Jump to content

1931_06_10 Свобода на съзнанието


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свобода на съзнанието

Размишление.

Има единъ важенъ процесъ въ човѣшкия животъ — освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си отъ ненуждния баластъ, човѣкъ трѣбва да тури настрана всички непотрѣбни нѣща. Съвършениятъ човѣкъ не мисли за утрешния день, вследствие на което той има на разположение толкова нѣща, колкото му сѫ нуждни за даденъ моментъ. — Защо е така? — Защото въ разумния животъ настоящиятъ моментъ е свързанъ съ всички моменти на вѣчностьта. Между съзнанията на разумнитѣ сѫщества има тѣсна връзка. Никаква външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, нито да наруши единството въ тѣхния животъ. Дето има единство на съзнанието, тамъ Богъ се проявява.

Ние говоримъ за баласта на човѣшкото съзнание, който го обременява. — Какво представя той? — Отрицателнитѣ чувства и мисли. Значи, съмнението, подозрението, ревностьта, недоволството сѫ излишенъ баластъ въ съзнанието. Този баластъ се създава благодарение на желанието на човѣка да стане великъ, силенъ, всички да му се кланятъ. Щомъ не успѣе да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човѣкъ въ единъ животъ да постигне всичко. Желанията на човѣка се постигатъ постепенно. Може ли човѣкъ да се отвори изведнъжъ, да даде ходъ на всичко, което е вложено въ него? Може ли шишето въ единъ моментъ да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано въ него? Ако това е възможно, човѣкъ ще се намѣри предъ праздното шише. Нѣкои възразяватъ на това и питатъ: Не трѣбва ли да работимъ, да се учимъ? – Трѣбва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нѣщата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мѫчението се обезсмисли, влизате вече въ областьта на смъртьта. Но и смъртьта не е най-страшна. Има по-страшни работи и отъ смъртьта, и отъ небитието, които вие не можете да разберете.

Въпрѣки всички теории и проповѣди, хората пакъ се придържатъ въ старото. Ще чуете да казватъ: Трѣбва да се осигуримъ! Деца имаме, жена имаме, трѣбва да ги хранимъ, да ги обличаме. — Кой облича малкитѣ пиленца? Майката само ги мѫти, и тѣ се излюпватъ облѣчени, покрити съ перушинка. Другъ има грижа за тия пиленца. Като не спиратъ вниманието си върху този законъ, хората мислятъ, че тѣ сѫ главниятъ факторъ въ живота. Затова, именно, нѣкой казва: Ще накарамъ този човѣкъ да разбере, въ какво се състои работата. — Нѣма защо да го карашъ, да разбере тази работа. Достатъчно е само да му свѣтнешъ. Той е въ тъмнина, може да се блъсне въ нѣкоя стена. Запали свѣщьта си и покажи пѫтя му. Той има очи, ще види, накѫде трѣбва да върви, и ще ти благодари.

И тъй, работете за освобождава не на съзнанието си отъ всички ненуждни мисли, които спъватъ развитието ви. Ще каже нѣкой, че е нещастенъ. Той е нещастенъ отъ излишни мисли, а не отъ недоимъкъ. Ако е въпросъ да се натоварите, мога да ви дамъ на разположение цѣлата земя. Не е лесно да управлява човѣкъ земята! Да станешъ господарь на земята, това значи, да я владѣешъ. Да владѣешъ земята, това значи, да бѫдешъ признатъ за господарь отъ нейнитѣ жители. Ако си по-уменъ отъ тѣхъ, тѣ ще те признаятъ за господарь; ако си по-глупавъ, ще имъ бѫдешъ слуга. Само онзи може да бѫде господарь, който е въ състояние да освободи съзнанието си отъ всички непотрѣбнн мисли.

Мнозина говорятъ за господарство, за владѣене и управляване на свѣта, но не сѫ въ състояние себе си да управляватъ и владѣятъ. Ако, по невнимание, нѣкой изпусне ножъ върху крака си, ще се рани. Отъ болкитѣ, които претърпява, мисъльта му се измѣня, съзнанието му се помрачава. Щомъ иска да управлява свѣта, защо не може да владѣе мисъльта си? Ако е адептъ, той може само съ слюнка да заздрави раната си. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква, че му е тежко на сърдцето, казвамъ, че той е раненъ. — Какъ да се излѣкувамъ? — Плюй на раната си. — Ама пари ми трѣбватъ. — Колко? — Хиляда лева. — Който иска хиляда лева, не е уменъ човѣкъ. Той трѣбва да иска единъ левъ. Силата е въ единицата, а не въ нулата, т. е. въ нищото. Като има единъ левъ, човѣкъ лесно може да забогатѣе. — Какъ? — Като туря по едно нищо следъ единицата. Като тури едно нищо, единицата ще се увеличи десеть пѫти, като тури две нули, единицата ще се увеличи сто пѫти. Като увеличава броя на нулитѣ, той може да стане милионеръ. Обаче, това е наука. Всѣки не може да прибавя нули на края на единицата. Само учениятъ адептъ може да прави това. То е достояние само на онзи, който разбира скрититѣ сили, вложени въ единицата. Всѣки човѣкъ носи разумното начало въ себе си. Ако знае, какъ да го прояви и приложи, въ кратко време той ще нареди работитѣ си. Разумното начало въ човѣка представя една хубава цигулка. Който е далъ ходъ на това начало въ себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Който е пренебрегналъ разумното начало въ себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена нѣкѫде на тавана, покрита съ прахъ. Достатъчно е да я види нѣкой добъръ цигуларь, за да я накара да проговори. Той изчиства праха ѝ, нагласява я и започва да свири на нея — отъ нищо нѣщо изкарва. Той държи единицата, т. е. цигулката въ рѫката си, и нулитѣ една подиръ друга се нареждатъ следъ нея. Нулата подразбира човѣка, азътъ. Кой може да се нарече „азъ“? Англичанитѣ казватъ: „I аm thаt I аm“ — азъ съмъ, който съмъ. Съ други думи казано: Азъ съмъ, който съмъ билъ всѣкога. Това изречение се отнася до Единния, Който е билъ всѣкога.

Следователно, когато страдате, помнете, че има Единъ, Който сѫществува и всѣкога е сѫществувалъ. Човѣкъ вѣрва въ Единния, докато всичкитѣ му работи се нареждатъ добре; човѣкъ вѣрва, докато има нули следъ единицата. Колкото повече сѫ нулитѣ, толкова по-голѣма е вѣрата му, и той казва: Голѣмо е богатството ми! Започне ли да губи нулитѣ, той се обезсърдчава. — Отъ какво произлиза нищото? — Отъ нѣщото. Като остане въ почивка, нѣщото става нищо. Като започне да работи, нищото се превръща въ нѣщо. Само по себе си, нищото е слабо, не може да се разчита на него. Можете ли да разчитате на житното зърно, което сте оставили въ хамбара си? Обаче, ако го посѣете въ земята и грижливо го обработвате, отъ единица, то ще се превърне въ голѣмо число, на което вече разчитате. Една подиръ друга, нулитѣ се нареждатъ следъ него, и вие забогатявате, изплащате всичкитѣ си дългове.

Каквато е силата на непроявеното житно зърно, такава е и на непроявенитѣ мозъчни центрове на човѣка. Запримѣръ, всѣки човѣкъ носи музиката и любовьта въ съзнанието си. Тѣзи способности иматъ своитѣ центрове въ мозъка, но ако не сѫ проявени, представятъ нули, вънъ огъ единицата — човѣкъ. Щомъ се проявятъ, тѣ се нареждатъ следъ единицата и обогатяватъ човѣка. Музиката и любовьта не се проявяватъ еднакво въ всички хора, но тѣ вървятъ успоредно. Колкото дълга е линията на музиката, толкова дълга трѣбва да бѫде и линията на любовьта. Като съчетава любовьта съ разума, съ паметьта, съ религиозното си чувство, съ щеславието, съ личнитѣ си чувства, музикантътъ образува различни музикални произведения, които се отразяватъ въ съзнанието му. Следователно, ако искате да внесете миръ и спокойствие въ себе си, ще съедините музикалното си чувство съ чувството на кротость и смирение въ себе си. Това е наука, която не може да се преподава. Тя се нуждае отъ опити. Като опитва нѣщата, човѣкъ придобива знания.

Ще кажете, че докато придобиете тази наука, смъртьта ще дойде. Това не трѣбва да ви смущава. За съзнанието сѫществува само освобождаване отъ ненуждни мисли, но не и отъ смърть. — Ама остарѣхме! — Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарѣли, това значи, че сте изгубили вѣрата си. – Ама краката ми не държатъ. — Това значи, че си прекѫсналъ връзката съ възвишенитѣ и свѣтли сѫщества. Каквото и да поучаватъ и съветватъ, човѣка, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днесъ постѫпва така, утре — докато единъ день, наистина, оглушее, остарѣе и замине за другия свѣтъ. Какво става съ ученика, който не внимава въ класъ? Учительтъ преподава, а той пише любовни писма на възлюбената си. Но, като излѣзе на изпитъ, пропада. Казано е въ Писанието: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Който се свързва съ свѣта, прилича на ученика, който пише любовни писма, когато учительтъ преподава. На края на годината той пропада на изпититѣ.

Следователно, когато не учи уроцитѣ си и се занимава съ ненуждни работи, ученикътъ остава въ сѫщия класъ. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човѣкъ пълни съзнанието си съ ненуждни работи, нарушава Божиитѣ закони и самъ се спъва. Следъ това започва да страда и се чуди, защо идатъ страданията. Причината на страданията е, че, поради непослушанието си, хората прекѫсватъ връзката си съ своитѣ приятели, които имъ помагатъ. Радостьта произтича отъ факта, че човѣкъ подържа връзката си съ своитѣ приятели. Колкото повече връзки има човѣкъ съ разумнитѣ сѫщества, толкова по-голѣми сѫ придобивкитѣ му. Като знаете това, правете връзки съ разумнитѣ сѫщества, които не виждате. Вашитѣ добри мисли и чувства ставатъ причина за свързването ви съ тѣхъ. Държите ли въ съзнанието си нѣкаква материална връзка съ сѫщества, подобни на васъ, вие непремѣнно ще се разочаровате. Всѣка материална връзка води къмъ разочарование. Не правете такива връзки, за да не се разочаровате и да не губите вѣрата си въ Бога.

И тъй, правете всичко, което душата ви желае, безъ да губите вѣрата си. За тази цель, благодарете за всичко, което имате и което ви е дадено. Ставате ли сутринь отъ сънь, благодарете на Бога. Лѣгате ли си вечерь, пакъ благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него. Ако нѣкой ви направи добро благодарете. Щомъ имате очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, всичко можете да постигнете — благодарете и за тѣхъ. Благодарностьта и признателностьта представятъ магическа формула, съ която човѣкъ може да работи. Докато си служи съ тази формула, човѣкъ е доволенъ. Изгуби ли формулата, животътъ му се обезсмисля. Той пада въ кладенецъ и оттамъ гледа на външния свѣтъ.

Всички хора, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ въ кладенецъ. — Какъ ще излѣзатъ оттамъ? — Като бѫдатъ благодарни и признателни. По този начинъ тѣ ще привлѣкатъ вниманието на възвишеннтѣ сѫщества, които ще дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ ще имъ спуснатъ вѫжето си, съ което ще излѣзатъ на повръхностьта и ще бѫдатъ свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има силно развито музикално чувство. Свободенъ е само онзи, който е свързанъ съ Бога. Той е истински музикантъ — отъ нищо не се страхува. Когато не иска да пѣе, човѣкъ има страхъ отъ нѣщо. И когато много пѣе, крѣска, пакъ има нѣкакъвъ страхъ. Ще кажете, че не може човѣкъ да не се страхува. Може ли да не се страхува предъ голѣмитѣ страдания? Важно е човѣкъ да знае, защо страда. И ако се радва, пакъ трѣбва да знае, защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добъръ или лошъ, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за тия нѣща. Освенъ за себе си, човѣкъ страда още и за своитѣ ближни. Това е неизбѣженъ законъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ участвува въ общитѣ радости и страдания, въ общитѣ печалби и загуби. Ако се откаже отъ участието си въ общитѣ страдания и загуби, човѣкъ се лишава и отъ участието си въ общитѣ радости и печалби. Ако участвувате въ страданията на Христа, ще участвувате и въ Неговитѣ радости и благословения. Христосъ пострада, за да възстанови хармонията въ свѣта, да примири хората съ Бога.

Какво означава примиряване на човѣка съ Бога? — Възстановяване на първичната връзка на човѣшката душа съ Бога. Това не се прави само веднъжъ. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши съ нѣщо тази връзка. Мнозина иматъ нѣкаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързанъ съ Бога, човѣкъ има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вѫтрешно богатъ. Външно може да минава незабелязанъ, но въ себе си носи зародиша на доброто и на любовьта. Достатъчно е да посѣе този зародишъ, за да излѣзе отъ него велико, мощно дърво, съ чиито плодове да се ползува цѣлото човѣчество.

Следователно, каквото представятъ мислитѣ за човѣка, такова нѣщо е всѣки, който е свързанъ съ Бога. Всѣка мисъль носи въ себе си две нѣща: семе, което трѣбва да се посѣе, да даде плодъ, и материалъ, който може да се използува като храна. Следователно, стремете се да пазите връзката си съ Бога, за да послужите за храна и за семе на бѫдещето поколѣние. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта за Бога, както малкото дете въ първитѣ дни на записването си въ училище, говори постоянно за своя учитель и за съученицитѣ си.

Мнозина говорятъ за сѫществуването на Бога, слушатъ духовни проповѣди, но, въпрѣки това, искатъ да се убедятъ въ истинностьта на този въпросъ. Тѣ четатъ различни философски книги, за да имъ се докаже на опитъ сѫществуването на Бога, както и сѫществуването на онзи свѣтъ. Безъ музика никой не може да влѣзе въ онзи свѣтъ. Ангелитѣ, които съ взели участие въ създаването на свѣта, съ пѣли и хвалили Бога. На сѫщото основание и човѣкъ, който е основалъ живота си върху тритѣ мощни сили — вѣрата, надеждата и любовьта, трѣбва да пѣе и да слави своя Създатель. Нѣкои мислятъ, че ако вѣрватъ въ Бога, трѣбва да напуснатъ сегашния си животъ. Нѣма защо да напущатъ живота си. Впрочемъ, за какъвъ животъ става въпросъ? Преди всичко, животътъ не е тѣхна собственость. Като дойде смъртьта, веднага ги задига. Кѫде остава тѣхната собственость? Човѣкъ говори за нѣща, които не познава, не притежава и не разбира. Запримѣръ, нѣкой казва, че срещналъ единъ познатъ, който му казалъ нѣколко обидни думи. — Никого не е срещналъ той. — Защо? — Защото срѣщата ви съ кого и да е подразбира проява на радость и веселие. Ако сте тѫженъ, никого не сте срещнали.

Сега азъ говоря на онѣзи, на които ушитѣ сѫ отворени. Нѣкои ще възразятъ, че сѫ чели Писанието, слушали сѫ го и знаятъ вече, че Богъ е Любовь. — Коя любовь познаватъ тѣ? Ако е въпросъ за любовьта, тя има 35 милиона форми само на физическия свѣтъ. Прибавете къмъ тия форми и формитѣ на любовьта въ другитѣ свѣтове, които сѫ безбройни, и вижте, какво ще кажете за любовьта. Направете опитъ, да видите, колко много пермутации можете да образувате отъ любовьта. Колко хиляди години пъкъ ще ви трѣбватъ, за да минете презъ всички форми на любовьта и да я разберете. Цѣла вѣчность да имате на разположение, пакъ нѣма да ви стигне. Като изучава любовьта, човѣкъ дохожда до разбирането, че въ любовьта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душитѣ подразбира влизане на една душа въ друга, съ цель да разбератъ положението и нуждитѣ, въ които се намиратъ. Който е възлюбилъ Бога, той се е прелѣлъ въ Него и слѣлъ съ Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелѣе въ човѣка, последниятъ забравя своето недоволство и влиза въ новъ животъ.

Апостолъ Павелъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Господа Исуса Христа“. Мнозина казватъ, че иматъ такава опитность. Не е достатъчно само веднъжъ да си изпиталъ стремежъ къмъ познаване на Христа. Този стремежъ трѣбва да бѫде постояненъ. Който търси Бога, трѣбва да Го търси отвѫтре, а не отвънъ, по механически начинъ. Търсите ли Великото въ свѣта, не трѣбва да се безпокоите. Ако се безпокоите, нѣма да Го намѣрите. Нѣкой иска да се покаже добъръ, справедливъ любещъ и т. н. Щомъ пожелае да се покаже такъвъ, той изгубва и това, което има. Човѣкъ е само проводникъ на любовьта. но не е любовь. Ето защо, радвайте се, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си отъ любовь, безъ да мислите, че любовьта е ваша. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“.

Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. И азъ говоря за онѣзи, които иматъ уши и могатъ да слушатъ. Ако човѣкъ говори за любовь, трѣбва да е готовъ да изрази своето уважение и почитание къмъ всички хора, къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Христосъ прояви любовьта си, като се пожертвува за човѣчеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макаръ че разполагаше съ всички блага, съ голѣма сила, Той се отказа отъ своя личенъ животъ, за да помогне на страдащитѣ. Какво би станало съ свѣта, ако всѣки пожертвува своя личенъ животъ за общото благо? — Може ли да стане това? — Когато човѣкъ възстанови своята вѫтрешна хармония, когато приеме Бога въ себе си, това може да стане. Изучавайте се и вижте, готови ли сте, следъ като сте гладували три четири деня и получите единъ топълъ, прѣсенъ хлѣбъ, да го пожертвувате за нѣкой гладенъ, беденъ човѣкъ? Ако можете да направите това, вие сте надежденъ човѣкъ. Разумниятъ свѣтъ може да разчита на васъ. Кажете ли, че първо трѣбва вие да се нахраните, а после да давате, на васъ не може да се разчита. По този начинъ не можете да придобиете онова знание, което душата ви желае.

Упражнение. Въ продължение на десеть деня правете следното упражнение: като станете отъ сънь, турете лѣвата си рѫка на лѣвата страна на челото, дето е музикалниятъ центъръ, а дѣсната рѫка — на дѣсния музикаленъ центъръ и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена въ васъ и можете да пѣете. Кажете си: Когато сѫ създавали свѣтоветѣ, ангелитѣ сѫ пѣли. И до днесъ тѣ пѣятъ. Понеже работя върху себе си, и азъ ще пѣя. Забелязано е, че ако човѣкъ пѣе, работитѣ му се нареждатъ по-добре, отколкото безъ пѣние. Ако домакинята пѣе, когато готви, тъче или мѣси хлѣбъ, работата ѝ ще върви добре. Пѣнието внася потикъ въ човѣка, събужда енергиитѣ му, прави го активенъ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпълнявате точно всѣка заповѣдь, която иде отъ Бога. Така и добриятъ музикантъ изпълнява всички знаци при свиренето. Запримѣръ, ако Богъ ви каже да стоите на едно мѣсто, докато дойде опредѣлениягъ за васъ моментъ, вие трѣбва да чакате, безъ да мръднете. Каквото да ви казватъ, вие трѣбва да стоите на поста си. — Че другитѣ заминали преди васъ, че вие сте останали последенъ — това да не ви смущава. Ако дочакате вашия моментъ съ търпение, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ съ успѣхъ. Приложите ли послушание къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сѫщества, всички хора ще ви обичатъ. Каквото пожелаете, ще го реализирате. Адамъ и Ева излѣзоха отъ рая поради непослушанието си. Тѣ направиха една погрѣшка, съ която внесоха дисонансъ въ живота.

Раятъ е мѣсто на хармония и мелодия, на добро и справедливость, на истина и красота. Който иска да бѫде добъръ, справедливъ, любещъ, трѣбва да има къмъ всички хора такива отношения, каквито има къмъ себе си и каквито изисква да иматъ другитѣ къмъ него. Прилагайте доброто къмъ всички, безъ да мислите, заслужаватъ ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плодъ. Доброто не умира. Ако станете проводникъ на Божията Любовь, всички добри, свети и възвишени сѫщества ще ви познаватъ и ще ви отдаватъ заслуженото. И разбойникътъ, и добриятъ еднакво ценятъ доброто.

Презъ време на Балканската война единъ офицеръ видѣлъ единъ раненъ войникъ на бойното поле, изоставенъ, гладенъ, измѫченъ. Той веднага се погрижилъ за него: занесли го въ една отъ близкитѣ болници, превързали го, нахранили го. Офицерътъ постоянно го посещавалъ, следѣлъ за здравето му. Следъ войната офицерътъ миналъ въ запаса и продължилъ стария си занаятъ — търговията. Единъ день трѣбвало да мине презъ една гора, съвършено самъ. Неочаквано, той се натъкналъ въ гората на единъ апашъ. Последниятъ се вгледалъ въ пѫтника и позналъ своя спаситель. Той веднага му сторилъ пѫть и казалъ: Благодаря ти за доброто, което ми направи презъ време на войната. Ти ми направи едно добро заради Господа; сега азъ, въ името на сѫщия Господъ, нѣма да те обера. Ако не бѣше ми направилъ добро, и съ тебе щѣхъ да постѫпя, както постѫпвамъ съ другитѣ.

Следователно, не питайте, защо страдате. Ако правите добро и услужвате на ближнитѣ си, и на васъ ще помагатъ. Услужвайте на всички, за да се радвате на свѣтло бѫдеще.

И тъй внесете въ мислитѣ и въ чувствата си хармония, за да освободите съзнанието си отъ ненуждния товаръ. Освободете се отъ тежкитѣ раници. Не се безпокойте, че не сте постигнали желанията си. Каквото днесъ не можете да постигнете, ще го постигнете въ бѫдеще. Важно е да работите, да развивате дарбитѣ си. Параходътъ може да потъне, но богатството, което носите въ себе си, ще ви следва навсѣкѫде. Имате ли това богатство, вие имате условия за бѫдещия животъ. Щомъ сте спасителна лодка, ще излѣзете благополучно на брѣга. Работете усилено за своето спасение, да излѣзете отъ стария животъ и да влѣзете въ новия. Що се отнася до богатството, не мислете за него. Новиятъ животъ носи нуждното богатство. Щомъ майката и бащата обичатъ детето си, тѣ всичко ще му дадатъ. Когато Богъ обича човѣка, ще му даде всичко, което му е необходимо. Богъ е вложилъ въ човѣка най-голѣмото богатство — умъ, сърдце, душа и духъ. Има ли това богатство всичко друго ще дойде само по себе си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Който е доволенъ на малкото, ще получи и голѣмото.

Т. м.

*

42. Лекция отъ Учителя, държана на 10. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...