи отъ лѣкаря, защото когато нѣкой престѫпникъ е боленъ, трѣбва да го лѣкуватъ, не могатъ да го накажатъ. Здравъ трѣбва да бѫде престѫпникътъ, за да се накаже. Какво трѣбва да направи лѣкарьтъ съ тѣзи 10 престѫпника? На хората човѣшка мась не имъ трѣбва. Тѣзи хора, ако ги убиятъ, ще ги заровятъ. Азъ привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви наведа на следното, а именно, че понѣкой пѫть може да разсѫждавате и тѣзи разсѫждения да нѣматъ никаква връзка. Напримѣръ вие сте лѣкарь и казвате: “Ще позволя да заколятъ тѣзи говеда.” На тѣзи хора имъ трѣбва масъ да явятъ. Вие сте лѣкарь и викатъ ви да опредѣлите дали нѣкои хора сѫ здрави или не. Вие може да кажете: “Азъ свѣтътъ нѣма да го оправямъ.” Вие свѣтътъ нито ще го оправите, нито ще го развалите. Но какво може да направите въ свѣта, ако направите една лоша постѫпка? Ако нито може да оправите свѣта, нито може да го развалите, тогава защо ще ви обвиняватъ хората за вашитѣ лоши постѫпки? Единъ престѫпникъ може да има отношение най-първо къмъ самия човѣкъ. Най-първо моралътъ има отношение известно, което се отнася лично до самия човѣкъ. После има моралъ, който се отнася до обществото, до другитѣ хора. Следователно, нѣкои отъ постѫпкитѣ могатъ да бѫдатъ вредни и за самитѣ насъ; а нѣкои постѫпки могатъ да повреждатъ и обществото. Има законъ, който гласи: Всѣки единъ човѣкъ, който не живѣе добре за себе си, не може да живѣе добре и за обществото. И обратното е вѣрно: Който може да живѣе за себе си добре, той да живѣе добре и за обществото. Това сѫ прави заключения. Нѣкои считатъ, че човѣкъ, щомъ спрѣмо своитѣ постѫпва добре, той е мораленъ, а спрѣмо себе си може да постѫпва както си иска. Въпросътъ за Бога не оправя свѣта. Държавата си има свои закони, които тя нарежда. Но и всѣки баща и всѣка майка, има законъ въ семейството. Напримѣръ, когато детето престѫпи нѣщо, майката нарежда законъ, да се накаже това дете. Държавата нѣма законъ, по който да се накаже това дете. Но въ кѫщата има такъвъ законъ. Питамъ, държавата мѣси ли се въ тѣзи разпореждания на майката? И въ природата има сѫщитѣ правила. Сѫщо така можешъ да бѫдешъ радостенъ или песимистъ, можешъ да вѣрвашъ или не да вѣрвашъ; природата седи и те гледа. Да допуснемъ, че не вѣрвашъ, това значи, че си съ затворени прозорци. Природата казва: “Много добре.” Или пъкъ казвашъ: “Азъ вѣрвамъ.” Тогава природата пакъ казва: “Много добре.” Това значи, че си отворилъ прозорцитѣ си. И тогава си по-щастливъ. Нѣкой казва: “Не вѣрвамъ.” Тогава рекохъ: Въ такъвъ случай си съ затворени прозорци. Нѣкой казва: “Азъ се радвамъ.” Тогава рекохъ: “Ти си съ отворени прозорци.” Вие трѣбва да направите известни наблюдения, които сѫ естествени. Има известни ваши разположения, които сѫ лични. Тѣхъ не ги смѣсвайте съ онѣзи, великитѣ, истински процеси. Първите сѫ детински работи. Ти мислишъ, че като носишъ една капка, че като кажешъ една дума, ти си голѣмъ факторъ. Ти казвашъ: “Знаете ли, че като падне капката на земята, какво ще стане?” Не, тя пада и нищо не става. Следователно, вие сте като малкитѣ деца. Най-напредъ вѣрвате, че малката капка може да помете всичко. И като не стане, идва разочарованието. Нѣма възможность въ една капка да помете свѣта. Единъ ученъ човѣкъ математически може да изчисли, че въ тази капка има толкозъ скрита енергия, че тя може да помете цѣлата земя. Това може да стане, но въ коя лаборатория той ще развие тази енергия? Енергията, скрита въ тази капка, може да кара за 10 години всички машини по цѣлия свѣтъ. Ако азъ вѣрвамъ въ това, какво губя? Докато вѣрвамъ въ това, то е вѣрно; а щомъ престана да вѣрвамъ, не е вѣрно. Докато вѣрвате, че отъ тукъ до Слънцето има 93 милиона мили, така е. Но щомъ престанете да вѣрвате, не е вѣрно. Има и другъ методъ за наблюдение. Има начини, по които може да познаете дали нѣщо е вѣрно или не. Напримѣръ нѣкой ви каже нѣщо. Отначало може то да ви се види чудновато. Толкова невѣроятно ви се вижда, че ви изглежда за смѣшно. Има единъ законъ, по който може да познаете дали е вѣрно това, което ви говори нѣкой човѣкъ или не. Нѣкой пѫть, като слушате човѣка, нѣма раздвояване въ вашето съзнание. Вие сте спокоенъ, тогазъ това, което този човѣкъ говори, е вѣрно. Ако има раздвояване въ съзнанието ви и не сте спокоенъ, тогазъ това не е вѣрно. Въ вестницитѣ имаше единъ случай за единъ диригентъ на опера. Той казва на оркестъра: “Свирете погребаленъ маршъ”. Тѣ не искатъ, а той настоява, и като изсвириха до края погребалния маршъ, той падналъ и умрѣлъ. И казватъ, че той е предчувствувалъ, че ще умре. Дѣдо Ради въ село Николаевка, Варненско билъ на 80-90 години. Стариятъ вика свещеникъ да го пречисти. Дѣдото си запалилъ лулата и пуши и казалъ на свещеника: “Азъ съмъ пѫтникъ. Искамъ да ме пречистишъ.” Свещеникътъ му се изсмѣлъ, но го пречистилъ и отива до вратата, обръща се и вижда, че дѣдото е умрѣлъ. Има вѫтрешенъ процесъ на интуиция, която ще ви покаже истинския пѫть на вашето развитие. Та въ наблюдението взема участие обективниятъ умъ. Тамъ нѣщата сѫ вѣрни или невѣрни. Обаче въ интуицията всички нѣща, които ние изследваме, сѫ вѣрни. Тамъ не сѫ научни нѣщата, но знаешъ, че нѣщо така ще бѫде. Нѣкой те пита: “Кой ти е казалъ това?” Ти казвашъ: “Никой не ми е казалъ, обаче чувствамъ, че тази работа така ще бѫде.” Това чувство на интуицията го имате, дайте му мѣсто да расте. Въ бѫдеще новата култура ще зависи отъ това чувство. Интуицията ще даде правило какъ да постѫпвате и ако имате това вѫтрешно чувство, ще го приложите. Чрезъ него всички нещастия могатъ да се предотвратятъ. Не е въпросъ само човѣкъ да свърши съ дипломъ. Защото и природата дава дипломъ. Тя всѣкога дава дипломъ. Тя развива у човѣка нѣкоя дарба и винаги се грижи за дарбата, която дава. Тя развива въ човѣка нѣкоя сила и винаги се грижи за тази сила, която развива. Давидъ казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” Заченатитѣ нѣща въ грѣхъ сѫ човѣшки. Но ако има зачатие въ грѣхъ, има зачатие и безъ грѣхъ. Това е тамъ, дето интуицията се проявява. X,Y,Z. Тѣзи три букви се считатъ за неизвестни. Обаче какъ е станало Х? Ако продължимъ тѣзи криви линии, то тѣ ще се обърнатъ въ противоположна страна. Лѣвата рѫкавица не става на дѣсната рѫка. Но ако я обърнете наопаки, може да я турите на дѣсната си рѫка. Значи нѣкой пѫть, за да направите нѣщата възможни, трѣбва да ги обърнете. Казватъ: “Обърна му ума.” Имашъ две рѫкавици на дѣсната рѫка. Студено е. Обърни едната рѫкавица, за да туришъ и дветѣ рѫкавици на рѫцетѣ си. Има ли тукъ нѣкое престѫпление? Не. Стига да топлятъ. Ако вие обърнете нѣкои панталони наопаки, не може ли да ги облечете? Какво ще се случи отъ това? Въ човѣка има известно суевѣрие и той се пита какво ще се случи. Единъ разбойникъ открадналъ чифтъ волове. Съ това той обърналъ рѫкавицата наопаки. А вие го уплашвате, вземате воловетѣ и ги връщате на стопанина. Значи, вие сте обърнали обърнатата рѫкавица наопаки. Т.е. докарали сте я въ нормално положение. При сегашното живѣене много отъ нашитѣ мисли и желания трѣбва да бѫдатъ превърнати. Човѣкъ трѣбва да мине презъ много опитности и за да мине тази опитность, трѣбва да мине известенъ курсъ. Всѣка наука, каквато и да е, трѣбва да има едно приложение вѫтре въ душата. Какъвто и клонъ отъ науката да учите, гледайте да използувате това. Напримѣръ изучавате естественитѣ науки, изучавате вълка. Какво може да се ползувате отъ вълка? У вълка има една отлична черта: голѣмо постоянство, после е демократиченъ, после живѣе отъ день на день съ вѣра, не трупа. Не може да го обвини нѣкой, че е голѣмъ банкеръ, че складира нѣкѫде. Или да кажемъ, че изучавате лисицата. У нея има известна стратегия. Тя е обърнала голѣмо внимание на своя […]. Тя ще си мръдне опашката насамъ нататъкъ и съ това предизвика кучетата. Нейната тънка муцуна показва, че има интелигентность и тя си играе съ кучетата. Кое е свойственото на свинята? Че тя знае да оре. Ти ще черпишъ сили отъ всѣко едно животно. Щомъ почнешъ да мислишъ за вълка, можешъ да усвоишъ нѣкоя негова отлична черта, напримѣръ постоянството. Като помислишъ за лисицата, можешъ да усвоишъ нѣкоя нейна черта - схватливость и съобразителность. И биволътъ казва: “Не струва да се смущавашъ, влѣзъ въ калта и се намажи, малко може да не е толкова благородно, но така се освобождавашъ отъ мухитѣ.” Отъ биволитѣ ще вземешъ отлична наука. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, наблюдавай биволитѣ. Нѣкой пѫть си неразположенъ. Щомъ почнешъ да мислишъ за биволитѣ, ще добиешъ спокойствие. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, хубаво е да мислишъ за тѣзи работи. Това успокоява. Сѫщо така е хубаво да мислишъ и за овцетѣ. Да кажемъ, че си нетърпеливъ, представи си, че имашъ хиляда овце. Ти си съ кривака на рамото, овцетѣ сѫ отпредъ, ти подиръ тѣхъ. Единъ часъ ако така размислишъ, ти ще имашъ резултатъ. Мисли за воловетѣ, биволитѣ, овцетѣ и ще добиешъ търпение. Това е за добиване на пасивното търпение. Или нѣкой пѫть наклади огънь въ кѫщи, съ дѫбови дърва. Почни да се грѣешъ и ще станешъ търпеливъ. Огънътъ казва: “За да бѫде човѣкъ търпеливъ, човѣкъ трѣбва да жертва.” Следъ като се нагрѣешъ на огъня, ще станешъ и ще се разходишъ въ кѫщи. Въ екскурзиитѣ, които сме правили, кладенето на огънь, варенето на вода, това сѫ методи, за да се образува търпението. Та нѣкой отъ васъ, който е станалъ много нетърпеливъ, специално ще накладе огънь за търпението. Ще вложишъ тази идея и следъ това седни и си попей, това ще бѫде огъньтъ, който ще ти даде търпение. Каква ще ти бѫде цѣльта на екскурзията? Между другото да развие и търпението. Ако човѣкъ развие търпението, ще развие и своята интуиция. Ако вие наблюдавате огъня, ще научите много нѣщо отъ огъня. Има нѣщо много красиво въ огъня при наблюдението. Българинътъ е лековѣренъ, но не е суевѣренъ. Каквото му кажешъ, вѣрва. На българина като му кажешъ: “Богатъ ще станешъ.” И той вѣрва. Като му кажешъ: “Светия ще станешъ”, пакъ вѣрва. Той казва: “Божия работа е това!” Кажи му: “Ученъ човѣкъ ще станешъ.” Той вѣрва. Но излъжешъ ли го вѣднъжъ, той втори пѫть не вѣрва. Отначало българинътъ, като му кажешъ, той казва: “Право ли казвашъ?” Трѣбва да му отговоришъ: “Право казвамъ.” И тогава той вѣрва и опитва нѣщата. Вие следующия пѫть направете опитъ съ огъня въ екскурзия. Накладете огънь само за търпение. И наблюдавайте половинъ часъ огъня и гледайте какви процеси ще станатъ въ вашата душа. Може да не излѣзне точно така, както ви казвамъ. А нѣкой пѫть направете опитъ съ овчарлъка. Представете си, че имате хиляда овце. И то най-хубавитѣ овце, бѣлитѣ. Или си представи нѣкой хубавъ, черенъ волъ. Въ очитѣ на вола има нѣщо много красиво. После, волътъ много се привързва, помни си името и идва на име. После, правете и опитъ съ растенията, съ ябълки, круши и прочие. Ако знаете методитѣ, можете да използувате и животнитѣ, и растенията, понеже всѣко растение и всѣко животно има една специфична черта, която ни е потрѣбна. Тѣ динамически действуватъ върху нашия умъ. Съвременната наука още не знае тѣзи нѣща. Изучавайте и минералогията, зоологията и ботаниката. Всичко това действува възпитателно. Сегашната наука действува само подсъзнателно. Ще кажете: “Хубаво е човѣкъ да бѫде ученъ.” Защото отъ всички предмети, които човѣкъ е училъ, той е почерпилъ известно богатство. Та богатствата, които почерпите отъ науката, турете ги въ обръщение. Всѣки единъ фактъ трѣбва да бѫде едно живо семе, посѣто. Защото безъ опитъ и безъ посаждане на това семе нѣма да имаме резултати. Въ окултния класъ трѣбва да се изучаватъ нѣщата. Напримѣръ нѣкой трѣбва да има, да изучава само космитѣ или само устата или само носа или само първия пръстъ, или втория пръстъ, или нѣкои движения на хората, или какъ тѣ ходятъ. Какъ ходи болниятъ и какъ здравиятъ, какъ ходи умниятъ и какъ глупавиятъ? Какъ ходи щедриятъ и като ходишъ задъ гърба на нѣкой човѣкъ, да можешъ да кажешъ, че този човѣкъ е такъвъ и такъвъ. Ти ще кажешъ: “Азъ съ такива ли работи ще се занимавамъ?” Че не е ли по-смѣшно, цѣлия день все съ своитѣ нещастия да се занимавашъ? Единъ човѣкъ лежи на гърба си 4 - 5 месеца и после умира. И мисли все за глупави работи. Какъвъ смисълъ има въ всичко това? По-хубаво е да мислишъ за живия вълкъ, за живата овца, за живата лисица, за овцетѣ и прочие. Отколкото да мислишъ, че като умрешъ така и така да те погребатъ. Ние трѣбва да знаемъ какво е вложила природата въ положителнитѣ форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Та човѣкъ трѣбва да знае отъ кои форми да се насърдчи. Мохамедъ билъ обезсърдченъ веднъжъ и казалъ: “Тази работа нѣма да стане.” И той наблюдавалъ една мравка, която 99 пѫти се качвала и все се катурвала, но на стотния пѫть прехвърлила пречката. И Мохамедъ тогава казалъ: “Ако тази мравка има толкова постоянство, азъ ли нѣма да постоянствувамъ!” И направилъ тогава още единъ опитъ и сполучилъ! -Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! 19 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ 18.I.1929 г., петъкъ, ----------- * Съ курсивъ безъ кръгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  10. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ТРИТѢ НЕИЗВЕСТНИ ПРЕЧУПВАНЕ НА ЛѪЧИТѢ, СВѢТЛИНАТА 6 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. Размишление върху красотата на живота. (Прочете се резюме отъ темитѣ: Противорѣчие и съгласие.) Г.Р., излѣзте на дъската и начертайте една окрѫжность, теглете два радиуса да образуватъ единъ ѫгълъ отъ 90 градуса. Интересно е защо сѫ раздѣлили крѫга на 360 градуса. Какво разбиратъ въ астрономията подъ единъ градусъ? (-Чисто геометрически, единъ градусъ представлява една триста и шестдесета часть отъ крѫга.) Казваме, че единъ правъ ѫгълъ има 90 градуса. Могатъ ли да се тупнатъ повече градуса? (-Въобще, като кажемъ 90 градуса, разбираме правъ ѫгълъ, при тази мѣрка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мѣрка, може да има повече отъ 90 градуса, ако 90 градуса показватъ една естествена мѣрка въ природата, тогава всѣко отклонение на свѣтлината показва единъ градусъ. Значи всѣки правъ ѫгълъ е на 90 градуса отклонение. Когато свѣтлината се пречупва, предметътъ може да бѫде видимъ. Или щомъ предметътъ е на единъ градусъ, той е видимъ. Ако ние възприемаме свѣтлината въ права линия, нѣмаме никакъвъ предметъ. Образитѣ се виждатъ по причина на отклонението. Крѫгътъ не е нищо друго, освенъ пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следнитѣ ще се пречупятъ и тѣ не вървятъ по права линия. А щомъ се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бѫде права. Тъй се изразява свѣтлината, чрезъ пречупване. Щомъ се намѣрите въ единъ правъ ѫгълъ на противорѣчие, вие казвате: “Докога ще трае?” Рекохъ, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всѣко едно пречупване на свѣтлината има една възможность. Ако се пречупи линията, ще има свѣтлина, ако не се пречупи, ще мине покрай насъ като едно усѣщание, като едно движение, а това е вече законъ на съзнанието. Щомъ се пречупи единъ лѫчъ, има два образа едновременно. Що е градусъ? (-Това е едно условно име.) Крѫгътъ, това е цѣлия човѣшки животъ, а само половината отъ този крѫгъ може да бѫде освѣтлена отвънка. Въ първата половина ние туряме всичкитѣ благоприятни условия на живота. Всѣки единъ животъ съдържа всичкитѣ противоположности: приятни и неприятни условия, успѣхи и неуспѣхи, богатства и сиромашия, здраве и болѣсть, всичко това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Едновременно се образуватъ противоположнитѣ състояния. Щомъ имашъ радостьта, непремѣнно на радостьта ще дойде противоположното - скръбьта. Защото радостьта е нѣщо, което ти държишъ, спечелилъ си го, а скръбьта е нѣщо, което си изгубилъ. Щомъ дойде у тебе идеята: “Азъ съмъ младъ”, веднага ще дойде и мисъльта: “ами, ако остарѣя?” Казвашъ: “Азъ имамъ знание”, веднага съ това иде: “Ами, ако го изгубя или ако го забравя?” Казвашъ: “добъръ съмъ” и веднага иде: “ами, ако стана лошъ?” Състоянията се смѣнятъ. Когато се яви едно противорѣчие въ живота ви, това е единъ законъ въ природата. Боленъ съмъ, кажи: “Мога да стана здравъ.” Та сега не спирайте възможноститѣ на природата. Животътъ, както е сега на Земята, щомъ си здравъ, природата казва: “Бѫди здравъ, пази себе си!” Ти, като си здравъ, казвашъ: “Но мога да бѫда и боленъ.” До здравето вие туряте болестьта. Тогава азъ поставямъ: Здравето се отнася къмъ болестьта, тъй както болѣстьта се отнася къмъ здравето. Добре, имате неизвестнитѣ Х, У, Z, три неизвестни има въ живота, съ които човѣкъ се занимава. Първото неизвестно - Х, това е Богъ, У - това си ти, а Z - това сѫ външнитѣ условия. Това сѫ тритѣ неизвестни, съ които се занимаватъ хората. Значи не познавашъ Бога, не познавашъ себе си, не познавашъ и ближния си. На какво е равно Х, У и Z? Въ какво седи неизвестность[та] или непонятното въ какво седи? Щомъ имашъ нѣщо неизвестно, трѣбва да се стремежъ да го разрѣшишъ. Защото всѣка една мѫчнотия, която се изпрѣчи на пѫтя ви, това е единъ Х. Споредъ туй правило не може да започнемъ разрѣшението съ Z. Винаги трѣбва да започнемъ съ Х, тамъ е основата. Да допуснемъ, имаме киселина, имаме и основа. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? (-Соль се получава и вода.) Да, соль се получава. Ако туримъ тогава Х за киселина, У за основа, а Z [за] соль, тогава количеството на сольта ще зависи отъ количеството на киселината и отъ количеството на основата. Тукъ има известно съотношение. Въ този законъ, щомъ говоримъ за Бога, ние имаме една неопредѣлена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б - Богъ, Ч - човѣкъ и външнитѣ условия и хората или обществото - Z. Ние казваме, че всичко зависи отъ условията. Нали тъй се казва въ обществото? Сега какви сѫ разсѫжденията? Количеството на сольта зависи отъ количеството на киселината и отъ основата. Следователно, обществото се опредѣля отъ отношенията между Бога и човѣка. Вие казвате, че външнитѣ условия ги опредѣляте вие. Не е така, Богъ и ти, като се съедините, ще създадете външнитѣ условия. Какъвъ ще бѫде животътъ ти, зависи отъ отношенията, които имашъ ти къмъ Бога. Доброто на човѣка зависи отъ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото въ дадения случай Богъ е силата, а човѣкъ е условията. За да измѣнишъ своята сѫдба, трѣбва да измѣнишъ отношенията си къмъ Бога. Вие казвате: “Не съмъ разположенъ.” Вие затваряте отношенията си къмъ Бога. А щастието на човѣка зависи отъ отношението на Бога къмъ човѣка. Ти седишъ, нещастенъ си, намирашъ се въ трудно положение. А може и да си въ едно срѣдно положение, нито си веселъ, нито си радостенъ, нито си скърбенъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да има нѣкой да те обича. Тогава този, който те обича, той ще те направи щастливъ. Да видимъ сега процеситѣ, които сѫществуватъ въ природата. Имате едно житено зърно посѣто. Въ какво седи щастието на това зърно? Въ поникването. А неговото поникване зависи отъ топлината - отъ Слънцето, отъ свѣтлината и отъ въздуха. Защото щастието е единъ вѫтрешенъ процесъ на душата. Щастието е покълването. Щомъ покълне зърното, отваря се единъ малъкъ прозорецъ. Щастието не е нищо друго, освенъ единъ малъкъ прозорецъ, презъ който ти виждашъ всичкитѣ безбройни възможности. Ти започвашъ да се радвашъ, усилвашъ и казвашъ: “Животътъ има смисълъ.” Трѣбва да имате тия вѫтрешни разбирания на живота, да не считате нѣщата произволни. Казвате: “Нещастенъ съмъ.” Тогава единъ математикъ трѣбва да опредѣли, какво е нещастието, понеже за твоето нещастие има причини. Ще намѣришъ причинитѣ, ще ги отмахнешъ и ще туришъ положителното на тѣхното мѣсто. Щомъ имашъ едно негативно състояние, ще намѣришъ положителното и ще го туришъ на това мѣсто. Имашъ да плащашъ дългове. Кое е положителното на дълговетѣ? - Богатството. Най-първо ти си се родилъ богатъ, отпосле си задлъжнѣлъ. Ще туришъ тогава формулата: богатството се отнася къмъ сиромашията, както сиромашията къмъ богатството и ти ще започнешъ да работишъ. Сега всички вие казвате: “То ще дойде, ще стане.” Но какъ ще стане? И тъй подъ думата “лѫчъ” всѣкога вие ще разбирате въ окултенъ смисълъ пречупване на свѣтлината. Щомъ се пречупи свѣтлината, образува се лѫчътъ. Ще знаете, видимиятъ лѫчъ не е нищо друго, освенъ пречупване на свѣтлината. А, за да се пречупи свѣтлината трѣбва да има известна срѣда, презъ която да мине лѫчътъ. Ще стане известно видоизмѣнение. Така и въ вашия умъ ставатъ известни промѣни въ положителна или отрицателна смисъль. Това сѫ само възможности. Не туряйте онова криво тълкувание на нѣщата, защото никакъвъ резултатъ не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промѣна въ васъ, това е вече единъ процесъ. Нѣкой работи върху васъ. Сега на мнозина отъ васъ тази работа е непонятна. Но хубостьта е тамъ, че не е понятна, въ това седи цѣла наука. Това сѫ въпроси, върху които трѣбва да работитѣ, за да ви се изяснятъ. Изваждаме закона: Промѣната, която може да стане въ душата ви, да не ви смущава, но да създаде въ васъ единъ потикъ да учите. Трѣбва да стане известно пречупване на свѣтлината, за да се яви единъ лѫчъ. А този лѫчъ е необходимъ, за да се яви единъ образъ, а този образъ е необходимъ, за да мислите конкретно. После този предметъ трѣбва да се видоизмѣни, значи да започне да се размножава. И така имате единъ пѫтъ на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване. Казвате: “Дотегнаха ми тѣзи страдания.” Но и радостьта на човѣка може да му дотегне. Да опровѣргая сега това твърдение, че скръбьта не може да ти дотегне, а радостьта може да ти дотегне. Да ви докажа това нѣщо, че скръбьта не дотяга, а радостьта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажемъ така и вие ще се увѣрите, че е така. Радостьта, това е една величина, 100 килограма тяжесть злато, това е радостьта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: “Това ще направя - онова”, и сте радостни. Но като ходишъ, ходишъ, усѣтишъ, че ти тежи. Мислишъ, какъ да се освободишъ отъ този товаръ, да намѣришъ нѣкого, да го туришъ на гърба му. Представете си, че другъ единъ като тебе ходи, но той нѣма нищо на гърба си, свободенъ е, нѣма никаква тежесть. I. 100 кгр. радостенъ + II. 0 кгр. нещастенъ - Първиятъ е щастливъ, а вториятъ е нещастенъ, скърбенъ. Върви си той изъ пѫтя и се безспокои, но не губи отъ силата си, казва: “Пари си нѣмамъ, какво да правя, но слава Богу съмъ здравъ.” Питамъ, ако тия двамата вървятъ заедно, въ края на краищата кой ще спечели? Който има радостьтта ли ще спечели или който е нещастенъ ще спечели? Но това състояние ще се смѣни. Първиятъ ще каже на втория: “Я, вземи половината отъ този товарь.” Онзи е веселъ въ себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящиятъ човѣкъ е свободенъ човѣкъ. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти изъ пѫтя, като нѣма нищо на гърба си? Може ли той да каже: “Изпотихъ се, дотегна ми.” А първиятъ казва: “Дотегна ми вече.” Ти носишъ въображаеми работи, а онзи носи сѫществени работи. Следователно, скръбьта има чисто психологическо състояние, това не е нѣщо реално. Казвашъ: “Изгубихъ си паритѣ.” Значи, свободенъ си. Онзи, който се радва, той носи сѫществени работи (I), а ти (II) за вѣтъра страдашъ. Но това, което измѫчва човѣка, това е неговата мисъль. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човѣкъ, това и става. Следователно ти си нещастенъ, защото така мислишъ, престани да мислишъ, че си нещастенъ, кажи: “Свободенъ е гърбътъ ми отъ тяжесть.” По-рано ходѣхъ наведенъ и се изпотявахъ изъ пѫтя, а сега, като е махнатъ чувала отъ гърба ти, ти ходишъ изправенъ, значи свободенъ си. Ти може всѣки единъ човѣкъ да познаешъ дали носи нѣщо на гърба си или не. Който носи тежесть на гърба си, тежко ходи, а който нѣма нищо, се движи много леко. Които нѣматъ никаква тежесть, тѣ балетъ играятъ. Затова ви рекохъ, въ скръбьта нѣма нищо реално. Следователно, състоянията се смѣнятъ. Радостьта, която имате, е само физическа, скръбьта сѫщо така. Най-първо имашъ радость, докато я имашъ, мисъльта е толкова силна, че ти дава сили да носишъ 100-тѣ килограма, после, като изгубишъ тази мисъль, физическата радость става едно нещастие. Казвашъ: “Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трѣбватъ 100 килограма.” И почвашъ да намалявашъ, най-първо отнемашъ 50 килограма, после ти ставатъ 40. Казвашъ: “И туй ми е много”, и т.н. Най-после казвашъ: “Единъ килограмъ ми е достатъчно.” Такива сѫ разсѫжденията за радостьта. Сега вториятъ, който върви подире ти, и той си мисли: “Да имамъ едно килце.” И той става лакомъ, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождавашъ, отричашъ се отъ живота, казвашъ: “Олекна ми, слава Богу, нѣмамъ нищо.” А на втория казвашъ: “Ти ще видишъ какво е.” И вториятъ казва: “Ще видишъ и ти моето положение.” Той казва: “И азъ мислехъ като тебе.” Такива сѫ истинскитѣ разсѫждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голѣма радость, но за единъ день, за два деня. Но носишъ ли го повече време, казвашъ: “Не искамъ нито паритѣ, нито златото, искамъ само гърбътъ ми да бѫде свободенъ.” Хората сега искатъ щастие, казватъ: “Да имаме сто килограма, пари да имаме.” Но той иска десеть магарета да има, да носятъ товара, а той да бѫде щастливъ. Той да ходи свободенъ, а другъ да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: “Колкото може да носишъ, това е твое. Давамъ ти само това богатство, което може да носишъ, което не може да носишъ, то не е твое.” И тъй пѫтьтъ на единия е отъ сто килограма, намалява, намалява до единъ килограмъ, а другия - отъ нула килограми - единъ, два, три до 99 килограма. Азъ ви навеждамъ сега на тази мисъль, искамъ сега да разсѫждавате правилно за нѣщата, а не да се отказвате. А може да носишъ и 1000 килограма, но трѣбва знание. Въ носенето не е щастието, нито въ неносенето - нещастието, въ мисленето е всичкото. Туй, което човѣкъ мисли, това е реалното въ сѫщность. Мисъльта е, която привлича. Сега този, който носи 100 килограма, ако е уменъ, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже въ 100-тѣ влизатъ 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-тѣ килограма злато, може да има десеть души приятели. Какъ? Като раздѣли своето богатство на десеть. А пъкъ този, който е нещастенъ, той, като нѣма нищо, той е свободенъ. Казва: “Свободенъ съмъ, мога да ямъ”. Но той нѣма условия да си създаде приятели, нѣма какво да даде, а щастливиятъ има какво да даде. Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиешъ тия 100 килограма, ти ще намѣришъ своитѣ приятели и ще имъ кажешъ: “Вие сте ми приятели.” На всѣки едного ще дадешъ по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти нѣма да бѫдешъ отеготенъ отъ товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастливъ само тогава, когато повика своитѣ приятели. Азъ наричамъ приятелъ този, съ когото можешъ да размѣнишъ това, което имашъ, наполовина, въ това седи щастието, тамъ е сигурностьта. Онѣзи, които не разбиратъ това, сѫ задържали всичко за себе си и мислятъ, че щастието е въ осигуряването. Че всѫщность като имашъ тия приятели, това е една банка. Въ всѣки единъ ти си вложилъ твоето богатство. Значи имашъ деветь банки, деветь приятели. Все таки, ако ти изгубишъ, тия твои приятели ще ти се притекатъ на помощь. Ако туй богатство го носишъ самъ, безъ да го вложишъ въ банката, тогава ти ще бѫдешъ сиромахъ. И свѣтскитѣ хора сѫщото правятъ, тѣ влагатъ своитѣ богатства въ една банка, въ втора, въ трета, то иде отъ този вѫтрешенъ законъ. И когато нѣкой отъ васъ иска да има единъ приятелъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ще знаете, всѣки единъ има възможность да има най-малко деветь души приятели. Това е сега първото положение. Или казано въ другъ смисълъ, всѣка една твоя мисъль има деветь методи или деветь начина, по които може да се изрази. Не е само единъ начинътъ за изразяването на едно чувство, на една мисъль, има безброй възможности. Все мисъльта трѣбва да се изрази по единъ или по другъ начинъ. Имашъ известна мисъль, ти трѣбва да знаешъ, по кой начинъ да я изразишъ. Или имашъ известно чувство, трѣбва да знаешъ, какъ да го изразишъ. Не знаешъ ли какъ да го изразишъ, ти ще попаднешъ въ едно противорѣчие. Противорѣчието излиза отъ факта, че не знаешъ, кой методъ да изберешъ. Въ една отъ лекциитѣ си бѣхъ казалъ: умниятъ човѣкъ, мѫдрецътъ предвижда всичкитѣ нѣща и най-дребнитѣ. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радость. Нѣкой пѫть може да не е нѣкой голѣмъ предметъ. Но онова, малкото дете, като му дадете единъ орѣхъ, то цѣлия день подскача, радва се на този орѣхъ. Питамъ: това дете, което се радва на орѣха, отъ сега ли е научило това понятие? Туй дете отъ години има това понятие въ себе си. То казва: “Този орѣхъ отъ години седи въ съзнанието ми. Азъ го сънувахъ.” А дайте този орѣхъ на единъ възрастенъ човѣкъ, той не се радва. Кое е това, което радва стария човѣкъ? Той изялъ своя орѣхъ. Детето го радва най-първо яденето и дрехитѣ. Ако дадешъ на стария човѣкъ дрехи, обуща, той казва: “Не съмъ младъ.” Но, ако му занесешъ една пилешка чорбица, той казва: “Господь здраве да му дава.” Дѣдото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехитѣ. На стария, ако му дадешъ дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вѣрва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане младъ. За дрехитѣ той казва: “Защо ми сѫ, едно време нали се обличахъ”, това сѫ старитѣ атавистически мисли, които се преповтарятъ у човѣка. Той казва: “Не ми трѣбва това нѣщо, не съмъ младъ.” Питамъ: ти, като си остарѣлъ, разбралъ ли си младинитѣ? Ти трѣбва да разбирашъ, какво нѣщо е мѫдростьта. И ако си остарѣлъ, разбирашъ ли смисъла на старостьта. Опредѣлете въ нейната конкретна смисъль, въ какво седи старостьта? Въ знанието. Ако имашъ знание и мѫдрость, ти си старъ човѣкъ. А въ какво седи младостьта? Младостьта седи въ възможноститѣ. Детето вижда възможности. То, като излѣзе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи въ него. Единиятъ е богатъ, а другиятъ не е. Единиятъ се радва на това, което е придобилъ, а другиятъ се радва на това, което може да придобие. Старостьта не е нищо друго освенъ реализиране на младостьта. Това, което детето е желаело въ младостьта, следъ като го реализира, той се нарича старъ човѣкъ, придобилъ го е. Следъ старостьта какво иде? Да обясня сега мисъльта. Казвашъ: “Дотегна ми да живѣя.” Кое иде следъ живота? - Смъртьта иде, нали така. Представете си тогава, че и въ смъртьта има такова състояние, ти казвашъ: “Дотегна ми да умирамъ.” Това е противоположното на: дотегна ми да живѣя, значи единъ непрекѫснатъ процесъ на живѣене. И следъ като ти дотегне да умирашъ, ще дойде раждането, а следъ раждането, ще дойде растенето. Кое трѣбва да замѣсти умирането? Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да измѣни това състояние, трѣбва да се роди изново. Следователно, въ смъртьта, следъ като умре човѣкъ, той върви по една неопредѣлена линия. Тази линия ще се измѣни и като каже човѣкъ: “Дотегна ми смърть”, ще се образува крѫгътъ. Той усеща вече, че се е освободилъ отъ ноктитѣ на смъртьта и е едно сѣменце и сега отъ него ще се изискватъ известни условия. Това е почвата. Това може да го наречемъ изгрѣвъ на Слънцето. Правата линия е човѣкътъ, който казва: “Дотегна ми смъртьта.” Когато посѣятъ сѣмето, образува се крѫгътъ. Изгрѣвътъ на Слънцето не е нищо друго освенъ единъ процесъ, дето ще намѣришъ възможноститѣ на твоя животъ, тамъ ще търсишъ смисъла на живота. И всѣки единъ човѣкъ, който се е родилъ, все търси смисъла на живота. А щастието, това е единъ резултатъ. Сега Х, У, Z - Богъ, човѣкъ и външнитѣ условия, отъ това зависи щастието на човѣка. Щомъ напишемъ числото 10, ние го наричаме свѣтско число. Когато каже човѣкъ: “Дотегна ми смъртьта”, това е само половината. Нулата, това е човѣкътъ, който се избавилъ отъ смъртьта, единицата е условията, при които ние живѣемъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме условията, при които нашиятъ животъ може да бѫде щастливъ. Богъ, това е срѣдата или условията, при които ние живѣемъ. Първичната срѣда и първичнитѣ условия представлява Той. Затуй Богъ се взима като единица. Десеть, това сѫ условията, нула, това е човѣкътъ, който трѣбва да използува тия условия. Ще дойдатъ редъ промѣни, свѣтлина, топлина, разни пертурбации на времето, нѣма да се обезсърчавашъ, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина въ почвата е разумна или почвата, въ която сега живѣете, е разумна и всѣки единъ импулсъ, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бѫдете богати, може да бѫдете богати, но трѣбва да бѫдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бѫдете учени, може да бѫдете учени, но трѣбва да бѫдете мѫдри. Учението е едно богатство и трѣбва да имате мѫдрость, да знаете какъ да използувате тази мѫдрость. Ако нѣмате тази мѫдрость, вашето състояние ще се измѣни и намѣсто радость и веселие, ще дойде обратното - нещастията. Ще бѫдете мѫдри най-първо. Тогава ще ви дамъ две нѣща: мѫдрецътъ намира щастието навсѣкѫде въ всичко, обикновениятъ човѣкъ намира щастието само на специфични мѣста, на особени мѣста, а глупавиятъ намира скръбьта навсѣкѫде, той казва: “Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ.” Тогава, ако ти намирашъ щастието навсѣкѫде, ти си мѫдрецъ; когато го намирашъ само на отдѣлни мѣста, при особени условия, ти си обикновенъ човѣкъ; а когато кажешъ: “нещастенъ съмъ”, тогава ти си глупавъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се опредѣли, какъвъ е и де е. Не казвамъ, че по сѫщество човѣкъ е глупавъ. Ако си мѫдрецъ, щастливъ си въ всичко, намирашъ щастието въ крѫга, обикновениятъ човѣкъ намира щастието по периферията, а глупавиятъ намира щастието извънъ крѫга. Ако щастието го намирате въ Бога, вие сте мѫдрецъ. Ако го намирате въ себе си, вие сте обикновенъ човѣкъ. А ако го намирате навсѣкѫде, какъвъ човѣкъ сте тогава? Ако сте щастливъ, живѣете въ Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: “Божия работа е това.” Вие сте щастливъ, радостенъ, благодаренъ на всичко, и на страдания и на радости. А щомъ търсишъ щастието въ себе си, ти си обикновенъ човѣкъ, а щомъ търсишъ всичко въ обществото, ти си глупавъ човѣкъ. Ако търсишъ всичко хората да ти дадатъ, ти си глупавъ човѣкъ. Понеже всѣки човѣкъ е занятъ съ себе си, много естествено той нѣма да мисли за тебе. Въ свѣта всѣки е заетъ съ себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсишъ щастие въ другитѣ хора. Гледашъ, всѣки тръгналъ съ торбичката си, никой не те спира, да те попита: “Ти откѫде си, какво искашъ?” Ако се спре нѣкой приятель при тебе, той трѣбва да бѫде отъ щастливитѣ хора и понеже е щастливъ, казва: “Азъ те очаквамъ, ела у дома ми”, и щомъ те повика вкѫщи, гощава те. Това е мѫдрецътъ. Щомъ ти плати и те прати въ гостилницата, това е обикновенъ човѣкъ. А щомъ те изрита навънъ, той е отъ глупавитѣ. Ако угощавашъ благоприятни[тѣ] условия на живота, мѫдрецъ си. Ако кажешъ, да ти плащатъ, обикновенъ човѣкъ си, а ако изритвашъ тия условия навънъ, глупакъ си. Сега ще се повърнемъ къмъ сѫществената мисъль. При тѣзи разсъждения, коя мисъль остана въ ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъль при този родъ разсѫждения. За мѫдрецътъ всичко е важно, за обикновения човѣкъ само нѣкои нѣща сѫ важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажешъ, че всичко си разбралъ, мѫдрецъ си, ти си ученикъ, който е способенъ, даровитъ, музикаленъ. Ако кажешъ, че: “всичко не можахъ да разбера” - обикновенъ ученикъ си. Ако нищо не е разбралъ, е глупавъ. И това не трѣбва да ви безпокои. Човѣкъ трѣбва да знае де му е положение[то]: въ центъра на крѫга ли се намира, по периферията или извънъ крѫга? И извънъ центъра, това не трѣбва да го считашъ, че това е фатализъмъ. Може нѣкой да те е поставилъ тамъ. Ще се повърнешъ къмъ първото положение, всичко можешъ да оправишъ, но и всичко можешъ да развалишъ, можешъ да бѫдешъ щастливъ, а може да бѫдешъ нещастенъ. Може да бѫдешъ богатъ, а може да бѫдешъ и беденъ. Така седатъ разсъжденията. Защото този човѣкъ, който е билъ богатъ едно време, той е билъ и сиромахъ, но той е постѫпилъ съобразно законитѣ, не само въ единъ животъ, но въ редъ сѫществувания. Тогава ще кажемъ: “Заслужено е това!” Станете сега, да направимъ едно упражнение. I. (Движение на рѫцетѣ отпредъ къмъ страни.) Знаете ли какъвъ е смисълътъ на това движение? Значи това, което е въ сърцето ми, това е и въ ума ми. Значи, това, което е въ условията ми, въ сърцето ми, това е отъ Бога. Защото всѣко нѣщо, което иде въ сърцето на човѣка, то иде все отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ забрави нѣщо, той все трѣбва да направи едно движение, за да си го спомни. Животътъ се изразява чрезъ известни движения. II. (Рѫцетѣ дъгообразно се разтварятъ настрани.) Смисълътъ на това движение. Това е растене. Показва, че всѣка мисълъ може да се реализира само тогава, когато се разцъфтява. Това показва, че мисъльта трѣбва да действува. Всѣка добра мисъль, всѣко добро желание може да се реализира само тогава, когато черпи сили отъ Първичната причина, Която е вложена въ него. Та каквото човѣкъ прави, каквото мисли, каквото и да желае, дали въ физическия свѣтъ, въ духовния или умствения, въ всичко трѣбва да има вѣра. Да бѫде увѣренъ. Затова, защото вѣрата сама по себе си е едно висше знание, за което не се изисква никакво разсѫждение. III. (Хвъркане. Движение на рѫцетѣ като хвъркане) Това движение показва, следъ като имашъ всички мѫчнотии, изтърси всичко това. Престани да мислишъ за мѫчнотиитѣ. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 7. 15 часа сутриньта 18 школна лекция на I-ви Окултенъ, Специаленъ Младежки класъ 28.XII.1928 г., петъкъ Изгрѣвъ
  11. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ХИГИЕНА НА ЖИВОТА 5 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! Размишление върху истинското щастие. Само 10 души да прочетатъ темата. Доброволцитѣ само. По полянитѣ всички ходятъ, но по високитѣ върхове малцина ходятъ. Трѣбва едно упражнение. Сега онѣзи, които сѫ ходили по високитѣ върхове, тѣ сѫ екскурзианти. Тогава можемъ да кажемъ: “Нека станатъ екскурзиантитѣ!” Сега азъ ще ви говоря върху хигиена на живота.Въобще обикновенитѣ хигиенисти за какво говорятъ? На първо мѣсто въ хигиената седи въпросътъ за жилището. Жилището, въ което човѣкъ живѣе, трѣбва да бѫде удобно. Като се включва въ това и водата, храната, въздуха и свѣтлината, а после и неговото облѣкло. Обикновенитѣ хигиенисти въобще настояватъ за тѣзи нѣща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бѫде жилището удобно, човѣкъ непремѣнно трѣбва да има съзнание, че той се нуждае отъ жилище. После въ него трѣбва да се зароди съзнанието, колко прозорци трѣбва да има и колко голѣми трѣбва да бѫдатъ. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човѣкъ да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трѣбва да живѣе здравословно. Ако той живѣе въ това жилище и постоянно боледува, това жилище не е хигиенично. Много богати хора иматъ отлични здания, съ много прозорци, кѫщитѣ имъ сѫ чисти, при това постоянно боледуватъ. Нѣкои може да възразятъ, че това зависи и отъ храната. Да, но богатитѣ хора се хранятъ съ доста пищна храна, обаче какво е онова, което липсва въ яденето? Какво количество отъ яденето трѣбва да употрѣби единъ човѣкъ и колко такива единици сѫ нужни за едно ядене? Въобще при обикновенитѣ хора, колко грама хлѣбъ сѫ нужни, при нормално състояние? - 250, 500, 750, 1000 грама хлѣбъ е нормално. Сега има и анормално състояние. Нѣкой при едно ядене изяжда единъ килограмъ хлѣбъ или кило и половина. Казва: “Ама, азъ трѣбва да ямъ.” Питамъ: коя е истинската норма за яденето? Сега хигиениститѣ казватъ: “Жилището трѣбва да бѫде удобно.” Какво разбирате под удобно, комфортно жилище? Удобно и хигиенично жилище е това, при което като влѣзешъ вѫтре, на която страна и да погледнешъ, да не ти произвежда неприятно впечатление, или да ти произвежда все една малка радость. Дето и да влѣзете въ това жилище, все да ви е приятно. Това е хигиенично жилище. Щомъ нѣмашъ тази малка радость отъ жилището, то не е хигиенично. Та това е положителна радость, доволенъ си отъ жилището си. Или, както казахъ, това е хигиенично жилище. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната. Коя храна е задоволителна? Щомъ ядешъ известна храна, тя трѣбва до следния обѣдъ да ти причини една малка радость. Тази храна е задоволителна. Ако си ялъ правилно и ако храната е хигиенична, до следния обѣдъ ти трѣбва да чувствувашъ една малка радость, едно разширение въ себе си. Тогава и следния обѣдъ ще очаквашъ пакъ съ сѫщата интенсивность и съ сѫщата жажда. Тъй въ яденето може да има вече едно здравословно състояние. Щомъ стане едно малко промѣнение въ това малко чувство, въ храната има нѣщо примѣсено, тя не е вече хигиенична. Тогава да дойдемъ до третия въпросъ - за облѣклото. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да има хубаво облѣкло.” Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културенъ човѣкъ? Хигиенична е тази дреха, която като облѣчешъ, както и да я носишъ, презъ цѣлия день трѣбва да усѣщашъ една малка радость, че носишъ тази дреха. Щомъ усѣщашъ една малка неприятность, тази дреха не е хигиенична. Цѣлиятъ комплектъ дрехи, въ цѣлото си облѣкло да усѣщашъ едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство отъ дрехитѣ си. Тази дреха или този комплектъ отъ дрехи, взетъ заедно съ шапката, съ връзката, съ палтото, съ рѫкавицитѣ, всичко, което ти е необходимо, въ него да нѣма никакъвъ дефектъ. Това наричаме хигиенично облѣкло. Облѣклото не трѣбва да бѫде съвършено, но да усѣщашъ една малка радость отъ него. Това облѣкло е хигиенично. Нѣкоя дреха, като я пипашъ, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трѣбва да знаете, трѣбва да бѫде добъръ проводникъ на живитѣ сили въ природата. Напримѣръ, хигиеничната дреха не трѣбва да изолира свѣтлината, или да изолира въздуха, но трѣбва да бѫде едно съ човѣка. И тя трѣбва да бѫде добъръ проводникъ и на топлината. И всѣки човѣкъ трѣбва да знае какви дрехи трѣбва да носи. Хигиената още не се е занимавала съ този въпросъ. Тя разглежда въпроса другояче, отъ съвсемъ материално гледище. Въ дрехитѣ трѣбва да участвува и съзнанието. Човѣкъ, който иска да има хубави дрехи, не трѣбва да гледа само формата на тази дреха, но тази форма трѣбва да съотвѣтствува и на тѣлото. Той трѣбва да има малка радость и отъ дрехата и да е доволенъ. При това, каквато часть отъ дрехата и да пипне, да му причинява една приятность. Да усѣща една малка мекота отъ дрехитѣ. Такова облѣкло е хигиенично. Когато дойдемъ до ученицитѣ на окултната школа, тѣ взиматъ тия правила вече въ съображение. Та рекохъ, отъ хигиената на физическия свѣтъ ние минаваме къмъ хигиена на живота. Въ хигиената на живота влизатъ три елемента: мисъльта като елементъ, чувствата като елементъ и действията или постѫпкитѣ на човѣка, като трети елементъ - М. Ч. Д-П. Тогава рекохъ така: една мисъль е хигиенична, на която пламъкътъ никога не се намалява. Мисъль, на която пламъкътъ може да се намали, тя не е хигиенична. Всѣко чувство, на което интенсивностьта може да се намали, това чувство не е хигиенично. И всѣко действие, което въ даденъ случай може да се изврати, това действие или тази постѫпка не е хигиенична. Следователно, отъ чисто научно гледище, вие всѣкога може да търсите такива мисли, такива чувства и такива действия, на които пламъкътъ не се намалява. Защото казва нѣкой: “Животътъ ми е тъменъ.” Защо е тъменъ? Защото пламъкътъ му се намалява. Защо е тъменъ твоятъ животъ? - Защото пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ. Тогава? Ако пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ, какво трѣбва да правишъ? - Внеси единица любовь. Единицата е следното нѣщо: намѣри едно сѫщество, което дълго време е очаквало нѣкого, да му помогне. И следъ като помогнешъ на това сѫщество, твоятъ пламъкъ ще се възстанови. Ти, като се стараешъ да помогнешъ на това сѫщество, това сѫщество ще възстанови естествения пламъкъ на твоята мисъль. Това не се отнася до праната. Запримѣръ, това сѫщество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, въ него има такъвъ жаръ, навсѣкѫде ходи, търси нѣкой да го извади отъ това забутано положение. Ако ти му се притечешъ на помощь и дадешъ потикъ на неговата мисъль, която той иска да реализира, това сѫщество ще възстанови пламъка на твоята мисъль. Сега да ви обясня тази мисъль. Едно правило има, единъ законъ, който казва: “Обичай ближния си като себе си.” Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нѣщо. Какъ любятъ хората себе си? Хората още не знаятъ да любятъ себе си. Ако извадя едного отъ васъ и го запитамъ: “Какъ любите себе си?” Какво ще отговорите? Човѣкъ люби себе си само тогава, когато пламъкътъ на неговата мисъль никога не се намалява, когато пламъкътъ на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкътъ на неговитѣ действия никога не се намалява. Този човѣкъ има съзнание, той обича себе си, той тачи своитѣ мисли. Той не казва: “Азъ не мога да мисля, азъ нѣмамъ любовь.” За такива мисли и за такива чувства азъ не говоря. Човѣкъ трѣбва да каже: “Тази мисъль, която имамъ, е права; това чувство, което имамъ, колкото и да е малко, и то е право.” Азъ не говоря за великитѣ мисли и за великитѣ чувства. Азъ говоря за микроскопическитѣ мисли и чувства. Ако ние [не] тачимъ тѣхния пламъкъ, тогава ще изгубимъ и този пламъкъ, който тѣ иматъ. Ако азъ не оцѣнявамъ своята мисъль, какъ ще оцѣня мисъльта на другитѣ! Ако азъ себе си не уважавамъ, какъ ще уважавамъ другитѣ? Ако азъ себе си не любя, какъ ще любя другитѣ? Това значи да любишъ себе си въ другитѣ, нищо повече. Да любишъ себе си въ ближния, значи да живѣешъ въ ближния и да любишъ себе си въ ближния. Ти, като любишъ себе си въ ближния, ти ще любишъ и ближния си. Въ това отношение се обясняватъ и думитѣ Христови: “Азъ живѣя въ Отца си.” Какво значи да любимъ Бога и какво значи Богъ да ни люби? Когато Богъ ни люби, Той люби и себе си въ насъ. А когато ние любимъ Бога, любимъ себе си въ Бога. Тогава? Най-първо трѣбва Богъ да ни обикне. Най-първо Богъ трѣбва да обикне себе си въ насъ и следъ това ние да обикнемъ себе си въ Бога, а после да обикнемъ Бога въ себе си. Сега това е вече въ проявленията. Това е законъ на съзнанието. Нѣкой ще каже: “Какъ ще стане тази работа? Я, ми обяснете!” Който иска да му се обясняватъ тия работи, той всѣкога ще остане простакъ. Щомъ ви казвамъ, вие мислете, че това го разбирате. Сега да ви дамъ едно обяснение: не мислете, че всѣко нѣщо, което вие разбирате, е разбрано. Ама, че на онова, малкото дете, като дадете хубавата пита, то безъ да знае елементитѣ на хлѣба, усѣща тази вѫтрешна радость, която се явила у него. Онзи, който знае всички тайни на хлѣба и който знае всички тайни на живота, както и детето, което не ги знае, презъ питата еднакво разбиратъ. Има едно вѫтрешно разбиране. Не мислете, че трѣбва научно да ви се обясняватъ тия нѣща. Не е мисъльта, която води живота. Защото, когато ние умствено се убѣждаваме, и умствено се разубѣждаваме. Има нѣщо, което може да се почувствува и което може да се опита и отъ този опитъ на съзнанието, никой не може да ме разубѣди. Като съмъ тръгналъ изъ пѫтя нѣкой казва: “Ти не виждашъ, не можешъ да ходишъ.” Хубаво, да направимъ опитъ. Елате съ мене. Ти нали виждашъ? Рекохъ на трети: “Хвърлете на 20 крачки отъ тукъ една игла.” Азъ посочвамъ на първия да я търси. Той ме критикува, че азъ не виждамъ, но той търси, търси и не може да намѣри иглата. Азъ тръгвамъ и я намирамъ. Кой вижда повече отъ двамата? Който намира иглата, вижда повече отъ онзи, който не може да я намѣри. Следователно, въ нашето съзнание, когато то може да ме рѫководи въ правия пѫть, тъй както очитѣ, значи очитѣ сѫ въ едно здравословно състояние. Човѣкъ, който никога не се спъва въ живота си, очитѣ му сѫ нормални. Спъването показва, че има една анормалность. Нѣкой пѫть криво виждаме терена, по който вървимъ и вследствие на това не правимъ право своитѣ изчисления и вследствие на това не вървимъ правилно. Съзнанието е окото на човѣшкия животъ. Когато нашето съзнание е будно, тогава спъване не може да има. Ако има спъване, нека признаемъ факта, че единствената причина е у насъ - съзнанието ни не е напълно пробудено, има нѣщо, което ни липсва. А щомъ липсва, ние можемъ да го доставимъ. Въ тази положителна философия на живота подразбираме, че условията на живота сѫ дадени на човѣка и той трѣбва да разработва тия условия въ себе си. Защото ако нѣмаме дадени условия, тогава е безпредметно да правимъ известни усилия. Следователно животътъ ни е даденъ. Въ живота влизатъ елементитѣ: пламъкътъ на мисъльта, пламъкътъ на чувствата и пламъкътъ на човѣшкитѣ постѫпки. Сега, това е още елементарната страна на самия животъ. Това сѫ елементи, съ които вие трѣбва да започнете. Запримѣръ, ако известна мисъль понижава вашия животъ, отхвърли тази мисъль. Тя не е здравословна. Запримѣръ ти казвашъ: “Азъ искамъ да свърша университетъ.” Ходишъ нагоре - надолу и после казвашъ: “Що ми трѣбва да си боля главата?” Питамъ: тази мисъль здравословна ли е? Човѣкъ, който мисли по този начинъ, той е като онзи работникъ, който казва: “Цѣлиятъ день азъ ще работя, но вечерьта ще се напия хубаво.” Едва спечелилъ 150 - 200 лева и казва: “Сега ще се наямъ и напия хубаво.” Добре, но на другия день главата го боли и въ джоба си нѣма нищо. Питамъ: това усилие хигиенично ли бѣше? Хигиенично бѣше да работишъ, но следъ това да те боли коремъ, не е хигиенично. Ако следъ едно угощение усѣщашъ една малка радость, че си се видѣлъ съ приятелитѣ си и следъ това искашъ и втори пѫть да се срещнешъ съ тѣхъ, добре, това угощение е хигиенично, но ако следъ това угощение те боли главата, това угощение не е на мѣстото си. И тогава, дето си работилъ цѣлъ день, ти си изгубилъ нѣщо отъ себе си. Следователно, оставете настрана всички ония мисли, чувства и постѫпки, които понижаватъ живота ви. Оставете ги настрана, каквито и да сѫ тѣ, въ каквито дрехи и да сѫ облѣчени. Нека дойде една мисъль, която е облѣчена хубаво, безъ дефектъ, която да внесе хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта. Тя трѣбва да внесе въ живота една малка радость, постоянна, но не голѣма радость. Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на усилена деятелность, понеже при възпитанието се допущатъ криви насоки. Нѣкой казва: “Ама, азъ трѣбва да се проявя въ живота.” Отлична е тази мисъль. Въ какво трѣбва да се проявишъ? “Ама, азъ трѣбва да бѫда полезенъ.” Въ какво трѣбва да бѫдешъ полезенъ? “Ама, азъ трѣбва да го организирамъ.” Въ положителната философия на истинския животъ, ако ти организирашъ живота и този животъ свърши съ смърть, питамъ: какво си организиралъ? Ако ти си организиралъ живота и той свърши накрая съ единъ фалитъ, какво си организиралъ? Или ако си свършилъ по художество и рисувашъ само най-хубавитѣ картини и най-после всичкитѣ ти картини се разрушатъ, какво си придобилъ? Не е само да създадемъ нѣща. Казватъ: “Да се създадатъ мисли.” Не е само мисъльта въ живота. “Ама, трѣбва да умре нѣкой, за да живѣятъ другитѣ.” Това не е философия. Питамъ тогава: ако азъ съмъ на нивата и ора съ воловетѣ си, имамъ единъ чифтъ волове, кое е по-добре: да продамъ воловетѣ или да ги заколя и да ги изямъ или и тѣ да живѣятъ и азъ да живѣя и да работя съ тѣхъ? По-хубаво е воловетѣ да останатъ да живѣятъ и азъ да работя съ тѣхъ, отколкото азъ да остана само, а тѣхъ да премахна. Защото, ако останешъ самъ да живѣешъ, ще извършишъ работата на магарето. А работата на магарето върши всѣки, който грѣши. Всѣки, който грѣши, е едно магаре. Това значи символа на магарето. Всѣки, който грѣши и който мисли злѣ, който постѫпва злѣ, е едно магаре. Е, тогава? Ще кажешъ на нѣкой човѣкъ, който грѣши, така: “Ти си едно магаре, не мислишъ право, не чувствувашъ право, не постѫпвашъ право.” - “Какъ тъй да съмъ магаре?” Сега такава е терминологията на хората. И забележи, кажешъ ли на единъ човѣкъ, че не постѫпва право, твоятъ животъ не е мораленъ, той ще каже: “Остави тия работи!” Но кажи му една формула, която може да е измислилъ, кажи му: “Ти си едно магаре!” Той ще каже: “Какъ!” Ти си го засегналъ много. Направилъ си му една операция и тази операция на мѣсто е дошла. Магаре е силна дума. Магарето показва, че грѣшникътъ не е научилъ закона на жертвата. Той яде и пие, но и харчи съ своитѣ другари, а това не е жертва. После казватъ за нѣкого: “Той е уменъ.” Да, уменъ, но само за себе си. Да открадне оттукъ - оттамъ, но не и да направи нѣкое добро. После иде буквата “г”. Това е онзи овчарь, който има кука, но да гони това - онова, все за да открадне нѣщо, но никога не хваща нѣкой, който се дави. Буквата “га” не помага на бедния. Буквата “а” се повтаря въ тази дума. Иде следъ това буквата “р”. Тя е единъ чукъ. Това е юнакътъ, който иде съ своя чукъ, и може да удари нѣкого по главата, но той никога не туря този ножъ, за да помогне, да освободи нѣкоя вдовица или сираче отъ гладъ. И най-после буквата “и” показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навънъ. Такъвъ човѣкъ никому полезенъ не може да бѫде, никому полза не може да принесе. Той е единъ източникъ, който отвсѣкѫде тече, но много дупки има. Казва: “Азъ напълнихъ стомната,но тя изтича отвсѣкѫде.” Това е то “магари”. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргамъ. Играмъ.Човѣкъ всѣкога може да поправи една своя постѫпка, ако знае какъ да започне съ онѣзи елементи, отдето е започнала погрѣшката. Вие знаете при разплитането на синджиритѣ, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджиръ, веднага ще се разплете всичко. Ти трѣбва да знаешъ какъ да постѫпвашъ. За всѣко нѣщо си има своя постѫпка. Сега, да оставимъ магарето и да се върнемъ къмъ въпроса за хигиената. Магарето е една сила, която въ старо време е означавала една природа, за която се е разисквало много. Много уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да знае да влада магарето. Вие знаете какъ като се заинати магарето, какво значи. После, това магаре, колкото и да го учишъ, то си има свои навици. Ти не можешъ да го отучишъ отъ неговитѣ навици. И ако единъ день неприятельтъ те гони и ти бѣгашъ, магарето ще те издаде. То ще каже: “Дръжте го, азъ го нося!” Реве това магаре. Магарето е емблемъ на една необуздана сила и често вие чувствувате, че въ характера ви има нѣщо, съ което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казватъ, че магарето е една разумна сила, но моралъ нѣма. Никакво приличие нѣма у магарето. Неговото безобразие нѣма край. Рекохъ, нѣкой пѫть ние търсимъ магарето отвънъ, но нѣкой пѫть и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре въ обществения съвремененъ строй не може да има почтено мѣсто? То е пакъ на почтено мѣсто. Английската кралица Виктория имала едно магаре, което имало 12 лѣкари, да го гледатъ. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питамъ: това магаре, което минава за толкова пословично, какъ се е домогнало до този царски дворъ? При това да има 12 лѣкари, които да треперятъ на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнѣе. И действително, има умни магарета. Единъ отъ нашитѣ братя въ Търново имаше едно магаре, което азъ наричахъ “умното магаре”. Целиятъ день не реве, само пасе. Но когато види господаря си, тогава започваше да реве. И после, като види, че следъ малко ще изгрѣе слънцето, ще се спре, ще се моли, помръдва си малко ушитѣ и като изгрѣе слънцето, ще колѣничи на преднитѣ си крака. После ще се поизтърси и пакъ ще тръгне да пасе. Това показва, че и най-отрицателнитѣ сили въ нашето естество могатъ да претърпятъ известно преобразувание, стига да знаемъ какъ да постѫпваме. Та рекохъ, магаретата, воловетѣ, животнитѣ, които сѫществуватъ, това сѫ сили на човѣшкото естество. И въ френологията за твърдостьта на човѣка и неговата воля, като емблемъ на неговата воля турятъ магарето. Значи по-твърдо сѫщество отъ него нѣма. То е много издържливо сѫщество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всѣкога води напредъ. То всѣкога води камилитѣ, казва: “Макаръ че съмъ магаре, вървя напредъ, предъ камилитѣ и предъ овцитѣ.” Навсѣкѫде то е първо. Никога не остава назадъ. Та рекохъ, тази чърта у магарето не е лоша. Да има човѣкъ високо мнѣние за себе си, когато заслужава това мнѣние, е право. Човѣкъ трѣбва да има високо мнѣние за себе си. Но това мнѣние трѣбва да го заслужава. И рекохъ, вие младитѣ отъ класа никога не трѣбва да се надцѣнявате въ себе си, нито трѣбва да подцѣнявате своитѣ сили и своитѣ мисли. А винаги ще имате една ясна представа за своитѣ сили и за своитѣ мисли. Нѣма да казвате: “Азъ не съмъ толкова надаренъ.” Дарбата, това е усилието на твоя духъ постоянно да придобива. Даровитиятъ човѣкъ е работилъ въ миналото, а ти, който имашъ малко дарби, сега като работишъ, за бѫдеще ще имашъ повече. Пъкъ като не работишъ сега, за бѫдеще не само за бѫдеще, но и въ сегашния си животъ нѣма да имашъ нищо. Има хора, които въ сегашния си животъ идватъ до голѣми постижения чрезъ усиленъ трудъ и постоянство. Сега вие ще схващате хигиената така: права мисъль е тази, на която пламъкътъ никога не се намалява. А дето пламъкътъ никога не се намалява, свѣтлината е равномѣрна. Следователно, по тази свѣтлина вие ще познаете характера на вашитѣ приятели, до известна степень. Човѣкъ и себе си не познава. Той трѣбва да се учи да познава себе си, а не да знае себе си, какъвъ е. Даже и най-великитѣ мѫдреци още не сѫ достигнали до тамъ да познаватъ себе си, своя произходъ. Тѣ знаятъ нѣщо за себе си, повече знаятъ, отколкото обикновенитѣ хора. Но рекохъ, човѣкъ трѣбва дълго време да изучава себе си, понеже има много работи да се изучаватъ въ човѣшката душа. На васъ ще ви кажа една мисъль: Душата, това сѫ всички способности. Подъ думата “душа” въ този обширенъ окултенъ смисълъ, разбирамъ всички възможности, които Богъ е турилъ. Това е душата. Въ душата сѫ свързани всички възможности на човѣка. И умътъ, и сърцето, и волята, всички сили въ човѣка работятъ за душата. Човѣкъ, който нѣма душа, той нѣма възможности. Щомъ човѣкъ отрича своята душа, този човѣкъ не може да прогресира. Щомъ отречешъ душата си, ти ще дойдешъ до своята мисъль. Можешъ да имашъ известно философско познание, но мисъльта е много неустойчива. Да плачешъ за нещастието на хората и да помагашъ на хората, това сѫ две нѣща различни. Ама хората въ театъра колко плачатъ за страждущитѣ, колко сълзи проливатъ за тѣхъ. Нима мислите, че когато нѣкой проповѣдникъ говори въ нѣкое събрание и изнася страданията на беднитѣ хора, всички нима не плачатъ? Плачатъ, но като излѣзатъ отвънъ, тѣ казватъ: ”Отлично говори проповѣдникътъ. Колко много плакахме! Какви страдания иматъ беднитѣ!” А наоколо имъ много бедни хора, тѣ ги отминаватъ. Това още не е човѣкътъ. Да мисли човѣкъ правилно, това е човѣшко; да чувствува човѣкъ правилно, и това е човѣшко; и да действува човѣкъ правилно, това е човѣшко. И тогава азъ изваждам: ако мислишъ по човѣшки, а не чувствувашъ по човѣшки, ти [си] само една трета отъ човѣка; ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно, а не постѫпвашъ правилно, ти си две трети отъ човѣка. Пъкъ, ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно и постѫпвашъ правилно, ти си три трети човѣкъ или едно цѣло, което съставлява човѣкътъ. Това е мѫдрѣцътъ. Най-първо имаме една трета, две трети - това е фазитѣ, презъ които човѣкътъ миналъ въ миналото. Вие се намирате въ борба. Докато дойдете до мѫдреца - три трети. Това е човѣкътъ, това е мѫдрецътъ. Неговиятъ пламъкъ на мисъльта е постояненъ. Неговиятъ пламъкъ на чувствата е постояненъ и неговиятъ пламъкъ на постѫпкитѣ е постояненъ. Мѫдрецътъ не люби и не разлюбва, както правятъ другитѣ хора. Той като люби, неговата любовь е любовь; той като мисли, неговата мисъль не се измѣня. Неговата мисъль е постоянна. Неговата мисъль е разнообразна и неговитѣ постѫпки не се мѣнятъ. Каквото е направилъ мѫдрецътъ, той не съжалява. И каквото е мислилъ мѫдрецътъ, той не съжалява за своята мисъль. Мѫдрецътъ винаги се радва на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ постѫпки. Това е мѫдрецътъ. Та рекохъ, за васъ идеалъ ще бѫде мѫдрецътъ. Да имате нѣщо, на което да се радвате. Вие казвате: “Да свършимъ училището!” Какво ще свършите? Българитѣ казватъ: “Облѣкълъ се Илия и като се погледналъ, пакъ въ тия.” Правата мисъль или свѣтлата мисъль е достояние само на мѫдреца. Мѫдростьта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е въ Мѫдростьта. Пъкъ ако търсите най-възвишеното въ свѣта, то е въ Любовьта. Най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, и тукъ на земята, и между ангелитѣ, и въ Божествения свѣтъ, то е Любовьта. Това е вѣчниятъ идеалъ, за който хората едва ли иматъ нѣкаква представа. Нѣкой казва: “Азъ съмъ разочарованъ.” Човѣкъ, който се разочарова, той не е сънувалъ нищо за Любовьта. Въ Любовьта нѣма никакво разочарование. Това разочарование, което нѣкога сѫществува, седи въ следното: най-първо човѣкъ чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче единъ день неговото чувство се смѣня, той иска и да го обичатъ, а нѣма кой да го обича. Въ момента, когато той смѣни своята любовь, мѣни и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалистъ, то е половината на неговото възпитание. Щомъ почувствува той, че нѣма кой да го обича, той вече е нещастенъ. А кой е нещастенъ? - Когото не обичатъ. Тогава има два вида нещастни хора: нещастни хора, които не любятъ и нещастни хора, които не ги любятъ. Мѫдрецътъ се отличава по това, че той и като не го любятъ е пакъ щастливъ. Той пакъ се радва. И въ безлюбието е пакъ щастливъ, защото той обича хората, но никога не ги изнасилва тѣ да го любятъ, остава на тѣхната добра воля. Казва: “Възможно е, тѣ още не ме познаватъ, азъ още не съмъ се изявилъ.” И той пакъ се радва. Казва: “Все ще дойде единъ день, когато тѣ ще ме обикнатъ.” Никога не туря граница, не казва: “Менъ никой не ме обича.” Нищо не значи това. Ако сега не те обичатъ, утрѣ ще те обичатъ. Ако сега не те обичатъ, на втория, на третия день ще те обичатъ. Този законъ може да употрѣбите и въ този смисълъ: ако днесъ не постигнете една мисъль, утрѣ ще я постигнете. Поставяйте винаги само за единъ день. Не туряйте дълъгъ срокъ за седмици, за месецъ. Нито за повече време. Тѣ сѫ съвсемъ други математически количества. Съ такива голѣми единици само мѫдрецитѣ, ученитѣ, голѣмитѣ хора, адептитѣ работятъ, а вие, като обикновени хора, които сега се възпитавате, турете срокъ само за единъ день, за единъ - два часа, нѣкой кратъкъ периодъ. Този е начинътъ за себевъзпитанието. По другъ начинъ не може да се възпитате. Казвате: “Азъ искамъ да се възпитавамъ.” Твоятъ пламъкъ трѣбва да се разширява. Ако твоята мисъль не внесе разширение, тя не е права мисъль. Ако имашъ една мисъль, която внася безпокойствие, пламъкътъ ѝ не е постояненъ. Ти трѣбва да имашъ една мисъль, на която да се радвашъ и да усѣщашъ, че този пламъкъ е постояненъ. Ще имашъ едно чувство, на което да се радвашъ. Има чувства, които не зависятъ отъ васъ. Тѣ ще измѣнятъ своя пламъкъ. Но всѣки день ще имате едно чувство, една мисъль въ себе си, на които пламъкътъ никога да не се измѣня. Тази мисълъ ще съставлява за васъ една постоянна радость, едно звено. На втория день може да дойде друга мисъль, втора, четвърта, хиляди мисли и тѣхниятъ пламъкъ, като се съедини въ едно, ще образува голѣмата радость. А само едната мисъль, сама по себе си образува най-малката радость въ мисъльта. Едно чувство само́, образува най-малката радость въ чувствата. А когато се събератъ много чувства заедно, ще образуватъ голѣмата радость. Това е Любовьта. Това е максимата, която вие трѣбва да приложите. Това е науката, върху която трѣбва да работите. И по този начинъ като вървите, ще дойдете до съвременната наука, да знаете напримѣръ какво е отношението на вѫглерода у васъ. Какво казватъ съвременнитѣ химици, какво количество вѫглеродъ се намира въ човѣшкото тѣло? Срещнали ли сте нѣкоя статистика, която да съобщава това? Количеството на вѫглерода е точно опредѣлено, съ много голѣма точность. Има три качества на вѫглерода. Има единъ вѫглеродъ, който носи въ себе си една часть отъ материята. Той не е промѣнливъ, нито се съединява, нито се разлага, нито гори, нито загасва. Следователно, когато у тебе желанията не загасватъ, когато у тебе мислитѣ не загасватъ, твоятъ вѫглеродъ е отъ този видъ, а има втори видъ, който се мѣни. Постоянно почернява. Нали казва нѣкой: “Тъмни ми сѫ мислитѣ, тъмни ми сѫ чувствата.” Вѫглеродътъ, който играе важна роль, не е тъй измѣнчивъ. Тогава ще притурите единица Любовь и две единици Мѫдрость. Всички ще се върнете къмъ първия вѫглеродъ. Сега ще кажете: “Какво означава единица Любовь и две единици Мѫдрость? Нали ви обяснихъ какво значи единица любовь? За Мѫдростьта ще намѣришъ две сѫщества, които се стремятъ къмъ знанието, които изучаватъ Мѫдростьта и ще изучишъ тѣхния характеръ. Тъй че, ще изучишъ двама хора на мисъльта. Ще намѣришъ двама мѫдреци и ще ги изучавашъ. Единъ день ще отидешъ при единия, а на втория день ще отидешъ при другия. И това, което видишъ отъ тѣхъ, ще приложишъ въ живота си. А за единицата отъ Любовьта ще намѣришъ единъ светия, който съ години се е молилъ на Бога, че цѣлата мѣстность е засегната отъ неговата молитва. За единъ день ще отидешъ при него и ще видишъ какъ живѣе той. И ще приложишъ отъ неговата свѣтлина. Ще вземешъ една малка единица отъ неговата Любовь. Ти като него нѣма да станешъ, нито се [стреми] да станешъ като него, но ще вземешъ малко подкваса отъ него. Често въ селата взиматъ единъ вѫгленъ, когато нѣматъ кибритъ, за да си запалятъ огъня. Това е единицата. Нѣкой казва: “Човѣкъ да се осланя на разума. Съ разуменъ човѣкъ трѣбва да се върви напредъ.” Вие не се осланяйте толкова на разума. Той не е най-висшето. Разумътъ е единъ слуга на ума. Разумътъ знае да критикува. Той може нѣкога да ти покаже правия пѫть, но ще ти каже: “Не ти трѣбва да ходишъ съ него. То не е още за тебе.” Запримѣръ разумнитѣ хора много мѫчно свършватъ училището. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ художници, музиканти. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ мѫдреци. И проповѣдници не могатъ да станатъ разумнитѣ хора. У тѣхъ философия колкото искашъ. Но специфично тѣ нищо не знаятъ. Всичко знаятъ, но нищо не сѫ приложили въ живота си. Повикай го да ти свърши нѣкоя работа, той не може да ти я свърши. На разумния човѣкъ липсва нѣщо. Разумностьта е едно качество на физическия човѣкъ или дето се казва: отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Та рекохъ сега на васъ ученицитѣ, който отъ васъ влѣзе да се учи, той е изложенъ на обезсърдчения въ живота. Какво показва обезсърдчението? Че това, къмъ което ти се стремишъ, ти го считашъ за непостижимо. Тамъ е всичката погрѣшка. Значи пламъкътъ на твоята мисълъ се е измѣнилъ. Ако не се е измѣнилъ, ти нѣмаше да се обезсърдчишъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ще знаешъ, че единъ отъ елементитѣ на твоята мисъль е изгубилъ малко отъ своя пламъкъ. Мисъльта е права, но ти отлагашъ, значи съдържание нѣма. Тогава и пламъкътъ на твоето чувство се е измѣнило, ще го поправишъ. И най-после пламъкътъ на твоята воля или човѣшкиятъ разумъ се е измѣнилъ, ще го поправишъ. Защото разумъ и воля азъ ги съединявамъ. Защото волевиятъ човѣкъ е разумния човѣкъ. Разумътъ е най-високото на земята, но разумниятъ човѣкъ, ако не се направлява отъ Мѫдростьта, той става жестокъ човѣкъ. Защото волевиятъ човѣкъ, разумниятъ човѣкъ има волята на магарето. Той има и ума на магарето, и волята на магарето. Намѣсто той да се жертвува, той всички други жертвува. Защото М-то е наука за жертвата, да знае човѣкъ какъ да постѫпва. М-то е взето от древностьта, то е единъ символъ, който означава наука. Славянитѣ сѫ взели това V и сѫ го обърнали. Нашето Л е латинското V. Има и дубъл ве - W. Това е законъ на противорѣчията. А славянитѣ сѫ го обърнали и сѫ го направили Л - значи стремежъ къмъ Бога. Това, което въ латинската азбука показва противорѣчие, славянитѣ го турятъ като стремежъ къмъ Божественото. То е законъ за смѣна на енергиитѣ. Значи да обърнешъ известни енергии отъ известно направление въ д[руго] за добро. Когато сѫ изучавали закона на кабалата, сѫ дошли до убѣждението, че буквитѣ, това сѫ формули. Всѣка една буква може да се разложи, както въ химията или въ математиката има известни формули, единъ законъ, по който могатъ да се разложатъ тия формули, за да се работи съ тѣхъ. Учениятъ знае начинитѣ, по които се добиватъ тия сили. Сега на първо мѣсто говорихме за хигиената, за тритѣ елемента на физическото поле - кѫща, храна и облѣкло. А въ духовния свѣтъ: мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! 7 часа сутриньта 15 школна лекция на I-ви Специаленъ Окултенъ класъ 7 декември 1928г., петъкъ, Изгрѣвъ, София
  12. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДЕЯТЕЛНОСТЬ И ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА 6.25 часа сутриньта “Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господь на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини.” Размишление. Ще вземете за тема №5: “Сѫщественитѣ различия на водорода (H), въглерода (С), азота (N) и кислорода (O).” И подобна на тая тема: “Сѫщественитѣ различия на почвата, водата, въздуха и свѣтлината.” Трѣбва да знаете, че въ всичкитѣ времена, въ науката е имало мода, както и въ обществения животъ винаги е имало мода. Какво разбирате вие подъ думата “мода”? Какво е понятието ви за “мода”? Мода иде отъ латинската дума “мод”, което значи начинъ. Модата има отношение до външностьта, до външния изгледъ на нѣщата: нѣкое облекло, или вѣщъ, особено за облеклото се употрѣбява тази дума, за външностьта, което не е сѫществено. Сѫщественото на дрехата е вѫтрешното качество да даде топлина на тѣлото, да предпази тѣлото. А когато се отнася до външния изгледъ, красотата, която може да добие тѣлото чрезъ дрехата, то е другъ въпросъ. Защото една дреха може да е модна, безъ да е комодна[1] и безъ да принася топлина на тѣлото. Запримѣръ, може да имате обуща, заостренички, обаче тѣ ви притискатъ пръститѣ. Съ тѣхъ може да вървите най-много четвъртъ километъръ или съ тѣхъ да бѫдете въ къщи, или въ нѣкой баленъ салонъ. Но ако тръгнете на пѫть, съ тѣхъ не можете да издържите. Сега можемъ да видимъ защо по модата носѣха заостренички обуща. Нѣкой отъ васъ да нарисува формата на човѣшкия кракъ, следъ туй, крака на коня, копитото, и крака на котката.[2] Какъ мислите, тия форми тукъ случайни ли сѫ? Тези форми като мода ли сѫ въ природата? Защото една модна форма, тя не е постоянна. Тя е преходна. Значи преходнитѣ форми въ природата можемъ да наречемъ мода. А има и постоянни форми, тѣхъ можемъ да наречемъ установенъ редъ. Даже ако вземете, онзи, който изучава формитѣ на природата, може да познае интелигентностьта, която съществува и се крие въ тази форма. Вземете у коня, туй вглъбване на всичкитѣ пръсти въ едно копито, какъ наричатъ естественицитѣ задната часть на тия пръсти? (-Вториятъ и четвъртиятъ пръсти у коня сѫ атрофирани.) Естественицитѣ даватъ известни причини, споредъ условията, въ които тѣ сѫ живѣли, тѣ сѫ създали и своитѣ удове. Каква силна разлика намирате вие между краката на човѣка и тия на котката и коня? Всички сѫ млѣкопитающи. Г.Р. излѣзте на дъската и напишете една проста и една сложна математическа формула. Начертайте и една проста и една сложна геоометрическа фигура. Разбира се законътъ е все единъ и сѫщъ: колкото повече се усложнява една проява на природата, толкова повече съотношения има. (-Има повече елементи.) Следователно, гдето има по-голѣмо усложнение, ние разбираме и по-голѣма интелигентность, и отношенията се усложняватъ. Да вземемъ въ водата имаме два елемента, нали? Въ въздуха колко елемента има? (-Главно два, а има още 5-6.) Въ водата, освенъ двата, има ли още други? (-Нѣма.) Сега това е единъ процесъ на природата. Но този процесъ на формитѣ на природата ли е или на човѣшкия умъ? Този процесъ е произволенъ за характеритѣ, които сѫществуватъ. Тѣ още не сѫ се установили, не сѫ добили гражданство въ природата. Нѣкои отъ тия знаци сѫществуватъ, но нѣматъ сѫщото предназначение вѫтре. Тукъ имате форми, които сѫ преходни. Може една наука да замѣни знацитѣ съ други и пакъ да означава сѫщия процесъ. Сега онова, което искаме да извлечемъ, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тукъ има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: “Нищо нѣма.” Теоремата на Питагоръ на геометриченъ езикъ е следната:....[3] И другата формула на геометриченъ езикъ е...[3] Сега ние ще минемъ да направимъ единъ малъкъ разборъ на Толстой и Викторъ Хюго. Туй, което тѣ сѫ писали, може да сѫ мислили по този начинъ, но може и никакъ да не сѫ мислили така. Може да е вѣрно, и може да не е вѣрно по отношение на тѣхъ. Известни форми, които сѫществуватъ въ природата, се подържатъ отъ усилената деятелность на човѣшката мисъль. Има известна усилена деятелность, която е създала очитѣ. Сега законътъ, който искамъ да извадя, е следующиятъ: Защо трѣбва да мислимъ и защо трѣбва правилно да чувствуваме? Има отношение спрѣмо нашия умъ и спрѣмо нашето сърце. Защо човѣкъ трѣбва да мисли правилно? Ако отслабне деятелностьта, която е създала очитѣ, веднага почва да отслабва и човѣшкото зрѣние. Следователно, въ по-раншната възрасть у децата очитѣ сѫ по-силни и тѣ виждатъ много добре. Защото у тѣхъ има едно интенсивно желание да виждатъ всичко. Тѣхъ всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелность на ума, очитѣ ставатъ по-силни. Приижда повече кръвь за очитѣ и е по-здравословно. Колкото човѣкъ по-напредва въ своята възрасть, той почва по-малко да се интересува отъ всички външни прояви. Човѣкъ започва субективно да се интересува и да мисли за нѣкакъвъ свѣтъ по-идеаленъ. И човѣкъ става по-идеаленъ, почва да мисли по-духовно и неговото зрѣние отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пѫти грижитѣ и тревогитѣ за външнитѣ блага създаватъ отслабване на очитѣ. Когато кажешъ: “Отнеха ми се благата, не мога вече да живѣя”, пакъ почватъ да отслабватъ очитѣ. Въ момента, когато почнешъ да мислишъ, че нѣма да можешъ да живѣешъ за бѫдеще, веднага почватъ очитѣ да отслабватъ. Сега, отслабването на очитѣ, на тази деятелность, се дължи на онова положение, че нѣмаме истинска представа за законитѣ въ природата. Вие ще знаете, че законитѣ на природата не сѫ както човѣшкитѣ, да се мѣнятъ. Ако нѣкой отъ васъ каже: “Азъ нѣма да мога да живѣя”, вѣрно ли е това? Това е само една ваша предпоставка. Че какъ сте намѣрили, че нѣмате условия да живѣете? Или може да кажете тъй: “Нѣмамъ условия да се уча.” Всичко може да си кажете. “Нѣмамъ условия да прогресирамъ.” Или: “Нѣмамъ условия да се развивамъ”, и т.н. Сега това сѫ предпоставки, които вие сами си правите. А дали тѣ наистина сѫществуватъ или не, то е другъ въпросъ. Какво разбирате подъ думата: “нѣмамъ условия да живѣя”? Като кажемъ: нѣмамъ условия да живѣя, трѣбва да имаме една истинска мѣрка въ най-простата форма. Какво разбирате подъ: да живѣемъ? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понѣкой пѫть философитѣ внасятъ. Единъ простъ примѣръ, да вземемъ една българска стомна. Която има едно голѣмо отверстие и една мамичка [4]. Ц.Щ.[5], можешъ ли да излѣзнешъ, да нарисувашъ тази стомничка съ дветѣ отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щомъ се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щомъ отворимъ мамичката, водата изтича правилно. Единъ доста практиченъ отдушникъ, за да може да изтича водата правилно. Значи, отъ голѣмата дупка се налива водата, а отъ мамичката да може да се пие. Нѣкои употрѣбяватъ само устата на стомната, а мамичката служи само като единъ отдушникъ. Когато има дветѣ отверстия, казваме, че стомната живѣе правилно. Ако се отвори само голѣмата уста на стомната, тя не може да живѣе правилно. И тя казва: “Не ми даватъ да живѣя”. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: “Не ми даватъ да се проявя, да се влива нѣщо въ мене.” Ако се затвори малката дупка, условията сѫ пакъ лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: “Не ми се дава възможность да се проявя.” Два начина има въ живота. Когато въ живота не можемъ да възприемемъ силитѣ на природата правилно, казваме, че нѣмаме условия да живѣемъ. И после, когато тия условия сѫ въ насъ, искаме да се проявимъ, пъкъ не можемъ, пакъ казваме: “Не мога да живѣя.” Защо? Защото единъ човѣкъ, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи. Можешъ да познаешъ единъ човѣкъ по яденето дали е работливъ. Като гледашъ единъ човѣкъ какъ яде, непремѣнно ще знаешъ и какъ той работи. Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бѫде сѫщата, както и дъвченето. Но, ако видишъ, че той си яде тъй спрѣтнато и работата му ще съответствува на яденето. Разбира се, има едно малко изключение. Но като правило ще знаете, ако яденето е спретнато и работата е такава. Има едно полекичка ядене и едно спрѣтнато, бързо ядене. Красиво е то, човѣкътъ взема участие като яде. На такъвъ човѣкъ и работата е красива. Сега схванете този вѫтрешенъ законъ, който трѣбва да имате. Това сѫ редъ разсѫждения, които ги има и въ училището. Всичко, което се преподава въ училището, има за цѣль да култивира въ васъ ума и волята и да ви създаде интересъ за работата. Защото вие сте учили много работи въ училището, но можете ли да го приложите? Сега ако ви попитамъ: Коя е най-дългата рѣка въ Китай? Или: кой е главния градъ на Сантяго? Или: кои сѫ градоветѣ на Патагония? Учили сте ги. Единъ българинъ отива въ Америка, да държи своята лекция за България. Той присѫтствувалъ въ дома на единъ американски проповѣдникъ. Проповѣдникътъ го пита: “Кѫде е България?” Иска нѣщо да осведоми публиката си. Жената на проповѣдника казва: “Толкова ли си невѣжа? България е единъ щатъ, единъ градъ на Индия.” Въ Америка има хора, които не знаятъ, кѫде е България. Обаче онова, което сѫществува въ природата… Всѣка една форма показва, че въ човѣка сѫществуватъ известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ известни наши органи. Когато тия мисли, които сѫ свързани съ зрѣнието, отслабнатъ, отслабва и нашето зрѣние. Сѫществуватъ известни мисли, които сѫ въ тѣсна връзка съ нашия слухъ, и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ, отслабва и нашиятъ слухъ. Има известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ нашата рѣчъ и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ и туй чувство отслабва. Нѣкой пѫть казвате: “Нямамъ разположение”, или: “нямамъ чувствувание къмъ известенъ предметъ”. Не си създавайте тия илюзии. Всѣкога човѣкъ трѣбва да държи въ изправно положение своята чувствителность. Защото загрубяването на човѣшката чувствителность, въ каквато и да е форма, все ще ви лиши отъ вашитѣ благородни органи, които имате. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото ходило. Има известенъ родъ - които подържатъ човѣшката рѫка. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото сърце, човѣшкитѣ дробове, стомаха, мозъка. Има специфични мисли, които подържатъ всѣка една клѣтка. Следователно, ние се стремимъ къмъ онзи, идеалния животъ. Да може нашето съзнание да го обхване. Тия мисли сѫществуватъ вънка отъ нашето съзнание, значи други сѫщества има, които сѫ приятелски разположени спрѣмо насъ, подържатъ функционирането на нашия животъ отъ всѣкѫде. И ще ни помагатъ, докато всички тия идеи, които сѫ създали нашитѣ органи, проникнатъ въ нашето съзнание и тѣ станатъ господари на насъ. Значи, докато ние почнемъ да владѣемъ своитѣ мисли или своитѣ органи. Ето това сѫ все формули. Вие искате да станете господари. Вие искате да имате единъ прекрасенъ, красивъ кракъ. Че вие можете да направите крака си много красивъ. Може да направите рѫцетѣ си красиви, очитѣ си красиви, носа си, цѣлото си лице. Това сѫ редъ мисли, които сѫществуватъ. И ако влѣзнете въ Невидимия свѣтъ, веднага ще ви покажатъ вашия първоначаленъ образъ, сѫщинския ви образъ. И после ще ви покажатъ всичкитѣ ваши видоизмѣнения, въ които вие сте се фотографирали. Нѣкои отъ тия образи може да сѫ въ възходяща степень, а нѣкои - въ низходяща. Въ възходяща степень, значи живѣли сте въ съгласие съ природата, а нѣкѫде сте живѣли единъ разгуленъ животъ, или сте били въ разрѣзъ съ природата, или казано на вашъ езикъ, нали вие сте свършили гимназия, а нѣкои отъ васъ сте свършили университетъ, пъкъ нѣкои отъ васъ сте били неспособни, не сте свършили университетъ, други сте свършили университетъ, учили сте. Пъкъ нѣкои сте свършили университетъ съ много слабъ успѣхъ. Сега ние констатираме тия два процеса въ природата. Природата въ нейния процесъ констатира само тия, сѫщественитѣ работи, когато пъкъ хората констатиратъ и несѫщественитѣ работи. Запримѣръ единъ професоръ не констатира дали ученикътъ е способенъ, но той иска ученикътъ да знае и да учи. Даже нѣкои нѣща иска ученикътъ да ги знае тъй буквално, както той ги е предалъ. После иска ученикътъ да знае и неговата форма на предаване, неговия езикъ и израза му. И студентътъ папагалски заучава всичко това и минава за ученъ човѣкъ предъ професора си. А нѣкои други професори искатъ отъ студента свободно той да разкаже идеята, която професорътъ е вложилъ. Та рекохъ, ако азъ дойда да изуча тия крака, тѣхната външна форма, безразлично кои сѫ тѣ, подъ тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръститѣ, азъ мога да нарисувамъ цѣлия човѣкъ, ръста му и лицето му. Не само това, но отъ тия извивания, отъ формата, отъ красотата и вида ще извадя и неговия мораленъ обликъ какъвъ е, и степеньта на моралната му сила. Ако тия пръсти сѫ хубаво нарисувани, да се вижда и голѣмия, и малкия пръстъ, естествено може да се познае и човѣшката интелигентность. То значи да се вижда по неговитѣ крака всичката негова усилена деятелность. Въобще деятелностьта, която човѣкъ влага въ живота, тази негова интелигентность се отразява въ неговия кракъ. Тъй щото, когато ние говоримъ за разумната природа, задъ всичкитѣ форми, които сѫществуватъ въ природата, има разумни сили, които подкрѣпятъ това функциониране, тия форми. Може очитѣ ти да сѫ по-далечъ или по-близо, има си причини. Голѣмитѣ очи се обясняватъ отъ силното желание, отъ напрежението на този човѣкъ да има повече. На единъ човѣкъ, който има желание да има повече, очитѣ сѫ по-голѣми, по-изпъкнали и по-отворени. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви. Има известенъ родъ мисли, желания и действия, които постоянно трѣбва да се култивиратъ. Дали условията на живота сѫ добри или лоши, всѣкога трѣбва да култивирате тия мисли, понеже върху тѣхъ се гради цѣлия вашъ животъ. Туй, което съвременнитѣ хора наричатъ моралъ. Ние наричаме моралъ онова, здравословното състояние на човѣшката душа, т.е. когато всички негови сили, умствени и духовни действатъ нормално. Да бѫде човѣкъ мораленъ и здравъ, то е равносилно. Здравъ въ физическо отношение, когато всичкитѣ му органи действуватъ правилно. Ние, като ще кажемъ, че човѣкъ е мораленъ, разбираме - туй здраве е взето въ още по-широкъ смисълъ: когато въ неговитѣ мисли, и въ неговото желание, и въ неговото тѣло има съгласие, има хармония съ природата, съ законитѣ на самата природа. Следователно, когато ние дойдемъ да разсъждаваме върху страданията и мѫченията въ свѣта, нѣкой пѫть тия страдания, които ние изпитваме, не сѫ наши. Но, сѫщевременно, тия страдания показватъ, че нѣкѫде въ природата сѫществува нѣкое оттегляне, въ нейния редъ и порядъкъ, има нѣкое отклонение. Нѣкой пѫть за вашитѣ страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усѣщате студъ или стѣгане на вашитѣ крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си въ огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако нѣкой вашъ приятель държи каната съ врѣла вода, иска да ви налѣе вода за чай и ви залѣе, че ви изгори крака, кой е виновенъ за това? Той ще каже: “Моля, извини ме.” Извини, но вие носите страданията. Въ даденъ случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрѣшката? И у двама ви. Щомъ видите, че той сипва повече вода, отколкото трѣбва, вие трѣбва да се отдръпнете най-малко на единъ метъръ отъ неговата кана. Пъкъ, ако и той е уменъ, и той ще бѫде внимателенъ, като сипва врѣлата вода. Та рекохъ, отъ всички тия форми ще забележите каква разумность е работила. Има хубава красота въ човѣшкия кракъ. Тамъ има вложена много по-голѣма интелигентность, отколкото въ устройството на котешкия кракъ и на конския кракъ. Въ тия последнитѣ две форми нѣма вложена достатъчна интелигентность. Затуй при сегашната култура, или въ всяка една култура, великитѣ хора и списатели иматъ за цѣль да събуждатъ, да държатъ въ работа човѣшкитѣ способности и човѣшкитѣ чувства. При сегашнитѣ условия списатели, художници, поети и учени иматъ за цѣль да държатъ тази обща деятелность на човѣшката душа будна. И постоянно тѣ събуждатъ хората къмъ деятелность. Можемъ да кажемъ, че при тѣзи землѣделци, орачи, всичкитѣ занаятчии, онѣзи, които работятъ съ иглата, шивачкитѣ тази деятелность намалява. Знаете ли отъ кѫде е произхода на шивачеството? Онѣзи отъ васъ, които сте шивачки, знаете ли кой е прародительтъ на шивачеството? Казватъ, когато Господь е изпъдилъ първитѣ хора отъ рая, първата дреха била направена отъ вълна. Значи първата мода се яви, когато съгрѣшиха хората. Отъ библейско гледище, защото до тогава безъ мода сѫ били, били голи. А следъ съгрѣшаването, тѣ си направили мода, турили си листа. Нали? Но Богъ е направилъ дрехи отъ кожа и ги е турилъ вънка, като деца на работа. Като ги изпъдилъ, за да не истинатъ, далъ имъ топли дрешки. Та, най-отвлечената човѣшка мисъль, която сѫществува, има отношение къмъ външната форма на човѣка, упражнява известно влияние. Запримѣръ ако вие развиете у себе си едно мистично чувство, много благородно, на единъ отвлеченъ, възвишенъ животъ, веднага туй ще се отрази върху вашитѣ очи. Допуснете, че нѣколко деца минаватъ покрай една градина, вземамъ съвременни деца. Когато плодоветѣ сѫ окапали, всичкитѣ деца обичатъ да гледатъ по земята, да видятъ, нѣма ли нѣкой капналъ плодъ. Най-първо децата гледатъ надолу, има ли орѣхи по земята? Щомъ нѣма долу, почватъ да гледатъ нагоре, значи плодоветѣ не сѫ узрѣли. После пакъ гледатъ надолу, у тѣхъ се заражда едно желание да взематъ нѣкой камъкъ, да хвърлятъ по дървото и веднага гледатъ пакъ нагоре. Значи гледатъ ту надолѣ - ту нагоре. Както човѣкъ гледа ту надолѣ - ту нагоре, този процесъ е и въ природата, въ живота, който има чисто духовенъ и материаленъ характеръ спрѣмо човѣка. Допуснете и друго, нѣкой човѣкъ се е втренчилъ и гледа все на третия етажъ на една кѫща въ единъ прозорецъ. Най-първо ще помислите, че е художникъ, затова все на този прозорецъ гледа, рисува го съ блажни бои. Първия денъ рисува, втория, третия, единъ месецъ, два, три месеца, все този прозорецъ рисува. Казвате вие: “Не го ли е нарисувалъ той този прозорецъ?” Много сложенъ е този прозорецъ. Ние ще идемъ малко по-далечъ. Да кажемъ детето, което гледа ту долу - ту горе и онзи художникъ, който гледа все този прозорецъ на третия етажъ, намира нѣщо особено, антично въ него, постояно рисува него и най-после нарисува нѣщо. После имате онзи астрономъ, който постояно ходи съ своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питамъ: кой е най-идеалния отъ всички? Астрономътъ е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома въ нѣкое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодоветѣ, онзи, който рисува, може да обвините, че има нѣщо въ прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все презъ тръбата си? И този астрономъ е единъ влюбенъ, който търси своята възлюблена по звездитѣ и не може да я намѣри. Питамъ: вѣрно ли е това? Хубаво, седи сега отдолу единъ художникъ, гледа нагоре и рисува единъ прозорецъ на третия етажъ. Отъ друго мѣсто другъ художникъ седи и той рисува сѫщия прозорецъ. Трети художникъ и той рисува сѫщия прозорецъ. Какво ще кажете на това? (-Опасна е работата.) Не. Доста интересенъ е прозорецътъ, има нѣщо цѣнно тамъ. Сега тукъ е въпросътъ за единъ прозорецъ, но 10 души се набератъ при единъ изворъ. Идеята е сѫщата. Защо при първия случай, особени мисли ще се явятъ у васъ, че рисуватъ сѫщия прозорецъ, а като видите 10-тѣхъ художници, че рисуватъ сѫщия изворъ, каква идея ще имате въ главата си? -Че изворътъ е цѣненъ. А другото положение е мода. Това, което вие наричате влюбване, то е мода. Що е мода? -Нѣщо, което преминава. “Едно време, казвате, обичахъ да чета романи, а сега - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да пиша много красиво, но сега вече - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да се моля, сега вече не обичамъ да се моля.” “Едно време обичахъ да се обличамъ хубаво, сега вече не обичамъ.” Мода е. Но има сѫществени работи, които отъ единия край до другия оставатъ винаги въ този свѣтъ. Яденето мода ли е? Готвенето е мода, но яденето не е мода. Защото отъ детинство, като дойдешъ до стария човѣкъ, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето. Казва: “Днесъ ядохъ тъй сладко, както когато бѣхъ малко дете!” И стариятъ човѣкъ си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малкитѣ деца. И дишането не може да бѫде мода. Знанието не може да бѫде мода. Чувствуванието, което имаме, сѫщинското чувствувание или сѫщинската мисъль и тя не може да бѫде мода. Това сѫ сѫществени нѣща у човѣка, когато другитѣ работи не сѫ. Мода ли е единъ методъ въ природата? И въ природата има мода. И всѣки човѣкъ си има мода. Но модата трѣбва да бѫде само едно спомагало. И тамъ, дето не може да помогне тази мода, тя трѣбва да се измѣни. Ние можемъ да кажемъ, че въ науката, което наричатъ мода, това сѫ ония хипотези и теории, които спомагатъ за истинския процесъ въ науката, който въвежда човѣчеството къмъ една далечна цѣль, освѣтява ума и подобрява човѣка. Модата въ науката води къмъ една сѫществена цѣль. Сѫщинската деятелность и цѣль на една наука е да направи живота по-сносенъ. Астрономитѣ сега даватъ само известни сведения, но единъ день тѣ ще могатъ да откриятъ начини и пѫтища за съобщение и ще докажатъ, че има живи сѫщества и въ другитѣ планети. И може би следъ 500, или следъ 1000 години, или 10 000 години ще се яви първиятъ ученъ, който ще приеме първата телеграма отъ нѣкоя си слънчева система, или отъ нѣкоя най-близка система. И ще може да осведоми какво правятъ хората отъ другитѣ планети. Та рекохъ, сегашнитѣ условия, ще се стремите именно къмъ туй. Силата на човѣшката воля седи да спази правилностьта на формитѣ, които сѫществуватъ. Човѣкъ никога не трѣбва да позволи да се прегърби. Той никога не трѣбва да позволи да му се изкриви кракътъ, рѫката или лицето. Или пъкъ да се изкриви носътъ или окото. Той не трѣбва да позволи това. А ако позволи да се изкриви, това ще бѫде атавистическа склоность на дѣдо и прадѣдо. Човѣкъ трѣбва винаги да се стреми да изправя. Щомъ човѣкъ изправи своитѣ удове, той ще изправи и своята мисъль. При сегашното ви състояние, у всинца ви трѣбва да има желание да учите, да разбирате замислитѣ на природата. Туй да бѫде едно горѣщо желание у васъ. И като излѣзнете, да ви интересува всичко въ природата. Опитвайте се да проникнете въ нейния умъ, да работите заедно съ нея, да видите кѫде е работилъ нейниятъ духъ. Защото щомъ се стремишъ къмъ природата, ти вече образувашъ една връзка между нея и себе си. А щомъ образувашъ тази връзка, ти вече имашъ връзка между Бога и себе си. Щомъ ти не се интересувашъ отъ замислитѣ на природата, ти не си културенъ човѣкъ, или ти не си ученикъ на живота. Та първото нѣщо, трѣбва да държите въ ума си следната мисълъ: Всички да се интересувате въ замислитѣ на природата! Ето каква е мисъльта въ моя умъ, която трѣбва да мине и въ вашия. Ако нѣкой отъ васъ учи въ училището, нали се интересува за директора на гимназията? Ако нѣкой отъ васъ е слуга при нѣкой господарь, или слугиня при нѣкоя господарка, нали вие ще се интересувате отъ господарката си и господаря си? Защото отъ тѣхъ зависи и вашето положение. И ако този слуга изучи добре характера на своя господарь или на своята господарка и може да се нагоди къмъ него или къмъ нея и въ правата смисъль тъй да постъпи, както тѣ искатъ, той ще си създаде едно отлично положение. Но ако не знае какъ да се нагоди, ще си създаде цѣлъ редъ препятствия. Значи, като влѣзнемъ въ природата, тя е нашата господарка и тя ще ти създаде препятствия. Като идешъ при господарката си, ти трѣбва да се научишъ какво иска тя отъ тебе. И какъ да ѝ сготвишъ. Тя ще ви каже: “Паприкашъ, или точено, или кейкъ, или пудингъ, или пилешка чорба, или кюфтета отъ телешко.” Тя ще ви даде известни сведения, какъ да го сготвите и ако вие не знаете какъ да го направите, тя нѣма да е доволна отъ васъ. Сега вие ще преведете всички тия форми. Телешкото какво означава? Агнешкото, пуйката? Това сѫ все формули. Най-първо ще се интерисувате отъ онова, което природата е замислила. Вие сте въ дома на природата. Като станете сутринь, ще видите какъвъ е нейниятъ замисълъ за днешния день. Не мислете, че вие искате да живѣете. Вашиятъ животъ е второстепененъ. Не сте вие, които живѣете. Най-първо тя ще живѣе, после вие ще живѣете. Защото ако тя живѣе и вие ще живѣете. Може да кажете: “Защо е така?” Вие тръгвате за Америка съ единъ параходъ, кое е по-важно: вашето здраве или зравето на парахода? Най-първо параходътъ трябва да е здравъ, неговото кръвообръщение, артериалната и венозната кръвь, после неговата мисъль трѣбва да е здрава, тогава вие може здраво да минете отъ единия край до другия. Ако неговиятъ мозъкъ не е здравъ, после - неговото кръвообръщение не върви правилно, че сърцето, дробоветѣ не сѫ здрави, питамъ: колко ви струва вашето здраве безъ парахода? Та най-първо, като влѣземъ въ природата, трѣбва да знаете, че въ живота на природата почива и нашиятъ животъ. Защото, ако този параходъ добре мисли, добре функционира и ние можемъ да бъдемъ спокойни, и нашиятъ животъ ще бѫде въ безопасность. Станете сутринь, вие сте се отчаяли, какво означава това? Че вашиятъ параходъ, въ който пѫтувате, е въ неизправность. Нищо повече! Или ние го наричаме това: вие имате погрѣшно схващане за живота, или казано на другъ езикъ: вие не сте въ съгласие съ законитѣ на природата. Най-първо като станете, ще кажете: “Каква е волята на моята господарка, на природата?” Ще се явите предъ нея и ще видите какво можете да направите за господаря си? Като отивате въ университета, чия воля отивате да правите? Вашата ли воля правите, или отивате да направите волята на професора? При това, като направите тѣхната воля, вие добивате знание. Вие учите, значи имате известни съотношения. Щомъ се интересувате вие отъ професора, слушате го, той ви пита, вие отговаряте. Значи има известни отношения между васъ. Тогава и професорътъ и той се интересува отъ васъ. Щомъ се интересувате за природата, и тя се интересува за васъ. Вие казвате: “Господь отъ мене не се интересува.” Не. Крива философия е това. Ако ти се интересувашъ за Бога, ще се интересува и Той за тебе. Ако вие се интересувате отъ природата, не по любопитство, но по животъ, тъй по същество, да се учите, да се интересувате отъ нея, нѣма изключение и тя се интересува за васъ. Хубаво е за васъ да се интересувате отъ природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: “Професорътъ ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма другъ професоръ.” Като чуе това професорътъ ви, ще му стане приятно. Нѣма учитель или професоръ, който като кажатъ хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, тамъ е казано: “Всѣко дихание да хвали Господа!” А по-голѣми професори отъ Господа нѣма! Тъй е. Ако ние Го хвалимъ, ако ние се интересуваме отъ Неговата Мѫдрость, отъ Неговото знание, отъ всичко това, което Той е направилъ, интересува се и Той за насъ. А ако ние не се интересуваме и Той не се интересува. Казвате: “А, азъ ще се интересувамъ за човѣшкия кракъ.” Ще мислишъ, природата го е създала. И ако почнешъ да изучавашъ краката на разнитѣ животни, ще дойдешъ до много умни и велики работи. Много ще научишъ. Не само да останешъ при краката или при прозореца, да го рисувашъ. Това е една специална работа, прозорецътъ. Дълго време като проучавашъ човѣшкия кракъ, ще проучавашъ човѣшката рѫка, човѣшкото око, другитѣ органи, стомахътъ, дробоветѣ, ноктитѣ и т.н. И въ всичко това ще намѣришъ кои сѫ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни. Сега всички изучаватъ патологическитѣ белези. Но това още не е наука. По ноктитѣ ще изучавашъ, по кои признаци се познава гениалностьта, талантитѣ, добродетелитѣ. Ще имашъ една мѣрка, този нокетъ талантливъ ли е, музикаленъ ли е, отъ художество разбира ли, мораленъ ли е, материаленъ ли е, веселъ ли е нокетътъ? Песимистъ или оптимистъ ли е, ученъ или не? Всичко това, като гледашъ по ноктитѣ, да познаешъ. Ще кажете: “Какъ?” А, нокетътъ и той върви съобразно съ човѣка. Колкото човѣкъ става по-ученъ, по-благороденъ, и нокетътъ постояно придобива една красива форма, продължава се, разширява се. Ако човѣкъ почва да става своеобразенъ, упоритъ, нокетътъ става много широкъ като площъ. Обаче по него водата не тече, образуватъ се миязми. Упоритиятъ човѣкъ казва: “Това не искамъ да направя!” Дойде единъ ученъ човѣкъ и накара неговото упорство да се смѣкчи, като даде наклонъ, направи единъ дълбокъ каналъ и всичката тази вода отъ това блато се стича тамъ и го накара, иска - не иска, да работи. А знаете ли какво нѣщо е каналъ? Каналъ, това сѫ лошитѣ условия, които те притискатъ навсѣкѫде. Ти не искашъ да работишъ, баща ти казва: “Работи”, майка ти казва: “Работи”, приятелитѣ ти казватъ: “Работи”, ти казвашъ: “Не искамъ да работя”, но когато те турятъ въ лошитѣ условия на живота, безъ майка, безъ баща, ти работишъ. Ще ви приведа единъ български анекдотъ. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мѫжътъ ѝ казалъ: “Оголѣхме вече, понеже като се оженихме, все за любовь говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда”, ѝ казваше той. “А, работна съмъ азъ”, казва тя. Тя взела една каца съ три вретена и казва: “Едното е готово”, показва му го, и второто му показва. “А третото, сега ще го напълня.” Тя все преде, преде, но никакво подобрение въ дрехитѣ не става. Най-после, затѫжили се за нея сестра ѝ и майка ѝ, викатъ ги на село на сватба. “Какво ще правимъ, моитѣ гащи сѫ скѫсани”, казва мѫжътъ ѝ. “ Тя е лесна работа, ний имаме единъ кюпъ, ще ме сложишъ менъ вѫтре и като стигнемъ край селото, ще ме оставишъ вѫтре, ти ще идешъ при майка ми и ще поискашъ дрехи за менъ и за тебъ, тя ще ти даде, ти ще дойдешъ тукъ и после ще идемъ въ село.” Направилъ той тъй, но той билъ хитъръ, оставилъ я край селото, отива при майка ѝ, тя му казва: “Защо идешъ самъ, кѫде е жена ти? ” - “А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнатъ съ гайди.” Тъй и станало. Запѫтили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седѣла необлечена въ кюпа, като чува тя музиката, изкочила изъ кюпа, върнала се въ кѫщи, засрамена, турила кѫделята и почнала да преде. И той се върналъ отъ сватбата и я намѣрилъ, че тя преде. Той направилъ каша отъ мамалига и ѝ казалъ: “Ела, възлюблена, да ядемъ.” Тя му казала: “На рамо каша.” И пакъ преде. Та, природата ще ни постави въ тежко положение, щомъ не обичаме да изпълняваме нейнитѣ закони. Ние можемъ да имаме всичко, но природата ще ни тури въ тежко положение и ще се научимъ да работимъ, да мислимъ. Щомъ дойдатъ тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислимъ. Та, единственото нѣщо въ свѣта е да се интерисуваме ние въ замислитѣ, които природата има. Щомъ нашето съзнание се пробуди за нейните замисли, има вече една връзка между нея и насъ. Образува се вече една естествена връзка и това го наричатъ онзи истински методъ и начинъ за самовъзпитание и саморазвитие. Това означава външнитѣ закони, съ които природата ни възпитава по нейни начини. Защото има форми, създадени отъ нея, има форми, създадени отъ човѣка, има форми, създадени отъ животнитѣ. Всички тия форми показватъ онази цѣлокупна деятелность, която работи въ природата. Вие трѣбва да използувате сегашнитѣ форми, за да създадете и вие бѫдещитѣ ваши форми. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви: трѣбва да се държите въ контактъ съ мислитѣ, които подържатъ вашето зрѣние, вашия вкусъ, вашия слухъ, вашето обоняние. Всички тия мисли трѣбва да ги държите въ ума си, да бѫдете въ връзка съ тѣхъ, за да бѫдете здравъ. Или казано въ правата смисъль: трѣбва да се интересувате отъ замислитѣ на природата и трѣбва да зачитате нейнитѣ закони. Тогава човѣкъ може правилно да се развива и да бѫде щастливъ на земята. - Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ! 7.08 часа 14 школна лекция на I-ви Младежки Специаленъ Окултенъ класъ 30.XI.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------ [1] комодна - (отъ фр.) удобна [2] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за рисунка [3] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за формулите [4] мамичка - малка дупка, вероятно отъ мамилка - дупка, яма [5] Ц.Щ. - вероятно художничката Цветана Щилянова
  13. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ОСНОВНИТѢ ИДЕИ НА ВИКТОРЪ ХÞГО И ТОЛСТОЙ ВЪ “КЛЕТНИЦИТѢ” И “ВОЙНА И МИРЪ” (продължение) 5.30 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. Размишление. (Прочете се резюме отъ миналата лекция.) До какви заключения дойдохте по темата отъ “Клѣтницитѣ” и “Война и миръ”? Кои сѫ подбудителнитѣ причини, за да напишатъ тия свои съчинения Толстой и Викторъ Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантливъ човѣкъ, а Толстой е гениаленъ човѣкъ. Следователно, тѣзи двамата не могатъ да гледатъ еднакво на въпроса по простата причина, че не сѫ еднакво надарени. Ако двама души наблюдаватъ терена на почвата отъ тия планински върхове А и В, ще иматъ ли еднакви схващания? Не. Следователно, тѣхнитѣ наблюдения ще се различаватъ. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговитѣ заключения ще бѫдатъ по-широки, по-общи, а наблюденията на този отъ В ще бѫдатъ по индивидуални. Сега да се повърнемъ къмъ метода на Толстой и на Хюго. Всѣки единъ отъ васъ въ дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личнитѣ способности, какъ да се развива човѣкъ. И дава примеръ съ епископа, какво влияние може да окаже върху Жанъ Вължанъ съ своята постѫпка. Но не е само неговата постѫпка. Следъ постѫпката на Бдинския епископъ идатъ редъ други посторонни елементи и постѫпки, които упражняватъ влияние и давление върху Жанъ Вължана. Значи въ него има заложени сили, има нѣщо, което трѣбва да се събуди. Когато едно цвѣте се изнесе въ известна область, дето могатъ да му се внесатъ съотвѣтнитѣ на тѣхъ условия, които сѫ необходми за неговото развитие, могатъ да се подобрятъ тия вѫтрешни условия. Въ постѫпката на епископа върху Жанъ Вължана, той започва да расъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, следъ като развива нѣкои подробности на неговия романъ, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силенъ човѣкъ, каквото Наполеонъ рѣши, трѣбва да стане. Наполеонъ е постояненъ и не си мѣни решенията. Казва: “Това, което азъ рѣшихъ, трѣбва да стане, не може другояче.” Като че е единъ Божественъ законъ. Това е право, но по отношение на Бога. Умниятъ човѣкъ, като каже нѣщо, става. Но когато глупавиятъ човѣкъ каже нѣщо, трѣбва ли да стане? Рекохъ, ако е умно, трѣбва да стане, ако е глупаво, отмѣни го. И ако го отмѣнишъ, пакъ трѣбва да знаешъ единъ методъ. И Наполеонъ почва да се колебае въ себе си. Кои сѫ причинитѣ, че Наполеонъ се разколебава? Запримѣръ, преди сражението при Бородино Наполеонъ е давалъ нѣколко пѫти заповѣди да се направи сражение, а после отмѣня сражението си. Питам: защо другъ пѫть не е отмѣнявалъ, а сега го отмѣнява? Има една посторонна причина, която се намѣсва и смущава неговия умъ. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя теренъ. Един паралелъ може да теглимъ между Жанъ Вължанъ и Наполеонъ. Това сѫ два типа сходни. Жанъ Вължанъ е мѣстото, отдето Наполеонъ е излѣзълъ или Жанъ Вължанъ е Наполеонъ при лошитѣ условия. Жанъ Вължанъ, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига въ обществото, което управлява, значи, справилъ се е съ външнитѣ условия. Хюго взема своя герой отъ паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процесъ. Толстой иска да покаже, че и умниятъ човѣкъ, когато не постѫпва съобразно великитѣ закони на природата, на обществото, може да слѣзе отъ висотата, до която е достигналъ. И Наполеонъ най-после става единъ простакъ. Толстой казва: “Наполеонъ не е никакъвъ гений.” И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французитѣ добре. Наполеонъ не е голѣмъ човѣкъ. Единъ човѣкъ въ своя исторически развой на събитията. Бѣше много прославенъ, но Толстой казва: ”Какъвъ гений има въ Наполеона?” Че еди-[кѫ]де си билъ рѣшителенъ, но въ Русия той отмѣни думата си. Де е тогава гениалностьта му? И най-после, ако Наполеонъ е единъ гений, защо влѣзе въ Русия? Той не знае ли, че Русия не е побѣдима? Защо изложи цѣла Франция? И kазва още: “Вие французитѣ си въобразявате само, че Наполеонъ е гений, но Наполеонъ е обикновенъ човѣкъ и прави погрѣшки, както и другитѣ.” Той се връща съ своята разбита армия. Де е гениалностьта на Наполеона?” Това сѫ вѫтрешни расѫждения. Като четешъ романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисъльта, иска да каже: “Ти искашъ да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ, като Наполеона ли?” -“Азъ, казва, искамъ да бѫда като Наполеона.” Рекохъ, ако не бѫдешъ Жанъ Вължанъ, не можешъ да бѫдешъ Наполеонъ. И ако си станалъ Наполеонъ, преди да станешъ Жанъ Вължанъ, ще бѫдешъ сваленъ отъ мѣстото си. И Наполеонъ въ островъ Елена бѣше, Жанъ Вължанъ туренъ въ затвора да си довърши школата. И тогава Наполеонъ се разхожда и казва: “Азъ мога да бѫда сѫденъ само отъ моитѣ предци за моитѣ постѫпки.” Човѣкъ може да се издигне, но трѣбва разумно да се постѫпва, затова въ възпитанието всѣки отъ васъ, за правилното възпитание на живота, трѣбва да започне отъ Жанъ Вължанъ. И въ окултния, и въ материалния, и въ моралния животъ всѣки трѣбва да започне отъ Жанъ Вължанъ. Четиринадесетъ години той е билъ въ каторгата, въ свѣтския университетъ.Тамъ претърпѣва той голѣмо мѫчение, неправди, години следъ години. Но Викторъ Хюго, като талантливъ, изкарва тия вѫтрешни страни на Жанъ Вължанъ. Той страда, като вижда несправедливоститѣ на хората. Най-после той вижда единъ добъръ човѣкъ, който си показва човѣщината, приема го у дома си и му казва, туря го наредъ съ себе си. Сестра му донася сребърнитѣ лъжици. Той се учудва на тѣхъ, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щомъ Жанъ Вължанъ остава самъ въ стаята, въ него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърнитѣ прибори и не мисли по-нататъкъ. Този Наполеонъ - Жанъ Вължанъ, не мисли нищо повече. Казва: “Тия прибори ми трѣбватъ.” Отива въ другата стая при епископа и като го вижда, бори се съ себе си. Казва: “Ще ме турятъ пакъ въ каторгата.” Хюго прави друго заключение: че моралниятъ човѣкъ, този епископъ, освѣтленъ отъ луната, която блѣсва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жанъ Вължанъ. Той най-първо мисли да го удари съ тоягата си, но после казва: “Дето ще го убивамъ, нека си спи.” Най-първо въ него става едно уплашване, мисли, че го гонятъ нѣкои и като вижда, че всички спятъ, че всичко е тихо, влиза и задига сребърнитѣ прибори, съ които сѫ го гощавали. Следъ това бързо офейква, качва се на стѣната и избѣгва. На обедъ трима ангели говорятъ при епископа и му казватъ: “Ваше преосвещенство, тѣзи срѣбърни прибори мязатъ на вашитѣ.” - “Мои сѫ, казва той, азъ му ги дадохъ, само че той е забравилъ, не е взелъ и тия свѣтилници”, и му ги дава и тѣхъ. Казва: “Ще ги вземешъ, да си послужишъ, тѣ струватъ 20-30 франка.” Жанъ Вължанъ ги взима и носи свѣтилницитѣ, но съ това скрититѣ мисли на епископа действуватъ върху Жанъ Вължанъ. Обаче, после на пѫтя едно детенце си играе, като подхвърля паритѣ, като на ашици си играе съ тѣхъ. Жанъ Вължанъ е скритъ въ гората въ нѣкакъвъ си храсталакъ. Детето, като подхвърля паритѣ, една монета отъ два лева се търкулва близо до Жанъ Вължанъ и той бързо стѫпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: “Дигни си крака! Дай ми паритѣ! Те сѫ мои, дигни си крака.” Той седи, не се мърда и му казва: “Да се махашъ оттукъ, че виждашъ ли?” Детето се уплашва и избѣгва. Жанъ Вължанъ взима паритѣ, 40 су, но веднага си казва: “19 години бѣхъ въ затвора, съ мене постѫпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и азъ стѫпихъ върху монетата и задигнахъ двата лева на това дете.” Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избѣгало далечъ. Оттамъ насетнѣ Хюго туря своя герой въ друга фаза и той става Наполеонъ. Той го поставя вече много високо. Рекохъ, това са методи. И Хюго, и Толстой иматъ предъ видъ тѣхнитѣ обществени схващания. По кой начинъ трѣбва човѣкъ да се възпита? Разбира се, методътъ на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методътъ на Хюго не е единствения и най-правилния методъ, но това сѫ методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати отъ своитѣ наблюдения. И Толстой изкарва своитѣ резултати отъ неговитѣ наблюдения. Онѣзи отъ васъ, които сѫ чели изповѣдьта на Толстоя, знаете че Толстой се е борилъ съ себе си, искалъ да се самоубие, не намиралъ смисълъ въ живота, и веднага се пита: “Кои сѫ причинитѣ за това?” Той вижда, че този животъ не струва и рѣшава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрѣшение и казва: “Самоубийството не разрѣшава въпроса.” Единъ простъ случай въ гората му разрѣшава въпроса. И той казва: “Има единъ пѫть, по който човѣкъ може да излѣзе правилно отъ мѫчнотиитѣ въ живота.” И Толстой намира това въ: “не противи се злому”. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповѣдвай, но дай каквото имашъ и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беденъ. Толстой иска да каже: “Не допущай, че си беденъ, не допущай, и че си гладенъ.” Щомъ допущашъ, че си гладенъ, и гладенъ ще бѫдешъ. Допусни, че гладътъ е единъ великъ законъ, но не и страдание. Да бѫдешъ гладенъ е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича отъ факта, че ти бързашъ да преодолѣешъ и да задоволишъ глада си. Искашъ да преодолѣешъ другитѣ хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нѣщо. Има нѣкои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казватъ: “Ще умра, гладенъ съмъ, не съмъ ялъ 24 часа.” Той мисли, че въ 24 часа ще умре гладенъ. Следъ него иде номеръ втори, който казва: “Не съмъ ялъ 48 часа, два пѫти ще умра.” Рекохъ, два пѫти да умира този човѣкъ, това е голѣмо страдание. Иде номеръ трети, който не е ялъ 72 часа. Казва: “Три пѫти ще умра.” Рекохъ, тѣзи страдания сѫ много голѣми. Значи, страданията се увеличаватъ. Защото гладътъ има свои психологически моменти. Нѣкои отъ васъ сѫ постили десеть деня, никакъ не сѫ яли, но има другъ единъ гладъ, ти имашъ желание да ядешъ, но нѣма какво, въ пустинята си. Вие не сте усѣщали това психологическо мѫчение. То е ужасно нѣщо - да се мѫчишъ отъ гладъ. Ужасно нѣщо е това, отъ него и дяволътъ го е страхъ. А той е голѣмъ юнакъ, както го представляватъ индуситѣ. Има едно предание: когато този адептъ съгрѣшилъ съ Божественото знание, най-първо го наказали съ огънь. Горили го 1000 години, после го изкарали предъ Бога и той казалъ: “Не си давамъ свободата, азъ съмъ свободенъ, мога да работя както искамъ.” Турили го още 1000 години въ огъня и като излѣзълъ отъ тамъ, пакъ казалъ: “Не си давамъ свободата!” 3000 години го държали въ огъня и той, следъ като излизалъ, все казвалъ: “Не си давамъ свободата!” Най-после, отъ Невидимия свѣтъ измѣнили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладенъ и той казалъ: “Подчинявамъ се, ще изпълня всички онѣзи разпореждания, които ми давате.” Значи, има нѣщо въ свѣта, по-силно отъ свободата, отъ действието на нашата свобода. Най-първо той казва: “Азъ трѣбва да бѫда свободенъ.” Въ свѣта сѫществува известна свобода. Щомъ човѣкъ извърши известна постѫпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснемъ, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пѫти, отивате при нѣкой банкеръ и му казвате: “Слушай, азъ не съмъ ялъ три деня, три пѫти ще умра, ще умра азъ, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.” Той живѣе и въ тримата. Казва: “Като умре синъ ми, една трета отъ живота ми е умрѣла. Като умре жена ми, две трети отъ живота ми сѫ умрѣли. И като умра и азъ, три трети ще умратъ и всичкиятъ свѣтъ ще умре. Ще ми дадешъ пари на заемъ, защото три пѫти като умра, отъ свѣта нищо нѣма да остане.” И банкерътъ веднага му дава 1000 лева. Значи 1000 лева те освобождаватъ отъ ограничението на глада и ти нѣма да умрешъ. Но ще имашъ тогава друго ограничение. Този банкеръ му казва: ”Следъ три месеца ти ще дойдешъ пакъ при мене и ако не дойдешъ, азъ ще протестирамъ своята полица.” И тогава ще се явятъ три граждански ангели при тебе. Питамъ сега: ако вземешъ 1000 лева, ти не си свободенъ, ограничавашъ се. Обаче, де седи истинската свобода? Тя е въ това: този банкеръ, като му даде 1000 лева, да му каже: ”Сега ти си свободенъ, нѣма да ми връщашъ тия пари. Ако нѣкога искашъ, можешъ да ми върнешъ паритѣ. Ако не искашъ, можешъ да [не] ми ги върнешъ.” Следователно, ние наричаме свобода това, дето нѣма ограничения. Всяко нѣщо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любовь те ограничава, това не е любовъ; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човѣка, е знание. И Любовьта, която не ограничава човѣка, това е Любовь. Тя го задължава. Той усѣща, че това е единъ законъ, на който човѣкъ доброволно се подчинява. Такъвъ единъ законъ е законътъ на дишането. Имаме свободната мисъль: изгрява слънцето. Но да допуснемъ, че азъ се разсърдя на слънцето, казвамъ: ”Нѣма да излѣза вънъ, нѣма да те гледамъ.” Обаче, като изгрѣе слънцето, има нѣщо, което трепва на окото. Слънцето всѣкога е засмѣно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдимъ, Слънцето казва: “Вашата сръдня не почива на разумни основи. Въ моята душа азъ никога не съмъ ималъ лоши мисли къмъ васъ. Къмъ васъ всѣкога азъ съмъ ималъ най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.” Следователно, рекохъ, не ми струва никакво ограничение да излѣза вънъ. Не само това, но като си отворя само очитѣ и съмъ свободенъ вече. Следователно, като гледамъ Слънцето, това е свобода. Азъ мога да кажа: “Няма да те гледамъ.” Но като тръгна, падамъ на нѣкой камъкъ. Тогава казвамъ: “Като не гледамъ Слънцето, азъ съмъ ограниченъ, а като си отворя очитѣ, ставамъ свободенъ.” Следователно да гледашъ Слънцето, това е свобода. Хубаво, де ограничава Любовьта? Любовь, която затваря очитѣ, ограничава. И хората казватъ: “Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь.” Не, човѣкъ трѣбва да се пази отъ слѣпата любовь. Има едно знание, което сѫщо така е слѣпо. Това сѫ символи и метафори, но любовьта въ свѣта носи своята свѣтлина. Не може да има любовь въ свѣта, дето нѣма свѣтлина. Не можешъ да обичашъ това, което не си видѣлъ. Може да каже някой: “Как тъй? Бога никой никога не е видѣлъ.” Да, но портрета на Бога сте видѣли. Чудни сѫ хората, дето казватъ, че Богъ нѣма никакъвъ образъ. Философитѣ и ученитѣ хора казватъ, че Богъ нѣма никакъвъ образъ. Тамъ въ Писанието, още въ първата глава, се казва: “И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” Значи Богъ е придалъ на човѣка своя външенъ образъ. Значи, постѫпкитѣ на човѣка и неговитѣ мисли да бѫдатъ като тѣзи на Бога. Сега като гледашъ единъ човѣкъ, ти имашъ Господа въ една карикатура. Но все пакъ това е образътъ на Бога. Сега, не че ти си виновенъ, но фотографътъ е виновенъ. Нѣкой те вкара така, че образътъ ти не е хубавъ. Лицето ти не е красиво и ти казвашъ: “Не съмъ такъвъ, какъвто ме представяшъ.” И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографитѣ не сѫ го снели добре. Нѣкѫде виждаме лицето Божие по-красиво, нѣкѫде по-грозно, но все таки ние не можемъ да обичаме това, което не сме видѣли. Ние се спираме на една много реална философия: не можешъ да обичашъ това, което не си видѣлъ. Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е единъ факторъ, който отпосле се явява въ живота. Пипатъ се само близкитѣ предмети, но не и далечнитѣ. Какъ ще пипнешъ ти Слънцето? Какъ ще пипашъ звездитѣ? Казватъ: “Това, което азъ мога да пипна, въ него ще вѣрвамъ, и това, което не мога да пипна, не вѣрвамъ въ него.” Нѣкога ще пипнешъ, но всички нѣща не можешъ да пипашъ. Ще знаете едно: ти, докато не видишъ нѣщо, не можешъ да го пипнешъ. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: “Кой знае има ли Господь или нѣма?” И малкитѣ буболечици знаятъ, че има Господь. Питайте малката буболечица, има ли Господъ и тя ще ти каже, че има. Тѣ сѫ разрѣшили този въпросъ преди хиляди години, а хората не сѫ го разрѣшили и днесъ. Ако питате мравитѣ и тѣ ще ви кажатъ: “Въпросътъ за Господа отдавна сме го разрѣшили.” Обаче философитѣ на земята ще ви убѣдятъ, че мравитѣ нѣматъ никакъвъ Господь. За нашитѣ философи нѣма Господь, нищо повече. Това е най-простиятъ фактъ. Ако ти седишъ въ една мрачна стая, ти не можешъ да си представишъ, че другитѣ стаи могатъ да бѫдатъ освѣтлени. Ако обаче твоята стая е освѣтлена, тогава можешъ да си представишъ, че и другитѣ стаи, в които хората живѣятъ, сѫщо сѫ освѣтлени. Това, което ние имаме, всѣкога го проектираме и у другитѣ хора. Законътъ е следния: когато говоримъ за гения и за талан-титѣ въ живота и за дарбитѣ у хората, ние разбираме нѣща реални, съ които сме въ постояненъ контактъ. Рекохъ, ти има-шъ известенъ талантъ. Напримѣръ музиката е развита у тебе, щомъ ти дойдешъ до пианото и почвашъ да треперишъ, като видя това, рекохъ, ти си талантливъ. “Ама, отдѣ знаешъ?” - Въ тебе ставатъ известни конвулсии. Знаешъ, не знаешъ, ти искашъ да го барнешъ и като пипнешъ единъ клавишъ, само единъ тонъ да чуешъ, мислишъ, че много нѣщо си направилъ. Това показва, че ти имашъ вече талантъ, който трѣбва да разработвашъ. Едно малко дете, само като бутне нѣкоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорятъ очитѣ, то има талантъ. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ има стремежъ, той има талантъ. Искате да бѫдете силни, вие можете да бѫдете силни. Сега правата мисълъ: за да бѫдете всинца свободни въ живота, изисква се вашата права мисълъ да бѫде силна. Да не бѫдете единъ Наполеонъ, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте въ Русия, вие сте предъ сражението на Бородино. Вие отивате въ Москва. И азъ ще ви кажа: върнете се въ Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този пѫть, по който вървите, не е правъ. Защото предназначението на Наполеона бѣше да образува една конфедерация въ Франция. Затова го пратиха тамъ. Обаче Наполеонъ измѣни на обещанието си и следъ това отиде въ Русия да преследва известни идеи, които не сѫ осъществими и после се намѣри въ островъ Елена - Жанъ Вължанъ. Обаче другиятъ методъ е вѣренъ. Ако искате да се подигнете морално или въ науката, че се намирате въ положението на Жанъ Вължанъ, борите се съ себе си, съ известни ваши недѫзи, азъ ви казвамъ: на правия пѫть сте. Човѣкъ не може да се бори съ себе си. Немислимо е да се бори човѣкъ съ себе си! Човѣкъ трѣбва да бѫде зритель на тази борба, която става у него. На нѣщо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зритель, и дветѣ страни сѫ заинтересувани отъ въпроса, а ти си на границата на това равновѣсие, не взимай участие! Нѣкой пѫть можешъ да се плашишъ, че ще загубишъ това равновѣсие. И човѣкъ се плаши нѣкой пѫть, защото може да загуби това равновѣсие. Запримеръ рекохъ, ако азъ измѣня на своитѣ убѣждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувамъ, въ това именно седи уплахата. Така и единъ човѣкъ, ако рече да стане светия, той се плаши отъ това. Той трѣбва да се отрече отъ своя животъ, да носи хули, поругания. Той казва: ”Това съвсемъ ще измѣни цѣлия ми битъ и всичката ми философия, която съмъ добилъ. Какво ще стане съ мене?” Плаши се. Отъ друга страна пакъ се плаши. Ако влѣзе злото пъкъ ще го разсипе. Най-после той ще влѣзе въ едно разрѣшение. Та рекохъ, силитѣ у него се борятъ. И най-после той ще се съюзи съ една отъ дветѣ страни. Тъй щото, когато човѣкъ започне да преживѣва борбата на силитѣ, които действуватъ у него, ти си на единъ мощенъ прогресъ. Вѫтрешната борба показва и степеньта на неговото развитие. Колкото борбата е по-голѣма, по-силна, толкова и той е по-талантливъ. За гениалнитѣ хора тѣ ще минатъ презъ едно голѣмо посвѣщение. Има три вида посвѣщения: единъ простъ човѣкъ, като го просвѣщаватъ, удрятъ му десеть удара. Знаешъ ли де ще ги ударятъ? - Ще му дигнатъ краката и на краката ще му ударятъ десеть удара. На талантливия човѣкъ удрятъ 20 удара на задницата. А на гениалния човѣкъ удрятъ 30 удара по лицето. Гениятъ биятъ по лицето, за да мисли. Казватъ му: “Ти знаешъ ли защо ти е даденъ този образъ? - Да мислишъ. Ти трябва да учишъ хората.” Той казва: “Серсеминъ ме направиха отъ бой.” Това сѫ посвѣщения. Щомъ искашъ да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ, ще те биятъ по лицето. Щомъ искашъ да бѫдешъ талантливъ - по задницата, а щомъ искашъ да бѫ-дешъ обикновенъ човѣкъ, ще те биятъ по краката. Тъй правиха и българитѣ. Най-първо биеха ученицитѣ по краката, когато искатъ да ги направятъ талантливи, биеха ги по задницата. Нѣкой ученикъ ще го държи за рѫцетѣ и краката на провинилия се ученикъ, а учительтъ ще го бие по задницата. А до гениалния човѣкъ още не сѫ дошли. Учительтъ само ще плесне една - две плесници на нѣкой ученикъ, а съ две плесници той не може да стане гениаленъ - 30 плесници трѣбватъ. Че като му плесне веднъжъ, очитѣ да му светнатъ. А 30 по сто колко ставатъ? Сега въпросътъ се отнася до тази вѫтрешна интенсивна борба, която става у човѣка. Всѣки отъ васъ ще мине тази борба. Тя е неизбѣжна. Това сѫ закони въ природата. Сега ние можемъ да мислимъ по единъ или по другъ начинъ, можемъ да мислимъ какви ли не нѣща за себе си. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкой пуякъ минава изъ пѫтя: търъ-търъ-търъ. Гледамъ веднъжъ единъ пуякъ минава покрай мене, върви и все си обръща задницата предъ мене. Хубаво, той е красивъ, но после гледамъ другъ единъ пуякъ бѣга отъ мене. Виждамъ азъ, че опашката му е оскубана. Питамъ го: “Защо бягашъ? ” -“Е, сега не съмъ разположенъ.” Обаче на следния день гледамъ, че този, който ходи така съ вдигната опашка, цѣло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и съ него всичко се свършва. Рекохъ, той е пуякъ. Че ние по същия начинъ не ставаме ли жертви на пуяцитѣ? Една особена треска те хване и ти казвашъ: ”Не знаешъ ли азъ кой съмъ?” Дойде треската и ти започвашъ да треперишъ, зѫбитѣ ти тракатъ, но все пакъ казвашъ: “Знаешъ ли кой съмъ?” Кой си? И ти си едно величие - човѣкъ, на когото треската тресе зѫбитѣ. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва съ своето величие. Питамъ: Може ли единъ човѣкъ, който не може да се справи съ една треска да представлява нѣкакво величие? То е смѣшна работа. Най-първо ще хванешъ хремата, ще хванешъ и треската. Като дойде тя, ще кажешъ: “Три деня можешъ да седишъ, но после да те нѣма вече.” А, да те държи 15-20 деня или три месѣца, ти си вече слабъ тогава. Азъ считамъ всичкитѣ ви страдания, неразположения на духа, това съ изпити. Всѣко нѣщо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това сѫ задачи за умния човѣкъ. Като ученици на този общественъ строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пѫтя. Азъ ви казвамъ: може да си проправите пѫтя като този пуякъ: търъ-търъ-търъ. А утрѣ нѣмате вече това величие. Може да си проправите пѫтя и като пауна, но отскубватъ ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смѣна на условията. Условията на живота се мѣнятъ. Богатиятъ става сиромахъ, казва: ”Какъвъ бѣхъ едно време, а какъвъ съмъ сега?” Е, какъвъ се станалъ? - “Едно време имахъ бѣли рѫкавици.” А, сега си безъ рѫкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си ималъ бѣли рѫкавици, а сега си безъ рѫкавици. Едно време бѣше [съ] шапка, а сега си безъ шапка. Едно време - съ хубави дрешки, а сега - съ скѫсанички. И Соломонъ като царь е казалъ: “Има време за всичко!” И за шапки, и за хубави дрехи, и за скѫсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умнитѣ хора има единъ видъ времена, а за глупавитѣ хора има други времена. И Толстой и Хюго сѫ били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавитѣ страни. Жанъ Вължанъ си има хубавитѣ страни, но отъ окултно гледище, като четешъ Викторъ Хюго трѣбва да знаешъ, че въ живота всѣки отъ васъ е Жанъ Вължанъ, нищо повече. При това трѣбва да знаешъ отъ коя степень си, дали си въ затвора или си вънъ отъ затвора; съ пари или безъ пари; натискашъ ли съ кракъ паритѣ на момчето, паритѣ му ли взимашъ и казвашъ: ”Безъ пари не може.” Щомъ кажешъ, че безъ пари не може, ти си Жанъ Вължанъ, който натиска паритѣ и казва на малкото дете: “Ти си малъкъ, можешъ да спечелишъ.” Та, ще знаешъ де си: при епископа ли си, свѣтилницитѣ ли взимашъ. За да можешъ да се подигнешъ въ обществото, ти трѣбва да дойдешъ до закона на отричането. Ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Не подразбирамъ, че този редъ не може да сѫществува, а ние разбираме, че можемъ да бѫдемъ свободни отъ това желание. Можемъ да бѫдемъ свободни! Всѣка идея има своя външна форма. Като казвамъ, че можемъ да бѫдемъ свободни, силата не е въ формата, а въ съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието ѝ е опасно. Също, когато вложимъ съдържанието въ паритѣ, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направимъ паритѣ като срѣдство за размѣна. Да напишемъ, напримѣръ, едно писмо. Едно време хората писаха съ паче перо, после съ желѣзно перо. Сега американцитѣ пишатъ съ златно перо. Нѣма да казвате, че безъ пари не можете. Ще кажете: “Менъ ми трѣбва единъ отличенъ умъ, едно отлично сърце, една отлична воля.” Умътъ ще намѣри скѫпоцѣннитѣ мѣста, защото всичко въ свѣта е за разумнитѣ хора. Паритѣ сѫ за разумнитѣ хора, любовьта е за разумнитѣ хора. Та рекохъ, ако вие нѣмате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човѣкъ, който нѣма единъ отличенъ умъ и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовьта си. А щомъ загуби любовьта, ще загуби живота, щомъ загуби живота, ще изгуби всичкитѣ си дарби или той не трѣбва да изгубва любовьта си. Не трѣбва да разкѫсва връзкитѣ, естественитѣ връзки, които съществуватъ, които Богъ е поставилъ между душитѣ. Сѫществува известно съотношение между човѣка и Слънцето; сѫществува известно съотношение между въздуха и човѣка; сѫществува известно съотношение между водата и човѣка; сѫществува известно отношение между храната и човѣка. Тѣ сѫ нѣща естествени, естествени връзки. Човѣкъ не трѣбва да прекѫсва своята срѣда. Всѣки може да ти прекѫсне срѣдата. Щомъ прережешъ гърлото на нѣкой човѣкъ, ти прекѫсвашъ тази срѣда. Щомъ прекѫснешъ нервната система на зрѣнието, ти прекѫсвашъ тази свѣтлина. Не трѣбва да прекѫсваме онѣзи естествени пѫтища, презъ които иде животътъ ни. Зависи отъ усилената деятелность на човѣка. Поставятъ ви на нѣкое страдание. Вие искате да бѫдете много ученъ човѣкъ. Въ какво седи тази ученость? Идеята е правилна. Всѣки отъ васъ може да бѫде много ученъ. Но тъй, както сега схващате нѣкога ученостьта, това е неправилно схващане. Така вие ще влѣзете въ известно заблуждение. Сега имайте на умъ Толстой и Хюго! Имайте на умъ Наполеонъ и Жанъ Вължанъ въ своята слава. Хюго описва Наполеона, какъ е излѣзълъ отъ каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигналъ до най-високото мѣсто, това е Наполеонъ, който пакъ може да влѣзе въ каторгата. Виждаме и друга идея отъ Хюго. Той поставя Жанъ Вължанъ да се изповѣдва. Той казва: “Азъ съмъ Жанъ Вължанъ.” Но Жанъ Вължанъ пакъ изгубва своята слава въ лицето на Наполеона. Хюго туря така, но съ това у Жанъ Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря другъ единъ образъ, съобразно своята теория: Не противи се злому - Кутузовъ. Той има двата героя: единиятъ, който настѫпва и другиятъ, който отстѫпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископъ, който отстѫпва. И той е героя, дава си свѣтилницитѣ. И Кутузовъ отстѫпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личноститѣ на Хюго не сѫ исторически. Дали съществува Жанъ Вължанъ като историческа личность, това може да се оспорва, когато Кутузовъ и Наполеонъ съществуватъ като исторически личности. Толстой е реалистъ, той борави съ факти и казва: “Виждате ли този човѣкъ, който не изпълнява своята длъжность, какво става съ него?” Единъ Кутузовъ въ Русия е като една морална личность, имаше нѣщо хубаво въ него. Нѣма да ви питамъ сега, какво разбрахте? Свѣтлината, която добихте? Какъ си представяте героитѣ на Хюго и героитѣ на Толстоя? Защото всѣко нѣщо, което четете, трѣбва да го съпоставите. Ние сме за прѣката връзка. Ако не можемъ да направимъ връзка между нѣщата, тогава тѣ сѫ безпредметни за насъ. Работа, четене, наука, всичко въ свѣта има известно отношение къмъ насъ. За да знае човѣкъ много, той трѣбва да намѣри тия връзки, които сѫществуватъ въ природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начинъ за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите съ себе си и съ вашитѣ герои, защото имате герои въ себе си. Вие не сте Наполеонъ, но наполеоновци има у васъ, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци. Станете сега! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 13 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ класъ 23.XI.1928 г. петъкъ, Изгрѣвъ, София
  14. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ОСНОВНИТѢ ИДЕИ НА ВИКТОРЪ ХЮГО И ТОЛСТОЙ ВЪ “КЛЕТНИЦИТѢ” И “ВОЙНА И МИРЪ” 5.15 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. Писали ли сте нѣщо за темата си върху Толстой и Хюго? Понеже темата е малко обширна, може да остане още за една седмица. Сега вѫтрешната страна на тия двама списатели каква е? Тѣ и двамата сѫ отъ два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго отъ латинската раса, имате Левъ Толстой отъ славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могатъ да пишатъ. I - В.Х. – Л II - Л.Т. – С Понеже всѣки единъ народъ живѣе при различни условия и писателитѣ отъ всѣки народъ се различаватъ. Хюго живѣе при известни условия, Толстой живѣе при други условия. Тукъ имате I-ва и II-ра категория. Вземаме единъ писатель, който живѣе въ полярнитѣ страни. III - П.С. и другъ, който живѣе въ тропическитѣ страни, той - отъ IV-та категория. Този, който живѣе въ полярнитѣ страни, какво ще описва? - Еленитѣ, снѣговетѣ, леда и т.н. А този, който живѣе въ тропическитѣ страни за снѣга и въпросъ нѣма да прави и за леда нѣма да прави въпросъ. Тогава кажете, какво ще [описва] този отъ тропическитѣ страни? - Големата горещина, циклонитѣ, слоноветѣ, за голѣмитѣ змии. Когато първиятъ списатель и въпросъ нѣма да прави за змиитѣ. Защо? - Защото такива голѣми змии, въ полярнитѣ страни нѣма. Вие може да питате: “Защо този отъ полярнитѣ страни не пише за змиитѣ, за слоноветѣ?” - Нѣма ги. Та рекохъ, когато разглеждате двама списатели, най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живѣятъ. Да кажемъ може да разгледате единъ отъ свѣтско гледище, единъ отъ духовно гледище. Този отъ свѣтско гледище поставяте малко по-обективенъ, то е една полярна страна. Какъ ще поставите вие духовното и свѣтското гледище. Кой спи- сатель ще бъде по-богатъ съ образи, който е духовенъ или който е свѣтски списатель? Чудни сѫ хората, като кажатъ, че нѣкой билъ духовенъ списатель, а нѣкой свѣтски. Че какво виждатъ въ духовния списатель? Да допуснемъ, единъ духовенъ списатель пише за ангелитѣ, а никога не ги е виждалъ, пише за рая, а никога не е билъ тамъ. То е писане по косвенъ пѫть. Челъ си ти въ арабскитѣ приказки нѣщо за “Хиляда и една нощь”. Питамъ: всичко, което пише тамъ, вѣрно ли е? Когато казвамъ, че е вѣрно или невѣрно, то е по закона на вѣроятноститѣ. Тогава ще туримъ и V категория. Срещашъ по пѫтя единъ човѣкъ, искашъ да знаешъ ялъ ли е този човѣкъ или не: V - Х. Какъ ще опредѣлишъ дали този човѣкъ се е хранилъ или не? По какво може да познаете дали единъ човѣкъ е гладенъ или не е гладенъ? Безъ да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци. Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземемъ една рѣка, която тече. Най-първо пѫтувате по рѣката и виждате, че рѣката е свободна, върви си напредъ безъ никакви бентове и вие пѫтувате по нея и правите своитѣ научни изследвания. Но следъ 10 - 15, следъ 100 години вие пакъ срещате тази рѣка и виждате на едно мѣсто по нея поставенъ бентъ, на второ мѣсто - пакъ бентъ, на трето, четвърто - все бентове има, какъ ще си обясните това явление, подпушванията? Защо сѫ тѣ поставени? Най-първо вие започвате да правите своитѣ изследвания. Да кажемъ вие сте първия, който минава презъ тази рѣка, виждате всичко това, отивате при вашия народъ, разправяте какво е станало. Сега, какъ да кръстимъ тази рѣка? Да кажемъ това е рѣката Ду. Вие какъ ще обясните бентоветѣ по рѣката Ду? Това сѫ сега научни изследвания. Запримѣръ вие сте единъ хиромантикъ. Да кажемъ хиромантицитѣ разправятъ за пръститѣ: Едни сѫ възлеобразни, други сѫ конусообразни, разни типове пръсти има. Сега какъ ще обясните, какъ сѫ станали тия възлеобразни пръсти? Кои сѫ причинитѣ за тия възли? И кои сѫ причинитѣ, че нѣкои пръсти сѫ конусообразни? Това сѫ известни течения. Една рѣка е минала. Има своитѣ дълбоки причини, дето тия пръсти сѫ станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсѫждава, може да каже: “Наследствено е това, тъй сѫ родени баща ми, майка ми, дѣдо ми.” То е все сѫщото да се отговори за въпроса, защо рѣката има бентове? “Рѣка е това, направила си е бентове.” Обаче, другъ единъ човѣкъ, който гледа разумно на нѣщата, ще забележи, че тия бентове сѫ направени отъ сѫщества, които използуватъ енергията на тази рѣка. И това сѫ разумни сѫщества, които използуватъ енергията на водата. Може тамъ да има фабрики. И ще започне той да разсѫждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причинитѣ. Сега да дойдемъ до Хюго. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ накарали Хюго да се спре върху Жанъ Вължана? Защо той взема този типъ. Разбира се, Хюго живѣе между единъ народъ отъ едно културно общество и иска да хвърли свѣтлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазватъ правилно. И какви резултати могатъ да произлѣзатъ отъ тѣзи постѫпки. При това Хюго се старае да даде едно разрѣшение за известни погрѣшни схващания на тази социална проблема. Запримѣръ този владика, епископа, когото описва Хюго, сѫществувалъ ли е въ действителность. И Жанъ Вължанъ като типъ, както го описва Хюго, сѫществувалъ ли е. Възможно е да сѫществува и възможно е Хюго, като поетъ да е създалъ този типъ. Вие какво мислите? Той сѫществува като колективенъ типъ, но отъ Жанъ Вължанъ има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на Жанъ Вължанъ? Той открадва единъ хлѣбъ. Сега коя е причината, защо именно въ френската, въ латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осѫдятъ, кажете вие на колко години го осѫдиха? (-Най-първо за 5 години.) Послe въ Жанъ Вължанъ се заражда желание да бѣга отъ затвора. На първо мѣсто Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указватъ условията върху живота. Когато се разисква върху единъ наученъ въпросъ, той трѣбва да бѫде разгледанъ отъ строго научно гледище. Сега тъй въ сухата наука вѣроятно нѣма никакво приложение, нѣма и никакви образци. Подъ думата наука, ние разбираме, че известни нѣща сѫ поставени разумно и ние искаме да намѣримъ тѣхнитѣ разумни съотношения. Да кажемъ, вие имате една математическа формула, какъ ще постѫпите при разрѣшението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждатъ ли се формулитѣ? Не, формулитѣ се създаватъ. Запримѣръ Питагоровата теорема не се родила, Питагоръ я създалъ. Има известни възгледи, които разрѣшаватъ единъ наученъ въпросъ. Казваме: “Външнитѣ условия създаватъ и добри, и лоши хора”. Може да разгледаме доброто въ свѣта като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на единъ организъмъ. Това значи: можемъ да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и сѫща сѫщина. Да допуснемъ тукъ имате единъ плодъ. Въ началото този плодъ е киселъ, а въ края този плодъ е сладъкъ. Това сѫ два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината - това е доброто, когато развитието се е завършило, плодътъ е узрѣлъ, а киселината може да видимъ въ началото. Който яде неузрѣли плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладкитѣ плодове, е въ едно приятно, здраво състояние. Въ това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краятъ, сладкото като добро. Всѫщность киселото лошо ли е и сладкото добро ли е? Вземете киселинитѣ, разбира се тѣ действуватъ разрушително върху човѣшкия организъмъ. Но сѫщевременно безъ тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако въ свѣта нѣмаше киселини, а само сладчина, може ли свѣтътъ да се чувствува добре само въ сладчина. И обратното е вѣрно. Животътъ само съ киселини може ли да сѫществува? Азъ вземамъ доброто като завършенъ плодъ. Много списатели и окултни учители казватъ: “Доброто, това е любовьта, проявена въ живота. Доброто, това сѫ зрѣлитѣ плодове на любовьта, а злото, казватъ тѣ, това сѫ киселитѣ плодове на мѫдростьта.” Значи имате две противоположни понятия: добро е сладкитѣ плодове, а това сѫ завършенитѣ плодове на любовьта, а злото, това сѫ киселитѣ плодове, тѣ сѫ въ своето начало и единъ день ще се превърнатъ на сладки плодове. Или ще кажатъ: Това сѫ незавършенитѣ плодове на Мѫдростьта. Тѣ може да сѫ още въ началото и може би туй зло да се превърне единъ день на единъ добъръ плодъ. Известни доказателства се изваждатъ по аналогия и у Хюго, има сѫщитѣ идеи. И всичкитѣ списатели вѣрватъ, че злото и лошитѣ условия могатъ да се видоизмѣнятъ. И лошитѣ хора могатъ да се поправятъ. Всички вие вѣрвате [въ] това. Казва се: известни хора сѫ лоши и обяснявате коя е причината, че тѣ сѫ лоши. Казвате: “Срѣдата и условията.” Това е наполовина вѣрно, но сѫщевременно това показва, каква е тѣхната интелигентность. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддаватъ на окисляване, други не се поддаватъ. Запримѣръ, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медьта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои сѫ причинитѣ за окисляването? Обяснява се, че иматъ голѣмо сродство къмъ кислорода. То е право, а другитѣ нѣматъ сродство. (-И тѣ иматъ, но много малко.) Има единъ общественъ въпросъ: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хлѣбъ. Запримѣръ, българитѣ употрѣбяватъ много хлѣба. Значи има известно сродство къмъ хлѣба. Медьта се окислява повече, понеже между елементитѣ на медьта има по-голѣмо сродство къмъ кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство съ кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днесъ не сѫ проучени, какъ може дасе съедини кислорода съ златото.) Тогава ще ви дамъ една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския синъ на 21 години. Има сродство между тѣхъ, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинарь на 21 година, защо? - Нѣма сродство. Следователно, азъ изваждамъ този изводъ, че простия свинарь, това е златото, а царския синъ, това е кислорода. Въ първия случай възможностьта е почти 99%, царскиятъ синъ почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вѣроятностьта на простия свинарь да се ожени за княжеската дѫщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство къмъ кислорода, обаче нѣма условия. Добре. Тогава, ако се махнатъ свинетѣ, свинарьтъ може ли да се ожени за княжеската дъшеря? Въ тѣзи разисквания други елементи ще изпъкнатъ. За този свинарь ще дойдатъ други качества. Не се изисква само да се махнатъ свинетѣ, но дали той има интелигентенъ умъ и дали въ него има туй богато сърце. Това сѫ условията вече. Добре, нѣкой казва: “Защо азъ не мога да бѫда добъръ?” Азъ правя следното сравнение: Защо азъ да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? - Защото пасешъ свинетѣ. Пасенето на свинетѣ не дава възможность да се оженишъ за княжеската дъщеря. Обществениятъ строй е такъвъ. Докато ти грѣшишъ, не може да правишъ добро. Грѣшенето, това е пасене на свине. Занаятъ е това. Но този занаятъ е едно препятствие, за да можешъ да проявишъ доброто, което е въ тебъ. И другото е, че свинетѣ сѫ въ най-долното положение. И свинаритѣ приравняватъ ума си съ положението на свинетѣ. Понеже свинетѣ влияятъ съ своитѣ мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: “Съ каквито дружишъ, такъвъ и ще станешъ.” Другото положение: трѣбва ли свинаря да дружи съ свинетѣ? Не трѣбва, то е единъ общественъ недъгъ. Най-после свинетѣ нѣматъ нужда отъ свинарь. Защото този свинарь само ще ги прибере, ще ги докара въ селото и ще ги тури въ кочината. Питамъ: когато тия свине бѣха въ диво състояние, имаха ли тѣ нужда отъ свинарь? Тѣ по-добре си живѣеха. Питамъ: свинетѣ иматъ ли нужда отъ проповѣдници, да ги учатъ по кой начинъ да ровятъ земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човѣкъ проповѣдникъ на свинетѣ не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже какъ да рови, но този свинарь, човѣкътъ не може да покаже какво трѣбва да прави. Смѣшно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинетѣ нѣкѫде на паша, той нищо не ги учи, тѣ вървятъ и само ровятъ. И после ще кажатъ, че той ги пасълъ. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинетѣ му казватъ: “Ти не стой около насъ, защото нищо нѣма да свършишъ или като седишъ тукъ, започни като насъ да ровишъ тукъ или не си губи времето.” Той казва: “Азъ трѣбва да си имамъ единъ занаятъ.” Да бѫдешъ свинарь, това е най-долниятъ занаятъ. Рекохъ, това сѫ условия за разсѫждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, тѣ си иматъ предшедствуващи елементи. Сегашниятъ строй, който сѫществува въ свѣта, се предшедствува отъ другъ строй. Да ви дамъ едно обяснение. То е следното: представете си, че вие въ свѣта намирате едно мѣсто на земята, кѫдето се увеличаватъ стърготинитѣ или трицитѣ. Какъвъ ще бѫде вашиятъ изводъ за трицитѣ тамъ? Какъ се образували трицитѣ? Ако трицитѣ се бѣха образували въ природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питамъ: какъ щѣха да обяснятъ сѫществуването на трицитѣ преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смѣли брашното, хората го отсѣватъ, по-хубавото замѣсватъ, а другото отдѣлятъ. Това, което отдѣлятъ, това сѫ трицитѣ. Значи излишъкътъ, който е станалъ непотрѣбенъ за брашното, образува трицитѣ. Значи отъ сѫществуването на трицитѣ правимъ заключение, че хората сѫ яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но тѣ сѫ нѣмали тия условия да мѣлятъ брашното като първитѣ и започватъ да изваждатъ тия трици. Отъ тѣхъ се изваждатъ екстрактитѣ, отсѣватъ пакъ трицитѣ, все може да се извади още нѣщо за ядене. Представете си, че и отъ тия трици, следъ като сѫ изведени тѣхнитѣ сокове, сѫ останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда отъ трицитѣ трици. Следъ тѣхъ идватъ четвърти и започватъ да изучаватъ какво може да се извади отъ тѣзи трици. Питамъ: хората, които сѫ живѣли въ първитѣ условия, въ вторитѣ и въ третитѣ условия, еднакви ли сѫ били по култура? Сега въ вашия умъ, за да дойдете до новитѣ разсѫждения, трѣбва да се освободите отъ редъ стари разсѫждения и заблуждения. Сега, като ви питамъ по този въпросъ, и въ училище, ако ви питатъ, ще кажете: “Мога да кажа, но мога да го кажа погрѣшно.” И другитѣ ученици ще кажатъ: “Защо го казвашъ, когато знаешъ, че не е вѣрно?” И въ тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: “Защо говоришъ нѣща, които не разбирашъ?” И въ тебе ще се зароди пакъ едно докачение. Отъ всички тия външни прояви човѣкъ трѣбва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трѣбва да се освободи отъ всичкитѣ свои предубѣждения. Тѣ трѣбва да дойдатъ до, тѣ я наричатъ “голата истина” - красивата истина. Всѣки трѣбва да разглежда въпроситѣ обективно по единъ Божественъ начинъ, да знае кои сѫ причинитѣ и последствията. И кои сѫ били причинитѣ да се домогнемъ до тия нѣща. Ако вземемъ запримѣръ грѣхопадането, тукъ се дава за поводъ само единъ плодъ. Казано бѣше: “Отъ плода за познание доброто и злото нѣма да ядете.” Питамъ: какъ е възможно, че една жена взела и яла отъ този плодъ и да се зародятъ такива лоши последствия чакъ до сега. Отъ една малка причина се зараждатъ голѣми последствия. Онзи, невѣщия списатель ще уподоби хората като деца, които постоянно сѫ правили погрѣшки. Това показва, че хората сѫ живѣли въ една висока култура. Раятъ е мѣсто на добро и зло. Тия хора не сѫ били тъй голи, а тѣ сѫ живѣли въ една възвишена култура. Сега се заражда единъ упадъкъ, едно чувство на користолюбие, да се вземе и отъ този плодъ. Користолюбието е, което е накарало хората да паднатъ. Този плодъ на познанието на добро и зло можемъ да кажемъ е станалъ начатъкъ на користьта, когато човѣкъ иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния животъ у човѣка, който иска да изпъкне надъ всичко. Питамъ тогава, разсѫждавамъ философски, не може ли единъ човѣкъ да изпъкне надъ другъ? Но какво е преимуществото тогава? Да допуснемъ две рѣки, които вървятъ успоредно една на друга. Изворитѣ на дветѣ рѣки сѫ еднакви. Следователно и дветѣ рѣки сѫ равни. (В и Д.) Обаче едната рѣка има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бѫде по-дълбока и по-дълга. Ръстътъ на тази рѣка е въ количеството на водата. Първоначално и дветѣ рѣки сѫ еднакви. Но притоцитѣ видоизмѣняватъ положението на дветѣ рѣки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливатъ повече притоци въ живота, ще каже: “Азъ се различавамъ отъ другия, азъ съмъ по-силенъ, азъ съмъ по-уменъ.” Питамъ: въ какво седи неговата умность? Въ това, че той е челъ повече книги? Това сѫ притоци. Челъ е по астрология, това е единъ притокъ, челъ е по математика, това е другъ притокъ, челъ е по философия, челъ е по окултнитѣ науки, всички тѣзи сѫ притоци въ неговия животъ. А другъ е челъ много малко. Единиятъ е ученъ, а другиятъ е простъ. Въ какво седи това различие на тия двамата хора? И простиятъ може да бѫде ученъ, щомъ му турите тия притоци. Да допуснемъ другото изяснение: въ началото дветѣ рѣки, които изтичатъ отъ върха А, иматъ еднаква чистота, обаче мѣстото, по което минаватъ, не е едно и сѫщо. Едното мѣсто е планинско и затова тази рѣка отъ единия край до другия е бистра, а другата е мѫтна. Първоначално и тя е била бистра, но къмъ края си вече е мѫтна. Ние казваме: едната рѣка е грѣшна, а другата е праведна. Питамъ: тази рѣка, чистата отъ само себе си ли стана грѣшна и праведната рѣка отъ само себе си ли стана праведна? Рекохъ, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждатъ въпроси отъ живота. Хюго разглежда индивидуалния животъ и известни противоположности, които сѫществуватъ въ него. Толстой разглежда общия животъ. Хюго поставя като действуващи лица Жанъ Вължанъ и Епископъ Мириелъ. Толстой взема Наполеонъ и Кутузовъ. Хюго казва: “Жанъ Вължанъ идва въ дома на епископа и задига свѣтилницитѣ.” Толстой пъкъ поставя Наполеона съ една армия отъ едната страна, а Кутузовъ отъ другата страна сѫщо съ една армия. Единиятъ напада, а другиятъ се оттегля. Наполеонъ изкушава Кутузова. Казва му: “Въ тебе нѣма ли геройство, герой излѣзъ, започни сражение.” Кутузовъ не се поддава, а се оттегля навѫтре. Така Кутузовъ оттегля Наполеонъ отъ неговата военна база и казва: “Колкото повече го оттеглимъ въ Русия, толкова повече възможность имаме да го атакуваме.” А Наполеонъ иска преди да влѣзе въ Русия да го атакуватъ, да го порази. Какво се крие въ ума на Наполеона? - Тщеславенъ е, той иска да стане царь, а Кутузовъ казва: “Ти нѣма да станешъ царь.” Наполеонъ казва: “Колко отъ тия държави съмъ подчинилъ!” Кутузовъ казва: “Ти може да подчинишъ, но по-малки държави, тази земя е голѣма, тя сама себе си пази.” Започва борбата.* Кутузовъ се оттегля, Наполеонъ навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че въ природата сѫществува единъ Божественъ промисълъ, който регулира нѣщата. Тази идея на Наполеона не произлиза отъ френския народъ. Може туй да е било желанието на френския народъ да се подигне. После Толстой изнася фактитѣ такива каквито сѫ. Запримѣръ той взима действителни личности: Кутузовъ и Наполеонъ. Тѣ вече сѫществуватъ, историята ги знае, когато лицата на Хюго - Жанъ Вължанъ и този епископъ може ли да ги намѣримъ въ Франция? Толстой е по-откритъ, а Хюго е по-скритъ. Та проблемитѣ на Толстоя сѫ по-вѣроятни. Той рѣшава съ по-широкъ замахъ, разрѣшава всичко въ широкъ мащабъ. А Хюго работи съ по-малъкъ мащабъ. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеонъ изгуби своето сражение, понеже вѣрва, че той е факторъ, а Кутузовъ спечели войната, защото той вѣрваше, че той не е факторъ, неговата вѣра го подигна. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. А, Толстой казва: “Не е достатъчно само да вѣрвашъ, но туй, което вѣрвашъ да е и право.” Наполеонъ вѣрваше въ себе си, а Кутузовъ вѣрваше въ Бога и Толстой иска да каже, че този, който вѣрва въ Бога, винаги има надмощие върху този, който вѣрва въ себе си. Отъ другата страна Хюго казва така: “Онзи, който вѣрва въ ближния си, Жанъ Вължанъ е ближенъ на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вѣрва въ ближния си, се понижава.” Това е казалъ епископътъ. Въ себе си той казва: “Този свѣтилникъ може да го купи той, както и азъ. Той и азъ едно сме. Моятъ ближенъ, спрѣмо великия законъ, който сѫществува, е равенъ на мене.” Щомъ ние отричаме единъ ближенъ, той не е ближенъ. Щомъ съгрѣшишъ къмъ твоя ближенъ, той не ти е близъкъ и щомъ сѫдишъ единъ човѣкъ, той не ти е ближенъ. Ти вече поставяшъ единъ другъ законъ, а щомъ се отказвашъ да го сѫдишъ, ти го признавашъ като ближенъ. Въ първия случай: Жанъ Вължана за единъ хлѣбъ - затварятъ го за петь години и той си заставя едно лошо мнѣние за хората. Въ втория случай: пакъ хващатъ Жанъ Вължана за кражба, но епископътъ се явява и казва: “Азъ му подарихъ свѣтилницитѣ.” Питамъ: епископътъ употрѣбилъ ли е лъжа? Свѣтилницитѣ бѣха ли на епископа? Ще кажете по форма - да. Но по съдържание? Това злато бѣше ли на епископа? Ние ще дойдемъ до по-високото разбиране. Философски въпроси сѫ това. Въ туй седи издигането на човѣка, въ една постѫпка. Епископътъ казва: “Свѣтилникътъ е мой, свѣтилникътъ съмъ азъ, но сѫщината на този животъ не е моя. Азъ не може да кажа, че този животъ е мой. Следователно, азъ трѣбва да се отнеса къмъ Първичната причина, щомъ се касае до живота. Понеже този, малкиятъ животъ въ мене не може да сѫществува безъ обширния животъ, отдето е излѣзълъ.” Толстой искалъ да покаже това. Той е скрилъ своята отдѣлна идея, понеже хората не сѫ готови. Той искалъ да каже: Когато хората повѣрватъ въ Бога, тѣ нѣма да се биятъ. Толстой възстава противъ войната. Въ “Война и миръ” Толстой отрича и гениалностьта на хората въ свѣта. Сега всички хора хората ги правятъ гениални. Че единъ Наполеонъ може да избие хиляди хора, каква гениалность има въ това? Той разглежда съвсемъ обективно въпроса. Толстой отрича гениалностьта въ тази смисълъ, както хората разбиратъ. Той е гениаленъ човѣкъ, като че той е нѣкакъ си надаренъ. Толстой казва: “Такава гениалность не сѫществува.” Толстой казва: “Наполеонъ не е роденъ, за да завлада свѣта.” Това е едно лъжливо състояние, това е единъ несполучливъ опитъ. Кутузовъ му казва: “Ти не може да завладашъ свѣта, не само свѣта, но и Русия не може да завладашъ.” Той иска да възстанови, че може. И се раждатъ редъ други противоположности. Това сѫ социални въпроси, разгледани отъ Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорятъ върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е факторъ? И ние сме фактори, и обществото е факторъ. Има и другъ единъ външенъ факторъ. Сега можемъ да кажемъ така: Богъ е, Който всичко върши и ние нѣма какво да правимъ. Другитѣ пъкъ казватъ: “Не, ние всичко можемъ да направимъ и Господь нѣма какво да се мѣси въ нашата работа.” Еднитѣ поставятъ Бога извънъ кѫщата, а другитѣ казватъ: “Той създаде кѫщата заради насъ. И ние имаме право да живѣемъ, както искаме.” И действително, въ вашия интименъ животъ дали сѫ ви една кѫща подъ наемъ, господарьтъ на кѫщата казва: “Мѫ-жътъ и жената може да се биятъ, може да си скубатъ коситѣ, това не ме интересува, но наемътъ да ми плащатъ навреме, отъ това се интересувамъ.” После, прозорцитѣ да държатъ здрави, после канализацията, инсталацията да се пазятъ. Затова постоянно идатъ неговитѣ агенти, а нѣкой пѫть и самиятъ господарь иде и ако намѣри, че всичко е въ изправность отвънъ, той е доволенъ. За вѫтрешната страна, той нищо не иска да знае. Но единъ день му иде на умъ, казва си: “Ако тия, лошитѣ хора се биятъ, тѣ ще ми развалятъ кѫщата,” и той се намѣсва, морализира ги, заради кѫщата, да пазятъ кѫщата. Казва: “Вие трѣбва да бѫдете честни хора.” Защо? За да му плащатъ навреме. После казва: “Вие трѣбва да бѫдете добри хора.” Защо? За да не развалятъ прозорцитѣ. Но това [сѫ] само такива лични съображения. Питамъ: каква нужда имаше този господарь да направи кѫщата и да я даде подъ наемъ? Питамъ: сегашнитѣ хора собственици ли сѫ или сѫ наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственость. Ние сме наемници. Може да живѣешъ подъ наемъ 10, 15, 20, 60 до 120 години, но следъ 120 години господарьтъ ще дойде и ще каже: “Сега ще излѣзете, защото азъ искамъ да направя новъ ремонтъ.” Та рекохъ, при сегашния строй, при който живѣете, вие се намирате въ едно затруднение при нѣкои прояви на живота. Рекохъ, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата сѫ прави. Индивидътъ, обществото и Богъ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Тѣ всички сѫ удове на това цѣло. Така трѣбва да се разглеждатъ по редъ. Индивидътъ не трѣбва да се противопоставя на обществото и обществото не трѣбва да се противопоставя на Бога. Единъ народъ не трѣбва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е въ зависимость. Както индивидътъ е зависимъ отъ обществото, така и обществото е зависимо отъ цѣлото човѣчество. А и цѣлото човѣчество е зависимо отъ Бога. Въ свѣта сѫществуватъ известни индивидуални проблеми. Тѣхъ ще разрѣшитѣ подъ закона на личностьта, на индивидуалния животъ. После има обществени и социални проблеми, тѣхъ ще разрѣшитѣ по законитѣ на обществения животъ. Следъ социалнитѣ въпроси идатъ въпроситѣ на човѣчеството и най-после ще дойдете до законитѣ, които Богъ е създалъ. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бѫде успѣшна, ще имате нѣколко възгледа като какъ трѣбва да се живѣе най-разумно. Запримѣръ азъ живѣя въ една кѫща, имамъ 10-20 коша, мога да бръкна въ единъ кошъ и да си извадя една ябълка, не съмъ направилъ никакво престѫпление. Обаче, като влѣза въ едно общество и тамъ има 20 коша, но ако бръкна въ този или онзи кошъ тамъ, веднага ще кажатъ: “Не! Не може!” - “Ама, какъ тъй, азъ въ дома си съмъ бъркалъ така!” Да, въ дома може да бъркашъ, но тукъ не можешъ. Ето, явява се ограничението. Защо? Тукъ имате вече единъ по-голѣмъ индивидъ - обществото, то казва: “Ще ме питашъ кѫде да бръкнешъ.” Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влѣзе въ човѣчеството, и туй човѣчество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне въ нѣкои отъ тѣзи кошове, човѣчеството ще каже: “Не! Не може!” Пакъ сѫщиятъ законъ. Запримѣръ тукъ българитѣ могатъ да обѣсятъ нѣкой българинъ и никой нищо нѣма да каже. Но, ако взематъ тукъ и обѣсятъ единъ английски консулъ, цѣла България ще хвъркне и ще стане източенъ въпросъ. Пъкъ даже България може да хвъркне, пакъ английскиятъ консулъ не могатъ да го обѣсятъ. Сега да се повърнемъ къмъ нашитѣ списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трѣбва да дойдатъ редъ други списатели, които малко да обобщятъ тия идеи и да дадатъ нова насока. Сега свѣтътъ е раздѣленъ: едни, които вѣрватъ въ себе си; втори, които вѣрватъ въ обществото и трети, които вѣрватъ въ Бога. Сега, какво трѣбва да се прави? Трѣбва да се даде една нова насока на отдѣлния човѣкъ и на обществото. Хюго дава единъ методъ за личното усилие и показва единъ човѣкъ какво може да направи съ своето усилие, въ своя животъ. Толстой показва единъ разуменъ пълководецъ, при най-голѣмитѣ опасности, какво може да направи. Кутузовъ, като се оттегля, постепенно се укрѣпява. Толстой прави изборъ, ако си морално слабъ, отстѫпвай. Слабиятъ въ морално отношение трѣбва да отстѫпва. Наполеонъ е една съблазънъ, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузовъ отстѫпва, отстѫпва и колкото върви по-навѫтре, злото се отдалечава отъ своята база, отъ своя теренъ. Това сѫ вече други изводи. Кутузовъ не дава сражение, все отстѫпва. Ама ще кажешъ: “Какъ тъй, азъ съмъ човѣкъ, азъ ще се опълча!” Ти може да се опълчишъ, но Наполеонъ ще те бие. Ако Кутузовъ бѣше далъ сражение още въ началото и не отстѫпѣше, какво щѣше да стане съ Наполеонъ, той щѣше да стане господарь на Русия. Кутузовъ казва: “Азъ нѣма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстѫпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднешъ, а Москва пакъ може да се съгради. Нищо не значи.” Това е скритата мисъль на Толстоя. Но, ако тази мисъль се извади отъ Толстоя, ще кажатъ, че той е анархистъ. Защото чрезъ тия вѣрвания на Толстоя, ще кажатъ, свѣта не може да се спаси. Ако Наполеонъ бѣше станалъ господарь на Русия, какво щѣше да спечели Русия? И ако Москва не бѣше изгорѣла, щѣше ли да спечели Русия? Другояче щѣше да се сложи развитието на Русия. И Европа щѣше да се намѣри въ друго положение. Та рекохъ сега, отъ общото къмъ частното. Законитѣ сѫ еднакви. Нека видятъ, че навсѣкѫде отстѫпвашъ, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеонъ, ти ще отстѫпвашъ. Кутузовъ ще бѫдешъ. Обществото е Наполеонъ, силния Наполеонъ. Ти ще отстѫпвашъ, ще се укрѣпявашъ. Ще запалишъ Москва, значи ще жертвувашъ всичко, докато най-после извоювашъ свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито въ насъ. А трѣбва да запазимъ свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеонъ воюва съ васъ. Накрая другъ единъ въпросъ подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жанъ Вължанъ, който се подигна, да се влюби въ Козета. Най-първо Хюго разрѣшава единъ социаленъ въпросъ и най-после засѣга, съ Козета, една вѫтрешна борба, едно вѫтрешно вѣрую. Той засѣга туй, което Толстой трѣбваше да направи. Жанъ Вължанъ се жертвува, самоотрича се отъ Козета. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори. И ако Жанъ Вължанъ се бѣше оженилъ за Козета, Наполеонъ щѣше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори, но Жанъ Вължанъ и той отстѫпва въ дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеонъ, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете - Мариусъ. Наполеонъ изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеонъ отъ единия край до другия. У Хюго Наполеонъ е скритъ, отпосле се явява. Най-първо той е въ онзи общественъ строй, който туря Жанъ Вължана въ затвора за 5 години. Жанъ Вължанъ е далъ едно сражение на Наполеонъ и 5 години е седѣлъ за това въ затвора, обаче като се изплъзна отъ рѫцетѣ на властьта и Наполеонъ бѣга. Значи властьта е Наполеонъ. И властьта гони Жанъ Вължана и този Наполеонъ всѫщность, както Хюго разбира въпроса, казва, че трѣбва да отстѫпва. Това сѫ етапи на разсѫждение. И човѣкъ трѣбва да направи единъ тънъкъ психологически анализъ, за да види красотата, която е сѫществувала въ ума на този поетъ. Тя остава скрита, тази мисъль. Хюго не е далъ всичката тази идея, която той е ималъ. Защото въ такъвъ случай той би станалъ еретикъ. И Толстой не можа да изкаже своята идея. Следъ “Война и миръ” той е писалъ “Анна Каренина”, но и тамъ не изказва всичката истина. Следъ това написва ”Възкресение” и тамъ не е изнесълъ всичко. Още една книга трѣбваше да напише Толстой, но нея остави втори пѫть като дойде. Въ “Война и мирь” Толстой има единъ широкъ замахъ, поставя какъ трѣбва да се разрѣши въпроса, какво че трѣбва да се отстѫпва, но не само отстѫпване трѣбва. Отстѫпването е само единъ начинъ. Толстой изнася въ своето учение проблемата: “Не противи се злому!” Това е Кутузовъ, нищо повече. На злото не може да се противишъ, докато не си силенъ. Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго. 12 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ Класъ 9.XI.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София --------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  15. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО ЗАКОНЪ НА ИКОНОМИЯТА ВЪ ПРИРОДАТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Направете едно разграничение между книгитѣ “Война и миръ” и “Клѣтницитѣ”. Каква е разликата между тѣхъ? Кои сѫ идеитѣ на Викторъ Хюго; кои сѫ основнитѣ идеи на “Война и миръ” и на “Клѣтницитѣ”? Запитали едно дете: “Защо Господь направи птицитѣ съ два крака?” -“За да ходятъ по-бързо.” -“Защо Господь направилъ човѣка съ рѫце?” -“За да работи”, казало детето. Баща му го попиталъ: “Защо Господь направилъ кучето съ уста?” Детето казало: “За да лае.” За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следнитѣ числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Въ този редъ какъ сѫ поставени числата? Кое число е най-голѣмо? - 9. Значи въ 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория - дето едното е по-голѣмо отъ дветѣ, отъ 3, отъ 4 и т.н. Да кажемъ, че въ кошницата имаме единъ килограмъ ябълки. Колко грама съдържатъ, да кажемъ, десеть ябълки? Тогава казваме, че тѣзи десеть ябълки съставляватъ часть отъ единицата; всички тѣзи деветь части съставляватъ часть отъ единицата. Единъ килограмъ може да се раздѣли. Допуснете, че имате една ябълка и я раздѣлите на десеть части. Каква ще бѫде разликата между първото и второто дѣление? Въ първия случай частитѣ си оставатъ цѣли, а въ втория случай едната ябълка е раздѣлена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто дѣление? При първото дѣление, всѣки ще има по една ябълка въ джоба си. Да кажемъ, че сте 10 души. Имате единъ килограмъ отъ 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета часть отъ ябълката. Какво ще правите съ семкитѣ на ябълката? При първото дѣление ще имате семкитѣ на една цѣла ябълка. Въ всѣка една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семкитѣ. Въ сладкитѣ дини, любеници се съдържатъ по-малко семки. Вкуснитѣ дини образуватъ малко семки, а безвкуснитѣ съдържатъ много семки. Та, сладчината на динитѣ е отишла въ семкитѣ. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива въ семкитѣ; а когато има малко семки, тогава сладчината остава въ тъканьта на динята. Единъ богатъ баща, да кажемъ, има единъ синъ и една дъщеря, а другъ беденъ баща има десеть синове и десеть дъщери. Четете Стария Завѣтъ. Има хора, че имали по деветдесеть сина и по сто сина. Кой баща ще бѫде по-богатъ? Когато синоветѣ се увеличаватъ, бащата осиромашава, а когато синоветѣ се намаляватъ, бащата забогатява. Този законъ е вѣренъ. Да кажемъ, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. Въ какво органическо положение ще се намѣрятъ дветѣ майки? Вѣрно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждатъ съ по-низша култура, майката губи отъ своята енергия, а когато децата сѫ отъ по-висша култура, тогава майката печели въ своята енергия.Този законъ е вѣренъ и по отношение на човѣшкитѣ мисли и чувства. Когато чувствата сѫ отъ нисшъ характеръ, човѣкъ губи отъ своята сила, а когато стане отъ висшъ характеръ, той печели въ своята сила. Всички форми, които съществуватъ сега въ природата, си иматъ своитѣ разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма въ разни положения, вие ще се поставите въ затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човѣшки образъ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете,че това е теренъ нѣкакъвъ си, долу - кладенецъ. При първия случай, ще имате единъ видъ разсѫждения, а при втория случай, други разсѫждения. Какво си предполагате, че представляватъ рисунка 1 и 2? Какви идеи се криятъ въ тѣзи две фигури? Представете си, че долната рисунка е единъ кошеръ съ пчели. Българскитѣ кошери сѫ такива. Първата фигура представлява кошер, богатъ съ медъ. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката - между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всѣки човѣкъ избира лекия пѫть. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте какъ мечката изважда медъ? Обикновенитѣ работи въ живота, нѣкои правятъ човѣка смѣшенъ. Коя е най-обикновената работа сега въ свѣта? - Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна отъ яденето нѣма. И затова нѣма същество, което да се отказва отъ тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накарашъ, нѣма изключение въ природата, той ще каже: “Тази работа ще я свърша!” И затова, щомъ нѣкой пѫть си мързеливъ, ще си кажешъ: “Свършихъ си работата лесно, както яденето.” Нека яденето да ти служи като моралъ. Нѣкоя работа ти е много мѫчна. Ти кажи: “Тя ми е много лесна, като яденето.” Кой е онзи вѫтрешенъ стимулъ, който прави тази работа, яденето, така лесно? Въ яденето има единъ основенъ законъ - че всѣки който яде, все придобива нѣщо, има печалба. Нѣма изключение. Следователно, това въ което всѣкога се придобива нѣщо, е лесно. А има други случаи, когато работишъ, работишъ и нищо не придобивашъ. Аз ви казахъ, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: “Коя е най-мъчната задача?” Нѣкой ще каже: “Да седишъ гладенъ.” Това е по закона на контраститѣ. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщность представлява за човѣка и най-голѣмата мѫчнотия; при него седи и най-голѣмото зло. Разбира се процесътъ на яденето не е така простъ, както мислите. Той е единъ отъ най-сложнитѣ. Вие досега сте се спирали върху яденето като простъ процесъ. Но той е единъ отъ най-сложнитѣ процеси, каквито азъ зная. Преди да почне човѣкъ да яде, преди да се разреши въпросътъ за яденето, рѫководителитѣ на човѣчеството сѫ мислили, мислили, докато се разреши този въпросъ. Защото свѣтътъ не е могълъ да сѫществува безъ ядене. И като сѫ разрешили въпроса за яденето, тогава сѫ почнали творчество - създаването на свѣта. Разрешили сѫ икономическия въпросъ. Икономията е свързана съ яденето. Процесътъ на яденето е свързанъ съ обмѣната на веществата. Най-първо въ какво седи яденето? Когато външниятъ животъ се влива въ нашия животъ, започва процесътъ на яденето. Той е непреривенъ процесъ. Човѣкъ като яде, нали се увеличава теглото на тѣлото му. Вие, като сте гладенъ може да се претеглите. Нѣкой казва, че е много гладенъ. Ще го претеглимъ и после, следъ като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И тогава, можемъ точно да опредѣлимъ, съ колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мѣрки. Ще имаме факти. Ще намѣриме единъ човѣкъ много гладенъ, ще го претеглимъ. Тогава ще претеглимъ втори, трети, четвърти, пети. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много гладенъ.” Ще го претеглимъ. И като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На единъ слонъ му трѣбватъ 5 крини оризъ, за да се наяде добре. Второ, на единъ човѣкъ му трѣбва единъ килограмъ. Трето - на една лисица ѝ трѣбва една кокошка. Четвърто - на едно гълѫбче му трѣбва 20 житени зърна, за да се наяде за единъ обѣдъ. Пето - на една мравка ѝ трѣбва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обѣдъ на слона отъ 5 крини оризъ, колко време ще вземе за човѣка, да се продоволствува отъ такова количество оризъ? За половинъ година можете ли да го изядете? Отъ това можемъ да извадимъ известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слонъ, трѣбва ѝ 5 крини оризъ. Тѣзи 5 крини оризъ колко килограма правятъ? - Ако сѫ крината по 12 килограма, тѣ правятъ 60 килограма. 60 килограма оризъ по 25 лева, колко правятъ? Правятъ 1500 лв. Въ единъ килограмъ влизатъ отъ 16 - 18 000 зърна. Противоречията въ свѣта могатъ да се обясняватъ, защото въ природата има икономически похвати. И ако нѣкой пѫть не позволява* нѣщата, [тя] си има своитѣ съображения. Нѣкой човѣкъ иска слонъ, но природата не го дава. Тя казва: “За тебе не е слона, понеже всѣкой день по 1500 лв. трѣбва да харчишъ.” Въ България, ако имашъ слонъ, можешъ ли ежедневно да харчишъ толкова пари? Напримѣръ ти искашъ да бѫдешъ красивъ. Но красотата е голѣмъ слонъ. Вие искате да бѫдете гениални, умни и това е единъ отъ най-голѣмитѣ слонове. Ако имате такава сила, толкова голѣма като слона; ако имате такъвъ силенъ умъ, голѣмъ като слона, тогава въ какво ще го впрѣгате? Нали сега има гениални хора? Какво е далъ Викторъ Хюго? Какво е далъ Кантъ? Все сѫ се мѫчили тия гениални хора да създадатъ нѣщо. Вие се спирате на повърхностьта на нѣщата. Въ вѫтрешния животъ не влизате, въ дълбочинитѣ. Защото ако тръгнете въ нѣкое планинско мѣсто и искате най-хубавитѣ извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. Въ най-високитѣ мѣста ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеитѣ се намиратъ на най-високитѣ мѣста. А кое е най-високото мѣсто? - Богъ. Какво нѣщо е Богъ, се питатъ. Богъ е най-високото мѣсто въ свѣта. Нищо повече. Най-високата планина въ свѣта е Той. Какво нѣщо е Господь? - Най-високото мѣсто. Но на това високо мѣсто, нито единъ човѣшки кракъ на върха не е стѫпилъ. Не само човѣкъ, но и никое сѫщество не е стѫпило на това най-високо мѣсто. Следователно, то е като единъ високъ, великъ идеалъ. И планината е една отвлечена идея за нѣкоя мравка. Вие говорите за човѣка, обичате го, но искате да пипате неговитѣ уста, рѫцете му и пр. Това не е човѣкътъ. Тѣлото не е човѣкътъ. Тѣлото е изразъ на обективната страна на човѣка. Тѣлото не показва, какъвъ е човѣкътъ по сѫщина. Та рекохъ, Богъ, това е най-високото мѣсто. Вече имате една ясна представа за това. Философите казватъ за Бога: “Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмѣримото.” Обаче, какво разбиратъ подъ думата “абсолютно”? Никой досега не се е качилъ на този върхъ, на Абсолютното. Кой е свидетель, кой е видѣлъ, че Христосъ се е качилъ на този най-високъ върхъ на планината. Той казва: “Отивамъ при Отца си!” Но когато дойде синътъ при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седналъ на по-голѣмъ столъ. Следователно, Бащата седи на по-високо - клонътъ не може да седи по-високо отъ дървото. Ние трѣбва да разсъждаваме за цѣлото. Христосъ е проявление. Той е единъ голѣмъ клонъ. Клонътъ не може да бѫде по-високъ отъ дървото. Дървото съдържа всѣкога нѣщо, което седи по-високо отъ всички клони съ нѣколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. Въ безконечното разбираме движение, което нѣма край, това, което въ своето движение е непреривно. Докато конецътъ държи, хвърчилото трѣбва да хвърка. Но щомъ се скѫса конецътъ, хвърчилото не хвърчи. Българинътъ иска да каже, че едно сѫщество, което е безъ конецъ, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъвъ конецъ не го държи. То е свободно. Богъ е свободенъ, не е ограниченъ. Следъ това идатъ другитѣ опредѣления - Безначаленъ. Идеитѣ на Абсолютното се покриватъ съ идеитѣ на Безконечното у българина. Сега, коя е основната идея на тая лекция? - Че природата си има и своя икономия. Всѣки единъ отъ васъ е дошълъ въ природата на икономически основания. И всѣки единъ, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на нѣкого: “Това не е за тебе.” Ти казвашъ: “Моята идея не се реализира.” Казвашъ още: “Умирамъ съ отворени очи.” Може ли човѣкъ да умре съ отворени очи? Щомъ му сѫ отворени очитѣ, той не е умрѣлъ. Той е престорено умрѣлъ, щомъ му сѫ отворени очитѣ. Кога касата остава незатворена? Какъвъ ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметкитѣ му не сѫ завършени. Значи сметкитѣ му сѫ още отворени. Значи този, който умира и очитѣ му сѫ отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи. Човѣкъ има желания, които може да сѫ непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е отъ васъ, комуто никой не е обръщалъ внимание, азъ му давамъ единъ скѫпоцененъ камъкъ, по-голѣмъ отъ едно камилско яйце - единъ съ такава голѣмина? Да допуснемъ, че имате единъ скѫпоцененъ като камилско яйце. Доброкачественъ, скѫпоцененъ камъкъ. Той ще струва 30-40 000 английски лири. Съ този скѫпоцененъ камъкъ, вие можете ли да седите на изгрѣва си? Всѣка вечерь ще имате посещение. Всички ще ви обикнатъ. Всички ще се запознаятъ съ васъ. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видятъ. А второто желание ще бѫде да го откраднатъ. И една вечерь може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисълъ да имашъ единъ голѣмъ камъкъ, за да изчезне камъкътъ и да изчезнешъ и ти заедно съ него? Та, природата е разумна, когато тя даде нѣкоя велика идея въ човѣка, тя изисква тази идея да остане и да можешъ да се ползувашъ отъ нея. Щомъ не можешъ да се ползувашъ, ще я изгубишъ и ще станешъ нещастенъ; и ако не можешъ да я пазишъ, тя нѣма да ти се даде. Сега мнозина отъ васъ сѫ нещастни. Казвашъ: “Господи, много работи съмъ искалъ и не си ми ги далъ!” Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имашъ ли гръбнакъ да хранишъ слона? Отъ всички идеи коя идея бихъ избралъ: лисица, гълѫбъ, мишка, слонъ и човѣкъ? (-Човѣкъ.) Следъ като имате едно гълѫбче и му дадете обѣдъ, каква полза ще ви принесе гълѫбътъ? Какъ биха използували гълѫба? Както знаете разноскитѣ му не сѫ голѣми. Около стотина зърна на день. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ, всѣкога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? Отъ какво зависи приятностьта отъ една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостьта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостьта е по-голѣма. Реализирането на известна идея е най-голѣмата радость. А изгубването на една идея е скръбь. Всѣкога въ човѣка има радость и скръбь, загуба или печалба. Само че, понѣкой пѫть загубата е фиктивна, а понѣкой пѫть наистина има загуба. За живота вие трѣбва да имате ясна представа. Какво е реалниятъ животъ? - Това, което си изгубилъ и това, което си спечелилъ, да можешъ да ги оцѣнявашъ въ дадения случай. Не знаете ли, че малкитѣ работи могатъ да ви спасятъ? Напримѣръ да проучите лукътъ какви свойства има? Той може да ви помогне за нѣщо. Напримѣръ на единъ богатъ човѣкъ кракътъ го заболява и вие го излѣкувате съ печенъ лукъ. Ще го опечешъ малко, ще вземешъ прѣсно масло, ще вземешъ една люспа отъ лука, ще я намажешъ съ прѣсното масло и ще превържешъ болния нѣколко пѫти и той ще оздравѣе. И така ще излѣкувате този милионеринъ. Лукътъ ти казва: “Не ми се смей! В менъ има нѣщо. Ти трѣбва да се запознаешъ съ менъ.” Нѣкой казва на нѣкого: “Ти си една лукова глава.” Запознай се съ луковата глава, съ цѣлебнитѣ свойства на лука и на чесъна. Та малкитѣ работи могатъ да ви помогнатъ и да подобрятъ вашето положение. Та малкитѣ нѣща не ги пренебрѣгвайте. Ти казвашъ: “Трѣбва да се живѣе. Трѣбва да свърша университетъ.” И като свършишъ, какво ще направишъ? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите паритѣ, защо не се радвате? Въ свършването на университета, каква е идеята? Свършвашъ ли го или го завършвашъ? Можешъ да кажешъ: “Азъ получихъ своето възпитание въ университета и отивамъ малко на работа. Не го напущамъ, но пакъ ще се върна.” Излѣзнешъ отъ дома и после пакъ ще се върнешъ. Университетътъ е като домъ. Вие ще си турите правилни идеи, всѣки единъ отъ васъ. Нѣкой пѫть сте обременени, ти казвашъ: “Азъ, като свърша университета, какво ще работя?” Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: “Ще продамъ млѣкото и съ взетитѣ пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продамъ, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!” Но той е изсипалъ млѣкото - изгубилъ млѣкото, но образътъ на царската дъщеря е въ неговия умъ. Това го наричатъ “фиксъ идея”. Той тогава е щастливъ! Не е ли хубаво тогава човѣкъ да има една фиксъ идея? Та, основната идея е: природата си има единъ икономиченъ законъ на всички онѣзи сѫщества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: “Тебе не ти трѣбва това и това! Друга работа избери, за която твоитѣ сили и способности сѫ добри. Не избирай голѣми работи, съ голѣми разноски, които ще ти причинятъ голѣми страдания.” Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. Отъ това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човѣкъ може да има при сегашнитѣ условия? Едно здраво тѣло, добро сърдце, умътъ да е добъръ слуга. Умътъ е, който дава потикъ на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умътъ забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умътъ нѣкоя забава, но следъ 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умътъ следъ това мисли какво да донесе. Умътъ подкрѣпя огъньтъ на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нѣщо. Така че, цѣлия день умътъ и сърдцето се разцѣлуватъ. Умътъ работи, а сърдцето мие на общо основание. И така първото правило е: Ще учите икономия. Въ природата има абсолютна икономия. Смѣтки се държатъ. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всѣкога разточителството донася голѣми страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слонъ, ако не сте легатъ**, кажи си: “Трѣбва ми едно гълѫбче!” Ако това гълѫбче може да ти бѫде куриеръ, да ти носи писма отъ едно мѣсто на друго, плаща си това. Това ти донася известна радость. Гълѫбътъ донесе на Ноя маслинено клонче и съ това му донесе известна радость, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълѫбче ще ти донесе известни условия. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 11 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ 2.XI.1928 г. петъкъ, Изгрѣвъ ----------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. * легатъ - въ древенъ Римъ - намѣстникъ на императора въ провинция; въ католицизма - представитель на папата
  16. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЕДИНИЯТЪ ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЖИВОТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Пишете върху темата: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни сѫщества?” Или: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни мрави, две разумни птици, два разумни елена и двама разумни човѣци?” Тѣзи, които сѫ изучавали физика и математика, казватъ, че между две точки може да се прекара само една права линия. Тогава питамъ: между 4 точки колко плоскости може да прекарате? .. Точката нѣма никакво измѣрение. Тя е несъизмѣрима. Обаче съ какво може да се измѣри една права линия? Съ какво се измѣрва плоскостьта? Съ права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. Въ математиката нѣма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трѣбва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади нѣкой резултатъ. Тези две точки сѫ много близо, съ най-силния микроскопъ може да ги видите. Между тѣхъ може да прекарате само една силова линия. Ако турите четири точки, това е единъ квадратъ, единъ кубъ. Права линия е тази, която е най-кѫса. Ако е малко по-дълга, тя е вече крива линия. Правата линия не може да бѫде точка. Въ всѣка права линия влизатъ само две точки. Всѣка линия, която има две точки, е права линия. А всѣка линия, която има три точки, е крива линия. Това правило метафизически може да се преведе въ моралния животъ. Една мисъль или едно чувство може да бѫде неправилно, нечисто, може да* има нѣкакъвъ дефектъ. Чувствувашъ, че има въ това нѣщо неправилно, но не знаешъ кѫде е дефектътъ. Тогава правата линия въ какво се е превърнала? Законътъ на правитѣ линии е следующия: Точка, проявена въ природата, може да се движи само въ една посока въ дадения случай. Нѣма много посоки. И следователно тази посока ние наричаме права линия. Това е необходимо, неизбежно въ живота. Ти можешъ да се движишъ само въ едно направление: или назадъ или напредъ - въ две посоки. Когато кажешъ, че принципиално трѣбва да се определишъ, това показва, че ти трѣбва да се опредѣлишъ само въ една посока - къмъ Небето, къмъ чистия, идеаленъ животъ. Отказвашъ ли това, ти имашъ само единъ другъ изборъ. Моралътъ въ какво седи? Човѣкъ, който да се качва, да слиза и възлиза, той върви въ единъ правиленъ пѫть. Обаче онзи, който не знае какъ да слиза, ще падне; образува се падение. Тамъ, дето нѣма възпиране, има спиране. Онзи, който е падналъ, той е изгубилъ своето равновесие и затова е падналъ. А онзи, който не знае да пази своето равновесие, той се спира. Нѣкой пѫть може да паднете. Напримѣръ може да паднете въ касата на нѣкой богатъ човѣкъ, въ банката на нѣкой богатъ банкеринъ. И сутриньта да те намѣрятъ затворенъ въ банката при паритѣ. Ако банкеринътъ отвори банката и те намѣри въ касата си, какво ще помисли? Азъ разсъждавамъ метафизически. Тѣзи нѣща могатъ да [не] станатъ, но азъ ги допущамъ. Има известна вероятность. Банкеринътъ има нѣколко начина за отваряне на касата. Той може да я отвори отдѣсно и отлѣво. Той ще отвори отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Да кажемъ, че касата се отваря правилно, отдѣсно налѣво. Но щомъ е влѣзналъ този човѣкъ въ касата, то банкеринътъ може да я отвори отлѣво надѣсно. Значи, размѣняватъ се опорнитѣ точки. Онзи, който е въ касата, се учудва на себе си; той не е предвидилъ едно нѣщо: че тази каса може да се затваря по другъ начинъ. Той съзнава, че е направилъ погрѣшка. Той е трѣбвало да направи такава промѣна на касата, че банкеринътъ да не може да я отвори по другъ начинъ. Този банкеринъ се учудва, какъ е влѣзналъ онзи въ касата и е затворенъ. И защо, като е отворилъ касата, не е взелъ паритѣ и да си отиде? И двамата разсѫждаватъ. Всичко това става моментално. Това е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Напримѣръ случило се е нѣщо въ вашия животъ и ти си мислишъ, защо се е случило? Напримѣръ казвашъ си: “Защо паднахъ?” Следъ като си падналъ и станешъ, да кажемъ, че не се изтърсишъ и когато другитѣ ти кажатъ да се изтърсишъ, ти тогава се изтърсишъ. Защо не си се изтърсилъ веднага следъ падането? Защото ти презъ това време си мислилъ за причинитѣ на падането. Ти тогава казвашъ: “Тази задача не мога да разреша. Мнозина сѫ се мѫчили и не сѫ могли да я разрешатъ.” И чакъ следъ това се изтърсвашъ. Ако не разрешишъ тази задача, втори пѫть пакъ ще паднешъ и пакъ ще дойдешъ до тази задача. Дойде ти нѣкое препятствие по пѫтя, по който вървишъ. Ти паднешъ. Правата линия не може да се продължи, а силитѣ, които действуватъ, искатъ да се прояватъ. Тогава какво ще бѫде движението? Тогава ще дойде втора права линия. Т.е. това движение отъ праволинейно ще бѫде перпендикулярно. Значи движението на правата линия ще падне въ правъ ѫгълъ спрѣмо нея. Въ правата линия има една възможность да се подвижи въ посока перпендикулярна на себе си. И така се образува плоскостьта. Въ природата най-малката плоскость се образува между четири точки и когато тази плоскость се подвижи въ нова посока, перпендикулярна на себе си, тогава ще имаме тѣло, напримѣръ кубъ. Щомъ се дойде до куба, вий имате известенъ съзнателенъ животъ. Когато правата линия се превърне, стане на плоскость, то животътъ отъ едноизмѣренъ е станалъ двуизмѣренъ. Ще мислишъ, когато дойде до куба, животътъ е станалъ триизмѣренъ. Въ правата линия вие имате една мѣрка, съ която да мѣрите вашитѣ постѫпки. А плоскоститѣ сѫ граници на тѣлата. Ако искате да направите нѣщо, трѣбва да имате плоскости. Плоскоститѣ ще бѫдатъ граница на жилището. Този кубъ ще бѫде заграденъ съ плоскости. Що е кубътъ? Това е най-малката форма, въ която може да се помѣсти единъ зародишъ. Кубътъ е най-малката форма. Тя може да бѫде най-малко съ 8 точки. Следователно кубътъ е една форма, въ която зародишътъ може да си тури своитѣ възможности. Две разумни сѫщества образуватъ една права линия. Четири разумни сѫщества образуватъ плоскость, а осемь разумни сѫщества образуватъ кубъ. А пъкъ метафизически можемъ да кажемъ: всѣка права линия се пази отъ два ангела; всѣка плоскость отъ четири ангела; а всѣки кубъ - отъ осемь ангела. Тѣ пазятъ тази форма, като нѣкой скъпоцененъ камъкъ. 2+4+8=14. Но въ дадения случай само при формитѣ имате осемь ангела; понеже за линиитѣ сѫ два, а за плоскостьта - четири, ставатъ шесть. Осемтѣ ще бѫдатъ като потенциалъ въ васъ, а 4+2=6, шесть ще бѫдатъ на работа. Тѣ ще образуватъ кинетическитѣ сили. Тогазъ изваждаме единъ метафизически законъ, че потенциалнитѣ сили се отнасятъ къмъ кинетическитѣ, както 8:6. Вий сте млади и ще кажете: “Що ни трѣбватъ насъ тия метафизически разсѫждения 8:6?” Тогава азъ ще направя преводъ. Известно време вие сте били малки деца. Майка ви е обичала. Били сте малко детенце, но по едно време вие израстнете, вземете едно огледало и почвате да се чешете, да се оглеждате. Отъ где е дошла тази идея въ васъ? Вие имате една скрита идея въ главата си. Щомъ се оглежда нѣкой, той може да има следната идея въ ума си: “Ще ида на гости и единъ приятель ще дойде.” Вие се обличате за кого? Най-първо за себе си. А второто положение е, че вие искате да се представите на нѣкого. Обличането, това е първата точка, а втората точка, това е лицето, на което искате да се представите. Значи имате две точки. Искате нѣкому да се представите, само едно лице имате въ ума си и вашето желание е това лице, като ви види, да ви хареса. Ако разрешите вашата идея и турите още едно лице вѫтре, тогава въ васъ, ще се зароди една борба. Щомъ дойде трето лице, ще дойде и четвърто и целиятъ този процесъ ще стане сложенъ. И тогава вие изгубвате първото положение. При първото положение вие сте били радостенъ, а сега имате смущение. Щомъ има смущение, това показва, че не сѫ първитѣ две точки, но че сѫ влезли и други точки - третата точка. Като дойде третата точка, вие се смущавате. Предъ дветѣ точки вие сте добъръ. Щомъ има трето лице, ще се роди споръ. Та рекохъ, въ живота вие имате известно заплитане и не може да разрешите известенъ въпросъ. Докато имате Бога, като една мѣрка въ себе си и вие искате за Него да живѣете, вие живѣете мораленъ животъ, чистъ животъ, имате само една идея. Но еди влѣзне и друго лице между васъ и Бога. Кое е второто лице, което може да влѣзне между Бога и васъ? Това го наричатъ: Това е първата буква отъ думата. Да не пишемъ името му. Метафизически, защо човѣкъ трѣбва да се облича добре? Може да се обясни. Обличането е законъ на пробуждането на човѣка. Който не се облича, той не се е пробудилъ. Защо трѣбва да се обличаме? Защото сме се събудили. Въ мене има събуждане. Само който не се облича, той спи. Отъ него нищо не може да стане. Следователно идейно казано: по-красиво нѣщо отъ обличането нѣма. Събудилъ се е той и трѣбва да се облече. И той казва: “Азъ съмъ готовъ за работа!” Първиятъ процесъ е обличането, а вториятъ процесъ е работата! Ще тръгнешъ въ известна посока. Това сѫ метафизически разсѫждения. Ти казвашъ: “Защо ще се обличамъ?” И казвашъ: “Не зная!” Обличането е първия процесъ, процесътъ на събуждането. Щомъ Богъ те прати въ свѣта, Той иска да се облечешъ. Като се облечешъ, като твоята дреха да нѣма, ти можешъ да се облечешъ само по единъ начинъ. Всѫщность ти можешъ да се облечешъ по много начини, но има само единъ правиленъ начинъ; а всички други начини ще бѫдатъ само едно отклонение отъ обличането. Постѫпкитѣ на хората се различаватъ, но въ дадения случай известна постѫпка може да бѫде права, само когато има своята идеална форма. Само за Едного можешъ да се облечешъ! Ти можешъ да се обличашъ за двама души, за трима, 4, 5, 6, 7 - хиляда. Но при всички тѣзи обличания имате сложни форми. Щомъ се обличашъ за двама, за трима и прочие, формата се вече усложнява. Най-хубавото облекло е, само когато се обличашъ за Едного. Най-красива форма е когато се обличашъ за Едного. Тя е най-красивата форма и най-простата, която приляга. Като се облечешъ за двама, за трима и прочие, най-после ще видишъ, че този, който се облича за мнозина, жунжурии, 30- 40 копчета, по шията, по рѫцетѣ, после копринени реснички, особени линии, та всички да харесатъ. Сега да преведа. Вие напримѣръ, написвате една книга и като пишете, вие сте дрехаръ. Написали сте единъ романъ. Както единъ дрехаръ излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Напримѣръ романътъ отъ Викторъ Хюго, отъ Иванъ Вазовъ и пр. Въ “Клѣтницитѣ”, първата точка е Жан Вължанъ. Единъ нехранимайко, когото Викторъ Хюго е направилъ светия. И другата точка - Козета. Жанъ Вължанъ знае да работи съ четка, написа една хубава картина. Обаче другъ се влюбва въ нея. И казва: “Да ти платя за картината.” Най-проститѣ процеси въ природата можемъ да ги преведемъ. Въ дадения случай ти се обличашъ, да знаеш защо се обличашъ. Има две разрешения на този въпросъ. Нѣкой казва: “Азъ живѣя за Бога.” ( ) Другъ казва: “Азъ живѣя за себе си.” ( ) Обличашъ се за хората, живѣешъ за себе си. Значи външно се обличашъ за хората, а вѫтрешно се обличаш за себе си. Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е лошъ човѣкъ, той не е добъръ човѣкъ. А човѣкъ, който живѣе за Бога, той живѣе за хората. Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е направилъ първия грѣхъ. Но ще кажете: “Защо да е така?” Представете си, че вие сте слуга на единъ господарь и той ви е далъ да свършите нѣкоя работа. И вие вземете торбата съ паритѣ, спирате се въ първата гостилница, напивате се и се почерпвате. И въ това напиване, вие изгубите съзнанието. И като виждате торбата, казвате: “Кой ми е далъ тази торба съ паритѣ?” И казвате: “Тези пари трѣбва да ги употрѣбя за нѣщо!” Купувате автомобилъ, разхождате се, обаче господарьтъ чака. Той е съ автомобилъ, съ цилиндъръ на главата, съ бастунъ, но идва единъ ангелъ отъ Невидимия свѣтъ съ своя остъръ мечъ и му казва: “Господине, слезнете, искамъ да се запозная съ васъ. Искамъ да ви представя на нѣкое си важно събрание.” Ангелътъ предвожда и онзи тръгва подиръ него. Ангелътъ го предвожда, за да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарьтъ се е изправилъ. Господарьтъ му казва: “Какъ така, азъ ви пратихъ безъ автомобилъ, безъ маншети, безъ цилиндъръ?” Такива нѣща ставатъ и съ васъ. Законътъ е този: като тръгнешъ въ живота, не се спирай въ никоя гостилница, не прави запознанство; свърши си работата и като я свършишъ, тогава се запознавай съ приятели, за да нѣма нужда да идватъ ангели съ мечове. Това сѫ редъ метафизични разсѫждения, които трѣбва да правите. Подобни сѫществуватъ въ живота. Човѣкъ може да изгуби своето съзнание. Нѣкой човѣкъ напримѣръ, тури перото си на ухото си и после тръгва да си търси перото. Слугинята му казва: “Перото ти е на ухото.” И онзи отговаря: “Човѣкъ, като мисли много, изгубва ума си”. Той е изгубилъ посоката на своето движение на своето съзнание. Това става и когато сѫ на училище въ гимназията. Напримѣръ ти, като ученикъ, си научилъ много добре урока, но като излѣзнешъ, става помрачение въ ума ти и не знаешъ да го кажешъ. И казвашъ: “Заплетохъ се.” А не, че не го знаешъ. Но следъ като мине изпитната комисия, ти извънъ разправяшъ урока си. Затова ученикъ, като отиде да държи изпитъ, въ ума си трѣбва да има само едното. Влѣзне ли друго нѣщо въ съзнанието му, той не може да издържи изпита. Отивашъ на изпитъ, дръжъ само едното въ своето съзнание, като че предъ Бога ще давашъ изпитъ. А никакъвъ професоръ да не ти е въ ума. Влѣзне ли нѣкой професоръ въ ума ти, тогава или съ двойка или съ тройка ще издържишъ изпита си. Това е метафизическо. Когато човѣкъ живѣе само за себе си, той е създалъ едно неестествено отношение. Затова рекохъ, не живѣй за себе си! Живѣй за Бога! Работи за Онзи, Когото обичашъ! Ти казвашъ тогава: “Какъ да позная кого азъ обичамъ?” Твоята любовь къмъ Онзи, Когото обичашъ, нѣма да се измѣни презъ вѣковетѣ. Щомъ се измѣни, ти не обичашъ. Ти не си обикналъ никого. Това сѫщество наричамъ азъ Вѣчното, Безконечното, Безначалното - Елигадай Елохимъ Ехова. Много имена има Той. Можемъ да Го наречемъ още Необятната сила, Разумната природа и т.н. Но това Сѫщество, което можемъ да обичаме, то трѣбва да е по-разумно отъ насъ. Такъвъ е законътъ. Човѣшкото естество трѣбва да обича най-силното сѫщество. Това е мѣрка за човѣка. Най-силното, най-разумното и най-доброто. Това сѫ качества на Бога! Ти казвашъ: “Дали Богъ ме обича?” Обаче, понятията на Бога за любовьта сѫ съвсемъ други, не сѫ като нашитѣ. Любовьта ви къмъ това Сѫщество, която не се мени, това е Любовь.Кого ще обичашъ? Ще обичашъ това Сѫщество, което въ твоя умъ съ никое друго сѫщество не можешъ да го замѣнишъ. Само Него можешъ да обичашъ. Това Сѫщество, което въ даденъ случай не можешъ да заменишъ съ друго сѫщество, Него ще обичашъ. Това, което можешъ да заменишъ, тамъ любовьта е временна, преходна. Това сѫ временни, преходни работи. Отивашъ на чешмата, измивашъ си лицето, седишъ въ гостилница, наяждашъ се, вземешъ гребена, сресвашъ космитѣ си и т.н. Това сѫ временни положения. Има ли моралъ въ това да си решишъ космитѣ? Това не е отъ мораленъ характеръ. Това, което е отъ преходенъ характеръ, то нѣма реалность. Само сѣнката на дървото колко струва? Ако ви продамъ сто сѣнки, колко струватъ? Ако ви продамъ сѣнкитѣ на сто ябълкови дървета, колко ще ми платятъ? Па, и сѣнкитѣ на плодоветѣ имъ, ако продамъ, колко ще ми платятъ? Тѣзи нѣща сѫ само за забавление, които се отличаватъ отъ реалностьта. Въ насъ има известни идеи и стремежи и прочие, които сѫ сѣнки, не сѫ реалность. Нереалнитѣ нѣща сѫ сѣнка на реалнитѣ. Когато човѣкъ има философия, то тя му служи като потикъ за онова реалното, което сѫществува. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя!” - За кого? Азъ рекохъ, трѣбва да обичате само Едного! Ако сте млада мома, вие само се зачервите, въ ума ви ще изпъкне нѣкой подобенъ на васъ. И казвате, че той единъ день може да си замине. “Може да ме остави!” Тогава, каква е любовьта ти? Това Сѫщество, което въ даденъ случай съ никое друго сѫщество не можешъ да заменишъ, Него можешъ да обичашъ! И това Сѫщество за тебе може да извърши всичко! Въ дадения случай това е Богъ. Не говори за време и пространство. Да кажемъ, че се решава една задача. Вие я решите и мислите, че се свършва работата. Не. Тя започва. 2+2=4. Да кажемъ, имаме следната задача: ако една каруца въ единъ часъ изхожда 29 км, то за 10 часа колко километра ще изходи? 1:29=10:х Като намѣрите на колко километра е равенъ х, ще се яви другъ единъ процесъ. Трѣбва да се види за всѣки единъ километъръ колко трѣбва да се плати. И после, конетѣ трѣбва да се отпрѣгнатъ. Процесътъ не е завършенъ. Процесътъ се разрешава безъ да се прекрати. Всѣки процесъ, който ние разрешаваме, въ последствие става по-сложенъ. Сега какво е обличането, споредъ новото опредѣление? Това е пробуждане на съзнанието. Кого можете да обичате? Този, когото не можете да замѣните съ никого другиго. Съ тази мѣрка можете да мѣрите нѣщата, всички величини. Имате едно правило, съ което можете да разрешавате сложнитѣ въпроси на живота. Като обичате Него, тогава всички можете да обичате. Когато вие сте отпаднали, когато ви е обезсмисленъ живота, когато сте неразположенъ, седнете и разсѫждавайте метафизически: защо си неразположенъ? Разисквай отвлечено върху себе си: “Баща ми и майка ми ме родиха, дошълъ съмъ и не зная защо съмъ дошълъ.” Да кажемъ, ти си беднякъ и нѣмашъ нито 5 пари въ джеба си. Ти си кажи: “Имамъ възможность да стана царь, да управлявамъ 10 милиона хора. Не, малко сѫ! А, 20-30 милиона.” Ти ще кажешъ,че това сѫ фантазии. Че тѣзи фантазии ще дойдатъ. А инакъ какъ ще разсѫждавашъ? Ще кажешъ: “Нещастенъ съмъ. Беденъ съмъ.” Разсѫждавай, че стани царь и т.н. Върху тези, хубавитѣ идеи се спирай. И тогава ще дойдешъ до приказката за онзи циганинъ и като носилъ дѣлва млѣко на главата си, размишлявалъ какъ съ това млѣко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава отъ ра-дость подскочилъ и строшилъ дѣлвата и млѣкото се разлѣло. Този циганинъ счупилъ сѫда съ млѣкото, но се оженилъ за царската дъщеря. Много уменъ е той. Добилъ е една идея. Нѣкой морализира и казва: “Не бѫди като циганинъ!” Не, не. Този циганинъ го турямъ като много по-голѣмъ философъ, отколкото много други философи, които говорятъ. И той е оптимистъ. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. Въ това отношение да направимъ метафизически преводъ: допущай, че всѣкога можешъ да постигнешъ всичко! Дали всѫщность нѣщата сѫ така поставени въ момента, то е другъ въпросъ. Представи си, че имашъ земя, че си свършилъ това и онова. Понѣкой пѫть нѣмашъ никакво образование, можешъ да допуснешъ, че си свършилъ нѣкой университетъ, че си свършилъ по естественитѣ науки. Че си професоръ и като професоръ, ти казвашъ на студентитѣ, когато ги изпитвашъ: “Я, стани ти и кажи. Ти стани и кажи, и ти.” Представи си, че си свършилъ по философия и пакъ като професоръ изпитвашъ студентитѣ: “Я, стани ти тамъ.” Или допусни, че си свършилъ по модернитѣ езици, че си свършилъ два факултета. Кажи си: “Азъ съмъ на две мѣста професоръ, имамъ доста ученици.” Това положение е по-хубаво, да станешъ професоръ по естественитѣ науки и философия, отколкото да се убивашъ съ отрова. Да търсишъ нѣкое скришно мѣсто и да се убивашъ. Да пишешъ писмо, да те споменаватъ. По-добре е да станешъ професоръ. И допусни, че преподавашъ. Ти казвашъ, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престѫпление въ квадратъ. Азъ насърдчавамъ философията, мечтанията. За два-три часа си станалъ професоръ, но следъ 4-5 часа работа огладнѣешъ и виждашъ, че за професора не е наготвено и търсишъ една гостилница. Тя е затворена, търсишъ втора - и тя затворена; трета - и тя е затворена и [въ] цѣлия градъ не можешъ да намѣришъ гостилница. Професоръ по естественитѣ науки и по философия, а не може да намѣри отворена гостилница. Тогава ще се върнешъ и ще станешъ професоръ по философия на стоицизма. И пакъ почни да преподавашъ, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. Посмѣй се малко. Отчаялъ си се, направи си една смѣшка, посмѣй се. Представи си една гостилница съ 25-30 тенджери и ти седишъ на масата. Но после пакъ се събудишъ и казвашъ, че това не е реално. Следъ това напиши единъ малъкъ разказъ: Единъ професоръ, който е свършилъ два факултета и още не е ялъ. Напечати го. И като срещнешъ нѣкого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалность. И тогава седи на масата въ гостилницата и ще имашъ сложено паприкашъ, бифтекъ и прочие. Но дръжъ въ ума си тази основна идея, че има Единъ, Когото можешъ да обичашъ! Благодари, че имашъ философско въображение. Философията твори, само че изисква по-дълъгъ процесъ. Ако ти силно пратишъ презъ пространството мисъль, че си гладенъ, то има една вѣроятность, има законъ, който е сигуренъ, който ще дойде въ случай. Понѣкой пѫть има изключение. Тази твоя мисъль ще се възприеме отъ нѣкого. Този господинъ, който и да е, като възприеме твоята идея, ще каже: “Искамъ вънъ да се поразходя, искамъ да нагостя единъ приятель!” И той си фантазира, излиза отъ града. Ти вървишъ и си замисленъ. Той те среща и ти казва: “Азъ разбирамъ философитѣ. Ти си много замисленъ. Лицето ти ми направи голѣмо впечатление. Ела у дома!” Ти отивашъ съ него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубавъ, приятенъ разговоръ и той те нагости. Ето този професоръ на въображаемитѣ практически учения завързва приятелство съ едного презъ пространството. Та, затова бѫдете хора съ фантазии. Защото всички идеи въ свѣта сѫ все такива почитания, които сѫ постижими. Но време се изисква на физическото поле, за да бѫде часть от тѣхъ реализирана. Защото всички идеи не могатъ да бѫдатъ реализирани. И ако се реализиратъ, то краятъ ще бѫде все малко неприятенъ. Но въ нереализирането на идеитѣ, като остане нѣщо нереализирано, то е хубаво. Една чешмичка тече, но представи си, че тази чешма изведнажъ престане и изсъхне. Да не бѫде твоето желание да измѣришъ водата. Нека водата остане неизмѣрена. Ти казвашъ: “Искамъ да си завърша моята мисъль!” Че ти искашъ да се спре мисъльта ти. Ти казвашъ: “Много обичамъ!” Радвай се, че обичашъ. Казвашъ: “Много страдамъ!” Радвай се, че много страдашъ. Ти казвашъ: “Аз се същисахъ вече!” Радвай се, че си се същисалъ. Ти си почивашъ тогазъ. Радвай се на всичко, което става съ тебе! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 10 лекция на Младежки Окултенъ класъ 26.Х.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  17. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МЕТОДИ НА ПРИРОДАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ НА ДАРБИТѢ 5 часа сутриньта Отче нашъ Да кажемъ, че АС и АВ сѫ наклонени повръхнини. Да допуснемъ, че въ дветѣ посоки имаме движение къмъ едно и сѫщо мѣсто. Имаме движение отъ “m” и движение отъ “n”. Да допуснемъ, че това сѫ две рѣки, които се спускатъ къмъ А. Какво ще се образува? Тѣзи двата извора най-първо ще се слѣятъ въ точката А. Но допуснете, че вие имате въ точката А една турбина. По закона на падането може да изчислите каква енергия може да се образува. Напримѣръ какъ ще изчислите, какъ ще опредѣлите единъ човѣкъ дали е енергиченъ или не? Има закони, по които може да изчислите каква енергия има той. Или въ дадения случай каква енергия той развива. Единъ инженеръ ще изчисли каква енергия ще се образува отъ тази турбина, какъ ще се освѣтли и ще се използува. Онзи, който не знае и като забавление слиза надолу по ВА и СА. Тогава какво ще стане съ него, като слиза по тази наклонена площь? Защото катастрофитѣ ставатъ по наклоненитѣ плоскости. Да допуснемъ, че намалимъ тѣзи опасни мѫчнотии. Можемъ да намалимъ тѣзи опасности. Щомъ можемъ да намалимъ тѣзи опасности, не могатъ ли да се намалятъ по сѫщия начинъ и известни мѫчнотии въ живота? Могатъ. Да допуснемъ, че теглимъ линия отъ едната и другата страна на точката Д. Щомъ линиитѣ отиватъ къмъ Д, а не къмъ А, то наклонътъ се намалява. По този начинъ мѫчнотиитѣ се намаляватъ, но сѫщевремено се намалява и производството на енергия.* И най-после, ако се образува една хоризонтална линия, то ще имаме нула енергия. Значи, ще имаме безопасность. Въ съвременния общественъ строй А е търговецъ, а С и В сѫ длъжници. Тѣзи двамата длъжници В и С внасятъ на А. Обаче единъ день тѣзи, двамата длъжници почватъ да разсъждаватъ и казватъ: “Достатъчно толкова време, че внасяхме, я да се съюзимъ двамата.” В и С се съюзяватъ и не внасятъ своя капиталъ въ А и образуватъ една права линия. Образуватъ едно кооперативно съдружие ВС. Въ дадения случай едно съдружие може да бѫде по-производително. Дали се развива по-голѣма енергия при малкитѣ или при голѣмитѣ падения? Понеже вие искате животътъ ви да бѫде безпрепятственъ, безъ голѣми мѫчнотии, както на гледъ онзи, който дерижира единъ оркестъръ съ махане на рѫката. Представете си, че вие сте първокласенъ диригентъ на “Хиляда и една нощь” и нѣкой, като гледа, си казва, че това е много лесна работа. Да. Но диригентътъ, докато дойде до тамъ да маха съ рѫцетѣ си, да дирижира, колко много се е приготовлявалъ. Въ машината има два цилиндъра. Тѣ сѫ два капелмайстори. Единиятъ отъ тѣхъ върви напредъ, а другиятъ - назадъ и колата върви напредъ. Можете ли да турите едно движение въ права линия? Може ли движението да бѫде праволинейно? Може ли животъ безъ мѫчнотии? Превърнете мѫчнотиитѣ, като вземете примѣръ отъ техниката. Напримѣръ можемъ ли да получимъ гориво, ако мѫчнотията не се превръща, не изгаря? Или ако не се превърне една потенциална енергия въ кинетическа? Този процесъ на превръщане на известна енергия отъ потенциална въ кинетическа се нарича горение. А обратниятъ процесъ се нарича загасяне, то е повръщане - кинетическата енергия въ потенциална. Горенето е процесъ на разредяване. Вие трѣбва да превеждате тѣзи процеси. Що е мѫчнотия? Мѫчнотията е едно горение. Ще свършишъ нѣкаква работа. Ще стоплишъ нѣкоя стая. Слънцето е горе въ пространството. То е една печка. Можемъ да кажемъ, че Слънцето е направено за Земята. И можемъ да си дадемъ голѣмо значение и да мислимъ, че Слънцето е за насъ направено. Все едно да мислимъ така или не, както и да мислимъ, всичкото ни иде отъ Слънцето. Вие имате известна мѫчнотия. Защо ви е дошла тази мѫчнотия? Питамъ тогазъ: защо ви е това падане СА и ВА? Съ хиляди години овчари сѫ пасли своитѣ овци по тази долина и сѫ използували тревата ѝ. Обаче дохожда единъ инженеръ и използува енергията на водата. По-рано овцетѣ сѫ се давили въ тѣзи мѣста, сѫщо и говедата, а сега инженерътъ използува тѣзи води. Вие всѣки день се давите въ тѣзи мѫчнотии, обаче дохожда инженер и създава освѣтление. Вие имате известни мѫчнотии, че ако човѣкъ нѣмаше мѫчнотия, той щѣше да бѫде най-голѣмото страшилище на свѣта. И най-красивитѣ хора сѫ хората съ голѣмитѣ мѫчнотии. И затова красивитѣ хора сѫ най-опасни. Че красивитѣ мѣста въ планината не сѫ ли опасни? Когато виждашъ единъ красивъ човѣкъ, ти ще седишъ като нѣкой туристъ съ своята тояга. Той е красивъ, обаче тогава, както въ планината има пропасти и води и трапища, сѫщо така и красивитѣ хора сѫ опасни. Най-първо той ви привлича, обаче който е ялъ попарата на красивия човѣкъ, той знае. Тамъ човѣкъ може да замръзне. Напримѣръ на Монтъ Евересъ, на този красивъ върхъ се качиха двама англичани, но не се върнаха назадъ. Красивъ е върхътъ Монтъ Евересъ, но който иде и не знае условията, не се връща назадъ. Вие живѣете въ една природа, въ която хората сѫ културни, но съвременната култура подразбира и мѫчнотии. Защо ви сѫ мѫчнотиитѣ? Могатъ ли да се премахнатъ? - Могатъ. Ще впрегнете тази енергия на мѫчнотията и ще създадете нѣщо. Но затова трѣбва знание. Ако имате една равнина като Тибетската, тогава питамъ каква култура може да развиете? Тибетската равнина, която е на 4-5 хиляди метра надъ морското равнище, тамъ защо не може да вирѣе нищо? Царевица не може да вирѣе. Каква култура може да имате тамъ? Култура въ друго отношение може да имате, но да имате единъ животъ, както е тукъ въ Европа, не може. Всичкитѣ сте овчари, стада ще отглеждате. Въ такава равнина може ли да бѫдете вегетарианци? Тамъ нѣма и гори, и горивото е слабо тамъ. Тамъ има редъ неудобства. Разбира се Тибетската равнина може да се превърне въ по-удобно мѣсто, ако тамъ живѣятъ разумни хора, ако тамъ има желѣзници, шосета, тогава отъ по-нискитѣ мѣста може да се пренесе гориво, продукти. Тибетската равнина е мѣсто на висока култура, но на разумни сѫщества. Високитѣ мѣста сѫ за разумни сѫщества, а не за обикновени хора. А при сегашнитѣ условия долинитѣ сѫ за обикновени хора. Тѣзи линии може да ги намѣрите и въ човѣшкото тѣло. Въ това падане ВАС, дето има най-голѣма опасность, азъ бихъ си турилъ всичкия си капиталъ въ него. Най-устойчивия капиталъ е ВАС, това съдружие е най-устойчиво, а всички други, които отиватъ по-горе (напримѣръ Д) сѫ по-слаби. И следователно, по-скоро могатъ да фалиратъ или пъкъ можемъ да кажемъ, че тѣхниятъ капиталъ нѣма условие за развитие. При най-голѣмитѣ мѫчнотии има най-добритѣ условия за развитие на живота. Каква работа може да си изберете въ живота? Най-леснитѣ професии сѫ и[ли] цигуларството, или да бѫдешъ художникъ, да бѫдешъ писатель, да четешъ. Цигуларьтъ има само единъ лѫкъ; художникътъ има само една четка; поетътъ - само едно перо. Тръгне той, тури си перото на ухото. Писатель е той. После мисли и после пакъ вземе перото. Тѣ сѫ най-леснитѣ и най-хубавитѣ изкуства. Но представете си, че вие сте между хората, които не разбиратъ отъ вашето цигуларство. Тѣ го разбиратъ само при специфични случаи. Напримѣръ българинътъ разбира музика само когато се жени. Българинътъ разбира изкуството само когато се облича на Великъ день, тогава той иска да се фотографира. Българинътъ разбира писателство така, ще ти каже: “Я ми напиши нѣкое писмо.” Той ще ти каже това, само като се намери на зоръ. И като го напишешъ, той ще каже: “Ученъ човѣкъ е! Написа ми едно прошение. Това е понеже не е единъ простъ човѣкъ.” Ако вие сте единъ цигуларь, при хора, които не се интересуватъ отъ музика, какъ ще ги заинтересувате? -Ще чакате удобнитѣ случаи, когато се женятъ и тогава и вие ще бѫдете на мѣстото си съ цигулката си. Кога българитѣ викатъ поповетѣ? Щомъ се роди нѣкой или когато го кръстятъ или нѣкой когато умре. И вънъ отъ тѣзи случаи българинътъ казва: “Не ми трѣбватъ попове.” Има специфични случаи, моменти, когато човѣкъ може да развие своята дейность. Той трѣбва да разбира кѫде сѫ тѣзи специфични моменти. Този триѫгълникъ може да го преведете. Въ човѣшкото лице кѫде ще го турите? Единъ човѣкъ, който нѣма капиталъ, може ли да прави погрѣшки? Щомъ нѣкой човѣкъ нѣма ябълки, круши може ли да се краде отъ него? Щомъ отъ нѣкого крадатъ, това показва, че има кражба, той ималъ говеда, овце и пр. Кражбата е едно неестествено положение на човѣка. Крадецътъ иска да наруши единъ естественъ законъ. Той иска да вземе безъ да даде. А пъкъ законътъ е такъвъ, природата е умна. Ето кѫде е опасностьта: тя е турила единъ лостъ и онзи, който краде се намира на една равна плоскость. Опасностьта е въ следното: да кажемъ, че той тръгва отъ точка А, къмъ точка В. А тръгва къмъ предмета В. Щомъ А отиде при В, […] той ще изгуби ли своето равновесие? И тази плоскость ще се обърне. Въ природата никога не можешъ да вземешъ единъ предметъ, ако не поставишъ на друго мѣсто нѣкоя тежесть, която да я балансира. Ако твоето добро нѣма съотвѣтното зло насреща, ти ще се обърнешъ съ главата си надоле. При гениалнитѣ хора седятъ и гениални глупци. При гениалнитѣ мѫдреци седятъ и гениални глупци. Колкото глупецътъ е по-гениаленъ, толкова и другиятъ е по-мѫдъръ. Нѣкой казва: “Азъ имамъ голѣма мѫчнотия въ сърцето си.” Ако ти се е свило сърдцето, после идва моментъ то да се [разшири]. Въ свѣта, ако единъ предметъ се е свилъ, ако една гайда е свита, какво трѣбва да ѝ направишъ? Ще я надуешъ, тя ще с[и] посвири и ще се разтропатъ наоколо и ще кажатъ: “Я, дай тукъ половинъ кило!” Ти кажешъ: “Свило се е сърдцето ми.” Това показва, че външнитѣ условия на твоя животъ сѫ неблагоприятни. И ако всѣки день се оплаквашъ, тогава ще кажа: не си проучилъ още външнитѣ мѫчнотии на живота. Следователно трѣбва ти наука. Трѣбва да учишъ. И въ тебе ще стане единъ гениаленъ ученъ човѣкъ. Нека да го кажа това въ по-проста форма: ти си единъ гениаленъ глупецъ. Ти си роденъ глупакъ и отъ тебе нищо нѣма да стане, ако седишъ така, както сега. Но ако дойде единъ по-голѣмъ глупецъ отъ тебе, той ще те направи уменъ човѣкъ. Когато нѣкой ти каже: “Отъ тебе нищо нѣма да стане.” Тогава ти се събуждашъ. Тогава рекохъ, тръгни по свѣта да търсишъ по-голѣмия глупакъ отъ себе си. Тази дума “глупакъ” може да я преведете. Глупакъ е онзи, който върви отъ С къмъ А. Зимно време е. Той може да се хлъзне. Какво ще стане при това хлъзгане? Ако е уменъ човѣкъ, гениаленъ, той ще опише какъ се е хлъзналъ, какъ се е търколилъ. А онзи глупакъ ще каже, впечатленията на страданията му сѫ много голѣми, той ще каже, когато го питатъ: “Остави се, качи се горе, за да видишъ.” Ще река следното: този ѫгълъ ВАС си има граници. Този ѫгълъ не може да иде по-далечъ отъ центъра на земята. Значи, твоитѣ мѫчнотии по-долу отъ центъра на земята не могатъ да идатъ. Значи, всѣко нѣщо си има своитѣ крайни предѣли. Нѣкой казва: “Безгранично.” Обаче не е така. Всѣка една мѫчнотия въ тебе е създадена, за да събуди въ тебе една дарба. Страданията, мѫчнотиитѣ, изкушенията, паденията, всичко това, което въ природата сѫществува, най-голѣмитѣ противоречия сѫ създали добродетели въ тебе. Това е законъ. Нѣма никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали Адамъ и Ева. Но ако тѣ не бѣха паднали въ тази долина и двамата, тогава не щѣше да има никаква култура. И сега се наплодиха и работятъ тия грѣшни дяволи, но единъ день ще имъ израснатъ крила като на светии. Единъ ученикъ на Божественото учение ще трѣбва да знае следното: всички противоположни сили въ природата, каквито и да сѫ тѣ и кѫдето и да сѫ, иматъ съответни добродетели. В този законъ нѣма никакво изключение. И нѣкой казва: “Азъ съмъ много тѫпакъ, нѣмамъ паметь.” Всѣки може да развие паметьта си, но трѣбва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание, трѣбва да знаете какъ да подхраните работата. Както сега ви виждамъ, колцина отъ васъ разбиратъ коя е моята мисъль, която искамъ да ви обясня. Вие може би казвате: “Учительтъ мѫчнотии не е видѣлъ.” Азъ съмъ гладувалъ по 50 дена, азъ съмъ носилъ на гърба си по 200 килограма, нѣма мѫчнотия въ живота, която азъ да не съмъ опиталъ на гърба си. Не сѫ опасни работи. Нѣма дяволъ, съ когото да не съмъ се срещалъ и да не съмъ разговарялъ. Но трѣбва разумность. Има една опасна страна въ това. Единъ ученикъ, единъ студентъ ималъ голѣма любознателность. Той ималъ една слабость - каквото види, да го помирише. Единъ день професорътъ носилъ най-силенъ амонякъ, далъ да го носи студентътъ и му казалъ: “Внимавай, че като помиришешъ, ще стане чудо.” Студенътъ го поднесълъ подъ носа си и се намѣрилъ на гърба си. Когато студентътъ видѣлъ втори пѫть професора съ шише въ рѫка - амонякъ, бѣгалъ назадъ. Всѣкога дяволътъ, този професоръ носи едно шише амонякъ. Той все те залъгва, но като се намѣришъ на гърба си, той ще те обере и ще видишъ, че нѣмашъ нищо и че професорътъ го нѣма вече. Единъ индуски адептъ отива въ Парижъ. Той казалъ, че ще направи опитъ, за да покаже своята сила. Качилъ хората на единъ експресъ и казалъ, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трѣбва да вземе скѫпоценнитѣ имъ камъни. Това имъ казалъ, преди да се качатъ на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлилъ отъ експреса. Експресътъ не се спрелъ, но той задигналъ скѫпоценнитѣ камъни. Единъ ученъ духъ ще ви залъже, експресътъ ще замине и вие ще останете безъ скѫпоценнитѣ камъни. Не чакайте спиране на експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че нѣкой взелъ лотариенъ билетъ и чака щастливъ случай. Ти дадешъ паритѣ, експресътъ замине и паритѣ си заминатъ. Трѣбва трудъ. Но въ сѫщность не трудъ, а трѣбва доброта и трѣбва разбиране. Има и другъ единъ законъ: когато природата ви удостои съ изкушения, съ мѫчнотии, съ страдания, тя е обърнала внимание на васъ. И когато вашиятъ професоръ ви даде най-мѫчнитѣ задачи, той има своя цѣль. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: “Въ този талантливъ ученикъ има нещо, но трѣбва да се раздруса по единъ начинъ по другъ начинъ, за да излѣзе нѣщо отъ него.” Природата е учитель. Тя иска да събуди всѣка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: “Нѣма ли спиране?” Но следъ като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пакъ ще дойде и ще даде малка помощь. Но вашитѣ криви заключения сѫ: “Остарѣхме и нищо не научихме.” Тогава питамъ: а младиятъ какво е научилъ? Не разглеждайте нѣщата отъ гледището на вашия личенъ животъ, но отъ гледището на цѣлото. Считайте, че възможноститѣ на цѣлото човѣчество сѫ ваши възможности и че падението на цѣлото човѣчество е и ваше падение. И когато чуете, че единъ ученъ човѣкъ е измислилъ нѣщо, ти се радвай и мисли, че и ти вземашъ участие. Когато азъ говоря нѣщо, то моята рѫка идва на помощъ, но нѣма да хвалятъ рѫката, но ще кажатъ: “Уменъ човѣкъ!” Да се повърнемъ къмъ мѫчнотиитѣ. Колкото мѫчнотиитѣ сѫ по-голѣми въ живота, толкова придобивкитѣ ще бѫдатъ по-голѣми. Азъ не говоря за мѫчнотиитѣ, които вие сами си създавате, а говоря за естественитѣ мѫчнотии, които произтичатъ отъ органическата обстановка въ васъ. В и С сѫ очи, а А е устата. Ако това разстояние между очитѣ е по-голѣмо, това значи, че тази личность е разработила капитала си. Но това е само една трета отъ истината. Имаме другъ единъ законъ. За да бѫде лицето хармонично, то трѣбва да се взематъ предъ видъ следнитѣ отношения. Разстоянието между дветѣ зеници е мѣрката, съ която се мѣратъ дарбитѣ на хората. Единъ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ близо до носа, той възприема по-малко впечатления, обработва повече. А когато очитѣ сѫ далечъ, въприема повече впечатления и помалко обработва. АВ е разстоянието между зеницитѣ къмъ отвесната линия. Разстоянието отъ горния край на челото до устата, отъ тази отвесна линия до устата се вижда кой човѣкъ ще устои и кой нѣма да устои. Въ живота си трѣбва да се стремите да развиете вашитѣ потенциални сили. Вие още не се знаете. Да кажемъ, че имашъ една мѫчнотия въ живота си. Разреши я по правиленъ начинъ. Вземете правилото Христово: Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни си и другата. Защо? Азъ обяснявамъ идеята: ако имате ударъ отъ “m” къмъ А, а другиятъ ударъ е отъ “n” къмъ А, вие казвате: “Удари ме, че ми свѣтнаха очитѣ!” Ако вашиятъ учитель ви зашлеви една плесница, вие запалете една свѣщь на Бога, защото ще станете уменъ. Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие нѣкой глупакъ, защото ще станете глупавъ като него. Това е неговата философия въ свѣта. Свѣтътъ не е създаденъ глупаво. Ако сте въ мѫчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени безъ наказание, безъ мѫчнотии, то вие сте престѫпници. Ако всѣки день има наказание, то вие сте отъ почтенитѣ. Ако търпишъ гладъ, ако си необлеченъ, ако шапката ти, обущата ти сѫ скѫсани, това нищо не значи. Ще научишъ едно изкуство. Тури една кръпка, закърпи ги. Обущата ти сѫ скѫсани, тури кръпка и на обущата си. Дрехитѣ ти сѫ нечисти. Съблечи ги. Досега не си знаелъ изкуството на прането. Научи го. Но казвашъ: “Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Свършилъ съмъ два факултета.” - Че тогава по-лесно можешъ да перешъ. Учениятъ човѣкъ по-добре пере. Нѣма да съдере дрехитѣ. Ако всички хора станатъ учени, тогава свѣтътъ ще се оправи. Трудноститѣ въ живота, мѫчнотиитѣ, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе на гледъ душата ви, това показва най-голѣма благость на природата къмъ васъ. Това показва, че природата е обърнала внимание на васъ. Значи може да стане нѣщо отъ тебе. Паднешъ веднажъ, два, три, четири пѫти, могатъ да се смѣятъ хората на тебе. Че на кой ученъ човѣкъ не се смѣятъ хората? Галилея посрещнаха ли го съ венци, когато каза, че Земята се върти около Слънцето? Той, горкиятъ отначало се уплаши и каза, че мисли, че не се върти, но после каза пакъ: “И при все това се върти!” Нѣкой пѫть дяволътъ дохожда и казва: “Отъ тебе нищо нѣма да стане. Гледай да прекарашъ живота си безъ мѫчнотии.” Обаче въ Божията книга е писано: праведниятъ съ голѣми мѫчнотии ще влѣзе въ Царството Божие. Дяволътъ казва: “Праведниятъ безъ никакви мѫчнотии ще влѣзне въ Царството Божие.” И всички вие искате по дяволския пѫть да влѣзнете въ Царството Божие. Мѫчнотиитѣ, това сѫ истинския пѫть, Божествения пѫть. Това е вѣрно и въ науката, и въ живота, и въ всичко. Премерете си разстоянието между очитѣ, (линията между дветѣ зеници)и отвесната линия отъ този хоризонталъ до горния край на челото и до устата. Като мѣрите до устата, ще знаете, че трѣбва да измѣрите до червеното на горната устна. Трѣбва да видите колко пѫти разстоянието между зеницитѣ влиза въ тази отвесна линия и колко остатъкъ има. После ще дойдемъ до научната страна. Колкото повече се развиватъ въ живота мѫчнотиитѣ, това показва, че потенциална енергия се превръща въ кинетическа. Гледайте да не дойде въ васъ духътъ на индиферентностьта, та да кажете: “Отъ мене нищо нѣма да стане!” Изхвърлете тази мисълъ отъ васъ. Вие може да се развивате. Нѣкои отъ васъ може да станете физиогномисти, нѣкои хиромантисти, нѣкои художници. Но най-първо вѫтрешната хармония трѣбва да имате и вѫтрешнитѣ мѫчнотии, които имате, трѣбва да ги трансформирате. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 9 лекция на Младежки Окултенъ класъ 19.Х.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ ---------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  18. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МЕТОДЪ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Какво разбирате подъ думата “постигнато и непостигнато”? Човѣкъ, който не се е родилъ може ли да съгрѣши? И който не се е родилъ, уменъ може ли да стане? Само родениятъ човѣкъ може да бѫде и уменъ, и глупавъ. А неродениятъ човѣкъ нито уменъ става нито глупавъ става. Имате знацитѣ ±. Минусъ безъ посока и плюсъ безъ посока и безъ движение*, какъвъ резултатъ може да иматъ? Непостигнатитѣ желания сѫ желания, които ти си опиталъ и безъ резултатъ. Искашъ да станешъ богатъ, захващашъ разни предприятия, търговия и следъ 30 години нищо не си реализиралъ. Това е едно непостигнато желание. Искашъ да имашъ библиотека, да ходишъ въ странство, да имашъ охоленъ животъ. Това не е станало. Това сѫ непостигнати желания. Нѣкои иматъ желание за забогатяване, едни по честенъ начинъ, а други - по другия начинъ, чрезъ лъжи. По първия начинъ става бавно, а по втория начинъ за 10 години. Но при втория начинъ има подмолъ, т.е. има закони, могатъ да те хванатъ, да ти конфискуватъ имота и да влѣзешъ въ затвора. Кой пѫть е безопасния. Бързо се постига едно желание по нечестенъ начинъ. Но има математично отношение, спада вече къмъ закона на гаданията. Щомъ дойдемъ до онази наука, съ която гадаемъ, тѣ сѫ тогава положителни науки, както астрономията; както астрономътъ опредѣля голѣмината и движенията на звездитѣ, така и всѣко желание. Пѫтьтъ на едно желание на човѣка и то си има дистанция - източникъ отъ дето е излѣзнало. Отъ нѣкоя система е излѣзло, дошло то при васъ. Има желания, които иматъ пѫтя на Меркурий, има желания, които иматъ пѫтя на Венера, или пѫтя на Земята, или пѫтя на Марсъ, или пѫтя на Юпитеръ, или пѫтя на Сатурнъ, или пѫтя на Уранъ, или пѫтя на Нептунъ, или пѫтя на Слънцето. Пѫтьтъ на Слънцето въ рисунката е означенъ SN, а окрѫжноститѣ сѫ пѫтя на планетитѣ. Пѫтьтъ на Слънцето е извънъ Слънчевата система. Следователно слънчевитѣ желания не принадлежатъ на Слънчевата система, а сѫ извънъ нея. После имаме Луната или Месечината, понеже Луната е спѫтница на Земята, то нейнитѣ желания иматъ отношение първо къмъ Земята и после къмъ Слънцето. За да разберешъ какво нѣщо е въображението, трѣбва да разберешъ какво нѣщо е Земята и какво нѣщо е Месечината. Въображението въ груба форма може да го уподобимъ на единъ голѣмъ чувалъ; можемъ да го уподобимъ на единъ здравъ чувалъ. Въ него всичко можешъ да туришъ, но трѣбва да знаешъ какво да туришъ. Но за това въображение трѣбва да намѣришъ нѣкой герой, който да го носи на гърба си, следъ като го напълнишъ. Следователно тѣзи, които не разбиратъ въображението, не разбиратъ закона. Тѣ казватъ: “Мога да си въобразявамъ всичко!” Но тѣ не разбиратъ, че този чувалъ трѣбва да се носи. Всѣка една мисъль вѫтре въ мозъка има тежесть. Следъ като се наслоятъ, тѣзи мисли иматъ тежесть. Може би за обикновения физически животъ нѣматъ тежесть, но къмъ умствения животъ на човѣка, иматъ тежесть известна. Следователно не тургай въ чувала това, което не ти е потрѣбно. Нѣкой казва: “Всичко мога да си въобразявамъ.” Но този чувалъ трѣбва да го носи нѣкой. Ти, като напълнишъ главата си съ всички въображаеми нѣща, ти ще бѫдешъ този, който ще носи този чувалъ на опредѣленото мѣсто. Другъ ще бѫде господарьтъ ти и магарето ще носи скѫпоценноститѣ. Следователно, не играй ролята на магаре. Единъ човѣкъ, който носи въображенията, той прилича на едно магаре. И щомъ туришъ всичко въ чувала си, ти си едно магаре. Ще играешъ ролята на магаре. Следователно, ще се поставишъ въ едно голѣмо противоречие въ себе си. Ще трѣбва нѣкой да те развързва. Нѣкой може да се обиди отъ нѣщо. Разумниятъ човѣкъ може ли да се обиди? Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да потъне? Не може. То ще седи винаги на повърхностьта. Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да го накарате да се движи? Все таки вие сте хора на 20-ти вѣкъ. Има инертна тежесть, уравновесена на силитѣ. И когато две сили сѫ въ равновесие, увеличава се тежестьта. Напримѣръ едно тѣло отъ пространството се стреми къмъ центъра на Земята. Силитѣ на това тѣло се привличатъ отъ Земята, но тѣ срещатъ съпротивление, понеже може да има около себе си известна обвивка. Може да се образува тогава при съпротивлението свѣтлина и топлина. Тѣзи два предмети, като се привличатъ, то съпротивление въ пѫтя на движението ще има, то е тежесть. Тежестьта не е нищо друго освенъ съпротивлението на онази сила, която се движи. Напримѣръ, едно тѣло за единъ килограмъ, това е силата, с която се движи. Значи, стремежъ. Казватъ за нѣкого: “Тежъкъ човѣкъ е той.” Значи има идеалъ. Понѣкой пѫть казватъ: “Тежъкъ за онзи, който е муденъ, бавенъ”, а понѣкой пѫть казватъ за нѣкого: “Той тежко се държи”, значи умно се държи. Трѣбва да имате единъ умъ схватливъ, ловъкъ. Всички желания могатъ да се реализиратъ. Кои? - Които сѫ въ твоята система. Всички желания въ слънчевата система могатъ да се реализиратъ отъ силата на Слънцето. Или всички планети въ Слънчевата система могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето, а планетитѣ, които не сѫ отъ Слънчевата система не могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето. Следователно, ако въ тебе има известни желания, които сѫ непостижими въ дадения случай, то трѣбва да имашъ търпение. Напримѣръ има слънчеви желания, които за да се реализиратъ, трѣбватъ 20 милиона години. За да се реализира едно желание на Меркурий, трѣбватъ три месеца. За толкова време се завъртва Меркурий около Слънцето. А едно желание на Месечината още по-лесно може да се реализира. Най-леснитѣ желания сѫ на Месечината. Месечината се завъртва около Слънцето за 27 дни и нѣколко часа. Ако искашъ за 27 дни и нѣщо (нѣколко часа) да реализирашъ желанието, дръжъ Месечината. Ако твоето желание върви по пѫтя на Венера, то желанието ти ще вземе 240 дни, за да се реализира. Значи за едно любовно желание се изискватъ 240 дни. Защо астролозитѣ сѫ турили интелигентностьта на Меркурий, а не на Þпитеръ? Защо сѫ турили Меркурий да бѫде носитель на интелигентностьта? Колко е далечь Меркурий отъ Слънцето? Той е най-близо до Слънцето, именно 57 и половина билиона километра. Защо Венера сѫ турили да представлява известни желания на човѣка? Има си причини. Значи, по отношение на Меркурий трѣбва да кажемъ: човѣкъ трѣбва да има това съотношение отъ Слънцето 57 и половина километра, за да има интелигентность.После вземете Сатурнъ, тамъ има потенциално подозрение, но тамъ има и една разумность. Þпитеръ има благородство, Сатурнъ има философия, но тамъ има и нѣщо меркурианско. Всички духовни хора иматъ връзка съ външнитѣ планети - Нептунъ и Уранъ. Тѣзи астрономи, които сѫ наредили това, отъ кѫде сѫ черпили тия познания? Има ли нѣщо реално въ това или само сѫ наредили така да залъгватъ хората. Разбира се, за да се разреши тази трудна задача, трѣбва наученъ трудъ. Това е една трудна задача, така трудна задача, както е трудна задачата на всѣки, който изучава охлювитѣ. Той иска да намери кога, преди колко хиляди години, охлювътъ е образувалъ тази черупка? И какъ му е дошло на ума да образува тази спираловидна черупка, а не както мидата? Защо мидата е направила черупка отъ две половини, а охлювътъ е направилъ така спирална? Единъ ученъ човѣкъ ще опише живо предмета, така красиво и дълбоко, а другъ ще каже: “На охлювътъ толкова му е стигало ума.” Не. Охлювътъ, когато е съграждалъ тази черупка, той е ималъ известно прозрение. Мравитѣ и при най-голѣмитѣ суши, при тропическитѣ мѣста, тѣ си иматъ влага. Наскоро единъ ученъ човѣкъ е отрилъ, че тия мрави копаятъ на 28 м дълбочина каналъ до водни извори. И мравитѣ слизатъ до тамъ и си носятъ вода. Затова мравунякътъ имъ всѣкога е влаженъ. Кога имъ е дошло на тѣзи мрави да правятъ това инженерство? Тѣ си иматъ канали, кладенци. Това е открилъ нѣкой си ученъ. Щомъ влизате въ живота, както сега сте устроени, трѣбва да знаете, че този животъ почива на разумна основа. Както сега сте устроени въ васъ работи една висша разумна сила и ако вървите по нейнитѣ пѫтища, всички ваши желания сѫ постижими. Тази сила не ви е създала като играчка, тя е внесла въ васъ съзнание. И това показва, че не ви е създала като играчка. И затова ще постигнете нѣщата, ако се водите съобразно законитѣ ѝ. Всѣки предметъ можете да сѫдите колко време ще сѫществува споредъ ползата, която принася. Ако поставите единъ часовникъ тукъ, ще го държите много време, но ако поставите тукъ единъ предметъ, който прилича на часовникъ, но не работи, то той нѣма да стои много време, ще го махнете. Значи, за разумнитѣ нѣща всѣки се интересува, а за неразумнитѣ нѣща, никой не се интересува. Значи, ще намѣрите разумнитѣ желания. Има въ човѣка разумни желания, които съдействуватъ за неговото развитие. Въ природата има известни съображения за всичко, което тя прави.Природата е поставила интелигентностьта отпредъ на челото. Защо не я е поставила отзадъ? Челото показва посоката, пѫтя на движението. Интелигентностьта показва пѫтя, по който човѣкъ се движи. Следователно всѣкога, когато мислимъ, всѣкога ще тръгнемъ напредъ. Движението ти не е назадъ, а напредъ. И ако вземемъ въ събражение челото си, можемъ да изчислимъ какъвъ е твоятъ пѫть. Като вземемъ въ съображение височината и широчината на челото си, можемъ да опредѣлимъ, какъвъ е пѫтя ти, и каква е осьта на твоя животъ. На нѣкои отъ васъ осьта е наклонена на 45 градуса върху тѣхния животъ. Питамъ: при единъ наклонъ отъ 45 градуса на вашата ось, какво можете да постигнете? А на нѣкои хора осьта се приближава къмъ перпендикуляра. Осьта е перпендикулярна къмъ какво? Къмъ посоката на движението. Това се нарича правия пѫть. Когато се говори да се движишъ право, то се разбира перпендикулярно на стремежа, на пѫтя, на който се движимъ. И отношенията ти въ природата да бѫдатъ прави. Всѣки единъ отъ васъ може да преведе явленията въ природата къмъ себе си, за да има една ясна представа за себе си. Въ празното време вие можете да се занимавате съ тѣзи науки на гаданието. Тѣзи науки на гаданието сѫ отвлечени науки, защото гаданието се основава само на интуицията. У онзи, който гадае, интуицията може да се превърне въ гадание. Човѣкъ, като се упражнява дълго време, може да се превърне у него интуицията въ наука. Най-напредъ съ субективния и обективния умъ се досещашъ. Напримѣръ, виждашъ единъ човѣкъ и се досещашъ какъвъ е той. Разумниятъ човѣкъ казва: “Струва ми се, че тази печка е запалена, понеже чувствувамъ, че иде топлина отъ горе къмъ рѫцетѣ ми”, а другъ не чувствува нищо. Значи неговата чувствителность е по-малка. Първиятъ възприема извесна топлина отъ печката. А щомъ има топлина, трѣбва да има гориво въ печката. Това е по интуиция. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има интуиция. Но за тази цѣль човѣкъ трѣбва да бѫде много спокоенъ. Това го наричатъ самообладание. Подъ спокойствие не се разбира инертность, а самообладание, за да може да възприема. Щомъ възприятията на човѣкъ сѫ прави, тогава и знанията му ще бѫдатъ прави. Най-първо човѣкъ ще трѣбва да има естествени чувства. Човѣкъ не може да мисли правилно, ако неговитѣ чувства не сѫ естествени. Щомъ твоитѣ чувства сѫ неестествени, напримѣръ ти си разтревоженъ, тогава и мисъльта ти не е правилна. Преди всичко трѣбва да имашъ здрави чувства, тогава и мисъльта ти ще бѫде здрава. Или на другъ езикъ казано: не можешъ да изучавашъ единъ предметъ, къмъ който нѣмашъ любовь. Каквато и да е наука, ако я обичашъ, можешъ да я изучавашъ. Тамъ е голѣмата тайна. И въ науката, и въ изкуството любовьта играе голѣма роля. Трѣбва да имашъ силно желание, силна обичь и тогава ще имашъ способностьта да реализирашъ това, което тази наука изисква. Нѣкой ще каже: “На насъ много знания не ни трѣбватъ.” Малкото знание умъртвява, а многото знание го възкресява. Многото знания изравятъ човѣка и го възкресяватъ. А малкото знание го погребва. Малкото знание прави човѣка магаре и ражда робството, а многото знание прави човѣка да мисли и ражда свободата. Не мислете, че онзи, който хитрува, е уменъ. Той е глупавъ. Хитритѣ хора сѫ глупави хора. А многото умъ, многото знание ражда свободата. Че ако ти разбирашъ геология, ако ти разбирашъ строежа на земята и съ твоята философия знаешъ кѫде се намиратъ скѫпоценнитѣ камъни, злато, сребро и прочие и правишъ изчисления кѫде се намиратъ и прочие, тогава нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Или: ако разбирашъ силитѣ на природата напримѣръ, нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Ще бѫдешъ. Защото хората днесъ се нуждаятъ отъ електричество. Ако ти разбирашъ строежа на човѣка и знаешъ какъ да поправишъ едно дете, тогава нѣма ли да бѫдешъ голѣмъ педагогъ? Ще бѫдешъ. Нѣкой казва: “Човѣкъ е роденъ така.” Вѣрно е, че е роденъ, но де се намиратъ заложбитѣ на неговото знание? Де е неговата любовь? Де е неговата смѣлость? Де сѫ неговитѣ възвишени идеали? Източнитѣ народи казватъ, че човѣкъ ималъ 7 тѣла едновременно. Тогава, щомъ има 7 тѣла, има и 7 глави, 7 стомаха, 14 рѫце, 14 крака, 14 очи. И ако ти въ живота си се спѫвашъ, тогава не си развилъ всичкитѣ очи. Ти имашъ две очи за свѣтлината, две очи за ума си и прочие, отъ теософско гледище. Нѣкои казватъ: “Менталното тѣло не е развито.” Не, тия бабини деветини не ми ги говорете. Тѣ не разбиратъ философията. Въ едно яйце пилето е вѫтре. Всичката паметь е вѫтре въ него, извънъ яйцето и пилето. Въ яйцето е потенциалното пиле, а отвънка е кинетическото пиле. Другитѣ тѣла сѫ турени, тѣ сѫ сформирувани тѣла, но нѣкои казватъ, че трѣбва да сформируваме своето умствено тѣло. Тогава питамъ: ако моето умствено тѣло не е сформирувано, какъ ще мисля азъ? Но да оставимъ критиката. Критиката не е наука. Да топли човѣкъ, това не е наука. Но критиката е едно спомагало за науката. Азъ нѣма какво да критикувамъ. Азъ, като погледна човѣка, разбирамъ го. Да кажемъ, че вашата система не е правилна. Азъ сравнявамъ, имамъ единъ образъ въ природата, имамъ и единъ образъ и въ мене. На другитѣ хора ще говоря споредъ степеньта на тѣхното прозрение. Ако му кажа, че азъ съмъ направенъ както цѣлия козмосъ, тогава той ще каже: “Много голѣмо мнение имашъ за себе си!” Ако му кажа, че природата е направена, както азъ и ти сме направени, той ще каже: “Какъ така? Значи ти си образецъ!” Азъ му казвамъ: “Природата не съмъ направилъ азъ, но природата и менъ, и тебъ сѫ направили по сѫщия теркъ.” Нѣкой ще ти каже, тогава: “Много мислишъ за себе си!” Това не е наука. Аз рекохъ, това е единъ фактъ. Че азъ съмъ направенъ по тази форма, която сѫществува въ природата. Азъ това го констатирамъ като единъ фактъ. И заради** мене е вѣрно това. То, и за който и да е човѣкъ, е вѣрно. Съ такива противоречия ние се спираме отъ правилното познание. При такива противоречия не може да има наука. Нѣкой напримѣръ казва: “Представете си какви дивотии има въ неговото учение. Той казва, че неговата теория е навсѣкѫде, както козмоса. Че кѫде сѫ звездитѣ, слънцето и прочие? Глупаво е това учение. Той казва още, че цѣлата природа е навсѣкѫде по неговия теркъ. Това е глупости! Той казва още, че той има връзка съ Онзи, Който е направилъ свѣта.” Този човѣкъ, който търси противоречие, ще каже, че всичко това е глупости. Той ще каже: “Азъ разбирамъ да се понаядешъ, да си ушиешъ дрехи, а пъкъ това за звездитѣ и прочие, това не е за насъ.” Така ще каже онзи критикъ. Това не е критика. Когато кажа азъ, че съмъ направенъ по образеца на природата, това показва една връзка. Когато кажа азъ, че съмъ създаденъ по законитѣ на природата, подразбирамъ, че азъ мога и имамъ право да изучавамъ природата и въ малъкъ размѣръ тази природа може да се отразява въ менъ и азъ да я проучавамъ. Азъ не мога да обхвана тази обширна природа, но като съмъ малъкъ образецъ, мога да изучавамъ устройството на вселената. Въ мене има разумъ така, съ който мога да опредѣлямъ дали нѣщата сѫ разумни или не. Като му кажа на човѣка: “Всички сме родени и трѣбва да живѣемъ въ природата”, тогава той ще потвърди. Като му кажа: “Отъ слънцето, отъ хората и прочие, влиза знание въ насъ. И по измѣненията на топлината, свѣтлината и прочие, ние добиваме опитности и ставаме малко по-умни.” Той ще каже: “Да, да.” Това е да говоришъ на единъ простакъ. Нѣкой казва: “Говори ми на единъ разбранъ езикъ.” Мога да говоря. На всички езици говоря азъ, но за да бѫда понятенъ, ще кажа на човѣка: “Азъ имамъ желание да изуча всички езици.” И тогава той ще каже: “Да, да.” Ако му кажа азъ, че мога да говоря и езика на животнитѣ и на растенията, той ще откаже това. Като му кажа, че съмъ се занимавалъ съ ботаника, че еди кой си ботаникъ, еди какъ казалъ. Той ще каже: “Да, да.” Тогава противоречие нѣма да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. На религиознитѣ хора лошото е въ това, че тѣ говорятъ на единъ класически езикъ. Когато синътъ говори на баща си най-учени работи за гравитация, баща му му казва: “Много учена работа е тази!” Въ всичко това има една вѫтрешна красота. Когато синътъ разправя, бащата се чуди. Баща ти е оралъ на нивата и казва: “Има нѣщо въ това дете, азъ съмъ просташка глава.” Бащата се учудва и вижда, че има синътъ му знание. Синътъ му почва да разправя за наукитѣ. Бащата повиква още единъ, който да слуша какво говори синътъ му. И онзи казва: “Какво го пущашъ на училище, малко му е мръднало.” Въ сегашния животъ има две течения. Едно движение сѫществува въ природата, движение на потикъ и едно движение инертно, което спира всѣки единъ потикъ. Това е единъ фактъ констатиранъ. Щомъ се зароди въ тебе единъ потикъ, веднага ще усетишъ едно съпротивление. Ще усетишъ единъ първоначаленъ потикъ и после съпротивление. Това трѣбва да се преодолѣе. Въ природата има поляризиране, както при едно махало. Трѣбва да излѣзнешъ отъ тази орбита. Напримѣръ ти искашъ да отидешъ на Месечината. Това е едно законно желание. Но има известно съпротивление. Ако направишъ известенъ апаратъ и той ще има известно съпротивление. И трѣбва да изчислишъ. И трѣбва една възвишена интелигентность, за да изчислишъ съпротивленията, и да ги превъзмогнешъ. Малко се изисква, за да превъзмогнешъ тѣзи съпротивления. Направете правъ пѫть отъ Земята къмъ Луната. Най-първо отивате въ известна посока и като дойде до едно мѣсто, тамъ има известно съпротивление (при Х) и оттамъ ще образувате ѫгълъ. И като минете тази точка, ще вървите по-лесно. Желанията не можете да ги постигнете по права линия. По права линия тѣ сѫ непостижими. Ще ви дамъ едно просто наблюдение. Вие сте човѣкъ, живѣете на земята. Вие сте човѣкъ, който иска пари. Луната е банкеринътъ, а Х е неизвестния. Отивате при този банкеринъ и му казвате: “Искамъ да взема отъ васъ 10 хиляди лева.” Той казва: “Какъ се казвате? Какъ ви е името? Доведете нѣкой, който ви познава.” Това трето лице е Х. Банкеринътъ пита: “Може ли той да стане гарантинъ?” Това, третото лице е съпротивлението. Тогава можете да идете на Месечината. Значи можете да влѣзете въ касата на банкерина и да вземете. Ако не може да намѣрите гарантинъ, банкеринътъ ще ви каже: “Не мога да ви дамъ паритѣ.” Затова не можете да идете на Месечината. И въ всѣко едно такова желание, има такова съпротивление, и въ мисъльта, и въ чувствата е така. Значи, има единъ Х. Значи най-напредъ вървите нагоре, къмъ Бога. Ще имате стремежъ къмъ Бога. За да мислишъ за Бога, това е начинъ за реализиране на нѣщата. Ще дойдешъ до известна точка и следъ това Богъ ще ти даде пѫтя. Той е кредиторъ. Той е гарантътъ. И ти ще реализирашъ желанието си. Безъ този гарантинъ, ти не можешъ да идешъ до Месечината. Щомъ искашъ да идешъ до банкеринътъ, ти трѣбва да се стремишъ къмъ една разумна сила. Щомъ вървишъ по нейнитѣ пѫтища, тя ще те огради. Ще идешъ до Луната безъ никаква катастрофа. Инакъ много пѫти ще си строшишъ главата. Богъ е необходимъ, за да постигнешъ своитѣ желания. Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, зоологията, ботаниката, физиологията, археологията и др. Трѣбва да разбирашъ функциитѣ на тѣлото. Трѣбва да изучавашъ геология, строежа на пластоветѣ. Ти казвашъ: “Твоето име е Иванъ.” Но това още не е познание. Трѣбва да знаешъ и неговия умъ, и неговия характеръ. Приятелство може да се образува съ единъ човѣкъ, който познава твоя умъ и твоето сърдце и при това е добъръ. Каквото каже, направи го. Ако ние не се познаваме, не можемъ да имаме връзка. Следователно, познанството или приятелството зависи отъ оная, естествената постановка: да се познаваме. Като се познаваме, ще имаме естественитѣ връзки. А щомъ не се познаваме, ще имаме нещастие въ живота. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да бѫде любвеобиленъ, да има Любовь къмъ Бога, после трѣбва да има вложено това, което изучава. Т.е. да се стреми да реализира нѣщата, тѣ да добиятъ една форма. Това е постижение. Значи, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка всѣкога трѣбва да се реализиратъ. Това е животътъ. Въ реализирането на мислитѣ, чувствата и волята е проявата на живота. Щомъ нѣма мисли, щомъ нѣма чувства и волеви действия, тогава нѣма животъ. Съединени, всички стремежи на хората трѣбва да даватъ потикъ къмъ идеалния животъ. А идеалниятъ животъ е потикъ на всичкитѣ разумни сѫщества. - Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 8 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ. 12.X.1928г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. **заради - за
  19. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ТВОРЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА БИТИЕТО 5 часа сутриньта Какво представлява тази линия? Тя се нарича: Творческа линия на битието. Пѫтьтъ на битието. Пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на живота не представлява само права линия. Правата линия е само една отсечка отъ едно движение. Която и да е часть отъ тази линия се вижда като права линия, обаче цѣлата е крива линия. Който разбира линията, той ще знае, че тази линия [ще му помогне да] изправи всичко въ себе си. Нѣма нѣщо, което да не се подчини на тази линия. Тя има формата на змия. Когато змията е мъртва,* тя ще се проточи, но щомъ се роди животътъ въ змията, тогава образува тѣзи кривини. Чрезъ тѣзи кривини се образува вече движението. Свиването на мускулитѣ значи, всѣко движение на змията, показва движението, което става вѫтре въ вселената. Тукъ сѫ двата момента: Л.Б. и М.Б. Това сѫ думи, които съдържатъ съкратени истини. Т.Д. и Т.И. Тѣзи двата върха показватъ Божественото Начало. Две Божествени начала, които творятъ, които създаватъ всичко въ Вселената. Значи, съ тѣхъ е започналъ първиятъ импулсъ на творчеството. А, Т.Д. - това е вече това, което е вече създадено, което има форма. Реализиране на творчеството. Тѣзи огънати мѣста показватъ реализиране на Божественото Битие, това което Богъ е създалъ. Всѣки единъ човѣкъ може да се роди само въ една долина, а не на единъ върхъ. Когато говоримъ за Небето, ние разбираме тѣзи планински върхове, а когато говоримъ за земния животъ, ние разбираме една низина, една долина. Т.Д. не може да се образува отъ Л.Б., не може да се създаде безъ Божествения принципъ. Въ Л.Б. тукъ се създава Т.Д. Т.Д. е пакъ върхъ, обратенъ върхъ. Л.Б. е първото нѣщо, което се създава въ едно разумно сѫщество. То е желанието. Ти се събуждашъ, въ тебе се заражда желание да станешъ. Но не си станалъ още. Този моментъ на желанието е проява на чувствата. Но, ако въ твоя умъ не се роди една права мисъль не може да има посока на движението. Ти искашъ да станешъ, но трѣбва да идешъ нѣкѫде. Да има движение. Л.Б. е пробуждане, а М.Б. е посока - да идешъ на другия върхъ. Въ леглото се образува хоризонтално положение. И въ тебе се заражда една мисълъ да станешъ. Не ти се спи. Пробудишъ се. Щомъ опредѣлишъ отъ коя страна на леглото трѣбва да станешъ, ставашъ. Ако твоето легло е отъ къмъ стената, то ти нѣма да слѣзешъ отъ къмъ стената. Даже и да туришъ леглото средъ стаята, може да направишъ опитъ да слѣзнешъ отъ дѣсната страна. Такова желание ще имашъ. Но нѣкой пѫть ще имашъ желанието да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Не можешъ да си дадешъ отчетъ защо искашъ да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Тогава значи положителнитѣ сили на тѣлото сѫ отъ лѣво. Ако слѣзнешъ отъ лѣво, силитѣ течатъ отъ Л.Б. къмъ М.Б. Или слизашъ отъ дѣсно, тогава силитѣ течатъ отъ М.Б. къмъ Л.Б. Тази линия наподобява змия. Змията винаги е представлявала емблема на животъ. Змията е емблема на творческата линия на битието. Който не може да разбере тази линия, не може да разбере известни основни окултни истини. Въ окултната наука си служатъ съ тази линия. Въ тази фигура има хоризонтална плоскость С и отвесната линия Д. Въ дадения случай отвесната линия Д показва само стремежа, естественото желание, а С показва посоката. До тази отвесна линия трѣбва да се движи направо. Сѫщевременно С показва крайния предѣлъ на това движение. Щомъ излѣзнешъ догоре, тази линия ще се отклонява. Плоскостьта С се нарича линия на разумностьта. Линията Д е волева линия, а С е която трѣбва да се преодолѣе. Тя е линия на разумностьта. Следователно, ако имате вие воля, въ дадения случай Д е волята на човѣка. Тази воля не може да се прояви, ако нѣма разумность. Защото волята трѣбва да има посока на движение. Ако нѣмаше тази линия С, то нѣмашъ посока на движение. И следователно, волята не може да се прояви. Отъ чисто философско гледище, ти, за да си създадешъ характеръ, трѣбва да имашъ предъ видъ казаното. Много пѫти не могатъ да се постигнатъ желанията, защото нѣмашъ никаква опредѣлена идея. Щомъ не е опредѣлена идеята, тя не може да се реализира. Въ древната философия сѫ говорили за безформения свѣтъ, за да отвлекатъ вниманието отъ многото образи, които сѫществуватъ. Многото образи раздвоява[тъ] вниманието. Имашъ много работи и не можешъ да си изберешъ. Гледашъ на една страна, гледашъ на друга страна, гледашъ, гледашъ и само си въртишъ главата. И тия хора, които си въртятъ главата, това показва, че на много мѣста гледатъ. Щомъ човѣкъ избере известенъ предметъ, той тръгва въ известна посока. Вземете жеравитѣ, когато тѣ минаватъ, като дойдатъ до едно мѣсто, после се повдигатъ. Защо? Защото чувствуватъ,че предъ тѣхъ има единъ планински върхъ. И веднага съ окото опредѣлятъ, че сѫ се издигнали надъ този върхъ. И тогава пакъ поематъ хоризонталното движение. Когато чо-вѣкъ има нѣкоя велика цѣль, той трѣбва да се повърти малко. Ходи изъ стаята си, въобще се движи. Щомъ се покаже на това високо мѣсто, може да си избере желанието. Сега тръгва, почва движението. Следователно, за всѣко движение трѣбва да опредѣлите посоката - да направишъ изборъ. Ти казвашъ: “Искамъ да стана!” Казвашъ си още: “Какво ще правя като стана?” Ако си студентъ по математика, като станешъ,започвашъ да учишъ. Ако си художникъ, ще вземешъ четката да работишъ. Ако си дърводѣлецъ, ще вземешъ теслата да работишъ. Тогава идеята вече може да се реализира. Следователно Л.Б. това е първиятъ импулсъ - събуждането. Четете ли М.Б., това е първиятъ резултатъ, първиятъ плодъ, който се придобива, защото Л.Б. има стремежъ къмъ М.Б. М.Б. е вѣренъ, разумность. Не само трѣбва да имашъ воля, но трѣбва да имашъ посока, разумность, съ която ще се реализиратъ твоитѣ желания. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да има два върха; затова човѣкъ има две очи, две уши и две ноздри. И тогава лѣвото око на човѣка е око на желанията, на волята. То е волево око. Ти пожелаешъ, но пожеланието не е сила, то е само единъ импулсъ. Но този импулсъ има едно съпротивление С, което ние всѣкога въ даденъ случай посрещаме. Съпротивлението на дадена идея, това показва, че посоката на нашето движение не е още опредѣлена. И когато не е опредѣлена посоката ви, тогава усещаме известно съпротивление. И когато нѣкой те хипнотизира, той трѣбва да премахне посоката на движението. И когато го отнеме, въ ума остава само желанието и тогава [си] само въ полухипнотическо състояние. Да допуснемъ, че искате да станете хора учени, добри и силни. Но казвате: “Животътъ нѣма смисълъ.” Ти живѣешъ, имашъ нужда да се хранишъ, да правишъ движения. Но казвашъ: “Тези движения, това хранене защо ви сѫ?” Ти не искашъ да станешъ, цѣлъ день лежишъ на гърба си. И това го казватъ: “Философствашъ.” А що е философствуване? Онѣзи философствуватъ, които нѣматъ посока на движението. Който е падналъ и не може да стане, какво философствува? Напримѣръ нѣкой казва: “Изкълчихъ си крака!” И после казва: “Дано не дойде нѣкой.” И онзи, който е падналъ и чувствува, че неговитѣ крака не сѫ изкълчени, той може да стане. На кѫде? На горе. А онзи, на когото краката сѫ изкълчени, той не може да отиде навсѣкѫде. Следователно, неговитѣ желания не могатъ да се реализиратъ. Всѣки първиченъ импулсъ, който действува въ душата ти, той си има своя опредѣлена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоятъ животъ нѣма смисълъ. Не, твоятъ животъ има смисълъ, защото инакъ не може да се прояви. Ако го спрешъ, въ този случай ти ще заприличашъ на единъ инвалидъ. Но природата не създава инвалиди. Инвалидитѣ сѫ създадени отъ хората. Следователно грѣхътъ, който е влѣзълъ, това е първата причина за инвалидство. Грѣхътъ това е линията на инвалида. Когато съгрѣшишъ, тогава животътъ нѣма смисълъ. Но роди се желание у тебе да поправишъ погрѣшката. И тогава животътъ ти пакъ добива смисълъ. Щомъ съгрѣшишъ, въ тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спирашъ Божествения принципъ, спирашъ Божественото. Това състояние показва, че Божественото въ тебе се стреми да премахне въ тебе препятствието. И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението - плоскостьта на съпротивлението. И като се махне съпротивлението, ще се образува огъването. Да се огънешъ, това значи да тръгнешъ. И ще се образуватъ два върха: Л.Б. и М.Б. Тѣ образуватъ едно огъване. Огънатото показва само посоката на движението. И ако това движение иде отъ две противоположни страни, тогава огъването е опасно. Ако огъването отъ Л.Б. е къмъ М.Б. тогава е добре. Но ако две противоположни течения отъ Л.Б. и М.Б. едновременно слизатъ къмъ Т.Д. тогава никоя работа не става. Когато огъването е неестествено, ние имаме полукрѫгъ. Щомъ се образува полукрѫгъ, то е едно неестествено движение. Полукрѫгътъ се образува по единствената причина, че движенията отъ двата върха отиватъ къмъ една точка. Това показва, че животътъ не върви нормално. Ако Земята изправи оста си, ако тя получи чистъ и светъ животъ, тогава единъ день Земята ще се освѣтлява отвсѣкѫде. Природата показва, че е напълно възможно да се освѣтлява Земята отъ всѣкѫде. Да кажемъ, че Месечината и Слънцето се намиратъ на еднаква линия. И Слънцето освѣтлява отъ едната страна, а Месечината отъ другата страна. Следователно Земята е освѣтлена тогава отъ дветѣ страни. Само че, въ този случай въпросътъ е, че половината Земя се освѣтлява отъ Слънцето, а другата половина - отъ Месечината. Земята никога не може […] пълна тъмнота. Но единъ день ще бѫде възможно Земята да бѫде едновременно освѣтлена отъ Слънцето отъ всѣкѫде. Това сѫ символи, които трѣбва да се предаватъ. Тази змиеобразна линия е линия на движение. Христосъ казва: “Да бѫдете хитри като змиитѣ.” Т.е. трѣбва да имашъ посока на движение. Змията нѣма крака, значи тя се движи съвсемъ безъ крака. Когато кажемъ: безъ крака, у васъ се заражда една идея, че то е едно неестествено ходене. Неестественото ходене, това е отклонение на движението. Значи идеята отъ правата посока на своето движение се е отклонила. Краката на човѣка сѫ две успоредни линии и това показва, че движението на човѣка е вече разумно. Посоката на двата крака показва разумностьта. Защото краката на човѣка сѫ успоредни. Когато стѫпвашъ на двата си крака, то ти вече седишъ на единъ разуменъ принципъ. Можешъ да разчиташъ и да работишъ. Трѣбва да кажешъ тогава: “Мога да работя вече. И всичко, каквото желае Богъ, мога да го постигна!” Тѣзи думи ще кажешъ, когато стъпишъ на краката си. Затова не трѣбва да се обезсърдчавашъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ти ще се намѣришъ на гърба си въ духовния свѣтъ, тогава ти си вече инвалидъ. И трѣбва да чакашъ нѣкой съ тарга да те носи. И единиятъ отпредъ, а другиятъ отзадъ ще те носятъ. Всѣки единъ човѣкъ, който носятъ на тарга, какъвъ човѣкъ е? Лѣвиятъ кракъ наричате Л.Б., а дѣсния кракъ М.Б., тогава става ЛЕБЕ и МЕБЕ. Ще кажешъ: “Какво ще придобия като произнасямъ тѣзи думи?” - Известенъ пѫть на вашето движение. Проектирайте една стена, тогава получаваме следното: тукъ има Л.Н. Ти казвашъ: “Невъзможность”. Това е Вавилонска кула. Вавилонската кула бѣше поставена въ долината - Т.Д. И Невидимиятъ свѣтъ дойде да премахне това противоречие, защото щѣше да спре цѣлата култура. Хората искаха да премахнатъ страданията. И понеже Невидимиятъ свѣтъ не искаше да воюва съ тѣхъ, каза: “Да имъ размѣся езицитѣ, да изгубятъ разумностьта.” И тогава всички езици се размѣсиха и напуснаха работата си върху градежа на кулата нагоре. Божествената енергия, която дойде, ги разпръсна навсѣкѫде и всички почнаха да оратъ, да пишатъ и пр. И сега градятъ хората кулата, сѣятъ, обработватъ земята. По цѣлата земя енергията работи. И понѣкой пѫть и вие имате желание да направите една кула. Като поетъ и младъ искашъ да напишешъ едно голѣмо съчинение. И на всички езици да се преведе съчинението ви. То е Вавилонската кула. Обаче дойде Божественото, измѣсти кулата. Ти станешъ работникъ, вземешъ чука и почвашъ да работишъ. Ще работишъ единъ занаятъ, втори, трети. Рекохъ, сега не си на правата мисъль. Като поетъ ще кажешъ тъй: “О, планини високи и долини дълбоки.” Вѣрно е, че планината е висока, а долината дълбока. Да се качишъ на високитѣ планини е мѫчно, а да слизашъ въ долина дълбока е опасно. Високитѣ планински върхове ще ги скачишъ съ долинитѣ. Нѣма да туришъ препятствие на своя животъ. Ти искашъ да станешъ философъ. Това е малка частица отъ живота. Искашъ да станешъ поетъ. И това е само малка частица отъ живота. Философията седи въ това: щомъ премахнешъ причинитѣ на нѣкои последствия, последствията не идватъ. Това е философията. Това, тази философия има своето приложение. Напримѣръ ти страдашъ, то е едно последствие. Отмахни причинитѣ на страданието и страданието ще изчезне. Понеже страданието е едно последствие, то това следствие си има своята причина. Премахни я. Ти сега задавашъ въпроса: “Какъ да я премахна? Азъ съмъ невежа.” Невежеството е следствие. Отмахни причинитѣ на незнанието и незнанието ще изчезне. То е правото мислене въ свѣта. Ти казвашъ: “Азъ съмъ невежа, трѣбва да уча.” Учението не разрешава въпроса. Защо си невежа? Ти ще намѣришъ причинитѣ на невежеството и тогава ще се роди въ тебе импулсъ. Трѣбва да се яви въ тебе любовь къмъ знанието, любовь къмъ мѫдростьта. Ти не можешъ да се учишъ, докато нѣмашъ любовь къмъ мѫдростьта. Като ще я имашъ, ти вече тургашъ основата на истинската наука, която можешъ да занесешъ въ всичкитѣ свѣтове. Любовьта къмъ мѫдростьта ще роди въ тебе знанието. И щомъ добиешъ това знание, ти вече влизашъ, вървишъ по правилната посока на движението, която природата е опредѣлила. (Всички братя и сестри бѣха донесли чаши съ вода.) Защо ви сѫ чашитѣ? Какво трѣбва да правите съ това съдържание? Тази вода казва: “Понеже ме налѣхте въ чашата, да ме изхвърлите на земята не искамъ; да ме полѣете на цвѣтята не искамъ; при Бога да ме пратите не искамъ; въ училище да се уча не искамъ; при хората да ме пратите не искамъ.” Тя казва: “Ще намѣришъ такова мѣсто за мене, че азъ да бѫда въ безопасно положение.” Какво ще правите сега съ водата? Да кажемъ, решавате, да кажемъ, да я опитате. Но на колко глътки? Въ природата има единъ ритмусъ, вие още не сте опредѣлили каква е тежестьта на една глътка вода. Вие не сте правили опитъ върху това. И когато вземешъ една глътка вода, усещашъ една приятность. Това показва, че тази глътка хармонизира цѣлото ви тѣло. Затова хората казватъ: “Първата хапка е най-сладка.” А пъкъ то е понеже първата хапка ти си откѫсналъ умѣрено голѣма и затова е хубава. А втората хапка ти си я отчупилъ по-голѣма, проявилъ си лакомия и затова даже можешъ да се задавишъ. Сега всички вдигнете чашитѣ си и ще пренесете чашитѣ до устнитѣ и ще кажете: Л.Б., М.Б., Т.Д.(творчески дела), но нѣма да гълтате. Следъ това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намѣрите въ безизходно психическо състояние. Всѣкога трѣбва образъ, формула, начинъ на движение и мисъль. Трѣбва да се образува въ човѣка желание и посока на движение. И това желание трѣбва да бѫде разумно. Желанието трѣбва да се постигне. Щомъ се постигне желанието, тогава има разумность. Щомъ желанието е постижимо, тогава има разумность. Всѣко желание, всѣко движение въ природата, неприривни сѫ. Защото природата нѣма прекѫсване. Щомъ се реализира едно желание, ще се роди друго желание. И съ тѣзи желания и съ тѣзи постижения се гради зданието на живота. Когато проявявашъ едно желание и съ постигането му, ти поставяшъ единъ камъкъ на зданието. Когато човѣкъ казва: това не трѣбва, онова не трѣбва, той съ това събаря. Чисти желания и чисти мисли трѣбва да се постигнатъ, трѣбва да се реализиратъ. Всѣко желание, което не се постига, то е нечисто желание. И всѣка мисъль, която се постига, е чиста. Следователно, постигнатитѣ желания и мисли сѫ чисти, а непостигнатитѣ желания и мисли не сѫ чисти. Какво трѣбва да правимъ съ несноснитѣ, съ лошитѣ мисли и желания? Рекохъ, постигни чиститѣ си желания и мисли и ще се премахнатъ лошитѣ мисли и лошитѣ желания. Нѣкой човѣкъ иска да те удари съ дърво, дай му единъ самунъ хлѣбъ и сирене и му кажи: “Заповядайте!” Тогава той седи и веднага се разположи и казва: “Ще ме извинишъ.” И после казва: “Отъ кѫде си?” Ще се запознаете. Става то причина да реализира той своитѣ желания. Дай му посока на движението. И той тогава ще ти каже: “От кѫде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме.” Ти му дадешъ посока на движение. Когато единъ човѣкъ е виновенъ, той е разбойникъ. Той е вдигналъ сопа и търси нѣкого. Има едно желание и търси да го постигне. Вдига сопата и казва: “Дай тукъ хлѣба!” Азъ трѣбва да му туря хлѣбъ и сирене и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва. А подпушването трѣбва да се избѣгва. Това става като дадешъ посока на движение на неорганизираното вѫтре въ тебе, но разумна посока. Въ дадения моментъ ще имашъ само едно желание, а не много желания. Въ дадения моментъ ще имашъ едно желание да реализирашъ и като го постигнешъ, тогава второ желание. И пакъ като го постигнешъ, реализирашъ, после друго желание и т.н. И тогава ти си въ връзка съ Божествената воля. (Всички държатъ чашата въ дѣсната рѫка и произнасятъ: “М.Б” и после въ лѣвата рѫка и се произнася: “Л.Б.” после се държи въ дѣсната рѫка исе произнася: “М.Б., Л.Б., М.Б., Т.И. и Т.Д.) и се изпива една глътка (творческо добро). Всички тѣзи букви ще се превърнатъ, тѣ си иматъ смисълъ. Сега тази формула: “Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината” представлява само половината отъ формулата. Съ горната формула ви давамъ само половината отъ съдържанието на творческата линия. Трѣбва още едно изречение да се образува цѣлия крѫгъ. Една капка и хиляди капки иматъ единъ и сѫщъ животъ. Водата представлява чистота. Водата е чистия животъ. Сега ще изпиете тази вода. Ако хвърлите тази вода, утре ще хвърлишъ и знанието, мѫдростьта и прочие. Каквото остане въ чашата, насила ще го изпиете. Съ тази лекция всички безъ изключение ще израстнете на единъ милиметъръ. Две нѣща сѫ потрѣбни: воля и разумность. Желание и разумность. Когато волята не е разумна, тя не е воля. Когато змията ухапе опашката си, това значи съвършенство. Божествената планина има два върха. Защо много ваши желания не се реализиратъ? Всѣко желание, което нѣма посока, не може да се реализира. За да се реализира, трѣбва да има область за реализиране. И двата върха сѫ еднакво високи, но Л.Б. върха се вижда по-високъ понеже е по-далечъ. Онази часть отъ линията, която е по-дебела е по-близо, а по-тънката е подалечъ. Въ тази линия има нѣщо приятно и страшно, защото е линия, която сѫществува въ природата. Веждитѣ на човѣка въ какъвъ размѣръ сѫ? Тѣ сѫ сѫщата линия. И долната часть на носа е пакъ проекция на сѫщата линия. Никога не сте пили вода друга, така разумно както днесъ! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ! 7 лекция на Младежки Окултенъ класъ 5.X.1928 г., петъкъ, Изгревъ -------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.
  20. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПРАВИЛНА ОБХОДА КЪМЪ СЕБЕ И КЪМЪ ПРИРОДАТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Азъ вземамъ две думи: “обхода” и “внасяне”. Внасямъ, възвождамъ. Казва се: всичко е възможно. То не е доказано. То се допуща. Или казвате: “Всичко е невъзможно.” Това е едно отричане, но и то не е доказано. Вие казвате: “Всичко е възможно.” На какво основание отгоре? Или казвате: “Всички хора хвъркатъ; или всички хора могатъ да хвъркатъ.” Възможно ли е това? Казвате: “Птицитѣ хвъркатъ.” Сѫщо може да кажете: “Всички хора хвъркатъ.” Каква е разликата между двете твърдения? Или казвате: “Всички птици могатъ да хвъркатъ.” А нѣкой казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Да допуснемъ, че двама ученици отъ първо отделение, единиятъ казва: “Всички птици могатъ да хвъркатъ”, а другиятъ казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Явяватъ се други двама и тѣ казватъ: “Вѣрно е, че всички птици могатъ да хвъркатъ, но не и всички хора могатъ да хвъркатъ.” У малкото пиле има стремежъ да хвърка и хвърка. Обаче малкото дете, като се роди, има ли стремежъ да хвърка? Нѣкой казва: “Всички животни ходятъ и човѣкъ ходи.” Между тѣзи две твърдения има ли противоречие? Това е колелото А. Да допуснемъ, че това е воденично колело. И да допуснемъ, че В е течението на една рѣка. Вие правите едно твърдение и казвате: “Колелото може да се върти.” Кога? Когато водата тече отгоре. Когато има това съчетание на нѣщата. Но, когато водата е отбита, колелото може ли да се върти? Значи, колелото може да се върти само при известно съчетание на нѣщата. Ако В е въ движение, тогава и А ще бѫде въ движение. Имате две положения сега: има течение на водата по рѣката и второ, това колело е въ движение. Но дветѣ течения не сѫ еднакви. Рѣката се движи въ права посока, въ плоскость, а колелото около себе си. Защо водата се движи въ плоскость, а колелото - около себе си? Тукъ имате две явления, тази рѣка си е готвила сама пѫтя и върви, а колелото е направено отъ човѣка, турено е за използуване на тази енергия. Следователно, при рѣката имате една интелигентность, която е работила; а при колелото имате друга интелигентность. Питамъ сега, когато тази рѣка се образуваше, имаше ли предъ видъ това колело? Ни най-малко нѣмаше. Тази първична причина ни най-малко не е мислила за колелото. Въ дадения случай това колело е вметнато въ пѫтя ѝ. Може да се направи едно твърдение, че онзи, който е направилъ рѣката, е ималъ предъ видъ това колело. Това е твърдение само за човѣка. Редъ прояви въ вашия животъ приличатъ на тѣзи движения. Има мисли, които сѫ първични, естествени, природни, вървятъ въ една посока; и после идатъ други мисли, които вие образувате. Тѣ приличатъ на това колело, на колелото А. Онзи, който е направилъ колелото, има известни съображения. Ако това колело е турено, за да извърши своята работа, тогава е на мѣсто неговото въртение. Но ако колелото не извършва своята работа, на мѣсто ли e въртението му? Ако животътъ е колело, значи животътъ има своето предназначение: сърдцето, умътъ, волята на човѣка си иматъ своето предназначение. При обходата винаги подразбираме разумность. Когато кажемъ, че единъ човѣкъ трѣбва да има обхода, подразбираме разумность. Когато се говори за обхода, трѣбва да се подразбиратъ всички условия, при които се намира тази обхода. Да допуснемъ, че това сѫщество, което е създало колелото А, е сѫществото Х. Питамъ сега: отъ дветѣ букви А и В можете ли да опредѣлите степеньта на неговата разумность? Най-напредъ ще изследвате терена на тази рѣка. И после, на какво мѣсто това разумно сѫщество е поставило воденицата? Ако това сѫщество е поставило колелото на такова силно течение, че често колелото се събаря, то тогава това сѫщество не е било много отъ интелигентнитѣ. Значи, това сѫщество само е имало желание да направи на рѣката нѣкѫде какво да е колело и сѫщевременно да използува речната енергия. Но не е избрало сполучливъ начинъ и мѣсто. Значи, отъ положението на А и В може да сѫдите за степеньта на разумностьта на това сѫщество. Ако това сѫщество е направило колелото така, че при всички условия колелото остава незасегнато отъ рѣката, тогава казваме, че това сѫщество е разумно. А когато това колело често се счупва, то тогазъ се подразбира, че неговата интелигентность не е на висока степень. Реката, това е животътъ; това сѫ условията, при които човѣкъ се ражда. Този животъ не зависи отъ васъ; той си върви по права линия, но вие си направете колело. Да допуснемъ, че това колело е вашето тѣло. Тѣлото ви не може да върви съ рѣката заедно. Но по всичката дължина на рѣката има условия да се върти воденицата. Както това колело изпол