1922_06_29 Мечешкиятъ капанъ

[Ани]

От единичното издание "Мечешкиятъ капанъ"
Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Мечешкиятъ капанъ!

18 школна лекция на общия окултенъ класъ

29 юни 1922 четвъртъкъ, София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темитѣ „Ползата отъ планинскитѣ върхове“, останалитѣ ще прочетете въ другитѣ четвъртъчни сѫбрания).

Слѣдующия четвъртъкъ имате ли тема? — Не.

Вториятъ пѫть напишете нѣщо върху „историята иа житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появвло и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трѣбва да помислите малко, има ли го въ диво състояние? (— Нѣма го). Защо го нѣма? Ще пишете идейно, нѣма да се разтилате да говорите за второстепенни нѣща. Само съ идеи, всичко, което кажете да бѫде изказано идейно, образно, пъкъ послѣ върху подробноститѣ. Научете се да говорите отривисто. Окултниятъ ученикъ трѣбва да говори: гладенъ съмъ. А не — твърдѣ съмъ гладенъ, много съмъ гладенъ. — Гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, ходи ми се на разходка. А туй — много ми се ходи, твърдѣ ми се ходи, ще ми бѫде приятно... това е за хората, които иматъ врѣме, които могатъ да разполагатъ съ изобилно врѣме. Послѣ, когато ви се зададе нѣкоя тема отъ окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запримѣръ, за хлѣба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За свѣтлината, коя е отличителната черта? На Любовьта, коя е отличителната черта? На Мѫдростьта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо отъ всички, която изпъква, тя е отличителна, Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя бѣше отличителната черта на свѣта? Когато рече Богъ: „Да бѫде земята и небето“, какво казва Богъ послѣ? — Създаде свѣтлината, значи видимия свѣтъ. Отличителната черта на видимия свѣтъ, това е свѣтлината. Слѣдователно, коя е отличителната черта на свѣтлината? — Разкрива свѣта. Коя е отличителната черта на тъмнината? — закрива свѣта. То е отличичително! А че свѣтлината това прави, онова прави, то сѫ второстепенни нѣща. Отличителното трѣбва да изпъкне въ ума ти. Послѣ, Любовьта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовьта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото азъ ще кажа едно нѣщо и вие ще се считате обидени.

Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажемъ, че Богъ, Който съдържа всичко въ себе си, може да се жертвува? Може ли вѣчното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете — жертва — ще трѣбва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпросъ. Казваме, Богъ се е жертвувалъ. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Богъ иска да даде и на най-нищожното този животъ, който Той има. И Богъ се спира и прѣдъ най-малката бубулечица да й направи пѫть да мине. То е жертва зарадъ Него. Той спира цѣлото движение за да мине една бубулечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Слѣдователно, нѣкой пѫть Богъ за насъ спира колата си. И ако не би спрѣлъ колата си, какво би останало отъ насъ? Бихме пропаднали, но Той често спира цѣлото движение, и често стълкновенията, нещастията въ свѣта произтичатъ, че Богъ е спрѣлъ своята каруца да мине нѣкоя бубулечица, и вие усѣщате сътресение. Азъ казвамъ: „Спрѣлъ е Богъ своята каруца за една бубулечица“. То е величието на Бога! А утрѣ заради васъ ще спрѣ. Законътъ е сѫщъ. Утрѣ и прѣдъ васъ ще спрѣ своята кола да минете. То е велико нѣщо! Това сѫ разсѫждения за ума ви. Трѣбва да мислите!

Сега, отличителната черта на Любовьта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовьта, това е жертвата. Но какъ ще разберешъ жертвата, когато самъ не се жертвувашъ? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувалъ. Не си се жертвувалъ, не разбирашъ жертвата. Сега да кажемъ — жертва — може да разбираме, приготовление за такъвъ единъ хубавъ обѣдъ, печена кокошка, тъй прѣсно заклана и опечена на пирустия, зачервенена. Слѣдъ туй направена хубава супа отъ краката й. Добрѣ, слѣдъ туй, баница направена съ млѣко и яйца, съ сирене, послѣ, турено въ едно шише ¹/₂ кило годишно вино. И ти, слѣдъ като си гладувалъ, и си очаквалъ на тази кокошка, дойде единъ твой приятель, три дена гладувалъ, и ако ти се откажешъ отъ яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радость, че ти жертвувашъ кокошката и баницата и всичко, да бѫдешъ доволенъ като го гледашъ, че яде, туй го наричамъ до извѣстна степень жертва; споредъ нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадешъ другиму. Потрѣбно е здрава мисъль, т. е. съвършенна мисъль.

Сега, три трѣбва да бѫдат съжденията на окултния ученикъ за живата природа. Най-проститѣ съждения, тѣ сѫ слѣдующитѣ: Ако вие съврѣменнитѣ, да кажемъ, учители или ученици, постѫпите въ едно съврѣменно училище, образцово училище, не сѫ ли всички нѣща прѣдвидени, по възможность програмата, прѣдметитѣ колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви прѣдмети ще прѣподаватъ? И всѣки учитель ще обясни прѣдмета си. Всичко е прѣдвидено. Ученикътъ щомъ влѣзе трѣбва да учи, не остава отъ негова страна, той да критикува онѣзи учебници, да каже: този учебникъ не струва, или онзи не струва. Въ едно евангелско училище прѣподава учительтъ по български езикъ. Излиза единъ ученикъ и казва: ,Г-не, българскиятъ езикъ има толкова граматики, на Икономовъ тъй пише, на Иванъ Стояновъ тъй пише, на Тодоръ, на Петко граматиката . . . “ Учительтъ му казва: „Слушай, какво пише Икономовъ за граматиката — незная, азъ искамъ да пишешъ ти по граматиката, която азъ прѣподавамъ въ класъ, а като излѣзнешъ вънъ отъ класа, може да вземешъ каквато искашъ". Понеже ние сме въ училището на природата, трѣбва да употрѣбимъ нейния езикъ, нищо повече! Единъ день, когато я надраснемъ, да излѣземъ изъ училището навънъ, тогава може да мислимъ, както искаме. Въ тази жива природа всичко е прѣдвидено. Да кажемъ, азъ ви задавамъ извѣстенъ прѣдмета — „планинскитѣ върхове“. Е, отличителата черта на единъ планински върхъ? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия моливъ? За да може да пишете. Защо изостряте вашия ножъ? За да може да режете. Да кажемъ отличителната черта на ножа коя е? Планински върхъ и долина това сѫ двѣ състояния вѫтрѣ въ природата. И в долинитѣ и въ върховетѣ се събиратъ двѣ противоположни енергии. Слѣдователно, планинитѣ съставляватъ гръбнака на земята, гръбначниятъ стѫлбъ сѫ тѣ. Слѣдователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно врѣме е била меко тѣло, безъ планини. Било е врѣме, когато е била безъ планини. А сега е станала гръбначна, и тогава рѣкитѣ съставятъ нейната артериална кръвь. Артериална и венозна кръвь, която тече и влиза прѣзъ гръбнака и т. н. Сега може да кажете второстепенното, че планинитѣ иматъ грамадна енергия събрана, че духовете се събиратъ, всички тия нѣща сѫ вѣрни. Прѣзъ гръбначния стълбъ има много нерви, които минаватъ, много възли, то е вѣрно; много клѣтки се съсрѣдоточаватъ въ корубата на главата, съ милиони клѣтки сѫ събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онѣзи, които сѫ създали планинитѣ, тѣ сѫ имали цѣль. Цѣль сѫ имали. И въ историята на земята, ако ние речемъ геологическп да я опишемъ, планинитѣ не сѫ създадени тъй, както съврѣменнитѣ геолози описватъ. На всички върхове има нѣщо отличително, но не сѫ тъй създадени. Сега, първата мисъль ще се установи. Не е нашъ въпросъ да разгледаме всичкитѣ тайни на природата. Всѣка една задача, която ни се задава въ туй велико училище на природата, ние трѣбва да я разгадаваме. Поне половината отъ задачитѣ, които ни се даватъ, трѣбва да ги разгадаваме. Като станете сутринь, не е първиятъ въпросъ какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христосъ: Кой мисли така? — Само ученицитѣ. А ученицитѣ, които познаватъ природата, и които познаватъ Бога, тѣ нѣма да мислятъ за ядене. Добриятъ синъ и добрата дѫщеря като стане сутринь, ще иде при майка си, ще я цѣлуне и майката ще я цѣлуне. И синътъ ще направи сѫщото. То е прѣдназначението. Въ училището ще дойдатъ, това сѫ ученици, ще ги цѣлунатъ. И слѣдъ туй бащата и майката ще дадатъ разпореждание за училището, но прѣди занаятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутринь, веднага разрѣшавате единъ важенъ въпросъ: какво ще правите прѣзъ деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бѫдете ученпци. Но трѣбва да познавате природата. Имате ли опрѣдѣлено мнѣние, като станете при кого трѣбва да идето? И като станете сутринь, като се обърнете къмъ Бога, трѣбва да знаете, дали е горѣ. Вие не Го знаете кѫдѣ е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате въ природата, усъмните се. Не знаете ли отъ какво произтича туй сѫмнѣние? Прѣдставете си, че азъ и вие сме въ двѣ съсѣдни станции. Ние сме съединени съ телефони, телеграфи и други срѣдства за съобщение, но прѣдставете си, че прѣкѫснатъ съобщенията на телеграфитѣ и телефонитѣ и ние ще се изолираме. Тогава ние сѫществуваме, безъ да се сѫобщаваме. Ако вие отправите въ ума си една, прѣстѫпна мисъль, да кажемъ нѣкоя вечерь вие си лягате, минала ви е нѣкоя прѣстѫпна мисъль, но не сте я възпрѣли, станете сутринь, не сте разположенъ, всички съобщения съ природата, съ Бога сѫ прѣкѫснати. Чувствувате се неразположенъ. Може би вие да не сте неразположения, а нѣкой другъ съ лошитѣ си влияния ви е покварилъ. Ще бѫде чудно, ако единъ великъ изворь, нѣкое друго, малко изворче го размѫти. Ако ти си много плитъкъ изворъ, и нѣкой може да ти повлияе съ своитѣ мисла да измѣни вървежа на живота ти, да те направи неспокоенъ, плитъкъ си. Но вѣрното е, че ти вѫтрѣ въ живота си, си допусналъ една мисълъ, която въ даденъ моментъ е прѣкъснала всичкитѣ сѫобщепия. И като дойдатъ отъ невидимия свѣтъ на помощь, защото и природата има свои служители, ще се минатъ часъ, два, може би 1—2 дена, докато турнатъ съобщението въ редъ, и вие ще имате едно приятно разположение на душата,

Та, у всинца ви трѣбва ди се установи чрѣзъ изпита всѣкога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате извѣстно състояние. Трѣбва да знаете, туй състояние, което имате, къмъ коя категория спада? Къмъ физическо състояние, къмъ духовно или къмъ Божествено състояние. Азъ ще ви дамъ една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние, Сега, ако васъ ви зададатъ въпроса: кои състояния сѫ чисто физически? Физически състояния сѫ конкретнитѣ състояния. Тѣ сѫ ограничени състояния. Значи ограниченитѣ състояния, които имаме, това сѫ физически. И тѣ сѫ мимолѣтнп: всѣкога едно физическо състояние бързо се мѣни. Много бързо се мѣнятъ физическитѣ състояния. Да кажемъ, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпѣливъ човѣкъ. Вземете една малка игла и на най-деликатното мѣсто, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промѣните, ще се промѣни състояпието ви. Въ този моментъ, ако вие владѣете себе си, тази игла не трѣбва да произведе нищо, да не се измѣни вашето състояние. Значи, тия състояния сѫ свързани съ прѣдметитѣ на земята, които постоянно се мѣнятъ. Да кажемъ, имате вие една брожка или имате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие обиквате този камъкъ, но единъ день, другъ обикне вашия камъкъ, задига го, измѣни се състоянието ви. Имате книга, която обичате, нѣкой великъ поетъ я е написалъ, тази е цѣнна книга. Дойде нѣкой, задига я, безпокои ви това. Но прѣдположете, че вие имате туй знание складирано въ вашия мозъкъ, не може да ви се отнеме, вие сте по-силенъ. Но дойде нѣкой, нанесе ви единъ ударъ, и тамъ ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Слѣдователно, трѣбва да достигнемъ до положението, при което, като виждаме, че нѣкой ще нанесе ударъ на главата ни, да можемъ ние, чрѣзъ своята мисъль да спремъ този ударъ, веднага да парализираме неговото дѣйствие. Ще каже нѣкой: „Дали е волята Божия да спираме нѣкого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари нѣкой въ главата. Ако си глупавъ, да, може да те удари. Глупавиятъ всѣки день го биятъ. Умниятъ, като го биятъ, поумнява, а глупавиятъ, като го биятъ, оглупява. Ще кажете: Кармически законъ е да те удари нѣкой въ главата. Не, не е кармически законъ. Този ударъ може да дойде съзнателно или несъзнателно. Прѣдставете си, въ казанлъшко нѣкѫдѣ, нѣкой си турилъ капанъ за мечки. Но на сутриньта, отива и вижда, тамъ се хванало неговото магаре. Прѣдставете си, сега че вие сте пѫтникъ, минавате и побутвате този капанъ, и той ви хване. Ако вие не бѣхте толкова любопитенъ да се интересувате отъ този мечешки капанъ, щѣхте ли да се хванете въ капана? — Не.

Слѣдователно въ окултната школа, всѣкога прѣдупрѣждаватъ своитѣ ученици, че астралниятъ свѣтъ е пъленъ само съ капани, мечешки капани, подъ видъ на хубави цвѣтя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учительтъ: „Прѣзъ еди-кой си пѫть нѣма да минавате, еди-кой си капанъ, еди-коя си книга, еди-кое си цвѣте ще ги гледате, нѣма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съврѣменнитѣ хора казваме, че всичко трѣбва да обходимъ, всичко трѣбва да опитаме. Ако онзи ученикъ рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цѣна нѣма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуватъ и между васъ. Азъ ще ви кажа единъ день, сега нѣма, но приготовлявамъ една бѣседа за мечешкитѣ капани, които се образуватъ между васъ, и които всѣки день вие ги барате. И слѣдъ като ги барате, дохождатъ да ме питатъ, защо този капанъ е подложенъ? — Вие, като ученици не сте вървѣли по пѫтя си, нѣма да ме питате защо? Тѣзи капани сѫ за мечки. И отъ 20 год. азъ трѣбва да се разправямъ все за мечешкитѣ капани. Еди-кой си защо е направил тази постѫпка? Защо е направилъ тази погрѣшка? Е хубаво, азъ разправямъ, да ви кажа причината — защо е станала тази погрѣшка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драганъ Стояновъ, мѫжъ на еди-коя си й купилъ копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избѣгала и въ тела си скѫсала роклята. И ме питате: За да си скѫса роклята, какво прѣдзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на врѣме, астрологическо е била направена тази рокля? Дали деньтъ е билъ избранъ добъръ или лошъ, или вината е въ онзи търговецъ, отъ когото е взетъ плата, коя е причината? Хубаво, прѣдставете си, че азъ обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нѣщо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пѫтувала съ единъ кавалеръ, захласнала се е, кравата я бутнала въ тела и се скѫсала роклята й. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я било страхъ отъ биволи, и, слѣдователно, случило се да излѣзнатъ биволи, крави насрѣща й, и тя хуква да бѣга. И като прѣскочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта съ пари, нѣкой ималъ нужда за пари, погва я, тя бѣга, и си скѫсва роклята. Тѣ сѫ редь причини. Коя отъ тия причини е сѫществената, която скѫсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искамъ вие сега да мислите, че туй го давамъ за сравняването на вашата рокля. Не, принципътъ за обяснение е важенъ. Има много нѣща, които не трѣбва да ги обяснявамъ. За васъ окултнитѣ ученици важи да изучаваме изкуството да градимъ отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запримѣръ, отъ 20 години насамъ, ако вие бихте дошли при менъ да ме попитате така: Учителю, азъ съмъ намислилъ да направя едно добро дѣло, дайте ми единъ най-хубавъ методъ, и азъ ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да се примиря съ всички онѣзи, съ които съмъ въ конфликтъ, рѣшилъ съмъ, дайте ми най-добрия методъ, и азъ ще го направя, безъ да ми мръдне окото! Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да пожеревувамъ всичкия имотъ за бѣднитѣ, дайте ми правила, азъ съмъ рѣшилъ това! Ако отъ 20 год. вие бихте ме запитали за тия нѣща! А сега, ще дойдатъ при менъ казватъ тѫй: „Г-нъ Учителю, прѣдставете си тази сестра тамъ, миналия день, знаете ли какво направи?“ Е какво направи? — „Не ми даде дума да говоря въ събранието. Не само това, но онзи день, като ме срѣщна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение? Азъ да седна сега, като адвокатинъ да обяснявамъ защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „Какъ? Тя не трѣбва да бѫде захласната“. Ще кажемъ: Може да бѫде захласната. „Не, не, тя менъ като ме срѣща не трѣбва да бѫде захласната, при всѣки другъ случай тя може да бѫде захласната, но при менъ . . . “ Е, хубаво, питамъ сега, кой отъ насъ не е билъ захласнатъ? Все ще бѫде човѣкъ захласнатъ? Това сѫ мечи капани. Разбирате ли? Това сѫ мечи капани! И азъ нѣкой пѫть въ школата ще направя опитъ. Азъ ще ви направя единъ мечи капанъ, да видите, колко е смѣшно, какъ се заблуждаватъ хората. Рѣшете сега да направите едно отъ най-добритѣ дѣла, непрѣмено, най-малко 10 мечи капапи ще изпѫкнатъ въ ума ви. Рѣшите да направите едно добро дѣло, ще се почешите, ще кажете: „Чакай да се понаямъ баница, че послѣ“. Вториятъ пѫть ще кажете: „Малко работа имамъ, това — онова“. И най-послѣ казвате: „За днесъ не може, но хайде - утрѣ ще я направя“. Та когато вие като ученици влѣзете въ окултната школа, веднага въ ума ви ще започнатъ редъ противоположни дѣйствия, и трѣбва да разбирате тѣзи закони, за да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ нѣма да се измѣнятъ. И може би, окултниятъ ученикъ е изложенъ нѣкой пѫть на голѣмо изкушение, на голѣми противоречия е изложенъ. Защо, и за какво, нѣма да го обѣсня. Изложенъ е, азъ само констатирамъ факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй азъ онзи день ви казахъ, че като се намираме въ окултния пѫть, ние ще дѣйствуваме и послѣ ще мислимъ. Окултнитѣ ученици трѣбва да дѣйствуватъ, послѣ да мислятъ. Вънъ, въ свѣта, ще мислите, послѣ ще дѣйствувате. Едно отъ дветѣ: каквато и да е добра мисъль, която дойде въ ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, безъ да се колебаешъ. Ако сутринь, слѣдъ като станешъ, въ ума ти дойде една силна, добра мисъль, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай прѣдъ никакви философии, не яжъ, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И слѣдъ като я направите, не отивайте да разтръбявате изъ махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите послѣ, а когато дойдатъ резултатитѣ, тогава ще разберете. Слѣдъ врѣме ще знаете какъ да го прѣдадете. Вие забѣлѣзали ли сте сутринь, като станете, каква мисъль имате най-първо? Направете сега първото наблюдение. Слѣдующето наблюдение. Щомъ се пробуднте отъ първия сънь, отбѣлѣжете каква мисъль е въ ума ви. Каквато мисъль и да е, отбѣлѣжете си я въ една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгорѣ забѣлѣжете си какви мисли ще имате, щомъ се пробудите отъ първия сънь, отбѣлѣжете си я, ще бѫдете строги: първата мисъль може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макаръ да сте вегетерианецъ. Или да мислите, че имате 20,000 лв. Или може да бѫде такава мисъль въ ума ви: толкова врѣме вървя по този Божественъ пѫть, нищо не съмъ придобилъ, ха да тръгна по широкия пѫть. Ще констатирате мисъльта конкретно. За 7 дена отъ горѣ, ако изникнатъ все хубави мисли то е отрадно. Отрадпо явленио е. И областьта, прѣзъ която минавате е отлична. Сега, вие очакватѣ, казвате: „Господъ да ни просвѣти нали?“ Но ако Богъ ви види отъ лѣвата страна, ще употрѣби единъ методъ, ако ви види отъ дѣсно ще употрѣбп другъ методъ. Като ви види отъ лѣво, ще ви тури отъ дѣсно, ще ви тури отъ прѣдъ и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете отъ лѣво къмъ дѣсната страна, и послѣ отъ прѣдъ, никога нѣма да ви говори Господъ. И азъ бихъ далъ на майкитѣ едно правило, нѣма да обяснявамъ окултния законъ. Най-първо, вземи дѣтето си тури го отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, пъкъ го прѣгърни; слѣдъ туй вземи го отъ прѣдъ, и послѣ го цѣлуни. Цѣлувката е вече Божествена. Като го цѣлунешъ ще започнешъ да му говоришъ. Сега, вие ще ме запитате, пакъ вашата философия, не може ли безъ да се туря отъ лѣво, и безъ на дѣспо? Направете опитъ! Това сѫ микроскопически опити. Защото, върху този опитъ: на лѣво и на дѣсно, ние ще произведемъ другъ опитъ. Сега, започнете съ дѣцата. Имате дѫщеря на 5, 10 год. турете я отъ лѣво, отъ дѣсно. И дѣтето, като речешъ да го туришъ отъ лѣво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щомъ не те слуша, хичъ го не бутам. Бащата да направи сѫщото съ своето дѣтенце разбира се онѣзи, които иматъ дѣца, а които нѣматъ дѣца, и на тѣхъ да не остане хатъръ, ще намѣрите нѣкое бѣдно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намѣрите нѣкадѣ, Ще идете въ нѣкой бѣденъ домъ, и ще го турите на лѣво, на дѣсно. Въ една седмица правете този опитъ. Идете въ нѣкое бѣдно сѣмейство, което ви се нрави, и тамъ си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажатъ хората заради менъ? Ако мислите какво ще кажатъ хората заради васъ, не ходете. Опитътъ, който ви давамъ, идете направете го, и нищо повече! Направете го макаръ и свѣтътъ да се обърне съ главата надолу! Тия дѣца, съ които ще направите опита, тѣ ще ви благодарятъ. Тѣ не сѫ имали сладка цѣлувка, никой не ги е обичалъ. И тѣ ще се чудятъ, какъ, отдѣ се намѣри такъвъ добъръ човѣкъ, да цѣлуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, азъ давамъ пълна свобода, нека само онѣзи, го извършатъ, които могатъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта да го направятъ; които не могатъ, да не влизатъ въ изкушенпе, понеже си създаватъ ненужни непрнятности. Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн. Знаето ли какво е положението? Нѣкой свѣтия го пратятъ да се занимава съ нѣкой падналъ грѣшникъ. Ако сте вие коситѣ ще ви настръхнатъ нагорѣ. Ще кажете: „Какъ тъй? Азъ въ туй мѣсто да се опороча“. А въ тѣхъ нѣма никакво колебанйе, казано — свършено! Но знаете ли какъвъ е законътъ? Щомъ се допре този духъ до васъ, веднага грѣховетѣ ви се отниматъ, изгарятъ въ този Божественъ огънь. И ако вие вѣрвате, този огънь ще се прѣдаде. Сега, ние, окултнитѣ ученици, не очакваме да станемъ светии. Ще се молимъ, ще правимъ опити да видимъ колко може да изпълнимъ закона. Запримѣръ проповѣдва се за щедрость, трѣбва да се помага, но не знаешъ колко си щедъръ. Да кажемъ, че си единъ чиновникъ или търговецъ. имашъ 100,000 лева приходъ въ годината, станешъ, искашъ да покажешъ колко си щедъръ, кажешъ: „10,000 лв. давамъ“. Ама като идешъ до касата, поспрешъ се малко: Не е ли много? Ще кажешъ: 5000 лв. Послѣ кажешъ: „Не, на тия хора не имъ трѣбватъ 5,000 лв.“ — Хайде 2,500 лв., но и отъ тѣхъ тѣ нѣматъ нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, отъ 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бѫдете окултенъ ученикъ? Не! Въ братството знаятъ, че отъ васъ нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднажъ въ себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станешъ, но не отстѫпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажешъ ли веднажъ, ще устоявашъ на думата си до край. Това е една отлична черта. И всѣки единъ ученикъ отъ васъ може ли така да постѫпва? Не е въ многото, но туй, което ние обѣщаемъ, трѣбва всѣкога да извършимъ. То е послушание. Защото, тази мисъль е дошла отъ нѣкѫдѣ, тя е дошла отъ Бога. Вие сте обѣщали, и слѣдъ туй се колебаете, дали е отъ Бога.

Опитай я, ти като я опиташъ, ще я познаешъ отъ Бога ли е или не.

Тайна молитва!