Jump to content

1923_02_14 Предназначение на слънцето, луната и звездитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 


Предназначение на слънцето,
луната и звездитѣ.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

  Четоха се темитѣ:  „Предназначение на слънцето, луната и звездитѣ“.
 
  За следния пѫть пишете върху темата:  „Първата мисъль, която се е родила въ човѣшкия умъ“. Мислете върху този въпросъ и свободно кажете мнението си. Всѣки ще има особено мнение, ще прилича на старитѣ български абаджии, които размѣрватъ плата съ различни мѣрки.
 
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездитѣ, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Подъ думата  „виждане“ подразбирамъ познаване на нѣщата. Само онзи вижда, който знае, който познава нѣщата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате единъ обикновенъ човѣкъ, какво нѣщо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е свѣтло, крѫгло тѣло, което изпраща на земята своята топлина и свѣтлина. Знаете ли положително, каква минимална часть отъ небесното пространство съставя слънчевиятъ дискъ? Ако слънцето е милионъ и петстотинъ пѫти по-голѣмо отъ земята, знаете ли, колко такива слънца могатъ да изпълнятъ цѣлото небе?
 
  Следователно, когато говоримъ за слънцето, ние нѣмаме предъ видъ само външното слънце. То е отражение на голѣмото, на великото вѫтрешно слънце. За да си представи, какво нѣщо е вѫтрешното слънце, човѣкъ трѣбва да мисли, да разглежда нѣщата по духъ, а не по буква, т. е. по външна форма. Запримѣръ, ако ви запитатъ, какво нѣщо е човѣкътъ, ще кажете, че човѣкъ е сѫщество съ глава, съ две очи, съ две уши, съ носъ, съ уста, съ две ръце, съ два крака и т. н. — Не, това не е човѣкъ. То е все едно детето да нарисува единъ паунъ и да каже, че това е паунъ. Рисунката на пауна не представя още никакъвъ паунъ. Външната форма, тѣлото не представя още самото съдържание. Тѣлото на човѣка е символъ, но идеитѣ не произлизатъ отъ тѣлото. Тѣ само се проявяватъ чрезъ тѣлото. Мислете върху този въпросъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живѣете въ заблуждения, вие се намирате въ положение на хипноза, която държи съзнанието ви въ сънно състояние. За да бъдете свободни отъ тия състояния, вие трѣбва да имате въ себе си велика, свещена идея, която носи животъ.
 
  Сега всички хора говорятъ за слънцето, като за картина на нѣкой великъ художникъ. Щомъ е така, трѣбва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния авторъ и, като Го намѣрите, да почувствувате въ себе си нѣкакъвъ подемъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ говорятъ за слънцето, възхищаватъ се отъ него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена въ слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голѣмото си значение като носитель на животъ, слънцето е създадено да буди мързеливитѣ хора, да не ги оставя много да спятъ. Които спятъ следъ изгрѣването на слънцето, тѣ ще се видятъ въ чудо отъ комаритѣ, които ще ги хапятъ. И тогава, искатъ - не искатъ, ще се събудятъ. Като се обръщатъ къмъ слънцето, евангелиститѣ казватъ: О, слънце на душата ми! Следъ това пъкъ казватъ, че не знаятъ, защо слънцето е създадено.
 
  Слънцето, луната, звездитѣ сѫ символи на нѣщо. Слънцето, запримѣръ, означава държава. Когато единъ народъ, едно племе, една раса или цѣлото човѣчество се организира въ една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. Въ Писанието се казва, че слънцето, луната и звездитѣ ще потъмнѣятъ и ще изгубятъ свѣтлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята свѣтлина. Луната представя известна религиозна система, независимо отъ това, дали е права или крива. Звездитѣ пъкъ представятъ великитѣ хора на земята. Значи, ще дойде день, когато държавитѣ, религиознитѣ системи и великитѣ хора на земята ще изгубятъ своята сила и свѣтлина и ще паднатъ отъ своето величие. Поетитѣ възпѣватъ слънцето, луната и звездитѣ. Вѣрно ли е всичко, което тѣ пишатъ?
 
  Представете си, че имате правата линия А————————В. Тази линия означава движение на човѣшката рѫка, насочена къмъ нѣкой предметъ. Съзнателно ли е това движение? То може да бѫде съзнателно, може да бѫде и несъзнателно. Едновременно съ движението на рѫката се извършва движение и въ нѣкоя часть на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че въ точка А на правата линия е поставенъ кошъ съ ябълки. Едно дете минава покрай този кошъ, вижда ябълкитѣ и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира предъ коша и започва да го разглежда отъ всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира рѫката си напредъ, пъха я вѫтре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на рѫката къмъ коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана въ единъ мозъченъ центъръ надъ слѣпитѣ очи. Този центъръ е нареченъ центъръ на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Другъ центъръ, който се намира подъ слѣпитѣ очи — центърътъ на охотливостьта заставя детето да вкуси ябълката. Въ движението си, тѣзи два центъра вървятъ пакъ по права линия. Единиятъ отъ тѣхъ заставя човѣка да скрие това, което е взелъ, да го държи надолу. Другиятъ центъръ — на охотливостьта, събужда въ човѣка желание да опита, т. е. да вкуси това, което е взелъ. Като последствие на тия две движения ще имате резултантното движение АД. Това движение се нарича коренъ на желанията. 
 
1923_02_14_f1.gif
 
Линията СД означава размѣра, интенсивностьта на желанията. Нѣкои желания не могатъ да се реализиратъ. Това зависи отъ тѣхната интенсивность. Колкото по-слаба е интенсивностьта на желанията, толкова по-малка е вѣроятностьта за тѣхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга отъ рѫката на детето, желанието му нѣма да се изпълни. Какво трѣбва да направи детето? — Трѣбва да търси планъ за реализиране на своето желание. Значи, всѣко желание, или всѣка мисъль има нѣколко елемента, отъ които зависи реализирането ѝ. Първиятъ елементъ е изразенъ чрезъ линията АВ, който представя възможность за реализиране на дадено желание въ зависимость отъ условията, вложени въ човѣка за даденъ случай. Елементътъ СД означава интенсивность на желанието. Елементътъ ВД представя подема на човѣка къмъ реализиране на желанието. Линията АД представя препятствие, турено на пѫтя на едно желание. Това препятствие може да е поставено въ видъ на стена, или нѣкаква преграда. Щомъ се натъкнете на тази преграда, у васъ веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по нѣкакъвъ начинъ. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, презъ което да минете на другата страна.
 
  Да се върнемъ къмъ предназначението на слънцето, луната и звездитѣ. Думата „предназначение“ всѣкога подразбира показалецъ на известно желание. Въ всѣко желание е вложена интенсивность, сила за неговото постигане. Казваме, че човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, ученъ да стане. Дали ще стане ученъ, това е въпросъ. Въ желанието на човѣка да стане ученъ трѣбва да е вложена интенсивность. За да се добие тази интенсивность, която е въ състояние да реализира желанието на човѣка, три сили трѣбва едновременно да действуватъ въ една и сѫща посока. Само при участието на тѣзи три сили, учениятъ човѣкъ може да реализира своето предназначение. Тѣзи три сили сѫ силитѣ на ума, на сърдцето и на волята въ физическия свѣтъ; силитѣ на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ въ духовния свѣтъ и силитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината въ Божествения свѣтъ. Какво е казано въ Библията за предназначението на слънцето, луната и звездитѣ? — Богъ създаде слънцето, луната и звездитѣ, за да отдѣли деня отъ нощьта, свѣтлината отъ тъмнината, доброто отъ злото и да бѫдатъ знамение за дни, за години и за времена. Тѣ сѫ създадени за знамение на всички събития, които ставатъ въ човѣшкото съзнание. Тѣ опредѣлятъ крѫга на живота.
 
 Върху зададената тема „предназначение на слънцето, луната и звездитѣ“, нѣкои се въздържатъ да пишатъ, съ което искатъ да кажатъ, че не знаятъ, какво е предназначението имъ. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нѣщо. Отъ всѣка тема гледайте да извадите известна поука. За да постигнете това, освободете се отъ личния елементъ въ себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпросъ, защо свѣтътъ е създаденъ. Никой не може да отговори на този въпросъ, но въпрѣки това свѣтътъ има свое предназначение. Защо е създаденъ свѣтътъ? — Свѣтътъ е създаденъ за хората, които, въ сравнение съ сѫществата отъ възвишения свѣтъ, сѫ деца, изпратени на земята да се учатъ като въ забавачница. Въ далечното минало и хората като души сѫ прекарвали на небето, но понеже правили голѣми смущения, Богъ се видѣлъ въ чудо и ги изпратилъ на земята да се освободи отъ тѣхъ.
 
  Сѫщото става и на земята. Когато нѣкое дете вдига голѣмъ шумъ въ кѫщи, майка му го праща въ градината да се поразходи малко, а тя да е свободна отъ неговитѣ безпокойствия. Кѫде е било това дете преди да се роди? То е живѣло въ ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щомъ се е реализирала отвънъ, тази идея се е облѣкла въ плъть, въплътила се. Тогава тя придобила други отношения къмъ външния свѣтъ. Мислили ли сте нѣкога върху себе си, какво представяте като индивидъ? Ще кажете, че сте човѣкъ. Като човѣкъ, именно, имате ли ясна идея, какво нѣщо представяте? Ще кажете, че се познавате. Какъ се познавате? Днесъ сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате отъ нѣкаква болесть и изгубвате и руменината, и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите, кѫде остана вашето здраве, какво стана съ васъ, че не се познавате. За да не изпада въ това положение, човѣкъ трѣбва да намѣри въ себе си онази отличителна чърта, която при никакви условия не се мѣни — всѣкога остава една и сѫща. Какво ще бѫде положението ви, ако се намѣрите въ единъ свѣтъ, въ който всички хора си мязатъ външно: очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака— всичко е еднакво. Освенъ това, всички говорятъ, движатъ се, работятъ по единъ и сѫщъ начинъ. При туй положение вие по никой начинъ нѣма да се познаете. Въ такъвъ случай, ще потърсите нѣкакво вѫтрешно различие. Първоначално хората външно сѫ си приличали, но вѫтрешно сѫ се различавали. Вѫтрешното различие се дължи на това, че тѣ не сѫ излѣзли едновременно отъ Божественото съзнание, но последователно. Значи, тѣ се различаватъ вѫтрешно, по отношение на времето и пространството. Вѫтрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вѫтрешното различие на душитѣ постепенно се е отразявало и върху човѣшкитѣ лица.
 
  Допуснете, че ви дадатъ задача, отъ сто души, които външно си приличатъ, да различите всѣки единъ по отдѣлно. Какъ ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко съ него и ще му турите нѣкакъвъ белегъ. Ще отидете при втори, ще му турите другъ белегъ. Така ще обиколите всички, и на стотѣ души ще турите нѣкакъвъ специфиченъ белегъ. Каквото да правите, вие мѫчно ще решите задачата. Като е предвидѣла всичко това, природата сама е поставила нѣкакъвъ специфиченъ външенъ белегъ на всѣки човѣкъ, да се различаватъ единъ отъ другъ: на едного очитѣ и косата сѫ черни; на другъ очитѣ и косата сѫ свѣтли; трети пъкъ се отличава отъ другитѣ по ръстъ, по форма на тѣлото, по начинъ на ходене и т. н. При това положение на нѣщата, естествено е всѣки човѣкъ да си състави ясна представа за себе си. Той самъ даже трѣбва съзнателно да търси онази основна чърта въ себе си, по която се различава отъ всички хора.
 
  Съвременнитѣ хора говорятъ за невидимъ свѣтъ, за бѫдещъ животъ. Какъ ще живѣятъ въ този свѣтъ, когато напуснатъ тѣлото си? Какъ ще се познаватъ едни други? Ще кажете, че ще се познаватъ по двойника си, който прилича на физическото тѣло. — Това сѫ думи само. Вие не знаете още, какво представя двойникътъ. Важно е човѣкъ да знае своята основна, отличителна чърта. Тази чърта се крие въ времето на неговото излизане отъ Великото Божествено съзнание. Раждането на човѣка отъ Битието е толкова важенъ моментъ, колкото е важенъ моментътъ на раждането му на земята. Запримѣръ, казватъ за нѣкой човѣкъ, че се е родилъ при изгрѣвъ слънце, въ шесть часа, 45 минути, десеть секунди и петь терци. (— Какъ можемъ да различимъ времето и пространството?) — По интенсивностьта на движението (диаметърътъ — времето) и голѣмината на крѫга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човѣка на земята и раждането му, т. е. излизането му като душа отъ Божественото съзнание. Моментътъ на излизане на душата отъ Великото съзнание е точно опредѣленъ. Въ това отношение всѣка душа представя единица, т. е. нѣкаква строго опредѣлена величина. Важна е тази единица въ живота. Въ Божественото съзнание тя играе голѣма роля и заема особено мѣсто. Щомъ сте влѣзли въ живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е въ състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е потикнала да слѣзете на земята. Не само единъ пѫть, но много пѫти човѣкъ ще слиза на земята и при това въ различни форми: ту като мѫжъ, ту като жена, ту като старъ дѣдо или стара баба, ту като царь и т. н. Ако ви попитатъ, коя е основната чърта на този човѣкъ, нѣма да знаете. И той самъ не се познава. Ако го поставите предъ образитѣ на неговото минало, той ще отрече всички, освенъ царскиятъ образъ. Ще каже: Азъ се познавамъ като царь, когато съмъ воювалъ съ сабя на бойното поле. Защо помни само този образъ? — Защото той е единъ отъ силнитѣ моменти на неговото минало.
 
  И тъй, различнитѣ въплъщения въ Битието не сѫ нищо друго, освенъ силнитѣ аспекти на живота, които иматъ положителенъ и отрицателенъ характеръ. Като окултни ученици, вие трѣбва да имате истинска свѣтлина върху въпроса. Що се отнася до практическия животъ и силнитѣ и слабитѣ, и добритѣ и лошитѣ аспекти сѫ необходими. Силното добро всѣкога има за контрастъ силното зло. Що е злото въ случая? — Злото представя високъ планински връхъ, съ своитѣ вѣчни снѣгове, които замразяватъ човѣка, както умразата заледенява човѣшкото сърдце. Който се качи на този връхъ, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свѣтъ, дето всичко никне, расте и се развива. Въ духовния свѣтъ нѣщата сѫ обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи, тамъ дето на физическия свѣтъ има студъ, въ духовния свѣтъ има горещина. И обратно: тамъ, дето въ духовния свѣтъ има горещина, на физическия свѣтъ има студъ. Сѫщото може да се каже и по отношение на човѣшкото съзнание. Когато въ една область на човѣшкото съзнание е свѣтло, въ друга нѣкоя область е тъмно.
 
  Човѣкъ трѣбва да знае, че задъ топлината нѣкѫде седи студа; задъ свѣтлината седи тъмнината; задъ доброто седи злото; задъ ученостьта седи невежеството. Изобщо, задъ всѣко изобретение, или задъ всѣка идея седатъ редица мислители, редица работници, които се проявявали въ сѫщото направление. Нѣкой ученъ открие нѣщо и казва, че внесълъ нова идея въ науката. Да мислите, че този ученъ, именно, самъ е открилъ нѣщо, то е все едно коньтъ, който е пренесълъ житото въ хамбара на господаря си, да казва, че самъ го е пренесълъ. — Не, задъ коня седи колата, а въ колата — земедѣлецътъ, който върши главната работа. Той е главниятъ факторъ въ пренасянето на житото. На сѫщото основание казваме, че учениятъ, който е измислилъ нѣщо ново въ науката, не е нищо друго, освенъ впрегнатъ конь, заставенъ отъ господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме отъ факта, че учениятъ самъ се чуди, какъ е могълъ да се домогне до това откритие.
 
  Следователно, всѣки за себе си ще знае, че той не е главниятъ факторъ за новото, което иде въ свѣта. Той е носитель само на идеи, които идатъ отъ по-високи сфери. Както човѣкъ се ражда и преражда, така и идеитѣ се раждатъ и прераждатъ, пренасятъ се отъ единъ човѣкъ на другъ. Както една идея е най-добре изнесена въ последния моментъ на развитието си, така и сегашниятъ животъ за всѣки човѣкъ е най-добъръ, макаръ условията на живота му да сѫ такива, че го заставятъ сериозно да мисли. Наистина, човѣкъ трѣбва да бѫде заставенъ да мисли. Мнозина не обичатъ да работятъ. За да обикнатъ работата, Провидението ги поставя при бедни условия, и тѣ се принуждаватъ да научатъ различни изкуства. Дето има камшикъ, тамъ има работа, трудъ, усилия. Следъ всичко това нѣкой ще каже, че е ученъ човѣкъ. Да, ученъ е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставятъ да работи. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да изучавате окултната наука, но безъ да пренебрегвате официалната. Тя е предговоръ къмъ окултната наука. Тя е създадена отъ онѣзи възвишени, разумни сѫщества, които рѫководятъ сѫдбата на човѣчеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
 

  Всички хора се стремятъ къмъ знания. Знанията, къмъ които се стремятъ, не сѫ сѫществени, но сѫ необходими. Тѣ сѫ подготовка, приготвяне за онова, което въ бѫдеще ще получатъ. Старитѣ гърци сѫ казвали, че човѣкъ трѣбва да познае себе си. Христосъ пъкъ е казалъ:  „Възлюби ближния си като себе си!“ Думитѣ „себе си“ подразбиратъ мѣрка, съ която се опредѣлятъ всички нѣща. Азъ-тъ, себе си е мѣрката съ която човѣкъ опредѣля любовьта къмъ своя ближенъ. Следователно, когато любишъ ближния си, ти трѣбва да мислишъ за себе си. Когато искашъ да познаешъ себе си, ти трѣбва да мислишъ за Бога. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила“. Значи, Богъ е мѣрка. За какво? — За познаване на себе си. При това положение любовьта къмъ Бога се осмисля.
 
  И тъй, слънцето е емблемъ. То символизира Бога на физическия свѣтъ. То представя великия принципъ, който дава животъ. Слънцето означава любовьта на човѣка къмъ Бога. Луната представя самия човѣкъ, а звездитѣ — любовьта на човѣка къмъ ближнитѣ. Слънцето е Богъ, луната — човѣкътъ, звездитѣ — неговитѣ ближни. Следователно, за да познаете звездитѣ, трѣбва да мислите за луната; за да познаете луната, трѣбва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само следъ като слънцето я освѣти. Само слънцето е въ състояние да ни открие луната. Когато слънцето залѣзе, то хвърля свѣтлина върху луната, и тя става видима за насъ. Когато луната се скрие, тя хвърля свѣтлината си върху звездитѣ, и тѣ ставатъ видими за насъ. Значи, слънцето трѣбва да се скрие, за да се види луната. И луната трѣбва да се скрие, за да се видятъ звездитѣ. Този законъ сѫществува и въ обществения животъ. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трѣбва да бѫде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля свѣтлината си върху него. Ако искате да познаете ближнитѣ си, съзнанието ви пъкъ трѣбва да бѫде на противоположната страна. При това положение само животътъ има смисълъ.
 
  Съ зададената тема „предназначение на слънцето, луната и звездитѣ“ имахъ предъ видъ да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вѫтрешно, духовно слънце, което е свързано съ духовния животъ на човѣка. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всѣки знае нѣщо. Когото запитате за слънцето, ще ви каже, че то действува благотворно върху растенията. Подъ неговитѣ лѫчи тѣ растатъ, цъвтятъ, връзватъ плодове, зрѣятъ, а ние опитваме зрѣлитѣ, сладки плодове. Ако се зададе въпроса, защо сѫ създадени небеснитѣ свѣтила, лесно може да се отговори. Всичко въ свѣта е създадено, за да мислятъ и да учатъ хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нѣщо, това значи, да имате точно опредѣлена, конкретна идея върху този предметъ. Казвате, че мислите за приятеля си. Какъ мислите? Ще кажете, че като си спомните нѣщо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи, да влѣза въ връзка съ него, и той да почувствува, че съмъ помислилъ за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, въ което ще му съобща, че се намирамъ въ добро разположение на духа, че съмъ свършилъ една сериозна работа и сега имамъ предъ видъ да заема нѣкаква служба, да приложа това, което съмъ научилъ. Като сподѣля съ приятеля си това, което ме радва, азъ се свързвамъ съ него.
 
  Изобщо, всѣка мисъль, всѣка идея трѣбва да бѫде строго опредѣлена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че въ този моментъ е нѣкѫде на театъръ, или на концертъ, това не е мисъль. Истинска, положителна мисъль е само онази, която носи въ себе си известно благо, както за самия човѣкъ, така и за окрѫжаващитѣ. Ближнитѣ ни трѣбва да се ползуватъ поне отъ излишъка на това благо. Този законъ сѫществува и въ природата. Отъ изобилието, съ което разполага, природата всѣки моментъ отдѣля по нѣщо за всички живи сѫщества.
 
  Съвременнитѣ хора не се спиратъ върху този законъ и казватъ, че никой не ги обича, никой не се грижи за тѣхъ. Щомъ получатъ нѣкакво благо, тогава казватъ, че има кой да ги обича и да се грижи за тѣхъ. Кой е първиятъ признакъ на любовьта? Мнозина подържатъ, че първиятъ признакъ на любовьта е жертвата. Така ли е въ сѫщность? Въ това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и какъ трѣбва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасятъ. Понѣкога човѣкъ съзнава, че трѣбва да направи нѣкаква жертва, но ще я направи късно, когато моментътъ е пропуснатъ.
 
  Детето на една циганка заболѣло тежко. Въ време на болестьта си то казвало на майка си: Мамо, купи ми малко медъ. — Ще купимъ, мама. — Мамо, искамъ малко масло. — Ще купимъ, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купимъ, мама. — Мамо, ядатъ ми се ябълки. — Ще купимъ, мама, всичко ще купимъ. Единъ день детето умрѣло, не могло да издържи на болестьта. Като видѣла това, циганката си казала: Горкото детенце, умрѣ, но поне си хапна отъ всичко, каквото пожела. Питамъ: Какъвъ смисълъ има въ такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичьта е цвѣтъ, който на време трѣбва да се опраши. Закъснѣе ли пчелата или пеперудката да дойде на време, цвѣтецътъ изсъхва, безъ да завърже. Между цвѣта и пеперудата трѣбва да става правилна обмѣна, и то на опредѣленото за това време.
 
  Когато съзнанията на две сѫщества сѫ будни, тѣ на време се жертвуватъ, взаимно си услужватъ и на време изпълняватъ Божия законъ. Като знаете това, бъдете будни на време да използувате и най-малкитѣ моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, да бѫде изправенъ въ своитѣ прояви, да не изпуща и най-малкитѣ моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание въ човѣка. Когато Божественото съзнание работи въ човѣка, той придобива благъ изразъ на очитѣ, лицето му става свѣтло и е готовъ на всички жертви. Каквото има, той е готовъ да го сподѣли съ ближнитѣ си. Щомъ Божественото съзнание го напусне, той става обикновенъ човѣкъ. Докато Божественото съзнание присѫтствува въ човѣка, той има стремежъ къмъ възвишеното и е готовъ на всѣкакъвъ подвигъ. Божественото повдига падналитѣ души, поставя ги на правъ пѫть и ги подкрепва. Щомъ пренебрегне Божественото въ себе си, човѣкъ пада духомъ, започва да става грубъ, недоволенъ и е готовъ на всички престѫпления. Това се забелязва не само въ отдѣлния човѣкъ, но и въ цѣлия свѣтъ. Когато Божественото съзнание отсѫтствува, навсѣкъде въ свѣта се вършатъ престѫпления. Когато Божественото съзнание присѫтствува, доброто се проявява навсѣкъде. Това сѫ състояния, които хората наричатъ день и нощь. Кѫдето Божественото съзнание присѫтствува, тамъ е деньтъ на живота. Кѫдето Божественото съзнание отсѫтствува, тамъ е нощьта на живота. Въ първия случай слънцето царува, а въ втория — луната.
 
  Всѣко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко нѣкѫде въ човѣка, е Божественото начало въ него. То опредѣля човѣка като човѣкъ. Единственото нѣщо, което индивидуализира човѣка, това е Божественото начало въ него. Докато мисли за Бога, човѣкъ познава себе си. Щомъ престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Богъ е огледало за човѣка. Въ Него само можемъ да се оглеждаме и познаваме.
 
   Темата, която ви дадохъ за следния пѫть, бѣше: „Първата мисъль, която се е родила въ човѣшкия умъ“. Мислете върху тази тема, безъ да прибѣгвате до онова, което сѫ казали нѣкои автори. Важно е да се върнете къмъ вашето минало, тамъ да намѣрите своята първа мисъль. Само тамъ ще намѣрите истината. Истината не е въ обикновения, въ всѣкидневния животъ. Тя е въ Първичния животъ, дето душата живѣе. Чистата вода не е въ рѣката, кѫдето има много примѣси. Чистата вода е въ планинския изворъ. Тамъ ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той самъ ще отиде на извора да се напие. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Единъ отива на извора, а останалитѣ си наливатъ отъ неговото шише. — Не, щомъ водата излиза вънъ отъ извора и се пренася отъ човѣкъ на човѣкъ, тя губи вече своята чистота, своята девственость. Така пренесена тази вода, тя не е вече отъ извора, но отъ рѣката, въ която има много примѣси. Единъ авторъ изнесълъ една истина. Другъ нѣкой възприелъ тази истина и я предалъ на трети. Третиятъ я предалъ на четвърти и т. н. Това е вода отъ рѣка, но не отъ самия изворъ. Ако въ продължение на единъ месецъ болниятъ излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи отъ самото слънце повече, отколкото, ако чете всичко, каквото ученитѣ сѫ казали за него.
 
  Помнете правилото: Вѣрвайте въ Божественото съзнание, което работи въ човѣка и никога не се колебайте въ него. Докато вѣрвате въ Божественото въ себе си, вие сте въ деня на живота. Щомъ се усъмните и разколебаете въ него, вие сте въ нощьта на живота. Страшно нѣщо е съмнението! Въ тази область сѫ падали голѣми адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение въ душата имъ, за да паднатъ отъ голѣмата висина, до която сѫ достигнали. И апостолъ Павелъ казва: „Боя се, като проповѣдвамъ на хората, самъ да не бѫда отхвърленъ“. Съ тѣзи думи той изказва страха си отъ съмнението. Дайте мѣсто на Божественото съзнание въ себе си и не се страхувайте. За това, обаче, се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човѣка е будно, той ще бѫде изпълненъ отъ добри и благородни мисли и чувства.
 
  Отъ всичко, което досега ви говорихъ, 25% ви е ясно, а 75% — тъмно. Това е достатъчно. Използувайте онова, което ви е ясно. Приложете го въ живота си, ако искате да имате успѣхъ.
 
  Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъль, която се е родила въ ума ви. За да дойдете до тази мисъль, представете си, че въ този моментъ излизате отъ Бога и проследете първата мисъль, която мине презъ ума ви. Ако не можете да намѣрите тази мисъль, не се смущавайте. При свободно време пакъ ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъль, за да се ползувате отъ нея. Приятно е човѣкъ да мисли.
 

 

*

17 Лекция отъ Учителя, държана

на 14 февруарий, 1923 г. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...