Jump to content

1922_02_19 Искайте, търсете и хлопайте!


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Искайте, търсете и хлопайте!

„Азъ ви казвамъ:

"Искайте и ще ви се даде;

търсете и ще намѣрите;

хлопайте и ще ви се отвори“.

Ев. Лука — 11 : 9

Човѣкъ има три велики нужди на своето естество: искане, търсене и хлопане. Така ги е прѣдалъ Христосъ прѣди 2000 г. на единъ класически езикъ, а прѣведени тия думи на нашия езикъ, ще иматъ другъ смисълъ. За да се породи такъво желание на искане, трѣбва да има извѣстна причина. Причинитѣ могатъ да бѫдатъ разумни и неразумни. Т. е. причината, която заставя дѣтето да иска хлѣбъ отъ майка си, е разумна. Казва: „хлѣбъ, мамо“. А причината, която кара винопийцата, пияницата, да иска вино, като казва: „винце“ — е неразумна. Ние основаваме нашата философия върху резултатитѣ, които се произвождатъ въ даденъ моментъ. Защото има единъ великъ законъ въ природата, който опрѣдѣля нѣщата моментално: истината се опрѣдѣля веднага. Не се искатъ вѣкове, за да намѣримъ истината. Въ тоя моментъ, моментално, тя влиза въ ума и въ сърцето на човѣка. Слѣдователно, ще каже нѣкой: то е въ условията на еволюцията, за да познаемъ истината. Азъ пъкъ наричамъ това: забавления, прѣдставления, развлѣчения въ театра. Когато поканя нѣкой гостъ, който е ситъ, и искамъ да го нагостя, той ще каже: „почакай малко“. Защо? Защото е ситъ. Нека изгладнѣе, тогава. Опитвамъ твоя обѣдъ, има нѣщо, което измѣстя това, което азъ искамъ да дамъ. Слѣдователно, ние отлагаме, казваме: не му е врѣмето сега. Но знаете ли, защо не му е врѣмето? Ако вие имате една тежка раница на гърба си, и азъ искамъ да ви туря друга, ще кажете: „чакай малко, то не е по силитѣ ми“. Слѣдователно, отказътъ е разуменъ, но отлагането никога не е разумно. Когато човѣкъ търси една велика истина, той никога не трѣбва да отлага! Ще каже нѣкой: „има врѣме“. Да, има врѣме, но врѣмето е разпрѣдѣлено. Ако вие влѣзете въ едно съврѣменно училище: въ университета, гимназията, прогимназията или отдѣленията, тамъ врѣмето е сѫщо разпрѣдѣлено и всѣки ученикъ трѣбва да бѫде точно на врѣме въ своя класъ. Сега, съврѣменнитѣ хора, които сѫ изгубили тия понятия за реда въ природата, искатъ да се образува единъ новъ редъ на нѣщата и казватъ: „не може ли да се даде другъ редъ?“ — Може. И тогава ще ви приведа единъ примѣръ. Цигуларьтъ Паганини давалъ единъ концертъ на 4 струни. Отличенъ концертъ! Питатъ Паганини: „можешъ ли да дадешъ единъ концертъ на три струни?“ — Мога. Явилъ се той, и концертътъ пакъ излѣзълъ отличенъ. „Можешъ ли да ни дадешъ единъ концертъ на двѣ струни?“ — Мога. Най-послѣ тѣ искали и на една струна, той пакъ казалъ — „мога“, но не се явилъ вече. И природата, когато искаме концертъ съ 4 струни, дава го, съ три, тя го дава, съ двѣ, пакъ го дава, но когато поискаме отъ нея концертъ съ една струна, тя млъква. А знаете ли какво значи мълчанието? — то е най-лошото нѣщо. Тамъ нѣкой на телефона като натисне слушалката, вика: „ало, ало!“ Другиятъ мълчи, ни гласъ, ни послушание. Току гледашъ, хвърлилъ слушалката, разхожда се. „Какъ тъй?“ Пакъ на телефона: „дррр“ и казва: „тия хора глухи ли сѫ?“ Именно тия хора свирятъ на една струна. Нищо по-вече! А азъ наричамъ хората съ една струна безидейни. За да има процесъ въ живота, трѣбватъ два елемента, това е необходимо: само съ кислородъ не може да го създадете, защото ще има горение, но то не ще бѫде трайно. И само съ водородъ не можемъ да го създадемъ или само съ азотъ, съ вѫглеродъ и т. н. Старитѣ алхимици, както и съврѣменнитѣ химици, считатъ, че има 4 основни елементи, но има и други.

 Сега, Христосъ казва: „искайте и ще ви се даде“, но искайте разумно, съобразно съ ония велики закони, на които почива животътъ. Тъй както дѣтето, което познава майка си, иска хлѣбъ и тя ще му даде. Обаче, ако това дѣте поиска отрова отъ майка си, тя ще откаже да му даде. Искайте разумни нѣща! Слѣдователно, искането опрѣдѣля степеньта на онази култура, до която е достигналъ умътъ. Защо да иска? Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ, за да иска. Второто положение — Христосъ казва: „търсете и ще намѣрите“. Азъ отнасямъ търсенето къмъ сърцето: то е единъ процесъ на сърцето. Само жадниятъ човѣкъ въ пустинята търси хубавитѣ извори. Само онзи, който е ожаднѣлъ, търси въ планинскитѣ мѣста нѣкѫдѣ да намѣри вода, неговитѣ очи сѫ насочени къмъ нѣкое изворче или малка рѣкичка, той търси. Значи, у него има пробуждане на едно желание, една нужда. Но и пияницата търси кръчмитѣ, и той търси хубавото вино. Има, обаче, грамадна разлика между онѣзи хубави планински извори и извора на онази бъчва. Ако пиете отъ онѣзи извори, вашиятъ умъ ще се освѣжи, ще се избистри, а въ кръчмитѣ ако пиете отъ тѣзи извори, вашиятъ умъ ще се замъгли. И тогава нѣкои питатъ: „по какво ще познаемъ истината?“ Истината мяза на ясенъ день, безъ мъгла, когато цѣлата природа цъвти и расте, тогава и умътъ се прояснява. А тамъ, дѣто нѣма истина, умоветѣ на хората се помрачаватъ. И отъ това гледище, всѣкога, когато вашиятъ умъ се помрачава, това е единъ признакъ, че вие не пиете отъ онзи балкански изворъ, а отъ кръчмата, отъ бъчвата. Ще кажете, че условията сѫ такива. И вашиятъ изворъ може да опрѣдѣли условията на вашия животъ. Азъ приемамъ, че условията сѫществуватъ въ свѣта. Но има условия, които сѫ създадени отъ природата, и такива, които ние сме създали. Когато природата е дала на рибата водата, тази риба вие не можете да я извадите отъ тамъ, защото ако я извадите, тя ще умре. Културата на водата е опрѣдѣлена. Какво друго може да се проповѣдва на рибитѣ? Каква друга култура може да се насади? Най-първо, трѣбва да се измѣни тѣхната срѣда. Сега прѣнасямъ: единъ човѣкъ, който има понятие на рибешкия животъ — защото има хора, които живѣятъ като рибитѣ — казва така: „Господь създаде водата за жабитѣ, а виното за хората, водата за жабитѣ, защото тѣ живѣятъ въ водата, а виното за хората, които рѣшаватъ великитѣ въпроси на свѣта, като му теглятъ една чаша, всичко върви на редъ“. Но, именно водата създаде Господь за хората. Защото ако глупавитѣ жаби сѫ съумѣли да живѣятъ въ водата, колко по-вече ние, умнитѣ, трѣбва да използуваме тая вода: хората сѫ започнали да използуватъ тази вода за електрическото освѣтление, воденичаритѣ въртятъ своето колело и пр., тъй щото водата не е създадена за жабитѣ, а е създадена за много наши потрѣби. Азъ взимамъ водата като емблема на живота. Но нѣкой казва: „защо е животътъ?“ Животътъ е едно велико благо. Ако ти го разбирашъ, отъ него ще изкарашъ и топлина, и свѣтлина, а ако не го разбирашъ, като жабата, ти само ще кречишъ. Но по-добрѣ е креченето, отколкото смъртьта.

 Третото положение, за което говори Христосъ е: „хлопайте и ще ви се отвори“. Отварянето е завършване. Азъ свързвамъ хлопането съ човѣшката воля. Може да хлопа само онзи, който има здрави мишци. Ще каже нѣкой: „какъ да хлопаме?“ Много лесно, азъ ще ви дамъ единъ примѣръ: когато нѣкой е закъснѣлъ вечерно врѣме и врѣмето е топло, той хлопа, но ако нѣма кой да му отвори, може да се спи и отвънъ, а когато е студено и има виелица, той усилва хлопането. Тъй че хлопането може да е силно. Но има и друго хлопане на свѣта. Хлопане е: като вземешъ мотиката и почнешъ да хлопашъ отъ долния край до другия, та охлопашъ цѣлото лозе и послѣ идещата година гроздето ще каже: „добрѣ дошълъ, защото много хлопа и грозде ще имашъ“. А сегашнитѣ хора сѫ научили да хлопатъ по банкитѣ, по кафенетата и по бирариитѣ. Не, трѣбва хлопане въ природата. Ние трѣбва да имаме една ясна прѣдстава за онѣзи велики закони въ природата, за живия законъ, който може да провѣримъ всѣки день, да го провѣряваме и прилагаме въ даденъ моментъ. Азъ мисля, че прѣдъ себе си имамъ едно събрание интелигентно, което може да използува това, което казвамъ. Не говоря на онѣзи, които не разбиратъ, а на онѣзи, които разбиратъ. Задава се въпроса: „какъ, дали туй ще бѫде приятно, дали ще бѫде работата сполучлива?“ Ние, съврѣменнитѣ хора, искаме всѣко начало да бѫде тъй както когато посрѣщнатъ нѣкого съ вѣнци и музика, или когато нѣкого вѣнчаватъ. Но имайте прѣдъ видъ, че на земята, въ съврѣменната култура, животътъ всѣкога започва съ нещастия. Вие, когато повикате Вашитѣ гости, щастието на вашитѣ гости ще бѫде нещастието на нѣколко гѫски, кокошки и пуйки или агънца. Тия агънца ще бѫдатъ нещастни. Слѣдователно, щастието въ едно отношение е нещастие въ друго отношение. Едни на бойното поле спечелятъ боя, радватъ се, пиятъ наздравици, а онѣзи, които сѫ го загубили? Онѣзи, които сѫ завладѣли нѣкоя страна, радватъ се, че сѫ побѣдили. А побѣденитѣ? Питамъ тогава какъ ще обясните този фактъ? Хората, които сѫ създадени по образъ и подобие Божие — тъй казва Писанието, туй е прѣди 2000 години — а слѣдъ 2000 год. народитѣ, които минаватъ за културни, считатъ идването на Христа за благо, считатъ го за Богъ и може да има единъ милионъ църкви въ свѣта, съ нѣколко милиона свещенослужители, които му служатъ и които все произнасятъ, че хората трѣбва да живѣятъ въ Любовь. Какъ ще си обясните този фактъ, дѣто тия негови послѣдователи поддържатъ, че единъ народъ трѣбва да завладѣе другъ народъ, единъ човѣкъ трѣбва да притѣснява другъ? Защо? Тѣ казватъ: „благото го изисквало“. Но не само народитѣ, а и църквата е поддържала това отъ вѣкове и още го поддържа. Сега за менъ е важно, какъ ще обясните психологически, кои сѫ причинитѣ, които създаватъ туй анормално състояние? Когато, нѣкого хване треска — има нѣколко вида трески, но азъ ще взема тази тъй наречената „трепетница“, какъ я наричате вие, отъ която зѫбитѣ тракатъ и треперятъ рѫцѣтѣ и краката — питамъ: този човѣкъ, който е културенъ, сдържанъ, никога не си отваря устата, благороденъ е, но като го хване треската, мърда се, устата му се движи, какво го е хванало? Казвамъ: хванала го е треската. Сега, старитѣ хора си прѣдставятъ, че треската, като нѣкоя жена, суха, която иска да изсмуче кръвчицата, ще му извади грѣховетѣ. Тъй сѫ казвали въ срѣднитѣ вѣкове, а сега ученитѣ казватъ, че това сѫ малки бацили, които се образуватъ въ организма. Както и да е, но тѣзи малки сѫщества сѫ накара да хлопатъ устата на този благороденъ човѣкъ. Въпросътъ е ясенъ, Но какъвъ интересъ иматъ тия малки сѫщества да накаратъ моята уста да мърда? Съврѣменната наука на този въпросъ отговаря: „Микробитѣ сѫ причината“. Но причината на микробитѣ? Какъвъ интересъ иматъ да ме заставятъ азъ да си мърдамъ челюститѣ? Азъ си го обяснявамъ малко по другояче: тия микроби като влѣзнатъ взематъ нѣщо отъ човѣка. Пъкъ този, като го хванатъ крадци, казва: „брей, какво правишъ тамъ?“ Тамамъ го хване този, послѣ онзи, и този човѣкъ постоянно се разправя съ тия микроби, които грабятъ и крадатъ. Слѣдователно, той ги схваща като разбойници, и тогава съ краката, съ рѫцѣтѣ, съ устата си мърда. Но въпросътъ не се свършва тукъ, той не може да наддѣлѣе и тогава казва: „тази работа нѣма да я бѫде, скоро да дойде лѣкарьтъ“. И той дойде съ своята инжекция, съ своята аптека и силна доза отъ хининъ. Но слѣдъ 4—5 деня инжекцията подѣйствува и той казва: „слава Богу, освободихъ се отъ тия разбойници“. Е, то е една фигура, лѣкарьтъ иде съ всичкото свое величие, да спомогне на единъ свой братъ, който е атакуванъ отъ малки микроби. Но има и друга страна, че микробитѣ нападатъ хора, които нѣкога незаконно сѫ забогатѣли. Микробитѣ никога не нападатъ човѣкъ съ чиста и здрава кръвь, а тамъ, дѣто намѣрятъ нечиста кръвь и нечисти мазнини — нападатъ. И за туй, когато ние обусловяме, защо трѣбва да се живѣе чистъ животъ, казваме: за да не те атакуватъ микробитѣ, защото ако намѣрятъ нечистота въ тебе, ще тракатъ краката ти, ще дойдатъ много лѣкари и послѣ като мине, ще бѫдешъ малко жълтъ, очитѣ хлътнали.

 Сега Христосъ, казва: „искайте, търсете и хлопайте“. Нека изясня сега моята мисъль съ единъ малъкъ примѣръ. Азъ вземамъ пакъ единъ окултенъ разказъ, понеже тия разкази сѫ малко по-безопасни. Въ далечното минало, царьтъ на единъ древенъ народъ, нареченъ Амрихори, ималъ двѣ дъщери, едната Азибо, а другата Беноми. Азибо била отлична, на пълна възрасть, много красива, една отъ най-виднитѣ царски дъщери въ тия врѣмена. Тя била толкова умна, че за всичкитѣ най-важни дѣла въ държавата, давали й право, тя да ги отсѫди и да наложи наказанието. Царскиятъ синъ на Америтѣ искалъ да посѣти царството на Амрихоритѣ, за да се запознае съ царския дворъ, съ държавния строй, съ културата имъ. Той билъ посрѣщнатъ много добрѣ, запозналъ се съ Азибо, тя го приела много ласкаво и вѣжливо, тъй както една царска дъщеря може да посрѣщне. Но въ това царство на Амрихоритѣ почитали много славеитѣ, считали ги като божества. Царскиятъ синъ на Америтѣ не знаелъ тия обичаи на Амрихоритѣ и единъ день ударилъ едно славейче въ главата и то паднало. Хващатъ го и го подвеждатъ подъ отговорность за прѣстѫпление, затварятъ го, осѫдили го и Азибо, трѣбвало да се произнесе, наложила му 15 год. затворъ. Питамъ сега: смъртьта на единъ славей струва ли 15 годишенъ затворъ на единъ царски синъ? Е, каква е връзката?

Слѣдователно, азъ казвамъ, истината, това е тази красива Азибо. И когато въ нейната държава не прѣстѫпишъ закона, отъ нея по-хубава нѣма, а когато прѣстѫпишъ закона вѫтрѣ въ природата, Азибо е безпощадна. Слѣдователно, съврѣменнитѣ хора казватъ: „комуто всичко върви тъй лошо, така става съ него, нещастията дошли, бутналъ си нѣкѫдѣ нѣкой славей.“ Азъ вземамъ славеятъ въ тоя случай като емблема на човѣшкия умъ. Всѣкога когато ние застрѣляме този славей, т. е. разстроимъ своя умъ, приемаме заслуженото наказание. Нѣма човѣкъ, който, като е бутналъ своя славей, да не е лежалъ 15 години въ затвора. Да опрѣдѣлимъ сега: само онзи човѣкъ може да иска, да търси и да хлопа, у когото има единъ просвѣтенъ умъ и добри разбирания, той не е човѣкъ на случайноститѣ, на щастието, защото ние на земята търсимъ само щастие. Казвашъ: „дано нѣкой дѣдо да умре, че да ми се падне наслѣдството му.“ Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойниятъ Михалаки Георгиевъ разправяше единъ примѣръ за единъ шопъ, който живѣелъ въ Цариградъ. Живѣелъ при единъ турски паша, и искалъ много да си дойде за малко при своитѣ. Той му позволилъ, но му казалъ: „ако слѣдъ 30 деня не се върнешъ, ще те обѣса.“ Той дошълъ въ софийско, но закъснѣлъ. Тръгналъ и казалъ: „ще ме обѣси този човѣкъ, но дано дойде единъ конь да се избавя“. Този човѣкъ помолилъ се и гледа единъ турски бирникъ иде на конь и води едно малко конче, и си казалъ: „хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна на врѣме.“ Но като го настигналъ, бирникътъ му казалъ: „я вземи кончето и го носи“. И той го турилъ на гърба си и казалъ: „Господи, азъ ли криво се молихъ или ти не ме разбра.“ Не, не, молитвата трѣбва да бѫде нѣщо разбрано. Нѣщо разбрано трѣбва да бѫде! Съврѣменниятъ християнски свѣтъ не разбира какво нѣщо е молитвата. Има едно прозвище: „той е глупакъ, той само се моли“. А тѣ не знаятъ, че молитвата е най-великото нѣщо, за което трѣбва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трѣбва да се обясни на сегашнитѣ учени хора споредъ първоначалния езикъ, какво е молитвата, а не така, както сега го знаятъ. И казва Христосъ: „искайте и ще ви се даде, търсете и ще намѣрите, хлопайте и ще ви се отвори“. Т. е. Христосъ Казва: „развивайте онова благо, което Богъ ви е далъ.“ Искането ще провѣри, дали вашиятъ умъ върви въ правилния пѫть на своето развитие, търсенето ще опрѣдѣли, дали вашето сърце върви правилно по своя пѫть, и хлопането — дали вашата воля се развива правилно. Защото всѣкога всички неразположения въ свѣта произтичатъ отъ едно вѫтрѣшно неразумно тълкувание, туй, което сегашнитѣ хора наричатъ „размѣстване на интереси“. Но когато ние се намираме въ единъ божественъ свѣтъ, който е свѣтъ на хармония, дѣто правовитѣ отношения сѫ вѣрни, нѣма отъ какво да се опасяваме. И тъй, ние трѣбва всѣки день да упражняваме ума си. Трѣбва да има упражнения. Умътъ трѣбва да се упражнява, тъй както българинътъ упражнява своето рало. То всѣкога е гладко, и не само гладко, но и свѣтло, а когато остане безъ работа, то ръждясва. И българитѣ казватъ: „много не трѣбва да се мисли, защото отъ много мислене човѣкъ може да изгуби ума си“. Азъ оспорвамъ тази философия. Въ историята нѣма нито единъ случай, дѣто човѣкъ отъ много мислене да е изгубилъ ума си. Отъ грижи и тревоги, да, но мисъльта укрѣпява и освѣжава човѣка. Българитѣ казватъ: „много мислене не му трѣбва.“ Ако българитѣ разбиратъ: „много тревоги не трѣбватъ“, така е, то е правото. Но трѣбва да се прѣведе: много тревоги не трѣбватъ, а не много мисли не трѣбватъ. И прави сѫ, отъ много тревоги човѣкъ си изгубва ума. И много отъ българскитѣ поговорки сѫ криво прѣведени, напримѣръ: „Богъ дава, но въ кошара не вкарва.“ „Лозето не иска молитва, а иска мотика.“ Ако азъ се моля, ще имамъ сили, за да прѣкопая лозето, но ако азъ не работя, а само се моля, не може да има резултатъ. Всѣкога молитвата подразбира законъ на работа.

 „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намѣрите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Нашитѣ искания трѣбва да бѫдатъ разумни. Туй трѣбва да се тури като законъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да провѣрява всѣки день, разумно ли е това, което искаме, въ съгласие ли е съ закона, въ който живѣемъ, не законътъ на хората, но законитѣ, които сѫ поставени въ нашето битие, които ние наричаме божествени. И всички трѣбва да се стремимъ да дойдемъ до туй съгласие. Сега българитѣ иматъ друга една слабость: българинътъ когато направи нѣкоя погрѣшка, не отива къмъ цѣльта да изкаже причината, но търси странични фактори, да избие жегъла. Но ако ти избиешъ единъ жегълъ, ще дойде другъ. Трѣбва да разрѣшимъ въпросътъ основно. Жегълътъ не може да се избие. Природата е турила толкова много жегъли, че съ вѣкове да искаме да ги избиемъ, не ще можемъ. Жегълътъ не може да се избие въ никой случай. За примѣръ, азъ съмъ наблюдавалъ, каква е психологията на българитѣ. Че има кражби, пиянства, че се убиватъ, туй го считатъ въ реда на нѣщата, но когато нѣкой момъкъ или мома направи една малка погрѣшка, извикватъ: „да се избиятъ, тѣ сѫ причина на всички наши нещастия.“ Онзи, който огладнѣлъ и открадналъ, човѣшко е, трѣбва да се наяде, ама да прѣстѫпи другото. ... Взематъ малкитѣ факти и правятъ капиталъ отъ тѣхъ. Е, хубаво, ако се приложи този законъ, да се приложи къмъ всички. Ние се намираме въ положението, както сегашнитѣ християни изясняватъ мойсеевия законъ. „Вие да се пазите съ духове да не се сношавате“, казватъ тѣ. Но Мойсей писалъ много, а християнитѣ взематъ 25%, което да приляга на кисията имъ. Хубаво, съ духове не се съобщаватъ, но съ кисията ми се съобщаватъ и съ паритѣ ми се съобщаватъ. Съ тоя законъ Мойсей обяснявалъ лихварството. Това не е култура, това не е разсѫждение, това не е разбиране, това не е човѣчество. Върху такива разбирания ние не можемъ да градимъ. На съврѣменния общественъ строй не може да се гради. Защото на този общественъ. строй, на всички тия органи на властьта, може да разчитаме до тогава, докато тѣ сѫ морални и честни. Тѣ иматъ единъ принципъ, върху който почива тѣхния животъ. Ако ти туришъ единъ органъ и не е въ състояние да изпълни закона, на какво ще разчитате? Ако той е пиянъ, може ли да разчитате на него? Ако тия греди изгниятъ, какъвъ строй може да остане? Христосъ опрѣдѣля: нашитѣ искания трѣбва да бѫдатъ разумни. Какво трѣбва да искаме? — искане на единъ разуменъ животъ. Първо, въ свѣта трѣбва да има редъ. И слѣдователно, за какво трѣбва да хлопаме? Туй искане трѣбва да бѫде за всички и търсенето трѣбва да бѫде за всички. Постави ли се така, хармония ще има, щомъ въ свѣта има правда. Право казва единъ българинъ: „трѣбва днесъ правда и истина“. Всички български партии трѣбва да иматъ написано какво трѣбва да искаме днесъ — правда и истина. И въ всѣки единъ домъ да бѫде тъй написано, или Христовитѣ думи: „искайте, търсете и хлопайте.“ Но за да искаме, търсимъ и хлопаме, трѣбва да има философия. А сега казвате: „какво ли искалъ да каже Христосъ: искайте, търсете и хлопайте“. Ако Христосъ би изяснилъ своята мисъль, още на първия день щѣха да го разпнатъ на кръста. И даже слѣдъ 2000 години хората не могатъ да търпятъ истината. А тѣ не знаятъ, но ще се убѣдятъ, че всички нещастия въ свѣта идатъ отъ това, че не разбиратъ неговата мисъль. Тази истина трѣбва да бѫде жива, да засѣга всинца ни еднакво. Тя трѣбва да ни засѣга както слънчевата свѣтлина, само тогава тя ще внесе животъ. Не засѣгане по другъ начинъ, а както слънчевата свѣтлина ни засѣга. Тъй и искането, търсенето и хлопането или знанието, чувството и волята трѣбва да ни засегнатъ по единъ разуменъ начинъ. И слѣдователно, този Азибо ще ви осѫди, вие сте сега въ царството на Амрихоритѣ. Тия Амрихори сѫ единъ окултенъ народъ. И ние сега минаваме прѣзъ това царство и мнозина отъ васъ ще намѣрятъ дрангулника зарадъ славеитѣ. Прѣзъ царството на Амрихоритѣ минаваме, а съврѣменнитѣ хора ги наричатъ Амери. Българинътъ казва: „какво бива едно славейче, да му откѫсна главата?“ Но умътъ, това е единъ славей. За онзи, който се осмѣли да откѫсне главата на единъ славей, 15 години затворъ има въ царството на Амрихоритѣ. И дълго врѣме ще мине, докато напуснемъ това царство. И тъй, азъ ви моля да мислите здраво, да чувствувате здраво, да въздържате вашитѣ желания. И тогава хлопането: вашата воля да бѫде силна, да имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавалъ Мохамедъ. Воля се казва това. Когато се обезсърчилъ Мохамедъ за своето учение и мислилъ, че е невъзможно да го прокара, затворилъ се въ една пещера. Умътъ му се насочилъ въ една мравя, която носела единъ товаръ 15 пѫти по-голѣмъ, отколкото била тя. Тя е искала да го прѣнесе отъ едно мѣсто на друго, издигнала го до нѣйдѣ, и товарътъ падалъ, и тя пакъ наново започвала да го дига, 99 пѫти товарътъ все падалъ, но на 100-ия пѫть тя го изнесла на другата страна. И той си казалъ: „брей, ако една мравя може 99 пѫти да слиза и се качва, — разбрахъ тайната“. И азъ казвамъ: това е истината въ живота. Господь ще те опита 99 пѫти и на 100-ия пѫтъ ще каже: „ти заслужвашъ да ти помогна, да минешъ на другата страна.“ Но двѣ деветорки, трѣбва да има, мѫже и жени. Жената е една деветорка, а мѫжътъ е друга деветорка. А всѣка деветорка отъ какво е създадена? 3Х3 колко прави? — 9. Значи въ една деветорка божественото влиза 3 пѫти. Т. е. три пѫти ще влѣзатъ: искането, търсенето и хлопането. Така ще се образува деветорката.

 И тъй, Христосъ казва: искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно. Това е то великата философия на живота. Не търсете друго щастие.

*

Бесѣда, държана

на 19. II. 1922 год.

въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...