Jump to content

1931_10_28 Предназначението на носа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Предназначението на носа

Т. м.

Сега, въ продължение на петь месеца, четете следнитѣ книги отъ Стария и Новия Заветъ: евангелие отъ Матея, евангелие отъ Лука, пророкъ Исаия, евангелие отъ Марка, Притчи, евангелие отъ Йоана — всичко 158 глави.

Да благослови Господъ дѣлото Си, както въ България, така и между всички народи. И да отстрани Господъ всѣка зла помисъль върху нашитѣ приятели.

Знанието, което човѣкъ носи въ себе си, прилича на изворъ, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена въ шише. Който се стреми къмъ знанието на извора, вѣчно расте и се подмладява; който е дошълъ до знанието на шишето, т. е. на ограниченото знание, мисли, че е свършилъ всичко, че всичко знае. Той е въ положението на старъ човѣкъ, който се утвърдилъ въ живота и мисли, че всичко е постигналъ. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса нѣкой момъкъ. Щомъ се ожени, тя се отказва отъ хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цѣлъ животъ отварялъ и затварялъ дюкяна си, нареждалъ стоката си, като мислѣлъ, че ще придобие нѣщо. Въ края на краищата, и той казва: Затворенъ е животътъ ми, нищо не придобихъ. Такова е положението на много хора. Никой не е придобилъ това, което очаквалъ. Наистина, отъ осемь хиляди години досега живитѣ хора на земята не сѫ придобили сѫщественото, което очаквали. Тази е причината за тѣхното голѣмо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде день, когато недоволството имъ ще се превърне въ доволство. Днесъ човѣкъ е ту доволенъ, ту недоволенъ. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, безъ никакво колебание.

Като изучавате сегашното човѣшко съзнание, виждате, какъ протичатъ два последователни процеса. Когато е богатъ, човѣкъ мисли, че работитѣ му сѫ уредени; щомъ изгуби богатството си, вижда, че работитѣ му не сѫ уредени. Когато е здравъ, той мисли, че всичко може да постигне; щомъ заболѣе, вижда, че много нѣща сѫ непостижими. Когато е праведенъ, навсѣкѫде вижда доброто и красивото; когато грѣши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човѣкъ губи равновесието си? Причината се крие въ неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човѣка е будно, той вижда пѫтя си и въ най-тъмната и бурна нощь. Будното съзнание не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь, която освѣтява пѫтя на човѣка. Потъмнѣе ли съзнанието му, човѣкъ се лута, губи пѫтя си и търси чужда помощь, да излѣзе на правъ пѫть. Той има свѣщь, която е изгаснала. Търси кибритъ, но и кибритъ нѣма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне другъ човѣкъ, сѫщо въ тъмнина, объркалъ пѫтя си. — Какво трѣбва да се прави? — Да си подадатъ взаимно рѫка и да си помогнатъ. Първиятъ пѫтникъ има свѣщь, но кибритъ нѣма. Вториятъ има кибритъ, свѣщь нѣма. Като се сприятелятъ, взаимно ще си услужатъ: ще запалятъ свѣщьта и ще продължатъ пѫтя си.

Следователно, бѫдете будни, да подържате свѣтлината на вашето съзнание, т. е. на вашата свѣщь, постоянно да гори и да свѣти. Изгасите ли свѣщьта си, вие влизате въ областьта на заблужденията и противоречията. Пазете се отъ еднообразието, което пресища и отегчава човѣка. Защо ще свиришъ по сто пѫти на день една и сѫща пѣсень? Защо ще повтаряшъ едни и сѫщи думи? Срещнешъ приятеля си и му казвашъ, че е добъръ човѣкъ; на другия день ще му кажешъ пакъ сѫщото. Сто пѫти го срѣщашъ, сто пѫти ще му кажешъ едно и сѫщо нѣщо. Най-после този човѣкъ се отегчава и не иска повече да те срѣща. Ще кажешъ, че добри думи му говоришъ. И сладкитѣ, и горчивитѣ нѣща губятъ цената си, когато се повтарятъ често. Нервната система на човѣка е така устроена, че може да издържа до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, тя се разстройва. Пратете човѣка на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко деня наредъ може да се храни само съ грозде. Първия день ще бѫде доволенъ, че ялъ грозде; втория день ще яде пакъ, но вече съ по-малко разположение. На третия день ще каже, че се обезсолилъ и желае нѣщо солено. Хубаво нѣщо е гроздето, но само съ грозде не се живѣе. Като знаете това, пазете се отъ пресищането и еднообразието. Тѣ действуватъ убийствено върху човѣка.

И тъй, изучавайте доброто въ неговитѣ естествени прояви. Това значи, да избѣгвате положенията, които предизвикватъ противоположности. Кажи на човѣка само единъ пѫть, че е добъръ. Повтаряшъ ли, ще предизвикашъ въ него реакция, и той ще се противопостави на твоитѣ думи. Той или нѣма да ти вѣрва, или ш.е намали силата на думитѣ ти и ще каже: Не съмъ толкова добъръ, колкото мислишъ. Да казвашъ на човѣка постоянно, че е добъръ, това подразбира известно користолюбие. Ти искашъ да го подкупишъ и да го използувашъ като конь, който можешъ да товаришъ споредъ желанието си. При това положение, естествено е човѣкъ да се противопостави на твоитѣ думи. Ще кажешъ, че си искренъ въ думитѣ си. Може да си искренъ, но нѣмашъ разбиране. Напримѣръ, нѣкой изучава човѣшкия носъ, но при известни изненади се обърква и, вмѣсто да опредѣли точно характера на човѣка, казва нѣща, които сѫ далечъ отъ истината. Той се произнася за характера на нѣкого по носа и се чуди, защо носътъ на този човѣкъ е толкова подутъ. Много просто, пчела го ухапала по носа. Като ученъ, той трѣбваше да схване, че подутината на носа е външно нѣщо, временно положение, което нѣма нищо общо съ характера на човѣка. Истинско знание е това, което е вѣрно при всички случаи и положения. Стремете се къмъ това знание. Само то е въ състояние да постави човѣка на правъ пѫть, отдето никой не може да го измѣсти.

Следователно, нѣщата сѫ вѣрни, когато се изучаватъ въ тѣхния естественъ пѫть на развитие. Който изучава носа, трѣбва да има предъ видъ всички естествени влияния, които сѫ го създали. — Кое е създало носа? — Човѣшкитѣ мисли. Той е резултатъ на разумната човѣшка мисъль. Това не е станало изведнъжъ, но въ продължение на вѣкове. Много опити сѫ правили разумнитѣ сѫщества, докато създали носа въ този видъ, какъвто го виждаме днесъ. Отъ формата, дължината и широчината на носа зависи дейностьта на човѣка. Въ този смисълъ, носътъ е отворена книга, по която може да се чете. Задъ носа се крие човѣшкиятъ умъ. Носътъ, като органъ на човѣшкото тѣло, извършва нѣколко функции: първо, той е органъ на дишането. Презъ него минава въздухътъ, който, чрезъ своитѣ трептения, възбужда нервната система. Така човѣкъ започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисъльта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болнитѣ хора. Болниятъ диша бързо, съ задъхване, затова и мисъльта му не е права. Какъ може да мисли правилно, когато болестьта го плаши? Страхътъ го заставя да диша бързо, съ прекѫсване, като човѣкъ, когото гонятъ крадци и разбойници.

Щомъ се говори за носа, като проява на мисъльта, мнозина казватъ, че Богъ е направилъ носа. Какъ го е направилъ? Когато твърди нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ ставатъ работитѣ. Ако детето казва, че баща му написалъ едно писмо, то може да разкаже, какъ е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе листъ, писалка и мастило; натопи перото въ мастилото и започна да пише. Така се нижеха единъ редъ следъ другъ, докато най-после писмото бѣше готово. Кой отъ васъ, като твърди, че носътъ е направенъ отъ Бога, може да каже, какъ е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаятъ, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение : да чувствува и да мисли. Странно е това, но е фактъ. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и рѫката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очитѣ виждатъ, че ушитѣ слушатъ, че устата приема храната, че носътъ усѣща миризмитѣ и възприема въздуха, това сѫ нѣща познати и вѣрни за тѣхъ. Обаче, каже ли се, че човѣкъ вижда съ цѣлото си тѣло, това не се приема. Защо не допущате, че човѣкъ може да превърне цѣлото тѣло въ зрение? За да допуснете това, вие трѣбва да знаете, какво въ сѫщность представя тѣлото. Истински учениятъ знае, че въ тѣлото се криятъ всички възможности за бѫдещето развитие на човѣка. Всичкиятъ капиталъ на миналото, на настоящето и на бѫдещето се криятъ въ човѣшкото тѣло. Онзи, който изучава човѣшкия носъ, вижда въ него влияния на миналото, на настоящето и на бѫдещето. Достатъчно е да погледне носа на нѣкого, за да каже, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди; следъ това, по известни белези и линии върху носа, опредѣля, какъ живѣе този човѣкъ днесъ; най-после, по известни чърти на носа, той опредѣля, какви възможности се криятъ въ бѫдещия му животъ. Всичко е писано на човѣшкия носъ.

И тъй, човѣшкиятъ носъ е екранъ, върху който умътъ пише своята минала, сегашна и бѫдеща история на развитие. Ако само за моментъ се прекрати дейностьта на носа, човѣкъ веднага ще разбере службата, която е свързана съ него. Голѣмо богатство се крие въ носа, но малцина съзнаватъ това. Той служи за равновесие, т. е. за урегулиране силитѣ на човѣшкия организъмъ. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашитѣ естествени и красиви състояния отъ една страна, както и неестественитѣ състояния отъ друга страна. Едно малко побутване на носа не на мѣсто е въ сила да наруши вашия миръ и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате отъ идеитѣ си, отричате се отъ срѣдата, въ която живѣете, не искате да срѣщате никого. Въ това отношение, вие приличате на човѣкъ, който е впрегналъ въ колата си единъ дивъ, необузданъ конь. Последниятъ започва да рита надѣсно - налѣво, хукне съ колата по нивитѣ, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразуменъ процесъ, който не разрешава въпроситѣ. — Защо риташъ? Ако те е впрегналъ по-уменъ човѣкъ отъ тебе, ще се подчинишъ; ако те е впрегналъ по-глупавъ отъ тебе, имашъ право да риташъ, докато скѫсашъ юздата и се освободишъ. Кажешъ ли, че животътъ нѣма смисълъ, ще знаешъ, че те е впрегналъ по-глупавъ човѣкъ отъ тебе. Не оставяй глупавиятъ да те впрѣга. Кажешъ ли, че животътъ има смисълъ, впрегналъ те е по-уменъ човѣкъ отъ тебе. Всѣко добро разположение на духа ви показва, че сте подъ влиянието на сѫщества, чиито мисъль и разбиране сѫ по-високи отъ вашитѣ. Всѣко неразположение и потъмняване на съзнанието показватъ, че се намирате подъ влиянието на сѫщества съ по-низъкъ умственъ и духовенъ животъ. Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ свѣтлото и красивото въ живота, уповава на любовьта, на своя идеалъ, и така осмисля живота си. Като остарѣе, той отрича всичко и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Защо единъ и сѫщъ човѣкъ има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостьта е причина за възходещото му състояние. Не, въ младинитѣ си този човѣкъ билъ впрегнатъ отъ разумни, възвишени сѫщества, а на старини се е поддалъ на нисши сѫщества, тѣ да го управляватъ. Значи, като младъ, билъ уменъ; като старъ, оглупѣлъ.

Много отъ съвременнитѣ хора говорятъ за ума, като за нѣщо реално, което трѣбва да се изучава. Отъ ума тѣ отиватъ къмъ духа. Споредъ тѣхъ, духътъ и умътъ могатъ да се изучаватъ чрезъ самосъзнанието. Обаче, това е труденъ въпросъ. Самосъзнанието е навсѣкѫде, то обхваща всичко. Тогава, какъ ще обхванете всичкото, т. е. цѣлото? Като изучавате своитѣ мисли, вие дохождате до хармонията и дисхармонията въ живота. Така се натъквате на нѣкои дисхармонични мисли, които сѫ вънъ отъ вашия животъ. Нѣкога намирате причината на тѣзи мисли, а нѣкога оставатъ скрити за самитѣ васъ. Минавате презъ една гора и постепенно навлизате все по-навѫтре. Въ първо време сте смѣлъ, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присѫтствието на мечка въ гората.

Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на васъ. Вие имате вѣра, казвате, че Богъ е създалъ свѣта, че всичко Му се подчинява, но пакъ се страхувате. — Защо се страхувате? — Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия законъ, но по свой начинъ, а не както ти искашъ и мислишъ. Страхътъ е резултатъ на безлюбието. Следователно, вашата вѣра и любовь не сѫ толкова силни, да изпѫдятъ страха навънъ.

Какво представя страхътъ? Той е най-високото чувство въ животинското царство. За животнитѣ страхътъ не е нищо друго, освенъ разумность. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страхъ, краката му се удължаватъ. Съ човѣка става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяватъ. Когато заекътъ се уплаши, удря на бѣгъ, при което бързината му се увеличава. При страха човѣкъ не може да бѣга. — Защо? — Защото има спирачки. Като по-уменъ отъ животнитѣ, страхътъ му е поставилъ спирачки, да не бѣга, но да приложи другъ начинъ за справяне. Понеже животнитѣ нѣматъ спирачки, като се уплашатъ, бѣгатъ, колкото имъ държатъ силитѣ. Като животното казва: Ще уповавамъ на краката си. То намира спасение въ своитѣ крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже задъ носа се крие умътъ, трѣб-ва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-развитъ е умътъ? Дължината на носа трѣбва да отговаря на нормата. Чрезмѣрно дългиятъ и чрезмѣрно кѫсиятъ носъ сѫ крайности. Тѣ не отговарятъ на естествената мѣрка въ природата. Крайно дългиятъ носъ показва, че човѣкъ е страхливъ; крайно кѫсиятъ носъ показва, че човѣкъ не мисли много. Заднитѣ крака на заека сѫ по-дълги отъ преднитѣ, защото всѣкога е живѣлъ по гори и планини. Като бѣгалъ повече нагоре, заднитѣ му крака се удължили за по-удобно бѣгане по височинитѣ. Обаче, при бѣгането си надолу, заекътъ изпитва известна мѫчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие опредѣляте силитѣ, които сѫ работили върху човѣшкия умъ. Носътъ има отношение и къмъ дихателната система на човѣка. Отъ устройството на носа, на неговата голѣмина и широчина зависи състоянието на бѣлия дробъ. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на бѣлия дробъ, само че въ обратно положение.

Да се изучава човѣшкия носъ, това значи, да се домогне човѣкъ до истинската, положителна наука. Само онзи е придобилъ това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти нѣкое разумно сѫщество, че трѣбва да се учишъ, това подразбира съзнателна молитва, т. е. връзка на човѣшката душа съ Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилень начинъ, по който да разрешишъ мѫчнитѣ си въпроси. Всѣкога ще учишъ, ще се молишъ, да издържишъ изпититѣ си добре. Ако не ги издържишъ, не си училъ, както трѣбва. Изпитътъ е тежесть, която трѣбва да носишъ на гърба си. Защо не можешъ да вдигнешъ тази тежесть? — Слабъ съмъ. — Какво трѣбва да направишъ, за да вдигнешъ тежестьта и да я пренесешъ отъ едно мѣсто на друго? Можешъ да я раздѣлишъ и да я пренесешъ на два - три пѫти. Да се натоваришъ съ непосилна тежесть, това не значи, че си много силенъ и много уменъ. Можешъ да направишъ голѣмо усилие, безъ да си силенъ и уменъ.

Като се говори за сила и разумность, трѣбва да се прави разлика между животното и човѣка. Въ животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Напримѣръ, слонътъ е най-уменъ отъ животнитѣ и същевременно най-силенъ. Това е законъ за животнитѣ, но не и за хората. Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най-голѣмо търпение. Който не търпи, не може да бѫде слонъ между човѣцитѣ. Като не си слонъ, не можешъ да вземешъ първото мѣсто. — Въ какво се проявява интелигентностьта на слона? — Въ дългия му носъ — въ неговия хоботъ. Като проточи хобота си напредъ, той казва на животнитѣ: Дълъгъ носъ ви е нуженъ. Човѣшкиятъ носъ, сравненъ съ този на слона, се губи. Въ бѫдеще и човѣшкиятъ носъ ще се развие, ще дойде до онѣзи мѣрки, които природата е опредѣлила.

Изучавайте животнитѣ, да видите, какъ се проявяватъ тѣ. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентность, изразена чрезъ дългия му хоботъ. Съ това той иска да каже, че съ кѫсъ носъ нищо не се постига. Ще кажете, че, въпрѣки дългия носъ на слона, лъвътъ е царь на животнитѣ. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвътъ е главнокомандуващъ на животинската армия, а истински царь е слонътъ. Ще кажете, че лъвътъ е символъ на благородство. Кѫде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и сѫдете за лъва. Котката е лъвъ въ миниатюръ. Външно котката е благородна, съ добра обхода, но вижте я, какъ постъпва съ мишкитѣ. Вижте, какъ постѫпва лъвътъ съ своята жертва. Разумность се иска отъ човѣка. Не е въпросъ да бѫдешъ главнокомандуващъ, или царь, но да бѫдешъ разуменъ. Това значи, да се проявявашъ така, че всѣка твоя постѫпка да носи добри последствия, не само за даденъ моментъ, но за вѣчни времена.

Следователно, който иска да живѣе добре, трѣбва да прояви своята разумность, доброта и вѫтрешна сила. Само така човѣкъ може да постигне своя идеалъ, да очисти живота си отъ всички утайки на миналото. Чистъ животъ са иска отъ всички. Ако пчелитѣ не търпятъ нечистота, колко повече се отвращаватъ отъ нея разумнитѣ и напреднали сѫщества. Опитайте да се приближите до нѣкой кошеръ, следъ като сте яли чесънъ. Може ли нечистиятъ да влѣзе въ общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракътъ му въ това общество, за да се намѣри веднага вънъ. Чистото не търпи нечисто. Ако искашъ да влѣзешъ въ това общество и да се ползувашъ отъ благата, съ които разполага, иди първо да се очистишъ и тогава влѣзъ. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, съ цель да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тѣхъ отговорностьта е лична; има колективни качества, за които отговорностьта пада върху редица минали поколѣния. Напримѣръ, страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ, отдето е преминалъ въ човѣка. Съ това чувство мѫчно се справятъ хората. — Защо? — Защото върху него се е работило много. Следователно, страхътъ остава като основа на друго, по-високо чувство — съвѣстьта. Ето защо, задачата на човѣка не се заключава въ това, да изтръгва коренитѣ на дивачкитѣ дървета, но да ги присажда съ доброкачествени присадки. Ако страхливиятъ мисли право и дава отчетъ за постѫпкитѣ си, страхътъ е на мѣсто. Той постепенно се превръща въ съвѣсть. Съвѣстниятъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Мѣстото на съвѣстьта въ човѣшката глава е отгоре, отъ дветѣ страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвѣстьта има отношение къмъ ума. Не можешъ да бѫдешъ съвѣстенъ, ако не мислишъ добре. Който мисли право, той превръща енергиитѣ на страха въ по-високо чувство — въ съвѣсть. Който постѫпва разумно, никога не бѣга и не се крие; който не постѫпва разумно, всѣкога бѣга. Той е стѫпилъ върху наклонна плоскость и, безъ да иска, върви надолу, отдето е тръгналъ. Той слиза надолу, докато влѣзе дълбоко въ материята. Следъ време започва да гледа нагоре, за да се освободи отъ материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човѣшкото предназначение. Той има да решава временни и вѣчни задачи. Докато е облѣченъ въ плъть, решава материални задачи; щомъ реши тѣзи задачи, той се освобождава отъ материята и пристѫпва къмъ вѣчнитѣ задачи на живота. Тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще.

Една отъ великитѣ задачи на човѣка е да работи въ Божествения свѣтъ, т. е. върху главата. Да преустроишъ главата си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Да преустроишъ дробоветѣ си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ духовния свѣтъ. На простъ езикъ казано, да подобришъ състоянието на дихателната система, т. е. на своята мисъль. Духовиятъ свѣтъ принадлежи на ангелитѣ. Значи, трѣбва да изправимъ отношенията си къмъ тѣхъ. Най-после дохождаме до стомаха, т. е. до сѫществата отъ растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човѣка е добре развита, отношенията му къмъ тѣзи сѫщества сѫ правилни. Красотата на човѣка се опредѣля отъ неговата глава, отъ неговия бѣлъ дробъ и стомахъ. Колкото по-добре сѫ развити, толкова по красивъ е той, толкова по-хармониченъ е неговиятъ животъ. Мѣстото на ума е стомахътъ, на душата — бѣлиятъ дробъ, а на духа — главата. Отъ друго гледище, сърдцето може да поставите въ стомаха, ума — въ бѣлия дробъ, въ гърдитѣ, а волята, т. е. Божественото начало въ човѣка — въ главата. Велико нѣщо е Божественото начало!

Да се върнемъ пакъ къмъ носа. Той е интересенъ предметъ за изучаване въ физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа въ духовно отношение, дохождате до три гранични точки съ духовния свѣтъ, а именно, съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Ако носътъ на човѣка граничи съ тѣзи велики свѣтове, той е правиленъ, добре устроенъ. Приятно е да гледашъ лице съ красивъ носъ. Ако отсѫтствуватъ тѣзи гранични точки, носътъ не е добре развитъ. Тѣзи точки сѫ свещени, но малцина знаятъ тѣхнитѣ мѣста. Презъ тѣзи точки на носа Богъ е вдъхналъ въ човѣка и го направилъ жива душа. Първоначално Богъ е говорилъ на човѣшкото сърдце чрезъ носа, а днесъ говори на човѣшкия умъ пакъ чрезъ носа. Ако човѣкъ чрезъ носа не може да разбере, какво му се говори, неговиятъ носъ е безпредметенъ. Ако чрезъ носа не можешъ да познаешъ, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, ти, не си го развилъ още. Задачата на човѣка е да намѣри на носа мѣстото на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако може да намѣри тѣзи добродетели на своя носъ, ще ги намѣри и върху носа на другитѣ хора. Казвате, че носътъ на нѣкой човѣкъ е правиленъ, красивъ, но въ какво се заключава красотата му, не знаете.

Правилниятъ носъ е като огледало. Той отразява свѣтлитѣ и възвишени мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Тѣзи мисли се отразяватъ върху мозъка, сърдцето и стомаха. Красивиятъ носъ не лъже човѣка. Той не може само отвънъ да бѫде красивъ, но да отговаря на вѫтрешната красота на човѣка. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много нѣща знаете, но важно е, кои мисли трѣбва да вложите въ работа. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Какъвъ човѣшки образъ е този, на който очитѣ, ушитѣ, носътъ и устата не сѫ поставени на мѣстото си? Гледате образа, но

нѣщо сѫществено му липсва — органитѣ не сѫ поставени, дето трѣбва. — Кое е сѫщественото въ човѣка? — Умътъ, сърдцето и волята. Ако се поставятъ на мѣстата си, тѣ започватъ да действуватъ и оживяватъ човѣка. Умътъ, сърдцето и волята сѫ мощни сили, двигатели въ човѣшкия животъ.

Работете, безъ да се гнѣвите. Богъ има право да се гнѣви, но не и човѣкъ. Разумниятъ трѣбва да работи, а не глупавиятъ. Следователно, глупавиятъ нѣма право да се гнѣви. Да се гнѣватъ светиитѣ, добритѣ, разумвитѣ хора, това е на мѣсто. Всѣки обикновенъ и глупавъ човѣкъ трѣбва да си каже: Нѣмамъ право да се гнѣвя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Нѣма по-опасно нѣщо отъ гнѣва. Разумниятъ впрѣга ума си на работа и върви напредъ. Ако глупавиятъ не се труди, а само се гнѣви, ще изгуби всичко, което има, и следъ това му сѫ нуждни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човѣка да се гнѣви, но само ако се свърже съ добритѣ и разумни хора, съ светиитѣ и Бога. Тогава гнѣвътъ му ще бѫде на мѣсто, ще свърши нѣкаква работа.

Упражнение. Въ продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта. Каже ли ви нѣкой нѣщо добро или зло, знайте, че ви изпитватъ, дали ще издържите и направите упражнението си, както

трѣбва. — Може ли да не правимъ упражнението? — Не може. Ученикътъ е длъженъ да прави упражнения. Презъ цѣлата седмица ще бѫдете слѣпи и глухи за злото. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията? — Богъ помага, но не по механически начинъ. Той е съвършенъ, затова оставя човѣка свободенъ, да се прояви, както разбира и желае. Богъ нашепва на човѣка: Не правишъ добре, измѣни посоката на своето движение. — Не може ли по другъ начинъ? — Може, но ще сгрѣшишъ и ще носишъ последствията на своето непослушание. — Искамъ да опитамъ по другъ начинъ. — Опитай, но ще видишъ, че пѫтьтъ на доброто е само единъ. Всѣка постѫпка, която внася миръ и спокойствие въ душата ти, е добра. Понѣкога мислишъ, че вършишъ добро, а си недоволенъ отъ себе си. Недоволството е гласътъ на Бога, който не одобрява постѫпката ти. Богъ съ нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христосъ не е постѫпилъ добре, като си послужилъ съ камшикъ. Чрезъ камшика Христосъ изрази гнѣва на Бога. Следователно, ако имашъ ума и любовьта на Христа, и ти можешъ да постѫпващъ като Него. Ако имашъ носа на слона, и ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, да правишъ, каквото искашъ. Понеже нѣмашъ ума и сърдцето на Христа, нито носа на слона, ще правишъ опити, да мислишъ само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаешъ, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество сѫ добри и ще работишъ безъ да се гнѣвпшъ.

Каква е цельта на упражнението, което ви давамъ? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърдцето си отъ лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за нѣкого, веднага намѣрете една добра чърта въ него и мислете върху нея. Нѣкой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази чърта, но вижте, колко е сржченъ, колко добре работи. Срѣщате нѣкой беденъ, окѫсанъ, не мислете, че той е обеднѣлъ отъ мързелъ, но кажете си, че това е отъ щедрость. Когато билъ богатъ, раздавалъ безъ смѣтка на нуждаещитѣ, и днесъ ходи окѫсанъ и босъ. Не търсете лошото въ проявитѣ и положението на хората; знайте, че и задъ най-лошата проява се крие нѣщо добро и благородно.

Защо не трѣбва да се мисли лошо за никого? Който грѣши, върви по наклонна плоскости. Може ли такъвъ човѣкъ да върви безъ да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трѣбва да върви по наклонъ. Не трѣбва, наистина, но вината не е само у него. Може други да сѫ го поставили на тази плоскости, може да е слѣпъ, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрѣшкитѣ на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представят погрѣшкитѣ? Тѣ сѫ твърдъ материалъ, отъ който сѫществата въ духовния свѣтъ правятъ кѫщитѣ си. Когато имъ трѣбва такъвъ материалъ, тѣ слизатъ на земята при хората, които се гнѣвятъ и правятъ погрѣшки, и взиматъ отъ начупенитѣ камъни за своитѣ кѫщи. Тѣ не сѫдятъ хората за погрѣшкитѣ, но даже скѫпо имъ плащатъ. Какъ постѫпвате вие съ вашитѣ работници? Ще кажете, че на работницитѣ отъ новото учение нищо не се плаща. Вѣрно е това: на човѣкъ, който работи съ любовь, не му трѣбватъ пари. Но той е безъ обуща и безъ дрехи. Какъ ще постѫпите? Споредъ мене, има начинъ да благодарите за работата му: нѣма да платите, но ще му подарите единъ чифтъ обуща. Тѣ могатъ да струватъ повече отъ това, което ви е изработилъ, но ще го възнаградите за любовьта, съ която ви е работилъ. Като отиде на друго мѣсто да работи, вмѣсто пари, ще му подарятъ единъ костюмъ. Колко хора днесъ сѫ готови да постѫпватъ по този начинъ? Така е за онзи, който иска да постѫпва споредъ Божествения законъ. Който прилага Божествения законъ, всѣкога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промѣни ще станатъ въ вашия животъ.

Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Давайте, безъ да съжалявате. Ако дадешъ обувки или дрехи на своя ближенъ и постоянно мислишъ за това, което си направилъ, ти не си изпълнилъ Божията воля, както трѣбва.

Ти си ограничилъ и себе си, и онзи, на когото си далъ нѣщо. Давайте, безъ да се ограничавате. Давайте споредъ Божествения законъ, взимайте споредъ сѫщия законъ. Какъвъ е този законъ? Ще давашъ, колкото можешъ най-много; ще взимашъ, колкото можешъ най-малко. Който постѫпва по този законъ, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плодъ.

Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото говорятъ едно, а вършатъ друго. При това, не се вглеждатъ въ себе си, да видятъ, какво имъ липсва, но се сравняватъ съ окрѫжаващитѣ. Всѣки мисли, че стои по високо отъ другитѣ, знае повече, разбира по-добре и т. н. Не се сравнявайте съ подобнитѣ си, но пожелайте да бѫдете като Бога. Като ставашъ сутринь отъ сънь, вдигни очитѣ си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е далъ, и помоли се да те направи подобенъ на Себе си — да проявишъ любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си. Не искай да бѫдешъ силенъ като Бога, да управлявашъ и заповѣдвашъ, но пожелай да се смиришъ, да понасяшъ всичко съ благодарность. — Боленъ съмъ, страдамъ, какъ да благодаря? — Ще благодаришъ за всичко. Ако болката е въ краката ти, ще учишъ закона на смирението; ако болката е въ пръститѣ ти, ще се учишъ да мислишъ право; ако болката е въ очитѣ ти, ще изучавашъ истината; ако е въ ушитѣ ти, ще изучавашъ мъдростите; ако е въ устата ти, ще изучавашъ любовьта. Каквото и да те боли, все ще научишъ нѣщо. Който е дошълъ на земята, трѣбва да се учи да превръща отрицателното въ положително и да се чисти. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“

Какво представя носътъ? — Мѣсто на електричество и магнетизъмъ. Той е връхъ, дето се складиратъ природнитѣ енергии. Ако знаете, какъ, на кое мѣсто и кога да хванете носа си, ще се ползувате отъ неговитѣ енергии. Хората дърпатъ носа си, чоплятъ го и, вмѣсто да се ползуватъ отъ енергиитѣ му, тѣ си пакостятъ. Не е лесно да се справяте съ своитѣ енергии. Ето защо, всѣка сутринь, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете отъ него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нѣщо красиво, мощно. Днесъ носътъ работи най-много. Презъ него минаватъ много енергии. Свържете се съ дейностьта на своя носъ и работете върху него, да го продължите и разширите, споредъ мѣркитѣ на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очитѣ, ушитѣ и устата. Презъ носа непрекъснато влиза и излиза въздухъ. Той е единъ отъ неуморнитѣ работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре съ него. Лошитѣ мисли действуватъ върху носа, а оттамъ и върху дихателната система. Ако тя не работи дрбре, и стомашната система страда. Въ резултатъ на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човѣкъ до това положение, животътъ му се обезсмисля, и той не иска вече да живѣе. Смисълътъ на живота е въ служенето на Бога. Който не иска да живѣе, не иска да служи на Бога. — Какво иска Богъ отъ човѣка? — Да учи и да работи.

И тъй, всѣка сутринь хващайте леко носа си, милвайте го по върха, съ желание, да не става остъръ. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т. м.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

28 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...