1922_08_04 Прѣвръщане на енергиитѣ

[Ани]

От единичното издание "Прѣвръщане на енергиитѣ"
Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Прѣврѫщане на енергиитѣ.

23 школна лекция на общия окултенъ класъ,

държана на 4 августъ 1922 г., четвъртъкъ

Тайна молитва!

Ще говоря сега малко вѫрху „прѣврѫщане на енергиитѣ“. Вие отчасти трѣбва да се запознаете съ този великъ законъ за прѣвръщането. Да кажемъ, че вие имате извѣстно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тѣлото. Състоянпе на духа подразбира, че си мислите нѣщо, нѣкоя мисъль да ви занимава. Състоянне на душата, подразбира нѣкакво чувство въ сърцето. Тъй че имате нѣкакво състояние или въ ума, или въ сърцето, или въ волята си. Та туй именно състояние произтича отъ напрѣжението на нѣкаква си сила. Запримѣръ, вие ходите, и на петата ви се набоде единъ малъкъ цигански трънъ, и при всѣко стѫпване ще усѣщате една неприятность. Значи, извѣстна сила е нападнала върху този трънъ, той въздѣйствува на вашия кракъ, и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че въ петата ви влѣзълъ този малъкъ трънъ, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трънъ. Българитѣ изобщо носятъ такива, голѣми игли, и като се набодатъ съ нѣкой трънъ, започватъ да човъркатъ съ тази игла, докато излѣзе тръна. Щомъ излѣзе тръна, турятъ устата си на това мѣсто, за да поизсмучат кръвьта и послѣ отгорѣ малко соль. Хубаво, сега този цигански трънъ може да влѣзе въ чувствата ви нѣкѫдѣ, защото циганскиятъ трънъ, като неканенъ гостъ, навсѣкѫдѣ расте. И ако се случи да минешъ прѣзъ неотъпканъ пѫть, дѣто растатъ тия тръне, то не само единъ, по 10—20—30 може да се набодатъ въ крака ти.

Сега, тия тръне сѫ още по-опасни, когато у васъ се възбуди нѣкое чувство, да кажемъ, чувство на отвращение или на умраза. Може да си философъ, може да си религиозенъ човѣкъ, но когато дойде туй чувство, вие ще се измѣните, ще забравите вашата религиозность, и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Прѣди 20 години, гледахъ, какъ двама мисионери въ сѣверна България се хванаха за гушата, и едва не се убиха, но слѣдъ ¹/₂ часъ се молиха, и слѣдъ молитвата, това-онова, цѣлунаха се и си простиха. Питамъ сега: Какво е станало между тѣхъ? Причината е една дума. Тази дума въ даденъ моментъ може да се разбере криво, да подбуди редъ други чувства, и да произведе другъ родъ състояние.

Трѣбва да знаешъ законите, да прѣвърнешъ тия сили въ положително направление, да ги заменишъ съ нѣщо друто.

Сега, да кажемъ, ние говоримъ за умразата. Може да попитате: Не може ли безъ умраза? — Не може. Колкото умразата е по-силна, толкова и любовьта е по-силна. Но кога ще бѫде любовьта по-силна? Щомъ се махне тази умраза, любовьта ще бѫде толкова по-силна, колкото по-силна е била умразата. И така, умразата е сѣнка на любовьта. По тази сѣнка ние ще може да сѫдимъ въ какво направление се намира тази реалность, защото, ако не любишъ, ще мразишъ. Има, обаче, едно трето състояние, което е по-лошо отъ умразата, защото, онзи, който те мрази, той е активенъ. Който те мрази, той взима отъ тебе: или ще те удари, или ще те осакати, кѫщата ще ти запали, ако е вѣстникарь, въ вѣстницитѣ ще пише, иска да те компрометира, и тъй ще те стегне, че да почувствувашъ неговата умраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи добро, ще те прѣпорѫча дѣто трѣбва, ако си бѣденъ, ще ти даде пари на заемъ, кѫща ще ти направи — обратенъ процесъ на пѫрвия.

Сега, нѣма да се спирамъ върху психологията, отдѣто сѫ произлѣзли тия двѣ състояния, защото сѫстоянието на умразата и то си има своето произхождение. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на умразата е неестествено. Следователно, в сегашния животъ, ние трѣбва по възможность умразата всѣкога да я правимъ като тилъ на любовьта.

И окултниятъ законъ гласи тъй: Не противодѣйствувай на умразата, понеже щомъ й противодѣйствувашъ, ти й давашъ повече сила. Щомъ й противодѣйствувашъ, ти я признавашъ за реалность, а щомъ противодѣйствувашъ на тази реалность, ти я признавашъ за сила. Щомъ не я признавашъ, мисли само за любовьта, говори само за любовьта, а остави умразата така, да си дѣйствува. И право казва Христосъ: „Не противи се злому“. Защо? — За да не му давашъ сила. Щомъ му противодѣйствувашъ, ти му давашъ сила да черпи отъ тебе. Щомъ твоятъ умъ е заетъ съ нѣкой човѣкъ, който те мрази, искашъ да му противодѣйствувашъ, ти давашъ сила на този човѣкъ да почерпи малко сила отъ тебе. И може да речемъ, че умразата, това е кражба по законенъ начинъ, изнудване, взимане на човѣшката енергия. И който те мрази всѣкога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракътъ ще ти счупи, ще те умаломощи. Ако е въ физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можешъ да му противодѣйствувашъ. Така и въ умствено отношение, и въ духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Слѣдователно, Христосъ казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто въ себе си“. И тамъ е мѫчното, понеже злото, това сѫ иптелегентни сѫщества отъ черното братство, и тѣ казватъ: „Противи се на злото, защото само така ще проявишъ твоя характеръ“. За тѣхъ, да вършатъ зло, е животъ, да вършатъ добро, е смърть. Както въ Бѣлата ложа е изключено злото, и всѣки се наказва за него, така и въ черната ложа е изключено доброто, и всѣки се наказва, когато върши добро.

И тия сѫстояния, които усѣщате по нѣкой пѫть, тѣ сѫ по внушение. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да те убѣди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добъръ човѣкъ, че не си простакъ, ще се урони твоя престижъ, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперятъ всички на около ти“. Въ сѫщото врѣме ти дойде друга мисъль отъ Бѣлото братство и ти казва: „Не, постѫпи споредъ любовьта си, не обрѫщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“, И почватъ тия двѣ мисли: и едната и другата школа ти говорятъ. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванемъ пѫтя“. Вис сте въ Бѣлото братство, а работите съ чернитѣ, на лѣво сте. Защото, всѣки моментъ сте или на лѣво, или на дѣсно. Разгнѣвишъ се, налѣво си, любишъ на дѣсно си. Този пѫть е такъвъ. Всѣки моментъ ще се мѣнишъ, ту на лѣво, ту на дѣсно, докато дойдешъ въ положение да различавашъ тия състояния, и веднага да схванешъ момента, че искатъ да те изкусятъ. Като дойдешъ до това, да схванешъ тозъ моментъ, трѣбва да дадешъ на онази своя интуиция да се прояви, да не й се притивишъ. И щомъ не се противишъ, ти ще я побѣдишъ. Но всѣкога, когато човѣкъ може да прѣтѫрпи извѣстно искушение, извѣстна съблазънь, той става всѣкога по-силенъ, а не издѫржи ли извѣстно изкушение или съблазънь, той пада, отслабва. Туй е законъ. Сега, щомъ дойдатъ изкушения, вие не можете да ги избѣгнѣте. Изкушения ще дойдатъ, изпити ще дойдатъ, не е въпросътъ въ това, горчивитѣ и сладкитѣ чувства ще дойдатъ, това е законъ. При сегашнитѣ условия другъ пѫть нѣма, ще знае всѣки какъ да ги посрѣща. Този законъ е сѫщиятъ и въ умствения свѣтъ. Нѣкои мисли сѫ образувани отъ Бѣлото братство, а нѣкои отъ — черното братство. И всѣка една мисъль си има своитѣ крайни прѣдѣли. Тогава, азъ ще ви опрѣдѣля слѣдующия законъ тъй: Тѣзи, които вървятъ въ лѣвата пѫтека, въ началото продѫлжаватъ врѣмето, а въ края го съкращаватъ, а онѣзи ученици, които вървятъ въ Бѣлото Братство, въ началото съкращаватъ врѣмето, а въ края го продѫлжаватъ. Азъ ще ви обясня сега този законъ. Единъ свѣтски човѣкъ, запримѣръ, има извѣстно врѣме, мислн и обсѫжда, взима му врѣме день, два, три, той му много мисли, какъ напримѣръ, да извърви единъ пѫть отъ нѣколко километра. Той ще изпрати цела експедиция да провери пѫтя, да го изслѣдва, и ще каже: „По този пѫть не може да се пѫтува“. А онзи човѣкъ, който живѣе по Бога, който върви по Божествения пѫть, който има интуиция, изведнъжъ вижда този пѫть и казва: „Тъй казва Богъ — може да се пѫтува“. Но щомъ дойдемъ до методитѣ на Бѣлото Братство, въ края, като видимъ резултатитѣ, протакаме врѣмето.

Сега, онзи, който ще ти даде пари на заемъ, първо протака врѣмето, за 1, 2 или 3 мѣсеца. Ще мине врѣмето, и като дойде срока да събира паритѣ, съкращава врѣмето, ще те стегне. И ти, нѣма какво, ще платишъ. Въ Бѣлото Братство този методъ е обратенъ. Въ началото мислимъ, и послѣ дѣйствуваме. Но щомь дойде опрѣдѣления срокъ за изплащане, и нѣкой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тия пари, ти ще ги задържишъ за себе си“. Той продължава врѣмето. И тъй, вие ще гледате процеса, който става вѫтрѣ въ васъ. Ако въ началото на живота си още искашъ плода да дойде бързо, да дойде скоро врѣмето, за да постигнешъ нѣщо, тия резултати да дойдатъ бързо, ти вървишъ по лѣвия пѫть. Ако искашъ бързо да усвоишъ нѣщо, ти вървишъ по лѣвата пѫтека. Ако слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, и оставяшъ плода да дойде най-послѣ, и не бѫрзашъ, ти вървишъ по правата пѫтека, по дѣсния пѫть. Човѣкъ, който е работилъ по свѣтски за своя народъ, той, като е вървѣлъ по лѣвия пѫть, иска да му се направи единъ паметникъ, иска да се пише за него въ вѣстницитѣ. Ако не направятъ това, счита, че тия хора не сѫ признателни. Когато, единъ човѣкъ, който е вървѣлъ въ дѣсния пѫть, като дойде врѣме за юбилей, казва: „Нѣма защо да правите това, нека слѣдъ смѫртьта ми“. Той протака врѣмето. Ако искате бързи резултати още в този животъ, вие сте въ лѣво. Ако бързате въ началото, вие сте по Бога: ако протакате въ началото по свѣта ходите. Ако съкращавате врѣмето въ края, по свѣта ходите; ако го продължавате въ края, по Бога ходите. Това е законъ вѫтрѣ въ васъ. И когато ти се безпокоишъ за резултатитѣ на твоя животъ, за онова, което си направилъ, ти си въ лѣво. Извършилъ си нѣщо и се безпокоишъ, на лѣво си. Запримѣръ, безпокоите се: Какво ще стане съ насъ, ами ако не ни крѫщаватъ дѣцата, ако не ни вѣнчаватъ? Ти си вече въ лѣво. Че въ свѣта не си дошълъ да те вѣнчаватъ, да те погребватъ! Това сѫ нѣща посторонни. Въ кой кодексъ на Евангелието е писано, че човѣкъ ще се вѣнчава и кръщава? Когато Богъ създаде първия човѣкъ, пишеше ли нѣкѫдѣ, че ще се вѣнчава? Той вѣнча ли го? Създаде го по образъ и подобие свое. Той каза: „Плодете се, завладейте земята, живѣйте по Бога“. Туй е казалъ Господъ. А послѣ, хората като дойдоха, заживѣха по свѣтски, казваха: „Трѣбва да се вѣнчаваме, да се крѫщаваме, тъй е казаль Господъ“. Питамъ; Първиятъ човѣкъ кой го вѣнча? Първитѣ хора кой ги вѣнча? Който вѣнча първитѣ хора, той ще венчѣе и насъ. Ако е въпросътъ за кръщение, има два вида кръщение: съ вода и съ Духъ. Ако е за кръщение, ще прѣдпочетемъ да ни кръсти онзи, който кръщава съ Духъ. Попътъ може да ме потопи въ котела си 20 пѫти, и пакъ ще остана сѫщия човѣкъ. Не ще те крѫсти Господъ.

И ако ме кръсти единъ пѫть, стига ми. Сега, кой ще те вѣнчѣе? — Богъ. Ами кой ще те погребе? Ако е въпросъ за погребване, Господъ ще те погребе, защото той поне ще те и съживи. Щомъ се безпокоимъ, това показва, че ние се безпокоимъ за общественото мнѣние. Тогава ти си въ лѣво. Туй обществено мнѣние ние бихме го взели прѣдъ видъ, ако се състоеше отъ свѣтци, отъ хора благородни, отъ хора съ най-възвишенъ характеръ, съ умъ, сърце и воля. Тѣхното мнѣние ще вземемъ. А тия, отъ които се безпокоите, сѫ хора, които се подкупватъ всѣки день, на всѣка стѫпка. Какво ще кажатъ тия хора? Единъ виденъ тѣхенъ човѣкъ ето какво ми казваше: „Ние, макаръ и да сме лоши хора, ние знаемъ, че когато се яви едно благородно общество, лошитѣ хора ще се натрупатъ, ще се нахвърлятъ върху него, за да оправдаятъ своитѣ грѣхове“. И когато тѣ говорятъ за васъ, ние знаемъ, че това съ тѣхни грѣхове“. Но, ние не сме толкова глупави хора.

Та при прѣвръщане на енергиитѣ, всѣкн трѣбва да се заеме, да види въ колко врѣме може да прѣвърне извѣстна енергия. Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажатъ: Кажи ми нѣкога нѣкоя обидна дума, за да видя въ колко врѣме ще ми прѣмине тази обида. Извади часовника си, и вижъ, въ колко часа те е обидлъ, и за колко врѣме ще прѣвърнешъ тази обида. Напримѣръ, въ 6 ч. сутриньта те е обидилъ, и ще видишъ въ колко врѣме ще можешъ да прѣвърнеш туй чувство. Дали ще можешъ. за 2 минути, за ¹/₂ ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го прѣвърнешъ. Ако до единъ мѣсецъ не можешъ да укротишъ туй чувство, значи твоятъ характеръ е слабъ. Ако въ 1 — 2 ч. туй чувство можешъ да го прѣвърнешъ, тази обидна дума да я прѣвърнешъ, да ти стане обикновена дума, и то не само да я прѣтърпишъ, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имашъ силенъ характеръ.

Сега, азъ ви обяснявамъ прѣвръщането на еиергиитѣ по слѣдния начинъ: Да кажемъ, че влизате въ една гостилница, окултенъ ученикъ сте, или християнинъ, но нѣмате пари. Гостилничарьтъ те пита: Имате ли пари? — Нѣмамъ, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давамъ“, Слагашъ шапката си. Питамъ: На кого трѣбва да благодаришъ: На шапката си или на гостилничаря? — На шапката. Влизашъ втори пѫть на гостилиицата. Нѣмашъ шапка вече, но хубави ти сѫ обущата. Пари нѣмашъ. Гостилничарьтъ казва: „За обущата ти може да тя дамъ единъ обѣдъ“. Събувашъ обущата си, оставашъ босъ. Кому трѣбва да благодаришъ? — На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничарь ти каже: „Благодари, че азъ те нахранихъ“. — Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори пѫть те нахранихъ“. — Да, но заради обущата. Думитѣ на гостилничара сѫ вѣрни до извѣстна степень. Може този гостилничарь иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката, и пакъ да ви я върне назадъ. Може да ви вземе обущата, и пакъ да ви ги прати назадъ. Той иска да скрие своята добродѣтель. Вие ще благодарите на шапката си, и той ще повърне шапката ви назадъ. Но като благодарите на вашата шапка, и той ви я върне назадъ, той играе на табла, той е спечелилъ. Въ игрането, обаче не ви ли върне шапката и обущата, въпросътъ е рѣшенъ, никаква благодарность.

Сега, нашите възпитатели въ църквата искатъ да имъ благодаримъ. Хубаво, ако тѣ сѫ взели нашитѣ шапки, нашитѣ обуща и палта, и не ги върнатъ, а срѣщу тѣхъ ни дали по три порции ядене, за какво да имъ благодаримъ? Азъ казвамъ: „Благодарете на хубавитѣ си шапка, обуща и палто, че можахте срѣщу тѣхъ да вземете три порции ядене“. На васъ нѣма защо да благодарятъ. Хубаво, азъ прѣвеждамъ сега. Ако единъ свещеникъ те кръсти, какво ще спечелишъ: Ако този свещеникъ слѣдъ като те кръсти, ти станешъ единъ благородень човѣкъ, добрѣ; но, ако слѣдъ като те кръсти той, ти станешъ единъ разбойникъ, послѣденъ, негодяй, колко струва неговото крѫщение? По-добрѣ да не те кръщава. Слѣдователно, ние въ всѣки единъ моментъ трѣбва да знаемъ какъ да трансформираме тѣзи енергии, които всѣки день се накопляватъ въ видъ на чувства, мисли и дѣйствия вѫтрѣ въ нашето тѣло. Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Той трѣбва отъ вѫтрѣ да съзнае туй, въ неговото съзнание трѣбва да се роди туй търпѣние. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. При какви случаи трѣбва да имаме търпѣние? Ако азъ съмъ слабъ, и прѣдъ мене бѣсятъ нѣкой човѣкъ, ще търпя, туй е волята Божия. Но ако азъ съмъ силенъ човѣкъ, и нѣкои слабохарактерни хора бѣсятъ нѣкого прѣдъ мене, азъ нѣма да търпя, нѣма да запазя своето търпѣние, ще стана, ще вържа този човѣкъ, ще гледамъ да го разубедя и нѣма да кажа, че волята Божия е такава. И, слѣдователно, кога ни се прѣпорѫчва търпѣние? Когато съмъ слабъ, ще търпя, защото слабиятъ трѣбва да търпи. Когато съмъ силенъ, нѣма да търпя. Щомъ си силенъ, веднага трѣбва да помагашъ, Сега, вие може да изведете мисъльта, че Богъ се нарича дълготърпѣливъ. Но знаете ли отъ що произтича съображението на Бога въ Неговото дълготърпѣние? Господъ знае, че ако се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Слѣдователно, заради послѣдствията, които може да произлѣзатъ отъ Неговото разгнѣвяване, Той е дълготърпѣливъ. На едного, ако той се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Защото, ако той се разгнѣви, тъй ще се разгневи, както хората никога не сѫ виждали. Тази е причината, задѣто Богъ е толкова дѫлготърпѣливъ. Той знае, че слабохарактернитѣ, грѣшнитѣ хора нѣма да Го заставятъ да измѣни на законитѣ, които той е поставилъ, да нарушя своя миръ, и да тръгне по тѣхнитѣ умове, да върви по тѣхния пѫть. Той ще върви по своя пѫть. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога. Ако нѣкой ни критикува, ние ще вървимъ по своя пѫть. Нѣма да се спираме да разсѫждаваме за критиката. Спрѣмъ ли се да разсѫждаваме, даваме сила на критиката, Ние ще вървимъ въ този пѫть, въ който сме убѣдени, който сме опитали.

Сега, въ Чамъ-Курия, въ една своя бесѣда разправяхъ на слушателитѣ си, че отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна възрасть мѫже, жени, дѣца, се качихме на Мусала, „Лъжа е“, казватъ, „не може да бѫде това, искате да ни заблуждавате“. Седемдесетъ годишенъ човѣкъ не може да се качи на Мусала! Единъ отъ присѫтсвующитѣ седи и казва: „Азъ съмъ свидѣтель на това, вѣрно е“. Ама, наистина, кажете, вѣрно ли е това? Хората считатъ тия нѣща измислици. Ако тия нѣща, които сега правишъ, прѣдъ тѣхни очи, хората ги считатъ за измислици, какъ ще ги убедишъ въ нѣща, които не сѫ видѣли?

Вие, въ своитѣ разсѫждения, като ученици на една окултна школа, всѣкога трѣбва да се спрѣте и да обсѫдите въпроситѣ. Запримѣръ, заслужава ли да се прѣвръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т. н. Защото, въ дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трѣбва да вършимъ, отколкото да се занимаваме съ празни работи. И всички сѫ забѣлѣзали, че щомъ дойде едно изкушение, мисъльта всѣкога се налага по слѣдния начинъ. Трѣбва да рѣшишъ нѣщо, и мислишъ, че ако тъй постѫпишъ, работата ще се уреди, ще се улесни. Постѫпишъ ли така, работата не само че не се урежда, но се забѫрква още повече. Въ нѣкои случаи, необходимо е да оставишъ тази мисъль, съвършенно да я игнорирашь, да трансформирашъ своята енергия, и да си вървишъ по правия пѫть, да си вървишъ по пѫтя на своето развитие.

Нѣкой пѫть, нѣкой чувствува, че е нервенъ и не може да търпи. Казва: „Не мога да търая“. Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка! Прѣдставете си, че четирма души те уловятъ, вързватъ те и те питатъ: Не можешъ ли да търпишъ? — и ти ударятъ 50 удара. Нѣма ли да търпишъ? Ще търпишъ, и отвънка ще идешъ. Ако четирма души съ тия тояги те заставятъ да търпишъ, защо да не можешъ тогава по сѫщия законъ да кажешъ: Азъ мога да се въздържамъ! Можешъ, защо не. Но само че ние като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. Ще си внушите: Мога, мога да издържамъ. Нѣма да кажешъ: Мога да издържамъ страданията, но ще внесешъ Любовьта въ душата.си, и ще кажешъ; „Съ Любовьта всичко мога да издържамъ“. Дойде ти нѣкоя глупава мисъль, не отричай тази глупава мисъль, но кажи си: „Съ мѫдростьта всичко мога да направя“. Дойде лъжа, не отричай лъжата, но си кажи: „Съ истината всичко мога да направя“. И тогава ти почерпвашъ сила. И така, като дойде да приложите окултния законъ, всѣкога ще употрѣбявате думи и фрази положителни. Употрѣбите ли една негативна дума, отъ какъвто характеръ и да е, тя всѣкога носи съ себе си лоши послѣдствия. Кажешъ ли: „Ще се разболѣя, ще умра, тя нашата работа нѣма да тръгне напрѣдъ“, лошитѣ послѣдствия идватъ. Не, всички тия мисли не сѫ за окултния ученикъ. Даже ученицитѣ на черното братство сѫ много по-смѣли въ своитѣ твърдения. Тѣ идватъ и употрѣбяватъ положителнитѣ методи на Бѣлото Братство. Единъ ученикъ на черното братство не казва „не“. Той казва: „Азъ ще направя добро“, но като получи силата, употрѣбява я за зло. Затуй, много отъ Бѣлото Братство се дигизиратъ, и отиватъ въ черното братство да изучаватъ методитѣ имъ, и много отъ черното братство пъкъ отиватъ въ Бѣлото Братство да изучаватъ тѣхнитѣ методи. И двѣтѣ тия школи трѣбва да се проучватъ.

Запримѣръ, и лошиятъ човѣкъ казва: „Азъ ще спечеля, силенъ ще стана“. И добриятъ човѣкъ казва: „Азъ богатъ ще стана“. Но и двамата, като придобиятъ силата, изобщо изразходватъ тази сила. Единиятъ ще изнасилва, а другиятъ ще прави благодѣяние, но и единиятъ твърди, и другиятъ твърди.

Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всѣки един отъ васъ, ще бѫде положителенъ въ доброто. Нѣма да казвашъ: „Азъ ще му отмъстя“, но ще казвашъ: „Азъ ще му се отплатя съ Любовь, азъ ще му се отплатя съ Мѫдрость, азъ ще му се отплатя съ Истина, съ Правда, съ Добродѣтель, съ Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по тозн начинъ енергиитѣ, тия сили може да се трансформиратъ отъ едно състояние въ друго, понеже всички енергии сѫ свързани съ разумни сѫщества, и ние трѣбва да учимъ езика на всички разумни сѫщества, и когато знаешъ езика имъ, тѣ ще те слушатъ, но когато не знаешъ езика имъ, тѣ не помагатъ. И сега, ние всички изучаваме езика на нѣщата. Знаете ли какъвъ е този Божественъ езикъ? Двѣ нѣща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили нѣкои отъ Божественитѣ думи и сте се молили, вие ще усѣтите тукъ долу подъ лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви, и усѣщате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава часъ, два или три, и както сте усѣтили, тъй ви се отговаря. А нѣкой пѫть се молите, усѣщате една твърдость, ожесточение, каточели молитвата ви е една педя надъ главата ви, и не дохожда никакъвъ отговоръ. Вие говорите съ Бога на единъ непознатъ езикъ, и той не ви отговаря. Когато говоримъ съобразно Неговата воля, Той ни отговаря.

Сега, въ окултната школа. законътъ за трансформиране на енергиитѣ е. свързанъ съ необходимостьта на нѣщата. Всѣкога когато започвате да опитвате закона, ще започнете съ необходимостьта въ живота. Гладенъ сте, имате нужда само отъ хлѣбъ. Вие ще вземете въ ума си тази първа мисъль, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Нѣма да турите въ ума си никаква друга мисъль, а само ще концентрирате мисъльта си, да придобиете хлѣбъ, т. е. храна, обѣдъ, да се нахраните. Туй ще бѫде мисъльта ви. Щомъ придобиете първото, ще трѣбва да се успокоите. напримѣръ да замислите да спите нѣкѫдѣ. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, споредъ туй, ще се нареждатъ всички ваши нужди, споредъ степеньта на необходимостьта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желаняя вкупомъ, да искате всичко изведнъжъ, всички тия работи ще закъснѣятъ, и всички вашн планове, нѣма да се постигнатъ, защото не сте спазили този законъ на послѣдователность. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, послѣ за второто, третото, четвъртото и т. н.

Тъй работи Божествениятъ законъ, въ математическа точность. Но измѣнишъ ли нѣщата, първо да туримъ второстепеннитѣ нѣща, законътъ самъ по себе си се измѣня.

Сега, само чрѣзъ този законъ за трансформиране на енергиитѣ, може да се създаде една разумна хармония. Запримѣръ, не ще бѫде разумно отъ моя страна да си туря най-лошитѣ дрехи, съ отвратителна миризма, да влѣза въ дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито къмъ една любовница, освѣнъ само за изпитъ. Не се позволява отъ моя страна да изкушавамъ никого, нѣмамъ право, освѣнъ ако е за изпитъ. Слѣдователно, отъ моя страна, азъ трѣбва да бѫда толкова коректенъ, че да не давамъ поводъ никой отъ съкласницитѣ ми да изгуби своето равновѣсие, нито пъкъ той да послужи за изкушение, защото нито азъ печеля, нито той печели. Да кажемъ, нѣкой братъ отъ васъ изгубилъ своето равновѣсие, разсърдилъ се, и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нѣщо мине прѣзъ цѣлия класъ, и послѣ всички разправяте, че такъвъ ученикъ като него, нѣмаме. Всинца сте пропаднали въ изпита си, всички сте въ лѣво. Щомъ този братъ, този ученикъ е съгрѣшилъ, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъль къмъ него, почерпете нѣщо отъ неговата грѣшка, и кажете: „Слава Богу, че Господъ ни даде една много добра бесѣда, и много благодаримъ на този братъ, че той стана единъ образецъ, и ни даде единъ изпитъ“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте въ дѣсно. Това е трансформиране на енергията. И така трѣбва да постѫпвате. И тъй за въ бѫдаще, като ученици на школата, вие трѣбва да приложите този законъ. Той е за васъ сила. Само тъй, по този начинъ вие може да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате въ дѣйствие, ще забѣлѣжите едно растене, просвѣщение на вашия умъ, смегчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля.

Единъ примѣръ. Азъ казвамъ че търпя. Вие идвате въ стаята ми, азъ имамъ работа, искамъ да пиша или да коригирам нѣщо, изваждамъ часовника си, но нищо не ви казвамъ, защото, споредъ окултния законъ не е позволено да се каже: Имамъ работа, елате другъ пѫть. Туй не се позволява. Споредъ окултния законъ, ученикътъ като дойде, той самъ трѣбва да се сѣти, че е врѣме да си отиде. Азъ изваждамъ часовника си, гледамъ го.

И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опитъ. Нѣкой пѫть ти искашъ нѣкой да си отиде, а у него се заражда два пѫти по-силно желание да седи по-дълго врѣме. Той се усѣща, каточели нѣкой го привлича. Обратенъ е процесътъ. Другъ пъть, ти искашъ нѣкой твой приятель да постои повече, че го обичашъ, а нѣма да се минат и 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогомъ, и другъ пѫть ще дойда у васъ“, ще си отиде. Това му е внушено отъ чернитѣ братя. Но туря ли си мисѫльта: Нѣма ли да си отиде той? — вижъ, че той намѣрилъ за какво друго да говори. Ще си извадишъ часовника и ще гледашъ колко врѣме ще стоишъ тихъ и спокоенъ като Диогена, безъ да нарушишъ равновѣсието си. Ще стоишъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не е станало, макаръ да се е изминалъ и цѣлъ день. Ако той стои цѣлъ день, и ти не си изгубиль равновѣсието си, спечелилъ си. А той като си излѣзе, ще каже: „Не трѣбваше да седя толкова, малко го прѣкалихъ“. Той усѣща, че е далъ повече. Ако той е стоялъ повече и те е прѣдизвикалъ, изкаралъ те е отъ равновѣсие, то като си излѣзе ще каже: „Още единъ пѫть бихъ желалъ да отида при него по сѫщия начинъ“. Това сѫ чисто психологически процеси, които ставатъ въ васъ. Повечето отъ васъ имате тѣзи опитности. Туй е единъ великъ законъ, който трѣбва да разбирате, трѣбва да го спазвате. Той регулира нѣщата.

И тъй, за да се създаде единъ характеръ чрезъ трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте прѣдъ видъ, че великиятъ Божественъ Духъ, който отъ хиляди години работи върху васъ, съ малко нѣщо е измѣнилъ характера ви, малко нѣщо сте направили. Даже и когато нѣкой отъ васъ влѣзе въ Бога, колко мѫчно се изменя характера му. Има. моменти, когато той трѣбва съвършенно да се измѣни, да влѣзе въ новия животъ, но докато дойде до новия животъ туй измѣнение става много медлено. Щомъ влѣзе въ новия животъ, нѣщата сѫ вече коренно измѣнени.

Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиитѣ, ще мислите, ще имате желание да видите до колко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашитѣ енергии, да ги прѣвърнете въ положителни. Щомъ трансформирате, вие печелите.

Сега, останалата часть отъ врѣмото може да употрѣбите за въпроси, които ви интересуватъ.

Братъ Стойчевъ направи нѣколко бѣлѣжки къмъ всички ни по случай приближаващето ни заминаване за събора на Всемирното Бѣло Братство въ гр. Търново.

Учительтъ продължи ....

Тая година ние ще приложимъ закона, и онѣзи, които дойдатъ въ Търново, ще дѣйствуватъ, и послѣ ще мислятъ. Всички ще дѣйствуватъ. Ще имате опити, и отъ резултатитѣ на тия опити ще мислятъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да разсѫждаватъ, да мислятъ, да не идватъ. Които искатъ да разсѫждаватъ, да идатъ въ свѣта, тамъ е мѣсто за разсѫждение. Ние пристѫпваме къмъ опити. Отъ 20 години сме философствували, сега е врѣме за малки опити.

Нѣкой отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ първи, да взематъ първото место; ето какъвъ опитъ ще имъ дамъ. Да отидатъ вечерно врѣме на Мусала, като ще минатъ прѣзъ рилската пустиня, прѣзъ Марица, Тунджанската долина и да се върнат назадъ. Като се върнемъ отъ събора, нѣкои, които искатъ да направятъ този опитъ, ще имъ го дамъ. Героитѣ ще идатъ сами, а послѣ по двама ще отиватъ. Ако вие не можете да прѣбродите отгорѣ Мусала, какво можете да направите? Въ древнитѣ врѣмена, кой какъвто върхъ прѣброди, туй може да направи въ свѣта. Всички адепти, всички учители въ миналото все сѫ минали прѣзъ високитѣ мѣста.

Нѣкои отъ васъ искатъ изпити. Такъвъ ще бѫде изпита: отиване до Мусала, вечерно врѣме на мѣсечина. А може да бѫде и другъ изпитъ: да прѣбродятъ Мусала въ една тѫмна, бурна нощь, при снѣгъ до колѣнѣ. Издържите ли го, ние ще кажемъ, че вие, на физическото поле сте единъ пѫрвокласенъ герой. Но ако вие и денемъ не можете да прѣминете Мусала, у васъ нѣма превилегии, и ще кажемъ: „Братко, туй не е много нѣщо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадемъ първо мѣсто. Защо? — Защото го заслужава. Първото мѣсто ще ви дадемъ, и послѣдното мѣсто ще ви дадемъ.

Сега, туй ще бѫде първиятъ опитъ за всички, все млади сте де, за всичкитѣ ученици. Това е единъ много тежъкъ изпитъ. Да минете прѣзъ тази рилска пустиня, васъ ще ви настръхнатъ коситѣ, а нѣкой отъ васъ може да боледуватъ и по цѣли седмици. Единъ приятель, като ходихме сега на Мусала, самъ се върна назадъ, мина прѣзъ рилската пустиня, и ето каква бѣше неговата опитность. Той остана самъ съ жена си, а доста напрѣдъ вървятъ други двама, и ми се изповѣда: Когато вие заминахте, отъ всѣки храстъ азъ виждахъ, че изпъкватъ живи хора, настръхваха ми коситѣ, И иаистина, като навлѣзете въ тази долина на рилската пустиня, тамъ е пусто, нигдѣ птичка не пѣе, а само чувате шумолението на листата и клончетата иа дърветата. И да минете вечерно врѣме въ тъмнината! А пъкъ да се качите по южния склонъ! Най-първо този пѫть трѣбваше да го минете денемъ, за да не си правите илюзии, че е лесно. Послѣ — по мѣсечина, и най-послѣ — въ тѫмна, бурна нощь. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Тамъ животътъ ви ще е въ опасность. Щомъ направите този опитъ, въ тия мѣста има извѣстни енергии, отъ които ще се ползувате. Този пѫть е единъ отъ най-добритѣ пѫтища. Това е окултна долина. Тамъ сѫ се вселили все духове на мълчанието и сѫ изпѫдили всички птички. Като влѣзешъ тамъ, усѣщашъ, че всички тия енергии все навѫтрѣ отиватъ, и ставашъ все по-сериозенъ и по-сериозенъ. Нѣщо грандиозно! Щомъ минешъ Мусала, влѣзешъ въ тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. Отъ едната страна като минавашъ си сериозенъ, а отъ другата страна — веселъ. Тия двѣ състояния сѫ отлични.

Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човѣкъ трѣбва да прѣкара тамъ день, два, три, за да види какво хубаво мѣсто е тамъ за размишление.

Та, разбира се, ученицитѣ трѣбва да започнатъ съ тия опити, понеже въ България вие имате удобства съ тѣзи високи мѣста, съ тия планини. Въ Египетъ и другадѣ, изкуствено сѫ създавали тия нѣща, а тукъ, природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнемъ съ методитѣ, ще дѣйствуваме всички.

Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20—30 души повече за всѣка една работа. Всички да работите съ готовность. Никой да не казва: Тази работа азъ не мога да я направя. Ние ще започнемъ примѣра отъ най-старитѣ, отъ най-силнитѣ. И тогава, младитѣ ще работятъ по сѫщия начинъ. Единъ е законътъ, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видимъ какви сѫ послѣдствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вѣра, да опитаме, да приложимъ Божията воля безъ никакво коригиране. Не може друго-яче. Ще опитаме туй, безъ никакво измѣнение. Опрѣдѣля ви се единъ маршрутъ, ще го изпълните безъ измѣнение. Като ходихме на Мусала, казахъ имъ: Като дойдемъ до тѣзи мѣста на снѣговетѣ, никой нѣма да ходи по този пѫть, ще вземемъ малко на страна. Четирма души, обаче, отстѫпиха отъ туй правило, но се търкулиха надолу, и двамата отъ тѣхъ се спасиха по чудо. Контузиха се. Единъ ученикъ върви съ мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този пѫть“. — иска да върви по снѣжния пѫть. Ще пѫтувашъ по този пѫть, по който и азъ вървя. Когато Господъ ти каже да минешъ прѣзъ снѣга, прѣзъ снѣга ще минешъ, но сега ще обиколишъ, ще минешъ прѣзъ канаритѣ. Всѣки пѫть ще минавашъ по начертания отъ Бога пѫть. Ние благодаримъ, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мѫжъ и жена бѣха тѣ, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието имъ бѣше това, искаха да минатъ по снѣговетѣ. Сега, отъ всинца ви се изисква послушание, вѫтрѣшно послушание.

Нѣкой ще кажатъ: Мене този духъ ми говори тъй. Този Духъ на всинца ни еднакво трѣбва да говори. Духъ, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинскиятъ Духъ. Едно трѣбва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трѣбва да бѫде Божествената воля, която трѣбва да изпѫлнимъ безъ никакво сѫмнение. И тогава резултатитѣ ще бѫдат отлични. Моята опитность е: Тамъ дето се изпълнява волята Божия, всѣкога има добри резултати, безъ никакво изключение. Тамъ, дѣто най-малко се отклонимъ отъ волята Божия, веднага идватъ лошитѣ послѣдствия.

Ето, азъ ще ви приведа единъ случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опитъ до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2—3 глътки, за да накваси гърлото си, но нѣщо много опрѣдѣлено отвѫтре й казвп; „Не пий, върви си по пѫтя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2—3 глътки! Спира до чешмата, нѣма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомнитѣ. Помолва го тя да пие отъ нейнитѣ стомни, и селянчето й разрешава. Дига стомната къмъ устата си, но не успѣва нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната отъ рѫката си и я счупва. Стои тя сега прѣдъ счупената стомна, и пакъ съ засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а какъ да плати стомната, въ себе си нѣма ни стотинка. А селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й прѣдлага шапката си. „Не ми трѣбва твойта шапка, пари, 15 лв. искамъ“. „Нѣмамъ“, — „намери“ — върни се гдѣто си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „азъ сама съмъ учителка, нѣма да те излѫжа, ще си отида въ София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима й адреса, името й, и така се разрѣшава въпроса.

Сега, азъ ви вѣрвамъ. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледахъ тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоятъ прѣдъ снѣговетѣ, питатъ: Учителю, да тръгнемъ ли по този пѫть? Гледамъ, опасенъ пѫтя, снѣгове. Казвамъ: Може. Като урнаха ония 104 души, въ единъ часъ отгорѣ стигнаха Мусала. Казвамъ: „Съ тия ученици може да се прѣвзематъ високитѣ върхове. Тази е една добра черта у тѣхъ, може да се използува за добро“. И всичкп се върнаха благополучно, освѣнъ ония двамата, контузенитѣ. Този бѣше единъ инцидентъ. Въ всички, които ме слушатъ, има добра воля, опитътъ показва това, но искамъ всичкн добрѣ да използувате енергиитѣ си. Онѣзи отъ васъ, които ще останатъ въ София, на които работитѣ не ще могатъ да се уредятъ, искамъ да спазватъ днитѣ на събора, да се събиратъ на групи отъ но 10 — 15 души, да сѫ въ връзка, астрално да се свържатъ, тъй щото да има една връзка между насъ и тѣхъ.

Вѣрвамъ, че тази година много работи ще се изправятъ. Невидимиятъ свѣтъ много работи. Ние трѣбва да сме готови. Другъ е, който работи сега заради насъ, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалимъ Божая пѫть, Божия планъ, да не изопачимъ Божието Слово. Точь въ точь, всичко да изпълнимъ, всички наредби да изпълнимъ. Да бѫдемъ примѣрни ученици на Бѣлото Братство. Защото, нѣма да се минатъ много години, и ще дойдатъ отъ другитѣ мѣста Братства, които ще искатъ да се съединятъ съ васъ, да видятъ, какъ живѣете вие. Трѣбва да бѫдете готови. Сега, прѣдъ васъ стои едно много добро бѫдеще, нѣма какво да се обезсърчавате. Дѣйствително, отъ Търново се турятъ самари, но всѣки самъ си туря самара. Като дойдете, ние питаме: Братко, този самаръ е за тебъ, този гемъ е за тебе, можешъ ли да си го туряшъ самъ и да си го снемашъ самъ? Ако можешъ самъ, вземи го, защото ние нѣмаме срѣдства, не разполагаме. Туй е въ фигуративна смисъль. Като каже единъ пѫть: Ще го извърша! — вѣренъ ще бѫда на себе си. Който бѫде вѣренъ на себе си, ще бѫде вѣренъ и на Бога. А по-хубаво нѣщо отъ това — нѣма. Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща. Тѣ ще ни дадатъ нѣща възможни, съобразно съ нашия умъ, сърце и воля, нѣща, които ще ни облегчатъ, просвѣтятъ, тъй щото нѣма какво да се обезсърчаваме.

Тайна молитва!

Послѣдна бесѣда отъ 1-та школна година на общия окултенъ класъ.