Jump to content

1931_04_29 Хиксъ, игрекъ, зетъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Хиксъ, игрекъ, зетъ

Т. м.

Сега ще задамъ въпроса: Защо иде пролѣтьта въ природата? Нѣкои могатъ да отговорятъ на този въпросъ, защото го разбиратъ, а други могатъ да отговорятъ, безъ да разбиратъ. Трета категория хора разбиратъ нѣщата, но не могатъ да отговарятъ на зададени въпроси. — Защо? — Не могатъ да се изказватъ. Лесно се изказва човѣкъ, когато въ него има много нѣща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.

Ще ви задамъ още единъ въпросъ: Защо сте се събрали тази сутринь тукъ? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно мѣсто? Ще кажете, че сте дошли да чуете нѣщо. Има смисълъ човѣкъ да посещава нѣкои оратори, проповѣдници, но ако може да приложи нѣщо отъ това, което е чулъ. Може ли да приложи нѣщо, посещението му е на мѣсто. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, нѣма да има постижения. То е все едно, да гледа, че нѣкоя свѣщь гори, безъ да се ползува отъ свѣтлината ѝ. Единъ процесъ има смисълъ дотолкова, доколкото може да ползува даденъ човѣкъ.

Трети въпросъ: Какво ви интересува въ дадения моментъ? Много въпроси ви интересуватъ, но въ даденъ моментъ може да ви интересува само единъ въпросъ. Нѣкой се интересува отъ въпроса, на какво се дължи недоволството. Нѣколко причини има за недоволството. Тѣ могатъ да бѫдатъ известни, а могатъ да бѫдатъ и неизвестни. Ако сѫ неизвестни, означаваме ги съ буквитѣ х, у, х. Значи, недоволството представя уравнение съ три неизвестни: х, у, х. Единъ отъ начинитѣ за решаване на уравнения съ три неизвестни е замѣстването. Най-напредъ се намира едното неизвестно, а после — останалитѣ две. По сѫщия начинъ се решаватъ задачитѣ на недоволството и на страданието. Значи, недоволството се замѣства съ доволство, а страданието — съ радость. Недоволството не може да се замѣсти съ недоволство, нито скръбьта — съ скръбь. Ще каже нѣкой, че ако скръбьта се замѣства съ скръбь, ще се увеличи. Скръбьта въ даденъ моментъ си остава толкова голѣма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда нѣкога по-малка, нѣкога по-голѣма.

Съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ привидностьта на нѣщата, отколкото въ тѣх-ната абсолютность. Запримѣръ, гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че срѣдниятъ пръстъ е най голѣмъ, а останалитѣ сѫ по-малки. Въ сѫщность, всички пръсти на рѫцетѣ сѫ еднакви, но перспективно сѫ представени различно голѣми. Ако разглеждате една микроба подъ микроскопъ, тя се вижда голѣма. Изнесете ли я вънъ отъ микроскопа, не можете да я видите. Съ просто око микробитѣ сѫ невидими, обаче, подъ микроскопъ ги виждаме голѣми. Тази голѣмина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нѣщата въ тѣхната действителность по форма и по голѣмина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията въ живота и въ природата въ истинския имъ видъ, вие сте въ реалностьта.

Като ученици, вие трѣбва да различавате сѫщественото отъ несѫщественото, реалното отъ нереалното. Запримѣръ, ако поставите на маса предъ нѣкое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси отъ сладкитѣ работи, а не отъ паритѣ. Стариятъ човѣкъ, обаче, ще се изкуси отъ паритѣ. Той казва, че като има пари, човѣкъ ще има и сладки работи. Други пъкъ подържатъ обратното, а именно: сладкитѣ работи донасятъ паритѣ. За потвърждаване на идеята си тѣ цитиратъ българската пословица: „Блага дума желѣзна врата отваря“.

Колкото и да разсѫждавате върху въпроса, паритѣ ли донасятъ сладкото, или сладкото — паритѣ, вие се намирате предъ едно уравнение съ три неизвестни. Не е важно, какво представятъ неизвестнитѣ, но какъ могатъ да се решатъ. Мислите ли, че, като сѫ ви дали жито, да направите хлѣбъ, сте реши ли въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно въ земята. Като се зарови въ земята, житното зърно се раздѣля на две части, като две живи сѫщества, които се обръщатъ едно къмъ друго съ гърбоветѣ си. Тѣ иматъ различни мнения за природата, вследствие на което не могатъ да се споразумѣятъ. Тѣ иматъ нѣколко допирни точки, но, въпрѣки това, не се разбиратъ. Този процесъ, означенъ съ х, наричаме процесъ на чувствуванията. Следъ това иде процесътъ на мисъльта, който се означава съ у. Работата на ума се опредѣля отъ сърдцето. Съ други думи казано: колкото материалъ е приготвило сърдцето, толкова сѫ възможноститѣ на ума да работи. Значи, сърдцето работи, като се радва и страда; умътъ пъкъ работи, като мисли. Следъ умственитѣ процеси, човѣкъ минава въ процеситѣ на волята, означени съ буквата z. Волята съединява процеситѣ на ума и на сърдцето. Ако човѣкъ не разбира първия моментъ, въ който се проявява неговото сърдце, неговиятъ умъ и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява въ проявитѣ на сърдцето, на ума и на волята си, той не може да познае тѣхнитѣ импулси.

Като не разбиратъ законитѣ на Битието, нѣкои се страхуватъ отъ живота и казватъ: Гладни ще умремъ. — Това е невъзможно. Да умре човѣкъ гладенъ, това е изключителенъ случай. Какъ е възможно, да вѣрва човѣкъ въ Бога, да приема сѫществуването на една велика разумность въ свѣта и, въпрѣки това, да се страхува, че ще, умре гладенъ? Това значи отричане на Бога, отричане на всѣкаква разумность. Това значи отсѫтствие на връзка съ Първопричината на нѣщата въ дадения моментъ. Ако си тръгналъ въ Божествения пѫть, не допущай въ себе си нищо отрицателно. Защо трѣбва да се страхувашъ отъ гладъ, отъ противоречия, отъ мѫчнотии? Може да умре отъ гладъ онзи, който нѣма никакво богатство въ себе си, външно или вѫтрешно. Обаче, какво ще кажете за човѣка, който носи на гърба си чувалъ пъленъ съ злато? Каквото и да срещне на пѫтя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговиятъ умъ е заетъ съ богатството, което носи на гърба си.

Какво представя голѣмото богатство, което човѣкъ носи на гърба си? — Това богатство не е нищо друго, освенъ страданието, което човѣкъ преживява. Докато страда, човѣкъ е въ правия пѫть. Страдащиятъ е нормаленъ човѣкъ. Какво ще кажете за онзи, на когото кракътъ е парализиранъ и не усѣща никаква болка? Той се намира въ неестествено състояние. За предпочитане е човѣкъ да страда, да усѣща болка въ крака си, отколкото да не усѣща нищо и да влачи изсъхналия си кракъ. Който страда, има възможность да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животътъ започва съ страдание. Страданието се отнася къмъ процеситѣ, означени съ буквата „X“. Природата започва съ процеситѣ „X“. Богъ започналъ съ сѫщитѣ процеси. — Защо? — Защото тѣ съдържатъ творческа енергия. Като не разбиратъ смисъла на страданията, хората роптаятъ и се гнѣвятъ. Заради роптанието имъ ние ги считаме стари хора, баби и дѣдовци. Младиятъ не роптае. Следователно, ако иска да се подмлади, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ гнѣва, отъ роптанието, отъ недоволството. — Какъ? — Като хвърли старата и оцапаната си дреха. Човѣкъ се цапа, докато живѣе въ отрицателното. Откаже ли се отъ него, дрехата му става чиста и свѣтла. Нечистотата е присѫща на ума и на сърдцето, но не и на душата. Какво нѣщо е грѣхъ, престѫпление, душата не знае. Тя вижда, че нѣкои нѣща не ставатъ правилно, но не се занимава съ тѣхъ. Тя се стреми къмъ възвишенъ животъ, който прави човѣка богатъ, ученъ, силенъ, добъръ.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни и добри и се чудятъ, защо не могатъ да постигнатъ своитѣ стремежи. Това се дължи на тѣхното неразбиране. Тѣ искатъ да придобиятъ нѣща, които и безъ това сѫ вложени въ тѣхъ. Тъй както е създаденъ, човѣкъ е и богатъ, и ученъ, и силенъ, и добъръ. Той носи всичко това въ себе си, но трѣбва само да го изяви навънъ. Когото срещнете, всѣки казва: Младъ съмъ още, нищо не мога да направя. Единъ день, като възмѫжея, ще направя всичко, което се изисква отъ мене. Кога възмѫжава човѣкъ: когато стане високъ, или когато стане старъ? Човѣкъ има възможность на всѣко време и на всѣка възрасть да направи нѣщо добро и полезно. Както листата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дървото сѫ необходими за своето време, така и всѣки човѣкъ, отъ всички възрасти и полъ, е необходимъ за великия, цѣлокупенъ животъ. Плодътъ трѣбва да узрѣе, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цель.

Следователно, изучавайте природата въ нейната последователность, да видите, че всички процеси, които ставатъ въ нея, сѫ на своето мѣсто и време. Каквато последователность и непреривность сѫществува въ природата, такава трѣбва да сѫществува и въ човѣка. Каже ли нѣкой, че има силна вѣра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вѣра. Можете ли да кажете, че вѣрата ви е чиста, като водата на планинския изворъ? Можете ли да кажете, че чистотата на вѣрата ви граничи съ абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вѣрата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вѣра е тази, която допуща съмнението, колебанието и страха въ себе си? Срѣщате нѣкой вѣрващъ, говори за вѣрата си, а на другия день се съмнява въ Господа, пита се, защо Богъ допусналъ да го опетнятъ, да накърнятъ достойнството му. Чудно нѣщо! Кой може да опетни нѣкого и какъ ще го опетни? Вие можете да боядисате човѣка съ нѣкаква боя; можете да го оцапате отвънъ, но по никой начинъ не можете да го опетните. Ако мислите, че нѣкой може да опетни душата ви, това показва отричане на всѣкаква разумность. Човѣкъ самъ се цапа, самъ трѣбва да се чисти.

Помнете: всичко може да се опетни, но душата — никога. Душата е чиста, свѣтла, мощна. Който се опитвалъ да опетни душата, той е изгорѣлъ въ нейния огънь. То е все едно, дяволътъ да се бори съ светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволътъ ще бѫде победенъ. Затова българитѣ казватъ: „Не се играе съ огънь“. Страшенъ е дяволътъ, великъ е светията. Грозенъ е дяволътъ, красивъ е светията. Зълъ е дяволътъ, добъръ е светията. Ето защо, за да победи, човѣкъ трѣбва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начинъ се уравновесяватъ силитѣ въ човѣка. Влѣзе ли една лоша мисъль въ ума ви, не се борете съ нея, но поставете доброто на пѫтя ѝ. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата въ живота си, като противодействуващи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки въ живота си, вие сами се излагате на голѣми нещастия. — Не може ли безъ страдания? — Може безъ страдания, но безъ неразумнитѣ страдания. Разумнитѣ страдания сѫ неизбѣжни. Тѣ носятъ блага на човѣка. Безъ тѣхъ нѣма растене и развитие.

Страданията сѫ достояние не само на хората, но и на ангелитѣ. Тъй щото, не очаквайте да се свършатъ страданията, но желайте да се смѣняватъ. Следъ всѣко страдание иде радость, и следъ всѣка радость иде страдание. Ако се свършатъ страданията, и радоститѣ ще се свършатъ; ако се свършатъ радоститѣ, и страданията ще се свършатъ. Бихте ли желали тогава да се свършатъ страданията? Ако нѣма страдания, и радоститѣ ще изчезнатъ. За предпочитане е животъ съ страдания и радости, отколкото безъ страдания и безъ радости.

Да се върнемъ къмъ неизвестната величина хиксъ. Всѣки човѣкъ знае, какво нѣщо е неизвестность. Запримѣръ, давате на единъ познатъ сто английски лири на заемъ. Срещу задължението си той ви дава полица съ опредѣленъ срокъ за плащането й. Преди да дадете паритѣ, вие сте събрали сведения за този човѣкъ, дали е честенъ. Най-после се решавате да му дадате исканата сума. Следъ това иде ново съмнение, ще върне ли паритѣ на време. Наближава деньтъ и часътъ за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникътъ, да не пропаднатъ паритѣ ви. Въ опредѣления часъ длъжникътъ може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка съ следното съдържание: Преди години вашиятъ дѣдо е взелъ отъ моя сто английски лири, които не върналъ. Вие трѣбва да платите за дѣдо си. Следователно, сумата, която ви дължа, погасява дълга на дѣдо ви. По този начинъ, нито вие имате да давате, нито азъ. Ще кажете: Защо този човѣкъ трѣбва да плаща за дѣдо си? — Законътъ за кармата е такъвъ. Той е строгъ законъ. Кармата преследва човѣка най-малко до четири поколѣния, докато изплати всичкитѣ си дългове. Какъвто е законътъ за кармата, такъвъ е и законътъ за дихармата. Това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, вѣкове да минатъ, той ще го получи. Обещанията на Бога всѣкога се реализиратъ. Ако ти е обещано да станешъ пѣвецъ, кога и да е ще станешъ. Ако ти е обещано да станешъ богатъ човѣкъ, кога и да е ще станешъ. Това не значи, че трѣбва да седишъ и да чакашъ. Щомъ искашъ да станешъ пѣвецъ, ще се учишъ да пѣешъ, ще работишъ въ това направление. А кога ще станешъ пѣвецъ, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искашъ да станешъ богатъ, стреми се да постигнешъ желанието си. Богатството само ще дойде. Какъ ще стане това, не е твоя работа. Отъ човѣка се иска работа и постоянство; останалитѣ нѣща сами ще дойдатъ. Въ разумния свѣтъ нѣщата идатъ сами, а въ неразумния — човѣкъ самъ трѣбва да ги търси.

Съвременнитѣ хора често се безпокоятъ, смущаватъ се, страдатъ. — Защо? — Защото отъ време на време попадатъ въ неразумния свѣтъ, въ областьта на неразумнитѣ страдания. Запримѣръ, погледнешъ се въ огледалото и се уплашишъ. — Отъ какво се плашишъ? — Косата ти побѣлѣла, лицето ти се набръчкало. — Има ли нѣщо страшно въ бѣлата коса и въ бръчкитѣ на лицето? Ще кажете, че сте остарѣли вече, че смъртьта наближава. Това сѫ криви тълкувания. Старостьта не подразбира смърть. — Ама боледувамъ, ставитѣ ме болятъ. — Ако сте разумни, ако имате вѣра, болестьта ви ще изчезне така, както нечистотиитѣ върху рѫцетѣ ви. Като оцапате рѫцетѣ си, отивате при нѣкой изворъ и се измивате. Направете сѫщото и съ болестьта си. Идете при Великия изворъ на живота — при Бога и се измийте. Като измиете лицето, рѫцетѣ и главата си три пѫти, болестьта ще ви напусне. За да се освободи отъ болести, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да има динамическа вѣра, въ която нѣщата се смѣнятъ. Останатъ ли нѣщата на едно мѣсто, нищо не се постига.

Следователно, за да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. Човѣкъ може да реализира желанията си, когато мине презъ свѣта на ума, на сърдцето и на волята. Тѣ съставятъ Божествения свѣтъ. Който разбира правилно процеситѣ на ума, сърдцето и волята си, той е влѣзълъ въ новия животъ, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. — Какъ свършва работата си? — Това не е важно. Той прилага свой, специфиченъ методъ, различенъ отъ методитѣ на другитѣ. Красотата е въ разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човѣкъ специфични разбирания, но тѣзи разбирания трѣбва да отговарятъ на истината. Не отговарятъ ли на истината, той ще изпадне въ смѣшно положение.

Трима американци посетили съ научна цель единъ английски градъ. Като се разхождали изъ града, прочели едно обявление, че нѣкой англичанинъ ще държи сказка за американцитѣ. Тѣ си взели бележка отъ това обявление и въ опредѣления день и часъ се явили въ събранието. Говорительтъ излѣзълъ на катедрата и започналъ да развива своята тема. Като описвалъ отличителиитѣ чърти на американцитѣ, между другото, той казалъ нѣщо и за тѣхния ръстъ. Американцитѣ сѫ, казалъ той, дребни, низки на ръстъ, но стройни. Въ това време единъ отъ присѫтствуващитѣ американци, който билъ високъ 1̀̀∙85 м., излѣзълъ предъ публиката и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Следъ него излѣзълъ вториятъ, който билъ високъ 1∙90 м. Най после излѣзълъ и третиятъ, Джонъ Холъ, който билъ високъ 2 м. Като погледналъ къмъ тѣхъ, говорительтъ веднага напусналъ залата презъ задната врата, да не го забележатъ. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ.

Какво ззключение ще извадите отъ този примѣръ? — Когато човѣкъ изучава външния свѣтъ презъ дупчицата на нѣкоя трѫба, всѣкога изпада въ смѣшно положение. И презъ дупчицата вижда нѣщата, но не въ тѣхната действителность. Запримѣръ, астрономитѣ изучаватъ слънцето и другитѣ планети презъ дупката на телескопа и мислятъ, че сѫ открили много нѣща. Чрезъ спектралната анализа тѣ сѫ открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казватъ, че на слънцето нѣма животъ. Вода има, но риби нѣма въ водата. То е все едно да виждате нѣкѫде красиво училище, но да нѣма деца и учители въ него; виждате нѣкѫде черква, но безъ свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но нѣма художници, нито хора, които да се любуватъ на тия картини. Чудна логика! Свѣщьта гори, издава свѣтлина, но около нея нѣма човѣкъ на когото да свѣти. Значи, споредъ заключенията на нѣкои учени, слънцето е запалена свѣщь, но нѣма хора на него, които да се ползуватъ отъ свѣтлината му. Всички вѣрватъ на линиитѣ, които спектроскопътъ дава за елементитѣ на слънцето. Каже ли нѣкой, че на слънцето има животъ, не вѣрватъ.

Казвамъ: На ония които искатъ да се убедятъ, че има животъ на слънцето, ще покажа единъ специаленъ спектроскопъ. Тамъ се забелязва особенъ ритмусъ на свѣтлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато свѣтлината на едно тѣло постоянно се увеличава и намалява, т. е. усилва и отслабва, това показва, че въ това тѣло има разуменъ животъ. Ритмусътъ на слънчевата свѣтлина, която слиза на земята, постоянно се мѣни. Това се дължи на живота на хората. И на месечината ставатъ голѣми промѣни, а това показва, че и тамъ условията на органическия свѣтъ сѫ неблагоприятни. Ако приемемъ, че на месечината има животъ, органическиятъ свѣтъ тамъ ще бѫде различенъ отъ земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трѣбва да се интересувате отъ въпроса, има ли животъ на месечината, или нѣма. Ако има животъ, трѣбва да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ жители.

Да се върнемъ къмъ въпроса за недоволството. Една отъ причинитѣ за недоволството се дължи на прекѫсване връзката на човѣшката душа съ реалностьта. Прекѫсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекѫсването на връзката е станало съзнателно, човѣкъ се излага на по-голѣми страдания, отколкото, ако е станало несъзнателно. Щомъ се възстанови връзката, и порядъкътъ се възстановява.

Всѣки човѣкъ има въ себе си различни уреди, съ които може да изучава промѣнитѣ, които ставатъ въ външния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че го боли вратъ, кракъ, рѫка, пръстъ и т. н. Това сѫ барометри, чрезъ които можете да познаете, какви промѣни ще станатъ въ атмосферата. Отъ промѣнитѣ въ атмосферата можете да опредѣляте, дали времето ще бѫде добро или лошо. Сѫщо така човѣкъ има и свое вѫтрешно радио, съ което може да влиза въ съобщение съ жителитѣ на онзи свѣтъ, както и на другитѣ планети.

Тъй щото, каквито болки и да усѣщате, не се страхувайте. Тѣ сѫ дадени за работа и за учене. Чрезъ тѣхъ вие придобивате знания за времето, за атмосфернитѣ течения. Има страдания и болести, отъ които човѣкъ самъ може да се освободи. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си. Обаче, има страдания и болести, отъ които само Богъ може да освободи човѣка. Следователно, като се лѣкува и освобождава самъ, човѣкъ се калява въ търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щомъ се остави на Бога, той се смирява. Пазете се отъ леностьта. Тя е една отъ голѣмитѣ напасти. Подаде ли се на леностьта, човѣкъ самъ се погубва. Страданията идатъ, именно, за да предпазятъ човѣка отъ леностьта.

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, търсятъ начинъ за освобождаване. По естество човѣкъ е свободенъ, а по разбиране — ограниченъ. За да се освободи напълно, той трѣбва да измѣни разбиранията си. — Какъ? — Както съблече старата си дреха, за да облѣче нова. — Кой ще облѣче старата ми дреха? — Не мисли за това. Облѣчи новата дреха и върви напредъ. — Какво значи обличане на нова дреха? — Да облѣче човѣкъ нова дреха, това значи, да внесе нѣщо ново въ съзнанието си. Обаче, съзнанието може да приеме новото, само когато е праздно, освободено отъ всички стари разбирания, отъ всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. Запримѣръ, обичате единъ човѣкъ. Защо го обичате? Защото билъ красивъ. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е изразъ на Божествения свѣтъ, а никой не може да обсеби този свѣтъ. Красотата не е достояние на единъ човѣкъ. Много хора, много поколѣния сѫ работили, за да придобиятъ тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че деньтъ е хубавъ. Знаете ли, колко елементи сѫ взели участие за създаването на този день? За да бѫде деньтъ хубавъ, слънцето трѣбва да грѣе, цвѣтята и дърветата да цъвтятъ, птичкитѣ да пѣятъ, хората да се радватъ. Не взиматъ ли тия елементи участие въ създаването на деня, той е обикновенъ. Красотата на човѣшкото лице подразбира изявление на разумния свѣтъ.

И тъй, свързвайте се съ разумния свѣтъ, за да се обновявате. Не се съмнявайте въ сѫществуването на този свѣтъ. Не се съмнявайте въ сѫществуването на Бога, на ангелитѣ, на добритѣ и свети хора. Усъмните ли се въ тѣхъ, вие се съмнявате въ себе си. Когато се усъмни въ себе си, човѣкъ изпада въ отрицателната страна на живота и казва, че свѣтътъ е лошъ, и хората сѫ лоши. Ако, наистина, свѣтътъ и хората сѫ лоши, отде ще дойде щастието? Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ, но вънъ отъ свѣта, отъ природата и отъ хората нѣма щастие. Колкото и да отричате сѫществуването на разумния свѣтъ, вие постоянно срѣщате разумни сѫщества. Не се минава день, да не ви посети нѣкое разумно сѫщество. Въ дома ви, или въ учреждението, дето работите, все ще ви посети нѣкой добъръ, праведенъ човѣкъ. Той иде незабелязано, не говори за себе си, но съ присѫтствието си само ви донася нѣщо хубаво. Като си отиде, казвате: Не зная, какъвъ бѣше този човѣкъ, но ми внесе добро разположение, даде ми нѣщо хубаво. Въ другъ случай пъкъ вие носите нѣщо свѣтло за своитѣ близки. Ангелитѣ, разумнитѣ сѫщества посещаватъ всички хора, невидимо и видимо, въ човѣшка форма, и по този начинъ имъ помагатъ.

Сега се явява въпросътъ: по какъвъ начинъ ангелитѣ посещаватъ хората? Какъ и отде влизатъ въ тѣхъ? — Това е най-лесната работа. Тѣ влизатъ и презъ най тѣсни отвори. Достатъчно е да намѣрятъ единъ малъкъ отворъ, за да се настанятъ въ васъ. Три отвора има, презъ които ангелътъ може да влѣзе въ човѣка: презъ ума, презъ сърдцето и презъ волята му. Влизането и излизането на ангела трае само единъ моментъ, следъ което човѣкъ се чувствува вдъхновенъ, готовъ за велики работи. Щомъ ангелътъ се отдалечи отъ човѣка, последниятъ казва: Не зная, защо ми е праздно въ душата. Преди моментъ бѣхъ пъленъ, богатъ, готовъ на всички благородни жертви. – За да не изпаднешъ въ празднота, използувай момента на свѣтлото посещение. — Защо ангелитѣ не прекарватъ по дълго време въ човѣка? — Защото тѣ познаватъ неговото естество. Човѣкъ отваря ума, сърдцето и волята си за мотентъ само и бързо ги затваря. Ангелитѣ използуватъ, именно, този кратъкъ моментъ. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, вследствие на което работятъ въ миговетѣ на времето. Благодарете и на тия моменти, презъ които се отваряте за свѣтлитѣ сѫщества, както цвѣтоветѣ — за слънчевитѣ лѫчи.

И тъй, когато се намирате предъ нѣкаква мѫчнотия, не се смущавайте, какъ ще я разрешите, но отворете ума и сърдцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Нѣма да мине много време, нѣкой ангелъ ще влѣзе въ васъ, ще остави своето благословение и ще излѣзе. — Ако влѣзе другъ нѣкой? — Не се безпокойте. Щомъ е день, само свѣтлината може да влиза и презъ най-тѣснитѣ отвори. Тя влиза и презъ затворени прозорци, и презъ пуснати пердета. Вѣтърътъ, прахътъ не могатъ да влѣзатъ презъ затворени прозорци, но свѣтлината минава и презъ тѣхъ. Следователно, колкото и да е кратъкъ моментътъ на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение.

Богъ се проявява чрезъ доброто. Благодарете и за най-малкото добро и за най-малката радость. Ако очаквате само голѣми радости, да заемате високи положения, цѣлъ свѣтъ да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, цѣлиятъ християнски свѣтъ говори за Христа, но Христосъ не се ползува отъ това. И до днесъ още Той страда. И днесъ още хората Го разпъватъ. Високото положение не носи щастие на човѣка. Единъ художникъ нарисувалъ Христа съ затворени очи. Не, Христосъ е съ отворени очи. Той поглежда къмъ свѣта и му помага. Не е въпросъ Христосъ да затвори очитѣ си за свѣта. Той трѣбва да гледа къмъ него и да се радва, а не да страда. Той вижда това, което се върши въ свѣта, и казва: Всичко е на мѣсто. Дали човѣкъ страда, или се радва, пакъ е на мѣсто. — Ама много съмъ олекналъ, нищо нѣмамъ. — Ще те натоварятъ, не се безпокой. — Много съмъ натоваренъ. — Ще олекнешъ. — Гладенъ съмъ. — Ще се наситишъ. — Преситенъ съмъ. — Ще огладнѣешъ. Днесъ всички хора страдатъ, оплакватъ се отъ лишения, защото още носятъ въ себе си образа на страдащия, разпнатия Христосъ. Свалете този образъ отъ себе си и го замѣстете съ новъ. Време е вече хората да носятъ въ ума и въ сърдцето си образа на новия Христосъ, Който превързва ранитѣ на страдащитѣ, утешава наскърбенитѣ, повдига падналитѣ, възкресява мъртвитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да се проникнете отъ новото, което се изразява въ даване. Щедро отворете сърдцата си и давайте на всички. Отворете умоветѣ си и раздавайте. Приложете волята си и неуморно работете. Божествената нива е голѣма, има работа за всички. Ще кажете, че рѫцетѣ ви хванали мазоли, че лицето ви почернѣло и огрубѣло. За предпочитане е да имате черно и огрубѣло лице, рѫцетѣ ви да иматъ пришки, но да сте свършили нѣкаква работа, отколкото да запазите мекотата на лицето и на рѫцетѣ си, и да не сте свършили никаква работа. Който не е работилъ, нѣма никакъвъ дѣлъ отъ Божествената нива. Той не може да се ползува отъ благата на Царството Божие.

И тъй, откажете се отъ старото и приемете новото. Откажете се отъ песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Отъ всички ще излѣзе нѣщо добро и свѣтло. Богъ е приготвилъ за всички нѣщо велико и свѣтло. На Божествената трапеза е опредѣлено мѣсто за всѣки едного специално. Бѫдещето е предъ васъ. Стремете се къмъ това свѣтло, велико бѫдеще, което е въ сила да разреши въпроситѣ на хиксъ, игрекъ и зетъ.

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

*

36. Лекция отъ Учителя, държана на 29. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...