Jump to content

1931_04_15 Специфична работа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Специфична работа

Размишление.

    Често се говори за времето, въ смисълъ, добро или лошо. Нѣкои казватъ, че времето е добро, а други — че е лошо. — Кое време е добро? — Което е опредѣлено за работа. Доброто време е ценно за онзи, който може да работи. Какво значение има доброто време за онзи, когото биятъ? За него е безразлично, дали слънце грѣе, или дъждъ вали. Като го биятъ, и при единия, и при другия случай той не може да работи, не може да използува времето. На сѫщото основание казвамъ: Богатството е ценно за онзи, който може да се ползува отъ него. Какъвъ смисълъ има богатството, ако счупи гърба на онзи, който го носи? Като се счупи гърба му, богатството ще падне на земята и ще се изгуби. Много нѣща може да изгуби човѣкъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ, да не губи. Запримѣръ, човѣкъ губи богатството, знанието, здравето, разположението си. — Какво трѣбва да прави, за да не губи своитѣ ценности?  — Той трѣбва да изучава условията, при които може да запази всичко ценно, което е придобилъ.

Като не могатъ да разрешатъ известни въпроси, хората казватъ: Господъ знае всичко. Не е наша работа да се мѣсимъ въ Неговитѣ дѣла. Така не се разсѫждава. Знанията и възможноститѣ на Бога обуславятъ и нашитѣ знания и възможности. Следователно, всѣки човѣкъ има възможность да придобие знания, каквито Богъ има. Това е въпросъ само на време. Щомъ единъ човѣкъ е здравъ, всички хора иматъ възможность да бѫдатъ здрави. Има болни хора въ свѣта, но тѣ изпитватъ милосърдието на здравитѣ. Това много не ги ползува. Тѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, за да се развиватъ правилно. Вѣрата е здравословно състояние за ума, а безвѣрието е болезнено състояние. Любовьта е здравословно състояние за сърдцето, а безлюбието — болезнено. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце се движатъ между тия контрасти за да изградятъ нѣщо положително, здраво, което отъ нищо не се руши.

Като ученици, вие трѣбва да започвате съ малкитѣ, съ проститѣ величини, и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Запримѣръ, виждате начъртана една права линия и казвате: Това е права линия. Виждате на дъската написано числото едно и казвате, това е една проста единица. Виждате единъ орѣхъ и казвате: Тукъ има единъ орѣхъ. Казвате: Виждамъ една права линия, една единица и единъ орѣхъ. Мислите ли, че знаете, какво представятъ правата линия, единицата и орѣхътъ? Вие не подозирате, че тия нѣща криятъ въ себе си известни сили. Ако знаете, какви динамически сили се криятъ въ орѣха, въ условията за тѣхната проява и въ отношението на тия сили къмъ васъ, вие бихте придобили голѣмо богатство.

Какво представя единицата? Тя е символъ на много нѣща. Едно отъ значенията на единицата е, че въ нея се крие миналото на човѣка. Затова, именно, човѣкъ казва: Едно време бѣхъ младъ; едно време бѣхъ богатъ; едно време бѣхъ силенъ; едно време имахъ вѣра. Казвате, че единицата е строго число. — Защо? — Защото представя завършенъ процесъ. Двойката пъкъ означава настоящето — времето, въ което човѣкъ днесъ живѣе. Тройката означава бѫдещето на човѣка. Търсите ли щастие, търсете го въ бѫдещето, въ закона на числото три. Обаче, единицата, двойката и тройката едновременно означаватъ миналото, настоящето и бѫдещето. — Защо? — Защото това, което за даденъ човѣкъ е минало, за другъ е настояще; това, което за нѣкого е настояще, за другъ нѣкой е бѫдеще. — Кой живѣе въ тройката? — Вѣрващиятъ. Който вѣрва въ Бога, живѣе въ бѫдещето. Значи, бѫдещето е свързано съ една велика идея за Бога. Който не се е проникналъ отъ тази идея, той не може да живѣе въ бѫдещето. Той живѣе само въ двойката, т. е. вь настоящето, въ сегашния животъ. Наистина, той живѣе въ настоящето, но и него не разбира и казва: Лошъ, тежъкъ е животътъ. Самъ по себе си животътъ не е нито лошъ, нито тежъкъ. Той съдържа елементитѣ на страданията, на мѫчнотиитѣ и нещастията, но не можемъ да кажемъ, че животътъ е страдание.

Коя е причината за страданията? — Неразбирането на законитѣ на живота. Който не разбира тия закони, страда, мѫчи се и умира. Който разбира законитѣ на живота, радва се и се весели. Той вѣчно живѣе. На земята ли живѣе, или на небето, за него е безразлично. За него нѣма по-велико и красиво нѣщо отъ живота. Лошиятъ животъ подразбира лошитѣ условия. Човѣкъ страда външно и вѫтрешно, безъ да разбира смисъла на тия страдания. Условията сѫ добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използува. Той страда, безъ да губи вѣрата си и смисъла въ живота. Той мисли, разсѫждава и върви напредъ. Защо трѣбва да се обезсърдчава човѣкъ? Ако сравни живота си съ този на растенията и на животнитѣ, той стои хиляди пѫти по-високо отъ тѣхъ. Трѣбва ли тогава да се отчайва? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе, да се ползува отъ всички блага. Но той не е роденъ само да живѣе. Щомъ се е родилъ, той има вече животъ. Сега му остава да мисли право. Отъ растенията човѣкъ е научилъ изкуството да расте, да се издига нагоре. Отъ животнитѣ той е научилъ изкуството да яде и да пие, да подържа живота си. — Какво ще научи отъ себе си? — Да мисли. Едва сега човѣкъ започва да мисли. Той трѣбва да знае, кѫде да употрѣби мисъльта си. Ако го натоварятъ много, той трѣбва да мисли, какъ да пренесе товара си безболезнено, или какъ да се освободи отъ него. Ако натоварятъ животното чрезмѣрно, то ще почне да бѣга, да рита, да се освободи отъ товара си. Колкото да бѣга и да рита, то нѣма да се освободи отъ товара си. Нищо друго не му остава, освенъ да се подчини и безропотно да носи своя товаръ. Обаче, за човѣка не е така. Щомъ може да мисли, той ще приложи мисъльта си въ действие и ще търси начинъ за освобождаване отъ товара си. Щомъ намѣри правиленъ начинъ, той е разрешилъ една отъ труднитѣ си задачи. Ще кажете, че съ вѣра всичко се разрешава. Вѣрно е, че вѣрата разрешава задачитѣ въ живота, но трѣбва да знаете, коя вѣра може да направи това. Има два вида вѣра преходна и вѣчна или абсолютна.

И тъй, когато казваме, че вѣрата разрешава най-мѫчнитѣ задачи, ние имаме предъ видъ абсолютната вѣра. Който има такава вѣра, той съзнава, че живѣе въ Бога, и Богъ живѣе въ него. Да живѣешъ въ Бога, това значи, абсолютно да се подчинявашъ на Неговитѣ закони. Каквото ти каже Той, ти си готовъ да изпълнявашъ. Ако ти каже да говоришъ, ще говоришъ; ако ти каже да работишъ, ще работишъ. Когато Богъ живѣе въ тебе, ти ще Му разправяшъ всичко, каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва, какъ да постѫпвашъ, за да разрешишъ правилно задачитѣ си. Детето казва на майка си: Мамо, гладенъ съмъ. Майката веднага му дава нѣщо, да задоволи глада си. — Мамо, краката ми се нараниха отъ остритѣ камъни. Майката веднага му купува обуща. — Мамо, студено ми е, дрехата ми се скѫса. Майката веднага му предлага нова дреха. Да бѫдешъ всѣкога добре нахраненъ, облѣченъ и обутъ, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Да бѫдешъ подпомогнатъ въ всички мѫчнотии и трудности, това значи, да живѣе Богъ въ тебе. Какво ще стане съ детето, което пренебрегва майка си и отива да се оплаква на чуждитѣ хора, че е гладно, че нѣма дрехи и обуща? Колкото и да се оплаква на чуждитѣ хора, никой нѣма да му помогне. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да се обърне за помощь и какъ да иска помощьта. И растението, и животното, и човѣкъ — всички се нуждаятъ отъ помощьта на силния. Като единици, тѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога. Следователно, всички живи сѫщества трѣбва да очакватъ помощь отъ Бога, Който е вънъ отъ тѣхъ и вѫтре въ тѣхъ. Богъ е навсѣкѫде и въ всичко.

Като не разбиратъ отношенията си къмъ Бога, мнозина изпадатъ въ положението на княжески или царски синове, които само заповѣдватъ. Каквото пожелаятъ, веднага имъ се доставя. Слугитѣ обикалятъ, движатъ се около тѣхъ и изпълняватъ заповѣдитѣ имъ. Какво ще стане съ царския синъ, ако попадне въ общество, дето всички хора сѫ слуги и работятъ? Колкото и да запозѣдва, никой нѣма да го слуша. Днесъ ще заповѣдва, утре ще заповѣдва, но заповѣдитѣ му оставатъ неизпълнени. Въ първо време ще изпадне въ противоречие, ще се чуди, какъ никой не го слуша, но, въ края на краищата, и той ще слѣзе отъ високото си положение, ще се приравни съ окрѫжаващитѣ и ще започне да работи като тѣхъ. Отначало царскиятъ синъ ще бѫде недоволенъ отъ условията на живота, но постепенно ще се примирява съ тѣхъ, докато разбере, че за да бѫдатъ условията добри или лоши, това зависи отъ самия него. Следователно, чувате ли нѣкой да се оплаква отъ лошитѣ условия на живота, ще знаете, че той е билъ царски синъ, който се е научилъ само да посочва съ пръстъ нѣщата, и тѣ веднага да дохождатъ при него. За да превърне лошитѣ условия въ добри, той трѣбва да разбере, че нѣщата сами не се движатъ, но другъ нѣкой ги движи. Щомъ човѣкъ попадне при лоши условия, това показва, че той е лишенъ отъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ му помагали. Той трѣбва вече да стѫпи на краката си, и самъ да си услужва. Като се научи самъ да си услужва, ще услужва и на другитѣ. Като ученикъ на живота, всѣки човѣкъ трѣбва самъ да си услужва, а сѫщевременно да услужва и на другитѣ, заради Господа, Който живѣе въ тѣхъ. И като яде, чсвѣкъ трѣбва пакъ да мисли за Господа. Горната челюсть представя мѫдростьта, т. е. проява на разумния принципъ въ живота. Долната челюсть представя любовьта. Значи, като отваря и затваря устата си, човѣкъ пакъ услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вѣковетѣ. Не може ли да яде и да говори правилно, човѣкъ се натъква на страдания, отъ които съ вѣкове не може да се освободи.

 И тъй, страданията се дължатъ на незавършена работа въ областьта на растенията, на животнитѣ, или на човѣка. Всѣка незавършена работа причинява страдание. Следователно, като страда човѣкъ трѣбва да знае, че не е свършилъ работата си на време, или се е заелъ съ работа, която не му подхожда. Запримѣръ, виждате нѣкой, че се стреми да порасне, голѣмъ да стане. Това е работа на растенията. Човѣкъ отдавна е свършилъ тази работа. Другъ нѣкой се стреми къмъ живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживѣе. И това не е негова работа. Животнитѣ мислятъ за живѣене, тѣ искатъ да си поживѣятъ. Обаче, работата на човѣка е да мисли. Той е мислещо сѫщество. Когато съзнае, че е изпратенъ да мисли, човѣкъ изпитва голѣма радость. Той започва да решава задачитѣ и мѫчнотиитѣ си чрезъ своята мисъль. Като мисли, човѣкъ дохожда до заключение, че причинитѣ за мѫчнотиитѣ и страданията му се криятъ въ самия него, а не извънъ него.

 Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Запримѣръ, като изучавате числата, ще дойдете до положение, да разбирате значението на числата отъ различни гледища, а не само отъ едно. Ако разглеждате човѣка отъ главата надолу, вие поставяте числата 1, 2 и З въ следния редъ: единицата въ главата, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ стомаха. Ако разглеждате човѣка отъ краката къмъ главата, единицата ще поставите въ стомаха, двойката въ гърдитѣ, а тройката въ главата. Числото две не мѣни мѣстото си и въ двата случая. Ето защо човѣкъ трѣбва да работи съ двойката, като неизмѣнно число, като центъръ. Изобщо, центърътъ не се мѣни. Въ живота правиятъ пѫть е неизмѣненъ. Подъ „правъ пѫть“ разбираме тѣсния пѫть, по който може да върви само единъ човѣкъ. Значи, за всѣки човѣкъ е опредѣленъ специфиченъ тѣсенъ пѫть, по който трѣбва да отиде при Бога, т. е. при центъра на живота. Всички хора се движатъ по периферията, но всѣки тръгва отъ специфична точка, опредѣлена за него, и се движи по единъ отъ радиуситѣ на крѫга. Всѣки радиусъ представя специфиченъ пѫть, по който човѣкъ се движи. Като се движи крѫгътъ, съ него заедно се движатъ и всички хора. Всѣки радиусъ представя известно условие. Като се движи къмъ своя идеалъ, първоначално човѣкъ пристѫпва бавно и спокойно. Той казва: Не искамъ да се кривя, да се покланямъ къмъ земята. Искамъ да запазя правото си положение. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пѫтьтъ става по-стръменъ, и човѣкъ, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-голѣми ставатъ мѫчнотиитѣ, толкова повече човѣкъ се смирява. Условията на живота изискватъ отъ човѣка смирение. Ако не се смири, той не може да използува условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човѣка не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човѣка да се покланя, но на равно мѣсто. Обаче, дойде ли до нѣкоя стръмнина, той трѣбва да се поклони. Стръмнинитѣ представятъ мѫчнотиитѣ въ живота, предъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се поклони. Когато се поклонишъ на една стръмна канара, тя оживява и ти показна тѣсната пѫтека, презъ която трѣбва да минешъ. Ако не я поздравишъ, тя ще се затвори за тебе, т. е. никакъвъ пѫть нѣма да ти покаже.

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да изучава условията на живота, да не изпада въ погрѣшки. Погрѣшкитѣ се предизвикватъ отъ ненавременното влизане на човѣка въ една или въ друга область на живота, за която или не е готовъ, или отдавна е миналъ. Запримѣръ, по невнимание човѣкъ може да попадне въ миналото, да се върне назадъ, или въ бѫдещето, за което още не е готовъ. Обаче, попадне ли въ настоящето, той се хваща съ дветѣ си рѫце за миналото и бѫдещето, чрезъ които уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Дѣсната рѫка представя бѫдещето на човѣка, а лѣвата — неговото минало. Човѣкъ представя единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бѫдещето чрезъ настоящето, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Значи, мѫчението, адътъ е за човѣка, а не за растенията и за животнитѣ. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Който мисли, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията.

Следователно, видите ли, че нѣкой човъкъ се гнѣви, сърди, обезсърдчава, ще знаете, че въ дадения моментъ той не мисли. Щомъ се гнѣви и обезсърдчава, той е попадналъ или въ миналото, или въ бѫдещето. Щомъ излѣзе отъ тия области и започне да мисли, обезсърдчението изчезва. Който не мисли, той всѣкога преувеличава страданията си. Да мисли човѣкъ, че страда повече, отколкото сѫ страданията му въ сѫщность, това значи, да допуща мисъльта, че е онеправданъ. Никой никого не може да онеправдае. Или по-право: нѣма онеправданъ човѣкъ въ свѣта. Да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае, това значи, да отричате сѫществуването на разумностьта въ свѣта. Какъ можете да вѣрвате въ Бога, а сѫщевременно да допущате, че нѣкой може да ви онеправдае и онещастливи? Ако допущате тѣзи противоречия въ себе си, това показва, че вѣрата ви не е истинска и живѣете въ неразуменъ свѣтъ. Мнозина се оплакватъ отъ сѫдбата си, защото не мислятъ право. Когато започнатъ да мислятъ право, тѣ могатъ да смекчатъ и подобрятъ сѫдбата си. Въ такъвъ случай, повтаряйте често следнитѣ думи: Вѣрвамъ, че живѣя въ Бога, и Той — въ мене. Вѣрвамъ, че животътъ е разуменъ, и никой не може да ме лиши отъ благата, които Богъ е опредѣлилъ за мене. Ако нѣкой се осмѣли да ви отнеме едно отъ благата, опредѣлени за васъ, вие ще получите десеть пѫти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тѣхъ животни, тѣ ги изпѫдиха вънъ отъ царството си. — Лошо ли направиха? — Животнитѣ се отказаха отъ животинското въ себе си и се повдигнаха на по-високо стѫпало. Когато животнитѣ изгониха човѣка отъ своята срѣда, последниятъ се повдигна едно стѫпало по-високо и стана ангелъ. Радвайте се, ако сте успѣли да се откажете отъ своето низше естество и да влѣзете въ областьта на ангелитѣ.

Защо трѣбва човѣкъ да напуща срѣдата на животнитѣ? Мнозина сѫ задавали и още задаватъ този въпросъ. Казвамъ: Не питайте, защо нѣщата ставатъ по единъ или другъ начинъ, но мислете. Ако ви дамъ единъ прѣсенъ, добре опеченъ и първокачественъ хлѣбъ, не питайте, отде е взето брашното, кой го е месилъ и пекалъ, но отчупете си парченце отъ него и започнете да ядете. Който мисли много върху хлѣба, а не го опитва, той ще се лиши отъ хранителностьта, която е скрита въ него, и самъ ще се изложи на страдания. Ето защо, дадатъ ли ти парче хлѣбъ, започни първо да ядешъ, после — да мислишъ и най-после — да използувашъ енергията, която си приелъ отъ него, за правене на добро. Да ядешъ, да мислишъ и да правишъ добро, това подразбира постигане на твоето спасение.

Кой може да прави добро? — Любещиятъ. — Защо трѣбва човѣкъ да люби? — За да приеме Бога въ себе си. Когато живѣе въ човѣка, Богъ свързва неговото минало, настояще и бѫдеще въ едно цѣло. Като люби, човѣкъ понася страданията съ радость. Той не се оплаква отъ мѫчнотиитѣ и страданията си. За такъвъ човѣкъ казваме, че мисли право. Той е примиренъ съ Бога. Щомъ е примиренъ съ Бога, той е готовъ да приложи Неговия законъ. Мойсей приложи този законъ къмъ евреитѣ, но тѣ не го приеха. Мойсей имъ каза: „Възлюбете Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Понеже евреитѣ не приложиха закона на любовьта, Мойсей прояви силата си къмъ тѣхъ, като си послужи съ магическата си тояжка. По този начинъ само той ги усмиряваше. Иначе, тѣ бѣха готови да го убиятъ. Христосъ, обаче, приложи Божия законъ. Той се отнасяше съ любовь къмъ хората, но тѣ не Го разбраха, вследствие на което евреитѣ Го разпнаха. Тѣ решиха да Го погубятъ, но останаха излъгани — на третия день Христосъ възкръсна.

Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, идеитѣ ви да бѫдатъ разбрани. За примѣръ, нѣкой говори, че го ограбили, че задигнали паритѣ му. Докато разправя това, торбата съ паритѣ излиза предъ него. Другъ разправя, че баща му и майка му умрѣли. Той говори за смъртьта имъ, а тѣ вървятъ рамо до рамо съ него. Да мисли човѣкъ, че изгубилъ паритѣ си, че го обрали, или че загубилъ близкитѣ си, това показва, че той нѣма правилно отношение къмъ нѣщата. Този човѣкъ не мисли право. Никой никого не може да обере. Никой не може да изгуби близкитѣ си. Обаче, за онзи, който не изпълнява волята Божия, сѫществува сѫдебенъ приставъ. Разумнитѣ сѫщества казватъ на сѫдебния приставъ: Иди при еди-кой си, вземи паритѣ му и ги задръжъ въ себе си. Понеже не изпълнява волята Божия, не разполага съ богатството си правилно, паритѣ му трѣбва да се отнематъ, докато научи урока си. Като не разбира този законъ, човѣкъ мисли, че е ограбенъ, и се оплаква на хората за понесената загуба.

Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени идеи. Не сѫ отвлѣчени идеи. Какво отвлѣчено има въ миналото, настоящето и бѫдещето? Какво отвлѣчено има въ това, ако ви кажа, че мислитѣ и чувствата на миналото и настоящето ви трѣбва да минатъ въ бѫдещето? Ако не е въ състояние да направи това, човѣкъ не може да реши сложнитѣ задачи на живота си. — Ама нещастенъ съмъ! — Това е последствие отъ твоето минало. За да не бѫдешъ нещастенъ, трѣбва да възлюбишъ Бога. Това значи, да обикнешъ всички хора, защото всички живѣемъ и се движимъ въ Бога.

Казвате: „Ние живѣемъ въ Бога, и Богъ живѣе въ насъ“. Всички повтарятъ това изречение, но малцина разбиратъ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Тази идея още не е ясна въ съзнанието на всички хора. Ако любишъ човѣка и виждашъ Бога въ него, ти си на правъ пѫть, ти разбирашъ, какво значи, да възлюбишъ Бога. Ти живѣешъ въ бѫдещето, въ което се крие твоето щастие. Ако обичашъ единъ човѣкъ, безъ да виждашъ Бога въ него, ти не си на правъ пѫть. Ти живѣешъ още въ миналото, което те прави нещастенъ. Въ любовьта хората трѣбва взаимно да си помагатъ. Единъ за другъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ канали, презъ които да тече Божествената енергия, като мисъль. Който е отворилъ тия канали въ себе си, той се ползува отъ Божието благословение.

И тъй, отъ всички хора се изисква мисъль. Казвате: Какъ трѣбва да мислимъ? — Това не е важно. Важно е да мислите. Мисъльта, сама по себе си, има цена, а не формата. Каква форма има златото, не е важно. Важно е съдържанието му. Цената на златото е въ неговото съдържание, а не въ формата му. Сѫщото се отнася и до Божественитѣ идеи. Каква е формата на Божествената идея, не е важно. Цената на тази идея се крие въ съдържанието й. Следователно, за васъ е важно да познавате Бога. Чрезъ каква форма ще се прояви Той, не е важно. Ако любите Бога, ще Го познаете и въ добродетелния човѣкъ, и въ разбойника. И тогава, като срещнете разбойникъ, вие нѣма да се уплашите, но ще кажете: Господи, познавамъ Те и въ добрия, и въ лошия човѣкъ. Ти, Който управлявашъ свѣта, нѣма да допуснешъ този човѣкъ да ме убие. Ти ще проявишъ милосърдието си и чрезъ него. Чуе ли тѣзи думи, разбойникътъ ще се пробуди и ще се откаже отъ намѣрението се да убива.

Мнозина казватъ, че иматъ опитность отъ милосърдието на Бога, познали сѫ Го вече. Опитностьта на нѣкои хора е като тази на децата, които прегазватъ рѣкитѣ. Нѣкои рѣки сѫ плитки, водата имъ достига едва до колѣнетѣ на децата. Тѣ лесно ги прегазватъ. Други рѣки сѫ по-дълбоки, водата имъ достига до пояса, а нѣкои — до гушата на децата. И тѣ не сѫ опасни. Обаче, има рѣки, водата на които достига дълбочина до два и повече отъ два метра. Въ такива рѣки малцина влизатъ. За да прегазите такава рѣка, вие трѣбва да знаете изкуството да плавате. Който има знания, той може да преплава и най-дълбокитѣ рѣки и морета. Тѣ представятъ мѫчнотиитѣ и изпитанията, презъ които човѣкъ минава. Ако знае да плава, човѣкъ минава лесно презъ тѣзи рѣки и морета. Ако не знае да плава, той ще се намѣри въ положението на длъжникъ предъ кредитора си. Последниятъ има право да прости или да не прости дълга на своя ближенъ.

Срещнали се кредиторъ и длъжникъ. Като нѣмалъ възможность да изплати дълга си, длъжникътъ казалъ на кредитора си: Имамъ единъ белегъ подъ мишцата си, голѣмъ като черна слива. Кредиторътъ се вслушалъ въ думитѣ му и веднага разбралъ, че това е неговиятъ роденъ братъ, който ималъ сѫщо такъвъ знакъ подъ мишцата си. Кредиторътъ ще иска ли дълга отъ брата си? Той ще му каже: Да отложимъ даването си до второ разпореждане. Сега, да отидемъ у дома да се нахранимъ добре.

Питамъ: Какво ще правите, ако въ една ваша мѫчнотия или въ едно страдание срещнете брата си? Какъ ще постѫпите? — Ще простите дълга му. Съ тази постѫпка вие разрешавате мѫчнотията си правилно.

Какво представя знакътъ, който длъжникътъ ималъ подъ мишцата си? Това представя човѣшката мисъль. Ето защо, за да решава мѫчнотиитѣ си правилно, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е опредѣлилъ отношенията си къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога. Ако двама души мислятъ върху известенъ въпросъ, тѣ могатъ да се разбератъ помежду си. Ако не мислятъ върху даденъ въпросъ, или ако, изобщо, не сѫ способни да мислятъ, тѣ не могатъ да се разбератъ. Дето мисъльта присѫтствува, тамъ всички въпроси се разрешаватъ.

Нѣкои казватъ, че съ много философствуване нищо не се постига. Азъ пъкъ казвамъ: Безъ мисъль, която Богъ е вложилъ въ човѣка, нищо не става. Засега мисъльта е най силниятъ елементъ, съ който трѣбва да работите. Мисъльта е оставена за човѣка, съ нея да работи, а сърдцето — за Бога. Затова е казано въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Значи, Богъ иска отъ човѣка онова, което му е причинило най голѣми страдания, мѫчнотии и нещастия. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го преработи, да го превърне отъ каменно въ плътско, да не му причинява голѣми страдания. За човѣка пъкъ остава умътъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Търсете ме въ Галилея“ — мѣстото на разумностьта. — Какъ може да отиде човѣкъ въ Галилея? — Чрезъ ума си, т. е. чрезъ своята мисъль.

Помнете сега: Да работи човѣкъ съ мисъльта си, това не е нѣкакво угощение, но една отъ най-красивитѣ работи, които Богъ му е възложилъ. Чрезъ мисъльта си човѣкъ ще разбере главата, дробоветѣ и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ не може да ги използува, както трѣбва, той не може да бѫде щастливъ. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на живота, както и на законитѣ, които го управляватъ. Като мисли пъкъ, човѣкъ ще разбере Божията Любовь, която ще приложи чрезъ сърдцето си.

И тъй, познайте любовьта чрезъ ума си, приложете я чрезъ сърдцето си, за да бѫдете доволни и щастливи.

Т. м.

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

15. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...