Ани Posted September 12, 2018 Report Share Posted September 12, 2018 Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Споредъ дѣлата „Отче нашъ” „Духътъ Божий” Ще прочета 16 глава отъ Евангелието на Матѣя. Ще взема нѣколко думи отъ последната часть на 27 стихъ: „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата му”. Може да вземете цѣлия стихъ. Цѣлиятъ стихъ, ако го прочетете, има съвсѣмъ друго значение. А „всѣкиму спорѣдъ дѣлата”, това е единъ завършенъ процесъ, той е омега на нѣщата. Въ прочетената глава се казва, че садукеитѣ и фарисеитѣ правѣли препятствия, изкушения на Христа. Изкушенията въ свѣта не идватъ отъ невежитѣ хора, но отъ най-ученитѣ; злото въ свѣта не е създадено отъ глупавитѣ хора, то е създадено отъ най-гениалнитѣ. Лошитѣ закони въ свѣта сѫ създадени отъ най-гениалнитѣ хора. Насилието, всичко това е създадено отъ хора, които сѫ много умни. Какви сѫ тѣхнитѣ съображения, то е другъ въпросъ. Сегашниятъ редъ на нѣщата не е така наследенъ, въ смисълъ: той е създаденъ последователно, после е станалъ наследственъ, по причина на факта, че се е повтарялъ хиляди пѫти и е станалъ навикъ у хората. За примѣръ, вземете чувството у васъ къмъ яденето. Кой е Отецътъ на яденето? Не е Адамъ, защото онѣзи, които бѣха преди Адама, животнитѣ ядяха, а той се научи отъ тѣхъ да яде. Не е Адамъ, който научи животнитѣ какъ да ядатъ, но животнитѣ научиха Адама какъ да яде. Животнитѣ, които бѣха създадени преди Адама, мислѣха. Не е Адамъ, който ги научи какъ да мислятъ и какъ да живѣятъ, а тѣ го научиха до извѣстна степень на нѣкои нѣща, тѣ бѣха единъ авторитетъ за него. Ние имаме предразположението, слабостьта да мислимъ, че ние сме фактори за всичко въ свѣта. Забравяме, че фактори на нашия животъ сѫ и растенията, и животнитѣ. Въздухътъ, свѣтлината и много още фактори мога да ви дамъ, да ви ги наредя. Въ извѣстенъ смисълъ човѣкъ, физическиятъ човѣкъ е само резултатъ на тия фактори. Ако нѣкой поддържа, че той е факторъ, трѣбва да докаже това на опитъ. Той е едно производно число на тия външни условия. Казвате: азъ съмъ свободенъ. Или философитѣ днесь казватъ, че човѣкъ е абсолютно свободенъ. Покажете ми единъ абсолютно свободенъ човѣкъ. Свободни сѫ мѫченицитѣ, свѣтиитѣ, които сѫ умирали за вѣрата си. Онзи, който може да умре гладенъ, той е свободенъ. Всѣки, който не го е страхъ отъ страданията, всѣки, който не го е страхъ отъ смъртьта, всѣки, който не го е страхъ отъ студа, всѣки, който не го е страхъ отъ бѣднотията, всѣки, който не го е страхъ отъ безпаричието, е свободенъ човѣкъ. Ти всѣка вечерь се страхувашъ да не умрешъ, да не обѣднеешъ, да не се разболѣешъ, да не оглупѣешъ и се мислишъ за свободенъ човѣкъ. Това е малко специална свобода. Ще кажешъ: ние сме свободни съ Христовия духъ. Нѣкой често казва: Христосъ ни е освободилъ. Ние не говоримъ истината. Сегашнитѣ християни сѫ дошли дотамъ, че сѫ толкова свободни, колкото и хората въ свѣта. Различаватъ се по табѣлата. Това единъ християнинъ разбира какво значи, но единъ човѣкъ отъ свѣта другояче го разбира, има различие. Сега говоримъ за истината. Когато говоримъ за истината, нѣмамъ предвидъ да нападамъ нѣкого; но когато се произнасяме за извѣстно художествено произведение, по всички правила, които сѫществуватъ въ разумната Природа, азъ ще се изкажа тъй, както трѣбва да бѫде. Дали е въ художеството, музиката, математиката - има извѣстни правила, които не може да се пренебрѣгватъ и отминаватъ. И въ туй отношение всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, нито да увеличава, нито да намалява. Той трѣбва да постави въ фактитѣ извѣстни норми, по които да се отличава. Ако ти мислишъ както другитѣ хора, тогава кѫде е различието между тебъ и тѣхъ? Поне въ единъ моментъ трѣбва да се отличавашъ коренно отъ всички хора въ свѣта. Твоята мисъль трѣбва да се различава така, че да нѣма друго сѫщество, което да мисли като тебъ. Ти си човѣкъ, въ този моментъ ти си онзи, който ще кажешъ: „Азъ съмъ!” Нѣма ли такъвъ моментъ, ти си вече единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено сѫщество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвамъ като упрекъ, изнасямъ истината. Азъ искамъ да ви направя една връзка съ живота. Моята цѣлъ не е да повтарямъ като автоматъ едни и сѫщи нѣща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарямъ, че Богъ е благъ, тѣ Богъ е Мѫдрость, че Богъ е Истина. Това е тавтология. Да повтарямъ, че азъ съмъ добъръ, нѣма смисълъ. Кому ще повтарямъ, че съмъ добъръ? Отде могатъ да знаятъ хората дали азъ съмъ добъръ или не, дали вие сте добри или не? Пѫтникъ съмъ, приемешъ ме вечерно време - ти си добъръ човѣкъ. Обирашъ ме - лошъ човѣкъ си. Кажешъ една добра дума, насърдчишъ ме - добъръ човѣкъ си. Вземешъ, че ме наскърбишъ - лошъ човѣкъ си. Вземешъ дрехитѣ отъ гърба ми - какъвъ човѣкъ си. Облечешъ ме, на човѣшки казано - добъръ човѣкъ си. Добрината е нѣщо реално. Нѣкои хора искатъ да я опредѣлятъ като нѣщо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината сѣди въ малкитѣ, микроскопически, но реални нѣща. Ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, безъ да направишъ добро. Може да мислишъ, че си добъръ, то е другъ въпросъ. Въ туй, което си направилъ, твоята мисъль трѣбва да бѫде права. Има едно отвлѣчено добро, когато моята мисъль е права по отношение на други сѫщества. Понеже моята мисъль има единъ свѣтъ така реаленъ, така конкретенъ, така материаленъ, както една постѫпка въ физическото поле. Едно мое чувство, което тукъ може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постѫпка. Следователно отвлѣченитѣ работи сѫ по отношение на единъ другъ свѣтъ. Нашитѣ мисли и чувства сѫ отвлѣчени по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на единъ възвишенъ свѣтъ именно постѫпкитѣ ни сѫ отвлѣчени. Ако вие влѣзете между сѫщества отъ невидимия свѣтъ, ще видите, че тамъ мисъльта е тъй конкретна, както сѫ постѫпкитѣ тукъ. И тогава, вашитѣ постѫпки на Земята тамъ ще бѫдатъ отвлѣчени. Тамъ мисъльта е важна. Понеже на Земята сте едновременно въ тѣзи свѣтове, макаръ че мислитѣ тукъ не сѫ тъй конкретни, тѣ сѫ дадени, за да се изпълни извѣстна постѫпка. Мисъльта е причината и чувствата сѫ силата, за да се изпълни тази постѫпка. За насъ тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всѣка една постѫпка съдържа въ себе си мисъль. Всѣка една постѫпка съдържа въ себе си чувство. Та казвамъ: ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за реалностьта на нѣщата, която постепенно прогресира. Има и една реалность, която постоянно се повтаря. Вземете речта на единъ ораторъ, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този ораторъ. Туришъ веднъжъ плочата, туришъ я втори пѫть, трети пѫть, десеть пѫти я туришъ и тя казва все едно и сѫщо нѣщо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никакъ не разбира. Когато нѣкой мислитель мисли, че свѣта можемъ механически да го обяснимъ, това значи да се обясни само плочата. Казвамъ: дѣйствително, материални сѫ плочитѣ, не съзнаватъ като говорятъ, радватъ се, безъ да знаятъ, че се радватъ. Така и въ свѣта има извѣстни отношения, които мязатъ на тия плочи. Вие нѣкой пѫть се мѫчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите предъ хората, че плачете. Една ученичка въ гимназията имала много забележки; директорътъ на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очитѣ си, за да се представи, че плаче. Питамъ: единъ човѣкъ, крито е наплюнчилъ очитѣ си, за да се покаже, че плаче, какъвъ плачъ е този? После, нѣкой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязатъ на случая съ Настрадинъ Ходжа: като обѣднѣлъ, той тръгналъ да иска пари на заемъ отъ този и отъ онзи богатъ. Накрая единъ день си купилъ една пила. Отишълъ при единъ магазинъ, заключенъ съ кофаръ и започналъ да рѣже кофара. Питатъ го: – Какво правишъ, Настрадинъ Ходжа? – Свиря на кемане. – Ами гласътъ му кѫде е? – Гласътъ му утре ще излѣзе... Разбира се, все таки, за единъ музикантъ иматъ авторитетъ критицитѣ. За единъ, който нарежда законитѣ, и за него иматъ авторитетъ критицитѣ. Тѣ опредѣлятъ какво е възнаграждението за извършената работа. „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата”. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, дето трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ, Има въпроси, които трѣбва специално да разрѣшимъ. Каквото е извършилъ Христосъ, Той го е свършилъ много добре. Какво трѣбва да свършимъ ние, на това да се спремъ. Защото всѣки единъ отъ насъ трѣбва да свърши нѣщо. Ако сѣдите и казвате: „Азъ вѣрвамъ въ Христа”, азъ питамъ: каква нужда има Христосъ да вѣрвате въ Него? Ако вашето вѣрване въ Христа допринася нѣщо - добре, но само да вѣрвате, че Христосъ дошълъ, живѣлъ, проповѣдвалъ - какво може да се ползва Христосъ отъ това? Какво мога да се ползувамъ азъ, когато ме обератъ 10 души разбойници, взематъ ми паритѣ - какво се ползувамъ отъ това, че сѫ ме обрали? Какъвъ резултатъ е това? Силата на мисъльта сѣди въ онова единство на хората да мислятъ по единъ правиленъ начинъ. Може ние да нѣмаме уважение и почитание къмъ самата истина, понеже не знаемъ, че въ истината сѣди основата на нашия животъ, на нашето бѫдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само въ съвременния животъ, но и въ хилядитѣ сѫществувания, които ще дойдатъ, до самата вѣчность. Тъй сѣди истината. Дали вие вѣрвате въ това или не, то е другъ въпросъ, но туй е една истина, която ще провѣрите. Мнозина отъ васъ знаете това. Нѣкои го знаете, защото сте го опивали, нѣкои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Азъ наричамъ истина само това, което сме провѣрили, знаемъ положително, можемъ да опитаме. За примѣръ, вземете съвременната литература. Представятъ хората като материалисти и идеалисти. Казватъ: той е материалистъ, а онзи идеалистъ. Въ моя умъ азъ не виждамъ много голѣма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цѣли томове има написани върху понятието за материалиститѣ и понятието за идеалиститѣ. Да ви представя една картина. Материалистъ и идеалистъ живѣятъ въ единъ замѫкъ, иматъ две стаи най-модерно направени, съ освѣтление, съ модерни бани, съ кухни, всичко иматъ, нищо не имъ липсва. Но капацитѣ на прозорцитѣ сѫ съвсѣмъ затворени отвънъ и тѣ нищо не знаятъ за външния свѣтъ. Тѣ мислятъ, че въ тѣзи стаи е всичкиятъ животъ. Тъй сѫ раждатъ и умиратъ редъ поколѣния материалисти и идеалисти. Говорятъ за лампитѣ, говорятъ за свѣтлината, която ги освѣтява, но не знаятъ, че тя има отношение къмъ външния свѣтъ и казватъ: „Само този свѣтъ сѫществува. Тъй сме го намѣрили.” И идеалиститѣ иматъ сѫщитѣ удобства. Само че по едно нещастие при тѣхъ има малка пукнатина въ стѣната, влиза нѣщо отъ външния свѣтъ. Гледатъ, иде една свѣтлина отвънъ. Нищо не виждатъ, но казватъ: „Има нѣщо отвънъ!” И разправятъ на материалиститѣ, които имъ казватъ: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нѣщо.” Еднитѣ пишатъ единъ томъ, другитѣ пишатъ другъ томъ, спорятъ за пукнатината. Но и еднитѣ, и другитѣ иматъ удобства, живѣятъ еднакво; различието е тамъ, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази свѣтлинна, която се промѫква въ ума му. Но единъ день, безъ тѣ да знаятъ въ замѫка се промѫква трето лице. Азъ го наричамъ сѫщество отъ Божествения свѣтъ, или да кажемъ единъ окултистъ. Той нѣма нито лампа, нито свѣщъ. Учудватъ се тѣ: – Ти откѫде дойде? Какъ влѣзе вѫтрѣ между насъ, въ нашия свѣтъ? Той казва: – Господа, оставете вашата пукнатина, азъ ще ви изведа отъ вашитѣ стаи. Има цѣла врата, презъ която ще ви изведа. Вашитѣ свѣтилници, чрезъ които вие се освѣтявате, вашиятъ огънь има отношение къмъ външния свѣтъ. – Може ли? – Може. Ако искате още сега може да излѣзете. Той отваря вратата и ги извежда навънъ. Питамъ тогава, де останаха материалистътъ и идеалистътъ? Умреха и станаха окултисти. Какво значи да познаешъ истината! Следъ като познае човѣкъ истината, той не е нито материалистъ, нито е идеалистъ. Другиятъ начинъ на разсѫждение е следниятъ. Отишла една пеперуда при цвѣтята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на нѣкоя знатна дама. Дори нито една дама нѣма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40 ÷ 45 цвѣта на дрешката си - голѣмо разнообразие. Облекли се цвѣтята и тѣ въ пъстритѣ си дрешки и й казватъ: – Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазятъ отгоре ни, изпоядоха ни. – Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тѣзи червеи. Отишли, дали заявление на Господа, че гѫсеницитѣ имъ изпояли листата. Господъ казалъ на пеперудитѣ: – Ами че вие сте излѣзли отъ тѣзи гѫсеници! Така и вие се оплаквате отъ онзи лошъ човѣкъ, отъ престѫпника, но вие сте излѣзли отъ него. – Да се премахне той, да се махне отъ свѣта! Като се махне той, ще се махнешъ и ти. Вие казвате: „Защо Господъ търпи тия лоши хора въ свѣта!” Азъ бихъ запиталъ защо и васъ търпи, като имамъ предвидъ личния животъ на хората. Съ нашитѣ криви разбирания ние си създаваме редъ нещастия, редъ тежки преживявания и затова не усѣщаме хубавия, красивия животъ, който имаме и не можемъ да живѣемъ тъй, както трѣбва. Въ новия животъ трѣбва нови мисли да влѣзатъ у насъ, да видимъ съотношението между нѣщата, да преценимъ точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трѣбва да се проучи защо злото сѫществува въ свѣта, защо неправдата сѫществува, този редъ и порядъкъ защо сѫществуватъ!” - Въпросътъ не е тамъ, че злото сѫществува въ свѣта. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата въ една фабрика като се въртятъ, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трѣбва, да задвижва машинитѣ, но тази сила може да бѫде нещастие за едно дете, което не разбира законитѣ и може да си тури пръститѣ между колелата, че да му ги откѫснатъ. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трѣбва да влиза въ фабриката да върти колелото, трѣбва да бѫде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото сѣди въ незнанието какъ да се справимъ съ извѣстни сили, които сѫществуватъ въ свѣта. Съвременнитѣ физиолози и анатоми изучаватъ човѣшкия организъмъ, изучаватъ жлезитѣ, мозъка, бѣлитѣ дробове, стомаха, но иматъ много повърхностни познания за сѫщностьта на тѣзи жлези и органи. Много нѣща сѫ изучили тѣ, но туй, което сѫ изучили въ сравнение съ онова, което трѣбва да се учи, то е капка въ морето. За примѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ има сърдцебиене. Сърдцебиенето има свои причини. Въ човѣшкото тѣло има една много малка жлеза, за която физиолозитѣ нищо не знаятъ (то е мое твърдение, тѣ ще го опитатъ за въ бѫдеще), отъ която жлеза зависи всичката редовность на функциитѣ на сърдцето; тя е като часовникъ, тя регулира движението. Тази жлеза съдържа извѣстна първична енергия, съ която регулира сърдечната дѣйность и сърдцето тогава работи много правилно. Когато по нѣкой пѫть тази енергия се изразходва изцѣло навънъ, сърдцето започва да тупти ту бързо, ту полека и тогава кръвообращението не става правилно. Наруши ли се нормалното дѣйствие на тази жлеза, започватъ да се пукатъ венитѣ и артериитѣ, и става едно изтичане на кръвьта. Физиолозитѣ казватъ, че сърдцето спира, защото нѣмало достатъчно кръвь, която да го движи. Казвамъ: причината сѣди въ нарушението на дѣйностьта на онази жлеза, която е свързана съ човѣшката мисъль. Въ момента, въ който ти започнешъ да се страхувашъ, че твоето сърдце може да спре, ти въздѣйствашъ върху тази жлеза. Отъ де ти е хрумнало, че сърдцето ти може да спре? После, има друга жлеза, която регулира дѣйностьта на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно отъ тази жлеза. Единъ день ти дойде на умъ, че може да заболѣятъ дробоветѣ и ти вече започвашъ да работишъ върху тази жлеза. Има друга една жлеза, която регулира цѣлокупната дѣйность на мозъка. Има и много други жлези, но една има основна, която регулира цѣлокупната дѣятелность на мозъка. Единъ день ти дойде на умъ: ами ако стане нѣкакъвъ ударъ въ мозъка - ти започвашъ да разваляшъ тази жлеза. Следователно това, което помислишъ, става следъ време. Ако не въ тоя животъ, тази мисъль, която сега тѣ е занимавала, ще се прояви въ другъ животъ. Опасно е, че всичко, каквото си помислимъ въ единъ животъ, въ следващия може да се реализира, а може и следъ 3 ÷ 4 живота да се реализира. Казвате: „Свободенъ съмъ да мисля каквото искамъ.” - Всѣка една мисъль има своитѣ последствия. Това е законъ, който се отнася както за лошитѣ мисли, така и за добритѣ. Като мислишъ, че твоитѣ дробове сѫ здрави, че нѣма да се заразятъ, и тъй става. Вѣрвашъ, че сърдцето ти бие правилно, и тъй става. Вѣрвашъ, че живѣешъ добре, и тъй става. Питате отъ кѫде зная това. Отъ Онзи, Който създаде свѣта. Богъ нѣма никаква болѣсть. Ние сме родени отъ едно Сѫщество, въ Което нѣма никакви отрицателни черти. Всичко въ Него е положително. Тогава казвате: „Откѫде се родиха всички тия отрицателни черти въ насъ?” Вие си ги създадохте. Като мислѣхте да станете като Бога, станахте като Него – създадохте злото. Въ свѣта всѣко създадено нѣщо има отношение къмъ тебъ, ти трѣбва да го поддържашъ. Злото само по себе си е една мисъль родена, или едно чувство, или една постѫпка. Постѫпката не е мъртво нѣщо. Постѫпката е тъй жива, както живото сѫщество. Напримѣръ ако си направилъ нѣкога една лоша постѫпка на себе си, ти никога нѣма да я забравишъ. Ако си направилъ зло нѣкому, то ще живѣе у него и той ще мисли какъ да ти отмъсти. Направишъ едно добро нѣкому и този човѣкъ мисли съ години по кой начинъ да ти се отплати. И въпреки този законъ, който сѫществува, ти казвашъ: „Азъ да поживѣя добре, че тогава да правятъ съ мень каквото искатъ. Като умра, вече не ме интересува.” Азъ не зная каква философия има въ израза „азъ като умра, да правятъ съ менъ каквото искатъ.” На тази философия отгоре сѣдятъ тѣзи, които така мислятъ. Видѣхме, че като дойдохме въ този свѣтъ, плащатъ се работитѣ, нищо не можемъ да избѣгнемъ. Туй е, което индуситѣ наричатъ законъ на кармата. Законъ за причина и следствие. Сѫществува въ природата специфично умиране. За да си почине човѣкъ, той трѣбва да умре. Но за да се освободи отъ дълговетѣ, той трѣбва да живѣе. Като заспишъ, ти извѣстно време ще спишъ, нѣма да мислишъ, че имашъ да давашъ. Сѫщевременно си свободенъ. Но понеже този сънь се опредѣля, ти нѣма да спишъ цѣла вѣчность, ще спишъ 10 ÷ 20 ÷ 56 ÷ 100 години и ще тѣ събудятъ. Щомъ се събудишъ, леглото, което си ималъ, ще ти го взематъ. Събудишъ ли се, стани! Започватъ всички да хлопатъ. Хубаво нѣщо е да умира човѣкъ. Приятно е да умира човѣкъ, не е голѣмо нещастие. Почива си. Казвашъ: „Изчезна нашиятъ братъ” – а пъкъ той е подъ юргана отдолу. „Какво ще стане?” – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне отъ оня свѣтъ. Тогава работитѣ мязатъ на онази приказка за Настрадинъ Ходжа, който ходилъ нѣкога да събира дърва. Казва си: „Да ида и азъ да набера дърва.” Но никога не билъ сѣкълъ. Качилъ се на единъ клонъ и започналъ да пѣе, хемъ сѣче клона подъ себе си, хемъ пѣе: „Ето че и азъ мога нѣщо да правя.” Минава единъ човѣкъ и казва: – Господинъ Настрадинъ Ходжа, ще паднешъ. – Ти – отговоря Настрадинъ Ходжа, – не казвай такова нѣщо, азъ не падамъ. Но като отсѣкълъ клона, падналъ. Тогава Настрадинъ Ходжа казва: – Азъ такъвъ ученъ човѣкъ търся. Ти като знаешъ кога ще падна отъ клона, ще знаешъ и кога ще умра. – Следъ три дена – рекълъ онзи. Върналъ се той и казва на жена си: – Отсякохъ дървото, но три дни ми оставатъ да живѣя. Простилъ се той съ ней, простилъ се съ децата си и тръгналъ за оня свѣтъ. Отишълъ, изкопалъ единъ гробъ подъ една круша и лѣгналъ въ гроба. Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пакъ я изяде и казва: „Въ този святъ много добре върви.” Но следъ три дни чува шумъ отъ звънци. И отъ любопитство повдига си главата да види. Въ това време минавали камили, натоварени съ грънци и той като си подалъ главата, изплашили се камилитѣ, хукнали да бѣгатъ и счупили грънцитѣ. Хванали го грънчаритѣ и го набили. Той си казва: „Подъ крушата бѣше много добре.” - Много добре е да сѣдишъ, но опасно е да си покажешъ главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Какъ е на оня свѣтъ, Настрадинъ Ходжа? – Всичко е хубаво, крушитѣ падатъ отъ горе направо въ устата ти, но ако подплашишъ камилитѣ, бой има.” Ние можемъ да се смѣемъ на Настрадинъ Ходжа, но сѫщитѣ нѣща ставатъ и съ насъ. Колко пѫти плашимъ ние камилитѣ отъ гроба и си създаваме сами нещастията. Разтупало се сърдцето ти - подплашишъ камилитѣ. Викашъ единъ лѣкарь, втори лѣкарь, инжекции, разправяшъ на този, на онзи, че сърдцето ти се е разиграло. Казвамъ: азъ зная защо се е разиграло сърдцето ти. Ти си нарушилъ енергията за регулирането на твоето сърдце. Или си допусналъ въ своята мисъль една чужда мисъль, която нарушава хармонията на твоята мисъль, или си нарушилъ хармонията на своитѣ чувства, нарушилъ си онзи духовенъ свѣтъ и следъ това, разбира се, че ще стане една промѣна вѫтрѣ, въ самия организъмъ. На какво се дължи човѣшката интелигентность мѫчно може да се опредѣли. Човѣшката интелигентность се дължи на голѣма мозъчна площь или както казватъ ученитѣ, колкото повече гънки има мозъкътъ, толкова човѣкъ е по-интелигентенъ. Ако може да се отвори мозъкътъ и да се разпрострѣ като едно платно, колкото по-голѣма площь има то, толкова по-голѣма е човѣшката интелигентность. Повече впечатлѣния възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свѣтъ. Защото трѣбва да знаете, че клеткитѣ, отъ които е образуванъ човѣшкиятъ организъмъ, това сѫ живи, разумни сѫщества, тѣ сѫ създадени но сѫщия начинъ, както е създаденъ и човѣкътъ. Тѣ иматъ външно общение съ свѣта, хармонични съобщения съ външния свѣтъ. Първо, тѣ иматъ съобщения помежду си; между две клѣтки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървятъ правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болѣзнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрѣние, вие бихте видѣли, че отъ хората излизатъ редъ течения. Вие ще видите нѣкой пѫть, че отъ организма излиза цѣла една гѫста материя като рѣка. Даже нѣкои хора миришатъ. Смрадъ излиза отъ тѣхъ. Ти, следъ като си въ общение съ този човѣкъ, се усѣщашъ крайно неразположенъ. Тази миризма си я попилъ въ себе си. Срѣщнешъ единъ добъръ човѣкъ - благоухание излиза отъ него, като единъ бистъръ потокъ. Ти си билъ малко неразположенъ, но се връщашъ следъ такава срѣща добре, оздравѣешъ, освежишъ се. Този човѣкъ отъ своята чистота, отъ своята енергия ти е предалъ нѣщо. Въ този смисълъ ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всѣки единъ човѣкъ трѣбва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трѣбва да предаде на другитѣ хора - това е правилниятъ животъ. Сега всѣки се огражда и казва: този е лошъ, онзи е лошъ. Искате да живѣете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живѣете въ една стая съ затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздухъ ще се поквари и вие ще умрете. Вие трѣбва да отворите прозорцитѣ, да възприемете друга енергия. Казвамъ: ако това обновяване не става въ насъ, ние ще се задушимъ. Съвременното общество ще умре отъ задушаване. Казвате: „Какъ тъй? Затворете прозорцитѣ, течение има, да не се простудимъ.” – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човѣка. Едно течение, което иде отгоре, отъ главата, не ни простудява. Всички течения идватъ отгоре надолу. И всички трѣбва да се поставимъ така, че да ги възприемемъ. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живѣемъ въ много топла стая, разширява се тѣлото, поглъща повече топлина, отколкото трѣбва, и вследствие на това излѫчва повече топлина, затова се простудява. Никога тѣлото не трѣбва да поглъща чрезмѣрно топлина, нито пъкъ да изстива повече, отколкото трѣбва. Две крайности има, човѣкъ може да се простуди и въ единия, и въ другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Нѣкой казва: „Урочасахъ.” Това урочасване не е нищо друго, освѣнъ ако е пилъ студена вода и тя е погълнала голѣмо количество отъ неговата топлина, вследствие на това кръвоноснитѣ сѫдове сѫ се свили и тия енергии, които текатъ въ тѣлото, не текатъ правилно, затова той усѣща едно стѣгане. Ако е ималъ топла вода въ термоса или ако е ималъ търпение да стопли вода на примуса и да пие, хичъ не щѣше да урочаса. Тия работи вие ги считате за маловажни. Нѣкои християни говорятъ само за Христа, какъ е дошълъ, какъ ще спаси свѣта. Че Христосъ дойде най-първо да ни научи какъ да мислимъ, какъ да чувстваме правилно. Христосъ дойде да ни научи какъ да постѫпваме правилно, не само въ единъ моментъ, но и въ всѣки моментъ на нашия животъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ енергиченъ човѣкъ.” – Нѣма нищо лошо въ това. „Ама азъ съмъ съ пламененъ характеръ.” – И то не е лошо, съ пламененъ характеръ да е човѣкъ. Защото пламенниятъ характеръ е отличенъ. Пламенниятъ характеръ дава пламъци. „Азъ съмъ, казва, живъ характеръ.” – Отлично нѣщо е животътъ. „Ама той е много мраченъ.” – Има норма въ живота. Норма е, когато всички сили не само сѫ въ равновѣсие, но дѣйствуватъ правилно, ти усѣщашъ приятно настроение вѫтрѣ въ мозъка и въ дробоветѣ, навсѣкѫде работишъ добре. То е нормата, която трѣбва да спазвашъ - приятно настроение да имашъ на духа. Ти почнешъ тъй, но си казвашъ: „Пази се, че туй настроение може да се измѣни.” Че ти всѣки день съ закона на внушението нарушавашъ хармонията на живота. Имашъ единъ приятель, за когото ти казватъ: „Не му вѣрвай, защото утре може да ти изневѣри.” Имашъ единъ учитель, за когото казватъ: „Не му вѣрвай, той може утре да ти измѣни.” Туряшъ си тогава отрицателни мисли въ главата и започвашъ да се пазишъ. Отъ кого ще се пазишъ? Отъ учителя, защото може да тѣ скѫса. Какъвъ интересъ има единъ разуменъ учитель да скѫса ученика? Нѣкой пѫть може да се зароди такова желание, но при този естественъ начинъ, когато единъ ученикъ изучава добре предмета, който учительтъ преподава и има любовь къмъ учителя си, нѣма абсолютно никаква възможность учительтъ да го скѫса. Учительтъ има най-доброто желание ученикътъ да изкара добре. Неспособнитѣ ученици въ училището си създаватъ едно мнение за учителя и мислятъ, че той взема страна. Но този учитель, както си го представятъ, той може да се справи и съ най-лошитѣ ученици. Той ще внесе най-хубавитѣ мисли въ онази жлеза, която регулира дѣйностьта на мозъка и лошиятъ ученикъ ще стане прилеженъ ученикъ. Липсва нѣщо на тѣзи жлеза въ мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, нѣма достатъчно енергия, затова нѣкои ученици иматъ една вѫтрѣшна лѣность. Азъ съмъ виждалъ много пѫти учители, които безъ да знаятъ правятъ това несъзнателно. По времето, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания, казвамъ на единъ учитель: „Извади този ученикъ. – Той е голѣмъ лентяй.” Казвамъ му: ти го потупай въ еди коя си часть, по дѣсното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, въ което има хубави заложби, следъ една година ще станешъ добъръ ученикъ.” Направи това и следъ време ще ми кажешъ резултатитѣ. Изправя се, изправя се ученикътъ и казва: „Способно момче ще стана!” Всѣки отъ васъ може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставишъ настрана. Тъй както ти казвамъ направи и ще видишъ, ще опиташъ какъвъ ще бѫде резултатътъ. Азъ въ това дете виждамъ умственитѣ му възможности. Челото му виждамъ. Има извѣстни признаци, че то скоро ще се събуди, оставатъ му още нѣколко мѣсеца. Той ще се събуди и ще стане добъръ ученикъ. Психологически всѣки трѣбва да бѫде подготвенъ, да знае тия нѣща. Тѣ сѫ необходими, за да се избавимъ отъ всички нещастия въ свѣта, които сега сѫществуватъ. За примѣръ, вие се интересувате какъвъ ще бѫде изходътъ отъ живота. Отлично. Свѣтътъ го очаква едно велико бѫдеще, което не сѫ го мислили и не сѫ го сънували хората. Ама за кои? За онѣзи, които вѣрватъ. Доброто е слѣзло въ дълбинитѣ на човѣшкия животъ и разклаща цѣлия строй. Всичкитѣ тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте торъ върху нѣкои растения, тия растения го разработватъ, преобръщатъ и преобразяватъ. Злото, което усѣщате, е едно напрежение. Нѣкой пѫть усѣщате голѣма болка въ зѫбитѣ. Тази болка е борба между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. Положителнитѣ сили асимилиратъ, превръщатъ отрицателнитѣ. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави въ хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако нѣкой пѫть се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине. Изисква се вѫтрѣшно бдение, положителна вѣра въ онази абсолютна разумность, която сѫществува въ живата природа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ материалисти, да вѣрватъ че има врата, отъ която може да излѣзатъ. Дали вие знаете това или не, то е другъ въпросъ. Тази врата може да се отвори и вие може да излѣзете. Нѣма да остане нито единъ материалистъ, който да не излѣзе изъ своя замѫкъ навънъ. Нѣма да остане нито единъ идеалистъ, който да не види, че пукнатината има връзка съ външния свѣтъ. Не тъй, както сега вѣрва. Нѣкой казва: „Ти вѣрвай, че това ще се докаже.” Не, суевѣрието иска да се докаже. Вѣрата не иска никакво доказателство. Вѣрата не е нѣщо слѣпо, вѣрата е нѣщо разумно. „Вѣрвай, азъ ще ти докажа и като ти докажа, тогава ти ще се убѣдишъ, че вѣрвашъ, че азъ съмъ ти говорилъ истината.” Вѣрата никакво доказателство не иска. Турцитѣ казватъ: седемь ката горе, седемь ката долу. Какви сѫ тия катове? То е сѫщото като да мислимъ, че онзи, който умре, съ него всичко се свършва. Може ли да се свърши? Че ти какъ провѣрявашъ туй свършване? Ти ходи ли, видя ли, че азъ като съмъ умрелъ, съмъ свършилъ? Ти, който си материалистъ, вѣрвашъ, че съ смъртьта всичко ще се свърши. Да предполагашъ само да, но не да кажешъ положително. И набожнитѣ хора иматъ слабоститѣ на материалиститѣ. Единъ евангелски проповѣдникъ проповѣдва, че като умиратъ хората не трѣбва да се плаче, понеже при Господа отиватъ. Свършва той своята беседа и дохожда една телеграма, въ която му съобщаватъ, че сестрата на неговата жена е умрела. Викнала жена му да плаче и той започналъ да плаче. Той опровѣргалъ своята проповѣдъ. Или казвате, че не трѣбва да се безпокоите. Бръкнете въ джоба си - изгубили сте 1000 лева! Ние нѣмаме онова спокойствие на Сократа, който завелъ веднъжъ своя приятель въ дома си, а въ това време Ксантипа, неговата жена, излѣла върху него кофа съ вода. Той казва: „Не се безпокой, тази сутринь не се михъ и моята възлюбена, като отлична жена, е решила да ме умие. Затова го прави.” Пита го приятельтъ му: „По този ли начинъ тѣ мие?” – По нѣкой пѫть, то е изключение. Тукъ само въ дадения случай е така. Сега нѣкои ще взематъ да казватъ, че жената била много лоша. Лошитѣ жени не сѫ жени. Споредъ менъ нѣма лоша жена. Тази жена, която е лоша, не е жена. И този мѫжъ, който е лошъ, и той не е мѫжъ. Тѣ сѫ отъ животинското царство. Жената по естество е едно отъ най-красивитѣ създания, което може да сѫществува. Жената станала лоша по причина на това, че станала животно, нищо повече. Ние трѣбва да се откажемъ отъ идеята, че сме лоши. Азъ съмъ противъ това. Не можешъ въ общия животъ да кажешъ: лошъ човѣкъ съмъ азъ. Тази дума „лошъ” да я замѣнимъ съ друга дума. Всѣки единъ отъ насъ може да бѫде добъръ. По нѣкой пѫть азъ правя наблюдения; за примѣръ, когато нѣкой ще се разгнѣви, азъ виждамъ какви брожения ставатъ въ него. Тогава около устата му нѣщо започва да се мърда. Щомъ започнатъ устата да се мърдатъ, трѣбва да излѣзете навънъ. Идва единъ кредиторъ, който има да взема отъ единъ бѣденъ човѣкъ. На човѣка така му е докипяло, че кредиторътъ, като влѣзе вижда, че почватъ да се мърдатъ устата на бѣдния. Кредиторътъ казва: „Извинете, азъ не ви ги дадохъ на време” – изважда кесията си и дава. Излиза навънъ, казва: „Благодаря, че кесията бѣше при менъ.” Това е уменъ човѣкъ. Носи джоба си пъленъ. Като видишъ нѣкого, че си мърда устата, извади кесията. Ти казвашъ: „Редъ и порядъкъ има, закони има, стражари има...”, но като ти пукнатъ главата, какво тѣ ползува, че има стражари, че има редъ? Носи пълна кесията си. Извади, усмихни се и плати. Като излѣзе кредиторътъ, бѣдниятъ човѣкъ ще каже: „Уменъ е този човѣкъ.” Казвате: „Че какво има отъ мърдането?” Опасно е това мърдане на устата. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ направи една гримаса, изкриви устата си. Опасно е туй кривене. Нѣкой пѫть помръднешъ окото си, нѣкой пѫть свиешъ едното око. Опасно е. Не знаешъ какви последствия ще има това кривене. Не можете да си представите какво влияние оказватъ тия физически гримаси, мръщене, кривене върху мозъка. Ужасни последствия иматъ. Сега, разбира се, азъ не искамъ да внеса въ вашия умъ мисъльта да бѫдете като мумии, неподвижни. Живѣете въ единъ динамиченъ свѣтъ. Трѣбва да знаете кѫде ходитѣ, има мѣста опасни. И ако сте невнимателни, може да произведете нѣкѫде цѣла катастрофа. Има мѣста свети, и свѣтитѣ мѣста сѫ опасни. Ще бѫдете крайно внимателни. Както онзи акробатъ, който минава по вѫжето. Той като върви по вѫжето, всичкото му внимание е съсрѣдоточено. Какво мислятъ хората отдолу, тѣхното мнение какво е, то е другъ въпросъ. Въ дадения случай трѣбва да минете благополучно по вѫжето и тамъ е вашето спасение. Не минете ли, публиката ще се смѣе и ще каже: „Глупакъ е. Като не знае да пѫтува по вѫже, защо ли се захваща?” Хората на новото трѣбва да знаятъ магията на човѣшката мисъль и магията на човѣшкия говоръ. Имате единъ приятель, който ви е нарочилъ. Имате да вземате отъ него. Идете и му кажете: „Нѣма нищо, следъ една година можешъ да ми платишъ.” Потупай го по рамото, внеси едно хубаво чувство въ него. Кое е по-хубаво - да вземашъ или да давашъ? Да давашъ е по-хубаво. Следователно въ всинца ни трѣбва да има желание да дадемъ нѣщо отъ себе си. Всѣки трѣбва да има въ себе си желание да дава. Всѣки трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Не да се спре върху тефтера да види какво има да взема и откѫде има да взема. Само фалиралитѣ търговци отварятъ тефтеритѣ си да видятъ откѫде иматъ да взематъ. И това ще стане. Но кога ще се ликвидиратъ смѣткитѣ на единъ търговецъ? Човѣкъ, който иска да живѣе, никога не трѣбва да отваря старитѣ тефтери, да гледа отъ кого колко има да взема. Той трѣбва да знае кому има да дава, а отъ кого има да взема да остави настрана. Само да дава. Но ако вие давате, безъ да имате любовь... Трѣбва да имате основна идея за какво именно давате нѣкому. Защо давате? Вие знаете всички хора, които сѫ се влюбили какъ умѣятъ да даватъ. На вашъ езикъ говоря, понеже азъ не вѣрвамъ въ влюбването. Влюбването е набиране на извѣстна енергия, която после изведнъжъ събаря и завлича всичко. А въ свѣта сѫществува една енергия, която е правилна. Тя като влиза въ душата на човѣка, той почва да обича. Та вие сте научени да обичате не отъ сега. Детето най-първо люби майка си, прегръща я, цѣлува я. Като прегръщате майка си, то е вече този законъ на любовьта. Следъ туй се изопачава вашиятъ умъ, започвате да се преструвате - като обичате нѣкого, показвате гърба си. Като че не искате да знаете нищо за него. Ужъ не искате, пъкъ се интересувате, следите да видите какво прави. Мѫжътъ казва: „Азъ не искамъ да зная нищо за жена си.” Жената и тя ужъ не го обича, но и двамата като детективи ходятъ единъ подиръ другъ. Това сѫ анормални работи. Набрана енергия, която иска да излѣзе навънъ, да изтече. Вие сте подпушили Божествения свѣтъ. Синъ ви, дъщеря ви - това сѫ сѫщества, изпратени отъ невидимия свѣтъ въ едно училище вие да ги възпитавате. Хващате ги, впрягате ги на работа. Казвате: „Синъ ми е, дъщеря ми е, трѣбва да ме гледатъ.” Че кѫде е казано, че синъ ти или дъщеря ти трѣбва цѣлъ животъ да тѣ гледатъ? Следъ 10 години синъ ти се опъне, отиде въ небето. Ти казвашъ: „Умре синъ ми.” Не, не е умрелъ синъ ти! Синътъ ти като се върне въ другия свѣтъ, ще ти пише единъ чекъ отъ 10-тина хиляди лева, ще ги прати и ще уреди работата. Той знае, че имашъ нужда. Дъщеря ти сѫщо ще прати единъ чекъ и ще уредятъ работата. Това е новата философия. „Родени сме да страдаме.” – Това е лъжа! Ние сме родени въ свѣта да живѣемъ, да се учимъ, да се самоусъвършенствуваме. Страданията - това сѫ само извѣстни опитности, несполуки. Страданията идватъ отъ неразбиране на онзи редъ, който вече сѫществува. „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата.” Та първата мисъль, която искамъ да внеса у васъ, е следната: трѣбва да се развържете отъ мислитѣ на хилядитѣ поколѣния, които въ миналото сѫ мислили криво. Не само отъ тѣхнитѣ мисли, но и отъ вашитѣ криви мисли презъ вѣковетѣ както сте мислили. Да кажемъ, имате единъ раздразнителенъ характеръ, обичате да се карате. Изваждате ножа навсѣкѫде и казвате: „Знаешъ ли кой съмъ азъ?” Единъ астрологъ ще ви каже, че вие сте подъ влиянието на Марсъ. Имате насрѣща си човѣкъ, който има достойнство, държи на своята честь. Обича славата. Ходи изправенъ. Той е подъ влиянието на Юпитеръ. Има нѣкои пъкъ, които обичатъ женитѣ. Тѣ сѫ подъ влиянието на Венера. Нѣкой е търговецъ - той е подъ влиянието на Меркурий. Има нѣкои, които фантазиратъ, мечтаятъ, които сѫ капризни и промѣнчиви по характеръ. Тѣ сѫ подъ влиянието на Луната. Нѣкой ходи веселъ, свежъ, бодъръ - той е подъ влиянието на Слънцето. Следователно ако вие сте проводникъ на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве. Ако вие сте човѣкъ, който разбирате законитѣ, тогава Юпитеръ ще даде у васъ онзи подтикъ къмъ благородство, нѣма да има честолюбие, дразнене, гнѣвъ у васъ. Ако вие сте подъ доброто влияние на Марсъ, или казано на астрологиченъ езикъ, ако Марсъ е хармонично поставенъ въ вашия хороскопъ, вие ще се застѫпвате всѣкога за правото и нѣма да избухвате. Че сте марсианецъ, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако въ васъ се набере чрезмѣрно енергия и ако не знаете какъ да я употрѣбите, ще се роди въ васъ нѣщо неприятно, ще се биете, ще ви пукатъ главата и вие ще искате да мушкате. Единъ художникъ, единъ музикантъ или религиозенъ човѣкъ, ако сѫ подъ влиянието на Марсъ, нѣма да се справятъ така. Не е само до това да имате едно влияние, но трѣбва да имате благородното влияние на Венера, да обичате. Трѣбва да имате онази сила на Марсъ, да воювате за правото. Не трѣбва да бѫдете страхливи като заекъ. Страхливо сѫщество е заекътъ, понеже Луната му влияе. Всички ония хора, които сѫ подъ влиянието на Луната, сѫ крайно страхливи. Какво трѣбва да направите, за да не сте страхливи? Трѣбва да влѣзете подъ влиянието на Марсъ. Нали знаете онази басня, която разказва какъ заекътъ турилъ два кобура и рекълъ: „Никому не отстѫпвамъ!” Обаче като шумнало нѣщо, хвърлилъ кобуритѣ и избѣгалъ. И досега заекътъ не се е научилъ да бѫде смѣлъ. Заекътъ трѣбва да измѣни своята форма, начинътъ на своето мислене, трѣбва да го измѣни съвършено. Туй човѣкъ може да го направи. Сатурнъ пъкъ е критично настроенъ винаги. Който се съмнѣва, подозира, гледа мрачно на нѣщата, е подъ сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването сѫ качества на Сатурнъ. Еднообразието въ свѣта всѣкога произвежда извѣстно разрушение. Ако бихъ ималъ време, щѣхъ да ви покажа какъ всички планети дѣйствуватъ различно върху човѣшкия черепъ. Марсъ прави главата широка при ушитѣ, широка и ниска. Юпитеръ дава широчина на задната часть, развива личнитѣ чувства и крайно честолюбие. Нѣкои планети развиватъ челото и т. н. Сега, отъ материалистическо гледище тѣзи нѣща сѫ заблуждения, васъ ще ви интересува сегашния животъ - да живѣете, да ядете, да се удоволствувате. Това не е животъ. Ако си осѫденъ на 20 години затворъ какъ ще живѣешъ? Ти не си свободенъ най-първо, въ затворъ си. Мнозина отъ васъ не сѫ свободни. Ние сме затворени отъ редъ предразположения, отъ редъ наследствени качества. Страхътъ е едно анормално чувство. Честолюбието е едно анормално чувство. Отмъщението е едно анормално чувство. Какъ може да бѫдешъ човѣкъ, когато не знаешъ да владѣешъ себе си? Ако ти си учитель, ще загазишъ. Ако си майка, ще загазишъ. Ако си баща, ще загазишъ. Ако си свещеникъ, ще загазишъ. Съ такова едно устройство ти всѣкога ще забъркашъ своитѣ работи. Тогава, отъ Божественото гледище, какво иска Христосъ? Да бѫдемъ като Него. Не само да вѣрваме, но да носимъ онѣзи вѫтрешни духовни богатства, да разбираме живота. И да сме готови да бѫдемъ като Христа, какъвто Той бѣше, да бѫдемъ готови за такива дѣла. Христосъ не бѣше отъ страхливитѣ. Казва: „Азъ имамъ кръщение, съ което ще се кръстя”. Дойде Петъръ и му каза: „Не ти трѣбва сега да страдашъ.” Христосъ отговори: „Азъ затова дойдохъ.” Смѣлъ е значи. Той има туй марсианското въ себе си, има и достойнството на Юпитеръ въ себе си. И казва: „Не може да ме унижатъ хората. Може да ми препишатъ каквото искатъ качество, но азъ зная: азъ дойдохъ да изпълня Волята на Онзи, Който ме е пратилъ.” Всички вие трѣбва да осъзнаете, че сте пратени да изпълните волята Божия. Не сте пратени да бѫдете стражари, не сте пратени да бѫдете професори нѣкѫде, не сте пратени да бѫдете чиновници, не сте пратени да бѫдете мѫже или жени или туй, или онуй. Вие сте пратени съ специална мисия на Земята, а че може да вземате друга служба, то е другъ въпросъ. Вие трѣбва да знаете вашитѣ отношения съ Бога какви сѫ. Щомъ имате правилни отношения къмъ Бога, ще имате единъ вѫтрѣшенъ миръ на чувствата, такъвъ миръ, който ще уравновѣси вашитѣ сили. Ще имате истинско достойнство. И тогава да кажемъ, нѣкой вашъ противникъ, съ когото не се спогаждате, казва: „Никакъвъ другъ свѣтъ не сѫществува.” Ако съ менъ спори, ще му кажа: кажи поне, че единъ свѣтъ има и то е този свѣтъ. И въ този свѣтъ Богъ живѣе. Дали той вѣрва или не, други свѣтове сѫществуватъ. Дали задъ гроба има животъ, той нѣкой день ще види. Ако ме попита една гѫсеница отъ пашкула вънъ има ли животъ, ще кажа: има, разбира се. Въ другия животъ ти нѣма да лазишъ, съ много крака нѣма да ходишъ, но ще хвъркашъ. „Какъ ще бѫде?” – Като излѣзешъ изъ пашкула ще видишъ. Ако разбирашъ, ще видишъ. „Задъ гроба, значи, въ този животъ, въ който живѣемъ, има ли другъ животъ?” – Има, но той нѣма да бѫде като сегашния. Въ този животъ, въ който ще влѣзешъ, даже нѣма да тежишъ нито единъ грамъ. Ще бѫдешъ съвършено безъ тежесть или освободенъ отъ всички влияния на земното привличане. И тогава като умрешъ, ще тѣ привлѣкатъ насила, ще идешъ нѣкѫде. Кѫде ще отидешъ? Като отидешъ, ще видишъ. Като влѣзешъ въ онзи свѣтъ, още като умирашъ, най-първо ще усѣтишъ, че потъвашъ, но следъ туй ще усѣтишъ друго едно движение, ще вървишъ нагоре. Азъ говоря за съвършената душа. Като влѣзе въ онзи свѣтъ, тя ще се намѣри въ едно свѣтло тѣло. Човѣкъ вече е младъ, нѣма да боледува и отъ храна нѣма да има нужда. Нѣма да се храни както сега, а храната ще взема отъ въздуха. Като живѣе и ще се храни, като мисли ще се храни, като чувства ще се храни. Отъ ваше гледище това сѫ забавления, това сѫ крайности. Но отъ реално гледище това сѫ вѣрни и провѣрени нѣща. Разбирате ли ги или не, тѣ сѫществуватъ, както сѫществува и този свѣтъ, въ който сега сте потопени. Казвате: „Това е крайно заблуждение.” – Заблуждение е за единъ сиромахъ да мисли, че е богатъ. Заблуждение е за единъ богатъ да мисли, че е сиромахъ. Ако материалистътъ мисли, че въ онзи свѣтъ нѣма никакъвъ животъ, той е правъ. За него нѣма никакъвъ животъ. Но азъ, който съмъ ходилъ въ онзи свѣтъ и живѣя тамъ, азъ да мисля като него, това нѣма смисълъ. Той, който не е ходилъ, казвамъ му: правъ си, не си ходилъ тамъ. Но туй, което не е вѣрно за тебъ, то е частично. То не е общъ законъ. И онова, което е вѣрно за менъ - че азъ съмъ ходилъ тамъ - и то не е общъ законъ. Не значи, че всички може да идатъ. Но азъ като съмъ ходилъ, значи че и всички могатъ да отидатъ. И хората очакватъ да се домогнатъ да живѣятъ въ онзи свѣтъ, който наричатъ животъ на Вѣчностьта, или щастливия животъ, или блажения животъ, или този идеалъ, къмъ който вие се стремите. Какво щастие искате вие да смъкнете отъ небето не зная, но на Земята човѣкъ щастливъ не може да бѫде. Ти си младъ, остарѣешъ, побелѣе ти главата и казвашъ: „Не дойде щастието.” Или очаквашъ мѫжътъ ти да тѣ възлюби? Повечето моми това очакватъ. Първата година като се оженятъ, много силна е любовьта. Втората година е наполовина. Третата година е една трета, четвъртата една четвърть и накрая остане една стотна - все повече се намалява любовьта. Не е туй, първоначалното. После идва осиромашаване. Мѫжътъ осиромашава и жената осиромашава. Напълнятъ се само съ отрицателни мисли. Въ тѣхъ любовьта можеше да се увеличава. Има такива души, чиято любовь се увеличава. Питате: „Има ли такива души?” – Има ги, ще ги намѣрите въ България. Азъ бихъ желалъ у всички васъ любовьта не да се намалява, а да се увеличава. Ние сме тукъ, въ тази Божествена школа, за да се учимъ да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Този дълбокъ смисълъ нѣма да се разбере само отъ една сказка. Човѣкъ само съ едно ядене не израства. Човѣкъ съ една дума не става добъръ. Човѣкъ трѣбва да живѣе съ разбиране въ ония условия, въ които той е поставенъ. Казвамъ на всинца ви: условията, които Богъ ви е далъ, да ги използвате разумно. Поне като станете сутринь, не бързайте съ тѣзи мисли какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТЪ, ЗДРАВЕ. Сила за ума ми, животъ за сърдцето ми и здраве за волята ми!” Кажѣте го веднъжъ. Като дойдете на обѣдъ, не бързайте да ядете, кажете: „Сила за ума ми, животъ за сърдцето ми и здраве за волята ми!” И като вземете супѣната лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!” Съ втората лъжица кажете: „Животъ за сърдцето ми!” Съ третата лъжица: „Здраве за волята ми!” Но вие ще възразите: „Какво да казвамъ такива работи. Да се нагълтамъ часъ по-скоро.” Като сѣднете да се храните, ще мислите за всѣка дума. Всѣка една дума е написана въ яденето, ще мислите разумно. Отъ какво зависи разумностьта? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!” Като сѣднете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвилъ това хубаво ядене, да благодарите на всички онѣзи, които сѫ приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене сѫ приготвили нашитѣ приятели, много се радвамъ!” А вие сте кисели, намусени, гледате насамъ-натамъ и казвате: „Не се живѣе вече!” Ние мислимъ по единъ механически начинъ - да ни дадатъ пари, да ни направятъ кѫща, да ни облѣкатъ. Хубаво е, ако има кой, но ако нѣма кой да ги даде всичкитѣ тия нѣща? „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата.” Богъ казва сега: „Да се спретнете!” Спретнете се всички да работите, да бѫдете синове на Бога, да бѫдете като Баща си. Вие не сте синове на Бога, понеже не живѣете както Той живѣе, не живѣете както Баща си. Съжалявамъ, християни сте, но за Баща си не зная колко отъ васъ сте готови да пожертвувате всичко. Опитайте се. Ако Той ви каже: „Я раздай всичко”, веднага ти ще кажешъ: „Ами сега!” Господъ никога не прави глупави опити. Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко.” Ще го раздадешъ ли? Какъ ще го раздадешъ? Като приближи старостьта, Господъ казва: „Нѣма да ядешъ.” Това, отъ което най-много тѣ е страхъ - да не ядешъ. Гледашъ, гледашъ и казвашъ: „Отиде вече.” Страхъ тѣ е да не би да изгубишъ здравето си - и ще го изгубишъ. Тебъ тѣ е страхъ да не би да изгубишъ ума си - и ще го изгубишъ. Страхъ тѣ е да не изгубишъ репутацията си - всичко ще изгубишъ. И най-после ще тѣ повдигнатъ, и онѣзи, които тѣ носятъ, ще ти отдадатъ последното почитание, за да тѣ заблудятъ. Ще тѣ заринатъ подъ земята и ще почнешъ да гниешъ. Ще дойдатъ после отгоре да тѣ поливатъ съ малко винце и вода. Благодаримъ за такава утеха. Азъ не бихъ желалъ да ме поливатъ отгоре, азъ не бихъ желалъ да ме погребватъ, даже да се събератъ всичкитѣ попове и владици отъ цѣлия свѣтъ, не бихъ желалъ да ме носятъ. Да живѣешъ, да ходишъ по земята, да гледашъ небето, да гледашъ звѣздитѣ, свѣтлината, всичко туй има смисълъ. Има смисълъ да живѣешъ. Но да затворишъ очитѣ си, да затворишъ устата си и да има нужда хората да тѣ носятъ, това е представление. И после казватъ: „Да направимъ единъ паметникъ.” Азъ не искамъ такива паметници да ми правитѣ. Направете си паметникъ, но като турите любовьта въ вашето сърдце. Турете свѣтлината въ вашия умъ. Турете истината въ вашата душа. Това е паметникъ. Станѣте сутринь неразположени, потупайте се по дѣсното рамо и си кажете: „Ти си много добъръ. За въ бѫдеще ще бѫдешъ много добъръ.” Нѣма да се минатъ 5 ÷ 10 минути и веднага ще дойде туй състояние. Потупайте се пакъ: „Ще се оправи тази работа. Не бой се!” Човѣшката рѫка е магическа сила, ако знаете какъ да я освободите. Това сѫ вашитѣ сили, Божественитѣ енергии, които изтичатъ отъ вашитѣ пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъль въ пръститѣ, каквото пожелаете, то ще стане. Въ рѫката Богъ е турилъ всичкото ваше бѫдеще. Вие чакате нѣкой да ви спаси. Вдигни рѫката и кажи: „Богъ създаде тази рѫка. Азъ ще бѫде господарь!” На какво? Господарь на въздуха, господарь на рибитѣ, на водата, господарь на земята, на яденето, на дишането, господарь на мислитѣ, на чувствата, на своитѣ постѫпки. „Знаете ли, този каза една мисъль, колко е лошъ! – Тегли му единъ куршумъ, хвани този господинъ за гърлото! Искашъ да си отмъстишъ - хвани за го гушата!” Азъ не съмъ отъ онѣзи, които отмъщаватъ. Азъ съмъ отъ онѣзи, които благославятъ, които сѫ дошли да вършатъ волята Божия на Земята. Това сѫ хората сега. Тѣ представятъ бѫдещата култура. Че какво е науката? Науката е въ моята рѫка. Науката е въ моя мозъкъ. Науката е въ моето сърдце. Ако сега не искамъ да стана ученикъ, никога нѣма да стана. Въ момента, въ който пожелая, азъ съмъ вързанъ въ туй учение. Свѣщьта като запаля, гори. Ти запали свѣщьта и тя гори. Тази свѣщъ веднага ще почне да свети. Нѣма да изгасне. Сѫщиятъ законъ е у човѣка. Ще запалишъ себе си, своето съзнание ще запалишъ. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията. Не бѫдете страхливци, да служит4 на Луната. После, не бѫдете критици като Сатурнъ, който вижда само лошото въ свѣта. То е болѣзнено състояние. Всичкитѣ най-добри състояния се дължатъ на Слънцето. Ако човѣкъ не знае какъ да постѫпи, той ще създаде зло въ свѣта. Любовьта е една отъ най-великитѣ сили въ свѣта. Ако не знаемъ какъ да употрѣбимъ нейната енергия, ще си създадемъ най-ужасни страдания. Напримѣръ ревностьта. Че прочетете, какви ли не примѣри нѣма за ония глупави подозрѣния на нѣкой мѫжъ дали не се е скрилъ нѣкой въ кѫщи, ще отваря долапитѣ, скриновѣтѣ, навсѣкѫде ще ходи да търси и казва: „Идвалъ е нѣкой, усѣщамъ.” Нѣкой е идвалъ, това е вѣрно. Ако нѣкой чуждъ мѫжъ е идвалъ, той ще остави своята миризма. Лошиятъ човѣкъ оставя миризма. Щомъ като види такъвъ, жената трѣбва да му изпрати една мисъль въ неговата жлеза, като влѣзе въ мозъка му да го освободи. Женитѣ трѣбва да освобождаватъ мѫжетѣ си. А тя се уплаши какво ще прави. Той казва: „Азъ виждамъ какъ ти играятъ очитѣ”, а тя, горката, я е страхъ. Туй е анормално състояние. Има го въ човѣка, но и у животнитѣ го има. Ревность има въ човѣка. Ревность има въ животнитѣ. Ревность има и въ по-възвишенитѣ сѫщества отъ човѣка. Ревностьта е една сила въ свѣта, но въ която глава проникне е опасно. Въ първия моментъ съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Да имате кого да обичате. Ревностьта произтича отъ простата причина на безлюбието. Вие нѣма кого да обичате. Вие сте вложили въ едно сѫщество всичкия си капиталъ и искате туй сѫщество да ви обича. То не ви обича. Неговиятъ умъ е на съвсѣмъ друго мѣсто. Той не е нагласенъ като вашия, не може да мисли като васъ, не може да чувствува като васъ. Вземете единъ мѫжъ, на когото челото е високо 6 ÷ 7 см., а на жената е 3 ÷ 4 см., после на жената челото ако е и тѣсно, какъ ще се разбиратъ? Развитъ ли е обективниятъ умъ, човѣкъ мисли за външни нѣща, развитъ ли е субективниятъ умъ, занимава се съ други нѣща, той е идеалистъ. Той си фантазира. За него жената казва; „Моятъ мѫжъ е захласнатъ, той хвърчи нѣкѫде по небето.” Може и жената да е такава, а мѫжътъ обратно. Хората трѣбва да се хармониратъ съ своитѣ чувства и способности като започнатъ да живѣятъ заедно; трѣбва да си хармониратъ, както небеснитѣ тѣла си хармониратъ. Казвамъ: по причина на туй неестествено съчетание, което сега сѫществува въ дома между мѫжа и жената, нѣма хармония. Виждаме въ много домове братя и сестри не могатъ да живѣятъ въ любовь. Има крайна дисхармония и въ самото раждане на децата. Братътъ не е роденъ навреме, сестрата не е родена навреме. Бащата и майката сѫ се оженили не навреме. Венчали сѫ се не навреме. Ако вие не изпълните закона тъй, както трѣбва, ще имате последствия. Казвамъ: за въ бѫдеще изисква се една наука, която да преобрази съвременния животъ отъ дъно. Като говоря за жената, разбирамъ закона на Любовьта като малка единица, която може да преустрои живота. Да построимъ новия човѣкъ, който трѣбва да дойде. Трѣбва да се образува едно ново общество. Ще кажете, че много лесно е да ви говоря отъ моя страна, но азъ виждамъ колко е мѫчно да се каже нѣщо, за да се даде единъ правиленъ изразъ на това, което говоря. Ще кажете: Учительтъ тъй мисли, но тази работа не е за нашитѣ времена. Не казвамъ да се откажете отъ вашия животъ. Цѣлиятъ сегашенъ вашъ животъ е складъ съ отрицателни черти. Нѣма да ги изхвърляте. Но всичко отрицателно ще вземете и ще го превърнете въ скѫпоцѣнность. Знаете ли, че ако дойде единъ истински ученъ човѣкъ, ако му дадете едно кило вѫглища, той на другия день ще ви даде едно кило диамантъ. Ако имате чувалъ вѫглища, този ученъ човѣкъ ще превърне вашитѣ вѫглища въ диамантъ. Знание трѣбва! Христосъ казва: „Ако не се родите изново”. Безъ тази наука вие не можете да влѣзете въ Царството Божие. Ако не се родите изново, ако свѣтлината не може да озари вашето небе, ако свѣтлината не може да озари вашитѣ сърдца и вашата водя, по никой начинъ не можете да влѣзете въ това Царство, къмъ което се стремите. Мислете върху три нѣща: сила, животъ и здраве. Животътъ - заради Любовьта. Силата - заради Мѫдростьта и здравето - заради Истината. Здравето носи истината въ себе си, тя има свои физиологични резултати. Когато човѣкъ говори истината, той всѣкога дава. Всички болѣсти въ свѣта се дължатъ на лъжата, безъ изключение. Това е мое мнение. Така вѣрватъ всичкитѣ, малкитѣ животни. Кѫсиятъ животъ се дължи на това, че ние винаги имаме едно съмнение въ законитѣ на Любовьта. Малкото сила, безсилието се дължи пакъ на сѫщата причина. Та казвамъ сега: вложете въ душата си не силната мисъль, но правата мисъль, която ще внесе сила, правитѣ чувства, които ще внесатъ животъ и правитѣ постѫпки, които внасятъ здраве. Това е новата физиология, новата енергия, която регулира живота. Човѣкъ като внесе една мисъль въ себе си, като внесе едно чувство въ себе си, тѣ ще внесатъ отъ своето дѣйствие. Защото разбирайте, не сме ние, които работимъ въ свѣта! Има нѣщо, което работи за насъ. Невъзможното за васъ е възможно за другитѣ. Това невъзможното за васъ е възможно за Бога. Въ свѣта иде единъ великъ превратъ, той иде сега. Туй голѣмото разклащане, финансовото разклащане, всичко, което иде, това сѫ най-голѣмитѣ доказателства, че доброто разклаща цѣлия свѣтъ. Всичко това ще се стопи и ще дойде новиятъ вѣкъ въ свѣта; и безъ да искаме ще заспимъ и после ще се сѫбудимъ. Ще минемъ презъ едно състояние на заспиване и после ще се сѫбудимъ. И ще видимъ, че отъ този редъ и отъ-онзи редъ нищо не е останало. Ще бѫде точно тъй, както когато турцитѣ навлязоха въ България: тогава турцитѣ бѣха свободни, но руситѣ като освободиха българитѣ, турцитѣ се върнаха назадъ, върнаха се бити. Така и сега всичко отрицателно ще изчезне и ще видимъ новия порядъкъ. Абсолютна свобода трѣбва, Божественото трѣбва да дойде. Всѣки, който мисли, че е човѣкъ, трѣбва да се повдигне. На тази височина да достигне три нѣща: една права мисъль, единъ възвишенъ и благороденъ животъ и благородни постѫпки. Божественитѣ мисли, Божественитѣ чувства и Божественитѣ постѫпки сѫ, които ще внесатъ новитѣ елементи за свобода. Въ това нѣма никакво съмнение вече. Може да се съмнявате, но ако се съмнявате, вие ще си носите страданията. Не очаквайте да влѣзете въ онзи свѣтъ. Има разни окултни теории. Казвате, че човѣкъ ще се прероди 777 пѫти и то епохални прераждания, а и други още безброй прераждания извънъ тѣзи ще има. Ако ги използвашъ, човѣкъ ще станешъ, ако не ги използвашъ, ще бѫдешъ като единъ охлювъ. Единъ обикновенъ човѣкъ ще останешъ, ще страдашъ. Но азъ вѣрвамъ, че всички вие, които ме слушате, не сте отъ тѣзи, които сте като охлюви, да останете въ положението на обикновени хора. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да остане отъ тѣзи обикновенитѣ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да остане въ тинята, въ кальта на блатото, вие не сте отъ онѣзи, които бихте желали да останете въ мѫтната вода. Всѣки единъ отъ васъ ще бѫде единъ хубавъ изворъ съ идеи, ще застане при зелената морава, при плоднитѣ градини, при високитѣ хубави върхове, изложени на хубавото слънце. Да бѫдете вѣрни на туй желание, което имате въ себе си, на това желание, което Богъ е вложилъ у васъ! И оттамъ насетне ще служитѣ на Бога. Неговото благословение ще дойде! Аминъ. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ” Тайна Молитва. 12. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 декември 1931 г. 11 ч. с., София, Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now