Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Младежки Окултен Клас'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Categories

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание СВОБОДНИ ДВИЖЕНИЯ* “Доброта, Истина, Красота- това е Любовьта. Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: “Произходъ на песимизма.” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Защо младитѣ се обезсърдчаватъ?” Кои енергии се наричатъ свободни? Има ли свободни енергии въ природата? (-Споредъ съврѣменното естествознание свободни енергии не сѫществуватъ.) Въ такъвъ случай, какво прѣдставлява свободната воля? Какво подразбираме, когато нѣкой човѣкъ каже, че има свободна воля? (Човѣкъ е свободенъ само въ избора си.) Отдѣ произлиза коренътъ на думата “воля”? (- Отъ латинския глаголъ “волло”, който значи “искамъ”. Волята подразбира искане.) Въ български езикъ думитѣ “виръ”, “извирамъ” иматъ сѫщия коренъ, какъвто и думата “воля”. Коренътъ на думата “воля” означава потикъ на съзнателния животъ, т.е. свободенъ потикъ на живота. Само въ разумния животъ има свободенъ потикъ. Въ този животъ човѣкъ може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумнитѣ дѣйствия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни дѣйствия. Това не е свобода, това е ограничение. Вие младитѣ, какъ разбирате свободната воля? Отъ ваше гледище отъ дѣ започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младиятъ човѣкъ? Прѣдставате си, че вие сте дѣте, което иска да бѫде свободно. Какво ще иска това дѣте отъ баща си и отъ майка си? Или прѣдставете си, че вие сте ученици въ гимназията. Какво бихте искали отъ учителитѣ си, за да бѫдете свободни? Вие ще искате повече свободно врѣме, малко упражнения, малко занятия и ще се радвате на тази свобода. Ако учителитѣ наредятъ програмата съобразно свободата, която ученицитѣ желаятъ, все ще има нѣщо въ програмата, отъ което тѣ ще останатъ недоволни. Ако оставятъ ученицитѣ сами да си нареждатъ програмата, тя ще бѫде относително добра, а не въ идеалния смисълъ на думата. Много отъ ученицитѣ казватъ: “Понеже програмата се прави повече отъ стари, отъ възрастни хора, затова има доста дефекти.” Ако пъкъ програмата се прави само отъ млади хора, сѫщо тъй ще има извѣстни дефекти, само че въ друго отношение. Възрастнитѣ заставатъ на едно становище, а младитѣ - на друго становище, точно противоположно на първото. Възрастнитѣ хора забравятъ своитѣ младини и работятъ само възъ основа на своята опитность. Тѣ казватъ: “Ние имаме житейска опитность много нѣщо сме прѣживѣли и опитали.” Нѣкой човѣкъ е на 120 години, мисли се за много уменъ. Това не показва, че този човѣкъ е много уменъ. Той може да е старъ и пакъ да е първокласенъ глупецъ. И младиятъ човѣкъ прави глупости, но когато стариятъ направи нѣкаква глупость, тя е първокласна глупость. Каква глупость напримѣръ може да направи стариятъ човѣкъ? (-Да се влюби напримѣръ. Косата му побѣлѣла напълно, а той влюбенъ.) Въ бѣлата коса нѣма ли любовь? Права е идеята ви, че е смѣшно да видите старъ човѣкъ влюбенъ, но въ какво седи смѣшното положение? Стариятъ човѣкъ съ побѣлѣлата глава прѣдставлява зима, а пѣзъ зимата човѣкъ не може да ходи съ тънки дрехи. Зимата не може да даде на човѣка тия блага, които лѣтото му дава. Смѣшно е да се говори, че благата, свойствени на лѣтото, могатъ да се използуватъ и прѣзъ зимата. Какво иска да каже човѣкъ, когато изнася идеята, че стариятъ, не бива да се влюбва? - Това подразбира, че старията не трѣбва да иска нищо отъ онзи, когото обича. Неговата любовь трѣбва да бѫде съвършено безкористна. Смѣшното положение, въ което изпада стариятъ човѣкъ, когато се влюбва, седи въ това, че въпрѣки всичката опитность, която той има, все пакъ е користолюбивъ, иска да се заплати за любовьта му. Тогава, кое е най мѫдрото нѣщо, което стариятъ може да направи? (-Да насърдчава и да помага на младитѣ въ доброто.) Какъ ще опрѣдѣлите само въ нѣколко думи сѫщественитѣ различия между младия и стария човѣкъ? (-Стариятъ човѣкъ има житейска опитность и мѫдрость. Младиятъ нѣма житейска опитность, но е силенъ, разполага съ много енергия.) Стариятъ човѣкъ е много чувствителенъ. Когато той говори, гласътъ му трепери. Той е особено чувствителенъ къмъ услугитѣ, които му правятъ и благодари за всѣка услуга, за всѣко внимание, отправено къмъ него. Ако нѣкое дѣте му услужи или помогне въ нѣщо, той излива душата си отъ благодарность. Тази именно чърта на стария човѣкъ - благодарность и признателность, го прави любимъ на всички. Той мяза на дѣте. Характерната чърта на младия човѣкъ, на дѣтето е неговата услужливость. Ако двѣ малки дѣца си играятъ и стане нужда да се помогне на по-малкото отъ тѣхъ, по-голѣмото веднага ще му се притече въ услуга. Ако по-голѣмото дѣте е тригодишно, а по-малкото - на една година, по-голѣмичкото ще вземе малкото на рѫцѣ и ще го носи. Дойде ли нѣкое по-голѣмо отъ двѣтѣ, то ще имъ услужва. Когато нѣкое дѣте може да услужва, то не се пита трѣбва ли да услужи на по-малкитѣ, на по-слабитѣ отъ себе си. То веднага се заема за услуги. Ето защо, стариятъ човѣкъ, когато се нуждае отъ услуга, винаги се обръща къмъ дѣцата. Той знае, че тѣ сѫ готови на услуга и вършатъ това съ любовь и разположение. Всѣки човѣкъ трѣбва да запази тази чърта прѣзъ цѣлия си животъ. Да се услужва, това е великъ потикъ въ живота на човѣка. Услугата е проява на Божественото въ човѣка. Докато човѣкъ има потикъ да помага, да услужва, Божественото начало работи въ него. И когато човѣкъ е признателенъ и за най-малката услуга, която му се прави, това е сѫщо тъй Божествено проявление. Да услужвашъ, това значи да имашъ връзка съ началото на живота, а да бѫдешъ благодаренъ и признателенъ за услугитѣ, които ти се правятъ, това значи да имашъ връзка съ края на живота. Като се съединятъ тия двѣ връзки, човѣкъ постига най-важното въ своя животъ служене на Бога. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за услуги и признателенъ за услугитѣ, които му правятъ. Всеки човѣкъ, младъ или старъ, трѣбва да има тия качества. За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ природата”. (Тема №25) Имате четири начина за разработване на тази тема, но вие ще пишете както знаете. Кое е важното свойство на водорода? - Той гори, но не поддържа горението. При горението си дава вода. Значи, той е носитель на влагата, съдържа въ себе си магнетизъмъ. Водородътъ е най-лекия отъ всички газове. Кое е най-важното свойство на кислорода? - Той поддържа горението, но самъ не гори. Кислородътъ е носителъ на живота, на топлината. Кое е най-важното свойство на азота? - Той не гори, нито подържа горението. По този начинъ съ присѫтствието си въ въздуха, той укротява буйното дѣйствие на кислорода. Азотътъ дѣйствува благотворно върху нервната система. Вѫглеродътъ е най-важния елементъ, който взима участие въ строежа на организмитѣ. Той е твърдо вещество. Въ такъвъ случай, въ алхимически смисълъ, водородътъ ще свържете съ водата, кислородътъ - съ огъня, съ свѣтлината, азотътъ - съ въздуха, а вѫглеродътъ - съ почвата. Вие, младитѣ трѣбва да създадете въ себе си една алхимическа лаборатория, за да трансформирате въ нея своитѣ излишни енергии. Понѣкога младитѣ съдържатъ въ себе си въ излишъкъ единъ отъ тия елементи, а понѣкога иматъ недоимъкъ отъ единъ отъ тия елементи. Напримѣръ когато кръвообръщението на човѣка не става правилно, вѫглеродътъ се натрупва въ кръвьта въ видъ на СО2 и я прави нечиста. Когато електрическата и магнетичната енергия не текатъ правилно въ човѣшкия организъмъ, тогава въ нервната система се натрупва излишъкъ отъ азотъ, вслѣдствие на което става подпушване въ организъма. Това подпушване прѣдиз виква задушаване, затрудняване функциитѣ на дихателната система и човѣкъ често заспива. Когато се говори за свободни движения, подразбираме механически процеси. Тѣ се извършватъ подъ давлението на нѣкаква външна воля. Въ първо врѣме свободнитѣ движения сѫ механически, неорганизирани, но въ послѣдствие тѣ могатъ да се оформятъ, да се организиратъ, да се прѣвърнатъ въ разумни движения. Тия нѣща ставатъ и въ човѣшкия организъмъ, затова човѣкъ трѣбва да знае закона за трансформиране на енергиитѣ. При изучаването на окултната химия, човѣкъ трѣбва да научи метода за примирение на силитѣ. Щомъ стане подпушване на извѣстни канали, трѣбва да се намѣри начина да се отпушатъ. За изяснение на тази идея ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Вие имате майка и баща, които много обичате. При това, вие сте богати и желаете да отидете въ странство да учите. Обаче родителитѣ ви обичатъ много и не искатъ да се раздѣлятъ съ васъ. Вие започвате да се борите, отъ една страна скърбите за родителитѣ си, отъ друга страна желанието ви да учите въ странство и много силно. По едно врѣме рѣшавате да избѣгате, но понеже сте мораленъ човѣкъ, спирате се прѣдъ това рѣшение. Първото решение образува движението “а”. Послѣ се спирате, образувате движението “в”. Значи става спиране на първото движение - процесътъ се прѣкратява. Това показва, че реализирането на вашето желание зависи отъ други нѣкои фактори и то именно отъ два фактора: “d” и “е”, бащата (d) и майката (е). Първата половина за реализирането на вашето желание зависѣше само отъ васъ. Слѣдователно човѣкъ трѣбва да изучи закона, който уравновесява или опрѣдѣля отношенията му съ майката и съ бащата. Той трѣбва да дойде съ тѣхъ въ споразумѣние, за да може да реализира своитѣ идеи. И тъй, за да се приложи този законъ, човѣкъ трѣбва да знае, че не е самъ въ живота. Каквато мисъль и да му дойде въ главата, той трѣбва да помни, че е въ връзка съ живата природа. Запримѣръ когато нѣкой човѣкъ иска да свърши една работа, той трѣбва да има прѣдъ видъ, че не е единствения факторъ за свършването на тази работа. Той самъ може да направи единъ полукрѫгъ само - полукрѫга “а”, проявява единъ жестъ, но цѣлата работа не може да я свърши. Самъ човѣкъ не може да опише цѣлия крѫгъ. Значи, първиятъ моментъ той ще се прояви, ще опише половината крѫгъ, слѣдъ което веднага ще се спре - ще дойде разсѫдъка, който ще го постави въ колебание, да прѣдприеме ли дадено рѣшение или не. Послѣ се намѣсватъ други два фактора - майката и бащата, които прѣдставляватъ разумностьта. Щомъ се проявятъ и тѣ, образуватъ втората половина на крѫга, т.е. образуватъ полукрѫга “с”. Както виждате, описването на окрѫжностьта прѣдставлява проекции, които вие трѣбва да изучавате и изчислявате. Въ лѣвия полукрѫгъ се ражда дѣятелность, замисълъ, а въ дѣсния полукрѫгъ нѣщата се реализиратъ. Повидимому изглежда, като че дѣсното полушарие прѣдставлява запасъ отъ енергии, които постепенно се неутрализиратъ. Въ сѫщность обаче, въ дѣсното полушарие се рѣшаватъ разумнитѣ нѣща, а отъ лѣвото полушарие се отправятъ навънъ енергии за реализиране на разумнитѣ рѣшения. Най-първо дадено движение, дадена енергия се проявява вънъ отъ човѣка и послѣ се прѣкратява. Слѣдъ това този човѣкъ се заема съ уреждане отношенията си съмъ живота, къмъ разумната природа. Послѣ той започа да мисли, докато най-послѣ реализира своитѣ рѣшения, като тръгва въ пѫтя на своитѣ идеали. Въ природата има два разумни пѫтя, по които човѣкъ може да реализира своитѣ идеали. Единиятъ пѫть е праволинеенъ, а другиятъ - криволинеенъ. При първия пѫть врѣмето се съкращава, а енергията се изразходва; при криволинейния пѫть врѣмето се изразходва, а енергията се пести. Силниятъ човѣкъ избира правия пѫть, по който пести врѣме, а изразходва енергия; слабиятъ човѣкъ избира криволинейния пѫть, по който изразходва врѣме, а пести енергия. Младитѣ хора обикновено бързатъ. Рекохъ, който е силенъ, нека бърза; който е слабъ, бавно да върви, да пести енергията си. Нѣкой казва: “Бързамъ много, притесненъ съмъ, искамъ поскоро да свърша работата си.” - Ти си избралъ правия пѫть, но щомъ се притѣснявашъ, слабъ си. Силниятъ човѣкъ не знае какво е притѣснение. Той върши работата си тихо, спокойно, съ голѣма приятность. Силниятъ човѣкъ усѣща удоволствие, приятность, като дигне единъ чувалъ отъ 100 килограма тежесть на гърба си. Обаче, ако слабиятъ се опита да дигне този тежъкъ товаръ на гърба си, веднага започва да се притѣснява. Слѣдователно когато започнете една работа, при която духътъ ви се притѣснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но методътъ, който сте избрали за свършването й, не е правъ. Вие сте избрали праволинейния методъ, а трѣбвало е да изберете криволинейния. Съ това природата иска да ви каже: “Слабиятъ не трѣбва да върви въ праволинейния пѫть, а трѣбва да криволичи въ пѫтя си.” Значи, слабиятъ човѣкъ трѣбва да пести енергията си, а силниятъ човѣкъ трѣбва да пести врѣмето си. И двѣтѣ нѣща сѫ еднакво важни: и енергията, и врѣмето. (-Ако човѣкъ не се е изпиталъ, може ли прѣдварително да познае, дали е силенъ или слабъ?) - Може. Човѣкъ има едно вѫтрѣшно чувство въ себе си, чрѣзъ което за всѣки даденъ случай може да познае какъвъ методъ трѣбва да употрѣби. Когато говоримъ за реализиране на желанията трѣбва да се знае, кои желания трѣбва да се реализиратъ и кои не трѣбва. Има желания, които човѣкъ непрѣменно трѣбва да реализира. Това сѫ неговитѣ първични желания на душата, вложени отъ самото начало на неговия животъ. Слѣдъ тѣхъ идватъ второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които послѣдни трѣбва да чакатъ своето реализиране. Ако човѣкъ реализира на пръвъ планъ своитѣ първични желания и животътъ му ще върви въ своя естественъ пѫть. Такъвъ човѣкъ е свободенъ, не се дразни, има разположение на духа и силитѣ въ неговия организъмъ сѫ уравновѣсени. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, когато не може да постигне нѣкое свое желание. Не, прѣди всичко той трѣбва да знае, необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли въ себе си, дали е необходимо да реализира извѣстна мисъль, извѣстно чувство или извѣстна постѫпка. Щомъ се опрѣдѣли въ това отношение, послѣ ще види, по кой отъ двата начина ще трѣбва да ги реализира: по праволинейния пѫть пѫтьтъ на силния човѣкъ или по криволинейния пѫть - пѫтьтъ на слабия човѣкъ. Постѫпвате ли така, нѣщата винаги ще ставатъ правилно и вие ще имате много помощници въ живота си. Разумната природа ще ви изпрати въ помощь отъ невидимия свѣтъ приятели, които ви обичатъ. Тия помощници се наричатъ “ангели” - служебни духове, които се притичатъ въ услуга, въ помощь на всѣки човѣкъ, който постѫпва разумно. Който реализира своитѣ първични желания, всѣкога получава помощь. Виждате ли, че нѣкой човѣкъ успѣва да постигне своитѣ желания, ще знаете, че той се е заелъ да реализира своитѣ първични желания, затова и невидимиятъ свѣтъ му помага. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и уменъ, за да му помагатъ и приятелитѣ. Законъ е: Възвишениятъ невидимъ свѣтъ помага само на добритѣ и на умнитѣ хора въ свѣта. Защо имъ се помага? - Защото и тѣ скоро ще станатъ работници, да помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Всѣки иска да има помощници да му помагатъ, но и той отъ своя страна трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Който иска да му помагатъ и той трѣбва да помага. Когато говоримъ за свободни движения, за свободни дѣйствия, ние подразбираме свобода въ тѣхното започване и завършване. Напримѣръ човѣкъ иска да изкаже една идея. Най-първо той трѣбва да е рѣшилъ дълбоко въ себе си може ли да изкаже тази идея или не може. Рѣши ли веднъжъ, че трѣбва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва - нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живѣе въ него. Нѣкой ще възрази: “Отдѣ ще знаемъ какъ да я изкажемъ?” Да оставимъ този въпросъ настрана. Когато една идея живѣе дълбоко въ душата на човѣка, той ще намѣри начинъ какъ да я изкаже и то по най-естественъ, най-правиленъ начинъ. Два метода има за изказване на нѣщата: праволинеенъ и криволинеенъ. Като наблюдавате проявитѣ на дѣцата, у тѣхъ има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободнитѣ движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на дѣцата. По сѫщия начинъ и мухитѣ се проявяватъ свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате съ нѣкой сериозенъ въпросъ, четете нѣщо, току изведнъжъ една муха кацне нѣйдѣ по лицето ви. Вие се дразните, сърдите, но тя съ това иска да каже, че ви обича. Обичь е това, нѣма нищо лошо въ мухата. И тъй между ученицитѣ на окултната школа се прѣпорѫчватъ естествени постѫпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбѣгва! На всѣки езикъ има издадена книга за добрата обхода, за добритѣ отношения и доброто поведение на хората едни спрѣмо други: какъ трѣбва човѣкъ да говори, какъ да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трѣбва да се спазватъ редъ правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломта, още като влиза въ нѣкой салонъ, започва да се кланя надѣсно - налѣво, да се рѫкува вѣжливо, да се разговаря съ всички. Като го наблюдавате, мислите че този човѣкъ храни пълно уважение къмъ всички тия хора. Той е финъ, деликатенъ, внимателенъ къмъ другитѣ хора, но всичко това е външно, не е вѫтрѣшно. Естествениятъ човѣкъ обаче, външно не е тъй финъ, не е тъй деликатенъ, но затова вѫтрѣшно той е мекъ, учтивъ благъ. Понѣкога естествениятъ човѣкъ изглежда външно грубъ, но това е само привидно отношение. Въ естествения човѣкъ нѣма нищо прѣсилено. Той постѫпва естествено, съ етикеция, която отговаря на неговото естество. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ тази естествена етикеция, да бѫде самобитенъ, да не подражава на другитѣ. Напримѣръ нѣкой човѣкъ ви направи единъ поклонъ, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постѫпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всѣка изкуствена постѫпка или всѣко изкуствено отношение отблъсква. Когато нѣкой човѣкъ е роденъ музикантъ, музиката у него е самобитна. Този пъкъ, който е изучавалъ музиката, той не може да подражава музиката на първия. Първиятъ музикантъ, роденъ съ музика въ душата си, носи това качество въ самото си естество. Ако пъкъ човѣкъ добива музикалностьта въ душата си чрѣзъ свирене, чрѣзъ упражнение на нѣкой инструментъ, той трѣбва дълго врѣме да работи, да се упражнява, докато това качество стане плъть и кръвь на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага въ живота си. Ето защо най-първо човѣкъ трѣбва да започне да работи съ самобитнитѣ си качества, които сѫ вродени въ него, съ малкитѣ си таланти и по този начинъ да разработва по-голѣмитѣ си дарби, за които се изисква усилена работа, трудъ и постоянстоянство. И тъй, за да изучите и приложите въ живота си новата философия, която ви се прѣподава, трѣбва да бѫдете свободни хора и отворени души. Може ли човѣкъ, на когото рѫцѣтѣ сѫ вързани, да учи, да бѫде свободенъ? - Не може. За да може човѣкъ да разрѣшава мѫчнотиитѣ на своя животъ, той трѣбва да бѫде свободенъ въ морално отношение. Когато човѣкъ пожелае да постигне нѣщо, веднага прѣдъ него се изпрѣчва една мѫчнотия и той казва: “Това нѣщо е непостижимо за мене.” Единъ ученъ човѣкъ казва на едно малко дѣте: “Можешъ ли да носишъ земята на гърба си?” - “Мога.” - “Какъ ще можешъ? Ти си толкова малко дѣте!” - “Ще видишъ, че мога.” То отива въ града, купува си едно кѫлбо отъ картонъ, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: “Какво е това на гърба ми?” - “Земята.” - “Значи, както виждате, азъ мога да нося Земята на гърба си.” Учениятъ човѣкъ се очудва отъ думитѣ на това умно дѣте и му казва: “Щомъ можешъ да носишъ Земята на гърба си, ти можешъ да разрѣшавашъ и други важни научни въпроси.” Слѣдователно когато нѣкой човѣкъ каже, че нѣщо е непостижимо за него, той трѣбва да постѫпи, като дѣтето, което носи на гърба си Земята отъ картонъ и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче, отъ този човѣкъ се изисква умѣние, правиленъ начинъ на постѫпване. Мнозина казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща.” Рекохъ, отъ 100 години насамъ въ френската академия на наукитѣ сѫ постѫпили 99 теории за създаването на свѣта и всички първоначално сѫ бивали приети, а отпослѣ отхвърляни и замѣствани съ по-нови, съ по-вѣрни. Питамъ: щомъ този човѣкъ е ученъ, знае много нѣща, нека каже коя отъ всички тия теории е вѣрна, най-близка до истината. На врѣмето си всѣка теория е била мѣродавна, вѣрна, но постепенно, съ напрѣдване на науката, въ всѣка теория се явяватъ факти, които тя вече не може да обясни и постепенно се замѣства съ нова теория, по-вѣрна, по-близка до истината. Затова, когато се казва за нѣкой човѣкъ, че е ученъ, той не е въ пълния смисълъ на думата ученъ човѣкъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде ученъ. Великитѣ Учители и адептитѣ знаятъ сѫщностьта на нѣщата, но тѣ не изнасятъ теории. Ако попитате единъ великъ Учитель, какво има на Слънцето, Той макаръ и да знае, какво има тамъ, нѣма да разправя, но ще ви каже: “Азъ ходихъ на Слънцето и провѣрихъ всичко. Ако не ми вѣрвате, мога да ви разкажа какъ се отива до тамъ, та самъ да провѣрите нѣщата.” Наистина, за такова пѫтешествие се изисква дълго врѣме, но щомъ въпросътъ се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на Слънцето, сами ще провѣрите, има ли тамъ животъ или нѣма. Ако има тамъ животъ, ще видите какви сѫщества живѣятъ и т.н. За това се изисква само врѣме, концентриране на мисъльта и силна воля, да прѣодолява трудноститѣ и мѫчнотиитѣ. Мнозина не се интересуватъ отъ въпроса има ли живи сѫщества на Слънцето или нѣма, защото тѣ не сѫ въ състояние да използуватъ енергията на тия сѫщества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора, и тѣ дойдатъ въ контактъ съ разумнитѣ сѫщества на Слънцето, тогава ще мо гатъ да използуватъ всичко хубаво отъ тѣхъ, ще се ползуватъ отъ тѣхната енергия, и ще я прилагатъ разумно въ живота си. Ще кажете: “Не е дошло още врѣмето за това.” - За нѣкои е дошло за нѣкои не е дошло. Тия, за които врѣмето е дошло, нека се свържатъ съ сѫществата на Слънцето и се ползуватъ отъ техната култура! И тъй, ще знаете слѣдното нѣщо: скръбьта иде отъ земята, а радостьта - отъ слънцето. Истината се ражда въ Небето, а доброто - на земята. Щомъ скърбите, ще знаете, че земнитѣ енергии иматъ прѣодоляваще влияние върху вашия животъ. Скръбьта и страданията не унищожаватъ човѣка, но внасятъ въ него доброта, понеже природата работи и чрѣзъ земнитѣ енергии. Важно е за човѣка да се справи съ тия енергии и да ги използува за свое добро. Чрѣзъ страданията и радоститѣ човѣкъ изучава закона за трансформиране на енергиитѣ. Сега, какво ще ми отговорите, ако запитамъ всѣки едного отъ васъ, какво желае да направятъ съкласницитѣ му заради него? (- Да го обичатъ, да му услужватъ. Да му направятъ нѣкое добро, когато той се намира въ нужда.) Ще ви приведа единъ примѣръ за добро, направено по единъ красивъ начинъ. Единъ студентъ ималъ добъръ приятель, но много бѣденъ момъкъ. Вижда го веднъжъ въ студенъ зименъ день съ скѫсани обуща. Отива той на пазаря, купува едни нови обуща и търси начинъ какъ да му ги даде, безъ да го изложи, да не накърни чувствата му. Обикаля около дома му, когато той не е въ кѫщи, и забѣлѣзва, че прозорецътъ на неговата стая е отворенъ. Набързо написва, съ измѣненъ почеркъ слѣдната бѣлѣжка: “Тѣзи обуща сѫ твои. Ако ги вземешъ, ще направишъ голѣмо удоволствие на този, който ги подарява.” Хвърля кутията съ обущата и избѣгва. Въ каквото отношение и да се прави добро, трѣбва да е така изнесено, че да се щадятъ човѣшкитѣ чувства, т.е. да не се унижава човѣшкото достойнство. Добрѣ е, когато прозорецътъ въ стаята на приятеля ви е отворенъ. Ами какво ще правите, ако прозорецътъ на стаята е затворенъ? Досѣтливиятъ човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ и при това положение да направи доброто, което е намислилъ. Ще ви дамъ още единъ примѣръ за добро дѣло. Единъ студентъ срѣща приятеля си много обезсърдченъ, дори отчаянъ, готовъ на крайни постѫпки. Той отива дома си и веднага написва на приятеля си едно прочувствено, сърдечно и насърдчително писмо, като му обяснява смисъла на страданията, благата, които тѣ носятъ на човѣка и т.н. Изпраща писмото до приятеля си и му отправя добри мисли и пожелания. Приятельтъ му прочита внимателно писмото и състоянието му веднага се измѣня. Той се замисля върху писмото и напълно се съгласява съ съвѣтитѣ, дадени отъ другаря му. Писмото било тъй умно, тъй убѣдително написано, че всичко, което приложилъ отъ него, дало добри резултати. По този начинъ той излѣзълъ отъ трудното положение, въ което се намиралъ и благодарилъ на приятеля си. Както виждате, това е единъ хубавъ подаръкъ отъ приятель. Рекохъ, като ученици на Великата Окултна Школа, желая на всички да бѫдете автори на такова писмо до нѣкой вашъ отчаянъ и обезсърдченъ приятель, съ което да го насърдчите и извадите отъ затрудненото положение, въ което е изпадналъ. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. 31 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 26.VII.1925 г. София ---------------------------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **да прогледатъ - да се скѫсатъ (бел.ред.)
  2. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание УЧТИВИЯТЪ ЧОВѢКЪ* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. Прочетоха се работитѣ върху темата: “Произходъ на песимизма.” Песимизмътъ има двѣ отрицателни качества по сѫщество. Кои сѫ тия качества? (- Липса на вѣра. - Гордитѣ хора сѫ песимисти.) Песимистътъ е наблюдателенъ човѣкъ. Той, като гледа на мрачната, на отрицателната страна на живота, неговиятъ умъ е буденъ, именно въ това отношение. Слабата страна на песимиста седи въ това, че той се поддава на чужда воля. Това нѣщо тормози неговата психика. Будность на ума къмъ отрицателното и несамостоятелна воля сѫ двѣтѣ качества на песимиста. Вслѣдствие на тия двѣ качества, той е въ постоянна борба. Коя е чуждата воля, която указва давление върху него и го тормози? - Природата. Защо? - Понеже той постоянно критикува природата. По този начинъ именно, той влиза в стълкновение съ нея. Той иска да бѫде абсолютно свободенъ и да й се налага, да й стане господарь. Природата обаче, му показва, че той не е и не може да бѫде свободенъ човѣкъ. Какъ му показва това? - Като го мачка, обвързва и съ това го прави така зависимъ, както и тя е зависима. Природата е много интелигентна, тя дава възможность на всички хора, а специално и на песимиститѣ да мислятъ. Който се опита да влѣзе въ борба, въ стълкновение съ природата, да иска да стане абсолютно свободенъ, абсолютно независимъ човѣкъ, той непрѣменно ще стане песимистъ. Да иска човѣкъ абсолютна свобода, абсолютна независимость, подразбира той да бѫде абсолютно мѫдъръ и силенъ. Свобода безъ абсолютна мѫдрость и сила е невъзможно нѣщо. Такава свобода е немислима. Първата буква на думата “песимизъмъ” буквата “П” е съставена отъ три прави линии. Буквата “П” прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ съ идеи. Двѣтѣ успоредни линии показватъ, че песимистътъ има буденъ умъ и стремежъ. Напрѣчната перпендикулярната линия показва, че неговиятъ умъ срѣща спънки, прѣпятствия въ своя пѫть. Тѣзи прѣпятствия сѫ чуждата воля, прѣдъ която неговата воля, неговата дѣятелность спиратъ. Тогава той започва да мисли какво да прави, какъ да излѣзе от това положение. Вслѣдствие на това, у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата “Е” - втората буква на думата “песимизъмъ”. Буквата “Е” прѣдставлява раздвоенъ крѫгъ - законъ на размножение. Законътъ на размножението показва, че нѣкой човѣкъ се е намѣрилъ въ затруднение и се стреми да излѣзе отъ това положение. Напримѣръ нѣкой човѣкъ има всичко 3 - 4 клгр. ечемикъ, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? - Ще се намѣри въ голѣмо затруднение, ще търси начинъ, какъ да прѣмахне това прѣпятствие, да увеличи количеството на храната. Много желания у човѣка говорятъ, че той се намира въ закона на размножението. Той трѣбва да има достатъчно храна, за да поддържа своитѣ желания. Буквата “С” - третата буква на думата “песимизъмъ” означава законъ на промѣнитѣ. Човѣкъкъ на промѣнитѣ е като този, когото боли коремъ и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли обаче, да се излѣкува единъ човѣкъ, който постоянно се върти? Четвъртата буква “И” отъ думата “песимизъмъ” е съставена отъ двѣ успоредни линии, съединени съ трета. Тази буква показва посоката, по която се движи песимиста. При такава посока той правилно може да разрѣши своята задача. Когато двѣтѣ успоредни линии се продължатъ, тѣ ще образуватъ въ пространството криви линии въ двѣ противоположни посоки. Песимистътъ е човѣкъ, който въ сравнение съ оптимиста, се намира въ по-висока стадия на развитие. Песимистътъ прѣдставлява растение, когато оптимистътъ прѣдставлява минералъ. Песимистътъ има завързали плодове, но още неузрѣли и затова се бои, да не би вѣтроветѣ да ги обрулятъ. Сега ще разгледаме значението на думата “оптимизъмъ” - optimismus. Буквата “О” прѣдставлява единъ затворенъ крѫгъ. Буквата “П” прѣдставлява брѣмененъ човѣкъ, затворенъ въ себе си, готовъ за работа, готовъ за живота. Оптимистътъ се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимиста. Носътъ на песимиста е тънъкъ и завитъ надолу. Малко хора биватъ истински песимисти. Тия, които минаватъ за песимисти, само играятъ такава роль на сцената; тѣ сѫ песимисти при извѣстни настроения. Обаче, ако човѣкъ дълго врѣме играе тази роль, той може да придобие чъртитѣ на песимиста. У песимиста прѣобладава венозната кръвь, а у оптимиста - артериалната кръвь. Слѣдователно ако у песимиста се измѣни съставътъ на кръвьта, измѣня се и състоянието му. Щомъ се увеличи артериалната кръвь у човѣка, измѣня се и състоянието му - той става оптимистъ. Песимистътъ е много страхливъ човѣкъ, той се плаши отъ бѫдещето, отъ всѣки погледъ на хората. Той е голѣмъ безвѣрникъ, но сѫщеврѣменно е суевѣренъ: вѣрва въ вторника, като день на несполуки, въ петъка като день на щастие и въ редъ други нѣща. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: кое е характерното качество на разумния, на съзнателния животъ? - Въ съзнателния животъ има единъ важенъ законъ, който гласи: За всѣка енергия, затворена въ каква и да е форма, има опрѣдѣлено врѣме за развитие. На това основание, всѣки човѣкъ, трѣбва да използува енергиитѣ, които сѫ вложени въ неговия организъмъ, на съотвѣтното за тѣхъ врѣме. Не отлагайте тѣхния периодъ на развитие. Всѣко отлагане внася дисхармония въ правилното развитие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. А всѣка дисхармония нарушава единството, както въ отдѣлния човѣкъ, така и между всички хора изобщо. Единството се нарушава тогава, когато сѫществата, на които природата е дала неограничена свобода, не развиватъ силитѣ, които иматъ въ себе си. Тия сѫщества, като не работятъ, тѣ ставатъ положителни, а когато ставатъ положителни, ражда се дисхармония. Запримѣръ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Да бѫдатъ свободни подразбира да бѫдатъ активни. Да бѫдат активни, подразбира да знаятъ посоката на своето движение. И наистина, човѣкъ трѣбва да бѫде активенъ, но въ възходяща и положителна насока. Прѣдставете си, че правата линия прѣдставлява почвата, на която изниква животътъ, съ всички свои желания. Сѫщеврѣменно тази права линия прѣдставлява и съзнанието - неговата дѣятелность и посока. То може да се опрѣдѣли като мисъль, като стремежъ, като желание или като волевъ актъ. Въ такъвъ случай, всѣко желание, всѣка мисъль, които искате да постигнете, непрѣменно трѣбва да посадите въ почвата, за да изникнатъ. Почвата на мислитѣ и желанията сѫ отъ една страна живота, а отъ друга страна - човѣшкото тѣло. Тъй посадени, желанията и мислитѣ на човѣка, тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ, да пущат корени и клони, листа и цвѣтове, докато най-послѣ дадатъ и своитѣ плодове. Истинскитѣ желания и мисли трѣбва да бѫдатъ въ връзка съ правилното развитие на човѣшкото тѣло. Напримѣръ ако човѣкъ не знае какъ да движи рѫцѣтѣ си, ще има съвсѣмъ други резултати отъ тия, ако знаеше да движи рѫцѣтѣ си правилно. Нѣкой казва: “Азъ мога да движа рѫцѣтѣ си на всички посоки.” Питамъ: знаешъ ли да движишъ рѫцѣтѣ си правилно, хармонично? Напримѣръ можете ли да движите лѫка на цигулката, дѣто ви падне по дъската? - Не. Има точно опрѣдѣлено мѣсто, дѣ трѣбва да се движи лѫка, по кои струни, какъ да се движи и т.н. Като гледате отворитѣ, отдушницитѣ на цигулката, смѣете се, намирате ги смѣшни, намирате, че не сѫ на мѣсто поставени. Рекохъ, често и вашитѣ отдушници не сѫ по-добри отъ тия на цигулката. Значи още при построяването на нѣкой инструментъ, човѣкъ трѣбва да прилага извѣстни познания и закони. Напримѣръ точно опрѣдѣлено е прѣзъ коя часть на цигулката трѣбва да минава лѫка, за да произвежда хубави, чисти тонове. Сѫщото нѣщо се отнася и до проявяването на човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшката воля. За правилната мисъль, за правилното чувство и за правилното дѣйствие на човѣка има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва тѣ да се подчиняватъ. Често у васъ се заражда нѣкое желание, искате да го реализирате и то така силно ви стимулира, че вие не можете да си намѣрите покой, искате веднага да пристѫпите къмъ реализирането му. Рекохъ, не бързайте да го реализирате веднага. Спрете се малко, отложете неговото реализиране за день, два и когато всичко у васъ утихне, започнете да го реализирате бавно и постепенно. Само така човѣкъ ще може отъ своитѣ желания да съгради нѣщо постоянно и устойчиво. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ вашитѣ мисли. Дойде ви нѣкоя мисъль, да направитѣ нѣщо - не бързайте веднага да я реализирате. Обмислете работата добрѣ, вижте дали тя ще има влияние върху съграждането на вашия умъ, на вашия животъ, и ако се убѣдите, че тя ще ви ползува, пристѫпете къмъ нейното реализиране. Работете тихо и спокойно. Нѣкой казва: “Азъ не мога да работя тихо и спокойно, азъ съмъ бързъ по естество.” Рекохъ, когато природата ни дава изобилно своята енергия, тя изисква отъ нас да бѫдемъ активни, бързи, за да оползотворимъ всичката й енергия. Понѣкога обаче, природата пести своята енергия. Тя дава по малко енергия и изисква отъ сѫществата, които сѫ свързани съ нея, да бѫдатъ внимателни, да пестятъ енергията, която е вложена въ тѣхния организъмъ. И тъй, причината за песимистичнитѣ състояния, които се зараждатъ у младитѣ и у старитѣ хора, се дължи главно на неразумното използуване енергията на тѣхния организъмъ, вслѣдствие на което настава прѣждеврѣменно изтощение на силитѣ имъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ дава гала обѣдъ на своитѣ приятели и по този случай изхарчва всичкитѣ си срѣдства. Слѣдъ това за цѣла седмица той остава безъ пари и гладува. При това положение той изпада въ песимизъмъ. Другъ нѣкой младежъ, който слѣдва въ странство, получава отъ баща си пари за цѣлъ мѣсецъ и той веднага отива на пазарь и си купува редъ нужни и ненужни вѣщи: пръстенъ, мушама, връзка, коланъ, билетъ за концертъ, за театъръ и т.н. Слѣдъ два - три деня се оглежда натукъ - натамъ, нѣма пари въ джоба си. Какво да прави цѣлъ мѣсецъ безъ пари? Току вижъ този младъ човѣкъ изпада въ песимистично настроение. Питамъ: защо бѣше нужна мушамата на този човѣкъ? Казвате: “Все щѣше да стане нужда да отиде на екскурзия.” Защо му бѣше нуженъ пръстенъ? - “Е, слѣдъ 4 - 5 години все ще му дотрѣбва пръстенъ.” - Не, и безъ пръстенъ може. Сега срѣщамъ млади хора, които ходятъ гологлави. Казватъ, че това било хигиенично. По едно врѣме нѣкои млади ходѣха и боси. Добра идея е тази, но тя не можа да си пробие пѫть. Рекохъ, по витринитѣ на природата има много нѣща за продань. Между тия нѣща има отлични мисли, отлични чувства за продань, но питамъ: мислите ли, че всички тия нѣща, които може да си купите, заслужаватъ да бѫдатъ купени? Всички вѣщи по витринитѣ на природата не сѫ еднакво цѣнни. Много отъ тѣхъ, красиви по външенъ видъ, примамливи за очитѣ, не заслужаватъ паритѣ си и не трѣбва да се купуватъ. Прѣдставете си, че двама млади селяни, богати момчета, тръгватъ за София да правятъ покупки. Единиятъ отъ тѣхъ се спира прѣдъ нѣкой земледѣлски магазинъ, купува сѣмена отъ круши, ябълки, череши и други овощни дървета и си отива въ селото. Вториятъ гледа по витринитѣ на единъ, на другъ магазинъ, докато най-послѣ влиза въ нѣколко отъ по-хубавитѣ магазини и си купува: шапка, връзка, мушама, бѣли обуща, лачени обуща, пръстенъ, часовникъ и т.н. Слѣдъ това и той си отива въ селото. Питамъ: въ края на краищата, кой отъ двамата млади селяни е използувалъ по-добрѣ паритѣ си? - Разбира се, че този, който е накупилъ сѣмената. Така и въ природата има много механически мисли и желания, подобни на тия лачени и бѣли обуща, пръстени, часовници и тѣмъ подобни. Напримѣръ нѣкой младъ поетъ написва нѣкое стихотворение, прѣдлага го на този - на онзи да го четатъ, иска всички да се произнесатъ за него, че е гениал но. Каква гениалность има въ това стихотворение? То е подобно на лаченитѣ обуща, които сѫ хубави, докато сѫ нови и лъскави. Щомъ прогледатъ**, всичката имъ красота изчезва. По сѫщия начинъ и много отъ идеитѣ на младитѣ и на старитѣ прогледватъ и тѣ ставатъ песимисти и се отчайватъ отъ живота. Рекохъ, едно цѣнно качество, което липсва у младитѣ, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко отъ душата. Ако търсите външна учтивость, външно уважение, това ще срещнете донѣкѫдѣ у младитѣ, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. Срещнете ли единъ човѣкъ, който има дълбоко уважение къмъ другитѣ, всички ще го считатъ за слабъ човѣкъ и ще се качатъ на главата му. Учтивиятъ човѣкъ, който уважава и почита хората, прѣди всичко е кротъкъ, внимателенъ, зачита врѣмето на другитѣ, не го отнима безъ работа. Не го забавлява съ празни приказки. Щомъ отиде при нѣкой човѣкъ да поговори съ него, той внимателно го запитва: “Моля ви се, можете ли да ми дадете петь минути отъ вашето врѣме, да поговоря малко съ васъ?” И като получи разрѣшение да поговори, той влиза вѫтрѣ, казва какво му е нужно и точно слѣдъ петь минути си излиза. Човѣкъ трѣбва да цѣни както своето врѣме, така и врѣмето на другитѣ хора. Даже и при брата си да отиде, той ще иска позволение да говори съ него петь минути. Ако не е свършилъ работата си, ще иска още петь минути позволение. Ако му трѣбватъ още петь минути, пакъ ще поиска, докато свърши работата си, но никога нѣма да злоупотрѣби съ врѣмето на своитѣ близки. Второто качество на учтивия човѣкъ е да изслушва другитѣ хора така, както изслушва себе си. Дойде ли нѣкой при такъвъ човѣкъ, да сподѣли съ него своята идея, той веднага ще влѣзе въ неговото положение и отъ това гледище го изслушва. Ако говорительтъ е учтивъ, и той ще влѣзе въ положението на този, който го изслушва и нѣма да злоупотрѣби съ неговото врѣме. Човѣкътъ, който е лишенъ отъ учтивость, като ви срещне единъ пѫть, ще гледа напълно да ви използува. Той е глупавъ човѣкъ, не взима прѣдъ видъ, че ще стане нужда да ви срещне и втори и трети пѫть. Учтивиятъ, разумниятъ човѣкъ обаче, като ви срещне единъ пѫть, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети пѫть, затова гледа да запазите добро мнѣние за него, както и той за васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има добро мнѣние за другитѣ, защото въ това именно се криятъ хубави образи, които прѣчистватъ ума на човѣка. За възпитанието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля сѫ необходими красиви, хармонични образи. Който иска да се подигне, трѣбва да прѣдизвиква въ ума си единъ добъръ, уменъ и силенъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ създава красиви, хармонични образи, а тѣзи образи даватъ стимулъ за дѣйность къмъ доброто и великото въ свѣта. Третото качество на учтивия човѣкъ е, че той се абстрахира отъ себе си. За мѣрка на нѣщата той не взима себе си, но ги разглежда обективно, защото силитѣ, които се проявяватъ въ човѣшкия характеръ, сѫ вънъ отъ него, тѣ сѫ въ самата природа. Силитѣ, които сѫ дадени на човѣка, прѣдставляватъ капиталъ, съ който той още не борави напълно. Малка часть отъ хората сѫ засегнали сѫщественитѣ нѣща въ своя животъ. Напримѣръ развилъ ли е човѣкъ въ себе си чувството за самообладание? Може ли той при всички неуспѣхи въ живота да запази присѫтствието на духа си, като че нищо не е станало? Какво прави студентътъ, като се яви на нѣкакъвъ изпитъ въ университета и пропадне на този изпитъ? - Много отъ сегашнитѣ студенти изгубватъ присѫтствието на духа си. Обаче, тия неуспѣхи сѫ уроци, дадени отъ живата природа. Ако вие вървите въ съгласие съ законитѣ на живата природа, тя ще просвѣти ума ви и така ще усили паметьта ви, че никой професоръ не ще може да ви скѫса. Не вървите ли въ съгласие съ законитѣ на живата природа, паметьта ви ще бѫде слаба и много пѫти ще ви излага - нѣма да ви бѫде въ помощь. Учтивиятъ човѣкъ живѣе въ хармония съ природата и нему тя помага. Красиво е, когато природата се интересува отъ студента и ученика и му помага при всички изпити. Единъ американски проповѣдникъ ми разправяше слѣдната своя опитность въ това отношение. Той работилъ усилено цѣла седмица върху проповѣдьта, която щѣлъ да държи въ църквата, но въ деня, когато трѣбвало да държи тази проповѣдъ, търси въ джобоветѣ си бѣлѣжкитѣ, обаче остава изненаданъ, когато не ги намира - забравилъ ги въ кѫщи. Качва се на амвона, мѫчи се да си припомни нѣщо върху проповѣдьта, не може. Иска да си припомни заглавието на проповѣдьта - не може. Чуди се, какво да прави. Намислилъ по едно врѣме да каже на слушателитѣ си, че не е разположенъ, та ще отложи проповѣдьта си за слѣдната недѣля. Обаче тъкмо въ това врѣме вратата на църквата се отваря и влиза единъ човѣкъ. Съ влизането на този човѣкъ изведнъжъ умътъ на проповѣдника се просвѣтлява, цѣлата проповѣдь се възстановява и той започва да говори, като че ли чете. Питамъ: каква връзка има между влизането на този човѣкъ въ църквата и проповѣдьта на проповѣдника? Този човѣкъ се явява като допълнителна личность, изпратена отъ Невидимия свѣтъ да помогне на проповѣдника. Съ явяването си този човѣкъ донесе свѣтлината, която бѣше необходима за проповѣдника. Слѣдователно ако искате да ви помогне даже и онзи човѣкъ, който е на противоположния полюсъ на живота, трѣбва да бѫдете въ хармония съ законитѣ на разумната природа. Този човѣкъ, макаръ и отдалечъ, ще стане отражение на вашитѣ идеи и ще ви помогне. Прѣкѫсне ли човѣкъ връзката си съ разумната природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава самъ въ свѣта. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде подъ влиянието на разумната природа, да усѣща, че нейното присѫтствие е близо до него. И тъй, за да се увѣрите въ всичко, което ви се говори, трѣбва да правите малки, микроскопически опити. Напримѣръ когато забравите нѣкоя идея, която е минала прѣзъ ума ви, направете опитъ да се свържете съ живата природа и по този начинъ да възобновите тази идея въ ума си. Прѣзъ това врѣме наблюдавайте часовника си, за колко врѣме ще си спомните забравената идея. Този опитъ може да ви отнеме една, двѣ и повече минути, единъ, два или 24 часа, това нищо не значи. Врѣмето ще покаже какви прѣпятствия сѫществуватъ между васъ и живата природа. Затова именно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прѣмахне ненужнитѣ противорѣчия, които се явяватъ въ ума и сърцето му. Има извѣстни противорѣчия, които сѫ въ реда на нѣщата, а има такива, които човѣкъ самъ си създава. Често нѣкой човѣкъ казва: “Азъ не искамъ да зная за никого.” Питамъ: коя е причината за това нѣщо? (-Навѣрно за този човѣкъ хората прѣдставляватъ въ нѣкои отношения прѣчки, отъ които той иска да се освободи.) Идеята, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ прѣчки, е права, но има нѣщо неправилно въ тази мисъль. Ще ви обясня съ единъ примѣръ, дѣ се крие неправилностьта на тази идея. Прѣдставете си, че вие сте седнали да се занимавате, учите нѣщо, но въ двора си имате кочина, дѣто отглеждате прасе, което единъ день ще продадете, за да можете отъ паритѣ му да се поддържате. Обаче това прасе постоянно квичи въ кочината и ви прѣчи да се занимавате. Какво трѣбва да направите? - Два начина има, по които вие ще можете да се освободите отъ тази прѣчка. Първиятъ начинъ е да се концентрирате силно, да забравите околната обстановка и да си учите. Вториятъ начинъ е да пуснете прасето на свобода, да се разхожда изъ двора, да не квичи. Кой отъ двата начина е по-добъръ: да пуснете прасето на свобода или вие да се концентрирате, а прасето да остане въ кочината и да квичи? Ако го държите въ кочината, вие ще бѫдете по-спокойни, нѣма опасность да се загуби. Ако го пуснете на свобода, ще ви безпокои мисъльта, че то може да се загуби. Питамъ: оправдателно ли е положението студентъ да държи прасе въ кочината си? Да се върнемъ къмъ въпроса за учтивостьта. Каква роль играе учтивостьта въ обществото? Братята и сестритѣ въ сѣмействата учтиви ли сѫ едни спрѣмо други? Въ какво трѣбва да се прѣвърне учтивостьта? (-Въ искреность.) Ами искреностьта въ какво трѣбва да се прѣвърне? (-Въ любовь.) Не, много стѫпала трѣбва да се прѣминатъ, докато се стигне до Любовьта. Прѣзъ колко стѫпала трѣбва да се прѣмине, за да се дойде отъ учтивостьта до Любовьта? Какъ се създава Любовьта? Запримѣръ, срещате нѣкой човѣкъ и веднага го обиквате, считате го близка вамъ душа. Защо го обикнахте? - Причината не е маловажна. Тя се крие нѣкѫдѣ въ далечното минало. Може би този човѣкъ нѣкога се е пожертвувалъ заради васъ, за вашето повдигане. Може би днешното ви благосъстояние се дължи на него. Днесъ, като го срѣщате, вие изпитвате голѣма благодарность къмъ него за всичко това, което той е направилъ за васъ. Този човѣкъ, отъ своя страна, нищо не иска отъ васъ. Той е безкористенъ, радва се на положението, въ което ви срѣща днесъ. Слѣдователно онзи, който ни обича, той всѣкога ни се радва. Не можете да обичате човѣка, който не ви се радва. Човѣкътъ, който ви се радва, той има не само добро мнѣние за васъ, но той носи и найхубавитѣ, най-красивитѣ образи за васъ въ душата си. При умразата пъкъ е точно обратното. Човѣкътъ, който ви мрази, той не ви се радва и нѣма добро мнѣние за васъ. Неговата душа е пълна съ най-лоши образи, съ най-лоши мисли за васъ. И тогава вие трѣбва да правите голѣми усилия, за да прѣодолѣете всички тия отрицателни сили, които той отправя къмъ васъ. Рекохъ: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ идеалисти, души съ високъ идеалъ, за да могатъ да създадатъ отлични, красиви образи и отношения помежду си. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ себе си, за което хората да го обичатъ. Още повече всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо красиво въ своята душа, за което и Богъ да го обича. За какво може Богъ да обича човѣка? За какво може професорътъ да обича своя студентъ? - За неговитѣ способности, за обичьта му къмъ науката и за вниманието му къмъ прѣдмета на своя професоръ, както и къмъ него самия. Кога то обаче, нѣкой студентъ е невнимателенъ къмъ прѣдмета на нѣкой отъ своитѣ професори, не го учи, и професорътъ се отнася къмъ този студентъ съ прѣнебрѣжение и го кѫса на изпититѣ. На сѫщото основание, когато нѣкой човѣкъ се стреми съ всичката си душа да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и Богъ е крайно внимателенъ къмъ него. И тъй, колко степени има отъ учтивостьта до Любовьта? Азъ не говоря за тази любовь, която много отъ съврѣменнитѣ хора разбиратъ, но говоря за Любовьта, като сила, като принципъ, отъ който произтича животътъ. Нѣкои казватъ: “Нали професорътъ, учительтъ трѣбва да се занимава и съ слабитѣ студенти и ученици?” - Съ слабитѣ, съ неспособнитѣ студенти и ученици трѣбва да се занимаватъ добродѣтелнитѣ хора, а не и умнитѣ. Умниятъ, учениятъ професоръ нѣма врѣме да се занимава съ неспособнитѣ ученици. Често нѣкои студенти и ученици иматъ извѣстни дефекти въ умствено отношение, затова колкото и да учатъ, тѣ учени хора нѣма да станатъ - ще станатъ обикновени хора. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде студентъ на нѣкой гениаленъ професоръ. Прѣди години при мене дойде единъ учителъ отъ Разградъ и ми каза: “Азъ имамъ силно желание да слѣдвамъ по музика. Ще си купя една цигулка и ще започна да се уча.” Рекохъ му: “Ти не можешъ да станешъ музикантъ. Природата не те е надарила съ такива дарби.” - “Ами какво може да излѣзе отъ мене”, ме запита той. - “Ти можешъ да бѫдешъ добъръ земледѣлецъ.” И наистина, той се прѣдаде на тази работа и успѣваше добрѣ. Изобщо природата иска да постави човѣка въ правия пѫть - всѣки да се заеме съ такава работа, за каквато е надаренъ. Музиката не е призвание за всички. Колко души отъ тия, които се прѣдаватъ на музиката, сѫ излѣзли добри композитори или творци музиканти? Ако е въпросъ да се създаде една проста, обикновена композиция, това мнозина могатъ да направятъ, но що се отнася до нѣщо велико, малцина сѫ такива музиканти. Значи природата е задържала великитѣ длъжности за малцина хора. За всѣки вѣкъ тя има всичко десеть високи длъжности за великитѣ хора. Трѣбва да се яватъ двама гениални хора, за да се роди единъ светия въ свѣта, а за да се създадатъ условия за единъ великъ Учитель, трѣбва да се родятъ десеть светии. Ето защо, всички трѣбва да работите усърдно въ сегашния си животъ, за да си създадете благоприятни условия за бѫдещето. Да допуснемъ, че вие излизате вънъ отъ стаята си, за да наблюдавате звѣздитѣ по небето. Слѣдъ като наблюдавате по този начинъ небето мѣсецъ, два, астрономъ ще станете ли? - Нѣма да станете астрономъ, но все-таки ще придобиете нѣщо ново. Наблюденията, които правите по небето, ще внесатъ нѣкакви неопрѣдѣлени идеи, които слѣдъ врѣме обаче ще се уяснятъ. Значи, дълго врѣме трѣбва да се наблюдава и изучава небето, за да се разбере, какво носи то за човѣка. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години изучаваме новитѣ идеи и още не сме ги изучили напълно.” Рекохъ, много години, много вѣкове още има да ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно. Отъ толкова години насамъ съврѣменнитѣ учени изучаватъ небето, но още не знаятъ дали има животъ на Слънцето, на Марсъ, на Венера и на другитѣ планети. Тѣ знаятъ какви елементи има на тия планети или каква свѣтлина иматъ тѣ, но какъвъ е тѣхниятъ органически съставъ, какви организми живѣятъ тамъ, това още не е извѣстно. Питамъ ви: каква идея ви занимава сега? Какво каза Диогенъ на Александъръ Великий, който го запита: “Какво искашъ да направя за тебе?” Диогенъ му отговори: “Не ми засѣнчвай свѣтлината, която не можешъ да ми дадешъ.” Сѫщото е и съ васъ. Когато се намирате прѣдъ нѣкоя велика идея, Александъръ Великий не седи ли прѣдъ вашата бъчва и ви засѣнчва Слънцето? Ако у нѣкой човѣкъ се яви силно желание да стане знаменитъ актьоръ, трѣбва ли той да се занимава съ тази идея? Не, тази идея е Александъръ Великий, който седи прѣдъ неговата бъчва и му засѣнчва свѣтлината на слънцето. Оставете слънцето свободно да ви огрѣва. Или трѣбва ли да ви занимава идеята да станете голѣмъ пех ливанинъ, та на когото се натъкнете да го побѣдите? Съ великитѣ идеи трѣбва да се занимавате само прѣзъ свободното си врѣме. Прѣди 15 - 16 години единъ български учитель тръгва за Америка, но спира въ Парижъ за извѣстно врѣме, докато научи френски езикъ, който му билъ необходимъ за Америка. Обаче, за да изкара прѣхраната си, той се настанилъ въ една евангелска църква на служба: заелъ се да управлява рѫчката на органа, за да може да свири. Единъ день, като движилъ така рѫчката на органа, замислилъ се за своитѣ велики планове въ Америка и забравилъ да движи рѫчката на органа, вслѣдствие на което той спрѣлъ да свири. Веднага органистътъ отива задъ органа, побутва го и му казва: “Или ще движишъ рѫчката или ще те уволнимъ! Какво се забравяшъ?” Сега природата е турила въ рѫката на всѣки човѣкъ по една такава рѫчка и докато свири органътъ, никой нѣма право да мисли за нищо друго, освѣнъ за работата си. Пусне ли рѫчката и органътъ спира. Прѣстане ли свиренето, всѣки може да мисли каквото иска. Значи, докато създавате характера си, вие трѣбва да мислите само за тази рѫчка. Съградите ли характера си, ще се освободите отъ движението на тази рѫчка и вече свободно може да мислите за каквото искате. За какво може да мисли ученика, който свири прѣдъ своя учитель? - Само за упражненията си, които отъ день на день ставатъ все по-сложни и по-сложни. Щомъ свърши необходимитѣ упражнения, той може вече да си позволи да свири каквото иска. Той може да си позволи всѣкакви волности. Великитѣ работи въ свѣта сѫ волности, съ които могатъ да се занимаватъ само гениалнитѣ умове. Обикновенитѣ умове обаче се занимаватъ съ обикновени, съ елементрани упражнения. И тъй, прѣзъ тази година всички трѣбва да придобиете качеството на взаимно уважение и почитание единъ къмъ другъ. Учтивостьта, уважението е вѫтрѣшно, морално качество на човѣка. Който уважава хората, уважава и себе си. И който уважава себе си, уважава и хората. Това правило трѣбва да поставите като основа въ живота си. Стреми ли се човѣкъ къмъ това правило, той се намира въ правия пѫть на общото развитие на живота. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. 30 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 19.VII.1925 г. София ------------------------------------------------------------------------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  3. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПРѢХОДНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. На фиг.1 имате единъ крѫгъ А. Този крѫгъ прѣдставлява едно положително сѫщество, което е разширило съзнанието си до извѣстна степень. Ако това сѫщество влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, напримѣръ съ сѫществото D, което прѣдставлява другъ крѫгъ, тогава крѫгътъ D ще прѣсѣче крѫга А въ двѣ точки на неговата периферия, а именно въ точкитѣ -l и +n . Какво ще бѫде качеството на енергиитѣ, които ще протичатъ прѣзъ точкитѣ l и n ? - Енергията, която ще протече прѣзъ точката l , ще бѫде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече прѣзъ точката и “n ”, ще бѫде положителна или възходяща, затова отбѣлѣзваме точкитѣ съ буквитѣ - l и +n . Ако сѫществото, което прѣдставлява крѫга А, влѣзе въ връзка съ друго сѫщество, изразено чрѣзъ крѫга С, ще стане смѣна на енергиитѣ: положителнитѣ енергии ще станатъ отрицателни, а отрицателнитѣ ще станатъ положителни. Ако крѫгъгъ С се свърже съ другъ крѫгъ, енергиитѣ пакъ ще се смѣнятъ и т.н. Сега важниятъ въпросъ е какъ става тази смѣна на енергиитѣ? Всички сте наблюдавали въ себе си тази смѣна на енергиитѣ, но не знаете, коя е причината за това нѣщо. Напримѣръ ставате сутринь съ едно положително желание: чувствувате се силенъ, смѣлъ и рѣшителенъ, лесно рѣшавате всички въпроси, каквото кажете, направите го, съзнанието ви се разширява, стреми се къмъ безкрайностьта. Обаче, слѣдъ обѣдъ става смѣна на вашитѣ енергии, вие минавате въ негативно състояние и казвате: “Нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа.” Съзнанието ви започва да се смалява. Сутриньта енергията ви се е движила отъ лѣво къмъ дѣсно, по посока+ n , възходяще състояние - качване нагорѣ. Слѣдъ обѣдъ енергията ви се е движила отъ дѣсно къмъ лѣво, по посока -l , низходяще състояние - слизане. Колкото повече съзнанието се разширява, точкова повече и връзкитѣ му се увеличаватъ. Тогава крѫгътъ А ще влѣзе въ връзка и съ крѫга О, съ който ще се прѣсѣче въ точкитѣ l1 и n1 . Тия крѫгове нѣматъ нищо общо помежду си. Тѣхнитѣ центрове се намиратъ все по периферията на другитѣ крѫгове. Напримѣръ, центроветѣ на крѫговетѣ А, Д, О, С сѫ все на периферии. Въ такъвъ случай, когато въ математиката говоримъ за крѫгъ, въ който има стремление да увеличава радиуса си до безкрайность, центърътъ на този крѫгъ, ще се намира навсѣкѫдѣ. Съ такъвъ крѫгъ именно, си прѣдставляваме развитието на човѣшкото съзнание. И тъй, общиятъ центъръ, прѣзъ който минава животътъ, се намира навсѣкѫдѣ. Засега ние знаемъ само живота на периферията, а какво прѣдставлява сѫщинскиятъ животъ въ центъра, това не знаемъ. Туй е велика тайна въ природата. Защо? Защото центърътъ на крѫга, който прѣдставлява общия, цѣлокупния животъ, като центъръ на безкрайно голѣмъ крѫгъ, се намира навсѣкѫдѣ. Това показва, че човѣшкото съзнание може да се разширява и послѣ, по обратенъ пѫть да се смалява. Сутринь съзнанието се разширява, вечерь се смалява, като мѣхъ. И музиката се дължи на подобно разширение и свиване или смаляване. Човѣкъ пѣе и свири, когато се разширява. Прѣстане ли разширяването, прѣстава музиката, заглъхва пѣсеньта. Щомъ гайдата се свие и свиренето не се чува. Какво показва пѣнието и свиренето? - Докато човѣкъ пѣе и свири, енергиитѣ у него сѫ положителни и възходящи, прѣстане ли да пѣе и да свири, енергиитѣ прѣминаватъ въ отрицателни и низходящи. Въ такъвъ човѣкъ се събиратъ разрушителни енергии и той изпада въ единъ свѣтъ на безпорядъкъ и дисхармония. Този свѣтъ е свѣтъ на неразумность. Ето защо, всички окултни школи прѣпорѫчватъ пѣнието и свиренето като срѣдства за тониране, за излизане отъ извѣстно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли въ нѣкое низходяще състояние, постарайте се, макаръ и по изкуственъ начинъ, да си създадете разположение за пѣние или свирене. По естественъ начинъ може да пѣе и да свири само този човѣкъ, който има нѣкакъвъ високъ идеалъ въ своята душа. Този човѣкъ пѣе за своето отечество, за свѣтли бѫднини, за ангелитѣ, за Бога - за всичко велико и красиво въ свѣта. Нѣма ли нѣкакъвъ идеалъ въ душата си, или нѣкаква идея въ ума си, той не може да пѣе. Окултниятъ ученикъ, като пѣе и свири, той е проникнатъ отъ нѣкаква идея. Нѣкои хора започватъ да пѣятъ, вдъхновяват се, но изведнъжъ дойде съмнѣнието и тѣ казватъ: “Защо ли ще пѣемъ? Какво ще придобиемъ съ тази пѣсень?” И прѣставатъ да пѣятъ. Пѣсеньта е говоръ на душата. Не прѣставайте да пѣете! Какво означава напримѣръ тонътъ “la”? - Той е основния тонъ на живота. Дойде ли до въпроса, какво нѣщо е животътъ, вземете тона “la” и пѣйте. Кажете си: “Сега ще размишлявамъ върху живота.” Слѣдъ това вземете тона “si”. Какво означава този тонъ? (-Астролозитѣ го свързватъ съ планетата Меркурий.) Значи той прѣдставлява природния умъ на човѣка. Това сѫ хора съ търговски наклонности, които често изпадатъ въ песимизъмъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, трѣбва да мине отъ тона “si” къмъ тона “la”, т.е. къмъ живота. Въ такъвъ случай, човѣкъ трѣбва или да слѣзе единъ тонъ надолу, да дойде въ тона “la” или да се качи много нагорѣ, да вземе “la” въ една гама по-високо. Когато се отива отъ по-низкитѣ къмъ по-високитѣ тонове, има едно качване, отиване нагорѣ, възходяще дви жение, което опрѣдѣля духовния животъ. Когато се слиза отъ по-високитѣ къмъ по-низкитѣ тонове, има едно слизане надолу, низходяще движение, което опрѣдѣля материалния животъ - животътъ на коренитѣ. Рекохъ, всѣки човѣкъ, който разрѣшава нѣкоя задача отъ материаленъ характеръ, непрѣменно трѣбва да слѣзе долу. Растението напримѣръ за да мине въ по-горно състояние, трѣбва да се зарови въ земята, да прѣмине извѣстни пертурбации и тогава да излѣзе на повърхностьта. Тонътъ “si” самъ по себе си е миньоренъ, затова докато дойде до тона “la”, много по-горенъ, ще мине прѣзъ редица страдания. И тонътъ “la” отъ своя страна нѣма да спре на своето мѣсто, но ще мине прѣзъ “si” и ще дойде до “do”, което значи, че вибрациитѣ на живота ще се видоизмѣнятъ въ по-високи, ще се подигнатъ. Музиката може да се употрѣби за трансформиране на различнитѣ състояния у човѣка. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е много активенъ, за смѣна на своето състояние, той ще употрѣби миньорната гама; ако пъкъ е чрѣзмѣрно пасивенъ, той ще си послужи съ мажорната гама. Изобщо, пѣете ли, свирите ли, трѣбва да имате идея, защо правите това. Това не значи, че ще станете музиканти или че ще използувате музиката като професия, но вие трѣбва да имате идея, да знаете защо ви е музиката и да я използувате като разумна проява въ природата. Нѣкои ще кажатъ: “Музиката е човѣшко изобрѣтение, тя не сѫществува въ природата.” Питамъ: ако това е вѣрно, тогава славеятъ дѣ се е училъ да пѣе? Въ коя музикална школа на свѣта славеятъ е слѣдвалъ пѣние? Ще кажете: “Малкото славейче се е учило отъ своитѣ родители.” - Добрѣ, ами тѣ какъ и дѣ сѫ учили? Кой е училъ първия славей да пѣе? Въ природата има извѣстенъ шумъ, извѣстни звукове, прѣдизвикани отъ бучението на вѣтъра, отъ плискането на морскитѣ вълни, отъ течението на водата въ рѣкитѣ и т.н. Понѣкога въ тия звукове, въ този шумъ има хармония, понѣкога той е дисхармониченъ. Приятна музика, приятна хар мония има въ шумоленето на листата по дърветата, леко разлюлявани отъ вѣтъра! Приятна музика се образува и отъ течението на водитѣ, които се удрятъ въ камъчетата! Хармонично е шумоленето на водата въ планинскитѣ извори! Всѣки самъ може да си произведе такава музика. Изберете си една вадичка съ бистра, чиста вода, турете въ нея нѣколко камъчета отъ различна голѣмина, съчетайте ги въ особенъ редъ, така че водата, като минава покрай тѣхъ, да се създаватъ хармонични звукове. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да съчетава тоноветѣ, да създава отъ тѣхъ музика. Мнозина считатъ тия прояви на природата случайни, неразумни. Питамъ: какъ се познава разумниятъ животъ? Крѫговетѣ А, Д (фиг.1) показватъ, че въ тѣхъ живѣятъ разумни сѫщества. Понеже пространството l n е непроходимо, тия сѫщества, като разумни, сѫ турили надъ него мостъ, за да могатъ да минаватъ отъ единия брѣгъ на другия. Значи, тѣ иматъ помежду си пѫтни съобщения. Какво показва това? Че тѣ сѫ разумни сѫщества. Щомъ влѣзете въ една страна и видите, че тамошнитѣ жители сѫ направили мостове на рѣкитѣ, това показва, че тѣ сѫ разумни. Нѣматъ ли мостове, тѣ не сѫ разумни сѫщества. (- Ангелитѣ нуждаятъ ли се отъ мостове?) - Цѣлото небе е свързано съ мостове и ангелитѣ вървятъ по тѣхъ. Какво прѣдставляватъ въ сѫщность крилата на ангелитѣ? -Мостове. Когато нѣкой ангелъ иска да мине прѣзъ непроходима мѣстность, той простира крилата си, вмѣсто мостъ и минава по него. Тѣхнитѣ крила прѣдставляватъ прѣкрасни мостове. Тъй щото, когато между двѣ разумни сѫщества има пѫтни съобщения, това показва, че тѣ сѫ разумни. Сега всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ, за да образуватъ помежду си мостове. Днесъ всички пѫтища, всички съобщения и мостове между хората сѫ прѣкѫснати. Вслѣдствие на това тѣ се намиратъ въ едно колебливо, въ едно прѣходно състояние. Сега напрѣдналитѣ сѫщества строятъ мостове за съобщение на физическия съ духовния свѣтъ. Могатъ ли хората да си служатъ съ тия мостове, мно го отъ въпроситѣ, които днесъ ги смущаватъ, ще се изяснятъ. Запримѣръ нѣкой човѣкъ възприема една идея отъ разумната природа и желае да я реализира, да я прокара въ обществото. Ако мостоветѣ между физическия и духовния свѣтъ сѫ възстановени, хората отъ това общество ще разгледатъ тази идея, ще я проучатъ добрѣ и ако е наврѣменна, тѣ ще я приложатъ, безъ никакъвъ споръ помежду си. Моята задача е да ви обърна вниманието и на въпроса за храненето. Често мнозина запитватъ: “Добрѣ ли е да имаме обща кухня или всѣки самъ да се храни?” Рекохъ, разумнитѣ хора се хранятъ заедно, братски, а неразумнитѣ хора се хранятъ поотдѣлно, единично. При рѣшаване на разнитѣ въпроси, хората трѣбва да се рѫководятъ отъ живата, разумна природа. Както постѫпва тя, така трѣбва и тѣ да постѫпват. Запримѣръ човѣшкиятъ организъмъ е сборъ отъ милиарди клѣтки, които живѣятъ заедно и се подчиняватъ на единъ общъ господарь. Всички иматъ общъ стомахъ, обща кухня и затова всички заедно се хранятъ. Десеть милиарда сѫщества се нареждатъ около общата трапеза и започватъ да се хранятъ братски и всички заедно взиматъ участие въ общата работа. Какво ще стане съ организма, ако всѣка клѣтка започне сама да си приготовлява храна? - Ще се внесе разцепление въ общия организъмъ. Правата идея изисква да се стремите къмъ общность. Трудътъ е общъ само между разумнитѣ сѫщества. Ще кажете: “Въ този случай индивидуалностьта ще изчезне, ще се загуби.” Не, разумниятъ човѣкъ и въ общата работа ще запази своята индивидуалность, защото той ще вземе точно това мѣсто, което Богъ му е опрѣдѣлилъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да възприеме тази идея и да я развие и разработи въ себе си. Желателно е всички млади братя и сестри, като дохождатъ въ София, да разискватъ върху този въпросъ, всички да взиматъ участие въ кухнята. Само при общата работа хората изглаждатъ извѣстни недоразумѣния, грапавини помежду си, а отъ друга страна се опознаватъ по-добрѣ. Общиятъ животъ е Божественъ животъ. Общата работа е работа за Бога. Мнозина се питатъ какъ се изразява Божествениятъ животъ? - Чрѣзъ разумностьта. Да бѫдешъ разуменъ, значи да бѫдешъ благороденъ и отстѫпчивъ. Разумниятъ животъ изисква взаимни отстѫпки: единиятъ отстѫпва, и другиятъ отстѫпва. Запримѣръ имаме една торба съ пари. Поставяме тази торба прѣдъ нѣкой разуменъ човѣкъ. Той я погледне, замине си и казва: “Сега не ми трѣбватъ пари.” Мине другъ разуменъ човѣкъ покрай нея, казва сѫщото. Мине трети разуменъ човѣкъ, и той я отминава. Всички си отстѫпватъ взаимно. Дойде ли четвърти, комуто сѫ нужни пари, бръква въ торбата, взима нужната сума и оставя торбата на мѣстото. Другъ пѫть този човѣкъ минава покрай торбата, отваря я и оставя въ нея извѣстно количество злато и си заминава. Така постѫпватъ разумнитѣ хора. Мине ли нѣкой неразуменъ човѣкъ покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва: “Будали сѫ тия, които оставили тази торба съ паритѣ насрѣдъ пѫтя. Я, да я задигна азъ!” Задига я той и я използува само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само единъ образъ, съ който искаме да изразимъ отношенията, които сѫществуватъ въ разумния свѣтъ. Нѣкой ще запита: “Какъ трѣбва да постѫпя, ако намѣря една торба съ пари на пѫтя си?” Вие не трѣбва да постѫпвате като онзи бѣденъ човѣкъ, който отишълъ при единъ богатъ да му иска пари на заемъ. Той отива единъ день при богаташа и му казва: “Моля ти се, услужи ми, имамъ нужда отъ пари!” Богаташътъ му дава ключа и казва: “Вземи ключа, отключи касата, извади колкото пари ти сѫ нужни и като си услужишъ, върни тия пари на мѣстото имъ.” Бѣдниятъ човѣкъ взима ключа, отваря касата и изважда нужната сума. Колкото пѫти му потрѣбвали пари, той вадилъ отъ касата, но нищо не внасялъ. Отива тогава при богатия човѣкъ и му казва: “Вземи ключа отъ касата, паритѣ се свършиха, нищо не остана въ нея.” -Това показва, че ти само си взималъ, а нищо не си турялъ. Така не може да има пари въ касата. Ако искате да имате пари въ касата, едноврѣменно трѣбва да вадите и да туряте въ нея нѣщо. Каква идея може да имате, ако всички искате само да взимате, а нищо да не влагате? Всѣки трѣбва да взима толкова, колкото внася. Въ това седи разумниятъ животъ. Нѣкой взима 1000 лева да си услужи. Слѣдъ това той трѣбва да върне тия 1000 лева на мѣстото имъ. Тъй щото, всѣки самъ ще води своя тефтеръ, безъ да става нужда да дохожда инспекторъ, да ревизира смѣткитѣ му. Природата държи точна смѣтка за всички приходи и разходи. Рекохъ, каквото и да прави човѣкъ, въ края на краищата ще се натъкне на важния въпросъ, какъ да уреди живота си. Като отговоръ на този въпросъ, природата прѣдставя една малка програма, а именно: взаимната жертва. То значи: у всички хора да има желание взаимно да си помагатъ, като при това тази взаимопомощь започне отъ този който наймного се нуждае. Взаимната жертва това е Божествениятъ пѫть, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Когато хората се стремятъ къмъ взаимна отстѫпчивость, взаимна жертва и солидарность, навсѣкѫдѣ въ живота ще има прогресъ и въ науката, и въ изкуствата. Ако нѣкой човѣкъ е съ положителенъ темпераментъ “n ”, трѣбва да дружи съ такъвъ, който има отрицателенъ темпераментъ “l ”, за да могатъ силитѣ и на двамата взаимно да се балансиратъ. Като се събератъ тия двама души заедно, ще могатъ добрѣ да работятъ: n е господарь, който дава, а l е слуга, който работи. Какво ще се получи въ резултатъ? - Отъ тази в®лна ще се получи вече готовъ платъ. Този платъ ще го купи нѣкой човѣкъ съ положителенъ характеръ. Защо не може да го купи човѣкъ съ отрицателенъ характеръ? - Защото отрицателнитѣ хора сами си приготовляватъ платоветѣ, но не ги купуватъ, нито ги прилагатъ въ живота си. Когато човѣкъ има нѣкое отрицателно състояние, той изпитва въ себе си една приятность, че може да работи, безъ да издава това свое състояние навънъ. Положителнитѣ натури пъкъ проявяватъ своето чувство навънъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира и прилага живата математика въ живота си, колкото трудна и да е тя. Той трѣбва да прави редица опити въ това направление. Иска ли човѣкъ да изправи нѣкоя своя погрѣшка, или да трансфор мира едно свое неразположение, той трѣбва прѣди всичко да разбира своитѣ вѫтрѣшни състояния. Когато изпаднете въ нѣкое песимистично настроение, трѣбва да знаете, че пѫтищата къмъ направлението, по което се движите, сѫ прѣкѫснати - поставена ви е нѣкаква прѣчка, нѣкакво прѣпятствие. Скръбьта, страданията, мѫчнотиитѣ, обезсърдченията въ живота на човѣка показватъ, че по посоката на неговото движение сѫ поставени спънки, които прѣкѫсватъ съобщенията. Този човѣкъ нѣма отворенъ пѫть. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, за да отвори пѫтя си? - Има два начина, по които той ще може да си направи мостъ. Прѣдставете си, че този човѣкъ е купилъ единъ килограмъ чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятель. Но прѣди да е успѣлъ да му го занесе, той получава отъ своя приятель едно оскърбително писмо. Този човѣкъ се спира сега и се замисля, какво да направи съ маслото. Двѣ възможности има: или да хвърли шишето съ маслото на земята или да го задържи за себе си. Коя отъ двѣтѣ постѫпки е за прѣдпочитане? Ако той хвърли шишето съ маслото на земята и го строши, това подразбира: “За да може да сѫществува между насъ двамата приятелство, ти трѣбва да слѣзешъ на земята, да научишъ законитѣ на смирението.” Ако пъкъ задържи шишето съ маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятель: “Ти не заслужавашъ това масло. И да ти го дамъ, не можешъ да го използувашъ както трѣбва. Затова азъ ще задържа маслото за себе си, понеже се надѣвамъ да изправя тази погрѣшка.” Какъ ще изправи погрѣшката? Отъ маслото, което задържи за себе си, този човѣкъ ще приготви едно вкусно, богато ядене и ще покани своя приятель на обѣдъ. Той, като дойде, ще си хапне добрѣ, ще се задоволи и ще съзнае погрѣшката си. Ще каже: “Приятелю, извини ме, че ти написахъ такова оскърбително писмо. Азъ бѣхъ на кривъ пѫть.” По този начинъ работата ще се оправи и двамата приятели ще бѫдатъ радостни и весели. А това не е нищо друго, освѣнъ поставяне мостъ между тѣзи двама приятели. Мостътъ възстановява тѣхнитѣ отношения. Отъ чисто практическо гледише, за прѣдпочитане е шишето съ мас лото да остане у васъ, отколкото да го хвърляте на земята. Затова рекохъ на всинца ви: не трошете шишетата си! Съ какво се отличаватъ младитѣ хора, младото поколѣние? - То търси лесния пѫть. Младитѣ искатъ да постигнатъ своитѣ идеали изведнъжъ. Напримѣръ ако нѣкой младъ се заеме да свири едно трудно класическо парче, той иска изведнъжъ да го изсвири, безъ много трудъ и усилия. Но прѣдставете си, че природата изисква отъ този младъ човѣкъ самъ да си направи инструмента, самъ да си създаде музикалната пиеса и най-послѣ самъ да я изсвири. Колко врѣме, каква дълбока и концентрирана мисъль се изисква отъ този човѣкъ, за да може той да създаде инструмента, да композира пиесата и слѣдъ това да я изсвири! Всѣки човѣкъ може да стане ученъ, това е въпросъ на врѣмето само, но затова се изисква усилена дѣятелность, безъ колебание и страхъ. Сега, ако искате да провѣрите истинностьта на всичко казано дотукъ, трѣбва да направите поне единъ опитъ, но безъ подозрѣние, безъ съмнѣние. Изключите ли съмнѣнието и подозрѣнието отъ ума си, на сто опити ще имате само едно изключение. Ако човѣкъ има вѣра, той ще може само въ единъ мѣсецъ, вмѣсто цѣла година да разрѣши и проучи и най-сложнитѣ математически задачи. Мнозина мислятъ, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато въ ума на човѣка има малко свѣтлина. Причината, дѣто нѣкои хора не могатъ да учатъ, седи въ това, че тѣ не мислятъ право, не разсѫждаватъ добрѣ. Слѣдователно тѣ иматъ малко свѣтлина въ ума си. Който има много свѣтлина, той учи лесно, добрѣ. Свѣтлината усилва енергията на мозъчнитѣ клѣтки. Умътъ на човѣка се нуждае отъ повече вѫтрѣшна свѣтлина. Тази вѫтрѣшна свѣтлина се добива само чрѣзъ вѣрата. Съмнѣнието, подозрѣнието загасватъ вѫтрѣшната свѣтлина. Запримѣръ, рѣшишъ нѣкоя задача, но се усъмнишъ нѣщо. Веднага спирашъ задачата, не знаешъ накѫдѣ да вървишъ - въ ума и съзнанието ти настава мракъ и заблуждение. Слѣдъ врѣме отново се вдъхновишъ, придобивашъ вѣра и започвашъ да работишъ нататъкъ. Та ка работишъ 4-5 години върху задачата и най-послѣ я свършвашъ. Дойде твоятъ професоръ, ученъ и способенъ човѣкъ, прѣглежда задачата ти и намира една малка погрѣшка въ десетичнитѣ числа. Нищожна, малка е погрѣшката, но трѣбва да се поправи. Питамъ: тази малка погрѣшка измѣня ли вашето естество? Прави ли ви морално по-лоши, отколкото сте били по-рано? - Не. Ако обаче направите тази грѣшка въ живота си, тя ще се отрази злѣ върху характера ви. Ако дадете пари на нѣкоя вдовица и къмъ опрѣдѣлената сума прибавите 1/100 часть отъ стотинката, какво ще спечели вдовицата отъ този малъкъ придатъкъ? - Нищо нѣма да спечели. Но имате ли такава малка часть отъ енергията на нѣкоя разумна природна сила, тя ще има грамаденъ ефектъ и съ нея ще можете да дигнете земята нагорѣ въ пространството. Що се отнася до паритѣ, стотинката не играе нѣкаква важна роль, но ако стомилионната часть отъ стотинката прѣдставлява нѣкаква силова линия на живота, тя ще има грамаденъ ефектъ. Слѣдователно малкитѣ потици, които имате въ живота си, изразени в мисли, чувства, желания, знания сѫ все такива силови линии съ грамаденъ ефектъ въ своитѣ дѣйствия. Често казвате: “Тия нѣща сѫ малки, нищожни.” Рекохъ, въ малкитѣ, въ дребнитѣ, въ нищожнитѣ нѣща седи величието на човѣка. Щастието на човѣка иде отъ момента, когато той започва да обръща внимание на малкитѣ силови величини въ живота си. Напримѣръ яви се у васъ малкото желание да ставате сутринь рано и да размишлявате, но като се събудите сутриньта, поогледате се наоколо, усѣщате, че въ стаята ви е студено и веднага отлагате желанието си за другъ пѫть. Рекохъ, щомъ е дошло това благородно желание у васъ, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облѣчете се и започнете молитвата си. Изпълнитѣ ли това малко желание, отъ този моменътъ ще започне и вашето повдигане. Ако отложите, или напълно отблъснете това желание, отъ този моментъ ще се зародятъ всичкитѣ ви нещастия. Когато човѣкъ се моли, трѣбва да бѫде правъ, бодъръ. Никога не се молете седнали. Когато здравиятъ човѣкъ се моли на Бога, неговото естествено положение е да бѫде изправенъ на краката си: главата му да бѫде свързана съ центъра на Слънцето, а краката му - съ центъра на Земята. Ако нѣкой лежи на гърба си и иска да се моли, нѣма да може, ще го нападнатъ кошмарни състояния, защото земнитѣ енергии подпушватъ гръбначния му стълбъ. Когато поставятъ човѣка съ лице къмъ земята и го биятъ отгорѣ, той може да се моли добрѣ, защото пакъ се намира въ зависимость отъ Слънцето. Рекохъ, най-важно за всички е да се свързвате съ положителнитѣ сили въ живота. Съмнѣнието, подозрѣнието и редъ отрицателни състояния могатъ да дойдат у васъ, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете рѣката да си тече, не правете бентове по нея! По сѫщия начинъ не се стремете да корените злото, което сѫщо като рѣката е едно течение. По-лесно е човѣкъ да вземе нѣколко греди, да ги тури като мостъ надъ рѣката и да мине по тѣхъ, отколкото да мине съ колата си подъ бента на рѣката. Съврѣменнитѣ хора сѫ подпушили днесъ много рѣки, направили сѫ бентове, но какво сѫ спечелили отъ това? Редица нещастия. Отсега нататъкъ мостове трѣбва да се правятъ, а не бентове. Никой не може да подпушва, да спира силитѣ на природата. Върху тѣхъ трѣбва да се поставятъ мостове, разумни съобщения. Двѣтѣ течения -l и +n, положителното и отрицателното, трѣбва да бѫдатъ въ рѫцѣтѣ на човѣшкия разумъ, той трѣбва да ги влада. Когато едно разумно сѫщество отъ духовния свѣтъ иска да прѣмине отъ едно състояние въ друго, хваща двѣтѣ дръжки на положителната и отрицателната сили, които веднага взаимно се унищожаватъ и той се качва нагорѣ въ пространството. Като смѣни състоянието си, оставя тия двѣ дръжки. По този начинъ всички хора могатъ да трансформиратъ състоянията си. Хванете ли съ вѣра положителното и отрицателното въ живота си вие ще прѣминете отъ другата страна на рѣката, като по мостъ. Постѫпвате ли така, нѣма да има мѫчнотия въ живота ви, която ще може да ви спъне. Всички мѫчнотии могатъ да се прѣодолѣятъ съ вѣра. Често казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ е много грубъ.” За другъ нѣкой казватъ: “Този човѣкъ е много благороденъ, деликатенъ въ отношенията си.” Коя е причината за това различие? Защо единиятъ е грубъ, а другиятъ - мекъ, деликатенъ? - Това се дължи на материята, отъ която сѫ създадени тѣхнитѣ тѣла. Материята, отъ която е направено човѣшкото тѣло, е разнообразна. Колкото единъ човѣкъ е по-грубъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ низшъ, животински произходъ, колкото човѣкъ е по-мекъ, по-деликатенъ, толкова по-голѣмъ брой отъ неговитѣ клѣтки сѫ отъ по-високъ органически произходъ. И тъй, сега отъ младитѣ се изисква нова, положителна вѣра. Въ какво седи тази вѣра? - Вѣра безъ съмнѣния! Съмнѣнието да седи отвънъ, вѣрата - отвѫтрѣ! Страхътъ отвънъ, Любовьта - отвѫтрѣ! Глупостьта - отвънъ, Мѫдростьта отвѫтрѣ! Сега ще ви прѣдставя нѣколко положения за размишление. Прѣдставете си, че вие сте слуга при единъ гордъ, честолюбивъ и своенравенъ господарь, но имате силно желание да учите. Какъ ще изкажете своето желание прѣдъ господаря си, за да се съгласи той да му работите и сѫщеврѣменно да ви издържа въ училището? Второто положение: вие сте бѣденъ човѣкъ, търсите нѣкаква служба, но нѣмате отъ никого прѣпорѫка. Отивате при нѣкой господарь, искате да ви назначи на работа. Какъ трѣбва да се прѣдставите прѣдъ него, да изявите своята работоспособность? Третото положение: вие сте боленъ човѣкъ. Прѣглеждатъ ви нѣколко лѣкари и всички констатиратъ, че страдате отъ тежка, неизлѣчима болесть. Въпрѣки всичко това, у васъ има силно, непрѣодолимо желание да живѣете, да бѫдете здрави. Какво трѣбва да направите? (- Да се обърнемъ къмъ Бога.) - Да, съ обръщането си къмъ Бога, човѣкъ ще може да разрѣши всички задачи, всички мѫчнотии въ своя животъ. Упражнение: Всички прави! Движение на рѫцѣтѣ нагорѣ, послѣ - надолу, слѣдъ това въ крѫгъ. При тия движе ния ще произнасяте бавно слѣдното изречение: “Доброта, смирение всичко рѣшаватъ въ свѣта.” Като кажете думата “доброта” - рѫцѣтѣ горѣ; “смирение” - рѫцѣтѣ долу; “всичко рѣшаватъ въ свѣта” - рѫцѣтѣ въ крѫгъ. Слѣдъ това бавно се изнасятъ напрѣдъ и послѣ се спущатъ надолу. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. 29 школна лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 5.VII.1925 г. (първия день на Трети младежки съборъ) София -------------------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  4. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Прочете се резюме отъ темитѣ: “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Произходъ на песимизъма”. (№23) Слѣдъ нея ще пишете върху темата: “Обезсърдчение на младитѣ”. (№24) Какъ мислите, отъ какво се обезсърдчаватъ младитѣ? Стариятъ човѣкъ се обезсърдчава, когато забѣлѣжи, че силитѣ му го напущатъ, изоставятъ. Питамъ: тогава защо и младиятъ човѣкъ, който е въ разцвѣта на силитѣ си, се обезсърдчава? Помислете добрѣ върху този въпросъ и тогава пишете. На фиг.1 имате крѫга С. Около него се движатъ други два крѫга d и е, но при движението си, тѣхнитѣ окрѫжности се ту огъватъ навѫтрѣ, ту изпѫкватъ навънъ. Какъ може да се обясни огъването и изпѫкването на тия двѣ окрѫжности? Ако въпросътъ се отнася до механическитѣ процеси въ природата, тѣ лесно се обясняватъ. Що се отнася до процеситѣ, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ сѫ сложни, трудно обясними. Обаче трѣбва да се знае слѣдното нѣщо, както природнитѣ процеси, така и тия, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, иматъ единъ и сѫщъ произходъ. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество, нѣкой човѣкъ напримѣръ се намира въ едно Божествено състояние. Това негово състояние е равно, навсѣкѫдѣ гладко и може да се изоб рази съ формата на единъ крѫгъ - С. Такъвъ човѣкъ има миръ, спокойствие, идеенъ животъ, стремежъ къмъ Бога. Не се минава много врѣме и този човѣкъ се отклонява отъ Бога, изгубва своя стремежъ къмъ идеенъ животъ и състоянието му вече се измѣня. Въ него ставатъ пертурбации, вслѣдствие зародилитѣ се чувства на злоба, омраза, зависть и т.н. Тия пертурбации сѫ причина за огъването и изпѫкването на окрѫжноститѣ d и е. Каквото и да се говори на такъвъ човѣкъ, той е все на противоположно мнѣние. До вчера е намиралъ, че свѣтътъ е хармониченъ, че между хората има любовь, а днесъ отказва това. Кои сѫ дълбокитѣ причини, които сѫ заставили този човѣкъ да говори и да мисли вече по такъвъ начинъ? - Това се дължи на пертурбациитѣ, които ставатъ въ неговото сърце. И сега, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение, вие може да направите единъ малъкъ психологически опитъ. Дайте напримѣръ една хубава ябълка на нѣкое дѣте и слѣдъ малко я вземете отъ него. Какво става въ сърцето на това дѣте? - Когато му давате ябълката, то се радва, но щомъ я вземете назадъ, въ сърцето му става една пертурбация и гледате това дѣте вече не е разположено. Трѣбва ли да ставатъ такива пертурбации въ сърцето на кого и да е? Ако дѣтето бѣше разумно, щѣше да каже: “Тази ябълка не бѣше моя. Еди-кой си господинъ ми я даде и азъ се радвамъ за това. Послѣ той си я взе и за това трѣбва да му благодаря, нѣма защо да се наскърбявамъ.” Такива състояния се срѣщатъ и у възрастнитѣ хора. Понѣкога на човѣка се отнематъ нѣкои нѣща, за които той може да е съзнавалъ, а може и да не е съзнавалъ, че не сѫ негови и започва да страда, става недоволенъ, неразположенъ. Разумниятъ животъ седи въ това именно, винаги да съзнавате, че когато ви се отнеме една ябълка, тя не е била ваша и да не се смущавате. Ще ви дамъ още единъ примѣръ. Нѣкой младъ поетъ напише едно стихотворение отъ 3 - 4 куплета и се радва, пази го, крие го въ себе си. Обаче единъ день той го изпраща въ нѣкоя редакция да се напечата и тамъ потъва нѣйдѣ въ коша на захвърлянитѣ писма и изчезва. Този поетъ е вече неразположенъ, недоволенъ. Защо? - Отнеха му радостьта. Какво може да възпѣе единъ младъ поетъ? (- Любовьта.) Той виждалъ ли е любовьта? Не я е виждалъ, но все таки нѣщо го подтиква да пише. Тъй както гладътъ ни кара да ядемъ, жаждата - да пиемъ, нуждата отъ сънь - да спимъ, така и нѣщо ни подтиква да пишемъ, да четемъ и да учимъ. Ние не сме абсолютно свободни. Запримѣръ дойде сънното състояние върху васъ, налегне ви сънь и вие заспивате. Прѣди да дойде съня, вие казвате: “Никой не може да ме застави да направя това или онова, азъ съмъ свободенъ човѣкъ.” Дойде ли обаче съньтъ, вие не можете да му се противопоставите, лѣгате на леглото си и спите 6 -7 часа. Сънното състояние у човѣка е резултатъ на неговитѣ чувства, а не на мислитѣ му. Чувствата приспиватъ човѣка. И когато паметьта и мисъльта на хората отслабватъ, чувствата сѫ причина за това. Когато чувствата идватъ отвънъ, тѣ сѫ силенъ стимулъ за човѣшката мисъль, но когато идватъ отвѫтрѣ, тѣ спиратъ мисъльта на човѣка и той става на каша, всичко въ него се разслабва. Забѣлѣжете, у всички хора, които сѫ слабоумни, чувствата взиматъ надмощие. Тѣ сѫ причина за слабостьта въ ума, за слабата паметъ на човѣка. Волята на такива хора се проявява подъ влиянието на чувствата. При това положение чувствата завличатъ волята много далечъ, тамъ дѣто човѣкъ не е искалъ да отива. Новата психология казва, че чувствата сѫ независими отъ волята. Ще ви задамъ въпроса, на какво се дължи свободата? Или кой човѣкъ може да бѫде свободенъ? Свободата почива на единъ естественъ законъ. За да разберете какъвъ е този законъ, ще ви прѣдставя слѣдната аналогия. Ще уподобя човѣка на мѣхуръ, пъленъ съ въздухъ. Ако на този мѣхуръ се закачи едно парче желѣзо съ тежесть 100 клгр., какво ще стане съ този мѣхуръ? Свободенъ ли е сега този мѣхуръ да се движи въ въздуха, като по-рано? - Не, той ще потъне надолу, ще падне. И сега, този мѣхуръ, като съзнателно сѫщество мисли, разсѫждава, казва: “Азъ съмъ свободенъ, нищо не ме засѣга, нищо не може да ме свали долу.” Питамъ: “Защо сега слизашъ надолу?” - “Не мога, нѣкаква тежесть е закачена на менъ, нѣщо ме тегли надолу.” Рекохъ, тежестьта, която тегли човѣка надолу, това сѫ неговитѣ желания. И затова, щомъ човѣкъ се освободи отъ желанията, които го теглятъ надолу, той излиза на повърхностьта, както мѣхура, пъленъ съ въздухъ. Докато умътъ на човѣка работи, той е свободенъ. Дойдатъ ли желанията у човѣка, той става робъ на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всѣкаква свобода. Човѣкъ може да бѫде свободенъ само при една чиста, права мисъль. Значи свободната воля се проявява въ най-рѣдката срѣда. Ако затворите единъ свѣтилникъ въ дебела желѣзна обвивка, ще може ли той да прояви свѣтлината си навънъ? - Не може. Естествениятъ законъ, при който човѣкъ може да добие свободата си, е законътъ на правата, на чистата мисъль. Рекохъ, хората не трѣбва да се спъватъ отъ своитѣ човѣшки чувства. И тѣ съставляватъ една велика сила, чийто качества трѣбва да познавате. Човѣшкитѣ чувства не сѫ постоянни, тѣ не траятъ дълго врѣме. Щомъ попаднете подъ влиянието на нѣкое човѣшко чувство, то може да ви владѣе часъ, два, може да владѣе день, два, три или повече, а нѣкога по нѣколко мѣсеца или една година и слѣдъ това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободенъ. Въ това врѣме вашиятъ умъ работи правилно и вие извличате една опитность отъ чувството, което бѣше ви завладѣло. Слѣдъ това ще попаднете на друго чувство, което непрѣменно ще бѫде повъзвишено отъ първото. Чувствата трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ мислитѣ. Не сѫ ли въ хармония, взиматъ ли надмощие надъ мислитѣ у човѣка, той не може да мисли право. Слѣдъ това мислитѣ въ този човѣкъ ще взематъ надмощие и той постоянно ще се намира въ неустойчиви състояния. И тъй, трѣбва да знаете, че чувствата всѣкога заробватъ човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ това робство, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата прѣдставляватъ енергия, събрана отъ хиляди години въ при родата. У кого ще попаднатъ тия енергии, за това природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласиратъ нѣкѫдѣ и да се използуватъ разумно. Когато нѣкой човѣкъ попадне подъ влиянието на единъ или на другъ родъ отъ тѣзи енергии, природата ги туря на гърба му и казва: “Днесъ ти ще използувашъ тия енергии, докато намѣря другъ, на когото да ги стоваря.” Съ това природата прави редъ опити, отъ които и вие се учите. Има ли нѣщо лошо въ тия опити? Трѣбва ли да се сърдите на природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нѣщо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дѣте и послѣ я вземе назадъ? “На дѣтето става мѫчно”, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме дѣцата, на които природата дава нѣщо, което обичаме, и послѣ го взима назадъ. Скръбьта у човѣка се дължи на това, че му взиматъ прѣдмета, който обича; радостьта пъкъ се дължи на това, че му даватъ нѣщо, което обича. Запримѣръ вие имате малко, 5-6 годишно братче, което е мѫдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Единъ день обаче, природата го взима. Това ви създава голѣми страдания, голѣма скръбь и запитвате: “Защо трѣбваше да ни даватъ това дѣте, щомъ си замина тъй скоро?” - Това дѣте трѣбваше да дойде на земята и скоро слѣдъ това да си замине, за да можете вие, чрѣзъ страданията си за него, да се подигнете въ по-високъ свѣтъ. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стѫпало, отивате тамъ, дѣто е то. Рекохъ, който не иска да потъва въ дълбочинитѣ на морето, ще държи желанията си вънъ отъ себе си, безъ да се свързва съ тѣхъ и така ще ги разглежда. Ако нѣкой завърже на крака ви една торбичка съ 100 килограма злато и ви пусне въ морето, отъ тежестьта вие ще потънете на дъното. Знаятъ ли хората, че на крака ви има закачена торбичка съ 100 килограма злато, десеть водолази ще се спуснатъ да ви търсятъ изъ морето, да взематъ торбичката съ злато, а васъ да спасятъ. Взематъ ли златото, вие ще бѫдете свободни и като мѣхуръ ще излѣзете на повърхностьта на водата. Тия ваши желания сѫ външни, положителни и се намиратъ вънъ отъ крѫга С (фигъ.1), а вѫтрѣшнитѣ желания сѫ отрицателни, негативни и се намиратъ въ крѫга С. Негативнитѣ желания произвеждатъ недоволство въ човѣка или отъ самия него или отъ окрѫжаващата срѣда и затова той не може да работи. За да се освободи отъ недоволството и за да придобие потикъ, сила да работи, той трѣбва да прѣмине въ положителнитѣ желания, дѣто ще може да се развива. При недоволството човѣкъ потъва въ гѫста материя, дѣто и желанията му се усилватъ повече. Само по себе си, обаче отрицателнитѣ желания се смѣнятъ въ положителни, защото и тѣ излизатъ извънъ Божествения крѫгъ С и се прѣвръщатъ въ положителни. Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Дойде ли ви нѣкое тежко състояние на гнѣвъ, недоволство или друго нѣщо, въоръжете се съ търпѣние. Нѣма да минатъ 5 - 10 - 15 20 минути или най-много половинъ часъ и вашето състояние ще се смѣни. Недоволниятъ човѣкъ съ своето нетърпѣние иска да измѣни вѫтрѣшния редъ въ природата, вслѣдствие на което тя го улавя и го поставя вѫтрѣ въ крѫга, въ поограничителни условия. Този крѫгъ тогава, става по-широкъ, съ повече отрицателни желания. Опита ли се човѣкъ и втори пѫть да реагира срѣщу разумната природа, тя го туря пакъ въ крѫга С, който става още по-голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си, да се смѣни въ доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателнитѣ ви състояния ще траятъ цѣлъ животъ. - Не, както положителнитѣ, тъй и отрицателнитѣ състояния у човѣка се смѣнятъ, не траятъ дълго врѣме. Сега, като минавате прѣзъ допирнитѣ точки на идеалния крѫгъ С, по този начинъ вие ще изучите и законитѣ, по които се движи този крѫгъ. Съ такива крѫгове (е и d) се обясняватъ и законитѣ на музиката. Тия прѣплетени крѫгове въ музиката обясняватъ издигането и понижаването на тоноветѣ. Значи, съ тия крѫгове човѣкъ едноврѣменно ще изучава, както идейнитѣ чувства, така и понижаването и издигането на тоноветѣ. Рекохъ, отъ младитѣ сега се изисква търпѣние, а не индиферентность. Младиятъ не трѣбва да се смущава, но да е увѣренъ, че всички състояния у човѣка могатъ лесно да се смѣнятъ. Вие можете математически да изчислите слѣдъ колко врѣме точно едно лошо състояние ще се смѣни въ добро. Колкото по-интенсивно е страданието, недоволството и съмнѣнието у човѣка, толкова по-скоро то ще се смѣни. Казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ има голѣма вѣра.” Наскоро обаче той изпада въ безвѣрие. Значи, той има вѣрвания, а не вѣра. И затова колкото повече и по-интенсивни вѣрвания има човѣкъ, толкова по-скоро ще изпадне въ безвѣрие. На всички съврѣменни хора е необходима абсолютна, положителна вѣра, защото минаватъ прѣзъ фазата на постояннитѣ смѣни. У младитѣ хора страданията сѫ по-кратковрѣменни, защото радостьта взима надмощие у тѣхъ. Затова младитѣ хора бързо и лесно се лѣкуватъ. Често у старитѣ хора вѫтрѣшнитѣ крѫгове траятъ по-дълго врѣме. Понѣкога тѣ изкуствено създаватъ тия крѫгове, понеже желанията имъ сѫ силни. Ако се случи нѣкой старъ човѣкъ да е свободенъ отъ негативни чувства, той се прѣнася въ своитѣ положителни чувства на миналото и съ тѣхъ живѣе. Положителнитѣ чувства на младитѣ сѫ насочени къмъ бѫдещето. Отъ това не се ползуватъ нито младитѣ, нито старитѣ. Законъ е: положителнитѣ и отрицателнитѣ чувства трѣбва да присѫтствуватъ едноврѣменно въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка прѣдставлява крѫгъ, по окрѫжностьта на който се прѣплитатъ положителни и отрицателни чувства и желания. (фиг.1) Човѣкъ може да изчисли математически колко врѣме ще трае извѣстно негово желание, като вземе прѣдъ видъ извѣстни данни, а именно: дължината на двата диаметра на повърхностьта на лоба**, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата. Понеже формата на главата у човѣка постоянно се мѣни, съобразно това се мѣнятъ трайностьта и интенсивностьта на желанията. Като казвамъ, че формата на главата се мѣни, подразбирамъ, че това става прѣзъ разнитѣ фази на живота. Който се занимава съ френологията, както [и] съ изучаване черепа на човѣка, ще забѣлѣжи, че тия мѣста отъ черепа, дѣто мисъльта се проявява най-активно, тамъ костьта е най-тънка. Интенсивниятъ животъ на човѣка обаче, не се проявява всѣкога въ една и сѫща область на черепа. Това показва, че дѣятелностьта на човѣшката мисъль се смѣня прѣзъ разнитѣ фази на човѣшкия животъ. Напримѣръ ако нѣкой човѣкъ е разрушителенъ, главата при ушитѣ му е широка. Такъвъ човѣкъ, като се разгнѣви, не се успокоява лесно. Ако главата на нѣкой човѣкъ е дълга, а при ушитѣ тѣсна, той не се гнѣви много и гнѣвътъ му скоро минава. Желанията на човѣка сѫ динамически сили, скрити въ неговото подсъзнание, които слѣдъ врѣме се изразяватъ като чувство или като мисъль. Всѣко желание трѣбва да се впрегне на работа. Затова, като ви дойдатъ нѣкои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Единъ старъ свещеникъ около 60-65 годишенъ ми разправяше слѣдната своя опитность: “Въ първитѣ години на живота си азъ не обичахъ страданията и по всѣкакъвъ начинъ се стараехъ да ги избѣгвамъ. Обаче каквото и да правехъ, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-послѣ азъ си казахъ: Слушай приятелю, какво си видѣлъ ти, че бѣгашъ отъ страданията? От сега нататакъ ще дойдатъ истинскитѣ страдания! Приготви се да ги приемешъ съ радость и да ги носишъ мѫжки! Отъ този моментъ азъ обикнахъ страданията, но тѣ взеха да се отдалечаватъ отъ мене. Докато ги избѣгвахъ, тѣ ме прѣслѣдваха. Щомъ прѣстанахъ да ги избѣгвамъ, тѣ ме напуснаха.” Питамъ: какво лошо има въ това да страда човѣкъ? Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя обидна дума? Защо трѣбва да страдате отъ това? Или защо трѣбва да се радвате, когато нѣкой каже, че много ви обича, че е готовъ да даде живота си за васъ? Кое е по-реално въ тия два случая: обиднитѣ думи, които ви казалъ нѣкой, че ви мрази, или пъкъ думитѣ на този, който казва, че ви обича? И въ двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за васъ, че при тия случаи вие провѣрявате слѣдния важенъ законъ за уравновѣсяване енергиитѣ въ природата: когато нѣкой ви мрази, разумната природа ще изпрати другъ, който ви обича. И обратно: когато нѣкой ви обича, разумната природа ще изпрати другъ, който ви мрази. Каже ли ви нѣкой, че ви мрази, кажете си: “Азъ се радвамъ за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.” Каже ли ви нѣкой, че ви обича, ще знаете, че слѣдъ малко непрѣменно ще дойде този, който ви мрази. Сѫщото нѣщо се отнася и до другитѣ области на живота и науката. Напримѣръ нѣкой поетъ напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесватъ. Второто стихотворение, непрѣменно ще бѫде лошо, безъ идея, което само опетнява ума на този поетъ, безъ да му придава нѣщо. Сега, отъ всичко казано дотукъ, у васъ трѣбва да остане единъ основенъ законъ, съ който да противодѣйствувате на отрицателнитѣ желания и чувства, които се зараждатъ у васъ. Не е достатъчно само да имъ противодѣйствувате, но трѣбва да издържате на тѣхъ; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъль трѣбва да расте и да се развива. При това, не трѣбва само мисъльта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духътъ ви да укрѣпва. Само така ще имате прояви на истински човѣкъ. Мнозина казватъ: “Ние сме млади още, като остарѣемъ, тогава ще мислимъ за тия работи.” Не, ако вие не поумнѣете като млади и като стари нѣма да поумнѣете. Който е уменъ като младъ и като старъ ще бѫде уменъ. Тогава човѣкъ се намира на положителната страна въ своя животъ. Ако нѣкой човѣкъ е глупавъ като младъ и на старини ще бѫде глупавъ. Той се намира на негативната страна въ своя животъ. Често младитѣ обичатъ да отлагатъ нѣщата. Напримѣръ, дойде ви нѣкоя добра мисъль, да направите нѣщо и вие казвате: “Това нѣщо не мога да направя сега.” Питамъ: на какво основание се надѣвашъ да го направишъ другъ пѫть? - “Не зная, така мисля.” - Тогава мисли, че сега ще можешъ да го направишъ и се заеми съ тази работа. Когато казвате, че нѣщо е невъзможно, това подразбира, че вие искате да го направите съвършено и то изведнъжъ, а това именно е невъзможно. Напримѣръ възможно ли е за човѣка да изживѣе наведнъжъ всички свои състояния отъ дѣтинството си до стогодишната си възрасть? - Това нѣщо е невъзможно. Колкото и да си го прѣдставяте допустимо, споредъ сегашнитѣ закони на козмоса, то е невъзможно. Това е въпросъ на врѣмето. Засега на всинца ви прѣдстои да изучавате закона за смѣна на вашитѣ състояния, а единъ день, като станете вѣщи, учени хора, ще можете изведнъжъ да се освобождавате отъ отрицателнитѣ състояния. Сега ще се освобождавате отъ тия състояния чрѣзъ търпѣние. И тъй, за сега ще се научите да свързвате отрицателнитѣ форми съ положителнитѣ. Дойде ли ви нѣкое нещастие, веднага го свържете съ противоположното нему - щастието. Рекохъ, крѫгътъ С (фиг.1) прѣдставлява общия животъ на човѣка, а малкитѣ крѫгчета по окрѫжностьта му прѣдставляватъ хармоничнитѣ и нехармоничнитѣ или положителнитѣ и отрицателнитѣ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава въ живота си. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Ще търпите, докато извѣстно отрицателно състояние се смѣни по единъ естественъ начинъ. Прѣзъ това врѣме може да плачете, да скърбите, да ви подлагатъ на унижения - всичко издръжте и си кажете: “За добро е това. Днесъ азъ страдамъ, скърбя, но другъ нѣкой се радва. Сега азъ съмъ дежуренъ, на постъ съмъ поставенъ, да дигамъ съ рамото си игото на човѣчеството. Утрѣ ще се смѣня, другъ ще поеме тази работа.” Ако можете съзнателно да си наложите търпѣние, това показва, че сте ученици на новото учение. Търпѣнието е жизнения елексиръ на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме “будна мисъль”, или “будность на съзнанието”. Никой не може да изкара търпеливия човѣкъ отъ неговото положение, защото той се намира на единъ вѫзелъ, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие. Самъ човѣкъ може да наруши това свое състояние - никой другъ. За да не наруши своето равновѣсие, той постоянно трѣбва да се държи на повърхностьта на водата, да не потъва надолу. Всички съврѣменни хора иматъ тази опитность да потъватъ въ водата и отново да изплуватъ. Колко пѫти тѣ сѫ потъвали и изплували на повърхностьта на водата! Ако човѣкъ не прѣминава отъ нехармоничнитѣ въ хармоничнитѣ състояния на своята душа, каквото знание и да има, ще го загуби. Ако е музикантъ, ще изгуби изкуството си; ако е художникъ, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човѣкъ до своитѣ хармонични чувства и желания, той ще бѫде доволенъ отъ всичко, което му се дава. И тогава, мислитѣ и чувствата му ще се развиватъ правилно и той ще живѣе въ закона на свободата. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 28 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 28 юни 1925 г. София ------------------------------------------------------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **лобъ - книж. (отъ рус.) чело
  5. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПРОЯВЛЕНИЯТА НА УМА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.” За да имате ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ човѣка, азъ ще ги прѣдставя графически, посрѣдствомъ прави линии. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили биватъ два вида: положителни сили въ низходяща степень (ПнА)и положителни сили въ възходяща степень (ПвВ); отрицателни сили въ низходяща степень (ОнП) и отрицателни сили въ възходяща степень (ОвТ). Силитѣ, които иматъ възходяще направление, всѣкога творятъ; силитѣ, които иматъ низходяще направление, понеже се движатъ въ гѫста материя, всѣкога разрушаватъ. Сега ще ви дамъ друго разпрѣдѣление на силитѣ въ човѣшкия умъ. Споредъ живота на човѣка и дѣйностьта на неговия умъ, различаваме: естественъ, природенъ, разуменъ, мораленъ, личенъ и индивидуаленъ умъ. Естествениятъ умъ се занимава съ прости факти. Природниятъ умъ е творчески, събирателенъ. Неговото мѣсто е въ срѣдата на челото. Разумътъ въ човѣка е висшето проявление на умственитѣ му сили. Моралнитѣ сили на ума се изразяватъ въ моралния животъ на човѣка. Личнитѣ и индивидуалнитѣ сили на ума се изразяватъ въ личния и индивидуалния животъ на човѣка. При естествения животъ човѣкъ не чувствува никакви страдания, никакви нещастия - нищо не може да го засегне. Той е дѣте на природата, тъй дребно, тъй малко, че може да минава прѣзъ всичкитѣ дупки на природата, безъ тя да го улови. Естествениятъ умъ е подготовление за природния. При природния животъ човѣкъ започва да твори, да събира и природата вече започва да му иска смѣтка за всичко сторено. Вслѣдствие на това, клѣткитѣ въ организъма се събиратъ въ общества и започватъ да функциониратъ съзнателно. Това се дължи на женския елементъ, на женския принципъ въ природата, който събира и дѣйствува, проявява се отвѫтрѣ навънъ. Въ природния умъ се намира подсъзнанието на човѣка. На трето мѣсто иде разумниятъ животъ, въ който влиза самосъзнанието на човѣка. Моралниятъ животъ на човѣка се отнася къмъ една морална область, дѣто той е свързанъ съ сѫщества, които по развитието си седятъ по-високо отъ сегашнитѣ хора. Дойдете ли до индивидуалния животъ на човѣка, трѣбва да подразбирате това състояние, когато човѣкъ иска да се прояви като самостоятелно сѫщество, което търси своето щастие, своето благо. Въ моралния животъ човѣкъ има общение не само съ сѫществото, при което живѣе, но и съ цѣлата разумна природа. Щомъ дойдете до личния животъ на човѣка, той вече се проявява въ обществото като личность. Направете единъ опитъ, да видите, ще можете ли да различите въ себе си своя естественъ умъ. За да познаете това ваше състояние, трѣбва да се освободите отъ всѣка грижа, да си прѣдставите, че сте едно малко дѣте или още повече една малка бубулечица, “божа кравица” и се движите съ нейното съзнание, съ нейното разбиране за живота, съ нейнитѣ нужди. Ще можете ли да се смалите така? Ще кажете, че не можете. Питамъ: ако едно възвишено сѫщество или единъ ангелъ, който е завършилъ своята еволюция, идва да ви рѫководи, той не е ли една малка “божа кравица”? Както виждате този ангелъ, това възвишено сѫщество се смалява. Ето защо и вие трѣбва да напра вите този съзнателенъ опитъ, да влѣзете въ положението на божата кравица най-много за петь минути. Най-добъръ моментъ за опита е врѣмето, когато мислите за голѣми, за велики работи. Наблюдавайте тогава какво може да направите, ако сте въ съзнанието на тази малка божа кравица. Защо е нуженъ този опитъ? - Защото всѣки човѣкъ, който не може да слѣзе въ положението на една божа кравица, той не ще може да се качи и въ положението на единъ ангелъ. Когато у васъ се заражда желание да слизате надолу, вие изучавате вече великия законъ на инволюцията. Слѣдъ това вие ще бѫдете готови да се качвате нагорѣ и да изучавате великия законъ на еволюцията. Вие не трѣбва да забравяте тѣзи два процеса на развитие, прѣзъ които е миналъ човѣкътъ. Инволюционниятъ процесъ помага на еволюционния процесъ въ вашето развитие. Вие постоянно трѣбва да помните тия два процеса, които ставатъ у васъ. Когато искате да прѣвърнете едно неприятно чувство въ приятно, искате напримѣръ да прѣвърнете злобата или умразата въ положително чувство, вие трѣбва да слѣзете въ вашия естественъ умъ или въ вашия индивидуаленъ животъ. Само при такова състояние ще може да трансформирате събралата се отрицателна енергия у васъ. Такива сѫ законитѣ на висшата разумна природа. И тъй вие вече сте минали първия етапъ на вашия умъ, т.е. минали сте прѣзъ естествения умъ. Сега сте въ природния, въ творческия умъ, дѣто сѫ складирани всички ваши възпоменания, мисли и желания на миналото. Въ разумния животъ, изобщо прѣодоляватъ кривитѣ линии. Тѣ се виждатъ ясно по челото на разумния човѣкъ. По него се забѣлѣзватъ много изпѫкналости. Тия хора, у които е развитъ природния умъ, прѣдната часть на челото имъ, фиг.2(3) понѣкога е вдлъбната, а нѣкой пѫть е издадена фиг. 3(3) Вдлъбнатината про-изтича отъ това, че двѣтѣ страни на мозъка (1,2) сѫ повече развити (фиг.2). Понѣкога става обратното: челото въ срѣда-та е много издадено (3), а двѣтѣ му страни (1, 2) сѫ вдлъбнати (фиг.3). Такива хора сѫ много паметливи, тѣ могатъ да учатъ добрѣ история, добри историци сѫ, хубаво помнятъ събитията и датитѣ имъ. Ако се раздѣли челото на три части, долната часть прѣдставлява естествения, умъ (е); срѣдната - природния умъ (п), а горната - разума (р). Вдлъбнатината на челото у всички хора не е точно въ срѣдата. Хората, у които челото е вдлъбнато въ срѣдата, спадатъ къмъ категорията на отрицателнитѣ типове въ възходяща степень на природния умъ. Въ тѣхъ работи творческиятъ умъ. Тѣ иматъ логика, но като разсѫждаватъ, ползуватъ се отъ опитностьта, която сѫ добили. Хора, у които естествениятъ умъ е силно развитъ, срѣдната часть на челото имъ, именно е силно издадена навънъ. Тѣ сѫ отъ положителнитѣ типове, които като се събератъ съ хора отъ първата категория, ставатъ много активни: тѣ вадятъ ножа си и навсѣкѫдѣ си пробиватъ пѫть. Това сѫ двѣ състояния, необходими за природата. На дадена височина въ природата всѣкога отговаря и дадена низина. Това, което срѣщаме въ природата, има отражение въ цѣлия човѣкъ, а специално и въ неговия черепъ. Въ това отношение именно, хората се взаимно допълватъ. И сега, като се изучаватъ гънкитѣ въ мозъка на човѣка, забѣлѣзва се, че тѣ не сѫ еднакви у всички хора. При подробно изучаване на човѣшкия мозъкъ, ясно се вижда голѣмото различие въ нагъването на мозъчното вещество у различнитѣ хора. Малко естественици днесъ изучаватъ човѣшкия мозъкъ тъй, както трѣбва. Освѣнъ това, нужно е частично изучаване челата на хората. За интелигентностьта на човѣка напримѣръ, не се сѫди отъ цѣлия мозъкъ, а само отъ неговото чело или по-право отъ съотвѣтния центъръ, който заема опрѣдѣлено мѣсто и часть на челото. За да се достави необходимата материя за създаване органа на правата мисъль, отъ човѣка се изисква нормаленъ природосъобразенъ животъ. Само така човѣкъ ще стане добъръ проводникъ на чистата природна мисъль. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣ бва да развиватъ, да обработватъ своя мозъкъ. Когато се разработва човѣшкия мозъкъ, въ първо врѣме се забѣлѣзва набиране на извѣстна енергия, която прави човѣка нервенъ, привидно недоволенъ отъ живота. Това стѣгане, това ограничение, което и вие изпитвате, създава у васъ потикъ да вървите нагорѣ. Сега вие искате да се разширявате. Не, вие имате достатъчно разширение, сега ви е нужно движение нагорѣ. Нагорѣ трѣбва да се движите! Движението ви нагорѣ ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно, т.е. гънкитѣ на мозъка ще почнатъ да се разработватъ. Рекохъ, вие трѣбва да наблюдавате кога се намирате въ естествено състояние на вашия умъ, кога дѣйствува природниятъ умъ, кога - разумътъ и кога - моралнитѣ сили на мозъка. Понѣкога всички качества или сили на ума се проявятъ едноврѣменно. Такива хора се наричатъ нормални. За да бѫде човѣкъ нормаленъ, необходими сѫ тия шесть елемента на ума. Тази е нормата, съ която ние мѣримъ постѫпкитѣ на хората. Когато естествениятъ умъ, природниятъ умъ, разумътъ, моралнитѣ сили, личниятъ умъ и индивидуалниятъ умъ у човѣка функциониратъ правилно, ние имаме правилно или нормално развитъ човѣкъ въ умствено отношение. Щомъ едно отъ тия качества липсва у нѣкой човѣкъ, ние имаме вече отклонение отъ нормата. Разумната природа разполага съ редъ начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грѣшкитѣ имъ. Напримѣръ ако ти направишъ една малка погрѣшка въ естествения умъ, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грѣшката ти е въ природния умъ, тя ще ти изпрати треска, придружена съ силна температура. Ако грѣшката ти е въ разума, тя ще ти изпрати болестьта коременъ тифъ или петнистъ тифъ. Колкото по-нагорѣ се качвашъ и грѣшишъ, толкова и болеститѣ, които природата ти изпраща, сѫ по-лоши. Ако грѣшишъ при моралнитѣ чувства, ще страдашъ отъ такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грѣшишъ въ личнитѣ чувства, много ще се дразнишъ. Тогава Сатурнъ ще има влияние върху тебе и ти ще виждашъ само обратнитѣ, отрицателнитѣ чърти на живота. И най-послѣ, ако грѣшишъ въ индивидуалния си животъ, нѣма да постигнешъ нищо отъ това, което желаешъ. И така, всѣки човѣкъ, който иска да успѣва въ живота си, трѣбва да има тия шесть ключа на ума, понеже тѣ сѫ свързани съ извѣстенъ родъ сили, необходими за неговото развитие. За да бѫде човѣкъ мораленъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. За да бѫде човѣкъ разуменъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. За да прояви човѣкъ правилно природния си умъ, трѣбва да има тия сили, организирани въ себе си. Такива хора се отличаватъ съ едно естествено благоразумие. Тѣ иматъ добра обноска спрѣмо всички хора и винаги сѫ любезни. Хора, у които е добрѣ развитъ естествения умъ, тѣ се проявяватъ като дѣца: тѣ налюдаватъ нѣщата отгорѣ, повърхностно, не отиватъ много надълбоко. Такива хора разсѫждаватъ плитко, но не сѫ глупави. Направете единъ опитъ, за извѣстно врѣме да провѣрите въ себе си, какви чувства изживѣвате и ги опрѣдѣлете къмъ коя категория умствени сили се отнасятъ. Тревожите се нѣщо, напримѣръ. Вижте къмъ коя категория спадатъ вашитѣ тревоги. (-Къмъ личнитѣ чувства.) Когато се засегнатъ личнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ природния си умъ (2); когато се засегнатъ индивидуалнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ естествения си умъ (1); когато се засегнатъ моралнитѣ ви чувства, ще се лѣкувате съ разума (3). Проявитѣ на ума сѫ свързани двѣ по двѣ помежду си. Като се знае това нѣщо, то може да се използува като начинъ за правилно трансформиране на енергиитѣ у човѣка. Забѣлѣжете, въ много отъ животнитѣ, у кучетата напримѣръ личнитѣ чувства сѫ силно развити. И когато нѣкое куче иска да подчъртае своето достойнство, то завива опашката си на колело. Това показва, че то е доволно отъ себе си. Обаче хванете ли опашката му, то веднага се озѫбва, показ ва, че е недоволно. Защо прави така? - Понеже чрѣзъ гръбначния му стълбъ става силно изтичане на енергия. Това изтичане на енергията започва отъ главата, минава прѣзъ гръбначния стълбъ и отива къмъ центъра на земята. Така става съ всички млѣкопитающи. Слѣдователно при всѣко побутване на животнитѣ, ние ги подпушваме, при което въ тѣхъ се образува едно болезнено, неприятно състояние. Този процесъ става и съ човѣка, само че подпушването у него се произвежда въ носа. У кучето става въ опашката, а у човѣка - въ носа. И затова българитѣ често казватъ за нѣкого: “Надулъ носъ!” Щомъ се подпушите и енергията ви се събере на върха на носа, какъ ще се лѣкувате? Има единъ психически начинъ за лѣкуване. Щомъ се подпушишъ или си недоволенъ отъ нѣщо, хвани носа си и кажи: “Нѣма нищо!” Не се ли отпушишъ, пакъ хвани носа си отгорѣ до долу съ рѫката три - четири пѫти, изговори гласно името си, кажи: “Нѣма нищо!” Можешъ да хванешъ носа и съ двѣтѣ си рѫцѣ. По този начинъ ти ще утихнешъ. Та рекохъ, направете този опитъ, когато сте въ раздразнено състояние, да видите дали законътъ ще проработи. Това е опитъ за лесно трансформиране на енергиитѣ. Другояче може да се мине цѣла седмица докато силитѣ ви се уравновѣсятъ. Когато течението на силитѣ у човѣка става правилно, нормално човѣкъ чувствува въ себе си лекота, радостно чувство, като че отъ гърба му се е снелъ нѣкакъвъ товаръ. Добрѣ е, ако учителитѣ въ училищата практикуватъ този методъ върху своитѣ ученици. Когато нѣкое дѣте въ училището се раздразни, нека учительтъ поглади леко носа му и каже: “Нѣма нищо!” Този методъ има отлично възпитателно въздѣйствие върху дѣцата. Той прѣдставлява начинъ за отпушване пѫтищата, прѣзъ които тече енергията. Направите ли единъ малъкъ масажъ на носа си и енергията протича. Ако нѣкой отъ васъ е подпушенъ, като се върне дома си, нека направи този опитъ. Защо трѣбва да масажирате носа си? Понеже носътъ е единъ върхъ на човѣшкото лице, на който понѣкога се събира излишно количество елекричество и магнетизъмъ, които го подпушватъ. Когато излишнитѣ енергии се събиратъ въ мозъка, артериалната и венозната система се подпушватъ, много венозна кръвь се събира въ слѣпоочната область и пулсътъ започва да бие усилено. Когато имате такова подпушване, ще вземете малко квасъ и отъ вечерьта ще го наложите на слѣпитѣ си очи. На сутриньта ще бѫдете вече въ нормално състояние, подпушването се е трансформирало. Опасни сѫ подпушванията въ гърдитѣ, защото тѣ произвеждатъ охтика. Подпушването въ стомаха прѣдизвиква неправилно храносмилане. Само пълнитѣ хора страдатъ отъ коремоболие. Тѣ иматъ излишна енергия, която трѣбва да се отнеме. На слабитѣ хора, когато се подпушатъ, трѣбва да се прѣдаде енергия - тѣ страдатъ отъ недоимъкъ на енергия. Значи сухиятъ човѣкъ може да отнима енергия отъ пълния. Онзи човѣкъ, на когото мозъкътъ е подпушенъ, трѣбва да се лѣкува отъ нѣкой дебелъ, пъленъ човѣкъ, съ здравъ, свѣтълъ мозъкъ, за да му прѣдаде енергия. Ако при него отиде нѣкой хилавъ, сухъ човѣкъ, съ боленъ мозъкъ, той ще стане двойно по-хилавъ. На онѣзи отъ васъ, които се готвятъ за лѣкари, бихъ прѣпорѫчалъ да спазватъ слѣднитѣ правила при лѣкуването: ако вие сте пъленъ и лѣкувате нѣкой сухъ, боленъ човѣкъ, като лѣкарь сте на мѣсто, ще можете да го излѣкувате. Но ако и болниятъ е пъленъ, като васъ, вие не ще можете да го излѣкувате, затова трѣбва да вземете съ себе си нѣкой вашъ другарь, здравъ, но слабъ по натура. Той ще ви придружава, като асистенътъ, ще вземе дѣсната или лѣвата рѫка на болния, ще я подържи малко и така ще му помогне. Правете опити, за да се убѣдите въ истинностьта на тази теория. Ако нѣкой пъленъ човѣкъ страда отъ коремоболие, нека повика единъ свой близъкъ познатъ слабъ, но здравъ човѣкъ и го помоли да тури дѣсната си рѫка на слънчевия му вѫзелъ, да я подържи така 5-10 минути и коремоболието ще изчезне. Пъкъ ако нѣкой сухъ човѣкъ страда отъ главоболие, нека намѣри нѣкой пъленъ, здравъ човѣкъ и го помоли да подържи челото му при слѣпитѣ очи съ едната или съ двѣтѣ си рѫцѣ, и главоболието ще изчезне. По този начинъ хората могатъ взаимно да си помагатъ. Рекохъ, природата обича енергиитѣ й да вървятъ правилно. Между земята и човѣка винаги трѣбва да става правилна обмѣна. Освѣнъ между земята и човѣка, обмѣна трѣбва да става и между Слѣнцето и човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да спазва връзката си съ центъра на Земята и съ центъра на Слънцето. Между духовния свѣтъ и човѣка сѫщо тъй трѣбва да има правилна обмѣна на енергиитѣ. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ само слѣдъ като се изчисти отъ излишъка на своитѣ енергии. Тѣ не сѫ нужни за неговото развитие. Когато човѣкъ има нѣкакъвъ дефектъ въ своя разумъ, той ще бѫде тѣсногрѫдъ; може да бѫде мораленъ човѣкъ, но фанатикъ, какъвто е билъ апостолъ Павелъ, прѣди обръщането си въ християнството. Апостолъ Павелъ, билъ философъ човѣкъ, но тѣсногрѫдъ и затова прѣслѣдвалъ всички, които не вѣрвали и не разбирали Божественото, както той го разбиралъ. Слѣдъ възприемане на Христовото учение, той поправилъ погрѣшката си. Обаче, много хора и до днесъ подражаватъ на апостолъ Павла, който казва: “Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа.” То значи: “Всичко считамъ за изметъ, за да позная Любовьта.” Каква е разликата между личния и индивидуалния животъ? - Когато човѣкъ се индивидуализира, т.е. живѣе индивидуаленъ животъ, той навлиза вѫтрѣ въ себе си, мисли за себе си. Личниятъ животъ има отношение повече къмъ външнитѣ хора. Такъвъ човѣкъ се спира повече върху това, какво мислятъ другитѣ хора заради него. Човѣкъ съ силно развитъ личенъ животъ, като напише една книга, ще мисли какво ще кажатъ критицитѣ за него. Изчезне ли обществото прѣдъ такъвъ човѣкъ и личниятъ животъ изчезва. Индивидуалниятъ животъ е по-дълбокъ отъ личния. При личния животъ човѣкъ търси доброто мнѣние, приятелството на цѣлото общество, не се задоволява съ единъ приятель. Такъвъ човѣкъ почти нѣма приятели. Хора, които базиратъ живота си върху личния умъ, не могатъ да завързватъ приятелство. Тѣ могатъ да правятъ познанство, но не и приятелство. Само човѣкътъ на индивидуалния животъ може да завързва приятелство и да задържа приятелитѣ си. Ако индивидуалниятъ, личниятъ и моралниятъ животъ сѫ правилно развити у човѣка, може да става дума за приятели и приятелство. Ако индивидуалниятъ умъ у човѣка е нормално развитъ, тогава и личниятъ, и моралниятъ умъ ще бѫдатъ нормално развити. Тѣ сѫ свързани помежду си. Ако личниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, главата му отзадъ на темето е висока. Ако моралниятъ животъ на човѣка е силно развитъ, темето на главата отгорѣ е високо издигнато. При личния животъ сѣмейнитѣ чувства сѫ слабо развити. Такъвъ човѣкъ води чергарски животъ, нѣма свой домъ. У него е силно развитъ стремежътъ къмъ пѫтешествия. Обаче отъ скитничество човѣкъ малко се учи. При естествения животъ, челото на човѣка или е вдлъбнато навѫтрѣ или е издадено навънъ. Хора, у които челото е вдлъбнато навѫтрѣ, сѫ като дѣца, тѣ нѣматъ външни наблюдения, но интуитивно, вѫтрѣшно схващатъ нѣщата. Наблюдателностьта у човѣка се образува, слѣдъ като се развие природниятъ умъ. Тогава естественитѣ чувства иматъ по-добри изрази. Нѣкои смѣсватъ природния съ естествения умъ и казватъ: “Този човѣкъ има отличенъ природенъ умъ.” Всѫщность тѣ подразбиратъ неговия естественъ умъ. Ако природниятъ умъ е нормално развитъ въ нѣкой човѣкъ, той е досѣтливъ. У художницитѣ и у музикантитѣ природниятъ умъ е силно развитъ, защото музиката спада въ областьта на природния умъ. Математиката пъкъ спада въ областьта на естествения умъ. Слѣдователно онзи, който иска да бѫде математикъ, сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и музикантъ. Ако той не е музикантъ, не може да бѫде и математикъ. Математиката прѣдставлява коренитѣ на музиката. Естествениятъ умъ започва отъ математиката и върху нея се гради музиката. Значи, тя е основа. Върху музиката се гради разумниятъ животъ. Върху разумния животъ се гради въображението - область, на която трѣбва да се даде ново име. Азъ я наричамъ гениалностьта у човѣка. Нѣкои смѣсватъ гениалностьта у човѣка съ творчеството. Не, у гениалния човѣкъ нѣма творчество въ този смисълъ, какъвто съврѣменнитѣ хора разбиратъ. Гениалниятъ човѣкъ изразява само онова, което живата, разумната природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази природа. Въображението, гениалностьта у човъка е почвата, върху която се създаватъ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща въ живота. Когато умътъ на човѣка е силно развитъ въ тази насока, забѣлѣзватъ се вълни, които се отразяватъ по цѣлото му тѣло и оставатъ извѣстни отенъци. Това сѫ все течения, които идватъ отъ живата природа, минаватъ прѣзъ ума на човѣка, прѣзъ гръбначния му стълбъ и слизатъ надолу. Въ човѣка постоянно циркулиратъ два вида течения: отгорѣ надолу и отдолу-нагорѣ. Ако хората не подпушваха теченията на силитѣ въ природата, досега щѣха да бѫдатъ избавени отъ много злини. Въ съврѣменнитѣ народи, въ съврѣменното човѣчество тия сили сѫ подпушени и като слѣдствие отъ това се явяватъ войнитѣ. Та рекохъ, никога не се стремете къмъ унищожение. Нищо въ природата не може да се унищожи. И въ живота нищо не трѣбва да се унищожава, но само да се трансформира. Не се противопоставяйте срѣщу проявленията на природата. Нѣма по-интелигентно, по-умно сѫщество отъ природата! При това тя ограничава сѫществата. Вие не можете да я подчините, но тя ще ви се наложи, тя ще ви ограничи. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. При всичката негова интелигентность, и той трѣбва да си наложи извѣстни ограничения и то по съвсѣмъ други закони. Никой не може да седи надъ природата. Тя налага ограничения на всички сѫщества не отъ зла воля, но по необходимость. Тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Отъ тия ограничения зависи и вашето правилно развитие. Защо става това, има редъ причини. Вие трѣбва да вложите всичкото си довѣрие въ разумната природа въ нейния умъ, въ нейния промисълъ. Мислите ли, че въ природата нѣма разумъ, всички разумни сѫщества, които влизатъ въ нея, колективно ще се опълчатъ срѣщу васъ и ще ви въздѣйствуватъ, докато се поправите. Това не върши самата природа, но законитѣ и силитѣ въ нея, срѣщу които вие реагирате. Вие искате да ги подчините въ себе си, но тя ви казва, че слабиятъ трѣбва да се смирява. Нищо въ природата не може да се унищожи! Въ теософската литература често се цитира изречението: “Убий всѣко желание въ себе си!” Това е неправиленъ прѣводъ на едно отъ индускитѣ изречения, който говори за неразбиране окултизма. Въ индуската литература мисъльта е съвсѣмъ другояче поставена. Нѣма защо човѣкъ да убива желанията си. Апостолъ Павелъ въ посланията си употрѣбява почти сѫщитѣ думи: “Да умъртвимъ тѣлото си.” Азъ взимамъ думата “умъртвяване” въ смисълъ на трансформиране на енергията. Ние трѣбва да смекчаваме, да намаляваме силната дѣятелность на експулсивната енергия, а не да я унищожаваме. Така постѫпваме и когато искаме да намалимъ силното течение на водата, която завлича и унищожава всичко, каквото срещне на пѫтя си; ние измѣняме наклона й да стане по-малъкъ, за да се ползуватъ всички отъ нейнитѣ блага. По сѫщия законъ, ако насочите силна струя вода върху цвѣтята на една градина, вие ще ги изкорените. За да се намали нейната енергия, вие трѣбва да турите на пѫтя едно прѣпятствие. Искате ли да дадете силенъ напоръ на водата, махнете наклона й, прѣмахнете прѣпятствието отъ пѫтя й и всички капчици ще се събератъ въ крѫгъ, ще стане силно изтичане на водата. Слѣдователно когато искате да измѣните вашия животъ, ще увеличавате или намалявате наклона, а споредъ това ще се увеличава или намалява струята на вашата енергия. Вие можете или да разпръснете своята енергия въ много капчици или да я съберете въ една силна струя. Прѣди да измѣните наклона на енергията си, ще трѣбва да се спрете, да обмислите добрѣ, какъ да постѫпите. Често казвате: “Азъ не мога да търпя това безчестие!” И започвате да се гнѣвите, да негодувате. Това показва, че сте събрали всички капки въ една силна струя. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ гнѣва? Разпръснете тази струя. Тя е излишна. Въ случая тя само ще ви поврѣди, ще загубите мира си. Прѣди всичко това ваше състояние е хипнотическо. Отвънъ никой не може да направи човѣка безчестенъ! Ако той мисли за себе си, че е такъвъ, то е другъ въпросъ, но ако той не е безчестенъ, цѣлиятъ свѣтъ може да говори за него, каквото иска, той нѣма да стане такъвъ. Ако азъ самъ не се сѫдя, никой не може да ме сѫди! Сѫденето подразбира да освѣтлишъ съзнанието на нѣкого, да изправи погрѣшкитѣ си. Такъвъ е законътъ. Ако вие искате да сѫдите нѣкого, трѣбва да седите поне три пръста по-високо отъ него и тогава ще можете да го сѫдите. Може да ме сѫди само онзи, който седи по-високо отъ мене. Само великиятъ художникъ - учитель може да даде мнѣнието си за нѣкоя хубава картина, но начинаущиятъ ученикъ нѣма право да дава мнѣнието си. Затова нека не ви смущава мнѣнието на другитѣ. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя пѫть. Всѣки човѣкъ има едно мнѣние за себе си, по-близо или по-далечъ отъ истината. Нѣкога ти мислишъ, че си даровитъ човѣкъ. Вѣрно е това, но щомъ си даровитъ, постарай се да напишешъ едно малко стихотворение, за себе си само, безъ да го изнасяшъ прѣдъ другитѣ. Слѣдъ 2 - 3 деня пакъ го прочети и вижъ дали ти причинява радость, ако ти причинява радость, ти си даровитъ човѣкъ. Четешъ ли го и на другитѣ хора, тѣ да го харесатъ, хубавото ще изчезне. Който те слуша, да четешъ своето малко стихотворение, ще каже: “Колко е глупаво!” Той те измѣрва съ други майстори и си мисли: “Колко по-хубави стихотворения отъ това съм челъ!” Така е, но като твоето стихотворение именно, той не е челъ. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него нѣма друго; то е нѣщо особено, другъ не може да каже сѫщото нѣщо, макаръ и глупаво. И въ глупавото стихотворение има философия. Вие имате особена прѣдстава за сегашнитѣ гениални хора. Сегашнитѣ гениални хора единъ день ще минаватъ за прости хора, а сегашнитѣ прости хора ще станатъ за въ бѫдеще гениални хора. Това може да се докаже съ факти. Сѫщото нѣщо виждаме и въ самата природа, затова не се обезсърдчавайте, вървете напрѣдъ! Нѣкои хора, като правятъ погрѣшки, виждатъ имъ се “квадратни глупости”. Щомъ тѣхнитѣ погрѣшки сѫ “квадратни глупости”, това е добро, защото върху тѣхъ може да се съгради цѣла философия. Питамъ: разумностьта, мѫдрос тьта могат ли да бѫдат квадратни глупости? Не, разумностьта не може да бѫде квадратна, но глупостьта може да бѫде квадратна. Чули ли сте да казватъ за нѣкой човѣкъ, че говори “квадратни умности”? Има ли такова изречение? - Не. Само за проститѣ хора, обаче казватъ така. Както виждате проститѣ хора прилагатъ математиката много добрѣ. За тѣхъ се казва, че говорятъ “квадратни глупости”. Но и глупоститѣ сѫ относителни нѣща. Каква е разликата между глупавия и умния човѣкъ? Единствената разлика седи въ слѣдното: глупавиятъ не съзнава, че е глупавъ; умниятъ или съзнава, че е глупавъ, или съзнава, че е уменъ. Ако запитамъ най-глупавия човѣкъ какво има на Слънцето, той ще ми отговори, че не знае. Ако запитамъ най-умния, какво има на Слънцето, той ще каже: “Господь знае това.” Този човѣкъ е уменъ, защото знае, че ако той не може да отговори на този въпросъ, Господь ще отговори. Право е, че Господь знае, а обикновениятъ човѣкъ още не знае. Ако запитатъ умния човѣкъ, колко заплата получава, той ще каже: “Моята заплата, заедно съ тази на прѣдседателя е 10 000 лева.” Ако зададете на глупавия сѫщия въпросъ, той ще каже: “Моята заплата е 60 лева мѣсечно.” Първиятъ мисли, че като прибави паритѣ на прѣдседателя къмъ своитѣ, това ще го повдигне прѣдъ очитѣ на другитѣ хора. Глупавиятъ отговаря направо на въпроса, безъ да мисли. Глупавиятъ отговаря бързо, безъ да мисли. Умниятъ, прѣди да отговаря, мисли. Една българска пословица казва: “Два пѫти мѣри, веднъжъ крой!” Азъ рекохъ, два пѫти обмисли, веднъжъ кажи. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 27 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 21.VI.1925 годъ въ гр. София --------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  6. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание УСПОРЕДНИТѢ ПѪТИЩА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: “Най-важнитѣ идеи на ученицитѣ отъ класа.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата (№22): “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили.” Какво трѣбва да се разбира подъ думитѣ “отричане”, “отрицателни сили”? Какъ прѣвеждате думитѣ “анодъ” и “катодъ”? (-Тѣ сѫ названия на електрическитѣ полюси. Анодъ и катодъ сѫ гръцки думи. Анодъ означава горѣ, а катодъ - долу.) Сега да оставимъ значението на тѣзи думи, но да разгледаме отъ чисто материално гледище, какво прѣдставлява движението. Ако вземете една плоскость С1С2, може ли да има движение въ нея? Вънъ отъ нея може да има движение, но въ самата плоскость, движение не може да има, защото всичкитѣ й сили се намиратъ въ равновѣсие. Какво трѣбва да стане съ нея, за да има движение? Трѣбва да се измѣни положението на полюситѣ С1 и С2, за да се образува движение къмъ екватора А. Вие може да мислите, че северниятъ полюсъ е на единия край на земната ось, а южниятъ полюсъ - на другия край. Не, всѣка частичка отъ материята, колкото малка и да е, има свой северенъ и свой юженъ полюсъ и тѣзи полюси се допиратъ единъ до другъ въ екватора на самата частичка. Връзката между двата полюса е криволинейна, тя е меридиана. Тази връзка е наклонена къмъ полюситѣ и по нея силитѣ сѫ уравновѣсени. Въ природата нѣма абсолютно хоризонтална плоскость, но всѣкога има поне единъ малъкъ наклонъ, за да става движение. Нѣкога хората искатъ да иматъ спокойно състояние, никой да не ги смущава; тѣ искатъ да бѫдатъ уравновѣсени, да бѫдатъ меридианъ. Това състояние е приятно, но за малко врѣме, а послѣ става непоносимо. Затова, за да има движение, всѣкога трѣбва да става прѣмѣстване на полюситѣ. Тогава енергията ще се съсрѣдоточава въ екватора. Питамъ: дѣ е екваторътъ на човѣшкото тѣло? - При слънчевия вѫзелъ, подъ лъжичката. Въ животнитѣ екваторътъ се намира подъ стомашния мозъкъ (отъ гръбначния стълбъ до опашката) и затова у животнитѣ тази часть е най-активна. Нека всѣки отъ васъ да опрѣдѣли точно дѣ е неговиятъ екваторъ. Той е въ най-подвижната часть у човѣка - въ кръста. Екваторътъ у човѣка се мѣсти постоянно. Само въ идеалния човѣкъ той има точно опрѣдѣлено мѣсто. Когато човѣкъ е уравновѣсенъ, мѣстото на неговия екваторъ е постоянно. Въ такъвъ човѣкъ има пълна хармония между неговия умъ, неговото сърце и неговата воля; всички мѫчнотии за него сѫ само стимулъ за работа. Той смѣта мѫчнотиитѣ въ живота си за привилегии. Слѣдователно движение може да има само при наклонъ. Ако горната часть на нѣкоя плоскость се издигне и образува върхове и долини, прѣзъ тази плоскость могатъ да минатъ рѣки и да я направятъ плодоносна. Безъ това, плоскостьта бива пуста, мяза на пустинята Сахара. Върхътъ е мѣстото, дѣто хората почиватъ. Тѣ се изморяватъ докато стигнатъ до него. Когато човѣкъ почива, това показва, че е миналъ прѣзъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ, това сѫ високитѣ върхове, а високитѣ върхове винаги сѫ подбудителнитѣ причини въ живота на човѣка. Буквата М въ думата “мѫчение” се състои отъ два върха, между които се намира екватора. Тукъ всичкитѣ енергии се сливатъ въ центъра. Какво показватъ двѣтѣ успоредни линии въ буквата М? - Тѣ прѣдставляватъ границитѣ на едно разумно сѫщество. Само разумнитѣ сѫщества се движатъ по успоредни линии, а всички други сѫщества се движатъ по линии, които не сѫ успоредни. Слѣдователно дѣто има успоредни линии въ свѣта, тамъ работи нѣкоя висша интелигентность. Само двѣ разумни сѫщества могатъ да вървятъ успоредно. Ако двама души вървятъ успоредно, тѣ сѫ разумни; ако пѫтищата имъ се прѣсичатъ, тѣ не сѫ разумни. Прѣсѣченитѣ линии не показватъ движение на разумни сѫщества, а движение на обикновени хора. Щомъ двѣ линии се прѣсичатъ, това показва, че двѣ сѫщества се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Пеперудата независима ли е отъ гѫсеницата? Двѣ разумни сѫщества ли сѫ тѣ? - Не. Гѫсеницата и пеперудата се сливатъ и образуватъ едно сѫщество. Обаче, стремежитѣ имъ сѫ различни. Въ гѫсеницата има двѣ сѫщества. Едното отъ тѣхъ работи въ материалния свѣтъ, то е корена на нейния животъ. Като свърши своята работа, то образува кривата линия - “а”; слѣдъ него започва да работи второто сѫщество, като образува втората крива линия “б”. Това видоизмѣнение на успореднитѣ линии показва, че става трансформиране на енергиитѣ. Двѣтѣ сѫщества въ гѫсеницата се сливатъ и образуватъ пеперудата. Сѫщото нѣщо става и въ природата. Щомъ двама души дойдатъ въ стълкновение, образува се едно сѫщество, между тѣхъ става прѣсичане. Вие трѣбва да спазвате този законъ. Ако двѣ ваши желания се кръстосатъ, тѣ изгубватъ силата си и остава само едно желание. Обаче, за да може да работите, непрѣменно трѣбва да имате двѣ желания, които да вървятъ успоредно. Скръбьта и радостьта сѫ двѣтѣ желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбьта всѣкога показва, че сте изгубили нѣщо. Слѣдователно тя е единъ отъ методитѣ на природата, чрѣзъ който ще намѣрите изгубеното. Ако ти нѣмашъ скръбь, не можешъ да намѣришъ изгубеното и никога нѣма да имашъ радость. Скръбьта е високъ планински върхъ, отъ който се стича вода за оплодяване на низинитѣ. Тя става причина да се прояви живота въ плоскостьта, който ще донесе радость и веселие. И тъй скръбьта, която слиза отгорѣ, носи радостьта. Така трѣбва да схващате скръбьта. Тя не е мѫчение, а методъ на природата, чрѣзъ който може да се намѣри радостьта. Радостьта пъкъ е цѣлъ, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Слѣдователно скръбьта и радостьта сѫ тѣсно свързани. Тѣ не сѫществуватъ поотдѣлно въ природата. Това е правилното схващане за радостьта и скръбьта. Всѣка изгубена радость носи скръбь, чрѣзъ която пъкъ се намира радостьта. Скръбьта напомня на човѣка, че е изгубилъ нѣщо и му посочва дѣ е то. Ако се намирашъ въ трудно положение, скръбьта ще ти помогне да излѣзешъ отъ тамъ. Като имашъ скръбь, ти ще работишъ, ще търсишъ, докато намѣришъ загубеното, т.е. съ търсене човѣкъ всичко намира. Ти ще намѣришъ загубеното само при голѣма вѫтрѣшна скръбь. Това е истинската скръбь. Азъ не говоря за скръбьта, която вие имате отъ прѣувеличаване на нѣщата. Вие може да турите подъ микроскопъ едно малко сѫщество и да го увеличите много пѫти, но всѫщность това не е неговата естествена голѣмина. Това сѫщество подъ микроскопъ е голѣмо, но отвънъ е невидимо. Това не е скръбь. Вие не трѣбва да имате външна скръбь, но дълбока вѫтрѣшна скръбь. За скръбьта ние сѫдимъ по ефекта, който тя произвежда въ насъ. Какво нѣщо сѫ успореднитѣ линии? Въ природата има ли успоредни линии? - Има. Може да се върви само по успоредни линии. Вие трѣбва да опрѣдѣлите какви линии описвате като вървите съ нѣкого. Когато двѣ успоредни линии се прѣсичатъ отъ трета, какво се образува? То значи какво ще се образува, ако пѫтьтъ, който изминаватъ двѣ разумни сѫщества, се прѣсѣче отъ трето разумно сѫщество? - Ще се образуватъ осемь ѫгли. Едни отъ тѣзи ѫгли сѫ кръстосани, други - съотвѣтни. И еднитѣ, и другитѣ сѫ равни помежду си. Какво показватъ тѣ? Питамъ: успореднитѣ линии прѣсичатъ ли се? Тѣ се прѣсичатъ въ безкрайностьта. Ако точката С е образъ на безкрайностьта, тогава правитѣ линии АС и ВС, които се прѣсичатъ въ точка С, ще бѫдатъ успоредни. Слѣдователно третата линия, която прѣсича двѣтѣ успоредни, сѫщо така е успоредна съ тѣхъ. Тя се прѣдставлява такава въ тесаракта, но при третото измѣрение ние я виждаме като прѣсѣчна линия. Тѣзи разсѫждения сѫ вънъ отъ обикновенитѣ. Ако една линия прѣсича двѣ успоредни, какво ще стане въ физическия свѣтъ? Прѣставете си, че тѣзи двѣ успоредни линии сѫ брѣгове на нѣкоя рѣка, която тече. Тѣ очъртаватъ брѣговетѣ й, които прѣдставляватъ разумни сѫщества. Третата линия прѣдставлява моста, прѣзъ който се прѣминава рѣката. Мостътъ, като разумно сѫщество, прѣдставлява връзка между брѣговетѣ, които започватъ да мислятъ. Щомъ трета линия прѣсича двѣ успоредни, това показва, че тѣзи двѣ разумни сѫщества мислятъ правилно. Тогава, ако искамъ да изразя, че трима души живѣятъ правилно, хармонично помежду си, ще напиша двѣ успоредни линии прѣсѣчени съ една трета. Този знакъ показва, че тѣзи хора разумно разрѣшаватъ всички задачи. И въ музиката имаме подобенъ знакъ, който се казва диезъ знакъ за повишение на тоноветѣ. Когато се изслѣдватъ геологически нѣкои пластове, прѣсѣчени съ трети, това показва, че тукъ сѫ работили разумни сѫщества и сѫ оставили своя знакъ. Геологътъ трѣбва да открие това самъ и да го знае. Такива сѣчения има и по рѫцѣтѣ на човѣка. Съ тѣхъ се занимава хиромантията. Тѣ говорятъ за разумна работа. И тъй, всѣка пертурбация, всѣко прѣпятствие, всѣко измѣнение въ живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. Така трѣбва да схващате нѣщата. Всѣко малко измѣнение означава, че вие вървите по една възходяща линия. Този родъ разсѫждения сѫ необходими за всички хора по слѣднитѣ съображения. Въ човѣшкия животъ често ставатъ наводнения и насипи; нѣкой пѫть брѣговетѣ на вашия животъ, на извѣстни мѣста, се подронватъ, други мѣста се насипватъ, а често ставатъ и срутвания. Тъй че, безъ да искате, течението се подпушва. Понѣкога ставатъ толкова голѣми подпушвания, че се явява песимизъмъ у васъ или извратени мисли, които отклоняватъ правилния пѫть на мисъльта. Затова вие трѣбва съ вѣра да отклонявате изопа ченитѣ мисли, които идватъ до васъ, защото тѣ могатъ да измѣнятъ посоката на живота ви. Ето защо, вие трѣбва да се домогнете до разумния начинъ на мислене. Мисъльта ви трѣбва да е будна и силна! Тъй че, трѣбва ви вѣра и правиленъ начинъ на мислене. Вѣрата държи съзнанието будно, а правата мисъль - ясно. Вие трѣбва постоянно да се насърдчавате, защото сегашнитѣ условия носятъ тъй нареченитѣ “обезсърдчителни вълни”. И въ сънното, и въ будното състояние на човѣка къмъ него пристигатъ мисли, които повече го спъватъ, отколкото да го подтикватъ къмъ добро. Това сѫ само привидни спънки. Рекохъ, най-първо вие трѣбва да се стремите да образувате въ себе си успоредни линии, т.е. линиитѣ на разумностьта. Всички трѣбва да се стремите къмъ разумность. Разумностьта трѣбва да бѫде цѣль въ живота ви! Не казвайте, че ще бѫдете разумни, но постѫпвайте разумно. Сега ще ви дамъ една доста трудна задача. Въ разстояние на една седмица, като вървите изъ улицитѣ и нѣкой бѣденъ ви поиска пари, бръкнете въ джоба си и колкото пари имате, дайте му ги! Да допуснемъ, че имате 100 лева въ джоба си - всичкитѣ ще дадете и ще останете безъ петь пари. Трудна задача! Ето какъ ще поставя задачата ви: прѣзъ тази седмица всѣки отъ васъ ще носи въ джоба си по 100 лева, докато срещне нѣкой бѣденъ, който ще иска помощь. Вие ще му ги дадете изведнъжъ; нѣма да се колебаете, нито ще избѣгвате просяцитѣ. Пъкъ ако никой не ви поиска помощь паритѣ ще останатъ за васъ. Ако ви поискатъ помощь още първия день, ще дадете 100-тѣ лева и съ това задачата ви е разрѣшена; не успѣете ли първия день, ще носите паритѣ до края на седмицата. Когато учительтъ задава задачи, грижи ли се ученицитѣ откѫдѣ ще взиматъ тетрадки, пера и мастило? Като дадете паритѣ на просека, който е опрѣдѣленъ за васъ, ще го попитате за името му и дѣ живѣе. Този, на когото трѣбва да дадете паритѣ, нѣма да седи на земята, но ще стане правъ и така ще ви посрещне. Той е човѣкътъ, на когото невидимиятъ свѣтъ е пошепналъ, че вие имате такава задача и го изп ращатъ да му дадете тия 100 лева. Той е опрѣдѣленъ отъ невидимия свѣтъ. Ако искате, може да направите опита още прѣзъ тази седмица. Ако пъкъ сте заети, може да го отложите за идната седмица. Паритѣ ще носите въ дѣсния си джобъ**, а когато ги давате, ще бръкнете съ лѣвата рѫка и съ нея ще ги подадете. Всички хора носятъ паритѣ си въ лѣвия джобъ, а бъркатъ съ дѣсната си рѫка, вие ще направите обратно: ще извадите паритѣ съ лѣвата рѫка отъ дѣсния си джобъ. Вие нѣма да търсите просека, той самъ ще ви намѣри, самъ ще дойде при васъ, той е вашъ познатъ. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 26 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 14.IV.1925 г. въ гр. София ---------------------------------------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **на сакото (бел.ред.)
  7. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВЛИЯНИЕ НА ВѪТРѢШНАТА СВѢТЛИНА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Прочете се резюме върху темата: “Най-обичното ми число.” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важната идея за менъ въ дадения случай.” Какъ обясняватъ съврѣменнитѣ физици процеса на зрѣнието? Какъ се получава образа въ окото? (-При първото прѣчупване на свѣтлината, която иде отъ прѣдмета, образътъ е въ обратно положение. При второто прѣчупване на свѣтлината, образътъ е въ право положение.) Защо образътъ е въ обратно положение, това е тайна на самия нервъ. Значи, при получаване образи въ окото, ставатъ двѣ прѣчупвания на свѣтлината. Второто прѣчупване се извършва отъ самия нервъ. Ясновидцитѣ схващатъ нѣколко прѣчупвания на свѣтлината. За да се получи образътъ въ окото, свѣтлината минава прѣзъ двѣ лещи. Когато свѣтлината мине прѣзъ първата леща, тя се прѣчупва и образътъ се получава въ обърнатъ видъ, затова тази леща може да се нарече неразумна. Когато свѣтлината мине прѣзъ втората леща, тя се прѣчупва и образътъ е въ право положение, затова тази леща може да се нарече разумна. При освѣтляването на нѣкой прѣдметъ, вие схващате главно неговата външна форма. Понѣкога свѣтлината така се отразява върху прѣдмета, че вие схващате отъ него и единъ вѫтрѣшенъ отпечатъкъ. (-Това нѣщо е вече вънъ отъ физическия законъ, то е нѣщо психическо.) Туй се дължи на вѫтрѣшното зрѣние на човѣка. По този начинъ именно се вижда формата на етерния двойникъ у човѣка. Щомъ етерниятъ двойникъ на човѣка има форма, това показва, че сѫществува астрална свѣтлина, чрѣзъ която се възприематъ формитѣ и образитѣ на тѣла или прѣдмети, които съ физическото зрѣние не се виждатъ. (- Физическитѣ очи взиматъ ли участие при виждане на прѣдмети отъ астралния свѣтъ?) - Въ човѣшкото око има една мрѣжа на ретината, чрѣзъ която се възприематъ само образи отъ физическия свѣтъ. Задъ ретината на окото има друга мрѣжица, която възприема образи отъ астралния свѣтъ. Тя вибрира на по-чувствителнитѣ вълни отъ астралната свѣтлина. Задъ астралната мрѣжица пъкъ има друга мрѣжица, която възприема образи отъ умствения свѣтъ. Слѣдователно, всѣка една отъ тия три мрѣжици възприема специални лѫчи отъ разнитѣ свѣтове. Напримѣръ астралнитѣ и умственитѣ лѫчи на свѣтлината минаватъ и прѣзъ първата мрѣжица, дѣто впечатленията отъ физическия свѣтъ се приематъ, но не се спиратъ тамъ. Какви усилия е направилъ човѣкътъ, докато е успѣлъ да сформирува първата мрѣжица на своето око! (-Това прилича на безжичния телеграфъ. Въ пространството, напримѣръ циркулиратъ много електрически вълни, обаче тия, които излизатъ отъ даденъ центъръ, се възприематъ само отъ съотвѣтенъ на него центъръ, като прѣминаватъ прѣзъ други центрове, безъ наймалко докосване до тѣхъ.) Забѣлѣзано е, че колкото повече се навлиза въ духовния свѣтъ, прѣдметитѣ ставатъ по-малки, формитѣ имъ се намаляватъ. Значи, формитѣ отъ висшитѣ свѣтове иматъ това свойство, че могатъ бързо да се разширяватъ и смаляватъ. Въ физическия свѣтъ напримѣръ човѣкъ мѫчно може да разшири своята форма. Този процесъ тукъ става много бавно. Та когато се говори за възпитанието на чувствата, подразбираме, че правилнитѣ чувства сѫ причина за правилното сформиране на мрѣжитѣ въ окото. Колкото по-добрѣ сѫ сформирани тѣзи мрѣжици, толкова по-добрѣ ще се схващатъ лѫчитѣ на свѣтлината отъ по-горнитѣ свѣтове. Ако чувствата у човѣка сѫ дисхармонични, тѣзи мрѣжици не могатъ да се сформируватъ. Засега е проучена само външната часть на окото. Има извѣстни части отъ окото, които още не сѫ проучени. И мозъкътъ още не е добрѣ проученъ. (Въ ретината на окото има седемь мрѣжици, функцията на които още не е извѣстна.) Тѣзи мрѣжици засега се намиратъ въ едно пасивно състояние, тѣ трѣбва да се турятъ въ контактъ съ свѣтлината, за да могатъ да функциониратъ. Ако не туритѣ двѣ лещи въ фокусно разстояние, тѣ не могатъ да дѣйствуватъ. Това показва, че живитѣ лещи трѣбва постоянно да се нагласяватъ. Такова нагласяване трѣбва да сѫществува и между хората. Често вие казвате, че човѣкътъ е самъ въ свѣта. Никой човѣкъ не е самъ. Вземете запримѣръ нѣкой професоръ, който прѣподава на студентитѣ си. На пръвъ погледъ прави впечатление, че той се разговаря самъ. Не, той се разговаря съ студентитѣ си по особенъ начинъ, като имъ прѣподава. Тѣ, слѣдъ като го слушатъ дълго врѣме, започватъ да го разбиратъ. Професорътъ се разговаря съ студентитѣ си външно, а тѣ съ него - вѫтрѣшно. Ако студентътъ е способенъ, досѣтливъ, той се разговаря съ професора си и слѣдъ като професорътъ слѣзе отъ своята катедра, ако студентътъ е неспособенъ и не разбира професора си, остава самъ за дълго врѣме. Ето защо и мрѣжицитѣ или трансформаторитѣ въ окото на човѣка трѣбва да се турятъ въ фокусно разстояние или да се турятъ въ дѣйствие, за да могатъ да възприематъ специалната за тѣхъ свѣтлина. Въ физиката има редъ явления, които не могатъ да се обяснятъ съ извѣстнитѣ досега физически закони; затова тѣ оставатъ необяснени. Обаче, природенъ законъ е този, който може да обясни всички явления, които влизатъ въ неговата область. Има ли едно явление, което даденъ законъ не може да обясни, той вече се отнася къмъ правилата. Въ това отношение съврѣменнитѣ учени хора иматъ само правила; тѣ още нѣматъ закони. Законитѣ трѣбва да обясняватъ всички явления, които влизатъ въ тѣхната область и да докажатъ отношенията, които сѫществуватъ между тия явления. Природата има свои правила и закони, на които нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия трѣбва да се подчиняватъ. Ето защо чувствата, мислитѣ и дѣйствията ни трѣбва да бѫдатъ хармонични? Нѣкой казва: “Защо чувствата ни трѣбва да бѫдатъ хармонични?” - За да виждате добрѣ. “Защо мислитѣ ни трѣбва да сѫ хармонични?” - За да слушате добрѣ. И въ ухото на човѣка има сѫщо такива пластинки, мрѣжици за възприемане на различнитѣ видове слухови вълни. И въ това отношение се изисква проучаване на ухото и на слуха. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ обонянието, и въ вкуса на човѣка, т.е. въ неговия носъ и езикъ. Въ всѣки човѣкъ, който иска да говори на единъ живъ, изященъ езикъ, трѣбва да сѫ развити висшитѣ центрове на говора. Сѫщо тъй у него трѣбва да е развито чувството на схващане и различаване най-тънкитѣ и деликатни звукови вълни. Всѣка дума, разгледана отъ духовно гледище, има свои специфични краски. Запримѣръ думата “любовь”, произнесена съ най-малъкъ брой вибрации, произвежда червенъ цвѣтъ. Това не е любовь, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата “любовь” въ висшъ смисълъ, съ по-голѣмъ брой вибрации, тя произвежда бѣлъ цвѣтъ. Висшата любовь, която има висши трептения, произвежда въ душата на човѣка бѣла, мека свѣтлина. Цвѣтътъ на Любовьта е абсолютно бѣлъ. Цвѣтътъ на Истината е необикновено свѣтълъ. Този цвѣтъ е непоносимъ за сегашния физически свѣтъ. Какво приложение има сега за васъ знанието на тия цвѣтове и трептенията, които се произвеждатъ отъ думитѣ, при изговарянето имъ? Вие трѣбва да е стремите къмъ висши трептения, къмъ висши движения, защото отъ вашитѣ добри чувства, мисли и дѣйствия зависи не само здравословното състояние на вашия организъмъ, но отъ тѣхъ зависи и вашето бѫдеще развитие. Човѣкъ трѣбва да се стреми всячески да корегира своитѣ чувства и мисли. Злото не е въ това, че прѣзъ васъ минало нѣкое горчиво чувство или нѣкоя горчива мисъль, обаче тѣ не трѣбва да се задържатъ за дълго врѣме у васъ. Тѣ могатъ да дойдатъ, да прѣминатъ прѣзъ васъ, но ако не ги задържите, нѣма да ви причинятъ никаква врѣда. Задържите ли ги въ себе си, тѣ ще ви разрушатъ. Влѣзе ли въ сърцето ви нѣкакво горчиво чувство или въ ума ви нѣкаква горчива мисъль, спрете се прѣдъ тѣхъ, изслѣдвайте ги като ученъ човѣкъ и ги изхвърлете навънъ. По този начинъ вие трѣбва сами да се самовъзпитавате. И тъй, вие трѣбва да си служите съ свѣтлината, да изучавате нейнитѣ свойства и закони, понеже тя е жива и указва благотворно дѣйствие върху човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не могат да си прѣдставятъ, че свѣтлината е жива. Ние живѣемъ въ живата свѣтлина, а тази, за която говорятъ физицитѣ, прѣдставлява подсъзнанието на живата свѣтлина. Въ съзнанието на свѣтлината, по отношение на васъ има сѫщитѣ фази, каквито и въ вашето съзнание, фаза на подсъзнание, самосъзнание и свърхсъзнание. Вие трѣбва да изучавате влиянията на свѣтлината. Разгледайте напримѣръ, влиянието на свѣтлината върху кой и да е плодъ. Въ първо врѣме плодътъ е стипчавъ и киселъ, съдържа повече киселини. Като узрѣе, той става сладъкъ. Значи свѣтлината, съ своето влияние, е въ състояние да прѣвърне киселинностьта и стипчавостьта въ сладчина. Питамъ: кой е причината за това прѣвръщане свѣтлината или самия плодъ? (-Понеже всѣки плодъ не става сладъкъ, значи въ плода се криятъ извѣстни способности да става сладъкъ, но това прѣвръщане става само въ присѫтствието на свѣтлината. Други учени приематъ, че свѣтлината заедно съ нѣкои ензими, взети въ минимални количества, сѫ причина за прѣвръщането на вкуса у плода.) Вкусътъ на плода зависи отъ клѣткитѣ, които го съставляватъ. Нѣкога ще се спра върху единъ биологиченъ законъ, да видите какъ клѣткитѣ сѫ се диференцирали. Нѣкой пѫть въ плодоветѣ се срѣща едно нехармонично съчетание, вслѣдствие на което нѣкои плодове сѫ дребни и кисели. Напримѣръ има круши, на които плодоветѣ сѫ едри и сладки, а на други плодоветѣ сѫ дребни, кисели или стипчави. Какъ обясняватъ ботаницитѣ това нѣщо? (-То се обяснява донѣкѫдѣ съ свѣтлината, която като минава прѣзъ различни срѣди, образува различни енергии, които дѣйствуватъ върху плодоветѣ по различенъ начинъ. Изобщо забѣлѣзано е, че плодове, които сѫ расли на сѣнка, сѫ кисели.) Както расте нията, така и животнитѣ сѫ минали прѣзъ разни стадии на развитие. При всички тия условия тѣ сѫ придобили извѣстни навици, които сѫ запазили и до днесъ. Изучавали ли сте какво влияние указватъ планетитѣ върху плодоветѣ? Изучавали ли сте, напримѣръ подъ влиянието на кои планети се намиратъ сладкитѣ, горчивитѣ, киселитѣ или стипчавитѣ плодове? Всички тия плодове се намиратъ подъ влиянието на различни планети. Това съставлява една отвлѣчена область за изучаване. Така има извѣстни научни теории или идеи, които прѣдставляватъ недосегаеми кули. Малцина сѫ смѣлитѣ хора въ свѣта, които биха могли да се качватъ на тия високи кули, защото тѣ не сѫ отъ по 1000 м височина, но понѣкога достигатъ и до нѣколко хиляди метра височина. Като се говори за възвишени идеи въ свѣта, на нѣкои хора се забъркватъ умоветѣ. Тѣ казватъ: “Докажете ни това!” Всѣки човѣкъ обича да се качва на по-низки мѣста, но на високи мѣста малцина се качватъ. На чертежа (фиг.1) имате триѫгълника АВС, четириѫгълникъ и петоѫгълникъ. Какво прѣдставлява триѫгълникътъ въ природата? - Той прѣдставлява съзнателния животъ на човѣка, т.е. пѫтьтъ на душата въ Божествения свѣтъ. Четириѫгълникътъ означава слизането на душата въ материалния свѣтъ, дѣто изучава законитѣ на развитието. Квадратътъ е мѣсто на борба. Тукъ човѣшката душа се намира на два полюса. Ако въ квадрата се прѣкара единъ диагоналъ, получаватъ се два триѫгълника, съ обща основа. Квадратътъ означава още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. (Б.М.С.Д.) Той прѣдставлява завършена форма на дома, на семейството. Петоѫгълникътъ прѣдстав лява правилата, законитѣ и методитѣ, по които едно общество, може да се рѫководи. Ако съ единъ отъ върховетѣ му съединимъ всичкитѣ останали върхове на петоѫгълника, получаватъ се три триѫгълника. Въ пентограма има петь малки триѫгълника и единъ петоѫгълникъ въ срѣдата, обърнатъ съ върха надолу. Тамъ човѣкъ всѣкога ще се намѣри въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Законътъ е такъвъ. Вие едноврѣменно не можете да бѫдете въ хармония и съ Божествения и съ физическия свѣтъ. Ако сте въ хармония съ физическия свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ; ако сте въ хармония съ Божествения свѣтъ, ще бѫдете въ противорѣчие съ физическия свѣтъ. Да бѫдете едноврѣменно въ хармония и съ двата свѣта, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашнитѣ условия, въ които се намира човѣкъ, е невъзможно. Защо е невъзможно? - Защото въ човѣка има едноврѣменно двѣ течения: едното течение отива надолу - къмъ Земята, а другото течение отива нагорѣ - къмъ Слънцето. Всички философи, мѫдреци и Учители на човѣчеството твърдятъ, че човѣкъ едноврѣменно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свѣтъ. Щомъ искашъ да угодишъ на Божествения свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха нагорѣ, искашъ ли да угодишъ на физическия свѣтъ, ще обърнешъ пентограма съ върха надолу. Триѫгълникътъ (3) съ върха нагорѣ прѣдставлява Божествения свѣтъ, а двата триѫгълника надолу (1 и 5) прѣдставляватъ физическия свѣтъ. Ако обърнешъ Божествения свѣтъ надолу, а физическия свѣтъ нагорѣ, тогава ти ще бѫдешъ справедливъ, спрѣмо свѣта, но несправедливъ спрѣмо вѫтрѣшния законъ и ще изпаднешъ въ противорѣчие съ Божествения свѣтъ въ себе си. Тия два принципа сѫ въ самия човѣкъ. Нѣкои искатъ да изхвърлятъ петоѫгълника отъ себе си. Това не може да стане по никой начинъ. Ако се разгледа шестоѫгълника, и въ него има прѣплетени триѫгълници, но той се отнася до макрокозмоса, когато пентограмътъ се отнася до човѣшкия животъ. Само въ пентограма вие може да намѣрите правилния изразъ на вашия индивидуаленъ животъ къмъ васъ и къмъ обществото, както и различнитѣ начини, по които трѣбва да постѫпвате въ всѣки даденъ случай. Лицето, съ което ще имате нѣкакви отношения, ще поставите на върха, горѣ, въ числото 3. Върховетѣ на пентограма ще се движатъ тъй, че цѣлиятъ пентограмъ ще бѫде въ постоянно движение. Най-първо ви прѣдстои да намѣрите, дѣ е поставено лицето, съ което ще имате извѣстни отношения, дали въ точка 1, 2, 3, 4, или 5 на пентограма. Числата по върховетѣ показватъ положителнитѣ или отрицателнитѣ принципи, които действуватъ въ човѣка за всѣки даденъ моментъ. И тогава, спрѣмо този човѣкъ вие ще дѣйствувате съ добродѣтели, съотвѣтни на това мѣсто. Ако този човѣкъ се намира на мѣстото при числото двѣ, вие ще дѣйствувате спрѣмо него съ Мѫдрость, а не съ доброта. Той има знания и затова оттамъ ще започнете съ него. Ако този човѣкъ се намира при числото едно, върху него трѣбва да се действува съ Любовьта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силниятъ, най-суровиятъ принципъ, който трѣбва да се смекчи. Ако нѣкой човѣкъ се намира при тройката, ще му се въздѣйствува чрѣзъ Истината, защото той обича свободата. Когато нѣкой човѣкъ се намира при четворката, ще му се въздѣйствува съ доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздѣйствува съ Правдата, съ правото. Слѣдователно съ всѣки човѣкъ ще се постѫпва специално, споредъ това, на коя страна въ пентограма се намира той. По сѫщия начинъ ще дѣйствувате и спрѣмо себе си, защото всѣкога не сте на едно и сѫщо мѣсто въ пентограма. Нѣкога се намирате при числото 1, другъ пѫть - при 2, послѣ - при 3 и т.н. При това, числото три не е всѣкога върхъ на пентограма. Нѣкой пѫть числото едно става главенъ центъръ, другъ пѫть - числото двѣ, или четири, или петь и т.н. Съоб разно това движение и вие трѣбва да нареждате отношенията си спрѣмо хората. Че това е така, ние виждаме отъ отношенията ни, напримѣръ къмъ малкитѣ дѣца. Докато дѣтето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученикъ въ гимназията, или студентъ въ университета, отношенията ви къмъ него се измѣнятъ, като къмъ възрастенъ човѣкъ. Това показва, че неговиятъ пентограмъ се е завъртѣлъ. Тъй щото вашитѣ чувства, вашитѣ отношения, както къмъ самия васъ, така и къмъ другитѣ хора, постоянно се измѣнятъ. Значи центроветѣ 1, 2, 3, 4 и 5 въ пентограма постоянно се движатъ, мѣнятъ мѣстата си. Щомъ извѣстенъ центъръ се измѣни по отношение къмъ Слънцето, образува се дѫгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новиятъ центъръ се сформирува и заеме своето положение, въ съзнанието ви ще станатъ извѣстни пертурбации. Докато тази дѫга се движи, т.е. докато измине ѫгълъ равенъ на 72 ° (360:5=72) вие ще усѣщате тия пертурбации. Нѣкога тази смѣна ще бѫде въ възходяща, а нѣкога - въ низходяща степень, ще зависи отъ това въ каква посока се движите нагорѣ къмъ Слънцето или надолу къмъ Земята. Ако посоката ви е надолу къмъ земята, значи движението става въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу (I фиг.2); ако посоката е нагорѣ къмъ Слънцето, значи движението става по върховетѣ на пентограма, чийто върхъ е обърнатъ нагорѣ. Щомъ силитѣ дойдатъ въ нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това сѫ движения на приливъ и отливъ, които ставатъ периодически. Пентограмътъ прѣдставлява велики, разумни течения въ живата природа - течения на свѣтлината, които индуситѣ наричатъ “прана”. Тѣ ги наричатъ още “движения на праната” или “течения на живота”. Това сѫ петь велики центрове, въ които ставатъ велики процеси. Тѣ прѣдставляватъ петь положителни и петь отрицателни сили. Възходящитѣ или положителнитѣ се намиратъ по върховетѣ на петоѫгълника, обърнатъ съ върха си нагорѣ, а низходящитѣ, т.е. отрица телнитѣ се намиратъ въ вѫтрѣшния петоѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу. (I фиг.2). Азъ бихъ желалъ още тази вечерь, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли на коя страна или на кой върхъ отъ пентограма се намира въ дадения моментъ, споредъ както сѫ наредени числата по върховетѣ. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза въ живота ви за дадения случай. Ще опрѣдѣлите мѣстото си въ пентограма, споредъ както се чувствувате сега, прѣзъ врѣме на лекцията. Ще ви дамъ и друго опрѣдѣление на числата по върховетѣ на пентограма. Числото едно прѣдставлява Божествената страна. Оттамъ движението върви къмъ върха двѣ, дѣто е човѣкътъ. Отъ върха двѣ движението отива къмъ върха четири - повторно отиване къмъ Бога, но вече конкретно проявенъ въ обществото. Отъ върха четири движението отива къмъ върха три. Тройката е неутрално число, което показва отношение къмъ самия себе. Числото три е дома, отношението на човѣка къмъ неговитѣ приятели, къмъ неговитѣ близки, но не и към народа или къмъ външнитѣ хора. Най-послѣ движението слиза къмъ числото петь. Тия центрове иматъ и други обяснения. Напримѣръ числото едно прѣдставлява общия принципъ, съ който човѣкъ започва. Въ числото двѣ се включватъ методитѣ, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Въ всѣки методъ обаче, има редъ изключения, на които човѣкъ се натъква. И другитѣ числа иматъ свои обяснения, които ще ви дамъ другъ пѫть. Ако разгледате пентограма, (фиг.3) ще забѣлѣжите, че е вписанъ въ единъ крѫгъ, който ученикътъ трѣбва да извърви. Въ крѫга сѫ означени образитѣ на нѣколко прѣдмета: сабя, чаша, книга, свѣтилникъ и тояга или жезълъ. Сабята показва, че всѣки човѣкъ иска да бѫде силенъ, но силниятъ човѣкъ понѣкога може да извърши и нѣкакво прѣстѫпление. Слѣдъ силата ученикътъ пристѫпва къмъ чашата съ горчивото съдържание, което той трѣбва да изпие. Като изпие горчивото съдържание въ чашата, той минава къмъ книгата, която трѣбва да чете и изучава. За да чете отъ тази книга, свѣтилникътъ му трѣбва. Свѣтилникътъ прѣдставлява човѣшкия разумъ, който му показва, какво е написано въ книгата на природата. Най-послѣ ще му се покаже закона - тоягата или жезълътъ. Природата му дава своята тояга и казва: “Чети въ моята жива книга и знай, че всичкитѣ твои стремежи трѣбва да бѫдатъ обърнати къмъ Бога!” При това сабята трѣбва да бѫде въ хоризонтално положение, а не нагорѣ; тоягата трѣбва да бѫде изправена нагорѣ, къмъ Бога, което показва стремежъ къмъ Бога. Слѣдъ това иде ново положение за ученика да влѣзе прѣзъ вратата на Добродѣтельта, отдето ще започне посвѣщението му. Най-послѣ идатъ редъ други стадии въ неговия пѫть. Всичкитѣ добродѣтели прѣдставляватъ пѫтя, прѣзъ който човѣшката душа трѣбва да мине. Сега да вземемъ напримѣръ, една точка А. Въ колко посоки може да се движи тя въ пространството? Тя може да се движи по права и по крива линия. Вземете слѣдъ това три точки А, В, С. Какви ще бѫдатъ тѣхнитѣ движения? Ако точката А се движи по посока на точката В, другитѣ точки не ще могатъ да вървятъ въ нейната посока, по простата причина, че ще се намѣрятъ въ противорѣчие помежду си. Двѣ точки не могатъ да се движатъ едноврѣменно въ една и сѫща посока. Ето защо, втората точка В ще се движи въ перпендикулярна посока по отношение движението на първата точка А. Значи точката В ще се движи нагорѣ къмъ С, което дава широчина. Третата точка С не може да се движи нито по посока на първата точка А - по права линия, нито по посока на втората точка В - по плоскость, но ще се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ посока СД. И тъй, тѣзи три точки образуватъ тѣло. Тѣ се движатъ едноврѣменно въ три различни посоки. По този начинъ вие имате физическия астралния и умствения животъ на човѣка. Физическиятъ животъ се движи по права линия, астралниятъ животъ се движи въ плоскость, а умствениятъ животъ се движи перпендикулярно на плоскостьта, а именно въ кубова посока. Така се образува счупената линия АВСД. Всѣка точка отъ тази линия прѣдставлява центрове, върхове, сили. Тия върхове означаватъ извѣстни влияния отвънъ и отвѫтрѣ, които въздѣйствуватъ върху движението, като го отклоняватъ въ една или въ друга посока. Тия върхове се разглеждаъ още като различни срѣди, които прѣчупватъ движението. Допуснете, че вие имате една благородна идея - искате да станете музикантъ. До 21-та си годишна възрасть вие поддържате това желание, но като се убѣдите, че то е невъзможно за васъ, отказвате се отъ желанието си и ставате търговецъ. Значи, като не се реализира желанието да станете музикантъ, то слиза надолу. Това показва, че желанието ви не е било оформено. Обаче всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какво може да стане отъ него. Другъ човѣкъ пъкъ желае да стане земледѣлецъ или търговецъ, но като не успѣва въ това си желание, въ него са заражда идеята да проповѣдва - той взима точно обратна посока на движение. Слѣдователно вашитѣ желания опрѣдѣлятъ посоката на движението ви. Духовниятъ човѣкъ винаги трѣбва да се движи нагорѣ, въ посока Д, а физическиятъ човѣкъ трѣбва да се движи въ обратна посока, надолу - Ф. (Фиг.4) Въ такъвъ случай, по посоката на движението е лесно да се опрѣдѣли какъвъ е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ знае какво е състоянието му въ даденъ случай, той може да опрѣдѣли какво ще бѫде неговото състояние въ слѣдния моментъ. Запримѣръ ако днесъ сте били крайно весели, утрѣ ще имате точно обратното разположение на духа. Ако днесъ имате една възвишена мисъль и вѣрвате, че ще разрѣшите всички задачи въ свѣта, утрѣ ще имате точно обратното състояние. Обаче това сѫ фиктивни положения, не сѫ естествени. Нѣкой пѫть човѣкъ мисли, че е много силенъ, че всичко може да направи, а другъ пѫть мисли, че е слабъ, че нищо не може да направи. Това сѫ двѣ лъжливи състояния, които ние наричаме състояния на проекции. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 25 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 12.IV.1925г. --------------------------------------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  8. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗАКОНЪТЪ НА ВНУШЕНИЕТО* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-любимото число за менъ.” Какво подразбиратъ въ математиката подъ думата “единица”? (-Единицата се взима като единица мѣрка за измѣрване на нѣщата. Тя нито ги увеличава, нито ги намалява.) Значи единицата е мѣрка, а сама по себе си е несъизмѣрима. Ако имате 1+1+1+1=4, какво означава четворката въ дадения случай? Четиритѣ е резултатъ, който показва, че единицата е взета като мѣрка четири пѫти. Въ какво седи красотата на този резултатъ? Да допуснемъ, че имаме едно житно зърно. То прѣдставлява единицата, която сама по себе си е несъизмѣрима. Ако първия пѫть посѣемъ това житно зърно въ добра почва, втория - въ още по-добра, третия пѫть - въ още по-добра, и най-послѣ четвъртия пѫть - въ най-добра, какъвъ ще бѫде резултатътъ при това четверократно посѣване на житното зърно? - То ще се подобрява все повече и повече. Може ли да се изчисли съ колко ще се увеличава житното зърно при всѣко ново посаждане? (-Може да се изчисли.) Обаче ние казваме, че единицата нито се умножава, нито се намалява. Тогава продължава ли се единицата? Увеличението подразбира продължение. Прѣдставете си, че имате една ока вълна, която трѣбва да изпредете. Ако я изпредете по-дебело, конецътъ ще бѫде по-кѫсъ; ако я изпредете по-тънко, конецътъ ще бѫде подълъгъ. Значи, вълнениятъ конецъ може да се продължи или скѫси безъ да се измѣни тежината му - зависи отъ това какъ ще се употрѣбятъ силитѣ на единицата. Да знае човѣкъ, какъ да използува за всѣки даденъ моментъ силитѣ, които сѫ вложени въ единицита, това прѣдставлява единъ важенъ вѫтрѣшенъ законъ. Какво прѣдставлява числото двѣ? (-Въ математиката числата се разглеждатъ чисто количествено. Числото двѣ е извѣстно количество, което показва, че единицата е взета два пѫти. То може да се вземе като квадратъ на единицата.) Има много положения, отъ които се разглеждатъ числата. Ако приемемъ, че единицата е едно разумно, съвършено сѫщество, то само по себе си, си ще заема различни положения. Всички положения, които влизатъ въ неговото съдържание, може да означимъ съ различни числа. И тъй, въ физическия свѣтъ единицата е мѣрка за нѣщата. Питамъ: коя е единицата мѣрка въ умствения свѣтъ, съ която се познава, дали извѣстна мисъль или идея е права? Коя е единицата мѣрка за човѣшката интелигентность и човѣшката разумность? Известно е, че числата въ математиката биватъ рационални и ирационални, т.е. съизмѣрими и несъизмѣрими. И тогава, отъ чисто философско гледище, ние казваме: “Еди-кой си човѣкъ е ирационаленъ,” т.е. несъизмѣримъ, неразуменъ, несъвмѣстимъ. Но има друго твърдение, споредъ което ирационалнитѣ числа за земята сѫ рационални за единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ такъвъ случай несъизмѣримитѣ числа, несъизмеримитѣ идеи отъ по-възвишения свѣтъ сѫ мѣрка за съизмѣримитѣ числа и идеи на земята. Всѣка идея, която е несъизмѣрима, непостижима, е единица мѣрка за измѣрване на всички други идеи. Значи, първичната несъизмѣрима идея е мѣрка за всички други идеи. По този начинъ, именно се обяснява какъ човѣкъ самъ може да прави разлика между двѣ свои състояния на радость и на скръбь. Когато изпитвате нѣкакво състояние на радость или на скръбь, трѣбва ли да дойде при вас нѣкой професоръ да ви учи, какво е радость и какво скръбь? - Не, вие сами знаете, какво е радость и какво - скръбь. Ако скърбите, може ли нѣкой да ви убѣждава, че това, което чувствувате, не е скръбь? Той може да ви говори само за това, че резултатитѣ на скърбьта сѫ добри, но въ дадения случай, скръбното състояние за васъ е много реално. Въ окултната психология или въ психологията на живота сѫщо тъй имате и двѣтѣ състояния: състояние на скръбь и състояние на радость. Едното състояние е положително - А, и съ него се мѣрятъ другитѣ състояния. То се взима като единица мѣрка. Второто състояние - Б, то е състоянието на скръбь, отрицателно състояние. Тия двѣ състояния се сменятъ едно съ друго, слѣдъ радостното състояние неизбѣжно ще дойде състоянието на скръбь и обратно - слѣдъ скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смѣна въ състоянията се забѣлѣзва и въ природата: слѣдъ състоянието А, иде състоянието Б; и слѣдъ състоянието Б иде състоянието А. Тия смѣни означаватъ състоянията на човѣшкия духъ. Такива сѫ законитѣ на природата. Състоянието А прѣдставлява пролѣтьта на живота и тогава човѣкъ се радва, защото има добри условия отвънъ. Състоянието Б прѣдставлява зимата на живота и тогава човѣкъ скърби, защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: той нѣма дърва, нѣма срѣдства за прѣхрана и т.н. Питамъ: по колко врѣме траятъ скръбнитѣ и радостнитѣ състояния въ живота на човѣка? Ако състоянието А трае една минута и състоянието Б ще трае една минута; или, ако състоянието Б трае двѣ минути и състоянието А ще трае двѣ минути. Понѣкога се случва едно малко изключение между тези двѣ състояния. Напримѣръ състоянието А може да трае една минута, а състоянието Б - двѣ минути. Значи, при трайностьта на тия състояния имаме слѣднитѣ възможни случаи: 1:1; 1:2; 2:2 и 2:1. Това сѫ само външни условия, това сѫ само фази на живота. Коя е мѣрката, съ която се измѣрватъ тия състояния? Какъ се опрѣдѣля радостьта и скръбьта? Въ радостьта и въ скръбьта има една микроспопическа частица отъ материята, която може да се измѣри само въ трансцеденталния свѣтъ. Съ особени вѣзни се измѣрва, каква милионна часть отъ грама съставляватъ скърбитѣ и радоститѣ въ живота. Ще ви дамъ единъ примѣръ, отъ който да си съставите идея, каква е тази малка часть отъ материята, която причинява скърбитѣ и радоститѣ. Въ едно шише, съ вмѣстимость единъ килограмъ, туряте чиста вода и само една капка червена боя, която се силно разредява. Отъ тази разредена течность, изваждате една капка и я поставяте въ друго шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, пълно съ чиста вода. Отъ второто шише взимате пакъ една капка течность и я поставяте въ трето шише, пълно съ единъ килограмъ чиста вода. По този начинъ продължавате да прѣнасяте отъ разредената течность въ други шишета, около 30 на брой, пълни съ чиста вода. Въ хомеопатията се казва, че слѣдъ 30-то разредяване на една капка отъ извѣстенъ разтворъ, всѣка капка отъ послѣдния, дадена на нѣкой боленъ, може да го излѣкува. Можете ли да изчислите, каква часть отъ материята се съдържа въ послѣдната вода, слѣдъ 30-то разредяване на капката, като се знае, че всѣка капка съдържа 1/100 часть материя отъ милиграма? (- Като се извади една капка отъ първото шише, тя ще съдържа 1/1 000 000 часть отъ първичната материя, а слѣдъ 30-то дѣление, капката ще съдържа 1/1 000 00030.) При това, доказано е, че колкото е по-разреденъ извѣстенъ разтворъ, толкова по-ефикасно дѣйствува. Такова малко число, т.е. такава малка часть отъ материята прѣдставляватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота на човѣка. Но макаръ и да е микроскопическа тази часть отъ материята, тя моментално внася промѣна въ психиката на човѣка. Рекохъ, малкитѣ, микроскопическитѣ идеи въ живота сѫ по-силни, отколкото великитѣ. Този, който започва съ малкитѣ работи, винаги има по-добри резултати отъ онзи, който започва съ голѣмитѣ, съ великитѣ работи. Забѣлѣжете, всички ония, които започватъ съ голѣми работи, свършватъ въ живота си съ фалитъ; тия пъкъ, които започватъ съ малки работи, винаги успѣватъ. По сѫщия начинъ дѣйствува и природата: тя започва съ микроспопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстватъ и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите та ка, но и да прилагате този великъ законъ въ живота си, да си служите съ него. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: може ли да се обичатъ числата? (-Извѣстна симпатия се поражда къмъ дадено число, но защо и какъ става това, не знаемъ.) Може ли да се обичатъ скѫпоцѣннитѣ камъни? (-Може. Тѣ сѫ хубави и привличатъ погледа.) Може ли да се яви нѣкѫдѣ свѣтлина, ако нѣма условия, поле, дѣто да се проектира тази свѣтлина? Ще се спремъ на този въпросъ отъ чисто физическо гледище. Ако имате единъ апаратъ - кинематографъ, но платно нѣмате, ще могатъ ли да се проектиратъ картинитѣ? Нѣма да могатъ. Има ли нѣщо въ скѫпоцѣнния камъкъ, върху което могатъ да се проектиратъ идеитѣ? Напримѣръ вие се радвате на единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, носите го на рѫката си, защото е споменъ отъ баща ви или майка ви. Обаче, ако бѣхте самъ въ свѣта, този скѫпоцѣненъ камъкъ нѣмаше да ви радва. Въ този случай и хлѣбътъ, който ядете, и водата, която пиете, нѣмаше да ви радватъ. Сега вие ядете и пиете все заради нѣкого - за майка си и за баща си напримѣръ, защото тѣ искатъ вие да растете. Това показва, че всички хора сѫ подъ закона на внушението. Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете да избегнете това. Ако майка ви не бѣше яла и пила, и вие нѣмаше да ядете и пиете. Всичко това става по закона на внушението. Всички нѣща се прѣдаватъ по внушение. Нѣкой ще каже: “Какво ще стане съ насъ, ако не ядемъ и не пиемъ?” Не е въпросътъ въ това, но азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че идеитѣ, чувствата и действията на човѣка се прѣдаватъ и възприематъ чрѣзъ внушение. Ако на една идея, зачената въ насъ, внушимъ да не яде и пие, тя ще умре. Както майката може да внушава на своята дъщеря или на своя синъ, така и вие можете да внушавате на вашитѣ идеи. Щомъ у васъ се зароди една идея и я храните, т.е. давате й да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плодъ и ще ви слуша. Всѣки човѣкъ трѣбва да слуша! И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често нѣкои хора казватъ: “Азъ ямъ, защото искамъ.” Не, вие не сте свободни въ това, нѣмате свободна воля. Всички ядатъ по внушение. И когато внушението се изтощи съвършено, въ човѣка се изгубва желанието за ядене и той казва: “Нищо не искамъ да ямъ!” Значи, намали ли се силата на внушението, човѣкъ се изтощава и апетитътъ му постепенно отслабва и се намалява. Даже и продължителностьта на човѣшкия животъ на земята се опрѣдѣля отъ закона на внушението. Отъ майката зависи колко години да живѣе дѣтето й. Колкото години е опрѣдѣлила на дѣтето си да живѣе, толкова и ще живѣе. Ако майката каже, че иска нейното дѣте да живѣе 50 - 60 години на земята, то не може повече да живѣе. Това е крайниятъ прѣдѣлъ за неговия животъ на земята. Нѣкоя майка казва: “Нека моятъ синъ поживѣе до 60 години, че да бѫда и азъ жива, да си го погледамъ и да му се порадвамъ. Никоя майка не опрѣдѣля да поживѣе сина й до 120 години. Тя намира, че това е прѣмного, нѣма нужда отъ толкова дълъгъ животъ на земята. Най-много опрѣдѣля до сто години и тамъ спира. Затова хората сега живѣятъ малко на земята. Продължителностьта на живота зависи отъ самия човѣкъ. Нѣкои хора, като слизатъ отъ невидимия свѣтъ, сами си внушаватъ, колко врѣме трѣбва да живѣятъ на земята. Защо си внушаватъ? - Защото, като дойдатъ на земята, тѣ забравятъ колко трѣбва да живѣятъ. Всѣки живѣе толкова години, колкото той самъ си е опрѣдѣлилъ. Този въпросъ е свързанъ съ редъ още въпроси и подробности, но основниятъ законъ е, че много отъ нашитѣ навици се дължатъ на внушението. Слѣдователно врѣме е вече човѣчеството да мине отъ фазата на внушението въ фазата на вдъхновението. Вдъхновението е Божественъ законъ. То изразява Божествения животъ. При закона на внушението може да се яви нѣкой човѣкъ съ по-силно внушение отъ твоето и да ти въздѣйствува или пъкъ да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението обаче, е нѣщо по-високо отъ внушението. Никой не може да въздѣйствува на вдъхновението, то е постоянно и винаги расте. Онѣзи хора, които си внушаватъ, животътъ имъ е непостояненъ и промѣнчивъ, тия пъкъ, които се вдъхновяватъ, животътъ имъ е постояненъ. Такива хора могат да учатъ безъ усилия. Внушението е човѣшки методъ. Когато искашъ да учишъ, ти трѣбва да си внушавашъ, че можешъ да учишъ, докато най-послѣ придобиешъ това, което желаешъ. Това е все още придобивка чрѣзъ насилие. Дойдете ли до закона на вдъхновението, тамъ започва истинскиятъ животъ, чрѣзъ който може да се създаде вашиятъ характеръ. Почне ли човѣкъ да работи съ закона на вдъхновението, той навлиза въ една нова область - въ областьта на хармонията. Мнозина отъ вас си внушаватъ да постигнатъ различни нѣща, но не успѣватъ, нѣматъ резултати отъ своитѣ опити. Запримѣръ лѣгате вечерно врѣме и си внушавате да станете рано, но се успивате. Защо нѣмате резултатъ? Това се дължи на неразбиране природнитѣ закони, на неправилно съгласуване съ природнитѣ течения. Ако искате да се ползувате отъ окултната хигиена, трѣбва да спазвате слѣдното правило: искате ли да ставате сутринь рано, лѣгайте си вечерно врѣме въ деветь или десеть часа. Ако си лѣгате въ 11 часа вечерь или въ 12 и 1 часа слѣдъ полунощь, вие не може да спите спокойно и нѣма да можете да се ползувате отъ праната въ природата. Защо? - Защото прѣди васъ сѫ легнали да спятъ много птици, кокошки, млѣкопитаущи животни, дѣца и по-възрастни хора, които използуватъ праната въ атмосферата и за васъ остава по-малко или по-право недостатъчно количество. Съврѣменнитѣ аристократи, които си лѣгатъ много късно и заспиватъ късно, едва къмъ 3 или 4 часа сутриньта, по което врѣме се събуждатъ много животни, хора, наближава изгрѣването на Слѣнцето и въ атмосферата се набира повече прана. Тѣ заспиватъ къмъ четири часа сутриньта и спятъ до 10 часа, прѣди обѣдъ. Щомъ знаете това, спазвайте правилото: дойде ли деветь или десетъ часа вечерь, лѣгайте си, за да може организъмътъ ви да погълне тази прана, която е останала още свободна въ въздуха. Разбира се, понѣкога може да се случатъ изключения отъ това правило, но азъ виждамъ, че много отъ васъ сѫ турили изключенията като правило, а това не трѣбва да бѫде така. Искате ли да учите, ставайте сутринь въ три или четири часа. Какво говори “Високиятъ идеалъ”? - Да хванете най-голѣмата си слабость и да воювате съ нея. Само така ще се прояви силата ви. Рекохъ, всички недѫзи, които имате, сѫ богати условия да се прояви силата ви. Тѣ прѣдставляватъ кривата посока, по която е тръгнала водата въ вашия животъ. Затова, ще хванете, тази вода и ще я впрѣгнете въ колелото на вашата воденица да мѣли брашно, да върши работа. При изключения, нѣма да се смущавате, ще си легнете и въ 11 часа, и въ 12 часа, колкото ви се налага. Ще знаете, че умниятъ човѣкъ се нуждае отъ по-малко сънъ, а глупавиятъ - отъ повече. Умниятъ човѣкъ употрѣбява по-малко врѣме за учене; глупавиятъ - употрѣбява много врѣме. Паметливиятъ ученикъ, като прочете веднъжъ урока си, той го е запомнилъ вече; ученикътъ, който има слаба паметь, много пѫти трѣбва да чете урока си, да иждивява по 3 - 4 часа и скоро го забравя. Щомъ човѣкъ има недѫзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията отъ правилния й вървежъ, поради което, чрѣзъ закона на внушението, трѣбва да я върне въ правия й пѫть. Не е лесна работа, наистина, да се бори човѣкъ съ своитѣ недѫзи! Не е лесно да изправяшъ единъ наклонъ въ твоя животъ, даденъ отъ родителитѣ ти. Да изправишъ работата на баща си и на майка си, това е най-трудната работа, която ти прѣдстои въ живота. Но изправишъ ли веднъжъ тази погрѣшка, ти си гениаленъ човѣкъ въ своята воля и устойчивость. Ако не можешъ да изправишъ погрѣшката си, това показва, че си крайно слабъ човѣкъ. Сега азъ забѣлѣзвамъ у всинца ви една вѫтрѣшна нерѣшительность. Единъ изворъ, който не може да си пробие пѫть навънъ, не може да извира. Какво показва това? (-Че почвата е рохкава.) Може ли на наречемъ изворъ това, което не изтича навънъ? (-Не може.) Дѣ отива водата на този изворъ? (-Потъва надолу въ земята.) Питамъ: какво нѣщо е мисъльта? - Изворъ. Дѣ тече вашиятъ изворъ, вашата мисъль? Дѣ е водата му? (-И тя потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ почвата.) - Не, освѣнъ че не потъва, но никѫдѣ не се явява. Това, което вие считате мисъль, не е тази мисъль, за която азъ ви говоря. Вашата мисъль се намира въ твърдо състояние, както водата, която замръзва на нѣкои мѣста въ видъ на снѣгъ и ледъ. Щомъ започнатъ снѣговетѣ и ледоветѣ да се топятъ, изворитѣ протичатъ. Събуди ли се съзнанието у човѣка, изворитѣ трѣбва да протекатъ, мисъльта трѣбва да си пробие пѫть! Друго положение: ако нѣкой изворъ е грамаденъ, но потъналъ нѣкѫдѣ дълбоко въ земята и хората го уловятъ и впрегнатъ да кара колелото на нѣкоя воденица, трѣбва ли той да се обезсърдчава отъ тази работа? (-Не трѣбва да се обезсърдчава.) Тази вода въ движението си може да върти и сто воденични камъни. Този изворъ губи ли нѣщо отъ себе си? Той ще даде нѣщо отъ себе си, но и ще придобие нѣщо, едноврѣменно дава и взима. Понѣкога вие се боите, да не би вашата мисъль, като излѣзе на повърхностьта, да се изгуби. Не, има една естествена мисъль, която вие трѣбва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъль, която вие трѣбва да обработвате, да й пробивате пѫтя да си тече. Обаче има и една специфична мисъль, която е заради васъ. Не смѣсвайте вашата мисъль съ Божествената мисъль. Когато дойдете до Божествената мисъль, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ходъ на Божествената мисъль! Нѣкои могатъ да ви кажатъ, че сте глупави, неразумни хора и т.н. Не обръщайте внимание на хорскитѣ приказки! Човѣкъ, който обръща внимание на всички кучета, които го лаятъ, той никога нѣма да стигне на мѣстото, дѣто отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаятъ, защо магаретата реватъ, защо свинитѣ грухтятъ, защо пѣтлитѣ кукуригатъ, какво ще излѣзе отъ неговото пѫтуване? Човѣкъ трѣбва да си каже: “Кучетата нека лаятъ, магаретата нека реватъ, свинитѣ нека грухтятъ, пѣтлитѣ нека кукуригатъ, азъ ще си вървя въ пѫтя, ще си отивамъ по работа.” Това е Божественото у човѣка. Пъкъ щомъ дойде специално до човѣшката мисъль, тя тече в тѣсенъ крѫгъ. Тамъ човѣкъ може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъль, дайте й ходъ. Божествената мисъль винаги трѣбва да протича прѣзъ съзнанието на човѣка. Щомъ Божественото се проявява нормално и правилно, и човѣшкото ще се развива правилно. И обратно: Щомъ Божественото не се развива правилно, и човѣшкото нѣма да се развива правилно. И тъй, вие трѣбва да имате една велика, Божествена идея въ себе си, която трѣбва да разбирате много добрѣ. Вие не трѣбва да разправяте тази идея на свѣта, тя е само заради васъ. Отъ нея вие ще черпите своята сила и мощь. Що се отнася до вашитѣ специални мисли, тѣхъ може да повѣрявате на вашитѣ приятели, на този - на онзи, и тѣ ще ви се радватъ. Рекохъ, Божествената мисъль за всѣки даденъ случай е единица мѣрка, съ която се опрѣделятъ човѣшкитѣ мисли. На другъ езикъ казано: Божествената мисъль е Първичната мисъль, която е вложена въ душата на всѣки едного. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: да се пазите отъ внушенията, отъ влиянията на свѣта. Влиянията на външния свѣтъ могатъ да ви се отразятъ така, че да попрѣчатъ на правилното ви развитие. Сегашниятъ свѣтъ си служи много съ внушението. То се употрѣбява като хипнотическа сила. Влѣзете ли въ свѣта, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрѣжа на свѣта, за да не спрете развитието на Божественото въ себе си. Прѣдставете си, че нѣкой вашъ приятель настоява да направите нѣщо заради него. Ако кажете, че не можете да го направите, вие губите. Ако идеята му не е права и кажете, че ще я изпълните заради него, пакъ губите. Как трѣбва да постѫпите, като окултни ученици? (-Ако идеята му е Божествена, ще му услужимъ.) Ще му кажете: “Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което е добро.” Никой не може да те задължава да направишъ това, което не е добро. Запримѣръ нѣкой ти каже да хвъркашъ въ въздуха. Какъ ще направишъ това? - Невъзможно е. Птица не си, крилѣ нѣмашъ да хвърчишъ. Каже ли ти обаче да ходишъ по земята, това е възможно да го направишъ. Каже ли ти да влѣзешъ въ водата да живѣешъ и това е невъзможно за тебе. Какъвъ отговоръ трѣбва да дадете на тия двѣ желания отъ страна на вашия приятель? (-Ще му кажемъ той пръвъ да ни покаже какъ се хвърчи въ въздуха и какъ се живѣе въ водата.) За слѣдния пѫть искамъ отъ васъ най-разуменъ отговоръ на тия два въпроса. Не се изисква голѣма философия за това. Ако ви дойде на ума нѣкой хубавъ отговоръ, добрѣ, ако не дойде никаква мисъль въ ума ви, оставете въпроса безъ разрѣшение. Не можете ли да рѣшите нѣкоя задача, не я започвайте даже. Споредъ окултнитѣ закони не се позволява да почнешъ една работа и да я оставишъ на половинъ недовършена. Започнешъ ли една задача, рѣши я докрай. Не можешъ ли да я разрѣшишъ, ще кажешъ: “Не съмъ готовъ още за тази задача.” Когато бѫдешъ готовъ, ще я започнешъ. Ще видимъ идния пѫть, колко души отъ васъ сѫ готови съ отговора какъ може да се хвърчи въ въздуха и какъ може да се живѣе въ водата? Сега азъ ще ви помогна въ отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влѣзете въ нѣкоя гостна стая съ вашия конь и съ вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влѣзете по този начинъ въ никоя стая. Но въпросътъ не седи въ буквалното разрѣшение. Вие ще влезете съ коня и каруцата си въ двора: коньтъ ще оставите въ дама, каруцата подъ стрѣхата, а вие самъ свободно ще влѣзете въ стаята. (Значи човѣкъ може да хвърчи въ въздуха съ мисъльта си, но не и съ своето физическо тѣло.) Да хвърчишъ съ мисъльта си, това реално нѣщо ли е? Ако ви кажа да се качите съ мисъльта си надъ нѣкой голѣмъ облакъ и да видите какво има тамъ, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала, да провѣрите какво е врѣмето тамъ и да се върнете да ми кажете, ще може ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни свѣдения, значи дѣйствително сте били на Мусала, и вашето летене съ ми съльта е реално. Не можете ли да ми отговорите точно какво е врѣмето на Мусала, хвъркането съ мисъльта не е реално нѣщо. Дѣйствително, човѣкъ може да лети съ мисъльта си надъ облацитѣ, но затова се изискватъ редица упражнения и вѫтрѣшна подготовка. Индуситѣ сѫ изучавали този законъ; тѣ сѫ правили много опити съ мисъльта си. Западнитѣ народи още не сѫ изучили това изкуство, да хвъркатъ съ мисъльта си. То не е недостѫпно за човѣка, но работа се изисква въ това направление, изисква се концентриране на мисъльта. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: всички мисли и чувства, които сѫ недостѫпни за вашия умъ и сърце, оставяйте навънъ, не ги приемайте въ себе си, докато не ги провѣрите. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не сѫ провѣрени отъ ума и сърцето на човѣка, внасятъ смущение въ него. Затова пазете вѫтрѣшното спокойствие на вашия умъ и на вашето сърце. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 24 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 5.IV.1925г. въ гр. София ------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  9. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание СЛЪНЧЕВИТѢ ТРАНСФОРМАТОРИ* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Сега ще ви запитамъ, дали нѣкой отъ васъ е броилъ, колко косми има на главата си? Казватъ, че човѣкъ има на главата си около 250 000 косми. По този случай ще ви дамъ слѣдната малка задача: да прѣброите колко косми имате на главата си. За тази цѣль, ако има нѣкой отъ васъ, който е рѣшилъ да рѣже косата си, нека стори това, като се върне сега дома си и да раздаде по една малка часть отъ космитѣ си на всѣки едного отъ васъ, за да ги прѣброите внимателно. Вие сте около 90 души, които трѣбва да вземете участие въ броенето, за да се улесни задачата ви. Въ тази задача ще опитате търпѣнието си. До слѣдната недѣля да прѣброите космитѣ, а послѣ, като отидемъ нѣкой день на Витоша, ще ги изгоримъ. За идущия пѫть като тема (№20) ще пишете върху: “Най-обичното число за васъ”, т.е. за числото, което считате най-щастливо за васъ. Запримѣръ какво впечатление ви правятъ числата 16, 17, 18? (-Не харесваме тия числа.) Ами, като чуете числото 19, какъ ви се отразява? (-То е хубаво число.) Защо? - Не знаете. Както виждате, вие не можете да си дадете отчетъ, защо едни числа сѫ хубави за васъ, а други не сѫ хубави, но чувствувате, че това е така. Защо числото 17 не ви харесва? И двѣтѣ цифри, които го съставляватъ, сѫ свещени. Трѣбва да знаете, че когато човѣкъ не е въ хармония съ себе си и съ Бога, ако пристѫпва къмъ свещенитѣ числа, той не може да бѫде разположенъ. Ако човѣкъ не е въ хармония съ тия числа, тѣ сѫ опасни за него. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 17 е 8, а числото осемь е най-строгата майка въ свѣта. (-Какво е числото 13?) - Самото число не е лошо, но резултатитѣ на това число сѫ лоши. Изобщо, числата отъ 1-10 сѫ красиви, а въ втората група числа отъ 10 100 започватъ малкитѣ противорѣчия. Въ тази група числа се намѣсва и човѣкътъ. Кои числа се считатъ споредъ астрологията мощни, силни? (-Тамъ сѫ мощни, силни числа тия, които се считатъ за мѫжки, каквито сѫ числата 1,4,7,8 и т.н.) Каква разлика има между кѫситѣ и дългитѣ пръсти на човѣка? Споредъ хиромантията хора, на които пръститѣ сѫ кѫси, иматъ силно развитъ обобщителенъ умъ. Тѣ не сѫ хора на подробноститѣ. Хора съ дълги пръсти иматъ силно развитъ аналитиченъ умъ. Тѣ сѫ хора на фактитѣ, на даннитѣ, обичатъ подробноститѣ. Какво отношение има между дългитѣ и кѫситѣ пръсти и характера на човѣка? Изобщо, хора съ кѫси пръсти обичатъ повече обобщенията. Тѣхната рѫка се почти приближава къмъ елементарната. Колкото повече се развива умътъ на човѣка, толкова и пръститѣ му ставатъ по-дълги. Дали пръститѣ на човѣка сѫ кѫси или дълги, това зависи и отъ височината му. Ако у единъ човѣкъ съ височина 150 см, показалецътъ е дълъгъ 7 см, той е кѫсъ пръстъ. При тази височина, ако срѣдниятъ пръстъ е 8 см, а безимениятъ 7,5 см, това сѫ кѫси пръсти. При срѣденъ ръстъ на човѣка, срѣдниятъ пръстъ на рѫката трѣбва да е 9 - 9,5 - 10 см дължина. При кѫси пръсти, случва се нѣкой пѫть срѣдниятъ пръстъ да е дълъгъ 6 см. Понѣкога показалецътъ може да бѫде 10-12-13 см дълъгъ. Той е дълъгъ пръстъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да измѣри пръститѣ си, да знае колко сѫ дълги. Тѣ могатъ да се измѣрватъ и отвънъ, и отвѫтрѣ, но отъ кокалчетата се мѣрятъ. Пръститѣ прѣдставляватъ умствения животъ у човѣка; дланьта - чувствения животъ, а горната часть на рѫката - материалния животъ. Това е едното дѣление на рѫката, но има и друго дѣление, то е слѣдното: цѣлата китка прѣдставлява умствения животъ, отъ китката до лакета - чувствения животъ, а отъ лаке та нагорѣ - материалния животъ. Всѣки пръстъ отдѣлно сѫщо тъй може да се раздѣли на три части. И въ лицето има сѫщо такова дѣление на три части: чело, носъ и брада. Навсѣкѫдѣ въ тѣлото има сѫщото дѣление на три части. Сегашнитѣ условия, въ които се намирате, както и при вашето развитие, коя идея считате за най-важна? Не е въпросътъ, какво пишатъ философитѣ по това, нито какво ви се проповѣдва, но коя идея е най-важна споредъ васъ? Затова пишете още и върху слѣдната тема (№21): “Най-важната идея за менъ.” Ще пишете конкретно върху вай-важната идея, която занимава ума ви. Има идеи, които вие не може да изразите, защото тѣ сѫ скрити у васъ, още не сѫ оформени. Причината за това е, че тия идеи сѫ много близо до васъ и не могатъ да се схванатъ ясно. Ако нѣкой прѣдметъ се намира много близо до фотографическия апаратъ, той ще схване само една часть отъ него, но не и цѣлия прѣдметъ. И тъй, когато извѣстенъ прѣдметъ е много близо до нашето съзнание, той не може да се обхване цѣлъ, а се обхваща само часть отъ него. Нѣкой човѣкъ казва: “Азъ имамъ извѣстна идея, но не мога да я изкажа.” Какво означава това? Че тази идея е много близо до него. Понѣкога тази идея е много далечъ отъ човѣка и тогава той пакъ не може да я схване и изкаже. Слѣдователно идеята на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на такава дистанция отъ него, че да може ясно да се очъртава въ съзнанието му, т.е. въ неговия апаратъ. Ето защо човѣкъ трѣбва да се постави на такова положение, че да може ясно да схваща идеитѣ въ своето съзнание и да ги изучава. Законътъ въ моралния, въ духовния свѣтъ е слѣдния: Когато искате да изучавате идеитѣ на този свѣтъ, вие трѣбва да си избирате съотвѣтно мѣсто и положение. Напримѣръ мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ морални, че сѫ силни. Питамъ: какъ провѣрихте това? Ще кажете, че сте взели участие въ едно състезание съ трима - четирма души и сте ги надвили, излѣзли сте побѣдитель. Да, но въ друго състезание, между 5 - 6 души, вие излизате побѣденъ. Значи, вашата сила е от носителна, вашиятъ моралъ е относителенъ. Това показва, че вие сте създали тази идея за себе си, като сте се изучавали само отъ една страна, отъ едно положение. Та рекохъ, мораленъ, силенъ човѣкъ е този, който въ всички състезания излиза побѣдитель. Моралниятъ законъ е такъвъ. Докато човѣкъ не се обезсърдчава и продължава да върви напрѣдъ, той е силенъ, щомъ се обезсърдчи и прѣстане да върви напрѣдъ, той е слабъ човѣкъ. Ще имате прѣдъ видъ слѣдното нѣщо: когато едно ваше желание се проявява непрѣривно, то е силно; когато волята ви дѣйствува постоянно, тя е силна. Дѣйствията у човѣка трѣбва да бѫдатъ постоянни и непрѣривни. Допуснете, че на една гладка повърхность, на която нѣма никакви съпротивления, е поставена кола, задъ която вие духате непрѣкѫснато. Какво ще стане съ колата? - Ще тръгне. Това сѫ закони, върху които почиватъ възможноститѣ за постигането на извѣстни идеи въ живота на човѣка. Вие може да изчислите даже, слѣдъ колко духания, колата ще тръгне. (- Въ Германия учени професори сѫ направили слѣдния опитъ: единъ отъ тия професори влѣзълъ въ единъ салъ, при идеално тиха вода и започналъ да върти пръстена на рѫката си дълго врѣме, безъ прѣкѫсване. Слѣдъ деветчасово въртене на пръстена, салътъ започналъ да се движи самъ по водата.) Отъ тукъ може да извадите слѣдния законъ: Искате ли да направите нѣкое добро, вземете пръстена на доброто и го въртете непрѣкѫснато нѣколко часа, у васъ ще се яви мисъльта, че това, което по-рано бѣше невъзможно за васъ, сега е възможно, може да го направите. И дѣйствително, вие го направяте. Като движите постоянно въ ума си мисъльта за доброто, най-послѣ вие ще се чувствувате силни да го направите. Днесъ хората сами си противодѣйствуватъ, сами унищожаватъ своитѣ идеи. Запримѣръ нѣкой казва: “Азъ ще направя еди-какво си нѣщо.” Слѣдъ малко се размисли и казва: “Тази работа не е за мене, не мога да я направя.” Послѣ се яви, друго желание, за нѣщо добро, но пакъ се отказва и така разваля всичкитѣ си работи. Не, човѣкъ трѣбва да постоянствува върху доброто, което е намислилъ да направи. У всички съврѣменни хора има единъ навикъ отъ миналото да се движатъ по наклонъ, което движение съвпада съ движението на Земята. Затова именно, вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическия пулсъ съвпада съ този на Земята. Всички ония идеи пъкъ, които се намиратъ въ противположно направление съ движението на Земята прѣдизвикватъ у васъ обратно дѣйствие. Истинската наука, обаче седи въ това да доведе човѣка до положение да постави своята мисъль, своитѣ идеи въ съгласие съ ритмуса на Слънцето. Всѣки човѣкъ, който постоянно мисли за ниви, за кѫщи, за материални блага, а иска да бѫде духовенъ, нѣма да успѣе въ това, защото той съ мисъльта си е въ ритмуса на Земята. По този начинъ той не може да постигне това, което желае. Той не трѣбва да се отказва отъ земния животъ, но трѣбва да прѣстане да мисли за Земята. Щомъ иска да проникне въ духовното, трѣбва да мисли за Слънцето и да го проучава. Защо нѣкой човѣкъ е нещастенъ въ своя животъ? - Причината на неговото нещастие се крие въ идеята, съ която майка му го е посрещнала на този свѣтъ. Напримѣръ ако нѣкое дѣте се роди въ сѫбота, майка му казва: “На това дѣте нѣма да му върви въ живота, всичко ще му отива на злѣ, въ сѫбота се роди то.” Питамъ: какво ще очаквате отъ това дѣте, на което майката още отъ рождението му е внушила тази идея? Това дѣте, като порасне, само за Сатурнъ ще мисли. Дѣйствително влиянията на Сатурна сѫ врѣдни за човѣка. Около него се събиратъ редъ отрицателни елементи отъ Сатурна, напримѣръ оловото, които му се отразяватъ врѣдно. Когато планетитѣ сѫ въ лошитѣ си аспекти, тѣ упражняватъ лошо влияние върху хората. Затова всички трѣбва да се стремите къмъ Слънцето като главенъ факторъ въ живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрѣшки. Ритмусътъ на Слънцето или сутриннитѣ слънчеви лѫчи сѫ най-благоприятни върху човѣка. Правете сами наблюдения върху тия из казани мисли, за да се усили вашата вѣра. Това сѫ факти, но докато единъ фактъ не се провѣри, той не може да дѣйствува върху васъ. Направете слѣдния опитъ. Когато имате хрема, мислете за Земята и вижте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Слѣдъ това обърнете направлението на вашата мисъль къмъ Слънцето, да се съедините съ слънчевата енергия и пак наблюдавайте за резултата. Въ първия случай хремата ви ще се излѣкува мѫчно, а въ втория случай ще изчезне скоро. Когато имате какво и да е неразположение, правете този опитъ, за да се убѣдите въ силата на слънчевата енергия. За Слънцето има двѣ схващания: едни го схващатъ външно, тѣ разбиратъ само външното, видимото слънце; други разбиратъ вѫтрѣшното, духовното слънце въ човѣка - към това слънце ще отправите мисъльта си. Въ Слънцето има единъ голѣмъ трансформаторъ, който изпраща слънчевата енергия по цѣлата земя. Освѣнъ това, въ Слънцето има и специални трансформатори за всѣки човѣкъ на Земята, чрѣзъ които трансформатори всѣки човѣкъ приема специално изпратената до него слънчева свѣтлина и енергия. Всѣки отъ васъ, ако възприеме тази свѣтлина, може да знае, кога е изпратена. Вие не можете всѣкога да възприемате тази свѣтлина, нито знаете кой моментъ е изпратена, затова трѣбва да учите. Прѣдставете си, че моментътъ, когато пристига специалната за васъ свѣтлина, вие сте затворени дома си, или сте нѣкѫдѣ на прѣдставление, или на концертъ, какво ще стане тогава? - Вие ще възприемете само общата свѣтлина отъ Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до васъ. Защо? - Защото у всѣки човѣкъ има единъ трансформаторъ, който приема специалната за него свѣтлина отъ Слънцето и ако той е заетъ съ нѣкаква работа и не може да възприеме тази свѣтлина, тя се връща обратно, безъ никакъвъ резултатъ за самия човѣкъ. Щомъ тази свѣтлина се върне назадъ, човѣкъ прѣзъ цѣлия день чувствува въ себе си едно голѣмо лишение, като че е изгубилъ нѣщо много цѣнно. Така е, когато човѣкъ не е на врѣме на мѣстото, отдѣто трѣбва да получи тази свѣтлина, която му носи животъ. Жива е тази свѣтлина! Тя е наречена “прана”. Въ това отношение съзнанието на всѣки едного отъ васъ трѣбва да бѫде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата свѣтлина и да може да я възприеме. Ако сте заети съ нѣкаква работа, то като наближи момента, когато вашата свѣтлина иде, вие ще почувствувате едно приятно разположение да излѣзете малко извънъ стаята. Каквато работа и да имате, излѣзте вънъ, за да възприемете тази свѣтлина. Постойте вънъ 5 - 10 минути, най-много половинъ часъ, докато тази свѣтлина прѣмине. Сега вие ще кажете: “Чудно нѣщо, за всѣки човѣкъ да има специаленъ трансформаторъ отъ Слънцето!” Да, това сѫ наредби на живата природа. Всичкитѣ нейни дѣйствия сѫ отмѣрени и вѣрни. Тя се грижи за материалитѣ, за капиталитѣ, които дава на всички сѫщества и държи точна смѣтка за тѣхъ. Тя не се интересува за васъ като господари или слуги, нито за вашата личность, нито за вашата индивидуалность, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложенитѣ въ васъ нейни капитали. Затова вие трѣбва да възприемате изпратената специално за васъ свѣтлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази свѣтлина обратно до Слънцето, чрѣзъ трансформатора, който е у васъ и съ това ще покажете на Слънцето, че сте поумнѣли. Това е сѫщото положение, въ което се намират ученицитѣ въ училищата. Най-първо учителитѣ задаватъ задачи за рѣшение и ученицитѣ, като ги рѣшатъ, връщатъ тетрадкитѣ си обратно на учителитѣ, да видятъ, че сѫ работили върху тѣхъ. Слѣдователно ако вие изпратите чрѣзъ вашия трансформаторъ получената отъ Слънцето свѣтлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази свѣтлина; ако не я изпратите обратно, отгорѣ знаятъ за васъ, че вие не сте били будни въ момента, когато е идвала свѣтлината при васъ и не сте я възприели. Въ тѣхната статистика е отбѣлѣзано точно, колко пѫти сте възприели тази свѣтлина и колко пѫти не сте я възприели. (- Дѣ трѣбва да възприемемъ тази свѣтлина?) - Това е една отъ великитѣ тайни на природата. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, интелигентенъ и добъръ, за да схване врѣмето и мѣстото, дѣто ще възприеме тази свѣтлина. Птицитѣ напримѣръ знаятъ добрѣ това нѣщо. Докато птицата не трансформира своята свѣтлина, не отива на работа. Тя седи на нѣкой клонъ, чака да дойде нейната свѣтлина. Щомъ възприеме това, което е опрѣдѣлено за нея, тя хвръква отъ клона и започва работата си. Значи птицитѣ знаятъ тази тайна на природата, а човѣкъ не я знае, той я изгубилъ и тепърва трѣбва да се заеме да я намѣри. Псалмопѣвецътъ казва: “На ранина, Господи, ще Те потърся, на ранина, Господи, ще Те намѣря.” Този стихъ изнася въ поетическа форма момента, когато животътъ иде, т.е. когато иде специалната за всички сѫщества свѣтлина. Ние не говоримъ за общата свѣтлина, а за специалната, за “моята” свѣтлина. Азъ се интересувамъ само отъ онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи цвѣтя, които обръщатъ моето внимание; азъ се интересувамъ само отъ онѣзи извори, които ме ползуватъ. По този начинъ ние навлизаме отъ частното къмъ общото, при което отдѣлнитѣ опитности се съединяватъ и образуватъ общитѣ опитности. Ако искате живота ви да върви, както трѣбва, бѫдете будни за тази свѣтлина. Пъкъ, ако желаете да се лутате, спете колкото искате. Обаче трѣбва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата свѣтлина. Това е единъ свещенъ моментъ въ живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашитѣ специфични работи, ако имъ кажете, че Слънцето изпраща специфична свѣтлина за васъ въ еди-кой си часъ, хората, като не разбиратъ този законъ, ще ви изпратятъ своитѣ нечисти мисли и съ това ще попрѣчатъ на вдъхновението или на разположението ви. Що се отнася до общата свѣтлина, за нея може да говорите колкото искате. Това, което ви говорихъ за Слънцето, съставлява една трета отъ цѣлата Истина. Сѫщото нѣщо се отнася и до духовното слънце у човѣка, както и до Божественото слънце у него. Значи, въ живота на човѣка всѣки день има три важни момента, които ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутринь, най-първо се запитвайте, какво трѣбва да правите днес, защо сте дошли на земята и т.н. Има ли нѣщо неестествено въ това? Учительтъ не се ли пита какво ще прѣподава днесъ? Лѣкарьтъ не се ли пита, кои болни ще посѣти днесъ? Като казвамъ, че всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да се запитва, защо е дошълъ на земята и какво трѣбва да върши, това се отнася до човѣка вънъ отъ всички негови частни занятия. За човѣка има нѣщо по-важно отъ работата на лѣкаря, отъ училището на ученика, отъ нивата на орача, отъ учителството на учителя, а то е слѣдното: за какво е дошълъ човѣкъ на земята и какво има да върши днесъ. Разрѣши ли човѣкъ този въпросъ за деня, той го е използувалъ правилно. Човѣкъ всѣки день ще разрѣшава този въпросъ, но не въ единъ и сѫщи часъ. Ако той най-първо разрѣши този въпросъ, всичкитѣ му работи на земята ще се уредятъ добрѣ. Тази вечерь вие научихте нѣщо ново, което ще ви смущава. Напримѣръ, като ставате сутринь, ако сте неразположени, ще кажете: “Днесъ не можахъ да възприема моята свѣтлина, затова не съмъ добрѣ.” Значи, отсега вече ще има още нѣщо, което ще ви смущава. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Вие сте дали нѣкому обѣщание да се срещнете днесъ, въ еди колко си часа, но сте забравили това и прѣзъ цѣлия день си вършите другитѣ работи. Като се приберете вечерьта, вие си спомняте за обѣщанието, което сте дали, но вече е късно, не може да го изпълните и започвате да съжалявате. По сѫщия начинъ вие често ще забравяте за момента, въ който иде вашата свѣтлина, ще го пропущате, но знайте, че ако държите мисъльта си спокойна и тиха, вие винаги ще може да възприемате тази свѣтлина. Щомъ я възприемете, вие ще бѫдете радостни и весели. Дойде ли ра достьта у васъ, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази свѣтлина ще придаде нѣщо къмъ вашето умствено и духовно развитие. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 23 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ държана отъ Учителя на 29.III.1925г. София -------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  10. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВДЛЪБНАТА И ИЗПѪКНАЛА ЛЕЩИ* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Прочете се резюме отъ темитѣ: “Отличителнитѣ чърти на отривистата рѣчь.” Начъртайте на дъската два полукрѫга: единиятъ да бѫде изпѫкналъ, а другиятъ - вдлъбнатъ, корубестъ. Ще направимъ извѣстни разсѫждения върху тия два полукръга. (I и II, на фиг.1)Ако се движите по повърхностьта на първия полукрѫгъ, какви ще бѫдатъ отношенията ви? Или ако налѣете вода върху повърхностьта на сѫщия полукрѫгъ, какво ще стане съ водата? (-Ще се разлѣе.) Ами какво ще стане съ водата, ако я налѣете върху вдлъбнатата леща? (-Тя ще се събере.) Тогава, споредъ закона на аналогията, казваме: Всички енергии, които се разпръсватъ, се движатъ по изпѫкнала повърхность, а всички енергии, които се събиратъ, се движатъ по вдлъбната повърхность. Изъпѫкналитѣ лещи даватъ малки образи, а вдлъбнатитѣ - голѣми образи. (-Въ физиката се изучаватъ изпѫкнали (1) и вдлъбнати (2) лещи - фиг.2. Далекогледитѣ употрѣбяватъ очила съ изпѫкнали лещи, а кѫсогледитѣ - съ вдлъбнати лещи.) Когато енергията на човѣка се разлива, въ какво състояние се намира той? - Въ изпѫкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която сѫществува между физическитѣ и духовнитѣ прояви. Ако се качите на единъ високъ планински върхъ, който прѣдставлява изпѫкнала леща, ще можете ли тамъ да седите тъй спокойно както въ нѣкоя долина? Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако врѣмето е бурно, не може да седите на този планински върхъ. При сегашното развитие на човѣчеството, вие не може да седите дълго врѣме на планинскитѣ върхове. Нѣкои хора искатъ да си направятъ колибка на единъ отъ планинскитѣ върхове и тамъ да живѣятъ, но рекохъ, още не може да живѣете на планинскитѣ върхове. Не е дошло врѣмето за това. И въ врѣмето на Христа ученицитѣ Му пожелаха да направятъ три шатри на планината, но Христосъ имъ каза: “Не е дошло още врѣмето за това.” И тѣ трѣбваше да слѣзатъ отъ планината. Високитѣ върхове прѣдставляватъ умствения свѣтъ, отдѣто слизатъ идеитѣ. Вашитѣ идеи, които имате, могатъ да изопачатъ ума ви, да ви свалятъ въ долината. Високитѣ върхове сѫщеврѣменно прѣдставляватъ и човѣшката гордость. Когато човѣкъ се изкачи на нѣкой високъ върхъ, той не иска да знае за хората, не мисли за тѣхъ, но щомъ дойде бурята, слиза въ долината и започва да търси хората. На високия върхъ, като изпѫкнала повърхность, човѣкъ не може да се задържи въ врѣме на буря, но слиза в долината, въ вдлъбнатата леща. Вдлъбнатата леща, долината съотвѣтствува на човѣшкото сърце. Въздухътъ може да обвива еднакво, както изпѫкнала повърхность, така и вдлъбната, за него не е нужно паница. Той може да се движи свободно, дѣто иска. За водата обаче, въпросътъ седи другояче. Водата казва: “Паница е нужна за мене. Слѣдователно за сърцето трѣбва паница, форма, въ която да излѣе съдържанието си. Значи на ума трѣбва височина, а на сърцето - вдлъбнатина, дълбочина, но има понѣкога опасность за човѣка, да не се удави въ тази вдлъбнатина, въ тази паница. Казвате: “Какъ азъ, голѣмиятъ човѣкъ да се удавя въ една паница!” Рекохъ, прѣдстави си, че ти, голѣмиятъ човѣкъ, съ великитѣ идеи, имашъ форма на мравка. Ако те туря въ една паница съ вода, нѣма ли да се удавишъ? - Ще се удавишъ, разбира се и нищо нѣма да остане от тебе. Окултиститѣ поддържатъ, че човѣкътъ, въ първитѣ врѣмена на своето развитие, е достигалъ до височина 100 метра. Послѣ, височината му се е намалила до 35 метра, докато днесъ го виждаме да достига на височина метъръ и половина - два метра най-много, което показва, че материята му се е сгѫстила. За въ бѫдеще ще се сгѫсти още повече. Нѣкой си английски авторъ привежда единъ разказъ изъ живота на английскитѣ астрономи. Около 45-та година на миналия вѣкъ единъ астрономъ наблюдавалъ съ своя телескопъ небето и пространството около него. Това било въ врѣмето, когато холерата и чумата върлували въ Англия въ голѣма степень. По едно врѣме, както наблюдавалъ небето, вижда въ постранството единъ грамаденъ човѣкъ, съ километри височина, който се движилъ много бавно. Този астрономъ наблюдавалъ дълго врѣме, но грамадниятъ човѣкъ не изчезвалъ отъ полето на телескопа. Отдръпналъ се настрана, изчистилъ лещитѣ на телескопа, пак погледналъ - грамадниятъ човѣкъ седи. Най-послѣ астрономътъ помислилъ, че това е нѣкаква илюзия на мозъка, че е заболѣлъ отъ нѣщо или че очитѣ му сѫ замрѣжени и т.н. Отдалечава се отъ телескопа, разтърква добрѣ очитѣ си, поразхожда се малко, да се освободи отъ илюзорния образъ и пакъ поглежда прѣзъ телескопа. Грамадниятъ човѣкъ още стои насрѣща му. Тогава той извиква десеть души астрономи, между които и една жена и имъ казва: “Открихъ нѣщо много важно, искамъ да се произнесете и вие, прѣди да го сподѣля съ васъ.” Първиятъ астрономъ започва да гледа прѣзъ телескопа и наблюдавалъ дълго врѣме. Отстранява се отъ телескопа, търка очитѣ си, пакъ наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждатъ се слѣдъ него и останалитѣ осемь души, но никой нищо не казва, мислятъ, че се намиратъ прѣдъ нѣкакъвъ фалшивъ недѣйствителенъ образъ. Най-послѣ дохожда редъ и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда прѣзъ него и веднага казва: “Виждамъ на небето единъ грамаденъ човѣкъ!” Едва сега астрономътъ се убѣдилъ, че това, което и той виждалъ, не е илюзия. Когато холерата и чумата прѣстанали, сѫщиятъ астрономъ забѣлѣзалъ, че грамадниятъ човѣкъ изчезналъ отъ небето. Днесъ кой би повѣрвалъ на този разказъ? Та рекохъ, когато забѣлѣжите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие въ ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този - онзи, вие усѣщате, че нѣщо ви дразни отвѫтрѣ. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате въ въздухообразно състояние, у васъ настава голѣма сухота. При сухитѣ състояния всѣкога има безплодие. Въ този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трѣбва. Нѣкои хора страдатъ отъ много влага. Хора, които страдатъ отъ сухота, иматъ сухи рѫцѣ; тия, които страдатъ отъ много влага, иматъ влажни рѫцѣ. И двѣтѣ състояния у човѣка сѫ крайности. При голѣмата влага се раждатъ извѣстни недѫзи, като гниене, разлагане и др. Когато въ сърцето на човѣка дойде много влага, тамъ не могатъ вече да се развиватъ и растатъ никакви благородни чувства, освѣнъ нѣкакви дребни, малки животинки. И при голѣмата сухота спира животътъ на всички възвишени идеи и мисли. Сега, вие трѣбва да приложите закона на хармонията, както въ себе си, така и въ окрѫжаващата срѣда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония? Хармонията изисква като се срещнатъ двама приятели, всѣки отъ тѣхъ да оцѣни добритѣ чърти въ характера на своя приятель. Виждате ли благородното въ характера на другитѣ хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намѣрите една добра чърта въ неговия умъ или въ неговото сърце, било нѣкаква сѫществена мисъль, която го движи или нѣкакво благородно чувство или нѣкаква способность. Като намѣрите една добра чърта, върху нея ще градите вашитѣ отношения. Тукъ, въ Школата се събиратъ два вида ученици, отъ двѣ различни категории. Еднитѣ живѣятъ по върховетѣ, а другитѣ - въ долинитѣ. Или съ други думи казано, еднитѣ ядатъ отъ изпѫкнали паници, а другитѣ - отъ вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смѣете едни на други. Тия, които ядатъ отъ вдлъбнати паници, ще кажатъ на другитѣ: “Яде ли се отъ изпѫкнали паници?” Послѣднитѣ пъкъ ще ги запитатъ: “Ами отъ вдлъбнати паници яде ли се?” Еднитѣ ще се намѣрятъ въ положението на щъркела, а другитѣ въ положението на лисицата, за които се говори въ баснята “Щъркелъ и лисица”. Вие трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: това, което сѫществува у другитѣ хора въ изобилие, сѫществува и у васъ, макаръ въ малко количество. Между всички хора има едно прѣливане, една обмѣна. Това се забѣлѣзва и въ външнитѣ отношения. Нѣкога ти ще говоришъ, а други ще те слушатъ. Другъ пѫть ти ще слушашъ, а други ще говорятъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да говорятъ или да мълчатъ, когато тѣ искатъ. Не, човѣкъ не може всѣкога да говори, не може и всѣкога да мълчи. Вие трѣбва да разбирате тия двѣ състояния, трѣбва да разбирате какво означава говоренето и какво - мълчанието. Въ разумния животъ мълчанието е необходимо, за да видимъ какво говорятъ другитѣ хора, каква е тѣхната разумность. Когато ние говоримъ, другитѣ слѣдятъ каква е нашата разумность. Значи когато азъ слушамъ, искамъ да разбера, доколко ти си разуменъ; когато азъ говоря, ти ще разберешъ доколко азъ съмъ разуменъ. Тъй щото, ти ще ми говоришъ, за да те позная, послѣ азъ ще ти говоря, за да ме познаешъ. Слѣдъ това и азъ ще мълча и ти ще мълчишъ, за да познаемъ и разберемъ нѣщата. Първото нѣщо, отъ всички хора се изисква взаимно уважение. Човѣкъ трѣбва да уважава и себе си и другитѣ хора. Взаимно уважение - това е една отъ най-благороднитѣ чърти, която човѣкъ трѣбва да развие на земята. Вие не може да говорите за Любовь, отъ васъ не се изисква да се обичате, защото Богъ е, който обича, но отъ васъ се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива разумниятъ животъ. Ако си туряте единъ другъ различни епитети, това нѣма да ви ползува. Вие ще мязате на онзи българинъ отъ варненско, които отишълъ при единъ турчинъ да си купи чехли. Слѣдъ като прѣмѣрилъ всички чехли въ дюкяна, тръгналъ да си отива, не могълъ да намѣри по мѣрката си - кракътъ му билъ много голѣмъ. Турчинътъ казалъ слѣдъ него: “Калѫпсъзъ!” То значи: нѣма калѫпъ за твоитѣ крака. Българинътъ чулъ този епитетъ, разгнѣвилъ се, обърналъ се къмъ турчина и му казалъ: “Сенъ калѫпсъзъ!” - Ти си човѣкъ безъ калѫпъ. Питамъ: какво спечелиха тия двама души, като размѣниха този епитетъ помежду си? - Нищо не спечелиха. Епитетитѣ не разрѣшаватъ никакви въпроси. Единственото нѣщо, което спомага за разрѣшението на въпроситѣ, е да възстановитѣ помежду си отношения на взаимни уважения. Вие трѣбва да развиете тази чърта въ вашия характеръ, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази чърта вѫтрѣ въ себе си, вѫтрѣшно да имате уважение единъ къмъ другъ. Само по този начинъ вие ще придобиете нѣжность и разумность. Отъ паницата (А) на фиг. 2 можемъ ли да направимъ нѣщо? - Можемъ. Като туримъ тази паница въ двѣ различни положения - въ обикновено положение и послѣ съ дъното нагорѣ, ще образуваме долната и горната устни на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме двѣ паници или както физицитѣ казватъ имаме двѣ двойно изпѫкнали лещи, прѣзъ които лѫчитѣ минаватъ и се прѣчупватъ. И дѣйствително, устата прѣчупва много нѣща. На какво може да уподобите двувдлъбната леща О? - На човѣшкия носъ. Горната часть на носа при вѣждитѣ е широка, послѣ се стѣснява и долната часть, отново се разширява. Питамъ: щомъ устата и носътъ прѣдставляватъ лещи, службата имъ еднаква ли е? Ако свѣтлината излиза отъ срѣдата на двойно изпѫкналата леща и върви къмъ повърхностьта й, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вънъ отъ устата, се разпръсва. Ако пъкъ свѣтлината излиза отъ центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението въ носа е навѫтрѣ, всичко се събира въ него. По този начинъ ста ва и дишането. Движението въ носа отвънъ навѫтрѣ е посилно, отколкото движението отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно, двуизпѫкналата и двувдлъбната лещи приематъ сили отъ два различни свѣта. Защо ни е потрѣбна паница въ живота? За ядене да събира храната. Щомъ моята паница събира яденето, тя има смисълъ. Кои линии въ живота сѫ за прѣдпочитане, изпѫкналитѣ или вдлъбнатитѣ? (-Зависи отъ случаитѣ.) Когато искате да отбиете извѣстна енергия отъ пѫтя й, трѣбва ви изпѫкнала форма. Така постѫпва и природата. Ако замѣрите нѣкое дѣте съ камъкъ, то безъ да знае законитѣ на физиката, вдига лакета си и така образува изпѫкнала линия, съ която се прѣдпазва отъ камъка. Отдѣ знае дѣтето този законъ? Природата го учи. Сѫщитѣ тия изпѫкнали линии, изпѫкнали форми, иматъ голѣмо приложение при закона на вѣрата. Вие знаете, че чрѣзъ пространството минаватъ много отрицателни мисли, които ако не можете да отбиете, ще ви причинятъ голѣма врѣда. За да се прѣдпазите отъ тѣхъ, ще ги отбивате чрѣзъ закона на вѣрата. И тъй, на първо мѣсто ще прилагате законитѣ на вашия умъ и на вашето сърце, но трѣбва да помните, че нечистотиитѣ се събиратъ въ паници. Нечистотиитѣ не се събиратъ въ изпѫкнали форми. Тамъ дъждътъ измива всичко, а вѣтърътъ го отвѣва. Въ това отношение изпѫкналитѣ форми сѫ по-чисти, но въ тѣхъ вода не може да се събира. (-Въ изпѫкналитѣ форми се събира електричество, а въ вдлъбнатитѣ - магнетизъмъ.) - Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тѣлото, колкото и магнетичната. За въ бѫдеще вие ще изучавате каква енергия се събира въ всѣка часть отъ тѣлото. Вие трѣбва да изучавате и законитѣ, какъ да трансформирате енергията отъ единъ органъ въ другъ. Всички заболѣвания на организма се дължатъ на нееднаквото разпрѣдѣление на енергиитѣ въ него, вслѣдствие на което и кръвообръщението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхностьта на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвьта по цѣлото тѣло. Прѣмахнатъ ли се тия живи електрически токове отъ сърцето, веднага неговото движение спира. Индуситѣ разбиратъ този законъ и правятъ редъ опити съ движението на сърцето. Напримѣръ тѣ отниматъ тия електрически токове отъ сърцето и то спира движението си, слѣдъ това отново ги възстановяватъ и движението на сърцето започва. Въ това отношение човѣшкото сърце прѣдставлява единъ изворъ. Докато водата въ този изворъ не е подпушена, сърцето дѣйствува нормално. Подпуши ли се водата му нѣкѫдѣ, и движението на сърцето спира. Нѣкои хора се плашатъ, като забѣлѣжатъ, че сърцето имъ започва да бие поусилено или пъкъ спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическитѣ токове, които текатъ въ сърцето. Когато нервната енергия, въ която електричеството взима участие, прѣстане да се регулира отъ сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия и движението му става нормално. И тъй, видѣхте вече разликата между изпѫкналитѣ и вдлъбнатитѣ лещи. Първитѣ сѫ необходими за ума, а вторитѣ - за сърцето. Вие трѣбва да се научите да разпознавате и да владате състоянията на ума си. Дойде ли у васъ колебание, съмнѣние, трѣбва да знаете отдѣ произтичатъ тия състояния. Тѣ показватъ, че вие сте на нѣкое високо мѣсто. Нѣкога вие сте увѣрени въ своитѣ идеи, но дойдете ли въ съприкосновение съ по-силенъ умъ отъ вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнѣвате. Силниятъ умъ прѣдставлява високъ върхъ, който може да ви влияе. Този умъ ви изкачва на високия върхъ, но понеже сте тънко облѣчени, започвате да треперите - колебаете се, дали ще издържите на тази височина. Рекохъ, единъ по-силенъ умъ може да ви разколебае въ вашитѣ убѣждения, а на по-слабъ умъ вие може да противодѣйствувате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодѣйствувате; по-силна воля отъ вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодѣйствувате. Законъ е: И вие да влияете, и на васъ да влияятъ. Въ този законъ нѣма нищо лошо. Всички хора се намиратъ по дъ този законъ. Никой не може да се избави отъ влияние. Всѣки човѣкъ, съ когото влизате въ съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияятъ и природата ни влияе, а най-послѣ и Богъ ни влияе. Той се подписва отгорѣ и работата се свършва. Въ края на краищата всѣки човѣкъ ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Кога? Когато върви въ разумния пѫть - по пѫтя на своя свѣтълъ умъ и по пѫтя на своето разумно сърце. Тогава той ще бѫде въ съгласие съ цѣлата природа, въ съгласие съ всички добри и разумни сѫщества отъ по-висшъ свѣтъ и най-послѣ въ съгласие съ Бога. Щомъ сте въ такова пълно съгласие и мѫчнотиитѣ въ живота ви, и учението ви, и всѣка работа, която започвате, ще разрѣшавате добрѣ и ще ви върви лесно. Питамъ: какво е сегашното ви състояние? Каквато работа и да започнете, нищо не излиза отъ нея. Ако река да направя опитъ, ще се убѣдите, че е така. Напримѣръ давамъ 50 000 лева на десеть души да видя какво ще направятъ съ тѣхъ. Слѣдъ 4-5 мѣсеца, тѣ ще дойдатъ при мене и ще ми дадатъ точна смѣтка, какъ сѫ изхарчили паритѣ. Сами ще видятъ, че нищо не сѫ направили, а сѫ изхарчили паритѣ за ядене, за дрехи и т.н. Защо не сѫ успѣли? - Понеже всѣки иска да бѫде главенъ майсторъ, да получава голѣма заплата, да се храни и облича добрѣ. Така че, дали съ дърводѣлство ще се заематъ или съ друга нѣкаква работа, въ резултатъ паритѣ ще бѫдатъ изхарчени, а на лице нѣма да има никаква работа. Въ това отношение външниятъ свѣтъ работи подобрѣ. Не е въпросътъ за паритѣ, но рекохъ, че по сѫщия начинъ вие прахосвате и живота си. Всѣки ламти за много. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ, да напише една книга, да се прослави съ нея. Ако той вложи всичкото си знание въ тази книга, какво ще спечели? Стремежътъ на човѣшката душа не седи въ писане на книги. Ако ти изпратишъ една добра мисъль на нѣкой човѣкъ, който е отпадналъ духомъ и съ това го повдигнешъ, туй е реалното въ живота. Една добра мисъль, едно възвишено чувство струватъ повече, отколкото сто тома, написани отъ нѣкой човѣкъ. Често тия написани книги не даватъ нищо на човѣ ка, когато една декламация може да произведе цѣлъ прѣвратъ въ душата на нѣкого. Всѣко нѣщо струва толкова, колкото ефективъ има въ него. Нѣма ли ефективъ, нищо не струва. Великитѣ идеи въ свѣта се добиватъ само съ усиленъ трудъ отъ страна на човѣшката душа, човѣшкото сърце, човѣшкия умъ и човѣшката воля. Ще знаете, че само тия нѣща сѫ сѫществени за васъ, които вие сами може да направите. Въ вашия духъ има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у васъ. Реализирайте ги, вижте, какъвъ резултатъ ще имате отъ тѣхъ и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, тѣ не сѫ чисто злато, не сѫ ефективъ, тѣ сѫ фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви нѣща. Изкажете ли нѣщо, което не е провѣрено, ще почувствувате въ себе си празнота, безсмислие. Ето защо трѣбва да говорите само провѣрени работи. Ако ти си великъ човѣкъ, нѣма защо да казвашъ на хората това. Кому сѫ казали Хималаитѣ, че сѫ най-високитѣ планинин на свѣта? - Никому. Ангелитѣ и арахангелитѣ слѣзоха ли отъ небето да кажатъ на хората, че сѫ велики сѫщества? Не, тѣ мълчатъ, нищо не говорятъ за себе си. Обаче, тѣ иматъ велико съзнание за своето прѣдназначение и отъ изобилието, което иматъ, всѣки моментъ изпращатъ на сѫществата по-долу отъ тѣхъ безъ да говорятъ нѣкому за това. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да не задържате излишна енергия въ себе си. Какво разбирамъ подъ думата “излишна енергия”? Напримѣръ разгнѣвилъ си се, пусналъ си пояса си, ходишъ натукъ - натамъ прѣзъ цѣлия день чакашъ само да дойде нѣкой и да ти каже нѣщо. Веднага изваждашъ ножъ срѣщу този човѣкъ и му казвашъ: “Чакай, сега ще ти кажа тебе!” Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: “Какво да правимъ въ такива случаи?” Азъ ще ви дамъ методъ, какъ да се справяте съ тази излишна енергия. Който отъ васъ се разгнѣви, да вземе мотиката и да отиде на “Изгрѣвъ” да копае земята. По този начинъ и земята ще ви бѫде благодарна. Излишната енергия ще отиде въ зе мята и ще свърши нѣкаква работа. Като покопаете 10-15-20 минути, всичката излишна енергия ще се пласира въ земята, и вие ще се почувствувате облекченъ, спокоенъ, ще имате приятно разположение на духа. Това е методъ за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете въ кѫщи. Другъ день сте меланхолични. Това е пакъ излишна енергия. Вземете мотиката, излѣзте вънъ отъ града и започнете да копаете. Слѣдъ половинъ часъ най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде обратно въ кѫщи! Гнѣвътъ, неразположението, меланхолията, това е все излишна енергия, която трѣбва да изпратите въ земята. Като трансформирате тази енергия, вмѣсто нея ще дойде у васъ нѣщо възвишено и благородно. Ние можемъ да направимъ този опитъ, да видимъ какви резултати ще имаме. Ще купимъ 30-40 мотички и ще разпрѣдѣлимъ едни от тѣхъ за гнѣвливитѣ, други за меланхоличнитѣ, трети за неразположенитѣ духомъ и т.н. За всѣко състояние ще има и съотвѣтна работа. Нѣкои може да сѣкатъ дърва, а не само да копаятъ, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния нѣма да ви караме да готвите, но ще излѣзете да работите на чистъ въздухъ. Какъвто и да сте - царь, философъ, поетъ, тия състояния ще дойдатъ, затова трѣбва да знаете какъ да се справяте съ тѣхъ. За въ бѫдеше ще имате още по-голѣми неразположения, но вече ще знаете какъ да се лѣкувате. Гладстонъ, единъ отъ виднитѣ държавници въ Англия, е трансформиралъ тия свои състояния чрѣзъ физическа работа. Всички, които се занимаватъ умствено, иматъ излишна енергия, която ако не трансформиратъ чрѣзъ физически трудъ, ще имъ създаде голѣми злини. Онѣзи пъкъ, които се занимаватъ съ физически трудъ, често страдатъ отъ прѣумора, която създава други злини. Ние не сме за прѣумората, не сме и за бездѣлието. Ние сме за малкия трудъ, но съзнателенъ. И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си въ изправно състояние! Какъ? - За да държите ума си въ изп равно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадохъ взаимно уважение. Този центъръ се намира в задната часть на главата. По този начинъ ще прѣдизвикате тази енергия да отиде къмъ горната часть на мозъка ви и съ това ще се събудятъ у васъ много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване цѣлия ви мозъкъ, а оттамъ ще се прѣдаде и на цѣлия ви организъмъ и вие ще придобиете приятно разположение на духа. Рекохъ, не се спирайте прѣдъ мѫчнотиитѣ въ живота! Нѣкои хора, като се намѣрятъ въ трудно положение, не знаятъ какво да правятъ. Ето защо, въ каквото положение и да се намирате, изживѣвайте вѫтрѣшно състоянията на другитѣ хора, та единъ день ако изпаднете въ тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трѣбва да имате една положителна философия въ живота и да знаете, че като ученици на окултната Школа, ще ви прѣкаратъ прѣзъ всички мѫчнотии. Нѣкои ще кажатъ: “По добрѣ да не бѣхме влизали! Не, и да не сте влизали, пакъ ще ви прѣкаратъ прѣзъ мѫчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли, каква е философията на живота? Щомъ изучавате тази философия, нѣма какво да се смущавате. По-опитнитѣ отъ васъ, съ своитѣ мисли и желания, ще насърдчаватъ по-слабитѣ. Въ това седи силата на човѣка. Само така ще се създаде между васъ отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви “Житно зърно” ще върви добрѣ. У американцитѣ има една добра чърта - тамъ всички студенти сами се подържатъ. Бѣднитѣ студенти прислужватъ на своитѣ богати другари въ врѣме на обѣдъ, а послѣ и тѣ се нахранватъ. Слѣдъ това измиватъ паницитѣ и си отиватъ. Като се срещнатъ бѣднитѣ и богатитѣ студенти вънъ, тѣ се разговарятъ заедно, разхождатъ се, равни сѫ помежду си, нѣма никаква разлика между тѣхъ. Дойде ли врѣме за ядене, богатитѣ сѣдатъ прѣдъ маситѣ, а беднитѣ имъ прислужватъ. Бѣднитѣ студенти работятъ и други работи, изобщо тѣ изкарватъ прѣхраната си съ трудъ. Тѣ считатъ за унижение да и храни нѣкой, безъ да сѫ работили. Нѣкои отъ бѣднитѣ сту денти, ако сѫ въ пансионъ, разнасятъ писмата на своитѣ другари, биятъ звънеца, слагатъ маситѣ и т.н. Тѣ не ядатъ, ако не сѫ заслужили прѣхраната си. Това е една похвална чърта у американцитѣ, която обаче липсва у славянитѣ. Славянитѣ казватъ: “Какъ, съ черенъ трудъ ли да се занимавамъ? Това не го допуща моето достойнство!” Въ това отношение азъ бихъ желалъ ние да подражаваме на американцитѣ. Ние трѣбва да възприемаме хубавитѣ нѣща, отдѣто и да идатъ тѣ. Моето желание е сега вие да се отличавате съ взаимно почитание помежду си. Ако вие успѣете въ това, половината отъ цѣльта на вашата работа е постигната. Слѣдъ това трѣбва да работите за постигането на други нѣща, но важно е въ първо врѣме взаимното почитание. Всички науки, както и всички изкуства и занаяти сѫ само външни нѣща, физически различия, тѣ сѫ само срѣдства, а животътъ има по-висока цѣль. Азъ бихъ желалъ вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вѫтрѣшно. Вие не трѣбва да се интересувате единъ отъ другъ външно, но всѣки трѣбва да се стреми по вѫтрѣшенъ начинъ да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нѣщо. Туй е безкористие. Така ще дойдете до новата философия въ живота. Всички вие трѣбва да бѫдете носители на новата философия! “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 22 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана от Учителя на 15.III. 1925г. София --------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  11. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание РАВНОСТРАННИЯТЪ ТРИѪГЪЛНИКЪ* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Размишление. Прочете се резюме отъ темата: “Кой е най-важния мускулъ?” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ качества на отривистата рѣчь.” Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ практически опитъ. Досега вашитѣ работи бѣха само теоретически - писане на теми. За идния пѫть като тема ще имате слѣдното нѣщо: всѣки отъ васъ ще напише едно писмо за специалния и едно за общия класъ въ кой и да е градъ отъ провинцията. Това ще бѫде темата ви (№19). Ако въ цѣла България има 20 града, дѣто сѫществуватъ тия класове, така ще се разпрѣдѣлите, че за всѣки градъ да се получи по едно писмо и въ двата класа. Тѣзи писма ще бѫдатъ кратки, лаконически, но насърдчителни. Всѣки отъ васъ ще пише безъ никакво изключение. Ще развиете една идея отъ това, което ви е говорено, тъй както сте я разбрали и приложили. Който не иска да напише такова писмо, трѣбва да напусне класа. Вашитѣ братя и сестри отъ провинцията се оплакватъ, че вие сте хора безъ инициатива, безъ сърце, не се отзовавате на тѣхнитѣ нужди. Искамъ всички вие да отворите крановетѣ си и да потече толкова много, че всички отъ провинцията да кажатъ: “Стига вече!” Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема “писмо” съ идея каквато искате, която най-много прилѣга на сърцето ви. Щомъ си изберете въпросъ, който ви интересува, вие ще го развиете добрѣ, отъ душа, и като го прочетатъ другитѣ и тѣхнитѣ сърдца ще затрептятъ. Двама - трима души ще пишатъ напримѣръ въ Панагюрище, четири - петь души въ Пловдивъ, въ Бургасъ, въ Варна, въ Ямболъ и другадѣ. Сѫщо така ще пишете и въ тия села, дѣто има само по единъ или двама души. Ще видите, какъ ще се зарадватъ тия хора. Ако искате, може да си запазите и по едно копие отъ писмата, да видимъ какво сте писали, но това вече зависи отъ вашата добра воля. Азъ искамъ да опитамъ честностьта ви. Ще приложите вашата честность въ дѣйствие. Може да се извинявате, че нѣмате врѣме, че не сте разположени и т.н. Не, ще пишете - нищо повече! Та рекохъ, досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъвъ е резултатътъ отъ всичко това? Научихте нѣщо, но практика и приложение се изисква вече. Отъ тия писма, които ще напишете на вашитѣ братя и сестри въ провинцията, тѣ ще се ползуватъ, ще се радватъ и ще си кажатъ: “Отъ дѣ дойде тази свѣтла мисъль на софиянци, да сподѣлятъ съ насъ нѣщо отъ това, което сѫ чули и разработили въ себе си?” Нека писмото ви бѫде кѫсо, но съдържателно. Може да напишете или 10 - 15 реда, или една страница, или двѣ страници, колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ живата природа, споредъ който щомъ човѣкъ научи нѣщо, той трѣбва да помага и на другитѣ. Въ това седи служенето на Бога. Отъ изобилието, което има човѣкъ, трѣбва да потече и къмъ другитѣ. Като напишете едно такова писмо, вие ще почувствувате малка радость, че сте извършили нѣщо добро. Азъ ви давамъ свобода, като ви казвамъ, че може да напишете това писмо на нѣкои ваши познати на кого и да е, но непрѣменно трѣбва да напишете. Никакво колебание не трѣбва да се проявява у васъ! Който не иска да изпълни това, ще си излѣзе отъ класа. Какъ? Невидимиятъ свѣтъ ще ви изпѫди. Той е много строгъ, голѣмитѣ ви грѣшки прощава, но малкитѣ - никога! Въ Невидимия свѣтъ, по отношение васъ, сѫществува слѣдниятъ законъ: Ако вие имате единъ дългъ отъ десеть милиона лева, тѣ сѫ готови да ви го платятъ, но ако имате единъ дългъ отъ петь лева, тѣ ще ви заставятъ вие сами да си го платите. Въ малкитѣ дългове отъ 5, 10, 20, 100 лева никой нѣма да ви помогне, вие сами ще си ги платите, що се отнася до голѣмитѣ ви дългове отъ 5, 10 и повече милиона, Невидимиятъ свѣтъ ще ви помогне. За голѣмитѣ работи ви помагатъ, а за малкитѣ никой не помага. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се извършватъ голѣми работи, велики дѣла, а малки - никога. И тъй, понеже великитѣ работи се вършатъ на небето, малкитѣ работи сѫ останали за земята, ето защо отъ васъ не се изискватъ голѣми работи, но малки. Вие ще направите малкитѣ работи, а на небето ще направятъ голѣмитѣ работи и така небето и земята ще се допълватъ. Вие знаете адреситѣ на различнитѣ градове, нали? Тази тема е свързана съ една малка глоба отъ два лева за марка, които ще излѣзатъ отъ джоба ви. Но вие нали се поздравлявате съ формулата: “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта”, а щомъ е така, започнете отъ доброто. Да напишете едно писмо на нѣкои ваши близки, които чакатъ да чуятъ нѣщо ново, нѣщо красиво, това вече е едно малко добро. Нека вземемемъ триѫгълника АСВ. Какви отношения може да има въ този триѫгълникъ? Първото отношение може да бѫде отношение между точкитѣ А, В и С, които прѣдставляватъ върховетѣ на дадения триѫгълникъ. Значи, ще имаме отношението: А:В; В:С; С:А. Второто отношение ще бѫде между странитѣ на триѫгълника, а именно: АВ:ВС:СА. Третото отношение ще бѫде между ѫглитѣ на този триѫгълникъ: АВС:ВСА:САВ. Всички тия точки, страни и ѫгли сѫ само прѣдположения. Всѫщность сѫществуватъ ли въ геометрията такива отношения? (-За да има отношения, изисква се още единъ триѫгълникъ) Триѫгълникътъ АСВ е само проекция, а реалностьта е извънъ него. Каква е разликата между третото отношение и първитѣ двѣ? Когато вземемъ ѫгъла АВС, въ този случай точката А рѫководи нѣщата; когато вземемъ ѫгъла ВСА, точката В рѫководи нѣщата; и най-послѣ, когато вземемъ ѫгъла САВ, точката С рѫководи нѣщата. Отдѣлно взети точкитѣ А, В и С сѫ центродѣятелни точки. Или, когато изговоримъ ѫгъла АВС, това показва, че точкитѣ В и С, се отправятъ къмъ точката А. Когато изговоримъ ѫгъла ВСА, точкитѣ С и А се отправятъ къмъ точката В; и когато изговоримъ ѫгъла САВ, точкитѣ А и В се отправятъ към точка С. Отъ реда на буквитѣ заключаваме кой отъ тритѣ върха е най-дѣятеленъ и останалитѣ точки отправятъ дѣятелностьта си къмъ него. Всички тия букви сѫ отношения, които трѣбва добрѣ да се разбиратъ. Тѣ могатъ да се замѣстятъ и съ числа. Въ геометрията като наука точкитѣ и буквитѣ прѣдставляватъ сили и се изразяватъ само въ проекции, а въ живата геометрия, дѣто участвува умътъ, тѣ прѣдставляватъ разумни сѫщества, разумни центрове, които едноврѣменно иматъ отношения единъ къмъ другъ. Какъв изводъ може да извадите отъ слѣдната пропорция А:В=В:С? Какво ознавача тя въ геометрията? (- Ако ѫгълътъ В е мѣрка, тогава разбираме, че А:В=С:В. Това става само при равностранния триѫгълникъ.) Какво означава равенството? - Равенство значи свобода. Както въ равенството работятъ сили, така и при свободата силитѣ иматъ еднакви права. Това, което равенството го дава и свободата го дава. Значи, при равенството и при свободата силитѣ работятъ еднакво. Когато хората иматъ еднакви права, тогава тѣ сѫ равни, иматъ и свобода. Какво разбирате отъ второто отношение между странитѣ на триѫгълника? (-Прѣди всичко прѣдполага се да имаме още единъ триѫгълникъ, взетъ като мѣрка. Тогава ще имаме отношението АВ:ВС:СА=А1В1:В1С1:С1А1.) Значи човѣкъ, за да работи разумно, прѣдполага още едно разумно сѫщество като него. Какво ще кажете и за третото отношение? (-Тъй както е написано това отношение, то показва отъ дѣ започва измѣрването на периметъра, дали отъ точка А, дали отъ В или отъ С.) Какво означава периметърътъ? Това сѫ условия, граници, при които човѣшката дѣятелность може да се простре. Въ живата геометрия периметърътъ на разнитѣ фигури показва условията, при които човѣкъ може да работи, защото всѣки ѫгълъ отъ триѫгълника може да се проектира не само навѫтрѣ, но и навънъ. Тогава, слѣдъ като всички линии се проектиратъ навънъ, ще имате една фигура извънъ условията. (-Тогава триѫгълницитѣ 1,2 и 3 ще иматъ отношение къмъ централния триѫгълникъ АВС, взетъ като мѣрка.) Триѫгълницитѣ 1,2,3 сѫ условията, при които централниятъ триѫгълникъ може да се изрази. Както виждате, много разсѫждения се изискватъ, за да разберете, какво прѣдставлява равностранниятъ триѫгълникъ. Този е законътъ, съ който може да работите. Послѣдното отношение прѣдставлява ума, сърцето и волята, взети заедно. Всѣка жива сила има извѣстна площь, върху която може да се прояви. Да кажемъ, че имате единъ килограмъ вода, която прѣвръщате въ пара. Може ли тази пара да се събере въ сѫщото шише, въ което по-рано се е събирала водата? (Не може.) Какъвъ обемъ ще заеме сега парата? (-Това може да се изчисли математически.) Какъвъ обемъ трѣбва да има котела, въ който се поставя парата, безъ той да се пръсне, а при това парата да извърши извѣстна работа? (- И това може да се изчисли.) Слѣдователно, когато у васъ се събератъ тъй нареченитѣ “инертни сили”, които сѫ сгѫстени, но могатъ да се разредяватъ и да ставатъ по-активни, тогава обемътъ имъ се разширява. Ето защо вие трѣбва да знаете всѣка ваша идея, като минава въ възходяще състояние, какво пространство ще заеме, при какви условия ще може да се реализира. Една идея не може да се реализира на всѣко мѣсто. Напримѣръ вие не може да изпълните единъ Бетховеновъ концертъ вънъ, когато вали силенъ дъждъ. Дъждътъ ще развали вашия концертъ. Значи, изисква се сухо врѣме или специално здание за този концертъ. И тъй, за реализирането на всѣка идея се изисква особено мѣсто и особени условия. Вие трѣбва да приготвите тия условия въ себе си. Въ какво седятъ благоприятнитѣ условия? Да не допущате въ себе си никакво съмнѣ ние, никакво колебание, никаква отрицателна мисъль. Наймалкото съмнѣние у васъ прѣдизвиква пропукване на съзнанието ви и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навънъ; ако е пара, пакъ ще излѣзе навънъ, безъ да извърши опрѣдѣлената работа. Та когато казваме, че не трѣбва да се съмнѣвате, ние подразбираме нѣщо много реално - шишето ви трѣбва да бѫде много здраво, нийдѣ да не е пукнато. Защо? За да не изтече водата, нищо повече. Ако се съмнѣвате, това показва, че формата, въ която е вложена вашата идея, е пукната и въ такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трѣбва да имате вѣра, подразбираме да имате единъ изворъ, отъ който постоянно да наливате своето шише. Подъ думата “вѣра” всички ще разбирате мѣстото, отдѣто може да черпите сили въ живота си, за да реализирате своитѣ идеи. Всѣка идея може да се реализира само тогава, когато има единъ източникъ, който й помага. Затова всички величини въ живота трѣбва да се прѣвърнатъ на сили. И сега ще знаете какво нѣщо прѣдставлява съмнѣнието отъ окултно гледище и защо не трѣбва да го подхранвате. Съмнѣнието разрушава всички благородни форми, които имате, а всѣка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Слѣдователно разруши ли се формата, идеята сама по себе си, остава нереализирана. Щомъ идеята остане нереализирана, у васъ се явява или сърдеченъ, или умственъ, или волевъ упадъкъ, а може би и упадъкъ на духа. Когато човѣкъ реализира една своя идея, той подхранва въ душата си нѣщо добро и възвишено. Пропукването на котлитѣ всѣкога създава нѣкакви пакости. Ако прѣдставите въ ума си единъ равностраненъ триѫгълникъ, всѣка страна у него е жива и въ движение. Странитѣ на триѫгълника сѫ пѫть на живи сѫщества. Ако можете да си прѣдставите триѫгълника въ такова положение, въ душата ви веднага ще стане голѣма промѣна. Всички тия линии трѣбва да се прѣвърнатъ на свѣтлина и да се чувствува, че отъ тази свѣтлина излиза разумность. Схванете ли така, равностранния триѫгълникъ, тогава ще разберете, какво е отношението между странитѣ му. Равностранниятъ триѫгълникъ прѣдставлява отношение между сѫщества отъ висшия разуменъ свѣтъ. Само между разумни сѫщества може да има правилни отношения на свобода. Ако азъ ви начъртая единъ равностраненъ триѫгълникъ, това значи, че съмъ написалъ едно писмо въ духовния свѣтъ. Ако ви изпратя до единъ мой приятель, като ви кажа да му прѣдадете единъ листъ, на който съмъ начърталъ равностраненъ триѫгълникъ, знаете ли какво означава това? Туй е най-добрата прѣпорѫка за васъ. Вмѣсто да пиша на приятеля си, че приносящиятъ това писмо е отличенъ човѣкъ, вие може да разчитате на него, той има прѣкрасенъ умъ, благородно сърце и възвишена воля, равностранниятъ триѫгълникъ опрѣдѣля точно всичко това. Като изпратя нѣкому писмо, въ което съмъ начърталъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, това прѣдставлява съкратена рѣчь. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъвъ е човѣкътъ, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновенъ езикъ, това значи да се напишатъ най-малко двадесетъ к¬ли. За въ бѫдеще ще се пишатъ такива писма. Тѣ иматъ и това прѣимущество прѣдъ обикновенитѣ писма, че ако попаднатъ въ рѫцѣтѣ на външни хора, незапознати съ този символистиченъ езикъ, нѣма да разбератъ нищо. Само така могатъ да се скриятъ много нѣща. Въ това отношение геометрията е наука, която скрива великитѣ мисли отъ обикновенитѣ хора. Който може да разкрива и разбира символичнитѣ знаци въ геометрията, той заслужава да ги знае. Който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тѣхъ. И ако този човѣкъ пита какво означава еди-кой си знакъ, ще му кажемъ: “Това, което виждашъ, е достатъчно за тебе.” Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да наблюдавате небето вечерно врѣме, когато е ясно. Излизайте вечерно врѣме вънъ и наблюдавайте звѣздитѣ на небето около половинъ часъ, да намѣрите между тѣхъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. И нека всѣки отъ васъ забѣлѣжи добрѣ, дѣ е намѣрилъ този триѫгълникъ, между кои звѣзди, въ коя посока и т.н. Това ще бѫде една малка задача за васъ. Слѣдъ това нѣкоя вечерь ще излѣземъ всички заедно на една малка екскурзия на открито, ще разглеждаме небето и ще видимъ всѣки отъ васъ въ коя посока е намѣрилъ своя равностраненъ триѫгълникъ. Послѣ ще ви поговоря нѣщо върху тия естествени равностранни триѫгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звѣздитѣ едни къмъ други, тѣхното значение и т.н. Това ще бѫде едно хубаво упражнение за васъ. И тъй, тази вечерь ви дадохъ двѣ задачи: да напишете по едно писмо на общия и на специалния класъ и да наблюдавате вечерно врѣме звѣздитѣ, докато намѣрите единъ равностраненъ триѫгълникъ. Не мислете, че ще се освободите само съ по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма. Тия задачи ще бѫдатъ за васъ хубаво разнообразие, понеже еднообразието е врѣдно за човѣка. Азъ забѣлѣзвамъ, у васъ има събрана доста енергия, която не знаете какъ да пласирате. Съ тия задачи и упражнения, които ви давамъ, като малки цѣнни опити за васъ, вие ще пласирате часть отъ своята енергия. Всички знаете отъ физиката, какъ ставатъ отраженията на прѣдметитѣ. За да се изобрази единъ прѣдметъ, въ окото ставатъ редъ прѣчупвания на свѣтлината. Напримѣръ ако прѣдъ окото седи единъ прѣдметъ СД, то лѫчитѣ, които излизатъ отъ точкитѣ С и Д, не вървятъ въ прави линии СА, ДВ, но минаватъ по друго направление, прѣзъ друга срѣда, като образуватъ линиитѣ СВ и ДА. Свѣтлиннитѣ вълни, които идатъ отъ Слънцето, по права посока ли вървятъ или прѣтърпѣватъ нѣкакво прѣчупване? - Прѣчупватъ се. Съврѣменнитѣ физици не сѫ изчислили колко прѣчупвания сѫ прѣтърпѣли тѣ, докато стигнатъ до окото. Какъ мислите, слънчевитѣ лѫчи прѣтърпѣватъ ли различни промѣни, докато влѣзатъ въ окото? - Прѣтърпѣватъ, понеже минаватъ прѣзъ различни срѣди. Съврѣменната наука говори само за прѣчупванията, които ставатъ въ окото, а отъ тѣхъ ние сѫдимъ за прѣчупванията, които ста ват отвънъ. Когато единъ лѫчъ минава отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда, той се прѣчупва по единъ начинъ, а когато минава въ по-гѫста срѣда, пак се прѣчупва, но по обратенъ начинъ на първия. Тъй щото, въ окото ставатъ нѣколко прѣчупвания, главно три (фиг.4), а физицитѣ говорятъ само за едно прѣчупване. Най-първо образътъ въ реалния свѣтъ е правъ, послѣ се получава обратенъ образъ и при третото прѣчупване е пакъ правъ. Отъ лещата на окото образътъ минава въ тия клѣтки, които образуватъ умствения центъръ, въ който се получава идеята за този образъ. Тѣзи клѣтки сѫ специалисти по математика. Тѣ правятъ извѣстни прѣчупвания на свѣтлината, за да прѣвъзмогнатъ външната реалность. Само ние не мислимъ. И тия малки сѫщества, клѣткитѣ мислятъ. Азъ ще се спра другъ пѫть подробно върху въпроса кой мисли у насъ. Сега ще ви прѣдставя нѣколко отношения, отъ които можемъ да съставимъ една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение къмъ съзнанието - П:С; мисленето на съзнанието има отношение къмъ самосъзнанието С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение къмъ свърхсъзнанието: СС:С1С1. Оттукъ изваждаме слѣдната пропорция: П:С=СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божественъ процесъ. Както въ подсъзнанието, така и въ съзнанието много сѫщества мислятъ. Запримѣръ ти съзнавашъ, че трѣбва да изучишъ извѣстенъ прѣдметъ. Какво трѣбва да направишъ? Ще се заемешъ да изучишъ извѣстни автори и отъ тѣхъ ще пласирашъ нѣщо въ съзнанието си. Хора, които съзнаватъ това нѣщо, винаги ходятъ на групи. Свѣтътъ на подсъзнанието прѣдставя група отъ още повече сѫщества. Самосъзнанието е единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ не съзнава какво сѫ мислили другитѣ, но съзнава само какво той мисли. Свърхсъзнанието е сѫщо тъй единиченъ процесъ. Тамъ човѣкъ съзнава какво Богъ мисли. Значи, подсъзнанието и съзнанието сѫ групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свърхсъзнанието сѫ единични процеси. Оттукъ имаме слѣдната пропорция: С1С1:П = СС:С. Всѣки отъ васъ ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живѣешъ въ подсъзнанието, а послѣ въ свърхсъзнанието, защото тѣ сѫ Божественитѣ процеси въ човѣка. То значи: първо ще мислятъ възвишенитѣ духове, послѣ ангелитѣ и найпослѣ Богъ. Слѣдъ това тия процеси ще се отразятъ и върху насъ. Тогава ние ще се допитаме до всички онѣзи, които сѫ мислили като насъ, това е процесътъ на съзнанието; слѣдъ него ще си дадемъ заключение, какво ние мислимъ вече. По този начинъ ще се образува цѣлъ единъ крѫгъ. Въ това седи философията на живота. Та рекохъ, подсъзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ великитѣ духове, съзнанието е груповъ процесъ, въ който се разглежда, какво мислятъ окрѫжаващитѣ човѣка - ближнитѣ му, както и цѣлата човѣшка раса. Свърхсъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда какво Богъ мисли; самосъзнанието е единиченъ процесъ, въ който се разглежда какво мисли човѣкътъ самъ. Нѣкой пѫть казвате: “Трѣбва да бѫдемъ съзнателни!” Това се отнася до другитѣ хора. Когато казвате, че трѣбва да бѫдете самосъзнателни, това се отнася до самитѣ васъ. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 21 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 8.III.1925г. ------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  12. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧЕСТНОСТЬТА* Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важниятъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ.” За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №18: “Отличителнитѣ чърти на отривистата рѣчь.” Начъртаваме единъ правоѫгълникъ, въ който прѣкарваме два диагонала. При прѣкарване на диагоналитѣ, се образуватъ четири триѫгълника: първиятъ триѫгълникъ е СОЧ; вториятъ е СОИ; третиятъ - ИОБ и четвъртиятъ - БОЧ. Линията СЧ въ първия триѫгълникъ означава честностьта у човѣка. Тя е жива линия и се движи отъ С къмъ Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостьта у човѣка. Значи линията СЧ изразява справедливостьта. За да бѫде честенъ човѣкъ, трѣбва да бѫде справедливъ. И обратно: за да бѫде справедливъ, той трѣбва да бѫде честенъ. Справедливостьта подразбира да бѫдешъ справедливъ къмъ себе си и къмъ другитѣ. Въ такъвъ случай, честностьта и справедливостьта сѫ страни на единъ и сѫщъ триѫгълникъ, които иматъ извѣстно съотношение помежду си. И четиритѣ триѫгълници въ фигура 1 се допиратъ съ върховетѣ си, което показва, че има само единъ начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Кои сѫ съсѣднитѣ точки на честностьта? - Справедливостьта и благородството. Значи, честниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде и благороденъ. Благороденъ човѣкъ може да бѫде само интелигентниятъ. И тъй, първиятъ триѫгълникъ е на честностьта, вториятъ - на справедливостьта, третиятъ - на интелигентностьта и четвъртиятъ - на благородството. Ние можемъ да си прѣдставимъ тия четири точки като основни точки на една пирамида, която отъ своя страна прѣдставлява само едно сѣчение на духовния човѣкъ. Отдѣлнитѣ триѫгълници прѣдставляватъ плоскости, сѣчения отъ цѣлата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя центъръ. Какво трѣбва направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? Трѣбва да обърнете къмъ вашето слънце тази страна именно, въ която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: “Дѣ е това слънце?” Вънъ отъ общото за всички слънце, всѣки човѣкъ има свое вѫтрѣшно слънце. И дотогава, докато вѫтрѣшното слънце у човѣка грѣе, той мисли правилно и съзнанието му е будно, свѣтло. Когато външното слънце грѣе, а вѫтрѣшното слънце у човѣка не грѣе, той казва: “Тъмно ми е нѣщо, слънцето не грѣе.” Защо? - Неговото слънце не грѣе. Често се случва, че и външното слѣнце грѣе, и вѫтрѣшното слънце у човѣка грѣе и тогава той казва: “Свѣтло ми е днесъ, радостно ми е на душата.” Когато у вас се развиятъ духовнитѣ чувства, вие ще виждате вашето духовно слънце. Слѣдователно духовната свѣтлина на всѣки човѣкъ се дължи на неговото вѫтрѣшно слънце. Колкото поярко грѣе това слънце въ човѣка, толкова и неговата енергия е по-продуктивна. Рекохъ, най-първо бѫдете честни къмъ себе си! Елементитѣ на честностьта сѫ справедливостьта и благородството. Значи честностьта не може да сѫществува безъ тия елементи. За да бѫде човѣкъ справедливъ, непрѣменно трѣбва да бѫде интелигентенъ. Справедливостьта безъ интелигентность не сѫществува, тя е основата на справедливостьта. За да бѫде човѣкъ интелигентенъ, трѣбва да бѫде благороденъ, а за да бѫде благороденъ, трѣбва да бѫде честенъ - пакъ започва отъ началото. Сега ще направимъ опитъ за четири седмици, да приложимъ всички тия качества. Първата седмица ще работите върху първия триѫгълникъ - да бѫдете абсолютно честни спрѣмо себе си, безъ никаква лъжа. Азъ искамъ да се наематъ съ опита само онѣзи отъ васъ, които ще могатъ да го направятъ, които не могатъ, да не го започватъ. Упражнението може да ви се вижда мѫчно, но опитайте се. Ще пазите съзнанието си будно за една седмица. Никаква лъжа нито въ чувствата, нито въ мислитѣ, нито въ действията ви! Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, не отъ страхъ, но отъ любовь, да опитате вашата честность. Втората седмица ще работите върху справедливостьта. Третата седмица - върху интелигентностьта и четвъртата седмица - върху благородството. Като се свършатъ четиритѣ седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Азъ искамъ да зная какво е разбирането на васъ, младитѣ за честностьта. Честностьта изисква човѣкъ да бѫде честенъ спрѣмо себе си. Да допуснемъ, че вие отивате при нѣкой вашъ приятель, който не ви приема добрѣ и се връщате отъ тамъ обиденъ, докаченъ. Защо? - Вашата честь като човѣкъ е уронена. Вие казвате: “Моята честь, моето достойнство се уронва по този начинъ.” Или допуснете другъ случай: вие сте студентъ въ университета. Отивате при единъ отъ вашитѣ професори за нѣкаква справка, но той е отнесе къмъ васъ хладно, като че не ви забѣлѣзва. Вие пак се обиждате, вашата честь е засегната. Казвате: “Този професоръ не е справедливъ.” Ще знаете: дѣто се явява докачение, тамъ е засегната честьта на човѣка. Азъ искамъ да разсѫждавате правилно, умно, да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на нѣкакъвъ вѫтрѣшенъ законъ или не. Какво разбирамъ подъ думитѣ “умно разсѫждение”? Прѣдставете си, че вървя по улицата и съмъ се замислилъ дълбоко върху нѣкакъвъ философски въпросъ, не виждамъ, че прѣдъ мене има единъ голѣмъ камъкъ и се удрямъ въ него. Послѣ го бутна настрана и продължавамъ пѫтя си. Ако вие бѣхте на мое мѣсто, щѣхте да се разгнѣвите на камъка и да му кажете: “Защо не ми сторишъ пѫть, не знаешъ ли, че азъ съмъ човѣкъ?” Питамъ: отдѣ знае този камъкъ, че вие сте човѣкъ? Защо трѣбва да му се сърдите? Вие трѣбва да се спрете прѣдъ камъка и да му кажете: “Извини, че не те видѣхъ. Азъ можехъ да те обиколя, безъ да те бутна.” Това е честна постѫпка, споредъ закона на справедливостьта. Ако тази прѣчка не бѣше камъкъ, но една голѣма канара отъ 400 - 500 000 тона, щѣхъ ли да я прѣскоча или бутна? - Не. Защо? - Защото е голѣма. Слѣдователно на сѫщото основание, ако нѣкога се почувствувате обиденъ, трѣбва да знаете дали този човѣкъ, отъ когото се чувствувате обиденъ, е сторилъ съзнателно това нѣщо или то е резултатъ на нѣкакво ваше прѣдположение. Учительтъ вдига единъ ученикъ на урокъ, но той мълчи. Защо? Трѣбва ли учительтъ да се обижда отъ ученика си? - Не. Ученикътъ мълчи, защото тъкмо въ този моментъ си е хапналъ малко отъ гевречето, което купилъ въ междучасието. Ако ученикътъ не е честенъ, бързо ще извади хапката отъ устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче, това е лъжа. Ако е честенъ, той ще каже: “Извинете ме, учителю, азъ току що бѣхъ хапналъ малко отъ гевречето си, затова не можахъ веднага да ви отговоря.” Честниятъ ученикъ трѣбва направо, смѣло да говори истината прѣдъ учителя си, да му каже: “Извинете ме, азъ пристѫпихъ едно отъ правилата въ класа, не трѣбваше да ямъ въ класъ.” Учительтъ, отъ своя страна, трѣбва да бѫде много благоразуменъ и добъръ, да позволи на ученика да си изяде гевречето прѣдъ всички свои другари и съ това да се свърши въпросътъ. И тъй какво разбирате подъ думата “честность”? - Честностьта подразбира справедливость, абсолютно никаква лъжа у човѣка. Затова и вие трѣбва да се стремите да говорите истината. Коя истина? Има общи нѣща, които ние сме длъжни да кажемъ; има нѣща, които се отнасятъ само до насъ тѣхъ не сме длъжни да казваме. Никой нѣма право да знае тайнитѣ на вашата душа, тѣ сѫ отъ личенъ, а не отъ общъ характеръ. Ако нѣкой ме пита, дали имамъ или нѣмамъ пари въ джоба си, това мога да му кажа, пъкъ и той самъ може да провѣри. Тѣ сѫ външни нѣща, по тѣхъ мога да говоря съ всѣкиго. Обаче, има нѣща вѫтрѣшни, които се отнасятъ само до моята душа - по тѣхъ не мога да говоря. Тѣ сѫ отъ духовенъ характеръ. Всѣки, който иска да знае положението на моята душа, трѣбва да мяза на менъ. Не мяза ли на менъ, никаква тайна не мога да му открия. Прѣдставете си, че туря единъ епатрихилъ на нѣкой волъ и почна да се изповѣдвамъ прѣдъ него за сторенитѣ си грѣхове. Тази изповѣдь ще хване ли мѣсто? - Нѣма. Защо? - Волътъ не може да прѣцѣнява. Добрѣ, допуснете, че прѣдъ васъ не стои волъ, но човѣкъ, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсѣкѫдѣ това, което е чулъ. (-Прѣдъ такъвъ човѣкъ не трѣбва да се изповѣдваме.) Значи човѣкъ може да се изповѣдва само прѣдъ такова сѫщество, което включва въ себе си всички изброени по-горѣ качества: честность, справедливость, интелигентность и благородство. Понеже сега ще боравите съ честностьта, искамъ да знаете, какво нѣщо прѣдставлява тя. Тъй както ви виждамъ вие имате стари схващания за честностьта. Ще ви кажа какво разбирамъ подъ стари схващания за честностьта. Прѣдставете си, че вие сте облѣченъ въ една дреха, прана въ мѫтна вода. Вие казвате: “Дрехата ми е прана съ сапунъ, чиста е тя.” Рекохъ, да, прана е тя, но въ мѫтна вода, не е много чиста. Елате съ менъ, азъ ще ви докажа, че дрехата ви не е хубаво изпрана. Завеждамъ ви при единъ чистъ изворъ, стоплямъ отъ него вода, изпирамъ дрехата ви и показвамъ водата отъ нея. Питамъ ви: чиста ли е водата отъ дрехата ви? - Не, мѫтна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Слѣдователно всѣка дреха, която при пране дава мѫтна вода, не чиста. Честностьта подразбира такава дреха, която като се пере, не прави водата мѫтна, нито пъкъ тъканьта й се измѣня. Отличителнитѣ чърти на честния човѣкъ сѫ слѣднитѣ: въ каквото общество и да влѣзе, съ когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква врѣда, а всѣкиму е полезенъ. Освѣнъ това, той нито се дразни, нито другитѣ дразни, никому обидна дума не казва; каквото вземе отъ другитѣ, на врѣме го връща, никому длъженъ не остава. А сега и млади, и стари хора се дразнятъ, гнѣвятъ. Всички искатъ да бѫдатъ честни, но не разбиратъ основнитѣ елементи на честностьта. Щомъ липсватъ тия елементи отъ човѣка, той не може да бѫде честенъ. Ако се отнеме или поврѣди центърътъ на честностьта отъ мозъка на нѣкой човѣкъ, той не може да бѫде честенъ. Въ центъра на честностьта влизатъ нѣколко елемента. Отношенията на честния човѣкъ, като разумно сѫщество, спрѣмо всички окрѫжаващи, сѫ прѣми, въ тѣхъ нѣма нищо изопачено. Каквото обѣщае - изпълнява. Той е точенъ, изпълнителенъ въ всичко. Пари на заемъ обикновено не взима, но ако се случи да вземе, обѣщае ли, че слѣдъ три мѣсеца ще ги върне, на опрѣдѣленото врѣме ги връща. Яви ли се най-малката неточность, тамъ честностьта липсва. Честниятъ човѣкъ е изправенъ и точенъ и като слуга, и като ученикъ и като царь. Той прѣдприема такава работа, каквато може да свърши. Не може ли да свърши една работа, не се заема съ нея. Питамъ: колцина отъ васъ искатъ да направятъ опита за четиритѣ седмици? Наистина, той нѣма да бѫде съвършенъ, все ще има погрѣшки, но ще има и нѣкакви придобивки. Опититѣ не излизатъ винаги сполучливи, но трѣбва да се правятъ често, да се повтарятъ единъ, два, три и повече пѫти, докато най-послѣ излѣзатъ сполучливи. Нѣкой пѫть може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пакъ ще повторите опита. Като работите прѣзъ седмицата върху честностьта, все ще дойде нѣкой да ви спъне, да попрѣчи на опита, като иска да ви каже съ това: “Можешъ да отстѫпишъ малко отъ честностьта, съ нея не се живѣе въ този свѣтъ.” Не, честни ще бѫдете! Трѣбва да знаете дѣ се намиратъ тия четири триѫгълници въ човѣшката глава. Прѣди всичко всѣки отъ тѣхъ прѣдставлява четвъртъ отъ правоѫгълника, който служи за основа на пирамидата. Първиятъ триѫгълникъ СОЧ се допира до втория - СОИ и до четвъртия - ЧОБ. Триѫгълникътъ на честностьта се намира на задната часть на главата. Вториятъ триѫгълникъ - на справедливостьта се намира отгорѣ на главата; третиятъ триѫгълникъ - на интелигентностьта, се намира отпрѣдъ на главата и четвъртиятъ - на благородството, се намира отстрана на главата. Ако разгледате главата на човѣка, тя прѣдставлява триѫгълникъ, а не квадратъ. Слѣдователно основитѣ на двата триѫгълника сѫ по-голѣми. Въ триѫгълника на честностьта физическата страна надделява, тя е основата и е най-дълга. Понеже човѣкъ на земята е заетъ съ много материални работи, той трѣбва да образува своитѣ физически сили. Въ тази дълга линия - основата на триѫгълника ЧОС дѣйствуватъ мощни сили, които човѣкъ трѣбва да регулира съ силата на волята си. Въ втория триѫгълникъ - на справедливостьта, енергиитѣ се уравновѣсяватъ. Той е почти равностраненъ триѫгълникъ. Въ триѫгълника на интелигентностьта - третиятъ триѫгълникъ, на човѣка пакъ прѣдстои да се бори съ материята. И въ него основата е по-дълга отъ височината. Сега да разгледаме думата “честность”. Ясна ли ви е тази дума? Може ли нѣкой отъ васъ да каже нѣщо върху честностьта? (-Ако подъ думата честность се разбира достойнството на човѣка, тогава етиката опрѣдѣля достойнството по слѣдния начинъ: всѣки човѣкъ малко или много, познава доброто и се стреми къмъ него, споредъ силитѣ си. Самиятъ фактъ, че човѣкъ познава доброто и се стреми къмъ него, прѣдставлява неговото достойнство. Като казваме, че не трѣбва да накърняваме човѣшкото достойнство, разбираме, че не трѣбва да накърняваме разбиранията на човѣка за доброто, което той се стреми да приложи въ живота си.) Наистина, човѣшкото достойнство не трѣбва да се прѣнебрѣгва. Щомъ кажемъ нѣкому, че не е честенъ, ние не сме справедливи. Достойнството засѣга най-първо справедливостьта, защото тя е отношение на човѣка къмъ другитѣ, а честностьта е отношение на човѣка къмъ себе си. Разгледайте филологически произхода на думитѣ “достойнство” и “честность”. Чий е този знакъ Ч? (-На Юпитеръ.) Значи честностьта произлиза отъ Юпитеръ. Отъ главнитѣ богове само Юпитеръ може да каже “азъ”. Това подразбира: “Азъ имамъ достоинство.” Буквата “Ч” прѣдставлява чаша, която въ природата се прѣдставя въ форма на цвѣтъ. По кой начинъ може геометрически да се измѣни формата на буквата “Ч”? Въ буквата Ч има единъ правъ ѫгълъ и една права линия до едно отъ раменетѣ му. Това сѫ живи сили, които, за да хармониратъ помежду си, се нуждаятъ отъ една равнодействуваща. Допирната линия при ѫгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начинъ да се образува единъ триѫгълникъ. Ако завъртите този триѫгълникъ около себе си, той ще образува крѫгъ. Така именно дѣйствува природата. Най-първо цвѣтътъ цъвти, образува буквата “Ч” - отворена чашка. Послѣ завързва плодъ - затваря се и образува триѫгълникъ. Най-послѣ триѫгълникътъ се завъртва около себе си, като образува крѫга - узрѣлия плодъ. Вие не може да бѫдете справедливи, докато плодътъ на честностьта не узрѣе и не дадете отъ този плодъ на другитѣ. Тогава вече работи не само вашата честность, но и вашата справедливость. Дойде ли нѣкой при васъ, дайте му отъ вашитѣ плодове за пѫть, безъ да взимате пари. Вземете ли отъ него пари, всѣкаква честность пропада. Справедливостьта изисква отъ човѣка честность. Какъ ще реализирате вашата честность въ практическия, въ реалния животъ? (-При високо и будно съзнание.) Първо ще образувате триѫгълникъ, послѣ крѫгъ и слѣдъ това ще предизвикате ума си къмъ работа. Не мислете, че сега ще придобиете честностьта. Тя седи у васъ като елементъ, като сила, която трѣбва да се развива. Тя седи у васъ като зародишъ, като една потенциална, разумна, жива сила, на която трѣбва да дадете условия да се развива. Дадете ли й почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина, оставете я по-нататъкъ сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е въ състояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвамъ, че трѣбва да бѫдете честни, не мисле те, че трѣбва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честностьта. Не, честностьта е жива сила, тя сама расте. Отъ васъ се изисква да я насадите въ себе си, да й дадете почва. Честностьта има и външни признаци у човѣка. Напримѣръ честниятъ човѣкъ е винаги правъ, не се прѣгърбва. Гърбавиятъ човѣкъ не може да бѫде честенъ. За гърбавия човѣкъ казватъ, че е безчестенъ, влѣчуга човѣкъ. Дяволътъ прѣдставлява кривъ, прѣгърбенъ човѣкъ. Главата на честния човѣкъ е успоредна съ гръбначния стълбъ. Когато нѣкой човѣкъ иска да се прѣдстави за честенъ, той наклонява главата си назадъ. Това вече е глупость. Природата не позволява главата да се наклонява повече отъ гръбначния стълбъ, тя трѣбва да бѫде успоредно съ него. Ще знаете: честниятъ човѣкъ ходи правъ, съ глава успоредно на гръбначния стълбъ. Тия правила нѣма да намѣрите никѫдѣ, тѣ се намиратъ само въ отвлѣчената наука, придобита съ вѣковетѣ. Ако държите главата си много назадъ, или много напрѣдъ, вие прѣпятствувате на кръвообръщението си, на вашата нервна система - изобщо, теченията въ организма не ставатъ правилно. Прѣзъ тази седмица всички ще се стремите да вървите изправени, прави да бѫдете. Нека всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше дѣйствие носи характеръ на вѫтрѣшна чистота. Бѫдете честни спрѣмо себе си! Гръбнакътъ на човѣка трѣбва да има една много малка, лека кривина, да бѫде повече правъ. У нѣкои хора коремътъ е много издаденъ напрѣдъ, а кръстътъ е много хлътналъ, при което се образува французката буква “s”. За да привикнете да вървите изправени, правете слѣдното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакътъ ви почти цѣлъ да се допре до нея. Всичко това е неодходимо за васъ, за да привикнете да владате мускулитѣ си разумно и съзнателно, да знаете, че вие сте имъ господари, а не тѣ. Ако не можете да владате вашитѣ мускули, какъ ще владате външнитѣ условия? Ще кажете: “Какво общо имаме ние съ външнитѣ условия?” Вън шниятъ свѣтъ има извѣстни отношения къмъ васъ, затова нѣкой пѫть той ще засегне вашия стомахъ, нѣкога - вашитѣ гърди, а нѣкога - вашата глава. Има хора въ свѣта, които разбиратъ законитѣ на черната ложа, владатъ ги и затова нѣкога ще ви внушаватъ напримѣръ мисъльта да държите главата си или назадъ наклонена или напрѣдъ наведена - и въ единия, и въ другия случай тѣ ще ви поврѣдятъ. Всички тия мисли сѫ внушения, посторонни нѣща, които вие трѣбва да отхвърлите. Всѣка мисъль на обезсърдчение не е ваша, тя е дошла отвънъ нѣкѫдѣ, затова я отхвърлете. Всѣка прѣстѫпна мисъль, която минава прѣзъ васъ, не е ваша, вие не сте я родили - отхвърлете я. Въ това отношение човѣшкиятъ мозъкъ е градина, въ която всѣки може да посѣе единъ плѣвелъ или нѣкой хубавъ цвѣтъ. Ако съзнанието ви не е будно, всѣки злонамѣренъ човѣкъ може да посади въ вашата градина едно лошо сѣменце, което да израстне. Послѣ вие ще се чудите, отъ дѣ е дошло това сѣме у васъ. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си въ далечното минало на човѣчеството, отъ което вие сега трѣбва да се освобождавате разумно. Ако не разбирате тия закони, ще се прѣдавате на външни внушения и ще страдате. Напримѣръ често вие хващате главата си съ рѫцѣ, стискате зѫбитѣ си, свивате юмрукъ, мислите, че въ това седи силата на волята. Не, това показва слаба воля. Силната воля не се изразява въ такива движения. Силната воля се подчъртава въ непрѣклоннитѣ принципи, които човѣкъ крие въ душата си. Човѣкъ трѣбва да има на своя страна най-първо Бога, послѣ природата, слѣдъ това всички добри хора и най-послѣ той самъ да бѫде на своя страна. Това сѫ положения, които всѣкога трѣбва да чувствувате въ душата си. Не е достатъчно само природата да бѫде на ваша страна, но и вие трѣбва да бѫдете на нейна страна. Нѣкой казва на другитѣ хора да бѫдатъ честни. Не казвай на другитѣ хора да бѫдатъ честни, но ти самъ бѫди честенъ! Можешъ да загубишъ и милиони, но честенъ бѫди! Честниятъ човѣкъ е всѣкога богатъ. И тъй, за да бѫдете честни, вие трѣбва да бѫдете въ съгласие съ себе си, съ добритѣ хора и съ природата. Бѫдете ли въ това състояние, вие ще сте въ съгласие и съ волята Божия и ще можете да я изпълнявате. За да постигнете всичко това, необходимо ви е да усилите волята си, затова трѣбва да правите извѣстни упражнения. Прѣди всичко трѣбва да бѫдете честни спрѣмо себе си. Честностьта усилва волята. Та рекохъ, честностьта и справедливостьта влизатъ като елементи на интелигентностьта, а всички заедно влизатъ като елементи на благородството. Най-послѣ честностьта, справедливостьта, интелигентностьта и благородството влизатъ като елементи на душата и на духа на човѣка. Въ първо врѣме ще се занимавате съ четиритѣ качества поотдѣлно. Всѣки отъ васъ ще може да направи опита, който ви дадохъ, за четиритѣ седмици, като слѣди въ какво не може да устоява. Ще бѫдете ли доблестни, всѣки въ себе си да каже, въ какво не е издържалъ? Когато човѣкъ изплати най-голѣмия си дългъ, той ще бѫде въ състояние да изплати и малкитѣ си дългове. Такъвъ е законътъ. Ако ти имашъ да давашъ 10 милиона лева и ги изплатишъ, вѣроятностьта, че не можешъ да изплатишъ малкитѣ си дългове е 1%; ако обаче имашъ да давашъ 100 000 лева, но изплатишъ отъ тѣхъ само 1000 лева, тогава вѣроятностьта, че не ще изплатишъ останалитѣ е 99%. Слѣдователно когато човѣкъ се добере до най-голѣмата си добродѣтель и постѫпва съобразно нея, вѣроятностьта да не бѫде добродѣтеленъ въ другитѣ си постѫпки е само едно на хиляда. Когато пъкъ той се добере до най-малката си добродѣтель, вѣроятностьта да прояви слабоститѣ си е 99%. Понеже при слабоститѣ си трѣбва да прѣодолѣвате поголѣми прѣпятствия, затова първо ще хванете най-голѣмата си слабость, за да нѣмате по-нататъкъ такива голѣми спънки. Като работите върху честностьта, ако не успѣете изведнъжъ, нѣма да се откажете отъ опита си. Ще го повторите, ще потретите, докато имате резултатъ. Прѣдставете си, че държите изпитъ въ университета по дескриптивна геометрия, но пропадате. Има ли нѣщо лошо въ пропадането? Ще се явите на изпитъ втори пѫть. Ако и тогава ви скѫсатъ, ще се явите и трети пѫть - поне ще научите материята подобрѣ. И професорътъ даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви прѣкара да вървите по-нататъкъ. Азъ искамъ да изучавате честностьта като наука, да държите по нея изпитъ, тъй както държите по дескриптивна геометрия или по другъ нѣкакъвъ прѣдметъ. Азъ не давамъ на опита ви мораленъ характеръ, но наученъ. Вие трѣбва да знаете положително, всѣки за себе си, честенъ ли е или не. Ако купувамъ една ось, трѣбва да зная каква е: дѫбова ли е, букова ли е, или върбова. Ако е дѫбова, тя трѣбва да е здрава, да издържа; ако е букова, ще бѫде по-слаба; ако е върбова, никакъ нѣма да издържа. Честенъ ли съмъ, щомъ дойде при мене нѣкой човѣкъ да купува оси, ще му кажа: “Азъ имамъ три вида оси: отъ дѫбъ, отъ букъ и отъ върба.” Който е нечестенъ, ще каже: “Ето, това сѫ оситѣ, които продавамъ. Купете си, каквато искате.” Ако купувачътъ не разбира, кои оси сѫ здрави, може да купи нѣкоя отъ върба и ще остане излъганъ. Въ дадения случай честниятъ човѣкъ ще каже на купувача, че тази ось не е здрава и ще му прѣпорѫча да си вземе отъ дѫбовитѣ оси. Знаете ли, защо ви говоря за честностьта? Понеже вие се намирате въ присѫтствието на множество интелигентни сѫщества, когато постѫпвате нечестно, тѣ ви виждатъ. Вие изпадате тогава въ жалко, въ смѣшно положение прѣдъ тѣхъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите въ какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледамъ една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: “Единъ пѫть да подскоча и птичката е въ устата ми.” Азъ взимамъ едно малко камъче, подхвърлямъ го по направление къмъ птичката и тя хвръква, кацва на единъ клонъ. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя бѣше си направила много добрѣ смѣтката. Само единъ скокъ й бѣше нуженъ и птичката щѣше да бѫде въ устата й. Кой й попрѣчи? Азъ спасявамъ птичката съ моето камъче, но котката не вижда това. Ако бѣхъ хвър лилъ това камъче къмъ нея, тя щѣше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети пѫть, но азъ все осуетявамъ плана й, като спасявамъ птичката. Понѣкога и вие, като тази котка, си правите нѣкакъвъ планъ, но едно разумно сѫщество отгорѣ, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на нѣкой клонъ. Вие гледате нагорѣ, чудите се, кой е развалилъ плана ви. Не, вашата работа е нечестна. Вие ще си кажете: “Азъ нѣма да ловя тази птичка.” Това е честна постѫпка. Нѣкои отъ васъ още не сѫ се отказали отъ месцето. Туряте единъ капанъ и въ него малко житце, чакате да влѣзе нѣкой гълѫбъ. Щомъ влѣзе, хващате го, опичате го и го изяждате. Честность ли е това? Не е честность. Азъ намирамъ постѫпката на всички ловци за безчестна. Единъ день ловътъ ще се забрани за всички. И на рибаритѣ ще се забрани да ловятъ риба съ мрѣжи. Който иска да яде риба, да я лови съ рѫцѣ. Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба съ рѫка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички сѫ рѫка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите съ капани. Та рекохъ, разумнитѣ сѫщества отгорѣ винаги познаватъ нечестнитѣ намѣрения на хората и хвърлятъ по едно камъче, за да имъ прѣчатъ, като казватъ: “Не ви е позволено по този начинъ да ловите птички! Отношенията ви, постѫпкитѣ ви спрѣмо тия птички не сѫ прави!” Слѣдъ като хвърля камъка къмъ птичката, да хвръкне, отивамъ при котката, поглеждамъ я въ очитѣ и казвамъ: “Това, което вършишъ, не е добро.” Тя ме поизгледа, като че ме разбере и си отмине. Гледамъ я на другия день пакъ дебне нѣкоя птичка - забравила урока си. Рекохъ, котката не може да се възпита. И човѣкъ има такава котешка проява въ себе си, но той трѣбва да работи съзнателно върху тази проява въ характера си и да каже: “Азъ съмъ човѣкъ, имамъ глава, имамъ умъ, съ който мога да размишлявамъ, не трѣбва да постѫпвамъ така. Едно врѣме, като бѣхъ котка, лъвъ, тигъръ, позволено ми бѣше да постѫпваъ така, но сега това е нечестно отъ моя страна.” Признаешъ ли своитѣ погрѣшки на миналото и откажешъ ли се днесъ отъ тѣхъ, това е честна постѫпка. Така е направилъ Сократъ. Единъ виденъ физиогномистъ разглеждалъ чъртитѣ на лицето му и изнесълъ всичкитѣ му пороци и слабости. Сократъ казалъ: “Така е, едно врѣме азъ бѣхъ точно такъвъ, какъвто ме описвате, но сега, съ силата на своя умъ, на своето сърце и на своята воля, азъ изправихъ всички слабости и пороци на характера си и вече не съмъ такъвъ, какъвто ме нарисувахте.” Това е една отлична чърта въ характера на Сократа. Азъ бихъ желалъ и вие единъ день като Сократа, да кажете: “Съ силата на своята воля, на своя умъ и на своето сърце азъ успѣхъ да прѣодолѣя всички свои слабости и пороци и вече не съмъ такъвъ, какъвто бѣхъ едно врѣме, новъ човѣкъ съмъ сега!” Азъ искамъ всички, които се наемете да направите този опитъ, да го приемете отъ сърце, доброволно, а не чрѣзъ налагане. Ако го приемете отъ добро сърце, това ще бѫде много приятенъ опитъ. Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта. 20 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 1.III.1925 г. ----------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  13. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАЙ-ВАЖНОТО* Отъ сега ще имате слѣдния новъ поздравъ: “Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта.” Размишление. Прочете се резюме отъ темата: “Първото растение на земята.” За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 17: “Найважниятъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ.” Ако ви запитатъ защо е необходимо духовниятъ свѣтъ да прави своитѣ проекции на Земята, какво ще отговорите? (-За да ги види въ най-проста форма.) Когато разглеждате човѣка, главно на коя часть отъ тѣлото му се спирате? (-На главата, на лицето, на очитѣ.) Коя е най-важната външна часть отъ тѣлото на човѣка? Дѣ се изразява неговата интелигентность? Вие казвате, че очитѣ сѫ най-изразителни, но забѣлѣжете, очитѣ сами за себе си нѣматъ никакво изражение. Вземете очитѣ отдѣлно, безъ мускулитѣ на лицето и вижте изразяватъ ли усмивка. Не, очитѣ безъ мускулитѣ на лицето нѣматъ изразъ. Лицето заедно съ очитѣ изразява цѣлокупното състояние на човѣка. Така че, за проявитѣ на човѣка, за неговата интелигетность ще сѫдите по лицето му. Възможно ли е червеятъ да пише като човѣка? (-Не е възможно.) Да, у червея нѣма такава интелигентность, затова и тази възможность остава нереализуема. Допуснете, че до васъ се докосва една геометрическа сфера, кѫлбо, питамъ: каква часть отъ тази сфера ще ви докосне? (-Само една малка часть отъ нея.) Слѣдва ли отъ това, че останалата часть отъ нея или отъ васъ не сѫществува? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че физическиятъ свѣтъ не сѫществува, а е само отражение на духовния. Споредъ тѣхъ отношението между физическия и духовния свѣтъ е такова, каквото е отношението между дървото и неговата сѣнка. Така ли е въ сѫщность? Отъ гледището на математиката физическиятъ свѣтъ е само едно сѣчение, т.е. една часть отъ духовния свѣтъ. Въ това отношение и човѣкътъ е едно сѣчение отъ цѣлото, т.е. часть отъ цѣлото. Слѣдователно качествата на всички хора, събрани заедно, съставляватъ качествата на цѣлото. Ето защо хората не могатъ единъ безъ другъ. Сѫщото е по отношение частитѣ на тѣлото: най-нищожната, най-маловажната часть у човѣка е тъй необходима, както и по-важнитѣ. Напримѣръ дебелото чърво у човѣка извършва много долна служба. Тогава какво трѣбва да се мисли за този органъ? Когато дойдемъ до сѫщностьта на живота трѣбва да се спремъ върху всички органи въ човѣшкото тѣло, както на тия, които извършватъ важна и почтена служба, така и на тия, които извършватъ непочтена работа и ще видимъ, че всички сѫ еднакво необходими и важни. Въпрѣки това вижте каква грамадна разлика има между очитѣ и дебелото чърво. Нѣкога въ далечното бѫдеще човѣкъ ще живѣе и безъ дебело чърво, но при сегашнитѣ условия не може да се живѣе безъ дебело чърво. И въ духовния свѣтъ има подобно разпрѣдѣление на службитѣ. Хората на земята, колкото и да сѫ грѣшни, за духовния свѣтъ тѣ сѫ необходими. Азъ ви навеждамъ тази философска мисъль съ единствената цѣлъ да не разглеждате нѣщата въ живота като важни и маловажни. Всѣка часть отъ тѣлото, по отношение цѣлокупния човѣкъ, е толкова важна, колкото и цѣлото. Има нѣща, които сѫ врѣдни за едни сѫщества, а полезни за други. Вземете запримѣръ идеята за месоядството и тази за вегетарианството. Месоядцитѣ казватъ: “Месото е полезно за насъ, а растителната храна не е полезна.” Вегетарианцитѣ казватъ обратното. Попитайте какво ще кажатъ животнитѣ, които се колятъ за храна на хората. Тѣ ще кажатъ, че хората трѣбва да бѫдатъ вегетарианци. Кой е най-силния аргументъ на вегетарианцитѣ, че не трѣбва да се яде месна храна? Тѣ каз ватъ: “Понеже и животнитѣ, както и хората, сѫ грѣшни, живѣятъ съ извѣстни страсти и лоши качества, всичко това внася въ организма имъ отрова, която се отразява злѣ върху организма на човѣка.” И кокошкитѣ, и овцитѣ съдържатъ въ себе си редъ отрови. Казвате: “Овцата е толкова мека!” - Да, но и въ нея има извѣстна лошевина. Значи месната храна е врѣдна за човѣка при сегашното му развитие. Той трѣбва да се откаже отъ нея. Не се ли откаже, той ще се отрови. Съврѣменната медицина констатира, че неврастенията у сегашните хора се дължи на чрѣзмѣрното употрѣбление на месото. Единствената здравословна храна за сегашния човѣкъ е растителната, тя смекчава неговото грубо естество. За въ бѫдеще човѣчеството ще достигне такова развитие, че ще може да извлича необходимитѣ хранителни вещества направо отъ живата природа. Днесъ хората извличатъ хранителнитѣ вещества за своя организъмъ отъ растенията и животнитѣ, но слѣдъ врѣме тѣ ще ги извличатъ направо отъ природата. И тази храна ще бѫде чиста, съвършена и напълно здравословна. Това ще бѫдатъ най-финитѣ сокове, които човѣкъ днесъ не може да си прѣдстави. Въ тази фаза на развитие, животни нѣма да има на земята. Човѣкътъ ще остане само съ растенията - никакви животни нѣма да има наоколо му. Тогава и мислитѣ на човѣка ще се прѣчистятъ, защото ще се освободятъ отъ животинскитѣ влияния. Съ други думи казано: самитѣ животни ще се прѣобразятъ, ще станатъ тъй разумни, както е човѣкътъ днесъ и ще кажатъ: “Ние вече не искаме да бѫдемъ дѣца.” Най-важното за васъ е да съедините съ живота всички философски въпроси, върху които често разисквате. Не направите ли това, тѣзи въпроси нѣма да иматъ никакъвъ смисълъ. Тѣ трѣбва да допринесатъ нѣщо за повдигане и облагородяване на душитѣ ви. Еволюцията въ цѣлата природа днесъ е насочена къмъ повдигане на човѣшката душа. Всѣка идея, всѣка мисъль е цѣнна тогава, когато има приложение въ живота. Прѣдставете си, че азъ лансирамъ прѣдъ васъ идеята за нѣкакви паяци съ 10 милиона очи, които сѫ сѫществували прѣди 5 милиона години. Такива паяци не сѫ сѫщест вували, но ако азъ пусна тази мисъль, ще създамъ една куриозна теория въ науката. Всички научни списания ще я възприематъ, ще започнатъ да я третиратъ и т.н. Питамъ: защо сѫ нужни толкова очи на паяка? Ето една идея, която нѣма никакво приложение въ живота. Ако ви кажа, че единъ ангелъ има 10 милиона очи, разбирамъ. Това е една вѣроятность, една възможность. Рекохъ, много съврѣменни научни теории мязатъ на тази, която допуща сѫществуването на паякъ съ 10 милиона очи. Напримѣръ споредъ нѣкоя теория извѣстенъ родъ микроби имали около 120 стомаха. Питамъ: защо имъ сѫ толкова стомаси? Да сѫ два-три стомаха, разбирамъ, но повече отъ два-три сѫ излишни за тѣхъ. Това сѫ само научни прѣдположения. Много нѣща въ науката сѫ толкова доказани, колкото и теорията за паяка съ 10-тѣ милиона очи. Природата може да създаде най-чудни нѣща днесъ, това е приемливо за ума, но не е възможно за дѣйствителния свѣтъ. Защо? - Природата е разумна, тя създава само такива форми, сѫществуването на които се обуславя отъ редъ закони. Слѣдователно за духовния животъ на човѣка има възможности, които за физическия свѣтъ не сѫществуватъ. Напримѣръ можете ли да изчислите математически каква е вѣроятностьта да излѣзе измежду васъ младитѣ такъвъ философъ, който да създаде нова теория за сътворението на свѣта? Това ще бѫде отлично упражнение за ума, но се изисква точность въ изчисленията. Вземете напримѣръ за разстоянието на Земята отъ Слънцето сѫществуватъ три изчисления съ голѣма разлика едно отъ друго. Нѣкои казватъ: “Не е важно, че има разлика въ изчисленията.” Какъ да не е важно? Щомъ математиката минава за точна, за положителна наука, тя трѣбва да борави съ точни изчисления. Въ нея не могатъ да се търпятъ никакви приблизителни величини. Когато дойдемъ до положителнитѣ науки въ свѣта, трѣбва точно да знаемъ които нѣща сѫ възможни и кои не сѫ възможни. За всѣки даденъ случай има извѣстни идеи, които сѫ възможни и други, които сѫ невъзможни. Казвате: “Туй, което е невъзможно за насъ, за другитѣ е възможно.” Това зна чи: всичко въ свѣта е възможно. Невъзможното за дѣтето е възможно за възрастния човѣкъ. И дѣйствително така е. Цѣлиятъ свѣтъ прѣдствалява една лѣствица отъ сѫщества съ различна интелигентность като започнете отъ най-малката микроба и стигнете постепенно до човѣка и оттамъ продължите до ангелитѣ, арахангелитѣ и редъ още по-висши йерархии. И тогава туй, което микробата не може да направи, другитѣ сѫщества, съ по-висша интелигентность отъ нея, могатъ да направятъ. Тъй щото всички прѣдположения, които се допущатъ, сѫ възможни за нѣкои сѫщества отъ цѣлокупната интелигентность, която дѣйствува едноврѣменно въ свѣта. За Бога всичко е възможно, но за човѣка, който е органиченъ въ даденъ случай, не е възможно всичко. Напримѣръ ти казвашъ: “Днесъ азъ мога да имамъ 150 милиона лева.” Възможно ли е това? - Не е възможно. Обаче тази възможность е вече реализирана отъ другъ нѣкой. Ти казвашъ: “Азъ мога дъ бѫда професоръ въ този си животъ.” Не, въ този животъ ти не можешъ да бѫдешъ професоръ, но другъ нѣкой е реализиралъ тази идея. Значи това, къмъ което вие се стремите, други вече сѫ го реализирали. Въ цѣлокупния животъ има връзка между всички сѫщества. Обаче за васъ е важно за всѣки даденъ случай да знаете какви сѫ възможноститѣ за вашата душа. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ за него въ Божествения свѣтъ и да се стреми къмъ реализирането на тия възможности. Питамъ: споредъ васъ, кое ви е потрѣбно въ дадения случай? (-Приятелството.) - Имате приятелство, друго? (-Свободата.) - И нея имате, друго нѣщо? (-Постоянство.) И постоянство имате. Какво ще внесе приятелството въ живота ви? Всѣко нѣщо, което влиза въ васъ, трѣбва да бѫде сѫществено за вашия животъ. Ако приятелството напримѣръ внесе нѣщо въ животъ ви, а отвлѣче друго цѣнно, какъв смисълъ има за васъ? То не е истинско приятелство. Какво е потрѣбно за земята, когато е суха? (-Дъждъ.) Какво е потрѣбно за земята, когато всичко по нея замръзне? (-Слънце.) Какво е потрѣбно за човѣка, когато е гладенъ? (-Хлѣбъ.) Какво е потрѣбно за човѣка слѣдъ като цѣлъ день е работилъ? (Сънь, почивка, добри думи.) Думитѣ, словото, това е водата въ живота. Питамъ: водата безъ наклонъ може ли да тече? (-Не може.) Значи да тече водата надолу, трѣбва й наклонъ и налѣгане. Забѣлѣжете, въ живота на всѣки човѣкъ, както и на васъ, липсва нѣщо. Въ всѣки човѣкъ засега има недоволство. Азъ чета това и на вашитѣ лица. Вие се прѣдставяте за доволни, но въ сѫщность не сте. Значи липсва ви нѣщо, сѫществено. Питамъ ви: защо сте недоволни? Какво ви липсва? У нѣкои хора недоволството е въ голѣмъ размѣръ, у други - въ малъкъ размѣръ. Знаете ли какво може да произведе това недоволство въ вашия организъмъ слѣдъ извѣстно врѣме? То може да произведе сѫщия ефектъ, какъвто произвеждатъ извѣстни микроби, когато попаднатъ въ кръвьта на човѣка. Ние знаемъ, че най-опаснитѣ болести - туберкулоза, тифусъ, малария и други се дължатъ на различни микроби. Често въ религиозните хора се явява мисъльта, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ и въ слѣдствие на това страдатъ. Прѣди всичко тази мисъль не е права. Въ съзнанието на Бога нѣма промѣни. Въ Бога нѣма недоволство, но понеже хората не сѫ способни да възприематъ Божията Любовь, тѣ сѫ недоволни и прѣдаватъ своето недоволство и на Бога. Докато хората мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ, тѣ ще иматъ едно съзнание, но отъ момента, въ който разбератъ, че недоволството е тѣхно, тѣ ще придобиятъ друго съзнание. Защо Богъ ще бѫде доволенъ отъ едного, а недоволенъ отъ другиго? Това сѫ само прѣдположения. Недоволството у хората се дължи на сѫщества огорчени отъ тѣхъ. Това огорчение се прѣдава въ съзнанието на хората и тѣ, като не разбиратъ законитѣ, отправятъ това недоволство къмъ Бога, мислятъ, че Богъ е недоволенъ отъ тѣхъ. Не, Божественото съзнание е всѣкога тихо и спокойно. Докосне ли се човѣкъ до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се прѣчиства, недоволството се прѣмахва и животътъ му се осмисля. Ще ви питамъ: какъ бихте намѣрили Божественото съзнание? Какъ ще се домогнете до него? Имате ли такава опитность? Засега вие се занимавате съ обикновеното съзнание, до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате единъ съ другъ. Понѣкога съзнанието на другитѣ хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сѣнка, или като малка свѣтлинка, или само като приятно впечатление, а понѣкога то се отразява върху васъ и като извѣстно ограничение. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които чувствата сѫ благородни и мислитѣ възвишени и трѣзви, вие придобивате полетъ въ духа си, както птицитѣ се чувствуватъ въ своя полетъ къмъ висинитѣ. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благотворно върху васъ. Когато дойдете въ съприкосновение съ хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствувате въ себе си стѣснение, ограничение и слизане надолу. Рекохъ, всички хора взаимно си влияятъ. Това влияние не може да се избегне. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да познава състоянието и степеньта на развитието на своето съзнание, което го опрѣдѣля като душа и което никога не се мѣни. Правили ли сте опитъ да видите дѣ се намира неизмѣнното у васъ? Човѣкъ може да намѣри неизмѣнното въ себе си, когато е най-много развълнуванъ, когато се намира при най-голѣми изпитания. Тогава човѣкъ трѣбва да се спре, да види има ли въ него нѣщо тихо и спокойно, безъ вълнение. Намѣри ли това нѣщо, то е разумното начало въ човѣка, което никаква буря, вънъ или вѫтрѣ въ него, не е въ състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човѣка, това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото промѣнливо естество. Напримѣръ нѣкой отъ васъ казва: “Азъ утрѣ ще отида на Витоша.” Ставашъ сутриньта, виждашъ, че врѣмето не е хубаво и казвашъ: “Нѣма да отида на Витоша.” Питамъ: ти ли си този, който вчера казваше едно, днесъ казвашъ друго? Защо отложи отиването до Витоша? -“Азъ съмъ свободенъ да кажа каквото искамъ.” Не, не си свободенъ. Прѣди всичко ти не бѣше свободенъ да кажешъ, че ще отидешъ на Витоша, защото зависишъ отъ врѣмето, а то не е на твое разположение. Реалностьта на нѣщата ще ти опрѣдѣли какво да правишъ. Като станешъ сутринь, тогава опрѣдѣляй дѣ ще ходишъ. Станешъ ли сутринь, тогава кажи какво мислишъ да направишъ и върши. Още докато кажешъ, че ще направишъ нѣщо, започни да го правишъ. Не опрѣдѣляй работата си отъ нѣколко дни напрѣдъ. Ако азъ бихъ ви казалъ, че утрѣ сутриньта въ 5 часа ще отидемъ на Витоша, то значи: казано и свършено! Но врѣмето било дъждовно, или снѣжно, или гърмотевици имало, или нѣкаква стихия - бури, землетресения - ще вървимъ. Каквото и да става по планината - ти ще вървишъ напрѣдъ. Това значи свободенъ човѣкъ. Казвате: “Какво ще правя при такова землетресение? Дѣ ще вървя?” Ще вървишъ. Това е единъ изпитъ, който трѣбва да издържишъ. Който влѣзе като ученикъ въ Окултната Школа, той ще бѫде подлаганъ на такива изпитания, че космитѣ му ще настръхватъ. Учителитѣ на тази Школа ще ви прѣдставятъ една висока планина, направена отъ мукава** това вие нѣма да знаете и ще ви накаратъ да се качвате по тази планина. Въ това врѣме ще станатъ голѣми пертурбации, които вие трѣбва да прѣодолѣете. Сѫщото ще бѫде и съ васъ. Ще отидете на Витоша, тамъ ще ставатъ голѣми пертурбации и вие ще гледате. Слѣдъ малко всичко ще утихне и ще кажете: “Сънь ли бѣше всичко това?” Много мѫчнотии прѣдстоятъ на ученика. Тия, които сѫ страхливи, ще бѣгатъ. Колко отъ сегашнитѣ мѫчнотии, които срѣщате въ живота, сѫ дѣйствителни? Много отъ сегашнитѣ ви мѫчнотии сѫ направени отъ мукава. Азъ опрѣдѣлямъ: на сто ваши мѫчнотии само една е дѣйствителна, а останалитѣ сѫ въображаеми, направени сѫ отъ мукава. Наблюдавайте това и ще видите, че е така. Мине ли мѫчнотията, нищо не остава отъ нея. Напримѣръ нѣкой отъ васъ казва: “Менъ никой не ме обича.” Питамъ: отъ дѣ извадихте това заключение? Кои сѫ основанията ви? Това сѫ само прѣдположения, а не и доказателства. Всѣко нѣщо, което се казва, трѣбва и да се докаже. Омразата е доказателство, че сѫществува обичь. Омразата, завистьта, съмнѣнието, това сѫ малки ограничения, които сѫществуватъ въ едно малко пространство на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ малки станции, спирки, дѣто се образува търпѣнието. Омразата е микроскопическа величина. За да я разгледашъ и проучишъ, трѣбва да я туришъ подъ микроскопъ. Тя е микроскопическа, наистина, но като влѣзе въ кръвьта на астралното тѣло на човѣка, тя се размножава и съ своитѣ нечистотии трови човѣка. Ако човѣкъ има серумъ въ себе си, който да й се противопоставя, тя не ще може да се размножава. Не давайте мѣсто на този порокъ въ себе си, защото намѣри ли благоприятни условия въ васъ, той се развива и съ това ще ви пакости. Слѣдователно, силата на пороцитѣ седи въ тѣхното размножаване, а въ размножаването всѣкога има дѣление. При добродѣтелитѣ пъкъ работи слѣдниятъ законъ: всѣка добродѣтель расте, не се размножава, а въ растенето всѣкога има единство, цѣлокупность между частитѣ. Сѫщиятъ законъ работи и въ Любовьта. Ще ви дамъ единъ примѣръ на размножение. Вие имате единъ добъръ приятель, когото обичате и рѣшавате да му напишете едно писмо. Написвате едно писмо, не сте доволенъ отъ него. Написвате второ, трето, все не сте доволни, най-после оставяте писмото недовършено и не проявявате любовьта си къмъ вашия приятель. Всѣки човѣкъ, който пише писма и не ги дописва, той никога не може да напише едно любовно писмо. Този човѣкъ се намира въ закона на умножението. По сѫщия начинъ, когато нѣкой човѣкъ каже на своя приятель, че го обича, то е все едно, че отрича тази любовь или че мрази приятеля си. Това подразбира, че той току-що е взелъ отъ приятеля си 1000 лева и не мисли да ги връща. Има изключение отъ това правило, но пропорцията е малка. Тукъ не се изискватъ никакви думи. Единъ ангелъ никога нѣма да изкаже съ думи това, което е въ сърцето му. Значи всѣка дума трѣбва да бѫде не само една неизмѣнна форма, но и една неизмѣнна реалность. Каквото е въ ума на човѣка, това трѣбва да бѫде и въ сърцето му, и въ волята му. Като се стремите къмъ това, ще създадете въ себе си харак теръ. Отъ друга страна вие не трѣбва да се държите за буквата на нѣщата. Напримѣръ ако нѣкой ви каже нѣщо, но не го изпълни, както го е казалъ или не го изпълни наврѣме, не го дръжте за думитѣ, оставете го той самъ да се държи отговоренъ за всичко, което е казалъ. Азъ ви навеждамъ на всички тия мисли, за да се развие у васъ висшата интелигентность. Сегашната наука спомага за развитието на човѣка само до извѣстно врѣме, но като мине 50 - 60 годишна възрасть, тази наука започва да го изтощава и той почва да оглупява. Съврѣменната наука указва влияние върху човѣка, тъй както виното се отразява върху организма. Като пие една чаша винце, човѣкъ първо става силенъ, смѣлъ, но колкото повече продължава да пие, организмътъ му все повече и повече се изтощава и отслабва. Любовьта, която трѣбва да имате, въ новата наука се изразява въ думитѣ: “Доброта, Истина, Красота.” Когато човѣкъ се ползува отъ знанието на Новото учение, той и като младъ и като старъ трѣбва да е способенъ да възприема, неговиятъ умъ и въ двата случая трѣбва да бѫде свѣжъ. Азъ наричамъ такъвъ човѣкъ “уменъ”. Този човѣкъ, който и като младъ е знаелъ малко, и като старъ знае малко, въ неговия умъ не е ставало растене. Учениятъ човѣкъ, който на старини знае много нѣща, като се прѣроди втори пѫть, пакъ ще знае много. Съврѣменниятъ хипнотизъмъ ни показва, че ако хипнотизиратъ нѣкой ученъ човѣкъ и му внушатъ, че нищо не знае, като се събуди, той ще се почувствува напълно невѣжъ човѣкъ, нищо нѣма да знае. Той може да е професоръ, да е свършилъ два факултета, но въ това хипнотично състояние всичко въ него се заличава. Питамъ: дѣ е неговото съзнание? Слѣдъ това отново го туряте въ магнетичен сънь, внушавате му, че много знае, че е свършилъ два факултета, че е професоръ и той, като се събуди, знае всичко. И обратното може да стане: да поставите единъ прость човѣкъ въ такъвъ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е виденъ професоръ или лѣкарь. Като се събуди, той ще може да рѣшава най-труднитѣ математически задачи или да прѣдписва най-сериозни рецепти за болни. Какво показва това? - Че знанието е скри то въ душата на човѣка и при извѣстни условия може да се извика отъ него. Природата изисква отъ човѣка да намѣри тия методи, чрѣзъ които да изважда отъ себе си знанието и да го използува разумно. И тъй, вие трѣбва да разбирате нѣщата правилно. Нека съврѣменната наука ви служи като забавление, а духовната наука, тази, която обяснява дълбокитѣ причини на нѣщата, да ви бѫде сериозно занимание. Не се плашете отъ тази велика, дълбока наука. Вие постепенно ще навлизате въ нея. Като си зададете единъ въпросъ, старайте се веднага да си отговорите. Не се страхувайте отъ състоянията, въ които изпадате. Дойде ли въ васъ извѣстно съмнѣние, запитайте се: “Защо се съмнѣвамъ? Защо не вѣрвамъ?” Разглеждайте съмнѣнието научно, като единъ елементъ съ неговитѣ свойства и условия, при които се явява и т.н. Понѣкога казвате: “Това не мога да направя, онова не мога да направя.” Запитайте се, защо не можете да направите тия нѣща? Обезсърдчите се нѣщо. Разгледайте обезсърдчението научно, като другъ елементъ съ неговитѣ свойства, какъ се е породило, причинитѣ за произхода, колко врѣме ще трае и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тѣхъ, но дойде ли едно отъ тия състояния у васъ, като не можете да си отговорите, казвате: “Такава е волята Божия.” Не, волята Божия е ти да растешъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да дѣйствувашъ правилно, да вършишъ това което е добро, истинно и красиво. Въ това седи Любовьта. Рекохъ, като работите така върху себе си, вие ще можете по този начинъ да си помагате взаимно единъ на другъ. Мислите ли всѣки отъ васъ правилно, ще може да си помагате взаимно. Отъ вашата мисъль зависи дали вие ще си помагате взаимно или ще си противодѣйствувате. Това е съ всички ученици отъ единъ и сѫщи класъ. Насочвате ли мисъльта си правилно, пѫтьтъ, по който вървите, ще ви се оправя и пѫтуването ви ще се улесни. Като разглеждате главната буква “А” и малката буква “а”, каква разлика намирате между тѣхъ? Главната буква има геометрическа форма, а малката буква има природна форма, т.е. въ нея взиматъ участие кривитѣ линии. Питамъ: какъ се е прѣвърнала главната буква въ малка? Или по-право, коя отъ двѣтѣ букви е първата? Има ли нѣкаква връзка, нѣкакво подобие между тѣзи двѣ букви? Това прѣобръщане на знаковетѣ случайно ли е станало или има нѣкакво съотношение между тѣхъ? Допуснете, че тия два знака сѫ двѣ тѣла. Питамъ: коя отъ тѣзи двѣ букви е по-близо до природата? - Малката буква. Какво прѣдставляватъ правитѣ линии? Всѣка права линия прѣдставлява часть отъ окрѫжность съ безкрайно голѣмъ радиусъ. Знакътъ, съ който бѣлѣжимъ малката буква “а” е взетъ отъ природата. Той е йероглифенъ знакъ. Буквата “а” е съчетана отъ знака “л” и една частица надъ него. Знакътъ “л” означава човѣка, който е слѣзълъ отъ небето и върви въ своя опрѣдѣленъ пѫть, а частицата надъ него означава раницата, съ която се е нагърбилъ. Тя е работата, съ която той се е заелъ на земята. Буквата “а” означава човѣка съ своя товаръ на земята. Буквата “о” означава сѣмето, което се посажда въ земята и слѣдъ като поникне, израства нагорѣ, като образува французката буква “d”. Въ главната буква “А” нѣма брѣме, каквото въ малката буква “а”. Въ знака “А” човѣкътъ е брѣмененъ въ своята мисъль, а въ знака “а” човѣкътъ е брѣмененъ въ материалния свѣтъ, дѣто учи, пише, работи. Тукъ той се проявява като волевъ човѣкъ. Като се обърне буквата “а” надолу, имаме еврейска буква. Еврейската азбука е природна, но поставена на геометрически правила. Тази на бѣлата раса е създадена върху геометрически форми. Кабалата трѣбва да се прѣведе споредъ законитѣ на геометрията. Всѣка буква, както и всѣко име означава извѣстно състояние, извѣстна характерна чърта на човѣка. Ето защо, човѣкъ, за да облагороди характера си, трѣбва да измѣни реда на буквитѣ въ името си, или да смѣни нѣкои букви: едни да отхвърли, други да прибави. Човѣкъ, като идва на земята, не е господарь да избере своитѣ майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но самъ може да си тури име, каквото иска. Всѣки ще си опрѣдѣли едно име, което само той ще знае - никой другъ. При най-небла гоприятнитѣ минути въ живота си произнасяйте това име то ще работи за васъ. Това име трѣбва да бѫде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трѣбва да бѫде музикално. Всѣко име било на български или на кой и да е езикъ, трѣбва да съдържа букви отъ тритѣ категории. Въ първата категория влизатъ буквитѣ отъ “а” до “и”; въ втората категория влизатъ деветь букви слѣдъ буквата “и”; въ третата категория влизатъ останалитѣ букви отъ азбуката. Тия три основни букви, които влизатъ въ името, трѣбва да сѫ съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му да се чувствува мекота и хармония. Въ това име първо ще търсите корена на вашия произходъ. Отъ корена на името си ще видите, колко букви трѣбва да съдържа то. Вие трѣбва да знаете, че имената на хората криятъ въ себе си голѣма сила. Едно име хармонично създадено и хармонично изразено, указва силно влияние върху самия човѣкъ, както и върху околнитѣ. Въ вашитѣ имена има голѣмъ дисонансъ. Ако се срѣщатъ нѣкои дисонанси тукъ-тамѣ само, тѣ сѫ търпими като изключения, но да станатъ правила въ живота, това е нетърпимо. Тогава тѣ ще създаватъ голѣми неприятности и страдания. И тъй, ще се стремите да разрѣшавате въ живота си най-мѫчнитѣ задачи, които ви се даватъ. При това, ако искате да бѫдете силни, не търсете щастието си на земята. Щастието иде само. Търсите ли го, то бѣга. Запомнете слѣдното правило: не търсете щастието си на земята. Оставете го само да дойде. То е подобно на сѣнката. Докато го търсите, то бѣга, прѣстанете ли да го търсите, то иде подиръ васъ, както сѣнката върви слѣдъ човѣка. Обърнете ли се къмъ него, то пакъ бѣга. Ако искате щастието ви да върви слѣдъ васъ, трѣгнете си по вашия пѫть, безъ да се обръщате назадъ и каквото ви се случи, бѫдете благодарни. Очаквате ли да постигнете нѣкакво щастие на земята, надѣвате ли се нѣкой човѣкъ да направи извѣстни промѣни и подобрения въ живота ви, вие ще бѫдете най-нещастния човѣкъ. Нѣма по-глупави хора отъ тия, които търсятъ щастие на земята. Щастието седи въ разумнитѣ постѫпки на човѣка. Единственото най-важно нѣщо, което липсва у всинца ви, е мекотата. Защо ви е необходима мекотата? Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трѣбва да бѫде мека, даже безъ едно твърдо зрънце, иначе грънцитѣ му ще се пукатъ, когато се печатъ въ пещьта. Грънци, направени отъ мека, доброкачествена глина, не се пукатъ. Мекотата е нужна за всинца ви, за да можете съ нея да правите каквото искате. (-Какъ да я добиемъ?) Да допуснемъ, че вие сте рѣшили да направите нѣкому едно добро. Обаче има единъ законъ, споредъ който ти ще направишъ добро на този, когото не обичашъ и който те мрази. Да направишъ добро на този, когото обичашъ, това е най-лесно, но да направишъ добро на този, когото не обичашъ, това е мѫчно. Невидимиятъ свѣтъ изисква това. Защо? Понеже ти му дължишъ. Въ дадения случай, за тебе този човѣкъ е най-добрия. Този човѣкъ, като те прѣслѣдвалъ, като те измѫчвалъ, накаралъ те да търсишъ Бога, да Му се молишъ и да Го познаешъ. Питамъ ви сега, този човѣкъ не е ли най-добъръ за тебе? Ако сте имали единъ добъръ приятель, който отъ обичь къмъ васъ ви е давалъ пари, а вие сте ги използували за удоволствия въ живота и по този начинъ сте се отдалечили отъ Бога, питамъ: този добъръ човѣкъ не излѣзе ли лошъ за васъ? Какви резултати даде неговата обичь? - Лоши резултати. Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, безъ да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бѫдете доволни отъ себе си, че сте се повдигнали надъ вашитѣ обикновени чувства и настроения. Като направите това добро, никому нѣма да разправяте. Такава постѫпка е проявление на мекота. Това е меката глина, отъ която вие можете да си правите грънци, които да не се пукатъ въ пещьта. Тия грънци сѫ найскѫпи и доброкачествени. Направете единъ малъкъ опитъ и ако излѣзе несполучливъ, съобщете ми, да видимъ каква е погрѣшката ви. Които отъ васъ искатъ, нека направятъ този опитъ, както математицитѣ рѣшаватъ зададенитѣ имъ задачи и провѣрете, дали този законъ е вѣренъ или не. Вие влизате въ свѣта, затова трѣбва да му покажете съ редъ примѣри отъ живота си, какви сѫ вашитѣ идеи. Само така вие ще можете да покажете на съврѣменния свѣтъ, че той е на кривъ пѫть въ своитѣ разбирания и животътъ имъ не е съгласенъ съ разумната природа и съ Бога. Всички хора трѣбва да се убѣдятъ, че животътъ имъ трѣбва да се измѣни въ този смисълъ: благото на едного да е общо благо за всички и общото благо да е благо и за всѣки едного поотдѣлно. Въ това трѣбва да се убѣдятъ и млади и стари. Докато вие мислите, че като остарѣете, ще поумнѣете, вие сте на кривъ пѫть. Вие може да поумнѣете още сега, безъ разлика на това каква възрасть сте. Вие може да живѣете щастливъ животъ и сега, и на старини. Човѣкъ не може да бѫде нито старъ, нито младъ. Младость и старость - това сѫ вѫтрѣшни, психологически състояния у човѣка. Човѣкъ не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколѣния сѫ живѣли нередовенъ животъ, въ който сѫ изгубили всичко най-свещено отъ себе си и днесъ тия души, изостанали въ своето развитие, пъшкатъ, страдатъ, чувствуватъ се остарѣли. Казвате: “Какво общо иматъ тия души съ него?” Тѣ сѫ свързани кармически съ него и докато той не изправи отношенията си къмъ Бога, винаги ще се намира подъ тѣхното влияние. Днесъ по обратенъ начинъ ще си внушавате, че и 500 години да живѣете, вие пак можете да бѫдете млади и свѣжи. Младостьта на човѣка не седи въ външнитѣ промѣни, но въ полета на неговата душа и въ мощностьта на неговия духъ. Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта! 19 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 22.II.1925г. ------------------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **мукава - (тур.) картонъ
  14. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ* “Любовьта ражда доброто.” “Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.” Прочете се резюме отъ темата: “Коя е най-важната буква въ азбуката?” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Разлика между въображение и фантазия.” Ще ви задамъ въпроса: Споредъ васъ, кой е най-приятниятъ часъ прѣзъ деня? (-Часътъ на почивка слѣдъ усилена работа. Когато разберемъ нѣщо.) Кога се чувствувате най-разположени: сутринь, като ставате или вечерь, като си лѣгате? (-Сутринь. - Вечерь.) Наблюдавали ли сте какъ спите нощно врѣме, по колко пѫти се обръщате прѣзъ цѣлата нощь, ту на едната, ту на другата страна? Дали има нѣкой отъ васъ да е броилъ това нѣщо? Сега за една седмица ще ви задамъ слѣдното упражнение: като си легнете вечерно врѣме ще вземете при себе си листче и единъ моливъ и колкото пѫти прѣзъ нощьта се обърнете, ще отбѣлѣжите на листчето съ малки линийки. Ако се обърнете несъзнателно, нѣма да отбѣлѣзвате, затова не сте отговорни, но колкото пѫти се обърнете и съзнавате това обръщане, веднага ще си отбѣлѣжите на листчето. Можете ли да направите това упражнение? (-Можемъ.) Ако се случи да сънувате прѣзъ нощьта нѣкакъвъ сънь, отъ който се стреснете и се обърнете на другата страна, добрѣ е да си отбѣлѣжите въ кратки чърти съня и да видите на коя страна сте се обърнали. Има сънища, които сѫ важни и добрѣ е въ такъвъ случай да се знае, на коя страна сте се обърнали и на коя сте били като сте сънували. При окултното възпитание и самовъзпитание трѣбва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щомъ си легнете, ще кажете на тѣлото си: “Слушай, както си легнешъ, така ще останешъ до сутриньта, никакво мърдане надѣсно или налѣво!” Ако тѣлото ви се подчини на тази заповѣдь, значи вие сте му господари, можете да го владате. Не се ли подчини, не сте господари. Добрѣ е да правите тѣзи опити, да видите дали тѣлото ви се подчинява на вашитѣ внушения или не се поддава. Всички клѣтки въ организма на човѣка сѫ разумни и ако можете да имъ говорите, а тѣ да ви слушатъ, вие ще можете да се възпитавате. Ако говорите на клѣткитѣ си и тѣ не ви слушатъ, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тѣлото зависи отъ възпитанието на клѣткитѣ. Легнешъ ли на дѣсната страна, ще си кажешъ: “Тази вечерь ще спя само на дѣсната страна, нѣма да се обръщамъ никакъ.” Ако до сутриньта не се обръщате, това показва, че мисъльта ви била силна. Може да правите редъ опити, при които да заповѣдвате на клѣтките си да ви слушатъ. Ако при всички тия опити тѣлото ви се подчинява, всичко у васъ ще върви въ хармония. Както забѣлѣзвамъ, всичко у васъ става безразборно, вие не лѣгате на опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ трѣбва да си наложи дисциплина. Дойде ли 10 или 11 часа вечерьта, каквато важна работа и да имате, ще си кажете: “Сега ще си легна, ще спя безъ да се обръщамъ, ще си почина добрѣ и утрѣ сутриньта, точно въ 4 часа ще стана и ще започна отново работата си.” Това значи дисциплина на тѣлото, възпитание на клѣткитѣ. А сега вие, като си легнете, въртите се цѣла нощь, не сте спокойни. Питамъ: какви идеи ще можете да възприемате въ такова състояние, щомъ не можете за заповѣдвате на рѫцѣтѣ, на краката и на тѣлото си да не мърдатъ? Какви идеи и чувства ще възприемате, щомъ не можете да заповѣдвате на вашата артериална и венозна система, нито можете да урегулирвате извѣстни неправилни състояния у васъ? Прѣдставете си, че имате нѣкакъвъ отокъ на крака си. Ако вие можете да заповѣдвате на тѣлото си, ще кажете на клѣткитѣ, които се намиратъ около отеклата часть на крака да изпратятъ по-чиста кръвь и да изхвърлятъ нечистата поскоро навънъ. Кажете ли си така, на сутриньта ще почувствувате едно голѣмо подобрение, едно разположение на духа. Понеже вие влизате въ свѣта, трѣбва да владате органитѣ си, клѣткитѣ си, да имате самообладание, както моряцитѣ. Наблюдавайте нѣкой морякъ какво спокойствие, какво самообладание има! Когато се качва на мачтата, той спокойно върши работата си, вързва развързва вѫжето, не се смущава, че наоколо му и подъ нозѣтѣ му всичко се люлѣе и вълнува. Този морякъ има присѫтствие на духа. Ако е нѣкой неопитенъ, той не може да се качи на мачтата. Та рекохъ, вие, като окултни ученици, трѣбва да се самовъзпитавате, да издържате мѫчнотиитѣ, които ви идватъ. Като се качите на една такава мачта, трѣбва да се самообладавате, да бѫдете тихи и спокойни. Ако не възпитавате своето тѣло, всѣко друго възпитание нѣма да ви ползува. И тъй, истинското възпитание на човѣка трѣбва да започне отъ неговото самовъзпитание. “Любовьта ражда доброто.” “Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода.” 17 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 8.II.1925 година -------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  15. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЧУДНИТѢ ПРѢДПОЛОЖЕНИЯ* Любовьта ражда доброто! Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода! Размишление. Прочете се резюме отъ темата: “Тритѣ стълба на знанието.” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Най-важната буква въ азбуката” . За слѣдния пѫть ще пишете върху тема №15: “Кое е първото растение, което се появило на зeмята?” Разгледайте цѣлото растително царство и кажете, кое растение, споредъ васъ, се появило първо на земята. Сега вече вие минавате прѣзъ една нова фаза, намирате се на границата на физическото и духовното. Вие ще си служите съ духовнитѣ и реалнитѣ числа, както въ математиката. Духовнитѣ числа сѫ въображаемитѣ числа въ математиката. Всички нѣща, които сѫ несъизмѣрими съ мѣркитѣ на земята, наричаме духовни. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: възможно ли е човѣкъ да живѣе извънъ врѣмето и пространството? То е все едно да питаме, може ли рибата да живѣе извънъ водата? На този въпросъ може да се отговори по два начина: Тя не може да живѣе извънъ водата, но ако измѣни своята форма, ще може да живѣе извънъ водата. Какъ опрѣдѣлятъ ученитѣ хора врѣмето? (-Кантъ опрѣдѣля врѣмето, като категория и казва, че то е вложено само въ нашето съзнание, като необходимость за мисъльта. Отвънъ врѣмето не сѫществува.) Ако споредъ закона на вѣроятноститѣ, допуснемъ, че дѣлението е безкрайно, тогава какво пространство ще заеме онази най-малка точица, получена отъ дѣлението на частица, която заема най-малко пространство? Между музикалнитѣ тонове има извѣстни интервали и всѣки тонъ има опрѣдѣлено врѣме на траене. Въ една секунда отъ врѣмето вие може да изпѣете два тона. Тия тонове сѫществуватъ ли въ врѣмето? - Сѫществуватъ. Значи много нѣща сѫществуватъ, безъ да заематъ пространство. Сѫществуването на нѣщата не се свързва всѣкога съ пространството. Въ този смисълъ има сѫщества, които сѫ въ пространството и извънъ пространството. Има други сѫщества, които сѫ и въ врѣмето, и извънъ врѣмето. Такова сѫщество напримѣръ е човѣкътъ. Той е въ врѣмето и извънъ врѣмето; и въ пространството и извънъ пространството. Какво разбирате подъ думата “пространство”? Пространството подразбира, че нѣщо се простира, проточва. Пространството не може да бѫде нѣщо абстрактно, все се обосновава на нѣщо. Ако подъ това понятие се разбира нѣкаква идея, пространството може ли да сѫществува? Нѣкои казватъ, че пространството не сѫществува. Обаче, ние не можемъ да говоримъ за нѣща, които не сѫществуватъ. Въ това нѣма никаква логика. Казватъ, че врѣмето не сѫществува като нѣщо реално вънъ отъ човѣка, но сѫществува само вѫтрѣ въ човѣка. Питамъ: какъ може да сѫществува само въ човѣка, ако го нѣма и отвънъ? Знаете ли, на какво мязатъ тия ваши разсъждения? То е все едно да кажете, че водата извира само отъ земята, а горѣ въ пространството я нѣма. Всѫщность не е така. Водата сѫществува и горѣ въ пространството, само че въ друго състояние, въ сравнение съ тази въ земята. Ако се качите високо въ пространството, на около 100-200 километри, нѣма да намѣрите вода, но нейнитѣ съставни части - водородъ и кислородъ. Ако се качите на още по-голѣма височина, ще намѣрите кислорода и водорода сгѫстени, въ течно състояние. Това сѫ прѣдположения само. Ако пъкъ се качите на височина 5 000 километра надъ земята, тамъ ще попаднете въ една зона, дѣто водородътъ и кислородътъ сѫ въ сгѫстено състояние, като водата на океана, но съ низка температура. Кой какъ мине прѣзъ това мѣсто, замръзва, не може да върви по-нататъкъ, освѣнъ ако е много тънъкъ, та да може да се промъкне прѣзъ шуплитѣ на тази течность. Какво ще кажете за това? И туй е прѣдположение. Ако отивате още по-нагорѣ, ще намѣрите по-голѣми чудесии. Тамъ вече водородътъ и кислородътъ не сѫ елементи, но сѫ разложени на други съставни части. Съврѣменната химия допуща, че това сѫ йони и електрони, но и тѣ още не сѫ крайнитѣ, недѣлими частици, които се получаватъ отъ елементитѣ. Съврѣменната окултна наука приема, че сѫществуватъ четири категории етеръ въ пространството. Етерътъ се счита като най-рѣдка въздухообразна материя. Той се отличава съ голѣма лекость и ефирность. Слѣдъ като прѣминете четиритѣ категории етеръ, надъ тѣхъ се намира другъ свѣтъ, съ съвсѣмъ друго естество. Той се нарича Духовенъ свѣтъ. Въ този свѣтъ нѣщата се прѣживѣватъ тъй бързо, че впечатленията, изживѣванията отъ милиони години могатъ да се събератъ въ една година. Това, което е прѣживѣно прѣзъ милиони години животъ на Земята, може да се прѣживѣе само въ една година. Слѣдователно цѣлиятъ земенъ животъ и цѣлата еволюция на едно сѫщество, на единъ човѣкъ въ Духовния свѣтъ ще прѣмине като мигновение. Тогава какъ ще опрѣдѣлите този свѣтъ? - Той е свѣтъ извънъ врѣмето и пространството. Въ Духовния свѣтъ има другъ мащабъ, съ който се мѣрятъ нѣщата. Това сѫ въпроси за разсѫждение само, които ако се изнесатъ на нѣкой човѣкъ съ по-слабъ умъ, не ще може да ги асимилира. Вашиятъ умъ обаче, не трѣбва да се разбърква, но да мисли повече. Всички тия нѣща, които ви говоря, вие може да считате като приказки отъ “1001 нощь”. Ако се събератъ въ едно всички епохи, прѣзъ които е минала Земята досега, едва ли ще може да се направи една земя като нашата, но затова въ нея ще има събрана толкова много енергия, отъ която за въ бѫдеще биха могли да се образуватъ безброй свѣтове. Засега човѣшката мисъль, човѣшкото развитие е свързано съ врѣмето и пространството. Тъй, както човѣшкиятъ организъмъ е създаденъ, днесъ човѣкъ не може да се развива извънъ врѣмето и пространството. Извънъ тия условия той не би могълъ да се ориентира. Дѣйствително, ако вие сте ясновидецъ и прѣминете въ Духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите въ най-голѣмо противорѣчие съ себе си, защото опорнитѣ точки на този свѣтъ значително се различаватъ отъ тия на физическия. Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били нѣкѫдѣ, но дѣ сте били, нѣма да знаете. Да сте били на Земята - не; да сте били на Мѣсечината - не; да сте били на Слънцето - не. Били сте нѣкѫдѣ, но дѣ? Този свѣтъ, въ който сте попаднали, е много реаленъ, не може да го отречете, но не знаете дѣ сте били. Той е толкова различенъ отъ физическия свѣтъ, че това голѣмо различие ще произведе противорѣчие въ вашия умъ. Ето защо, първо човѣкъ трѣбва много добрѣ да се запознае съ физическия свѣтъ, та всѣко ново явление, което влезе въ съзнанието му, да не го смущава. Всѣко ново явление трѣбва да се разгледа, къмъ коя категория да се отнесе. Не трѣбва да ви смущаватъ нито положителнитѣ, нито отрицателнитѣ мисли въ живота. Тѣ не трѣбва да хвърлятъ никаква сѣнка въ ума ви. Запримѣръ ако четете нѣкое философско съчинение, което е силно логически и добрѣ аргументирано, доказва, че цѣлиятъ свѣтъ и всичко около него е плодъ само на човѣшкото въображение и че извънъ човѣка нищо не сѫществува, вие ще се смутите. Питамъ: Този философъ какъ е придобилъ всички тия данни? Той привежда редъ автори: този казалъ така, онзи казалъ така. Но ако попитате тия автори, отъ дѣ знаятъ това нѣщо, ще видите, че нито единъ не е сигуренъ въ това, което доказва. То е нѣкаква отвлѣчена теория. Всички крайни заключения въ свѣта се дължатъ на извѣстенъ родъ разочарования. Всѣки човѣкъ, който прѣтърпява нѣкакво голѣмо разочарование, пише за нѣщата въ отрицателенъ смисълъ, казва, че въ свѣта не сѫществува никаква закономѣрность. Всѣки човѣкъ, на когото животътъ вър ви гладко и щастливо, той пише въ другъ духъ. Слѣдователно закономѣрностьта въ свѣта и отсѫтствието на тази закономѣрность много пѫти се дължи на опитностьта, прѣзъ която хората сѫ прѣминали. Нѣкой пѫть тѣзи твърдения сѫ вѣрни, а нѣкога не сѫ вѣрни. Въ физиката има единъ законъ, споредъ който, когато се срещнатъ двѣ вълни съ еднакви дължини, но въ противоположни посоки, тѣ се взаимно унищожаватъ. Защо се унищожаватъ? Какво става съ тѣзи енергии? Понѣкога енергиитѣ се трансформиратъ. Питамъ: кое може да спре трансформирането на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго? Имайте прѣдъ видъ слѣдния законъ: Трансформирането на енергиитѣ подразбира разумность. Смѣна на енергиитѣ, трансформиране на енергиитѣ, сгѫстяване и разширение на енергиитѣ, това сѫ форми на единъ разуменъ животъ извънъ човѣшкия. Дръжте тази мисъль въ ума си, като абсолютенъ законъ. Вие може да мислите каквото искате, но знайте, че всички промѣни, които ставатъ въ природата, се дължатъ на единъ разуменъ животъ. И когато животътъ въ една область замира, всѫщность той не замира, но се трансформира отъ едно състояние въ друго. И туй, което хората наричатъ смърть въ едно отношение, въ друго отношение произвежда животъ. Смъртьта е процесъ, който приготовлява почва за новия животъ. Вие трѣбва да схванете този процесъ въ съзнанието си. Човѣкъ има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото или обикновеното съзнание човѣкъ има обикновени разбирания за живота. Той има единъ вѫтрѣшенъ страхъ, плаши се отъ смъртьта и затова мисли, че трѣбва само да яде и да пие, да заема извѣстно обществено положение и т.н. Ако нѣма тия нѣща, той мисли, че не може да живѣе. Понѣкога и вие разсѫждавате така. Нѣкои отъ васъ сѫ на 20 години, други - на 21, на 22 и повече. Питамъ ви: дѣ бѣхте вие прѣди 30 години? Дѣ бѣше цѣлото човѣчество прѣди 40 милиона години? Нѣкои учени твърдятъ, че човѣчеството е сѫществувало само отъ прѣди 18 милиона години. Най-послѣ азъ питамъ: дѣ бѣха всички растения, цѣлото растително царство прѣди 50 милиона години? Всички растения, както и животнитѣ, все дойдоха отнѣкѫдѣ. Въ окултната наука сѫществува едно твърдение, че въ свѣта има течения, които идватъ отъ разни слънчеви системи. Когато трѣбва да се насели нѣкоя отъ тия системи, които постепенно се оформяватъ въ известни форми на животъ и започватъ своето развитие, всичко това става подъ влиянието на извѣстенъ родъ закони, съ които е свързанъ цѣлия козмосъ. И вие сте свързани съ тия закони. Нѣкои окултисти, които разбиратъ добрѣ законитѣ, знаятъ колко години слѣдъ завършване своето развитие на Земята, човѣкъ е свободенъ отъ тия връзки. Тѣ знаятъ още, дѣ ще бѫдете слѣдъ това - дали ще останете нѣкѫдѣ изъ Слънчевата система или ще излѣзете вънъ отъ нея. Тия нѣща ви се виждатъ чудни, но това което е чудно за едного, не е чудно за другиго. Запримѣръ вземете системата Сириусъ. Въ духовно отношение тя седи по-високо, отколкото слънчевата система. Отъ чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириусъ, изискватъ се много години, трѣбва да направите едно дълго пѫтешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие въ Слънчевата система, се изисква малко врѣме. Тя пѫтува съ голѣма бързина. Не е важно да разрѣшите въпроса за колко врѣме ще отидете до Сириусъ, но да знаете, че въ свѣта сѫществуватъ разумни закони. Мислите ли така, противорѣчията, мѫчнотиитѣ въ живота ви нѣма да ви спъватъ, нѣма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всѣкога трѣбва да бѫдете въ съгласие съ тия разумни закони. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта, че всичко въ свѣта е разумно. Отивашъ нѣкѫдѣ, спънешъ се, паднешъ, ударишъ главата си, кажи: “Разумно е това падане.” Има редъ учени хора, които при падане сѫ разрѣшили много важни въпроси. Азъ мога да ви приведа редица такива случаи, дѣто учени хора сѫ разрѣшавали много трудни въпроси при падане. Какво става тогава? Като падне човѣкъ, става извѣстно сътресение и нѣкаква мисъль блѣсва въ ума му. Ще знаете: пад нете ли, разрѣшавайте въпроса философски. Ако падне уменъ човѣкъ, той все ще разрѣши нѣкой важенъ въпросъ, но ако падне нѣкой простъ човѣкъ, той ще каже: “Сега ли трѣбваше да падна?” Той не разбира защо е падналъ. Всѣко падане е на мѣстото си. Ако на духовния човѣкъ се случи нещастие, той изведнъжъ ще се домогне до нѣкоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога. Ако на глупавия се случи нѣкакво нещастие, той ще каже: “Все на менъ ли се случватъ такива работи?” Той ще роптае противъ сѫдба, противъ условия на живота и т.н. Това зависи отъ културата на човѣка. Обаче, ако вие мислите, че сѫдбата е по-снизходителна спрѣмо едни хора, а по-жестока спрѣмо други, вие не разбирате нищо. Има законъ, който обяснява тия нѣща. Той казва: Който знае да плува, не се дави; който не знае да плува, той се дави. Питамъ: какво търси въ водата този, който не знае да плува? Той нека си седи на края. То значи: онзи човѣкъ, който има слабъ умъ, да не влиза въ свѣта на наукитѣ, да не се занимава съ философски въпроси. Който е плувецъ, нека влѣзе въ бурното море, да го опита и да се върне назадъ. Той не може да прѣплува цѣлия океанъ, но поне може да плува. Най-послѣ той може да стане на риба, да прѣплува цѣлия океанъ. Той може още да стане и на птица, да прѣхвръкне надъ океана отъ едно мѣсто на друго. Днесъ хората, съ своитѣ аероплани, могатъ да летятъ надъ цѣлия океанъ. Всичко въ свѣта зависи отъ колективната човѣшка мисъль, насочена въ дадена посока. Въ това отношение мисъльта на всинца ви трѣбва да бѫде хармонична, да не си противодѣйствувате. Не мислете, че нѣкой може да ви засѣнчи. Пазете се отъ тази мисъль. Да допуснемъ, че вие сте едно растение, което расте и пораства, става голѣмо. Питамъ: малкитѣ трѣвички около него могатъ ли да го засѣнчатъ? У васъ веднага се явява мисъльта: “Тѣзи малки трѣвички нищо не даватъ. Какво струватъ тѣ?” Рекохъ, не имъ противодѣйствувайте! Тия трѣвички, макаръ и малки, иматъ свое прѣдназначение. Тѣ служатъ за храна на овцитѣ, на добитъка. Безъ тѣхъ животнитѣ не могатъ да живѣятъ. Въ този случай голѣмото дърво не може да помогне на овцитѣ. Слѣдователно всички растения не сѫ опрѣдѣлени да станатъ голѣми дървета. Най-послѣ, не мислете, че при голѣмата ученость, човѣкъ може да придобие нѣщо. Голѣмата ученость прѣдставлява голѣмо прѣдпотопно дърво, високо 100-200 метра и широко 50 метра въ диаметъръ. Питамъ: какво може да стане отъ това дърво? - Вѫглища. Освѣнъ това, хората постоянно изсичатъ голѣмитѣ дървета и си правятъ отъ тѣхъ кѫщи. По аналогия на това, какво могатъ да направятъ ученитѣ хора? Ако ти си виденъ лѣкарь, лѣкувашъ всички болести, можешъ ли най-послѣ да освободишъ нѣкого отъ смъртьта? Значи смъртьта е по-силна отъ тебе. Ако ти си виденъ педагогъ, учишъ хората, давашъ имъ методи за възпитание, при тази твоя педагогия и ти ще свършишъ като всичкитѣ хора. Ти си виденъ богословъ, учишъ хората за Бога, проповѣдвашъ имъ това - онова, но най-послѣ, всичкото ти учение рухва. Защо? - Знанието, което сега имате, не почива на здрава основа. Като казвамъ това, не разбирамъ, че трѣбва да се опълчимъ противъ науката, но казвамъ, че на сегашното знание липсва нѣщо. И въ съврѣменната медицина има елементи, които й липсватъ. Единъ день тѣзи празнини ще се запълнятъ. Като влѣземъ въ новия животъ, въ висшата култура, ще имаме лѣкари, които ще си служатъ съ елексира на живота. Тогава хората ще носятъ вѣчния животъ въ шишенца. Напримѣръ нѣкой човѣкъ е на умиране, но иска да живѣе още. Какво ще направи? - Ще отвори едно отъ шишенцата, ще вземе нѣколко капки отъ “елексира на живота”, ще си направи една инжекция и ще живѣе колкото иска. Ако пъкъ искашъ доброволно да напуснешъ този свѣтъ, да си заминешъ, отъ тебе ще зависи. Тогава богословътъ, като дойде при тебе, нѣма да ти проповѣдва, както сега съ думи, но ще ти направи една инжекция въ главата и ще придобиешъ богословието. Педагогътъ нѣма да те учи какъ да възпитавашъ, но ще ти направи една инжекция въ сърцето и ще придо биешъ педагогията. По този начинъ врѣмето ще се съкрати. И азъ тази вечерь нѣма да се занимавамъ съ васъ, да ви доказвамъ това - онова, но ще ви кажа: “Елате тука!” И ще направя нѣкому инжекция на главата, нѣкому на сърцето и всички ще излѣзете прѣобразени. Като направя тия инжекции, животътъ ще започне отново, ще се движимъ въ една съвсѣмъ нова область. Ако туй, което учимъ сега, нѣма връзка съ бѫдещето, защо ще губимъ врѣме? Не, туй, което учимъ сега, е основа на бѫдещата наука, която иде. Затуй трѣбва да поставите здрава основа на идеитѣ и чувствата си. Казвате: “Защо трѣбва да вѣрваме?” - Вѣрата е стълбъ. “Защо трѣбва да любимъ?” - Любовьта е основа на живота. “Защо трѣбва да се надѣваме?” - Надеждата е Божествена форма. И тъй, поставете единъ стълбъ, една основа и една форма въ живота си. Тия нѣща сѫ необходими, както за сегашното ви развитие, така и за бѫдещето. Не е важно дали ще вѣрвате или не, но трѣбва да имате тия три основни елемента. Питамъ: можете ли да прѣодолѣете несгодитѣ въ живота си безъ любовь? - Не можете. Любовь се изисква! Любовьта е капитала въ живота. Напримѣръ вие искате да слѣдвате университетъ. Можете ли да го свършите безъ капиталъ, безъ срѣдства? - Не. Благодарение на срѣдствата, вие си доставяте храна отъ гостилницата, хлѣбъ отъ фурната, дрехи отъ магазинитѣ и т.н. Това е фактъ. Ти св®рши университета благодарение на фурнаджията. Вие казвате: “Азъ свършихъ университета.” И по-нататъкъ не се замисляте, какъ свършихте университета и кому трѣбва да благодарите. Затова, минешъ ли покрай нѣкой фурнаджия, спри се и кажи: “Много ти благодаря, безъ тебе не бихъ могълъ да свърша университета.” Като минешъ покрай нѣкоя нива, спри се прѣдъ житото и кажи: “Много ти благодаря! Ако ти не бѣше израсло и не бѣше вързало плодъ, азъ не бихъ свършилъ университетъ. Ако ти не бѣше израсло, азъ и въ Бога не бихъ вѣрвалъ. Благодарение на тебе, азъ вѣрвамъ въ въ Бога.” Тъй седи великата Истина. Малкитѣ нѣща ни учатъ на великитѣ проявления на живота. Вие казвате: “Азъ съмъ независимъ ” - Не, прѣди всичко, ти си зависимъ отъ фурнаджията. Другъ казва: “Азъ искамъ да бѫда самостоятеленъ.” Самостоятеленъ ли? Човѣкъ иска да бѫде самостоятеленъ, за да не го владѣятъ хората. Но трѣбва да знаете: човѣкъ не може да не владѣе, човѣкъ не може да не заповѣдва. Тогава кой заповѣдва? - Хлѣбътъ заповѣдва. Ти имашъ за господарь нѣкой човѣкъ, който ти заповѣдва. Той ти заповѣдва благодарение на хлѣба. Ако той не държеше хлѣба въ рѫцѣтѣ си, щѣше ли да ти заповѣдва? И ако ти нѣмаше нужда отъ хлѣбъ, щѣше ли да го слушашъ? Туй и свѣтскитѣ хора знаятъ. Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта да обръщате внимание на малкитѣ нѣща въ живота си. Ние прѣнебрегваме малкитѣ нѣща - житото, ръжьта, въздуха, слънцето, абстрахирваме се отъ тѣхъ, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трѣбва да мислите така, но като минавате покрай тия малки нѣща, спрѣте се и кажете: “Азъ благодаря на всички малки нѣща, тѣ съставляватъ основата на моя животъ.” Имашъ ли уважение, благоговение и почитъ къмъ житото, къмъ царевицата и къмъ всички плодове, ти ще можешъ да почиташъ и всичко около себе си. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ моралъ. Не поставите ли този моралъ за основа въ живота си, отъ васъ нищо нѣма да стане. Ще бѫдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагатъ, ще изсмукватъ соковетѣ ви и ще ви учатъ на самопожертвуване. Вие ще минавате отъ единъ житенъ класъ на другъ и сами ще учите този законъ, докато най-послѣ се освободите отъ тази стара философия. Докато узрѣе вашата глава, вие ще минавате послѣдователно отъ живота на растенията въ тоя на животнитѣ, докато най-послѣ минете въ живота на човѣка. Тогава ще провѣрите теорията за прѣселението на душитѣ и ще видите, че тази теория е вѣрна. Само така ще разберете, че животътъ на житното зърно е тъй свещенъ, както и вашиятъ. Всѣки човѣкъ, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излѣзло отъ Бога, тъй както ти си излѣзълъ отъ Него. Азъ ви давамъ тази мисъль не за обезсърдчение, но да вложите новия моралъ въ себе си, да бѫдете твърди и рѣшителни, да прѣвъзмогнете всички мѫчнотии, които срѣщате въ живота си, тъй както морскитѣ вълни се разбиватъ въ здраво построения корабъ. Корабътъ ви трѣбва да пѫтува безъ никакъвъ страхъ въ бурния океанъ, а вълнитѣ ще се разбиватъ въ едната и въ другата му страна. Ще има малъкъ тласъкъ, ще има сътресения, но корабътъ ви трѣбва да устои. Не е ли здравъ корабътъ ви, по-добрѣ не минавайте прѣзъ океана. Първото нѣщо: отъ всинца ви се изисква да внесете въ себе си, въ душата си единъ мекъ елементъ. Прѣди всичко трѣбва да започнете отъ житото, да си съставите ясна прѣдстава за него. Започнете съ морала на житото. Ще ви дамъ слѣдната задача: ще вземете десеть хубави житни зърна и ще ги разглеждате внимателно, подробно съ увеличително стъкло день, два, три, докато у васъ се роди извѣстна идея за житото, отъ която да извадите поне едно малко морално заключение. Слѣдъ това накратко ще опишете вашитѣ наблюдения и резултатитѣ, до които сте дошли. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъвъ е резултатътъ отъ житното зърно. Прѣдставете си, че вие страдате отъ огница, имате силно възпаление, висока температура и повиквате единъ лѣкарь, втори, трети, дано ви помогнатъ. Тѣ ви правятъ инжекции, даватъ ви лѣкарства, но положението се усложнява. Всички лѣкари вдигатъ рѫцѣ, не знаятъ какво да правятъ и най-послѣ казватъ: “Такава е Волята Божия!” Въ това врѣме единъ господинъ идва при васъ, прѣдлага ви едно житно зърно и ви казва: “Сдъвчи това зрънце добрѣ!” То е нѣщо подобно на екстрактъ отъ прана. Вие сдъвквате добрѣ житното зрънце и температурата спада, болестьта изчезва и вие се чувствувате напълно здрави. Питамъ: какво ще бѫде сега вашето отношение спрѣмо това малко зрънце? Нѣма ли да го оцѣнявате? То не седи ли по-високо отъ всички лѣкари, които бѣха наоколо ви? Въ дадения случай, кой извърши по-висока служба: житното зрънце ли или лѣкаритѣ? - Житното зрънце. Слѣдователно житното зрънце свърши най-важната работа. Не е само житното зрънце, което може да извършва такава работа. Въ природата има растения, много сѣмена, които могатъ да се употрѣбяватъ за лѣкуване. За въ бѫдеще новата медицина ще си служи съ тѣхъ. Само че тия лѣкари, които ще си служатъ съ новата медицина, сами ще трѣбва да събиратъ всички тия сѣмена и растения и то въ опрѣдѣлени часове, дни и мѣсеци прѣзъ годината. По този начинъ, тия лѣкарства ще произвеждатъ голѣмъ прѣвратъ въ човѣшкия организъмъ. Житното зрънце съдържа въ себе си потенциална енергия, която като влѣзе въ организма на човѣка, се прѣвръща въ кинетическа. Та рекохъ, дребнитѣ нѣща, които сега ви се виждатъ нищожни, съдържатъ голѣма сила въ себе си. Въ житното зърно се съдържа скрита енергия, която иде за ваша услуга. Затова, ако искате да се развивате, да вървите напрѣдъ, трѣбва да я използувате разумно. Сегашниятъ ви животъ се дължи именно на тия малки житни зрънца. Човѣкътъ трѣбва да започне живота си отъ тѣхъ. Житото се е явило на земята прѣди човѣка. Досега житото е прѣминало прѣзъ три фази. Сегашната му фаза е третата. За въ бѫдеще то ще прѣмине още една фаза на подобрение, отъ което ще се подобри и човѣшкиятъ организъмъ. И тъй, като основа на новия моралъ ще турите закона за най-малкитѣ нѣща. Напримѣръ у васъ се зароди едно малко желание или една малка мисъль, дребни като житното зърно. Какво трѣбва да правите? Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено въ себе си. Отъ тѣхъ ще се родятъ велики работи. Великитѣ мисли и желания сѫ сборъ отъ множество малки мисли и желания. Дребнитѣ желания азъ считамъ за найнужни и необходими, а голѣмитѣ, великитѣ желания служатъ като потикъ, тѣ ви каратъ да бѫдете интенсивни. Тѣ сѫ като нѣкой силенъ, голѣмъ порой, който завлича всичко. Когато у човѣка се появи нѣкое дребно желание или нѣкоя малка мисъль, това сѫ нѣжни Божествени проблѣсъци въ съзнанието ви. Ако у васъ се породи желание да направите нѣкое дреб207 но, микроскопическо добро, направете го, не го отхвърляйте. Напримѣръ вие имате едно малко тефтерче, въ което сте писали хубави мисли или една малка, цѣнна за васъ книжка, които обичате. ПоглЎднете ги, отворите ги, но виждате, че по тѣхъ има малко прахъ. Казвате си: “Нека си свърша работата, че тогава ще ги изчистя.” Не, прѣкѫсни работата си, но ги изчисти. Не ги ли изчистишъ веднага, ще изпаднешъ въ грѣшка. Вашата слугиня нѣма да изчисти книжката ви тъй добрѣ, както вие сами. Изчистишъ ли книжката си, която азъ наричамъ “малкото свещено желание”, ти ще придобиешъ една малка свѣтлинка въ съзнанието си. Тази книжка е цѣнна само за тебе, само ти можешъ да я изчистишъ най-хубаво. И тъй, дойде ли у васъ нѣкое малко желание или нѣкоя малка мисъль, не ги отблъсквайте, но ги реализирайте. Ако не изпълните най-малкото си желание, може да развалите цѣлата работа. Напримѣръ разкопавашъ лозето си, но около единъ отъ чуканитѣ оставашъ мѣстото неразкопано. Ти забѣлѣзвашъ това нѣщо, но си казвашъ: “Кой ще се връща сега да разкопава този чуканъ?” Не се ли върнешъ да го разкопаешъ, за въ бѫдеще той ще развали всичката ти работа. Тази твоя небрѣжность, въ първо врѣме незначителна, въ послѣдствие ще докара лоши резултати. Послѣ ти ще съзнаешъ погрѣшката си и много ще съжалявашъ. Затова забѣлѣжите ли, че сте пропуснали една работа, колкото малка да е тя, върнете се да я поправите! Нека това бѫде за васъ едно важно правило въ живота ви. Любовьта ражда доброто! Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода! 16 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 1.II.1925 ---------------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  16. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ИЗПИТИТѢ НА УЧЕНИКА* ЖИТНОТО ЗЪРНО Любовьта ражда доброто! Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода! Размишление. Прочете се резюме отъ темата: “Какво зная азъ?” Прочетоха се работитѣ върху темата: “Тритѣ стълба на знанието”. За слѣдния пѫть пишете върху тема №14: “Разлика между фантазия и въображение” . Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: Кой е най-силни стимулъ, който подтиква ума къмъ мисъль? Прѣди това ще ви задамъ нѣколко по-близки до васъ въпроси. Кой е найсилния стимулъ за стомаха? (-Гладътъ, хлѣбътъ.) Кой е най-силния стимулъ за зрѣнието? (-Свѣтлината.) Тогава, кой ще бѫде най-силния стимулъ за ума? (-Знанието, мисъльта.) Да, могатъ да се дадатъ различни отговори. Кой е найсилния стимулъ за сърцето, да се събуждатъ чувствата въ вашия животъ? За васъ е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бѫдещата култура, на която вие ще бѫдете носители, ще зависи отъ вашитѣ правилни разбирания. Като знаете, кой е най-важния стимулъ въ живота ви, ще знаете и на кого трѣбва да се подчинявате. Прѣдставете си, че ви прѣдлагатъ три служби въ живота: владика, пръвъ министъръ въ България и царь. Коя отъ тѣхъ бихте избрали? (-Нито една.) Добрѣ, азъ ще ви прѣдставя въпроса въ слѣдната форма: прѣдставете си, че вие се намирате въ затруднено положение, въ крайна мизерия, а вънъ е студъ, мракъ, тъмна, студена нощь и търсите нѣкѫдѣ подслонъ. На пѫтя ви се изпрѣчватъ три стаи: едната е на владиката, втората - на първия министъръ въ България, а третата на царя. Коя отъ тѣхъ ще прѣдпочетете? (-Стаята на царя.) Добрѣ, вие влизате въ стаята на царя, но надъ леглото му виждате единъ ножъ така закаченъ, че отъ най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. (-Ние ще легнемъ на земята.) Да, но опрѣдѣлено е вие да спите непрѣменно на леглото. Законътъ е такъвъ. Какъ мислите, положението на царя свободно ли е? - Не. Отговорностьта на царя е толкова голѣма, колкото и отговорностьта на всѣки, който би се опиталъ да мръдне ножа, поставенъ надъ леглото на царя. Защо? - Защото въ леглото спи човѣкъ и ако вие не внимавате, ножътъ ще го прободе. Този ножъ може всѣки моментъ да падне и да се забие въ тѣлото на човѣка. Ако пъкъ влѣзете въ стаята на владиката, ще намѣрите запалени кандила и мангалъ съ огънь, който отъ най-малкото побутване може да се разсипе и да прѣдизвика пожаръ, отъ който и вие да изгорите. Значи и тукъ не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вѫтрѣ, готвите се да си легнете, но виждате надъ леглото една малка етажерка съ шишенца, които съдържатъ силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднатъ, отровитѣ ще се разлѣятъ върху васъ и вие ще пострадате. Както виждате и вънъ лошо, и вѫтрѣ лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: “Като се намѣримъ въ това положение, тогава ще правимъ изборъ.” (-Можемъ ли ние да заповѣдаме да се махне ножа?) - Споредъ законитѣ на това царство, туй нѣщо може да стане само при едно условие: царьтъ само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката съ отровитѣ, нито мангала съ огъня, защото сте гостъ. Единственото спасение за васъ седи въ слѣдното: като се намѣрите на кое и да е отъ тѣзи легла, да не мърдате. Всѣки човѣкъ, който се страхува, не може да влѣзе въ царската стая. Наистина, ако условията вънъ сѫ поблагоприятни, отколкото тия, които сѫ вѫтрѣ, вие никога не бихте влѣзли въ царската стая. Но, ако условията вънъ сѫ по-лоши, отколкото вѫтрѣшнитѣ, вие ще влѣзете въ стаята, защото все има единъ шансъ да останете живъ. Вънъ е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влѣзете вѫтрѣ, ще си кажете: “И тукъ има една опасность, но отъ мене зависи да се спася, внимателенъ ще бѫда, да не бутна ножа, поне ще бѫда на топло.” Прѣведете сега, какво означава ножа? - Ножътъ символизира човѣшкия езикъ. Той е най-острия, най-страшния ножъ, който рѣже навсѣкѫдѣ безпощадно. Който го бутне, за дълго врѣме носи послѣдствията му. Той виси надъ царското легло. Всички вие сте спали въ това легло, имате опитностьта отъ ножа. Вие трѣбва да се научите да прѣвеждате символитѣ. Човѣшкиятъ езикъ, това е човѣшкото слово, човѣшката мисъль. Отъ васъ зависи, какъ ще употрѣбите въ даденъ случай вашия умъ. Първото нѣщо: като легнете въ царското легло, ще бѫдете много внимателни, ще спите спокойно, безъ да мърдате. Ако легнете на дѣсната си страна и сутриньта трѣбва да се събудите на нея. И като станете сутриньта, нѣма да се вдигнете изведнъжъ, но ще ставате постепенно, полека, съ найголѣмо внимание. Слѣдъ това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали прѣзъ нощьта. Въ какво седи помръдването? - Въ вашитѣ бързи, повърхностни рѣшения. Казвате: “Мисъльта на този човѣкъ е бърза.” Може ли мисъльта да бѫде бърза? (-Може.) Да допуснемъ, че вие си прѣдставяте, какво вашата мисъль е отишла на Слънцето. Питамъ: може ли мисъльта ви да отиде на Слънцето? (-Навѣрно мисъльта ни не е отишла никѫдѣ.) Тогава какъ може да мислите, че сте тамъ, дѣто не сте? Обаче вие често казвате: “Азъ съмъ на Слънцето и мисля само за него.” Какъ може мисъльта ви да е тамъ, а вие да не сте? Споредъ законитѣ на мисъльта, ти не можешъ да мислишъ за това мѣсто, дѣто никога не си билъ. При това, вие твърдите, че мисъльта ви е на Слънцето. Какъ ще примирите тѣзи двѣ противорѣчия? Това сѫ редъ софизми. Питамъ ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете, какво има на Слънцето, може да прѣдполагате, но знаете ли го сигурно? Ученитѣ хора иматъ начини, чрѣзъ които доказватъ, какво има на Слънцето. Тѣ изслѣдватъ какви елементи има на Слънцето, дали има кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и др. Тѣ изслѣдватъ това чрѣзъ спектроскопа, но още нѣматъ уреди, нито начини, чрѣзъ които да опрѣдѣлятъ, има ли животъ на Слънцето или нѣма. Ученитѣ хора не сѫ опрѣдѣлили даже и на най-близкитѣ планети има ли животъ или нѣма. Това нѣщо не може да се опрѣдѣли, понеже нѣма външни признаци, по които може да се познае. По свѣтлината на Слънчевия спектъръ би могло да се познае има ли сѫщества на Слънцето или нѣма. Прѣди всичко, дѣто има разуменъ животъ свѣтлината иде по особенъ начинъ. Напримѣръ ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази свѣтлина се разпространяватъ по единъ начинъ, а когато свѣтлина излиза отъ разумни сѫщества и се смѣсва съ свѣтлината на лампата, тогава трептенията на послѣдната се разпространяватъ по другъ начинъ. Значи, има разлика между разпространението на свѣтливитѣ лѫчи, които излизатъ отъ едно неразумно сѫщество и отъ едно разумно сѫщество - законитѣ сѫ различни. Да кажемъ, че вие наблюдавате слънчевия спектъръ прѣзъ една призма, като съсрѣдоточавате ума си и сърдцето си върху разнитѣ цвѣтове и слѣдите, дали въ тия цвѣтове на спектъра се явява нѣкакъвъ съзнателенъ животъ или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отдѣлнитѣ цвѣтове започне да се разширява или стѣснява? Най-първо ще заключите, че нѣкаква физическа причина участвува въ опита ви, но щомъ се увѣрите, че причината не е физическа, тогава казвате, че нѣкаква психическа причина е взела участие. Слѣдъ това трѣбва да разберете, дали тази причина иде отъ Слънцето или нѣкѫдѣ отъ пространството, чрѣзъ въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забѣлѣжите, че портокалената краска става въ срѣдата си по-ярка, а въ двата края изблѣднява. Какво заключение може да извадите отъ това? Ще ви дамъ слѣдния опитъ: нека двама отъ васъ взематъ двѣ стъклени призми и въ опрѣдѣленъ часъ отъ деня, всѣки у дома си да постави призмата въ такова положение, че да получи слънчевия спектъръ. Слѣдъ това нека запомни добрѣ цвѣтоветѣ, тѣхната интенсивность и широчина на полето. Щомъ схване добрѣ това нѣщо, нека единиятъ отъ тѣхъ силно концентрира мисъльта си върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ. Сѫщото нѣщо на направи и другия у дома. Слѣдъ извѣстно наблюдение, нека всѣки опрѣдѣли, дали е забѣлѣзалъ извѣстна промѣна върху нѣкой отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Ако наблюдателностьта е силно развита и у двамата, тѣ ще забѣлѣжатъ извѣстна промѣна въ този цвѣтъ отъ спектъра, върху който именно всѣки по отдѣлно е концентриралъ мисъльта си. Колкото по-силна е била мисъльта, толкова и промѣната въ цвѣта ще бѫде по-ясна. Измѣнението въ цвѣта показва, че извѣстна интелигентность е дѣйствувала върху него. Отъ този опитъ ще схванете, какъ влияе свѣтлината, която излиза отъ разумни сѫщества. Ако отидете на нѣкоя изложба, да гледате картини на много художници, ще видите, че картинитѣ на едни отъ тѣхъ сѫ съ по-ярки цвѣтове, а на други - съ по-блѣди, по-деликатни. Споредъ васъ, кои художници сѫ по-добри: тия, които употрѣбяватъ по-ярки или тия, които употрѣбяватъ по-нѣжни, по-блѣди цвѣтове и бои? (-Повече ни привличатъ картини съ по-нежни краски.) Циганитѣ обикновено обичатъ яркитѣ цвѣтове. По спектъра ние можемъ да познаемъ отъ дѣ иде свѣтлината - отъ разумни или отъ неразумни сѫщества. Свѣтлината обикновено иде отъ разумни области, които сѫ населени съ интелигентни сѫщества. Само интелигентни сѫщества могатъ да изпращатъ свѣтлина и цвѣтове. Това е единъ отъ основнитѣ закони на живата природа. Мъртвата природа, въ която нѣма животъ, не изпраща никаква свѣтлина, никакви краски. Навсѣкѫдѣ другадѣ, дѣто сѫществува животъ, въ каквато и да е форма, той изпраща свѣтлина, извѣстни краски, отъ които може да се сѫди за степеньта на разумность и интелигентность въ тия сѫщества. Щомъ се отнася за свѣтлината на Слънцето, трѣбва да знаете, че тя не произлиза отъ него, а отъ друго слънце. Ви189 димото слънце, въ дадения случай, е само единъ трансформаторъ на свѣтлинна енергия, която иде отъ множество висши, интелигентни сѫщества. Често тия висши сѫщества идватъ на Слънцето, за да регулиратъ движението на тази енергия. Това сѫ само нахвърляни мисли, прѣдположения и допущения, върху които вие може да разсѫждавате. Напримѣръ, вие не можете да кажете съ положителность, че на Слънцето живѣятъ хора, но може да кажете: “Възможно е да има хора на Слънцето.” Отъ това гледище, флората на земята прѣдствалява азбука за разумнитѣ сѫщества. Ето защо трѣбва да се изучаватъ не само формитѣ на цвѣтята, но и тѣхнитѣ краски. Въ това отношение за васъ се отваря широко поле да изучавате живата природа, да разбирате нейния езикъ. Когато природата ни говори, тя си служи съ нашия езикъ, когато ние искаме да говоримъ съ нея, трѣбва да знаемъ нейния езикъ. Щомъ природата ти говори на твоя езикъ, тя нѣма да те занимава съ дълбоки, философски работи, но щомъ ти се разговаряшъ съ нея и си служишъ съ нейния езикъ, тя ще те занимава съ велики въпроси, върху които ще те освѣтлява. Не знаешъ ли нейния езикъ, тя нищо нѣма да ти говори. Тогава отношението ти къмъ нея ще бѫде сѫщото, каквото е отношението на нѣкое животно къмъ тебе. Ти можешъ да го гледашъ, да го милвашъ, но не можешъ да му говоришъ за велики работи. Като го помилвашъ, като му кажешъ нѣщо, то може да се порадва, но ти не можешъ да го учишъ. Когато ученикътъ разбира езика на учителя си, той го изважда вънъ отъ чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? Послѣ му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така, тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означаватъ тия числа? Числата 2 и 3 означаватъ основа, отъ която имате единъ вѫтрѣшенъ резултатъ числото 5, т.е. силата. На този резултатъ липсва нѣщо. Отъ кого е таблицата на умножението, съ която си служите? (Отъ Питагора.) Въ тази таблица крие ли се нѣкаква философска мисъль? - Крие се, разбира се. Питагоръ е прѣкаралъ 20 години въ Египетъ и 10 години въ Вавилонъ, дѣто изучавалъ тайнитѣ на окултната наука. И затова, като е съставилъ таблицата на умножението, той внесълъ въ нея извѣстно окултно знание. Днесъ е лесно да се научи таблицата на умножението, но тя има дълбокъ смисълъ. Когато се каже 5х5=25, Питагоръ е разбиралъ едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбиралъ друго правило. Всѣко число е свързано съ окултната наука. Днесъ тази таблица има само външно приложение, за улеснение при смѣтането. Нѣкой пита: “Колко пари имашъ?” - “Четири лева, въ всѣка кесия по два лева.” Това е лесно, умножавашъ 2х2 и казвашъ, че ще получишъ четири. Ако имашъ двѣ кокошки, една отъ които снася прѣзъ день, а другата - всѣки день, какъ ще смѣтнете колко яйца ще дадатъ за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия двѣ кокошки снасятъ всѣки день по едно яйце, тогава за два дни можешъ да умножишъ 2х2, но въ първия случай, трѣбва да ги умножишъ или да ги съберешъ? Какво подразбиралъ Питагоръ отъ умношението на числото 2 само на себе си? Съ числото 2 Питагоръ е разбиралъ двѣ живи души, които разполагатъ съ еднакви сили. Тѣхната дѣятелность може да се умножава. Като знаемъ колко е голѣма тѣхната дѣятелность, чрѣзъ умножение, ние ще намѣримъ колко ще изкаратъ двамата, като работятъ заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножимъ само на себе си, ще получимъ положително число. Значи, едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пъкъ умножимъ числото 3 само на себе си, имаме другъ законъ. Какъвъ е резултатътъ въ този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборътъ отъ числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборътъ отъ числата 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 сѫ неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборътъ отъ тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число. Какво разбирате отъ всички тия разсъждения? Ние се отклонихме отъ въпроса, дойдохме до Питагоровата табли ца. Навѣрно нашиятъ стрѣлочникъ ни даде кривъ пѫть. Коя бѣше мисъльта, отдѣто започнахме? (-Говорихме за най-силния стимулъ на ума, на сърдцето и на живота.) Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силния стимулъ за ума. Като разсѫждавате, все ще дойдете до нѣкакви резултати. Туй, което излиза отъ ума на човѣка, не може да бѫде стимулъ. Човѣкъ не може да бѫде стимулъ самъ за себе си. (Нуждитѣ на живота не ни ли стимулиратъ?) Оставете нуждитѣ настрана, тѣ сѫ фиктивни работи. Въ свѣта не сѫществуватъ абсолютно никакви нужди. Хората нѣматъ никакви нужди, тѣ сами ги създаватъ. Ако е въпросъ за живота, разбирамъ. Всички хора се нуждаятъ отъ него. Животътъ е единъ изворъ, който изтича отъ едно опрѣдѣлено мѣсто. Каква нужда има да изтича отъ него? - Той е сила, която трѣбва да се прояви, а ние наричаме това нѣщо нужда. Запримѣръ вие казвате: “Нужно е човѣкъ да яде.” Не е нужно да яде човѣкъ, но трѣбва да стане обмѣна между единъ и другъ животъ. Това е законъ. Когато казваме, че имаме нужда да ядемъ, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядемъ, доколкото да стане обмѣна между нашия животъ и живота на хлѣба, да се разберемъ съ него. Когато хлѣбътъ е слѣзълъ отъ невидимия свѣтъ, у него се е зародило желанието да се запознае съ насъ. Той се радва като го дъвчимъ, не кряка като кокошката. Въ хлѣба се крие Божественъ животъ, въ него се намира Божествениятъ Духъ. Ето защо, ние трѣбва да се хранимъ, за да стане правилна обмѣна между Божествения Духъ и нашия животъ, който е въ застой. Сега ще ви запитамъ: защо не трѣбва да се яде месо? Това може да се докаже отъ чисто окултно гледище, пъкъ и отъ хигиеническо, и отъ морално гледище. Ако кажа нѣкому, че трѣбва да се храни само съ соль, какви резултати ще има той отъ тази храна? Добро нѣщо е сольта, хората я обичатъ, тя е приятна с хлѣбецъ, но може ли човѣкъ да се храни само съ соль? Храненето съ соль произвежда такива резултати, каквито и храненето съ месо. Както сольта стимулира къмъ нѣщо хубаво, така и месото стимулира къмъ нѣщо хубаво, но резултатитѣ отъ хранене съ месо и съ соль сѫ едни и сѫщи. Обаче хора, които се хранятъ съ растителна храна, живѣятъ по-дълго врѣме отъ тия, които се хранятъ съ месо. Добре е да ядете отъ врѣме на врѣме само сурово жито. Ще ви дамъ слѣдния опитъ: онѣзи отъ васъ, които иматъ слабъ стомахъ или слаби гърди, нека се подложатъ на житенъ режимъ, за единъ, два или три мѣсеца най-много. Прѣзъ това врѣме не трѣбва да употрѣбяватъ никаква друга храна, нито хлѣбъ, освѣнъ да дъвчатъ сурово жито, добрѣ изчистено и измито, безъ никакъвъ прахъ. Този режимъ ще бѫде като срѣдство за лѣкуване. Ще наблюдавате прѣзъ това врѣме какви резултати ще произведе житото у васъ. Този опитъ нека приложатъ само тѣзи, които сѫ нервни, неразположени и които искатъ да се лѣкуватъ. Нали и нѣкои отъ съврѣменнитѣ лѣкари прѣпорѫчватъ за извѣстни болни да ядатъ само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само съ сурово жито мѣсецъ, два, три, дори до шесть мѣсеца. Ако ви се вижда много врѣме единъ мѣсецъ, направете този опитъ за една седмица само, като употрѣбявате всѣки день по 100 грама жито. Ще накиснете отъ вечерьта 100 грама чисто жито въ една чаша съ вода и ще го дъвчете, като го разпрѣдѣлите на три пѫти: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ви се пие вода, прѣзъ деня, може да пиете колкото искате. Ако бихте се поставили на този режимъ отъ по-рано, щѣхте да имате по-здрави зѫби, а нервната ви система щѣше да бѫде по-добрѣ урегулирана. Онѣзи отъ васъ, които иматъ здрави зѫби, нека направятъ опита съ сурово жито, а тия, на които зѫбитѣ не сѫ здрави, нека малко сварятъ житото. Нека поне двама - трима ученика направятъ опита тъй, както ви казахъ, да видя какви резултати ще иматъ. Ще дъвчите житото добрѣ и ако почувствувате нѣщо дисхармонично у васъ, ще спрете опита. Този опитъ давамъ само на нѣколцина отъ васъ, а на останалитѣ ще дамъ другъ опитъ, пакъ съ жито. Всѣки отъ васъ ще вземе по половинъ килограмъ жито, ще го изчисти добрѣ и прѣзъ цѣлата седмица, ще го прѣкарва единъ пѫть прѣзъ деня отъ едната въ другата си рѫка, до петь минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сваритѣ на единъ пѫть, а може и на два или на три пѫти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте съ него. Послѣ ще ми разкажете какви резултати сте добили отъ този опитъ. Азъ нѣма да ви кажа, какви могатъ да бѫдатъ резултатитѣ отъ опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултатъ, ще направите опита точно тъй, както ви казахъ. Които взематъ първия опитъ, ще дъвчатъ житото дълго врѣме. Тия, които иматъ слаби зѫби, ще го сварятъ малко, безъ соль, безъ захарь и така ще го дъвчатъ. Онѣзи отъ васъ, които гледатъ на този опитъ като на играчка, да се не заематъ съ него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своитѣ научни наблюдения. И при двата опита, нѣма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Азъ ви давамъ тия опити съ житото, защото въ него се криятъ най-мощнитѣ, най-благороднитѣ сили за живота. Отъ това упражнение вие все - таки ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъль. Като разглеждате житото и се занимавате съ него, вие все ще възприемете нѣщо отъ него въ ума и въ сърцето си, тъй както се опушва всѣки човѣкъ, който попада между пушачи. Жалко е, когато земледѣлцитѣ не използуватъ добритѣ страни на своята работа. Тѣ натрупватъ житото във хамбаритѣ си и не го поглеждатъ, освенъ когато дойде врѣме за продань. Тогава влизатъ въ хамбара си, нагребватъ нѣколко крини отъ него и послѣ съ една дъска го изравняватъ отгорѣ, отново затварятъ хамбара и си излизатъ. Дяволътъ имъ казва: “Не бутайте житото съ рѫка!” Земледѣлцитѣ хващатъ житото съ рѫка само когато ще се мѣли. Не е позволено на земледѣлцитѣ да изравняватъ житото въ хамбаритѣ си съ дъска. Всѣки земледѣлецъ трѣбва да пълни кринитѣ съ рѫцѣ и да не ги изравнява отгорѣ, но да имъ дава пирамидообразна форма. Постѫпва ли земледѣлецътъ така, той ще има десеть пѫти по-голѣмо благословение, отколкото въ случаитѣ, когато изравнява отгорѣ крината съ дъска. Махне ли се върха отъ крината, образува се едно течение, което дѣйствува врѣдно върху човѣка. Споредъ окултнитѣ закони, когато се продава жито съ крина, тя трѣбва да се пълни съ върхъ. Затова, добрѣ е замледѣлецътъ да пипа съ рѫцѣ житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днесъ земледѣлцитѣ не пипатъ житото съ рѫцѣ, защото знаятъ, че то ще имъ проповѣдва да не го продаватъ, да не го мѣрятъ и т.н. И тъй, вие ще направите тѣзи два опита съ житото, за да видите, какви сѫ резултатитѣ отъ него. Любовьта ражда доброто! Доброто носи за насъ Живот, Свѣтлина и Свобода! 15 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 25.I.1925 година -------------------------------------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  17. От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВИСОКИТѢ МЕСТА И ЧИСТИЯТЪ ВЪЗДУХЪ* Любовьта ражда доброто. Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода. Прочете се резюме отъ темитѣ: “Разлика между фантазия и въображение”. Прочетоха се работитѣ върху темата: “Първото растение на земята”. За слѣдния пѫть ще пишете върху темата (№16): “Кой е най-мекия и най-коравия удъ у човѣка?” Ще ви запитамъ: защо нѣкои отъ растенията сѫ малки, а други - голѣми? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? (-Това зависи отъ условията, при които растението се развива. Има единъ природенъ законъ, споредъ който, при лошитѣ условия външнитѣ форми се смаляват, а при добритѣ условия се увеличаватъ.) Какъ мислите вие, плоднитѣ дървета прѣдшествуватъ ли трѣвитѣ въ своето проявление или трѣвитѣ ги прѣдшествуватъ? (-Плоднитѣ дървета прѣдшествуватъ трѣвитѣ.) Имало ли е плодни дървета прѣзъ ледения периодъ? (-Споредъ съврѣменната наука, прѣзъ този периодъ не е имало плодни дървета.) Ще ви задамъ нѣколко въпроси. Каква е била първоначално формата на заека? Каква форма е ималъ той, като днешната или друга нѣкаква? Има ли нѣкакво подобие между мишката и свинята? (-Тѣ ядатъ всичко, каквото намѣрятъ.) Въ устройството си иматъ ли нѣщо подобно? (-Мишкитѣ сѫ гризачи.) Между мишкитѣ и зайцитѣ има ли подобие? (Тѣ сѫ гризачи. Освѣнъ това и мишкитѣ, и зайцитѣ сѫ страхливи.) Защо прѣднитѣ зѫби у гризачитѣ растатъ толкова много? При какви условия и кога се явилъ у тѣхъ навикътъ да гризатъ? Кога се явило у нѣкои отъ бръмбаритѣ съзнанието да снасятъ яйцата си въ коритѣ на дърветата? Какъ бихте си обяснили способностьта на клѣткитѣ у птицитѣ да създаватъ кожата да създаватъ перцата си и при това тъй хубаво да ги боядисватъ, като че нѣкой художникъ е работилъ върху тѣхъ? Дали самитѣ клѣтки правятъ това? Обърнете внимание и на пеперудитѣ! Тѣ живѣятъ ли повече отъ едно лѣто? - Не. Въпрѣки това вижте какво богатство отъ краски има върху тѣхнитѣ крилца. Какво иска да ни каже природата съ това? Туй е една луксозна дрешка, която струва нѣколко милиона лева, а при това трае само едно лѣто. Какво голѣмо изкуство е това нѣщо! Както виждате, голѣми художници сѫ пеперудитѣ. Има ли нѣкакъвъ замисълъ въ тѣхното художество? (-Нѣкои отъ краскитѣ имъ се прѣдаватъ отъ самата срѣда, въ която се движатъ, за да се прѣдпазятъ отъ враговетѣ си. Краскитѣ имитиратъ цвѣта на околната срѣда, въ която се движатъ.) Питамъ: ами цвѣтята, които иматъ краски, кого имитиратъ? Нали и тѣ иматъ врагове? (-Напротивъ, у цвѣтята има желание да изпѫкнатъ всрѣдъ околната срѣда, въ която се намиратъ, за да бѫдатъ забѣлѣзани отъ насѣкомитѣ.) Слѣдили ли сте, кои пеперуди повече сѫ изложени на опасность: тия на които крилцата сѫ пъстро боядисани, или тия, които нѣматъ никакви краски? Помислете малко върху този въпросъ и ако не можете да си отговорите, запитайте нѣкой естественикъ, какво той би ви казалъ. Естественицитѣ още не сѫ разрѣшили въпроса, кой даде тия краски у пеперудитѣ и какъ изобщо се създаватъ. Рекохъ, вие виждате сега колко въпроси има неразрѣшени. Ако съврѣменнитѣ естественици биха разрѣшили тия въпроси, тѣ биха хвърлили голѣма свѣтлина върху историята на органическото царство. Забѣлѣзано е по извѣстни признаци, че пеперудитѣ иматъ съзнание за своитѣ красиви дрехи, както и за прашеца, който се намира по крилцата имъ. Когато вали дъждъ или когато дойде буря, тѣ грижливо се скриватъ нѣкѫдѣ, да запазятъ праха по крилцата си. Какъ се е създалъ този прахъ по крилцата на пеперудитѣ, това съв213 рѣменната наука не знае. Това показва, че пеперудитѣ сѫ знаели галванопластиката прѣди хората. Това не е просто натрупване на прашецъ. Голѣмо изкуство е да се наслои тази финна материя върху крилцата имъ. Какъ мислите, сами пеперудитѣ ли правятъ това нѣщо? (-Пъстритѣ, красивитѣ пеперуди повече се пазятъ, затова и по-мѫчно се ловятъ отъ обикновенитѣ.) Така е, красивитѣ пеперуди сѫ по-интелигентни. Единъ английски писатель, естественикъ, слѣдъ като правилъ много научни наблюдения върху растенията и животнитѣ, най-послѣ дохожда до заключението, че навѣрно нѣкои висши сѫщества взиматъ участие въ украсяването и напрашването крилцата на пеперудитѣ. Той признава намѣсата на висши сѫщества въ тази работа, но не може да си отговори, какъвъ интересъ имат тѣ отъ това. Правили ли сте наблюдения на ноктитѣ си, да си отговорите какво значение иматъ бѣлитѣ полукрѫгове, които се явяватъ по тѣхъ? Нѣкои хора иматъ такива полукрѫгове, само на единъ отъ пръститѣ си, други - на два, а нѣкои - на всичкитѣ пръсти. Случайность ли сѫ тия бѣли полукрѫгове или означаватъ нѣщо? - Въ природата нѣма случайности. Хората, които иматъ тия полукрѫгове на всичкитѣ си пръсти, се отличаватъ съ добро кръвообръщение. Тия хора, които нѣматъ полукрѫговетѣ, се отличаватъ съ слабо кръвообръщение. Има изключения и отъ това явление, но тѣ сѫ малко. Вие може да направите опитъ, да провѣрите дали това е вѣрно или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообръщението е слабо, да работятъ върху засилването на кръвообръщението си и слѣдятъ явяватъ ли се тия полукрѫгове. Ако съ усилване на кръвообръщението имъ тия полукрѫгове се появятъ, значи това е фактъ, а не само едно съвпадение. Не се ли усилва кръвообръщението, не се ли явяватъ тия бѣли полукрѫгове, съ това се потвърждава и фактътъ, че тѣ иматъ връзка съ дишането и кръвообръщението. Правете и друго наблюдение: слѣдете каква е широчината на ноктитѣ. Широчината на ноктитѣ съотвѣтствува на волята у човѣка. Хора, у които ноктитѣ сѫ широки, иматъ силна, издържлива воля; тия хора пъкъ, на които ноктитѣ сѫ тѣсни, иматъ слаба воля. Знаете ли какви тънки наблюдения трѣбва да правите, ако ви се даде да работите научно върху тезата: “Отношение между ноктитѣ на човѣка и неговата воля.” Всѣки отъ вас може да прави тия наблюдения. Сѫщо така има връзка между широчината на носа и дихателната система у човѣка. Колкото е по-добрѣ развита дихателната система и кръвообръщението у нѣкой човѣкъ, толкова и ноздритѣ у него сѫ по-здрави, носътъ и ноздритѣ иматъ задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у нѣкой човѣкъ, той е по-сприхавъ, понервенъ, вслѣдствие на което носътъ и ноздритѣ му сѫ потѣсни. Това се обяснява по слѣдния начинъ: когато дробоветѣ сѫ добрѣ развити, човѣкъ поема повече въздухъ, който, като минава прѣзъ носа, постепенно го разширява. Когато дробоветѣ сѫ слаби, човѣкъ поема по-малко въздухъ, вслѣдствие на което носътъ остава по-тѣсенъ. Забѣлѣзвате ли, че носътъ ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човѣкъ широчината на носа при ноздритѣ трѣбва да бѫде 3 см. Мине ли носътъ тази мѣрка, това е лошъ признакъ. Намали ли се широчината на носа помалко отъ 3 см. и това е лошъ признакъ. Отъ значение за васъ сѫ наблюденията и върху врата. Вратътъ трѣбва да има нормална широчина 30 см., при височина на човѣка 165 см. Намали ли се тази широчина на врата, това е лошъ признакъ. У туберкулознитѣ хора вратътъ е подъ тази норма. Увеличи ли се у нѣкой човѣкъ широчината на врата до 40 см., при сѫщата височина - 165 см. ръстъ и това е лошъ признакъ. Такъвъ човѣкъ е осѫденъ наймного слѣдъ двѣ години да умре отъ апоплексия. Вратътъ му трѣбва да спадне поне съ петь сантиметра - до 35 см. Дойде ли до тази мѣрка, той ще може да се излѣкува. Съврѣменната медицина обръща внимание и върху дължината на врата. Кѫсиятъ и дебелъ вратъ показва затлъстяване у човѣка и условия за апоплексия. Както виждате между всички величини въ организма на човѣка има извѣстни пропорции, извѣстни математически съотношения, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫде човѣкъ здравъ. Младитѣ хора заболѣватъ по-често отъ възрастнитѣ. Най-много заболѣвания се явяватъ въ дихателната система. Затова хора съ слаби гърди трѣбва да живѣятъ на високи мѣста, надъ 2000 м. височина, дѣто въздухътъ е чистъ и лекъ. При тѣзи условия става силна реакция въ организма имъ. Тамъ електрическитѣ течения сѫ по-силни, отколкото въ низкитѣ мѣста, тѣ раздвижватъ кръвьта на организма. Всички слабогръдни сѫ мързеливи хора. У тѣхъ се натрупватъ отрицателни мисли, които дѣйствуватъ убийствено върху психиката имъ. Тѣ знаятъ, че малко ще живѣятъ, че сѫ болни, но никога не признаватъ това. Ако вие уплашите единъ туберкулозенъ, че слѣдъ мѣсецъ ще умре, въ него веднага се събужда силно желание за животъ, той се стресва, започва да реагира срѣщу болестьта и тръгва къмъ подобрение. Туберкулознитѣ обикновено сѫ страхливи хора, затова ако ги уплашитѣ, че ще умратъ, тѣ започватъ да се борятъ съ болестьта и оздравяватъ. Онѣзи хора, у които дихателната система е слабо развита, за засилването й могатъ да употрѣбятъ слѣдния методъ: слабо разтриване костьта задъ ушитѣ, за да се усили живота. Това мѣсто е свързано съ издържливостьта на организма. Тамъ има единъ центъръ, нареченъ “любовь къмъ живота”. Когато у нѣкой туберкулозенъ се събуди любовь къмъ живота, той става издържливъ, устойчивъ къмъ външнитѣ условия. Туберкулозниятъ човѣкъ трѣбва да живѣе на високи мѣста и да се излага на слънчева свѣтлина. Ако е студено тамъ, той трѣбва да бѫде добрѣ облѣченъ, краката добрѣ затоплени, а главата може да бѫде открита, тя повече издържа студа, защото е акумулаторъ на електрическа енергия. Ще ви изнеса едно положение, отъ което трѣбва да се пазите. Прѣдставете си два организма А и В, който седятъ единъ до другъ. Организмътъ А съдържа много киселини въ тѣлото си: въ чувствата си - въ водно състояние, а въ мислитѣ си - въ въздухообразно състояние. Този организъмъ е привикналъ къмъ киселинитѣ, които сѫ въ него, затова не чувствува тѣхното врѣдно влияние, но неговитѣ киселини се отразяватъ врѣдно върху организма В. Нѣма да се мине мно го врѣме и този човѣкъ В ще умре. Защо? Той е по-слабъ и не може да издържи на разрушителното дѣйствие на киселинитѣ. Окултната наука нарича това лошо влияние “вампиризъмъ” - изтегляне на магнетичнитѣ сокове отъ организма. За да се прѣдпази човѣкъ отъ тия лоши влияния, окултната наука прѣпорѫчва на слабитѣ хора да носятъ скѫпоцѣнни камъни. Тѣ могатъ да трансформиратъ лошото влияние на киселинитѣ. Както войницитѣ въ врѣме на война се запазватъ отъ задушливитѣ газове чрѣзъ особени шапки, така и скѫпоцѣннитѣ камъни запазватъ човѣка отъ врѣдното влияние на киселинитѣ. Обаче всички скѫпоцѣнни камъни не притежаватъ тази сила. Разумниятъ човѣкъ знае какъвъ камъкъ трѣбва да употрѣби за себе си. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е емблемъ на нѣкаква сила в природата. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ може да ви дѣйствува благотворно само тогава, когато между васъ и него има извѣстна симпатия. Тия два организми А и В прѣдставляватъ два принципа: първиятъ принципъ А е нареченъ мѫжки или принципъ на разрушение, а вториятъ В - женски принципъ или мекъ принципъ. Понѣкога и мекиятъ принципъ може да се приспособи къмъ влиянието на киселинитѣ, като се научи да трансформира тѣхното врѣдно дѣйствие. Заболѣванията, които ставатъ днесъ съ хората, се дължатъ на съвсѣмъ други причини, а не на тѣзи, които съврѣменнитѣ лѣкари обясняватъ. Напримѣръ виждашъ днесъ нѣкой младъ, здравъ човѣкъ, но утрѣ чувашъ, че умрѣлъ внезапно. Окултната наука обяснява тази моментална смърть съ това, че този човѣкъ е попадналъ подъ влиянието на извѣстни природни течения. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, когато попадне въ тия течения. Той трѣбва да употрѣби разумната си воля, за да може да имъ противодѣйствува. Въ природата сѫществуватъ не само тия течения, които отнематъ живота на човѣка, но и такива, които завличатъ хората и го отнасятъ нѣйдѣ далечъ изъ пространството. Човѣкъ трѣбва да се пази и отъ двойницитѣ на нѣкои умрѣли, които сѫ като паразити. Тѣ сѫ като медузитѣ въ морето - хванатъ ли нѣщо, изсмукватъ го и тогава го оставятъ. Когато усѣтите около васъ една гѫста материя, която ви обвива и смучи, това сѫ именно тия двойници. Вие трѣбва да имъ противодѣйствувате, да се освобождавате отъ тѣхъ. За да избѣгвате тия влияния, първото необходимо условие е чистота. Азъ не говоря за обикновената чистота, която въ хигиенично отношение е мѣрка противъ болеститѣ, но говоря за духовната чистота, която е необходима за здравето. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, непрѣменно трѣбва да води чистъ животъ. Чистотата е необходима и за човѣшкия умъ. Често окултнитѣ ученици, въ своитѣ разбирания, се намиратъ прѣдъ опасность, въ която свѣтскитѣ хора не изпадатъ. Тѣ, въ нѣкои случаи на живота, не дѣйствуватъ, но казватъ: “Богъ ще ни пази, природата ще ни пази, такава е волята Божия, има Божий Промисълъ” и т.н. Свѣтскиятъ човѣкъ не вѣрва въ това, затуй каквото му се случи въ живота, самъ дѣйствува. Трѣбва да знаете, че Божиятъ Промисълъ е основанъ на разумни Божии закони и затова, ние можемъ да бѫдемъ покровителствувани отъ този Промисълъ само тогава когато спазваме Божиитѣ закони. Не ги ли спазваме, ние сме изложени на вѫтрѣшни опасности. Каквото и да правите, всичко трѣбва да става въ границитѣ на разумнитѣ природни закони. Тогава, каквито страдания и да ви дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ за ваша полза. Трѣбва да знаете обаче, че смърть нѣма да ви се причини никога, защото тя нищо не допринася на човѣка, а само спира развитието му. Дойде ли смъртьта, човѣкъ изгубва условията за животъ. Слѣдъ това трѣбва да мине дълъгъ периодъ отъ врѣме, докато той придобие загубеното, т.е. новитѣ условия за животъ. Любовьта ражда доброто. Доброто носи за насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода. 18 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 15.II.1925г. ------------------------- *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ
  18. От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ" 4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.) Първо издание - София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ БУКВИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Най-полезното растение“. Чете се темата; „Най-силната гласна и най-меката съгласна“. Когато пишете темитѣ си, вие трѣбва да бѫдете свободни, да не се смущавате. Всѣка тема е упражнение на ума. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквитѣ, съ които си служите въ езицитѣ, се взиматъ вмѣсто числа. Защо съ буквитѣ „х, у, z“ се изразяватъ неизвестни величини? (— Математицитѣ сѫ се условили съ първитѣ букви на азбуката да означаватъ известни величини, а съ последнитѣ — неизвестни). Споредъ мене, „х“ се взима като неизвестно, защото представя крѫгъ, раздѣленъ чрезъ диаметъра на две равни части, които по неизвестенъ начинъ сѫ се обърнали и образували тази буква. Какъ сѫ се обърнали дветѣ половини на крѫга, за да образуватъ буквата „х“, това, именно, е неизвестно. Ние искаме да знаемъ, коя сила, коя причина е раздѣлила крѫга на две равни части и по неизвестенъ начинъ ги е обърнала, а после съединила и образувала „х“. Сѫщата причина, сѫщата сила действува и върху житното зърно, посадено въ земята, и го заставя да се пукне и да покълне. Като дойдемъ до буквата „у“, виждаме единъ символъ, съ който египтянитѣ представяли човѣка, обърнатъ съ главата надолу. Ние не можемъ да си обяснимъ, защо човѣкъ се е обърналъ съ главата надолу. Въ бѫдеще тази буква трѣбва да се обърне, да представи човѣка, застаналъ въ право положение, съ главата нагоре — . Въ положение на буквата „у“ се намиратъ и растенията. Главата на растенията и до днесъ още е заровена въ земята. Буквата „з“ пъкъ представя крѫгъ, напрѣчно раздѣленъ на две части. Подъ влиянието на нѣкаква сила тѣзи две части, неизвестно какъ, сѫ се обърнали и образували „з“ — знакъ за размножаване. Значи, въ всѣки знакъ, въ всѣка буква е скрита една идея. Въ това отношение буквитѣ представятъ фигуративно изразени идеи. На васъ, като ученици, не остава нищо друго, освенъ да изучавате идеитѣ, които се криятъ въ буквитѣ. Кои букви се посочиха за най-силни гласни и за най-меки съгласни? — Буквитѣ „а, о, и, у“ се посочиха като силни гласни, а буквитѣ — „х, м, л, с“ — като меки съгласни. Ако съедините гласнитѣ, „а, о“ съ гласната „х“, ще образувате частицитѣ „ахъ и охъ“, които сѫ общи за всички народи — англичани, германци, французи, българи, турци и т. н. — Какъ опредѣляте мекотата на съгласнитѣ букви? — По начина на изговарянето. Колкото по-малко съпротивление се изпитва при изговаряне на дадена буква, толкова по-мека е тя. Съ буквата „м“ и съ нѣкои гласни се образуватъ сричкитѣ „ма, мо, ми, му“, или „ам, ом, им, ум“. Гласнитѣ ли смекчаватъ буквата „м“, или „м“ смекчава гласнитѣ? Гласнитѣ ли предаватъ качества на съгласнитѣ, или съгласнитѣ — на гласнитѣ? Като изговаряте съгласнитѣ букви, наблюдавайте, кои органи взиматъ участие: езикътъ, небцето или устнитѣ. Сѫщевременно, наблюдавайте, какво напрежение изпитвате при изговаряне на различнитѣ съгласни. Когато произнесете звука „м“, усѣщате спиране на устнитѣ. Когато произнесете звука „х“, усѣщате спиране около ларинкса, въ дъното на езика. При изговаряне на звука „л“ езикътъ спира на небцето. Буквата „с“ пъкъ е звукъ, съ който си служатъ змиитѣ и гѫскитѣ. Когато чуе този звукъ, човѣкъ взима предпазителни мѣрки. Той предупреждава човѣка да не падне въ пропасти. Нѣкои животни си служатъ съ слога „му“. Кравата мучи. Буквата „м“ е символъ на нѣщо. Тя означава субстанциално състояние на материята. Сѫщевременно тя изразява и потенциално състояние на материята. Следователно, думата „ма-ма“. образувана отъ дветѣ срички „ма-ма“, представя материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Подъ думата „мама“ разбираме това, което ни е дало форма, и това, което се проявява у насъ. Слогътъ „ма“ се повтаря два пѫти. Англичанитѣ обичатъ да съкращаватъ думитѣ, затова често си служатъ съ слога „ма“. Сега, като изучавате силата на гласнитѣ букви и мекотата на съгласнитѣ, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ като методъ за трансформиране на състоянията си. Съ нѣкои отъ буквитѣ ще можете да трансформирате единъ родъ състояния, а съ други — другъ родъ състояния. Представете си, че сте студентъ, който е пропадналъ на изпита. Какъ ще си въздействувате: съ гласнитѣ, или съ съгласнитѣ букви? Ще изговаряте една, втора, трета буква отъ гласнитѣ и отъ съгласнитѣ, докато неразположението ви напълно изчезне. Всѣко неразположение, било физическо или психическо, се лѣкува по два начина: или съ методъ, подобенъ на причината, която го е предизвикала, или съ методъ, противоположенъ на причината. Запримѣръ, измръзнали рѫце и крака се лѣкуватъ съ студено, а не съ топло. Изгорени удове отъ организъма се лѣкуватъ съ топло. Тѣ се намазватъ съ дървено масло, понеже то поглъща топлината въ себе си, и по този начинъ освобождава организъма отъ излишната енергия, която е приелъ чрезъ изгарянето. Когато организъмътъ е простуденъ, той е погълналъ особенъ родъ енергия, която не е въ хармония съ него. За да трансформира тази енергия, човѣкъ се нуждае отъ външна помощь. Лесно се говори за трансформиране на енергиитѣ, на състоянията на човѣка, но мѫчно се постига това трансформиране. Какво е положението на студента, който е пропадналъ на доктората си? Работилъ, челъ, писалъ и въ единъ моментъ се вижда пропадналъ. Като се върне у дома си, той седне на столъ, отпусне главата си и започва да мисли: Какво направи професорътъ съ мене? Насади ме въ земята, както насаждатъ растенията. Това означава клюмналата глава. Обаче, туй не го задоволява. Той става отъ стола, нервно се разхожда изъ стаята си и се разговаря мислено съ професора: Защо ме скѫсахте? Защо ме насадихте въ земята? Това е несправедливо! Следъ туй отново сяда на столъ, започва да свива юмруци, да се заканва на професора си. Като помисли малко, пакъ става отъ стола, започва да се разхожда, като си казва: Защо ли си въобразявамъ? Азъ нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя доктората си и пакъ ще го представя предъ комисията. Щомъ дойде до това разсѫждение, той дига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда изъ стаята. Това сѫ психологически състояния, които всѣки човѣкъ преживява. Когато страда, човѣкъ сяда, става, движи се. Безъ тѣзи движения той не би могълъ да издържи голѣмитѣ душевни напрежения. Седи, мисли, очудва се, заканва се: Хмъ, ще му дамъ да разбере! После му дойде нѣкаква свѣтла идея въ главата, веднага скача отъ стола си и радостно извиква: Ха, така ще постѫпя, да покажа, че и въ мене има благородство, характеръ. Когато въ душата на човѣка ставатъ редъ вѫтрешни процеси, той трѣбва да ги изрази чрезъ нѣкакви символи. Ако го наблюдавате, ще видите, каква буря става въ него: ту утихне, ту отново се яви, докато, най-после въпросътъ се реши. Не е лесно да се справя човѣкъ съ своитѣ вѫтрешни преживявания. Като знаете това, не го сѫдете, но старайте се по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете. Да се върнемъ пакъ къмъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви като методъ за трансформиране на състоянията. Щомъ сте неразположени, или скръбни, започнете да си въздействувате първо съ съгласнитѣ букви, а после съ гласнитѣ. Ако при изговаряне на всички съгласни и гласни букви състоянието ви не се измѣни, започнете да ги комбинирате въ срички. Като правите това упражнение, забелязвайте, при кои съгласни или гласни състоянието ви се е измѣнило. Правете това упражнение съ себе си, или съ нѣкой вашъ приятель и вижте, какво заключение ще извадите. Работете съ буквитѣ десеть вечери наредъ, по половинъ часъ, между деветь и десеть часа. Наблюдавайте внимателно въздействието на буквитѣ върху вашия психически животъ. Това е наука, която има приложение въ живота. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ си служи съ нея. Съгласнитѣ букви представятъ затваряне на известни енергии въ човѣка, а гласнитѣ — отваряне пѫть на тѣзи енергии, даване възможность да се проявятъ, да излѣзатъ навънъ. Значи, чрезъ съгласнитѣ букви човѣкъ си служи като съ спирачки, да не дава ходъ на нѣкои свои енергии. Изобщо, буквитѣ могатъ да се използуватъ при различни случаи въ човѣшкия животъ. Нѣкой ученикъ започва да развива дадена тема. Седне на столъ, вземе писалката, но не му дохожда на умъ, какво да пише. Нека не се мѫчи да измисля нѣщата, но да почне да изговаря ту една гласна, ту една съгласна, да ги съчетава въ срички. Нѣма да се мине много време, и въ главата му ще влѣзе нѣкаква малка, свѣтла мисъль. Така той ще разбере, че отдѣлнитѣ букви, както и съчетанията имъ въ слогове, представятъ сѣчива, пособия, съ които опитниятъ майсторъ може свободно да работи. Често хората употрѣбяватъ слога „охъ“. Какво показва този слогъ? — Той показва, че човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, въ който природата го е поставила. Той е излѣзълъ отъ естествения крѫгъ на своето движение. Сѫщевременно частицата „ох“ показва начинъ, по който човѣкъ може да се върне въ правия пѫть. Въ математиката „хиксътъ“ означава движение на крѫга въ безкрайность и връщането му назадъ. Следователно, когато човѣкъ се изгуби нѣкѫде въ безконечностьта, той не продължава да върви напредъ, но се връща назадъ. Това значи: когато направи една погрѣшка, човѣкъ се връща назадъ. За да изправи погрѣшката си, човѣкъ трѣбва да я прекара два пѫти презъ ума си: да я изповѣда предъ себе си, да я изповѣда и предъ хората. За да се освободи отъ терзанието на една своя погрѣшка, или на единъ свой грѣхъ, човѣкъ трѣбва да се изповѣда предъ своитѣ ближни. Такъвъ е законътъ. Една погрѣшка, една болка се лѣкува, когато излѣзе наяве. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви и отъ гнѣвъ порѣже пръста си. Кой какъ го види, все го пита, защо рѫката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине презъ голѣми изпитания, но и много хора ще му се притекатъ на помощь. Едни ще му помагатъ, а други ще го морализиратъ, ще го питатъ, защо е билъ толкова глупавъ, защо не се е въздържалъ и т. н. Всичко това той трѣбва да издържи, но въ края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаятъ погрѣшката му, но раната му мѫчно ще зарасне, нѣма кой да му помогне. Когато изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ. Когато изправя погрѣшкитѣ си, той не върши това за хората, но за великия принципъ, на който служи. Като ученици, отъ васъ се иска мораленъ устой. Вие трѣбва да имате мораленъ устой не само въ единъ случай, но въ всички случаи. На сто случаи въ живота ви може да има най-много десеть изключения. Колкото повече погрѣшки върши човѣкъ, толкова по-неблагоприятна е срѣдата, въ която живѣе. Запримѣръ, гладниятъ човѣкъ има най-много условия да грѣши, защото живѣе въ гѫста срѣда. Въ желанието си да задоволи своя гладъ, той прави много погрѣшки. Любознателниятъ, който търси срѣдства да си достави нѣкаква книга, прави по-малко погрѣшки, защото срѣдата, въ която живѣе, е по-рѣдка. Моралниятъ човѣкъ пъкъ прави най-малко погрѣшки. Срѣдата, въ която той живѣе, е още по-рѣдка. Следователно, колкото по-гѫста е срѣдата, въ която човѣкъ живѣе, толкова по-голѣми сѫ съпротивленията и противодействията на неговия пѫтъ. Сега можете да зададете въпроса: Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избегне глада? — За да избегне глада, човѣкъ не трѣбва да поставя спирачки на своитѣ естествени желания. Забелязано е, че следъ известни болести, въ човѣка се развива голѣмъ гладъ. Докато е боленъ, лѣкаритѣ и близкитѣ му го поставятъ на строга диета. Като започне да оздравява, гладътъ се проявява въ него, и той усилено се стреми къмъ ядене. Следователно, спирачкитѣ, които се поставятъ въ живота на човѣка, не трѣбва да бѫдатъ голѣми. Тѣ трѣбва да се турятъ постепенно, незабелязано. Това зависи отъ разумностьта на човѣка. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова повече спазва законитѣ на природата. Щомъ спазва законитѣ на природата, той ще бѫде свободенъ отъ нейнитѣ спирачки. Обаче, обикновениятъ човѣкъ, който не живѣе споредъ законитѣ на разумната природа, има обикновена опитность, съ обикновени резултати. Обикновениятъ човѣкъ, колкото печели, толкова губи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва съ изобилие. Ако искате да знаете, какъ сте прекарали деня, като обикновенъ или като разуменъ човѣкъ, всѣка вечерь, преди да си легнете, употрѣбете 10 — 15 минути, мислено да си дадете отчетъ, какво сте правили презъ деня. Спомнете си, кѫде, какво сте казали, какво сте правили и т. н. И ако следъ всичко това намѣрите въ себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали деня добре, като разуменъ човѣкъ. Колкото малка да е придобивката, тя е ценна. Само по този начинъ човѣкъ може да разработва своя характеръ. Само по този начинъ природата може да му разкрие своята съкровищница. Тя ще му разтвори каситѣ си, да взима, колкото и каквото иска. Природата има довѣрие само на онѣзи, които иматъ мораленъ устой. Който си позволи да проникне инкогнито въ силата, въ тайнитѣ на природата, той ще изпита нейния камшикъ върху гърба си. За да спечелите довѣрието на природата, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ, а не както сте живѣли нѣкога, въ миналото си. Като влѣзете въ новия животъ, вие ще имате микроскопически резултати, едва забележими, но това, именно, трѣбва да ви радва. Докато сте на земята, вие можете да бѫдете обикновенъ човѣкъ, на никого неизвестенъ, но на небето ще бѫдете на всички известенъ. Затова е казано: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Упражнение. Всички прави, рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка прави широкъ полукрѫгъ отпредъ, като се поставя върху рамото на лѣвата, която е напредъ, отдето се спуща надолу, по дължината ѝ, до китката. При това движение на дѣсната рѫка се произнася високо буквата „а“... Дѣсната рѫка се движи нагоре по лѣвата, до рамото. После минава предъ гърдитѣ, хоризонтално, настрана и се спуща надолу. Сѫщото движение прави лѣвата рѫка върху дѣсната, при което пакъ се произнася звука „а“. Така могатъ да се произнасятъ и други звукове — гласни (о, и) и съгласни — м, л.... Като правите това упражнение, наблюдавайте, да видите, какво въздействие ще укаже върху васъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“ 11. Лекция отъ Учителя, държана на 24. януарий, 1926 г. София.
  19. От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ" 4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.) Първо издание - София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗИТЕЛНО ЛИЦЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се темата: „Десеть важни въпроса“. Четоха се темитѣ: „Какво мисля азъ?“ и „Свободна тема“ Фигура 1. представя два трапеца: единиятъ — въ право положение, а другиятъ — обърнатъ съ основата нагоре. Въ органическия свѣтъ, всѣка линия, права или крива, има смисълъ. Горниятъ трапецъ представя глава на китаецъ. Челото на китайцитѣ има форма на трапецъ. Обективниятъ умъ въ тѣхъ е силно развитъ. Горната крива линия представя чело на европеецъ, на човѣкъ отъ бѣлата раса. Когато горнат1а основа на трапеца започва да се увеличава, да расте нагоре, това показва, че вѫтрешнитѣ условия на организъма се подобряватъ. Щомъ условията се подобряватъ, човѣкъ придобива повече сили да противодействува на мѫчнотиитѣ. Колкото повече скулитѣ на лицето се издаватъ, а бузитѣ хлътватъ навѫтре, толкова по-слаба е стомашната система на човѣка. Когато стомашната система е слаба, човѣкъ се подава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щомъ храната не се смила добре, и кръвьта не може правилно да се пречиства. Тогава въ организъма на човѣка, около ставитѣ, се натрупва полуорганическа материя, въ видъ на утайки. Тѣзи неправилности въ организъма създаватъ неразположения на духа, и човѣкъ започва да мисли криво. За да не изпадате въ песимизъмъ, чрезъ силата на волята си вие трѣбва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се въ огледало и работете съ мисъльта си, докато изправите мускулитѣ на лицето си. Мускулитѣ на лицето трѣбва да бѫдатъ пластични, да изразяватъ и най-малкитѣ прояви на вѫтрешния, душевния животъ на човѣка. Ако лицето не изразява душевния животъ на човѣка, то е подобно на маска, Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но сѫщевременно то изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Всѣки моментъ съзнанието на човѣка трѣбва да е будно, да контролира мускулитѣ на лицето, да не се отпущатъ. Всички мускули сѫ създадени отъ разумни сили. Ако единъ мускулъ само е атрофиранъ, човѣкъ се лишава вече отъ действието на една разумна сила въ своя организъмъ. Всички мускули, всички нерви, артерии съ създадени отъ разумни сѫщества. Всѣко нарушаване или прекѫсване функциитѣ на тия мускули, нерви и артерии води къмъ дисхармония въ живота. Хармонията въ живота се обуславя отъ правилната функция на всѣка клетка, на всѣки удъ въ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малкитѣ нѣща въ живота. Всѣко нѣщо, което разумната природа е създала, е на мѣстото си, и не може да се отхвърли. Има нѣща, безъ които може, но има нѣща, безъ които не може. Запримѣръ, човѣкъ не трѣбва да има гуша, не трѣбва да има слабъ стомахъ, и мускулитѣ на лицето му да сѫ хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камънитѣ тя облича съ мъхъ и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото природата ви е дала, ще гледате да го задържите. Една отъ задачитѣ на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. Въ изразителното лице има чърти, които никога не се мѣнятъ. Обаче, всички мускули около тѣхъ сѫ въ постоянно движение. Лице, по което всѣки може да чете, представя добре написана книга. При единъ виденъ френологъ дошълъ единъ господинъ, който го помолилъ да му каже нѣщо. Френологътъ пипналъ тукъ-тамъ главата му и казалъ: Ще ме извините, господине, нищо не мога да ви кажа. — Защо? — Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете. Човѣшкото лице и човѣшката глава представятъ книги, върху които природата е писала съ красивъ и четливъ почеркъ. Който погледне лицето или главата на човѣка, той трѣбва да прочете нѣщо, което да го зарадва. И като го прочете, да каже: Прочетохъ една страница отъ една велика книга и останахъ доволенъ. Радвайте се, когато лицето ви се мѣни, когато мускулитѣ изразяватъ вѫтрешнитѣ промѣни, които ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на животъ. Лицето е изразъ на човѣшката душа. Красивото, изразително лице дава импулсъ за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т. н. Красивото лице изключва всѣкакъвъ песимизъмъ. Лицето на човѣка може да се изкриви отъ страдания, но временно само. Когато човѣкъ съзнае, че страданията съ благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, къмъ която се стреми. Колкото повече се стѣснява долната часть на трапеца, толкова умътъ става по-подвиженъ. Ако трапецътъ се превърне въ конусъ, (фиг. 2) равновесието му се изгубва. Той не може да седи на една точка само, на върха си. За да запази равновесието си, този конусъ трѣбва да се движи много бързо, т. е. да бѫде въ непрекѫснато движение. Щомъ спре движението си, конусътъ пада на земята и се обръща съ върха нагоре. Щомъ изгуби равновесието си, съ него заедно губи и силата си. И тъй, лице, което има форма на конусъ, въ положение А, съ върха нагоре, показва човѣкъ съ добъръ, съ подвиженъ умъ. Когато лицето взима положение В, което представя конусъ съ върха нагоре, това показва животинско състояние. Този конусъ не е нищо друго, освенъ образъ на животно, съ рога и копита. Ако искате да напишете писмо на нѣкой свой приятель, съ което да му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете да изразите символично съ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Ако искате да му пищете, че не работите умствено, че умътъ ви е въ застой, можете да начъртаете конусъ съ върха нагоре. Приятельтъ ви ще разбере, че сте изпаднали въ животинско състояние. Такива писма представятъ езика на природата, съ който хората въ бѫдеще ще си служатъ. Ако разбиратъ символитѣ, съ които природата си служи, съвременнитѣ хора биха могли въ най-голѣми подробности да гадаятъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и напластявания, кога какви сили сѫ действували, вѫтрешни или външни. Земнитѣ пластове сѫ писма на далечното минало на земята, по които ученитѣ четатъ и превеждатъ. Въ това отношение истински ученитѣ сѫ ясновидци. Чрезъ концентриране на мисъльта си къмъ известенъ предметъ, тѣ се домогватъ до ония абсолютни истини, до които обикновениятъ умъ не може да проникне. Работете съзнателно върху лицето си, да го направите по-красиво, по-изразително отъ това, което имате днесъ. Най-малкото постижение къмъ тази задача ще възнагради труда, усилията ви. Това ще бѫде придобивка, която човѣкъ ще занесе съ себе си. Само такива придобивки сѫ реални. Всѣка друга придобивка, която човѣкъ не може да вземе съ себе си, е временна, нереална. Реално е само онова, което духътъ и душата носятъ съ себе си. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Каквото желаете, можете да постигнете, но не изведнъжъ. Щомъ останете свободни, работете върху лицето си. Ако дойдатъ изкушения, да ви нападнатъ отвънъ или отвѫтре, дайте имъ работа, да разрешаватъ задачата на конуситѣ. Щомъ ги турите на работа, тѣ постепенно ще утихнатъ, докато съвсемъ изчезнатъ. Накарайте мързеливия на работа, да ви даде умъ“ — казва българската поговорка. Казвамъ: Дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои. Единъ англичанинъ ималъ две кози и една маймуна. Презъ деня козитѣ прекарвали на планината, а вечерь се прибирали дома си, дето маймуната ги чакала съ нетърпение да поиграе съ тѣхъ. Щомъ ги виждала, тя започвала да чисти козината имъ отъ наболитѣ се по нея цигански тръни. Когато не намирала тръни по козината имъ, маймуната започвала да скача по гърбоветѣ имъ, да ги дърпа за брадитѣ, за ушитѣ, да си играе съ тѣхъ. Козитѣ врѣкали, теглили се, но маймуната продължавала да си играе. Най-после трѣбвало да дойде господарьтъ да освободи козитѣ отъ разигралата се маймуна. Така постѫпва дяволътъ съ човѣка. Когато не намѣри тръни по кожата му и нѣма какво да чисти, той се качва на гърба му и започва да го тегли, да го измѫчва. Причината, поради която дяволитѣ мѫчатъ хората, е че нѣматъ работа, нѣма съ какво да се занимаватъ. Хората иматъ крива представа за дявола. Той не е добъръ, но не е толкова лошъ, колкото си го представятъ. Понеже нѣма работа, дяволътъ измисля хиляди нѣща, съ които изкушава човѣка и го кара да грѣши. Сега, за да се освободите отъ изкушенията, отъ лошитѣ влияния въ живота, покрай обикновенитѣ си задачи, вие трѣбва да си създадете особени задачи, да се стремите къмъ нѣкакъвъ високъ идеалъ. При каквито условия и да се намѣрите, не се обезсърдчавайте. Работете за реализиране на вѫтрешнитѣ си задачи. Всѣки отъ васъ трѣбва да си купи по едно малко огледало, въ което да се оглежда често, особено когато е неразположенъ. Щомъ сте неразположени, огледайте се веднъжъ, два пѫти и вижте, въ колко минути ще измѣните лицето си. Като се оглеждате, изучавайте отличителнитѣ чърти на недоволството, на гнѣва, на завистьта и т. н. Отбелязвайте, какви промѣни ставатъ съ очитѣ, съ цвѣта на лицето, на устнитѣ ви и т.н. Нѣкога лицето става блѣдо, а нѣкога — червено; нѣкога очитѣ се замъгляватъ, погледътъ става мраченъ, устнитѣ поблѣдняватъ. Всѣка промѣна на лицето е изразъ на нѣщо. Понѣкога лицето става дълго, бузитѣ хлътватъ. — Защо? — За това има редъ причини, които трѣбва да се изучаватъ. Всѣко живо сѫщество е изложено на промѣни. Човѣкъ трѣбва да изучава тия промѣни, да упражнява мозъка си, да го държи въ постоянно движение. Щомъ искате да измѣните лицето си, да го направите по-изразително, трѣбва да се обърнете за помощь къмъ мозъка си. Ако искате да знаете, какви промѣни сѫ станали и ставатъ въ мозъка ви, ще се обърнете къмъ лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономътъ изучава небето. Желая ви, всѣки отъ васъ да създаде отъ себе си новъ типъ. Българинътъ трѣбва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, да служи за образецъ на новия човѣкъ, на новия типъ. Подвижниятъ умъ създава пластично, подвижно лице, върху което идеитѣ се отпечатватъ като върху чувствителни стъкла. Лицето на човѣка трѣбва да говори. То трѣбва да представя стопанина на кѫщата. Като стопанинъ на кѫщата, лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взима мѣрки за най-малкитѣ повреди и нарушения. Красивото, което човѣкъ носи въ себе си, трѣбва да бѫде изразено въ главата, въ лицето, въ рѫцетѣ, въ краката, въ цѣлото му тѣло, а най-после и въ словото му, изразъ на което сѫ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следъ това идатъ душата и духътъ му, като последни изразители на човѣшката красота и величие. Това сѫ степени на човѣшкото развитие, които го водятъ отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Като говоря за човѣшката красота, азъ имамъ предъ видъ не само външната, но и вѫтрешната красота. Задайте си за цель всѣки отъ васъ да предаде на лицето си нѣкакъвъ специфиченъ изразъ. Като се погледнете, единъ въ другъ да виждате образъ на милосърдие, на разумность, на благородство, на ученость. Всѣки отъ васъ да се заеме да изработи нѣкаква добродетель въ себе си, която да се изрази на лицето му. Работете усилено съ мисъльта си въ това направление и вижте, какво можете да постигнете. Направете този опитъ за седемь деня. Всѣка сутринь или вечерь отдѣляйте отъ времето си по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате да създадете. Седемь деня по 15 минути правятъ 105 минути. Интересно е да видите, какво можете да постигнете за това време. Ако искате да придобиете изразъ на милосърденъ човѣкъ, трѣбва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате въ дома на една бедна вдовица съ нѣколко малки деца. Майката цѣлъ день тича, работи, да изкара за хлѣбъ на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете, какви чувства се събуждатъ у васъ. Следъ това огледайте се въ огледалото, да видите, какъвъ изразъ има лицето ви. После, представете си, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате въ джоба си, но не намирате нищо. Взимате пари на заемъ и купувате хлѣбъ, сирене, чай, захарь и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вѫтрешно, да видите, каква радость и доволство ще изпитате. Огледайте се пакъ въ огледалото, да видите, очъртана ли е радостьта на лицето ви. Като направите този опитъ мислено, направете го и въ действителность. Само по този начинъ ще можете да развиете въ себе си милосърдието. Следователно, като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да развивате въ себе си всички ония чувства и способности, чрезъ които можете да предадете на лицето си изразителность и красота. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! 15. Лекция отъ Учителя, държана на 21 февруарий, 1926 г. София.
  20. От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ" 4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.) Първо издание - София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕСЕТЬ ДУМИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Еволюция на елементитѣ“. Чете се темата: „Най-умниятъ бръмбаръ“ Сега, да излѣзатъ десеть души и да напишатъ по една дума, но естествено, както обикновено пишатъ. Написаха се следнитѣ думи: Начало, истина, виделина, правда, проникване, вдъхновение, майка, красота, духъ, безконечность. Като разглеждате написанитѣ думи, виждате, че всички сѫ написани съвършено различно, поради това, че сѫ писани отъ различни хора. Въ думата „начало“, буквата „Н“ е отдѣлена отъ останалитѣ петь букви. Случайно ли е това, или не? Въ думата „истина“, писана отъ другъ, всички букви сѫ свързани. Въ думата „виделина“, тритѣ букви сѫ отдѣлно написани, а останалитѣ сѫ свързани. Въ думата „проникване“, представката „про“ е отдѣлена отъ останалата часть на думата. Защо първиятъ, който излѣзе да напише една дума, написа, именно, думата „начало“? Размишлявайте естествено, обективно по въпроса. Ако отидете при земедѣлецъ, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъвъ, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица. Изобщо, всѣки човѣкъ може да ви даде това, което той самъ е произвелъ, което е негово произведение. Следователно, когато човѣкъ пише или говори, написаното или изказаното е негово произведение. Тогава, можете ли да кажете, каква е била побудителната причина, че първиятъ, който излѣзе предъ дъската, написа думата „начало“? Вториятъ, който излѣзе предъ дъската, написа думата „истина“. Какво знаете за истината? — Истината прави човѣка свободенъ. Тя му развързва рѫцетѣ, дава му условия, просторъ, работници, които да градятъ, да поставятъ начало на замислената отъ него работа. Свободата дава възможность на човѣка да пристѫпи къмъ известно начало, което той си е поставилъ. Обаче, за да пристѫпи къмъ съграждане на нѣщо високо въ себе си, човѣкъ се нуждае отъ виделина — третата дума. Дето има работници, тамъ трѣбва да се приложи правдата, на време да имъ се плаща. Каква връзка има между думата проникване и градежъ? Между градежъ и сѣене има известна връзка. Следователно, когато сѣе, човѣкъ очаква семето да проникне, да покълне. И когато говори нѣщо, той пакъ очаква да види изграденото, да се издигне надъ земята. Какъвъ градежъ е този, въ който нѣма никакво издигане на това, което се гради? Когато работницитѣ градятъ, тѣ трѣбва да вършатъ всичко съ вдъхновение. Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето си. Който работи безкористно, съ вдъхновение, само той има условия да се радва на плодоветѣ на своя трудъ. Който работи съ вдъхновение, безкористно, той има духъ и сила да победи всички мѫчнотии, да се справи съ трудноститѣ на живота. Така завършена работата, тя е дѣло на вѣчностьта. Сега, както видѣхте, десеттѣ, видимо случайно написани думи, дадоха възможность за развиване на една лекция. Тѣ представятъ десеть необходими елемента за развиване на една лекция. Значи, всѣка работа трѣбва да има начало. Началото представя човѣшката глава. Дето има глава, тамъ има и начало на нѣщата. Истината пъкъ се изразява въ човѣшкото лице, главно въ очитѣ. Въ обикновения животъ истината се изразява въ свободата, която можемъ да дадемъ, както на себе си, така и на другитѣ. По-нататъкъ вие сами помислете, на кое мѣсто въ човѣшкото тѣло можете да поставите виделината, правдата и т. н. Сѫщо така, помислете, защо всички хора не пишатъ еднакво. Защо, запримѣръ, нѣкои хора пишатъ буквата „д“ нагоре, а други надолу? Нали правилата, по които учителитѣ учатъ децата да пишатъ, сѫ еднакви? Въ първо отдѣление всички деца пишатъ буквитѣ по единъ и сѫщъ начинъ, но впоследствие всѣко дете започва да измѣня начина на писане на буквитѣ, и въ течение на две-три години всѣко дете има свой, строго опредѣленъ почеркъ. — Защо? — Защото въ почерка се влага нѣщо индивидуално. Изобщо, почеркътъ на човѣка изразява неговия характеръ. Всички промѣни, които човѣкъ претърпява, се отразяватъ и върху неговия почеркъ. Който знае да чете по почерка, той може въ най-голѣми подробности да опише характера и индивидуалностьта на човѣка. Буквитѣ, съ които съвременнитѣ хора си служатъ, сѫ взети отъ египетскитѣ знаци, отъ иероглифитѣ. Буквата „Н“ въ думата „начало“ представя течение, движение между две успоредни линии. Напрѣчната линия е течението. Успореднитѣ линии пъкъ представятъ отношение между две разумни сѫщества. Всѣко отношение между две разумни сѫщества създава условия за мисъль. Колкото по-правилни сѫ отношенията между тия две сѫщества, толкова по-правилна е мисъльта имъ. Буквата „Н“ представя още рѣка, презъ която е прехвърленъ мостъ. Само между два брѣга може да има течение. Буквата „А“ представя семе, което има условия да прорасте, да покълне. Като се постави въ земята, семето се пуква и пуща коренчета надолу и стъбълце нагоре. Казвамъ: Начало може да има само тамъ, дето има условия за проява на това начало. Началото представя съвокупность отъ закони, съ които органическиятъ животъ започва. Това означава буквата „Ч“. Значи, органическиятъ животъ се изразява чрезъ растене. Буквата „Л“ представя остъръ ѫгълъ, приблизително равенъ на 30°. Сѫщевременно буквата „Л“ представя законъ на противоречие. Думата „любовь“ започва, именно, съ буквата „Л“. Значи, любовьта е законъ, който противодействува на низшитѣ прояви на човѣшкото естество. Да любишъ, това значи да въздействувашъ на своитѣ лоши пориви. Докато не ограничи своитѣ низши прояви, човѣкъ не може да люби. Съ други думи казано, любовьта изисква жертва. Който люби, той непременно трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си. Който разумно жертвува, той е истински човѣкъ — човѣкъ на любовьта. Числото петь представя човѣкътъ на добродетелитѣ, а сѫщевременно изразява петтѣ фази на развитие, презъ които човѣкъ е миналъ въ органическия свѣтъ: презъ растенията, презъ рибитѣ, презъ птицитѣ, презъ млѣкопитаещитѣ и сега е въ петата фаза — въ фазата на човѣка. И тъй, като изучавате почерка на човѣка, ще дойдете до положение да разбирате човѣшкия характеръ. Крѫглитѣ букви говорятъ за човѣкъ съ добро разположение на духа. Остри, ѫглести букви говорятъ за нервенъ човѣкъ, съ сприхавъ характеръ. Когато буквитѣ излизатъ извънъ реда на обикновеното писане, това показва голѣма самоувѣреность, голѣма самонадеяность. Когато въ почерка на човѣка буквитѣ не съ установени, а сѫ разнообразни и се приспособяватъ споредъ условията, това говори за голѣма практичность. Такъвъ човѣкъ предпочита единъ заекъ въ кошарата, отколкото два въ гората. Когато буквитѣ сѫ тънки, деликатни, това говори за човѣкъ съ мекота, която е наследилъ отъ майка си. Този човѣкъ върви по женска линия. Широки, обемисти букви говорятъ за човѣкъ съ силно въображение и чувство къмъ красота. Той има желание да обръща внимание на хората. Когато буквитѣ сѫ свободно написани, безъ никакви правила, това говори за човѣкъ съ голѣмъ жесть въ живота. Той е щедъръ, свободенъ човѣкъ. Дребенъ, ситенъ почеркъ показва пестеливость. Който има такъвъ почеркъ, той казва, че човѣкъ не трѣбва да се простира на широко. Когато нѣкой започва въ писането си добре, коректно, но къмъ края изпуща по една буква, или недовършва думитѣ, това показва, че работитѣ му започватъ добре, но не се довършватъ. Той всѣкога остава нѣщо незавършено. Когато буквитѣ сѫ едри, равномѣрни, добре заловени една за друга, това говори за разуменъ човѣкъ, който не е разточителенъ, който знае, какъ да се справя съ енергиитѣ на своя организъмъ. Сега, като знаете, че почеркътъ е въ връзка съ човѣшкия характеръ, вие можете да се упражнявате въ това направление, да се самовъзпитавате. Чрезъ постоянни упражнения въ писане, вие можете да се освободите отъ нѣкои свои недѫзи и да развиете въ себе си известни добродетели. Който е нетърпеливъ той трѣбва всѣки день да пише поне по половинъ часъ. Ще вземе писалката и ще пише красиво, спокойно, безъ бързане. По този начинъ той ще развие своето търпение и чувство къмъ красивото. Като изучавате почерка на хора отъ различни нации, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ въ характера си. Въ българитѣ е забележително това, че тѣ нѣматъ нищо общо въ почерка си: нито формата на буквитѣ, нито посоката на писането. Всѣки българинъ пише съвършено своеобразно и се различава по почерка си отъ другитѣ българи. Когато буквитѣ „а“, „о“ сѫ отворени отгоре, това показва голѣма откровеность. Добре е човѣкъ да бѫде откровенъ, но да знае, кое кѫде да говори и доколко да се отваря. Нѣкои хора сѫ откровени повече, отколкото трѣбва. Други пъкъ сѫ затворени повече, отколкото трѣбва. Това сѫ крайности въ характера, които трѣбва да се възпитаватъ. Изобщо, забелязано е, че характерътъ на човѣка се отразява не само върху неговия почеркъ, но и върху отдѣлнитѣ удове на неговия организъмъ — върху пръститѣ на рѫцетѣ, върху чъртитѣ на лицето и т. н. Нека всѣки отъ васъ се опита да напише едно изречение, въ което да влизатъ десеттѣ думи. Думитѣ трѣбва да бѫдатъ въ този редъ, въ който сѫ написани. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“
  21. Врѣме и Сила " Врѣме и сила." Младежки окултенъ класъ. Пета година (1925–1926). София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 324 с. ISBN 954-9589-64-1. Беседите на това издание са в нов правопис. някои от стенографските записки могат да се намерят в сайта Петър Дънов -Библиотека, - Архивни единици от Държавен архив Само три от беседите са направени в стар правопис с помощта на програма и самостоятелно от Елеонора Горанова. (април, 2017 г.) Книгата за теглене - PDF Време и сила, 15 ноември 1925 г. Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление, 22 ноември 1925 г. Трите състояния S, R и T, 29 ноември 1925 г. Какво приложение има числото две, 6 декември 1925 г. Живите символи в природата, 13 декември 1925 г. Живите символи като методи за работа, 20 декември 1925 г. Пълнене и празнене, 27 декември 1925 г. Десетьтѣ думи, 3 януари 1926 г. Действие и противодействие, 10 януари 1926 г. Изваждането, 17 януари 1926 г. Гласнитѣ и съгласнитѣ букви, 24 януари 1926 г. Простите задачи в математиката, 31 януари 1926 г. Реалното в живота, 7 февруари 1926 г. Микроскопическите добрини, 14 февруари 1926 г. Красивото лице (Изразителното лице), 21 февруари 1926 г. Страдание, търпение, опитност, знание, 28 февруари 1926 г. Духовна мекота, 7 март 1926 г. Трите съзнания, 14 март 1926 г. Живата реч, 21 март 1926 г. Добро и свобода, 28 март 1926 г. Трансформиране на енергиите, 4 април 1926 г. Малкото съпротивление, 11 април 1926 г. Качествата на здравия човек, 18 април 1926 г. Съзнателна работа, 25 април 1926 г. Влияние на цветовете, 2 май 1926 г. Място на добродетелите, 9 май 1926 г. Здраво мислене, 16 май 1926 г. Склонности и разнообразие, 23 май 1926 г. Окултни елементарни познания, 30 май 1926 г. Музикално упражнение, 6 юни 1926 г. Когато страданията произтичат, 13 юни 1926 г. Новите типове, 27 юни 1926 г. Книгата съдържа 32 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани в периода ноември 1925г. - юни 1926г. Беседите са първо издание по оригинал и представляват пета година на Младежкия окултен клас. “Материализмът, това е човешката страна. Идеализмът, това е Божественото. Материализмът, това е еднообразие. Материалистът си има една норма, като каже: “материя и сила”, всичко разрешава. И като каже: “човек като умре, всичко ще свърши”, по-просто от това има ли? И като тури малката клетка, тази малка клетка станала човек, от единия край до другия, всичко бързо става. Еднообразие е това. Това се дължи на онези хора, които не обичат да мислят, те обичат еднообразието.” [Преписана:] Дуно, Учителят Беинса. Време и сила. Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 324 с. ISBN 954-9589-64-1. Бележки от книгата: Автентичността на стенографските записи е запазена. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Николай Василковски, Румяна Маринова, Цветина Рачева.
  22. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАУКА И ЗНАНИЕ 5часа сутриньта Отче нашъ Пишете върху темата: “Разлика между моралния и добродетелния човѣкъ”. Моралъ, това е човѣкътъ, който ходи съ патерици. Азъ рекохъ, безъ патерици не може ли? Щомъ не държи единиятъ кракъ, патерицата ти е на мѣсто, но на здравия човѣкъ защо му е патерица? Казватъ: “Законъ”. Законътъ за беззаконния е патерица, но на здравия човѣкъ, който никога не прави престѫпление, защо му е законъ. Значи, законътъ е за глупавия човѣкъ; моралътъ е за глупавитѣ хора. Кой е глупавъ човѣкъ? Не мислете, че глупавиятъ е глупавъ. Той е разуменъ човѣкъ. За да направи човѣкъ нѣкоя глупость, той трѣбва да е уменъ. Глупостьта излиза отъ ума. Но умътъ никога не излиза отъ глупостьта. Умътъ може да роди нѣкоя глупава мисъль, но глупавата мисъль не може да роди една умна мисъль. Тази е разликата. Разбира се това сѫ смътни идеи. На онзи инвалидъ му трѣбва една патерица. И като го подпира подъ рамо, той казва: “Много хубава патерица”. Той може да я направи отъ злато, отъ сребро, може да се подпира съ нѣкой бастунъ и пр. Нѣкой пѫть и азъ нося патерица. Бастунътъ е патерица. Казватъ, едно време имаше една теория, че всички хора като […] носели дървета за подпиране. Тогава да вземемъ думитѣ: наука и знание. Въ какво седи разликата между тѣхъ. Казваме: “Трѣбва знание. Той е ученъ човѣкъ.” Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката? Това сѫ […] щомъ дойдемъ до науката, разбираме систематизирано знание. Щомъ говоримъ за числата, за числото 5 000 000, но какво 5 000 000? Може да сѫ петь милиона прашинки. Щомъ казваме “прашинка” имате едно понятие. Имате ли понятие каква е тежестьта на една прашинка? Имаме числото 2. Това може да сѫ два вола, коня, кѫщи и пр. Ние казваме: “Величината на едно число, петтѣ милиона прашинки струватъ ли колко[то] два хубави коня?” Имате цифритѣ 5 000 000 и 2. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да имамъ 5 000 000.” Можешъ да съдържашъ 5 000 000 прашинки. Значи не е въ количеството. Можемъ да имаме 5 000 000 хора, грама жито. 5 000 хора сѫ повече отколкото 3 коня. Но 5 000 000 прашинки сѫ по-малко отъ два коня. Тѣзи числа може да ги превеждате за вашитѣ мисли. Напримѣръ имате 5 000 000, какво знание може да имамъ въ 5 000 000 прашинки? Представете си, че една прашинка тѣжи 1/100 000 отъ милиграма. Колко килограма падатъ? Тогава 5 милиона прашинки правятъ 5 кг. Значи тукъ 5 000 000 е по-малко отъ числото 2. Трѣбва да знаете числата въ природата. Разумнитѣ сѫщества си иматъ разни ключове. Да допуснемъ, че това е термометъръ.* Два градуса надъ нулата или единъ градусъ подъ нулата или два градуса подъ нулата. Какво е съотношението на тия числа. При два градуса подъ нулата, ще бѫдете при печката. Когато кажете числото две, разбираме печката. Когато кажемъ - плюсъ три, тогава казваме: “Менъ печка не ми трѣбва”. Минусътъ показва, че нѣмашъ нищо. Имашъ да давашъ. Търсишъ нѣкого, за да вземешъ на заемъ. Всички идеи, чувства и действия сѫ изразени чрезъ живи числа. Ако погледнете, ще видите всевъзможни форми. Нѣкои ясновидци, като погледнатъ, тѣ се забъркватъ. Не разбиратъ отношенията между явленията. Напримѣръ вечерно време вие сънувате змия. Тази змия влезне въ стаята ви, вие излизате презъ прозореца, влезнете въ друга стая, но тази змия ви гони и тамъ. Като идея, какво преставлява тази змия? Този сънъ има отношение къмъ действителния животъ. Въ дадения случай, това показва единъ човѣкъ, съ когото ще имате работа. Той може да бѫде единъ ученъ професоръ, търговецъ, стражаръ, свещеникъ и пр. И той ще те изиграе, както тази змия. Ще влезнешъ отъ едно положение въ друго. Съньтъ показва какво ще прекарашъ. Понѣкой пѫть може да не означава нищо, просто да е едно упражнение. При сегашното състояние материята е дошла до едно състояние и се стреми къмъ инертность. Всички хора не искатъ да работятъ. У всички хора има стремежъ да не работятъ, да си почиватъ. Разбира се п[ри] покоя има плюсъ и има и минусъ. Единъ религиозенъ човѣкъ, следъ като е дошълъ въ свѣта, отъ дълго време моли се на Бога и казва: “Азъ не искамъ да ямъ, да имамъ работа съ хората.” Той се вглъбилъ въ себе си. Почва да се вглъбява, но ако той не е разбралъ какво нѣщо е вглъбяването, идва до едно вѫтрешно противоречие. Седишъ день, два, три, четири, петь, шесть, седемь, дойде едно противоречие, събудятъ те отъ този сънъ и тебе ти се иска да ядешъ. Ти казвашъ: “Азъ, свѣтията да се занимавамъ съ такава проста работа, да дъвча.” Но следъ дълга борба, ти се решавашъ да ядешъ. И при яденето ти усещашъ, че достойнството ти е уронено. Обаче да кажемъ, че нѣмашъ храна. Нѣма отъ никѫде. Тогава въпросътъ иде до второто положение: ще отидешъ при нѣкой познатъ, малко ще се пречупишъ? И следъ малко колебание ще кажешъ: “Азъ съмъ страникъ, азъ бѣхъ въ пустинята”, и ще измислишъ нѣкоя история, че майка ти умрѣла и т.н. Ако тѣзи хора сѫ добри, ти ще ядешъ. Ако ли не, ще отидешъ на друго мѣсто, на трѣто, на четвърто, на пето, докато се наядешъ. Но съ това унижението не се свършва. Изгубишъ навика да работишъ. Намирашъ се въ голѣмо противоречие и казвашъ. Не ми се живѣе. А пъкъ при все това трѣбва да живѣешъ. И казвашъ: “Искамъ да замина.” Но и ти не знаешъ кѫде. А пъкъ въ природата те чакатъ бирницитѣ. Щомъ те чуятъ, че ти искашъ да си заминешъ, веднага дойдатъ всички кредитори, които да взематъ отъ тебе. Хванатъ те, разчопкатъ всичко каквото имашъ и казватъ: “Сега можешъ да си заминешъ”. Нѣкои ви взематъ веждитѣ, други космитѣ, рѫцете, червата, стомаха, дробоветѣ, сърдцето, а нѣкои взематъ нервната система. Много смѣшно е когато погребатъ човѣка, много тържествено. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ погребението на човѣка. Това е единъ вѫтрешенъ процесъ. Да съзнавате онази борба, която става въ васъ. Понѣкой пѫть вие седите като ангелъ съ усмихнато лице и после почва вашето лице, да се заоблачава. Слънцето изгрѣва, после небето става ясно. После почватъ да се появяватъ пакъ облацитѣ. Отъ друга страна почва да се появява вѣтъръ, буря и течение въ въздуха. Търсите прибежище, искате да се скриете нѣйде. Нѣкой пѫть, като срещнете нѣкого, казвате: “Не съмъ разположенъ днесъ, не ме закачай, не ме бутай.” На какво се дължатъ тѣзи вѫтрешни пертурбации, които ставатъ въ човѣшкия духъ. Защо човѣкъ става неразположенъ, безъ да има външни причини? При неразположение цвѣта на лицето се измѣня, свѣтлината на лицето се измѣня, кръвообращението се измѣня, и пулсътъ се изменя, и дишането се измѣня. Нѣкой пѫть седите и въздишате: “охъ”, казвате. Значи липсва ви нѣщо. Нѣкой пѫть казвате: “хо”, така и бързо издишате. А въ нѣкой случай казвате: “ахъ”. А въ нѣкой случай: “хо”. “А” е езикъ на болестьта. Ти вече говоришъ на езика на болката. Когато нѣщо е станало, казвате: “хо”. Какво означава това “хо”? Това показва, че въ това, което е станало, има нѣщо чудновато. При самовъзпитанието се изисква следното: като дойдете до едно противоречие, следъ като дойде тази буря, ти ще се спрешъ при високата канара, ще се спрешъ до нея и ще погледнешъ на тѣзи течения и ще се усмихнешъ на това, което става. Значи, ти си тогава господарь. Като разбирашъ законитѣ вѫтре, които сѫществуватъ въ природата, ти ще се поусмихнешъ и всичко това ще утихне вѫтре въ тебе. Вие искате да уредите външно живота си. Но вие не може да уредите външно живота си, докато не уредите вѫтре живота си. Вие се качвате на конь и ако вашите мускули не сѫ яки и не може да управлявате юздитѣ, то се излагате на опасность. Отвѫтре конете се спиратъ по-лесно отколкото отвънъ. Значи силата на човѣка е отвѫтре. Човѣкъ може да въздействува на състоянието си. Понѣкой пѫть вие оставяте коня, слизате отъ него, оставяте юздитѣ и тичате насреща, за да посрещнете коня. Това не е умно. Човѣкъ, който иска да заповѣдва на конете, трѣбва да знае да ги спира. Ти ангели нѣма да ги направишъ, но ще контролирашъ силата на конете си, за цельта, която яздишъ. Та първото нѣщо, щомъ дойдете до едно неразположение, до мракъ, тъмнина, веднага да можете да смѣните това състояние. Че трѣбва да знаете какъ да смѣнитѣ едно съзнание, едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние, да го смѣните съ едно весело, слънчево състояние или да промѣните нощьта въ день. Да промѣните вашата нощь въ день, вие правили ли сте такива опити? Ти живѣешъ въ една стая, нѣмашъ запалена свѣщь, за тебе е нощь. Имашъ кибритъ, свещь, драснешъ, запалишъ свѣщьта и за тебе стане день. Значи превърналъ си нощьта на день. Човѣкъ може да измѣни своето състояние, това е дадено въ негова власть. Това трѣбва да го знаете. Тамъ е всичката наука. Всичко това, което изучаваме, вънъ става. И психология и астрономия и други, това е самовъзпитание на човѣка, за да може [да превръща] нѣщата въ день. Защото невежеството, това е нощь. А знанието това е день - зазоряване. Безморалието е нощь, а моралностьта е день, не единъ отъ най-хубавитѣ дни, може да е облаченъ или буренъ день, но всѣ таки единъ буренъ день е по-добре, отколкото една нощь. Както вие сте поставени, вие влизате въ организма на нѣкое напреднало сѫщество. Вашето съзнание като единица влиза въ съзнанието на нѣкое висше сѫщество въ вселената. И това сѫщество почва да оперира съ васъ. Може да ви тури нѣкѫде. Това сѫщество те раздробява, премѣства те отъ едно положение въ друго. Трѣбва да разбирашъ отъ закона на неговитѣ операции. Най-първо трѣбва да знаешъ, че ти не си абсолютно свободенъ. Най-първо ние влизаме въ съзнанието на Бога. Ти казвашъ: “Азъ не вѣрвамъ въ нищо.” Това твърдение отчасти е вѣрно. Ти вѣрвашъ въ себе си. Тогава защо казвашъ, че не вѣрвашъ въ нищо? Ти вѣрвашъ въ себе си. Ти вѣрвашъ, че си дошелъ тукъ на Земята. Значи тогава трѣбва да кажешъ: “Относително има нѣкои нѣща въ науката, въ религията, въ любовьта и прочие, въ които не вѣрвамъ.” А пъкъ който отрича всичко това, това не е наука. Това е невежество. Първото нѣщо е да говорите истината. Да говоришъ истината съ себе си. Ама ще кажешъ: “Азъ зная всичко.” И въ това лъжешъ. Ти казвашъ: “Азъ тази работа я зная.” Че какво знаешъ? Ти казвашъ: “Тѣзи пари ги е взелъ Иванъ, Стоянъ, Драганъ.” Но ти не знаешъ подбудителнитѣ причини за това. Това е само голъ фактъ. Това е знание. Или казвашъ: “Азъ съмъ много добъръ човѣкъ.” Пакъ не говоришъ истината. Или казвашъ: “Отъ мене много нѣщо ще излезе.” Или казвашъ другото: “Нищо нѣма да излезе отъ мене.” Пакъ не говоришъ истината. Какво много може да излезе отъ васъ? Ама едно кокоше яйце казва: “Много нѣщо ще излезе отъ мене.” Азъ разбирамъ, че отъ него ще излезе пиле съ два крака. Та знанието подразбира, да знаешъ какво въ даденъ случай може да излезе отъ тебе. Ти трѣбва да разбирашъ езика на известна идея. Всѣка идея си има своя езикъ. Всички идеи иматъ общъ езикъ. Тѣ иматъ “есперанто” на което говорятъ. Но и всѣка идея си има специфиченъ езикъ, както хората на земята. Така че, каквото е горе въ Невидимия свѣтъ, това е и долу на Земята. Единъ видъ подражание. Ти въ едно отношение приличашъ на другитѣ хора. Това е общия езикъ. Но специфично имашъ нѣщо, което другитѣ хора го нѣматъ. Напримѣръ нѣкой човѣкъ върви по пѫтя и вдига шумъ. Но като дойде до врата, спира се и чуква по халката. А пъкъ нѣкой другъ е много смиренъ, а пъкъ като чука, чука много силно. Този, който хлопа, е страхливъ. А пъкъ този, който хлопа малко и полека е смѣлъ човѣкъ. Отъ това изваждамъ едно заключение. Когато вие бързате да постигнете нѣкои работи, вие сте страхливи. Онзи, който бърза да стане великъ човѣкъ въ свѣта, той хлопа силно - отъ страхъ. Ако майка ти е вѫтре, когато хлопа, то е хубаво. Но ако я нѣма майка ти, тогава? Защото тя може да е излѣзла нѣкѫде. Та има известни състояния въ човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Когато човѣкъ не изучи своето състояние и съзнание, той нѣма да разбере живота. Ще изучавате законитѣ на висшитѣ сѫщества, въ които живѣешъ. Трѣбва да оперирашъ съ законитѣ. Ти не можешъ да действувашъ както ти искашъ. Понѣкой пѫть разумни сѫщества, въ които влизаме, ни изучаватъ. И опериратъ споредъ нашитѣ закони. Богъ, както оперира съ насъ, не оперира произволно, а оперира разумно. Та, всѣки единъ, когато оперира съ себе си, трѣбва да оперира разумно. Това е цѣла философия. Следъ като се запознаете съ всичката философия на живота, тогава науката, която сѫществува на Земята, ще се опредѣли. Въ растенията имаме цвѣтове, листа, корени, стъбла и пр. Всичко това съставлява едно цѣло. Така трѣбва да стане и съ науката. Нѣкой пѫть спрете се и бѫдете тихи и спокойни. Да кажемъ, че боледувате, имате 40 градуса температура. Лѣкаритѣ казватъ: “Скоро ще си заминешъ.” Ти не ги слушай. Ти кажи: “Лѣкарьтъ не познава, азъ нѣма да си замина. И 42 градуса да е, азъ нѣма да си замина! Отъ горе зависи да замина или не!” Онѣзи предмети, които сѫ по-добре прикрѣпени къмъ почвата, нали по-добре устояватъ. Значи, колкото човѣкъ има по-ясни познания, толкова по-добре може да устоява. (На външнитѣ условия на живота.) Ти си кажи: “Тази работа ще се оправи, защото животътъ е разуменъ.” Имашъ нѣкоя мѫчнотия въ себе си или въ живота. Кажи: “Ще се оправи!” Какво разбрахте отъ всичко казано? Трѣбва да извадите едно обобщение. Трѣбва да се разбира казаното въ една лекция. Трѣбва да седнете, да разработите едно обобщение на законитѣ. И после трѣбва да се приложи. Човѣкъ трѣбва да изучава своя вѫтрешенъ миръ; после трѣбва да изучава въ какъвъ размѣръ е неговата свобода; и после да изучава какви сѫ неговитѣ отношения къмъ онѣзи, които опериратъ надъ него и къмъ онѣзи, които опериратъ подъ него. Да допуснемъ, че вие сте силенъ. Когато вървите, онѣзи, които сѫ по-слаби, ви отварятъ пѫть. А когато нѣкои сѫ по-силни отъ васъ, вие имъ отваряте пѫть. Ти казвашъ: “Азъ съмъ много отстѫпчивъ.” Не, кажи така: “При нѣкои условия съмъ отстѫпчивъ, при нѣкои условия съмъ много щедъръ, а при нѣкои условия съмъ голѣмъ скѫперникъ.” Къмъ нѣкои хора ти си много внимателенъ, а къмъ нѣкои - не. За нѣкого казватъ, че е пияница. Азъ рекохъ, азъ го взимамъ за трезвенъ човѣкъ, защото когато спи, азъ никога не съмъ го виждалъ да пие. Значи, когато кажешъ, че той всѣкога пие, това не е вѣрно. Когато нѣкой пѫть кажешъ, че си много добъръ, ще кажешъ: “Имало е състояния, когато съмъ добъръ. То е когато спя, защото тогава никакво зло не правя.” Когато спишъ, ти си добъръ. Колко тихо спишъ. Но щомъ се събудишъ, друго е положението. Нѣкой казва: “Въ менъ нѣма добро.” - Има добро. -“Кога?” - Когато спишъ. Когато си въ спяще състояние, ти забравяшъ това и онова, забравяшъ, че това е непостигнато и онова е непостигнато и казвашъ: “Нѣма нищо!” И после се събудишъ и си освеженъ. Но ти тукъ си ученикъ, учишъ, учишъ и казвашъ: “И да ме скѫсатъ и да не ме скѫсатъ, нищо!” И най-сетне заспишъ надъ книгата. И като заспишъ надъ книгата, умътъ ти се е прояснилъ. Въ това състояние, когато си заспалъ и нѣкоя добра мисъль, друго сѫщество, сѫ дошли и сѫ ти помогнали. И после казали на професора: “Не го плашете, той е много страхливъ.” Тогава строгиятъ професоръ те погледне, погледне те и ти казва: “Казаха ми да не те плаша.” Та има красота въ живота. Нѣкой ще каже: “Така се говори, но дали е така?” Така е, когато човѣкъ спи е добъръ, а когато е буденъ е и добъръ, и лошъ. А когато спи е само добъръ. По какво се отличава едно будно състояние? Че тогава човѣкъ е и добъръ, и лошъ. А по какво се отличава едно спяще състояние? Че тогава човѣкъ е всѣкога добъръ. Следователно, ако искате всички да бѫдете много добри - заспете. Но тукъ подъ заспиване азъ разбирамъ не заспиване, но човѣкъ да забрави всичкитѣ отрицателни мисли и чувства, да заспи за тѣхъ. Човѣкъ, когато иска да умре, той има тази идея. Подъ думата заспиване, той разбира да забрави всичко. Тази е идеята. Да не мисли за нищо отрицателно, за нищо лошо. И тогава ще се поправи неговото състояние. Направете си 5 пѫти дихателни упражнения. (Всѣко дихателно упражнение се състоеше въ следното: Вдишване презъ лѣвата ноздра, като се запуши дѣсната. После задържане на въздуха и издишване презъ дѣ сната ноздра, като се запуши лѣвата.) - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 25 лекция на I-ви Младежки Окултенъ класъ 1.III.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------------ * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.
  23. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание СИЛИТѢ НА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО И ЗАКОНЪТЪ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО 5.30 часа сутриньта Отче нашъ Размишление. (Казаха се главнитѣ положения отъ миналата лекция.) Представете си, че имате едно тѣло като топка - А.* Имате и една площь - АВ. Сега, ако тази топка спуснете по направление на площьта, какво действие ще се получи следъ падането? Какво направление ще вземе топката въ движението си следъ падането? (-Топката ще върне по сѫщия пѫть.) Можете ли да опредѣлите колко ще подскочи топката нагоре? (- По-малко, отколкото първоначално.) Може ли да се опредѣли колко пѫти ще се покачи и ще падне топката? Вие може да опредѣлите защо топката, като падне, не може да се върне пакъ на сѫщото мѣсто? (- Защото имаме съпротивлението на въздуха.) Но, ако е въ безвъздушно пространство? Ако е въ безвъздушно пространство и топката е съвсемъ еластична, предполага се, че топката ще се върне на сѫщото мѣсто. Точно перпендикулярно ли ще се върне или ще направи едно отклонение? Допуснете, че туй падане е къмъ известна площь, която оказва известно съпротивление. Топката ще падне и ще отскочи, ще падне и ще отскочи, докато най-после остане на площьта отгоре. Споредъ съвременната наука, кои сѫ причинитѣ да отскочи топката? (- Пъргавината на топката е причина тя да отскочи, въ топката става едно огъване и свиване.) Нали човѣкъ, като си тури рѫката до печката и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно отскачане има. Сега менъ ме интересува колко пѫти ще отскочи топката? Да кажемъ, ако топката е спусната отъ 10 метра височина. Направете единъ опитъ, пуснете една топка отъ единъ и половина - два метра височина и пребройте колко пѫти ще подскочи топката. Направете този простъ опитъ съ една гумена топка, а може и съ друга топка, разбира се при гумената топка ще има повече подскачания. Ако вземете единъ камъкъ, той по-малко ще отскача. Ако тази площь отдолу е водна и пуснете топката въ нея, тя ще подскочи ли? (-Нѣма.) Значи, колкото съпротивлението е по-голѣмо и отскачането ще бѫде по-голѣмо. Да допуснемъ, че вие сте една топка, искате да преодолѣете една мѫчнотия. Да вземемъ топката А, представлява едно ядро, пращате го къмъ сѫщата площь, ще подскочи ли? (-Ако е снарядъ, нѣма да подскочи.) Значи ще се забие въ сѫщата площь. А това ще зависи отъ съпротивлението на тази площь. Сега забележете законътъ, който трѣбва да извадите отъ падането на тия тѣла. Да кажемъ това сѫ трудности въ живота. Представете си, топката е едно съзнателно сѫщество, единъ човѣкъ, който е разуменъ. Площьта, това сѫ условията, които той трѣбва да преодолѣе. Непремѣнно той трѣбва да падне върху тия условия. Искашъ, не искашъ, ти ще паднешъ. Да допуснемъ, той иска да преодолѣе тия условия, а не да остане въ тѣхъ. Какво трѣбва да има той? Сила трѣбва да има, за да ги преодолѣе. Това, дето казватъ сила на характера или сила на човѣшката воля. Но характерътъ е едно пасивно състояние. Характерътъ само противодействува, а волята действува. Тогава, ако ние искаме да пробиемъ тази площь, трѣбва да разбираме силата на нейното съпротивление. Да кажемъ, искаме да си пробиемъ единъ пѫть. Най-първо ще опредѣлимъ силата на тази площь, която противо-действува, каква е. Каква е нейната дебелина или силата на нейното съпротивление. И ще вземемъ съответни мѣрки, за да можемъ да се подвижимъ. Въ дадения случай човѣкъ трѣбва да вземе тия мѣрки, които сѫ необходими, при условията, при които се намира, за да може да си пробие пѫтя. Сега представете си, че туй падане става въ друга посока. Друго едно сѫщество - В, разумно сѫщество, пада върху тази площь АВ*. Това е едно гористо мѣсто, тамъ се намиратъ опасни сѫщества, лъвове, тигри, леопарди, змии. И това сѫщество В трѣбва да мине, да изходи тази область. И трѣбва да ходи цѣлия день отъ 12 часа. Ако това сѫщество не е въорѫжено, ще може ли да мине безъ съдранъ кожухъ? Каква е възможностьта, че като мине презъ тази область, да не излѣзе съ съдранъ кожухъ? И следъ колко време ще излѣзнете? Какво ще забележите най-първо въ това сѫщество, което проектира да мине този пѫть или презъ тази область? Най-първо ще има едно колебание, той ще си помисли, не може ли да мине по другъ пѫть? Щомъ други съображения нѣма, той ще се рѣши да мине този пѫть или презъ тази область. Но въ съзнанието на лицето В най-първо какво ще има? Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние да се колебае? (-Докато измине цѣлия пѫть.) Не. Преди да тръгне то се колебае, дали да тръгне или не, докато най-после въ него дойде едно силно желание да мине пѫтя. Допуснете сега, че туй сѫщество, което тръгва по суша, има възможностьта да има и крила. Тогава на туй сѫщество му е по-лека задачата изъ пѫтя, като види опасность, то може и да хвръкне. Тъй страхътъ се намалява у него повече. При опасность, то си разпери крилата и ще се изкачи нагоре. Значи, то има едно упование въ себе си. Когато човѣкъ дойде до известни мѫчнотии, най-първо той трѣбва да намѣри възможности, чрезъ които да може да преодолѣе мѫчнотиитѣ. Затова има единъ законъ, който действува. Сега да видимъ, вие какъ познавате, че може да преодолѣете една мѫчнотия или не? Да допуснемъ, че това сѫщество В е единъ студентъ въ университета и ще държи изпитъ по висшия анализисъ. Тогава въ случая мечката е професора. Вие трѣбва да минете тази зона отъ единия край до другия. Тази область - АВ е предмета, по който той има да държи изпитъ. Тази площь АВ, е раздѣлена на много въпроси, единъ въпросъ, втори, трети и т.н. Професорътъ ви дебне, той върви по пѫтя ви и ви преследва, гледа кѫде ще намѣри мѣсто, дето да не знаете, че да ви скѫса. Вие отивате въ университета, страхъ ви е, но то не е една гора, тамъ нѣма нито мечки, нито тигри има тамъ, но и тукъ вие трѣперите да не ви скѫсатъ. Казвате: “Каква ще стане тази работа?” Ще ви вземе доста време, докато се приготвите, да имате онази самоувѣреность въ себе си, да владѣете материята, тогава нѣма да оставите професора задъ гърба ви да ви нападне. Сега, при първия случай ние изясняваме защо човѣкъ го е страхъ въ гората. А въ втория случай - защо човѣкъ го е страхъ отъ висшия анализисъ. Цѣла година професорътъ е предавалъ, ти си го слушалъ, дойдешъ да те изпита професорътъ, страхъ те е вече. Тогава, щомъ те е страхъ отъ професора, значи при изпита не е сѫщиятъ професоръ. Онзи, който предава и който изпитва, тѣ сѫ двама професори. Когато отивашъ въ университета и професорътъ предава, ти си тихъ и спокоенъ, слушашъ съ внимание. Но отивашъ при професора, да те изпита, друго отношение има вече. Питамъ, професорътъ сѫщия ли е или се е измѣнилъ? И вие сѫщия студентъ ли сте или сте другъ студентъ? Сега ние се приближаваме да намѣримъ основнитѣ причини, защо професорътъ е измѣнилъ своитѣ отношения къмъ онзи студентъ, когото ще изпитва и защо отношението на онзи студентъ, въ известно отношение се измѣня, става известно колебание, известна пертурбация въ неговия умъ. Значи имаме сѫщия законъ. Професорътъ иска да предаде известни познания и после иска да знае, дали този студентъ е достоенъ за знанията, които му е предалъ. Иска да го изпита, понеже ще го пусне предъ обществото съ тѣзи знания, иска да види, дали нѣма да злоупотрѣби съ това знание. Да поставимъ друго яче въпроса. А е господарь, а В е слугата. Господарьтъ иска да даде една сума отъ 5-6 хиляди лева на слугата, да ги занесе нѣкѫде. Най-първо господарьтъ ще подложи своя слуга на изпитъ. И слугата трѣбва да издържи този изпитъ, за да остане при господаря си. Въ какво седи този изпитъ? Неговата честность ще бѫде изпитана. Какъ ще познае господарьтъ, че слугата нѣма да задигне паритѣ? Ако слугата задигне паритѣ, той е скѫсанъ по предмета. Пъкъ, ако занесе паритѣ на мѣстото, безъ никакво колебание, той е издържалъ изпита си добре и ще получи 7. Ако слугата безъ никакво колебание, безъ никаква съблазънь тръгне и занесе паритѣ, той е далъ отличенъ изпитъ. Пъкъ, ако се колебае, значи за отиването до мѣстото има известно време да чака. Значи този професоръ, който изпитва слугата си, може отъ времето, което ще употрѣби слугата да занесе паритѣ, да разбере каква е неговата честность. Нѣкой пѫть вие не можете да отговорите на въпроса. Зададе ви професорътъ единъ въпросъ, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте вѣдующъ по предмета, колебаете се. И отъ това сѫди професорътъ дали знаете предмета. А нѣкой пѫть ученикътъ е находчивъ, разбира въпроса. Професорътъ пита, веднага отговорътъ е готовъ. Питатъ го другъ въпросъ, веднага отговаря. На нѣкои студенти пъкъ, професорътъ зададе нѣкой общъ въпросъ - не отговаря, пише му две. Сега ние прилагаме този законъ въ морално отношение. Този слуга носи паритѣ, това е предмета, на който той държи изпитъ. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: “Да го занеса.” Тукъ-тамъ се спира, закъснява. Питамъ, този господарь може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щомъ му тури нула, значи слугата е изчезналъ нѣкѫде. На какво мяза нулата? Имало единъ турски ходжа, който искалъ да стане много богатъ. При него отива единъ мукалитинъ**. Турчинътъ му казва: “Дай ми 500 лири, 100% ще ти давамъ лихви.” Той, като чулъ това, дава му. За 6 месеца той му давалъ 100%. Пита го: “Доволенъ ли си? Благодаренъ ли си?” - “Много съмъ благодаренъ.” - “Ами майката?” - “Майката загубена.” И повече не му плащалъ, нито лихвитѣ, нито майката. Всички изпитания въ живота не сѫ нищо друго, освенъ да се изпита стабилностьта на нѣкоя ваша способность. Запримѣръ знанието, въ даденъ случай, е силата. Когато се изпитва човѣкъ колко знае, изпитва се неговата сила, съ която той разполага. Колкото повече положително знание има за предмета, толкова неговата сила е по-голѣма. Колкото силата е по-голѣма, толкова повече има възможность да си свърши работата по-добре. Съзнанието трѣбва да расте съ знанието. Всѣкога, когато придобивате знание, трѣбва да имате предъ видъ туй знание, трѣбва да произвежда сила въ васъ. И тази сила трѣбва да бѫде разумна. Ако знанието е единъ товаръ върху когото и да е, то е една непроизводителна сила, която спѫва човѣка, като единъ товаръ непотрѣбенъ. Допуснете сега въ първия случай, В има да мине тази гора, тамъ има тигри, мечки и други звѣрове, може да платите съ живота си, може да ви изядатъ. Какво може да ви застави да минете тази мѣстность? Какво ще правите? Най-първо ще изучите езика на мечкитѣ, после ще изучите езика на лъвоветѣ, на тигритѣ, на змиитѣ и като знаете тѣхния езикъ, може да минете. Подъ думата езикъ азъ разбирамъ да имашъ сила. Да знаешъ единъ езикъ, това е сила. Да знаешъ какъ да говоришъ и на време да говоришъ, то е сила. И въ Писанието се казва: Като каже Богъ нѣщо - става. Ако ние говоримъ, безъ да имаме сила въ нашитѣ думи и въ нашитѣ мисли, ние не говоримъ. Всѣка една дума, която кажешъ, тя трѣбва да се превърне въ сила. Като кажешъ: “Ще направя това”, направи го! Имате 4-5 деца, едното казва на майка си: “Ще донеса вода.” Минава часъ, два, три, вода не се донася. Другото казва: “Ще донеса вода”. И то не донася. Най-последното отива и донася вода. Или: даватъ ви едно упражнение, вие казвате: “Ще го направимъ”. Но и вие, като тия малкитѣ деца, не го направяте. Значи, туй упражнение не може да произведе сила въ васъ. Всѣкога, когато човѣкъ се възпитава, трѣбва да спазва следното правило: “Кажи и направи!” (Учительтъ вдигна едно малко парченце книжка отъ пода.) Колцина сте минали днесъ тукъ въ салона, не сте забелязали тази книжчица. Кое е по-хубаво: да се вдигне ли или да се измѣте? Тази малка шушкалинка може да се вдигне. Такива шушкалинки може да има въ вашия умъ или въ вашитѣ мисли, въ вашия характеръ. Днесъ една, утрѣ една и ще се натрупатъ много такива. А това ще стане една спѫнка за вашето развитие. Най-първо ще се стремите къмъ единъ навикъ, да превръщате вашитѣ мисли въ сила. Защото, щомъ туритѣ тази мисъль въ действие, ще се образува едно противодействие. Щомъ хвърлите предмета А къмъ повърхностьта АВ, ще се яви едно подскачане, едно противодействие. Значи, щомъ рѣшишъ да направишъ едно действие, ще имашъ едно противодействие, едно съпротивление. И вследствие на това ние отлагаме много работи. Виждаме този пѫть не е, отлагаме го. После, като видимъ, че за нѣкои работи има съпротивление, ние пакъ отлагаме. Докато дойдемъ до единъ методъ, дето има най-малко противодействие. Та именно при създаването на човѣшкия характеръ, на човѣшкитѣ способности, при сегашнитѣ условия има единъ новъ методъ, който хората не прилагатъ. Хората сега прилагатъ методитѣ на принудителното възпитание. Сега трѣбва да те принудятъ по законъ, за да направишъ нѣщо. Бащата и майката те заставят и ти отивашъ да се учишъ. Не ти се учи тебе, но ти отивашъ. А това трѣбва да става по любовь. Азъ наричамъ принудително възпитание на хората Мойсеевия законъ. И въ по-горнитѣ науки става това. Свършишъ университета по Мойсеевия законъ, казвашъ: “Ако съмъ простъ чо-вѣкъ, не мога да преживѣя.” Това е по принуждение. Ако човѣкъ изучава науката за самата наука отъ любовь, той ще има едни резултати, ако ги изучава по принуждение, той ще има други резултати. Та рекохъ, трѣбва да преведете съвременната наука. Какво означава падането на тѣлата? И веднага да го използувате. Въ какво отношение може да използувате туй падане на тѣлата? Всички тѣла въ пространството падатъ. Отъ падането какво се образува? Месечината пада къмъ Земята, Земята пада къмъ Слънцето. Всички падатъ, а не допадатъ. Месечината, като пада къмъ Земята, стига ли до нейната повръхность? Защо не стига Месечината до повърхностьта на Земята? Колко вида падания има? Ученитѣ хора твърдятъ: едновременно има две сили, едната, която привлича, а другата, която отблъсква.Следователно,съ каквато сила се привлича Месечината, съ такава се отблъсква. Не само Месечината се привлича къмъ Земята, но и Месечината привлича Земята къмъ себе си. И не само Земята се привлича къмъ Слънцето, но и Земята привлича Слънцето. Следователно, едновременно има и действие и противодействие. И вследствие на това се образува движение. Всѣки единъ предметъ, който вие искате да обсебите или да постигнете, вие ще окажете влияние върху тази идея и тя ще окаже влияние върху васъ. Запримѣръ вие искате да станете прочутъ астрономъ. Кой може да бѫде стимула за васъ да станете такъвъ? Каква е идеята на астронома? Коя е основната идея, която може да подтикне къмъ тази наука. Коя е идеята, която може да изпъкне въ вашия умъ? Идеята е самото небе. Най-първо той иска да се запознае съ всички небесни тѣла. Може да се зароди у него обичь къмъ тѣхъ. Заинтересува се той въ тѣхъ. Следъ туй се зададатъ втора, трета, четвърта, пета побудителни причини. Той иска да стане прочутъ, ония знания, които е получилъ, иска да ги предаде въ единъ трудъ. Запримѣръ, вие може да предадете тия познания, може да разправяте за Месечината, за Слънцето, за звездитѣ, за строежа имъ. Сега коя е побудителната причина да стане той астрономъ, отъ де у него се заражда това желание? Другъ има желание да стане естественикъ, трети - химикъ, четвърти иска да свърши по физика, пети - механика, кои сѫ побудителнитѣ причини за този изборъ? Почти сѫ неизвестни. Правете вие наблюдения, кои сѫ първичнитѣ причини, че у този човѣкъ сѫ развити едни способности, а у други - други способности. Сега ще се повърнемъ. Най-първо васъ ви трѣбва да изучите онзи законъ на съпротивление, защото, ако не изучите закона на съпротивлението, вие ще срещнете голѣми мѫчнотии въ живота си. Вие трѣбва да знаете какво съпротивление ще окажатъ нѣщата върху васъ и съ каква сила разполагате да противодействувате разумно въ дадения случай. Да допуснемъ, че В трѣбва да мине презъ тази область на тия животни. Той трѣбва да се въоръжи съ оръжие, защото на единъ съвремененъ човѣкъ трѣбва орѫжие. Но допуснете, че вие нѣмате никакво орѫжие, а съ голи рѫце не се минава отъ тамъ, но вие имате само единъ цигански тъпанъ, който го носите съ себе си за препитание. Вие може да употрѣбите този тъпанъ и да минете тази мѣстность. Вие, като тръгнете отъ В, постоянно ще биете тъпана. Бумтенето на тъпана ще произведе въ животнитѣ единъ силенъ ефектъ, защото тъпанъ никога не е минавалъ презъ тази область. Вие, като минавате: бумъ-бумъ, тъй ще си пробиете пѫть, защото нѣщо странно се произвежда въ тѣхния умъ и тѣ се оттеглятъ. И тъй съ тъпана ще минете по-безопасно. Сега преведете биенето на тъпанъ съ нуждата, този съ тъпана ще мине по-безопасно, отколкото другъ безъ тъпанъ. Но трѣбва да се бие тъпана, въ известни случаи ще биешъ тъпанъ отъ единия край до другия и колкото повече биешъ, толкова по-безопасно ще минешъ. Може нѣкой, като те чуе, да каже: “Защо този човѣкъ така силно бие тъпана?” Да допуснемъ, имате друго едно сѫщество А, то отгоре наблюдава, то разбира: като биешъ тъпана, ти си стѫпилъ въ опасната зона. Следъ като млъкне тъпанътъ, то ще знае, че това сѫщество е изминало опасната зона. А биенето на тъпана е само единъ признакъ, за да се пази. Сега азъ ви давамъ тази тема за силитѣ на противодействието и закона на съпротивлението. Вие ще мислите върху тѣхъ и втория пѫть ще продължимъ. (Направихме дветѣ упражнения I и II.) - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 24 школна лекция нa I-ви Специаленъ Окултенъ класъ 22.II.1929 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София ------------ * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка. ** мукалитинъ - вероятно отъ мукалитъ - (тур.) шеговитъ, дяволитъ
  24. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА 6 часа сутриньта Отче нашъ Размишление върху прилежанието. Станете да направимъ едно упражнение:* I. Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ. Лѣвата длань върху горната часть на дѣсната рѫка, леко допрена. Бавно изтегляне на дѣсната рѫка навънъ и поставяне дѣсната длань върху горната часть на лѣвата рѫка, тъй че двата палци да гледатъ нагоре. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Упражнението се повтаря нѣколко пѫти, последователно съ едната и съ другата рѫка. II. Рѫцетѣ, вдигнати нагоре, сѫ съ допрени пръсти о рамената, успоредно на главата. Бавно се изтеглятъ рѫцетѣ, съ опънати пръсти успоредно на главата, нагоре до надъ главата и после по сѫщия начинъ, бавно рѫцетѣ слизатъ, докато пръститѣ се допратъ до рамѣната. Това се прави нѣколко пѫти. Азъ бихъ нарекълъ днешната лекция “Замисълъ на природата”. Ще знаете какво значи “замисълъ”. Какво значи въ най-обикновената смисъль: замислямъ нѣщо и намислямъ нѣщо? Едно и сѫщо ли е? Замислямъ нѣщо, значи процесъ несвършенъ, а намислямъ значи процесъ свършенъ. Намислямъ нѣщо и още мисля. Сега важностьта на движенията, които ставатъ въ физическия свѣтъ, каква е? Ако тия движения нѣматъ вѫтрешенъ смисълъ, тѣ сѫ безсъдържателни. Да допуснемъ, вие имате едно движение, намирате се въ едно обезсърдчено състояние. Напримѣръ онзи, който е обезсърдченъ, си турга рѫцетѣ тъй успоредно, тъй предъ гърдитѣ, съ палцитѣ надолу, седи и мисли. Но когато ти искашъ да разрѣшишъ единъ въпросъ, ще вдигнешъ палцитѣ си нагоре, байраци сѫ тѣ. Ако правишъ туй упражнение и свиешъ палцитѣ си надолу, ще има съвсемъ другъ смисълъ. Значи палците ти тукъ иматъ отношение къмъ мисъльта. Следъ като движишъ тъй рѫцетѣ си, имате успоредно движение на рѫцетѣ, едната рѫка се оттегля, турга се върху другата, после другата се оттегля, двата палци ту се отдалечаватъ, ту се приближаватъ. Имате отношение вече. Следъ като се приближатъ съвсемъ палцитѣ, какво ще стане? Ще се допратъ. Всѣкога приближаването означава: мисъльта, която трѣбва да се реализира, е близо до реализирането. За да се достигне една форма на мисъльта, трѣбва да дойдатъ две сили въ съприкосновение. Та рекохъ, ако вие държите въ съзнанието си всѣко едно движение, да допуснемъ, вие искате да идете нѣкѫде, но избирате най-кѫсия пѫть, ще успѣете ли? Кой е най-краткия пѫть? (-Правата линия.) Да допуснемъ, азъ искамъ да мина по права линия отъ тука. Нали трѣбва да вдигна нѣколко души? Въ дадения случай най-краткиятъ пѫть е да заобиколя. Защото кривата линия, това е безброй малки, прави линии. Подъ думата крива линия се разбира съвсемъ друго нѣщо. Азъ мога да се движа по крива линия, но ако моето съзнание присѫтства, азъ се движа по права линия. Защото всички тия малки линии, скачени образуватъ права линия. Кривата линия е линия на чувствата. Следователно, чувствата изкривяватъ линията. Т.е. правата линия трѣбва да се огъне, за хатъръ на чувствата, нищо повече. Вглъбяване трѣбва да има. Въ природата е за забелязване единъ фактъ. Онѣзи хора, които сѫ мѣки, отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ кривитѣ линии, а хора, които не сѫ отстѫпчиви, у тѣхъ преодоляватъ правитѣ линии. Запримѣръ вземете единъ типъ на Месечината (I), и другъ типъ марсианеца (II). Разбира се това сѫ различни типове. Вие никога не може да очаквате отъ втория типъ да постѫпи съобразно първия типъ. Първиятъ типъ е на Месечината, вториятъ е марсиянеца. Марсианецътъ винаги държи въ рѫката си своята шапка.* Та рекохъ, за да се изрази въ вашето съзнание известна мисъль, тя си има своята форма. Има си свой ходъ на движението. Нѣкой пѫть вие избѣгвате да направите едно малко движение, единъ малъкъ потикъ, мислите, че това е маловажно. Въ природата маловажни работи нѣма, тамъ всичко е важно. За съзнанието всичко е важно. Ако каквато работа ти започнешъ, ѝ давашъ цѣна или важность, тя работата става важна. Отива едно лице при другъ, пита: “Може ли да ми смѣт-нешъ 5 яйца по три лева колко правятъ?”- “Ама, толкова не знаешъ ли да смѣташъ?” 5х3=15. Но когато дойдешъ да смѣташъ, най-първо заинтересувай се отъ този човѣкъ, кажи му: “Я, да видя яйцата ти, хубави ли сѫ, голѣми ли сѫ?” Ще смѣтнешъ най-първо 5 яйца по 3 лева колко правятъ. Но кажи му: “Дай да видя яйцата.” Когато смѣташъ, трѣбва да имашъ една ясна представа за формата вече. Ако вие смѣтате безразборно 5х3, че правятъ 15, то е хубаво, но то е едно упражнение. Но ако искате да имате едно постижение, то туй, което искате да вземете, трѣбва да имате една ясна представа. Ако мислите да изучавате една форма или сила, или искате да изучите почерка на човѣка, най-първо трѣбва да видите почерка му. Значи онзи, тънкиятъ наблюдатель, човѣкъ вижда, че мислитѣ и чувствата на човѣка се изразяватъ по нѣкой начинъ навънъ. Има известни закони, които опредѣлятъ движението. Следователно въ изграждане на характера, ние се стремимъ къмъ хармонични движения. Да допуснемъ, вие седите и мърдате пръститѣ си, единия показатель удря другия, питамъ: каква е мисъльта на този, който прави така? Или нѣкой пѫть седите, мислите, мислите и се почешете задъ ухото. Това сѫ известенъ родъ движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения. Може би тѣ се дължатъ на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. Но тѣ не се дължатъ на вашето свърхсъзнание. Нѣкой пѫть като седите, турите си единия кракъ върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнешъ едната си рѫка нагоре, туришъ я въ джоба, извадишъ я. Не ви свърта на едно мѣсто. Накривите си главата на едната страна, на другата. Съ всички тия движения искашъ нѣщо да изразишъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ония първични енергии. Нали и у децата въ училището има такива енергии набрани, какво правятъ тогава учителитѣ имъ? Оставятъ ги да изразходятъ тази енергия. Представете си, че вие тукъ, както си седите, тихо и спокойно, азъ мога да ви разтревожа всинца ви. Има известни форми, ако на васъ покажа една такава форма, нито единъ отъ васъ нѣма да остане тукъ въ класъ. Казвамъ ви: “Тукъ има една бомба.” Всички ще избѣгате. Защо? Знаете последствията. Представете си, че внеса една боа, конструкторъ отъ тѣзи кобри, колко отъ васъ ще имате смѣлостьта да останете тукъ? (Ц.: -Азъ ще остана.)(Смѣхъ.) Азъ вземамъ нѣщата, въ тѣхния обикновенъ смисълъ. И страхътъ иде въ насъ не отъ нашата мисъль, ние се уплашваме безъ да искаме. Ние отпосле се плашимъ. Вие, като видите тази змия, веднага тя ще внесе известенъ родъ движения, ще ги причини. Питамъ: кои сѫ причинитѣ за страха отъ една змия? Нѣкой пѫть не е отъ голѣмината на предмета, който ни плаши. Сега ние говоримъ за ония естественитѣ движения, другитѣ отпосле идатъ. И у животнитѣ има движения отъ страхъ. Азъ снощи наблюдавахъ въ въздуха единъ соколъ се спусна върху гаргитѣ и хвана една голѣма гарга въ въздуха. И соколътъ и гаргата паднаха на нашето мѣсто. Соколътъ натисналъ гаргата, а тя вдига шумъ, моли се, крѣчи. Рекохъ, какво стана съ гаргата? Гаргата се отърва, но като се намѣсихъ азъ. Смѣлчакъ е този соколъ. Това се случи надвечерь. Нѣколко изяснения могатъ да се дадатъ. При това този соколъ не е отъ много голѣмитѣ, отъ малкитѣ е, при повече отъ хиляда гарги влиза между тѣхъ и хваща една гарга, въ въздуха я държи, но не може да я носи и двамата падатъ на нашето мѣсто. Азъ имъ рекохъ: “Тукъ не е мѣсто да се ядатъ гарги.” Въпросъ не е за вегетарианството, но рекохъ на този соколъ: “Нека си живѣе гаргата. Отвънка може, но тукъ не може да се правятъ престѫпления.” Пъкъ и другото, единъ соколъ да си позволи да хване една гарга, показва, че той се намира въ голѣма нужда. Та рекохъ, когато ние сме спокойни, нашитѣ движения сѫ единъ родъ. Спокойниятъ човѣкъ има единъ родъ движения, неспокойниятъ има другъ родъ движения. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми къмъ едно спокойно състояние. Всѣки день трѣбва да имате половинъ часъ за самовъзпитание на тѣлото си. Седнешъ, захапе те нѣкѫде. Стой половинъ часъ, не мърдай. Или сърби те нѣкѫде, мисли, че не се отнася до тебе. Може да чуешъ нѣкой шумъ, ще се самовъздържашъ. Самовъзпитание се изисква. Не се вслушвай въ този шумъ. Или искашъ да надникнешъ, да видишъ нѣщо. Не се мърдай. Това сѫ редъ отъ движения, които тогава искате да направите. Нѣкой пѫть, споредъ както гледа човѣкъ отъ прозореца, такъвъ му е характерътъ. Нѣкой ще дойде отблизо, ще си покаже главата и ще се отдръпне, другъ цѣлъ ще се надвеси. Този, който е внимателенъ, едва ще си тури главата и ще се оттегли, а другиятъ цѣлъ ще се надвеси навънка. Какво мислятъ тия двамата? Ако хващате тия хора да ви работятъ, кого ще изберете? Първиятъ е откровенъ, а този, който се е надвѣсилъ много, не е много разуменъ. Той харчи много, много е щедъръ, но и много харчи. А онзи е пестеливъ, икономистъ, съ малко енергия отива, съ едното си око погледне и пакъ се оттегля. Единиятъ ще направи такава линия - АБ**, ще се надвеси много. А другиятъ ще направи по-малка линия - А1Б1. АБ ще харчи повече енергия, за да изходи този пѫть, а А1Б1 ще харчи по-малко. Ако АБ е вашъ ортакъ, той ще харчи повече. Сега това не е единъ законъ, но като пристѫпваме да изучаваме характера на човѣка, все ще се натъкнемъ на тия наблюдения. Та необходимо е понѣкой пѫть да се спирате по 5,10,15,20 минути върху себе си. И после, да правите упражнение, каква поза трѣбва да имате? Човѣкъ трѣбва да има едно тѣло изправено, гръбначниятъ стълбъ на човѣка трѣбва да бѫде почти въ отвѣсно състояние, съ едно малко различие. Самовъзпитанието трѣбва да започне отъ тѣлото. АБ представлява вашиятъ гръбначенъ стълбъ.* Може да се образува една малка кривина. То става отъ практическо съображение - въ кривитѣ линии се харчи по-малко енергия. Щомъ човѣкъ е въ единъ унилъ духъ, той веднага се изкривява, за да си помогне. При този навикъ кѫде е тежестьта? Или защо човѣкъ си навежда главата малко напредъ? Човѣкъ, който си е навѣлъ главата надолу, не мисли. Казватъ: “Наведена глава сабя я не сече.” Какво подразбирате вие подъ наведена глава? Защо човѣкъ си навежда главата? Щомъ човѣкъ си наведе главата напредъ, де е тежестьта? Центърътъ на тежестьта е назадъ. Щомъ центърътъ на тежестьта мине напредъ, човѣкъ си изправи главата. Следователно, онзи човѣкъ, който почва да се нагърбва, той се повръща къмъ онова, животинското състояние. Затова е необходимо всѣки единъ отъ васъ да се изправи, гръбначниятъ му стълбъ да вземе едно отвѣсно състояние. Може да се изправите предъ една врата и да допрѣте гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначенъ стълбъ, да могатъ тия енергии на гръбначния стълбъ да потекатъ. Понеже има едно течение у човѣка отъ северъ къмъ югъ. Северъ е горе, а югъ е долѣ. Вие трѣбва да регулирате туй течение на гръбначния си стълбъ. Въ следствие на неправилния ходъ на туй течение, нѣкой се деформиралъ, накривилъ се на едната страна или на другата. Полюси сѫ това. Постоянно се мѣнятъ полюситѣ на движението. Нѣкой човѣкъ ще вдигне едното си рамо, нѣкой ще стѫпи само на единия кракъ, на лѣвия, а дѣсния ще държи леко като нѣкоя кокона, благородна дама. Това сѫ вѫтрешни състояния на неговитѣ чувства. На васъ ви рекохъ, дръжте си главата права! Нѣкой пѫть като се учудвате, правите разни движения съ главата. Това иде естествено. Наведе си главата на едната страна, иска да каже: “Чудна работа!” Изгубилъ си той равновѣсието. Ако е налѣво, значи центърътъ на тежестьта кѫде е? Ще решавате математически. Иванъ Стояновъ навежда главата си налѣво, какъвъ характеръ има? Поставете въ геометрическа форма, кои сѫ силитѣ, които действуватъ. Значи, центърътъ е въ дѣсната страна. Имашъ единъ неприятель или задѣватъ те отъ лѣво, ти се накривявашъ къмъ дѣсно - къмъ твоя тилъ. Който наклонява главата си на лѣвата страна, значи той уповава на сърцето си. Спасението е долу, въ сърдцето. Пъкъ другъ навежда главата си на дѣсно. Уповава на ума си. Тия сѫ разсѫждения като наблюдавате хората. Но заедно съ това наблюдавайте и себе си. Наведете си главата на лѣво, наблюдавайте се, кои сѫ набудителнитѣ причини за това? Кое ви е накарало да наведете главата си малко на лѣво? Човѣкъ трѣбва да върви правъ като една запалена свѣщь, да има само едно колебание, това е за разумния човѣкъ. За онзи, който не е разуменъ, той може да навежда главата си както иска. И васъ, като ви гледамъ много, малцина седятъ тъй правилно, както природата изисква. Единъ окултенъ ученикъ или единъ ученикъ на новата наука, той трѣбва да знае ония линии, които сѫ правилни за неговия животъ. Има морални линии въ природата, разумни линии, мѫдри линии въ природата, не самитѣ линии сѫ мѫдри, но линии, по които мѫдростьта се движи. Сега, когато дойде единъ вашъ приятель, когото вие обичате, какъ ще си подадете на него рѫката? Той, като дойде, какъ го посрещате? Всѣкога трѣбва да се спирате върху вашето поведение, да се анализирате. Не човѣкъ да стане дребнавъ, но да забележите разликата въ движенията. Къмъ онзи, когото обичате, въ вашитѣ движения сте много пластиченъ. И въ рѫцетѣ, и въ лицето ви има голѣма пластичность, на която вие не обръщате внимание. Това се дължи на вашето подсъзнание. Нѣкоя майка, която обича своя синъ или синъ, който обича и почита майка си, въ тѣхъ има единъ родъ движения, благородни. Когато пъкъ нѣкой господарь, като се приближава къмъ слугата си, у него има съвсемъ други движения. Той се приближава къмъ слугата си съ безлюбие. Вие можете да кажете: “Съ чувства свирепи, груби, сурови”, и т.н. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, грубъ е неодѣланиятъ камъкъ. Безразличенъ сѫщо не може да се употрѣби. Господарьтъ, като се приближава, нѣма почитание къмъ слугата си. Единъ учитель, като се приближава къмъ нѣкой ученикъ, който е способенъ, приближава се къмъ него по-внимателно, а къмъ ученика, който е слабъ, съ пръстъ го сочи. Въ Варненската гимназия имаше единъ учитель Бѣлчевъ, той на неспособнитѣ ученици казваше, като си свие малко очитѣ: “Я, ти тамъ излѣзъ на дъската!” А къмъ способнитѣ ученици си отваряше очитѣ. Като си затваряше очитѣ, той искаше да каже: “Ти си отъ онѣзи, които ходишъ съ затворени очи и умътъ ти е затворенъ, я, излѣзъ малко на дъската, да ти се отворятъ очитѣ.” Въ него имаше една черта, той, като погледнѣше ученика, оцѣнява го, казва: “Я, излѣзъ.” Ако дойдемъ ние да разглеждаме защо този учитель спрѣмо едни постѫпва по единъ начинъ, а спрѣмо други по другъ, това зависи отъ ученицитѣ. Но ако е единъ учитель съ високо познание на човѣшката душа, той ще се държи еднакво и къмъ онзи, който знае и къмъ онзи, който не знае. Но той все таки прави различие. Той, щомъ се обърне къмъ единъ отъ неспособнитѣ ученици, има нѣщо различно въ движенията му и въ рѫцетѣ, и въ лицето, въ правитѣ и криви линии на неговото движение има нѣщо, което се различава. Ако гледате учителя, по неговата фотография може да знаете какъвъ е ученикътъ, на който той говори, способенъ ли е или неспособенъ. Пъкъ и у неспособния ученикъ има известни движения, които го отличаватъ. Той, като стане, стиска се, седи неспокоен, несигуренъ, а онзи, който знае, като стане, въ него има самообладание, нѣщо хубаво има въ него и красиво. Та има известни линии, които опредѣлятъ нашето вѫтрешно [поведение] падение. Та всѣки день трѣбва да мислите върху онова, хубавото и благородното въ природата. Представете си, че вие сте затворени въ вашето тѣло. Нали всѣки день трѣбва да отваряшъ прозорцитѣ си, да влѣзне свѣтлина и чисть въздухъ. Ще погледашъ малко и ще подишашъ на широко. Ще правишъ известни упражнения върху себе си. Казвате: “То ще дойде отъ само себе си.” Нищо само по себе си не иде въ свѣта. И всѣкога въ природата те заставятъ по всевъзможни начини, хиляди начини и методи има, чрезъ страдания, чрезъ неволи, чрезъ лишения, докато ни вкаратъ въ правия пѫть, да мислимъ правилно. Сега вие се приближавате къмъ тази наука. За да стои по-дълго време у васъ, за да може да я използувате, въ вашето съзнание, трѣбва да има пъленъ контролъ върху тѣлото ви. Не да господствувате, но тѣлото и вие трѣбва да се разбирате. И въ всѣки даденъ случай трѣбва да разбирате състоянията, които минаватъ въ вашитѣ мисли и желания. Всѣкога отъ две състояния трѣбва да разбирате кое е правото. Седите нѣкой пѫть, имате свивания на лицето си, нѣкои хора правятъ движения съ лицето си, устнитѣ, носа си, този родъ движения може да сѫ предадени по наследство, а нѣкой пѫть, като се намирашъ въ затруднително положение, въ мѫчение, чрезъ изкривявания на мускулитѣ тази енергия търси мѣсто да излѣзне. Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излѣзне, ще се асимилира и нѣма да има нужда да се обезобрази тѣлото. Нашето тѣло се обезобразява отъ натрупване на излишна енргия. Ако се разгнѣвите, имате едно чувство на гнѣвъ, то ще произведе известенъ родъ движения, известенъ родъ криви линии у васъ. Или, ако вие развивате у васъ своята твърдость, тя има своята линия. Твърдостьта се изразява въобще въ устата. Ако вие я развиете по-силно, тя ще образува една права линия С.* И когато човѣкътъ иска да каже, че е твърдъ, стиска си устата, образува права линия. Днесъ си стискашъ устата, утре си стискашъ устата и най-после устата образува една безформеность. А пъкъ онзи, на когото твърдостьта е слаба съвсемъ, устата му седи отворена. Тогава онзи, на когото устата е затворена считатъ го за волевъ човѣкъ, пъкъ на когото устата е отворена - за безволевъ човѣкъ. За предпочитане е една патка, която можешъ да сготвишъ, отколкото единъ кремъкъ. Когато човѣшкитѣ чувства изгубятъ своята пластичность, тѣ ставатъ като единъ кремъкъ. Та ще знаете, че всичкитѣ наши мисли се изразяватъ навънъ. Твърдостьта се изразява въ правата линия, сѫщевремено и контролътъ на чувствата. Но този контролъ може да стане така, че да осакати устнитѣ. Но все таки въ устата трѣбва да има известна твърдость. Не си стискайте устата, нека естествено да се допиратъ, безъ да правятъ нѣкое особено налѣгане. Пъкъ и не си отваряйте устата. Човѣкъ въ всѣко едно отношение трѣбва да бѫде естественъ. Въ природата има единъ естественъ пределъ на отношенията. Въ природата има единъ красивъ предѣлъ: “по образъ и подобие”. Този предѣлъ сѫществува въ природата. За самовъзпитанието, трѣбва да се стремите да работите върху хармоничнитѣ черти, поне половинъ часъ да седите, да работите за хармоничнитѣ линии въ лицето си, въ главата и въ цѣлото си тѣло. Може да турите една основа за постройката на вашето бѫдаще тѣло. Та, при възпитанието, нѣкой пѫть можемъ да си спомогнемъ съ движенията. Не знаешъ какво да правишъ, слаба ти е волята. Стани правъ и си направи това упражнение съ рѫцетѣ предъ гърдитѣ, но дръжъ си палцитѣ нагоре. Защото горната страна на рѫката е положителната, а вѫтрешната е отрицателната. Физически и умствено става преливане на енергията. Не, че много ще постигнете, но все таки ще стане една вѫтрешна хармонична промѣна. Туй упражнение трѣбва да се направи така, че пръстъ върху пръстъ да минава отгоре, а не да се прави тъй безразборно. Първиятъ пръстъ върху първия, вториятъ - върху втория, и т.н. После нѣкои могатъ изведнажъ да направятъ упражнението. Не е въпросъ изведнъжъ да се свърши упражнението. Ние трѣбва да знаемъ защо става всѣки единъ актъ въ нашия животъ. Ако вие се почешете задъ ухото, може ли веднага да проследите, коя е мисъльта, която ви е накарала да се почешете? Той е ученъ човѣкъ, който може да каже това. Или понѣкой пѫть бутнете си носа или ухото, знаете ли коя е причината? Онази мисъль, която ви е заставила да си турите рѫката върху тази повърхность на носа. Да допуснемъ, че вие сте много нервенъ или неспокоенъ, турете рѫката си до края на носа, 5-6 пѫти допрѣте така леко рѫката си до носа и забележете какъ ще ви се отрази. Или когато сте силно раздразненъ отъ вѫтре, има единъ, който се е раздразнилъ у васъ, допрѣте рѫката си до носа нѣколко пѫти, нѣма да се мине много време и веднага ще се смѣни енергията. Ти извади тази енергия отъ себе си. Известенъ родъ криви линии ставатъ проводници на тази енергия. Ако вие знаете какъ да тургате рѫката си върху вашия носъ, много ваши състояния ще се смѣнятъ. Сега, такова едно упражнение, нѣкой пѫть може да ви помогне и да ви избави отъ 3-4 години затворъ. Казвашъ: “Азъ нѣма да си играя.” Като си играешъ, 4 години ще спечелишъ; пъкъ ако не си играешъ, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако си кажешъ тъй на носа, 4 години ще спечелишъ, ако не, 4 години въ затворъ ще бѫдешъ. Ако тъй правишъ съ рѫцетѣ си, 4 години ще спечелишъ; ако тъй не направишъ, може безъ служба да бѫдешъ. Тѣ сѫ положения спасителни за свѣта. Въ природата има нѣкои положения, които сѫ спасителни, при даденъ случай сѫ важни за васъ. Затуй малкитѣ случаи, които ви се паднатъ въ живота, не трѣбва да ги считате маловажни. На всѣко нѣщо трѣбва да дадемъ точно тази цѣна, която трѣбва. Не да станете страхливи, като се случи нѣщо. На всичко, което става у васъ, ще обръщате внимание. Станала кожата ти суха, ще обърнешъ внимание на това. Трѣбва ти повече вода. Подигнала се температурата на рѫката ти. Ще обърнешъ внимание на това. Какво ти трѣбва? Трѣбва ти малко изпотяване. Образуватъ се известни конвулсиии въ тѣлото ти. Трѣбва ти една баня. Щомъ си неспокоенъ, вземи една кана вода, полѣй я отгоре си. Можешъ да се възпиташъ съ една кана вода. Налѣй я отгоре си. Кажи ѝ: “Добро утро!” Тази вода, като потече по тебе, тя е магическа. И при това тя ще направи хубави, красиви линии върху ти. Нѣма друго сѫщество, което прави такива красиви линии, както водата. Вие виждали ли сте като пуснете вода върху гладка повърхность, колко красиви движения се образуватъ. По-красиви движения отъ водата не съмъ виждалъ. Като полѣешъ каната върху си и кажешъ “добро утро” на водата, всички тия капки въ криви линии, като минатъ по тѣлото ти, ти се усѣщашъ радостенъ и доволенъ. Съ водата тази непотрѣбната енергия се е премахнала отъ тебе и ти си се тониралъ вече. Вие сте млади сега и тия, малкитѣ упражнения сѫ хармонични и потрѣбни за васъ, за да се създаде у васъ едно тѣло устойчиво. И кой какъ ви види, да забележи, че въ строежа на тѣлото ви има нѣщо ново. А ако останемъ съ нашитѣ стари глави и тѣла и съ старитѣ си походки, тогава нѣма защо да учимъ. Всичко трѣбва да стане ново. Щомъ дойде новото у васъ, вие ще се възродите. На васъ ще ви дамъ сега туй упражнение (I и II) за 10 дена ще го правите сутринь и вечерь по 10 пѫти. Сутринь, като станете отъ леглото и вечерь, като лягате. Полека ще го правите и съзнателно, тъй пръстъ върху пръстъ. Ако го правите само тъй да се мине, нищо нѣма да ви ползва. Ще правите наблюдения, какви промѣни ставатъ вѫтре въ васъ. Може да си имате едно тевтерче да отбележите по-главнитѣ ваши състояния. После, ако ви е минала една мисъль и нея може да си я отбележите. Следъ туй ще направите второто упражнение. Рѫцетѣ ще вдигате успоредно отъ страни на главата и после пакъ бавно да се огънатъ отъ страни на главата до шията. Сега съ тия упражнения не че ще се получатъ Богъ знай какви постижения, но вие ще правите вашитѣ наблюдения. Съ тия два вида упражнения ще проверите единъ психиченъ законъ. Станете сега. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 7.05 часа сутриньта 23 школна лекция на I-ви Младежки Окултенъ Специаленъ класъ, 15.II.1929г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------- * Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка къмъ упражнението. ** Въ оригинала има оставено празно мѣсто за рисунка.
  25. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧИЦА 5.30 часа сутриньта Отче нашъ Размишление върху свѣтлината. Ако нѣкой ви запита: по какво се отличава човѣкъ? Или: кое опредѣля човѣка като човѣкъ? Казвате: “Азъ съмъ човѣкъ!” Кое е онова качество, което опредѣля човѣка като човѣкъ? Задачата е трудна, но ще започнемъ отъ причинитѣ. Кое опредѣля свѣтлината? Свѣтлината отваря пѫтя на всички сѫщества, добри и лоши. Кое е онова качество, което опредѣля топлината? Топлината стопля всички сѫщества, безъ разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всѣкога, всички тѣла се разширяватъ. Нѣкой пѫть може топлината, отъ друго гледище, да причини нѣкоя малка врѣда, но добрината, която причинява, е съ хиляди и милиони пѫти по-голѣма отъ малката врѣда. И свѣтлината може да причини микроскопическа врѣда, отъ наше гледище, но добринитѣ сѫ повече. Сега, кое е онова, което опредѣля човѣка? - Мисъльта. Трѣбва да кажете: Мисъльта е едно опредѣлено качество у човѣка и тя се отличава по това. Човѣкъ, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажемъ, ти си раздразненъ, неразположенъ си духомъ, щомъ дойде мисъльта, веднага твоето състояние ще се смѣни. Мисъльта, това е Божествено състояние у човѣка. Недоволство, безвѣрие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисъльта у тебе, всичко ще се смѣни и ти ще имашъ едно естествено състояние. Ти си човѣка, господарь на твоитѣ желания. Та рекохъ, да мислишъ, то е да бѫдешъ господарь на себе си. Който не мисли, не може да бѫде господарь на себе си. Казвашъ: “Азъ мисля.” Ако въ тебе могатъ да се смѣнятъ тия състояния, както при свѣтлината, като дойде свѣтлината, всичко е отворено, всички пѫтища сѫ свѣтли. Това прави свѣтлината. И когато дойде мисъльта, ако всички пѫтища ти се отворятъ, това е вече мисъльта. Нѣкой казва: “Азъ това не съмъ го намислилъ.” Не си го намислилъ, защото мисъльта не е дошла. Какво ще мислишъ? “Азъ не съмъ тръгналъ”, казвашъ. Но, ако твоето тръгване се обуславя отъ свѣтлината? Подразбирамъ, свѣтлината да дойде. Но има единъ законъ, щомъ дойде свѣтлината, който има органи на зрѣнието, той не може нито една секунда да седи на едно мѣсто. Щомъ дойде свѣтлината, тя ще го подвижи. Ти при свѣтлината не можешъ да седишъ на едно мѣсто. Свѣтлината има това свойство - дето мине, тя всичко носи съ себе си, безъ разлика, всичко носи въ една и сѫща посока. Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които сѫ въ рѣката, нали отиватъ съ нея? Да допуснемъ тукъ имате едно течение - АВ. Всички предмети, пуснати въ рѣката, отиватъ заедно съ нея. Но единъ параходъ може да върви и противъ течението на рѣката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако единъ параходъ върви противъ течението на рѣката, той не върви противъ течението всѫщность. Тукъ имате две течения противоположни. Освенъ рѣката, имате и човѣшката мисъль, която тече въ обратна посока на водата. Не параходътъ се движи, човѣкъ се движи. Човѣшката мисъль е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходътъ се движи, а въ сѫщность човѣкъ се движи. Може нѣкой да каже: “А какъ може рибата да върви противъ течението?” Не, всички предмети, които сѫ пасивни *, нѣматъ свое течение, тѣ ще вървятъ съ общото течение. Туй, което отличава човѣка, то е мисъльта, която смѣня всичкитѣ му състояния. И всички вие трѣбва да се стремите да придобиете това. Хората го наричатъ характеръ, навикъ, нравъ, много имена тургатъ, които не изясняватъ. Азъ го наричамъ това - мисъльта. Въ мисъльта има жертвоприношение, тамъ е началото на мисъльта. Сега нѣкои хора иматъ една погрѣшна идея за началото. Нѣкой пѫть началото е въ началото. Нѣкой пѫть началото е въ края. Нѣкой пѫть краятъ е въ началото, нѣкой пѫть краятъ е на края. Какво подразбирате вие подъ начало и край на нѣщата? Начало на нѣщата въ свѣта е Богъ, а край на нѣщата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради насъ е начало. Отъ наше гледище говоря. Или по нѣмане на друго положение, туй разбиране - начало и край, тѣ образуватъ една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само отъ две точки. Това е мѣрка, съ която се мѣрятъ всички прояви на този свѣтъ съ едно измѣрение. Кое е онова, което отличава едноизмѣрния свѣтъ? Коя линия опредѣля еднопространствения свѣтъ? (-Правата линия опредѣля едното измѣрение.) За да сѫществува правата линия, тя трѣбва да има външни условия. Кои сѫ външнитѣ условия на правата линия? ( -Тѣ се наричатъ отворени криви линии.) То е спиралата, тѣзи линии, които не сѫ свързани. Отворената линия, това е свѣтътъ на правата линия, възможноститѣ на правата линия. Следователно, линията АВ въ колко посоки може да се движи? ( -Само въ една посока.) Следователно щомъ турите две прави линии на едно мѣсто, тѣ образуватъ крива линия. Следователно кривата линия, това сѫ възможноститѣ на правата линия. Но отдѣлно тѣ съставляватъ по две точки, които образуватъ правата линия. А тази отворената линия не може да се яви безъ тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на другъ единъ свѣтъ - на двуизмѣрното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показватъ, че тя е свързана съ другъ единъ свѣтъ. Съ кой? Съ свѣта на плоскоститѣ. Сега какъвъ е законътъ на едноизмѣрния свѣтъ? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законътъ на двуизмѣрния свѣтъ, съ какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава кѫде ще се яви противоречието въ едноизмѣрния свѣтъ? Да допуснемъ, две сѫщества тръгнатъ отъ точкитѣ А и В, кѫде ще се срещнатъ? Въ точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскатъ.) Не, като се срещнатъ, тѣ ще се видятъ и ще се зарадватъ, ще помислятъ, че това е краятъ на тѣхния животъ. Ще си кажатъ: “До тукъ е”, по-нататъкъ не могатъ да се мръднатъ. Дето и да се срещнатъ, то ще бѫде край за тѣхъ, по-нататъкъ не могатъ да мръднатъ. Като се срещнатъ, тѣ ще кажатъ: “Свърши се съ тази работа”, това е смисълътъ на тѣхния животъ. Въ сѫщность кѫде ще се срещнатъ? -На половината пѫть. Тѣ мислятъ, това е всичката възможность на тѣхния животъ, тѣ да се срещнатъ. Но да допуснемъ, че тия сѫщества, като се срещнатъ единъ день, сбутатъ се и се скаратъ, не могатъ да се споразумѣятъ. Идейно се скаратъ и се свадатъ, кажатъ: “Азъ не мога да живѣя съ тебе.” Какво да правятъ сега? Накѫде трѣбва да идатъ? Заражда се едно желание у тѣхъ, искатъ да се отдалечатъ. Какво трѣбва да правятъ? Вие ще кажете: “Трѣбва да се оттеглятъ заднѣшкомъ. (-Тѣ могатъ да идатъ и въ друго измѣрение.) Но не го знаятъ. Тия две сѫщества ще кажатъ, че този свѣтъ е нещастенъ, а нашиятъ свѣтъ е много добъръ. Но като се скаратъ тамъ хората, нѣма възможность да се отдалечатъ. Започватъ тѣ да мислятъ. Отъ тамъ се заражда тѣхната философия - какво да се прави? За тѣхъ има една невъзможность. А тази невъзможность не сѫществува. Но въ тѣхното съзнание съществува. Сега другъ единъ въпросъ, кое е дало поводъ на тия сѫщества да се скаратъ? Защо тия разумни сѫщества сѫ недоволни? За да бѫде човѣкъ недоволенъ, трѣбва да има поводъ. Кое може да бѫде поводъ за едноизмѣрния свѣтъ, да се скаратъ? Кое може да накара хората да се свадатъ? Скарването това сѫ наши понятия. Ние казваме запримѣръ: “Не ме уважаватъ.” Напримѣръ ти си ученъ човѣкъ, искашъ да те признаятъ, че си ученъ. Но сѫщевременно и другиятъ е толкова ученъ, колкото и ти. Тогава отъ гдѣ ще знаешъ, че той нѣма уважение? Ние считаме по външнитѣ прояви, че нѣкого уважаватъ или почитатъ. Когато младиятъ седи на столъ и влѣзне единъ старъ, съ бѣла брада човѣкъ на 120 години, и младиятъ стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи стариятъ? Ако младиятъ влѣзне въ стаята и стариятъ човѣкъ даде мѣсто на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влѣзне едно малко дете въ стаята и една стара, 10-годишна котка сѣднала на стола, нѣма ли да стане старата котка предъ малкото дете? Ще стане и оттатъкъ ще мине. Та, има такива случаи, когато единъ младъ, много ученъ, свършилъ 4 факултета човѣкъ и имате единъ дѣдо, който нищо не е училъ, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-старъ отъ него. Защото онзи, който знае, е по-старъ отъ брадата. Сега, защо се вмѣтнаха тия мисли за младия и стария? Да уважавашъ единъ човѣкъ, значи да му дадешъ неговото право. Значи имашъ известно задължение, да дадешъ туй, което си обещалъ. Както е напримѣръ въ нареждането по улицитѣ, всички трѣбва да вървятъ отъ дѣсно, да има редъ въ отминаването. Значи да има единъ нормаленъ ходъ въ свѣта. На всѣки човѣкъ да се даде туй, което е право. Онзи, когото трѣбва да уважаватъ, какво трѣбва да има той? И какво трѣбва да даде той? За да се боятъ хората отъ тебе, какво трѣбва да имашъ? (-Сила.) Сила. Предъ силния всички се страхуватъ. Онзи, когото почитатъ и уважаватъ, какво трѣбва да даде въ замѣна на почитьта и уважението? Това е една обмѣна на известни вѫтрешни разбирания. При сегашнитѣ условия, при които човѣкъ се намира, уважението е резултатъ отъ любовьта. Този, който те обича, всѣкога ще го уважавашъ. Л:У, значи има известно отношение между обичьта и уважението - О:У.(-Салонътъ е студенъ.) Вие можете да съберете топлината отъ далечъ. Топлината и свѣтлината се събиратъ. Туй, което обичашъ, можешъ да уважавашъ, а туй, което не обичашъ, не можешъ да уважавашъ. Което обичашъ, ти можешъ да уважавашъ, да зачиташъ, да му служишъ, всичко можешъ да направишъ. Има отношение вече. Туй, което обичашъ или което те обича, къмъ него можешъ да имашъ отношение всѣкога. Та, като рекохъ първото нѣщо, ако искате да ви обичатъ и уважаватъ, трѣбва да имате въ себе си едно отношение. Или азъ казвамъ, отношението Б - Богъ, се отнася къмъ отношението Ч - човѣка, тъй както Ч се отнася къмъ М - мисъльта. Б:Ч=Ч:М. Защото, за да бѫдешъ уважаванъ, непремѣнно трѣбва да имашъ Божественото у себе си или то значи: трѣбва да мислишъ. (-М.)Божественото у човѣка започва съ неговата мисъль. Мисъльта у човѣка има отношение къмъ Бога. И всѣкога, когато у васъ не могатъ да станатъ тия промѣни на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: “Това е невъзможно, азъ не мога.” Мисли и всичко е възможно! Щомъ кажете, че нѣщата сѫ невъзможни, значи у васъ нѣма мисъль. Най-първо ще кажете: “Всичко е възможно!” Нищо повече! Да допуснемъ, васъ ви срещне на пѫтя единъ въгленъ, вие казвате: “Азъ не искамъ да се занимавамъ съ въглища.” Но минавамъ азъ, бутна въглена, направя го на диамантъ. “А, казва, азъ съ диаманти се занимавамъ”, и задига диаманта. Мисъльта превръща нѣщата. Тя има магическа сила. Ти щомъ мислишъ, щомъ бутнешъ въглена, той става диамантъ. Щомъ имашъ тази мисъль, като срещнешъ твоя противникъ, подай си рѫката. Като подадешъ рѫката, той, неприятельтъ ще изчезне. Напримѣръ двама противници не искатъ да се гледатъ. Дай си рѫката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него нѣма противорѣчие. Божествената мисъль сравнявамъ на единъ крѫгъ. Сравнявамъ така, че всичките отношения отъ центъра сѫ еднакви. Сега азъ ви изнасямъ силата на мисълта. Онова, което мисли у човѣка, това е човѣкътъ. Човѣкъ никога не трѣбва да каже: “Това е невъзможно заради ** мене!” Ще ми каже нѣкой: “Ти цѣла вселена можешъ ли да направишъ?” - Рекохъ, мога. Ела, самъ да видишъ, азъ ще направя една вселена, че да можешъ ти да видишъ отъ всѣкѫде. Вземамъ една капка вода и я населявамъ съ толкова милиарди сѫщества, колкото има въ една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можешъ да видишъ, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя умъ, то е вселена. Казватъ: “Но тази вселена е безконечна.” То сѫ празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. “Ама, азъ може да мисля заради него.” -Значи, ти можешъ да го обгърнешъ. Щомъ не можешъ да го обгърнешъ, ти не можешъ да мислишъ, а щомъ можешъ да го обгърнешъ, ти можешъ да мислишъ. Следователно въ твоя умъ ти трѣбва да обгърнешъ вселената. Защото ти си по-голѣмъ отъ самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но въ съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъль. Но щомъ дойдешъ да имашъ Божественото у себе си, ние говоримъ за Божественото у себе си. Щомъ започнешъ да мислишъ, всичко е възможно. Христосъ казва: “Любете враговете си.” Нали го обичашъ? Значи има една възможность, можешъ да го обичашъ. При какви условия можешъ да обичашъ човѣка? Ще ви обясня сега: обичай Бога въ врага си! Защото Богъ се проявява и въ врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога въ врага си. Тогава има смисълъ. “Ама, азъ не мога да се примиря.” Примири се съ Господа, Който е у него, а него остави настрана. Привеждахъ примѣра: две ученички отъ гимназията се мразятъ, не могатъ да се примирятъ, не се гледатъ. Обаче единъ день директорътъ взема едната ученичка и отива къмъ другата, едната се засмива и дветѣ се рѫкуватъ и се поздравяватъ. Едната казва на другата: “Колко си хубава и добра днесъ!” -“Директорътъ е тукъ! Нѣма ли го директорътъ, тогава ще ме видишъ каква съмъ.” Та рекохъ, щомъ дойде директорътъ, дветѣ ученички веднага се засмѣятъ и се рѫкуватъ. Ди-ректорътъ не знае, че има нѣкой споръ между тѣхъ. Та рекохъ, ако две ученички могатъ предъ директора да си подадатъ рѫка и да си говорятъ любезничко, защото директорътъ е тукъ, тогава две сѫщества, ако Господь е при тѣхъ, не могатъ ли да направятъ сѫщото? Тогава азъ ще кажа: “По какво ще позная, че Господъ е съ мене?” Щомъ почнешъ да мислишъ, значи директорътъ е тукъ, тогава всичко е възможно. Та, кои сѫ основнитѣ мисли, които може да извлечете отъ казаното? При мисъльта всичко може да се твори! Силниятъ човѣкъ трѣбва да мисли! И вие трѣбва всѣки день да мислите по 5, 10, 15 минути, човѣкъ ли сте или не. Т.е. да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, въ мисъльта има едно отличително качество, то е следующето: щомъ като дойде мисъльта, тя носи свѣтлина съ себе си. Веднага се отварятъ простори предъ тебе, и паметь, и способность, и музика, и художество, нѣма обезсърдчение тамъ. Но изгубишъ ли мисъльта, пакъ станешъ обикновенъ. Ще знаете, мисъльта, тя е магическата тояжка! Имашъ ли нея, всичко е възможно. Изгубишъ ли тояжката си, веднага се смѣнятъ състоянията. И магитѣ сѫ носили своитѣ тояжки въ рѫкава и докато той носи своята тояжка, той е силенъ, той е магъ, въ деня, въ който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носишъ своята мисъль, ти си магъ. Изгубишъ ли мисъльта си, ти си единъ обикновенъ човѣкъ. Казвашъ: “Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя”, и най-после нищо не можешъ да направишъ. Колко точки се изискватъ, за да направишъ единъ върхъ? (-Три.) Какво пространство ще бѫде тогава това съ тритѣ точки: едноизмѣрно, двуизмѣрно или триизмѣрно? (-Двуизмѣрно.) Значи, съ две точки не можемъ да направимъ единъ върхъ. Сега ще преведемъ математическитѣ понятия въ куба. Имаме 6 стѣни и 6 плоскости. Тогава колко върха има въ куба? (-Осемь.) Осемь, колко точки има въ всѣки върхъ? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осемь върха, 24 - 8 оставатъ 16, кѫде влизатъ тѣзи 16? Тѣ не опериратъ въ видимия свѣтъ. Значи, имашъ единъ запасъ отъ 16. Тогава колко точки имаме въ единъ квадратъ? (-Четири.) Но понеже имаме две точки въ линията, четири граници по две точки, колко правятъ? Щомъ се съединятъ две разумни сѫщества, щомъ се допратъ на едно мѣсто, какво образуватъ? Сливатъ се и образуватъ единъ върхъ. Тогава, ако три плоскости се съединятъ, какво образуватъ? (-Пакъ върхъ.) Значи изисква се две разумни сѫщества, за да се слѣятъ и да образуватъ единъ върхъ. Три плоскости, ако се допратъ какво образуватъ? (- Пакъ върхъ.) Ако две линии се пресичатъ? (-Пакъ върхъ се образува.) Каква е разликата, когато две сѫщества образуватъ единъ върхъ и когато три сѫщества образуватъ върхъ? Можете ли да приведете единъ примѣръ въ живота, кѫде се проявяватъ тия линии? Нали казахме, че две разумни сѫщества образуватъ единъ върхъ. Дайте единъ върхъ въ живота си или две разумни сѫщества, които образуватъ върхъ. (-Трисѫщества, които образуватъ върхъ въ живота, това е сѣмейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво сѫ образували? Момъкътъ е отъ едно измѣрение. Като е близо до хората момъкътъ, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмѣренъ. Т.е. като се сгоди той е плоскость, а като се ожени е вече кубъ. Питате що е права линия? - Момъкътъ. Що е квадратъ? - Сгодениятъ. А кубътъ? То е онзи, оженениятъ, съ три сечения. Двамата иматъ стремежъ. Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако туримъ и друга свободна линия В, която се движи по сѫщата посока. Ако тия линии се пресекатъ, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тукъ имате най-голѣмата интенсивность. Но понеже всѣка права си има свой пѫть, тѣ не оставатъ за дълго заедно. Значи, любовьта е въ пречупването О. Следъ това, като се разлюбятъ, кѫде ще се срещнатъ? Значи, има влюбване и разлюбване. Де е разлюбването? Разлюбенитѣ хора сѫ умни хора, вървятъ успоредно. Влюбятъ се, искатъ да се срещнатъ. Сега какво разбрахте вие съ думата влюбване? Всѣкога въ залюбването има два момента. Влюбениятъ е веселъ, засмѣнъ, пѣе си, ходи си, фантазира си. Следъ туй дойде една голѣма замисленость. Лицето е при най-голѣмата интенсивность, понеже става фокусъ. Защото щомъ залюбишъ, ти привличашъ при себе си всички залюбвания въ свѣта и тѣ се съединяватъ въ тази точка, ти ставашъ центъръ вѫтре и отъ всички направления се привличатъ точки къмъ тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казвашъ: “Ама, този, когото съмъ залюбилъ, ако той ме напусне?” Дойде едно разколебание на мисъльта. Почнешъ да мислишъ, да се тревожишъ, създадешъ си такива мѫчителни нѣща въ мисъльта. Отъ тази мисъль започва мѫчението. Това прави съмнението. Въ реда на нѣщата е, той да те разлюби. Защо да не считашъ, че и разлюбването и то си върви вѫтре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъль разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има въ това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: “Хубаво въ началото, но на края…” Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбишъ, не можешъ да си починешъ. (Смѣхъ.) Вие сте чудни, нѣма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. Въ съзнанието е този предметъ, възлюбилъ си го, това не подразбира, че ще го държишъ постоянно въ твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяватъ тия аберации, какво е аберация въ свѣтлината? (-Разсѣйване.) Има си своитѣ причини за това. Въ дадения случай разлюбването е единъ процесъ, за да дойде пакъ влюбването. Ти, щомъ заспишъ, разлюбишъ го, пакъ се събудишъ на другия день, пакъ го залюбишъ. Красотата на любовьта седи въ това, че можешъ да залюбвашъ и можешъ и да разлюбвашъ. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекѫсване, пречупване, явяватъ се такива болезнени състояния. То е другъ въпросъ. Две състояния има, едното ще бѫде положително, другото - негативно. Като че ти преставашъ да мислишъ за този предметъ. Ти най-първо мислишъ, мислишъ и най-после умътъ ти минава отъ едно състояние въ друго. Но това ни най-малко не означава, че този предметъ си го забравилъ. Сега вие ще дойдете до закона на любовьта. Да допуснемъ, че вие имате едно сѫщество, което ви обича, нали? Въ истинския смисълъ, ти трѣбва да си дадешъ едно обяснение за това. Представи си, че туй сѫщество, което ви обича, ви държи съ дѣсната рѫка и вие му държите рѫката и казвате: “Да не ме пуска.” Но туй сѫщество иска да пусне рѫката си и да ви хване съ лѣвата рѫка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дѣсната си рѫка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че нѣма друга рѫка. Но той ви хване съ лѣвата рѫка. Питамъ, има ли нѣкое противорѣчие? Казвашъ: “Какви сѫ неговитѣ намѣрения?” Намѣренията му сѫ да смѣни дѣсната рѫка съ лѣвата. Следъ това, той ще смѣни лѣвата рѫка съ дѣсната. Следъ туй, туй сѫщество ще иска да оттегли и дветѣ си рѫце и ще иска само да ви гледа отъ далече. Какво лошо има въ това? Тогава връзката е между очитѣ. Следъ това, туй сѫщество си затваря очитѣ, иска да ви слуша, казва: “Говори ми, искамъ да те слушамъ.” Ще разбирате, въ любовьта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовьта, постоянно се спѫва само съ едната връзка на едноизмѣрното пространство. Тази не е правата мисъль. И вследствие на това се раждатъ противорѣчията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промѣна у васъ, казвате: “Нѣщо лошо се е случило.” Не е лошо, трѣбва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие? Духовнитѣ работи трѣбва да се обяснятъ. Любовь безъ мисъль не може. Правата мисъль седи въ това: непремѣнно човѣкъ трѣбва да мисли. Щомъ човѣкъ мисли, любовьта ще дойде. Всѣкога, за да бѫде животътъ нормаленъ, приятенъ или сносенъ, човѣкъ трѣбва да мисли. Мисъльта носи Божествената проява, затова всѣкога трѣбва да мислите. Щомъ станете сутринь, започнете да мислите. Всичко е възможно въ свѣта. Ти носишъ Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: “Богъ като е съ насъ, никой не може да бѫде противъ насъ. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовьта.” Туй е безлюбие, невъзможното за човѣка на мисъльта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислишъ, значи да имашъ туй, Божественото начало въ себе си. И ако ти си неразположенъ или въ тебе не могатъ да се смѣнятъ състоянията, ти ще знаешъ, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започналъ да мислишъ. Мисъль и Божествено начало трѣбва да ги съедините въ едно. А щомъ дойде мисъльта, всичко тръгва както трѣбва. Питатъ, какво ще стане после? Ще се запалимъ. Какво има отъ това, като се запалимъ? Нека се запалятъ всички. Ако огънятъ не се запали, ако не гори, тогава е злѣ. “Ама, ще изгоримъ.” - Нищо въ свѣта не изгаря. Нѣкой казва, че изгорѣлъ. Какво казва съвременната наука, мѣни ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (- Не се мѣни.) Казватъ: “Изгорѣло е дървото.” Не е изгорѣло. Ако туришъ единъ голѣмъ калпакъ върху горящето дърво и съберешъ туй, което е изгорѣло, този димъ и ако имашъ една малка запалка, ще има пакъ ново горение. И тогава, ако дървото е горѣло единъ день, димътъ може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туришъ другъ калпакъ, и него запалишъ, то ще гори 10 години и пакъ нѣма да изгори. И ако върху това горение туришъ другъ калпакъ и съ друга запалка запалишъ, защото всѣко нѣщо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и нѣма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране. Младиятъ даже не знае защо е младъ. Стариятъ е старъ и той не знае защо е старъ. Ние само констатираме, че той е младъ. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човѣкъ? Младиятъ човѣкъ, това е рѣката, която върви навсѣкѫде и постоянно лъкатуши. Тази рѣка, като влѣзне въ морето, той стане старъ. Стариятъ човѣкъ показва, че рѣката се е влѣла въ морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази рѣка лъкатуши. Тази рѣка, съ своето лъкатушене, на милиони сѫщества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И нѣкой пѫть е приятно и ние да лъкатушимъ. Не да бѫдемъ единъ каналъ, направенъ отъ хората. И то е хубаво. “Ама, азъ не искамъ да се огъна.” Защо да не се огънешъ? Свѣтлината не се ли огъва? Та слушай, свѣтлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва свѣтлината. Че всичкитѣ най-възвишени сѫщества и тѣ се огъватъ. Тамъ е хубостьта! Колкото повече се огъвашъ, толкова по-силенъ ставашъ. Че какво ми струва менъ да се огъна? Вървя като единъ войникъ изправенъ, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. Въ този случай правя честь на мравята. По-нататъкъ видя голѣмъ бикъ, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване азъ правя, другото - бикътъ прави. Значи, разумно е да се огънешъ. Питамъ, което се огъва ли прави грѣхъ или което не се огъва? Който не се огъва прави грѣхъ, а който се огъва никога грѣхъ не прави. Сега туй какъ ще го приемете въ вашитѣ схващания? Вие казвате: който с