1922_07_13 Проститѣ и сложни движения въ природата

[Ани]

От единичното издание "Проститѣ и сложни движения въ природата"
Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Проститѣ и сложни движения въ природата.

20 школна лекция на общия окултенъ класъ

13 юли 1922 г. в Чам-Кория

Прочетоха се темитѣ: защо Богъ създаде човѣка.

Ще говоря вьрху:

Проститѣ и сложни движения въ природата.

Проститѣ движения ще замѣните съ „първичнитѣ движения“, а сложнитѣ движения — съ послѣднитѣ движения, най-слабитѣ движения. Едно обяснение: сложнитѣ движения подразбиратъ голѣмо съпротивление, а проститѣ движения, подразбиратъ малко съпротивление. Сега, у всички, въ съзнанието ви има двѣ движения, има просто движение, има и сложно движение. За примѣръ, за да дойдете тукъ въ Чамъ-Курия, какво движение се е явило въ васъ, просто движение или сложно? Кѫмъ коя категория бихте го поставили? (сложно).

Проститѣ, първични движения сѫ само движенията къмъ Бога, които сѫ чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първитѣ движения, сѫ кристални, а въ сложнитѣ движения всѣкога има раздвояване въ човѣшкото съзнание. Отивашъ на курортъ, но имашъ нѣколко побудителни причини, причината не е една, много причини имашъ. Тогава, бихъ ви попиталъ, когато човѣкъ се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мѫжа или мѫжътъ може да каже, че обича жената. То е една отъ причинитѣ. Второ, тѣ искатъ да иматъ дѣца. Трето, мѫжътъ иска нѣкой да му готви. Има редъ подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А въ всичкитѣ сложни движения въ свѣта, трѣбва да знаете, че въ тѣхъ има прѣпятствие, което да очаквате. И, слѣдователно, като ученици на окултната школа, азъ ви давамъ, туй разграничение, като методъ. Азъ ви го давамъ само като единъ методъ, да правите едно психическо разграничение на силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ въ даденъ моментъ, дали тѣ сѫ отъ „първиченъ“ или „вториченъ, послѣденъ родъ“. Да знаете всѣко едно движение къмъ коя категория спада. Щомъ знаете, лѣсно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати отъ просто движение, очаквате резултатъ на сложно движение. А всѣко движение има свои опрѣдѣлени резултати. Сега, смѣшно ще бѫде, когато нѣкои хора искатъ да станатъ религиозни, и очакватъ, да бѫдатъ богати. Именно: човѣкъ, който иска да стане религиозенъ, въ пълната смисълъ на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имашъ знание, знанието е сложно движение. Слѣдователно, ще разграничавате въ живота си движенията въ съзнанието, кѫмъ кои спадатъ. Тѣ спадатъ къмъ едната или къмъ другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое прѣобладава въ даденъ моментъ. Тия движения не принадлежатъ кѫмъ васъ. Ако се намирате въ една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излѣзете, ще кажете: Слава Богу, излѣзнахме благополучно, прѣминахме прѣпятствията. Често пѫти въ живота си, насила минавате покрай нѣкое тържество, и слѣдователно ще се борите, такъвъ методъ ще употрѣбите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения въ всѣко едно направление, и ще мислите тогава. Тѣ сѫ азъ ги наричамъ, човѣшкитѣ движения. А проститѣ движения, тѣ сѫ кратки.

Приятелството къмъ кое движение спада? Истинското приятелство къмъ кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които ставатъ съ най-малко разноски, сѫ Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, тѣ спадатъ кѫмъ сложнитѣ движения. Сега, да опрѣдѣлимъ движението. От що произтича то? То произтича отъ живота. Животътъ е първата причина на движението. Всѣко едно движение въ свѣта показва, че съзнанието на нѣкое сѫщество иска да се домогне до извѣстна храна. Турятъ му извѣстни сили, потребни за него, и, слѣдователно животътъ произвежда първото движение. А пъкъ енергиитѣ, складирани въ живота, сѫ произлѣзли от мисловия свѣтъ значи, ние имаме, едно движение, което прѣдставя чисто физическия свѣтъ. Имаме животъ, който представя духовния свѣтъ, менталния свѣтъ, мисловния свѣтъ. Този свѣтъ се изразява чрѣзъ мисъльта, която прѣобладава въ живота. Слѣдевателно, мисълъта се изразява въ живота; тя е животъ въ движение, а движението е реализиране на тия тритѣ въ едно. Слѣдователно, ние опрѣдѣляме: ако вашата мисѫль е проста, тя ще произведе единъ простъ животъ, съ първично, чисто, просто движение. Ако мисъльта ви е сложна, непрѣменно животътъ ви ще бѫде сложенъ, и движението ще му съотвѣтствува. Да кажемъ, че въ едно сѫщество, което живѣе въ мисловия свѣтъ, се заражда идеята да стане велико, да създаде нѣкоя слънчева система — въ него се заражда сложно движение. Ако туй сѫщество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любовь, въ нейнитѣ чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у васъ, често, като се прѣкръстосате, вие искате да примирите простите движения съ сложнитѣ. Тѣ сѫ непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае съ едно сложно движение. — Тѣ сѫ несъвмѣстими! Единъ светия и единъ грѣшникъ на едно мѣсто не може да живѣятъ. Тѣ може да живѣятъ, но на едно мѣсто не. Болниятъ и лѣкарьтъ може да бѫдатъ на едно мѣсто, но лѣкарьтъ ще бѫде при болния докато го излѣкува. И светията ще седи при грѣшника, докато го излѣкува. И дѣтето, и то по сѫщия законъ, ще живѣе при майката, докато вземе туй, което му трѣбва, и като го вземе, вече не търси майка си.

Сега, вие казвате, че Богъ създаде човѣка, за да се прояви. Въ какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искамъ малко да ви коригирамъ. Да се прояви на себе си. Щомъ иска да се прояви Богъ въ свѣта, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъмъ. Азъ искамъ да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявамъ на себе си? На друго нѣщо трѣбва да се проява, и другото сѫщество и то, ако иска да се прояви, и то трѣбва да се прояви нѣкому. А Богъ да се прояви, на кого? То е единъ въпросъ, единъ отъ труднитѣ въпросп. Азъ ще ви отговоря тъй: Богь създаде човѣка, за да бѫде създаденъ. Сега, азъ ще ви задамъ слѣдующия въпросъ: Кога може да се създаде нѣщо? — понеже човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Не говоря за създаването на човѣка, защото човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разбератъ това. Съзижда, съгражда това, подразбира всѣкога материаленъ животъ. Когато се съгражда нѣкое мѣсто, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нѣщо за да се прояви човѣкъ. Ако кажемъ, че може да се съгражда, за да се прояви човѣкъ, права ли е идеята? Съграждатъ хората нѣкой мостъ, за да се съобщаватъ. Има нѣкое прѣпятствие, мостъ е турнатъ, той е едно съобщително срѣдство. Слѣдователно, човѣкъ е единъ мостъ за съобщение на свѣтоветѣ, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, въ цѣлокупностьта си, вие още не знаете какво означава физическия свѣтъ, т. е. физическиятъ свѣтъ не само че не е тъй извѣстенъ, но нѣкой казватъ, че той е илюзия. Това сѫ само думи, на които трѣбва да се разбере дълбокия смисълъ. Божествениятъ свѣтъ, съ ония сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, както и сѫществата, които живѣятъ въ физическия свѣтъ, какви сѫ прѣмитѣ имъ отношения въ тази смисъль? Сега, при този въпросъ ще засѣгнемъ слѣдующитѣ два въпроса. Духътъ, който е чистъ, ние казваме за Него: „Духътъ е в постоянна борба съ материята?“ Пакъ се задава философския въпросъ. Каква нужда има Духътъ, който е чистъ, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трѣбва да се въплоти? Ще кажатъ, че той трѣбвало да слѣзе въ материята, за да добие нѣкаква опитность. Значи, на този Духъ му липсва нѣщо. И послѣ въпросътъ: Ако материята е нѣщо неразумно само по себе си, какъ е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духътъ, има разумность въ тази материя, и даже такава разумность, която е равна на разумностьта на Духа.

Значи, ако материята, може да хване Духътъ, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щомъ Духътъ се ограничава отъ материята. Сега ние въпросътъ нѣма да го рѣшимъ, ние ще го оставимъ тъй неразрѣшенъ, както сѫ го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качимъ на Мусала горѣ, и ще разгледаме всичката околность, и ще слѣземъ долу, и само за Мусала ще мислимъ, какъ е произлѣзла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мѣстото. Азъ ви поставямъ за проучване единъ грамаденъ върхъ, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пакъ ще наведа вашата мисъль, ще ви попитамъ тъй: Защо трѣбва да събудятъ човѣка отъ сънь? Ако си слуга, защо господарьтъ да те събуди?— За да работишъ. Защо трѣбва да спишъ? За да си починешъ. Когато се събуди този слуга, господарьтъ създава ли го? Слѣдователно, човѣкъ въ сегашното състояние е само събуденъ отъ единъ сънь. Нищо повече! Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричатъ творчество. Следъ като работите, кой се проявява, вие ли или вашиятъ господарь? И вие се проявявате и господарьтъ ви се проявява. Вие се проявявате въ работата, която сте извършили, а господарьтъ може да се прояви въ плаповетѣ, които ви е далъ. Но ние ще замѣстимъ въпроса и вмѣсто: Защо Богъ е създалъ човѣка, ще ви попитамъ: Защо е дошълъ човѣкъ на земята. Или защо е изпратенъ тукъ на земята, туй е по-право. Дошълъ е отъ нѣкѫдѣ. Защо е дошълъ? На този въпросъ може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса — защо Богъ създаде човѣка. Сега, въпросътъ защо Богъ създаде човека, при сегашнитѣ условия, при които се намирате тукъ, той нѣма практическо приложение. За да знаете защо човѣкъ е дошълъ на земята, защо Богъ го е създалъ, трѣбва да четете тази архива на природата. Трѣбва да има нѣкой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви сѫ аналиитѣ, тамъ има отбѣлѣзано защо и за какво. Тъй, азъ повдигнахъ въпроса: защо Богъ създаде човѣка, за да намѣритѣ вашитѣ отношния къмъ Бога, и да се увѣрите, че безъ Бога, ако не сте свързани съ Него, у васъ не може да има никакъвъ разтежъ, никакъвъ животъ, и никаква умствена дѣятелность, защото разумно отъ разумно произтича, животъ отъ живота произтича, и деятелность от деятелность произтича. Понеже Богъ е правъ въ всичко, понеже човѣкъ спада къмъ сложнитѣ движения, туй сложно движение трѣбва да намѣри своя потикъ въ първичното отношение. Трѣбва да бѫдемъ свързани не по форма съ Бога, нито по съдържание, тѣ сѫ още външни нѣща, нито по смисъль, но принципално, вѫтрѣ, по самата сѫщина на нѣщата. Да бѫдемъ свързани съ Бога, като една необходимость на самото битие, понеже само по този начинъ Неговата мисъль може да даде потикъ на нашия животъ, и неговитѣ движения, — движение на нашия животъ. И тогава всичко е възможно. Такава трѣбва да бѫде интимната ви цѣль, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спѫвате. Като влизате въ тази школа, вие може да мислите да завладѣете нѣкои природни сили. Никакви завладявания не може да имате! Азъ не наричамъ владѣние, ако азъ работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде другъ да я обере. Азъ не считамъ, че това е едно завладяване. Азъ съмъ работилъ, а другъ да яде плода. Нѣма смисълъ. Ние може да работимъ, само за знание, а щомъ дойдемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, туй не сме проучили. Сега, първото нѣщо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано — да се любимъ! „Да се любимъ“, азъ подразбирамъ да направимъ мостъ. И мислите ли, ако направимъ мостъ, всичко въ свѣта ще се оправи? Ако двѣтѣ страни сѫ неприятели, по-добрѣ да нѣма мостъ, защото тогава тѣ ще почнатъ да се каратъ. Ако сѫ приятели, нека има мостъ. Ако хората сѫ готови да служатъ на Бога, нека има мостъ, ако не сѫ се научили да служатъ на Бога, безъ мостъ нека бѫдатъ. По-добрѣ! Та, въ окултната наука не смѣсвайте нѣщата. Често азъ ви гледамъ, вие разсѫждавате тъй: Въ Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живѣя въ Божия, въ Христовия законъ. И вълкътъ казва: Богъ е Любовь. Ама като остане самъ, вълкътъ напада овцата, и казва: Понеже азъ обичамъ Бога, обичамъ и дѣцата Му, та ти трѣбва да станешъ жертва заради менъ. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде единъ човѣкъ, иди-дойди; но една овца да я изяде единъ вълкъ, тя ще мине прѣзъ най-голѣмитѣ страдания. И когато нѣкой човѣкъ го изяде нѣкоя мечка, той ще изпита пакъ сѫщото. Ние не сме пратени на земята да правимъ менажерия. Овцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, вълцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, мечкитѣ, всичко ще бѫде отдѣлно, ще има прѣграда между тѣхъ, телъ, да си приказватъ братски, но да има строго опрѣдѣлеяи междини. Ама не тъй, азъ виждамъ на нѣкой човѣкъ умътъ му е мечешки, у другиго умътъ му е като ума на нѣкоя овца, а тѣ казватъ: „Хайде да раздѣлимъ тази прѣграда, хайде да съединимъ умоветѣ“. Но една овца и единъ вълкъ какво що направятъ? Прѣдставете си, у нѣкои сърцето е мечешко, у нѣкои овче, какъ ще ги съединишъ? У нѣкои дѣйствията сѫ мечешки, а у други овчи. Какъ ще ги примиритѣ? Не може да се примирятъ. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господь може. Азъ зная, че Господъ всичко може, но ние не можемъ. Ние не трѣбва да се опитваме да правимъ нѣщо, което Богъ прави. Ние не можемъ. Сдѣдователно, ние трѣбва да правимъ само това, което можемъ, което е въ крѫга на нашето знание. Сега, азъ отъ васъ искамъ да правите нѣща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на нѣкой нѣщо: Слушай, ти не разваляй твоята стѣна. Туй което азъ ти казахъ, не го казахъ да го разваляшъ. Ти дръжъ прѣградата, за новото ще намѣришъ ново мѣсто, но старото нѣма да го туришъ. Често, за примѣръ, вие искате да примирите идеитѣ за Божията Любовь съ сегашната ваша Любовь. Тѣ сѫ непримирими. Моята Любовь, която азъ имамъ, тя е несъвмѣстима съ вашата Любовь. Разбирате ли! Ако азъ внеса тия идей, знаете ли какъ ще останатъ? Азъ ще ви кажа. Често има описани въ книгата „капризи на електричеството“, случаи, дѣто електричеството се явява въ такива голѣми, валчести, свѣтящи като електричество топки. Такава топка изведнажъ пада върху човѣка, всичкитѣ дрѣхи изгарятъ, но той остава неповрѣденъ. Тази Любовь, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху васъ, вие ще се намѣрите голъ. И като се намѣрите голъ, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любовь. Именно тамъ в Любовьта. Послѣ, вие искате нови схващания за Любовьта, съ новъ надписъ, а стари разбирания. Въ чисто Божествената Любовь жертва нѣма. Нѣма никаква жертва. Жертвата, това е само единъ резултатъ на сложнитѣ движения на Любовьта въ физическия свѣтъ. То е единъ врѣмененъ, прѣходенъ периодъ. Когато се казва, че трѣбва да се жертвува човѣкъ, това не се отнася до Божията Любовь. Въ истинската Божествена Любовь нѣма никаква жертва. И слѣдователно, за, да разберете Божествената Любовь, непрѣмено трѣбва да слѣзнете на физическия свѣтъ, да изучите закона на жертвата. Имено за това сѫ дошли хората на земята, за да научатъ закона на жертвата. И какво нѣщо е Божествената Любовь, ще я научатъ, като минатъ по закона на жертвата. То е законъ за правилното трансформиране на Божественитѣ енергии. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная какво мислишъ заради менъ. Казвамъ: Може да знаешъ, но трѣбва да те изямъ. И затова казва Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Значи, ако искате да ме разберете, трѣбва да ви изямъ, че като влѣзете въ менъ, азъ ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная какъ да ви помогна. Слѣдователно, вие ще се пожертвувате, за да влѣзе Богъ въ васъ, ще направите тази жертва. Или вас да изядатъ или вие да изядете, ако искате да разберете нѣкого. То е символъ. Ако искате да разберете нѣкого, той трѣбва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трѣбва да го изядете. Сега, на този езикъ ще кажете: То е страшно! Ами че всичко въ сегашния животъ не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и въ какво седи вече живота? Слѣдъ като сте изяли една хубава круша, слѣдъ нея, може би, ще ви дойде нѣкоя свѣтла идея да напишите нѣкое стихотворение, Тази круша прѣдставя и цвѣте, и затова е казалъ Христосъ: „Азъ съмъ живата вода и живия хлѣбъ“,

Трѣбва да разграничавате проститѣ движения отъ сложнитѣ, и какво е прѣдназначението за идването на човѣка на земята. Да научите закона на жертвата. Той е единъ отъ важнитѣ въпроси, който трѣбва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трѣбва да жертвувате? Малкитѣ отстѫпки, които правите, то не е жертва. Законътъ на жертвата е законъ който примирява всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. Да кажемъ, намирате се въ голѣма тѫга, голѣми мѫчнотии, туряте закона на жертвата, и веднага вие може да отмахнете тѫгата, която имате, но трѣбва жертва. Да кажемъ имате да взимате 20,000 лв. нѣмате тия пари въ джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си, и рѣшете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата, и ще дойде миръ. Сега, да не идете в друга крайностъ. Нѣкой пѫть вие съжалявате, че не сте нѣкой ученъ човѣкъ. Казвате: ако бѣхъ ученъ, щѣхъ да бѫда министъръ, докторъ. Вие се измѫчвате.

Кажете: „И безъ да бѫда министъръ, пакъ може да живѣя като човѣкъ“, и ще ви олекне. Нѣкой пѫть вие отивате въ друга крайность, нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбватъ знания. Не е въпросътъ тамъ, въ дадения случай ние се мѫчимъ за липсата на ония блага, които идатъ отъ знанията. Кажете: Безъ тия блага на знанията можемъ. Но често тия знания не подразбиратъ, че трѣбва да станешъ министъръ, докторъ или свѣщеникъ. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запримѣръ, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличимъ по число“. Ами нашата сила не е въ числото! „Ние трѣбва да съградимъ домъ“. Силата не е въ съграждането на дома. „трѣбва да имаме знание“. Силата не е въ това знание.

Туй, което ние носимъ въ свѣта, то е една необходимость, безъ която животътъ не може. Туй, което носимь, то е една необходимостъ, тъй както водата и хлѣба сѫ необходимость за живота. Тия хора, както и да е, тѣ ще дойдатъ.

Но когато дойдатъ, ние нѣма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скѫпо е, плащайте си хлѣба, послѣ, плащайте за водата, защото азъ съмъ първиятъ, който съмъ я донесълъ, трѣбва да си платите“. Не! Влѣзе ли тази мисъль въ ума ви, въпросътъ е свършенъ. Абсолютно безкористно ще дѣйствувате. Хлѣбътъ ще давате, за да го използуватъ, и вода ще давате, и на всѣки комуто давате ще кажете: По сѫщия законъ, по сѫщия начинъ и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хлѣбъ трѣбва да давате, но само за тия, за които сѫ прѣдназначени. Сега нѣкои отъ васъ мислятъ, че като влѣзнатъ въ новото учение ще станатъ по-добри. Ами че какъ знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човѣка всѣкога зависи отъ жертвата. Колкото по-добрѣ разбирашъ закона на жертвата, и го прилагашъ, толкова по-добъръ ще станешъ. Врѣмето не е нищо друго освѣнъ проявление на жертвата. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да не сте въ противоречие съ себе си. Запримѣръ, нѣкой пѫть, когато азъ говоря, нѣкои казватъ: „Той, Учительтъ, не трѣбваше да каже тъй“, Единъ камъкъ азъ може да го поставя на източната страна, на западната страна, на сѣверъ или югъ. Може да го туря отъ горѣ. Но кѫдѣ трѣбва да туря този камъкъ? Да кажемъ, опрѣдѣлено е неговото мѣсто. Кѫдѣ трѣбва да го туря? Дѣто е опрѣдѣлено, споредъ мѣрката на мѣстото, тамъ трѣбва да го туря. Сега, вие, въ този животъ, въ който сте влѣзли, вие сте опрѣдѣлени, измѣрени сте. Нѣкой пѫть като ви турна нѣкѫдѣ, вие казвате: „Не ми е мѣстото тукъ, азъ не съмъ за князъ“. Азъ гледамъ, тукъ е опрѣдѣлено мѣстото ви. И, слѣдователно, вие разваляте, тамъ на мѣстото ще бѫдете, нищо повече! И слѣдъ туй, вие повикате нѣкого. И тукъ се раждатъ лъжливитѣ учители. Вие викате нѣкого и казвате: „Моето мѣсто не е тукъ, не може ли да ме прѣмѣстите?“ И всички се притеглятъ на това мѣсто, и казватъ: „Този камъкъ коя работа може да извърши?“ — И почнатъ да градятъ нѣщо ново, изопачатъ цѣлото здание. Тогава дойде комисията и каже „Не е съградено добрѣ“, и разхвърли камънитѣ. И казватъ: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя религия се разкапала“. Та ви прѣдпазвамъ, у васъ има една слабость, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете отъ старото. Не може безъ жертва. Трѣбва въ себе си да подразбирате, въпроса така, че всѣко ваше дѣйствие, всѣка ваша мисъль, трѣбва да бѫде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трѣбва да го знаете. Туй нѣма да го казвате отвънка. Туй чувство трѣбва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живѣемъ по братски!“ Овци съ овци да живѣятъ, вълкъ съ вълкъ да живѣе, мечка съ мечка, заекъ съ заекъ, муха съ муха да живѣе. Тъй какго сте не може, но казва тамъ единъ отъ еврейскитѣ пророця, че агнето и лъвътъ ще живѣять заедно. Помнете този стихъ. Ама какъ ще живѣятъ? Когато Господъ дойде, да има просторь нали? Ние ще оставимъ този стихъ, той спада къмъ друга категория. Не примирявайте вашитѣ добри мисли съ лошитѣ, не ги туряйте на едно и сѫщо мѣсто! Нѣкой казва: „Азъ имамъ една лоша мисъль“. Ако вашата мисъль е лоша турете я дѣто подобава. Имате една Божествена мисъль, турете я на мѣсто. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо турете на своето мѣсто. Мнозина измежду васъ, азъ ви виждамъ, намѣрите единъ вълкъ, който има добри зѫби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намѣрихме единъ добъръ човѣкъ, той е много уменъ, ученъ човѣкъ, пъкъ каква природа има, какъвъ езикъ, какви думи, я да го вземемъ при нас“. Азъ го виждамъ, той е единъ старъ вълкъ, нищо не му казвамъ. Казва: „Да му дадемъ единъ добъръ приьомъ, да му отворимъ вратата между овцитѣ да дойде да посѣщава тия овци“. Казвамъ: той ще ги посѣти! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това сѫ все символи. ЦѢлата природа седи въ символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цѣла наука, която трѣбва да изучимъ разбрано. Въ нашето животинско царство, минерално и растително, по лѣсно отъ всичко друго може да изучимъ себе си. Вие имайте прѣдъ видъ, че въ разбирането на тая история много мѫчно може да се разбере една промѣна, която става. Нѣкой пѫть ставате отъ сънь, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господъ“. Какъ ще си обясните туй състояние? Щомъ знаете причннитѣ, отношенията ви вѫтрѣ въ самитѣ васъ по възможность трѣбва да бѫдатъ чисти. Мнозина отъ васъ сте въ сложно движение, имате да разрѣшавате една отъ най-мѫчнитѣ задачи. И за туй ви трѣбва голѣма съобразителность, тактъ, умѣние, знание, воля — издържливость въ свѣта, И понеже онѣзи отъ васъ, които разбиратъ по-добрѣ, може би ще разбератъ тази вечерь туй, което азъ не съмъ казалъ. И утрѣ ще кажатъ: Учительтъ не каза ли така? И вие ще се намѣрите като онзи проповѣдникъ, който проповѣдвалъ така: „Който има двѣ ризи да даде едната на бѣднитѣ“. Неговата възлюблена се връща въ кѫщи, и мѫжътъ й, попътъ ималъ двѣ ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия законъ. Вечерьта попътъ я пита: кѫдѣ ми е ризата? „Дадохъ я“. Какъ тъй безъ да ме питашъ? — Нали ти тъй каза въ църквата? Азъ го казахъ за другитѣ, но то не е за насъ. Сега попадияти дала ризата. Кѫдѣ е погрѣшката на попадията. Мислите ли, че тя е постѫпила право? Защо не е дала своята риза, а на мѫжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попътъ самъ да дава. Тя казва: „Азъ изпълнихъ Христовия законъ“. Попътъ пъкъ е недоволенъ, че тя му дала ризата безъ негово позволение. Сега, често и вие раздавате моитѣ ризи. Азъ нѣмамъ нищо противъ туй, но и вашитѣ ризи трѣбва да раздавате. Нищо повече! Нѣкой тълкуватъ тъй: даромъ сте взели. даромъ давайте! Когато вземешъ една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазишъ въ себе си, имашъ право да дадешъ на другитѣ отъ плода, но ще пазишъ тази идея. Плодътъ, който тя роди, отъ този плодъ ще давашъ на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даромъ сме взели, даромъ ще дадемъ“. Не е тъй. И Христосъ казва: „Всѣка пръчка излѣзла отъ мене, плодъ трѣбва да даде“. Тия Божествени идеи трѣбва да минатъ прѣзъ насъ, и да дадатъ плодъ. И отъ този плодъ ще раздавате. И. всички трѣбва да бѫдете богати отъ плода на Божественитѣ мисли.

Тайна молитва!

И тъй, основнитѣ идеи сѫ прости и сложни движения. Законътъ на самопожертвуването. Законътъ на жертвата. Божествената идея трѣбва да остане, да се посѣе въ насъ, и отъ този плодъ трѣбва да дадемъ. Тѣзи сѫ основнитѣ мисли въ бесѣдата. Но нѣкой пѫть се събирайте, затова между ученицитѣ, азъ ще дамъ извѣстна задача, сериозно да я рѣшавате. Разисквайте върху тритѣ отношения: къмъ физическия свѣтъ, къмъ духовния и къмъ Божествения. Всѣка една идея трѣбва да се разглежда отъ три становища. Отправете мисъльта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бѣхте готови, щѣхъ да ви дамъ една задача, но не сте готови. Бихъ ви далъ една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човѣкъ не е готовъ? Ето какво подразбирамъ; прѣдставете си, зимно врѣме, азъ ви изпращамъ на екскурзия, но обуща нѣмате. Може ли да ви пратя боси? Прѣдставете си, че ви пратя на едно планинско мѣсто, дѣто има лѣдници, вие нѣмате тия необходими припаси. Трѣбва приготовление. Ще кажете: съ Господа всичко може. Господъ всичко може, но ние не можемъ. Та, сега ще размишлявате. Искамъ сега поне отъ Чамъ-Курия да наберете енергия, по-голѣма свѣтлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трѣбва да сѫ готови всички, защото ще ви дамъ една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвамъ тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има нѣща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо ще дѣйствувате, послѣ ще мислите. Не се плашете! Азъ ви казвамъ: На единъ часъ разстояние отъ тука, на около 10 километра има едно мѣсто, ще идете на еди-коя си страна, тамъ ще се спрѣте и нѣма да се мърдате. И нѣма да ме питате защо? Идете тамъ и ще се научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра отъ тукъ, ще намѣрите единъ чувалъ отъ 10 кгр. тяжесть и нѣма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. Послѣ ще кажа: Ще вземешъ този чувалъ, ще впрѣгнешъ волове, ще го отворишъ, въ него има една крина жито, ще го посѣешъ. Защо нѣма да питашъ? Идущата година ще разберешъ, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идешъ на разстояние 10 километра отъ тукъ, тамъ има въ единъ чувалъ 10 килограма жито. Ти нѣма да го отвързвашъ, защото ще се загуби врѣме; любопитство нѣма да проявявашъ, и азъ нѣма да ти разправямъ нищо, врѣме да се не губи. Ще впрѣгнешъ воловетѣ. Идущата година, като израстне житото ще го ожънешъ, и тогава ще разсѫждавашъ. Такъвъ трѣбва да бѫде окултният ученикъ! А сега, ще питате: Азъ трѣбва да зная какво има въ този чувалъ. Може да знаешъ. Ще идете на едно мѣсто на 10 клм. отъ тукъ. Тамъ има единъ чувалъ. Ще го донесете, ще впрѣгнете воловетѣ, ще идете на нивата, и т. н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Вие нѣма да идете на врѣме, ще има едно закъсняване. Ние сме закѫснѣли вече, изгубили сме най-добритѣ условия. Защото туй врѣме, докато ви обясня всичко това, ми е отнело единъ часъ. Този единъ часъ, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй сѣме може да живѣе. И за туй въ Божествения свѣтъ абсолютно нѣма разтъкаване; казано и свършено! Послѣ, ще добиете точность. И на тази точность трѣбва да се учите всички. И ще опитате моята мисѫль права ли е или не. Азъ завчера тамъ на Мусала изпитахъ колебанието ви. Дойдохме до едно мѣсто, и тамъ се спрѣхме. Напрѣдъ не може, защото е опасно. Ако речешъ прѣзъ леда да минешъ, тамъ всички щѣха да се намѣрятъ въ езерото. Сега вие казвате: този пѫть тукъ, много прѣпятствия има (пѫтьтъ бѣше затрупанъ съ заледенъ снѣгъ), какво ще правимъ? Ние може да си напразимъ пѫть. Ние трѣбваше да прѣдвидимъ, да си вземемъ мотики, но ни трѣбваше цѣлъ денъ докато оправимъ пѫтя; но туй, обаче не го прѣдвидѣхме. Вие мислихте, че нѣма никакви прѣпятствия на Мусала. Назадъ да се върнемъ, не става. Казвате: Нагорѣ! — показвате смѣлость. Прѣзъ снѣга никой нѣма да минава! Тогава попѫплихте нагорѣ, и не мислихте даже, че може камѫни да паднатъ върху ви. И трѣбва да бѫдете много внимателни, защото въ нашето развитие има много спънки, азъ като се качвахъ, покрай мене мина единъ камъкъ, голѣмъ 4 пръста. Такъвъ камѫкъ е въ състояние да прѣчупи костьта на нѣкого. Та, като се качвате нагорѣ, ще бѫдете внимателни, да не бутнете нито единъ камѫкъ, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъвъ е законътъ. Не бързайте! Азъ не искамъ бързина. Дойдете до нѣкое мѣсто, седнете, опитвайте, турете си краката на туй мѣсто и вижте здраво ли е? Съ допирането на вашия кракъ, вие ще добиете извѣстпа енергия. Ще се концентрирате въ себе си. Туй е задача, да излѣзнемъ горѣ на върха, и цѣлия пѫть да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трѣбва да бѫдатъ задачитѣ. Само така може да ви прѣнеса горѣ. Сега, въ едно отношение всинца бѣхте много смѣли и не страхливи. Смѣли, то е една добра черта, значи, може да вършите работа. Но все-таки трѣбва да седи нѣкой отъ задъ. Азъ трѣбваше да остана послѣденъ и ако бѣхъ останалъ послѣденъ, всички щѣха да се изкачатъ горѣ. И послѣ, каквото ви порѫчахъ, не го изпълнихте. Казахъ: „Абсолютно никой да не минава прѣзъ снѣга“, а нѣкои минаха прѣзъ снѣга, и щѣше да имъ костува живота. Ако ви казахъ минете прѣзъ снѣга, азъ поемамъ отговорность. Нѣкой пѫть ще ви докарамъ на Мусала, и тогава ще кажа: „Отъ горѣ по снѣга!“ Тогава азъ отговарямъ. Или: нагорѣ прѣзъ снѣга! Тогава всѣки трѣбва да носи мотичка, ще изкопае едно стѫпало и ще мине. Но кажа ли: Прѣзъ снѣга не може, значи не може. Казва единъ; — може. Не е врѣме сега ще вървимъ по пѫтя, който е прѣдначертанъ. Туй е правило. Всѣкога, въ окултната наука, една дадена задача, не изпълнена както трѣбва, носи рискъ. Това е абсолютно вѣрно! И всѣкога резултатитѣ сѫ прави. Всичко ще върви, ще окаже съдѣйствие. Азъ искамъ въ тия екскурзии да видите какви закони работятъ, че въ всички наши постѫпки и дѣйствия, туй Божествено съзнание, тия по-висши сѫщества, взематъ участие.

И тия двамата, братъ и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бѣха се спрѣли въ хлъзгането щѣха да идатъ въ езерото.

Сега ние ще ходимъ съ една жива вѣра, не ви проповѣдвамъ една обикновена вѣра. Тази вѣра е необикновена и постъпкитѣ ни ще бѫдатъ необикновени, и Любовьта — сѫщо, всичко у насъ ще бѫде необикновено, туй да го знаемъ.