Jump to content

1932_01_06 Граници въ живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Граници въ живота

Размишление.

Човѣкъ е обезсмислилъ живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени нѣща. Напримѣръ, малкото дете иска да израсне, да стане голѣмо, като баща си. Какво ще приви следъ това? По-нагоре не може да върви. Нѣкой иска да стане ученъ, но и учението има граници. Като дойдешъ до известенъ предѣлъ, по-нататъкъ спирашъ. Какво искашъ следъ това? Ако искашъ богатство, и то има граници. Каквото пожелаешъ, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нѣщата. Казватъ: Човѣкъ се ражда и умира. Така разсѫждаватъ материалиститѣ. Представете си такъвъ животъ, дето човѣкъ нито се ражда, нито умира; или, ражда се, а не умира; или, умира, безъ да се ражда. Съществува ли такъвъ животъ? Смъртьта е сѣнка. Дървото ли прави сѣнката, или сѣнката прави дървото? Дървото прави сѣнката. Следователно, реалностьта произвежда сѣнката. Често хората се занимаватъ съ сѣнкитѣ на живота.

Де е богатството: въ сѣнката, или въ реалностьта? Богатството е въ реалностьта; то е заровено въ човѣка. Затова човѣкъ трѣб ва да изучава неизчерпаемото богатство въ себе си, за което той самъ нѣма ясна представа, Понѣкога той поглежда тѣлото си и мисли за него, безъ да подозира, какво богатство е вложено въ него. Той не знае, какъ е устроенъ неговиятъ организъмъ. По три пѫти на день туря храна въ стомаха си, безъ да знае, какво нѣщо е стомахъ. Едно нѣщо иска той: лицето му да бѫде червено, свежо, бодро. Че това зависи отъ доброто състояние на дихателната и кръвоносната "системи, не го интересува. Той нѣма понятие за тѣзи системи. Той иска да бѫде ученъ човѣкъ, безъ да разбира апарата, съ който си служи. Който има радио, може да манипулира съ не-говитѣ ключове, върти ги на една и на друга страна, хваща различни станции — на кѫси и дълги вълни. Дойде ли до своя апаратъ—мозъка, нищо не знае.

Казватъ: Господъ ще нареди всички работи. Ние сме противъ този възгледъ — старъ възгледъ е той. Ако това се отнася до Господа, Който е въ насъ, вѣрно е, че Той ще нареди всичко, но ние трѣбва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вънъ отъ насъ, Той е наредилъ свѣта толкова добре, че на насъ остава само да го изучаваме. Господъ, като направилъ свѣта, оттеглилъ се. Той се радва на свѣта, както го е направвлъ; радва се и на хората, наблюдава всѣки човѣкъ, какъ живѣе, какъ използува богатството, което му е далъ.

Животътъ, въ своитѣ прояви, е троякъ: физически, който се изразява въ движение, хранене и дишане; духовенъ — въ чувствуване, мислене и воля; най-после иде Божествениятъ животъ — въ любовь, мѫдрость, истина, или животъ, свѣтлина и свобода. Различавайте Божественото отъ човѣшкото. Това, което не умира, е любовьта. Значи, любовьта въ човѣка никога не умира. Това, което не умира, но се промѣня, е човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Волята не престава, но се мѣни. Не можешъ да се радвашъ на нормаленъ физически животъ, ако не знаешъ, какъ да дишашъ, ако не знаешъ, какъ да ядешъ и ако не знаешъ, какъ да се движишъ. Можешъ да дишашъ добре, но ако не се движишъ, ще умоешъ. Искашъ да бѫдешъ красивъ, строенъ, но това зависи отъ дишането. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да диша, да има ритъмъ въ дишането. Казвате, че въ музиката трѣбва да има тактъ, отмѣреность, ритъмъ. Който свири, трѣбва да има ритъмъ. И въ мислитѣ, и въ чувствата се иска ритъмъ. Смѣня ли се бързо една мисъль съ друга, едно чувство съ друго, човѣкъ е лишенъ отъ ритъмъ, поради което е недоволенъ отъ всичко. За него се казва, че мисли бързо. Въ какво се заключава бързината на мисъльта? Какво придобива касиерътъ на една банка, който само прехвърля паритѣ презъ рѫцетѣ си и ги брои? Бързо брои, бързо смѣта, но забогатѣлъ ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милионъ, два милиона, но нищо не придобива.

Ако и вие постоянно бъркате въ вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъль, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милионъ, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струна човѣкъ да живѣе. Казвашъ, че не искашъ да живѣешъ, но разбирашъ ли значението на тѣзи думи? Не искашъ да живѣешъ, това значи: този животъ, който сега живѣешъ, не го искашъ повече. Много естествено! Ходишъ по кръчмитѣ, ядешъ, пиешъ; този кръчмарь те бие, онзи те бие, и най-после казвашъ: Дотегна ми този жнвотъ, не искамъ повече да живѣя, станахъ за посмѣшище. Какво е положението на затворника? Погледне къмъ тавана на своята келия — небе нѣма. Погледне къмъ изтокъ, никакво слънце не вижда; погледне къмъ западъ — сѫщо, никакво слънце не вижда. Потърси съ погледъ нѣкой отъ своитѣ близки — баща, майка, братъ, сестра — никого не вижда. Само стѫпкитѣ на стражара чува отвънъ — стои съ пушка и го пази. Ако и вие нѣмате близки хора, кѫде сте? Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрѣва и не залѣзва и не можете да се ориентирате, кѫде сте тогава? Казвамъ: Въ затворъ сте. Това сѫ състояния, презъ които често минавате. Тежки съсояния сѫ, но трѣбва да ги разбирате. Тѣ сѫ инжекции въ малка доза, за да усилятъ вашата дейность. Всѣка мѫчнотия е пѣсъкъ подъ колелото на вашия животъ, което се е спрѣло нѣкѫде и не върви. Богъ туря пѣсъкъ на пѫтя ви, да подеме колелото и да продължи пѫтя си. Лошата мисъль е остенъ. Ти си се спрѣлъ нѣкѫде въ пѫтя си, стоишъ, потривашъ се, не тръгвашъ. Опасно е да спирашъ на желѣзопѫтна линия, дето треноветѣ минаватъ единъ следъ другъ; опасно е да спирашъ на пѫть, дето минаватъ множество коли. Станете всички! Питате: Защо трѣбва да станемъ? — Да направимъ едно упражнение за дишане, споредъ ритъма на сърдцето. Ще броите мислено до шесть, споредъ пулса на сърдцето, и ще поемете въздухъ. Следъ това ще броите до три и ще задържате въздуха въ дробоветѣ си. После ще издишате въздуха, като броите пакъ до шесть. Значи, шесть вдишки, шесть издишки и три задържания на въздуха — всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлишъ дявола, но да разклатишъ основитѣ, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шесть, лѣвата рѫка излиза напредъ и малко нагоре, подъ ѫгълъ 45°, а дѣсната рѫка отива назадъ. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръститѣ на рѫцетѣ, безъ да ги движите. Като броите до шесть и издишате, изнасяте рѫцетѣ отстрана на тѣлото, съ отпуснати пръсти. При второто поемане на въздухъ, става смѣна на рѫцетѣ: дѣсната рѫка излиза напредъ и малко нагоре, а лѣвата — назадъ. Като броите, тѣлото не трѣбва да се движи, само рѫцетѣ се движатъ. Свиването на пръститѣ, при задържане на въздуха, показва, че си взелъ нѣщо, задържашъ го въ себе си, за да го използувашъ. При издишане отваряшъ рѫцетѣ си настрана — давашъ това, което си получилъ. (Упражнението се прави три пѫти).

Когато лѣвата рѫка се изнася напредъ и поемаме въздухъ, дишаме за сърдцето; когато дѣсната рѫка излиза напредъ, дишаме за ума. Така рѫцетѣ се смѣнятъ. Това упражнение за дишане е свързано съ естествени, нормални движения. Като правите упражнението, нѣма да мислите за нищо, освенъ за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате отъ въздуха. Въздухътъ е складъ на Божествени енергии. Животътъ е складиралъ тамъ своитѣ енергии. Въздухътъ е най-голѣмиятъ складъ, въ който животътъ е складиралъ енергиитѣ си. Ако не дишашъ правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообръщението не е правилно; ако кръвообръщението не е правилно, и мисъльта не е правилна; ако мисъльта не е правилна, и чувството не е правилно. Следъ такива процеси, човѣкъ казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния животъ. Ще умрешъ за анормалния животъ, т. е. ще излѣзешъ отъ него.

Правете упражнението за дишането по петь пѫти съ лѣвата рѫка и петь пѫти съ дѣсната рѫка. Ако страдате отъ ревматизъмъ, това упражнение ще го изпѫди навънъ; ако имате сърдцебиене, и него що изпѫди навънъ; ако имате главоболие, и съ него ще се справите. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки ще брои споредъ пулса на своето сърдце. Провѣрете пулса, ритъма на своето сърдце. Той е козмически ритъмъ. Ако ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ, може да го регулирате съ правата мисъль. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъмъ на сърдцето.

Помнете: Въ едно отношение Богъ прилича на насъ, а въ друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Богъ е като насъ, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Богъ не е като насъ, и ние не сме като Него. Когато мислимъ право, Богъ е като насъ; когато не мислимъ право, Богъ не е като насъ. Отрицателното въ насъ не е Богъ. Положителното въ насъ е Богъ. Следователно, щомъ имашъ хубави мисли, Богъ е като тебе, и ти си като Него. Измѣнишъ ли отношението си къмъ Бога, ти влизашъ въ область на страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си се отдалечилъ отъ Бога. Наистина, като се отдалечишъ отъ това, което обичашъ, ти страдашъ. Щомъ си далечъ отъ свѣтлината, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ въздуха, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ водата и отъ хлѣба, ти изпитвашъ страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си далечъ отъ красотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ се приближишъ до тази красота, страданията се прекратяватъ. Има страдания, които се дължатъ на факта, че си далечъ отъ Бога. Нѣкои страдания се дължатъ на факта, че си далечъ отъ себе си. — Какво трѣбва да се прави, за да не страдамъ? — Да бѫдешъ близъкъ съ Бога, близъкъ съ своитѣ ближни и близъкъ съ себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия животъ. Друга философия нѣма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако нѣкоя философия ви донесе щастие, и азъ ще я изучавамъ. И азъ търся знанието. Тогава ще се откажа отъ своето знание и ще приема вашето.

Изпѣйте новата пѣсень: „Сила, животъ и здраве.“ Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пѣете правилно. Тази пѣсень е едно живо, новородено дете, което расте и се развива.

„Сила, животъ и здраве, тѣ сѫ едно; служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта.“ Силни сѫ думитѣ на тази пѣсень. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотамъ ще я оставимъ. Думитѣ „сила, животъ и здраве“ представятъ идейната страна на пѣсеньта. Останалитѣ думи сѫ въ разговорна форма. Пѣйте пѣсеньта, но вѣрно — това е най-важното. Като пѣете „служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта“, да чувствувате, че сте млади, че носите мѫдростьта въ себе си. Младостьта и мѫдростьта да бѫдатъ въ тебе вѫтре, а не вънъ отъ тебе. Пѣйте така, че да се храните съ пѣенето. Пѣенето, музиката трѣбва да бѫдатъ храна за човѣка. Ще пѣете и свирите по малко, цѣлъ день нѣма да се храните само съ музика. Колкото години сте пѣли досега, ако сте пѣли съ любовь, щѣхте да станете първокласни пѣвци. Музиката се проявява въ три направления: музика въ движенията, музика въ дишането, музика въ яденето.

Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспишъ всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трѣбва. Има нѣща, които не ви трѣбватъ, защото сѫ ви направили нещастни. Отъ тѣхъ може да се откажете, но да се откажете отъ благата, които Богъ ви е далъ, това е престѫпление. Ще кажешъ, че не искашъ да бѫдешъ богатъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ богатъ, но въ сиромашията. Ние не говоримъ за сиромашията, която прави хората нещастни; не говоримъ и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предъ видъ онова богатство и онази сиромашия, които криятъ въ себе си доволството на душата.

Какво иска човѣкъ за себе си? — Животъ — едно отъ ценнитѣ богатства. Второ —  сила — друго богатство, здраве — трето богатство. Не можешъ да се откажешъ отъ живота; не можешъ да се откажешъ отъ силата; на можешъ да се откажешъ отъ здравето. Животътъ е за душата, силата —за ума, а здравето — за тѣлото. Да бѫдешъ силенъ, това не значи, да властвувашъ надъ другитѣ хора, нито самъ да се ползувашъ отъ богатството, което ти е дадено. Като се върнешъ при Бога, трѣбва да дадешъ отчетъ, какво си правилъ на земята. Ще прекарашъ на земята известно време и ще те повикатъ горе, да си починешъ. На едни хора често даватъ отпускъ, презъ всѣки 10, 15 или 20 години. Прекаратъ на земята 20 — 30 години и ги викатъ горе. На другн не даватъ отпускъ, оставятъ ги на земята да работятъ 80—100 години и следъ това ги викатъ горе, като свършатъ всичката си работа.

Мнозина се оплакватъ отъ живота си, искатъ голѣми ваканции. И това е добре, но голѣмитѣ ваканции сѫ остатъци отъ стария животъ, отъ старата философия. Новото учение изисква отъ хората новъ начинъ на работа. Да работятъ, както Богъ работи. Да изучаватъ добре предметитѣ и да правятъ правилни преводи. Напримѣръ, какво нѣщо е омразата? Какво е ревностьта? Като запушишъ извора си, ти ставашъ ревнивъ. Когато дойдешъ до ограничения животъ, ти ставашъ ревнивъ. Пълнишъ шишето си съ вода и го държишъ само за себе си. Въ необятния животъ никаква ревность не сѫществува. Докато си при великия изворъ на живота, никаква ревность не те мѫчи. Колкото хора и да пиятъ отъ този изворъ, не могатъ да го изпиятъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ едно шише съ вода и внимавашъ капка отъ него да не се излѣе навънъ. Не е лошо да бѫдешъ ревнивъ, но да отправишъ това чувство къмъ Бога, да пазишъ ревниво Божиитѣ заповѣди. Да бѫдешъ ревнивъ къмъ хората, това е безсмислено и опасно. Човѣшката ревность е смѣшна. Пазишъ нѣкого, ревнувашъ да не го вземе нѣкой. Майката пази дъщеря си, башата пази сина си, да не изгубятъ чистотата си. Какъ ще ги опазятъ? Може ли рибката, родена отъ майка си, и оставена да живѣе въ чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, синъ или дъщеря на голѣмата риба, напусне чистата вода и влѣзе въ нѣкоя мѫтна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правятъ и хората: напущатъ чистата срѣда и влизатъ въ нечиста, мжтна вода. Какъ ще ги възпитавате? Нѣма защо да ги възпитавате, но ще имъ кажете да влѣзатъ въ чистата вода, да се измиятъ.

Казвашъ: Грѣшенъ съмъ, не зная вече, какво да правя. Казвамъ: Излѣзъ отъ мѫтната вода и влѣзъ въ чистото езеро; тамъ гърбътъ ти лесно ще се очисти. Живѣй при Бога и ще бѫдешъ чистъ. Ще се възрази, че Богъ е огънь пояждащъ. Наистина, Богъ е огънь, но сѫщевременно Той е и свѣтлина, и въздухъ, и вода. Богъ се проявява като огънь, когато престѫпишъ Неговия законъ. Ако изпълнявашъ закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежиятъ въздухъ, най-меката и приятна свѣтлина. По-красивъ езикъ отъ езика на Бога никѫде не можешъ да чуешъ.

Правете вѣрни преводи; замѣствайте нѣщата едно съ друго. Казватъ за нѣкого, че е сприхавъ човѣкъ. Какво подразбира думата „сприхавъ“? Сприхавиятъ е енергиченъ човѣкъ, живо говори. Азъ му се радвамъ, че е поне живъ, а не умрѣлъ. Какво допринася умрѣлиятъ? Гледашъ единъ умрѣлъ човѣкъ, не се движи, не се гнѣви, не грѣши, не чува нищо — като светия. Защо ви е този умрѣлъ светия? Той не поглежда къмъ чуждитѣ жени. Какво лошо има въ гледането на чуждитѣ жени? Да гледашъ една чужда жена, за да вземешъ нѣщо отъ нея, да я оберешъ, това гледане не е на мѣсто. Но ако я гледашъ като болна жена, на която влизашъ въ положението и желаешъ да й помогнешъ, това гледане е на мѣсто. Ако гледашъ една разпусната жена и търсишъ начинъ да й покажешъ пѫтя, безъ да я изобличишъ, безъ да й кажешъ, че е въ лошъ пѫть, това гледане носи благословение. Лошиятъ животъ крие богатство въ себе си. Ако можешъ да го впрегнешъ на работа, ти ще станешъ богатъ човѣкъ; ако не знаешъ, какъ да го впрегнешъ на работа, ще плащашъ голѣми данъци и ще обеднѣешъ. Не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е грѣшенъ, но да мислите върху грѣха. Има нѣщо лошо въ грѣха, но за онзи, който върши грѣхове и не може да ги изправя. Обаче, за мѫдреца грѣхътъ е богатство. Казва се, че Христосъ слѣзе на земята и понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Значи, презъ две или три хиляди години Богъ слиза на земята да вземе грѣховетѣ на хората. Така Той внася хармонията въ живота. Питате: Кѫде носи Богъ грѣховетѣ? Кѫде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: отъ вѫглени Той ги превръща въ диаманти. Грѣховетѣ и престѫпленията на хората Той превръща въ добродетели. Човѣшкитѣ престѫпления сѫ Божии добродетели, а Божиитѣ добродетели сѫ човѣшки престѫпления. — Кога? — Когато не се разбиратъ.

Казвашъ: Не мога да живѣя като Бога. — А можешъ да грѣшишъ? Говоришъ за любовьта, казвашъ, че я разбирашъ, а, въпрѣки това, грѣшишъ. — Защо? — Защото си спрѣлъ вниманието си само върху една отъ формитѣ на любовьта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спирашъ само върху една. Спирашъ вниманието си само върху момата, или момъка, отъ тѣхъ искашъ любовь. Това е неразбиране. Момата и момъкътъ, сестрата и братътъ сѫ полюси. Въ сестрата действува любовьта, а въ брата — мѫдростьта. Въ майката действува любовьта, въ бащата — — мѫдростьта. Майката е акумулаторъ, който събира енергията на любовьта отъ Божествения свѣтъ. Бащата е акумулаторъ, който събира енергията на мѫдростьта отъ Божествения свѣтъ. Ако не можешъ да живѣешъ съ баща си и майка си, ти ще бѫдешъ въ тъмнина. Сестрата е акумулаторъ, както майката; братътъ е акумулаторъ, както бащата. Гледай на окрѫжаващитѣ съ уважение и знай, че всѣки моментъ могатъ да ти бѫдатъ полезни.

Учете се чрезъ сърдцето си да събирате енергиитѣ на любовьта — акумулатори да станете; чрезъ ума си да събирате енергиитѣ на мѫдростьта — акумулатори да станете. Ако не знаете, какъ да складирате въ сърдцето си енергиитѣ на живота и на любовьта, а въ мозъка си — енергиитѣ на свѣтлината и на мѫдростьта, вие всѣкога ще живѣете въ противоречия, ще бѫдете бедни и нещастни. Богати трѣбва да станете! Съ какво? — Съ енергията на любовьта и на мѫдростьта. Казвате: Защо ми е сърдцето? — То е машина, която възприема енергия отъ възвишения свѣтъ и я обработва. Главата на това сърдце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърдцето, а после главата. Когато първиятъ учитель на човѣчеството — Адамъ, умрѣ, хората изгубиха знанието си за небето. Тѣхното знание достигаше само до Сатурнъ, затова го поставиха глава на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ символизира Сатурнъ — философътъ, критикътъ въ човъка. Когато вдигнешъ рѫцетѣ си нагоре, ти представяшъ човѣкъ, готовъ вече за работа. И като се молишъ, пакъ вдигашъ рѫцетѣ си нагоре — работишъ. Катоспуснешъ рѫцетѣ си надолу, ти дохождашъ до Сатурна, до противоречията на живота. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре и казва, че се задоволява съ малко: една малка колибка, единъ столъ, една маса и единъ креватъ. Той не говори истината. Самото вдигане на рѫце има отношение къмъ крайния предѣлъ на вселената. Затова, вдигни рѫцетѣ си нагоре и кажи: Господи, Творецъ на вселената, искамъ да Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това значи, да бѫдешъ Синъ Божи и да говоришъ, както Богъ ти е заповѣдалъ.

Сегашнитѣ възпитатели на човѣчеството учатъ хората по другъ начинъ, а именно: малко да работятъ, малко да учатъ, малко да мислятъ, да избѣгватъ страданията и мѫчнотиитѣ. Ако обичашъ много, сърдцето ще си разстроишъ; ако учишъ много, умътъ ще пострада; ако работишъ много, тѣлото ще отслабне. Какво трѣбва да правишъ? Да съзерцавашъ. Това е криво разбиране. То не може да бѫде идеалъ на човѣка. Това сѫ ученици, които сѫ изгубили смисъла на живота. Много мѫже и жени следватъ пѫтя на факиритѣ, не работятъ, но само съзерцаватъ. Има работни жени и мѫже въ свѣта. Тѣ сѫ истински работници, творци за общото благо на човѣчеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прахъ. Взима метлата, вдига прахъ и така създава условия за образуване на дъжда. Мѫжътъ, като се върне вкѫщи, веднага отваря прозорцитѣ, провѣтрява кѫщата и я освобождава отъ праха. Жената мете, вдига прахъ и образува дъжда; мѫжътъ отваря прозорцитѣ, пречиства въздуха и образува вѣтъра. Жената чувствува, т. е. работи съ сърдцето; мѫжътъ мисли, т. е. работи съ ума. Като се съединятъ сърдцето и умътъ, тогава започва истинската работа.

Нѣкой казва, че не обича да се моли. — Защо? — Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механиченъ процесъ, наистина, ще дотегне. Единъ евангелистъ завелъ детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповѣдникътъ обичалъ дългитѣ молитви и проповѣди, започвалъ съ Битие и свършвалъ съ Откровението. Детето стояло на колѣне половинъ часъ, заболѣли го краката, и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? — Нѣма да свърши скоро, ние сме едва въ пустинята. Много време ще мине, докато излѣземъ оттамъ и стигнемъ до Откровението. — Втори пѫть не ме води на това мѣсто, дето проповѣдникътъ ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е кѫса.

Хората, съ своитѣ разбирания, сами правятъ живота си несносенъ. Никой нѣма право да затруднява живота си, да го прави непоносимъ. Нѣкой иска да убеди хората, че животътъ е пъленъ съ мѫчнотии и страдания. Че има мѫчнотии и страдания въ живота, вѣрно е, но че цѣлиятъ животъ е само страдания, това не е право. Адътъ, който минава за мѣсто на страдания, пакъ не е само страдания; и тамъ има радость, музика и пѣсень. Адътъ представя коренитѣ на живота. Но животътъ не се състои само отъ корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, отъ коренитѣ животътъ трѣбва да мине въ стъблото, а оттамъ въ клонетѣ, листата и цвѣтоветѣ. Коренитѣ на живота, т. е. адътъ, е вѫтре въ човѣка. Казваме, че човѣкъ се мѫчи вѫтрешно, но не постоянно. Да мислишъ, че мѫчението и страданието сѫ постоянни, това значи, да се заблуждавашъ. Тѣ сѫ временни нѣща. Считайте ги за привилегия, дадена на човѣка, за да се изяви Богъ. Ако много си страдалъ и намѣришъ човѣкъ, предъ когото изкажешъ скръбьта си и ти олекне, не ти ли се е изявилъ Богъ? Между тебе и този човѣкъ се създаватъ добри, приятелски отношения. Ти казвашъ: Страданието ми има смисълъ, защото намѣрихъ единъ приятель въ живота си. Здравиятъ може да вземе половината отъ страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болниятъ оздравява; като отиде при щастливия, нещастниятъ става щастливъ. Като отиде при умния, глупавиятъ поумнява. Това сѫ полюси, които се привличатъ и си взаимодействуватъ. Правило въ живота е: ако искашъ да станешъ щастливъ, не ходи при нещастенъ. Ако искашъ да се обмѣнишъ съ нѣкого, чети живота на великитѣ хора — светни, гении, Учители на човѣчеството. Тѣ сѫ гледали оптимистично на живота и съ това сѫ оказали влияние на хората. Едно се иска отъ човѣка: добро желание да изправи погрѣшкитѣ си и да придобие нѣщо ценно въ живота си.

Единъ виденъ писатели направилъ много дългове, които не могълъ да изплати навреме. Когато кредиторитѣ дошли да искатъ дължимата отъ него сума, той имъ казалъ: Имамъ всичкото добро желание да платя дълговетѣ си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя съ тѣхъ. Тѣ задоволили желанието му, и той започналъ постепенно да плаща.

Сега и отъ васъ се иска добро желание да плащате дълговетѣ си, а отъ Господа — да ви даде време. Има една опасности за човѣка, че като му е дадено време, той е недоволенъ отъ живота си и не иска да работи. Тогава Богъ казва: Доведете го тукъ, да се помѫчи малко. Виждате, че този човѣкъ започва да пожълтява, да слабѣе, докато отиде на другия свѣтъ. — Какво стана съ този човѣкъ? — Извикаха го горе, отдето отново ще го върнатъ на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използуваме условията на земята, тукъ да сме доволни отъ живота и да работимъ. Какво ще стане, ако подпушите изворитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Или, какво ще стане съ васъ, ако подпушите изворитѣ на вашата мисъль, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Нѣкои казватъ, че чувствата развалятъ човѣка. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човѣка, а не самитѣ чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислитѣ свободно да се проявяватъ. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окрѫжаващитѣ. Ако мѫжътъ на вашата съседка не се отнася добре съ нея, не я настройвайте противи него, но кажете на съседката си: Твоятъ мѫжъ е отличенъ човѣкъ, не обръщай внимание на думитѣ му. Той е добъръ, нѣма намѣрение да те, обижда. Не говорете лошо нито за мѫжа, нито за жената. Така тѣ ще се примирятъ по-лесно, отколкото като говорите лошо за тѣхъ.

Като ученици, стремете се да виждате доброто въ човѣка. Погрѣшкитѣ му туряйте настрана. Тѣ сѫ остатъци отъ миналото, отъ стария животъ. Старото е дългъ, който постепенно ще изплащате — време ви е нуждно само. Какво представятъ 100 — 200 лв. дългъ предъ милионитѣ наследство, които ви очакватъ? Че имате малъкъ недостатъкъ, това е нищо предъ милионитѣ, които носите въ себе си. Ще платите малкия си дългъ. Гледайте оптимистично на живота. Нѣкой 50—60 годишенъ човѣкъ, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умирашъ, да дойдатъ сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идатъ сватове въ дома й? Тя се радва, мечтае, че новъ животъ я чака. Ако не дойдатъ сватове за нея, тя напуща кѫщата, т. е. умира. Сватове трѣбва да дойдатъ за момата — да я изпратятъ отъ дома й тържествено. Трѣбва ли момата да забѣгне сама, безъ сватове, да не могатъ да я намѣрятъ? Нѣкои моми избѣгватъ отъ домоветѣ си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служатъ си съ израза: Мечка ставамъ, но въ дома си не се връщамъ. Така казва момата, която живѣе при своята мащеха. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, отъ благата, които му сѫ дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забѣгнала въ гората. Какво ще спечелишъ въ гората? Бѣгашъ отъ живота, не искашъ никого да видишъ, не вѣрвашъ въ доброто. Богатъ си, но и на богатството не се радвашъ. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме.

Има нѣщо въ човѣка, което никога и отъ никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плъть“, или змията въ човѣка. Тя е голѣмата змия въ свѣта, която е умна, будна — никога не спи. Тя живѣе въ всѣки човѣкъ, още отъ раждането му, но въ спещо състояние, и постепенно се пробужда. Съ пробуждането й, между духа и нея, започва борба. Който не знае, какъ да подчини змията на себе си, натъква се на голѣми бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голѣмо богатство. Нѣкой казва: Да унищожимъ плътьта! Ти не знаешъ, че като унищожишъ плътьта, ще умрешъ. Докато змията действува въ тебе, и ти ще живѣешъ; щомъ тя престане да действува и започне да умира, заедно съ нея и ти умирашъ. Въ живота на змията е животътъ на човѣка. Казвашъ: Защо Господъ не премахне злото? — Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Богъ предпочита съществуването на единъ свѣтъ съ змии, но съ животъ въ него, отколкото единъ мъртавъ, пустъ свѣтъ безъ змии, но и безъ животъ. Змията е за предпочитане предъ смъртьта.

Първитѣ хора, Адамъ и Ева, бѣха поставени предъ дървото за познаване на доброто и на злото, да научатъ правилата и законитѣ, чрезъ които да се справятъ съ змията, да използуватъ нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие въ дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи съ нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде отъ него и отиде при Адама, и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътьта, нито мѫжътъ го разреши. Въ това положение се намиратъ и сегашнитѣ хора. Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да разрешатъ този въпросъ. Безъ това разрешение не могатъ да вървятъ напредъ. Този пѫть е неизбѣженъ. Богъ нѣма да го мине заради насъ. Той слиза на земята между насъ, учи ни да разберемъ законитѣ на живота, но нѣма да ни избави отъ страданията, отъ змията. Всички трѣбва да се учите отъ нея. Тя крие въ себе си великитѣ тайни на живота. Духътъ се намира въ непрестанна борба съ нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно съ нея, и вие ще умрете. Казвашъ: Не ми се живѣе вече срѣдъ тия страсти, които бушуватъ въ мене. — Радвай се, змията се е събудила въ тебе. Съ събуждането й, животътъ се е проявилъ въ тебе. Ще служишъ на Бога, а съ тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христосъ — Синътъ Божи, дойде на земята заедно съ змията — съ плътьта. Той бѣше духъ, но се облѣче въ плъть, прие рабски образъ и се смири. Понеже разбираше законитѣ, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.

Бѫдете свободни и следвайте правия пѫть. Вие ще разрешите този великъ въпросъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината. Така ще приложите любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си и истината въ волята си. Не мислете, че умътъ ще намѣри пѫтя на истината. Умътъ е простъ слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуватъ. Какво знае умътъ? Какво разбира той? Знае нѣщо за желѣзото, за златото; знае нѣщо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветенъ въ дълбокитѣ тайни на живота. Има нѣща, които човѣкъ възприема вѫтрешно, не съ ума си. Той предчувствува нѣща, които ще станатъ въ бѫдеще, следъ 10—15 години. Значи, има нѣщо по-високо отъ човѣшкия умъ. Богъ оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Онова скритото въ човѣка, то е Божествено. Казва се за сърдцето „грѣшното сърдце.“ Богъ не иска отъ човѣка грѣшното сърдце, но онова, въ което живѣе заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живѣе въ човѣка, тя крие въ себе си половината богатство па козмоса. Всички скъпоценности, които съществуватъ въ свѣта, сѫ на нейно разположение. Ако можешъ да й станешъ господарь, всички нейни богатства и скъпоценности минаватъ въ твоитѣ ръце. Не можешъ ли да й станешъ господари, ще си останешъ последенъ беднякъ. Отъ това зависи твоето богатство — господарь да й станешъ. Срѣденъ пъть нѣма.

Нѣкой мисли, че ще спуснатъ колесница отъ небето и съ нея ще възлѣзе нагоре, като пророкъ Илия. Знаешъ ли, какъвъ бѣше животътъ на Илия? Той мина презъ голѣма дисциплина. За да го взематъ съ колесница, животътъ му не бѣше обикновенъ. Приятно е човѣкъ да има такава колесница, да говорятъ за него, както говорятъ за пророкъ Илия. Той мислѣше, че е силенъ човѣкъ, но като видѣ жената, уплаши се и избѣга въ пустинята. Той не разбираше жената, но Богъ му даде добъръ урокъ. Отъ ревность къмъ Бога, той изкла 400 пророци. Господъ му каза: Ти изкла моитѣ пророци, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да ми служишъ. Сега и твоята глава ще снематъ. Като видѣ, какво го чака, той избѣга въ пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрезъ бурята, чрезъ огъня и се скри. После чу тихия гласъ на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представя тя, но плати съ живота си. Като напущаше пустинята, Илия намѣри своя замѣстникъ — Елисей, земедѣлецъ. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна следъ Илия. Казаха на бащата на Елисея, че синъ му напусна нивата и принесе въ жертва воловетѣ, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана единъ отъ великитѣ пророци.

Всички имате опитностьта на Илия, но трѣбва да чуете тихия гласъ на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това нѣма да стане въ единъ моментъ, но следъ като запалите огъня. И огъньтъ нѣма да се запали изведнъжъ, да избухне — постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъжъ да станете радостни — това е невъзможно. Голѣмата радость не показва още, че сте на правия пѫть. Радостьта, която иде и изчезва, не показва, че сте на правия пѫть. Тази радость не е естествена. Тя не води къмъ естествено развитие. Радостьта ви трѣбва постепенно да се усилва.

Ще има междини, ще има сѣнки, но радостьта не трѣбва никога да се прекѫсва. Ще дойдатъ и страдания, но тѣ не трѣбва да прекѫсватъ радостьта. Ще дойдатъ скърби, беднотия, но и тѣ не трѣбва да ви лишаватъ отъ радостьта.

Нѣкой казва, че е християнинъ. Какво отъ това? Какво особено си постигиалъ? Азъ се учехъ преди епохата на християнството, още преди Адама бѣхъ християнинъ. Какво отъ това? Ако азъ носѣхъ вашия умъ, нищо нѣмаше да направя. Не се водѣхъ по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме нѣкой, какво намирамъ въ тия будали, че имъ проповѣдвамъ. Азъ намѣрихъ въ тѣхъ това, което той никога не би намѣрилъ. — Какво особено има въ тѣхъ? — Тѣ сѫ. най-богатитѣ хора на свѣта, голѣми банкери сѫ. Всѣки отъ тѣхъ, като подпише единъ чекъ, чудеса прави. Тѣ не сѫ прости хора, както изглеждатъ. —  Ти се шегувашъ съ мене. Питамъ: Какво трѣбва да кажа на този човѣкъ? Така гледамъ на човѣка. Богъ е създалъ човѣка, и азъ виждамъ въ неговото лице Божията мѫдрость. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тѣхъ? Азъ предпочитамъ да живѣя съ будали, отколкото безъ тѣхъ. Азъ се интересувамъ и отъ мушицата, като Божие създание.

Единъ човѣкъ съ отчаялъ отъ живота, почувствувалъ се самотенъ, никой не го обичалъ, никой не мислѣлъ за него. Това било презъ едва мрачна зимна нощь. По едно време една мушица излѣзла отнѣкѫде и започнала да се върти около него. Обиколила нѣколко пѫти главата му и се скрила. Той почувствувалъ, че нѣщо топло, приятно го обхванало; разбралъ, че не е самъ, че има нѣкой да го обича.

Давайте цена и на малкитѣ нѣща. Не казвайте, че хората сѫ будали, смахнати, извѣяни. Всички хора, съ които се срѣщате, сѫ еднакво важни и ценни. Ще срещнешъ нѣкой човѣкъ и ще поговоришъ съ него само петь минути, съ другъ — десеть минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А съ тѣзи, съ които постоянно се срѣщате, можете само да благодарите. Много говорѣлъ нѣкой, че дотѣгалъ. Ако чешмата нѣма кранъ, отдето да изтича водата, какъ щѣше да се прояви? На какво се дължи величието на голѣмитѣ философи, музиканти, поети, учители? На любовьта на хората — все има нѣкой да ги обича, и тѣ да обичатъ нѣкого. Поетътъ пише, излива сърдцето си, но нѣкой го обича, и той обича нѣкого. Кой е този, който го обича и когото той обича? — Нѣкои го нари-чатъ Богъ, други — майка, баща, братъ, сестра, приятель. Този, именно, който ви обича, е потикъ за васъ, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този потикъ, не знаете. Нѣкой има само единъ приятель, който го обича, но задъ него се криятъ още хиляди приятели, за които той никога не е помислялъ. Хилядитѣ приятели влизатъ въ единия приятель, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че задъ единъ вашъ приятель стоятъ хиляди негови приятели, негови дѣди и прадѣди. Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица отъ ваши приятели. Всички души сѫ свързани въ едно неразривно цѣло.

Да остане въ ума ви мисъльта, не да напуснете вашитѣ приятели, вашитѣ братя и сестри, но да съзнаете връзката, която сѫществува между васъ като души. Вие сте минали презъ различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте презъ дълъгъ пѫть на опити. Казвате, че животътъ ви е дотегналъ. Какво искашъ да станешъ, поетъ ли? Колко пѫти си билъ поетъ! Колко пѫти си битъ за своята поезия! Пишешъ нѣщо за отечеството си, минавашъ за добъръ патриотъ. Патриотитѣ одобряватъ стихотворението ти, хвалятъ те, но онѣзи, които не сѫ патриоти, те ругаятъ, биятъ, че си поощрявалъ хората къмъ война. Нѣкой добъръ проповѣдникъ поучава хората, учи ги на добро, и тѣ сѫ доволни отъ него. Но други не сѫ доволни отъ проповѣдитѣ му, много размеквалъ сърдцата имъ, трѣбвало по-корави сърдца за суровитѣ условия на живота. Колко проповѣдници се връщали въ домоветѣ си съ пукнати глави!

Вь единъ малъкъ американски градъ изпращали всѣка година новъ проповѣдникъ. Въ града имало единъ човѣкъ, който билъ голѣмъ безвѣрникъ и, на края на годината набивалъ проповѣдника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвалъ: Нѣма защо да заблуждавашъ хората. Проповѣдникътъ бивалъ принуденъ да се върне, отдето е дошълъ, или съ пукната глава, или съ счупена рѫка. Никой не се съгласявалъ да отиде въ този градъ да проповѣдва. Единъ денъ епископътъ събралъ всички проповѣдници отъ енорията си, да види, кой е готовъ да отиде въ този градъ. Никой не се решавалъ. Епископътъ отправялъ молбата си къмъ този, къмъ онзи, но всички отказвали. Най-после, единъ младъ, снаженъ и здравъ човѣкъ се съгласилъ да отиде въ опредѣления градъ. Какво направилъ той? Още съ пристигането си, разбралъ отъ граж-данитѣ, кой е героятъ, който биелъ проповѣдницитѣ, и си казалъ: Вмѣсто да чакамъ той да ме бие, азъ ще го набия пръвъ. Причакалъ го единъ недѣленъ день на пѫтя, хваналъ го, вързалъ му рѫцетѣ и краката и го набилъ добре. Следъ това го закаралъ на събранието, турилъ го близо до амвона и свободно си проповѣдвалъ. Героятъ слушалъ проповѣдьта, харесала му и се обърналъ къмъ Бога.

Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, това значи, да подчинишъ змията на духа въ себе си. И вие, като младиятъ проповѣдникъ, ще хванете безвѣрника въ себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете предъ амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне къмъ Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане братъ. Това изисква Новото учение: неприятелитѣ ви да станатъ ваши приятели. Тогава вашитѣ противоречиви мисли, чувства и постѫпки ще ви станатъ приятели и ще взематъ участие въ вашия животъ. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го въ слуга, съ васъ заедно да служи на Бога.

Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особенъ начинъ. Ако ви поздравява по старъ начинъ, тя е стара година. Сега азъ не искамъ да бѫдете много меки, но не искамъ да бѫдете и много корави; не искамъ да бѫдете много бедни, но не искамъ да бѫдете и много богати. Искамъ да бѫдете богати, въ пълния смисълъ на думата, да носите товара си, безъ да се уморявате; искамъ да бѫдете учени, безъ да се възгордявате; искамъ сърдцата ви да бѫдатъ пълни съ любовь, безъ да се разкашквате. Искамъ сърдцата ви да бѫдатъ чисти, пълни съ бистра вода, да поливате градинитѣ си, да превърнете земята на рай. Богъ е Любовь, нѣма защо да се страхувате. Богъ ще бѫде на единия край на вашия животъ, а вие — на другия. Богъ е Създатель на всичко! Ние да бѫдемъ ценители на това, което Той е създалъ. Да бѫдемъ ценители на любовьта. И тогава, който иска да стане поетъ, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съмъ противъ вашето желание, но стани такъвъ поетъ, до когото никой да не смѣе да се докосне, да чупи главата му. Бѫдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бѫдете любещи, но да радвате хората съ любовьта си. Като любите, отворете всички врати на затворитѣ, да пуснете затворницитѣ на свобода. Всички вѫглени на миналото трѣбва да се превърнатъ на диаманти. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Така е, и азъ съмъ правилъ опити, зная, че мѫчно се превръщатъ недостстъцитѣ въ добродетели. Лесно е да изцапашъ нѣщо, но мѫчно се чисти изцапаното, да го облагородишъ и туришъ на работа. Ако си сприхавъ, и християнинъ да бѫдешъ, пакъ сприхавъ ще си останешъ. Понеже си уменъ, като дойде нѣкой, нѣма да му казвашъ, че си сприхавъ, но ще му кажешъ: Рѣката ми е доста дълбока. Не влизай вѫтре, да не се удавишъ. Ако знаешъ да плавашъ, влѣзъ вѫтре; ако не знаешъ, стой настрана. — Защо не направи рѣката си по-плитка? — Такава е рѣката ми, дълбока, не мога да я измѣня. Едно време бѣше по-плитка, имаше много тиня, но следъ като я изчистихъ, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирахъ я, направихъ я плавателна и дълбока. Корабитѣ свободно плаватъ, нѣма опасность за тѣхъ, но хората могатъ да се удавятъ. Животътъ на нѣкои хора е дълбока вода. Ако не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ въ тѣхния животъ. Тѣ не сѫ виновни за това, но като минавашъ край тѣхъ. ще бѫдешъ внимателенъ, да не паднешъ въ водата имъ.

Дръжте въ ума си мисъльта, че рибкитѣ, децата на голѣмитѣ риби, не могатъ да се оцапатъ въ водата. Следователно, и ние, като деца на Бога, не можемъ Да се оцапаме. Ако случайно попаднемъ въ нѣкоя мѫтна вода, можемъ да се оцапаме, но това не е голѣма грѣшка. Ако си се окалялъ, ще влѣзешъ отново въ чистата вода и ще се измиешъ. Като знаете това, не казвайте, че животътъ не е чистъ. Щомъ живѣешъ и се движишъ въ Бога, не можешъ да се окаляшъ. Ако умътъ ти временно не работи, не мисли, че е загасналъ. Нѣкѫде е станало малко нарушаване въ инсталацията, но лесно ще се поправи. Нѣкой пѫть не можешъ да обичашъ. — Защо? — Защото живѣешъ въ областьта на егоизъма, живѣешъ само за себе си. Трѣбва да влѣзешъ въ идейната любовь, която има предъ видъ благото на всички. Докато живѣешъ въ тѣсния крѫгъ на егоизъма, „светия“ си; излѣзешъ ли отъ този крѫгъ, напущашъ светийството. Когато влѣзешъ въ общение съ много хора, ще се натъкнешъ на тѣхнитѣ мисли и ще видишъ, че тѣ не мислятъ като тебе. Приятно ми е да изучавамъ вашата мисъль, макаръ че не мислите като мене. Нищо лошо нѣма въ това. Нѣкой мислѣлъ едно време по единъ начинъ, а сега по другъ начинъ — нищо отъ това. Колко пѣвци има, които едно време сѫ пѣли. много добре, а сега не пѣятъ така. Много естествено, простудило се е гърлото имъ, и гласътъ имъ се изгубилъ.

Помнете: Никой не може да живѣе самъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ самъ, пази правилото: Живѣй близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близость и се ползувайте разумно отъ нея. Щомъ си близо до Бога, имашъ отношение къмъ Него. Той не ти казва, какво да правишъ, но наблюдава, доколко си досѣтливъ, да направишъ това, което Му е приятно. Нѣма да слѣзе ангелъ отъ небето, да ти каже, какво да правишъ, но ти самъ трѣбва да се сѣтишъ; като видишъ, че едно сираче плаче на пѫтя, да разберешъ, отъ какво има нужда, и да му помогнешъ. Детето се радва, и ти се радвашъ. И Богъ, Който те наблюдава, е доволенъ, че се е намѣрилъ човѣкъ да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молѣло се, да му помогне нѣкой. Ти влѣзе въ положението на детето и му помогна. Това се иска отъ човѣка: да е досѣтливъ, да изпълнява Божията воля. Може и ангелъ да слѣзе отъ небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трѣбва да изпълняватъ Божията воля на земята; ангелитѣ ще вършатъ онази работа, която хората не могатъ да свършатъ. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ.

Какъ се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можешъ да я разберешъ. Първо се запитай, светия ли си, свѣщь ли си, могатъ ли хората на твоята свѣтлива да четатъ. Могатъ ли съ твоята топлина да запалятъ огнището си, да опекатъ хлѣба си и да сварятъ яденето си? Ако палишъ огъня на хората, светия си; ако само димъ правишъ, никакъвъ светия не си. Подъ „светия“ вие разбирате образитѣ на светиитѣ въ църквата. Де сѫ самитѣ светии? Споредъ мене, светии сѫ онѣзи, които освѣтяватъ и отопляватъ стаята ми. Често седа около печката и си мисля нѣщо. Наблюдава ме нѣкой и си казва: Какво ли мисли Учительтъ? Нищо не мисля, разговарямъ се съ топлината на печката. Тя е светия, който влѣзълъ въ печката. — Какъ да разберемъ това: буквално, или преносно? Право е и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Азъ седа около печката и мисля за всички, които взеха участие въ доставянето й: нѣкои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а азъ се топля на нея. Това е любовьта на тия хора. Тѣ донесоха топлината, и печката топли. Азъ мисля и изпращамъ своята благодарность къмъ Бога, както и къмъ всички онѣзи, които сѫ работили и работятъ за общото благо. Въ благодарностите се заключава философията на живота. Да благодаримъ на Бога, за да просвѣтне умътъ ни и да се облагороди сърдцето ни!

Да влѣземъ въ Бога и да бѫдемъ носители на Неговата мисъль! Това носи новат,а година. Христосъ казва: „Ще потече като жива вода.“ Мислете право и разбирайте право, да потече животътъ въ васъ, като свѣтлина и топлина. Единъ день, когато станете светии, и вие ще влѣзете въ нѣкоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме - навреме, е свободенъ. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като истине стаята, светията пакъ влѣзе въ печката. Топля се, ямъ хлѣбъ, дишамъ въздухъ и благодаря на всички разумни сѫщества, които сѫ работили за доставяне на необходимитѣ нѣща за цѣлото човѣчество.

Нѣкой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любовь и за живота, който изтича отъ нея. Мисля за Божията мѫдрость и за свѣтлината, която изтича отъ нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича отъ нея. Мислете и вие така. Това е правиятъ пѫть за размишление — да отправяте мисъльта си къмъ ония сѫщества, които работятъ. Не е позволено, при великитѣ блага и жертви, които ни се даватъ, да бѫдемъ недоволни. Единъ день ще влѣзешъ като слуга въ печката. Това е образъ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влѣзешъ въ живота и ще те накаратъ да свършишъ една неприятна работа. Ако имашъ любовь, ще я свършишъ добре и ще научишъ отъ нея това, което по другъ начинъ не можешъ да научишъ.

За да познаешъ душата на нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да влѣзешъ въ особени отношения съ него, както Христосъ влѣзе въ свѣта и го позна. Само така Христосъ можа да разбере и познае човѣшката душа. Той разбра свѣта, позна човѣка и научи великия урокъ на послушанието. Презъ голѣми изкушения и изпитания мина Христосъ, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа — трѣбваше да я изпие. Той лѣкуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трѣбваше да мине презъ голѣми противоречия. Когато бѣше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мѫдрецо, спасителю на свѣта, не виждашъ ли, че Богъ те е изоставилъ и не се интересува за тебе? Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, предавамъ душата си. Да бѫде Твоята воля!“ Презъ голѣмъ изпитъ мина Христосъ. Лесно се говори за страданията, но мѫчно се понасятъ. Христосъ мина презъ такива страдания, като че вселената се рушеше.

Всички хора минаватъ презъ страдания, но сѫ едва въ началото на голѣмитѣ страдания. Вие нѣма да бѫдете заковани на кръста, но все ще ви турятъ едно малко кръстче на главата; ще ви затворятъ въ сандъкъ и ще ви кажатъ: Опитай се да излѣзешъ! Онѣзи, които ви обичатъ, ви правятъ добро: турятъ дъски отгоре, да не взематъ богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. Следъ време, като разкопаятъ, нищо не намиратъ, освенъ мертецитѣ* — богатството е ограбено. Душата не е въ земята. Тя излиза отъ тѣлото съ духовната си дреха, която е еластична, пъргава — приятно е да се движишъ съ нея. Съ тази дреха ти се чувствувашъ младъ, подвиженъ. Опитай се да вкарашъ душата въ физическото тѣло, следъ като го е напуснала! Накарали единъ светия да влѣзе въ тѣлото си, но той се отказалъ. — Мирише това тѣло, не искамъ да влѣза въ него. — То е твоето тѣло, отговорили му близкитѣ. — Не искамъ да влѣза въ него. Физическото тѣло е временно жилище на човѣка. Павелъ казва: „Ако физическото тѣло се разруши, има друго тѣло — нерѫкотворено, за което сега се приготвяме.“ Трѣбва да се готвимъ за новото, което иде въ свѣта. Ще дойде день, когато душата ще бѫде независима отъ тѣлото. Душата е безсмъртна, тѣлото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза въ тѣлото, човѣкъ минава презъ мѫчения и страдания. И сега излизате отъ тѣлото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могатъ да правятъ това съзнателно и по желание. Нѣкой иска да излѣзе отъ тѣлото си, но не знае, де е вратата за излизане. Ако не знаешъ, де е вратата на автомобила, какъ ще излѣзешъ отъ ного? Следете, какво става съ васъ при заспиване. По-нѣкога, като заспивашъ, чувашъ нѣкакво фучение, изгубвашъ съзнание и правишъ опитъ да излѣзешъ вънъ. Това фучение, или скърцане е подобно на отваряне на нѣкаква ръждясала врата. Следъ това сънувашъ, че си свободенъ, ходишъ нѣкѫде, разхождашъ се. После виждашъ, че нѣкой те гони; влизашъ въ една, въ втора кѫща, качвашъ се по покривитѣ, докато успѣешъ да влѣзешъ въ една стая —  твоето тѣло. Тѣлото представя стая, или цѣла кѫща. Като влизашъ въ тѣлото си, знаешъ, отде влизашъ; като излизашъ, не знаешъ, отде си излѣзълъ. Трѣбва да се научишъ, отде се излиза.

Всички хора посрѣщатъ гоститѣ си любезно, но скоро имъ се насищатъ. Въ това отношение, тѣ знаятъ само една врата — да посрѣщатъ любезно. Тѣ приличатъ на онзи проповѣдникъ, на когото дошълъ гостъ. Проповѣдникътъ го запиталъ: Скоро ли ще си отивашъ? — Не мисля да си отивамъ скоро. Имамъ желание да остана повече време при васъ, не бързамъ. — Ако те чакатъ вкѫщи? Побързай да си отидешъ, да не се безпокоятъ за тебе. Не му казалъ направо да си отиде, но съ заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожатъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до страданието. Нѣкой пѫть ви нападне едно страдание и ви мѫчи. Задъ страданието се крие нѣкое сѫщество, нѣкой вашъ познатъ отъ миналото, който ви се оплаква, че е изгубилъ нѣщо ценно, че е нещастенъ. Ти слушашъ, какъ ти се оплаква, и казвашъ, че страдашъ. Значи, страданието не е твое, но на сѫществото, което се крие въ тебе. Както скръбьта не е твоя, така и радостьта.

Нѣкой пѫть и радостьта ти се крие въ нѣкой твой познатъ отъ миналото, който скача, радва се. Значи, скръбьта и радостьта ви сѫ чужди. На васъ остава само едно: да различавате своитѣ радости и скърби отъ чуждитѣ. Чуждата радость и скръбь лесно изчезватъ, а вашитѣ сѫ дълготрайни. Като не познавашъ закона, ако изгубишъ радостьта си, казвашъ: Отиде ми радостьта, взеха ми я. Никой не ти я взелъ. Тази радость е твой гостъ, на чийто разноски си ялъ и пилъ. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само часть отъ своето ухание, и ти страдашъ. Ще знаешъ, че никой на никого не може да отнеме радостьта, освенъ онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастенъ, че си му отнелъ радостьта; ти мислишъ, че нѣкой е открадналъ твоята радость. И дветѣ положения сѫ невѣрни. Ако ти можешъ да обърнешъ една душа къмъ Бога, тя ще ти бѫде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнешъ човѣка къмъ Бога, но трѣбва да знаешъ, какъ да му помогнешъ, да се освободи отъ страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно.

Защо идатъ страданията? И докога човѣкъ страда? — Докато приеме страданията като методъ за възпитание и започне да ги носи съ радость. Какъвъ смисълъ има да разказвашъ на всички, че страдашъ? Нѣкой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятельтъ му започва да говори за своитѣ страдания. Следъ това двамата отиватъ при трети свой приятель, да му кажатъ, какви страдания иматъ. Третиятъ говори за своитѣ страдания. После се събиратъ четирима, петима — всички говорятъ за страданията си. Азъ стоя и слушамъ тия оплаквания и предлагамъ да купя страданията имъ. Щомъ ги купя, всички ставатъ радостни и доволни. Това, отъ което човѣкъ се нуждае, трѣбва да му го даде нѣкой: или хората, или Богъ, Другояче казано: Всѣко желание на душата трѣбва да се задоволи. Това е законъ, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако единъ човѣкъ самъ не може да помогне, да извика втори, трети. Казватъ: Ако имаме пари, ще помогнемъ, но какво да правимъ, като нѣмаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до паритѣ, това е последна работа. Като говоря така, и азъ плащамъ данъкъ на своето учение.

Дойде нѣкоя сестра, оплаква се, че страда отъ стомахъ, отъ слабость, едва се държи на краката си. Азъ й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахътъ ме боли, не мога да слушамъ, какво ми говоришъ. Първо ми помогни да оздравѣя, че после ще ми проповѣдвашъ. Права е тя. Тогава й давамъ единъ съветъ и казвамъ: Иди въ дома си, ще оздравѣешъ. Следъ това вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. Следъ десетина дни тя дохожда пакъ при мене и ми благодари —  оздравѣла вече. Но сега има нужда отъ пари. Азъ виждамъ, че нѣкой богатъ човѣкъ ще й помогне, затова й казвамъ: Върни се в кѫщи, ще получишъ това, отъ което се нуждаешъ. Както казвамъ, така става. Тя е доволна, вѣрва вече на думитѣ ми.

Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможность да вършите Божията воля тайно, въ душата си, поне въ малъкъ размѣръ. Всѣки самъ трѣбва да прояви инициатива, да не очаква да дойдатъ хора отвънъ да го подканятъ. Докато момата не се облѣче хубаво, не тури китка на главата си и не отиде на хорото да потропа, сватоветѣ нѣма да дойдатъ. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове нѣма да дойдатъ. Тя трѣбва да хвърли черната дреха и да напусне манастири. Всѣки домъ е храмъ, църква или манастиръ. Като напусне манастира, сватоветѣ ще дойдатъ. Въртенето на хорото е животътъ. Животътъ има смисълъ, а не смъртьта. Сватоветѣ осмислятъ живота. Следователно, докато има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ волята, сватове има. Когато има свѣтлина въ ума, любовь въ сърдцето и свобода въ душата, сватоветѣ сѫ дошли вече. Има смисълъ въ тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо.

Правете преводи на всичко, което става около васъ. Ако тълкувате нѣщата правилно, вие ще се радвате на красивъ животъ. По-красивъ животъ отъ този, който имате, никъде не може да намѣрите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте смѣнили за царския животъ. За нищо на свѣта не смѣняйте положението си съ това и на най-щастливия човѣкъ. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече отъ това на пръвъ министъръ. Ако е въпросъ за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? Отъ тази свобода, която днесъ имате, по-голѣма не може да ви се даде. Цѣлото човѣчество трѣбва да се повдигне поне една степень по-високо отъ това, съ което днесъ разполага, за да придобиете и вие по-голѣма свобода. Отъ день на день свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовьта ви се увеличава, свѣтлината ви се увеличава — всичко се увеличава. Какво повече искате?

Едно се иска отъ васъ: да работите, да бѫдете близо до Господа, близо до своя ближенъ и близо до себе си. Това изисква новиятъ животъ, който иде сега въ свѣта.

Довечера ще се съберемъ да прекараме една вечерь между своитѣ близки. Ще сваримъ оризъ, ще приготвимъ малки хлѣбчета. Ще попѣемъ, ще посвиримъ малко и ще си поговоримъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

6 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

________________________

*мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...