Search the Community

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето И обхождаше Исусъ всичка Галилея „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на царството, и изцѣляваше всѣка болесть и всѣка немощь между народа.” (Ев. Матея 4:23) Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание” въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности. Тукъ може да се спра да обясня разликата между сѣнка и реалность. Ако ви предложа една круша отъ мраморъ, или отъ олово или отъ желязо, или отъ восъкъ, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви прѣдложа единъ хубавъ самунъ отъ восъкъ, или отъ гипсъ, или отъ хубава пръсть, какво ще ви ползува този хубавъ самунъ? – Нищо. Слѣдователно, това сѫ илюзии, това сѫ залъгалки за малкитѣ, за глупавитѣ дѣца. И когато азъ видя, че нѣкое малко момиче се занимава съ своитѣ кукли, считамъ, че то е едно отъ малкитѣ глупави дѣца. То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягостното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ” разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество” разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане? Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва” азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовьта. Вслѣдствие кривото разбиране закона на жертвата, съврѣменнитѣ религиозни хора, като сѫ изопачили този свещенъ езикъ на небето, нѣматъ ония идеи, които даватъ онзи висшъ потикъ на душата да се развива правилно. Защото всѣка лъжлива мисъль, всѣко лъжливо чувство се отразява върху човѣшката душа. Казватъ, че Христосъ ходилъ въ Галилея. Какво прѣдставлява въ сѫщность Галилея? – Галилея не е нѣкоя голѣма область, напротивъ една малка область. Галилея е символъ на разумното въ човѣка. Слѣдователно, когато ние искаме да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е разуменъ, казваме, че той живѣе въ Галилея. Затова Христосъ се нарича Галилеянинъ – разуменъ човѣкъ. Всѣки разуменъ човѣкъ живѣе въ тази область. Слѣдователно, въ природата има една разумна область. За да може човѣкъ да влѣзе въ тази область, неговото съзнание трѣбва да се подигне. „И обхождаше Исусъ всичка Галилея, та поучаваше въ съборищата имъ и проповѣдваше благовѣстието на Царството”. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непрѣривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички краснорѣчиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. Има хора, които постоянно седятъ и мечтаятъ, като онѣзи моми и момци, които въртятъ палцитѣ си и мислятъ само какъ ще се оженятъ, въ какви палати ще живѣятъ, какъ ще се наредятъ и т.н. Въртенето на палцитѣ нѣкога е имало смисълъ, но днесъ е изгубило този си смисълъ. Нѣкои въртятъ очитѣ си. Защо си въртятъ очитѣ? – За да видятъ нѣкого, да видятъ нѣщо. Идете въ нѣкоя обсерватория. И тамъ ще видите какъ астрономътъ върти очитѣ си прѣдъ своята трѫба, прѣдъ своя телескопъ. За 24 часа все ще намѣри нѣщо въ своя телескопъ. Какво ще намѣри? – Или нѣкоя комета, или нѣкоя звѣзда, или нѣкое слънце съ своитѣ спътници. Значи всѣки отъ васъ е въ своята обсерватория. Все търси нѣщо. Вѣщиятъ, умниятъ астрономъ ще избере свѣтлата нощь за своитѣ наблюдения; онзи глупавиятъ ще избере тъмната мъглива нощь. Нѣкой се върти натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какво търсишъ? – Търся нѣщо, но не мога да го намѣря. Че какъ ще го намѣришъ? Ти го търсишъ въ тази мрачна, тъмна нощь. Не е свѣтло, за да намѣришъ, каквото търсишъ. Та казвамъ: стремежитѣ на единъ разуменъ човѣкъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Сега мнозина културни хора очакватъ новата култура да дойде по единъ опрѣдѣленъ начинъ. Свѣтътъ очаква единъ день цѣлото общество да се подигне. Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ, Богъ да се прояви по единъ или по другъ начинъ. Но врѣмето за проявлението на Бога не съвпада съ механическото врѣме. Часовницитѣ на небето, и часовницитѣ на земята сѫ двѣ различни величини. Когато на земята е день, на небето има съвсѣмъ друго състояние. Когато хората на земята сѫ весели, ядатъ и пиятъ, на небето ни най-малко не мислятъ, че тия хора сѫ културни. Небето трѣбва да плаща за хората на земята, които ядатъ и пиятъ. Тѣ ядатъ и пиятъ за смѣтка на небето. Какво означава яденето и пиенето? – Яденето и пиенето въ свѣта е прѣдаване на духовната енергия, която се възприема отъ храната. Човѣкъ трѣбва да се храни съ такава храна отъ която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трѣбва да бѫде постояненъ процесъ, а не както тукъ на земята – прѣривенъ – ядешъ и послѣ пакъ огладнѣешъ. Всички противорѣчия въ живота произлизатъ именно отъ въпроситѣ: кога ще ядемъ и какво ще ядемъ. И какъ се разрѣшаватъ въпроситѣ най-послѣ? – Нахранимъ се, пакъ огладнѣемъ; отново ядемъ, наситимъ се, пакъ огладнѣемъ и т. н. Въ физическо отношение нѣщата се съвпадатъ съ тази прѣривность. Въ духовно отношение, обаче, има една непрѣривность. Въ физическия свѣтъ, нѣкой пѫть мислимъ, че работимъ съ Бога, а нѣкой пѫть мислим, че не работимъ съ Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това сѫ положения, несъвмѣстими съ самия животъ. Човѣкъ не може да изгуби живота си; човѣкъ не може да изгуби духа си, човѣкъ не може да се отклони отъ пѫтя си, който Богъ му прѣдначерталъ. Слѣдователно, каквото и да вършимъ въ нашия животъ, ако този ни животъ нѣма смисълъ за самитѣ насъ, има смисълъ поне за другитѣ. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но дѣтето което играе съ нея, знае защо е създадена тази кукла. Дѣтето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивамъ своитѣ чувства съ нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия животъ, има други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които разбиратъ защо сме създадени. Въ нашия животъ има двѣ направления, отъ една страна ние сме обектъ на ангелитѣ, които развиватъ своя животъ, а отъ друга страна ние сме обектъ за самитѣ насъ. Каква е цѣльта на този обектъ? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина отъ васъ иматъ всичко, каквото живота може да имъ даде, а при това пакъ не сѫ доволни? Защо не сте доволни? Значи има нѣщо, което ви липсва. Човѣкъ не е добилъ сѫщественото, което му трѣбва. Нѣкои хора може да сѫ вкусили само отъ това сѫщественото, но вкусването е единъ прѣривенъ актъ въ живота. Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ”. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость. Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ. Питамъ: единъ паметникъ можа ли да увѣковѣчи човѣка? Всички слънчеви системи, които сега сѫществуватъ на земята, не сѫ нищо друго, освѣнъ паметници. Нашата земя е сѫщо единъ паметникъ. На какво? – На човѣческото падение. Слънцето е паметникъ на човѣшкото въздигане и изкупление. Сириусъ, тази по-далечна звѣзда, е паметникъ на човѣшкото развитие, на човѣшката култура. Всички тия системи си иматъ своето прѣдназначение. Въ тѣхъ живѣятъ напреднали сѫщества, по-напрѣднали въ своята възрасть отъ насъ понеже сѫ излѣзли много по-рано отъ Бога. Тѣхната мѫдрость е толкова велика, че културата на съврѣменнитѣ хора, въ сравнение, напримѣръ съ културата на Сириуса, е още въ своитѣ пелени. Съврѣменнитѣ хора прѣдъ сѫществата на Сириуса не сѫ даже и като дѣца. Единъ день, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине прѣзъ пѫтя на Сириуса. Всички сѫщества не сѫ отъ една и сѫща категория. За да разберете тази вѫтрѣшна връзка, която сѫществува между всички небесни тѣла, трѣбва да сте въ едно по-напрѣднало съзнание. Три вида слънчеви системи има споредъ мене. Една отъ слънчевитѣ системи изразява материялния свѣтъ – най-грубитѣ желания, които сѫществуватъ въ всички сѫщества. Другитѣ слънчеви системи сѫ направени отъ по-фина духовна материя и спадатъ къмъ духовния, ангелски свѣтъ. Слѣдъ врѣме, когато вашитѣ духовни очи започнатъ да се развиватъ, вие ще виждате всички свѣтове. За сега нашитѣ астрономи виждатъ само материялнитѣ свѣтове. Нѣкои астрономи прозиратъ, че въ пространството, нѣкѫдѣ далечъ, сѫществуватъ други планети, но тѣ едва ги виждатъ съ своитѣ телескопи. Третитѣ слънчеви системи, това сѫ Божественитѣ свѣтове, които сѫ създадени отъ най-висша, най-фина Божествена материя. Човѣкъ ще мине прѣзъ всички тия слънчеви системи. Слѣдователно, ние сме въ прѣдверието на този великъ козмически свѣтъ. Нашата земя е на границитѣ на козмоса. Цѣлата наша слънчева система се намира на това мѣсто. Тъй щото, единъ день, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете отъ една слънчева система въ друга, съ по-висша култура отъ сегашната, ще имате съвсѣмъ други понятия за нѣщата. Сега се заражда другъ въпросъ: когато влѣзете въ другия свѣтъ, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. Въ този свѣтъ хората познаватъ ли се? – Именно въ този свѣтъ хората не се познаватъ. Познанието се добива само чрѣзъ закона на Любовьта.Само ако обичашъ, можешъ да познаешъ. Безъ обичь, безъ любовь не можешъ да познаешъ никого. Обичьта, Любовьта е която може да хвърли Свѣтлина и топлина въ една душа да се разтвори, за да я познаешъ. Богъ ни познава по закона на Любовьта. Да не мислите, че Богъ ни познава механически. Не, ние сме излѣзли отъ Бога, и Той ни се радва, понеже имаме сѫщия образъ като Неговия. За да познавашъ нѣкого, трѣбва да има образъ. На едно мѣсто апостоль Павелъ казва: „На мѫки съмъ, докато се роди образа на Христа въ мене”. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да има Христовия образъ. А какъ се познаватъ хората днесъ, като нѣматъ този образъ? Безъ този образъ тѣ не могатъ да се познаватъ. За сега всѣки човѣкъ прѣдставя единъ образъ, едно съдържание, но безъ ценность; една мисъль, но безсмислена; една форма, но неоформена. Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!” Пъкъ и азъ съмъ доволенъ. Питамъ: колко мухи могатъ да се наядатъ заедно съ мене отъ паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради менъ”. И азъ казвамъ: туй ядене е заради менъ. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но азъ махна съ рѫката си и я прогоня. Послѣ тя пакъ кацне, азъ пакъ махна съ рѫка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махашъ толкова много съ рѫката си, и ти нѣма да се наядешъ, и азъ нѣма да се наямъ. Остави ме на мира, че и азъ, и ти да се наядемъ”. Сега, каква е философията, която трѣбва да извадимъ отъ този примѣръ? Ако дойде нѣкой човѣкъ около моето ядене, и азъ правя опити да го отблъсвамъ, това значи, че се занимавамъ съ дребни работи. Не се занимавайте съ дребни работи въ живота си. Не си махайте рѫката! Гледамъ, като дойде нѣкой въ това събрание, вие казвате: защо е дошелъ този, той нищо не разбира? Не се занимавайте съ този въпросъ! Казвате: ами онзи защо е влѣзълъ въ музикалното училище? Не се занимавайте съ този въпросъ! Ами този защо почналъ да пише? Писатель нѣма да става! Не се занимавайте съ този въпросъ! Остави тѣзи нѣща, не махай съ рѫката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пъкъ ако искашъ да не те смущаватъ мухитѣ, тогава не ги пущай въ кѫщата си! Да се занимавашъ съ дребни работи въ живота си, това е една велика опасность. Тази опасность не е въ сила да ни поврѣди, но тя, по причина на неразбиране основния законъ на живота, усилва нашитѣ страдания и ги прѣвръща въ мѫчения. Богъ, Който е създалъ свѣта, създалъ го е за своитѣ дѣца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че сѫществуватъ. Богъ се радва на всичко. Той не гледа на нѣщата тъй, както ние гледаме. Ние може да прѣзираме нѣкой волъ може да прѣзираме нѣкой конь, да казваме: е, този конь, този волъ! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена въ форма на конь, на волъ, има смисълъ, има съдържание. Богъ гледа на бѫдещето. Ако вие разгледате развитието на човѣка отъ първоначалния моментъ до послѣдната му стадия като човѣкъ, и прослѣдятъ всичкитѣ 400,000 форми, прѣзъ които е миналъ, нѣма да намѣрите никакъвъ признакъ отъ сегашната му човѣка форма. Ако се спрете именно на първия моментъ отъ неговото развитие и го сравните съ послѣдната му форма, когато се е опрѣдѣлилъ като човѣкъ, нѣма да намеритѣ нищо, което да напомня сегашното му състояние. Отъ тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човѣка, сѫ се минали милиарди години, а този милиарденъ животъ сега се е съкратилъ на деветь мѣсеца. За въ бѫдеще този деветь-мѣсеченъ периодъ може да дойде само до една минута. Значи, за въ бѫдеще човѣкъ може да мине всичката своя еволюция не въ деветь мѣсеца, а само въ една минута. Тъй че цѣлото му развитие ще бѫде съ интенсивность равна на една минута. Вие ще кажете: какъвъ ще бѫде този животъ въ една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли отъ колко хиляди векове се състои такава една минута? Въ Божествения часовникъ хиляди наши години съставляватъ само една такава Божествена минута въ живота. Интенсивна е тя! „И обхождаше Исусъ Галилея”. Галилея значи разумния животъ. Защо обхождаше Исусъ Галилея? – Исусъ обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности въ живота и да ги изправи. Христосъ е дошълъ на земята, да види, защо хората страдатъ и защо умиратъ. Всички съврѣменни хора все роптаятъ. Всички търсятъ свободата, а при това не сѫ свободни. Всички хора иматъ училища, а при това не сѫ културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всѣко насилие. Цѣлата земя е пълна съ насилия. И между животнитѣ, и между растенията, и между хората, навсѣкѫдѣ сѫществуватъ насилия. Това не е правилно, това е борба между тѣхъ, борба за сѫществуване. Само между неразумнитѣ хора сѫществува насилие, само тѣ воюватъ помежду си. Слѣдователно, онзи истински Божественъ животъ подразбира разумность, а разумностьта изключва всѣко насилие. Съврѣменнитѣ философи казватъ, че човѣкъ докато не се усъмни, не могълъ да разсѫждава, не могълъ да философствува. Други пъкъ казватъ, че човѣкъ, за да добие вдъхновение и умътъ му да почне да работи, непрѣменно трѣбвало да изпуши една цигара. Наоколо му трѣбвало да се дигне малко димъ, и тогава умътъ му да започне да се проявява. Трети пъкъ казватъ, че докато човѣкъ не изпие една чаша винце, не могълъ да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисъльта си привеждатъ капацитети, които, като изпивали едно, двѣ или повече кила вино, могли да напишатъ нѣкой хубавъ романъ или нѣкое философско съчинение. Азъ пъкъ зная тукъ въ България, казваха за единъ професоръ, че слѣдъ като изпивалъ най-малко около три килограма бира, написвалъ нѣщо цѣнно изъ науката. И наистина, той оставилъ много цѣнни изслѣдвания за насѣкомитѣ. Не, това сѫ лъжливи положения. Азъ зная за насѣкомитѣ много повече, отколкото кой да е професоръ естественикъ, безъ да съмъ пилъ най-малко даже. Като гледамъ усилията на съврѣменнитѣ естественици, поусмихвамъ се малко и казвамъ: има и други начини, достѫпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвамъ, че има и други установени пѫтища за изучаване на природата, не отъ мене, разбира се, но отъ Бога. И слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да вървимъ по този именно пѫть установенъ отъ Бога. Нашитѣ начини за изслѣдване на живата природа сѫ изкуствени. Значи, не е тютюнътъ, който кара хората да мислятъ. Не е и виното, което кара хората да мислятъ. Азъ не съмъ противъ виното, обаче ферментитѣ, които прѣдизвикватъ ферментацията на гроздения сокъ, оставатъ въ виното извѣстни отрови. Тѣзи отрови поврѣждатъ човѣка. Тия отрови се съдържатъ не само въ бъчвитѣ, но и въ мислитѣ на човѣка. Всѣка човѣшка мисъль може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвитѣ сѫ пълни съ винце. Въ невидимия свѣтъ сѫщо има хиляди бъчви, отъ соковетѣ на които вие искате да пиете. Въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ има много бъчви, отъ соковетѣ на които сѫщо искате да пиете. Има вино на любовьта, вино на младитѣ, отъ което всички сте пили. Като пиете отъ него, дигнете знамето нагорѣ, извадите ножа и казвате: герой съмъ азъ! Всички казватъ: герой е този човѣкъ, пише той, поетъ е станалъ! Обаче за колко врѣме? Слѣдъ 2 - 3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философъ става. Нѣкои казватъ: както и да е, но приятни сѫ тия нѣща. Кои нѣща сѫ приятни? Азъ правя слѣдното сравнение: ако ви дамъ единъ диамантъ, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете отъ този диамантъ? Той е голѣмъ, като нѣкоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продамъ. Добрѣ, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лешникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лешникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си. Такъвъ великанъ трѣбва да бѫде той! Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея” – разумния животъ. Това, което ви говоря, сѫ вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяватъ нѣкои наши желания, които сѫ толкова голѣми, че сѫ несъвмѣстими съ възможноститѣ, които този животъ ни прѣдставя. Нѣкой момъкъ иска нѣкоя хубава мома. Казвамъ: тази мома е като онзи голѣмия диамантъ, тежи 10 килограма, какъ ще я носишъ на врата си? Малка, малка ти трѣбва, като нѣкой орѣхъ. Нѣкоя мома иска нѣкой хубавъ момъкъ. Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лешникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме,че човѣкъ може да завърти земята, подразбираме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ. „И обхождаше Исусъ Галилея”, Галилея това е нашия разуменъ животъ. Ние сме галилеяни, сега навлизаме въ този разуменъ животъ. За онѣзи разумни, съзнателни души, които се стремятъ къмъ Бога, които искатъ да знаятъ какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Бога, е дошълъ вече Христосъ. Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ? – Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобщя логически. Обаче съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ? Прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта може да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. Въ нея живѣе единъ народъ, който трѣбва да сѫществува. За да сѫществува този народъ, трѣбватъ му срѣдства. Тѣзи срѣдства Богъ му ги е далъ, слѣдователно той има право, по който и да е начинъ, отъ кѫдѣто и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трѣбва да живѣе, така е. Но нейнитѣ държавници научили ли сѫ законитѣ, правото на небето? Тѣзи държавници, които до сега управляваха България, питали ли сѫ Бога, какъ да управляватъ? Тѣзи свещеници, тѣзи проповѣдници, които проповѣдватъ Словото Божие навсѣкѫдѣ питали ли сѫ Бога, какъ да проповѣдватъ? Тѣзи ученици, които учатъ, новото учение, питали ли сѫ Бога, какъ трѣбва да го изучаватъ и какъ трѣбва да го проповѣдватъ, да го прилагатъ въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ питалъ. Ама какъ само единъ пѫть? Чудна работа! Не само веднъжъ трѣбва да питате. Вие, като влѣзете въ университета, само веднъжъ ли питате професоритѣ за уроцитѣ си? Само единъ пѫть ли сте чули лекция? Казватъ нѣкои срамота е да се молимъ на Бога, срамота е да вѣрваме. Не, не така. Благородното въ човѣка е неговата мѫдрость. Благородното въ човѣка е неговата интелигентность. Благородното въ човѣка е неговата вѣрность. Благородното въ човѣка сѫ неговитѣ добри постѫпки, неговото добро сърце, а не едно да мислимъ, а друго да вършимъ. Не, вѫтрѣшнитѣ ни и външни отношения, къмъ кого и да е, трѣбва да бѫдатъ правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, азъ разсѫждавамъ, разговарямъ се съ нея, питамъ я: какъ си? Нѣкои казватъ: какъ, може ли човѣкъ да се разговаря съ мухитѣ? – Може. Въ крѫга на тѣхното развитие, тѣ сѫ много интелигентни. Нѣкоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми позволишъ да си хапна малко отъ яденето ти, азъ не съмъ много отъ лакомитѣ, ще видишъ, съ колко малко се задоволявамъ. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаешъ, че всички блага сѫ все Божии?” Казвамъ: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има отъ това? И по нѣкой пѫть, кога дойдатъ много мухи на паницата ми, азъ не ямъ, отстѫпвамъ си яденето на тѣхъ. Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.” И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта. Естественицитѣ иматъ думата за това нѣщо. „И обхождаше Исусъ Галилея”. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль? Както човѣкъ може да живѣе въ кѫщата си и извънъ кѫщата си, така може да живѣе въ тѣлото си и извънъ тѣлото си. Човѣшката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голѣма колкото слънцето, колкото цѣлата слънчева система. Това зависи отъ мисъльта на човѣка. Казвамъ: по закона на внушението вие може да си внушите да станете не физически голѣми, а духовно силни. Ако концентрирамъ силно мисъльта си, азъ ще мога да дигна своята лупа въ въздуха. Нѣкой казватъ: азъ имамъ силна мисъль, всичко мога да направя съ нея. Питамъ: можете ли съ мисъльта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други нѣща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? Въ какво седи нашата философия? Можешъ ли, като духнешъ върху единъ човѣкъ да го дигнешъ въ въздуха? Не казвамъ да го дигнешъ съ нѣкоя бомба, но така да го подигнешъ, че този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ да ти е благодаренъ, че си го дигналъ въ въздуха. Това е разумна мисъль, която сѫществува въ свѣта, и която всичко може да направи. Ние не трѣбва да си губимъ цѣнното врѣме за глупави работи. За какво трѣбва да го употрѣбимъ? – За сѫществени нѣща. Сега да опрѣдѣля, кое е сѫщественото нѣщо у насъ. Музикантътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата музика. Художникътъ трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговото художество. Свещеникътъ, учительтъ, майката, бащата трѣбва да опрѣдѣлятъ, кои сѫ сѫществени нѣща въ тѣхния животъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣколко сѫществени мисли. Тѣ сѫ мѣродавнитѣ, основнитѣ мисли. Тия мисли сѫ всичко три, а всички останали се групиратъ около тия три основни мисли, споредъ великия законъ на живота. Само че отъ преди 2,000 години и до сега съврѣменното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има въ църквата, но положителна връзка между Бога и всѣки едного отъ васъ още нѣма. Онѣзи, които сѫ направили тази връзка, не живѣятъ въ църквата, тѣ оставатъ още невидими, незнайни за обществото. Тѣ сами още не смѣятъ да излѣзатъ, да се изявятъ предъ обществото, защото ще бѫдатъ опозорени. Даже и тази проповѣдъ, тази бесѣда, която днесъ ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажатъ не е така, както казвате, науката е доказала това по другъ начинъ. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пѫти увеличава вашия микроскопъ? – Най-много 3,000 пѫти. Добрѣ, азъ пъкъ имамъ единъ микроскопъ, съ който се увеличава нѣколко милиарда пѫти, и съ този микроскопъ може да се видятъ много невидими работи. Той увеличава толкова пѫти, че могатъ да се видятъ и най-отдалеченитѣ слънца. Това сѫ твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия нѣща. Кога? – Когато развиете въ себе си тия дарби, които Богъ е вложилъ въ вашата душа. Но за това нѣщо отъ васъ се изисква разумность. Въ тази разумность трѣбва да изчезне всѣко съмнѣние. Разумнитѣ нѣща сѫ строго опрѣдѣлени. Вземете, за примѣръ съврѣменната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т. н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голѣмо отъ единицата. Туряте послѣ при единицата числото 9. Тогава ставатъ 19. Питамъ сега, кое е по-голѣмо, единицата или 9-тѣ? – Единицата. Защо единицата е по-голѣма? – Тя изразява степень, градация. Значи единицата е първостепенно число. Слѣдъ единицата туряме, напримѣръ 5, 6 и т. н., но колкото повече тѣзи числа се отдалечаватъ отъ единицата, толкова повече се намаляватъ. Защо? Защото тѣ сѫ части на едно цѣло. Живи сѫ тия числа. Слѣдователно, въ абсолютната, истинска наука, всѣко число е живо. Всѣко число, което сѫществува въ своята абсолютна стойность, прѣдставлява едно разумно сѫщество. То не може да се измѣня въ своята форма. Послѣ ние имаме други, механически числа, съ които работимъ, тъй нареченитѣ проекционни числа. Какво прѣдставляватъ тия числа? Ако работите съ тази механическа математика, какво ще разрѣшите? Какво ще разрѣшите, ако знаете колко кости има въ моето тѣло? Какво отъ това, ако знаете, колко мускули, колко клѣтки има въ тѣлото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще иматъ за васъ значение. Защо? Защото азъ съмъ въ тия числа. Тѣзи числа и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Като кажа единица, азъ вече разбирамъ едно разумно сѫщество. Всѣко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по тѣхнитѣ имена, тѣ веднага ще се отзоватъ, и като дойдатъ, ще се разберемъ. Какво означава двойката? – Двѣ половини отъ единицата. Какво означава тройката? – Три части отъ единицата. Какво означава четворката? – Четири части отъ единицата. Какво разрѣшаватъ половинкитѣ? Какво разрѣшаватъ частитѣ отъ единицата? – Нищо не разрѣшаватъ. Половинкитѣ частитѣ показватъ, че трѣбва да се сглобятъ въ едно цѣло и да изразяватъ това цѣло. Въ тази жива математика числата нито се събиратъ, нито се изваждатъ, нито се умножаватъ, нито се дѣлятъ. Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай този камъкъ! Светията пакъ си помисля: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази”. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като й казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 год. го държа”. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говоря Истината или не, дали моята беседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човѣшкото сърце не лъже никога. Човѣшкиятъ умъ не лъже никога. Човѣшката душа не лъже никога. Човѣшкиятъ духъ не лъже никога. Това сѫ обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашиятъ умъ е развѣй прахъ. Не е така. Умътъ, който Богъ ни е далъ, е Божественъ, разбирате ли? Извѣяни сме ние, които не разбираме, които не знаемъ, какъ да го нагласяваме. Казвате: сърцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърце, което не е развалено. Ако това сърце е развалено, би ли казалъ Богъ: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърце? Значи, човѣшкото сърце е единъ скъпоцѣненъ камъкъ отъ първа степенъ. Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърцето ви, защо да не й го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърцето си! – защо да не му го дадешъ? Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска”. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие”. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ? Той е билъ Христосъ, Той е билъ Исусъ, затова е могълъ да стори това нѣщо. Ами че ако Исусъ е дошълъ на земята, и ако Богъ ни свързва съ Него, значи Богъ съизволява къмъ насъ. Това е една привилегия за насъ. Богъ ни се изявява чрѣзъ цѣлата вселена, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ слънцето, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ плодоветѣ, но ние не Го разбираме. Богъ ни се изявява чрѣзъ водата, но ние не Го разбираме.Най-послѣ Той изпраща единъ простъ посланикъ на земята и му казва: „Иди, кажи на тѣзи дѣца, защо слънцето грѣе, защо земята се върти, защо плодоветѣ зрѣятъ, защо рѣкитѣ текатъ. Иди покажи на тѣзи души, че моята Любовь не е човѣшка любовь, че моята Любовь не се измѣня; че азъ, прѣди и слѣдъ вѣковетѣ, си оставамъ единъ и сѫщъ. Грѣховетѣ на хората не ме измѣнятъ. Ако тѣхнитѣ грѣхове сѫ толкова тежки, колкото и цѣлата земя, или колкото и цѣлата вселена, азъ ще ги дигна съ малкия си пръстъ въ въздуха. Заради тѣхнитѣ грѣхове азъ нѣма да ги намразя.” Това е характеръ въ Бога! А сега нѣкой казва: Богъ не ме обича. И Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Ще отидатъ въ вѣчния огънь”. Какво означава вѣчния огънь? – Вѣчниятъ огънь е наука, училище, дѣто Господь праща хората да се учатъ. Но Писанието на друго мѣсто казва: „Нѣма да отнема милостьта си отъ тѣхъ. И въ вѣчния огънь да ги пратя, нѣма да отмахна отъ тѣхъ Любовьта си”. Ако адътъ е наистина толкова страшенъ, защо Богъ изпрати Христа тамъ? Страшенъ е адътъ, но Христосъ не изгорѣ. Христосъ отиде въ ада и казваше: „Братя, излѣзте отъ тука“! И мнозина излѣзоха съ Него заедно. „И обхождаше Исусъ Галилея”. Сега, има много мисли, които ви смущаватъ. Много отъ васъ сѫ млади, нѣкой отъ васъ сѫ стари, а други сѫ на преклонна възрасть, но нѣма нищо отъ това. Най-красивиятъ животъ иде сега. Нѣкоя жена казва: ами че азъ до сега не можахъ да се разбера съ мѫжа си. Твоятъ мѫжъ сега иде! Ти отъ сега нататъкъ ще се оженишъ, както трѣбва. Този мѫжъ, който иде сега, е много красивъ. Нѣкой казва: азъ до сега не съмъ намѣрилъ Учителя си. Учительтъ сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестритѣ ви отъ сега ще дойдатъ. Дѣ сѫ вашитѣ братя? Идете въ тукашнитѣ хали, ще видите, че вашитѣ братя сѫ закачени на куки, надолу съ главата висятъ. Казвате: а, тъй било, закачени сѫ за краката нашитѣ братя! Да, продаватъ ги вашитѣ братя тамъ на кило. Не само въ халитѣ, но и по улицитѣ и то, не само въ София, но и по цѣлия свѣтъ – навсѣкѫдѣ продаватъ вашитѣ братя. По цѣлия свѣть бѣсилки правятъ, за да ги бесятъ. Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия! Лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь!” Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Да се нагаждате споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ. Любовьта ни трѣбва да бѫде като Божията Любовь. Богъ казва: „Вашитѣ грѣхове нѣма да измѣнятъ моето естество, нѣма да измѣнятъ мнѣнието ми за васъ”. Ние казваме: каквото и да става въ сегашното общество, то нѣма да измѣни нашитѣ убѣждения. Вие казвате: какъ търпи Богъ тия нѣща. Казваме: както Богъ търпи всичко това, така и ние ще търпимъ. Нима Богъ нѣма сила да спре тия нѣща? Богъ е турилъ всички сили въ дѣйствие, ще спре тия нѣща. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо Богъ търпи всичко. Богъ е приготвилъ една голѣма реторта за българския народъ. И васъ ще турятъ тамъ. Слѣдъ като излѣзете отъ тази реторта, ще минете прѣзъ още деветь реторти, а като излѣзете отъ послѣдната, десетата реторта, други българи ще бѫдете. Прѣзъ тия реторти ще минатъ всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излѣзете ли отъ тамъ, никакви бѣсилки нѣма да има вече въ България. Туй нѣщо ще опитатъ всички българи, ще видятъ, дали моитѣ думи сѫ вѣрни или не. Това нѣщо може да бѫде слѣдъ 10 години, слѣдъ 100, слѣдъ 1000, слѣдъ 2000 години; не, 1000 години нѣма да се минатъ и всичко това ще се провѣри. Най-много 1000 години давамъ срокъ, за да се провѣрятъ моитѣ думи. Отъ днешнитѣ саби нищо нѣма да остане. Тѣ ще се прѣвърнатъ на орала и съ тѣхъ ще оратъ земята. За въ бѫдеще само съ земята ще се воюва. Отъ затворитѣ нѣма да остане нищо. Тукъ тамѣ ще остане нѣкой паметникъ отъ тѣхъ, и хората ще ходятъ да гледатъ, както днесъ обикалятъ музеитѣ да гледатъ старинитѣ. И отъ сѫдилищата ще останатъ по нѣкой такива паметници. Ще гледатъ сѫдиитѣ, какви сѫ били по-раншнитѣ сѫдилища. И отъ съврѣменнитѣ бѣсилки пакъ ще останатъ нѣкои такива паметници, които хората ще ходятъ да гледатъ и ще казватъ: много културни сѫ били нѣкогашнитѣ хора! Всичко това ще бѫде като на прѣдставление. „И обхождаше Исусъ Галилея и казваше на разумнитѣ хора: „Живѣйте, както Богъ изисква. Любете враговетѣ си!” Сега казватъ: „Какъ врага си да любя? Куршумъ ще му тегля!” Ами че кога ти стана врагъ? Кога овцата стана врагъ на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкътъ подписва една присѫда на овцата и казва: „Тази овца е осѫдена да умре”. Защо? – За да живѣя азъ. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкътъ иска да живѣе по-добрѣ. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбрахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ. Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ! – Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята. Тѣхното положение азъ уподобявамъ на онзи синъ който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синътъ и най-послѣ рѣшаватъ да замине. Името на този синъ е Христо. Окичатъ го съ вѣнци, даватъ му въ рѫцѣтѣ букети, тръгватъ за гарата. Взима си сбогомъ съ майка си, съ баща си, съ всички, които го изпращатъ, и тренътъ потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отдѣлятъ отъ гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала въ несвѣсть, залива я съ вода и я докарва въ съзнание. Синътъ, обаче, стигналъ не стигналъ на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла въ съзнание вече, оглежда се, вижда сина си въ кѫщи. Прегръща го, радва се, че се върналъ. Синко, върна ли се отъ странство? Не, не е ходилъ никѫдѣ, той е тукъ при васъ. Това не е култура! Ние сме отъ тѣзи хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние къмъ небето и скоро пакъ се връщаме назадъ. И слѣдъ всичко това казватъ за нѣкого, че отишълъ при Господа. Не, азъ не съмъ видѣлъ още нито единъ човѣкъ, който де е отишълъ при Господа. Колко български държавници обикалятъ все изъ България, а вие мислите, че сѫ отишли при Бога. Тѣ си живѣятъ тукъ измежду васъ, и политика се развиватъ. Нѣкои отъ тѣхъ не можешъ да ги убѣдишъ, че сѫ умрѣли. Тия хора ще ги видишъ, че още спорятъ, дали има задгробенъ животъ, или не. Срещна нѣкой свещеникъ отъ онзи свѣтъ, питамъ го: има ли задгробенъ животъ, или нѣма? – А, нѣма. Срещна нѣкой писатель въ невидимия миръ, като духъ сега, питамъ го: не забѣлѣзвашъ ли, че въ сегашния ти животъ има нѣкаква несъобразность? – Да, забѣлѣзвамъ нѣщо особено: денемъ срѣщамъ познатитѣ си, поздравлявамъ ги, снемамъ имъ шапка, но тѣ не искатъ да ми отговорятъ. Цѣли диванета сѫ! Вечерно врѣме ги срѣщамъ, поздравяваме се, разговаряме се. Казвамъ му: приятелю, не е така. Ти се намирашъ въ другъ свѣтъ, не си между живитѣ хора на земята. Ще кажете, че окултната наука изяснява нѣщата тъй или иначе. Може, но азъ обяснявамъ нѣщата тъй, както ги виждамъ сега, а не както ги описва нѣкоя философия. Свѣтътъ е пъленъ съ ненапреднали души, които трѣбва да се освѣтлятъ. И ние, които живѣемъ тукъ на земята, трѣбва да имаме толкова свѣтла мисъль, че да освѣтлимъ всички тия души и да имъ дадемъ потикъ да се развиватъ. Въ тия религиозни събрания, които ставатъ тукъ, около всѣки единъ отъ васъ има много ненапрѣднали души, които искатъ да се освѣтлятъ, да се подигнатъ. Нѣкой пѫть се усѣщате скърбни, песимистично настроени. Това сѫ души, които обикалятъ около васъ и искатъ да имъ помогнете. Тѣ хлопатъ на вашитѣ врати и казватъ: помогнете ни! Крайна бѣднотия има около насъ! Вие казвате: не, не знамъ какво ми стана, много ми е тѫжно. – Това сѫ вашитѣ дѣди и прадѣди, които ви искатъ помощь. Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо! Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светещи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия свѣтли души казватъ: погледни нагорѣ! Ние ще бѫдемъ съ тебъ! Това сѫ помощници, ангели хранители на човѣчеството. Въ всѣко отношение, въ всѣко направление тия напреднали души ви заобикалятъ. Благодарение на това, че сме заобиколени съ такива души, нашиятъ животъ може да сѫществува. Затова всички трѣбва да бѫдемъ съ чисти сърца, съ свѣтли умове, за да могатъ душитѣ, умоветѣ и сърцата ни да станатъ олтарь на тия свѣтли души, на тия напрѣднали наши братя, за да работятъ съ насъ заедно. Сега Христосъ е тукъ на земята, въ църквата е Той, но не въ тази официална църква. Между душитѣ на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напрѣднали души, които сѫ пострадали за това учение, работятъ заедно съ Него. Всички ще имате положителна вѣра, да опитате това учение, да видите, че Богъ е Любовь, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Богъ е Мѫдрость, която внася онази истинска свѣтлина и тласка човѣчеството къмъ знание. Науката се дължи на Божествения Духъ. Любовьта пъкъ е силата, която постоянно коригира. Ако не бѣше тая Божия Любовь, отъ хората нищо не би останало. При това, Богъ е Истина, която дава истинската свобода. Нѣма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго единъ день ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, въ която ще може да се живѣе. Всички утайки ще паднатъ на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, въ която ще живѣемъ. Днесъ прѣдъ насъ седи великиятъ въпросъ – да познаете Бога. Азъ не казвамъ, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познавашъ слънцето въ мѣсецъ декември и да го познавашъ въ мѣсецъ май, това сѫ двѣ различни положения на слънцето. Да познавашъ Бога като Любовь е едно нѣщо, и да познавашъ Бога въ онази студенина на зимата е друго нѣщо. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да събуди душитѣ ни. Азъ бихъ желалъ между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на Любовь, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашитѣ добри чувства. Азъ забѣлѣзвамъ въ новото движение тукъ въ България една лоша черта, тя е, че нѣма зачитане. Окултно движение, а започва да се раздѣля на особени мнѣния. Нѣма нищо отъ това, но важното е, че Любовьта нѣма дѣление. Нѣма човѣкъ въ България, който да проповѣдва Любовьта по-добрѣ отъ мене. Нѣма човѣкъ въ България, който да свети повече отъ мене. Мислите ли, че има нѣкой другъ това е заблуждение. Азъ мога да свѣтя като Христа, не по-вече отъ Христа. Азъ мога да свѣтя като Бога, не по-вече отъ Бога. И като казвамъ, че свѣтя като Христа, азъ се радвамъ, защото това е Божията свѣтлина. Не казвамъ, че тази свѣтлина е моя. Не, Божия свѣтлина е тя! Азъ свѣтя като Бога. Защо? Защото Богъ е вѫтрѣ въ мене. И вие можете да свѣтитѣ като Бога. Ако Богъ е въ всинца ни ние ще се обичаме. Какъ ще се обичаме? - Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима азъ мога да ви заблуждавамъ? Нима азъ трѣбва да ви използувамъ и слѣдъ това да кажа: тия глупавитѣ нищо не разбиратъ. Не, азъ казвамъ: понеже вие не можете да използувате тази свѣтлина и топлина, затова ще туря малко облаци надъ васъ, та да я използувате съобразно вашитѣ сили. Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрешаватъ въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмътъ, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това сѫ форми, които само приготовляватъ човѣчеството. Единственото нѣщо, което може да разрѣши този въпросъ, това е Божиятъ Духъ. Само този великъ Божественъ Духъ ще обнови свѣта, и този Духъ дѣйствува сега въ васъ. Тогава, нека не си правимъ илюзии. Нека отворимъ сърцата си за тази свѣтлина, която иде отгорѣ, защото чрѣзъ нея Богъ действува въ насъ. Нека създадемъ една нова форма и да покажемъ на съврѣменното общество, че ние седимъ по-горѣ отъ него и по умъ, и по сърце, и то не само привидно, а фактически. Азъ мога да раздамъ всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е единъ вѫтрѣшенъ актъ. Да се пожертвуваме вѫтрѣшно, това значи ние да отворимъ душата си за цѣлия свѣтъ. Разумностьта е нѣщо вѫтрѣшно. Само между двѣ души, които се обичатъ, може да се възстанови онази връзка на Любовь. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате другитѣ хора, но казвамъ, че трѣбва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли въ свѣта. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребатъ, да ви турятъ единъ надписъ отгорѣ, или пъкъ да напишете нѣкоя книга за човѣчеството. Не, най-великото нѣщо за всѣки едного отъ васъ въ живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христосъ е отишълъ въ Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трѣбва да носите тая свѣтлина. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разумни, могатъ да изпълнятъ волята Божия, а онѣзи, които считатъ, че не сѫ разумни, могатъ да кажатъ, че не сѫ въ състояние да изпълнятъ волята Божия. За тѣхъ въпросътъ седи малко по-другояче. И тъй, трѣбва да схванемъ, че мощното въ свѣта, това е Богъ, а Богъ е Любовь, която не се мѣни. Богъ всѣкога мисли заради насъ. Пакъ ще ви потвърдя, че въ Бога има такова силно, непрѣривно желание ние да израснемъ, да се развиваме, да имаме непрѣодолимъ стремежъ за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрѣзъ които да разбираме живота. Въ Бога има непрѣривно желание да сме свободни и тогава да дѣйствуваме. Дѣто и да отида азъ, трѣбва да имамъ тази истинска свобода въ себе си, че да я прѣдамъ и на другитѣ. Тогава, дѣто отида азъ, и Богъ да бѫде съ мене. Човѣкъ, който отива да проповѣдва нѣщо, а Богъ не е съ него, това не е проповѣдване. Тази проповѣдъ нищо не струва. Ако азъ служа на Бога, а Богъ не е съ мене, това не е никакво служене. Значи, ние трѣбва да бѫдемъ навсѣкѫдѣ съ Бога. Дѣто отидемъ, Духътъ Божий трѣбва да бѫде съ насъ, и ний трѣбва да бѫдемъ съ Духа. Само тогава думитѣ ми ще иматъ смисълъ. И сега думитѣ, които азъ ви говоря, иматъ смисълъ. Та повтарямъ: нашитѣ грѣхове, нашитѣ заблуждения не сѫ въ сила да измѣнятъ Любовьта на Бога къмъ насъ. Той е готовъ мигновено да заличи грѣховетѣ ни, стига да има такова желание и въ самитѣ насъ. Щомъ има въ насъ това желание, Богъ всѣкога ги заличава. Въ това може да бѫдете увѣрени. Но ако вие грѣшите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Богъ ще заличи грѣховетѣ ви, но вие пакъ ще страдате. Щомъ вие знаете, че Богъ е добъръ, любящъ, но съзнателно злоупотрѣбите съ тази Любовь, вие ще страдате. У васъ трѣбва да има туй съзнание, да не злоупотрѣбявате съ Божественитѣ блага, да не злоупотрѣбявате съ Любовьта Божия. Не трѣбва да изпитвате Бога! Всѣко насилие върху кое и да е сѫщество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Духъ. Благородно е човѣкъ да не насилва Духа Божий у когото и да е! У насъ трѣбва да има това благородство! Само така ще можемъ да дадемъ потикъ на новата култура. Ако съединимъ умоветѣ си, волята сии, тогава всички ще бѫдемъ близки, безъ да сме близки. Ако не направимъ това, тогава ще бѫдемъ далечъ единъ отъ другъ, макаръ и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевитѣ разумни мисли, желания и дѣйствия съединяватъ хората. И така, именно, ние ще бѫдемъ една мощна сила да извършимъ волята Божия още сега. И при това, този е най-важниятъ моментъ въ нашия животъ. По-важенъ моментъ отъ сегашния може да има, но бѫдещето се опредѣля отъ сегашното, отъ него зависи. Каквато насока вземете въ сегашния си животъ, тя ще опредѣли бѫдещето ви. Прѣди 2000 години Христосъ обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намѣри и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тукъ, ви е говорилъ Христосъ. Всички вие сте Галилеяни. Прѣди 2,000 години Христосъ ви е срещналъ и ви е говорилъ. Вие сте забравили, какво ви е говорилъ, но ще си спомните. Нѣкой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има нѣща които хората много лесно си припомнятъ. Кои? Нѣща, които иматъ да взиматъ, лесно си ги припомнятъ, а нѣща, които иматъ да даватъ, лесно ги забравятъ. Запримѣръ, хората лесно забравятъ своитѣ дългове. Но ако нѣкой обещае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако нѣкой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя. Сега, азъ искамъ да си спомните за онова красивото, което Христосъ ви е говорилъ, а не за вашитѣ дългове. Дълговетѣ ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи листь дѣто имате да взимате. Христосъ преди 2,000 години ви е говорилъ слѣдното: „Ще настанатъ по-благоприятни условия за въ бѫдеще. И това което ви казвамъ днесъ, посѣйте го, то ще израсне и ще даде своитѣ плодове. Тогава моитѣ думи ще се изяснятъ, ще станатъ по-ясни, по-разбрани.” И обхождаше Исусъ всичка Галилея, изцѣляваше всички болести, изцѣляваше всички бѣснуеми, изцѣляваше всички тѫги, скърби и страдания. Да се прѣмахнатъ всички тѫги, скърби и страдания, които измъчватъ човѣшката душа, това е мощното въ свѣта! И нека останатъ само тия мъгли, само тия облаци по небето, които сѫ необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трѣбва да се премахнатъ. Затова иде днесъ Христосъ на земята! Затова Богъ праша великия, мощния си Духъ, да подигне съзнателнитѣ души! Не сте само вие, на които Христосъ е говорилъ, Христосъ е говорилъ още на хиляди души. И сега Той ги посѣщава и имъ казва: „Врѣме е вече!” Вие казвате: дошло ли е врѣмето? – Дошло е вече. Нѣма врѣме да се чака. Врѣмето за възкресение е дошло! И да видимъ, кой отъ васъ ще възкръсне пръвъ. Отъ сега вече очаквайте, да видимъ, кой ще възкръсне пръвъ. Да видимъ днесъ кой ще възкръсне; утрѣ кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубитѣ очакватъ излизането отъ пашкула. Казвате: ама дали ще излѣземъ такива, каквито сме сега? Не, съвсѣмъ други ще бѫдете. И апостолъ Павелъ казва: „Не живѣя вече азъ но Христосъ живѣе въ мене.” „И обхождаше Исусъ всичка Галилея и благовѣствуваше Царството Божие” И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да проповѣдва Царството Божие! Всички спорове между васъ да прѣстанатъ! Не е въпросътъ за църквитѣ, не е въпросътъ за народноститѣ – въпросъ е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословятъ. Нѣма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднатъ. Сега, като се върнете дома си, у васъ, внесете Царството Божие въ душитѣ си! Спомнете си бесѣдата, която Христосъ ви е говорилъ прѣди 2,000 години. Помислете върху нея день, два, три, и каквото си припомните, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на свѣтлината на този день. Нека днешниятъ день остави върху насъ своето благословение на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина! * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 5 юли, 1925 г. въ гр. София.

"Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание "По Бога направени", съборни беседи - 1929 г. Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДУХОВНОТО У ЧОВѢКА. ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) „И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прѣлюбодѣйство“. (Иоана 8:3) Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, човѣкъ, който има нѣкаква рана, или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ пъкъ отговаря: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея.“ Съ други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невѣжиятъ да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: много нѣщо прочетохме. Казвамъ: въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомня и прилага; смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Често нѣкои хора, като слушатъ да имъ се проповѣдва едно учение, казватъ: ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ, да се направи единъ палатъ. Отъ това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка отъ една стая, безъ кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ тази стая ви дойдатъ двама души на гости, нѣма дѣ да ги поканите. Само вие заемате едно пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Дѣ ще се помѣстятъ гоститѣ ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? — Шесть квадратни метра. Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ набутани, като сардели. Кой е виновенъ за това? — Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ неговитѣ знания, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вслѣдствие на тази тѣснота, у човѣка се ражда извѣстно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта, се дължи на вѫтрѣшно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, споредъ степеньта на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прѣхранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече. Обаче, сѫществува едно общо човѣшко разбиране, което почива на извѣстно вѫтрѣшно суевѣрие, на извѣстно невѣжество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: объркалъ съмъ се много, но нищо, ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това врѣме? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ: пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато тя дойде? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролѣтьта да дойде по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Дѣйствително, когато пролѣтьта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мѫчно, докато още пролѣтьта не е дошла. Казвашъ: не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, не за сега. — Но азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, а тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ ти не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина. Днесъ съзнанието на човѣка е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Напримѣръ, дойде при тебе нѣкой и ти казва: миналата година азъ ти дадохъ 1,000 лева. Този е първиятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото ти е далъ 1,000 лева? Ти още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Слѣдъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: за въ бѫдеще, когато дойде пролѣтьта, азъ ще ти дамъ 1,000 лева. Този е вториятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде за въ бѫдеще 1,000 лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? И най-послѣ, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: заповѣдай, давамъ ти още сега 1,000 лева! Този е третиятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: кой моментъ е най-важенъ? — Послѣдниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкътъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, настоящиятъ моментъ, въ който се постигатъ нѣщата, е най-важенъ въ живота на човѣка. Сѫщитѣ три положения, три момента ние виждаме и въ процеса на разбирането. Напримѣръ, нѣкой казва: азъ разбрахъ тази работа. Дѣйствието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо разбралъ? Другъ казва: азъ ще разбера тази работа. Дѣйствието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утѣшителенъ. И най-послѣ трети казва: разбирамъ тази работа. Дѣйствието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, сега, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ усилия се надѣвай, отъ тѣхъ очаквай плодове! Извѣстно е на всички, че глаголътъ има три основни врѣмена: сегашно, минало и бѫдеще, които характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три врѣмена, тѣзи три епохи иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота седи въ настоящата епоха. Казвамъ: нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: добъръ ще стана. — Да, ще станешъ за въ бѫдеще добъръ човѣкъ. Питамъ: Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ. Сега, щомъ се говори за Истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, съ който да обясня причинитѣ на извѣстни страдания и мѫчнотии, които ви сполетяватъ. Прѣдстави си, че си гладувалъ цѣли три деня, и никой не се сѣща за тебе, отъ никѫдѣ помощь не иде. Най-послѣ, какво правишъ ти? — Заключвашъ се въ стаята, за да не те смущава никой и започвашъ да се молишъ на Бога, да ти помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ти и въ резултатъ на нея казва на хлѣба: иди на гости у еди-кой си човѣкъ, той те вика! Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворишъ, да влѣзе въ стаята. Обаче, ти не прѣкѫсвашъ молитвата си, продължавашъ да се молишъ и питашъ: кой е тамъ? Нѣма защо да питашъ, кой е тамъ, но стани, отвори на хлѣба и го покани вѫтрѣ. Хлѣбътъ ще потропа три пѫти на вратата ти, и ако не му отворишъ, той ще се върне назадъ. Ти още продължавашъ да се молишъ и казвашъ: чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставашъ да отворишъ на хлѣба, който чака вънъ. Ти казвашъ: много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли този човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, колко уменъ е той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много врѣме. Като се помоли искрено, да прѣкрати молитвата си и да чака вече отговоръ. Трѣбва да настане въ него тишина, за да чуе хлопането на хлѣба отвънъ. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станешъ ли слуга на хлѣба, и той, отъ своя страна, ще се чуди, съ какво още да ти помогне. А ти седишъ на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуешъ, че се хлопа отвънъ, казвашъ: влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като си заключилъ стаята отвѫтрѣ съ ключъ? Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ти, ще каже: изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, понеже въ стомаха ти е имало нѣкакво смущение, та, като специалистъ, да уредя този вѫтрѣшенъ безпорядъкъ. Слѣдователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, ти ще станешъ, ще отворишъ вратата на стаята и ще ги поканишъ да влѣзатъ вѫтрѣ. Всѣки човѣкъ има три врати, прѣзъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости, отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гоститѣ отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, и третата врата е за гоститѣ отъ Божествения свѣтъ — за най-възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: азъ много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, отъ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Казвашъ: не мога да отворя, работа имамъ, моля се сега. Питамъ: молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е? Да мислишъ, работа ли е? Да чувствувашъ, работа ли е? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрѣшенъ анализъ на всички идеи, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ въ себе си, той нѣма да има правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога ще оставатъ неуредени. Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Ще срещнете хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарнитѣ работи въ живота. Често тѣ се натъкватъ на нѣкоя истина, която и дѣцата разбиратъ, а тѣ не могатъ да я разбератъ. Напримѣръ, нѣкои учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ единъ особенъ свѣтъ, а понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсѣмъ другъ свѣтъ, трѣбва да имъ се прави прѣводъ, що е молитва, и тогава тѣ ще я разбератъ. Учениятъ казва: да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Тогава, защо трѣбва да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ слѣдния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на никого да му направятъ кѫща. Той ще извади отъ джоба си пари, ще даде на единъ работникъ, на втори, на трети, и кѫщата му ще се направи. Само бѣдниятъ се моли, защото нѣма пари; само невѣжиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Въ молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли. Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ не трѣбва да се моли за нѣща, които утрѣ ще донесатъ разочарования и нещастия. И тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забѣлѣзва, че тя върши нѣкаква работа? Каква работа е свършила тя? Рѣката казва: много вода влѣхъ въ океана. — Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ на своитѣ търговски смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бѣдниятъ човѣкъ казва: азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ, като му обѣщахъ, че въ най-скоро врѣме ще ги върна. Той се моли и взима пари. Слѣдъ това не отива повече при банкера, да му се моли. Сега банкерътъ отива при него да се моли. Чака мѣсецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бѣлѣжка на бѣдния човѣкъ: господине, на еди— коя си дата Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Умолявамъ Ви въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задълженията си. Значи, молитвата има двѣ страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Най-първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталътъ, който ѝ се дава на заемъ. Слѣдъ нѣколко години се раждатъ дѣца. Тѣ прѣдставляватъ лихвитѣ на този капиталъ. Не се минава много врѣме, и едно отъ дѣцата заболява. Майката пакъ започва да се моли, но вече за друго нѣщо: тя не иска вторъ мѫжъ, но се моли за дѣтето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ една млада мома, като ѝ дава на разположение такъвъ голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се прѣдставятъ външно, но това сѫ отношения между двѣ души. И тъй, който не разбира вѫтрѣшнитѣ връзки, вѫтрѣшнитѣ отношения въ живота, ще каже: взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като извѣстни дѣйствия, безъ да разбира тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ.“ Ако човѣкъ върви по пѫтя на съврѣменната философия, той ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава, усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, тогава ще се родятъ редъ противорѣчия вѫтрѣ и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвамъ: всички тия хора сѫ прави. Който е далъ пари, нека отиде да си ги вземе. Слѣдъ това иде нѣкой при васъ, да ви иска пари на заемъ, и вие му давате. Послѣ пъкъ вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно врѣме го слушахте. Който казва „давамъ“, той трѣбва да намѣри човѣкъ, комуто да даде тия пари. Всѣки, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, трѣбва да знае, какъ да се моли и кому да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. Защо? — Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. Ето защо човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който ще иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ и го питамъ: какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го ти? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, този човѣкъ прѣдварително е събралъ сведѣния за банкера, и сега вече смѣло може да пристѫпи къмъ него за услуга. Защо? — Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: азъ влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко златни звонкови и ги наброява. Слѣдъ това изважда една полица, написва я, опрѣдѣля срока на изплащането и ти я дава да се подпишешъ. Такъвъ човѣкъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на банкера. Той взима паритѣ и си отива. Сега има и друго положение. Гледамъ, единъ човѣкъ се изправилъ и се моли на Господа. Питамъ го: дѣ е Господъ? — Не зная. — Виждалъ ли си Го? — Не съмъ Го виждалъ. — Тогава, какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ, дѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а дѣ е Господъ, това не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли; човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день прѣдъ празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки бѣднякъ, който иска пари отъ нѣкой банкеръ, когото никакъ не познава. Слѣдъ това бѣднякътъ казва: не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ и съ това. Прѣстанете да се молите прѣдъ празнитѣ каси! Молете се прѣдъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите. Нѣкой казва: унизително е за човѣка да се моли за пари на този — на онзи. Съ това той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но питамъ: не е ли унизително за него да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чекове? Това не ограничава ли сѫщо свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгорѣ? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче? Казвамъ: всички хора трѣбва да дойдатъ до едно вѫтрѣшно просвѣтление, до едно вѫтрѣшно разбиране. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ прѣдъ празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса? — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана тия молитви прѣдъ празната каса! Молете се прѣдъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: азъ мога да се моля и въ кѫщи, а мога да се моля и въ църква. Казвамъ: ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: ние можемъ да учимъ дѣцата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросътъ дѣ се учатъ дѣцата, но какъ се учатъ. Ако дѣтето прѣкара седемь-осемь години въ училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато нѣкои хора никѫдѣ не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, така придобито знанието прѣдизвиква вѫтрѣшно страдание у човѣка. Защо? — Защото тѣзи знания не сѫ поставени на своето мѣсто. Вслѣдствие на това, много отъ страданията и противорѣчията на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че всѣко нѣщо въ живота не е поставено тамъ, дѣто трѣбва. Щомъ е така, ние трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противорѣчия въ живота сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти ги туряшъ набързо нѣкѫдѣ и не помнишъ, дѣ ги туряшъ. На другия день ги търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, дѣ си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, та като ги потърси, ще знае дѣ сѫ и нѣма да се смущава. И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дѣто и да сѫ, иматъ слѣдното свойство: тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ; далечъ за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ отъ 1001 нощь. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дѣто иска и както желае, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската дълбока молитва подразбира само единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго врѣме. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава - заминава, но оставя своитѣ послѣдствия за дни и години, за вѣкове и хилядилѣтия. Казвамъ: отъ Божествено гледище молитвата прѣдставлява велико нѣщо. Тя е Божествениятъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ душитѣ на всички хора, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които живѣятъ по лицето на земята. Слѣдъ като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ ще се върне при този човѣкъ, отъ когото е излѣзълъ. Това врѣме може да трае минута, може и единъ часъ, или единъ день, а може би и месѣци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това врѣме човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да може той да направи своята обиколка. Нѣкои хора мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине прѣзъ душитѣ, умоветѣ и сърцата на всички хора и слѣдъ това пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: нѣма да се моля повече. Обаче, помолилъ ли се веднъжъ, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи послѣдствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече изъ пространството и пѫтува. Ти седишъ спокойно, забравилъ си, че нѣкога си се молилъ, и току изведнъжъ чувашъ нѣкой да дрънка на твоя телефонъ: моля, изкажи се по-ясно, не те разбрахъ, какво искаше. Едва се справишъ съ него, другъ нѣкой те вика по телефона: моля ти се, господине, не се чува добрѣ, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Слѣдъ него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъженъ да обяснявашъ на всички, които ти искатъ освѣтление, защото иначе или молитвата ти ще се прѣдаде криво, или ще спрешъ прѣдаването ѝ. Понеже всички хора подематъ твоята молитва, ти не можешъ да се освободишъ отъ нея, докато тя отново не се върне при тебе съ извѣстенъ отговоръ. Ти трѣбва да чакашъ да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободишъ. И затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, казва: повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Това сѫ безвѣрницитѣ въ свѣта. Туй, обаче, е едната страна на молитвата. Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилното прѣдаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрѣшната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: знаете ли тогава, кога, напримѣръ, се е родила мисъльта, която минава този моментъ прѣзъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ този моментъ. Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че и всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ прѣзъ васъ, се е родила прѣди васъ. Както вашитѣ мисли минаватъ прѣзъ ума на всички хора, така и мислитѣ на тия хора ще минатъ прѣзъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минаватъ прѣзъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ прѣзъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата и хубостьта въ свѣта. По този начинъ ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога прѣзъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ. Нѣкой казва: това може да сѫ само прѣдположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. Не, ние не говоримъ по прѣдположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изслѣдвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ прѣдъ васъ, като казвамъ: азъ бѣхъ на извора и нося тази вода оттамъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора сега седатъ, чакатъ на готово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ на готово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода. Казвате: като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Казвамъ: ако вие не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, прѣзъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ слѣдъ врѣме ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на този изворъ. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на този изворъ, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, ще каже: много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: споредъ мене скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора. Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забѣлѣзвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората прѣстанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: азъ много се молихъ на стари години. — Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава, и ти не си се молилъ. Слѣдъ усърдната молитва на стария, ако не му изпратятъ малко черна боя, съ която да боядиса коситѣ си, каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни. Всички хора трѣбва да дойдатъ до едно дълбоко, вѫтрѣшно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ къмъ възвишено и благородно дѣйствие. Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едноврѣменно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала цѣлия крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човѣка онзи капиталъ, който той очаква. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още прѣзъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се прѣпраща въ пространството, тя минава прѣзъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се прѣдоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той, или не трѣбва. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече. Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добрѣ, тя и въ стомаха не може да се смели правилно; ако въ стомаха не може да се смели добрѣ, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и прѣработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ храносмилането е важенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И слѣдъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрѣшенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне прѣдъ трапезата да се храни, и ще каже: ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ ще може да изчисли, слѣдъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организма му. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането. При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира прѣдъ опасностьта да изгуби присѫтствието на духа си. Който губи присѫтствието на духа си, се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напрѣдъ единъ килограмъ, и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Започне ли товарътъ да надминава стотѣ килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се прѣтоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прѣлива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ прѣдставлява една естествена мѣрка. Нѣкой казва: какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Дѣ трѣбва да се вливамъ? Въ най-голѣмото море. — Отдѣ трѣбва да мина? — Отдѣто искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И на право, и на криво върви, навсѣкѫдѣ лѫкатуши, но гледай на врѣме да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрѣшенъ резултатъ. Днесъ ние се намираме прѣдъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и съ какво се придружава то? Ще обясня съ единъ примѣръ, съ какво се придружава пробуждането на съзнанието. Прѣдставете си, че вие имате нѣколко дѣца, които спятъ. Докато дѣцата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ прѣдставляватъ човѣкъ съ заспало, съ непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, дѣцата веднага се обръщатъ къмъ майка си и започватъ да викатъ: мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ тѣ? По-добрѣ нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: врѣме е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ги поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ. И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си е слѣдното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прѣкратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате въ постѫпкитѣ си е слѣдното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: ние, Бѣлитѣ Братя... Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много врѣме има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Прѣдставете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫдѣ хубава, добрѣ приготвена баница съ орѣхи, масло, съ захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-послѣ вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго врѣме, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, прѣобръщане вѫтрѣ и, докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие не настава у васъ. Казвамъ: каквото разстройство прѣдизвиква орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация прѣдставлява срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие. Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че, наистина, неподготвениятъ човѣкъ не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дѣте, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дѣте“. Каквото пожелавало това дѣте, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното дѣтенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наслѣдство, пари и нѣколко магически прѣдмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. Като завѣщание, при смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ прѣдмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато дѣтето било малко, то седѣло при майка си, но щомъ пораснало, станалъ голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала една голѣма торба съ пари, да не прѣкарва труденъ животъ. Синътъ отишълъ въ съсѣдното царство и спрѣлъ да прѣнощува въ една странноприемница, дѣто чулъ въ една отъ близкитѣ стаи да се говори, че царьтъ на това царство ималъ много красива дъщеря, и, който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Иска ли нѣкой да я види цѣла и отблизо, да се поразговори съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това нѣщо, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: още утрѣ ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си кесия пълна съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца на царя. Влѣзълъ вѫтрѣ и казалъ на слугитѣ: искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдѣто прѣзъ една малка дупчица трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той прѣдъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, отъ нея да иска пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско прѣдприятие, за което му трѣбвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всѣкакви пари. Тя има слѣдното свойство, че като я натискашъ, започва да пуща пари. Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ една странноприемница и започналъ да натиска кесията: той я натискалъ, тя пущала златни пари, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато и тръгналъ къмъ двореца, да види добрѣ царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолѣпие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отдѣ може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ. — Тогава, отдѣ имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпѫдила вънъ. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия. Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически прѣдмети, но като не билъ разуменъ, той всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ майката прѣдставлява единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Царската дъщеря сѫщо така прѣдставлява единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ прѣдставляватъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ Истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добрѣ е да не знаятъ Истината. Знаятъ ли я, тя ще имъ създаде голѣми страдания. Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ Истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси Истината по начинъ, който намира за най добъръ. Единъ день той все ще се добере до Истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вслѣдствие на което все ще иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате като наука. Нашитѣ изпитания сѫ прѣдметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Започването на една работа отъ насъ, за други е свършване на този процесъ. Такива връзки, такива отношения сѫществуватъ между сѫществата и явленията въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива прѣдстава, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той дѣйствува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога ще се отрази врѣдно върху васъ. Причината за това не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли по отношение на Него. Тѣзи неправилни мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши послѣдствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ добритѣ и чиститѣ мисли, които отправяте къмъ Бога, пакъ ще се върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно дѣйствие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли. Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Пакъ любовь. Съ страхъ или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ прѣдметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ свое прѣдназначение. На всички хора сега прѣдстои да извършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идване Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ; друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ. Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: ти като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгорѣ му и да го затрупа? Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Може ли човѣкъ да съгради добрѣ кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добрѣ и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добрѣ кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добрѣ и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения. Мнозина казватъ: не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, ти самъ живѣй въ нея, не я давай подъ наемъ! Смѣшно е, азъ да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ ще нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, на онзи господинъ. Ще кажа: вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ. Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съврѣменнитѣ художници никѫдѣ не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която прѣдставлява възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до Истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които още никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата прѣдставя Христа въ различни дрехи, но никои отъ тѣхъ не Му прилѣгатъ. Тъй, както днесъ църквата облича Христа, работитѣ ѝ никакъ не вървятъ напрѣдъ. Тъй щото не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си прѣдстави въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето дѣйствие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществената дреха на човѣка. Нѣкой казва: да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. Какво бихте направили съ тази кесия? — Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Прѣдставете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Слѣдъ това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате срѣдъ пѫтя самъ, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което и галениятъ синъ направилъ. Той се принудилъ да отиде въ единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, каквото тя имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, да ги опита, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога. Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рогата. Послѣ хапналъ отъ смокинитѣ, и забѣлѣзалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни двѣ голѣми кошници отъ плодоветѣ, които намѣрилъ на острова: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря. Качилъ се той на единъ параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дѣто живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дѣто оставилъ кошницата съ смокинитѣ и излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки, да ги продава. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, подобни на които никѫдѣ изъ царството не могли да намѣрятъ. Царскитѣ слуги видѣли този човѣкъ и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата прѣдъ царя и всички ги опитали: и царьтъ, и жена му, и дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага слѣдъ това израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫдѣ не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ слѣдъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ, но не се намѣрилъ такъвъ лѣкарь. Дошълъ единъ лѣкарь да лѣкува царя, но не успѣлъ. Дошълъ втори, и той не могълъ да го излѣкува. Една слѣдъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, които не могли да излѣкуватъ болнитѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-послѣ царьтъ обѣщалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата. Прѣзъ това врѣме галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дѣто се прѣдставилъ на царя, като ученъ човѣкъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли да влиза при царя съ такава сериозна задача, спогледвали се помежду си и казали: горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде, като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството, да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цѣльта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-послѣ царьтъ отишълъ при дъщеря си, и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взелъ и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още единъ пръстенъ, една чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че всички тия прѣдмети ще задържи за себе си, нѣма да ги връща назадъ, защото само по този начинъ лѣкарството ще може да дѣйствува. Като получилъ исканитѣ прѣдмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали, Като дошло редъ до красивата царска дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: вашата дъщеря има много грѣхове и, за да ѝ подѣйствува лѣкарството, тя трѣбва прѣдварително да се изповѣда. Слѣдъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ. Сега остава още малко врѣме, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете прѣзъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете хубаво, вѫтрѣшно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху другитѣ. Животътъ на земята трѣбва коренно да се прѣобрази, и ще се прѣобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдещето, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ то ще създаде условия за бѫдещата наука. И тъй, желанието на вашитѣ напреднали, братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дѣто и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитайте единъ банкеръ, какво бѣше врѣмето днесъ, той нищо не може да ви каже. Защо? — Защото прѣзъ цѣлия день той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си и правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ слѣдъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изслѣдването на чумния бацилъ? — Нищо друго, освѣнъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има единъ день този бацилъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста и здрава кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото. Казвамъ: молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да задава човѣкъ такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трѣбва да пия вода? Или: защо трѣбва да бѫда богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫда богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫда сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫда сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невѣжеството; приеме ли невѣжеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ. Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието — не знаемъ, обаче, този вѫтрѣшенъ паралелизъмъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Човѣкъ не може да разрѣши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разрѣши и само съ изваждане; той не може да ги разрѣши само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При рѣшението на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ дѣйствия, за да се добере човѣкъ до вѫтрѣшния смисълъ на живота. Всѣко дѣйствие има своя положителна и отрицателна страна: ако човѣкъ събира лоши слухове, каква се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи дѣца. Може ли учительтъ да направи такова събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ. Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието започва съ молитва. Слѣдъ пробуждане на съзнанието се проявява мисъльта, послѣ — чувството и най-послѣ — дѣйствието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрѣшенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни дѣйствия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, Любовьта — въ чувствата, а Истината — въ дѣйствията. Не се ли молимъ правилно, нищо не може да се постигне. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и дѣйствува чрѣзъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрѣзъ него Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви дѣйствия. Дойде ли това въ човѣка, той се наема съ хубава и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За да намѣримъ този Пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ Мѫдрость. За да дойдемъ до Истината, ние се нуждаемъ отъ красиви дѣйствия. И най-послѣ, за да дойдемъ до Живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ. Бесѣда отъ Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. — Изгрѣвъ.

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че не познаватъ Любовьта. Човѣкъ, който умира, той не познава Любовьта! Най-първо човѣкъ трѣбва да стане безсмъртенъ. Сега ще ми възразите: „Може ли човѣкъ да не умира?“ Нима, когато ми взематъ кѫщата азъ умирамъ? Мога да си излѣза. Нима, когато ми взематъ дрехитѣ азъ оставамъ голъ? — Не. Нима, когато ми взематъ тѣлото, азъ умирамъ? Съвсѣмъ други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте, какво красиво нѣщо е човѣшката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човѣшка душа съ нищо не може да се сравни въ свѣта. Ако мога да изнеса прѣдъ васъ единъ фактъ, той е слѣдующиятъ: когато Богъ погледне върху формата на човѣшката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има въ човѣшката душа, каквато въ никое друго сѫщество въ свѣта. Тогава нѣкои питатъ: „Защо Христосъ слѣзе отъ небето?“ — Той не слѣзе за хората. Той слѣзе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И слѣдователно, на насъ проповѣдватъ единъ моралъ: да залюбимъ човѣшката душа! Да, но вие трѣбва да видите колко е красива тази човѣшка душа, колко е велика! Като видишъ у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповѣдва милосърдие. А сега, казвашъ: а, той е единъ простакъ! Да, простакъ. При сегашнитѣ условия, при тѣзи разбирания, въ които живѣемъ, заблуждения, и само заблуждения! Сега, ще имъ говоря за какво? — Ще имъ говоря за булскитѣ дрехи. Да, но булскитѣ дрехи, това не е сѫщностьта на нѣщата. И тъй, какъ ще се прѣвърне вашата скръбь въ радость? Ако нѣкой отъ васъ е много нещастенъ, нека направи единъ опитъ. Ако нѣкой отъ васъ постѫпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трѣбва да напуснете службата си. Нѣкои мислятъ, че ако напуснатъ службата си, ако се отрекатъ отъ дома си, този е начинътъ за постигане щастието. Ако е въпросъ за отричане, азъ не бихъ проповѣдвалъ въ този домъ. Истинското отричане е човѣкъ да се отрече отъ себе си. Знаете ли какво значи човѣкъ да се отрече отъ себе си? — То значи, човѣкъ да се отрече отъ всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и дѣйствия на миналото, за които той е пожертвувалъ хиляди и хиляди хора. Да се отречешъ отъ стария животъ на прѣстѫпления, това значи да се отречешъ отъ себе си. Да се откажешъ отъ туй низкото себе, себе си на користь, себе си на лъжа, на умраза. Отъ туй да се отречешъ и тогава да познаешъ въ себе си, какво? — Онова възвишеното, благородното, което въздига човѣка. Сега, нѣкои отъ васъ сте облѣчени въ женска форма, нѣкои сте облѣчени въ мѫжка форма. Казватъ: тя е жена. Е, що е женската форма? Гдѣ сѫ онѣзи писатели, които могатъ да опишатъ, какво нѣщо е жената? Казватъ: той е мѫжъ. Е, въ какво седи мѫжеството? Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който може да застане на страната на слабитѣ. Азъ наричамъ жена само онази, която може да прѣвързва ранитѣ на страждущитѣ. И тъй, мѫжътъ всѣкога трѣбва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мѫжъ! Това е благородство. А всички жени трѣбва да се заематъ да прѣвързватъ на хората не само тѣзи обикновенитѣ рани, но и необикновенитѣ. Послѣ, когато нѣкой ме прѣвързва, да не казвамъ: ти си длъженъ. Не, като ме поглади една такава рѫка, да ѝ благодаря. Сега, този Сафио, слѣдъ като далъ всичко, намѣрилъ се въ една борба, и отъ очитѣ му потичатъ двѣ сълзи. Това сѫ сълзи! И когато ти прѣвързвашъ нѣкого, той трѣбва да почувствува, че има една душа, която му служи, и отъ благодарность да му потекатъ двѣ сълзи. Това е заплатата! Тия двѣ сълзи иматъ смисълъ. И когато онзи силниятъ застане прѣдъ слабия и го защищава, отъ очитѣ на слабия да потекатъ двѣ сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човѣчество! Може ли да се установятъ между насъ тѣзи отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивиятъ животъ ще дойде, само когато ние прѣвърнемъ скръбьта въ радость. Скръбьта и радостьта вървятъ по единъ великъ законъ. Азъ ви казахъ, че въ свѣта има сѫщества, които знаятъ само какво е радость. Тѣ сѫ ангелитѣ. За тѣхъ скръбьта е непонятна. Тѣ знаятъ причинитѣ на човѣшката скръбь. А ние знаемъ една малка радость и една малка скръбь. Междинитѣ на тѣзи двѣ нѣща не ги знаемъ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость. Междинитѣ не ги знаятъ. Падналитѣ духове, падналитѣ ангели знаятъ една малка скръбь и една голѣма скръбь. А човѣкътъ се отличава и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ по това, че у него тия двѣ състояния, радость и скръбь, сѫ прѣплетени. Нѣкой казва: развали се настроението ми. Има единъ музикаленъ законъ, споредъ който между тоноветѣ винаги има една малка междина. Нѣкой пѫть си много щастливъ, имашъ едно малко щастие, но вѫтрѣ въ него виждашъ една малка междина, казвашъ: чакай да слѣза въ това благо, тогава ще се кача въ голѣмата радость. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Единъ младъ момъкъ отъ древностьта натоварва своята камила съ много скѫпоцѣнности и отива да посѣти своята възлюбена. Минава прѣзъ пустинята. Вижда по пѫтя една много красива кожа, като тѣзи рускитѣ самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи самъ, а я туря на гърба на камилата. Отъ голѣмата тяжесть гърбътъ на камилата се счупва, и този младиятъ момъкъ остава всрѣдъ пѫтя. Ние сме отъ тѣзи хора, за една кожа по пѫтя, готови сме да счупимъ гърба на камилата. Но, между една малка радость и една малка скръбь винаги произтича едно малко нещастие. Между тѣзи двѣ течения веднага се почувствува една скръбь. Сега, други, които сѫ въ скръбьта, виждатъ една малка междина, казватъ: „Толкова съмъ страдалъ, и тукъ беля, и тамъ беля, чакай поне тукъ, въ тази междина да влѣза, по-голѣмо отъ скръбьта не е!“ Турне се тамъ. Слѣдъ малко излѣзе, и той се очуди, че се хваналъ за радостьта. Казва: „Слава Богу, че влѣзохъ“. Тѣзи нѣща постоянно ставатъ, а ти мислишъ, че сѫ случайни. Тръгва единъ младъ момъкъ, обиденъ отъ другаря си, да му отмъсти. Носи револверъ, по-рано носѣха боздуганъ, а сега револверъ, туря го въ джоба си, върви и си мисли: какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивамъ, и той си има револверъ, може той да сполучи и да ме убие. Обаче, по пѫтя го срѣща неговата възлюбена, прѣоблѣчена като една бѣдна жена, съ вуалъ на лице, и съ приправенъ гласъ му казва: „За Бога, помогни ми“! Той се спира и си казва: „И тъй - тъй отивамъ на онзи свѣтъ, не зная дали ще се върна живъ, поне да помогна“. Спира се прѣдъ жената. Тя го хваща за рѫка. Нѣщо топло има въ тѣзи рѫцѣ. Поглежда въ очитѣ и, тя снема вуала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го на страна и казва: „Отказвамъ се отъ тѣзи прѣстѫпления“. Защо ставатъ прѣстѫпленията въ свѣта? — Вие знаете. Азъ нѣма да обяснявамъ. Всѣки единъ отъ васъ знае. Такова трѣбва да бѫде вашето поведение. И то е буквата на нѣщата. Сега какъ мислите, какъ ще се яви Христосъ днесъ? Тъй, както прѣди 2000 години ли? Азъ ви питамъ: Христосъ, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Женитѣ идеализиратъ Христа съ златни коси, съ кѫдри, съ хубава мантия, съ туй-онуй. Мѫжетѣ малко другояче си Го прѣдставляватъ. Кой Христосъ вие очаквате въ свѣта? Христосъ ще те срѣщне на пѫтя съ револверъ въ рѫка, ще те хване за рѫцѣтѣ, ще снеме булото си, ще те погледне въ очитѣ и ще ти каже: „Прѣди толкова хиляди години те срѣщнахъ. Ти прѣди едно сѫществуване бѣше пръвъ министъръ едикѫдѣ си, и знаешъ ли колко прѣстѫпления направи като такъвъ? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използува разумно“. Ще ти разправи цѣлата история и ще те пита: „Ти искашъ ли да обърнешъ колата и да вървишъ по правия пѫть, или искашъ да вървишъ още по пѫтя на страданията?“ Ти ще извадишъ своя револверъ и ще го захвърлишъ. Другъ револверъ има въ свѣта! Може да убиешъ човѣка, безъ да го умъртвишъ; може да го завладашъ, безъ да го поробвашъ; може да вземешъ паритѣ на човѣка, безъ да го оберешъ. Нима онзи, който залюби нѣкого не му става робъ? Но не, не е въпросътъ за тази ваша любовь. Момата като залюби нѣкого, прави се, че не го разбира. Той ходи подирѣ ѝ, изъ градината, слѣди я навсѣкѫдѣ, а тя си прави забавления. Слѣдъ туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подирѣ ѝ — забавление си правятъ. Нѣкои питатъ: „Какво правятъ младитѣ“? Майката казва: „Играятъ си изъ градината“. Опасна е тази любовь! Това не е възвишената любовь, това е човѣшката любовь. Онзи, който обича, прѣзъ ума му никога не трѣбва да мине една противна мисъль. Образътъ на този, когото обичашъ трѣбва да бѫде тъй свещенъ, както твоятъ образъ и да не внесешъ никакво петно върху него. Това азъ разбирамъ да обичашъ единъ човѣкъ! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трѣбва да обича. Комуто не е дадено, ще седи въ съврѣменния свѣтъ на страдания. И тогава, какво ще стане съ васъ? — Ще орете нивитѣ. Азъ казвамъ, че нѣма млѣкопитающи въ съврѣменния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ млѣкопитающи? — Тѣ сѫ нѣкогашнитѣ видни философи, писатели и поети, които сега оратъ нивитѣ на хората. Знаете ли това? Може да имъ наредите хиляди имена, но това сѫ все философи, писатели, проповѣдници, архимандрити. Отъ хиляди години Господъ ги е турилъ на това положение и имъ казалъ: „Да знаете какъ трѣбва да се проповѣдва въ свѣта!“ Не само тѣхъ, но и сегашнитѣ ще тури на това мѣсто. Ако ме чуятъ, ще кажатъ: какво говори заради насъ! Ние говеда ли сме? Да, азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ хора да сѫ като говедата. Слава Богу, говедата не се избиватъ поне. Ритатъ се, но не се убиватъ. Съврѣменнитѣ говеда не развратничатъ, не блудствуватъ, не пиянствуватъ. Казватъ: говеда сѫ тѣ! Нека видимъ добрата имъ страна. Една кравица спокойно си дава млѣкото и никому зло не върши. Не, днесъ ние трѣбва да се спремъ, защото сме прѣдъ една дилема. Ние сме прѣдъ прага на една велика пропасть. И ако се мръднемъ още една стѫпка, ще бѫдемъ въ тази голѣма пропасть. Ние се намираме прѣдъ крайния прѣдѣлъ на възможности за животъ. И ако, като онзи цигуларь, не вземемъ камертона и нагласимъ цигулката си по тона на онзи основенъ камертонъ, а я опнемъ съ половинъ тонъ нагорѣ, жицата веднага ще се скѫса. Хората днесъ сѫ обтегнали много своитѣ струни. И тази неврастения, това разтройство се дължи на туй, че хората сѫ обтегнали своитѣ струни. Запитватъ: „Какъ ще се излѣкува тази неврастения“? — Ще развъртишъ тази клечка, на която е завита струната. Не е само въ завъртването на клечката, но и въ развъртването. Ще я развъртвашъ, докато дойде до онзи основенъ камертонъ. Ще развъртвашъ, благородно е. Развъртването е въ полза на хората. Тази клечка се е завъртѣла повече, отколкото трѣбва. Ще развъртишъ назадъ до естествения тонъ на камертона. Ще направишъ едно прѣдставление и ще отстѫпишъ. И всички ние не се нуждаемъ отъ настѫпване, ние сме завъртѣли добродѣтелитѣ, а сега се нуждаемъ отъ отстѫпване — ще отвъртваме клечката. Казватъ за нѣкого: отвъртѣла се клечката му. Че кое е по-опасно? Азъ казвамъ: да се развърти клечката е по-добрѣ, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? — Щомъ отвъртватъ струната, тя е здрава, нѣма да се скѫса, но щомъ я завъртвашъ, тя ще се скѫса. Нѣкому дошло на ума да си раздаде имането. Казватъ: развъртѣла се клечката, мръднала му дъската! А онзи, който задига имането на другитѣ хора, неговата клечка била на мѣсто, завъртѣна била! А, той е благороденъ човѣкъ, казватъ. Едно врѣме бѣше бѣденъ, но сега нѣма като него другъ. Да, нѣма като него другъ! Питамъ: при тѣзи условия, какъ ще се оправи свѣтътъ? Ако рече човѣкъ да говори Истината, дойдатъ при насъ богати, говорятъ ни по единъ начинъ; дойдатъ сиромаси, говорятъ ни по другъ начинъ. Мислите ли, че Истината е при богатитѣ. — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромаситѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е при ученитѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е въ църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнѣние. Мислите ли, че Истината е при окултиститѣ? — Не е. Никѫдѣ я нѣма Истината днесъ. Защо? — Този свѣтъ е свѣтъ на страдания и смърть, свѣтъ на разлагане. А тамъ Истината не може да дойде. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Истина. Не, ние можемъ само да изнесемъ единъ фактъ като истина, но за Истината, ние смъртнитѣ хора, не можемъ да говоримъ. И седнатъ сега хората отъ разнитѣ школи да ни говорятъ за Истината. Слушайте, приятели, азъ зная тази Истина, зная я и не искамъ нито себе си да лъжа, нито васъ. Вие можете само да изнесете единъ фактъ, но, докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичкитѣ страдания, докато не се откажете отъ всичкитѣ ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любовъ, до тогава не можете да бѫдете свободни. Нѣкой ще каже: има добри хора днесъ. Добритѣ хора, които разбиратъ този законъ, навсѣкѫдѣ могатъ да си пробиятъ пѫть. Ама какъ ще живѣятъ? Има хора, на които, като имъ снемете дрехитѣ и ги оставите безъ петаче, тѣ ще обиколятъ свѣта, и приятели ще си създадатъ. Ще кажете: а, той има приятели отъ другия свѣтъ. Отъ кой свѣтъ? — Отъ свѣта на безсмъртието. Нѣкой пѫть азъ говоря съ живата природа. Казвате: какъ може човѣкъ да говори съ живата природа? Какъ може? Ами азъ, като зная езика на българина, не мога ли да говоря съ него? — Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарямъ съ него? — Мога. Така сѫщо мога да се разговарямъ съ животнитѣ, така мога да се разговарямъ и съ растенията. Всѣки си има езикъ. Азъ ще се спра при растенията и ще поговоря съ тѣхъ. Тѣхниятъ езикъ не е като нашия. Всички сѫщества си иматъ езикъ, иматъ си начинъ на съобщение. Въ тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трѣбва да прѣминемъ. Сега, споримъ за своитѣ вѣрвания, но има една спънка, която спира умоветѣ на хората, за да дойдатъ до правия пѫть. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. И азъ желая сега, всички вие да направите единъ малъкъ опитъ. Не защото азъ говоря това, го желая, но понеже всички вие сте обѣщали туй. Азъ желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обѣщание. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е изпълнилъ своето обѣщание. Казвамъ и на мѫжетѣ, и на женитѣ: вие сте обѣщали! Вие се намирате прѣдъ прага на единъ прѣходенъ животъ. Да не мислите, че отсега нататъкъ ще добиете нѣщо. Нищо нѣма да добиете. Отъ сега нататъкъ клечкитѣ ви ще се развъртватъ. Отъ сега нататъкъ ще дойде нѣщо по-лошо за хората. Понеже до сега е имало изобилие, отъ сега нататъкъ нѣма да има такова изобилие, ще дойде единъ недоимъкъ. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашитѣ стомни, като тия, които туриститѣ носятъ, какъ ще минете пустинята? Вие ще минете прѣзъ пустинята, както еврейскиятъ народъ, и ще пѫтувате 40 години. Това е само като единъ символъ. Ще обикаляте изъ пустинята, ще се роди едно недоволство у васъ, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора сѫ като въ пустинята. Като се срѣщнатъ, все за ядене говорятъ. Обикалятъ, туй-онуй, месцето било скѫпо, хлѣбътъ билъ скѫпъ, дрехитѣ, шапкитѣ, навсѣкѫдѣ скѫпотия. И като седнемъ вечерно врѣме, казваме: какво ще се прави? Ами, ако единъ день българскитѣ пари достигнатъ до положението на германскитѣ марки, питамъ ви тогава: какъвъ ще ви бѫде халътъ? Е, какъ се прѣпитаватъ сега германцитѣ? Какъ се прѣпитаватъ! По-рано работиха и имъ плащаха по 10 лева, а сега работятъ, но имъ плащатъ милиарди. Единственото нѣщо, което носимъ въ себе си, това сѫ чувствата, мислитѣ и способноститѣ и нѣма защо да се боимъ. Ето кѫдѣ е сигурностьта. Докато човѣкъ ги носи съ себе си, нѣма защо да се бои. И азъ казвамъ: докато въ свѣта сѫществуватъ добри и разумни хора, нѣма защо да се боимъ. И като влѣза въ единъ домъ на брата си, азъ трѣбва да се радвамъ, за туй, което има вѫтрѣ. А сега казватъ, да вземемъ богатството на богатитѣ, и да го раздадемъ на сиромаситѣ. Пакъ ще има караница. Не, по братски трѣбва да се споразумѣятъ. Между богати и сиромаси трѣбва да се възстановятъ братски отношения, и богатиятъ да почувствува бѣдния, като свой братъ, и бѣдниятъ да почувствува богатия, като свой братъ. Това е, което трѣбва днесъ да се насажда между хората. Всички други методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани отъ памтивѣка, и всички сѫ дали само единъ резултатъ. Туй е, което трѣбва да се проповѣдва. Само тѣзи разумни отношения на любовь могатъ да ни спасятъ отъ бѫдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумниятъ свѣтъ има една максима. Нѣма да си поплюятъ. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любовь. Трѣбва да се върнемъ въ онази култура, да питате атланската раса, какъвъ е Богъ. Тѣ Го опитаха. Тѣ сѫ затворени въ дъното на Атлантическия океанъ, и още не сѫ освободени тѣзи души. Разбирате ли? Ще кажете: тъй е. Да, това е моето лично мнѣние. За тѣзи работи сега има спорове. Нѣкои разправятъ за онзи свѣтъ, какво видѣли тамъ. Азъ не говоря какво съмъ видѣлъ. Въ това отношение нищо не съмъ видѣлъ. Има едно виждане, но трѣбва да живѣешъ въ другъ единъ свѣтъ, да имашъ отношения съ тия разумни сѫщества и да постѫпвашъ разумно. „Скърбитѣ ви ще се промѣнятъ на радость“. Сега, азъ ви желая едно: вие, културнитѣ хора на скръбьта, да прѣминете въ културата на радостьта, защото бѫдещата култура е култура на любовь и радость. Слѣдователно, сегашната ви гама е миньорна. Нея вече научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовьта, но не тази мажорна гама, която употрѣбяватъ музикантитѣ. Тя е едно посмѣшище, нея само въ войнитѣ я употрѣбяватъ. Въ тази мажорна гама на Любовьта, за която ви говоря, нѣма игри, нѣма кълчене, въ нея има дълбочина и височина. И когато вие влѣзете въ тази гама, тогава ще я разберете. А днесъ, който и да е съврѣмененъ поетъ не може да пише за радостьта, не я познава той. Ние трѣбва да влѣземъ въ туй чувство на радостьта, красиво е то! Когато свѣтътъ влѣзе въ радостьта, знаете ли какво ще остане отъ този свѣтъ? Ще ви прѣдставя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като въ затворъ. Прѣдставете си, че съ хиляди години сте живѣли въ този затворенъ замъкъ. Какво не сѫ правили, за да ви освободятъ! Много сѫ идвали да ви освободятъ, но никой не е могълъ. Идва най-послѣ великиятъ Учитель, който казва: „Радостьта ще ви освободи“. И като турите въ дѣйствие тази радость, този замъкъ постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почватъ да капятъ капки, и всичко това, което е служило като прѣграда между васъ, ще се размахне. И прѣдъ васъ ще се отвори този свѣтъ на радость и веселие. Този свѣтъ се различава отъ свѣта на скръбьта. Свѣтътъ на скръбьта е свѣтъ на изкуство, той е създаденъ отъ човѣка, а свѣтътъ на радостьта е създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ на скръбьта го създадоха човѣцитѣ и духоветѣ, а свѣтътъ на радостьта го създаде Богъ. Слѣдователно, въ сегашната епоха ние живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ човѣцитѣ, а въ бѫдещата епоха ще живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога. И казва Христосъ: „Азъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да я отнеме“. Кой ще ви види? — Ще ви види вашиятъ възлюбенъ или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбенъ, сърцето ви ще трепне. Азъ взимамъ това въ най-чистия, въ най-красивия смисълъ. Кой ще ви види? — Ще ви срѣщне майка ви, ще ви срѣщне този вашъ приятель, когото не сте виждали отъ хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Азъ бихъ желалъ сърцата на всички така да затрептятъ. И това врѣме е сега. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Ще ми кажете: възможно ли е? — Възможно е. Слѣдъ, колко хиляди години? Никакви хиляди години! Сега, днесъ започва тази радость! Ама не по този начинъ, който вие знаете. Вашата радость е само една сѣнка на тази радость. А сѣнкитѣ показватъ кѫдѣ е тази реалность. И нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ пустинята единъ свой приятель; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ майка си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ баща си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ братъ си, сестра си, възлюбената си, да срѣщнешъ всички онѣзи, които обичашъ и които те обичатъ! Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да срѣщнешъ своя Учитель! „Скръбьта ви ще се промѣни на радость!“ Всички вие бѫдете носители на културата на радостьта! Бѫдете носители на културата на Любовьта! Бесѣда, държана на 23/ХІІ 1923 г.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наклали огънь Ще взема само две думи отъ 18-та глава, 18-ти стихъ отъ Евангелието на Йоана: „Наклали огънь”. Учениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ неизвѣстни работи; простиятъ, неучениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ извѣстни, съ понятни работи. Простиятъ търговецъ който продава на битъ-пазаръ, се занимава съ вехтории. Учениятъ човѣкъ е единъ шивачъ, който шие все нови дрехи; като дойде нѣкой при него, той му взима мѣрка, скроява дрехата и я ушива. Нѣкои хора много обичатъ битъ-пазара; тѣ казватъ: „дайте ни единъ катѣхизисъ на живота”! Ако искате катѣхизисъ, идѣте на битъ- пазаръ. Ако свѣтътъ можеше да се оправи съ катѣхизисъ, тогава вземете единъ будически, единъ католически, единъ православенъ или другъ нѣкакъвъ - навсѣкѫде има катѣхизиси, нѣма защо да търсимъ нови - и вижте доколко свѣтътъ може да се оправи съ тѣхъ. Сега, отъ това не трѣбва да разбирате, че не трѣбва да се мисли правилно. Мисъльта е единъ прогресивенъ процесъ. Ние едва сме започнали да мислимъ. Човѣкъ едва е преминалъ въ границитѣ на човѣшкото състояние. Той едва сега преминава отъ животинското въ човѣшкото състояние - това е авангардътъ. Човѣкъ едва е преминалъ отъ животинското въ човѣшкото царство. Тѣлото на цѣлото човѣчество е почти въ животинското царство. Това е единъ преходенъ периодъ, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиитѣ, спорътъ, тѣ сѫ достояние на животнитѣ. Отъ тѣхъ е започналъ спорътъ. Виждате два пѣтела въ нѣкой дворъ, спорятъ, биятъ се. Защо? Иматъ стотина кокошки, дѣлятъ ги помежду си. Защо му сѫ на единъ пѣтелъ толкова кокошки. Ще кажете, че му трѣбватъ. Питамъ: какъ ще ги храни толкова кокошки? Ако пѣтелътъ рече да храни всѣка кокошка, какъ ще ги изхрани? Ако кокошката очаква пѣтелътъ да я храни, какво ще стане съ нея? Нѣкой пѫть вие се произнасяте, мислите, че животътъ не е нѣщо идеално. Да, сегашниятъ животъ е чергарски, той е преходенъ животъ. Сегашната култура е чергарска, така е поне въ моитѣ очи. Това е мое мнѣние. Вие не трѣбва да се обиждате отъ това. Чергарски е този животъ по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били въ новата култура, ще се съгласите напълно, че този животъ и тази култура сѫ чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човѣчеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която въ 1914 година избиха само въ продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културнитѣ хора - ученитѣ, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т. н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха съ тѣзи убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нѣщо. Азъ не отричамъ това: допринася и войната нѣщо, но тя не е единъ методъ, който трѣбва да се прилага. Войната е единъ изключителенъ методъ. Тъй щото въ природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е единъ отъ изключителнитѣ методи. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ единъ въпросъ, тѣ прибѣгватъ до война. Следователно, въ всѣка война силниятъ има правото, а не умниятъ или добриятъ. Който има сила, той има правото, а може да е кривъ. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе паритѣ, а той нищо не трѣбва да казва. Напротивъ, той ще каже: както кажешъ, така ще направя. Слабъ е човѣкътъ. И следъ всичко това хората говорятъ за законность. Хората трѣбва да направятъ разлика между власть и права въ свѣта. Споредъ мене, властьта е Божественъ атрибутъ, а управата е човѣшки атрибутъ. Нѣкѫде управата може да бѫде съгласна съ властьта, а нѣкѫде тя е минусъ, никакъ не върви съ властьта. Следователно, мнозина смѣсватъ тѣзи две нѣща, казватъ, че управлението е власть и намиратъ, че така трѣбва да бѫде. Не, не е така. Да управлявашъ, това не е Божествено, това е човѣшко. Споредъ Божествената власть на всѣки човѣкъ е дадено право самъ да се управлява, а властьта е обща за всички - всички трѣбва да властвуватъ. Всѣки пъкъ самъ трѣбва да управлява себе си. Въ сегашния животъ, споредъ човѣшкитѣ разбирания, всѣки има власть надъ себе си, управата има власть надъ всички. Точно обратно е измѣненъ законътъ. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Турете властьта върху всички, а всѣки самъ да се управлява, както той си знае. Нѣкои ще кажатъ: какъ е възможно това, какъ ще се управляватъ сами? Казвамъ: ако имате едно неразумно сѫщество, което не е надарено съ разумъ, което не е надарено съ сърдце, съ воля, то има нужда други да го управляватъ, но единъ ученъ професоръ, има ли нужда да му казвате какъ да разрѣши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той самъ да я разрешава по какъвто начинъ си иска. Достатъчно е задачата да е правилно рѣшена, а после той ще изпита и нейнитѣ резултати. Сега всички хора искатъ да иматъ свобода. Свобода може да има само онзи човѣкъ, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква „Л” е въ трета степень; когато неговата буква „М” е въ четвърта степень и когато неговата буква „И” е въ пета степень. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човѣшката азбука споредъ великия Божественъ законъ, споредъ който тя действително е наредена, като следватъ знацитѣ плюсъ и минусъ, плюсъ и минусъ, после минусъ и плюсъ, минусъ и плюсъ, да дадете на всѣка буква нейното опредѣлено мѣсто, вие ще имате единъ процесъ. Такъвъ процесъ имате и въ аритметиката, дето има различнитѣ знаци. Когато се турятъ тѣзи знаци, трѣбва да знаете съ какъвъ процесъ ще работите, дали съ изваждане или събиране, дали съ умножение или дѣление, и после има извѣстни правила за събиране на числата. Числата иматъ извѣстни свойства, които трѣбва да знаете: трѣбва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трѣбва да знаете, че всѣко число има и посока на движение. Всѣко число е резултатъ на извѣстни разумни сили. Следователно, отъ резултатитѣ на числата вие ще знаете интелигентностьта на това сѫщество, което е задъ този резултатъ. Вземете, за примѣръ, много отъ съвременнитѣ учени казватъ, че окултнитѣ науки били отвлѣчени. Не, ни най-малко тѣ не сѫ отвлѣчени. Тѣ сѫ обективни науки, които сѫществуватъ за онѣзи, които ги разбиратъ, а за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ наистина сѫ отвлѣчени. Всѣка наука, която не разбираме, е отвлѣчена, а всѣка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора сѫ физиогномисти. За примѣръ, щомъ видятъ единъ човѣкъ, тѣ веднага се произнасятъ, казватъ, че даденъ човѣкъ не ви харесва или по лицето, по свѣтлината му, или по неговия ходъ, движение и т. н. Вие имате единъ инстинктъ, като нѣкое животно, съ който познавате човѣка. Защо е добъръ, защо не е добъръ, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като нѣкое животно, намирате си пѫтя и нищо повече. Така е за васъ, но за единъ ученъ физиогномистъ не е така. Единъ ученъ, като види човѣка, той най-първо ще тури различни знаци по тѣлото му, плюсъ, минусъ, ще извърши редъ процеси и като постави всички знаци на своето мѣсто, тогава ще може да се произнесе. Напримѣръ, ако човѣкъ на челото си има минусъ, той не разполага съ всички сили на своята мисъль. Ако неговиятъ носъ има минусъ, този човѣкъ не разполага съ всичката си енергия на своята интелигентность. И ако на неговата брада седи минусъ, и той не разполага съ всичката сила на своята воля. Следователно, този човѣкъ е единъ отъ тѣзи, въ които споредъ химицитѣ, металоиднитѣ, иматъ преодоляващо влияние. Той нѣма никаква активность, всичко въ него е въ застой. Този човѣкъ се нарича флегматикъ. Той е едно блато, въ което не приижда прясна вода, и цѣлиятъ день жабитѣ крѣкатъ въ него. Ние наричаме този човѣкъ блато на жабитѣ. И той има извѣстна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смѣни. Ако дѣсната страна на челото има плюсъ, а лѣвата има минусъ, вие имате единъ правиленъ процесъ. Ако дѣсната страна на скулитѣ има минусъ, а лѣвата плюсъ, пакъ ще имате правиленъ процесъ. И най-после, ако дѣсната страна на брадата има плюсъ а лѣвата минусъ, вие пакъ ще имате правиленъ процесъ. Плюсъ и минусъ плюсъ и минусъ това е единъ естественъ ходъ на нѣщата. Ако навсѣкѫде имате плюсове, каквото сѫ плюсовѣтѣ, това сѫ и минуситѣ. Въ минуситѣ жабитѣ вдигатъ врѣва, култура има тамъ. И въ плюсовѣтѣ може да се вдига шумъ, навсѣкѫде има пожаръ. Следователно, тамъ има революция. Този законъ е вѣренъ и въ свѣта. Когато навсѣкѫде има плюсове, тамъ революцията е неизбѣженъ процесъ въ живота. Когато минуситѣ взиматъ надмощие, тамъ е смъртьта вече. Минуситѣ показватъ, че всичко е изгорѣло вече. И като нѣма какво повече да гори, навсѣкѫде виждаме само пепель. Казвате; да сме активни. Питамъ: въ каква посока ще се движите? Нѣкой казва: трѣбва да осигуримъ живота си! Знаете ли какво нѣщо е осигуровката? Въ каква посока трѣбва човѣкъ да се осигурява? Въ Америка всички американци имаха тъй нареченитѣ спасителни банки, въ които се осигуряваха беднитѣ хора. Беднитѣ влагаха паритѣ си все въ такива банки, но въ тази криза и банкитѣ се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и паритѣ, и беднитѣ хора, не се знае, но всички казватъ: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха паритѣ на беднитѣ? Пари поне не се ядатъ. Паритѣ не се явяватъ, казватъ само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха паритѣ? Умниятъ човѣкъ ще извади следното заключение: хората не могатъ да спасяватъ. Де сѫ онѣзи, които спасяватъ хората? Тѣ сѫ спасителитѣ на човѣчеството. Тѣ умиратъ на кръста, за да ги спасятъ. Тогава, азъ си представямъ въпроса така. Единъ индиецъ минавалъ за голѣмъ адептъ на окултнитѣ науки. Той отишълъ въ Парижъ, въ Севилъ; дето попадналъ между най-висшето общество и следъ като имъ проповѣдвалъ много отъ учението на йогитѣ, единъ день казалъ: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Азъ имамъ голѣма сила въ себе си: И най-голѣмиятъ и бързъ влакъ мога да го спра, дето искате. Най-виднитѣ парижани по това време били заинтересувани да видятъ това чудо. Той имъ казалъ: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашитѣ скѫпоцѣнни огърлици, скѫпоцѣнни камъни и диаманти. Тѣ дали своитѣ огърлици, и се спрели предъ трена да наблюдаватъ, какво ще направи този магъ. За голѣмо тѣхно учудване, експресътъ не спрялъ, но и адептътъ изчезналъ съ него. Той имъ казалъ, че щѣлъ да се хвърли отъ трена и той моментално щѣлъ да спре. Какво е станало после съ този адептъ, не се знае - може да сѫ го хванали, а може и да сѫ го прибрали мъртавъ. Доколко е вѣрно това, не се знае, предаватъ го като анекдотъ. По такъвъ начинъ, именно, се спасяватъ хората, като имъ се проповѣдватъ .чудесиитѣ на свѣта. Това не показва, че тѣзи хора мислятъ лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите нѣколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не сѫ съгласни да изтича водата отъ шишето. Въ такъвъ случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича отъ него? Не, всички останали части на шишето не сѫ виновни, че водата изтича отъ него. Следователно, всички кризи въ свѣта произтичатъ отъ факта, че все нѣкѫде има дупки. Кризитѣ ставатъ, дето има дупки въ живота. Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, отъ което изтича всичкото злато навънъ. Обаче, то не е загубено, то пакъ остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вѣрваха, че сѫ спасени. Та всички до сега имаха надежда въ тѣзи спасителни банки, че въ време на мѫчнотия, въ време на гладъ и на сиромашия ще има отъ де да си помогнатъ. Обаче, тѣ сега се убедиха въ истината, че това е било една лъжлива надежда. И тѣзи бедни хора почнаха да вѣрватъ другояче, а именно: че не е този пѫтьтъ, че не сѫ хората, които спасяватъ, а Богъ спасява хората. Не сѫ лѣкаритѣ, които лѣкуватъ болнитѣ, не сѫ проповѣдницитѣ, които обръщатъ хората къмъ Бога, не сѫ управляващитѣ, които управляватъ свѣта. Ние можемъ да мислимъ, че е така, но въ края на краищата ще се убедимъ въ истината. Всѣки баща може да каже на сина си, че е неговъ баща, обаче той трѣбва да каже: синко, азъ на земята съмъ ти само възпитатель. Твоятъ истински баща е на друго мѣсто. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нѣщо съвсѣмъ лошо, ще си помисли най-малкото, че е тѣхенъ храненикъ. Ако майката каже на сина си: синко, азъ не съмъ ти майка, тукъ на земята азъ съмъ само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго мѣсто. Какво ще си помисли този синъ? Той ще си помисли, че е взетъ за тѣхенъ храненикъ отнѣкѫде. Когато единъ човѣкъ влѣзе презъ нѣкоя врата въ единъ домъ, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човѣкъ да влѣзе вѫтрѣ. И когато този човѣкъ излѣзе отъ вратата навънъ, вратата ли го създаде? Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ и отива въ мозъка, дето се разлага, очитѣ ли я създадоха? Не, тѣ само я трансформираха. И когато тази свѣтлина се връща назадъ, като една идея, пакъ по сѫщия пѫть, отъ мозъка презъ очитѣ, тѣ ли я създадоха? Въ приемането и връщането на свѣтлината има два процеса. Единиятъ процесъ е външенъ, възприемане на свѣтлината отъ вънъ навѫтрѣ и разлагането й въ мозъка, а другиятъ процесъ е вѫтрѣшенъ, отвѫтрѣ навънъ, то е това, което ние виждаме външно. Тогава свѣтлината излиза отвѫтрѣ навънъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху зрѣнието. Зрението е единъ сложенъ процесъ. Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ въ човѣшкия мозъкъ и създава мисъльта, едновременно съ това мисли и цѣлата природа. Какъ мислятъ ученитѣ, какъ мислитѣ вие, то е ваша работа, но азъ предпочитамъ моята теория предъ теорията на ученитѣ хора. Азъ предпочитамъ моята теория, защото ми дава повече свѣтлина. Когато азъ виждамъ тази свѣтлина, зная, че едновременно съ менъ и всички планети, като слънцето, луната и останалитѣ, както и всички сѫщества по цѣлата вселена виждатъ свѣтлината по единъ и сѫщъ законъ. Законитѣ за възприемането на свѣтлината сѫ едни и сѫщи. Когато свѣтлината влиза въ мозъка на една муха, и тя вижда по сѫщия начинъ, както и азъ. Обаче, нейното разбиране за свѣтлината е съвсѣмъ друго отъ моето. Съвременнитѣ хора или всѣки човѣкъ отделно, за да мине въ по-високо състояние, трѣбва съзнанието му да се пробуди. Ние трѣбва да знаемъ върху какво почива щастието на човѣка. Щастието на човѣка зависи отъ извѣстни числа. Въ нѣкои отношения щастието зависи отъ бащата, а въ нѣкои отношения - отъ майката. Азъ взимамъ бащата като едно условие. Въ нѣкои отношения щастието на сина зависи отъ бащата. Въ нѣкои отношения то зависи отъ майката. Нѣкога бащата и майката не вървятъ по една и сѫща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно-положителна. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако баща ти не е билъ щастливъ. Ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вѣрно. Ако ти вървишъ по линията на майка си, ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна. Този законъ е законътъ за вѫтрешното съчетание на семейството. Въ това отношение семейството трѣбва да се постави на съвсѣмъ друга основа. Ако ти търсишъ щастието, това показва, че си нещастенъ. Ако мѫжътъ търси една жена, значи той е нещастенъ, той е гладенъ. Следователно, жената трѣбва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси единъ мѫжъ, тя е нещастна. Следователно, мѫжътъ трѣбва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженимъ тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минусъ и минусъ, които даватъ плюсъ подъ нулата. Ако имате минусъ и плюсъ, пакъ ще имате минусъ. Но азъ предпочитамъ минусъ и плюсъ, отколкото два минуса. Въ нѣкои отношения азъ предпочитамъ изваждането предъ събирането. Ако събера минусъ две хиляди лева и минусъ десеть хиляди лева, ще получа минусъ 12 хиляди. Въ този случай предпочитамъ едно изваждане, предъ това събиране. Напримѣръ, предпочитамъ да имамъ плюсъ десеть хиляди лева и минусъ петь хиляди. Въ първия случай онзи човѣкъ е по-богатъ отъ втория, само че той има да дава тия пари, а въ втория случай ще има да взима поне петь хиляди лева. Следователно, отрицателнитѣ процеси въ природата всѣкога ограничаватъ човѣка, а положителнитѣ го освобождаватъ. Нѣкой казва: и безъ добродетели може въ живота. Не, всички добродетели въ природата, въ Божествения свѣтъ сѫ все положителни знаци: плюсъ минусъ, плюсъ минусъ и т. н. Тѣ вървятъ по този начинъ. Щомъ имате два плюса, тогава ще се заемете да разрѣшите въпроса. Отъ страна ще турите по единъ минусъ. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснатъ, тѣ ще отидатъ къмъ минуситѣ и ще имате едно съчетание. Азъ лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всѣко животно си има свой вѫтрѣшенъ стремежъ. Азъ ще ги примиря, като зная посоката на тѣхнитѣ стремежи, както и силитѣ, които сѫ впрегнати въ тѣхъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ обича да се гнѣви и казва: азъ обичамъ да се гнѣвя. Причината за това е, че у този човѣкъ се е събрала извѣстна енергия въ мозъка, която търси изходенъ пѫть. Като наблюдавате този човѣкъ, какъ се готви да избухне, ще забележите, че въ единъ отъ ѫглитѣ на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навънъ, той веднага ще избухне и ще започне да движи рѫцетѣ си, да отваря и затваря устата си и т. н. Като маха рѫцетѣ си на една и на друга страна и удря съ тѣхъ, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назадъ или напредъ, въ тази или въ друга посока? Ако той рече да тѣ удари, ти му кажи: надѣсно отъ тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне съ злато, заровено въ земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можешъ да му кажешъ: на еди-кое си мѣсто, подъ еди-кой си камъкъ има заровено гърне съ десеть килограма злато. Той веднага ще спре да се гнѣви, ще отправи погледа си къмъ посоката, която му опредѣляшъ. Който не разбира закона казва: Какво право имашъ да ме биешъ? Обаче, той ще го удари. Следъ това този благочестивъ човѣкъ, който е пострадалъ, ще напише едно заявление до сѫдилището, съ което ще се оплаче предъ сѫда и ще се започне процесъ. Ти ще вземешъ адвокатъ, който да защитава дѣлото. Ще се събератъ хора, които ще разрешаватъ въпроса, какъ станало това, че еди - кой си вдигналъ дѣсната рѫка и ударилъ нѣкого по лицето. И следъ това сѫдътъ ще се произнесе, че този човѣкъ контузилъ втория и го осѫжда на нѣколко мѣсеца затворъ, като му казватъ, че той нѣма право да бие хората. Това сѫ външни резултати, но тѣ ставатъ тайно въ душата на човѣка и спиратъ неговия прогресъ. Много такива процеси спиратъ мисъльта, спиратъ чувствата, спиратъ волѣвата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Азъ гледамъ какъ млади хора се самоубиватъ. Виждамъ по лицето му, какъ се самоубива. Сега казвате: да спасимъ младото поколѣние! За да се подобри и спаси младото поколѣние, най-първо трѣбва да му се покаже пѫтя на любовьта, посоката, въ която трѣбва да върви, дали налѣво или надѣсно. При това, въ този пѫть на възпитание, възпитатели на младитѣ момци могатъ да бѫдатъ само младитѣ моми учителки. И обратно: при възпитанието на младитѣ моми, възпитатели могатъ да бѫдатъ само младитѣ момци учители. Споредъ мене, при новото възпитание на младитѣ момичета бихъ поставилъ учители само мѫже, а на младитѣ момци бихъ поставилъ за учители само моми. И въ едната, и въ другата гимназия за изключение може да има само една учителка или единъ учитель. Значи, ще прехвърля учителитѣ въ женската гимназии, а учителкитѣ въ мѫжката гимназия. Ще кажете: ами учителитѣ нали сѫ мѫже, какъ могатъ въ дѣвически гимназии? Така ще бѫде по-добре и за учителитѣ, и за тѣхнитѣ ученици. Учителитѣ при младитѣ момичета ще се възпитаватъ, пъкъ и учителкитѣ при младитѣ момци ще се възпитаватъ. Сѫщевременно и самитѣ момичета и момчетата ще се възпитаватъ. Хората не разбиратъ това нѣщо, тѣ гледатъ само на отрицателната страна. Жената е единъ минусъ, мѫжътъ е единъ плюсъ, тѣ сѫ живи процеси. Два минуса правятъ едно равенство. Като съберешъ две жени на едно мѣсто, тѣ образуватъ едно равенство. Ако искашъ да разберешъ какъвъ е резултатътъ въ единъ домъ, ти трѣбва да съберешъ две жени на едно мѣсто. Ти двама мѫже не можешъ да туришъ за резултатъ. Ако пъкъ искашъ да намѣришъ една посока, въ която човѣкъ може да се избави, ти трѣбва да туришъ двама мѫже на едно мѣсто. Та когато въ математиката се поставятъ знаковѣтѣ плюсъ и плюсъ при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искашъ да вършишъ работа съ единъ човѣкъ. Преди всичко ти не знаешъ дали той е плюсъ или минусъ. Ако търсишъ единъ другарь, който е плюсъ, ти трѣбва да бѫдешъ минусъ. Ако той е плюсъ, тогава ти ще намѣришъ посоката на мисъльта въ твоя животъ. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нѣщо, но тѣ сѫ правила. Напримѣръ, единъ учитель обяснява съ плюсъ и минусъ числата 1, 2, 3, 4, и т. н., какъ може да се работи съ тѣхъ. Както сега живѣемъ, ние нѣмаме ясна представа за самия животъ. Гостилничарьтъ не прави изложение, но той храни хората. Хлѣбарьтъ не прави изложение, но той пече хлѣбъ. Дрехарятъ не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникътъ, музикантътъ, всичко това не е изложение на тѣхнитѣ произведения, но тѣ хранятъ хората. Има изложения въ свѣта. Въ едно музикално произведение има храна. Въ една дреха, въ всичко това, до което се докосвашъ, има нѣщо, което или може да вземе отъ тебъ или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: единъ тѣхенъ роднина заболѣва отъ апоплѣксия и умира. Неговитѣ роднини намиратъ, че новитѣ му дрехи, които облекълъ само веднъжъ или нѣколко пѫти, може да се продадатъ по-евтино, и ако иска нѣкой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видѣлъ, че продаватъ доста евтино, купилъ ги. Сестрата, като се научила за това нѣщо, казала на баща си: Татко, не трѣбваше да купуващъ тѣзи дрехи. Не е хубаво отъ боленъ човѣкъ да се купуватъ дрехи. - Това е суевѣрие. Обаче, не минава много време и този човѣкъ, бащата, заболѣва почти отъ сѫщата болѣсть. Той се чуди, отде му е дошла тази болѣсть. Казватъ: дрехитѣ сѫ причина за това. Ако нѣкоя сифилистична жена или нѣкоя болна отъ проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилисъ ще преминатъ въ тѣлото и на царската дъщеря. Ако единъ писатель пише едно писмо и има проказа въ ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа въ думитѣ, които пише, въ перото си, въ мастилото, въ което топи, и който чете неговото писмо, ще заболѣе отъ тази проказа. Днесь всички хора проповѣдватъ истината, но да имъ дамъ азъ нѣколко правила: вѣрата въ лъжата е смърть въ истината; вѣрата въ истината е животъ въ лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вѣрва въ истината, той и въ лъжата ще има животъ. Който вѣрва въ лъжата, той въ истината умира. Нѣкой казва: защо да не вѣрвамъ въ лъжата? - Ще умрешъ - нищо повече. Вѣрата въ злото е смърть, а вѣрата въ доброто е животъ. Вѣрата въ безлюбието е смърть, а вѣрата въ любовьта е животъ. Всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, то е положително. Всѣко нѣщо, което носи смърть въ себе си, то е отрицателно. Нѣкой казва: азъ искамъ да умра. Азъ не зная какво значи да умре човѣкъ. Това е само едно изречение въ цѣлата човѣшка раса. Всички, които искатъ да умратъ, подразбиратъ друго нѣщо. Българинътъ, който казва, че иска да умре, той има предвидъ друго нѣщо. Изобщо, всѣки народъ се изразява по различенъ начинъ. Българинътъ, напримѣръ, казва: нѣмали да отидешъ еди - кѫде си? Англичанинътъ казва: ще отидешъ ли? Българинътъ казва: нѣма ли да дойдешъ? Англичанинътъ казва: ще дойдешъ ли? Ние, съвременнитѣ хора, търсимъ истината въ онзи, който иска да умре. Азъ зная защо той иска да умре. Всички, които иматъ да даватъ, искатъ да умратъ; всички, които сѫ съгрѣшили, искатъ да умратъ. Болниятъ иска да умре, да се освободи отъ болѣстьта. Това значи, че той иска болѣстьта му да умре, а не той самиятъ. Той казва: болѣстьта в мене да умре, а азъ да живѣя. Понѣкога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болѣстьта, завлича и човѣка заедно съ себе си. Ето защо, човѣкъ въ такива случаи трѣбва да тури и една положителна мисъль въ даденото изречение. „И наклали огънь”. Какво показва това? Щомъ въ една кѫща се накладе огънь, това показва, че отвънъ има студъ, условията вънъ сѫ много лоши. Щомъ се накладе въ една кѫща огънь и се готви на него, хората се нуждаятъ отъ този огънь. Дето нѣма нужда, нѣма и огънь. Сега азъ правя едно заключение. Какво показватъ всички тѣла, които горятъ, като слънцето? - Че има нужда отъ тѣзи тѣла. Ако нѣмаше нужда, тѣ нѣмаше да горятъ. Ние сме слуги, които се печемъ на слънцето. Огъньтъ отвънъ е запаленъ. За кого? За насъ. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били въ състояние да издържимъ на външния студъ, който сѫществува въ свѣта. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по единъ много произволенъ начинъ. Ще се спра малко върху този въпросъ. Представете си, че вие искате да си купите единъ лотариенъ билетъ, да видите ще спечелите ли нѣщо. За да спечелите, изискватъ се нѣколко условия. Най-напредъ, онзи, който е устроилъ лотарията, трѣбва да е минусъ; после онзи, който ви е донесълъ лотарийния билетъ, сѫщо трѣбва да е минусъ; ако деньтъ, въ който вземете билета е минусъ, както и паритѣ, които давате сѫ отрицателно число, тогава и резултатътъ ще бѫде минусъ. Затова, преди да купите билета, вие трѣбва да се информирате, какъвъ е онзи, положително или отрицателно число, който е устроилъ лотарията. После трѣбва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, въ който ще го купите, за паритѣ, които ще дадете и най-после и вие самъ трѣбва да бѫдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трѣбва да бѫде положителенъ, трѣбва да бѫде минусъ. Така и онѣзи хора, които се молятъ на Бога и искатъ да придобиятъ нѣщо, тѣ трѣбва да бѫдатъ отрицателни. Какво става обаче? Тѣ, като се молятъ на Бога, заповѣдватъ Му, а съ това ставатъ положителни. И Богъ е положителенъ, и тогава Той имъ дава точно това, което тѣ искатъ, т. е. Той имъ взима и това, което иматъ. Щомъ вие ставате положителни, Богъ заема вашитѣ мѣста. За да нѣма споръ, Той казва: направихъ така, както ми казахте. Така могатъ да се обяснятъ и страданията на Йова отъ научно гледище. Това е окултно гледище. Йовъ бѣше наистина праведенъ човѣкъ и искаше да покаже на Господа, че като него другъ нѣма. Когато синоветѣ му правѣха угощение, Йовъ принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направишъ, онова да направишъ. Тогава Господъ направи, както Йовъ искаше: взе му овцитѣ, добитъка, синоветѣ, лозята, прати вѣтъръ, който събори кѫщата му и го остави безъ нищо. Тогава Йовъ започна да спори, да се разправя съ Господа. И като се видя въ трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то нѣма да бѫде така, но моля Тѣ, оправи моята работа! Азъ съвсѣмъ забъркахъ тази работа. И когато въ съзнанието му проникна мисъльта, че той самъ объркалъ работата си, тогава започна вѫтрѣшно да разсѫждава. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ боленъ човѣкъ въ търновската болница. Той заболѣва отъ нѣщо, но лѣкаритѣ не могатъ да му помогнатъ другояче, освѣнъ съ операция. Той заболѣлъ отъ нѣщо, вследствие на което и кракътъ му се заразилъ. Събиратъ се на съвѣтъ четирима-петима лѣкари и най-после казватъ на болния: твоята болѣсть е много опасна. За да не отидешъ на онзи свѣтъ, кракътъ ти трѣбва да се отрѣже, да спре заразата, да не се разпространи изъ цѣлото тѣло. Ако не отрѣжемъ дѣсния ти кракъ, въ една седмица ще свършишъ. - Не, господинъ лекарю! Кракътъ си не давамъ! Какво ще правя съ единъ кракъ? Ако Господъ иска единъ кракъ само, азъ съмъ готовъ да Му дамъ цѣлото си тѣло, но само единъ кракъ не давамъ. Ако е да дамъ нѣщо, ето, нека вземе цѣлото ми тѣло и да прави съ него каквото иска, но единия кракъ само не давамъ! Лѣкаритѣ му казали; ние искаме да ти направимъ едно добро, но като си толкова твърдоглавъ, Богъ да ти е на помощь. Той излиза отъ болницата и следъ петь-шесть мѣсеца се връща въ болницата, съвършено оздравѣлъ. Отива при лѣкаритѣ. Като го видѣли, тѣ се учудили, че е здравъ и го запитали: какъ се излѣкува? - Ходихъ при Господа да Го питамъ, защо Му трѣбва единия ми кракъ, но Той ми каза: азъ казахъ на лѣкаритѣ друго нѣщо, но тѣ криво сѫ ме разбрали. - Какъ се излѣкува? - Господъ ми каза никому да не казвамъ това нѣщо, особено на лѣкаритѣ, защото тѣ ще взематъ това срѣдство като монополъ, ще го забранятъ на другитѣ да се лѣкуватъ, тѣ ще разполагатъ съ него. Ние често казваме: Христосъ каза това, Христосъ каза онова. Когато Христосъ говорѣше и на мѫже и на жени, Той имаше въ ума си вложена една идея, споредъ която всѣки човѣкъ да бѫде на мѣстото си, т. е. да заема това положение, за което Богъ го е изпратилъ въ свѣта. За примѣръ, вие искате любовьта да дойде у васъ. Прави сте, но за да дойде любовьта у васъ да работи, затова се изискватъ редъ условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при извѣстни условия; вие искате да бѫдете свободни, но свободата може да работи само при извѣстни условия. Ако вие поставите всѣки законъ на мѣстото си, само тогава той може да работи. Човѣкъ не трѣбва да изпада въ положението на онзи американецъ, който единъ пазаренъ день си купилъ една пуйка и искалъ да я занесе до дома си, но нѣмало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искатъ по петь-шесть долара, а този богатъ човѣкъ билъ много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходилъ насамъ-натамъ, не може да намѣри нѣкой да му занесе пуйката. Вижда го единъ господинъ, хубаво облѣченъ, чува, че търси нѣкой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - Отъ толкова време търся нѣкое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искатъ много скѫпо. - Азъ мога да ви услужа. Тръгва богатиятъ търговецъ напредъ, а господинътъ, който билъ предсѣдательтъ на Съединенитѣ щати, върви следъ него. Дохожда до дома си и спира. Изважда отъ джоба си единъ доларъ и го подава на господина. - Той се отказва да вземе паритѣ: благодаря, не искамъ. - Защо? И ти ли искашъ толкозъ много, като другитѣ? - Не, азъ безъ пари ви донесохъ пуйката. Изважда отъ джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогомъ - казва, и си заминава. Нѣкои сѣдятъ, като този богатъ човѣкъ въ свѣта и си казватъ: азъ да отида да работя на този, на онзи, да се унижавамъ?! Господъ се е унижилъ като е слѣзълъ между хората да имъ помага, да ги спасява, а ти само седишъ и плачешъ. Да, но все ще получишъ такава една картичка. Ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи великитѣ, на гробоветѣ на които има велики надписи: Тукъ почива еди-кой си великъ царь или князъ, или владика, или проповѣдникъ, поетъ, писатель, философъ и т. н. И това сѫ все велики хора на минуса. За тѣзи хора Христосъ казва за въ бѫдеще, че които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ. Какъ ще дойде спасението на свѣта? Кой ще го спаси? Ще се тури единъ плюсъ. Онѣзи хора, които трѣбва да спасятъ свѣта, тѣ непремѣнно трѣбва да бѫдатъ живи. Ако нѣкой е умрѣлъ даже и преди хиляди години, ние можемъ да го извикаме още сега. Като бѣхъ въ Англия, дето правихъ своитѣ научни изследвания съ медиуми, явява се единъ умрѣлъ, който отдавна вече е въ задгробния свѣтъ, и съобщава нѣкои нѣща, но не можаха англичанитѣ да повѣрватъ въ задгробния животъ. Той даже бѣше фотографиранъ, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяватъ редъ учени, които казватъ: какъ можемъ да повѣрваме въ задгробния животъ? Ние трѣбва да убѣждаваме ученитѣ хора, че наистина има задгробенъ животъ. То е все едно да убѣждавате ученитѣ хора, че има жени въ свѣта, или че има мѫже въ свѣта, или че има деца въ свѣта. Ще кажете, че затова нѣма нужда отъ убѣждаване, понеже ние сме виждали жени. Питамъ: кой досега е виждалъ жена? Нима сѣнката на жената е самата жена? Ако е така, азъ мога да ви направя жени отъ восъкъ, колкото искате. Кой досега е видѣлъ мѫжъ? Ако е така, азъ мога да ви направя отъ восъкъ, колкото мѫже искате. Когато една жена види единъ мѫжъ, а е мъртва, тя ще оживѣе. И ако единъ мѫжъ види една жена, ако той е умрѣлъ, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мѫжа, тя не е жена; и мѫжъ, който не може да възкреси жената, той не е мѫжъ Това е мое разбиране. Господарь, който не може да възкреси своя слуга, той не е господарь; и слуга, който не може да възкреси своя господарь, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господарь. Ако ви оставятъ да правите изборъ между дветѣ положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господарь? Де е плюсътъ? Слугата всѣкога е по-силенъ и по умъ отъ господаря си. И Христосъ казва: Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи. Слугата всѣкога е по-силенъ отъ онзи, който господарува. Сега ние виждаме, че всички хора искатъ да господаруватъ. Това показва, че тѣ нѣматъ ясна представа за господарството. Тѣ търсятъ силата въ отрицателното. Азъ не отричамъ това. И отрицателни величини трѣбватъ, трѣбватъ и минуси въ свѣта. Безъ господари въ свѣта не може, но безъ слуги съвсѣмъ не може. Безъ жени не може, но безъ мѫже съвсѣмъ не може, така седи въпросътъ. Това сѫ сѫщини, които трѣбва да лѣгнатъ въ основата на новата култура на човѣчеството, да се преобрази човѣкъ, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления сѫ направени. Не, важно е азъ да зная какво положение трѣбва да вземамъ всѣки день по отношение на слънцето. Всѣки день не трѣбва и не мога да заемамъ едно и сѫщо положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всѣки день какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите отъ него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всѣки день спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете отъ Него. И ако всѣки день не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отъ тѣхъ. Кога една жена може да обича единъ мѫжъ? Ако той разбира нейното .сърдце, тя ще го обича; ако той не разбира сърдцето й, тя не може да го обича. И обратното е вѣрно: както е за мѫжа, така е и за жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, братътъ и сестрата сѫ сѫщо два елемента, слугата и господарьтъ сѫ пакъ два елемента - това е законъ на поляризиране. После, като дойдете до физическия свѣтъ, тамъ ще срѣщнете елементи, които сѫ еднородни. Плюсъ и минусъ, обаче образуватъ равенства. Изобщо, има различни методи, чрезъ които вие можете да достигнете великата цель въ живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. Съ онова, което ще може да достигне за въ бѫдеще, той трѣбва да направи поне единъ малъкъ опитъ. Постижимото за въ бѫдеще сѫществува като една малка реалность. Това, което искаме да постигнемъ, то вече е постигнато. Ние се стремимъ къмъ идеалъ, който е постигнатъ. Той нѣма защо сега да се създава, той сѫществува въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ споредъ този идеалъ, а за насъ той трѣбва да се доказва. Азъ мога да ви докажа цѣлата формула за това. Колкото единъ въпросъ е по-неразбранъ, толкова повече знаци и формули трѣбва да се употрѣбятъ за него. Въ математиката при рѣшението на единъ въпросъ могатъ да се поставятъ толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на свѣтлината. Ако пъкъ срѣщнете буквата H, тя означава силата на частицитѣ на материята, които действуватъ въ даденъ случай въ извѣстна посока. Изобщо, правятъ се изчисления за бързината и силата на движението на свѣтлината, съ каква скорость пѫтува свѣтлината. Определя се енергията на свѣтлината и силата, съ която се движатъ частицитѣ на материята. После ученитѣ опредѣлятъ масата и палѣто, презъ което ще минаватъ силитѣ, които действуватъ въ окрѫжаващитѣ тѣла. Следъ това взиматъ предвидъ и самитѣ тѣла, които ще дѣйствуватъ, както виждате, това е единъ сложенъ въпросъ. Ако вие сте единъ честенъ човѣкъ, но който се е заблудилъ въ пѫтя си, и азъ излѣза да ви свѣтна съ една свѣщъ, тази свѣщъ непремѣнно ще предизвика голѣма радость за васъ, и очитѣ ви доволно ще се усмихнатъ. Обаче, ако вие сте апашъ, който сте влѣзли нѣкѫде да крадете и азъ отворя вратата и пусна малко отъ тази свѣтлина, тя непремѣнно ще предизвика неприятно трепване и чувство въ сърдцето ви. Питамъ: защо въ единия случай свѣтлината предизвиква радость въ очитѣ ви, а въ другия случай тя предизвиква неприятность за очитѣ ви? Защото, който има нѣкаква користолюбива мисъль, свѣтлината у него се пречупва по особенъ начинъ отъ тази, у когото нѣма користолюбива мисъль. При двата случая става различно пречупване на свѣтлината, което произвежда два вида съединение. Може да се опредѣли даже, какво съединение е станало въ мозъка на единия и на другия човѣкъ отъ свѣтлината на моята свѣщъ. Апашътъ ще се уплаши отъ тази свѣтлина и ще каже: този човѣкъ ни развали работата съ своята свѣщъ. Ако изгася свѣщьта си, този апашъ ще се зарадва. Обаче, ако азъ изгася свѣщьта си за онзи, който се е заблудилъ въ пѫтя си, той ще съжалява. Защо изгасването на свѣтлината при апаша предизвиква радость? Защото тогава именно той се намира въ своето естествено положение. Изгасването на свѣщьта за онзи, който е изгубилъ пѫтя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всѣкаква надежда и потъва надолу. Веднага донасямъ свѣщъ и кибритъ, запалвамъ свѣщьта, и той се зарадва, защото намира пѫтя си. Той ще каже: много благодаря за тази свѣтлина, защото намѣрихъ пѫтя си. Апашътъ, като дойде до мене, който нося запалената свѣщъ, ще каже: кой ти даде право да палишъ тази свѣщъ? Ти нали знаещъ че имамъ работа, защо ме смущавашъ? „И запалиха огънь”. Защо? Въпреки голѣмото престѫпление, което искаха да извършатъ, трѣбваше да запалятъ огънь, да иматъ свѣтлина, да се отпечата единъ процесъ на сѫдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огънь, който бѣше запаленъ да се грѣятъ, слугитѣ имаха тази свѣтлина. Иначе нѣмаше защо да се пали този огънь. Тѣ казваха: този огънь не можемъ да го изгасимъ. Не може безъ огънь, наистина. Ако го изгасимъ, всички ще умремъ. Този огънь показва, че учението на Христа нѣма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макаръ че нѣма да го приематъ всички, обаче хората ще се грѣятъ въ тази тъмна нощь, тя ще бѫде за насърчение въ човѣшкия умъ и въ човѣшката душа. Това сѫ изводи, върху които трѣбва да се разсѫждава. За мене е така, а за васъ - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за васъ. Казвамъ; азъ ще ви дамъ хиляда лева. Но вие сте материалистъ и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щомъ ви дамъ, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вѣра. Силата на човѣка седи въ неговата вѣра. Сега да вземемъ другъ единъ процесъ, който става въ природата. Ако вие имате десеть килограма жито и ги посѣете на една нива, вие имате единъ минусъ, това жито е изгубено за васъ. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родятъ отъ това жито? Вие можете да пресмѣтнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи отъ нивата, отъ почвата, отъ самото жито, отъ свѣтлината, топлината, влагата, отъ начина, по който сте го обработили и отъ редъ още условия, отъ пожънването му, отъ овършаването и т. н. Оттукъ изваждамъ единъ законъ: който започва съ отрицателнитѣ процеси, той завършва съ положителнитѣ - безъ изключение. Сега ще ви дамъ другъ примѣръ. Имате десеть килограма жито, но отивате съ тѣхъ на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава въ хамбара ви? И хамбарътъ е празенъ, и джобътъ е празенъ. Придобилъ ли е този човѣкъ нѣщо? Нищо, той само се е удоволствувалъ. Ние казваме, че този процесъ е равенъ на нула. Този човѣкъ е дошълъ до едно неестествено положение, изгубилъ е всичко. Всички онѣзи, които сѫ започнали съ положителнитѣ процеси, сѫ нещастни, тѣ въ края на краищата, винаги свършватъ нещастно. Такъвъ е законътъ на земята. Понѣкога вие питате, като това жито, което е посадено въ земята: защо трѣбва да страдамъ? За да свършишъ съ щастие. Щастието е резултатъ на онзи процесъ който човѣкъ е започналъ. Той е резултатъ, който никой не може да отнеме. Ако човѣкъ е посадилъ нивата, т. е. ако е започналъ съ отрицателенъ процесъ, никой не може да му вземе, т. е. да го лиши отъ крайния резултатъ. Ако човѣкъ пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,тамъ ще порастатъ само тръни и бодили. Нищо не е въ състояние да спаси този човѣкъ. Ако този човѣкъ се надява на добри хора въ свѣта, това не може да му помогне. Да вѣрваме въ доброто на хората, това сѫ странични, второстепенни въпроси, тѣ сѫ основани на закона на вѣроятноститѣ. Знаете ли какво нѣщо е вѣроятность? Въ 999 случаи може да има само единъ добъръ случай, напримѣръ, само единъ добъръ човѣкъ. Ако добритѣ хора можеха да оправятъ свѣта, то досега трѣбваше да го оправятъ, както сѫ се надявали. Обаче, свѣтътъ не е оправенъ. Засега свѣтътъ е пъленъ само съ хора, които страдатъ, по единствената причина, че не вървятъ по правилния пѫть на развитие. Богатитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, и сиромаситѣ не искатъ да бѫдатъ сиромаси. Ето де е спорътъ. Богатството не се туря като условие да могатъ хората да живѣятъ, а се поставя като условие на лекъ, охоленъ животъ. Всѣки казва: азъ да бѫда силенъ. Сиромахътъ пъкъ казва: ако имамъ пари като съмъ богатъ, ще съмъ щастливъ. Казвамъ: при сегашнитѣ условия всички не могатъ да бѫдатъ богати, но и всички не могатъ да бѫдатъ сиромаси. Не, такъвъ законъ не сѫществува. При сегашнитѣ условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е единъ естественъ процесъ, понеже работници трѣбватъ повече. Сиромаситѣ сѫ работни сили въ свѣта, които ни трѣбватъ за работа. Тѣ трѣбва да работятъ разумно, да разбиратъ разумно. И когато хората правилно разбератъ този строй, тогава единствениятъ строй на обществото ще бѫде този именно. Обществениятъ строй ще се съгради по този начинъ. Тогава всѣки човѣкъ ще се остави свободно да върви въ своя пѫть. Това не значи, че нѣма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи въ чрезмѣрното разплодѣване на хората. Въ бѫдещето, въ бѫдещия строй разплодѣването ще бѫде умѣрено. Това е доказано съ редъ статистики. Вземете, напримѣръ, между микробитѣ. Въ 24 часа една микроба се размножава съ милиони. Тамъ е злото, тамъ е нещастието. Въ това положение нищо не създадоха. Тогава тѣ се превърнаха въ риби, и като риби намалиха своето размножение. Въ единъ часъ тѣ снасяха яйца около 300 хиляди. Но съ това тѣ създадоха своето най-голѣмо нещастие. Следъ това си казаха: ще станемъ на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца въ годината. Но и тамъ се спряха. Тѣ казаха: сега ще станемъ на млѣкопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждатъ по две, три, четири, шесть деца, и рѣдко повече отъ шесть. Обаче, въ бѫдещата култура нѣма да се раждатъ повече отъ две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бѫдещето щастие на човѣчеството зависи отъ малкото размножаване. Добре, че българитѣ не се размножаватъ много, но ако при тѣзи граници, съ които разполагатъ, станатъ нѣколко милиона още отъ това, което сѫ, тѣхното икономическо състояние ще бѫде невъзможно. Казвате: да се размножаватъ хората. Не, силата на единъ народъ не е въ неговото размножение, но въ неговото безсмъртие. Който живѣе, да не умира. Всички разумни хора, всички хора съ благородни чувства и съ силна воля, азъ наричамъ хора, които могатъ да оправятъ своя свѣтъ. Това е законъ, споредъ който бѫдещето общество може да се преустрои. Затова трѣбва работа, трѣбва знание, а не хората да се размножаватъ. Ако днесь единъ баща има четири-петь деца, ще му трѣбватъ около четири-петь милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като нѣма тѣзи пари? Той ще трѣбва да отидѣ да краде. Казвате: ако хората не се размножаватъ, тѣ нѣма да успѣватъ. Питамъ: като се размножаватъ сега хората много, успѣватъ ли? Статистиката показва, че отъ сто родени деца днесь едва десеть доживяватъ. Голѣма е смъртностьта между децата. Остава да живѣе само онова, което има условие за животъ. Всичко друго заминава, не може да живѣе. Питамъ: защо трѣбва да раждаме хора, за които нѣма храна? Сега азъ говоря на разбранъ езикъ, за да се даде възможность на хората да живѣятъ споредъ разумната жива природа, нѣщата да ставатъ разумно, за да се избѣгнатъ ненужднитѣ страдания, които сега сѫ създадени въ свѣта. И затова този законъ отъ органическия свѣтъ трѣбва да пренесемъ въ човѣка. Ако въ човѣшкия умъ се наплодятъ чрезмѣрно мисли и то все фантастични, и ако въ човѣшкото сърдце се наплодятъ чрезмѣрни желания, и ако въ човѣшката воля се наплодятъ чрезмѣрни постѫпки, той не може да бѫде човѣкъ. Вие трѣбва да имате най-много четири - петь мисли и то цѣнни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнешъ, да разчиташъ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракатъ, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще имъ даде толкова? Господъ е отъ тѣзи, които даватъ и взиматъ. Той дава животъ, и взима животъ. И благодарение, че дава, всѣка година се раждатъ приблизително 40 милиона хора, споредъ моитѣ изчисления, може би само съ нѣколко единици разлика, а всѣка година заминаватъ около 35 милиона хора. Следователно, всѣка година има единъ придатъкъ отъ петь милиона. Това, че заминаватъ 35 милиона, това е отъ насъ. Господъ не трѣбва да праща повече отъ петь милиона хора на земята. Ако ние водехме разуменъ животъ, Господъ щѣше да изпраща само по петь милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ходъ на всички сѫщества да се проявятъ. Сега всѣки иска да дойде на земята само за театъръ, всѣки иска да види по едно представление поне за петь-шесть години. Работата е, че нѣкой пѫть актьоритѣ плачатъ въ театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трѣбва. Не е раждала, както трѣбва. Радва ли се майката, казвамъ: тя се е женила както трѣбва, раждала е както трѣбва. Ако боледува, пакъ не се е женила както трѣбва; не се е раждала както трѣбва, не е живѣла както трѣбва. Тѣзи процеси споредъ менъ вървятъ така. Какво да се прави? Изправете знацитѣ на лицето си, както трѣбва. И следъ това си попѣйте малко. Не ти стига ума за нѣщо, тури плюсъ. Страхъ тѣ е отъ кръста, напримѣръ. Православнитѣ турятъ кръста дето трѣбва и не трѣбва. Кръстътъ никога не бива да се туря на челото. Кръстътъ означава посока на движение, а хората днесь разбиратъ, че нѣкой ще умре и се страхуватъ отъ него. Не, кръстътъ означава да намѣришъ посоката на своята мисъль: единъ неразрѣшенъ въпросъ. И тогава нѣма да туришъ кръста на срѣдата на челото, нито пъкъ съ три пръста да се кръстишъ, както сега се прави. Кръстътъ не се прави съ три пръста. Такъвъ кръстъ направиха евреитѣ на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстътъ е сѫществувалъ и преди християнството, но християнитѣ го взеха като символъ. Важенъ е живиятъ кръстъ, на който трѣбва да се разбира смисъла. Той е цѣла наука. Кръстътъ се взима като посока на движение. Ако отъ страданията влизашъ въ добродетельта, кръстътъ си е на мѣстото, но ако страданията тѣ вмъкнатъ въ престѫпление, кръстътъ не е на мѣстото си. Ако чрезъ мѫченията вкараме човѣка въ престѫпление, това страдание не е на мѣстото си. Ако разтривашъ човѣка и поставишъ крака му на мѣсто, това разтриване е на мѣстото си. Но ако го разтривашъ и не наместишъ крака му, това разтриване не е на мѣстото си. Да осакатишъ човѣка, това не е на мѣстото си. Ако хранишъ човѣка и той расте и се развива добре, тази храна е на мѣстото си, но ако го хранишъ и му отнемешъ живота, това хранене не е на мѣсто. Нѣкой пита: ти кръстишъ ли се? Кръстя се. Подъ думата „кръстене” азъ разбирамъ, че всѣки день мисля, чувствувамъ, вървя, не се спирамъ на едно мѣсто. Пѫтникъ съмъ. Нѣкой казва: да започнемъ една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викамъ Господа? Значи, Господъ трѣбва да си остави всичката работа и да дойде при менъ, защото Го викамъ съ моята молитва. Господъ, който е заетъ съ цѣлото битие, трѣбва да спре работата си и да обърне внимание на менъ, защото азъ се моля и Го викамъ. Та въ това време милиони като тебъ се молятъ на Господа. Тогава, на кого трѣбва Той да обърне внимание? На кого учительтъ обръща внимание? На кого Господъ обръща внимание? Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той обръща внимание на способния ученикъ, който решава всичкитѣ си задачи, приятно му е, че има такъвъ ученикъ. Но като погледна на онзи съ празната торба и съ неразрешенитѣ задачи, такъвъ ученикъ не ми трѣбва. Всѣка молитва предъ Бога трѣбва да бѫде една разрѣшена задача. Като отида да се моля на Бога, да съмъ свършилъ една работа и да искамъ да ми даде друга нѣкоя. А така, ти си изпилъ и изхарчилъ всичкитѣ си пари, а като отивашъ при Господа, лъжешъ Го и казвашъ: Господи, азъ посяхъ нивата, дай ми още десеть килограма жито. Каква молитва е тази? Ядешъ и пиешъ, всичко изпохарчишъ, а после искашъ по десеть кила жито: житарска мѣрка, около 80 крини килото. Въ такъвъ случай, прави сѫ, които възставатъ противъ Господа и казватъ: Нѣма такъвъ Господъ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Нѣма такъвъ Господъ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свършихъ работата, която бѣше ми опредѣлилъ. Той ще ти даде една свѣтла мисъль и докато я занесешъ, ти ще пораснешъ съ единъ милиметъръ. Макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, но ти ще пораснешъ. Нѣма ли растене, нѣма никаква добродетель. Има ли растене, макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че какъ могатъ съвременнитѣ учени да измѣрватъ голѣмината на такива малки величини като атомитѣ, като йонитѣ, като електронитѣ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ по-малки и отъ една хилядна отъ милиметъра, тѣ сѫ около една десетомилионна часть отъ милиметъра. А пъкъ единъ йонъ - това е една милиардна часть отъ милиметъра. И тѣзи частици сѫществуватъ, движатъ се, иматъ направление. Питамъ сега: кой е онзи вѫтрѣшенъ законъ, който регулира материята въ свѣта? Нѣкой отъ васъ ще попитатъ: какъ ще се оправятъ съвременнитѣ социални въпроси? Всички социални въпроси сѫ разрѣшени. Азъ съжалявамъ, че тѣзи въпроси ги разрешаватъ въ камарата. Не! Въ камарата трѣбва само да се види какъ сѫ разрѣшени, а тѣ ги създаватъ и разрешаватъ. Тѣ ги разрешаватъ въ английската, въ българската камара. Тѣзи въпроси сѫ разрѣшени отъ памти вѣка. При мене нѣкога сѫ идвали нѣкои български изобретатели, и нѣкой отъ тѣхъ казва: азъ измислихъ еди-какъвъ си аеропланъ. Казвамъ: този аеропланъ отдавна вече французитѣ го иматъ. - Ама измислихъ нѣщо ново. - Англичанитѣ отдавна вече сѫ го намислили. Ти по-добре иди при тѣхъ да усъвършенствашъ твоя уредъ. Ако пъкъ откриешъ нѣщо ново, гледай да не го е открилъ другъ нѣкой преди тебе. Когато Дарвинъ откри своята теория за еволюцията, сѫщевременно съ него и други нѣкои учени работиха по този въпросъ, но Дарвинъ издаде по-рано своята теория, тогава тѣ казаха: Така е, както Дарвинъ казва. Но не издадоха своитѣ теории. Въпросътъ за развитието е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да мислимъ, този въпросъ е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да чувстваме, този въпросъ е разрѣшенъ и най-после, начинътъ, по който трѣбва да действуваме, този въпросъ е разрѣшенъ. Сега ти казвашъ: чакай да помисля малко, да видя какъ трѣбва да постѫпя. Какъ ще постѫпишъ? Ако ти никога не си ималъ любовь, ако ти никога не си ималъ сърдце, ти никога не можешъ да имашъ умъ. Ако ти никога не си ималъ единъ умъ, никога не можешъ да имашъ и едно сърдце. Какво ще разберете отъ това? Съ други думи казано: ако въ твоя организъмъ никога не е било едно сърдце, никога не може да има и единъ мозъкъ. Сърдцето е дошло по-напредъ, като условие за проявяване на мозъка, за разрѣшение на въпроситѣ. Сега у мнозина се явява въпросътъ: какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ - мѫжъ или жена? Най-първо ще бѫдешъ жена, после ще бѫдешъ мѫжъ или най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. Най-първо, когато слѣзешъ отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдешъ жена, за да станешъ после мѫжъ. Когато се качвашъ нагоре къмъ Бога, ти най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. И най-после, когато мѫжътъ и жената се съединятъ заедно, тѣ ще образуватъ това, което се нарича човѣкъ - човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣма мѫжъ и жена, не може да има и човѣкъ. Затова всѣки човѣкъ си търси половината. Всѣка жена и всѣки мѫжъ си търсятъ половината. Като намѣрятъ една половина, тѣ я премѣрятъ и като видятъ, че не имъ уйдисва, не могатъ да се оженятъ за нея. Казвамъ: ще намѣришъ една половина, ще я премѣришъ и като не ти уйдисва, ще я оставишъ. Щомъ не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсишъ изъ цѣлия свѣтъ и като я намѣришъ, ще се оженишъ за нея. Това е бракътъ, това е цѣлиятъ човѣкъ. Иначе, ако не стане така, тогава въ жененето си хората се намиратъ въ положението на онзи американецъ, който дошло му на умъ да се жени и казалъ на единъ свой познатъ: отивамъ да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното въ свѣта е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любовь, това е свобода, това е разбиране единъ за другъ, разбранъ животъ. Мѫжетѣ, женитѣ сѫществуватъ въ свѣта, за да се направятъ щастливи. Тѣ сѫ проводници на Бога. Когато Богъ иска да направи единъ мѫжъ щастливъ, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господъ ме изпрати да ти послужа. Когато Господъ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща единъ мѫжъ добъръ, който казва: Господъ ти изпраща чрезъ менъ единъ подаръкъ. Твоятъ възлюбенъ Баща ти изпраща този подаръкъ. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назадъ. Защо сѫ женитѣ? За да направятъ щастливи Божиитѣ синове. Защо сѫ мѫжетѣ? - За да направятъ щастливи Божиитѣ дъщери. Какъвъ другъ смисълъ могатъ да иматъ мѫжетѣ и женитѣ? Това е идейното учение, така трѣбва да се разбира. Нѣкой казва: азъ ще слугувамъ. - Ако ти слугувашъ и си проводникъ на великата Божия Любовь, следъ това Господъ ще тѣ повиши, ще тѣ направи да разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Ако слугувашъ, ще ти слугуватъ; ако не слугувашъ, нѣма и да ти слугуватъ. „И накладоха огънь”. Азъ желая този огънь да се накладе и у васъ. Подъ този накладенъ огънь азъ разбирамъ любовьта и всички онѣзи, които се грѣятъ на тази любовь. Този огънь, това сѫ ученицитѣ, които се учатъ. Всички онѣзи, които треперятъ това сѫ хората, които търсятъ свободата. Свободенъ е човѣкъ да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, азъ съмъ свободенъ. Когато човѣкъ е страхливъ и бѣга, азъ го облажавамъ, той обича истината. Свободенъ е човѣкътъ, бѣга. Ако не бѣгаше, той не щѣше да бѫде свободенъ. Щомъ той види мечка, бѣга, свободенъ е и ще се освободи. Ако не можеше да бѣга, тогава? И тъй, свободата въ свѣта зависи отъ това, което можешъ да направишъ, да направишъ по изборъ. Доброто, което можешъ да направишъ, направи го - свободенъ си тогава. Щомъ можешъ да направишъ доброто, това показва, че имашъ любовь, имашъ и знание. Щомъ не можешъ да го направишъ, нѣмашъ нито любовь, нито мѫдрость, нито знание, нито свѣтлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнемъ, понеже предъ насъ седи едно велико бѫдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свѣтъ, ще ви прекаратъ презъ една зона, дето ще оставите всичко непотрѣбно придобито, а съ васъ ще вземете само малкото посѣто сѣменце. Съ тази малка торбичка ще отидете въ другия свѣтъ. Сега, азъ не зная колко сѣмена ще останатъ, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете къмъ това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вѫтрѣ. И тъй, като ставате сутринь, хванете дѣсната страна на челото си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на челото ми да царува мѫдростьта, а въ лѣвата - любовьта. После хванете носа си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на носа ми да царува любовьта, а въ лѣвата - мѫдростьта. После хванете брадата си и кажете: азъ искамъ въ лѣвата страна на брадата ми да царува любовьта, а въ дѣсната - мѫдростьта. Ако досега бихте направили това, вие щѣхте да бѫдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновениятъ човѣкъ изкарва за една година, талантливиятъ го изкарва за единъ мѣсецъ, това което талантливиятъ изкарва за единъ мѣсецъ, гениалниятъ го изкарва за единъ день. Светията, като работи единъ день, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за единъ день. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи подъ мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за единъ мѣсецъ, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за единъ день, ще се равнява на работа за единъ мѣсецъ. Ако сте светия, работата за една година ще свършите въ единъ день. И тъй, пожелавамъ работата за една година да свършите въ единъ день. Плюсъ и минусъ, две противорѣчия раждатъ едно равенство. Два плюса раждатъ едно отблъскване. Два минуса сѫщо се отблъскватъ, но единъ минусъ и единъ плюсъ се привличатъ. Следователно, любовьта и безлюбието се привличатъ; злото и доброто се привличатъ; вѣрата и безвѣрието се привличатъ. Щомъ знаете това, не се обезсърчавайте отъ противоположнитѣ състояния на вашия животъ, понеже тѣ сѫ условия за работа. Това е вашето поле, въ което всички вие трѣбва да работите. За да работите, трѣбва да накладете огънь. Сега азъ ви оставямъ, огъньтъ е накладенъ край васъ, и вие знаете какво трѣбва да правите. Както ви виждамъ, огъньтъ е накладенъ у васъ, всички се грѣете, сърдцата ви туптятъ, мозъкътъ ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане съ насъ? Казвамъ: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросътъ всички кръстове да се изгорятъ. Този е въпросътъ, който сега се решава: всички кръстове, на които сѫ страдали учителитѣ на земята, трѣбва да се изгорятъ, за да нѣма никаква спънка въ пѫтя на човѣчеството. И всички хора да обикнатъ Бога, да тръгнатъ напредъ, да си подадатъ рѫка и да заживѣятъ братски. 27-ма недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 3-ти априлъ 1932 г. София - Изгрѣвъ.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрниятъ въ малкото Ще взема 16 глава отъ Евангелието на Лука, 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.” Има слово положително и отрицателно. Азъ ще говоря върху положителнитѣ страни. Можемъ да поставимъ и друго едно положение: Състоянието на човѣка зависи отъ неговия духъ, отъ неговия животъ. То е положителното. Отрицателната страна на живота зависи отъ неговата материя и силитѣ, съ които той е свързанъ. Следователно постояннитѣ величини въ живота сѫ, които произтичатъ отъ духа, отъ живота. Това сѫ величини, въ които измѣнения нѣма, защото въ тѣхъ работи животътъ. Реалностьта е създадена отъ тѣхъ. Подъ думата „реалность” ние разбираме изявления на нѣщата и на тѣлата, които сѫществуватъ. Защото, сегашнитѣ хора иматъ едно друго понятие за реалностьта, тѣ искатъ да имъ е приятна кѫщата, да иматъ достатъчно за ядене и пиене, да преживѣятъ единъ спокоенъ животъ. Азъ не разбирамъ, какъвъ спокоенъ животъ може да има човѣкъ, ако се самозаблуждава. Азъ бихъ искалъ отъ историята да ми покажете единъ човѣкъ, който да е живѣлъ спокойно и да е заминалъ за другия свѣтъ щастливъ, или да е оставилъ въ своята биография, че е доволенъ. Всички хора, безъ изключение, отъ 8 хиляди години насамъ, все сѫ свършили по сѫщия начинъ; съ малки изключения. Вие може да кажете, че ще направите изключение. Сѫщото нѣщо може да бѫде и съ васъ - въ една или друга степень, както и да си мислите, каквото и да ви предсказватъ гадателитѣ, пророцитѣ. Ако се яви единъ пророкъ между кокошкитѣ, той може да имъ предскаже, какво ще имъ се случи на тѣхъ и тѣхнитѣ деца. Той ще предскаже точно - кога всѣка кокошка ще умре; ще предскаже: кое яйце - кога ще бѫде изпържено; или опечено; или продадено. Кокошкитѣ ще се чудятъ на този възвишенъ пророкъ, на това пророчество. Ние се намираме въ единъ свѣтъ неустойчивъ. Нѣкой пѫть си правимъ илюзии, казваме, че нѣкой ималъ голѣмо влияние въ свѣта. Азъ не зная какво разбирате подъ думата „влияние”. Влияние има. Златото и среброто иматъ сега по-голѣмо влияние, отколкото единъ професоръ, отколкото единъ знаменитъ проповѣдникъ. Той може да проповѣдва това и онова, но нѣкой човѣкъ може да каже, че това сѫ празни работи; ако извади нѣколко звонкови, като подрънкатъ тѣзи златни пари - много краснорѣчива е тѣхната речь - и човѣкътъ се убѣждава. Когато нѣкой тѣ повика, да му служишъ съ любовь, ти казвашъ: „Ако е за любовь, не служа никому”. Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидешъ. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готовъ да служишъ на този господарь. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, въ какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видишъ такъвъ господарь, въодушевявашъ се отъ него и си готовъ да му служишъ. Туй важи за безбожния и за набожния, за вѣрващия и за невѣрващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповѣдници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговѣние предъ паритѣ. И право казватъ хората: „не може безъ парици”. „Парице, парице, всѣсилна царице” - казва Славейковъ. И действително, голѣма царица е тя. Сега, не мислете, че менъ ме интересува това. Това не е единъ подбивъ, защото азъ не разбирамъ думата „подбивъ”. Никога не може да намѣришъ цената на единъ предмѣтъ. Ти може да мислишъ, че нѣщо си подценилъ, но нѣщата каквато цена иматъ, тѣ не могатъ да се подценятъ. Скѫпоценнитѣ камъни си оставатъ скѫпоценни и фалшивитѣ си оставатъ фалшиви, само че, въ нашия умъ си остава идеята, че можемъ да направимъ нѣкѫде подбивъ. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание въ себе си, то онзи, който я е създалъ, трѣбваше да обича своето произведение. Но когато дяволътъ е създалъ лъжата, научилъ едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволътъ му казалъ: „Азъ тѣ научихъ да лъжешъ другитѣ, а не мене. На менъ ще говоришъ истината”. Нѣкой казва: „Безъ лъжа не може.” Безъ лъжа за другитѣ - да, но за тебе? Тогава, каква е разликата между една реалность и една нереалность, или между една истина и една лъжа? Въ истината животътъ се увеличава, а въ лъжата животътъ се намалява. Въ истината безсмъртието продължава, а въ лъжата се намалява. Въ истината щастието идва, пъкъ въ лъжата нещастието царува. Защо тогава хората обичатъ лъжата? Ще кажешъ: „Безъ лъжа не може въ живота.” Че не може, не може - тъй както е устроенъ сега свѣтътъ, навсѣкѫде се шири лъжата. „Има и бѣли лъжи.” Тогава, въ какво седи една бѣла лъжа? Ще ви приведа единъ анекдотъ за единъ американски проповѣдникъ. Той обичалъ да преувеличава нѣщата. Веднъжъ държалъ речь за Самсонъ, който билъ навързалъ опашкитѣ на лисицитѣ и ги пусналъ, съ запалени свѣщи, по нивитѣ на филистимцитѣ. Проповѣдникътъ искалъ да убеди своитѣ слушатели, че тѣзи лисици имали дълги опашки, по шесть метра. Това чувство у него - да преувеличава, било толкова силно, че казалъ на приятеля си: „Когато се увлека да преувеличавамъ нѣщата, направи ми единъ знакъ съ пръста си.” Когато проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ на лисицитѣ били дълги 6 метра, приятельтъ му направилъ единъ знакъ. Той рекълъ: „Предполагамъ, че 6 метра е много, може би 4 метра сѫ били”. Вижда, че приятельтъ му прави пакъ знакъ. – „Намирамъ, че и това е много, но два метра имаха опашкитѣ”. Онзи пакъ му направилъ знакъ. Проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ били до половинъ метъръ, както на нашитѣ лисици. Онзи далъ пакъ знакъ, но проповѣдникътъ казалъ: „Не смалявамъ повече.” Нѣма какво да смалявашъ, като дойдешъ до истината. Щомъ дойдешъ до единъ фактъ, то този фактъ нѣма какво да го смалявашъ. Казва Христосъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Единъ е законътъ. Човѣкътъ на истината не се блазни, той не се измѣня отъ външнитѣ обстоятелства.Когато външнитѣ условия могатъ да произведатъ единъ ефектъ въ човѣка, този човѣкъ е материалистъ. Защото само животътъ, само духътъ е независимъ отъ условията. Духътъ и животътъ използватъ външнитѣ условия за своето развитие и сѫ независими отъ материалнитѣ условия. Когато материалнитѣ условия сѫ неблагоприятни, животътъ и... липсващи фрази благоприятни условия. Когато реалностьта не се проявява вече, казватъ, че тя е изчезнала. Не, не е изчезнала, но тя е престанала да се проявява. Ако нѣкой човѣкъ не може да се прояви, това ни най-малко не показва, че нѣма възможность да се прояви, но условията сѫ неблагоприятни. Той чака по-добри условия. Та, на насъ ни трѣбватъ здрави схващания. Онѣзи, които сѫ дошли до постоянни схващания, търсятъ смисъла на живота. Защото смисълътъ на живота не седи въ сегашнитѣ схващания. Въ сегашнитѣ условия седятъ страдания, мѫчения, несгоди. Въ този животъ, тъй както е сега, бѫдете увѣрени, че въ него не може да бѫдете щастливи. И въ цѣлата история, ако я прегледате отъ единия край до другия, ще видите, че хората не сѫ били, а и сега не сѫ щастливи. Вземете единъ отъ най-щастливитѣ царе - Соломонъ, най-мѫдриятъ царь; или единъ отъ най-силнитѣ еврейски царе - Давидъ; прочетете тѣхната история. Соломонъ е казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Тъй е, суета е този животъ, който живѣятъ хората. Не че животътъ е суета, не че животътъ нѣма смисълъ. Има смисълъ животътъ. Суетностьта на единъ човѣкъ не е суетность на другиго. Когато единъ предмѣтъ се измѣня, това не показва, че всички предмѣти се измѣнятъ. Когато единъ човѣкъ умира, това не показва, че всички хора ще умратъ. Това показва, че ако хората вървятъ по този пѫть, по който върви този човѣкъ, който умира, и тѣ ще умратъ. Но ако тѣ измѣнятъ своя пѫть, веднага ще дойдатъ други условия. Защото виждамъ, че смъртьта, която сега сѫществува въ свѣта, е едно вмѣтнато явление. Първоначално, човѣкъ бѣше създаденъ да живѣе вѣчно, значи - да живѣе единъ щастливъ животъ. Но, понеже човѣкъ не можа да разбере тѣзи закони - Адамъ не бѣше вѣренъ въ малкото - Богъ му каза: „Бѫди доволенъ отъ този животъ, който има въ Райската градина.” Когато му казаха, че има единъ по-великъ животъ, той се рѣши да престѫпи условията на договора, който имаше съ Бога. Той погледна звѣздитѣ и каза: „Азъ не се задоволявамъ да бѫда въ Райската градина простъ градинарь и да гледамъ животнитѣ, азъ мога да бѫда господарь на вселената.” Затова и той прати жена си при този адептъ, да се учи. Азъ сега турямъ друга една повѣсть, не такава, каквато има въ Библията. Той чете тази книжнина, чете тѣзи книги и прати жена си да се учи, да направи единъ експериментъ при Дървото за познаване доброто и злото, да направи единъ опитъ, както правятъ сега опити по физика и химия. Тя направи опитъ при Дървото за познаване доброто и злото, но той излезе много несполучливъ, ретортата се пръсна и Ева се върна съ изгорѣли дрехи, едва се спаси. Сега вие казвате: „Какъ да разберемъ въпроса, буквално или не?” Най-първо, вие не сте виждали, какво нѣщо е човѣкътъ. Нѣма човѣкъ на Земята, който да е видѣлъ, всѫщностъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Това, което виждате, това не е човѣкътъ. Това е неговата кѫща. Той има две очи, това сѫ органи, съ които приема свѣтлината; има единъ носъ, който приема като станция въздуха и му служи за обонянието; рѫцетѣ, краката, това сѫ все органи, сѣтива, съ които си служи. Де е човѣкътъ? Какво нѣщо е мозъкътъ? Той е единъ органъ, една станция, която оперира; когато се умори човѣкъ нѣкой пѫть, затвори тази станция като единъ чиновникъ, излиза, ходи насамъ-натамъ и сутриньта се върне. Остави нѣкой слуга да работи тамъ. Казвате за нѣкого: „Видѣхме Стояна, бѣше малко веселъ.” Въ какво седи веселостьта? Че устата се повдигне малко нагоре. За другъ казватъ: „Тѫженъ е.” - Ѫглитѣ на устата му сѫ малко надолу; или потъмнѣли очитѣ му. Казватъ за нѣкого: „Боленъ е този човѣкъ”. Дойде лекарьтъ, иска да стане болниятъ - кракътъ му е боленъ, но човѣкътъ не е боленъ. Крака си счупилъ, куца - човѣкъ ли се е счупилъ? Когато колата скърца, господарьтъ не скърца. Но щомъ скърца едно колело, господарьтъ туря друго колело. И на човѣка може да се счупи осьта нѣкой пѫть - господарьтъ на това човѣшко тѣло прави сѫщото. Вие имате една представа за вашето тѣло, както вашитѣ баби и дѣди нѣкога сѫ ви учили: „Синко, ти гледай да си уредишъ работитѣ, да си направишъ кѫща, да си туришъ пари въ банката, да имашъ жена, дѣчица, да живѣешъ, както Господъ е далъ.” Какъ е далъ Господъ? Като заживѣе, както Господъ е далъ, ще има кокошки, говеда, овце; тѣ ще блѣятъ, ще крѣкатъ, той ще ги дои, ще имъ взема вълната. Ще кажете, че той, по образъ и подобие на Бога, живѣе благочестиво, има резултатъ. Азъ питамъ: Де е самоличниятъ подписъ на Бога, че е подписалъ тѣзи закони? Всички закони, които сѫществуватъ на Земята, сѫ човѣшки закони, временни закони. Една държава живѣе съ извѣстни закони сто-двеста години, после се измѣнятъ. Мойсей създаде закони, които бѣха валидни за времето си, но сега не сѫ валидни. Казвамъ: Въ свѣта на духа, въ свѣта на живота има други закони, които отначало сѫществуватъ и за въ бѫдеще ще сѫществуватъ. Върху тѣхъ ние трѣбва да си изградимъ бѫдещия животъ. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тѣзи закони и сегашнитѣ?” Сегашнитѣ закони умъртвяватъ човѣка. Сегашнитѣ закони всѣкога произвеждатъ една тревога у васъ. А пъкъ онѣзи, Божественитѣ закони, всѣкога внасятъ миръ, спокойствие, доволство, радость, веселие. Божествениятъ законъ внася прогресъ. Ако вие боледувате, не сте въ връзка съ Божиитѣ закони, а сте въ връзка съ човѣшкитѣ закони, защото човѣшкитѣ закони иматъ отражение върху природата като последствие. И въ храната, напримѣръ: нѣкое растение може да е отровно; нѣкоя крава яла отъ тази трѣва и млѣкото се заразява, който го пие, ще пострада; нѣкой фурнаджия е боленъ отъ заразна болѣсть, пипа хлѣба, който ти ще ядешъ, и споредъ закона, ти ще се разболѣешъ. Нѣкой лѣкарь тѣ лѣкува, направи погрѣшка, може да ти даде едно лѣкарство, съ което може да се отровишъ. Пъкъ нѣкой пѫть, може да се отровишъ като онзи манафъ - въ Мала Азия. Предписва му единъ лѣкарь лѣкарство и му казалъ, въ малки дози да го взима - по една лъжичка за нѣколко дена. Манафътъ започналъ да разсѫждава: „Ако това шише изпия за 3 ÷ 4 дена и оздравѣя, поне да го изпия изведнъжъ и изведнъжъ ще оздравѣя.” Изпива изведнъжъ цѣлото шише и умира. Колкото повече, толкова по-зле; колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото по-малко дългове имашъ, толкова по-добре; колкото повече дългове имашъ, толкова по-зле. Колкото по-малко богатство имашъ, по-добре; колкото по-голѣмо имашъ, толкова по-зле. Кѫде ще бѫде злото? Ще тѣ преследватъ апаши; както въ Америка сега задигнали детето на единъ американецъ, искатъ милиони въ откупъ. Сега цѣла Америка е въ тревога. Кѫде е неговото дете? Пари искатъ тѣзи разбойници. Човѣкъ не е свободенъ - днесь детето е задигнато, утре ще задигнатъ жена ти, децата ти, брата ти; ти ще трѣбва да плащашъ. Сега, това е външната страна на богатството. Богатство азъ наричамъ това, което никой не може да ти го вземе. Богатството седи въ ума, въ сърдцето, въ душата, въ духа. Или съ две думи: твое богатство е това, което винаги носишъ съ себе си. Въ духа и живота на човѣка седи богатството му. Представете си сега единъ човѣкъ, който разбира законитѣ на духа и живота. По какъвъ законъ той ще се води? Сегашнитѣ хора си позволяватъ да пробиятъ земята на хиляда метра, на 1500 метра, за да извадятъ черни вѫглища, да извадятъ сребро, да извадятъ злато, и не питатъ никого, казватъ: „Туй злато е наше.” Казвамъ: Може ли да действа така този човѣкъ, който разбира закона на духа? Духътъ не сѫществува вънъ отъ човѣка, или човѣкъ не сѫществува вънъ отъ духа, отъ живота. Животъ, човѣкъ и духъ, това сѫ едно и сѫщо нѣщо. Ще кажешъ, че животътъ е нѣщо външно, че душата е нѣщо външно, че духътъ е нѣщо външно, че това сѫ нѣща материални. Душата е нѣщо нематериално. Духътъ е нѣщо, което стои по-високо въ своето развитие отъ материята. Материята всѣкога хвърля една сѣнка върху битието. Материалниятъ животъ хвърля сѣнка върху битието. По това се отличава материята. Тя има и редъ други качества, които ще намѣрите въ коя да е физика. Азъ казвамъ: материята хвърля сѣнка върху битието и вследствие на тази сѣнка се явяватъ всичкитѣ нещастия и несгоди въ живота. Тамъ, дето има сѣнка, има страдания, недоразумѣния, нещастия и всички отрицателни черти. Духътъ никаква сѣнка не хвърля. Ако отворите пета глава отъ Посланието на апостолъ Павелъ къмъ Галатянитѣ, ще видите, кои сѫ тѣзи отрицателни качества на материалния животъ, които човѣкъ ги е създалъ. Защото и злото човѣкъ постепенно го е складиралъ. Ако отидете при нѣкой френологъ въ Америка или въ Лондонъ, той по главата ви ще познае, дали има нѣкои наслоявания отъ тази материя, или не. Ако материята е натрупана близо до слѣпитѣ очи, имате чувство на стяженолюбие. Всички хора, които обичатъ да бѫдатъ богати, туй чувство у тѣхъ е крайно развито. Богатството за тѣхъ е цель, смисълъ на живота. Не само хората сѫ роби на това чувство. Има животни, у които това чувство е много силно развито; има други, у които е много слабо развито. Вземете кокошката - следъ като й хвърлите царевица да яде, тя ще кълве и ще разрови; ако дадете на катерицата, тя, следъ като яде, ще го скѫта нѣкѫде. Цель шиникъ да турите на една кокошка, тя ще се качи отгоре, ще се наяде, а другото съ краката си ще разхвърли и ще си замине. Кокошката за утре не мисли, тя казва: „Добъръ е Господъ за днесь”; каквото може да изяде, ще го изяде, каквото не може да изяде, ще го разхвърли. Азъ не препорѫчвамъ кокошката, защото е много разточителна, тя всѣкога рита крината. Катерицата е демократъ, тя събира. Богатитѣ хора сѫ разточителни - кокошки; сиромаситѣ хора сѫ катерици, които само събиратъ. Не е въ събирането щастието на човѣка, но щастието е положено въ самия духъ на човѣка. Ако този човѣкъ не седи по-високо отъ условията, въ които е поставенъ, ако той не разбира добре тѣзи условия, той не може да бѫде щастливъ. Мощниятъ човѣкъ, онзи, който има мощна мисъль и сила на духа, може да остави кѫщата си отворена и нито единъ разбойникъ нѣма да влѣзе въ нея. Той ще има предъ вратата си електрически токове, никой не ще може да влѣзе. Неговата каса е оградена съ такива токове, такива невидими жици има, че който се приближи и ги бутне, веднага ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие. Казвате: „Господъ да ни пази.” Какъ пази Господъ хората? Господъ тѣ пази, като ти казва: „Развивай своя умъ, развивай своя духъ.” Сегашнитѣ хора защо страдатъ? Тѣ вѣрватъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Въ човѣшкия духъ едва сега се учатъ да вѣрватъ. Въ сърдцето и ума вѣрватъ, но дали има душа или духъ, за тѣхъ това е въпросъ. Та казватъ, че душата е сборъ на мозъчни функции. Научно ето какъ седи въпросътъ. Реалностьта нѣма нужда отъ защита, нито да я утвърждавамъ, нито да я отричамъ. Реалностьта не се нуждае отъ никаква защита отъ никого. Ето де е погрѣшката. Казватъ, че въ свѣта нищо не се губи, нищо не се създава. Значи количеството на материята и количеството на силата не се губи. Питамъ тогава, ако единъ човѣкъ умре, кѫде ще отиде? Казвате, изгуби се. Никѫде не се е изгубилъ той. Какво нѣщо е смъртьта? Нима една фабрика като престане да работи, тя е умрѣла? Спряла фабриката, спрели котлитѣ. Но на утрешния день видишъ, че котлитѣ отново работятъ и колелата се въртятъ. Или може да се премѣсти на друго мѣсто. Онзи, който е създалъ фабриката, той е факторъ; не е важно дали тя върви, но важно е, дали тя има господарь, който може да я кара. Материята, сама по себе си, не може да върви. Сега се казва, че човѣкъ щомъ умре, всичко се свършва съ него. Нищо нѣма да се свърши. Човѣкъ, следъ като умре, или като престане да работи тази работа, той ще се убеди, че неговитѣ възгледи за живота сѫ били лъжливи. Въ туй ще се убеди. Какво прави човѣкъ, следъ като умре? Хората, следъ като умратъ, коригиратъ своитѣ погрѣшки. Азъ виждамъ въ онзи свѣтъ. Не казвамъ, вие да го видите, нито да вѣрвате въ това, което азъ виждамъ. Даже, ако вѣрвате въ това, въ което азъ вѣрвамъ, вие може да напакостите на себе си. Защо? Защото, вие не можете да гледате, както азъ гледамъ. Двама учени хора разрешаватъ една и сѫща задача; по нѣкой пѫть единъ гледа на рѣшението по единъ начинъ, другъ пѫть по другъ начинъ. За примѣръ: ученитѣ хора казватъ, че между две точки може да се прекара само една права. Но ученитѣ хора сѫщо казватъ, че точката е непространствена. Значи, между две непространствени точки може да се прекара една права линия, за която казватъ, че нѣма никаква дебелина. Две прави не могатъ да се прекаратъ между две точки. Относително е вѣрно това. Питамъ, ако правата линия е пѫть отъ една точка до друга, презъ този пѫть колко точки могатъ да минатъ, други точки не могатъ ли да минатъ? Следователно, ако една точка се движи къмъ друга, тя образува права линия; ако друга точка се движи следъ нея, не може ли да образува пакъ сѫщо права линия? Следователно между две точки може да теглимъ много прави линии. Тия линии не сѫ такива, каквито ние си ги представяме. Отчасти е така. За материалния свѣтъ, това е вѣрно. За свѣта на духа - нѣщата трѣбва да се коригиратъ. Презъ две точки могатъ да се прекаратъ много прави линии. Разбира се, за това не може да има доказателство. Така както е писано въ математиката, това е вѣрно, но по отношение на духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Има учени хора, които твърдятъ сѫщото, не го твърдя само азъ. Но това нищо не значи. Вие не може да теглите една права линия между две мъртви точки. Само между две разумни сѫщества може да теглите една права линия. Всѣка една сила е въ зависимость отъ една разумность. Въ дадения случай, материята е, отъ която се образуватъ формитѣ, а пъкъ силата се образува отъ движението. Причината на туй движение е разумностьта. Ако една точка се движи къмъ друга точка и се образува права линия, това е защото правата линия е отношение между две сѫщества, или азъ казвамъ: Правата линия е правото отношение между две разумни сѫщества. Идейно е това. Щомъ се измѣни това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно, по този законъ, две сѫщества, които се обичатъ, се приближаватъ; две сѫщества, които си приличатъ, се отблъскватъ. Тогава двама души, като ги оставите свободни, по външната имъ обхода азъ мога да опредѣля - обичатъ ли се или не се обичатъ. Ако турите двама души въ единъ салонъ, ще видя кой кѫде сяда; ако взема геометрическата линия между тѣхъ; азъ ще опредѣля колко се обичатъ. Колкото повече се обичатъ, толкова сѫ по-близо, колкото по-малко се обичатъ, сѫ по-далече. Ако не се обичатъ, единиятъ е на единия край, другиятъ е на другия край. Защо сѫ седнали така? Любовь нѣма тамъ. Въ този смисълъ, геометрията е наука, която може да покаже разумнитѣ отношения между хората. Ако двама души се намиратъ въ отношение на права линия, или въ отношение на квадратъ, или на кубъ, това показва, какви сѫ тѣхнитѣ взаимни отношения. Това е по отношение на идейния свѣтъ, върху тази база е основано гаданието по лицето. Сегашнитѣ изследователи, американски и английски учени хора, проектиратъ единъ ѫгълъ - отъ ухото къмъ носа и по него опредѣлятъ, на каква степень на развитие човѣкъ се намира. По моитѣ изследвания, азъ проектирамъ три ѫгъла, които иматъ еднакви граници. И тритѣ ѫгъла излизатъ отъ ухото. Единиятъ ѫгълъ е за челото, другиятъ е за носа, третиятъ е за брадата. По съотношението на тѣзи три ъгли и по съотношенията на линиитѣ, които се проектиратъ като прави линии, се сѫди, въ кой свѣтъ човѣкъ спада. Тѣ опредѣлятъ разумностьта му, интелигентностьта му и физически - човѣкъ на каква степень е. Физическиятъ човѣкъ е брадата, носътъ е умствениятъ човѣкъ, интелигентностьта, а челото е Божествениятъ свѣтъ. Нѣкои хора, въ Божествения свѣтъ едва сега сѫ започнали да работятъ. Едно ниско чело показва, че този човѣкъ сега е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Нѣкои иматъ два-три сантиметра високо чело, нѣкои иматъ 7 ÷ 8 см. високо чело. Най-малко 10 ÷ 12 см. широчина трѣбва да има челото. Ако е така, този човѣкъ е живѣлъ въ Божествения свѣтъ. Колкото носътъ е по-кѫсъ, толкова човѣкъ е по-любопитенъ, като малко дете, и е още въ едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носътъ е по-дълъгъ, по-дълго време той е живѣлъ въ умствения свѣтъ. Дължината на брадата показва, колко е живѣлъ въ материалния свѣтъ. Ако вземете човѣка, колкото е по-масивенъ, толкова повече е живѣлъ въ физическия животъ. Но това не е човѣкътъ, това е материалниятъ животъ и резултатитѣ, набрани отъ миналото. Въ лицето на всѣки човѣкъ сѫ отпечатани хиляди поколѣния, дѣди и прадѣди, които сѫ живѣли, строили. Нѣкой пѫть казвашъ: „Чакай да видя какъ е живѣлъ дѣдо ми, да направя нѣщо като него. Той е билъ механикъ.” И ти започвашъ да се занимавашъ съ механика. Дойде ти нѣкоя друга мисъль, че дѣдо ти е билъ музикантъ, и ти решавашъ да се позанимавашъ малко съ музика. Баба ти се е занимавала съ поезия и ти казвашъ: „Чакай да видя какво е писала въ книгитѣ”; и започвашъ да описвашъ живота, занимавашъ се съ поезия, започвашъ да пишешъ стихове. По нѣкой пѫть азъ чета поетитѣ, виждамъ реалностьта, която описватъ, усмихвамъ се, защото тѣ описватъ това, което не е никакъвъ животъ. Тѣ описватъ една мома: че очитѣ й били свѣтли, че устнитѣ й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правѣла, че обходата й нѣщо лѫкатуши. Това лѫкатушене не е животътъ. Че кой не лѫкатуши? Движението е изразъ на живота, но не е само това животътъ. Животътъ е съвсѣмъ друга реалность. Казвате: „Нѣщо отлично е тази мома.” Но това, отличното, после се замрачава. Не се минаватъ 4 ÷ 5 мѣсеца и казвашъ: „Азъ съмъ се излъгалъ.” Момата, дето си описвалъ, я нѣма тамъ. Никой не се е докосвалъ до тази мома. Вие казвате за нѣкого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засѣгате. Сега, наскоро, идва единъ приятель, разправя ми, че дошълъ единъ ясновидецъ при него и му казва: „Жена ти има любовни отношения съ единъ младъ момъкъ.” Той ще полудѣе. Ти се безпокоишъ, но ти не познавашъ още жена си. Оттамъ насетне, той си създаде една болѣсть и го лѣкуваха. Казвамъ: Ти извади тази мисъль отъ ума си, не се занимавай съ жена си. Ако е по любовь, то е Божия работа, не се занимавай. Зле пише за тебе, ако така правишъ. Но той я подозира въ какви ли не работи, казва: „Близо до ума е това” - билъ намѣрилъ нѣкакви доказателства. Казвамъ: Това не е никакво доказателство и за менъ не е имало никакво доказателство. Откакъ онзи човѣкъ тури тоя бръмбаръ въ главата ти, отъ тогава ти се разболя. Най-после ми казаха, че той заминалъ за другия свѣтъ, да научи тази истина. Отгоре ще я види. Истинскиятъ човѣкъ не живѣе на земята, живѣе въ Божествения свѣтъ. Тукъ живѣе неговата сѣнка. Растението съ своитѣ корени живѣе, но животътъ му се проявява въ клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ. Така трѣбва да разбирате цѣлото битие. Човѣкъ е последната фаза на това Дърво на живота. Азъ гледамъ, нѣщата съвсѣмъ другояче. Между растенията и хората не намирамъ голѣмо различие. Има различие, но въ духовно отношение човѣкъ е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нѣщо, но той е последна фаза. И тогава Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ.” Какъ ще обясните това? „Всѣка прѫчка въ Мене, която не дава плодъ, отсича се.” Сега, нѣма какво да ви говоря на васъ, вие знаете истината. Всѣки единъ отъ васъ има една вѫтрѣшна интуиция и знае истината. Азъ поддържамъ, че всѣки човѣкъ знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже дѣди и прадѣди не му позволяватъ да я приложи. При менъ сѫ идвали много мѫже - герои и сѫ ми казвали: „Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя въ него, цель скандалъ ще направи.” Не е въпросътъ за моето учение, но това е въпросътъ за истината, върху която се гради цѣлиятъ животъ. Всѣки единъ човѣкъ, който говори, стѫпвайки върху това, върху което се гради животътъ, говори истината. Ако ти обичашъ истината и жена ти вдига скандалъ, нека вдига скандалъ, колкото иска. Но ти искашъ да се наживѣешъ на земята и се оправдавашъ съ жена си. Жена ти не е виновна. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнешъ по този пѫть, но на тебъ не ти оттърва, защото, ако се рѣшишъ да вървишъ въ този пѫть, ти трѣбва да уредишъ всичкитѣ си въпроси съ своитѣ ближни. Този си оплелъ, онзи си оплелъ, на този имашъ да давашъ, на онзи имашъ да давашъ, и като дадешъ последнитѣ си пари, ще останешъ последенъ голтакъ. Азъ не съмъ отъ тѣзи, които ще тѣ учатъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава самъ, щешъ-нещешъ, ще се научишъ какъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава азъ ще тѣ науча, какъ да се обличашъ по новия начинъ. Една сестра разправяше - вѣстницитѣ били писали, че единъ индусъ подарилъ на папата едно оризено зърно, на което написалъ цѣла поема. Какъ е станало това, не знаемъ. После другъ му подарилъ единъ платъ, изтъканъ отъ самитѣ буби, които той отхранвалъ. Тѣ сами изтъкали този платъ. Разбирамъ, ако хората тъкатъ платно, но бубитѣ, безъ участието на човѣка, платъ не могатъ да направятъ. Ако разглеждате сегашния човѣкъ, ще видите, че това не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ е красивъ отвѫтрѣ, но ако го разглеждате отъ всѣка гледна точка, ще видите, че той е една грозотия. Вие имате едно много криво понятие за човѣка. Ако търсите поета въ книгата, която той е написалъ, вие ще се лъжете. Четете книгата, но тамъ не е поетътъ. Мислите, че човѣкътъ е вѫтрѣ въ това тѣло, което виждате. Колкото поетътъ е въ книгата, толкова и човѣкътъ е тукъ. Само че тази книга, която човѣкътъ е писалъ, е по-жива. Жива е тази книга, тѣлото на човѣка е жива книга, постоянно функциониратъ силитѣ, постоянно дава. Този поетъ, който е „издалъ” тая жива книга, постоянно прави реклами за себе си, движи се, отваря си очитѣ, той постоянно рекламира човѣка. Казва: „Ученъ човѣкъ е този.” Но той не е господарьтъ, това сѫ слугитѣ, които рекламиратъ. Господарьтъ седи надалече. Когато свѣтътъ ще повѣрва напълно въ него, тогава той ще дойде. А вие мислите, че той е тукъ. Нѣкой казва: „Фалирахъ, не ме почитатъ хората.” Ти самъ себе си не почиташъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ лъжешъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ не обичашъ истината, ако въ тебъ нѣма тази разумность, какво уважение ще имашъ и на какво отгоре ще разчиташъ? Въ нашия свѣтъ трѣбва да има нѣщо, което да представя човѣка, да се не лъже. Нѣкой пѫть, като ме срѣщне нѣкой, като говори, започне да си стиска краката, рѫцетѣ, мисли да се представи предъ менъ по-другъ, страхува се да не го разгадая. Той преди да е дошълъ при менъ, азъ го зная какъвъ е. За менъ не е необходимо да срѣщна човѣка, за менъ е достатъчно да пипна една хартия, която той е пипалъ, за да го нарисувамъ този човѣкъ такъвъ, какъвто е. Като минавамъ по единъ пѫть, азъ зная, дали по този пѫть е миналъ вълкъ, мечка, дали сѫ изяли нѣкого или не. За менъ това не е голѣмо знание. Да предскажатъ бѫдещето на единъ човѣкъ, съ това се занимаватъ децата на онзи свѣтъ, които нѣматъ работа. Пъкъ въ този свѣтъ туй се счита за голѣма работа, за голѣмо откритие. Когато единъ ученъ човѣкъ твърди, че на слънцето има кислородъ, водородъ, това се счита за голѣмо откритие. Всички елементи, които ги има на земята, има ги и на слънцето, понеже земята е излязла отъ слънцето. Всички планети, които излязоха отъ слънцето, иматъ сѫщитѣ елементи, както и то. А ученитѣ сега доказватъ чрезъ дедукция, чрезъ индукция, че това било, че онова било. Този, Който е създалъ цѣлата вселена, Той е турилъ извѣстни закони. Ние не трѣбва да се заблуждаваме. Нѣма нужда да знаемъ цѣлото битие, но понеже животътъ върви по особенъ пѫть, отъ материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животътъ на слънцето е най-идеалниятъ животъ въ цѣлата слънчева система. Ако нѣкои жители на планетитѣ искатъ да копиратъ идейния животъ, трѣбва да отидатъ на слънцето, да го видятъ. Азъ вѣрвамъ, че на повърхнината на слънцето, въ неговата фотосфера има 10 ÷ 15 ÷ 20 милиона градуса топлина, а нѣкѫде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасность едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава отъ нападения. Понеже сѫществата на слънцето сѫ много напреднали, нѣкой пѫть може да стане нашествие, да нападнатъ слънцето, вследствие на това тѣ турятъ такива голѣми укрепления, за да отблъснатъ тѣзи неприятели. Нѣкой пѫть може и отъ земята да ги нападнатъ. Това засега сѫ предположения. Казвамъ, че на слънцето има една область, толкова благоприятна, има една область, дето има идеаленъ животъ. Нашата земя е представена тамъ. Цѣла една земя има въ слънцето, която живѣе и тамъ, и е подобна на нашия земенъ идеалъ. И Венера е представена тамъ, и Марсъ е представенъ, и Юпитеръ е представенъ, всички планети въ слънцето иматъ отличенъ животъ. Ако искате, може да провѣрите това, само че, дали ще ви пуснатъ сега отъ земята до слънцето, понеже границитѣ сѫ затворени, а и много пари трѣбватъ. Ако нѣмате пари да отидете до Франция или Германия, кѫдето сѫ нуждни 4 ÷ 5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трѣбватъ, до слънцето да отидете? При това, като отидете, тамъ има една граница, ще ви питатъ - какво е вашето вѣрую, въ какво вѣрвате. Вие ще кажете: „Въ нищо не вѣрвамъ.” Тогава казватъ: „Обратно, върнете го назадъ, да отиде тамъ, дето въ нищо не вѣрватъ.” Ще кажете, че сте православенъ, че сте евангелистъ – „Върнете го при православнитѣ”; казватъ: „Върнете го при евангелиститѣ.” На слънцето нѣма православни, нѣма и евангелисти, има подобни само. Казвате: „Азъ съмъ анархистъ”. - Върнете го при анархиститѣ. „Ама болшевикъ съмъ.” - Върнете го при болшевикитѣ. Ако кажете: „Българинъ съмъ, французинъ, англичанинъ, тѣ ще кажатъ: „Върнете го при българитѣ, при французитѣ, при англичанитѣ.” Като отидете въ Америка, ще ви питатъ, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и тамъ ще ви питатъ - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете отъ цѣлия земенъ животъ, ще ви приематъ. Иначе ще ви върнатъ назадъ. Тѣ не искатъ да иматъ такива анархисти, каквито тукъ сѫществуватъ. Тамъ не може да има анархия. Тамъ има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите съ магарета. На слънцето нѣма многоженство, моногамия сѫществува тамъ, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпѫдятъ навънъ. Ако на слънцето носите нѣкаква икона или идолъ, ще ви върнатъ назадъ. Никакви вѣстници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате нѣкого, той ще ви дойде на гости и ще каже: „Вижте ме самъ”, но нѣмате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонятъ на общо основание. После, на слънцето нѣма клозети като нашитѣ. Тамъ има висока температура, при която, извѣрженията веднага се пречистватъ и нѣма никаква миризма. Ти ще отидешъ най-малко на сто километра и ще се върнешъ чистъ. Въ тази орбита всичко се очиства. Нѣкои учени хора пишатъ въ своитѣ бележки какво има на слънцето. Азъ още не говоря какво има въ онзи свѣтъ, азъ говоря за единъ физически свѣтъ, който е напредналъ и е близо до духовния свѣтъ. Следъ като преминете презъ всички слънчеви системи на материалния свѣтъ, ще влѣзете въ слънцето и оттамъ-насетне може да бѫдете кандидати за Божествения свѣтъ. Следъ като научите всичкитѣ науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живѣете, както трѣбва. Тогава ще имате единъ образецъ. Вие казвате, че трѣбва да живѣете по любовь, по мѫдрость и истина. Но въ какво сѣдятъ любовьта, мѫдростьта и истината - не знаете. Всѣки си има свой образецъ. Когато отидете нѣкога на слънцето, ще ви станатъ ясни тѣзи понятия. Това е за свѣдение само. Не искамъ да вѣрвате. Единъ день, когато нѣкой отъ васъ отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съмъ ви говорилъ, ще кажете: „Вѣрно е.” Когато видите, тогава да вѣрвате, сега е за свѣдение. Много нѣща сте чели, чели сте „Хиляда и една нощь”. Чели сте Шекспиръ, чели сте Кантъ, чели сте нѣкои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето нѣма клозети, нѣма боклуци, нѣма торене по нивитѣ. Тамъ е всичко чисто, тамъ всички хора сѫ идеални. Тамъ нѣма гробища; и като нашитѣ църкви нѣма. Всички иматъ едно убѣждение. Има друго нѣщо, което тамъ сѫществува. Тѣ представятъ нѣкой пѫть, какъ хората живѣятъ на земята, представятъ - какъ живѣятъ на Венера и на Марсъ, и на Юпитеръ. После, въ тѣхъ се заражда една мисъль, какъ да помогнатъ на хората. Идея иматъ тѣзи хора на слънцето. Тѣ изнасятъ нѣщата точно, както сѫ и нѣма лъжливи нѣща и факти, които да ги преувеличаватъ. Тамъ героинята отъ нѣкой романъ никога нѣма да припадне, да умре на колѣнетѣ на своя възлюбленъ. Единъ авторъ иска да ме убеди, че героятъ му умрѣлъ отъ голѣма любовь. Това не може да бѫде. Отъ любовь човѣкъ не умира, отъ любовь човѣкъ оживѣва, а отъ безлюбие умира. Когато нѣкоя възлюблена е умрѣла, тя е умрѣла отъ безлюбие. Когато нѣкоя мома се влюби въ нѣкой момъкъ и докаже любовьта си, постигнала е най-високо положение на любовьта. Ако следъ това каже: „Ако азъ го изгубя?”, въ този моментъ тя припада и умира. Въ нейната душа става едно раздвояване, въ нейнитѣ чувства се явява едно раздвояване; момата може да умре, да полудѣе. Отъ кѫде се прѫкна тази мисъль, че този, който я обича, ще й измѣни? То е идея отъ една баба отъ миналото. Тази идея се явява като единъ микробъ, който при извѣстни условия се съживѣва, почва да се разплодява и внася тази отрова. Какъ е възможно да обичамъ нѣкого и следъ това да му измѣня? Да измѣня на нѣкого, значи да измѣня на Бога. Да измѣня на другаря си, значи да измѣня на себе си. И обратното е вѣрно: щомъ измѣня на себе си, и на ближния си, азъ измѣнямъ и на Бога. Азъ съмъ свързалъ тѣзи три нѣща въ едно. Следователно, не допущамъ въ себе си никакво измѣнение, никаква измѣна. Любовьта не може да се измѣни. Понеже, ако азъ измѣня на моето убѣждение, на любовьта, смъртьта ще дойде въ менъ, нищо повече. Дали на себе си измѣнямъ или на ближния си, непремѣнно смъртьта ще бѫде единъ резултатъ, или едно нещастие. Такъвъ е законътъ въ живата природа. Дали го приемашъ, е другъ въпросъ, но всичкитѣ нещастия въ свѣта произтичатъ отъ двата фактора: отъ несъгласието на постѫпкитѣ съ нашия духъ и отъ несъгласието съ живота. Азъ взимамъ онзи истински животъ, въ който смъртьта не царува. Това е разумното въ свѣта. Духътъ и животътъ сѫ, които създаватъ всичкитѣ материални блага, които хората иматъ. Следователно, каква е цѣльта на единъ човѣкъ, който говори? Той, казвате, иска да заблуждава хората. Ако азъ искамъ да ги заблуждавамъ умишлено, или ако неумишлено ги заблуждавамъ, то това води смърть за мене. Питамъ тогава: Какво се ползвамъ азъ, който изневѣрявамъ на онзи великъ законъ въ битието? Нищо. Или какво се ползвамъ азъ, ако заблуждавамъ хората да вѣрватъ въ това, въ което азъ вѣрвамъ? Най-първо, ако вѣрвамъ въ едно учение, азъ го прилагамъ въ себе си, гледамъ какви резултати може да произведе въ мене. Азъ съмъ миналъ презъ една дисциплина. Въ младини бѣхъ толкова слабъ, че очаквахъ вече деньтъ, когато ще дойде да ме опѣе свещеникъ, и да ме заровятъ. Борилъ съмъ се съ смъртьта. Казваха: „Скоро ще свърши той”. Азъ вѣрвахъ въ едно: Щомъ престана да живѣя, както Богъ изисква, ще свърша веднага. Та когато казвамъ нѣкому, че, за да е здравъ, трѣбва да повдигне мислитѣ си, съзнанието си, азъ съмъ опиталъ това. Здравето на човѣка зависи отъ единъ моментъ. Ако повдигнете мисъльта си къмъ онази велика мисъль, която прониква въ цѣлия животъ, въ съзнанието на хората, въ всички растения, въ всички животни, въ съзнанието на камънитѣ, на свѣтлината, вие ще оздравѣете. Свѣтлината има съзнание. Свѣтлината е толкова реална, колкото азъ съмъ реаленъ. Казвате: „Свѣтлината е механическа.” Ако свѣтлината носи животъ за менъ, ако топлината носи животъ за менъ, ако всѣка една мисъль носи животъ, значи животътъ е скритъ въ тази форма - въ свѣтлината, въ топлината, въ мисъльта. И дотолкова, доколкото азъ разбирамъ хората, дотолкова мога да взема този животъ, да се свържа съ свѣта. Защото всѣки единъ човѣкъ е проекция на Бога. Всѣки отъ васъ е проекция на Бога. Дотолкова, доколкото разбирамъ тѣзи хора, дотолкова Богъ се е проектиралъ. Да не спъвамъ Бога, който работи въ човѣка. Щомъ азъ обичамъ Бога, азъ му съдѣйствамъ. Дойде единъ човѣкъ, за да не го спъвамъ, отнасямъ се съ уважение, защото виждамъ проекцията на Бога. Ако нѣкой вижда проекция на Бога въ менъ, и той не трѣбва да ме спъва. Ако всѣки човѣкъ остави Богъ да се проектира, ако нѣщата дойдатъ като единъ съзнателенъ законъ, тогава ще разполагате съ всичкото богатство на земята. Какво заставя тѣзи жители на слънцето, които, отъ сутринь до вечерь, се занимаватъ съ своята цивилизация и култура, да намиратъ време да изпращатъ богатство, блага на хората отъ земята? Цель бюджетъ има слънцето за земята. Тамъ се събира едно събрание, което опредѣля бюджета на цѣлата земя. На всички други се изпраща грамадно количество свѣтлина, топлина, после храна, енергия. Всичкитѣ храни все отъ слънцето идатъ. Казватъ хората: „Господъ създаде свѣта.” Азъ не зная какво хората разбиратъ подъ Господъ. Господъ е създалъ свѣта, но кѫде е той? По неговитѣ външни изявления не знаемъ кѫде е Богъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ говори; казватъ: Много сладко говори. Това сѫ други вибрации, които измѫчватъ ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дамъ му малко хлѣбецъ. Казвамъ: Много хубавъ е хлѣбътъ. Има нѣщо въ хлѣба, което е музикално, чрезъ него влизамъ въ връзка съ Божествената реалность. Трѣбва, обаче, дълго време да го дъвча. По нѣкой пѫть ние виждаме хубавото въ човѣка. Има единъ моментъ - 1/10, 1/5, 1/20 отъ секундата или 1/50 отъ секундата, азъ съмъ забелязалъ - това е единъ моментъ много кратъкъ - има нѣщо много хубаво у човѣка, и после премине. Гледамъ, че се отвори нѣщо, и после се изгуби. Въ очитѣ му гледашъ, че се разкрие една реалность, и после се изгуби. Чудишъ се следъ това, вѣрно ли е било. Нѣкой пѫть очитѣ сѫ като врата, екранъ, виждашъ една реалность, после тя изчезне. Това е човѣкътъ тамъ. Този човѣкъ го виждашъ честенъ, справедливъ, благороденъ. Този човѣкъ, у когото ние забелязваме тѣзи качества, всѣкога следъ време ще се измѣни тукъ-тамъ. Нѣкой казва: „Ти какъвъ човѣкъ си?” Наблюдавайте ме нѣкой пѫть. Ако може да видите, че моитѣ очи се отварятъ, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнешъ човѣка само за 1/5 отъ секундата и да знаешъ вече, дали горнитѣ качества ги има или не. За 1/5 отъ секундата може да видишъ нѣщо, което за сто години не може да научишъ. За 1/5 отъ секундата ще видишъ този човѣкъ какъ е вървѣлъ, какъ е живѣлъ, ще видишъ цѣла една история. Казвамъ: Въ това време виждамъ всичко за него, нищо не го питамъ. Следъ това, като единъ обикновенъ човѣкъ, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това сѫ актьорски представления. Азъ се усмихна, и той се усмихне. Азъ говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човѣкъ, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мѫчнотията седи въ неговитѣ чувства, той се почесва отзадъ; когато мѫчнотията седи въ неговото користолюбие, той се почесва надъ ухото; когато мѫчнотията седи въ неговитѣ религиозни убѣждения, той се почесва отгоре на главата; когато мѫчнотиитѣ сѫ въ ума му, той се почесва по челото, търси нѣкакъвъ ключъ - да се отвори, да може да разрѣши този въпросъ. Почесването не е нищо друго, освѣнъ търсене на ключа, на едно разрѣшение. Следователно, като се почесва отзадъ, той иска да завърже приятелство и не знае какъ. Отзадъ на главата има единъ центъръ, той търси тамъ ключа, какъ да си намѣри партньора. Нѣкой иска да се моли, но не знае какъ и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дѣдо му, баба му какъ сѫ се молили; не може да го намѣри. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тѣзи нѣща, но нищо нѣма да ви ползва. Понеже, ако човѣкъ знае много, много бѣли си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бѣгали изъ горитѣ. Представете си, че самъ сте се оплелъ въ една неприятность, но изучавате нѣкоя отъ тѣзи окултни науки; какъ бихте си помогнали? Или имате единъ събратъ, толкова упоритъ, че не можете да го поправите по никакъвъ начинъ; тогава, съ тѣзи науки, бихте ли могли да му помогнете, или пъкъ на себе си да помогнете? Какво ще правите тогава? Ще опъвате каиша до второ разпореждане. Ако сте воененъ и имате началникъ, упоритъ генералъ, вие сте подчиненъ, какво ще правите? На този генералъ ще му изучавате слабоститѣ. Ако той е тщеславенъ, ще обичате да го хвалите, ако той е много тщеславенъ и гордѣливъ, ще гледате да не го обидите. Много внимателни ще бѫдете съ генералитѣ. Нѣкои обичатъ да бѫдатъ генерали, но добре, че има и такива, които не обичатъ да бѫдатъ генерали. На тѣхъ имъ се е втръснало генералството. Които се отричатъ отъ генералството, тѣ сѫ го имали и имъ е втръснало отъ него, и искатъ да се освободятъ. Други, които нѣматъ, искатъ да бѫдатъ генерали. Малкото дете иска да бѫде като дѣдо си, но като стане като дѣдо си, втръсне му се. Малкото дете казва: „Да имамъ бѣла брада като дѣдо си!” Гледа голѣмитѣ само, но като стане дѣдо, разбира, че нищо не допринася бѣлата брада. Казватъ: „Изкуфялъ е този дѣдо, остарѣлъ е, не е способенъ за никаква работа.” Детето се разочарова въ дѣдо си. Но ние имаме едно криво разбиране за дѣдото. Дѣдото, следъ като остарѣе, стане на 120 години, трѣбва да прилича на едно малко дете, да знае туй изкуство, да става като малко дете. Като дойдатъ децата, да си смъкне брадата и да си поиграе съ тѣхъ, като излязатъ тѣ, да си тури пакъ брадата - за предъ възрастнитѣ. Такъвъ дѣдо виждали ли сте? Ако имате такъвъ дѣдо, ако бихте намѣрили този дѣдо, той може да ви даде всички съвѣти и да разчитате на него. Той може да бѫде като малкитѣ деца. Така и бабата да поиграе съ малкитѣ деца. Защо се срамува старата баба да играе като малкитѣ деца? Значи, да лежи тази баба, да измѫчва децата съ философия, не я е срамъ, а да стане като малкитѣ и да поиграе съ тѣхъ, я е срамъ. Каква философия е това? Тя казва: „Азъ съмъ поживѣла.” Какво е видѣла тя? Че десеть момци я обичали, това знание ли е? Че единъ грънчарь направилъ десеть грънци и ги счупилъ, това занаятъ ли е? Че единъ търговецъ е спечелилъ десеть милиона и после ги изгубилъ, това търговия ли е? Че единъ професоръ училъ десеть години, направилъ такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Въ всичкитѣ ни теории трѣбва да има една положителна страна, трѣбва да има единъ положителенъ резултатъ. Ако всичкитѣ ни резултати сѫ все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително. Най-после, какъвъ ще бѫде резултатътъ на сегашния животъ? Казвате: „Сега ако умремъ, ще отидемъ въ другия свѣтъ.” Че може да отидете въ онзи свѣтъ, това го знаемъ; че ще научите много нѣща, като отидете въ онзи свѣтъ, и това го знаемъ. Но, че сега не учите, на този свѣтъ, и това го знаемъ. Защо не посвѣщавате свободното време, което ви остава, за онзи свѣтъ, за разумния свѣтъ, отъ който зависи сегашниятъ ви животъ? Онзи свѣтъ е тѣсно свързанъ съ сегашния животъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Малкото вѣра, която се отнася до Реалното, ако нея разработвате, вие, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще бѫдете готови работници. Ако този свѣтъ, физическия, не разбирате както трѣбва, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще срѣщнете други препятствия. Законътъ е единъ и сѫщъ. Вие и тамъ като влѣзете, ще намѣрите единъ свѣтъ, който е създаденъ по подобие на земния животъ. Ако запитате единъ духъ, какво има въ онзи свѣтъ, той ще ви изясни последната теория. Той казва, че всѣки единъ предмѣтъ си има единъ етеренъ двойникъ. Все едно, че вие имате единъ столъ на земята, на който седите. Отъ невидимия свѣтъ виждатъ етерния двойникъ, който не се разрушава. Докато ние обичаме единъ предмѣтъ, той седи въ невидимия свѣтъ, но ако сме развалили този предмѣтъ съ омраза, той изчезва и въ небето. Значи двойникъ има столътъ, и по този двойникъ сѫдятъ, какъвъ е столътъ на земята. Когато вашиятъ столъ въ небето изчезне, това показва, че вие сте фалирали на земята. Тогава, ето какъ познаватъ отъ невидимия свѣтъ, какво става съ васъ тукъ. Когато образътъ на вашия синъ въ небето изчезне, когато образътъ на вашата жена въ небето изчезне, когато образътъ на вашия приятель въ небето изчезне, тѣ знаятъ, че вие съвършено сте фалирали. Всѣки единъ човѣкъ, когото вие обичате на земята, етерниятъ му двойникъ седи тамъ; ако намразите единъ човѣкъ, единъ вашъ приятель, той не сѫществува за васъ - не сѫществува вече и тамъ. По него тѣ сѫдятъ за вашето състояние. Затова казва Писанието: „Дѣлата ти подиръ тебе ходятъ.” Каквото правите, въ небето е живо. Когото вие обичате, той е тамъ, когото не обичате, нѣма го тамъ. Имате приятели, мѫже и жени, тѣ сѫ проектирани на небето - и тамъ има мѫже и жени. Този, земниятъ животъ, е създаденъ по прилика на онзи Божественъ свѣтъ. Не е тъй въ туй, кривото разбиране, както ние мислимъ. Защото подъ „мѫжъ” и „жена”, положителна и отрицателна енергия, въ природата се разбира друго. Женственото въ природата е туй, което съгражда, което събира нѣщата около себе си. Женитѣ създаватъ земитѣ, женитѣ създаватъ слънцата, женитѣ създаватъ слънчевитѣ системи, планетитѣ. Пространството го владѣятъ мѫжетѣ. Пространството между земята и слънцето го владѣятъ мѫжетѣ. Въ всички празни пространства между планетитѣ живѣятъ мѫжетѣ. Всичкиятъ материаленъ свѣтъ е на женитѣ, които само градятъ. Материалниятъ свѣтъ принадлежи на женитѣ. Когато тѣ минаватъ отъ единъ домъ въ другъ, тогава мѫжетѣ ги допущатъ. Когато женитѣ не обичатъ мѫжетѣ, тогава тѣ не допущатъ женитѣ да си ходятъ на гости. Това е единъ отъ старитѣ изводи, и сегашнитѣ изводи сѫ сѫщитѣ. Това е отношение. Разумни сѫщества живѣятъ и въ междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумнитѣ сѫщества живѣятъ въ най-прозрачната материя, каквато е свѣтлината, пъкъ въ гѫстата материя на Земята живѣятъ по-нисши сѫщества. Най-разумнитѣ, най-напредналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, живѣятъ въ етера, въ „празното” пространство. То е така населено! Трѣбва да идете тамъ, за да видите какво нѣщо е. Единъ день вие всички ще бѫдете тамъ, може следъ 10 хиляди години, следъ сто хиляди, следъ единъ милионъ, два милиона, сто милиона години, или като турите едно число съ 50 нули - все ще бѫдете тамъ. Туй е единъ Великъ просторъ. Едва сега реалностьта е предъ васъ. „Вѣрниятъ въ малкото”. Малкото е духовното, което имаме. Цѣлото небе, не само слънцата, които свѣтятъ, това сѫ все реалности. Видимото въ свѣта, това е жената. Невидимото, това е Божествената разумность. Казватъ: „Празно пространство.” Пространството не е празно. Това е животъ, въ който живѣятъ такива напреднали сѫщества, за които, едва ли хората иматъ нѣкакво понятие, но единъ день ще иматъ. Както мравитѣ нѣматъ понятие за този свѣтъ, както мравитѣ нѣматъ понятие за насъ, така и ние нѣмаме понятие за тия разумни сѫщества. Ние сме като мравитѣ, които живѣемъ въ такива малки съжителства и мислимъ, че като нашия свѣтъ нѣма другъ. Като свѣта на мравитѣ нѣма другъ - за тѣхъ, и като свѣта на хората нѣма другъ, и като свѣта на ангелитѣ нѣма другъ. Сега азъ ви въведохъ въ една область, което е само външната страна. Все едно, че ви описвамъ една мома какъ е облѣчена: съ накититѣ, съ коприненитѣ дрехи, съ диаманти, съ пръстени, съ автомобилъ, съ слугитѣ си - това е външната страна. Има една страна, въ която вие може да имате почитанието на всичкитѣ хора. Всѣки отъ васъ може да стане виденъ въ единъ моментъ, въ единъ моментъ може да стане гениаленъ на земята. Ако човѣкъ има едно чувство на любовь, едно радио, въ което да проникнатъ енергиитѣ на любовьта, дето и да минава, всички хора ще се стичатъ около него, ще бѫдатъ на негово разположение, и отъ него, и отъ тѣхъ ще изтича любвеобилность и разположение. Въ единъ моментъ може да стане това. Ще ме запитате: „Възможно ли е това?” За свещеното невѣжество - не е възможно. Никога единъ ученъ човѣкъ не може да го заровите въ гроба. Той не е толкова простъ, че да се зарови. Тамъ се заравятъ тѣхнитѣ дрехи, които сѫ турени. Оплакватъ ги, но нѣма ги тамъ. Животътъ, духътъ, не може да ги туришъ въ гроба. Духътъ не е нѣщо материално. И човѣкъ не е нѣщо материално. Казвате: „Какъ така, въ Орландовци е пълно съ заровени.” Магарето може да заровятъ въ Орландовци. Тогава каква разлика има между магарето и човѣка, щомъ и двамата ги заравятъ въ земята? Азъ наричамъ човѣкъ това, което не се заравя въ земята. Всѣко нѣщо, което се заравя въ земята, не е човѣкъ. Това е духътъ. Свещена книга е духътъ, една велика, истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трѣбва да се даде на хората! Защото, ако хората сѫ свободни, тѣ сѫ хора, ако не сѫ свободни, тѣ сѫ животни. Въ най-голѣмитѣ мѫчнотии на живота да си свободенъ! Казвашъ: „Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ.” Ти си човѣкъ, какъ ще умрешъ гладенъ? Най-първо ти не трѣбва да вѣрвашъ, че гладенъ ще умрешъ. Ти казвашъ: „Ще ме уморятъ хората.” Никога хората не може да тѣ уморятъ. Ти самъ въ себе си трѣбва да умрешъ. Не трѣбва да вѣрвашъ, че има нѣкой, който може да тѣ умори. Ще застанешъ на този принципъ: Кѫдето и да си, може да заемашъ най-долното положение, кѫдето и да си, отъ това положение може да се издигнешъ. Имашъ приятели, които могатъ да ти помогнатъ. Въ Дѫблинъ свири Крайслеръ като малко момче. Минава единъ и чува свиренето, мисли, че е нѣкой виденъ цигуларь. Иска да види този цигуларь, но вижда едно малко момче на 15 ÷ 16 години. Той го взима при себе си, кара го да свири едно парче и казва: „Ето единъ талантъ.” Той дава съдѣйствието си на туй момче. Талантъ има то! Ако въ вашата душа дѣйства Божествената Любовь, то който и да ви види, ще каже: „Има нѣщо въ този човѣкъ.” Това е спасението въ свѣта. Така е за напредналитѣ души, но не се отнася това и за ненапредналитѣ души. Изходниятъ пѫть е този, нѣма друга свобода. Вие чакате Христосъ да дойде отвънъ. Никога нѣма да дойде Христосъ, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: „Елате вие, благословени”. Много се заблуждавате въ това вѣрване. Христосъ така, както го очаквате, отвънъ да дойде, нѣма да дойде. Тогава, защо да не вѣрвате въ мене, ако е така? Или ще кажете, че азъ съмъ антихристъ? Разумностьта се отличава съ едно нѣщо: онзи, който иде, той носи свобода и животъ за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода въ Името Божие, той трѣбва така да живѣе, той трѣбва да има една любовь, която да не се поколебава въ нищо. Неговиятъ животъ да бѫде животъ за другитѣ. Въ който и народъ да дойде Христосъ и да се прояви по този начинъ, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата свѣтлина, така умътъ и сърдцето на човѣка могатъ да станатъ отражение на Словото Божие. Ние трѣбва да бѫдемъ отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: „Възможно ли е това, азъ достоенъ ли съмъ?” Вие петните Името Божие. Ако вие не бѣхте достоенъ, Богъ нѣмаше да ви изпрати на земята. Щомъ сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казват”: „Азъ съмъ много грѣшенъ.” Какво отъ това? Че кой дяволъ ти тури въ ума мисъльта, че си много грѣшенъ? Ти като имашъ грѣхове, може и да ги изправишъ. Въ това седи твоето достойнство! Понеже тѣ сѫ грѣхове на твоитѣ дѣди и прадѣди, които трѣбва да носишъ съ хиляди вѣкове, и ти трѣбва, като нѣкой юнакъ, да изчистишъ онази сметь, онзи боклукъ на хилядитѣ поколѣния, че като тѣ види дѣдо ти, да каже: „Много се радвамъ, че ти ни освободи отъ това робство.” Нѣмате право да се съмнявате въ себе си! Съ това позорите Името Божие. Азъ ви говоря като на приятели. Азъ считамъ за унижение, за позоръ да ви говоря това, което не е истина. Азъ не искамъ да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е далъ живота. Искамъ и вие да бѫдете свободни. Азъ искамъ да бѫдете такива, каквито Господъ ви е пратилъ на Земята. Както азъ познавамъ Бога, искамъ и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искамъ да минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Може да провѣрявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по другъ пѫть е невъзможно. Свобода имате въ минаването, но ще минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Богъ е казалъ: Единъ е пѫтьтъ. Той е пѫтьтъ за въздигането на човѣшката душа. Този пѫть азъ го наричамъ свещениятъ пѫть на Любовьта, свещениятъ пѫть на Мѫдростьта, свещениятъ пѫть на Истината. Той е свещениятъ пѫть, по който всички души, всички хора на земята ставатъ свободни. 26 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣва.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Що да сторя „И нѣкой си голѣмецъ го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?” (Лука 18:18) Ще прочета 30 глава отъ Притчитѣ, отъ 4 стихъ. Днешната беседа азъ я кръщавамъ „Що да сторя.” - Що да сторя? Тукъ има три букви, които изразяватъ смисъла: Щ, Д, С. „Щ”-то означава една активна сила - трѣбва да работишъ. „Д”-то показва смисъла на работата, „С”-то означава всичкитѣ условия. Значи трѣбва да се опретнешъ да работишъ. „Що да сторя?” Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено отъ утробата на майката, какво ще правишъ? Ще слушашъ, ще ядешъ храната, която ти даватъ. Нѣма да давашъ правила какъ трѣбва да се хранишъ. Ще се подчинишъ на условията. После нѣма да учишъ майка си накѫде да тѣ носи, нѣма да я карашъ да създава нови условия. Ти ще се учишъ само на едно изкуство - да ядешъ добре. – Що да сторя? Ще мислишъ правилно, ще чувствашъ и ще дѣйствашъ правилно. Сега мнозина мислятъ, че разбиратъ. Всѣко нѣщо, което се разбира, може да се направи, всѣко нѣщо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислишъ, че можешъ да правишъ нѣщо е едно, а да го правишъ е друго. Защото има друго право. Ниското сѫщество, то е срѣдата. Щомъ мислишъ право, можешъ да направишъ нѣщата; нѣкога не можешъ да мислишъ право, тогава е изключена възможностьта да направишъ нѣщата както трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитиятъ професоръ не може да рѣши и най-простата задача. Да обясня. Нѣкой пѫть ти виждашъ добре, нѣкой пѫть не виждашъ. Защо? Виждашъ, когато имашъ свѣтлина, не виждашъ, когато нѣмашъ свѣтлина. Въ многото свѣтлина нѣма да се луташъ, въ малкото свѣтлина много ще се луташъ. Човѣшкиятъ мозъкъ не всѣкога приема еднакво количество свѣтлина отвънъ. Може да има мнозина отъ васъ, които тепърва трѣбва да се занимаватъ съ въпроса за свѣтлината, която прониква въ човѣшкия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ едно задръстване на свѣтлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нѣщо. Когато единъ царь попиталъ единъ философъ кое е най-лошото нѣщо, той отговорилъ, че най-лошото нѣщо въ свѣта е да се задръсти човѣкъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Той доказалъ това на царя и царьтъ призналъ, че задръстването е най-лошото нѣщо. Задръстване наричатъ, когато нѣма изходенъ пѫть, когато не виждашъ разрѣшение на задачата, която тѣ безпокои. Не само сега, всѣка една точка, отъ която тръгваме, трѣбва да има свое разрѣшение, да има излазъ нѣкѫде. Започвашъ една работа - трѣбва да я довършишъ. Всѣка една работа, която има начало, трѣбва да има край, да се довършва. Всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, то е опасно за човѣка. Всѣко нѣщо, което нѣма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи сѫ тѣзи, които иматъ начало и край. Опасни работи сѫ, които иматъ начало, а нѣматъ край или иматъ край, но нѣматъ начало. Съ тия възможности се занимаватъ боговетѣ, които разполагатъ съ много време. За хората които разполагатъ съ малко време, тѣзи задачи се изключватъ. По нѣкой пѫть и човѣшкиятъ животъ се обезсмисля отъ постоянно еднообразие. Има еднообразие въ свѣта, което е царството Божие за нѣкои сѫщества; има сѫщества, за които еднообразието, това е пъкълътъ, това е мѫчението. Раятъ за едни е пъкълъ, за други пъкълътъ е рай. Казвате: „Какъ да го разберемъ?” разбирайте го, както вие намѣрите за добре. Вашиятъ рай не е рай за другитѣ, вашиятъ пъкълъ не е пъкълъ за другитѣ. Това което вие не разбирате, други го разбиратъ; това което вие мразите, други го обичатъ; това, което вие обичате, нѣкои го мразятъ. Това сѫ философскитѣ работи. Както старитѣ кабалисти сѫ разбирали математическитѣ работи, и днесь има учени, които ги разбиратъ. За простия човѣкъ всичко е просто, той всичко отрѣзва изведнъжъ, казва: „Това не сѫществува. Това не може да бѫде свършено. Това не е право.” Ами защо не е право? „Това е право.” Ама защо е право? Той твърди: „Моето право е право за всички хора!” Когато ние говоримъ за живота, когато изхождаме отъ еднолично гледище, ние трѣбва да знаемъ, че всѣки човѣкъ има своето право. Въ свѣта нѣма двама души, които иматъ едно и сѫщо право. Законъ за правото има, но едно и сѫщо право не сѫществува въ свѣта. Това е мое мнѣние. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искатъ да възстановятъ едно право въ свѣта, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казватъ, че искатъ правото, защо свѣтътъ страда? Често привеждатъ приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрѣжете всичкитѣ глави, да остане само една глава. Каква философия иматъ многото глави? Коя бѣше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненуждни глави, отъ туй гледище? Казватъ, една глава трѣбва да има въ свѣта, за да се оправи; трѣбва само единъ умъ, да се оправи свѣтътъ. Ако въ свѣта трѣбваше само единъ умъ, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичатъ толкова разногласия въ стремежитѣ! Хубаво, възможно ли е да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора? Нѣкои казватъ: „Всичко е възможно.” Но да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора то е невъзможно. Всѣка глава като изрѣжешъ, на мѣстото й ще се явятъ десеть глави; десеть глави като изрѣжешъ, ще се явятъ сто; стотѣ като изрѣжешъ, ще се явятъ хиляда; хилядата като изрѣжешъ, ще се явятъ десеть хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искашъ. То е единъ законъ, който работи у самитѣ насъ. Ние искаме да разрѣшимъ нѣкое противорѣчие въ своята душа въ своя умъ, като мислимъ да го изхвърлимъ. Ти казвашъ за нѣкого: „Азъ този човѣкъ не го обичамъ.” Какво разрешавашъ? „Ама азъ го обичамъ.” Ако го обичашъ и ако не го обичашъ, то е едно и сѫщо нѣщо. Ако го обичашъ, ти давашъ начало, творишъ нѣщо въ свѣта; ако не го обичашъ, ти имашъ единъ излазъ. Едновременно ти не можешъ да обичашъ всичкитѣ: половината ще обичашъ, половината ще мразишъ. Това е вече друго разбиране. Единъ човѣкъ не ти е симпатиченъ, но той не е симпатиченъ, защото нищо не ти дава. Огъньтъ не ти е симпатиченъ, защото тѣ изгаря. Но безъ туй, което тѣ гори, макаръ да не ти е симпатично, не можешъ. Колкото да не ти е симпатиченъ огъньтъ при извѣстни условия, но той е симпатиченъ при други. Като си много близо, не е симпатиченъ, но като се доставишъ на извѣстно разстояние, по-симпатиченъ отъ него нѣма. Като каже нѣкой за нѣкого, че не му е симпатиченъ, разбирамъ, че е много близо до него. Ако се тури на извѣстна дистанция, много ще му е симпатиченъ. Ако нѣкой каже за нѣкого, че го обича, казвамъ: той се е поставилъ на мѣстото дето трѣбва. Какъ трѣбва да разбираме това? Азъ го разбирамъ научно. Човѣкъ да се постави на мѣстото, дето трѣбва, значи да вземе една позиция, която природата му е опредѣлила. Защото има и неблагоприятни условия. Всѣки човѣкъ може да се постави въ едно или друго отношение съ хората. Не съ всички хора, съ които сме се поставили въ даденъ моментъ, ние сме въ хармония, и не съ всички хора ние сме въ дисхармония. Сега ще кажатъ, че тѣзи отношения се опредѣлятъ отъ миналото. Така изясняватъ нѣщата индуситѣ; то е донѣкѫде обяснение, но не докрай. Казватъ: кармически е така. Що е кармата? Това сѫ само последствия на причинитѣ. За разумнитѣ има линия на поведение. Щомъ се поставишъ на тази линия, всичкитѣ нѣща иматъ отношение къмъ тебе въ единъ крѫгъ. Ако не се поставишъ на нея, ще дойдешъ въ вѫтрѣшно противорѣчие. Вие често ставате сутринь неразположени духомъ, мѫчи ви нѣщо, всички хора ви се виждатъ не дотамъ добри: баща ви ви се вижда не добъръ, майка ви не е добра, братъ ви, сестра ви не е добра, считате всѣки за опъкъ, негоденъ. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извънъ границитѣ на възможноститѣ, които природата е турила въ дѣйствие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможноститѣ, които тя е турила. Защото човѣкъ по нѣкой пѫть мисли, че той не може да направи повече отъ природата. Може. Ако Господъ на васъ ви каже: „Направете единъ новъ човѣкъ”, какъ ще го направите? Не по неговия образецъ, нали искате нѣщо ново? Какъ ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъвъ, какъвто Господъ го е направилъ, вие копирате. Казвате: „Този човѣкъ не ми се харесва.” Тогава дайте единъ моделъ, какъвто Господъ никога не е мислилъ. Да копирате нѣщата, да ги правите по сегашния теркъ, всѣки знае. Но безъ теркъ да ги направите е въпросътъ. Майсторъ е онзи, който самъ създава терка. Азъ виждамъ много ученици, знаменити, като турятъ картината на джама, рисуватъ, тоесть прекопирватъ отгоре и после казватъ, че тѣ сѫ го рисували. Майката казва: „Моето дете рисува”, хвали го. На джама рисува, но безъ джамъ не може да рисува. Сега, нѣкой пѫть вие казвате: „Учительтъ ни занимава съ такива едни работи, нѣщо по-сѫществено да каже.” Най-сѫщественитѣ работи въ сегашния свѣтъ, тава сѫ паритѣ; най-сѫщественото въ този свѣтъ е службата; най-сѫщественото въ този свѣтъ е облѣклото; най-сѫщественото въ този свѣтъ е кѫщата, въ която трѣбва да живѣешъ; най-сѫщественото нѣщо е мекото легло съ пружина; най-сѫщественото нѣщо сѫ лаченитѣ обуща; най-сѫщественото е меката капела на главата; най-сѫщественото сѫ дрехитѣ. Най-сѫщественото това е вече яденето. Това е въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да яде. Азъ съмъ слушалъ да казватъ: „Не можеше ли Господъ да направи хората безъ да ядатъ?” Можеше. Следъ като умрешъ нѣма да ядешъ вече. Следъ като умрешъ, ти ще ходишъ при хората, ще гледашъ, тѣ ядатъ, на тебъ ти се яде, но не можешъ да ядешъ. На всички трапези ще гледашъ, всички ще виждашъ какъ ядатъ, но нищо не можешъ да вкусишъ. Само ще живѣешъ съ преживяванията на миналото. Речешъ да вдигнешъ лъжицата, не можешъ. Трѣбватъ ти нѣколко хиляди души да вдигнатъ една лъжица и да я турятъ въ устата. Докато я вдигнатъ, ще се минатъ три-четири седмици, яденето ще се развали. Нѣкои мислятъ, че душитѣ сѫ много силни. Силни сѫ въ едно отношение, но крайно слаби въ друго отношение. Тѣ не могатъ да вдигнатъ една човѣшка лъжица. Понеже ако рекатъ да вдигнатъ човѣшката лъжица, тѣ ще се вплетатъ въ кармичния законъ за причина и последствие. Нѣкой се чуди какъ единъ духъ да не може да вдигне една лъжица. Какъ ще вдигнешъ, има единъ водовъртежъ, ако речешъ да го прескочишъ, ще идешъ въ дупката, нѣма нищо да остане отъ тебе; този водовъртежъ не можешъ да го прескочишъ. Та нѣкои не разбиратъ този законъ. Не само една душа, но и хиляди души да се събератъ, пакъ не могатъ да вдишатъ една лъжица. А единъ човѣкъ вдига не една, но колкото иска. Въ друго отношение душитѣ сѫ силни. Една душа може да тѣ вдигне и да тѣ пренесе отъ едно мѣсто на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, кѫщата може да вдигне. Казвамъ: Това сѫ противорѣчия. Защо и за какво, тѣ сѫ математически отношения. Математическитѣ работи сѫ явления, които има тепърва да се разрешаватъ. Дадатъ ви една такава задача: какво представлява точката отъ само себе си. Сѫществуваше една култура въ свѣта, която смѣташе, че движение не трѣбва да има, - Богъ създаде точката да седи на едно мѣсто. Следъ туй сѫществуваше друга култура, която мислѣше, че точката не трѣбва да стои на едно мѣсто, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господъ създаде правата линия - направи точкитѣ да се движатъ. Но точката не може да се движи въ една посока. Нищо не може вѣчно да се движи въ една права посока, такова движение въ свѣта не сѫществува. Сѫществува движение въ права линия, но движение въ една и сѫща посока безъ никакво отклонение, не сѫществува. Сега, мисъльта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото отъ васъ по-учени хора има, и тѣ не го разбиратъ. Ако вие го разбирате, ще стане упрекъ; ако и вие не можете да го разберете, ще минете съ ученитѣ. Пъкъ ако го разберете, много прости ще бѫдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочутъ адвокатъ въ Европа, който водилъ едно дѣло, протакалъ го 30 години. Възпиталъ дъщеритѣ си и най-после, като оженилъ по-голѣмата дъщеря, далъ го наследство на зетъ си, който сѫщо билъ адвокатъ. Зетятъ още първата година разрѣшилъ дѣлото и казалъ на бащата: „Туй, което ти не можа 30 години да разрешишъ, азъ за една година го свършихъ.” Казва му стариятъ адвокатъ: „Много си будала, азъ цѣли 30 години се прехранвахъ отъ това дѣло, ти сега съ какво ще се прехранвашъ?” При сегашнитѣ условия, ако грѣхътъ изчезне, - както едно адвокатско дѣло, ако го разрешатъ - всичкитѣ проповѣдници, всичкитѣ сѫдии, адвокати, какво ще правятъ? Тѣ гладни ще умратъ. Щомъ се разрѣши грѣхътъ, проповѣдницитѣ нѣма да проповѣдватъ, грѣшни хора нѣма да има, престѫпници нѣма да има, стражари нѣма да има, това-онова нѣма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдатъ до разрѣшението, казватъ: „Този въпросъ не го бутайте, понеже икономически ще ни засѣгне.” Тѣ знаятъ какъ се разрешава, но не го разрешаватъ. Умни сѫ, и прави сѫ. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Да се освободимъ отъ грѣха!” Не е въ вашъ интересъ да се освободите. Тѣ сѫ мои лични разсѫждения. Азъ разсѫждавамъ обективно, съпоставямъ нѣщата, тъй както сѫ, не че хората тъй ги виждатъ. Има едно разрѣшение. Има много научни теории сега въ свѣта, които сѫ много по-прави отъ досегашнитѣ теории. Но ако тѣ се приематъ, трѣбва да стане едно преустройство въ науката, пъкъ то е грамадна работа. Даже въ православната църква, която бѣше въ Русия, ставаше въпросъ да приематъ западния календаръ, но за това трѣбваше да се измѣнятъ празницитѣ. Отказаха въ църквата да приематъ новото лѣточисление, понеже трѣбва да стане едно такова преустройство. Така е и съ новитѣ възгледи, съ новитѣ теории, съ новиятъ моралъ. Защо се повдига гонение противъ едно учеше? Защото трѣбва да стане преустройство. Прави сѫ въ туй отношение хората. Но все таки, свѣтътъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Частично поне трѣбва разрѣшение, за да не дойде тогава друго противорѣчие. Силната вода тече, нѣкои брѣгове подкопава, създава противорѣчие. Ако новото учение мяза на една рѣка, която минава и подкопава брѣга, изкоренява дървета и много трѣви, брѣгътъ се рони - добре е. Но другата опасность е, ако тази вода остане въ застой или съвсѣмъ пресъхне. Тогава ще дойдемъ до онази поговорка: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.” Новото е всѣкога за предпочитане предъ старото, при всичкитѣ несгоди, понеже то е законъ въ природата. Вие казвате: „Ако можеше по стария начинъ, както ние мислимъ.” Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрѣва веднъжъ, защо постоянно изгрѣва, залѣзва, изгрѣва, залѣзва, да изгрѣе веднъжъ и да седи на едно мѣсто. Въпросътъ е сега: „Що да сторя?” Азъ поставямъ въпроса: Ти обичашъ нѣкого, защо? Не обичашъ нѣкого, защо? Любовьта и омразата си имай две величини: плюсъ и минусъ. Омразата за едного е любовь за другиго, и любовьта за едного е омраза за другиго. То е смѣна на състоянията. Любовьта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любовь за небето. Дали го разбирате вие, то е другъ въпросъ, но така си е. Сега, ако туй учение нѣмаше извѣстно съотношение къмъ строежа на сегашния нашъ животъ, къмъ сегашното наше състояние, то щѣше да е безполезна работа да говоришъ за нѣщо, което хората не разбиратъ; но всичко, което се говори, има отношение къмъ сегашния животъ. Ти ще разберешъ, че злото на вашъ езикъ е единъ преводъ. Злото, това е неразбрана любовь. Неразбраната любовь за едни е зло за други. Разбраната любовь, то е благото, това е животътъ. Върху себе си като пренесемъ закона, то значи, че всѣкога, когато не разберемъ извѣстно положение въ природата, създаваме си омраза въ насъ, а всѣкога, когато разберемъ извѣстно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любовь. Когато разберемъ това благо, явява се въ насъ свѣтлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберемъ, явяватъ се тѫжни работи. Казва се: човѣкъ не е въ духа си. Тѣ сѫ обща положения. Не е въ духа си значи, че не е разбралъ. Като кажемъ, че не е въ духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоесть ние разбираме нѣщата по механиченъ начинъ. Всичката погрѣшка е тамъ. Механически се разрешаватъ само завършенитѣ процеси. Но има процеси въ свѣта, които не сѫ завършени, има процеси, които едва сега започватъ. Съ завършенитѣ процеси разбирамъ, лесно може да се справишъ, но когато единъ процесъ е незавършенъ, когато единъ процесъ е въ проекции? Сега, вие може да построите единъ домъ върху завършенитѣ процеси; азъ ви казвамъ тогава, съ изключение едно на сто, че този домъ може да успѣе. Но може да построите единъ домъ върху незавършенитѣ процеси - съ изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успѣе. Ако го построите върху процеситѣ въ проекция, отъ този домъ нищо нѣма да стане. Не че сѫдбата мисли нѣщо лошо, но основа нѣма. Ако вие градите една кѫща съ устойчивъ материалъ, тя ще устои; но ако материалътъ не е здравъ - тухлитѣ печени-недопечени, гредитѣ слаби, отъ слаби дърва направени, какво здание може да стане? Въ единъ критически свѣтъ може да направите туй отъ паяжина, една кѫща, каквато паяцитѣ правятъ, но най-малката буря или нѣкакво стълкновение и вашата кѫща ще се събори. Туй е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Туй е вѣрно и по отношение на вашитѣ идеи, които създавате. Нѣкой пѫть седимъ и мислимъ, правимъ красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичкитѣ идеи, остане празно цѣлото мѣсто. Всички твои вѣрвания, възгледи изчезнатъ, остане само нѣкоя малка кость и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за въ бѫдеще и за хиляди години ще се намѣрите въ сѫщитѣ процеси. Но това не е насилие. Нѣма да казвашъ, че Господъ е направилъ това. Направиха го другитѣ хора. Господъ е далъ нѣщо на заемъ въ тази работа. Ти може да съградишъ една теория, нѣкакъвъ моралъ. Отъ моето гледище нѣкой пѫть, както разглеждамъ морала, той е относителенъ моралъ. Тогава въ какво седи истинския моралъ въ свѣта? Азъ наричамъ истински морална постѫпка тази, която едновременно и навсѣкѫде да е еднакво валидна, дето и да я вложишъ, да нѣма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъль има еднаква стойность презъ всичкитѣ вѣкове, презъ които мине. Тя остава еднаква въ невидимия свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, тя не губи своята стойность. Такива мисли сѫществуватъ, тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ у насъ. Но ние много пѫти се заблуждаваме съ второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които иматъ прилика съ тѣхъ и ние нѣкой пѫть на тѣхъ приписваме Божественъ произходъ. Тамъ е всичката драма на нашия животъ. Азъ имамъ писмо на една англичанка, още като видѣхъ нейния почеркъ отдалече, казвамъ: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждамъ, че е написано писмото, опредѣлямъ една вѫтрѣшна доброта, нейниятъ умъ опредѣлямъ, на каква възрасть е тя. Защото всички Божествени процеси, тѣ сѫ завършени. При тѣхъ нѣма треперене; треперенето, неустановениятъ почеркъ показва, че има едновременно много мисли и желания, които не сѫ въ хармония. На нѣкой човѣкъ трепери рѫката - седналъ той, ще подписва документъ за пари, пъкъ мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; редъ разсѫждения се мотаятъ въ главата му. Въ едно такова положение неговиятъ почеркъ е неустановенъ, капилярнитѣ сѫдове сѫ сбити, ритмусътъ на сърдцето е неправиленъ. Скѫперникътъ по това ще го познаешъ, - ако туришъ рѫката си на сърдцето му и чуешъ какъ неравномѣрно удря. На скѫперника пулсътъ е неравномеренъ, той нѣма нормаленъ пулсъ. Онзи човѣкъ, който е разрушителенъ, неговиятъ пулсъ следъ 10 редовни удара въ експлозия има 9 ÷ 10 нередовни. Всички възможности въ характера на човѣка се изразяватъ съ различни числа въ пулса. Пулсътъ не е установенъ. Съ различни числа се опредѣля колко удара има. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ забелязватъ, че пулсътъ не е равномеренъ, но не знаятъ произхода, причината за това. На различнитѣ болѣсти по пулса може да се опредѣли причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ се е простудилъ. Може преди десеть години той да е намразилъ нѣкого. Тази негова болѣсть сега се дължи на нѣкогашната омраза. Преди десеть години! Той дори е забравилъ за това, но последствията сега се проявяватъ. Може една-две години да се мѫчи съ тази болѣсть, тя сега е последствие, резултатъ. Не всѣко простудяване се дължи на омразата. Но казвамъ, че въ основата си тѣзи заболявания иматъ омразата и мрачнитѣ мисли. Сега азъ правя тѣзи обяснения, за да ви дамъ общия законъ: какво отношение има между човѣшкитѣ мисли вѫтрѣ въ строежа на чувствата, въ волѣвитѣ дѣйствия. Защото ако нѣма тия отношения, другото е забавление. Човѣкъ има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измѣрвамъ топлината съ градуси, имамъ термометъръ, съ който измѣрвамъ топлината на тѣлото на три мѣста. Азъ дѣля топлината на човѣка: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробоветѣ, тя е чисто ангелскиятъ свѣтъ и най-после третата топлина - подъ бедрата отдолу, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Три температури взимамъ предвидъ - X, Y и Z, тогава заключавамъ за отношенията. Всѣки отъ васъ може да измѣри своята топлина. Азъ ще ви дамъ единъ методъ, вие сами да си правитѣ своитѣ наблюдения. Когато нѣкой день имате най-хубави, свѣтли мисли, може би за половинъ часъ, за единъ часъ се проясни умътъ ви, та сте радостни, направете едно измѣрване. Турете единъ термометъръ на слѣпитѣ очи и вижте каква е топлината. Отбележетѣ я. Следъ нѣколко дни имате хубаво разположение отвѫтрѣ, не горе въ главата, но въ чувствата, тукъ подъ лъжичката усѣщате една приятность, като че живѣете въ небето. Измѣрете топлината на гърдитѣ си, но не туряйте термометъра подъ мишницитѣ, а въ тази хлътнина, която има на гърдитѣ - турете тамъ термометъра и пакъ отбележете. Другъ день разположението идва отъ друго чувство: Яли сте нѣщо и казвате: „Славна работа, цѣла седмица сънувахъ това ядене, много ми е приятно.” Турете термометъра на пѫпа, измѣрете, пакъ отбележете. Презъ годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдатъ тия състояния, вижте тази температура каква ще бѫде. Тѣ сѫ научни данни. Това ще хвърли по-голѣма свѣтлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето ученитѣ хора на слънцето може да иматъ думата. Ние знаемъ за него дотолкова, доколкото неговата свѣтлина и топлина се отнасятъ до насъ. Има свѣтлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава нѣкой пѫть презъ земята транзитъ. Обикновенитѣ учени хора мислятъ, че слънцето изпраща всичката свѣтлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но нѣкѫде мрѣжата на земята не е толкова гѫста, и часть отъ енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нѣмаме. Може би въ бѫдеще тази мрѣжа ще бѫде по-ситна, земята като се сгѫстява, образува нова мрѣжа, ще има тогава нѣкакви радиоактивни сили, които сега се проявяватъ, но не ги знаемъ. Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човѣшкиятъ мозъкъ. Ако ти въ твоя мозъкъ не можешъ да направишъ една мрѣжа по-ситна отъ тази, която имашъ, ти не разбирашъ закона. Всѣка година човѣкъ трѣбва да построява по една мрѣжа, въ която да се разбива слънчевата енергия. Единъ светия, следъ като живѣе 20 години въ пустинята, създава нѣщо такова въ ума си, той долавя нѣща, за които обикновениятъ човѣкъ нѣма хаберъ, и има извѣстни сили, понеже съ тази мрѣжа хваща енергията и може да я тури въ работа. Сегашнитѣ учени хора иматъ клѣтки да хващатъ енергията, но тѣ търсятъ нови пѫтища и начини да схванатъ скритата енергия, която е въ природата. Нѣкѫде схващатъ, нѣкѫде не могатъ да схванатъ, но въ сравнение съ миналото има едно подобрение. Но вѫтрѣ въ насъ, въ нашия личенъ животъ всѣки трѣбва да прави усилие да открие тази свѣтлина и топлина. Когато намѣри законитѣ на своя умъ, тогава ще изследва и други умове, които сѫ въ хармония съ неговия. Ще ги изследва не само тукъ, на земята, но ще проследи всичкитѣ звѣзди. На всѣка звѣзда, споредъ туй учение, има едно сѫщество, което е въ съгласие съ тебе. На мѣсечината има едно такова сѫщество, на Марсъ, на Венера, на Меркурий, на Нептунъ, на Сатурнъ, на Уранъ, на Плутонъ, на Слънцето има, на Сириусъ, на всичкитѣ слънца, планети, звѣзди и съзвѣздия има. Това сѫ сто милиона слънца само въ нашата галактика и на всѣко слънце има по една душа, свързана съ тебъ. Значи сто милиона души има, които си хармониратъ съ тебъ, само отъ Слънчевата система. Всѣки день тѣ по радиото тѣ викатъ и чакатъ да се обадишъ. Всѣки день пращатъ на станцията блага за тебъ и чакатъ да се обадишъ. Ти седишъ и казвашъ: „Какво ли мислятъ за менъ?” Ти само мислишъ и самъ не знаешъ какво. Мислишъ да се женишъ, или да тѣ назначатъ професоръ нѣкѫде, да ти дадатъ нѣкаква важна работа или да вземешъ нѣкаква служба, или се приготвяшъ да погребешъ нѣкого. Мислишъ такива второстепенни работи. Женитбата въ този смисълъ е едно забавление. Защото ако бѣше много сериозна работа, хората никога не трѣбваше да се развеждатъ. Види се, не е сериозна, щомъ се развеждатъ. Ако тази работа - животътъ - бѣше сериозна, трѣбваше хората да не умиратъ. Защото като се ожени жената, направи мѫжа си за Господъ и започне да му се кланя. Но другъ Господъ дойде единъ день, изпрати го. Или мѫжътъ направилъ жена си за Господъ, дойде Господъ, духне, той остане самъ. Естествено, тамъ по звѣздитѣ го викатъ, какво се разправя съ жена си! Жената има толкова право на него, колкото и тѣ. Нѣкой казва: азъ имамъ симпатия. Ти на земята може да имашъ само една симпатия, споредъ тая теория. Двама души не може да тѣ обичатъ. Единъ има на земята, който може да тѣ обича, но въ вселената сто милиона има, които тѣ обичатъ. Питамъ: колко души има, които ви обичатъ? На земята има само единъ. Кой е той? Ще го намѣрите. - Ама азъ толкова хора обичамъ. - Лъжешъ се. Всѣки има само по единъ, когото обича. Това е основенъ законъ. Така трѣбва да се мисли. Нѣкой казва: „Азъ всѣкиго мога да обичамъ.” Ти може да си мислишъ така. Всичкитѣ банки по улицата не сѫ за тебъ. Всичкиятъ въздухъ на земята не е за тебъ. Въ дадения случай приемешъ отъ едно мѣсто въздухъ. Всичката свѣтлина не е за тебъ; всичкиятъ хлѣбъ не е за тебъ; всичката вода не е за тебъ. Едно мѣсто има, отъ дето въ даденъ случай може да почерпишъ. Азъ не искамъ да ви турямъ въ противорѣчие, но ви изнасямъ една истина, съ която азъ работя и досега не съмъ намѣрилъ противорѣчие. Работи отлично тая теория. Казвашъ: какъ само единъ да ме обича? Не само единъ, още сто милиона сѫщества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, тѣ сѫ единъ милиардъ и 200 хиляди. А пъкъ всѣка планета има сателити, както мѣсечината. Тъй щото намиратъ се десеть, петнадесетъ милиарда сѫщества, които мислятъ за тебе. Тѣзи сѫщества отвсякѫде мислятъ, пъкъ ти си се обезсърдчилъ, мислишъ да се самоубиешъ. Тѣзи, които разбиратъ онзи свѣтъ, казватъ: да вѣрваме въ Господа. Какво разбиратъ тѣ подъ думитѣ „да вѣрваме въ Бога”. - Да вѣрваме въ Бога разбираме вѣчно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вѣчно множество и вѣчно единство. Законитѣ за единството сѫ едни и законитѣ за множеството сѫ други. Следователно, ние отъ Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашитѣ работи. Така всички мислятъ. Тогава туй схващане, че Богъ трѣбва да мисли постоянно за насъ е несъобразно. Кога Господъ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичкитѣ мисли, какво ще стане съ нея? Не й даватъ почивка, тя день и нощь все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10, 15, 20, 40, 50 часа да изкара, следъ туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пѫтя като вървятъ, заспиватъ. Даже въ строя клѣкне нѣкѫде малко да дремне. Другъ върви и заспи. „Що да сторя?” Ние искаме отъ Бога закона на единството. Сѫщевременно и Богъ иска отъ насъ. Богъ спрямо насъ има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди сѫщества, това е отношението въ множеството на Бога къмъ насъ въ своето разнообразие. Пъкъ спрямо насъ отъ времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение къмъ насъ. Вѫтрѣ въ вѣчното битие туй отношение къмъ насъ никой не може да го знае, между насъ и Бога никой не може да бѫде. Изнесешъ ли го, ти ще умрешъ. Ако ти може да изкажешъ туй, което Богъ има спрямо тебъ, то ще бѫде сѫщото да вземешъ да разрѣжешъ сърдцето и да го покажешъ, да вземешъ дробоветѣ да ги покажешъ на хората. Или да вземешъ да разрѣжешъ мозъка да го покажешъ. Ако ти вземешъ главата и я разрѣжешъ и покажешъ на хората, какво ще остане отъ тебе? Ако ти отворишъ главата, ако ти отворишъ сърдцето, ако ти отворишъ дробоветѣ, какво ще стане съ тебе? Въ туй единство на Бога, главата всѣкога седи на мѣсто. Значи, главата ми е за Бога, сърдцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пъкъ моятъ проявенъ животъ то е множество за резултатитѣ, които излизатъ, за моята глава, за моята душа, за онова множество, въ което се изяснява на насъ. Тогава има законъ за преплитане на нѣщата: ако ти нѣмашъ право отношение къмъ Бога, ти не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното множество; ако ти нѣмашъ право отношение къмъ вѣчното множество, не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното единство. Тѣ сѫ две нѣща, които сѫ въ отношение въ тѣсна зависимость. Ако не разбирашъ свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имашъ понятие за правата линия; ако нѣмашъ разбиране за правата линия, ти не може да имашъ понятие за точката. Казвамъ: Ако ние вземемъ старитѣ кабалисти тѣ сѫ развивали закона за сефиротитѣ, една наука, която по своему сѫ разбирали, но преведена въ единъ модеренъ езикъ, то е единъ свѣтъ само една степень на едно измѣрение. Представете си единъ свѣтъ отъ едно измѣрение, азъ говоря за първичния свѣтъ, който има едно отношение, свѣтъ на вѣчно успокоение. Това е законътъ на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката въ дадения случай показва закона на правата линия съ една проекция въ плоскостьта. Раждането на тройката. Тройката сѫщевременно показва закона на плоскостьта съ нейното движение извънъ тази плоскость на трето измѣрение. Следователно, 1, 2, 3, това сѫ числа отъ свѣта на тритѣ измѣрения. Следъ туй имаме другъ единъ свѣтъ, който започва. Каквото е отношението на точката къмъ правата линия, на правата линия къмъ плоскостьта, на плоскостьта къмъ тѣлото, такова е четвъртото измѣрение, петото, шестото измѣрение. Защото четвъртото измѣрение е пакъ точка въ единъ свѣтъ. Значи всичко е концентрирано, има отношение къмъ четвъртото, петото, шестото измѣрение. Имаме втори свѣтъ. Има другъ свѣтъ, който започва съ седемь - свѣтъ на седемь измѣрения, на осемь, на девѣть. Влизаме на една граница, на онзи Божественъ свѣтъ, въ който само Богъ се проявява. Тъй както е спремо себе си, спремо ангелитѣ, спремо човѣцитѣ. Защото свѣтътъ на тритѣ измѣрения е свѣтъ на хората, свѣтътъ на четиритѣ измѣрения е свѣтъ на духоветѣ. Това е гледане отдолу, първиятъ свѣтъ. Ако гледаме на живота отгоре отъ едно до три е Божествениятъ свѣтъ, отъ четири, петь, шесть - това е ангелскиятъ свѣтъ, а отъ седемь, осемь, девѣть - то е нашиятъ свѣтъ. Ако гледаме обратно отъ земята нагоре къмъ небето, тамъ имаме обратния процесъ. Едно, две, три, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Четири, петь, шесть, това е духовниятъ свѣтъ; седемь, осемь, девѣть е Божествениятъ свѣтъ. Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичкитѣ учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трѣбва да се мисли, че всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбранитѣ работи, за разбранитѣ работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и кѫде е? Вие мислите за ангелитѣ, но и тѣхъ не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щомъ знаете едно нѣщо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трѣбва да имаме. Да имаме само едно разбрано нѣщо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бѫдатъ неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другитѣ звѣзди не ги знаете, неразбрани работи сѫ. Вие казвате: дали е вѣрно или не. То е другъ въпросъ. Дали е вѣрно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вѫтрѣ не я интересува, но казва, че има писмо отъ еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвамъ: Тази мома не разсѫждава. Следъ като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишатъ ли се? Хвърля писмото. Тази мома има извѣстни разбирания, но разбиранията на момата не може да бѫдатъ разбирания на момъка. Ако момъкътъ пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише въ писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трѣбва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щомъ го разбере, тази работа нѣма да иде на добре. Нека остане нѣщо неразбрано, такъвъ е законътъ въ природата. Ние искаме всичкитѣ работи да бѫдатъ разбрани, да бѫдемъ наредени свѣтийски като ангели. Такъвъ животъ е въображаемъ, той не може да сѫществува. Азъ изхождамъ отъ нашето гледище. Може такъвъ животъ да сѫществува нѣкѫде, но на земята не може да сѫществува. Нѣма нѣща, за които ти може да помислишъ и то да не сѫществува. Сѫществува, но не тукъ. А пъкъ за насъ съ това разбиране, което имаме, има реални нѣща, които сѫществуватъ тукъ. То е много дребенъ свѣтъ. Въ единъ свѣтъ на микробитѣ на една игла отгоре милиони микроби може да ги туришъ. Тѣхнитѣ учени хора и философи ще измѣрватъ, че има километри. Ще говорятъ за грандиозенъ свѣтъ, а за насъ той е толкова дребенъ, милиони сѫщества може да се турятъ на една игла. Даже тия милиони микроби тѣ сѫ празна работа за насъ. Отъ гледището на тия сѫщества, за които съзнанието е така повдигнато, всичкитѣ хора сѫ като микроби. Ние за тѣхъ имаме толкова важность, колкото микробитѣ. Отъ Божествено гледище важни сме, но не представляваме чакъ толкова голѣма важность. Казватъ: трѣбва да туримъ микроскопа да ги видимъ. Ние мислимъ за себе си грандиозни работи, какъ тъй. Обаче ако тия микроби се поставятъ вѫтрѣ въ нашето тѣло, веднага ще се покажатъ, че тѣ иматъ грамадна сила. Сега: Що да сторя? Ще работишъ, ще мислишъ, ще чувствашъ, нѣма да искашъ да уреждашъ живота си. Щомъ ти искашъ да уреждашъ живота си, ти се поставяшъ на лъжлива основа, значи животътъ не е уреденъ, че ти ще го уреждашъ. Може би относително да е вѣрно. Но по отношение на природата, всичката наша погрѣшка е тамъ, че ние искаме да уредимъ живота, да го подобримъ. Нѣма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме. Що да сторя? - Ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще казвашъ: всичко е добро. Или просто казано: ще учишъ. Ще станешъ сутринь, нѣма да кажешъ, че животътъ е лошъ, ще се учишъ и ще считашъ, че всичко е на мѣстото си. Ако има нѣкой да мисли, нека му мисли Господъ, какво ще му мисля азъ? Защо да мисля за Божествения свѣтъ. Както Господъ го е направилъ, е добъръ. Този свѣтъ Господъ го е направилъ. Той мисли съвсѣмъ другояче за работитѣ, не както ние мислимъ. Ако за мене Божествениятъ свѣтъ е неразбранъ, то е другъ въпросъ. Но ако азъ считамъ, че свѣтътъ е неуреденъ, неразбранъ, това не е така. Свѣтътъ е неразбранъ за мене. Свѣтътъ ни най-малко не е неуреденъ и неразбранъ. Този свѣтъ е уреденъ. Вие забележете този пѫть, по който вървятъ всички животни. Отъ милиони години, пчелитѣ почти никакъвъ прогресъ не сѫ направила въ килийкитѣ на своитѣ пити. Защото тѣ казватъ: свѣтътъ е уреденъ, нѣма какво да го уреждаме. Тѣ си правятъ килийки, събиратъ медъ. Казватъ: ако ние искаме да го уредимъ, трѣбва да напуснемъ своята форма. Щомъ искаме да го уредимъ, можемъ. Ако пчелата иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне кошера; ако човѣкъ иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне човѣшката форма. Но като човѣкъ трѣбва да седи въ тѣзи граници, въ които е поставенъ. Не да не мисли, да не разсѫждава, да каже: дотегна ми този животъ. Нѣма какво да му дотѣга. Казва: много съмъ мислилъ. Въ мисъльта не е нещастието. Мисъльта е привилегия. Даже най-нещастната мисъль е едно голѣмо богатство. Страданията на човѣка, това сѫ капитали отъ нѣколко милиарда. Когато нѣкой пѫть му дотегне животътъ, тогава отива при Господа, други сѫщества купуватъ тѣлото му. Щомъ ти не работишъ дойдатъ други сѫщества и купятъ тѣлото. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ продаване тѣлото. Защото щомъ не работишъ, не уреждашъ живота. Има сѫщества, търговци въ вселената, дойдатъ и тѣ купятъ нѣщо, единъ день тѣ изпѫждатъ навънъ, взематъ всичкия материалъ, ти ще останешъ търговецъ безъ дюкянъ, безъ стока, безъ пари. Ти ще ходишъ, ще въздишашъ, казвашъ: кажи, какъ бѣше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви сѫ задълженията на ангелитѣ? При сегашното състояние на ангелитѣ, можете да търсите единъ ангелъ, колкото си искате, но той е човѣкъ на длъжность, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъль, напуска веднага своето мѣсто, отива да изпълни Волята Божия. Щомъ Богъ го изпраща, напуска грандиозната си работа въ вселената и отива дето и да е, въ слънчевата система. Може да е долу на земята, безъ значение, кѫдето го изпратятъ. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пакъ Божествената мисъль, пакъ напусне работата. Нѣма нужда да му казватъ, че трѣбва да отива на еди-кое си мѣсто. Като схване Божествената мисъль, веднага я изпълнява. Единъ ангелъ, мислитѣ вие, едва ли ще се занимава съ васъ, да си напусне неговата работа, да дойде за вашитѣ дребни работи. Дребнитѣ работи сѫ велики работи. Въ една дребна работа се крие цѣла една слънчева система. Една човѣшка душа по нѣкой пѫть става образецъ за цѣла вселена. Върху нея единъ день ще се построи цѣла вселена. Сега ние отидохме надалече, тѣ сѫ неразбрани работи. Азъ се радвамъ, че сѫ неразбрани. За днесь стои въпросътъ: що да сторя? Блажени невежитѣ, защото на тѣхъ се падатъ страданията. Блажени невежитѣ, защото тѣ иматъ преимущество да страдатъ. Отъ страданията ще извадите хубавитѣ работи. Вие не считайте, че всичко е излезло отъ Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излезло отъ Бога, де е лошото въ свѣта? Вземете падналитѣ духове, грѣшнитѣ хора, где е лошото? Лошото е въ неразбирането. Но въ най-лошитѣ духове, въ падналитѣ души има друга вѫтрѣшна възможность. Богъ другояче гледа на нѣщата. Но по отношение на сегашния процесъ има разногласие, дето тия разумни сѫщества за тѣхно собствено добро, трѣбва да измѣнятъ начина на своята мисъль, понеже тия сѫщества искатъ да наложатъ своето вѣто на Бога, да мисли и Той като тѣхъ. Най-първо великитѣ духове се опитаха да наложатъ своята мисъль и Той да мисли като тѣхъ. Ние се опитахме да наложимъ нашата мисъль на духоветѣ и това не става. Духоветѣ слѣзоха на земята, ние слѣзохме подъ духоветѣ надолу. Всѣки единъ отъ васъ се стреми да наложи своето вѣто. Виждамъ нѣкой приятель минава покрай мене неразположенъ духомъ. Азъ му се радвамъ, казвамъ: този е отъ блаженитѣ. Той ми се сърди сега, какъ да не влизамъ въ положението му. Азъ казвамъ: ами азъ кому да се сърдя? Този недоволниятъ казва: Учительтъ не трѣбва тъй да говори. Че какъ трѣбва да говоря. Азъ както говоря съмъ правъ и ти както мислишъ, си правъ. Ти трѣбва да се сърдишъ, пъкъ азъ трѣбва да се посмѣя. Утре азъ ще се сърдя, пъкъ ти ще се посмѣешъ. Туй е разнообразие. Ти си недоволенъ. Пъкъ азъ съмъ доволенъ. Утре азъ ще бѫда недоволенъ, пъкъ ти ще бѫдешъ доволенъ. Какво има въ това, че той е недоволенъ. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не тѣ разбира. Ако тѣ разбира, съвсѣмъ ще изчезне отъ свѣта. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме. Що да сторя? - Азъ Отговарямъ неопредѣлено: да се обичаме. То е неразбрано нѣщо. Любовьта е най-неразбраното нѣщо въ свѣта, но и най-щастливото нѣщо. Това е едно противорѣчие. Искате да направите любовьта разбрана. Вие искате да създадете адъ за себе си. Щомъ стане любовьта разбрана, ще създадете ада. Онѣзи духове, които разбраха любовьта, създадоха ада, онѣзи духове, които не разбраха любовьта, създадоха рая. Що да сторя? Азъ изнасямъ тия нѣща предъ васъ, но не ви казвамъ: Вѣрвайте. Това сѫ факти. За мене не е вѣрата, вие може да вѣрвате въ каквото искате, за мене то е другъ въпросъ. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има единъ законъ: винаги ли когато се мисли една мисъль е права? Азъ изнасямъ нѣща, които нѣкога сѫ преувеличени, има нѣкои нѣща, които сѫ намалени. Има нѣща, които не сѫ тъй вѣрни, за да ви изпитамъ. Азъ ви изпитвамъ, но и вие ще ме изпитате. Не че нѣщата не сѫ вѣрни, има нѣща, които ги засѣгамъ и сѫ абсолютно вѣрни, но перспективно не сѫ вѣрни, буквално може да сѫ вѣрни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотинъ хиляди километра въ диаметъръ? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето единъ малъкъ дискъ. Трѣбва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако бѣше голѣмо, колкото е въ действителность, то щѣше да ни изплаши. Слънцето, за да бѫде обичано, то знае психологията, че като го видимъ, казваме; да го хванемъ, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пакъ нѣма да ни е обично. Най-хармоничниятъ дискъ, който сѫществува въ природата, това е дискътъ на слънцето, формата на слънцето представлява единъ отъ най-хармоничнитѣ дискове, които сѫществуватъ въ природата. По-хармониченъ дискъ нѣма. За въ бѫдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще измѣня своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е въ съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме крѫга правиленъ. Азъ говоря за този крѫгъ, който се явява въ съзнанието. Когато искате да внесете хармония въ себе си, може да предизвикате формата на слънцето въ съзнанието си, за да се образува и въ съзнанието хармония. Нѣкой пѫть следъ слънцето иде втора луната, следъ луната иде Венера, после иде Юпитеръ по форма. Отъ звѣздитѣ най-хармониченъ дискъ има Сириусъ, после всичкитѣ тия отъ първа величина деветнадесетъ звѣзди. И тѣ, сѫ хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави нѣща. Нѣкои хора сѫ меланхолични, ако сте свързани съ тѣзи звѣзди отъ първа величина, меланхолията ще изчезне. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае по нѣщо за деветнадесеттѣ звѣзди. Вие не сте ги изучавали. Та казвамъ: небето, това е една книга разтворена отъ хиляди години и тия жители на вселената чакатъ жителитѣ на земята да се занимаятъ съ главнитѣ черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириусъ. Да се занимавате съ Сириусъ, значи да внесете нѣщо ново въ вашата душа. Сега азъ бихъ отишълъ много далече, да ви запозная съ тѣзи свѣтове, но много работи спъватъ основната идея. Ако дойдете до материалния свѣтъ, вие казвате: какво трѣбва да мислимъ най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на нѣкой философъ, споредъ съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за единъ художникъ отъ картинитѣ му. За единъ музикантъ ще мислите по онова, което е написалъ или отъ неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направилъ. Или за човѣка ще си съставите понятие отъ онова, което самъ върши. Човѣкъ е едно отъ най-великитѣ произведения. Ако вземете само тѣлото на човѣка въ дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по нѣкакъвъ начинъ да можехте да се фотографирате всѣки день, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всѣки день се фотографирате и снимкитѣ ги нареждате подъ система, какво познание щѣхте да имате. Та не само това, азъ не искамъ да говоря за нѣкои научни работи, защото при сегашнитѣ условия да се говори за наука, може да се дойде до суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ онѣзи факти, когато не разбираме нѣщата. Ние мислимъ, че нѣщата може да станатъ произволни. Нѣщата може да станатъ разумно. Има единъ законъ, който опредѣля. Азъ зная идущата година какво ще стане. Но единъ законъ има само въ годината; има само единъ начинъ, когато мислимъ нѣщо, може да стане тъй, както мислимъ. Само единъ день има, когато нѣщата може да станатъ, както ние мислимъ, другитѣ 364 дни ще станатъ нѣщата, както не мислимъ. Туй не е противорѣчие, ще стане, както другитѣ сѫ мислили. Но този день, единиятъ день има или поне една секунда въ всѣки день на годината, когато нѣщата нѣма да станатъ. Въ всѣки единъ часъ има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нѣщата ще станатъ точно тъй, както азъ искамъ. Въ всѣка минута има една частица за мене отъ времето. Въ всѣки часъ, въ всѣки день, въ всѣка седмица, въ всѣка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и въ голѣмитѣ, и въ малкитѣ работи има малка часть, която е опредѣлена само за менъ. Колко внимателно е небето къмъ човѣшката душа, че е предвидило това време, освѣнъ всичкитѣ други работи. Отъ тебе се изисква най-първо да намѣришъ въ деня кой е часътъ, който е за тебе. Цѣль часъ не е за тебе. Въ този часъ ще намѣришъ минутата, въ минутата ще намѣришъ секундата. Когато вече можешъ да се справишъ съ тия, ти ще бѫдешъ човѣкъ, който предвижда бѫдещето. Сега ще кажешъ: какво стана съ мене? - Казвамъ: нищо нѣма да стане. Казва: азъ ще умра. Не, ще ти продадатъ кѫщата, после ще ходишъ подъ кирия. После ще ти направятъ друга кѫща, после пакъ ще тѣ кредитиратъ, ще станешъ виденъ търговецъ. Следъ това пакъ ще фалирашъ, пакъ ще ти продадатъ кѫщата, после пакъ ще ходишъ по разходки. Тъй нѣкои хора се мислятъ за много учени, но все питатъ: после какво ще стане? Единъ негърски проповѣдникъ, следъ като му задавали разни въпроси ученитѣ негри, най-после казватъ: Ти си проповѣдникъ. Какво правѣше Господъ преди да бѣше създалъ свѣта? Той имъ казва: Имаше една брадва и сѣчеше прѫти. Докато създаде земята, тѣзи прѫти ги приготовляваше за хора като васъ, които не разбирате. Той доста умно имъ е казалъ. Така е, когато човѣкъ дойде въ противорѣчие съ онѣзи творчески сили на природата, много прѫти ще се стоварятъ на гърба му. Пъкъ ако разбирашъ, тогава съ прѫти нѣма да тѣ биятъ. Ти тогава ще замязашъ на онзи българинъ, който влѣзълъ въ една турска баня, съблекълъ се, тѣлото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: рѫка не го е бутала. Единъ турски бей седи, мие се на единъ чучуръ, става, отива да сѣдне на мѣстото на българина. Българинътъ казва: Ефенди, заповѣдай! - и отива на друго мѣсто. Пакъ казва: Рѫка не го е бутала. Беятъ му казва: Ха да се махашъ и отъ тука. Българинътъ рекълъ пакъ: заповѣдай, ефенди. Така обикалятъ банята три-четири пѫти. Най-после беятъ му казва: Уменъ човѣкъ си, досега не сѫ тѣ бутали, нѣма и да тѣ бутатъ. Земята е пълна съ извори, отвсякѫде може да пиешъ. Не ти позволяватъ отъ едно мѣсто, иди на второ, трето, четвърто, широкъ е свѣтътъ. Какво си седналъ и си навелъ глава, че Господъ ще оставилъ да страдашъ. Запей тогава: „Заплакала е гората.” Ама заплакала гората, мислишъ, че преводътъ не е пъленъ. Плакала тя отъ мѫжа си, тя казва: ходилъ ми е по друмове, по клисури, пъкъ ми е донесълъ кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постѫпвалъ, както трѣбва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачатъ, гората то сме ние. Подъ думата „гора” се разбиратъ всичкитѣ хора по земята. Ти ходишъ между хората, но всѣки е погълнатъ съ своята работа. Хората сѫ като дърветата. Ти ходишъ съ високо съзнание, вдъхновенъ си нѣщо, но хората около тебе нищо не мислятъ. Защо минавашъ отъ тукъ хичъ не искатъ ида знаятъ. И благодари, че не се интересуватъ, иначе ще започнатъ да ти казватъ отде трѣбва да минешъ. Защо минавашъ оттукъ, отъ друго мѣсто трѣбва да минешъ. Ти може да минавашъ отдето искашъ, само тукъ-тамъ нѣкой стражарь ще тѣ срѣщне и може да ти каже по-точно отъ кѫде да минешъ. Благодарение, че на хиляда души единъ стражарь тѣ срѣща. Ако всѣки, който тѣ срѣща, ти казва: не оттукъ, но оттамъ мини, ти презъ града не може да минешъ. Що да сторя? Казвамъ: Въ новата философия на живота не мисли за старото, никакъ не мисли за него! Старитѣ хора отиватъ при старитѣ хора, старитѣ листа отиватъ при старитѣ листа. Старитѣ отгоре надолу слизатъ, младитѣ се качватъ нагоре. Младиятъ човѣкъ е цвѣтъ, който цъфти; този цвѣтъ ще завърже, ще даде плодъ. Стариятъ кой е? Стариятъ е узрѣлиятъ плодъ; ще го турятъ въ коша, ще го изядатъ. Благодарете, че старитѣ хора хранятъ свѣта. Младитѣ ходятъ, разхождатъ се, старитѣ опѫватъ каиша. Всѣки плодъ, който е въ коша, той е старъ плодъ. Така старитѣ хора умиратъ, заравятъ ги въ земята, а младитѣ ходятъ навсѣкѫде. Тогава законътъ, за да не остарѣва човѣкъ е - както въ Писанието се казва - че онѣзи, които чакатъ Господа, тѣхната сила ще се обнови. Преведено: Онѣзи, които разсѫждаватъ и възприематъ нѣщата, както сѫ наредени, и въ съгласие съ вѣчното множество и вѣчното единство, всѣкога ще бѫдатъ щастливи. Тъй седи онази наука въ свѣта, върху която трѣбва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората подъ вашия знаменатель. Нагласете се вие себе си да подведете подъ този знаменатель, подъ който трѣбва. Но не се стремете да подведете хората подъ вашия знаменатель, понеже надъ васъ има други сѫщества, които сѫ турени, и тѣ искатъ да измѣнятъ вашия знаменатель, да ви подведатъ точно подъ този знаменатель, който ви подхожда. Вие нѣма да намѣрите вашия знаменатель именно защото не сте само вие факторитѣ въ свѣта, но има и други фактори, тѣ ще се намѣсятъ. Отъ това, което ти си направилъ, нищо нѣма да остане. Отъ най-великитѣ хора кои сѫ останали? Не е за обезсърчение, но следъ 10 ÷ 15 хиляди години кѫде ще бѫдете? Тази култура съвсѣмъ ще изчезне, тя ще се пренесе на друго мѣсто. Тази книжнина кѫде ще остане? Тя ще остане за онѣзи, които ще дойдатъ да наследятъ Земята. Тогава великитѣ имена на нашитѣ хора кѫде сѫ? Планинитѣ създадоха великитѣ души въ миналото. Ученитѣ хора още не знаятъ какъ се е създалъ планинскиятъ връхъ Еверестъ, или какъ се е създалъ Мусала, или какъ се е създалъ Монбланъ. Създадени сѫ, но кой именно ги е създалъ? Имената сѫ записани. Монбланъ кой го е създалъ? Братството на Европа създаде Монбланъ. Кой създаде Еверестъ? Братството въ Индия създаде Еверестъ. А пъкъ египтянитѣ, като нѣмаха връхъ създадоха пирамиди, по-високи мѣста, понеже е забелязано, че въ една равнина, въ която нѣма издигнато мѣсто, човѣкъ не може да мисли. Следователно за да може да мисли човѣкъ, непремѣнно трѣбва да има височина. Ако мислишъ еднообразно, ти си на плоскость. Трѣбва да имашъ планински връхъ. Египтянитѣ най-после създадоха нѣколко пирамиди нависоко - създадоха само единъ идеалъ да си осмислятъ живота. Най-малко единъ идеалъ трѣбва да имашъ въ себе си. Сега, не искамъ да привеждамъ най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко сѫщества има въ свѣта, които мислятъ за васъ, постоянно ви хлопатъ. Казвате: „Мислимъ сега, много сме заети.” Тѣ сѫ живи сѫщества, които хлопатъ въ твоето съзнание, но ти не знаешъ, толкова си оплетенъ, че питашъ: „Какво да правя?” Що да сторя? - Ще се разговаряшъ съ тѣхъ любовно, писма ще имъ пишешъ на всичкитѣ отъ сутринь, като станешъ, до вечерь, все ще пишешъ. Ти намѣришъ единъ възлюбленъ на земята и изгубишъ всичкото си време по него. Този човѣкъ не може да тѣ обича, понеже него го обичатъ 15 милиарда сѫщества. Ти казвашъ: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.” - Чудни сте. Петнадесетъ милиона сѫщества има приблизително, които иматъ дѣлъ въ него. Каква часть отъ твоята жена е твоя? Каква часть отъ деня тя е заета съ тебъ? Тя едва ли мисли толкова за тебъ. Не че не мисли, но нѣкои сѫ ми казвали: „Азъ постоянно мисля за тебъ.” Пъкъ азъ зная колко мисли. Вие мислите за менъ, колкото азъ мисля за васъ. Азъ не искамъ отъ хората нищо. Че тѣ мислятъ за менъ, то е отношение къмъ множеството. Нѣкой казва: „Азъ съмъ готовъ всичко да сторя.” Азъ зная какво значи всичко, то е нѣщо много опредѣлено. А пъкъ азъ търся въ свѣта дума, която не е опредѣлена. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, опитай ме, вижъ въ момента което мога да направя, то е.” Опитай какво можешъ да направишъ. Туй, което въ даденъ случай мога да направя, то е силата на човѣшкия характеръ. Когато тѣ изпитватъ и издържишъ, това е силата на твоята вѣра, на твоето знание. Съ най-малкото изпитание, на което тѣ поставя, този Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ веднага тѣ изпитватъ докѫде си достигналъ. Тѣзи разумни сѫщества иматъ красиво чувство къмъ насъ, искатъ да знаятъ външната ни форма каква е, интересуватъ се докѫде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плодъ, така и тѣ ни се радватъ, че едно сѫщество цъфнало и дало плодъ. Тѣхъ това ги радва. Всѣко сѫщество взема участие въ процеситѣ на растенето, цъфтенето и зрѣенето на дървото и човѣка, понеже всички участвуватъ въ Дървото на Живота, всѣки се ползва отъ туй Дърво. Изнасямъ това за Божествения день. Нова видѣлина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислятъ за васъ. Вие очаквате да видите само тѣзи, които познавате. Но тѣзи, които вие познавате, отъ тѣхъ произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човѣшкия стомахъ - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото въ този смисълъ е вѣчното, което никога не умира. То не може да бѫде нито отвънъ, нито отвѫтрѣ, то си има само отношение къмъ тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство. „Що да сторя?” Ще работите, ще развивате вашия умъ, ще образувате тази новата мрѣжа, за да схванете новата свѣтлина. Нѣкой пѫть вие ще мязате на единъ рибарь; ще си оплетете хубава мрѣжа, ще идете да се учите отъ рибаритѣ на тѣхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате какъ правятъ рибаритѣ мрежитѣ. Има два вида мрежи: еднитѣ, като се хвърлятъ въ широчина, тѣ се свиватъ; има и други, които потъватъ, тѣ сѫ съ куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вѫтрѣ. Каквото остане въ мрѣжата, каквото хване, то е на рибаря. Всѣки день ще излизате като рибаря отвънъ, ще гледате какъ хвърля мрѣжата и какъ колкото хване, туря въ торбата. Два пѫти не трѣбва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрѣжата. Нали знаете, Христосъ като срѣщна Петра, Петъръ му каза: „Господи, цѣла нощь се мѫчимъ, нищо не уловихме.” Христосъ му каза: „Хвърлете за мене.” Петъръ погледна недовѣрчиво, той бѣше рационалистъ малко. Като хвърлиха мрѣжата, толкова много риба се хвана, че трѣбваше да викатъ други лодкари да я изнесатъ. Божественото е: като хвърлишъ мрѣжата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрѣжата. По човѣшки ще хвърлите мрѣжата, но нищо нѣма да уловите. По човѣшки нищо не се постига. Или казвамъ: разсѫждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: „Тоя животъ дали да го живѣемъ или не, нищо не струва.” Вие много обезценяватѣ Онзи, Който ви е създалъ тѣлото, Онзи, отъ Когото сте излезли, Който е вдѫхналъ духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Богъ е вложилъ въ тебъ една душа, единъ умъ, едно сърдце, а ти мислишъ по този начинъ. Значи не мислишъ правилно. По-добре се помоли, кажи: „Господи, прости ми, че голѣмо богатство си ми далъ, а азъ не съмъ работилъ нито день за Тебе.” Че какво искате повече отъ това, което имате? Несметни богатства имате. Азъ намирамъ изобщо всички хора за непризнателни. Всички искатъ да бѫдатъ царе и князе. Всички до единъ сѫ царе и князе - какво отъ това? То е като зѫбцитѣ въ едно колело. Едно голѣмо колело има 200, 300, 500, 1 000, зѫбци, тия зѫбци сѫ скачени съ други. Когато единъ зѫбецъ потегли другъ, той е царь. Като мине този зѫбецъ, ще дойде другъ, всички ще дойдатъ единъ пѫть да потеглятъ тѣ първи. Като завъртятъ колелото ще царуватъ, после ще дойдатъ други. Когато единъ човѣкъ царува въ свѣта, никога единъ не царува, царуватъ всичкитѣ едновременно. То е мое схващане. А туй, че само единъ царува, то е само ваше схващане. Всички други царуватъ. Върти се това Божествено колело, животътъ тече и вие се радвате. Когато нѣкой царува, радвайте му се! „Що да сторя!” - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бѫдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесетъ милиона въ вселената. Какво мисли Господъ за васъ не разправяйте на хората, да остане тайна и за васъ дори. „Какво мислите за Бога?” Нищо не мисля. „Какво мислите да направите заради Него?” Нищо не мисля да направя. Отъ какво ще се нуждае Господъ, азъ да му направя? Да му принеса въ жертва агне - то е Негово. Да му направя кѫща или нѣкой храмъ - камънитѣ сѫ Негови. Има едно нѣщо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: „Господи, макаръ да не Тѣ познавамъ, искамъ да Тѣ обичамъ по своему. Азъ не зная какъ. Искамъ да тѣ обичамъ!” Това е най-хубавото, което можешъ да направишъ. Не питай кѫде е Господъ, дали си Го обичалъ досега - ти си мисли да обичашъ Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любовь да излезе, да тече къмъ Бога. Когато Богъ тѣ обича, Той оставя животътъ да тече. Дали ти го разбирашъ или не разбирашъ, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Въ всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не тѣ смути. Той казва: „Пообмисли, всѣкога, щомъ си недоволенъ измѣни начина на мисленето.” Пакъ си недоволенъ - причината ще се пише въ книгата. Това дадохъ, недоволенъ е, онова дадохъ, недоволенъ е - хиляда години Господъ е писалъ на тефтера. Тукъ веднажъ ще се покаже, че си билъ доволенъ, че станала работата, както искашъ. То става въ хилядата години само веднъжъ. Само веднъжъ на хиляда години работитѣ ставатъ тъй, както ти мислишъ. Следъ като си живѣлъ десеть хиляди години, десеть пѫти работитѣ сѫ ставали, както ти си мислилъ. Това ще бѫде такова тържество! Ще оставимъ дали туй е вѣрно. Като казвамъ хиляда години, вие казвате: „Посъкрати ги.” Колкото работитѣ се продължаватъ, е по-добре, колкото се съкращаватъ, е по-зле. Ако се съкращава бюджетътъ лошо е за васъ, но ако се увеличава е много добре. На васъ да бѫде добре, за менъ е по-добре да го съкращаватъ. Сега всички съкращаватъ бюджета. Ама пенсиитѣ като се съкращаватъ, заплатитѣ като се съкращаватъ отъ четири хиляди на две хиляди, отъ две хиляди на хиляда, после ще ги подѣлятъ на четири части, на осемь, на десеть - тогава не е добре. Когато се продължава животътъ е по-добре; колкото животътъ е по-кѫсъ, по-зле. Колкото мисъльта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължаватъ е по-добре, които сѫ мимолетни е по-зле. Злото иде въ кѫситѣ вълни. Който държи прави работитѣ, иска светия да стане за една година, азъ да ви кажа какво ще стане отъ него: той апашъ може да стане, но не светия. За да стане светия, трѣбватъ ти тридесетъ години животъ, по 10, 15, 20 часа да работишъ, да се молишъ. Ако искашъ бързо светия да станешъ, за една година отгоре, злото ще дойде. Въ злото творчество нѣма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори. Сега, това е само за обяснение, бързитѣ и кѫситѣ работи въ свѣта не носятъ добри резултати. Нѣкои искатъ нѣкои работи да не сѫ дълги. Онѣзи хора, които по-дълго време страдатъ, иматъ по-добъръ характеръ. Онѣзи хора, които не могатъ да издържатъ на страданията, за менъ тѣ нѣматъ характеръ. Азъ виждамъ нѣкого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва „не мога”. Силата на твоя характеръ ще се опредѣли, когато дойде една болѣсть, да я изкарашъ. Болѣстьта е жива. Тя трѣбва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можешъ на най-голѣмия пристѫпъ да устоишъ, ти си силенъ. Ако ти още при първитѣ атаки не можешъ да издържишъ, каква ти е силата? „Ама боли ме главата.” Нѣма нищо! „Боли ме крака”. Нѣма нищо! „Хрема имамъ.” Нѣма нищо! Въ Варненско имало единъ случай, 12 души майстори се мѫчатъ да вдигнатъ единъ камъкъ, да го турятъ отгоре като плоча на една чешма. Идва нѣкой българинъ, пита: „Какво правите?” „Мѫчимъ се да повдигнемъ тоя камъкъ.” „Стойте.” „То не е за тебе.” Той хваща камъка, вдига го, казва: „Де искате да го турите?” Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онѣзи дванадесеттѣ души се пънкатъ, ще трѣбва да имъ платятъ. 12 души работятъ, а този човѣкъ за половинъ часъ го взема, туря го на мѣстото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пъкъ който не знае, 12 души трѣбва да работятъ и пакъ нищо не могатъ да свършатъ. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само единъ, слиза отъ колата и свършва работата, Мощното въ васъ, то е духътъ. Туй, което вашиятъ духъ може да свърши, 12 души не могатъ да го свършатъ. Туй е сега мисъльта. „Що да сторя?” Обичайте Господа. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Той ви е далъ, пъкъ за въ бѫдеще има толкова хубави работи! Като дойдатъ, вие ще ги научите. 25 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 мартъ 1932 г. София, Изгрѣва.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приложете добродeтeль Ще прочета часть отъ 24 глава на Притчитѣ до 15 стихъ. Ще взема нѣколко думи отъ Второто послание Петрово, отъ първата глава, 5 стихъ: „Приложете на вѣрата си добродeтeль”. Въ какво седи прилагането на добродeтeльта? Много пѫти се говори за добродeтeльта за вѣрата. Вѣрата е една установена сила за човѣка на земята, - съ която той започва, съ която започватъ не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, всички започватъ съ вѣрата. И най-голѣма вѣра иматъ най-малкитѣ животинки, най-слаба вѣра има човѣкътъ. Туй е по отношение на вѣрата. Животнитѣ иматъ най-малко знание, а човѣкъ има най-голѣмо знание. И туй знание той го е добилъ благодарение на малкитѣ животни, които съ вѣрата сѫ достигнали тѣзи факти. И той се намира много ученъ човѣкъ. Тъй щото, ако искате да научите какво нѣщо е вѣрата ще го научите при най-малкитѣ животни. Ако искате да научите какво нѣщо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпѣливи сѫщества отъ дърветата нѣма. На човѣка му трѣбватъ още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човѣкъ става дърво. По-голѣмо дърво отъ човѣка нѣма. Всички дървета, които се отказватъ отъ търпението, изсъхватъ. Всѣко дърво, което се отказва отъ търпението, умира. Тъй щото наказанието на всѣко дърво, което не търпи, и на всѣко малко сѫщество, което се отказва отъ вѣрата е, че тѣ изчезватъ. Такъвъ е законътъ. Сѫщевременно изчезва всѣки човѣкъ, който се отказва отъ знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхватъ, безвѣрнитѣ отъ малкитѣ животни изчезватъ, а онѣзи хора, които се отказватъ отъ резултатитѣ на вѣрата - знанието е резултатъ на вѣрата отъ по-висшъ свѣтъ - тѣ обезумяватъ. Въ Писанието се казва: „Рече безумниятъ въ сърдцето си: Нѣма Богъ.” „Нѣма Богъ” значи: азъ съмъ господарь, нѣма всѣки да ми заповѣдва. Той самъ себе си ражда, нѣма кой да му заповѣдва. Нѣму всички му заповѣдватъ! Една бълха му заповѣдва да си тури рѫката въ пазвата, да се почеше. Единъ цирей, който е излезълъ на гърба му, му заповѣдва да си тури рѫката. Той казва, че е господарь, а цирѣятъ му заповѣдва! Падне една капка кръвь на крака му и тя му заповѣдва: „Измий си крака!” Той казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, каквото искамъ правя.” Като дойде цирѣятъ, той му казва какъ да го лѣкува. Като дойде бълхата, тя казва какъ да я изпѫди; заповѣдватъ му какъ да яде, какъ да се облѣче и т. н. Азъ не зная каква свобода има въ това. Сега, азъ взимамъ фактитѣ така както сѫ, не за присмѣхъ. Защото човѣкъ като не изпълни закона на природата, той става за присмѣхъ. За присмѣхъ е всѣки листъ, който е падналъ отъ дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика иматъ. За да покажатъ, че ужъ сѫ завършили своята еволюция, слизатъ отъ дървото жълти; ако сѫ зелени, не сѫ завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза отъ дървото, листътъ пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледатъ този учения листъ, въ огъня го изгарятъ. Той се повдигне горе. Затуй казваме: ученитѣ хора все изъ въздуха ходятъ. Това сѫ редъ разсѫждения. Дали така мислятъ, то е другъ въпросъ. Но мисля, че съмъ правъ въ своя изводъ. Не е работата какъ човѣкъ разсѫждава, а какво ще придобие. Не е научно онова, което учениятъ човѣкъ доказва, напримѣръ какви хранителни вещества има въ ситното зърно; научно е само това, което, следъ като го приемешъ, остава въ тѣлото ти и можешъ да се ползувашъ. Това е наука. Онѣзи научни данни какъ можешъ да ги използувашъ, това е въпросътъ, другитѣ сѫ фиктивни числа. За примѣръ, колко бѣлтъчни вещества има въ боба? Ученитѣ хора казватъ, че има бѣлтъчни вещества, но колко бѣлтъчни вещества може да влѣзатъ въ твоя организъмъ? Човѣкъ като яде месо го хваща подагра, но и като яде бобъ пакъ го хваща подагра, бобена подагра има. Защото бобътъ е голѣмъ аристократъ. Ако ти не знаещъ какъ да се обхождашъ съ него, той ще ти даде да разберешъ, че нѣмашъ насрѣща си единъ простъ бобъ. Той казва: „Не е така, както ме кръщавашъ. Азъ мога всѣкиго да кръщавамъ, както мене ме кръщаватъ и азъ кръщавамъ.” Подъ думата „кръщение” се разбира страдание. Сега, подъ „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всѣкога подразбира една задача, която трѣбва да разрешишъ. Една трудна задача на сърдцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърдцето. Не само външно да се облѣчешъ по модата, да отидешъ на балъ, да играешъ на хорото - българско забавление е то. Да изплатишъ единъ дългъ, да изнесешъ единъ чувалъ отъ сто килограма на Витоша, то е дългъ на сърдцето, не на ума. Умътъ е, когато ти проектирашъ, напримѣръ, желѣзница да направишъ. Лесно е съ ума да проектирашъ нѣщо, но когато не проектирашъ съ ума си, нѣщата ставатъ мѫчно. Сега, апостолъ Петъръ казва, че трѣбва да се приложи на вѣрата добродeтeль. Много работи трѣбва да се приложатъ на добродeтeльта. За да стане вѣрата устойчива, трѣбва да има добродeтeль. Безъ добродeтeль вѣрата не е устойчива, нѣма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вѣрата. Дотолкова, доколкото ти вѣрвашъ, че вѣрвашъ, че вѣрата ти е въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вѣрата дойде въ подсъзнанието, тя е силна; ако дойде въ съзнанието, е силна; дойде ли въ самосъзнанието, тя е слаба. Много пѫти се работи въ дветѣ области и работитѣ не ставатъ тъй както очакваме. Вѣрата не се е изразила. Когато се работи въ подсъзнанието, каквото пожелаешъ, става. Но туй вѣрване въ подсъзнанието, то е опредѣлено, а всички опредѣлени работи ставатъ. Не се осѫществяватъ онѣзи работи, които не сѫ опредѣлени Щомъ едно знание не е опредѣлено въ човѣшкия животъ, туй знание не става. Казвашъ: „Ама азъ не мислѣхъ така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вѣрата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показъ на всички разумни сѫщества. Следователно ти никога не можешъ да приемешъ отъ природата или отъ Бога нѣщо, което не е разумно. Нѣщата ще станатъ по онова, което ти мислишъ и което ти вѣрвашъ, но тази вѣра не е проникнала въ цѣлото битие. Има нѣщо, което ти не вѣрвашъ. Има нѣщо, което трѣбва съвършено да изключишъ отъ вѫтрешния си животъ. Ти като вѣрвашъ въ тия нѣща, които сѫ необходими, нѣма нужда да ги опитвашъ. Ти може да опиташъ само тия нѣща, които не знаешъ, а туй, което знаешъ, отъ него никога не можешъ да се отречешъ. Нѣкой може да възрази: „Какъ тъй?” Ти може да отречешъ себе си, да кажешъ: „Азъ не живѣя.” Но живота си не може да отречешъ. Следователно, единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е че живѣе. Той нѣма защо да отрича това нѣщо. Онѣзи нѣща, които той отрича, той не ги знае. Тъй седи въпросътъ научно. Всички други нѣща, които човѣкъ отрича, той се съмнѣва въ тѣхъ. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. - Ама съмнѣвамъ се - Невежа сѫ - Ама азъ не вѣрвамъ. - Първокласенъ невѣжа си. - Какъ тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласенъ невѣжа си. Ако кажа, първокласенъ ученъ човѣкъ си, това значи имашъ да учишъ. Тази работа не е тъй лесна - да отричашъ: това не сѫществува, онова не сѫществува. Вземете въ сегашния вѣкъ: въпросътъ за душата. Не сѫществува въ много умове. Тя сѫществува, само че не я признаватъ. Душата често я смѣсватъ съ човѣшкото сърдце, смѣсватъ я и съ човѣшкитѣ чувства, правятъ единъ процесъ, единъ експериментъ, съмнѣние въ това, въ онова. Понятието на сегашнитѣ учени за душата - не на всички учени, но на повечето отъ тѣхъ, които иматъ материалистическо схващане за душата, мяза на следното. Американски студенти направили много майсторски единъ бръмбаръ отъ 15 ÷ 20 части на други бръмбари и го даватъ на своя професоръ да го опредѣли къмъ кой видъ спада, къмъ кое семейство. Той като го погледналъ, казва: „Това е хъмбъкъ, значи не може да се опредѣли, това е ваша измислица. Не сѫществува такъвъ бръмбаръ.” Та сега често понятието за душата е такъвъ бръмбаръ, сборъ отъ функции, функцията е единъ процесъ. Следъ като се свърши този процесъ, свършва се и това дѣйствие. А душата е единъ непреривенъ процесъ въ свѣта. Пространството и времето въ природата се включватъ въ душата. Душата е пространствена и безъ друго е материална. Тя включва въ себе си пространството, включва въ себе си и времето, включва въ себе си всички форми, но и възприемането на тѣзи форми. Всѣка една форма представлява едно ограничено пространство, едно пространство, което може да се ограничи. Всѣко едно по-низше пространство може да се ограничи отъ по-висше пространство. Две точки ограничаватъ правата линия, или правата линия е една точка, която може да се движи къмъ друга точка. Тази права линия е толкова малка, че съ микроскопъ не може да я видишъ. Между две точки може да се вземе само една права линия. Има едно малко пространство между едната точка и втората. Но за да се движи извѣстна точка въ една посока, тази точка трѣбва да е разумна. Въ свѣта никой не може да образува движение, ако нѣма разумность въ себе си, движение вънъ отъ разумностьта не може да сѫществува. Дето има разумность, има движение, то е качество на разумностьта. Следователно по движението, по това въ каква линия и плоскость се проявява, ние можемъ да сѫдимъ за степеньта на тази разумность. Това сѫ вѣчни научни работи. Има извѣстни линии, които показватъ разумностьта И на човѣшкото лице има извѣстни линии, които показватъ добродeтeльта. Човѣкъ, който има такива линии, на него може безъ всѣкакъвъ записъ да му повѣришъ сто хиляди лева, единъ милионъ лева, той ще ги донесе точно навреме. Но у когото тази линия отсѫствува, той все ще намѣри едно извинение, на него не можешъ да разчиташъ. Върху тѣзи линии се обуславя физиогномиката. Тя изучава линиитѣ, плоскоститѣ въ човѣшкото лице и въ какво направление тѣ се движатъ, да кажемъ, носътъ въ какво направление се движи. И въ хиромантията е сѫщото, тя изучава основнитѣ линии на рѫката въ какво направление се движатъ. Линиитѣ на сърдцето се движатъ въ една посока, линиитѣ на ума се движатъ въ друга посока. Разни сѫ посокитѣ на движението. Хиромантикьтъ има извѣстни правила, по които изучава посоката и правилностьта на туй движение, той разрешава математически нѣщата Това е проста работа За примѣръ, човѣкъ когато се занимава съ научна работа той е много внимателенъ, ако е малко невнимателенъ, той може да обиди хората. Въ алгебрата и въ аритметиката има извѣстни правила; при нѣкои дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” се унищожаватъ, при други дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” даватъ „минусъ". „Плюсъ” и „плюсъ” даватъ „плюсъ"; „минусъ” и „минусъ” пакъ даватъ „плюсъ” - правилото е едно. Но азъ казвамъ да вземемъ една такава задача: Имаме, да кажемъ, три лица; едното лице има да дава 25 лева, второто лице има да взима 25 лева отъ първото лице. А третото лице има да дава на друго лице 25 лева. Значи първото лице има „минусъ”, има да дава, второто има „плюсъ”, и третото има „минусъ”. Следъ като извършите това дѣйствие, ще кажете, че плюсъ и минусъ се унищожаватъ, но у двамата джобоветѣ ще бѫдатъ празни, а у втория ще има вече 25 лева. Значи знацитѣ се унищожаватъ, но числата не се унищожаватъ. Знацитѣ се смѣнятъ. Ако знацитѣ се смѣнятъ или се унищожаватъ, то е въ реда на нѣщата. Смѣна или унищожение значи, че извѣстенъ процесъ е станалъ. То е право. Но числата, силитѣ, чрезъ които природата функционира, тѣзи числа си оставатъ еднаква. Та азъ казвамъ, че има три вида числа, чрезъ които човѣкъ трѣбва да работи: рационални числа на физическото поле, рационални числа въ духовния свѣтъ, абсолютни или положителни числа въ Божествения свѣтъ. Въ рационалнитѣ числа процеситѣ на знацитѣ се смѣнятъ, а въ абсолютнитѣ числа не става никаква смѣна, тамъ нѣмаме никакви отрицателни числа, никакви отрицателни процеси. Въ духовния свѣтъ и въ физическия свѣтъ сѫществува поляризация - положителни и отрицателни числа, въ Божествения свѣтъ нѣма. Но сега не мога да ви разправямъ за този свѣтъ, той е бамбашка, особенъ свѣтъ. Ще кажете, какъ може да бѫде така. Тъй не може да се мисли. Не може да се пита, какъ може да бѫде това. Щомъ питашъ, ти си единъ невѣжа, нищо повече. „Какво нѣщо е любовьта?” Невежа си! Най-малкитѣ микроби, най-малкитѣ буболечици знаятъ, могатъ да държатъ дисертация за любовьта. Малкитѣ микроби знаятъ повече за любовьта а ти я отричашъ, доказвашъ я. Ти си въ знацитѣ. Понеже тебъ не тѣ обичатъ, ти мислишъ, че любовь нѣма. Щомъ тѣ обичатъ, има любовь. Ние казваме: „Нѣма любовь въ свѣта” - По отношение на насъ, ние се считаме като центъръ, по отношение на менъ нѣма любовь, а по отношение на другитѣ има любовь. Може по отношение на менъ да нѣма-свѣтлина, но по отношение на другитѣ да има свѣтлина Азъ може да съмъ въ нѣкое подземие, дето нѣма свѣтлина; другитѣ, които сѫ на повърхностьта, има свѣтлина за тѣхъ. Туй знание, което имате, къмъ него трѣбва да притурите това, което сте придобили. Казвате: „Тѣзи работи ние ги знаемъ.” Знание е да се приложи на твоята вѣра добродeтeль, за да бѫде твоята вѣра устойчива. Знание е придобитото богатство да можешъ да го запазишъ да остане въ тебе. За примѣръ, имашъ едно свѣто чувство; единъ день ти получишъ силата на любовьта и казвашъ: „Не искамъ нищо повече отъ това.” Мислишъ, че си разрѣшилъ въпроса. Не се минава единъ день, туй чувство изчезва. Какъ ще го докажешъ на хората? Ти си билъ готовъ на всички жертви за туй чувство и ето че тѣ поставятъ на кръстъ. Де остана това чувство? Сега си го изгубилъ, усѣщашъ една вѫтрѣшна празнота, едно вѫтрѣшно безсмислие. Нѣкой ти говори за любовьта, ти казвашъ: „Не ми говори.” Защото ти имашъ една опитность, изгубилъ си нѣщо много хубаво. Кѫде си го изгубилъ? Физически не е. Казвашъ, че си го изгубилъ. Може да се е изгубило въ пространството нѣкѫде, но на кое мѣсто е заминало то? Трѣбва ни единъ новъ езикъ за размишление понеже всѣкога, когато говоря за знанието, казвате: „Азъ това го зная.” Радвамъ се да знаемъ. Азъ бихъ желалъ всички да сте запознати съ висшата математика и тогава бихте говорилъ много по-добре. Бихъ желалъ всички да сте запознати съ геометрия и бихъ ви говорилъ за човѣшката глава, за човѣшкото тѣло, за човѣшкитѣ пръсти. Математически отношения има, пропорции има, уравновесяване на пръститѣ. Какви отношения иматъ линиитѣ, какъ и кога сѫ се образували? Минава презъ Изгрѣва единъ чужденецъ отъ високо произхождение, спира се при менъ и ме пита, иска да знае произхода на тази работа, какъ се е образувала. Казвамъ: Историята не помни, отъ памти-вѣка бѣше, преди да бѣше създаденъ свѣта, туй нѣщо сѫществуваше. „Туй учение какво е?” Туй учение е, отъ което всички религии, всички науки сѫ произлезли въ свѣта. Природата е поставила знанията на складъ но всичко е резултатъ. Тя е складирала всичко въ себе си, има закони, които могатъ да покажатъ какви сѫ резултатитѣ. Казвамъ, че природата е единъ резултатъ, една дѣятелность, която е почнала отъ преди милиони години, която служи за наша полза, за наше възпитание. После, ние трѣбва да се занимаваме съ силитѣ, които работятъ и които сѫ създали всичко туй. Трѣбва да знаете, че всички нѣща сѫществуватъ въ природата, тѣ сѫ складирани, и е хубаво да провѣрявате тѣзи факта Казвамъ на този чужденецъ: Ти си ражданъ при много добри условия, богати сте били, майка ти добра, баща ти добъръ, когато сѫ тѣ раждали сѫ били при добри условия. Ти вървишъ по линията на майка си, имашъ точно нейния характеръ. Казва: „Точно така е.” Майка ти е такава, ти си такъвъ. Казва: „Откѫде знаешъ?” Това се провѣрява по особени закони, става една магия, има извѣстни правила. Тѣзи нѣща сѫ елементарни работа Доказвамъ му, че нѣщата въ природата сѫ отбелязани. Азъ чета въ природата, твоето ражадане е отбелязано. Индуситѣ казватъ, че е записано въ акашовитѣ книги. Чета азъ на еди-коя си страница, еди-кой си роденъ на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъвъ е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани въ природата! Записано е всичко въ книгитѣ й. И въ България има записани акашови записки. Навсѣкѫде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове сѫ минали, какви племена сѫ минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българскитѣ камъни е отбелязано какви войни сѫ се водили, какви животни сѫ живѣли. И на Сѣверния полюсъ всичко туй го има написано. Ако българитѣ можеха да извадятъ всичко това, щѣха да бѫдатъ най-учениятъ народъ. Това е една история, каквато свѣтътъ не е виждалъ. А при това българитѣ минаватъ за много простъ народъ. Нѣкой пѫть ни питатъ защо ходимъ по планинитѣ. Азъ ходя по планинитѣ да чета какво е писано по тѣзи планини и скали, цѣла архива има. Нѣкои работи, които ми трѣбватъ, ги чета, които не ми трѣбватъ, не ги чета. Сега, онѣзи религиозни хора казватъ: „Това е природа, това е работа на дявола.” То не е така. „Ти ще горишъ.” Отъ Бога кое е? Ако туй, което е въ природата, е отъ дявола, значи и човѣкъ е отъ дявола. Той е съгрѣшилъ. Защо се казва въ Писанието, че всичко въ лукаваго лежи. Ако е така, де ще намѣримъ Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нѣщо отъ дявола, не го отричамъ. Но туй, че всичко е отъ дявола, и то е много. Ето какъ азъ опредѣлямъ нѣщата. Когато вършишъ нѣщо споредъ закона на вѣрата, по Бога, ти нѣма да мислишъ; ще свършишъ работата безъ да мислишъ, че като я свършишъ, тогава ще мислишъ. По Бога тъй седи. Законътъ е такъвъ. По човѣшки като вършишъ една работа, много ще мислишъ, а като я свършишъ, нѣма да мислишъ. Сега хората като вършатъ Божията работа, се напъватъ, много мислятъ, а като я свършатъ, никакъ не мислятъ. Като вършатъ човѣшкитѣ нѣща, никакъ не мислятъ, а като свършатъ работата, казватъ: „Втасахме я. Какво трѣбва да правимъ сега?” Казвамъ: Измѣнете този процесъ. Не мислете въ Божиитѣ работи, мислете въ човѣшкитѣ работи. Върху свършенитѣ Божии работи мислете, върху свършенитѣ човѣшки работи не мислете. Преди да си свършилъ една човѣшка работа, трѣбваше да мислишъ много. Следъ като я свърши, не мисли повече. Питамъ: следъ като си ялъ едно ядене и остане празна паница, какво ще мислишъ, че трѣбва да я миятъ, нѣма какво да мислишъ. Следъ като си разбилъ касата, какво ще мислишъ? Може да мислишъ, докато има пари въ нея, за обраната каса какво ще мислишъ. Азъ говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислимъ отвлѣчено. Хората сѫ смѣшни. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ на строгата наука. Питамъ: Като умре онзи кѫде отива? Туй, въ което ти вѣрвашъ, може да зачекнешъ този въпросъ. Казвашъ: Този човѣкъ умре. Тукъ бѣше той, кѫде отиде. - Логически въпросътъ не е поставенъ както трѣбва. Казвамъ: ето тукъ имаше човѣкъ. Кѫде отиде той? Пъкъ има нѣща, по които той самъ се издава. Ако той каже, че вѣрва въ другия свѣтъ, ще го считатъ за будала. Онзи, който не вѣрва, той е дважъ по будала. Когато управляватъ богатитѣ хора, който е богатъ, е почетенъ човѣкъ. Тогава не съжалява, че е богатъ. Ако единъ день дойде да управляватъ сиромаситѣ, тогава който е богатъ, ще вземе положението на сиромаха, а сиромаситѣ ще заематъ положението на богатитѣ. Тогава всички ще се хвалятъ съ своята сиромашия, а сега казватъ: „Ти знаешъ ли, азъ съмъ богатъ човѣкъ, разполагамъ.” Това сѫ относителни нѣща. Сиромашията и богатството, това сѫ научни термини, смѣнятъ се „плюсъ” съ „минусъ”. Богатството и сиромашията показватъ само процеси на човѣшкия умъ. Когато човѣкъ поумнява, той богатъ става; когато човѣкъ оглупѣва, той сиромахъ става. Азъ взимамъ богатството и сиромашията въ този смисълъ, вѫтрешни промѣни има. Не мисля, че ставашъ богатъ, когато тѣ товарятъ като единъ конь, който носи злато, или че ставашъ сиромахъ, когато тѣ разтоварватъ. Азъ взимамъ богатството като резултатъ на човѣшката разумность. Въ този случай богатството показва степеньта на човѣшкото развитие. Такъвъ единъ богатъ човѣкъ никога нѣма да изневѣри съ своето богатство. Щомъ има добродeтeль, приложена на вѣрата, той никога нѣма да тѣ изнасили съ своето богатства. Онзи, който се готви за кандидатъ за богатия, той непремѣнно трѣбва да има това качество. Защото ако нѣма това качество, той богатъ не може да стане. Сега, да приведа тѣзи нѣща въ по-ясна форма. Всѣки здравъ човѣкъ е богатъ. Като ядешъ, приятно, ти е, доволенъ си, дори веселъ можешъ да бѫдешъ. Всѣки човѣкъ съ разстроенъ стомахъ е сиромахъ. Ще е сгушенъ, не е тъй както трѣбва. Виждамъ, че сиромаситѣ хора сѫ болни хора. Казва: „Не може тази работа, азъ нищо не струвамъ.” Ходи смирено. За него е тази поговорка на дѣдо Славейковъ: „Покорна главица остра сабя не сѣче.” Коя е покорната глава, която сабя не сѣче? Разумната глава сабя не я сѣче. Тъй бихъ го превелъ азъ: разумната глава, добрата глава, главата на единъ светия, главата на Христа, не може да падне отъ рамената му. Туй разбирамъ азъ „покорна глава сабя не сѣче.” Разумната глава сабя не я сѣче никога. Сега, това е изводъ. Този български писатель, когато е писалъ тия нѣща, той е ималъ тази идея, но я е изразилъ по другъ начинъ. Значи той разумѣва, че нѣма какво да се разправя съ хората. Една малка срѣща има той съ тѣхъ. Разумниятъ ще го биятъ, това-онова, и най-после казва: „Може да правите каквото искате, азъ нѣма да се противя.” Разуменъ е този човѣкъ. Та казвамъ: Добродeтeльта е една основа, върху която трѣбва да туримъ всѣка човѣшка вѣра, за да стане стабилна, което произтича отъ дълбочината на човѣшкото сърдце, отъ дълбочината на човѣшкия умъ, на туй, което ти си опиталъ. Тъй щото идеята за Бога не е отвлѣчена идея, но у човѣка има едно разумно съзнание, което го ограничава. Въ всѣки даденъ моментъ то тѣ упѫтва какво трѣбва да правишъ. Ти искашъ да направишъ нѣщо нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакашъ, всичко ще се оправи, ако не почакашъ, не го послушашъ, ти ще се объркашъ. Туй, което ти казва, то е Божественото вѫтрѣ. Богъ всѣкога говори на човѣка. Дотогава, докато ти си разуменъ, туй Божественото въ тебъ ти говора. Не го слушашъ, отидешъ да направишъ едно престѫпление - туй Божественото тѣ хване, разтърси тѣ хубаво. Нека тѣ разтърси. Хване тѣ ревматизъмъ въ краката. Туй Божественото казва: „Ти нѣмашъ право да буташъ този човѣкъ.” Съвременната статистика показва, че всички събития въ свѣта ставатъ по единъ опредѣленъ законъ. Войнитѣ ставатъ по опредѣленъ законъ, умиранията ставатъ по опредѣленъ законъ, финансовитѣ кризи ставатъ по опредѣленъ законъ, ражданията ставатъ по опредѣленъ законъ. Въ Англия има единъ уменъ човѣкъ, астрологъ, който взелъ вѣрни данни отъ десеть града въ страната и статистически изчислилъ за десеть години колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Следъ това за следващитѣ десеть години опредѣлилъ колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Това станало, съ едно малко различие отъ нѣколко единици. Законъ е това. И този господинъ отива още по-далече: той изчислява отъ една лотария кои номера ще печелятъ и кои нѣма да печелятъ. Той ги познава, но не злоупотрѣбява съ това знание, не го прилага за себе сѫ. Англичанинъ е той, никога не си позволява да забогатѣе съ своето знание. За другитѣ не го прилага, и за себе си не го прилага. Ако си позволи за себе си да го приложи, той ще изгуби това знание. Сега, азъ не искамъ да ви убѣждавамъ, че такова знание има. Строга е тази наука. Говоря ви само за изяснение. Ако съвременнитѣ учени хора можеха да обявятъ това знание правилно, биха облекчили живота на хората съ тази наука въ всичкитѣ нейни приложения, въ всичкитѣ нейни отрасли, които сѫществуватъ. Може да се помогне на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, или на човѣшката душа и човѣкъ да прекара живота си по-сносно. Всички съвременни страдани произтичатъ отъ факта, че въ свѣта се раждатъ повече хора, отколкото трѣбва. За тия хора нѣма приготвени провизии. Онѣзи, които сѫ на земята, не сѫ готови да ги посрѣщнатъ като добре дошла Тѣзи, които сѫ дошли, сѫ взели всичкото богатство за себе си, и когато дойдатъ тия, за които не е приготвено, и тѣ ще помислятъ за себе си. Въ Лондонъ има повече отъ 50 хиляди души - цель единъ български градъ - кѫдето е най-голѣмата мизерия, най-голѣмиятъ упадъкъ, който човѣкъ може да види. Тамъ можешъ да отидешъ само съ стражарь. Ако отидете въ този кварталъ и влѣзете, да речемъ, като артистъ, като излезете дрехитѣ ви ще бѫдатъ нашарени съ каль. Това сѫ хиляди недоволни хора. Какво ще кажете? Ако отидете въ Америка това не е за осѫждане на американцитѣ, тѣзи хора които сѫ тъй сърдечни - и тамъ ще намѣрите милиони синове и дъщери далече отъ майкитѣ си, ще ги видите като на бойно поле, дошли въ Ню-Йоркъ и Чикаго да забогатѣятъ; съ въшкитѣ си дошли, но сѫ забогатѣли, кой по какъвто начинъ е могълъ. То е единъ упадъкъ; и затова трѣбва знание. Ние, съвременнитѣ хора не сме почерпили знание отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове и цивилизации, на миналитѣ култури, които сѫ сѫществували. Ние сме забравили и искаме да повторимъ пакъ сѫщитѣ страдания. Нѣкой пѫть казваме, че човѣкъ трѣбва да страда. Азъ съмъ съгласенъ съ разумнитѣ страдания, но не съмъ за глупавитѣ страдания. Да се избиватъ хората за нѣкаква велика цель или преобразувание, разбирамъ, но да се избиватъ безразборно, за нищо, това не разбирамъ. На съвременнитѣ хора сѫ дали една привилегия, която е чисто Божествена: тѣ мислятъ, че иматъ право да убиватъ човѣкъ. Тогава върнете се при Мойсѣевия законъ. Споредъ него, човѣкъ ако събира сѫчки въ сѫботенъ день, трѣбва да се убие съ камъни. Туй е по буквата на нѣщата. Съ това не се разрешаватъ въпроситѣ. Ние, съвременнитѣ хора живѣемъ по този законъ на Мойсѣя. Христосъ казва: „Иде време, и сега е, всѣки, който би убилъ, да мисли, че служба принася на Бога.” Хората, които вѣрватъ въ Бога, които проповѣдватъ Бога, казватъ: „Този е врѣденъ, да се премахне, той ще разврати свѣта.” Свѣтътъ не се развращава сега, но падението на свѣта се дължи на една обща причина. Не е тъй причината, както се тълкува. Когато хората дойдатъ до сѫщото мѣсто, дето сме паднали, и отъ тамъ се започне едно повдигане постепенно, все ще има положителенъ резултатъ. Ние вървимъ по една крива линия въ една орбита цѣли 8 хиляди години. Наближаваме да направимъ единъ полукрѫгъ. Ние ще дойдемъ по закона на инволюцията въ тази точка, дето сме паднали и по закона на еволюцията ще дойдемъ до противоположната точка и ще имаме другъ Изгрѣвъ. Ще дойде възходътъ, спасението на цѣлото човѣчество. Като минемъ този пѫть, отъ сегашния грѣхъ нищо нѣма да остане. Ще бѫде както при гѫсеницата, която яде листа и осакатява дърветата; като дойде до противоположния полюсъ, веднага щомъ тази гѫсеница се превърне на пеперуда, тя престава да яде листа. Дърветата казватъ: „Слава Богу, отървахме се.” Мнозина, които вѣрватъ, които иматъ знание, които иматъ добродетели, сѫ въ друга степень на развитие, но мнозинството се мѫчи въ съмнѣния. Не сме свободни отъ злобата, омразата, не сме свободни отъ завистьта. Даже онѣзи, които вѣрватъ, не сѫ свободни. Трѣбва да се освободимъ! Това е истинската наука - да се освободимъ. Като срѣщнемъ единъ човѣкъ, да видимъ, че той е свободенъ отъ всички тѣзи минали наслоявания на човѣшката душа. И тогава, ако ние образуваме едно управление отъ такива възвишени хора въ една държава, съвсѣмъ други закони ще има, друго царство ще има. Ако професоритѣ сѫ такива въ единъ университетъ, ако учителитѣ сѫ такива, съвсѣмъ по другъ начинъ ще се възпитаватъ хората. Раждането и възпитанието на хората по съвсѣмъ другъ начинъ трѣбва да върви. Ако хората въ свѣта вървятъ тъй, както сега вървятъ, нѣма никакво избавление, нѣма изгледъ за подобрение. Черната раса показва мѣстото на човѣшкото падение. Човѣшкиятъ оттенъкъ, краската е дошла на човѣшкото лице на мѣстото, дето човѣкъ е падналъ. То е равноденствие на човѣшкото падение. Човѣкъ не пада въ пролѣтьта на своя животъ, но той е падналъ въ есеньта на своя животъ, въ септември, въ туй равноденствие. Следователно цѣлото падение е на земята. Ние наближаваме вече туй равноденствие, оставатъ ни още до него две хиляди години. Научно ви говоря. Оставатъ още две хиляди години, но пролѣтьта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години оставатъ до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пѣене, веселие, такава радость, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това сѫ два дни; две хиляди години човѣшки, това сѫ два дни - не Божествени, въ на духовния свѣтъ. То зависи отъ интензивностьта на мисъльта. Азъ съмъ привеждалъ и другъ пѫть примѣра за онзи отшелникъ, който търсѣлъ Бога 30 години, дошелъ до старини и казва: „Толкова време търсихъ Бога и не съмъ Го намѣрилъ. Вече остарѣхъ, кѫде да ида, какво да правя!” Единъ ангелъ му казалъ: „Ела съ менъ, ти не си избралъ хубаво мѣсто. Ела съ менъ!” Завежда го на едно мѣсто, показва му една дупка и му казва: „Оттамъ ще гледашъ онзи свѣтъ, погледай и после ела при менъ.” Онзи, стариятъ човѣкъ гледалъ 250 години и когато ангелътъ го повикалъ, той казва: „Чакай да погледамъ, азъ едва погледнахъ, много си нетърпѣливъ!” „Че ти гледашъ вече 250 години!” 250 години гледа и му се видѣло като единъ мигъ. Това е до интензивностьта на свѣтлината въ човѣшката мисъль. Ние вземаме духовния животъ въ положителенъ смисълъ. За да се подобри животътъ ни, по нѣкой пѫть искаме да станемъ богати, да станемъ свѣтии, да станемъ щастливи, искаме това-онова. Но другъ начинъ има за живѣене въ свѣта. Азъ казвамъ: Има единъ методъ, който всички трѣбва да спазваме, той е еднакво валиденъ за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъль, която е въ душата ти, онова което иска отъ тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъль. Колкото и да е малка тази Божествена мисъль, изпълни я, глава нѣма да тѣ боли. Тя ще опредѣли една нова епоха въ твоя животъ. Като дойде една Божествена мисъль, не отказвай - изпълни я, за да не се роди единъ день съжаление. Ние мязаме на другъ единъ българинъ, който билъ беденъ. Жена му казвала: „Яде ми се медъ.” „Ще купимъ, жена” „Яде ми се пилешко.” „Ще купимъ, жена.” Тя това искала, онова искала, и той все купувалъ. Тя умрѣла и тогава той взелъ да раздава за Богъ да прости, да си вкуси жена му. Следъ като умре човѣкътъ, тогава ние подаваме за Богъ да прости, а докато е тукъ, остава съ едно незадоволено желание. Той казва: „Ще купимъ”, а като умрѣ тя, другитѣ ще ядатъ. Ние, следъ като сме отказали на една Божествена мисъль, другитѣ, непотрѣбнитѣ мисли ще ги угостимъ, дано Богъ се задоволи съ тѣхъ. Споредъ менъ има едно правило. Ако ти не нахранишъ жена си, никого не можешъ да нахранишъ. Ако ти съ жена си не си водилъ единъ добъръ животъ, съ никого не можешъ да водишъ единъ добъръ животъ. За менъ това е едно правило, за другитѣ дали е правило, не зная. Като казвамъ, „жена ти”, нѣмамъ предвидъ твоята избраница, но тази жена, съ която си роденъ, съ която ти си слѣзълъ отъ небето. Човѣкъ е слѣзълъ отъ небето съ жена, той не е излезълъ самъ. Онзи мѫжъ, който е слѣзълъ отъ небето безъ жена, той е единъ изгнаникъ, никаква култура не може да има, нищо не може да му се обѣщава. Казвамъ: Ти си изгнаникъ, да се върнешъ назадъ и да вземешъ жена си! Когато Христосъ бѣше при кладенеца, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мѫжа си.” „Кой отъ тѣхъ?”, запита тя. Той й каза: „Право казвашъ, петь мѫжа си имала, и този, който сега имашъ, и той не ти е мѫжъ.” Нѣма го мѫжътъ. Казва нѣкоя жена: „Не ми върви”, - Мѫжътъ го нѣма. Да дойде този мѫжъ, безъ него нищо не може. Сега, отъ гледището на жената, когато на мѫжа не му върви, казвамъ: Жена ти я нѣма, децата ги нѣма. Слушай, иди и вземи жена си да дойде и тя. Единственитѣ две велики величини, съ които небето работи, това сѫ мѫжътъ и жената. Единственитѣ фактори за насаждането на нѣкаква култура, това сѫ мѫжътъ и жената. Вторитѣ фактори сѫ братътъ и сестрата. Третитѣ фактори сѫ Учителитѣ и ученицитѣ. Най-после, накрая на опашката сѣдятъ господаритѣ и слугитѣ. Но факторитѣ сѫ мѫжътъ и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нѣщо е жената и какво нѣщо е мѫжътъ въ своята чистота; не въ това състояние, въ което ги виждаме сега да живѣятъ въ своята нехигиенична кѫща, но мѫжътъ и жената които живѣятъ въ своята хигиенична кѫща или въ своя просвѣтенъ умъ, въ своето просвѣтено сърдце, въ своята благородна воля. Мѫжътъ съ своето просвѣтено съзнание, това азъ наричамъ мѫжъ и жена. Човѣкъ може да прави нѣкой опитъ въ свѣта, то е външното проявление на тѣлото. Мекотата и силата на тѣлото, това сѫ нѣща относителни. Има една вѫтрѣшна мекота. Въ мекотата има животъ, въ силата има растене. Животътъ, за да се завърши, непремѣнно трѣбва да има мекота. Тъй трѣбва да се развива. Безъ мекота животътъ не може да се развива, но и безъ сила растене не може да има. Растенето става въ силата. Следователно, за да поддържашъ живота си, трѣбва да бѫдешъ мекъ; за да расте твоятъ животъ, да прогресира, трѣбва да бѫдешъ силенъ. Сега ние измѣняме тия условия. Ние искаме съ своята мекота да накараме животътъ да върви. То не може. „Приложете на вѣрата си добродeтeль.” Добродeтeльта, това е едно отъ основнитѣ разбирания, и човѣкъ трѣбва да се интересува отъ себе си. Съвременнитѣ хора би трѣбвало да се интересуватъ, да изучаватъ своя организъмъ, своето сърдце, своята глава, даже да изучаватъ формитѣ. Като се пипне косата на човѣка, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даденъ човѣкъ. Нѣкой пѫть косата се нахохори нагоре, нѣкой пѫть улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човѣкъ е мекъ. Само съ мекота не става, както и съ сила само нищо не става. Нѣкой пѫть косата може да е нахохорена, повдигната, нѣкой пѫть може да е гладка, да има пѫть. Ако ти вчешешъ косата си, оставилъ си да има пѫть, но косата ти не се подчинява, това значи, че умътъ е много напрегнатъ, и че ти само донѣкѫде се подчинявашъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Тъй казва дѣдо ти, баба ти - тѣ сѫ дошли и се проявяватъ. Кѫдрава е косата ти, ти искашъ гладка коса, а тя е кѫдрава; нѣкой пѫть косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било въ миналото. И така е съ цѣлото наше лице, очитѣ ни, ушитѣ ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди нѣща. Носътъ ти не е твой, очитѣ ти не сѫ твои, вѣждитѣ ти не сѫ твои, сърдцето ти не е твое, всичко ти е дадено подъ наемъ. Питамъ: Де е човѣкътъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който има свои нѣща. Когато умътъ е свободенъ, сърдцето свободно, волята свободна, човѣкъ е свободенъ и прави различие между своитѣ желания. А ако нѣкой пѫть не е свободенъ, то е въ ущърбъ на самия него, азъ не говоря за това, но той вѣрва въ своята свобода. Въ една държава въ Африка, въ Либерия, се констатира преди 3 години робство. Онѣзи роби, които сѫ ходили въ Америка, сѫ подчинили другитѣ негри. И други се намѣсватъ. Цѣли села се изтрѣбватъ, продаватъ се хората и английскитѣ вѣстници пишатъ за робството въ Либерия. Въпросътъ се отнася до Обществото на народитѣ. Казвамъ: Ето една задача на Обществото на народитѣ. Виждатъ, че има една дисхармония и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ нея. Не е лесно да се възпита човѣкъ. Тия хора не сѫ всѣсилни, тѣ иматъ всичката добра воля, но съ какви срѣдства ще ги заставятъ да изпълняватъ законитѣ? Тѣ иматъ силата да ги заставятъ да изпълнятъ тия закони. Ние мислимъ отъ наше гледище, че нѣкои работи изведнъжъ могатъ да станатъ. Нѣкой българинъ казва: „Да ме направятъ менъ министъръ, ще ги избеся всичкитѣ!” Това никакво разрѣшение не е, да избесишъ хората. Другъ казва: „Азъ ще ги изколя всичкитѣ!” Не става така. Така не се разрешава въпросътъ. Казвамъ: При съвременното възпитание трѣбва да се предизвикатъ най-първо всички онѣзи възвишени мисли, ония благородни чувства у религиознитѣ хора. Чудя се на коравосърдечието на религиознитѣ рѫководители. Азъ за примѣръ съмъ въ България толкова година и досега на менъ се приписватъ какви ли не нѣща, отъ съвсѣмъ други съображения. Тѣ мислятъ, че азъ имамъ нѣкаква задна цель, да изтикамъ поповетѣ и владицитѣ. Азъ нѣмамъ никаква такава цель! Свѣтътъ не съмъ го създалъ азъ, той си има свой господарь. Не сѫ само българитѣ, които разрешаватъ въпроситѣ. Има англичани, французи, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това сѫ повече отъ два милиарда хора, които разрешаватъ въпроситѣ въ свѣта. Окултиститѣ казватъ, че има още 58 милиарда други човѣшки души които разрешаватъ въпроситѣ. Ще кажете, кога сѫ ги броила. Не зная кога сѫ ги броила. Има кой да ги брои. Въ невидимия свѣтъ всѣки десеть години ги броятъ. Та статистиката казва горе-долу това. Преди десеть години ако сѫ били 60 милиарда, следъ десеть години ще се увеличатъ. Тия данни не ги измислямъ азъ, това сѫ учени хора, които казватъ, че толкова души сѫществуватъ. Дали вѣрвате или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Туй, което сѫществува въ природата, то си сѫществува, независимо отъ това дали ти вѣрвашъ или не вѣрвашъ. Ако слънцето грѣе, то и грѣе, независимо дали ти вѣрвашъ или не. Човѣшката душа сѫществува, дали ти я признавашъ или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човѣшкиятъ духъ сѫществува, дали ти вѣрвашъ или не, може да става въпросъ. Душата е всичко въ свѣта. Тя е жената, онази жена, за която азъ говоря. Човѣшката душа я отричатъ, казватъ, че нѣмало душа въ свѣта Ако въ свѣта нѣма душа, съвременната култура е осѫдена на смърть. Иде тя въ свѣта иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както свѣтътъ никога не е виждалъ. Никога откакъ е създадена, не е слизала една душа съ по-голѣма тържественость, отколкото тази душа която сега иде. Ще ви приведа единъ примѣръ, който е станалъ може би преди повече отъ десеть години въ единъ градъ въ Англия. Единъ пчеларь молилъ да му изпратятъ една царица пчела. Той писалъ въ една фирма, откѫдето му отговарятъ, че царицата пристига. Веднага това се пише въ вѣстницитѣ въ града всички вѣстници пишатъ, че царицата пристига. Излизатъ съ знамена, съ вѣнци, съ цвѣтя. Най-после виждатъ едно малко куфарче. Единственъ случай една малка пчелна царица да бѫде така посрѣщната. Всички удрятъ на смѣхъ. Казвамъ: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видятъ хората тази, която е била причината за тѣхното сѫществуване – душата. Тя е, която ги е избавила отъ всички тѣхни нещастия. То е човѣшката душа. И горко на оногова, който не вѣрва въ нея. Да вѣрвашъ въ любовьта на твоята душа която иде! Въ Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ.” Нѣма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голѣмото тържество въ свѣта. Сега ние седимъ и мислимъ за второстепенни работи, колко ще живѣемъ. Ако вѣрвашъ въ душата си, вѣчно ще живѣешъ. Ако я отричашъ, 40 ÷ 50 години, до 120 години ще живѣешъ, следъ туй ще станешъ робъ на земята, робъ на растенията. Тѣ ще тѣ разкѫсатъ, ще тѣ изядатъ, отъ тебе нѣма нищо да остане. Въ Варненско единъ вълкъ си позволилъ лѣтно време да влѣзе въ едно голѣмо стадо говеда че хваналъ едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичкитѣ говеда и съ рогата си удряли вълка и го разкѫсали. Говедата казватъ: „Този нехранимайко, не го е срамъ!” Азъ не зная какво би станало съ съвременнитѣ хора които отричатъ човѣшката душа. Най-голѣмиятъ позоръ на съвременната култура е отричането на човѣшката душа. Тамъ именно е всичкото. Когато човѣкъ е падналъ, нищо нѣма въ него. Човѣшката душа навсѣкѫде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Богъ дихание на животъ въ ноздритѣ на човѣка и той стана жива душа.” Казалъ. Богъ отъ себе си дума и Неговото Слово внесло животъ навсѣкѫде. Въ насъ душата - е туй, разумното. Азъ сега говоря за онова вѣрую, до което ние сме достигнали. Всички хора сѫ имали свое вѣрую споредъ степеньта на своето развитие. Въ сегашния, 20-ти вѣкъ работи едно просвѣтено разбиране за душата, едно просвѣтено разбиране за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, или - да знаешъ какъ да постѫпишъ. Сега, ние ще кажемъ, че Христосъ училъ това, училъ онова. Не зная колко отъ учението на Христа се изпълни. Христосъ на земята ще дойде, но Той нѣма да дойде, както вие мислитѣ. Сега човѣшката душа иде да ревизира онова отъ учението на Христа, което е приложено. Тя ще дойде, това е човѣшката душа, която иде. „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” - това е човѣшката душа. Това е обективната страна на Бога. Въ нея ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Всѣки има право да каже: „Азъ имамъ душа, значи въ менъ сѫществува това безсмъртното и никой нѣма право да ме ограничава.” Казвамъ: „Ти имашъ право да живѣешъ, ти имашъ право да бѫдешъ свободенъ въ душата.” Едновременно душата казва на богатия: „Ти бѫди мекъ, справедливъ.” На бедния казва: „Ти бѫди свободенъ да работишъ, бѫди достоенъ затова, което иде, на тебъ ще дамъ това.” Единъ день душата ще даде на всичкитѣ души това, което желаятъ. Нѣма да остане нито единъ незадоволенъ, нѣма да остане нито едно сѫщество, което е очаквало нѣщо и да остане онеправдано. Като дойде това равенство, може би следъ две хиляди години ще бѫде. Ако не стане тогава, като ме намѣрите, питайте ме. Тъй сѣдятъ работитѣ, азъ не мога да ги укривамъ. Казвамъ: десеть години. Всѣка моя година е равна на 200 години. Азъ употрѣбявамъ „десеть години”, защото „десеть” е едно щастливо число, а ако кажа „две хиляди години”, това е едно нещастно число. Единственото щастливо число за менъ е десеть години. Затова го казвамъ на хората Ако кажа „20 ÷ 30 години”, това сѫ нещастни числа. Азъ познавамъ всѣко едно число. Следъ две хиляди години - значи следъ сто години това ще бѫде. Затова, приготвѣте знамената. Отсега ги приготвѣте, че като дойде този день, само ще ги вдигнете. Две хиляди години, това сѫ два дни. Може да се каже, че следъ два дни най-после всичко това ще бѫде. Човѣкъ не трѣбва да взима миналото за идеалъ, но трѣбва да мисли за бѫдеще, когато всичко ще се реализира. Всичко онова, което човѣкъ ще реализира, то е вложено въ неговата душа, той го има. Миналото и бѫдещето, това сѫ условия, при които човѣшкитѣ души могатъ да се разкриятъ. Човѣкъ трѣбва да познава физиогномиката. Но ако всички бѣхте физиогномисти, щѣхте да се хванете за коситѣ. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човѣшкитѣ мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за коситѣ, ще бѣгате, ще идете въ гората. Ако видите какво мисли синъ ви, дъщеря ви за васъ, приятелитѣ ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но задъ тази тъмнота седи една свѣтла страна, туй е привидно само така. Човѣкъ, който е станалъ ясновидецъ отъ Божественъ погледъ, той трѣбва да излезе извънъ рамкитѣ на земята, да види онѣзи свѣтли души, да каже: „Това е човѣкътъ.” Всѣки отъ васъ познава, че .има свѣтли души. Туй, което ние наричаме съвѣсть у човѣка, това сѫ свѣтли души, които знаятъ работата и казватъ: „Не прави това, ще спънешъ своето развитие.” Първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ човѣшкия духъ като Божественъ; трѣбва да вѣрва въ човѣшката душа като Божествена; трѣбва да вѣрва въ човѣшкия умъ като Божественъ и трѣбва да вѣрва- въ човѣшкото сърдце като Божествено. Въ какво трѣбва да вѣрва? Въ човѣшкия духъ, но не тъй както се проявява привидно. Човѣшкиятъ духъ - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Азъ разбирамъ, това е човѣкътъ, който го носи. Въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има желание да се развивате; да бѫдете меки, да бѫдете едновременно и силни. Та човѣкъ е това новороденото, което се ражда. Човѣкъ нито е още духъ, нито е още душа, нито е още умъ, - нито е още сърдце, той се нарича „азъ” - новороденото дете, на което човѣшкиятъ духъ служи, на което човѣшката душа служи, на което човѣшкиятъ умъ служи и на което човѣшкото сърдце служи. Това е бѫдещиятъ човѣкъ. Това е бѫдещиятъ човѣкъ, и ако искате да знаете, туй е малкото сѫщество на Истината. Вѫтрѣ въ битието човѣкъ не е още духъ. Защото се казва въ Писанието: „Ще изпратя Духа си и ще оживѣятъ.” Казва се още: „Направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое” - Богъ изпраща духа, душата, ума и сърдцето да служатъ. Туй е Азътъ, а всички тия помагатъ за нашето развитие. Туй, малкото „азъ” не е гражданинъ на земята. Единъ день, когато ние се сѫбудимъ, когато минемъ границата на земята, когато минемъ отъ смъртьта къмъ безсмъртието, оттамъ ще дойдемъ въ общение съ ума и сърдцето, ще дойдемъ на тази земя, която нѣма да бѫде такава каквато е сегашната. На всѣки ще му бѫде приятно да живѣе, колкото иска на нея. Тогава нѣма да има тия противорѣчия, които сега сѫществуватъ. Но не трѣбва да пренебрѣгвате настоящето. Настоящето е условие, а. бѫдещето - цель, която трѣбва да се постига. Ние искаме да постигнемъ тази цель - много работи трѣбва да работимъ. Трѣбва да се радвате, че имате условия. Едва започвате да учитѣ въ свѣта. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще. Отсега нататъкъ вие ще служитѣ, ще срѣщате онѣзи великитѣ хора. Вие още не сте били въ нѣкоя обсерватория да видитѣ небето какво представлява, гледано съ нѣкой телескопъ. Вие не сте били въ лабораторията на нѣкой химикъ, когато той борави съ елементитѣ, въ лабораторията на нѣкой физикъ, който сега прави опити за постигането на минусъ 270° студъ, дето мислятъ, че животътъ престава. Вие не сте били въ онѣзи области на окултната наука, дето могатъ да правятъ пѫтешествия извънъ земята. Окултната наука е една отъ онѣзи науки, въ която знаятъ методитѣ и пособията, по които човѣкъ може да Отиде на земята, на слънцето, на мѣсечината, на Сириусъ. Най-напредъ може да отиде до слънцето и оттамъ нататъкъ може да пѫтува дето иска. Това е наука. Нито единъ отъ васъ не е ходилъ на слънцето, нито единъ отъ васъ не е ходилъ на мѣсечината. И ако сте ходили, може би сте забравилъ. Но казваме: реално е това - човѣкъ се е родилъ и ще умре. Не въ свѣта той трѣбва да стане гражданинъ на онова велико Божествено Царство съ всички тѣзи възвишени сѫщества, дето може да се оправи, да черпи знания и поука. Всѣки день като си погледнешъ рѫката, да знаешъ каква работа има да вършишъ, да знаешъ колко години ще живѣешъ, да знаешъ ще стане ли нѣщо отъ тебе или нѣма да стане. Какво е опредѣлено въ живота ти? Сега погледнешъ, кажешъ: „Я ми кажи нѣщо.” Мѫчно е. Има нѣщо, което не е опредѣлено да се каже, Въ рѫката сѣдятъ такива велики тайни! Ако ги знаете, сърдцето ви ще бѫде радостно. Написани сѫ хиляди нѣща. Но тия нѣща, умре ли човѣкъ, изгнива и рѫката му, всичко отива. Погледнешъ си рѫката и казвашъ: „Нѣкои линии има начертани на рѫката отъ много работа, отъ много страдания.” Не, отъ много работа не се образуватъ линии. Тѣзи линии на рѫката сѫ образувани отъ много висши сѫщества. Това е геометрия. За създаването на човѣшката рѫка сѫ работили такива възвишени сѫщества, каквито даже и не подозирате. Тѣ сѫ употрѣбили усилия да се начертае човѣшката рѫка, да се построи красива, да се начертаятъ линии и знаци съ голѣмо вѫтрѣшно значение. Всичкото това Царство отъ живи души, тѣ сѫ въ тѣлото. Тѣзи живи клѣтки да ги накарашъ да начертаятъ тия линии, никакъ не е проста тази работа. Ако вие знаете какъ да я миете тази рѫка, какъ да я движите, какви упражнения да правите съ нея, бихте имали голѣми резултати. Ако отидете при единъ банкеръ, да искате пари, и единъ красивъ жестъ съ рѫката е достатъченъ, за да каже той: „Дадено!” Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това. Считамъ го дори това като едно забавление. То е като онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се върналъ, дошълъ при него турскиятъ ходжа, имамина и го пита: „Какво ново има въ Цариградъ?” „Тебе тѣ готвятъ за шейхъ юлъ ислямъ.” „Не ме подигравай.” Следъ извѣстно време имаминътъ пакъ го срѣща и пакъ го пита: „Какво казватъ въ Цариградъ?” Дори и да не е вѣрно, на човѣка е приятно да му се каже нѣщо похвално. Нѣкой пѫть като хванете нѣкой човѣкъ за рѫката, трѣбва да знаете какъ да се рѫкувате, колко да стиснете рѫката, въ какво положение да я поставите. Единъ разуменъ актъ е то, но да знаешъ какъ. Ние взимаме нѣщата все въ материаленъ смисълъ. Казвашъ: „Азъ да зная това, цель день ще стискамъ рѫце на богати и видни хора.” Изискватъ се много спокойни хора, не превзети. Човѣкъ може да бѫде простъ, може да бѫде ученъ, да има знания, които ние всички носимъ въ себе си, но важно е какво вършимъ и какъ го вършимъ. Има нѣщо, което ние сега можемъ да придобиемъ. Човѣкъ трѣбва да има смирение. Всѣки може да свири, но отъ свирене до свирене разлика има. Нѣкой свири, взима правилно тоноветѣ, чистота на тона има. На какво се основава това? Този човѣкъ има истината въ душата си. Единъ цигуларь, на когото душата не може да влѣзе въ рѫчката на цигулката, той е простъ цигуларь. Като излезе душата му и влѣзе въ рѫчката, цѣлата публика може да плаче. Той мисли вече. А нѣкой пѫть душата не е въ рѫчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза. Единъ американецъ дошълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирѣла „Съньтъ на живота.” Той казва: „Въ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ цель свѣтъ, да раздамъ всичко.” Цѣлата музикална критика казва сѫщото: въ този моментъ, когато тя свиреше, всѣки е готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ и да раздаде всичко на хората. Нѣкои казватъ, че при еди-кой си бемолъ, еди-кой си диезъ, на еди-кой си бекаръ било нѣщо божествено, изключително. Казвамъ: Има една музика вънъ отъ всѣка критика, вънъ отъ техническата страна. Има едно значение, което въ знацитѣ не може да се тури. Има една музика вънъ отъ физическия свѣтъ. Когато единъ цигуларь влѣзе въ тази музика, ти не мислишъ дали право свири или не, но казвашъ: свири човѣкътъ. Като свири, да остане у васъ една основна мисъль, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има въ изгрѣва на слънцето, такава музика има въ звѣздитѣ, такава музика има въ цъфтежа на растенията. Пролѣтно време, когато растатъ растенията, може да чуете този пукотъ. Нѣкой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя?” Като чуешъ това въ тебе ще се зароди едно високо благоговѣние. Ще чуешъ нѣщо, което съ човѣшки езикъ никога не може да ти го кажатъ, и ти никому нѣма да го кажешъ. Има нѣщо въ природата, което и ученитѣ хора не сѫ слушали. Има единъ шепотъ въ канаритѣ, въ планинитѣ. Лѣтно време може да отидете да послушате този шепотъ. И канаритѣ иматъ единъ говоръ. Който го е слушалъ, казва: „Не сѫ камънитѣ, като че живи сѫщества излизатъ отнѣкѫде.” Общо е това, и то е най-сѫщественото. Всичко е живо. Въ природата всичко е живо за живитѣ, всичко е мъртво за мъртвитѣ. Колкото повече ти се оживявашъ, всичко оживѣва. Иматъ смисълъ нѣщата. Та вие усилено трѣбва да притуряте на вашата вѣра добродeтeльта. Бѫдете всички бодри, юнаци, пъкъ като дойде скръбьта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пъкъ си поиграйте съ него. Вдигнете го изъ въздуха, поиграйте си съ него и всичко ще мине. Сега питате: „Какво да правимъ съ страданието?” Поиграйте си съ него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си съ обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си съ отчаянието. Благодарете на Бога, че сте сиромаси. Нѣма по-голѣмо благословение отъ сиромашията. Нѣма по-голѣма придобивка отъ богатството. Благословението е въ сиромашията, а придобивката е въ богатството. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, за да има благословение, а трѣбва да бѫде богатъ, за да има придобивка. Относителенъ смисълъ иматъ нѣщата. Нѣма по-голѣмо добро отъ невѣжеството, нѣма по-голѣмо добро отъ знанието, отъ мѫдростьта. При невѣжеството човѣкъ се благославя, а въ знанието той придобива. Какъ се благославя? Биятъ го, но въ този бой има благословение. Когато дойде при тебъ една приятелка и тѣ потупа по гърба, и каже: „Отличенъ човѣкъ ще стане отъ тебе!”, боятъ не е приятенъ, но това, че тѣ потупа и ти каза, че човѣкъ може да стане отъ тебе, тѣ окуражава. И Господъ по сѫщия начинъ тѣ потупва и казва: „Не бой се, човѣкъ отъ тебе може да стане, върви напредъ въ живота!” Та казвамъ: Въ противорѣчията може да турите вѣрата. То значи - човѣшката душа. Като погледнешъ човѣшката душа, кажи: „Заради тебъ азъ мога да нося всичко това.” Работи, мисли! На работа за днешния день, за тази майка - то е смисълътъ. Пъкъ за бѫдещата майка нѣщо друго ще намѣримъ. 24 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣвъ.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ последното време 12-та глава отъ Данаила. Въ всѣка една работа най-важенъ е краятъ. Важно е началото, но важенъ е и краятъ. Има нѣколко положения. Въ науката каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Но има и други твърдения: каквото е началото, нѣма да бѫде такъвъ и краятъ, и каквото не е началото, нѣма да бѫде и краятъ. При сегашнитѣ условия, при които хората живѣятъ, има една мисъль по-широка, по-свѣтла. Защото въ каквато кѫща живѣешъ, такъвъ и ще станешъ, т. е. временнитѣ условия повлияватъ на човѣка. Даже и най-красноречивиятъ проповѣдникъ, ако го боднете съ една голѣма губерка 5 см. вѫтрѣ въ тѣлото му нѣкѫде, той ще изгуби цѣлата си речь. Даже и най-напредналиятъ християнинъ, който се моли по три пѫти на день, като му се каже, че паритѣ му, вложени въ банката, на които разчита, сѫ пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вѣра. Казватъ, че човѣкъ е свързанъ съ четири конеца, двата - сѫ съзнателни, двата подсъзнателни. Дали го приема или не, свързанъ е. Свързанъ е, но какъ е свързанъ не се знае. И дали го съзнава или не, то е другъ въпросъ. Та нѣкой пѫть човѣкъ като се освободи отъ двата конеца, оставатъ другитѣ два и той усѣща, че има едно противоречие. Но какъ да се справишъ съ едно противоречие, на което не знаешъ нито началото, нито края? Чувствашъ това противоречие, но не го знаешъ. Сега всички съвременни хора, всички учени хора учатъ, всички сѫ турени на работа да разгадаятъ една велика задача. Едни искатъ да възпитатъ човѣка, други искатъ да му дадатъ нова насока. Всички поети, философи, музиканти, писатели, художници, майки, бащи - това сѫ пионери на новото, които искатъ да дадатъ нова насока на човѣчеството. Но често новата насока се повлиява отъ външнитѣ явления. Температурата се измѣня. Ако момитѣ сѫ облечѣни съ тънки дрехи и температурата се намали до минусъ 25 ÷ 30°, тѣ трѣбва да се върнатъ у дома си, да се преоблѣкатъ наново. Ако сѫ отишли на хорото и сѫ облечѣни съ кожуси, а температурата се повиши до 25 ÷ 30° топлина, трѣбва да се върнатъ, да си свалятъ кожуситѣ, съ тѣхъ не се играе на хорото при такава температура. Сега почти половината животъ на човѣка се състои въ това да се облича и съблича. Вечерь се съблѣчешъ понеже е топло, а сутринь като станешъ, ще се облѣчешъ споредъ условията, при които живѣешъ. Сега, при какви условия трѣбва да се живѣе? По старому не може да се живѣе, всѣкога ще живѣешъ по новому. Младиятъ, който се е проявявалъ, всѣкога остарява, а стариятъ, който никога не се е проявявалъ, всѣкога е младъ. Може да го разбирате, както искате. Казала водата на огъня: „Азъ мога да тѣ загася, но ме е страхъ, че ще замръзна. Азъ бихъ изгасила огъня, имамъ сила, но боя се, че ще замръзна”. Питамъ: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трѣбва да го загасява? Огъньтъ е независимъ отъ водата, той си има свой животъ, има си своя работа. Тѣ понѣкога се срѣщатъ. По принуда нѣкой пѫть турятъ водата въ огъня. Той не иска тя да дойде. Бои се отъ нея. Казва: „Върви си, тукъ не ти е мѣстото, ти не можешъ да поддържашъ горенето.” Той казва, че може да разложи водата и тя ще изгуби своята сила. Като говоримъ за водата и огъня, какво трѣбва да разбираме? Това сѫ общи положения, общи понятия, философитѣ мислятъ, че тѣхната философия е права. Всички научни теории и всички философски разбирания отчасти сѫ прави, но ако тѣ когато си въ нужда не ти помагатъ, какво тѣ ползуватъ? Отъ осемь хиляди години хората се борятъ съ грѣха като съ една неизцѣрима болѣсть, пъкъ и съ какви ли не болѣсти се борятъ, и все не успѣватъ да победятъ болеститѣ. Викатъ лѣкари, но и тѣ не помагатъ. Туй, което наричатъ грѣхъ, е една епидемия, която е влѣзла въ живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? Тази епидемия е покварила човѣшкитѣ сѣтива, човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ сърдца и следователно човѣшкитѣ сѣтива не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ чувства не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ мисли не функциониратъ, правилно. За примѣръ нѣкой философъ разсѫждава върху нѣкоя научна теория за това, какво имало въ слънцето. На какво основание ще докажемъ, че имало кислородъ въ въздуха? Какво отношение има къмъ насъ това, ако той докаже, че имало кислородъ въ въздуха, че имало кислородъ въ слънцето, или ако докаже каква е температурата на слънцето. Какво ни интересува насъ, че имало кислородъ на слънцето, какво е доказалъ съ това. Предположение има, че температурата на слънцето е отъ 5 хиляди до 100 ÷ 200 хиляди, единъ милионъ, 35 ÷ 45 милиона градуса. Нѣкои ще кажатъ: „Посмали, манго”. Върналъ се единъ мѫжъ, който бѣгалъ отъ гората, съ празна кола. Пита го жена му: „Защо се връщашъ”? „Имаше много мечки, може би повече отъ сто, едва избѣгахъ”! „Посмали малко, сто мечки кѫде ще се събератъ”? „Не зная, но предполагамъ, може да е имало 80”. „Много сѫ”. „Може да сѫ били 60, тъй ми се сториха”. Намалявалъ, намалявалъ, докато най-после казалъ: „Шумна нѣщо, но какво бѣше не зная”. При такова едно състояние, когато чувствата не функциониратъ правилно и сѣтивата не възприематъ правилно външнитѣ прояви въ природата, какви заключения ние можемъ да правимъ? При тѣзи заключения ние може да сме близо до истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на слънцето. Ставатъ постоянни промѣни. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днесь. Съвсемъ друго е сега. И законитѣ сѫ се измѣнили. Вие ще кажете, че законитѣ сѫ нѣщо постоянно. Нѣма по-непостоянно нѣщо отъ закона. Законътъ е една изкривена дума отъ хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нѣмало законъ, затова било беззаконие. Че какво лошо има въ това, ако човѣкъ живѣе безъ законъ? Тамъ, дето има законъ, значи има престѫпление. Каква честь е за една държава, че има закони? Престѫпници има въ нея, щомъ има закони. Тамъ, дето нѣма никакъвъ законъ, тѣзи хора сѫ светии. Кое е по-хубаво: за престѫпници съ законъ или за светии безъ законъ? И ако нѣкой направи така, че престѫпницитѣ да живѣятъ безъ законъ между светиитѣ, той е единъ глупакъ. Законътъ е за престѫпницитѣ. И ако въ природата сѫществува законъ, той сѫществува само за престѫпницитѣ. Единъ законъ не е мѣродавенъ за хората. „Ама той е точенъ законъ”. Законътъ е за физическитѣ тѣла, защото физическитѣ тѣла сѫ престѫпници. Знаете ли какво е законътъ? Ако нѣмаше законъ, нашата земя би офейкала. Понеже има законъ, отдалечъ й църкатъ само. Ако Марсъ нѣмаше законъ, той би разрушилъ нашата земя. По нѣкой пѫть, макаръ че е на толкова далечно разстояние, той праща своитѣ агитатори - за война или каквато и да е кавга въ дома, все Марсъ е причината. За война, за крамоли, все той е майсторъ. Даже най-изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нѣмаше законъ; но законъ има. И Венера изпраща своитѣ агитатори - кара хората да пиятъ винце, да живѣятъ единъ разпуснатъ животъ, възпитава ги, тя си има цѣли. Защото хората като живѣятъ нашироко, нейнитѣ агитатори ги обиратъ и каквото има по земята, тѣ го носятъ горе. Сега, дали това е тъй или не, то е една научна теория. То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че оттукъ до слънцето има 92 милиона мили. Вѣрностьта е такава, че единъ ученъ казва, че има 92 милиона мили, а другъ казва, че сѫ 93 милиона мили - една разлика отъ единъ милионъ мили, като една миля е равна приблизително на единъ километъръ и половина. Питамъ, каква научна стойность има въ това изчисление? Казватъ, че свѣтлината пѫтувала съ 300 хиляди километра въ секунда. Не е точно. Свѣтлината не пристига навреме. Доказателство за това е, че много пѫти хората, които сѫ високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могатъ да бѫдатъ фотографирани, защото навреме не пристига свѣтлината, тъй щото лицето на нѣкой светия излиза като лице на нѣкой разбойникъ и лицето на нѣкой разбойникъ излиза като лице на нѣкой светия. Това сѫ данни, които не може да ги вземете като абсолютно вѣрни. Това сѫ предположения, които сѫ вѣрни донѣкѫде. Има нѣщо, което е вѣрно по отношение на единъ вѫтрѣшенъ свѣтъ. Каквото сѫ изучавали ученитѣ хора е вѣрно, не по отношение на вѫтрешния свѣтъ, но по отношение на външния свѣтъ. Всички научни данни, които сѫществуватъ, сѫ невѣрни. За примѣръ по разстоянието до нѣкоя звѣзда, отъ 30 милиона или отъ 36 хиляди свѣтлинни години, ученитѣ изчисляватъ каква е била голѣмината на тази звѣзда. Но разстоянието отъ 30 ÷ 40 хиляди свѣтлинни години е предположение. Азъ може да му туря още 10 милиона такива, но въпросъ е дали туй е фактъ въ природата. Мога да твърдя, че на слънцето има жители, нѣма кой да ми забрани, мога да кажа, че тамъ има 10 милиона градуса температура, но това фактъ ли е? Единъ ученъ човѣкъ може да създаде една теория, не е грѣхъ това, обаче въпросъ е дали тази теория съотвѣтствува на онази велика истина, която е въ сѫщината на природата. Една жена вижда мѫжа си по улицата, който поглежда една красива мома, и после му казва: „Азъ тѣ видѣхъ днесь, какъ гледаше една красавица. Но азъ зная защо я погледна”. Това е вече една теория. Че я погледналъ, е фактъ; защо я погледналъ, то е теория, по-точно хипотеза може да бѫде; но всѫщностъ не е така, тя не знае подбужденията. Ще ви кажа единъ анекдотъ отъ християнската епоха. Единъ светия, който се казвалъ Масиони, римлянинъ, живѣлъ въ пустинята повече отъ 30 години, за да се освободи отъ женския ликъ, понеже вѣрвалъ, че всичкитѣ нещастия въ свѣта все се дължатъ на женския образъ и ако човѣкъ може да се освободи отъ женския образъ, той ще може да влѣзе въ Царството Божие. И затова той не допущалъ жена да припари около него. Всичко женско хвърлялъ. Единъ день явява се единъ ученикъ, който се наричалъ Курциусъ, който се отличавалъ съ свѣтла мисъль, и светията го приема. Но този Курциусъ билъ една млада мома, която се облѣкла, въ мѫжки дрехи. Светията всѣкога му казвалъ да се пази отъ женитѣ, тѣ сѫ опасни, ако се поддаде на женитѣ, не може да влѣзе въ Царството Божие. „Да, учителю, слушамъ, ще се пазя, но бѫди увѣренъ, че по-добъръ ученикъ отъ мене нѣма да намѣришъ. Азъ никога нѣма да се съблазня отъ женитѣ, отъ мѫжетѣ може да се съблазня. То е невъзможно отъ женитѣ да се съблазня, но опасявамъ се отъ мѫжетѣ. Мѫжетѣ сѫ опасни”. Това е теория. Мѫжетѣ представляватъ опасность за женитѣ, женитѣ представляватъ опасность за мѫжетѣ. Това сѫ тѣхни хипотези. Причината не е нито у мѫжетѣ, нито у женитѣ, тя е навсѣкѫде. Тя се дължи на онѣзи физически отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отъ тѣхъ се изкушава мѫжътъ, отъ тѣхъ се изкушава жената, отъ тѣхъ се изкушаватъ господаритѣ и слугитѣ, отъ тѣхъ се изкушаватъ царетѣ. Всѣки се изкушава отъ външнитѣ условия. Когато войникътъ, нарамилъ пушка, отива да се бие на бойното поле, той си има нѣкаква идея, нѣкакво подбуждение. Когато единъ търговецъ се нарами съ пари и отива да купува стока, и той воюва. Когато единъ ученикъ се нарами съ книги и отива въ училището, той е търговецъ. Проповѣдникътъ взима своята свѣтийска книга и отива да проповѣдва - той е търговецъ. Ученитѣ хора иматъ стремежъ, майката има стремежъ, братътъ има стремежъ. Хубавъ е този стремежъ, не е лошото въ стремежа, но въ неразбирането: защо съмъ търговецъ защо съмъ учитель, защо съмъ проповѣдникъ, защо съмъ майка, баща, слуга, господарь - въ неразбирането. Защото ако азъ приема извѣстно ядене и то ми причини болка, значи не разбирамъ живота. Азъ трѣбва да разбирамъ това ядене. Като го приема, да ми причини приятно впечатлѣние и да остави онази необходима сила въ моя организъмъ. Следователно, ако азъ ямъ и въ яденето не добивамъ сила, тогава разбирамъ, че яденето не е естествено. Та казвамъ: всичкото сегашно знание, което сѫществува въ свѣта, то е извинително, така трѣбва да бѫде. Така е и въ красотата. И въ заблуждението има извѣстна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждашъ нѣщата такива, каквито сѫ, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Единъ човѣкъ отдалече ти го виждашъ младъ, отблизо - голѣмъ, а много отдалече - още по-младъ. Туй, което азъ наричамъ заблуждение, то може да бѫде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намѣсватъ тѣзи елементи, даватъ различни гледания на живота. Благодарение на тѣхъ ние отъ гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, отъ гледището на съзнанието - друго, отъ самосъзнанието - съвсемъ друго и отъ свръхсъзнанието - друго, непонятно за човѣка. Та когато нѣкой ми каже истината, трѣбва конкретно да се знае какво подразбира подъ думата „истина”. И Христа запитаха какво нѣщо е истината, и Той не отговори. Истината сѫществува като единъ фактъ. Тя не може да се обясни. По отрицателенъ пѫть може да се обясни, но по положителенъ пѫть никой не може да обясни какво нѣщо е истината. Досега нѣкой видѣлъ ли е истината? Не я е видѣлъ. Отношения сѫ това. Истината като една конкретна реалность никой не я е видѣлъ. Нѣкой казва „абсолютната истина”. Истината като фактъ сѫществува, но каква е по форма, по съдържание и по смисълъ, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание, ние не можемъ да я опишемъ; но тя за насъ е една реалность. Та вземете, както сѫ наредени числата въ аритметиката. Ние казваме 1 -1, 2 -2, 3 -3, 10 -10; но ако туримъ знакъ + или минусъ предъ едно число, получава се разлика: -1 и +1 не сѫ равни, -2 и +2 не сѫ равни; -3 и +3 не сѫ равни. Но има и други отношения: 1 е, равно на 2, 2 е равно на 4, 4 ,е равно на 8 , 5 е равно на 10. Може да кажете: „Това не е така”. Това сѫ отношения вече. Ние идваме до раздробяването на цѣлитѣ числа. Защото въ свѣта сѫществува само едно цѣло число. Единицата е цѣло, а всички други числа - 2, 3, 4 до 10 - това сѫ части. Числото 2 показва, че единицата е раздѣлена на две части; числото 3 показва, че единицата е раздѣлена на три части; 4 показва, че единицата е раздѣлена на четири части; 5 показва, че единицата е раздѣлена на петь части; 10 показва, че едно цѣло число има, което е раздѣлено на 10 равни части. Следователно, когато ние казваме, че единицата е по-малка отъ 2, това е вѣрно въ извѣстенъ смисълъ, но въ другъ смисълъ не е вѣрно. Дветѣ полушария на земята сѫ равни на цѣлата земя. Единицата на земята,, ако я раздѣлимъ на десеть парчета, тия десеть парчета сѫ равни на цѣлата земя. Противоречията, ако сѫществуватъ, тѣ сѫществуватъ, отвѫтрѣ. Вземете онѣзи, които изучаватъ астрономия; тѣ мислятъ, че земята е наклонена на 23° къмъ плоскостьта на своята орбита. Предполага се, че земята нѣкога е била отвѣсна спрямо тази плоскость, тя е била перпендикулярна на своята орбита. Единъ ученъ човѣкъ отъ древностьта искалъ да обясни на какво се дължи отклонението на земната ось и намѣрилъ, че мѣсечината е причината за това отклонение отъ 23°. Той казалъ, че нѣкога си на мѣсечината сѫществувала отлична култура. Тогава земята не била населена. Жителитѣ на мѣсечината рѣшили да направятъ единъ походъ, да могатъ да пренесатъ всичкото богатство отъ мѣсечината на земята. Този ученъ човѣкъ доказва, че много отъ богатствата на земята се дължатъ на мѣсечината. Ученитѣ хора на мѣсечината направили една малка погрѣшка, като изчислявали силитѣ на земята - осьта се наклонила, понеже въ едното полушарие земята станала по-тежка, отколкото въ другото и благодарение на това се измѣнило това равновѣсие. Трѣбва да се дадатъ редъ математически формули, какъ е станало това. Нѣма да ви давамъ тѣзи формули, защото нѣкои нѣща могатъ да се изяснятъ съ формули, нѣкои нѣща даже и ученитѣ хора съ формули не могатъ да ги изразятъ. Любовьта съ формули не може да се изрази, Мѫдростьта въ формули не може да се изрази, Истината съ формули не може да се изрази. Даже човѣшкитѣ чувства не могатъ да се изразятъ съ формули. Единъ човѣкъ тръгва по пѫтя си, не можешъ да опредѣлишъ съ формули ли ще се върне или нѣма да се върне. Каква формула ще му опредѣлишъ? Този човѣкъ тръгва, той е числото Пи. Какъ ще опредѣлишъ ще се върне ли или нѣма да се върне? Този човѣкъ нѣма никаква цель. Казвашъ, че ще се върне. Не се минаватъ и петь минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайность. Единъ пѫть случайность, два пѫти случайность, три пѫти случайность, сто пѫти случайность - тогава ще се яви извѣстенъ законъ. Този, който върви по пѫтя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашиятъ умъ е по-силенъ, ще видите, че ако нѣкой се е засилилъ въ пѫтя си и вие кажете въ съзнанието си: „Кѫде ли отива този човѣкъ, кѫде се е засилилъ”, той ще се спре. После пакъ казвате: „Защо ли е тръгналъ сега той”? Гледате; той поседи, поседи и се върне назадъ. Другъ нѣкой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човѣкъ, но който е казалъ мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назадъ, той знае причината каква е. Понеже онзи, като е излезълъ отъ кѫщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облѣченъ, и казва: „Студено му е, дано се върне”! Нѣкой го срѣща на пѫтя и му казва да се върне. Всѫщностъ той възприема мисъльта на жена му и казва: „Жена ти каза да се върнешъ въ кѫщи”. И той се връща. Казвате: „Така ли е”? Така е теоретически. Вънъ отъ теорията не е право, но съобразно съ теорията е много право. Вънъ отъ теорията можешъ да кажешъ какви сѫ причинитѣ да се връща този човѣкъ назадъ: може да се връща, защото е дошълъ до една стѣна; може да е дошълъ до брѣга на морето и се връща назадъ, отива до нѣкоя рѣка, която е много дълбока и се върне назадъ. Ще изкриви пѫтя си, ще намѣри нѣкое мѣсто, дето е по-плитко, оттамъ да мине. Въ свѣта противоречията ние ги създаваме. Въ природата сѫществува една вѣчна хармония, вѣчно единство, ние го чувстваме. Който и да е отъ васъ, когато е най-разтревоженъ, ако може да остане само за мигъ спокоенъ, ще види, че вѫтрѣ въ душата си той е развълнуванъ малко. Нѣкой пѫть му иде да се хвърли отъ нѣкѫде, да се самоубие, да направи една глупость. Ако остане само за единъ мигъ спокоенъ, ще види, че има единъ свѣтъ тихъ и спокоенъ. Но изведнъжъ нѣщо пакъ дойде, той пакъ мисли нѣщо, пакъ се развълнува, после пакъ утихне. Та казвамъ: ако този законъ на вѣчната хармония не сѫществуваше, ни единъ човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Туй да ви го докажа сега. Ще ви изнеса единъ фактъ. Ако не вѣрвате, провѣрете го. То е следното. Когато се вълнува океанътъ така, че има вълни отъ 15 ÷ 20 метра, питамъ, цѣлиятъ ли океанъ до дъното се вълнува? Ученитѣ хора сѫ забѣлѣзали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи ако ти се вълнувашъ, вълнува се у тебъ само повърхностьта на твоя животъ, долу въ дълбочинитѣ всичко е тихо и спокойно, всичко живѣе въ миръ и спокойствие. Ти казвашъ: „Господъ е направилъ така”. Господъ не е направилъ така. -Това е работа на океана. Когато е тихъ, той мълчи, а когато работи, той е развълнуванъ. Какво е направилъ океанътъ, като е потопилъ нѣколко кораба? Той е работилъ. Той казва: „Дето ще ви мандахератъ (т. е. размахватъ бавно) вълнитѣ, горе хората ще ви крадатъ, а долу на дъното ще сте на сигурно, никой разбойникъ нѣма да задигне това богатство”. Че какво лошо има, че нѣкой параходъ потъналъ съ всичкото богатство? Де е престѫплението? Всички нѣща, които сѫ излезли отъ земята, отиватъ въ земята, а онѣзи, които отиватъ на слънцето, тѣ сѫ слѣзли отъ слънцето. Питатъ нѣкой пѫть: „Какво ще стане съ насъ”? Казвамъ: Едни ще се върнатъ на земята, други ще идатъ на слънцето. Които сѫ дошли отъ земята, ще отидатъ на земята; които сѫ дошли отъ слънцето, на слънцето ще отидатъ; който е дошълъ отъ онзи свѣтъ, въ онзи свѣтъ ще отиде; който е отъ този свѣтъ тукъ ще остане. Това е цѣла наука. Има хора отъ този свѣтъ, има хора отъ онзи свѣтъ. Какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е такъвъ, какъвто не е онзи свѣтъ. Тогава да ви обясня малко по-ясно. Каква е разликата между твърдата почва и водата? Твърдата почва е такава, каквато не е водата. Водата не е такава, каквато е твърдата почва. Забелязано е, че въздухътъ не е такъвъ, каквато е водата и водата не е такава, каквато е твърдата почва. Има ли противоречие? А при това водата е единъ добъръ проводникъ за твърдата почва. И въздухътъ е единъ добъръ проводникъ. После, има и друго едно състояние, етерно. Това сѫ състояния на материята, или състояния на силитѣ, или азъ ги наричамъ състояния на Разумния животъ, който функционира въ цѣлото битие. Ако не разбираме това битие, ще имаме съвсемъ друго понятие. Който разбира нѣщата, обяснява ги. За примѣръ, ако влѣзете въ едно учено мравешко общество, тамъ човѣкътъ ще си го представятъ като една голѣма мравя, съ голѣма глава, бамбашка. Ще кажатъ: „Това е човѣкъ”. Това понятие за най-голѣмата мравя е смѣшно. Даже отъ най-голѣмата мравя човѣкъ е десеть милиона пѫти по-голѣмъ. Това сѫ тѣхнитѣ научни понятия. Тѣ иматъ една оптическа измама по отношение на човѣка. Ние, съвременнитѣ хора въ нѣкои отношения на нашето развитие мязаме на мравитѣ. Питатъ ме нѣкои: „Кѫде е онзи свѣтъ”? Онзи свѣтъ е тамъ, отъ дето ти си излезълъ. Ти дошълъ ли си отъ тамъ? Ако не си дошълъ, не ме питай за него. Синътъ има право да ме пита за баща си; майката има право да ме пита за дъщеря си; но никой нѣма право да ме пита за онзи свѣтъ. Ученикътъ има право да ме пита за своя учитель, но онзи, на когото кракътъ не е стѫпвалъ въ училище, нѣма право да ме пита за никакво училище. Онзи, който вѣрва, има право да ме запита за Бога, но който не вѣрва въ Бога, нѣма право да ме пита за Него. Богъ нѣма .никакво отношение къмъ туй, което имашъ на тебе, но къмъ туй, което си. Тъй както си натоваренъ, ще стане както съ едно магаре, което казало: „Много икони носихъ на Исуса Христа, много икони на светии пренасяхъ”. Но магарето светия не станало, пакъ магаре си останало. Много хора въ свѣта могатъ да носятъ своитѣ идеи, но тѣ си оставатъ като икони на гърба на магарето. Една идея, когато стане плъть и кръвь на човѣка, тогава той ще влѣзе въ новия животъ, да се интересува какъ ще живѣе, какво ще яде днесь. Ако си гѫсеница, листа ще ядешъ. Ако си червей, земята ще ровишъ. Ако си вълкъ, овцетѣ ще ядешъ. Ако си овца, трѣва ще ядешъ. Ако си човѣкъ, ще ядешъ печенъ лукъ, варени картофи. Азъ взимамъ яденето въ широкъ смисълъ. Не е лошото въ яденето, лошото е, когато човѣкъ яде и не благодари, или яде повече отколкото трѣбва. Всичкото престѫпление седи въ невземането на онова количество храна, което е потрѣбно. Това всѣкога се наказва. Ако ядешъ повече, се наказва; ако ядешъ по-малко, пакъ се наказва. Ако ядешъ толкова, колкото трѣбва, се възнаграждава. Не мога да ви докажа тѣзи нѣща. Не е въпросъ само колко ще ядешъ, а и какво ще ядешъ. Този въпросъ вие го знаете, нѣма какво азъ да ви уча какво да ядете. Ако овцата знае да си избира храната - трѣвата, ако малката птичка знае съ какво да се храни, чудни сѫ съвременнитѣ хора, които по три пѫти на день се молятъ и не знаятъ какво да ядатъ. - Хлѣбъ! Ще ме питатъ нѣкои какъ да дишатъ. Дишай, както знаешъ. Птицитѣ знаятъ какъ да дишатъ. - Ама какъ, да си напълня ли дробоветѣ? - Чудно нѣщо, като идешъ съ стомната за вода, питашъ ли дали да си напълнишъ стомната? Отъ тебе зависи. Казвамъ: Ако си силенъ човѣкъ, напълни си стомната да прелѣе отгоре, ако си отъ слабитѣ, не я пълни. Ако носишъ празна стомна, азъ зная какво нѣщо си, нищо повече. Ако срѣщна човѣка, азъ гледамъ пълни ли сѫ му стомнитѣ или празни. Азъ съмъ билъ въ село и гледамъ нѣкоя мома какъ носи котлитѣ. Казва: „Какво ме гледашъ”? Ако котлитѣ й сѫ догоре пълни, тя е кротка. Нѣкоя носи до половината котлитѣ - тя е много сприхава. Пъкъ другата върви тиха и спокойна. Нѣкоя като върви, изпразнила котлитѣ два -три пръста, поляла прашнитѣ улици. Научни данни имамъ, виждамъ кой колко може да носи. Казватъ ми: „Какво ще гледашъ въ котлитѣ”. Гледамъ този котелъ празенъ ли е или е пъленъ, плиска ли момата като носи котлитѣ или не. Нѣкой пѫть изследвамъ човѣка, гледамъ - навелъ глава, отподирѣ го гледамъ и виждамъ, че е закѫсалъ. Другъ нѣкой гледамъ - върви като войникъ, казвамъ: Върви му. Нѣкой си смусилъ лицето, сериозенъ станалъ. Та нима Господъ се нуждае отъ такъвъ свѣтъ? Той се нуждае отъ хора вѣсели. Че сме скръбни и плачемъ, това е наша работа. Какво се ползува Господъ отъ нашитѣ сълзи, какво се ползува Господъ отъ нашитѣ въздишки, отъ нашитѣ страдания? Ти казвашъ: "Господъ не знае ли”? Господъ всичко знае, което Му трѣбва. А всичко онова, което не Му трѣбва, Той го оставя на насъ, ние да го учимъ. И следователно ние на земята сега учимъ онова, отъ което Господъ не се нуждае да учи. Ние учимъ това, което Господъ не иска да учи. Ние казваме: „Господъ не знае ли това”? Той знае. Иде единъ при менъ и ми се оплаква, казва: „Счупи ми се кръста днесь”. Защо? „Имамъ една кѫща, избата ми се напълни съ вода и цѣлия день съ кофи изваждахъ водата”. Казвамъ му: Онзи човѣкъ, който е направилъ канализацията, знае едно копче, като го бутне, отваря се едно отвѣрстие и всичката тази вода щѣше да изтече надолу. Той като не знае, цѣлия день изхвърля водата. Той е единъ глупакъ. Като влѣзе въ тази кѫща, той не пита: - „Моля ти се, господине, ако случайно дойде вода, има ли нѣкакво копче, което като натисна, да спре водата”? Гледамъ, нѣкой влѣзълъ въ тѣлото си, но не знае какъ най-правилно да регулира канализацията, която има. Знае само да се облича, но не е животътъ въ обличането. Ако знаете всичкитѣ копчета на канализацията, като дойде една мѫчнотия, ще натиснете съотвѣтното копче и мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ. „Въ последното време”. Споредъ менъ „последното време” е, когато всичко се разкрие, че всичко въ свѣта е отлично, че всички научни теории, всички свѣтски теории, всички свѣтийски теории и всички други теории сѫ относителни нѣща, относителни истини, не съставятъ никаква реалность. Защо ние се водимъ по ума на ученитѣ хора? Ние мислимъ, че има 92 милиона мили до слънцето. Ако възъ основа на това твърдение ти тръгнешъ да идешъ на слънцето, ти може да останешъ насрѣдъ пѫтя на единъ и половина километра разстояние отъ земята въ пространството нѣкѫде. Че на тебъ храната ти трѣбва! За колко време можешъ да изходишъ това пространство? Сега, другата страна. Колко време може човѣкъ да живѣе на земята, туй трѣбва да го знаете. Въ Писанието се говори за единъ отъ еврейскитѣ царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свѣтъ”. Този царь се обръща къмъ стѣната и почва да се моли, казва: „Господи, азъ не съмъ си свършилъ работата. Ти знаешъ колко работа имамъ”! Много се молилъ. Исайя пакъ отива при него и му казва: „Господъ чу молбата ти и още съ 15 години продължава живота ти”. Питамъ: Ако този човѣкъ не бѣше се молилъ, щѣше ли да продължи живота му? Нѣмаше. Питамъ: Ако човѣкъ не мисли трѣзво, може ли да се промѣни неговиятъ умъ? Чудни сѫ хората, днесь сѫ толкова оковани. Човѣкъ седи и казва: „Каквото Господъ даде”. Хубаво е каквото Господъ даде, но следъ като сме работили. Туй разбирамъ вече: навреме да сме работили, навреме да сме мислили, навреме да сме учили, навреме да сме дишали, навреме да сме яли, навреме да сме чели и тогава да кажемъ: „Каквото Господъ даде”. Но безъ да сме работили, безъ да сме чели, опасна е тази работа. Пророкътъ ще дойде и ще каже: „Приготви се, защото тѣ викатъ отъ другия свѣтъ”. Трѣбва да дойде това „последното време”, да се освободите отъ набралитѣ се заблуждения на вашитѣ теории, не само отъ този животъ, но и отъ хилядитѣ животи на вашитѣ дѣди и прадѣди; съ тѣхнитѣ теории и досега сте живѣли. За примѣръ, кой отъ васъ не е мечталъ да е милионеръ, а умира сиромахъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде поетъ или писатель, а умира като единъ обикновенъ човѣкъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде единъ красноречивъ говоритель, а умира като обикновенъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде царь или царица, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде на мѣстото на нѣкой прочутъ светия? Всички сте мечтали, но криете въ себе си тѣзи мечти. Даже, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде близо до Христа? Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ близо до Христа. Хубаво е да бѫдешъ близо до Христа, но като отивашъ близо до Христа, кръстъ има Христосъ. Туй положение, въ което сега се намира Христосъ, до него Той не отиде по гладъкъ пѫть, но отиде по пѫтя на страданията въ Римската империя, и тамъ намѣри кръста. Ти искашъ да отидешъ до Него, да Го зърнешъ. Ти ще Го зърнешъ така, че ще съжалявашъ десеть пѫти, че си отишълъ. То е лесно да отидешъ въ църквата и да Го зърнешъ. Това сѫ заблуждения, които спъватъ благородството на нашата душа. Иска се отъ насъ да бѫдемъ разумни. Ако нѣкой рече да каже истината, ще кажете: „Не е за доброто на народа”. Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бѫдатъ щастливи, всички да бѫдатъ здрави, децата да не умиратъ, малкитѣ деца да иматъ всичко, да сѫ здрави, въ всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пѣене, ядене. Туй разбирамъ. Но въ единъ домъ на раздѣление, на смърть, на страдание добро нѣма. И затова азъ по нѣкой пѫть искамъ да ви утешавамъ, виждамъ едно противоречие и казвамъ: Нѣма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбирашъ, двойно по-голѣмо страдание имашъ. За примѣръ, нѣкой пита: „Има ли Господъ въ свѣта или нѣма”? Че ти запитай: „Азъ сѫществувамъ ли въ свѣта или не сѫществувамъ”? Но ти трѣбва да разберешъ идеята за Бога „Ама азъ ще умра”. Ти за умиране не говори. Като умрешъ, запитай човѣка, живъ ли е или не. Защото всѣко нѣщо трѣбва да се опита въ говоренето. Ти като умрешъ, ще видишъ, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както въ съня. Човѣкъ въ съня ходи, разхожда се по планини и долини. Съ какво се разхожда? Тѣлото му тамъ спи, а той казва, че е ходилъ на гости. Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за една 85- годишна българка стара баба, на която баща й на времето не далъ да се ожени за този, когото обичала. Сега тя казва на свещеника: „Снощи бѣхъ съ своя любовникъ, яла съмъ и пила”. Съ кое тѣло е била? Съ онова старческо тѣло тя се усѣща като млада мома. Съ кой умъ, съ кое тѣло е правила това? Това сѫ факти. Има единъ животъ, въ който човѣкъ никога не остарява, единъ животъ на вѣчнитѣ промѣни. Въ вѣчнитѣ промѣни седи младостьта. Когато вие дойдете при единъ изворъ, въ всѣки следващъ моментъ този изворъ не е сѫщиятъ, водата не е сѫщата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Какъ ще ми опредѣлите какво нѣщо е чешмата? Не може да опредѣлите, то е вѣчно движение. Водата, която постоянно тече и изтича, това е вѣчно движение. И човѣкъ, самъ по себе си, въ своя животъ е единъ изворъ. Вие не сте днесь това, което сте били вчера, но се заблуждавате и казвате: „Азъ съмъ сѫщиятъ”. Не, не. Вчерашниятъ бѣше другъ и днешниятъ е другъ. Има нѣщо изменено. Ти бѣше едно дете безъ мустаци и брада, сега косата ти е побѣлѣла, носътъ сѫщиятъ, но лицето ти се е набръчкало, ти си другъ човѣкъ. Такива промѣни ставатъ и на сцената. Ти насила си остарѣлъ. Азъ наричамъ старостьта актьорство. Искашъ не искашъ, ти играешъ ролята на стария човѣкъ. Отвѫтрѣ си младъ, отвънъ си старъ. Нѣкой пѫть хванатъ единъ старъ човѣкъ и му казватъ: „Ти ще играешъ ролята на младъ”. Иска не иска, ще играе ролята на младъ. Нито младиятъ е младъ, нито стариятъ е старъ - и двамата сѫ актьори. Казвате: „Какъ може да бѫде така, ние не го виждаме”. Че вие какво виждате? Ако направя една млада кукла и една стара кукла, какво виждате? То е моята идея: искамъ стара кукла - стара си направя, искамъ млада кукла - млада си направя. Ако вие разбирате закона, въ 24 часа можете да измѣните лицето си, да станете едно дете на 15 ÷ 20 години. Ако знаете, можете да се поставите въ магнетиченъ сънь и да кажете: „На 85 години съмъ, мога да се подмладя съ 20 години, да стана на 65”! Станешъ на 65, виждашъ, че има една промѣна. Следъ една седмица пакъ се поставишъ въ магнетиченъ сънь, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да бѫда на 49 години”. Връщашъ се назадъ. Така може този сънь да продължи още 24 часа и да се събудишъ на 35 години. Следъ това другъ опитъ, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да стана на 25 години”. Ако искашъ още назадъ да се връщашъ, брадата и мустацитѣ ще изчезнатъ, ще станешъ младъ момъкъ. Ако искашъ, още по-назадъ може да се върнешъ, да станешъ малко дете. Туй е,. което правятъ предцитѣ, старитѣ, това е родътъ, който иска да се върнешъ назадъ. Или тѣ, тѣ турятъ въ единъ сънь и ти внушаватъ, че си на 20 години, следъ това че си на 35 години, после на 45, после на 60, прекѫсватъ ти всичката жизненость и ти трѣбва да се върнешъ при тѣхъ. Ако иска човѣкъ да разбере закона за подмладяването, той трѣбва да се освободи отъ влиянието на своитѣ глупави прадѣди и на своитѣ неразумни прадѣди. Защото следъ като се родишъ, тѣ казватъ: „Синко, ти си грѣшенъ човѣкъ; ти трѣбва да имашъ пари за черни дни, за това, за онова. Че има Господъ, че трѣбва да се живѣе по любовь, че трѣбва знание, тѣзи работи после ще ги научишъ”. Какво ще научи той въ затвора? Че има бой. Какво ще научи въ нѣкой изправителенъ домъ, дето храна не даватъ? Гладъ има. Какво ще научи въ една пустиня? Ще научи закона на жаждата. Въ живота човѣкъ кѫдето и да е поставенъ, той изучава само условията на този животъ. Данаилъ, единъ отъ най-виднитѣ хора на миналото, казва: Въ последното време, когато хората ще се освободятъ отъ всички свои криви схващания за живота, тогава възкресение ще има. Ще възкръснатъ хората. Сега всички се стараятъ още този редъ да запазятъ. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне. Нѣма да намѣрите едно перце отъ тоя редъ и порядъкъ, който сега сѫществува. Не че сега азъ го искамъ, но както отъ честния кръстъ нито едно малко парченце нѣма да намѣрите, така всичко ще се измѣни. Казва Писанието: Всичко ще мине презъ огънь и отъ тази култура и архитектура всичко ще бѫде пометено, всичко ще се измѣни, ще остане въ човѣка само онова отъ културата, което ние сме задържали въ себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди новата култура която ще бѫде хиляди пѫти по-висока отъ сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега предъ вратата. Предъ насъ е една култура, която седи хиляди пѫти по-високо отъ досегашната. Тази култура отъ дълъгъ пѫть идва. Когато се събуди съзнанието на човѣка, като тѣ срѣщне нѣкой на пѫтя, нѣма да гледа дали си комунистъ, дали си анархистъ, дали си религиозенъ, или православенъ българинъ, или евангелистъ - това сѫ относителни нѣща. Човѣкъ въ рая какъвъ бѣше? Въ рая Богъ бѣше съ него, той бѣше човѣкъ и половина. Но когато Богъ му говорѣше „въ време” и „въ полъ време”, Адамъ разбираше, знаеше да дѣли времето. Който разпредѣли на цѣли седмици времето, той не разбира нищо отъ време. Да имате ясна представа за една стотна отъ секундата. Азъ имамъ три барометъра, единъ отъ кристали, единъ отъ анероидъ и пишещъ барометъръ; най-после имамъ и единъ живъ барометъръ - една котка. Този котаракъ азъ го наричамъ приведенъ зетъ. Когато искамъ да провѣря всичкитѣ си барометри, азъ го повиквамъ, нагостя го и гледамъ каква поза ще заеме около накладената соба - какъ ще си постави главата, лѣвия кракъ или дѣсния си кракъ ще постави напредъ. Отъ това азъ сѫдя за времето. Съ него правя изследвания. Той е цель авторитетъ по метеорологията. Като погледна другитѣ барометри, показватъ само за 24 часа какво ще е времето, а този съ седмица напредъ показва. Тукъ преди нѣколко седмици предсказа за идването на тази вълна, която въ момента имаме. Обърна си гърба и седя около 15 минути, после си обърна корема, пакъ гърба. Казвамъ: следъ около 15 дни ще се промѣни времето. Сега го наблюдавамъ, пакъ гърба си ли ще тури. Това сѫ научни изследвания. Вие ще кажете: „Отде накѫде”? Човѣкъ като нѣма работа, трѣбва да си създаде работа. Работа, която е важна - искамъ да зная времето какво ще бѫде, когато ще излеза на разходка. Азъ като излеза, искамъ да зная ще вали ли, снѣгъ ли ще вали, ще има ли буря, колко градуса ще бѫде температурата. Никога не ме е изненадвало времето. Азъ го очаквамъ и ми е приятно. Като отида на екскурзия, стане точно тъй, както съмъ го предвидилъ - стане ми приятно. Излеза, вали - приятно ми е. Снѣгъ вали - приятно ми е. Ако не се случи, както очаквамъ, никакъ не съжалявамъ, провѣрявамъ дали е станало точно както азъ зная. Нѣкои работи не ставатъ точно както азъ зная. Тогава казвамъ: Това е една широка область. Има нѣщо по-сложно вѫтрѣ въ природата. Пакъ се радвамъ. Нѣкой пѫть се предсказва, че времето ще бѫде лошо, но то се измѣни, не стане лошо, изненада ни. Това сѫ изключения, които се дължатъ на нѣщо. Нѣкой пѫть изключенията се дължатъ 75 % на мѣсечината. За примѣръ вѣтроветѣ, влагата, промѣните на земята нѣкой пѫть се дължатъ на пълнолунието. Каквото е положението на мѣсечината спрямо земята въ пълнолуние, отъ това ще зависи за извѣстенъ периодъ какво ще бѫде времето. Има влияние; нѣкой пѫть има по-далечно влияние, но нѣкой пѫть има едно съвпадение. Казвамъ: Външното знание трѣбва да служи като едно възпитателно срѣдство за разбирането на вѫтрешния животъ, за възможноститѣ, които се криятъ въ всѣки едного отъ васъ, да имате извѣстно постижение. Не се стремите да имате туй, което другитѣ сѫ постигнали, винаги имайте стремежъ да постигнете само това, което е въ вашитѣ възможности. Другитѣ нѣщата сѫ ги постигнали при специфични за тѣхъ условия. Вие искате да бѫдете като Христа. Никога не може да бѫдете като Христа. Христосъ е станалъ такъвъ при по-специфични условия. Казвате: „Като Христа да бѫдемъ”! Вие 10 хиляди чифта цървули да скѫсате, не можете да станете като Него, понеже нѣмате тѣзи специфични условия. Любовьта, съ която Христосъ е разполагалъ, знанието, съ което Христосъ е разполагалъ, истината, всички добродетели, съ които Христосъ е разполагалъ, може да разполагате съ тѣхъ, но вие да станете като Него, да имате сѫщото отношение къмъ Бога, това не може да бѫде. Защото двама души не могатъ да иматъ сѫщото отношение, всѣки ще има специфично отношение. Защото Богъ е едно сѫщество, което има различни отношения. Ако ти постигнешъ своето отношение, ти си човѣкъ. И апостолъ Павелъ не можешъ да бѫдешъ. Не сѫ нуждни двама такива. Ако ти искашъ да бѫдешъ като апостолъ Петъръ, двама не може да бѫдете. Единиятъ може да бѫде мѫжъ, другиятъ може да бѫде жена, и двамата ще бѫдатъ човѣци. Ако Павелъ дойде, единиятъ ще бѫде мѫжъ, другиятъ ще бѫде жена. Казвате: „Какъ ще бѫде това”? Не искамъ да ви обяснявамъ тѣзи работи какъ може да бѫдатъ. Ще ви задамъ другъ въпросъ: Свѣтътъ може ли да бѫде само съ мѫже? Може. Свѣтътъ може ли да бѫде само съ жени? Може. Но този свѣтъ какъвъ ще бѫде? Мѫжътъ и жената вие не разбирате какви сѫ. Това е едно и сѫщо сѫщество, което минава поляризиране, два полюса има. Човѣкъ въ даденъ случай може да бѫде и мѫжъ, и жена. Поляризира се. Въ даденъ случай човѣкъ е жена, въ другъ случай човѣкъ е мѫжъ. Следователно зачитай човѣка въ мѫжа, зачитай човѣка въ жената. Това е правилно разбиране. Ако искате да знаете какво нѣщо е жената, то е човѣкътъ въ този полюсъ, понеже той едновременно функционира и като мѫжъ и като жена. Човѣкъ строи свѣта тогава. И децата се раждатъ по сѫщия законъ: едни се раждатъ на единия полюсъ – момичетата, други се раждатъ на другия полюсъ – момчетата. Тогава едни ставатъ господари, други - слуги. Сѫщиятъ законъ функционира навсѣкѫде. Вие поставяте въпроса защо Господъ създаде свѣта. Но защо Господъ създаде свѣта не е ваша работа. Изучавайте го, тъй както е създаденъ. Детето и жената какво трѣбва да правятъ въ свѣта? Бѫдете като жената. Казвате: „Ама азъ искамъ да бѫда мѫжъ”. Въ това сѫществувание не може да бѫдешъ, въ друго сѫществувание може.да бѫдешъ. Пъкъ и сега може да бѫдешъ. Има случаи, дето жената е станала мѫжъ. Въ древностьта има примѣръ, дето единъ мѫжъ станалъ жена. Въ този животъ може да станешъ жена. Имало е примѣри въ медицината, до 15 години е младъ момъкъ, следъ 15 ÷ 20 години стане жена. Това е хроникирано, че може да стане. Щомъ дойдемъ до друго сѫществувание, казватъ: „Какъ може”? Това е само за просвѣтенитѣ, за ученитѣ, които вѣрватъ въ Бога. Нѣма никакво противоречие. За другитѣ хора не е важно. Човѣкъ се преражда колкото пѫти е опредѣлено. Който иска, може да се преражда въ невидимия свѣтъ. Ако не иска да се преражда, Господъ го оставя въ онзи свѣтъ въ единъ голѣмъ хамбаръ и като му дотегне да стои тамъ, Господъ го пита: „Дотегна ли ти? Готовъ ли си да се прераждашъ, „Готовъ съмъ”. Праща го Господъ нѣкѫде. Питате има ли прераждане. Ако искате да прогресирате, има прераждане, ако искате да седите на едно мѣсто, нѣма. Този въпросъ за прераждането сѫ го засѣгали мнозина, но много повърхностно. Казватъ нѣкои: „Тогава напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане”. Казвамъ: Напразно е умрѣлъ Христосъ, ако нѣма прераждане. Колкото едното е вѣрно, толкова и другото. Чудно е, когато казватъ, че напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане. Христосъ умря, за да ни покаже прераждането. Ако вземемъ въ тѣсенъ смисълъ прераждането, ще стане една галимация. Но ако вземемъ правата мисъль, любвеобилностьта, че Богъ иска да ни освободи отъ всички мѫчни условия въ живота и да ни подобри живота, тогава е съвсемъ друго. Ти си закѫсалъ въ единъ животъ отъ разни болѣсти; най-после умирашъ, напуснешъ тѣлото си, избавишъ се. Ти въ това тѣло не можешъ да функционирашъ, Господъ ти даде друго тѣло, прати тѣ пакъ на земята. Какво зло има въ това, че Господъ тѣ пратилъ пакъ на земята. Има нѣкаква богословска теория, че Господъ не е създалъ свѣта така. Е какво лошо има? Нѣкой съветникъ на Бога билъ ли е? Чудни сѫ тѣзи дървени философи. Всѣки философъ гледа свѣта, както е създаденъ отъ гледна точка на своята философия. Тъй както мислятъ богословитѣ, философитѣ, то ли е вѣрно? Ами следъ хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бѫде нашето понятие за свѣта? Ами когато мѫжетѣ и женитѣ се повдигнатъ на по-високъ уровенъ, какви възгледи ще имаме за живота? Нѣкой пѫть ние остаряваме и казваме: „Азъ остарѣхъ, азъ съмъ на 45 години”. На 45 години ти си едно малко яйце, турено нѣкѫде да дрѣме. Нищо не значатъ 45 години. Ако ти имашъ една трезва мисъль въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирамъ такъвъ единъ животъ. Но единъ животъ, въ който ти си вегетиралъ само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пѫти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казвашъ, съмъ. Какво отъ това? Та мисъльта, която искамъ да ви кажа, е следната. Освободете се отъ всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията. Приемете онази религия, която сѫществува въ природата. Ако се опитате да я разберете, тя ще ви допадне. Тя не е религия, каквато проповѣдницитѣ проповѣдватъ. Тя е една религия, въ която човѣкъ се ражда. Има една философия сѫщо така проста. Има нѣщо въ живота, което е самобитно, не зависи отъ нищо отвънъ. Азъ ви казвамъ: Върнете се къмъ тази самобитность, която зависи отъ Бога. Азъ не гледамъ на временното. Че майка ви може да ви е повивала въ пелени, че може да ви е кърмила съ биберонъ, дръжте това нѣщо въ паметьта си, но да го носите цель животъ въ съзнанието си има ли смисълъ? Сега най-добритѣ условия за васъ сѫ други. Какъ ще ядете, какъ ще дъвчете? Най-добритѣ ви дрехи сега нѣма да бѫдатъ повои. Майка ви едно време много добре е направила, но сега вие като човѣкъ какво можете да направите, то е важно. „Въ последното време”. Вие казвате: „Ще умремъ”. Ако сте отъ глупавитѣ, ще умрете. Ако сте отъ разумнитѣ, ще живѣете. Питате: „Ще се повдигнемъ ли”? Ако вървите по Божията Любовь, ще се повдигнете на високъ уровенъ, дето „нито око е видѣло, нито ухо е чуло”, нито на сърдцето на човѣка е дадено да усѣти какво очаква тѣзи, които чакатъ Господа. И нѣма да остане нищо, което сте пожелали, да не получите. Но въпросътъ е при сегашното разбиране, при най-голѣмитѣ страдания да виждаме любовьта на Бога. Туй значи нищо да не е въ състояние да измѣни идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Богъ е жестокъ. Страданията сѫ единъ изпитъ за васъ. Въ най-голѣмитѣ страдания да кажете: Всичко е отъ Онзи, Който е благъ. Ако живѣете само въ грубостьта, отде идва тогава импулсътъ да искате да бѫдете щастливи? Значи Богъ не е онова, което да не можете да чувствате. Онзи вѫтрѣшенъ импулсъ за възвишеното, той е Божественото. Богъ казва: Ти не се смущавай отъ вълнението на морето, не се смущавай отъ вѣтъра, не се смущавай, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, не се смущавай, че огъньтъ гори, че тази кѫща изгорела. Какво ще се смущавате отъ единъ грънчарь, който прави стомни и гърнета. Какво ще плачете за тѣзи гърнета, нека ги мачка както иска, да ги прави както иска. Че то е философия. Какво ще плачете, че нѣкое гърне се счупило? Ново ще се направи. Ама разлела се водата. - По-хубава вода ще се налѣе. - Ама изгубихъ си младостьта. - По-хубава младость ще дойде, нищо повече. Така трѣбва да гледа онзи, възвишениятъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ е и мѫжъ, и жена. Като ги срѣщнете, да видите, че въ всѣки човѣкъ се проявява образътъ на Бога. Ти въ лицето на мѫжа и въ лицето на жената не можешъ да видишъ лицето на Бога. И въ лицето на мѫжа, и въ лицето на жената ще видишъ лицето на човѣка. Тъй седи въпросътъ. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ ли образа на Бога”? Нѣмашъ ти образа на Бога докато търсишъ една жена. Нѣмашъ ти образа на Бога, докато търсишъ единъ мѫжъ. Не е лошо, че търсишъ образа на човѣка. Ти търсишъ единъ мѫжъ да ти слугува, ти търсишъ една жена да ти слугува. Казвашъ: „Самъ не се живѣе”. Човѣкъ, който живѣе самъ, той живѣе съ Бога. Ако ти съ своята жена не можешъ да живѣешъ добре, ако ти съ своя мѫжъ не можешъ да живѣешъ добре, какъ ще живѣешъ съ човѣка? Ти като дойдешъ до човѣка, тогава ще се научишъ какъ да живѣешъ съ Бога. Защото само като дойдешъ до положението на човѣка, ще имашъ отношение къмъ Бога. Нѣкоя жена казва: „Дотегна ми този мѫжъ”. Но ти погледни, че той е човѣкъ. Кажи му единъ день да си размѣните ролитѣ. Ако вие бѣхте единъ магъ, и не сте доволенъ отъ мѫжа си, че не се отнася добре съ васъ, вие можете като заспи той, да му прочетете една формула, и вие да станете мѫжъ, а той да стане жена. Размѣните си ролитѣ, после на него му дотегне - той прочетѣ формулата и пакъ се промѣнятъ работитѣ. Това сѫ възможности, вѣроятности. Казвате: „Да вѣрваме ли”? Но туй е нѣщо, което може да стане. Ти можешъ да си въздѣйствувашъ въ даденъ случай жената у тебъ да стане мѫжъ. Понеже ако твоето физическо тѣло е женско, твоето духовно тѣло е мѫжко; тогава твоето Божествено тѣло отгоре е човѣкъ. Ако на физическото поле тѣлото ти е мѫжко, въ духовния свѣтъ тѣлото ти е женско. Следователно тури твоето мѫжко тѣло на физическия свѣтъ въ хармония съ женското тѣло въ духовния свѣтъ. Вие искате да оправите работитѣ само на земята. Сега като ви говоря така, вие се объркахте. Мѫжкото тѣло на земята, това го разбирате, но мѫжкото тѣло въ духовния свѣтъ, това не го разбирате. Турете разумното въ свѣта. Ти си мѫжъ, понеже имашъ такова разбиране на физическото поле. Ти си жена, защото имашъ такова разбиране. Знанието тѣ направи жена. Туй тѣ е турило въ нѣгативна мисъль. Жената на физическото поле е „минусъ”, мѫжътъ е „плюсъ”. Обаче животътъ се проявява тамъ, дето е отрицателниятъ полюсъ, тамъ ставатъ всичкитѣ прояви, всичкитѣ течения ставатъ въ отрицателния полюсъ. Значи всичката култура е въ женитѣ. Женитѣ носятъ културата. Мѫжътъ живѣе въ Алфа, жената живѣе въ Омега. Жената е краятъ. Къмъ тази посока е насочена всичката енергия. Тогава да пренесемъ тѣзи разсѫждения къмъ човѣка. Сърдцето на човѣка е мѣстото, отдето всичко изтича навънъ. Ако той не разбира закона на своето сърдце, ако разбира само законитѣ на своята мисъль, но не знае накѫде да ги насочи, ако неговото сърдце не е така благородно, той ще се намѣри въ противоречие съ себе си. Та казвамъ: Новото разбиране на религията е съвсемъ друго. Ние не искаме унищожение на сегашната религия. Тя е за децата. А новата религия въ свѣта, религията на шестата раса, трѣбва да бѫде религия на любовьта. Азъ я наричамъ религия на любовьта, въ която хората се усѣщатъ свободни да живѣятъ, да иматъ само единъ законъ. Не много закони, но само единъ законъ да иматъ. Ще дойде мѫжътъ предъ жената, ще каже: „Моля, за менъ това можешъ ли да направишъ? Може ли да разчитамъ на твоята дума”? - и си замине. Жената дойде, и тя казва: „За менъ можешъ ли да направишъ това”? „Мога”. „Да разчитамъ ли на твоята дума”? Сестрата ще каже на брата: „Това за менъ можешъ ли да направишъ”? Братътъ ще отиде при сестрата и ще каже: „Можешъ ли това да направишъ за менъ”? Сестрата ще разчита на брата, братътъ ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарьтъ - на слугата, навсѣкѫде на думата ще си разчитатъ. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървѣло. Сега за да накарате нѣкой да направи нѣщо, колко души трѣбва да вървятъ подирѣ му, какви ли не разноски се правятъ. При това думата нѣма никакъвъ резултатъ. Всичко това се заличава, както написаното на морския брѣгъ. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нѣщо малко за продължение. Единъ день ще бѫде така и съ нашата култура. Туй не ви го казвамъ за обезсърчение, но да знаете. Въ свѣта има нѣщо хубаво, велико, на което всички можете да бѫдете граждани. Казвамъ: Натисни това копче въ себе си. Тогава нѣма да изхвърляшъ водата отъ избата. Ще отидешъ при единъ кладенецъ, ще натиснешъ едно копче и водата ще потече. Ако знаешъ, само ще натиснешъ копчето и всичко ще дойде. Пъкъ ако не знаешъ какъ да натиснешъ, тогава магаре ще бѫдешъ, ще пренасяшъ иконитѣ отъ едно мѣсто на друго. Сега нѣкой ще каже: „Какъ тъй магаре”! Че азъ имамъ уважение къмъ магарето. Хората уважаватъ човѣка и ги е срамъ, че съмъ турилъ магарето за изяснение. Че хората сѫ по-долу отъ магарето! То поне не се напива! Трезво е винаги. После, никога нѣма да го накарашъ да пие нечиста вода. Дето пие магарето, пий и ти отъ тази вода. После много е скромно въ яденето, каквото намѣри, яде, казва: „Каквото Господъ даде”. Нѣма претенции. Като го турите да кара овцетѣ, камилитѣ, то върви напредъ и казва: „На васъ ви показвамъ пѫтя”. То иска да покаже, че не е тъй глупаво, както хората го мислятъ, и е много услужливо. Показва каква вода да пиете, и казва: „Яжте като мене. Ушитѣ ми сѫ малко дълги, рева по нѣкой пѫть, но отъ себе си рева”. Товаръ колкото му сложите, носи. Магарето е много скромно сѫщество. Магарещината му седи въ това, че е много гордѣливо и малко инатъ. Единствената му погрѣшка е голѣмата му гордость. Най-голѣмиятъ му недостатъкъ е това, гордѣливо е, не е тщеславно. Та хубаво е да имаме и ние отъ добритѣ качества на магарето. Хубаво е да имаме и отъ хубавитѣ качества на вълка. И той си има добро. Хубаво е да имаме отъ добритѣ качества на паяка, хубаво е да имаме отъ качествата на дървото. Ако магарето е лошо, защо сѫществува, защо Господъ го създаде? Нѣмаше Господъ да допусне магарето въ свѣта, ако бѣше лошо. А то има цель бюджетъ. Царско крѣсло има. Английската кралица Виктория имала едно магаре, на което слугували четирима доктори, треперели надъ него. Четирима души съ висше образование за едно магаре! Като се разболѣе, треперятъ. Ако една Виктория може да почита едно магаре, да тури четирима души доктори, защо ние да не гледаме малко по-снизходително? Английската кралица азъ я уважавамъ, казвамъ й браво! Нека нейното магаре знае, че при кралица е живѣло. „Въ последното време”, когато истината озари хората и въ сърдцето дойде любовьта, ще дойде тази свѣтлина да разбираме живота, да разбираме, че има нѣщо не привидно, но сѫществено, къмъ което ние трѣбва да се стремимъ да го намѣримъ. И като го намѣримъ, всички да участваме въ това благо. Да разберемъ Бога така, че всички да бѫдемъ доволни отъ нашето разбиране. Азъ искамъ всички да имате една религия, едно вѣрую. Че туй е вѣрно, азъ го зная, тъй както слънцето изгрѣва, тъй както вѣтърътъ духа, тъй както земята работи. Дръжте се за новото вѣрую! И старото го дръжте, не го изхвърляйте, но новото сега търсете, защото въ него ще възкръснатъ мъртвитѣ. 23-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 6 мартъ 1932 г. отъ 10 ч. София - Изгрѣвъ.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Следъ това Ще прочета 2 глава отъ пророкъ Йоилъ. Ще взема само две думи отъ 28 стихъ: „И следъ това”. При самитѣ мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да опредѣли своето положение. Той си има единъ естественъ стремежъ, както всѣко живо сѫщество се стреми да намѣри своето мѣсто и условия, при които може да живѣе и да се проявява; то е единъ вѫтрѣшенъ, естественъ процесъ. Азъ го наричамъ Божественъ процесъ, помощь на човѣка да живѣе, понеже животътъ, това е изразъ на Божествения животъ; само тамъ, дето е Богъ, има животъ; дето го нѣма Богъ, нѣма животъ. Какво нѣщо е животътъ? Въ присѫствието на Бога е животътъ. Тамъ, дето Богъ го нѣма, нѣма животъ. Съвременнитѣ хора все спорятъ - дали има Богъ или не. То е схоластично разглеждане. Въпроситѣ: дали има вода или не, и дали има Богъ или не, сѫ различни; съвсемъ другъ е смисълътъ на тѣзи понятия. Дали тамъ има вода или не, сѫществува отначало едно предположение; и следъ като провѣрите, ще извадите единъ изводъ, че нѣма вода тамъ, провѣрено е опитно, нѣма вода; това е така наречениятъ логически изводъ. Логическитѣ изводи, това сѫ отражения на нѣкакви истини, но отражението въ едно огледало не е никаква действителность. Въ огледалото има ли нѣкаква реалность? Виждате, човѣкъ се мърда въ огледалото, но въ огледалото нѣма никаква дължина, нѣма никакъвъ свѣтъ - сѫществува, но нищо не сѫществува. Сѫществува едно - отражението. По огледалото можемъ да намѣримъ реалностьта, точно обратно перпендикулярно, въ противоположна посока. Тогава, когато ние казваме „всичко е суета на свѣта”, това е отражението. Споредъ индуската философия, този свѣтъ е отражение; Майя - значи, реалниятъ свѣтъ е въ обратна посока на материалния. Материалниятъ свѣтъ е резултатъ, една проява, той е дотолкова реаленъ, доколкото се отразява вѫтрѣ въ огледалото. Следователно може да поставя нѣкакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го нѣма въ огледалото, това ни най-малко не показва, че реалностьта не сѫществува. Сѣнката може да изчезне, но реалностьта ще остане; но никога въ свѣта не може да има сѣнка, задъ която нѣма реалность. Тъй щото онѣзи, които казватъ, че „всичко е суета”, както е казалъ Соломонъ, не сѫ прави. Трѣбва да изтълкуваме - какво значи суета. Суета значи - да не разбирашъ нѣщо. Търсишъ реалностьта на нѣщата тамъ, дето я нѣма - суетишъ се. Търсишъ живота въ удоволствията на земята - тамъ никога нѣма да го намѣришъ. Въ удоволствието животъ нѣма. Сега, когато азъ говоря така, ще кажете: „Човѣкъ не трѣбва ли да има удоволствия?” Той не трѣбва да се заблуждава въ удоволствията, ние идваме до крайность. Нѣкой твърди, че трѣбва да се яде много. Не, не трѣбва да се яде много. Нѣкой казва, че никакъ не трѣбва да се яде - и той не е правъ. Ще ядешъ умѣрено, толкова, колкото трѣбва. Единъ законъ има, споредъ който, всѣки единъ знае, колко трѣбва да носи. Всѣки единъ човѣкъ знае, колко трѣбва да яде. Затова не се иска никакво педагогическо наставление, защото малкитѣ птици и животинкитѣ, които нѣматъ учители по педагогия, знаятъ какъ да се хранятъ много добре. Птицитѣ не знаятъ ли какъ да ядатъ? Инструктори нѣматъ за това, но тѣ сѫ много досетливи. Когато майката кълве, тѣ броятъ, колко пѫти удря въ земята и отъ туй кълване изваждатъ своето заключение, колко трѣбва да ядатъ. Следователно тѣ знаятъ да разбиратъ туй хлопане, да го дешифриратъ, както стенографитѣ дешифриратъ; всичката педагогия е тамъ. Следъ като се влюбишъ, какво ще стане? Тамъ е сега, че ти още не си се влюбилъ. Ти още не знаешъ какво нѣщо е влюбването. „Азъ виждамъ едного, че се е влюбилъ.” Нищо не си видѣлъ. Туй нищо не значи. Може да знаешъ това, което си билъ; това, което не си билъ, никога не може да го знаешъ, ти само предполагашъ, че знаешъ. За примѣръ, нѣкой казва: „Азъ разбирамъ отъ хиромантия, отъ физиогномия, разбирамъ отъ математика, отъ геометрия”. Създаденъ си да разбирашъ, но като казвашъ, че разбирашъ математика, много казвашъ. Не разбирашъ какво нѣщо е математика и не си разбралъ положението, защото, ако ти знаешъ математика, ти ще бѫдешъ единъ великъ човѣкъ. Ако знаешъ геометрия, ти ще бѫдешъ единъ гениаленъ човѣкъ. Щомъ не си нито едното, нито другото, ти не разбирашъ нито математика, нито геометрия. Математиката е наука за разумнитѣ сили, които функциониратъ въ времето. Геометрията е наука за материята, отъ която всичко се създава. Геометрията се занимава съ материята. Математиката се занимава съ силитѣ. Туй не е въ противоречие съ сегашното опредѣление, сегашнитѣ учени хора отиватъ въ сѫщата посока. Вземете единъ физиогномистъ. Ако му представите нѣкой човѣкъ, който има носъ, дълъгъ 7 см., веднага ще каже, че този човѣкъ има силенъ умъ, но ако му дадете широчината - отдолу на носа - 5 см., той ще каже, че този човѣкъ е здравенякъ, че има плътно тѣло. Веднага ще извади заключение, че тѣлото е плътно, но че и умътъ е силенъ. Широкиятъ носъ не показва силенъ умъ, но показва плътно тѣло. Дългиятъ носъ показва силенъ умъ. Сега нѣкой ще каже: „Докажи това”. Ако вие вземете една окрѫжность и въ нея впишете единъ квадратъ, ще видите, че той се допира въ 4 точки на окрѫжностьта, въ другитѣ точки не се опира. Питамъ: вписаниятъ квадратъ въ окрѫжностьта равенъ ли е на самата окрѫжность? Не е равенъ. Ако вие впишете една окрѫжность въ единъ квадратъ, тогава окрѫжностьта ще докосне ония части на квадрата, които, въ първия случай не се допиратъ до окрѫжностьта. Защо има различие? Онзи, който не знае, ще иска механически да го обясни, но то е само по отношение пространството. Перспективно нѣщата какъ се представятъ? Една линия се показва дълга, понеже е близо, друга се показва, че е кѫса, понеже е далече. Слънцето, за примѣръ, се показва, че е много малко; тогава, ако вие заключавате невѣрно, ще се чудите, какъ е възможно, това малко слънце да освѣтява цѣлата земя. Кѫде е реалностьта? Не, отъ дължината на слънчевитѣ лѫчи се заключава за силата на слънцето. Лѫчитѣ показватъ разумностьта на слънцето, съ които то освѣтява земята. Следователно, отъ това гледище, слънцето представя разумна сила, която Богъ е поставилъ въ пространството, направилъ го то да свети на земята. Може да ви свети само разумниятъ човѣкъ, когато постави една свѣщь нѣкѫде. Тази свѣщь не е дошла сама да свети, тя може да свети, но задъ нея седи нѣкой, който иска да ви свети. Нѣкой ще ви постави трапеза, ще ви сложи хлѣбъ, но задъ хлѣба седи този, който иска да ви услужи. Следователно всичко въ материалния свѣтъ е изразъ на една Разумность, която седи задъ материята. Задъ всичко туй има нѣкой, който обича хората на земята. Задъ земята седи Единъ - по човѣшки говоря - Когото вие не виждате. Такава е обстановката и вие трѣбва дълго време да я търсите, да я изучавате. Този, който ви обича, той ще направи туй заради васъ. Питамъ сега: какъвъ е смисълътъ на живота? Вие имате глава, защо ви е вашата глава? Или защо ви сѫ вашитѣ гърди? Защо ви е стомахътъ? Защо ви сѫ краката, рѫцетѣ? Сега ще направя сравнение. Въ една окрѫжность имате два диаметъра, които сѫ равни, но въ една елипса двата диаметъра не сѫ равни. Единиятъ е по-дълъгъ, другиятъ е по-кѫсъ. Какво означава това? Човѣкъ нѣма крѫгла форма, но има елипсовидна форма. Следователно дължината на човѣка спрямо земята е перпендикуляръ. Човѣкъ е перпендикуляръ спрямо центъра на слънцето и центъра на земята. Туй показва неговата интелигентность. Дължината на тази елипса показва неговата разумность, а широчината показва неговата чувствителность. Животнитѣ иматъ обратния процесъ. Тѣхнитѣ чувства сѫ по-широки, отколкото тѣхната интелигентность. Животнитѣ се отличаватъ по това отъ хората, че иматъ повече чувства, отколкото имъ трѣбватъ, а иматъ по-малко умъ, отколкото имъ трѣбва. Въ човѣка има повече умъ, отколкото му трѣбва и по-малко чувства, отколкото му трѣбватъ. И тогава, между животнитѣ и човѣка трѣбва да има едно отношение, една обмѣна. Човѣкъ, като не знае какъ да направи тази търговска обмѣна, той почва да коли животнитѣ, да ги яде. Той яде животнитѣ, за да вземе тѣхнитѣ чувства, т. е. туй, което не му достига, да го вземе. Но той е хваналъ кривия пѫть, неразбиране е това. Отъ друга страна, животнитѣ, като имъ трѣбва още интелигентность, и тѣ изяждатъ човѣка, за да придобиятъ това, което имъ липсва. Животнитѣ ядатъ човѣка и човѣкътъ яде животнитѣ. Но нито животнитѣ сѫ станали по-умни, нито хората сѫ станали по-чувствителни. Това сѫ общи разсѫждения. Азъ не искамъ да ви кажа да вѣрвате въ това. То е само единъ показалецъ. Азъ имамъ три барометъра, единъ пишещъ барометъръ, единъ обикновенъ и единъ отъ кристали, и намирамъ, че този, отъ кристалитѣ, е по-чувствителенъ, единъ отъ най-хубавитѣ, които имамъ. Той 10 часа по-рано показва промѣните, които ще станатъ. Понѣкога пишещиятъ барометъръ показва, че времето ще бѫде лошо, а кристалниятъ показва, че следъ единъ часъ времето ще се подобри. Кристалитѣ сѫ се изгубили, а другиятъ още продължава да показва, че времето е лошо. Сега, азъ тълкувамъ това, разговарямъ се съ барометъра. Казвамъ: „Какво казвашъ ти?” Той казва: „Онзи професоръ не е довършилъ наукитѣ си. Това, което азъ зная, той не го знае. Макаръ да има 8 барабана, това сѫ 8 секретаря, но той не знае, което азъ зная.” Тѣзи кристали сѫ живи вѫтрѣ, тѣ иматъ своята интелигентность, само че интелигентностьта имъ е извънъ физическия животъ. А другиятъ барометъръ е направенъ съ лостове. Интелигентностьта е и въ другия, и въ този свѣтъ. И затова той по нѣкой пѫть се влияе и казва: онзи е извънъ, но и съ кристалитѣ се влияе. Сега да обяснимъ нѣщата. Външниятъ свѣтъ има за насъ дотолкова смисълъ, доколкото ние можемъ да обяснимъ нашия животъ и да си послужимъ съ туй знание за напредването на нашия умъ и за облагородяването на нашитѣ чувства. Трѣбва да живѣемъ, а ние не сме живѣли още на земята. Най-великитѣ хора сѫ казали, че 8 хиляди години досега, хората не сѫ живѣли. Туй е било животъ на вѣчни страдания и промѣни. Има радости, но, въ края на краищата, всичката радость, която ще добиемъ, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнемъ обратно у дома си, безъ петь пари. Ти ще дойдешъ на земята, ще направишъ изобилно грѣхове, престѫпления; ще се върнешъ при Бога, да се разкайвашъ, ще искашъ пакъ новъ кредитъ. Ти казвашъ: „Пропадна търговията.” Господъ ще тѣ погледне, ще тѣ погледне пакъ, ще се поусмихне и ще каже: „Дайте му малко кредитъ. Пратете го пакъ на земята, наново да учи.” Нѣкой ще каже, че училъ по математика, по геометрия, музикантъ билъ, поетъ билъ, художникъ билъ и т. н., но работата не е вървѣла. Тѣзи нѣща трѣбва добре да се разбиратъ. Да ви приведа единъ митъ за паяка. Азъ сега нѣма да се спирамъ върху произхода на паяка. Сиязъ Спанзу билъ единъ царски синъ, който се занимавалъ съ окултната наука и дълбокото познание. Като Соломона и той искалъ да разкрива тайнитѣ на природата, да достигне до крайното познание, да нѣма познание, което да не знае. И му останала само една точка да разрѣши, една отъ великитѣ задачи въ свѣта. Да тури редъ и порядъкъ въ живота си. Но едно нещастие се случва. Единъ день, той вървѣлъ замисленъ и изгубилъ пѫтя си - не може да се ориентира, накѫде да тръгне. Срѣща една млада мома, много красива, една отъ най-красивитѣ моми. Като я погледналъ, затупкало сърдцето му. Казва й: „Можешъ ли да ми покажешъ пѫтя, изгубихъ се.” Тя му показва пѫтя, но той като се върналъ, вече загубилъ точката. Рече да разрѣши великата тайна на живота, дойде до последната точка - не може да прочете; рече да мисли - момата изпѫкне въ ума му. Туй, което хората наричатъ „влюбилъ се е”. Отива той при момата и казва: „Слушай, ти ми показа онзи пѫть, по който се загубихъ, на менъ ми остава само една точка да разреша, но ти седишъ на тази точка отгоре, не зная какво да правя, азъ се влюбихъ въ тебе. Този въпросъ искамъ да го разреша. Ти какво казвашъ? На моята любовь не можешъ да откажешъ.” Тя му казва: „Може, само при едно условие.” „Какво е туй условие?” „Ще направишъ една нишка, една тънка нишка; да бѫде толкова тънка, че по-тънка отъ нея да не сѫществува. И тази нищка да се не кѫса, никой да не е въ състояние да я скѫса. Когато образувашъ тази нищка, ела при менъ, ти ще имашъ моята любовь.” Излезълъ той замисленъ и оттамъ насетне, този Сиязъ Спанзу, все ходѣлъ и мислѣлъ, какъ да усвои туй тъкачество. И досега той не може да намѣри начинъ, да образува такава тънка нищка, която да не се кѫса. И досега човѣкъ, отъ хиляди години, не може да направи тази нищка. Влюбилъ се е, но нѣма тази нищка. Ние, съвременнитѣ хора, се намираме въ туй положение. Направили сме тази нищка, много тънка е тя, но се кѫса. Но има нѣщо въ насъ, което се кѫса. Или туй, което ние наричаме неустойчивость въ любовьта. Туй го наричамъ неустойчивъ човѣкъ, не може да разчиташъ на него. Дълга е нищката, тънка е, хубава, но не е устойчива, кѫса се. Като направишъ тази тънка нищка, която да се не кѫса, въпросътъ е разрѣшенъ. И Писанието ето какво казва: „И следъ това ще излея Духа си надъ всѣка плъть, и ще пророчествуватъ синоветѣ и дъщеритѣ ви, старцитѣ ви ще видятъ сънища, юношитѣ ви ще видятъ видения.” Сега онзи, който разбира великия вѫтрѣшенъ смисълъ, не е човѣкъ, който да се влюби. Защото всѣко начало има край и всѣки край има свое начало. Ако твоето начало не образува единъ край, ти не си на правата посока, но ако твоятъ край не образува едно начало, ти си пакъ на кривата страна. Писанието казва: „Азъ съмъ Алфа и Омега” - другиятъ край е едно ново начало. Всѣко ново начало води къмъ единъ край. Подъ „край” разбирамъ завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго мѣсто началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъжъ, и много пѫти ще се влюбвате, докато дойдете дотамъ - да се влюбите въ Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: „Да обичаме Господа”. Може. Сега когото и да обичате, за въ бѫдеще тази програма трѣбва да се приложи, и когато направите една тънка нищка, тогава ще имате моята любовь. Така казва момата. Момъкътъ и той ще каже сѫщото. Питамъ тогава, колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бѫдатъ дѣвствени. Понеже сега не сѫ направили тази нищка, както трѣбва, женятъ се, кѫсатъ се нищкитѣ и домътъ не е устойчивъ. Кой е кривъ? Създадешъ единъ домъ, една нищка, която се кѫса - ти не си разрѣшилъ задачата. Ти разрѣши задачата, както я разрѣши Сиязъ Спанзу. Ти имашъ право да се женишъ; това е единъ изводъ на старата мѫдрость. Не изводъ, да се обезсърдчавате. Обезсърчението вие си го носите, въ това отношение сте специалисти. Ако е за обезсърчение, азъ съмъ готовъ да се уча отъ васъ. Но, ако е да не се обезсърдчавате, вие трѣбва да се учитѣ отъ мене. Да не се обезсърдчава човѣкъ - то е цѣла наука; вие ще дойдете при менъ да я учитѣ. Щомъ наближи да умирате, вие се обезсърдчавате. Щомъ осиромашавате, пакъ се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ студа, вие се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ огъня, се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ височина, отъ дълбочина, отъ паякъ, отъ лъвъ, отъ тигъръ - отъ какво ли не се бои човѣкъ - вие се обезсърдчавате. Слабостьта на човѣка е обезсърдчението. А при това, човѣкъ е казалъ, че е много срѫченъ герой. Азъ ги гледамъ, носятъ кръстъ за храбрость. Нѣкой пѫть казвате: „Много сѫ храбри тия страхливци.” Единъ храбъръ човѣкъ, споредъ менъ, той е герой, може да помогне на своя народъ. Ако е храбъръ въ науката, пакъ може да помогне. Това е задача на героя. Всѣка една майка трѣбва да бѫде храбра и героиня. Всѣки баща трѣбва да бѫде храбъръ, да помогне. Азъ не вземамъ сегашното положение. Но азъ говоря за онова положение, което е въ природата, което се изработва отъ сѫщества, минали една еволюция, която човѣкъ не е сънувалъ. Апостолъ Павелъ като се пренесълъ въ тѣхния свѣтъ, не вижда сѫщества, но казва: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Има единъ свѣтъ, който ви чака и вие даже не можете да предполагате, какъвъ е този свѣтъ. Сѣнката не може да влѣзе въ огледалото, но това не показва, че този свѣтъ го нѣма. Това не е наука, да отричате нѣщо, което не виждате или не разбирате. Отричането не е наука. Съмнѣнието не е наука. Безвѣрието не е наука. Вѣрата - да. Вѣрата е единъ завършенъ резултатъ въ свѣта. Единъ отъ великитѣ резултати, който нѣкога е образуванъ въ свѣта, то е вѣрата. Безъ този разуменъ резултатъ не можешъ да служишъ на Бога. Не да вѣрвашъ въ обикновенитѣ работи. Ти въ обикновеното не може да вѣрвашъ, ти може да вѣрвашъ само въ необикновеното. Може да вѣрвашъ само въ разумното. Питамъ, въ какво може да вѣрвашъ? „Въ смъртьта.” Кой отъ васъ е виждалъ смъртьта? По какво се отличава смъртьта отъ живота? Ученитѣ казватъ, че сърдцето на човѣка при смъртьта спирало. Може сърдцето да спре и човѣкъ да живѣе въ тѣлото. Тази дръжка (Учительтъ показва лупата), клеткитѣ на туй дърво сѫ живи. Ако тѣ умратъ, тя ще се разпадне, тогава тази дръжка нѣма да бѫде на моята лупа. Този металъ и той умира, и той ще се разпадне. Но докато има сцепление, всѣко сцепление показва, че има извѣстенъ вѫтрѣшенъ, разуменъ стремежъ. Какъвъ е? Може този стремежъ да не е като нашия. Но все има единъ стремежъ, единъ животъ има. И ние мислимъ, и Богъ има мисъль, но Божиитѣ мисли се различаватъ отъ нашитѣ мисли. Богъ като мисли, Той мисли за всички едновременно; ние когато мислимъ, мислимъ само за себе си, тази е разликата. Мислимъ само за себе си. Богъ мисли за всички, понеже въ него живѣятъ и се движатъ всички. Сега, като говоря върху този предмѣтъ, азъ не искамъ вие да изоставите нѣкои ваши възгледи. Казвате: „Трѣбва ли да напуснемъ този животъ?” Когато казвамъ, че трѣбва да се напуснатъ извѣстни възгледи, разбирамъ, че трѣбва да напуснете въ себе си извѣстни болѣзнени състояния, да се освободите отъ болеститѣ, да остане истинскиятъ животъ. Болестьта се дължи на чужда материя, на чуждъ животъ, на по-нисшъ животъ, който се е вмъкналъ у васъ. Той е паразитъ. Всѣка една болесть е паразитно състояние въ човѣка. Всичкитѣ болести, кѫдето и да сѫ - въ мускулитѣ, въ коститѣ, въ нервната система, въ стомаха - дето ги наричатъ язви - това сѫ все живи сѫщества, които изтеглятъ соковетѣ на вашия животъ. Следователно трѣбва да се освободите отъ този нисшъ животъ, да го турите на мѣсто, той нѣма право да живѣе у васъ като паразитъ; и грѣха, въ туй отношение, азъ го считамъ за единъ отъ голѣмитѣ паразити, които всѣкога сѫ сѫществували. Може да сѫществува. Грѣхътъ е единъ голѣмъ паразитъ. Сега, не искамъ да се спирамъ и да говоря върху злото, защото туй, за което човѣкъ мисли, отъ него нѣкой пѫть се заразява. Грѣхътъ, този паразитъ, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вѫтрѣ, е ужасно. Съ най-малкото докосване - съ мисъль, съ чувство, съ пипане, по който и да е начинъ, грѣхътъ се предава. Той е по-страшенъ отъ проказата, по-страшенъ е отъ сифилиса. Ако ти дадешъ на единъ човѣкъ, който е престѫпникъ, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на единъ шивачъ - престѫпникъ дреха на единъ младъ момъкъ, който встѫпва въ бракъ, и той ще свърши фатално. Ако дойде въ кѫщата ви единъ свещеникъ, свързанъ съ грѣха, вие ще свършитѣ фатално, или ако е боленъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Ако четете една книга, написана отъ писатель, заразенъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Казвате: „Какво трѣбва да се прави?” Споредъ менъ, единъ поетъ, когато пише, трѣбва да бѫде изпълненъ съ най-възвишени чувства и мисли. Когато единъ художникъ рисува, трѣбва да свещенодейства. Единъ говоритель - когато говори, свещенъ трѣбва да бѫде неговиятъ езикъ. Единъ човѣкъ, който отива да прави добро, или, който гледа една жена, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ очи, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ уши. Това е дълбокиятъ смисълъ на живота. Ще каже нѣкой, може ли да бѫде това? Може. Ние сме се отклонили отъ онзи, правия пѫть и вървимъ по единъ пѫть на смъртьта. Всѣки тѣ учи да вървишъ въ единъ пѫть, по който ще изгубишъ и последното богатство, което имашъ. Казвашъ: „Трѣбва да се живѣе на Земята.” Че животътъ, който сега живѣешъ на Земята, то е едно голѣмо робство! Ти, отъ сутринь до вечерь, се мѫчишъ за какво ли не. Пари нѣмашъ, стая нѣмашъ, вѫглища нѣмашъ, отвънъ е студено, чакашъ нѣкое благотворително дружество да ти помогне. Тия нѣща сѫ хубави, не сѫ лоши, може нѣкой да се притече за твоитѣ нужди, нѣкои се притичатъ. Пристигналъ онзи, младиятъ момъкъ, при своята възлюбена, когато неговиятъ врагъ отрѣзва главата й; тя си отваря очитѣ и казва: „Кѫсно е!” Питамъ, отрѣзаната глава какво ще прави? Ако имашъ знанието на нѣкой светия, да туришъ главата, може да зарасне, но ако нѣмашъ знанието? Не се ли случва нѣкога, единъ човѣкъ, който е живѣлъ честенъ животъ, да измѣни възгледитѣ си за живота и да каже: „Отсега нататъкъ нѣма да живѣя тъй както досега, оставямъ честния животъ, ще живѣя другояче.” Тогава питамъ, какво се добива? Нищо не се добива. Ти изгубвашъ и последното, което имашъ - разумностьта. Тукъ ние ще дойдемъ до едно противоречие. Казваме: трѣбва ли да работимъ за човѣчеството? Трѣбва да работимъ, но какъ трѣбва да се работи за човѣчеството? За обществото, за дома? По този начинъ, по който ние работимъ, много сѫ малки резултатитѣ. Две хиляди години, откакъ е християнската култура, но всички християни сѫ се отдалечили отъ онова, което Христосъ е проповѣдвалъ преди две хиляди години. Хората сѫ се отдалечили отъ методитѣ, които Христосъ е препорѫчвалъ. Църквата проповѣдва едно учение, но то е далече отъ това, което проповѣдва християнството. Свещеницитѣ проповѣдватъ всичко, но не и това, което Христосъ е училъ. Никѫде не се проповѣдва любовь къмъ Бога. Що значи любовь къмъ Бога? Да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията мисъль, на Божиитѣ добродетели, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията Мѫдрость, на Истината, да има еднакво отношение къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Това разбирамъ една религия, която може да помогне на своя народъ. Ако хората разбиратъ така, да бѫдатъ проводници на доброто, положението въ свѣта ще се подобри. Ако всѣки поетъ проповѣдва това, ако всѣки философъ проповѣдва това - проводници да бѫдете на Божественото, сигурно свѣтътъ би ималъ другъ видъ. Сегашниятъ животъ въ съгласие ли е съ строя на природата? Казвате, несъобразно е моето учение. Хубаво, но сегашнитѣ работи съгласни ли сѫ съ великия законъ на Живата природа, отъ която всичко черпимъ, съгласенъ ли е сегашниятъ животъ съ законитѣ на Бога? Когато проповѣдвате, че Той направилъ небето и земята, съгласенъ ли е Той? България има единъ представитель въ Божието Царство. Англия си има едно посолство, Америка си има посолство. Де е посолството на Царството Божие? Нѣма никакво посолство. Значи, скѫсани сѫ отношенията. Както съ Съвѣтска Русия. Не само въ България е така. И Англия нѣма посолство. Духовенството иска да каже, че ние сме една религия. Тѣ казватъ, че ние сме „посолство”, но какъ тъй: Едно посолство, което е посолство на небето, българското посолство, да има нужда отъ българска държава. Тогава, английското посолство, ще има ли нужда България да го издържа? Англия издържа своето посолство. Ако една държава не издържа своето посолство, тя е закѫсала съвсемъ. Ако духовенството, което представя Небето, се нуждае държавата да го поддържа, то е закѫсало. Моятъ изводъ е това. Искаме да правимъ истински изводи, една истина да се изнесе, както трѣбва. Казвате: „Не е право туй учение!” Съгласенъ съмъ. За менъ е право учението. Задъ логическото заключение има една друга истина, която трѣбва да излезе. Всѣко едно заключение трѣбва да има единъ изводъ, но трѣбва да има и свое приложение, и единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Този опитъ всички вие можете да имате. Ще правите опити. Нѣкой иска чудеса. Оставете голѣмитѣ чудеса, които Христосъ е правилъ, но има малки чудеса и вие съ тѣхъ трѣбва да започнете. Имате тайната, Богъ ви я е далъ, знаете какъ да си помогнете, а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лѣкарь да ви нацърка съ инжекции. И това не е лошо, но най-после ще прибѣгнете до лѣкарь, когато самъ не можете да си помогнете. Разбира се, когато полудѣе човѣкъ, трѣбва да го свържатъ съ вѫжето. На престѫпника трѣбва да му турятъ букаи, да го затворятъ, но така се правятъ голѣми разноски, то не е практиченъ методъ. Ти се безпокоишъ, не знаешъ какъ да се успокоишъ, забравилъ си какъ сѫ се успокоявали хората едно време. Ако азъ съмъ учитель въ едно училище или въ една гимназия, ето какво бихъ препорѫчалъ на ученицитѣ. Всѣки единъ ученикъ въ десния джобъ да си има една най-чиста кърпа, съвършенно чиста; съ нея леко, нѣжно да пипнете носа си, не да го хванете грубо и да се секнете грубо, че всички да ви чуятъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ, да знаятъ какъ да си пипатъ носа. Една отъ най-великитѣ тайни е тази, какъ да пипате носа. Искате да знаете кѫде е Разумниятъ свѣтъ. Вие имате една станция, едно радио за връзка съ него - това е носътъ. Ще го хващате леко. Нѣкой пѫть нѣкой българинъ казва: „Сърби ме носътъ.” Казвамъ: като го сърби носътъ, или ще се ядосва, или пари ще му искатъ, или нѣщо друго. Мене, щомъ ме сърби дясната ноздра, пари вземамъ. Другъ казва, че носътъ сърби ли го, непремѣнно се ядосва. А пъкъ менъ, сърби ли ме носътъ, следъ нѣколко дни получавамъ една сума. Откѫде знае този носъ, че паритѣ ще дойдатъ? Носътъ е станция; отъ Разумния свѣтъ казватъ, че сега ще имашъ единъ чекъ. Питамъ сега: тази велика, хубава станция, която Господъ е поставилъ на лицето ти, защо ти да не си благоразуменъ, ами теглишъ насамъ-натамъ носа си, чоплишъ го, дърпашъ го - ти нарушавашъ единъ редъ. Нѣмашъ право да се държишъ невнимателно съ носа си! Ти ще имашъ всичкото уважение къмъ него, като че се намирашъ предъ нѣкой владика; съ благоговение ще погледнешъ тази станция и ще кажешъ: „Моля да благоволите, имамъ да разрешавамъ сложенъ въпросъ, какво трѣбва да се направи въ дадения случай? Ще туришъ рѫката си на носа, ще я подържишъ, и нѣма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъль, ще ти свѣтне въ душата и ти ще си разрешишъ въпроса. Ти ходишъ този да питашъ, онзи да питашъ. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързанъ съ твоя умъ. Ще каже нѣкой, това е заблуждение. По-голѣмо заблуждение е да питашъ този-онзи, което тѣ не знаятъ. Какво трѣбва да бѫде възпитанието на разумнитѣ хора? Ние имаме велико благо - човѣшкото лице. Имаме една картина. Питамъ: какъвъ е този образъ, това човѣкъ ли е? Писанието казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Казвамъ: не е човѣкъ това. „Че какъ да не е?” Този човѣкъ, образъ на Бога ли е? Ти се мислишъ за Господъ. Всички хора трѣбва така да живѣятъ, че образътъ имъ наистина да прилича на Божий. Образътъ на всички хора е образъ на Господа. Кѫдето и да го видите, Богъ е въ тѣхъ. На кого е този образъ? Казвамъ, не е мой. То е честность. Щомъ кажа, че е мой, значи е частна собственость. Нѣкой казва: „Ти не искашъ да кажешъ истината.” Казвамъ: човѣкъ, за да намѣри своята истина, той трѣбва да измѣни начина на своитѣ разсѫждения, да не е никакъ заинтересованъ. Азъ, въ дадения случай, не съмъ заинтересованъ, менъ съвсемъ други работи ме интересуватъ. „Следъ това” какво? Ти ще признаешъ, че онова, което имашъ, то не е твое. Нищо повече. Ще признаешъ, че си часть, или удъ, или органъ, или чувство, или душа, или духъ. Мисли каквото искашъ, но ти влизашъ въ една система, въ единъ организъмъ разуменъ, имашъ свое предназначение, своя работа, своя функция. Мисли както искашъ. Но дотолкова, доколкото ти изпълнявашъ правилно ония наредби, които ти сѫ дадени, ти си на почтено мѣсто. Въ деня, въ който ти започвашъ да мислишъ, че ти си всичко, вече си въ кривата посока въ свѣта. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Тѣ трѣбва да се обичатъ едни други, за да сѫ щастливи. Казвате: „Този се е влюбилъ въ еди-коя си жена.” Азъ го срѣщамъ, хващамъ го за рѫката и казвамъ: Много се радвамъ, че си се влюбилъ въ еди-коя си жена, но залюби всички жени и ще бѫдешъ по-щастливъ. „Може ли?” Може. Богъ ти показва, че както обичашъ едната жена, така можешъ да обичашъ всичкитѣ жени. Той не е, който обича, Богъ обича. Защо се противите на Божията работа? Богъ обича всички. Защо ще противодействате на Божията Любовь, на Божието проявление? Може да услужвате. Нека Богъ да се прояви. Стига Богъ да сe проявява чрезъ васъ - какво по-хубаво? Вие затворите този изворъ, искате да го спънете, казвате за нѣкого, че той не трѣбвало да обича, или, че щѣлъ да я вземе. Щомъ я вземе, ще покаже, че неговата любовь не е любовь. Коя любовь, която влиза въ него, е завладѣла човѣка? Всѣка вода влиза, услужва на човѣка и си отива. Кой хлѣбъ е завладѣлъ свѣта? Всѣки хлѣбъ влиза у насъ, да ни помогне, помага и си отива, нѣма желание да ни завладѣва. Да завладѣешъ, това е частна собственость, това сѫ такива амбициозни изречения, такива мъгливи идеи, дето казватъ гърцитѣ - завладѣлъ свѣта. Утре умира, завладѣлъ ли е свѣта? Себе си не могълъ да завладѣе, ще владѣе хората! Свѣтътъ отъ никого не се владѣе! Единствениятъ владетель въ свѣта, това е Богъ, а подъ думата „Богъ” разбираме Любовьта. Любовьта е, която завладѣва свѣта, Знанието е, което завладѣва свѣта, Истината е, която завладѣва свѣта. Защото въ Истината ние разбираме широкия просторъ, въ който човѣкъ може да действа. Знанието, силитѣ, качествата сѫ, които действатъ вѫтрѣ въ менъ, а Любовьта, това е великиятъ животъ, който прониква въ цѣлото Битие. Въ всичко има животъ. Подъ думата „Богъ” азъ разбирамъ туй Сѫщество, което навсѣкѫде се проявява. Като видишъ едно дърво, да ти трепне сърдцето, да се зарадвашъ, че Богъ се проявява. Да видишъ, че твоятъ Господъ и Господъ на дървото е единъ и сѫщи. Той ще ти каже: „Направи ми една услуга, на Мене,” - ти ще полѣешъ дървото и ще се радвашъ, че си могълъ да помогнешъ. Като минешъ покрай изсъхнало цвѣте - полѣй го. Да се радвашъ, че си направилъ една услуга. Ако ти не си въ състояние да помогнешъ на една мушица, която се дави и има нужда отъ твоята помощь, питамъ тогава, на кого ще помогнешъ? Ти, за да помогнешъ на своя приятель, трѣбва да влѣзешъ въ него, да видишъ, каква нужда има. Ти може да му купишъ обуща, а той има нужда отъ шапка, може да има нужда отъ обуща, а ти да му купишъ палто. Може да нѣма нужда отъ палто, но да има други нужди. Той има една нужда - ти трѣбва да проникнешъ въ душата му и когато намѣришъ неговата нужда, да я задоволишъ. Тогава той казва: „Човѣкъ е този.” Това разбирамъ любовь. Та ние, съвременнитѣ хора, трѣбва да се разбираме. Въ човѣка има две естества, едното естество е добро. Нѣкой пѫть азъ ще ви говоря върху доброто естество на човѣка. Има и едно лошо естество у човѣка. Какво е лошото естество? Тѣ сѫ оплѣтени, свързани сѫ тѣ. Единъ законъ има, и нищо не може да тѣ освободи отъ него: докато си на земята и живѣешъ, и едното тѣ кредитира, и другото тѣ кредитира. Всѣки ще плаща. Доброто иска своитѣ лихви, и злото иска своитѣ лихви. Великъ законъ е това. Ти не можешъ да се освободишъ отъ него. Нѣкой казва: „Азъ ще се освободя отъ злото.” Така говори, защото не разбира. Щомъ дойде доброто естество на човѣка, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умътъ има цель. Другото естество на човѣка е обратно: ти мислишъ да завладѣешъ хората; затвори правишъ, букаи имъ слагашъ на затворницитѣ; искашъ да ги бѣсишъ, да ги колишъ, на пастърма да ги правишъ. Това е лошото естество на човѣка. Минавамъ азъ покрай месаритѣ и гледамъ, окачени тия сѫщества, а тѣ сѫ радостни, че има стока, че търговията ще върви. Веднъжъ гледамъ - благородна, красива дама влиза въ саламджийницата. Преди да купи саламъ, чертитѣ й бѣха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че бѣше красива. Следъ като взе салама, пакъ се измѣни лицето й, тури маската, изразътъ й се успокои. Дойде нѣкой въ името на Бога, моли се, но гледа паритѣ ти кѫде сѫ. Следъ като ти задигналъ паритѣ, и той се изпарилъ, нѣма го никѫде. Този животъ въ човѣка, това е лошото естество. Човѣкъ, който мисли само за себе си, е лошъ. Какъ не му мине презъ умъ да бръкне въ джоба си, или да отвори кесията си и да тури въ джоба на нѣкой беденъ, или на нѣкоя вдовица, нѣкой левъ; но де каквото има, туря го въ своя джобъ. Питамъ: какво разбиране има животното относно даването? Вземамъ това въ много широкъ смисълъ. Виждамъ единъ човѣкъ, който е щастливъ, усмихнатъ, но на менъ не ми е приятно да го виждамъ, въпреки че е засмѣнъ, че е развеселенъ. Не ми е приятно. Каже нѣщо хубаво, пакъ не ми е приятно. Бащата казва за сина си: „Той много-много да се не вдига.” Бащата го е страхъ отъ сина, да не се възгордѣе, майката я е страхъ отъ дъщерята, защото дъщерята, като се възгордѣе, ще каже: „Майко, ти си много проста.” Синътъ като се научи много, ще каже, че баща му е простъ. Синътъ не може да бѫде по-ученъ отъ баща си никога, и дъщерята не може да стане по-учена отъ майка си. Сега, азъ вземамъ майката въ положителенъ смисълъ. Ако вие турите едно сѣме въ земята, земята не е майка на сѣмето. Ако вземете едно яйце отъ една кокошка и го турите подъ нѣкоя гѫска, да го излюпи, гѫската не е майка на туй пиле. Вие искате да направите гѫската майка, но и тя се чуди - за майка минава - заведе малкитѣ патета въ водата и казва за пилето отъ кокоше яйце: „Не е мое това дете.” Като че ли другитѣ сѫ нейни. „Майка” и „баща” е само Онзи, Който е далъ първоначалния подтикъ, отдето сме произлезли. Този, отъ който сме взели всичкитѣ тѣзи стремежи, дарби и способности, Той е бащата, Той е майката всѫщностъ. Тѣзи, временнитѣ работи, които минаватъ и отминаватъ, то е - както земята минава за майка на сѣмето, както гѫската минава за майка на кокошето яйце. Излюпятъ се тия яйца и едни отиватъ по водата, а други по сушата. Ако ти имашъ единъ синъ и той не върви въ твоитѣ пѫтища, тогава какво трѣбва да мислишъ? Сега, азъ не искамъ да пръскамъ противоречие въ свѣта. Цельта ми не е това. Но казвамъ: Ние сме измѣнили цѣлия естественъ ходъ на нѣщата. Има едно голѣмо противоречие въ самитѣ насъ. Ние се боримъ. И досега се боримъ, дали е нѣкой въ правия пѫть или въ кривия пѫть, дали служи на Бога или не служи на Бога, дали има Господъ или нѣма Господъ. Постоянно има хора, които се мѫчатъ. Нѣкой мисли, че е на правия пѫть. Нѣкой пѫть казвате: „заблудиха ме”. Постоянно промѣни ставатъ, но главното въ живота не е само вѣрата въ Бога. Защото Богъ не е едно сѫщество механическо, отвънъ, то е самиятъ Животъ. Да разбирашъ смисъла на човѣшкия животъ, да разбирашъ смисъла на твоитѣ мисли, на твоитѣ чувства, да разбирашъ смисъла на любовьта, на знанието, на истината - туй е да се домогнешъ до онова истинско понятие за Бога. Ако въ свѣта се проявява единъ Господъ, тогава трѣбва да се проповѣдва, че въ свѣта трѣбва да се тури редъ и порядъкъ, и този порядъкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ по възможность за всички. Всички нѣма да бѫдатъ на една степень, но да се даде една възможность на природата; всѣки да има възможность и да му се покаже пѫтя, по който трѣбва да работи. Въ природата този законъ е така. Засега той сѫществува извънъ земята, сѫществува този редъ, но на земята хората иматъ малко обикновени възгледи. Та казва Писанието: Този пророкъ преди три хиляди години е предвидилъ това, което сега ще стане, и то ще стане, той е видѣлъ тия картини. Нѣкой казва: „Какъ ще бѫде?” Ще го видите, но всичко туй, което ще дойде, то е животътъ. Животътъ не седи въ свѣтлината, животътъ не седи въ една революция, животътъ не седи въ една промѣна. Животътъ седи въ туй, новото, което ще дойде да се прояви. Новото, което ще дойде, ще засѣгне и насъ. Чистиятъ въздухъ е важенъ до толкова, доколкото може да има отношение къмъ мене, доколкото мога да се ползвамъ отъ него. Храната е важна до толкова, доколкото мога да се ползвамъ отъ нея. Следователно, отъ всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта, ние трѣбва да се ползваме. Не само общо да казваме: „Трѣбва да бѫдемъ добри.” Това е много общо казано. Азъ опредѣлямъ доброто: То не е нѣщо механическо. Доброто, това е основа на живота. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, понеже безъ доброто не можешъ да живѣешъ. Ти ще направишъ добро, доброто не е вънъ отъ тебе, доброто е основа на живота. Следователно, ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, за да имашъ онзи животъ, който търсишъ. Ти трѣбва да любишъ, понеже, ако ти не любишъ, животътъ не може да дойде у тебе. Ти трѣбва да имашъ любовь къмъ мѫдростьта, понеже, ако нѣмашъ любовь къмъ тази мѫдрость, знанието нѣма да дойде и свѣтлина не може да имашъ. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, да обичашъ истината, понеже, ако не обичашъ истината, свободата нѣма да дойде. Най-първо, ние всички трѣбва да се освободимъ. Да имаме една пълна, вѫтрѣшна свобода въ живота. Свобода не отвънъ, но отвѫтрѣ. Туй е възможно. Ако не знаешъ какъ да пипашъ носа си, ще създадешъ своето робство. Носътъ е толкова важенъ, нѣма да го пипате грубо! Чрезъ носа Богъ вдъхва дихание въ човѣка. Чрезъ диханието човѣкъ става жива душа. Ако Богъ чрезъ носа е благоволилъ да прати своето дихание, какъ смѣешъ ти да си чоплишъ носа, или да го пипашъ грубо? Отъ него зависи твоята интелигентность. Ако ти хванешъ тъй грубо носа си, цѣлата философия, цѣлиятъ вѫтрѣшенъ апаратъ разваляшъ. Трѣбва да имашъ почить, като опѫвашъ носа си. Твоятъ носъ е отражение на Небето; като изгубишъ носа си, изгубвашъ цѣлото Небе. Носътъ е една проекция на твоя умъ. Милиони години сѫ били нуждни на природата, докато се образува този носъ, „туй, малкото носле.” Благодари, че не е голѣмъ сомунъ, благодари, че е малъкъ, че въ него има голѣма сила. Ако ти знаешъ какъ да се отнасяшъ съ него, съ своя носъ, ти ще бѫдешъ отъ голѣмитѣ щастливци, ти ще бѫдешъ гениаленъ, ще бѫдешъ поетъ, ще бѫдешъ музикантъ, ще бѫдешъ силенъ, всичко ще направишъ. Сега, какъ ще ме разберете? Вие ще питате какъ да пипате носа си. Не да го галите. Най-първо ще се помолите, ще кажете: „Господи, благодаря ти, че си ми далъ носъ.” Вие ще кажете, че носътъ ви е кѫсъ. Оставете вашитѣ заключения. Като започнете да мислите така, носътъ ще стане точно такъвъ, какъвто трѣбва да стане, а като не мислите така, затова не е станалъ правиленъ. Едно сѣме има възможность да стане добро; ако му дадешъ условие, то ще стане. Напримѣръ, ти имашъ сбутанъ носъ - развалилъ си носа си съ твоитѣ мисли, съ твоитѣ желания, съ твоето бутане. Носътъ не е само да образува секрети. Колкото повече секрети има въ носа, това показва, колко излишни нѣща има да се изхвърлятъ навънъ. Тѣзи секрети сѫ филтъръ, презъ който минаватъ всички нечистотии отвънъ; ако не бѣше този филтъръ, досега хората биха изчезнали. Вие не оцѣнявате носа си, не оцѣнявате ушитѣ си, не оцѣнявате очитѣ - това огромно богатство, не оцѣнявате вашето лице. Донѣкѫде само нѣкои хора оцѣняватъ лицето. А ушитѣ, брадата, рѫцетѣ - могатъ да се изучаватъ. Рѫцетѣ сѫ отлични, краката сѫ отлични. Но носътъ е единъ положителенъ центъръ, цель университетъ е; университетъ, въ който свещени работи се криятъ - дори не усѣщате какво притежавате. Много нѣщо зависи отъ човѣшкия носъ. Следъ това - човѣшката уста е изразъ на онова, което умътъ е създалъ. Устата е единъ изразъ на онова, което мисленето е оформило и тогава, нашата уста ще бѫде такава, каквато носътъ я е направилъ. Цѣла наука сѫществува, въ която се изучаватъ устата, носътъ, вѣждитѣ, коситѣ, очитѣ и т. н. Високо напреднали сѫщества се занимаватъ съ носа ни, съ устата, съ линиитѣ на устата, съ брадата. Всичко говори за степеньта, за развитието на човѣшкия умъ. Вие не сте изучавали устата каква дебелина има, после, какъвъ цвѣтъ има. Следъ туй ще дойдатъ очитѣ, челото на човѣка. Челото е мѫдрецътъ. Носътъ е младиятъ човѣкъ на 33 години. Отъ носа надолу, това е малкото дете. Брадата, това е малкото дете, което припка още. Челото е стариятъ човѣкъ на 120 години, който има знания. И всичко туй съставя едно цѣло въ придодата. Въ природата, стариятъ по нѣкой пѫть носи мозъкътъ, но не показва нищо навънъ; така както, вечерно време, стариятъ човѣкъ си снема брадата и я туря на масата - отдолу е единъ младъ момъкъ; сутринь пакъ си тури брадата - предъ хората той е старъ, а отдолу е младъ, а пъкъ онзи, възрастниятъ, той съжалява, че не е достигналъ до онова изкуство, че може да тури мозъка и да го носи. Той казва: „Единъ день и азъ ще мога да бѫда младъ. Да остарѣя, значи другитѣ хора да знаятъ, че азъ съмъ старъ, а пъкъ азъ да зная, че съмъ младъ.” Старитѣ хора вечерно време отиватъ да помагатъ. Любовни работи вечерно време търсятъ. Вие ще кажете: „Ходятъ по гуляи, срѣщи съ младитѣ моми, любовни работи правятъ, пишатъ любовни писма, цѣла нощь не спятъ.” Какъ ще ме разберете съ вашия умъ? Когато си младъ, вечерно време какво правишъ? Чудни сте. Пишешъ любовно писмо и пишешъ отъ дълбочината на сърдцето: „Обичамъ тѣ. Готовъ съмъ да се жертвамъ за тебе.” Като обичашъ, ще обичашъ, да нѣма думата други значения. Обичашъ или не обичашъ. Сега, азъ искамъ да остане у васъ чистата човѣшка мисъль и какво трѣбва да бѫде чистото човѣшко сърдце. Всѣкога да се освобождаваме отъ изопачени мисли и отъ изопачени познания, които сега навредъ се ширятъ. Човѣкъ, като се освободи отъ заблужденията, ще почувства, че сякашъ е смъкналъ единъ товаръ, ще се намѣри въ единъ свѣтъ красивъ, поетиченъ, безъ никакви противоречия. Това ще бѫде, може би, бѫдещата жива религия на хората, която ще ги обедини въ една цель. А следъ това, когато достигнатъ до това познание, Богъ ще изпрати Духа Си. Духътъ е Божественото Начало. Ще се съединимъ и нищката на този, царския синъ, тогава нѣма да се скѫса. Ще се намѣри тази нищка, която не се кѫса. Връзката между всички хора ще бѫде здрава и така устойчива, че смъртьта нѣма да може да я скѫса и хората нѣма да могатъ да умиратъ. Азъ ви оставямъ сега съ мисъльта - да имате голѣмо уважение и почитание къмъ вашия носъ, да си носите по една хубава носна кърпичка, копринена, да не пипате грубо, но като помислите, да кажете: „Свѣто мѣсто е носътъ.” Като помислишъ нѣщо лошо или искашъ да направишъ нѣщо лошо, помисли за носа си, пипни го съ нужното уважение и гледай какво носътъ ще каже - той ги усѣща, помирисва нѣщата и право оцѣнява. Всѣко едно престѫпление въ свѣта се отбелязва въ тази станция, както въ барометритѣ се отбелязва времето. Вие ще попитате: алегорично или въ букваленъ смисълъ говоря. Точно тъй, както ви го казвамъ. Спасението на човѣка е отъ Бога. Богъ действа вѫтрѣ въ насъ, а не отвънъ. Отвънъ свѣтътъ, както е създаденъ, той е завършенъ свѣтъ - съ слънцето, земята и сѫществата, които сѫ минали. Ние действаме въ единъ много малъкъ крѫгъ, но въпреки това, трѣбва да свършимъ своята наука. Трѣбва да влѣземъ въ по-висши рамки. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдемъ свободни. Сега какво ви очаква? Нѣма разрѣшение. Погледнете се въ огледалото и казвате: „Остаряхме.” Хубаво, щомъ сте остарѣли, по-хубаво отъ това не може да има, но като остарявашъ, вечерно време да излизашъ отъ тѣлото навънъ. Като остарѣешъ и не можешъ да излезешъ, ти си инвалидъ. Вечерно време ще напуснешъ тѣлото, ще се разходишъ, ще излезешъ, прикритъ като младъ момъкъ, ще се видишъ съ своитѣ приятели, ще направишъ визита. Ще кажешъ: „Снощи той идва при мене, той се подмладилъ, каза си името, хвърлилъ си брадата.” Хората вечерно време виждатъ дѣдо си. Една сестра ми разправяше, че нейниятъ синъ много обичалъ баща си. Бащата заминава за другия свѣтъ. На другата вечерь, явява се засмѣнъ на сина си и му казва: „Слушай, азъ съмъ много добре, ходя навсѣкѫде, ти за менъ не се безпокой.” Имаше отъ Чирпанъ единъ господинъ, началникъ бѣше, той ми разправяше. Заминава майка му; насънъ му казва: „Азъ съмъ тукъ, въ този свѣтъ, много добре, да не безпокоишъ съ твоитѣ плачовѣ. Трѣбва да се заемешъ да живѣешъ много добъръ животъ, да напуснешъ туй пиянство. Тукъ живѣемъ по другъ начинъ, не както живѣятъ на земята.” Сега, азъ не искамъ да проповѣдвамъ единъ площаденъ моралъ. Азъ не искамъ да проповѣдвамъ едно външно благочестие, азъ съмъ за онзи моралъ: каквото мисли човѣкъ, това да чувства и така да постѫпва. Моралътъ да бѫде еднакъвъ: и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ, свободно. Щомъ направишъ една погрѣшка - коригирай се; защото човѣкъ непремѣнно ще направи погрѣшка. Азъ за погрѣшкитѣ на хората не държа никакъвъ отчетъ, но за онѣзи благородни стремежи, които има у насъ, да вървимъ въ правия пѫть. Младото поколѣние или всички религиозни хора така трѣбва да се възпитаватъ. Тѣ чакатъ Христосъ да дойде на земята. Като дойде Христосъ, какво ще учи хората? Той казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ.” Казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.” „Азъ съмъ пѫть на Онзи, Който говори въ мене”. „Туй слово не е мое, но на Онзи, Който ме е пратилъ.” Нѣкой пѫть ще дойде Христосъ и ще ви пита: „Познаватѣ ли ме?” Вие какво ще кажете? Ще започнете да се съмнявате и да казвате: „Мяза на Христа.” Писанието казва: „Като свѣткавица ще дойде.” Христосъ като свѣткавица ще дойде, но трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи Христосъ, който дойде на Земята, той нѣма да стане богаташъ, милионеръ, патриархъ, царь. Той нѣма да има предвидъ никакви титли. Ако това желае, той не е Христосъ. Христосъ ще дойде да спаси свѣта съ любовь, да помогне, всички да се повдигнатъ и да бѫдатъ братя и сестри помежду си. „Онзи, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е майка, братъ, сестра.” Туй значи братъ. Такъвъ единъ широкъ замахъ и такова вѫтрѣшно разбиране е ималъ за нѣщата! Това е Христосъ! Като дойде Христосъ, ще се измѣни цѣлиятъ ти животъ и възгледитѣ ти сѫщо. Ти ще станешъ силенъ човѣкъ, духовенъ човѣкъ и ще можешъ да направишъ не само малкитѣ работи, но и голѣмитѣ работи ще направишъ. Следъ това? „Следъ това” ще се влюбишъ. „Следъ това”, ще тѣ изпѫдятъ навънъ като единъ новаторъ и ще кажатъ: „Той вече не е българинъ”. Значи онѣзи, които вѣрватъ криво, сѫ българи, а тия, които вѣрватъ право, не сѫ българи. Азъ съжалявамъ единъ народъ, който има криви хора. Всѣки единъ народъ въ свѣта, който и да е, всички хора трѣбва да бѫдатъ прави, всички трѣбва да бѫдатъ хора на Любовьта. Това е патриотизъмъ. Другото е кудкудякане. Кокошката снесе яйце, пѣтелътъ кукурига. Единъ направилъ доброто, другитѣ кудкудякатъ. Такова кудкудякане въ природата не се позволява. Както жената мисли, така и мѫжътъ трѣбва да мисли. Азъ съмъ говорилъ доста за издигането на жената, дори - да има такава специална беседа: „Издигнете жената”. Следъ като се повдигне жената, тогава ще говоря за повдигането на мѫжа. Следъ като се повдигне жената, тогава ще имаме основа да се повдигне мѫжътъ. Следъ като се повдигне сестрата, бихъ говорилъ какъ да се повдигне братътъ. Следъ като се повдигне братътъ, бихъ говорилъ какъ да се повдигне слугата. И следъ това - какъ да се повдигнатъ господаритѣ. Това е наука, постепенно повдигане трѣбва, изведнажъ нѣма да стане. То не може съ единъ замахъ, не е разрѣзване на Гордиевия вѫзелъ. Участва вѫзелътъ въ свѣта. Трѣбва да се сплотите, да направите една силна основа. Азъ съмъ за червисване и то - съ любовь. Турете бѣлило, но свѣтлината турете за бѣлило. Червисвайте се, бѣлосвайте се, но червилото свържете съ любовьта, бѣлилото свържете съ свѣтлината, да ви обичатъ всички. Бѫдете свободни, покажете се като жени въ свѣта. Ева значи - дъщеря на Бога. Адамъ, значи, е обикналъ дъщерята на Бога. Тогава ималъ всичкото вдъхновение. Намѣрилъ я за отлична, затупкало сърдцето му. Той ималъ любовь къмъ Ева. Вие се смѣете. Много голѣма любовь ималъ Адамъ, че като съгрѣшилъ, казалъ на Господа: „Кѫдето пратишъ нея и азъ ще ида”. Господъ го изпитвалъ. Но той не можелъ да се откаже отъ нея, казва: „Каквато е нейната сѫдба и моята ще бѫде такава.” Господъ, като казалъ на жената да си върви, и Адамъ тръгналъ подиръ нея, и плакалъ. Обича я. Права ли е Ева, да се оплаква отъ Адама и отъ любовьта му? Той, осемь хиляди години, върви подиръ нея и плаче. Жената поглежда, върви напредъ. Герои сѫ и двамата. Жената пада, и той следъ нея пада. Азъ бихъ желалъ сега да видя мѫжа - герой въ въздигането на жената. Казвамъ: Тази е сериозна работа. Въ падането на жената виждамъ геройството на мѫжа. Сега трѣбва да видя геройството на мѫжа и въ въздигането на жената. Да обърнемъ единия листъ: Издигнете жената, за да се издигне и мѫжътъ. Следъ това? Следъ това, като се издигне жената, ще се издигне и мѫжътъ. 22 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 28 февруари 1932 г., 10 ч. с. София - Изгрѣвъ.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Моята любовь нѣма да премине Ще взема 24–та глава отъ Матѣя, 35-ти стихъ. „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Много пѫти се говори за истината. Какво нѣщо е истината? Азъ бихъ далъ единъ наученъ отговоръ. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човѣка. Първото положение: истината е това, което ограничава човѣка. Това е, което въ старата философия наричатъ инволюция, то е отиване отъ свободата къмъ ограничението, слизане. Това ученитѣ хора го знаятъ. Онѣзи, които не сѫ учени, тѣ не знаятъ, за тѣхъ трѣбва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човѣка отъ ограничението, отъ инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нѣщо друго: човѣкъ започва отъ най-долното мѣсто, додето е достигналъ, надолу отъ това положение той повече не може да отиде. Следователно всѣки човѣкъ се връща тамъ, отдето е излезълъ. Всѣки трѣбва да слѣзе тамъ, дето е билъ по-рано. Защо е това слизане и качване? Нѣма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една кѫща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живѣете на втория етажъ, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етажъ. Това сѫ все условия. На другия день пакъ ще слѣзете и ще се качите. Всѣкога ще има слизане и възлизане. Та тѣзи промѣни, които ставатъ въ живота сѫ естествени. Нѣкой пѫть вие искате да не се направи нѣкаква промѣна. То е невъзможно. И самиятъ животъ иска промѣни. Промѣнитѣ сами по себе си сѫ едно отъ Божественитѣ качества на живота. Да се промѣнятъ нѣщата хармонично, то е щастие, да се промѣнятъ дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човѣкъ е щастливъ или нещастенъ, ние казваме: нѣкои хора влизатъ отъ щастието къмъ нещастието, а други отъ нещастието къмъ щастието. Защото нѣщата винаги носятъ въ себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче свѣтътъ да се създаде. Така е създаденъ. Нашиятъ свѣтъ е така създаденъ. Има други свѣтове, които сѫ създадени по другъ начинъ. Въ природата не сѫществува само единъ начинъ. Ние мислимъ, че като хората на земята нѣма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другитѣ земи ние сме само едно разнообразие, което е на мѣстото си. Сега, ние може да мислимъ, че като човѣшката култура нѣма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е другъ въпросъ. Христосъ казва: „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Божиитѣ думи, онова, което Богъ е намислилъ да извърши, то трѣбва да стане тъй, нѣма изключение въ онова, което трѣбва да стане. Сега, трѣбва да се разбере онзи основенъ законъ на живота. Може да е личенъ, семеенъ, общественъ, държавенъ. Законътъ, който регулира живота, е единъ и сѫщъ навсѣкѫде. Туй, което се отнася за единъ човѣкъ, се отнася за всѣки другъ, за всѣки домъ, за всѣко общество, понеже всѣки домъ е направенъ отъ живи сѫщества, които трѣбва да живѣятъ. Две сѫщества образуватъ единъ домъ. Ако единъ народъ е отъ 5 милиона, другъ е отъ 10 милиона или 100 милиона, нѣкои народи сѫ още по-голѣми, китайцитѣ напримѣръ, сѫ 400 ÷ 500 милиона; и всѣки отъ тѣзи народи, всички тѣзи сѫщества се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ. Всички тѣзи народи съставятъ едно разнообразие, макаръ че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте измѣня формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставятъ едно цѣло, една и сѫща сила регулира всичко. И ако започнатъ отгоре да заболѣватъ клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цѣлото дърво. Когато листата сѫ зелени и клончетата сѫ зелени, туй показва, че цѣлото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуватъ. Когато единъ народъ започне да боледува, така и цѣлото човѣчество може да боледува. Сега цѣлото човѣчество минава презъ една фаза, която е неизбѣжна. Нищо не е въ състояние да измѣни този ходъ. Причинитѣ сѫ отъ далечното минало. Нѣкой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че ставатъ земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесемъ нѣщо за земетресенията, но причинитѣ сѣдятъ още по-далече. Може донѣкѫде ние да допринасяме за земетресенията, но какви сѫ причинитѣ всѫщностъ? И най-ученитѣ хора, философитѣ, не сѫ могли да ги разгадаятъ. Понеже ако биха могли да ги разгадаятъ, ако знаеха причинитѣ, би могло да се намѣри лекъ за тази болесть. Отъ Божествено гледище има лекъ. Отъ Божествено гледище има цѣръ и сега ние отиваме къмъ излекуване. Невидимиятъ свѣтъ е приготвилъ мѣсто за избавление. Сега въ пространството ние се намираме въ най-неблагоприятнитѣ условия. Мѣстото, дето се намираме въ пространството, то ражда този безпорядъкъ. Ние се намираме сега въ едно мѣсто на разрушение. Тѣзи нѣща, които ставатъ, се дължатъ на извѣстни отломъци. Отъ пространството падатъ патрони, снаряди върху Земята, и всѣка година се посрѣщатъ по десетина милиона такива снаряди. Единъ день ще дойдемъ въ по-хубаво мѣсто и тогава ще настане миръ. Въ туй пространство, въ което сега пѫтуваме, ние се намираме въ опасность, то е както въ Атлантическия океанъ, презъ който пѫтуватъ параходи и се намиратъ въ опасность отъ леденитѣ планини. Сега се изисква онази вѫтрѣшна вѣра, която да даде стабилность на човѣка. Човѣкъ не трѣбва да се бои отъ външнитѣ прояви, които ставатъ, нѣма какво да се боимъ отъ една буря, отъ промѣните на бурята. Дали е 35° студъ, или 40°, или 50°, нѣма какво да се боимъ отъ измѣненията на температурата, които ставатъ въ природата. Когато на едно мѣсто температурата се повдига, на друго мѣсто спада. Когато на едно мѣсто на Земята има приливъ, на друго мѣсто има отливъ. Когато въ една страна е день, въ друга е нощь. Противоположности има. Когато едни хора сѫ щастливи, други страдатъ, бедствуватъ. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи сѫ страдали. Можемъ да кажемъ, че сегашната епоха на човѣшкото развитие се намира подъ най-благоприятнитѣ условия, понеже всички народи иматъ гори-долу малко свобода. За въ бѫдеще ще иматъ по-голѣма свобода. Въ съзнанието на хората се заражда една нова идея на човѣщина, че всички народи трѣбва да иматъ извѣстна социална свобода, за да може всѣки да се развива правилно. Всички резултати, които се зараждатъ въ сегашното време, тѣ сѫ най-важното, за което може да се говори. Има нѣща, които представятъ увлѣчение за човѣшкия умъ. За примѣръ, може да ви чета нѣкой разказъ, нѣкой романъ за нѣкоя млада мома или нѣкой младъ момъкъ, или романъ за нѣкой старецъ или нѣкоя стара баба, или романъ за нѣкой царь или царица. Разни романи има. Всѣки човѣкъ може да създаде романъ за своя животъ, но да е реаленъ. Всѣки единъ разказъ, който обяснява човѣшкия животъ, донѣкѫде е реаленъ. Казвамъ: има извѣстни познания, които насъ не ни интересуватъ, или ни интересуватъ само до извѣстна степень. Какво тѣ ползува цель хамбаръ пъленъ съ жито, ако ти не можешъ да се ползувашъ отъ това жито? Какво тѣ ползува печениятъ хлѣбъ по фурнитѣ, ако ти не употрѣбявашъ този хлѣбъ? Та нѣщата сѫ дотолкова реални за насъ, доколкото иматъ отношение къмъ подобрението на живота. Тази е основната идея, която Христосъ прокарва навсѣкѫде - че трѣбва да изпълнимъ волята Божия. Единственото реално нѣщо, то е волята Божия, върху която почива човѣшкиятъ животъ, върху която почива семейството, домътъ, народътъ, върху която почива цѣлото човѣчество. Богъ е туй великото, въ което ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Но въпреки тази реалность, ние нѣмаме ясна представа какви сѫ отношенията на Бога спрямо насъ и какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Него и къмъ ближнитѣ ни. Ние нѣмаме още една правилна философия, опредѣлена. Разнитѣ религии до извѣстна степень даватъ едно упѫтване, но то е временно. Въ най-древнитѣ времена, за да умилостивятъ Бога сѫ принасяли човѣшки жертви, следъ това сѫ принасяли въ жертва животни. Сега ние минаваме съ по-малко разноски, съ много малко разноски, дотамъ сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трѣбва да се принесе въ жертва човѣшкото сърдце. Не туй човѣшко сърдце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвѣти на Бога. Единствената култура за въ бѫдеще ще бѫде културата на въздигнатото и очистено човѣшко сърдце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнемъ човѣшкия умъ. Културата на ума е необходима, понеже умътъ може да бѫде помощникъ за въздигането на сърдцето. Ако четете свещенитѣ книги, ще видите, че никѫде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърдцето си”. Умътъ е отъ една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърдцето на човѣка загазва, всичкитѣ противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича отъ човѣшкото сърдце. Сега, подъ думата „небе” Христосъ разбира онзи възвишенъ животъ, а подъ „земя” разбира земния животъ. „Небето и земята ще преминатъ” - това значи, че земниятъ животъ единъ день ще има друго отношение къмъ насъ, тъй както бащата измѣня отношението си къмъ своя синъ. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щомъ стане възрастенъ, отношението става по-разумно. Значи единъ день отношенията на Небето спремо Земята ще се измѣнятъ! Засега отношенията на Невидимия свѣтъ сѫ достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има въ свѣта. Всѣка година измиратъ 35 милиона хора, въ 10 години това сѫ 350 милиона, а въ хиляда години! А нѣкои говорятъ за миротворство. Умиратъ тия 35 милиона души, и не само стари хора, но и млади, деца по на единъ мѣсецъ, по на една година, на десеть години, млади и стари - 35 милиона! Защо? Никой не знае. Сега се проповѣдва да нѣма война. То е палеативна работа. Докато смъртьта въ свѣта не се махне, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на тази постоянна война. Когато азъ говоря, че ние сме противъ войната, това значи, че ние сме противъ грѣха. Трѣбва да се премахне грѣха! Сѫществува ли грѣхътъ, никакви външни ограничения не сѫ въ състояние да отмахнатъ войната. Казвамъ: миротворството въ свѣта ще дойде само тогава. Защото въ една война като Европейската 6 милиона хора бѣха избити. Какво сѫ 6 милиона въ сравнение съ 35 милиона, които умиратъ всѣка година? Казватъ, че имало още 25 милиона загинали, 25 милиона плюсъ 6 милиона, ставатъ 31 милиона. Тази война принесе толкова жертви! И като прибавимъ тѣзи отъ Общоевропейската война - за 4 години се избиха 35 милиона, и всѣка година измиратъ по 35 милиона, ще пресмѣтнете колко сѫ станали, като си отидете въ кѫщи. Ние сме за онази идея, която ще внесе у насъ великия животъ, разбирателството. Защо? Трѣбва ли да живѣемъ или трѣбва да умремъ? Като умремъ, трѣбва ли да бѫдемъ мъртви или да оживѣемъ? Питамъ, ако Богъ ни е създалъ и ако ни е далъ животъ, защо нѣкой трѣбва да ни лиши отъ този животъ? Писанието казва така: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника”. Той я допуща като една необходимость по причина на човѣшката свобода. Но отъ гледището на Бога свободата седи въ това, че Той постоянно има работа да възкресява тѣзи хора. Богъ постоянно ги възкресява. Всѣка година Господъ възкресява по 40 милиона. Значи петь милиона възкресява повече, отколкото смъртьта задига. Тъй, щото животътъ има надмощие. Та казвамъ: Възкресението отдавна е започнало, частично възкресение, а ще дойде и общо възкресение, когато ние ще можемъ да бѫдемъ свободни отъ онази вѫтрѣшна зараза, която сега произвежда голѣмата дисхармония. Всичко се дължи на грѣха. Вземете единъ домъ, става извѣстно смущение, извѣстно недоразумѣние между майката и бащата, между братята и сестритѣ. Въ едно общество, въ една държава имате извѣстенъ редъ; но започватъ потайно да работятъ, искатъ да снематъ правителството, нѣкой пѫть по законенъ редъ, нѣкой пѫть по незаконенъ редъ, ставатъ революции. Въ свѣта сѫ ставали хиляди революции и свѣтътъ си върви по сѫщия начинъ. Хората вѣрватъ, че като стане една революция, ще стане нѣщо по-добро. Ще измратъ повече хора, повече ще бѫдатъ избити, ще се създаде повече работа, Господъ да ги съживи отново. Никаква революция не постига това, което Богъ изисква. Защото и онѣзи, които властватъ, и онѣзи, които искатъ да снематъ властващитѣ, нито еднитѣ, нито другитѣ изпълняватъ волята Божия. Онѣзи, които искатъ да снематъ една власть, не сѫ питали Господа съгласенъ ли е съ това, такава ли е Божията воля. И онѣзи, които управляватъ, и тѣ не сѫ питали, съгласно ли е всичко това, което се върши, съ волята Божия. Той ги гледа отгоре. И въ най-тайнитѣ мѣста Той вижда какво се върши. Нищо скрито-покрито нѣма предъ Него. Той вижда и разбира. И нѣма да остане нито едно престѫпление въ свѣта, което да се не изправи. Да оставимъ тѣзи нѣща на страна. Религиознитѣ мислятъ, че като сѫ религиозни, това стига. Не само човѣкъ да е религиозенъ, да носи само единъ надписъ, или да носи диплома, че е свършилъ медицина, а като го викатъ, не може да излекува болния. Защо му е тази диплома? Казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ”. Значи този редъ, който сега сѫществува, ще мине, ще се замѣсти съ единъ редъ по-добъръ. Идването на всички велики Учители въ свѣта е, за да се обнови сегашниятъ свѣтъ, да му се даде едно ново направление. Какъ човѣкъ може да се обнови? За примѣръ, вие седите въ този салонъ, всички дишате, нѣкой пѫть се набира повече вѫглена киселина. Какво се изисква да се направи? Да се отворятъ прозорцитѣ, да дойде повече въздухъ. Или ходите въ една тъмна нощь, какво се изисква? Повече свѣтлина. Щомъ дойде външната свѣтлина, веднага вие се ориентирате. Та човѣшката душа сега се нуждае отъ повече свѣтлина. Ние не поддържаме извѣстенъ редъ на нѣщата съ думи; ние поддържаме, че има единъ естественъ редъ, има единъ Божественъ редъ на нѣщата, споредъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се изявява свободно. И цѣлото човѣчество върви по единъ опредѣленъ законъ. Всички философи трѣбва да поддържатъ това. Има единъ Божественъ пѫть, по който трѣбва да се върви. И този пѫть е еднакъвъ за всички безъ разлика. Той не е за едного единъ, за другиго другъ. Но въ Божествения пѫть по-голѣма отговорность носятъ онѣзи, които знаятъ. Единъ светия носи по-голѣма отговорность, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрѣшка, и светията направи погрѣшка, светията ще бѫде повече наказанъ отколкото детето. Когато Богъ изпрати Йона въ Ниневия да проповѣдва, и като не изпълни наказанието си, Господъ каза на Йона: „Има повече отъ 15 хиляди деца, които не знаятъ коя е лѣвата и коя дѣсната рѫка, заради тѣхъ трѣбваше да се спаси Ниневия”. А пъкъ Йона бѣше недоволенъ заради своитѣ лични чувства, да не говорятъ хората: ето, яви се единъ самозванъ пророкъ, лъжецъ който ни изплаши. Каквото каза, не стана. Изплашиха се и царь, и деца, и изправиха се. Йона казва на Господа: „Като си искалъ да ги прощавашъ, нѣмаше нужда да ме пращашъ да проповѣдвамъ”. Тогава Господъ го изпита. Огря го слънцето, израстна една тиква и Йона си каза: „Да има поне листъ на тиквата, да ми направи сѣнка” Господъ заповѣдва на единъ червей да прояде тиквата и тя изсъхна. Йона започна да протестира: „Едно малко наслаждение имахъ, единъ листъ и ни го взе и него”. Господъ му каза: „Тебе ти е жаль за единъ листъ, а азъ не трѣбваше ли да пожаля толкова деца”? Та сега ние съвременнитѣ хора, имаме разни понятия за изпълнението на волята Божия. Старитѣ възгледи сѫ стари, миналото си е минало, то си е донесло своето. Настоящето и бѫдещето сѫ най-важнитѣ. Робството минало, богатството минало, славата минала, и е допринесла нѣщо, но тя нѣма повече да ни ползува. Единъ човѣкъ, който вчера е ялъ, ако днесь не яде, утре не яде, той вече не се интересува, че вчера е ималъ хубавъ обедъ. И днесь трѣбва да има. Каква трѣбва да бѫде настоящата храна? Отъ онѣзи удове, които ние хранимъ въ себе си, зависи нашето благодѣнствие. Има извѣстни мисли, извѣстни желания, извѣстни постѫпки въ свѣта, които носятъ животъ въ себе си. Мислитѣ, които ние възприемаме, тѣ не се създаватъ отъ насъ. Има мисли, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, отъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ безсмъртни. Тѣ ни изпращатъ своитѣ мисли, своитѣ желания, своитѣ постѫпки като единъ даръ. Ако разбираме този вѫтрѣшенъ законъ, ние можемъ да използуваме тѣхната мисъль, можемъ да използуваме тѣхнитѣ желания и постѫпки, за да туримъ въ себе си редъ и порядъкъ, по сѫщия начинъ, както вие взимате камъни отъ Витоша и знаете какъ да си направите кѫща! Ако знаете закона, ще знаете какъ да си турите основи, или отъ дървета ще си направите греди. Ако ние знаемъ този вѫтрѣшенъ законъ на тия мисли, на тия чувствувания, трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво отъ това, което създаваме. Често ние не използуваме тѣзи Божествени мисли, а използуваме тѣзи ограниченитѣ, които сѫ изостанали отъ разни човѣшки култури. Защото нѣкой пѫть, когато човѣкъ умира, той оставя своята мъртва мисъль, мъртво чувство и мъртва постѫпка на земята. Възприемешъ ли неговитѣ мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постѫпки, ти веднага почвашъ да чувствашъ онова голѣмо нещастие вѫтрѣ въ себе си. Съвременнитѣ изследователи показватъ, че черничевитѣ и сливовитѣ дървета, които сѫ около гробищата, често сѫ заразени: болеститѣ на заровенитѣ тамъ хора се предаватъ на тази материя, която всмукватъ дърветата чрѣ(езъ коренитѣ си и минаватъ въ плодоветѣ. При сегашнитѣ условия злото е тамъ, кѫдето хората не го съзнаватъ. Ако на земята се увеличатъ грѣшнитѣ, тѣ като умиратъ, оставятъ своитѣ мисли въ растенията, и растенията, които ги възприематъ отъ тѣхъ, заразяватъ се. Та грѣшнитѣ като умиратъ, оставятъ проказата си тукъ, до извѣстна степень тѣ се ползуватъ, но за живитѣ хора става зле. Сега нѣкои сѫ дошли до идеята да изгарятъ умрелитѣ. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на земята да се изгарятъ и да се събере и дима имъ, защото има друга опасность тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрезъ своя димъ. Тази пещь тъй трѣбва да бѫде направена, че газоветѣ не трѣбва да влизатъ въ въздуха, да не дишатъ хората заразенъ въздухъ. Споредъ менъ нито трѣбва да ги горятъ умрелитѣ, нито да ги заравятъ въ земята. Ако мене биха попитали, азъ бихъ казалъ всички умрѣли да се поставятъ на студъ 270°. Още не сѫ дошли хората до такъвъ студъ, наближаватъ до 200°. Туй ще бѫде едно спасително срѣдство. Колко звѣрове вѫтрѣ ще останатъ! Единъ день, както казва Писанието, когато дойде времето, цѣлата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира съ всичко. Ние нѣма да бѫдемъ на земята. Но при сегашнитѣ условия - на студъ. Ние не сме за горинето на хората. По-безопасно е горинето, защото при заравѣнето по-лесно се предава заразата. Но и единиятъ, и другиятъ методъ нищо не допринасятъ. То е външна форма. Трѣбва да се проповѣдва една нова философия - по кой начинъ хората могатъ да се избавятъ отъ смъртьта, по кой начинъ може да се продължи животътъ! За да се продължи животътъ, необходимо е сегашнитѣ страдания да се понамалятъ. Ние страдаме чрезмѣрно, съ което разрушаваме своята нервна система. После, условията на живота сѫ толкова лоши, че се зараждатъ въ насъ най-лошитѣ мисли и желания за отмъщение; изгубваме вѣрата си. Въ туй отношение не разбирамъ да подозирашъ всички хора въ престѫпление. Това е едно анормално състояние. Въ природата сѫществува една наука, която за въ бѫдеще трѣбва да се тури въ приложение. Пуснете единъ апашъ въ една тъмна стая, веднага въ него ще се зароди желание да задигне нѣщо, понеже е тъмно. Почнете да пущате свѣтлина. Колкото повече се увеличава свѣтлината, той ще почне да се безпокои. Щомъ прозорцитѣ сѫ отворени, щомъ свѣтлината е непоносима, той почва да се озърта, тази свѣтлина попада въ неговата мисъль. Значи всѣко престѫпление, всѣко зло може да се роди при недоимъкъ на свѣтлина въ човѣшкия умъ. Вие може да направите единъ опитъ. Единъ човѣкъ, който е тръгналъ да извърши престѫпление, внесете малко свѣтлина въ неговия умъ - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали сѫ го видѣли. Щомъ нѣма свѣтлина, той е смѣлъ, рѣшителенъ въ пѫтя си. Та казвамъ: Престѫпленията въ свѣта почиватъ върху една разумна сила, която първоначално е влѣзла въ свѣта. Всѣки единъ, който върши престѫпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Нѣма престѫпникъ, който да не мисли, че като свърши престѫпление, ще подобри своя животъ. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия въ ума на човѣка, той може да живѣе по-трезвъ животъ. Всички престѫпления ставатъ по единствената причина, че човѣкъ мисли, че ще подобри живота си. А животътъ чрезъ престѫпления не може да се подобри. Защото всѣко престѫпление е нарушение на великия Божественъ законъ на хармонията. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за тѣсната връзка, която сѫществува въ цѣлата природа. Защото всички живи сѫщества, растения, животни, тѣ сѫ изложение. Вие минавате презъ една мѣстность, край нѣкой изворъ виждате едно цвѣте много красиво, у васъ се заражда желание да откѫснете това цвѣте, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на нѣкой вашъ приятель, или на нѣкой вашъ възлюбенъ. Или видитѣ нѣкое животно лежи, мислитѣ туй животно да го занесете на нѣкой вашъ близъкъ. Но тѣзи цвѣтя, тѣзи животни сѫ изложение: велики художници, невидими за насъ, тукъ сѫ изложили своитѣ художествени произведения. Много пѫти се случва, че за откѫсването на едно цвѣте, нѣкои хора сѫ плащали съ живота си. Ти ще занесешъ цвѣтето на майка си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на баща си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на сестра си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на брата си, но ще платишъ съ живота си. Комуто и да го занесешъ, ще платишъ съ живота си. Хората казватъ, че това е една случайность, и вие ще кажете, че това е една случайность. Но знаете ли за тѣзи живи алпийски рози колко хора сѫ станали жертва? За да могатъ една такава алпийска роза да я снематъ, плащатъ съ живота си. Питамъ тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатимъ съ живота си? Въ дадения случай чий животъ е по-скѫпъ - на това животно ли или твоятъ животъ е по-цѣненъ? Ти ще откѫснешъ едно цвѣте, но веднага ще има смъртна присѫда, четатъ ти присѫдата. Както единъ разбойникъ може да тѣ окошари - има пушка, ще тѣ отвлѣче, .ще тѣ обере, ще ти вземе братството, така и ти като откѫснешъ едно цвѣте, може да тѣ изхукатъ. Това сѫ изключителни условия. Така сѫщо е и съ престѫплението. За примѣръ, при бащата е изпратенъ синътъ. Бащата нѣма право да се разпорежда съ него, както иска. Той нѣма право да го бие за каквото и да е. Абсолютно справедливъ трѣбва да бѫде. Синътъ, като направи едно престѫпление, може да го накажатъ за една погрѣшка, но да има една справедлива идея. Ако и на майка му дойде на умъ за каквото и да е да го наказва, тя ще пострада. Много бащи като наказватъ синоветѣ си, плащатъ съ живота си. Защото този синъ, който е изпратенъ на земята, той има и други, които се грижатъ за него. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ, защото тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на Бога”. Ти имашъ синъ, ако постѫпишъ несправедливо, ти разрушавашъ неговия животъ - ще платишъ съ живота си. Ще се лишишъ отъ своята свобода. И обратното отношение е вѣрно. Ако синътъ упражни насилие върху баща си, той ще плати съ живота си. Ако синътъ или дъщерята упражнятъ насилие върху майка си, и на тѣхъ се случва сѫщото. Та казвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ онѣзи велики отношения между синове и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между дъщери и майки, между господари и слуги, между слуги и господари. Слугата може да изнасили господаря си, но ще плати съ живота си. Законътъ еднакво действува въ природата. Богъ изисква редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Туй е за разумнитѣ хора. Много хора, които сѫ разумни, спасяватъ живота си. Мене ми разправяха за единъ български ловецъ. Иде една мечка насрѣща му. Той вдига пушката си, тя се спира, гледа го; тя иска да му каже: какъ искашъ, азъ ли да се отбия или ти да се отбиешъ отъ пѫтя. Тя като се спира, той вдига пушката си, после тя минава, спуща се, хваща го, откѫсва му рѫката и заминава. Наказание е това, нищо повече, Но какво се постига съ пушката? Изгубва рѫката си. Не бѣше ли по-добре за този ловецъ да се отмести нѣкѫде въ гората и да каже на мечката: Заповѣдай. Ще каже той, че има достойнство, има пушка. Но ти като човѣкъ съ достойнство, защо позволи да ти откѫснатъ рѫката? Не стана ли по-лошо за тебе? Въ свѣта има редъ. Всичкитѣ нещастия, които сега ни сполетяватъ, причинитѣ имъ сѫ отдавнашни, наследствени сѫ отъ дѣди и прадѣди. И ние още търпимъ туй нарушение, неспазването на Божия законъ. Казва Писанието: „Моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Значи всичко туй, което Богъ е написалъ, ще се изпълни. Богъ изисква отъ всѣки единъ човѣкъ, въ когото е вдѫхналъ дихание, да живѣе както трѣбва. Не живѣе ли ще му даде всичкитѣ нещастия - може да бѫде ангелъ, може да бѫде грѣшникъ. Ако рече да поправи живота си, неговата сѫдба ще почне да се измѣня. Щомъ се намираме въ единъ прогресивенъ периодъ въ развитието на човѣчеството, всѣки день трѣбва да допринася нѣщо въ живота. Има нѣща законни, има нѣща незаконни. Законно е туй, което допринася благо и на менъ самия, и на другитѣ. Ако моята любовь допринася благо на менъ и на окрѫжаващитѣ, тази любовь е законна; ако моята любовь не е законна, тя не допринася нищо на другитѣ. За примѣръ, имамъ желание да пия вино, но моята любовь къмъ виното, моето пиянство не допринася нищо на домашнитѣ ми - на баща ми и майка ми, на брата ми, на сестра ми, на децата ми, ако съмъ баща, на цѣлия домъ тя не допринася никакво благо. Тогава кръчмарьтъ нѣма защо да продава виното. Законътъ е: да се приложи Божията Любовь въ живота. Та сега, за вѣрващитѣ е този законъ. Вѣрващитѣ очакватъ да се поправи свѣтътъ. Чудно е, че сегашнитѣ хора вѣрватъ и очакватъ свѣтътъ да се поправи, Богъ да го поправи. А Богъ очаква най-първо религиознитѣ хора да се поправятъ, добритѣ хора, разумнитѣ хора да се поправятъ, че да дойде едно цѣлокупно добро въ живота. Трѣбва да дойде единъ идѣенъ животъ. Защото българинътъ казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става”. Съ единъ добъръ човѣкъ свѣтътъ не се поправя. И съ десеть души не се поправя. Но когато всички хора решатъ да живѣятъ добре, свѣтътъ може да се поправи. Оправянето на свѣта разбирамъ, че ние може да живѣемъ единъ добъръ животъ. Нѣма да има тогава нещастни хора въ свѣта, нѣма да има смърть, нѣма да има плачъ, нѣма да има войни. Какво ще има тогава? Войнитѣ ще бѫдатъ замѣстени съ дѣятелность, съ подемъ. За въ бѫдеще пакъ ще има войни, но какъ? Ще се събератъ, ще направятъ една война, ще стрѣлятъ съ празни куршуми. Следъ това нѣма да има нито единъ убитъ, ще се прекрати всичко и ще кажатъ: Много добре свърши войната. И азъ ви казвамъ: Преди години, въ миналото столѣтие, така е рѣшилъ въпроса единъ китайски адмиралъ. Между руситѣ и китайцитѣ имало едно несъгласие. Руската флота била въ китайски води. Срѣщатъ се дветѣ флоти и адмиралътъ веднага изпраща единъ свой адютантъ при руснацитѣ, казва: „Може да разрѣшимъ войната много добре. Ще се биемъ, но ще гърмимъ съ празни снаряди, ще свършимъ добре работата и ще се оттеглимъ”. Сега хората не сѫ още готови за такава война. Ако единъ хвърля празни фишеци, а другъ пълни, тогава не върви. Хората още нѣматъ съзнание. Защото всѣки народъ иска да стане великъ на гърба на другитѣ народи. Азъ не искамъ да зная, че величието на единъ народъ можело да бѫде величие на цѣлото човѣчество, на цѣлия свѣтъ. Едно съчетание, една пропорционалность трѣбва да има. Ако моята рѫка стане голѣма за смѣтка на другитѣ части на тѣлото, тогава се получава една анормалность. Рѫцетѣ трѣбва да бѫдатъ толкова голѣми, колкото имъ е опредѣлено. Щомъ едната рѫка е по-малка отколкото трѣбва, то е пакъ анормално състояние. Ако човѣшката глава тежеше 50 кг, какво би станало съ васъ? Човѣкъ нѣма да бѫде въ състояние да носи такава глава. Ако тѣлото стане толкова голѣмо, колкото на старовременнитѣ мамонти, а главата голѣма колкото на една муха, какво би станало? Често съмъ слушалъ да казвате: „Не си струва човѣкъ много да мисли”. Но ти ще мислишъ правилно, за да поддържашъ формата на своята глава. Ти ще поддържашъ идеята за красотата, ще поддържашъ идеята за добротата, ще поддържашъ идеята за всички добродетели. Тѣ сѫ строителни сили, които строятъ. Ти ако поддържашъ доброто въ себе си, ще подпомогнешъ строежа на твоето тѣло. Здравето на твоя стомахъ зависи отъ доброто ти. Здравето на твоитѣ дробове зависи отъ твоята любовь. Човѣкъ обича ли съ нормална любовь, никога не може да заболѣятъ гърдитѣ му. Единъ човѣкъ, който е справедливъ, той никога не може да изгуби силата на ума си, да полудѣе, да се разстрои нервната му система. Само ако е несправедливъ, той може да се разболѣе, да заболѣе мозъкътъ му и нервната му система. Ако ти мислишъ доброто, ако разбирашъ онзи редъ на нѣщата, по който вървятъ добродетелитѣ, ти ще знаешъ какъ да съграждашъ въ себе си своето тѣло. Несправедливъ ли си, рѫцетѣ ще заболѣятъ. Нѣмашъ ли добродетели, краката ще сѫ болни. Да кажемъ, че имашъ любовь къмъ Бога. Но любовьта къмъ Бога не трѣбва да погълне цѣлия ти животъ - ти тогава ще разбирашъ по човѣшки. Ако ти се влюбишъ въ Бога и забравишъ всичко, и ако се влюбишъ въ една мома и забравишъ всичко, това е равносилно. Всичко - колкото трѣбва. Всѣко прекалено нѣщо не е нормално. Нѣкой се влюби въ Бога и за нищо друго не мисли. Нѣкой се влюби въ една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любовь отъ Божията любовь? По това, че като обичашъ една мома, ако тя е безсъвѣстна, ще тѣ накара да работишъ заради нея. Ти ще й дадешъ всичкото си имане, тя пакъ ще е недоволна и ще казва: „Това ми купи, онова ми купи”. Ти ще давашъ, ще давашъ и единъ день като нѣма какво да давашъ, тя ще тѣ натири и ще каже: „Стига, азъ съмъ сита, нека дойде другъ да ме обича”. Тази любовь подразбира да има какво да дадемъ. Казвамъ: Ние като се влюбимъ въ Бога, ние ли трѣбва да Му дадемъ, или Той трѣбва да ни даде? Щомъ се влюбимъ въ Бога, трѣбва да се яви у насъ желание да Му служимъ, да работимъ за Него. Яви ли се туй желание, любовьта въ насъ е активна. Не се ли роди това желание, любовьта ни къмъ Бога не е естествена, даже въ закона на молитвата. Сега, ние искаме да изнесемъ закона на молитвата. Тъй както се изнася сега, не е нѣщо вѣрно. Да си разправяшъ предъ Бога своитѣ грѣхове, не зная каква молитва е тя. Каква нужда има Богъ да му разправяшъ своитѣ грѣхове? Счупи ти се кракътъ, защо ще разправяшъ на Господа, че кракътъ ти се счупилъ? „Заболя ме главата, Господи”! „Заболяха ме дробоветѣ, Господи”! Това ме заболя, онова ме заболя - като погледнешъ, Господъ е пъленъ съ молитви за счупени крака, за болни глави, за болни дробове, за изкьлчени рѫце. Не зная, обаче, колко молитви може да се намѣрятъ, съ които човѣкъ благодари на Господа, съ които да каже: „Господи, благодаря Ти за всичко, отъ сърдце и отъ душа Ти благодаря”! Все ще има единъ недоволенъ. Едва на десеть милиона ще се намѣри единъ, който да благодари, отъ сърдце и душа да е благодаренъ. Недоволството е -характерно за човѣка. Благодарностьта е едно велико качество. Нѣкой иска да намѣри последната теория. Последната теория е приложението на любовьта въ живота. Всѣка любовь, която усилва съзнанието и дава повече свѣтлина, е правилна любовь. Всѣка любовь, която помрачава човѣшкия умъ, е неправилна. Всѣко знание, което увеличава любовьта, е правилно знание. Това сѫ диагнози. Казвате: „Едно време имахъ повече любовь, а сега нѣмамъ”. Значи знанието ви не е правилно, защото между любовьта и знанието има извѣстно отношение. Знание безъ любовь, то никога не може да се приложи. Ако пъкъ нѣма знание, любовьта какъ ще се приложи? Все трѣбва да има знание. Знанието е едно срѣдство, съ което ти можешъ да повдигнешъ живота си. За да се повдигне този животъ, непремѣнно най-първо ти трѣбва да преустроишъ главата си. За примѣръ, като ходитѣ, нито единъ отъ васъ не мисли какъ трѣбва да ходи; не ходишъ, както иска Господъ да тѣ види. Има една поза, която човѣкъ трѣбва да държи - винаги изправенъ. Отидешъ при .Господа съ наведена глава надолу, отидешъ при Господа съ наведена глава надѣсно или налѣво, отидешъ при Господа съ наведена глава назадъ. Това сѫ четири активни положения, това сѫ отклонения. Като тѣ види Господъ така, вижда, че ти си въ едно развълнувано море. За да се постави главата ти налѣво, твоитѣ чувства сѫ взели надмощие въ тебе. За да се постави главата ти надѣсно, твоятъ активенъ умъ е взелъ надмощие. За да се постави главата назадъ, твоитѣ лични чувства сѫ взели надмощие; за да се постави главата ти напредъ и надолу, твоята крайно користна любовь е взела надмощие. Значи, ако си наведенъ напредъ, ти си користолюбивъ, ако е наведена назадъ главата, ти си гордѣливъ, ако е надѣсно, твоятъ умъ е взелъ надмощие, ако е налѣво, ти мислишъ само да се удоволствашъ. Това може да е по наследство само. Нѣкой казва: "Гледай му ти ума. Наведена глава налѣво, женска работа е туй." Иска да каже: Не си навеждай главата така настрани, нищо нѣма да направишъ. Хубаво трѣбва да се изправишъ - стѣгнатъ, чистъ, спретнатъ, опънатъ, пластиченъ. Българинътъ иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгналъ така, ще се препънешъ нѣкѫде". Онзи, който не разбира законитѣ, казва: "Туй нищо не значи, важно е правилно да мисля". Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако главата ти е налѣво, или ако е надѣсно, или назадъ. За да мислишъ правилно, ти трѣбва да изправишъ главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спремо земята. Като има тази посока, ти ще намѣришъ въ духовния свѣтъ една точка, която ще образува триѫгълника на твоята мисъль. Щомъ намѣришъ тази точка, веднага въ твоето съзнание ще се яви една мисъль. Въ съзнанието си веднага ще почувствувашъ едно просвѣтление. Щомъ човѣкъ придобие туй вѫтрѣшно равновѣсие, той е радостенъ и веселъ. Щомъ като изгуби туй равновѣсие въ себе си, той не знае къмъ коя посока да се движи. Ние, съвременнитѣ хора губимъ туй вѫтрѣшно равновѣсие. Погледнемъ се нѣкой пѫть, наведемъ главата си, плачемъ. Поолеква ни малко. Децата като поплачатъ, поплачатъ, поолеква имъ, но следъ часъ пакъ изгубятъ своето равновѣсие. Като казва Христосъ: „Преминаването на земята”, това е нашиятъ правиленъ животъ, „Преминаването на небето”, това е нашиятъ Божественъ животъ. Ще се смѣнятъ тия двата живота, но думитѣ, Разумното Слово, което гради въ насъ, то нѣма да премине, докато всичко не уреди и изпълни тъй, както трѣбва. Та мисъльта, която искамъ да внеса у васъ, е следната: Едно практическо приложение! Допуснете, че ви заболи корема; неразположението произтича отъ земята, отъ една неестествена храна. Коремътъ може да тѣ заболи отъ прекръстосването на две неестествени желания въ слънчевия вѫзелъ; прекръстосването на две неестествени мисли може да произведе пакъ коремоболие. Тѣ се различаватъ по степеньта. Ако чувствата действатъ, болкитѣ сѫ много силни, ако мислитѣ действатъ, може да пиешъ малко топла вода и изведнъжъ коремоболието може да се премахне. Може да се премахне коремоболието, но болката не е изчезнала отъ твоето тѣло. Тази болка ще се пренесе въ твоята глава; нѣкой пѫть ще се пренесе въ слѣпитѣ очи, другъ пѫть може да получишъ мигрена, отпредъ половината глава да тѣ боли. Какъ ще се освободишъ? Тия вещества отдолу, тѣзи течения, които сѫ произвели болката въ корема, по нервната система произвеждатъ сѫщото напрежение гори, въ мозъка. Ще дойде лѣкарь, ще вземешъ единъ прахъ, два, три, ще настане едно вѫтрѣшно притѫпяване на нервната чувствителность, после като мине действието на лѣкарството, болката ще се усили. За да се освободишъ отъ болката, ти трѣбва да измѣнишъ живота си. Изменението на живота седи въ следното. Ще ви дамъ едно просто обяснение. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого десеть лева. Тия пари сѫ употрѣбени; този човѣкъ е беденъ, закѫсалъ, всичко сѫ му продали, съ трънъ да забодешъ въ кѫщи, нѣма какво да вземешъ. Какво трѣбва да правишъ въ дадения случай? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човѣкъ, прости му. Той е закѫсалъ, ако ти го държишъ въ ума си, той винаги ще произвежда въ тебъ едно нещастие. Ти зачеркни дълга и кажи: „Хайде, оставямъ ги, за Господа, единъ подаръкъ. Подарявамъ му ги”. Кажи: „Подарявамъ на този човѣкъ десеть хиляди лева, Господъ да го благослови”. Не само нѣма да искашъ паритѣ, но считай едно щастие че си ги подарилъ на този човѣкъ. Какво ще стане? Ще изчезне главоболието, ще изчезне коремоболието. Ако коремоболието не изчезва, то е по причина, че не искашъ да простишъ паритѣ на този човѣкъ. Ако е богатъ, дай го подъ сѫдъ, искай му ги съ лихвитѣ, не му прощавай. Ако е беденъ, прости му. Богатиятъ трѣбва да се научи на редъ и порядъкъ, понеже има да плати. Този, сиромахътъ, остави на Господа. Казва Господъ: „Той закѫсалъ съвсемъ, остави му ги сега”. Господъ ще ти ги плати. Отъ този день, понеже ти освѣщавашъ Божия законъ, постѫпвашъ справедливо, и Богъ ще постѫпи съ тебъ справедливо, ще измѣни живота ти. Следъ като простишъ, не спомѣнавай вече, че имашъ да взимашъ отъ човѣка, да не тѣ сполети нѣщо друго. Но най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да забравишъ погрѣшкитѣ на хората. Това е най-мѫчната работа! Мѫчно е да забравишъ. Нѣкой пѫть пакъ ще дойде този дяволъ, ще изскочи въ ума ти, ще наруши мира ти поне за день, два, три. Този законъ сѫществува сѫщо между народитѣ, между обществата, повдига се омраза между много хора, или въ едно семейство, или въ единъ човѣкъ. Тогава, въ сегашния животъ трѣбва да бѫдемъ силни да се справимъ съ омразата. Любовьта къмъ Бога трѣбва да вземе връхъ надъ всички недѫзи. Но не отъ страхъ. Понеже ти си богатъ, допусни, че имашъ сто души длъжници, които иматъ да ти даватъ по хиляда лева - сто хиляди лева. Ти си наследилъ едно наследство отъ сто милиона лева, какво ти коства да простишъ сто хиляди лева? Ако искашъ да вземешъ стотѣ хиляди лева, това е неправилно приложение на закона на любовьта. Ти на онѣзи, които иматъ да ти дължатъ, като имъ простишъ, прати имъ още по хиляда лева и кажи „Менъ Господъ ме е благословилъ, прощавамъ ви и ви изпращамъ още по хиляда лева”. Тогава ти ще имашъ единъ придатъкъ въ себе си. Този законъ, ако така го приложишъ, ако го прилагашъ всѣки единъ день, не само лично на тебъ ще се оправи животътъ, но и на цѣлия ти домъ. Но въ момента е важно дали се изпълнява волята Божия. Всѣки день това може да се провѣрява. Какво нѣщо е умирането? Като почнешъ да умирашъ, почвашъ да забравяшъ, почватъ да се стѣсняватъ крѫговетѣ, докато дойдешъ до единъ тѣсенъ крѫгъ, дето сѫ майка ти, баща ти, братъ ти, сестра ти; най-после и тѣхъ ще забравишъ, ще дойдешъ до единъ още по-тѣсенъ крѫгъ, дето си самъ, остава само твоето съзнание, като че нищо не сѫществува друго въ свѣта. Тогава предъ тебъ, ще изпѫкнатъ всички твои постѫпки, желания, онѣзи отношения, които си ималъ къмъ всички хора; цѣлия си животъ, който си прекаралъ на земята, ще видишъ като на филмъ: Ще се чудишъ отде изпѫкна този твой свѣтъ, хемъ съ всички подробности. Нито баща, нито майка - ти самъ гледашъ своя животъ, което не може да си обяснишъ. Ти влизашъ въ другия свѣтъ и мислишъ, че ще тѣ посрѣщнатъ ангелитѣ, светиитѣ. Такова посрѣщане има, но за онѣзи, които сѫ разбрали разумния животъ, които сѫ вървѣли по Божия пѫть. Има посрѣщане съ вѣнци, съ музика, съ модерни таксита, съ небесни колесници. Има и такива работи, още отъ земята да ви взематъ съ огнена колесница, като Илия. Тогава нѣма да има нужда да ви заравятъ както сега въ земята. Сега за умрѣлия казватъ, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вѣрваме, че този човѣкъ отива въ другия свѣтъ, но едновременно вѣрване, че той е въ тѣлото си тукъ, въ земята. Ние пущаме тѣлото въ земята, за да може земята да го изпрати въ небето. Защото най-благоприятното мѣсто, това е небето. Ако вие заровите единъ светия, следъ десеть дни нѣма да намѣрите нищо отъ тѣлото, но ако заровите единъ грѣшникъ, ще видите, че нѣма кой да му занесе тѣлото, всичко ще остане тукъ. За тѣлото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе. Та идеята, която трѣбва да остане у васъ, е следната. Има единъ опитанъ начинъ за човѣшката мисъль при сегашното състояние, за да се освободимъ до извѣстна степень отъ онова анормално състояние, което ни измѫчва. Не само обикновенитѣ хора, но и религиознитѣ хора постоянно се измѫчватъ за нищо и никакво. Много пѫти мислишъ, че Богъ е неразположенъ спремо тебъ. Това не е неразположение на Бога, но нѣкой човѣкъ е неразположенъ спремо тебъ, той е толкова силенъ въ мисъльта си, че неразположението му спремо тебъ, неговата мисъль тѣ измѫчва. Вижте онзи влюбения момъкъ - при най-малкото неразположение на неговата възлюбена, цѣлата кѫща се върти ту на една, ту на друга страна, свива го сърдцето, боли го, опасна работа. Най-малкото неразположение на онзи, когото обичате, може да произведе цель адъ у васъ. Следователно любовьта е само тогава любовь, когато не произвежда никакво страдание. Онази любовь, която произвежда страдание, тя не е истинската любовь, която ние очакваме. Онази мисъль, която произвежда страдание, не е мисъль. Онази мисъль, която произвежда безпокойство, не е мисъль. Ако вие имате единъ приятель, въ когото се съмнявате, отношенията между васъ и вашия приятель не сѫ хармонични, нито вие го разбирате, нито той ви разбира. Но ако вие имате въ него пълна вѣра, ако той въ васъ има пълна вѣра, любовьта ви е нормална. Ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Кога ще го оправи? Щомъ ние искаме да го оправи, би трѣбвало да Му съдействуваме, а не да гледаме безучастно. За сега сме зрители само. Какъ се оправя единъ човѣкъ? Проследете този процесъ. Вижте какъ се измѣня неговото лице, изразътъ на лицето, очитѣ другояче говорятъ. Онзи човѣкъ, който служи на Бога, има нѣщо друго, особено въ тона си, въ движенията си, отличава се отъ другитѣ. Когато дойде единъ човѣкъ да би иска своитѣ пари, гласътъ му е единъ, но когато дойде да ви услужи, носи нѣщо въ торбата си, гласътъ му е другъ, другояче говори. Като дойде да вземе нѣщо, поставя се като господарь, казва: „Господине, вие ми обѣщахте това, онова” - започне да ви чете цель помѣникъ. Когато иде като единъ братъ, който иска да ви помогне, въ държанието му се крие една деликатность; вие се усѣщате разположенъ, и действително, цѣлиятъ ви домъ ще бѫде радостенъ и веселъ. Той носи благословение съ себе си. Казвамъ: ние всички можемъ ли да бѫдемъ носители на тази доброта, която Богъ има, или на туй богатство, което Той има? За примѣръ, мнозина отъ васъ искате да бѫдете богати. Може да ви направимъ богати. Отивате при единъ царь съ молба, той веднага ви подписва и казва: „Дайте му два милиона”! Единъ подписъ и работата е веднага свършена. Но следъ като ви подпише, какво ще направите съ тѣзи пари? Ако на васъ биха ви дали десеть милиона, какво ще направите съ тѣхъ? Отде ще започнете най-първо? Помислете, ако ви дадатъ десеть милиона, какво ще направите? Разрешите тази задача. Азъ не зная колко души отъ васъ ще разрешатъ правилно тази задача. Нѣкои отъ васъ най-първо ще си направите хубава кѫща, други ще си направите хубави дрехи, трети ще си направите хубави обуща, шапки; други ще си купите книги, други ще си купите автомобилъ, други ще си купите билетъ да ходите въ Америка, други ще си купите аеропланъ да отидете въ Шанхай. Но това не е разрѣшение на въпроса. Десеть милиона ако получите, какво трѣбва да направите? Десеть милиона златни, то е ценность! Десеть милиона въ злато! Златото е живо, то е равноценно на извѣстни разумни сѫщества, които сѫ работили. Нѣмаме право да разполагаме съ златото, както искаме. Голѣмото нещастие въ съвременния свѣтъ е, че хората не знаятъ какво да правятъ съ златото. Голѣмо нещастие е, че тѣ не знаятъ какво да го правятъ и го турятъ въ земята, а употрѣбяватъ книжни пари. Но положението още повече се влошава. За тази книга има да разправятъ, че тази книга се дължи на живи сѫщества, тѣ сѫ отговорни за тази книга, на която сѫ написани всички престѫпления. Нѣкой човѣкъ се моли на Бога; другъ казва: „Да изобличимъ другитѣ, държавата трѣбва да уредимъ”. На Бога трѣбва да се молимъ, но трѣбва ни едно истинско знание, какъ трѣбва да постѫпимъ спремо Бога. Ако ние считаме Бога като нашъ баща, отношенията ни къмъ Него трѣбва да бѫдатъ като на синъ къмъ баща. Задачата на сегашнитѣ хора е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога! Както единъ синъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ баща си, така всѣки единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да опредѣли своитѣ отношения къмъ Бога. Тогава каквото и да му се случи, нѣма да се яви нито сѣнка отъ съмнѣние, че то е за негово добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне за тѣхно добро”. Кой отъ васъ вѣрва въ това? Четете го, но като дойде една неприятность, казвате: „Какво ли съмъ сгрѣшилъ предъ Господа, какво ли съмъ направилъ?” При сегашнитѣ условия мѫчнотиитѣ сѫ изпитателно срѣдство, да ни опитатъ любовьта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любовь, на млади и стари. Жени се младъ момъкъ за млада мома - изпитва го Господъ какъ ще се отнесе къмъ момата. Жени се млада мома за младъ момъкъ - опитва я Господъ какъ ще се отнесе къмъ момъка. Раждатъ дете - изпитва ги Господъ, какво възпитание ще му дадатъ. Изпитва Господъ единъ слуга, да види какъ ще се отнесе къмъ господаря си. Всички положения въ свѣта, каквито и да сѫ, сѫ само изпитания. Ученикъ си, изпитва тѣ учительтъ. Далъ ти е Господъ единъ учитель, да види какъ ще оцѣнишъ този свой учитель, да види какъвъ манталитетъ имашъ, какво е твоето разбиране. Често ти ставашъ като едно божество, казвашъ: „Свѣтътъ е лошъ, майка ми е лоша, баща ми, учителитѣ, братътъ, сестрата сѫ лоши”. Значи ти остана единственъ светия въ свѣта. Отношение трѣбва да имаме, да получимъ силата на Божията Любовь. Сега ще дойде другата слабость: ние мислимъ, че като се влюбимъ въ Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите въ Него, Той ще ви лиши отъ всичкото ви богатство. Ако сте най-голѣмъ богаташъ, Той ще ви направи последния сиромахъ. Като вземе отъ васъ всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непремѣнно ще имате историята на Йова. Йовъ най-първо мислѣше: „Не съмъ ли азъ, който върша волята Божия?” Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йовъ даде угощение на приятелитѣ си, и пошушна на единъ отъ тѣхъ: „Нѣма на земята другъ, който да обича тъй Господа, както азъ”. Пъкъ дяволътъ го дочулъ. Като имало съвѣтъ при Господа, дошла тази весть до Бога, че на земята нѣма другъ човѣкъ, който да обича Господа като Йова. Дяволътъ искалъ да обърне внимание на това. Казва му Господъ: „Ти ходилъ ли си да видишъ тази работа, че нѣма другъ човѣкъ да ме обича като Йова?” Той казва: „Ти не си го поставилъ на изпитъ да видишъ любовьта му. Дай го на мене, азъ да го изпитамъ този самохвалко”. Една хва