Jump to content

1924_02_24 Що е това?


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Що е това?

Що е това, което ни каза?

Иоана 16:17.

Всѣка една сила въ свѣта се познава по резултатитѣ ; всѣко едно дърво — по своя плодъ; всѣка една култура — по хората, които живѣятъ въ тази култура; всѣка една религия — по своитѣ богомолци. Лѣкаритѣ, свещеницитѣ, всички професии се познаватъ по нѣщо.

Всички хора днесъ казватъ: ние трѣбва да имаме строго опрѣдѣлени възгледи за живота! Въ която църква и да влѣзете, ще кажатъ: трѣбва да бѫдемъ набожни! Но, ако попитате хората, що е набожность, какво ще отговорятъ? Лѣкаритѣ казватъ, че лѣкарьтъ трѣбва да бѫде добъръ. Въ какво седи добрината на единъ лѣкарь? — Добриятъ лѣкарь трѣбва да се моли да нѣма никакви болести въ свѣта. Щомъ се моли да има болести, той не е добъръ лѣкарь. Добриятъ адвокатъ трѣбва да се моли да нѣма дѣла, да не се каратъ хората, да не спорятъ помежду си. Питамъ: ами тогава гдѣ ще остане адвокатството?

Прѣдставете си сега вие единъ свѣтъ, дѣто хората нито умиратъ, нито се раждатъ, нито остарѣватъ. Ние казваме, че човѣкъ трѣбва да се роди, трѣбва да расте, да порасне, да умре, и за туй, като наближи краятъ, започва да мисли кой ще го зарови, какъ ще го заровятъ, кѫдѣ ще го заровятъ, съ какви дрехи ще го облѣкатъ, гдѣ ще му бѫде гробътъ, какъвъ надписъ ще има и т. н. Нѣкакво голѣмо величие е той! Е, казватъ, тукъ нѣкакъвъ великанъ поетъ умрѣлъ! Азъ не вѣрвамъ въ поети, които умиратъ. Тукъ казватъ, лежи заровенъ еди-кой си почтенъ човѣкъ, глава на църквата билъ. Азъ не вѣрвамъ въ глава на църквата, който умрѣлъ. Тукъ лежи единъ виденъ лѣкарь, който помагалъ на хората. Помагалъ на хората, но и той умрѣлъ. И послѣ го величаятъ! Казвамъ: не вѣрвамъ въ лѣкари, които умиратъ. Тукъ лежи покойникъ, еди-какъвъ си писатель, цѣли томове написалъ. Цѣли томове написалъ, но и той умрѣлъ. Азъ не вѣрвамъ въ такъвъ писатель. И слѣдователно, всички наши величия, всички наши величини, въ които вѣрваме, сѫ все на гробищата и отъ тѣхъ чакаме вдъхновение! Ще идемъ на гробищата и ще питаме: какво ще ни кажете вие, какъ трѣбва да се живѣе? Единъ отъ израилскитѣ царе, царь Саулъ, слѣдъ като обърка работитѣ си, слѣдъ като изгуби своята сила, отчужди се отъ Бога. Слѣдъ като се отказа отъ Бога, нападнаха го филистимцитѣ. Той бѣше издалъ единъ законъ, че който се занимава съ духове да бѫде убитъ. Обаче, той самъ нарушава своя законъ. Прѣоблича се въ дрехитѣ на гробаритѣ, за да не бѫде познатъ, и извиква една врачка, която имала съобщения съ духоветѣ. Казва ѝ: „Моля ти се, да питашъ нѣкой умрѣлъ, каква сѫдба ме чака, какво ще ме постигне“. Врачката му казва: „Ти искашъ да ме туришъ въ изкушение. Нали знаешъ, че има законъ въ държавата, споредъ който всѣки, който се занимава съ туй учение, главата му пада“. — Не се бой, азъ съмъ онзи, който е издалъ закона. „Е, щомъ си ти, който издавашъ законитѣ, ще извикамъ Самуила“. И какво му казва Самуилъ? — Защо ми досаждашъ, защо ме безпокоишъ и карашъ да излизамъ? „Намирамъ се въ едно тѣсно мѣсто, не мога да разрѣша единъ важенъ въпросъ. Какво ще стане съ мене?“ Казва му Самуилъ: „Ако Господъ те оставя и не ти отговаря, утрѣ и ти ще дойдешъ при мене“. И дѣйствително, всички хора говорятъ все за умрѣлитѣ. Е, знаете ли, моятъ дѣдо какъвъ ученъ човѣкъ бѣше, колко уменъ бѣше, пъкъ какво здраве имаше той, но умрѣ. Пъкъ имахъ другъ единъ дѣдо, той бѣше свещеникъ, какъ хубаво знаеше да пѣе — отлично пѣние бѣше неговото! Отличенъ човѣкъ бѣше той, бѣденъ, но и той умрѣ. Дойде слѣдъ него онзи младиятъ, който казва: е, едно врѣме имахъ азъ една женица, жена и половина бѣше тя, красива, умна, отъ знатенъ родъ, но умрѣ, прѣчупи ми тя сърцето! Счупено му било сърцето! Той не говори истината.

Съврѣменнитѣ хора не сѫ се научили да говорятъ Истината. Това не е упрѣкъ. Знаете онази басня за стария ракъ, дѣто синътъ излѣзълъ единъ пѫть прѣдъ него да върви, а баща му като го гледалъ какъ криво върви, му рекълъ: „Слушай, синко, направо ще вървишъ!“ — Татко, излѣзъ прѣдъ мене, че ми покажи какъ се върви направо! Синътъ ходи тъй, както бащата — нищо повече. Този, стариятъ, ракъ до сега не е знаялъ, какъ върви.

Всички вие имате извѣстни възгледи. Погрѣшката не е въ това, че вие се различавате въ вашитѣ възгледи, но вие мислите, запримѣръ, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, нѣма да се измѣни, че туй, което сте постигнали, то е само, другъ животъ нѣма. Не, ако вземемъ ние нѣщата тъй, както сѫ, ще видимъ, че въ природата има редъ сѫщества, на степени сѫ тѣ, споредъ тѣхното съзнание, и всички иматъ различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законитѣ, които рѫководятъ тѣхния животъ; ние не познаваме още животнитѣ, не знаемъ какви пертурбации ставатъ съ тѣхъ, какви сѫ тѣхнитѣ души, какви сѫ тѣхнитѣ отношения, какво е тѣхното съзнание, какъ се разговарятъ — всичко това е тайна за насъ. Ние казваме: тукъ има единъ волъ, но за насъ този волъ е скритъ. Слѣдъ като го впрегнемъ въ колата да ни свърши работата, ние се качимъ горѣ въ кѫщата си, а него пратимъ долу въ дама. И ако сравнимъ господаря, който лежи въ туй чисто легло, и неговиятъ слуга, който е извършилъ работата, каква грамадна разлика има въ тѣхния животъ, въ тѣхната обстановка!

Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ единъ новъ моралъ. Самиятъ животъ го налага. Сегашниятъ животъ е нашъ. Има извѣстни нишки, които проникватъ отъ този животъ вѫтрѣ въ насъ. Напримѣръ, ако запитате всички: искатъ ли да бѫдатъ честни, ще ви отговорятъ, че всички искатъ да бѫдатъ честни. Но въ какво седи честностьта на единъ човѣкъ? Тази честность днесъ е толкова ограничена! Не, ние сме честни само спрѣмо онѣзи, съ които имаме отношения, спрѣмо които имаме взимания и давания. Спрѣмо едни сме честни, спрѣмо други сме нечестни. Въ какво седи моралътъ? Дойде единъ приятель, когото обичамъ, азъ съмъ търговецъ, мораленъ съмъ спрѣмо него, ще му дамъ отъ най-хубавото масло. Въ този случай съмъ мораленъ, честенъ съмъ. Но, ако дойде нѣкой, който не ми е приятель, когото не обичамъ, азъ нѣма да му дамъ отъ онова хубаво масло. Друго масло имамъ за него. Ако запиташъ този търговецъ, защо не дава на всички отъ хубавото масло, той ще каже въ себе си: отъ хубавото масло давамъ на моитѣ приятели, а отъ това — на всички останали. Такъвъ е моралътъ не само на търговцитѣ, такъвъ е моралътъ и на религиознитѣ хора. Въ едно общество, въ една религиозна община, членоветѣ на тази община, каквито и да сѫ тѣ, помежду си иматъ едни отношения, а съ външнитѣ хора иматъ други отношения.

 Всички говоримъ за Бога, че имаме единъ Богъ, че Той дошълъ на земята, че билъ разпнатъ и т. н. Теоритически туй учение е много добро, отлично е. Днесъ има милиони хора, които говорятъ, проповѣдватъ Христовото учение. И хубаво правятъ. Отлично е! Питатъ нѣкои: защо Христовото учение, като се проповѣдва 2000 години на земята, не е указало никакво влияние на свѣта?— Указало е извѣстно влияние, не че съвсѣмъ не е указало, но Христовото учение на земята не е дало още тия резултати, които се очакватъ. Защо? — Има си философски причини, дълбоки причини има за това. Не мислете, че Богъ сега мисли въ двѣ години да поправи свѣта. Не, правилно трѣбва да разсѫждаваме. Божествениятъ свѣтъ е абсолютно оправенъ, но нашиятъ свѣтъ, свѣтътъ, въ който ние живѣемъ, не е оправенъ. Слѣдователно, този свѣтъ ние трѣбва да оправимъ. Понеже ние сами не искаме да го оправимъ, а чакаме Господъ да слѣзе и да го оправи, Господъ казва: „Азъ ще ви накарамъ вие сами да го оправите.“ Ще бѫде смѣшно, онзи земледѣлецъ да дойде и да чака Господъ да му оправи търговскитѣ работи или да дойде да му разоре нивитѣ. Не, братко, ще вземешъ ралото и мотиката, ще копаешъ, ще разорешъ, ще посѣешъ нивата, и слѣдъ като посѣешъ, ще кажешъ: Господи, азъ свършихъ моята работа, а Ти сега ще благоволишъ да пуснешъ малко дъждъ и свѣтлина, да поръсишъ, да благословишъ моя трудъ. Тогава Господъ ще каже: „Понеже ти свърши своята работа, азъ ще те послушамъ, ще изпратя своето благословение, ще ти изпратя малко дъждецъ.“

Сега, вие не прилагате този законъ, но всѣки отъ васъ мисли, че като него другъ нѣма. Нѣкой казва, че ималъ много низко, много долно мнѣние за себе си. Не съмъ срѣщалъ до сега човѣкъ, който да има много низко мнѣние за себе си. Това е не само за хората, но и за животнитѣ. Срещна нѣкое куче, вирнало си опашката, върви, старъ чорбаджия е то, само го бутни. То казва: „Знаешъ ли кой съмъ? Вижъ какви зѫби имамъ, като те стисна, ще покажа, че имамъ зѫби, че мога да се защищавамъ.“ Ние казваме: е, куче е то. Да, куче е то, ами ние? За насъ е още по-лошо. Ако днесъ ние поставимъ онѣзи вѣзни, съ които прѣтегляме отношенията между хората въ живота, вижте най-първо какви сѫ отношенията на синоветѣ къмъ бащитѣ, и на бащитѣ къмъ синоветѣ. Питамъ единъ баща, който има синъ: този синъ защо ти е? — Е, казва, Господъ ми го даде, та на стари години да ме гледа. Питамъ сина: този баща защо ти е? — Е, казва, Господъ ми го даде, че да ме подкрѣпва да свърша. Е, като свършишъ? — Като свърша, баща ми ще замине, азъ ще остана на неговото мѣсто. И бащата иска да остави сина си на своето мѣсто. Тази идея крие въ себе си друга, която носи разкапване. Отъ единия край на живота до другия ние всаждаме безвѣрие, ние се уповаваме единъ на другъ.

Да се върна къмъ стиха, който казва: „Що е това, което ни каза?“

Обикновенитѣ работи всѣки може да ги разбере, но тия обикновенитѣ работи нѣма да оправятъ свѣта. Обикновена работа е да запалишъ една малка свѣщица. Обикновена работа е да запалишъ единъ малъкъ огънь. Питамъ: ако ти окачишъ въ пространството една малка свѣщь, ще освѣтли ли цѣлия свѣтъ? — Нѣма да го освѣтли. Ако запалишъ единъ малъкъ огънь, ще стопли ли цѣлия свѣтъ? Не, нѣма да го стопли. Слѣдователно, когато дойдемъ до Божественитѣ работи, ние трѣбва да боравимъ съ онѣзи голѣмитѣ величини. Ти трѣбва да запалишъ въ себе си най-голѣмата свѣтлина. Ти трѣбва да запалишъ въ себе си най-голѣмата лампа, най-голѣмия огънь. Кой е този огънь? — Който гори и не изгаря. И сега, азъ класифицирамъ хората на праведни и грѣшни. Мнозина казватъ, че само грѣшнитѣ ще горятъ. Не, и праведнитѣ, и грѣшнитѣ ще горятъ — на общо основание ще горятъ. Нѣкои ни проповѣдватъ, че пъкълътъ билъ създаденъ само за грѣшнитѣ хора, а не и за праведнитѣ. Не, не, и еднитѣ, и другитѣ ще горятъ. Праведнитѣ ще горятъ, ще се стопятъ и ще се прѣчистятъ, а грѣшнитѣ ще горятъ, ще изгорятъ и на сгурия ще станатъ. И праведниятъ, и грѣшникътъ еднакво ще страдатъ, само че праведниятъ ще знае защо страда, а грѣшникътъ нѣма да знае защо страда. И единиятъ, и другиятъ ще умратъ.

Ние взимаме думата „смърть, умиране“ като едно прѣходно състояние. Да умрешъ, това значи да се лишишъ отъ благата, които имашъ на земята. Смъртьта, това подразбира въ даденъ моментъ, да се ограничишъ. Споредъ това разбиране, „смъртьта“ прѣдставя единъ прѣходенъ периодъ. За да придобиешъ духовния животъ, трѣбва да се откажешъ отъ земния животъ. Ще кажете: какъ да се откажа отъ земния животъ? Земниятъ животъ, това е едно велико благо, това е самиятъ законъ вѫтрѣ въ природата. Онази малка буба, която трѣбва да се развие въ пеперуда, нима не напуща всички блага на това си състояние, нима не напуща своя пръвъ животъ? — Напуща го. Тя се развива въ пеперуда, иначе нѣма да се промѣни. Казвашъ: какъ да се откажа отъ земния животъ? — Ако се откажешъ прѣждеврѣменно, ще умрешъ, но ако се откажешъ на врѣме, ще се подигнешъ, ще придобиешъ крилца, ще добиешъ вѣчния животъ. Нѣкои казватъ: защо трѣбва да се занимаваме съ глупави работи? За насъ е важно да уредимъ земния си животъ. Питамъ: отъ хиляди години насамъ, всички държави не уреждаха ли земния си животъ? Египтянитѣ не уреждаха ли земния си животъ? Тѣ имаха една висока култура. Какво знание имаха египтянитѣ! Вавилонянитѣ и асирийцитѣ не уреждаха ли своитѣ земни работи? — Уреждаха ги. Римлянитѣ не уреждаха ли своитѣ земни работи? — Уреждаха ги, и много добрѣ ги уреждаха. Всички съврѣменни държави все уреждатъ работитѣ си, но все остава нѣщо, което не е уредено. На общо основание сега и ние уреждаме живота си.

Заблуждение е това, дѣто ние мислимъ, че като се уреди държавата, ще се уредятъ и нашитѣ отношения. Тази държава е уредена. Въ свѣта сѫществува само една държава. Това е фактъ! Цѣлиятъ козмосъ е една Божествена държава, която е тъй хубаво устроена! Тамъ всички разумни сѫщества живѣятъ споредъ законитѣ на Божествения свѣтъ. Въ духовния свѣтъ нѣма никакви прѣстѫпления, тамъ нѣма никакви затвори, тамъ нѣма и никакви стражари. Въ духовния свѣтъ, най-долната служба, която може да заеме единъ воененъ, не е, както тука, стражарь, но офицеръ. Всѣки единъ такъвъ стражарь е свършилъ 4—5 факултета и е запознатъ съ дълбоки работи. Като дойде единъ стражарь отъ невидимия свѣтъ, тукъ на земята, тукашнитѣ философи не могатъ да обърнатъ и най-малкото му пръстче на рѣката. А тука казватъ: за стражарь бива и простъ човѣкъ. Защо? Че това не е простъ занаятъ! Мислятъ, че стражарьтъ ще носи единъ камшикъ и ще се налага. Не е тъй. Онзи, който става стражарь, трѣбва да е много уменъ. Като хване единъ разбойникъ, да му каже: „Братко, този занаятъ, по който си тръгналъ, не е добъръ“. Той може да го научи, може да му посочи доброто, безъ да го налага. Слѣдователно, за най-важната длъжность ние сме турили най-проститѣ хора. Казватъ: е, стражарь е той! Не, тя е почетна служба.

Азъ взимамъ другъ единъ фактъ. Съврѣменнитѣ христиани, съврѣменнитѣ служители на църквата казватъ: ние сме служители на църквата. Добрѣ. Питамъ: единъ университетъ нали си има служители? — Има. Кои сѫ тѣ? — Разсилнитѣ. Тия разсилни държатъ ключоветѣ на университета. Но, когато единъ студентъ постѫпва въ университета, съ кого урежда работитѣ си, съ разсилнитѣ или съ професора? — Разбира се, че съ професора. И сега, свещеницитѣ казватъ: ние сме служителитѣ, ние сме членоветѣ на църквата. Оставете това, вие за насъ сте разсилнитѣ. Членоветѣ на църквата, това сѫ светиитѣ, пророцитѣ, ние съ тѣхъ ще се разправяме. На васъ благодаримъ, вие нѣма да ни показвате пѫтя. Вие ще ни пуснете да влѣземъ тукъ, но ние нѣма да излѣземъ отъ сѫщата врата. „Какъ, нѣма да излѣзете отъ сѫщата врата!“ Чудни сте вие! Сега насъ ни възразяватъ. Но, азъ казвамъ: когато тръгнемъ за Парижъ, ние си взимаме единъ билетъ отъ чиновницитѣ тамъ, по гишетата, разсилни азъ ги наричамъ. Даде ти билетъ и те пита: ти отъ тукъ ще се върнешъ ли? — Нѣма. Че какъ тъй! Азъ си взема билетъ за Парижъ, пѫтувамъ, обикалямъ, и когато се върна, този разсиленъ може да го нѣма на гишето. Всички ние трѣбва да съзнаемъ своето положение, да съзнаемъ кой кѫдѣ е туренъ и какво е неговото звание. Щомъ азъ прѣвиша своята власть, щомъ прѣвиша званието, което имамъ, щомъ прѣвиша съ силата, която имамъ, моето уволнение идва. Строго е това уволнение, безпощадно е! Цѣлата земя днесъ е покрита все съ кости на разсилни, не съ праведници, не съ светии. Гробницитѣ днесъ сѫ пълни съ коститѣ на тѣзи разсилни, съ коститѣ на тѣзи, които на сѫ изпълнили своята длъжность. Сега всѣки трѣбва да се запита: азъ разсиленъ ли съмъ вѫтрѣ въ нѣкой университетъ, или съмъ професоръ въ университета?

Казватъ тъй: „Що е това, което ни каза?“

И тъй, въ свѣта непрѣменно трѣбва да сѫществува единъ вѫтрѣшенъ моралъ, който да бѫде еднакъвъ за всички. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ спрѣмо всички хора. Ние имаме отношения не само тука на земята, имаме отношения и слѣдъ гроба. Между коренитѣ и между клонищата сѫществуватъ отношения. Единъ день ние ще се срещнемъ горѣ, прѣдъ лицето на ангелитѣ, и прѣдъ лицето на Бога. Цѣлиятъ нашъ сегашенъ животъ, всички наши досегашни сѫществувания ще изпѫкнатъ, и всички различия, които сега се явяватъ, ще изчезнатъ. Вие казвате: азъ съмъ това. Не, всички различия помежду ви ще изчезнатъ. Като дойдемъ прѣдъ лицето на Бога, прѣдъ насъ ще изпѫкнатъ онѣзи синовни отношения. Всѣки христианинъ трѣбва да работи върху себе си, трѣбва да съзнае, че е дѣте на Бога, а щомъ е дѣте на Бога, като Него трѣбва да живѣе! Щомъ казвамъ, че съмъ дѣте на Бога, то какъ проявява Богъ своя животъ? — Нѣма сѫщество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно отъ Бога!

Отъ кѫдѣ произтичатъ сега тия различия у насъ? Причината на човѣшкото падане, причината на грѣховетѣ се обуславя отъ едно много малко прѣстѫпление. Запримѣръ, забѣлѣжете слѣдующия фактъ: учительтъ извиква единъ ученикъ въ класъ, но ако ученикътъ изведнъжъ се сепне, веднага става едно потъмняване въ съзнанието му, и не може да си каже урока. Учительтъ помага на ученика, това-онова, но като види че не може да отговори, казва му: „Седни си!“ Тъй че, ако единъ ученикъ, който е билъ на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповѣдь да слѣзе на земята, да помага на човѣчеството, и той се сепне, въ това си сепване той пропада. И слѣдъ туй, въ всичкитѣ си сѫществувания той ще води единъ пороченъ животъ. Така, нѣкой отъ васъ, тъкмо наредилъ работата си, оженилъ се, дѣца си има, само да си живѣе. Дойде обаче, изведнъжъ една заповѣдь да отиде горѣ на небето. Щомъ се даде една такава заповѣдь да отиде въ духовния свѣтъ, става едно сепване въ него и въ това състояние той отива на небето. Дойде ли една заповѣдъ да слѣзе на земята, веднага идва една радость. Питамъ: колко христиани има, които, като ги повика Господъ, да се зарадватъ? Туй сѫ наблюдения, които трѣбва да правите.

Да оставимъ на страна външния свѣтъ! Вие се занимавате съ външния свѣтъ, като че той самъ ще се уреди. Има други сили, които уреждатъ този свѣтъ. Той се управлява отъ други закони. За оправяне работитѣ на този свѣтъ има народно събрание, дѣто се събиратъ 300—400—500 най-умни хора. Тѣ уреждатъ работитѣ на държавата. Тѣ се грижатъ за уреждане на обществения строй. Църквата какво трѣбва да урежда? — Тя трѣбва да урежда своитѣ работи. Питамъ: онзи, който служи на църквата, подчинява ли се на тази горна Камара, на която глава е Христосъ? Онова, което е казалъ Христосъ прѣди 2000 години тя изпълнява ли го? Не е достатъчно само да кажемъ, че не е изпълнено. Може да го изпълнимъ! Най-голѣмото заблуждение е тамъ, дѣто нѣкои мислятъ, че Христосъ е на небето, седи тамъ и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да сѫди хората на земята. Христосъ никога не е напущалъ земята. Казва се въ Писанието: „Даде ми се всѣка власть и на небето, и на земята, идете да проповѣдвате!“ Значи, ако му е дадена всѣка власть и на небето, и на земята, той е свързанъ съ земята. Въ другъ стихъ пъкъ се казва, че Христосъ седи отдѣсно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и сѫди хората. Какъ ще примирите това противорѣчие въ тѣзи два стиха? — Всѣки е свободенъ да вѣрва въ каквото иска.

Казва се въ стиха: „Що е това, което ни каза?“

Въ живота се явяватъ слѣднитѣ двѣ положения: ако извадите рибата отъ водата и почнете да я галите, вашето галене ще ѝ помогне ли? Любовь ли е това? Ако тази риба е въ вашия шадраванъ, единствената любовъ, която може да проявите къмъ нея е, като промѣняте често водата ѝ. Само така ще изразите вашата любовь. Ако я извадите отъ водата, тя ще умре. Ако пъкъ вземете една птичка и я турите въ водата, какво ще бѫде нейното положение? — Тя ще умре. Въздухътъ е смърть за рибитѣ, водата — смърть за птицитѣ. Това сѫ двѣтѣ положения, въ които ние се намираме.

Много религиозни хора искатъ да бѫдатъ богати, но богатството за тѣхъ е смърть. Единъ религиозенъ човѣкъ да стане богатъ, значи да умре — нищо повече! И обратниятъ законъ е вѣренъ. Има извѣстни хора, които, ако осиромашеятъ, ще умратъ. Ще кажете: Господъ е наредилъ така. Богатството и сиромашията трѣбва да ги разбирате въ тѣхното вѫтрѣшно естество. Богатството, това сѫ условия, при които човѣшката душа трѣбва да се прояви. Тя трѣбва да се прояви въ онзи благороденъ избликъ, да изпраща отвѫтрѣ своитѣ блага навсѣкѫдѣ, като единъ изворъ. Въ сиромашията човѣкъ трѣбва да научи едни отъ най-добритѣ качества: смирението и трудолюбието. Само сиромахътъ може да бѫде трудолюбивъ и смиренъ човѣкъ.

Какъ ще примирите всички тѣзи противорѣчия, които изказалъ Христосъ? Запримѣръ, Той е казалъ: „Ако дѣсната ти рѫка те съблазни, отсѣчи я! Ако окото ти те съблазни, извади го!“ Ако изтълкувате тѣзи Христови думи буквално, какво ще излѣзе? Не, за да разбираме Христовото учение, трѣбва дълбоко, вѫтрѣшно схващане — по Духъ. Туй различие, което сега сѫществува между религиознитѣ хора, кой го създаде, Христосъ ли? — Не, Христосъ е поставилъ три положения. Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичката си сила; да възлюбишъ ближния си, като себе си; да възлюбишъ и врага си“. Да възлюбишъ врага си, това е едно отъ най-тежкитѣ учения, които хората трѣбва да учатъ. Да възлюбишъ Бога, това е най-лесното. Да любишъ ближния си, това е по-трудно. Да любишъ врага си, и въ своя врагъ да не виждашъ никакво зло, това е най-трудното учение. Абсолютно чистъ животъ е да не обръщашъ никакво внимание нито на доброто у човѣка, нито на злото. Защото, ако виждашъ неговата добродѣтель, ти ще я пожелаешъ, а всѣко нѣщо, което пожелаешъ, то е едно прѣстѫпление. Ако виждашъ неговото зло, ти ще го сѫдишъ, а това е другъ грѣхъ, друго прѣстѫпление. Да не виждашъ нито доброто у човѣка, нито злото — това е правото учение! Радвай се на онова Божествено проявление, което виждашъ въ себе си.

Ние казваме: този човѣкъ е много добъръ, онзи човѣкъ е много лошъ. Коя е нормата, съ която човѣкъ, може да опрѣдѣли, въ даденъ случай, дали единъ човѣкъ е добъръ или лошъ? Били ли сте въ това Божествено училище, да гледате на нѣщата тъй, както Богъ гледа? Азъ мога да ви приведа много примѣри, отъ които се вижда, че Богъ мисли по-другояче отъ насъ. Туй, Христовото учение, е приготовление за великата Любовь на хората. Въ туй учение има извѣстни изопачения. Ние мислимъ, че ако се приложи Христовото учение, ще се спре еволюцията на хората по земята. Нѣкои казватъ: за да изпълнимъ волята Божия, трѣбва да раздадемъ имането си. Не е въпросътъ въ раздаването, въпросътъ е въ употрѣблението на онѣзи блага, които човѣкъ има. Ти не можешъ да раздавашъ онова, което Богъ ти е далъ. Ами нали Христосъ казва: „Даромъ сте взели, даромъ ще дадете“. Да, което си взелъ даромъ, даромъ ще го раздадешъ, но какви сѫ вашитѣ изисквания? — Вие искате всички богати хора да бѫдатъ щедри. Защо? Вие изисквате това нѣщо не отъ морално гледище, но понеже страдате, сиромаси сте, казвате: богатитѣ трѣбва да раздадатъ имането си. Богатиятъ човѣкъ отъ своя страна казва: „Трѣбва да има редъ и порядъкъ въ свѣта“. Защо? — Защото той е разбогатѣлъ, та иска да запази своето богатство. Тия причини не сѫ морални. Това, което ни заставя да искаме редъ и порядъкъ, не е отъ любовь къмъ реда и порядъка. Ето, и за нашето събрание хората отвънъ казватъ: „Защо този човѣкъ е събралъ тия хора, защо ги развращава? Тѣ вече не сѫ българи, тѣ не могатъ да бѫдатъ полезни за своето отечество“. Питамъ: кога българитѣ сѫ били полезни за своето отечество? Кога българитѣ сѫ били тъй силни, както римлянитѣ или тъй силни, както днешнитѣ англичани? Коя е причината, че не сѫ били тъй силни? Въпросътъ не е да бѫдемъ силни, но ние трѣбва да бѫдемъ умни. Като англичанитѣ не можемъ да бѫдемъ силни, но като тѣхъ можемъ да бѫдемъ умни. Като англичанитѣ не можемъ да имаме снаряжения, нито флота, но можемъ да бѫдемъ тъй честни като тѣхъ. Можемъ да бѫдемъ още справедливи и добри.

И тъй, всѣки българинъ може да бѫде честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ. Кога? — Още сега. Има нѣща, които още сега може да се приложатъ. Туй, което сега може да се приложи, то е реалното. Ние казваме: е, за бѫдеще! И всички ние живѣемъ съ мисъльта за своето бѫдеще. Послѣ, ние живѣемъ само съ своята история. Въ училищата се прѣподава българска история. Та, кои сѫ похвалнитѣ чърти на българската история? Азъ се чудя, нѣкой пѫть, като казватъ, че трѣбва да прѣподаваме българска история! Извадете, кое е онова похвалното за българския народъ? Това е не само за българския народъ, но и за всички народи. Отъ историята на всѣки народъ трѣбва да се извади онова възвишеното, благородното, и него да учимъ. Не трѣбва да се осѫждаме, да казваме, че българитѣ сѫ лоши, но трѣбва да теглимъ съ онѣзи вѣзни, съ които невидимиятъ свѣтъ ни прѣтегля. Добриятъ човѣкъ си е всѣкога добъръ, и лошиятъ човѣкъ си е всѣкога лошъ. Ще кажете: ето едно противорѣчие! Азъ казвамъ: доброто, то е моментално, т. е. въ момента, въ който правя добро, добъръ човѣкъ съмъ. И погрѣшката, която правя, и тя е за момента. Единъ човѣкъ може да направи или зло, или добро. Въ дадения случай, когато правя доброто, въ всичката своя сѫщина азъ съмъ добъръ; въ дадения моментъ, когато правя зло, азъ съмъ лошъ въ всичката си сѫщина. Подъ думата „лошъ“ разбирамъ лошъ въ своето проявление. Човѣкъ тукъ на земята се оцапва, опетнява се. Нима мислите, че когато човѣкъ ходи натукъ-натамъ и замисля да отмъсти нѣкому, та не се опетнява? Има единъ законъ: добриятъ човѣкъ е всѣкога добъръ, и нищо въ свѣта не може да го опетни. И Божествената свѣтлина никога не може да се загаси. Тя се загасява сама по себе си. Ако остане само човѣшкото, то отъ само себе си ще се запали, ще изгори и ще рухне. Ако е Божественъ огънь, пазете се, този пожаръ всѣкога ще гори.

И тъй, всички хора ще горятъ. Запалени ще бѫдатъ и праведници, и грѣшници. Тъй ще е за въ бѫдеще. Ще горятъ! Казва Писанието: „Свѣтътъ чрѣзъ огънъ ще се поправи.“ И защо е туй безпокойствие, което е обхванало днесъ хората? Нѣкои искатъ да турятъ причинитѣ за злото въ свѣта на едно или на друго мѣсто, но причинитѣ се криятъ нѣкѫдѣ дълбоко. Нѣкои казватъ, че причинитѣ сѫ въ православната църква. И тамъ не сѫ. — Въ католическата църква. И тамъ не сѫ. — Въ протестанската църква. И тамъ не сѫ. Злото може да се прояви и въ православната, и въ католическата, и въ протестанската църкви, но не е тамъ. Несъгласие има между самитѣ хора. Злото не се крие даже и въ самитѣ хора. Ние хората само проявяваме злото. По сѫщество ние нито зли можемъ да бѫдемъ, нито добри. Злото и доброто сѫ вънъ отъ насъ. Единственото нѣщо, което е най-възвишено, което опрѣдѣля човѣка като човѣкъ, то е само Любовьта. И Мѫдростьта не е още. Любовьта е турила вече първия си коренъ. Тя е въ човѣшкото сърце и въ човѣшката душа. Единственото най-реално нѣщо, това е Любовьта. И сега, хората колятъ, бѣсятъ, а искатъ да бѫдатъ добри, искатъ да бѫдатъ умни. Започнете съ Божествената Любовь, и тази Любовъ ще привлѣче всички възвишени добродѣтели, тя ще отвори свѣта прѣдъ Бога. Тя има ключоветѣ на всички тайни вѫтрѣ въ живота.

Да ви приведа единъ примѣръ отъ съврѣменния животъ. Той не е изъ българския животъ, а изъ живота на западнитѣ народи. Нѣкой си виденъ английски лѣкарь, на име Амзелъ, ималъ единствена дъщеря, на която майката се поминала още въ младини. Той посвѣтява цѣлия си животъ за дъщеря си, дава ѝ отлично образование и възпитание. Между 70-80 годишната си възрасть той започва вече да слабѣе и очаквалъ сега дъщеря му да посвѣти живота си заради него. Обаче, дъщеря му се влюбва въ единъ графъ, и графътъ ѝ казва така: „Азъ искамъ да напуснешъ баща си и да дойдешъ съ мене“. Извѣстно врѣме тя се бори вѫтрѣ въ себе си, но послѣ рѣшава да напусне баща си и изчезва. Очаква я той день, два, три, идва най-послѣ единъ господинъ и му казва: „Дъщеря ти замина съ еди-кой си графъ“. — Какъ, дъщеря ми, за която съмъ посвѣтилъ цѣлия си животъ, да скрие всичко това отъ мене и да не ми каже нито една дума! И започватъ ония сълзи да текатъ. Питамъ защо дъщерята напусна баща си? Това морално ли е? Може ли слѣдъ това тя да се надѣва да живѣе съ своя възлюбенъ единъ животъ съ благословение? — Никога! Дъщеря, която при такива условия напуща баща си, тя не може да има никакво благословение. Тя редъ поколѣния ще има проклятието на сѫдбата. Мислите ли, че онзи възлюбенъ графъ, който отнема дъщерята отъ бащата при такива условия, е благороденъ? — Не е благороденъ. Казвамъ: мислите ли, че ако единъ човѣкъ ви отдѣли отъ Бога, отъ вашия Баща, и вие отидете въ свѣта да благувате съ него, та ще имате Неговото благословение? Не, редъ поколѣния ще имате страдания, ще носите нещастията съ себе си. Ще кажете: нѣма моралъ! Не, въ никакъвъ случай нѣма да жертвувашъ висшитѣ интереси на своята душа за благото на този свѣтъ! „Ако ти дадатъ всички блага на този свѣтъ, и ти пожертвувашъ интереситѣ на душата си за тѣхъ, ти си единъ пигмей“, казва Христосъ.

Сега, ние питаме: има ли Господъ въ свѣта? Онази богатата дъщеря казва: „Да не ме е раждала майка ми, да не ме е раждалъ баща ми!“ Даже много синове и дъщери казватъ: е, майка ми и баща ми сѫ имали разположение единъ къмъ другъ, влюбили се, родили ме, това не ме задължава да имамъ разположение къмъ тѣхъ и да ги гледамъ! Това е сегашниятъ моралъ, обикновениятъ моралъ на хората. Питамъ: при тѣзи условия, при тѣзи схващания, какъвъ моралъ може да имате, какъ можете да живѣете? Моралъ може да има само при възвишената Любовь. Въ сегашния моралъ нѣма никакви закони. Законитѣ трѣбва да бѫдатъ написани въ душата. Законъ може да има само при възвишената Любовь. И онзи стражарь, който е свършилъ четири факултета, ще може да изпълни великиятъ законъ на Любовьта. Мнозина ще кажатъ: Това учение е неприложимо въ свѣта. Защо е неприложимо? — Умъ трѣбва! Ако свържете единъ вълкъ съ вѫже, той лесно разрѣшава въпроса: прѣгризва вѫжето, освобождава се и си заминава. Ако свържете коня, той ще каже: „Е, такава е волята Божия, такава е сѫдбата ми“ — и ще си умре гладенъ. Кой е правъ? — Вълкътъ е правъ. Ама лошъ билъ! Хубавъ е методътъ му, прѣгризва вѫжето и се освобождава. Той е свободенъ. И коньтъ трѣбва да се научи отъ вълка да прѣгризва вѫжето, макаръ че господарьтъ му го вързалъ. Има нѣкои коне, които се сѣщатъ да прѣгризватъ вѫжето си, но това го правятъ по други съображения. Понеже вѫжето е направено отъ конопъ, коньтъ си казва: „Може да има малко храница тукъ,“ и затова го дъвче, дъвче, докато прѣяде вѫжето. Послѣ, като прѣяде вѫжето, вижда се свободенъ, и си казва: „Я, та то могло значи да се освободя!“

Що е това, което ни каза?

Нѣкой пѫть съврѣменнитѣ хора ме сѫдятъ, казватъ: „Онзи, тамъ, заблуждава хората!“ Доведете при мене единъ човѣкъ отъ цѣлия свѣтъ, който да не заблуждава своитѣ ближни! Искамъ да видя кои сѫ качествата на онзи, който не заблуждава. Азъ искамъ да бѫдемъ справедливи, искрени, да знаемъ кой не е заблуденъ. Не, трѣбва да знаемъ, че има единъ Богъ надъ насъ, който не е само вънъ. Той е и вѫтрѣ въ насъ, и вънъ отъ насъ. Той регулира цѣлия ни животъ. И не само Той е надъ насъ, но ние сме заобиколени отъ множество други разумни сѫщества, които упражняватъ влияние върху насъ. Тогава ние попадаме подъ друго едно заблуждение. Въ една кѫща се навъдили паяци и почнали да пращатъ помежду си депутация, какъ да раздѣлятъ кѫщата, че да не прѣпятствуватъ на мухитѣ да влизатъ въ паяжината имъ. Заели всички кюшета. Обаче, идва единъ день слугинята на кѫщата и съ една метла разваля всичкитѣ паяжини. И ние, като паяцитѣ, наредимъ си законитѣ: тъй и тъй ще бѫде, но, дойде единъ день слугинята съ метлата и казва: „Хайде навънъ!“ И тогава всички казватъ, той умря, Господъ да го прости! Не, приятелю, ти си влѣзалъ въ една чужда кѫща. Тази кѫща не е твоя, на нѣкой другъ е. Тя не е наредена заради тебе, да ловишъ мухитѣ. Иди вънъ, тамъ на нѣкое дърво си направи кѫща, иначе ще дойде слугинята съ метлата. Тя е, която разполага. А господарьтъ, даже и не дига рѫката си, той счита за унижение да се разправя съ паяцитѣ въ своята кѫща. Той казва: „Стоянке, ела съ метлата!“

И ние, умнитѣ хора, които сме свършили университетъ, не сме научили този основенъ законъ, че не сме ние, които рѣшаваме въпроситѣ, а казваме на синоветѣ си и на дъщеритѣ си: ти така ще направишъ, иначе ще направишъ. Защо грѣшатъ майкитѣ? Една майка, която е родила синъ и дъщеря, трѣбва на двѣ нѣща да ги научи — да каже на дъщеря си: „Дъще, азъ се оженихъ за баща ти заради тебе, но ти ще любишъ Бога, нѣма да жертвувашъ живота си за никого другиго, освѣнъ за Бога. Ако не искашъ да постѫпишъ тъй, азъ нѣмамъ нищо общо съ тебе“. Послѣ, ще извика сина си и ще му каже: „Синко, азъ те родихъ, но ти нѣма да бѫдешъ вагабонтъ да се продавашъ. Трѣбва да обичашъ Бога!“ А сега, какъ постѫпватъ? Израсне дъщерята, и майката казва: „Ха, да те нагласимъ добрѣ, да можешъ да се харесашъ, че да те наредимъ добрѣ въ живота!“ И започватъ да канятъ момцитѣ. Дойде единъ, майката казва: „Азъ не харесвамъ този“. Като че тя ще се жени! Момата казва: „Азъ пъкъ искамъ него“. Бащата иска другъ. И най-послѣ, момъкътъ казва: „Тѣ не ме искатъ, но и азъ тѣхъ не искамъ“. Слѣдъ туй майката урежда работата съ сина си. Той дига шумъ, тази иска, онази не иска. Единъ день и снахата казва: „Баща ти, майка ти не ме искаха, но сега пъкъ и азъ не ги искамъ!“ И тъй, уредиха работитѣ. Въ всѣка една кѫща днесъ тъй се уреждатъ работитѣ. И послѣ, хората питатъ: „Защо Господъ е наредилъ така?“ — Е, сѫдба, тъй рѣшилъ Господъ! Не е сѫдба това. Ти трѣбва да се научишъ, като носишъ туй дѣте въ утробата си, да му кажешъ: „На Бога ще служишъ!“ А сега служимъ на кого? — Служимъ на църквата, на държавата, а на когото трѣбва да служимъ, не служимъ. Азъ казвамъ: най-първо трѣбва да служимъ на Бога на Любовьта! Той трѣбва да бѫде нашъ идеалъ. И тогава, като се срещнемъ, ние ще се познаваме. Като срещна единъ стражарь, ще му кажа: братко, ти си свършилъ четири факултета, ти имашъ моитѣ уважения, отлична е твоята служба! А сега, кого търсимъ, на кого служимъ? — На България. Българитѣ, макаръ, че минаватъ за културенъ народъ, не зная, дали иматъ единъ министъръ, който да е свършилъ четири факултета.

„Що е това, което ни каза?“

Туй учение и слѣдъ хиляди години ще бѫде пакъ сѫщото. Важниятъ въпросъ въ вашия животъ сега ще се разрѣши. Какъ? — Като приложите Христовото учение. Ти може да си търговецъ, но и да напуснешъ търговията си, работитѣ ти пакъ нѣма да се уредятъ. Ти може да си земледѣлецъ, но и да напуснешъ земледѣлието, работитѣ ти пакъ нѣма да се уредятъ. Ти може да си. стражарь, но и да напуснешъ стражарството, работитѣ ти пакъ нѣма да се уредятъ. Ти може да си какъвто и да е по професия, но и да напуснешъ тази си работа, работитѣ ти пакъ нѣма да се уредятъ. Хората сѫ били и свещеници, и проповѣдници, и професори, и майки, и бащи, но поправили ли сѫ свѣта? — Не сѫ го поправили. Майка и баща, това сѫ високи длъжности! Има само единъ ъ роля на бащи. Има само една Майка въ свѣта, а ние играемъ роля на майки. И за сега, Баща е само Мѫдростьта, Майка е само Любовьта. А тѣхниятъ единственъ, първороденъ синъ, това е Истината. Тъй седи въпросътъ. А ние, простосмъртнитѣ, на земята трѣбва да намѣримъ този Баща. И колко трудъ се изисква! Цѣлиятъ си животъ трѣбва да посветимъ, за да намѣримъ нашия Баща на Мѫдростьта.

Христосъ прѣди 2000 години ясно говорѣше: „Понеже не повѣрваха нито въ Мене, нито въ Отца ми, Който ме е проводилъ, ще дойде Духътъ вѫтрѣ въ свѣта, и отъ моитѣ ще вземе“. Отъ кого ще вземе? — Отъ Бащата на Мѫдростьта. Синътъ ще вземе отъ Бащата на Мѫдростьта. Синътъ винаги взима отъ майката и бащата. Ние се стремимъ къмъ Истината, а Истината е Синътъ. Истината е Синътъ, смисълътъ. Истината показва какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни единъ къмъ другъ. Питамъ: гдѣ сѫ онѣзи любовни отношения между хората? Нѣкой пѫть ме питатъ, защо не отида да проповѣдвамъ въ православната църква? Е, хубаво, ако влѣза въ църквата, ще кажатъ: той мисли а вземе нашитѣ овци, да ги смути, да ги заблуждава. Казвамъ ви: азъ съмъ толкова благороденъ, не искамъ да взема вашитѣ овци отъ църквата да ги смущавамъ, да ги заблуждавамъ, тѣ си иматъ редъ и порядъкъ. Азъ не събирамъ вашитѣ здрави хора отъ църквата. Азъ събирамъ болнитѣ хора отвънъ, тѣхъ взимамъ. Ако нѣкоя ваша здрава овца е дошла при мене, елате и си я вземете! Азъ имамъ други схващания, други понятия за човѣка, за човѣшката душа. Човѣшката душа е нѣщо Божествено. Какъ можешъ да вземешъ брата си, да го подчинишъ, да го заробишъ? Азъ гледамъ на всѣки човѣкъ като на свободенъ. Той може да мисли тъй, както и азъ мисля. да чувствува тъй, както и азъ чувствувамъ. Той може да дѣйствува тъй, както и азъ дѣйствувамъ. И въ всѣко едно отношение той има право на тѣзи блага. Наруша ли най-малко туй правило, този основенъ законъ, веднага Божието лице ще потъмнѣе, а тогава и моето лице ще потъмнѣе.

Нѣкои запитватъ: „Какво мисли този човѣкъ?“ — Въ даденъ моментъ човѣкъ може да мисли двѣ нѣща: или добро, или зло. Важниятъ въпросъ, обаче, не е този, кой какъ мисли. Важниятъ въпросъ е: поставихте ли Христа на Неговото мѣсто? Азъ не съмъ ви казвалъ мене да поставите на Христовото мѣсто. Христосъ не е нѣщо, което може да се поставя отвънъ, а Христосъ е единъ принципъ! Поставете Христа вѫтрѣ въ вашитѣ сърца! Нека свещеницитѣ, нека църквата първо поставятъ Христа на Неговото мѣсто, че тогава да разрѣшаватъ другитѣ въпроси!

Въ живота си ние трѣбва да имаме една мѣрка, съ която да мѣримъ нѣщата, да ги познаваме. Какъ ще познаете, дали азъ ви любя, или не ви любя? Азъ се чудя, когато нѣкой казва: азъ вече въ Учителя не вѣрвамъ. Ами че азъ имамъ ли нужда да вѣрвашъ въ мене? Единственото нѣщо, на което азъ разчитамъ, то е вѣрата, която азъ имамъ. Че ти не вѣрвашъ въ мене, то е за твоя смѣтка. Ти не трѣбва да вѣрвашъ въ мене, ти трѣбва да вѣрвашъ въ този Духъ, въ това Божествено единство, ти трѣбва да вѣрвашъ въ Бога. Тази вѣра трѣбва да бѫде жива, а Божествената Любовь трѣбва да засегне човѣшкото сърце. Ако ти не вѣрвашъ въ Бога, какъ ще вѣрвашъ въ мене? Ако ти не обичашъ Бога, какъ ще обичашъ мене? Да обичашъ мене, да обичашъ ближнитѣ си, това е вториятъ законъ. Ако твоитѣ отношения сѫ прави къмъ Бога, ще бѫдатъ прави и къмъ мене. Ако твоитѣ отношения сѫ прави къмъ Бога, ще изпълнишъ най-трудния законъ, ще бѫдешъ правъ и къмъ твоитѣ врагове. Какъ ставатъ хората врагове? Двама братя враждуватъ помежду си. Кое ги прави да враждуватъ? Враждата се дължи на имането, което бащата е оставилъ.

„Що е това, което ни каза?“

Въ какво седи истинскиятъ моралъ? Истинскиятъ моралъ въ свѣта седи въ слѣдующето: да желаешъ да имашъ само това, което Богъ е опрѣдѣлилъ за тебе. Ако азъ, като христианинъ, стана търговецъ, ще направя дюкяна си на такова мѣсто, щото да не уврѣди нито на единъ наоколо. Ще избера такова мѣсто за дюкяна си, че по възможность най-малко мющерии да влизатъ въ него. Ще държа статистика, кой дюкянъ, измежду 200—300, ще има най-малко мющерии, и него ще избера. Почнатъ ли да влизатъ много мющерии, Божествениятъ законъ е вече нарушенъ. Ако се женишъ и изберешъ най-красивата жена, ти не постѫпвашъ по закона. Ти не се женишъ за нея, защото я обичашъ, а за красотата ѝ. Това не е моралъ! Ти ще изберешъ не най-красивата, но най-скромната. Хората въ свѣта не се женятъ както трѣбва. Ако имашъ 100 моми за изборъ, ти ще изберешъ най-скромната, а не най-красивата. Ти си прѣдъ Бога, и твоята женидба прѣдъ Бога е благословена, приета е горѣ на небето. Изберешъ ли най-скромната, най-незавидната, отъ небето казватъ: въ този човѣкъ има моралъ! Ако ти влѣзешъ въ нѣкоя църква, азъ взимамъ църквата въ друго значение, и изберешъ най-видната църква, ти прѣстѫпвашъ закона. Не, ти трѣбва да изберешъ най-скромната църква, дѣто има най-малко хора. Нѣкои казватъ: защо не отивашъ въ църквата свети Кралъ? Ако отида въ свети Кралъ, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е защото хората сѫ лоши, но азъ трѣбва да избера най-малката църква, въ която да има само двама богомолци, и азъ да бѫда трети измежду тѣхъ. Че това е моралъ! Да влѣзешъ въ свети Кралъ, та да обърнешъ внимание на свѣта съ своето влизане, това право ли е? Че да не съмъ нѣкой плугъ, та да обръщамъ хората! Обръщатъ се ниви, но човѣкъ да обърне човѣка къмъ Бога, това обръщане е двусмислено. Вижъ, едно нѣщо, на което мога да науча хората, което имамъ, то е да запаля свѣщьта имъ. Гледамъ, нѣкой носи свѣщьта си, има книга, нѣма кибритъ. Драсна кибритъ, запаля свѣщьта му, отиде вече. Е, питамъ: ако азъ съ своя кибритъ запаля свѣщьта нѣкому, какво прѣстѫпление има въ това? Той ще чете книгата, и ще вижда пѫтя си нощно врѣме. Казватъ за нѣкого: ама той не мисли, както трѣбва! Чудни сѫ хората! Какво отъ това, ако единъ вълкъ не мисли, както ти искашъ? Ако единъ вълкъ стане овца, той не може да мисли като вълцитѣ, но докато е вълкъ, ще мисли като тѣхъ. Оплаквали се единъ день мишкитѣ: „Дойде между насъ една котка, бѣше много мършава, а сега ходи така угоеничка. Много отъ нашитѣ мишки станаха нейни слуги. Дойде, хване една мишка, и тя ѝ стане слуга. И отъ както ние ѝ станахме слуги, тя се подигна.“ Колко мишки има, които слугуватъ на една котка? — Това сѫ философски заблуждения вѫтрѣ въ свѣта! Мишката не може да бѫде слуга на котката. Нѣкой казва: „Стани ортакъ съ дявола, докато минешъ моста.“ Е, приятелю, мислишъ ли, че дяволътъ е толкова серсеминъ? Чудна работа! Той насрѣдъ пѫтя ще те бутне. Знаешъ ли на какво мяза твоето положение? Нѣкои искатъ да надхитрятъ дявола. Знаете ли онзи примѣръ съ магарето, което служило дълго врѣме на господаря си. Единъ день то минавало прѣзъ една рѣка. Натоварено било съ соль и по невнимание се подхлъзнало, паднало въ водата, и сольта се стопила. Подигнало се, усѣща, че товарътъ му олекналъ. Казва си: „Отлична работа! Научихъ туй изкуство, какъ да си облекчавамъ товара. Като дойда до водата, ще клѣкна, и товарътъ ще се намали.“ Втори пѫть господарьтъ натоварва магарето съ вълна. Минава прѣзъ рѣката, клѣква въ водата, иска да се дигне, не може, товарътъ станалъ много тежъкъ. Е, приятелю, единъ пѫть дяволътъ ще те натовари съ соль, другъ пѫть съ вълна.

Уменъ човѣкъ е онзи, който има само единъ възвишенъ моралъ и може да го приложи въ всичкитѣ отношения въ живота си. Такъвъ моралъ може още сега да се приложи. Мѫжътъ може да го приложи; жената може да го приложи; синътъ може да го приложи; дъщерята може да го приложи; стражарьтъ може да го приложи; сѫдията може да го приложи. Какво ни прѣчи да приложимъ този законъ на Любовьта? Нима онѣзи сѫдии, които сѫдятъ свѣта сѫ много справедливи? — Обръщатъ законитѣ. Сѫдията има възможность да обърне закона. Нима мислите, че азъ, ако съмъ подсѫдимъ, и дамъ на сѫдията 1000 английски лири, той нѣма да рѣши дѣлото въ моя полза? Той ще каже: „Този човѣкъ е благороденъ, неговото прѣгрѣшение не е толкова голѣмо, и така ще смекчи моитѣ прѣгрѣшения. И днесъ паритѣ смекчаватъ всѣко прѣстѫпление. Но има единъ законъ, който не смекчава. Той еднакво дѣйствува и спрѣмо богати, и спрѣмо бѣдни. Този законъ е абсолютно справедливъ. Слѣдователно, има една Правда надъ насъ, на която можемъ да разчитаме. Когато Христосъ е дошълъ на земята, Той е говорилъ много работи, които не сѫ писани. И ако ние речемъ днесъ да учимъ хората на всичко това, което е училъ Христосъ, ще кажатъ че това е заблуждение. Питамъ: кое не е заблуждение? Когато оженваме една мома за единъ момъкъ, това не е ли заблуждение? Вие имъ казвате: „Ще се ожените, ще бѫдете щастливи“. Хубаво, щастливи ставатъ ли? — Не. Тѣ ще народятъ синове и дъщери, но като не разбиратъ закона, ще народятъ идиоти, прѣстѫпници. Една мома, като се жени, трѣбва да разбира закона, да се жени по закона на Любовьта. Отиватъ ли сватове прѣдъ нея, убѣждаватъ ли я, прѣдъ мене въпроса е прѣдрѣшенъ. Онази мома, която ще се жени, тя трѣбва да познава своя възлюбенъ, да прочете надписа му, и нищо по-вече. Остане ли други да те женятъ, въпросътъ е свършенъ. И тогава, религиознитѣ хора казватъ: трѣбва да се женимъ! Азъ казвамъ: по Бога ще вършите всичко, и свѣтътъ ще се оправи. Тогава отношенията между мѫже и жени ще бѫдатъ прави. Азъ наричамъ жена тази, която, като има единъ мѫжъ, да се не съблазни въ него никога, да не му изневѣри никога. Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който никога не изневѣрва на жена си. Като ме слушате, казвате: тъй, тъй е. Да, но като е тъй, сега не може, отначало трѣбва да започнете. Трѣбва да турите Любовьта като основа и да приемете тази великата свѣтлина на Божествената Мѫдрость. Силата на една жена седи въ това, като срещне единъ мѫжъ, да го подигне, а не да го понижи. Една жена понижава ли единъ мѫжъ, зная какъвъ е нейниятъ характеръ. А всѣка жена, която, като срещне единъ мѫжъ и тури въ него единъ благороденъ импулсъ, зная каква е тя. Всѣки мѫжъ, който, като срещне една жена, тури въ нея единъ благороденъ потикъ, този мѫжъ е добъръ. У насъ има грѣхове наслѣдени отъ миналото. Ние трѣбва да се освободимъ отъ тѣзи грѣхове, и можемъ, да се освободимъ.

„Що е това, което ни каза?“ Това, което Христосъ е казалъ, е слѣдното: единственото нѣщо, което може да разрѣши всички спорове, единствената сила, която разрѣшава всички индивидуални, сѣмейни, обществени въпроси, въпроситѣ на човѣчеството, това е само тази Любовь, въ която има абсолютенъ моралъ.

Сега хората говорятъ заради мене лошо. Да, това азъ даже не трѣбва да го правя въпросъ. Азъ не трѣбва да считамъ за обида това нѣщо. Когато азъ седя като единъ фаръ и показвамъ пѫтя на всички хора, по сухо или по море, моята длъжность е да освѣтлявамъ пѫтя на хората. Азъ трѣбва да бѫда толкова благороденъ, че да я изпълня, и нека се сипятъ върху мене хули. Нека се сипятъ, защо не? Похвалитѣ и хулитѣ иматъ едно и сѫщо значение. Единъ човѣкъ, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивитѣ думи. Има нѣщо по-високо отъ похвалитѣ и по-високо отъ укоритѣ. Това азъ наричамъ законъ на Любовьта. Азъ зная защо ме хвалятъ и защо ме укоряватъ. Въпросътъ заради менъ е рѣшенъ. Ако нѣкои хора ме укоряватъ, казвамъ: възможно е съ моитѣ идеи, съ моето учение да нарушавамъ интереситѣ на тѣзи хора. Иматъ право. Ако нѣкои ме хвалятъ, тѣ сѫ видѣли нѣкое добро отъ мене. И еднитѣ, и другитѣ иматъ нѣкакъвъ интересъ. Азъ бихъ желалъ да намѣря хора незаинтересувани. Ако 10 души ви похвлятъ, други 10 ще ви укорятъ. Има единъ законъ, въ който нѣма нито похвали, нито укори. Тамъ можешъ да бѫдешъ самъ. Но, понеже хората не искатъ да бѫдатъ сами, искатъ да бѫдатъ двама, тѣ напущатъ този законъ и затова се явяватъ всички страдания. Ето защо трѣбва да бѫдемъ доблестни, да изнесемъ безъ страхъ всички страдания. Не се плашете отъ дявола, не се плашете отъ бѣднотията, не се плашете отъ болеститѣ, отъ страданията, отъ това-онова, приемате Любовьта, нека тя царува въ вашитѣ сърца! Нека има страхъ отвънъ — любовь отвѫтрѣ, тъмнина отвънъ - свѣтлина отвѫтрѣ! Нека има свѣтлина въ ума и топлина въ сърцето, за да имаме сила да вършимъ волята Божия! Можемъ ли да вършимъ волята Божия? — Можемъ. Всѣки може да върши доброто въ онази микроскопическа форма. Всѣки може да люби, а всички вие искате да любите.

И сега казваме: тъй казалъ Христосъ, тъй направилъ Христосъ. Христосъ казва тъй: „Стани тази вечерь и напусни кѫщата си!“ Какъ, да напусна кѫщата си! Разболява се жената, спъне се. Тя се бори, бори: какво ще каже мѫжътъ, какво ще кажатъ хората? Каже ли така, свършва се въпросътъ. Дойде Христосъ, казва на дъщерята и на сина: „Напуснете дома си!“ Ами какво ще кажатъ майка ми, баща ми? — Свърши се въпросътъ. Е, какво казва майката? — Слушай дъще, ти не трѣбва да бѫдешъ толкова глупава, ти ще трѣбва да се оженишъ за онзи графъ. Той е богатъ, има кѫщи, ти ще живѣешъ като графиня“. Христосъ казва: „Слушай, тукъ има единъ много бѣденъ овчарь, за него ще се оженишъ“. Майката казва: „Ти луда ли си?“ Щомъ се поколебаешъ, въпросътъ се свършва. Христосъ казва: „За този овчарь ще се оженишъ, той е бѣденъ, но много добъръ“. Мнѣнието на Христа и мнѣнието на майката се различаватъ. Христосъ казва: Ако питашъ мене, за бѣдния овчарь ще се оженишъ“. Дойдатъ братята и сестритѣ ѝ и казватъ: “Ти си била много глупава!“ Разказватъ: а, тя нашата сестра, не е съ ума си. Съ ума си ли не е? Ами, ако още тази вечерь Господъ изтегли душитѣ ви, и отидете на небето, какъ мислите, въ вашитѣ стаички ще има ли нѣщо скрито? Тамъ ще се разрѣшава този въпросъ, да се ожените или не, а не тукъ на земята. Не се разрѣшаватъ тукъ нѣщата, но горѣ, горѣ. Ако нѣкой иска да знае, какъ се разрѣшава въпросътъ, казвамъ: нека отидемъ на небето! Още 2000 години да говоримъ тука на земята, нѣма да се разберемъ. Казвамъ: елате да отидемъ на едно мѣсто, и тамъ ще разберемъ ти кой си, и азъ кой съмъ. Нѣкои искатъ да знаятъ кой съмъ. — Елате съ мене да отидемъ горѣ, и тамъ ще разберете кой съмъ. А, за горѣ не е дошло още врѣмето! — Дошло е врѣмето за горѣ. Казва Христосъ: „Когато синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра въ хората?“

 Азъ бихъ желалъ, всички свещеници да говорятъ на стадото си за Христа, за Христовата любовь, но да говорятъ искрено! А тъй, както постѫпватъ, азъ не съмъ отговоренъ за постѫпкитѣ имъ. И нека се яви въ тѣхъ едно искрено желание да живѣятъ за Любовьта Божия, да вършатъ волята Божия. Това желание е въ състояние да изглади всичкитѣ имъ грѣхове за въ бѫдеще, но ако туй желание не дойде, всичкитѣ имъ грѣхове ще останатъ на сѫщото мѣсто. На малкия изворъ азъ желая много вода, за да се очисти тази вода. На бѣдния човѣкъ азъ желая да стане богатъ. Богатъ въ какво? — Такова богатство, което да внесе Любовьта. Ще кажете: а, тази любовь! Любовьта, това е най-хубавото състояние, което човѣкъ може да има тукъ на земята. И когато тази Любовь дойде, тогава човѣкъ става смѣлъ и рѣшителенъ, може да върши всичко, както трѣбва. Той не прави изборъ въ нѣщата. Той може да върши всичко, може да услужи на всички. И ако единъ день тази Любовь влѣзе въ насъ, и ако Господъ влѣе другъ животъ въ насъ, ето каква ще бѫде тази Любовь. Когато ме срещне нѣкой и ме запита, ти праведенъ ли си, азъ ще му кажа, че тукъ не мога да му доказвамъ това нѣщо. „Ами ти праведенъ ли си?“ — Е, азъ принадлежа на нашата църква, праведенъ съмъ. „Хубаво, ти вѣрвашъ ли въ Христа?“ — Вѣрвамъ. Добрѣ, да отидемъ тогава въ Рилската пустиня, тамъ дѣто има мечки“. Ако тази мечка и двамата ни оплюе, тогава и двамата не струваме. Ако тази мечка обърне гърбъ и почне да бѣга, пакъ нищо не струваме, но ако тази мечка дойде срѣщу насъ, и ние я погладимъ, а тя ни се усмихне, ето кѫдѣ е учението, ето кѫдѣ е Любовьта. Които искатъ, нека дойдатъ съ мене да отидемъ въ Рилската пустиня, да срещнемъ мечката, и въпросътъ е свършенъ.

 Нѣкои искатъ да знаятъ, какво мисля да говоря. Нека почакатъ, до като избера мечката. Тя ще бѫде най-малко 10 — 15 — 20 годишна, и като се зададе, да бѫдемъ спокойни, да видимъ Бога въ очитѣ на тази мечка. Като я срещнемъ, ако има Любовь въ сърцата ни, тя ще ни каже: „Познавамъ ви“. Тъй, ще се поразговоримъ малко съ нея. Тя ще каже: „Дано цѣлиятъ свѣтъ се измѣни така, че кожитѣ ни отиватъ. Наистина, ние сме лоши, и отъ насъ всички треперятъ, но и ние се криемъ отъ хората въ голѣми дупки. И ние треперемъ отъ тѣхъ“.

Сега, всички искатъ да разрѣшаватъ нѣщата тъй лесно. Не, Господъ иска да влѣзе въ сърцата ни, и ще влѣзе. Може да влѣзе!

„Що е това, което ни каза?“

Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ мене, каквото просите въ мое име, ще ви бѫде“.

Бесѣда, държана на 24. II. 1924 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...