Jump to content

1931_02_11 Изразъ на Божественитѣ идеи


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Изразъ на Божественитѣ идеи

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Разлика между вѣра и безвѣрие“.

Какво разбирате подъ думитѣ „вѣра и безвѣрие“? Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо. Нѣма абсолютни безвѣрници въ свѣта. Когато казватъ за нѣкого, че е безвѣрникъ, подразбиратъ, че той не вѣрва въ нѣща, въ които болшинството вѣрватъ. Обаче, той все вѣрва въ нѣщо. Ако не въ друго, безвѣрникътъ вѣрва въ своето мнение, въ това, което той твърди.

Четоха се темитѣ: „Разлика между добро и зло“ и „Кое е по-добро. Да обичашъ, или да те обичатъ?“

Всички хора говорятъ за доброто и за злото, но конкретно малцина знаятъ, какво представятъ доброто и злото. Лесно е да се каже, че това е добро, а онова — зло. Какъвъ е цвѣтътъ на доброто и на злото, никой не може да опредѣли. Всѣка форма, която нѣма цвѣтъ, т. е. външенъ изразъ, остава неопредѣлена. Ето защо, хората ще третиратъ въпроса за злото и доброто много години още, докато дойдатъ до тѣхното истинско познание.

Съвременнитѣ хора боравятъ съ понятия, на които не знаятъ формата и цвѣта. Запримѣръ, тѣ говорятъ за вселената, безъ да знаятъ, каква е формата ѝ. Ученитѣ допущатъ, че вселената има крѫгла форма, както земята и слънцето. Защо допущатъ, че вселената е произлѣзла отъ яйце? И пилето е излѣзло отъ яйце, но валчесто ли е? И човѣкъ е излѣзълъ отъ яйце но не е валчестъ. Главата му е валчеста донѣкѫде, но самиятъ човѣкъ има елипсовидна форма.

Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да иматъ ясна представа за него. Споредъ нѣкои, онзи свѣтъ е подобенъ на райска градина, пълна се ароматни цвѣтя и сладки, доброкачествени плодове. Въ тази градина се разхождатъ ангели съ свѣтли лица и съ криле. Ако влѣзе нѣкой отъ васъ въ онзи свѣтъ, ще го посрещнатъ съ музики и съ пѣсни, съ финикови вейки въ рѫце. Жителитѣ на онзи свѣтъ сѫ добре облѣчени. Питамъ: Отде дойде въ ума ви тази представа за онзи свѣтъ? Какъ можете да опишете рая или онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Нѣкой човѣкъ описва Америка, защото е ходилъ тамъ, видѣлъ е нѣщо. Тогава какъ можете да опишете онзи свѣтъ, ако не сте ходили тамъ? Щомъ го описвате по нѣкакъвъ начинъ, това показва, че имате идея за него. Каквато идея и да има човѣкъ, тя е дошла отнѣкѫде и е влѣзла въ неговия умъ.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, отде идатъ идеитѣ, какъвъ цвѣтъ иматъ и т. н. Ако поставите подъ една квачка 10 — 20 яйца, въ първо време вие не ги различавате едно отъ друго. Всички яйца си приличатъ. Повечето сѫ бѣли, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ жълтеникави. Като се излупятъ пиленцата, тѣ лесно се различаватъ, защото сѫ различни по цвѣтъ. Всѣко яйце представя идея, на която цвѣтътъ става видимъ, когато се измѫти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за онзи свѣтъ. Какъвъ е билъ онзи свѣтъ едно време, когато не е билъ измѫтенъ, е едно нѣщо. Какъвъ е онзи свѣтъ днесъ, когато е измѫтенъ вече, това е другъ въпросъ. Сегашниятъ онзи свѣтъ е неузнаваемъ. Той е измѣненъ толкова много, че едва ли ще можете да го познаете.

Религиознитѣ говорятъ за видимъ и невидимъ свѣтъ, както ученитѣ говорятъ за сила и материя. Ние можемъ да преведемъ думата материя съ вода, а силата — съ огънь. Силата и материята представятъ два велики принципа на Битието. На какво се дължи насилието въ свѣта: на силата, или на материята? — На силата. Дето силата се проявява, тамъ има насилие. Подъ влиянието на силата човѣкъ може да върши престѫпления, но може да върши и добри дѣла. Вината не е въ силата, но въ волята, която я направлява. Разумната воля използува силата за добро, а неразумната — за зло. Силата и материята сѫ неразривно свързани. Както силата безъ материя не може да се прояви, така и материята безъ сила не може да се прояви. Защо е така, не може да се отговори. Какъвъ отговоръ ще дадете на въпроситѣ: Защо човѣкъ се движи, защо яде, защо диша, защо мисли и чувствува, защо спи?

Като дойде до любовьта, човѣкъ се пита, защо еди-кой си го обича. Отъ друга страна, човѣкъ се пита, обичатъ ли го хората, или не. Защо си задава човѣкъ този въпросъ? Много естествено. Отъ любовьта на хората къмъ васъ зависи вашиятъ успѣхъ. Ако учительтъ обича ученика си, успѣхътъ му ще бѫде по добъръ; ако не го обича, успѣхътъ му ще бѫде по-слабъ. Колкото повече хора ви обичатъ, толкова по-добре за васъ. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича? Който има сродство къмъ васъ, обича ви; ако нѣма сродство къмъ васъ, не ви обича. Какво означава сродството? Въ химията сродството подразбира стремежъ на атомитѣ единъ къмъ другъ, съ цель да се наситятъ. Когато се наситятъ, сродството имъ изчезва. Следователно, докато е гладенъ, човѣкъ обича. Щомъ се нахрани, обичьта му се намалява. Кого обича човѣкъ? Онзи, отъ когото може да вземе нѣщо, да задоволи своя гладъ.

Казва се въ Писанието за Бога, че е възлюбилъ истината въ човѣка. Значи, Богъ е възлюбилъ човѣка, защото той е изразъ на Божествената идея. Богъ обича човѣка дотолкова, доколкото той е изразитель на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човѣкъ идеята, толкова повече Богъ го обича. Ще кажете, че въ любовьта трѣбва да има равенство. Представете си, че двама души отиватъ при единъ изворъ. Единиятъ отъ тѣхъ носи голѣмъ сѫдъ, а другиятъ — шише, съ вмѣстимость сто грама. Изворътъ пълни и голѣмия сѫдъ, и малкото шише съ вода, но притежательтъ на шишето ще остане недоволенъ и ще обвини извора въ несправедливость. Кой е виновенъ за това? Вината е въ онзи, който е отишълъ съ малко шише при извора. Ако бѣше отишълъ съ голѣмъ сѫдъ, щѣше да получи повече вода. Като не съзнава погрѣшката си, той мисли, че Богъ е несправедливъ, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ се ползува отъ благата на живота дотолкова, доколкото е отворилъ ума, сърдцето и душата си да възприема. Отъ кокошето яйце не може да излѣзе орелъ, както отъ яйцето на орела не може да излѣзе кокошка. Орелътъ и кокошката се различаватъ: кокошката обича да рови, а орелътъ никога не рови. Орелътъ отдалечъ вижда жертвата си и се спуща къмъ нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарьтъ ѝ хвърля жито или царевица, кокошката се приближава къмъ нея и започва да рови, мисли, че сама е намѣрила храната си. И човѣкъ обича да рови. Като вземе крината въ рѫката си, той рови въ нея, да види, дали житото е навсѣкѫде еднакво.

Като изучавате живота и проявитѣ на животнитѣ, както и на хората, виждате различието, което сѫществува между тѣхъ. Ако сравните живота на свѣтския и на духовния човѣкъ, намирате голѣма разлика между тѣхъ. Свѣтскиятъ човѣкъ се облича добре, има красиви маниери и движения; духовниятъ се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората. Въ сѫщность, и двамата обръщатъ внимание на хората. Обаче, това внимание е временно. Човѣкъ обръща внимание съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ и съ какви дрехи да се облича. Ако свѣтскиятъ човѣкъ облѣче скѫсани и прости дрехи, дето отиде, всички ще го пѫдятъ. И обратно: ако духовниятъ човѣкъ облѣче една роба отъ кадифе, всички ще го върнатъ назадъ. Ако светията носи своитѣ стари, изтъркани дрехи, тѣ ставатъ лѣковити. Който се докосне до тия дрехи, здравъ става. Когато светията влѣзе съ старитѣ дрехи въ нѣкой домъ, съ него заедно влиза и благословението. Когато грѣшникъ влѣзе въ нѣкой домъ съ новитѣ си дрехи, вие трѣбва да се радвате. Следователно, ако въ дома ви дойде човѣкъ, който не върви въ правия пѫть, той трѣбва да бѫде облѣченъ съ своитѣ нови, официални дрехи, за да ви разправя онова, което е научилъ. Ако праведниятъ дойде въ дома ви, може да бѫде облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи, защото има какво да ви предаде. Той ще ви разказва своитѣ опитности, ще чете отъ своята книга. Съ една дума казано: който върви въ правия пѫть, е богатъ вѫтрешно, затова може външно да не е облѣченъ съ нови дрехи. Който не върви въ правия пѫть, е вѫтрешно беденъ. Дойде ли въ дома ви такъвъ човѣкъ, той трѣбва да бѫде поне външно добре облѣченъ, да ви остави нѣщо добро. Ако вѫтрешно е беденъ, а външно окѫсанъ, той ще ви разправя за своитѣ погрѣшки и престѫпления, които нищо нѣма да ви ползуватъ.

И тъй, ако прави добро, човѣкъ има какво да говори; ако не прави добро, по-добре да мълчи. Ако грѣшникътъ иска да говори, нека се облѣче съ нови дрехи, т. е. да разкаже, какъ се разкаялъ, какъ изправилъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ нова дреха. Когато праведниятъ облѣче скѫсаната си дреха, той вече се е изправилъ. Човѣкъ се движи между контрасти: или ще бѫде добре облѣченъ, или ще бѫде окѫсанъ; или ще обича, или ще мрази. Като престане да обича нѣкого, той го намразва. Като престане да го мрази, той го обиква. Има едно срѣдно положение въ живота, което наричаме индиферентность. Това значи, да изгуби човѣкъ силата, която стимулира живота му. Човѣкъ трѣбва да си отговори, коя е онази сила въ него, която го заставя да мрази, или да обича. Когато човѣкъ разбере подбудителнитѣ причини въ себе си, които го заставятъ да постѫпва по единъ или другъ начинъ, той е въ състояние самъ да изправи живота си. Не може ли да намѣри подбудителнитѣ причини въ себе си, той оставя всичко на Бога. Той очаква другитѣ да изправятъ и нареждатъ живота му. Човѣкъ трѣбва да се домогне до правилното разбиране на живота. Това значи, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Пазете се отъ криви, изопачени, архаически идеи, останали отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Старитѣ идеи и разбирания, лишени отъ свѣтлина, спъватъ човѣка. Запримѣръ, нѣкой казва, че Богъ е несправедливъ. Защо е несправедливъ? Защото работитѣ му не вървѣли добре. Ако жена му и децата му сѫ здрави, ако материалното положение е добро, тогава Богъ е справедливъ. Това е криво разбиране на живота и на законитѣ на любовьта. Щомъ за едно и сѫщо нѣщо имате две мнения, това показва, че въ васъ има нѣщо криво. Невъзможно е Богъ да бѫде и справедливъ, и несправедливъ. Възможно е, обаче, ти, който се произнасяшъ за нѣща, които не познавашъ, да бѫдешъ справедливъ и несправедливъ. Твоето криво гледане на нѣщата създава противоречия въ твоя личенъ животъ.

Сега се явява въпросътъ: на какво се дължатъ противоречията въ свѣта? Това е второстепененъ въпросъ. Човѣкъ трѣбва да се запита, на какво се дължатъ противоречията въ неговия животъ. Що се отнася до външния свѣтъ, това не е негова работа. Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, че не върви добре, не се развива правилно. Това е ваше лично разбиране. Свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Какъ е възможно тогава, единъ свѣтъ, създаденъ отъ разумно сѫщество, да не се развива правилно? Щомъ отричате едното, трѣбва да отречете и другото. Цѣлата вселена е създадена отъ Бога. Следователно, тя разполага съ всички условия и възможности за развитието си. Това може да се докаже, но се изисква подготовка за разбиране отъ ония, които слушатъ. Злото всѣкога не е зло, но това трѣбва да се разбира. Понѣкога злото е необходимо, заради което се допуща. Ако видите, какъ колятъ крави, волове, агнета, кокошки, за да се подържа живота на хората, ще се възмутите. Право е, че не трѣбва да се колятъ животнитѣ, но само тогава, когато хората сѫ пригодени за единъ по-високъ животъ. Обаче, ако външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности на нѣкои хора не позволяватъ такъвъ животъ, тѣ ще прибѣгватъ къмъ месото. Тогава казваме: За предпочитане е низшитѣ животни да станатъ жертва за висшитѣ, отколкото последнитѣ да бѫдатъ изложени на смърть. Това подразбира поговорката: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“.

Като казваме, че низшето трѣбва да се жертвува за висшето, това не значи, че човѣкъ е дошълъ на земята да благува. Той трѣбва да работи, да се развива, да черпи знания отъ напредналитѣ сѫщества. Той трѣбва да се свърже съ тѣхъ. Не може ли да направи съзнателна връзка съ тѣхъ, никакво развитие не го очаква. Възвишенитѣ и напреднали сѫщества носятъ истинската култура въ свѣта. Разумнитѣ сѫщества разполагатъ съ знания, съ добродетели, съ капитали. Тѣ идатъ постоянно на земята и раздаватъ отъ богатствата си на ония, които искрено се интересуватъ. Коренитѣ приготвятъ материали за растене и развиване на дървото, но цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дървото сѫ въ клонетѣ, т. е. въ горния свѣтъ. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ работи, приготвя материалъ за сѫществата, които живѣятъ въ горния свѣтъ. Ако правилно е свързанъ съ тѣхъ, и той ще се ползува отъ плодоветѣ на тѣхния животъ като съ свои. Животътъ на низшето е неразривно свързанъ съ живота на висшето. Смисъльтъ, красотата на живота е въ разумностьта. Това не значи, че човѣкъ нищо на може да придобие, но за да придобие това, което душата му желае, безъ да го изгуби, той трѣбва да бѫде свързанъ съ разумния свѣтъ. И въ коренитѣ има разумность, но тѣ сами не могатъ да вирѣятъ. Ако искатъ да развиятъ потенциалнитѣ сили на дървото, коренитѣ трѣбва да изпращатъ материалитѣ си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ, дето се намиратъ листата, пѫпкитѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ.

Следователно, когато сте недоволни отъ себе си и казвате, че нѣщо лошо, твърдо, горчиво има въ васъ, ще знаете, че то се дължи на онова сѫщество въ човѣка, което не може да проникне въ по-високъ свѣтъ. Това естество всѣкога ще си остане едно и сѫщо. По-лошо може да стане, но не и по добро. Коренътъ на дървото всѣкога си остава коренъ. Той не може да излѣзе отъ условията на гѫстата материя. Излѣзе ли въ по-рѣдка срѣда, той е осѫденъ на смърть, а съ него заедно и клонетѣ. Каквато е разликата между небето и земята, между рая и ада, такава е разликата и между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Адътъ никога не може да стане рай, и раятъ никога не може да стане адъ. Лошото е въ коренитѣ на живота, но на лошото отговаря нѣщо добро.

Какъ примирявате лошото съ доброто? Отъ една страна проповѣдвате любовь между хората, а вие сами мразите нѣкого. Отъ една страна говорите, че човѣкъ трѣбва да прави добро, а отъ друга страна пакостите на нѣкого, че ви причинилъ нѣкаква малка неприятность. Човѣкъ слуша устата си да говори едно, а сърдцето му да излива друго. Като се натъква на това противоречие, той се чуди, какъ да излѣзе отъ него, какъ да го примири. Казвамъ: Това е единъ отъ кардиналнитѣ въпроси на живота, който е неразрешимъ. Той е неразрешимъ за човѣка на земята, но не и за възвишенитѣ сѫщества. Разумниятъ не се опитва да разрешава този въпросъ. Той знае, че причинитѣ за това противоречие се криятъ нѣкѫде дълбоко въ Битието, дето неговиятъ умъ не може да проникне. Защо е така, това не е важно.

За човѣка е важно да бѫде изразитель на Божествената идея. Какъ и въ каква форма ще я изрази, това не е важно. Вѫтрешната страна опредѣля нѣщата, а не външната. Когато земедѣлецътъ вади житото отъ хамбара и го посѣва въ земята, изложено на студъ вѣтъръ, снѣгъ, добре ли е постѫпилъ? Отвънъ погледнато, той не е постѫпилъ добре: извадилъ житото отъ добритѣ условия извадилъ го отъ сухото и топло мѣсто и го подхвърлилъ на сурови условия. Обаче, вѫтрешно погледнато, той е изразилъ една Божествена идея. Той дава на житото условия за животъ. Житото ще страда, ще се мѫчи, ще плаче и ще охка, но ще израсте, ще цъвне и плодъ ще даде. Хиляди сѫщества ще се ползуватъ отъ плода на житото и ще му благодарятъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората мислятъ, че всѣка лоша постѫпка е лоша и външно, и вѫтрешно. Последствията на постѫпкитѣ оправдаватъ или обвиняватъ самитѣ постѫпки. Отъ последствията, т. е. отъ плода на постѫпката се познава, Божествена ли е тя, или човѣшка. Ако постѫпката даде добъръ плодъ, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециитѣ, а плодътъ ѝ е лошъ, постѫпката не е Божествена. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Преди да е направилъ нѣщо, да знае, какви плодове може да има отъ това, което е намислилъ да прави. Въ ума на всѣки човѣкъ трѣбва да седи идеята, може ли да бѫде изразитель на Божественото въ себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи. Ако си отговори, че не може, той пакъ не трѣбва да седи въ бездействие, но да знае поне, че върши човѣшки работи. Важно е човѣкъ да не се самоизлъгва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да нареди живота си. Това е старъ моралъ, който е сѫществувалъ отъ памти-вѣка. Той сѫществува и днесъ. Къмъ това се стремятъ и животнитѣ. И вълкътъ, и лисицата, и мечката се стремятъ къмъ добъръ животъ. И тѣ искатъ да се хранятъ добре, да се осигурятъ, но по-далечъ отъ този идеалъ не отиватъ. Днесъ всѣки човѣкъ има условия за такъвъ животъ — да се нахрани, облѣче и почине, но въ ума и въ сърдцето му трѣбва да живѣе другъ идеалъ — да бѫде изразитель на Божествената идея, която е вложена въ него. Може ли да изрази тази идея, човѣкъ може вече да гради. Тази идея работи въ ума, въ сърдцето, въ духа и въ душата му, и той съгражда своето свѣтло бѫдеще.

Тъй щото, ако въ стремежа на човѣка да живѣе добре, се подразбира желанието му да бѫде изразитель на Божественитѣ идеи въ свѣта, той е на правъ пѫть. Отъ този човѣкъ ще излѣзе нѣщо. Мисли ли ограничено, да осигури себе си, отъ него нищо не може да излѣзе. Той ще живѣе нѣколко години на земята и ще замине, безъ да остави спомени за своя животъ. На земята имало велики реформатори, велики учени и философи, но въ невидимия свѣтъ не сѫ познати като такива. Докато били на земята, тѣ се радвали на временното щастие да бѫдатъ велики. Обаче, следъ като заминали за онзи свѣтъ, славата и величието имъ останали на земята. Но, има положения въ живота на човѣка, които вѣчно го следватъ. Дето е той, тамъ сѫ и тѣ. Тѣ се отбелязватъ въ видимия и невидимия свѣтъ, т. е. и на земята, и на небето.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа, накѫде се движите, каква деятелность проявявате. Ако деятелностьта ви излиза вънъ отъ крѫга на вашитѣ възможности, вие ще имате единъ резултатъ; ако деятелностьта ви не се простира вънъ отъ този крѫгъ, но даже го стѣснява, вие ще имате другъ резултатъ. Ако сиромахътъ разшири крѫга на своята деятелность, а богатиятъ стѣсни своя крѫгъ, вие ще се натъкнете на два диаметрално различни резултата. Защо е така, това е другъ въпросъ. За насъ е важно да се ползуваме отъ разумната деятелность на своя ближенъ и да се предпазваме отъ неразумната му деятелность. Ако богатиятъ съзнателно разширява крѫга на своята деятелность, окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ отъ нея. Ако крадецътъ и разбойникътъ съзнателно разширяватъ крѫга на своята деятелность, нито тѣ ще се ползуватъ отъ нея, нито окрѫжаващитѣ. Временно тѣ могатъ да придобиятъ нѣщо, но както го придобиятъ, така ще го изгубятъ.

Мнозина искатъ да разширятъ своята деятелность, но не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Питамъ: Какъ искате да разширите своята деятелность — като тази на крадеца, или като на богатия? При днешнитѣ условия на живота, при днешнитѣ разбирания на хората, за предпочитане е, тѣ да стѣснятъ крѫга на своята дѣятелность, отколкото да я разширятъ. Запримѣръ, днесъ навсѣкѫде се проповѣдва идеята за братство и равенство. Въ желанието на хората да се подобри живота имъ, тази идея е взела широки размѣри. Всѣки проповѣдва на другитѣ, че човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ, но въпрѣки това, не се постига нѣщо реално. Защо? Защото се проповѣдва само, а не се живѣе. Добриятъ човѣкъ разбира тази идея и я прилага. Да проповѣдвашъ идеята за братство, преди всичко ти трѣбва да съзнавашъ, че всички хора произлизатъ отъ единъ и сѫщъ коренъ. И тогава, колкото право имашъ ти да благувашъ, толкова право има и твоятъ ближенъ. Обаче, ако въ душата си разбирашъ и съзнавашъ идеята за братство, а въ ума и въ сърдцето си не я допущашъ, ти нищо не допринасяшъ.

Всѣка идея трѣбва да се изявява и външно, и вѫтрешно. Щомъ проповѣдвашъ една идея, ти непремѣнно трѣбва да я прилагашъ. Ако само говоришъ, безъ да прилагашъ, ти ще внесешъ нѣщо криво въ умоветѣ на хората. Братство и равенство сѫществува само между разумни хора. Глупавиятъ и лошъ човѣкъ не разбира тази идея. Въ Притчата за самарянина Христосъ показва, кой може да бѫде ближенъ на човѣка. Разумниятъ и добъръ човѣкъ е вашиятъ ближенъ. Който ви прави добро, той е вашъ ближенъ. Не можете ли да направите добро на нѣкой човѣкъ, вие не сте неговъ ближенъ. Ближниятъ помага на слабитѣ, на страдащитѣ, на онеправданитѣ. Ближниятъ се познава въ нужда. Ближниятъ е сѫщевременно и вашъ приятель.

Следователно, като говорите за своя ближенъ, трѣбва да знаете, кой е той. Вие можете да наречете ваши ближни само добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора, които иматъ предъ видъ благото на цѣлия свѣтъ. Крадецътъ, разбойникътъ, лошиятъ човѣкъ не сѫ ваши ближни. Единъ день, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато бѫдатъ готови на всички жертви, и тѣ могатъ да бѫдатъ ваши ближни, но днесъ трѣбва да стоите далечъ отъ тѣхъ. Тѣ живѣятъ изключително за себе си и се движатъ въ рамкитѣ на крайния егоизъмъ. Егоистътъ свършва живота си съ смърть, алтруистътъ — съ възкресение. Това сѫ две течения въ живота, които се разминаватъ, понеже се движатъ въ две противоположни посоки. Тѣ сѫ наречени съ имената животъ и смърть, връщане къмъ центъра на живота — къмъ Бога, и излизане, отдалечаване отъ този центъръ. Това сѫ две течения, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Той се движи къмъ този центъръ, т. е. връща се къмъ Бога, за да провѣри мислитѣ и чувствата си, да види, какъ е живѣлъ. Следъ това отново слиза на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Слизането на човѣка на земята не е нищо друго, освенъ животъ, въ който трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Връщането му къмъ Бога е даване отчетъ за това, което е изправилъ, и новото, което е извършилъ. Излизането на човѣка отъ центъра на живота, и връщането му къмъ този центъръ не подразбира цѣлъ животъ. Това може да стане и въ единъ день: сутринь ще излѣзешъ и вечерь ще се върнешъ да прегледашъ смѣткитѣ си.

Коя е основната идея на лекцията? Основната идея на днешната лекция е да се освободите отъ своитѣ стари, изтъркани идеи. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Оставете тази мисъль настрана. Грѣшенъ ли сте или не, това не е ваша работа. Вие сами не можете да си дадете преценка, доколко сте грѣшенъ. Ако пъкъ, наистина, сте се огрѣшили, това показва, че сте живѣли неразумно. Щомъ съзнавате това, започнете да живѣете разумно. Съзнанието на човѣка за добъръ или лошъ животъ, продължава единъ моментъ. И цигуларьтъ е щастливъ само въ момента, когато свири. Щомъ престане да свири, да радва публиката, той живѣе въ отражението на своето щастие. Едно добро дѣло, направено по всички правила, може да храни човѣка цѣлъ животъ. При каквито мѫчнотии да се намѣри, щомъ си спомни за това добро, той се въодушевява и придобива сила, да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Ще кажете, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Кога не може да излѣзе нѣщо добро отъ човѣка? Когато не развива дарбитѣ и способноститѣ си, които сѫ вложени въ него. Всѣки човѣкъ има известни дарби, но не работи върху тѣхъ, вследствие на което не може да ги развие. Майката дава едно вѫже на детето си, да свърши нѣкаква работа съ него. Детето забравя, за какво му е дадено вѫжето, и започва да го увива около себе си. Въ скоро време то се омотава толкова много, че не може да мръдне отъ мѣстото си. Понеже е забравило, отде е започнало да се увива, то не може да се освободи и плаче. Ако не му се притече нѣкой на помощь, то започва да вика и казва, че отъ него нищо не може да излѣзе. Въ случая детето представя възрастния човѣкъ, който съзнава безпомощното си положение. Кой ти каза, че отъ тебе човѣкъ не може да излѣзе? Ти самъ си въздействувашъ отрицателно. Както си омоталъ вѫжето около краката си, така ще го размотаешъ. Седна на едно мѣсто и започна спокойно да мислишъ. Щомъ намѣришъ края на вѫжето, самъ ще се размотаешъ. — Какъ ще стане това? — Ако по старъ начинъ не можешъ, ще потърсишъ новъ. Има нови начини, които даватъ добри и мирни резултати. — Не може ли да се намѣри по-лесенъ пѫтъ? — Лесниятъ пѫтъ е пѫть на лотария, къмъ който мнозина прибѣгватъ. Въ лотарията печели милиона само единъ билетъ. Останалитѣ билети даватъ малки печалби, а повечето не даватъ никакви печалби. Какво ще кажете за този пѫть на печалба? За предпочитане е човѣкъ да работи съ постоянство и любовь, и всѣки день да придобива по нѣщо, отколкото да очаква на голѣми печалби, но нищо да не получи.

Като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Това, което ви говоря, има отношение къмъ човѣшката лотария. Въ човѣшката лотария има пълни и празни билети. Въ Божествената лотария всички билети сѫ пълни. Тамъ всѣки билетъ дава единъ милионъ лева печалба. Като знаете това, мислете право, чувствувайте право и постѫпвайте разумно. Не постѫпвате ли разумно, не мислите и не чувствувате ли право, билетитѣ ви ще бѫдатъ празни. Това показва, че не сте приложили Божиитѣ закони. За да приложите Божиитѣ закони, вие трѣбва да имате знание. Щомъ имате знание, всичко можете да постигнете. Ще каже нѣкой, че вѣрва въ Бога. Това не е достатъчно. Той трѣбва да е опиталъ силата на своята вѣра. Ако не е приложилъ и опиталъ вѣрата си, той ще мине презъ голѣми разочарования.

И тъй, основната идея въ живота ви е да бѫдете носители и изразители на Божествената идея. Стане ли човѣкъ изразителъ на една Божествена идея, той всичко може да постигне. Това подразбира стихътъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Има ли една Божествена идея въ себе си, човѣкъ е силенъ да приложи всички свои желания, да реализира своитѣ добри мисли и чувства.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

28. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...