Jump to content

1926_08_24 Да не бѫдете сѫдени!


Ани

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Вторникъ, 10 ч. с.                                    24 августъ.

 

Да не бѫдете сѫдени!

 

Размишление.

 

Прѣди да прочета стиха, върху който ще ви говоря, ще направя нѣколко встѫпителни бѣлѣжки. Днесъ е вторникъ, а вторникъ е день за воюване. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да воюва. Понеже вие още не сте тъй силно въорѫжени, допуснете поне другъ да воюва заради васъ. Най-добриятъ воинъ, това е Божиятъ Духъ, Святиятъ Духъ, Който носи всички блага. Приемете Той да воюва заради васъ. Хората воюватъ всѣкога за свобода. И Божествениятъ Духъ, Който иде да работи въ свѣта, воюва за свободата на хората, а не за себе си. Затова вие бѫдете тилъ въ тази борба.

 

Сега, бѫдете свободни! Въ това, което ще ви кажа, все ще има нѣколко изречения, които ще се отнасятъ лично до васъ. Всѣки да схване туй, което е за него. Въ бесѣдитѣ ми нѣма да се спирате върху отрицателната страна, а върху положителната страна, върху това, което гради, което създава, което дава сила, мощь и укрѣпва вѣрата. Ако въпросътъ е за отрицателната страна, това нѣщо го има въ свѣта, има го и въ васъ. Вие сте прѣситени отъ тия нѣща. Бѫдете вѫтрѣшно свободни, като новородени дѣца, на които умоветѣ не сѫ заплетени съ физически възгледи, съ изопачени понятия за живота. Бѫдете като малкитѣ дѣца, които отиватъ на училище да се учатъ. И дѣйствително, днешниятъ день носи своята красота въ себе си.

 

Та сега ще отворите умоветѣ и сърцата си, ще ги поразширите малко повече, за да влѣзе колкото може повече свѣтлина. Разширете ги тъй, както нѣкой облаченъ день отваряте широко прозорцитѣ, вдигате пердетата, за да влѣзе повече свѣтлина. Азъ казвамъ: хвърлете пердетата, за да влѣзе колкото може повече свѣтлина!

 

Ще ви прочета 7 глава отъ Евангелието на Матея: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени! Защото, съ каквато сѫдба сѫдите, съ таквазъ ще ви сѫдятъ; и съ каквато мѣрка мѣрите, ще ви се възмѣри.“ — (ст. : 1 и 2).

 

„Просете, и ще ви се даде; търсете, и ще намѣрите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всѣки, който проси, приема; който търси, намира и който хлопа, ще му се отвори.“ — (ст: 7 и 8). Това сѫ положения. Търсятъ, хлопатъ само положителнитѣ хора въ обикновенъ смисълъ на думата. Всѣки, който е роденъ, той е възкръсналъ. Нѣкои хора отъ църквата мислятъ, че само този е възкръсналъ. който е излѣзълъ отъ гроба. Не, това е физическата страна на възкресението. Казано е за Христа, че Той е възкръсналъ отъ гроба.

 

„И тъй, ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отецъ ви, Който е на небесата, ще даде добрини на тия, които искатъ отъ Него“.— ст. 11. Имайте прѣдъ видъ, че тази бесѣда не се отнася до васъ. Христосъ е говорилъ на едно събрание, на което е имало фарисеи и садукеи, които искали да спорятъ. Той имъ казва: „Ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на вашитѣ дѣца, колко повече Отецъ вашъ небесенъ“! Сега вие ще кажете, че всѣки, който не изпълнява волята Божия, е лукавъ. Но и лукавиятъ знае какъ да послужи на себе си.

 

„И тогазъ ще имъ обявя: Азъ никога не съмъ ви знаялъ; махнете се отъ мене вие, които работите беззаконие!“ — ст. 23. И сега, онѣзи, които не разбиратъ закона, ще ви кажатъ, че единъ лѣкарь, който вади зѫбъ отъ устата на единъ човѣкъ и го присажда въ устата на другъ, не прави чудеса. Какъ, не прави ли чудеса? — Прави чудеса. Онзи лѣкарь, който поправя носа на единъ човѣкъ, като изважда парче кожа отъ гърба на другъ нѣкой, не прави ли чудо? — И той прави чудо, но парички взима за това чудо, За тази операция той ще получи около 20-30000 лева. И слѣдъ това лѣкарьтъ ще каже: Господи, азъ поправихъ носа на този човѣкъ. Господъ ще каже: „Я изпѫдете този навънъ, защото той, като направи носа на едного, развали гърба на другиго“. При такива добрини, при които се прави добро на едного, а зло на другиго, Господъ казва „Изпѫдете този човѣкъ навънъ“. Това, обаче, не се отнася до онѣзи, които работятъ безкористно.

 

„Защото ги учеше, както единъ, дѣто има власть, а не както книжницитѣ“ — ст. 29. Тукъ думата „власть“ не означава, че трѣбва да владѣе единъ човѣкъ, но се подразбира човѣкъ, който има знания и хвърля свѣтлина на другитѣ, за да разбератъ нѣщата по новъ начинъ. Защото ние на кого се чудимъ? — На силния човѣкъ, на човѣка, който може да вдигне нѣщо тежко. На такъвъ човѣкъ всички се очудваме и казваме: „Голѣмо е туй чудо!“

 

Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ простъ основенъ фактъ въ живота. Той е слѣдниятъ. Прѣдставете си, че единъ земледѣлецъ загражда едно мѣсто около единъ декаръ пространство. Въ това мѣсто се намира цѣлина, разни трѣвички, разни шубръки, дръвчета, глогове и т. н. Питамъ: каква ще бѫде сѫдбата на това заградено мѣсто? Какво ще стане съ него? Мислите ли, че тази трѣва, тѣзи тръни, тѣзи глогове ще харосатъ въ това заградено мѣсто? Какво прави този земледѣлецъ? Той впрѣга плуга си и разорава цѣлата земя. Послѣ взима брадвата, търнокопа и изхвърля навънъ всички шубръки, глогове и трѣвички. Слѣдъ това, той взима онѣзи желѣзни търмъци, метне трѣвата върху тѣхъ и хайде навънъ. Тази трѣва, като остане навънъ, изсъхва. Цѣлата земя вече се прѣвръща на чернило. Често нѣкои отъ васъ казватъ: почернѣ ми животътъ! Какво означава почерняването? Ако почернѣешъ, това показва, че си заграденъ вече, ралото е минало по тебе и настѫпва вторият процесъ — засаждането. Значи, почерняване става въ физическия животъ, по отношение на онѣзи блага, които сме имали. Когато поставишъ човѣка въ нови условия, той всѣкога почернява. Турете една гражданка на нивата, която никога прѣзъ живота си не е хващала мотика, чиито рѫцѣ сѫ меки, нѣжни, и вижте най-малко слѣдъ 1 — 2 часа копане, какво ще стане съ рѫцѣтѣ ѝ. — Тя ще има най-малко десетина пришки. Туй не е само съ рѫцѣтѣ ѝ, но цѣла се чувствува уморена. Вечерьта, прѣди да си легне, ще маже рѫцѣтѣ си, ще ги прѣвързва. Има ли нѣщо лошо въ това? — Нѣма. Тази гражданка не може да работи цѣлъ часъ на нивата. Тя трѣбваше да вземе мотиката и да покопае само 5—10 минути, и като се върне у дома си, пакъ ще каже: много врѣме работихъ! Ако пъкъ работи цѣлъ часъ, ще легне на гърба си и цѣлъ день ще лежи. Азъ говоря за прѣфиненитѣ гражданки. Вземете пъкъ една селянка, която прѣзъ цѣлия си животъ е работила на нивата. Дайте ѝ мотика въ рѫката, и цѣлъ день да работи, нищо нѣма да ѝ стане, никаква пришка нѣма да ѝ се яви.

 

Второто положение, при което ще се намѣри този земледѣлецъ, е слѣдното: той е приготвилъ, разоралъ земята, изхвърлилъ навънъ всичката трѣва, всички глогове и шубръки, всички непотрѣбни камъчета и прѣвърналъ цѣлата земя въ хубавъ черноземъ. Сега вече камъчетата въ тази градина започватъ да се оплакватъ. Той дойде, започва да очертава лѣхитѣ, посажда цвѣтя, плодни дръвчета наоколо и най-послѣ съгражда единъ новъ изворъ. И нѣма да се мине 1—2 мѣсеца, ще видите, че въ тази градина вече има голѣми прѣобразования. Цѣлата градина добива другъ образъ. Да, но сега тия малки камъчета започватъ да се оплакватъ. Защо? — Този градинарь събира всички тия малки камъчета на купове и ги изхвърля навънъ. Тия камъчета сѫ се индивидуализирали и му казватъ: „Моля ти се, не ни изхвърляй навънъ! При тия условия ние ще станемъ на пръсть, ще бѫдемъ полезни. Той имъ казва: Не, азъ нѣмамъ нужда отъ такива камъчета, за градинате ми трѣбва само разработената черна пръсть — никакви бодили, никакъвъ тросъкъ — всичко това навънъ! Малкитѣ камъчета започватъ да протестиратъ и казватъ: „Ние нѣмаме ли право на гражданство?“ — Имате, но не тукъ въ градината. Той ги туря на шосето да минаватъ колитѣ по тѣхъ. Тогава, като минава колата по тѣхъ, тѣ се хвалятъ, казватъ: Виждате ли, ние, юнацитѣ, държимъ колата, тѣзи вѫтрѣ нищо не струватъ. И наистина, колата, като минава по мека пръсть, дрънка ли? — Не дрънка. Значи, камъчетата дрънкатъ, а не колата. Камъчетата продължаватъ по-нататъкъ: „Тъй, трѣбва да знаете, че ние сме важнитѣ тукъ.“

 

Отъ тукъ ще направите слѣдното заключение: има хора, които много дрънкатъ; има хора, които не дрънкатъ. И еднитѣ сѫ на мѣстото си, и другитѣ сѫ на мѣстото си. По еднитѣ коли минаватъ, а по другитѣ цвѣтя и плодни дървета растатъ. Тази е разликата. Слѣдователно, ако искаме по-скоро да прѣминемъ единъ правъ пѫть, ще минемъ по камъчетата, защото по нѣкой пѫть, опасно е да минаваме прѣзъ меки мѣста, т. е. прѣзъ меки хора. Каруцата затъва прѣзъ мекитѣ мѣста и нищо не става. Тъй щото, искашъ ли по-скоро да минешъ, прѣзъ камъчетата ще минешъ, но искашъ ли хубаво грозде да ядешъ, искашъ ли хубаво жито да се роди, искашъ ли хубави плодове да ядешъ, при този черноземъ ще отидешъ — при меката пръсть. И еднитѣ и другитѣ сѫ за похвала. Лошото е, когато хората не сѫ на мѣстото си.

 

Азъ считамъ, че всички, които ме слушате, сте отъ категорията на мекитѣ хора. Като ви говоря за тия камъчета, които стоятъ отвънъ и по които коли минаватъ, трѣбва да ме разберете добрѣ. Господъ знае защо ги е поставилъ вънъ, и вие нѣма да имъ се сърдите. Прѣзъ тѣхъ ще мине Божествената кола. А това, че много шумъ се вдига, се дължи на факта, че колата минава по твърди мѣста. Това трѣбва да подразбирате отъ стиха: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Това значи: не правете своитѣ заключения прѣждеврѣменно“! Нѣкои правятъ своитѣ заключения много прибързано, сѫдятъ се сами и казватъ: отъ мене нищо нѣма да стане, майка ми е такава, баща ми е такъвъ, отъ мене човѣкъ нѣма да излѣзе! — Не сѫди прибързно, не говори глупави работи! Господъ не те е пратилъ на земята да сѫдишъ, да се произнасяшъ, дали ще станешъ човѣкъ, или не. Като те е пратилъ на земята, Той е опрѣдѣлилъ, какво ще станешъ, а ти трѣбва само да учишъ. Ако си черноземъ, трѣбва да знаешъ, че при тебе ще дойде водата, житото, всички плодни дървета, всички хубави цвѣтя, и ти ще се разговаряшъ съ тѣхъ. Всѣки день тѣ ще ти донасятъ своитѣ писма, и ти ще бѫдешъ щастливъ. Като работишъ за тѣхъ, тѣ ще ти оставятъ своитѣ блага. Листата имъ ще бѫдатъ твоята заплата — тѣ сѫ думитѣ на живата природа. Когато листата окапятъ и започватъ да гниятъ, тѣ прѣдставляватъ за чернозема една хубава печатна книга.

 

Сега вие казвате: есень иде, листата окапватъ, изгниватъ. Да, но тѣхниятъ първоначаленъ видъ ще се повърне. Сега тѣ ще се скриятъ въ земята, но отново ще се явятъ. Това изгубване ли е? — Не, наслояване става. Туй, което хората наричатъ наслояване, то е печатене на една велика книга. Хората не разбиратъ тази жива книга на природата. „Нищо въ свѣта не се губи!“ Туй, което е изгубено врѣменно, то е напечатено вече въ нашето съзнание. Слѣдъ него иде ново нѣщо. Природата казва: „Чети сега новото писмо!“ Ако вие сте получили 100 писма отъ баща си, и слѣдъ това получите едно ново, кое отъ тѣхъ ще прочетете най-напрѣдъ: новото писмо ли, или ще извадите старитѣ писма и тѣхъ ще започнете да четете едно по едно? Ще оставите ли новото писмо настрана? Не, ще прочетете послѣдното, най-новото писмо отъ баща си. Отъ всичкитѣ ви писма то е най-важно. Нѣкои разказватъ, какво сѫ говорили пророцитѣ прѣди хиляди години. Много хубави нѣща говорили, но това сѫ първитѣ писма на нашия Баща. Това, което Христосъ е говорилъ прѣди 2000 години, това сѫ вторитѣ писма на нашия Баща. Това пъкъ, което Христосъ сега говори, сѫ сегашнитѣ, послѣднитѣ писма на нашия Баща. Не си правете илюзии! Не е важна само книгата, въ която е написано писмото, но важното е духътъ, съдържанието, вѫтрѣшниятъ смисълъ на писмото. Това е, което може да остане у васъ, това е, което може да разбирате. Не е важно само туй, което ви се говори отвънъ, но важенъ е дълбокиятъ смисълъ, който е вложенъ въ говоренето. За мене и външното е важно, но за васъ, въ дадения случай външното е важно дотолкова, доколкото вие можете да разбирате свѣтлината, която Божествениятъ Духъ хвърля въ вашитѣ умове и въ вашитѣ сърца, за да произведе въ васъ единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ, да създаде една вѫтрѣшна мощь, да ви даде едно ново направление — къмъ Бога. Разбирате ли така нѣщата, вие вече се трансформирате, вие се прѣобразявате.

 

Казва Писанието: „Съ каквато сѫдба сѫдите, съ таквазъ ще ви сѫдятъ; и съ каквато мѣрка мѣрите, ще ви се възмѣри.“ Когато човѣкъ се сѫди, двѣ положения го заставятъ да прави това. Напримѣръ, когато той казва: азъ не съмъ даровитъ човѣкъ, отъ мене човѣкъ нѣма да стане, той не вѣрва въ това, но по този начинъ той иска да провѣри, какво ще му кажатъ другитѣ хора, да разбере какво мислятъ за него. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се възмѣри“. Като говоришъ обидно за себе си, ще познаешъ, кой те обича, и кой не те обича. Онзи, Който те обича, ще каже: не, братко, не е така, ти не си неспособенъ човѣкъ. А онзи, който не те обича, ще каже: тъй е, глупавъ, простъ човѣкъ си, азъ се радвамъ, че признавашъ своята простота. Туй подразбирамъ, съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се възмѣри. Онѣзи пъкъ, които не те обичатъ, ще ти възмѣрятъ съ сѫщата мѣрка, съ каквато ти мѣришъ. Второто положение е, когато говоришъ добрѣ за себе си. Казвашъ: азъ съмъ добъръ човѣкъ. Онѣзи, които те обичатъ, ще кажатъ: право говоришъ, ние знаемъ отдавна, че ти си добъръ човѣкъ и се радваме, че казвашъ истината. И тѣ ще ти възмѣрятъ съ сѫщата мѣрка. Дали говорите за себе си, или за другитѣ, всѣкога говорете добро. Не изнасяйте лошата страна на човѣка! По-добрѣ е да кажете доброто, отколкото лошото. Всѣки човѣкъ има и добра, и лоша страна. Изнеси неговата добра страна!

 

Ще ви приведа сега другъ единъ примѣръ. Въ Америка единъ богатъ чифликчия купува едно голѣмо пространство земя, което било покрито отгорѣ само съ камъни. Той дълги години го изучавалъ, за да види, по какъвъ начинъ ще може да го обработи. Най-послѣ открилъ, че нѣщо около 20 см. подъ тия камъни се криелъ богатъ черноземъ. Той изкопалъ нѣколко дупки, извадилъ всичкитѣ тия камъни, отъ които направилъ единъ хубавъ чифликъ, а черноземът разработилъ. Слѣдователно, по сѫщия начинъ, въ всѣки човѣкъ има нѣщо хубаво, което е дълбоко заровено въ него. Затова именно изнасямъ Христовитѣ думи: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Когато говоримъ за себе си, ще говоримъ тъй, както Богъ ни е създалъ. Ще кажемъ: зная положително, че Богъ е вложилъ въ моя умъ много хубави работи. Зная положително, че Богъ е вложилъ въ моето сърце много хубави работи. Зная положително, че Богъ е вложилъ въ моята душа и въ моя духъ велики работи. И сега, моето силно желание е да разработя всичко това, което Богъ е вложилъ въ мене и да бѫда вѣренъ на всички блага, които ми е далъ. Като говоримъ така на себе си, ще можемъ да говоримъ сѫщото и на своитѣ братя. Та когато нѣкой пѫть се казва, че трѣбва да бѫдемъ заняти съ себе си, какво се подразбира? — Че трѣбва да изслѣдваме онѣзи неизслѣдими блага, онѣзи неизчерпаеми богатства, които Богъ е вложилъ въ насъ. И когато говоримъ за своитѣ ближни, за своитѣ братя и сестри, ще говоримъ за онѣзи блага и способности, които Богъ е вложилъ въ тѣхнитѣ умове и сърца. Това е красивото въ свѣта! Да бѫдемъ запознати съ човѣшката душа, да бѫдемъ запознати съ човѣшкия умъ, да бѫдемъ запознати съ едно човѣшко сърце, това сѫ най-красивитѣ положения, които можемъ да придобиемъ въ живота си. Това сѫ най-хубавитѣ екскурзии, които можемъ да направимъ навсѣкѫдѣ по свѣта. Какво ни интересува мѣсечината, ако не можемъ да намѣримъ на нея едно разумно сѫщество, едно разумно сърце, единъ разуменъ умъ? Какво ни интересува едно грамадно свѣтло тѣло, което пламти като пещь и свѣти като слънце, ако нѣма на него нито едно разумно сѫщество? Какво красиво има въ слънцето, ако отидемъ тамъ и не срещнемъ нито едно отъ неговитѣ разумни сѫщества, нито разберемъ тѣхната култура, нито възприемемъ нѣщо отъ тѣхната доброта, отъ тѣхнитѣ знания и мѫдрость? Но видимъ ли тия разумни сѫщества на слънцето, разберемъ ли тѣхната култура, придобиемъ ли нѣщо отъ тѣхнитѣ знания и мѫдрость, това е най-хубавото нѣщо, защото като се върнемъ на земята, ще има какво да разправяме.

 

Слѣдователно, срѣщата ни съ единъ човѣкъ, или съ едно най-малко сѫщество, каквото и да е то, всѣкога трѣбва да носи знание и мѫдрость. Вземете напримѣръ, каква наука има въ нашитѣ съврѣменни учени? Каква култура има въ тѣхъ? У единъ ученъ човѣкъ, у единъ бактериологъ, запримѣръ, има наука, има ученость, знания, но благодарение на тѣзи микроби, които той изучава. Нѣкой ученъ биологъ или ботаникъ става виденъ, знатенъ въ свѣта, благодарение на тѣзи животни и растения, които изучава. Въ тѣзи растения, въ тѣзи животни има нѣщо хубаво. И въ тѣхъ има съзнание. Този ученъ ги е обобщилъ, изучилъ и съ това станалъ виденъ. Но извадете тѣзи растения и животни отъ неговия умъ, и той ще стане обикновенъ човѣкъ. Извадете отъ ума на единъ виденъ ботаникъ всички латински имена на растенията, извадете изъ ума му всички познания за тѣхъ, че еди-кое си растение има еди-какви си свойства, еди-какви си лѣчебни качества, ще видите, какво ще стане съ този ученъ човѣкъ. Едно нѣщо знайте, че съ колкото повече учени и добри хора сте запознати, толкова по-учени ще бѫдете. Като срещнешъ единъ човѣкъ, не го изучавай повърхностно и не бързай да кажешъ, че той е говедо, но проучи неговитѣ отличителни черти. Като ги проучишъ, той ще ти проговори. Божествениятъ Духъ живѣе въ всѣка форма, която Богъ е създалъ. Проучишъ ли тази форма, тя ще повдигне твоето съзнание.

 

Та казвамъ: познанството, което имате помежду си, ще ви повдигне. Казвате: азъ имамъ единъ приятель, когото много обичамъ. Питамъ ви: кое е онова, което обичате въ приятеля си? Ако нѣкой ми каже, че много обича крушата, питамъ: кое е онова, което обичате въ крушата? Той ще ми каже: обичамъ крушата, защото ражда много хубави плодове, подобенъ плодъ на крушата нѣма. Да, туй, че имашъ една доброкачествена круша, е важно, но кое е отличителното ѝ качество отъ другитѣ плодове? Ами кое е основното качество на диаманта? Какво ще ми отговорите? — Че е най-твърдиятъ минералъ. Тогава питамъ ви: коя е основната черта на ума? — Свѣтлината. Коя е основната черта на сърцето? — Топлината. Коя е основната черта на душата? —Основното свойство на душата е Любовьта. Само душата скърби, само душата тѫжи, само душата обича. И Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Човѣкъ, който скърби, той обича. Защото Любовьта на земята се познава съ голѣмата скръбь. Колкото повече скърби човѣкъ, толкова любовьта му е по-силна. Ако човѣкъ се отчайва, той нѣма любовъ. Отчаянието е пѣсень на особена гама. И скръбьта е пѣсень на особена гама. Когато вие скърбите, не считайте това нѣщо като противорѣчие. Скръбьта е признакъ на развиващата се любовъ, а радостьта е признакъ на проявената любовъ. Казвамъ: Божията Любовъ е вѣнецъ на Неговото съвършенство и на Неговата пълнота. Онова, което Любовьта е създала, то е изразъ на Божията пълнота. И тази пълнота ще ни радва не само сега, но и за всички врѣмена.

 

И тъй, стремете се да се опознавате едни други, за да бѫдете учени хора. Другояче ще останете много прости. Запримѣръ, когато ви говоря, нѣкои отъ васъ сѫ ми казвали: Учителю, прѣди да бѣше казалъ една отъ мислитѣ ти, азъ я почувствувахъ. Да, слѣдъ като кажа нѣщо, тогава казвате, че сте мислили точно като мене. Не, не говорите истината, не е вѣрно това. Това сѫ нѣща неопрѣдѣлени. Ако е така, хайде още сега ми кажете, каква мисъль има въ този моментъ въ ума ми. Онѣзи отъ васъ, които иматъ ясновидство, нека кажатъ точно, каква мисъль бѣше дошла въ ума ми, но се спрѣ на езика. Когато Иоанъ бѣше въ Патмосъ и се прѣнесе на небето, видѣ чудно видение и взе перо да пише, но Духътъ му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видѣлъ!“ И наистина, не се знае, какво е видѣлъ Иоанъ.

 

Ще ви прѣдставя тази истина въ другъ образъ, въ друга свѣтлина, за да разберете, защо Иоанъ не е трѣбвало да описва това видение. Прѣдставете си една майка, която приготовлява пелени за своето дѣтенце, което още не се родило. Тя нѣма търпѣние да дочака врѣмето, когато ще се роди дѣтенцето ѝ, за да види, дали тия пелени ще му приличатъ. Купува отъ пазаря една кукла и я повива въ пеленитѣ. Какво означава това? Въ сѫщность тя увила ли е своето дѣте въ тия пелени? — Не. Тогава, докато майката още не е родила дѣтенцето си, нека държи тия пелени сгънати да не повива куклитѣ въ тѣхъ. Да изкажешъ Божествени, свещени мисли на хора, които не ги разбиратъ, значи да увивашъ мъртвитѣ кукли въ пелени. Нѣкой казва: отвънъ хора чакатъ да имъ се каже нѣщо. Кажете имъ нѣщо! Казвамъ: оставете тѣзи работи, не е врѣме сега да се даватъ святитѣ работи на тия, които не ги разбиратъ. Тия хора тамъ сѫ мъртви кукли. Това дѣте го нѣма още. Този, който ще дойде при тебе, или този, когото трѣбва да родишъ и да увиешъ въ тѣзи пелени, ще носи една основна черта въ себе си. Каква ще бѫде тази черта? — Въ този човѣкъ ще говори Божественото. Той ще бѫде като ученикъ, който казва на Учителя си: Учителю, опитай ме! Каквото ми кажешъ, ще изпълня. И наистина, каквото му кажешъ, изпълнява. Този е човѣкътъ, на когото ще говоришъ Истината. Този е човѣкътъ, на когото ще говоришъ за великото, за Божественото въ свѣта. Но кога? — Само слѣдъ като го опиташъ. По сѫщия законъ ще опитвате и себе си. Туй ще бѫде правило, по което ще се водите.

 

„Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“! Ще мислите, че Богъ е вложилъ хубави, красиви нѣща въ всѣки едного отъ васъ. И когато Господъ ви говори нѣщо, Той иска да ви опита. Какво трѣбва да Му кажете? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, ще Му кажа: Господи, опитай ме! Каквото ми кажешъ, ще изпълня. Слѣдъ това ще дойде второто положение въ васъ и ще кажете: ами ако не мога да изпълня? Ако вие прѣдприемете извѣстна работа за Бога и не можете да я извършите, този, който иде слѣдъ васъ, ще ви помогне. Ако и той не може, тогава ще ви помогне вториятъ, който иде слѣдъ него. Ако и той не може, ще дойде трети, четвърти, докато най-послѣ дойде най-силния, той ще я свърши. Послѣдниятъ ще помогне на всинца ви. Онзи, който е прѣдприелъ една работа за Бога и не може да я извърши, или пъкъ съ грѣшки я върши, нека не се бои. Въ края на краищата, все ще има една придобивка, все ще има благословението на Бога, но да се не връща назадъ. Стига да е направилъ единъ шагъ напрѣдъ, да не се плаши. Повърне ли се назадъ, обаче, той е изгубилъ всичко. Не може ли да свърши работата си, нека чака, ще дойде другъ нѣкой да му помогне.

 

„Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“? Така е споредъ Писанието. Ние не сѫдимъ добрѣ за себе си, не сѫдимъ добрѣ и за другитѣ, защото не знаемъ, какви сѫ Божиитѣ планове, не знаемъ, какво Богъ мисли да направи за насъ. Мрачкаво се показва бѫднината на човѣчеството прѣдъ нашитѣ очи. Но тази бѫднина, отъ гледището на Бога, тъй, както Той я рѫководи, е велика.

 

Сега, коя мисъль остана у васъ най-ясна? Разбрахте ли ме добрѣ? Ако ме разберете добрѣ, онѣзи, които сѫ музиканти, ще станатъ 10 пѫти по-добри, по-способни музиканти. Ако ме разберете добрѣ, онѣзи, които сѫ художници, ще станатъ 10 пѫти по-добри художници. Ако ме разберете добрѣ, онѣзи, които говорятъ, ще станатъ 10 пѫти по-добри говорители. Ако ме разберете добрѣ, онѣзи, които пишатъ, ще станатъ 10 пѫти подобри писатели. Ако ме разберете добрѣ, онѣзи, които шиятъ, които мѣсятъ хлѣбъ, които оратъ земята, ще станатъ 10 пѫти по-добри, отколкото по-рано. Та въ всички направления, каквото изкуство имате въ свѣта, ако ме разберете, ще станете най-малко 10 пѫти по-добри, ще направите всичко по-хубаво, отколкото по-рано и ще бѫдете благодарни. Цѣльта ни е да бѫдемъ доволни отъ сегашния животъ, който Богъ ни е далъ. Цѣльта ни е да бѫдемъ готови за новия животъ, който е започналъ. И трѣбва да го използуваме. Ядката, основната мисъль въ притчата, която казалъ Христосъ, седи въ това, че онзи, който разбере Неговитѣ думи, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който е поставилъ цѣлия си животъ на камъкъ. Подразбирамъ, че той е съградилъ кѫщата си върху камъкъ. Подъ „камъкъ“ разбирамъ Божественото, разумното въ човѣка. Онзи пъкъ, който не е разбралъ Неговитѣ думи, поставя живота си на пѣсъкъ. Пѣсъкътъ, това е лъжливото въ живота. Ние, съврѣменнитѣ хора, уповаваме на нѣща, които нѣматъ никакво основание въ живота.

 

Днесъ е вторникъ. Ще ви оставя цѣлиятъ день да разисквате върху практическитѣ методи, които може да приложите въ своя животъ прѣзъ цѣлата година. Всичкото свободно врѣме, прѣди обѣдъ и слѣдъ обѣдъ, и сестри и братя, разисквайте върху най-важнитѣ методи, начини за работа въ сегашния животъ, въ всичкитѣ области, съ които имате съприкосновение.

 

В ѣ р е н ъ, и с т и н е н ъ, ч и с т ь  и  б л а г ъ

 

  в с ѣ к о г а  б ѫ д и!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...