Jump to content

1931_02_25 Причини за несполуки


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Причини за несполуки

Т. м.

Тема за следния пѫть: „Причини за несполукитѣ въ живота“.

Често хората се ровятъ въ миналото, да намѣрятъ причинитѣ на своитѣ страдания и неуспѣхи въ живота. Колкото и да се ровятъ въ миналото, нищо нѣма да разрешатъ. Не само че нѣма да откриятъ причинитѣ на страданията си, но повече ще се спъватъ. Отъ осемь хиляди години насамъ хората търсятъ причинитѣ за грѣхопадането, на което се дължатъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота имъ, но и до днесъ още не сѫ ги намѣрили. Тѣ казватъ: Ако Адамъ и Ева не бѣха сгрѣшили, животътъ ни щѣше да бѫде по-лекъ и поносимъ, и досега щѣхме да бѫдемъ въ рая. Чудна е философията на сегашнитѣ хора. Адамъ и Ева сгрѣшили единъ пѫть, а хората правятъ сѫщата погрѣшка и до днесъ. Щомъ иматъ тѣхната опитность, защо продължаватъ още да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво? Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ ги изпѫди отъ рая. Обаче, когато вашиятъ Адамъ и вашата Ева грѣшатъ, вие не ги пѫдите отъ рая, но казвате: Деца сѫ, какво да ги правимъ? Докато и вие не изпѫдите Адамъ и Ева отъ вашия рай, работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Тъй щото, когато се запитвате, защо страдате, казвамъ: Хората страдатъ, защото не изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай. Защо добруватъ хората? Защото изпѫдиха Адамъ и Ева отъ своя рай.

Представете си, че въ двора ви е попаднало едно умрѣло животно — куче или котка. Вие минавате покрай него, погледнете спокойно и си казвате: Какъ не се намѣри човѣкъ, да хвърли това животно навънъ? На другия день пакъ минавате край него, очаквате да дойде нѣкой отвънъ да го изхвърли. Колкото повече време остане мършата въ двора ви, толкова повече се увеличава гниенето, миризмата става непоносима и, въ края на краищата, вие започвате да боледувате. Какво трѣбва да направите, за да не страдате? Ще вземете едно вѫже, ще вържете мършата и по нѣкакъвъ начинъ ще я изнесете далечъ отъ двора си. Какво представя мършата? Мършата не е нищо друго, освенъ нѣкое умрѣло желание, нѣкоя умрѣла мисъль въ човѣка. Въ това отношение всѣки човѣкъ има по едно умрѣло животно въ двора си.

Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да прави болниятъ, за да оздравѣе? Ако зададете този въпросъ на здравия, той казва, че лесно се придобива здраве, но какъ става това, не знае. За да възстанови здравето си, човѣкъ трѣбва по нѣколко пѫти на день да тегли пръститѣ си. Първо ще хване голѣмия си пръстъ. Ако не оздравѣе, ще хване втория. Ако болестьта му е сериозна, той трѣбва да изреди всичкитѣ си пръсти, на рѫцетѣ и на краката. Като тегли пръститѣ си по нѣколко пѫти на день, въ десетина дни ще оздравѣе напълно, или поне ще подобри състоянието си. Ще кажете: Кой ще се занимава съ теглене на пръститѣ си? По-добре да дойде нѣкой лѣкарь, да ми даде нѣкакво лѣкарство, или да ми направи нѣколко инжекции, че изведнъжъ да оздравѣя. Всѣка работа, която става изведнъжъ, е механическа и нетрайна. Великитѣ и свѣтли идеи влизатъ въ ума на човѣка въ единъ моментъ, но той е работилъ много време, за да се домогне до тѣхъ. Ние виждаме природата около себе си, радваме се на всичко, което е създала, но за това тя е употрѣбила хиляди и милиони години.

Следъ голѣми усилия и работа, човѣкъ е дошълъ до известна степень на развитие въ съзнанието си, но въпрѣки това, пакъ се колебае за много нѣща. Да се колебае човѣкъ, това значи, да се упражнява. Не е лошо човѣкъ да се колебае, но той не трѣбва да разчита на колебанието. То е материалъ, съ който човѣкъ може да направи нѣщо, но въ никой случай не може да съгради здание за живѣене. Колебанието трѣбва да бѫде кратковременно, докато човѣкъ се опредѣли въ нѣщо. Запримѣръ, човѣкъ се колебае, кой пѫть да хване. Обикновено човѣкъ се колебае предъ две нѣща, докато реши, кое отъ тѣхъ да избере. Щомъ избере едното, колебанието изчезва. Човѣкъ се колебае, да влѣзе, или да не влѣзе въ единъ дълбокъ кладенецъ, докато намѣри дълго вѫже, съ което или самъ да се спусне, или кофата да пусне да извади вода. Обаче, ако вѫжето е съ 15—20 см. по-кѫсо, отколкото трѣбва, кофата на може да опре до дъното на кладенеца. Вѫжето трѣбва да бѫде съ 15 — 20 см. по-дълго, за да може кофата свободно да се спусне въ кладенеца и да извади отъ него вода. Докато кофата не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода отъ кладенеца. Обърнете ли я настрана, тя свободно нагребва вода, колкото трѣбва.

Следователно, както изваждането на вода отъ кладенеца съ кофа е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, така и реализирането на идеитѣ е въ зависимость отъ дължината на вѫжето, съ което сѫ вързани. Какъ става това? Разрешението на този въпросъ ще намѣрите въ буквата „К“. Написана въ геометрически видъ, буквата „К“ представя действие на противоположни сили. Като си противодействуватъ, тѣ образуватъ остри ѫгли, Когато остритѣ ѫгли станатъ прави, човѣкъ дохожда до разрешение на въпроситѣ. Правиятъ ѫгълъ е мѣсто на разрешаване, т. е. вземане на нова посока, ново направление. Когато въ ума на човѣка се явяватъ нови идеи, той е въ областьта на правия ѫгълъ. Ако не е готовъ да възприеме нито една нова идея, човѣкъ е въ областьта на остритѣ ѫгли. Ако изпусне момента да влѣзе въ областьта на правия ѫгълъ, човѣкъ изпуща условията за работа. Условията на правия ѫгълъ сѫ условия на пролѣтьта. Изпуснете ли пролѣтьта — благоприятното време за сѣене, вие трѣбва да чакате деветь месеца, да направи земята цѣло обръщане, да се върне отново въ пролѣтьта на живота.

Когато изгубва добритѣ условия на живота, човѣкъ се извинява, че е направилъ погрѣшка и казва: Не може ли да се прости погрѣшката ми? Погрѣшката се извинява, но последствията не се заличаватъ. Ако синътъ сгрѣши по отношение на своя добъръ и любещъ баща, последниятъ ще го прости, но последствията на погрѣшката му не се заличаватъ. Погрѣшката засѣга не само сина ви, но и окрѫжаващитѣ. Въ сърдцето на бащата се скѫсва една нишка.

Следователно, последствията на погрѣшкитѣ се заключаватъ въ това, че става скѫсване по една нишка на вѫжето, за което човѣкъ е свързанъ. При всѣка погрѣшка се кѫса по една тънка нишка. Ако отъ вѫжето ви се скѫса само една нишка, това не е много. Обаче, колкото повече грѣши човѣкъ, толкова повече нишки се кѫсатъ отъ вѫжето му. Ще дойде день, когато отъ вѫжето ще се скѫсатъ много нишки, и човѣкъ ще увисне въ въздуха, безъ никаква опора. Всѣка нишка, съ която природата е свързала човѣка, е проводникъ на сили. Ще каже нѣкой, че и съ по-малко нишки може да живѣе. Наистина, човѣкъ може и съ по-малко нишки, т. е. той може да живѣе и съ четири пръста, но ще бѫде сѫщество съ четири пръста, нѣма да бѫде човѣкъ. Кокошката има четири пръста, три отпредъ и единъ отзадъ, но все кокошка си остава. Тя не може да има интелигентностьта на човѣка.

Сега ще ви задамъ единъ въпросъ, който нѣма нищо общо съ току-що разгледания. Запримѣръ, защо лицата на животнитѣ сѫ покрити съ косми, а не като на хората, гладки и открити? Ако нѣкой учитель зададе този въпросъ на ученицитѣ си, какъвъ отговоръ ще му дадатъ? Ще се намѣри нѣкое дете да отговори на въпроса, но какъвто и да е отговорътъ, ще кажете, че е детински. Понеже детето знае, че човѣкъ покрива лицето си, когато се засрами, то ще отговори: Лицата на животнитѣ сѫ покрити, защото се засрамили. Това е детински отговоръ, наистина, но какво ще кажете за обясненията на ученитѣ и философитѣ за слънцето, за създаването на земята и т. н.? Вѣрни ли сѫ тѣхнитѣ обяснения? Нѣкои отъ обясненията имъ сѫ вѣрни, а други невѣрни.

Като разсѫждаваме по този начинъ, ние отиваме по-далечъ. Казваме, че въ Писанието Богъ е представенъ за огънь, който изяжда, т.е. изгаря всичко. Вѣрно ли е това? Ако е вѣрно, има ли нѣщо лошо въ това, че огъньтъ изяжда всичко? Ето и Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, какво се ползува Христосъ отъ това, че нѣкой го изялъ? Гладниятъ се ползува, хапналъ си е малко месо, но Христосъ не се ползува. Въ този стихъ се крие една Божествена идея. Христосъ е огънь, който чисти. Следователно, когато човѣкъ яде плътьта на Христа и пие кръвьта Му, той Го приема въ себе си като вѫтрешенъ огънь, който чисти. Огъньтъ изгаря нечистотиитѣ въ човѣка и го обновява. Когато златарьтъ иска да пречисти златото, прекарва го презъ огънь. Сѫщо така и човѣкъ минава презъ огъня на страданията и се пречиства. Щомъ се пречисти, той придобива животъ въ себе си.

Дето има огънь, всѣкога участвуватъ две страни. Запримѣръ, за да се прояви силата на огъня, нуженъ е мѣхъ. Когато мѣхътъ раздухва огъня, чукътъ и наковалнята започватъ своята работа. Мѣхътъ може да бѫде материаленъ, може да бѫде и мораленъ. Проповѣдникътъ, моралистътъ сѫ морални мѣхове, които раздухватъ огъня въ човѣшкитѣ сърдца. И мѣхътъ, и огъньтъ сѫ на мѣсто, когато се готви нѣщо. Не поставите ли нѣщо на огъня, той е безпредметенъ. И природата си служи съ мѣхове — вѣтроветѣ.

Сега, каква връзка можете да направите между буквата „К“ отъ думата „какъ“ и огъня? Буквата „К“— К, написана хоризонтално, представя два остри ѫгли, противоположни единъ на другъ. Докато човѣшкиятъ умъ се намира въ ограничителни условия, т. е. въ противоположни посоки, човѣкъ не може да работи правилно. Като извадите буквата „К“ отъ думата „как“, остава „ак“, което на турски означава „бѣло“. Значи, тукъ има съвпадение между бѣлия цвѣтъ и огъня, за който говоримъ. Огъньтъ прави нѣщата бѣли. Мисъльта символизира огъня. Следователно, за да направи нѣщата бѣли, чисти, човѣкъ трѣбва да ги прекара презъ мисъльта си. Човѣкъ не може да мисли безъ присѫтствието на бѣлия цвѣтъ. Въ физическия свѣтъ бѣлиятъ цвѣтъ е безплоденъ, но въ духовния и въ умствения той е силно продуктивенъ. Тамъ всѣка работа започва съ бѣлия цвѣтъ. Той се счита начало на нѣщата. Бѣлиятъ цвѣтъ символизира мира. Въ Писанието се говори за миръ Божи. Който е придобилъ този миръ въ себе си, той се радва на успѣхъ въ работитѣ си въ всички свои предприятия.

Като ученици, вие трѣбва да се учите и да прилагате изученото въ живота. Това значи: колкото книжни пари имате, да ги осребрите. Следъ това да ги оземлите, да ги превърнете въ нѣщо устойчиво. Земедѣлецътъ купува земя, която разорава, за да използува добритѣ природни условия. Който не разбира условията на живота, очаква всичко наготово. Той казва: Богъ ще уреди работитѣ. Не, ти самъ ще уредишъ работитѣ си, съобразно волята Божия. Хората не успѣватъ въ живота си, понеже искатъ да бѫдатъ фактори, да замѣстятъ Бога. Това никога не е било и нѣма да бѫде. Възможно ли е стрелецътъ да тръгне следъ куршума, който излиза отъ пушката му? Ако мислите, че Онзи, Който ви е изхвърлилъ отъ дулото на своето орѫдие, ще дойде при васъ, вие сте на кривъ пѫть. Вие ще отидете при Него, а не той при васъ. Въ Божествения свѣтъ всѣко нѣщо е на мѣстото си. Тъй щото, ако работитѣ ви не вървятъ добре, знайте, че живѣете въ свѣтъ на безпорядъкъ. Искате ли да оправите работитѣ си, влѣзте въ Божествения свѣтъ, дето всѣко семе, хвърлено на почвата, израства и дава плодъ. Като влѣзете въ този свѣтъ, ще видите, че не сте далечъ отъ Божественитѣ мисли и чувства. Ако търсите свѣтлитѣ мисли на Бога, ще ги намѣрите въ своя умъ. Отъ тия мисли, именно, човѣкъ черпи храна за своя мозъкъ. Като не знаятъ това, нѣкои учени търсятъ Бога извънъ себе си. Човѣкъ не може да намѣри Бога, докато не познава законитѣ на своя умъ.

За да имате успѣхъ въ живота си, не пренебрегвайте малкитѣ нѣща. Най-малкото добро, направено отъ любовь, свръзва човѣка съ доброто на ангелитѣ, на светиитѣ, на Бога. И чрезъ малкото добро вие имате възможность да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голѣмото добро. И голѣмото добро ще дойде, но въ видъ на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе. Разумниятъ човѣкъ и съ малкото добро може да постигне толкова, колкото и съ голѣмото. Отъ човѣка зависи, какъ да използува силитѣ на доброто. Като не познава този законъ, човѣкъ се блъска въ преходнитѣ нѣща, които приема за Божествени. Въ края на краищата той се разочарова: жената се разочарова отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, слугата — отъ господаря си, ученикътъ — отъ учителя си и т. н.

Съвременнитѣ хора разглеждатъ въпроситѣ философски, като се спиратъ върху важнитѣ, голѣми въпроси. Като стигнатъ до нѣкой дребенъ въпросъ, тѣ го отминаватъ, не му обръщатъ внимание. Човѣкъ трѣбва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нѣщо на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, колкото да сѫ малки, все допринасятъ нѣщо въ живота на човѣка. Тѣ сѫ подобни на капкитѣ вода, които, колкото повече се увеличаватъ на брой, толкова по-голѣма полза принасятъ. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ малкитѣ величини и постепенно да отивате къмъ голѣмитѣ. Що се отнася до резултатитѣ отъ работата ви, не очаквайте изведнъжъ голѣми резултати. Какви ще бѫдатъ тѣ, това зависи отъ самия човѣкъ. Отъ момата и отъ момъка, които се женятъ, зависи, добре ли ще живѣятъ помежду си, или не. Ако сѫ разумни, ще живѣятъ добре; ако не сѫ разумни, ще живѣятъ зле. Отъ писателя зависи, дали книгата му ще бѫде добре написана. Ако умѣе да пише и разбира правилата на писането, книгата му ще бѫде добре написана. Ако жената е разумна, може да превърне семейното огнище въ рай; ако не е разумна, тя ще разкѫса всичкитѣ връзки. Ще кажете, че щастието въ семейството зависи отъ онзи, който управлява, билъ той мѫжъ или жена. Въ единъ и сѫщъ моментъ двамата не могатъ да управляватъ. Въ единъ моментъ ще управлява мѫжътъ, а въ другъ — жената. Който управлява, трѣбва да бѫде разуменъ.

Казвате: Защо двама души не могатъ едновременно да управляватъ? Това е законъ, който сѫществува въ природата. Две сѫщества едновременно нито почиватъ, нито работятъ: ако едното почива, другото работи. Този законъ се отнася и до частитѣ на човѣшкото тѣло. Запримѣръ, ако дѣсната рѫка работи, лѣвата почива; ако дѣсниятъ кракъ ходи, лѣвиятъ почива; когато дѣсното око гледа, лѣвото почива. Следъ това става смѣна. Който не разбира законитѣ на гледането, казва, че човѣкъ трѣбва да гледа едновременно презъ дветѣ очи. Не, нѣкога човѣкъ трѣбва да гледа презъ дѣсното, нѣкога — презъ лѣвото, а при известни случаи — и презъ дветѣ очи. Човѣкъ гледа и съ едното, и съ другото око. Важно е, обаче, като гледа ту съ едното око, ту съ другото, обмѣната да става правилно. За да разберете законитѣ, по които природата действува, вие трѣбва специално да ги изучавате. Сѫщевременно изучавайте линиитѣ на нейнитѣ действия. Като знаете правилнитѣ линии, по които природата постѫпва, вие ще ги познавате и въ хората. Защо? Защото всѣка проява има своя специфична линия. Запримѣръ, доброто, милосърдието, справедливостьта, както и другитѣ прояви, иматъ свои линии. Когато видите една неправилна линия на човѣшкото лице, вие трѣбва да знаете, че тя се дължи на изопаченитѣ прояви на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ себе си, да се изправяте. Справедливостьта, запримѣръ, изисква еднакви отношения къмъ младата мома и къмъ старата баба, къмъ младия момъкъ и къмъ стария дѣдо. Справедливото отнасяне на човѣка къмъ всички души чъртае на лицето му правилни и красиви линии.

Да се върнемъ къмъ въпроса за мършата. Всѣки трѣбва да изнесе мършата си отъ своя дворъ и да я зарови въ земята. За земята тя е необходима като торъ, но да остане на открито, да се разнасятъ отровнитѣ газове въ въздуха, това е вредно и опасно за човѣка. Всѣка мърша трѣбва да се зарови въ земята. Всѣка умрѣла мисъль, всѣко умрѣло желание трѣбва да се заровятъ въ земята. Земята ще използува соковетѣ и газоветѣ, които се отдѣлятъ отъ мършата. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Това, което е вредно за едного, е полезно за другиго. Възъ основа на този законъ природата видоизмѣня материята, като я превръща отъ едно състояние въ друго, отъ едно вещество въ друго. Тази е причината, поради която, една мисъль въ единъ случай става вредна, въ другъ — безвредна. Като знаете това, не пипайте ония вещества, които всѣки моментъ могатъ да избухнатъ. Ако нѣкое взривно вещество избухне въ рѫцетѣ ви, то ще причини голѣма пакость и нещастие. Ако избухне подъ нѣкоя канара, то ще бѫде на мѣсто. Тази канара трѣбва да се разруши, да отвори пѫть на минувачитѣ. Подъ нея ще се прокопае тунелъ.

Сега, като слушатъ да говоря така, нѣкои мислятъ, че искамъ да ги изложа, да имъ покажа, че нищо не знаятъ. Въпросътъ не седи въ това, но много още има да се учи. Колкото да показва, че много знае, въ края на краищата човѣкъ самъ се издава. Никой не може да се представи повече отъ това, което знае или не знае. Какъ ще докаже цигуларьтъ, че знае да свири добре? Той ще вземе цигулката си и ще започне да свири. Ако не задоволи отъ една страна себе си, а отъ друга — публиката, той ще се убеди, че се е лъгалъ въ свиренето си. Другъ ще разпространява една нова идея, която самъ не е приложилъ. Трети ще учи хората, какъ да се молятъ правилно, а той самъ не знае да се моли. Човѣкъ не може да се моли, докато не свърже своя умъ съ ума на Бога. Щомъ свърже ума си, ще свърже и сърдцето си. Първо трѣбва да се прояви деятелностьта на ума като по-организиранъ. Щомъ се прояви умътъ, ще се прояви и сърдцето, което не е добре организирано. Причината за това се крие въ материята, отъ която е създадено сърдцето. Затова е казано въ Писанието: „Ще отнема каменното имъ сърдце и ще имъ дамъ ново, направено отъ плъть“. Подъ думата „каменно сърдце“ разбираме сърдце, което не ражда. Наистина, сегашнитѣ сърдца на хората сѫ каменни, защото нищо не раждатъ. Следователно, каже ли ти нѣкой, че трѣбва да се молишъ, това значи, че твоето каменно сърдце трѣбва да се стопи, да стане плътско. Само молитвата е въ състояние да стопи каменното човѣшко сърдце. Да се моли човѣкъ, това значи, да се свърже съ Бога, да възприеме Неговитѣ мисли и чувства.

Една отъ основнитѣ мисли на днешната лекция е да не отхвърляте знанието и опитноститѣ, които сте придобили досега. Не отхвърляйте даже и погрѣшкитѣ си. Казано е въ Писанието: „Богъ поема грѣховетѣ на човѣчеството“. Значи, Богъ ще вземе погрѣшкитѣ на хората за себе си. Тѣ сѫ Му потрѣбни. Той ще ги обработи и ще изкара отъ тѣхъ нѣщо ценно. Хората страдатъ, понеже не искатъ да се откажатъ отъ погрѣшкитѣ си, не искатъ да ги дадатъ на Бога. Защо не иска човѣкъ да се откаже отъ погрѣшкитѣ си? Въ погрѣшкитѣ има нѣщо приятно, отъ което човѣкъ не иска да се откаже. Младиятъ казва: Не искамъ още да се откажа отъ живота си. Искамъ да си поживѣя малко. Вѣрно е, че младиятъ не трѣбва да се отказва отъ младостьта си, отъ своя животъ. За каква младость става въпросъ? Младиятъ не трѣбва да се отказва отъ онази младость, която го повдига и обновява, а отъ онази младость, която отнема силитѣ му. Важно е човѣкъ, като младъ или като старъ, да запази силитѣ си, да запази своето естество. Въ този смисълъ казвамъ: Ако си вода, ще течешъ; ако си въздухъ, ще духашъ; ако си огънь, ще изгаряшъ; ако си разумно слово, ще говоришъ; ако си умъ, право ще мислишъ. Изобщо, каквото има въ човѣка, трѣбва да се впрегне на работа. Въ това седи философията на живота.

Новата философия на живота изисква нови и млади хора. Затова азъ съмъ решилъ, колкото стари има между васъ, да ги подмладя. Ще изтърся старитѣ чували и отново ще ги напълня. Като изтърсвамъ чувалитѣ, все ще се дигне прахъ, но ще се изчистятъ отъ старото. Прахътъ представя кривата човѣшка мисъль, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Кога ще стане това? Още сега. Не чакайте брашното да се вгорчи, че тогава да го мѣсите. Използувайте брашното още днесъ, докато е прѣсно. Вгорчи ли се, турете го настрана отъ прѣсното. Не смѣсвайте новото брашно съ старото и вгорчено. Горчивото брашно е отрова, която ще развали и прѣсното.

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се подмлади. Какъ става подмладяването? Като приеме новитѣ идеи, човѣкъ се подмладява. Свържете ума си съ Божия умъ и знайте, че има нѣщо въ васъ, което е произлѣзло отъ Бога. То е Божественото начало въ човѣка. Не е нужно отвънъ да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не. Щомъ умътъ на човѣка е свързанъ съ ума на Бога, не е нужно да му се доказва сѫществуването на Бога. Той самъ трѣбва да е убеденъ въ това и да гледа на своето убеждение като на практическо, положително знание, съ което може да разполага на всѣко време.

Сега азъ искамъ да бѫдете свободни, да се проявите такива, каквито Богъ ви е създалъ, а не такива, каквито сте днесъ. За тази цель, вие трѣбва да проявите ума, сърдцето и волята си, които Богъ е вложилъ въ васъ, безъ никакви примѣси и чужди влияния. Ще си поставите за задача да очистите сърдцето си, да възстановите свѣтлината на ума си и силата на своята воля. — Можемъ ли да постигнемъ това? — Можете. Ако не можете да реализирате тия нѣща още сега, животътъ ви ще остане такъвъ, какъвто е сега, и вие ще казвате, че нѣма смисълъ да се живѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който постоянно да блика и радва всѣки, който минава край него. Който ви види, нека пожелае да бѫде като васъ, да раздавате на всички своята вода, безъ да очаквате да получите нѣщо отъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да знаете, какво нѣщо е майка, какво нѣщо е баща, какво нѣщо сѫ братъ и сестра. Като дойдете до правото разбиране на тия идеи, да можете съзнателно да ги прилагате. Единъ и сѫщъ човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра — това зависи отъ случая. Когато носи въ себе си майката и бащата, братътъ и сестрата, човѣкъ е придобилъ вече любовьта и знае, какъ да я прилага. Това е младенецъ, който скача, играе и се весели. Това означаватъ думитѣ на Псалмопѣвеца, който казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва“. Който носи майката въ себе си, като чуе думата майка, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на любовьта. Който носи бащата въ себе си и чуе думата баща, сърдцето му трепва съ свещения трепетъ на мѫдростьта. Който носи брата и сестрата въ себе си, достатъчно е да чуе думата братъ или сестра, за да трепне сърдцето му съ свещения трепетъ на истината.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

27. Лекция отъ Учителя, държана на

25. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...