1922_07_27 Развитие на съзнанието

[Ани]

От единичното издание "Развитие на съзнанието"
Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Развитие на съзнанието

22 школна лекция на общия окултен клас,

27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория

Тайна молитва!

Прочетоха се първо темитѣ на ученицитѣ върху „най-правилниятъ методъ за възпитание на волята“. Следъ това братъ Русчевъ прочете тема вѫрху: „Физическия свѣтъ“.

Послѣ учительтъ говори.

Азъ ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. Въ този случай „съзнанието“ взимамъ въ широкъ смисълъ. Като вземете въ българския езикъ думата „съзнание“, тя е образувана отъ съюза „съсъ“ и сѫществителното „знание“. Това значи да ходишъ съ знание, да знаешъ нѣщо, да съзнавашъ нѣщо. Туй има повече духовенъ характеръ — значи да можешъ едноврѣменно въ себе си, въ ума си да съзнавашъ двѣ различни състояния, т. е. да съзнавашъ една права постѫпка и една крива постѫпка, да правишъ разлика между тия двѣ постѫпки, да познавашъ разликата между една права и една крива мисъль, между едно право и едно криво чувство.

Сега, когато ви говоря за съзнанието, нѣкои отъ васъ сѫ като онѣзн, които обичатъ музиката, слушатъ и казватъ: „Много хубаво нѣщо е музиката“, но не можете да направите разлика, коя часть е хубавата, не можете да направите разлика между тоноветѣ. Ако нѣкои тонове сѫ изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато единъ музикантъ специалист схваща кѫдѣ е грѣшката, различава я съ ухото си.

Сега, вие окултнитѣ ученици, ако не можете да схващате извѣстни тонове, ако не можете да правите тази разлика въ съзнапието си като тѣзи музиканти, не можете да бѫдете ученици. Добрѣ. Азъ сега ще ви прѣведа въпроса отъ окултно гледище: ако напиша единъ цигуленъ ключъ на петолинието и подъ първата линия на петолинието туря отдолу една нула безъ опашка, ще имамъ цѣла нота. Да допуснемъ, че при тази цѣла нота азъ поставя друга една — четвъртинка. Послѣ друга една — осминка, слѣдъ това пакъ една цѣла, послѣ една половинка нота и т. н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голѣмата, при цѣлата нота? Нѣкой пѫть вие, окултнитѣ ученнци, гледамъ ви, почвате да мислите по този начипъ — колко малката нота е по близо до голѣмата нота. Не, гледайте какъвъ тонъ може да издадете, и какво съчетание може да имате въ тази обща хармония съ първата нота, какъвъ изразъ може да дадете въ общото съчетание съ всички ноти. И сега у васъ постоянно се явява въпроса: накѫдѣ, по кое направление къмъ голѣмата нота сте, колко далечъ сте отъ нея. Нѣкои пѫть гледате, че сте на едно дѣление, двѣ дѣления, три дѣления отъ нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде изразъ, може да е много далечъ отъ главната, отъ първата нота, може да е и слѣдъ нѣколко листа отъ първата нота, но пакъ дава най-голѣмо изражение. И забѣлѣжете, че въ военната музика, въ бойната музика, когато ще воювашъ, всѣкога даватъ изведнъжъ най-високото изражение, стрѣскатъ човѣка, когато въ минйорната музика се започва тихо, тихо, послѣ се повишава, и най-послѣ дойде най-високото. Слѣдъ това пак спущатъ, понижава се. Въ мажорната музика не е така.

Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трѣбва да разбирате живота въ неговитѣ съотношения, тъй както Богъ го е наредилъ. Вие всеки день сте ноти, и при всеко лѣгане и ставане не сте въ сѫщата гама. Запримѣръ, азъ, като вашъ учитель, и вие като мои ученици, нѣма да бѫдете утрѣ при мене тъй, както сте днесъ. Вие мислите, че ще бѫде сѫщото. Не, отношенията ще бѫдатъ съвсѣмъ други. Има друга една вѫтрѣшна сила, която урежда живота, не зависи отъ вашето желание, не зависи отъ нотата, дѣ да се постави тя, а зависи отъ самия музикантъ. И вие нѣмате право да казвате, защо съмъ туренъ долу или горѣ — навсѣкѫдѣ трѣбва да изпълните ролята си. Долу или горѣ, на високо или низко, като цѣла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесеть и втора или шестдесеть и четвърта нота, като у барабана или въ другъ инструментъ, вие трѣбва да се сливате въ едно, да се не чуватъ ударитѣ ви — безразлично е това. Защото, въ туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трѣбва да стане отгласъ. Не сте вие цѣльта въ свѣта; свѣтътъ не е създадепъ зарадъ васъ. Този свѣтъ е създаденъ за едно развлѣчение на Бога, а игралкитѣ на туй развлѣчение сѫ хората. Слѣдователно, вие сте играчки въ туй развлѣчение на Бога.

Сега, вие казвате: „Ние въ туй самоусъвършенствуване“. . . Въ какво се състои туй самоусъвършенствуване? — Въ познаване Бога. Въ какво познавате Бога? — Въ Любовьта Му. Добрѣ, познахте ли Го въ Любовьта Му? „Е, въ мѫдростьта Му“. Познахте ли го въ мѫдростьта му? Е, в правдата Му“ — Познахте ли Го въ правдата? — „Въ Добродѣтельта Му“. Познахте ли Го въ Добродѣтельта Му? — Не сте, т. е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху васъ, казвате: „Нѣма смисъль“. Когато Любовьта Му се прояви въ васъ, казвате: „Нѣма смисъль“ Когато Мѫдростьта се прояви въ своитѣ високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за насъ“. Когато Истината дойде въ своята свѣтлина, казвате: „Не е за очитѣ ни“. Питамъ: При туй съзнанив на единъ ученикъ, какво може да знаете? Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т. е. въ съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени дѣйствия. Туй е едно спасение за човѣка, или, азъ го наричамъ другояче, обистряне на човѣшкото сьзнание. Всичко може да се отразява въ съзнанието на човѣка. Съзнанието е като една бистра вода, въ която всичко може да се отрази. И въ туй отражение ние виждаме какъ свѣтътъ е създаденъ.

Сега, азъ ви слѣдя, наблюдавамъ ви: вие се занимавате съ нѣща, които много пѫти сте ги прѣживѣли. Запримѣръ, вие сега се безпокоите, какво ще ядете, какво ще сготвите. Че съ това се занимава и вълкътъ — дали ще намѣри храната си днесъ или не. Птичката и тя мисли за храната св. Ако ние станемъ като птичкитѣ, които нѣматъ нашия умъ, и почнемъ да се безпокоимъ, какво ще излѣзе? Че какво, храната ви е прѣдвидена! Богъ е прѣдвидѣлъ, и ако съзнаешъ това, ще я намѣришъ точно на врѣме. Ако разберешъ Неговия езикъ, ще я намѣришъ точно на врѣме. Да кажемъ, че отъ София сѫ ви изпратили единъ колетъ, и въ писмо ви пишатъ за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетътъ е дошълъ, но не можете да го вземете.

Та, сега, въ окултната наука, всѣки трѣбва да се стреми да научи Божествения езикъ на нѣщата. Знаете ли какво значи да се говори на Божественъ езикъ? Сега, азъ на единъ ученикъ прѣподавамъ за пръвъ пѫть Божествения езикъ и му се вижда много страненъ. Уча го първата буква на Божествения езикъ. Азбука си има този езикъ. Тази азбука всѣки день ви се прѣподава. И туй, дѣто се молимъ, вѣрваме, любимъ, това за сега сѫ срѣдства да ни прѣведатъ този езикъ, да изучимъ Божествения езикъ, и да разберемъ силата му. Ако ме питате защо е Любовьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Ако ме питате, защо е вѣрата? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е мѫдростьта? — Да научимъ Божествения езикъ.

Защо е Истината? — Да научимъ Божествения езикъ. Щомъ научите тази рѣчь, сегашниятъ ви животъ ще се осмисли. Запримѣръ, въ васъ често се подига въпроса, желаннето, искате да ви обичатъ и да ви любятъ. Знаете ли какво значи да обичашъ и да любишъ? Сега, вие, когато обичате нѣкого, оцѣнявате любовьта така: ще му направишъ една дреха, нѣкой подаръкъ, кѫща ще му съградишъ, конь ще му купишъ, пари ще му дадешъ, а ако ти е синъ, повече нѣщо ще му дадешъ. По този начинъ, външно изразявашъ любовьта си. Но това не е никаква любовь. Ами прѣдставете си, че вие сте ми слуга, честенъ сте, и азъ оставямъ кѫщата конетѣ си да се разполагате 10-ина - 20 години съ тѣхъ, а азъ заминавамъ нѣкѫдѣ. Като си дойда, ще си взема нѣщата. Мислите ли, че това правя отъ любовь къмъ васъ? Азъ го направихъ отъ любовь къмъ себе си. Сега, вие майките се прѣпорѫчвате, че имате идеална любовь, обичате дѣцата си безкористно. Хубаво, азъ не се съмнѣвамъ, че имате безкористна любовь, но вие обичате дѣцата си, защо? Защото ще остарѣете, а този вашъ синъ ще стаае виденъ човѣкъ, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? — Да порастне, та да се ожени за единъ богатъ. ученъ зетъ, и да ви помага.

Можете ли да кажете, че това не е истина? Съ нищо не можете да ме убѣдите въ противното. Въ всичкитѣ ви мисли лежи една користолюбива цѣль, единъ пъленъ егоизъмъ, Вие се приближавате при мене защо? И тамъ виждамъ единъ егоизъмъ. — За да почерпите нѣщо. Когато ви казвамъ, че и азъ искамъ отъ васъ, казвате: „Помогни ми да спечеля на единъ лотариенъ билетъ, че половината ще дамъ на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв., и половината ще дамъ на братството. Слѣдъ като спечелите! Тъй казватъ моитѣ ученйци: Слѣдъ като спечеля... Това не е окултизъмъ, това не е ученичество. Тѣзи идеи да ги изхвърлите изъ вашитѣ глави. Азъ искамъ отъ васъ жертвя за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За въ бѫдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, безъ да очаквате да получите нѣщо. Вие гледате все на първо мѣсто да кацнете и да кажете, че азъ съмъ сега отъ лѣво или отъ дѣсно. Така искаха ученицитѣ на Христа, единъ отъ лѣво да седне, другъ — отъ дѣсно. И слѣдъ 2,000 години пакь сѫщото искаха. По този начинъ не се влиза въ Царството Божие. Вие искате лесно да влѣзете въ Царството Божие. Туй не е окултизъмъ! Та, въ вашето съзнание трѣбва да се роди една идея по-висока. Ако азъ, като учитель, имамъ една цѣль — да ви използувамъ, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако азъ не съмъ ви казалъ самата истина, има защо да не я казвамъ. На единъ ученикъ казахъ истината, и два дни плака. И на други нѣкои ако кажа истината, три дни ще плачатъ. Въ тази истина ще научите горчиви работи. Който влѣзе въ Царството Божие, ще му дадатъ най-голѣмитѣ горчивини. Ще ви турятъ въ най-силнитѣ киселини, и ако се разтопявате въ тѣхъ, не сте за Царството Божие. Сега, въ вашето съзнание, вие трѣбва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини на които Божествениятъ свѣтъ ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влѣзете въ Царството Божие като гости. Въ Царството Божие гости не искатъ. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влѣзе въ новия домъ 3—4 слугини да й служатъ, а тя на столъ да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърътъ й на село ще иска тя да се запретне да омеси хлѣбъ, че да видятъ меси ли добрѣ; да сготви, да опере, послѣ на нивата ще отиде да работи. А ние, духовнитѣ хора, мислимъ често... Какво? — Че като отидемъ на небето, ще взематъ китари и ще ни свирятъ и пѣятъ. Ще има свирни, но между свирнитѣ ще има много велики работи, които се вършатъ въ този великъ свѣтъ. И ако вие, съ сегашнитѣ ваши схващания, ако съ сегашнитѣ ваши разбирания мислите да влѣзете въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие. Прѣдставете си, че сте отишли на небето, и сѫ ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление, и изведнъжъ дойде заповѣдь, кажатъ ти: „Ти ще станешъ сега и ще отидешъ на земята при едипъ голѣмъ грѣшникъ“. Ако се намусишъ, пропадашъ. Не, ти ще станешъ съ радость, и ще отидешъ при този голѣмъ грѣшникъ. Ако васъ ви турятъ да направите нѣщо подобно, ще се намусите, Запримѣръ, нѣкой е седяалъ отъ дѣсната ми страна и ви дигнатъ за нѣшо, ще кажете: „Единъ пѫть въ живота си имахъ случай да седна тука, и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Азъ не казвамъ, че това е лошо, това е хубаво, но въ Божествения свѣтъ се казва, че Богъ може да се прояви навсѣкѫдѣ. Богъ ви изпитва. Вие не знаете кѫдѣ ще се прояви Той и какъ ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е въ това, какъ Богъ е почналъ да се проявява, но какъ ще свърши. Прѣдставете си, че азъ ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но слѣдъ туй казвамъ: „Хайде сега да се разходимъ около 3—4 часа, и слѣдъ като се върнемъ, ще видимъ, тогава може да ядемъ кокошката“. Какво ще кажете отгорѣ на това? Вие сте гладни, 2—3 дни не сте яли, и слѣдъ като ви поканвамъ на печена кокошка, прѣдлагамъ ви да направимъ една разходка за 2—3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е врѣме за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постѫпката. Ще кажете: „Е, учительтъ!“ Ами ако се укаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложимъ, по-добрѣ да се разходимъ, отколкото да ядемъ“. Ако ви поканя въ кѫщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождамъ, развождамъ ви надалечъ. Слѣдователно, всички изкушения не сѫ нищо друго, освенъ отвличане от опасноститѣ, които сѫ създадени въ свѣта. Всѣко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нѣщо по-голѣмо, нѣщо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нѣщо по-голѣмо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че безъ тебе по-злѣ“. Слѣдователно, всички изкушения иматъ за цѣль да ни избавятъ отъ туй голѣмо зло, което виси като ножъ надъ главитѣ ни. Като ученици на тази школа, вие, въ вашето съзнание, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ония промѣни, които ставать въ Божествения свѣтъ. Не е важно какво вършатъ хората, а какъ е нареденъ свѣтътъ. Божествениятъ Духъ, който прави тѣзи промѣни, раздава на всички хора, както намѣри за добрѣ. Вие гледайте да разберете Божествения духъ, а не тѣзи малки духове. Проучвайте този дух, който просвѣщава, който раздава нѣщата, който е изворъ на Божествената любовь, носитель на Божията Мѫдрость, носитель на Божията Истина, Правда, Добродѣтель Този Великия Духъ, Него трѣбва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъвъ споръ иѣмаше да има. Всички тия спорове, които сега ставатъ, лесно биха се уредили. Азъ онзи день говорихъ на първия класъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си, че дойде нѣкой вашъ приятель и кръвно ви обиди — единъ изпитъ. Наблюдавайте въ единъ мѣсецъ врѣме, за колко минути, дни или седмици ще можете да прѣвърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане нѣкаква слѣда отъ тази обида, но като чуешъ отново да се произнесе тази обида, да се радвашъ, да ти стане приятно. Наблюдавайте слѣдъ колко врѣме може да прѣвърнете тази обида въ приятно чувство. Това е пакъ до силата на съзнанието ви. Ако до единъ мѣсецъ не можете да я прѣвърнете, вие сте далечъ. Тогава минаватъ мѣсецъ, два, три, година, двѣ и повече, и по закона на кармата, слѣдъ много врѣме, всичко минава, заличава Господъ този споменъ, и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученикъ, никакъвъ урокъ той не е научалъ. Добрѣ сте научили урока си, ако слѣдъ като ви обиди нѣкой, въ единъ часъ отгорѣ заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е единъ ученикъ, който разбира законитѣ. Вие може ли да го направите? — Можемъ. Христосъ като казва „любете враговетѣ си“, това значи, че обида, казана отъ врага ти, да можешъ да я прѣвърнешъ, защото той, като врагъ, като ти е казалъ тази обида, избавилъ те отъ едно голѣмо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозенъ езикъ ще ви кажа сѫщото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Духъ, да приложите Божествения Духъ. Ако въ единъ мѣсецъ една обида не можете съ вашата любовь да я прѣвърнете, вие не сте ученикъ, вашата любовь е слаба, не е Божествена любовь. Въ Божествената любовь, която имате, въ този огънь, трѣбва да се топятъ всички елементи. Сега, нѣкои може да въздишатъ. Ученикътъ не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: _„Охъ, охъ“. Не, не, ще — вѫздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“! Не не, ще работишъ. Днесъ „охъ“, утрѣ „охъ“, и най-послѣ ще каже: „А разбрахъ сега, нѣма повече „охъ“, задачата е решена“. Азъ не се сърдя, че нѣкой пѫть казвате „охъ“, но гледамъ, като казвате „охъ“ работите ли. Като казвате „охъ“ и не работите, казвамъ: „Тази работа съ „охъ“ нѣма да се разрѣши. Ако не вземете този методъ, който ви давамъ тази вечерь, ще губите врѣмето си, т, е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене нѣкои ученици, които отъ 15 години повтарятъ този класъ и казватъ: „Учителю, кажи ни нѣщо повече!“ Като имъ дамъ по-сложна задача, тѣ казватъ: „Не е по силитѣ ни“. Тогава какъ искате да минете въ по-горенъ класъ? Сега, не казвамъ, че азъ искамъ това, но казвамъ, че въ тази школа всичко е опрѣдѣлено, необходимо е. Да любишъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ мѫдъръ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ истинолюбивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ милостивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Нѣма да кажешъ: „Не мога“. Не, не, ще се подчинишъ, и нищо повече. Това е една необхоеимость. Не се ли подчинишъ на тази необходимость, очаква те смърть. Ама защо трѣбва да любишъ? Не любишъ ли, нѣма животъ. Ако любишъ, има животъ; ако не любишъ, нѣма животъ. Ако не придобиешъ тази мѫдростъ, условията на този животъ нѣма да се проявятъ. Тъй щото, като говоримъ за любовьта, като говоримъ за мѫдростьта, за правдата, за истината, ние подразбираме необходимостьта на Божествения животъ. Нѣма да казвашъ „защо“, но ще кажешъ: „Азъ трѣбва да любя, азъ трѣбва да бѫда уменъ, правдивъ, истинолюбивъ, това е необходимость, това е Божествено, наложено ни е, нѣма изключения. Тъй трѣбва да мислите. Казва нѣкой: „Защо трѣбва да любимъ“. Необходимо е да любишъ. Ама защо да го любимъ, лошъ е? Необходимо е. „Ама той е такъвъ“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава, Разбирате ли какво е волята Божия? Ако не й се подчинишъ, тя помита всичко; ако й се подчинишъ, спира. Богъ нѣма да се подчини на едни дѣтински своеволия, нѣма да ти дава отговоръ за какво и защо — ни най-малко! Трѣбва да знаешъ необходимо е. Защо трѣбва да любя? — Необходимо е. Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Необходимо е. Тъй трѣбва да мислите. И въ вашето съзнапие трѣбва да легнатъ веднъжъ за винаги тѣзи нѣща, и то не само у васъ, но тъй ще проповѣдвате и на другитѣ. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходвмо е да любишъ“. Какво учите друго! — Необходимо е да имашъ мѫдрость. Друго! — Да не правишъ глупави работи, Друго какво учите? — Необходимо е да учишъ истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но нѣма да кажете: „Може но, когато имаме разположение“. Не, ще любишъ, и нищо повече. Никакво разположение, но по заповѣдь. Необходимо е, и нищо повече. Ще се подчинишъ. Откажешъ ли, всичко е свършено.

И сега, всичкитѣ страдания въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ иска да вразуми хората, че необходимо е, много нѣща сѫ необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, какъ стои той отъ окултното гледище. Щомъ всичко това е необходимо отъ Божествено гледище, необходимитѣ нѣща най-лесно се изпълняватъ. Необходимо е да ядешъ. Мѫчно ли е да ядешъ? Не, лесно е. Необходимо е да пиешъ вода. Мѫчно ли е да пиешъ вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършишъ. Дигни чашата на страна. Тия сѫ най-леснитѣ нѣща.

Сега, тия спорове, които често произтичатъ между васъ, тѣ произтичатъ отъ това, че има други сѫщества въ свѣта, които чрѣзъ своитѣ мисли затъмнѣватъ съзнанието на човѣка. Често съзнанието на човѣка потъмнѣва и той не може да прави разлика между една мисъль и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Азъ тъй мисля“. Другиятъ: „А пъкъ азъ тъй мисля“. Да се разберемъ! Нѣма какво да се разбираме. Въ любввьта нѣма противорѣчия, но необходимо е да любишъ. Ще кажешъ: „Ама какъ, какъ ще любя?“ Ще ви приведа единъ примѣръ: Когато се излюпятъ онѣзи малки юрдеченца, майка имъ дава ли имъ уроци какъ да плаватъ? Още като се излюпи, то знае какъ да плава, Майка имъ учи ли ги какъ да кълватъ? — Тѣ знаятъ какъ да кълватъ още щомъ се излюпятъ. И на васъ казвамъ: „Вие като излѣзете отъ вашето яйце ще знаете какъ да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Азъ ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена въ вашата душа, и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве, и юрдечето знае да плава още щомъ се излюпятъ, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клокъ, клокъ“. Прѣведенъ този езикъ значи: Ще работишъ тъй, както е написано вѫтрѣ въ тебе. Дойде юрдеченцето до водатата, и майката казва: „Квакъ-квакъ“. То значи: Тъй както е писано въ тази Божествена книга, тъй ще плавашъ. Вие ще ме питате какъ да любимъ. Азъ ще кажа; „Квакъ-квакъ — тъй както е писано въ Божествената книга“. Нѣма никакъвъ споръ. Ще отворишъ книгата, ще прочетешъ. Спрѣшъ ли ме и разсъждавашъ философски, нѣма да влѣзешъ въ водата.

И тъй, вложете мисъльта, че основнитѣ Божествени мисли, идеи сѫ вложени, написани въ тази Божествена книга, и всѣки може да чете отъ нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуятъ гласа на майка си: Кѫтъ-кѫтъ — всички пиленца се събиратъ, слушатъ, подчиняватъ й се. Като ги повика, всички отиватъ. Е хубаво, когато Господъ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. Слѣдъ като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клокъ-клокъ, а васъ ви нѣма, не загубвате ли? Като ви каже кѫтъ-кѫтъ, и вие закѫснѣете 1—2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има врѣме, за въ бѫдеще“. Нѣма врѣме, всичко е опрѣдѣлено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голѣмо разстояние отъ майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, двѣ, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечили се повече, то изгубва майка си.

И ние, въ нашето съзнание, не може да се отдалечаваме отъ Бога. Вие казвате: „А азъ ще се отдалеча отъ Бога“. Да, но далечъ като отидешъ, като каже майка ти „кѫтъ-кѫтъ“, нѣма да чуешъ. Въ нашето съзнание ще бѫдемъ на такава дистанция, на такова разстояние отъ свѣта, че щомъ сме при тѣзи Божествени условия, като чуемъ какво казва Духътъ, какво казва майка ни, веднага да чуемъ и изпълнимъ каквото казва, да изпълнимъ волята й. За послѣдствията не мислете, защото въ необходимостьте всичко е за добро.

Свърши се въ 9 ч. безъ 10.

Тайна молитва!