Search the Community

Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999 Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940) Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г. Музикална задача 5 ч сутриньта (Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.) „Отче нашъ“ „Давай, давай“ „Духътъ Божи“ Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ. Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ). Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ. Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ. Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това. Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле. Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ. Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ. Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце. Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ. Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина. Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума. Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“ Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота. Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни. Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни. Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“ Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце. Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано. Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание. Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи. Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне. Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение. Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.) Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота. Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира. „Добрата молитва“ 6.15 ч сутриньта (На полѣната направихме упражненията 13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г., София – Изгревъ.

Общ окултен клас - 3-та година Окултни лекции на Общия окултен клас „Окултни лекции на Общия окултен клас“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), по стенографски записки. Издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето: Високиятъ идеалъ, 11 септември 1923 г. (текстът е добавен от Диян Димитров ) Разумность въ природата, 18 октомври 1923 г. Стремежитѣ на ума и сърцето, 24 октомври 1923 г. Най-добриятъ начинъ за разсѫждение, 31 октомври 1923 г. Божественото съвършенство, 7 ноември 1923 г. Излишекъ и недоимъкъ въ живота, 14 ноември 1923 г. Силовитѣ линии въ Природата, 21 ноември 1923 г. Волята Божия! 28 ноември 1923 г. Свобода, знания и миръ, 5 декември 1923 г. Окултната музика въ живота, 19 декември 1923 г. Школата и развитието на ученика, 26 декември 1923 г. Единство на обичьта, 2 януари 1924 г. Мъртвитѣ и живитѣ линии, 9 януари 1924 г. Приливи и отливи, 16 януари 1924 г. Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии, 23 януари 1924 г. Най-щастливиятъ день, 6 февруари 1924 г. Тритѣ състояния у човѣка, 13 февруари 1924 г. Обектътъ на съзнанието, 20 февруари 1924 г. Истинско и относително знание, 27 февруари 1924 г. Двѣтѣ граници, 5 март 1924 г. Безъ съмнѣние, подозрѣние и докачение - съ надежда, вѣра и любовь, 12 март 1924 г. Познай себе си, 19 март 1924 г. Добритѣ и лошитѣ мисли, 26 март 1924 г. (текстът е добавен) Разумното сърце, 2 април 1924 г. Тъчете мислитѣ си! 9 април 1924 г. Любовь къмъ Бога! - 16 април 1924 г. Точилото и ножътъ, 23 април 1924 г. Добритѣ и лошитѣ, 30 април 1924 г. Страхътъ, 7 май 1924 г. Четиритѣ проекции, 14 май 1924 г. Съзнателната монада, 28 май 1924 г. Право ходене, 4 юни 1924 г. Добро и зло, 11 юни 1924 г. (текстът е добавен) Малкото приложение, 18 юни 1924 г. Разумниятъ животъ, 16 юли 1924 г. Молитвата, 23 юли 1924 г. Разумниятъ и неразумниятъ слуга, 3 септември 1924 г. Важностьта на числата, 10 септември 1924 г.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е добавен от Диянъ Николаѣвъ Димитровъ ) ВИСОКИЯТЪ ИДЕАЛЪ Природата обича само ония,които иматъ високъ идеалъ.Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ,тѣ не сѫ написани въ нейната книга.Тѣ сѫ бракувани,оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни,за далечни врѣмена. Тъй щото,ако вие нѣкой пѫтъ се усѣщате,като че никой не обръща внимание на васъ,като че вие сте изоставени отъ Бога,отъ природата, ще знаете,че погрѣшката е въ васъ,нѣмате високъ идеалъ.Туй е,другояче не може.И слѣдователно,всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ,своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба.Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба,ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ,той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме,ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ.И природата ще каже:„Ето едно отъ моитѣ дѣца,което възкръсна". Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта,това е нещастието на забравенитѣ дѣца,на дѣцата безъ идеалъ.Възкресението,това сѫ дѣцата на високия идеалъ,които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ.Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба ,се изисква воля,се изисква безпримѣрна вѣра,която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта ,които казватъ: „Азъ нося каквото и да е,ямъ каквото и да е,всичко ямъ". Не е тъй. Човѣкъ,който казва,че всичко яде,е човѣк съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата,които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече ! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави ? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ,тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Ако имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже- „Ето едно мое умно дѣте". И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ,тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да ги вземешъ,но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „ Кой ще се качва сега“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша,и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе,тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца,отъ него човѣкъ нѣма да стане“.Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече,нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта,и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка, която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянин въ Египетъ,но била много умна и интелигентна , добродѣтелна и много скромна.Когато тя постѫпила въ училището,запиталъ я нейниятъ учитель:„Ти ще се оженишъ ли,или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала:„Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята.Азъ съмъ рѣшила тъй:само за царския синъ може да се оженя.Който и да е другъ,ако не е царскиятъ синъ,ще го върна.Единъ изборъ имамъ,пъкъ,ако той не дойде,азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“Ще кажете вие : „Глупава работа!“ Не ,идеалъ има тя.„Ако дойде царскиятъ синъ,ще се оженя,ако не ,не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую,ако ще имашъ една мѣрка,ако ще имашъ единъ образъ,ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ,ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега,ще пристѫпимъ къмъ сравнението.‎Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ,когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже.Той е най-важниятъ.Той е царскиятъ синъ.Не си ли тамъ,другитѣ не струватъ.Не видишъ ли него , ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето . Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ.Ти вземи него,и се върни дома.‎Сега нѣкои казватъ:„Ходи ли на изгрѣвъ?“--Ходихъ,Видѣхъ какъ изгря слънцето.Азъ казвамъ:ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво.Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината да не казвашъ:„Азъ пия каквато и да е вода.“ Не , ако намѣришъ най-хубавия изворъ,и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ дѣто извира най-чистата вода,ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края,и кажешъ:„И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ:„Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ.Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ,при извора,макаръ че има мѫчнотии,отъ центъра ще пиешъ.Който и да е,ще вземе отъ най-чистата вода.Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ,пакъ сѫщия закон. Нѣкой казва:Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“Не,на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто,най-красивото мѣсто,да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети най-знаменития списатель,на най-видния философъ,на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ,не на посрѣдствения- на най-видния. А пъкъ,тия,обикновенитѣ картини ще видишъ,когато наблюдавашъ хората:кой кога яде...тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина в свѣта , тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель-сѫщия законъ.Избери най-благородния,най-умния,най-интелигентния,най-добрия,съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена- същия закон; жена избира ли мѫжъ,пакъ същото. Не отстѫпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега,азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫтъ вие ще кажете ,че вашиятъ идеалъ е кривъ.Хубаво,Сега е кривъ,но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ,днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ.Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете.Ако посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ,посрѣщнали сте първия лѫчъ,и утре ще посрѣщнете първия лѫчъ.Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си,пакъ сѫщиятъ законъ.Ако искашъ да поправишъ живота си,хвани най-голѣмата погрѣшка,не се занимавай съ дребнитѣ.Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ.‎Хвани оная най-голѣмата погрѣшка,дръжъ я день,два,три,седмица,мѣсецъ, година, 10 години ,и най-послѣ тази погрѣшка да знае,че има човѣкъ прѣдъ себе си,и да каже:„Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение,на което се намирашъ“.Има нѣкои ученици,като клѣкнатъ 2-3 пѫти,като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ:„ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“,напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли ? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ,какъвъ е характерътъ ,умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата,тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ,лъжицитѣ,кърпитѣ,всичко вижда,и отъ туй сѫди,какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение,и ви турятъ на втората смѣна,и ви дадатъ една паница,отъ която другитѣ сѫ яли,вие мислите ли ,че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега:„Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си . Ще кажетe : „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „ Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата,ще си извадите вилицата, вашия ножъ...Разбирате ли? Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега : „Като ни поканятъ на гости,какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли,какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени,хубаво опечени,при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ,най-умниятъ,най-добриятъ,най-благородниятъ фурнаджия.Него ще намѣря,той ще пече хлѣба. Тъй ,ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това,на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета,никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ,ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли,отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ,ябълки,отъ най-хубавите си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници са вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя,и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя.Разбирате ли ? По единъ гроздъ,по една круша,по една ябълка,по едно парче хлѣбъ,и ще си приказваме сладко,както „сладко-медено“.И мърдане нѣма да има ,търкане на вилици...безъ шумъ ще мине.И кърпи нѣма да ви дамъ.Защо?Знаете ли,нѣма да ви дамъ кърпи.Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ,ще ви заведа при най-хубавата си чешма,ще ви кажа:измийте се тукъ,извадете си вашитѣ кърпи,и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ.Запр. много богати хора има,които сѫ взискателни къмъ храната,но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ.Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба,къмъ яденето,но въ друго отношение,да открадне - не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ,злѣ свършваш. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ,но въ духовния свѣт- отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“‎Не,вие не говорите истината.Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже,че той може да люби когото и да е.Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбвада поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ.Като кажешъ думата „любовь“,въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога,нищо повече.То е великата истина! Великата истина е тамъ.И онзи човѣкъ,който не започва съ Бога,отъ него човѣкъ не става.Ако моитѣ думи на сѫ вѣрни,прѣглѣдайте цѣлата човѣшка история ,и намѣрете нѣкой,който,като е постѫпилъ другояче,да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора,всички светии,гении,учители на човѣчеството сѫ били хора,които сѫ любили само Бога. Сега,нѣкои правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората.Не,не ще ги забравимъ,ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето,ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь,какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменнитѣ ваши души?Щѣха ли да бѫдатъ така хилави?-Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи,които казватъ тъй: „ Азъ мога да любя когото и да е,азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ : добрѣ,за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората , ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството,а ти съ нея не можешъ да живѣешъ.Защо? Имате синъ,не се разбирате.Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря,трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си ? Значи,лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „ Много лесно е то. Моето сърце гори,умирамъ зарадъ тебъ“. Да,да,вие сте въ любовьта,която уморява хората. Това не е любовь,това е смъртъ,това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина,която разлага и осмърдява,и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете,че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта...Въ Бога има едно велико качество.Богъ обича въ насъ най-доброто Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ в Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“Най-възвишеното,най-чистото вѫтрѣ въ насъ,това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ.За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора хора,но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь,и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ,да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува ?‎Ще бѫде ли умно? - Не.Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури,той казва: „ Има 10 души,които ще ги турятъ“.Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми.Защо? Сума ваксаджии има ,щомъ имъ дадешъ 5 лв.,тѣ сѫ готови,както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкои питатъ : „ Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия , който си е турилъ за идеалъ;първиятъ човѣк ,който дойде при мене,азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ,възприемешъ идеята на ваксаджията,казвашъ: „Дали ‎Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“ - Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво,тъй както той разбира.Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си ,и даде пари,и вземе какъвъ да е платъ,и я мине отгорѣ-отгорѣ,тя не е жена! Не,тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да намѣри най-хубаво платно,тънко,копринено или най-здраво ленено,да му ушие една риза,и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза,но да я помни.“Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство - това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма,и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ,да я позалъжа малко“.Това не е мѫжъ.Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да купи най-хубавия платъ,да нѣма подобенъ на него.Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ.Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель,ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга и ще му я дадешъ подаръкъ.Да те помни! Даде ти нѣкой от своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ:„Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ:„Парице,парице,всесилна царице,...“-- ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ,най-хубавото каквото има, ще му напишешъ,че като прочете той тия думи,да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ.Веднъжъ ще напишеш,ама ще напишешъ най-хубавото,което имашъ вѫтре въ себе си. Щомъ го запишешъ така,пакъ пише природата:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого,нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва:„Азъ обичамъ моя приятель“.Защо? „Ами че отлични вѣжди има,а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ...устата му какви сѫ“.Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ.Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество,което го отличава отъ всички други хора.Ще кажешъ:„ Въ него има една чърта,която другитѣ я нѣматъ.Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи,не е въ неговия носъ,нито въ неговата уста. Тя е най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ,ще я откѫснешъ,ще я държишъ вь своята душа,ще я запишешъ в своята паметь,и природата ще пише пакъ:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель,казвате:„ Нашиятъ учитель е много ученъ,той по химия ,по физика,по астрономия,по философия,по това,по онова,много знае.“ Не,това не е вашиятъ учитель.Това е натоварена камила.Това,което отличава вашиятъ учитель не седи въ туй.Това сѫ панделки, това сѫ украшения,но гдѣ е шапката? И тогава,знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй:„ Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки “.Тя отиде при шапкарката,която ѝ каже:„ Той,вашиятъ учитель каза тъй,но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка,шапката ще стане по-хубава“.Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други,тѣ казватъ:„И отъ другата страна,ако туримъ още една панделка,ще стане още по-хубава“.И тя каже :„ И менъ ми се струва,че учительтъ ще бѫде доволенъ“.Мислите ли,че тази шапка стана по-цѣнна?-Не,тя изгуби своята цѣна.И да ви докажа защо изгуби своята цѣна.Прѣдставете си,че моятъ учитель ми дава едно красиво перо,съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель,каже:„ Чакай,азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ,като едно кокоше яйце,ако го туримъ на върха на писалката ,по-хубава ще стане“.Съ синджирче,тъй го туря.Азъ пиша.Дойде другъ,казва:„ И азъ имамъ единъ диамантъ,като паче яйце,да го туримъ отгорѣ,още по-хубава ще стане“.Тури го.Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни?- Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици,това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ религиозни хора,които не разбиратъ онази велика Божествена искра,която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫтъ вие казвате тъй:„ Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намрѣря,ще го закача. Ако не го намѣря,никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ.Най-хубавото въ свѣта! Именно,по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ,всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега,схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка,която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ ,казахъ: тази вѣчерь на тия ученици ще имъ говоря , ще имъ говоря най-хубавото,най-хубавото,което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ,който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ.Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ,ще ви кажа,ученици,една горчива дума:вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта,а страхливиятъ-за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли ,или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ - за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради,а глупавиятъ - разсипва. Умниятъ пише,а глупавиятъ - разписва.„Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа,който баща ми праща“.Все се разписва. Има хора,на които цѣлиятъ животъ е само разписване.Все се разписва,че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва:„Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва,а никога нищо не написва. И тъй,всичкитѣ възвишени сѫщества,всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа,сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята,какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия.И сега,може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. - Който има стремежъ,който има идеалъ,най-високиятъ идеалъ. При него той ще дойде. Онзи ученикъ,на който душата трепти,всѣки день мисли за своя Учитель,при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ,който мисли за това-онова,Учительтъ ще мине покрай кѫщата му,и ще каже : „ Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине.А щомъ мине покрай дома на първия,ще каже:„Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ,когото трѣбва да посѣтя тази вечерь.“ Това е то великиятъ идеалъ,високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото,най-възвишеното,най-красивото,най-силното,най-мощното,най-доброто,най-умното,най-правдивото,най-истинолюбивото - всичко отъ първа степень! Вложете,този идеалъ,и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни.Но приложение трѣбва! Седишъ,падналъ си духомъ,кажешъ:„Празно е сърцето ми,нѣма я любовьта.Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето,и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь,като се събудите,да видите,каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте,веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ,задържа дишането си ,и се вслушва за какво ще помисли това дѣте.Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога,и помислишъ за тази велика Любовь,която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй,душе моя, Господа! Т.м. 8. ч.в.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законътъ и любовьта Размишление. Упражнение за дишане съ движения. Съвременнитѣ хора говорятъ за чистъ и добъръ животъ, като иматъ предъ видъ глав­но външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадкитѣ си чисти, да не пише въ тѣхъ, да не решава задачитѣ си. Ще бѫдатъ ли довол­ни майката и бащата отъ чистотата на тѣзи те­традки? — Нѣма да бѫдатъ доволни. Детето оти­ва на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадкитѣ му да бѫдатъ нацапани, т. е. изписани, но то да учи, да пише и да смѣта. Това радва учителитѣ. Кое е подобре: да се запазите чисти, като тетрадкитѣ на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смѣтате върху неговитѣ листа? Пазете вѫтрешната чистота на ду­шата си. Не се страхувайте, ако външниятъ ви животъ е малко изцапанъ. Тая нечистота ле­сно се премахва. Не може майсторътъ да ра­боти и да бѫде чистъ. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо остаряватъ. Това е все едно, да се запитва детето, за­що се цапатъ тетрадкитѣ. Отговорътъ е простъ: детето е писало, смѣтало, учило, за което и учителитѣ, и родителитѣ се радватъ. Не е въ­просъ, че тетрадкитѣ се изписватъ; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишатъ и турятъ настрана, като непотрѣбни, важно е да се пише и смѣта, да се решаватъ задачи и да се придобива знание. Едно се иска отъ човѣка: да придобие знание. — Какво знание? — Което може да го крепи. Всѣко знание, което не крепи човѣка, не е истинско. Всѣко нѣщо, което не внася ра­достъ въ човѣка, не е на мѣсто. Разумностьта прави човѣка радостенъ. Ето, взимате пергелъ и чъртаете съ него окрѫжностъ. Вие се радва­те, че окрѫжностъта е правилна, но разумность­та е въ васъ, а не въ пергела. Следователно, колкото правилна да е окрѫжностьта, никой не би желалъ да бѫде пергелъ. Пергелътъ даже не подозира, че може да чъртае окрѫжности. Щомъ го затворите, той изгубва способностьта си да чъртае нѣщо. Той губи вѣра въ себе си. Щомъ го отворите и започнете да чъртаете съ него, той отново се насърдчава. Начъртайте си по единъ триѫгълникъ и по една окрѫжностъ. Ако на половината крѫгъ турите сѣнки, чъртежътъ ще бѫде по-красивъ отъ предишния. Всѣко нѣщо, което има сѣнки, е по-красиво отъ това, което нѣма сѣнки. Какъвъ ще бѫде животътъ безъ сѣнки? Ще ка­жете, че сѣнкитѣ внасятъ противоречия въ жи­вота. Обаче, противоречията се осмислятъ, ко­гато сѫ разумни. Следователно, всѣка сѣнка, поставена на мѣсто, носи благословение за човѣка. Всѣка сѣнка, турена дето не трѣбва, но­си нещастие. Благословение е за човѣка, да го завиешъ зимно време съ дебелъ, вълненъ йорганъ; нещастие е за него, ако лѣтно време, при температура 30—40°, го завиешъ съ тоя де­белъ йорганъ. Това сж обикновени положения, които всѣки човѣкъ може да научи. Така и де­цата лесно научаватъ стихотворения и ги декламиратъ. Като слушатъ нѣкое дете да де­кламира, казватъ: Учено е това дете, много знае. — Не е учено то, чужди работи възпро­извежда. Ако нѣколко деца декламиратъ едно и сѫщо стихотворение, тѣ ще се отличаватъ едно отъ друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторътъ на стихотворението е доволенъ. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излѣзе добре, той се крие между хората, не смѣе да погледне ни­кого. Сѫщото състояние преживява и майката, когато милватъ или стискатъ рѫката на детето ѝ. Въ първия случай тя се усмихва доволно; въ втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тѣсно сѫ свързани хо­рата, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Тѣ възприематъ страданията си единъ отъ другъ. Разправяха ми единъ случай за преда­ване на страданието. Една ханъмка, отъ висо­ко произхождение, страдала отъ зѫбъ. Това се случило въ с. Николаевка. Мѫжътъ ѝ, който я обичалъ много, я завелъ при единъ българинъ да извади зѫба ѝ. Кѫщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етажъ, а мѫжътъ ѝ останалъ на първия етажъ да чака, докато извадятъ зѫба. Като вадѣли зѫба ѝ, тя викала отъ болки, но и мѫжътъ започналъ да вика. Нейната болка се предала на него. — Защо? — Понеже били тѣсно свър­зани. Не може да обичашъ нѣкого и да не вземешъ участие въ неговото страдание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до неодушевенитѣ предме­ти. Единъ цигуларь далъ цигулката си на по­правка при единъ виденъ италиански майсторъ. Той решилъ да почака въ работилницата, до­като се поправи цигулката му. Седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ, какъ работи майсторътъ. Последниятъ взелъ ножа си и умѣло го ,прекаралъ по дължината на цигулката, за да от­лепи едната часть отъ другата. Като видѣлъ това, цигуларьтъ припадналъ. Майсторътъ му помогналъ да се съвземе и казалъ: Не се безпокой, цигулката ти ще бѫде така добре по­правена, че нѣма да я познаешъ. — Защо изгубилъ съзнание цигуларьтъ? — Защото двойникътъ му билъ свързанъ съ цигулката. Казано е въ Писанието, да не се свързва­те съ свѣта. Това значи: Не се свързвайте съ преходни неща. Съ други думи казано: Не се влюбвайте въ временни нѣща. Имашъ кѫща. Кажатъ ти, че кѫщата ти изгорѣла. Ти се уплашишъ и припаднешъ. Имашъ пари, пазишъ ги въ кесия, радвашъ имъ се. Нѣкой открадне ке­сията, и ти страдашъ, пропадашъ съ паритѣ за­едно. Тѣ се изгубватъ, и ти изгубвашъ живота си. — Тогава да не обичаме никого и нищо. — Обичайте нѣща, които никой не може да ви отнеме. Щомъ ви ги отнематъ, тѣ сѫ временни, преходни нѣща. Когато всички хора обичатъ едно и сѫщо нѣщо, ти дръжъ сърдцето си далечъ отъ тоя предметъ. Всички оби­чатъ златото. Ето защо, за да не си причинявашъ излишни страдания, стой далечъ отъ не­го. Колкото по-малко влагашъ сърдцето си въ временнитѣ нѣща, толкова по-добре за тебе. Въ любовьта има степени. Ще започнешъ съ единица любовь и ще вървишъ нагоре. Съ еди­ница любовь ще обичашъ временнитѣ нѣща, които днесъ сѫществуватъ, а на другия день изчезватъ. Като минава отъ временнитѣ къмъ вѣчнитѣ нѣща, човѣкъ постепенно увеличава лю­бовьта си отъ единица въ две, три, четири и повече единици. Коя е степеньта на разумната любовь, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човѣкъ обича съ чуждитѣ сърдца, дотогава любовьта му се насочва къмъ временнитѣ и преходни нѣ­ща, т. е. къмъ мъртвитѣ работи. Щомъ вло­жи своето сърдце, любовьта му се отправя къмъ вѣчното и безгранично начало на живо­та. Когато човѣкъ дойде до любовьта на сво­ето разумно сърдце, до високата степень на любовьта, нѣщата се осмислятъ и оживяватъ. Любовьта е непреривна. Обаче, хората мислятъ, че съ смъртьта става прекѫсване на любовьта. Не е така. Единствената непреривна сила е любовьта. Представете си, че ви дамъ около два­десетъ различни предмети отъ по единъ килограмъ: гипсъ, желѣзо, медь, калай, оло­во, сребро, злато и други метали. На всич­ки предмети давамъ форма на хлѣбна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и за­белязвате, че тѣ се отличаватъ по своето относи­телно тегло и по свойствата си. Коя отъ тия питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила въ организма ви? — Никоя. Обаче, ако имате една питка отъ чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истин­ската любовь. Тя струва по-евтино отъ златния кѫсъ, но силата ѝ е по-голѣма. Каквато е раз­ликата между различнитѣ прояви на любовьта, такава е разликата и между видоветѣ знание. Има знание, което прилича на гипса, друго — на желѣзото, трето на среброто, на златото и т. н. Истинско знание е онова, което осво­бождава човѣка отъ ограниченията на живота. Стремете се къмъ това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи отъ всички мѫчнотии, тревоги, смущения и страдания. Стремете се къмъ изучаване на ония за­кони, които разрешаватъ противоречията. Пред­ставете си, че вървите по единъ пѫть. Настига ви единъ човѣкъ, застава отъ лѣвата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни ду­ми по вашъ адресъ. Въ същото време, отъ дѣсната ви страна застава човѣкъ, който ви говори добри думи. Колкото първиятъ човѣкъ ви хули и обижда, толкова вториятъ ви хвали и говори за васъ най-добри думи. Какво трѣбва да правите? Вие сте тръгнали на далеченъ пѫть, очакватъ ви нѣкѫде да получите голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева. Трѣбва да се явите на опредѣленъ часъ. Ако закъснѣете, ще объркате работата си. Вървите по пѫтя и си казвате: Ако се спра само за моментъ да се обяснявамъ съ тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркамъ работата, за която съмъ тръгналъ. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Ако си ученикъ, ще бѫдешъ глухъ за укоритѣ и за похвалитѣ. Ученикътъ знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, самъ се понижава. Прилагайте тоя законъ, безъ да се смущавате. Ако го прилагате, всичкитѣ ви мѫчнотии и стра­дания ще изчезнатъ. Това е единъ отъ великитѣ закони на живота. Ученикътъ се отличава по това, че прилага законитѣ на разумната природа. Тѣ сѫ закони и на великия, цѣлокупния животъ. Често се говори за мѫжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, безъ да се знае тѣхната сѫщина, т. е. тѣхнитѣ отличителни чърти. Майката, напримѣръ, има отношение къмъ раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Изворъ е това, отъ което изтича вода. И отъ кладенеца се вади вода, но той не е изворъ. Вода черпятъ и отъ изворъ, и отъ кладенецъ, и отъ чешма, но тѣ се различаватъ. Както числата се различаватъ едно отъ друго по значение и смисълъ, така и по­нятията за нѣщата сѫ различни. Изговаряте чи­слата 45 и 72 и започвате да треперите. Ко­гато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мѫжътъ стане на 72 го­дини, и той започва да се страхува. Какво страшно има въ числото 45? Това е възрасть, при която жената постепенно губи външния си кредитъ. Банкитѣ преставатъ да я кредитиратъ, и тя разчита на собствения си капиталъ. Мѫжътъ, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита Си. Той казва: За­твориха се вече банкитѣ за мене. Отсега нататъкъ трѣбва да живѣя съ свой собственъ капиталъ, а такъвъ нѣмамъ. Числата 45 и 72 сѫ добри, но, вложени въ човѣшкия животъ, тѣ ставатъ опасни. Като дойдатъ до тия числа, мѫ­жътъ и жената се стрѣскатъ и казватъ: Свър­ши се нашата работа. На младини всичко бѣше възможно. Сега нищо не може да се направи. И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ страха и ограниче­нията. Изкуство е да превръщашъ числата 45 и 72 така, че да използувашъ всичкитѣ имъ свойства. Ще гледашъ на тѣзъ като на живи величини. Какво се крие въ числото 45? То е книга отъ 45 страници, въ които е написано движението, презъ което сѫ минали твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля. Земята е обико­лила около слънцето 45 пѫти, а вие се стра­хувате отъ това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали въ нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия животъ. Много знания се криятъ въ тия числа. И тъй, когато вървите въ правия пѫть на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалятъ, или корятъ. Бѫдете глухи и за еднитѣ, и за другитѣ. Каквото става вънъ отъ човѣка, сѫщото става и вѫтре въ него. Като се научи да се справя съ външнитѣ мѫч­нотии, той ще може да се справя и съ вѫтрешнитѣ. Ще кажете, че откакъ сте тръгнали въ правия пѫть, имате по-голѣми мѫчнотии. Така казваше единъ християнинъ, че откакъ приелъ Христовото учение, ималъ по-голѣми изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитватъ, но бѫдете будни да издържите изпититѣ си. Съ лошъ човѣкъ не се разправяй. Той само чака да го бутнешъ, да го предизвикашъ. И съ човѣкъ, който те хвали, не говори. И двамата иматъ нѣкаква користолюбива цель, да взематъ нѣщо отъ тебе. Това е все едно, да говоришъ лошо за хлѣбаря и да му искашъ хлѣбъ, или да го хвалишъ и да очаквашъ доброволно да получишъ отъ него хлѣбъ. И въ единия, и въ другия случай хлѣбарьтъ не може да даде хлѣбъ. — Защо? — Хлѣбътъ не е неговъ. При това, и двамата не сѫ избрали добъръ методъ. Първиятъ мисли, че съ укори и лоши думи ще успѣе да получи хлѣбъ. Вториятъ мисли, че съ похвали и съ добри думи ще успѣе. Нѣщата се придобиватъ само съ любовь. Тя изключва и укоритѣ, и похвалитѣ. Въ живота действуватъ две сили: законътъ и любовьта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна съ зрѣли пло­дове. Влиза въ градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъжъ излиза градинарьтъ и запитва момичето, кой му по­зволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една отъ падналитѣ ябълки, но градинарьтъ не иска да чуе, удря му една плесница. Следъ време де­тето пакъ минава край градината и пожелава да си вземе единъ отъ падналитѣ плодове — за­бравило плесницата. Озърнало се да не го ви­ди нѣкой, но останало изненадано, че пакъ излѣзълъ срещу него човѣкъ, но не съ намѣрение да го наказва. Той го спрѣлъ, напълнилъ джобоветѣ му съ хубави плодове, откѫснати отъ дървото, и му казалъ, когато пожелае, да се отбива въ градината и да си откѫсва по нѣколко плода. — Защо първиятъ човѣкъ постѫпилъ по единъ начинъ, а вториятъ— по другъ начинъ? — Първиятъ човѣкъ е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вториятъ човѣкъ е господарьтъ, той прилага любовьта. Следователно, когато ви биятъ и наказватъ, ще знаете, че сте се натъкнали на слу­гата. Когато получавате блага изобилно, натък­нали сте се на господаря. Дето е Богъ, тамъ е изобилието. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ има наказание и бой. Ако придобивашъ, знание отъ слугитѣ, ще бѫдешъ битъ — тамъ действува законътъ. Ако искашъ да не те биятъ, ще вървишъ край плета на градината, безъ да поглеждашъ къмъ зрѣлитѣ плодове. Позволишъ ли си да откѫснешъ единъ плодъ, веднага ще те питатъ: Кой ти позволи да влизашъ въ градината? Добре е човѣкъ да не влиза безъ позволение въ чужда градина, но нѣкои хора не издържатъ предъ желанието да си откѫснатъ единъ плодъ. Тѣ знаятъ, че после ще има бой, ритане, но, въпрѣки това, не могатъ да се противопоставятъ на желанието си. Колко пияници сѫ бити отъ кръчмаритѣ, но пакъ ги посещаватъ. Като мине 12 часа следъ полунощь, кръчмарьтъ ги бие, блъска, да напуснатъ кръчмата, но тѣ не искатъ. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били въ поло­жението на детето, което влиза въ чуждата градина безъ позволение да си вземе единъ плодъ, или сте въ положението на пияницата, когото кръчмарьтъ бие, да излѣзе отъ кръч­мата. Всѣки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за въз­растния, който познава закона и, въпрѣки това, отива въ кръчмата да пие и не мисли, че трѣбва да се върне вкѫщи? Учете се отъ всичко, което става въ жи­вота. Има примѣри, които включватъ въ себе си житейска мѫдрость. Тѣ сѫ символи, отъ които хората трѣбва да се поучаватъ. Единъ турски бей посетилъ единъ български чорба­джия, съ когото разговаряли по разни въпроси. Беятъ видѣлъ на стената три икони — св. Бо­городица, св. Георги на конь и св. Никола съ дълга, бѣла брада, като старецъ. Предъ иконитѣ висѣли три кандила, които постоянно горѣли. Беятъ запиталъ чорбаджията: Защо горятъ тия кандила? Защо ти сѫ тия икони? Чорбаджията отговорилъ: Откакъ имамъ тия икони, никакво нещастие не се е случило въ дома ми. — Щомъ е така, и азъ ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило предъ тѣхъ, да се пазя отъ кражби. Слугитѣ ми постоянно ме крадятъ. Като се върналъ вкѫщи, първата работа на бея била да си купи тритѣ икони и кандила. Следъ това изпѫдилъ слугитѣ си. Съседитѣ, като научили, че бе­ятъ нѣма слуги, влѣзли една вечерь въ дома му и го обрали. Беятъ останалъ крайно изненаданъ отъ кражбата. Влѣзълъ въ стаята, дето били иконитѣ, и започналъ да се разговаря съ тѣхъ. Погледналъ къмъ иконата на св. Богоро­дица и казалъ: Тебе те оправдавамъ. Ти си майка, имашъ малко дете, не можешъ да се занимавашъ съ моитѣ работи. После се спрѣлъ предъ св. Георги и му казалъ: И тебе оправ­давамъ. Ти си младъ, имашъ конь, трѣбва да го ездишъ, не можешъ да пазишъ кѫщата ми. Най-после се спрѣлъ предъ св. Никола и стро­го му казалъ: Ти нѣмашъ дете, нѣмашъ конь, не си младъ, трѣбваше да ме пазишъ отъ крад­ци. За наказание обърналъ иконата съ главата надолу. Случило се, че съседитѣ се разкаяли за постѫпката си и върнали краденитѣ вещи. Какво представятъ тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човѣшкото сърдце, което не може да се държи отговорно за постѫпкитѣ си. Втората икона, св. Георги, представя човѣшкия умъ, който сѫщо не е от­говоренъ за постѫпкитѣ си. Иконата на св. Ни­кола, бѣлобрадиятъ старецъ, е човѣшката воля, която отговаря за всичко, което правятъ умътъ и сърдцето. Тя е длъжна да пази всич­кото богатство, което човѣкъ е събиралъ отъ вѣкове. Това се иска отъ разумната воля, ко­ято учи човѣка на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пѫтя на своята неразумна воля. Днесъ повечето хора — млади и стари, не се въздържатъ. Какво ще кажете за тѣхъ? Тѣ сѫ баби и дѣдовци, безволни сѫщества. Не е герой оня, който не може да се владѣе. Са­мообладание е нуждно на човѣка. Безъ само­обладание нищо не се постига. Ти не си дошълъ на земята да оправяшъ свѣта. Като живѣешъ, ще прилагашъ разумната си воля и са­мообладание. Рѣката трѣбва да се движи въ опредѣлени граници, между двата си брѣга. Понѣкога рѣката излиза отъ своето корито, но това е неестествено. Тя излѣзла отъ пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Съ какво ще се похвали неканализираната рѣка? Ще каже, че може да излиза вънъ отъ брѣговетѣ си. То­ва не е за похвала. — Каква ще бѫде водата на рѣка, която постоянно излиза отъ брѣговетѣ си? — Нечиста. Тя събира нечистотиитѣ по пѫтя си и ги разнася, дето не трѣбва. Човѣкъ, който не може да се владѣе, поема нечистотии по пѫтя си и ги разнася навсѣкѫде. Законъ е: Ако искашъ да запазишъ съ­стоянието си, трѣбва да прилагашъ самообла­дание. Понѣкога е достатъчно да се мръднешъ съ една десетохилядна часть отъ мили­метъра, за да изгубишъ самообладанието си. Затова е казано: „Малкото камъче катурва колата.“ Разумниятъ върви по пѫтя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грѣшатъ. И ако рече да се спре и обяснява съ тѣхъ, и той грѣши. Той губи най-много. Речешъ ли да се обяснявашъ съ оня, който те кори, ще знаешъ, че ако му кажешъ една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите отъ това? Помнете: Неуспѣхътъ въ живота ви се дължи на това, че се занимавате съ обикнове­ни работи. Откажете се отъ обикновеното въ живота, то е причина да останете назадъ въ развитието си. Много работи ви предстоятъ да учите — не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нуждно. Вие мислите, че и съ малко знание ще минете. Не е така. Ко­мисията, коята ви изпитва, е крайно взискател­на. Тя ще провѣри знанието ви и ще ви пипне тамъ, дето най-малко знаете. Ще ви подложатъ на такъвъ изпитъ, какъвто не сте предполага­ли. Като видятъ, че знаете, ще ви пуснатъ въ по-горенъ класъ. Ако не знаете, ще ви оставятъ да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тая комисия. Като ви изпитатъ, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трѣбва да бѫдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трѣбва да бѫдете. Още много ви лип­сва, докато станете истински ученици. Ще ка­жете, че правите усилия. — Разумни усилия сѫ нуждни. За да придобиете търпение, милосър­дие, трѣбва да спазвате известни закони. Само разумниятъ може да бѫде търпеливъ. Ако е разуменъ, и слабиятъ може да бѫде търпеливъ. Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание. Стариятъ, немощниятъ, бедниятъ, който постоянно се оплаква отъ поло­жението си, не може да бѫде търпеливъ. Нѣкой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпеливъ. Неволята не е търпение. Казвашъ: Не мога да търпя повече. — Беденъ си. — Това не мога да направя. — Слабъ си. —Не е време за работа, условията сѫ лоши. — Ленивъ си. — Това е задача, която не може да се реши сега. — Това показва, че обичашъ охолния животъ. Трудолюбивиятъ веднага ре­шава задачата си. Всички го обичатъ и му помагатъ, безразлично, дали е младъ, или старъ, мома или момъкъ. Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако въ дома си имашъ старъ, немощенъ човѣкъ и отидешъ на нивата да работишъ, той ще те чака да се върнешъ, ти да му помогнешъ. Ако имашъ млада дъщеря, като се върнешъ отъ нивата, ще заваришъ вси­чко готово: кѫщата изчистена и наредена, дрехитѣ изпрани, хлѣбътъ опеченъ, яденето гото­во. Ти ще се измиешъ, ще благодаришъ на Бога за всичко, което ти е далъ. Ще благодаришъ, че имашъ млада, работна дъщеря и ще седнешъ предъ трапезата съ благодарностъ и доволство. Младиятъ е готовъ да помага на всички. Стариятъ очаква помощь отъ другитѣ. Кое е отличителното качество на ученика? — Ученикътъ е всѣкога младъ и готовъ да помага на по-слабитѣ. Каже ли нѣкой, че е ученикъ, а очаква да му помагатъ, той е на кривъ пѫть. Каже ли, че учительтъ ще му по­мага, той е правъ дотолкова, доколкото раз­чита на свѣтлината на учителя си. Ако и вие очаквате, азъ да ви уча наготово, лъжете се. Азъ ще ви свѣтя, а вие ще учите. И азъ съмъ училъ така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учатъ — слугитѣ на гра­динаря. Тѣ учатъ съ плесници. Ще ви ударятъ една-две плесници и насила ще ви заставятъ да учите. Понѣкога и ученицитѣ се биятъ по­между си. Казвамъ: Биятъ се и се каратъ слу­гитѣ. Господаритѣ никога не се биятъ. Който иска да не го биятъ, трѣбва да изпълнява за­кона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вѫтре безъ позволение. Каже ли нѣкой, че е прекаралъ добъръ животъ, това показва, че е билъ послушенъ. Той е миналъ край нѣкоя чужда градина, господарьтъ на градината го извикалъ, и самъ напълнилъ джобоветѣ му съ сладки плодове. Добриятъ и лошиятъ животъ сѫ временни положения. Ти се оплаквашъ отъ лошия си животъ и казвашъ, че хората те мразятъ. Не те мразятъ хората, но ти си влѣзълъ въ чужда градина безъ по­зволение, и слугата ти ударилъ една плесни­ца. Влѣзъ въ градината, когато е тамъ господа­рьтъ. Той ще напълни джобоветѣ ти съ сладки, зрѣли плодове. Това сѫ благоприятнитѣ усло­вия на живота. Нѣкои слушатъ, какво говоря, но не ме разбиратъ и казватъ: Не вижда ли Учительтъ доброто, което носимъ въ себе си? — Това не е важно за мене. Доброто въ васъ е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днесъ да вървите стѫпка по стѫпка следъ ме­не, да увеличите капитала на сегашния си жи­вотъ. Не следвате ли тоя пѫть, азъ ще си вър­вя самъ, а вие ще останете на мѣстото си да се оплаквате, че ви укоряватъ, или да се рад­вате, че ви хвалятъ. Мене не ме интересуватъ нито укоритѣ, нито похвалитѣ, които се сипятъ върху васъ. Не се интересувамъ отъ лошото и отъ доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова смѣтка. Въ края на краищата, и въ двата случая азъ придобивамъ нѣщо ценно — и отъ двамата се уча. Азъ влизамъ въ положе­нието и на двамата и ги разбирамъ. Азъ зная. защо единиятъ кори, а другиягъ хвали. Ще кажете, че е добре да бѫде човѣкъ учитель, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорность носи учительтъ. Добре е да бѫдешъ и майка, но тя знае, какъ е стана­ла майка. Единъ свещеникъ разправяше една своя опитность. Въ една отъ стаитѣ на неговата кѫща живѣела една жена. Дошълъ деня жената да ражда. Случило се, че свещеникътъ билъ у дома си и трѣбвало да преживѣе мѫкитѣ и страда­нията на раждането. Жената се мѫчила цѣли три деня. Презъ това време свещеникътъ не могълъ спокойно да си върши работата. Излизалъ отъ стаята си, връщалъ се, но все не билъ спокоенъ. На третия день, когато жената родила, и той се освободилъ. Отишълъ на цър­ква и отправилъ къмъ Бога дълбока, благо­дарствена молитва, че се освободилъ отъ мѫ­китѣ и страданията, които преживѣлъ заедно съ родилката. И тъй, докато човѣкъ ражда, непремѣнно ще мине презъ мѫчнотии и страдания. Ко­гато нѣкой пита, защо идатъ страданията, казвамъ: Страданията идатъ, за да роди човѣкъ нѣщо. Казано е: „Жена, докато ражда, на мѫки е.“ — Кое се мѫчи въ човѣка ? — Висшето, благородното. Щомъ роди нѣщо, животътъ на човѣка се осмисля. Мнозина гледатъ на стра­данията като на нѣщо ненуждно. Не е така. Страданието е необходимъ процесъ. Ще страдашъ, докато се пробуди въ тебе висшето съ­знание, т. е. Божественото начало. Цѣлата при­рода минава презъ страдания. Тъй щото, не питайте, защо сѫ страданията, но работете съ­знателно върху себе си, да се осмислятъ. Веднъжъ страданията осмислени, въпроситѣ на живота лесно се разрешаватъ. Само така чо­вѣкъ ще се подмлади и обнови, а следъ това ще възкръсне. Религиознитѣ очакватъ възкресението следъ смъртьта. — Кой възкръсва? — Добритѣ, способнитѣ ученици, които сѫ завършили успѣшно училището. Тѣ сѫ издържали изпититѣ си и сѫ получили дипломъ за завършено образование. Обаче, ония, които не учатъ, пропадатъ на из­пититѣ. Божествената школа е снизходителна къмъ тѣхъ. Тя имъ дава възможность да се явяватъ по нѣколко пѫти на изпитъ, но безъ знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстѫпки. Въ тоя смисълъ, възкресението е естественъ процесъ за придобиване знания и осво­бождаване отъ ограниченията. Щомъ завърши съ успѣхъ програмата на земното училище, чо­вѣкъ възкръсва и влиза въ новия животъ. Кой­то познава Божественитѣ закони и ги прилага, той минава презъ възкресението. Ако не позна­ва тия закони, той е далечъ отъ възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсна­лия, той не се смущава. Той казва: Едно вре­ме бѣхъ и конь, и магаре, и лошъ човѣкъ, но минахъ и заминахъ презъ това. Сега съмъ свободенъ, възкръсналъ човѣкъ. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. До­статъчно е да кажешъ на нѣкого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине презъ много изворчета, но ще избере най-чи­стото и оттамъ ще пие. Ще кажете, че ма­гарето реве. Кой не реве днесъ? Разсѫждавайте философски и ще видите, че всѣко животно крие въ себе си нѣщо добро. Казвате, че зми­ята е ехидна, хапе и внася отрова въ човѣка. Отъ ваше гледище, змията е опасна, но отъ нейно гледище, не е така. Отровата е нейна за­щита. Тя хапе само оня, който я настѫпва. Безъ причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите отъ змията. Въ Индия има змии, които ядатъ мишки. Ако такава змия влѣзе въ единъ домъ, тя изяжда всичкитѣ мишки и напуща дома. Тая змия е на мѣстото си. Казвамъ: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човѣкъ къмъ стария жи­вотъ, животътъ на първия черенъ адептъ, кой­то се яви предъ Ева въ видъ на змия. Това е стариятъ човѣкъ безъ крака, който много обе­щава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя чо­вѣкъ да ви услужи нѣщо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко сѫ послушни и вѣрни на Господа. Тоя адептъ имъ обещава голѣми придобивки: знание, слава, богатство. Той имъ описва такъвъ свѣтъ, какъвто никой не може да имъ даде. Само едно нѣщо иска отъ тѣхъ: да ядатъ отъ за­бранения плодъ. И Ева излѣзе много лековѣрна. Тя повѣрва на обещанията му, яде отъ тоя плодъ, даде и на Адама. Въ края на краищата, и двамата видѣха, че сѫ излъгани. Много га­датели има въ свѣта, но малцина казватъ исти­ната. Трѣбва да се каже истината на човѣка, но само оня може да я каже, който е свързанъ съ Бога. Преди 20 години дойде при мене единъ познатъ, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикантъ. Той обичалъ музиката, искалъ да я изучава, да стане музикантъ. Понеже искаше да му кажа истината, трѣбваше да му говоря открито. Казахъ му: Отъ тебе може да стане всичко, каквото пожелаешъ, но въ никой случай музикантъ. Ти можешъ да станешъ търговецъ, учителъ, свещеникъ, но не и музикантъ. Ако ме послушашъ, ще живѣешъ добре. Иначе, ще прахосашъ паритѣ си и ще загубишъ времето си. Той ме послуша и се на­реди добре въ живота. Попитахъ го, отколко време е влѣзла въ ума му идеята да изучава му­зика. Той ми каза, че преди три години слушалъ единъ оркестъръ и оттогава се явило у него же­лание да стане музикантъ. Музикантътъ се ражда музикантъ. Той трѣбва да е роденъ съ желанието да бѫде музикантъ, да е роденъ отъ музикални родители, да живѣе въ музикална срѣда. Тоя човѣкъ, обаче, нѣмаше музикаленъ тактъ въ се­бе си. Музикалното чувство въ него не бѣше развито. За да стане музикантъ, той трѣбва да работи поне два живота усилено въ областьта на музиката. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да знае, какво може да придобие въ даденъ моментъ. Първото нѣщо, което се иска отъ чо­вѣка, е да учи. Въ тоя смисълъ, всѣки може да стане ученикъ. Като учи, той ще се ползува отъ срѣдствата, които природата му предлага. Ще се ползувашъ отъ музиката като срѣдство за твоето развитие. Голѣми богатства се криятъ въ природата. Човѣкъ може да се ползува отъ тия богатства дотолкова, доколкото сѫ неговитѣ способности. Напримѣръ, нѣкой не знае, какъ да посрещне единъ гостъ. Изкуство е да умѣешъ да посрещнешъ човѣка, да знаешъ, какво да го запиташъ и какво да му кажешъ. Единъ българинъ, чорбаджия, разправяше, какъ майка му, която била гъркиня, посрещ­нала единъ виденъ гостъ българинъ. Баща му казалъ на жена си, какъ трѣбва да посрещне госта, съ какви думи да го приветствува. Той ѝ казалъ да посрещне госта съ думитѣ: Приятно ни е, че ви виждаме между насъ. Понеже не знаела български езикъ, тя повторила тия думи нѣколко пѫти, да ги научи добре. Дошълъ гостътъ и, вмѣсто да каже, че ѝ е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между насъ. Така постѫпватъ много хора. Вмѣ­сто да кажатъ една добра дума, или да отправятъ добро чувство къмъ своя ближенъ, тѣ го приематъ съ свито, стегнато сърдце. Напри­мѣръ, не си разположенъ. Дойде нѣкой въ дома ти, и ти се стегнешъ. Той чувствува, че не е дошълъ навреме и започва да се притѣснява. Външно го посрѣщашъ съ „добре дошълъ“, но вѫтрешно си казвашъ: Сега ли намѣри да дойдешъ? Казвате: Добра обхода е нуждна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнешъ човѣка добре и когато не си разположенъ. Виновенъ ли е той, че е дошълъ не на време, когато не си разположенъ? Дали си разположенъ, или неразположенъ, ти трѣбва да имашъ самообла­дание, да се владѣешъ. Представете си, че Господъ ви повика на работа. Трѣбва ли да се съобразявате съ разполо­жението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Богъ говори единъ пѫть. Той ще ви нашепне отвънъ, или отвѫтре, и вие трѣбва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъжъ нѣщо, Той повече не повтаря. Чувашъ, че отвѫтре ти се казва да напуснешъ мѫжа си. Ти чувашъ гласа, но започвашъ да разсѫждавашъ: Възможно ли е да напусна мѫжа си? Имамъ деца, имамъ задължения къмъ дома си, не мога да послушамъ тоя гласъ. Обаче, гласътъ не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послу­шала. Трѣбва да знаете, че Богъ изисква отъ човѣка нѣща, които сѫ възможни. Да иска отъ жената да напусне мѫжа си, това е задача, която тя трѣбва да реши правилно. Въ напущането се крие нѣщо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртьта, иска, не иска, жената напуща мѫжа си. Тя плаче, прощава се съ него; и той плаче, иска да я за­държи, но не може. Какво ще правятъ? Най- после тя ще го убеди, че трѣбва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живѣешъ, както намѣришъ за добре. Бѫди свободенъ, радвай се на живота. Азъ, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвамъ: Всички хора не се раздѣлятъ така. Нѣкоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мѫжътъ ѝ остава вѣренъ. Той продължава да живѣе за нея и, каквото прави, всичко става въ нейно име. Жената живѣе вече въ мѫжа си. Това означаватъ думитѣ „напусни мѫжа си.“ Мѫжътъ остава на земята, да ра­боти за човѣчеството. Ако жената напусне мѫжа си, отиде на другия свѣтъ и оттамъ роптае и изказва недоволството си отъ него, тя не го е напуснала, както трѣбва. Ако и мѫжътъ на­пусне така жена си, и той не е решилъ зада­чата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква отъ страданията си. Да се оплаквашъ, да изказвашъ недоволството си отъ Го­спода, това е търкане, което изхабява човѣшката душа. Презъ каквито изпити, мѫчнотии и страдания да минавашъ, ти трѣбва да запазишъ въ душата си едно свещено чувство къмъ Бога и да си кажешъ: Хиляди промѣни могатъ да станатъ въ мене и около мене, но въ отноше­нията на Бога къмъ моята душа не може да има никаква промѣна. Богъ е неизмѣненъ. Така трѣбва да мисли всѣки човѣкъ, който има вѣра, упование и любовь къмъ Бога. Ще дойде день, когато смъртьта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни свѣта на илюзиитѣ, на страданията. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Христа: „Ела въ реалния свѣтъ, между сѫщества, които те обичатъ и разбиратъ.“ — Има ли прераждане ? — Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдешъ при по-добри условия, между хора, съ които се разбирашъ. Ако въ тоя животъ не изработишъ по-добри условия за бѫдещия, прераждането нѣма смисълъ. При всѣко прераждане условията трѣбва да се подобряватъ. Единъ познатъ ми разправяше своята опитность, какъ се отказалъ отъ пиянството. Цѣли 20 години той пиелъ. Другаритѣ му сѫщо били пияници. Всѣка вечерь се събирали заедно и пиели. Единъ день той отворилъ Евангелието, да види, какво се крие въ него, и се увлѣкълъ, започналъ редовно да чете. Подъ влияние на Евангелието, той се измѣнилъ и се отказалъ отъ пиянството. Единъ день той срещналъ другари­тѣ си и се сбогувалъ съ тѣхъ. — Кѫде отивашъ? — го запитали тѣ? — Отсега нататъкъ нѣма вече да пия. — Защо? — Не мога да ви кажа нищо. Досега пиехъ, но решихъ вече да не пия. Другаритѣ му съжалявали, че губятъ такъвъ добъръ приятель, но той билъ доволенъ. Казвамъ: Тоя човѣкъ се преродилъ, т. е. влѣзълъ въ нови, по-добри условия на живота. Какъ ще покаже човѣкъ любовьта си къмъ Бога, ако не е готовъ да се откаже отъ една своя слабость? Богъ не се нуждае отъ нашата любовь, но, като Го любимъ, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислимъ за Бога, за да се повдигнемъ. Въ това се крие силата на нашата душа. Да любишъ Бога, това значи, да придобиешъ истинското знание, къмъ което душата ти се стреми. Богатиятъ, който дойде при Христа да иска вѣченъ животъ, знаеше, какво означава тоя животъ. Да придобиешъ вѣченъ животъ, това подразбира да носишъ благословение въ всѣки домъ. Ако влѣзешъ въ единъ домъ, въ който има умрѣлъ, да го възкресишъ. Ако влѣзешъ въ дома на търговецъ, който е предъ фалитъ, да се справишъ съ кредиторитѣ му и отново да го кредитирашъ. То­ва значи, да носишъ радость и веселие въ всѣки домъ. Велико изкуство е това, всѣки може да го придобие. — Какъ ще го придобиемъ? — Чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце и чрезъ своята воля. Сегашниятъ животъ, презъ който минавате, е резултатъ на вашитѣ мисли отъ ми­налото. Каквото сте мислили въ миналото, днесъ се реализира. Каквото мислите днесъ, ще се реализира въ бждеще. Като знаете това, дръжте въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — въз­вишени чувства и въ волята си — благородни постѫпки. Само така ще се оправи свѣтътъ. Ще кажете, че това не се постига въ единъ животъ. — Всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне — зависи отъ интенсивностьта, съ която се движатъ неговитѣ мисли и чув­ства. Това, което малкиятъ чукъ не може да направи, голѣмиятъ ще го направи. Това, което слабата воля, слабото сърдце и слабиятъ умъ не могатъ да постигнатъ, силната воля, сил­ното сърдце и силниятъ умъ ще го постигнатъ. Човѣкъ трѣбва да има силна воля въ доброто, силенъ умъ въ доброто и силно сърд­це въ доброто. Умниятъ върви по закона на любовьта, а глупавиятъ се натъква на плесни­цата на слугата. Умниятъ влиза въ градината, когато е господарьтъ, който му казва: От кѫсни си, колкото плодове искашъ. Всичко е на твое разположение. Сега, като ви говоря така, азъ имамъ желание да ви заведа въ Божествения свѣтъ, при Господаря, а не при слугитѣ. Вашитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на факта, че срѣщате слугитѣ, а не Господаря. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичамъ тоя човѣкъ. За другъ казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Въ всѣки чо­вѣкъ има една добра чърта, т. е. скрито бо­гатство, което трѣбва да намѣрите. Отворете затворената каса и ще намѣрите това богатство. Ако можете да направите това, невидимиятъ свѣтъ ще ви похвали. И самиятъ човѣкъ ще ви обикне, ще гледа на васъ като на светия. Да проникнешъ въ душата на човѣка, това значи, да влѣзешъ въ широкия Божественъ свѣтъ, да се преобразишъ. Сегашнитѣ хора си служатъ повече съ тояга. Време е вече тоягата да се превърне въ рало, да изоре земята. Следъ това житото ще се посади. Най-после и Богъ ще вземе участие съ влагата, свѣтлината и топлината. Каквото става съ житото, сѫщото става и съ човѣка. За да расте правилно и да се развиватъ въ него възвишени и благородни чувства, не е нуждна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателнитѣ чувства — роптание, съмнение, за висть, омраза сѫ тояга въ човѣшката рѫка. Тѣ сѫ на мѣстото си, докато житото е на класа. Съберешъ ли житото въ хамбара, тоягата, т. е. законътъ, остава настрана. Посадишъ ли житото въ земята, ще приложишъ любовьта. Съ други думи казано: Започне ли доброто да расте въ тебе, ще приложишъ любовьта. Пом­нете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието въ живота. Чрезъ насилие човѣкъ не се пов­дига. Само любовьта е въ сила да повдигне чо­вѣшката душа. Тя е сила, която работи въ чо­вѣка отвѫтре навънъ и възраства ума и сърдцето му. Следователно, ако сте овършали жи­тото, турете тоягата си настрана. Посадете го въ земята и приложете любовьта, за да може то свободно да расте, цъвти и връзва. Безъ любовь никаква хармония не сѫществува. Хар­монията не се постига по механиченъ начинъ. Тя има отношение къмъ любовьта. Въ заключение, мнозина ще ме запитатъ: По кой методъ да живѣемъ — по метода на укоряването, или по метода на хваленето? — Нито по единия, нито по другия. Живѣйте по метода на любовьта, която води къмъ върха. — Можемъ ли да стигнемъ върха? — Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърдчавайте. Вървете нагоре къмъ любовьта, която още не сте опитали и познали. Любовь, въ която човѣкъ не може да забрави себе си, не е лю­бовь. Да забравишъ себе си, това значи, да се свържешъ съ Бога, съ всички хора, съ всички живи сѫщества. Тогава радоститѣ и страда­нията на хората сѫ твои радости и страдания. Да забравишъ себе си, това значи, да заемешъ последно мѣсто въ живота. Тая сутринь ви говорихъ повече, за да ви оставя на свѣтло. Вънъ е вече свѣтло, но и салонътъ е освѣтенъ. Добре е да бѫде свѣтло и отвънъ, и отвѫтре, да разбирате по-добре. Това е все едно, женениятъ мѫжъ да срещне жена, по-красива отъ неговата. Трѣбва ли да се съ­блазни отъ нея? Той не трѣбва да се съблаз­нява, но да благодари на Бога, че е внесълъ кра­сотата въ свѣта, да повдига хората. Ако срещ­не грозна жена, пакъ трѣбва да благодари. Тя го навежда на мисъльта за противоречията въ живота. Тѣ сжществуватъ, защото човѣкъ живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Щомъ излѣзе отъ тъмнината, противоречията изчезватъ. Следователно, срещнешъ ли човѣкъ въ тъмнина, той ще изглежда грозенъ. Видишъ ли сѫщия човѣкъ на свѣтло, той ще бѫде красивъ. Една жена, или единъ мѫжъ сѫ грозни, защото ги срѣщашъ на тъмно. Срещнешъ ли ги на свѣтло, и двамата сѫ красиви. Казвате за нѣкое дете, че е палаво. Вечерь сте го срещнали, затова е палаво. Презъ деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хо­рата по новъ начинъ, да станете зидари на новото. — Какво мога да направя азъ? — Не питай, какво можешъ да направишъ; питай, какво може да направи Божественото въ тебе. — Защо съмъ дошълъ на земята? — И за това не питай. Живѣй, работи, мисли право и ще разберешъ, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагашъ закона, ще бждешъ далечъ отъ мисията си. Щомъ приложишъ любовьта, ще разберешъ смисъла на живота и ще изпълнишъ мисията си. И тъй, тури тоягата въ ѫгъла на стаята си и напиши върху нея: Отъ днесъ те пенсионирамъ. Досега съмъ те слушалъ, но минахъ гоѣми мѫчнотии. Отварямъ новъ листъ на моята книга и започвамъ съ любовьта. Бла­годаря на рѫцетѣ, които Богъ ми е далъ, и ги прилагамъ въ действие. Ще работя безъ тоя­га. Благословени сѫ ржцетѣ, които не се нуждаятъ отъ тояга. Само Божията Любовь носи пълния животъ. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 13 януарий, 1932 г. София .— Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Граници въ живота Размишление. Човѣкъ е обезсмислилъ живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени нѣща. Напримѣръ, малкото дете иска да израсне, да стане голѣмо, като баща си. Какво ще приви следъ това? По-нагоре не може да върви. Нѣкой иска да стане ученъ, но и учението има граници. Като дойдешъ до известенъ предѣлъ, по-нататъкъ спирашъ. Какво искашъ следъ това? Ако искашъ богатство, и то има граници. Каквото пожелаешъ, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нѣщата. Казватъ: Човѣкъ се ражда и умира. Така разсѫждаватъ материалиститѣ. Представете си такъвъ животъ, дето човѣкъ нито се ражда, нито умира; или, ражда се, а не умира; или, умира, безъ да се ражда. Съществува ли такъвъ животъ? Смъртьта е сѣнка. Дървото ли прави сѣнката, или сѣнката прави дървото? Дървото прави сѣнката. Следователно, реалностьта произвежда сѣнката. Често хората се занимаватъ съ сѣнкитѣ на живота. Де е богатството: въ сѣнката, или въ реалностьта? Богатството е въ реалностьта; то е заровено въ човѣка. Затова човѣкъ трѣб ва да изучава неизчерпаемото богатство въ себе си, за което той самъ нѣма ясна представа, Понѣкога той поглежда тѣлото си и мисли за него, безъ да подозира, какво богатство е вложено въ него. Той не знае, какъ е устроенъ неговиятъ организъмъ. По три пѫти на день туря храна въ стомаха си, безъ да знае, какво нѣщо е стомахъ. Едно нѣщо иска той: лицето му да бѫде червено, свежо, бодро. Че това зависи отъ доброто състояние на дихателната и кръвоносната "системи, не го интересува. Той нѣма понятие за тѣзи системи. Той иска да бѫде ученъ човѣкъ, безъ да разбира апарата, съ който си служи. Който има радио, може да манипулира съ не-говитѣ ключове, върти ги на една и на друга страна, хваща различни станции — на кѫси и дълги вълни. Дойде ли до своя апаратъ—мозъка, нищо не знае. Казватъ: Господъ ще нареди всички работи. Ние сме противъ този възгледъ — старъ възгледъ е той. Ако това се отнася до Господа, Който е въ насъ, вѣрно е, че Той ще нареди всичко, но ние трѣбва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вънъ отъ насъ, Той е наредилъ свѣта толкова добре, че на насъ остава само да го изучаваме. Господъ, като направилъ свѣта, оттеглилъ се. Той се радва на свѣта, както го е направвлъ; радва се и на хората, наблюдава всѣки човѣкъ, какъ живѣе, какъ използува богатството, което му е далъ. Животътъ, въ своитѣ прояви, е троякъ: физически, който се изразява въ движение, хранене и дишане; духовенъ — въ чувствуване, мислене и воля; най-после иде Божествениятъ животъ — въ любовь, мѫдрость, истина, или животъ, свѣтлина и свобода. Различавайте Божественото отъ човѣшкото. Това, което не умира, е любовьта. Значи, любовьта въ човѣка никога не умира. Това, което не умира, но се промѣня, е човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Волята не престава, но се мѣни. Не можешъ да се радвашъ на нормаленъ физически животъ, ако не знаешъ, какъ да дишашъ, ако не знаешъ, какъ да ядешъ и ако не знаешъ, какъ да се движишъ. Можешъ да дишашъ добре, но ако не се движишъ, ще умоешъ. Искашъ да бѫдешъ красивъ, строенъ, но това зависи отъ дишането. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да диша, да има ритъмъ въ дишането. Казвате, че въ музиката трѣбва да има тактъ, отмѣреность, ритъмъ. Който свири, трѣбва да има ритъмъ. И въ мислитѣ, и въ чувствата се иска ритъмъ. Смѣня ли се бързо една мисъль съ друга, едно чувство съ друго, човѣкъ е лишенъ отъ ритъмъ, поради което е недоволенъ отъ всичко. За него се казва, че мисли бързо. Въ какво се заключава бързината на мисъльта? Какво придобива касиерътъ на една банка, който само прехвърля паритѣ презъ рѫцетѣ си и ги брои? Бързо брои, бързо смѣта, но забогатѣлъ ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милионъ, два милиона, но нищо не придобива. Ако и вие постоянно бъркате въ вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъль, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милионъ, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струна човѣкъ да живѣе. Казвашъ, че не искашъ да живѣешъ, но разбирашъ ли значението на тѣзи думи? Не искашъ да живѣешъ, това значи: този животъ, който сега живѣешъ, не го искашъ повече. Много естествено! Ходишъ по кръчмитѣ, ядешъ, пиешъ; този кръчмарь те бие, онзи те бие, и най-после казвашъ: Дотегна ми този жнвотъ, не искамъ повече да живѣя, станахъ за посмѣшище. Какво е положението на затворника? Погледне къмъ тавана на своята келия — небе нѣма. Погледне къмъ изтокъ, никакво слънце не вижда; погледне къмъ западъ — сѫщо, никакво слънце не вижда. Потърси съ погледъ нѣкой отъ своитѣ близки — баща, майка, братъ, сестра — никого не вижда. Само стѫпкитѣ на стражара чува отвънъ — стои съ пушка и го пази. Ако и вие нѣмате близки хора, кѫде сте? Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрѣва и не залѣзва и не можете да се ориентирате, кѫде сте тогава? Казвамъ: Въ затворъ сте. Това сѫ състояния, презъ които често минавате. Тежки съсояния сѫ, но трѣбва да ги разбирате. Тѣ сѫ инжекции въ малка доза, за да усилятъ вашата дейность. Всѣка мѫчнотия е пѣсъкъ подъ колелото на вашия животъ, което се е спрѣло нѣкѫде и не върви. Богъ туря пѣсъкъ на пѫтя ви, да подеме колелото и да продължи пѫтя си. Лошата мисъль е остенъ. Ти си се спрѣлъ нѣкѫде въ пѫтя си, стоишъ, потривашъ се, не тръгвашъ. Опасно е да спирашъ на желѣзопѫтна линия, дето треноветѣ минаватъ единъ следъ другъ; опасно е да спирашъ на пѫть, дето минаватъ множество коли. Станете всички! Питате: Защо трѣбва да станемъ? — Да направимъ едно упражнение за дишане, споредъ ритъма на сърдцето. Ще броите мислено до шесть, споредъ пулса на сърдцето, и ще поемете въздухъ. Следъ това ще броите до три и ще задържате въздуха въ дробоветѣ си. После ще издишате въздуха, като броите пакъ до шесть. Значи, шесть вдишки, шесть издишки и три задържания на въздуха — всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлишъ дявола, но да разклатишъ основитѣ, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шесть, лѣвата рѫка излиза напредъ и малко нагоре, подъ ѫгълъ 45°, а дѣсната рѫка отива назадъ. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръститѣ на рѫцетѣ, безъ да ги движите. Като броите до шесть и издишате, изнасяте рѫцетѣ отстрана на тѣлото, съ отпуснати пръсти. При второто поемане на въздухъ, става смѣна на рѫцетѣ: дѣсната рѫка излиза напредъ и малко нагоре, а лѣвата — назадъ. Като броите, тѣлото не трѣбва да се движи, само рѫцетѣ се движатъ. Свиването на пръститѣ, при задържане на въздуха, показва, че си взелъ нѣщо, задържашъ го въ себе си, за да го използувашъ. При издишане отваряшъ рѫцетѣ си настрана — давашъ това, което си получилъ. (Упражнението се прави три пѫти). Когато лѣвата рѫка се изнася напредъ и поемаме въздухъ, дишаме за сърдцето; когато дѣсната рѫка излиза напредъ, дишаме за ума. Така рѫцетѣ се смѣнятъ. Това упражнение за дишане е свързано съ естествени, нормални движения. Като правите упражнението, нѣма да мислите за нищо, освенъ за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате отъ въздуха. Въздухътъ е складъ на Божествени енергии. Животътъ е складиралъ тамъ своитѣ енергии. Въздухътъ е най-голѣмиятъ складъ, въ който животътъ е складиралъ енергиитѣ си. Ако не дишашъ правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообръщението не е правилно; ако кръвообръщението не е правилно, и мисъльта не е правилна; ако мисъльта не е правилна, и чувството не е правилно. Следъ такива процеси, човѣкъ казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния животъ. Ще умрешъ за анормалния животъ, т. е. ще излѣзешъ отъ него. Правете упражнението за дишането по петь пѫти съ лѣвата рѫка и петь пѫти съ дѣсната рѫка. Ако страдате отъ ревматизъмъ, това упражнение ще го изпѫди навънъ; ако имате сърдцебиене, и него що изпѫди навънъ; ако имате главоболие, и съ него ще се справите. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки ще брои споредъ пулса на своето сърдце. Провѣрете пулса, ритъма на своето сърдце. Той е козмически ритъмъ. Ако ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ, може да го регулирате съ правата мисъль. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъмъ на сърдцето. Помнете: Въ едно отношение Богъ прилича на насъ, а въ друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Богъ е като насъ, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Богъ не е като насъ, и ние не сме като Него. Когато мислимъ право, Богъ е като насъ; когато не мислимъ право, Богъ не е като насъ. Отрицателното въ насъ не е Богъ. Положителното въ насъ е Богъ. Следователно, щомъ имашъ хубави мисли, Богъ е като тебе, и ти си като Него. Измѣнишъ ли отношението си къмъ Бога, ти влизашъ въ область на страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си се отдалечилъ отъ Бога. Наистина, като се отдалечишъ отъ това, което обичашъ, ти страдашъ. Щомъ си далечъ отъ свѣтлината, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ въздуха, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ водата и отъ хлѣба, ти изпитвашъ страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си далечъ отъ красотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ се приближишъ до тази красота, страданията се прекратяватъ. Има страдания, които се дължатъ на факта, че си далечъ отъ Бога. Нѣкои страдания се дължатъ на факта, че си далечъ отъ себе си. — Какво трѣбва да се прави, за да не страдамъ? — Да бѫдешъ близъкъ съ Бога, близъкъ съ своитѣ ближни и близъкъ съ себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия животъ. Друга философия нѣма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако нѣкоя философия ви донесе щастие, и азъ ще я изучавамъ. И азъ търся знанието. Тогава ще се откажа отъ своето знание и ще приема вашето. Изпѣйте новата пѣсень: „Сила, животъ и здраве.“ Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пѣете правилно. Тази пѣсень е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. „Сила, животъ и здраве, тѣ сѫ едно; служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта.“ Силни сѫ думитѣ на тази пѣсень. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотамъ ще я оставимъ. Думитѣ „сила, животъ и здраве“ представятъ идейната страна на пѣсеньта. Останалитѣ думи сѫ въ разговорна форма. Пѣйте пѣсеньта, но вѣрно — това е най-важното. Като пѣете „служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта“, да чувствувате, че сте млади, че носите мѫдростьта въ себе си. Младостьта и мѫдростьта да бѫдатъ въ тебе вѫтре, а не вънъ отъ тебе. Пѣйте така, че да се храните съ пѣенето. Пѣенето, музиката трѣбва да бѫдатъ храна за човѣка. Ще пѣете и свирите по малко, цѣлъ день нѣма да се храните само съ музика. Колкото години сте пѣли досега, ако сте пѣли съ любовь, щѣхте да станете първокласни пѣвци. Музиката се проявява въ три направления: музика въ движенията, музика въ дишането, музика въ яденето. Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспишъ всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трѣбва. Има нѣща, които не ви трѣбватъ, защото сѫ ви направили нещастни. Отъ тѣхъ може да се откажете, но да се откажете отъ благата, които Богъ ви е далъ, това е престѫпление. Ще кажешъ, че не искашъ да бѫдешъ богатъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ богатъ, но въ сиромашията. Ние не говоримъ за сиромашията, която прави хората нещастни; не говоримъ и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предъ видъ онова богатство и онази сиромашия, които криятъ въ себе си доволството на душата. Какво иска човѣкъ за себе си? — Животъ — едно отъ ценнитѣ богатства. Второ — сила — друго богатство, здраве — трето богатство. Не можешъ да се откажешъ отъ живота; не можешъ да се откажешъ отъ силата; на можешъ да се откажешъ отъ здравето. Животътъ е за душата, силата —за ума, а здравето — за тѣлото. Да бѫдешъ силенъ, това не значи, да властвувашъ надъ другитѣ хора, нито самъ да се ползувашъ отъ богатството, което ти е дадено. Като се върнешъ при Бога, трѣбва да дадешъ отчетъ, какво си правилъ на земята. Ще прекарашъ на земята известно време и ще те повикатъ горе, да си починешъ. На едни хора често даватъ отпускъ, презъ всѣки 10, 15 или 20 години. Прекаратъ на земята 20 — 30 години и ги викатъ горе. На другн не даватъ отпускъ, оставятъ ги на земята да работятъ 80—100 години и следъ това ги викатъ горе, като свършатъ всичката си работа. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, искатъ голѣми ваканции. И това е добре, но голѣмитѣ ваканции сѫ остатъци отъ стария животъ, отъ старата философия. Новото учение изисква отъ хората новъ начинъ на работа. Да работятъ, както Богъ работи. Да изучаватъ добре предметитѣ и да правятъ правилни преводи. Напримѣръ, какво нѣщо е омразата? Какво е ревностьта? Като запушишъ извора си, ти ставашъ ревнивъ. Когато дойдешъ до ограничения животъ, ти ставашъ ревнивъ. Пълнишъ шишето си съ вода и го държишъ само за себе си. Въ необятния животъ никаква ревность не сѫществува. Докато си при великия изворъ на живота, никаква ревность не те мѫчи. Колкото хора и да пиятъ отъ този изворъ, не могатъ да го изпиятъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ едно шише съ вода и внимавашъ капка отъ него да не се излѣе навънъ. Не е лошо да бѫдешъ ревнивъ, но да отправишъ това чувство къмъ Бога, да пазишъ ревниво Божиитѣ заповѣди. Да бѫдешъ ревнивъ къмъ хората, това е безсмислено и опасно. Човѣшката ревность е смѣшна. Пазишъ нѣкого, ревнувашъ да не го вземе нѣкой. Майката пази дъщеря си, башата пази сина си, да не изгубятъ чистотата си. Какъ ще ги опазятъ? Може ли рибката, родена отъ майка си, и оставена да живѣе въ чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, синъ или дъщеря на голѣмата риба, напусне чистата вода и влѣзе въ нѣкоя мѫтна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правятъ и хората: напущатъ чистата срѣда и влизатъ въ нечиста, мжтна вода. Какъ ще ги възпитавате? Нѣма защо да ги възпитавате, но ще имъ кажете да влѣзатъ въ чистата вода, да се измиятъ. Казвашъ: Грѣшенъ съмъ, не зная вече, какво да правя. Казвамъ: Излѣзъ отъ мѫтната вода и влѣзъ въ чистото езеро; тамъ гърбътъ ти лесно ще се очисти. Живѣй при Бога и ще бѫдешъ чистъ. Ще се възрази, че Богъ е огънь пояждащъ. Наистина, Богъ е огънь, но сѫщевременно Той е и свѣтлина, и въздухъ, и вода. Богъ се проявява като огънь, когато престѫпишъ Неговия законъ. Ако изпълнявашъ закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежиятъ въздухъ, най-меката и приятна свѣтлина. По-красивъ езикъ отъ езика на Бога никѫде не можешъ да чуешъ. Правете вѣрни преводи; замѣствайте нѣщата едно съ друго. Казватъ за нѣкого, че е сприхавъ човѣкъ. Какво подразбира думата „сприхавъ“? Сприхавиятъ е енергиченъ човѣкъ, живо говори. Азъ му се радвамъ, че е поне живъ, а не умрѣлъ. Какво допринася умрѣлиятъ? Гледашъ единъ умрѣлъ човѣкъ, не се движи, не се гнѣви, не грѣши, не чува нищо — като светия. Защо ви е този умрѣлъ светия? Той не поглежда къмъ чуждитѣ жени. Какво лошо има въ гледането на чуждитѣ жени? Да гледашъ една чужда жена, за да вземешъ нѣщо отъ нея, да я оберешъ, това гледане не е на мѣсто. Но ако я гледашъ като болна жена, на която влизашъ въ положението и желаешъ да й помогнешъ, това гледане е на мѣсто. Ако гледашъ една разпусната жена и търсишъ начинъ да й покажешъ пѫтя, безъ да я изобличишъ, безъ да й кажешъ, че е въ лошъ пѫть, това гледане носи благословение. Лошиятъ животъ крие богатство въ себе си. Ако можешъ да го впрегнешъ на работа, ти ще станешъ богатъ човѣкъ; ако не знаешъ, какъ да го впрегнешъ на работа, ще плащашъ голѣми данъци и ще обеднѣешъ. Не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е грѣшенъ, но да мислите върху грѣха. Има нѣщо лошо въ грѣха, но за онзи, който върши грѣхове и не може да ги изправя. Обаче, за мѫдреца грѣхътъ е богатство. Казва се, че Христосъ слѣзе на земята и понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Значи, презъ две или три хиляди години Богъ слиза на земята да вземе грѣховетѣ на хората. Така Той внася хармонията въ живота. Питате: Кѫде носи Богъ грѣховетѣ? Кѫде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: отъ вѫглени Той ги превръща въ диаманти. Грѣховетѣ и престѫпленията на хората Той превръща въ добродетели. Човѣшкитѣ престѫпления сѫ Божии добродетели, а Божиитѣ добродетели сѫ човѣшки престѫпления. — Кога? — Когато не се разбиратъ. Казвашъ: Не мога да живѣя като Бога. — А можешъ да грѣшишъ? Говоришъ за любовьта, казвашъ, че я разбирашъ, а, въпрѣки това, грѣшишъ. — Защо? — Защото си спрѣлъ вниманието си само върху една отъ формитѣ на любовьта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спирашъ само върху една. Спирашъ вниманието си само върху момата, или момъка, отъ тѣхъ искашъ любовь. Това е неразбиране. Момата и момъкътъ, сестрата и братътъ сѫ полюси. Въ сестрата действува любовьта, а въ брата — мѫдростьта. Въ майката действува любовьта, въ бащата — — мѫдростьта. Майката е акумулаторъ, който събира енергията на любовьта отъ Божествения свѣтъ. Бащата е акумулаторъ, който събира енергията на мѫдростьта отъ Божествения свѣтъ. Ако не можешъ да живѣешъ съ баща си и майка си, ти ще бѫдешъ въ тъмнина. Сестрата е акумулаторъ, както майката; братътъ е акумулаторъ, както бащата. Гледай на окрѫжаващитѣ съ уважение и знай, че всѣки моментъ могатъ да ти бѫдатъ полезни. Учете се чрезъ сърдцето си да събирате енергиитѣ на любовьта — акумулатори да станете; чрезъ ума си да събирате енергиитѣ на мѫдростьта — акумулатори да станете. Ако не знаете, какъ да складирате въ сърдцето си енергиитѣ на живота и на любовьта, а въ мозъка си — енергиитѣ на свѣтлината и на мѫдростьта, вие всѣкога ще живѣете въ противоречия, ще бѫдете бедни и нещастни. Богати трѣбва да станете! Съ какво? — Съ енергията на любовьта и на мѫдростьта. Казвате: Защо ми е сърдцето? — То е машина, която възприема енергия отъ възвишения свѣтъ и я обработва. Главата на това сърдце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърдцето, а после главата. Когато първиятъ учитель на човѣчеството — Адамъ, умрѣ, хората изгубиха знанието си за небето. Тѣхното знание достигаше само до Сатурнъ, затова го поставиха глава на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ символизира Сатурнъ — философътъ, критикътъ въ човъка. Когато вдигнешъ рѫцетѣ си нагоре, ти представяшъ човѣкъ, готовъ вече за работа. И като се молишъ, пакъ вдигашъ рѫцетѣ си нагоре — работишъ. Катоспуснешъ рѫцетѣ си надолу, ти дохождашъ до Сатурна, до противоречията на живота. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре и казва, че се задоволява съ малко: една малка колибка, единъ столъ, една маса и единъ креватъ. Той не говори истината. Самото вдигане на рѫце има отношение къмъ крайния предѣлъ на вселената. Затова, вдигни рѫцетѣ си нагоре и кажи: Господи, Творецъ на вселената, искамъ да Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това значи, да бѫдешъ Синъ Божи и да говоришъ, както Богъ ти е заповѣдалъ. Сегашнитѣ възпитатели на човѣчеството учатъ хората по другъ начинъ, а именно: малко да работятъ, малко да учатъ, малко да мислятъ, да избѣгватъ страданията и мѫчнотиитѣ. Ако обичашъ много, сърдцето ще си разстроишъ; ако учишъ много, умътъ ще пострада; ако работишъ много, тѣлото ще отслабне. Какво трѣбва да правишъ? Да съзерцавашъ. Това е криво разбиране. То не може да бѫде идеалъ на човѣка. Това сѫ ученици, които сѫ изгубили смисъла на живота. Много мѫже и жени следватъ пѫтя на факиритѣ, не работятъ, но само съзерцаватъ. Има работни жени и мѫже въ свѣта. Тѣ сѫ истински работници, творци за общото благо на човѣчеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прахъ. Взима метлата, вдига прахъ и така създава условия за образуване на дъжда. Мѫжътъ, като се върне вкѫщи, веднага отваря прозорцитѣ, провѣтрява кѫщата и я освобождава отъ праха. Жената мете, вдига прахъ и образува дъжда; мѫжътъ отваря прозорцитѣ, пречиства въздуха и образува вѣтъра. Жената чувствува, т. е. работи съ сърдцето; мѫжътъ мисли, т. е. работи съ ума. Като се съединятъ сърдцето и умътъ, тогава започва истинската работа. Нѣкой казва, че не обича да се моли. — Защо? — Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механиченъ процесъ, наистина, ще дотегне. Единъ евангелистъ завелъ детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповѣдникътъ обичалъ дългитѣ молитви и проповѣди, започвалъ съ Битие и свършвалъ съ Откровението. Детето стояло на колѣне половинъ часъ, заболѣли го краката, и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? — Нѣма да свърши скоро, ние сме едва въ пустинята. Много време ще мине, докато излѣземъ оттамъ и стигнемъ до Откровението. — Втори пѫть не ме води на това мѣсто, дето проповѣдникътъ ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е кѫса. Хората, съ своитѣ разбирания, сами правятъ живота си несносенъ. Никой нѣма право да затруднява живота си, да го прави непоносимъ. Нѣкой иска да убеди хората, че животътъ е пъленъ съ мѫчнотии и страдания. Че има мѫчнотии и страдания въ живота, вѣрно е, но че цѣлиятъ животъ е само страдания, това не е право. Адътъ, който минава за мѣсто на страдания, пакъ не е само страдания; и тамъ има радость, музика и пѣсень. Адътъ представя коренитѣ на живота. Но животътъ не се състои само отъ корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, отъ коренитѣ животътъ трѣбва да мине въ стъблото, а оттамъ въ клонетѣ, листата и цвѣтоветѣ. Коренитѣ на живота, т. е. адътъ, е вѫтре въ човѣка. Казваме, че човѣкъ се мѫчи вѫтрешно, но не постоянно. Да мислишъ, че мѫчението и страданието сѫ постоянни, това значи, да се заблуждавашъ. Тѣ сѫ временни нѣща. Считайте ги за привилегия, дадена на човѣка, за да се изяви Богъ. Ако много си страдалъ и намѣришъ човѣкъ, предъ когото изкажешъ скръбьта си и ти олекне, не ти ли се е изявилъ Богъ? Между тебе и този човѣкъ се създаватъ добри, приятелски отношения. Ти казвашъ: Страданието ми има смисълъ, защото намѣрихъ единъ приятель въ живота си. Здравиятъ може да вземе половината отъ страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болниятъ оздравява; като отиде при щастливия, нещастниятъ става щастливъ. Като отиде при умния, глупавиятъ поумнява. Това сѫ полюси, които се привличатъ и си взаимодействуватъ. Правило въ живота е: ако искашъ да станешъ щастливъ, не ходи при нещастенъ. Ако искашъ да се обмѣнишъ съ нѣкого, чети живота на великитѣ хора — светни, гении, Учители на човѣчеството. Тѣ сѫ гледали оптимистично на живота и съ това сѫ оказали влияние на хората. Едно се иска отъ човѣка: добро желание да изправи погрѣшкитѣ си и да придобие нѣщо ценно въ живота си. Единъ виденъ писатели направилъ много дългове, които не могълъ да изплати навреме. Когато кредиторитѣ дошли да искатъ дължимата отъ него сума, той имъ казалъ: Имамъ всичкото добро желание да платя дълговетѣ си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя съ тѣхъ. Тѣ задоволили желанието му, и той започналъ постепенно да плаща. Сега и отъ васъ се иска добро желание да плащате дълговетѣ си, а отъ Господа — да ви даде време. Има една опасности за човѣка, че като му е дадено време, той е недоволенъ отъ живота си и не иска да работи. Тогава Богъ казва: Доведете го тукъ, да се помѫчи малко. Виждате, че този човѣкъ започва да пожълтява, да слабѣе, докато отиде на другия свѣтъ. — Какво стана съ този човѣкъ? — Извикаха го горе, отдето отново ще го върнатъ на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използуваме условията на земята, тукъ да сме доволни отъ живота и да работимъ. Какво ще стане, ако подпушите изворитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Или, какво ще стане съ васъ, ако подпушите изворитѣ на вашата мисъль, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Нѣкои казватъ, че чувствата развалятъ човѣка. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човѣка, а не самитѣ чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислитѣ свободно да се проявяватъ. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окрѫжаващитѣ. Ако мѫжътъ на вашата съседка не се отнася добре съ нея, не я настройвайте противи него, но кажете на съседката си: Твоятъ мѫжъ е отличенъ човѣкъ, не обръщай внимание на думитѣ му. Той е добъръ, нѣма намѣрение да те, обижда. Не говорете лошо нито за мѫжа, нито за жената. Така тѣ ще се примирятъ по-лесно, отколкото като говорите лошо за тѣхъ. Като ученици, стремете се да виждате доброто въ човѣка. Погрѣшкитѣ му туряйте настрана. Тѣ сѫ остатъци отъ миналото, отъ стария животъ. Старото е дългъ, който постепенно ще изплащате — време ви е нуждно само. Какво представятъ 100 — 200 лв. дългъ предъ милионитѣ наследство, които ви очакватъ? Че имате малъкъ недостатъкъ, това е нищо предъ милионитѣ, които носите въ себе си. Ще платите малкия си дългъ. Гледайте оптимистично на живота. Нѣкой 50—60 годишенъ човѣкъ, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умирашъ, да дойдатъ сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идатъ сватове въ дома й? Тя се радва, мечтае, че новъ животъ я чака. Ако не дойдатъ сватове за нея, тя напуща кѫщата, т. е. умира. Сватове трѣбва да дойдатъ за момата — да я изпратятъ отъ дома й тържествено. Трѣбва ли момата да забѣгне сама, безъ сватове, да не могатъ да я намѣрятъ? Нѣкои моми избѣгватъ отъ домоветѣ си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служатъ си съ израза: Мечка ставамъ, но въ дома си не се връщамъ. Така казва момата, която живѣе при своята мащеха. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, отъ благата, които му сѫ дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забѣгнала въ гората. Какво ще спечелишъ въ гората? Бѣгашъ отъ живота, не искашъ никого да видишъ, не вѣрвашъ въ доброто. Богатъ си, но и на богатството не се радвашъ. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме. Има нѣщо въ човѣка, което никога и отъ никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плъть“, или змията въ човѣка. Тя е голѣмата змия въ свѣта, която е умна, будна — никога не спи. Тя живѣе въ всѣки човѣкъ, още отъ раждането му, но въ спещо състояние, и постепенно се пробужда. Съ пробуждането й, между духа и нея, започва борба. Който не знае, какъ да подчини змията на себе си, натъква се на голѣми бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голѣмо богатство. Нѣкой казва: Да унищожимъ плътьта! Ти не знаешъ, че като унищожишъ плътьта, ще умрешъ. Докато змията действува въ тебе, и ти ще живѣешъ; щомъ тя престане да действува и започне да умира, заедно съ нея и ти умирашъ. Въ живота на змията е животътъ на човѣка. Казвашъ: Защо Господъ не премахне злото? — Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Богъ предпочита съществуването на единъ свѣтъ съ змии, но съ животъ въ него, отколкото единъ мъртавъ, пустъ свѣтъ безъ змии, но и безъ животъ. Змията е за предпочитане предъ смъртьта. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, бѣха поставени предъ дървото за познаване на доброто и на злото, да научатъ правилата и законитѣ, чрезъ които да се справятъ съ змията, да използуватъ нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие въ дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи съ нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде отъ него и отиде при Адама, и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътьта, нито мѫжътъ го разреши. Въ това положение се намиратъ и сегашнитѣ хора. Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да разрешатъ този въпросъ. Безъ това разрешение не могатъ да вървятъ напредъ. Този пѫть е неизбѣженъ. Богъ нѣма да го мине заради насъ. Той слиза на земята между насъ, учи ни да разберемъ законитѣ на живота, но нѣма да ни избави отъ страданията, отъ змията. Всички трѣбва да се учите отъ нея. Тя крие въ себе си великитѣ тайни на живота. Духътъ се намира въ непрестанна борба съ нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно съ нея, и вие ще умрете. Казвашъ: Не ми се живѣе вече срѣдъ тия страсти, които бушуватъ въ мене. — Радвай се, змията се е събудила въ тебе. Съ събуждането й, животътъ се е проявилъ въ тебе. Ще служишъ на Бога, а съ тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христосъ — Синътъ Божи, дойде на земята заедно съ змията — съ плътьта. Той бѣше духъ, но се облѣче въ плъть, прие рабски образъ и се смири. Понеже разбираше законитѣ, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бѫдете свободни и следвайте правия пѫть. Вие ще разрешите този великъ въпросъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината. Така ще приложите любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си и истината въ волята си. Не мислете, че умътъ ще намѣри пѫтя на истината. Умътъ е простъ слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуватъ. Какво знае умътъ? Какво разбира той? Знае нѣщо за желѣзото, за златото; знае нѣщо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветенъ въ дълбокитѣ тайни на живота. Има нѣща, които човѣкъ възприема вѫтрешно, не съ ума си. Той предчувствува нѣща, които ще станатъ въ бѫдеще, следъ 10—15 години. Значи, има нѣщо по-високо отъ човѣшкия умъ. Богъ оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Онова скритото въ човѣка, то е Божествено. Казва се за сърдцето „грѣшното сърдце.“ Богъ не иска отъ човѣка грѣшното сърдце, но онова, въ което живѣе заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живѣе въ човѣка, тя крие въ себе си половината богатство па козмоса. Всички скъпоценности, които съществуватъ въ свѣта, сѫ на нейно разположение. Ако можешъ да й станешъ господарь, всички нейни богатства и скъпоценности минаватъ въ твоитѣ ръце. Не можешъ ли да й станешъ господари, ще си останешъ последенъ беднякъ. Отъ това зависи твоето богатство — господарь да й станешъ. Срѣденъ пъть нѣма. Нѣкой мисли, че ще спуснатъ колесница отъ небето и съ нея ще възлѣзе нагоре, като пророкъ Илия. Знаешъ ли, какъвъ бѣше животътъ на Илия? Той мина презъ голѣма дисциплина. За да го взематъ съ колесница, животътъ му не бѣше обикновенъ. Приятно е човѣкъ да има такава колесница, да говорятъ за него, както говорятъ за пророкъ Илия. Той мислѣше, че е силенъ човѣкъ, но като видѣ жената, уплаши се и избѣга въ пустинята. Той не разбираше жената, но Богъ му даде добъръ урокъ. Отъ ревность къмъ Бога, той изкла 400 пророци. Господъ му каза: Ти изкла моитѣ пророци, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да ми служишъ. Сега и твоята глава ще снематъ. Като видѣ, какво го чака, той избѣга въ пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрезъ бурята, чрезъ огъня и се скри. После чу тихия гласъ на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представя тя, но плати съ живота си. Като напущаше пустинята, Илия намѣри своя замѣстникъ — Елисей, земедѣлецъ. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна следъ Илия. Казаха на бащата на Елисея, че синъ му напусна нивата и принесе въ жертва воловетѣ, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана единъ отъ великитѣ пророци. Всички имате опитностьта на Илия, но трѣбва да чуете тихия гласъ на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това нѣма да стане въ единъ моментъ, но следъ като запалите огъня. И огъньтъ нѣма да се запали изведнъжъ, да избухне — постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъжъ да станете радостни — това е невъзможно. Голѣмата радость не показва още, че сте на правия пѫть. Радостьта, която иде и изчезва, не показва, че сте на правия пѫть. Тази радость не е естествена. Тя не води къмъ естествено развитие. Радостьта ви трѣбва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сѣнки, но радостьта не трѣбва никога да се прекѫсва. Ще дойдатъ и страдания, но тѣ не трѣбва да прекѫсватъ радостьта. Ще дойдатъ скърби, беднотия, но и тѣ не трѣбва да ви лишаватъ отъ радостьта. Нѣкой казва, че е християнинъ. Какво отъ това? Какво особено си постигиалъ? Азъ се учехъ преди епохата на християнството, още преди Адама бѣхъ християнинъ. Какво отъ това? Ако азъ носѣхъ вашия умъ, нищо нѣмаше да направя. Не се водѣхъ по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме нѣкой, какво намирамъ въ тия будали, че имъ проповѣдвамъ. Азъ намѣрихъ въ тѣхъ това, което той никога не би намѣрилъ. — Какво особено има въ тѣхъ? — Тѣ сѫ. най-богатитѣ хора на свѣта, голѣми банкери сѫ. Всѣки отъ тѣхъ, като подпише единъ чекъ, чудеса прави. Тѣ не сѫ прости хора, както изглеждатъ. — Ти се шегувашъ съ мене. Питамъ: Какво трѣбва да кажа на този човѣкъ? Така гледамъ на човѣка. Богъ е създалъ човѣка, и азъ виждамъ въ неговото лице Божията мѫдрость. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тѣхъ? Азъ предпочитамъ да живѣя съ будали, отколкото безъ тѣхъ. Азъ се интересувамъ и отъ мушицата, като Божие създание. Единъ човѣкъ съ отчаялъ отъ живота, почувствувалъ се самотенъ, никой не го обичалъ, никой не мислѣлъ за него. Това било презъ едва мрачна зимна нощь. По едно време една мушица излѣзла отнѣкѫде и започнала да се върти около него. Обиколила нѣколко пѫти главата му и се скрила. Той почувствувалъ, че нѣщо топло, приятно го обхванало; разбралъ, че не е самъ, че има нѣкой да го обича. Давайте цена и на малкитѣ нѣща. Не казвайте, че хората сѫ будали, смахнати, извѣяни. Всички хора, съ които се срѣщате, сѫ еднакво важни и ценни. Ще срещнешъ нѣкой човѣкъ и ще поговоришъ съ него само петь минути, съ другъ — десеть минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А съ тѣзи, съ които постоянно се срѣщате, можете само да благодарите. Много говорѣлъ нѣкой, че дотѣгалъ. Ако чешмата нѣма кранъ, отдето да изтича водата, какъ щѣше да се прояви? На какво се дължи величието на голѣмитѣ философи, музиканти, поети, учители? На любовьта на хората — все има нѣкой да ги обича, и тѣ да обичатъ нѣкого. Поетътъ пише, излива сърдцето си, но нѣкой го обича, и той обича нѣкого. Кой е този, който го обича и когото той обича? — Нѣкои го нари-чатъ Богъ, други — майка, баща, братъ, сестра, приятель. Този, именно, който ви обича, е потикъ за васъ, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този потикъ, не знаете. Нѣкой има само единъ приятель, който го обича, но задъ него се криятъ още хиляди приятели, за които той никога не е помислялъ. Хилядитѣ приятели влизатъ въ единия приятель, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че задъ единъ вашъ приятель стоятъ хиляди негови приятели, негови дѣди и прадѣди. Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица отъ ваши приятели. Всички души сѫ свързани въ едно неразривно цѣло. Да остане въ ума ви мисъльта, не да напуснете вашитѣ приятели, вашитѣ братя и сестри, но да съзнаете връзката, която сѫществува между васъ като души. Вие сте минали презъ различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте презъ дълъгъ пѫть на опити. Казвате, че животътъ ви е дотегналъ. Какво искашъ да станешъ, поетъ ли? Колко пѫти си билъ поетъ! Колко пѫти си битъ за своята поезия! Пишешъ нѣщо за отечеството си, минавашъ за добъръ патриотъ. Патриотитѣ одобряватъ стихотворението ти, хвалятъ те, но онѣзи, които не сѫ патриоти, те ругаятъ, биятъ, че си поощрявалъ хората къмъ война. Нѣкой добъръ проповѣдникъ поучава хората, учи ги на добро, и тѣ сѫ доволни отъ него. Но други не сѫ доволни отъ проповѣдитѣ му, много размеквалъ сърдцата имъ, трѣбвало по-корави сърдца за суровитѣ условия на живота. Колко проповѣдници се връщали въ домоветѣ си съ пукнати глави! Вь единъ малъкъ американски градъ изпращали всѣка година новъ проповѣдникъ. Въ града имало единъ човѣкъ, който билъ голѣмъ безвѣрникъ и, на края на годината набивалъ проповѣдника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвалъ: Нѣма защо да заблуждавашъ хората. Проповѣдникътъ бивалъ принуденъ да се върне, отдето е дошълъ, или съ пукната глава, или съ счупена рѫка. Никой не се съгласявалъ да отиде въ този градъ да проповѣдва. Единъ денъ епископътъ събралъ всички проповѣдници отъ енорията си, да види, кой е готовъ да отиде въ този градъ. Никой не се решавалъ. Епископътъ отправялъ молбата си къмъ този, къмъ онзи, но всички отказвали. Най-после, единъ младъ, снаженъ и здравъ човѣкъ се съгласилъ да отиде въ опредѣления градъ. Какво направилъ той? Още съ пристигането си, разбралъ отъ граж-данитѣ, кой е героятъ, който биелъ проповѣдницитѣ, и си казалъ: Вмѣсто да чакамъ той да ме бие, азъ ще го набия пръвъ. Причакалъ го единъ недѣленъ день на пѫтя, хваналъ го, вързалъ му рѫцетѣ и краката и го набилъ добре. Следъ това го закаралъ на събранието, турилъ го близо до амвона и свободно си проповѣдвалъ. Героятъ слушалъ проповѣдьта, харесала му и се обърналъ къмъ Бога. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, това значи, да подчинишъ змията на духа въ себе си. И вие, като младиятъ проповѣдникъ, ще хванете безвѣрника въ себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете предъ амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне къмъ Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане братъ. Това изисква Новото учение: неприятелитѣ ви да станатъ ваши приятели. Тогава вашитѣ противоречиви мисли, чувства и постѫпки ще ви станатъ приятели и ще взематъ участие въ вашия животъ. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го въ слуга, съ васъ заедно да служи на Бога. Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особенъ начинъ. Ако ви поздравява по старъ начинъ, тя е стара година. Сега азъ не искамъ да бѫдете много меки, но не искамъ да бѫдете и много корави; не искамъ да бѫдете много бедни, но не искамъ да бѫдете и много богати. Искамъ да бѫдете богати, въ пълния смисълъ на думата, да носите товара си, безъ да се уморявате; искамъ да бѫдете учени, безъ да се възгордявате; искамъ сърдцата ви да бѫдатъ пълни съ любовь, безъ да се разкашквате. Искамъ сърдцата ви да бѫдатъ чисти, пълни съ бистра вода, да поливате градинитѣ си, да превърнете земята на рай. Богъ е Любовь, нѣма защо да се страхувате. Богъ ще бѫде на единия край на вашия животъ, а вие — на другия. Богъ е Създатель на всичко! Ние да бѫдемъ ценители на това, което Той е създалъ. Да бѫдемъ ценители на любовьта. И тогава, който иска да стане поетъ, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съмъ противъ вашето желание, но стани такъвъ поетъ, до когото никой да не смѣе да се докосне, да чупи главата му. Бѫдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бѫдете любещи, но да радвате хората съ любовьта си. Като любите, отворете всички врати на затворитѣ, да пуснете затворницитѣ на свобода. Всички вѫглени на миналото трѣбва да се превърнатъ на диаманти. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Така е, и азъ съмъ правилъ опити, зная, че мѫчно се превръщатъ недостстъцитѣ въ добродетели. Лесно е да изцапашъ нѣщо, но мѫчно се чисти изцапаното, да го облагородишъ и туришъ на работа. Ако си сприхавъ, и християнинъ да бѫдешъ, пакъ сприхавъ ще си останешъ. Понеже си уменъ, като дойде нѣкой, нѣма да му казвашъ, че си сприхавъ, но ще му кажешъ: Рѣката ми е доста дълбока. Не влизай вѫтре, да не се удавишъ. Ако знаешъ да плавашъ, влѣзъ вѫтре; ако не знаешъ, стой настрана. — Защо не направи рѣката си по-плитка? — Такава е рѣката ми, дълбока, не мога да я измѣня. Едно време бѣше по-плитка, имаше много тиня, но следъ като я изчистихъ, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирахъ я, направихъ я плавателна и дълбока. Корабитѣ свободно плаватъ, нѣма опасность за тѣхъ, но хората могатъ да се удавятъ. Животътъ на нѣкои хора е дълбока вода. Ако не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ въ тѣхния животъ. Тѣ не сѫ виновни за това, но като минавашъ край тѣхъ. ще бѫдешъ внимателенъ, да не паднешъ въ водата имъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че рибкитѣ, децата на голѣмитѣ риби, не могатъ да се оцапатъ въ водата. Следователно, и ние, като деца на Бога, не можемъ Да се оцапаме. Ако случайно попаднемъ въ нѣкоя мѫтна вода, можемъ да се оцапаме, но това не е голѣма грѣшка. Ако си се окалялъ, ще влѣзешъ отново въ чистата вода и ще се измиешъ. Като знаете това, не казвайте, че животътъ не е чистъ. Щомъ живѣешъ и се движишъ въ Бога, не можешъ да се окаляшъ. Ако умътъ ти временно не работи, не мисли, че е загасналъ. Нѣкѫде е станало малко нарушаване въ инсталацията, но лесно ще се поправи. Нѣкой пѫть не можешъ да обичашъ. — Защо? — Защото живѣешъ въ областьта на егоизъма, живѣешъ само за себе си. Трѣбва да влѣзешъ въ идейната любовь, която има предъ видъ благото на всички. Докато живѣешъ въ тѣсния крѫгъ на егоизъма, „светия“ си; излѣзешъ ли отъ този крѫгъ, напущашъ светийството. Когато влѣзешъ въ общение съ много хора, ще се натъкнешъ на тѣхнитѣ мисли и ще видишъ, че тѣ не мислятъ като тебе. Приятно ми е да изучавамъ вашата мисъль, макаръ че не мислите като мене. Нищо лошо нѣма въ това. Нѣкой мислѣлъ едно време по единъ начинъ, а сега по другъ начинъ — нищо отъ това. Колко пѣвци има, които едно време сѫ пѣли. много добре, а сега не пѣятъ така. Много естествено, простудило се е гърлото имъ, и гласътъ имъ се изгубилъ. Помнете: Никой не може да живѣе самъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ самъ, пази правилото: Живѣй близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близость и се ползувайте разумно отъ нея. Щомъ си близо до Бога, имашъ отношение къмъ Него. Той не ти казва, какво да правишъ, но наблюдава, доколко си досѣтливъ, да направишъ това, което Му е приятно. Нѣма да слѣзе ангелъ отъ небето, да ти каже, какво да правишъ, но ти самъ трѣбва да се сѣтишъ; като видишъ, че едно сираче плаче на пѫтя, да разберешъ, отъ какво има нужда, и да му помогнешъ. Детето се радва, и ти се радвашъ. И Богъ, Който те наблюдава, е доволенъ, че се е намѣрилъ човѣкъ да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молѣло се, да му помогне нѣкой. Ти влѣзе въ положението на детето и му помогна. Това се иска отъ човѣка: да е досѣтливъ, да изпълнява Божията воля. Може и ангелъ да слѣзе отъ небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трѣбва да изпълняватъ Божията воля на земята; ангелитѣ ще вършатъ онази работа, която хората не могатъ да свършатъ. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Какъ се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можешъ да я разберешъ. Първо се запитай, светия ли си, свѣщь ли си, могатъ ли хората на твоята свѣтлива да четатъ. Могатъ ли съ твоята топлина да запалятъ огнището си, да опекатъ хлѣба си и да сварятъ яденето си? Ако палишъ огъня на хората, светия си; ако само димъ правишъ, никакъвъ светия не си. Подъ „светия“ вие разбирате образитѣ на светиитѣ въ църквата. Де сѫ самитѣ светии? Споредъ мене, светии сѫ онѣзи, които освѣтяватъ и отопляватъ стаята ми. Често седа около печката и си мисля нѣщо. Наблюдава ме нѣкой и си казва: Какво ли мисли Учительтъ? Нищо не мисля, разговарямъ се съ топлината на печката. Тя е светия, който влѣзълъ въ печката. — Какъ да разберемъ това: буквално, или преносно? Право е и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Азъ седа около печката и мисля за всички, които взеха участие въ доставянето й: нѣкои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а азъ се топля на нея. Това е любовьта на тия хора. Тѣ донесоха топлината, и печката топли. Азъ мисля и изпращамъ своята благодарность къмъ Бога, както и къмъ всички онѣзи, които сѫ работили и работятъ за общото благо. Въ благодарностите се заключава философията на живота. Да благодаримъ на Бога, за да просвѣтне умътъ ни и да се облагороди сърдцето ни! Да влѣземъ въ Бога и да бѫдемъ носители на Неговата мисъль! Това носи новат,а година. Христосъ казва: „Ще потече като жива вода.“ Мислете право и разбирайте право, да потече животътъ въ васъ, като свѣтлина и топлина. Единъ день, когато станете светии, и вие ще влѣзете въ нѣкоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме - навреме, е свободенъ. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като истине стаята, светията пакъ влѣзе въ печката. Топля се, ямъ хлѣбъ, дишамъ въздухъ и благодаря на всички разумни сѫщества, които сѫ работили за доставяне на необходимитѣ нѣща за цѣлото човѣчество. Нѣкой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любовь и за живота, който изтича отъ нея. Мисля за Божията мѫдрость и за свѣтлината, която изтича отъ нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича отъ нея. Мислете и вие така. Това е правиятъ пѫть за размишление — да отправяте мисъльта си къмъ ония сѫщества, които работятъ. Не е позволено, при великитѣ блага и жертви, които ни се даватъ, да бѫдемъ недоволни. Единъ день ще влѣзешъ като слуга въ печката. Това е образъ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влѣзешъ въ живота и ще те накаратъ да свършишъ една неприятна работа. Ако имашъ любовь, ще я свършишъ добре и ще научишъ отъ нея това, което по другъ начинъ не можешъ да научишъ. За да познаешъ душата на нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да влѣзешъ въ особени отношения съ него, както Христосъ влѣзе въ свѣта и го позна. Само така Христосъ можа да разбере и познае човѣшката душа. Той разбра свѣта, позна човѣка и научи великия урокъ на послушанието. Презъ голѣми изкушения и изпитания мина Христосъ, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа — трѣбваше да я изпие. Той лѣкуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трѣбваше да мине презъ голѣми противоречия. Когато бѣше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мѫдрецо, спасителю на свѣта, не виждашъ ли, че Богъ те е изоставилъ и не се интересува за тебе? Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, предавамъ душата си. Да бѫде Твоята воля!“ Презъ голѣмъ изпитъ мина Христосъ. Лесно се говори за страданията, но мѫчно се понасятъ. Христосъ мина презъ такива страдания, като че вселената се рушеше. Всички хора минаватъ презъ страдания, но сѫ едва въ началото на голѣмитѣ страдания. Вие нѣма да бѫдете заковани на кръста, но все ще ви турятъ едно малко кръстче на главата; ще ви затворятъ въ сандъкъ и ще ви кажатъ: Опитай се да излѣзешъ! Онѣзи, които ви обичатъ, ви правятъ добро: турятъ дъски отгоре, да не взематъ богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. Следъ време, като разкопаятъ, нищо не намиратъ, освенъ мертецитѣ* — богатството е ограбено. Душата не е въ земята. Тя излиза отъ тѣлото съ духовната си дреха, която е еластична, пъргава — приятно е да се движишъ съ нея. Съ тази дреха ти се чувствувашъ младъ, подвиженъ. Опитай се да вкарашъ душата въ физическото тѣло, следъ като го е напуснала! Накарали единъ светия да влѣзе въ тѣлото си, но той се отказалъ. — Мирише това тѣло, не искамъ да влѣза въ него. — То е твоето тѣло, отговорили му близкитѣ. — Не искамъ да влѣза въ него. Физическото тѣло е временно жилище на човѣка. Павелъ казва: „Ако физическото тѣло се разруши, има друго тѣло — нерѫкотворено, за което сега се приготвяме.“ Трѣбва да се готвимъ за новото, което иде въ свѣта. Ще дойде день, когато душата ще бѫде независима отъ тѣлото. Душата е безсмъртна, тѣлото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза въ тѣлото, човѣкъ минава презъ мѫчения и страдания. И сега излизате отъ тѣлото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могатъ да правятъ това съзнателно и по желание. Нѣкой иска да излѣзе отъ тѣлото си, но не знае, де е вратата за излизане. Ако не знаешъ, де е вратата на автомобила, какъ ще излѣзешъ отъ ного? Следете, какво става съ васъ при заспиване. По-нѣкога, като заспивашъ, чувашъ нѣкакво фучение, изгубвашъ съзнание и правишъ опитъ да излѣзешъ вънъ. Това фучение, или скърцане е подобно на отваряне на нѣкаква ръждясала врата. Следъ това сънувашъ, че си свободенъ, ходишъ нѣкѫде, разхождашъ се. После виждашъ, че нѣкой те гони; влизашъ въ една, въ втора кѫща, качвашъ се по покривитѣ, докато успѣешъ да влѣзешъ въ една стая — твоето тѣло. Тѣлото представя стая, или цѣла кѫща. Като влизашъ въ тѣлото си, знаешъ, отде влизашъ; като излизашъ, не знаешъ, отде си излѣзълъ. Трѣбва да се научишъ, отде се излиза. Всички хора посрѣщатъ гоститѣ си любезно, но скоро имъ се насищатъ. Въ това отношение, тѣ знаятъ само една врата — да посрѣщатъ любезно. Тѣ приличатъ на онзи проповѣдникъ, на когото дошълъ гостъ. Проповѣдникътъ го запиталъ: Скоро ли ще си отивашъ? — Не мисля да си отивамъ скоро. Имамъ желание да остана повече време при васъ, не бързамъ. — Ако те чакатъ вкѫщи? Побързай да си отидешъ, да не се безпокоятъ за тебе. Не му казалъ направо да си отиде, но съ заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожатъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до страданието. Нѣкой пѫть ви нападне едно страдание и ви мѫчи. Задъ страданието се крие нѣкое сѫщество, нѣкой вашъ познатъ отъ миналото, който ви се оплаква, че е изгубилъ нѣщо ценно, че е нещастенъ. Ти слушашъ, какъ ти се оплаква, и казвашъ, че страдашъ. Значи, страданието не е твое, но на сѫществото, което се крие въ тебе. Както скръбьта не е твоя, така и радостьта. Нѣкой пѫть и радостьта ти се крие въ нѣкой твой познатъ отъ миналото, който скача, радва се. Значи, скръбьта и радостьта ви сѫ чужди. На васъ остава само едно: да различавате своитѣ радости и скърби отъ чуждитѣ. Чуждата радость и скръбь лесно изчезватъ, а вашитѣ сѫ дълготрайни. Като не познавашъ закона, ако изгубишъ радостьта си, казвашъ: Отиде ми радостьта, взеха ми я. Никой не ти я взелъ. Тази радость е твой гостъ, на чийто разноски си ялъ и пилъ. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само часть отъ своето ухание, и ти страдашъ. Ще знаешъ, че никой на никого не може да отнеме радостьта, освенъ онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастенъ, че си му отнелъ радостьта; ти мислишъ, че нѣкой е открадналъ твоята радость. И дветѣ положения сѫ невѣрни. Ако ти можешъ да обърнешъ една душа къмъ Бога, тя ще ти бѫде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнешъ човѣка къмъ Бога, но трѣбва да знаешъ, какъ да му помогнешъ, да се освободи отъ страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идатъ страданията? И докога човѣкъ страда? — Докато приеме страданията като методъ за възпитание и започне да ги носи съ радость. Какъвъ смисълъ има да разказвашъ на всички, че страдашъ? Нѣкой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятельтъ му започва да говори за своитѣ страдания. Следъ това двамата отиватъ при трети свой приятель, да му кажатъ, какви страдания иматъ. Третиятъ говори за своитѣ страдания. После се събиратъ четирима, петима — всички говорятъ за страданията си. Азъ стоя и слушамъ тия оплаквания и предлагамъ да купя страданията имъ. Щомъ ги купя, всички ставатъ радостни и доволни. Това, отъ което човѣкъ се нуждае, трѣбва да му го даде нѣкой: или хората, или Богъ, Другояче казано: Всѣко желание на душата трѣбва да се задоволи. Това е законъ, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако единъ човѣкъ самъ не може да помогне, да извика втори, трети. Казватъ: Ако имаме пари, ще помогнемъ, но какво да правимъ, като нѣмаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до паритѣ, това е последна работа. Като говоря така, и азъ плащамъ данъкъ на своето учение. Дойде нѣкоя сестра, оплаква се, че страда отъ стомахъ, отъ слабость, едва се държи на краката си. Азъ й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахътъ ме боли, не мога да слушамъ, какво ми говоришъ. Първо ми помогни да оздравѣя, че после ще ми проповѣдвашъ. Права е тя. Тогава й давамъ единъ съветъ и казвамъ: Иди въ дома си, ще оздравѣешъ. Следъ това вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. Следъ десетина дни тя дохожда пакъ при мене и ми благодари — оздравѣла вече. Но сега има нужда отъ пари. Азъ виждамъ, че нѣкой богатъ човѣкъ ще й помогне, затова й казвамъ: Върни се в кѫщи, ще получишъ това, отъ което се нуждаешъ. Както казвамъ, така става. Тя е доволна, вѣрва вече на думитѣ ми. Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможность да вършите Божията воля тайно, въ душата си, поне въ малъкъ размѣръ. Всѣки самъ трѣбва да прояви инициатива, да не очаква да дойдатъ хора отвънъ да го подканятъ. Докато момата не се облѣче хубаво, не тури китка на главата си и не отиде на хорото да потропа, сватоветѣ нѣма да дойдатъ. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове нѣма да дойдатъ. Тя трѣбва да хвърли черната дреха и да напусне манастири. Всѣки домъ е храмъ, църква или манастиръ. Като напусне манастира, сватоветѣ ще дойдатъ. Въртенето на хорото е животътъ. Животътъ има смисълъ, а не смъртьта. Сватоветѣ осмислятъ живота. Следователно, докато има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ волята, сватове има. Когато има свѣтлина въ ума, любовь въ сърдцето и свобода въ душата, сватоветѣ сѫ дошли вече. Има смисълъ въ тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо. Правете преводи на всичко, което става около васъ. Ако тълкувате нѣщата правилно, вие ще се радвате на красивъ животъ. По-красивъ животъ отъ този, който имате, никъде не може да намѣрите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте смѣнили за царския животъ. За нищо на свѣта не смѣняйте положението си съ това и на най-щастливия човѣкъ. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече отъ това на пръвъ министъръ. Ако е въпросъ за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? Отъ тази свобода, която днесъ имате, по-голѣма не може да ви се даде. Цѣлото човѣчество трѣбва да се повдигне поне една степень по-високо отъ това, съ което днесъ разполага, за да придобиете и вие по-голѣма свобода. Отъ день на день свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовьта ви се увеличава, свѣтлината ви се увеличава — всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска отъ васъ: да работите, да бѫдете близо до Господа, близо до своя ближенъ и близо до себе си. Това изисква новиятъ животъ, който иде сега въ свѣта. Довечера ще се съберемъ да прекараме една вечерь между своитѣ близки. Ще сваримъ оризъ, ще приготвимъ малки хлѣбчета. Ще попѣемъ, ще посвиримъ малко и ще си поговоримъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ. ________________________ *мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско познаване Размишление. Завършенитѣ процеси сѫ процеси на разочарование. Бѫдсте доволни отъ незавършенитѣ процеси. Питате за нѣщо: Какъвъ ще бѫде краятъ? Краятъ включва началото, а началото включва края. Сѫщото се отнася до причината и последствието. Въ причината се включва последствието, а въ последствието — причината. Посадишъ едно дърво и питашъ: Какъвъ ще бѫде краятъ? — Ще ядешъ плодъ. Това не е край, защото и втората, и третата година пакъ ще ядешъ плодъ отъ дървото. Какъвъ е краятъ на живота? — Смъртьта. Обаче, смъртьта нито е начало, нито е край. Ти мислишъ, че като си се родилъ, ще умрешъ. Значи, раждането е начало, смъртьта — край. Не е така. Виждашъ, единъ човѣкъ се движи. Пѫтьтъ, който изминава, означаваме съ права линия. Движи се човѣкъ по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чъртичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голѣмъ и продължава да се движи по правата линия. На пѫтя си срѣща друга преграда — смъртьта. Задъ преградата не виждаме човѣка, но той продължава да се движи. Тѣзи процеси на виждане и невиждана наричаме раждане и смърть. Виждашъ нѣкого — родилъ се е; не го виждашъ — умрѣлъ е. Това сѫ. човѣшки понятия. Това сѫ впечатления, които постоянно се смѣнятъ. Започвашъ да ядешъ, взимашъ първата хапка и казвашъ, че е най-сладка. Колкото повече ядешъ, сладостьта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки сѫ еднакво сладки, но вкусътъ постепенно се губи, и сладостите намалява. Обаче, всички хапки заедно внасятъ сила въ човѣшкия организъмъ. Какво внася яденето въ човѣка? — Сила. Какво внася музиката? — Бодрость. Като си попѣешъ или посвиришъ малко, ти се ободрявашъ. Но човѣкъ не е доволенъ отъ малкото. Той иска много да печели. Въ сѫщность, печалбата е нищо; въ единъ моментъ можешъ да изгубишъ това, което си печелилъ съ години. Като изгубишъ всичко, страдашъ. А като си попѣешъ малко, никой не може да ти вземе печалбата отъ пѣенето. Всички нѣща, които иматъ външенъ изразъ, сѫ преходни. Питашъ нѣкого: Какво спечели? — Спечелихъ това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията. Защо се оплаква? — Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важенъ процесъ въ природата. Гладенъ си, значи, сиромахъ си; ситъ си, значи, богатъ си. Това е истинскиятъ преводъ на богатството и сиромашията. Защо си сиромахъ? За да ядешъ. Защо си богатъ? За да престанешъ да ядешъ. Хората иматъ криво разбиране за богатството и за сиромашията. Споредъ тѣхъ, богатъ е онзи, който се облича добре, ползува се отъ уважението на хората. Това е човѣшко тълкуване. Външното обличане не носи щастие, и външното събличане сѫщо не носи щастие. Ако зимно време си облѣченъ съ кожухъ, добре ще ти бѫде. Но ако влѣзешъ съ кожуха въ топла стая, ще бѫдешъ нещастенъ. Всѣко нѣщо има значение, когато се приложи на време и на мѣсто. Кой се е родилъ облѣченъ, както хората се обличатъ? Има една тънка ризичка, съ която е обвито детето, но щомъ се роди, веднага го събличатъ. Който иде въ свѣта, прилича на млада булка — въ було е обвитъ. Щомъ се роди, т. е. влѣзе въ свѣта, веднага свалятъ булото му, искатъ да видятъ, какъвъ човѣкъ е той. Като снематъ булото, той започва да плаче и да се сърди. Близкитѣ му, като чуятъ плача, радватъ се и казватъ: Живо е, оживѣ вече! Това е вѫтрешенъ процесъ, който трѣбва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясенъ. Тогава трѣбва да вѣрваме. Вѣрата е вѫтрешенъ, непреривенъ процесъ. Презъ цѣлия животъ трѣбва да прилагаме вѣрата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Нѣкой казва: Едно време вѣрата ми бѣше силна, но сега отслабна. На млади години човѣкъ вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи, на млади години той има вѣра — добре вижда; на стари години вѣрата му отслабва — не вижда добре. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ много прахъ. Мислилъ, тревожилъ се, плакалъ, докато най-после очитѣ му прашасали и отслабнали. Като ставате отъ сънь, вие миете очитѣ си, но все пакъ оставатъ малки прашинки по тѣхъ, които намаляватъ зрението. Ако човѣкъ води чистъ и светъ животъ, никакви прашинки, никаква излишна материя нѣма да се натрупа на очитѣ му, и той ще има здрави, силни очи до дълбока старость. Ти се оглеждашъ въ огледалото и казвашъ: Остарѣхъ вече. Какво означава старостьта? Остарѣвашъ, защото самъ си внушавашъ тази мисъль. Кажешъ ли си, че ще остарѣешъ, че краката ти не държатъ вече, че рѫцетѣ ти треперятъ, всичко ще се сбѫдне. Както мислишъ, така става. Като остарѣешъ, какво постигашъ? — Нищо не постигашъ — отслабвашъ само и губишъ всичко. Това е кривъ пѫть на мислене. Ще кажешъ, че си напусналъ детинскитѣ работи. Какво си придобилъ отъ това? Нищо не си придобилъ. Ти си въобразявашъ, че като отидешъ на онзи свѣтъ, ще срещнешъ своитѣ близки. Де е този свѣтъ, не знаешъ. Де сѫ близкитѣ ти, не знаешъ. Говоришъ нѣща, които не знаешъ. Това не е реално. Де е реалностьта? — Въ васъ. Фотографнитѣ снимки реални ли сѫ? — Не сѫ реални, тѣ сѫ сѣнки на истинскитѣ образи. Наистина, като се проектиратъ върху платното, тѣ се движатъ като сѣнки. Въ широкъ смисълъ, външниятъ човѣкъ е сѣнка, проектирана върху екрана. Човѣкъ е вѫтре нѣкѫде, а не отвънъ. Външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се различаватъ. Виждате, какъ единъ капелмайсторъ маха съ рѫцетѣ си. Чудите се, защо маха. Това е времеиенъ процесъ. Когато музикантитѣ се научатъ да свирятъ добре, може и безъ махане на рѫце. Докато капелмайсторътъ маха съ рѫце, музикантитѣ още не сѫ готови. Сега, ако накарамъ нѣкоя отъ възрастнитѣ сестри да пѣе, тя ще се стѣсни и нѣма да пѣе. Тя се стѣснява да пѣе предъ други. Тя мисли, че салонътъ е пъленъ съ хора. Не, това сѫ сѣнки, проектирани върху екрана. Хората живѣятъ въ свой субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ и го проектиратъ навънъ, върху екрана. Ще кажете, че и сѣнкитѣ сѫществуватъ. Така е, има сѣнки въ живота, но тѣ не сѫ реални, а реалностьта е нѣщо вѫтрешно. Реалностьта не се пипа. Има нѣщо реално въ човѣка, но то е вѫтре нѣкѫде, не се вижда. Казвашъ, че рѫцетѣ, краката, сърдцето ти сѫ реални нѣща. Реални сѫ и тѣ, но мисъльта ти не е въ тѣхъ. Това, което мисли въ тебе, не е нито въ рѫцетѣ, нито въ краката, нито въ сърдцето ти — никѫде не се вижда. То е нѣкѫде въ мозъка ти, едва го чувствувашъ. Ти си въобразявашъ, че го виждашъ; това, което виждашъ, е само проява на реалностьта. Ти си тѫженъ, скръбенъ и мислишъ, че скръбьта ти е нѣщо реално. Ако скръбьта е реално нѣщо, де е тя? Ще кажешъ, че я чувствувашъ подъ лъжичката нѣкѫде. Колко тежи вашата скръбь? Азъ бихъ я претеглилъ. После, бихъ я купилъ; 20 хиляди лева бихъ далъ за една скръбь. Донесете ми скръбьта си въ едно шише, азъ веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбьта е нѣщо илюзорно, както и сиромашията. Казвашъ, че нѣмашъ петь пари въ джоба си. И това е илюзия. Казвашъ, че си скърбенъ, беденъ, гладенъ, но ако ти дадатъ една златна монета, скръбьта ти веднага изчезва. Каква скръбь е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скърбенъ, защото мислишъ, че си скърбенъ. Ако мислишъ, че си щастливъ, ще бѫдешъ такъвъ. Като ви посети скръбьта, не я крийте, но изнесете я вънъ, дайте й единъ хубавъ обѣдъ и си поговорете съ нея. Азъ съмъ се разговарялъ съ скръбьта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете следъ нея. Красива е скръбьта! За да не я познаятъ, тя се дигизира: закрива се съ черенъ воалъ, облича се въ скѫсани дрехи и така минава незабелязано. Кой отъ васъ е пожелалъ да види скръбьта и да си поговори съ нея? Като ви говоря за красотата на скръбьта, вие мислите, че ви залъгвамъ, и казвате: Знаемъ, какво нѣщо е скръбьта, не сме забравили мѫката, която ни е причинила тя. Помни: Единственото нѣщо, което просвѣщава хората, е скръбьта. Като дойде радостьта при тебе, занимава те, люлѣе те, пѣе ти приспивна пѣсень: Нани-нани, нани-на. Скръбьта е строга, не позволява такива нѣща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Нѣма време за сънь и почивка. Хайде, на работа! Иди да учишъ, да се молишъ. Радостьта обича мечтитѣ и фантазиитѣ. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспивашъ. Радостьта и скръбьта сѫ едно и сѫщо лице съ две страни. Радостьта е мома, която цѣлува и пригръща човѣка. Скръбьта е сѫщата мома, покрита съ черенъ воалъ, облѣчена въ стари, скѫсани дрехи; тя кара човѣка да учи, да работи и да се моли. Чрезъ радостьта и скръбьта невидимиятъ свѣтъ си устройва забави. Когато сѫществата на онзи свѣтъ искатъ да Си починатъ, тѣ си устройватъ забави съ хората, рѫкоплѣскатъ имъ и си заминаватъ. Хората се влюбватъ, разлюбватъ, плачатъ, страдатъ, а разумнитѣ сѫщества ги наблюдаватъ и се смѣятъ. Ти се влюбишъ въ единъ момъкъ, безъ да подозирашъ, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала — играе роля на момъкъ. Ти му пишешъ любовни писма, получавашъ отъ него, а приятелката ти се смѣе. Единъ день тя сваля булото си предъ тебе и казва: Много си се влюбила въ мене. И дветѣ започватъ да се смѣятъ. Смѣшно нѣщо е влюбването. Момъкъ и мома се оженятъ. Въ първо време и двамата сѫ дигизирани, съ маски на лицето. Колкото повече години минаватъ, маскитѣ постепенно се свалятъ: изчезва красотата имъ, коситѣ побѣляватъ, зѫбитѣ опадатъ. Питатъ се: Де отиде предишната красота? Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човѣкъ не остарява. Реалностьта никога не остарява. Всичко, което се измѣня отвънъ, е привидно. Който не познава реалностьта, не може да си даде отчетъ на това, което става около него. Живѣй като дете, като младъ момъкъ и мома, като старъ човѣкъ и знай, че не си дете, не си младъ, нито си старъ. Това сѫ фази на човѣшкия животъ. Сега имашъ брада, бѣла коса, но като отидешъ на онзи свѣтъ, ще ги оставишъ на земята. Тамъ не приематъ хора съ бради и съ бѣли коси. Като напусне земята, човѣкъ взима съ себе си само онова, съ което е дошълъ. То е реалното. Човѣкъ, който люби всички, живѣе въ реалностьта. Казвате, че е невъзможно да любишъ всички. Споредъ мене, най-мѫчно е да любишъ единъ човѣкъ. — Защо? — Ще ви отговоря на вашъ езикъ. Единицата, човѣкътъ е толкова малка величина, че съ микроскопъ не можешъ да го видишъ, не можешъ и да го хванешъ. Много хора, множеството, съставятъ цѣлото, образувано отъ милиарди души, свързани заедно, въ единицата. Казвашъ: Не мога да обичамъ всички хора. Ако подъ „всички“ разбирашъ сѣнкитѣ на хората, правъ си, не можешъ да обичашъ сѣнки. Но ако подъ „всички“ разбирашъ великата реалность, наречена Богъ, можешъ да ги обичашъ. Ще обичашъ Бога, и въ Неговото лице ще обичашъ всички. Тази идея трѣбва да проникне въ умоветѣ ви. Нѣкой страда и плаче за своята дъщеря, че умрѣла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умрѣла. Тя нито се е раждала, нито е умрѣла. Де е забуждението на този човѣкъ? — Въ вѣрата му, че човѣкъ умира. Може ли това, което излиза отъ Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза отъ Бога, нито остарява, нито умира. Всичко което излиза отъ Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизмѣня, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този законъ е вѣренъ за материята, колко повече за духа. Ако въ дома ти дойде единъ мѫдрецъ, въ единъ день той може да се измѣни много пѫти: ще го видишъ като светия, съ брада, съ свѣтло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красивъ момъкъ. Косата му ще се измѣня, ту бѣла, ту черна; очитѣ му ще станатъ по-голѣми, или по-малки, веждитѣ по-дебели, или по-тънки. Ще гледате и ще се чудите на тѣзи промѣни. Ако мѫдрецътъ може да се мѣни споредъ желанието си, това показва, че той познава великитѣ закони на Битието и споредъ тѣхъ живѣе. Следователно, ще знаешъ, че си излѣзълъ отъ Бога, въ Когото смърть не сѫществува. Презъ страдания ще минешъ, но не и презъ смърть. Привилегия е за човѣка да страда. Ще страдашъ, за да познаешъ истината, да разберешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Това е новото вѣрую, което Христосъ е нроповѣдвалъ. Дръжте и вашето старо вѣрую, да има съ какво да сравнявате. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ нещастни. Обаче, като се избавятъ отъ нѣкакво нещастие, казватъ, че Христосъ имъ помогналъ. Нѣкой се дави, но го спасяватъ. Кой го спасилъ? — Христосъ. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой въ сѫщность върши това? — Христосъ. Имашъ приятели, който ти помага въ училището. Това не е ли пакъ помощьта на Христа? Следъ всичко това, питате, де е Христосъ. Невсѣкѫде е Христосъ и на всички помага. По нѣколко пѫти па день Го срѣщате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христа, не можете да Го намѣрите. Ученитѣ твърдятъ, че вселената има много центрове. Не, вселената има само единъ центъръ. Колко центъра има колелото? — Само единъ — центъръ на равновесие. Нѣкои казватъ, че вселената е сфера, на която центърътъ е навсѣкѫде, а периферията никѫде. Какво разбирате отъ това? Може ли нѣщо да има центъръ, а да нѣма периферия? Щомъ има центъръ, има и периферия. Следователно, вселената има само единъ центъръ. Като говоримъ за единъ центъръ на вселената, подразбираме една реалность. Богъ е единствена реалность въ свѣта. Кажешъ ли, че има две и повече реалности, ти се натък-вашъ на противоречие. И човѣкъ има само единъ центъръ въ живота си, т. е. само една реалность. Всичко, което познавашъ и знаешъ, е реално; всичко, което не познавашъ и не знаешъ, не е реално. Ти мислишъ, че ако изгубишъ сина, дъщеря си или приятеля си, изгубилъ си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубилъ. Твоятъ синъ, твоята дъщеря и твоятъ приятель сѫ навсѣкѫде. Тѣ не се мѣнятъ. А това, което никога не се мѣни, е реално. Истински приятель е този, който не измѣня отношенията си къмъ своитѣ близки, който не прави разлика между своитѣ интереси и интереситѣ на близкитѣ си. Ако обичашъ себе си повече отъ другитѣ, ти не си въ реалностьта; и ако обичашъ хората повече отъ себе си, пакъ не си въ реалностьта. Защо остарява човѣкъ? — Защото не живѣе въ реалностьта, защото не мисли право. Не е страшна старостьта; страшна е, ако не я разбирашъ. Въ старостьта се крие велико знание, което трѣбва да се използува. Ако си старъ, носи брадата на старостьта, докато придобиешъ нейното знание; следъ това хвърли брадата и се подмлади. Старостьта е кола, натоварена съ различни материали. Щомъ свалишъ товара, ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си билъ по-рано. И младиятъ има знание, и стариятъ има знание, но истински знаещъ е онзи, който за осемь минути отива до слънцето и за осемъ минути се връща. Животътъ иде отъ слънцето, а се обработва на земята. Младиятъ работи, а стариятъ доставя материали за обработване. И детето, като се храни съ млѣкото на майката, обработва го и го превръща на енергия. Изучавайте младостьта и старостьта, за да се освободите отъ илюзиитѣ на живота. Това не се постига изведнъжъ. Азъ не искамъ изведнъжъ да олекнете, за да не се обърнете съ главата надолу. Знаете ли, колко години е употрѣбилъ човѣкъ, докато се научи да държи главата си изправена? Нѣкой държи главата си напредъ, другъ — назадъ. Така не се нареждатъ работитѣ. Ще държишъ главата си направо, перпендикулярно къмъ замята. Само така можешъ да станешъ музикантъ, ученъ и философъ. Навеждашъ ли главата си, работата ти е загубена. Ако се пригърбвашъ, скоро ще остарѣешъ. Никакво пригърбване не се позволява. Защо трѣбва да се пригърбвашъ? Защо свивашъ раменетѣ си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелитѣ, за тѣхната младость. Нѣма стари ангели. Лицата на ангелитѣ сѫ гладки, безъ никакви косми. Тѣ нѣматъ брада и мустаци, както обикновенитѣ хора. И Христосъ нѣма брада. Какъ ще Го познаете? Брадата представя животъ на закони и правила. Срещнешъ ли човѣкъ съ брада, веднага ще чуешъ известни наставления: какво трѣбва да правишъ, какъ да се отнасяшъ. Този човѣкъ не е въ съгласие съ общественото мнение, има особено мнение. Той казва, какво е писалъ еди - кой си моралистъ, какво подържа тази или онази религия. Единъ моралъ, една религия сѫществуватъ въ свѣта. Ако две рѣки се вливатъ една въ друга и образуватъ една рѣка, има ли нѣщо неморално въ това? Рѣката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухътъ може да е нечистъ, но лесно се пречиства. Нѣма нечисти нѣща въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Следователно, който живѣе и се движи въ Бога, не може да бѫде нечистъ. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. Съ мисъльта си човѣкъ се петни, съ мисъльта си се чисти. Мислишъ, че ако бръкнешъ въ джоба на нѣкого и вземешъ кесията му, ще забогатѣешъ. Нѣма да забогатѣешъ, но ще опетнишъ мисъльта си. После започвашъ да мислишъ, че нѣма кражба въ свѣта, че всичко принадлежи на Бога и постепенно се очиствашъ. Ако отидешъ на извора и си налѣешъ една - две стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземешъ водата отъ шишето на своя приятель. Значи, докато водата тече, кражба не сѫществува. Щомъ се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобътъ ми е пъленъ и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнешъ въ джоба ми и вземешъ нѣщо, де ще го занесешъ? Ще го оставишъ на земята, дето съмъ и азъ. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислишъ, че си обралъ нѣкого. И той мисли, че го обрали. Въ сѫщность, никой никого не може да обере. Ще дойде день, когато богатиятъ ще благодари на онзи, който бръкне въ джоба му и извади нѣколко монети. Той ще каже: Доволенъ сьмъ, че взе часть отъ паритѣ ми — олекна ми малко. Въ бѫдеще хората ще гледатъ по особенъ начинъ на кражбата, на отношенията помежду си. Срѣщате младъ, красивъ момъкъ, пази се отъ хората, не иска да го обератъ. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне въ джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда и ще се усмихне, ще започне да се разговаря съ нея. Той желае и втори пѫть тя да го срещне и да бръкне въ джоба му. Ако нѣкой старъ, грозенъ човѣкъ бръкне въ джоба му, той ще бѫде недоволенъ, ще се възмущава отъ безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение къмъ хората. Като обичашъ нѣкого, търпишъ всичко и каквото прави, не го обвинявашъ въ нищо. Ако не го обичашъ, ще бѫдешъ недоволенъ отъ постъпката му и ще го критикувашъ. Помни: Тамъ, дето е Богъ, никакви престѫпления не ставатъ. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ се вършатъ престѫпления. Въ момента, въ който помислишъ, че нѣкъде се вършатъ престъпления, Богъ моментално се оттегля. Докато мислишъ право, Богъ е съ тебе и свѣтлина те озарява. Щомъ изкривишъ мисъльта си, свѣтлината те напуща и изпадашъ въ мракъ. Всички кражби и престъпления се вършатъ въ мракъ и тъмнина. Докато мислишъ, че майка ти и баща ти съ умрѣли, че и ти ще умрешъ, ти си въ илюзиитѣ на живота. Човѣкъ не умира, но само се измѣня. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кое се измѣня? — Въз-гледитѣ на човѣка. Пита ме нѣкой: Въ онзи свѣтъ ще се познаемъ ли? — Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тукъ се познавате, нито на онзи свѣтъ ще се познавате. На земята хората познаватъ маскитѣ си, но не и своитѣ души. Реалностьта е въ душата на човѣка. Както свѣтлината опредѣля лампата, така и мислитѣ, чувствата и постъпкитѣ опредѣлятъ човѣка. Тѣ го правятъ красивъ. Като се говори за кражбата, имаме предъ видъ само слѣпцитѣ. Какъ ще обератъ ясновидеца? Той вижда намѣрението на апаша още отдалечъ и му казва: Ти имашъ нужда отъ пари. Колко искашъ? Ако нѣкой иска да го убие, той вижда още отдалечъ ножа въ ръката му и го превръща на книженъ. Ако рече да замахне съ ножа, самъ ще се очуди, че вмѣсто металически ножъ, държи книженъ. Какъвъ герой ще излѣзе отъ него? Съ книженъ ножъ не можешъ да убиешъ никого. Нѣкой се страхува даже отъ дървения ножъ и казва, че ще го убиятъ. Мислишъ ли, че могатъ да те убиятъ? Светията гори въ огъня и си пѣе. Мислите ли, че той се мѫчи? Не, не се мѫчи, пѣе си човѣкътъ. Какво стана съ тримата момци въ огнената пещь? Изгорѣха ли? Вѣра е нуждна на хората. Ако нѣматъ вѣра, тѣ живѣятъ въ илюзии. Две моми се каратъ за единъ момъкъ, или два момъка — за една мома. Всѣки мисли, че има повече право на момата отъ другия. И това е илюзия. Никой нѣма право на собственость върху човѣка. Двама души се каратъ за една кѫща. Ако се обичатъ, и двамата могатъ да живѣятъ заедно; ако се обичатъ, кѫщата може да се разшири, и за двамата ще има мѣсто. Когато човѣкъ има любовь, и въ една стая да живѣе, ще му бѫде широко. Нѣкои религиозни казватъ, че познаватъ Христа. Какъ Го познаватъ? Кое показва, че познавате Христа? Ако, наистина, Го познавашъ и боледувашъ, това не е истинско познаване. Когато си боленъ и се свържешъ съ Христа, болестьта ти веднага изчезва; ако си сиромахъ и се свържешъ съ Христа, джобътъ ти всѣкога ще е пъленъ съ пари. Ако болестьта ти не минава, не си свързанъ съ Христа. Болестьта те учи, какъ да познаешъ Христа. Тя казва: Докато не познаешъ Христа, нѣма да си отида. Ти казвашъ, че ще оздравѣешъ, но се колабаешъ, не вѣрвашъ на думитѣ си. Кажешъ ли., че ще оздравѣешъ, ще вѣрвашъ на думитѣ си. Отивамъ при единъ боленъ приятель, да го видя. Той ми казва: Моята работа е свършена, но поне ми отвори пѫть. Рѫцетѣ и краката ми не държатъ, нѣма да оздравѣя. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Стани отъ леглото! Той става. — Опитай се да ходишъ. Той започва да ходи изъ стаята. Като направи това нѣколко деня наредъ, оздравѣ напълно. Пита го лѣкарьтъ, какъ оздравѣлъ. Той казва: Не зная, какъ оздравѣхъ, но каза ми се да стана, и азъ станахъ; каза ми се да ходя, и азъ започнахъ да ходя. Каза ми се, че ще оздравѣя, и азъ оздравѣхъ. — Какви лѣкарства ти дадоха? — Никакви, безъ лѣкарства оздравѣхъ. Ще вѣрвашъ! Вѣрата лѣкува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лѣкувашъ, нуждно е абсолютна вѣра. Какъ лѣкуватъ днесъ треската? Лѣкаритѣ препорѫчватъ хининъ, а народътъ я лѣкува по особенъ начинъ Единъ познатъ ми разправяше следната опитность. Той боледувалъ отъ треска цѣли три години. Единъ неговъ приятель го накаралъ единъ день да излѣзатъ на разходка край близката рѣка, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятельтъ му го бутналъ въ рѣката. — Свърши се моятъ животъ! — помислилъ си болниятъ. Много се уплашилъ, но направилъ последно усилие, да излѣзе отъ рѣката. Едва се измъкналъ. Приятельтъ му носѣлъ дрехи, помогналъ му да се преоблѣче. Отъ този моментъ треската го напуснала. Стрѣскането, което преживѣлъ болниятъ, изпѫдило треската навънъ. Значи, за да се измѣни състоянието на човѣка, нуждно е нѣкакво стрѣскане, което да го раздвижи. Това виждаме и въ живота. Понѣкога едно страдание освобождава човѣка отъ друго страдание. Важно е да стане смѣна въ състоянието. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне на добро.“ Казвашъ: Моятъ приятель измѣни отношенията си къмъ мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене. Това сѫ заблуждения, наслоявания отъ миналото, които внасятъ противоречия въ човѣшкия животъ. Казвашъ, че ще умрешъ. Не мисли за това. Единственото нѣщо, върху което трѣбва да мислишъ, е познаването на Бога, а не смъртьта. Щомъ Го познаешъ, ще възстановишъ хармонията на своя животъ. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Не е достатъчно да кажешъ, че мѫжътъ ти е грубъ, но трѣбва да се запиташъ, обичашъ ли го. Ако го обичашъ, това не значи, че трѣбва да му казвашъ, че го обичашъ, но да премахнешъ въ себе си причината, която го кара да бѫде грубъ. Щомъ ти се измѣнишъ, и той ще се измѣни. Молишъ се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си, и Азъ ще ти се изявя.“ Щомъ приемешъ, че Богъ живѣе въ тебе, ще знаешъ, че Той живѣе и въ твоя ближенъ. Разбрахте ли всичко, което ви говорихъ? Понеже сте разбрали, изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ и здраве.“ Това, което ви говорихъ, има отношение къмъ свободното мислене. Трѣбва да освободите мисъльта си отъ старитѣ, затвърдѣли възгледи на миналото. Вие мислите по старъ начинъ, а старото внася нещастията въ живота. Мисъльта ви трѣбва да се обнови. За това е нуждно знание. Има съ какво да се занимавате, има какво да учите. Нѣкои седатъ, чакатъ всичко наготово. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги учи, да имъ даде свѣтлина. Въ това отношение, вие приличате на младата мома, която очаква да дойде нѣкой момъкъ, да се омѫжи за него. Не е въпросъ да се омѫжи — работа я очаква. Като дойде Христосъ, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога въ най-голѣмитѣ страдания и противоречия. Всѣки самъ ще дойде до това познаване — нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнилъ торбата си съ сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Азъ отварямъ торбата ти и хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ вънъ. Питашъ ме, защо хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ навънъ. Ти не разбирашъ великитѣ закони на живота. Ще изпраздня торбата ти и ще туря въ нея отъ моя прѣсенъ, пшениченъ хлѣбъ, отъ моитѣ ябълки и круши, току-що откъснати отъ дървото. Изхвърли мухласалия хлѣбъ и гнилитѣ плодове отъ торбата на човѣка и му дай прѣсенъ, топълъ хлѣбъ и прѣсни плодове, да яде и да блгодари на Бога. Новото трѣбва да проникне въ вашия животъ. Ако не проникне, вие ще бѫдете нещастни. Новото трѣбва да обедини всички хора, да се почувствуватъ братя помежду си. Това значи, да бъдатъ хората свързани, да си помагатъ взаимно. Всѣки човѣкъ дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ, но същевременно приема нѣщо отъ него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинътъ за разрешаване на въпроситѣ. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нѣщата. Какво ще ви се говори? Боленъ си, казвамъ ти: Стани и ходи! Отговаряшъ: Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя. — Трѣбва ли съ количка да те возятъ? Не, ще станешъ и ще ходишъ. Ще паднешъ, пакъ ще станешъ и ще повтаряшъ думата „обичамъ“. Ако си скърбенъ, кажи си: Нѣма скръбь въ свѣта. Ще се радвамъ на всичко, което става въ свѣта. Счупи се кракътъ ти, пакъ ще кажешъ: Благодаря, че ме сполетѣ това нещастие, да се усили вѣрата ми. Болятъ те очитѣ, страхувашъ се да не ослѣпѣешъ. Не се безпокой, ще се усилятъ очитѣ ти. — Какъ ще стане това? Стара съмъ вече. — Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Ако не допущашъ нито една отрицателна мисъль въ ума си, въ три месеца можешъ да се подмладишъ. Когато се влива въ организма нова енергия, той се обновява. Тѣлото постепенно се изправя, засилва, и човѣкъ се чувствува младъ. Обновяването на организма не е механиченъ процесъ. То има отношение къмъ духовното естество на човѣка. Ако си беденъ, не се обезсърдчавай, но си кажи: Паритѣ сѫ въ джоба ми, въ кръвьта ми, въ моитѣ мисли и чувства. Така е. Който нѣма злато въ кръвьта, въ мислитѣ и въ чувствата си, той не може да бѫде богатъ. Помни: Вѫтрешното всѣкога отговаря на външното. Следователно, можешъ да имашъ отвънъ само това, което имашъ вѫтре въ себе си. И обратно: не можешъ да имашъ отвънъ това, което нѣмашъ вѫтре въ себе си. Не можешъ да бѫдешъ външно богатъ, ако нѣмашъ вѫтрешно богатство. Трѣбва да имашъ злато въ кръвьта си, за да бѫдешъ външно богатъ. Срѣщате бедна, но красива мома. Дето отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скѫпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? — Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповѣдва. Ако умътъ ти е свѣтълъ, сърдцето ти топло и волята ти силна, тѣ заповѣдватъ на условията. Сила се крие въ тѣхъ. За да дойдешъ до това положение, ти трѣбва да не допущашъ за никого нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство. Вие трѣбва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно съ Него. Богъ изисква отъ васъ да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство отъ баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другитѣ. Христосъ иде на земята да опита хората, какво могатъ да направятъ за Него. Той казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте.“ Мнозина казватъ, че сѫ окултисти, че сѫ. хора на Новото учение. Въ какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождаватъ затворницитѣ. Ако нѣкой отъ Новото учение влѣзе въ затвора, ще отвори вратитѣ на затворническитѣ килии, ще пусне затворницитѣ на свобода и ще имъ каже: Отсега нататъкъ не грѣшете. Идете на работа и поправете грѣшкитѣ си. Ще кажете, че така се нарушава общия редъ на нѣщата. Важно е да се спазва Божествения редъ на нѣщата. Досега хората сѫ служили на човѣшкия редъ, а потъпквали Божествения редъ. Досега тѣ сѫ изпълнявали човѣшката воля, а не Божията воля. На всички казвамъ: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Единъ проповдѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си въ църквата за отварянето очитѣ на слѣпия. Той се вдъхновилъ отъ проповѣдьта си и решилъ, като излѣзе отъ църквата, да направи опитъ съ единъ отъ просецитѣ, слѣпъ отъ рождение, да му каже: Въ името наГоспода Исуса Христа ще прогледашъ. Като се приближилъ до слѣпеца, веднага се разколебалъ и си казалъ: Какво ще стане съ мене, ако изговоря името на Бога, а слѣпецътъ не прогледа? Ще се изложа предъ хората, ще изгубя авторитета си. Спрѣлъ се за моментъ, замислилъ се и продължилъ пѫтя си. Слѣпиятъ и доднесъ стои предъ църквата. Казвамъ: Бѫди готовъ да изпълнишъ Божията воля, макаръ и да изгубишъ авторитета си. Кажи на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа, въ Когото вѣрвамъ, да се отворятъ очитѣ ти и да прогледашъ. Иде Христосъ на земята да изпита вѣрата и любовьта на хората. Ще кажешъ на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа да прогледашъ! Ще кажешъ на болния: Въ името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи! — Ако кажа и не стане, както мислѣхъ? — Кажи и не се страхувай. Ако кажешъ и стане, вѣрата ти ще се усили. Ако кажешъ и не стане, ще направишъ опита втори, трети пѫть, докато думитѣ ти се сбѫднатъ. Ще кажешъ и каквото кажешъ, ще стане. Да отворишъ очитѣ на слѣпия, това значи, да усилишъ вѣрата си. Не постѫпвайте и вие като пророкъ Йона, на когото Богъ заповѣдалъ да отиде въ Ниневия да проповѣдва. Обаче, той се качилъ на единъ корабъ и избѣгалъ въ Испания. Не изпълнилъ Божията воля, но щѣлъ да плати съ живота си за своето непослушание. Оставямъ ви мисъльта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори и да търсите Истината, докато я намѣрите. Т. м. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декемврий, 1931 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сила, животъ и здраве Размишление Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на свѣтлината и на тъмнината.“ Въ какво се заключава силата на човѣка? Кога губи човѣкъ силата си? Ще кажете, че човѣкъ губи силата си, когато боледува. Защо болниятъ губи силата си? Ако човѣкъ губи мисъльта си, защо я губи? — Защото изгубилъ чувството си. — Защо губи чувството си? — Защото изгубилъ постѫпкитѣ си, не знае, какъ да постѫпва. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Това е твърдение. Човѣкъ трѣбва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, съ което човѣкъ може да си послужи, когато потрѣбва. Представете си, че нѣкой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той самъ трѣбва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако самъ не може да си помогне, да потърси човѣкъ, който носи истинското знание въ себе си. Знаещиятъ е силенъ човѣкъ. Ще кажете, че силата на човѣка е въ неговата вѣра. Казваме „вѣра и вѣрване.“ Това сѫ две различни нѣща. Ако между васъ има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсви ря думитѣ; „Сила, животъ и здраве.“ Вие нѣмате представа, какъ се свири думата „сила.“ Мнозина могатъ да изпѣятъ, или да изсвирятъ тази дума, но въ сѫщность, какъ трѣбва да се изпѣе или изсвири? Когато работитѣ ви се объркатъ, пѣйте думитѣ: „Сила, животъ и здраве; тѣ сѫ едно, тѣ сѫ служители на Духа.“ Когато сте обезсърдчени, изпѣйте тѣзи думи, да видите, какво влияние ще окажатъ върху вашето състояние. За да се промѣни състоянието ви, трѣбва да приложите нѣкакъвъ специфиченъ методъ. Напримѣръ, нѣкой се простуди. Явява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие въ свиване на капилярнитѣ сѫдове. За да се възстанови кръвообръщението, болниятъ трѣбва да се разтрие съ дървено масло, или съ камфоровъ спиртъ. Има мисли, които действуватъ като студа, свиватъ капилярнитѣ сѫдове И въ този случай, човѣкъ трѣбва да има начини, чрезъ които да се лѣкува. Има мисли, които действуватъ като топлината — разширяватъ капилярнитѣ сѫдове. За да се лѣкува човѣкъ физически и психически, трѣбва да има знание. Физическиятъ животъ се управлява отъ физически закони, а психическиятъ — отъ психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законитѣ на живота, мисли, че нѣкои нѣща ставатъ произволно, или по волята на дявола. Какво въ сѫщность е дяволътъ? Той е колективно сѫщество. Милиарди сѫщества образуватъ едно търговско сдружение, съ единствената цель да задигатъ всичко, което харесатъ, и да го продаватъ. Дяволътъ срещне единъ човѣкъ, хареса го, задигне го и го продаде. Нѣкой рисуватъ дявола като човѣкъ съ волски рога. Кой не си е служилъ съ рогата на вола? Тѣ представятъ чаша, съ която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употрѣбява ли рогата на дявола? Когато си неразположенъ, не си ли свързанъ съ рогата на дявола? Нищо лошо нѣма въ дяволскитѣ рога, но важно е, какъ ги употрѣбявате. Възмущавате се отъ дяволскитѣ рога, но безъ тѣхъ не можете да ушиете никаква дреха. Всѣка игла е дяволски рогъ. Случи ли се нѣщо лошо въ живота, всички казватъ, че дяволътъ е причина за това. Не е така. Всѣки самъ е виновенъ за лошото, което му се случва. Има нѣщо лошо въ дявола, а именно, той може да спъне развитието на човѣка — да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне отъ дявола, човѣкъ не се интересува отъ него. Той гледа на дявола като на човѣкъ. Щомъ го спъне, тогава го нарича дяволъ, демонъ. Подъ „дяволъ“ разбиратъ клеветникъ, шепотникъ — това е неговата специалность. Той нашепва на човѣка различни нѣща, докато го накара да направи нѣкаква погрѣшка и после отива при Господа да го клевети; ще представи погрѣшката му по-голѣма, отколкото е въ действителность. Богъ вижда, какво прави дяволътъ, разбира намѣренията му, но нищо не казва — само се усмихва. Въ всѣки човѣкъ може да се яви желание като въ дявола, да наклевети своя ближенъ. Това се дължи на слизането на духа въ гѫстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна область, въ която не трѣбва да влизате. Занимавате ли се съ дявола, има възможность да се отровите. Не трѣбва да се говори много за дявола. Говоришъ ли за него, и въ тебе може да се яви желание да намѣришъ нѣкаква погрѣшка въ ближния си и да го наклеветишъ. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога съ любовь. Страшно е да служишъ безъ любовь. Помнете: Никога не ограничавайте силитѣ на любовьта и силитѣ на доброто въ себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото въ себе си. Влѣзе ли любовьта да действува въ тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай опѫтвания на любовьта, какъ да действува, ако искашъ да бѫдешъ далечъ отъ злото. Който дава опѫтвания на любовьта, той се поставя по-горе отъ Първата Причина на нѣщата. Не спъвай любовьта, въ каквато форма и да се проявява. Ти мислишъ, че любовьта прави зло, затова искашъ да я спънешъ. Помни: Единственото нѣщо, което никога не прави зло, е любовьта. Тя гледа къмъ всички сѫщества еднакво. Дайте пълна свобода на любовьта въ себе си, да се прояви, както тя желае. Този законъ е вѣренъ и по отношение на доброто. Туришъ ли на силитѣ на доброто въ себе си преграда, ти самъ се спъвашъ. Има нѣщо въ човѣка, което е по-високо и отъ неговата мисъль. То е свѣтлината на Духа. Стане ли въпросъ за доброто, не се спирай, не мисли, да го направишъ, или не. Каже ли господарьтъ ти да дадешъ нѣщо на нѣкого, веднага изпълни желанието му. И скѫпоцененъ камъкъ да е, веднага го занеси дето трѣбва. Не се отказвай отъ доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещиятъ не се спира предъ нищо. Ако разбирашъ закона на любовьта, вѣтърътъ ще дойде задъ гърба ти, ще те подтикне вмѣсто да те спъне. Ако туришъ препятствие на любовьта, вѣтърътъ ще застане на пѫтя ти, предъ тебе, и ще те спъне. Обаче, ако разбирашъ любовьта, тя ще те вдигне на рѫце. Всѣки е изпиталъ и едното, и другото положение. Понѣкога, съ своята философска мисъль, вие разваляте най-хубавитѣ си състояния. Ако тази мисъль е вънъ отъ насъ, ние й благодаримъ. Влѣзе ли въ дома ни, вѫтре въ насъ, тя разваля всичко. Когато бащата влѣзе в кѫщи, децата трѣбва да знаятъ, какви отношения да иматъ къмъ вего. Въ дома се прилага философията на бащата, а не на децата. — Знаятъ ли децата, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ бащата? — Знаятъ, разбира се. Както човѣкъ знае да яде, така и децата знаятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Нѣкои майки заематъ положението на професори, постоянно учатъ децата си, какъ да ядатъ, да спятъ, поради което ги осакатяватъ. Това се отнася и до възрастнитѣ хора, когато се натъкватъ до религиозния, т. е. до своя вѫтрешенъ животъ. Влѣзешъ ли въ дома на Духа, тамъ всѣкаква философия остава вънъ. Ще я съблѣчешъ, ще окачишъ дрехата й вънъ и ще кажешъ: Ще ме почакашъ тукъ, докато видя близкитѣ си. Щомъ излѣзешъ вънъ, ще вземешъ съ себе си и философията. Разбиране е нуждно на човѣка. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и какъ да говори. Не му препятствувай да се прояви. Ще му кажешъ, какъ трѣбва да говори. Ако говори високо, тихо трѣбвало да говори; ако говори пламенно, трѣбвало да се въздържа. Оставете човѣка да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Нѣкой, младъ или старъ, иска да се прояви. Оставете го свободенъ, да се прояви, както желае. Хората ще кажатъ нѣщо лошо за него. — Тѣзи хора мѫдреци ли сѫ? Ангели ли сѫ? Ако свѣтътъ трѣбваше да бѫде идеаленъ, какво търсите вие срѣдъ него, да губите времето си? Въ свѣта има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. Въ свѣта сѫществуватъ ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувкитѣ сѫ сѫщо ограничение. Както и да бѫдешъ облѣченъ, това е временно, външно положение. Какъвъ смисълъ има, хлѣбарьтъ да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а хлѣбътъ да не е добъръ? За предпочитане е хлѣбарьтъ да бѫде облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи, но хлѣбътъ да е хубавъ, отколкото да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а да вади лошъ хлѣбъ. Идеално положение е, дрехитѣ на хлѣбаря да бѫдатъ чисти, и хлѣбътъ да е хубавъ. Въ Америка хлѣбаритѣ носятъ бѣли дрехи, бѣли рѫкавици и така разнасятъ хлѣба. Ако единъ американецъ види нашъ фурнаджия, ще се откаже отъ неговия хлѣбъ. Трѣбва да живѣемъ за Бога! Това е истинското положение въ нашия животъ. Богъ е най-разумното, най-доброто сѫщество въ свѣта. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Затова не трѣбва да се съмняваме въ Него, не трѣбва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е далъ свобода въ всичко, можемъ да се съмняваме въ Него, можемъ да се проявяваме и въ доброто, и въ злото. Всичко можемъ да правимъ, но всѣко нѣщо, което правимъ, носи своитѣ последствия. Ти правишъ добро, но не държишъ Бога отговоренъ; правишъ зло, държишъ Го отговоренъ. Казвашъ: Защо Богъ допусна злото? Ако Той те ограничи, казвашъ: Защо ме ограничава? Нали съмъ свободенъ? Богъ не ограничава човѣка, законътъ го ограничава. Той не позволява на човѣка да направи нѣщо, добро или зло, преди да го е опиталъ самъ. Българската пословица казва: „Каквато попара направишъ, такава ще сърбашъ.“ Пръвъ ти ще опиташъ попарата, която си направилъ и, ако я харесашъ, ще дадешъ на другитѣ. Всички хора говорятъ за любовьта, търсятъ я и мислятъ, че я разбиратъ. Но видятъ ли, че нѣкой прояви любовьта си, веднага го критикувать. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любовь е въ състояние да чисти кальта. Цѣлуналъ те нѣкой. Запитай се, дали тази цѣлувка очиства твоята каль. Ако любовьта ти не може да очисти моята каль, не е истинска любовь. И ако моята любовь не може да изчисти кальта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовьта на всички хора. Не мислете, че пригръдката на нѣкого може да ограничи човѣка или да го изкаля. Никой не е въ състояние да окаля или да ограничи извора. Всѣки човѣкъ е изворъ. Следователно, докато Богъ живѣе въ човѣка, никой не е въ състояние да го окаля. Цѣлуналъ те нѣкой — цѣлуналъ е кѫщата ти, твоятъ автомобилъ. Тѣлото на човѣка е неговиятъ автомобилъ. Като напуснешъ земята, ще оставишъ този автомобилъ и, като дойдешъ втори пѫть на земята, ще имашъ новъ автомобилъ. Какво престѫпление има въ цѣлувката? Страшни сѫ вѫтрешнитѣ цѣлувки, вѫтрешнитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка. Чистота е нуждна въ свѣта: чистота въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Никой не може да опетни чистия човѣкъ. Който има желение да използува другитѣ, той себе си петни. Когато синътъ и дъщерята цѣлуватъ родителитѣ си, тѣ се радватъ, приятно имъ е, Когато чужди деца ги цѣлуватъ, не имъ е приятно. — Защо? — Трептенията на тѣхната любовь не сѫ еднакви — въ любовьта имъ има нѣщо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични съ неговитѣ. Обаче, случва се, че нѣкое чуждо дете има по-голѣма хармония съ този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволенъ отъ тази цѣлувка. Не само бащата е доволенъ, или недоволенъ отъ цѣлувката на децата, но и децата не обичатъ всѣкога да ги цѣлуватъ. Като цѣлувате нѣкое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, цѣлувката на хората не е всѣкога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Нѣкои деца се усмихватъ като ги цѣлуватъ. Тѣ чувствуватъ хубавото, което се влива чрезъ цѣлувката. Тѣ се изтриватъ следъ цѣлувката, но не плачатъ. Всѣко действие трѣбва да се основава на чистота и светость. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да си помагатъ. Свобода е нуждна на хората. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Понѣкога хората се ограничаватъ едни - други, поставятъ си условности, които ги спъватъ. Ше знаешъ: Ти живѣешъ за Бога, а не за хората. Ако си чистъ и живѣешъ за Бога, не се страхувай отъ нищо. Каквото и да правишъ, не можешъ да избѣгнешъ цѣлувкитѣ: свѣтлината те цѣлува, водата те цѣлува, хлѣбътъ те цѣлува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствувай на Духа въ Неговитѣ прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не цѣлуватъ днесъ? Цвѣтето всички го цѣлуватъ, навеждатъ се да го миришатъ. Това е цѣлувка. Докато е пѫпка още, никой не го цѣлува, никой не се интересува отъ него. Като цъвне пѫпката, всички я цѣлуватъ, всички й се радватъ. Колко пеперуди, насѣкоми, бръмбърчета цѣлуватъ цвѣтята! Ако тѣ гледаха на този въпросъ по човѣшки, цѣла история щѣше да се повдигне. Цвѣтята благодарятъ за всичко, защото цѣлувката и любовьта на насѣкомитѣ съдействува за тѣхното оплождане. Тѣ сѫ изпълнили Божията воля. Мнозина говорятъ за спасението, но мислятъ, че сами ще се спасятъ. Това е неразбиране на основния законъ. Самъ човѣкъ не може да се спаси. Богъ е създалъ човѣка, както и всички живи сѫщества. Следователно, нищо лошо нѣма въ проявитѣ на живота. Който съзнава, че е създаденъ отъ Бога, той прилага любовьта и живѣе споредъ нейния законъ. Страшно е, ако цѣлувката ти отнима чистото, красивото, ценното въ тебе. Лошо е когато твоитѣ прояви отниматъ, задигатъ ценноститѣ. Внасятъ ли нѣщо хубаво, тѣ сѫ на мѣсто. Ако си прокаженъ, пази себе си, пази и другитѣ. Не е позволено на прокажения да цѣлува. И на светията не е позволено да цѣлува. На светията даватъ задача да цѣлуне единъ прокаженъ и, ако не го цѣлуне, носи отговорность. Цѣлувката на светията е лѣкъ за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лѣкува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли следъ това болниятъ, който е оздравѣлъ, мъртвиятъ, който е възкръсналъ, да не благодарятъ? Прокажениятъ, който е излѣкуванъ, ще благодари, ще цѣлуне светията, но неговата цѣлувка е чиста, пропита съ благодарность и любовь. Въ другъ животъ прокажениятъ може да бѫде млада, красива мома, и, дето срещне светията, тя ще го цѣлуне и пригърне. Трѣбва ли да гледате на тази цѣлувка като на престѫпление? Тя ще сгрѣши, ако не го цѣлуне. Какъ гледатъ обикновенитѣ хора на цѣлувката, това е другъ въпросъ. Важно е да цѣлувашъ съ благодарность, че нѣкой ти е помогналъ, да се излѣкувашъ. Духътъ на човѣка трѣбва да бѫде свободенъ, да се прояви навреме. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ свободата на духа. Това значи: да дадемъ свобода на Бога въ себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, какъ да действува. Когато Богъ дойде между хората, нѣма да се спира върху тѣхнитѣ мисли, но направо ще чисти: непотрѣбното ще тури настрана, а нечистото ще прекара презъ огънь. Види ли, че момата се страхува отъ момъка, Той вади заключение за тѣхната чистота. Момата трѣбва свободно да пристѫпи къмъ момъка, и момъкътъ — къмъ момата, да предизвикатъ доброто въ себе си. Цѣлувката е символъ на нѣщо. Въ нея трѣбва да взиматъ участие умътъ и сърдцето. Въ горната устна действува човѣшкиятъ умъ, а въ долната — човѣшкото сърдце. Когато устнитѣ се опънатъ въ права линия, тогава се проявява волята. Цѣлувката е вѫтрешна, духовна връзка между душитѣ. Като отвори устата си, човѣкъ възприема нѣщо. Така и чрезъ цѣлувката се възприема и предава нѣщо. Майката цѣлува детето си. Тя взима нѣщо отъ него и му предава нѣщо. По този начинъ, майката и детето се обмѣнятъ — контактъ има между тѣхъ. Отъ горната устна любовьта слиза въ долната, а отъ долната — въ сърдцето. Така, именно, любовьта се изявява навънъ. Горната устна опредѣля нѣщата, тя е началото. Ако чрезъ нея се предаде едно неестествено желание и влѣзе въ сърдцето, човѣкъ или ще пометне това желание, или ще го реализира. Сега ще разгледамъ рѫкуването и цѣлувката, като прояви още отъ далечното минало. Рѫкуването представя волевъ, разуменъ актъ. То е сѫществувало отъ хиляди години, после се е измѣнило въ другъ процесъ, и отново се явило. При рѫкуването пръститѣ се допиратъ; така се предаватъ енергии отъ едно лице на друго. И цѣлувката има далеченъ произходъ. Тя е била известна още преди съществуването на човѣка. И животнитѣ, и растенията се цѣлуватъ. Трѣбва да гледате на цѣлувката съ всичката чистота и светость. Тя е контактъ, чрезъ който действува Божествениятъ свѣтъ. Разумниятъ свѣтъ работи върху разбирането на човѣка, да превърне всичко на добро. Хората страдатъ не отъ много цѣлувки, но отъ недостатъчно цѣлувки. Христосъ казва: „Цѣлунете се съ свето цѣлувание.“ На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Дойдохъ въ дома ти и не ми даде никаква цѣлувка.“ Цѣлувката не е външенъ процесъ. Ако влѣза въ дома ти и мога да смѣня скръбьта ти въ радость, недоволството ти въ доволство, азъ съмъ те цѣлуналъ. Между мене и домакина е станала правилна обмѣна. Две мисли, две чувства сѫ хармонични, когато между тѣхъ има допирни точки. Между единъ свѣтлиненъ лѫчъ и другъ свѣтлиненъ лѫчъ сѫщо има допирни точки. Като говоря за цѣлувката, азъ нѣмамъ предъ видъ човѣшката, т. е. земната цѣлувка. Цѣлувката има вѫтрешна, духовна страна, за която не трѣбва да се говори. Какво ще кажете за цѣлувката на онзи, който спасява давещия, обезсърдчения, болния, падналия човѣкъ? Дави се нѣкой. Младъ момъкъ стои на брѣга, хвърля се въ водата и спасява давещия. После го цѣлува, помага му да си отиде въ дома си. Нечиста цѣлувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърдчила се нѣщо. Единъ момъкъ се приближава при нея, цѣлува я. Веднага обезсърдчението й изчезва. Следъ това момата се оплаква, че момъкътъ си позволилъ да я цѣлуне. Нечиста цѣлувка ли е тази? Момъкътъ понесе грѣховетѣ на момата, спаси я отъ отчаяние, но, като не разбира вѫтрешния смисълъ на цѣлувката, момата го осѫжда. Младиятъ е недоволенъ, че го цѣлуватъ; стариятъ е недоволенъ, че не го цѣлуватъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, ще те цѣлуватъ и като младъ, и като старъ. Който прилага Божественитѣ закони, никога не остарява. Азъ говоря за вѫтрешния, за чистия, за Божествения животъ въ човѣка. Казвамъ: Да не ограничаваме силитѣ на Божествената любовь, която се проявява чрезъ насъ. Да не ограничаваме силитѣ на доброто, което се проявява чрезъ насъ. Какво трѣбва да ограничаваме? Да ограничаваме нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да ограничаваме човѣшкото, да отваряме пѫть на Божественото, въ каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото отъ човѣшкото. Сѫществуватъ три течения въ живота: течение на мисли и чувства, които излизатъ отъ индивида; течение на мисли и чувства, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ — отъ вашитѣ майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, отъ Бога. Азъ говоря за Божията любовь като за течение, което минава презъ човѣка. Човъкъ не се развива правилно, ако презъ него не минаватъ тѣзи течения. Бѫдете будни, да различавате теченията. Човѣшкитѣ можете да ограничавате, а на Божественитѣ ще давате пѫть, да се проявятъ. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого по човѣшки и да го е повдигналъ. И обратно — нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого съ света цѣлувка, и да не го е повдигналъ. Божественото възкресява, човѣшкото умъртвява. Да бѫдемъ носители на Божията любовь! Да бѫдемъ цвѣтя, които растатъ подъ лѫчитѣ на Божественото слънце. Да бѫдемъ извори, въ които да се влива Божествената любовь. Само така човѣкъ ще придобие сила, животъ, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: Когато се говори за Божественитѣ енергии, човѣкъ може свободно да се проявява. Дойдете ли до човѣшкото, тамъ енергиитѣ трѣбва да се пестятъ. Човѣшкитѣ отношения сѫ подобни на търговскитѣ: повече давашъ, по-малко получавашъ. Човѣкъ е недоволенъ, когато почувствува, че е далъ повече, а е взелъ по-малко. Стане ли обратното, да получишъ повече, а да дадешъ по-малко, ти си всѣкога доволенъ. Божествениятъ законъ произвежда радостъ и даволство. Да съберемъ следнитѣ числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатитѣ три, деветь и петнадесети, или три, три по три и три по петь. Въ последния случай, тройката се взема петь пѫти. Това показва, че човѣшката мисъль се реализира, когато мине презъ три свѣта. Първиятъ свѣтъ е физическиятъ, вториятъ — духовниятъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, а третиятъ е умствениятъ, т. е. Божествениятъ. Ако нѣщата не се наредятъ въ Божествения свѣтъ, ще се наредятъ въ духовния; ако не се наредятъ въ духовния, ще се наредятъ на физическия. Човѣкъ живѣе едновременно въ тритѣ свѣта, затова прави погрѣшки и въ тритѣ свѣта: или въ ума, или въ сърдцето, или по отношение на волята. Подъ „воля“ резбирамъ душата като Божествено съкровище, т. е. храма на човѣка. Да влѣзешъ въ храма, това значи, да влѣзешъ въ душата си, дето се извършватъ свещени процеси. Затова е казано, че душата е мѣсто на свещенодействие. За да влѣзешъ въ този храмъ, едно се иска отъ тебе — да имашъ любовь. Каквито усилия и да правишъ, ако нѣмашъ любовь, не можешъ да влѣзешъ въ този храмъ. Прекѫсне ли се течението на любовьта, ти излизашъ отъ храма. Безъ любовь ти не можешъ да възлѣзешъ къмъ храма, т. е. къмъ планината на твоята душа. — Не може ли само съ молитва да се влѣзе въ храма на душата? — И съ молитва може, защото молитвата е разговоръ на душата съ любовьта. Постоянно трѣбва да се молимъ! Молитвата е нуждна за насъ, а не за Бога, за да раздаваме отъ благата, които носимъ. Ще се молишъ и ще раздавашъ отъ своето благо. Ще се молишъ, ще търсишъ Господа въ душата си и ще се разговаряшъ съ Него. Ако мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе, ти си на кривъ пѫть. Докато си свързанъ съ Бога, всичко можешъ да направишъ. Ако си боленъ, веднага ще оздравѣешъ; ако си обезсърдченъ, ще се насърдчишъ. Иначе, колкото и да се молишъ, ще приличашъ на Вааловитѣ пророци, които се молѣха цѣлъ день на своя богъ, но не получиха никакъвъ отговоръ на молитвата си. Илия се помоли на Господа, и молитвата му се прие: отъ небето слѣзе огънь и запали дървата на жертвеника. Какво нѣщо е небето? — Външниятъ свѣтъ. — Тамъ ли живѣе Богъ? — Навсѣкѫде живѣе Богъ. Той е абсолютна разумность, неограничено Начало. Значи, дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Да мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе и подобенъ на тебе, това е твой нѣкакъвъ Богъ. Ако искашъ да познаешъ Бога, остави Го свободно да се прояви въ тебе, безъ никакво ограничение. Боленъ си — обърни се къмъ Господа, веднага ще усѣтишъ малка топлина въ сърдцето си, свѣтлина въ ума си, и болката ти ще изчезне. Ако си беденъ, гладенъ, пакъ се обърни къмъ Бога. Ще дойде нѣкаква помощь отвънъ. Изпитанието на Иова ни показа, какъ можемъ да намѣримъ Господа. Преди голѣмитѣ си страдания, Иовъ жертвуваше воловетѣ си, овцетѣ си и благодарѣше на Господа. Но следъ като изгуби всичко, нѣмаше вече какво да жертвува. И тѣлото му се покри съ струпеи. Той викаше къмъ Бога, молѣше се, но отникѫде не получи отговоръ. Той се разкая, съзна всичкитѣ си заблуждения, вглъби се въ себе си и тамъ намѣри Господа. Тогава струпеитѣ изчезнаха отъ тѣлото му и, каквото бѣше изгубилъ — синове, дъщери, волове, овце, имотъ — всичко му се върна двойно. Казвамъ: Всички ще минете презъ страданията на Иова. Ще минете презъ изпитъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намѣрите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбѣжни сѫ изпитанията. Ще стане голѣма промѣна въ васъ и, като се обърнете къмъ Господа, ще Го намѣрите вѫтре въ себе си. Това е най-хубавото състояние, презъ което човѣкъ минава. Не се обесърдчавайте! Не се страхувайте отъ нищо. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли. Не е въпросъ да страдашъ за човѣшкото. Страдай за Божественото. Когато чуешъ гласа на Бога, тръгни следъ Него и не мисли. Когато чуешъ гласа на човѣшкото, не се отклонявай, следвай своя пѫть. Когато следвашъ Божественото, не давай ухо на човѣшкитѣ думи. Каквото и да ти говорятъ хората, смѣло върви напредъ. Това е благо и за тебе, и за тѣхъ. Да изпълнявашъ Божията воля, това е благо за всички хора въ свѣта. Въ Божествения пѫть нѣма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Богъ ти казва, приеми го. То носи новото въ свѣта. Предъ Божественото отстѫпва всѣкаква философия, всѣкакво знание. Ако часовникътъ ти е здравъ, точенъ, ще му вѣрвашъ. Защо ще го отваряшъ да гледашъ, какъ върви? Точенъ е, добре върви, не го разваляй. Докато живѣешъ въ Божественото, вѣрвай му напълно. То носи сила, животъ и здраве; миръ и благоденствие; търпение и милосърдие; кротость и въздържание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други. Нѣкой братъ иска да се изкаже — изслушай го. Бѫдете внимателни къмъ него. Ако спрешъ предъ единъ водопадъ, какво ще правишъ? Ще го слушашъ. Колкото и да е буренъ, ще го слушашъ. Водопадътъ не може да бѫде тихъ, спокоенъ. Ще бучи, колкото трѣбва. — Дотегна ми да го слушамъ. — Щомъ минавашъ край него, ще го слушашъ. Изслушвайте съ внимание всѣки човѣкъ. — Дотегна ни да го слушаме. — И вие дотѣгате понѣкога, но ви слушатъ хората. Нѣкога и азъ говоря повече, отколкото трѣбва, но ме слушате. Виждамъ, че сѫдоветѣ ви преливатъ, налѣтото изтича, но правя опитъ. Казвамъ: Ако вдигнете капацитѣ си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, безъ да се излѣе капка навънъ. Помни: Никога не противодействувай на силата на Божията любовь, която работи въ тебе. Не противодействувай на силата на доброто, което работи въ тебе. Ако мислишъ, че си добъръ и съзнавашъ, че доброто е резултатъ на Божественото начало въ тебе, ти си на правъ пѫть. Ако мислишъ, че доброто си ти, веднага изпадашъ въ заблуждение. Не мисли, че ти си запалилъ огъня. Ти си създалъ условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които сѫ вънъ отъ тебе. Друга е причината за горението на тѣлата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Богъ казва: И въ тебе може да гори огънь. Тогава турямъ вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ямъ прѣсенъ хлѣбъ и благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Само така имамъ ясна представа и за водата, и за хлѣба. Следователно, каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го и не мисли. Казвашъ, че си старъ, че тази работа не е за тебе. Какво представя старостьта? — Стара дреха. Ще отидешъ при шивача, ще си порѫчашъ нова дреха. Като я ушие, ще я облѣчешъ и ще станешъ младъ. Докато вѣрвашъ въ старостьта, ти си старъ; щомъ престанешъ да вѣрвашъ въ старостьта, ти си младъ. Ако престанешъ да вѣрвашъ въ младостьта, пакъ си старъ. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светни по външенъ пѫть, както едно време сѫ ставали чрезъ постъ. Имало единъ постникъ, който цѣли 40 години седѣлъ на пѫтя и само по единъ пѫть въ седмицата се хранѣлъ. Какво ще стане съ светиитѣ, ако всички се хранятъ по единъ и сѫщъ начинъ? Този светия не е идеаленъ образъ на светията. Достатъчно е единъ такъвъ светия, повече не сѫ нуждни. Ако нѣкой отъ васъ иска да стане светия, бихъ му далъ следния съветъ: да стане такъвъ, безъ да го знаятъ. Външно светията трѣбва да бѫде толкова обикновенъ човѣкъ, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и окрѫжаващитѣ. И на Христа гледаха като на обикновенъ човѣкъ, който ходи по сватби, яде и пие съ митари и грѣшници. Образътъ на онзи Христосъ, Който е живѣлъ преди две хиляди години, и образътъ на вашия Христосъ, сѫ различни. Нѣкой си представя Христа съ корона на глава, съ голѣма мантия. Това е Христосъ въ църквата на обикновенитѣ хора. Но Христосъ, Който живѣ преди две хиляди години, е външно обикновенъ човѣкъ, дошълъ на земята за страдащитѣ, беднитѣ, онеправданитѣ. Той всѣки моментъ хлопа на вратата на нѣкой страдащъ и се вслушва въ страданието му. Сега Христосъ е между хората, слуша, какво говорятъ, и се усмихва. Съзнанието на Христа прониква въ всички хора. Нѣкой пѫть си добре разположенъ, имашъ желание да направишъ едно добро, но си казвашъ: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щомъ Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Богъ ти заповѣдва. Веднъжъ казахъ на единъ ученикъ: Днесъ нѣма да отидешъ на училище. Какво станало този день въ училището? Нѣкакво разследване на ученици, изключването имъ отъ училището. Значи, отсѫтствието му минало незабелязано — училището било затворено. Когато трѣбва да извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пѫтя си. Когато вършите Божията воля, не само вие нѣма да си препятствувате, но никой нѣма да ви препятствува. Майка си, имашъ малко дете, не можешъ да го оставишъ само вкѫщи. Искашъ да изпълнишъ Божията воля, да направишъ едно добро нѣкѫде, но не смѣешъ да оставишъ детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършишъ работата за Бога. Детето ти ще се събуди отъ сънь, следъ като свършишъ работата си за Бога. Не туряй човѣшкия редъ на нѣщата надъ Божествения. Ако не изпълнишъ Божията воля, ще те уволнятъ отъ служба. Богъ назначава, Богъ уволнява. Чиновникъ си, не искашъ да изпълнишъ Божията воля, но ще се разболѣешъ и ще боледувашъ нѣколко месеца. Най-после ще те уволнятъ. Могатъ да те уволнятъ и завинаги. Бѫди готовъ да направишъ за Бога поне едно малко добро. Работата, която вършишъ за Бога, може да бѫде приятна, може да бѫде и неприятна. Напримѣръ, дава ти се задача да нагледвашъ нѣкой старъ, боленъ човѣкъ: да миешъ лицето му, да чистишъ очитѣ му, да миешъ краката му. Може да ти се даде задача да се наведешъ и завържешъ връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората — приятна. Ако обичашъ Бога и си готовъ да Му служишъ, ще свършишъ и дветѣ работи съ еднакво разположение и любовь. За Бога и едната, и другата задачи сѫ еднакво важни. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правиленъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо въздишатъ хората“. Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човѣка да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешилъ една велика задача. Човѣкъ диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане. Знанието, което досега сте имали, е било полезно за васъ, много работа е свършило. Но въ дадения моментъ то не може да ви ползува. Напримѣръ, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирнитѣ хора? Ако влѣзешъ съ сабя въ едно мирно общество, какво ще правишъ? Ще разправяшъ за своето минало, но ще станешъ смѣшенъ. И вие, съ досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирнитѣ хора съ сабя. Ако влѣзешъ между прости хора и започнешъ да изговаряшъ думитѣ „обичь, любовь, знание, мѫдрость, възвишенъ животъ, небе, ангелъ, честность, справедливость“, тѣ ще слушатъ, но ще бѫдешъ смѣшенъ за тѣхъ. Това сѫ отвлѣчени думи, безъ никаква връзка. Нека съберемъ нѣколко числа, да видимъ, какъвъ резултатъ ще имаме. 1+ 1 + 1 + 1 = 4 2 + 2 = 4 1 + 3 = 4 При събиране на тѣзи числа, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ — четворка, но условията, при които става събирането, не сѫ едни и сѫщи. Напримѣръ, имашъ нужда отъ четири лева. Седишъ на пѫтя и чакашъ да мине нѣкой, да ти даде тази сума. Минава единъ човѣкъ, подхвърля ти единъ левъ; следъ половинъ часъ минава втори, подхвърля единъ левъ. Най-после, следъ два часа събирашъ четири лева. Ако мине нѣкой благороденъ човѣкъ, може изведнъжъ да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъль, или на едно чувство играятъ роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатътъ не е добъръ. Тази е причината, дето важни мисли и чувства оставатъ неразвити. Пѫпката трѣбва да цъвне, цвѣтътъ трѣбва да се превърне на плодъ, плодътъ трѣбва да узрѣе. И най-после, трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да употрѣби този плодъ. Това сѫ отношения. Преведете думитѣ „пѫпка и цвѣтъ“. Въ пѫпката се криятъ сили, които образуватъ цвѣта. Въ цвѣта се криятъ сили, които образуватъ плода. И въ плода се криятъ сили, необходими за неговото узрѣване. Плодътъ носи условия, животъ за създаване на сѣмката. Ако една мисъль и едно чувство не служатъ за обновяване първо на вашия организъмъ, а после и на вашитѣ мисли и чувства, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Но и това не е достатъчно. Всѣка ваша мисъль и всѣко ваше чувство трѣбва да иматъ отношение къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ чиститѣ и възвишени сѫщества, къмъ всички окрѫжаващи. Ако мисъльта и чувството ви нѣматъ никакво отношение къмъ Бога и възвишения свѣтъ, вие не може да оперирате съ тѣхъ. Казвате, че искате да имате любовь къмъ Бога. Какво разбирате подъ „любовь“? Казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Въпрѣки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. За нѣкои това е противоречие — да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. Този стихъ се отнася до слѣпитѣ, които никога не сѫ видѣли Бога. Онѣзи, които иматъ очи, много пѫти сѫ видѣли Бога. Както слънцето е видимо за очитѣ само при известни условия, така и Богъ става видимъ при известни условия. Бога всѣкога не можешъ да видишъ — крие се понѣкога. Казано е за Бога: „Скрилъ се.“ Това е човѣшко разбиране. Слънцето изгрѣва и залѣзва, понеже земята се върти около себе си. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Често се натъквате на вѫтрешни противоречия, които не можете да разрешите. На-примѣръ, вѣрвашъ въ нѣщо, мислишъ, че си разрешилъ известенъ въпросъ и се зарадвашъ. Не се минава много време, вѣрата ти отслабва, започвашъ да се колебаешъ и съмнявашъ въ това, въ което си вѣрвалъ. Имашъ приятель, въ когото вѣрвашъ. Обръщашъ се къмъ него за една услуга. Той обещава да ти услужи и опредѣля день и часъ, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нѣщо, и той не идва на уречения часъ. Вѣрата ти въ него се разколебава. Че не е дошълъ на време да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакашъ, ти отидешъ на близката рѣка да се кѫпешъ. По невнимание се подхлъзнешъ и започнешъ да се давишъ. Около тебе нѣма нито единъ човѣкъ. Сега вече разчиташъ само на приятеля си, който е обещалъ да дойде въ този часъ. Само той може да те спаси, но ето че закъснѣлъ. Въ момента, когато започвашъ да губишъ съзнание, приятельтъ ти пристига. Хваща те за рѫката, изважда те отъ водата и те обръща съ главата надолу, да изтече водата, която си погълналъ. Ти благодаришъ на приятеля си, но все пакъ остава въ тебе мисъльта, защо не дойде по-рано, преди да изгубишъ съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всѣко влизане и излизане отъ водата е придружено съ известно страдание. Числата 1, 2, 3, 4 сѫ количествени, тѣ иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, но могатъ да се прехвърлятъ и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, имате два тона вѫглища. Тукъ числото две е материално, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако знаете законитѣ на духовния свѣтъ, двата тона вѫглища могатъ да се превърнатъ на известно количество топлина. Даватъ ви жито, на което трѣбва да използувате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зѫби нѣмате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. Въ дъвченето е силата. Това е вѫтрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчешъ, така ще мислишъ; както мислишъ, така ще чувствувашъ; както чувствувашъ, така ще постѫпвашъ. Тѣзи процеси сѫ тѣсно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тѣзи нѣща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могатъ да ползуватъ само гѫсеницата. Щомъ се превърне на пеперуда, листата сѫ безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна отъ листата. Ново знание е нуждно сега. Вие влизате въ нова фаза и трѣбва да разбирате Божията любовь не като гѫсеници, но като пеперуди; не като пѫпки, но като цвѣтове; не като цвѣтове, но като плодове; не като плодове, но като сѣмена. Трѣбва да имате вѫтрешно разбиране за любовьта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Богъ не мисли за мене. — Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички сѫщества, за всички вселени. Добро е желането ви Богъ да мисли само за васъ, но възможно ли е, отъ сутринь до вечерь, да мисли само за васъ? Като не разбирате Бога, щомъ желанията ви не се изпълнятъ, вие се измѫчвате. Казвате: Иванъ, Стоянъ по-добри, по-умни ли сѫ отъ мене? Азъ се моля по три пѫти на день, а работитѣ ми не се нареждатъ. Тѣ не се молятъ, а тѣхнитѣ работи вървятъ добре. Азъ уча, чета, мисля и нищо не постигамъ. Тѣ не правятъ нищо, и въ всичко успѣватъ. Такива мисли минаватъ презь главитѣ на всички ви, де повече, де по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искашъ Богъ да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цѣлото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могатъ да мислятъ всички сѫщества отъ сутринь до вечерь. — Защо? — Защото, като мислятъ за Него, тѣ живѣятъ. Течащата вода трѣбва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече. Какво се разбира подъ „мисъль“? — Връзка, отношение. Напримѣръ, рѫката има връзка съ цѣлия организъмъ, но тази връзка трѣбва да бѫде нормална, да не страда нито рѫката, нито организъмътъ. Накѫдето и да движишъ рѫката си, да ти е приятно. Ако изпитвашъ нѣкаква неприятность, отношенията не сѫ правилни. При такива отношения рѫката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповѣдватъ. Вие искате Богъ да мисли за васъ. И Богъ иска вие да мислите за Него. По човѣшки говоря: Богъ мисли за васъ толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има къмъ васъ точно такова отношение, каквото вие имате къмъ Него. Каквото е отношението на децата къмъ бащата въ семейството, такова е отношението и на бащата къмъ децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича нѣкое отъ децата си повече. Бащата обича всичкитѣ си деца, но доброто дете отваря сърдцето на бащата и получава повече. Нѣщата въ живота сѫ въ известна зависимость. Не можешъ да мразишъ онзи, който те обича. Любовьта любовь ражда. Следователно, не можешъ да имашъ добри чувства и мисли, ако не дъвчешъ храната си добре. Дъвченето опредѣля чувствата и мислитѣ на човѣка. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ човѣкъ; за другъ, че е ученъ. Религията има отношение къмъ сърдцето, т. е. къмъ човѣшкитѣ чувства; науката има отношение къмъ ума, т. е. къмъ човѣшкитѣ мисли; обществениятъ животъ има отношение къмъ човѣшкитѣ постѫпки. Религия безъ чувство не е религия. Наука безъ мисъль не е наука. Общественъ животъ безъ постѫпки не е общественъ животъ. Често се говори за примиряване на науката съ религията. Това не става изкуствено, по външенъ начинъ. Ако дъвчешъ храната добре, ще мислишъ добре. Щомъ дъвчешъ храната си, както трѣбва, ще изпитвашъ приятно разположение, което ще ти даде импулсъ за работа и за учене. При добро разположение, човѣкъ всѣкога мисли добре. Ако не дъвчешъ добре, не можешъ да мислишъ добре. Тогава ще страдашъ отъ разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислишъ добре. Не е все едно, да мислишъ при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажешъ, че за да станешъ човѣкъ, трѣбва да страдашъ. Страданието облагородява човѣка, но то не може да изработи отъ него истински човѣкъ. За да растешъ и да се развивашъ правилно, нуждно е знание и любовь. Растенето има отношение къмъ знанието, къмъ любовьта и къмъ добритѣ постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ механични, вие се отклонявате отъ правия пѫть. Можешъ да обичашъ отъ страхъ, можешъ и да учишъ отъ страхъ, но страхътъ нищо не допринася. Да обичашъ отъ страхъ е едно нѣщо; да обичашъ съзнателно е друго нѣщо. И съ заповѣдь нищо не се постига. Какъ ще накарашъ човѣка насила да свири и да учи? Лѣкарьтъ казва на болния: Ти трѣбва да бѫдешъ здравъ! Болниятъ отговаря: Дай ми вѣра. Лѣкарьтъ не трѣбва да заповѣдва, но да даде на болния правиленъ методъ за лѣкуване. Изведнъжъ не можешъ да станешъ здравъ, но постепенно. Какъ ще направишъ едно дебело, здраво вѫже? Ще вземешъ хиляди нишки и една по една ще ги съединявашъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до усилване на мисъльта. Къмъ една мисъль ще прибавяшъ постепенно още много мисли, докато усилишъ и закрепишъ мисъльта си. Не по стѫпвашъ ли така, мисъльта не може да расте. Какъвъ ученъ ще бѫдете, ако свършите университетъ за една година и получите дипломъ за завършено образование? Какъвъ инженеръ ще излѣзе отъ васъ, ако учите само една година? И да получите дипломъ, знание нѣмате. Какъвъ музикантъ е този, който изучавалъ музика само една година? Какъвъ концертъ може да даде този музикантъ? Дипломъ, полученъ по бързъ начинъ, не е истински, не отговаря на вѫтрешното съдържание на човѣка. Много такива дипломи има въ свѣта — лъжливи дипломи. Въ Америка опредѣлятъ единъ день презъ годината, когато хората се забавляватъ, като допущатъ най-невѣроятни нѣща. Напримѣръ, нѣкой си напише чекъ отъ 25 — 50 хиляди долари и го дава на свой познатъ, да изтегли означената сума отъ нѣкоя банка. Който не знае тази шега, отива въ банката, но се връща празенъ — банката не изплаща такъвъ чекъ. Гледашъ отвънъ, чекъ, пари сѫ това, но се връщашъ празенъ. Забава е това. Много отъ вашитѣ мисли и чувства представятъ такива забави — съдържание нѣма въ тѣхъ. Истински чекъ е този, срещу който можешъ да получишъ означената сума. Законъ е: Всѣка мисъль, въ която се влага абсолютна вѣра, може да се реализира. Вѣрата е опорна точка въ живота. Безъ вѣра нищо не се постига. — Какво да правимъ, ако нѣмаме вѣра? — Животътъ ще ви застави да придобиете вѣра, т. е. да проявите своята вѣра. Какво правите, когато се качвате на параходъ? Нагаждате се споредъ условията на парахода. Тамъ се проявявате и живѣете по единъ начинъ; на сушата, въ вашитѣ кѫщи, живѣете по другъ начинъ. Ако не се нагодите на условията въ парахода, ще се намѣрите въ трудно положение. Богъ, на Когото служите, нѣма да ви остави въ едно и сѫщо положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага въ развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиитѣ мисли се коренно различаватъ отъ вашитѣ. Вие търсите щастието си тамъ, дето го нѣма. Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голѣмъ, силенъ конь. Давате гема въ рѫката му и го оставяте само да езди коня. Какво ще стане? Коньтъ ще започне да скача, да рита, и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето отъ тази разходка? И вие, понѣкога, имате желание да се качите на голѣмъ, здравъ конь, но затова сѫ нуждни съответни мисли и чувства. Нѣкой казва: Като чопля, все ще изчопля нѣщо. — Зависи, кѫде чоплишъ и съ какво чоплишъ. Ако чоплишъ Свещената книга, какво ще извадишъ отъ нея? Ако чоплишъ себе си, какво ще извадишъ? Седишъ, чоплишъ живота си отъ младини, отъ детската си възрасти и казвашъ: Не зная, кога ще стана човѣкъ. Като дете, обичахъ да прескачамъ плета на чуждитѣ градини, да чупя стомни, да се бия съ децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съмъ на 45 години, пакъ върша сѫщитѣ работи. И доднесъ още прескачамъ чуждитѣ градини. Де е погрѣшката? Лошо е, когато ученикътъ напусне училището и влиза въ чуждитѣ градини. Другъ е въпросътъ, ако учи и следъ това влѣзе въ нѣкоя градина да си откѫсне една ябълка. Ще каже градинарьтъ, че ябълкитѣ сѫ негови. Когато човѣкъ свърши една полезна работа, има право да си откѫсне една ябълка. Когато ученикътъ свърши училището и получи дипломъ, той е свободенъ, има право да влѣзе въ нѣкоя градина, да си откѫсне единъ плодъ. Той ще намѣри градинаря и ще иска позволение отъ него. Ако не учи и не работи, нѣма право да влиза въ чуждитѣ градини. Той не е свободенъ. Казвамъ: Ако си училъ и работилъ добре, имашъ право да чоплишъ — все ще изкарашъ нѣщо. Ученикътъ, като свърши училището съ успѣхъ, получава дипломъ и право да се разхожда, дето иска. Той е свободенъ човѣкъ. Ако не е свършилъ училището, той е ограниченъ, нѣма право на свободна карта. И тъй, каже ли нѣкой, че е нещастенъ, това значи, че не е свършилъ съ успѣхъ училището, пропадналъ е на единъ - два предмета. Ако си слуга при единъ търговецъ и, вмѣсто печалба му докарвашъ загуби, мислишъ ли, че той ще ти даде карта, да се разхождашъ свободно, дето пожелаешъ? Другъ е въпросътъ, ако му докарашъ печалба отъ 500—600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише единъ чекъ и ще ти даде единъ месецъ почивка. Значи, отъ работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природенъ законъ, въ който нѣма изключение. Щастието върви следъ прилежнитѣ, следъ онѣзи, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ добре. Онѣзи хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не постѫпватъ добре, тѣ гонятъ щастието и не го достигатъ. За добритѣ ученици щастието върви следъ тѣхъ, то ги гони; за слабитѣ ученици щастието върви предъ тѣхъ, тѣ го гонятъ. Нѣкой младъ студентъ не свършва университетъ, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подиръ нея, но уроцитѣ оставатъ назадъ. Другъ младъ студентъ не търси щастието предъ себе си, но учи, не поглежда момитѣ и свършва университета съ успѣхъ — щастието го гони. Когато мѫжътъ работи, жената трѣбва да е следъ него; и когато жената работи, мѫжътъ трѣбва да е следъ нея. Когато бащата и майката работятъ заедно, синътъ и дъщерята трѣбва да сѫ задъ тѣхъ, да ги следватъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража!“ Трѣбва да работимъ! Ти можешъ въ единъ день да станешъ щастливъ и въ единъ день да изгубишъ щастието си. Една твоя постѫпка може да те направи щастливъ, но може да те направи и нещастенъ — зависи отъ постѫпката. Вие се нуждаете отъ здрава, положителна мисъль. Всички второстепенни, странични работи турете задъ гърба си. Апостолъ Павелъ казва: „Вънъ отъ любовьта Христова всичко считамъ за изметъ.“ Не дръжте своя миналъ животъ предъ лицето си. Не дръжте скѫпоценнитѣ камъни предъ очитѣ си. Ако имате два скѫпоценни камъка, турете ги на гърдитѣ си, или на пръститѣ си — тѣ да ви бѫдатъ слуги, а вие — тѣхни господари. Ако ги поставите предъ очитѣ си, мисъльта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва. Мнозина казватъ, че живѣятъ добре. — Щастливи ли сте? — Не сме щастливи. — Щомъ не сте щастливи, не живѣете добре. Щастливиятъ върви напредъ, вглъбенъ въ мисъльта си и отъ нищо не се съблазнява. Ако види богата, голѣма кѫща, оставя я назадъ; ако види красива мома, оставя я назадъ; ако срещне ученъ, или знаменитъ музикантъ, и него туря задъ гърба си. Всичко чуждо той туря задъ гърба си, не товари своята мисъль съ чуждъ капиталъ. Една философия има той и нея следва. Нѣкой се оплаква, че го турили на бойната линия. Много естествено, той е страхливъ и, за да се кали, да стане смѣлъ, Провидението го поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини — страхъ отпредъ и страхъ отзадъ — и отъ дветѣ ще избере по-малката злина. Така ще придобие смѣлость и решителность. Не се плашете отъ живота. Нуждно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидимъ. — Какъ се постига това? — Ще се намалишъ до молекула — никой нѣма да те види. Или, ще се превърнешъ на вода. Тогава, колкото и да те стрелятъ, никой не може да те убие. Помнете: Причината за много отъ вашитѣ нещастия е вънъ отъ васъ. Напримѣръ, докато не се хване на вѫдица, рибата е щастлива. Тя пътува, свободно си живѣе въ водата. Въ момента, въ който пожелае да изследва вѫдицата, тя се натъква на нещастие. Вѫдицата се забива въ устата й, и тя се чуди, отде дойде това нещастие. Тегли се напредъ-назадъ и си казва: Какъ стана тази работа? Това нещастие иде отъ вѫдицата. Казвамъ: Съблазнитѣ въ живота, сѫ вѫдици, които причиняватъ нещастия. Ти се интересувашъ отъ вѫдицата, искашъ да я изследвашъ. Ти искашъ да изследвашъ една каса, да видишъ, какво има въ нея. Касата е вѫдица. Не ти трѣбватъ чуждитѣ пари. Ако искашъ да знаешъ, де е твоята каса, отъ която можешъ да вадишъ пари, ще те заведа при нея. Бъркашъ ли въ чужда каса, ще се закачишъ на вѫдица. Единъ день, на едно отъ Рилскитѣ езера, хванаха две пастърви. Купихме ги и ги пуснахме отново въ водата. Тѣ разказаха на останалитѣ риби да не хващатъ вѫдицитѣ, защото смърть ги очаква. Отъ този день рибаритѣ не хванаха нито една риба. Освобождавайте се отъ непотрѣбни мисли, които спъватъ развитието ви. Напримѣръ, искашъ да знаешъ, какво мисли нѣкой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороденъ, добъръ човѣкъ, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари. Трѣбва да платишъ за похвалата. Ако не му услужишъ, веднага ще измѣни мнението си за тебе. За да докажешъ, че си благороденъ, ти трѣбва да предвиждашъ нуждитѣ му и, безъ да ти иска пари, да му се притечешъ на помощь. Виждашъ, че този човѣкъ не е ялъ три деня; ще му приготвишъ единъ хубавъ обѣдъ и ще го задоволишъ. Помагай на човѣка, безъ да очаквашъ нѣщо отъ него. Като помагашъ на другитѣ, помагашъ на себе си. Какво правятъ ученицитѣ въ училището? Способнитѣ ученици помагатъ на слабитѣ. Тѣ имъ разказватъ урока, обясняватъ имъ, каквото не разбиратъ и въ края на краищата, слабиятъ ученикъ получава по-добра бележка отъ силния. Това е истинска помощь. Способниятъ ученикъ, и да получи по-долна бележка отъ слабия, не се смущава. Той всѣкога може да се прояви, защото носи знанието въ себе си. Дипломътъ е външна страна на знанието. Казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, звездитѣ сваля отъ небето. Въ сѫщность, той не е ученъ. Истински ученъ е онзи, който държи звездитѣ на мѣстото имъ, не ги снема отъ небето. Какво ще стане съ небето, ако звездитѣ паднатъ на земята? Звездитѣ сѫ нуждни като свѣтила, като мѣрка за опредѣляне на времето и годинитѣ. Като знаете това, не се мѫчете да сваляте слънцето, месечината и звездитѣ. Наблюдавайте ги и се ползувайте отъ тѣхнитѣ енергии. Дръжте въ ума си мисъльта: Всички хора иматъ заложби и възможности въ себе си, но не сѫ работили еднакво, и доднесъ още не работятъ еднакво. Разликата между хората се заключава въ работата, която сѫ вършили въ миналото, която вършатъ днесъ и която ще вършатъ въ бѫдеще. Кой човѣкъ е добъръ? — Добъръ човѣкъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва добре. Що е добро? — Непреривенъ процесъ на права мисъль, право чувствуване и прави постѫпки. Щомъ този процесъ се прекѫсне, злото се вмъква въ доброто като клинъ. Като съзнателенъ човѣкъ, азъ се стремя всѣкога да постѫпвамъ добре. Какъ постѫпватъ хората съ мене, това не е важно; азъ трѣбва да постѫпвамъ добре. Неправилната постѫпка е неправилно взетъ тонъ. Какво трѣбва да правишъ, ако вземешъ тона неправилно? Ще го изпѣешъ нѣколко пѫти, докато го вземешъ правилно. Вземи тона единъ пѫть, спри малко; вземи го втори пѫть, пакъ спри. Когато тонътъ прозвучи чисто, правилно, ще спрешъ и ще чакашъ одобрението на учителя. Така ще постъпвате и съ Бога. Той иска отъ всички да мислимъ добре — първото изкуство въ живота; да чувствуваме добре — второто изкуство и да постъпваме добре — третото изкуство. Като придобиемъ и тритѣ изкуства, ще разберемъ стиха: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Кой човѣкъ е съвършенъ? — Който мисли, чувствува и постъпва правилно. — Това е непостижимо. — Постигането на съвършенството е непреривенъ процесъ. — Какъ се изявява съвършениятъ човѣкъ? Той се справя и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии. За него нѣма нѣщо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелитѣ — на всички добри и разумни същества. Христосъ казва: „Отецъ ми е въ мене, и Азъ съмъ въ Него.“ Следователно, ако Богъ е въ тебе, Той е твоето спасение. Ако Богъ не е въ тебе, кой ще те спаси? Ти живѣешъ въ Бога, но не Го разбирашъ. Защо не Го разбирашъ? — Затворилъ си сърдцето си за Него. Отвори сърдцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разберешъ. Тогава и ти ще работишъ за Него. — Не работя ли за Бога? — Работишъ, но така, че Той трѣбва да поправя това, което си изработилъ. Когато разбирашъ Бога, ти ставашъ гениаленъ и казвашъ: Отъ известно време мислитѣ ми текатъ леко, перото ми пише добре. Това показва, че Богъ работи въ тебе, но те оставя да се радвашъ и да мислишъ, че ти работишъ. Богъ не прилича на насъ. Той се радва на всичко, което сме изработили чрезъ Него. Така Той ни учи на безкористие и пълна готовность за работа. Понѣкога Богъ не влиза самъ въ насъ, но праща нѣкой свой слуга да работи вмѣсто Него. Тогава Той се радва и на насъ, и на своя слуга, че сме работили задружно, въ Негово име. Три важни нѣща трѣбва да останатъ въ ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постѫпвате добре. Минава презъ ума ви мисъльта, че сте нещастни — турете тази мисъль задъ гърба си и вървете напредъ. Нѣкога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството сѫ моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щомъ престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята нѣма съвършени хора. Въ това всѣки самъ ще се убеди. Минавашъ за съвършенъ. Даватъ ти една работа да я свършишъ идеално. Една погрѣшка само да направишъ, ти не си съвършенъ. Много знания имате отъ миналото, но всичко не ви ползува. Днесъ минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползува. Новата свѣтлина на изгрѣващото слънце ви ползува. Да се спирате върху миналото, какви сѫ били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да сѫ били тѣ, до бри или лоши, това си е за тѣхъ, то е минало време. Единственото важно нѣщо е да знаете, че въ васъ се крие мощна сила, чрезъ която можете да изправите малкитѣ погрѣшки на своето минало. Малкитѣ погрѣшки, ако не се изправятъ, ставатъ голѣми; и голѣмитѣ погрѣшки, ако се изправятъ, ставатъ малки. Всѣки, човѣкъ е въ състояние да изправи малкитѣ си погрѣшки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очитѣ си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човѣка по промѣнитѣ на неговото лице, по цвѣта на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човѣка, той знае причинитѣ, които предизвикватъ тия промѣни, и може да ги избѣгне. Нѣкой седи, движи краката си, криви устнитѣ си, чопли носа си. Външно изглежда съсрѣдоточенъ, а въ сѫщность той предизвиква близкитѣ си. Да се съсрѣдоточишъ къмъ нѣщо, това значи, да контролирашъ своитѣ действия. И при това положение можешъ да се мръднешъ, но чувствувашъ контрола, който си налагашъ. Не е лесно да се съсрѣдоточишъ. Това значи, да изпиташъ слаби бодвания, като че съ игла те бодятъ. Това показва, че си попадналъ въ область на електрични енергии, които ти въздействуватъ. Тури тѣзи бодвания на работа въ нервната система, и тѣ скоро ще изчезнатъ. Ако ги оставишъ въ областьта на чувствата, тѣ ще се превърнатъ на лоши мисли. Впрегни лошитѣ мисли на работа, и тѣ ще се превърнатъ на добри. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ, знай, че лоши мисли го безпокоятъ. Азъ виждамъ, отъ лѣвата страна дошли баба му и прабаба му, отъ дѣсната — дѣдо му, прадѣдо му, чичовци — всички искатъ нѣщо отъ него. Едни го теглятъ на една страна, искатъ помощь отъ него; други го теглятъ на друга страна, и тѣ искатъ помощь — никой не влиза въ положението му. Той пъшка, мѫчи се, не може да си помогне. Питамъ: Какво ти е? — Не зная, какво ми е, но като че цѣлиятъ адъ е върху мене. Азъ се обръщамъ къмъ бабитѣ и дѣдовцитѣ му и казвамъ: Оставете човѣка свободенъ. Той е беденъ, нѣма какво да ви даде. Въ половинъ часъ да го освободите, никой да не остане тукъ! Азъ ще ви помогна вмѣсто него. Следъ това той казва: Слава Богу, олекна ми! Като ви казвамъ това, вие не трѣбва да се плашите. Всички имате тази опитность, но не можете да си помогнете. Азъ ги виждамъ, разговарямъ се съ тѣхъ, държа имъ лекции, а тѣ си разказватъ цѣлата история. Като имъ предамъ лекцията, тѣ се успокояватъ и се разотиватъ. Поканвамъ ги и другъ пѫть да ме посетятъ. Постѫпвайте и вие така съ вашитѣ баби и дѣдовци. Богъ изисква това, и вие трѣбва да изпълните Неговата воля. Отъ васъ зависи да бѫдете щастливи, или нещастни. Задача. За една седмица ще направите опитъ да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всѣки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувамъ право и заради Бога ще постъпвамъ право. Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да се жертвувашъ за него. Искашъ да те обичатъ — това е една страна на въпроса; искашъ да обичашъ — това е друга страна на въпроса. Да те обичатъ хората, това значи, да бѫдешъ нещастенъ; да обичашъ хората, това значи, да бѫдешъ щастливъ. Ако си нещастенъ, причината за това се крие въ желанието ти да те обичатъ; ако си щастливъ, причината за това се крие въ желанието ти да обичашъ. Когато обичамъ нѣкого, азъ се радвамъ и на малкитѣ му придобивки. Да обичашъ, това е велико изкуство. То е все едно, да знаешъ, кога и какъ да гълташъ храната си. Храна, която не си сдъвкалъ добре, не гълтай. Мисъль, която не си разбралъ добре, не възприемай. Чувство, което не си разбралъ добре, не възприемай. Велика наука е да знаешъ, кои нѣща сѫ за тебе и какъ да ги приемашъ. Успѣхътъ ти за хиляди години зависи отъ твоитѣ прави мисли, чувства и постъпки. — Кой може да ни научи, кои нѣща сѫ за насъ и какъ да ги приемемъ? — Само Богъ. Когато влѣзе въ насъ, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислимъ, да чувствуваме и да постъпваме право. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали да мислятъ право, други сѫ започнали да чувствуватъ право, а трети сѫ започнали да постѫпватъ право. Помни: Снѣгътъ е бѣлъ, но студенъ. Огъньтъ е топълъ, но не е твърдъ. Любовь, която не произвежда топлина, не е любовь. Мѫдрость, която не произвежда свѣтлина, не е мѫдрость. Истина, която не носи свобода, просторъ и разширяване, не е свобода. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреодолимо желание Размишление. Чете се темата: „Предназначението на християнството, “ Тема за следния пѫть: „Защо плачатъ малкитѣ деца?“ Казано е въ Писанието: „ И голи бѣха и двамата, и Адамъ, и жена му, и не се срамуваха.“*) Защо първитѣ човѣци сѫ били голи? Когато Адамъ сгрѣши, Богъ го търсѣше въ рая, докато най-после го намѣри. Адамъ каза: „Чухъ гласа Ти, Господи, но убояхъ се, защото съмъ голъ; и скрихъ се.“ И рече му Богъ: „Кой ти обади, че си голъ? Ялъ ли си отъ дървото, отъ което ти заповѣдахъ да не ядешъ?“ Като ялъ отъ забранения плодъ, очитѣ на Адама се отворили, и той видѣлъ, че е голъ. Трѣбва да се знае, действително ли е билъ голъ, или, като сгрѣшилъ, оголѣлъ. — Кога оголява човѣкъ? — Когато грѣши. Голотата има отношение къмъ грѣха, къмъ човѣкъ съ неоформенъ характеръ. Той се представя такъвъ, какъвто не е, поради което лицемѣри. Той мисли за себе си, че е добъръ, щедъръ, че има знания. Човѣкъ се мисли или за добъръ, или за лошъ. Нѣкой казва за себе си, че е лошъ. Съ това той иска да каже, че не е отъ слабитѣ хора. Казватъ: Да бѫдемъ добри! Кой човѣкъ е добъръ? Споредъ нѣкой, добъръ човѣкъ е този, който ни дава пари на заемъ, храни ни — дава ни, каквото пожелаемъ. Който не задоволява желанията ни, той е лошъ. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добъръ, светъ човѣкъ. Той прави добро, дава пари на заемъ, защото срещу това има подписитѣ на двама богаташи. Въ този смисълъ, банкерътъ прави добро на банкеръ, светията — на светия. Добъръ е банкерътъ, но, ако не можешъ да платишъ дълга си, хваща порѫчителитѣ. Нѣкой банкеръ не ти дава пари на заемъ, подъ предлогъ, че нѣма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитътъ му е малъкъ, че го отстѫпилъ на други — ще се извини по нѣкакъвъ начинъ. Най-после казва: Ще те имамъ предъ видъ. Добре ли постѫпва този банкеръ? Добре постѫпва, защото ти не трѣбва да искашъ пари отъ него. — Той е длъженъ да дава. — Ако е длъженъ, трѣбва да има нѣкакъвъ законъ, който да го задължава. Касиерътъ на нѣкоя банка е длъженъ да изплати известна сума, но ако имашъ чекъ срещу това. Ако касиерътъ не иска да ти даде тази сума, той отговаря предъ закона. Ти не носишъ никакъвъ чекъ, а казвашъ, че си внесълъ пари въ банката. Касиерътъ не вѣрва на думитѣ ти, той иска документъ. — Има ли право да не вѣрва? — При сегашнитѣ условия на живота, той не е длъженъ да вѣрва. Сега ще направимъ единъ опитъ. Дайте ми четири конеца по единъ метъръ дълги. Като разбъркамъ концитѣ, може ли да кажете, кой конецъ на кого принадлежи? Ще каже нѣкой, че този, или онзи конецъ е неговъ. Твой е конецътъ, ако можешъ да се хванешъ за него. Ако не можешъ да го хванешъ, не е твой. Вие имате цѣли кълба съ конци, но не можете да работите съ тѣхъ и ходите голи. Виждашъ, че нѣкой е добре облѣченъ, а ти ходишъ голъ и се питашъ, защо другитѣ хора сѫ облѣчени, а ти си голъ. Онзи, който се облича, е превърналъ концитѣ на дреха. Той смѣня дрехитѣ си по три пѫти на день, има съ какво да се облича. А ти нищо не си направилъ и нѣма съ какво да се облѣчешъ. Сега да излѣзатъ вънъ единъ младъ братъ и една млада сестра, да хванатъ по единъ конецъ. Така хванати, концитѣ се кръстосватъ, спорятъ помежду си. Какъ ще решите въпроса: кой отъ двамата пръвъ ще пусне конеца? При това, всѣки трѣбва да пази своя конецъ. Като пуснешъ конеца отъ едната рѫка, ще внимавашъ после да хванешъ сѫщия край. Да излѣзатъ сега единъ възрастенъ братъ и една възрастна сестра, да хванатъ краищата на останалитѣ два конеца. Сега и четиритѣ конци се кръстосватъ. Първо спорѣха двата конеца. Ако единиятъ отъ тѣхъ отстѫпи, решава ли се въпросътъ? Не се решава. Това е все едно, момата да люби единъ момъкъ, после още единъ и да мисли, че е разрешила известенъ въпросъ. Нищо не е разрешила. Докато любѣше само единъ момъкъ, тя живѣеше въ частната собственость. Като люби двама, тя живѣе въ колективната собственость. Може ли тази мома да люби четири - петь мѫже? Ако тя може да люби четири - петь мѫже, ще бѫде колективна собственость, но и съ това спорътъ не се решава. Другояче разгледанъ въпросътъ: ти взимашъ пари отъ единъ банкеръ, но можешъ да вземешъ пари и отъ четирма души. Ако имашъ да давашъ на четирма души, въпросътъ е още по-сложенъ. Отъ единъ банкеръ е трудно да вземешъ пари, но отъ четирма е още по-трудно. А отъ десеть души е най-трудно. — Кое е най-хубавото? — Отъ никого да не взимашъ пари. — Възможно ли е това? — Възможно. Ще става обмѣна. Днесъ продавашъ стока, получавашъ пари. Изкуство е да живѣешъ безъ задължения. Да се върнемъ къмъ опита. Четиритѣ конеца сѫ объркани. Какъ ще се оправятъ? За всѣки въпросъ има начинъ, по който може да се разреши. Единиятъ начинъ е да отстѫпвашъ. Ще пуснешъ единия край на конеца, а другия ще държишъ здраво. Нѣма да пуснешъ двата края на конеца, защото той представя твоята мисъль. Ще дадешъ възможности на мисъльта си свободно да се проявява. За това, ще вземешъ конеца и ще си отидешъ съ него. Никой нѣма да остави конеца си, не е хубаво това. Имашъ убеждение за нѣщо, но следъ време казвашъ: Старо е това убеждение! И въ старото убеждение има нѣщо хубаво, не трѣбва изведнъжъ да се отказвашъ отъ него. Ако имашъ единъ старъ, златенъ пръстенъ, нѣма да го хвърлишъ, но ще го стопишъ, ще му дадешъ, каквато форма искашъ, и върху него ще поставишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ. Стариятъ пръстенъ не струва ли пари? Зависи отъ метала. Щомъ е златенъ, златото никога не губи цената си. Както обтѣгате концитѣ и ги впрѣгате на работа, така трѣбва да впрѣгате всѣка своя мисъль на работа. Днесъ повечето хора разрешаватъ въпроситѣ си по особенъ начинъ. Всѣки търси нѣкое малко удоволствие въ живота. Всѣки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държатъ двата края на концитѣ и теглятъ, тѣ ще се скѫсатъ. Ще пуснете поне единия край на концитѣ. Конецътъ представя връзката, която държи човѣка за земята. Скѫса ли се конецътъ, прекѫсва се и животътъ на човѣка. Какво печелятъ двама души, на които животътъ е прекѫснатъ? Ще кажете, че има и другъ животъ, ще се преродите. Има ли смисълъ да скѫсашъ конеца на своя животъ и да чакашъ ново прераждане, само за това, че не си знаялъ, какъ да държишъ конеца? Като обтегнешъ конеца, пусни единия му край, да не се скѫса. Ако постѫпишъ така, ти си уменъ човѣкъ. Ти си разрешилъ въпроса правилно. Дали съ ума, или съ сърдцето си ще разрешишъ въпроса, не е важно; важно е да го разрешишъ правилно. Ако държишъ нѣщо съ дветѣ си рѫце, за да не пострадашъ и платишъ съ живота си, ще отпуснешъ едната си рѫка. Това значи: или сърдпето ти трѣбва да отстѫпи и даде, или умътъ ти трѣбва да отстѫпи. Представете си, че всички се стремите къмъ единъ центъръ. Обаче, такова е положението, че само единъ може да държи центъра. Въ случая, всѣки държи по единъ край на конеца, азъ държа другия край на всички конци. Азъ съмъ центърътъ и заставямъ останалитѣ да се движатъ около мене по окрѫжность. Тия, които се движатъ по окрѫжностьта, не сѫ свободни, нѣма де да отидатъ. Тѣ сѫ въ едно поле на дейность, отдето не могатъ да излѣзатъ. Отъ мене зависи да бѫдатъ свободни, или не. Ако не пусна концитѣ, които държа въ рѫката си, всички ще бѫдатъ недоволни, ще кажатъ, че имъ влияя. Съ какво влияя? Какво мога да имъ дамъ по тѣзи конци, или какво мога да взема отъ тѣхъ? Почти нищо. Азъ мога само да си въобразявамъ, че съмъ господарь на положението. Концитѣ могатъ да се скѫсатъ, и цѣлата система да изчезне. Де е приложението на тая система? — Въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Значи, тѣ могатъ да се концентриратъ къмъ единъ центъръ. Каквото е отношението между членоветѣ на едно семейство, такова е отношението между мислитѣ и чувствата. Въ това отношение, човѣкъ представя едно общество. Той трѣбва да разреши спорнитѣ въпроси между своитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль е едно възвишено сѫщество, единъ ангелъ, който временно обитава въ човѣка. Въ бѫдеще тоя ангелъ може да се въплъти на земята, и ти трѣбва да бѫдешъ неговъ проводникъ. Той може да се яви като твой синъ, или твоя дъщеря. Ето защо, трѣбва да давате мѣсто само на добритѣ и възвишени мисли въ своя умъ. Ако давате мѣсто на лоши мисли и чувства, въ бѫдеще тѣ могатъ да се въплътятъ на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добъръ синъ и добра дъщеря, или лошъ синъ и лоша дъщеря. Живѣйте добре, мислете и чувствувайте правилно, за да създадете условия за добъръ бѫдещъ животъ. Бѫдещето ви зависи отъ вашитѣ добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства въ себе си, какво бѫдеще ви очаква? Вие искате нѣкой да ви обича. Каква обичь може да има между тѣзи конци? Обаче, всѣки конецъ може да оживѣе, да се превърне въ клонъ отъ дървото на живота. Сега всички конци спорятъ, понеже взиматъ участие въ общия животъ на дървото за познаване на доброто и на злото. Какъ ще разрешите въпроситѣ по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единиятъ трѣбва да дава съ ума си, а другиятъ — съ сърдцето си. Ако и двамата даватъ или съ ума си, или съ сърдцето си, въпроситѣ не могатъ да се разрешатъ. Имате едно дърво съ корени, клоне и листа. Коренитѣ представятъ сърдцето, клонетѣ — ума, а листата и цвѣтоветѣ — други сили, които работятъ въ общия животъ на сърдцето. Всѣко дърво, което нѣма корени и клоне, не може да сѫществува. Следователно, и човѣкъ не може да успѣва въ морално отношение, докато не разбере връзката между частитѣ на цѣлото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстѫпва. Богъ държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуешъ ли тази заповѣдь, пусни края на конеца. — Ще ми взематъ конеца. — Не се страхувай, никой нѣма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорятъ за нѣщо. Какъ ще разрешатъ въпроса? Ако единиятъ иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всѣки си взима своя конецъ, и спорътъ се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Какъ ще се разреши? Ще кажете, че спорътъ се разрешава мѫчно. Споредъ мене, нѣма никаква мѫчнотия. Нѣма споръ, който не може да се разреши. Какъвъ споръ може да има между бащата и децата? Бащата съмъ азъ, държа центъра, дето сѫ краищата на всички конци. Положението на децата зависи отъ мене. Правя преводъ: влиянието на онзи, който държи единия край на концитѣ, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни сѫщества. Ако тия сѫщества сѫ възвишени, добре ще бѫде за васъ; ако сѫ нисши, това значи, да попаднете подъ влиянието на дявола. И този въпросъ е разрешимъ, но искамъ да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешаватъ, даже и отъ деца, но, колкото повече се навлиза въ системата, толкова и разрешаването на въпроситѣ става по-трудно. Има единъ магически начинъ за разрешаване. Въ дадения случай, азъ, който държа единия край на концитѣ, сѫщо се намирамъ подъ влиянието на други действуващи сили. Не съмъ азъ единственото лице, което разрешава въпроса. За васъ може да съмъ единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и нѣма другъ изходенъ пѫть, вие се заблуждавате. Да допуснемъ, че азъ съмъ подъ влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако тѣ ме заставятъ да си оттегля рѫката, да пусна края на концитѣ, азъ ще ги послушамъ. При това положение, въпросътъ веднага се разрешава. Всѣки споръ се разрешава чрезъ отстѫпване. Двама души спорятъ. Единиятъ трѣбва да отстѫпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за споменъ. Сегашнитѣ хора иматъ смѫтна представа за морала, за отношенията си къмъ Бога. Малкото дете е въ рѫцетѣ на майка си. Тя го носи, пригръща, цѣлува; тя го кѫпе, храни. Като поизрасне, майката измѣня отношенията си къмъ него: престава да го носи на рѫце, да го пригръща и цѣлува; не го кѫпе всѣки день, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си мислѣло, че майката изявява любовьта си къмъ него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката къмъ него сѫ измѣнени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има нѣкаква промѣна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия умъ и сърдце сѫ причина майката да измѣни външно отношенията си къмъ него. Има ли нѣкакво престѫпление въ това, че майката не кѫпе всѣки день детето си и не го носи на рѫце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко — най-много до три години. Щомъ влѣзе въ четвъртата година, то трѣбва да стѫпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но отъ четвъртата година нататъкъ, то трѣбва вече да дъвче храната си. И Богъ, по сѫщия начинъ, е измѣнилъ отношенията си къмъ насъ. Каквито сѫ били нѣкога, днесъ не сѫ такива. Отношенията на сегашнитѣ хора сѫ по-добри, отколкото въ миналото. Като отивашъ на баня, ти търсишъ теллякъ. Нѣма по-лошо отъ това, да очаквашъ на теллякъ да те кѫпе. Това е най-лошото кѫпане. Най-доброто кѫпане е безъ теллякъ. Като се оставншъ на теллякада търка кирьта отъ тѣлото ти, заедно съ кирьта той ще отнеме толкова хубави работи отъ тебе, че съ години не можешъ да възстановишъ предишното си положение. Обикновено богатитѣ хора търсятъ телляци. Нѣкой богатъ отива на баня, вика теллякъ да го кѫпе, но се връща оттамъ така разстроенъ, че съ месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Нѣкой професори, следъ като ги е търкалъ теллякъ, сѫ изгубвали нѣщо ценно отъ себе си. Следъ всичко това, ще се говори за телляци. Нѣкой казва: Препорѫчай ми единъ добъръ теллякъ! — Никакъвъ теллякъ не ти трѣбва. Телляцитѣ сѫ за хора отъ външния свѣтъ, а не за васъ. Нѣкои сестри още търсятъ теллячки. На напредналитѣ казвамъ: Никакви телляци! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, самъ да изтъркашъ тѣлото си. Ако срещнешъ въ банята единъ светъ човѣкъ, нека той те изтърка; не срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, по-добре самъ се изтъркай. Искамъ да ви наведа на мисъльта, да бѫдете самостоятелни. Въ известно отношение, ученикътъ трѣбва да бѫде крайно самостоятеленъ. Влѣзе ли въ банята, да каже: Азъ самъ ще се изтъркамъ. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажешъ, че на нѣкои мѣста рѫката недостига. Кажи си: Господъ ми е далъ рѫката. Нѣма да оставя мѣсто, дето тази рака да не пипне. Бедниятъ се оплаква, че нѣмалъ пари да плати на теллякъ. Още по-добре, самъ ще се изтъркашъ. Искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, да реализирашъ една мисъль. Какво правишъ? Търсишъ единъ теллякъ да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощь. Почакай помощьта да дойде въ крайния моментъ, когато си приложилъ всички срѣдства. Чакай последния моментъ! Тогава ще дойде единъ човѣкъ отвънъ, да ти направи една малка услуга. Ти си донесълъ трески, дърва, приготвилъ си всичко за огънь, но кибритъ нѣмашъ. Ще дойде този човѣкъ, ще драсне клечка кибритъ, и огъньтъ ще се запали. Нека той намѣри всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, следъ като си мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, приготвилъ си всичкия материалъ, ще дойде учениятъ да драсне клечицата, и огъньтъ да се запали. Това е Божественъ законъ, който гласи: Всѣкога действувай съ най-малкитѣ сили. Последнитѣ сили сѫ най-малкитѣ, съ които се действува. Казвашъ: Дошълъ съмъ до края на своята беднотия, повече нѣма накѫде. — Щомъ си дошълъ до края, ти си на спасителното мѣсто. Действувай вече съ най-малкитѣ сили въ себе си. Тѣ изправятъ всички нѣща. Ако не дойдешъ до крайната сиромашия, да бръкнешъ въ джоба си и да извадишъ последнитѣ трошици, ти не можешъ да оценишъ, какво нѣщо е хлѣбътъ. Това е философията на живота. Ако не можешъ да оценишъ малката трошица, ти не разбирашъ живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плодъ. Магътъ, мѫдрецътъ, които сѫ завършили развитието си, иматъ тази сила въ себе си. Дай на мага своята торба, съ трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на сомунъ. Сега вие разглеждате въпроситѣ механично, искате цѣлия свѣтъ да ви обърне внимание. Въ това желание се крие нѣщо фалшиво. Ако свѣтътъ сега трѣбва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Богъ сега трѣбва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовьта на Бога е отъ вѣчностьта. Богъ всѣкога е ималъ, има и ще има едни и сѫщи отношения къмъ насъ. Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да съжалява, че не е обърналъ внимание на тази любовь по-рано и не я преценилъ. Затова въ него се ражда дълбока, вѫтрешна скръбь. Ако човѣкъ мисли, че любовьта на Бога къмъ него трѣбва да се увеличи, или че Богъ не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривитѣ човѣшки идеи. Ако мислишъ, че нѣкой хора те мразятъ — това е крива идея. Мразятъ те, понеже ти мислишъ така. Азъ мога да накарамъ, когото и да е отъ васъ, да мрази, или да обича. Въ единъ часъ само мога да ви накарамъ да обичате и да мразите. Имашъ приятель, когото обичашъ, но и той те обича. Ако той забие една игла въ кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташъ желание да му отмъстишъ, да го блъснешъ настрана. Защо да не се усмихнешъ и да кажешъ: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодаришъ. Кажешъ ли, че това е безобразие, ти нѣмашъ любовь. Де остана любовьта ти? Каква любовь е тази, която се явява и изчезва? Сега всички минавате за светии; въ дадения случай сте светии. И азъ ви признавамъ за светии, но не свѣтите всѣкога. Светии сте, които по известни съображения нѣкога не свѣтятъ. Туряте капаци на вашата свѣтлина и се скривате. Срѣщамъ единъ светия, който ми казва: Ако постъпвашъ съ мене така, нѣма вече да дохождамъ въ дома ти. Казвамъ: Ти и сега не си въ дома ми. Първо, азъ нѣмамъ домъ. Азъ съмъ бездомникъ. Ти се заблуждавашъ, че си въ моя домъ. Този домъ е чуждъ. Споренъ е въпросътъ, дали този домъ е мой. Ако искашъ да ми станешъ наследникъ, азъ ти казвамъ истината: Този домъ не е мой. Азъ имамъ да плащамъ наемъ на стопанина. Любовьта опредѣля правилни отношения между съществата. Въ любовьта противоречие не съществува. Любовьта решава въпроситѣ разумно. Ако зная, че отношенията, които имате къмъ мене, съ опредѣлени отъ Бога още отъ началото на вѣчностьта, ще зачитамъ тѣзи отношения. Отъ това зависи моето щастие, моето бѫдеще. Това показва любовьта ми къмъ Бога. И ако въ даденъ случай вие съзнавате, че отношенията ми къмъ васъ, сѫ опредѣлени отъ Бога още отъ вѣчностьта, вие ще ги зачитате. Отъ това зависи вашето щастие. Туй е неизмѣненъ законъ въ природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тѣзи въпроси, вие се самоизлъгвате. Друга философия нс сѫществува. Ако въ свѣта съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две сѫщества, събрани заедно, иматъ два различни възгледа за Бога. Едното сѫщество мисли, че Богъ опредѣля отношенията имъ, а другото отрича това. Когато съзнавамъ, че отношенията ми къмъ тебе сѫ отъ Бога опредѣлени, и когато ти съзнавашъ, че отношенията ти къмъ мене сѫ отъ Бога опредѣлени, азъ съмъ радостенъ и веселъ. Следователно, когато азъ и ти съзнаваме, че взаимнитѣ ни отношения сѫ отъ Бога опредѣлени, ние сме дошли до право разбиране на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбере тѣзи връзки, да разбере Божественитѣ отношения. Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да разберете, дали връзкитѣ ви съ него и отношенията ви къмъ него и къмъ Бога сѫ отъ вѣчностьта. Зачитай всичко, което е отъ Бога! Вървишъ изъ гората и виждашъ, че срещу тебе иде голѣма мечка. Какво трѣбва да правишъ? Ще се обърнешъ назадъ и ще бѣгашъ. Тази мечка е изпратена отъ Бога, да опиташъ смѣлостьта си. Ти казвашъ: Господи, готовъ съмъ всичко да направя за тебе. — Ще те опитамъ тогава. Богъ казва на мечката: Застани на пѫтя на моето дете, да опита смѣлостьта си. Щомъ я видишъ, бѣгашъ — не постѫпвашъ правилно. Ти трѣбва да спрешъ за моментъ и да се запиташъ, отъ Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е отъ Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне предъ краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладишъ по гърба, ще благодаришъ, че не ти е направила нѣкакво зло. Следъ това тя ще се скрие въ гората, а ти ще се върнешъ въ дома си, дето ще благодаришъ, че си ималъ една добра среща. Така ще разберешъ, че мечката не е страшна. Ще измѣнишъ мнението си за нея и ще кажешъ: И въ мечката има нѣщо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опиталъ това, мечката е страшна. Всѣки човѣкъ може да застане на пѫтя на своя ближенъ като мечка. Всѣки може да застане и на своя пѫть като мечка. Можешъ да бѫдешъ мечка за другитѣ, можешъ да бѫдешъ мечка и за себе си и да кажешъ: Голѣмо страшилище съмъ. Ужасявамъ се отъ себе си. Помни: така, както мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ, това сѫ отношения, създадени отъ началото на вѣчностьта. Всѣки моментъ вие сте въ периодъ на опознаване, но отношенията помежду ви сѫ отъ далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия въ себе си, всички спорни въпроси се разрешаватъ изведнъжъ, както при опита съ концитѣ. Ще пуснешъ края на конеца, и спорътъ ще се разреши. Тази сутринь закъснѣхъ десеть минути, понеже искахъ да зная, на кого концитѣ сѫ объркани; искахъ да го убедя да пусне единия край на конеца. Въ този споръ бѣха замѣсени четири души. Десеть минути употрѣбихъ да ги убеждавамъ, да пуснатъ края на конеца, но не успѣхъ — спорътъ остана неразрешенъ. Сега и на васъ казвамъ: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето мѣсто, и ти не би могълъ да пуснешъ конеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, както за мѫдреца, така и за глупеца. Само че мѫдрецътъ изпълнява закона въ съвършенство, а глупецътъ даже не го изпълнява. Любовьта се изявява въ постоянното изпълняване на Божията воля. Щомъ изпълняваме Божията воля, отношенията ни къмъ Бога, ближния и себе си сѫ правилни. Мнозина търсятъ лекъ, охоленъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Който търси такъвъ животъ, има нужда отъ теллякъ. Който е готовъ на тежъкъ животъ, съ трудъ и страдания, той казва: И безъ теллякъ мога. Никакви телляци не ви трѣбватъ! Когато се яви нѣкакъвъ споръ между васъ, вземете конци и направете упражнението. Ще употрѣбите 10—15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой братъ трѣбва да отстѫпятъ. Като разрешите спора, ще се хванете за рѫка. Казвате: Остарѣхме. Значи, докато бѣхте млади, имахте кредитъ; като остарѣхте, съжалявате за младостьта си. При старостьта има по-голѣма опасность. Ако не спазвате законитѣ на старостьта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения къмъ Бога. Лесно можешъ да се подмладишъ, но ако не допуснешъ никаква отрицателна мисъль въ ума си. Когато младата мома хване рѫката на момъка, той не пита, защо постѫпва така — приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва нѣкакъвъ капанъ. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви въ васъ нѣкаква отрицателна мисъль, или отрицателно желание. Нѣма нищо лошо въ хващането за рѫка. Ако на скѫперника хванете рѫката, и той стане щедъръ, хващането на рѫката е на мѣсто; ако жестокиятъ смекчи сърдцето си, хващането на рѫката е на мѣсто. Вие ставате проводпикъ, на Божия Духъ, Който работи въ свѣта. Вие можете да бѫдете проводникъ на Духа не само чрезъ рѫцетѣ, но и чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Азъ не искамъ да се откажете отъ това, което имате, но да прибавите къмъ него нѣщо, да приложите новия методъ на работа. Всѣки день трѣбва да се придобива по нѣщо ново; всѣки день да се притуря по нѣщо къмъ новия методъ. Въ това се заключава развитието. Намирате се въ трудно положение. Какъ ще разрешите въпроса? Ако знаете, какъ да постѫпите, какъ да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса. Дойде нѣкой при мене за съветъ. Казвамъ му: Твоята работа ще се нареди. Азъ зная, какъ ще се нареди. Дойде другъ при мене, казвамъ му: Твоята работа нѣма да се нареди — така е писано. Ако въ дадения моментъ, когато се намирашъ въ трудно положение, можешъ да извикашъ отнѣкѫде една Божествена мисъль, твоитѣ работи ще се наредятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ Божествени мисли. Две сестри спорятъ. И дветѣ сѫ бедни. Двама бедни не могатъ да жявѣятъ на едно мѣсто. Ако и дветѣ сѫ богати, пакъ сѫщото положение. Двама богати не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Ще турите богатия на мѣстото на бедния, и въпросътъ ще се разреши. Ако заради любовьта не можешъ да отстѫпишъ на една сестра, или на единъ братъ, ти нѣмашъ любовь. Казвашъ: Не мога да обичамъ тази сестра. — Че ти никога не си я обичалъ. Ако я обичашъ, значи, Богъ те е посетилъ. Защото обичьта е отъ Бога. Ако не я обичашъ, значи, Богъ не те е посетилъ. Той те изпитва. Богъ ти казва: Ако можешъ сега да станешъ проводникъ на моята любовь, добре ще бѫде и за тебе. Азъ трѣбва да я обичамъ чрезъ тебе. Отговаряшъ: Нѣмамъ време. Мога да направя това съ нѣкоя друга сестра, но не съ тази. Тогава ти давашъ на Бога опѫтване, какво да прави, Ти трѣбва да кажешъ: Да бѫде волята ти, Господи! И тя е душа, излѣзла отъ Бога. Ако ти станешъ проводникъ, ще видишъ тази душа. Една сестра ми разправяше единъ свой сънь: Въ София става тревога, търсятъ нѣкого — търсятъ единъ човѣкъ, облѣченъ въ бѣли дрехи. Въ съня си тя вижда, че въ човѣка съ бѣлитѣ дрехи имало другъ човѣкъ, като пихтия. Гърмятъ срещу този човѣкъ. Онзи, който билъ като пихтия, се отдѣля и остава само човѣка съ бѣлитѣ дрехи. Нѣкой пѫть и вие сте облѣчени въ бѣли дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вѫтре въ васъ. Когато се освободите отъ него, ще се подобри състоянието ви — ще ви олекне. Въ човѣка проникватъ нисши астрални сѫщества и го обсебватъ. Вие трѣбва да се освободите отъ стария човѣкъ, който, като пихтия, ви е обсебилъ. За да придобиете Божията любовь, всички трѣбва да сте готови за велики жертви. Въ себе си човѣкъ трѣбва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-голѣмитѣ несгоди, които сѫществуватъ, разрешението е въ жертвата. Ще дойдатъ изпитания. Вие всички сте на добъръ пѫть, но Учительтъ ще ви даде една мѫчна задача. Вие трѣбва да я разрешите. Господъ всѣкога се радва, когато правилно разрешавате задачитѣ. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори пѫть на земята. Сега вие сте светии, но отъ кои светии? Вие свѣтите много хубаво за себе си. Нито единъ отъ васъ не оставя свѣщьта си да свѣ ти на другитѣ. Като влѣзатъ въ дома ви, всичко свѣти, всичко е чисто, но вънъ не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но въ известни часове на деня вие трѣбва да излизате съ своята свѣщь навънъ — това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, отъ сутринь до вечерь, само за себе си. Най-хубавото на свѣта е, отъ сутринь до вечерь да мислишъ за Бога, да мислишъ за всичко, което Той е създалъ, и въ което ти участвувашъ. Като мислишъ за този, или за онзи, като мислишъ за хората, ти мислишъ и за себе си. И като мислишъ за Бога, ти пакъ мислишъ за себе си; като мислишъ само за себе си, ти самъ си навличашъ нещастия. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е мисъльта за вѣчното развитие. За първо отдѣление всички имате свидетелство, минавате съ отличие, но това не показва, че сте свършили второ отдѣление. Нѣкой отъ васъ може да имате свидетелство за второ отдѣление, но трето отдѣление още не сте свършили. Миналото е минало. Използувайте настоящето. Вие сте извървѣли миналото. Настоящето трѣбва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката въ гората. Ако разберете, че тя е пратена отъ Бога, ще познаете, какво нѣщо е мечката. Изучавайте страданията отъ Божествено гледище. Знанието, което имате, трѣбва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нѣмате знание, нѣма защо да ви говоря. Азъ ви говоря за онова знание, което трѣбва да добиете следния моментъ. Самъ никой не може да намѣри своя пѫть. Нѣкой казва: Азъ мога всичко да разреша. Не си правъ. Другъ казва: Нека хората да разрешаватъ задачитѣ вмѣсто мене. И ти не си правъ. Само въ труденъ моментъ ще дойде нѣкой отвънъ, да ти покаже, какъ да решишъ своята задача. Като влѣзешъ въ непознатъ градъ, все ще се намѣри нѣкой да те опѫти. Все ще имате единъ адресъ, да спрете нѣкѫде. Въ всѣка мѫчнотия, все ще се домогнете до една мисъль, която ще ви даде разрешение. Тази мисъль е отъ Бога. И тъй, на какъвто споръ и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадохъ съ концитѣ. Всѣки трѣбва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца вкѫщи. Той е мѣрка, съ която може да се работи. Турете любовьта като действуваща сила въ васъ. Вложете въ сърдцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото азъ живѣя, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте въ себе си този стимулъ. Всѣки день казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъль постоянно въ ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ.“ Т. м. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 9 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ----------------------- * Битие, 3 гл.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разтоваряне на съзнанието Размишление. Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпросъ? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния животъ? Съ други думи казано: За какво е даденъ животътъ на човѣка? Ако бащата е богатъ и остави голѣмо наследство на сина си, последниятъ може да го изяде и изпие. Разбралъ ли е той предназначението на богатството, което баща му оставилъ? Нищо не е разбралъ. Въ този смисълъ, животътъ е богатство, дадено на човѣка, за да го използува разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбралъ толкова-колкото богатскиятъ синъ — богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е животъ въ тѣхь, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложенъ въ него, и не го е използувало, както трѣбва. Рибата плува въ водата, хвърля яйцата си на брѣга, безъ да разбира, защо живѣе. Птицата каца отъ клонъ на клонъ, търси храна, прави си гнѣздо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя животъ. Нѣкои хора живѣятъ като рибата, други като птицата, трети като млѣкопитаещото; малцина, обаче, съзнаватъ положението си като човѣци, дошли на земята да извършатъ нѣкаква работа. Наистина, срѣщате една жена, натруфена като птица, и постоянно мисли за облѣклото си, какъ по-модерно да се облѣче. Това е животъ на птицата, която по цѣли часове чисти перата си и за нищо не мисли. Нѣкой мисли само за ядене, колко пѫти на день да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасятъ облѣклото и яденето на човѣка? Все му донасятъ известни облаги, но, въ края на краищата, той пакъ остарява и казва: Едно време бѣхъ младъ, обличахъ се добре, хранѣхъ се добре, но това не ме интересува вече. — Защо не се интересува? — Защото търси нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото? — За стария сѫщественото е младостьта, за болния — здравето, за бедния — богатството, за невежия — знанието. Когато младиятъ се облича добре, здравъ ли е, или боленъ? — Здравъ е. Болестьта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е боленъ, човѣкъ губи желанието си за ядене и за обличане. Какво прави здравиятъ човѣкъ? Той мисли за ядене, за облѣкло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, какъ постѫпве като господарь въ своя домъ. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстѣятъ, да си устрои голѣмо угощение. Вегетарианецътъ ще каже, че не коли животнитѣ, не се нуждае отъ тѣхното месо. Въ това отношение, той постѫпва добре съ животнитѣ, но въ друго отношение не се е отказалъ още отъ стария животъ. Малко християни живѣятъ по новъ начинъ. Не е достатъчно само да се откажешъ отъ стария животъ. Откажешъ ли се отъ стария животъ, веднага трѣбва да приемешъ новия. Понѣкога и жабата напуща блатото, но, като види, че работата не върви добре, отново се връща въ него. Човѣкъ не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже отъ стария животъ, но види ли, че работитѣ му не вървятъ добре въ новия животъ, отново се връща въ стария. Чувате нѣкой да казва, че съ добро не се живѣе на земята. Доброто подразбира новъ начинъ на живѣене. Значи, като не можешъ да живѣешъ по новъ начинъ, ще се върнешъ въ стария животъ. Другъ казва, че съ мекота нищо не се постига. Зависи, де ще приложишъ мекотата. Вѣрно е, че съ пръста си не можешъ да орешъ — рало е нуждно за това. Всѣко нѣщо трѣбва да се прилага на мѣстото си. Ако ядешъ хлѣбъ, ще го изберешъ по вкуса си: нѣкога препеченъ, нѣкога мекъ. Има случаи, когато нито препечениятъ е на мѣсто, нито мекиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, само когато допринася нѣщо къмъ нашия животъ. Въ този смисълъ, и животътъ на светиитѣ, и на добритѣ хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо и на насъ. Ако се интересувашъ отъ светиитѣ и отъ добритѣ хора, а твоятъ животъ не се подобрява, нищо не си придо-билъ. Не губи напраздно времето си. Занимавай се съ нѣща, които могатъ да допринесатъ нѣщо и за твоя животъ. Кой е изходниятъ пѫть за подобряване на човѣшкия животъ? Човѣкъ трѣбва да се съзнае като часть отъ Божественото съзнание. Колкото и да е малка частьта, ако тя действува правилно, Богъ се радва и весели. Така Той участвува въ човѣшкия животъ и го подобрява. Ако частьта не действува правилно, Богъ се вглъбява въ себе си, да намѣри причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняватъ въ участието на Бога въ тѣхния животъ и мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Въ сѫщность, човѣкъ прави това, което не иска. Напримѣръ, безъ да иска, той грѣши и съжалява за погрѣшката си. Понѣкога той прави добро безъ да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човѣкъ има възможность да се въздържа въ правене на погрешки и да се проявява въ правене на добро. Трѣбва ли детето да прескача плета на съседитѣ и да краде плодове? Който не се въздържа отъ правене на погрѣшки и не се проявява въ правене на добро, той е слабъ човѣкъ. — Какво се иска отъ него? — Да бѫде слабъ въ правене на погрѣшки и силенъ въ правене на добро. Задача на ученика е да освободи съзнанието си отъ мисли и желания, които спъватъ неговото развитие. За тази цель той трѣбва да ги анализира, да знае, къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ категорията на низходещитѣ, или къмъ категорията на възходещитѣ. Външно нѣкой желания представятъ градина, пълна съ плодни дървета. Човѣкъ стои предъ тази градина и се пита, да влѣзе ли вѫтре, или не; да си откѫсне ли единъ плодъ, или не. Не е лошо да влѣзешъ въ градината; не е лошо и да си откѫснешъ единъ плодъ. Лошото е въ неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизашъ безъ позволение и да не кѫсашъ отъ плодоветѣ на съседа си. Има желания, които се натрапватъ на съзнанието, като неканени гости. Тѣ не сѫ реални. Ние ги наричаме „безобектни желания.“ Тѣ идатъ отвънъ, а понѣкога и огвѫтре, безъ нѣкаква външна, видима причина. Напримѣръ, презъ ума на единъ отшелникъ-светия, който прекаралъ въ пустинята цѣли 20 години въ постъ и молитва, минава мисъльта за нѣкоя красива мома, да си поговори съ нея, да й се порадва. Това е мисъль, която внася съблазънь, и той започва да се смущава. Той самъ се чуди, какъ е дошла тази мисъль, безъ да вижда красивата мома отвънъ. Момата го посещава като астрално сѫщество, което иска да влѣзе въ него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползува отъ знанията му. Като не разбира това, отшелникътъ чувствува момата въ себе си и изпада въ изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, какъ да й помогне, и се моли да го освободятъ отъ изкушението. Понеже нѣма опитность, не знае, какъ да се справи съ натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? — Неблагодарностьта и егоизмътъ на хората. Много хора идатъ при него да ги лѣкува и, като се излѣкуватъ, отиватъ си, безъ да му благодарятъ. Щомъ почувствува красивата мома въ себе си, като мисъль, той си казва: Ето човѣкъ, който влиза въ положението ми. Обаче, той и тукъ се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща въ мисъльта си, той трѣбва да се моли въ тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво заключение може да извадите отъ примѣра съ отшелника? Заключението е въ това, че изкушението си пробива пѫть навсѣкѫде: и въ гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновениятъ човѣкъ. Фактътъ, че и той се подава на изкушение, показва, че сърдцето му не е изпълнено съ любовь къмъ Бога. Има нѣкаква празднина въ сърдцето му, въ която изкушението влиза. Дето е любовьта, тамъ никакви изкушения и съблазни не сѫществуватъ. Любовьта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнѣва вънъ отъ себе си. Невъзможно е човѣкътъ но любовьта да се гнѣви. Ако се гнѣви, любовьта му не е пълна, липсва й нѣщо. Защо трѣбва отшелникътъ да се изкушава съ мисъльта за красивата мома? — За да се изпита любовьта и вѣрата му. Красивата мома е неговиятъ професоръ, изпратенъ отъ разумния свѣтъ да го изпита, да види, какво е научилъ въ пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи отъ изкушението, но не получава никакъвъ отговоръ. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовьта му липсва нѣщо; въ нея има нѣкаква непълнота, праздно мѣсто, въ което изкушението влиза да свърши нѣкаква работа. Всѣко изкушение е професоръ, който се явява въ форма на красива мома или красивъ момъкъ. Докато не получи задоволителенъ отговоръ, професорътъ нѣма да си отиде. Той иска отговоръ на два въпроса: Защо се молишъ? И защо, като се молишъ, не получавашъ отговоръ на молитвата си? За оправдание, човѣкъ казва, че не получава отговоръ, защото не е завършилъ развитието си, не е още достатъчно напредналъ. Така е, има задачи въ математиката, които и най-добриятъ математикъ не може да реши. Има задачи въ живота, които не могатъ да се решатъ на физическия свѣтъ. Задачи, които не се решаватъ на физическия свѣтъ, лесно се решаватъ въ духовния. Задачи, които не се решаватъ въ духовния свѣтъ, се решаватъ въ Божествения. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ материята, духовниятъ свѣтъ има отношение къмъ чувствата, а Божествениятъ свѣтъ — къмъ мислитѣ. Физическиятъ свѣтъ работи съ елементитѣ на материята, духовниятъ — съ елементитѣ на чувствата, а Божествениятъ — съ елементитѣ на мислитѣ. Ето защо е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Нѣма задача въ свѣта, която да е неразрешима. — Де се решаватъ всички задачи? — Въ Божествения свѣтъ. Който живѣе въ този свѣтъ, решава задачитѣ си сто на сто. Той е вѣчно младъ, бодъръ, жизнерадостенъ и готовъ на всички жертви. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта, защото не могатъ да се справятъ съ нея. Споредъ мене, стариятъ е дегизиранъ, не е старъ. Истински старъ е онзи, които разполага съ знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадатъ примѣри. Много хора сѫ подмладени, но, каквото сѫ придобили, не могатъ да го предадатъ на васъ. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Учениятъ може да внесе импулсъ въ окрѫжаващитѣ, но не може да имъ даде знанието си. Срѣщате единъ човѣкъ, разговаряте съ него, възхищавате се отъ знанието му, разбирате, че е честенъ, добъръ, вдъхва ви довѣрие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете ученъ, трѣбва да следвате неговия пѫть. Първо, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да разбира своитѣ прояви, да се наблюдава. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, вие трѣбва да се оглеждате въ огледалото, да видите, какво изражение иматъ очитѣ ви въ тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образъ въ себе си. Оглеждайте се и въ гнѣвно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гнѣвни. Изучавайте движенията си, какъ ходите, какво положение заема тѣлото ви. Вие не знаете още, какъ ходятъ праведниятъ и светията. Какъ ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Какъ ходи светията, не знаете. Изучавайте проявитѣ на честния човѣкъ, на любещия, на мѫдреца. Честностьта има свой тонъ и цвѣтъ; любовьта, мѫдростьта и истината сѫщо иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Всички добродетели иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Музика има въ тѣхъ. Видишъ ли човѣкъ съ единъ отъ тия топове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоноветѣ и цвѣтоветѣ на добродетелитѣ. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако нѣмашъ тона и цвѣта на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се даватъ, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвѣта на доброто. Време се иска за това. Можешъ ли да начъртаешъ правилна окрѫжность безъ пергелъ? Дълго време трѣбва да се упражнявашъ, за да придобие рѫката ти техника. За постигане на нѣщата сѫ нуждни опити и упражнения. Голѣмо самообладание е нуждно за това! Точность се иска въ живота, да знаешъ, какъ и кога да дадешъ ходъ на своитѣ мисли и чувства. Не е страшна мисъльта; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ него. Мислитѣ и чувствата сѫ или отъ човѣшки произходъ, или отъ Божественъ. Трѣбва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядешъ прѣсна, топла пита, или такава, печена преди единъ-два месеца. Има прѣсни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си отъ мухлясалото, отъ нечистото, отъ непотрѣбното. Казвате: Толкова години живѣемъ, работимъ, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, нѣма да имате постижения. Учене е нуждно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. Въ старитѣ окултни школи, ученикътъ се поставялъ на подигравкитѣ и закачкитѣ на своитѣ съученици, и трѣбвало той да издържи. Единъ го удари, другъ скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човѣкъ? За съзнателния ученикъ, това е все едно, да паднатъ върху него нѣколко дъждовни капки. Той знае, че минава презъ известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка. Отъ най-старо време, още въ школата на Питагора, и доднесъ хората минаватъ презъ тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цѣлата бѣла раса, цѣлото човѣчество минаватъ презъ изпитъ и, който издържи, приематъ го за ученикъ; който не издържи, ще бѫде оплютъ. Щомъ издържите изпита си, нѣма повече да ви плюятъ. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и петь има известно отношение. Тѣ си приличатъ: двойката е първата майка, а петорката — втората майке, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия пѫть. Условията, при които сега живѣете, изискватъ повече усилия и работа. Така, както сѫ живѣли нѣкога светиитѣ, днесъ не може да се живѣе. —Защо? — Може би тогава се изисквало отъ светията по-малко; тогава той е живѣлъ въ закона на числото две, кѫсъ е билъ пѫтьтъ му. Сега пѫтьтъ е по-дълъгъ. Нѣкога пѫтьтъ е билъ четири километра дълъгъ, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъгъ — 5 по 5. Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молишъ, това е дългъ, доброволно поетъ; да учишъ, това е необходимость. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Баща ти може да ти достави всичко необходимо — дрехи, книги, храна, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Молитвата не прави човѣка ученъ. Добротата не прави човѣка ученъ. Българинътъ казва: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля — пакъ лошо. Правя добро — лошо; не правя добро, пакъ лошо. Какво да нравя, не зная. Важно е, каквото правишъ, въ тебе да остане. Запитай се, можешъ ли да се кооперирашъ съ всичко, което правишъ? Ако можешъ, постигналъ си нѣщо. Ако една мисъль стои съ години въ главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигналъ, не си влѣзълъ въ реалния животъ. Не че сегашниятъ животъ не е важенъ. И той е важенъ, по трѣбва да се използуватъ условията. Животътъ е велико, предметно училище. И учительтъ постѫпва съ ученицитѣ си, както животътъ — съ хората. Учительтъ казва: Иванчо, колко правятъ единь орѣхъ и още единъ? Ученикътъ поглежда орѣхитѣ и отговаря: Два орѣха. — Вземи, Иванчо, орѣхитѣ и ги изяжъ. Докато ученикътъ се научи да смѣта, учительтъ му дава орѣхи, ябълки. Щомъ се научи да смѣта, той работи безъ орѣхи и ябълки. Когато Иванчо стане ученъ, пакъ смѣта, че единъ орѣхъ и още единъ правятъ два орѣха, но орѣхитѣ ги нѣма вече. Иванчо решава задачата безъ орѣхи, а учительтъ ги яде. И въ живота виждаме сѫщото. Работишъ, учишъ, имашъ резултатъ — орѣхитѣ сѫ предъ тебе. Нѣкога работишъ, учишъ, а единъ орѣхъ нѣмашъ въ джоба си. Единъ американецъ, свършилъ богословски факултетъ, отишълъ въ чифлика на единъ богаташъ милионеръ, тамъ да проповѣдва Божието Слово. Следъ шестмесечна усилена работа, богословътъ решилъ да напусне чифлика. Явилъ се при чифличкията да се сбогува. Последниятъ благодарилъ и му далъ половинъ доларъ — възнаграждение за цѣлата работа. Проповѣдникътъ погледналъ паритѣ и си поми-слилъ; За какво по-напредъ ще ми послужатъ — за кола ли, за билетъ ли? Ще кажете, че чифликчията билъ голѣмъ скѫперникъ. Не, той искалъ да каже на богослова, че всичкото му знание струва половинъ доларъ. Отде произтичатъ противоречията? Нѣкой казва, че откакъ тръгналъ въ Божествения пѫть, работитѣ му останали назадъ. Много естествено, по-рано си ималъ благоутробие, тежалъ си повече. Сега, откакъ влѣзе въ правия пѫть, изтънѣ, олекна малко. По-рано си ялъ и пилъ, лицето ти било мазничко, а сега си пожълтѣлъ, отслабналъ — нѣма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкиятъ! Какви бѣха тѣзи идеи, че го изсушиха толкова? Това сѫ две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като свѣтски човѣкъ, живѣлъ въ охолство и разкошъ, толкова естествено е и сега, като духовенъ, светъ човѣкъ. Нито по-рано си билъ въ естествено положение, като свѣтски човѣкъ, нито сега, като духовенъ. Смисълътъ на живота на свѣтския човѣкъ не е въ яденето и пиенето. Смисълътъ на живота на светията не е само въ постъ и лишения. Тѣлото на светията трѣбва да бѫде изтъкано отъ фини, копринени нишки, безъ мазнини, безъ излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нѣщо; ако е крайно закрѫглено, има излишъци. Въ тѣлото на светията всѣка клетка е впрегната на работа. Въ тѣлото, въ мислитѣ, въ чувствата и по-стѫпкитѣ на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човѣкъ тази чистота, той става силенъ. Да се чистимъ, това е задача на всички хора. — Богъ да ни чисти. — Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трѣбва да се чистимъ. Майка, баща, деца, всички трѣбва да се чистятъ. Чистенето подразбира организиране на материята. Какво нѣщо е неорганизирана и какво — организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя.“ Ние сме пратени на земята да пречистимъ материята, да я организираме и приготвимъ като материалъ за духовния свѣтъ. Съ тази материя ще отидемъ на онзи свѣтъ. Ние трѣбва да си изработимъ такива уши, съ които да чуваме гласа на ангелитѣ; и такива очи, съ които да виждаме красотата на ангелитѣ. Ако отидешъ съ обикновенитѣ си очи и уши, ти ще оглушеешъ и ослѣпѣешъ; ако отидешъ съ рѫцетѣ, които сега имашъ, ще се осакатишъ. Ще си изработишъ такива очи и уши, които не се повреждатъ отъ свѣтлината и отъ звука. Днесъ твоитѣ уши не издържатъ и най-малката дисхармония. Каже ли ти нѣкой, че си лошъ, ушитѣ ти веднага се разстройватъ. Ако ти кажатъ, че си добъръ, приятно ти става. Ти си толкова добъръ, колкото и лошъ. Като ти кажатъ, че си добъръ, хората искатъ да предизвикатъ разположението ти къмъ тѣхъ. Това е подкупъ. Лесно се подкупватъ хората. Кажешъ на нѣкого да ти свърши една работа, но той се отказва, нѣмалъ време и разположение. Обещаваш ь му десеть хиляди лева, и той веднага става разположенъ и готовъ да ти услужи. Това опредѣля характера на човѣка. Ще му дамъ десеть хиляди лева, но зная вече, на какво мога да разчитамъ. Така постѫпва и небето — изпитва хората. Дава ти се умъ, сърдце и воля, дава ти се животъ, ти правишъ всичко за Господа, но Той знае, защо го правишъ. Прави, каквото можешъ, но винаги помни, че си свършилъ една микроскопическа работа и още много ти остава да работишъ; още много ти остава да се учишъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ е добъръ пѣвецъ. Стане, отвори уста и запѣе. Пѣе той, и състоянието на всички ирисѫтствуващи се промѣня: отъ скърбно на весело и отъ безнадеждно въ надеждно. Засега нѣма такъвъ пѣвецъ между васъ. Вие очаквате въ бѫдеще да се реализиратъ желанията ви, въ друго прераждане да се родите като добъръ пѣвецъ. Или, очаквате въ бѫдеще да се родите красивъ, строенъ. Който ви види, да каже: Ето единъ красивъ човѣкъ. Каква е цельта на ученето? — Да придобиешъ нѣщо ценно. Ако не знаешъ да пѣешъ, ако не станешъ красивъ, ученъ, добъръ и силенъ, какво си научилъ? Какъвъ трѣбва да станешъ? — Гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Това значи: човѣкъ не трѣбва да бѫде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влѣзе въ дама. Не ти да носишъ златото но то да те носи. Стани госчодарь на златото! Ще кажешъ, че не искашъ да вършишъ работа, която ти се налага. Какво искашъ да работишъ? Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣкаква работа. — По какво се познава, за коя работа е роденъ човѣкъ? — По разположението, което има къмъ тая работа. Това не подразбира, че той не трѣбва да работи друга работа. Той трѣбва да бѫде срѫченъ въ всичко. Свещеникъ ли е онзи, който само свещенодействува? Проповѣдникъ ли е онзи, който само проповѣдва? Художникъ ли е онзи, който само рисува? Истински художникъ е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулпторъ е този, който въ продължение на нѣколко месеца може да измѣни лицето си, да извае тѣлото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богатъ е онзи, който има въ джобоветѣ си, колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне въ джоба си и да извади, колкото пари му сѫ нуждни. При това положение, ще се страхувашъ ли отъ беднотията? Срѣщате единъ беденъ човѣкъ, съ дисаги на гърба си. Казвате, че е беденъ, простъ човѣкъ. Външно е простъ, но достатъчно е да пожелае нѣщо, за да стане, каквото е пожелалъ. Той казва: Искамъ въ едната дисага да имамъ прѣсна пита, а въ другата — квасенъ хлѣбъ. Отваряте дисагитѣ и намирате въ тѣхъ прѣсна пита и квасенъ хлѣбъ. Беденъ човѣкъ ли е той? Простъ човѣкъ си, нѣмашъ голѣми знания, но заповѣдвашъ на деня да бѫде свѣтълъ и топълъ — така става; кажешъ на слънцето да изгрѣе и залѣзе безъ облакъ — така става; кажешъ да вали днесъ дъждъ, и завалѣва. Ученъ човѣкъ ли си? Имашъ ли знание? — Може ли всѣки да прави това? — Може, отъ васъ зависи. Всѣкн може да си каже: Днесъ искамъ слънцето на моя животъ да изгрѣе въ свѣтлина и да залѣзе въ свѣтлина. Ако можешъ да заповѣдашъ на себе си, ще заповѣдвашъ и на другитѣ. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварите, когато искате. Така ще смѣняте състоянията си. Вие изпѣхте пѣсеньта „Аинъ-фаси“, безъ, да разбирате значението на тѣзи думи. Може да изговорите думата „аинъ“ грубо и нѣжно, високо с тихо. „А-инъ“ — частицата „инъ“ означара нѣщо вѫтрешно, интуиция. „Аинъ“ означава: Само това е вѣрно, на което си разбралъ вѫтрешнитѣ закони. Ако не разбирашъ тѣзи закони, ти се очудвашъ. Ако произнасяшъ правилно думата „аинъ“, въ джоба си ще намѣришъ звонкови монети; ако не я произнасяшъ, както трѣбва, и да имашъ звонкови пари въ джоба си, непремѣнно ще изчезнатъ. Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нѣщо, бащата изважда отъ джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нѣщо на другото ухо, и бащата му дава две монети. Ето единъ малъкъ магъ, знае, какъ да произнася думитѣ. Виждамъ единъ господинъ, добре облѣченъ, съ бастонъ въ рѫка, приближава се до банкера, шепне нѣщо, но той казва: Днесъ съмъ заетъ, ела утре. На другия день му отказва. Мнозина отиватъ при Господа, като този господинъ, но нищо не получаватъ. Ще отидешъ при Господа, както детето отива при баща си, ще Му кажешъ нѣщо на ухото. Той ще бръкне въ джоба си и ще ти даде нѣщо. Господъ познава своитѣ добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се отъ съблазнитѣ на живота. Тѣ сѫ огънь, който гори и изгаря. И светията се плаши отъ този огънь. Красивата мома е огъньтъ, чрезъ който изпитватъ светията. Тя е неговиятъ професоръ, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговиятъ синъ е способенъ и може ли дс учи, или не. Съблазнитѣ и изкушенията иматъ велико предназначение въ живота. Така е за онзи който разбира тайнитѣ на Битието. Професорътъ казва, че ученикътъ не е отговорилъ на въпроситѣ, както трѣбва. Ако днесъ не е отговорилъ, утре ще отговори. Ще дойде день, когато ще знае уроцитѣ си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира истината. Ако, наистина, красотата е симвокъ на истината, защо светията не взе правилно становище къмъ момата? Светната не е младъ, но 80 годишенъ човѣкъ. Защо се изкушава? Има нѣщо тайно въ живота, което трѣбва да се разбере. Това значи, да проникнешъ въ вѫтрешния смисълъ на нещата. Праведенъ и светъ човѣкъ е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Богъ гледа. Той никого не сѫди, понеже и Богъ не сѫди. Когато сѫдятъ нѣкого, той го извинява. Когато не сѫдятъ човѣка, той самъ се сѫди — съвѣстьта го мѫчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива отъ себе си, мисли, че нѣма подобна на нея. Щомъ види по-красива отъ себе си, започва да се измѫчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщатъ внимание. И светията се смутилъ отъ красивата мома, защото почувствувалъ, че тя стои по-високо отъ него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи отъ нейния образъ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева чистъ и светъ, всѣкога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието въ вашия животъ се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бѫдете. Всѣки моментъ човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ — явенъ или таенъ, който се стреми да постигне. Стремете се всѣки моментъ да разтоварите съзнанието си, за да възприемате възвишенитѣ мисли и благороднитѣ чувства, които идатъ отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се къмъ великото въ живота. Въ сравнение съ млѣкопитаещитѣ, вие сте светии, но въ сравнение съ ангелитѣ, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето, вие сте светни; по отношение на висшето, сте обикновени хора. Но това не значи, че трѣбва да се спрете въ развитието си. Оттамъ, дето сте спрѣли, ще продължавате по-нататъкъ. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Единъ день всички ще бѫдатъ съвършени. — Кога? — Още днесъ. Хиляда години могатъ да се събератъ въ единъ день, и единъ день може да се разложи на хиляда години. Ако си уменъ, ще свършишъ работата си въ единъ день; ако си глупавъ, ще я свършишъ за хиляда години. Колкото си по-уменъ, толкова по-бързо ставатъ работитѣ. Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Разтоваряне на съзнанието. Когато младиятъ момъкъ, или младата мома влѣзатъ въ съзнанието ти, ще разберешъ, че Богъ те изпитва, и ще внимавашъ да не изпаднешъ въ изкушение. Светията видѣлъ младата мома, уплашилъ се отъ нея и забравилъ Бога. Щомъ се страхувашъ отъ нѣщо, причината за страха е въ тебе. Обърнете се къмъ Бога, съ съзнанието, че Той е навсѣкѫде, всичко вижда, и страхътъ ви ще изчезне. Богъ работи навсѣкѫде въ живата природа и отваря пѫть на всички живи сѫщества — отъ мравката до великия ученъ и философъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ обезсърдченъ и разтревоженъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъвъ по природа. Влѣзла е нѣкаква мисъль въ ума му и го безпокои. Може да се е свързалъ съ скръбьта на нѣкой човѣкъ, далечъ или близо до него. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето спокойствие и разположение и разтоварятъ човѣшкото съзнание. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето безпокойство на хората и товарятъ съзнанието имъ. Бѫдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другитѣ. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко. Миналия пѫть дадохъ на ученицитѣ отъ специалния класъ едно упражнение да вчесватъ коситѣ си по десеть пѫти на день, въ продължение на една седмица. На васъ давамъ следното упражнение: Въ продължение на една седмица да миете очитѣ си съ топла вода по десеть пѫти на день. Следъ това ще се вчесвате. Онѣзи, които работятъ въ града, нѣма да правятъ упражнението. Значи, въ седемь деня ще измиете лицето си 70 пѫти. Т. м. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Материални прояви на живота Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ-фаси.“ Ще прочета „Деяния на Апостолитѣ“, 2 гл. Много се говори за живота, но мѫчно се опредѣля, кое е най-важното въ живота. — Защо? — Защото всѣко нѣщо е важно за даденъ човѣкъ и за даденъ моментъ. За малкото дете е важна храната, която приема отъ майка си. За съзнателния човѣкъ е важно здравето. Щомъ е здравъ, всичко се постига лесно. Който има вѫтрешно разбиране за живота, той знае, какво му е нуждно за всѣки даденъ моментъ. Който нѣма това разбиране, нѣма ясна представа за нѣщата, не знае, какво да иска, какво му е нуждно. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ иска да постигне изведнъжъ много нѣща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърдчава се, и животътъ му се обезсмисля. Единъ отъ природнитѣ закони гласи: въ даденъ моментъ човѣкъ може да има само една мисъль, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той самъ се спъва. Невъзможно е въ единъ моментъ да реализи рашъ две идеи. Този моментъ може да е кратъкъ, може да е дълъгъ — зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Има моменти, които се равняватъ на една хилядна часть отъ секундата. Какъ ще реализирашъ идеята си въ толкова кратъкъ моментъ? За съзнание, което се движи съ бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи съ бързината на свѣтлината, това е възможно. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, за една хилядна часть отъ секундата ще извървишъ 300 километра. Не се ли движишъ съ тази бързина, за да извървишъ 300 километра пѫть, нуждни ти сѫ петь-шесть деня. Като не познаватъ крайната цель на живота, повечето отъ съвременнитѣ хора се интересуватъ и стремятъ къмъ мимолетни нѣща, които траятъ единъ моментъ. Че следъ единъ моментъ ще ги изгубятъ, това не е важно за тѣхъ. Въ сѫщность, не е така. Крайната цель на живота не е въ преходнитѣ и мимолетни нѣща. Крайната цель на живота не е нито въ младостьта, нито въ старостьта. Ако бѣше въ младостьта, човѣкъ не трѣбваше да остарява; ако бѣше въ старостьта, той не трѣбваше да умира. Крайната цель на живота не е нито въ богатството, нито въ беднотията. Ако бѣше въ богатството, човѣкъ не трѣбваше да обеднява; ако бѣше въ беднотията, той не трѣбваше да забогатява. Крайната цель на живота не е нито въ знанието, нито въ красотата, нито въ религията, нито въ вѣрата. Ако бѣше въ тѣзи нѣща, ние не трѣбваше да ги губимъ. Какво виждаме въ живота? Учениятъ губи знанието си, красивиятъ губи красотата си, вѣрващиятъ губи вѣрата си и т. н. Всички нѣща, които се губятъ, сѫ срѣдства въ живота, а не цель. — Кое не се губи никога? — Не се губи само онова, което човѣкъ не знае. Значи, незнайнитѣ нѣща никога не се губятъ. Това, което въ даденъ случай не знаешъ, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всѣки се интересува отъ това, което не знае, а не отъ това, което знае. Тази е причината, дето хората се интересуватъ отъ реалнитѣ, т. е. отъ незнайнитѣ нѣща. Съвременниятъ човѣкъ има много желания, но повечето сѫ временни и преходни. Днесъ желае да постигне нѣщо и, като го постигне, търси друго нѣщо. Човѣкъ лесно се насища на желанията си. Бедниятъ иска да стане богатъ, но скоро се насища на богатството си; невежиятъ иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозниятъ иска да стане красивъ, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. — Защо човѣкъ се насища лесно? — Защото е дошълъ до знайното. Докато не знае нѣщо, той има стремежъ, иска да проникне въ областьта на незнайното. — Де се крие незнайното? — Въ Битието, въ цѣлокупния животъ. За да обхване този животъ, човѣкъ се нуждае отъ просторъ и дълбочина въ съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човѣкъ съ Божествено съзнание може да проникне въ Битието и да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Така той ще събере знанието, пръснато въ цѣлата природа, като части на едно цѣло и ще го поднесе предъ олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силниятъ човѣкъ, на когото умътъ и сърдцето, рѫцетѣ и краката сѫ на мѣсто, и той работи съ тѣхъ, както за благото на своя ближенъ, така и за благото на цѣлото човѣчество. Кои нѣща въ живота сѫ сѫществени и кои сѫ несѫществени? Кое е сѫщественото за часовника? — Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имашъ отъ часовникъ, който не върви? И златенъ да е, щомъ не върви и не показва точно времето нищо не струва. Материалътъ само е цененъ, но не и работата му. Времето и животътъ, пространството и животътъ, или времето и пространството сѫ условия за проява на живота. Споредъ нѣкои философи, времето и пространството нѣматъ нищо общо съ живота. Не е така. Животътъ има отношение и къмъ времето, и къмъ пространството. Не можемъ да говоримъ за живота, безъ да се проявява той въ време и пространство. Времето и пространството излизатъ отъ живота, но животътъ има отношение къмъ вѣчностьта. Като се говори на хората за време и пространство, за вѣченъ животъ, тѣ навлизатъ въ отвлѣченъ свѣтъ. — Защо? — Защото тѣ сѫ далечъ отъ тѣхното съзнание. Тѣ се стремятъ къмъ нѣща, близки до съзнанието имъ. Обаче, тѣзи нѣща, именно, ги правятъ нещастни. Всѣка мисъль, всѣко чувство или действие, които сѫ близки до човѣшкото съзнание, причиняватъ отегчение и страдание на човѣка. Представете си, че имате единъ възлюбенъ, когото държите близо до съзнанието си, и постоянно мислите за него. Тази мисъль ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите нѣколко деня, започвате да се безпокоите, да не е станало нѣкакво нещастие съ него, или да ви е забравилъ. Човѣкъ се безпокои не само за своя възлюбенъ, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи нѣкакво нещастие, веднага се пита, защо Господъ го забравилъ, защо допусналъ страданието. Пазете се отъ кривитѣ мисли. Това се постига чрезъ разумно живѣене. Живѣй съзнателно, безъ да товаришъ мисъльта си съ предмети, близки до съзнанието си. Дръжъ предметитѣ по-далечъ отъ себе си, да ги виждашъ добре. Иначе, ще изпадашъ въ заблуждения и криви мисли. Съвременнитѣ хора сѫ гледали на живота, като на забава. Тѣ сѫ яли и пили, и днесъ повечето отъ тѣхъ сѫ излѣзли отъ равновесието си. Животътъ е сладко вино, което, разумно използувано, дава добри плодове. Ако не се използува разумно, то ферментира и действува опивателно. Тогава човѣкъ забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силниятъ човѣкъ не се опива, защото употрѣбява силитѣ на живота въ полза на своитѣ ближни, както и за цѣлото човѣчество. Слабиятъ, обаче, се опива отъ живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко въ материята. Съ други думи казано: когато влѣзе въ гъстата материя, дето не прониква никаква свѣтлина, човѣкъ изгубва вѫтрешната връзка съ живота и престава да мисли и чувствува правилно. Всѣки мисли, че знае много, но ако го запитате, какво означаватъ числата отъ едно до десеть, ще се намѣри въ затруднение. И децата знаятъ, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6:2 = 3. Попитайте ги, какво е значението на тѣзи числа и на четиритѣ действия, съ които работятъ, нищо не могатъ да кажатъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото и възрастнитѣ хора. Днесъ всѣки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ прости действия, но какво е тѣхното значение за съзнанието имъ, не знаятъ. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и дѣлението има нѣщо общо, но резултатитѣ на събирането произвеждатъ ли умножението? Резултатитѣ на изваждането произвеждатъ ли дѣлението? Значи, между тѣзи действия има нѣщо общо, но същевременно тѣ се различаватъ коренно едни отъ други. Ти можешъ да раздѣлишъ една ябълка на две половини и да дадешъ по една половина на двама души. Но можешъ да извадишъ отъ склада си две ябълки и да дадешъ на всѣки по една ябълка. Значи, не е все едно да дѣлишъ и да вадишъ. Като дѣлишъ, ще дадешъ по половинъ ябълка на човѣкъ; като вадишъ, ще дадешъ по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисълъ на аритметическитѣ действия, дохождате до заключението, че събирането и изваждането сѫ външни процеси въ живота, а умножението и дѣлението — вѫтрешни. Така постѫпва и природата: външно тя работи съ събирането и изваждането, а вѫтрешно — съ умножението и дѣлението. Всѣки трѣбва да познава произхода на своитѣ мисли и чувства, да знае, по пѫтя на кое действие се проявяватъ и какви свойства иматъ. Това значи, да бѫде човѣкъ истински ученъ. Това значи, да бѫде той господарь на своитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли една мисъль въ главата му, той знае, дали тя иде по пѫтя на събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Мнозина изхождатъ отъ гледището на обикновения животъ и казватъ, че не искатъ да бѫдатъ бедни и страдащи. — Какво искатъ тѣ? — Богатство и щастие. Какъвъ процесъ е богатството: външенъ, или вѫтрешенъ? Какъвъ процесъ е беднотията: външенъ, или вѫтрешенъ? Понеже богатството представя събиране на блага, а беднотията — изваждане на блага, тѣ сѫ външни процеси. Какъвъ процесъ е съмнението, гнѣвътъ, ограничението, подозрението? — Тѣ сѫ външни процеси. Обаче, дойдемъ ли до вѣрата, любовьта и свободата, тѣ се разглеждатъ като вѫтрешни, съзнателни процеси. Какво представя вѣрата? Може ли нѣкой отъ васъ да напише нѣщо за вѣрата? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Наистина, съвременнитѣ хора се занимаватъ съ различни въпроси, но малцина сѫ мислили и мислятъ върху вѣрата и любовьта. Нѣкой минава за физикъ, другъ — за химикъ, трети — за окултистъ и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ е едновременно и физикъ, и химикъ, и окултистъ, и философъ. Който знае да ходи правилно, е физикъ; който може да се храни правилно, е химикъ; който гледа правилно на нѣщата, е окултистъ; който мисли право, е философъ. Той разбира аритметичнитѣ действия и ги прилага въ живота. И тъй, да се изучаватъ аритметичнитѣ действия, като вѫтрешни процеси, това значи, да се натъква човѣкъ на отвлѣчени въпроси. Обаче, тѣзи въпроси иматъ, освенъ физически, още и психически характеръ. Напримѣръ, единъ виденъ ученъ дошълъ до откритието, какъ бездетната жена може да роди дете и то — момче. На пръвъ погледъ откритието е просто — вѫтрешно приемане на известно количество отъ нѣкаква соль. Достатъчно е въ продължение на една година да се употрѣбява тази соль, за да даде добри резултати. Доколко е вѣрно това откритие, не е важно. То интересува само бездетнитѣ жени. Този ученъ приложилъ за пръвъ пѫть своето откритие върху ялови крави и като видѣлъ, че опитътъ му има резултатъ, препорѫчалъ го и на бездетни жени. Какви сѫ резултатитѣ отъ това откритие, не се знае. Важно е усилието на човѣшката мисъль, да проникне въ всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрезъ които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпросъ. Това е свещена наука, която не може да се даде въ рѫцетѣ на сегашнитѣ хора. Не е позволено още да се говори за свещенитѣ нѣща. При това, единъ отъ свещенитѣ въпроси на живота е, презъ кое време на деня се зачеватъ и раждатъ момчета и кога — момичета. Точно опредѣлено е, дали сутринь, на обѣдъ или вечерь се зачеватъ момчета или момичета. Точно опредѣлени сѫ часътъ и минутата, когато се зачеватъ момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждатъ презъ положителнитѣ моменти на деня, а момичета — презъ отрицателнитѣ моменти. Има моменти презъ деня, когато не се раждатъ, нито зачеватъ деца. Тѣ сѫ тъй наречени „мъртви точки.“ Помнете: както сѫществуватъ физически или материални методи за постигане на нѣщо, така сѫщо сѫ известни и духовни или психически методи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ прилагани още отъ най-древни времена. Напримѣръ, въ Библията е писано, какъ бездетни жени сѫ зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала къмъ Бога съ искрена, топла молитва, съ нѣкакво обещание въ душата си, и молитвата й се приемала. Видниятъ ученъ препорѫчва за случая нѣкаква соль, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената й молитва къмъ Бога е сольта, която учениятъ препоръчва. Молитвата представя духовенъ методъ за постигане на човѣшкитѣ желания. Този ученъ намѣрилъ сольта, съ която безплодната крава ражда мѫжки теленца, а безплодната жена — момчета. Въ бѫдеще той трѣбва да открие онази соль, при употрѣбата на която ще се раждатъ момичета. Явява се въпросътъ: на какво се дължи безплодието въ човѣшкия животъ? То се дължи на известно отклоняване отъ великия Божественъ законъ. Подъ „безплодие“ въ широкъ смисълъ на думата се разбира липса на добродетелитѣ въ човѣка: любовьта, мѫдростьта, истината, знанието, свѣтлината, свободата и т. н. За това безплодие говоримъ ние, а не за физическото. Подъ „раждане“ разбираме всемиренъ процесъ, чрезъ който душата трѣбва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умътъ не води къмъ знание, ако душата не ражда доброто, и ако духътъ не ражда свободата, какъвъ е смисълътъ на живота? Какво трѣбва да влѣзе въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, за да бѫде човѣкъ производителенъ и да ражда? Съвременнитѣ хора живѣятъ съ страхъ за бѫдещето. Тѣ се безпокоятъ отъ мисъльта, какво ще ядатъ, какъ ще се обличатъ, де ще живѣятъ. Ако днесъ иматъ всичко, тѣ се страхуватъ, следния день да не изгубятъ условията на живота. Днесъ не воюватъ, но се страхуватъ за бѫдещата война. Днесъ нѣма земетръси, но се страхуватъ въ бѫдеще да не ги изненадатъ такива. Изобщо, хората живѣятъ въ постояненъ вѫтрешенъ страхъ. И храната, и облѣклото, и жилището сѫ необходими, но човѣкъ нѣма защо да се страхува. Страхътъ е анормално чувство. — Защо се страхува човѣкъ? — Да не остане гладенъ, голъ и босъ. — Който го е пратилъ на земята, Той има грижа за него. Отъ човѣка зависи да бѫде изоставенъ отъ Бога, или не. Първитѣ човѣци сами създадоха нещастието си. Съ непослушанието си, тѣ първи се отдалечиха отъ своя Създатель. Когато грѣши и не върши Божията воля, човѣкъ самъ се отклонява отъ възходещитѣ течения на живота и навлиза въ областьта на смъртьта. Често се говори за нѣкого, че е наредилъ добре живота си, нѣма за какво да мисли. За другъ нѣкой се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, самъ трѣбва да се грижи, съ трудъ да изкарва прехраната си. Какво представя положението на първия? Той е богатъ човѣкъ, но боленъ, постѫпилъ въ болница, между лѣкари, милосърдни братя и сестри, които се грижатъ за него. Лѣкаритѣ го посещаватъ по нѣколко пѫти на день, преглеждатъ го, мѣрятъ пулса и температурата му, предписватъ лѣкарства и храни, необходими за лѣкуването му. Милосърднитѣ сестри и братя пречистватъ леглото, услужватъ му, галятъ го, по-скоро да оздравѣе. И природата прави своето — регулира енергиитѣ му, докато единъ день каже думата си: Този човѣкъ трѣбва да се отпише, той е здравъ, самъ може да се грижи за себе си. Лѣкари, милосърдни братя и сестри се събиратъ около него и съ радость и пѣсни го изпращатъ въ дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окрѫжаващитѣ. Помни: онзи, за когото се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, че не е наредилъ живота си, е здравъ, но беденъ; нѣма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира въ противоречие. Следователно, богатиятъ човѣкъ е боленъ, лежи на леглото си и около него се движатъ лѣкари, милосърдни сестри да му услужватъ. Бедниятъ е здравъ човѣкъ, напусналъ болницата, оставенъ на своитѣ сили, самъ да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежалъ дълго време вь болницата, оздравѣлиятъ изгубилъ навика самъ да си услужва и се чуди, какво да прави. Много просто, той трѣбва да остане ъъ болницата, но като слуга, да помага на болнитѣ. Ще тури бѣла престилка и ще остане пакъ между лѣкаритѣ и милосърднитѣ братя и сестри, но вече като тѣхенъ помощникъ. Две положения сѫществуватъ за човѣка: или да бѫде боленъ, и близкитѣ да му услужватъ, или той да бѫде между болнитѣ и да работи. Следователно, ще бѫдешъ богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, ученъ или простъ. Мнозина се запитватъ, защо Адамъ и Ева напуснаха рая. Отговорътъ е простъ: Тѣ излѣзоха отъ рая, за да помагатъ на своитѣ ближни. Докато бѣха въ рая, тѣ се намираха въ положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адамъ бѣше здравъ, но не искаше да работи. Той търсѣше хора, които да работятъ за него, затова пожела да има другарка. Богъ задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше сѫщото желание — други да работятъ за нея. И двамата търсѣха лекъ начинъ за живѣене, но Богъ имъ каза: Раятъ, въ който живѣете, е мѣсто за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане въ рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде въ болницата. Раятъ е мѣсто за работа — за права мисъль, прави чувства и прави действия. Днесъ много хора, като Адамъ и Ева, искатъ да живѣятъ охолно, да не работятъ, да не правятъ добрини. Въ това се заключава тѣхното нещастие. Защо искашъ всички хора да те обичатъ, само за тебе да мислятъ и работятъ? Това сѫ външни условия, които не правятъ човѣка щастливъ. Щастието се заключава въ работата, въ правата мисъль, въ помагане на близкитѣ. Ако живѣешъ така, работитѣ ти сами по себе си се нареждатъ. Бѫди всѣкога готовъ за работа, за да те отпишатъ отъ болницата. Очаквашъ ли на чужда помощь, ти влизашъ въ болницата. Колкото и да искатъ на време да ти услужатъ, все ще се случи нѣщо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла на време, или лѣкарьть закъснѣлъ. Болниятъ прилича на майка, която се отегчава отъ живота и очаква на децата си, да пораснатъ, че да я отмѣнятъ въ работата й. Въ скоро време тя вижда заблуждението си — отъ день на день работата й се увеличава. И богатиятъ мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъганъ. Колкото по-богатъ става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоятъ, искатъ пари, услуги отъ него, а нѣкои започватъ да го преследватъ. Като говоря за богатството, азъ не го отричамъ, но казвамъ, че то трѣбва да се употрѣби на време и на мѣсто. Сѫщото казвамъ и за беднотията. Въ нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже, де има заровено богатство. Съ други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на умъ.“ Умътъ е богатство, което малцина могатъ да използуватъ. Богатиятъ трѣбва да бѫде уменъ, да употрѣби богатството си на време и на мѣсто. Бедниятъ трѣбва да бѫде готовъ да даде идея на богатия, какъ да употрѣби богатството си. Единъ даровитъ, способенъ ученикъ седи и слуша, какво се преподава. Учительтъ кара ученика да изпѣе една пѣсень. Ученикътъ се свива, стѣснява се, не се решава да пѣе предъ другаритѣ си. Той има хубавъ гласъ, но се стѣга, не иска да пѣе. Учительтъ го подканва единъ пѫть, два пѫти, но ученикътъ не се решава да пѣе въ класа. На третия день учительтъ се приближава до него, удря му две плесници, и ученикътъ започва да пѣе. Той не вижда вече другаритѣ си, забравя всѣкакъвъ страхъ и стѣснение и свободно се проявява. Той казва: Благодарение на дветѣ плесници, азъ се освободихъ и пропѣхъ. Плесницитѣ сѫ единъ отъ крайнитѣ методи на учителя, но по-нѣкога и природата употрѣбява този методъ. Нѣкой седи на едно мѣсто, мисли и не може да пѣе правилно. Като види това, природата му удря една - две плесници, той забравя всичко и започва да пѣе. Въ първо време тоноветѣ му сѫ слаби, неправилни, но следъ плесницитѣ гласътъ му се усилва, и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение, плесницитѣ на природата изиграватъ ролята си. Тѣ ставатъ причина да проявишъ дарбата си и да станешъ пѣвецъ. Защо идатъ страданията въ живота? — За да се събуди Божественото въ човѣка. Разумната природа си служи съ различни методи, за да постигне цельта си — пробуждане на Божественото въ човѣка. По наследство, човѣкъ носи криви мисли отъ миналото, отъ своитѣ дѣди и прадѣди и, като стане въпросъ да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявамъ, ще отложа за другъ пѫть. За доброто, за възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства всѣкога е време. Не подпушвайте пѫтя на добритѣ мисли и чувства. Оставете ги свободно да текатъ, да следватъ пѫтя на безграничното. Ще кажете, че мисъльта води въ отвлѣченъ свѣтъ. Не мислете за това, давайте ходъ на всѣка свѣтла мисъль. Защо да не мислите и за непостижими нѣща? Нѣкой си въобразява, че има палатъ, съ голѣма плодна градина, съ шадраванъ въ срѣдата, съ цвѣтя и пойни птички и се радва на богатството си. Макаръ и въображаемо да е това богатство, той пакъ е щастливъ. Ако той не е богатъ, другъ нѣкой е богатъ. Или, ако днесъ не може да постигне желанието си, нѣкога може да забогатѣе. Всѣка мисъль се реализира. Въпросъ е, кога става това. Когато и да е, въ близко или далечно бѫдеще, мислитѣ на човѣка се реализиратъ. Мислитѣ се раждатъ въ умствения свѣтъ, тамъ се отглеждатъ, а на физическия свѣтъ се реализиратъ. Тъй щото, колкото и да си реалистъ, първо ще отидешъ горе, въ умствения свѣтъ, да възприемешъ една мисъль; после ще я свалишъ на физическия свѣтъ, да я реализирашъ, т. е. въплътишъ. Чувството ще възприемешъ отъ астралния свѣтъ и ще го проявишъ на физическия. Ако мислитѣ не минаватъ презъ ума, а чувствата — презъ сърдцето, никога не могатъ да се реализиратъ на физическия свѣтъ. Какво представя човѣшкиятъ животъ на земята? — Реализиране на идеи и чувства. Земниятъ животъ е отражение на други два живота: на мислитѣ и на чувствата. Отъ земния животъ на човѣка ще познаешъ, какъвъ е неговиятъ умственъ и сърдеченъ животъ. — Какво е предназначението на човѣка? — Човѣкъ е дошълъ на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дѣли, но и да мисли за възвишения свѣтъ, който носи безсмъртието. — Защо трѣбва да се моли човѣкъ? — За да придобие живота. — Защо трѣбва да мисли за възвишения и красивь свѣтъ? — За да придобие любовьта, знанието и свободата — същественото въ живота. Изгуби ли любовьта, знанието и свободата, и животътъ изчезва. — Защо трѣбва да вярваме въ Бога? На този въпросъ противопоставямъ другъ: Защо дишаме въздухъ? Всѣки знае, че безъ въздухъ нѣма животъ. Човѣкъ живѣе, мисли и действува, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздухъ, той престава да живѣе. Каквато е необходимостьта на човѣка отъ въздухъ, такава е нуждата и отъ свѣтлината, и отъ мисъльта. Човѣкъ не може да живѣе безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ мисъль и безъ чувства. Всичко, което търсишъ, очаквашъ, желаешъ, иде чрезъ мозъка, чрезъ сърдцето, чрезъ дробоветѣ. Съ други думи казано: Всичко, което човѣкъ желае, иде чрезъ духа, душата, ума и сърдцето. Смисълътъ на живота се заключава въ правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Това подразбира вѫтрешната работа на човѣка, който се оглежда въ нея като въ огледало. Мнозина се оглеждатъ въ огледало и намиратъ, че сѫ остарѣли. — Какво представя старостьта? — Богатъ банкеръ, който лежи въ болницата и очаква на грижитѣ и помощьта на лѣкари и милосърдни сестри. Отвреме - навреме той се смущава и мисли, че ще умре. — Какво представя смъртьта? — Излизане отъ болницата. Обедняването, оглупяването е сѫщо така излизане отъ болницата. Нѣкои учени сѫ болни. За тѣхъ се казва, че сѫ дошли до истинския смисълъ на живота. Докато се върти на леглото, човѣкъ не е намѣрилъ смисъла на живота. Другъ е въпросътъ, когато напусне болницата. Въ първо време той седи, мисли, какво да прави. Щомъ излѣзе отъ болницата, пѫтьтъ му се отваря, и той започва да работи. Дълго време хората сѫ били въ болницата. Обаче, въ деня, въ който се отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и, който успѣлъ да излѣзе вънъ отъ болницата, животътъ му се осмислилъ. Това значи, да напусне човѣкъ условията на болничния животъ и да излѣзе на свобода. При това положение, нѣма вече охкане, нѣма вече мѫки и страдания. Съвременнитѣ хора говорятъ за културата на XX в., безъ да си даватъ отчетъ, какво въ сѫщность е тя. Тя е култура на болни хора. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате легла, болни, лѣкари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здравъ човѣкъ, но следъ него вървятъ деца, носятъ одеждата му. Свещеникътъ минава за здравъ, но и той не върши работата си самъ. Ще намѣри нѣкое дете да му подава кадилницата. Днесъ повечето хора сѫ болни. Тѣ лежатъ на леглата си, плачатъ, пъшкатъ и за болеститѣ си говорятъ. Време е вече да се отворятъ вратитѣ на болницитѣ, и болнитѣ да излѣзатъ навънъ. — Кога ще стане това? — Когато хората се откажатъ отъ омразата, съмнението н подозрението, отъ всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. — Какво очакватъ сегашнитѣ хора? — Идването на Христа. Тѣ мислятъ, че като дойде на земята, Христосъ ще ги вземе на небето съ колесница, както стана съ свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не бѣше напълно оздравѣлъ, изпратиха го втори пѫть на земята, като Иоанъ Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трѣбва да разчита на краката си, т. е. на своитѣ добродетели. Който не е отишълъ на небето съ колесницата на своитѣ добродетели и на любовьта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница. Едно се иска отъ човѣка: да има прави разбирания за живота, за своя Създатели и за разумната природа. Какъ ще говоришъ за Бога, ако не разбирашъ любовьта? Не е любовь това, което измѫчва хората. Любовьта не се изразяла въ пригръдки, въ цѣлувки и стискане на рѫце. И майката стиска детето си, но това не е любовь. Нова разбирания, нова любовь е нуждна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на васъ. Всички трѣбва да се подмладите, да не мислите за старостьта, която втърдява мислитѣ и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни въ работата. Ако това е вѣрно, значи, не сте дали ходъ на любовьта. Тя е неизмѣнна сила. Невъзможно е на младини да си работилъ сь любовьта, а на старини да работишъ по другъ начинъ. Младиятъ си остава всѣкога младъ, а стариятъ никога не умира. Ако младиятъ остарява, не е младъ. Външно може да остарѣе, но вѫтрешно — никога. И ако стариятъ умира, не е старъ. Старостьта, за която хората говорятъ, е хилавость, а хилавиятъ не мисли правилно. Въ известно отношение, децата разбиратъ нѣщата по-добре отъ старитѣ. Тѣ сѫ довѣрчиви, смѣли. Лошо е тѣхното своенравие. Като не задоволятъ желанието му, детето вика, крѣска, иска да обърне внимание на окрѫжаващитѣ и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? И стариятъ говори за своето минало и казва: Знаете ли, кой бѣхъ азъ? Съ своето минало величие, стариятъ става за посмѣшище на хората. Той се хвали съ своето юначество, съ силата си и се отчайва отъ старостьта. Едно може да повдигне духа му: мисъльта за подмладяване. Време е хората да се подмладятъ не само външно, но и вѫтрешно. Ако се подмлади само външно, човѣкъ изпада въ заблуждение. Той мисли, че само младиятъ има право да люби. Любовьта на младия е влюбване, а ние говоримъ за любовь, която живѣе въ душата, и е достояние на всички хора. Влюбването има предъ видъ формитѣ. Свѣтътъ на формитѣ има отношение къмъ старостьта. Окултизмътъ препоръчва на човѣка да не се привързва къмъ никаква форма, къмъ нищо земно. Формитѣ отниматъ, безъ да даватъ нѣщо. Обичай само онова, което може да придаде нѣщо къмъ твоя животъ. Любовь, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любовь, която хвърля сѣнка върху човѣшкото съзнание, не е истинска. Бащата трѣбва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синътъ трѣбва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовьта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате, каква е крайната цель на моята работа съ васъ. Много просто, азъ искамъ да ви помогна да оздравѣете. После? Да кажа на лѣкаритѣ и на милосърднитѣ сестри да ви дадатъ едно угощение и да ви изпратятъ вънъ отъ болницата. После? Ще влѣзете въ живота да работите. Да оздравѣе човѣкъ, това значи, да се освободи отъ вѫтрешното недоволство въ себе си: той е недоволенъ първо отъ себе си, отъ окръжаващитѣ, отъ живота; после той е недоволенъ отъ природата: отъ вѣтъра, отъ слънцето, отъ дъжда — отъ всички явления. Вѫтрешното недоволство причинява вкисване въ човѣка, а вкисването е причина на много болести, Казвамъ: Вие трѣбва да обърнете погледа си къмъ разумната природа, къмъ живота и къмъ всички форми, да намѣрите Божественото, скрито въ тѣхъ. Само така ще се домогнете до духа на нѣщата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение съ Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вънъ отъ болницата, готови за работа. Следователно, ако нѣкой ви пита, какви убеждения имате, къмъ коя партия принадлежите, не се чудете, какво да отговорите, но кажете: Азъ съмъ на оздравяване. Бѣхъ боленъ, прекарахъ известно време въ болницата, и сега излизамъ навънъ. Какво ще правя следъ това, не зная. Посмѣй се малко на себе си, че не знаешъ, какво да правишъ. Ще дойде нѣкой да те пита, вѣрвашъ ли въ Бога. Трѣбва да знаешъ за кой Богъ се говори, за да разберешъ, вѣрвашъ ли въ Бога, или не. Въ Европа има 250 милиона богове. За кой отъ тѣхъ се говори? Нѣкой казва, че е българинъ. Кой е праотецътъ на българитѣ? Евреитѣ иматъ свой праотецъ — Аврамъ. Въ Битието е казано, че Богъ посетилъ Аврама и му казалъ, че чрезъ него ще се благословятъ всички еврейски племена. Нека българитѣ мислятъ върху въпроса за своя праотецъ. Ще кажете, че Адамъ е праотецъ на цѣлото човѣчество, следователно, и на българитѣ. Обаче, Адамъ напусна рая. Първиятъ Адамъ е Христосъ. Той пръвъ влѣзе въ рая. Хората Го изпждиха отъ свѣта, за да влѣзе въ рая. Сега свѣтътъ е вънъ отъ рая, а Христосъ — въ рая. Когото свѣтътъ не приема, жителитѣ на рая го приематъ. Който иска да живѣе охолно, ще бѫде изгоненъ отъ рая. Болниятъ, страдащиятъ се готви за рая. Онзи, на когото турятъ букаи на краката, се спасява отъ смъртьта. Ако е свободенъ, той ще отиде въ гората, между мечки и вълци, които могатъ да го изядатъ. Когато затворникътъ се възпита и прояви доброто и разумностьта, букаитѣ ще паднатъ отъ краката му. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да бѫдатъ здрави, да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ право, да станатъ служители на Бога и носители на новата култура — културата на любовьта. Ще се възрази, че днесъ малко хора се стремятъ къмъ любовьта. Малкото расте и се увеличава. Казано е въ Писанието, че нѣкѫде били събрани 120 души въ името Божие, но скоро нараствали до 120 хиляди. Силата на човѣка се увеличава постепенно. Тя се крие въ знанието, което той получава отъ Духа. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ непрекѫснатъ страхъ. Тѣ се безпокоятъ за нѣща, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина се питатъ, какво ще стане съ свѣта, съ вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, свѣтътъ нѣма да се свърши. — Защо? — Защото Богъ е създалъ и слънцето, и свѣта. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вмѣсто нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т. е. не се губи, но само се видоизмѣня. Богъ има на разположение милиони свѣщи: ако една изгасне, друга ще я смѣни. Важно е да има свѣщи, които да горятъ и свѣтятъ. Въ природата всичко се измѣня. Такава промѣна става и вѫтре въ човѣка. Неговитѣ мисли и чувства се измѣнятъ всѣки моментъ. Нѣма мисъль, нѣма чувство въ човѣка, които да не сѫ подложени на промѣна. Радвайте се, докато ставатъ промѣни въ васъ, за да свържете вашето съзнание съ Божественото и да се почувствувате свободни. „Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до истината, трѣбва да се молите единъ за другъ, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно — благото на всички е и негово благо. Така трѣбва да мислятъ и учениятъ, и философътъ, и музикантътъ. Казано е: „Никой не живѣе за себе си.“ Организъмътъ е здравъ дотолкова, доколкото отдѣлнитѣ удове работятъ въ съгласие съ цѣлото. Хората живѣятъ добре и успѣватъ въ работитѣ си дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човѣкъ се развива правилно. Щомъ се отрече отъ тази воля, той самъ подписва своята присѫда. Не се отдалечавайте отъ Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда която да Го засѣнчи. Великъ е Богъ, нищо не може да Го засѣнчи, но временно може да падне сѣнка върху Него. Сѣнкитѣ се дължатъ на човѣшкитѣ заблуждения. Докато се освободятъ отъ заблужденията си, макаръ и временно, сѣнкитѣ ще витаятъ въ съзнанието имъ. Стремете се къмъ Великото въ живота, което разпръсва сѣнкитѣ въ съзнанието, което освѣтява ума и стопля сърдцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите отъ заблужденията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 18 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двоенъ дѣлъ Да прочетемъ 43. глава отъ Исаия, да видимъ, какво е мислилъ този човѣкъ, живѣлъ преди повече отъ три хиляди години. Малцина отъ съвременнитѣ християни мислятъ като Исаия. Тѣхното съзнание се различава отъ неговото. Всички християни говорятъ за истината, обаче, едни отиватъ въ ада, а други — въ рая. — Защо? — Защото възприематъ и прилагатъ истината различно. „Полскитѣ звѣрове ще ме прославятъ, чакалитѣ и камилептицитѣ; защото давамъ вода въ пустинята, рѣки въ безводната, за да напоя людетѣ си, избранитѣ си.“ (20 ст.). Полскитѣ звѣрове сѫ социалиститѣ, комуниститѣ, които ще прославятъ Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисълъ на стиха, ще се запитате, какъ е възможно полскитѣ звѣрове да славятъ Бога? Често хора съ низка култура, безвѣрници, могатъ да славятъ Бога повече, отколкото вѣрващи, съ висока култура. „Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израилю, отегчи се отъ Мене.“ (22 ст.). Исаия казва, че полскитѣ звѣрове и птици ще славятъ Бога, а Яковъ, Когото Богъ създаде, не Го призова, и Израиль се отегчи отъ Него. Като говори за Яковъ и за Израиль, Исаия запитва и себе си, съ какво служи на Бога. Исаия говори по-нататъкъ: „Не ми си приносялъ агънцата на всесъженията си, нито си ме почиталъ съ жъртвитѣ си.“ (23 ст.). „Но ти си ме поработилъ съ грѣховетѣ си; натегналъ си ми съ беззаконията си.“ (24 ст.). Въ сѫщвость, Богъ не се нуждае нито отъ агънца, нито отъ темянъ, но казва, че Яковъ и Израиль сѫ Го натегнали съ грѣховетѣ и беззаконията си. „Почтенъ бѣше ти, и азъ те възлюбихъ.“ (4 ст.). Като четете следващитѣ стихове отъ 43 глава, вие се запитвате, какъ е възможно да възлюби Богъ този, който го товари съ своитѣ грѣхове и беззакония. Въпрѣки това, Богъ иска отъ всички хора чистота. Така е било въ Стария Заветъ, така е и въ Новия Заветъ. Какво изисква Богъ отъ човѣка въ най-новата епоха, която иде вече въ свѣта? Пакъ чистота: чистота въ мисли, чувства и действия. Истинскиятъ животъ се основава върху чистотата. Всичко друго — кѫщи, имоти, пари, даже и знанието, сѫ непотрѣбни нѣща. — Защо? — Защото тѣ иматъ отношение къмъ временния животъ. И най-голѣмото знание на земята не може да се сравни съ знанието, което иматъ децата на небето. Съвременнитѣ учени говорятъ за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина отъ тѣхъ иматъ ясна представа за това, което говорятъ. Отъ гледището на науката се казва, че тѣзи частици сѫ въ вѣчно движение. Следователно, тѣ сѫ съзнателни частици. Дето има движение, тамъ има и съзнание. Всѣко физическо тѣло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бѫде вънъ отъ предмета и вѫтре въ него. Значи, съзнанието може да бѫде отвънъ и отвѫтре. Виждате, че една кола се движи. — Кой кара колата? — Човѣкътъ — първата съзнателна сила. Той управлява коня — втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи — несъзнателната сила. — Защо човѣкъ впрѣга колата? — Защото отива на нивата да оре, да сѣе, да задоволи глада си. Гладътъ и жаждата сѫ съзнателни сили, които заставятъ човѣка да работи. Като яде хлѣбъ и пие вода, човѣкъ прави това не само за себе си, но за всички живи сѫщества. Така той обработва храната и я изпраща въ мозъка, отдето се разнася като енергия и мисъль по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ нищо друго, освенъ фабрики, които обработватъ грубия, суровия материалъ и така обработенъ го изпращатъ, чрезъ пространството, въ други свѣтове, като градивенъ материалъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи на земята за съграждането на по-високъ свѣтъ отъ физическия. Често хората си мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да проявятъ величието си, да бѫдатъ щастливи и т. н. Какви ли илюзии не си правятъ. Въ сѫщность, хората идатъ на земята като работници, а отвреме - навреме само подслаждатъ живота си съ нѣкаква забава или развлѣчение. Следователно, истинското предназначение на човѣка е да работи, а забавата и удоволствието идатъ като второстепенни нѣща въ неговия животъ. И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивенъ материалъ за другия свѣтъ. Може да изработишъ една тухла, но трѣбва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свѣтъ, ще видите тухлата, която сте работили на земята. Ако се окаже, че нѣщо й липсва, отново ще ви върнатъ на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свѣтъ, ще слизате на земята, пакъ ще се качвате, докато най-после изработената отъ васъ форма напълно задоволи възвишенитѣ сѫщества на духовния свѣтъ. Следъ това ще ви дадатъ документъ, че сѫ я приели и ще ви опредѣлятъ нова служба. Ако пожелаете да слѣзете на земята, да помагате на своитѣ по-малки братя, тамъ ще ви изпратятъ; ако искате да останете между тѣхъ, пакъ ще ви дадатъ нѣкаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всѣки трѣбва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градежъ въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Въ една отъ миналитѣ беседи казахъ, че злото и доброто сѫ сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. — Коя сила действува въ човѣка? — Любовьта. Ето защо, когато е нуждно да се придобие или постигне нѣщо, трѣбва да се започне отъ центъра, отвѫтре, отъ любовьта. Доброто и злото сѫ сили, които действуватъ като външни условия, а любовьта действува отвѫтре. Ще кажете, че злото е по-силно отъ доброто. Не е така. Злото отстѫпва предъ доброто, а още повече предъ любовьта. Като срещне сѫщество, което не прилага любовьта, злото го мачка, мѫчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстѫпва предъ любовьта. То сѣда на колѣне предъ краката на любовьта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя го прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онѣзи, на които отне живота. И предъ любовьта заставатъ осакатени, измѫчени, нещастни души. Тя вижда, какво имъ е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато нѣкой пита, защо сѫ го изяли, защо сѫ му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоенъ дѣлъ. Въ това се заключава философията на живота. Вънъ отъ нея злото нѣма никакво оправдание. Въ заключение на това, казвамъ: Всѣки човѣкъ, върху когото се излива доброто, има единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Всѣки, върху когото се излива злото, получава два дѣла, т. е. двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Когато хората слизатъ на земята, Богъ ги запитва: Единъ дѣлъ ли искате, или два дѣла? Който иска единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага, поставятъ го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоенъ дѣлъ, оставятъ злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дѣла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили въ природата. Когато доброто и злото работятъ заедно, тѣ ту се привличатъ, ту се отблъскватъ. Ако полюситѣ на злото станатъ положителни, а на доброто отрицателни, тѣ се привличатъ. Следъ време полюситѣ на злото ставатъ отрицателни; тогава доброто отблъсква злото отъ себе си. Значи, злото се е прелѣло въ доброто. Това става по закона: разнороднитѣ сили се привличатъ, а еднороднитѣ се отблъскватъ. Съ други думи казано: злото се стреми къмъ доброто, докато има условия да се храни отъ него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго мѣсто, дето има условия за животъ. Какво прави гъсеницата съ листа, на който се качила? Като го изяде, тя отива на другъ листъ. Така постѫпватъ всички живи същества. Тѣ стоятъ на едно мѣсто, докато има условия за животъ; щомъ храната се свърши, тѣ се раздвижватъ, отиватъ на друго мѣсто, тамъ да търсятъ прехраната си. Съ този законъ се обяснява превръщането на положителнитѣ енергии въ отрицателни и на отрицателнитѣ въ положителни. Така се обяснявагь смѣнитѣ на състоянията въ човѣка. Когато еднороднитѣ енергии въ него се отблъскватъ, той става лошъ и недоволенъ отъ себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освенъ да прояви доброто въ себе си, да превърне еднороднитѣ сили въ разнородни. Това значи неутрализиране на енергиитѣ. Човѣкъ се успокоява, утихва и казва, че е намѣрилъ себе си. Не се минава много време, смущението отново иде. Силитѣ се преливатъ една въ друга, докато се отблъснатъ. Тогава казваме, че силитѣ или енергиитѣ въ човѣка сѫ еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволенъ е отъ себе си, докато стане разединяване. Тогава положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии се привличатъ, и човѣкъ се успокоява и утихва. Така се обяснява, какъ хора съ недостатъци, при желание да се освободятъ отъ тѣхъ, се натъкватъ на постоянна борба. Напримѣръ, пияницата ту се отказва отъ пиянството, ту се връща къмъ него. Като се откаже, той мисли, че се е справилъ вече съ пиянството си. Щомъ види виното, пожелава да пийне само две - три глътки, но веднага се проваля. Дветѣ глътки водятъ къмъ многото. Мѫчно се отказва човѣкъ отъ недостатъцитѣ си. Затова се иска силна, непреодолима вѣра. Колко пѫти крадецътъ се отказва отъ своята слабости, и колко пѫти се връща къмъ нея! Докато мисли, че се е справилъ съ своя недостатъкъ, веднага пада въ мрежата му. Щомъ види отворена каса, спира се предъ нея, бръква съ рѫката си и туря нѣщо въ джоба си. Пазете се отъ злото, да не влѣзе въ джоба ви, както чуждата кесия въ джоба на крадеца. Ако искате да влѣзе нѣщо въ джоба ви, стремете се къмъ доброто. Джобътъ на човѣка, въ който влиза и доброто, и злото, представя неговото съзнание. Който допуща злото въ ума си, той неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и съ ума, и съ сърдцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза въ съзнанието на човѣка и го води къмъ реализиране на неговия великъ идеалъ. Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, въ края на краищата, тѣ представятъ отвлѣчени понятия, за разбирането на които сѫ нуждни вѣкове. Какъ ще си обясните отношението и връзката между добритѣ и лошитѣ хора? Лошиятъ се стреми къмъ добрия, но, като се обмѣни съ него, напуща го. Той възприема неговитѣ енергии и мисли, че е станалъ добъръ. Добриятъ дава отъ своитѣ енергии и се чувствува грѣшенъ, лошъ човѣкъ. Това сѫ временни, преходни състояния, които не трѣбва да плашатъ човѣка. Доброто всѣкога е добро, а лошото всѣкога си остава лошо. Тѣ се привличатъ и отблъскватъ споредъ закона на привличането между разнороднитѣ сили и отблъскването между еднороднитѣ. Лошиятъ се учи отъ добрия, а добриятъ — отъ лошия. Така става смѣна на енергиитѣ имъ, и тѣ взаимно се повдигатъ. Въ повдигането има падане и ставане, но краятъ е добъръ. Като падне, човѣкъ се обезсърдчава, чуди се, защо е билъ толкова глупавъ, да вѣрва на всички хора. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Падналъ си, защото почвата подъ краката ти е била хлъзгава. Който стѫпи на такава почва, неизбѣжно ще падне. Важно е да станешъ и да следвашъ живия пѫть на доброто. Ще благодаришъ, че съ твоето падане другъ нѣкой е станалъ, обърналъ се къмъ Бога и тръгналъ въ пѫтя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъззане носи благословение за човѣчеството. Той подава рѫката си на всички паднали, угнетени и страдащи. Какво представя светията? — Разуменъ човѣкъ, на когото съзнанието е всѣкога будно; той е изпълненъ съ единственото желание да служи на Бога и на своя ближенъ. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете въ изкушение. Много опасности се изпрѣчвать предъ човѣка, но будность се иска отъ него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече сѫ тѣ за обикновения човѣкъ. Ето защо, като се натъквате на промѣни въ състоянията си, ще знаете, че тѣ сѫ въ реда на физическитѣ закони. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно живѣе въ противоречия и изненади. Докато се развива, той живѣе извънъ доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и тѣхнитѣ качества. Само така той може да се домогне до положителнитѣ и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, който работи съ отрицателнитѣ сили на злото? Млада, красива мома минава презъ една гора, но попада въ рѫцетѣ на единъ престѫпникъ. Понеже служи на злото, той иска да причини пакость на момата. Какъ ще си помогне тя? Сама е въ гората, не може да разчита на чужда помощи. Въ случая, красотата ще й дойде на помощи. Макаръ и престѫпникъ, този човѣкъ ще оцени красотата и ще отстѫпи предъ нея. Той ще сложи оръжието си и ще й каже, че е готовъ на всички жертви за нея. Тогава тя трѣбва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щомъ задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва въ себе си разумность и доброта. Тази мома ще използува момента, и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избѣга отъ престѫпника. Ако иска, може да му напише нѣколко думи, че си отива, отдето е дошла; иска ли той да живѣе като нея, да я следва. Отъ неговия вѫтрешенъ стремежъ зависи, каква посока ще вземе въ живота си. Изобщо, доброто и красотата сѫ сили, които преобразяватъ човѣка. Така и богатиятъ може да се освободи отъ рѫцетѣ на разбойника. И тъй, когато човѣшката душа се освободи отъ положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало въ добро. Центърътъ, въ който доброто и злото се неутрализиратъ, е силата на човѣшката мисъль. Въ този центъръ действува съзнанието. Въ заключение, казвамъ: Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ злото. Доброто и злото се подчиняватъ на любовьта. Следователно, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ — любещъ трѣбва да бѫде той. — Защо? — Защото доброто и злото сѫ сили въ природата, които се смѣнятъ. Лошиятъ човѣкъ може да стане добъръ, и добриятъ може да стане лошъ. Обаче, единствената сила, която не се измѣня, нито промѣня, е любовьта. Тази е причината, дето човѣкъ търси Бога като любовь, като сила, която превръща злото въ добро и го освобождава отъ лошитѣ условия на живота. Ако само за моментъ човѣкъ възприеме и приложи Божията Любовь, животътч. му ще се подобри, ще разбере нѣщата съ нова свѣтлина, и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че любовьта върши чудеса. Тя преобразява нѣщата: твърдитѣ прави меки, тъмнитѣ прави свѣтли, отрицателнитѣ превръща въ положителни. Какво представятъ твърдата, течната, въздухообразната и свѣтлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свѣтъ, течната материя символизира астралния свѣтъ, въздухообразната — умствения свѣтъ, а свѣтлинната — причинния свѣтъ. Четири свѣта — четири състояния на материята. Ученикътъ трѣбва да ги изучава и използува като мате-риалъ за работа. Твърдата материя се нуждае отъ пластичность. Това може да й предаде само водата, т. е. животътъ. Следователно, физическиятъ свѣтъ безъ животъ, т. е. безъ съдържание представя мъртви форми. Животътъ носи чувства и мисли, които одухотворяватъ и осмислятъ физическия свѣтъ. Това показва, че, както между четиритѣ вида материя има връзка, така сѫ свързани и четиритѣ свѣта. „И създаде Господъ Богъ человѣка отъ пръсть изъ земята; и вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа. И направи Господъ Богъ отъ реброто, което взе отъ Адама, жена, и приведе я при Адама.“ Значи, Богъ създаде мѫжа, човѣка, отъ пръстъ, отъ твърда материя и внесе въ него своето дихание — мисъльта. И направи жената отъ реброто, отъ друго състояние на материята — отъ водата. Мѫжътъ е направенъ отъ материята на физическия свѣтъ, а жената — отъ материята на астралния свѣтъ — свѣтътъ на желанията. Мѫжътъ живѣе повече въ мисъльта, а жената — въ чувствата и желанията. Като се говори за мѫжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиитѣ. Това забелязваме и въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Лѣвата му половина е женска, а дѣсната — мѫжка. Лѣвата половина на мозъка е женска, а дѣсната — мѫжка. Енергията отъ дѣсната половина на мозъка минава въ лѣвата, затова съвременниять човѣкъ мисли само съ лѣвата половина на своя мозъкъ. Тази е причината за асиметрията на човѣшкото лице. Като се вгледате внимателно въ човѣшкото лице, виждате, че дветѣ страни — лѣвата и дѣсната, не сѫ еднакво развити. Това различие се забелязва и въ очитѣ, и въ ушитѣ, и въ устата, и въ рѫцетѣ — въ цѣлото тѣло. Въ бѫдеще, когато енергиитѣ на ума и на сърдцето се хармонизиратъ, въ цѣлото тѣло на човѣка, както и въ умоветѣ му, ще има пълна симетрия. Днесъ, обаче, енергиитѣ въ него сѫ поляризирани: сърдцето има два полюса — полюсъ на добритѣ чувства и полюсъ на лошитѣ чувства, или полюси на доброто и на злото; и умътъ е Поляризиранъ: полюсъ на свѣтли и възвишени мисли и полюсъ на низходещи мисли. Лѣвата половина на мозъка мисли, а дѣсната трансформира мисъльта. Когато мѫжътъ и жената общуватъ, става трансформиране на енергиитѣ имъ. Тогава жената пожелава да стане мѫжъ, но и мѫжътъ възприема енергиитѣ на жената. Тази е причината за възникването на женския въпросъ. Какво донесе женскиятъ въпросъ за жената? Откакъ се осъзна като мислещо, разумно, свободно сѫщество, жената израства на височина. Много естествено, мисъльта удължава формитѣ, а чувствата ги разширявать. Човѣкъ, на когото мисъльта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата сѫ чрезмѣрно развити, той расте на широчина, той е пъленъ, низъкъ, съ голѣмо благоутробие. Съзнателниятъ разуменъ свѣтъ работи усилено за организиране на човѣшкото сърдце, т. е. за жената въ човѣка. Това се постига чрезъ разумна работа върху ума. Когато умътъ работи, сърдцето постепенно се организира. Умътъ може да работи само съ помощьта на доброто и на любовьта. Тѣ сѫ първитѣ условия за организиране на сърдцето. Затова всички философски и религиозни системи препорѫчватъ на човѣка добъръ, съзнателенъ животъ. Земниятъ животъ минава първо презъ сърдцето, а после презъ ума, дето се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мѫжа, това той обработва. — Коя е тази жена? — Тя не е обикновената жена, която виждате вънъ отъ себе си, но голѣмата жена, майката-жена, наречена астрална жена, която живѣе въ всѣки човѣкъ — мѫжъ или жена. Страданията на човѣка се дължатъ, именно, на астралната жена. Тѣ се причиняватъ отъ неестественитѣ желания, отъ неестественитѣ връзки къмъ предмети, които се криятъ въ човѣшкото сърдце. Който разбира влиянието на астралната жена въ себе си, той прилага доброто и любовьта и превъзмогва злото. Следователно, подъ думитѣ „астрална жена“ ние разбираме злото въ човѣка. Злото е мѫжки принципъ, а доброто — женски принципъ. Външното зло преследва злото въ човѣка, докато го унищожи. Тази е причината, дето двама мѫже, въ присѫтствие на една жена, не могатъ да се търпятъ. Съвременнитѣ хора минаватъ презъ областьта на злото, което разрушава формитѣ на мислитѣ и чувствата. Това показва, че тѣ не сѫ още устойчиви. Единъ день, когато придобиятъ нуждната устойчивость, никаква сила въ свѣта не може да ги разруши. На земята злото се проявява въ формата на крайния човѣшки егоизъмъ. Който попадне въ рѫцетѣ му, той е осѫденъ на смърть. Както вълкътъ изяжда овцата, така и егоизмътъ изяжда човѣка. — Защо е допуснато злото въ живота? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкътъ да яде овцетѣ. Отговорътъ е простъ: Вълкътъ изяжда овцата, за да получи тя двоенъ дѣлъ отъ благата на живота. Човѣкъ страда по сѫщата причина — да получи двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. И тъй, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, за да живѣе въ миръ и съгласие съ себе си. Велико изкуство е да знае човѣкъ да живѣе правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива въ единъ день. Презъ много изпитания, мѫчнотии и страдания ще мине човѣкъ, докато научи живота като изкуство. Даже и Христосъ мина презъ изкушения и страдания. Предъ Него се изпрѣчи единъ отъ великитѣ адепти на злото и започна да Го изкушава. — Защо трѣбваше и Христа да изкушаватъ? — Хората се изпитватъ чрезъ изкушенията, както ученикътъ чрезъ уроцитѣ, които учительтъ му преподава. Не е ученикъ онзи, който само посещава училището, безъ да учи. За да се провѣри знанието му, учительтъ го изпитва. Дошло е време на изпитания. Всѣки човѣкъ ще бѫде изпитанъ, да познае любовьта, да се справи съ своя страхъ. Какво ще прави той, ако е самъ въ гората и срещу него излѣзе разбойникъ? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешилъ въпроса. Нищо не му остава, освенъ да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нуждно безстрашие и самообладание. Страхътъ не разрешава въпроситѣ. Ето защо, срещнете ли мечка, вълкъ или разбойникъ въ гората, гледайте право въ очитѣ имъ. Тѣ символизиратъ злото, а то всѣкога отстъпва предъ доброто и любовьта. Тя изпъжда страха навънъ. И злото не обича страхливи хора. Когато нѣкой боледува отъ треска, казватъ, че мечка го е плюла. Той боледува отъ страхъ. Значи, мечка го е срещнала въ гората и, като видѣла, че е страхливъ, плюла го. Едно дете се навело подъ кревата на майка си, да вземе нѣколко орѣха. Понеже било тъмно, то запалило свѣщьта и започнало да рови въ торбата. За да не го усѣти майка му, то прибързало да вземе орѣхитѣ и да избѣга. Безъ да забележи, краятъ на чаршафа се запалилъ. Майката веднага скочила отъ леглото и извикала следъ детето. То се обърнало, видѣло, какво направило, и започнало да вика: Олеле, изгорѣхъ. Нѣма защо да викашъ и да се плашишъ. Майката трѣбва да запази присѫтствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навънъ. Така трѣбва да постъпва човѣкъ и съ своитѣ погрѣшки. Вмѣсто да бѣга отъ тѣхъ и да вика за помощь, нека хване единия имъ край и да ги изнесе навънъ. И злото, като грѣха, влиза презъ най-малката пукнатина. Като го видишъ, нищо друго не ти остава, освенъ да запушишъ пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушишъ. Пазете се отъ злото, безъ да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстѫпва предъ доброто. Като знаете това, не се борете съ злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти. Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ, по които се реализиратъ желанията. При това, нуждно е да различавате добритѣ отъ лошитѣ желания, да знаете, на кои да давате пѫть и кои да ограничавате. И лошитѣ желания сѫ привидно кротки. Едно лошо желание може да стои предъ нозетѣ на човѣка, като послушно кученце, докато го вземе на рѫце. Поеме ли го веднъжъ, то показва рогата си, и човѣкъ неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализирашъ, трѣбва да го анализирашъ. Обещаешъ ли да изпълнишъ известно желание, ти се задължавашъ вече къмъ Бога и къмъ природата и носишъ отговорность предъ тѣхъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е бремененъ съ нѣкакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трѣбва да търси помощь пакъ отъ Бога и природата, тѣ да го освободятъ. Неестественитѣ желания сѫ подобни на патенцата, които кокошката измѫтила. Тя гледа, че тѣ се движатъ около нея, и се чуди, какво да прави съ тѣхъ. Тѣ не живѣятъ като нея. Знае, че имъ е дала нѣщо отъ себе си, но, въпрѣки това, не отговарятъ на нейнитѣ изисквания. Следователно, всѣки трѣбва да работи само за онова, което може да остане при него. — Кое е това, което човѣкъ всѣкога може да задържи при себе си? — Любовьта. Единствената сила, която човѣкъ никога не може да отдѣли отъ себе си, и която никога не го напуща, е любовьта. Затова човѣкъ всѣкога може да обича и да го обичатъ. Разумна и разбрана обичь е нуждна на човѣка. Неразбраната обичь причинява страдания, а разбраната — радость. Да обичашъ човѣка разумно, това значи, да развиешъ въ него такива качества, които го повдигатъ. Развиешъ ли щеславие, гордость, ти не си го обичалъ правилно. Не е лесно да обичашъ и да те обичатъ. Ако ви обича лошъ човѣкъ, той ще развие вашитѣ лоши качества. Ако ви обича добъръ човѣкъ, той ще събуди доброто въ васъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ себе си, да знаете, какво възприемате отвънъ и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любовь, имаме предъ видъ чистата, безкористна любовь, свободна отъ всѣкакви външни влияния. И вълкътъ има любовь, но тази любовь взима, а не дава. Любовьта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и, като се нахрани, дава млѣко на господаря си. Който страда, и роптае, не проявява правилно любовьта си. Той върви по метода на вълка — взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трѣбва да следва метода на овцата — да дава, безъ да очаква отговоръ на своята любовь. Основната мисъль на тази лекция се отнася до полюситѣ на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. Съ други думи казано: доброто може да бѫде на работа и въ почивка, и злото може да бѫде на работа и въ почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейностьта иа доброто и на злото, въ помощь иде любовьта, която ги регулира. Безъ любовь нѣма растене, нѣма животъ. Тя е единствената сила, която трансформира енергиитѣ на доброто и на злото. Тя взима отъ доброто и дава на злото, а сѫщо така взима отъ злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща къмъ него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща къмъ него положителни енергии на доброто. Така любовьта помага за правилната обмѣна между доброто и злото. Така, именно, тя впрѣга на работа из-лишнитѣ енергии на доброто и на злото, за да не ставатъ неочаквани експлозии въ живота. — Какво става съ осьта на колата, която е натоварена чрезмѣрно? — Счупва се, или се изкривява. Сѫщото става и съ човѣшкия мозъкъ, съ човѣшкото сърдце, когато се товарятъ съ мисли и чувства, непосилни за тѣхъ. Гордостьта, щеславието счупватъ оситѣ на ума и на сърдцето. Това е неумолимъ законъ. Влѣзе ли въ човѣшкия умъ, гордостьта сваля човѣка отъ висинитѣ, до които е стигналъ, въ най-голѣмитѣ дълбочини. Ето защо, който се е натоварилъ чрезмѣрно съ енергиитѣ на доброто, трѣбва да се разтовари. Затова казваме, че богатиятъ трѣбва да посещава бедния, и бедниятъ да посещава богатия, взаимно да облекчатъ положението си. Ако богатиятъ ходи при богатъ, и бедниятъ при беденъ, оситѣ и на двамата ще се изкривятъ, или счупятъ. Богатиятъ да търси беденъ човѣкъ, но пъленъ съ добродетели; бедниятъ, пъленъ съ енергия за работа, да търси богатъ човѣкъ. Този е начинътъ за правилното трансформиране на енергиитѣ. Така постѫпва разумната природа, така постѫпва Богъ. Той кръстосва силитѣ въ природата, съ цель да ги уравновеси, да подобри живота. Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакватъ Христа, Той да ги спаси и повдигне. Христосъ е билъ между хората и продължава да дохожда, но тѣ не Го виждатъ. Той посещава всѣки човѣкъ, докосва се до него и отвънъ, и отвѫтре, но малцина се отварятъ за Него. Хората искатъ да Го видятъ въ човѣшка форма, подобенъ на тѣхъ. Христосъ живѣ между човѣцитѣ въ човѣшки образъ, но втори пѫть нѣма да дойде така. Неговата кръвь, чиста отъ условия за болести, не може да тече въ жилитѣ на човѣшки образъ. Неговитѣ мисли и чувства не могатъ да изпълватъ обикновения човѣшки мозъкъ и плътското човѣшко сърдце. Христовата кръвь е живото Божие Слово. Христовата кръвь е Живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. За тази кръвь, именно, Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Живото Божие Слово е храната, която подържа организма и пречиства кръвьта му. Тѣло, въ което тече Христовата кръвь, е здраво, силно, свободно отъ външни влияния и нечистотии. Това тѣло е неуязвимо и за злото, и за смъртьта. Злото пада на колѣне предъ нозетѣ на Христа, на любещия човѣкъ, ближе ги и става неговъ слуга. Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта и казватъ, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовьта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде любовьта, злото и доброто се примиряватъ, и човѣкъ става господарь на положението. Никаква сила въ свѣта не може да го изкара отъ равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони отъ пѫтя му. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си, да бѫдете господари на себе си. И тогава, ако си гнѣвенъ или болепъ, обърни се къмъ Бога и си кажи: Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Въ името на Неговата Любовь ще се справя и съ гнѣва, и съ болестьта си. Любовьта разрешава и най-мѫчнитѣ въпроси. Тя лѣкува и най-неизлѣчимитѣ болести. Ако страдашъ, отъ ревматизъмъ, стопли вода, измий краката, слабинитѣ си и кажи: Въ името на Божията Любовь, ревматизъмътъ ще ме напусне. Следователно, като призовешъ любовьта, всѣка болесть, всѣка мѫчнотия, всѣко страдание изчезватъ. Тѣ сѫ дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човѣшката душа и Бога. Сегашниятъ човѣкъ мисли за нѣща, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдашъ, и като не страдашъ, всичко е за слава Божия. Болестьта има отношение къмъ злото въ човѣка, а здравето — къмъ доброто. Обаче, и злото, и доброто сѫ неизбѣжни сили. Тѣ действуватъ въ цѣлата природа — и въ животнитѣ, и въ растенията. Тѣ се проявяватъ по особенъ начинъ въ всѣко живо същество. Напримѣръ, когато злото действува въ дървото, то е тѫжно, съ повехнали листа; когато доброто действува въ него, то е въ празднично настроение. Ако злото и доброто действуватъ върху животнитѣ и растенията, колко повече тѣ действуватъ върху човѣка! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ тѣхната власть. Пророцитѣ, светиитѣ, даже Христосъ, сѫ минали презъ закона на злото и на доброто. Днесъ всички учени, философи търсятъ начинъ да се освободятъ отъ злото. Единъ е начинътъ — прилагане на любовьта. Вложете любовьта въ душата си и кажете: Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Въ злото е непроявениятъ Богъ, а въ доброто — проявениятъ. Защо се страхувашъ отъ злото? — Да не ме обере. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. — Ще ме убие. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. Смърть не съществува. Ти може да заминешъ за онзи свѣтъ, но не да умрешъ. При това, който живѣе по Божия законъ, той заминава точно на време. Който не живѣе по този законъ, заминава преждевременно, като се лишава отъ добритѣ условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидешъ на онзи свѣтъ, нито ще закъснѣешъ. Ти трѣбва да живѣешъ на земята толкова време, колкото ти е опредѣлено, да придобиешъ нужднитѣ опитности, да изработишъ ценности за онзи свѣтъ. Какво се ползувашъ, ако живѣешъ 500 години на земята? Ще дойде день, когато ще се почувствувашъ самотенъ. Новото поколѣние, новитѣ идеи ще ти бъдатъ чужди; ще живѣешъ съ миналото, безъ да те разбира нѣкой. Животътъ има смисълъ, когато е приятенъ и когато носи условия за растенето и развитието на човѣка. Когато човѣкъ иска да живѣе повече, отколкото му е опредѣлено, Богъ се оттегля отъ него. Ако бащата подържа сина си 10—15 години въ странство, и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържамъ. Ако синътъ не се върне, той трѣбва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумниятъ свѣтъ. Когато човѣкъ не иска да работи, отнематъ кредита му и го оставятъ на произвола на съдбата. Като знаете, че Богъ живѣе въ васъ, използувайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за васъ. Не се съмнявайте въ Него, не Го търсете тукъ или тамъ, но разчитайте на Неговото присѫтствие въ васъ. Той е въ съзнанието ви, въ светото мѣсто на вашата душа. Той живѣе въ безсмъртното естество на човѣка, а не въ смъртното. Търсите ли Го въ тѣлото си, вие имате предъ видъ смъртьта. Следователно, отправяйте мисъльта си къмъ Бога, къмъ своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоенъ дѣлъ. Ако постъпвате зле, ще получите двоенъ дѣлъ отъ злото; ако постъпвате добре, ще получите двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да прилагате любовьта, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ любовьта. Т. м. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 11 ноемврий, 1931 г. София.— Изгрѣвъ

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилниятъ тонъ Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Единъ оть важнитѣ въпроси, които се разглеждатъ въ човѣшкото съзнание, е този за крайната цель на живота или за крайната цель на всѣка работа. Търговецътъ се запитва, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на неговата търговия; ученикътъ се запитва, каква е крайната цель на неговото учене. Крайната цель на ученика е да придобие известно знание. — После? — Да се роди отново. — После? — Да умре. Въ всѣко ново положение — учене, раждане, смърть, човѣкъ все се запитва, каква е крайната цель на всичко това. Лесно е да се даде нѣкакъвъ отговоръ на въпроса за крайната цель на нѣщата, но той ще бѫде неразбранъ. Крайната цель на живота е да постигнешъ нѣщо, но, въпрѣки това, пакъ остава нѣщо непостигнато. Нѣщата се постигатъ и разбиратъ само отчасти. Ако мислишъ, че отъ отговора, който ти се дава за крайната цель на Битието, си разбралъ всичко, ти се лъжешъ. Задъ всѣка крайна цель има друга нѣкаква цель. Напримѣръ, ти искашъ да придобиешъ такава сила, че да носишъ сто килограма тежесть на гърба си. Като постигнешъ тази цель, задъ нея се открива друга. Въ вѣчностьта не сѫществува крайна цель на нѣщата. — Защо? — Защото, като постигнешъ едно нѣщо, явява се второ, трето и т. н. Какво ще научите, ако обиколите нѣколко пѫти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и отъ нѣкой ученъ. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вѣрвате. Какво ще научите, ако минете нѣколко пѫти презъ вѣчностьта? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпрѣки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното. Кой въпросъ интересува най-много съвременнитѣ хора? — Въпросътъ за почивката, за седенето. Всѣки предпочита повече да седи, отколкото да стои правъ. Ако накаратъ нѣкого да стои правъ, той ще се почувствува унизенъ. Много хора днесъ стоятъ прави, безъ да сѫ унижени. Напримѣръ, учителитѣ стоятъ прави, а ученицитѣ седатъ на чиноветѣ си. Едно време, когато учительтъ наказвалъ ученицитѣ си, оставялъ ги да стоятъ прави, до вратата, а той седѣлъ на столъ. Защо ученикътъ, когото учительтъ заставя да стои правъ, се счита наказанъ, а когато учительтъ стои правъ, не е наказанъ? Когато свѣщьта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при сѫщото положение свѣщьта гори, тя счита това за привилегия. Какво трѣбва да прави ученикътъ, когато го накажатъ? Той трѣбва да свѣти. Щомъ започне да свѣти, и правъ да стои до стената, ще бѫде доволенъ. Когато имашъ пари въ джоба си, ти вървишъ смѣло, изпрввенъ, съ вдигната глава. Нѣмашъ ли пари, ти се свивашъ, чувствувашъ се наказанъ. Когато дървото е окичено съ плодове, клонетѣ му увисватъ надолу; дървото се чувствува гордо и доволно отъ себе си. Щомъ обератъ плодоветѣ му, клонетѣ се изправятъ нагоре; дървото се намира въ положението на наказанъ ученикъ. Когато човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, изправя раменетѣ си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменетѣ си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казватъ, че се е надигналъ много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъвъ смисълъ има да се надига човѣкъ, а джобътъ му да е пъленъ съ пари? И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ въ себе си нѣщо реално. Това значи, да бѫдатъ въ съгласие съ разумностьта. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде радостенъ и веселъ. Кога може човѣкъ да се радва? — Когато е направилъ поне едно малко добро. — Каже ли нѣкой, че иска да бѫде радостенъ, нека направи едно добро. — Какво представя радостьта? — Условие за правене на добро. — Какво представя свѣтлината? — Условие за преодоляване на тъмнината. — Какво представя тъмнината? — Условие за отдалечаване на човѣка отъ свѣтлината. — Какво нѣщо е вѫжето? — Срѣдство, съ което човѣкъ се спуща въ кладенецъ да вади вода. Сѫщевременно, съ вѫжето вадятъ и човѣкъ отъ кладенеца. Хората простиратъ дрехитѣ си на вѫже. Сѫщо бесятъ хората съ вѫже. Съ една дума, голѣмо е предназначението на вѫжето. То може да се превърне на камшикъ. Значи, едно и сѫщо вѫже може да се употрѣби за различни цели. Явява се другъ въпросъ: Отъ какво е направено вѫжето? — Отъ всѣкакви материали: отъ ленъ, отъ конопъ, отъ кълчища, отъ сребро, отъ злато и др. Малкото дете повиватъ въ повой отъ различна материя: вълнена, памучна и т. н. Въ това отношение, повоятъ прилича на вѫжето. И мисъльта може да се уподоби на вѫже. Мислитѣ вървятъ непрекѫснато една следъ друга и образуватъ права линия, както вѫжето. Вѫжето е символъ или на механическо сцепление между частичкитѣ, или на вѫтрешна, органическа връзка между тѣхъ. Такава връзка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль, която не е свързана съ другитѣ, нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ, следователно, тя е мисъль безъ съдържание. Напримѣръ, искате да вземете единъ тонъ, но не знаете, кой да вземете и какъ да го изпѣете или изсвирите. Щомъ взимате отдѣленъ тонъ, той трѣбва да бѫде основниятъ. После, трѣбва да го вземете правилно. Всѣки тонъ съдържа още шесть тона въ себе си. Ако не го изпѣете правилно, да се включатъ и седемтѣ тона въ него, той нѣма съдържание. Главниятъ тонъ е важенъ, а останалитѣ шесть сѫ допълнителни тонове. Когато между различнитѣ тонове има хармония, тѣ изпъкватъ единъ следъ другъ. Най-малката дисхармония между тоноветѣ е причина за тѣхната неправилность. Достатъчно е единъ отъ допълнителнитѣ тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и въ останалитѣ. Ако всички сѫ въ съгласие, между тѣхъ има яснота и чистота. Каквото и да се говори на хората за тоноветѣ въ музиката и за мислитѣ въ човѣшкия животъ, малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Както тонътъ, така и мисъльта сѫ сложни нѣща. Затова между тоноветѣ и мислитѣ може да се направи връзка. Правилниятъ тонъ е подобенъ на правата мисъль. Малко пѣвци ще срещнете съ чистъ, правиленъ тонъ. Правилниятъ тонъ включва въ себе си сила, съдържание и смисълъ. Той има отношение къмъ правитѣ мисли, чувства и действия. Съ други думи казано: правилниятъ тонъ произвежда въ човѣка свѣтлина и топлина. Следователно, само музикалниятъ човѣкъ живѣе правилно. — Защо? — Защото въ музиката има строга отмѣреность, тактъ, т. е. мѣрка на времето. Въ физическия свѣтъ всички нѣща ставатъ въ време и пространство. Затова подъ „тактиченъ“ човѣкъ разбираме онзи, който употрѣбява всѣко нѣщо на време и на мѣсто. Който не е тактиченъ, внася дисхармония въ живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако нѣкой каже, че не може да живѣе добре, това подразбира, че не може да пѣе правилно. Наистина, ако пѣешъ, трѣбва да пѣешъ правилно. Който не пѣе добре, той произвежда шумъ, скърцане и др. Едно може да радва съвременнитѣ хора: идването на новото. Ако не се стремѣха къмъ новото, нѣмаше да иматъ никакво отношение къмъ ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора въ свѣта. — Добре ли ще ни посрещнатъ ангелитѣ? — Това зависи отъ васъ. Ако живѣете добре, ще ви посрещнатъ съ пѣсни; ако не живѣете добре, нѣма да ви посрещнатъ, но като видятъ, че се отправяте къмъ тѣхъ, веднага ще ви върнатъ на земята. Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че следъ като дохождалъ единъ господинъ нѣколко пѫти въ дома имъ, най-после пожелалъ да я цѣлуне. Тя искаше да разбере, коя е причината за тази негова проява. Казахъ й, че той може да изпитва братски чувства къмъ нея, но тя не остана доволна отъ отговора ми. Пожела да й обясня, какъ се познава истинскиятъ братъ отъ онзи, който само се представя за такъвъ. Истински братъ е онзи, който има еднакъвъ пулсъ, еднакво съдържание на кръвьта съ вашата. Братска, чиста цѣлувка е онази, която е въ състояние да лѣкува всички болести. Ако болниятъ оздравѣе отъ вашата цѣлувка, тя е чиста, идеална. Ако здравиятъ се разболѣе, тя не е на мѣстото си. Следователно, всѣко нѣщо, което човкѣъ прави, трѣбва да е въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Ака не е въ съгласие съ нея, не може да даде добри резултати. Идеалната цѣлувка възкресява мъртвия, а обикновената цѣлувка е въ състояние да раз-болѣе и здравиятъ. Сега се явява другъ въпросъ: кой е измислилъ цѣлувката? Навѣрно цѣлувката е изобретение на нѣкой гениаленъ човѣкъ. Всѣки е цѣлуванъ, всѣки е цѣлувалъ, но никой не се е запитвалъ, отде произлиза цѣлувката. И свѣтлината цѣлува човѣка. Като минава презъ очитѣ му, тя го цѣлува. Приятна е цѣлувката на свѣтлината, защото носи животъ. И въздухътъ, който минава презъ носа, цѣлува; и водата, която влиза въ стомаха, цѣлува; и хлѣбътъ, който влиза въ устата, цѣлува. Приятни и желанни сѫ тѣзи цѣлувки, защото тѣ носятъ животъ. Такава трѣбва да бѫде цѣлувката и на човѣка. Като цѣлува, той трѣбва да се проникне отъ единственото желание да даде нѣщо чисто и красиво отъ себе си, а не да вземе. Цѣлувка е само това, което дава. Всичко, което отнима здравето, силата и чистотата на човѣка, не е цѣлувка. Който цѣлува, трѣбва да бѫде или невидимъ, като свѣтлината и въздуха, или видимъ само за моментъ — цѣлунешъ и веднага се скривашъ, както водата и хлѣбътъ. Получавашъ ли цѣлувка отъ видими сѫщества, ще знаешъ, че въ нея се крие нѣщо користно. А всичко користно е престѫпно. Пазете се отъ такива цѣлувкн, защото тѣ внасятъ отрова въ физическия и психическия животъ на човѣка. Каква връзка има между правилния тонъ въ музиката и цѣлувката? Неправилниятъ тонъ представя неестествена цѣлувка. Природата обича вѣрнитѣ и правилни нѣща. Следователно, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣрни и правилни. Като пѣете, трѣбва да вложите цѣлото си сърдце и цѣлата си душа. Който пѣе така, само той може да цѣлува правилно. Ако искате да пѣете хубаво, трѣбва да работите усилено въ това направление. — Младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Не е така. Всички трѣбва да пѣятъ — и млади, и стари. Който не пѣе правилно, не може да пристѫпи къмъ рая. Дълго ще чака предъ царската врата, но нѣма да му се отвори. Ако мислите, че и безъ пѣние ще влѣзете въ рая, вие се лъжете. На небето приематъ само добри пѣвци, съ ангелски гласове. Мнозина мислятъ, че отъ тѣхъ се иска права мисъль, прави чувства и действия, безъ да бѫдатъ добри пѣвци. Тѣ не разбиратъ истината. Преди всичко, човѣкъ не може да има прави мисли, чувства и постѫпки, ако не знае да пѣе. И светията трѣбва да пѣе. Не е светия онзи, който не пѣе правилно. И Христосъ е пѣлъ. Не е въпросъ, пѣнието и музиката да станатъ професия на човѣка, но да пѣе отъ любовь къмъ пѣнието. Казано е въ Писанието: „Ще пѣете и ще възхвалявате Господа.“ Музиката трѣбва да бѫде импулсъ въ живота, да подтиква къмъ работа, а не срѣдство за прехрана. Животъ безъ музика е животъ безъ любовь, безъ свѣтлина, безъ свобода. Животъ съ музика е животъ на любовьта и на доброто. Въ любовьта и въ доброто се включва всичко. Най- възвишениятъ изразъ на любовьта е музиката. Безъ музика любовьта не може да се прояви въ материалния свѣтъ. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: да пѣятъ правилно и съ любовь. Ако пѣятъ така, дето влѣзатъ, тѣ ще внесатъ миръ и радость. Ако влѣзатъ между хора, които се биятъ, боятъ трѣбва да спре; ако влѣзатъ между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трѣбва да престанатъ. Злото отстѫпва предъ музиката, както и предъ любовьта. Затова, вложете своята музикалность не само въ пѣнието, но и въ говора. Дето има музика, тамъ е любовьта, тамъ е животътъ. Защо се срамувате отъ любовьта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовьта, нищо не постига. Той ще пѣе и свири, но нѣма да стане даровитъ музикантъ. Нѣкой иска да се учи при най-видния професоръ по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорътъ ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, нѣма да го приеме. На сѫщото основание мнозина искатъ да видятъ Христа. И това е възможно, обаче, Христосъ се интересува само отъ онѣзи, които иматъ нѣкаква дарба и сѫ готови да работятъ върху себе си, да раз-виятъ своята дарба. Безъ тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже нѣкой, че люби Христа и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можешъ да любишъ човѣка и да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Можешъ да любишъ човѣка и да вземешъ нѣщо отъ него. Дойде нѣкой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивитѣ, какво иска отъ мене. Първо той иска да му помогна да заеме нѣкаква служба въ обществото. После иска да му дамъ пари, да си купи нѣкои необходими нѣща. Ако иска да стане учитель, азъ не мога да го назнача, защото не съмъ министъръ на просвѣтата; ако иска пари, не мога да му дамъ, не съмъ министъръ на финанситѣ. — Какъвъ бѣше по-рано? — Бѣхъ занаятчия, на свободна работа. Чудя се на този човѣкъ! Той билъ свободенъ, безъ юларъ на главата, а сега иска да си тури юларъ, да се ограничи. Помнете: азъ съмъ човѣкъ на свободата — никого не ограничавамъ. Ако дойде при мене нѣкой и се оплаква отъ юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче, въ никой случай не турямъ юларъ на главитѣ на хората. Азъ не се занимавамъ съ юлари, нито подържамъ философията на юларитѣ. Единственото нѣщо, което мога да направя за човѣка, е да му дамъ единъ обѣдъ, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получилъ. Азъ се чудя, какъ не дойде при мене човѣкъ, да поиска нѣкакъвъ методъ, да направи добро на нѣкого, но така, че да остане невидимъ. Защо не пожелае нѣкой да види Христа, но съ цель, да се научи да пѣе правилно? Който пѣе правилно, лесно може да заеме каква и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пѣе. Каквато служба и да му дадатъ, нищо не може да постигне. Правилното и добро пѣние е истинската препорѫка и на този, и на онзи свѣтъ. Единъ день прочутата пѣвица Аделина Пати се явила при директора на пощата въ Ню-Иоркъ да получи единъ чекъ отъ 50,000 долара. Директорътъ поискалъ отъ нея документъ, съ който да освидетелствува самоличностьта си. По нѣмане на такъвъ, той отказалъ да й даде сумата. Безъ да мисли много, тя застанала въ срѣдата на главния салонъ въ пощата и започнала да пѣе. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли въ пѣнието. Като чулъ пѣсеньта, директорътъ на пощата казалъ: Това е Аделина Пати. Да й се даде сумата, отбелязана въ чека. Който чулъ гласа на пѣвицата, казалъ: Освенъ Аделина Пати, никой другъ не може да пѣе така хубаво. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Нѣкой казва, че идеалътъ му е да бѫде добъръ. — Това е неразбрана работа. — Тогава, искамъ да бѫда ученъ. — Това е лесна работа. Учениятъ е глашатай, който ходи по селата да разгласява, какво трѣбва да се прави. — Професоръ да бѫда. — И това не е мѫчна работа. Професорътъ е забитъ колъ, около който се преплитатъ прѫте, да образуватъ плетъ. — Богатъ да стана. — И това е лесна работа. Богатиятъ е натоварена камила. Човѣкъ трѣбва да има една сѫществена идея, на която всѣкога да разчита. Истински ученъ е онзи, който може самъ да си помогне при всички условия на живота: ако е боленъ, да се излѣкува; ако е беденъ, лесно да се справи съ беднотията. Какъвъ ученъ е този, който търси чужда помощь, да го назначатъ на служба. Ако днесъ го назначатъ, следъ година - две ще го уволнятъ. Момата, или момъкътъ искатъ да бѫдатъ красиви. Защо имь е тази красота? Тѣ мислять, че съ красотата по-лесно ще ги харесатъ. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе нѣкой виденъ момъкъ, е копаня, въ която всѣки може да рови. Сѫщото се отнася и до красивия момъкъ. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавитѣ дрехи и обувки не сѫ сѫществени нѣща; има сѫществени нѣща въ живота, които се разглеждатъ като символи — съ тѣхъ си служи природата. Въ окултната школа си служатъ сѫщо съ символи, които трѣбва да се разбиратъ. Затова е нуждно да се знае символичния езикъ. Обаче, първо се започва съ съчетаване на сричкитѣ. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва съ свѣтлина. Това значи, да стане превратъ въ живота на човѣка, т. е. да се новороди. Дето е свѣтлината, тамъ е и топлината, и плодородието. Това значи, да имашъ животъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Който придобие живота, никога не пита, кѫде е Господъ, Той знае истината и люби Бога. И тъй, смисълътъ на живота се заключава въ любовьта къмъ Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога нѣма да Го възлюбите. Богъ е свѣтлина. Какъ ще Го видите? — Какво се разбира подъ „свѣтлина“? — Освобождаване на човѣшкото съзнание отъ всички ограничения и заблуждения, отъ всичко отрицателно: отъ болести, бедствия, старость и др. Това значи вѣченъ животъ — животъ на безсмъртието. — Не може ли да се живѣе безъ Бога? — Не може. Ще намѣришъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си. Не Го ли намѣришъ, ще изгубишъ всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото въ твоя животъ е Божественото. Ценното въ живота е сѫщо Божественото. То трѣбва да расте и да се развива, да се прояви въ пълната си свѣтлина. Въ това се заключава философията на живота. Ние не подържаме онази философия, която казва, че човѣкъ може да направи всичко. Не е така. Човѣкъ може да направи само онова, което е въ областьта на неговитѣ възможности. Вънъ отъ тѣхъ, той спира своята дейность. Ако иска да се прояви и задъ човѣшкото, трѣбва да се обърне къмъ Божественото начало въ себе си, да му даде ходъ да расте и да се развива. Това значи, да излѣзе човѣкъ отъ ограниченитѣ възможности и да влѣзе въ неограниченитѣ, дето всички дарби и способности се развиватъ правилно. Мнозина казватъ, че сѫ виждали Бога. Възможно е да сѫ Го виждали. На нивата, или другаде, все сѫ Го виждали. Нѣкой художникъ нарисувалъ картина, която представя Богъ-Отецъ. Питатъ ме, отговаря ли тя на действителностите. Азъ се чудя, какъ е възможно картината да представя Богъ-Отецъ, когато художникътъ никога не Го е виждалъ. Питатъ ме, виждалъ ли съмъ Бога. Съ този въпросъ искатъ да ме хванатъ, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвамъ хората. Нека всѣки самъ си отговори, говоря ли истината, или я заобикалямъ. Лесно е да осѫдишъ човѣка. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха, какъ да се накаже, Христосъ отговори: „Който мисли, че е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“ Тъй щото, кажете ли за нѣкого, че е обралъ ближния си, помислете, какъ е станало това. Ако човѣкъ се дави и на врата си носи торба съ злато, нѣма ли да вземешъ торбата му? Ако не откачишъ торбата, той ще потъне заедно съ нея. Между давещия и неговия спасители е направенъ договоръ. Никакво злато не е въ състояние да изкупи живота на човѣка. Следователно, ако нѣкой те извади отъ водата и те спаси отъ удавяне, не съжалявай за златото, което си му далъ. Животътъ е надъ всичко. Не е въпросъ да биешъ нѣкого, да го доубиешъ и после да казвашъ: Освободи се този човѣкъ. Това не е свобода. Ще го разкарвашъ по затворитѣ, по „обществената безопасность“, както разкарваха и мене 11 дни наредъ. Ще го заставяшъ да се качва и слиза по етажитѣ, да изпитвашъ убежденията му. Какви сѫ убежденията на съзнателния човѣкъ? Да служи на единъ великъ идеалъ, да живѣе като човѣкъ, да не страда като кучето, да не става за посмѣшище като магарето и маймуната — съ една дума да бѫде свободенъ и да даде свобода на своя ближенъ. Въ една арабска приказка се говори за създаването на свѣта и за опредѣляне броя на годинитѣ, които ще прекара всѣко живо сѫщество на земята. Богъ опредѣлилъ на човѣка, на кучето, на магарето и на маймуната да живѣятъ по 30 години. Следъ това Той попиталъ кучето, доволно ли е, че ще живѣе 30 години. То отговорило: Господи, много ми сѫ 30 години. Не е лекъ моятъ животъ, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години отъ живота ми, дай ги на когото искашъ. Като чулъ това, човѣкътъ веднага поискалъ да се дадатъ на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е отъ опредѣленигѣ 30 години животъ, то отговорило, че не му трѣбватъ толкова много. Нека взематъ и отъ мене 15 години. Не се живѣе лесно на земята, по цѣлъ день да работишъ, а отгоре на това и да те подиграватъ. Човѣкътъ взелъ и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господа, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искамъ да бѫда посмешище на хората, по цѣлъ день да се качвамъ и да слизамъ отъ върлината. Остави ми само 15 години, останалитѣ дай на друго сѫщество. И този пѫть човѣкътъ взелъ още 15 години. Много естествено, човѣкъ е царь па животнитѣ, всички му се подчиняватъ, има смисълъ да поживѣе повече. Въ заключение, обаче, и той не е абсолютно доволенъ отъ живота си и казва: Само 30 години живѣя като човѣкъ, съ радость; 15 години съмъ осѫденъ да служа вѣрно на дома си, да треперя като куче отъ страхъ, да задоволя всички; 15 години робувамъ, като магаре на дома, на обществото, въ които се движа. Най после, като мина 60 - тѣ години, ставамъ за посмѣшище на хората, само слизамъ и се качвамъ като маймуната, безъ да върша нѣкаква полезна работа. Днесъ и азъ, като маймуната, отивамъ до „обществената безопасность“ и се връщамъ назадъ, да давамъ обяснения, какво проповѣдвамъ на хората. Сѫдебниятъ следователь ме разпитва, т. е. управлява моето качване и слизане отъ върлината. Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросътъ, коя е причината за тѣзи нѣща? Защо става всичко това? Защо сѫ нуждни на човѣка годинитѣ на кучето, на магерето и на маймуната? Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Докато стане разуменъ, човѣкъ е вече 75 годишенъ. До това време той минава презъ три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щомъ страдашъ, безъ да разбирашъ смисъла на страданията, куче си; щомъ носишъ чуждъ товаръ и пъшкашъ подъ тежестьта му, магаре си; щомъ те разиграватъ хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живѣешъ 30 години като човѣкъ. да осмислишъ страданията си, да ги носишъ съ радость и да не могатъ хората да те разиграватъ. Това се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ обикновенитѣ условия на живота? Не е въпросъ да се освободи, но той трѣбва да изучава условията, като символи; щомъ ги разбере и научи, той разполага вече съ азбуката на природата. Това значи, да измѣни човѣкъ живота си. Не само човѣкъ може да измѣни живота си, но и растенията, и животнитѣ. Ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще се измѣнятъ. Докато живѣете безъ любовь, безъ знание и безъ свобода, вие ще минавате презъ животинскитѣ състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава любовьта, намира се въ положението на кучето; който не познава мѫдростьта, изпада въ положението на магарето; който не познава истината, изпада въ положението на маймуната. — Какво трѣбва да се прави? — Познай любовьта, мъдростьта и истината, да станешъ разуменъ човѣкъ. Като се натъква на голѣми мъчнотии, човѣкъ се запитва: Докога ще ме разиграватъ като маймуна? Знаятъ ли, кой съмъ азъ? — Мене разиграватъ, че тебе нѣма да разиграватъ. Не е въпросътъ въ това, важно е да гледашъ на всичко съ смирение и да се учишъ. Въ свѣта разиграватъ и най-добритѣ хора, че васъ ще пощадятъ! Едно се иска отъ васъ: да схващате нѣщата правилно, т. е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическитѣ крушки, така трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на живота и да правите вѣрни преводи. — Кога гасите електрическитѣ крушки? — Когато външната свѣтлина е по-голѣма отъ тѣхната. Човѣкъ се стреми къмъ голѣмата свѣтлина, къмъ познаване на Бога — същественото въ живота. Ако не се стреми къмъ истинската свѣтлина, свобода и животъ, той всѣкога ще бѫде ограниченъ и спънатъ. — Кое още спъва човѣка? —- Съмнението. Днесъ повечето хора се съмняватъ въ родителитѣ си, въ братята и сестритѣ си, въ приятелитѣ си — навсѣкѫде съществува съмнение. Нѣма по-голѣмо мъчение отъ това да се живѣе въ съмнение и недовѣрие. Дето отсътствуватъ любовьта, мъдростьта и истината, съмнението се явява като вѫтрешенъ резултатъ на живота. Когато любовьта се оттегли отъ живота, като резултатъ иде престъплението; когато мѫдростите се оттегли, на нейно мѣсто иде невежеството; когато истината се оттегли, вмѣсто нея иде робството и ограничението. Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата свѣтлина и свобода. Който е придобилъ новото знание, въ единъ моментъ ще превърне черната си коса въ бѣла, или бѣлата въ черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промѣна, станала съ него. Той ще промѣня и службитѣ си, както цвѣта на коситѣ. Каквошо пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвънъ да побѣлѣе човѣкъ, но и отвътре трѣбва да бъде бѣлъ. Не е достатъчно само да промѣня службитѣ си, но трѣбва да отговаря на тѣхъ. Ако си професоръ, да си на мѣстото си, да имашъ знание, което да ползува тебе и твоитѣ ближни. Ако си светия, отдалечъ да свѣтишъ, да освѣтявашъ пътя на хората въ най-тъмни и мрачни нощи. Единъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ гласи: всичко живо подлежи на промѣна. Младиятъ расте и се развива, докато остарѣе; стариятъ престава да расте, но поумнява. Обаче, и младиятъ, и стариятъ не съ доволни отъ живота си. Младиятъ е недоволенъ, че не може да постигне желанията си; стариятъ е недоволенъ, понеже постигнатитѣ желания му носятъ разочарования. Той казва: Остарѣхъ вече, станахъ 85 годишенъ, свършихъ работата си на земята, мога да си замина, Въ сѫщность, той не е примиренъ, мѫчи го нѣщо. Нѣкога, на младини, видѣлъ една красива мома, която и доднесъ не може да забрави. Оженилъ се за друга, родили му се деца, сѫщо и внучета, но никой не го обича, никой не влиза въ положението му. Животътъ му е празенъ, любовь му липсва. Правъ е човѣкътъ, безлюбието обезсмисля живота. — Какво трѣбваше да направя въ младинитѣ си, за да не страдамъ днесъ? — Трѣбваше да се оженишъ за красивата мома, която си възлюбилъ. Какво представя красивата мома? — Тя е проявената любовь, мѫдрость и истина. Следователно, срещнешъ ли нѣкѫде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Дето отива тя, тамъ ще вървишъ и ти. Хванешъ ли се за красивата мома, цѣлъ животъ ще бѫдешъ доволенъ. Нѣма да се оплаквашъ, че си изгубилъ щастието си. Тъй щото, като срещна старъ човѣкъ, който страда за изгубената любовь, азъ го подмладявамъ и казвамъ: Иди сега да намѣришъ красивата мома и, като я хванешъ, върви по стѫпкитѣ й. Тя носи любовь, свѣтлина и свобода и за тебе, и за окрѫжаващитѣ. Съвременнитѣ хора, като стареца, се обезсърдчаватъ и казватъ, че единъ день ще остарѣятъ и ще загубятъ смисъла на живота. — Кога остарява човѣкь? — Когато любовьта му не отговаря на новитѣ изисквания. — Кога остарява човѣкъ? — Когато нѣма онова знание и онази свобода, които душата му желае. Помнете: задачата на човѣка е да прояви истината, която Богъ е вложилъ въ него. Това значи, да намѣри красивата мома, за която душата му копнѣе. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 4 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Предназначението на носа Т. м. Сега, въ продължение на петь месеца, четете следнитѣ книги отъ Стария и Новия Заветъ: евангелие отъ Матея, евангелие отъ Лука, пророкъ Исаия, евангелие отъ Марка, Притчи, евангелие отъ Йоана — всичко 158 глави. Да благослови Господъ дѣлото Си, както въ България, така и между всички народи. И да отстрани Господъ всѣка зла помисъль върху нашитѣ приятели. Знанието, което човѣкъ носи въ себе си, прилича на изворъ, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена въ шише. Който се стреми къмъ знанието на извора, вѣчно расте и се подмладява; който е дошълъ до знанието на шишето, т. е. на ограниченото знание, мисли, че е свършилъ всичко, че всичко знае. Той е въ положението на старъ човѣкъ, който се утвърдилъ въ живота и мисли, че всичко е постигналъ. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса нѣкой момъкъ. Щомъ се ожени, тя се отказва отъ хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цѣлъ животъ отварялъ и затварялъ дюкяна си, нареждалъ стоката си, като мислѣлъ, че ще придобие нѣщо. Въ края на краищата, и той казва: Затворенъ е животътъ ми, нищо не придобихъ. Такова е положението на много хора. Никой не е придобилъ това, което очаквалъ. Наистина, отъ осемь хиляди години досега живитѣ хора на земята не сѫ придобили сѫщественото, което очаквали. Тази е причината за тѣхното голѣмо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде день, когато недоволството имъ ще се превърне въ доволство. Днесъ човѣкъ е ту доволенъ, ту недоволенъ. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, безъ никакво колебание. Като изучавате сегашното човѣшко съзнание, виждате, какъ протичатъ два последователни процеса. Когато е богатъ, човѣкъ мисли, че работитѣ му сѫ уредени; щомъ изгуби богатството си, вижда, че работитѣ му не сѫ уредени. Когато е здравъ, той мисли, че всичко може да постигне; щомъ заболѣе, вижда, че много нѣща сѫ непостижими. Когато е праведенъ, навсѣкѫде вижда доброто и красивото; когато грѣши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човѣкъ губи равновесието си? Причината се крие въ неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човѣка е будно, той вижда пѫтя си и въ най-тъмната и бурна нощь. Будното съзнание не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь, която освѣтява пѫтя на човѣка. Потъмнѣе ли съзнанието му, човѣкъ се лута, губи пѫтя си и търси чужда помощь, да излѣзе на правъ пѫть. Той има свѣщь, която е изгаснала. Търси кибритъ, но и кибритъ нѣма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне другъ човѣкъ, сѫщо въ тъмнина, объркалъ пѫтя си. — Какво трѣбва да се прави? — Да си подадатъ взаимно рѫка и да си помогнатъ. Първиятъ пѫтникъ има свѣщь, но кибритъ нѣма. Вториятъ има кибритъ, свѣщь нѣма. Като се сприятелятъ, взаимно ще си услужатъ: ще запалятъ свѣщьта и ще продължатъ пѫтя си. Следователно, бѫдете будни, да подържате свѣтлината на вашето съзнание, т. е. на вашата свѣщь, постоянно да гори и да свѣти. Изгасите ли свѣщьта си, вие влизате въ областьта на заблужденията и противоречията. Пазете се отъ еднообразието, което пресища и отегчава човѣка. Защо ще свиришъ по сто пѫти на день една и сѫща пѣсень? Защо ще повтаряшъ едни и сѫщи думи? Срещнешъ приятеля си и му казвашъ, че е добъръ човѣкъ; на другия день ще му кажешъ пакъ сѫщото. Сто пѫти го срѣщашъ, сто пѫти ще му кажешъ едно и сѫщо нѣщо. Най-после този човѣкъ се отегчава и не иска повече да те срѣща. Ще кажешъ, че добри думи му говоришъ. И сладкитѣ, и горчивитѣ нѣща губятъ цената си, когато се повтарятъ често. Нервната система на човѣка е така устроена, че може да издържа до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, тя се разстройва. Пратете човѣка на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко деня наредъ може да се храни само съ грозде. Първия день ще бѫде доволенъ, че ялъ грозде; втория день ще яде пакъ, но вече съ по-малко разположение. На третия день ще каже, че се обезсолилъ и желае нѣщо солено. Хубаво нѣщо е гроздето, но само съ грозде не се живѣе. Като знаете това, пазете се отъ пресищането и еднообразието. Тѣ действуватъ убийствено върху човѣка. И тъй, изучавайте доброто въ неговитѣ естествени прояви. Това значи, да избѣгвате положенията, които предизвикватъ противоположности. Кажи на човѣка само единъ пѫть, че е добъръ. Повтаряшъ ли, ще предизвикашъ въ него реакция, и той ще се противопостави на твоитѣ думи. Той или нѣма да ти вѣрва, или ш.е намали силата на думитѣ ти и ще каже: Не съмъ толкова добъръ, колкото мислишъ. Да казвашъ на човѣка постоянно, че е добъръ, това подразбира известно користолюбие. Ти искашъ да го подкупишъ и да го използувашъ като конь, който можешъ да товаришъ споредъ желанието си. При това положение, естествено е човѣкъ да се противопостави на твоитѣ думи. Ще кажешъ, че си искренъ въ думитѣ си. Може да си искренъ, но нѣмашъ разбиране. Напримѣръ, нѣкой изучава човѣшкия носъ, но при известни изненади се обърква и, вмѣсто да опредѣли точно характера на човѣка, казва нѣща, които сѫ далечъ отъ истината. Той се произнася за характера на нѣкого по носа и се чуди, защо носътъ на този човѣкъ е толкова подутъ. Много просто, пчела го ухапала по носа. Като ученъ, той трѣбваше да схване, че подутината на носа е външно нѣщо, временно положение, което нѣма нищо общо съ характера на човѣка. Истинско знание е това, което е вѣрно при всички случаи и положения. Стремете се къмъ това знание. Само то е въ състояние да постави човѣка на правъ пѫть, отдето никой не може да го измѣсти. Следователно, нѣщата сѫ вѣрни, когато се изучаватъ въ тѣхния естественъ пѫть на развитие. Който изучава носа, трѣбва да има предъ видъ всички естествени влияния, които сѫ го създали. — Кое е създало носа? — Човѣшкитѣ мисли. Той е резултатъ на разумната човѣшка мисъль. Това не е станало изведнъжъ, но въ продължение на вѣкове. Много опити сѫ правили разумнитѣ сѫщества, докато създали носа въ този видъ, какъвто го виждаме днесъ. Отъ формата, дължината и широчината на носа зависи дейностьта на човѣка. Въ този смисълъ, носътъ е отворена книга, по която може да се чете. Задъ носа се крие човѣшкиятъ умъ. Носътъ, като органъ на човѣшкото тѣло, извършва нѣколко функции: първо, той е органъ на дишането. Презъ него минава въздухътъ, който, чрезъ своитѣ трептения, възбужда нервната система. Така човѣкъ започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисъльта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болнитѣ хора. Болниятъ диша бързо, съ задъхване, затова и мисъльта му не е права. Какъ може да мисли правилно, когато болестьта го плаши? Страхътъ го заставя да диша бързо, съ прекѫсване, като човѣкъ, когото гонятъ крадци и разбойници. Щомъ се говори за носа, като проява на мисъльта, мнозина казватъ, че Богъ е направилъ носа. Какъ го е направилъ? Когато твърди нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ ставатъ работитѣ. Ако детето казва, че баща му написалъ едно писмо, то може да разкаже, какъ е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе листъ, писалка и мастило; натопи перото въ мастилото и започна да пише. Така се нижеха единъ редъ следъ другъ, докато най-после писмото бѣше готово. Кой отъ васъ, като твърди, че носътъ е направенъ отъ Бога, може да каже, какъ е станало това? Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаятъ, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение : да чувствува и да мисли. Странно е това, но е фактъ. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и рѫката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очитѣ виждатъ, че ушитѣ слушатъ, че устата приема храната, че носътъ усѣща миризмитѣ и възприема въздуха, това сѫ нѣща познати и вѣрни за тѣхъ. Обаче, каже ли се, че човѣкъ вижда съ цѣлото си тѣло, това не се приема. Защо не допущате, че човѣкъ може да превърне цѣлото тѣло въ зрение? За да допуснете това, вие трѣбва да знаете, какво въ сѫщность представя тѣлото. Истински учениятъ знае, че въ тѣлото се криятъ всички възможности за бѫдещето развитие на човѣка. Всичкиятъ капиталъ на миналото, на настоящето и на бѫдещето се криятъ въ човѣшкото тѣло. Онзи, който изучава човѣшкия носъ, вижда въ него влияния на миналото, на настоящето и на бѫдещето. Достатъчно е да погледне носа на нѣкого, за да каже, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди; следъ това, по известни белези и линии върху носа, опредѣля, какъ живѣе този човѣкъ днесъ; най-после, по известни чърти на носа, той опредѣля, какви възможности се криятъ въ бѫдещия му животъ. Всичко е писано на човѣшкия носъ. И тъй, човѣшкиятъ носъ е екранъ, върху който умътъ пише своята минала, сегашна и бѫдеща история на развитие. Ако само за моментъ се прекрати дейностьта на носа, човѣкъ веднага ще разбере службата, която е свързана съ него. Голѣмо богатство се крие въ носа, но малцина съзнаватъ това. Той служи за равновесие, т. е. за урегулиране силитѣ на човѣшкия организъмъ. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашитѣ естествени и красиви състояния отъ една страна, както и неестественитѣ състояния отъ друга страна. Едно малко побутване на носа не на мѣсто е въ сила да наруши вашия миръ и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате отъ идеитѣ си, отричате се отъ срѣдата, въ която живѣете, не искате да срѣщате никого. Въ това отношение, вие приличате на човѣкъ, който е впрегналъ въ колата си единъ дивъ, необузданъ конь. Последниятъ започва да рита надѣсно - налѣво, хукне съ колата по нивитѣ, докато най-после се умори и спре. Ритането е неразуменъ процесъ, който не разрешава въпроситѣ. — Защо риташъ? Ако те е впрегналъ по-уменъ човѣкъ отъ тебе, ще се подчинишъ; ако те е впрегналъ по-глупавъ отъ тебе, имашъ право да риташъ, докато скѫсашъ юздата и се освободишъ. Кажешъ ли, че животътъ нѣма смисълъ, ще знаешъ, че те е впрегналъ по-глупавъ човѣкъ отъ тебе. Не оставяй глупавиятъ да те впрѣга. Кажешъ ли, че животътъ има смисълъ, впрегналъ те е по-уменъ човѣкъ отъ тебе. Всѣко добро разположение на духа ви показва, че сте подъ влиянието на сѫщества, чиито мисъль и разбиране сѫ по-високи отъ вашитѣ. Всѣко неразположение и потъмняване на съзнанието показватъ, че се намирате подъ влиянието на сѫщества съ по-низъкъ умственъ и духовенъ животъ. Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ свѣтлото и красивото въ живота, уповава на любовьта, на своя идеалъ, и така осмисля живота си. Като остарѣе, той отрича всичко и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Защо единъ и сѫщъ човѣкъ има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостьта е причина за възходещото му състояние. Не, въ младинитѣ си този човѣкъ билъ впрегнатъ отъ разумни, възвишени сѫщества, а на старини се е поддалъ на нисши сѫщества, тѣ да го управляватъ. Значи, като младъ, билъ уменъ; като старъ, оглупѣлъ. Много отъ съвременнитѣ хора говорятъ за ума, като за нѣщо реално, което трѣбва да се изучава. Отъ ума тѣ отиватъ къмъ духа. Споредъ тѣхъ, духътъ и умътъ могатъ да се изучаватъ чрезъ самосъзнанието. Обаче, това е труденъ въпросъ. Самосъзнанието е навсѣкѫде, то обхваща всичко. Тогава, какъ ще обхванете всичкото, т. е. цѣлото? Като изучавате своитѣ мисли, вие дохождате до хармонията и дисхармонията въ живота. Така се натъквате на нѣкои дисхармонични мисли, които сѫ вънъ отъ вашия животъ. Нѣкога намирате причината на тѣзи мисли, а нѣкога оставатъ скрити за самитѣ васъ. Минавате презъ една гора и постепенно навлизате все по-навѫтре. Въ първо време сте смѣлъ, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присѫтствието на мечка въ гората. Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на васъ. Вие имате вѣра, казвате, че Богъ е създалъ свѣта, че всичко Му се подчинява, но пакъ се страхувате. — Защо се страхувате? — Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия законъ, но по свой начинъ, а не както ти искашъ и мислишъ. Страхътъ е резултатъ на безлюбието. Следователно, вашата вѣра и любовь не сѫ толкова силни, да изпѫдятъ страха навънъ. Какво представя страхътъ? Той е най-високото чувство въ животинското царство. За животнитѣ страхътъ не е нищо друго, освенъ разумность. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страхъ, краката му се удължаватъ. Съ човѣка става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяватъ. Когато заекътъ се уплаши, удря на бѣгъ, при което бързината му се увеличава. При страха човѣкъ не може да бѣга. — Защо? — Защото има спирачки. Като по-уменъ отъ животнитѣ, страхътъ му е поставилъ спирачки, да не бѣга, но да приложи другъ начинъ за справяне. Понеже животнитѣ нѣматъ спирачки, като се уплашатъ, бѣгатъ, колкото имъ държатъ силитѣ. Като животното казва: Ще уповавамъ на краката си. То намира спасение въ своитѣ крака. Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже задъ носа се крие умътъ, трѣб-ва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-развитъ е умътъ? Дължината на носа трѣбва да отговаря на нормата. Чрезмѣрно дългиятъ и чрезмѣрно кѫсиятъ носъ сѫ крайности. Тѣ не отговарятъ на естествената мѣрка въ природата. Крайно дългиятъ носъ показва, че човѣкъ е страхливъ; крайно кѫсиятъ носъ показва, че човѣкъ не мисли много. Заднитѣ крака на заека сѫ по-дълги отъ преднитѣ, защото всѣкога е живѣлъ по гори и планини. Като бѣгалъ повече нагоре, заднитѣ му крака се удължили за по-удобно бѣгане по височинитѣ. Обаче, при бѣгането си надолу, заекътъ изпитва известна мѫчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие опредѣляте силитѣ, които сѫ работили върху човѣшкия умъ. Носътъ има отношение и къмъ дихателната система на човѣка. Отъ устройството на носа, на неговата голѣмина и широчина зависи състоянието на бѣлия дробъ. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на бѣлия дробъ, само че въ обратно положение. Да се изучава човѣшкия носъ, това значи, да се домогне човѣкъ до истинската, положителна наука. Само онзи е придобилъ това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти нѣкое разумно сѫщество, че трѣбва да се учишъ, това подразбира съзнателна молитва, т. е. връзка на човѣшката душа съ Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилень начинъ, по който да разрешишъ мѫчнитѣ си въпроси. Всѣкога ще учишъ, ще се молишъ, да издържишъ изпититѣ си добре. Ако не ги издържишъ, не си училъ, както трѣбва. Изпитътъ е тежесть, която трѣбва да носишъ на гърба си. Защо не можешъ да вдигнешъ тази тежесть? — Слабъ съмъ. — Какво трѣбва да направишъ, за да вдигнешъ тежестьта и да я пренесешъ отъ едно мѣсто на друго? Можешъ да я раздѣлишъ и да я пренесешъ на два - три пѫти. Да се натоваришъ съ непосилна тежесть, това не значи, че си много силенъ и много уменъ. Можешъ да направишъ голѣмо усилие, безъ да си силенъ и уменъ. Като се говори за сила и разумность, трѣбва да се прави разлика между животното и човѣка. Въ животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Напримѣръ, слонътъ е най-уменъ отъ животнитѣ и същевременно най-силенъ. Това е законъ за животнитѣ, но не и за хората. Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най-голѣмо търпение. Който не търпи, не може да бѫде слонъ между човѣцитѣ. Като не си слонъ, не можешъ да вземешъ първото мѣсто. — Въ какво се проявява интелигентностьта на слона? — Въ дългия му носъ — въ неговия хоботъ. Като проточи хобота си напредъ, той казва на животнитѣ: Дълъгъ носъ ви е нуженъ. Човѣшкиятъ носъ, сравненъ съ този на слона, се губи. Въ бѫдеще и човѣшкиятъ носъ ще се развие, ще дойде до онѣзи мѣрки, които природата е опредѣлила. Изучавайте животнитѣ, да видите, какъ се проявяватъ тѣ. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентность, изразена чрезъ дългия му хоботъ. Съ това той иска да каже, че съ кѫсъ носъ нищо не се постига. Ще кажете, че, въпрѣки дългия носъ на слона, лъвътъ е царь на животнитѣ. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвътъ е главнокомандуващъ на животинската армия, а истински царь е слонътъ. Ще кажете, че лъвътъ е символъ на благородство. Кѫде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и сѫдете за лъва. Котката е лъвъ въ миниатюръ. Външно котката е благородна, съ добра обхода, но вижте я, какъ постъпва съ мишкитѣ. Вижте, какъ постѫпва лъвътъ съ своята жертва. Разумность се иска отъ човѣка. Не е въпросъ да бѫдешъ главнокомандуващъ, или царь, но да бѫдешъ разуменъ. Това значи, да се проявявашъ така, че всѣка твоя постѫпка да носи добри последствия, не само за даденъ моментъ, но за вѣчни времена. Следователно, който иска да живѣе добре, трѣбва да прояви своята разумность, доброта и вѫтрешна сила. Само така човѣкъ може да постигне своя идеалъ, да очисти живота си отъ всички утайки на миналото. Чистъ животъ са иска отъ всички. Ако пчелитѣ не търпятъ нечистота, колко повече се отвращаватъ отъ нея разумнитѣ и напреднали сѫщества. Опитайте да се приближите до нѣкой кошеръ, следъ като сте яли чесънъ. Може ли нечистиятъ да влѣзе въ общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракътъ му въ това общество, за да се намѣри веднага вънъ. Чистото не търпи нечисто. Ако искашъ да влѣзешъ въ това общество и да се ползувашъ отъ благата, съ които разполага, иди първо да се очистишъ и тогава влѣзъ. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, съ цель да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тѣхъ отговорностьта е лична; има колективни качества, за които отговорностьта пада върху редица минали поколѣния. Напримѣръ, страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ, отдето е преминалъ въ човѣка. Съ това чувство мѫчно се справятъ хората. — Защо? — Защото върху него се е работило много. Следователно, страхътъ остава като основа на друго, по-високо чувство — съвѣстьта. Ето защо, задачата на човѣка не се заключава въ това, да изтръгва коренитѣ на дивачкитѣ дървета, но да ги присажда съ доброкачествени присадки. Ако страхливиятъ мисли право и дава отчетъ за постѫпкитѣ си, страхътъ е на мѣсто. Той постепенно се превръща въ съвѣсть. Съвѣстниятъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Мѣстото на съвѣстьта въ човѣшката глава е отгоре, отъ дветѣ страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. Съвѣстьта има отношение къмъ ума. Не можешъ да бѫдешъ съвѣстенъ, ако не мислишъ добре. Който мисли право, той превръща енергиитѣ на страха въ по-високо чувство — въ съвѣсть. Който постѫпва разумно, никога не бѣга и не се крие; който не постѫпва разумно, всѣкога бѣга. Той е стѫпилъ върху наклонна плоскость и, безъ да иска, върви надолу, отдето е тръгналъ. Той слиза надолу, докато влѣзе дълбоко въ материята. Следъ време започва да гледа нагоре, за да се освободи отъ материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човѣшкото предназначение. Той има да решава временни и вѣчни задачи. Докато е облѣченъ въ плъть, решава материални задачи; щомъ реши тѣзи задачи, той се освобождава отъ материята и пристѫпва къмъ вѣчнитѣ задачи на живота. Тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е да работи въ Божествения свѣтъ, т. е. върху главата. Да преустроишъ главата си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Да преустроишъ дробоветѣ си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ духовния свѣтъ. На простъ езикъ казано, да подобришъ състоянието на дихателната система, т. е. на своята мисъль. Духовиятъ свѣтъ принадлежи на ангелитѣ. Значи, трѣбва да изправимъ отношенията си къмъ тѣхъ. Най-после дохождаме до стомаха, т. е. до сѫществата отъ растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човѣка е добре развита, отношенията му къмъ тѣзи сѫщества сѫ правилни. Красотата на човѣка се опредѣля отъ неговата глава, отъ неговия бѣлъ дробъ и стомахъ. Колкото по-добре сѫ развити, толкова по красивъ е той, толкова по-хармониченъ е неговиятъ животъ. Мѣстото на ума е стомахътъ, на душата — бѣлиятъ дробъ, а на духа — главата. Отъ друго гледище, сърдцето може да поставите въ стомаха, ума — въ бѣлия дробъ, въ гърдитѣ, а волята, т. е. Божественото начало въ човѣка — въ главата. Велико нѣщо е Божественото начало! Да се върнемъ пакъ къмъ носа. Той е интересенъ предметъ за изучаване въ физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа въ духовно отношение, дохождате до три гранични точки съ духовния свѣтъ, а именно, съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Ако носътъ на човѣка граничи съ тѣзи велики свѣтове, той е правиленъ, добре устроенъ. Приятно е да гледашъ лице съ красивъ носъ. Ако отсѫтствуватъ тѣзи гранични точки, носътъ не е добре развитъ. Тѣзи точки сѫ свещени, но малцина знаятъ тѣхнитѣ мѣста. Презъ тѣзи точки на носа Богъ е вдъхналъ въ човѣка и го направилъ жива душа. Първоначално Богъ е говорилъ на човѣшкото сърдце чрезъ носа, а днесъ говори на човѣшкия умъ пакъ чрезъ носа. Ако човѣкъ чрезъ носа не може да разбере, какво му се говори, неговиятъ носъ е безпредметенъ. Ако чрезъ носа не можешъ да познаешъ, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, ти, не си го развилъ още. Задачата на човѣка е да намѣри на носа мѣстото на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако може да намѣри тѣзи добродетели на своя носъ, ще ги намѣри и върху носа на другитѣ хора. Казвате, че носътъ на нѣкой човѣкъ е правиленъ, красивъ, но въ какво се заключава красотата му, не знаете. Правилниятъ носъ е като огледало. Той отразява свѣтлитѣ и възвишени мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Тѣзи мисли се отразяватъ върху мозъка, сърдцето и стомаха. Красивиятъ носъ не лъже човѣка. Той не може само отвънъ да бѫде красивъ, но да отговаря на вѫтрешната красота на човѣка. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много нѣща знаете, но важно е, кои мисли трѣбва да вложите въ работа. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Какъвъ човѣшки образъ е този, на който очитѣ, ушитѣ, носътъ и устата не сѫ поставени на мѣстото си? Гледате образа, но нѣщо сѫществено му липсва — органитѣ не сѫ поставени, дето трѣбва. — Кое е сѫщественото въ човѣка? — Умътъ, сърдцето и волята. Ако се поставятъ на мѣстата си, тѣ започватъ да действуватъ и оживяватъ човѣка. Умътъ, сърдцето и волята сѫ мощни сили, двигатели въ човѣшкия животъ. Работете, безъ да се гнѣвите. Богъ има право да се гнѣви, но не и човѣкъ. Разумниятъ трѣбва да работи, а не глупавиятъ. Следователно, глупавиятъ нѣма право да се гнѣви. Да се гнѣватъ светиитѣ, добритѣ, разумвитѣ хора, това е на мѣсто. Всѣки обикновенъ и глупавъ човѣкъ трѣбва да си каже: Нѣмамъ право да се гнѣвя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Нѣма по-опасно нѣщо отъ гнѣва. Разумниятъ впрѣга ума си на работа и върви напредъ. Ако глупавиятъ не се труди, а само се гнѣви, ще изгуби всичко, което има, и следъ това му сѫ нуждни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човѣка да се гнѣви, но само ако се свърже съ добритѣ и разумни хора, съ светиитѣ и Бога. Тогава гнѣвътъ му ще бѫде на мѣсто, ще свърши нѣкаква работа. Упражнение. Въ продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта. Каже ли ви нѣкой нѣщо добро или зло, знайте, че ви изпитватъ, дали ще издържите и направите упражнението си, както трѣбва. — Може ли да не правимъ упражнението? — Не може. Ученикътъ е длъженъ да прави упражнения. Презъ цѣлата седмица ще бѫдете слѣпи и глухи за злото. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията? — Богъ помага, но не по механически начинъ. Той е съвършенъ, затова оставя човѣка свободенъ, да се прояви, както разбира и желае. Богъ нашепва на човѣка: Не правишъ добре, измѣни посоката на своето движение. — Не може ли по другъ начинъ? — Може, но ще сгрѣшишъ и ще носишъ последствията на своето непослушание. — Искамъ да опитамъ по другъ начинъ. — Опитай, но ще видишъ, че пѫтьтъ на доброто е само единъ. Всѣка постѫпка, която внася миръ и спокойствие въ душата ти, е добра. Понѣкога мислишъ, че вършишъ добро, а си недоволенъ отъ себе си. Недоволството е гласътъ на Бога, който не одобрява постѫпката ти. Богъ съ нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христосъ не е постѫпилъ добре, като си послужилъ съ камшикъ. Чрезъ камшика Христосъ изрази гнѣва на Бога. Следователно, ако имашъ ума и любовьта на Христа, и ти можешъ да постѫпващъ като Него. Ако имашъ носа на слона, и ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, да правишъ, каквото искашъ. Понеже нѣмашъ ума и сърдцето на Христа, нито носа на слона, ще правишъ опити, да мислишъ само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаешъ, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество сѫ добри и ще работишъ безъ да се гнѣвпшъ. Каква е цельта на упражнението, което ви давамъ? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърдцето си отъ лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за нѣкого, веднага намѣрете една добра чърта въ него и мислете върху нея. Нѣкой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази чърта, но вижте, колко е сржченъ, колко добре работи. Срѣщате нѣкой беденъ, окѫсанъ, не мислете, че той е обеднѣлъ отъ мързелъ, но кажете си, че това е отъ щедрость. Когато билъ богатъ, раздавалъ безъ смѣтка на нуждаещитѣ, и днесъ ходи окѫсанъ и босъ. Не търсете лошото въ проявитѣ и положението на хората; знайте, че и задъ най-лошата проява се крие нѣщо добро и благородно. Защо не трѣбва да се мисли лошо за никого? Който грѣши, върви по наклонна плоскости. Може ли такъвъ човѣкъ да върви безъ да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трѣбва да върви по наклонъ. Не трѣбва, наистина, но вината не е само у него. Може други да сѫ го поставили на тази плоскости, може да е слѣпъ, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрѣшкитѣ на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представят погрѣшкитѣ? Тѣ сѫ твърдъ материалъ, отъ който сѫществата въ духовния свѣтъ правятъ кѫщитѣ си. Когато имъ трѣбва такъвъ материалъ, тѣ слизатъ на земята при хората, които се гнѣвятъ и правятъ погрѣшки, и взиматъ отъ начупенитѣ камъни за своитѣ кѫщи. Тѣ не сѫдятъ хората за погрѣшкитѣ, но даже скѫпо имъ плащатъ. Какъ постѫпвате вие съ вашитѣ работници? Ще кажете, че на работницитѣ отъ новото учение нищо не се плаща. Вѣрно е това: на човѣкъ, който работи съ любовь, не му трѣбватъ пари. Но той е безъ обуща и безъ дрехи. Какъ ще постѫпите? Споредъ мене, има начинъ да благодарите за работата му: нѣма да платите, но ще му подарите единъ чифтъ обуща. Тѣ могатъ да струватъ повече отъ това, което ви е изработилъ, но ще го възнаградите за любовьта, съ която ви е работилъ. Като отиде на друго мѣсто да работи, вмѣсто пари, ще му подарятъ единъ костюмъ. Колко хора днесъ сѫ готови да постѫпватъ по този начинъ? Така е за онзи, който иска да постѫпва споредъ Божествения законъ. Който прилага Божествения законъ, всѣкога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промѣни ще станатъ въ вашия животъ. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Давайте, безъ да съжалявате. Ако дадешъ обувки или дрехи на своя ближенъ и постоянно мислишъ за това, което си направилъ, ти не си изпълнилъ Божията воля, както трѣбва. Ти си ограничилъ и себе си, и онзи, на когото си далъ нѣщо. Давайте, безъ да се ограничавате. Давайте споредъ Божествения законъ, взимайте споредъ сѫщия законъ. Какъвъ е този законъ? Ще давашъ, колкото можешъ най-много; ще взимашъ, колкото можешъ най-малко. Който постѫпва по този законъ, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плодъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото говорятъ едно, а вършатъ друго. При това, не се вглеждатъ въ себе си, да видятъ, какво имъ липсва, но се сравняватъ съ окрѫжаващитѣ. Всѣки мисли, че стои по високо отъ другитѣ, знае повече, разбира по-добре и т. н. Не се сравнявайте съ подобнитѣ си, но пожелайте да бѫдете като Бога. Като ставашъ сутринь отъ сънь, вдигни очитѣ си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е далъ, и помоли се да те направи подобенъ на Себе си — да проявишъ любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си. Не искай да бѫдешъ силенъ като Бога, да управлявашъ и заповѣдвашъ, но пожелай да се смиришъ, да понасяшъ всичко съ благодарность. — Боленъ съмъ, страдамъ, какъ да благодаря? — Ще благодаришъ за всичко. Ако болката е въ краката ти, ще учишъ закона на смирението; ако болката е въ пръститѣ ти, ще се учишъ да мислишъ право; ако болката е въ очитѣ ти, ще изучавашъ истината; ако е въ ушитѣ ти, ще изучавашъ мъдростите; ако е въ устата ти, ще изучавашъ любовьта. Каквото и да те боли, все ще научишъ нѣщо. Който е дошълъ на земята, трѣбва да се учи да превръща отрицателното въ положително и да се чисти. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Какво представя носътъ? — Мѣсто на електричество и магнетизъмъ. Той е връхъ, дето се складиратъ природнитѣ енергии. Ако знаете, какъ, на кое мѣсто и кога да хванете носа си, ще се ползувате отъ неговитѣ енергии. Хората дърпатъ носа си, чоплятъ го и, вмѣсто да се ползуватъ отъ енергиитѣ му, тѣ си пакостятъ. Не е лесно да се справяте съ своитѣ енергии. Ето защо, всѣка сутринь, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете отъ него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нѣщо красиво, мощно. Днесъ носътъ работи най-много. Презъ него минаватъ много енергии. Свържете се съ дейностьта на своя носъ и работете върху него, да го продължите и разширите, споредъ мѣркитѣ на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очитѣ, ушитѣ и устата. Презъ носа непрекъснато влиза и излиза въздухъ. Той е единъ отъ неуморнитѣ работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре съ него. Лошитѣ мисли действуватъ върху носа, а оттамъ и върху дихателната система. Ако тя не работи дрбре, и стомашната система страда. Въ резултатъ на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човѣкъ до това положение, животътъ му се обезсмисля, и той не иска вече да живѣе. Смисълътъ на живота е въ служенето на Бога. Който не иска да живѣе, не иска да служи на Бога. — Какво иска Богъ отъ човѣка? — Да учи и да работи. И тъй, всѣка сутринь хващайте леко носа си, милвайте го по върха, съ желание, да не става остъръ. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание. Т. м. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 28 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбраната скръбь Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Тази пѣсень е съставена отъ две части: първата часть — аинъ фаси — е началото на всѣка работа. Какво е началото, знаемъ; какъвъ ще бѫде краятъ, не знаемъ. Въ тази пѣсень има два противоположни момента, които не изразяватъ истинското положение на нѣщата. Който разбира елементитѣ на думитѣ „аинъ фаси“, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползува отъ него. Така той ще разбере, какъ ще свърши животътъ, т. е. какъ ще се превърне скръбьта въ радость. Да превърнешъ скръбьта въ радость, това значи, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана. Неразбраната скръбь причинява страдание, а разбраната — радость. При неразбрания животъ човѣкъ се колебае, люшка се отъ една страна на друга. Колебанието създава голѣми противоречия. Обичашъ нѣкого, но се колебаешъ, дали и той те обича. Ако и той те обича, пакъ се колебаешъ, съмнявашъ се въ него, да не би да те измѣсти нѣкой. И като обичашъ се мѫчишъ, и като не обичашъ се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ тогава? Да влѣзешъ въ Божествения животъ, дето има само радость и веселие. Богъ е създалъ свѣта и внесълъ вь него живота и радостьта. Човѣкътъ, като не разбралъ живота и радостьта, създалъ мѫчението и скръбьта. Кой разпъна Христа: ангелитѣ, или хората? — Хората Го разпънаха. Това показва, че тѣ сѫ въ състояние да мѫчатъ и да причиняватъ страдания? Ще кажете, че евреитѣ сѫ жестоки хора, защото извършили това престѫпление. Ако само евреитѣ сѫ жестоки, и ако жестокостьта е причина за разпятието на Христа, какъ ще си обясните жестокитѣ отношения на нѣкой синъ или на нѣкоя дъщеря къмъ родителитѣ? Майката носи детето деветь месеца въ утробата си и като го роди, кърми го, кѫпе го, пѣе му пѣсни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане великъ човѣкъ. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синътъ е недоволенъ отъ майка си, нарича я стара, извѣяна, иска да се освободи отъ нея. Този синъ не е евреинъ. Какъ ще обясните неговото отношение къмъ майка му? Какъ ще обясните това противоречие? Понѣкога човѣкъ е недоволенъ и отъ себе си — друго противоречие. На пѣсеньта „Аинъ фаси“ могатъ да се направятъ два превода: отрицателенъ и положителенъ. „Аинь фаси“ — докато си глупавъ; „мекри заси“ — докато си лакомъ; „финъ земру“ — работата ти нѣма да върви напредъ; „ашанъ“ —всѣкога ще плащашъ; „суаси зенъфесулъ“ — главата ти нѣма да се освободи отъ мѫчнотии. Положителниятъ преводъ на пѣсеньта е следниятъ: „аинъ фаси“ — ако живѣешъ съ любовь; „мекри заси“ — ако мждростьта те озарява; „финъ земри“ — ако истината царува въ тебе и т. н. Отъ това, какъ ще пѣе човѣкъ тази пѣсень, зависи, дали ще се подаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пѣе съ мекота, ще имате единъ резултати; ако се пѣе твърдо, резултатътъ ще бѫде другъ. Отъ способностите на човѣка да приема и предава, зависятъ неговитѣ вѫтрешни състояния на скръбь или на радость. И тъй, отъ пѣенето на човѣка, отъ неговата музикалность зависи да бѫдете доволни или недоволни отъ него. Музикалность има и въ постѫпкитѣ на човѣка. Всѣка постѫпка, която отговаря на великия законъ на живота, внася доволство и разположение въ човѣка. Ако постѫпката не е съгласна съ този законъ, човѣкъ изпитва скръбь, недоволство. Следователно, като грѣшишъ и страдашъ за погрѣшката си, не се оправдавай, но изправи я по нѣкакъвъ начинъ. Щомъ я изправишъ, ще се зарадвашъ и развеселишъ. Единъ писатель пише за необитаемитѣ небесни ширини, висини и глъбини. Съ това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Въ сѫщность, необитаеми мѣста въ природата не сѫществуватъ. Цѣлата природа, както и цѣлата вселена, сѫ обитаеми. Какъ е възможно да сѫществуватъ необитаеми мѣста, щомъ се казва, че Богъ е вездесѫщъ? Тогава ще излѣзе, че подъ „необитаеми“ мѣста разбираме такива, които сѫ лишени отъ животъ като този на земята. Изобщо, всички материални свѣтове сѫ свързани единъ съ другъ но животътъ въ тѣхъ не е навсѣкѫде еднакъвъ Значи, има свѣтове лишени отъ скърби и страдания. — Какво да се прави тогава съ скърбитѣ и страданията на земята? — Не остава нищо друго, освенъ да се превърнатъ въ радость. Ще кажете, че това е велика наука. За вѣрващия това е възможно; за невѣрващия е почти невъзможно. Скръбьта е резултатъ на неразбирането на живота. Забелязано е, че човѣкъ не може да пѣе добре, ако носи въ себе си нѣкаква голѣма скръбь. Другъ е въпросътъ, ако той може да превърне скръбьта въ радость. Тогава въ гласа му има мекота и приятность. Докато пѣе, човѣкъ намира изходенъ пѫть въ скръбьта. Щомъ престане да пѣе, всички пѫтища въ живота му се затварятъ. Дълго време трѣбва да работи той върху себе си, за да намѣри изходенъ пунктъ и да превърне скръбьта си въ радость. За да се изяви, музиката се нуждае отъ просторъ. Въ водата не можешъ да пѣешъ — просторъ нѣма. Най-добрата срѣда за музиката и пѣнието е въздухътъ. За сѫщества, по-напреднали отъ хората, етерътъ е най-добъръ проводникъ на музикалнитѣ тонове. Значи, разликата между възвишенитѣ сѫщества, хората и животнитѣ се заключава въ възприемането и предаването на нѣщата. Възвишенитѣ сѫщества възприематъ свѣтлината по единъ начинъ и я обясняватъ различно отъ по-долнитѣ отъ тѣхъ. Хората възприематъ свѣтлината по свой начинъ, различенъ отъ този на животнитѣ. Сѫщевременно и обясненията имъ за нея сѫ различни. Всички живи сѫщества изпитватъ скръбь, страдание и болка, но обясненията имъ за тѣхъ сѫ различни. Каква е цельта на страданието и на скръбьта? Кой създаде скръбьта? Хората колективно създадоха скръбьта и страданието. Като не разбиратъ великитѣ закони на живота, тѣ се биятъ за нищо и никакво. Всѣки иска да възстанови честьта си, да повдигне името си и отваря война на онѣзи, които сѫ го обидили и огорчили. Така постѫпватъ не само хората, но и напредналитѣ сѫщества — боговетѣ. Първо се биятъ боговетѣ на небето, а после, като отражение на тѣхния животъ, започватъ да се биятъ и хората. Въ края на краищата, войната свършва, но и боговетѣ слизатъ между хората. Тази е причината, дето има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учатъ, да изправятъ погрѣшкитѣ си. И тъй, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана и да се радвашъ, това значи, да си придобилъ великата наука на живота. Единственото мѣсто, дето можете да чувате тихия гласъ на Бога, това е областьта на скръбьта и страданието. Следователно, като дойде страданието при васъ, не го отбѣгвайте, но вслушайте се въ него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Кѫде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намѣрите въ страданието. Той не е въ външното страдание, което всички виждатъ, но въ вѫтрешната тѫга, която човѣкъ изпитва при осъзнаване на своитѣ погрѣшки. Това наричаме морално страдание. Тукъ, именно, ще чуешъ тихия гласъ, който ти нашепва: Не постѫпи добре. Като не одобрява твоята постѫпка, ти страдашъ и си недоволенъ отъ себе си. Ако не позпаешъ Бога въ страданието, никѫде и никога нѣма да Го познаешъ и ще кажешъ като философитѣ, че никой не е видѣлъ Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философитѣ за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всѣки да познава себе си. Ще кажешъ, че познавашъ човѣка. Знаешъ ли, какво представяшъ вънъ отъ тѣлото си? Ако можешъ да излѣзешъ отъ тѣлото си и да запазишъ съзнанието си, ти ще имашъ нѣкаква представа за човѣка. И тогава, като познавашъ себе си, ще познавашъ поне отчасти Бога, като свой Създатель. Нѣкой разглежда себе си отъ общественото положение, което заема, и казва: Азъ съмъ касиеръ на банка и се познавамъ. Ти познавашъ известно обществено положение и длъжностьта, която изпълнявашъ, но какво представяшъ като човѣкъ, не знаешъ. Утре ще те уволнятъ отъ тази служба. Какво остава отъ тебе? Службитѣ се мѣнятъ, но човѣкъ — никога. Следователно, всѣки трѣбва да дойде до такова познаване на човѣка, че нищо да не може да прибави къмъ него, нито да му отнеме. Докато мислишъ, че нѣкой те измѣстилъ, ти нѣмашъ представа за себе си; докато скърбишъ и се радвашъ, ти още не се познавашъ. Докато не дойдешъ до положението да смѣняшъ скръбьта въ радость, ти още не се познавашъ; и докато не използувашъ радостьта си за угощение на своитѣ приятели, ти още не знаешъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Кой човѣкъ, като угостилъ приятеля си съ своята скръбь, е видѣлъ втори пѫть лицето му? Другъ е въпросътъ, ако го угостишъ съ радостьта си. Угощавайте и себе си, и своитѣ приятели съ радоститѣ си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнемъ къмъ скръбьта и радостьта. Скръбьта е матката на душата, дето всичко расте. Радостьта е утробата на духа, дето всичко зрѣе. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрѣе. Отъ това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плодъ, следователно, нѣма условия да зрѣе. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е сѫдбата на всички лоши мисли, чувства и по-стѫпки. Доброто, като жива сила въ природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародишъ въ себе си, то дава плодъ и вѣчно живѣе. Тъй щото, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плодъ не дава, затова то е временно — ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плодъ, който узрѣва, пръска сѣмената си навсѣкѫде и вѣчно живѣе. И най-малкото добро следва човѣка презъ вѣковетѣ. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколѣния, а на доброто — до тисящи родове. Сѫща е разликата между лошитѣ и добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Такава разлика сѫществува между лошия и добрия животъ, между лошитѣ и добритѣ хора. Какъ може неразбраната скръбь да се превърне въ разбрана? Ако разбирашъ разумнитѣ закони на природата и ги прилагашъ на мѣсто, ти можешъ да правишъ това превръщане. Това значи, да познавашъ буквата А, начало на нѣщата, начало на разумностьта. Ако поставишъ точка върху тази буква, ти опредѣляшъ посоката на своето движение. Точката е мѣсто, отдето излизатъ правитѣ линии — пѫть къмъ разумностьта. Наистина, разумниятъ животъ не е нищо друго, освенъ стремежа. нагоре. Като поеме тази посока, разумниятъ човѣкъ образува равностраненъ триѫгълникъ, по който се движатъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Разумниятъ животъ подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като живѣе, той образува равностранния триѫгълникъ — форма на разумностьта. Като чувствува, той пълни тази форма, т. е. влага въ нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумностьта става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисълъ. И човѣкъ, като разумно сѫщество, има форма, съдържание и смисълъ. Формата представя видимия човѣкъ, съдържанието — неговото сърдце, което изразява чувствата му, а смисълътъ — неговия умственъ животъ. Следователно, ще се пазишъ да не изгубишъ нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазишъ всичко, което ти е дадено, за да изпълнишъ добре своето предназначение. Не казвай, че сѫ ти дотегнали страданията. Тѣ сѫ благо, чрезъ което разумниятъ свѣтъ иска да те освободи отъ заблужденията. Така, именно, ще превърнешъ скръбьта си въ радость. Ако си търговецъ, живѣй и работи честно, да не изгубишъ не само външното, но и вѫтрешното си богатство. Не е страшно, когато губишъ външното си богатство; страшно е, когато губишъ вѫтрешното богатство. Докато си външно ощетенъ, лесно се възстановява състоянието ти. Дръжъ съзнанието си будно, да не опетнишъ ума и сърдцето си, да не заробишъ душата си. Ще кажешъ, че Богъ е всеблагъ и всемждъръ, ще ти помогне. Богъ помага, но те предупреждава да не грѣшишъ, да не повтаряшъ погрѣшкитѣ си. Той казва: Давамъ ти богатство, което самъ ще носишъ на гърба си, безъ никаква външна помощь. При това, цѣлото си богатство ще пренесешъ на единъ пѫть. Не можешъ ли да направишъ това, ще вземешъ отъ него толкова, колкото самъ можешъ да носишъ. Останалото ще дадешъ на своя ближенъ. Докато богатството ти е малко, лесно го носишъ. Колкото по-голѣма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после дохождашъ до положение да не можешъ самъ да носишъ товара си и казвашъ, че нѣма смисълъ да се живѣе. Тогава ангелитѣ започватъ да четатъ присъдата ти: първия пѫть поиска десеть хиляди лева — дадоха ти се; втория пѫть поиска 20,000 лв., и тѣхъ получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можешъ да носишъ и питашъ, какво трѣбва да правишъ. Ще плащашъ — нищо повече. Изплащането става насилствено. Искашъ, не искашъ, ще давашъ отъ себе си, докато се облекчишъ. Така ангелитѣ възпитаватъ лакомия човѣкъ. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, тѣ го взиматъ на онзи свѣтъ и го пращатъ въ по-долна форма, между конетѣ и воловетѣ, да оре земята. — Защо орете земята? — Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носимъ последствията на своята лакомия. Като изплатимъ дълговетѣ си, ще приемемъ първоначалната си форма на човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Днесъ всички хора търсятъ нѣкакво разрешение на живота, искатъ по магически начинъ да разрешатъ въпроситѣ. Докато живѣятъ само за себе си, никакво човѣшко разрешение на въпроситѣ не може да имъ помогне. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ Бога, да се вслушватъ въ Неговия гласъ, Който имъ нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправятъ живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи сѫщества, човѣкъ всѣкога ще грѣши. На растенията и на животнитѣ гледа като на нисши сѫщества, които не заслужаватъ неговото внимание. Това е криво разбиране. Животнитѣ и растенията иматъ велико предназначение. Тѣ служатъ като символи, като азбука, чрезъ която природата говори. Първиятъ адептъ, който влѣзе въ райската градина, взе форма на змия, съ цель да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но, като слѣзе на земята, прие една отъ низкитѣ животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря съ Ева на чуденъ, красивъ езикъ. За пръвъ пѫть тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна цельта си, адептътъ свали змийската кожа отъ гърба си и застана предъ Ева като младъ, красивъ момъкъ, облѣченъ въ черни, хубави дрехи. Като го видѣ, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човѣкъ да си служи съ лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владѣе великата наука на живота. Следъ всичко това, тя бѣше готова да слуша, каквото той й говорѣше. Тя се убеди, яде отъ забранения плодъ, като даде и на Адама отъ него. Така и двамата сгрѣшиха и напуснаха раял Ще кажете, че това е приказка, Адамъ и Ева не сѫ сѫществували. Какъ мислите вие, това е ваша работа. Дали вѣрвате, или не, това е пакъ ваша работа. Важно е, че сѫщата история става въ самия човѣкъ. Следователно, всичко, което става въ човѣка, е вѣрно. Ти стоишъ предъ единъ въпросъ, искашъ да го разрешишъ правилно. Отвѫтре нѣщо ти нашепва, какъ да постѫпишъ, но дохожда нѣкой отвънъ и дава криво направление на мисъльта ти. Щомъ го послушашъ, виждашъ, че си сгрѣшилъ. Като знаешъ това, давай ухо на вѫтрешния гласъ въ себе си, а не на своята мисъль или на своето чувство. Тѣ сѫ твоитѣ външни съветници, които лесно могатъ да те заблудятъ. Каже ли ти вѫтрешниятъ гласъ да не предприемашъ нѣщо, слушай го. Но ти започвашъ да философствувашъ, че времената сѫ добри, че условията сѫ благоприятни за тази работа и, като постѫпишъ по своя умъ, виждашъ, че не си на правъ пѫть. Започвашъ да съжалявашъ, и следъ известно време се успокоишъ. Успокояването не е изправяне на погрѣшката. Кой може да утеши майката, на която детето й умрѣло? Какво ще й кажешъ за утешение? Ще кажешъ, че Богъ ще й даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживѣе. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбьта си. Следователно, всички хора ще се утешатъ, само когато имъ се върне загубеното, т. е. когато намѣрятъ изгубения рай. — Какво е изгубилъ човѣкъ? Кой е изгубениятъ рай? — Неговитѣ добродетели, неговитѣ добри мисли, чувства и постъпки, неговиятъ добъръ животъ. И следъ като изгуби тѣзи нѣща, човѣкъ се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, нѣма защо да се жали за него, но да потърсимъ нови печалби. Обаче, съществува законъ: новитѣ печалби не допринасятъ никаква полза, ако не се намѣрятъ загубенитѣ нѣща. Стариятъ прия-тель струва повече, отколкото новиятъ. Приятелство, направено въ детинството, трае повече, отколкото приятелство въ старини. — Защо? — Защото приятелството въ детинството има условия да узрѣе, когато приятелството въ старини е лишено отъ тѣзи условия. Възъ основа на това, и младото поколѣние трѣбва да води добъръ животъ, за да могатъ прин-ципитѣ на този животъ да узрѣятъ. Въпрѣки това, мнозина казватъ: Да оставимъ младитѣ да си поживѣятъ свободно, на старини тѣ ще подобрятъ живота си. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно, но казвамъ: Добродетель, придобита на младини, струва повече отъ добродетель, придобита на старини. Другъ човѣкъ е онзи, който носи доброто въ себе си отъ младини, а другъ е онзи, който носи доброто, което е придобилъ на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онѣзи добродетели, които носите отъ детинство. Работете върху онѣзи дарби и способности, които носите отъ детин ство. Съ други думи казано: Работете върху онѣзи дарби и способности, върху онѣзи добродетели, които Богъ е вложилъ въ васъ още при създаването ви. Какво трѣбва да прави съвременниятъ човѣкъ, за да се домогне до онова, което е вложено въ него? Нищо друго не му остава, освенъ да намѣри загубеното. — Какъ ще го намѣри? — Чрезъ търпение и любовь. Какво прави майката съ своето красиво, умно дете, което е заболѣло отъ тежка епидемическа болести? — Тя се въорѫжава съ всичката си любовь и съ търпение, докато оздравѣе детето. Дълго време следъ това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на рѫце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способности за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се спасило отъ смъртьта. Такова е положението на съвременния човѣкъ, който, поради моралния грѣхъ, е изгубилъ най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човѣка да придобие изгубеното, т. е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Напримѣръ, за да изнесе доброто на човѣка, тя трѣбва да изнесе и нѣкои негови голѣми недостатъци. Силниятъ лесно се справя съ недостатъцитѣ, но слабиятъ така изпада подъ тѣхния гнетъ, че и доброто не може да му помогне. Нѣкой иска да му посоча недостатъцитѣ. Казвамъ: Ти самъ ще ги видишъ. Моята задача е да ти покажа доброто, което трѣбва да разработвашъ. Що се отнася до недостатъцитѣ, съ тѣхъ само Богъ може да се разправя. Една отъ погрѣшкитѣ на хората е, че се занимаватъ съ своитѣ недостатъци. Като се събиратъ, тѣ се критикуватъ, изнасятъ недостатъцитѣ на този, на онзи и, като се върнатъ по домоветѣ си, казватъ: Да ни прости Богъ, огрѣшихме се съ тѣзи разговори. Ще каже нѣкой, че не може да търпи погрѣшкитѣ на своя съседъ. Чудно нѣщо, погрѣшкитѣ на съседа си не може да търпи, а къмъ своитѣ е снизходителенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ. Ако не търпишъ недостатъцитѣ, изобщо, не трѣбва да търпишъ и своитѣ. А тъй, своитѣ нечистотии търпишъ, на съседа си не можешъ — това е несправедливость. Като възражение на това, нѣкой ще каже, че Богъ му говорилъ така, че Той го напѫтвалъ, какъ да живѣе. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. Отъ думитѣ на Господа трѣбва да изработишъ скъпоценни камъни, на които всички да се радватъ. Богъ ти казва да не правишъ това, което си намислилъ. Ти трѣбва да Го послушашъ и да кажешъ: Господи, ще направя това, което Ти искашъ. Да направишъ това, което Божественото изисква, значи, да превърнешъ обикновения камъкъ въ скъпоцененъ. Нѣкой иска да направи нѣщо за мене. Казвамъ: Направи нѣщо, което Богъ изисква, и ще бѫдешъ радостенъ. Тогава и азъ ще направя нѣщо, което Богъ изисква отъ мене. Така ще съберемъ две радости на едно мѣсто и ще бѫдемъ щастливи. — Искамъ да бѫда щастливъ. — Много просто, събери две радости на едно мѣсто. — Не мога да ги съчетая, само на една радости се натъквамъ. — И при това положение ще бѫдешъ щастливъ, но временно, всѣки може да ти отнеме радостьта и щастието. Съберешъ ли две радости на едно мѣсто — твоята и на твоя ближенъ, ти си въ царството на хармонията, въ областьта на щастието. Това е законъ. Правете опити въ това направление, да провѣрите този законъ. Представете си, че имате рана, която носите съ месеци и не можете да я излѣкувате. Съберете две радости на едно мѣсто и ще се увѣрите въ действието и силата на този законъ. Въ нѣколко минути, или най-много въ два - три часа раната ви ще оздравѣе. Три възможности има, чрезъ които човѣкъ е въ състояние да се излѣкува и отъ най-опасната болесть. Отъ него се изисква само едно: да събере две радости на едно мѣсто. Следъ това той трѣбва да се обърне къмъ разумната природа, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува. Тя ще му помогне, като изпрати единъ отъ своитѣ опитни лѣкари; ако той не го излѣкува, ще му изпрати едно отъ възвишенитѣ, напреднали сѫщества; ако пакъ не оздравѣе, самъ Богъ ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко каль и ще намаже съ нея болното мѣсто. Въ Бога се криятъ много начини за лѣкуване. Тѣ се съдържатъ въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Какъ ще се лѣкувате, по духовенъ, или физически начинъ, не е важно. Едно се иска: да бѫдете здрави, за да възстановите изгубеното. Като се говори за духовния свѣтъ, мнозина си го представятъ като физическия. Стане ли дума за Христа, искатъ да Го видятъ като човѣкъ, да се разговарятъ съ Него. Това е невъзможно. Веднъжъ дойде Христосъ на земята въ плъть, между човѣцитѣ. Сега ще Го търсите по другъ начинъ. И въ духовния свѣтъ да отидете, и тамъ нѣма да видите Христа. Той е заетъ съ много работа, нѣма време за свободни хора. Щомъ види нѣкой свободенъ човѣкъ, безъ работа, Той го праща на земята. Свѣтътъ се нуждае отъ работници: и млади, и стари трѣбва да работятъ. Младиятъ отъ най-ранна възрасть трѣбва да бѫде работникъ и да води добъръ животъ. Стариятъ не трѣбва да прекѫсва импулса си за работа. И като младъ, и като старъ ще водишъ добъръ животъ. Тежко на стария, който въ младини е водѣлъ лошъ животъ. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лекъ, безгриженъ животъ. Така не се живѣе. Ще живѣете по изискванията на Божественото учение, безъ никакви отклонения. Всѣко отклонение отъ Божествения пѫть води къмъ човѣшкия. Сѫществуватъ два пѫтя въ живота: човѣшки и Божественъ. Ако вървите по човѣшкия пѫть, ще имате човѣшки резултати; ако вървите по Божествения пѫть, ще имате Божествени резултати. Отъ васъ зависи, кой пѫть да изберете. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да върши Божията воля и да следва Божия пѫть. Колкото погрѣшки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но, въ края на краищата, ще изправи живота си. Да изправишъ живота си, това значи, да минешъ презъ известни мѫчнотии, презъ известни скърби и страдания. Безъ скърби и страдания не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Като минешъ презъ страданията, ще дойдешъ до дветѣ велики радости, които водятъ въ областьта на щастието. Това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременнитѣ хора за подмладяване, това значи, да се залъгватъ. Тѣ не вѣрватъ въ подмладяването по духовенъ начинъ и съ съжаление констатиратъ, че едно време сѫ били млади, пламенни, съ идеали, а сега сѫ остарѣли и всичко изгубили. Споредъ мене, какъвто си билъ на младини, такъвъ си и на старини. Защо изгасй огъня на твоята младость? Кой огънь изгасва: човѣшкиятъ, или Божествениятъ? — Човѣшкиятъ. Сега не ти остава друго, освенъ да запалишъ Божествения огънь въ себе си. — Старъ съмъ вече. — Това нищо не значи. Ще направите опитъ, да запалите Божествения огънь. Ако първия пѫть не успѣете, ще направите вторъ опитъ. При втория опитъ огъньтъ ви непремѣнно ще се запали. Задъ този огънь е любовьта. Въ любовьта се криятъ всички изгубени нѣща. Затова, именно, всѣки трѣбва да намѣри начинъ, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска отъ човѣка: да познае своитѣ изгубени нѣща. Много изгубени работи има, но всички не сѫ ваши. Познаете ли, кои сѫ вашитѣ, любовьта веднага ще ви ги върне. Да четемъ ли темитѣ сега, или да ги оставимъ? По добре да не ги четемъ, защото самата тема може да се изкаже съ две думи. Произходътъ на въшкитѣ се крие въ неразбраната скръбь. Докато скърбитѣ оставатъ неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешатъ по главитѣ. Щомъ неразбранитѣ скърби се превърнатъ въ разбрани, въшкитѣ ще изчезнатъ. Турете радостьта и любовьта за основа на живота си, и неразбраната скръбь ще се превърне въ разбрана. Т. м. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 21 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проводници на любовьта Размишление. Тема за следния пѫть: „Произходъ на въшката.“ Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нѣщата сѫ прости, когато човѣкъ има яснота въ съзнанието си. Да мислишъ, че като се разтоваряшъ, можешъ да опростишъ нѣщата, ти самъ се заблуждавашъ. Ако кредиторътъ опростява дълговетѣ на своитѣ длъжници, това значи, прощаване, т. е. заличаване на дълговетѣ имъ. Да опростявашъ живота си, това значи, да се помирявашъ съ трудноститѣ, т. е. да спазвашъ закона на економията. Мнозина мислятъ, че сѫ пестеливи. Да отдѣляшъ отъ хапката си и да внасяшъ пари въ банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпроситѣ. Колко прави две по две? — Четири. Ще кажете, че и това е просто смѣтане. Две по две прави четири, но две и две е пакъ четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събиратъ две и две и лесно се умножаватъ две по две, но защо и въ двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събиратъ лесно. Обаче, кои величини се събиратъ лесно: живитѣ, или механическитѣ? Лесно е да съберемъ две царевични зрънца или две камъчета, но какъ ще съберешъ две кокошки или двама души? Кокошкитѣ туряшъ въ курника, но не си ги събралъ. Двама души живѣятъ въ една кѫща, но не сѫ събрани. Тѣ могатъ да живѣятъ заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можешъ да приемешъ една идея доброволно или насилствено. Това показва, че въ живота и въ природата сѫществуватъ два вида процеси: естествени и неестествени. Често хората се спиратъ върху въпроса, да вѣрватъ ли въ Бога, или да не вѣрватъ. Кое отъ дветѣ положения е естествено и кое неестествено ? Ще кажатъ нѣкои, че вѣрата въ Бога е необходимость, както е необходимо слънцето за всички живи сѫщества. Безъ слънчевата свѣтлина и топлина нѣма животъ на земята. Какво ще стане съ васъ, ако слънцето не изгрѣва цѣла година? Какво ще стане съ васъ, ако гладътъ ви стигне до крайния предѣлъ? Казвашъ: Прегладнѣхъ вече. Какво ще стане съ тебе като прегладнѣешъ? Ще заспишъ. И безъ слънцето ще заспишъ, както и безъ храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето. Смисълътъ на живота е въ растенето. Ако всѣки день не прибавяшъ нѣщо въ себе си, т. е. не растешъ, деньтъ е загубенъ за тебе. Когато рисува нѣкаква картина, художникътъ всѣки день прибавя по една малка чъртичка къмъ нея. И, като погледнешъ, виждашъ, че е нарисувалъ човѣшко лице. Всѣки день по една чъртичка, докато на шестия день виждашъ цѣло лице. Казано е, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Така се говори на децата, а възрастнитѣ, т. е. посветенитѣ подъ „шесть“ разбиратъ не шесть деня, а шесть елемента. — Кои сѫ тѣзи елементи? — Това сѫ днитѣ на седмицата: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Християнитѣ считатъ понедѣлникъ за първи день, т. е. първия елементъ, а евреитѣ започватъ отъ недѣля — първиятъ день на Битието, първиятъ елементъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Какъвъ елементъ е недѣлята? Като се говори за Бога, всички казватъ, че Той е вездесѫщъ. Ако питате нѣкого, кѫде е Богъ, ще отговори, че Той е на небето. Щомъ е на небето, не е вездесѫщъ. — Защо ? — Защото, споредъ нѣкои, небето е покривътъ на земята, а покривътъ не е всичко въ свѣта. Други пъкъ подъ „небе“ разбиратъ необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покривъ на земята, но нѣщо велико и необятно, въ което влиза цѣлата вселена, цѣлата вѣчность. Вѣчниятъ животъ включва обикновения, а обикновениятъ е часть отъ вѣчния. Хората говорятъ за Бога, за небето и за земята, но единъ отъ близкитѣ въпроси за тѣхъ е, защо сѫщестува злото. Много просто, злото е половината на доброто. — Какво е тогава доброто? — Цѣлото на злото. Значи, злото се отдѣлило отъ доброто, като отъ цѣла единица, и съставя негова половина. Доброто пъкъ, като цѣло, превръща всичко въ добро. Българската пословица „Всѣко зло за добро“ има предъ видъ тъкмо това, че само доброто е въ сила да превърне злото въ добро. Тъй щото, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е часть отъ доброто, а частьта е по-слаба отъ цѣлото. Нека тази мисъль остане въ ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нѣщо къмъ вашето съзнание. — Кога се е създало злото? — Когато се отдѣлило отъ цѣлото, т. е. отъ доброто — основата на живота. Ако имате едно яйце, трѣбва ли да го дѣлите на две части ? Понеже въ яйцето е скритъ животътъ, нѣмате право да дѣлите живота. Той е единенъ и недѣлимъ. Който се опиталъ да раздѣли живота, той е внесълъ злото въ свѣта. Всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е единно, недѣлимо и, следователно, трѣбва да се използува, както е дадено. Ако се опиташъ да раздѣлишъ една своя мисъль, която сѫществува като зародишъ въ твоя умъ, ти си извършилъ вече едно зло, което ще ти причини голѣмо страдание. Всѣка добра мисъль е недѣлима величина, която само трѣбва да се тури въ действие, нищо повече не можете да правите съ нея. И тъй, съдействувайте на доброто въ васъ да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нѣщо. Сѣйте добри мисли и чувства въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, както посаждате плодни дървета въ градината си. Единъ беденъ човѣкъ, въ продължение на десеть години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посѣе сто сѣмки отъ доброкачествени круши Или ябълки, за да се радва на тѣхнитѣ плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цѣли дни седите и философствувате върху въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо го е създалъ, и мислите, че това е ваша работа. Това философствуване нищо не допринася за растенето ви. Съ години наредъ изучавате животнитѣ, тѣхния характеръ и произходъ, безъ да сѣете нѣщо въ градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, напримѣръ ? Другъ е въпросътъ, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение къмъ тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които човѣкъ се занимава, оказватъ известно влияние върху него. Всѣки предметъ, който изучава, сѫщо оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние отъ него. Защо му е вълчото влияние? Работете съ доброто, безъ да го дѣлите, за да се намирате подъ неговото влияние. Работете съ доброто като методъ за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напредъ. И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, съ методи, каквито разумната природа дава. Единъ отъ нейнитѣ методи е обновяването. Човѣкъ се обновява, когато всѣки день внася въ ума си по една нова мисъль и въ сърдцето си по едно ново чувство, които го повдигатъ. Нека всѣки се запита, какво ново може да внесе днесъ въ ума и въ сърдцето си. Здравиятъ мисли за богатство, да спечели нѣщо, съ което да подобри живота си. За какво мисли болниятъ? Като се върти на леглото по цѣли дни, той си мисли, дано намѣри лѣкарството, което ще му помогне да оздравѣе. Ученикътъ или студентътъ мисли върху въпроса, който ще му зададе учительтъ или професорътъ. Той си мисли, колко добре ще бѫде, ако по нѣкакъвъ начинъ се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както въ училището, така и въ живота, всѣки день си има опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Тя внася обновяване въ човѣшкия организъмъ. Нѣкой се интересува отъ нѣкакъвъ образъ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникътъ постѫпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всѣки день. Оглеждайте се въ огледало, както правятъ младитѣ моми и момци, и си отбелязвайте всѣка промѣна, която става въ васъ. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момъкъ. Така прави и младиятъ момъкъ. Така постѫпва и гостилничарьтъ, и онзи, който отива въ гостилницата. Гостилничарьтъ вдига капацитѣ на тенджеритѣ, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своитѣ посетители. Посетительтъ пъкъ постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. Въ даденъ моментъ всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Още съ ставането си отъ сънь, домакинята се интересува, кой отъ познатитѣ или отъ приятелитѣ й ще я посети този день. Тя започва да чисти, да мие кѫщата си, за да задоволи своитѣ гости и да имъ се хареса. Все трѣбва да ви посети нѣкой презъ деня, или съ мисъльта си, или съ чувствата си, или съ своето физическо присѫтствие. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора ? Отъ какви принципи се водятъ тѣ ? Каквито да сѫ принципитѣ и възгледитѣ имъ, тѣ сѫ отживѣли времето си. Тѣ сѫ за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасятъ до всички хора, до всички времена и епохи. Единъ отъ тѣзи принципи е следниятъ: презъ очитѣ на човѣка само свѣтлината може да влиза. Допусне ли друго нѣщо, то ще му причини болка и страдание. Като влѣзе свѣтлината презъ очитѣ ви, ще й дадете широкъ достѫпъ, ще я поздравите и ще се разговаряте съ нея. Колкото време прекара при васъ, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вънъ отъ свѣтлината, нѣма достѫпъ до вашитѣ очи. Какво става съ очитѣ ви, като влѣзе малко прахъ въ тѣхъ? Започватъ да сълзятъ, зачервяватъ се и, докато и последната прашинка не излѣзе, тѣ не се успокояватъ. Вториятъ принципъ: Презъ ушитѣ ви може да влиза само звукътъ. Третиятъ принципъ: презъ носа ви може да влиза само въздухътъ. Четвъртиятъ принципъ: презъ устата ви може да влиза само храната. Това сѫ четиритѣ неизмѣнни принципи въ човѣшкия животъ. Това сѫ принципитѣ, по които човѣкъ може да живѣе. Пренесете тѣзи принципи и въ духовния си животъ, да се ползувате напълно отъ тѣхъ. Нѣкой се вслушва въ думитѣ на хората, безпокои се отъ това, което говорятъ за него, и губи разположението си. — Защо ? — Защото е далъ пѫть на шума, а не на звука. Всѣки шумъ, който се докосва до ушитѣ, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония въ човѣшкия организъмъ. Звукътъ представя хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползува отъ неговото благо. Като знаете това, възприемайте чиститѣ трептения на звука, а се пазете отъ шумъ, предизвиканъ отъ непровѣрени слухове. Че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, това да не ви смущава. Приемайте нѣщата направо отъ тѣхния източникъ, отъ автора имъ. Когато звукътъ отъ нѣкой източникъ влѣзе направо въ ухото ви и се разговаря съ васъ, вие си съставяте истинско понятие за нѣщата. Казано е въ Писанието, че въ сѫдния день ще отговаряшъ за всѣка праздна дума. Затова, ако искашъ да приемешъ нѣкаква свѣтла мисъль, иди при автора, отъ когото тя излиза, и приеми свѣтлината чрезъ очитѣ си; следъ това ще чуешъ, какво говори, и ще възприемешъ звука чрезъ ушитѣ си. Така ще имашъ ясна представа за неговата мисъль, за това, което го движи въ живота му. Ако Духътъ, Който е живѣлъ въ Христа, не ви предаде своята мисъль, никога не можете да разберете Свещенитѣ книги. Духътъ се е проявявалъ и чрезъ пророцитѣ, и чрезъ Христа, но продължава да се проявява и до днесъ. Кой е сѫществениятъ въпросъ, който ви занимава днесъ? Какво трѣбва да правите, за да се развивате правилно? На първо мѣсто трѣбва да отворите очитѣ си за възприемане на свѣтлината, ушитѣ си — за възприемане на звука, съзнанието си — за възприемане на разумностьта. Този е пѫтьтъ за повдигане и обновяване. При това, всѣки трѣбва да знае, колко свѣтлина, колко звукове и колко въздухъ трѣбва да приеме въ даденъ моментъ. Дойдешъ ли до истинската мѣрка, ще знаешъ, че нѣмашъ право да дѣлишъ нѣщата. — Нали трѣбва да дѣлимъ благата си съ своитѣ ближни? — Ще отдѣляшъ отъ благата си, но нѣма да ги дѣлишъ. Ако имашъ две ябълки, ще дадешъ едната на своя ближенъ, но половинка ябълка нѣмашъ право да давашъ. Казватъ, че нѣкой дѣли хапката си па две съ своя ближенъ. Това е фигуративенъ езикъ. Въ същности, всѣки трѣбва да сподѣля благата си съ хората, но не и да ги дѣли. Свѣтлината, топлината, звукътъ идатъ непреривно, безъ прекъсване. Могатъ ли да се дѣлятъ? Какъ ще раздѣлишъ въздуха, водата, свѣтлината и топлината? Природата си служи съ цѣли числа, а не съ дробни. Тя не дѣли величинитѣ. Казватъ, че отдѣлили детето отъ майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдѣли детето отъ майката. Временно детето може да се отлъчи отъ майка си, т. е. да се отдалечи отъ нея, но въ никой случай не може да се отдѣли. Между майката и детето съществува тѣсна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвамъ: Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да от дѣли човѣка отъ Бога. Какви усилия не е правилъ дяволътъ, но и до днесъ не е могълъ да отдѣли човѣшката душа отъ нейния Създатели. Какви обещания не е давалъ на човѣка, какви залъгвания, какви надежди не му е давалъ, но и доднесъ не е успѣлъ. И дяволътъ, като вълка, хваща човѣка и го изяжда, съ цель да го отдѣли отъ Бога, но, въ края на краищата, се вижда принуденъ да го повърне и изхвърли навънъ цѣлъ, неповреденъ. Никой не може да отдѣли човѣка отъ неговия Създатель. „И отдѣли овцетѣ отъ козитѣ.“ Това е алегория, защото, въ същности, овчарьтъ пасе заедно овцетѣ и козитѣ — не ги раздѣля. Козитѣ причиняватъ пакости на дърветата, гризатъ младитѣ имъ клончета. Не е нуждно външно да се отдѣлятъ овцетѣ отъ козитѣ. Достатъчно е да се дадатъ на всички сѫщества специални условия, всѣки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцетѣ и козитѣ, колко повече е нуждно за хората. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да подобри тѣхния животъ. Въпрѣки това, тѣ не търсятъ такава наука, но искатъ да бѫдатъ обичани. За да те обича нѣкой, трѣбва да знаешъ закона, да се превърнешъ на свѣтлина и така да влѣзешъ въ очитѣ на своя възлюбенъ. После, да се превърнешъ на слово, чийто звукъ, да мине презъ ушитѣ на твоя възлюбенъ. И най-после, да се превърнешъ на въздухъ да влѣзешъ презъ носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на свѣтлина, на звукъ и на въздухъ, за да влѣзе въ своя възлюбенъ, неговата любовь не е истинска. Любовьта трѣбва да прониква въ човѣка, а не вънъ отъ него. Остане ли отвънъ, това не е любовь. Колкото и да ви се говори за любовь, не се ли проявява тя като свѣтлина, звукъ и въздухъ, не разчитайте на тази любовь. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Значи, Той се превръща на свѣтлина и така влиза презъ очитѣ на хората. Така, именно, Христосъ изявява любовьта си къмъ хората. Който има любовь въ себе си, той може да се превърне на свѣтлина и на слово, да мине презъ очитѣ и ушитѣ на онѣзи, които люби и които го любятъ. Който нѣма любовь, не може да се превръща на свѣтлина. Следователно, той е човѣкъ съ обикновени разбирания. Съ такива разбирания не може да се влѣзе въ Царството Божие, между ангелитѣ. — Какво представятъ ангелитѣ? — Тѣ сѫ сѫщества, които се превръщатъ на свѣтлина и влизатъ презъ очитѣ на хората, да ги възпитаватъ. Велико изкуство е да знаешъ, какъ да се превърнешъ на свѣтлина. Това е учението на ангелитѣ. Чрезъ него тѣ искатъ да напѫтватъ хората къмъ реалностьта на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ това, да излѫчва тѣлото ви свѣтлина и отдалечъ да свѣтите? Има светии, на които тѣлото е свѣтещо. Тѣ сѫ прекарвали съ години въ гори и планини, въ съзнателна работа върху себе си, докато сѫ придобили изкуството да се превръщатъ на свѣтлина, т. е. да свѣтятъ. И обикновениятъ човъкъ трѣбва да усили свѣтлината на своя умъ, да свѣти вечерь. Това е действителность, която може да се провѣри. Както има свѣтещи елементи въ химията, така сѫществуватъ и свѣтещи хора, които излѫчватъ отъ себе си свѣтлина. И тъй, новото, къмъ което се стреми човѣшкиятъ духъ, е да придобие изкуството да свѣти. — Какъ се постига това? — Има много начини, но трѣбва да се започне съ малки опити. Ще правите малки опити, безъ да очаквате голѣми резултати. Напримѣръ, ще дамъ на всички по две сѣменца — житни, царевични или други нѣкакви, да ги посадите въ земята. Който е готовъ да учи, веднага ще ги посѣе и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голѣмо мнение за себе си, ще каже: Чудно нѣщо, свършилъ съмъ два факултета, имамъ много знания, пиша върху важни въпроси, и следъ всичко това, ще се занимавамъ съ дребни работи — да посаждамъ сѣмена. Това не е моя работа. Азъ имамъ велико предназначение. — Какво е твоето предназначение? Ще разисквашъ върху въпроса, какъ е създаденъ човѣкъ и защо е създаденъ. И ангелитѣ не разрешаватъ този въпросъ, а единъ обикновенъ ученъ, съ два факултета, се заелъ съ разрешаването на единъ отъ най-труднитѣ въпроси. Вземи дветѣ сѣменца и ги посади, самъ да видишъ, колко си ученъ. Ако ги посадишъ правилно и получишъ добъръ резултатъ, наистина си свършилъ два факултета. Ако не получишъ никакъвъ резултатъ, нищо не си свършилъ. Човѣкъ може да свърши единъ факултетъ само въ единъ моментъ, а може да го свърши и въ сто години. Това зависи отъ разбирането му. Сѫществуватъ три начина за придобиване на знания: чрезъ прозрение, чрезъ вдъхновение или чрезъ интуиция; чрезъ последователно възприемане, за което сѫ необходими четири — петь години усилена работа и най-после, чрезъ постоянно повтаряне на заученото, за което сѫ нуждни десетки години. Има хора, които прекарватъ почти цѣлия си животъ въ университетъ, искатъ да придобиятъ много знания. Казватъ, че единъ студентъ, като постѫпилъ въ университета 20 годишенъ, излѣзълъ оттамъ на 75 годишна възрасть, като минавалъ отъ единъ факултетъ въ другъ. Когато го запитали, ще излѣзе ли нѣкога отъ университета, той казалъ, че ще учи до края на живота си. Следователно, ако за обикновеното знание трѣбва да посветишъ цѣлъ животъ, може да си представите, колко време е нуждно за придобиване на духовното знание. Човѣкъ едва е започналъ да мисли за изкуството да се превръща въ свѣтлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовьта по новъ начинъ, ще си създаде нови, правилни отношения съ хората. — Възможно ли е човѣкъ да се превърне въ свѣтлина? — Възможно е, разбира се. Какъ ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при свѣтлината на нѣкой човѣкъ? Вървите по улицата замисленъ, съсрѣдоточенъ въ нѣщо; срѣщате единъ човѣкъ, който не ви казва нищо, само се разминавате съ него. Обаче, веднага се изпълвате съ радость, чувствувате се разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. — Коя е причината за това? — Човѣкътъ, когото сте срещнали, ви обича и, безъ да знаете, той прониква въ васъ като свѣтлина. Щомъ възприемете неговата свѣтлина, вие се изпълвате съ радость, сърдцето ви се разширява, умътъ ви се пробужда и лесно решавате въпроситѣ си. Значи, дето е любовьта, тамъ е и свѣтлината. Отворете се за Божията Любовь, за да се превърнете на свѣтлина и да помагате на ближнитѣ си. Ако не срещнете човѣкъ, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбьта си. Всѣки е ималъ такава опитность. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е сѫщество, което ви обича. То е предало любовьта си къмъ васъ чрезъ свѣтлината, която излиза отъ него. Любете и вие, за да предадете любовьта си на другитѣ хора. Единъ день, когато ви срещне Христосъ, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовьта въ свѣтлина? Можете ли да си служите съ свѣтлината, като проводникъ на любовьта? Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Следователно, истински вѣрващъ е онзи, който вѣрва въ невъзможното. Да вѣрвашъ въ възможното, това е лесна работа, това още не е вѣра. Да вѣрвашъ въ невъзможното, въ неразбраното, това подразбира истински човѣкъ. Ако каже нѣкой, че свѣтътъ билъ създаденъ отъ яйце, ще започнатъ да разискватъ, какво е било това яйце, какъ е възможно цѣлиятъ свѣтъ да е билъ подъ крилата на една птица, каква е била птицата и т. н. Учительтъ се справя лесно съ децата, но какъ ще се справи съ възрастнитѣ? Като отиде между децата, той започва да разказва, какъ Богъ създалъ една голѣма кокошка и подъ крилата й турилъ много яйца, върху които тя лежала 25 дни. Отъ тѣзи яйца започнали да излизатъ звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, въ последния, т. е. шестия день, излѣзълъ човѣкътъ. Децата се радватъ, че научили нѣщо ново, и разказватъ на майкитѣ си, на по-малкитѣ си братчета и сестричета, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Възрастнитѣ, обаче, веднага се запитватъ, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждатъ този въпросъ, но никой не е дошълъ до истинското му разрешение. Неразрешенитѣ въпроси причиняватъ страдание, а разрешенитѣ — радость. Всички се запитватъ, защо идатъ страданията. Отговорътъ е простъ и категориченъ: страданията освобождаватъ човѣка отъ ограниченията. Какво прави бременната жена? — Деветь месеца носи детето въ утробата си, но следъ деветия месецъ тя го изпѫжда навънъ. Колкото и да е било добре въ утробата на майката, детето трѣбва да излѣзе навънъ, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия и да започне да учи. Ако майката не го изпѫди навънъ, и двамата ще умратъ. Ако Богъ не бѣше извадилъ човѣка вънъ отъ себе си, той никога нѣмаше да придобие знания. — Добре бѣше при майка ми; тамъ нѣмаше страдания. — Сега ще те стегнатъ и ще започнешъ да работишъ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ще работишъ — смисълътъ на живота е въ работата. Ако не извадишъ една мисъль вънъ отъ своя умъ, да живѣе свободно, тя ще остане въ забрава и най-после ще умре. Докато мисъльта е въ човѣшкия умъ, тя не е способна за работа. Щомъ излѣзе вънъ отъ него, тя може да работи и да се прояви. Казано е въ Битието, че Богъ изпѫди човѣка отъ рая. Ще кажете, че причината за това се крие въ неговия грѣхъ. Въ сѫщность, причината е по-дълбока. Думата „изпѫждане“ е силна, може да се замѣсти съ „раждане“. Майката изпѫжда детето вънъ отъ утробата си, т. е. тя ражда. Всѣки човѣкъ трѣбва да роди, и то на време. Не родишъ ли, самъ се осѫждашъ на страдания. Ще родишъ, ще работишъ и ще учишъ. Азъ не съмъ жененъ, самъ съмъ въ живота, мѫчно мога да свърша работата си. — Ти не говоришъ право. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Ще кажете, че мѫжътъ не ражда. — И мѫжътъ ражда, и жената ражда. Всички хора раждатъ, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мѫчи те една мисъль, искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, но не знаешъ, какъ да постѫпишъ. Ще се мѫчишъ день, два, повече дни, докато най-после го решишъ. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъль. Ще я родишъ по всички правила, ще й дадешъ животъ и условия за работа. Раждането е великъ, свещенъ процесъ. Днесъ то е опорочено, затова въ бѫдеще ще се измѣни. Природата е велика въ своитѣ опити. Като види, че нѣкой отъ нейнитѣ процеси се опетни, тя го замѣства съ новъ и по-съвършенъ. Има начинъ, по който човѣкъ самъ може да се преобрази, т. е. да се новороди. Той знае вече, че е новъ човѣкъ, преобразенъ, самъ себе си родилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просвѣтенъ човѣкъ. Ще дойде день, когато женитѣ ще раждатъ по новъ начинъ. За този день и Христосъ говори. Той казва: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; като роди, скръбьта й се превръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Въ широкъ смисълъ, детето представя новородена идея. За да се роди тя, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Щомъ се роди, той се радва, че тя излиза на бѣлъ свѣтъ и започва да работи. Животътъ се заключава въ страданието. Който страда, той живѣе; който се радва, той влиза вече съзнателно въ предѫрието на живота. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на страданието и на радостьта, хората се радватъ на това, на което не трѣбва, а бѣгатъ отъ страданието, което осмисля живота имъ. Радвайте се не на самата радость, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи въ себе си. Сѫщото се отнася и до радостьта. Ако не знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си вънъ отъ живота. Ако знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си придобилъ живота — най-ценното въ свѣта. И пияниятъ не знае, защо играе. Казватъ за него: Пиянъ е този човѣкъ, играе, буйствува; и той не знае, защо прави това. Докато е пиянъ, той не знае, защо играе, но като отрезнѣе, знае, защо е пѣлъ и игралъ. Ако знаешъ, защо вѣрвашъ и защо не вѣрвашъ, ти си на правъ пѫть; ако не знаешъ, ще се блъскашъ натукъ-натамъ, безъ да използувашъ живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вѣрвате. — Всичко е за васъ. Свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашитѣ страдания сѫ голѣми, но благодарете, защото чрезъ страданията придобивате живота. Чрезъ радоститѣ пъкъ влизате въ живота и започвате да растете. Когато се радвашъ, не отивай между хората, да се хвалишъ съ радостьта си. Така постѫпватъ нѣкои майки съ децата си. Майката вземе детето на рѫце и тръгва отъ кѫща на кѫща, да го показва на съседкитѣ си. По този начинъ детето губи красивото, което е вложено въ него. Майката трѣбва да излиза съ детето срѣдъ природата и да се моли на Бога, да му даде възможности да се превърне на свѣтлина, съ която да радва хората. Ще се радвашъ на свѣтлината на хората, а не на самитѣ тѣхъ. Задача: цѣла седмица мислете върху свѣтлината. Обърнете се къмъ Бога съ дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на свѣтлина. Не казвайте, че сте грѣшници, че това е невъзможно за васъ. И Сара не повѣрва на думитѣ, които ангелътъ й каза, че ще роди синъ, и се засмѣ. Тя каза: „Азъ не родихъ, когато бѣхъ млада, че сега, на 90 годишна възрасть, ще родя.“ Кажете си: „Незнайни сѫ Божиитѣ пѫтища.“ Защо и ти, ако си грѣшникъ, не можешъ да се превърнешъ на свѣтлина? Ако нѣкой те нацапа съ катранъ, грѣшникъ ли си? Така ли си роденъ? Вземи чиста вода въ легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. Отъ хиляди години дяволътъ търси начинъ да опетни човѣшката душа, но и досега не е успѣлъ въ това. Тѣлото може да се опетни, главно отвънъ, но човѣшката душа — никога. Нѣма начинъ, по който може да се опетни човѣшката душа. Тя всѣкога е била чиста и завинаги ще остане такава. Желая на всички да се превърнете на свѣтлина. Това е новото, което иде вече въ свѣта. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Да вѣрваме ли? — Вѣрвайте и не се страхувайте отъ нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и васъ е ималъ предъ видъ. Когато създавалъ вселената, Той ималъ предъ видъ и човѣка, далъ му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бѫдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си съ своя великъ Баща. Така ще създадете новото общество, на което членоветѣ ще бѫдатъ носители на свѣтлина. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора — хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството сѫ за васъ. Вървете напредъ, въ новия пѫть на свѣтлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Богъ е замислилъ преди създанието. Човѣкъ е дошълъ на земята да бѫде съработникъ на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостьта сѫ второстепенни нѣща. Първото е работата: да работишъ така, че да се превърнешъ на свѣтлина и на топлина, за да се учишъ и да любишъ. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малъкъ тласъкъ въ козмоса. Сега, за да мислите свободно върху свѣтлината, звука и въздуха, като проводници на любовьта, утре ще отидемъ на Витоша и, като се върнемъ, ще сподѣлимъ благата, които сме придобили, съ онѣзи отъ васъ, които сѫ заети и не могатъ да дойдатъ. Въ любовьта е животътъ, въ мѫдростьта е свѣтлината, въ истината е свободата. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 14 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Оставената торба На фиг. I. имате три окръжности А, В, С, които се пресичатъ взаимно. Всички знаете, какво нѣщо е окръжности и какво — кръгъ. Понеже иматъ еднакви радиуси, и тритѣ окръжности сѫ равни помежду си. Обаче, тѣ се отличаватъ по своята дейность, като образи на живата природа. Срѣдната окръжности, съ центъръ А, пресича дветѣ окръжности въ центроветѣ имъ В и С, което показва, че има нѣщо общо съ тѣхъ. Тази окръжности представя Божествения свѣтъ. Следователно, този свѣтъ има нѣщо общо съ останалитѣ два свѣта — съ духовния и съ физическия. Мнозина се запитватъ, на какво се дължатъ противоречията въ живота. Когато субективнитѣ, т. е. вѫтрешнитѣ възгледи на човѣка, се стълкновятъ съ обективнитѣ, т. е. съ външнитѣ възгледи на Бога и на разумната природа, непремѣнно се явяватъ противоречия. Значи, вѫтрешниятъ свѣтъ на човѣка е външенъ свѣтъ на Бога. Ако излѣзе отъ своя центъръ, човѣкъ влиза вече въ центъра на Божествения свѣтъ. Остане ли въ своя центъръ, той е въ външния свѣтъ на Бога, въ периферията на Божествения свѣтъ. И обратно, когато се движи по периферията на своя животъ, той минава презъ центъра на Божествения свѣтъ. Въ това време човѣкъ мисли, че е нѣкакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада въ противоречие съ себе си. Много естествено, никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ върши. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ противоречията си? — Да съгласува своитѣ субективни мисли и желания съ обективнитѣ мисли и желания на Бога. Невъзможно е Богъ да следва пѫтя на човѣшкитѣ мисли и желания. Човѣкъ е проява на Бога, но не и начало на Неговия животъ. Следователно, той трѣбва да върви по пѫтя на Бога, а не Богъ по неговия пѫть. Нѣкой пита, защо работитѣ му не се нареждатъ добре. — Защото е въ стълкновение съ външния животъ на Бога. — Защо имамъ голѣми мѫчнотии? — Защото си въ стълкнове ние съ външния животъ на Бога. Ако се движишъ съзнателно по окрѫжностьта А, ще намѣришъ хиляди възможности да реализирашъ своитѣ мисли и желания, както и своя идеалъ. Въ Божествения животъ има две противоположни посоки на движение: едната посока е отъ В къмъ А, а другата — отъ С къмъ А. Това показва, че въ природата има известно отношение между единъ силенъ и единъ слабъ моментъ, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. — Кога лъже човѣкъ? — Когато обещава на хората нѣща, които никога не може да направи. Нѣкой казва, че ще ви направи щастливи. Въ сѫщность, никой никого не може да направи щастливъ. Щастието е въ рѫцетѣ на Бога, а не въ човѣшкитѣ рѫце. Човѣкъ себе си не може да направи щастливъ, че другитѣ ще ощастливи. Какъ може, нещастниятъ да прави другитѣ щастливи ? Какъ може, слабиятъ да прави другитѣ силни? Какъ може, бедниятъ да прави другитѣ богати? Каквито обещания и да ви даватъ обикновенитѣ хора, не се лъжете отъ тѣхнитѣ думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нѣщата. Лъже онзи човѣкъ, който обещава нѣщо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречешъ лъжецъ онзи, който ти обещава богатството на цѣлата земя. Преди всичко, земята не е негова; той нѣма право да разполага съ нейното богатство. Този човѣкъ може да се нарече глупецъ, но не лъжецъ. Като знаете това, не говорете такива нѣща нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Защо ще си въобразявашъ, че можешъ да вдигнешъ земята на гърба си? Опитвалъ ли си да носишъ земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажешъ, че си ходилъ на слънцето. Какъ си ходилъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Трѣбва да говоришъ само онова, което си опиталъ и си се увѣрилъ, че самъ можешъ да го направишъ. Само онзи е ходилъ на слънцето, който си послужилъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ тѣлото си. — Азъ познавамъ Бога. — Какъ Го познавашъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. съ цѣлото си естество. Може ли да познавашъ Бога съ тѣлото си? Какво означава тѣлото? Подъ „тѣло“ разбираме външна проява на душата. Тѣлото представя външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вънъ отъ проявитѣ на ума, на сърдцето и на тѣлото. Следователно, душата има три обективни прояви: въ умствения свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на ума, въ духовния свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на сърдцето, въ физическия свѣтъ — като вътрешни сили на тѣлото. И тъй, душата представя външната и вътрешната същина на човѣка. Тя присътствува и въ съзнанието, и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята на човѣка — навсѣкѫде и въ всичко. Тя опредѣля нѣщата, но нея никой не може да опредѣли. Тя присѫтствува и въ духа на човѣка. Ако нѣкой се опита да й даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Споредъ нѣкой, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човѣшкото тѣло, а не на душата. Дето душата присѫтствува, тамъ има вѣчно движение, вѣчна работа. Следователно, никой не е видѣлъ душата, но има представа за нейнитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ Това значи: и започна човѣкъ да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първиятъ човѣкъ билъ лесно създаденъ. Достатъчно било да му се вдъхне въздухъ. Ако, наистина, е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздухъ въ нѣщо, да видите, какво ще излѣзе. Знаете ли, какво представя е диханието на Бога и каква сила се крие въ него? Следователно, когато става въпросъ за диханието на Бога, трѣбва да гледате на него като на свещено нѣщо. Ако чрезъ въздуха, който обикновениятъ човѣкъ вдишва и издишва, се извършватъ велики процеси въ организъма, колко по-велики и възвишени нѣща ставатъ отъ диханието на Бога. Веднъжъ само вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. При това, този процесъ не е еднократенъ. Много пѫти Богъ внася своето дихание въ човѣка. Въ който моментъ престане този процесъ, човѣкъ умира, т. е. животътъ въ него се прекѫсва. Който не разбира истината, мисли, че Богъ само веднъжъ е вдъхналъ животъ въ първия човѣкъ. За да го оживи, Богъ, наистина, е вдъхналъ само веднъжъ, но оттогава до днесъ Той не е престаналъ да внася диханието си въ човѣка и нѣма да престане да вдъхва. Майката само веднъжъ ли кърми детето си? Много пѫти го кърми тя, докато стане истински човѣкъ. Диханието на Бога е необходимо за всѣки човѣкъ, както млѣкото за гръдното дете. Следователно, процесътъ на Божественото дихание е непреривенъ, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, подържайте връзката си съ Бога, за да могатъ Неговитѣ енергии да се втичатъ въ васъ. И тогава, като се питате, какъвъ е смисълътъ на живота, ще си отговорите: Смисълътъ на живота се заключава въ връзката на човѣшката душа съ Бога. — Защо нѣмамъ успѣхъ въ живота си ? — Защото си скѫсалъ връзката съ Бога. — Какво трѣбва да направя, за да подобря живота си? — Да възстановишъ тази връзка. Представете си, че за васъ специално е оставена на опредѣлено мѣсто торба съ злато, която сами трѣбва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но въ сѫщия моментъ излизатъ отнѣкѫде разбойници и ви гонятъ да взематъ златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитатъ, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избѣгате. Ако избѣгате отъ разбойницитѣ и не вземете торбата, тѣ ще се възползуватъ отъ Божественото благо. Въ дадения случай, вие минавате за престѫпникъ предъ разбойницитѣ, понеже не сте могли да използувате Божественото благо. Страхътъ отъ разбойницитѣ показва, че сте скѫсали връзката си съ Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания и е готовъ да се справи съ тѣхъ. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Самообладание. По този начинъ могатъ да се реализиратъ добритѣ желания. Който има самообладание, той се е справилъ съ страха. — Какво допринася страхътъ? — Излишни тревоги. Ако пѫтувашъ съ параходъ по океана, трѣбва ли да се страхувашъ да не стане нѣкаква катастрофа? Страхувашъ се да не се разбие парахода и да се намѣришъ на дъното на океана. — Кой човѣкъ се страхува? — Който не е свързанъ съ Бога. Който има отношение къмъ Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пѫтува ли съ този параходъ, или да се качи на другъ? Ако му се отговори положително, той нѣма защо да се съмнява. Ще влѣзе въ парахода и, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата, ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Всичко може да стане съ парахода, въ който си ти, но нѣма да потъне. — Защо? — Защото Богъ ти е позволилъ да пѫтувашъ съ него. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да се противопостави на Божиитѣ решения. Ако параходътъ потъне, това показва, че ти си влѣзълъ въ него безъ позволението на Бога. Казано е въ Писанието: „Косъмъ отъ главата ви нѣма да падне безъ волята на Бога.“ Следователно, вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора, не умствена, но абсолютна вѣра, въ която нѣма никакви изключения. Какво означава вѣра безъ изключения ? Ако се качишъ на параходъ въ океана и се яви буря, параходътъ ще мине презъ голѣми люшкания, ще потъва въ водата и ще излиза на повръхностьта, ще залива пѫтницитѣ съ вода, но пакъ ще излѣзешъ на брѣга здравъ и читавъ. И презъ всичкото време на изпитанието трѣбва да останешъ тихъ и спокоенъ, съ пълна вѣра, че ще стигнешъ до брѣга благополучно и ще кажешъ: Минахъ презъ голѣма опитность, но се убедихъ, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога и въ Христа. Мнозина вѣрватъ като васъ, но важно е, какъ ще се справи всѣки, като попадне въ развълнувания океанъ. Вѣрващъ си, но като те гонятъ разбойници, оставашъ торбата съ златото и бѣгашъ. Това не е вѣра. Истински вѣрващиятъ трѣбва да остане на мѣстото си, разбойницитѣ да минатъ покрай него и да не го докоснатъ. Това е вѣра. Ако се уплашишъ отъ разбойницитѣ и избѣгашъ ти самъ се излагашъ на страдания. Ще останешъ около торбата си и ще кажешъ на разбойницитѣ: Тази торба е моя. Богъ ми я далъ и не отстѫпвамъ отъ нея. Какво представя торбата съ златото? — Човѣшкиятъ животъ. Следователно, никой не може да вземе живота, даденъ отъ Бога. Нито смъртьта може да отнеме живота на човѣка. — Ще умремъ. — Кой ви е казалъ това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живѣете? Нѣкой обикновенъ човѣкъ може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е мѣродавно. Кой е умиралъ съзнателно и познава смъртьта ? Никой нѣма право да говори за нѣща, които не е опиталъ. Казано е въ Писанието: „Въ който день престѫпишъ Божия законъ, ще умрешъ.“ Този законъ има и обратенъ смисълъ: „Въ който день решишъ да изпълнявашъ Божия законъ, ти придобивашъ животъ.“ Който губи живота си, става недоволенъ и страда; който придобива животъ, радва се. И тъй, хората сѫ недоволни, когато нѣщата ставатъ така, както не ги очакватъ. Искашъ да придобиешъ богатство, но, като започнатъ да те преследватъ апаши и разбойници, ставашъ недоволенъ и казвашъ: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е въ пари, но въ нѣкакво природно благо, отъ което се нуждаятъ всички хора. Ти имашъ кѫща, близо до чистъ, планински изворъ. Минаватъ и заминавать пѫтници край кѫщата ти, и всѣки търси вода, да задоволи жаждата си. Щомъ видятъ извора, приближаватъ се до него и пиятъ отъ водата му. Имашъ ли право да отказвашъ на пѫтницитѣ да пиятъ отъ водата на твоя изворъ? Ако откажешъ на нѣкого, ти вършишъ престѫпление, за което ще отговаряшъ. Всѣки, който дойде при твоя изворъ, ще го оставишъ свободно да се напие и да си налѣе, колкото вода иска. Въ това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ Даромъ се даватъ Божиитѣ блага, защото трѣбва да се върнатъ при Източника, отъ Който сѫ излѣзли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предъ видъ Божиитѣ блага. Като знаете това, не спирайте пѫтя на Божественитѣ блага. Първата задача на човека е да се справи съ своя вѫтрешенъ страхъ. Докато се страхува, той всѣкога ще бѫде недоволенъ, че не е постигналъ идеала си Много естествено, страхътъ го заставя да бѣга и да се откаже отъ торбата съ благата. Ако нѣкой се оплаква, че не е станалъ богатъ, силенъ, добъръ, това се дължи на неговата страхливость. — Защо не можахъ да стана поетъ, музикантъ или художникъ? — Защото си билъ страхливъ. Който е доволенъ отъ положението си и се радва на своитѣ постижения, той е билъ смѣлъ и решителенъ въ живота си, предъ нищо не се е спиралъ. Тъй щото, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е въ самитѣ васъ, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е фактъ, който съмъ опитвалъ много пѫти въ живота и съмъ абсолютно убеденъ въ него. Той е станалъ вече законъ, въ който нѣма никакво изключение. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ не може да наследи Царството Божие.“ Какво представя Царството Божие? — Сборъ отъ блага, които Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества на земята. Следователно, ако си страхливъ, не можешъ да се ползувашъ отъ Божиитѣ блага. — Какъ мога да се освободя отъ страха? — Като внесешъ любовьта въ сърдцето си. Тогава страхътъ ще остане отвънъ, а любовьта — отвѫтре. Само така ще реализирашъ желанията си; само така ще бѫдешъ въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Докато живѣешъ съ страхъ за утрешния день, ти всѣкога ще бѫдешъ въ стълкновение съ Бога, съ разумната природа. Извади страха вънъ отъ себе си, за да влѣзешъ въ хармония съ живата природа и да се ползувашъ отъ Божието благословение. При това положение ще реализирашъ своитѣ желания: каквото помислишъ, ще постигнешъ. Ако пожелаешъ да имашъ една колибка, веднага ще я придобиешъ. Тя ще бѫде като гайда: ту ще я свивашъ, ту ще я надувашъ. Можешъ ли да се оплачешъ отъ жилищна криза? Ще носишъ колибката съ себе си и, дето те завари нощьта, тамъ ще останешъ. Това значи, да прилага човѣкъ своето знание. Това значи, да бѫдешъ съвършенъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ За съвършения всичко е постижимо. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се постигатъ само за даденъ моментъ. Това значи, Богъ осигурява човѣка само за даденъ моментъ, а не за вѣчни времена. Имашъ нужда отъ хлѣбъ въ даденъ моментъ — ще го имашъ; искашъ да напишешъ нѣщо, ще напишешъ и ще се проявишъ като писатель, но само за даденъ моментъ; искашъ да имашъ къщичка, да си починешъ, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментътъ подразбира само известна область, известно направление. Въ единъ моментъ ще се проявишъ само въ известна область, а не въ всички области и направления. Искашъ ли въ единъ моментъ да се проявишъ въ всички области, или да постигнешъ всичкитѣ си желания, ти изпадашъ въ заблуждения и противоречия. И тъй, всичко въ живота е постижимо, когато поставите любовьта отвътре, а страха — отвънъ. Така се придобива животътъ и безсмъртието. Следователно, когато сте въ съгласие съ Божиитѣ закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че въ единъ моментъ само ще се справите съ мъчнотията си. Богъ е въ вѣчностьта. Той ръководи свѣта и го оправя. Живѣйте безъ страхъ, за да запазите торбата съ златото отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Предъ любовьта и безстрашието и най-голѣмиятъ разбойникъ отстѫпва. Той слага орѫжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай съ златото си, както знаешъ. Ако обичашъ, можешъ да дадешъ и на мене нѣщо. Ти бръквашъ въ торбата и давашъ на разбойника часть отъ златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имашъ повече блага отъ своя ближенъ, дай му часть отъ благата си, но доброволно. Сега, бѫдете внимателни, да не губите торбитѣ си. За тѣзи, които сѫ ги изгубили, тѣ не се връщатъ вече, но внимавайте, въ бѫдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параходъ, не губете вѣрата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърдчавайте. Щомъ сте свързани съ Бога, никаква сила не може да ви измѣсти отъ положението, въ което се намирате. Каквито бури и вѣтрове да ви брулятъ, параходътъ ви ще излѣзе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. — Какь ще познаете, дали този законъ действува въ живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойницитѣ ще отстѫпятъ предъ васъ. Така ще разберете, че тѣ сѫ ваши приятели, дегизирани, съ цель да изпитатъ вѣрата и самообладанието ви. Ще ви дамъ една нова пѣсень, на чуждъ езикъ, съ следното съдържание: Аинъ фаси, мекри заси, финъ земру ашанъ меру суаси синъ месулъ сумаси зенъ фесулъ. Чуждиятъ и неразбранъ езикъ показва, че нѣкога, въ далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днесъ я търсите. Сега следватъ разбранитѣ думи на пѣсеньта: Въ небеснитѣ ширини, въ небеснитѣ глъбини; въ небеснитѣ висини, где свѣтлина обитава, и животътъ вѣчно се проявява. Кога човѣкъ говори за небеснитѣ ширини ? — Когато изгуби нѣщо. Тогава той става по-разуменъ, но торбата е отишла вече въ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Стои човѣкътъ и мисли, какъ е станала тази работа, че торбата е вече далечъ отъ него. Той не подозира, че причината е въ неговия страхъ. Докато не се познава, човѣкъ страда, мѫчи се и се запитва, защо идатъ страданията. Страданията на хората сѫ резултатъ на изгубената обичь. Безъ обичь и любовь животътъ се обезсмисля. Любовьта изключва страха, следователно, освобождава човѣка отъ тъмнината и ограниченията. Ако обичьта и любовьта ви не сѫ въ сила да изпѫдятъ страха навънъ, тѣ не сѫ истински. — Какъ да се примиримъ съ страданията? — Нѣма защо да се примирявате съ страданията, но ще ги приемете, като нѣща, които идатъ отъ Бога. Следователно, всичко, което иде отъ Бога, е добро. Радость, или страдание, които идатъ отъ Бога, сѫ добри и на мѣсто. Обаче, трѣбва да различавате това, което иде отъ хората, отъ онова, което иде отъ Бога. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмиятъ страхъ и най-голѣмата обичь.“ Като развивате темата, ще се стремите да внесете нѣщо ново въ разбирането си, а не както сѫ разбирали хората преди васъ. За всѣко нѣщо се иска ново разбиране. И пророцитѣ сѫ имали нѣкакво разбиране за Бога, напримѣръ, но вие трѣбва да се отличавате отъ тѣхъ. Отъ васъ се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христа за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трѣбва да отговаря на момента, въ който сега живѣете. Новото има отношение къмъ красотата въ живота, а красотата — къмъ настоящето. Наистина, важни сѫ сегашнитѣ блага, а не миналитѣ, които сѫ изгубени вече. Въ много ями се събирало вода, отъ която мнозина сѫ се ползували, но важна е водата, която днесъ изтича отъ извора. Водата въ ямитѣ е мжтна, нечиста, а отъ извора е прѣсна, чиста — всички се стремятъ къмъ нея. На сѫщото основание, казвамъ: Важно е, какъ Богъ се изявява днесъ къмъ насъ, а не, какъ се е изявявалъ въ миналото. Затова Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Ако обичашъ Бога, нито на ума, нито на сърдцето ти ще дойде това, което Той е приготвилъ за тебе. Велика е любовьта Му къмъ всѣка душа. Божията Любовь е врата, презъ която ти ще минешъ, за да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ. Само така ти ще приемашъ и предавашъ Божиитѣ блага. Следователно, обичьта е съединителна връзка между човѣшката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човѣка. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 7 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣв!..