Jump to content

1931_06_24 Осмисляне на живота


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Осмисляне на живота

Т. м.

Като изучаватъ живота, хората се натъкватъ на различни символи, които за мнозина сѫ случайни. Запримѣръ, буквитѣ Ж, 3, С сѫ символи. Дали сѫ случайни, или не, това е въпросъ. Всѣко нѣщо, което не се разбира, е случайно; всѣко нѣщо, което се разбира, е разумно. Всѣки животъ, който не се разбира, е случаенъ; всѣки животъ, който се разбира, е разуменъ. Всѣко знание, което не се разбира, е случайно; всѣко знание, което се разбира и може да се приложи, е разумно. Всѣка свобода, която не се разбира, е случайна; всѣка разбрана свобода е разумна.

Защо нѣкои нѣща оставатъ неразбрани? — Защото съзнанието на хората се раздвоява. Тѣ иматъ различни „фиксъ — идеи“. Каквото да имъ говорите, тия хора разглеждатъ нѣщата отъ свое становище. Обаче, личниятъ възгледъ на човѣка не представя истинското, абсолютно положение на въпроса. Това е все едно, учительтъ по музика да дава на ученика точния тонъ по камертона, а той взима другъ тонъ и мисли, че е сѫщиятъ. Не е важно, какво мисли човѣкъ. Важно е, че камертонътъ има свой опредѣленъ тонъ, който не се измѣня. — Защо не се измѣня? — Така е направенъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато човѣкъ има установенъ възгледъ за нѣщо, никой не може да го измѣни. — Защо? — Така е направенъ. Обаче, и при това положение има възможность да се измѣни. Като продължите малко краищата на камертона, като ги поочукате, той ще даде другъ тонъ.

Като разглеждате буквата „Ж“ като символъ на нѣщо, виждате три линии: срѣдна, която представя Божествения свѣтъ, и странични, които представятъ духовния и физическия свѣтъ. Правата линия е равнодействуваща на страничнитѣ, които нѣкога сѫ били успоредни. Тогава тѣ били успоредни, имали добри отношения помежду си. Щомъ развалили отношенията си, тѣхната успоредность изчезнала. Тѣ се пресѣкли и образували знака, съ който българитѣ бележатъ звука „Ж“. Когато разстоянието между страничнитѣ линии горе се намали, намалява се и разстоянието имъ долу. Сѫщото става и съ ножицитѣ. И обратно, когато разстоянието горе се увеличи, увеличава се и разстоянието долу. — Защо трѣбва тѣзи разстояния да се стѣсняватъ и разширяватъ? — За да можете да рѣжете. Ако ножицата не се отваря и затваря, не можете да рѣжете. А платътъ трѣбва да се нарѣже, т. е. да се скрои и ушие, да се облѣчете въ нова дреха. Когато разстоянието горе се стѣснява, страничнитѣ разстояния се разширяватъ; когато разстоянието горе се разширява, страничнитѣ се стѣсняватъ.

Значи, ако въ едно отношение човѣкъ се стѣснява, въ друго се разширява. И обратно: ако въ едно отношение се разширява, въ друго се стѣснява. Този законъ действува върху човѣшкото лице. Запримѣръ, когато чувствата иматъ влияние върху човѣка, лицето е валчесто; колкото повече се засилва умътъ, лице го става продълговато: надолу се стѣснява, а горе е по-широко. — Защо долната часть се стѣснява? — Защото е по-близо до фокуса. Такова стѣсняване на орбитата става и съ всѣка планета, когато се приближава до слънцето. Следъ това тя пакъ се разширява, отдалечава се отъ слънцето и продължава пѫтя си въ пространството. Колкото по-бързо се движи планетата, толкова повече се стѣснява. Колкото по-остра е брадата на човѣка. толкова по-близо се намира до центъра на умствения свѣтъ. Случва се нѣкога, че горната часть се стѣснява, а долната се разширява. Това е неправиленъ процесъ.

Въ природата сѫществува законъ на компенсация, споредъ който печалбитѣ се уравновесяватъ съ загубитѣ: ако въ едно отношение печелишъ, въ друго отношение губишъ. Запримѣръ, невъзможно е едновременно да бѫдешъ и ученъ, и търговецъ. Ако си ученъ, търговията ти ще страда; ако си светия, не можешъ да бѫдешъ нито държавникъ, нито търговецъ. Следователно, всички външни процеси се отразяватъ и върху органитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Забелязано е, че когато идеитѣ въ човѣка се разширяватъ, заематъ голѣмъ просторъ, едновременно съ тѣхъ се разширяватъ и съответнитѣ органи. Колкото по-голѣми и многобройни сѫ желанията на човѣка, толкова по-голѣми ставатъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ, Голѣмитѣ очи и уши показватъ голѣми, велики желания. Ако желанията на човѣка сѫ физически, става промѣна въ долната часть на окото. Ако човѣкъ се промѣня въ морално отношение, въ благоприятенъ смисълъ, измѣня се погледътъ на очитѣ — лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, отива нагоре; сѫщо така се измѣня горната часть на ушитѣ — приематъ красива, правилна форма. Изобщо, погледътъ на очитѣ се опредѣля отъ стремежа на човѣка, както и отъ посоката на неговата дейность: ако е насочена къмъ центъра на земята, погледътъ му е къмъ земята; ако е насочена къмъ слънцето, и погледътъ му ще бѫде къмъ слънцето.

Мнозина казватъ, че сѫ ходили на слънцето. Това е преносенъ изразъ. Тѣ искатъ да кажатъ, че иматъ свѣтли идеи, които ги заставятъ да мислятъ изключително за слънцето. Обаче, що се отнася до физическото слънце, почти никой човѣкъ не е ходилъ тамъ. Физическото слънце е символъ на нѣщо. Отъ друга страна, то се взима като мѣрка на нѣщата. Всички небесни тѣла представятъ предметно учение. По тѣхъ човѣкъ изучава не само физическия, но и духовния свѣтъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ моралъ, новъ начинъ на разбиране, нови отношения. Сѫществуватъ три вида отношения въ свѣта: къмъ себе си, къмъ ближния и къмъ Бога. Човѣкъ има представа за тия отношения, но нѣщо ново трѣбва да се вмъкне въ тѣхъ. Новото е свѣтлината, която днесъ липсва. Дойде ли новата свѣтлина, човѣкъ ще разбере, кѫде грѣши и ще изправи отношенията си. При днешното разбиране на нѣщата, при слабата свѣтлина, съ която си служатъ, хората правятъ грѣшки даже и по отношение на себе си. Ако отношенията имъ къмъ самитѣ тѣхъ не сѫ правилни, колко по-неправилни могатъ да бѫдатъ къмъ ближния и къмъ Бога, за Когото малко мислятъ. Понеже мислятъ много за себе си, тѣ сѫ засѣнчили Бога. Следователно, когато нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, това значи, че той мисли само за себе си, вследствие на което излѣзълъ на пръвъ планъ и засѣнчилъ пѫтя си. — Ама нищо не виждамъ. — Никой не ти е виновенъ. Ти си хвърлилъ толкова голѣма сѣнка на пѫтя си, че нищо не виждашъ.

Другъ нѣкой казва, че мисли за Бога. — За Бога мисли, а на никого услуга не прави, никаква промѣна не е станала въ него. Гледамъ горната часть на ухото му — никаква промѣна нѣма. Гледамъ окото му — сѫщо. Ако въ горната часть на окото има промѣна, човѣкъ влиза въ по висока область на живота. Отъ пресичането на свѣтлината въ окото на такъвъ човѣкъ се образува една пирамидка. Стремете се да създадете въ окото си тази пирамидка. Нѣмате ли я, животътъ ви още е материалистиченъ, мислите само за себе си. И жабата мисли само за себе си, поради което се взима като символъ на грубъ материализъмъ. Работете съзнателно върху себе си, за да излѣзете отъ областьта на грубия материализъмъ.

Религиознитѣ мислятъ, че иматъ любовь къмъ Бога. Възможно е. Какво ще кажете, обаче, ако при най-малкитѣ изпитания и страдания тия хора се обезсърдчатъ, отчаятъ и изгубятъ смисъла на живота? Който люби Бога, люби всичко живо, което Той е създалъ: хора, животни, растения. Той има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества. Въ всички прояви на живота той вижда проявитѣ на Великия. Божественитѣ закони изискватъ отъ човѣка да мисли за частитѣ на Цѣлото, както мисли и се грижи за себе си. Това наричаме моралъ.

Мнозина говорятъ за моралъ, считатъ се за морални личности, но като разглеждате постѫпкитѣ имъ, виждате, че навсѣкѫде тѣ взиматъ повече, даватъ по-малко. Това не сѫ морални постѫпки. Мораленъ човѣкъ е онзи, който дава повече, а взема по-малко. — Ама ще осиромашеемъ. — Това е въ реда на нѣщата. Двамата нѣма да осиромашеятъ — единиятъ ще осиромашее. Едновременно двама души не могатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Единиятъ ще бѫде богатъ, другиятъ — сиромахъ; единиятъ ще бѫде ученъ, другиятъ — невежа; единиятъ ще бѫде силенъ, другиятъ — слабъ. Ако лицето на жената е валчесто, на мѫжа ще бѫде продълговато. Мѫжкиятъ принципъ руши, женскиятъ — съгражда. Това не значи, че мѫжътъ трѣбва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мѫжа и жената като принципи.

Следователно, когато казваме, че мѫжкиятъ принципъ руши, имаме предъ видъ процеса на разумното разрушаване. Старото трѣбва да се разруши, за да се съгради нѣщо ново. Когато прилага разумностьта си, човѣкъ изпълнява волята Божия. Не е ли разуменъ, волята Божия стои далечъ отъ него. Като погледнете човѣка, вие познавате вече, доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цѣлото му тѣло. Ако по листата на лозата лозарьтъ познава качеството ѝ, защо вие по лицата на хората не можете да четете, какво сѫ писали тѣхнитѣ дѣди и прадѣди и какво пишатъ тѣ днесъ? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човѣкъ вижда повече погрѣшкитѣ на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелитѣ имъ и пакъ ги преувеличава. Добре е човѣкъ да чете така, че по човѣшкитѣ лица да не преувеличава нито погрѣшкитѣ, нито добродетелитѣ имъ, но да вижда нѣщата въ тѣхната действителность. За всѣко нѣщо човѣкъ трѣбва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближнитѣ си.

Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ обичалъ да ходи на черква, но все не успѣвалъ. — Защо? — Защото често посещавалъ бедни, болни, вдовици, сирачета и имъ услужвалъ съ каквото могълъ. Тъкмо се готвѣлъ да отиде на черква, виждалъ, че богомолцитѣ се връщатъ вече. — Защо не дохождашъ на време? — запиталъ го единъ день свещеникътъ. — Спиратъ ме нѣкои хора на улицата, разговарятъ съ мене. — Всичко ще туришъ настрана, ще бѫдешъ изпълнителенъ въ задълженията си къмъ Бога. Бедниятъ и благочестивъ човѣкъ се смутилъ отъ тази забележка, но премълчалъ. Той се запиталъ въ себе си: Наистина, кое въ сѫщность е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагамъ на бедни, болни и страдащи? Следъ като самъ си отговорилъ на въпроса, той престаналъ да се смущава отъ погрѣшкитѣ, които другитѣ му приписвали. Който има дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешенъ моралъ въ себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуватъ едни отъ други, хората не могатъ да изпълняватъ Божията воля. Нѣкой иска да се прояви, но казва: Какво ще помислятъ хората за мене? — Не е важно, какво ще мислятъ хората за тебе. Важно е, какво Богъ мисли за тебе. Ще дойде нѣкой да ти казва, че си постѫпилъ зле и ще те сѫди. Човѣкъ самъ знае, дали постѫпва добре, или не.

Единъ американски проповѣдникъ държалъ една хубава проповѣдь. Като слѣзълъ отъ амвона, единъ отъ слушателитѣ се приближилъ до него и му казалъ: Проповѣдьта ви бѣше много хубава. Поздравявамъ ви. — Това го зная, казаха ми го преди да слѣза отъ амвона. Сега бихъ желалъ да зная, колко души се обърнаха къмъ Бога следъ моята проповѣдь. Искамъ да зная, на колко души се отвориха сърдцата и кесиитѣ. Да харесвате само една проповѣдь, безъ да е направила нѣкакъвъ превратъ въ васъ, това е все едно да отидете на банкетъ, да чукате чашитѣ си и да пиете наздравица за българския народъ. Вие пиете за здравето и благоденствието на българския народъ, но всичко влиза въ вашитѣ стомаси. Така не се помага на народа. За предпочитане е, Богъ да ви намѣри по домоветѣ на бедни и страдащи, на които помагате, отколкото да бѫдете първи на черква. Бѫдете първи при страдащитѣ, а последни въ черквата. По-добре е да бѫдете праведни предъ Бога, а безвѣрници предъ хората, отколкото — праведни предъ хората, а грѣшни предъ Бога.

Младото поколѣние се нуждае отъ новъ моралъ, отъ нови възгледи за живота, отъ нови педагогически принципи. Едно трѣбва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нѣмате въ себе си. Колкото и да имъ говорите за моралъ, за любовь, за право, ако не носите тия нѣща въ себе си, тѣ нищо не могатъ да възприематъ. Могатъ да ви слушатъ, да се възхищаватъ отъ цвѣтистата ви речь, но като свършите, ще кажатъ: Нищо не ни даде този човѣкъ. Нищо не остана у насъ. — Защо? — Защото този, който говори, самъ не изпълнява волята Божия. Той не служи на великитѣ Божии закони.

Следователно, истинско знание, истинска любовь, истински моралъ сѫ ония, които даватъ нѣщо на човѣка. Не е въпросъ само да трупате знания, но това знание трѣбва да ви преобрази. Знание, което не може да възкреси човѣка, не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има знанието, което внася смущение въ душата? Нѣкой иска да покаже, че има голѣми знания и започва да предсказва страшни работи. Като го слушатъ, хората започватъ да се плашатъ. Тѣ казватъ: Страшни работи ще станатъ тази година. — За кого? — За всички хора, за цѣлия народъ. — Не, страшни работи ставатъ за неразумнитѣ хора. За добритѣ и разумни хора всичко е добро. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, е за добро“.

И тъй, задачата на всѣки човѣкъ е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага любовьта въ живота си, той може да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ. Ако не прилага любовьта и не зачита великитѣ закони на Битието, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Ако малкиятъ пръстъ на рѫката ти заболѣе, започне да бере, а ти не му обръщашъ внимание, заразата ще се разпространи по цѣлия организъмъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ цѣлото човѣчество. Ако хората не се обичатъ, тѣ сѫ осѫдени на смърть, на зараза. Омразата е зараза. Влѣзе ли въ единъ човѣкъ, тя обхваща всички. Хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Значи, на всѣки едного е възложена задача да се справи съ всичко отрицателно въ себе си, да не го допусне да излѣзе вънъ, да зарази неговия ближенъ. Само така ще разбере човѣкъ, че нещастието на едного е нещастие на всички, и благото на едного е благо на всички. За да се проникне отъ тази идея, човѣкъ трѣбва да си постави като задача, да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе. Чрезъ служенето човѣкъ познава себе си, познава окрѫжаващитѣ, тѣхнитѣ мѫчнотии и страдания и се изпълва отъ желание да помага. Това не значи, че може да помага на цѣлия свѣтъ, но като живѣе, освенъ за себе си, и за ближнитѣ си, той става силенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора.

Какво представя знанието? Думата знание започва съ буквата „3“, която е съставена отъ два полукрѫга. Тази буква трѣбва да се разтвори, да образува единъ голѣмъ крѫгъ, въ който да влѣзатъ всички форми — одушевени и неодушевени. Въ човѣка, като малка вселена, се включватъ всички форми, които той постепенно трѣбва да изучава. Изчезнатъ ли тѣ отъ човѣка, той потъва въ вѣченъ мракъ, въ небитието.

Като ученици, стремете се да прилагате новия моралъ. Изучавайте нѣщата отъ гледището на новия моралъ. Като се произнасяте за постѫпкитѣ на хората, прилагайте новия моралъ като единица мѣрка. По този начинъ нѣма да изпадате въ заблуждения. Ако нѣкой човѣкъ се рѫководи въ постѫпкитѣ си отъ своитѣ лични интереси, ще знаете това и нѣма да се разочаровате; ако се рѫководи отъ интереситѣ на своитѣ ближни, и това ще знаете. Най-после, ако се рѫководи отъ Божественитѣ закони, ще знаете, че този човѣкъ служи на Бога. Следователно, ако на първия човѣкъ дадете единъ килограмъ ябълки, той ще ги задържи за себе си; ако на втория дадете ябълкитѣ, той ще задържи за себе си половината, а другата половина ще раздаде; ако третиятъ получи ябълкитѣ, той ще раздаде всичкитѣ, а за себе си ще откѫсне една ябълка на право отъ дървото. Това значи служене на Бога. Така трѣбва да постѫпватъ родителитѣ, учителитѣ, духовенството, държавницитѣ и т. н. Всѣки трѣбва да се проникне отъ идеята, че неговото благо е благо на всички, да бѫде готовъ да раздаде всичко, което има, а за себе си да откѫсне единъ плодъ отъ дървото на живота.

Много се е говорило на хората за служене на Бога, и досега още се говори, но, въпрѣки това, тѣ се запитватъ: Защо трѣбва човѣкъ да служи на Бога? Отговорътъ е следниятъ: Който иска да осмисли своя личенъ, семеенъ, общественъ и общочовѣшки животъ, трѣбва да служи на Бога. Като приеме служенето за свое вѣрую, той може да каже: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега прогледахъ и виждамѣ ясно“. Не приеме ли това вѣрую, той самъ се излага на страдания и смърть. Ето защо, отсега нататъкъ, когото срещна, ще го питамъ, по кой законъ ходи. Има два закона по които човѣкъ върви: законътъ на Христа — законъ на любовьта, и стариятъ законъ. Христовиятъ законъ подмладява и възкресява човѣка, а стариятъ законъ прави човѣка още по-старъ, отколкото е въ действителность.

Сега, като се върнете у дома си, нека всѣки си зададе въпроса, на кой законъ служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантитѣ си. Който има петь таланта, да изработи още петь; който има два таланта, да придобие още два; който има единъ талантъ, да не го заравя въ земята, но да работи, да придобие още единъ. Работете за Господа, за ближнитѣ си и за себе си. Това е задачата, която трѣбва да решите въ този животъ.

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

*

44. Лекция отъ Учителя, държана на

24. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...