Jump to content

1923_04_11 Житно зърно


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Житно зърно.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

Четоха се резюмета отъ седма и осма лекция на първата година.

 

Чете се тема: „Полза отъ съня“.

 

1923_04_11_f1.gif

 

Представете си, че точка С. (фиг. 1), е семка, резултатъ на нѣщо. Тази семка може да бѫде отъ какъвъ и да е плодъ, отъ житно зърно и др. Какво трѣбва да правите съ тази семка? — Да ѝ дадете условия да се развие. Колко елемента сѫ необходими за проява на скрититѣ сили въ семката? Първиятъ елементъ е почвата, изразена съ правата линия АВ. Почвата, отъ своя страна, представя резултатъ. Тя е материя, изостанала въ развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Споредъ нѣкои окултисти, материята представя спещи духове въ природата. Работата на семката, въ дадения случай, се заключава въ това, да събуди тия духове. На наученъ езикъ казано: Работата на семката седи въ това, да преведе потенциалнитѣ сили на почвата въ кинетически.

 

Вториятъ елементъ, необходимъ за развиване на семката, е свѣтлината. При падането си върху семката, свѣтлината образува ѫгъла nmp. За да се развие, семката трѣбва непременно да възприеме слънчевитѣ лѫчи, които падатъ върху нея.

 

Третиятъ елементъ, необходимъ за развиване на семката, е влагата, която пада върху нея въ видъ на пара, или въ видъ на дъждъ. Щомъ има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването ѝ надолу, къмъ центъра на земята. После, тя се отправя нагоре, къмъ центъра на слънцето. При това раздвояване на семката въ две посоки, надолу и нагоре, се забелязва известно съответствие между коренитѣ и клонетѣ. На всѣки коренъ отговаря по единъ клонъ, и то така: на всѣки голѣмъ коренъ отговаря голѣмъ клонъ; на малкия коренъ отговаря малъкъ клонъ. Оттамъ, когато единъ коренъ или коренче изсъхне, съ него заедно изсъхва и съответниятъ на него клонъ или клонче.

 

Ако проследимъ развитието на човѣка отъ първичната клетка, ще видимъ, че и той е създаденъ отъ дѣлението на тази клетка на две части, въ видъ на две семки. Човѣшкиятъ мозъкъ се е образувалъ отъ семка; въ него се намиратъ коренитѣ на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозъкъ, отъ който произлиза симпатичната нервна система. Коренитѣ на тази система сѫ въ стомашния мозъкъ. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човѣка. Вие трѣбва добре да изучите тия две системи, да се запознаете съ тѣхнитѣ функции, да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкога вие усѣщате тежесть въ стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати съ функциитѣ на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежесть, това неразположение въ стомашната область е въ връзка съ чувствата ви, съ симпатичната нервна система. Вие сте яли нѣкаква храна, вибрациитѣ на която не отговарятъ на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по нѣкакъвъ начинъ, вие започвате да усѣщате умствено неразположение. Значи, болката се е прехвърлила въ главата, въ слѣпитѣ очи, дето изпитвате голѣмо напрежение. Това неразположение може да продължи день, два или повече, докато изчистите и мозъка си по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ храненето си, да знае, каква храна е нужна за неговия организъмъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да работите усърдно върху себе си, безъ да търсите лесния пѫть. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть въ живота. Лесниятъ пѫть носи голѣми опасности за човѣка. Мѫчниятъ пѫть е безопасенъ. Следователно, ако искате да успѣвате въ живота си, търсете мѫчния пѫть. Търсите ли лесния пѫть, ще имате голѣми изненади и изпитания.

 

Представете си, че житното зърно има съзнанието на човѣка и казва: Азъ искамъ да намѣря лесния пѫть и тамъ да се отправя. Не искамъ да ме заравятъ на дълбоко. Достатъчно е да ме поставятъ на единъ сантиметъръ дълбочина въ земята и да ме посипятъ отгоре съ малко пръсть. Какво ще стане съ житното зърно при тѣзи условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който търси лесния пѫть. Той може да казва, че страданията въ живота не сѫ нужни, че мѫчнотиитѣ трѣбва да се избѣгватъ и т. н. Каквото и да говори, както и да убеждава другитѣ, човѣкъ е на кривъ пѫть. Срѣщате ученици отъ гимназията, които казватъ, че математиката не е нужна въ живота. Защо не е нужна математика? — Защото търсятъ лесния пѫть. — Какво имъ е нужно тогава? — Споредъ тѣхъ, нужна имъ била история, география, музика. Тѣ мислятъ, че е лесно човѣкъ да се занимава съ музика. Изобщо, всѣки предметъ е важенъ за ученика. Той трѣбва да го изучава така, че предметътъ да проникне дълбоко въ съзнанието му. За да се занимава съ музика, преди всичко ученикътъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да познаете, доколко сте музикални, влѣзте при единъ боленъ и му запѣйте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикаленъ. Музиката лѣкува, хармонизира силитѣ въ човѣшкия организъмъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, независимо отъ това, дали свири или пѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно музикаленъ. Това е особено необходимо за ученика. Безъ музика, никакво хармониране не може да става между ученицитѣ въ Школата. Да си хармонирате, това значи, да пуснете коренитѣ си дълбоко въ земята, за да придобиете отъ една страна, по-голѣма стабилность, а отъ друга — да извадите, колкото е възможно повече сокове отъ земята, и да ги изпратите къмъ клонетѣ.

 

И тъй, ще знаете, че устойчивостьта, силата на идеитѣ ви зависи отъ дълбочината, до която коренитѣ на тия идеи сѫ стигнали въ земята. Колкото по-дълбоко се спущатъ коренитѣ на вашитѣ идеи въ земята, толкова по-високо въ съзнанието ви проникватъ клонетѣ имъ, т. е. толкова по-високо сте отишли къмъ Бога. За тази цель вие трѣбва да знаете, какъ да трансформирате силитѣ на своя организъмъ. Да трансформирате силитѣ си, това значи, да знаете, какъвъ елементъ да внесете въ своя умъ и въ своето сърдце. Щомъ намѣрите този елементъ и го внесете въ себе си, въ ума ви ще се родятъ красиви мисли, а въ сърдцето — възвишени и благородни чувства. Тѣзи елементи сѫ подобни на инжекциитѣ, които съвременнитѣ лѣкари правятъ на болнитѣ. Обаче, преди да възприемете тѣзи мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болниятъ изпитва когато му правятъ инжекции. Какво изпитва, болниятъ? Въ първо време се подува мѣстото, дето е направена инжекцията; после се явява температура, треска. Почти цѣла седмица болниятъ е неразположенъ и се зарича втори пѫть да не се подлага на инжекции. Обаче, следъ единъ месецъ болезненото състояние минава, и човѣкъ започва да изпитва добритѣ резултати отъ инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. Следъ всѣко голѣмо страдание, при което човѣкъ дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, въ ума му се раждатъ свѣтли и възвишени идеи. Въ случая, страданието представя инжекцията. Така е било съ всички велики хора; така е било съ всички изобретатели: така е било съ всички поети, писатели, учени и проповѣдници; така е било съ всички музиканти и художници. Законътъ е вѣренъ за всички времена и епохи, за всички хора безъ разлика. Най-мѫчниятъ пѫть е правиятъ.

 

Следователно, когато се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия въ живота си, ще знаете, че това е въ реда на великитѣ закони въ природата. Правиятъ пѫть подразбира добрия, съзнателния животъ, който трѣбва да се разбира правилно. Запримѣръ, не всичко положително се отразява върху човѣка добре, и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска отъ ученицитѣ. Думата „лошъ“ не е положителна. Нѣкой ви казва: Не си толкова лошъ. Значи, ти не си толкова лошъ, колкото си мислишъ, не си толкова лошъ, колкото другитѣ хора. Щомъ се каже така, ти се ободрявашъ, обновявашъ. Това показва, че има отрицателни думи съ възходещо действие върху човѣка; има положителни думи съ низходещо действие. Запримѣръ, нѣкой ви казва: Ти не си по-добъръ отъ другитѣ. Значи, другитѣ хора сѫ добри, но ти не си по-добъръ отъ тѣхъ. Думата добъръ е положителна, но въ случая ти се обиждашъ, обезсърдчавашъ се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употрѣбена въ изречението „ти не си по-добъръ отъ другитѣ“ те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нѣщо особено и изведнъжъ ви сравняватъ съ всички хора. Какво трѣбва да разбирате подъ думата „добъръ“? Добъръ човѣкъ е онзи, който има права мисъль, прави чувства, прави действия. Значи, три елемента опредѣлятъ добротата. Не може да бѫде добъръ човѣкъ онзи, който нѣма права мисъль, прави чувства и прави действия. Доброто е резултатъ. Добриятъ човѣкъ лесно решава задачитѣ си, лесно излиза отъ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Той знае причинитѣ на нѣщата, той разполага съ знания.

 

Дойде нѣкои при васъ и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Какъ, азъ да съмъ невежа! Ти знаешъ ли, че съмъ челъ на френски Декарта, на нѣмски — Канта, на английски — Бекона? Ако по това знание се сѫди за ученостьта на човѣка, тогава, наистина, този човѣкъ не е невежа. Обаче, сѫщиятъ човѣкъ заболѣе отъ нѣщо и не знае причината на болестьта си, не може да си помогне. Боли го глава. Питатъ го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можешъ ли да си помогнешъ? — Не мога. Боли го стомахъ, не знае причината на болестьта си, не може самъ да си помогне и търси лѣкарь. Питамъ: Ученъ човѣкъ ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито самъ може да си помогне? Този човѣкъ е първокласенъ невежа. Лѣкарьтъ ще дойде, ще погледне, дали езикътъ е бѣлъ, окото — жълто, пулсътъ на сърдцето ускоренъ и ще се произнесе, че е боленъ, има стомашно разстройство, придружено съ главоболие. Следъ това ще му предпише нѣкаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и опредѣляне причинитѣ на заболяването.

 

Всѣки, който страда отъ главоболие, той не обича да говори истината. Който страда отъ болки въ зѫбитѣ, той е нарушилъ нѣкакъвъ природенъ законъ и трѣбва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избѣгвайте болеститѣ, не се страхувайте отъ тѣхъ. Тѣ идатъ да възстановятъ нарушението, което нѣкога сте причинили въ природата. Тѣ идатъ да възстановятъ у васъ нарушеното равновесие на организъма ви. Какво правятъ хората днесъ? Като ги заболи зѫбъ, бързатъ да го извадятъ. Обаче, болката продължава и следъ изваждане на зѫба. Окултниятъ ученикъ трѣбва да издържа болкитѣ до край. Щомъ го заболи зѫбъ, той трѣбва да приложи волята си да не охка. Ако въ това време дойдатъ другари при него, той трѣбва да се разговаря съ тѣхъ свободно, спокойно, като че нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо отъ това. Абсолютно ще се абстрахирате отъ болката си. Природата изпитва човѣка, доколко е смѣлъ, издръжливъ на страдания.

 

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията сѫ неизбѣжни въ пѫтя ви. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Голѣми сѫ страданията на житното зърно! Посадено въ земята, затрупано отгоре съ пръсть, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е въ голѣми мѫчения. Щомъ тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва новъ животъ — животъ на освобождение. Следователно, ще знаете, че нѣма да избегнете отъ страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпросъ да извадите болния зѫбъ, но да намѣрите причината на болката. Щомъ ви заболи стомахъ, бързате да вземете очистително. Днесъ ще мине болката, но утре пакъ ще се яви. Важно е да намѣрите причината на всички болести, на всички мѫчнотии, на които се натъквате. Че ви болѣло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали нѣкаква душевна празнота — нищо лошо нѣма въ това. Важно е да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Какво лошо има въ това, че изпитвате известна празнота въ себе си? Какво лошо има въ това, че едно шише е празно? Днесъ е празно, утре ще се напълни. За да се напълни съ ново съдържание, то непременно трѣбва да се изпразни. Когато главата, умътъ ви се изпразни, знайте, че на мѣстото на тази празнина ще дойде нѣкаква нова идея.

 

И тъй, като ученици на окултизъма, вие трѣбва да познавате законитѣ, за да разполагате съ окултнитѣ науки, да се ползувате отъ тѣхъ. Сега сте млади още, но ако не изучавате законитѣ на природата и не живѣете съобразно съ тѣхъ, ще дойдатъ противоречията на живота, съ които не ще можете да се справите. Всѣки день ще се намирате подъ тежестьта на тѣзи противоречия, докато незабелязано и отъ самитѣ васъ, гръбнакътъ ви постепенно ще се огъва: единъ день ще се видите пригърбени въ видъ на въпросителенъ знакъ. Като се видите въ това положение, ще кажете: Остарѣхъ вече! Всичко е свършено съ мене. — Защо си дошълъ до това положение? Какво прави, когато бѣше младъ? Знаешъ ли, защо бѣше младъ? Не знаешъ. Знаешъ ли, защо остарѣ? И това не знаешъ. Какво знаешъ тогава? Знаешъ, че като младъ ходѣше правъ, а като старъ се пригърби. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде правъ! На каквато възрасть и да е, той трѣбва да бѫде изправенъ. Пригърбването е символъ на остаряване. Изправете гърбицитѣ си! Никакви гърбици, никакво пригърбване да не става съ васъ. Като станете сутринь, не бързайте да започнете работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисъльта си къмъ центъра на земята, да възприемете нейнитѣ енергии. После, отправете тѣзи енергии къмъ центъра на слънцето. Следъ това пакъ отправете мисъльта си къмъ центъра на земята и т. н. Като направите това упражнение нѣколко пѫти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после, застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва къмъ Онзи, Който ви е пратилъ на земята и ви е далъ всички условия за растене и развиване. Свържете се съ Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но отъ дълбочината на душата си. Свържете се после съ съзнанието на добритѣ и разумнитѣ сѫщества въ свѣта, които работятъ за вашето повдигане. Благодарете на тия сѫщества, благодарете на великитѣ сили въ свѣта, които, покрай своята велика задача, да рѫководятъ сѫдбинитѣ на цѣлото човѣчество, сѫ отдѣлили часть отъ времето си и за васъ, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.

 

Така постѫпватъ и цвѣтята. Цъвтенето на цвѣтята не е нищо друго, освенъ благодарность, признателность, която тѣ отправятъ къмъ слънцето за указанитѣ отъ него услуги. Не е лесно положението на семената, на цвѣтята, докато сѫ заровени въ пръстьта. Обаче, следъ като поникнатъ, следъ като се покажатъ на повърхностьта на земята и започнатъ да растатъ нагоре, да цъвтятъ и плодъ да вързватъ, тѣ изказватъ благодарностьта си къмъ слънцето, къмъ влагата, къмъ въздуха, че сѫ имъ съдействували въ тѣхното развитие. Като гледа къмъ цвѣтята, слънцето се усмихва и непрекѫснато обещава да имъ праща отъ своята енергия. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие въ човѣка трѣбва да бѫдатъ като цвѣтоветѣ на растенията. Тѣ трѣбва да изразяватъ благодарностьта на човѣка къмъ Бога, къмъ всички свѣтли и възвишени сѫщества за благата, които имъ сѫ дали. Докато цвѣтето благодари, има възможность да цъвти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъвти, то има възможность да се ползува отъ енергиитѣ на природата.

 

Сѫщото може да се каже и за човѣка. Докато благодари, човѣкъ мисли. Щомъ престане да благодари, той престава да мисли. Щомъ не мисли, човѣкъ е осѫденъ на изсъхване. Безъ мисъль, безъ чувства и безъ действия, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Той е безплодно растение. Ученикътъ трѣбва да има свѣтла, възвишена мисъль, благородни чувства и действия. Въ мислитѣ си той трѣбва да бѫде оптимистъ, да гледа свѣтло на нѣщата, да не се обезсърдчава. Ученикътъ не трѣбва да мисли за себе си, че е неспособенъ. Ако малкото цвѣте е способно да цъвне и плодъ да върже, колко повече човѣкъ може да направи нѣщо. Всѣки може да направи нѣщо, поне колкото цвѣтето. Мислитѣ, чувствата и действията на ученика трѣбва да бѫдатъ необикновени.

 

Сега, не мислете, че ще минете безъ мѫчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете безъ страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъвнало цвѣте или нарисувано цвѣте. Така сѫщо не е все едно мислитѣ ви да бѫдатъ преживяни, излѣзли отъ дълбочината на вашата душа, минали презъ огъване на сърдцето и разтърсване на ума и тия, които само сѫ прочетени и изговорени. Въ първия случай вие сте минали презъ процеса на цъвтенето, вследствие на което изпитвате вѫтрешно обновяване и бодрость. За предпочитане е човѣкъ да мине презъ страдания, отколкото да прекара лекъ, охоленъ животъ. За предпочитане е човѣкъ цѣлъ день да прекара на лозето, да придобие пришки на рѫцетѣ си, а лицето му да почернѣе, отколкото да нѣма никакви пришки, и лицето му да остане бѣло, незасегнато отъ слънцето.

 

Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дѣлъ въ него. Природата обича работнитѣ, трудолюбивитѣ хора, а на мързеливитѣ дава гръбъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно бѣлъ, а не външно. Външно може да бѫде бѣлъ или черенъ — това не е важно. Отъ всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага, и Богъ ще ви съдействува. Казано е въ Писанието: „Молете се единъ за другъ“! Това значи: помагайте си взаимно! Като видите, че нѣкой е скърбенъ, трѣбва да му се притечете на помощь. Вгледайте се въ положението му, вижте, отъ какво има нужда, и съ общи усилия му помогнете. Ако се нуждае отъ пари, и съ пари ще можете да му помогнете. Съ мисъльта си, човѣкъ може да помага на ближнитѣ си и въ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Велика сила е колективната мисъль. За да вземе участие въ тази мисъль, човѣкъ трѣбва да владѣе своитѣ мисли и чувства. Щомъ постигне това, той може да допринесе нѣщо и въ колективната, обща мисъль на цѣлото човѣчество. За да развие своето сърдце и придобие права мисъль, човѣкъ минава презъ редъ страдания и изпитания.

 

Следователно, трѣбва да знаете, че страданията, презъ които минавате, почиватъ върху известни закони. Тѣ сѫ строго опредѣлени и предвидени. Чрезъ страдания човѣкъ учи, придобива знания. Безъ страдания, и четири факултета да е свършилъ, нищо нѣма да се ползува. Това знание остава само на книга написано, безъ приложение. Истинско знание е онова, посрѣдствомъ което човѣкъ предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нѣщо, нѣкаква болесть, запримѣръ, той лесно може да се справи съ нея. За това отъ него се иска силна воля, да преодолява препятствията, които срѣща на пѫтя си.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „Отличителнитѣ чърти на силната воля“. Волята представя проявения човѣкъ. Човѣкъ се проявява въ своитѣ действия, а не въ своитѣ мисли и чувства. Значи, волята представя човѣка. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговитѣ произведения. — По какво ще познаете художника? — По неговитѣ картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Безъ воля човѣкъ не е изявенъ. Волята е реализиранъ изразъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Тя е изразитель на два свѣта — свѣтътъ на ума и свѣтътъ на сърдцето. На съвременнитѣ хора, както и на окултнитѣ ученици, липсва силна воля. Всички хора трѣбва да работятъ за усилване, за каляване на своята воля. Въ човѣка има вложени енергии отъ години, които могатъ да се използуватъ за работа, за усилване на волята. Запримѣръ, нѣкой е обиденъ отъ нѣкого и държи тази обида въ себе си съ десетки години. Обидата не е нищо друго, освенъ енергия, която седи въ застой. Волята трѣбва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използува разумно. Човѣкъ, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мѣстото на честолюбието е въ задната часть на главата. Когато нѣкой ви обиди, въ задната часть на главата, дето е мѣстото на този центъръ, става сгорещяване. По това ще познаете мѣстото на честолюбието въ себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, отъ дветѣ страни на главата. По това ще познаете, кѫде се намира центъра на страха въ човѣка. Когато нѣкаква външна причина събуди милосърдието ви, въ горната часть на главата си, дето се намира центъра на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.

 

Изобщо, всички природни енергии минаватъ и презъ човѣка, при което всѣка отъ тѣхъ има строго опредѣлено мѣсто. Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия енергии, да знаете мѣстата имъ. Единъ отъ начинитѣ за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрезъ самонаблюдение. Въ това направление, въ Школата се даватъ различни методи за работа. Ще работите съ киселини, съ основи и съ соли. Киселинитѣ представятъ отрицателнитѣ сили въ природата. Въ лабораторията на природата тѣ сѫ толкова необходими, колкото — основитѣ и солитѣ. Въ съвременнитѣ химически лаборатории си служатъ съ киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нѣщо отъ нѣкой човѣкъ, кажете му една обидна дума. Обиднитѣ думи сѫ известенъ родъ киселини. Обиднитѣ думи сѫ богатство. За онзи, който разбира смисъла имъ, всѣка обидна дума има опредѣлена стойность. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но нѣма кой да имъ я каже. Ако на васъ, които не разбирате значението на обиднитѣ думи, ви кажатъ една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажатъ една обидна дума, турете я въ шише, затворете после шишето, поставете надписъ, кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намѣрите човѣкъ да я купи. А тъй, да носите обидата отъ човѣкъ на човѣкъ, да се оплаквате отъ нея, това значи неразбиране на живота. Всѣка обида струва десеть милиона лева. Тъй щото, кажатъ ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно, отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ киселини, които чистятъ човѣшкия характеръ и даватъ потикъ, импулсъ въ живота на човѣка.

 

И тъй, каквото и да правите, лесно нѣма да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Тѣ сѫ необходими. Страданията изглаждатъ човѣшкия характеръ. Обиднитѣ думи пъкъ повдигатъ човѣка. Ние можемъ да направимъ следния опитъ: ще поставимъ единъ отъ ученицитѣ при условия, щото презъ день да му се казва по една обидна дума. Другъ ученикъ пъкъ ще поставимъ при условия презъ день да му се казва по една приятна дума. Опитътъ ще трае три месеца. Следъ това ще проследимъ, кой отъ двамата се е повдигналъ. Онзи, къмъ когото се насочватъ обиднитѣ думи, въ първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начинъ, какъ да отговори на тия, които сѫ  го обидили; следъ това ще започне да мисли, какво съдържа всѣка обидна дума, докато най-после се домогне до нѣкоя гениална мисъль и се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Вториятъ ученикъ, на когото казватъ само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда въ положението си, докато реши, че не трѣбва да работи. Той вижда, че баща му е богатъ и решава да живѣе на негови срѣдства. И, вмѣсто да се повдига, този ученикъ все повече регресира. Като знаете това, използувайте обиднитѣ думи, отдето и да идатъ — отвънъ или отвѫтре. Тѣхнитѣ сокове се криятъ дълбоко въ земята. Пуснете коренитѣ си въ земята да смучите соковетѣ ѝ и да ги пратите горе, въ клонетѣ на вашия животъ. Благодарете, че езикътъ на вашия приятель се е подхлъзналъ и ви е казалъ една обидна дума. Религиознитѣ хора, като не разбиратъ този законъ, създаватъ цѣли скандали помежду си, че имъ казали една обидна дума. Тѣ казватъ: Какъ така, ние, религиознитѣ хора, вмѣсто да живѣемъ добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ обиднитѣ думи. Тѣ сѫ голѣми богатства, торъ за човѣшката душа. Щомъ ви се каже нѣкоя обидна дума, веднага я турете въ шише, да чака, докато дойде нѣкой да я купи. Това значи религиозенъ човѣкъ. Като му кажатъ една обидна дума, да чувствува, че е придобилъ нѣкакво богатство. Това значи, да разбира човѣкъ основнитѣ закони на природата. Като говоримъ за отрицателнитѣ сили въ природата, ние нѣмаме предъ видъ разрушаващитѣ, мъртвитѣ сили, но имаме предъ видъ силитѣ, които съграждатъ, които творятъ. Първитѣ сили природата отстранява, хвърля настрана, като непотрѣбни, а вторитѣ — впрѣга на работа.

 

И тъй, всѣкога дръжте въ ума си идеята за житното зърно. Щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговитѣ стѫпки. Мислено слѣзте съ коренитѣ му въ земята. После излѣзте на повърхностьта на земята, дето ще развиете стъбло и листа; следъ време пъкъ ще цъвнете, плодъ ще завържете и ще узрѣете. Само по този начинъ ще разрешите мѫчнотията, която се е изпрѣчила на пѫтя ви. Като хапнете узрѣлото житно зрънце, мѫчнотията ви ще изчезне. Обидятъ ли ви, скръбни ли сте, правете този опитъ мислено, и не се страхувайте.

 

Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви обиди. Какъ? Казалъ ви, че сте първокласенъ невежа. Сега ще ви дамъ задача, въ продължение на една седмица да трансформирате енергията, която се съдържа въ тази обида, и да се справите съ нея. За тази цель направете следния мисленъ опитъ: вземете семка отъ портокалъ и я посадете мислено въ единъ голѣмъ сѫдъ съ пръсть. Започнете следъ това да следите съ мисъльта си цѣлия пѫть на развитие на тази семка. Слѣзте съ нея заедно въ пръстьта, докато пусне коренчета. Следъ това излѣзте надъ земята и вървете по пѫтя на развитието ѝ: по нейното стъбло, по нейнитѣ листа; следъ това представете си, че се развива цвѣтъ, който узрѣва и дава хубавъ портокалъ. Като видите този красивъ плодъ, изяжте го. Съ това опитътъ е свършенъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, по нѣколко минути, додето стигнете съ мисъльта си. Следната вечерь продължете оттамъ, додето бѣхте стигнали. Първата вечерь семката може само да поникне; втората вечерь — да даде стъбло и листа, третата вечерь — да цъвне и т. н. Така ще продължавате цѣла седмица. Ако семката на нѣкого не успѣе да завърже и да даде зрѣлъ плодъ, това да не го смущава. По този начинъ всѣки ще провѣри, доколко може да концентрира мисъльта си, доколко волята му е силна и т. н.

 

Този опитъ е въ умствения свѣтъ. Следъ време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свѣтъ. За сега, обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всѣка мѫчнотия, при всѣка обида, нанесена отъ близки или далечни на васъ лица, правете опита мислено. По този начинъ вие ще калите ума, сърдцето и волята си.

 

Когато се натъквате на отрицателни мисли, или преживявате отрицателни състояния, бѫдете внимателни, да не ги задържате дълго време въ организъма си, защото тѣ внасятъ отрови въ кръвьта, отъ които трѣбва да се освобождавате. Тѣзи отрови сѫ подобни на отровитѣ, които бацилитѣ образуватъ при размножаването си. За да дойде организъмътъ въ своето нормално състояние, лѣкаритѣ препорѫчватъ различни лѣкарства, които иматъ за цель да свържатъ тия отрови въ безвредни за организъма съединения, и впоследствие да ги изхвърлятъ навънъ. Въ такива случаи ние препорѫчваме пиене на гореща вода. Болниятъ трѣбва да изпие нѣколко чаши гореща вода, която да разреди серума, въ който бацилитѣ се размножаватъ. По този начинъ тѣхната размножителна сила се намалява, и организъмътъ дохожда въ своето нормално състояние.

 

Упражнение. Изнесете рѫцетѣ си предъ гърдитѣ и допрете върховетѣ на палеца и на малкия пръстъ отъ едната рѫка съ палеца и малкия пръстъ на другата така, че рѫцетѣ, съ дланитѣ надолу, да образуватъ права линия, успоредна на раменетѣ. При това положение, палцитѣ и малкитѣ пръсти оставатъ неподвижно допрѣни съ върховетѣ си, а тритѣ срѣдни пръсти сѫ подвижни, при което, тия на дѣсната рѫка поставяте върху тритѣ свободни пръсти на лѣвата и ги плъзгате по тѣхъ, докато се допратъ съ върховетѣ си. После плъзгате сѫщитѣ пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че съ видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате рѫцетѣ надолу, додето е възможно, но тъй, че малкитѣ пръсти и палцитѣ да останатъ неподвижно прикрепени, а дланитѣ на рѫцетѣ да бѫдатъ успоредно съ плоскостьта на тѣлото, т. е. палцитѣ да сочатъ нагоре, а малкитѣ пръсти — надолу. При това положение, тритѣ свободни пръсти на лѣвата рѫка се плъзгатъ върху тритѣ свободни пръсти на дѣсната рѫка — първо отгоре, а после отдолу, безъ да се упражнява мислено нѣкакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на рѫцетѣ въ първото положение, успоредно на раменетѣ, съ дѣснитѣ пръсти върху лѣвитѣ. Упражнението се продължава по сѫщия начинъ. Презъ времето, докато трае упражнението, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ рѫцетѣ и пръститѣ.

 

Правете това упражнение десеть деня наредъ, всѣка вечерь по петь минути, преди да си легнете. Веднага следъ него направете упражнението съ портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи, всѣка вечерь, преди лягане, ще употрѣбявате по 20 м. за дветѣ упражнения. Когато работитѣ на човѣка се объркватъ, той държи палцитѣ си надолу; щомъ работитѣ му почнатъ да се уреждатъ, той държи палцитѣ на рѫцетѣ си нагоре.

 

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

 

— Тя постоянно ни весели.

 

24 Лекция отъ Учителя, държана на

11 априлъ, 1923 г. София.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...