Jump to content

1924_02_17 Царството Божие се благовѣствува


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Царството Божие се благовѣствува

„Отъ тогази царството Божие се благовѣствува.“

Лука 16:16.

Най-важната дума въ този стихъ е „благовѣствувамъ.“ Да кажешъ на онзи затворникъ, който е осѫденъ на 100 години доживотенъ затворъ, че той е опростенъ, че ще го пуснатъ на другия день, това е благовѣстие! Да кажешъ на онзи, който е на умиране, че той ще живѣе, това е благовѣстие! За него 10 души лѣкари сѫ се произнесли, че е осѫденъ на смърть, че слѣдъ 24 часа ще замине за другия свѣтъ. Да кажешъ на онзи ученикъ, който е скѫсанъ по всички прѣдмети, че той ще се поправи и ще свърши добрѣ, това е благовѣстие! Той се отчаялъ до самоубийство и казва, че отъ него човѣкъ нѣма да станe. Да кажешъ на онази майка, която се е отчаяла за своя изгубенъ синъ, че той утрѣ ще се върне, това е благовѣстие! Туй, което е вѣрно отчасти за индивида, то е вѣрно и за общото. Законътъ е единъ и сѫщъ и навсѣкѫдѣ има приложение. Така, невидимиятъ свѣтъ е пращалъ и праща благовѣстители до всички народи въ свѣта. Явяватъ се тѣ, като велики хора, тъй ги наричамъ азъ „гении, светии, Учители на човѣчеството“ да благовѣствуватъ. По нѣкой пѫть благовѣстието не се харесва на хората. Онѣзи синове, които очакватъ тѣхния 100 годишенъ баща да умре, да се освободятъ отъ него, понеже има 100 милиона наслѣдство, и да дойде нѣкой да имъ благовѣствува, че баща имъ ще живѣе още 25 години, това ще имъ прѣрѣже сърцето. Да благовѣствувашъ на онази младата жена, на която мѫжътъ е отсѫтствувалъ 5 години, че ще си дойде, това ще прѣсѣче сърцето ѝ. Защо? — Защото слѣдъ като мѫжътъ ѝ отсѫтствувалъ толкова врѣме, тя изгубила вѣра, че ще си дойде и се оженва. Това благовѣстие не е приятно. Да кажешъ на онзи, който дължи на своя заемодавецъ, че заемодавецътъ му утрѣ ще се върне, туй благовѣстие ще го прѣрѣже, и той ще си каже: „По-добрѣ да се не върне.“ Тъй щото, по нѣкой пѫть хората казватъ: ако е благовѣстие, отъ което хората нѣма да се радватъ, по-добрѣ да не е. Интереситѣ на хората не се съвпадатъ. Това е единъ законъ. Отъ хиляди години насамъ виждамъ че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, тамъ, дѣто благовѣстието не се съвпада съ тѣхнитѣ интереси, то не е хубаво. Има нѣкои изключения, но въ повечето случаи е така. Тъй щото, нѣкой пѫть, като забѣлѣжите едно противорѣчие, трѣбва да си го обясните. Нѣкои казватъ: всичко въ свѣта трѣбва да е открито, нищо да не е въ тайна. Чакайте де, всичко въ свѣта, именно, е въ тайна. Че кое е наявѣ? Знаете ли, утрѣ, като умрете кѫдѣ, ще отидете? Нѣкои казватъ: всичко да бѫде отворено. Хубаво, нека отворимъ бѫдещето! Онѣзи велики процеси, които ставатъ вѫтрѣ въ мозъка, наявѣ ли ставатъ? — Въ тайна. Кръвообръщението наявѣ ли става или въ тайна? — Въ тайна. Процеситѣ ставатъ въ тайна, а плодоветѣ — наявѣ. Азъ ще ви приведа онзи анекдотъ за Настрадинъ-Ходжа, който ходилъ да проси тукъ-тамъ, но никой нищо не му давалъ. Останалъ му само единъ бешликъ въ джоба и съ него отишълъ да си купи една пила. Отива една вечерь съ нея прѣдъ дома на единъ богатъ търговецъ и започва да пили вратата. Като започналъ да пили ключа отвънъ, минава единъ стажарь и го пита: „Какво правишъ тукъ?“ — Е, свиря на цигулка. „Ами защо гласътъ и не се чува?“ — Утрѣ ще го чуешъ. Слѣдователно, всички нѣща иматъ свои плодове. Нищо въ свѣта не остава скрито-покрито. Тъй щото нѣма какво да се безпокоимъ. Законитѣ на вѣликата природа, на живата природа, която е настойница на земята, сѫ така строго опрѣдѣлени, че никое дѣйствие, никое послѣдствие не може да се избѣгне. Вие може да вѣрвате въ каквото искате, може да живѣете, както искате, но резултатитѣ ще бѫдатъ такива, каквито законитѣ ги изискватъ.

Казва се въ стиха: „Отъ тогава царството Божие се благовѣствува“

Да благовѣствувашъ, това е възвишенъ процесъ! Кой трѣбва да благовѣствува? Азъ казвамъ: само единъ чистъ, уменъ и благороденъ човѣкъ може да благовѣствува. И въ миналото, когато Богъ е пращалъ нѣкой пророкъ въ свѣта или нѣкой великъ Учитель, дълги години Той е школувалъ, дълги години е билъ подлаганъ на чистене. Всички пророци сѫ били чисти. Нѣкои казватъ: чрѣзъ насъ Господъ ще изпрати своето послание. Не, не е такъвъ законътъ. Трептенията на онова велико послание, което може да се изпрати чрѣзъ Духа, сѫ толкова силни, че една слаба натура не може да издържи на тѣхъ. Такъвъ човѣкъ би се разтопилъ. Това мога да ви го докажа. И тъй, кой може да благовѣствува? — Онзи, на когото душата е пълна съ Любовь; онзи, на когото душата е пълна съ Мѫдрость; онзи, на когото душата е пълна съ Истина. Само такъвъ човѣкъ може да благовѣствува. Ще кажете: ама еди-кой си човѣкъ е свършилъ три факултета, а може би, и четири. Това нищо не значи. Не е въ свършването на факултетитѣ. Нима мислите вие, че днесъ нѣма учени хора? Мислите ли, че въ тѣхнитѣ сърца нѣма стремежъ? Ние не ги осѫждаме, иматъ стремежъ, но всички не сѫ готови да благовѣствуватъ. Съврѣменнитѣ условия сѫ така тежки, че тѣзи велики хора си прѣвиватъ гръбнака, а щомъ се прѣвие гръбнакътъ имъ, прѣвие се и тѣхното перо. Като се прѣвие перото имъ, написаното не става правилно, та не могатъ да благовѣствуватъ тѣ. И послѣ, онзи, който ще благовѣствува, той трѣбва да има запасъ, или казано на съврѣмененъ модеренъ езикъ, джобоветѣ му трѣбва да бѫдатъ пълни съ английски златни звонкови монети. И джобоветѣ му, и касата му трѣбва да бѫдатъ пълни, да пращятъ отъ пълнота. И каквото каже този човѣкъ, неговата рѫка трѣбва да работи, да потвърди казаното. Той, кѫдѣто ходи, не трѣбва да казва: е, ще се уредятъ работитѣ — и да ги отлага. Работитѣ все се уреждатъ, уреждатъ, и все оставатъ неуредени. Жени се млада мома, и нейниятъ възлюбенъ казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но слѣдъ като се оженимъ и разбогатѣемъ, тогава ще направимъ тази хубава рокля.“ Не, не, азъ не бихъ се оженилъ за такъвъ момъкъ, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за послѣ. На вѣра ще се жени! Не, ако той идва въ името на любовьта, и нѣма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи слѣдъ оженването, цѣлиятъ имъ животъ ще бѫде все такъвъ. Този момъкъ трѣбва да има спестени пари съ потъ на лицето, а не така, останали отъ баща му, или отъ дѣдо му, или пъкъ отъ тукъ-отъ тамъ откраднати. Не, паритѣ трѣбва да сѫ спестени съ трудъ, съ потъ на лицето, и отъ тѣхъ да направи една рокля, да знае, че тѣзи пари сѫ излѣзли отъ неговата плъть. Такава булска рокля трѣбва да направи той! Ще ми възразите: ако е за булска рокля, ние виждаме младитѣ все съ копринени рокли. — Да, но не съ потъ на лицето сѫ направени. Направете една рокля съ пари, спечелени съ трудъ, съ потъ, че да почувствува вашата душа, вашиятъ умъ, вашето сърце радостьта отъ това нѣщо.

Азъ констатирамъ нѣщата тъй, както сѫ, а не се спирамъ върху буквата имъ. Когато Богъ праща една душа на земята, какъ я облича Той? Ще каже нѣкой: Богъ пратилъ нѣкоя душа съ прости дрехи. До колкото зная, Богъ никога не облича хората съ прости дрехи. Млѣкопитающитѣ, които носятъ тия тъй прости дрехи, то е защото тѣ сѫ продали своитѣ, а сега, като сѫ дошли на земята, сѫ взели тия дрехи, тази козина. Нѣкой има голѣмъ борчъ, заложи своята кѫща, продаде я, и отъ останалитѣ пари си направи една малка кѫща и казва: „Тази малка кѫщичка остана наслѣдство отъ баща ми.“ Не говоришъ истината. Отъ баща ти остана цѣлъ палатъ, а тази малка кѫщичка, която имашъ, тя се дължи на твоя умъ, на твоето сърце. Въ човѣка трѣбва да има единъ благороденъ поривъ.

Ще ви приведа единъ примѣръ изъ английския животъ. Нѣкой си богатъ англичанинъ, отъ високо произхождение, лордъ, се влюбва въ една мома. Наричалъ се Харитонъ. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовьта имъ. Оттамъ насетнѣ той така намразилъ старитѣ баби и жени, че турилъ въ дома си едно правило: за въ бѫдеще стара жена въ кѫщата ми да не стѫпва! И си удържалъ правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се синъ. Нарекли го Денисъ. Харитонъ — благороденъ момъкъ, отлично възпитанъ. Една вечерь, слѣдъ като се връщалъ у дома си, срѣща на улицата една 75—80 годишна баба, слѣпа, изоставена. Като я видѣлъ, толкова се трогнало неговото сърце, че поискалъ да ѝ помогне, но като знаялъ характера на баща си, че стари жени не приема въ дома си, взелъ да мисли, какъ да я спаси. Той не знаялъ причината, защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея въ ума, какъ да постѫпи. Минава покрай единъ дюкянъ, купува една мантела, облича бабата; купува ѝ единъ вуалъ, туря го на лицето ѝ, хваща я подъ рѫка, завежда я дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бѫдеща съпруга иска по единъ таенъ начинъ да разгледа и се запознае съ всичко, но да я не смущавате.“ Завежда я въ стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Какъ тъй инкогнито!“ Нѣма да се интересувате отъ нея, казва синътъ. А всички се интересуватъ: колко ли е красива, отъ какво ли произхождение ще бѫде и т. н. Синътъ, влиза, излиза, все я заключва. Така вървѣло, докато си свършилъ всичката работа. Единъ день го запитватъ: „Кажи нѣщо за нея!“ Не, не мога да кажа нищо. Питамъ сега: това не е ли благовѣстие? При такъвъ единъ мораленъ подвигъ, никаква користолюбива мисъль не можете да турите, не може и да мислите, че тукъ има нѣщо развратително. Той е готовъ да има разривъ съ баща си, но сѫщеврѣменно иска да бѫде вѣренъ на туй Божествено чувство вѫтрѣ въ себе си.

Въ свѣта, въ който живѣемъ, има такива традиции, за които нѣкой пѫть ние морално трѣбва да се подигнемъ, за да излѣземъ надъ тѣхъ. И колко мѫчно е по нѣкой пѫть да извършимъ добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направишъ едно добро нѣкому, да дадешъ 20—50—100,000 лева, и веднага да пишатъ всички вѣстници за това, да те похвалятъ — това е много лесно, но да направишъ едно добро, безъ да знае нѣкой, и при това да се засегне твоята честь, това малцина могатъ го направятъ. Какъ мислите вие? Когато Христосъ рѣши да слѣзе на земята да помага на човѣчеството, какво бѣше Неговото отношение къмъ хората? — Както това на лордовия синъ къмъ тази слѣпа баба. На какво мязаше човѣчеството, когато слѣзе Христосъ? — На една 80 годишна слѣпа баба, натоварена съ грѣхове. Въ врѣмето когато дойде Христосъ, цѣлото човѣчество клонѣше да погине. Всички онѣзи изостанали души бѣдствуваха да останатъ назадъ, да се спре тѣхната еволюция.

Много пѫти хората казватъ, че еволюиратъ, но между еволюция и прѣживѣване има много голѣма разлика. Нѣкой пѫть казватъ: да прѣживѣе човѣкъ нѣщо! Има два вида прѣживѣвания. Онова истинското прѣживѣване подразбира въ себе си закона на духовното прѣраждане. Нѣкои хора отказватъ, че човѣкъ може да се прѣроди. Има духовно прѣраждане, гдѣто човѣкъ съзнателно може да мине отъ едно състояние въ друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъвъ човѣкъ може да му се благовѣствува. Нѣкои казватъ: ние сме желали да дойде нѣкой да ни благовѣствува. Но какви сѫ качествата на единъ благовѣститель? Българитѣ, англичанитѣ, французитѣ, всички казватъ: ако дойде днесъ нѣкой да ни благовѣствува, ние ще го приемемъ. Питамъ: защо евреитѣ не приеха благовѣстието на Христа? Защо руситѣ не приеха благовѣстието на Толстоя? — Има си причини.

Обаче, онѣзи отъ васъ които вървятъ по този пѫть, трѣбва да разбиратъ основния законъ въ природата и да знаятъ, че възможното въ едно отношение е невъзможно въ друго. Математически можемъ да кажемъ тъй: това, което въ даденъ случай е възможно за А, въ сѫщия случай е невъзможно за В. И обратно: това, което въ даденъ случай е възможно за В, е невъзможно въ сѫщия случай за А. По нѣкой пѫть ние казваме така: възможнитѣ нѣща сѫ невъзможни, и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни. Това е едно голѣмо противорѣчие, нали? Сега, да обясня моята мисъль. Ако вие свържете единъ вълкъ съ една верига и го държите нѣколко врѣме гладенъ, но близо до него държите сѣно, той при това сѣно ще умре гладенъ. Нему на умъ не идва, че въ това сѣно се крие извѣстна енергия. Той ще си умре гладенъ, обаче за него е невъзможно да се нахрани съ това сѣно. Ако свържете единъ волъ до това сѣно, волътъ е по-уменъ въ дадения случай, той ще използува сѣното, ще яде отъ него и ще живѣе. Но ако въ дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4—5 дни гладенъ, на този волъ нѣма да му дойде на умъ, че въ това агне се крие извѣстна сила, съ която ще може да продължи живота си. Вълкътъ, обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, отъ кога чакамъ азъ туй печено агне!“ Слѣдователно, нашитѣ умствени способности се ограничаватъ отъ онѣзи вѫтрѣшни възможности. Вълкътъ, въ дадения случай е глупавъ, и волътъ въ дадения случай е глупавъ. Ще кажете: тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ условията на живота. Нѣкои пъкъ казватъ, че свѣтскитѣ хора били много умни. Да, свѣтскитѣ хора сѫ умни, като вълка при печеното агне. Казвамъ: свѣтскитѣ хора при сѣното сѫ глупави, при печеното агне — умни. Набожнитѣ хора при печеното агне сѫ глупави, при сѣното сѫ умни. Питамъ сега: ако направимъ едно уравнение, кой печели? Ако вълкътъ изяде печеното агне, продължава живота си; ако волътъ изяде хубавото сѣно, продължава живота си. При тия двѣ величини, кой е спечелилъ повече? — И двамата сѫ спечелили. Сега, може да спорите, кой начинъ е по-добъръ: сѣно ли да ядемъ или печено агне? Е, разбира се, нѣма съмнѣние, че печеното агне е за прѣдпочитане прѣдъ сухото сѣно. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнѣние, че печеното агне е за прѣдпочитане прѣдъ сѣното, обаче воловетѣ, трѣвопаснитѣ сѫ на особено мнѣние. Вольтъ казва: „За мене сѣното е за прѣдпочитане, хубавъ десертъ е то!“ Прѣведете сега тѣзи двѣ величини. Ако прѣвърнете печеното агне въ една духовна сила, ще имате една формула. Ако прѣвърнете сѣното въ друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сѣното ще дадатъ два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане извѣстно нарушение вѫтрѣ въ природата, извѣстно спиране, извѣстно подпушване, а при окосяване на трѣвата, ще стане извѣстенъ подемъ вѫтрѣ въ природата. Слѣдователно, първиятъ процесъ е въ разрѣзъ съ природнитѣ закони, а вториятъ процесъ е въ съгласие съ природнитѣ закони.

Сега, нѣкои хора казватъ: нѣмаме ли право да колимъ? — Имате право, но ще знаете, че и васъ ще колятъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че трѣбва да колятъ! Трѣбва да знаете, че като колите, ще ви колятъ. Това е единъ неумолимъ законъ въ природата. Ако любишъ, ще те любятъ. Ако правишъ добро, ще ти правятъ добро. Ако мразишъ, ще те мразятъ. Това е единъ законъ, една максима. Може да се провѣри този законъ.

И колко сѣмейства ставатъ нещастни, по единствената причина, че не знаятъ, какъ да благовѣствуватъ! Бащата се оженилъ, иска да има синъ или дъщеря, които на стари години да го гледатъ. Обаче, вѫтрѣ въ бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие нѣкого, и си казва: когато Господъ спи. Хората мислятъ, че истинскиятъ Господъ спи. Онзи, истинскиятъ, Господъ никога не спи. Той всѣкога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тѣзи покварени мисли на своето благовѣстие въ своя новороденъ синъ, и единъ день синътъ ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита самъ своето учение. Бащата мисли да обере другитѣ, а сега синътъ му ще дойде съ сѫщитѣ тѣзи идеи, да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този синъ?“ Господъ казва: „Дадохъ ти този синъ, да опиташъ чрѣзъ него своето учение, та, ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другитѣ“. Сега, всички работи вървятъ добрѣ, докато засѣгатъ кожата на другитѣ хора. Трѣбва да знаете, обаче, че всѣки единъ законъ на Божествената справедливость ще засегне и нашата кожа.

„И отъ тогазъ царството Божие се благовѣствува.“

Сега, първото нѣщо, въ което съврѣменнитѣ хора си противорѣчатъ, е слѣдующето: тѣ казватъ, че безъ насилие не може. Въпросътъ е поставенъ неправилно. Така, математически, не може да се разрѣши. Безъ насилие може, но безъ разумность не може, безъ Любовь не може, безъ Истина не може. Запримѣръ, гледашъ нѣкой, иска да развърже единъ вѫзелъ, рѫцѣтѣ му постоянно тамъ на вѫзела, но не може. Разгнѣви се, вземе, че скѫса конеца. Защо? — Насилие, значи, употрѣбява. Кой ще си губи врѣмето! А, не, ти, който се учишъ да кѫсашъ тѣзи конци, не си толкова уменъ! Паякътъ никога не кѫса концитѣ си. Той не ги кѫса, а туря нови. Вѫзли не поставя. А ние все сме съ вѫзли. Кога трѣбва да се правятъ новитѣ нѣща? Какво нѣщо е новото? — Новото въ свѣта е това, което носи животъ. Правилното благовѣстие носи животъ въ себе си. Всѣки единъ отъ васъ има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение въ сѣмейния животъ, при възпитание на дѣцата си, ще разберете и благовѣстието. Е, защо се родиха вашитѣ синове и дъщери? Ако вашитѣ синове и дъщери ви сѫ само за единъ животъ, то е безполезно. Ако е само, за да ги оставите за слѣдъ смъртьта си, това е безполезно. Не е въпросътъ тамъ. Между синътъ и бащата всѣкога се образува една тѣсна връзка. Между майката и дъщерята всѣкога се образува една тѣсна връзка. Нѣкои ще възразятъ: ами ние, които сме неженени, ами нашитѣ връзки? Ти, слѣдъ като нѣмашъ дѣца, нѣмашъ връзки, ще отидешъ да благовѣствувашъ, ще обърнешъ нѣкого къмъ Бога и ще имашъ единъ синъ или дъщеря, израснали въ единъ день на 21 година. Ще ти каже: „Татко, азъ ти благодаря, че на тѣзи години ми проповѣдвашъ едно учение, благодаря ти, че ми помогна.

Сега нѣкои пъшкатъ, казватъ: е, насъ Господъ ни остави да се оженимъ. Не, васъ Господъ ви остави по другъ начинъ да работите. Не на всички хора е сѫдено да се женятъ. Общо правило е да се женятъ хората, но при тази женитба всѣкога има единъ споренъ въпросъ. Споренъ въпросъ въ какво? — Че мѫжътъ и жената, които сѫ се оженили, до сега не сѫ си благовѣствували. Прѣди да се оженятъ си благовѣствуватъ. Той ѝ казва: „Ти, моето, ангелче“. И тя му казва: „О, ти моятъ избавитель, всичко ще направя заради тебе“. Щомъ се оженятъ, той казва: „Не струва да се жени човѣкъ. Азъ не подозирахъ даже, че тя имала такъвъ опърничавъ характеръ“. И тя казва: „Азъ не подозирахъ, че той ималъ такъвъ опърничавъ характеръ“. Има нѣщо, което липсва на хората. Хората не се женятъ по Бога. Тѣ се женятъ по търговски сдѣлки, и слѣдъ туй ще почнатъ да обясняватъ, че такава имъ била сѫдбата. Не, трѣбва да се благовѣствува и отъ едната, и отъ другата страна. Каквото е казалъ единиятъ, да седи на думата си. И сега, всички трѣбва да бѫдемъ тъй благородни, да не казваме: знаешъ ли ти какво каза? Ами ти какво каза? Не, тя трѣбва да каже: „Азъ, каквото казахъ, ще го изпълня“. И той трѣбва да каже: И азъ, каквото казахъ, ще го изпълня“. А той? — Ти изпълни, и азъ ще изпълня. И тя: „Ти изпълни, и азъ ще изпълня“. И започва споръ. — Първото нѣщо: всинца ние сме изпратени на земята да благовѣствуваме. Какво трѣбва да се благовѣствува? — Че животътъ е плодъ на Божествената Любовь. Слѣдователно, този плодъ трѣбва наново да се посѣе при много благоприятни условия и да даде онѣзи отлични резултати. Сега, ако отидете въ Англия, въ Америка, тамъ има цѣли общества, които учатъ какъ да се усилва човѣшката воля, какъ да се контролира човѣшкия умъ и сърце. Това е цѣла дисциплина! Въ училищата ученицитѣ ги учатъ на дисциплина; военнитѣ ги учатъ сѫщо на дисциплина; всички хора се учатъ на дисциплина. Всички методи указватъ извѣстни влияния, но никой до сега не е приложилъ Божественитѣ методи, да има тѣзи Божествени резултати. По какво се отличаватъ тия Божествени резултати? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте господарь, оставяте вашия слуга за вашъ замѣстникъ, повѣрявате му паритѣ си и всичко, безъ никакъвъ договоръ, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако, слѣдъ като сте били 10 години въ странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповѣдайте!“ — даде ви точна смѣтка, той е единъ благороденъ човѣкъ, не се е съблазнилъ. Но, ако слѣдъ като се върнете, той не ви признава, задигналъ е всичко, изхарчилъ го, продалъ го, нищо не можете да намѣрите — въ такъвъ случай, вие имате прѣдъ себе си едно фалирало сѫщество. И сега Христосъ, въ тази глава на Писанието, пише какви сѫ послѣдствията на живота въ единия и въ другия случай.

Ако азъ бихъ ви задалъ една тема, защо се женятъ хората сега, всички биха отговорили: за да се подържа човѣшкия родъ. Азъ задавамъ сега другъ въпросъ: защо ни трѣбва богатство? Казватъ, че богатството е едно условие за култура. При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура. Задавамъ другъ единъ въпросъ: защо хората трѣбва да бѫдатъ здрави? — За да могатъ да работятъ. Добрѣ, на първия въпросъ: защо се женятъ хората? Ако жената е излѣзла отъ мѫжа, трѣбва ли сега съ външни свидѣтелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мѫжъ? Всѣка една жена, като се жени, знае ли дѣйствително, че е реброто на този мѫжъ, за когото се жени? Казва се въ Писанието, че Господъ взелъ едно ребро отъ Адама, и отъ него направилъ една жена. Адамъ казалъ: „Тази е моята жена, плъть отъ плътьта ми, кръвь отъ кръвьта ми.“ Жената какъ познава, че е ребро отъ своя мѫжъ, а не е нѣкое чуждо ребро? И азъ сега виждамъ, че мѫже и жени си размѣнили ребрата и затова не се погаждатъ. Казватъ: тази мома е точно за него. Ти увѣренъ ли си, че това ребро е точно отъ него, отъ този мѫжъ? Ами ако не се намѣсти, тогава? Казватъ: Господъ е направилъ така свѣта. Господъ е направилъ свѣта много разумно. Ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да изпълняваме Неговитѣ закони и надъ насъ, и подъ насъ. Да не мислимъ, че тѣ нищо не правятъ! Не, тѣзи закони, които ние не виждаме, много нѣщо правятъ. И слѣдъ като се ожени жената, хората казватъ: „Слушай, ти не бѣше заради него. Защо влѣзе въ тази кожа?“ Тогава се събератъ бащата и майката и казватъ: ще го търпишъ. Слѣдъ като се оженятъ, търпятъ се година, двѣ, три, и какво става най-послѣ? — Умре единиятъ, умре и другиятъ; свършва се работата. Разрѣши ли се въпросътъ? И казватъ за тѣхъ: е, на другия свѣтъ ще се примирятъ. Ще чакаме ние на онзи свѣтъ да се примиримъ! Лазаръ и богатиятъ можаха ли да се примирятъ? Извика богатиятъ: „Отче Авраме, помилвай ме! Проводѝ Лазаря да накваси езика ми съ вода, защото съмъ на мѫки въ този пламъкъ.“ И прѣдставете си, какъвъ гласовитъ е билъ този богатъ, че Аврамъ го чулъ отъ толкова далечно мѣсто! Нѣкои питатъ: умрѣлитѣ иматъ ли езици? Както виждате, този умрѣлиятъ има гласъ, значи ще има и езикъ. И гърло има, но той е въ огънь тамъ. Азъ взимамъ нѣщата тъй, както сѫ. Да не мислятъ нѣкои, че взимамъ нѣщо отъ себе си. Нѣкои казватъ: може да го изтълкуваме по другъ начинъ. И азъ мога да го изтълкувамъ по другъ начинъ, но казвамъ Истината тъй, както си е, не искамъ да я изнасилвамъ. Този богатиятъ казва: „Отче Авраме, изпрати Лазаря да ми накваси гърлото.“ — Лазаръ не може да ти благовѣствува по този начинъ „Моля ти се, отче, прати го въ бащиния ми домъ, защото имамъ петима братя, и на тѣхъ да засвидѣтелсвува, да не би да дойдатъ и тѣ на това мѫчително мѣсто“. — И тамъ не може да благовѣствува. Е, ако това не може, прати Синътъ да благовѣствува.“ Казва му Аврамъ: „Иматъ Мойсей и пророцитѣ, тѣхъ да слушатъ. “ А той рече: „Не, отче, Авраме, ако дойде нѣкой отъ мъртвитѣ при тѣхъ, тѣ ще се покаятъ.“ Пакъ му рече: „Ако не слушатъ Мойсея и пророцитѣ, не щатъ се увѣри, ако и нѣкой отъ мъртвитѣ възкръсне.“

„И отъ тогазъ царството Божие се благовѣствува.

За кои? — Царството Божие се благовѣствува само за онѣзи любящи души, за които слънцето изгрѣва лѣтно врѣме. Царството Божие се благовѣствува за онѣзи души, които сѫ готови да приематъ слънчевата енергия. За кои се благовѣствува царството Божие? — Само за онѣзи пѫпки, които ще се разцъвтятъ, които ще се оплодотворятъ и ще дадатъ плодъ. Слънцето въ съзнателния животъ е само за онѣзи умнитѣ, добритѣ, любящитѣ, истинолюбивитѣ, мѫдритѣ хора. За тѣхъ е направенъ този свѣтъ. Сега, мнозина се спъватъ и казватъ: Христосъ прѣди 2000 години благовѣствуваше“. Христосъ въ врѣме и пространство не е благовѣствувалъ. Той казва: „Духътъ, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора.“ Когато двама души се събиратъ по Духъ, между тѣхъ има разбирателство, между тѣхъ има взаимно помагане. Когато азъ обичамъ нѣкого, азъ съмъ готовъ всѣкога да му направя една услуга. Тогава господарьтъ ще е готовъ да направи една услуга на слугата си. Той нѣма да хване звънеца: „дрнъ. . . Иване ела!“ Когато има любовь, той самъ може да си направи тази услуга, която слугата трѣбва да направи. Може ли въ свѣта безъ дрънкане? — Може, това е свѣтътъ на Любовьта. Въ този свѣтъ има по-хубавъ звънецъ. Когато има любовь, нѣма да чакамъ да дойде господарьтъ и тогава да направя, каквото трѣбва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугувашъ по любовь, то и дрехитѣ, и хлѣбътъ, всичко ще бѫде направено на врѣме.

Сега, нѣкои казватъ: какво стана съ моята жена, че откакъ ходи на бесѣдата на Учителя съвсѣмъ се напуснала. Жена си обвинява, а той е изправенъ! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взелъ реброто на другъ нѣкой мѫжъ? Какъ смѣешъ да взимашъ чуждо ребро! Ами, ако дойде онзи мѫжъ, чието е реброто? Всички жени и всички мѫже, които се изпращатъ отъ Божествения свѣтъ тукъ на земята, идватъ, не да правятъ каквото си искатъ, но да изпълнятъ волята Божия. Има законъ за това! И всички тия съврѣменни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдемъ до положение да приложимъ разумния животъ, да изпълнимъ волята Божия. А ние сега, като видимъ единъ добъръ човѣкъ, гледаме какъ да го използуваме. Онзи знаменитъ английски реформаторъ, Иоанъ Веслей, намислилъ да остане въ живота си нежененъ, както казватъ англичанитѣ, да си остане старъ ергенъ. Но най-послѣ рѣшилъ да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче, той се оженилъ за такава една англичанка, съ която ималъ изпитания прѣзъ цѣлия си животъ. Знаете ли каква била тази жена? Единъ день тя го хваща за коситѣ, понеже англичанитѣ нѣматъ брада, разхожда го изъ цѣлата стая и му казва: „Слушай, ти съ глупавитѣ си проповѣди нѣма да излизашъ, да събирашъ наоколо си женитѣ“. Той ѝ казва: „Не, нито една стѫпка нѣма да сторя отъ това, което съмъ намислилъ, нѣма да се откажа отъ Христа“. Три дни слѣдъ като се оженилъ, той казва: „Не струва човѣкъ да се жени“. Идва слѣдъ това при него единъ ученикъ и му казва: „Учителю, искамъ да се оженя, намѣрихъ една мома, отлична христианка“. — Да, тя съ Христа може да живѣе, но не и съ хората. Ние мислимъ, че онзи, който може да живѣе съ Бога, може да живѣе и съ хората. Ние съ Бога можемъ да живѣемъ, но не и съ хората. Трудно е да се живѣе съ хората, усилия се иска затова. Нѣкои питатъ, защо не може да се живѣе съ хората? — Защото между тѣхъ не е влѣзълъ още законътъ на Любовьта.

Какъвъ е съзнателниятъ животъ на обществото? — Да се обичатъ хората, да не се ражда никаква умраза между тѣхъ, това азъ наричамъ съзнателенъ животъ на обществото. А ти казвашъ: азъ да се издигна, че ще имъ дамъ да ме разбератъ! Често слушамъ нѣкои българи, казватъ: азъ да стана министъръ, ще избѣся всички! Всичко хубаво, но нима свѣтътъ съ бѣсене се поправя? Това сѫ стари методи.  Свѣтскитѣ хора иматъ право да се бѣсятъ, но умнитѣ хора, хората, които сѫ тръгнали по стѫпкитѣ на Христа, който проповѣдва Любовь, тия методи не сѫ за тѣхъ. На опитъ можемъ да докажемъ това. Нѣкой пѫть, религиознитѣ хора сѫ фарфарони, лесно е да кажатъ „можемъ“. Нѣщата могатъ да се направятъ, само когато знаемъ, какъ да ги направимъ.

Трѣбва да се благовѣствува! Отъ кога да се благовѣствува? — Туй благовѣствуване е днесъ. Сега, вие може да разберете това нѣщо много криво. Днесъ е заради васъ. Когато тази пѫпка се разцъвти, то слънцето, като изгрѣе, изпраща своята свѣтлина върху нея, и тя я възприема. Този е деньтъ на пѫпката за благовѣствуване. Въ деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите въ живота си, този е деньтъ на вашето благовѣствуване. Отъ този день вие трѣбва да изпитате въ живота си едно доволство, да бѫдете доволни отъ себе си. Нека хората говорятъ каквото искатъ, ние трѣбва да сме доволни! Като мѣримъ нѣщата съ тѣзи Божествени мѣрки, трѣбва да знаемъ, че всѣка наша мисъль, всѣко наше чувство, всѣко наше дѣйствие е точно опрѣдѣлено.

Днесъ се благовѣствува! Великата Любовь, която трѣбва да се приложи въ живота, има два момента. Любовьта, която започва първо съ обѣщания и радости, тя е обикновената любовь, човѣшката любовь. А любовьта, която започва първо съ голѣми страдания, тя е Божествената Любовь. Въ Божествената Любовь всѣкога се иска едно вѫтрѣшно самопожертвуване. Този законъ на самопожертвуване не можете да го приложите безъ туй съзнание на Любовьта. Иначе вие може да си наредите една програма, какъ ще живѣете съ мѫжа си, какъ ще постѫпвате, но не дѣйствувате ли съобразно закона на Любовьта, нищо нѣма да направите. Първо човѣкъ трѣбва да усили въ себе си това непрѣодолимо желание да се свърже вѫтрѣшно съ Бога. До тогава, докато не се свържемъ вѫтрѣшно съ Бога, докато не разрѣшимъ моралнитѣ проблеми на живота, ние съ ближнитѣ си не можемъ да живѣемъ въ хармония. Слѣдователно, щомъ разрѣшимъ този въпросъ, на който, именно, и Христосъ се облѣгалъ, ще разберемъ думитѣ Му: „Ако кажа, че не Го познавамъ и не върша волята Божия, азъ ще бѫда подобенъ на васъ, но азъ изпълнявамъ волята Божия“. Нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, и при всички случаи трѣбва да знаемъ, че и ние вършимъ волята Божия. А какво говорятъ хората, това не трѣбва и да го подозираме. Похвалитѣ отъ външния свѣтъ - това сѫ една спънка. Знаете ли на какво можемъ да уподобимъ похвалитѣ? Често, когато растенията цъвтятъ, падатъ изобилни дъждове, които измиватъ тичинкитѣ и оплодяването не става. Този дъждъ не трѣбва да дойде въ врѣме на цъвтене, не трѣбва да дойде и въ врѣме на оплодяването, но — въ врѣмето, когато плодътъ зрѣе. Сѫщото е и когато ти намислишъ да направишъ едно добро. Дойдатъ около тебе, започватъ да те хвалятъ: „Много добъръ човѣкъ си!“ Тия похвали измиватъ всичко около тебе, нищо не ти оставятъ. Ти прѣдставлявашъ единъ незавършенъ животъ. Често, нѣкои братя и сестри, казватъ: мислите ли, че туй, което направихъ, е нѣщо хубаво? Не, не питай, този дъждъ ще измие твоя цвѣтъ!

Не мислете, че нѣма да има слава. Единъ день, когато ти завържешъ, т. е. когато ти се прѣвърнешъ на единъ плодъ и отидешъ на небето, тамъ ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но отъ Бога“. Не чакайте да ви посрещнатъ добрѣ на земята, но като отидете на небето, тамъ да ви посрещнатъ като Лазара. Лазаръ билъ посрещнатъ отъ ангелитѣ, тѣ го занесли горѣ и го прѣдали въ обятията на Аврама. Богатиятъ, като умрѣлъ, кой го занесълъ горѣ, кой го посрещна? — Никой. Нѣкои, като ме слушатъ, ще кажатъ: това сѫ бабини деветини! Да, тѣзи бабини деветини, вие ще ги видите. Азъ не искамъ да плаша хората. Азъ считамъ, че е позорно да плашимъ хората съ нѣща, които не сѫществуватъ. Азъ говоря за оплодяването на нѣщата, казвамъ ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворятъ. Не трѣбва само да твърдимъ тази Истина, но да се дойде до онази свѣтлина, която ще дѣйствува върху тази пѫпка, ще я разцъвти и оплодотвори.

Често, срѣщашъ нѣкой стражарь или войникъ, тебе те е страхъ. Защо? — Защото въ най-малкото нѣщо може да те заподозрятъ. Нѣкой носи дълга коса, брада малко не разчесана, веднага тръгне стражарь подирѣ му, подозира го, че е анархистъ! Събератъ се нѣколко души нѣкѫдѣ. Трѣбва да има нѣкакъвъ заговоръ!— Подозиратъ ги. Защо ставатъ тия нѣща? Срещнешъ ли единъ стражарь, не трѣбва да те е страхъ. Има благородни стражари, има благородни лѣкари, има благородни военни, навсѣкѫдѣ има благородни хора, които изпълняватъ съзнателно своята длъжность. Онзи земледѣлецъ, който оре земята, защо него считатъ благороденъ, а стражарьтъ не? Стражарьтъ правилъ погрѣшки. Ами земледѣлецътъ не прави ли? Чудни сѫ хората, като казватъ, че на земледѣлеца занаятътъ билъ благороденъ, а този на стражара не билъ! Защо стражарьтъ да не е благороденъ? Ама той набилъ този-онзи. Ами че туй става навсѣкѫдѣ! И въ Америка, щомъ не се подчини нѣкой, биятъ го. Ами онзи земледѣлецъ, който оре съ ралото, на колко бубулечки отрѣзва главитѣ! Да, но туй, което той върши минава незабѣлѣзано. Господъ еднакво държи отговорни и земледѣлеца, и стражара. И единиятъ, и другиятъ вършатъ прѣстѫпления, само че на единия се виждатъ, на другия не се виждатъ. Този земледѣлецъ може да бѫде по-внимателенъ. Ако не внимава, може да отрѣже на 100 глистеи главитѣ, а ако внимава, ще отрѣже главитѣ само на десеть. А това е пакъ култура!

„Отъ тогава се благовѣствува царството Божие.“ До тогава, докато не схванемъ, че Богъ е една необходимость, до тогава, докато не схванемъ Бога като Любовь, всички сегашни религии, които сѫществуватъ, цѣлиятъ сегашенъ строй на нѣщата, не могатъ да се измѣнятъ, не може да стане никакво подобрѣние. Ще бѫде смѣшно да строимъ една голѣма кѫща съ малки прозорци! Една малка кѫща съ малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голѣма кѫща съ малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата кѫща се увеличава, а прозорцитѣ ѝ оставатъ малки, тази кѫща ще бѫде по-нехигиенична отъ малка кѫща съ малки прозорци. Слѣдователно, човѣчеството като расте, трѣбва да внесе едно подобрѣние. Не казвамъ, че не внася. Внася се извѣстно подобрѣние, но насъ ни е страхъ да дѣйствуваме смѣло. Често, религиознитѣ хора казватъ, че ние не постѫпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трѣбва да се покаже какъ да постѫпваме въ даденъ случай! Виждашъ единъ богатъ човѣкъ, че изнасилва своя длъжникъ. Казвашъ: не постѫпва хубаво! Започвашъ да го молишъ: Господине, прости му! Той не прощава. Ти му казвашъ: защо си толкова неблагороденъ човѣкъ? Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущавашъ, започвашъ да говоришъ за неговитѣ погрѣшки. Ти, който морализирашъ другитѣ хора, а твоята каса пращи отъ злато, защо не отворишъ касата си да платишъ неговия дългъ? То е лесно така! Ние, хората, виждаме, кое е правото, но оставяме другитѣ да го изпълняватъ. Не, не ако приложимъ единъ законъ, той се отнася еднакво за всички. Този великъ Божественъ законъ е билъ еднакъвъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Въ миналото е билъ такъвъ, какъвто е сега и до скончанието на вѣка все ще се благовѣствува. Въ Любовьта нѣма нито промѣна, нито измѣна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бѫде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дѣте, не му причинява страдания? Тури го въ коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. Слѣдъ това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. — Послѣ ще ме разберешъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нѣщата трѣбва да бѫдатъ благоразумни въ своя произходъ.

И тъй, за сега, отъ всички ни се изисква Любовь къмъ Бога! Нѣкои казватъ какво трѣбва да правимъ сега? — Е, какво? Слугувайте на Бога! — Това го знаемъ. Знаете го! Че това е най-голѣмото изкуство! Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, да слугувашъ на Бога. „Ами че ти трѣбва да си свършилъ специално богословско училище, трѣбва да си талантливъ човѣкъ“. Не, не се изискватъ особени способности. Всѣки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършилъ нѣкакво училище. Не мислете, че онѣзи, които сѫ свършили тия заведения, че тѣ иматъ нѣкаква тапия за служене на Бога. Единъ английски проповѣдникъ дипломиранъ отъ двѣ богословски училища, слѣдъ като проповѣдвалъ 20 години между дивацитѣ на островъ Цейлонъ, не могълъ да обърне нито единъ дивакъ къмъ христианството. Единъ день, взима той своитѣ дипломи, заравя ги въ земята и си казва: „Не съмъ много ученъ“. Този день събира той проповѣдници, свои приятели, и имъ казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповѣдвахъ между дивацитѣ, но нищо не направихъ, не знаяхъ какъ да проповѣдвамъ. Ето въ какво седи Христовото учение: имамъ двѣ ризи, едната я давамъ — дава я на дивацитѣ. Имамъ двѣ дрехи — едната я давамъ. Ето, имамъ повече столове, заповѣдайте и тѣхъ“ — раздава имъ всичко. Тѣ задигатъ всичко, което имъ дава. „Има ли, Господи, още нѣщо, което мога да раздамъ? Чакай, имамъ малко спестени пари. И тѣхъ ще раздамъ“. Раздава ги, по толкова и толкова се падатъ на човѣкъ. Послѣ пакъ пита Господа: „Има ли още нѣщо, което не съмъ раздалъ?“ Раздава всичко и усѣща въ себе си единъ миръ. Казва си: сега съмъ доволенъ! Така приложилъ той Христовото учение. Нѣкои казватъ: като постѫпваме тъй, ще ни обератъ. Не, когато въ човѣшкото сърце се заражда тази Любовь, човѣкъ всичко дава и отъ нищо не се страхува. При туй послѣдното самоотричане, въ този човѣкъ се събужда Божественото, и той казва: „За въ бѫдеще ще зная, какъ трѣбва да проповѣдвамъ на тия диваци, какъ трѣбва да се живѣе споредъ Христовото учение. Цѣли 20 години проповѣдвахъ между тѣхъ, но нищо още не съмъ сторилъ.“ Прѣзъ това врѣме, у тия диваци се събужда човѣшкото, и тѣ казватъ: „Ние обрахме този човѣкъ“ — и започватъ да му връщатъ едно по едно взетитѣ нѣща. Въ сърцата на тия диваци се събужда чувството на любовъ.

Докато пазимъ нѣщата съ насилие, хората съ насилие ще ни ги взематъ. Щомъ кажемъ, че искаме да живѣемъ по любовь, да пазимъ всичко съ любовь, и тѣ ще пазятъ всичко наше съ любовь. Туй благовѣстие всѣки единъ отъ васъ ще го провѣри. Когато вие искате да познаете волята Божия, слѣдъ като четете Евангелието, слѣдъ като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите въ себе си, ще отхвърлите всички онѣзи прѣпятствия, ще си благовѣствувате и ще кажете: Господи, заради Твоята Любовь азъ съмъ готовъ да извърша всичко, каквото иска сега Христосъ. Ако тази Любовь би дошла сега между васъ, какво можеше да има между млади и стари? А сега, старитѣ гледатъ да натиснатъ младитѣ, младитѣ пъкъ се възбуждатъ, като нѣкоя бомба и казватъ: „Ние не искаме тѣхната власть!“ Въ Любовьта власть нѣма. Въ Любовьта има нѣщо по-велико отъ властьта. Въ Любовьта ти треперишъ за онзи човѣкъ, когото обичашъ, ти прѣдвиждашъ всичко, отъ което той има нужда. Когато ти дойде въ кѫщи и стаичка ще му приготвишъ, и легло ще има, и храничка. Послѣдната си хапка ще раздѣлишъ съ него. Това е законътъ на Любовьта!

Ще кажете: ние сме слушали тия работи. Има единъ законъ въ химията, той е слѣдующиятъ: „Всѣко нѣщо си има своята запалка. Барутътъ се запалва чрѣзъ огънь; динамитътъ се запалва сѫщо чрѣзъ огънь, гори като барутъ, но като му турите запалката, той експлодирва. Слѣдователно, има извѣстни сили вѫтрѣ въ човѣка, които си иматъ специални запалки. И Любовьта си има своя запалка. Тя може да се донесе отъ небето. Единъ ангелъ, не човѣкъ, ще я донесе. Богъ ще изпрати специално свой ангелъ да я донесе. И той, като драсне съ своята запалка, цѣлиятъ свѣтъ ще се запали. Слѣдователно, ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, нѣма да имашъ никакъвъ страхъ. Ще ти кажатъ: да те запалимъ. — Запали ме! Азъ намѣрихъ това, което търсихъ. Сега, вие ще кажете: е, ние ще чакаме когато дойде нашиятъ ангелъ. Ами, ако този ангелъ отъ 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами, ако днесъ е послѣдниятъ день да хлопа на вашата врата? Ако днесъ е послѣдниятъ день на туй хлопане и се върне, като каже, че никой нѣма тамъ? Той казва: азъ всѣка година по 2—3 пѫти ходя да хлопамъ тамъ, и никой не живѣе въ тази кѫща. Азъ ви казвамъ: за нѣкои е послѣденъ день на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любовь ще дойде. Тъй ще бѫде!

Казва стихътъ: „Отъ тогазъ царството Божие се благовѣствува “.

Като дойде тази запалка, тогава ще се благовѣствува, тогава ще видите, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е ангелъ, какво нѣщо е светия, какво нѣщо сѫ хората, какво нѣщо е човѣшката душа, какво нѣщо е братство, сестринство. Вашата душа само тогава ще почувствува всичко това. Тази душа ще затрепти.

Та, казвамъ: за нѣкои може да дойде вече тази запалка. Онѣзи, за които е дошла близо тази запалка, нека провѣрятъ, вѣрни ли сѫ моитѣ думи. Не казвамъ, че сѫ запалени, но нека провѣряватъ, а онѣзи, които не сѫ запалени, да ставатъ да се приготовляватъ и да се вслушватъ. Ще чуешъ три тихи удара и ще кажешъ: влѣзъ!

„И отъ тогазъ се благовѣствува царството Божие“.

Когато дойде тази вѫтрѣшна запалка, тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление на ума и сърцето. Тогава ще се яви възвишеното и благородното въ нашитѣ души. Тогава поетитѣ ще напишатъ най-хубавитѣ си работи; тогава музикантитѣ ще напишатъ най-хубавитѣ си произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката — най-хубавитѣ си дрехи. Кой каквото е, тогава ще направи най-хубавото. И тогава, кой какъ дойде, ще пита: какъвъ е този човѣкъ? Защо е такъвъ? — Защото запалката на тази велика Любовь е дошла, и това великото благовѣстие на този ангелъ се е докоснало до неговата душа.

Бесѣда, държана на 17. II, 1924 г.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...