1922_07_07 Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина

[Ани]

От единичното издание "Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина"
Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Трите основни закона:

Любовь, Мѫдрость и Истина

19 школна лекция на общия окултенъ класъ

7 юли 1922 петъкъ въ 8 ¹⁄₂–9 ч., София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темитѣ за житното зърно).

Вториятъ пѫть ще дамъ тема само за нѣколцина. Ясно ще се излагате, нѣма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Богъ човѣка?“ Ако бихъ ви задалъ друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Азъ ще отговоря: — Да се учи. Сега, въ школата тукъ не й мѣсто нито за молитви, нито за разсѫждения, а за учение. Вие сте дошли въ школата съ извѣстни прѣдубѣждения, мислите, че знаете нѣщо. Вънъ отъ школата знаете много, но вѫтрѣ въ школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдѣние, казвамъ: Вие може да сте свършили университетъ, може да знаете по философия много нѣщо, но ако влѣзнете въ една фабрика, при нѣкой техникъ, изведнажъ ще се намѣрите въ чудо. Той ще ви направи като дѣте а вие, ще внимавате. Влизате въ нѣкоя лаборатория, отъ химия нищо не разбирате, може да сте философъ и да мислите, че и отъ химия знаете. Не, не, ще признаете въ себе си послѣдния фактъ, че не знаете. Като влѣзнете въ политехниката, и тамъ ще признаете, че нищо не знаете; и въ школата ще имате сѫщото качество. Сега, вие влизате въ школата и мислите че Господъ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господъ не го научва. Тукъ. въ школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? И нѣкои сѫ влѣзли въ школата да придобиятъ всичко съ малко трудъ. — Азъ ще очистя школата. Азъ не искамъ ученици, които не се учатъ. Които не се учатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ, отъ вънъ има много работи, тукъ не си губете врѣмето, грѣхота е! Вие ще паднете въ едно изкушение: да си прѣдставяте, че се учите; и слѣдъ туй, ще дойде лицемѣрието, ще се лъжете. Моля, бѫдете тъй откровени, оправете се. Нека останатъ 10 души, но които ще учатъ. Ако тѣ останатъ и не се оправятъ — и тѣхъ не искамъ тогава. Онѣзи, които мислятъ, че много знаятъ, да си излѣзнатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ; и тѣзи, които много знаятъ да критикуватъ, моля да си излѣзнатъ, нѣма защо да се занимавамъ съ тѣхъ. Въ школата ще останатъ само онѣзи, за които както е казано въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзнете въ царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука въ свѣта. Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невѣжеството не търпи, прѣстѫпление не търпи, одумване не тьрпи, зло не търпи. То търпи само вѣчна хармония, Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Сега, азъ ви говоря откровено. Туй трѣбва да знаете. Мнозина отъ васъ сте на кривъ пѫть, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онѣзи, които влизатъ въ пѫтя на Мѫдростьта и не спазватъ нейнитѣ закони, азъ искамъ да бѫда не грубъ спрѣмо тѣхъ, но откровенъ.

Три закони има. Първиятъ законъ: Истината въ Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама отъ какъвто и да е характеръ. Ни сѣнка, ни помѣнъ, абсолютно! Разбирате ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество нѣма тукъ. Не е въ естеството на човѣка да лъже. Лъжата е нѣщо присадено отъ послѣ въ човѣка. И ако нѣкой философъ или богословъ, или учитель ви убѣди, че естеството на човѣка е да грѣши, този самиятъ учитель не разбира нищо. Не е въ естеството на човѣка да грѣши. Човѣкъ, разбирамъ, онази жива Божествена душа, която е излѣзла отъ Бога; не е въ нейното естество да грѣши. Ако грѣши, причинитѣ сѫ други. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. И ако нѣкой отъ васъ съгрѣши, да не казва — естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако азъ се спѫна нѣкѫдѣ и падна на лицето си, нѣма да казвамъ — естеството е да падна, но ще търся причината отъ вънка, а не въ себе си, отъ вънъ ще я намѣря. Ако азъ не мога да разрѣша нѣкоя задача, ако азъ не мога да чета вечерно врѣме, ще търся причината не въ себе си, а отъ вънка.

Вториятъ законъ е — Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние може да живѣемъ. Животътъ не е въ нищо друго, освѣнъ въ висшето Божествено съзнапие, въ онзи процесъ на знание. Защото:

Божествената Мѫдрость дава знание,

Истината дава свобода,

Любовьта дава животъ,

Животътъ дава радость,

Знанието дава сила, а

Свободата дава просторъ.

Тъй вървятъ тия нѣща. Тогава имате истина, свобода имате просторъ, широкъ просторъ въ цѣлата вселена! Имате мѫдрость, имате знание; щомъ имате знание ще имате сила. Силата произлиза отъ знанието, само че знанието не може да произлѣзе отъ силата. Имате любовь — имате животъ; имате животъ, значи, имате радость. Сега, азъ много пѫти съмъ говорилъ, че въ живота трѣбва да се научимъ да понасяме скърбитѣ. Но едно отъ качествата на живота, това е радостьта. Онзи, който живѣе, трѣбва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободниятъ. Който не е свободенъ, не може да се учи. Туй ви го казвамъ, понеже у васъ има стари прѣдубѣждения, възпитание отъ миналото. У нѣкои сѫ се вгнѣздили такива духове отъ астралния свѣтъ и почватъ да ви шушукатъ: васъ знание не ви трѣбва. Не, не. Съ тия астралци, невѣжи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаемъ повече отъ тѣхъ. Нѣмаме нужда отъ тѣхнитѣ съвѣти. Нека си държатъ знанието за себе си. Тѣ казватъ: „Знание не ни трѣбва“. Ее, какво ни трѣбва? — Да ядемъ, да пиемъ да се обличаме, да се караме, да се женимъ, да се парясваме или развеждаме, да колимъ животнитѣ, статии да пишемъ въ вѣстницитѣ, да се осѫждаме, религии да правимъ... Тѣхнитѣ права и тѣхнитѣ съвѣти не искаме. Това сѫ все астрални влияния. Това не сѫ проявления на Божията Мѫдрость. Въ Божията Мѫдрость се показва онзи истински пѫть, въ който хората разумно може да живѣятъ и да израстнатъ не една педа пигмеи, но като единъ Богъ въ своята мисѫль и въ своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голѣмо, че да подобри житото на цѣлия свѣтъ. Такова голѣмо слънце!

И тъй, отъ всинца ви се иска — служители на абсолютната истина, безъ никаква лъжа въ себе си! Разбирате ли? Азъ говоря не за вънъ да изповѣдвате истината, но като се изправите прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ Бога, прѣдъ вашата душа, да съзнаете факта — абсолютно никаква промѣна, никаква лъжа въ душата ви да нѣма! Моето небе, въ душата ми, трѣбва да бѫде ясно, безъ никакъвъ облакъ. Азъ не говоря за външния свѣтъ сега, но вѫтрѣшния. Туй е едно състояние. Само тогава нашиятъ умъ може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислимъ добрѣ. Второто нѣщо: У всинца ви трѣбва да има жажда да учите. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седите и казвате: „Азъ съмъ на 45 години“... Че що сѫ 45 години? Мислите, че сте старъ. Ами че знаете ли коя е нормата на старитѣ хора. Когато човѣкъ стане на 60 год. казва; „Азъ съмъ старъ човѣкъ“. Въ кой кодексъ е писано, че човѣкъ тогава може да каже: „Азъ съмъ старъ“. Ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“, даже тази норма дѣто се казва, че човѣкъ е старъ, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му се знаятъ годинитѣ. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е старъ. Срамота е! Норма нѣма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имамъ 60 лазарника, ама никакъ не съмъ старъ, никакъ не съмъ поумнѣлъ, земята 60 пѫти се е обърнала, но азъ все съмъ спалъ. Сега ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Хубаво, като си старъ, какво знаешъ, я ми кажи? Ами старъ на санскритски, значи, човѣкъ, който има знание. Като си толкова старъ, като създаде Богъ земята, каква бѣше тя тогава? Кога Господъ, създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си отъ старитѣ, защо разправяшъ, че си старъ? Сега, седи нѣкой, побѣлѣла му главата, брадата. Та като ви побѣлѣла брадата, вие старъ ли сте? Кой ви дава това право? Отъ дѣ на кѫдѣ? Ами зимно врѣме като се окичатъ дърветата съ снѣгъ — стари ли сѫ? Бѣлитѣ глави, казвате: „Побѣлѣхъ и остарѣхъ“. Не, не, тия нѣща не ги свързвайте съ вашата старость. Най-първо ще си турите мисъльта. че вие сте ученици. Таманъ на 60 години си ученикъ, само да учишъ! Защо? Ето защо, ще ви кажа: „Младата мома отъ вънъ нѣма да те изкушава, жена беля нѣма да ти прави, дѣца нѣма да ти крѣкатъ. Таманъ умътъ ти тогава е на мѣсто, сърцето ти е на мѣсто и волята. Врѣме е когато ти може да учишъ. Значи, ще си ученикъ, способен да разбира всѣки единъ прѣдметъ. А сега, седите, и често слушамъ млади и старп казвате: „Остарѣхме“. Сега азъ бихъ желалъ да зная колко души има отъ васъ стари, и ще ги питамъ: Какъ Господъ е създалъ свѣта? Тъй ще ви изпитамъ дали сте отъ старитѣ хора. Първо, щомъ влѣзете въ школата, ще си турите въ ума основната мисъль: Ще забравите свѣта. Вие влизате сега и казвате: Тази вечерь да видимъ какво ще се каже. Тази вечерь ви казвамъ: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже петь пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника, младъ сте. Че 60 пѫти земята се е завъртѣла, тя нѣма нищо общо съ васъ. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия разтежъ. Ако ви турнатъ въ единъ магнетиченъ сънь, да кажемъ като се родите, и земята въ туй врѣме може да се обърне 60 пѫти, но като ви събудятъ, вие нѣма да сте старъ. Туй, което остарява на земята не сѫ годинитѣ. Земята въ свѣта, като се върти, е нѣщо случайно. Ние казваме: Въ 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мѣрка. Та това сѫ все случайни мѣрки въ свѣта, защото абсолютна мѣрка е разтежа на душата, а въртежътъ на земята, това е нѣщо непостоянно.

Отъ всинца ви искамъ желание да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави нѣща отъ настроенията на духа; тѣ се прѣдизвикватъ отъ онова, което човѣкъ може да си създаде чрѣзъ закона на мѫдростьта. Безъ закона на мѫдростьта вие не може да служите на Бога, и Любовьта не може да я употрѣбитѣ. Трѣбва да знаете, че истинската Любовь въ свѣта почва да се проявява само тогава, когато почва да дѣйствува великиятъ законъ на мѫдростьта, когато дойде знанието. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ отличителнитѣ черти у него. Вие казвате: „Този човѣкъ има черни очи“- Ее, хубаво, азъ разсъждавамъ друго яче — по аналогия: когато земледѣдецътъ каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че въ тази черна земя има повече елементи за разтежъ на житното зърно; и казва: Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видимъ единъ човѣкъ съ черни очи защо го харесваме? Защо обичаме хората съ чернитѣ очи? — Защото такива хора сѫ по устойчиви въ чувствата си. Като те залюби такъвъ човѣкъ той дава всичко, може да разчиташъ на него. Тия черни очи съ тѣхъ, той нѣма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характеренъ. За туй казваме, че въ чернитѣ очи има енергия. Той може да мрази, може да бѫде грубъ, но има една черта на чернитѣ очи — такъвъ човѣкъ е честенъ всѣкога. Той ще ти каже направо: или те обича, или те мрази. Въ него политика много нѣма, тѣ не сѫ нервни хора, но сѫ характерни. И тогава, само мѫдростьта ще ни покаже ония свойства, които се криять вѫтрѣ въ насъ, свойства и качества, които се криятъ въ нашето съзнание. Това е цѣлъта на школата. Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Прѣдставете си, вие сте боленъ на леглото, неразположенъ сте, а азъ дойда, и ви описвамъ нѣкои отъ моитѣ пѫтешествия въ Америка, или какъ живѣятъ американцитѣ, а тебе стомахъ те боли. Азъ като ти разправямъ за Америка, ти нѣма да се изцѣришъ. Ти ще кажешъ: „Прѣди да ми разправяшъ за Америка, кажи нѣкой цѣрь за моя боленъ стомахъ!“ Не е ли по-умно да ви опиша какъ да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправямъ за този висшия животъ. Първото нѣщо въ окултната школа: тя има за цѣль да се прѣмахнатъ всичкитѣ недъзи, които сѫществуватъ въ васъ, които отъ памти вѣка сѫ останали отъ разнитѣ култури, и вие ги носите въ себе си. И нѣкои отъ васъ казватъ: „Менъ много знание не ми трѣбва, азъ и съ малко знание мога“. Не, не, васъ ви трѣбва много знание, за да се спасите. Васъ ви трѣбва знание, за да разберете какво нѣщо е Любовьта, какво нѣщо е Мѫдростьта, какво нѣщо е Истината. Приложения трѣбватъ вѫтрѣ въ сегашния реаленъ животъ. И не мислете, че вие разбирате Любовьта. Ако вие дѣйствително разбирахте Любовьта, щѣхте да имате безсмъртие. Ако вие дѣйствително разбирахте Божията мѫдрость, щѣхте да имате вѣчна хармония, т. е. знание щѣхте да имате, щѣхте да бѫдете силни, щѣхте да разберете истината въ нейната пълнота, щѣхте да имате вѣчната свобода — великия просторъ на живота, и тогава нѣмаше да се намирате въ тъмно, нѣмаше въ такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щѣхме, да пѫтуваме съ една необикновена бързина. Знаете ли съ каква бързина щѣхме да пѫтуваме? Най-малко съ бързина отъ 50,000 километра въ секундата. И какво щѣхме да направимъ? Щѣхме да излѣзнемъ на Витоша, да духнемъ веднажъ, и въ една секунда щѣхме да минемъ мѣсечината и отъ горѣ въ 5 минути щѣхме да бѫдемъ на слънцето. Ще се спремъ на първата станция тамъ ще ни посрѣщнатъ, ще бѫдемъ на гости 3—4 дена, понеже тамъ сѫ културни, ще ни разведатъ, ще видимъ тѣхнитѣ училища, заседания, ще правимъ своитѣ бѣлѣжки и слѣдъ туй ще тръгнемъ къмъ АЛФАЦЕНТОРИСЪ, слѣдующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пѫтешествие! Ее, приятно е, разбира се. Има мисли вѫтрѣ въ него. Тия пѫтешествия ги правятъ напрѣдналитѣ ученици на окултната школа. Може би въ туй състояние не може да ги правите, но все-таки трѣбва да се приготовлявате за нѣкое бѫдно сѫществувание. Трѣбва да мислите на земята. Трѣбва да слѣзнете пакъ на физическото поле да правите отъ тамъ тия пѫтешествия. Като влѣзнете въ астралния миръ, ще правите други пѫтешествия. Като влѣзнете въ менталното поле, той е друго-яче построенъ. Защото въ тия свѣтове, тѣхнитѣ постройки сѫ малко на по-други основи. Та, първото нѣщо; трѣбва да се роди у васъ една истинска жажда за знание. Искамъ всинца да мислите. Менъ ме радва вашата мисъль, но нека бѫде една оригинална мисъль, която като проникне въ ума ви, да се роди смирение. Нѣй пѫть, виждали сте, онази мома, прѣди да се е ожените, цѣла аристократка е, рѫцѣтѣ си не обича да ги тури навсѣкѫдѣ, само така ги държи, не знае. кѫдѣ да ги тури. Но слѣдъ като се ожени и родй своето първо дѣте, намира вече мѣсто на рѫцѣтѣ си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди въ човѣшката глава, тя е най-велика. Тогава, Човѣшката рѫка, — волята има съ какво да се занимава. Нѣкой казва: Какво да правимъ? — Роди една велика Божествена идея въ себе си, и тогава рѫцѣтѣ ти и всичко туй ще намѣри съ какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тукъ като дойдете ще кажете: Нѣма ли нѣкоя молитва да научимъ? Ами знаете ли коя е правата молитва, какъ трѣбва да се молите?

„Господи, просвети нашитѣ умове, дай свѣтлина, понеже невѣжеството е толкова голѣмо, че нищо не разбираме отъ Тебе, и грѣхове сме натрупали до гушата. Молимъ ти се, дай ни знание и мѫдрость да изпѫлнимъ Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добиемъ знание, да ти служимъ съ всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселишъ, че се учимъ. А сега вие казвате: „Господи прости нашитѣ прѣгрѣшения“. Че вашитѣ прѣгрѣшения и грѣхове сѫ резултатъ на вашето невѣжество, на нѣмане на мѫдрость. И тъй, ученици, всички ние трѣбва да се молимъ въ школата, насъ ни трѣбва мѫдрость и знание, Нѣкои отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали и сѫ чели, има такива книги за тия полета, азъ нѣмамъ врѣме, не искамъ да се спирамъ да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; нѣкои, които знаятъ това, да ви разправятъ въ частенъ разговоръ. Ние нѣмаме врѣме да прѣдъвкаме написаното въ книги. Нашето врѣме е скѫпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пъкъ азъ ще говоря за нѣща, които не сѫ написани. Сега, нѣкой рече да говори нѣщо, вие: Чакайте да питаме, Учительтъ той, ще каже. Тамъ е писано въ книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви се хареса, имате умъ, прѣцѣнете. А като дойде азъ да говоря за тия нѣща, мимоходомъ ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото иматъ връзка съ прѣдмета. Защото моята цѣль е да ви заставя да мислите, както азъ мисля, и тогава може да проучаваме ѣщата. Но докато вие не се научите да мислите, азъ ще употрѣбявамъ тази мотика. Азъ ще копая и вие ще копаете, азъ ще копая и вие ще копаете, докато се научимъ да мислимъ, и тогава какво ще стане? Ще свиримъ и ще пѣемъ, и като узрѣе житото, ще го туримъ въ хамбара и тогава братски ще се разправяме за вѣчнитѣ закони, за бѫдащето братство. И рѣшили сме, нѣма да допуснемъ нито единъ да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влѣзнатъ въ школата да се подиграватъ съ името Божие! Тѣ ще видятъ какво нѣщо е една Божествена школа. Който влѣзне въ Божествената школа, той трѣбва да знае, че тази школа се подкрѣпва съ великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашитѣ постѫпки. Азъ трѣбва да ви покажа, и пакъ ще ви повторя: Единствено прѣстѫпление, което въ школата не се извинява, то е лѫжата! Туй да го знаете. Лѫжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновенния моралъ. Не, този моралъ на лице, туй разбиране ...

Ние за въ бѫдаще ще имаме, единъ моралъ толкова високъ! Не говоря какви сѫ моитѣ външни отношения къмъ васъ, не говоря за този моралъ, но за онзи вѫтрѣшенъ моралъ въ даденъ моментъ. Ако азъ мисля какъ да ви използувамъ, това не е моралъ, отношенията ми къмъ Бога — то е моралъ. Ни сѣнка въ моя умъ, въ моята душа, сърце и воля, не трѣбва да сѫществува, да ви използувамъ, по който и да е начинъ. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралътъ на школата. И ако всинца вие влѣзнете въ школата, този моралъ трѣбва да го носите въ душата си, че въ даденъ моментъ като се изправите прѣдъ себе си да знаете, че вие сте чистъ. Може да направите отъ вънка хиляди прѣгрѣшения, но подбудителнитѣ причини, вѫтрѣшнитѣ причини които ви заставятъ да направите туй, тѣ сѫ важни. Ще кажете сега: Школа е това! Но това е едно отъ най-добритѣ правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, въ всѣко едно отношение, работитѣ ви ще тръгнатъ добрѣ. И въ умствено отношение ще тръгнете, и въ духовно и въ материално. Въ всѣко едно отношение работитѣ ще тръгнатъ, нѣма изключение, ако не за сега, за въ бѫдаще. Ако не на васъ, на дѣцата ви. Не е ли тъй! И Христосъ казва: „Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е оставилъ майка и баща още сега, че да не приеме всичкитѣ блага, които сѫществуватъ и за въ бѫдаще да има животъ веченъ“. Тъй щото нѣма какво да се страхувате. И послѣ, тази дряхлавостъ, у васъ аз ще почна да изпитвамъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ неразположенъ духомъ. Ние знаемъ причинитѣ, отъ гдѣ иде всѣко неразположение. Ако вие вечерно врѣме заспите, и дойде нѣкой вампиръ, турне своята уста и ви узсмучи кръвьта, като се събудите, какво ще усѣтите? Една голѣма слабость. Защо? Защото този вампиръ изсмукалъ кръвьта ви. Вие имате нѣкое добро желание, но дойде нѣкой вампиръ изсмучи вашата кръвь. Но ти, като лѣгашъ, трѣбва да си затваряшь вратата, да не влиза този вампиръ. Разбирате ли? Ще каже нѣкой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвьта. То не е философия. Ако не бѣше отворилъ прозорцитѣ, карма нѣмаше да бѫде. Прѣпъналъ се нѣкой — карма е; ако не бѣше падналъ, тогава карма ли щѣше да е? Нѣкой нервенъ ще каже: Баща ми бѣше нервенъ, майка ми, че съмъ ги наслѣдилъ. Но ако ги нѣмаше, какво ще кажешъ? Но ние обясняваме кармата малко друго-яче. И вие, вашитѣ погрѣшки, вашитѣ глупости не ги обяснявайте все съ кармата. Не, ще кажешъ: Не внимавахъ хубаво въ своя ходъ, че паднахъ, нищо повече.

И послѣ, потрѣбно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трѣбва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влѣзнете въ зданието, дѣто ще се прѣдаватъ тия прѣдмети, веднага да усѣщате единъ потикъ за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Азъ нѣмамъ нищо противъ васъ, вие всички сте добри. Азъ за вашата добрина въпросъ не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: Учительтъ може да вижда въ насъ нѣщо лошо. Не, азъ разглеждамъ въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикантъ и не свирите хубаво, азъ ще кажа: Нѣма хармония. Съ туй не характеризирамъ вашия моралъ, а просто казвамъ, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това нѣма нищо общо съ вашия характеръ. Ще кажешъ: Този центръ не съмъ, развилъ още въ себе си, но слѣдъ день, два, три, мѣсецъ, година или повече, ще го развия. И въ васъ ще се събуди туй чувство. И когато казвамъ, че въ васъ тия чувства не сѫ събудени, разбирамъ, че у мнозина измежду васъ Божествената любознателность не е събудена.

Сега трима отъ ученицитѣ, най-способнитѣ, които сѫ запознати съ разни въпроси, искамъ единъ отъ тѣхъ да напише едно резюме за физическия свѣтъ. Другъ да напише едно резюме за астралния свѣтъ, да го опрѣдѣли какъвъ е, и третиятъ, да пише върху менталния свѣтъ. И туй описание да бѫде готово за три седмици отъ сега. Има ли кандидати трима души тукъ отъ васъ? Тѣ ще пишатъ, и ще го четатъ прѣдъ всички ученици. Най-първо да имаме една ясна прѣдстава за физическия свѣтъ, една ясна прѣдстава за астралния свѣтъ и една ясна прѣдстава за свѣта на Мѫдростьта, за менталното поле. (Изберете тия трима души) Тогава азъ казвамъ: Русчевъ да пише за физическия свѣтъ. Илия Стойчевъ да пише за астралния свѣтъ и Велико Граблашевъ да напише за менталния свѣтъ. Пъкъ другитѣ, по способнитѣ ученици, ще ги задържимъ за по-мѫчни прѣдмети. Ако имъ е жалко, че не ги избрахме сега, вториятъ пѫть ще ги изберемъ. Кога ще се падне третата седмица отъ сега? На 29-й юли. Приятелитѣ, които ще пишатъ, пишете основнитѣ нѣща. Може да се ползувате и отъ книги по този въпросъ, направете едно извлечение.

И тъй, азъ искамъ всичкитѣ ученици да бѫдатъ все млади, а не стари. Тукъ, въ школата, като влѣзнете, ние не различаваме, кой какъ е влѣзълъ. Както и когато да е влѣзълъ, той е ученикъ, нищо повече ... Въ школата има само ученици; отъ школата навънка има разни професии. Въ школата като влѣзнете ще бѫдете само ученици. Отвънъ като излѣзнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влѣзнете ли тукъ, ще снемете всѣка друга длъжность. Професоръ ли си, ще кажешъ: Ученикъ съмъ вече. Излѣзешъ ли отъ школата, пакъ си професоръ. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия умъ. За единъ часъ ти да снемешъ единъ товаръ, една мѫчнотия и да мислишъ, че си ученикъ, това е воля. Тогава, кото излѣзнете навънка, ще чувствувате едно освѣжаване, едно подмладяване. Нѣкой казва; Какъ да се възпита волята? Въ седмицата единъ часъ да мислишъ, че си ученикъ, туй е пакъ опитъ, да видите до каква степень именно вие сте способни да концентрирате вашия умъ. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазимъ сѫщото правило, което се спазва на бойното поле: Онѣзи, които се сражаватъ на бойното поле, тѣ не се спиратъ, кой какъ падне, тѣ го оставятъ, а отъ подирѣ имъ има санитарна комисия, която събира раненитѣ. Сега, нѣкой отъ учепицитѣ падналъ на пѫтя, другитѣ ще вървятъ напрѣдъ, санитарната комисия ще го вземе. Вие нѣма да се спирате: Какво му стана? Не, не, напрѣдъ. У насъ болни хора нѣма. И нѣма да се спираме за болнитѣ хора, всички трѣбва да бѫдатъ здрави. Здравитѣ добрѣ дошли, а на болнитѣ ние ще дадемъ своето съдѣйствие.

И тъй, въ училището ние нѣма да приказваме за болни хора. Недъзитѣ, неспособноститѣ, това сѫ все болести на астралния свѣтъ. Че този не се е училъ, то сѫ все болести; че онзи се обидилъ, това сѫ болести. Затова има астрална медицина, когато се изучаватъ симтомитѣ на болестьта. А въ една окултна школа се занимаватъ най-първо съ любовьта, съ това, какво нѣщо е животътъ, какъ е произлѣзълъ, и какво е неговото прѣдназначение съ земнитѣ сили, които сѫ свързани, за да образуватъ тия елементи. Това е първото нѣщо, съ което единъ ученикъ, като влиза въ школата, трѣбва да се занимава — благата въ тоя животъ и радоститѣ, и слѣдъ туй ще мине да изучава мѫдростьта, ще мине въ истината и най-послѣ, по този начинъ, ще се приготви за по-висшето свое прѣдназначение въ свѣта.

Тайна молитва!