Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'общ окултен клас'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дoбpaтa постѫпка. 2-а школна лекция на общия окултенъ класъ (IV година) държана отъ Учителя на 22.Х.1924 г,- София. Размишление. Ще имате за слѣдния пѫть темата: „Отличителните черти на физическия и духовния човѣкъ“ Въ всички вѣкове, ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10,000, 100,000, 200,000, милиони милиарди левове, безъ, обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Представете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама оть това жито, да се нахрани съ него, или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате се изчислява на сто хамбара, и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви пол- зува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво, седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко жито въ хамбара ли, или въ сготѣ грама жито турени въ стомаха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието могатъ да бадатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкой казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде дъбъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате, нe е лошото въ слизането, не е доброто и въ качването. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ цѣль да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкой казватъ: да се качваме! Качването не е всѣкога добродѣтель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото, и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: той слѣзълъ. Туй още нищо не доказва, Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: защо се е качилъ? Нѣкой отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: Учительтъ казва да се качваме. За какво да се качвате?, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да фунционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо-набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ. Само Богъ има право привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто, и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни разултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява, като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкаръть не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ. Ние, обаче, не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря, Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частности една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Нзъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този —- на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайната сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употребяваме думитѣ ,може да бѫде /добъръ“ Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагоги- ята, или въ етиката?—Утилитарното схващане: доброто, това полезното или най-голѣмото благо за по-възможность най-голѣма часть хора. Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора, който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмь добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто, или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свътлина и свобода. Нѣма ли тия три качества, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ любовьта; свѣтлината иде чрезъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ насъ. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, азъ като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хра ще разбератъ това нѣщо, или не, за Божествения свѣтъ е безразлично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти прѣдизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ насъ въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по великъ акть отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да дъйствува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества взиматъ участие. И тъй, всѣка постъпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: сега имамъ по важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постъпка. (Да ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бждатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? — Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута която изживѣваме въ сегашния си животъ е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можите да си играете съ живота. Вие не можите да кажите: азъ сега си имамъ работа ще върша това — онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла. Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ същества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра! Добрѣ, вие които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия, Какво ще правите? — Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете, и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ: защо не останете да си градите кѫ- щата. Нали имате друга философия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприятель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате ние сме сериозни хора! Кажете ми дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господъ не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? — Може. Както градите къщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре, ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо?— Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратила на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайности, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи, и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта? Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисѫль. Нзъ искамъ всички вие да се стреснете, т е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? — Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ, и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото, товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става; мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: дѣ е пѫтьтъ за Ситняково? Казва му: ще държишъ все лѣвата страна. Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: „Ситняково" ще е това, обаче то излѣзло Якуруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли: молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, слѣдъ четири-дневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: „Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има". Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не хедете сами въ този свѣтъ: трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия или Господъ, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрил пакъ на сѫщото мѣсто. Започналъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ, или действително съмъ на земята. И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якуруда. Въ Писанието се казва: „Въ доброто не трѣбва да има отлагане". Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Нe чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето когато имате най лошо разположение. Неразположенията въ насъ съ външни физически. Всички физически неразположения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2—3 дни като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ нѣща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: какъ да забравимъ? Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата „мразя". Качили сте умразата тъй високо и казвате: слушай, слѣзъ отъ тамъ! Вие и заповѣдвате, но тя слиза ли? — Не слиза. Умразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбв; да направите? — Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума „мразя. Воля трѣбва, рѫка трѣбва — нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата „мразя“, а послѣ съ думи казвате: искамъ да се махне тази дума отъ тамъ. Значи, вие и заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ вашата рѫка, и трѣбва да се изтрие пакъ, отъ вашата рѫка, не да и се казва съ думи: слѣзъ долу! Съ думитѣ не може да се махне, но съ рѫка — може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща, отъ 7- 8 етажа, обаче забатачите съ 5 — 6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отива те въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, от тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: „Стоянчо, какъ върви тази кѫща? Забатачихъ. „Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхь". Питамъ: този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята умраза? — Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: „Заповѣдайте въ дома ми. Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи умразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постъпка въ свѣта, ние заличаваме умразaтa. Не е достатъчно само да кажете нѣкому „азъ тe обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра", но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правитѣ е слѣдното: написвате на дъската думата „любовь“. Казвате: гори ми сърцето за тебе. Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви - не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духь, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ, щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ, Слѣдователно Любовьта ангажира всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? — Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духь нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте, или въ формата на птичка, нѣкое животно, или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ — изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ дукове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други — въ формата на най-хубавото растение; трети — въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети — въ формата на нѣкой ангелъ — изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да действувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употребите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкой нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо, или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога". Та каз- вамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ дукове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣ- хнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? -Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдещо щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдователно, въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: и безъ добро може. Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате:. ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая. Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трябва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истински философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка; вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкой работи но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣватe въ моята искреность. Допуснете, обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣнѣ, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовността ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? — Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакать съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? — Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ, и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхь не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: сърцето ми гори. Туй горене не е отъ Божественъ произходъ Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнят, лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатиль главата. Това е актиорство. Когато страдашъ трябва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте, колко сѫ смѣшни съврѣменнитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: „Съ този кръстъ всичко побѣждаваме“. — Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнece. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ на сетнѣ не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десетъ пѫти ще се изпотишъ, до като го изнесешъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдат, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ тѣ. Казватъ: ,,Турихь кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!" Чакай да видимъ силата ти де, дали кръста е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитатания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми, каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ; не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мъчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драгановъ казалъ на Петко Сгояновъ една обидна дума. Какво означава това? — Турилъ му едно малко кръстче, и той казва: знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ? Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество, и като се намѣришъ въ тази тъмна нощь, геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсемъ самъ кажи въ себе си: „Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се изменя. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ". Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволъть те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи, и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, не побѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобѣдими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да тe намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придобиемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣтели. Това е законъ. Сега, ако вие не усвоите този законъ каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било до сега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? — Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? — Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ за такива страдания ли съмъ роденъ? Не, азъ ви питамъ; кой отъ васъ е роденъ за страдания като христовитѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? — ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: „Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите“. Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпатания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти и страданията, но вие не можете да ги издържате, Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача, и вие току отивате да питате този, онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1 — 2 задачи нерешени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: ние сме хора отъ новото учение, Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкой казватъ: несъгласие има между насъ. Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣ- дизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто, прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възвишенитѣ духове се учатъ въ небето, и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра? Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раз- дѣляте това число на 2 и получавате 50.5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби въ едната нося праздно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захарь въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение? — И моето учение! Да, ще ти докажа Изваждамъ праздното шише и му казвамъ: това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него, Отваря той шишето, гледа, праздно шише. Казва ми: азъ празно шише ли съмъ? Питамъ го; ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ? — Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ? Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му; за втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Различна е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно а моето пълно, иначе и ти си човѣкь като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига. Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо, търси нѣкой да го обича — празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкой отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкой отъ васъ правятъ такива опити, и нека продължаватъ. Нѣкой сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше? Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: много хубаво бѣше и брашното, и дрѣшкитѣ, и обущата, всичко излѣзе много хубаво. Вие отивате при нѣкого и го запитвате: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ брашно. На тази дума на тази любовь сега ние трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата „брашно“ Ще го запиташъ пакъ: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ обуща. Пакъ написвате на дъската думата „обуща“. Казвате: азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ. Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете, всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бъде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега споредъ старото учение, ще се събератъ въ камаратa, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назначаватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцатa на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния. а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престъпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, за това казвамъ: вложете капиталътъ, който имате, вложете го въ Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божествена свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовъ по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто тъй, както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимь, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозабпуждава да мисли, че е силень: Запримѣръ, военниятъ до като носи шашка е силень, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ до като кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ докато има перо е силенъ; съдията докато носи гертапа съ знака на правосъдието на врата си е силен и; пълководецътъ до като има войници задъ него е силень; но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ, важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Bcѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно; то е случайно въ вашия животъ. Туй което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хopa има и слѣдната мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и до сега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хopa не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ, и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ —като старъ. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? — Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се повдигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това, показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като и каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания, и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употребяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 — 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ упот- рѣбяватъ нѣкой възбудителни средства като опиумъ и др., но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба, хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ, или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почуствувалъ че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ. Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерята, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на друга- ритѣ си: „Оставете се, този човѣкъ оживѣ“. Американецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: „Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ“, Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главатарьтъ казва: „Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, Хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо“. Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не ще може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва; „Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.“ Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря; „Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно! Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на котела, дето живѣялъ. Какво било очудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: „Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ! “ Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опастности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще про- даватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: „Не плащамъ нищо за балсамиране“, И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкой казватъ: отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫтъ и нищо не придобихъ.“ И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите, и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа, какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? — Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Щората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдите едно самостоятелно клонче, да проявите вашата само- стоятелность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно Дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ, Това е приятното въ живота. Тази ло- ша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжелявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдростъ, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротостъ и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади, и между стари. Всичко друго което направите вънъ отъ туй, е отъ лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате да имъ ставате суфльори, и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме от горѣ, да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ от горѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, им нѣкой отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ, и между старитѣ има такива. Да не могатъ да се молятъ? Ами че молитвата е първиятъ актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкой хopa, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздуха да влиза и да излиза гладко, тихо, като, че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте, грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи, какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?“ Господъ казва: „Тукъ не става въпросъ за грѣхове“. За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква праздна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь, и то каква любовь? —- Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫтъ ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга, Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ, и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе си. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка. Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пустнатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младоженикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите единъ часъ, ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ живота, има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа. Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление. Втора лекция на ООК ІV година 22 октомври 1924 г.
  2. От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна справедливость 1-а школна лекция на общия окултенъ клас! (IV година), държана отъ Учителя на 15.X.1924 г. - София. Размишление. Да се изпѣе „Духьтъ Божий“. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допустнемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣдѣля отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсъкѫдѣ? — Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси не е равномѣрна. Центъ- рътъ това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои — отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които ся съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиуси ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, a CN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условъя, има двойна дѣятелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ. радиусътъ е резултатъ отъ човешката дѣятелность. И тогава ние казваме че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво представлява правата линия, сама по себе си, споредъ съвременната геометрия? — Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво представлява тогава плоскостьта въ съвременната геометрия? — Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта представлява съвокупность отъ всичките възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-после идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съвременната геометрия? — Кубътъ представлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ представлява съвокупность отъ възможностите на плоскостьта. Значи, възможностите на плоскостьта сѫ включени въ куба. Следователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, требва да разбирашъ законите на правата линия, Мнозина гиворятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великиятъ законъ на правата линия? Какво означава, това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така; проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири тя, сама по себе си, има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия — води къмъ Божествения животъ. Правата линия обра-зува плоскостта — води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ вась искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Лнгелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тясната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание — да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ желалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата „желание“ Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ на страна, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ, Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пжтя на отвлечената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животь мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че съ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва на дѣсно-налѣво, но като се събуди, сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: „Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ“. Тия борчове, дълговетѣ, това съ излишнитѣ работи, за които ние разсъждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си къща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господъ казва; „Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по важни работи, съ ко-ито трѣбва да се занимава. Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето което е постъпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постъпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви требва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишните страдания, непременно трѣбва да изучавате законите за продължаване своя радиусъ Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣятелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣятелность равна на CN. Отъ това именно се явява и различието между щората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣятелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Следователно всеки човекъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, Коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онези, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣятелность, иматъ опасность да правятъ повече погрешки, т. е. те сѫ свободни да излизатъ отъ центьра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДМ. Те се стремятъ да бѫдатъ тъй големи, както първия центъръ. Представете си, сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка 0, а послѣ и до точка N, а половината ще бждатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкой отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скжсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, по нѣкога се продължаватъ и нѣкой отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ щората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкой хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърдцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкой хора духьтъ е силенъ; у други душата е силна; у трети — умътъ е силенъ; у четвърти — сърцето е силно; у пети — волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва; азъ имамъ правилно сърце. Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение ? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. АKO радиуса на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на кръга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бъдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиуса на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бъде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкой отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: азъ имамъ умъ, мога да мисля. Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото същество, за което азъ зная да мисли е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата Ангелитѣ иматъ съждения, а Богъ, отъ нашитѣ понятия и съждения, прави заключения, Той разсъждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е съждение? (Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е съждение). Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ същность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се скачашъ—значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея?—Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: празна работа било всичко! Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна? Туй което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на .земята, въ който всички участвуваме е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. (Ще помните ли когато умрете? — Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъм- мина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина, Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ — пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате че има другъ свѣтъ, но не го знае те. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? — Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо, Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра, да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки? — Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не ймъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ? — Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ! Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най послѣ го освобождаватъ, но казватъ: извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска, Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръсъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойноство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (Божественото). Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия — значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинскиятъ човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече „човѣкъ“, въ абсолютната смисълъ на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвте: искамъ да любя. Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ: защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: ама той е безпомощенъ. Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно същество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ същества червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа Любовьта е законъ, който носи всички блага за обѣднѣлитѣ същества, Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, „но къмъ обѣднелитѣ същества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора, Христосъ казва: „Комуто много се прощава,- много и люби“. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовъ къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: щомъ е тъй, да грѣшимъ! Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй същество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: азъ съмъ търговецъ“, или азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания“. Не, трѣбватъ ти знания,, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ същини* се състоятъ въ възможноститѣ. които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички същества. Той не прави разлика между съществата но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на щората, Богъ въ същность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе — Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у щората на земята, които вър- шатъ престъпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ? — Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ. Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: Прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене, Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: Учительтъ се засмѣ. „Какво ли искаше да каже съ това: Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстъпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: сериозно ме погледна Учительтъ. Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ при- мѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богь казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? — Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкой могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Защо се засмѣ Сара?, Тя казва: не се засмѣлъ. Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ; ние не сме направили това нѣщо. Колко ученички има, кои го биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н. Не, когато ще изнеса единъ фактъ, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта тъй, както си е — нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето „виеше азъ“, Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: това, което направихъ е една погрешка въ моя животъ която трѣбва да изправя. Има погрѣшки въ живота които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по- малко. не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени! „ Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! — Всѣка сѫдба въ него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хopa говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютнта справедливость, а не на осъждане. Щомъ азъ произнеса една присяда, това е човѣшко. „Като видя че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, Но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговите условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и въру менъ кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господаръ на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господари на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господари на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина ? Всѣки човѣкъ може да бѫде господари на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможности да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто. ще кажешъ: чакай, не е сега врѣме за това. На една твоя мисълъ ще дадешъ възможности- да се прояви, а на друга ще кажешъ; чакай! Ти не си господари на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможности да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. Нa кой животъ? Ha обикновения животъ. Нѣкой казва; да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля? Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ, Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие, Тази искра можешъ да запазишъ, за себе си, но да не и давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ който из-важдаме отъ този примѣръ е слѣдниятъ: не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казвзтъ: „Като питашъ, и (Цариградь ще намѣришъ“. Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫде въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ, Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: Ходихъ на Витоша. Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша ? Знание се изисква отъ васъ и то такова знание, че като тръгнешъ да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходитѣ по съврѣменната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣритѣ една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: „Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша? — Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи. Господъ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго“. Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫвременнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ: философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣритѣ, ще разрѣшитѣ всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най- великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви къмъ най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката — иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не можи да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човѣкъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най- послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. „Ами тогава какво ще стане съ мене?“ Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Нзъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможностите на добродетелите, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: тия неща сѫ отвлечени работи. Насъ ни интересува въпроса, какъ требва да живеемъ сега. Много добре. Вие сте двама приятели, казвате: азъ не искамъ да зная него. И другиятъ казва сѫщото Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планините, дохождате до едно опасно место, презъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? — Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? — Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? — Ще те повлече на долу. Има нещо, което те засега. Азъ се смея на сегашната философия, за „д а д е н о т о“, съ което се занимаватъ философите. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото решава въпроса. И взетото решава въпроса. Всеко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Следователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичките въпроси диалектически, е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човѣкъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? — Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомана е. Нѣма хлѣбъ — взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: „Взели и сърцето“. Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе умътъ на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговиятъ духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окултиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ на страна тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бъдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бъдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Нe сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мъдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бъде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лъкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: абсолютна спра- недливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи: не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще даде ।е на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята същина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: „Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля“! Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимь волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вътрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постъпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бъдете абсолютно справедливи. Вие като вѣрвате че азъ съмъ абсолютно справедливъ вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бъде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че съ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: менъ не ми е ясно това. Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намѣрили. Като намерите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно, Като бутнете тази игла, ще се намерите прѣдъ такава светлина, каквато не сте сънували. Ще намерите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намерите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣригѣ. Всичко друго може да е отвлечено. Като отидете на небето ще ви питатъ: говорила ли ви за иглата? — Да. Намерихте ли я? — Нe. Ще се върнете да я намерите. Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашите чувства, мисли, действия постоянно еволюиратъ. Вие требва да разбирате този законъ. Отъ него зивисятъ постоянните промени които ставатъ въ васъ. Некой пѫтъ сте неразположени, другъ пѫтъ сте разположени; Тия промени ставатъ, защото ние влизаме въ единъ орга- низъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ като говори на римляните, казва имъ; „Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ денъ ще се освободимъ“. Кога. — Като намерим иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? —- Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнаниe може да се разширява въ права линия, въ плоскости, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ни, правата линия ще си представяте като една вѫможность за реализиране възможностите на Божествения животъ. Плоскостьта ще си представяте кат една възможностъ за реализиране на ангелския живот , а кубътъ за реализиране на човешкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможностите на моя духъ, това сѫ възможностите на мoятa душа това сѫ възможностите на моя умъ, това са възможностите на моята воля. Те сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човечеството. Размишление. Само Божията Любовь е Любовь. * Първа лекция на ООК ІV година 15 октомври 1924 г.
  3. От единичното издание "Прѣвръщане на енергиитѣ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣврѫщане на енергиитѣ. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ, държана на 4 августъ 1922 г., четвъртъкъ Тайна молитва! Ще говоря сега малко вѫрху „прѣврѫщане на енергиитѣ“. Вие отчасти трѣбва да се запознаете съ този великъ законъ за прѣвръщането. Да кажемъ, че вие имате извѣстно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тѣлото. Състоянпе на духа подразбира, че си мислите нѣщо, нѣкоя мисъль да ви занимава. Състоянне на душата, подразбира нѣкакво чувство въ сърцето. Тъй че имате нѣкакво състояние или въ ума, или въ сърцето, или въ волята си. Та туй именно състояние произтича отъ напрѣжението на нѣкаква си сила. Запримѣръ, вие ходите, и на петата ви се набоде единъ малъкъ цигански трънъ, и при всѣко стѫпване ще усѣщате една неприятность. Значи, извѣстна сила е нападнала върху този трънъ, той въздѣйствува на вашия кракъ, и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че въ петата ви влѣзълъ този малъкъ трънъ, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трънъ. Българитѣ изобщо носятъ такива, голѣми игли, и като се набодатъ съ нѣкой трънъ, започватъ да човъркатъ съ тази игла, докато излѣзе тръна. Щомъ излѣзе тръна, турятъ устата си на това мѣсто, за да поизсмучат кръвьта и послѣ отгорѣ малко соль. Хубаво, сега този цигански трънъ може да влѣзе въ чувствата ви нѣкѫдѣ, защото циганскиятъ трънъ, като неканенъ гостъ, навсѣкѫдѣ расте. И ако се случи да минешъ прѣзъ неотъпканъ пѫть, дѣто растатъ тия тръне, то не само единъ, по 10—20—30 може да се набодатъ въ крака ти. Сега, тия тръне сѫ още по-опасни, когато у васъ се възбуди нѣкое чувство, да кажемъ, чувство на отвращение или на умраза. Може да си философъ, може да си религиозенъ човѣкъ, но когато дойде туй чувство, вие ще се измѣните, ще забравите вашата религиозность, и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Прѣди 20 години, гледахъ, какъ двама мисионери въ сѣверна България се хванаха за гушата, и едва не се убиха, но слѣдъ 1/2 часъ се молиха, и слѣдъ молитвата, това-онова, цѣлунаха се и си простиха. Питамъ сега: Какво е станало между тѣхъ? Причината е една дума. Тази дума въ даденъ моментъ може да се разбере криво, да подбуди редъ други чувства, и да произведе другъ родъ състояние. Трѣбва да знаешъ законите, да прѣвърнешъ тия сили въ положително направление, да ги заменишъ съ нѣщо друто. Сега, да кажемъ, ние говоримъ за умразата. Може да попитате: Не може ли безъ умраза? — Не може. Колкото умразата е по-силна, толкова и любовьта е по-силна. Но кога ще бѫде любовьта по-силна? Щомъ се махне тази умраза, любовьта ще бѫде толкова по-силна, колкото по-силна е била умразата. И така, умразата е сѣнка на любовьта. По тази сѣнка ние ще може да сѫдимъ въ какво направление се намира тази реалность, защото, ако не любишъ, ще мразишъ. Има, обаче, едно трето състояние, което е по-лошо отъ умразата, защото, онзи, който те мрази, той е активенъ. Който те мрази, той взима отъ тебе: или ще те удари, или ще те осакати, кѫщата ще ти запали, ако е вѣстникарь, въ вѣстницитѣ ще пише, иска да те компрометира, и тъй ще те стегне, че да почувствувашъ неговата умраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи добро, ще те прѣпорѫча дѣто трѣбва, ако си бѣденъ, ще ти даде пари на заемъ, кѫща ще ти направи — обратенъ процесъ на пѫрвия. Сега, нѣма да се спирамъ върху психологията, отдѣто сѫ произлѣзли тия двѣ състояния, защото сѫстоянието на умразата и то си има своето произхождение. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на умразата е неестествено. Следователно, в сегашния животъ, ние трѣбва по възможность умразата всѣкога да я правимъ като тилъ на любовьта. И окултниятъ законъ гласи тъй: Не противодѣйствувай на умразата, понеже щомъ й противодѣйствувашъ, ти й давашъ повече сила. Щомъ й противодѣйствувашъ, ти я признавашъ за реалность, а щомъ противодѣйствувашъ на тази реалность, ти я признавашъ за сила. Щомъ не я признавашъ, мисли само за любовьта, говори само за любовьта, а остави умразата така, да си дѣйствува. И право казва Христосъ: „Не противи се злому“. Защо? — За да не му давашъ сила. Щомъ му противодѣйствувашъ, ти му давашъ сила да черпи отъ тебе. Щомъ твоятъ умъ е заетъ съ нѣкой човѣкъ, който те мрази, искашъ да му противодѣйствувашъ, ти давашъ сила на този човѣкъ да почерпи малко сила отъ тебе. И може да речемъ, че умразата, това е кражба по законенъ начинъ, изнудване, взимане на човѣшката енергия. И който те мрази всѣкога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракътъ ще ти счупи, ще те умаломощи. Ако е въ физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можешъ да му противодѣйствувашъ. Така и въ умствено отношение, и въ духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Слѣдователно, Христосъ казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто въ себе си“. И тамъ е мѫчното, понеже злото, това сѫ иптелегентни сѫщества отъ черното братство, и тѣ казватъ: „Противи се на злото, защото само така ще проявишъ твоя характеръ“. За тѣхъ, да вършатъ зло, е животъ, да вършатъ добро, е смърть. Както въ Бѣлата ложа е изключено злото, и всѣки се наказва за него, така и въ черната ложа е изключено доброто, и всѣки се наказва, когато върши добро. И тия сѫстояния, които усѣщате по нѣкой пѫть, тѣ сѫ по внушение. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да те убѣди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добъръ човѣкъ, че не си простакъ, ще се урони твоя престижъ, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперятъ всички на около ти“. Въ сѫщото врѣме ти дойде друга мисъль отъ Бѣлото братство и ти казва: „Не, постѫпи споредъ любовьта си, не обрѫщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“, И почватъ тия двѣ мисли: и едната и другата школа ти говорятъ. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванемъ пѫтя“. Вис сте въ Бѣлото братство, а работите съ чернитѣ, на лѣво сте. Защото, всѣки моментъ сте или на лѣво, или на дѣсно. Разгнѣвишъ се, налѣво си, любишъ на дѣсно си. Този пѫть е такъвъ. Всѣки моментъ ще се мѣнишъ, ту на лѣво, ту на дѣсно, докато дойдешъ въ положение да различавашъ тия състояния, и веднага да схванешъ момента, че искатъ да те изкусятъ. Като дойдешъ до това, да схванешъ тозъ моментъ, трѣбва да дадешъ на онази своя интуиция да се прояви, да не й се притивишъ. И щомъ не се противишъ, ти ще я побѣдишъ. Но всѣкога, когато човѣкъ може да прѣтѫрпи извѣстно искушение, извѣстна съблазънь, той става всѣкога по-силенъ, а не издѫржи ли извѣстно изкушение или съблазънь, той пада, отслабва. Туй е законъ. Сега, щомъ дойдатъ изкушения, вие не можете да ги избѣгнѣте. Изкушения ще дойдатъ, изпити ще дойдатъ, не е въпросътъ въ това, горчивитѣ и сладкитѣ чувства ще дойдатъ, това е законъ. При сегашнитѣ условия другъ пѫть нѣма, ще знае всѣки какъ да ги посрѣща. Този законъ е сѫщиятъ и въ умствения свѣтъ. Нѣкои мисли сѫ образувани отъ Бѣлото братство, а нѣкои отъ — черното братство. И всѣка една мисъль си има своитѣ крайни прѣдѣли. Тогава, азъ ще ви опрѣдѣля слѣдующия законъ тъй: Тѣзи, които вървятъ въ лѣвата пѫтека, въ началото продѫлжаватъ врѣмето, а въ края го съкращаватъ, а онѣзи ученици, които вървятъ въ Бѣлото Братство, въ началото съкращаватъ врѣмето, а въ края го продѫлжаватъ. Азъ ще ви обясня сега този законъ. Единъ свѣтски човѣкъ, запримѣръ, има извѣстно врѣме, мислн и обсѫжда, взима му врѣме день, два, три, той му много мисли, какъ напримѣръ, да извърви единъ пѫть отъ нѣколко километра. Той ще изпрати цела експедиция да провери пѫтя, да го изслѣдва, и ще каже: „По този пѫть не може да се пѫтува“. А онзи човѣкъ, който живѣе по Бога, който върви по Божествения пѫть, който има интуиция, изведнъжъ вижда този пѫть и казва: „Тъй казва Богъ — може да се пѫтува“. Но щомъ дойдемъ до методитѣ на Бѣлото Братство, въ края, като видимъ резултатитѣ, протакаме врѣмето. Сега, онзи, който ще ти даде пари на заемъ, първо протака врѣмето, за 1, 2 или 3 мѣсеца. Ще мине врѣмето, и като дойде срока да събира паритѣ, съкращава врѣмето, ще те стегне. И ти, нѣма какво, ще платишъ. Въ Бѣлото Братство този методъ е обратенъ. Въ началото мислимъ, и послѣ дѣйствуваме. Но щомь дойде опрѣдѣления срокъ за изплащане, и нѣкой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тия пари, ти ще ги задържишъ за себе си“. Той продължава врѣмето. И тъй, вие ще гледате процеса, който става вѫтрѣ въ васъ. Ако въ началото на живота си още искашъ плода да дойде бързо, да дойде скоро врѣмето, за да постигнешъ нѣщо, тия резултати да дойдатъ бързо, ти вървишъ по лѣвия пѫть. Ако искашъ бързо да усвоишъ нѣщо, ти вървишъ по лѣвата пѫтека. Ако слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, и оставяшъ плода да дойде най-послѣ, и не бѫрзашъ, ти вървишъ по правата пѫтека, по дѣсния пѫть. Човѣкъ, който е работилъ по свѣтски за своя народъ, той, като е вървѣлъ по лѣвия пѫть, иска да му се направи единъ паметникъ, иска да се пише за него въ вѣстницитѣ. Ако не направятъ това, счита, че тия хора не сѫ признателни. Когато, единъ човѣкъ, който е вървѣлъ въ дѣсния пѫть, като дойде врѣме за юбилей, казва: „Нѣма защо да правите това, нека слѣдъ смѫртьта ми“. Той протака врѣмето. Ако искате бързи резултати още в този животъ, вие сте въ лѣво. Ако бързате въ началото, вие сте по Бога: ако протакате въ началото по свѣта ходите. Ако съкращавате врѣмето въ края, по свѣта ходите; ако го продължавате въ края, по Бога ходите. Това е законъ вѫтрѣ въ васъ. И когато ти се безпокоишъ за резултатитѣ на твоя животъ, за онова, което си направилъ, ти си въ лѣво. Извършилъ си нѣщо и се безпокоишъ, на лѣво си. Запримѣръ, безпокоите се: Какво ще стане съ насъ, ами ако не ни крѫщаватъ дѣцата, ако не ни вѣнчаватъ? Ти си вече въ лѣво. Че въ свѣта не си дошълъ да те вѣнчаватъ, да те погребватъ! Това сѫ нѣща посторонни. Въ кой кодексъ на Евангелието е писано, че човѣкъ ще се вѣнчава и кръщава? Когато Богъ създаде първия човѣкъ, пишеше ли нѣкѫдѣ, че ще се вѣнчава? Той вѣнча ли го? Създаде го по образъ и подобие свое. Той каза: „Плодете се, завладейте земята, живѣйте по Бога“. Туй е казалъ Господъ. А послѣ, хората като дойдоха, заживѣха по свѣтски, казваха: „Трѣбва да се вѣнчаваме, да се крѫщаваме, тъй е казаль Господъ“. Питамъ; Първиятъ човѣкъ кой го вѣнча? Първитѣ хора кой ги вѣнча? Който вѣнча първитѣ хора, той ще венчѣе и насъ. Ако е въпросътъ за кръщение, има два вида кръщение: съ вода и съ Духъ. Ако е за кръщение, ще прѣдпочетемъ да ни кръсти онзи, който кръщава съ Духъ. Попътъ може да ме потопи въ котела си 20 пѫти, и пакъ ще остана сѫщия човѣкъ. Не ще те крѫсти Господъ. И ако ме кръсти единъ пѫть, стига ми. Сега, кой ще те вѣнчѣе? — Богъ. Ами кой ще те погребе? Ако е въпросъ за погребване, Господъ ще те погребе, защото той поне ще те и съживи. Щомъ се безпокоимъ, това показва, че ние се безпокоимъ за общественото мнѣние. Тогава ти си въ лѣво. Туй обществено мнѣние ние бихме го взели прѣдъ видъ, ако се състоеше отъ свѣтци, отъ хора благородни, отъ хора съ най-възвишенъ характеръ, съ умъ, сърце и воля. Тѣхното мнѣние ще вземемъ. А тия, отъ които се безпокоите, сѫ хора, които се подкупватъ всѣки день, на всѣка стѫпка. Какво ще кажатъ тия хора? Единъ виденъ тѣхенъ човѣкъ ето какво ми казваше: „Ние, макаръ и да сме лоши хора, ние знаемъ, че когато се яви едно благородно общество, лошитѣ хора ще се натрупатъ, ще се нахвърлятъ върху него, за да оправдаятъ своитѣ грѣхове“. И когато тѣ говорятъ за васъ, ние знаемъ, че това съ тѣхни грѣхове“. Но, ние не сме толкова глупави хора. Та при прѣвръщане на енергиитѣ, всѣкн трѣбва да се заеме, да види въ колко врѣме може да прѣвърне извѣстна енергия. Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажатъ: Кажи ми нѣкога нѣкоя обидна дума, за да видя въ колко врѣме ще ми прѣмине тази обида. Извади часовника си, и вижъ, въ колко часа те е обидлъ, и за колко врѣме ще прѣвърнешъ тази обида. Напримѣръ, въ 6 ч. сутриньта те е обидилъ, и ще видишъ въ колко врѣме ще можешъ да прѣвърнеш туй чувство. Дали ще можешъ. за 2 минути, за 1/2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го прѣвърнешъ. Ако до единъ мѣсецъ не можешъ да укротишъ туй чувство, значи твоятъ характеръ е слабъ. Ако въ 1 — 2 ч. туй чувство можешъ да го прѣвърнешъ, тази обидна дума да я прѣвърнешъ, да ти стане обикновена дума, и то не само да я прѣтърпишъ, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имашъ силенъ характеръ. Сега, азъ ви обяснявамъ прѣвръщането на еиергиитѣ по слѣдния начинъ: Да кажемъ, че влизате въ една гостилница, окултенъ ученикъ сте, или християнинъ, но нѣмате пари. Гостилничарьтъ те пита: Имате ли пари? — Нѣмамъ, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давамъ“, Слагашъ шапката си. Питамъ: На кого трѣбва да благодаришъ: На шапката си или на гостилничаря? — На шапката. Влизашъ втори пѫть на гостилиицата. Нѣмашъ шапка вече, но хубави ти сѫ обущата. Пари нѣмашъ. Гостилничарьтъ казва: „За обущата ти може да тя дамъ единъ обѣдъ“. Събувашъ обущата си, оставашъ босъ. Кому трѣбва да благодаришъ? — На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничарь ти каже: „Благодари, че азъ те нахранихъ“. — Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори пѫть те нахранихъ“. — Да, но заради обущата. Думитѣ на гостилничара сѫ вѣрни до извѣстна степень. Може този гостилничарь иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката, и пакъ да ви я върне назадъ. Може да ви вземе обущата, и пакъ да ви ги прати назадъ. Той иска да скрие своята добродѣтель. Вие ще благодарите на шапката си, и той ще повърне шапката ви назадъ. Но като благодарите на вашата шапка, и той ви я върне назадъ, той играе на табла, той е спечелилъ. Въ игрането, обаче не ви ли върне шапката и обущата, въпросътъ е рѣшенъ, никаква благодарность. Сега, нашите възпитатели въ църквата искатъ да имъ благодаримъ. Хубаво, ако тѣ сѫ взели нашитѣ шапки, нашитѣ обуща и палта, и не ги върнатъ, а срѣщу тѣхъ ни дали по три порции ядене, за какво да имъ благодаримъ? Азъ казвамъ: „Благодарете на хубавитѣ си шапка, обуща и палто, че можахте срѣщу тѣхъ да вземете три порции ядене“. На васъ нѣма защо да благодарятъ. Хубаво, азъ прѣвеждамъ сега. Ако единъ свещеникъ те кръсти, какво ще спечелишъ: Ако този свещеникъ слѣдъ като те кръсти, ти станешъ единъ благородень човѣкъ, добрѣ; но, ако слѣдъ като те кръсти той, ти станешъ единъ разбойникъ, послѣденъ, негодяй, колко струва неговото крѫщение? По-добрѣ да не те кръщава. Слѣдователно, ние въ всѣки единъ моментъ трѣбва да знаемъ какъ да трансформираме тѣзи енергии, които всѣки день се накопляватъ въ видъ на чувства, мисли и дѣйствия вѫтрѣ въ нашето тѣло. Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Той трѣбва отъ вѫтрѣ да съзнае туй, въ неговото съзнание трѣбва да се роди туй търпѣние. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. При какви случаи трѣбва да имаме търпѣние? Ако азъ съмъ слабъ, и прѣдъ мене бѣсятъ нѣкой човѣкъ, ще търпя, туй е волята Божия. Но ако азъ съмъ силенъ човѣкъ, и нѣкои слабохарактерни хора бѣсятъ нѣкого прѣдъ мене, азъ нѣма да търпя, нѣма да запазя своето търпѣние, ще стана, ще вържа този човѣкъ, ще гледамъ да го разубедя и нѣма да кажа, че волята Божия е такава. И, слѣдователно, кога ни се прѣпорѫчва търпѣние? Когато съмъ слабъ, ще търпя, защото слабиятъ трѣбва да търпи. Когато съмъ силенъ, нѣма да търпя. Щомъ си силенъ, веднага трѣбва да помагашъ, Сега, вие може да изведете мисъльта, че Богъ се нарича дълготърпѣливъ. Но знаете ли отъ що произтича съображението на Бога въ Неговото дълготърпѣние? Господъ знае, че ако се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Слѣдователно, заради послѣдствията, които може да произлѣзатъ отъ Неговото разгнѣвяване, Той е дълготърпѣливъ. На едного, ако той се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Защото, ако той се разгнѣви, тъй ще се разгневи, както хората никога не сѫ виждали. Тази е причината, задѣто Богъ е толкова дѫлготърпѣливъ. Той знае, че слабохарактернитѣ, грѣшнитѣ хора нѣма да Го заставятъ да измѣни на законитѣ, които той е поставилъ, да нарушя своя миръ, и да тръгне по тѣхнитѣ умове, да върви по тѣхния пѫть. Той ще върви по своя пѫть. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога. Ако нѣкой ни критикува, ние ще вървимъ по своя пѫть. Нѣма да се спираме да разсѫждаваме за критиката. Спрѣмъ ли се да разсѫждаваме, даваме сила на критиката, Ние ще вървимъ въ този пѫть, въ който сме убѣдени, който сме опитали. Сега, въ Чамъ-Курия, въ една своя бесѣда разправяхъ на слушателитѣ си, че отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна възрасть мѫже, жени, дѣца, се качихме на Мусала, „Лъжа е“, казватъ, „не може да бѫде това, искате да ни заблуждавате“. Седемдесетъ годишенъ човѣкъ не може да се качи на Мусала! Единъ отъ присѫтсвующитѣ седи и казва: „Азъ съмъ свидѣтель на това, вѣрно е“. Ама, наистина, кажете, вѣрно ли е това? Хората считатъ тия нѣща измислици. Ако тия нѣща, които сега правишъ, прѣдъ тѣхни очи, хората ги считатъ за измислици, какъ ще ги убедишъ въ нѣща, които не сѫ видѣли? Вие, въ своитѣ разсѫждения, като ученици на една окултна школа, всѣкога трѣбва да се спрѣте и да обсѫдите въпроситѣ. Запримѣръ, заслужава ли да се прѣвръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т. н. Защото, въ дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трѣбва да вършимъ, отколкото да се занимаваме съ празни работи. И всички сѫ забѣлѣзали, че щомъ дойде едно изкушение, мисъльта всѣкога се налага по слѣдния начинъ. Трѣбва да рѣшишъ нѣщо, и мислишъ, че ако тъй постѫпишъ, работата ще се уреди, ще се улесни. Постѫпишъ ли така, работата не само че не се урежда, но се забѫрква още повече. Въ нѣкои случаи, необходимо е да оставишъ тази мисъль, съвършенно да я игнорирашь, да трансформирашъ своята енергия, и да си вървишъ по правия пѫть, да си вървишъ по пѫтя на своето развитие. Нѣкой пѫть, нѣкой чувствува, че е нервенъ и не може да търпи. Казва: „Не мога да търая“. Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка! Прѣдставете си, че четирма души те уловятъ, вързватъ те и те питатъ: Не можешъ ли да търпишъ? — и ти ударятъ 50 удара. Нѣма ли да търпишъ? Ще търпишъ, и отвънка ще идешъ. Ако четирма души съ тия тояги те заставятъ да търпишъ, защо да не можешъ тогава по сѫщия законъ да кажешъ: Азъ мога да се въздържамъ! Можешъ, защо не. Но само че ние като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. Ще си внушите: Мога, мога да издържамъ. Нѣма да кажешъ: Мога да издържамъ страданията, но ще внесешъ Любовьта въ душата.си, и ще кажешъ; „Съ Любовьта всичко мога да издържамъ“. Дойде ти нѣкоя глупава мисъль, не отричай тази глупава мисъль, но кажи си: „Съ мѫдростьта всичко мога да направя“. Дойде лъжа, не отричай лъжата, но си кажи: „Съ истината всичко мога да направя“. И тогава ти почерпвашъ сила. И така, като дойде да приложите окултния законъ, всѣкога ще употрѣбявате думи и фрази положителни. Употрѣбите ли една негативна дума, отъ какъвто характеръ и да е, тя всѣкога носи съ себе си лоши послѣдствия. Кажешъ ли: „Ще се разболѣя, ще умра, тя нашата работа нѣма да тръгне напрѣдъ“, лошитѣ послѣдствия идватъ. Не, всички тия мисли не сѫ за окултния ученикъ. Даже ученицитѣ на черното братство сѫ много по-смѣли въ своитѣ твърдения. Тѣ идватъ и употрѣбяватъ положителнитѣ методи на Бѣлото Братство. Единъ ученикъ на черното братство не казва „не“. Той казва: „Азъ ще направя добро“, но като получи силата, употрѣбява я за зло. Затуй, много отъ Бѣлото Братство се дигизиратъ, и отиватъ въ черното братство да изучаватъ методитѣ имъ, и много отъ черното братство пъкъ отиватъ въ Бѣлото Братство да изучаватъ тѣхнитѣ методи. И двѣтѣ тия школи трѣбва да се проучватъ. Запримѣръ, и лошиятъ човѣкъ казва: „Азъ ще спечеля, силенъ ще стана“. И добриятъ човѣкъ казва: „Азъ богатъ ще стана“. Но и двамата, като придобиятъ силата, изобщо изразходватъ тази сила. Единиятъ ще изнасилва, а другиятъ ще прави благодѣяние, но и единиятъ твърди, и другиятъ твърди. Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всѣки един отъ васъ, ще бѫде положителенъ въ доброто. Нѣма да казвашъ: „Азъ ще му отмъстя“, но ще казвашъ: „Азъ ще му се отплатя съ Любовь, азъ ще му се отплатя съ Мѫдрость, азъ ще му се отплатя съ Истина, съ Правда, съ Добродѣтель, съ Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по тозн начинъ енергиитѣ, тия сили може да се трансформиратъ отъ едно състояние въ друго, понеже всички енергии сѫ свързани съ разумни сѫщества, и ние трѣбва да учимъ езика на всички разумни сѫщества, и когато знаешъ езика имъ, тѣ ще те слушатъ, но когато не знаешъ езика имъ, тѣ не помагатъ. И сега, ние всички изучаваме езика на нѣщата. Знаете ли какъвъ е този Божественъ езикъ? Двѣ нѣща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили нѣкои отъ Божественитѣ думи и сте се молили, вие ще усѣтите тукъ долу подъ лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви, и усѣщате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава часъ, два или три, и както сте усѣтили, тъй ви се отговаря. А нѣкой пѫть се молите, усѣщате една твърдость, ожесточение, каточели молитвата ви е една педя надъ главата ви, и не дохожда никакъвъ отговоръ. Вие говорите съ Бога на единъ непознатъ езикъ, и той не ви отговаря. Когато говоримъ съобразно Неговата воля, Той ни отговаря. Сега, въ окултната школа. законътъ за трансформиране на енергиитѣ е. свързанъ съ необходимостьта на нѣщата. Всѣкога когато започвате да опитвате закона, ще започнете съ необходимостьта въ живота. Гладенъ сте, имате нужда само отъ хлѣбъ. Вие ще вземете въ ума си тази първа мисъль, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Нѣма да турите въ ума си никаква друга мисъль, а само ще концентрирате мисъльта си, да придобиете хлѣбъ, т. е. храна, обѣдъ, да се нахраните. Туй ще бѫде мисъльта ви. Щомъ придобиете първото, ще трѣбва да се успокоите. напримѣръ да замислите да спите нѣкѫдѣ. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, споредъ туй, ще се нареждатъ всички ваши нужди, споредъ степеньта на необходимостьта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желаняя вкупомъ, да искате всичко изведнъжъ, всички тия работи ще закъснѣятъ, и всички вашн планове, нѣма да се постигнатъ, защото не сте спазили този законъ на послѣдователность. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, послѣ за второто, третото, четвъртото и т. н. Тъй работи Божествениятъ законъ, въ математическа точность. Но измѣнишъ ли нѣщата, първо да туримъ второстепеннитѣ нѣща, законътъ самъ по себе си се измѣня. Сега, само чрѣзъ този законъ за трансформиране на енергиитѣ, може да се създаде една разумна хармония. Запримѣръ, не ще бѫде разумно отъ моя страна да си туря най-лошитѣ дрехи, съ отвратителна миризма, да влѣза въ дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито къмъ една любовница, освѣнъ само за изпитъ. Не се позволява отъ моя страна да изкушавамъ никого, нѣмамъ право, освѣнъ ако е за изпитъ. Слѣдователно, отъ моя страна, азъ трѣбва да бѫда толкова коректенъ, че да не давамъ поводъ никой отъ съкласницитѣ ми да изгуби своето равновѣсие, нито пъкъ той да послужи за изкушение, защото нито азъ печеля, нито той печели. Да кажемъ, нѣкой братъ отъ васъ изгубилъ своето равновѣсие, разсърдилъ се, и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нѣщо мине прѣзъ цѣлия класъ, и послѣ всички разправяте, че такъвъ ученикъ като него, нѣмаме. Всинца сте пропаднали въ изпита си, всички сте въ лѣво. Щомъ този братъ, този ученикъ е съгрѣшилъ, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъль къмъ него, почерпете нѣщо отъ неговата грѣшка, и кажете: „Слава Богу, че Господъ ни даде една много добра бесѣда, и много благодаримъ на този братъ, че той стана единъ образецъ, и ни даде единъ изпитъ“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте въ дѣсно. Това е трансформиране на енергията. И така трѣбва да постѫпвате. И тъй за въ бѫдаще, като ученици на школата, вие трѣбва да приложите този законъ. Той е за васъ сила. Само тъй, по този начинъ вие може да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате въ дѣйствие, ще забѣлѣжите едно растене, просвѣщение на вашия умъ, смегчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. Единъ примѣръ. Азъ казвамъ че търпя. Вие идвате въ стаята ми, азъ имамъ работа, искамъ да пиша или да коригирам нѣщо, изваждамъ часовника си, но нищо не ви казвамъ, защото, споредъ окултния законъ не е позволено да се каже: Имамъ работа, елате другъ пѫть. Туй не се позволява. Споредъ окултния законъ, ученикътъ като дойде, той самъ трѣбва да се сѣти, че е врѣме да си отиде. Азъ изваждамъ часовника си, гледамъ го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опитъ. Нѣкой пѫть ти искашъ нѣкой да си отиде, а у него се заражда два пѫти по-силно желание да седи по-дълго врѣме. Той се усѣща, каточели нѣкой го привлича. Обратенъ е процесътъ. Другъ пъть, ти искашъ нѣкой твой приятель да постои повече, че го обичашъ, а нѣма да се минат и 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогомъ, и другъ пѫть ще дойда у васъ“, ще си отиде. Това му е внушено отъ чернитѣ братя. Но туря ли си мисѫльта: Нѣма ли да си отиде той? — вижъ, че той намѣрилъ за какво друго да говори. Ще си извадишъ часовника и ще гледашъ колко врѣме ще стоишъ тихъ и спокоенъ като Диогена, безъ да нарушишъ равновѣсието си. Ще стоишъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не е станало, макаръ да се е изминалъ и цѣлъ день. Ако той стои цѣлъ день, и ти не си изгубиль равновѣсието си, спечелилъ си. А той като си излѣзе, ще каже: „Не трѣбваше да седя толкова, малко го прѣкалихъ“. Той усѣща, че е далъ повече. Ако той е стоялъ повече и те е прѣдизвикалъ, изкаралъ те е отъ равновѣсие, то като си излѣзе ще каже: „Още единъ пѫть бихъ желалъ да отида при него по сѫщия начинъ“. Това сѫ чисто психологически процеси, които ставатъ въ васъ. Повечето отъ васъ имате тѣзи опитности. Туй е единъ великъ законъ, който трѣбва да разбирате, трѣбва да го спазвате. Той регулира нѣщата. И тъй, за да се създаде единъ характеръ чрезъ трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте прѣдъ видъ, че великиятъ Божественъ Духъ, който отъ хиляди години работи върху васъ, съ малко нѣщо е измѣнилъ характера ви, малко нѣщо сте направили. Даже и когато нѣкой отъ васъ влѣзе въ Бога, колко мѫчно се изменя характера му. Има. моменти, когато той трѣбва съвършенно да се измѣни, да влѣзе въ новия животъ, но докато дойде до новия животъ туй измѣнение става много медлено. Щомъ влѣзе въ новия животъ, нѣщата сѫ вече коренно измѣнени. Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиитѣ, ще мислите, ще имате желание да видите до колко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашитѣ енергии, да ги прѣвърнете въ положителни. Щомъ трансформирате, вие печелите. Сега, останалата часть отъ врѣмото може да употрѣбите за въпроси, които ви интересуватъ. Братъ Стойчевъ направи нѣколко бѣлѣжки къмъ всички ни по случай приближаващето ни заминаване за събора на Всемирното Бѣло Братство въ гр. Търново. Учительтъ продължи .... Тая година ние ще приложимъ закона, и онѣзи, които дойдатъ въ Търново, ще дѣйствуватъ, и послѣ ще мислятъ. Всички ще дѣйствуватъ. Ще имате опити, и отъ резултатитѣ на тия опити ще мислятъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да разсѫждаватъ, да мислятъ, да не идватъ. Които искатъ да разсѫждаватъ, да идатъ въ свѣта, тамъ е мѣсто за разсѫждение. Ние пристѫпваме къмъ опити. Отъ 20 години сме философствували, сега е врѣме за малки опити. Нѣкой отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ първи, да взематъ първото место; ето какъвъ опитъ ще имъ дамъ. Да отидатъ вечерно врѣме на Мусала, като ще минатъ прѣзъ рилската пустиня, прѣзъ Марица, Тунджанската долина и да се върнат назадъ. Като се върнемъ отъ събора, нѣкои, които искатъ да направятъ този опитъ, ще имъ го дамъ. Героитѣ ще идатъ сами, а послѣ по двама ще отиватъ. Ако вие не можете да прѣбродите отгорѣ Мусала, какво можете да направите? Въ древнитѣ врѣмена, кой какъвто върхъ прѣброди, туй може да направи въ свѣта. Всички адепти, всички учители въ миналото все сѫ минали прѣзъ високитѣ мѣста. Нѣкои отъ васъ искатъ изпити. Такъвъ ще бѫде изпита: отиване до Мусала, вечерно врѣме на мѣсечина. А може да бѫде и другъ изпитъ: да прѣбродятъ Мусала въ една тѫмна, бурна нощь, при снѣгъ до колѣнѣ. Издържите ли го, ние ще кажемъ, че вие, на физическото поле сте единъ пѫрвокласенъ герой. Но ако вие и денемъ не можете да прѣминете Мусала, у васъ нѣма превилегии, и ще кажемъ: „Братко, туй не е много нѣщо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадемъ първо мѣсто. Защо? — Защото го заслужава. Първото мѣсто ще ви дадемъ, и послѣдното мѣсто ще ви дадемъ. Сега, туй ще бѫде първиятъ опитъ за всички, все млади сте де, за всичкитѣ ученици. Това е единъ много тежъкъ изпитъ. Да минете прѣзъ тази рилска пустиня, васъ ще ви настръхнатъ коситѣ, а нѣкой отъ васъ може да боледуватъ и по цѣли седмици. Единъ приятель, като ходихме сега на Мусала, самъ се върна назадъ, мина прѣзъ рилската пустиня, и ето каква бѣше неговата опитность. Той остана самъ съ жена си, а доста напрѣдъ вървятъ други двама, и ми се изповѣда: Когато вие заминахте, отъ всѣки храстъ азъ виждахъ, че изпъкватъ живи хора, настръхваха ми коситѣ, И иаистина, като навлѣзете въ тази долина на рилската пустиня, тамъ е пусто, нигдѣ птичка не пѣе, а само чувате шумолението на листата и клончетата иа дърветата. И да минете вечерно врѣме въ тъмнината! А пъкъ да се качите по южния склонъ! Най-първо този пѫть трѣбваше да го минете денемъ, за да не си правите илюзии, че е лесно. Послѣ — по мѣсечина, и най-послѣ — въ тѫмна, бурна нощь. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Тамъ животътъ ви ще е въ опасность. Щомъ направите този опитъ, въ тия мѣста има извѣстни енергии, отъ които ще се ползувате. Този пѫть е единъ отъ най-добритѣ пѫтища. Това е окултна долина. Тамъ сѫ се вселили все духове на мълчанието и сѫ изпѫдили всички птички. Като влѣзешъ тамъ, усѣщашъ, че всички тия енергии все навѫтрѣ отиватъ, и ставашъ все по-сериозенъ и по-сериозенъ. Нѣщо грандиозно! Щомъ минешъ Мусала, влѣзешъ въ тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. Отъ едната страна като минавашъ си сериозенъ, а отъ другата страна — веселъ. Тия двѣ състояния сѫ отлични. Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човѣкъ трѣбва да прѣкара тамъ день, два, три, за да види какво хубаво мѣсто е тамъ за размишление. Та, разбира се, ученицитѣ трѣбва да започнатъ съ тия опити, понеже въ България вие имате удобства съ тѣзи високи мѣста, съ тия планини. Въ Египетъ и другадѣ, изкуствено сѫ създавали тия нѣща, а тукъ, природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнемъ съ методитѣ, ще дѣйствуваме всички. Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20—30 души повече за всѣка една работа. Всички да работите съ готовность. Никой да не казва: Тази работа азъ не мога да я направя. Ние ще започнемъ примѣра отъ най-старитѣ, отъ най-силнитѣ. И тогава, младитѣ ще работятъ по сѫщия начинъ. Единъ е законътъ, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видимъ какви сѫ послѣдствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вѣра, да опитаме, да приложимъ Божията воля безъ никакво коригиране. Не може друго-яче. Ще опитаме туй, безъ никакво измѣнение. Опрѣдѣля ви се единъ маршрутъ, ще го изпълните безъ измѣнение. Като ходихме на Мусала, казахъ имъ: Като дойдемъ до тѣзи мѣста на снѣговетѣ, никой нѣма да ходи по този пѫть, ще вземемъ малко на страна. Четирма души, обаче, отстѫпиха отъ туй правило, но се търкулиха надолу, и двамата отъ тѣхъ се спасиха по чудо. Контузиха се. Единъ ученикъ върви съ мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този пѫть“. — иска да върви по снѣжния пѫть. Ще пѫтувашъ по този пѫть, по който и азъ вървя. Когато Господъ ти каже да минешъ прѣзъ снѣга, прѣзъ снѣга ще минешъ, но сега ще обиколишъ, ще минешъ прѣзъ канаритѣ. Всѣки пѫть ще минавашъ по начертания отъ Бога пѫть. Ние благодаримъ, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мѫжъ и жена бѣха тѣ, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието имъ бѣше това, искаха да минатъ по снѣговетѣ. Сега, отъ всинца ви се изисква послушание, вѫтрѣшно послушание. Нѣкой ще кажатъ: Мене този духъ ми говори тъй. Този Духъ на всинца ни еднакво трѣбва да говори. Духъ, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинскиятъ Духъ. Едно трѣбва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трѣбва да бѫде Божествената воля, която трѣбва да изпѫлнимъ безъ никакво сѫмнение. И тогава резултатитѣ ще бѫдат отлични. Моята опитность е: Тамъ дето се изпълнява волята Божия, всѣкога има добри резултати, безъ никакво изключение. Тамъ, дѣто най-малко се отклонимъ отъ волята Божия, веднага идватъ лошитѣ послѣдствия. Ето, азъ ще ви приведа единъ случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опитъ до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2—3 глътки, за да накваси гърлото си, но нѣщо много опрѣдѣлено отвѫтре й казвп; „Не пий, върви си по пѫтя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2—3 глътки! Спира до чешмата, нѣма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомнитѣ. Помолва го тя да пие отъ нейнитѣ стомни, и селянчето й разрешава. Дига стомната къмъ устата си, но не успѣва нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната отъ рѫката си и я счупва. Стои тя сега прѣдъ счупената стомна, и пакъ съ засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а какъ да плати стомната, въ себе си нѣма ни стотинка. А селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й прѣдлага шапката си. „Не ми трѣбва твойта шапка, пари, 15 лв. искамъ“. „Нѣмамъ“, — „намери“ — върни се гдѣто си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „азъ сама съмъ учителка, нѣма да те излѫжа, ще си отида въ София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима й адреса, името й, и така се разрѣшава въпроса. Сега, азъ ви вѣрвамъ. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледахъ тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоятъ прѣдъ снѣговетѣ, питатъ: Учителю, да тръгнемъ ли по този пѫть? Гледамъ, опасенъ пѫтя, снѣгове. Казвамъ: Може. Като урнаха ония 104 души, въ единъ часъ отгорѣ стигнаха Мусала. Казвамъ: „Съ тия ученици може да се прѣвзематъ високитѣ върхове. Тази е една добра черта у тѣхъ, може да се използува за добро“. И всичкп се върнаха благополучно, освѣнъ ония двамата, контузенитѣ. Този бѣше единъ инцидентъ. Въ всички, които ме слушатъ, има добра воля, опитътъ показва това, но искамъ всичкн добрѣ да използувате енергиитѣ си. Онѣзи отъ васъ, които ще останатъ въ София, на които работитѣ не ще могатъ да се уредятъ, искамъ да спазватъ днитѣ на събора, да се събиратъ на групи отъ но 10 — 15 души, да сѫ въ връзка, астрално да се свържатъ, тъй щото да има една връзка между насъ и тѣхъ. Вѣрвамъ, че тази година много работи ще се изправятъ. Невидимиятъ свѣтъ много работи. Ние трѣбва да сме готови. Другъ е, който работи сега заради насъ, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалимъ Божая пѫть, Божия планъ, да не изопачимъ Божието Слово. Точь въ точь, всичко да изпълнимъ, всички наредби да изпълнимъ. Да бѫдемъ примѣрни ученици на Бѣлото Братство. Защото, нѣма да се минатъ много години, и ще дойдатъ отъ другитѣ мѣста Братства, които ще искатъ да се съединятъ съ васъ, да видятъ, какъ живѣете вие. Трѣбва да бѫдете готови. Сега, прѣдъ васъ стои едно много добро бѫдеще, нѣма какво да се обезсърчавате. Дѣйствително, отъ Търново се турятъ самари, но всѣки самъ си туря самара. Като дойдете, ние питаме: Братко, този самаръ е за тебъ, този гемъ е за тебе, можешъ ли да си го туряшъ самъ и да си го снемашъ самъ? Ако можешъ самъ, вземи го, защото ние нѣмаме срѣдства, не разполагаме. Туй е въ фигуративна смисъль. Като каже единъ пѫть: Ще го извърша! — вѣренъ ще бѫда на себе си. Който бѫде вѣренъ на себе си, ще бѫде вѣренъ и на Бога. А по-хубаво нѣщо отъ това — нѣма. Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща. Тѣ ще ни дадатъ нѣща възможни, съобразно съ нашия умъ, сърце и воля, нѣща, които ще ни облегчатъ, просвѣтятъ, тъй щото нѣма какво да се обезсърчаваме. Тайна молитва! Послѣдна бесѣда отъ 1-та школна година на общия окултенъ класъ.
  4. От единичното издание "Развитие на съзнанието" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Развитие на съзнанието 22 школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория Тайна молитва! Прочетоха се първо темитѣ на ученицитѣ върху „най-правилниятъ методъ за възпитание на волята“. Следъ това братъ Русчевъ прочете тема вѫрху: „Физическия свѣтъ“. Послѣ учительтъ говори. Азъ ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. Въ този случай „съзнанието“ взимамъ въ широкъ смисълъ. Като вземете въ българския езикъ думата „съзнание“, тя е образувана отъ съюза „съсъ“ и сѫществителното „знание“. Това значи да ходишъ съ знание, да знаешъ нѣщо, да съзнавашъ нѣщо. Туй има повече духовенъ характеръ — значи да можешъ едноврѣменно въ себе си, въ ума си да съзнавашъ двѣ различни състояния, т. е. да съзнавашъ една права постѫпка и една крива постѫпка, да правишъ разлика между тия двѣ постѫпки, да познавашъ разликата между една права и една крива мисъль, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, нѣкои отъ васъ сѫ като онѣзн, които обичатъ музиката, слушатъ и казватъ: „Много хубаво нѣщо е музиката“, но не можете да направите разлика, коя часть е хубавата, не можете да направите разлика между тоноветѣ. Ако нѣкои тонове сѫ изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато единъ музикантъ специалист схваща кѫдѣ е грѣшката, различава я съ ухото си. Сега, вие окултнитѣ ученици, ако не можете да схващате извѣстни тонове, ако не можете да правите тази разлика въ съзнапието си като тѣзи музиканти, не можете да бѫдете ученици. Добрѣ. Азъ сега ще ви прѣведа въпроса отъ окултно гледище: ако напиша единъ цигуленъ ключъ на петолинието и подъ първата линия на петолинието туря отдолу една нула безъ опашка, ще имамъ цѣла нота. Да допуснемъ, че при тази цѣла нота азъ поставя друга една — четвъртинка. Послѣ друга една — осминка, слѣдъ това пакъ една цѣла, послѣ една половинка нота и т. н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голѣмата, при цѣлата нота? Нѣкой пѫть вие, окултнитѣ ученнци, гледамъ ви, почвате да мислите по този начипъ — колко малката нота е по близо до голѣмата нота. Не, гледайте какъвъ тонъ може да издадете, и какво съчетание може да имате въ тази обща хармония съ първата нота, какъвъ изразъ може да дадете въ общото съчетание съ всички ноти. И сега у васъ постоянно се явява въпроса: накѫдѣ, по кое направление къмъ голѣмата нота сте, колко далечъ сте отъ нея. Нѣкои пѫть гледате, че сте на едно дѣление, двѣ дѣления, три дѣления отъ нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде изразъ, може да е много далечъ отъ главната, отъ първата нота, може да е и слѣдъ нѣколко листа отъ първата нота, но пакъ дава най-голѣмо изражение. И забѣлѣжете, че въ военната музика, въ бойната музика, когато ще воювашъ, всѣкога даватъ изведнъжъ най-високото изражение, стрѣскатъ човѣка, когато въ минйорната музика се започва тихо, тихо, послѣ се повишава, и най-послѣ дойде най-високото. Слѣдъ това пак спущатъ, понижава се. Въ мажорната музика не е така. Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трѣбва да разбирате живота въ неговитѣ съотношения, тъй както Богъ го е наредилъ. Вие всеки день сте ноти, и при всеко лѣгане и ставане не сте въ сѫщата гама. Запримѣръ, азъ, като вашъ учитель, и вие като мои ученици, нѣма да бѫдете утрѣ при мене тъй, както сте днесъ. Вие мислите, че ще бѫде сѫщото. Не, отношенията ще бѫдатъ съвсѣмъ други. Има друга една вѫтрѣшна сила, която урежда живота, не зависи отъ вашето желание, не зависи отъ нотата, дѣ да се постави тя, а зависи отъ самия музикантъ. И вие нѣмате право да казвате, защо съмъ туренъ долу или горѣ — навсѣкѫдѣ трѣбва да изпълните ролята си. Долу или горѣ, на високо или низко, като цѣла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесеть и втора или шестдесеть и четвърта нота, като у барабана или въ другъ инструментъ, вие трѣбва да се сливате въ едно, да се не чуватъ ударитѣ ви — безразлично е това. Защото, въ туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трѣбва да стане отгласъ. Не сте вие цѣльта въ свѣта; свѣтътъ не е създадепъ зарадъ васъ. Този свѣтъ е създаденъ за едно развлѣчение на Бога, а игралкитѣ на туй развлѣчение сѫ хората. Слѣдователно, вие сте играчки въ туй развлѣчение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние въ туй самоусъвършенствуване“. . . Въ какво се състои туй самоусъвършенствуване? — Въ познаване Бога. Въ какво познавате Бога? — Въ Любовьта Му. Добрѣ, познахте ли Го въ Любовьта Му? „Е, въ мѫдростьта Му“. Познахте ли го въ мѫдростьта му? Е, в правдата Му“ — Познахте ли Го въ правдата? — „Въ Добродѣтельта Му“. Познахте ли Го въ Добродѣтельта Му? — Не сте, т. е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху васъ, казвате: „Нѣма смисъль“. Когато Любовьта Му се прояви въ васъ, казвате: „Нѣма смисъль“ Когато Мѫдростьта се прояви въ своитѣ високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за насъ“. Когато Истината дойде въ своята свѣтлина, казвате: „Не е за очитѣ ни“. Питамъ: При туй съзнанив на единъ ученикъ, какво може да знаете? Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т. е. въ съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени дѣйствия. Туй е едно спасение за човѣка, или, азъ го наричамъ другояче, обистряне на човѣшкото сьзнание. Всичко може да се отразява въ съзнанието на човѣка. Съзнанието е като една бистра вода, въ която всичко може да се отрази. И въ туй отражение ние виждаме какъ свѣтътъ е създаденъ. Сега, азъ ви слѣдя, наблюдавамъ ви: вие се занимавате съ нѣща, които много пѫти сте ги прѣживѣли. Запримѣръ, вие сега се безпокоите, какво ще ядете, какво ще сготвите. Че съ това се занимава и вълкътъ — дали ще намѣри храната си днесъ или не. Птичката и тя мисли за храната св. Ако ние станемъ като птичкитѣ, които нѣматъ нашия умъ, и почнемъ да се безпокоимъ, какво ще излѣзе? Че какво, храната ви е прѣдвидена! Богъ е прѣдвидѣлъ, и ако съзнаешъ това, ще я намѣришъ точно на врѣме. Ако разберешъ Неговия езикъ, ще я намѣришъ точно на врѣме. Да кажемъ, че отъ София сѫ ви изпратили единъ колетъ, и въ писмо ви пишатъ за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетътъ е дошълъ, но не можете да го вземете. Та, сега, въ окултната наука, всѣки трѣбва да се стреми да научи Божествения езикъ на нѣщата. Знаете ли какво значи да се говори на Божественъ езикъ? Сега, азъ на единъ ученикъ прѣподавамъ за пръвъ пѫть Божествения езикъ и му се вижда много страненъ. Уча го първата буква на Божествения езикъ. Азбука си има този езикъ. Тази азбука всѣки день ви се прѣподава. И туй, дѣто се молимъ, вѣрваме, любимъ, това за сега сѫ срѣдства да ни прѣведатъ този езикъ, да изучимъ Божествения езикъ, и да разберемъ силата му. Ако ме питате защо е Любовьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Ако ме питате, защо е вѣрата? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е мѫдростьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е Истината? — Да научимъ Божествения езикъ. Щомъ научите тази рѣчь, сегашниятъ ви животъ ще се осмисли. Запримѣръ, въ васъ често се подига въпроса, желаннето, искате да ви обичатъ и да ви любятъ. Знаете ли какво значи да обичашъ и да любишъ? Сега, вие, когато обичате нѣкого, оцѣнявате любовьта така: ще му направишъ една дреха, нѣкой подаръкъ, кѫща ще му съградишъ, конь ще му купишъ, пари ще му дадешъ, а ако ти е синъ, повече нѣщо ще му дадешъ. По този начинъ, външно изразявашъ любовьта си. Но това не е никаква любовь. Ами прѣдставете си, че вие сте ми слуга, честенъ сте, и азъ оставямъ кѫщата конетѣ си да се разполагате 10-ина - 20 години съ тѣхъ, а азъ заминавамъ нѣкѫдѣ. Като си дойда, ще си взема нѣщата. Мислите ли, че това правя отъ любовь къмъ васъ? Азъ го направихъ отъ любовь къмъ себе си. Сега, вие майките се прѣпорѫчвате, че имате идеална любовь, обичате дѣцата си безкористно. Хубаво, азъ не се съмнѣвамъ, че имате безкористна любовь, но вие обичате дѣцата си, защо? Защото ще остарѣете, а този вашъ синъ ще стаае виденъ човѣкъ, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? — Да порастне, та да се ожени за единъ богатъ. ученъ зетъ, и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? Съ нищо не можете да ме убѣдите въ противното. Въ всичкитѣ ви мисли лежи една користолюбива цѣль, единъ пъленъ егоизъмъ, Вие се приближавате при мене защо? И тамъ виждамъ единъ егоизъмъ. — За да почерпите нѣщо. Когато ви казвамъ, че и азъ искамъ отъ васъ, казвате: „Помогни ми да спечеля на единъ лотариенъ билетъ, че половината ще дамъ на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв., и половината ще дамъ на братството. Слѣдъ като спечелите! Тъй казватъ моитѣ ученйци: Слѣдъ като спечеля... Това не е окултизъмъ, това не е ученичество. Тѣзи идеи да ги изхвърлите изъ вашитѣ глави. Азъ искамъ отъ васъ жертвя за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За въ бѫдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, безъ да очаквате да получите нѣщо. Вие гледате все на първо мѣсто да кацнете и да кажете, че азъ съмъ сега отъ лѣво или отъ дѣсно. Така искаха ученицитѣ на Христа, единъ отъ лѣво да седне, другъ — отъ дѣсно. И слѣдъ 2,000 години пакь сѫщото искаха. По този начинъ не се влиза въ Царството Божие. Вие искате лесно да влѣзете въ Царството Божие. Туй не е окултизъмъ! Та, въ вашето съзнание трѣбва да се роди една идея по-висока. Ако азъ, като учитель, имамъ една цѣль — да ви използувамъ, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако азъ не съмъ ви казалъ самата истина, има защо да не я казвамъ. На единъ ученикъ казахъ истината, и два дни плака. И на други нѣкои ако кажа истината, три дни ще плачатъ. Въ тази истина ще научите горчиви работи. Който влѣзе въ Царството Божие, ще му дадатъ най-голѣмитѣ горчивини. Ще ви турятъ въ най-силнитѣ киселини, и ако се разтопявате въ тѣхъ, не сте за Царството Божие. Сега, въ вашето съзнание, вие трѣбва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини на които Божествениятъ свѣтъ ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влѣзете въ Царството Божие като гости. Въ Царството Божие гости не искатъ. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влѣзе въ новия домъ 3—4 слугини да й служатъ, а тя на столъ да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърътъ й на село ще иска тя да се запретне да омеси хлѣбъ, че да видятъ меси ли добрѣ; да сготви, да опере, послѣ на нивата ще отиде да работи. А ние, духовнитѣ хора, мислимъ често... Какво? — Че като отидемъ на небето, ще взематъ китари и ще ни свирятъ и пѣятъ. Ще има свирни, но между свирнитѣ ще има много велики работи, които се вършатъ въ този великъ свѣтъ. И ако вие, съ сегашнитѣ ваши схващания, ако съ сегашнитѣ ваши разбирания мислите да влѣзете въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие. Прѣдставете си, че сте отишли на небето, и сѫ ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление, и изведнъжъ дойде заповѣдь, кажатъ ти: „Ти ще станешъ сега и ще отидешъ на земята при едипъ голѣмъ грѣшникъ“. Ако се намусишъ, пропадашъ. Не, ти ще станешъ съ радость, и ще отидешъ при този голѣмъ грѣшникъ. Ако васъ ви турятъ да направите нѣщо подобно, ще се намусите, Запримѣръ, нѣкой е седяалъ отъ дѣсната ми страна и ви дигнатъ за нѣшо, ще кажете: „Единъ пѫть въ живота си имахъ случай да седна тука, и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Азъ не казвамъ, че това е лошо, това е хубаво, но въ Божествения свѣтъ се казва, че Богъ може да се прояви навсѣкѫдѣ. Богъ ви изпитва. Вие не знаете кѫдѣ ще се прояви Той и какъ ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е въ това, какъ Богъ е почналъ да се проявява, но какъ ще свърши. Прѣдставете си, че азъ ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но слѣдъ туй казвамъ: „Хайде сега да се разходимъ около 3—4 часа, и слѣдъ като се върнемъ, ще видимъ, тогава може да ядемъ кокошката“. Какво ще кажете отгорѣ на това? Вие сте гладни, 2—3 дни не сте яли, и слѣдъ като ви поканвамъ на печена кокошка, прѣдлагамъ ви да направимъ една разходка за 2—3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е врѣме за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постѫпката. Ще кажете: „Е, учительтъ!“ Ами ако се укаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложимъ, по-добрѣ да се разходимъ, отколкото да ядемъ“. Ако ви поканя въ кѫщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождамъ, развождамъ ви надалечъ. Слѣдователно, всички изкушения не сѫ нищо друго, освенъ отвличане от опасноститѣ, които сѫ създадени въ свѣта. Всѣко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нѣщо по-голѣмо, нѣщо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нѣщо по-голѣмо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че безъ тебе по-злѣ“. Слѣдователно, всички изкушения иматъ за цѣль да ни избавятъ отъ туй голѣмо зло, което виси като ножъ надъ главитѣ ни. Като ученици на тази школа, вие, въ вашето съзнание, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ония промѣни, които ставать въ Божествения свѣтъ. Не е важно какво вършатъ хората, а какъ е нареденъ свѣтътъ. Божествениятъ Духъ, който прави тѣзи промѣни, раздава на всички хора, както намѣри за добрѣ. Вие гледайте да разберете Божествения духъ, а не тѣзи малки духове. Проучвайте този дух, който просвѣщава, който раздава нѣщата, който е изворъ на Божествената любовь, носитель на Божията Мѫдрость, носитель на Божията Истина, Правда, Добродѣтель Този Великия Духъ, Него трѣбва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъвъ споръ иѣмаше да има. Всички тия спорове, които сега ставатъ, лесно биха се уредили. Азъ онзи день говорихъ на първия класъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си, че дойде нѣкой вашъ приятель и кръвно ви обиди — единъ изпитъ. Наблюдавайте въ единъ мѣсецъ врѣме, за колко минути, дни или седмици ще можете да прѣвърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане нѣкаква слѣда отъ тази обида, но като чуешъ отново да се произнесе тази обида, да се радвашъ, да ти стане приятно. Наблюдавайте слѣдъ колко врѣме може да прѣвърнете тази обида въ приятно чувство. Това е пакъ до силата на съзнанието ви. Ако до единъ мѣсецъ не можете да я прѣвърнете, вие сте далечъ. Тогава минаватъ мѣсецъ, два, три, година, двѣ и повече, и по закона на кармата, слѣдъ много врѣме, всичко минава, заличава Господъ този споменъ, и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученикъ, никакъвъ урокъ той не е научалъ. Добрѣ сте научили урока си, ако слѣдъ като ви обиди нѣкой, въ единъ часъ отгорѣ заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е единъ ученикъ, който разбира законитѣ. Вие може ли да го направите? — Можемъ. Христосъ като казва „любете враговетѣ си“, това значи, че обида, казана отъ врага ти, да можешъ да я прѣвърнешъ, защото той, като врагъ, като ти е казалъ тази обида, избавилъ те отъ едно голѣмо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозенъ езикъ ще ви кажа сѫщото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Духъ, да приложите Божествения Духъ. Ако въ единъ мѣсецъ една обида не можете съ вашата любовь да я прѣвърнете, вие не сте ученикъ, вашата любовь е слаба, не е Божествена любовь. Въ Божествената любовь, която имате, въ този огънь, трѣбва да се топятъ всички елементи. Сега, нѣкои може да въздишатъ. Ученикътъ не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“. Не, не, ще — вѫздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“! Не не, ще работишъ. Днесъ „охъ“, утрѣ „охъ“, и най-послѣ ще каже: „А разбрахъ сега, нѣма повече „охъ“, задачата е решена“. Азъ не се сърдя, че нѣкой пѫть казвате „охъ“, но гледамъ, като казвате „охъ“ работите ли. Като казвате „охъ“ и не работите, казвамъ: „Тази работа съ „охъ“ нѣма да се разрѣши. Ако не вземете този методъ, който ви давамъ тази вечерь, ще губите врѣмето си, т, е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене нѣкои ученици, които отъ 15 години повтарятъ този класъ и казватъ: „Учителю, кажи ни нѣщо повече!“ Като имъ дамъ по-сложна задача, тѣ казватъ: „Не е по силитѣ ни“. Тогава какъ искате да минете въ по-горенъ класъ? Сега, не казвамъ, че азъ искамъ това, но казвамъ, че въ тази школа всичко е опрѣдѣлено, необходимо е. Да любишъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ мѫдъръ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ истинолюбивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ милостивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Нѣма да кажешъ: „Не мога“. Не, не, ще се подчинишъ, и нищо повече. Това е една необхоеимость. Не се ли подчинишъ на тази необходимость, очаква те смърть. Ама защо трѣбва да любишъ? Не любишъ ли, нѣма животъ. Ако любишъ, има животъ; ако не любишъ, нѣма животъ. Ако не придобиешъ тази мѫдростъ, условията на този животъ нѣма да се проявятъ. Тъй щото, като говоримъ за любовьта, като говоримъ за мѫдростьта, за правдата, за истината, ние подразбираме необходимостьта на Божествения животъ. Нѣма да казвашъ „защо“, но ще кажешъ: „Азъ трѣбва да любя, азъ трѣбва да бѫда уменъ, правдивъ, истинолюбивъ, това е необходимость, това е Божествено, наложено ни е, нѣма изключения. Тъй трѣбва да мислите. Казва нѣкой: „Защо трѣбва да любимъ“. Необходимо е да любишъ. Ама защо да го любимъ, лошъ е? Необходимо е. „Ама той е такъвъ“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава, Разбирате ли какво е волята Божия? Ако не й се подчинишъ, тя помита всичко; ако й се подчинишъ, спира. Богъ нѣма да се подчини на едни дѣтински своеволия, нѣма да ти дава отговоръ за какво и защо — ни най-малко! Трѣбва да знаешъ необходимо е. Защо трѣбва да любя? — Необходимо е. Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Необходимо е. Тъй трѣбва да мислите. И въ вашето съзнапие трѣбва да легнатъ веднъжъ за винаги тѣзи нѣща, и то не само у васъ, но тъй ще проповѣдвате и на другитѣ. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходвмо е да любишъ“. Какво учите друго! — Необходимо е да имашъ мѫдрость. Друго! — Да не правишъ глупави работи, Друго какво учите? — Необходимо е да учишъ истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но нѣма да кажете: „Може но, когато имаме разположение“. Не, ще любишъ, и нищо повече. Никакво разположение, но по заповѣдь. Необходимо е, и нищо повече. Ще се подчинишъ. Откажешъ ли, всичко е свършено. И сега, всичкитѣ страдания въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ иска да вразуми хората, че необходимо е, много нѣща сѫ необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, какъ стои той отъ окултното гледище. Щомъ всичко това е необходимо отъ Божествено гледище, необходимитѣ нѣща най-лесно се изпълняватъ. Необходимо е да ядешъ. Мѫчно ли е да ядешъ? Не, лесно е. Необходимо е да пиешъ вода. Мѫчно ли е да пиешъ вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършишъ. Дигни чашата на страна. Тия сѫ най-леснитѣ нѣща. Сега, тия спорове, които често произтичатъ между васъ, тѣ произтичатъ отъ това, че има други сѫщества въ свѣта, които чрѣзъ своитѣ мисли затъмнѣватъ съзнанието на човѣка. Често съзнанието на човѣка потъмнѣва и той не може да прави разлика между една мисъль и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Азъ тъй мисля“. Другиятъ: „А пъкъ азъ тъй мисля“. Да се разберемъ! Нѣма какво да се разбираме. Въ любввьта нѣма противорѣчия, но необходимо е да любишъ. Ще кажешъ: „Ама какъ, какъ ще любя?“ Ще ви приведа единъ примѣръ: Когато се излюпятъ онѣзи малки юрдеченца, майка имъ дава ли имъ уроци какъ да плаватъ? Още като се излюпи, то знае какъ да плава, Майка имъ учи ли ги какъ да кълватъ? — Тѣ знаятъ какъ да кълватъ още щомъ се излюпятъ. И на васъ казвамъ: „Вие като излѣзете отъ вашето яйце ще знаете какъ да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Азъ ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена въ вашата душа, и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве, и юрдечето знае да плава още щомъ се излюпятъ, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клокъ, клокъ“. Прѣведенъ този езикъ значи: Ще работишъ тъй, както е написано вѫтрѣ въ тебе. Дойде юрдеченцето до водатата, и майката казва: „Квакъ-квакъ“. То значи: Тъй както е писано въ тази Божествена книга, тъй ще плавашъ. Вие ще ме питате какъ да любимъ. Азъ ще кажа; „Квакъ-квакъ — тъй както е писано въ Божествената книга“. Нѣма никакъвъ споръ. Ще отворишъ книгата, ще прочетешъ. Спрѣшъ ли ме и разсъждавашъ философски, нѣма да влѣзешъ въ водата. И тъй, вложете мисъльта, че основнитѣ Божествени мисли, идеи сѫ вложени, написани въ тази Божествена книга, и всѣки може да чете отъ нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуятъ гласа на майка си: Кѫтъ-кѫтъ — всички пиленца се събиратъ, слушатъ, подчиняватъ й се. Като ги повика, всички отиватъ. Е хубаво, когато Господъ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. Слѣдъ като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клокъ-клокъ, а васъ ви нѣма, не загубвате ли? Като ви каже кѫтъ-кѫтъ, и вие закѫснѣете 1—2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има врѣме, за въ бѫдеще“. Нѣма врѣме, всичко е опрѣдѣлено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голѣмо разстояние отъ майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, двѣ, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечили се повече, то изгубва майка си. И ние, въ нашето съзнание, не може да се отдалечаваме отъ Бога. Вие казвате: „А азъ ще се отдалеча отъ Бога“. Да, но далечъ като отидешъ, като каже майка ти „кѫтъ-кѫтъ“, нѣма да чуешъ. Въ нашето съзнание ще бѫдемъ на такава дистанция, на такова разстояние отъ свѣта, че щомъ сме при тѣзи Божествени условия, като чуемъ какво казва Духътъ, какво казва майка ни, веднага да чуемъ и изпълнимъ каквото казва, да изпълнимъ волята й. За послѣдствията не мислете, защото въ необходимостьте всичко е за добро. Свърши се въ 9 ч. безъ 10. Тайна молитва!
  5. От единичното издание "Живитѣ сили въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ сили въ природата 21 школна лекция на общия окултенъ класъ, 20 юли 1922 г., четвъртъкъ, в Чамъ-Кория, (Горското у-ще). (поради липса на първата страница от сканираната брошурка – текстът в зелено е добавен от новия правопис) Следующата седмица имате ли тема? – Не. Най-добрият метод за възпитание на волята. Това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите. Живите сили в природата Ние ще ги разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т. е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т. е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздѣйствува на човѣшкото съзнание, тия камъни съ силата си да въздѣйствуватъ на човѣка. И може да кажемъ, че тия сили, тия несъзнателни сили, носятъ по-голѣмъ запас отъ енергии, тѣ харчатъ по-малко. Въ планинскитѣ мѣста, въ тия канари е складирана грамадна енергия за бѫдащето развитие на земята. Тия канари трѣбва да се разтрошатъ на малки парчета чрѣзъ триене, да стане излѫчване, и тогава да дойдатъ до втората фаза, да влѣзнать въ разтителното царство. Тия несъзнателни сили въ природата иматъ връзка съ нашата костна система. И често, може би за бѫдаще скѫпоцѣннитѣ камъни ще се употрѣбяватъ като едно възпитателно срѣдство, въ нѣкое отношение, на човѣшкия умъ. Виждаме, въ откровението се говори за единъ градъ направенъ отъ скѫпоцѣнни камъни, отъ много скѫпоцѣнни камъни. То е за да въздѣйствуватъ на човѣшкото въображение, понеже тия кристали служатъ за по-правилно прѣчупване на свѣтлината и прѣнасянето й въ човѣшкия умъ. За туй е хубаво нѣкой отъ васъ да изучава скѫпоцѣннитѣ камъни. Скѫпоцѣннитѣ камъни разбира се, иматъ влияние отъ духовния свѣтъ, свързани сѫ съ него. Кристализирането на тия скѫпоцѣнни камъни въ разни форми, показва, че върху тѣхъ работи единъ разуменъ принципъ. Запримѣръ, ако извѣстенъ писатель има нѣкой диамантъ, като погледне диаманта ще сложи мислитѣ си по единъ начинъ. Ако има единъ скѫпоцѣненъ камъкъ съ цвѣтъ зеленикавъ — изумрудъ или синкавъ — сапфиръ, и той до извѣстна степень ще укаже влияние върху неговата мисъль. Сега, разбира се, окултното гледище за скѫпоцѣннитѣ камъни, не е както това на съврѣменната наука. Окултната наука твърди, че скѫпоцѣннитѣ камъни, това сѫ плодове. Тѣ растатъ и се развиватъ тъй, както плодоветѣ въ земята. И може да кажемъ, че тѣ на земята сѫ най-високото изложение на менталното поле или тѣ сѫ сѫщества, които живѣятъ въ менталното поле, и изразяватъ своята дѣятелность на земята чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни. И който може да чете, върху тѣхъ ще намѣри много знания. Тамъ има много знание вложено. Въ тия скѫпоцѣнни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трѣбва да владѣе акашовитѣ книги, той трѣбва да е развивалъ онѣзи центрове за ясновидство, да разбира съчетанието на тия камъни. Слѣдователно, практическото приложение на тия сили е влиянието имъ върху костната система. Ако вие имате нѣкакъвъ недъгъ въ вашата костна система, вие проучете скѫпоцѣннитѣ камъни, прѣкарайте ги прѣз ума си, прѣкарайте разнитѣ родове свѣтлина прѣзъ ума си, тѣ ще укажатъ най-цѣлебно влияние върху организъма ви, особено върху коститѣ. Туй практикуватъ и въ народа, турятъ тия камъчета по главата на дѣцата, да ги не хваща уроки. За да не се изгубватъ, ще имъ турнатъ нѣкои камъчета на шапката. Скѫпоцѣннитѣ камъни всѣкога привличатъ тия несъзнателни сили, тѣ ги контролиратъ. Азъ подразбирамъ подъ думата „несъзнателни сили“, тия сили, които нѣматъ моралъ, защото има въ свѣта извѣстни окултни сили, въ които нѣма моралъ. И тѣ сѫ живи сили, и когато вие попаднете подъ тѣхното влияние, тѣ може да извършатъ съ васъ всичко. Запримѣръ, ако нѣкой отъ васъ излѣе малко отъ сѣрната киселина върху тѣлото ви, тя нѣма да ви пита, дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция. Подсъзнателнитѣ сили сѫ свързани съ растителното царство, съ растенията, и тамъ захваща сегашниятъ животъ на човѣка. Съ подсъзнателния животъ започва неговото значение, тѣлото, сегашното физическо тѣло се е сформирувало. Слѣдователно, сега въ свѣта, най-голѣмо влияние упражняватъ върху насъ растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всѣкога трѣбва да обичате горитѣ. Това е първото нѣщо. Щомъ обичашъ горитѣ, тѣ сѫ въ връзка съ тия подсъзнателни сили, а тѣ сѫ необходими за физическото ви тѣло, Всичкитѣ растения, това сѫ единъ складъ въ природата, отъ дѣто човѣкъ може да черпи. Не само това, не е нужно само човѣкъ да бѫде между дърветата, но трѣбва да се научи да ги обича. Това е едно отъ срѣдствата при възпитанието. Обичь къмъ дърветата, това е една връзка съ тѣхъ, за да може тѣ да ни помагатъ, Като влизаме сега въ съзнателнитѣ сили, отиваме при животнитѣ. Тамъ трѣбва да бѫдемъ по-внимателни. Отъ животнитѣ сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. Отъ вола сме научили трудолюбието, отъ вълка сме научили свирепостьта, отъ овцата сме научили кротостьта и смирението, отъ мечката сме научили непримиримостьта въ жьвота. Мечката е много непримирима въ живота. Всички укротители на животни признаватъ, че мечката, веднажъ убидена, тя не забравя, всѣкога ще си отмѫсти, непримирима е тя, дълго врѣме помни. У мечката силно сѫ развити астралнитѣ чувства. Сега, обичьта къмъ растенията запримѣръ, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да я изрази, като се заеме да обработва нѣкои отъ овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата, или други нѣкои. Тѣ въобще упражняватъ силно влияние, затова непрѣменно въ двора си трѣбва да имате овощия. Послѣ хубаво е, като се намирате въ Чамъ-Курия между боровитѣ дървета. Тѣ упражняватъ отлично влияние върху духовния стремежъ на човѣка. Та, вие излизайте често, разговаряйте се съ бороветѣ, да ви дадатъ този стремежъ. Като възлиза тъй нагорѣ, той е остъръ, безкористенъ. Вземете друго нѣкое дърво, букъ или яворъ, тѣ като се намиратъ между бороветѣ, минаватъ като борове, приспособяватъ се, но като излѣзнатъ, веднага искатъ да обладаватъ, когато борътъ взима най-малкото пространство, нѣма егоизъмъ у него. И послѣ, друго характерно нѣщо въ бора: веднѫжъ като се счупи вѫрха му отгорѣ, той не расте повече. Тъй, борътъ ни показва у човѣка всичкия духовенъ стремехъ. Това сѫ духовнитѣ чувства: осакатятъ ли се тѣ, всичкото друго растене у човѣка прѣстава. Та, окултнитѣ ученици трѣбва да даватъ прѣдимство на своитѣ духовни чувства, тѣ да растатъ. Тогава всичко у тѣхъ може да расте. Та хубаво е често да посѣщавате тия мѣста, да разглеждате бороветѣ, да ги изслѣдавате, да приемате малко енергия и разположение отъ тѣхъ, които да ви служатъ за прѣзъ годината, да ви даватъ импулсъ, защото при сегашния животъ ние се демагнетизираме. Всеки день тревоги, тревоги, докато човѣкъ се демагнетизира, и не може да мисли, и нѣма разположение. Сега, мнозина отъ васъ, толкова врѣме какъ живѣете тукь, а съ бороветѣ не сте правили опитъ да поговорите малко. А болниятъ може да иде малко при нѣкой боръ, да се облѣгне съ гърба си на него да помисли заради него. Боровитѣ дървета упражняватъ отлично влияние. Животнитѣ тъй сѫщо. Каквото животно човѣкъ обича, той е въ състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателнитѣ сили, като минаватъ прѣзъ животнитѣ, тѣ внасят и добри и лоши качества. Запримѣръ, отъ котката може да научишъ чистотата, но сѫщеврѣменно може да научишь тази алчность, тя нѣма търпѣние да очисти жертвата си, много нечиста е, отъ лакомство изяжда мишката съ козината. Значи, отъ котката може да научишъ чистотата, да бѫдешъ пъргавъ, но може да имашъ и обратнитѣ качества — да се хранипь нечисто. Има духовни хора, на които не имъ трѣбва много чистота. Тѣ казватъ: „Да си напълнимъ стомаха, та каквото и да е яденето“. Тъй казва и котката. Не! Вземете запримѣръ магарето, отъ него може да научите една много добра черта; какъ да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто. Сега всичкитѣ животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т. н., всѣкога упражняватъ влияние върху хората. И отъ астралниятъ свѣтъ често си служатъ съ тия форми. Когато вие спите, въ врѣме на сънь тѣ ви ги прѣдставятъ. Запримеръ, вие искате да знаете нѣкой човѣкъ какъвъ е, искате да вършите търговия съ него, сънувате вълкъ. Значи, този човѣкъ, съ когото искате да направите търговия, той има характера на вълка. Или, ако сънувате волъ, конь, туй показва характера на човѣка, и отъ туй ще сѫдите. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога уподобяватъ хората съ извѣстни символи. Единъ символъ на животно, не е лошъ, той означава извѣстна Божествена идея или въ положителна или въ отрицателна форма. Сега, когато мислито за вълка, вие може да го вземете въ негативенъ смисъль, да бѫдете къмъ злото тъй непримирими, както вълка е непримиримъ къмъ овцата, т. е. както той има жестоко отвръщение къмъ овцата, тъй и вие да имате отвращение къмъ злото. Така може да разберете силата на вълка въ туй отношение, въ отрицателенъ смисъль може да използувате неговата сила. Ако не знаете този законъ, веднага на вълка ще внесе въ васъ жестокость и грубость. И всичкитѣ животни, птици, упражняватъ извѣстно влияние, достатъчно силно влияние. Сега, не трѣбва да идете до нѣкоя крайность, колективно влияятъ. Цѣло едно плѣме отъ котки упражняватъ влияние. И тъй, ако искате да знаете какви сили дѣйствуватъ, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функциониратъ въ васъ. И въ окултната наука има извѣстни системи. Да кажемъ имате сили отъ съзнателнатѣ сили, отъ животински видъ. Тогава ще прѣкарате други форми, като формитѣ на нѣкоя овца, или волъ, или конь, за да противодѣйствувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, съ положителни черти, които да противодѣйствуватъ на тия съ отрицателни чърти. Силитѣ на животнитѣ може да се раздѣлятъ на 2 лагера, на положителенъ и отрицателенъ или разрушающи и съграждающи. И за туй, за въ бѫдаще, когато се разучаватъ животнитѣ, колко ще е интересно, когато единъ учитель, като прѣподава на ученицитѣ си зоологията ще може да имъ обясни кои сили какво влияние упражняватъ върху хората. Той ще трѣбва да знае туй, та като разправя за вълка, сѫщеврѣменно трѣбва да разправя и за овцата. И като разправя за мечката да види кое е противоположното на характера въ мечката. Тъй, въ умоветѣ на дѣцата ще седатъ двѣ противоположни форми, а сега учительтъ прѣдава само за вълка, и вслѣдствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за въ бѫдаще то ще се измѣни, контрасти тогава ще има. При изучаване на растенията сѫщо така ще има такива контрасти. Сега, когато дойдемъ до самосъзнателнитѣ сили, подразбираме човѣка въ всичкитѣ негови проявления. Съ самосъзнанието и свърхсъзнанието започва човѣшкото царство. Като срѣщнете единъ човѣкъ трѣбва да различавате какво прѣодолява у него: физическото, астралното или умственото. Въ него ума ли умъ, прѣвишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, въ които прѣодолява физиката, тѣ сѫ въ състояние да ви осакатятъ, съвсѣмъ може да се извратите. Слѣдователно, ако имате единъ приятель, у когото прѣодолява физическото, непрѣменно на него ще турите въ противовѣсъ умствено. Ще имате единъ умственъ принципъ, който да противодѣйствува на физическото. И за туй въ групирането на приятели трѣбва да ги нареждате единъ, у когото да прѣодолява тѣлото, у другъ — сърцето и у трети — ума. Послѣ пакъ: тѣлото, сърцето, ума. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично. Защото еднообразието не е хубаво. Всички да бѫдатъ само умствени не е добрѣ. Азъ не искамъ всички да се прѣвърнете само на умствени типове. Не! Защото ако станете умственъ типъ, съвсѣмъ ще изтънѣете и остарѣете, ще остане само нервната система, и тъй, съвсѣмъ сухи ще останете. Ако прѣодолява у васъ физическото, ще се прѣвърнете на кости и мускули. Ако прѣодоляватъ чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато прѣодоляватъ у нѣкого чувствата, тѣ развиватъ у него апетитъ и този апетитъ може да се изрази въ ядене и пиене. Това е чисто астрално желание. А физическиятъ животъ се изразява въ активность, то е животътъ на човѣка, и всички хора, които иматъ физически хатактеръ, тѣ сѫ постоянно въ движение. А онзи, у когото прѣодолява сърцето въ своитѣ низши прояви, ако се подчинява желание за ядене и пиене, цѣлиятъ животъ ще бѫде заетъ съ какво да ядемъ и какво да пиемъ. Отъ единия край на живота до другия само за ядене въпросъ ще бѫде. И за туй трѣбва съвсѣмъ да се смѣнятъ проявитѣ ни. Ако работите 2 часа физически трудъ, веднага часъ и половина трѣбва да дойде работа на сърцето, послѣ на ума. Туй е правило, тъй трѣбва да бѫде възпитанието. За сега, почти несъзнателно пакъ се уравновѣсяватъ тия енергии, само че не даватъ добри резултати. Извѣстни хора ставать само умствени типове, имаме отдѣлни типове, като на сърцето или на волята, а има още и балансирани типове. Човѣкъ съзнателно въ себе си трѣбва да балансира енергията, физическата въ астрална, астралната въ умствена и послѣ обратното. Мързелътъ е единъ признакъ — за работа на физическитѣ сили. Лакомството е единъ признак — надмощие на сърдечнитѣ силн. Той може да не яде, но умътъ му е заетъ само съ мисъль да ядене. Въ ума му седатъ само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъвъ човѣкъ, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдемъ до окултната наука, яденето ще го съединимъ. Яденето има форма, и въ него има наука, Чрѣзъ яденето възпитаватъ хората. Ако храните човѣка една седмица само съ каша, втората седмица съ ябълки, третата — сливи, четвъртата — съ череши, и ако знаете какъ да ги сбирате отъ дърветата, вие ще въздѣйствувате по единъ разуменъ начинъ върху характера му. Сега, вегетарианската храна се употрѣбява, но нѣма окултни резултати. Азъ бихъ ви показалъ начинъ, какъ да се запознаете най-първо тукъ въ Чамъ-Курия съ канаритѣ, да ги разгледвате, да ги проучавате. Съ колко канари има да се запознаете! Слѣдъ туй, да изучите бороветѣ, да се занимаете да проучите боровинкитѣ. Знаете ли какво прѣдставляватъ боровинкитѣ за тѣзи, които иматъ слабъ стомахъ! Като ги употрѣбяватъ, по този начинъ ще имъ се поправи стомаха. Най-послѣ постарайте се да намѣрите кое е най-красивото мѣсто на Чамъ-Курия, то ще произведе красиво съчетание. То ще засегне вашия уиъ, тъй щото ще извлечете отъ курорта едно благословение. Само по този начинъ ще го имате, друго-яче, само ще бѫдете на курортъ, и каквото сте придобили, ще го изхарчите и слѣдъ 3 — 4 мѣсеца. пакъ ще бѫдете бѣдни. Та може ли нашитѣ разходи така да се използуватъ, че ние постепенно да навлизаме въ природата? И много работи трѣбва да се забравятъ, много официалности трѣбва да се забравятъ. Като дохождате въ такъвъ единъ курортъ, трѣбва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия въ ума си, ще изучите сами бороветѣ, характера имъ, голѣмината имъ, на день да сте посѣтили 40 — 50 бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство съ тѣхъ, да ги считате като приятели, съ които сте се срѣщали като живи хора, и тѣ, като влѣзнатъ въ ума ви, ще дадатъ едно ново настроение, и като се върнете въ града да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се очуждите отъ живота. Послѣ въ Чамъ-Курия може да се заинтересувате отъ това, какви животни живѣятъ тукъ повече. — Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижность въ вашия умъ. Ако срѣщнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнешъ. Туй е необходимо за ученицитѣ на окултната школа, понеже животътъ е такъвъ; че ние изгубваме най-важнитѣ сили, съ които може да си служимъ, изгубва се равновѣсието въ насъ. Запримѣръ, ако ние постоянно говоримъ за духовното, има опасность да стане еднообразенъ живота ни. Въ живота има единъ законъ, че най-хубавитѣ нѣща, ако се прѣповтарятъ много пѫти, развалятъ се. Много евангелски пѣсни сѫ се развалили само за това. Умрѣ нѣкой, тѣ пѣятъ тази пѣсень, и тя се разваля. На умрѣли хора не пѣйте пѣсни! Вие го заровете безъ пѣсень, че като се изминатъ 2 — 3 седмици, извънка гроба изпѣйте му тази пѣсень. И колкото пѫти изпѣете тази пѣсень на гроба, послѣ, като я пѣете, отново си спомняте за гроба, а туй не трѣбва. А като замине нѣкой между насъ, нѣкой отъ приятелитѣ нека го придружатъ до гроба, и нищо повече. Азъ не позволявамъ нито една отъ моитѣ пѣсни да се пѣе на гроба на нѣкои приятели. И който изпѣе една пѣсень на гроба на нѣкой умрѣлъ, той е извънъ школата. Не, не, у насъ пѣсень нѣма — ще го занесемъ на гроба тихичко и мълкомъ, ще му пожелаемъ „добъръ пѫть“, а ще му пѣемъ едва слѣдъ единъ мѣсецъ. Ние за гроба нѣма да мислимъ, на гробища нѣма защо да пѣемъ. Тъй щото отъ нашитѣ пѣсни нѣма да употрѣбите нито една за умрѣли, други пѣсни може да употрѣбите, но да не пѣете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е боленъ да не пѣемъ ли на болния?) Когато е боленъ — молитва, молитва, а болния самъ да пѣе. Пѣе ли той, пѣй и ти съ него; болниятъ не пѣе ли, не му пѣй и ти. Ще се отличаваме отъ другитѣ: у насъ за умрѣли хора поменъ не правимъ; за живитѣ ще правимъ, а за умрѣлитѣ нѣма. За живитѣ ще правимъ поменъ всѣки день. И най-първо когато някой умирающъ ни вика и почне да нарежда като умрѣ съ какви дрехи да го облекатъ . . . ние ще повикаме хората отъ свѣта — „Хайде заровете го, той при Бога отива“. Нарежда при кой гробъ да го турнатъ, а той никѫдѣ нѣма да иде, той тука ще остане на земята. И казвамъ: „Ще заровите тѣлото, но ще знаете, че душата не е тѣлото, душата е свободна“. И този, който замннава, трѣбва да знае, че той е живъ, нѣма да седи въ гроба; може би ще поседи тамъ 40 дена, ще се повърти около тѣлото си и послѣ ще се освободи, а може и слѣдъ нѣколко дни да замине. Но когато нѣкой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добъръ пѫть“, но никакви пѣсни! Смъртьта е нѣщо тържествено! Този животъ е умрѣлъ, нѣма какво да му пѣемъ, той иска миръ и спокойствие; който заминава, първото нѣщо е, че той иска миръ и спокойствие. Да му даде Богъ Свѣтлина на ума и миръ на душата, за да може, като разгледа живота си да използува погрѣшкитѣ на миналото. Туй ще пазите отъ окултно гледище. Нѣма какво да пѣемъ на умрѣлитѣ. Ако нѣкой нашъ приятель иска да му пѣятъ тогава ще повикаме нѣкой евангелистъ проповѣдникъ, ще му кажемъ: „Вие знаете да пѣете на умрѣли, ще бѫдете толкова добри да го заровите и да му попѣете, а ние ще ви платимъ“. Ако иска нѣкой да му попѣемъ, ще го заровятъ тогава или православнитѣ или евангелиститѣ, защото тѣ пѣятъ на умрѣли. Ако иска съ насъ, ние ще направимъ само една тайна молитва, да му даде Богъ свѣтлина да разбере дълбокия смисъль на небето. И като го изпращаме, нѣма да му пѣемъ, но които го посрѣщатъ тамъ, тѣ ще му пѣятъ по-добрѣ. Ангелитѣ да му пѣятъ! А ние отъ тукъ да го изпращаме съ пѣсни, нѣма защо. Ние не знаемъ каква е работата му. Които изпращатъ съ пѣсни отъ този свѣтъ, не идва, не върви това. По-добрѣ е тамъ да ви посрѣщнатъ съ пѣсни. И тъй, ако нѣкой отъ васъ сѫ готови да заминатъ на онзи свѣтъ, да знаятъ, че щомъ искатъ да имъ пѣятъ, ние ще имь кажемъ да си избератъ, кои евангелски проповедникъ или кой православенъ свещеникъ искатъ да имъ пѣе. Тъй, като окултни ученици, безъ пѣсни ще заминавате отъ този свѣтъ, а горѣ ще ви посрѣщнатъ съ пѣсни. Тамъ ще ви пѣятъ. Послѣ, снощи ви направихъ една малка бѣлѣжка нали? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣщо мистично въ характера си! Изгуби ли се тази мистичность, живота става празенъ и безсмисленъ. Ако ние всички станемъ окултни ученици, трѣбва да бѫдемъ слѣпи на погрѣшкитѣ. Азъ забѣлѣзвамъ, че слѣдъ като ви правя бѣлѣжка, всичкитѣ бѣлѣжки, които азъ ви правя, ми костуватъ много скѫпо. Защо да ви правя бѣлѣжки? Мога да оставя другъ да ви направи бѣлѣжка, защото не всѣкога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всѣки единъ ще намѣри една добра черта въ другия и ще я държи въ ума си, и тогава той ще те обикне. И ако той намѣри у тебе една добра черта, и ти ще го обикнешъ. А сега, вие като се срѣщнете, търсите си най-лошите черти, и ги държите въ ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите въ окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, слѣдъ като сте свършили молитвата, вие ужъ мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито отъ мисъльта за добрата черта. А вие окултнитѣ ученици, за да пазите характера си едно правило трѣбва да знаете за законъ: да си намѣрите една добра черта. Всѣки единъ отъ васъ има една добра черта. Намѣрете тѣзи добри черти помежду си и дръжте ги въ ума си. Само така ще може да си помагате, и Господъ ще ви помага, и ангелвтѣ ще ви помагатъ и свѣтиитѣ ще ви помагатъ. Азъ ще приведа единъ примѣръ: Казахъ на една сестра, на една отъ ученичкитѣ: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра й казала, а онази другата й отговорила: Защо Учительтъ не каже на мене направо, а казва на другь? Какво азъ съмъ казалъ, тя не иска да го изпълни, а се занимава съ посторонни работи. Чрѣзъ когото и да е казано, трѣбва да се изпълни. Казвамъ й: Не стойте на туй мѣсто! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дѣто азъ живѣя е много добрѣ да живѣете и вие. Но моето мѣсто е много опасно, при мене, който живѣе, той трѣбва да бѫде герой. Ама Учительтъ нѣма ли да ни пази? Азъ съмъ на бойното поле, и който дойде тамъ, трѣбва да има смѣлостьта да издържи тия гранати. Азъ искамъ да ви туря на тила — отъ задъ, далечъ. И при това, пазете се отъ едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е въ тѣхнитѣ души. Когато тѣхнитѣ души вибриратъ еднакво, и когато Божията Любовъ прониква еднакво, тия души може да се разбератъ. Запримѣръ, азъ забѣлѣзвамъ, какъ нѣкои отъ ученицитѣ развалятъ доброто настроение у другитѣ, като се скарвать. Слънцето оплаква ли се на нась? То си грѣе, обаче нѣкой пѫть облакъ ще дойде, и ще изопачи свѣтлината му. За примѣръ, азъ дойдохъ между васъ, говорихъ за нѣкои прѣдмети. Таманъ имате добро настроение, дойдатъ двама, скарватъ се, направятъ облаци. И въ края на краищата оставатъ тия двама, които се скарали. И всички ученици заминаватъ и тѣ си приказватъ: „Петко и Драганъ и Стоянъ право е казалъ“. Какво възпитание може да има въ това? Та, първото нѣщо: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нѣщо, да го изпълни. Ама ще каже: Духътъ му казалъ. Кой Духъ? Божествениятъ Духъ е Духъ на смирение, мѫдрость, правда, истина. Той е Духъ, който заема всѣкога послѣдно мѣсто, той не заповѣдва, кѫдѣто иде, послѣденъ ще бѫде. Готовъ е да услужи на бѣдни. И този, у когото Духътъ работи, той послѣденъ ще седне на трапезата. Седне ли пръвъ, тамъ Духътъ Божий не е. Тъй го зная азъ. Та, когато дойдемъ до окултнитѣ сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия и правилно, и след туй да провѣрявате какъ вашитѣ влияния въздѣйствуватъ на окрѫжающитѣ. Азъ като правя бѣлѣжки нѣкому, всѣка моя бѣлѣжка не само не трѣбва да прѣвърже раната, но искамъ да видя тази моя прѣвръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя прѣвръзка, и положението се влоши, по-добрѣ ранитѣ да седат непрѣвързани. Ако не можешъ да направишъ доброто, остави другъ нѣкой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давамъ сега, прилагайте ги постоянно. Азъ ще ви дамъ още други правила. Изведнажъ светии нѣма да станете. Защото за светия се изисква не единъ животъ, много животи, то е съвършенство, не е законъ за спасение. Трѣбва да почне човѣкъ да вибрира тъй че въ даденъ моментъ да се досѣща самъ какъ да извърши Волята Божия. Святъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ съ опитност, съзнание, който знае какъ да помогне, а не само името да носи. Такъвъ единъ човѣкъ е пъленъ съ знание, съ всички добродѣтели, и той всѣкога върши волята Божия. Сега, ние се приготовляваме да бѫдемъ силни, да помагаме на великото дѣло. Казвамъ: Шестата раса иде! Шестата раса като дойде, вие трѣбва да имате знание, и туй знание сега ще го придобиете. Та, сега първото нѣщо: Ще намѣрите една добра черта въ себе си. Само за себе си ще намѣрите една добра черта, която Господь е вложилъ. Защото, да кажемъ, че сме много лоши, това е крайность, и да кажемъ, че сме много добри, и това е крайность. Ако кажемъ, че сме лоши, значи, че не сме приложили — Богъ в насъ е добъръ. И туй добрѣ ще го съзнаемъ, и ще благодаримъ на Бога за това, което сме. Ти направишъ една погрѣшка, но послѣ у тебе сънанието плаче, моли се разкайва се, ти кажи: Азъ благодаря на Бога, че имамъ тази добра черта, — съзнанието. Ако азъ нѣмахъ тази черта, какво щѣше да бѫде положението ми? Значи като направя една погрѣшка, имамъ една добра черта, че съзнавамъ, и скоро поправямъ погрѣшката си. Послѣ, нѣкой човѣкъ срѣщне нѣкой бѣденъ, веднага се смили сърцето му. И по това може да познае, че има нѣщо добро въ себе си. И като казвамъ, да намираме добрата си черта, така ние ще може да имаме просторъ на Духа. Ние трѣбва да се подчиняваме на Божия Духъ. И тъй, като използувате тия сили вѫтрѣ въ природата, и като дойдете въ човѣка, ако искате да се образуватъ въ васъ приятелски отношения за въ бѫдаще, ще търсите вѫтрѣ въ приятели и неприятели една добра черта, която да поставите въ ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бѫдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Когато ви се правятъ бѣлѣжки, нѣма да се сърдитѣ; когато ви изобличаватъ, ще прѣнасяте съ търпѣние, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блаженъ е човѣкътъ, комуто правите бѣлѣжки. Остава ли го Господь. ... И Писанието казва: „Онѣзи, които Господь не изобличава и не паказва, тѣ на кривъ пѫть вървятъ“. Не мислете, че е нѣщо приятно, че можешъ да направишъ бѣлѣжка на единъ човѣкъ. Изобличишъ единъ човѣкъ, спечелвашъ ли нещо? Нищо! Ти като се върнешъ дома си, ще имашъ тревога съ себе си, нищо повече! Нѣкой казва да изобличавалъ. Да изобличавамъ кого и да е, азъ всѣкога считам това, че е все едно да правишъ операция, и като се върнешъ, все ще има смрадъ и дълго врѣме трѣбва да миешъ рѫцѣтѣ си, за да се отмиришатъ. И за въ бадаще, като влѣзете въ школата погрѣшкитѣ си нѣма да виждате. Въ горнитѣ класове абсолютно се забранява да мислишъ за погрѣшкитѣ на хората! Хората за тебе не сѫществуватъ и погрешките не сѫществувать. Ти ще работишъ върху себе си. Та, разправя единъ индуски учитель: Отива при него единъ ученикъ, и учительтъ му доказва три метода. Трима души се подвизавали въ гората. Учительтъ му казалъ: Ще идешъ, и ще ударишъ на тримата по една плесница. Ученикътъ като ударилъ на пѫрвия една плесница, онзи му ударилъ двѣ плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си подигналъ рѫката, но пакъ я спусналъ, не го ударилъ. А като ударилъ плесница на третия, той даже не обѫрналъ никакво внимание, продължавалъ да си разсѫждава. Попиталъ го учнтельтъ: Какво направи! — Азъ ударихъ на първия една плесница, той ми удари двѣ. — Този е човѣкътъ, който живѣе по закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Мойсеевия законъ. А вториятъ, който повдигналъ рѫката си, и бързо я свалилъ той въ спасението живѣе, той се спасява. Дошло му на умъ да приложи закона, но казалъ: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърналъ внимание на плесницата, той живѣе въ Любовьта. Та, сега, нѣкои живѣятъ по закона на Мойсея, други — въ спасението, а трети — въ Любовьта. Който живѣе въ закона, два пѫти ще те удари; който живѣе въ спасението, той ще вдигне рѫката, и ще каже: хайде отъ менъ да мине! А третиятъ, който живѣе въ Любовьта, той нищо нѣма да усѣти. Сега, окултниятъ ученикъ трѣбва да живѣе по закона на Любовьта. Ще дойде нѣкой да те удари, ти нищо нѣма да усѣтишъ, даже и не знаешъ, че те е ударилъ. Какво съзнание трѣбва да има у него! Тайна молитва!
  6. От единичното издание "Проститѣ и сложни движения въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проститѣ и сложни движения въ природата. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 13 юли 1922 г. в Чам-Кория Прочетоха се темитѣ: защо Богъ създаде човѣка. Ще говоря вьрху: Проститѣ и сложни движения въ природата. Проститѣ движения ще замѣните съ „първичнитѣ движения“, а сложнитѣ движения — съ послѣднитѣ движения, най-слабитѣ движения. Едно обяснение: сложнитѣ движения подразбиратъ голѣмо съпротивление, а проститѣ движения, подразбиратъ малко съпротивление. Сега, у всички, въ съзнанието ви има двѣ движения, има просто движение, има и сложно движение. За примѣръ, за да дойдете тукъ въ Чамъ-Курия, какво движение се е явило въ васъ, просто движение или сложно? Кѫмъ коя категория бихте го поставили? (сложно). Проститѣ, първични движения сѫ само движенията къмъ Бога, които сѫ чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първитѣ движения, сѫ кристални, а въ сложнитѣ движения всѣкога има раздвояване въ човѣшкото съзнание. Отивашъ на курортъ, но имашъ нѣколко побудителни причини, причината не е една, много причини имашъ. Тогава, бихъ ви попиталъ, когато човѣкъ се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мѫжа или мѫжътъ може да каже, че обича жената. То е една отъ причинитѣ. Второ, тѣ искатъ да иматъ дѣца. Трето, мѫжътъ иска нѣкой да му готви. Има редъ подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А въ всичкитѣ сложни движения въ свѣта, трѣбва да знаете, че въ тѣхъ има прѣпятствие, което да очаквате. И, слѣдователно, като ученици на окултната школа, азъ ви давамъ, туй разграничение, като методъ. Азъ ви го давамъ само като единъ методъ, да правите едно психическо разграничение на силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ въ даденъ моментъ, дали тѣ сѫ отъ „първиченъ“ или „вториченъ, послѣденъ родъ“. Да знаете всѣко едно движение къмъ коя категория спада. Щомъ знаете, лѣсно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати отъ просто движение, очаквате резултатъ на сложно движение. А всѣко движение има свои опрѣдѣлени резултати. Сега, смѣшно ще бѫде, когато нѣкои хора искатъ да станатъ религиозни, и очакватъ, да бѫдатъ богати. Именно: човѣкъ, който иска да стане религиозенъ, въ пълната смисълъ на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имашъ знание, знанието е сложно движение. Слѣдователно, ще разграничавате въ живота си движенията въ съзнанието, кѫмъ кои спадатъ. Тѣ спадатъ къмъ едната или къмъ другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое прѣобладава въ даденъ моментъ. Тия движения не принадлежатъ кѫмъ васъ. Ако се намирате въ една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излѣзете, ще кажете: Слава Богу, излѣзнахме благополучно, прѣминахме прѣпятствията. Често пѫти въ живота си, насила минавате покрай нѣкое тържество, и слѣдователно ще се борите, такъвъ методъ ще употрѣбите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения въ всѣко едно направление, и ще мислите тогава. Тѣ сѫ азъ ги наричамъ, човѣшкитѣ движения. А проститѣ движения, тѣ сѫ кратки. Приятелството къмъ кое движение спада? Истинското приятелство къмъ кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които ставатъ съ най-малко разноски, сѫ Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, тѣ спадатъ кѫмъ сложнитѣ движения. Сега, да опрѣдѣлимъ движението. От що произтича то? То произтича отъ живота. Животътъ е първата причина на движението. Всѣко едно движение въ свѣта показва, че съзнанието на нѣкое сѫщество иска да се домогне до извѣстна храна. Турятъ му извѣстни сили, потребни за него, и, слѣдователно животътъ произвежда първото движение. А пъкъ енергиитѣ, складирани въ живота, сѫ произлѣзли от мисловия свѣтъ значи, ние имаме, едно движение, което прѣдставя чисто физическия свѣтъ. Имаме животъ, който представя духовния свѣтъ, менталния свѣтъ, мисловния свѣтъ. Този свѣтъ се изразява чрѣзъ мисъльта, която прѣобладава въ живота. Слѣдевателно, мисълъта се изразява въ живота; тя е животъ въ движение, а движението е реализиране на тия тритѣ въ едно. Слѣдователно, ние опрѣдѣляме: ако вашата мисѫль е проста, тя ще произведе единъ простъ животъ, съ първично, чисто, просто движение. Ако мисъльта ви е сложна, непрѣменно животътъ ви ще бѫде сложенъ, и движението ще му съотвѣтствува. Да кажемъ, че въ едно сѫщество, което живѣе въ мисловия свѣтъ, се заражда идеята да стане велико, да създаде нѣкоя слънчева система — въ него се заражда сложно движение. Ако туй сѫщество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любовь, въ нейнитѣ чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у васъ, често, като се прѣкръстосате, вие искате да примирите простите движения съ сложнитѣ. Тѣ сѫ непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае съ едно сложно движение. — Тѣ сѫ несъвмѣстими! Единъ светия и единъ грѣшникъ на едно мѣсто не може да живѣятъ. Тѣ може да живѣятъ, но на едно мѣсто не. Болниятъ и лѣкарьтъ може да бѫдатъ на едно мѣсто, но лѣкарьтъ ще бѫде при болния докато го излѣкува. И светията ще седи при грѣшника, докато го излѣкува. И дѣтето, и то по сѫщия законъ, ще живѣе при майката, докато вземе туй, което му трѣбва, и като го вземе, вече не търси майка си. Сега, вие казвате, че Богъ създаде човѣка, за да се прояви. Въ какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искамъ малко да ви коригирамъ. Да се прояви на себе си. Щомъ иска да се прояви Богъ въ свѣта, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъмъ. Азъ искамъ да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявамъ на себе си? На друго нѣщо трѣбва да се проява, и другото сѫщество и то, ако иска да се прояви, и то трѣбва да се прояви нѣкому. А Богъ да се прояви, на кого? То е единъ въпросъ, единъ отъ труднитѣ въпросп. Азъ ще ви отговоря тъй: Богь създаде човѣка, за да бѫде създаденъ. Сега, азъ ще ви задамъ слѣдующия въпросъ: Кога може да се създаде нѣщо? — понеже човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Не говоря за създаването на човѣка, защото човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разбератъ това. Съзижда, съгражда това, подразбира всѣкога материаленъ животъ. Когато се съгражда нѣкое мѣсто, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нѣщо за да се прояви човѣкъ. Ако кажемъ, че може да се съгражда, за да се прояви човѣкъ, права ли е идеята? Съграждатъ хората нѣкой мостъ, за да се съобщаватъ. Има нѣкое прѣпятствие, мостъ е турнатъ, той е едно съобщително срѣдство. Слѣдователно, човѣкъ е единъ мостъ за съобщение на свѣтоветѣ, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, въ цѣлокупностьта си, вие още не знаете какво означава физическия свѣтъ, т. е. физическиятъ свѣтъ не само че не е тъй извѣстенъ, но нѣкой казватъ, че той е илюзия. Това сѫ само думи, на които трѣбва да се разбере дълбокия смисълъ. Божествениятъ свѣтъ, съ ония сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, както и сѫществата, които живѣятъ въ физическия свѣтъ, какви сѫ прѣмитѣ имъ отношения въ тази смисъль? Сега, при този въпросъ ще засѣгнемъ слѣдующитѣ два въпроса. Духътъ, който е чистъ, ние казваме за Него: „Духътъ е в постоянна борба съ материята?“ Пакъ се задава философския въпросъ. Каква нужда има Духътъ, който е чистъ, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трѣбва да се въплоти? Ще кажатъ, че той трѣбвало да слѣзе въ материята, за да добие нѣкаква опитность. Значи, на този Духъ му липсва нѣщо. И послѣ въпросътъ: Ако материята е нѣщо неразумно само по себе си, какъ е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духътъ, има разумность въ тази материя, и даже такава разумность, която е равна на разумностьта на Духа. Значи, ако материята, може да хване Духътъ, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щомъ Духътъ се ограничава отъ материята. Сега ние въпросътъ нѣма да го рѣшимъ, ние ще го оставимъ тъй неразрѣшенъ, както сѫ го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качимъ на Мусала горѣ, и ще разгледаме всичката околность, и ще слѣземъ долу, и само за Мусала ще мислимъ, какъ е произлѣзла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мѣстото. Азъ ви поставямъ за проучване единъ грамаденъ върхъ, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пакъ ще наведа вашата мисъль, ще ви попитамъ тъй: Защо трѣбва да събудятъ човѣка отъ сънь? Ако си слуга, защо господарьтъ да те събуди?— За да работишъ. Защо трѣбва да спишъ? За да си починешъ. Когато се събуди този слуга, господарьтъ създава ли го? Слѣдователно, човѣкъ въ сегашното състояние е само събуденъ отъ единъ сънь. Нищо повече! Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричатъ творчество. Следъ като работите, кой се проявява, вие ли или вашиятъ господарь? И вие се проявявате и господарьтъ ви се проявява. Вие се проявявате въ работата, която сте извършили, а господарьтъ може да се прояви въ плаповетѣ, които ви е далъ. Но ние ще замѣстимъ въпроса и вмѣсто: Защо Богъ е създалъ човѣка, ще ви попитамъ: Защо е дошълъ човѣкъ на земята. Или защо е изпратенъ тукъ на земята, туй е по-право. Дошълъ е отъ нѣкѫдѣ. Защо е дошълъ? На този въпросъ може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса — защо Богъ създаде човѣка. Сега, въпросътъ защо Богъ създаде човека, при сегашнитѣ условия, при които се намирате тукъ, той нѣма практическо приложение. За да знаете защо човѣкъ е дошълъ на земята, защо Богъ го е създалъ, трѣбва да четете тази архива на природата. Трѣбва да има нѣкой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви сѫ аналиитѣ, тамъ има отбѣлѣзано защо и за какво. Тъй, азъ повдигнахъ въпроса: защо Богъ създаде човѣка, за да намѣритѣ вашитѣ отношния къмъ Бога, и да се увѣрите, че безъ Бога, ако не сте свързани съ Него, у васъ не може да има никакъвъ разтежъ, никакъвъ животъ, и никаква умствена дѣятелность, защото разумно отъ разумно произтича, животъ отъ живота произтича, и деятелность от деятелность произтича. Понеже Богъ е правъ въ всичко, понеже човѣкъ спада къмъ сложнитѣ движения, туй сложно движение трѣбва да намѣри своя потикъ въ първичното отношение. Трѣбва да бѫдемъ свързани не по форма съ Бога, нито по съдържание, тѣ сѫ още външни нѣща, нито по смисъль, но принципално, вѫтрѣ, по самата сѫщина на нѣщата. Да бѫдемъ свързани съ Бога, като една необходимость на самото битие, понеже само по този начинъ Неговата мисъль може да даде потикъ на нашия животъ, и неговитѣ движения, — движение на нашия животъ. И тогава всичко е възможно. Такава трѣбва да бѫде интимната ви цѣль, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спѫвате. Като влизате въ тази школа, вие може да мислите да завладѣете нѣкои природни сили. Никакви завладявания не може да имате! Азъ не наричамъ владѣние, ако азъ работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде другъ да я обере. Азъ не считамъ, че това е едно завладяване. Азъ съмъ работилъ, а другъ да яде плода. Нѣма смисълъ. Ние може да работимъ, само за знание, а щомъ дойдемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, туй не сме проучили. Сега, първото нѣщо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано — да се любимъ! „Да се любимъ“, азъ подразбирамъ да направимъ мостъ. И мислите ли, ако направимъ мостъ, всичко въ свѣта ще се оправи? Ако двѣтѣ страни сѫ неприятели, по-добрѣ да нѣма мостъ, защото тогава тѣ ще почнатъ да се каратъ. Ако сѫ приятели, нека има мостъ. Ако хората сѫ готови да служатъ на Бога, нека има мостъ, ако не сѫ се научили да служатъ на Бога, безъ мостъ нека бѫдатъ. По-добрѣ! Та, въ окултната наука не смѣсвайте нѣщата. Често азъ ви гледамъ, вие разсѫждавате тъй: Въ Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живѣя въ Божия, въ Христовия законъ. И вълкътъ казва: Богъ е Любовь. Ама като остане самъ, вълкътъ напада овцата, и казва: Понеже азъ обичамъ Бога, обичамъ и дѣцата Му, та ти трѣбва да станешъ жертва заради менъ. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде единъ човѣкъ, иди-дойди; но една овца да я изяде единъ вълкъ, тя ще мине прѣзъ най-голѣмитѣ страдания. И когато нѣкой човѣкъ го изяде нѣкоя мечка, той ще изпита пакъ сѫщото. Ние не сме пратени на земята да правимъ менажерия. Овцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, вълцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, мечкитѣ, всичко ще бѫде отдѣлно, ще има прѣграда между тѣхъ, телъ, да си приказватъ братски, но да има строго опрѣдѣлеяи междини. Ама не тъй, азъ виждамъ на нѣкой човѣкъ умътъ му е мечешки, у другиго умътъ му е като ума на нѣкоя овца, а тѣ казватъ: „Хайде да раздѣлимъ тази прѣграда, хайде да съединимъ умоветѣ“. Но една овца и единъ вълкъ какво що направятъ? Прѣдставете си, у нѣкои сърцето е мечешко, у нѣкои овче, какъ ще ги съединишъ? У нѣкои дѣйствията сѫ мечешки, а у други овчи. Какъ ще ги примиритѣ? Не може да се примирятъ. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господь може. Азъ зная, че Господъ всичко може, но ние не можемъ. Ние не трѣбва да се опитваме да правимъ нѣщо, което Богъ прави. Ние не можемъ. Сдѣдователно, ние трѣбва да правимъ само това, което можемъ, което е въ крѫга на нашето знание. Сега, азъ отъ васъ искамъ да правите нѣща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на нѣкой нѣщо: Слушай, ти не разваляй твоята стѣна. Туй което азъ ти казахъ, не го казахъ да го разваляшъ. Ти дръжъ прѣградата, за новото ще намѣришъ ново мѣсто, но старото нѣма да го туришъ. Често, за примѣръ, вие искате да примирите идеитѣ за Божията Любовь съ сегашната ваша Любовь. Тѣ сѫ непримирими. Моята Любовь, която азъ имамъ, тя е несъвмѣстима съ вашата Любовь. Разбирате ли! Ако азъ внеса тия идей, знаете ли какъ ще останатъ? Азъ ще ви кажа. Често има описани въ книгата „капризи на електричеството“, случаи, дѣто електричеството се явява въ такива голѣми, валчести, свѣтящи като електричество топки. Такава топка изведнажъ пада върху човѣка, всичкитѣ дрѣхи изгарятъ, но той остава неповрѣденъ. Тази Любовь, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху васъ, вие ще се намѣрите голъ. И като се намѣрите голъ, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любовь. Именно тамъ в Любовьта. Послѣ, вие искате нови схващания за Любовьта, съ новъ надписъ, а стари разбирания. Въ чисто Божествената Любовь жертва нѣма. Нѣма никаква жертва. Жертвата, това е само единъ резултатъ на сложнитѣ движения на Любовьта въ физическия свѣтъ. То е единъ врѣмененъ, прѣходенъ периодъ. Когато се казва, че трѣбва да се жертвува човѣкъ, това не се отнася до Божията Любовь. Въ истинската Божествена Любовь нѣма никаква жертва. И слѣдователно, за, да разберете Божествената Любовь, непрѣмено трѣбва да слѣзнете на физическия свѣтъ, да изучите закона на жертвата. Имено за това сѫ дошли хората на земята, за да научатъ закона на жертвата. И какво нѣщо е Божествената Любовь, ще я научатъ, като минатъ по закона на жертвата. То е законъ за правилното трансформиране на Божественитѣ енергии. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная какво мислишъ заради менъ. Казвамъ: Може да знаешъ, но трѣбва да те изямъ. И затова казва Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Значи, ако искате да ме разберете, трѣбва да ви изямъ, че като влѣзете въ менъ, азъ ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная какъ да ви помогна. Слѣдователно, вие ще се пожертвувате, за да влѣзе Богъ въ васъ, ще направите тази жертва. Или вас да изядатъ или вие да изядете, ако искате да разберете нѣкого. То е символъ. Ако искате да разберете нѣкого, той трѣбва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трѣбва да го изядете. Сега, на този езикъ ще кажете: То е страшно! Ами че всичко въ сегашния животъ не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и въ какво седи вече живота? Слѣдъ като сте изяли една хубава круша, слѣдъ нея, може би, ще ви дойде нѣкоя свѣтла идея да напишите нѣкое стихотворение, Тази круша прѣдставя и цвѣте, и затова е казалъ Христосъ: „Азъ съмъ живата вода и живия хлѣбъ“, Трѣбва да разграничавате проститѣ движения отъ сложнитѣ, и какво е прѣдназначението за идването на човѣка на земята. Да научите закона на жертвата. Той е единъ отъ важнитѣ въпроси, който трѣбва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трѣбва да жертвувате? Малкитѣ отстѫпки, които правите, то не е жертва. Законътъ на жертвата е законъ който примирява всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. Да кажемъ, намирате се въ голѣма тѫга, голѣми мѫчнотии, туряте закона на жертвата, и веднага вие може да отмахнете тѫгата, която имате, но трѣбва жертва. Да кажемъ имате да взимате 20,000 лв. нѣмате тия пари въ джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си, и рѣшете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата, и ще дойде миръ. Сега, да не идете в друга крайностъ. Нѣкой пѫть вие съжалявате, че не сте нѣкой ученъ човѣкъ. Казвате: ако бѣхъ ученъ, щѣхъ да бѫда министъръ, докторъ. Вие се измѫчвате. Кажете: „И безъ да бѫда министъръ, пакъ може да живѣя като човѣкъ“, и ще ви олекне. Нѣкой пѫть вие отивате въ друга крайность, нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбватъ знания. Не е въпросътъ тамъ, въ дадения случай ние се мѫчимъ за липсата на ония блага, които идатъ отъ знанията. Кажете: Безъ тия блага на знанията можемъ. Но често тия знания не подразбиратъ, че трѣбва да станешъ министъръ, докторъ или свѣщеникъ. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запримѣръ, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличимъ по число“. Ами нашата сила не е въ числото! „Ние трѣбва да съградимъ домъ“. Силата не е въ съграждането на дома. „трѣбва да имаме знание“. Силата не е въ това знание. Туй, което ние носимъ въ свѣта, то е една необходимость, безъ която животътъ не може. Туй, което носимь, то е една необходимостъ, тъй както водата и хлѣба сѫ необходимость за живота. Тия хора, както и да е, тѣ ще дойдатъ. Но когато дойдатъ, ние нѣма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скѫпо е, плащайте си хлѣба, послѣ, плащайте за водата, защото азъ съмъ първиятъ, който съмъ я донесълъ, трѣбва да си платите“. Не! Влѣзе ли тази мисъль въ ума ви, въпросътъ е свършенъ. Абсолютно безкористно ще дѣйствувате. Хлѣбътъ ще давате, за да го използуватъ, и вода ще давате, и на всѣки комуто давате ще кажете: По сѫщия законъ, по сѫщия начинъ и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хлѣбъ трѣбва да давате, но само за тия, за които сѫ прѣдназначени. Сега нѣкои отъ васъ мислятъ, че като влѣзнатъ въ новото учение ще станатъ по-добри. Ами че какъ знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човѣка всѣкога зависи отъ жертвата. Колкото по-добрѣ разбирашъ закона на жертвата, и го прилагашъ, толкова по-добъръ ще станешъ. Врѣмето не е нищо друго освѣнъ проявление на жертвата. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да не сте въ противоречие съ себе си. Запримѣръ, нѣкой пѫть, когато азъ говоря, нѣкои казватъ: „Той, Учительтъ, не трѣбваше да каже тъй“, Единъ камъкъ азъ може да го поставя на източната страна, на западната страна, на сѣверъ или югъ. Може да го туря отъ горѣ. Но кѫдѣ трѣбва да туря този камъкъ? Да кажемъ, опрѣдѣлено е неговото мѣсто. Кѫдѣ трѣбва да го туря? Дѣто е опрѣдѣлено, споредъ мѣрката на мѣстото, тамъ трѣбва да го туря. Сега, вие, въ този животъ, въ който сте влѣзли, вие сте опрѣдѣлени, измѣрени сте. Нѣкой пѫть като ви турна нѣкѫдѣ, вие казвате: „Не ми е мѣстото тукъ, азъ не съмъ за князъ“. Азъ гледамъ, тукъ е опрѣдѣлено мѣстото ви. И, слѣдователно, вие разваляте, тамъ на мѣстото ще бѫдете, нищо повече! И слѣдъ туй, вие повикате нѣкого. И тукъ се раждатъ лъжливитѣ учители. Вие викате нѣкого и казвате: „Моето мѣсто не е тукъ, не може ли да ме прѣмѣстите?“ И всички се притеглятъ на това мѣсто, и казватъ: „Този камъкъ коя работа може да извърши?“ — И почнатъ да градятъ нѣщо ново, изопачатъ цѣлото здание. Тогава дойде комисията и каже „Не е съградено добрѣ“, и разхвърли камънитѣ. И казватъ: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя религия се разкапала“. Та ви прѣдпазвамъ, у васъ има една слабость, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете отъ старото. Не може безъ жертва. Трѣбва въ себе си да подразбирате, въпроса така, че всѣко ваше дѣйствие, всѣка ваша мисъль, трѣбва да бѫде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трѣбва да го знаете. Туй нѣма да го казвате отвънка. Туй чувство трѣбва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живѣемъ по братски!“ Овци съ овци да живѣятъ, вълкъ съ вълкъ да живѣе, мечка съ мечка, заекъ съ заекъ, муха съ муха да живѣе. Тъй какго сте не може, но казва тамъ единъ отъ еврейскитѣ пророця, че агнето и лъвътъ ще живѣять заедно. Помнете този стихъ. Ама какъ ще живѣятъ? Когато Господъ дойде, да има просторь нали? Ние ще оставимъ този стихъ, той спада къмъ друга категория. Не примирявайте вашитѣ добри мисли съ лошитѣ, не ги туряйте на едно и сѫщо мѣсто! Нѣкой казва: „Азъ имамъ една лоша мисъль“. Ако вашата мисъль е лоша турете я дѣто подобава. Имате една Божествена мисъль, турете я на мѣсто. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо турете на своето мѣсто. Мнозина измежду васъ, азъ ви виждамъ, намѣрите единъ вълкъ, който има добри зѫби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намѣрихме единъ добъръ човѣкъ, той е много уменъ, ученъ човѣкъ, пъкъ каква природа има, какъвъ езикъ, какви думи, я да го вземемъ при нас“. Азъ го виждамъ, той е единъ старъ вълкъ, нищо не му казвамъ. Казва: „Да му дадемъ единъ добъръ приьомъ, да му отворимъ вратата между овцитѣ да дойде да посѣщава тия овци“. Казвамъ: той ще ги посѣти! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това сѫ все символи. ЦѢлата природа седи въ символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цѣла наука, която трѣбва да изучимъ разбрано. Въ нашето животинско царство, минерално и растително, по лѣсно отъ всичко друго може да изучимъ себе си. Вие имайте прѣдъ видъ, че въ разбирането на тая история много мѫчно може да се разбере една промѣна, която става. Нѣкой пѫть ставате отъ сънь, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господъ“. Какъ ще си обясните туй състояние? Щомъ знаете причннитѣ, отношенията ви вѫтрѣ въ самитѣ васъ по възможность трѣбва да бѫдатъ чисти. Мнозина отъ васъ сте въ сложно движение, имате да разрѣшавате една отъ най-мѫчнитѣ задачи. И за туй ви трѣбва голѣма съобразителность, тактъ, умѣние, знание, воля — издържливость въ свѣта, И понеже онѣзи отъ васъ, които разбиратъ по-добрѣ, може би ще разбератъ тази вечерь туй, което азъ не съмъ казалъ. И утрѣ ще кажатъ: Учительтъ не каза ли така? И вие ще се намѣрите като онзи проповѣдникъ, който проповѣдвалъ така: „Който има двѣ ризи да даде едната на бѣднитѣ“. Неговата възлюблена се връща въ кѫщи, и мѫжътъ й, попътъ ималъ двѣ ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия законъ. Вечерьта попътъ я пита: кѫдѣ ми е ризата? „Дадохъ я“. Какъ тъй безъ да ме питашъ? — Нали ти тъй каза въ църквата? Азъ го казахъ за другитѣ, но то не е за насъ. Сега попадияти дала ризата. Кѫдѣ е погрѣшката на попадията. Мислите ли, че тя е постѫпила право? Защо не е дала своята риза, а на мѫжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попътъ самъ да дава. Тя казва: „Азъ изпълнихъ Христовия законъ“. Попътъ пъкъ е недоволенъ, че тя му дала ризата безъ негово позволение. Сега, често и вие раздавате моитѣ ризи. Азъ нѣмамъ нищо противъ туй, но и вашитѣ ризи трѣбва да раздавате. Нищо повече! Нѣкой тълкуватъ тъй: даромъ сте взели. даромъ давайте! Когато вземешъ една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазишъ въ себе си, имашъ право да дадешъ на другитѣ отъ плода, но ще пазишъ тази идея. Плодътъ, който тя роди, отъ този плодъ ще давашъ на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даромъ сме взели, даромъ ще дадемъ“. Не е тъй. И Христосъ казва: „Всѣка пръчка излѣзла отъ мене, плодъ трѣбва да даде“. Тия Божествени идеи трѣбва да минатъ прѣзъ насъ, и да дадатъ плодъ. И отъ този плодъ ще раздавате. И. всички трѣбва да бѫдете богати отъ плода на Божественитѣ мисли. Тайна молитва! И тъй, основнитѣ идеи сѫ прости и сложни движения. Законътъ на самопожертвуването. Законътъ на жертвата. Божествената идея трѣбва да остане, да се посѣе въ насъ, и отъ този плодъ трѣбва да дадемъ. Тѣзи сѫ основнитѣ мисли въ бесѣдата. Но нѣкой пѫть се събирайте, затова между ученицитѣ, азъ ще дамъ извѣстна задача, сериозно да я рѣшавате. Разисквайте върху тритѣ отношения: къмъ физическия свѣтъ, къмъ духовния и къмъ Божествения. Всѣка една идея трѣбва да се разглежда отъ три становища. Отправете мисъльта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бѣхте готови, щѣхъ да ви дамъ една задача, но не сте готови. Бихъ ви далъ една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човѣкъ не е готовъ? Ето какво подразбирамъ; прѣдставете си, зимно врѣме, азъ ви изпращамъ на екскурзия, но обуща нѣмате. Може ли да ви пратя боси? Прѣдставете си, че ви пратя на едно планинско мѣсто, дѣто има лѣдници, вие нѣмате тия необходими припаси. Трѣбва приготовление. Ще кажете: съ Господа всичко може. Господъ всичко може, но ние не можемъ. Та, сега ще размишлявате. Искамъ сега поне отъ Чамъ-Курия да наберете енергия, по-голѣма свѣтлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трѣбва да сѫ готови всички, защото ще ви дамъ една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвамъ тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има нѣща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо ще дѣйствувате, послѣ ще мислите. Не се плашете! Азъ ви казвамъ: На единъ часъ разстояние отъ тука, на около 10 километра има едно мѣсто, ще идете на еди-коя си страна, тамъ ще се спрѣте и нѣма да се мърдате. И нѣма да ме питате защо? Идете тамъ и ще се научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра отъ тукъ, ще намѣрите единъ чувалъ отъ 10 кгр. тяжесть и нѣма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. Послѣ ще кажа: Ще вземешъ този чувалъ, ще впрѣгнешъ волове, ще го отворишъ, въ него има една крина жито, ще го посѣешъ. Защо нѣма да питашъ? Идущата година ще разберешъ, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идешъ на разстояние 10 километра отъ тукъ, тамъ има въ единъ чувалъ 10 килограма жито. Ти нѣма да го отвързвашъ, защото ще се загуби врѣме; любопитство нѣма да проявявашъ, и азъ нѣма да ти разправямъ нищо, врѣме да се не губи. Ще впрѣгнешъ воловетѣ. Идущата година, като израстне житото ще го ожънешъ, и тогава ще разсѫждавашъ. Такъвъ трѣбва да бѫде окултният ученикъ! А сега, ще питате: Азъ трѣбва да зная какво има въ този чувалъ. Може да знаешъ. Ще идете на едно мѣсто на 10 клм. отъ тукъ. Тамъ има единъ чувалъ. Ще го донесете, ще впрѣгнете воловетѣ, ще идете на нивата, и т. н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Вие нѣма да идете на врѣме, ще има едно закъсняване. Ние сме закѫснѣли вече, изгубили сме най-добритѣ условия. Защото туй врѣме, докато ви обясня всичко това, ми е отнело единъ часъ. Този единъ часъ, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй сѣме може да живѣе. И за туй въ Божествения свѣтъ абсолютно нѣма разтъкаване; казано и свършено! Послѣ, ще добиете точность. И на тази точность трѣбва да се учите всички. И ще опитате моята мисѫль права ли е или не. Азъ завчера тамъ на Мусала изпитахъ колебанието ви. Дойдохме до едно мѣсто, и тамъ се спрѣхме. Напрѣдъ не може, защото е опасно. Ако речешъ прѣзъ леда да минешъ, тамъ всички щѣха да се намѣрятъ въ езерото. Сега вие казвате: този пѫть тукъ, много прѣпятствия има (пѫтьтъ бѣше затрупанъ съ заледенъ снѣгъ), какво ще правимъ? Ние може да си напразимъ пѫть. Ние трѣбваше да прѣдвидимъ, да си вземемъ мотики, но ни трѣбваше цѣлъ денъ докато оправимъ пѫтя; но туй, обаче не го прѣдвидѣхме. Вие мислихте, че нѣма никакви прѣпятствия на Мусала. Назадъ да се върнемъ, не става. Казвате: Нагорѣ! — показвате смѣлость. Прѣзъ снѣга никой нѣма да минава! Тогава попѫплихте нагорѣ, и не мислихте даже, че може камѫни да паднатъ върху ви. И трѣбва да бѫдете много внимателни, защото въ нашето развитие има много спънки, азъ като се качвахъ, покрай мене мина единъ камъкъ, голѣмъ 4 пръста. Такъвъ камѫкъ е въ състояние да прѣчупи костьта на нѣкого. Та, като се качвате нагорѣ, ще бѫдете внимателни, да не бутнете нито единъ камѫкъ, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъвъ е законътъ. Не бързайте! Азъ не искамъ бързина. Дойдете до нѣкое мѣсто, седнете, опитвайте, турете си краката на туй мѣсто и вижте здраво ли е? Съ допирането на вашия кракъ, вие ще добиете извѣстпа енергия. Ще се концентрирате въ себе си. Туй е задача, да излѣзнемъ горѣ на върха, и цѣлия пѫть да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трѣбва да бѫдатъ задачитѣ. Само така може да ви прѣнеса горѣ. Сега, въ едно отношение всинца бѣхте много смѣли и не страхливи. Смѣли, то е една добра черта, значи, може да вършите работа. Но все-таки трѣбва да седи нѣкой отъ задъ. Азъ трѣбваше да остана послѣденъ и ако бѣхъ останалъ послѣденъ, всички щѣха да се изкачатъ горѣ. И послѣ, каквото ви порѫчахъ, не го изпълнихте. Казахъ: „Абсолютно никой да не минава прѣзъ снѣга“, а нѣкои минаха прѣзъ снѣга, и щѣше да имъ костува живота. Ако ви казахъ минете прѣзъ снѣга, азъ поемамъ отговорность. Нѣкой пѫть ще ви докарамъ на Мусала, и тогава ще кажа: „Отъ горѣ по снѣга!“ Тогава азъ отговарямъ. Или: нагорѣ прѣзъ снѣга! Тогава всѣки трѣбва да носи мотичка, ще изкопае едно стѫпало и ще мине. Но кажа ли: Прѣзъ снѣга не може, значи не може. Казва единъ; — може. Не е врѣме сега ще вървимъ по пѫтя, който е прѣдначертанъ. Туй е правило. Всѣкога, въ окултната наука, една дадена задача, не изпълнена както трѣбва, носи рискъ. Това е абсолютно вѣрно! И всѣкога резултатитѣ сѫ прави. Всичко ще върви, ще окаже съдѣйствие. Азъ искамъ въ тия екскурзии да видите какви закони работятъ, че въ всички наши постѫпки и дѣйствия, туй Божествено съзнание, тия по-висши сѫщества, взематъ участие. И тия двамата, братъ и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бѣха се спрѣли въ хлъзгането щѣха да идатъ въ езерото. Сега ние ще ходимъ съ една жива вѣра, не ви проповѣдвамъ една обикновена вѣра. Тази вѣра е необикновена и постъпкитѣ ни ще бѫдатъ необикновени, и Любовьта — сѫщо, всичко у насъ ще бѫде необикновено, туй да го знаемъ.
  7. От единичното издание "Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 7 юли 1922 петъкъ въ 8 1⁄2–9 ч., София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ за житното зърно). Вториятъ пѫть ще дамъ тема само за нѣколцина. Ясно ще се излагате, нѣма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Богъ човѣка?“ Ако бихъ ви задалъ друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Азъ ще отговоря: — Да се учи. Сега, въ школата тукъ не й мѣсто нито за молитви, нито за разсѫждения, а за учение. Вие сте дошли въ школата съ извѣстни прѣдубѣждения, мислите, че знаете нѣщо. Вънъ отъ школата знаете много, но вѫтрѣ въ школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдѣние, казвамъ: Вие може да сте свършили университетъ, може да знаете по философия много нѣщо, но ако влѣзнете въ една фабрика, при нѣкой техникъ, изведнажъ ще се намѣрите въ чудо. Той ще ви направи като дѣте а вие, ще внимавате. Влизате въ нѣкоя лаборатория, отъ химия нищо не разбирате, може да сте философъ и да мислите, че и отъ химия знаете. Не, не, ще признаете въ себе си послѣдния фактъ, че не знаете. Като влѣзнете въ политехниката, и тамъ ще признаете, че нищо не знаете; и въ школата ще имате сѫщото качество. Сега, вие влизате въ школата и мислите че Господъ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господъ не го научва. Тукъ. въ школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? И нѣкои сѫ влѣзли въ школата да придобиятъ всичко съ малко трудъ. — Азъ ще очистя школата. Азъ не искамъ ученици, които не се учатъ. Които не се учатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ, отъ вънъ има много работи, тукъ не си губете врѣмето, грѣхота е! Вие ще паднете въ едно изкушение: да си прѣдставяте, че се учите; и слѣдъ туй, ще дойде лицемѣрието, ще се лъжете. Моля, бѫдете тъй откровени, оправете се. Нека останатъ 10 души, но които ще учатъ. Ако тѣ останатъ и не се оправятъ — и тѣхъ не искамъ тогава. Онѣзи, които мислятъ, че много знаятъ, да си излѣзнатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ; и тѣзи, които много знаятъ да критикуватъ, моля да си излѣзнатъ, нѣма защо да се занимавамъ съ тѣхъ. Въ школата ще останатъ само онѣзи, за които както е казано въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзнете въ царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука въ свѣта. Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невѣжеството не търпи, прѣстѫпление не търпи, одумване не тьрпи, зло не търпи. То търпи само вѣчна хармония, Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Сега, азъ ви говоря откровено. Туй трѣбва да знаете. Мнозина отъ васъ сте на кривъ пѫть, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онѣзи, които влизатъ въ пѫтя на Мѫдростьта и не спазватъ нейнитѣ закони, азъ искамъ да бѫда не грубъ спрѣмо тѣхъ, но откровенъ. Три закони има. Първиятъ законъ: Истината въ Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама отъ какъвто и да е характеръ. Ни сѣнка, ни помѣнъ, абсолютно! Разбирате ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество нѣма тукъ. Не е въ естеството на човѣка да лъже. Лъжата е нѣщо присадено отъ послѣ въ човѣка. И ако нѣкой философъ или богословъ, или учитель ви убѣди, че естеството на човѣка е да грѣши, този самиятъ учитель не разбира нищо. Не е въ естеството на човѣка да грѣши. Човѣкъ, разбирамъ, онази жива Божествена душа, която е излѣзла отъ Бога; не е въ нейното естество да грѣши. Ако грѣши, причинитѣ сѫ други. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. И ако нѣкой отъ васъ съгрѣши, да не казва — естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако азъ се спѫна нѣкѫдѣ и падна на лицето си, нѣма да казвамъ — естеството е да падна, но ще търся причината отъ вънка, а не въ себе си, отъ вънъ ще я намѣря. Ако азъ не мога да разрѣша нѣкоя задача, ако азъ не мога да чета вечерно врѣме, ще търся причината не въ себе си, а отъ вънка. Вториятъ законъ е — Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние може да живѣемъ. Животътъ не е въ нищо друго, освѣнъ въ висшето Божествено съзнапие, въ онзи процесъ на знание. Защото: Божествената Мѫдрость дава знание, Истината дава свобода, Любовьта дава животъ, Животътъ дава радость, Знанието дава сила, а Свободата дава просторъ. Тъй вървятъ тия нѣща. Тогава имате истина, свобода имате просторъ, широкъ просторъ въ цѣлата вселена! Имате мѫдрость, имате знание; щомъ имате знание ще имате сила. Силата произлиза отъ знанието, само че знанието не може да произлѣзе отъ силата. Имате любовь — имате животъ; имате животъ, значи, имате радость. Сега, азъ много пѫти съмъ говорилъ, че въ живота трѣбва да се научимъ да понасяме скърбитѣ. Но едно отъ качествата на живота, това е радостьта. Онзи, който живѣе, трѣбва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободниятъ. Който не е свободенъ, не може да се учи. Туй ви го казвамъ, понеже у васъ има стари прѣдубѣждения, възпитание отъ миналото. У нѣкои сѫ се вгнѣздили такива духове отъ астралния свѣтъ и почватъ да ви шушукатъ: васъ знание не ви трѣбва. Не, не. Съ тия астралци, невѣжи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаемъ повече отъ тѣхъ. Нѣмаме нужда отъ тѣхнитѣ съвѣти. Нека си държатъ знанието за себе си. Тѣ казватъ: „Знание не ни трѣбва“. Ее, какво ни трѣбва? — Да ядемъ, да пиемъ да се обличаме, да се караме, да се женимъ, да се парясваме или развеждаме, да колимъ животнитѣ, статии да пишемъ въ вѣстницитѣ, да се осѫждаме, религии да правимъ... Тѣхнитѣ права и тѣхнитѣ съвѣти не искаме. Това сѫ все астрални влияния. Това не сѫ проявления на Божията Мѫдрость. Въ Божията Мѫдрость се показва онзи истински пѫть, въ който хората разумно може да живѣятъ и да израстнатъ не една педа пигмеи, но като единъ Богъ въ своята мисѫль и въ своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голѣмо, че да подобри житото на цѣлия свѣтъ. Такова голѣмо слънце! И тъй, отъ всинца ви се иска — служители на абсолютната истина, безъ никаква лъжа въ себе си! Разбирате ли? Азъ говоря не за вънъ да изповѣдвате истината, но като се изправите прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ Бога, прѣдъ вашата душа, да съзнаете факта — абсолютно никаква промѣна, никаква лъжа въ душата ви да нѣма! Моето небе, въ душата ми, трѣбва да бѫде ясно, безъ никакъвъ облакъ. Азъ не говоря за външния свѣтъ сега, но вѫтрѣшния. Туй е едно състояние. Само тогава нашиятъ умъ може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислимъ добрѣ. Второто нѣщо: У всинца ви трѣбва да има жажда да учите. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седите и казвате: „Азъ съмъ на 45 години“... Че що сѫ 45 години? Мислите, че сте старъ. Ами че знаете ли коя е нормата на старитѣ хора. Когато човѣкъ стане на 60 год. казва; „Азъ съмъ старъ човѣкъ“. Въ кой кодексъ е писано, че човѣкъ тогава може да каже: „Азъ съмъ старъ“. Ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“, даже тази норма дѣто се казва, че човѣкъ е старъ, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му се знаятъ годинитѣ. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е старъ. Срамота е! Норма нѣма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имамъ 60 лазарника, ама никакъ не съмъ старъ, никакъ не съмъ поумнѣлъ, земята 60 пѫти се е обърнала, но азъ все съмъ спалъ. Сега ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Хубаво, като си старъ, какво знаешъ, я ми кажи? Ами старъ на санскритски, значи, човѣкъ, който има знание. Като си толкова старъ, като създаде Богъ земята, каква бѣше тя тогава? Кога Господъ, създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си отъ старитѣ, защо разправяшъ, че си старъ? Сега, седи нѣкой, побѣлѣла му главата, брадата. Та като ви побѣлѣла брадата, вие старъ ли сте? Кой ви дава това право? Отъ дѣ на кѫдѣ? Ами зимно врѣме като се окичатъ дърветата съ снѣгъ — стари ли сѫ? Бѣлитѣ глави, казвате: „Побѣлѣхъ и остарѣхъ“. Не, не, тия нѣща не ги свързвайте съ вашата старость. Най-първо ще си турите мисъльта. че вие сте ученици. Таманъ на 60 години си ученикъ, само да учишъ! Защо? Ето защо, ще ви кажа: „Младата мома отъ вънъ нѣма да те изкушава, жена беля нѣма да ти прави, дѣца нѣма да ти крѣкатъ. Таманъ умътъ ти тогава е на мѣсто, сърцето ти е на мѣсто и волята. Врѣме е когато ти може да учишъ. Значи, ще си ученикъ, способен да разбира всѣки единъ прѣдметъ. А сега, седите, и често слушамъ млади и старп казвате: „Остарѣхме“. Сега азъ бихъ желалъ да зная колко души има отъ васъ стари, и ще ги питамъ: Какъ Господъ е създалъ свѣта? Тъй ще ви изпитамъ дали сте отъ старитѣ хора. Първо, щомъ влѣзете въ школата, ще си турите въ ума основната мисъль: Ще забравите свѣта. Вие влизате сега и казвате: Тази вечерь да видимъ какво ще се каже. Тази вечерь ви казвамъ: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже петь пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника, младъ сте. Че 60 пѫти земята се е завъртѣла, тя нѣма нищо общо съ васъ. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия разтежъ. Ако ви турнатъ въ единъ магнетиченъ сънь, да кажемъ като се родите, и земята въ туй врѣме може да се обърне 60 пѫти, но като ви събудятъ, вие нѣма да сте старъ. Туй, което остарява на земята не сѫ годинитѣ. Земята въ свѣта, като се върти, е нѣщо случайно. Ние казваме: Въ 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мѣрка. Та това сѫ все случайни мѣрки въ свѣта, защото абсолютна мѣрка е разтежа на душата, а въртежътъ на земята, това е нѣщо непостоянно. Отъ всинца ви искамъ желание да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави нѣща отъ настроенията на духа; тѣ се прѣдизвикватъ отъ онова, което човѣкъ може да си създаде чрѣзъ закона на мѫдростьта. Безъ закона на мѫдростьта вие не може да служите на Бога, и Любовьта не може да я употрѣбитѣ. Трѣбва да знаете, че истинската Любовь въ свѣта почва да се проявява само тогава, когато почва да дѣйствува великиятъ законъ на мѫдростьта, когато дойде знанието. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ отличителнитѣ черти у него. Вие казвате: „Този човѣкъ има черни очи“- Ее, хубаво, азъ разсъждавамъ друго яче — по аналогия: когато земледѣдецътъ каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че въ тази черна земя има повече елементи за разтежъ на житното зърно; и казва: Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видимъ единъ човѣкъ съ черни очи защо го харесваме? Защо обичаме хората съ чернитѣ очи? — Защото такива хора сѫ по устойчиви въ чувствата си. Като те залюби такъвъ човѣкъ той дава всичко, може да разчиташъ на него. Тия черни очи съ тѣхъ, той нѣма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характеренъ. За туй казваме, че въ чернитѣ очи има енергия. Той може да мрази, може да бѫде грубъ, но има една черта на чернитѣ очи — такъвъ човѣкъ е честенъ всѣкога. Той ще ти каже направо: или те обича, или те мрази. Въ него политика много нѣма, тѣ не сѫ нервни хора, но сѫ характерни. И тогава, само мѫдростьта ще ни покаже ония свойства, които се криять вѫтрѣ въ насъ, свойства и качества, които се криятъ въ нашето съзнание. Това е цѣлъта на школата. Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Прѣдставете си, вие сте боленъ на леглото, неразположенъ сте, а азъ дойда, и ви описвамъ нѣкои отъ моитѣ пѫтешествия въ Америка, или какъ живѣятъ американцитѣ, а тебе стомахъ те боли. Азъ като ти разправямъ за Америка, ти нѣма да се изцѣришъ. Ти ще кажешъ: „Прѣди да ми разправяшъ за Америка, кажи нѣкой цѣрь за моя боленъ стомахъ!“ Не е ли по-умно да ви опиша какъ да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправямъ за този висшия животъ. Първото нѣщо въ окултната школа: тя има за цѣль да се прѣмахнатъ всичкитѣ недъзи, които сѫществуватъ въ васъ, които отъ памти вѣка сѫ останали отъ разнитѣ култури, и вие ги носите въ себе си. И нѣкои отъ васъ казватъ: „Менъ много знание не ми трѣбва, азъ и съ малко знание мога“. Не, не, васъ ви трѣбва много знание, за да се спасите. Васъ ви трѣбва знание, за да разберете какво нѣщо е Любовьта, какво нѣщо е Мѫдростьта, какво нѣщо е Истината. Приложения трѣбватъ вѫтрѣ въ сегашния реаленъ животъ. И не мислете, че вие разбирате Любовьта. Ако вие дѣйствително разбирахте Любовьта, щѣхте да имате безсмъртие. Ако вие дѣйствително разбирахте Божията мѫдрость, щѣхте да имате вѣчна хармония, т. е. знание щѣхте да имате, щѣхте да бѫдете силни, щѣхте да разберете истината въ нейната пълнота, щѣхте да имате вѣчната свобода — великия просторъ на живота, и тогава нѣмаше да се намирате въ тъмно, нѣмаше въ такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щѣхме, да пѫтуваме съ една необикновена бързина. Знаете ли съ каква бързина щѣхме да пѫтуваме? Най-малко съ бързина отъ 50,000 километра въ секундата. И какво щѣхме да направимъ? Щѣхме да излѣзнемъ на Витоша, да духнемъ веднажъ, и въ една секунда щѣхме да минемъ мѣсечината и отъ горѣ въ 5 минути щѣхме да бѫдемъ на слънцето. Ще се спремъ на първата станция тамъ ще ни посрѣщнатъ, ще бѫдемъ на гости 3—4 дена, понеже тамъ сѫ културни, ще ни разведатъ, ще видимъ тѣхнитѣ училища, заседания, ще правимъ своитѣ бѣлѣжки и слѣдъ туй ще тръгнемъ къмъ АЛФАЦЕНТОРИСЪ, слѣдующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пѫтешествие! Ее, приятно е, разбира се. Има мисли вѫтрѣ въ него. Тия пѫтешествия ги правятъ напрѣдналитѣ ученици на окултната школа. Може би въ туй състояние не може да ги правите, но все-таки трѣбва да се приготовлявате за нѣкое бѫдно сѫществувание. Трѣбва да мислите на земята. Трѣбва да слѣзнете пакъ на физическото поле да правите отъ тамъ тия пѫтешествия. Като влѣзнете въ астралния миръ, ще правите други пѫтешествия. Като влѣзнете въ менталното поле, той е друго-яче построенъ. Защото въ тия свѣтове, тѣхнитѣ постройки сѫ малко на по-други основи. Та, първото нѣщо; трѣбва да се роди у васъ една истинска жажда за знание. Искамъ всинца да мислите. Менъ ме радва вашата мисъль, но нека бѫде една оригинална мисъль, която като проникне въ ума ви, да се роди смирение. Нѣй пѫть, виждали сте, онази мома, прѣди да се е ожените, цѣла аристократка е, рѫцѣтѣ си не обича да ги тури навсѣкѫдѣ, само така ги държи, не знае. кѫдѣ да ги тури. Но слѣдъ като се ожени и родй своето първо дѣте, намира вече мѣсто на рѫцѣтѣ си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди въ човѣшката глава, тя е най-велика. Тогава, Човѣшката рѫка, — волята има съ какво да се занимава. Нѣкой казва: Какво да правимъ? — Роди една велика Божествена идея въ себе си, и тогава рѫцѣтѣ ти и всичко туй ще намѣри съ какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тукъ като дойдете ще кажете: Нѣма ли нѣкоя молитва да научимъ? Ами знаете ли коя е правата молитва, какъ трѣбва да се молите? „Господи, просвети нашитѣ умове, дай свѣтлина, понеже невѣжеството е толкова голѣмо, че нищо не разбираме отъ Тебе, и грѣхове сме натрупали до гушата. Молимъ ти се, дай ни знание и мѫдрость да изпѫлнимъ Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добиемъ знание, да ти служимъ съ всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселишъ, че се учимъ. А сега вие казвате: „Господи прости нашитѣ прѣгрѣшения“. Че вашитѣ прѣгрѣшения и грѣхове сѫ резултатъ на вашето невѣжество, на нѣмане на мѫдрость. И тъй, ученици, всички ние трѣбва да се молимъ въ школата, насъ ни трѣбва мѫдрость и знание, Нѣкои отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали и сѫ чели, има такива книги за тия полета, азъ нѣмамъ врѣме, не искамъ да се спирамъ да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; нѣкои, които знаятъ това, да ви разправятъ въ частенъ разговоръ. Ние нѣмаме врѣме да прѣдъвкаме написаното въ книги. Нашето врѣме е скѫпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пъкъ азъ ще говоря за нѣща, които не сѫ написани. Сега, нѣкой рече да говори нѣщо, вие: Чакайте да питаме, Учительтъ той, ще каже. Тамъ е писано въ книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви се хареса, имате умъ, прѣцѣнете. А като дойде азъ да говоря за тия нѣща, мимоходомъ ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото иматъ връзка съ прѣдмета. Защото моята цѣль е да ви заставя да мислите, както азъ мисля, и тогава може да проучаваме ѣщата. Но докато вие не се научите да мислите, азъ ще употрѣбявамъ тази мотика. Азъ ще копая и вие ще копаете, азъ ще копая и вие ще копаете, докато се научимъ да мислимъ, и тогава какво ще стане? Ще свиримъ и ще пѣемъ, и като узрѣе житото, ще го туримъ въ хамбара и тогава братски ще се разправяме за вѣчнитѣ закони, за бѫдащето братство. И рѣшили сме, нѣма да допуснемъ нито единъ да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влѣзнатъ въ школата да се подиграватъ съ името Божие! Тѣ ще видятъ какво нѣщо е една Божествена школа. Който влѣзне въ Божествената школа, той трѣбва да знае, че тази школа се подкрѣпва съ великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашитѣ постѫпки. Азъ трѣбва да ви покажа, и пакъ ще ви повторя: Единствено прѣстѫпление, което въ школата не се извинява, то е лѫжата! Туй да го знаете. Лѫжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновенния моралъ. Не, този моралъ на лице, туй разбиране ... Ние за въ бѫдаще ще имаме, единъ моралъ толкова високъ! Не говоря какви сѫ моитѣ външни отношения къмъ васъ, не говоря за този моралъ, но за онзи вѫтрѣшенъ моралъ въ даденъ моментъ. Ако азъ мисля какъ да ви използувамъ, това не е моралъ, отношенията ми къмъ Бога — то е моралъ. Ни сѣнка въ моя умъ, въ моята душа, сърце и воля, не трѣбва да сѫществува, да ви използувамъ, по който и да е начинъ. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралътъ на школата. И ако всинца вие влѣзнете въ школата, този моралъ трѣбва да го носите въ душата си, че въ даденъ моментъ като се изправите прѣдъ себе си да знаете, че вие сте чистъ. Може да направите отъ вънка хиляди прѣгрѣшения, но подбудителнитѣ причини, вѫтрѣшнитѣ причини които ви заставятъ да направите туй, тѣ сѫ важни. Ще кажете сега: Школа е това! Но това е едно отъ най-добритѣ правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, въ всѣко едно отношение, работитѣ ви ще тръгнатъ добрѣ. И въ умствено отношение ще тръгнете, и въ духовно и въ материално. Въ всѣко едно отношение работитѣ ще тръгнатъ, нѣма изключение, ако не за сега, за въ бѫдаще. Ако не на васъ, на дѣцата ви. Не е ли тъй! И Христосъ казва: „Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е оставилъ майка и баща още сега, че да не приеме всичкитѣ блага, които сѫществуватъ и за въ бѫдаще да има животъ веченъ“. Тъй щото нѣма какво да се страхувате. И послѣ, тази дряхлавостъ, у васъ аз ще почна да изпитвамъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ неразположенъ духомъ. Ние знаемъ причинитѣ, отъ гдѣ иде всѣко неразположение. Ако вие вечерно врѣме заспите, и дойде нѣкой вампиръ, турне своята уста и ви узсмучи кръвьта, като се събудите, какво ще усѣтите? Една голѣма слабость. Защо? Защото този вампиръ изсмукалъ кръвьта ви. Вие имате нѣкое добро желание, но дойде нѣкой вампиръ изсмучи вашата кръвь. Но ти, като лѣгашъ, трѣбва да си затваряшь вратата, да не влиза този вампиръ. Разбирате ли? Ще каже нѣкой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвьта. То не е философия. Ако не бѣше отворилъ прозорцитѣ, карма нѣмаше да бѫде. Прѣпъналъ се нѣкой — карма е; ако не бѣше падналъ, тогава карма ли щѣше да е? Нѣкой нервенъ ще каже: Баща ми бѣше нервенъ, майка ми, че съмъ ги наслѣдилъ. Но ако ги нѣмаше, какво ще кажешъ? Но ние обясняваме кармата малко друго-яче. И вие, вашитѣ погрѣшки, вашитѣ глупости не ги обяснявайте все съ кармата. Не, ще кажешъ: Не внимавахъ хубаво въ своя ходъ, че паднахъ, нищо повече. И послѣ, потрѣбно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трѣбва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влѣзнете въ зданието, дѣто ще се прѣдаватъ тия прѣдмети, веднага да усѣщате единъ потикъ за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Азъ нѣмамъ нищо противъ васъ, вие всички сте добри. Азъ за вашата добрина въпросъ не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: Учительтъ може да вижда въ насъ нѣщо лошо. Не, азъ разглеждамъ въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикантъ и не свирите хубаво, азъ ще кажа: Нѣма хармония. Съ туй не характеризирамъ вашия моралъ, а просто казвамъ, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това нѣма нищо общо съ вашия характеръ. Ще кажешъ: Този центръ не съмъ, развилъ още въ себе си, но слѣдъ день, два, три, мѣсецъ, година или повече, ще го развия. И въ васъ ще се събуди туй чувство. И когато казвамъ, че въ васъ тия чувства не сѫ събудени, разбирамъ, че у мнозина измежду васъ Божествената любознателность не е събудена. Сега трима отъ ученицитѣ, най-способнитѣ, които сѫ запознати съ разни въпроси, искамъ единъ отъ тѣхъ да напише едно резюме за физическия свѣтъ. Другъ да напише едно резюме за астралния свѣтъ, да го опрѣдѣли какъвъ е, и третиятъ, да пише върху менталния свѣтъ. И туй описание да бѫде готово за три седмици отъ сега. Има ли кандидати трима души тукъ отъ васъ? Тѣ ще пишатъ, и ще го четатъ прѣдъ всички ученици. Най-първо да имаме една ясна прѣдстава за физическия свѣтъ, една ясна прѣдстава за астралния свѣтъ и една ясна прѣдстава за свѣта на Мѫдростьта, за менталното поле. (Изберете тия трима души) Тогава азъ казвамъ: Русчевъ да пише за физическия свѣтъ. Илия Стойчевъ да пише за астралния свѣтъ и Велико Граблашевъ да напише за менталния свѣтъ. Пъкъ другитѣ, по способнитѣ ученици, ще ги задържимъ за по-мѫчни прѣдмети. Ако имъ е жалко, че не ги избрахме сега, вториятъ пѫть ще ги изберемъ. Кога ще се падне третата седмица отъ сега? На 29-й юли. Приятелитѣ, които ще пишатъ, пишете основнитѣ нѣща. Може да се ползувате и отъ книги по този въпросъ, направете едно извлечение. И тъй, азъ искамъ всичкитѣ ученици да бѫдатъ все млади, а не стари. Тукъ, въ школата, като влѣзнете, ние не различаваме, кой какъ е влѣзълъ. Както и когато да е влѣзълъ, той е ученикъ, нищо повече ... Въ школата има само ученици; отъ школата навънка има разни професии. Въ школата като влѣзнете ще бѫдете само ученици. Отвънъ като излѣзнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влѣзнете ли тукъ, ще снемете всѣка друга длъжность. Професоръ ли си, ще кажешъ: Ученикъ съмъ вече. Излѣзешъ ли отъ школата, пакъ си професоръ. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия умъ. За единъ часъ ти да снемешъ единъ товаръ, една мѫчнотия и да мислишъ, че си ученикъ, това е воля. Тогава, кото излѣзнете навънка, ще чувствувате едно освѣжаване, едно подмладяване. Нѣкой казва; Какъ да се възпита волята? Въ седмицата единъ часъ да мислишъ, че си ученикъ, туй е пакъ опитъ, да видите до каква степень именно вие сте способни да концентрирате вашия умъ. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазимъ сѫщото правило, което се спазва на бойното поле: Онѣзи, които се сражаватъ на бойното поле, тѣ не се спиратъ, кой какъ падне, тѣ го оставятъ, а отъ подирѣ имъ има санитарна комисия, която събира раненитѣ. Сега, нѣкой отъ учепицитѣ падналъ на пѫтя, другитѣ ще вървятъ напрѣдъ, санитарната комисия ще го вземе. Вие нѣма да се спирате: Какво му стана? Не, не, напрѣдъ. У насъ болни хора нѣма. И нѣма да се спираме за болнитѣ хора, всички трѣбва да бѫдатъ здрави. Здравитѣ добрѣ дошли, а на болнитѣ ние ще дадемъ своето съдѣйствие. И тъй, въ училището ние нѣма да приказваме за болни хора. Недъзитѣ, неспособноститѣ, това сѫ все болести на астралния свѣтъ. Че този не се е училъ, то сѫ все болести; че онзи се обидилъ, това сѫ болести. Затова има астрална медицина, когато се изучаватъ симтомитѣ на болестьта. А въ една окултна школа се занимаватъ най-първо съ любовьта, съ това, какво нѣщо е животътъ, какъ е произлѣзълъ, и какво е неговото прѣдназначение съ земнитѣ сили, които сѫ свързани, за да образуватъ тия елементи. Това е първото нѣщо, съ което единъ ученикъ, като влиза въ школата, трѣбва да се занимава — благата въ тоя животъ и радоститѣ, и слѣдъ туй ще мине да изучава мѫдростьта, ще мине въ истината и най-послѣ, по този начинъ, ще се приготви за по-висшето свое прѣдназначение въ свѣта. Тайна молитва!
  8. От единичното издание "Мечешкиятъ капанъ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мечешкиятъ капанъ! 18 школна лекция на общия окултенъ класъ 29 юни 1922 четвъртъкъ, София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ „Ползата отъ планинскитѣ върхове“, останалитѣ ще прочетете въ другитѣ четвъртъчни сѫбрания). Слѣдующия четвъртъкъ имате ли тема? — Не. Вториятъ пѫть напишете нѣщо върху „историята иа житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появвло и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трѣбва да помислите малко, има ли го въ диво състояние? (— Нѣма го). Защо го нѣма? Ще пишете идейно, нѣма да се разтилате да говорите за второстепенни нѣща. Само съ идеи, всичко, което кажете да бѫде изказано идейно, образно, пъкъ послѣ върху подробноститѣ. Научете се да говорите отривисто. Окултниятъ ученикъ трѣбва да говори: гладенъ съмъ. А не — твърдѣ съмъ гладенъ, много съмъ гладенъ. — Гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, ходи ми се на разходка. А туй — много ми се ходи, твърдѣ ми се ходи, ще ми бѫде приятно... това е за хората, които иматъ врѣме, които могатъ да разполагатъ съ изобилно врѣме. Послѣ, когато ви се зададе нѣкоя тема отъ окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запримѣръ, за хлѣба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За свѣтлината, коя е отличителната черта? На Любовьта, коя е отличителната черта? На Мѫдростьта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо отъ всички, която изпъква, тя е отличителна, Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя бѣше отличителната черта на свѣта? Когато рече Богъ: „Да бѫде земята и небето“, какво казва Богъ послѣ? — Създаде свѣтлината, значи видимия свѣтъ. Отличителната черта на видимия свѣтъ, това е свѣтлината. Слѣдователно, коя е отличителната черта на свѣтлината? — Разкрива свѣта. Коя е отличителната черта на тъмнината? — закрива свѣта. То е отличичително! А че свѣтлината това прави, онова прави, то сѫ второстепенни нѣща. Отличителното трѣбва да изпъкне въ ума ти. Послѣ, Любовьта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовьта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото азъ ще кажа едно нѣщо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажемъ, че Богъ, Който съдържа всичко въ себе си, може да се жертвува? Може ли вѣчното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете — жертва — ще трѣбва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпросъ. Казваме, Богъ се е жертвувалъ. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Богъ иска да даде и на най-нищожното този животъ, който Той има. И Богъ се спира и прѣдъ най-малката бубулечица да й направи пѫть да мине. То е жертва зарадъ Него. Той спира цѣлото движение за да мине една бубулечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Слѣдователно, нѣкой пѫть Богъ за насъ спира колата си. И ако не би спрѣлъ колата си, какво би останало отъ насъ? Бихме пропаднали, но Той често спира цѣлото движение, и често стълкновенията, нещастията въ свѣта произтичатъ, че Богъ е спрѣлъ своята каруца да мине нѣкоя бубулечица, и вие усѣщате сътресение. Азъ казвамъ: „Спрѣлъ е Богъ своята каруца за една бубулечица“. То е величието на Бога! А утрѣ заради васъ ще спрѣ. Законътъ е сѫщъ. Утрѣ и прѣдъ васъ ще спрѣ своята кола да минете. То е велико нѣщо! Това сѫ разсѫждения за ума ви. Трѣбва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовьта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовьта, това е жертвата. Но какъ ще разберешъ жертвата, когато самъ не се жертвувашъ? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувалъ. Не си се жертвувалъ, не разбирашъ жертвата. Сега да кажемъ — жертва — може да разбираме, приготовление за такъвъ единъ хубавъ обѣдъ, печена кокошка, тъй прѣсно заклана и опечена на пирустия, зачервенена. Слѣдъ туй направена хубава супа отъ краката й. Добрѣ, слѣдъ туй, баница направена съ млѣко и яйца, съ сирене, послѣ, турено въ едно шише 1/2 кило годишно вино. И ти, слѣдъ като си гладувалъ, и си очаквалъ на тази кокошка, дойде единъ твой приятель, три дена гладувалъ, и ако ти се откажешъ отъ яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радость, че ти жертвувашъ кокошката и баницата и всичко, да бѫдешъ доволенъ като го гледашъ, че яде, туй го наричамъ до извѣстна степень жертва; споредъ нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадешъ другиму. Потрѣбно е здрава мисъль, т. е. съвършенна мисъль. Сега, три трѣбва да бѫдат съжденията на окултния ученикъ за живата природа. Най-проститѣ съждения, тѣ сѫ слѣдующитѣ: Ако вие съврѣменнитѣ, да кажемъ, учители или ученици, постѫпите въ едно съврѣменно училище, образцово училище, не сѫ ли всички нѣща прѣдвидени, по възможность програмата, прѣдметитѣ колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви прѣдмети ще прѣподаватъ? И всѣки учитель ще обясни прѣдмета си. Всичко е прѣдвидено. Ученикътъ щомъ влѣзе трѣбва да учи, не остава отъ негова страна, той да критикува онѣзи учебници, да каже: този учебникъ не струва, или онзи не струва. Въ едно евангелско училище прѣподава учительтъ по български езикъ. Излиза единъ ученикъ и казва: ,Г-не, българскиятъ езикъ има толкова граматики, на Икономовъ тъй пише, на Иванъ Стояновъ тъй пише, на Тодоръ, на Петко граматиката . . . “ Учительтъ му казва: „Слушай, какво пише Икономовъ за граматиката — незная, азъ искамъ да пишешъ ти по граматиката, която азъ прѣподавамъ въ класъ, а като излѣзнешъ вънъ отъ класа, може да вземешъ каквато искашъ". Понеже ние сме въ училището на природата, трѣбва да употрѣбимъ нейния езикъ, нищо повече! Единъ день, когато я надраснемъ, да излѣземъ изъ училището навънъ, тогава може да мислимъ, както искаме. Въ тази жива природа всичко е прѣдвидено. Да кажемъ, азъ ви задавамъ извѣстенъ прѣдмета — „планинскитѣ върхове“. Е, отличителата черта на единъ планински върхъ? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия моливъ? За да може да пишете. Защо изостряте вашия ножъ? За да може да режете. Да кажемъ отличителната черта на ножа коя е? Планински върхъ и долина това сѫ двѣ състояния вѫтрѣ въ природата. И в долинитѣ и въ върховетѣ се събиратъ двѣ противоположни енергии. Слѣдователно, планинитѣ съставляватъ гръбнака на земята, гръбначниятъ стѫлбъ сѫ тѣ. Слѣдователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно врѣме е била меко тѣло, безъ планини. Било е врѣме, когато е била безъ планини. А сега е станала гръбначна, и тогава рѣкитѣ съставятъ нейната артериална кръвь. Артериална и венозна кръвь, която тече и влиза прѣзъ гръбнака и т. н. Сега може да кажете второстепенното, че планинитѣ иматъ грамадна енергия събрана, че духовете се събиратъ, всички тия нѣща сѫ вѣрни. Прѣзъ гръбначния стълбъ има много нерви, които минаватъ, много възли, то е вѣрно; много клѣтки се съсрѣдоточаватъ въ корубата на главата, съ милиони клѣтки сѫ събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онѣзи, които сѫ създали планинитѣ, тѣ сѫ имали цѣль. Цѣль сѫ имали. И въ историята на земята, ако ние речемъ геологическп да я опишемъ, планинитѣ не сѫ създадени тъй, както съврѣменнитѣ геолози описватъ. На всички върхове има нѣщо отличително, но не сѫ тъй създадени. Сега, първата мисъль ще се установи. Не е нашъ въпросъ да разгледаме всичкитѣ тайни на природата. Всѣка една задача, която ни се задава въ туй велико училище на природата, ние трѣбва да я разгадаваме. Поне половината отъ задачитѣ, които ни се даватъ, трѣбва да ги разгадаваме. Като станете сутринь, не е първиятъ въпросъ какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христосъ: Кой мисли така? — Само ученицитѣ. А ученицитѣ, които познаватъ природата, и които познаватъ Бога, тѣ нѣма да мислятъ за ядене. Добриятъ синъ и добрата дѫщеря като стане сутринь, ще иде при майка си, ще я цѣлуне и майката ще я цѣлуне. И синътъ ще направи сѫщото. То е прѣдназначението. Въ училището ще дойдатъ, това сѫ ученици, ще ги цѣлунатъ. И слѣдъ туй бащата и майката ще дадатъ разпореждание за училището, но прѣди занаятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутринь, веднага разрѣшавате единъ важенъ въпросъ: какво ще правите прѣзъ деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бѫдете ученпци. Но трѣбва да познавате природата. Имате ли опрѣдѣлено мнѣние, като станете при кого трѣбва да идето? И като станете сутринь, като се обърнете къмъ Бога, трѣбва да знаете, дали е горѣ. Вие не Го знаете кѫдѣ е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате въ природата, усъмните се. Не знаете ли отъ какво произтича туй сѫмнѣние? Прѣдставете си, че азъ и вие сме въ двѣ съсѣдни станции. Ние сме съединени съ телефони, телеграфи и други срѣдства за съобщение, но прѣдставете си, че прѣкѫснатъ съобщенията на телеграфитѣ и телефонитѣ и ние ще се изолираме. Тогава ние сѫществуваме, безъ да се сѫобщаваме. Ако вие отправите въ ума си една, прѣстѫпна мисъль, да кажемъ нѣкоя вечерь вие си лягате, минала ви е нѣкоя прѣстѫпна мисъль, но не сте я възпрѣли, станете сутринь, не сте разположенъ, всички съобщения съ природата, съ Бога сѫ прѣкѫснати. Чувствувате се неразположенъ. Може би вие да не сте неразположения, а нѣкой другъ съ лошитѣ си влияния ви е покварилъ. Ще бѫде чудно, ако единъ великъ изворь, нѣкое друго, малко изворче го размѫти. Ако ти си много плитъкъ изворъ, и нѣкой може да ти повлияе съ своитѣ мисла да измѣни вървежа на живота ти, да те направи неспокоенъ, плитъкъ си. Но вѣрното е, че ти вѫтрѣ въ живота си, си допусналъ една мисълъ, която въ даденъ моментъ е прѣкъснала всичкитѣ сѫобщепия. И като дойдатъ отъ невидимия свѣтъ на помощь, защото и природата има свои служители, ще се минатъ часъ, два, може би 1—2 дена, докато турнатъ съобщението въ редъ, и вие ще имате едно приятно разположение на душата, Та, у всинца ви трѣбва ди се установи чрѣзъ изпита всѣкога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате извѣстно състояние. Трѣбва да знаете, туй състояние, което имате, къмъ коя категория спада? Къмъ физическо състояние, къмъ духовно или къмъ Божествено състояние. Азъ ще ви дамъ една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние, Сега, ако васъ ви зададатъ въпроса: кои състояния сѫ чисто физически? Физически състояния сѫ конкретнитѣ състояния. Тѣ сѫ ограничени състояния. Значи ограниченитѣ състояния, които имаме, това сѫ физически. И тѣ сѫ мимолѣтнп: всѣкога едно физическо състояние бързо се мѣни. Много бързо се мѣнятъ физическитѣ състояния. Да кажемъ, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпѣливъ човѣкъ. Вземете една малка игла и на най-деликатното мѣсто, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промѣните, ще се промѣни състояпието ви. Въ този моментъ, ако вие владѣете себе си, тази игла не трѣбва да произведе нищо, да не се измѣни вашето състояние. Значи, тия състояния сѫ свързани съ прѣдметитѣ на земята, които постоянно се мѣнятъ. Да кажемъ, имате вие една брожка или имате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие обиквате този камъкъ, но единъ день, другъ обикне вашия камъкъ, задига го, измѣни се състоянието ви. Имате книга, която обичате, нѣкой великъ поетъ я е написалъ, тази е цѣнна книга. Дойде нѣкой, задига я, безпокои ви това. Но прѣдположете, че вие имате туй знание складирано въ вашия мозъкъ, не може да ви се отнеме, вие сте по-силенъ. Но дойде нѣкой, нанесе ви единъ ударъ, и тамъ ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Слѣдователно, трѣбва да достигнемъ до положението, при което, като виждаме, че нѣкой ще нанесе ударъ на главата ни, да можемъ ние, чрѣзъ своята мисъль да спремъ този ударъ, веднага да парализираме неговото дѣйствие. Ще каже нѣкой: „Дали е волята Божия да спираме нѣкого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари нѣкой въ главата. Ако си глупавъ, да, може да те удари. Глупавиятъ всѣки день го биятъ. Умниятъ, като го биятъ, поумнява, а глупавиятъ, като го биятъ, оглупява. Ще кажете: Кармически законъ е да те удари нѣкой въ главата. Не, не е кармически законъ. Този ударъ може да дойде съзнателно или несъзнателно. Прѣдставете си, въ казанлъшко нѣкѫдѣ, нѣкой си турилъ капанъ за мечки. Но на сутриньта, отива и вижда, тамъ се хванало неговото магаре. Прѣдставете си, сега че вие сте пѫтникъ, минавате и побутвате този капанъ, и той ви хване. Ако вие не бѣхте толкова любопитенъ да се интересувате отъ този мечешки капанъ, щѣхте ли да се хванете въ капана? — Не. Слѣдователно въ окултната школа, всѣкога прѣдупрѣждаватъ своитѣ ученици, че астралниятъ свѣтъ е пъленъ само съ капани, мечешки капани, подъ видъ на хубави цвѣтя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учительтъ: „Прѣзъ еди-кой си пѫть нѣма да минавате, еди-кой си капанъ, еди-коя си книга, еди-кое си цвѣте ще ги гледате, нѣма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съврѣменнитѣ хора казваме, че всичко трѣбва да обходимъ, всичко трѣбва да опитаме. Ако онзи ученикъ рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цѣна нѣма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуватъ и между васъ. Азъ ще ви кажа единъ день, сега нѣма, но приготовлявамъ една бѣседа за мечешкитѣ капани, които се образуватъ между васъ, и които всѣки день вие ги барате. И слѣдъ като ги барате, дохождатъ да ме питатъ, защо този капанъ е подложенъ? — Вие, като ученици не сте вървѣли по пѫтя си, нѣма да ме питате защо? Тѣзи капани сѫ за мечки. И отъ 20 год. азъ трѣбва да се разправямъ все за мечешкитѣ капани. Еди-кой си защо е направил тази постѫпка? Защо е направилъ тази погрѣшка? Е хубаво, азъ разправямъ, да ви кажа причината — защо е станала тази погрѣшка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драганъ Стояновъ, мѫжъ на еди-коя си й купилъ копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избѣгала и въ тела си скѫсала роклята. И ме питате: За да си скѫса роклята, какво прѣдзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на врѣме, астрологическо е била направена тази рокля? Дали деньтъ е билъ избранъ добъръ или лошъ, или вината е въ онзи търговецъ, отъ когото е взетъ плата, коя е причината? Хубаво, прѣдставете си, че азъ обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нѣщо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пѫтувала съ единъ кавалеръ, захласнала се е, кравата я бутнала въ тела и се скѫсала роклята й. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я било страхъ отъ биволи, и, слѣдователно, случило се да излѣзнатъ биволи, крави насрѣща й, и тя хуква да бѣга. И като прѣскочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта съ пари, нѣкой ималъ нужда за пари, погва я, тя бѣга, и си скѫсва роклята. Тѣ сѫ редь причини. Коя отъ тия причини е сѫществената, която скѫсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искамъ вие сега да мислите, че туй го давамъ за сравняването на вашата рокля. Не, принципътъ за обяснение е важенъ. Има много нѣща, които не трѣбва да ги обяснявамъ. За васъ окултнитѣ ученици важи да изучаваме изкуството да градимъ отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запримѣръ, отъ 20 години насамъ, ако вие бихте дошли при менъ да ме попитате така: Учителю, азъ съмъ намислилъ да направя едно добро дѣло, дайте ми единъ най-хубавъ методъ, и азъ ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да се примиря съ всички онѣзи, съ които съмъ въ конфликтъ, рѣшилъ съмъ, дайте ми най-добрия методъ, и азъ ще го направя, безъ да ми мръдне окото! Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да пожеревувамъ всичкия имотъ за бѣднитѣ, дайте ми правила, азъ съмъ рѣшилъ това! Ако отъ 20 год. вие бихте ме запитали за тия нѣща! А сега, ще дойдатъ при менъ казватъ тѫй: „Г-нъ Учителю, прѣдставете си тази сестра тамъ, миналия день, знаете ли какво направи?“ Е какво направи? — „Не ми даде дума да говоря въ събранието. Не само това, но онзи день, като ме срѣщна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение? Азъ да седна сега, като адвокатинъ да обяснявамъ защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „Какъ? Тя не трѣбва да бѫде захласната“. Ще кажемъ: Може да бѫде захласната. „Не, не, тя менъ като ме срѣща не трѣбва да бѫде захласната, при всѣки другъ случай тя може да бѫде захласната, но при менъ . . . “ Е, хубаво, питамъ сега, кой отъ насъ не е билъ захласнатъ? Все ще бѫде човѣкъ захласнатъ? Това сѫ мечи капани. Разбирате ли? Това сѫ мечи капани! И азъ нѣкой пѫть въ школата ще направя опитъ. Азъ ще ви направя единъ мечи капанъ, да видите, колко е смѣшно, какъ се заблуждаватъ хората. Рѣшете сега да направите едно отъ най-добритѣ дѣла, непрѣмено, най-малко 10 мечи капапи ще изпѫкнатъ въ ума ви. Рѣшите да направите едно добро дѣло, ще се почешите, ще кажете: „Чакай да се понаямъ баница, че послѣ“. Вториятъ пѫть ще кажете: „Малко работа имамъ, това — онова“. И най-послѣ казвате: „За днесъ не може, но хайде - утрѣ ще я направя“. Та когато вие като ученици влѣзете въ окултната школа, веднага въ ума ви ще започнатъ редъ противоположни дѣйствия, и трѣбва да разбирате тѣзи закони, за да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ нѣма да се измѣнятъ. И може би, окултниятъ ученикъ е изложенъ нѣкой пѫть на голѣмо изкушение, на голѣми противоречия е изложенъ. Защо, и за какво, нѣма да го обѣсня. Изложенъ е, азъ само констатирамъ факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй азъ онзи день ви казахъ, че като се намираме въ окултния пѫть, ние ще дѣйствуваме и послѣ ще мислимъ. Окултнитѣ ученици трѣбва да дѣйствуватъ, послѣ да мислятъ. Вънъ, въ свѣта, ще мислите, послѣ ще дѣйствувате. Едно отъ дветѣ: каквато и да е добра мисъль, която дойде въ ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, безъ да се колебаешъ. Ако сутринь, слѣдъ като станешъ, въ ума ти дойде една силна, добра мисъль, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай прѣдъ никакви философии, не яжъ, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И слѣдъ като я направите, не отивайте да разтръбявате изъ махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите послѣ, а когато дойдатъ резултатитѣ, тогава ще разберете. Слѣдъ врѣме ще знаете какъ да го прѣдадете. Вие забѣлѣзали ли сте сутринь, като станете, каква мисъль имате най-първо? Направете сега първото наблюдение. Слѣдующето наблюдение. Щомъ се пробуднте отъ първия сънь, отбѣлѣжете каква мисъль е въ ума ви. Каквато мисъль и да е, отбѣлѣжете си я въ една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгорѣ забѣлѣжете си какви мисли ще имате, щомъ се пробудите отъ първия сънь, отбѣлѣжете си я, ще бѫдете строги: първата мисъль може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макаръ да сте вегетерианецъ. Или да мислите, че имате 20,000 лв. Или може да бѫде такава мисъль въ ума ви: толкова врѣме вървя по този Божественъ пѫть, нищо не съмъ придобилъ, ха да тръгна по широкия пѫть. Ще констатирате мисъльта конкретно. За 7 дена отъ горѣ, ако изникнатъ все хубави мисли то е отрадно. Отрадпо явленио е. И областьта, прѣзъ която минавате е отлична. Сега, вие очакватѣ, казвате: „Господъ да ни просвѣти нали?“ Но ако Богъ ви види отъ лѣвата страна, ще употрѣби единъ методъ, ако ви види отъ дѣсно ще употрѣбп другъ методъ. Като ви види отъ лѣво, ще ви тури отъ дѣсно, ще ви тури отъ прѣдъ и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете отъ лѣво къмъ дѣсната страна, и послѣ отъ прѣдъ, никога нѣма да ви говори Господъ. И азъ бихъ далъ на майкитѣ едно правило, нѣма да обяснявамъ окултния законъ. Най-първо, вземи дѣтето си тури го отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, пъкъ го прѣгърни; слѣдъ туй вземи го отъ прѣдъ, и послѣ го цѣлуни. Цѣлувката е вече Божествена. Като го цѣлунешъ ще започнешъ да му говоришъ. Сега, вие ще ме запитате, пакъ вашата философия, не може ли безъ да се туря отъ лѣво, и безъ на дѣспо? Направете опитъ! Това сѫ микроскопически опити. Защото, върху този опитъ: на лѣво и на дѣсно, ние ще произведемъ другъ опитъ. Сега, започнете съ дѣцата. Имате дѫщеря на 5, 10 год. турете я отъ лѣво, отъ дѣсно. И дѣтето, като речешъ да го туришъ отъ лѣво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щомъ не те слуша, хичъ го не бутам. Бащата да направи сѫщото съ своето дѣтенце разбира се онѣзи, които иматъ дѣца, а които нѣматъ дѣца, и на тѣхъ да не остане хатъръ, ще намѣрите нѣкое бѣдно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намѣрите нѣкадѣ, Ще идете въ нѣкой бѣденъ домъ, и ще го турите на лѣво, на дѣсно. Въ една седмица правете този опитъ. Идете въ нѣкое бѣдно сѣмейство, което ви се нрави, и тамъ си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажатъ хората заради менъ? Ако мислите какво ще кажатъ хората заради васъ, не ходете. Опитътъ, който ви давамъ, идете направете го, и нищо повече! Направете го макаръ и свѣтътъ да се обърне съ главата надолу! Тия дѣца, съ които ще направите опита, тѣ ще ви благодарятъ. Тѣ не сѫ имали сладка цѣлувка, никой не ги е обичалъ. И тѣ ще се чудятъ, какъ, отдѣ се намѣри такъвъ добъръ човѣкъ, да цѣлуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, азъ давамъ пълна свобода, нека само онѣзи, го извършатъ, които могатъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта да го направятъ; които не могатъ, да не влизатъ въ изкушенпе, понеже си създаватъ ненужни непрнятности. Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн. Знаето ли какво е положението? Нѣкой свѣтия го пратятъ да се занимава съ нѣкой падналъ грѣшникъ. Ако сте вие коситѣ ще ви настръхнатъ нагорѣ. Ще кажете: „Какъ тъй? Азъ въ туй мѣсто да се опороча“. А въ тѣхъ нѣма никакво колебанйе, казано — свършено! Но знаете ли какъвъ е законътъ? Щомъ се допре този духъ до васъ, веднага грѣховетѣ ви се отниматъ, изгарятъ въ този Божественъ огънь. И ако вие вѣрвате, този огънь ще се прѣдаде. Сега, ние, окултнитѣ ученици, не очакваме да станемъ светии. Ще се молимъ, ще правимъ опити да видимъ колко може да изпълнимъ закона. Запримѣръ проповѣдва се за щедрость, трѣбва да се помага, но не знаешъ колко си щедъръ. Да кажемъ, че си единъ чиновникъ или търговецъ. имашъ 100,000 лева приходъ въ годината, станешъ, искашъ да покажешъ колко си щедъръ, кажешъ: „10,000 лв. давамъ“. Ама като идешъ до касата, поспрешъ се малко: Не е ли много? Ще кажешъ: 5000 лв. Послѣ кажешъ: „Не, на тия хора не имъ трѣбватъ 5,000 лв.“ — Хайде 2,500 лв., но и отъ тѣхъ тѣ нѣматъ нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, отъ 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бѫдете окултенъ ученикъ? Не! Въ братството знаятъ, че отъ васъ нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднажъ въ себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станешъ, но не отстѫпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажешъ ли веднажъ, ще устоявашъ на думата си до край. Това е една отлична черта. И всѣки единъ ученикъ отъ васъ може ли така да постѫпва? Не е въ многото, но туй, което ние обѣщаемъ, трѣбва всѣкога да извършимъ. То е послушание. Защото, тази мисъль е дошла отъ нѣкѫдѣ, тя е дошла отъ Бога. Вие сте обѣщали, и слѣдъ туй се колебаете, дали е отъ Бога. Опитай я, ти като я опиташъ, ще я познаешъ отъ Бога ли е или не. Тайна молитва!
  9. От единичното издание "Окултна хигиена" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна хигиена 15 школна лекция на общия окултенъ класъ 8 юни 1922 г., четвъртъкъ, София (Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.) Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умътъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ. Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ. Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне. Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность. Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“. Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театъра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актьоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актьоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“. Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ. Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени. Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ. И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква! Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ! Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. (Тайна молитва.) Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.
  10. От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕТО ОПРАВЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на разумната душа.“ Въ една отъ прочетенитѣ теми се казва, че човѣшката душа лѣкува, спасява човѣка; въ друга тема се казва, че душата повдига човѣка. Какво разбирате подъ думата лѣкуване? Може ли душата да лѣкува? Въ живота се употрѣбяватъ думитѣ „разтваряне, разтопяване, изпаряване.“ Питамъ: тѣзи три думи иматъ ли едно и сѫщо значение? Тѣзи думи иматъ три различни значения и се отнасятъ до различни състояния на материята. По сѫщия начинъ човѣкъ измѣня състоянията си и споредъ тѣхъ мѣни и възгледитѣ си върху нѣщата. Когато е радостенъ, той мисли по единъ начинъ; когато е скърбенъ, мисли по другъ начинъ. Въ врѣме на радостьта си, той се произнася за науката, напримѣръ, въ положителенъ смисълъ и казва: Науката ще спаси свѣта, тя повдига хората, поставя ги въ правъ пѫть. Когато е скърбенъ, той казва: Науката ще опропасти свѣта, тя води къмъ погибель. Питамъ: какъ е възможно, едно и сѫщо нѣщо, въ единъ случай да спасява, а въ другъ — да опропастява? Значи, въ първия случай човѣкъ е въ положението на идолопоклонникъ, вѣрва въ науката и се покланя на нея. Въ втория случай той е безбожникъ, отрича науката, счита я за зло въ свѣта. Не, науката не е нѣщо външно, механическо; тя е вѫтрѣшна сила, качество на човѣшкия духъ, което опрѣдѣля отношенията между всички нѣща като живи, разумни единици. Всичко въ свѣта е живо. Щомъ е така, между всички нѣща, като живи, има извѣстно влияние, извѣстно въздѣйствие. Съврѣменнитѣ химици казватъ за кислорода, напримѣръ, че подържа горението, но самъ той не гори. Тѣ го разглеждатъ като елементъ, като просто тѣло, но не го взиматъ за живо сѫщество. Обаче, кислородътъ е жива единица, която указва влияние върху всички тѣла. За водорода казватъ, че гори, но не подържа горението. Азотътъ пъкъ нито гори, нито подържа горението. Такива сѫ свойствата на тия елементи отъ гледището на съврѣменната химия, но какви сѫ тѣхнитѣ вѫтрѣшни свойства, това не е извѣстно. Какво нѣщо е горението? При горението всѣкога се отдѣля топлина и свѣтлина. Тѣлото, което гори, увеличава ли или намалява теглото си? Това сѫ процеси, съ които съврѣменната наука се занимава. При горението на тѣлата въ въздуха, главно на металитѣ, се образуватъ пепели. Обаче, има горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепели. Казано е въ Писанието: „Ще отидете въ вѣчния огънь.“ Значи тамъ се говори за вѣчно горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепель. Огъньтъ, за който се говори въ Писанието, е прѣдизвиканъ отъ сѫщества, които не го разбиратъ. По-рано такова горение не е сѫществувало. Слѣдователно, когато човѣкъ сгрѣши, той самъ създава този вѣченъ огънь. Когато човѣкъ дойде въ противорѣчие или въ стълкновение съ Божията воля, въ него се създава вѣчния огънь. Подъ вѣченъ огънь, вѣчно горение въ широкъ смисълъ на думата се разбира огъня на любовьта, въ който тѣлата горятъ, безъ да изгарятъ. Нѣма по-приятенъ огънь отъ този на Любовьта. Питамъ: въ какво седи вѫтрѣшната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство, като различни области на живота. Мнозина казватъ, че науката, музиката, изкуството ще спасятъ свѣта. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството сѫ въ сила да спасятъ свѣта. Прѣди всичко тѣ сѫ прояви на човѣшкия духъ, които се явяватъ и изчезватъ заедно съ човѣка. Редъ култури, съ своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли свѣта? Какво остана отъ изкуството на атланската раса? Нищо не остана? Мислите ли, че единъ день ще остане нѣщо отъ съврѣменната култура? И отъ нея нѣма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, въ правия смисълъ на думата, се разбира изкуство, което украсява човѣка вѫтрѣшно, съ ония велики добродѣтели, които при никакви положения не изчезватъ. Тѣ оставатъ въ човѣка за вѣчни врѣмена. Това изкуство прѣдава на човѣка истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъвъ човѣкъ е пластично, живо, но винаги се забѣлѣзва на него една постоянна, неизмѣнна чърта, която го отпичава отъ другитѣ хора. Като се мѣни човѣкъ, той винаги запазва тази своя специфична чърта. Като наблюдавате стѫпката, хода му, ще видите, че този човѣкъ се отличава отъ другитѣ. По специфичната миризма на човѣка, кучето познава господаря си. Хиляди хора може да сѫ минали по една улица, но по миризмата на своя господарь, кучето ще познае, дали той е миналъ по тази улица, или не. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ вече своя възгледъ за изкуство, за наука, за поезия, да не се спиратъ само на тѣхната външна страна и външно въздѣйствие. Тѣ трѣбва да знаятъ, че истинска наука или поезия е онази, която е въ сила да въздѣйствува вѫтрѣшно върху човѣка. Религиознитѣ хора днесъ се подаватъ на врѣменни, лъжливи теории и върху тѣхъ градятъ своя животъ. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човѣкъ да разчита на нея за вѣчни врѣмена. Инжинерътъ, архитектътъ, математикътъ или учениятъ, изобщо, трѣбва да иматъ здрава основа, върху която да градятъ по-нататъкъ. Математикътъ трѣбва да познава специфичната математика на стомашнитѣ, на бѣлодробнитѣ и на мозъчнитѣ клѣтки и да ги разбира. Въ много отношения мозъчнитѣ клѣтки надминвватъ съврѣменнитѣ математици. Тѣ разполагатъ съ изкуство, съ знание да прѣсъздадатъ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, много отъ тѣзи клѣтки работятъ сега върху създаване на безсмъртното тѣло на човѣка. Достатъчно е да се даде импулсъ на тия клѣтки, за да прѣустроять човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ, сърцето на човѣка могатъ съвършено да се прѣустроятъ, но при условие човѣкъ да заживѣе новъ животъ, съвършено чистъ, съобразенъ съ Божиитѣ закони. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да спазва тия закони. Дали той е простъ или ученъ, това не е важно, цѣльта на живота е една и сѫща. По какво се различава простия отъ учения човѣкъ? И двамата могатъ да се намиратъ при едни и сѫщи условия на живота, но различието седи въ възможноститѣ отъ страна на единия или другия, по-добрѣ да използува тия условия. Ако единиятъ работи повече, той ще развие повече способности въ себе си, и силитѣ въ неговия мозъкъ ще се организиратъ по-добрѣ. Нѣкой казва: Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е онзи, който, като влѣзе въ своята лаборатория, може да прѣвръша неблагороднитѣ метали въ благородни. Учениятъ може да прѣвръща вѫглена въ диамантъ. Когато стариятъ човѣкъ дойде при учения, той ще го тури въ една отъ своитѣ реторти, и слѣдъ извѣстно врѣме ще го извади, но вече подмладенъ — младъ, красивъ момъкъ. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това може да направи само истински учениятъ. Съврѣменнитѣ учени, свещеници и проповѣдници, като видятъ нѣкой старъ човѣкъ, започватъ да му четатъ молитви, да му говорятъ за онзи свѣтъ, че като отиде тамъ, ще възкръсне. Питамъ: кой отъ тия учени е билъ при Господа, да знае, какъ и кога възкръсява хората? Казано ли е кой, именно, ще възкръсне? Казано е, запримѣръ, въ Писанието, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето. Обаче, вие знаете ли точно, дали вашитѣ имена ще бѫдатъ написани? Вие прѣдполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашитѣ имена, на Ивана, на Стояна, напримѣръ, ще бѫдатъ написани. Когато се казва, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята прѣдставятъ колективно сѫщество. Слѣдователно, когато се казва, че името на нѣкой човѣкъ е написано на небето, този човѣкъ прѣдставя сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ образуватъ единъ човѣкъ, едно колективно сѫщество, съ високо съзнание. Името на това сѫщество е написано на небето. Казватъ за Христа, че около Него имало 144,000 души, които, заедно съставяли едно цѣло. И тъй, на небето не може да се напише името само на единъ човѣкъ. Задъ него непрѣменно трѣбва да седатъ много още разумни сѫщества, съ които той да съставя едно цѣло. Ако нѣкой мисли, че името му е написано на небето, нека каже, кои сѫ неговитѣ приятели тамъ. Ако нѣкой твърди, че познава свѣта, нека каже, отдѣ е черпилъ това знание. Прѣди всичко, знанието не е измислено отъ човѣка. Всички научни теории сѫ сѫществували прѣди хиляди години, което показва, че хиляди умове прѣди насъ сѫ мислили въ сѫщото направление и по сѫщитѣ въпроси. Когато Богъ създалъ свѣта, Той ималъ своя теория, която, впослѣдствие, мнозина учени искали да откриятъ. Който е мислилъ по въпроса за създаването на свѣта, той все ималъ нѣкаква теория, по-близо или по-далечъ отъ истината. Всѣки казва: Дойде ми една нова мисъль въ ума, ще създамъ една теория. Казвамъ: добро е всичко това, човѣкъ все трѣбва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощь на човѣка. Истински ученъ е този, който може да се бори съ мѫчнотиитѣ въ живота и да ги прѣодолява. Докато човѣкъ живѣе на земята, той е изложенъ на редъ опасности, спънки и мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолява. Въ миналото си вие сте били заобиколени съ ненапреднали сѫщества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попрѣчили да се проявятъ, да правятъ пакости, вслѣдствие на което днесъ тѣ се опълчватъ противъ васъ, искатъ да ви спънатъ. Съ тѣзи сѫщества вие не трѣбва да се разправяте съ насилие, но съ любовь. Всички тия, ваши познати хлопатъ на вратитѣ ви, искатъ работа, и вие трѣбва да имъ дадете такава. Казвате: Съ кого първо да се разправимъ — съ себе си, или съ тѣхъ? Като се разправяте съ себе си, вие едноврѣменно се разправяте и съ тѣхъ. Когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, едноврѣменно съ това той работи и за другитѣ. За тази цѣль, той трѣбва да бѫде оставенъ на себе си, като нѣкое цвѣте въ пустинята, изложено на вѣтроветѣ да го брулятъ. Докато растението не се изложи на вѣтрове да го брулятъ, то не може да уякне. Ако оставите едно цвѣте въ цвѣтарникъ, на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крѣхко, нѣжно, не може да издържи и на най-малкия вѣтъръ. Сѫщото става и съ хората. Ако нѣкое дѣте расте подъ голѣмитѣ грижи на родителитѣ си, то става нѣжно и не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Въ този смисълъ, като наблюдавамъ методитѣ, които невидимиятъ свѣтъ прилага къмъ хората, намирамъ, че тѣ сѫ много разумни. Тѣзи методи сѫ различни; за всѣки човѣкъ употрѣбяватъ специаленъ методъ. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какъ си обяснявате страданията? Какъ е възможно Богъ, Който е толкова мждъръ, да допусне хората да се изтезаватъ, да се мѫчатъ, да се опозоряватъ, да воюватъ по между си и т. н.? Защо Богъ допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете редъ отговори на тия въпроси, но отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да внесатъ съблазънь. Запримѣрь, ако отъ това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароватъ. Ако пъкъ отричате войната, други ще се разочароватъ. Едни хора подържатъ войната, други я отричатъ. Едни хора искатъ да живѣятъ, а други не искатъ и казватъ: Не ни се живѣе вече. Казвамъ: да не му се живѣе на човѣка, това показва, че той е попадналъ въ чуждо състояние, което е врѣменно. Засега човѣкъ живѣе въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта степень. Щомъ го прѣкаратъ въ магнетиченъ сънъ отъ девета степень, той заминава вече за другия свѣтъ и не може да се върне на земята. Докато се намира въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта или пета степень, той става виденъ човѣкъ, започва да прѣдсказва, какво ще се случи, започва да опрѣдѣля диагнозата на различни болести и да дава лѣкарства за тѣхъ. Той се проявява и като ученъ човѣкъ — философъ, математикъ, естественикъ, богословъ — разбира отъ всички науки. Той знае миналото, знае и бѫдещето на хората. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той отново става обикновенъ човѣкъ. Питамъ: какъ обясняватъ ученитѣ този фактъ? Тѣ не могатъ да дадатъ единъ положителенъ отговоръ, близъкъ до истината. При това, тѣзи опити се правятъ не толкова отъ религиозни и вѣвращи хора, колкото отъ крайни материалисти. Тѣ не могатъ да отрекатъ този фактъ, това явление, но не могатъ да го обяснятъ само по материалистиченъ начинъ. Забѣлѣжете, ако поставите парче злато при температура по-низка отъ тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свѣти. Обаче, тази свѣтлина иде отвънъ, тя не е свѣтлина на златото. На сѫщото основание, има области въ живота, въ които. ако се потопи човѣкъ, той има всички условия да стане ученъ, виденъ. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, той отново става обикновенъ човѣкъ. На наученъ езикъ казано: причината, задѣто хората изпадатъ въ различни състояния, се дължи на свѣтлината, която не прониква еднакво въ тѣхнитѣ мозъчни центрове. Случва се понѣкога, че въ нѣкои мозъчни центрове се натрупва извѣстно количество млѣчна киселина, която разбърква умоветѣ на хората. Ако такъвъ човѣкъ е писатель, тъкмо започне да пише нѣщо хубаво, и мисъльта му се прѣкѫсва. Много американски проповѣдници сѫ имали такива опитности. Излѣзе нѣкой отъ тѣхъ да проповѣдва и изведнъжъ изгуби мисъльта си. Щомъ мисъльта му се изгуби, и проповѣдьта се прѣкѫсва. Единъ американски проповѣдникъ разправяше слѣдната своя опитность: Цѣла недѣля приготвяхъ своята проповѣдь и бѣхъ я научилъ наизустъ. Когато тръгвамъ за събрание, пипамъ въ джоба си, указва се, че съмъ я забравилъ дома си, бѣхъ я написалъ на листъ, но понеже я знаехъ добрѣ, не искахъ да се връщамъ назадъ. Отидохъ на събранието, качихъ се на амвона и бѣхъ сигуренъ въ проповѣдьта си, защото добрѣ я бѣхъ научилъ. Започвамъ да говоря. Казахъ нѣколко мисли, но изведнъжъ тъмнина покри съзнанието ми, и азъ не можахъ вече дума да си спомня. Спрѣхъ се за моментъ да помисля какво да правя. Рѣшихъ да прѣкѫсна събранието, подъ прѣдлогъ, че не съмъ разположенъ. Въ това врѣме вратата се отваря, влиза единъ човѣкъ и като го погледнахъ, изведнъжъ съзнанието ми се проясни. Въ ума ми блесна свѣтлина, и цѣлата проповѣдь се възстанови въ паметьта ми, като че я виждахъ написана прѣдъ себе си. Продължихъ и завършихъ проповѣдьта си благополучно. Казвамъ: има хора въ свѣта, които, като минатъ покрай нѣкой човѣкъ, внасятъ тъмнина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя отъ черната ложа. Има и такива, които, като минатъ покрай човѣка, внасятъ свѣтлина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя на Бѣлата ложа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че той всѣки день се намира на бойното поле. Свѣтътъ е бойно поле, фронтъ, на който ставатъ редъ сражения. Въ това отношение Царството Божие още не е на земята. Човѣкъ всѣки день може да губи и да намира своята мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да различавате вашитѣ състояния отъ чуждитѣ. Като се намѣрите въ извѣстно противорѣчие, вие се опълчвате било противъ себе си, било противъ другитѣ, търсите причината за това. Казвате: Азъ искамъ да служа на Бога, но отдѣ ми дойде това противорѣчие? Да служи човѣкъ на Бога, това не е механически процесъ. Той е живъ, съзнателенъ процесъ. Слѣдователно, който служи на Бога, той трѣбва да се интересува отъ всичко живо въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички прояви на Божественото. То се изразява въ всички побуждения на всичко живо, отъ създаването на свѣта до скончанието му, както и въ всички творчески сили. Ето защо, който е рѣшилъ веднъжъ да служи на Божественото, той не трѣбва да се спира прѣдъ своето недоволство. Единъ важенъ законъ: въ който моментъ съзнаешъ, че всичко въ свѣта е създадено и сътворено отъ Бога, а ти си проява на Неговия творчески умъ, въ тебе се ражда доброто. Въ който моментъ отречешъ тази сила, въ тебе се ражда злото. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е въ връзка съ милиони умове на земята, както и въ онзи свѣтъ. Тъй щото, той прѣдставя частица отъ това колективно общество. И неговиятъ успѣхъ на земята зависи отъ връзката му съ тия сѫщества. Ако тази връзка е правилна, и резултатитѣ на неговия животъ ще бѫдатъ добри. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Гениални има между всички живи сѫщества. И между говедата, и между овцетѣ, и между вълцитѣ, и между птицитѣ, и между рибитѣ има гениални. Значи, ако си овца, или вълкъ, или птица, или риба, бѫди поне най-ученъ, най-гениаленъ между тѣхъ. Ако си лошъ човѣкъ, бѫди поне отъ най-лошитѣ; ако си добъръ, бѫди отъ най-добритѣ. Обаче, човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде гениаленъ и на земята, и на небето. Даже и на земята той не може да бѫде гениаленъ за всички общества. Запримѣръ, какво знаятъ рибитѣ за Шекспира? Или, какво знаятъ африканцитѣ за Толстоя? Значи, истински: ученъ е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква прѣзъ съзнанията на всички сѫщества, и тѣ го чувствуватъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Богъ сѫществува, или не, но това сѫ видоизмѣнения на вашата рѣчь. Въ сѫщность, въ съзнанието си всѣки чувствува, че има една сила надъ него, която управлява, а самъ той не е господарь на положението си. Запримѣръ, нѣкой съ часове седи на едно мѣсто и мисли. Не само това, но като че му се диктува, какво да мисли. Казвате: Ние искаме да служимъ на Бога. Щомъ кажете това, вие се индивидуализирате. Въ какво отношение се индивидуализирате? — Въ начина на служенето. Мѫже и жени, дѣца и родители, ученици и учители, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — всички иматъ една и сѫщазадача — да служатъ на Бога, но се различаватъ въ начина на служенето си. Дали си праведенъ, или не, ти имашъ една задача на земята, която трѣбва да рѣшишъ. Дали си простъ или ученъ, пакъ трѣбва да разрѣшишъ задачата си. Ако я рѣшишъ като ученъ, това е едно благо; ако я рѣшишъ като простъ, това е друго благо. Каквото положение и да заемате, вие трѣбва да рѣшите задачата си! Питамъ: какво рѣшава човѣкъ днесъ? Той трѣбва да съзнава, че всѣка пробуден душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Богъ, Който е всемждъръ, бди върху всѣка душа, върху всѣко съзнание, като върху нѣжно цвѣте, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрѣзъ него. Писанието казва, че ние не живѣемъ, не се учимъ за себе си. Като дойдете до това разбиране, у васъ ще се роди импулсъ да създадете нѣщо. Засега съврѣменнитѣ хора очакватъ на ученитѣ, отъ тѣхъ искатъ да чуятъ нѣщо. Казвамъ: и това е добрѣ. Ние трѣбва да се радваме на това, което ученитѣ сѫ казали, но трѣбва да знаемъ, че сами тѣ нищо не сѫ създали и открили. Казвате, че нѣкой ученъ е създалъ нова теория за вселената. Другъ ученъ пъкъ създалъ нѣкаква теория за бѫдещето състояние на земята. Питамъ: тѣзи учени били ли сѫ при създаването на земята и небето? Или, могатъ ли тѣ да се прѣнесатъ съ мисъльта си въ бѫдещето, да знаятъ, каква ще бѫде тогава земята? Това могатъ да направятъ само адептитѣ. Иначе, какъ бихте си обяснили стиха, дѣто Христосъ казва: „Прослави ме съ славата, която имахъ въ Тебе прѣди създаването на свѣта.“ Значи, Христосъ помни състоянието, въ което е билъ нѣкога. Питамъ: какво е заставило Христа, Който ималъ такава велика слава, да слѣзе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образъ и да пострада отъ тогавашнитѣ учени? И въ врѣмето на Христа е имало учени, като сегашнитѣ. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървѣли слѣдъ Христа и водѣли наученъ споръ съ Него. Тѣ Му казвали: „И ние разбираме отъ кабалата, имаме голѣми познания и виждаме, че ти заблуждавашъ хората.“ Христосъ отговарялъ: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, но нито вие влизате вѫтрѣ, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“ И съврѣменнитѣ учени, свещеници, управници сѫ взели ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си и казватъ: Ако ни слущате, добрѣ ще ви бѫде; ако не ни слушате, нѣма да ви бѫде добрѣ. Ученитѣ хора се дѣлятъ на два лагера: еднитѣ сѫ истински учени, които знаятъ повече, отколкото сѫ писали и казали. Тѣ знаятъ много нѣщо за създаването на вселената, но нищо не казватъ по това. Тия учени иматъ всичкото смирение въ себе си. Въ всѣко свое начинание, въ всѣка своя работа тѣ уповаватъ на Бога, на разумния свѣтъ. За тия учени се казва, че иматъ връзка съ Бога, съ великитѣ сѫщества. Другитѣ учени сѫ тия, които копиратъ първитѣ. Тѣ само възпроизвеждатъ онова, което първитѣ учени сѫ казали. Ако тази вечерь ви обясня, какъ се е създалъ свѣтътъ, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете. Ако ви обясня, какъ е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреитѣ, какъ Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть? Обаче, това знание направи ли евреитѣ по-добри? Ученитѣ хора и тогава не повѣрваха, и днесъ не вѣрватъ на тази теория и казватъ: Господъ има ли рѫцѣ? Господь има рѫцѣ, и при това много хубави. Ако съберете рѫцѣтѣ на всички хора, едва ли ще можете да направите отъ тѣхъ единъ пръстъ отъ Божията рѫка. Смѣшно е да се пита, има ли Господъ рѫцѣ, очи, уши, носъ. Значи, Онзи, Който прави рѫцѣ, самъ рѫцѣ нѣма. Очи прави, а самъ Той очи нѣма. Уши прави, а самъ Той уши нѣма. Смѣшно е да се говорятъ такива абсурди. Такива заключения говорятъ за частичното знание на хората. Когато човѣкъ дойде до вѫтрѣшното знание, той ще има ясна прѣдстава върху нѣщата. При сегашнитѣ си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Богъ вижда. Въ единъ мигъ само Той вижда цѣлата вселена прѣдъ себе си, разбира всички отношения на сѫщестата, малки и голѣми, всички съчетания на сили, и знае, какви пермутации могатъ да станатъ между тѣхъ. Това знание слиза постепенно въ напредналитѣ сѫщества, които наричатъ богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-послѣ дойде до най-малкитѣ сѫщества, които възприематъ живота, както го прѣживяватъ. Като знаятъ това, хората се стремятъ къмъ повдигане, като се занимаватъ първо съ въпроса за спасението си, послѣ съ въпроса за посвещението си и най-послѣ пристѫпватъ къмъ въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо Господъ създаде слънцето, луната и звѣздитѣ? Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разбератъ. До четвъртия день слънцето не сѫществуваше, а на четвъртия день Господъ създаде слънцето, заедно съ другитѣ небесни свѣтила. Ще кажете, че слънцето, луната и звѣздитѣ сѫ създадени да свѣтятъ. Да, това е едната страна, но тѣ иматъ и друго, вѫтрѣшно значение. Всѣки човѣкъ има специфично отношение къмъ слънцето, както и къмъ Бога. И Богъ има специфично отношение къмъ всѣка душа. Това отношение е най-важно. Ако човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той никога не може да разбере безпрѣдѣлното, необятното, великото въ живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ себе си, искатъ да бѫдатъ талантливи, да се проявятъ. Човѣкъ може да бѫде талантливъ, силенъ, като се постави въ четвърта степень на магнетически сънъ. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изисква будность на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсѣяно, тѣ привидно слушатъ, а въ това врѣме сѫ заети съ свои лични работи: единъ мисли за кѫщата си, която строи, трѣбвали му 60,000 лв., за да я довърши; другъ нѣкой е студентъ, мисли за изпититѣ си. Казвамъ: който е дошълъ въ класъ, той трѣбва да остави всичкитѣ си работи навънъ: кѫща, камъни, тухли, пари, изпити, болести — всичко това трѣбва да оставите навънъ, и да влѣзете безъ никакви раници, безъ никакви смущения. Само свободниятъ човѣкъ може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте въ класъ, не трѣбва да позволявате на никакви смущения да хлопатъ на сърцето и на ума ви. Щомъ излѣзете отъ класъ, тогава можете пакъ да вземете раницата си съ смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнѣкѫдѣ да ми дойде свѣтлина, да разрѣша задачитѣ си. Значи, вие искате по нѣкакъвъ лесенъ начинъ, отвънъ да дойде разрѣшението, да капне като круша отъ нѣкое дърво. Не, който иска правилно да разрѣши задачитѣ на своя животъ, той трѣбва да работи, да мисли дълбоко върху нѣщата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, въ края на краищата, вие ще опитате вашата обикновена философия. Единъ философъ седѣлъ подъ сѣнката на една круша и размишлявалъ. Близо до него имало една тиква. Той поглеждалъ ту къмъ тиквата, ту къмъ крушата, сравнявалъ ги и размишлявалъ: Чудно нѣщо! Господъ, Който е толкова мѫдъръ, на такава малка дръжка на тиквата поставилъ такъвъ голѣмъ плодъ, а на такова голѣмо дърво, каквото е крушата, поставилъ такива малки плодове! Като размишлявалъ по този начинъ, философътъ задрѣмалъ подъ сѣнката на крушата. Въ това врѣме се явилъ вѣтъръ, който започналъ да люлѣе клонищата на крушата. Една круша се откѫснала отъ дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усѣтилъ болка на носа си, философътъ се събудилъ, видѣлъ крушата, която го ударила по носа и казалъ: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щѣще да бѫде положението ми, ако плодоветѣ на крушата бѣха голѣми като тиквитѣ? Богъ знае работитѣ си. Той е добрѣ промислилъ всѣко нѣщо, което е създалъ. Много хора страдатъ отъ своето щестлавие. Тѣ разсѫждаватъ като този философъ, казватъ: Защо на насъ, великитѣ хора, сѫ дадени такива малки плодове? За да ви освободи отъ този недѫгъ, Богъ ви дава плодове като тиквата. Въ скоро врѣме вие завързвате плодъ, и въ шесть мѣсеца узрѣвате. Щомъ плодътъ ви узрѣе, вие умирате. Слѣдователно, който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго врѣме живѣе. Въ това седи философията на живота. Ето защо, не се стремете къмъ голѣми придобивки за малко врѣме. Гледайте всѣки мигъ, всѣки часъ, всѣки день да придобивате по нѣщо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начинъ, въ нѣколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, съ което разполага всѣки човѣкъ, е придобито по този начинъ, именно, капка по капка. Има случаи, когато човѣкъ може да придобие много знания, но то е въ зависимость отъ паметьта. Нѣкои хора иматъ толкова силна паметь, че каквото прочетатъ или чуятъ прѣзъ деня, всичко запомнятъ. За усилване на паметьта има редъ методи, които човѣкъ може да приложи и да види резултатитѣ имъ. Казвамъ: човѣкъ желае много нѣща, но има нѣщо сѫществено въ живота, което той трѣбва да постигне. То е слѣдното: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли правилно и да се стреми къмъ реализиране на малкитѣ нѣща. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи нѣщо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезенъ съ нѣщо въ живота. Вие трѣбва да знаете, че скѫпо струвате на невидимия свѣтъ. Вие нѣмате прѣдстава, какъвъ грамаденъ бюджетъ се отпуща за всѣки човѣкъ съ идването му на земята. Когато отидете на небето, тамъ веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прѣгледа, да види, какъ сте въ физическо, въ здравословно отношение. Ако забѣлѣжатъ най-малката болесть, или най-малкото неразположение у васъ, тѣ веднага ще ви върнатъ на земята. На небето болни хора не приематъ. Тамъ не търпятъ абсолютно никаква болесть. Тѣ ще ви запитатъ: защо сте болни? Пари ли нѣмахте, храна ли нѣмахте, въздухъ ли нѣмахте, вода ли нѣмахте? Всичко това ви е дадено въ изобилие, но вие не сте го използували, както трѣбва, вслѣдствие на което се връщате болни. Хайде, сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате отъ благата на живота. Религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ абсолютно здрави — здрави по тѣло, по сърце, по умъ. Придобиване на здравето трѣбва да бѫде идеалътъ на съврѣменния човѣкъ. Въ Писанието е казано: „На онѣзи. които чакатъ Господа, силата ще се възобнови“. Нѣкои хора се мислятъ за много учени, но като се натрупа повече млѣчна киселина въ мозъка имъ, тѣ не могатъ сами да си помогнатъ и забравятъ името си даже. Единъ знаменитъ американски професоръ отишълъ единъ день на пощата да получи нѣкакъвъ париченъ записъ, издаденъ на негово име. Когато чиновникътъ запиталъ за името му, той не могълъ да си спомни, какъ се казва. Постоялъ така нѣколко секунди, помислилъ малко, но не могълъ да се сѣти, какъ се нарича. Той се извинилъ прѣдъ чиновника, че ще излѣзе за малко и скоро ще се върне, а въ себе си рѣшилъ да отиде набързо дома си и да запита жена си за името си. Едва що излѣзълъ на улицата, срещналъ го единъ познатъ и му казалъ: Добъръ день, господинъ Шмитъ! Какво правите? Той се зарадвалъ, че чулъ името си и веднага се върналъ на пощата, да получи записа. Когато чиновникътъ повторно го запиталъ за името му, той казалъ: Азъ съмъ професоръ Шмитъ. Вие ще кажете, че този професоръ е билъ малко смахнатъ. Не, той не е билъ смахнатъ; причината за състоянието, въ което той изпадналъ, се крие на друго мѣсто. Казвамъ: положението, въ което е изпадналъ този ученъ, въ което може да изпадне всѣки човѣкъ, азъ сравнявамъ съ слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че влизате въ единъ голѣмъ салонъ, добрѣ освѣтенъ, но веднага всичкитѣ лампи изгасватъ, и вие оставате на тъмно. Въ това положение ви даватъ Библията, искатъ да четете. Вие взимате Библията, взирате се въ една, въ друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щомъ се запалятъ лампитѣ, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената свѣтлина е необходима за всички. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да се стреми да запази връзката си съ Бога. Човѣкъ не трѣбва да дава надмощие на своитѣ чувства. Той трѣбва да се свързва съ Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия, ако иска да има непрѣривенъ импулсъ въ живота си. Само при това положение човѣкъ ще бѫде готовъ всѣкога да учи съ радость и постоянство. Едно е важно, обаче, човѣкъ никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намѣрите правия пѫть на живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Безъ мене нищо не можете да направите. Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Какъ ще си обясните тѣзи думи? Съ тѣзи стихове Христосъ изнася единъ великъ законъ. Докато човѣкъ не е на тази лоза, като часть отъ нея, той ученъ не може да стане; той служитель Божи не може да бѫде. Между американскитѣ проповѣдници има споръ по въпроса за учението: онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ свършили университетъ, които иматъ образование, подържатъ, че безъ наука, безъ знание не може да се служи на Бога; онѣзи пъкъ, които не сѫ учили, нѣматъ образование, казватъ, че и безъ наука може да се служи на Бога. Вѣрно е, че може да се служи на Бога и безъ да си свършилъ университетъ, обаче, който иска да служи на Бога, той непрѣменно трѣбва да бѫде ученъ, да има знания. Който на врѣмето си не е могълъ да придобие знания, той самъ, при специални за него условия, трѣбва да работи за своето самообразование. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, нека другитѣ, които не сѫ имали тази възможность да свършатъ, да се радватъ на първия. Тѣ трѣбва да кажатъ: Братко, радваме се, че ти си ималъ възможность да учишъ, да придобиешъ знания. Единъ день, когато и ние се намѣримъ прѣдъ благоприятни условия, ще си набавимъ това, което днесъ ни липсва. Всички трѣбва да се стремите къмъ учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за васъ. Знанието дава стабилность, радость на човѣка. Каквото прѣдставятъ звонковитѣ пари въ живота на човѣка, такова нѣщо е и знанието. Съ звонковитѣ златни пари човѣкъ навсѣкѫдѣ може да отиде: и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия — навсѣкѫдѣ ще бѫде добрѣ дошълъ. Ако сте виденъ лѣкарь, и можете да лѣкувате най-тежкитѣ и мѫчно лѣчими болести, като туберкулоза, живеница, епилепсия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ съ отворени обятия. Ако сте нѣкой знаменитъ възпитатель, достатъчно е да турите рѫцѣтѣ си върху нѣкои отъ центроветѣ на дѣтската глава, за да може това дѣте да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсилъ такъвъ възпитатель? Докато Божественото въ човѣка не се е пробудило, той мисли, чувствува и дѣйствува по човѣшки, по обикновенъ начинъ; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живѣе по Божественъ начинъ — всичко въ него се измѣня, прѣобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Духъ въ човѣка, който извира, тече по опрѣдѣлени закони, както тече и водата въ природата. Мнозина искатъ и очакватъ да дойде Духа въ тѣхъ по механически начинъ, отвънъ, което е невъзможно. И като не успѣватъ по този начинъ, тѣ сѫ готови да се обезсърдчатъ, да критикуватъ и т. н. Казано е, обаче: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани!“ Това означава: Не изгасвайте Духа, Който ви рѫководи, Който ви учи! Като се обезсърдчите, вие казвате: Нищо не можемъ да направимъ. Не, това не е право. Разумнитѣ хора всичко могатъ да направятъ. Всички трѣбва да работите съзнателно, добррволно, отъ любовь, а не съ насилие. Всѣко насилие е механически пррцесъ. Като говоря така, азъ ни най-малко не засѣгамъ васъ, вашитѣ копнежи и желания, но казвамъ, че и царски синове да сте, вие пакъ трѣбва да учите. Когато влѣзе въ училището, царскиятъ синъ ще учи, както и простиятъ овчарь. И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца. Нѣкой ангелъ на небето може да е мощенъ, ученъ, да управлява цѣла слънчева система, но слѣзе ли веднъжъ на земята да учи, той сѣда на чина съ всичкото си смирение, като малко дѣте, и слуша, какво учительтъ прѣподава. Щомъ научи нѣщо, той пакъ отива на небето и заема мѣстото си. Казвате: Възможно ли е това нѣщо? — Възможно е. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Ангелътъ може да слѣзе на земята да учи само чрѣзъ смирение. Какъвъ си билъ въ миналото, е едно нѣщо; какъвъ си сега, е друго нѣщо. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да не влиза въ съприкосновение съ хората. Обаче, това е невъзможно. Ако се откаже да влиза въ съприкосновение съ хората, той нѣма да разбере пѫтищата, по които Духътъ работи. По този начинъ той не може да добие свободата си. Много ангели слизатъ на земята, но и тѣ още не могатъ да разбератъ, какво се върши на земята. Най-послѣ Христосъ трѣбваше да дойде на земята, да разрѣши една отъ най важнитѣ задачи и да покаже на хората, какъ трѣбва и тѣ да я разрѣшатъ. Питамъ: по кой начинъ мислите вие да разрѣшите задачата си? Ще кажете, че като вѣрвате въ Бога. Не, да вѣрвате въ Бога, въ Христа, това още не е достатъчно, за да рѣшите задачитѣ на своя животъ. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Въ това седи истинската наука, съ помощьта на която човѣкъ може да рѣши задачитѣ си. Значи, ако разумното слово прѣбѫдва въ васъ, Богъ и Христосъ ще направятъ жилище въ васъ. Човѣкъ навсѣкѫдѣ трѣбва да вижда разумното слово. Въ всѣка научна книга вие трѣбва да намирате мисли, които самиятъ авторъ даже не е подозиралъ. Въ всѣка книга, колкото отрицателна да е, се крие нѣщо Божествено. То седи, именно, въ онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редоветѣ. Обаче, това може да намѣри само будната, съзнателната душа. Само тази душа е въ състояние да разчисти пѫтищата и да намѣри онази посока, която води къмъ Божественото. Ето защо, всички се нуждаете отъ ново знание, отъ знанието на Духа, отъ знанието на Любовьта. Азъ не говоря за прѣходната любовь, но за онази любовь, която е неразривно свързана съ мѫдростьта и съ истината. Животъ, свѣтлина и свобода сѫ сѫщо така свързани. Ти не можешъ да имашъ животъ, ако нѣмашъ свѣтлина; ти не можешъ да имашъ свѣтлина, ако нѣмашъ свобода. Щомъ имашъ животъ, ще имашъ и свѣтлина; щомъ имашъ свѣтлина, ще имашъ и свобода. Слѣдователно, щомъ имашъ любовь, ще имашъ и мѫдрость; щомъ имашъ мѫдрость, ще имашъ и истина. Сега, дръжте въ ума си основната мисъль, че има само единъ животъ, само единъ Учитель, само единъ Богъ. Слѣдователно, всички закони, всички прояви въ живота се дължатъ, именно, на Бога. И когато казваме, че Богъ, Учительтъ живѣе въ насъ, имаме прѣдъ видъ човѣшката душа. Душата е ефирна, тя ту посѣщава тѣлото, ту излиза вънъ отъ него. Когато казватъ, че душата е въ тѣлото на човѣка, това е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че човѣкъ живѣе въ кѫщата си. Когато търсимъ нѣкой човѣкъ, казватъ ни, че той е въ своята кѫща, но това ни най-малко още не значи, че той е въ стѣнитѣ на тази кѫща, или въ всичкитѣ й стаи, или въ огнището нѣкѫдѣ. Сѫщо така, когато се казва, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, това подразбира, че той е въ тѣлото си може би за 15—20 минути или единъ часъ най-много, и послѣ излиза вънъ отъ него. Дохождате слѣдъ това при този човѣкъ и виждате, че той е неразположенъ, кара се, сърди се, вика. Това не е той — господарьтъ на кѫщата. Господарьтъ е отишълъ нѣкѫдѣ по работа, като оставилъ въ кѫщата си слугитѣ, които въ негово отсѫтствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира кѫщата си въ безпорядъкъ, всичко изядено и изпито, направени голѣми пакости и щети. Вика той слугитѣ си, прѣглежда смѣткитѣ си, изпраща невѣрнитѣ слуги вънъ, въ свѣта, а задържа само вѣрнитѣ, добритѣ слуги, съ които образува ново съдружие. Добрѣ е господарьтъ да остава за по-дълго врѣме въ кѫщата си! Когато господарьтъ отново прѣчисти кѫщата си и въведе първоначалния редъ и порядъкъ въ нея, тогава Богъ ще го посѣти. Великъ е моментътъ, когато Богъ посѣщава душитѣ, но много рѣдъкъ е този моментъ. Да ви посѣти Богъ, Божественото, това е цѣла епоха въ вашия животъ. Това е незабравимъ моментъ, който, веднъжъ само прѣживянъ, е въ сила да внесе вѣчна радость и веселие въ душата на човѣка. Когато Божественото посѣти човѣка, отъ този моментъ той може вече да мисли, да чувствува, да дѣйствува право; отъ този моментъ той може да пѣе, да свири, да рисува — каквото пожелае, може да направи. Ето защо, той трѣбва да запази този моментъ, да задържи спомена си за него. Той трѣбва съ всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за врѣмето, да казва, че го е изгубилъ напразно. Който живѣе въ стремежъ къмъ постигане на Божествения животъ, той никога не губи врѣмето си. Вѣчностьта е прѣдъ него; той има много врѣме на разположение, да постигне всичко, каквото желае. Нѣкой казва: Азъ остарѣхъ. — Не е въпросътъ, че си остарѣлъ, но като си остарѣлъ, поне да поумнѣешъ. Другъ казва: Азъ съмъ младъ. — Не е въпросътъ, че си младъ, но силата, която имашъ, трѣбва да бѫде разумно употрѣбена. Младиятъ трѣбва да употрѣби своята младость и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубихъ се вече, не зная, какво да правя. — Чудно нѣщо, въ свѣта дошълъ, а не знае, какво да прави! Често свѣтскитѣ хора сѫ по-смѣли отъ, духовнитѣ. Нѣкой свѣтски човѣкъ минава за ученъ: вземе перото — тръсъ, тръсъ — напише нѣкакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само нѣкакви пермутации на думи. Отъ високо научно гледище, това съчинение не издържа критика, но смѣлъ е този човѣкъ, пише. Дойде нѣкой на власть, вземе управлението въ рѫцѣтѣ си, създава закони, какъ да живѣятъ хората добрѣ. Питамъ: кой ще застави тия хора да живѣятъ добрѣ? Въ това отношение този управникъ ще се намѣри въ положението на мишката, която прѣдложила на своитѣ другарки — мишки, които живѣли задружно въ единъ житенъ хамбаръ, да закачатъ звънецъ на котката, та като иде, отдалечъ да я чуватъ и да бѣгатъ. Всички единодушно приели това прѣдложение, но не могли да избератъ онази мишка, която ще се осмѣли да закачи звънеца на врата на котката. И хората казватъ: Да закачимъ звънецъ на лошия животъ! Не, това не е разрѣшаване на въпроса. Човѣкъ трѣбва да се откаже да грѣши; човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ излишни желания и да започне новия животъ. Какво направи блудниятъ синъ? Слѣдъ като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си, да му работи като послѣденъ слуга. Много хора искатъ да живѣятъ по новъ начинъ, но не знаятъ, трѣбва ли да ходятъ по театри, по концерти. Казвамъ: ако имашъ пари, иди на театъръ, на концертъ, посѣти нѣкой великъ артистъ или музикантъ, все ще придобиешъ нѣщо. Обаче, нѣмашъ ли пари, не ходи. Нѣма смисълъ да взимашъ пари на заемъ и така да посѣщавашъ театритѣ. Ако театърътъ може да спаси хората, нека направятъ безплатенъ театъръ, всѣки да се ползува отъ него. Театърътъ е създаденъ само за нѣкои хора. Опрѣдѣлено е, колко хора трѣбва да бѫдатъ духовни и колко — свѣтски; колко хора трѣбва да посѣщаватъ театри, концерти и т. н. Всичко въ свѣта е точно опрѣдѣлено. На когото е опрѣдѣлено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театритѣ и ще се учи отъ тѣхъ. За такива хора театърътъ е подобенъ на богослужение. Тѣзи дни бѣхъ на концерта на единъ виденъ музикантъ, дѣто се бѣше събралъ елита на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питамъ: кой се проявява чрѣзъ този музикантъ? Вие слушате нѣкой музикантъ, възхищавате се, но не знаете, кой е истинскиятъ вдъхновитель. Който свири на сцената, той е изпълнитель само, а задъ него седи истинскиятъ музикантъ, който вдъхновява, дава импулси. Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность. Двѣ вечери наредъ, въ сънно състояние, той слушалъ да свири нѣкакъвъ великъ музикантъ, когото никога нѣма да забрави. Бетховенъ нищо не билъ прѣдъ него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нѣщо особено, нито съ думи, нито съ перо могла да се прѣдаде. Казвамъ: този приятель е попадналъ въ свѣта, отдѣто музикантитѣ черпятъ вдъхновение и сила. Ако отидете на такъвъ концертъ, или на такова прѣдставление, вие коренно ще се измѣните — ще настане нѣкаква промѣна въ вашето естество. Вие ходите сега по 20 пѫти прѣзъ сезона на театри, на концерти, гледате, какъ героятъ, или героинята умиратъ, и като излѣзете оттамъ, почвате да критикувате автора, защо така написалъ тази драма. Съврѣменната драма е изразъ на живота, който сегашнитѣ хора живѣятъ. Както живѣятъ, така пишатъ. Кой отъ съврѣменнитѣ хора не е герой на нѣкоя драма? Той излиза на сцената, играе нѣкаква роля, а послѣ умира. Въ това отношение, всички хора, които умиратъ, сѫ все герои. Да, има два вида герои въ свѣта: еднитѣ умиратъ, а другитѣ възкръсватъ. Значи, и въ геройството, както въ всички други нѣща, има степени. Сега, като говоря по този начинъ, у васъ ще се яви желание да бѫдете отъ великитѣ герои, да бѫдете мощни, силни. Казвамъ: ако живѣете по стария начинъ, нищо нѣма да придобиете. Въ края на вѣка човѣкъ все трѣбва да придобие мощь и сила въ себе си, да се слѣе съ великото въ свѣта. Затова вие трѣбва да се стремите къмъ свобода на духа. Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Вие пъкъ ще кажете: Съ Христа, съ Бога всичко мога да направя. При това, не само на думи да го казвате, но да чувствувате силата на тѣзи думи. Мнозина говорятъ за Христа и се питатъ, дѣ е училъ Той, дали въ Индия, въ Египетъ, или другадѣ. Това не е важно за васъ. За васъ е важно да придобиете Божественото въ себе си, да направите връзка съ всички велики, разумни сѫщества, които живѣятъ, както на земята, така и на небето. Човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ който поетъ, философъ, ученъ или музикантъ иска, стига да бѫде въ хармония съ него. Можете ли да си спомните, какво е казалъ, напримѣръ, Шекспиръ? Кой е този, който припомня на човѣка? Христосъ казва: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви припомни и научи.“ Това е една отъ великитѣ истини. Когато Духътъ, т. е. Божественото дойде въ човѣка, Той ще му припомни не само това, което Христосъ е казалъ, но и всичко онова, което великитѣ хора до Христа и слѣдъ Него сѫ казали. Човѣкъ не може да си припомни всичко изведнъжъ, но постепенно. Христосъ е казалъ: „Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъжъ.“ Това подразбира, че умоветѣ и сърцата на хората още не сѫ готови да възприематъ всичко изведнъжъ. Каквото днесъ не възприематъ, то ще остане за бѫдещитѣ врѣмена. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че мнозина отъ васъ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ се самоизлъгватъ. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, че много знае, или че малко знае. Всѣки трѣбва да се познава и да каже: Нѣкои нѣща зная, защото съмъ ги провѣрилъ; други нѣща не зная, но сега ги уча — единъ день ще ги приложа въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае, че има много задачи, които не е рѣшилъ, но трѣбва да рѣши. Тѣ ще му бѫдатъ дадени като вѫтрѣшни задачи за разрѣшаване. Всѣки ще се стреми да разрѣши тия задачи въ живота си, защото тѣ ще го повдигнатъ. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 м. платно да тъче, а изтъкава 10 м. Значи, тя е изработила една часть, но има още да тъче. Тя не трѣбва да се обезсърдчава, но да работи, да изтъче платното си. Краятъ увѣнчава работата. Вие ще бѫдете свободни, само слѣдъ като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюиия. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия, съмнѣния, подозрѣния, ще се блъскате на една и на друга страна, и нищо нѣма да придобиете. Мнозина ще дохождатъ при васъ и ще ви казватъ, че не вървите въ правия пѫть, че нѣмате ясна прѣдстава за Бога. Каква трѣбва да бѫде прѣдставата ви за Бога? Богъ не е нѣщо, което може да се опрѣдѣли съ думи. Богъ е Любовь. Когато дойдете въ връзка съ тази Любовь, когато изпълните Божията воля, ще имате Неговата свѣтлина. Когато човѣкъ разбере Бога като любовь, за него е безразлично, чрѣзъ кого Богъ му се е изявилъ, дали чрѣзъ нѣкой ангелъ, или чрѣзъ най-обикновения човѣкъ. За него е важна Божията дума, а чрѣзъ кого е дошла, това не важи. Това значи да бѫде човѣкъ смиренъ. Всѣко Божие Слово е въ състояние да отвори ума и сърцето на човѣка, да го направи свободенъ, силенъ, да понася всички трудности и мѫчнотии въ живота. Човѣшкото щестлавие иска да чува Божиитѣ слова направо, а смирениятъ е доволенъ, че Богъ му е проговорилъ, безъ да се запитва, чрѣзъ кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиитѣ думи отъ човѣшкитѣ. Всѣка Божия дума носи животъ, свѣтлина и свобода на човѣка. Когато Богъ проговори на нѣкой човѣкъ, всички ангели, всички възвишени сѫщества се радватъ. Този човѣкъ казва: Сега разбирамъ живота; сега намирамъ въ него идеалъ, смисълъ да се живѣе. Безъ Бога животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква цѣль. И тъй, пазете Божественото въ себе си! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони съ една милионна часть отъ пѫтя къмъ Божественото, за да се подложи на голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Които ме чакать, които ме търсятъ, тѣ ще ме намѣрятъ.“ Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Сега, желая на всички Божиитѣ думи да прѣбѫдватъ въ васъ, да бѫдете силни, мощни, да разбирате Истината, безъ да я доказвате отвънъ. Истината не се нуждае отъ никакви външни доказателства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 26 януари, 1927 г. — София.
  11. Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999 Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940) Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г. Музикална задача 5 ч сутриньта (Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.) „Отче нашъ“ „Давай, давай“ „Духътъ Божи“ Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ. Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ). Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ. Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ. Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това. Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле. Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ. Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ. Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце. Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ. Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина. Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума. Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“ Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота. Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни. Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни. Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“ Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце. Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано. Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание. Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи. Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне. Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение. Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.) Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота. Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира. „Добрата молитва“ 6.15 ч сутриньта (На полѣната направихме упражненията 13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г., София – Изгревъ.
  12. Общ окултен клас - 3-та година Окултни лекции на Общия окултен клас „Окултни лекции на Общия окултен клас“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), по стенографски записки. Беседите, които са издавани единично в периода 1924, 1925 и 1926 г. , са събрани в едно книжно тяло с цел - удобство при четенето и изучаването им. Единичните издания могат да се видят тук. С изключение на беседата "Високият идеал", която е отпечатана в Свищов, 1924 г., печ. "Паничков", другите единични беседи са отпечатани в Русе, печ. "Малджиев". За изтегляня на PDF Съдържание на томчето: Високиятъ идеалъ, 11 септември 1923 г. Разумность въ природата, 18 октомври 1923 г. Стремежитѣ на ума и сърцето, 24 октомври 1923 г. Най-добриятъ начинъ за разсѫждение, 31 октомври 1923 г. Божественото съвършенство, 7 ноември 1923 г. Излишекъ и недоимъкъ въ живота, 14 ноември 1923 г. Силовитѣ линии въ Природата, 21 ноември 1923 г. Волята Божия! 28 ноември 1923 г. Свобода, знания и миръ, 5 декември 1923 г. Окултната музика въ живота, 19 декември 1923 г. Школата и развитието на ученика, 26 декември 1923 г. Единство на обичьта, 2 януари 1924 г. Мъртвитѣ и живитѣ линии, 9 януари 1924 г. Приливи и отливи, 16 януари 1924 г. Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии, 23 януари 1924 г. Най-щастливиятъ день, 6 февруари 1924 г. Тритѣ състояния у човѣка, 13 февруари 1924 г. Обектътъ на съзнанието, 20 февруари 1924 г. Истинско и относително знание, 27 февруари 1924 г. Двѣтѣ граници, 5 март 1924 г. Безъ съмнѣние, подозрѣние и докачение - съ надежда, вѣра и любовь, 12 март 1924 г. Познай себе си, 19 март 1924 г. Добритѣ и лошитѣ мисли, 26 март 1924 г. Разумното сърце, 2 април 1924 г. Тъчете мислитѣ си! 9 април 1924 г. Любовь къмъ Бога! - 16 април 1924 г. Точилото и ножътъ, 23 април 1924 г. Добритѣ и лошитѣ, 30 април 1924 г. Страхътъ, 7 май 1924 г. Четиритѣ проекции, 14 май 1924 г. Съзнателната монада, 28 май 1924 г. Право ходене, 4 юни 1924 г. Добро и зло, 11 юни 1924 г. Малкото приложение, 18 юни 1924 г. Разумниятъ животъ, 16 юли 1924 г. Молитвата, 23 юли 1924 г. Разумниятъ и неразумниятъ слуга, 3 септември 1924 г. (Единичното издание с тази беседа засега не е намерено. Когато се намери, текстът ще бъде добавен в стар правопис.) Важностьта на числата, 10 септември 1924 г.
  13. От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е добавен от Диянъ Николаѣвъ Димитровъ ) ВИСОКИЯТЪ ИДЕАЛЪ Природата обича само ония,които иматъ високъ идеалъ.Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ,тѣ не сѫ написани въ нейната книга.Тѣ сѫ бракувани,оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни,за далечни врѣмена. Тъй щото,ако вие нѣкой пѫтъ се усѣщате,като че никой не обръща внимание на васъ,като че вие сте изоставени отъ Бога,отъ природата, ще знаете,че погрѣшката е въ васъ,нѣмате високъ идеалъ.Туй е,другояче не може.И слѣдователно,всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ,своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба.Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба,ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ,той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме,ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ.И природата ще каже:„Ето едно отъ моитѣ дѣца,което възкръсна". Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта,това е нещастието на забравенитѣ дѣца,на дѣцата безъ идеалъ.Възкресението,това сѫ дѣцата на високия идеалъ,които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ.Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба ,се изисква воля,се изисква безпримѣрна вѣра,която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта ,които казватъ: „Азъ нося каквото и да е,ямъ каквото и да е,всичко ямъ". Не е тъй. Човѣкъ,който казва,че всичко яде,е човѣк съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата,които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече ! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави ? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ,тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Ако имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже- „Ето едно мое умно дѣте". И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ,тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да ги вземешъ,но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „ Кой ще се качва сега“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша,и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе,тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца,отъ него човѣкъ нѣма да стане“.Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече,нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта,и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка, която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянин въ Египетъ,но била много умна и интелигентна , добродѣтелна и много скромна.Когато тя постѫпила въ училището,запиталъ я нейниятъ учитель:„Ти ще се оженишъ ли,или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала:„Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята.Азъ съмъ рѣшила тъй:само за царския синъ може да се оженя.Който и да е другъ,ако не е царскиятъ синъ,ще го върна.Единъ изборъ имамъ,пъкъ,ако той не дойде,азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“Ще кажете вие : „Глупава работа!“ Не ,идеалъ има тя.„Ако дойде царскиятъ синъ,ще се оженя,ако не ,не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую,ако ще имашъ една мѣрка,ако ще имашъ единъ образъ,ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ,ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега,ще пристѫпимъ къмъ сравнението.‎Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ,когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже.Той е най-важниятъ.Той е царскиятъ синъ.Не си ли тамъ,другитѣ не струватъ.Не видишъ ли него , ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето . Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ.Ти вземи него,и се върни дома.‎Сега нѣкои казватъ:„Ходи ли на изгрѣвъ?“--Ходихъ,Видѣхъ какъ изгря слънцето.Азъ казвамъ:ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво.Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината да не казвашъ:„Азъ пия каквато и да е вода.“ Не , ако намѣришъ най-хубавия изворъ,и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ дѣто извира най-чистата вода,ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края,и кажешъ:„И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ:„Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ.Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ,при извора,макаръ че има мѫчнотии,отъ центъра ще пиешъ.Който и да е,ще вземе отъ най-чистата вода.Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ,пакъ сѫщия закон. Нѣкой казва:Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“Не,на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто,най-красивото мѣсто,да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети най-знаменития списатель,на най-видния философъ,на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ,не на посрѣдствения- на най-видния. А пъкъ,тия,обикновенитѣ картини ще видишъ,когато наблюдавашъ хората:кой кога яде...тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина в свѣта , тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель-сѫщия законъ.Избери най-благородния,най-умния,най-интелигентния,най-добрия,съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена- същия закон; жена избира ли мѫжъ,пакъ същото. Не отстѫпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега,азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫтъ вие ще кажете ,че вашиятъ идеалъ е кривъ.Хубаво,Сега е кривъ,но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ,днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ.Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете.Ако посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ,посрѣщнали сте първия лѫчъ,и утре ще посрѣщнете първия лѫчъ.Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си,пакъ сѫщиятъ законъ.Ако искашъ да поправишъ живота си,хвани най-голѣмата погрѣшка,не се занимавай съ дребнитѣ.Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ.‎Хвани оная най-голѣмата погрѣшка,дръжъ я день,два,три,седмица,мѣсецъ, година, 10 години ,и най-послѣ тази погрѣшка да знае,че има човѣкъ прѣдъ себе си,и да каже:„Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение,на което се намирашъ“.Има нѣкои ученици,като клѣкнатъ 2-3 пѫти,като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ:„ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“,напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли ? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ,какъвъ е характерътъ ,умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата,тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ,лъжицитѣ,кърпитѣ,всичко вижда,и отъ туй сѫди,какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение,и ви турятъ на втората смѣна,и ви дадатъ една паница,отъ която другитѣ сѫ яли,вие мислите ли ,че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега:„Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си . Ще кажетe : „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „ Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата,ще си извадите вилицата, вашия ножъ...Разбирате ли? Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега : „Като ни поканятъ на гости,какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли,какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени,хубаво опечени,при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ,най-умниятъ,най-добриятъ,най-благородниятъ фурнаджия.Него ще намѣря,той ще пече хлѣба. Тъй ,ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това,на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета,никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ,ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли,отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ,ябълки,отъ най-хубавите си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници са вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя,и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя.Разбирате ли ? По единъ гроздъ,по една круша,по една ябълка,по едно парче хлѣбъ,и ще си приказваме сладко,както „сладко-медено“.И мърдане нѣма да има ,търкане на вилици...безъ шумъ ще мине.И кърпи нѣма да ви дамъ.Защо?Знаете ли,нѣма да ви дамъ кърпи.Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ,ще ви заведа при най-хубавата си чешма,ще ви кажа:измийте се тукъ,извадете си вашитѣ кърпи,и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ.Запр. много богати хора има,които сѫ взискателни къмъ храната,но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ.Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба,къмъ яденето,но въ друго отношение,да открадне - не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ,злѣ свършваш. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ,но въ духовния свѣт- отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“‎Не,вие не говорите истината.Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже,че той може да люби когото и да е.Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбвада поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ.Като кажешъ думата „любовь“,въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога,нищо повече.То е великата истина! Великата истина е тамъ.И онзи човѣкъ,който не започва съ Бога,отъ него човѣкъ не става.Ако моитѣ думи на сѫ вѣрни,прѣглѣдайте цѣлата човѣшка история ,и намѣрете нѣкой,който,като е постѫпилъ другояче,да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора,всички светии,гении,учители на човѣчеството сѫ били хора,които сѫ любили само Бога. Сега,нѣкои правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората.Не,не ще ги забравимъ,ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето,ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь,какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменнитѣ ваши души?Щѣха ли да бѫдатъ така хилави?-Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи,които казватъ тъй: „ Азъ мога да любя когото и да е,азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ : добрѣ,за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората , ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството,а ти съ нея не можешъ да живѣешъ.Защо? Имате синъ,не се разбирате.Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря,трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си ? Значи,лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „ Много лесно е то. Моето сърце гори,умирамъ зарадъ тебъ“. Да,да,вие сте въ любовьта,която уморява хората. Това не е любовь,това е смъртъ,това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина,която разлага и осмърдява,и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете,че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта...Въ Бога има едно велико качество.Богъ обича въ насъ най-доброто Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ в Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“Най-възвишеното,най-чистото вѫтрѣ въ насъ,това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ.За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора хора,но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь,и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ,да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува ?‎Ще бѫде ли умно? - Не.Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури,той казва: „ Има 10 души,които ще ги турятъ“.Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми.Защо? Сума ваксаджии има ,щомъ имъ дадешъ 5 лв.,тѣ сѫ готови,както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкои питатъ : „ Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия , който си е турилъ за идеалъ;първиятъ човѣк ,който дойде при мене,азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ,възприемешъ идеята на ваксаджията,казвашъ: „Дали ‎Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“ - Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво,тъй както той разбира.Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си ,и даде пари,и вземе какъвъ да е платъ,и я мине отгорѣ-отгорѣ,тя не е жена! Не,тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да намѣри най-хубаво платно,тънко,копринено или най-здраво ленено,да му ушие една риза,и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза,но да я помни.“Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство - това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма,и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ,да я позалъжа малко“.Това не е мѫжъ.Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да купи най-хубавия платъ,да нѣма подобенъ на него.Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ.Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель,ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга и ще му я дадешъ подаръкъ.Да те помни! Даде ти нѣкой от своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ:„Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ:„Парице,парице,всесилна царице,...“-- ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ,най-хубавото каквото има, ще му напишешъ,че като прочете той тия думи,да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ.Веднъжъ ще напишеш,ама ще напишешъ най-хубавото,което имашъ вѫтре въ себе си. Щомъ го запишешъ така,пакъ пише природата:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого,нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва:„Азъ обичамъ моя приятель“.Защо? „Ами че отлични вѣжди има,а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ...устата му какви сѫ“.Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ.Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество,което го отличава отъ всички други хора.Ще кажешъ:„ Въ него има една чърта,която другитѣ я нѣматъ.Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи,не е въ неговия носъ,нито въ неговата уста. Тя е най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ,ще я откѫснешъ,ще я държишъ вь своята душа,ще я запишешъ в своята паметь,и природата ще пише пакъ:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель,казвате:„ Нашиятъ учитель е много ученъ,той по химия ,по физика,по астрономия,по философия,по това,по онова,много знае.“ Не,това не е вашиятъ учитель.Това е натоварена камила.Това,което отличава вашиятъ учитель не седи въ туй.Това сѫ панделки, това сѫ украшения,но гдѣ е шапката? И тогава,знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй:„ Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки “.Тя отиде при шапкарката,която ѝ каже:„ Той,вашиятъ учитель каза тъй,но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка,шапката ще стане по-хубава“.Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други,тѣ казватъ:„И отъ другата страна,ако туримъ още една панделка,ще стане още по-хубава“.И тя каже :„ И менъ ми се струва,че учительтъ ще бѫде доволенъ“.Мислите ли,че тази шапка стана по-цѣнна?-Не,тя изгуби своята цѣна.И да ви докажа защо изгуби своята цѣна.Прѣдставете си,че моятъ учитель ми дава едно красиво перо,съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель,каже:„ Чакай,азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ,като едно кокоше яйце,ако го туримъ на върха на писалката ,по-хубава ще стане“.Съ синджирче,тъй го туря.Азъ пиша.Дойде другъ,казва:„ И азъ имамъ единъ диамантъ,като паче яйце,да го туримъ отгорѣ,още по-хубава ще стане“.Тури го.Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни?- Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици,това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ религиозни хора,които не разбиратъ онази велика Божествена искра,която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫтъ вие казвате тъй:„ Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намрѣря,ще го закача. Ако не го намѣря,никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ.Най-хубавото въ свѣта! Именно,по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ,всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега,схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка,която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ ,казахъ: тази вѣчерь на тия ученици ще имъ говоря , ще имъ говоря най-хубавото,най-хубавото,което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ,който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ.Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ,ще ви кажа,ученици,една горчива дума:вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта,а страхливиятъ-за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли ,или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ - за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради,а глупавиятъ - разсипва. Умниятъ пише,а глупавиятъ - разписва.„Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа,който баща ми праща“.Все се разписва. Има хора,на които цѣлиятъ животъ е само разписване.Все се разписва,че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва:„Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва,а никога нищо не написва. И тъй,всичкитѣ възвишени сѫщества,всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа,сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята,какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия.И сега,може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. - Който има стремежъ,който има идеалъ,най-високиятъ идеалъ. При него той ще дойде. Онзи ученикъ,на който душата трепти,всѣки день мисли за своя Учитель,при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ,който мисли за това-онова,Учительтъ ще мине покрай кѫщата му,и ще каже : „ Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине.А щомъ мине покрай дома на първия,ще каже:„Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ,когото трѣбва да посѣтя тази вечерь.“ Това е то великиятъ идеалъ,високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото,най-възвишеното,най-красивото,най-силното,най-мощното,най-доброто,най-умното,най-правдивото,най-истинолюбивото - всичко отъ първа степень! Вложете,този идеалъ,и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни.Но приложение трѣбва! Седишъ,падналъ си духомъ,кажешъ:„Празно е сърцето ми,нѣма я любовьта.Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето,и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь,като се събудите,да видите,каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте,веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ,задържа дишането си ,и се вслушва за какво ще помисли това дѣте.Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога,и помислишъ за тази велика Любовь,която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй,душе моя, Господа! Т.м. 8. ч.в.
  14. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ми бемолъ и фа диезъ Размишление. Сега, като гледамъ рисункитѣ, вашитѣ портрети, азъ си правя заключение. Всѣки портретъ представя характера на човѣка. Като описвате характера на нѣкого, все едно, че му пишете писмо. Въ тоя смисълъ, всѣка ваша рисунка е едно писмо. Вашитѣ сърдца трептятъ, искате да знаете, какво сте написали въ това писмо — добро или лошо. Въ случая, вашиятъ интересъ не е наученъ, но любопитство. Вие приличате на оная сестра, която слушаше, какъ свиря, не отъ наученъ интересъ, а отъ любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживѣва нѣщо. Въ това време азъ свирѣхъ, правѣхъ едно научно изследване върху музиката. Поканихъ я да седне и продължихъ да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето ѝ се развесели, тя се засмѣ и забрави скръбьта си. Музиката ѝ подействува. Казвамъ: Музиката не е само съчетание на тонове. И въ музиката, и въ рисуването има една научна страна, която трѣбва да се изучава. Като наука, музиката е едно нѣщо; като изкуство — тя е друго нѣщо. Сѫщото се отнася и до рисуването. Природата е построена върху тоноветѣ на музиката. Като изучавамъ психологията на българина, дохождамъ до неговия музикаленъ ритъмъ и намирамъ, че нѣщо му липсва. Сегашната музика се занимава съ хармонията въ природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човѣшката душа. Има нѣщо скрито за нея. Затова казвамъ, че на съвременната музика липсва много нѣщо. Представете си, че една българска пѣсень започва отъ тона „до.“ Тоя тонъ има червенъ цвѣтъ — цвѣтътъ на живота. Значи, тонътъ „до“ е основниятъ тонъ на живота. Отъ тоя тонъ можемъ да съставимъ гама съ единъ бемолъ — „ми“ бемолъ и съ единъ диезъ — „фа“. Тая гама е миньорна, но въ нея има едно несъответствие — присѫтствието на „фа“ диезъ. „Ми“ бемолъ е импулсъ на човѣшката мисъль, съ който трѣбва да преодолѣешъ нѣщо. Ти се мѫчишъ да се справишъ съ едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. Въ българската музика „ми бемолъ“ е препятствие за интелигентностьта на българина. Като почувствувалъ едно нарушение на равновесието между ума и сърдцето си, той внесълъ въ му зиката „фа“ диезъ — едно повишаване. Тонътъ „фа“ има зеленъ цвѣтъ — цвѣтътъ на растенето, на храненето въ физичния свѣтъ. Като се натъкналъ на противоречие, българинътъ се върналъ на тона „ре“ — човѣшката индивидуалность — оранжевъ цвѣтъ. Обикновено българинътъ започва смѣло, съ тона „до“. Като се натъкне на препятствие, той започва тѫжно, влиза въ миньорната гама и си казва: Тая работа нѣма да върви добре. Сърдцето му се свива отъ болка. Той започва да търси изходенъ пѫть и казва: Трѣбва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човѣкъ да стана. Иначе, не ми дохожда на умъ, какво да правя. Въ тѫгата си той се издига малко, дохожда до тона „солъ“ — ясно синь цвѣтъ, който означава духовенъ стремежъ въ човѣка. Българинътъ поглежда нагоре, къмъ Господа, запѣва тѫжно и си казва: Господъ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законитѣ. Богъ помага и от високо. Така съчетани, тоноветѣ правятъ пѣсеньта тѫжна. Като питашъ нѣкого защо плаче, самъ не знае. Той казва: Тѫжно ми е нѣщо. Казвамъ: Тоя човѣкъ плаче отъ неразбиране на нѣщата. Какво трѣбва да направи българинътъ? — Да премахне бемола въ своята музика. Първо той трѣбва да го махне отъ мисъльта си. Като не разбира закона, той внесълъ диеза, но това е користолюбие. Не пѣй тѫжна пѣсень, но потърси начинъ, какъ да разрешишъ противоречието въ живота и да махнешъ препятствието на пѫтя си. Българинътъ си пѣе тѫжната пѣсень, не иска да разреши противоречието. Българскитѣ музиканти, като свирятъ тѫжни български пѣсни, казватъ: Гениална е българската музика, има нѣщо класично въ нея. — Кое е гениалното въ българската музика? Кой е класичниятъ елементъ въ нея? Има нѣщо хубаво въ българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. Въ нея има духовенъ елементъ, който засега е доста изопаченъ. Който излива тѫгата си въ музика, той е музикантъ. Пѣсеньта му постепенно се измѣня, споредъ тѫгата. За да изрази тия промѣни, той поставя различни знаци. Пѣе тѫжната пѣсень и туря ми бемолъ. Това значи: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята работа. Какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Българинътъ сѣе малко, а иска да му се роди много плодъ. Обаче, отъ малкото не може да излѣзе много. Като не успѣва, българинътъ става смѣлъ, хвърля се въ борба, въ движение. Той взима тона „ре“. Щомъ не може да реши въпроситѣ съ главата си, щомъ нивата ражда малко, той става пехливанинъ. Въ тѫжната пѣсень на българина се виждатъ три неразрешени проблеми: ученъ не е станалъ, богатъ не е станалъ и силенъ не е станалъ, но прилага силата си. И американецътъ, като не успѣва въ живота си, най-после става боксьоръ. Сега, изпѣйте гамата: до, ре, ми бемолъ, фа диезъ, солъ. Това е човѣшка гама. Въ природата не сѫществуватъ тѫжни гами. Има нѣкои гами, наредени отъ хората по естественъ пѫть, а други вървятъ неестествено. Въ първитѣ сѫ спазени правилата на природата. Тия хора иматъ възможность да се проявятъ като творци; тѣ могатъ да мислятъ право. — Азъ не съмъ музикантъ. — Не си музикантъ, но трѣбва да дадешъ правиленъ ходъ на живота си. Това значи: Махни всички спънки отъ пѫтя на своитѣ мисли и чувства. — Много вода тече, трѣбва да направя бентъ, да се спре буйното течение. За предпочитане е повече вода да тече, отколкото да поставяшъ бентъ на пѫтя й. Това е разумно. — Защо ? — Защото е естествено. Природата никѫде не поставя бентове. И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете въ нейния дълбокъ смисълъ. Слушате една българска народна пѣсень. За оня, който възприема тоноветѣ като цвѣтове, по тѣхъ той ще познае, какви сѫ били условията, при които българинътъ е живѣлъ, какъ е мислилъ, какъ е разрешавалъ противоречията и т. н. — Коя е причината за противоречията на българина? — Причината се крие въ неговата мисъль, въ неговитѣ чувства и въ неговата сила. Като си служилъ съ мислитѣ и чувствата си и не могълъ да разреши противоречията си, най-после той казалъ: Ще приложа силата си, ще стана пехливанинъ. Той започна отъ „до“, взима два пѫти „ре“, отива до „ми бемолъ“, качва се на „фа диезъ“ и спира на „солъ“. После пакъ започва отъ „до“ до „солъ". Това е неговата пѣсень. Сега, не е въпросъ за критика. Ако критикувашъ, можешъ да критикувашъ своя вѫтрешенъ животъ. — Тѫженъ съмъ, не мога да мисля. — Трѣбва да знаешъ, защо си тѫженъ,. Тѫгата ти е резултатъ на гамата, въ която си попадналъ. Въ коя гама влизатъ ми бемолъ и фа диезъ? — Въ солъ миньоръ. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човѣшкия характеръ. При съграждането на характера, човѣкъ се ползува отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това сѫ материалъ за строежъ. Като казваме, че човѣкъ гради, имаме предъвидъ разумната природа. Въ сѫщность, природата гради, а човѣкъ доставя материалъ за строежа. Колкото по-здравъ и доброкачественъ е материалътъ, толкова по-здрави тѣла се изработватъ. Въ тоя строежъ музиката взима активно участие, като способность на човѣшкия умъ. Мѣстото на музикалното чувство е въ предната часть на главата, отъ дветѣ страни на челото. Кои сѫ качествата на музикалния човѣкъ? Едно отъ качествата е тактътъ, музикална мѣрка за времето. Като пѣе или свири, музикантътъ знае, колко време трае всѣка нота. При цѣлата нота времето е по-дълго. При половината и четвъртината нота времето се съкращава. Имаме 1/8, 1/16, 1/32 и 1/64 ноти. При тѣхъ времето се съкращава още повече. Отъ съчетанието на тоноветѣ въ тактове, а тактоветѣ въ музикални изречения се образуватъ пѣснитѣ. Сѫщото става и въ речьта. За да се произведе цѣла речь или слово, първо си служимъ съ отдѣлни звукове, които се съчетаватъ въ срички, сричкитѣ въ думи, думитѣ въ изречения, а изреченията — въ непрекѫснато слово. Разумно е словото. Като съмъ дошълъ на земята, между българитѣ, и азъ си служа съ българския езикъ. Съ всички български думи се примирихъ, само съ една още не съмъ примиренъ. Коя е тая дума, не казвамъ. И досега още не мога да намѣря дума, съ която да я замѣстя. Трептенията на тая дума не сѫ лоши, но има нѣщо неприятно въ нея. Тая дума е неприятна и въ английски езикъ, и тамъ не съмъ намѣрилъ дума, съ която да я замѣстя. Като дойда до тая дума, работитѣ се объркватъ, обръщатъ се съ главата надолу. Дето и да се тури, все куца нѣщо. Това показва, че въ строежа на българския езикъ липсва нѣщо. Мисъльта на българина трѣбва да се измѣни. Тогава ще се измѣни и езикътъ му. Съ това заедно ще се измѣни и българската народна пѣсень. Ще кажете, че има нѣщо гениално въ тѫжната пѣсень на българина, но оня, който я съставилъ, самъ не знае, защо е турилъ бемолъ въ нея. Казвате: Трѣбва да има малко тѫга въ пѣсеньта. Това е все едно да кажешъ, че макаръ и малко, трѣбва да се скарате на човѣка. Това сѫ неестествени нѣща. Ако трѣбва да се карашъ на човѣка, да му кажешъ нѣколко строги думи, речьта ти ще бѫде неестествена. Тя не върви по закона на любовьта и свободата, но по закона на ограничението. Какво ще кажете, ако накарамъ нѣкой отъ васъ да изпѣе една пѣсень? И добре да пѣе, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човѣкъ? Ако свѣтскиятъ човѣкъ попадне въ едно религиозно общество и изпѣе една българска народна пѣсень, ще каже, че се е изложилъ. Ако духовниятъ човѣкъ попадне въ свѣтско общество и изпѣе една духовна пѣсенъ, и той ще каже, че се е изложилъ. Защо въ свѣтско събрание да не изпѣешъ една духовна пѣсень? И защо въ духовно събрание да не изпѣешъ една свѣтска пѣсень? Свѣтската и духовната пѣсень не излѣзоха ли отъ душата на българина? Не минаха ли презъ неговото сърдце? Колко пѫти се събиратъ млади и стари заедно да си попѣятъ! Старитѣ искатъ да имъ се изпѣе нѣкоя тѫжна пѣсень, а младитѣ искатъ да си попѣятъ и поиграятъ, да се повеселятъ. Младитѣ запѣватъ една тѫжна българска пѣсень, а старитѣ слушатъ и плачатъ, спомнятъ си миналото. После младитѣ се хванатъ на хоро да си поиграятъ. Българинътъ започва съ тѫжна, религиозна пѣсень, а свършва съ весела и игрива свѣтска пѣсень. Да изпѣешъ единъ пѫть „ми бемолъ“, има смисълъ, но да го пѣешъ по нѣколко пѫти на день, това значи, да изпаднешъ въ ипохондрия. Да туришъ малко пиперъ въ яденето, разбирамъ, но да туришъ нѣколко пѫти, това значи, да развалишъ вкуса си. Кажешъ ли една дума, не я повтаряй. Ако я употрѣбишъ нѣколко пѫти, ще минешъ презъ гамата „солъ миньоръ“. Като минавашъ презъ всички тонове на миньорната гама, ти се свързвашъ съ тѣхнитѣ цвѣтове. Има смисълъ да повтаряшъ тоноветѣ, ако можешъ да разредишъ тия цвѣтове, да станатъ по-разредени, по-чисти и свѣтли. Ако цвѣтоветѣ на тоноветѣ се сгѫстяватъ, ти не разбирашъ смисъла нито на тоноветѣ, нито на думитѣ, започвашъ да се обърквашъ, взимашъ противоположна посока и казвашъ: Не заслужава човѣкъ да живѣе. Казвамъ: Не е добре да се движишъ само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишавашъ, ще развивашъ личнитѣ си чувства и ще влѣзешъ въ стълкновение съ хората. Значи, не можешъ да живѣешъ нито само съ бемоли, нито само съ диези. И тъй, когато дойдемъ до духовнитѣ и до свѣтскитѣ пѣсни, важно е чистотата на тоноветѣ. Въ всички пѣсни, които съмъ далъ до сега, отличителното въ тѣхъ е чистотата на тоноветѣ. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ всички преплитания, както и отъ лошитѣ наследствени чърти. Казвате: Можемъ да пѣемъ, както и да е, безразлично, дали ще поставимъ бемолъ или диезъ. Не е така. Ще повишавашъ и понижавашъ споредъ случая. Ако мѫчнотиитѣ и препятствията въ живота ти сѫ голѣми, ще туришъ предъ себе си диезъ, да повишишъ тона. Ако не туришъ диезъ, поне ще махнешъ бемола, мѣстото му не е тамъ. Съ други думи казано: Влѣзе ли въ ума ти една тѫжна мисъль, а въ сърдцето ти — тѫжно чувство, помѫчи се да ги махнешъ, мѣстото имъ не е тамъ. Първата пѣсень, тѫжната, която започва отъ „до“ и свършва до „солъ“, азъ съмъ я свирилъ, и на васъ ще я свиря нѣкога, но втората пѣсень — за младитѣ, нѣма да я свиря. И въ нея има тѫга, но по-малко. Нѣкой момъкъ се влюбилъ въ млада мома, която си играе съ него, да го помѫчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко съ него. Стариятъ слуша съ внимание тѫжната пѣсень, пренася се въ миналото и казва: Велики времена бѣха ония! — Велики времена бѣха, но съ два неестествени знака — единъ бемолъ и единъ диезъ. Това не е най-добрата пѣсень. Сега азъ говоря за тоноветѣ съ тѣхнитѣ цвѣтове и знаци — бемолъ и диезъ. Безъ цвѣтоветѣ и безъ знацитѣ, тоноветѣ нѣматъ никакъвъ смисълъ. Защо на нотата „ми“ да нѣма бемолъ, а на „фа“ — диезъ? Чрезъ бемолитѣ и диезитѣ се нарушава естествениятъ ходъ на нѣщата. Пѣсеньта съ ми бемолъ и фа диезъ представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинътъ не е разбиралъ живота. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и вие имате много „ми“ бемоли и „фа“ диези. Оставете бемолитѣ и диезитѣ настрана. Не ви трѣбватъ бемоли и диези. Вие се нуждаете отъ чисто „ми“ и чисто „фа“. Вие се нуждаете отъ чисти мисли и чисти чувства — нищо повече! Казвате: Богъ ще оправи работитѣ. Какъ ще ги оправи? Като дойде вашиятъ добъръ учитель по музика, какъ ще ви оправи? — Като премахне всички бемоли и диези. Като ученици, вие трѣбва да прилагате новитѣ правила въ живота. Досега сте живѣли съ много правила, но днесъ тѣ вече не работятъ. Срѣщате човѣкъ, който прави движения съ рѫцетѣ, съ раменетѣ, съ главата. Другъ движи мускулитѣ на лицето си, мърда устата си. Трети човѣкъ говори високо, грубо. Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесватъ, неприятно ви е да ги срѣщате. Това сѫ навици, които сѫ придобити още въ миналото. Какъ сѫ ги придобили, и тѣ не знаятъ. Коя е причината за тия движения, сѫщо не знаятъ. Тѣ сѫ резултатъ на излишна енергия, която днесъ се проявява по единъ или по другъ начинъ. Нѣкой човѣкъ е крайно енергиченъ, обича да говори. Не е достатъчно само да говоришъ, но трѣбва да знаешъ, какъвъ резултатъ ще има твоето говорене. Важно е движенията на човѣка да бѫдатъ правилни и разумни. Това се постига, когато човѣкъ има връзка съ Божественото начало въ себе си, съ разумностьта въ природата, както и съ цѣлата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бѫде на мѣсто. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. Въ тоя свѣтъ нѣщата не сѫ на мѣсто. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свѣтъ, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намѣри мѣсто и ще го използува. Вашата мисъль, вашитѣ действия, колкото и да сѫ дисхармонични, не могатъ да нарушатъ хармонията въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичко се използува. Каквото дойде от вънъ, веднага се преработва и поставя на своето мѣсто. Помнете: Всѣка мисъль, добра или лоша, се връща при своя източникъ, като носи съ себе си придобивкитѣ отъ своето пѫтуване. Не може да отправишъ нѣкѫде една добра или лоша мисъль, безъ да понесешъ последствията ѝ. Това е законъ. Ето защо, великитѣ Учители сочатъ на хората правия пѫть. Тѣ казватъ, че никой не може да избѣгне последствията на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Днесъ или утре, следъ десетки години или вѣкове, ти ще се натъкнешъ на тая реалность. Ти може да си забравилъ, какво си правилъ нѣкога, но ще се натъкнешъ на последствията на твоитѣ дѣла и ще се чудишъ, отде ти дойде нещастието. Казвашъ: Едно мислѣхъ, друго стана. Кой е причината за това? — Ти самъ си причината. — Азъ не искахъ да стане това, а то стана. — По-рано трѣбваше да мислишъ за това. Станало е вече, нѣма какво да правишъ. Сега ще благодаришъ на Бога за всичко, което е станало, и ще приемешъ новата мисъль. По силата на закона, единъ день тя ще се върне при тебе съ голѣми придобивки, и ти ще ликвидирашъ съ старото. Какво да правимъ съ погрѣшкитѣ си? — Ще ги изправите. — Искамъ да не правя погрѣшки. — И това може, но трѣбва да бѫдешъ разуменъ, добъръ, справедливъ. Споредъ мене, силниятъ човѣкъ прави погрѣшки, но той е силенъ и да ги изправя. Слабиятъ не прави погрѣшки. Оня, който грѣши и не иска да изправи погрѣшката си, е слабъ човѣкъ. Питамъ: Защо, като правилъ погрѣшки, билъ силенъ, а сега, като дойде до изправянето имъ, става слабъ? Щомъ не иска да изправи погрѣшкитѣ си, законьтъ го хваща и го заставя да ги изправи. Бѫди силенъ, самъ да изправишъ по грѣшкитѣ си. Не чакай законътъ да те заставя. Ако не искашъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си, бѫди силенъ да не ги правишъ. Не туряй въ ума си мисъльта, че си слабъ и не можешъ да изправишъ погрѣшкитѣ си. Казвашъ: Азъ живѣя добре, правя добрини. — Така е, но знай, че животътъ е прогресивенъ, и всѣки день трѣбва да правишъ по едно добро. — Азъ си научихъ уроцитѣ. — Ти научи уроцитѣ си за днесъ, но не си научилъ уроцитѣ за другия день. Всѣки день носи нови уроци, които ти трѣбва да изучавашъ. Казвашъ: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на рѫката ми. — Нѣма защо да ти се казватъ тия нѣща. Написани сѫ редъ паталогични знаци, които не трѣбва да се знаятъ. Ако Богъ е заличилъ престѫпленията на вашето минало, трѣбва ли азъ да ги откривамъ на ново? Богъ е наредилъ живота така, човѣкъ да мисли, че иде за пръвъ пѫть на земята. Богъ му казва: Работи и не мисли за миналото. — Искамъ да зная, какъвъ съмъ билъ въ миналото. — Азъ зная, какъвъ е билъ, но нѣма смисълъ да му казвамъ. Защо ще му кажа, че е билъ нѣкакъвъ харамия? Той мисли, че е билъ добъръ човѣкъ — нека си мисли. Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ него. То е вложено не само въ миналото, но и днесъ. Богъ го е кредитиралъ, далъ му е добри условия, роденъ е отъ добра майка и баща, при добри братя и сестри. — Има нѣщо, което не ми харесва. — Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Богъ ти е далъ. Използувай добритѣ условия, при които си роденъ. Сега и на васъ казвамъ: Използувайте настоящето, което ви е дадено. Използувайте условията, при които днесъ живѣете. Въ бѫдеще, когато станете силни, ще се върнете назадъ да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинътъ ще поправи своята тѫжна пѣсень съ бемолъ и диезъ. И вие, като объркате работитѣ си, туряте бемоли и диези. Ти не знаешъ, че така се отклонявашъ отъ правия пѫть. — Какъ ще се върнемъ въ правия пѫть? — Като се освобождавате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Като станете сутринь отъ сънь, отправете мисъльта си къмъ Бога, съ молба да ви освободи отъ чуждитѣ, натрапени мисли. Това не се постига изведнъжъ. Достатъчно е да съедините мисъльта си съ Божията, за да оправите пѫтя си. Тогава и вие ще работите заедно съ Бога, да изправите погрѣшкитѣ си. Отъ васъ се иска търпение, да дойде вашето време, което Богъ е опредѣлилъ да ви помогне. Само една милионна часть отъ секундата е нуждна на Господа, за да помогне на всѣки човѣкъ, но трѣбва да чакате реда си. Нѣмате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидението и най-после и на Бога. Бѫдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи въ живота, благодарете и за него. Колкото малка помощь да ви е дадена, благодарете и за нея. Сегашнитѣ хора се спрѣли на такова мѣсто, дето всички нѣща могатъ да се поправятъ. Не използувашъ ли това мѣсто, всичко ще за губишъ и ще кажешь: Всичко е свършено съ мене. Питамъ: Можешъ ли да мислишъ? — Мога. — Можешъ ли да чувствувашъ? — Мога. — Искашъ ли да живѣешъ? — Искамъ. — Тогава ще знаешъ, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е единъ човѣкъ да те обича, за да се оправятъ работитѣ ти и да живѣешъ. Когато пожелае, Богъ може да ти върне живота. Отъ тебе се иска само едно: да изправишъ погрѣшкитѣ си. Иначе, ти ще попаднешъ въ закона на ограничението. Като правишъ погрѣшки, радвай се; като ги изправяшъ, пакъ се радвай. Представете си, че нѣкой човѣкъ отиде въ дома на една бедна вдовица, да си поговори съ нея. Отъ разговора той разбира, че тя има спестени 200 — 300 лв. Той намисля да я обере. На другия день пакъ я посещава, взима паритѣ ѝ и си отива. Вечерьта започва да се моли, но съвѣстьта му не го оставя спокоенъ. Той си казва: Какво направихъ днесъ? Обрахъ една бедна вдовица. Защо направихъ тая погрѣшка? Какъ ще я поправя? Изведнъжъ му дохожда една свѣтла мисъль, да отиде при вдовицата и, безъ да ѝ каже, че я обралъ, да изправи погрѣшката си. Той взима два чувала брашно и, вмѣсто взетитѣ 200 лв., взима 1200 лв. и отива при вдовицата. Тя започва да се оплаква, че нѣкой я обралъ, взелъ последнитѣ ѝ 200 лв., спестени съ трудъ, но той ѝ казва: Не се безпокой, азъ ида да изправя погрѣшката на крадеца. Ето, вземи тия 1200 лв., вземи двата чувала брашно и благодари на Бога за станалото. Така и вдовицата е радостна, и тоя, който я обралъ. Питате: Защо трѣбваше да обератъ бедната вдовица? — За да се отвори и нейното сърдце, да познае Бога. Тя е бедна, защото сърдцето ѝ е затворено. А на оня, който я обра, се даде възможность да прояви силата си — да направи погрѣшка и да изправи погрѣшката си. Сега и на васъ казвамъ: Отворете широко сърдцата си, да не ви обиратъ. Ако пъкъ сте обрали нѣкого, бѫдете готови да изправите погрѣшката си, да върнете взетото десетократно. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1932 г. София. —- Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Физичниятъ и Божествениятъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени. На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ. Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила. Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно. Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си. Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность. И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане. Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль. Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява. Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка. Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе. Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото. Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро. И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть. Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно. И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа. Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува. Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си. Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си. И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность. Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай. Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ. Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него. Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне. Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение. Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право. Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ. Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи. Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки? Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото. Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи. На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне. Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него. Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си. Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си. Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“ Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята. Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание. Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“ Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ. Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви. Т. м. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ начала Размишление. Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросътъ остава пакъ неразрешенъ. Какво ще отговорите на въпроситѣ: Може ли бедностьта да се яви преди богатството? Може ли човѣкъ да бѫде беденъ, ако никога не е билъ богатъ? Може ли да бѫде богатъ, ако никога не е билъ беденъ? Когато човѣкъ дойде до едно мѣсто, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. ВѢрно е, че нѣщо знае, но има нѣща, които не знае. Той казва: Азъ зная, какво представя животътъ. Ти знаешъ, какво представя обикновениятъ животъ, но дойдешъ ли до необикновения, нищо не знаешъ. За своя животъ знаешъ нѣщо, но за живота на ангелитѣ нищо не знаешъ. — Предполагамъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. — Предположението не е знание. Ти не си живѣлъ между ангелитѣ, не си посещавалъ тѣхнитѣ училища. Говоришъ и за микробитѣ, но не познавашъ тѣхния животъ. Казвашъ, че микробитѣ сѫ малки сѫщества, но това знание не е достатъчно. Ще кажешъ, че тѣхниятъ животъ е простъ. И въ проститѣ процеси се криятъ истини, които не знаешъ. Напримѣръ, прости процеси сѫ: 2 + 2 = 4; 2—2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се криятъ въ тия процеси? Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия въ геометрията. Отъ друго гледище, тая линия представя човѣшки гръбъ. Защо е крива тя? Трѣбва ли гърбътъ да бѫде кривъ? Колко голѣма трѣбва да бѫде тая кривина? Ако кривината е голѣма, или човѣкътъ е слабъ, или носи голѣмъ товаръ. Тогава задницата излиза навънъ. Нѣкога коремътъ е много изпъкналъ, а гърдитѣ — сплескани. Това сѫ аномалии въ човѣшкия организъмъ. У нѣкои хора гърдитѣ сѫ много тѣсни, у други — много широки. Ще кажете, че това сѫ случайности. Не сѫ случайности. Всѣка права и крива линия въ човѣшкия организъмъ иматъ своето научно обяснение. Представете си, че нѣкой ви каже три изречения, които трѣбва да преведете. Първото изречение: Имамъ една красива форма, направена отъ злато. Второто изречение: Съдържанието ѝ е отровно. Третото изречение: Мисъльта е отрицателна. Дава ви се задачата, отъ тритѣ изречения да съставите нѣщо цѣло. Златната форма показва външната красота на нѣщата. Тѣ могатъ да бѫдатъ и отвѫтре златни, т. е. благородни, но могатъ да иматъ и отровно съдържание. Златото има отношение къмъ разумностьта, която освобождава човѣка. Отрицателната мисъль означава човѣшката сила, която ограничава. Наистина, когато човѣкъ започне да мисли за война, напримѣръ — отрицателна мисъль, силата му го ограничава. Мисъльта му работи само въ едно направление — войната. Ако войната излѣзе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го биятъ, всичко изгубва. Какво представя човѣкъ въ миниатюръ? — Една малка държава, съ царь и царица, съ министри, съ опредѣленъ бюджетъ и т. н. Въ тая държава се разрешаватъ всички социални въпроси. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че всѣка клетка означава нѣщо специфично: едни клетки сѫ минали презъ материални области; други клетки сѫ минали презъ областьта на силата, а трети — презъ разумностьта. Ако клеткитѣ на кожата сѫ груби, това показва физична сила. Тъкачитѣ, които работили въ неговия организъмъ, не сѫ свършили работата си, както трѣбва. Господарьтъ, който ги управлявалъ, не разбиралъ отъ тъкачество; пъкъ и самитѣ тъкачи не разбирали много отъ работата си, та направили дрехата, както имъ падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скѫпо на господаря. Господарьтъ искалъ да му направятъ по-хубава кѫща, но слугитѣ не могли да изпълнятъ желанието му — били невежи. Тѣ не поставили прозорцитѣ му — очитѣ, дето трѣбва; ушитѣ му — слушалкитѣ, не направили, както трѣбва; главата и челото му — оттукъ-оттамъ сбутани. Господарьтъ се принудилъ да влѣзе въ тая кѫща, но седи вѫтре като затворникъ, не може да се съобщава съ невидимия свѣтъ. Господарьтъ пита: Защо Господъ ми даде такава кѫща? Богъ не е виновенъ. Твоитѣ работници ти взеха паритѣ и не можаха да ти направятъ кѫщата, както трѣбва. — Защо ми направиха такова тѣло? — Направено е вече, нѣма какво да говоришъ. Платилъ си, колкото трѣбва, но не можешъ вече да излѣзешъ вънъ. Въ кѫщата ти е лошо, но отвънъ е още по-лошо. Не остава нищо друго, освенъ самъ да поправишъ кѫщата си, самъ да станешъ майсторъ. Щомъ слугитѣ не могатъ да свършатъ работата, както трѣбва, господарьтъ се заема да я свърши и да изправи погрѣшкитѣ имъ. Ти ще поправишъ прозорцитѣ, вратитѣ, тавана, пода и, като свършишъ всичко, ще си кажешъ: Направихъ това, което слугитѣ трѣбваше да направятъ, но поне се научихъ да правя кѫщи. Като станешъ майсторъ, втори пѫть нѣма да оставяшъ цѣлата работа на слугитѣ. Ти ще знаешъ, какъ се прави кѫща, и презъ всичкото време, докато строятъ кѫщата, ще наблюдавашъ, какъ работятъ майсторитѣ и ще ги упѫтвашъ. Мнозина се оплакватъ, че не разбиратъ нѣкои нѣща. Така е, има сериозни въпроси, които мѫчно се разбиратъ. Напримѣръ, разбирате ли произхода на вашитѣ желания? Знаете ли, отде идатъ тѣ? Затова е казано: Не давай ходъ на всѣко желание. Казвашъ: Искамъ да ямъ. — Желанието ти да ядешъ е естествено. Въ реда на нѣшата е да ядешъ по три пѫти на день, но трѣбва да знаешъ, кога да ядешъ и какво да ядешъ. Не яжъ остатъцитѣ отъ яденето. Отивашъ въ една гостилница и, понеже си закъснѣлъ, гостилничарьтъ ще ти даде, каквото е останало. Не яжъ такова ядене. По добре остани гладенъ, отколкото да ядешъ, каквото и да е ядене. Ядешъ ли остатъцитѣ отъ яденето, скѫпо ще платишъ. Казвашъ: Макаръ и остатъци, но ми хареса това ядене. — Пита ли стомаха си, да ядешъ ли отъ това ядене? Ако не го питашъ и му се наложишъ, ще носишъ последствията на насилието. Слушашъ нѣкой да говори и казвашъ: Хареса ми мисъльта на тоя човѣкъ. — Пита ли ума си, какъ му се отрази тая мисъль? Проникна ли въ дълбочината на тая мисъль, да разберешъ, какво се крие въ нея? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, които раздвояватъ съзнанието на човѣка, не сѫ добри, има нѣщо неестествено въ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави, за да дойде човѣкъ до естествения животъ? Той трѣбва да избѣгва механичното въ живота. Права мисъль е нуждна на човѣка. Трѣбва ли да питашъ, защо Богъ създалъ свѣта така, а не другояче? Това е механиченъ въпросъ. Мисли върху създаването на свѣта, а не питай, защо е така създаденъ. Ти не мислишъ по тоя въпросъ, а искашъ да го разберешъ. Това е невъзможно. И да разбирашъ нѣщо, пакъ трѣбва да мислишъ върху него. Дойдешъ до една пропасть, виждашъ, че не можешъ да я минешъ, разбирашъ, че си предъ една мѫчнотия и тамъ спирашъ. Не, ще мислишъ, какъ да минешъ мѫчнотията. Такива положения се срѣщатъ и въ математиката. Дойдешъ до нѣкой неразрешимъ въпросъ и спирашъ. Трѣбва да мислишъ, дано намѣришъ нѣкакво разрешение. Казвашъ: Мисля, но не мога да го разреша. — Пакъ ще мислишъ. Все ще дойде день, когато ще проникнешъ въ тоя въпросъ. Напримѣръ, ти мислишъ, какво нѣщо е смъртьта. Като не можешъ да си отговоришъ, казвашъ, че задъ смъртьта е вѣчниятъ животъ. Каква е разликата между временния и вѣчния животъ? Временниятъ животъ съдържа смѣси — утайки, отъ които трѣбва да се очисти, да остане само животьтъ. Вѣчниятъ животъ е чистъ, не съдържа никакви утайки, никакви примѣси. Следователно, когато изчистишъ временния животъ отъ утайкитѣ, остава животътъ, който е идентиченъ сь вѣчния. Тогава хората ще разбератъ вѣчния животъ. Единъ е животътъ, вѣченъ и недѣлимъ. Казвате: Трѣбва да се живѣе! — Това не е достатъчно. Трѣбва да се живѣе добре. Добриятъ животъ е за тебе, а не за другитѣ. Ако не живѣешъ добре, ти ще носишъ последствията на лошия животъ. Добриятъ животъ подразбира участието на съзнанието въ живота. Той не е механиченъ процесъ. Да давашъ нѣщо отъ себе си механически, това не е добро. И да взимашъ нѣщо механически, пакъ не е добро. Доброто има отношение къмъ вѣчния животъ. То запазва условията за тоя животъ въ човѣка. Безъ доброто ти губишъ тия условия. Изгубишъ ли доброто въ себе си, ти губишъ условията за вѣчния животъ. Чрезъ доброто ти пазишъ живота си; чрезъ доброто ти подкрепвашъ организъма си. Да бѫдешъ добъръ, това е въ твой интересъ, въ интереса на твоята душа. Колкото си по- добъръ, повече ще живѣешъ. Значи, ако си билъ добъръ само десеть години, на тая възрасть ще заминешъ за оня свѣтъ. Нѣкой заминава за оня свѣтъ на 20, на 30, на 40 години, споредъ степеньта на доброто въ себе си. Не е важно, колко години си живѣлъ на земята; важно е да си използувалъ доброто въ себе си, като капиталъ, отъ който си придобилъ нѣщо. Ако нищо не печелишъ, животътъ е безсмисленъ. И тогава ще кажешъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И следъ Соломона мнозина подържатъ мисъльта, че всичко въ живота е суета. Ако е така, защо живѣемъ? Правъ е Соломонъ да твърди, че животътъ е суета, но това се отнася до неговия животъ. Всички, които живѣятъ като Соломона, иматъ право да казватъ, че животътъ е суета. Порочниятъ животъ е суета на суетитѣ, но добриятъ и чистъ животъ не е суета. — Какво има задъ суетата? — Нищо нѣма. — Какво има задъ безвѣрието? Ще кажете, че следъ безвѣрието иде вѣрата. Не е така. Ти си безвѣрникъ, значи, минавашъ презъ едно препятствие. Като минешъ препятствието, това не означава, че ставашъ вѣрващъ. Безвѣрието представя трънъ въ петата на човѣка. Той причинява болка въ крака. Изваждашъ тръна, изгаряшъ го, той се превръща на пепель, и болката минава. Това още не показва, че си станалъ вѣрващъ. Между вѣрата и безвѣрието има редъ процеси, презъ които неизбѣжно трѣбва да минешъ. Ако и вие, съ вашето съзнание, влѣзете като трънъ въ петата на единъ ангелъ или на едно възвишено сѫщество, знаете ли, какво ви очаква? — Огънь. Съ всѣко престѫпление, което правишъ, ти влизашъ въ петата на нѣкое напреднало сѫщество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо въ пещьта си, безъ да мисли, ще страдашъ, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, азъ те турямъ въ огъня да се пречистишъ. Мѣстото ти не е въ моята пета, но въ огъня. Защо идатъ страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предѣлъ на страданията. Всѣко нѣщо има свой краенъ предѣлъ. Мислишъ върху даденъ въпросъ, но дойдешъ до едно мѣсто и казвашъ: Нищо вече не разбирамъ. Щомъ нищо не разбирашъ, ще се върнешъ назадъ, да излѣзешъ отъ мѣстото, дето си затъналъ. — Искамъ да изуча тоя въпросъ. — Има въпроси, които не можешъ да изучишъ. Напримѣръ, ти искашъ да изучишъ съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. — Защо? — Съдържанието на шишето е отровно. — Шишето е златно. — Това е външната страна, но вѫтрешната е опасна. Само разумниятъ може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага съ такива методи, до които вие не сте дошли. Вънъ отъ разумнитѣ методи на природата, ти непремѣнно ще страдашъ. Това значи, да опитвашъ свойствата на азотната или сѣрната киселина съ езика си. Достатъчно е да близнешъ една отъ дветѣ киселини, за да не повторишъ опита. Въ природата има много златни шишета съ отровно съдържание. И въ астралния свѣтъ има такива шишета. Тѣхното съдържание е хиляди пѫти по-вредно отъ това на шишетата на физичния свѣтъ. Близнешъ ли малко отъ тѣхното съдържание, дълго време ще носишъ последствията. Когато Мойсей казва „не пожелай“, той има предъ видъ да не пожелавашъ отровното съдържание на златнитѣ шишета. Разумнитѣ сѫщества намиратъ смисълъ въ това съдържание, но за обикновенитѣ хора то е отрова, която костува живота имъ. Ако искашъ непремѣнно да опиташъ съдържанието на едно отъ шишетата, трѣбва да намѣришъ човѣка, който го е турилъ. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употрѣбата. Безъ него нѣмашъ право да отваряшъ шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира въ рѫпетѣ ти и да пострадашъ. Питате: Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Не сте свободни. Вие живѣете въ свѣта на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой отъ васъ е свободенъ? Оня, който има да дава на банкера, свободенъ ли е? Той е чиновникъ, получава петь - шесть хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети съ лихва 25%. Свещеникътъ свободенъ ли е? И той не е свободенъ. За да облѣче дреха, каквато желае, той трѣбва да иска позволение отъ владиката. Никой човѣкъ не е свободенъ. Двама приятели се разговарятъ. Иде насреща имъ единъ познатъ. Тѣ веднага прекѫсватъ разговора си — не сѫ свободни. Познатиятъ пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорять — сѫщо не е свободенъ. Движишъ се между хората, не си свободенъ. Молишъ се на Господа, страхъ те е, че нѣма да приеме молитвата ти — пакъ не си свободенъ. Дойде лѣтото съ голѣмитѣ горещини — не си свободенъ. Дойде студътъ — не си свободенъ. Живѣешъ при баща си — не си свободенъ. Отивашъ при брата и сестра си — не си свободенъ. Де е свободата? Азъ не изнасямъ противоречията въ живота, но изнасямъ факти, както сѫ въ действителность. Трѣбва да знаемъ, де е свободата. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата.“ Дето е силата, тамъ е ограничението. Дето е разумностьта, какво има? Между разумностьта и Духа има тѣсна връзка. Разумностьта има отношение и къмъ мисъльта, само разумниятъ мисли. Обикновениятъ човѣкъ мисли, когато види резултата отъ нѣщо. Виждашъ, че шишето съ розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казвашъ: Отиде маслото! Следъ това започвашъ да мислишъ, какъ се счупи шишето и зашо се счупи. Какво допринасятъ тия разсѫждения? Ще имамъ една опитность. Каква опитность е тя? Какъ ще се успокои оня, който счупилъ шишето и разлялъ маслото? Ако розовото масло се разлѣе въ гората, дето минаватъ крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тѣхъ, и тѣ започватъ да мислятъ за доброто. Отъ две злини ще предпочетешъ по-малката. По-добре, че си разлѣлъ маслото, отколкото да бѫдешъ свидетель на нѣкакво престѫпление въ гората. Маслото се разлѣ, но разбойницитѣ решиха да измѣнятъ живота си. Питате: Какъ е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т. е. счупиха шишето Му. Животътъ му отиде —разлѣ се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята, и хората се възползуваха отъ това богатство. Така тѣ се спасиха. И доднесъ още тѣ крепятъ живота си върху богатството на Христа. Съ своята смърть, Христосъ изкупи грѣховетѣ на хората. Съ други думи, Той ги освободи отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. — Не можа ли свѣтътъ да се освободи съ сила? — Ако силата може да спаси човѣка, Христосъ щѣше да дойде на земята съ небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. — Защо трѣбваше Христосъ да спаси човѣчеството чрезъ страдания? Какъ трѣбваше да го спаси, съ сила ли? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да извадишъ падналия въ кладенеца съ пушка. Той е падналъ въ кладенецъ, дълбокъ 25 м., а ти стоишъ отгоре съ пушка въ рѫка и го заплашвашъ да излѣзе отъ кладенеца. Ако е вънъ, на широко и равно мѣсто, още като те види, той ще хукне да бѣга, но какво да прави въ кладенеца? Той чака, моли се, дано мине нѣкой състрадателенъ човѣкъ, да влѣзе въ положението му, да му подаде вѫже и да го извади навънъ. Никаква друга философия не помага. Сега, като се спирамъ върху научнитѣ доказателства, въ нѣкои отъ тѣхъ намирамъ известна несъстоятелность. Напримѣръ, нѣкои учени даватъ неправилно обяснение за високия ръстъ на човѣка. Азъ обяснявамъ високия ръстъ на хората съ отсѫтствие на пространство около тѣхъ. Като нѣматъ условия да растатъ на широчина, тѣ растатъ на височина. Какви кѫщи правятъ американцитѣ? Високи, отъ 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Тамъ мѣстото е много скѫпо. Единъ квадратенъ метъръ мѣсто струва хиляди. При това, мѣстото, споредъ броя на населението, е оскѫдно. Ако разполагаха съ повече мѣсто, американцитѣ никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки кѫщи. Турцитѣ казватъ, че низкитѣ хора сѫ беля на Господа. Има една височина, подъ която човѣкъ не се чувствува добре. Най-низкиятъ човѣкъ въ свѣта е отъ дяволски произходъ. Като говоря за низкитѣ и високи хора, обръщамъ вниманието ви върху числата, съ които природата работи. Гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че пръститѣ ви сѫ кѫси или дълги. Дължината на пръститѣ има значение за характера на човѣка. Това е наука, която трѣбва да изучавате. Очитѣ на нѣкого сѫ хлътнали, а на другъ — изпъкнали. Космитѣ на нѣкого сѫ тънки и меки, а на другъ дебели и твърди. Рѫцетѣ на нѣкого сѫ топли, а на другъ — студени. Краката на нѣкого сѫ винаги много топли, а на другъ — много студени. Трѣбва да изучавате тия процеси и да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ естествени и кои — неестествени. Трѣбва да изучавате и причината на тия процеси. Причината на всички процеси въ човѣшкия организъмъ се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има известно съчетание между мислитѣ и чувствата, което трови човѣка. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лѣкува. Значи, човѣкъ не е свободенъ да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободенъ въ чувствата; ако е свободенъ да чувствува, както иска, не е свободенъ въ мисъльта си. Ако е свободенъ да мисли и чувствува, както разбира, не е свободенъ въ действията си. Казвашъ: Свободенъ съмъ даже да убия човѣка. Опитай се да убиешъ не човѣкъ, а едно животно, да видишъ, какъвъ смутъ, каква тревога ще настане въ твоитѣ мисли и чувства. Ти си свободенъ да ударишъ нѣкого, но самъ се ограничавашъ. Щомъ се въздържашъ отъ боя, ти се чувствувашъ свободенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вървишъ доволенъ, разположенъ, че самъ си се ограничилъ. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да се въздържашъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Свободата на твоитѣ мисли и чувства подразбира ограничаване на постѫпкитѣ ти. Свободенъ ли си въ постѫпкитѣ си, значи, ограничилъ си чувствата и мислитѣ си. Тогава, де е свободата? Свободенъ е оня, който има свобода на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. Права постѫпка е тая, която освобождава мислитѣ и чувствата. Права мисъль и право чувство сѫ тия, които освобождаватъ постѫпкитѣ. Искате ли да провѣрите, дали мислитѣ и чувствата ви сѫ прави, вижте, каква е постѫпката ви. Ако искате да провѣрите, дали постѫпката ви е права, вижте, какви сѫ мислитѣ и чувствата ви. Правотата на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣля отношенията ви къмъ Бога. Богъ живѣе въ абсолютна чистота, въ абсолютна хармония и въ абсолютна справедливость и свобода. Вънъ отъ абсолютния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота и любовь живѣятъ грѣшнитѣ и паднали хора, къмъ които Богъ се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето сѫ престѫпленията, тамъ Богъ не сѫществува, но работи върху тия, които вършатъ престѫпления. — Какво трѣбва да правя, за да живѣя зъ Божествената хармония? — Не ставай трънъ въ Божествения организъмъ нито съ мислитѣ, нито съ чувствата, нито съ постѫпкитѣ си. Пази се отъ злото, защото ще се върне къмъ тебе съ всичката си мощь и сила. Подържай доброто въ себе си, за да се увеличи стократно. Всѣко нѣщо, добро или зло, отправено къмъ Бога, се увеличава и се връща къмъ оня, който го е изпратилъ. Посѣй добро жито на нивата си, и ще бѫдешъ благословенъ. Какво ще ти даде нивата, ако я посѣешъ съ магарешки трънъ? Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Ако нѣматъ такова, тѣ дохождатъ до положението на изтощената почва. Колкото и да сѣешъ на нея, тя нищо не дава. Нѣкой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговоръ, казва: Не ме слуша Господъ. — Не си се молилъ, както трѣбва. Дългитѣ молитви не разрешаватъ въпроситѣ. Единъ богомолецъ отишълъ на черква да се помоли. Понеже вѫтрешното му състояние било тежко, той започналъ да се моли на гласъ и така високо, че заглушавалъ службата на свещеника. Последниятъ се принудилъ да излѣзе навънъ. Единъ следъ другъ богомолцитѣ започнали да излизатъ; останали само нѣколко души въ черквата. Единъ отъ тѣхъ се приближилъ къмъ молещия се на високъ гласъ и го запиталъ: Каква е болката ти? Какво те заставя да викашъ толкова много къмъ Господа? — Имамъ дългове, за които ще ме затворятъ. — Колко имашъ да давашъ ? Ето, вземи тия пари и млъкни. — Послуша ме Господъ. Единъ отъ присѫтствуващитѣ му казалъ: Благодари на тоя добъръ човѣкъ, който предпочете да ти плати дълга, от колкото да слуша твоя крѣсъкъ. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя викъ. И агнето се моли на Господа да не го колять, но молитвата му не се чува. Причината за това е въ човѣка. Той се затворилъ за Божественото, което говори въ него. Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възгледъ по въпроса за клането на животнитѣ. Вашитѣ възгледи сѫ отживѣли времето си, трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Съблѣчете старитѣ си дрехи, като нехигиенични, и ги бракувайте. Следъ това идете на баня да се окѫпете и облѣчете нови, чисти дрехи. — Въ какво се изразява нехигиеничностьта на вашата стара дреха? — Въ убеждението, че Богъ не ви обича, а сѫщо и хората не ви обичатъ, — Десетина души могатъ да не ви обичатъ, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичатъ, това е преувеличаване на фактитѣ. Ако двама души ви мразятъ, тѣ представятъ счупеното шише съ розовото масло. Въ края на краищата, омразата имъ ще се превърне въ любовь, както розовото масло преобрази живота на разбойницитѣ. Ако омразата на двамата души не внесе въ васъ разположение къмъ молитва, вие ще се мѫчите и страдате. Нѣкой казва: Не ми вървятъ работитѣ, сѫдбата ме преследва. — Никаква сѫдба не те преследва, ти си сѫдба на себе си. Лошиятъ животъ създава лоша сѫдба. Добриятъ и разуменъ животъ създава добра сѫдба. Когато слизашъ на земята, сѫдбата отваря вратата си. Ако си разуменъ и внимателенъ, тя отваря и затваря вратата си, безъ да ти причини нещастие. Ако си неразуменъ и невнимателенъ, така ще поставишъ рѫката си, че при затваряне на вратата, сѫдбата ще я притисне. Кой е виновенъ за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръжъ рѫката си настрана, да не се притисне. — Еди - кой си е лошъ човѣкъ. — Това не е достатъчно, Трѣбва да знаешъ, каква е лошавината му. Лошиятъ човѣкъ е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай отъ нея. — Искамъ да я изследвамъ. — Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пѫтя си. Ония, които сѫ поставили бомбата на пѫтя, тѣ трѣбва да я махнатъ от тамъ. Ти не си длъженъ да я мѣстишъ. Не се занимавай съ отрицателнитѣ мисли, които се пращатъ въ пространството, или които минаватъ презъ твоя умъ. Не се занимавай и съ отрицателнитѣ чувства и постѫпки. — Кой оставилъ тая бомба на пѫтя? — Не питай, кой я оставилъ. Вземи жена си и децата си и бѣгайте. Колкото по-скоро се отдалечите отъ бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всѣки моментъ. Пипнете ли я, и вие, и всичко около васъ ще отиде въ въздуха. Казано е въ Писанието: „Фитилътъ на бомбата е запаленъ, голѣма експлозия ще стане въ свѣта.“ Отъ хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бѫдете готови да бѣгате и да се криете. Каквото можете да вземете съ себе си, вземете; другото оставете на страна. Който не разбере тоя езикъ, ще каже: Ще се мре, грѣшницитѣ нека мислятъ за това. Нѣма защо да мислите за смъртьта. Вие мислите за нѣща, за които азъ не съмъ говорилъ. Мнозина ще минатъ презъ смъртьта; праведниятъ ще мине и замине, а грѣшникътъ ще мине и тамъ ще остане. Ако туришъ дърво въ огъня, то ще изгори и ще се превърне въ димъ и пепель. Обаче, желѣзото, поставено въ огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложишъ ли го на въздуха, то ръждясва. Изложишъ ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря въ огъня, желѣзото се нагорещява и започва да свѣти, а златото се очиства и запазва цвѣта си. Желая ви да минете презъ огъня и да се очистите като златото. Следъ това кажете: Разбрахъ смисъла на страданията. Нѣкой казва, че не се страхува отъ студа. Не трѣбва да се страхувашъ отъ студа, но да станешъ приятель съ него. Една наша сестра отишла на баня. Следъ като се измила добре съ гореща вода, влѣзла въ студения басеинъ и започнала да плава. По едно време усѣтила, че започнала да замръзва и да я побиватъ тръпки по тѣлото. Едва успѣла да си отиде вкѫщи и легнала болна. Отъ ушитѣ й започнало да тече кръвь. Следъ известно време оздравяла, но платила скѫпо за неразумностьта си. Мнозина отъ васъ постѫпватъ като тая сестра. Тѣ не пострадватъ отъ банята, но отъ крайноститѣ въ живота. Отъ голѣма любовь нѣкой минава въ голѣма омраза, отъ голѣма вѣра въ голѣмо безвѣрие. Тия крайности водятъ къмъ катастрофа. Казвашъ: Азъ вървя по кривъ пѫть. — Ако вървишъ въ пѫтя на мѫдростьта, на любовьта и на истината, ти не си въ кривъ пѫть. Който не знае, какъ да върви, самъ изкривява пѫтя си. И въ най-свѣтлия пѫть да си, щомъ не знаешъ, какъ да вървишъ, ти изкривявашъ пѫтя си и се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Всѣки моментъ трѣбва да провѣрявашъ, изкривилъ ли си пѫтя, или не. — По какво се познава това? — Ако имашъ миръ въ душата си, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ прави, и ти си въ правия пѫть. — Искамъ да влѣза въ новия животъ.—Лесно можешъ да влѣзешъ, но не трѣбва да допущашъ нищо отрицателно въ себе си. Турете отрицателното въ шишенца, херметически затворени. — Защо Богъ допусна Христа и дявола да живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто? — Само така Богъ може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволътъ въ дома ви, нака райте го да работи. — После? — После ще го заставите да се моли и да изправи погрѣшкитѣ си. — Искаме да го изпѫдимъ отъ свѣта. — Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпѫдите дявола отъ ума си, после отъ сърдцето си. Като дойдете до постѫпкитѣ си, т. е. до областьта на физичния свѣтъ, от тамъ не можете да го изпѫдите. Ако изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, то ще влѣзе въ сърдечния свѣтъ, а оттамъ — въ умствения. Значи, не може да изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, но може да го впрегнете на работа и да се учите отъ него. Казвате: По кой пѫть да вървимъ? — Вие още не сте тръгнали по главния пѫть. Сегашнитѣ хора вървятъ по разни пѫтища, още се блъскатъ, търсятъ истинския пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Като влѣзете въ тоя пѫть, ще намѣрите истината и живота. Той е правиятъ пѫть. Българинътъ има обичай, като намѣри правия пѫть, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пакъ държи правата посока, но върви по нея съ отклоняване. Правъ пѫть е оня, който внася хармония въ мислитѣ. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, тамъ сѫ свѣтлината и знанието, които освобождаватъ човѣка отъ робство и ограничение. „Азъ съмъ пѫтьтъ“ — пѫтьтъ на знанието. „Азъ съмъ истината“ — пѫтьтъ на свободата и свѣтлината. „Азъ съмъ животътъ“ — пѫтьтъ на любовьта. Тоя пѫть трѣбва да следвате всички. Това сѫ тритѣ начала на живота. И тъй, пѫтьтъ на любовьта е пѫть на новото учение. — Какво представя новото учение? — За да разберете новото учение, трѣбва да влѣзете въ Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна отъ тая на християнството. Азъ се проявявамъ между васъ споредъ духа на християнската етика. Ще дойде день, когато ще се проявя вамъ споредъ духа на новата етика. Като живѣе, човѣкъ си служи съ различни срѣдства — хармония, музика, поезия, изкуство. Въ тоя смисълъ, музиката е стенография на живота. Всѣки тонъ е сборъ отъ думи, които трѣбва да се разчитатъ и превеждатъ. Ако направите правиленъ преводъ на музикалнитѣ тонове, ще придобиете нѣщо. Какво свирене е това, отъ което никой не се ползува? Ако си уморенъ и си посвиришъ, умората ти трѣбва да изчезне. И азъ махамъ умората съ свирене. Не свиря голѣми парчета, като тия на Бетовена, но малки. Голѣмитѣ музикални парчета сѫ голѣми, скѫпи яденета. Не е лесно да приготвишъ единъ голѣмъ, скѫпъ обѣдъ. Добре е, всѣки отъ васъ да има нѣкакъвъ инструментъ, на който да свири, да си помага въ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкой не може да свири, да си вземе едно дааре или тѫпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срамъ да биете дааре или тѫпанче. И безъ външно свирене, всѣки човѣкъ бие тѫпанъ. Важно е да знаешъ, какъ да го биешъ. Коя е основната мисъль на лекцията? — Тритѣ начала: Да се движите въ Христовия пѫть, въ пѫтя на истината и въ пѫтя на живота. Друга основна мисъль е тая, която опредѣля кривината на гърба и на гърдитѣ. Кривината на гърба не трѣбва да бѫде голѣма. Гърдитѣ да сѫ добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Сѫщо така и коремътъ да не изпъква много напредъ. Не е правилно коремътъ да бѫде капитанъ на тѣлото. Главата е капитанътъ. Като теглите права линия отпредъ на главата до краката, челото трѣбва да излиза поне единъ милиметъръ навънъ отъ гърдитѣ; гърдитѣ да излизатъ поне два милиметра вънъ отъ корема. Който може да тури редъ и порядъкъ въ мислитѣ, чув­ствата и постѫпкитѣ си, може да бѫде господарь на главата, на гърдитѣ и на корема си. Упражнение: Поемате въздухъ и поставяте рѫцетѣ на раменетѣ съ свити пръсти на юмрукъ. Издишате въздуха — рѫцетѣ на предъ, съ отворени пръсти. Бавно сваляте рѫцетѣ надолу. Вдишането и издишането на въз­духа трае отъ поставяне рѫцетѣ на раменетѣ до свалянето имъ. Т. м. * * 7.Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто разположение Размишление. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Да бѫде миренъ. — Кога трѣбва да бѫде миренъ? — Когато духатъ вѣтроветѣ. Въпрѣки това, нѣма мирни хора въ свѣта. Тема за следния пѫть: „Кога се е родило невежеството“? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нѣщо въ свѣта, ако нѣма условия за това. Никой не може да придобие нѣщо, ако нѣма условия за това. Може да сѫществува нѣщо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е законъ, опитанъ и доказанъ. Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете нѣколко реда и ще се задоволите. Нѣкой ще напише, че невежеството се явява, дето отсѫтствува науката. Невежеството сѫществува вънъ отъ науката и вънъ отъ добродетелитѣ. Какъ ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставятъ женитѣ си, красиви и грозни, да закриватъ лицата си. Ако само красивитѣ закриватъ лицата си, ще кажемъ, че това се препорѫчва, за да не се съблазняватъ хората. Възможно е, красотата може да съблазни човѣка. Защо и грознитѣ жени закриватъ лицата си? Тѣ поне нѣма да съблазнятъ никого. Какво заключение ще извадите за тоя турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вѫтрешна. Все има нѣкакъвъ поводъ, който вие не подозирате. Напримѣръ, защо сѫществуватъ страхътъ и срамътъ въ човѣка? Както и да си ги обяснявате, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ произходъ, който вие не знаете. Казвате, че човѣкъ живѣе, значи, сѫществува. Щомъ сѫществува, той е създаденъ отъ нѣкого. Не може да сѫществува нѣщо, ако нѣма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, въ нея се крие произходътъ на всичко живо. Обаче, каже ли нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ единъ малъкъ бръмбаръ, никой нѣма да повѣрва. Естествено е да не вѣрвате. Но защо вѣрвате, че малката микроба може да умъртви човѣка? Ако е възможно това, защо да не е възможно човѣкъ да произлѣзе отъ бръмбаръ? Въ сѫщность, човѣкъ не умира отъ микробата, но и не се ражда отъ бръмбара. Това сѫ разсѫждения, които нѣматъ нищо общо съ сегашния ви животъ. Другъ е въпросътъ, ако искате да бѫдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бѫдете красиви? Защо искате да бѫдете добри? Кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Защо искате да бѫдете силни? Коя е причината за това? Сега и васъ питамъ: Като сте се събрали тукъ, какво искате? Защо влизатъ хората въ гостилницата? Една обща причина ги заставя — желанието имъ да ядатъ. Обаче, всички нѣматъ единъ и сѫщъ вкусъ: единъ обича едно ядене, другъ — друго ядене. Голѣмо разнообразие има въ вкусоветѣ на хората. Ако гостилничарьтъ е сготвилъ такова ядене, каквото клиентитѣ обичатъ, тѣ казватъ, че той е добъръ готвачь, Щомъ тѣ сѫ доволни, и гостилничарьтъ е доволенъ. — Кога е недоволенъ гостилничарьтъ? — Когато клиентитѣ му ядатъ малко и не обичатъ да плащатъ. Днесъ и вие сте дошли тукъ, като на гостилница, но ядене нѣма. Съжалявамъ, че нѣмамъ такива тенджери и ядене, каквото вие искате. Понеже нѣмамъ приготвено ядене за васъ, ще взема на заемъ отъ съседитѣ и пакъ ще ви дамъ нѣщо. Бѣхъ решилъ да ви посвиря, т. е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днесъ моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искамъ да свиря на хора, които не разбиратъ и не ценятъ музиката. Въ такъвъ случай, азъ не искамъ да я заставя на сила да свири. Тая сутринь ще говоря върху „Науката за разположението.“ Правилното развитие на човѣка зависи отъ неговото добро разположение. То е съчетано отъ много тонове, съ известно съотношение помежду си, а не само отъ единъ тонъ. Да бѫдешъ добре разположенъ, това е велика наука. Ако си всѣкога веселъ, това не е наука; ако си всѣкога скръбенъ, и това не е наука. — Въ какво се заключава доброто разположение? — Да взимашъ навреме и да давашъ навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете въ единъ моментъ да развалите доброто разположение на вашия приятель. Представете си, че приятельтъ ви е дошълъ на гости, и вие го посрѣщате мраченъ, неразположенъ. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете редъ оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, какъ да постѫпвате. Какво ще кажете за себе си: Всѣкога ли сте въ добро разположение? Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че къмъ нѣкои хора сте добре разположени, а къмъ други — не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е другъ въпросъ. Важенъ е фактътъ. Когато имате интересъ къмъ нѣщо, или къмъ нѣкого, вие сте добре разположени. Нѣкое дете, напримѣръ, обича орѣхи. Като се върне баща му отъ работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и пригръща, да пипа джобоветѣ му. Щомъ бащата извади отъ джобоветѣ си нѣколко орѣха, детето ги взима и веднага излиза вънъ, да играе съ своитѣ другарчета. Доброто разположение въ живота на хората е пропускъ. Безъ него нищо не се постига. Отъ вашето добро разположение зависи, какъ ще ви посрещнатъ и изпратятъ. Ако сте работникъ, отъ доброто разположение къмъ работата зависи, колко ще ви платятъ. И тъй, силата на ученика зависи отъ доброто му разположение. Когато ученикътъ влиза въ окултната школа, първитѣ уроци, които му се преподаватъ, сѫ по самообладание, т. е. запазване на доброто разположение. Той не трѣбва да се влияе отъ времето, дали е снѣжно, дъждовно или вѣтровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вънъ вали снѣгъ, той си казва: Добре, че завалѣ снѣгъ. Господарьтъ си казва: Отде се взе тоя снѣгъ сега? Едно и сѫщо условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата въ тоя моментъ. Тя прилича на майка, която, като види малкитѣ си деца гладни и боси, изпраща имъ по единъ бѣлъ юрганъ и казва: Завийте се добре! Никой нѣма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспятъ, тогава ще ги събудите и изпратите на училище. Следъ това ще влѣзете въ стаята имъ да чистите. Така постѫпватъ слугитѣ въ хотелитѣ. Когато клиентитѣ имъ излизатъ изъ града, тѣ чистятъ и подреждатъ стаитѣ. Сега, на васъ, като на ученици, казвамъ: Каквато работа и да започнете, влагайте въ нея добро разположение. Още съ ставането си отъ сънь, започнете да мислите нѣщо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли безъ разположение. Не работи безъ разположение. Не говори безъ разположение. Не яжъ безъ разположение. Ако ставашъ отъ сънь съ неразположение, мисли, че нѣкой говори за тебе добре, или е написалъ нѣщо хубаво за тебе. Така ти ще изпратишъ тая мисъль къмъ своитѣ приятели, и нѣкой отъ тѣхъ ще напише нѣщо добро за тебе. Ще кажешъ, че когато не си разположенъ, всичко забравяшъ, не можешъ да приложишъ никакъвъ методъ. Единъ ловецъ вървѣлъ презъ една гора и си казвалъ: Ако срещна разбойникъ или мечка, лесно ще се справя съ тѣхъ, имамъ въ джобоветѣ си два револвера. Както вървѣлъ, срещу него се задала една голѣма мечка. Той се уплашилъ толкова много, че забравилъ да извади револверитѣ и да стреля. Случило се, че мечката се отбила отъ пѫтя си, влѣзла нѣкѫде въ гората, и той се спасилъ. Като се успокоилъ, той самъ се запиталъ: Защо носѣхъ двата револвера, щомъ не можахъ да си послужа поне съ единия? Нали разчитахъ на тѣхъ? Понѣкога и вашето неразположение е толкова голѣмо, че забравяте да употрѣбите нѣкой методъ да си помогнете. Вие трѣбва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха. Казвамъ: Ако днесъ нѣкой отъ васъ е не разположенъ, нека каже, какво е неразположението му, да го излѣкуваме. Неразположението играе важна роля въ човѣшкия животъ. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му. Ние говоримъ за неразположението, но мнозина не разбиратъ неговитѣ прояви. Да бѫдешъ сериозенъ, замисленъ, това не е неразположение. Да си скръбенъ, и това не е неразположение. Само оня може да бѫде разположенъ, който е изработилъ нѣщо постоянно, устойчиво въ себе си. Важно е да знаешъ причината на твоята скръбь, или на твоето неразположение. Нѣкога ти знаешъ, т. е. съзнавашъ, защо скьрбишъ; нѣкога скръбьта ти е извънъ съзнанието. Тя нѣма никакъвъ външенъ обектъ. Времето е студено, вѣтровито, и ти си неразположенъ. Причината за неразположението ти е вънъ отъ тебе, вънъ отъ твоето съзнание. Можешъ ли да накарашъ слънцето да грѣе, и вѣтърътъ да престане да духа? Не можешъ. Обаче, можешъ да накарашъ вѣтърътъ въ стаята ти да престане да духа, а можешъ и да го накарашъ да духа. Ти не можешъ да накарашъ хората вънъ отъ тебе да се каратъ или обичатъ, но можешъ да накарашъ хората въ твоята кѫща да се обичатъ или да се каратъ. Достатъчно е да кажешъ на слугитѣ си, че който отъ тѣхъ удари по една плесница на другитѣ, ще получи голѣмо възнаграждение, тѣ веднага ще се сбиятъ. Понѣкога човѣкъ върши добри работи, а понѣкога върши лоши работи. Докато нѣма власть, човѣкъ критикува управницитѣ и казва: Да имамъ власть, ще направя църкви, училища, болници, ще помагамъ на хората. Съ една дума, ще оправя свѣта. Много нѣща ще направишъ, но още на другия день не си разположенъ. Де отиде разположението ти? Ти се готвишъ да оправишъ свѣта, а твоятъ домъ не е оправенъ. Не можешъ да оправишъ външния свѣтъ, до като не оправишъ своя малъкъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, да мислишъ, че ще оправишъ външния свѣтъ, това е неразбиране на нѣщата. Тоя свѣтъ не се нуждае отъ оправяне. Има единъ неоправенъ външенъ свѣтъ, но има и единъ неоправенъ вѫтрешенъ свѣтъ, който е въ самитѣ васъ. Външниятъ свѣтъ е отзвукъ на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ не е оправенъ, и външниятъ ще бѫде неоправенъ. Природата хроникира и клишира всичко, което става въ вѫтрешния свѣтъ, и човѣкъ минава презъ онова, което самъ е създалъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свѣтъ. Напримѣръ, съ вашето неразположение, съ вашитѣ необмислени думи и постѫпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Безъ да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по сѫщия начинъ, както и вие постѫпвате съ него. Силата на човѣка е въ неговото добро разположение. Затова той трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Подъ „добро разположение“ разбирамъ такова, което съ нищо не прѣчи на твоитѣ възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трѣбва да спира благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, или отъ Бога. На това се дължи нещастието на човѣка. Ако детето ви е непослушно и нѣма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение. Коя е причината за болеститѣ? — Неразположението въ човѣка. Всѣко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя въ организма, и човѣкъ заболява. Инертнитѣ сили, утайкитѣ и наслояванията трѣбва да се асимилиратъ по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, природата е допуснала болеститѣ, като методъ за лѣкуване. Болестьта не е наказание, но потикъ, побудителна причина, която кара човѣка да изхвърли всичко нечисто вънъ отъ себе си. Първоначално човѣкъ ималъ добро разположение на духа, но постепенно го изгубилъ. — Какъ се губи доброто разположение? — Днесъ не ядешъ и не пиешъ, както трѣбва; утре не спишъ, не мислишъ, не чувствувашъ и не желаешъ, как то трѣбва. Следъ нѣколко години забелязвашъ, че съ тебе става нѣщо особено, като че естеството ти се измѣня. Ти губишъ разположението си и казвашъ: Става нѣщо съ мене, но и азъ самъ не зная причината за това. Едно време бѣхъ веселъ, разположенъ, но изгубихъ всичко; не ми се живѣе, не искамъ да гледамъ хората. Казвамъ: човѣкъ има възможность да прояви всички добродетели, да бѫде веселъ и разположенъ, да се радва на живота. Като се изучава, човѣкъ вижда, че въ него има мѣсто за всичко добро, но той самъ е затворилъ пѫтя си за него, поради което днесъ не може да се прояви. Първата задача на човѣка е да отвори пѫтя на доброто въ себе си. — Какъ ще стане това? — Чрезъ неразположението. То е първиятъ слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се криятъ въ него. Като имъ отвори пѫть, господарьтъ за почва постепенно да организира своя вѫтрешенъ свѣтъ. Така той ще се върне къмъ онова първично състояние, когато е живѣлъ въ радость и веселие, въ добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпросъ, но намирамъ, че още не сте готови. То е все едно, да накарамъ сега нѣкой отъ васъ да изпѣе пѣсеньта „Аинъ фаси“, но хубаво, съ добро разположение на духа. Ако нѣкой се наеме да я изпѣе така хубаво, ще му се даде премия отъ 20 хиляди лева. Мнозина пѣете хубаво, но нѣмате това разположение, което е нуждно за пѣене. Днесъ пѫтьтъ за пѣене у васъ е затворенъ, не можете да пѣете, както трѣбва. Въ бѫдеще пѫтьтъ за доброто пѣене ще се отвори, и нѣкои отъ васъ ще станатъ гениални пѣвци. Като пѣятъ, лампитѣ ще се палятъ и изгасватъ. Това значи: вибрациитѣ на гласа ще бѫдатъ толкова силни, че ще действуватъ върху вибрациитѣ на свѣтлината. Колко такива пѣвци има днесъ въ свѣта? До сега не се е явилъ нито единъ пѣвецъ, чийто гласъ може да въздействува на свѣтлината. Колко пѣвци могатъ днесъ да палятъ и гасятъ лампитѣ? Подъ „палене и гасене на лампитѣ“ се разбира минаване на енергията отъ едно състояние въ друго. Нѣкога енергията минава отъ по-низко въ по-високо състояние, а нѣкога отъ по-високо въ по-низко. Ако къмъ буквата „а“ напишете буквитѣ „з“ и „ъ“, ще образувате личното мѣстоиме „азъ“, съ което българинътъ означава своята личность. Това мѣстоиме „азъ“ важи само за българитѣ. Другитѣ народи не го разбиратъ. Англичанитѣ означаватъ своята личность съ мѣстоимето „ай“. Ако турчинътъ чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, съ една и сѫща дума се изразяватъ две различни понятия. Това показва, че природата си служи съ съзвучия — възходещи и низходещи. Отъ тѣхъ ние образуваме думи, съ които изясняваме нѣкои наши идеи, понятия и състояния. Българинътъ казва „азъ“ — той разполага съ повече време. Англичанинътъ е практиченъ, казва „ай“ — той цени времето. Той казва: „Времето е пари“. Ако човѣкъ може да си служи правилно съ съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на мѣсто, той би завладѣлъ великата наука на природата и би дошълъ до истинското разположение на духа. Изучавайте разположението и неразположението, като сили въ природата, които минаватъ презъ различни области, докато дойдатъ при васъ. Разположението е добъръ веститель, който не иде случайно при васъ. Презъ много области е минало то, докато ви посети. Сѫщото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставятъ известенъ потикъ въ васъ, който трѣбва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минаватъ и заминаватъ край васъ, като оставятъ известенъ отпечатъкъ. Разположението е Божествена мисъль. Какъ ще я задържишъ? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, безъ да я задържашъ. Единъ добъръ приятель иде въ дома ви за два-три деня. Не се мѫчи да го задържишъ завинаги при себе си, но използувай неговото присѫтствие и това, което ще ти остави. Задръжъ въ себе си доброто и благодари, че те е посетило. Какво представя добрата мисъль? — Ангелъ, който иде отдалечъ да ви посети и да ви остави нѣщо хубаво. Значи, добрата мисъль е тѣло на нѣкое възвишено сѫщество, което иде при васъ за кратко време. То иде съ нѣкаква мисия, да ви остави нѣщо и да се върне назадъ. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъль е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понѣкога не я оценявате, искате нѣщо повече. Какво повече може да желаете, ако при васъ дойде ангелъ и ви каже, че ще станете добъръ човѣкъ? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добъръ. Ако не можете веднага да станете добърь, казвате, че това не се отнася до васъ. Може да ви посети единъ ангелъ и да ви каже, че трѣбва да учите. Казвате: Азъ не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодействува на Божественитѣ мисли, всичко ще изгуби. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ. Слушайте ме, докато съмъ съ васъ.“ Богъ минава край човѣка, оставя му нѣщо хубаво и си заминава. Сегашнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и казватъ: Богъ е навсѣкѫде. Ние не можемъ да споримь върху тая мисъль, защото тя е свещена, но казвамъ: Богъ е навсѣкѫде само въ абсолютно разумния свѣтъ. Въ неразумния свѣтъ Той присѫтствува само съ силата си. Неговото съзнание е вънъ отъ неразумния свѣтъ. Следователно, ако си разуменъ, Богъ работи въ твоето съзнание. Ако си неразуменъ, Той е вънъ отъ тебе и се проявява само като сила. — Защо идатъ болеститѣ? — Защото си неразуменъ. Дойде една болесть, тури те на легло. Дойде друга болесть, пакъ те тури на легло. Десеть години може да боледувашъ, но докато не научишъ урока си, болеститѣ нѣма да те напуснатъ. Нѣкой човѣкъ желае нѣщо и скоро го постига. Другъ желае нѣщо и не може да го постигне. — Защо? Първиятъ е работилъ съзнателно за постигане на желанието си, а вториятъ е работилъ несъзнателно, или съвсемъ не е работилъ. При доброто желание човѣкъ приготвя почва, условия за своето развитие. Човѣкъ работи съзнателно само при добро разположение на духа. Безъ добро разположение, Божественото съзнание не работи въ човѣка. Щомъ то не работи, човѣкъ не може да постигне нищо. Какъ иде неразположението въ човѣка? Представи си, че си купишъ хубавъ, доброкачественъ платъ и си ушиешъ отъ него дреха. Облѣчешъ дрехата и излѣзешъ да се разходишъ. Минавашъ покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скѫсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжалявашъ за дрехата си, но не можешъ да я поправишъ. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скѫпо струва. Какво трѣбва да се прави? Да се внесе нѣкаква мода и така да се закърпи скѫсаното. Модата не е нищо друго, освенъ маскиране на нѣкаква погрѣшка. Ако роклята ви е скѫсана, може да турите на скѫсаното мѣсто друго парче, отъ другъ цвѣтъ, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя нѣкаква мода. При това, ако ви питатъ, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скѫсаното мѣсто, така може да се смѣни неразположението въ разположение. Все ще намѣрите нѣкаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смѣни състоянието. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши работи за васъ, че сте простъ човѣкъ, неграмотенъ, не знаете да поставяте на мѣсто препинателнитѣ знаци. Щомъ чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казвашъ: Какъ може да се говори за мене лошо? Какъ е възможно да съмъ простъ и неграмотенъ човѣкъ? Питамъ: Ти провѣри ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъль въ ума си? Каква мода трѣбва да създадешъ за твоето неразположение, да го превърнешъ въ разположение? Напиши нѣщо, за да покажешъ, че не си простъ. Ще кажатъ, че не знаешъ нищо отъ Омира и отъ Канта. Затвори се въ стаята си и започни да цитирашъ нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ напишешъ нѣщо, състоянието ти ще се смѣни. Така ще докажешъ, че знаешъ нѣщо повече и отъ Омира, и отъ Канта. Трѣбва ли само отъ думитѣ на тоя - оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главниятъ виновникъ, ти знаешъ всичко. Трѣбва ли да вѣрвашъ на тоя, на оня, че нищо не знаешъ? Пръвъ ти разбирашъ, какво знаешъ и какво не знаешъ. Другъ нѣкой ще каже за тебе, че си слабъ човѣкъ, едва вдигашъ 50 кгр. Какъ ще вдигнешъ двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кгр. вдигамъ свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че съ помощьта на машина. Съ тая машина мога да вдигамъ и 500, и 1000 килограма. Законъ е това И на васъ казвамъ: Ако знаете законитѣ, мога да ви говоря за нѣща, които иначе ще ви се сторятъ невѣроятни. Напримѣръ, мога да ви кажа, че ако отидете при нѣкоя скала и я пипнете, тя ще тръгне следъ васъ, или предъ васъ, ще бѫде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви съ васъ. Щомъ седнете, и тя ще спре. — Какъ става това? — Тамъ е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мѫчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, какъ се прави баница, но ако взема да я правя, нуждно е най-малко единъ часъ. Като я направя, ще ви поканя да я опитате. Сега вие искате да бѫдете добри. За да постигнете това, трѣбва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вѣра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено въ васъ. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трѣбва да се разцъвти, да възприеме Божествената свѣтлина. Засега съзнанието на мнозина е пѫпка, която трѣбва да цъвне и после да даде плодъ. Тогава човѣкъ се отваря за всички хора, за всички живи сѫщества, както зрѣлитѣ плодове се усмихватъ. Когато види нѣкой човѣкъ, зрѣлиятъ плодъ казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодоветѣ правятъ връзка съ хората. Плодоветѣ обичатъ да ги кѫсатъ хората, но цвѣтята не обичатъ. Тѣ искатъ отъ хората само нѣженъ погледъ, милувка, радость. Цвѣтята можемъ да миришемъ, но ако ги кѫсаме, тѣ плачатъ, страдатъ, разочароватъ се. Сѫщо така, човѣкъ има желания, които сѫ подобни на цвѣтята. Тѣ искатъ само да ги миришатъ, да имъ се радватъ, но да не ги кѫсатъ. Има човѣшки желания, подобни на плодоветѣ, които позволяватъ на хората да ги кѫсатъ и да ги ядатъ, да имъ даватъ приемъ въ себе си. Ако ги приематъ добре, тѣ казватъ: Благородни сѫ тия хора, добре ни приеха. Какво носи още доброто разположение? — Знание. Който не е добре разположенъ, или не може да запази разположението си, нѣма характеръ, нѣма устойчива, постоянна мисъль. Който има добро разположение, трѣбва да подържа въ себе си мисъльта: Азъ съмъ създаденъ да бѫда добъръ; азъ съмъ създаденъ да бѫда красивъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда силенъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда разуменъ. — Не мога да постигна това изведнъжъ. — И следъ хиляда години да го постигнешъ, върви напредъ. Всичко зависи отъ вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръзъ ще бѫде резултатътъ. Не работите ли съ любовь, и следъ хиляда години едва ще постигнете нѣшо. Силитѣ и способноститѣ сѫ въ човѣка, но отъ усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посѣто въ душата му. Всичко посѣто въ човѣшката душа може да израсте, ако човѣкъ работи съзнателно и съ любовь. Мнозина се основаватъ на съвременната наука и намиратъ, че нѣма защо да се стремятъ да бѫдатъ добри, силни, красиви, разумни. Тѣ казватъ, че е минало времето за това, остарѣли сѫ вече. Какво ще постигнемъ на тая възрасть? Едно време вие бѣхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха единъ въ другъ и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бѣхте стари, не искахте да работите и заминахте за оня свѣтъ. Когато вашитѣ родители ви влияеха, вие бѣхте млади. Днесъ ги забравихте, и тѣ престанаха да ви влияятъ. И родителитѣ ви, докато сѫ били далечъ единъ отъ другъ, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдатъ на близко разстояние помежду си, любовьта имъ постепенно намалява. Много естествено, когато туришъ единъ предметъ близо до очитѣ си, той губи своята красота. Всѣки предметъ или човѣкъ, за да ви бѫде приятенъ или обиченъ, трѣбва да стои на известно разстояние отъ васъ. Нарушите ли това разстояние, нарушаватъ се и чувствата. Тоя законъ е вѣренъ и за физичния свѣтъ, и за духовния. Следователно, и въ съзнанието си човѣкъ може да държи предметитѣ и хората по-далечъ, или по-близо. Въ даденъ случай, вие може да държите единъ човѣкъ по-близо до себе си, от колкото трѣбва, а въ другъ случай — по-далечъ, отколкото трѣбва. И въ двата случая хармонията е нарушена. Какво трѣбва да се прави, за да не се на рушава хармонията? -— Всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото, което му е дадено отъ Бога. Всѣки трѣбва да знае, какво отношение има къмъ даденъ човѣкъ и, споредъ това, да си опредѣли, на какво разстояние да стои отъ него. Всѣки човѣкъ е форма, чрезъ която Богъ се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тѣхната стойность. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. Следъ време намирате, че сте се излъгали, че тоя човѣкъ не е толкова добъръ, колкото сте мислили. — Защо не е добъръ? — Защото интереситѣ ви сѫ засегнати. Единъ младъ момъкъ, нашъ братъ, отишълъ въ дома на едно братско семейство да прекара известно време като гостъ. Домакинитѣ го приели добре, но той не могълъ да се постави на опредѣленото отъ Бога разстояние. Една сутринь домакинътъ му казалъ: Братко, добре дошълъ въ нашия домъ. Обаче, не забравяй, че сме въ военно положение. Като ставашъ сутринь отъ сънь, ще си четешъ Библията и Евангелието, ще четешъ беседитѣ и лекциитѣ, но нѣма да водишъ излишни разговори съ жена ми и дъщеря ми. Нарушишъ ли това правило, ще те подведемъ подъ законитѣ на военното положение. Младиятъ братъ си казалъ: Излъгахъ се, тоя човѣкъ не е много добъръ. Разочаровахъ се отъ него. — Лъжешъ се, братко, твоятъ интересъ е нарушенъ. Домакинътъ е добъръ и почтенъ човѣкъ. Той те прие въ дома си като истински братъ. Посрещна те като братъ и те изпрати като братъ, но ти даде добъръ съветъ, какъ да спазвашъ разстоянието, на което Богъ те е поставилъ. Питате: Кой е тоя братъ? — Всѣки отъ васъ е тоя братъ. По отношение на Божествения свѣтъ, и вие не постъпвате, както трѣбва. Кой отъ васъ, като влѣзе въ дома на своя братъ, е постѫпилъ като братъ? Всѣки се препорѫчва за братъ, а после не излиза такъвъ. Кой отъ васъ е оценилъ слънцето, звездитѣ, цвѣтята, хората? Никой не ги е оценилъ, както трѣбва, затова Богъ се е принудилъ да наложи военно положение и да каже: Нѣмашъ право да гледашъ дъщеря ми и жена ми и да се разговаряшъ съ тѣхъ. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестественитѣ желания на хората. Всѣки човѣкъ иска да постигне нѣщо, но не знае по какъвъ начинъ става това. Да харесвашъ красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ти започвашъ да се усмихвашъ, да декламирашъ стихове на видни поети, да свиришъ, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Нѣма защо да си служищъ съ чужди работи. Това сѫ кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всѣкога чуждо. Казвамъ: Естествено е да обичашъ млада, красива мома, но трѣбва да се запиташъ, защо я харесвашъ и обичашъ. — Обичамъ еди-коя си мома. — Нѣма по-хубаво нѣщо отъ обичьта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте подъ влиянието на едно преходно чувство. Обичь, която се усилва и от слабва, не е истинска. Обичьта е проява на Божественото въ човѣка. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обичь, която ви задържа на едно и сѫщо положение, носи голѣми нещастия. Любовь, която спира човѣшкото развитие, не е истинска. Любовь, която прѣчи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любовь укрепва духа на човѣка. Да любишъ нѣкого, това значи, всѣки день да откривашъ по една добра чърта въ него и да съдействувашъ за неговото развитие. Любовьта вижда само доброто, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човѣшкитѣ дарби. Ако нѣкой е музикантъ, тя го насърдчава въ музиката; ако е поетъ, насърдчава го въ поезията; ако е ученъ — въ науката. Какъ се изразява разположението ви къмъ известенъ човѣкъ? — Въ даване на нѣкакво материално благо. Ако си разположенъ къмъ нѣкой човѣкъ, ще му подаришъ нѣщо: книга, чанта, цвѣте, или нѣкаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-високъ връхъ, вие се намирате въ състоянието на ученикъ, който е завършилъ образованието си. Когато давате на нѣкого дипломъ за завършено образование, това изразява разположението ви къмъ него. Ти си директоръ на училището. Чрезъ диплома, който давашъ на ученика, ти изразявашъ доброто си мнение за него. Който обича, той е директорътъ на училището, а когото обичатъ — ученикътъ. Като директоръ, ти ще дадешъ на ученика дипломъ съ отличенъ успѣхъ. Така изявявашъ разположението си къмъ добрия ученикъ. На нѣкой ученикъ ще дадешъ дипломъ съ срѣденъ или добъръ успѣхъ и ще му кажешъ: Иди въ свѣта и работи споредъ диплома, който ти е даденъ. Какво се иска отъ човѣка? Да знае, какво обича въ своя ближенъ и да го цени. Като срещнешъ нѣкого, не казвай, че тоя човѣкъ не ти е приятенъ, но отвори архивата на неговия животъ и разбери, защо го срѣщашъ. Вижъ, какво можешъ да научишъ отъ него, и какво можешъ да му дадешъ. Не казвай, че тоя или оня човѣкъ е страненъ. Само неразбранитѣ нѣща сѫ странни. Колкото и да разбирате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано за васъ. Колкото и да имате достѫпъ до архивата на човѣшкия животъ, вие можете да проникнете най-много до последния животъ на миналото му. Човѣкъ е миналъ презъ хиляди животи; той се е раждалъ и прераждалъ хиляди пѫти. Казвашъ: Познавамъ тоя човѣкъ, зная неговото минало. Какво знаешъ? Знаешъ само единъ отъ неговитѣ животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човѣка, който е проникналъ презъ всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цѣлата история на неговия животъ. Въ тоя смисълъ, човѣкъ е едно голѣмо, велико произведение на Бога, Който работи въ него, затова и азъ не бързамъ да се произнасямъ за Божието дѣло. Азъ не смѣя да кажа, че тоя или оня човѣкъ нищо не струва. Една негова постѫпка може да не е права, но, като човѣкъ, той е творение на Бога. Въ него, както въ всички хора, е вложено нѣщо хубаво. Божиитѣ работи никога не пропадатъ. Въ всѣка човѣшка форма е скрита душата, чрезъ която Богъ иска да прокара своята мисъль. Всичко може да стане въ свѣта, но Божията мисъль никога нѣма да се прекъсне. Тя ще се предава отъ една форма въ друга, докато се изяви въ своята пълнота. Сега вие ще се натъкнете на следния важенъ въпросъ: Защо Богъ не направи отъ нась нѣщо повече отъ това, което сме днесъ? Богъ желае да направи отъ васъ много нѣщо, но за това се иска и вашето участие. И вие трѣбва да работите заедно съ Него. Ако не работите заедно съ Бога, нищо нѣма да постигнете. Ако не работите, както Богъ изисква, ще минавате презъ по-голѣми страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане съ васъ? Другаритѣ ви ще учатъ и ще вървятъ напредъ, а вие ще останете назадъ. Тѣ ще свършатъ училище и ще заематъ нѣкаква служба, а вие ще останете назадъ, безъ никаква работа. Като видите, че сте останали назадъ, че сте изгубили добритѣ условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвамъ: Вие изгубихте първитѣ добри условия — не съжалявайте за тѣхъ. Идатъ вече новитѣ условия, които трѣбва разумно да използувате. Като изгубите първитѣ условия, ще дойдатъ втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличаватъ страданията. И тъй, като станете сутринь отъ сънь, кажете си: Днесъ съмъ добре разположенъ. После, ако сте момъкъ, представете си, че сте царски синъ; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това сѫ праздни работи. Природата крие своитѣ тайни въ привидно празднитѣ работи. Само чрезъ тѣхъ ще се домогнете до тия тайни. Това не става само съ васъ, но даже и съ сѫщества, които стоятъ по-низко отъ васъ. Понѣкога и тѣ се пробуждатъ. Тѣхното по-високо съзнание разбира тия нѣща. Съзнанието на животнитѣ е низко, поради външната форма, съ която временно сѫ облѣчени. Като наблюдавате вола и коня, какъ махатъ опашкитѣ си, изглежда, че тѣ нищо не разбиратъ, нѣматъ никакво съзнание за живота. Въ сѫщность, не е така. Коньтъ и волътъ иматъ уменъ погледъ. Като те погледнатъ, тѣ искатъ да кажатъ: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днесъ ние сме маскирани, временно играемъ тая роля. Като свършимъ работата си на земята, ще хвърлимъ рогата и копитата, ще съблѣчемъ тия дрехи и ще се представимъ въ своя истински видъ. Казвате: Волъ е това, конь е това. Не, това е синътъ на нѣкой арахангелъ, който е дошълъ на земята да се учи на смирение. Единъ день, когато се върне при баща си, волътъ ще разправя, че цѣли десеть години оралъ земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна къмъ него. Всичко, каквото волътъ разказва за Стояна и за неговия домъ, се пише. Сега ме слушате, но нѣкои отъ васъ си казватъ: Действителность ли е това, или забава? Питамъ: Вие, които се съмнявате въ моитѣ думи, знаете ли, докѫде се простира вашето съзнание? Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че сѫ вече на 50—60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живѣли по-рано, какъвъ е вашиятъ произходъ? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени отъ еди - коя си майка и отъ еди - кой си баща. От де сѫ дошли вашитѣ родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажемъ, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина сѫ дошли до това съзнание. Сега идатъ въ свѣта учени, музиканти и пѣвци, които работятъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Съ това тѣ искатъ да насочатъ мисъльта на човѣка къмъ Единния Богъ, Създатель на вселената. Днесъ повечето хора отричатъ сѫществуването на другъ свѣтъ и казватъ: Ще живѣемъ известно време на Земята и ще умремъ. — После? — Може да отидемъ при Бога, а може и да не сѫществуваме повече. Нѣкои говорятъ за Бога, безъ да иматъ представа за Него. Тѣ не се запитватъ, какъ ще ги посрещне Богъ. Казвамъ: Ако не ви посрещне Богъ, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви пригърне и цѣлуне и ще заповѣда на слугитѣ си да заколятъ най-угоеното теле за васъ, да ви угостятъ. Следъ това ще дойде братъ ви отъ нивата и ще се разсърди, че баща ви устроилъ такова богато посрѣщане за васъ. Той ще каже: Чудно нѣщо, такова голѣмо посрѣщане за тоя нехранимайко! Азъ работя цѣлъ животъ на баща си, а той никога не ми е устроилъ такова угощение. Следъ това бащата трѣбва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрѣщане? Нѣкои искатъ да бѫдатъ грабнати съ огнена колесница на небето, като пророкъ Илия. Какъ ще си обясните, споредъ вашето разбиране, факта, дето пророкъ Илия се възнесе съ огнена колесница на небето, а следъ това дойде отново на земята, като Иоанъ Кръститель, на когото отрѣзаха главата. Ето единъ необясненъ фактъ, върху който и азъ нѣмя да се спирамъ. За да обясня тоя фактъ, трѣбва да си послужа съ факти, които и най-способниятъ ученикъ не би могълъ да разбере. И той ще се намѣри предъ изкушение. — Защо? — Обяснението на тоя въпросъ е красива мома, предъ която момцитѣ не могатъ да издържатъ. Ако поставя и най-способния ученикъ въ класъ, дето има една много красива мома, и той нѣма да издържи. Красивата мома ще влѣзе въ неговия умъ, и той ще престане да учи. Ако и на васъ разкрия истината по тоя въпросъ, и вие ще се влюбите въ красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да ѝ кажете нѣколко сладки думи, да ѝ напишете поне едно любовно писмо. Питамъ: Кое е онова, което момъкътъ, изобщо, вижда въ всѣка красива мома? Въ красивата мома влиза по единъ ангелъ, да свърши една работа. Следъ това той напуща момата. Значи, момъкътъ се влюбва въ ангела. Щомъ ангелътъ си отиде, момъкътъ се чуди, какво е станало съ момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелътъ е въ момата, тя е учтива, любезна, мека. Щомъ ангелътъ я напусне, тя изгубва тия качества и става груба съ момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава отъ нея. Всѣки ангелъ е образъ на любовьта. Дето мине, навсѣкѫде прави любовни връзки. Такъвъ е животътъ въ ангелския свѣтъ. Докато ангелътъ е въ красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щомъ я напусне, тя казва на момъка: Какъ смѣешъ да ме любишъ! Не знаешъ ли, че ти си голѣмъ простакъ? Азъ обичамъ ученитѣ, знатнитѣ хора. На такива като тебе не обръщамъ внимание. Като знаете това, пазете се отъ красива мома, въ която ангелътъ не присѫтствува. — Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? — Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвалъ? Азъ превеждамъ това на вашъ езикъ и казвамъ: Кой не се е захласвалъ? И вашитѣ майки и бащи сѫ били захласнати. Като се оженили, захласването минавало. После децата имъ се захласватъ. Понѣкога и бащата се захласва. — Кога? — Когато синътъ му е решилъ да се жени. Бащата започва да се интересува отъ снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува отъ бѫдещия си зетъ. Дойде зетътъ въ дома на момата, а хората казватъ, че имъ е дошълъ приведенъ зетъ. Думата „приведенъ зетъ“ има особено значение. Като кажатъ, че нѣкой се намира въ положението на приведенъ зетъ, разбиратъ, че не е добре. Когато питатъ турчина, какъ вървятъ работитѣ му, той казва: Положението ми е по-добро отъ това на приведенъ зетъ. Казвамъ: Понѣкога, и въ духовно отношение, хората се намиратъ въ положението на приведенъ зетъ, или на снаха, която е влѣзла въ дома на своя мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ въ положението на приведенъ зетъ или на снаха, която всѣки моментъ трѣбва да се нагажда къмъ условията на чуждия домъ. Това значи, следъ като си ималъ едни възгледи за живота, да приемешъ нови, въ които още не си се убедилъ. Все пакъ положението на снахата е по-добро отъ това на приведения зетъ. Не е лесно да приемешъ нови възгледи, които не си опиталъ, не си провѣрилъ. Тѣ се налагатъ отвънъ, и ти си длъженъ веднага да ги приемешъ. Всѣки день слушашъ да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде въ нашия домъ голъ и босъ; ние те облѣкохме и обухме, и ти си длъженъ да се подчинявашъ на това, което ти се заповѣдва. Той, горкиятъ, се свива, огъва се и, иска или не иска, приема новитѣ условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея, ще търпи и майка ѝ, и баща ѝ. Тежко е положението на приведения зетъ, но ще търпи, нѣма какво да прави. Снахата е по-свободна. Още съ влизането си въ чуждия домъ, тя подчъртава произхождението си: Азъ съмъ отъ знатенъ родъ. Моятъ възлюбенъ ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както сѫ ме гледали моитѣ родители. Съ тия думи тя обявява война на новия домъ, и тѣ приематъ условията. Положението на снахата е за предпочитане предъ това на приведения зетъ. Желая ви да бѫдете снаха, но не приведенъ зетъ. Сега азъ изнасямъ тия факти само за диверсия. Когато нѣщата станатъ много сладки, че не може да се издържи сладчината имъ, прибавя се малко вода, да се разредятъ. Въ бѫдеще вие трѣбва да имате ясна представа за понятията снаха, приведенъ зетъ, майка, баща, братъ, сестра, както и за тѣхното истинско положение въ дома. Сѫщо така трѣбва да имате ясна представа за приятель, за господарь и слуга, за учитель и ученикъ. Какъвто и да си, трѣбва да заемешъ мѣстото си достойно. Какво представя, напримѣръ, кравата? Казвате, че кравата е животно и нищо повече. Не е така. Азъ често ходя при кравитѣ, изучавамъ живота имъ и се поучавамъ отъ тѣхъ. Отъ кравата взимамъ урокъ на търпение и безкористие. Господаритѣ ѝ я доятъ по три пѫти на день, и тя спокойно и довѣрчиво се оставя да я доятъ. Тя кротко си преживва храната и си казва: Не може безъ страдания. Опитай се да издоишъ човѣка само единъ пѫть и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе викъ и олелия, всички да го чуятъ. Има ли нѣщо лошо въ това, че те издоили единъ пѫть? — Кое се дои? — Божественото. Всѣки трѣбва да даде часть отъ Божественото въ себе си и да благодари, че е могълъ да даде нѣщо. Колко струва едно кило млѣко? Всѣки може да даде поне едно кило млѣко отъ себе си, безъ да вика и вдига шумъ. Говоришъ на нѣкого нѣщо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нѣщо въ тебе. Вижъ, какво не ти харесва. Ти говоришъ, или нѣщо непровѣрено, или нѣщо, въ което самъ не си убеденъ. Не говори за нѣща, които самъ не знаешъ; не говори за нѣща, които никога не си опиталъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — къмъ доброто разположение. Пази правилото: Като ставашъ сутринь отъ сънь, не си представяй, че си царски или княжески синъ, но си помисли, че си дошълъ на земята като ангелъ, да благовествувашъ доброто между хората. Помисли си, че имашъ всички възможности да прилагашъ доброто въ свѣта. Казвашъ: Ангелъ ли съмъ въ сѫщность? — Ако съзнавашъ, че си дошълъ да служишъ на Бога, ангелъ си. Подъ „ангелъ“ разбираме веститель на доброто и служитель на Бога. Една опасность застрашава човѣка, особено религиозния. Тя се заключава въ следното: ако престане да се подвизава, т. е. да следва пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Това значи, да забрави своята задача - да служи на Бога. Причината за отклоняването му отъ правия пѫть се крие въ преплитане на чувствата му. Стане ли това, човѣкъ губи нѣщо отъ себе си и се подпушва. Искашъ да говоришъ предъ едно общество върху молитвата, но се увлѣчешъ, говоришъ повече, отколкото трѣбва. Слушателитѣ започватъ да негодуватъ, не искатъ да те слушатъ, а ти се обиждашъ и излизашъ недоволенъ. Не се подпушвай, но самъ си кажи: Наистина, увлѣкохъ се, за молитвата не се говори много. Щомъ мога да свиря, ще посвиря на хората, но само петь минути, да останатъ доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само петь минути, но ще кажа такова нѣщо, което никога не сѫ слушали. Ново нѣщо трѣбва да имъ кажа. Казвамъ: Не говори на хората за това, което тѣ знаятъ. Старъ качамакъ не имъ давай. Ако искашъ да ги задоволишъ, дай имъ прѣсенъ качамакъ, съ прѣсно млѣко и прѣсно масло. Не се сравнявай съ хората, да се представишъ по-добъръ отъ тѣхъ. Ако е въпросъ за сравняване, сравнявай се съ нѣкой ангелъ, или съ нѣкое възвишено сѫщество. Търсите ли сила, знание, и свѣтлина, при тѣхъ ще ги намѣрите. Има и хора съ необикновени дарби и способности, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Въ единъ отъ ежедневнитѣ вестници пишеха за нѣкой човѣкъ съ необикновено силна паметь. Той помнѣлъ 250 хиляди изречения, могълъ да повтори числата на десеть страници отъ логаритмичните таблици. Ако въ продължение на две минути му прочетете числа, голѣми и малки, въ разбърканъ редъ, то може да ги повтори без погрѣшно. Това показва, че въ човѣка се криятъ голѣми дарби и способности, които той може да развие. Нѣкой казва, че знае много стихове отъ Библията наизустъ. Другъ казва, че знае много закони отъ физиката и химията. — Това още не е знание. Истинско знание е онова, да знаешъ цѣлата Библия, цѣлата физика и химия и, когато пожелаешъ, да възпроизведешъ това знание. Кой отъ васъ има такова знание? Ще кажете, че това не ви е нуждно. Всѣко знание е потрѣбно на човѣка. И тъй, като ставашъ сутринь отъ сънь, не мисли, че си мѫжъ, жена или дете, но си кажи: Азъ съмъ ангелъ, веститель, служитель на Бога. Това е моята работа, за която съмъ дошълъ на земята. Ангелътъ носи въ себе си знанието на всичкитѣ земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Като погледне назадъ, той си казва: Това знание ми бѣше необходимо. Минахъ презъ него и получихъ нѣщо сѫществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание — знанието на любовьта, знанието на вѣковетѣ. Знанието на земята е допринесло много нѣщо за моето развитие, отъ детската ми възрасть до сегашната. Ако ангелътъ казва това, колко повече човѣкъ може да каже сѫщото за себе си. И днесъ човѣкъ е малко дете, което има много да учи. И въ най- високото си положение, той има още да учи. Значи, и въ най-низкото, и въ най-високото положение човѣкъ, има какво да учи и да прилага наученото. — Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — неговъ край. Нѣкой се оплаква, че го считатъ невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си въ началото на живота. — Считатъ ме за ученъ човѣкъ. — Радвай се, защото си на края на живота, т. е. на излизане отъ училището. Щомъ свършишъ едно училище, ще влѣзешъ въ друго, по-високо отъ първото. Като свършишъ университетъ, даватъ ти право да влѣзешъ въ училището на живота, тамъ да прилагашъ наученото. Като получишъ дипломъ, ти можешъ да станешъ професоръ; ако не постигнешъ това, пущатъ те въ живота, тамъ да приложишъ знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращатъ те на земята да учишъ. Като станешъ ученъ, напущашъ земята и заемашъ по-високо положение. Какво е невежеството? — Условие за придобиване на знание. — Какво е ученостьта? — Условие за невежество. Когато станешъ ученъ на земята, ставашъ невежа на небето. На вашъ езикъ казано: На учения даватъ невежи хора, да ги учи. Невежиятъ е царски синъ, върху когото работятъ видни учители и професори. Учениятъ е силенъ въ знанието, затова разполага съ него; невежиятъ разполага съ паритѣ. Затова казвамъ, че невежеството е начало на живота и на знанието, а ученостьта — край на живота и на знанието. Следователно, кажатъ ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имашъ учители и професори да те учатъ; кажатъ ли ти, че си ученъ, радвай се, защото ще получишъ дипломъ за свършване на училището. — Така ли е всичко това ? — Мислете, както искате, но азъ повтарямъ: Невежиятъ е приспанъ, за да не помни, че нѣкога е билъ ученъ, и да се стреми днесъ къмъ нови знания. Като приспятъ учения, той изпада въ положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минатъ презъ магнетиченъ сънь, невежиятъ се убеждава, че нѣкога е билъ ученъ; учениятъ се убеждава, че нѣкога е билъ невежа. Това показва, че нѣщата не сѫ статични: учениятъ може да стане невежа, а невежиятъ — ученъ. Невежиятъ живѣе въ неблагоприятни условия. Щомъ се промѣнятъ условията, той веднага се проявява. Учениятъ е пѫпка, която може да се разпукне и да цъвне. И тъй, нека всѣки си каже: Голѣмъ невежа съмъ, но и голѣмъ ученъ мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Азъ не съмъ съгласенъ съ това твърдение. По-скоро ученитѣ хора, скрити задъ невежеството, сѫ създали злото. Погрѣшкитѣ на ученитѣ се криятъ задъ невежеството. Който иска да се прояви, да направи нѣщо, минава за ученъ човѣкъ. Лисицата учена ли е, или невежа? Голѣма ученость се крие въ лисицата. Вижте, какъ дебне кокошкитѣ въ курника и ги одушва. Въ заключение на всичко казано за невежеството и ученостьта, повтарямъ: Ако сте невежи, станете учени. Т. м. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруарий, 1932 г. София.—Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовьта на безсмъртието Размишление. Ще прочета часть отъ 61 псаломъ. Тоя псаломъ трѣбва да се преведе на езикъ, съ който си служи природата. За да разбере известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има разположение къмъ него. Безъ вѫтрешно разположение къмъ нѣщата, той не би могълъ да възприеме истината. Не можешъ да разберешъ въпроса за вегетарианството, напримѣръ, докато обичашъ да си хапвашъ месце. Виждашъ на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а нѣкой ти говори за вегетарианство. Ти слушашъ, какво ти се говори, но не разбирашъ. — Защо? — Представяшъ си, какъ ще си хапнешъ печена кокошчица и следъ това ще пийнешъ чашка винце. Хората виждатъ, какъ колятъ кокошки и агнета, виждатъ страданията имъ, но не се трогватъ. Тѣ иматъ облаги отъ тѣхъ. Друго нѣщо е, ако говоришъ на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Тѣ слушатъ, и сърдцата имъ се свиватъ отъ мѫка за животнитѣ. Следователно, хората могатъ да се разбиратъ, само когато ги свързва нѣщо, когато иматъ разположение едни къмъ други. При това, тѣ влизатъ въ положението си, влизатъ и въ положението на окрѫжаващитѣ. Ако хората се събиратъ безъ вѫтрешно разположение помежду си, колкото и да си говорятъ, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ ще бѫдатъ въ положението на месоядцитѣ, на които се говори за страданията на животнитѣ. Ще слушатъ, какво имъ се говори, но ще си казватъ: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. Въ разбирането на тия хора има нѣщо объркано, изопачено, както сѫ изопачени нѣкои думи. Напримѣръ, думата „старъ“ е приела друго значение отъ това, което нѣкога е имала. Тя произлиза отъ корена „сат“, който означава проява, повишение. Старъ е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „старъ“ означава немощенъ човѣкъ, негоденъ за работа. Въ сѫщность, стариятъ човѣкъ се е калилъ, работи повече отъ младия. Той е оралъ, сѣлъ, жъналъ, а младиятъ не издържа колкото стариятъ. Вижте, колко добре тегли плуга стариятъ волъ. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи. Работа, учене се иска отъ човѣка. Ако изучавате старитѣ езици, ще приложите единъ методъ; ако изучавате новитѣ езици, ще приложите другъ методъ. При това, всѣки новъ езикъ има специфиченъ методъ за изучаване. Това се дължи на особеноститѣ на езика. Казвате, че изучаването на езицитѣ трѣбва да се опрости. И това може, но колкото повече се опро