Jump to content

1925_11_22 Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
3 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.I, (1925 г.)
Първо издание - София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Най-малкото иждивяване и

най-малкото съпротивление.

 

 

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

   Четирма души отъ васъ нека се заематъ съ разработване на слѣднитѣ четири теми: 1) най-новото въ музиката; 2) най-новото въ математиката; 3) най-новото въ философията и 4) най-новото въ живота.

 

   Всички общо пъкъ пишете върху най-любимия за васъ прѣдметъ. Значи, първата тема ще бѫде свободна.

 

   Въ природата сѫществува единъ великъ законъ, споредъ който тя извършва всички свои работи при най-малко иждивяване, изхарчване на енергия. Тя обича економията. Вземете, напримѣръ, срѣдата, въ която земята се движи. Тя е много рѣдка срѣда. Ако земята би се движила въ срѣда, гѫста като водата, тя би изразходвала при движението си грамадно количество енергия.

 

   Оттукъ може да приложите въ живота си слѣднитѣ правила: всѣкога взимайте прѣдъ видъ различнитѣ природни течения и сили, които се отличаватъ по своята интенсивность; всѣкога взимайте прѣдъ видъ и гѫстотата на веществата, съ които ще си служите. Слѣдователно, ако подпушите извѣстно ваше желание, енергията на това желание се сгѫстява и ви заставя да се движите въ по-гѫста срѣда. Това ще ви накара да правите по-голѣми усилия, за да си пробиете пѫть въ тази гѫста материя. При голѣмитѣ усилия човѣкъ изразходва повече енергия и бързо изтощава своя организъмъ. За да може човѣкъ да се подигне, да заживѣе въ по-рѣдка срѣда и да извършва всичкитѣ си работи при най-малко съпротивление, той трѣбва да води добъръ животъ. Защо трѣбва да живѣемъ добрѣ? Въ доброто седи економията на природата. Всички методи, чрѣзъ които човѣкъ може да работи за своето подигане, се криятъ въ доброто.

 

   Всѣка мисъль, всѣко желание може да се реализира по много начини, но разумниятъ човѣкъ избира този начинъ, при който се изразходва най-малко енергия. Допуснете, че вие пожелавате една круша, но за да я придобиете, жертвувате цѣлия си животъ. Питамъ: тази круша заслужава ли такава жертва? Другъ примѣръ: допуснете, че вие имате силно желание да изучите съврѣменната философия съ всички нейни подробности, и затова жертвувате всички свои идеали. Питамъ: оправдаватъ ли се всички жертви за философията, ако не можете да я приложите въ живота си? Природата казва: „Всѣко дърво трѣбва да даде плодъ.“ Ако нѣкое дърво не даде плодъ, усилията, които прави то, нѣматъ никакъвъ смисълъ.

 

   Казвамъ: като ученици на Великата Окултна Школа, вие трѣбва да работите чрѣзъ доброто. Ако си служите съ доброто, като методъ за работа, вие ще иждивявате най-малко енергия, а ще придобивате най-добри резултати. Най-първо човѣкъ трѣбва да изучава себе си, своя животъ, съ всички свои тежки и добри разположения. Животътъ трѣбва да се изучава научно, да се правятъ опити и наблюдения върху всички явления вънъ и вѫтрѣ въ него. Напримѣръ, нѣкой изживява едно тягостно състояние на духа. Не е достатъчно само да се констатира това състояние, но трѣбва да се потърси неговия произходъ. Тягостното състояние на духа показва, че човѣкъ се движи въ гѫста срѣда и срѣща голѣми бури и съпротивления въ живота си. Външниятъ свѣтъ не забѣлѣзва това състояние, защото този човѣкъ не се намира въ една и сѫща срѣда съ другитѣ хора. Гѫстата срѣда, въ духовно отношение, прѣдставлява коренитѣ на живота. Прѣдставете си, че вие сте въ параходъ, който се движи по замръзнало море, но той е толкова здравъ, че непрѣкѫснато чупи леда прѣдъ себе си и така си пробива пѫть. Какво ще стане съ този параходъ, ако ледътъ постепенно става все по-дебелъ и по-дебелъ? Ще стигне ли той благополучно до опрѣдѣленото пристанище? — Този параходъ ще се разбие. Тогава какво трѣбва да правите, въ окултно отношение, при подобенъ случай? — Най-първо трѣбва да напуснете гѫстата срѣда.

 

   Казвате: „Какъ да напуснемъ гѫстата срѣда?“ — Затова има разни методи. Такива примѣри срѣщаме въ органическия свѣтъ. Когато срѣдата, въ която сѫ живѣли нѣкога рибитѣ, е станала гѫста за тѣхъ, тѣ сѫ започнали усилено да мислятъ, какъ да излѣзатъ отъ нея, по какъвъ начинъ да се приспособятъ къмъ друга, по-рѣдка срѣда. И най-послѣ, слѣдъ дългогодишно размишление, тѣ сѫ намѣрили начинъ да излѣзатъ отъ водата, при което се прѣвърнали на птици. По-умнитѣ риби колективно рѣшили да излѣзатъ отъ водата и да се прѣвърнатъ въ птици. Азъ взимамъ този примѣръ, като най-подходенъ за илюстрация, но има още редъ примѣри, които подкрѣпятъ моята мисъль, а именно: много начини има, чрѣзъ които човѣкъ може да мине отъ по-гѫста въ по-рѣдка срѣда.

 

   Въ духовно отношение сегашниятъ човѣкъ се намира въ фазата на растенията. Ако за дълго врѣме още остане въ тази гѫста материя, дѣто плътьта и духътъ сѫ въ постоянна борба, той ще загине. Както рибитѣ излѣзоха отъ водата и станаха птици, така и човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ гѫстата срѣда, въ която живѣе, да си подаде главата навънъ. Споредъ окултната наука излизането на човѣка отъ гѫстата материя е прѣдвѣстникъ на шестата раса. Когато шестата раса дойде на земята, тя нѣма да живѣе при условията, въ които е живѣла бѣлата раса. По сѫщия начинъ и бѣлата раса не е живѣла при условията на четвъртата раса. Раситѣ прѣдставляватъ състояния на материята. Сѫществата отъ четвъртата раса се рѫководѣха повече отъ своитѣ желания, и затова бѣха потопени въ срѣда по-гѫста отъ тази, въ която се намиратъ днесъ сѫществата на петата раса. По-напрѣдналитѣ сѫщества отъ четвъртата раса, които работиха усилено върху своя интелектъ, влѣзоха въ петата раса. Днесъ, обаче, и тази срѣда имъ става гѫста, затова тия сѫщества се стремятъ да влѣзатъ въ по-рѣдка срѣда.

 

   Всички хора, които се стремятъ да влѣзатъ въ шестата раса, трѣбва да изучаватъ вѫтрѣшнитѣ методи, чрѣзъ които ще постигнатъ своитѣ стремежи. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да извършва своята умствена и сърдечна работа при най-малкото съпротивление. Кога ще срещне най-малко съпротивление? — Когато се качи на високо мѣсто и оттамъ разглежда цѣлата обстановка. Тя ще му покаже, какъ трѣбва да дѣйствува. Прѣдставете си, че вие сте се качили на скала, всрѣдъ морето, висока 2-3 м., и оттамъ искате да се хвърлите, да се окѫпете въ водата. Щомъ сте се качили на тази височина, разгледайте наоколо, да нѣма нѣкой човѣкъ, който се кѫпе, въ морето. Ще кажете: „Какво отъ това, ако има човѣкъ въ морето?“ — Има опасность да не скочите на гърба му. Убѣдите ли се, че нѣма наблизо човѣкъ, съблечете дрехитѣ си и се хвърлете въ морето. — Ами, ако се удавя? — Ако не знаете да плавате, не се хвърляйте въ морето. Слѣдователно, когато искате да свършите нѣкоя работа въ морето на живота, погледнете отъ висотата, на която се намирате, дали нѣма нѣкой човѣкъ, или друго нѣкакво прѣпятствие на пѫтя ви. Ако има нѣкакво прѣпятствие, не се хвърляйте изведнъжъ на работа, но започнете тази работа отъ друго мѣсто, дѣто нѣма такова прѣпятствие. Който спазва това правило, ще се избави отъ редъ неприятности и страдания въ живота. Какво правятъ повечето съврѣменни хора? — Съблѣкатъ си дрехитѣ, и хайде въ водата! Много отъ страданията въ живота се дължатъ на това, че всички хора бързатъ: тѣ искатъ всичко да стане изведнъжъ. Не, който иска да влѣзе въ морето, първо ще се качи на скалата, и отъ високо ще направи едно щателно наблюдение на цѣлата обстановка вънъ и вѫтрѣ въ него: ще види, дали нѣма голѣми камъни, или вълни въ морето; послѣ ще разгледа, какво е неговото вѫтрѣшно разположение. И най-послѣ, като се убѣди, че нѣма голѣми съпротивления, ще съблѣче дрехитѣ си и ще се хвърли въ морето. Разуменъ човѣкъ е този, който прѣдприема работа при най-малко съпротивление.

 

   Питамъ: защо се кѫпятъ хората? — За да очистятъ тѣлото си. Да се кѫпе човѣкъ, това не е удоволствие, но необходимость, наложена отъ нуждата на организма да отвори поритѣ на кожата си, чрѣзъ които дишането и храненето става правилно. При това, въ водата трѣбва да се седи най-много отъ 5—15 минути — не повече. Който иска да седи повече врѣме въ водата, риба да стане, както е билъ по-рано. Нѣкой иска да седи дълго врѣме въ водата. Питамъ го: „Слѣдъ като седѣ толкова врѣме въ водата, когато бѣше риба, какво особено придоби? — Нищо. — Тогава бѣше напълно безгласенъ. За да проговоришъ, трѣбваше да излѣзешъ отъ водата. Да живѣешъ дълго врѣме въ водата, значи да се връщашъ къмъ старото. Животътъ, който сега се заражда въ водата, се изразява въ нови форми. Причината, задѣто ние днесъ се кѫпимъ, се дължи на необходимостьта да бѫдемъ въ връзка съ тия нови форми. Какъ мислите, днешната вода сѫщата ли е, каквато бѣше прѣди години, когато вие, като риби, излѣзохте отъ нея? — Не е сѫщата. Морето, отъ което излѣзохте едно врѣме, сѫщото ли е и днесъ? — Не е сѫщото. Мойсей казва: „И направи Богъ твърдьта; и разлѫчи водата, която бѣше подъ твърдьта отъ водата, която бѣше надъ твърдьта.“ Това показва, че горѣ въ пространството има едно голѣмо море. Между водата на това море и водата на земята има постоянно течение. Водата на земята, както и материята, отъ която е направена тя, не сѫ сѫщитѣ, каквито сѫ били по-рано. Ако това не бѣше така, свѣтътъ отдавна би изчезналъ. Всичката материя на земята е нова.

 

   Христосъ казва: „Ново вино въ нови мѣхове.“ И наистина, ако новото вино не се налѣе въ нови мѣхове, има опасность старитѣ да се пръснатъ. Тѣ не могатъ да издържатъ на напора на силитѣ, които се развиватъ въ новото вино. Прѣдъ такава опасность се намира днесъ и цѣлото човѣчество. Защо умиратъ хората? — Защото формитѣ имъ сѫ стари и не могатъ да издържатъ на новитѣ сили, които се развиватъ въ новата материя. Старитѣ форми трѣбва да се изчистятъ, да се освободятъ отъ всички стари мисли, чувства и желания, защото, влѣзатъ ли въ тѣхъ новитѣ сили, ще ги пръснатъ. Тогава, всички усилия на хората ще отидатъ напразно. Нѣкой ще каже: „Природата трѣбва да се съобрази съ нашитѣ недѫзи.“ — Това сѫ глупави разсѫждения. Природата не се занимава съ недѫзи. Мислите ли, че земята ще измѣни своя пѫть, ако нѣкой се изпрѣчи прѣдъ нея? — Не, тя пѫтьтъ си за никого нѣма да измѣни, и всѣки, който се опита да излѣзе срѣщу нея, ще бѫде стѫпканъ. Природата е много разумна въ своитѣ постѫпки.

 

   Въ Америка има бързи влакове, които не спиратъ на малки гари. Когато искатъ да прѣдадатъ пощата на тия тренове, турятъ писмата въ голѣми торби, та като мине трена, закачва торбитѣ съ особени куки и продължава своя пѫть безъ спирки. Съ такива куки разполага и природата. И ако нѣкой се опита да се изпрѣчи на пѫтя ѝ, тя го закача на една отъ тия куки и продължава пѫтя си. Да му мисли този, който излиза срѣщу природата! И сега казвамъ: врѣме е вече всички хора да се замислятъ върху новото, което иде въ свѣта. Който иска нови идеи, трѣбва да си приготви и нови, пластични форми за новия животъ, та като влѣзе новото въ тѣхъ, разумно да се използува.

 

   Мнозина ще кажатъ: „Това не се отнася за насъ. — Не, за васъ е всичко това. Сегашнитѣ хора трѣбва да свършатъ една велика работа. Вашата работа не може да се прѣдостави на слѣдното поколѣние. За него е прѣдвидена друга работа. Вие, съврѣменнитѣ хора, знаете ли слѣдъ колко врѣме ще се върнете отново на земята? Има възвишени сѫщества, ангели, които правятъ изчисления; тѣ знаятъ, слѣдъ колко врѣме всѣки човѣкъ ще се върне на земята. Тѣзи възвишени сѫщества работятъ съ законитѣ на висшата математика, наречена трансцендентална. Тѣ сѫ изчислили, колко атома има земята, каква е тѣхната скорость, каква обмѣна става между горното и долното морета. Изобщо, тѣ изучаватъ устройството на вселената отъ гледището на тази висша математика.

 

   За слѣдния пѫть ще пишете върху темата:  „Еволюция на елементитѣ.“ Оттукъ се вижда, че не само човѣкътъ, но и елементитѣ еволюиратъ. Ще помислите малко по този въпросъ, безъ да считате, че ще го разрѣшите. Ще мислите, както мислятъ съврѣменнитѣ философи. Често философътъ мисли върху нѣкой прѣдметъ, безъ да има прѣдвидъ неговитѣ качества. Какъвъ може да бѫде този прѣдметъ безъ да притежава извѣстни качества? Значи, философътъ има способностьта да разглежда прѣдметитѣ, като отвлѣчени понятия. Той говори за „даденото“. Отдѣ е дошло това  „дадено“? Да допуснемъ, че съзнанието на човѣка е празно, нищо нѣма въ него. Тогава, какъ се зараждатъ идеитѣ въ съзнанието, ако това, което сѫществува извънъ него прѣдизвиква мисъльта за даденото? Тѣ казватъ: „То сѫществува.“ Питамъ: какво ще кажете, ако задъ това дадено има друго дадено, което ни прѣчи да разрѣшимъ, кое отъ двѣтѣ е първичното дадено?

 

На тѣзи философски разсѫждения може да се възрази по слѣдния начинъ. Прѣдставете си, че вие носите на гърба си чувалъ, въ който има едно шило, та който мине покрай него, набожда се. Вие казвате: „Тукъ имаме „дадено.“ — Кое е даденото? — Шилото. — Да, но задъ шилото стоя азъ и мушкамъ хората. Какво ще кажете, ако шилото е вашиятъ езикъ? Задъ езика се намира мислещиятъ човѣкъ. Въ този случай даденото е единъ органъ, задъ който стои друго дадено — човѣкътъ.

 

   Другъ примѣръ. Питамъ: цигулката съдържа ли въ себе си тоноветѣ? — Тя не съдържа тоноветѣ, но въ нея се включватъ възможности за проявление на тонове. Човѣкътъ, т. е. разумното въ свѣта произвежда тоноветѣ. Изобщо, всѣки прѣдметъ съдържа въ себе си възможности за проява на човѣшката интелигентность.

 

   И тъй, всички ще се стремите къмъ най-малкитѣ иждивявания. Нѣкой казва: „Отъ мене нѣма да излѣзе нищо.“ Какъ дойде до това заключение? Значи, ти си билъ голѣмъ математикъ, щомъ можа така лесно да провѣришъ този фактъ. Какви факти имашъ затова? — Тъй мисля. — Не, данни трѣбватъ! Човѣкъ нѣма право да казва за себе си, че отъ него нищо нѣма да излѣзе. Богъ е далъ всѣкиму умъ, сърце и воля, да го направятъ човѣкъ. Веднъжъ Богъ казалъ, че отъ васъ човѣкъ ще стане, и ангелитѣ прѣсметнали това, какъ можете вие сами да вадите заключение, че отъ васъ нищо не може да излѣзе? Това не е права мисъль. Когато човѣкъ говори нѣщо, той трѣбва да е провѣрилъ фактитѣ, да бѫдатъ истинни и положителни. Нѣкой нѣща могатъ да бѫдатъ вѣрни, но не истинни. Напримѣръ, вѣрно е, когато нѣкой каже, че отъ него човѣкъ нѣма да стане, но не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо.“ Това е вѣрно само за случая, но не е истинно. Слѣдъ врѣме тази стомна може да се напълни съ нѣщо. Тогава стомната има цѣна. Най-послѣ казвате:  „Азъ и Божественото всичко можемъ да направимъ.“ Като кажете така, вие ще избегнете една катастрофа. Отивате при морето оглеждате се да нѣма нѣкакво прѣпятствие и тогава влизате въ него. Кажете ли, че отъ васъ човѣкъ нѣма да стане, това подразбира, че отивате при морето, хвърляте се изведнъжъ въ водата и се натъквате на прѣпятствия.

 

   Въ свѣта сѫществува една особена философия, която е оплела много хора въ мрѣжата си. Нишкитѣ на нейната мрѣжа сѫ нишки на кармата. Човѣкъ трѣбва да има тънъкъ, остъръ умъ, за да може да избегне отъ мрѣжата на тази философия. Тя прави живота несносенъ, поради което всички дарби и способности въ човѣка се заглушаватъ.

 

   Говори се въ Писанието за единъ боленъ, който е чакалъ 38 години, за да влѣзе въ кѫпалнята да се излѣкува. Голѣмо търпѣние е ималъ той! Тройката въ числото 38 прѣдставлява Божествения човѣкъ; осморката — Божествената майка, която съдържа всички велики условия на живота. Тройката и осморката, съединени заедно, показватъ, че отъ човѣка може да стане всичко. И тогава Божествениятъ Учитель, Който е опрѣдѣленъ за васъ, ще дойде и ще ви настави. Докато дойде този моментъ, човѣкъ трѣбва да чака. Дѣ? — Въ свѣта — въ кѫпалнята. Послѣ трѣбва да отиде въ храма да се помоли. Тамъ ще чуе слѣднитѣ думи: „Не грѣши повече! Право мисли, право чувствувай, право дѣйствувай! Само така Богъ ще те благослови.“

 

   И тъй, правете всичко съ най-малко съпротивление и съ най-малко иждивяване на енергия. Или, съ други думи казано: изявявайте вашитѣ мисли, желания и дѣйствия при най-голѣма хармония! Това нека бѫде за васъ идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремите.

 

   Не се плашете отъ състоянията, въ които често изпадате. Тѣ сѫ прѣходни нѣща. Стомната ви сега може да е празна, но тя лесно се пълни. Нѣщата ставатъ лесно за онзи, който знае.

 

   Упражнение:

 

   1) Рѫцѣтѣ прѣдъ гърдитѣ, съ дланитѣ надолу; върховетѣ на срѣднитѣ пръсти допрѣни.

 

   2) Дѣсниятъ кракъ добрѣ изопнатъ, бавно се изнася напрѣдъ.

 

   3) Рѫцѣтѣ се движатъ въ полукрѫгъ, настрана и назадъ.

 

   4) Клѣкане долу на земята; рѫцѣтѣ се движатъ въ полукрѫгъ напрѣдъ, слѣдъ което се връщатъ въ първото си положение, прѣдъ гърдитѣ.

 

   5) Рѫцѣтѣ се движатъ въ полукрѫгъ назадъ, съ бавно издигане.

 

   6) Рѫцѣтѣ описватъ крѫгъ надолу съ слабо приклѣкане и се изнасятъ напрѣдъ, докато се върнатъ въ първото си положение — прѣдъ гърдитѣ.

 

   Сѫщото упражнение се повтаря съ изнасяне лѣвия кракъ напрѣдъ — три пѫти напрѣдъ и три пѫти назадъ.

 

   Ако държите крака си разслабенъ, нѣма да имате никакъвъ контактъ съ силитѣ на природата. Ето защо, кракътъ винаги трѣбва да бѫде опнатъ, съ изразъ на воля. Ако издигнете рѫката си нагорѣ и не я изопнете, вие нѣма да имате контактъ съ слънцето. Ще стѫпвате стройно, за да бѫдете въ връзка съ теченията, които идатъ отлѣво и отдѣсно на васъ.

 

   Всѣко упражнение е добрѣ използувано само тогава, когато имате контактъ съ живитѣ сили на природата: съ силитѣ на земята и съ силитѣ на слънцето.

 

   Ще правите това упражнение въ продължение на десеть деня, всѣка сутринь по шесть пѫти.

 

   Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“

 

2 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 22. XI, 1925 г.

въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...