Jump to content

1923_01_03 Прояви на съзнанието


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Прояви на съзнанието.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Размишление.

 

Чете се резюме отъ темата: „Признаци на проявеното човѣшко съзнание въ най-високата си степень“.

 

Представете си, че имате три съзнания: съзнанията А, В и С. Тѣ сѫ произлѣзли едно отъ друго. Отъ съзнанието А е произлѣзло съзнанието В, а отъ В е произлѣзло съзнанието С. Значи, съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява въ областьта на времето и пространството. Какви сѫ отношенията на тритѣ съзнания къмъ времето и пространството? Да приемемъ, че съзнанието А се е проявявало презъ периода на пролѣтьта, съзнанието В — презъ периода на лѣтото, а съзнанието С — презъ периода на есеньта. Въ зависимость отъ годишнитѣ времена се опредѣлятъ отношенията между тѣзи три съзнания. Сѫщевременно всѣко съзнание опредѣля, какви сѫ били материята и условията презъ времето, когато то се е проявявало. Запримѣръ, отъ съзнанието А може да се опредѣли, какви сѫ били условията и материалитѣ, съ които даденъ човѣкъ е разполагалъ въ пролѣтьта на своя животъ. Като се знае това, всѣки човѣкъ може да се върне въ своето минало, да види, какви сѫ били условията, при които се е развивало неговото съзнание. Въ това отношение окултниятъ ученикъ трѣбва да научи закона, съ помощьта на който може да се връща въ своето минало, като въ архива. Щомъ разрови тази архива, той ще види, какви сѫ били условията, презъ които е миналъ въ предишнитѣ си сѫществувания, докато дойде до сегашното си развитие. Въ различнитѣ животи той е минавалъ презъ различни условия, които сѫ внесли въ неговото съзнание различни сили, различни качества и способности.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ. Запримѣръ, нѣкой день сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени съ възвишени мисли и идеи, съ благородни желания да помагате на човѣчеството. На другия день, обаче, всичко това изчезва; вие падате духомъ и казвате: Не струва да живѣе човѣкъ за другитѣ. Всѣки трѣбва да мисли за себе си. Питамъ: на какво се дължи тази рѣзка промѣна въ разположението? Въ първия случай вашето съзнание е минало презъ пролѣтьта на живота ви; значи, вие сте се намирали въ съзнанието А. При втория случай сте влѣзли въ съзнанието С, когато сте преживѣвали състояние, подобно на есеньта на вашия животъ. Какво е отношението между тѣзи две съзнания А и С? Ако дадете тази задача на единъ математикъ, или механикъ, тѣ лесно ще я решатъ. Запримѣръ, единъ тренъ се движи съ известна бързина. Вие можете да усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на воднитѣ пари въ котела. Какъ ще усилите бързината на движението на съзнанието? Ако е въпросъ до бързина на трена, тази задача лесно се решава — ще увеличите вѫглищата, ще усилите огъня. Когато става въпросъ за съзнанието, отде ще вземете огънь, вѫглища?

 

Запримѣръ, пѫтувате презъ съзнанието D, при голѣмъ снѣгъ, виелица и студъ. При това съзнание, което представя зимата на вашия животъ, вие имате лошо настроение, лошо разположение на духа. Краката и рѫцетѣ ви сѫ измръзнали, треперите отъ студъ. Влизате въ стаята при майка си, гледате часъ по-скоро да се стоплите, а тя иска да ѝ разкажете, де сте били, какво сте правили. Можете ли въ такова състояние да говорите? Вие трѣбва да вземете снѣгъ да натъркате измръзналитѣ си рѫце и крака и следъ това да говорите съ майка си. Ще каже нѣкой: Защо не измиете краката си съ гореща вода, а ги търкате съ снѣгъ? Вие знаете пословицата: „Клинъ клинъ избива“. Или, злото съ зло се лѣкува. Ако нѣкой човѣкъ е преялъ, какъ ще му помогнете? Ще го заставите по нѣкакъвъ начинъ да повърне храната, или да вземе очистително. И въ единия, и въ другия случай трѣбва да се действува бързо. Иначе, има опасность отъ отравяне на кръвьта. Такива отравяния могатъ да се предизвикатъ и въ съзнанието на човѣка отъ наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човѣкъ се намира въ съзнанието D, т. е. въ зимата на своя животъ. Следователно, споредъ философията, която е изработилъ за живота, човѣкъ може да живѣе въ едно отъ тия четири съзнания А, В, С и D и тогава животътъ за него ще бѫде или адъ, или рай.

 

Често въ живота на човѣка тѣзи съзнания си влияятъ взаимно. Въ това влияние се забелязватъ известни пермутации, които могатъ да се отразятъ благоприятно, или неблагоприятно върху човѣка. Да допуснемъ, че съзнанието А представя възходещо състояние, при което самото съзнание се движи къмъ даденъ центъръ, като се ту отдалечава, ту приближава къмъ него. Когато се приближава къмъ своя центъръ, съзнанието на човѣка придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пъкъ съзнанието В се намира въ низходещо състояние, казваме, че то се отдалечава отъ своя центъръ, вследствие на което приема по-малко енергия. Щомъ приема по-малко енергия, и движението му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете, въ какво състояние се намиратъ съзнанията А и В, опредѣлете, въ какво състояние ще се намира съзнанието С — въ възходещо, или низходещо? Разсѫждавайте свободно, безъ да се страхувате, че можете да направите нѣкаква грѣшка. И да направите нѣкаква грѣшка, това е естествено, нѣма защо да се смущавате. Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С — месечината, която се движи около земята. При това, допуснете, че съзнанието В е въ възходещо състояние. Опредѣлете тогава, въ какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като се ту приближава, ту отдалечава отъ него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира въ възходещо, или низходещо състояние.

 

И тъй, когато се говори за възходещо и низходещо състояние на съзнанието, имаме предъ видъ добритѣ и лошитѣ разположения на духа. Когато е веселъ, разположенъ, радостенъ, човѣкъ се намира въ възходещо състояние на съзнанието. Когато е мраченъ, тѫженъ, скърбенъ, той се намира въ низходещо състояние на съзнанието си. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да внесе равновесие въ съзнанието си? Какъвъ е лѣкътъ въ този случай? Какво трѣбва да направите, за да излѣкувате нѣкой човѣкъ, който страда? Съ какво се лѣкува глада? — Съ хлѣбъ. — Съ какво се лѣкува жаждата? — Съ вода. Значи, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на елементитѣ, които влизатъ въ съзнанието му за всѣки даденъ моментъ, за да може да ги превръща отъ низходещо въ възходещо състояние. Представете си, че сте скръбни. Какъ ще превърнете скръбьта си въ радость, или най-малкото, какъ ще се освободите отъ скръбьта? (— Ще се молимъ). — Представете си, че не знаете да се молите. (— Ще плачемъ). — Не можете и да плачете. (— Ще пѣемъ). — Не сте пѣвецъ, не знаете да пѣете. (— Тогава ще намѣримъ нѣкой по-скърбенъ отъ насъ и ще започнемъ да го утешаваме. По този начинъ ще трансформираме състоянието си). — Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава нищо друго, освенъ да търпите. Това търпение се налага отъ самия животъ. Чрезъ търпението човѣкъ придобива свобода. Само търпеливиятъ може да бѫде свободенъ. И обратно: само свободниятъ човѣкъ може да търпи. Свобода и търпение вървятъ паралелно. Търпението е качество на волята, а неволята е отрицателно качество на ума. Когато не мисли, не разсѫждава, човѣкъ изпада въ неволя, и тогава минава за глупавъ. Той носи и страдания, и мѫчнотии, но по неволя. Неволята подразбира безволие.

 

1923_01_03_f1.gif

 

Казваме, че отъ съзнанието А е произлѣзло съзнанието В, а отъ него — съзнанието С. Следователно, като се натъкне на нѣкаква проява на съзнанието си, човѣкъ трѣбва да знае, коя е първичната причина за тази проява. Запримѣръ, нѣкой иска да стане ученъ. Той трѣбва да знае, коя е побудителната причина, която е събудила въ неговото съзнание идеята да стане ученъ. Тази идея работи въ съзнанието на този човѣкъ, но той трѣбва да потърси побудителната причина, която го заставя да учи. Човѣкъ може да учи по две причини: или съ цель да се препитава съ знанието си, или да се облагородява, да се повдига. Въ такъвъ случай, първиятъ потикъ къмъ ученето ще бѫде низходещъ, а вториятъ — възходещъ. Следователно, щомъ дойдемъ до съзнанието, ние се натъкваме на закона на поляризирането. Това показва, че всѣка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки: възходеща и низходеща. Този законъ се изразява графически съ правата СD: С————D.

 

1923_01_03_f2.gif

 

Значи, всѣки, който иска да подобри положението си, той непременно трѣбва да се поляризира, да раздѣли своитѣ стремежи, т. е. да ги постави въ две противоположни посоки. Щомъ имате две противоположни посоки на движение вие лесно можете да намѣрите между тѣхъ третата, правата посока. Щомъ е дадена посоката на движението на две точки, лесно ще намѣрите движението на третата точка. Какъ можете да направите това? — Геометрията дава следния простъ начинъ: взимате правата СD, която представя движението на точкитѣ С и D въ противоположни посоки. Следъ това, отъ точкитѣ С и D, съ пергелъ, описвате дѫги. Отъ точката, въ която дѫгитѣ се пресичатъ, спущате перпендикуляръ mо къмъ правата СD. Този перпендикуляръ показва посоката на движението на точката О. Щомъ съзнанието се поляризира, човѣкъ намира правата посока на движението си. Тази посока е перпендикулярътъ, спуснатъ отъ дадена точка, вънъ отъ нѣкоя права. Когато се поляризира и намѣри своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща свѣтлина по всички посоки, въ всички направления. При това положение, съзнанието на човѣка е изложено на странични влияния и се движи като махало, на една и на друга страна. Така е за всѣки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще  намѣри неподвижната точка на своето съзнание и тамъ ще застане. Въ съзнанието на човѣка тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе отъ нищо. Тя е точката О на правата СD. Като дойдете до тази точка, вие ще се върнете назадъ, до точка m, по-горе отъ която не можете да отидете. Отъ точка М енергията върви по две посоки: mС и mD. Така се движи часовниковото махало, като описва около себе си полукрѫгове. Като дойдете въ точка С на съзнанието. вие мислите, че сте разрешили нѣкой въпросъ. Обаче, оттукъ се качвате въ точка m; щомъ поседите малко въ тази точка, слизате въ точка D. И тукъ мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С. Така се самоизлъгвате всѣки день. Тъкмо разрешите единъ въпросъ, на другия день виждате, че не сте го разрешили. По този начинъ се създаватъ редъ философски системи, които наричаме „философски разсѫждения на махалото“. Всѣка такава система разрешава въпроситѣ едностранчиво, въ лѣво или въ дѣсно; въ края на краищата виждате, че нито едното, нито другото разрешение е абсолютно. Тъкмо сте слѣзли въ точка С, налѣво, и казвате: Това разрешение не е право. Качите се горе, но скоро слѣзете въ точка D и казвате: И това разрешение не е право. Така се люлѣе съзнанието отъ D до С и обратно, докато дойдете най-после до точка О, устойчивата точка на съзнанието, отдето пакъ се изкачвате нагоре, къмъ точка m. Така се движи съзнанието ту налѣво, ту надѣсно, ту въ точка О и върви напредъ, разширява се и пръска свѣтлина въ пѫтя на човѣка.

 

1923_01_03_f3.gif

 

И тъй, махалото mo (фиг. 2) ще се люлѣе най-много до точкитѣ С и D, по правитѣ линии mС и mD и ще образува триѫгълникъ СmD. Правитѣ mС и mD представятъ крайния предѣлъ на възможноститѣ за реализиране на дадено желание, или за разрешаване на известенъ въпросъ. Като дойде до този краенъ предѣлъ, човѣкъ излиза отъ тѣзи възможности и навлиза въ нови. Отъ точкитѣ С и m на правата Сm, съ помощьта на пергелъ, се описватъ дѫги, и отъ пресѣчната точка на дѫгитѣ се спуща перпендикуляръ къмъ правата Сm. Образуваниятъ перпендикуляръ nЕ представя махало, което има възможность да се движи до своитѣ крайни предѣли, налѣво и надѣсно, по линиитѣ nС и nm. И при това движение на махалото, въпроситѣ оставатъ пакъ неразрешени.

 

1923_01_03_f4.gif

 

Обаче, човѣшкото съзнание не може да стои на едно мѣсто. Стѫпка по стѫпка то се движи и излиза отъ старото си положение. Отъ точкитѣ m и D (фиг. 3) пакъ ще опишете дѫги, и ще спуснете перпендикуляръ, къмъ правата mD, а именно, перпендикулярътъ n1q И въ този случай перпендикулярътъ n1q представя махало, по което съзнанието на човѣка се движи до своитѣ крайни предѣли mn1 и n1d. Най-после, отъ точкитѣ С и D на правата СD пакъ описваме дѫги, отъ пресѣчната точка на които спущаме перпендикуляръ Оr; по този перпендикуляръ, който служи като махало, се движи съзнанието на човѣка по правитѣ СО и ОD, като образува и въ този случай триѫгълникъ СОD, равенъ на другитѣ два, както и на триѫгълника СmD, съ който се намира въ обратно положение, съ върха надолу. При това движение на съзнанието, ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, въ които въпроситѣ могатъ да се разрешаватъ. Обаче, мѫчно се спира съзнанието въ тѣзи точки. Фигура четвърта представя създаването на макрокозмоса, а сѫщевременно и пътя на слизането и възлизането на човѣшкия духъ. Тази фигура се нарича „Соломоновъ знакъ“. Отъ центъра А може да се опише окрѫжность; тя представя голѣмата и малката вселена, голѣмия и малкия козмосъ. По този начинъ ние си представяме минаването на обикновеното човѣшко съзнание и самосъзнание въ неговото подсъзнание и свръхсъзнание. Съ други думи казано, човѣкъ минава отъ обикновеното въ Божественото съзнание, отъ обикновения въ Божествения свѣтъ, дето започва да се движи въ перпендикулярна посока на всѣко свое желание.

 

Какъ ще разберете мисъльта, че трѣбва да се движите въ посока перпендикулярна на своитѣ желания? Представете си, че нѣкой обича да пие, да пиянствува. Това желание влѣче човѣка надолу, къмъ центъра на земята. — Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Той трѣбва да тръгне въ обратна посока на своето желание, а именно, въ перпендикулярна посока нагоре, къмъ центъра на слънцето. Той трѣбва да върви нагоре, безъ никакъвъ компромисъ, безъ никакво отклонение. Най-малкото отклонение отъ перпендикуляра ще го завлѣче надолу. Като каже категорично въ себе си, че нѣма вече да пие, той започва да се качва по перпендикуляра. Ако започне да отстѫпва въ себе си и каже, че ще пие само две-три глътки, или най-много една чаша, този човѣкъ е пропадналъ вече. Щомъ се зарече веднъжъ да не пие, никъкъ не трѣбва да пие. Една глътка, една чаша, или едно кило вино, то е едно и сѫщо нѣщо. Този е начинътъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ нѣкакъвъ недостатъкъ въ себе си. Щомъ реши да не прави нѣщо, той трѣбва да бѫде категориченъ — никакво отстѫпление отъ взетото решение. Който иска да стане силенъ, той трѣбва да се откаже изведнъжъ отъ нѣкой свой недостатъкъ и да постоянствува въ решението си. Щомъ може да прояви воля, това показва, че човѣкъ може да мисли. Който иска да знае, дали може правилно да мисли, нека се опита да се откаже отъ нѣкой голѣмъ недостатъкъ въ себе си. Ако може да преодолѣе надъ този недостатъкъ, това показва, че той мисли. Затова, именно, недостатъцитѣ трѣбва да се използуватъ по най-разуменъ и правиленъ начинъ. Чрезъ тѣхъ ще калите волята си и ще изпитате силата на своята мисъль. Недостатъцитѣ, отъ какъвто характеръ да сѫ — физически, сърдеченъ, умственъ или духовенъ, сѫ създадени отъ самитѣ васъ. Следователно, само вие можете най-лесно да се справите съ тѣхъ.

 

Сега ще ви дамъ малки обяснения, отъ които трѣбва да се ползувате. Когато изнася истината, човѣкъ трѣбва да гледа обективно на нѣщата. Запримѣръ, започвашъ да броишъ отъ 1—10, казвашъ: 1, 2, 3, 6, 9... — сбъркашъ. Щомъ направишъ погрѣшка, не остава нищо друго, освенъ да заличишъ погрѣшката и да започнешъ отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9.. — пакъ направишъ погрѣшка. Ще заличишъ погрѣшката и ще продължишъ да пишешъ. Който не разбира закона, той ще започне да се извинява, да търси причинитѣ, защо за какво сгрѣшилъ. Който разбира закона, той лесно изправя погрѣшката си. Когато пише, или когато брои, човѣкъ лесно може да прави погрѣшки. Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за да сгрѣши. Ако иска да не грѣши, той трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ въ работата си и да изучава силитѣ, които действуватъ при написване на всѣка буква, или на всѣко число.

 

1923_01_03_f5.gif

 

 Представете си, че трѣбва да напишете числото едно, единица (1). Силитѣ, които взиматъ участие при написване на единицата, започватъ отгоре и слизатъ надолу. Значи, единицата опредѣля посоката на силитѣ. Когато искате да напишете числото две, двойката (2), въпросътъ е по-сложенъ: първо се образува единъ малъкъ крѫгъ (О), който представя пѫтя на човѣшкото съзнание, което, намѣсто да се движи въ орбитата си, се развива навънъ, първо по посока с, а после слиза надолу, по посока е. Причината за това е, че другъ нѣкакъвъ центъръ е повлиялъ на човѣшкото съзнание и го заставилъ да измѣни пѫтя на своето движение. Но и това влияние на центъра „е“ се измѣня, защото иде друго, по-силно влияние, отъ центъра d, което заставя силитѣ на първичното съзнание да се измѣнятъ, да образуватъ по-малъкъ крѫгъ отъ първия. Следъ това иде влиянието на центъра m, а най-после иде влиянието на центъра к, който повдига човѣшкото съзнание нагоре. Следователно, всѣко съзнание, което минава презъ двойката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представятъ 12-тѣ зодиаци. Събрани заедно, тѣ даватъ числото три. Когато съзнанието на човѣка минава презъ 12-тѣ зодиаци, тѣ указватъ върху него 12 различни влияния. Значи, тѣ внасятъ въ съзнанието му 12 различни елементи.

 

Тъй щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всѣко число поотдѣлно, а можете да ги изучавате и колективно, въ тѣхнитѣ общи влияния. За васъ е важно да знаете, че числата не сѫ прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуватъ върху съзнанието на човѣка. Въ числото две имате две единици, две съзнания, които се стремятъ къмъ една и сѫща цель. Това движение ние наричаме „стремежъ къмъ Бога“. Следователно, стремежътъ къмъ Бога ражда любовьта. Значи, любовьта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремятъ къмъ Първичното, къмъ Божественото съзнание.

 

Сега, на васъ остава да разсѫждавате, да мислите върху недоизказанитѣ въпроси. За васъ е важно да мислите, да намѣрите методъ, чрезъ който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цель достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у васъ, която никога не се кѫса, никога не се промѣня. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освенъ вие самитѣ, никой другъ не е въ състояние да скѫса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божественото съзнание въ човѣшката душа“. Тази връзка представя вѣчно движение, вѣчно проникване на Божественото съзнание въ всички сѫщества, и движение на тѣзи сѫщества къмъ Божественото съзнание. Всѣки е опитвалъ и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всѣкога чувствувате, че нѣщо силно въ васъ подържа духа ви. Всички да ви изоставятъ, вие, дълбоко въ себе си, чувствувате, че има нѣщо здраво, неизмѣнно, което подържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лѫчъ отъ Божественото съзнание, който прониква въ душата на всички хора. Като знаете това, дръжте въ себе си положителната мисъль, че има нѣщо въ васъ, което, и при най-критичнитѣ ви състояния, нѣма да ви напусне, нѣма да ви изостави. Когато изпаднете въ безизходно положение и не знаете, какъ да разрешите нѣкоя задача, турете въ подсъзнанието си мисъльта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Нѣма да мине много време, и задачата, сама по себе си, ще се разреши. Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите въ подсъзнанието си положителна вѣра и мисъль, че има въ васъ една връзка, която никога не може да се разкѫса, и на която всѣкога можете да разчитате. Нѣма сила въ свѣта, която може да разкѫса тази връзка. Върху тази връзка, именно, вие можете да градите вашия бѫдещъ животъ. Безъ вѣра въ тази връзка вие не бихте могли да живѣете, не бихте могли да издържите на постояннитѣ промѣни, на каквито сте изложени всѣки моментъ. Животътъ на земята е животъ на постоянни промѣни.

 

Свещено нѣщо е връзката ви съ Великото Божествено начало на живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповайте на нея! Тя ще ви извади и отъ най-забърканитѣ положения на живота. Щомъ уповавате на тази връзка, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Ако временно сте изгубили свободата си, пакъ ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конецъ, вие ще можете да излѣзете отъ лабиринта на вашия животъ. Скѫса ли се връзката, вие оставате въ този лабиринтъ, докато дойде нѣкой и ви помогне отново да я възстановите. Страшно нѣщо е човѣкъ да се оплете въ концитѣ на материята! Единствена тази връзка е въ сила да ви освободи отъ забърканитѣ конци на материалния свѣтъ. Като знаете това, никога не си позволявайте да развръзвате конеца, съ който Първичната Причина ви държи. Нѣкои считатъ за голѣмо изкуство да развържатъ този конецъ, да се освободятъ отъ тази връзка. — Не, докато живѣете въ лабиринта на материята, не кѫсайте конеца. Всѣко преждевременно кѫсане на този конецъ води следъ себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте въ лабиринта, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вѣра. Следователно, положителната вѣра, за която говоримъ, подразбира съзнателно подържане на вѫтрешната, разумна връзка между Първата Причина и насъ.

 

Сега, всички заедно ще направимъ следното упражнение. Ще си представите, че имаме хубавъ, пролѣтенъ день, а часътъ е около два или три сутриньта и мислено ще направимъ разходка до Зорницата, а после до Слънцето. Следъ това ще направимъ едно пѫтешествие и до Венера. Като свършимъ пѫтешествието, ще се върнемъ отново на земята.

 

Ще ви дамъ това упражнение за слънцето като методъ за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, въ продължение на десеть деня, а следъ това когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутринь, между два и три часа. Ако не можете да го правите сутринь, правете го вечерь, отъ десеть часа нататъкъ. Легнете ли си по-рано отъ десеть часа, не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много петь минути. Ще концентрирате мисъльта си къмъ слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствувате едно освежаване, бодрость и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете въ буквата на нѣщата, да го правите механически. Всѣка механическа работа развива лоши навици въ човѣка. Ето защо, всѣко упражнение трѣбва да се извършва съ разположение и вѫтрешенъ стремежъ, за да се отрази благотворно върху човѣка.

 

Лабиринтътъ, за който ви говорихъ, представя гѫста материя, въ която всѣки може да попадне. За да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които срѣщате въ гѫстата материя, вие трѣбва да се ползувате отъ методитѣ, представени чрезъ триѫгълницитѣ на фиг. 4. Тамъ сѫ показани методи, чрезъ които човѣкъ може да отправя ума, сърцето и волята си къмъ Първичния центъръ, отъ който е излѣзълъ. Значи, стремежътъ на човѣка, на цѣлото му сѫщество трѣбва да бѫде насоченъ къмъ Бога, къмъ Първичното съзнание.

 

Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, не знаятъ, какъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. — Много просто, трѣбва да се свържатъ съ Бога. Нѣма по-реално нѣщо отъ тази връзка. Тя никога не се промѣня, и нищо въ свѣта не е въ състояние да я разкѫса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, къмъ Първичната Причина, за да се свържете съ Нея моментално. Достатъчно е човѣкъ да отправи погледа си къмъ изгрѣващето слънце, за да разсѣе облацитѣ, събрани въ неговото съзнание. Такова нѣщо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човѣкъ да се свърже съ това съзнание, за да разсѣе събралата се въ него мѫка, скръбь. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовенъ животъ. То е въ сила да пробуди съзнанието на всѣки човѣкъ, да внесе въ него повече свѣтлина, повече животъ. Срѣщате нѣкой човѣкъ отчаянъ, мраченъ, недоволенъ отъ себе си, отъ живота, готовъ да мре. Обаче, ако може да се свърже съ Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва: той става веселъ, разположенъ, съзнанието му се прояснява; той намира смисълъ въ живота, вижда, че има за какво да живѣе. Всѣка мѫчнотия показва, че човѣкъ се натъква на нѣкакъвъ вѫзелъ отъ нѣкое негово минало сѫществуване, и той трѣбва правилно да го развърже. Тази мѫчнотия е кармическа, и трѣбва разумно да се разреши.

 

Представете си, че въ нѣкое отъ своитѣ минали сѫществувания вие сте убили нѣкой човѣкъ, но сте забравили това престѫпление. Въ сегашното си сѫществуване вие сте доста измѣнени външно, никой не може да ви познае. Обаче, при движението по орбитата на вашето съзнание, вие минавате презъ своето минало, когато сте извършили престѫплението и срѣщате онзи, когото сте убили. Тази срѣща е необходима, за да ликвидирате съ кармата си. Човѣкътъ, когото въ миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашиятъ образъ, вашитѣ движения съ се отпечатали въ съзнанието му, и той се нахвърля върху васъ съ мисъльта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговитѣ неприязнени мисли и чувства се отразяватъ върху вашитѣ, и вие преживявате голѣми сътресения. Какво трѣбва да правите при това положение? Ще се обърнете къмъ Бога съ молба да ви помогне правилно да ликвидирате съ кармата си. Каквито страдания да ви сполетятъ, ще ги пренесете съ търпение, защото знаете, че причината за тѣзи страдания лежи въ васъ. Както сте създали престѫпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато нѣкоя душа, на която сте причинили нѣкаква пакость, съ години ви търси, докато ви намѣри да ви отмъсти. Когато тя е горе, въ невидимия свѣтъ, вие сте на земята. Тя ви търси горе, не може да ви намѣри. Ако тя е на земята, вие сте въ невидимия свѣтъ, пакъ не може да ви намѣри.

 

Случава се и двамата да сте на земята, но вие сте нѣкѫде въ Америка, а той на другия край на свѣта, не може да ви намѣри. Най-после условията се съчетаватъ така. че и двамата се срѣщате на едно и сѫщо мѣсто. Тогава вие не можете да бѣгате, но трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ молба да ви помогне. Вашиятъ кредиторъ пита: Готовъ ли си да плащашъ? Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури въ затворъ и ще ви подложи на голѣми мѫчения и изпитания. Този е моментътъ, когато човѣкъ трѣбва да признае престѫплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне къмъ Бога, къмъ Вѣчния изворъ на Любовьта да му помогне правилно да ликвидира съ своята карма. Кармата се ликвидира съ закона на любовьта, а не съ бѣгане. Съ бѣгане въпроситѣ не се решаватъ. Всѣко страдание има свои далечни причини. Страданията не идатъ напразно. Кармата може да се изрази на физическия свѣтъ, но може да се изрази и въ астралния, или въ менталния свѣтъ, т. е. въ свѣта на чувствата и желанията, или въ свѣта на мислитѣ. Както и да се изрази кармата, вие трѣбва да научите урока си отъ нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могатъ да минатъ, но онзи, съ когото сте свързани кармически, непременно ще ви намѣри и ще ви застави да му платите.

 

При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това сѫ добритѣ случаи въ вашия животъ, когато вие сте правили добро на хората, а тѣ не сѫ могли на времето си да ви благодарятъ. Тъй щото, когато нѣкой ви хване за гушата и настоява да платите, каквото му дължите, едновременно съ това другъ иде да ви благодари за доброто, което нѣкога сте му направили. И двамата сѫ еднакво силни; тѣ се хващатъ за раменетѣ и започватъ да се борятъ. Вие оставате между тѣхъ. Въ дадения случай вие не трѣбва да взимате участие въ тѣхната борба. Ще седите настрана и ще се молите. Тѣ сами ще се разправятъ.

 

1923_01_03_f6.gif

 

Какъ се явяватъ спороветѣ въ свѣта? Представете си две братчета А и В, които си играятъ тихо, мирно, братски се разбиратъ. По едно време нѣкой имъ подхвърли една ябълка С (фиг. 6).Тѣ се спущатъ къмъ ябълката и започватъ да я теглятъ: едното тегли, и другото тегли — започватъ да се борятъ, кое отъ тѣхъ да вземе ябълката. Въ тази борба се образува единъ четириѫгълникъ. Децата се държатъ за рѫцетѣ, борятъ се, а ябълката остава свободна. Тѣ поглеждатъ къмъ ябълката, но нито едното пуща, нито другото. Въ дадения случай ябълката е причина за явилия се споръ, който създава кармически отношения. Какъ ще се разреши този въпросъ? Дохожда трето лице, което има известно задължение къмъ едно отъ братчетата и казва: Азъ ще платя за него. Плаща, и въпросътъ се разрешава. Сѫщото се случава и въ вашия животъ. Ако дойде нѣкой вашъ благодетель да ви помогне, лесно ще ликвидирате съ вашата карма. Ако никой не ви помогне, ще минете презъ голѣми нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичкитѣ си задължения. Всѣки човѣкъ има поне по единъ приятель, който се застѫпва за него и го защищава, и по единъ неприятель, който го преследва и постоянно му пакости. Приятельтъ и неприятельтъ сѫ еднакво силни и се борятъ помежду си за единъ човѣкъ. Приятельтъ казва: Азъ обичамъ този човѣкъ, той е далъ живота си за мене. Неприятельтъ казва: Азъ го мразя, въ миналото той ме уби. Приятельтъ казва: Щомъ е така, отъ мене искай, азъ ще платя заради него. Двамата се спогаждатъ, и съ това спорътъ се разрешава. — Това сѫ нѣща, които ставатъ въ невидимия свѣтъ, а сѫщо така и на земята, както и въ съзнанието на човѣка.

 

Виждате единъ напредналъ човѣкъ, който тъкмо е стигналъ върха на своя животъ, радва се на успѣха си, радватъ се и близкитѣ му. Въ този моментъ неприятельтъ му го дебне, иска да пресѣче нишката на неговия животъ. Ако успѣе да направи това, всички ще се чудятъ, какво е станало съ този човѣкъ. Най-после ще кажатъ, че умрѣлъ отъ разривъ на сърцето. Обаче, приятельтъ на този човѣкъ иде точно въ момента на тази засада, излиза срещу неговия неприятель и го поразява. Следъ това този човѣкъ казва: Голѣмо премеждие минахъ, но благодаря на Бога, спасихъ се. — Хората иматъ криво разбиране за спасението. Само Богъ спасява. Той е създалъ свѣта, Той спасява.

 

Отъ всичко казано досега, задръжте въ ума си следната мисъль: Въ свѣта сѫществува само една връзка. Тя е връзката съ Божественото съзнание, която е въ сила да помогне на всички хора, на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Следователно, каквото да се случи въ живота ви, дръжте въ ума си мисъльта, че вие имате връзка съ Божественото съзнание, което при никакви условия въ живота нѣма да ви изостави. Щомъ имате тази връзка, вие ще бѫдете въ състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щомъ имате тази връзка никога нѣма да бѫдете забравени. Сѫщото, нѣщо се забелязва и между свѣтскитѣ хора. Докато партията имъ е силна, тѣ иматъ вѣра и могатъ да направятъ много нѣща заради нея. Щомъ партията имъ отслабне, и тѣ изгубватъ силата си. Значи, докато е свързанъ съ Божественото съзнание, човѣкъ има сили всичко да направи. Щомъ се усъмни въ тази връзка, той отслабва, обезсърдчава се, изгубва смисъла на живота.

 

Размишление.

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

*

 

12 Лекция отъ Учителя, държана на

3 януарий, 1923 г. София.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...