1931_05_20 Музикални прояви (Липсват 12 страници (147÷158))

[Ани]

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Музикални прояви

Т. м.

Всички хора се запитватъ, кои сѫ причинитѣ на злото. Представете си, че вдигнете едно дете надъ главата си, подхвърлите го въ въздуха и по невнимание го изпуснете на земята. Съ вашето невнимание вие причинявате зло на детето. То е тѣло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си въ единъ камъкъ. Законътъ на земното притегляне е механически, но може да причини голѣмо нещастие на човѣка. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човѣкъ трѣбва да държи здраво въ рѫцетѣ си силитѣ, съ които е свързанъ. Това наричаме ние владѣене на силитѣ, или самообладание.

Този законъ има отношение и къмъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото и да е лека една мисъль, ако човѣкъ не я владѣе, тя може да му причини нѣкаква пакость. И най-слабото чувство, ако човѣкъ не го владѣе, може да му причини пакость. То може да се изрази само съ една дума, но да нарани човѣка. — Какъ може човѣкъ да заздрави раната си? — Като се научи да гледа философски на нѣщата. Натъкне ли се на известно противоречие, да го преведе по такъвъ начинъ, че да не остане отъ него нищо отрицателно. Това е методъ за умния човѣкъ, за мѫдреца.

Какво правятъ факиритѣ въ Индия? Нѣкой факиръ прави следния опитъ: съ ножъ пробожда рѫката си на нѣколко мѣста и следъ това намазва съ слюнка отворенитѣ рани. Въ продължение на нѣколко минути ранитѣ заздравяватъ. Ще кажете, че това е фокусъ. — Може да е фокусъ, а може да е нѣкакво изкуство, резултатъ на известно постижение. Не може ли и вие, по нѣкакъвъ начинъ, да заздравите раната, причинена отъ нѣкоя обидна или отрицателна дума? За да понесе лесно обидата, човѣкъ трѣбва да се самонаблюдава, да види, има ли нѣкаква придобивка отъ нея. Като се изучава, човѣкъ дохожда до заключение, че и страданията, и радоститѣ носятъ известни придобивки. Запримѣръ, спояването на две дъски съ помощьта на менгеме, е добро за дъскитѣ. Обаче, ако поставите двама души, които не се обичатъ, подъ закона на менгемето, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Вие ще имъ причините голѣмо страдание. Значи, раздѣлата, като законъ, който причинява страдания на хората, за тия двама души ще бѫде щастие. Въ първия случай, подъ напора на менгемето, дъскитѣ се радватъ, защото придобиватъ нѣщо, а двамата неприятели страдатъ. Ако раздѣлите дъскитѣ една отъ друга, тѣ губятъ нѣщо. Ако раздѣлите двамата неприятели, тѣ се радватъ, защото придобиватъ нѣщо.

Следователно, когато хората употрѣбяватъ Божественитѣ закони не на мѣсто и на време, тѣ правятъ голѣми погрѣшки. Това става по причина на тѣхното невежество. Писано е, запримѣръ, въ Евангелието, че Богъ се гнѣви. Преводътъ на думата не е точенъ. Богъ никога не се гнѣви. Обаче, съ тѣзи думи искатъ да кажатъ, че когато е недоволенъ отъ нарушаване на законитѣ Му, Богъ се гнѣви. Съ своитѣ криви мисли, чувства и постѫпки. човѣкъ наранява Бога, но понеже Той има знания, веднага заздравява ранитѣ си и не нарушава своя миръ. Въ края на краищата, човѣкъ остава самъ да плаща за своитѣ погрѣшки и неправилни отношения къмъ Първата Причина. Когато хората се запитватъ, защо Богъ постѫпва така съ тѣхъ, защо е създалъ такъвъ свѣтъ, това показва, че тѣ се поставятъ наравно съ Него. Интересно, какво биха направили хората, ако имаха силата и властьта на Бога.

Въ древностьта, една царица помолила мѫжа си да ѝ даде право да управлява царството само три деня. Царьтъ се съгласилъ да задоволи молбата на жена си и я оставилъ на престола си три деня. Като взела властьта въ рѫцетѣ си, първата работа на царицата била да тури мѫжа си въ затворъ. На третия день тя го освободила. Съ своята постѫпка тя искала да каже на царя, че заради глупостьта му, да даде властьта на жена си, той заслужава да бѫде затворенъ.

Когато говоримъ за мѫжа и за жената,

 

Липсват 12 страници (147÷158)

 

се радва; когато му отнематъ нѣщо, той скърби. Значи, даването, придобиването е приливъ; вземането, отнемането е отливъ. Богъ се проявява въ даване. За да задоволи човѣка, Той го туря въ голѣмо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вънъ, въ широкия свѣтъ, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малкитѣ блага, които му се даватъ. Богъ има желание да задоволи всички хора, да ги направи радостни и щастливи.

Т. м.

*

39. Лекция отъ Учителя, държана на 20. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.