Jump to content

1932_02_21 Моята любовь нѣма да премине


Ани

Recommended Posts

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932).

Том II. Бургас, 1993.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Моята любовь нѣма да премине

Ще взема 24–та глава отъ Матѣя, 35-ти стихъ. „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”.

Много пѫти се говори за истината. Какво нѣщо е истината? Азъ бихъ далъ единъ наученъ отговоръ. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човѣка. Първото положение: истината е това, което ограничава човѣка. Това е, което въ старата философия наричатъ инволюция, то е отиване отъ свободата къмъ ограничението, слизане. Това ученитѣ хора го знаятъ. Онѣзи, които не сѫ учени, тѣ не знаятъ, за тѣхъ трѣбва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човѣка отъ ограничението, отъ инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нѣщо друго: човѣкъ започва отъ най-долното мѣсто, додето е достигналъ, надолу отъ това положение той повече не може да отиде. Следователно всѣки човѣкъ се връща тамъ, отдето е излезълъ. Всѣки трѣбва да слѣзе тамъ, дето е билъ по-рано. Защо е това слизане и качване? Нѣма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една кѫща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живѣете на втория етажъ, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етажъ. Това сѫ все условия. На другия день пакъ ще слѣзете и ще се качите. Всѣкога ще има слизане и възлизане. Та тѣзи промѣни, които ставатъ въ живота сѫ естествени. Нѣкой пѫть вие искате да не се направи нѣкаква промѣна. То е невъзможно. И самиятъ животъ иска промѣни. Промѣнитѣ сами по себе си сѫ едно отъ Божественитѣ качества на живота. Да се промѣнятъ нѣщата хармонично, то е щастие, да се промѣнятъ дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човѣкъ е щастливъ или нещастенъ, ние казваме: нѣкои хора влизатъ отъ щастието къмъ нещастието, а други отъ нещастието къмъ щастието. Защото нѣщата винаги носятъ въ себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче свѣтътъ да се създаде. Така е създаденъ. Нашиятъ свѣтъ е така създаденъ. Има други свѣтове, които сѫ създадени по другъ начинъ. Въ природата не сѫществува само единъ начинъ. Ние мислимъ, че като хората на земята нѣма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другитѣ земи ние сме само едно разнообразие, което е на мѣстото си. Сега, ние може да мислимъ, че като човѣшката култура нѣма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е другъ въпросъ.

Христосъ казва: „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Божиитѣ думи, онова, което Богъ е намислилъ да извърши, то трѣбва да стане тъй, нѣма изключение въ онова, което трѣбва да стане. Сега, трѣбва да се разбере онзи основенъ законъ на живота. Може да е личенъ, семеенъ, общественъ, държавенъ. Законътъ, който регулира живота, е единъ и сѫщъ навсѣкѫде. Туй, което се отнася за единъ човѣкъ, се отнася за всѣки другъ, за всѣки домъ, за всѣко общество, понеже всѣки домъ е направенъ отъ живи сѫщества, които трѣбва да живѣятъ. Две сѫщества образуватъ единъ домъ. Ако единъ народъ е отъ 5 милиона, другъ е отъ 10 милиона или 100 милиона, нѣкои народи сѫ още по-голѣми, китайцитѣ напримѣръ, сѫ 400 ÷ 500 милиона; и всѣки отъ тѣзи народи, всички тѣзи сѫщества се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ. Всички тѣзи народи съставятъ едно разнообразие, макаръ че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте измѣня формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставятъ едно цѣло, една и сѫща сила регулира всичко. И ако започнатъ отгоре да заболѣватъ клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цѣлото дърво. Когато листата сѫ зелени и клончетата сѫ зелени, туй показва, че цѣлото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуватъ. Когато единъ народъ започне да боледува, така и цѣлото човѣчество може да боледува. Сега цѣлото човѣчество минава презъ една фаза, която е неизбѣжна. Нищо не е въ състояние да измѣни този ходъ. Причинитѣ сѫ отъ далечното минало. Нѣкой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че ставатъ земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесемъ нѣщо за земетресенията, но причинитѣ сѣдятъ още по-далече. Може донѣкѫде ние да допринасяме за земетресенията, но какви сѫ причинитѣ всѫщностъ? И най-ученитѣ хора, философитѣ, не сѫ могли да ги разгадаятъ. Понеже ако биха могли да ги разгадаятъ, ако знаеха причинитѣ, би могло да се намѣри лекъ за тази болесть. Отъ Божествено гледище има лекъ. Отъ Божествено гледище има цѣръ и сега ние отиваме къмъ излекуване. Невидимиятъ свѣтъ е приготвилъ мѣсто за избавление. Сега въ пространството ние се намираме въ най-неблагоприятнитѣ условия. Мѣстото, дето се намираме въ пространството, то ражда този безпорядъкъ. Ние се намираме сега въ едно мѣсто на разрушение. Тѣзи нѣща, които ставатъ, се дължатъ на извѣстни отломъци. Отъ пространството падатъ патрони, снаряди върху Земята, и всѣка година се посрѣщатъ по десетина милиона такива снаряди. Единъ день ще дойдемъ въ по-хубаво мѣсто и тогава ще настане миръ. Въ туй пространство, въ което сега пѫтуваме, ние се намираме въ опасность, то е както въ Атлантическия океанъ, презъ който пѫтуватъ параходи и се намиратъ въ опасность отъ леденитѣ планини.

Сега се изисква онази вѫтрѣшна вѣра, която да даде стабилность на човѣка. Човѣкъ не трѣбва да се бои отъ външнитѣ прояви, които ставатъ, нѣма какво да се боимъ отъ една буря, отъ промѣните на бурята. Дали е 35° студъ, или 40°, или 50°, нѣма какво да се боимъ отъ измѣненията на температурата, които ставатъ въ природата. Когато на едно мѣсто температурата се повдига, на друго мѣсто спада. Когато на едно мѣсто на Земята има приливъ, на друго мѣсто има отливъ. Когато въ една страна е день, въ друга е нощь. Противоположности има. Когато едни хора сѫ щастливи, други страдатъ, бедствуватъ. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи сѫ страдали. Можемъ да кажемъ, че сегашната епоха на човѣшкото развитие се намира подъ най-благоприятнитѣ условия, понеже всички народи иматъ гори-долу малко свобода. За въ бѫдеще ще иматъ по-голѣма свобода. Въ съзнанието на хората се заражда една нова идея на човѣщина, че всички народи трѣбва да иматъ извѣстна социална свобода, за да може всѣки да се развива правилно.

Всички резултати, които се зараждатъ въ сегашното време, тѣ сѫ най-важното, за което може да се говори. Има нѣща, които представятъ увлѣчение за човѣшкия умъ. За примѣръ, може да ви чета нѣкой разказъ, нѣкой романъ за нѣкоя млада мома или нѣкой младъ момъкъ, или романъ за нѣкой старецъ или нѣкоя стара баба, или романъ за нѣкой царь или царица. Разни романи има. Всѣки човѣкъ може да създаде романъ за своя животъ, но да е реаленъ. Всѣки единъ разказъ, който обяснява човѣшкия животъ, донѣкѫде е реаленъ. Казвамъ: има извѣстни познания, които насъ не ни интересуватъ, или ни интересуватъ само до извѣстна степень. Какво тѣ ползува цель хамбаръ пъленъ съ жито, ако ти не можешъ да се ползувашъ отъ това жито? Какво тѣ ползува печениятъ хлѣбъ по фурнитѣ, ако ти не употрѣбявашъ този хлѣбъ? Та нѣщата сѫ дотолкова реални за насъ, доколкото иматъ отношение къмъ подобрението на живота. Тази е основната идея, която Христосъ прокарва навсѣкѫде - че трѣбва да изпълнимъ волята Божия. Единственото реално нѣщо, то е волята Божия, върху която почива човѣшкиятъ животъ, върху която почива семейството, домътъ, народътъ, върху която почива цѣлото човѣчество. Богъ е туй великото, въ което ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Но въпреки тази реалность, ние нѣмаме ясна представа какви сѫ отношенията на Бога спрямо насъ и какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Него и къмъ ближнитѣ ни. Ние нѣмаме още една правилна философия, опредѣлена. Разнитѣ религии до извѣстна степень даватъ едно упѫтване, но то е временно. Въ най-древнитѣ времена, за да умилостивятъ Бога сѫ принасяли човѣшки жертви, следъ това сѫ принасяли въ жертва животни. Сега ние минаваме съ по-малко разноски, съ много малко разноски, дотамъ сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трѣбва да се принесе въ жертва човѣшкото сърдце. Не туй човѣшко сърдце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвѣти на Бога. Единствената култура за въ бѫдеще ще бѫде културата на въздигнатото и очистено човѣшко сърдце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнемъ човѣшкия умъ. Културата на ума е необходима, понеже умътъ може да бѫде помощникъ за въздигането на сърдцето. Ако четете свещенитѣ книги, ще видите, че никѫде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърдцето си”. Умътъ е отъ една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърдцето на човѣка загазва, всичкитѣ противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича отъ човѣшкото сърдце.

Сега, подъ думата „небе” Христосъ разбира онзи възвишенъ животъ, а подъ „земя” разбира земния животъ. „Небето и земята ще преминатъ” - това значи, че земниятъ животъ единъ день ще има друго отношение къмъ насъ, тъй както бащата измѣня отношението си къмъ своя синъ. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щомъ стане възрастенъ, отношението става по-разумно. Значи единъ день отношенията на Небето спремо Земята ще се измѣнятъ! Засега отношенията на Невидимия свѣтъ сѫ достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има въ свѣта. Всѣка година измиратъ 35 милиона хора, въ 10 години това сѫ 350 милиона, а въ хиляда години! А нѣкои говорятъ за миротворство. Умиратъ тия 35 милиона души, и не само стари хора, но и млади, деца по на единъ мѣсецъ, по на една година, на десеть години, млади и стари - 35 милиона! Защо? Никой не знае. Сега се проповѣдва да нѣма война. То е палеативна работа. Докато смъртьта въ свѣта не се махне, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на тази постоянна война. Когато азъ говоря, че ние сме противъ войната, това значи, че ние сме противъ грѣха. Трѣбва да се премахне грѣха! Сѫществува ли грѣхътъ, никакви външни ограничения не сѫ въ състояние да отмахнатъ войната. Казвамъ: миротворството въ свѣта ще дойде само тогава. Защото въ една война като Европейската 6 милиона хора бѣха избити. Какво сѫ 6 милиона въ сравнение съ 35 милиона, които умиратъ всѣка година? Казватъ, че имало още 25 милиона загинали, 25 милиона плюсъ 6 милиона, ставатъ 31 милиона. Тази война принесе толкова жертви! И като прибавимъ тѣзи отъ Общоевропейската война - за 4 години се избиха 35 милиона, и всѣка година измиратъ по 35 милиона, ще пресмѣтнете колко сѫ станали, като си отидете въ кѫщи.

Ние сме за онази идея, която ще внесе у насъ великия животъ, разбирателството. Защо? Трѣбва ли да живѣемъ или трѣбва да умремъ? Като умремъ, трѣбва ли да бѫдемъ мъртви или да оживѣемъ? Питамъ, ако Богъ ни е създалъ и ако ни е далъ животъ, защо нѣкой трѣбва да ни лиши отъ този животъ? Писанието казва така: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника”. Той я допуща като една необходимость по причина на човѣшката свобода. Но отъ гледището на Бога свободата седи въ това, че Той постоянно има работа да възкресява тѣзи хора. Богъ постоянно ги възкресява. Всѣка година Господъ възкресява по 40 милиона. Значи петь милиона възкресява повече, отколкото смъртьта задига. Тъй, щото животътъ има надмощие.

Та казвамъ: Възкресението отдавна е започнало, частично възкресение, а ще дойде и общо възкресение, когато ние ще можемъ да бѫдемъ свободни отъ онази вѫтрѣшна зараза, която сега произвежда голѣмата дисхармония. Всичко се дължи на грѣха. Вземете единъ домъ, става извѣстно смущение, извѣстно недоразумѣние между майката и бащата, между братята и сестритѣ. Въ едно общество, въ една държава имате извѣстенъ редъ; но започватъ потайно да работятъ, искатъ да снематъ правителството, нѣкой пѫть по законенъ редъ, нѣкой пѫть по незаконенъ редъ, ставатъ революции. Въ свѣта сѫ ставали хиляди революции и свѣтътъ си върви по сѫщия начинъ. Хората вѣрватъ, че като стане една революция, ще стане нѣщо по-добро. Ще измратъ повече хора, повече ще бѫдатъ избити, ще се създаде повече работа, Господъ да ги съживи отново. Никаква революция не постига това, което Богъ изисква. Защото и онѣзи, които властватъ, и онѣзи, които искатъ да снематъ властващитѣ, нито еднитѣ, нито другитѣ изпълняватъ волята Божия. Онѣзи, които искатъ да снематъ една власть, не сѫ питали Господа съгласенъ ли е съ това, такава ли е Божията воля. И онѣзи, които управляватъ, и тѣ не сѫ питали, съгласно ли е всичко това, което се върши, съ волята Божия. Той ги гледа отгоре. И въ най-тайнитѣ мѣста Той вижда какво се върши. Нищо скрито-покрито нѣма предъ Него. Той вижда и разбира. И нѣма да остане нито едно престѫпление въ свѣта, което да се не изправи.

Да оставимъ тѣзи нѣща на страна. Религиознитѣ мислятъ, че като сѫ религиозни, това стига. Не само човѣкъ да е религиозенъ, да носи само единъ надписъ, или да носи диплома, че е свършилъ медицина, а като го викатъ, не може да излекува болния. Защо му е тази диплома?

Казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ”. Значи този редъ, който сега сѫществува, ще мине, ще се замѣсти съ единъ редъ по-добъръ. Идването на всички велики Учители въ свѣта е, за да се обнови сегашниятъ свѣтъ, да му се даде едно ново направление. Какъ човѣкъ може да се обнови? За примѣръ, вие седите въ този салонъ, всички дишате, нѣкой пѫть се набира повече вѫглена киселина. Какво се изисква да се направи? Да се отворятъ прозорцитѣ, да дойде повече въздухъ. Или ходите въ една тъмна нощь, какво се изисква? Повече свѣтлина. Щомъ дойде външната свѣтлина, веднага вие се ориентирате. Та човѣшката душа сега се нуждае отъ повече свѣтлина. Ние не поддържаме извѣстенъ редъ на нѣщата съ думи; ние поддържаме, че има единъ естественъ редъ, има единъ Божественъ редъ на нѣщата, споредъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се изявява свободно. И цѣлото човѣчество върви по единъ опредѣленъ законъ. Всички философи трѣбва да поддържатъ това. Има единъ Божественъ пѫть, по който трѣбва да се върви. И този пѫть е еднакъвъ за всички безъ разлика. Той не е за едного единъ, за другиго другъ. Но въ Божествения пѫть по-голѣма отговорность носятъ онѣзи, които знаятъ. Единъ светия носи по-голѣма отговорность, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрѣшка, и светията направи погрѣшка, светията ще бѫде повече наказанъ отколкото детето. Когато Богъ изпрати Йона въ Ниневия да проповѣдва, и като не изпълни наказанието си, Господъ каза на Йона: „Има повече отъ 15 хиляди деца, които не знаятъ коя е лѣвата и коя дѣсната рѫка, заради тѣхъ трѣбваше да се спаси Ниневия”. А пъкъ Йона бѣше недоволенъ заради своитѣ лични чувства, да не говорятъ хората: ето, яви се единъ самозванъ пророкъ, лъжецъ който ни изплаши. Каквото каза, не стана. Изплашиха се и царь, и деца, и изправиха се. Йона казва на Господа: „Като си искалъ да ги прощавашъ, нѣмаше нужда да ме пращашъ да проповѣдвамъ”. Тогава Господъ го изпита. Огря го слънцето, израстна една тиква и Йона си каза: „Да има поне листъ на тиквата, да ми направи сѣнка” Господъ заповѣдва на единъ червей да прояде тиквата и тя изсъхна. Йона започна да протестира: „Едно малко наслаждение имахъ, единъ листъ и ни го взе и него”. Господъ му каза: „Тебе ти е жаль за единъ листъ, а азъ не трѣбваше ли да пожаля толкова деца”?

Та сега ние съвременнитѣ хора, имаме разни понятия за изпълнението на волята Божия. Старитѣ възгледи сѫ стари, миналото си е минало, то си е донесло своето. Настоящето и бѫдещето сѫ най-важнитѣ. Робството минало, богатството минало, славата минала, и е допринесла нѣщо, но тя нѣма повече да ни ползува. Единъ човѣкъ, който вчера е ялъ, ако днесь не яде, утре не яде, той вече не се интересува, че вчера е ималъ хубавъ обедъ. И днесь трѣбва да има. Каква трѣбва да бѫде настоящата храна? Отъ онѣзи удове, които ние хранимъ въ себе си, зависи нашето благодѣнствие. Има извѣстни мисли, извѣстни желания, извѣстни постѫпки въ свѣта, които носятъ животъ въ себе си. Мислитѣ, които ние възприемаме, тѣ не се създаватъ отъ насъ. Има мисли, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, отъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ безсмъртни. Тѣ ни изпращатъ своитѣ мисли, своитѣ желания, своитѣ постѫпки като единъ даръ. Ако разбираме този вѫтрѣшенъ законъ, ние можемъ да използуваме тѣхната мисъль, можемъ да използуваме тѣхнитѣ желания и постѫпки, за да туримъ въ себе си редъ и порядъкъ, по сѫщия начинъ, както вие взимате камъни отъ Витоша и знаете какъ да си направите кѫща! Ако знаете закона, ще знаете какъ да си турите основи, или отъ дървета ще си направите греди. Ако ние знаемъ този вѫтрѣшенъ законъ на тия мисли, на тия чувствувания, трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво отъ това, което създаваме. Често ние не използуваме тѣзи Божествени мисли, а използуваме тѣзи ограниченитѣ, които сѫ изостанали отъ разни човѣшки култури. Защото нѣкой пѫть, когато човѣкъ умира, той оставя своята мъртва мисъль, мъртво чувство и мъртва постѫпка на земята. Възприемешъ ли неговитѣ мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постѫпки, ти веднага почвашъ да чувствашъ онова голѣмо нещастие вѫтрѣ въ себе си. Съвременнитѣ изследователи показватъ, че черничевитѣ и сливовитѣ дървета, които сѫ около гробищата, често сѫ заразени: болеститѣ на заровенитѣ тамъ хора се предаватъ на тази материя, която всмукватъ дърветата чрѣ(езъ коренитѣ си и минаватъ въ плодоветѣ.

При сегашнитѣ условия злото е тамъ, кѫдето хората не го съзнаватъ. Ако на земята се увеличатъ грѣшнитѣ, тѣ като умиратъ, оставятъ своитѣ мисли въ растенията, и растенията, които ги възприематъ отъ тѣхъ, заразяватъ се. Та грѣшнитѣ като умиратъ, оставятъ проказата си тукъ, до извѣстна степень тѣ се ползуватъ, но за живитѣ хора става зле. Сега нѣкои сѫ дошли до идеята да изгарятъ умрелитѣ. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на земята да се изгарятъ и да се събере и дима имъ, защото има друга опасность тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрезъ своя димъ. Тази пещь тъй трѣбва да бѫде направена, че газоветѣ не трѣбва да влизатъ въ въздуха, да не дишатъ хората заразенъ въздухъ. Споредъ менъ нито трѣбва да ги горятъ умрелитѣ, нито да ги заравятъ въ земята. Ако мене биха попитали, азъ бихъ казалъ всички умрѣли да се поставятъ на студъ 270°. Още не сѫ дошли хората до такъвъ студъ, наближаватъ до 200°. Туй ще бѫде едно спасително срѣдство. Колко звѣрове вѫтрѣ ще останатъ! Единъ день, както казва Писанието, когато дойде времето, цѣлата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира съ всичко. Ние нѣма да бѫдемъ на земята. Но при сегашнитѣ условия - на студъ. Ние не сме за горинето на хората. По-безопасно е горинето, защото при заравѣнето по-лесно се предава заразата. Но и единиятъ, и другиятъ методъ нищо не допринасятъ. То е външна форма. Трѣбва да се проповѣдва една нова философия - по кой начинъ хората могатъ да се избавятъ отъ смъртьта, по кой начинъ може да се продължи животътъ! За да се продължи животътъ, необходимо е сегашнитѣ страдания да се понамалятъ. Ние страдаме чрезмѣрно, съ което разрушаваме своята нервна система. После, условията на живота сѫ толкова лоши, че се зараждатъ въ насъ най-лошитѣ мисли и желания за отмъщение; изгубваме вѣрата си. Въ туй отношение не разбирамъ да подозирашъ всички хора въ престѫпление. Това е едно анормално състояние.

Въ природата сѫществува една наука, която за въ бѫдеще трѣбва да се тури въ приложение. Пуснете единъ апашъ въ една тъмна стая, веднага въ него ще се зароди желание да задигне нѣщо, понеже е тъмно. Почнете да пущате свѣтлина. Колкото повече се увеличава свѣтлината, той ще почне да се безпокои. Щомъ прозорцитѣ сѫ отворени, щомъ свѣтлината е непоносима, той почва да се озърта, тази свѣтлина попада въ неговата мисъль. Значи всѣко престѫпление, всѣко зло може да се роди при недоимъкъ на свѣтлина въ човѣшкия умъ. Вие може да направите единъ опитъ. Единъ човѣкъ, който е тръгналъ да извърши престѫпление, внесете малко свѣтлина въ неговия умъ - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали сѫ го видѣли. Щомъ нѣма свѣтлина, той е смѣлъ, рѣшителенъ въ пѫтя си.

Та казвамъ: Престѫпленията въ свѣта почиватъ върху една разумна сила, която първоначално е влѣзла въ свѣта. Всѣки единъ, който върши престѫпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Нѣма престѫпникъ, който да не мисли, че като свърши престѫпление, ще подобри своя животъ. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия въ ума на човѣка, той може да живѣе по-трезвъ животъ. Всички престѫпления ставатъ по единствената причина, че човѣкъ мисли, че ще подобри живота си. А животътъ чрезъ престѫпления не може да се подобри. Защото всѣко престѫпление е нарушение на великия Божественъ законъ на хармонията. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за тѣсната връзка, която сѫществува въ цѣлата природа. Защото всички живи сѫщества, растения, животни, тѣ сѫ изложение. Вие минавате презъ една мѣстность, край нѣкой изворъ виждате едно цвѣте много красиво, у васъ се заражда желание да откѫснете това цвѣте, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на нѣкой вашъ приятель, или на нѣкой вашъ възлюбенъ. Или видитѣ нѣкое животно лежи, мислитѣ туй животно да го занесете на нѣкой вашъ близъкъ. Но тѣзи цвѣтя, тѣзи животни сѫ изложение: велики художници, невидими за насъ, тукъ сѫ изложили своитѣ художествени произведения. Много пѫти се случва, че за откѫсването на едно цвѣте, нѣкои хора сѫ плащали съ живота си. Ти ще занесешъ цвѣтето на майка си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на баща си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на сестра си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на брата си, но ще платишъ съ живота си. Комуто и да го занесешъ, ще платишъ съ живота си. Хората казватъ, че това е една случайность, и вие ще кажете, че това е една случайность. Но знаете ли за тѣзи живи алпийски рози колко хора сѫ станали жертва? За да могатъ една такава алпийска роза да я снематъ, плащатъ съ живота си. Питамъ тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатимъ съ живота си? Въ дадения случай чий животъ е по-скѫпъ - на това животно ли или твоятъ животъ е по-цѣненъ? Ти ще откѫснешъ едно цвѣте, но веднага ще има смъртна присѫда, четатъ ти присѫдата. Както единъ разбойникъ може да тѣ окошари - има пушка, ще тѣ отвлѣче, .ще тѣ обере, ще ти вземе братството, така и ти като откѫснешъ едно цвѣте, може да тѣ изхукатъ. Това сѫ изключителни условия. Така сѫщо е и съ престѫплението.

За примѣръ, при бащата е изпратенъ синътъ. Бащата нѣма право да се разпорежда съ него, както иска. Той нѣма право да го бие за каквото и да е. Абсолютно справедливъ трѣбва да бѫде. Синътъ, като направи едно престѫпление, може да го накажатъ за една погрѣшка, но да има една справедлива идея. Ако и на майка му дойде на умъ за каквото и да е да го наказва, тя ще пострада. Много бащи като наказватъ синоветѣ си, плащатъ съ живота си. Защото този синъ, който е изпратенъ на земята, той има и други, които се грижатъ за него. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ, защото тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на Бога”. Ти имашъ синъ, ако постѫпишъ несправедливо, ти разрушавашъ неговия животъ - ще платишъ съ живота си. Ще се лишишъ отъ своята свобода. И обратното отношение е вѣрно. Ако синътъ упражни насилие върху баща си, той ще плати съ живота си. Ако синътъ или дъщерята упражнятъ насилие върху майка си, и на тѣхъ се случва сѫщото. Та казвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ онѣзи велики отношения между синове и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между дъщери и майки, между господари и слуги, между слуги и господари. Слугата може да изнасили господаря си, но ще плати съ живота си. Законътъ еднакво действува въ природата. Богъ изисква редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Туй е за разумнитѣ хора. Много хора, които сѫ разумни, спасяватъ живота си.

Мене ми разправяха за единъ български ловецъ. Иде една мечка насрѣща му. Той вдига пушката си, тя се спира, гледа го; тя иска да му каже: какъ искашъ, азъ ли да се отбия или ти да се отбиешъ отъ пѫтя. Тя като се спира, той вдига пушката си, после тя минава, спуща се, хваща го, откѫсва му рѫката и заминава. Наказание е това, нищо повече, Но какво се постига съ пушката? Изгубва рѫката си. Не бѣше ли по-добре за този ловецъ да се отмести нѣкѫде въ гората и да каже на мечката: Заповѣдай. Ще каже той, че има достойнство, има пушка. Но ти като човѣкъ съ достойнство, защо позволи да ти откѫснатъ рѫката? Не стана ли по-лошо за тебе?

Въ свѣта има редъ. Всичкитѣ нещастия, които сега ни сполетяватъ, причинитѣ имъ сѫ отдавнашни, наследствени сѫ отъ дѣди и прадѣди. И ние още търпимъ туй нарушение, неспазването на Божия законъ. Казва Писанието: „Моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Значи всичко туй, което Богъ е написалъ, ще се изпълни. Богъ изисква отъ всѣки единъ човѣкъ, въ когото е вдѫхналъ дихание, да живѣе както трѣбва. Не живѣе ли ще му даде всичкитѣ нещастия - може да бѫде ангелъ, може да бѫде грѣшникъ. Ако рече да поправи живота си, неговата сѫдба ще почне да се измѣня.

Щомъ се намираме въ единъ прогресивенъ периодъ въ развитието на човѣчеството, всѣки день трѣбва да допринася нѣщо въ живота. Има нѣща законни, има нѣща незаконни. Законно е туй, което допринася благо и на менъ самия, и на другитѣ. Ако моята любовь допринася благо на менъ и на окрѫжаващитѣ, тази любовь е законна; ако моята любовь не е законна, тя не допринася нищо на другитѣ. За примѣръ, имамъ желание да пия вино, но моята любовь къмъ виното, моето пиянство не допринася нищо на домашнитѣ ми - на баща ми и майка ми, на брата ми, на сестра ми, на децата ми, ако съмъ баща, на цѣлия домъ тя не допринася никакво благо. Тогава кръчмарьтъ нѣма защо да продава виното.

Законътъ е: да се приложи Божията Любовь въ живота. Та сега, за вѣрващитѣ е този законъ. Вѣрващитѣ очакватъ да се поправи свѣтътъ. Чудно е, че сегашнитѣ хора вѣрватъ и очакватъ свѣтътъ да се поправи, Богъ да го поправи. А Богъ очаква най-първо религиознитѣ хора да се поправятъ, добритѣ хора, разумнитѣ хора да се поправятъ, че да дойде едно цѣлокупно добро въ живота. Трѣбва да дойде единъ идѣенъ животъ. Защото българинътъ казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става”. Съ единъ добъръ човѣкъ свѣтътъ не се поправя. И съ десеть души не се поправя. Но когато всички хора решатъ да живѣятъ добре, свѣтътъ може да се поправи. Оправянето на свѣта разбирамъ, че ние може да живѣемъ единъ добъръ животъ. Нѣма да има тогава нещастни хора въ свѣта, нѣма да има смърть, нѣма да има плачъ, нѣма да има войни. Какво ще има тогава? Войнитѣ ще бѫдатъ замѣстени съ дѣятелность, съ подемъ. За въ бѫдеще пакъ ще има войни, но какъ? Ще се събератъ, ще направятъ една война, ще стрѣлятъ съ празни куршуми. Следъ това нѣма да има нито единъ убитъ, ще се прекрати всичко и ще кажатъ: Много добре свърши войната. И азъ ви казвамъ: Преди години, въ миналото столѣтие, така е рѣшилъ въпроса единъ китайски адмиралъ. Между руситѣ и китайцитѣ имало едно несъгласие. Руската флота била въ китайски води. Срѣщатъ се дветѣ флоти и адмиралътъ веднага изпраща единъ свой адютантъ при руснацитѣ, казва: „Може да разрѣшимъ войната много добре. Ще се биемъ, но ще гърмимъ съ празни снаряди, ще свършимъ добре работата и ще се оттеглимъ”. Сега хората не сѫ още готови за такава война. Ако единъ хвърля празни фишеци, а другъ пълни, тогава не върви.

Хората още нѣматъ съзнание. Защото всѣки народъ иска да стане великъ на гърба на другитѣ народи. Азъ не искамъ да зная, че величието на единъ народъ можело да бѫде величие на цѣлото човѣчество, на цѣлия свѣтъ. Едно съчетание, една пропорционалность трѣбва да има. Ако моята рѫка стане голѣма за смѣтка на другитѣ части на тѣлото, тогава се получава една анормалность. Рѫцетѣ трѣбва да бѫдатъ толкова голѣми, колкото имъ е опредѣлено. Щомъ едната рѫка е по-малка отколкото трѣбва, то е пакъ анормално състояние. Ако човѣшката глава тежеше 50 кг, какво би станало съ васъ? Човѣкъ нѣма да бѫде въ състояние да носи такава глава. Ако тѣлото стане толкова голѣмо, колкото на старовременнитѣ мамонти, а главата голѣма колкото на една муха, какво би станало? Често съмъ слушалъ да казвате: „Не си струва човѣкъ много да мисли”. Но ти ще мислишъ правилно, за да поддържашъ формата на своята глава. Ти ще поддържашъ идеята за красотата, ще поддържашъ идеята за добротата, ще поддържашъ идеята за всички добродетели. Тѣ сѫ строителни сили, които строятъ. Ти ако поддържашъ доброто въ себе си, ще подпомогнешъ строежа на твоето тѣло. Здравето на твоя стомахъ зависи отъ доброто ти. Здравето на твоитѣ дробове зависи отъ твоята любовь. Човѣкъ обича ли съ нормална любовь, никога не може да заболѣятъ гърдитѣ му. Единъ човѣкъ, който е справедливъ, той никога не може да изгуби силата на ума си, да полудѣе, да се разстрои нервната му система. Само ако е несправедливъ, той може да се разболѣе, да заболѣе мозъкътъ му и нервната му система. Ако ти мислишъ доброто, ако разбирашъ онзи редъ на нѣщата, по който вървятъ добродетелитѣ, ти ще знаешъ какъ да съграждашъ въ себе си своето тѣло. Несправедливъ ли си, рѫцетѣ ще заболѣятъ. Нѣмашъ ли добродетели, краката ще сѫ болни.

Да кажемъ, че имашъ любовь къмъ Бога. Но любовьта къмъ Бога не трѣбва да погълне цѣлия ти животъ - ти тогава ще разбирашъ по човѣшки. Ако ти се влюбишъ въ Бога и забравишъ всичко, и ако се влюбишъ въ една мома и забравишъ всичко, това е равносилно. Всичко - колкото трѣбва. Всѣко прекалено нѣщо не е нормално. Нѣкой се влюби въ Бога и за нищо друго не мисли. Нѣкой се влюби въ една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любовь отъ Божията любовь? По това, че като обичашъ една мома, ако тя е безсъвѣстна, ще тѣ накара да работишъ заради нея. Ти ще й дадешъ всичкото си имане, тя пакъ ще е недоволна и ще казва: „Това ми купи, онова ми купи”. Ти ще давашъ, ще давашъ и единъ день като нѣма какво да давашъ, тя ще тѣ натири и ще каже: „Стига, азъ съмъ сита, нека дойде другъ да ме обича”. Тази любовь подразбира да има какво да дадемъ. Казвамъ: Ние като се влюбимъ въ Бога, ние ли трѣбва да Му дадемъ, или Той трѣбва да ни даде? Щомъ се влюбимъ въ Бога, трѣбва да се яви у насъ желание да Му служимъ, да работимъ за Него. Яви ли се туй желание, любовьта въ насъ е активна. Не се ли роди това желание, любовьта ни къмъ Бога не е естествена, даже въ закона на молитвата. Сега, ние искаме да изнесемъ закона на молитвата. Тъй както се изнася сега, не е нѣщо вѣрно. Да си разправяшъ предъ Бога своитѣ грѣхове, не зная каква молитва е тя. Каква нужда има Богъ да му разправяшъ своитѣ грѣхове? Счупи ти се кракътъ, защо ще разправяшъ на Господа, че кракътъ ти се счупилъ? „Заболя ме главата, Господи”! „Заболяха ме дробоветѣ, Господи”! Това ме заболя, онова ме заболя - като погледнешъ, Господъ е пъленъ съ молитви за счупени крака, за болни глави, за болни дробове, за изкьлчени рѫце. Не зная, обаче, колко молитви може да се намѣрятъ, съ които човѣкъ благодари на Господа, съ които да каже: „Господи, благодаря Ти за всичко, отъ сърдце и отъ душа Ти благодаря”! Все ще има единъ недоволенъ. Едва на десеть милиона ще се намѣри единъ, който да благодари, отъ сърдце и душа да е благодаренъ. Недоволството е -характерно за човѣка. Благодарностьта е едно велико качество.

Нѣкой иска да намѣри последната теория. Последната теория е приложението на любовьта въ живота. Всѣка любовь, която усилва съзнанието и дава повече свѣтлина, е правилна любовь. Всѣка любовь, която помрачава човѣшкия умъ, е неправилна. Всѣко знание, което увеличава любовьта, е правилно знание. Това сѫ диагнози. Казвате: „Едно време имахъ повече любовь, а сега нѣмамъ”. Значи знанието ви не е правилно, защото между любовьта и знанието има извѣстно отношение. Знание безъ любовь, то никога не може да се приложи. Ако пъкъ нѣма знание, любовьта какъ ще се приложи? Все трѣбва да има знание. Знанието е едно срѣдство, съ което ти можешъ да повдигнешъ живота си. За да се повдигне този животъ, непремѣнно най-първо ти трѣбва да преустроишъ главата си. За примѣръ, като ходитѣ, нито единъ отъ васъ не мисли какъ трѣбва да ходи; не ходишъ, както иска Господъ да тѣ види. Има една поза, която човѣкъ трѣбва да държи - винаги изправенъ. Отидешъ при .Господа съ наведена глава надолу, отидешъ при Господа съ наведена глава надѣсно или налѣво, отидешъ при Господа съ наведена глава назадъ. Това сѫ четири активни положения, това сѫ отклонения. Като тѣ види Господъ така, вижда, че ти си въ едно развълнувано море. За да се постави главата ти налѣво, твоитѣ чувства сѫ взели надмощие въ тебе. За да се постави главата ти надѣсно, твоятъ активенъ умъ е взелъ надмощие. За да се постави главата назадъ, твоитѣ лични чувства сѫ взели надмощие; за да се постави главата ти напредъ и надолу, твоята крайно користна любовь е взела надмощие. Значи, ако си наведенъ напредъ, ти си користолюбивъ, ако е наведена назадъ главата, ти си гордѣливъ, ако е надѣсно, твоятъ умъ е взелъ надмощие, ако е налѣво, ти мислишъ само да се удоволствашъ. Това може да е по наследство само.

Нѣкой казва: "Гледай му ти ума. Наведена глава налѣво, женска работа е туй." Иска да каже: Не си навеждай главата така настрани, нищо нѣма да направишъ. Хубаво трѣбва да се изправишъ - стѣгнатъ, чистъ, спретнатъ, опънатъ, пластиченъ. Българинътъ иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгналъ така, ще се препънешъ нѣкѫде". Онзи, който не разбира законитѣ, казва: "Туй нищо не значи, важно е правилно да мисля". Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако главата ти е налѣво, или ако е надѣсно, или назадъ. За да мислишъ правилно, ти трѣбва да изправишъ главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спремо земята. Като има тази посока, ти ще намѣришъ въ духовния свѣтъ една точка, която ще образува триѫгълника на твоята мисъль. Щомъ намѣришъ тази точка, веднага въ твоето съзнание ще се яви една мисъль. Въ съзнанието си веднага ще почувствувашъ едно просвѣтление. Щомъ човѣкъ придобие туй вѫтрѣшно равновѣсие, той е радостенъ и веселъ. Щомъ като изгуби туй равновѣсие въ себе си, той не знае къмъ коя посока да се движи.

Ние, съвременнитѣ хора губимъ туй вѫтрѣшно равновѣсие. Погледнемъ се нѣкой пѫть, наведемъ главата си, плачемъ. Поолеква ни малко. Децата като поплачатъ, поплачатъ, поолеква имъ, но следъ часъ пакъ изгубятъ своето равновѣсие.

Като казва Христосъ: „Преминаването на земята”, това е нашиятъ правиленъ животъ, „Преминаването на небето”, това е нашиятъ Божественъ животъ. Ще се смѣнятъ тия двата живота, но думитѣ, Разумното Слово, което гради въ насъ, то нѣма да премине, докато всичко не уреди и изпълни тъй, както трѣбва.

Та мисъльта, която искамъ да внеса у васъ, е следната: Едно практическо приложение! Допуснете, че ви заболи корема; неразположението произтича отъ земята, отъ една неестествена храна. Коремътъ може да тѣ заболи отъ прекръстосването на две неестествени желания въ слънчевия вѫзелъ; прекръстосването на две неестествени мисли може да произведе пакъ коремоболие. Тѣ се различаватъ по степеньта. Ако чувствата действатъ, болкитѣ сѫ много силни, ако мислитѣ действатъ, може да пиешъ малко топла вода и изведнъжъ коремоболието може да се премахне. Може да се премахне коремоболието, но болката не е изчезнала отъ твоето тѣло. Тази болка ще се пренесе въ твоята глава; нѣкой пѫть ще се пренесе въ слѣпитѣ очи, другъ пѫть може да получишъ мигрена, отпредъ половината глава да тѣ боли. Какъ ще се освободишъ? Тия вещества отдолу, тѣзи течения, които сѫ произвели болката въ корема, по нервната система произвеждатъ сѫщото напрежение гори, въ мозъка. Ще дойде лѣкарь, ще вземешъ единъ прахъ, два, три, ще настане едно вѫтрѣшно притѫпяване на нервната чувствителность, после като мине действието на лѣкарството, болката ще се усили. За да се освободишъ отъ болката, ти трѣбва да измѣнишъ живота си. Изменението на живота седи въ следното. Ще ви дамъ едно просто обяснение. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого десеть лева. Тия пари сѫ употрѣбени; този човѣкъ е беденъ, закѫсалъ, всичко сѫ му продали, съ трънъ да забодешъ въ кѫщи, нѣма какво да вземешъ. Какво трѣбва да правишъ въ дадения случай? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човѣкъ, прости му. Той е закѫсалъ, ако ти го държишъ въ ума си, той винаги ще произвежда въ тебъ едно нещастие. Ти зачеркни дълга и кажи: „Хайде, оставямъ ги, за Господа, единъ подаръкъ. Подарявамъ му ги”. Кажи: „Подарявамъ на този човѣкъ десеть хиляди лева, Господъ да го благослови”. Не само нѣма да искашъ паритѣ, но считай едно щастие че си ги подарилъ на този човѣкъ. Какво ще стане? Ще изчезне главоболието, ще изчезне коремоболието. Ако коремоболието не изчезва, то е по причина, че не искашъ да простишъ паритѣ на този човѣкъ. Ако е богатъ, дай го подъ сѫдъ, искай му ги съ лихвитѣ, не му прощавай. Ако е беденъ, прости му. Богатиятъ трѣбва да се научи на редъ и порядъкъ, понеже има да плати. Този, сиромахътъ, остави на Господа. Казва Господъ: „Той закѫсалъ съвсемъ, остави му ги сега”. Господъ ще ти ги плати. Отъ този день, понеже ти освѣщавашъ Божия законъ, постѫпвашъ справедливо, и Богъ ще постѫпи съ тебъ справедливо, ще измѣни живота ти. Следъ като простишъ, не спомѣнавай вече, че имашъ да взимашъ отъ човѣка, да не тѣ сполети нѣщо друго. Но най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да забравишъ погрѣшкитѣ на хората. Това е най-мѫчната работа! Мѫчно е да забравишъ. Нѣкой пѫть пакъ ще дойде този дяволъ, ще изскочи въ ума ти, ще наруши мира ти поне за день, два, три.

Този законъ сѫществува сѫщо между народитѣ, между обществата, повдига се омраза между много хора, или въ едно семейство, или въ единъ човѣкъ. Тогава, въ сегашния животъ трѣбва да бѫдемъ силни да се справимъ съ омразата. Любовьта къмъ Бога трѣбва да вземе връхъ надъ всички недѫзи. Но не отъ страхъ. Понеже ти си богатъ, допусни, че имашъ сто души длъжници, които иматъ да ти даватъ по хиляда лева - сто хиляди лева. Ти си наследилъ едно наследство отъ сто милиона лева, какво ти коства да простишъ сто хиляди лева? Ако искашъ да вземешъ стотѣ хиляди лева, това е неправилно приложение на закона на любовьта. Ти на онѣзи, които иматъ да ти дължатъ, като имъ простишъ, прати имъ още по хиляда лева и кажи „Менъ Господъ ме е благословилъ, прощавамъ ви и ви изпращамъ още по хиляда лева”. Тогава ти ще имашъ единъ придатъкъ въ себе си. Този законъ, ако така го приложишъ, ако го прилагашъ всѣки единъ день, не само лично на тебъ ще се оправи животътъ, но и на цѣлия ти домъ. Но въ момента е важно дали се изпълнява волята Божия. Всѣки день това може да се провѣрява.

Какво нѣщо е умирането? Като почнешъ да умирашъ, почвашъ да забравяшъ, почватъ да се стѣсняватъ крѫговетѣ, докато дойдешъ до единъ тѣсенъ крѫгъ, дето сѫ майка ти, баща ти, братъ ти, сестра ти; най-после и тѣхъ ще забравишъ, ще дойдешъ до единъ още по-тѣсенъ крѫгъ, дето си самъ, остава само твоето съзнание, като че нищо не сѫществува друго въ свѣта. Тогава предъ тебъ, ще изпѫкнатъ всички твои постѫпки, желания, онѣзи отношения, които си ималъ къмъ всички хора; цѣлия си животъ, който си прекаралъ на земята, ще видишъ като на филмъ: Ще се чудишъ отде изпѫкна този твой свѣтъ, хемъ съ всички подробности. Нито баща, нито майка - ти самъ гледашъ своя животъ, което не може да си обяснишъ. Ти влизашъ въ другия свѣтъ и мислишъ, че ще тѣ посрѣщнатъ ангелитѣ, светиитѣ. Такова посрѣщане има, но за онѣзи, които сѫ разбрали разумния животъ, които сѫ вървѣли по Божия пѫть. Има посрѣщане съ вѣнци, съ музика, съ модерни таксита, съ небесни колесници. Има и такива работи, още отъ земята да ви взематъ съ огнена колесница, като Илия. Тогава нѣма да има нужда да ви заравятъ както сега въ земята. Сега за умрѣлия казватъ, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вѣрваме, че този човѣкъ отива въ другия свѣтъ, но едновременно вѣрване, че той е въ тѣлото си тукъ, въ земята. Ние пущаме тѣлото въ земята, за да може земята да го изпрати въ небето. Защото най-благоприятното мѣсто, това е небето. Ако вие заровите единъ светия, следъ десеть дни нѣма да намѣрите нищо отъ тѣлото, но ако заровите единъ грѣшникъ, ще видите, че нѣма кой да му занесе тѣлото, всичко ще остане тукъ. За тѣлото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе.

Та идеята, която трѣбва да остане у васъ, е следната. Има единъ опитанъ начинъ за човѣшката мисъль при сегашното състояние, за да се освободимъ до извѣстна степень отъ онова анормално състояние, което ни измѫчва. Не само обикновенитѣ хора, но и религиознитѣ хора постоянно се измѫчватъ за нищо и никакво. Много пѫти мислишъ, че Богъ е неразположенъ спремо тебъ. Това не е неразположение на Бога, но нѣкой човѣкъ е неразположенъ спремо тебъ, той е толкова силенъ въ мисъльта си, че неразположението му спремо тебъ, неговата мисъль тѣ измѫчва. Вижте онзи влюбения момъкъ - при най-малкото неразположение на неговата възлюбена, цѣлата кѫща се върти ту на една, ту на друга страна, свива го сърдцето, боли го, опасна работа. Най-малкото неразположение на онзи, когото обичате, може да произведе цель адъ у васъ. Следователно любовьта е само тогава любовь, когато не произвежда никакво страдание. Онази любовь, която произвежда страдание, тя не е истинската любовь, която ние очакваме. Онази мисъль, която произвежда страдание, не е мисъль. Онази мисъль, която произвежда безпокойство, не е мисъль. Ако вие имате единъ приятель, въ когото се съмнявате, отношенията между васъ и вашия приятель не сѫ хармонични, нито вие го разбирате, нито той ви разбира. Но ако вие имате въ него пълна вѣра, ако той въ васъ има пълна вѣра, любовьта ви е нормална.

Ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Кога ще го оправи? Щомъ ние искаме да го оправи, би трѣбвало да Му съдействуваме, а не да гледаме безучастно. За сега сме зрители само. Какъ се оправя единъ човѣкъ? Проследете този процесъ. Вижте какъ се измѣня неговото лице, изразътъ на лицето, очитѣ другояче говорятъ. Онзи човѣкъ, който служи на Бога, има нѣщо друго, особено въ тона си, въ движенията си, отличава се отъ другитѣ. Когато дойде единъ човѣкъ да би иска своитѣ пари, гласътъ му е единъ, но когато дойде да ви услужи, носи нѣщо въ торбата си, гласътъ му е другъ, другояче говори. Като дойде да вземе нѣщо, поставя се като господарь, казва: „Господине, вие ми обѣщахте това, онова” - започне да ви чете цель помѣникъ. Когато иде като единъ братъ, който иска да ви помогне, въ държанието му се крие една деликатность; вие се усѣщате разположенъ, и действително, цѣлиятъ ви домъ ще бѫде радостенъ и веселъ. Той носи благословение съ себе си. Казвамъ: ние всички можемъ ли да бѫдемъ носители на тази доброта, която Богъ има, или на туй богатство, което Той има? За примѣръ, мнозина отъ васъ искате да бѫдете богати. Може да ви направимъ богати. Отивате при единъ царь съ молба, той веднага ви подписва и казва: „Дайте му два милиона”! Единъ подписъ и работата е веднага свършена. Но следъ като ви подпише, какво ще направите съ тѣзи пари? Ако на васъ биха ви дали десеть милиона, какво ще направите съ тѣхъ? Отде ще започнете най-първо? Помислете, ако ви дадатъ десеть милиона, какво ще направите? Разрешите тази задача. Азъ не зная колко души отъ васъ ще разрешатъ правилно тази задача. Нѣкои отъ васъ най-първо ще си направите хубава кѫща, други ще си направите хубави дрехи, трети ще си направите хубави обуща, шапки; други ще си купите книги, други ще си купите автомобилъ, други ще си купите билетъ да ходите въ Америка, други ще си купите аеропланъ да отидете въ Шанхай. Но това не е разрѣшение на въпроса. Десеть милиона ако получите, какво трѣбва да направите? Десеть милиона златни, то е ценность! Десеть милиона въ злато! Златото е живо, то е равноценно на извѣстни разумни сѫщества, които сѫ работили. Нѣмаме право да разполагаме съ златото, както искаме. Голѣмото нещастие въ съвременния свѣтъ е, че хората не знаятъ какво да правятъ съ златото. Голѣмо нещастие е, че тѣ не знаятъ какво да го правятъ и го турятъ въ земята, а употрѣбяватъ книжни пари. Но положението още повече се влошава. За тази книга има да разправятъ, че тази книга се дължи на живи сѫщества, тѣ сѫ отговорни за тази книга, на която сѫ написани всички престѫпления.

Нѣкой човѣкъ се моли на Бога; другъ казва: „Да изобличимъ другитѣ, държавата трѣбва да уредимъ”. На Бога трѣбва да се молимъ, но трѣбва ни едно истинско знание, какъ трѣбва да постѫпимъ спремо Бога. Ако ние считаме Бога като нашъ баща, отношенията ни къмъ Него трѣбва да бѫдатъ като на синъ къмъ баща. Задачата на сегашнитѣ хора е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога! Както единъ синъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ баща си, така всѣки единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да опредѣли своитѣ отношения къмъ Бога. Тогава каквото и да му се случи, нѣма да се яви нито сѣнка отъ съмнѣние, че то е за негово добро.

Писанието казва: „Всичко, каквото се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне за тѣхно добро”. Кой отъ васъ вѣрва въ това? Четете го, но като дойде една неприятность, казвате: „Какво ли съмъ сгрѣшилъ предъ Господа, какво ли съмъ направилъ?” При сегашнитѣ условия мѫчнотиитѣ сѫ изпитателно срѣдство, да ни опитатъ любовьта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любовь, на млади и стари. Жени се младъ момъкъ за млада мома - изпитва го Господъ какъ ще се отнесе къмъ момата. Жени се млада мома за младъ момъкъ - опитва я Господъ какъ ще се отнесе къмъ момъка. Раждатъ дете - изпитва ги Господъ, какво възпитание ще му дадатъ. Изпитва Господъ единъ слуга, да види какъ ще се отнесе къмъ господаря си. Всички положения въ свѣта, каквито и да сѫ, сѫ само изпитания. Ученикъ си, изпитва тѣ учительтъ. Далъ ти е Господъ единъ учитель, да види какъ ще оцѣнишъ този свой учитель, да види какъвъ манталитетъ имашъ, какво е твоето разбиране. Често ти ставашъ като едно божество, казвашъ: „Свѣтътъ е лошъ, майка ми е лоша, баща ми, учителитѣ, братътъ, сестрата сѫ лоши”. Значи ти остана единственъ светия въ свѣта. Отношение трѣбва да имаме, да получимъ силата на Божията Любовь. Сега ще дойде другата слабость: ние мислимъ, че като се влюбимъ въ Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите въ Него, Той ще ви лиши отъ всичкото ви богатство. Ако сте най-голѣмъ богаташъ, Той ще ви направи последния сиромахъ. Като вземе отъ васъ всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непремѣнно ще имате историята на Йова. Йовъ най-първо мислѣше: „Не съмъ ли азъ, който върша волята Божия?” Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йовъ даде угощение на приятелитѣ си, и пошушна на единъ отъ тѣхъ: „Нѣма на земята другъ, който да обича тъй Господа, както азъ”. Пъкъ дяволътъ го дочулъ. Като имало съвѣтъ при Господа, дошла тази весть до Бога, че на земята нѣма другъ човѣкъ, който да обича Господа като Йова. Дяволътъ искалъ да обърне внимание на това. Казва му Господъ: „Ти ходилъ ли си да видишъ тази работа, че нѣма другъ човѣкъ да ме обича като Йова?” Той казва: „Ти не си го поставилъ на изпитъ да видишъ любовьта му. Дай го на мене, азъ да го изпитамъ този самохвалко”.

Една хвалба на Йова, „азъ обичамъ Господа”, какво му струваше? Отиде имането му, отиде кѫщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: „Мислехъ, че обичамъ Господа, а Неговата любовь къмъ мене кѫде е? Съвсемъ ме забрави”. Той се колебаеше, искаше да приказва съ Него. Та работата е тамъ, че и вие казвате: „Колко обичамъ Господа! Щомъ ви чуятъ, веднага ще отиде имането ви, кѫщата ви. Страшно нѣщо е да се изпитва любовьта на човѣка. Нѣма по-голѣмъ изпитъ. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любовь на изпитъ. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и нѣма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажѣте: „Обичамъ Господа, както никой другъ”. Кажѣте това и ще имате една опитность. Дойде времето и пакъ наново рече Богъ да изпита Йова. На вториятъ пѫть като дошълъ, Йовъ далъ пакъ угощение на приятелитѣ си, но казва: „Колкото за любовьта си къмъ Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа”. Разбралъ той и казва: „За Любовьта си къмъ Бога ще помисля дали да говоря”. Има нѣщо вѫтрѣ въ него. Казалъ му Господъ: „Не говори за свещени работи, но само ти да си ги знаешъ”.

Когато обичашъ Бога, това е актъ само между твоята душа и Бога, на хората не казвай. Кажешъ ли го на хората, ще патишъ. Нека само между Бога и тебе да сѫществува този актъ. На хората не казвай нищо, не се произнасяй.

Та казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ, но моята любовь нѣма да премине, докато всичко това не се сбѫдне”.

21-ва недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 21-ви февруари 1932 г. 10 ч. София, Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...