Jump to content

1927_06_12 Типове и образи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Светото мѣсто"
18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.)
Първо издание - София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Типове и образи

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

Къмъ кои типове можете да отнесете пророкъ Иона? Преведено на еврейски езикъ, Ионъ означава гълѫбъ. Значи, той се отнася къмъ венеринитѣ типове. Понеже лесно се обезсърдчавалъ, това показва, че и Луната имала влияние върху него. Къмъ кои типове се отнася Соломонъ? Кои планети сѫ имали влияние върху него? (— Меркурий, Юпитеръ, Венера). По влияние на баща си Соломонъ е юпитерианецъ. Изобщо, той не се придържалъ строго въ постановленията на Мойсея, но самъ издирвалъ нѣщата. Соломонъ ималъ разположение къмъ научни изследвания. Той е написалъ много работи: Притчи, Пѣсень на Пѣснитѣ, Еклесиастъ. Подъ влияние на кои планети се е намиралъ, когато е писалъ „Пѣсень на Пѣснитѣ?“ (— Подъ влиянието на Венера и Луната). Който чете „Пѣсень на Пѣснитѣ“, трѣбва да бѫде силенъ. Не е ли силенъ, човѣкъ не може да издържи на ония мисли, които сѫ прокарани въ нея. Притчитѣ представятъ друго нѣщо. Като ги чете съзнателно, човѣкъ може да изправя погрѣшкитѣ си. Въ Еклесиастъ Соломонъ се намира подъ влиянието на Сатурна.

 

Представете си, че въ дадения моментъ ви предложа нѣколко билети съ различни възможности. Запримѣръ, мога да ви дамъ единъ билетъ, съ който да присѫтствувате на богатъ, царски обѣдъ. Съ втория билетъ можете да отидете на театъръ, съ третия — на концертъ, съ четвъртия — на екскурзия, нѣкѫде въ странство. Отъ четиритѣ билета, кой бихте избрали? За да предпочетете единъ отъ четиритѣ билета, вие трѣбва да имате разбиране, да знаете, какво ще придобиете отъ него. Сѫщото можемъ да кажемъ и за окултното знание. Не е достатъчно, човѣкъ да знае нѣщо, но той трѣбва да използува това знание. Окултното знание е кондензирано. Иска ли да се ползува отъ него, ученикътъ трѣбва да го разреди въ нѣколко килограма вода. При това, той трѣбва да знае свойствата на водата, а сѫщевременно и количеството вода, нужно за разредяване на известно окултно знание. Колкото по разредени разтвори отъ окултното знание употрѣбявате, толкова по-голѣма полза ще имате. Дойдете ли до това положение, вие ще можете да лѣкувате своитѣ недѫзи само съ чиста вода. Запримѣръ, ако вземете опредѣлено количество водни капки, вие можете да лѣкувате подозрението, съмнението, нетърпението и др. За всѣки недѫгъ, за всѣко отрицателно чувство ще употрѣбявате точно опредѣлено количество вода. При този начинъ на лѣкуване, човѣкъ придобива нови знания, които осмислятъ живота му. Изобщо, знанието осмисля стремежитѣ на човѣка, както и цѣлия му животъ.

 

Коя е главната причина за търпението и нетърпението? Забелязано е, че хора, които не дишатъ дълбоко, сѫ нетърпеливи. И обратно; хора, които дишатъ дълбоко, сѫ търпеливи. Дълбокото дишане е пълно дишане. При това дишане взиматъ участие и долната, и горната часть на дробоветѣ. Като поема повече въздухъ, всички алвеоли се изпълватъ, вследствие на което човѣкъ задържа въздуха за по-дълго време въ дробоветѣ си. Колкото повече въздухъ поема човѣкъ, толкова повече прана влиза, въ дробоветѣ му. Отъ дробоветѣ праната прониква въ цѣлия организъмъ. Съ праната заедно човѣкъ възприема повече идеи, които следъ време се реализиратъ. Значи, часть отъ идеитѣ се приематъ чрезъ въздуха, а се оплодяватъ въ бѣлия дробъ. Тъй щото, който иска да придобие търпение, трѣбва да диша дълбоко. Не диша ли дълбоко, той става нервенъ, сприхавъ, нетърпеливъ. Видите ли човѣкъ, който диша бързо, кратко, ще знаете, че дишането му обхваща само горната часть на дробоветѣ. Този човѣкъ не може да бѫде търпеливъ. Накарайте двама души — единиятъ търпеливъ, а другиятъ нетърпеливъ, да напишатъ една и сѫща теза, ще намѣрите грамадна разлика въ работата имъ. Въ тезата на търпеливия има по-голѣма дълбочина и смисълъ, отколкото въ тази на нетърпеливия. И двамата мислятъ, но мисъльта имъ коренно се различава.

 

Днесъ всички хора се намираме въ края на вѣка. Предъ видъ на това положение, повечето хора бързатъ, искатъ да изживѣятъ това, което имъ е опредѣлено. Нѣкои се впущатъ въ удоволствия и преживявания, искатъ да си поживѣятъ. Удоволствията и бързитѣ преживявания не сѫ истинскиятъ животъ. Да живѣе човѣкъ и да се радва на красотата на живота, това значи, да се проникне отъ великитѣ идеи на Духа. Колкото по-високи сѫ мислитѣ на човѣка, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмисленъ е неговиятъ животъ.

 

Като ученици, отъ васъ се иска пълно концентриране на мисъльта. Концентрирането на мисъльта е въ зависимость отъ дишането. Колкото по-дълбоко диша човѣкъ, толкова по-лесно може да се концентрира. Отъ друга страна, концентрирането на мисъльта се опредѣля и отъ броя на идеитѣ, които вълнуватъ човѣка. Ако държи много идеи въ ума си, човѣкъ бива разсѣянъ. Той трѣбва да държи една основна идея въ ума си, около която да се съсрѣдоточаватъ всички останали идеи. Да имашъ една свещена идея въ ума си, това не значи, да мислишъ цѣлъ день върху нея. Достатъчно е две минути да мислишъ върху нея, за да се реализира тази идея и следъ време да даде плодъ. Този моментъ ще бѫде единъ отъ паметнитѣ.

 

Когато става въпросъ за изправяне на живота, нѣкои казватъ, че като остарѣятъ, тогава ще мислятъ за това. За да разберете, какво значи изправяне на погрѣшкитѣ на старини, ще направя следното сравнение. Представете си, че една кола се спуща по наклонъ. Можете ли да я спрете въ пѫтя ѝ, да я поправите? Колкото и да желаете, вие не можете да я спрете, защото наклонътъ е голѣмъ. Ако при движението си по наклона колата не претърпи нѣкаква катастрофа, ще спре въ полето. Стигне ли благополучно въ полето, ако има нѣкаква повреда, тя лесно ще се изправи. Значи, колата въ полето представя стария животъ на човѣка. И въ това положение могатъ да се изправятъ погрѣшкитѣ, но само тогава, когато колата може да се впрегне на работа. Нѣма ли да се впрѣга, никакви поправки не се правятъ. Следователно, човѣкъ може и на старини да изправи живота си, но само когато съзнава, че му предстоятъ нови изкачвания и слизания, нова работа. Обаче, ако стариятъ мисли, че не може вече да работи, той е кола, която е спрѣла на полето. За такава стара, развалена кола, господарьтъ не иска да прави разходи, да я поправя. Това положение, т. е. такава старость представя излизането на човѣка отъ нормалния животъ.

 

Движението на нормалния животъ е подобно на това на свѣтлината — вълнообразно. Казвате, че младиятъ човѣкъ живѣе интенсивно. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да живѣятъ споредъ естественото движение на живота. Видите ли, че нѣкой младъ се спуща стремително по наклонъ, безъ спирачка и контролъ, ще знаете, че той живѣе несъзнателно. Ако пъкъ на старини човѣкъ остава на полето, да се изправя, ние знаемъ вече, какво е било миналото му. Ще кажете, че стариятъ е поумнѣлъ, изправя погрѣшкитѣ си. Не, този старецъ нищо не е придобилъ. Той изправя погрѣшкитѣ на своя безконтроленъ животъ на младини. Кой е виновенъ, че младиятъ се е спущалъ стремително по наклона? Вината е въ спирачкитѣ. Тѣ сѫ били развалени. Обаче, господарьтъ на спирачкитѣ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не тръгва съ развалени спирачки. Ако машинистътъ е пиянъ и не може да управлява спирачкитѣ, тренътъ непременно ще излѣзе отъ релситѣ. Ако съзнанието ви е будно, вие ще се молите на Бога, да не стане голѣма катастрофа, и втори пѫть ще бѫдете внимателни, да не се качвате на тренъ, чийто машинистъ е пиянъ.

 

Какъ изпълнихте задачата съ водата? Понеже сега нѣмате условия за тази задача, ще я отложите за известно време, докато се приготви чешмичката, долу при рѣката. Като правите тази задача, ще научите нѣкои свойства на водата, главно магнетичното ѝ свойство. Нѣщата се изучаватъ добре, когато се прилагатъ. Запримѣръ, казватъ, че овцата е кротка. Това е опитано отъ актьори, които играятъ любовни роли. Преди да се яви на сцената да изиграе своята любовна роля, актьорътъ се храни цѣлъ месецъ съ овче месо. Този методъ се отнася до месоядцитѣ. Какво трѣбва да прави актьорътъ, който е вегетарианецъ? Той трѣбва да се храни съ такива зеленчуци и плодове, които иматъ свойствата на овчето месо. Има такива плодове и зеленчуци. Изобщо, искате ли да се храните съ чиста, здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично, какъ се приготвя хлѣбътъ, откѫде се купува и т. н. Направете опитъ поне за десетина деня да се храните съ хлѣбъ, приготвенъ отъ ваше жито, отгледано съ любовь, счукано съ специаленъ камъкъ, или на ваша воденица. Като правите хлѣбъ сами, ще видите разликата между вашия хлѣбъ и този, който купувате отъ случаенъ фурнаджия. Не е безразлично, кога се сѣе житото. Ако сте посѣли житото въ моментъ, когато ритъмътъ на слънчевитѣ енергии е възходящъ, вие ще имате единъ резултатъ; ако сте го посѣли въ момента, когато енергиитѣ на слънцето сѫ били низходящи, ще имате другъ резултатъ. Това се отнася не само до житото, или до другитѣ растения, но и до посаждането на вашитѣ мисли и чувства.

 

Като ученици, вие трѣбва да правите опити. Колкото добри да сѫ резултатитѣ на опититѣ, всѣки опитъ може да трае 15 — 20 деня, не може да се продължава съ години. Защо? Защото опититѣ изискватъ специални условия, външни и вѫтрешни. Опититѣ сѫ ценни, понеже отъ тѣхъ човѣкъ се учи. Истинско знание е онова, което е придобито отъ опитъ, външенъ или вѫтрешенъ. Запримѣръ, като ви говоря за резултата на хлѣбъ, който човѣкъ си направилъ, азъ съмъ убеденъ въ силата и хранителностьта му, защото съмъ го опиталъ и сравнилъ съ онзи хлѣбъ, който купувате отъ фурнитѣ. При това, за водата, съ която е мѣсенъ хлѣба, за огъня, на който е печенъ, сѫщо сѫ спазени специални условия. Не е безразлично, въ кой часъ на деня е донесена водата; не е безразлично, отъ коя гора и кога сѫ донесени дървата; не е безразлично, кога е замѣсенъ хлѣбътъ. Спазятъ ли се всички благоприятни условия, вие имате хлѣбъ, който крие въ себе си магическа сила.

 

Мнозина се отчайватъ, като видятъ, колко работа имъ предстои. Кога се отчайва човѣкъ? Когато употрѣбява много време за дребни работи. Нѣкой мисли, че за да помогне на нѣкого, трѣбва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощьта не е въ многото. Искашъ ли да помогнешъ на нѣкого, помисли две минути за него. Презъ това време не допущай никаква лоша мисъль или лошо чувство къмъ него. Искашъ ли да се разговаряшъ съ нѣкого, дай му две минути на разположение. Въ това време ти можешъ да му кажешъ толкова нѣща, колкото за десеть часа. Искашъ ли да посетишъ единъ боленъ, посети го за две минути и изпрати къмъ него своитѣ чисти и добри желания. Две интенсивни минути въ мисъльта, въ чувството, въ разговора, въ правене на добро струватъ повече отъ десетки мисли и чувства, отъ дълги разговори и отъ много добрини. Така постѫпва Богъ. Ако Той ви държи две минути въ мисъльта си, вие сте придобили толкова, колкото въ цѣлъ животъ не можете да придобиете. Изобщо, искате ли да имате резултатъ и успѣхъ въ живота си, стремете се къмъ интенсивна мисъль и интенсивни чувства. Ако можете всѣки день да преживявате по две интенсивни минути, тѣ съставятъ половинъ день отъ годината. Въ този половинъ день е силата на цѣлата година.

 

И тъй, за да възприемете окултнитѣ идеи, отъ васъ се иска не продължителна, но интенсивна работа. Всѣки день мислете по две интенсивни минути върху известна идея. Като мислите редовно, всѣки день, въ десеть години вие ще разберете и възприемете ония окултни истини, които не сте могли да разберете. Това значи възприемане на знания чрезъ разредяване. Презъ това време съзнанието на човѣка се пробужда, и той излиза отъ яйцето, както пиленцето отъ своята черупка. Докато не се пробуди съзнанието, човѣкъ е затворенъ въ яйце, въ ограничителни условия, лишенъ отъ свѣтлината и простора на живота.

 

Много време прекарва човѣкъ въ яйцето, докато се излупи, но това не трѣбва да го обезсърдчава. Ако работи десеть години непрекѫснато и употрѣбява по две минути за съзнателна работа, човѣкъ ще има петь интенсивни дни презъ живота си. Ако работи 20 години, ще има десеть интенсивни дни. Ако работи 40 години, ще има 20 интенсивни дни. Следъ 48 години човѣкъ се излупва отъ яйцето. Какъвъ трудъ, какво постоянство се иска отъ човѣка, за да се излупи отъ яйцето, въ което е затворенъ. И светиитѣ сѫ минали по този пѫть. Тѣ сѫ работили цѣли 48 години скрито, отъ никого незабелязани, и следъ това сѫ били готови за истинско служене на Бога.

 

И тъй, искате ли да се свържете съ разумната природа, да научите нейния езикъ, посвещавайте всѣка сутринь по две минути за съзнателна, интенсивна работа въ мисъльта, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

*

 

36 Лекция отъ Учителя, държана

на 12 юний, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...