1931_01_21 Дишането на човѣка и на животнитѣ

[Ани]

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Дишането на човѣкаи на животнитѣ

Размишление.

Ще прочета шести Псаломъ на Давида. Когато е писалъ Псалмитѣ, Давидъ ималъ възгледи, съвършено различни отъ сегашнитѣ. Той живѣлъ преди Христа.

„Изцѣли ме, Господи, защото се смутиха коститѣ ми“ (— 2 ст.). — Коститѣ на човѣка не се смущаватъ, но за да изкаже болката си, Давидъ си е послужилъ съ символиченъ изразъ.

„Уморихъ се отъ стенанието си; всѣка нощь обливамъ леглото си; съ сълзитѣ си измокрямъ постелката си“ (— 6 ст.). — Защо Давидъ е проливалъ такива сълзи? Беденъ ли е билъ? Въ този Псаломъ се вижда голѣмата вѫтрешна борба, презъ която Давидъ е миналъ.

И съвременнитѣ хора, като Давида, минаватъ презъ борби. Повечето хора минаватъ презъ външни борби, искатъ да подобрятъ външнитѣ условия на живота си. Малцина минаватъ презъ вѫтрешни борби. Малко хора сѫ дошли до вѫтрешната страна на живота. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората се смущаватъ и се запитватъ: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ страданията? Чудно нѣщо! Всички хора вѣрватъ въ Бога, като любовь, вѣрватъ и въ Христа, а въпрѣки това се смущаватъ отъ страданията, Какъ се обяснява това състояние? Това е едно отъ противоречията на живота. Другаде пъкъ срѣщате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата — сѫщо, децата — послушни, но едно отъ тѣхъ е недоволно, цѣлъ день плаче. Всички му угаждатъ, искатъ да го задоволятъ, но то остава непримирено. Ще кажете: Дете е, и то не знае, какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срѣщате единъ възрастенъ човѣкъ, външно задоволенъ отъ всичко, но постоянно е недоволенъ, сърдитъ. Каквото му кажатъ, както да го пипнатъ, все му е криво. Слънцето грѣе хубаво, небето е ясно, птичкитѣ около него пѣятъ, цѣлата природа се е разцъвтѣла, но пакъ му е криво. Какъ ще си обясните тия противоречия?

Като се натъкватъ на противоречия въ живота, различнитѣ учени даватъ различни обяснения. Хиромантикътъ ще каже, че така е писано на рѫката му. Това не е обяснение. Писаното на рѫката е дошло впоследствие. Материалистътъ ще каже, че този човѣкъ има задължения, направилъ е голѣми дългове. Защо е правилъ дългове? Ще кажете, че е задлъжнѣлъ, понеже билъ беденъ. И богатитѣ хора правятъ голѣми дългове. И това не е обяснение. Трети пъкъ ще кажатъ, че сѫдбата на човѣка е лоша, затова е изложенъ на страдания. И това не е обяснение. Човѣкъ самъ създава сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба.

Представете си, че нѣкой ви даде една металическа топка и пожелае да кажете мнението си за нея. Топката може да бѫде отъ калай, отъ мѣдь, отъ сребро, или отъ злато. Какво печели топката, ако е отъ мѣдь или отъ калай, а вие кажете, че е отъ сребро? Въ сѫщность тя измѣня ли естеството си? Тя си остава пакъ калаена или мѣдна. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Всѣки човѣкъ по естество може да се уподоби на нѣкой отъ благороднитѣ или неблагородни метали. Какво печели той, ако представя неблагороденъ металъ, а вие му предавате качества на благороденъ? Не само че нищо не печели, но губи. Нѣщата трѣбва да се наричатъ съ собственитѣ си имена. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ такъвъ видъ, който да отговаря на действителностьта. Задачата на всички религии и науки се свежда къмъ това, да представятъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на реалностьта. Ако единъ предметъ е позлатенъ, трѣбва да знаете, че е позлатенъ. Външно наподобява злато, но не е златенъ.

Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата въ тѣхната дълбочина, а не по форма. Не се лъжете като мишката, която всѣки моментъ може да попадне въ устата на котката. Котката се спира предъ дупката на мишката съ затаенъ дъхъ, съ затворени очи, като че нищо не я интересува. Отъ време на време само помръдва съ мустацитѣ си. Въ сѫщность, всичкото й внимание, външно и вѫтрешно, е насочено къмъ мишката. Тя затваря очитѣ си, за да не я плаши. Мишката се страхува отъ очитѣ на котката. Обаче, като види, че нѣщо неподвижно стои предъ дупката й, тя започва да се интересува отъ него и се приближава къмъ котката, съ цель да я изследва. Любопитна и интелигентна е мишката. Тя обича да прави научни изследвания. Обаче, научнитѣ й изследвания, по отношение на котката, ставатъ причина да падне въ нейнитѣ обятия. Кое показва, че мишката е интелигентна? Острата й муцуна. Котката не е толкова интелигентна, понеже муцуната й е доста тѫпа.

Между лъва и котката има голѣма прилика. Тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ класъ. Отличителната имъ чърта е тщеславието. Тѣ мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь котката мисли, кѫде да си намѣри храна. Когото види, тя е готова да се омилква — голѣма дипломатка е. Сѫщевременно тя е много чиста, но външно само. Щомъ се нахрани, веднага започва да се глади и чисти. Като улови мишка, тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е въ действителность. Тя изяжда мишката съ козината и съ цѣлата й вѫтрешность. Въ това отношение тя е много нечиста.

Има морски животни, като тюленътъ, запримѣръ, които се отличаватъ съ голѣма чистота. Като улови нѣкоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вѫтрешноститѣ й навънъ и тогава я изяжда. Направете опитъ да нарисувате котка, мишка, куче и орелъ, да видите, доколко сполучливо можете да предадете формитѣ имъ.

Хората си служатъ съ котката за сравнение. Когато искатъ да изнесатъ нѣкаква отрицателна чърта въ характера на човѣка, казватъ: Този човѣкъ е котка. Въ какво отношение котката е станала пословична? Какви сравнения правятъ хората между котката и човѣка, не е важно; важно е, че природата си служи съ котката като символъ на нѣщо. Изобщо, всички животни сѫ символи въ природата. Чрезъ тѣхъ тя говори на разумнитѣ сѫщества. Това показва, че първоначално котката е имала велико предназначение. Човѣкъ сѫщо ималъ велико предназначение. Съ грѣхопадането човѣкъ се отклонилъ отъ своето предназначение. Съ човѣка заедно се отклонили всички животни. Животнитѣ, които били създадени преди човѣка, представяли фабрики за произвеждане на такива сили въ природата, отъ които трѣбвало да се създаде човѣкътъ. Това е твърдение, което се нуждае отъ научно доказателство.

Какъ доказвате истинностьта на едно твърдение? Не е достатъчно да кажете, че единъ човѣкъ е лошъ или добъръ. Какво доказателство ще дадете за това? Днесъ хората се произнасятъ за известенъ човѣкъ, че е добъръ или лошъ, споредъ своитѣ лични възгледи. Ако нѣкой човѣкъ ви е засегналъ съ нѣщо, вие казвате, че е лошъ; ако всѣкога е билъ добъръ къмъ васъ, казвате, че е добъръ. Това е пристрастно мнение; въ него има нѣщо лично. И въ дветѣ твърдения има нѣкаква заинтересованость. Следователно, и дветѣ твърдения не сѫ вѣрни. Ако нѣкой човѣкъ има да ви дава десеть хиляди лева и не ги върне навреме, казвате за него, че е лошъ човѣкъ. Ако сѫщиятъ човѣкъ ви даде пари на заемъ, безъ лихва и безсрочно, казвате, че е добъръ. Значи, вие се произнасяте за човѣка, че е добъръ или лошъ, споредъ неговитѣ лични отношения къмъ васъ. Въ сѫщность, какъвъ е той по естество, не знаете.

Хората правятъ погрѣшки, не само когато се произнасятъ за своитѣ ближни, но даже, когато се произнасятъ за себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е лошъ; другъ пъкъ казва, че е добъръ. Кой е този, който се произнася? Самъ за себе си нито лошиятъ човѣкъ може да каже, че е лошъ, нито добриятъ може да каже, че е добъръ. За себе си човѣкъ не може да даде мнение. Щомъ се произнася за себе си, това показва, че въ него има още единъ, който дава мнението си. Представете си, че човѣкъ е съвършено самъ въ живота. На кого ще направи зло? На себе си той не може да причини никакво зло, а на близкитѣ си—още повече, понеже е самъ. Той нѣма близки хора около себе си. Тогава, какъ се е явило въ човѣка съзнанието за добро и за зло? Ако една топка остава всѣкога бѣла, вие я наричате добра; ако я боядисате черна, казвате, че топката е лоша. Обаче, като измиете черната боя, топката става пакъ бѣла. Значи, отъ лоша тя се превърна въ добра. Колкото пѫти боядисвате топката съ черна или съ бѣла боя, толкова пѫти тя става ту лоша, ту добра. Вината не е въ топката, но въ онзи, който я боядисва.

Значи, единъ прави грѣхъ, а другъ обвиняватъ; единъ прави доброто, а на другъ го приписватъ. Изобщо, който дава мнението си за топката, той я боядисва бѣла или черна. Той казва: Този човѣкъ е добъръ, защото така го боядисахъ; еди-кой си е лошъ, защото така го боядисахъ. Единъ боядисва, а другъ страда. Въ този смисълъ, човѣкъ е отгласъ на чуждо мнение. Нѣкой боядисалъ топката съ черна боя и казва, че топката е черна. Като чуете мнението му, вие държите за него и възпроивеждате думитѣ му. После той казва, че топката е бѣла, и вие повтаряте сѫщитѣ думи. Като си давате отчетъ за нѣщата, можете ли да кажете, че вашитѣ възгледи сѫ вѣрни? Не сѫ вѣрни възгледитѣ ви. По естество топката не е нито бѣла, нито черна. Въ сѫщность, топката е златна. Понеже топката е боядисана съ бѣла или съ черна боя, вие се произнасяте за нея споредъ това, което виждате, а не споредъ нейното истинско естество. Вие не подозирате, че топката е златна.

И тъй, когато се произнасяте за човѣшкия характеръ, не дръжте исо на думитѣ на този, или на онзи, но сами изучавайте нѣщата, за да бѫдатъ твърденията ви вѣрни. Ако сте хиромантъ, физиономистъ или астрологъ, трѣбва да правите вѣрни заключения, както за малкитѣ прояви на човѣка, така и за голѣмитѣ. Нѣкои правятъ вѣрни заключения за малкитѣ прояви, но дойдатъ ли до голѣмитѣ, непремѣнно ще сгрѣшатъ. Това не е още истинска наука. Това не сѫ абсолютни знания. Който знае вѣрно нѣщата, той трѣбва да предсказва еднакво и малкитѣ, и голѣмитѣ нѣща. Запримѣръ, доказано е, че дългиятъ носъ е признакъ на уменъ и на интелигентенъ човѣкъ. Оттукъ вадите заключение, че умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Вѣрно е, че умниятъ трѣбва да бѫде добъръ и добриятъ трѣбва да бѫде уменъ, но и лошиятъ трѣбва да бѫде уменъ. Следователно, интелигентностьта е необходимъ елементъ и за добрия, и за лошия човѣкъ. Има случаи, когато лошиятъ човѣкъ е по-уменъ отъ добрия. Обаче и обратното се случва: добриятъ човѣкъ е по-уменъ отъ лошия. Ако умътъ е въ услуга и на добрия, и на лошия човѣкъ, измѣня ли се неговото естество?

Представете си, че съ златна лъжица давате пелинъ на едно дете. Какво ще кажете за лъжицата: измѣнила ли е свойствата си или не? Пелинътъ е горчивъ, детето гърчи лицето си отъ горчивина, но лъжицата не измѣня свойствата си. Сѫщата лъжица може да даде на детето нѣкакъвъ сладъкъ сиропъ, безъ да измѣни свойствата си. Възъ основа на тия примѣри, казвамъ: Умътъ е сѫдъ, въ който можете да сипете сладко или горчиво съдържание, безъ той да измѣни своето първично естество. Лошото или доброто е въ съдържанието на лъжицата, а не въ самата лъжица. Въ дадения случай умътъ, който служи и на добрия, и на лошия човѣкъ, става толкова лошъ или добъръ, колкото златната лъжица, съ която даватъ на детето горчивъ пелинъ и сладъкъ сиропъ. Ако човѣкъ мисли, че естеството му може да се промѣни отъ условията, ще излѣзе, че свѣтътъ не е устойчивъ. Въ сѫщность не е така. Хора, общества, народи изчезватъ, отново се явяватъ, промѣнятъ се, но въпрѣки това въ свѣта остава нѣщо неизмѣнно и абсолютно устойчиво. Има нѣщо въ свѣта, което служи на доброто и на злото, безъ да е добро и безъ да е зло. Щомъ не е нито добро, нито зло, какво е въ сѫщность?

Като слушатъ да се говори по тия въпроси, мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тѣхъ. Споредъ мене, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ тия въпроси, защото отъ тѣхъ зависи разрешаването на една отъ великитѣ задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човѣкъ никога не би се освободилъ отъ страданията. Като познава естеството си, човѣкъ разбира, че въ даденъ случай той може да прояви нѣщо добро или лошо въ зависимость отъ това, съ каква боя е боядисанъ. Ако е боядисанъ съ черна боя, ще минава за лошъ; ако е боядисанъ съ бѣла боя, ще минава за добъръ. Обаче, тази добрина и лошавина сѫ прояви на неговото външно естество, а не на неговото вѫтрешно, неизмѣнно естество. Отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Влизате въ кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате въ очакване, да чуете неговия отговоръ. Банкерътъ става отъ мѣстото си съ тежесть, поглежда къмъ пълната си каса и започва да ви изследва отъ главата до краката, да разбере, къмъ кои хора спадате — къмъ благонадежнитѣ или не. Следъ известно психологическо изследване, той ви отговаря, сѫщо така вежливо: Господине, готовъ съмъ да ви услужа. Почтенъ човѣкъ ми се виждате, но азъ имамъ установенъ редъ, не давамъ пари на заемъ безъ порѫчители. Намѣрете двама или трима богати хора да порѫчителствуватъ за васъ. Следъ това ще ви дамъ исканата сума. Какво излиза отъ това? Почтенъ човѣкъ сте, но, за да се потвърди вашата почтеность, нужни сѫ трима богати, честни хора.

Ние подържаме естественитѣ положения въ живота. Ако нѣкой е честенъ и почтенъ, той самъ трѣбва да засвидетелствува това. Каква честность и почтеность е тази, която се нуждае отъ подписа на трима богати и честни хора? Кой за кого ще се подписва? Ами за богатия кой ще даде подписа си? Върви нѣкой човѣкъ по улицата, но изведнъжъ идатъ стражари при него и го хващатъ. Кѫде ще го водятъ? Въ полицията. Защо? Билъ подозрителенъ човѣкъ. Кой го направи подозрителенъ? За да освободятъ този човѣкъ отъ затвора, трѣбва да дойде нѣкой богатъ, почтенъ банкеръ, търговецъ или виденъ общественикъ, да стане порѫчитель за него. Не става ли сѫщото и въ васъ? Дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви, туря ви въ своя затворъ и ви държи известно време при тѣзи условия. Вие се въртите натукъ-натамъ, търсите нѣкой да ви освободи. Кой ще ви освободи? Добрата, свѣтла и възвишена мисъль освобождава човѣка отъ ограничителнитѣ условия на неговитѣ мрачни, отрицателни и лоши мисли.

Тъй щото, когато човѣкъ казва за себе си, че е лошъ, той се намира подъ влиянието на нѣкоя лоша мисъль; когато казва, че е добъръ, той се намира подъ порѫчителството на нѣкоя добра мисъль. Като знаете това, не казвайте за себе си, че имате добро или лошо сърдце. Само по себе си сърдцето не може да бѫде нито лошо, нито добро. Презъ него минава чиста и нечиста кръвь, но само по себе си сърдцето не е нито чисто, нито нечисто. Другъ е виновникъ за нечистотата на кръвьта, за боледуването на човѣка отъ нечиста кръвь. Ако храната, която човѣкъ приема отвънъ, е нечиста, и ако стомахътъ не може да я смели добре, непремѣнно ще стане отравяне на кръвьта, а оттамъ и заболяване на човѣка. Махнатъ ли се тия условия, кръвьта се пречиства и човѣкъ оздравява, и става добъръ.

Следователно, каквито мисли приема умътъ ви, такава работа ще свърши; каквато кръвь отива къмъ сърдцето, такава ще отиде и по цѣлия организъмъ. Задачата на сърдцето е да приема и изпраща кръвь, т.е. течности. Значи, сърдцето е специалистъ по хидрология. Стомахътъ се занимава съ приемане на твърди и течни вещества, главно съ твърди. Той разполага съ инструменти, чукове, длета, а сѫщо и съ работници-майстори. Първитѣ работници сѫ зѫбитѣ — 32 каменари, които раздробяватъ материалитѣ. Инспекторътъ — езикътъ, следи, какъ може този материалъ да се предаде на вѫтрешнитѣ работници, да го смелятъ още по-ситно. Щомъ инспекторътъ даде позволение, материалътъ слиза надолу — въ стомаха, а оттамъ въ червата, дето се превръща въ кашица. Кашицата е последниятъ градивенъ материалъ, който се изпраща въ сърдцето, да храни цѣлия организъмъ. Дойдемъ ли до ума, до мозъка, материалитѣ, съ които той си служи, сѫ отъ висша, фина материя. Мозъкътъ работи съ възвишени сили и енергии.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неуреденитѣ си работи и не знаятъ, какъ да ги оправятъ. За да оправятъ обърканитѣ си работи, преди всичко, тѣ трѣбва да знаятъ, отъ какво иматъ нужда. За да познава нуждитѣ си, човѣкъ трѣбва да разбира живота. Като не разбира живота, човѣкъ лесно се произнася за нѣщата. Наистина, слушате нѣкой да казва за себе си, че е грѣшенъ или праведенъ, вѣрващъ или безбожникъ и т.н. Каквито качества да припишете на човѣка, това сѫ фирми, които лесно се смѣнятъ. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това е фирма; да бѫде богатъ или беденъ, земедѣлецъ или търговецъ, това сѫ все фирми. Тѣ не представятъ човѣка. Истинскиятъ човѣкъ е извънъ положението на фирмата. Религиозниятъ казва, че се моли на Бога и вѣрва въ Него. Молитвата и вѣрата му въ Бога не го правятъ религиозенъ. Важно е, какво е отношението му къмъ Бога. Ако нѣма правилно отношение и връзка съ Бога, човѣкъ не може да се нарече религиозенъ.

Изобщо, човѣкъ трѣбва да има правилно отношение къмъ всичко, което върши. Като диша правилно, човѣкъ има съзнателно отношение къмъ въздуха. Не диша ли правилно, никакво отношение нѣма къмъ въздуха. Колко вдишки прави човѣкъ въ минута? Малцина знаятъ това. Човѣкъ прави 20 вдишки въ минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човѣкъ за единъ часъ, за 24 часа, а после и за 365 деня. Следъ това, ако умножите полученото число по единъ левъ, ще видите, колко разходи се правятъ за васъ. Най-после направете изчисление, да видите, колко свѣтлинна енергия изразходвате.

Като изучавате дишането на човѣка и на животнитѣ, ще видите, че тѣ се различаватъ по темпа на дишането. Човѣкъ диша съ единъ темпъ, а животнитѣ — съ другъ. Ако човѣкь изгуби темпа на своето дишане и попадне въ темпа на животинското дишане, той придобива нѣщо животинско. Ако диша като животнитѣ, човѣкъ никога не може да има свѣтла, възвишена мисъль. Ти никога не можешъ да мислишъ като човѣкъ, ако дишашъ като животно. Човѣкъ диша по съвършено различенъ начинъ отъ този на животнитѣ. Вие не можете да измѣните мисъльта си, ако не измѣните дишането си. И обратното е вѣрно: вие не можете да измѣните дишането си, ако не измѣните мисъльта си. Ако изгуби темпа на дишането си, човѣкъ изгубва и своята права мисъль.

За да изучите темпа на човѣшкото дишане, вие трѣбва да наблюдавате дишането на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Добриятъ човѣкъ диша по специфиченъ начинъ, различенъ отъ дишането на лошия. Вие трѣбва да знаете различнитѣ начини, по които хората дишатъ. Следователно, ако искате да бѫдете добри, вие трѣбва да дишате като добри хора. Добротата заставя човѣка да диша като добъръ човѣкъ. Тя създава условия за правилно дишане. Преди да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да диша като добъръ. Дишането е първото условие, което предава на човѣка известни добродетели.

Като се научи да диша правилно, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ правилното хранене. Като наблюдавате, какъ се храни човѣкъ и какъ — животнитѣ, виждате разликата, която ги отдѣля едни отъ други.

Човѣкъ яде и дъвче храната си по единъ начинъ, а животното — по другъ. Благодарение на различния начинъ на хранене на човѣка и животното, произлиза и различниятъ начинъ на мислене. Човѣшката мисъль се различава коренно отъ животинската. Обаче, не можете да говорите за правилно хранене, ако не сте приложили правилното дишане. Дишането е мѣрка за опредѣляне степеньта на човѣшкото развитие. Който диша правилно, той може да измѣни състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бѫде господарь на низшитѣ сили въ себе си. Ако не може да управлява стомаха си, човѣкъ не би могълъ да регулира силитѣ, които сѫ въ връзка съ него. Вѣрата на човѣка зависи отъ неговия стомахъ. За да има устойчива вѣра, човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ. За да има здравъ стомахъ, той трѣбва да диша правилно. Правилното дишане и храносмилане сѫ причина за чистата кръвь.

Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. Значи, Богъ вкара душата на човѣка презъ носа му и направи отъ него жива душа. Въ преносенъ смисълъ, душата на човѣка е въ гърдитѣ му, въ неговата дихателна система. Наистина, красивото на съвременния човѣкъ не е въ главата, но въ гърдитѣ му. Затова казваме, че слънчевиятъ вѫзелъ е седалище на душата.

И тъй, дишането трѣбва да бѫде съзнателно, защото е въ връзка съ мисъльта. Животнитѣ дишатъ несъзнателно. Тѣ не знаятъ, какво представя дишането и защо дишатъ. Следователно, ако не знае, защо диша, човѣкъ минава за животно. Правилното дишане зависи отъ количеството на приетия въздухъ и отъ времето на задържането му. Колкото повече време човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова е по-силенъ. Ако човѣкъ иска да знае, колко е силата му, нека проследи по часовникъ продължителностьта на задържането на въздуха въ дробоветѣ си. Отъ това зависи и успѣхътъ на неговитѣ предприятия. Нѣкои адепти сѫ дошли до положение да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ или единъ часъ. Който иска да се разходи до луната, трѣбва да задържа въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, а до слънцето — около 24 часа. Има ли между васъ кандидати за луната или за слънцето? Между васъ нѣма нито единъ кандидатъ за разходка до луната или до слънцето, защото никой не може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ. Ако не можете да задържате въздуха половинъ часъ, още повече не можете да го задържате цѣли 24 часа. Значи, колкото по- дълго време задържате въздуха въ дробоветѣ си, толкова по-далечъ можете да отидете на разходка извънъ земята.

Ще дойде день, когато човѣкъ ще диша не само чрезъ дробоветѣ си, но и чрезъ цѣлото тѣло. Всички клетки на тѣлото ще приематъ въздуха отвънъ ще задържатъ нечистотиитѣ въ себе си и ще отправятъ къмъ дробоветѣ съвършено чистъ въздухъ. Знаете ли, какви постижения ще има човѣкъ, когато въ дробоветѣ му прониква съвършено чистъ въздухъ? Още по-голѣми ще бѫдатъ постиженията му, ако той може да задържа въздуха въ дробоветѣ си поне половинъ часъ. Каквото пожелае, ще го постигне. Това значи мисъль безъ тревога и безпокойства. Каквото и да се случи около него и съ него, той не се смущава. Никой не е въ състояние да му попрѣчи въ нѣщо. Никаква външна сила не може да го унищожи: ако го бесятъ, вѫжето ще се скѫса; ако го стрелятъ съ пушка, тя ще се стопи. Той отъ нищо не се страхува. Защо? Силна и права е мисъльта му. Като се намѣри въ нѣкакво затруднение, той концентрира мисъльта си и всичко стопява. Силната мисъль кѫса вѫжета, стопява орѫжия, разкѫсва окови и вериги.

И тъй, какъвъ човѣкъ сте вие, ако мисъльта ви не може да разкѫса вѫжетата, съ които сте вързани, или не може да разтопи веригитѣ, съ които сте оковани? Следъ всичко това казвате, че сте Синъ Божи. Смѣшно е да се наричате Синъ Божи, а да не можете да се освободите отъ вѫжетата и веригитѣ на неприятеля си. Смѣшно е нѣкой да се мисли за виденъ професоръ, а да не може да реши най-простата задача. Това сѫ заблуждения. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, ще ви помогне. Че е милостивъ Богъ, това се вижда отъ факта, че ви е допусналъ въ училището да се учите. Веднъжъ ви е допусналъ да се учите, останалото се изисква отъ васъ. Богъ нѣма да учи заради васъ. Професорътъ не може да бѫде милостивъ къмъ вашето невежество. Да ви допусне въ аудиторията си, да слушате лекцията му, това е достатъчно. Повече не искайте. Не желайте Богъ да прояви милостьта си тамъ, дето не трѣбва. Каква по-голѣма милость искате отъ тази, да ви допусне Богъ въ свѣта да учите? Обаче, не очаквайте милость къмъ вашата леность, Щомъ сте дошли на земята, ще учите — нищо повече.

Като ученици, вие се нуждаете отъ нова мисъль, отъ ново разбиране за живота. Нѣкои се оплакватъ, че се усѣщатъ ту празни, ту пълни. Много естествено. За да възприеме новото, човѣкъ трѣбва постоянно да се празни. Отъ една страна ще се празни, а отъ друга — ще се пълни. Който не иска да се празни, той не може да се пълни, т.е. не може да възприема нищо ново. Той ще остане съ старото, което е причина за остаряването му. Старото е причина и за болеститѣ. Иска ли да се подмлади, да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да приеме новото, което иде въ свѣта. Макаръ и малко, но той всѣки день ще прави крачка напредъ.

Всички хора, млади и стари, трѣбва да се стремятъ къмъ новото, за да се подмладятъ. Не приематъ ли новитѣ идеи, младитѣ хора ще остарѣятъ, а старитѣ ще оглупѣятъ. Съ новото въ свѣта младитѣ растатъ и се развиватъ, а старитѣ се подмладяватъ.

Съвременнитѣ християни казватъ, че Христосъ е дошълъ на земята да учи хората. Ние добавяме: Христосъ дойде на земята, не само да учи хората, но и да ги освободи отъ веригитѣ на робството, отъ всички криви възгледи и разбирания за живота. Отъ рождение още човѣкъ носи въ себе си криви, изопачени възгледи за живота. Хората искатъ да бѫдатъ добри, макаръ и външно само. Затова, когато се яви нѣкой да ги намаже отгоре съ бѣло, тѣ сѫ доволни на това и казватъ: Добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вѫтре въ себе си, ще видите, че не сте навсѣкѫде бѣли. Сѫщото се отнася и за лошия човѣкъ: външно е черенъ, боядисанъ съ черна боя, но вѫтре е бѣлъ. Всички нѣща, които се мѣнятъ, сѫ относително реални. Следователно, мисли и чувства, които постоянно се мѣнятъ, сѫщо сѫ относително реални. Обаче, има мисли и чувства, които никога не се мѣнятъ. Тѣ сѫ абсолютно реални. Съ такива мисли човѣкъ може да прави чудеса. Тѣ сѫ силни мисли и могатъ да въздействуватъ не само върху даденъ човѣкъ, но и върху окрѫжаващата срѣда. За да дойде до постояннитѣ мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога. При това положение той може да постигне всичко, каквото желае. За това именно, Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“

Вѣрата е онази магическа прѫчица, съ която човѣкъ върши чудеса: ако е боленъ, веднага може да оздравѣе; ако е на смъртно легло, веднага може да възкръсне. Всички хора търсятъ тази магическа прѫчица, но затова се изискватъ нови възгледи и разбирания, нова любовь. Новата любовь се постига само чрезъ връзка съ Бога. Това подразбира познаване на Бога. Безъ връзка съ Бога, не може да се говори за познаване на любовьта, на истината и на свѣтлината. Въ широкъ смисълъ на думата, познаването разбира дълбоко чувствуване на Божията Любовь, както въ самия себе си, така и въ своя ближенъ. Това значи, да отвори човѣкъ душата си за любовьта. Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава, човѣкъ не може да люби. Даването е качество, присѫщо на човѣшката душа. Слѣзете ли долу, между животнитѣ, тамъ никакво даване не сѫществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго, или да му донесе нѣщо, съ което да му помогне въ нѣкой труденъ моментъ? Човѣкъ може да направи това, но животното — никога.

Много чърти отличаватъ човѣка отъ животнитѣ. Запримѣръ, човѣкъ може да диша правилно и съзнателно, а животното не може. Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човѣкъ. Ако човѣкъ не може да приложи дишането правилно, другитѣ процеси оставатъ безпредметни. Тѣ се прилагатъ още по-мѫчно. Какво може да постигне човѣкъ безъ дишане? Той е подобенъ на ожаднѣлъ пѫтникъ, който се е спрѣлъ предъ студенъ, чистъ, планински изворъ, но нѣма сѫдъ, съ който да си гребне малко отъ водата му. Този човѣкъ се намира въ положението на пѫтникъ, за когото се казва: „Вода гази, жаденъ ходи; хлѣбъ си носи, гладенъ ходи“. За да се домогне до правилно дишане и мислене, до правилно хранене, човѣкъ трѣбва да приеме новото разбиране. Върви ли още по стария пѫть, той нищо не може да постигне. Ако срещна хора, които могатъ да задържатъ въздуха въ дробоветѣ си до половинъ часъ, азъ съмъ готовъ да ги заведа на луната. Досега не съмъ срещналъ подобни хора. Нѣкои иматъ малки постижения въ това направление. Тѣ задържатъ въздуха едва до три минути, оставатъ имъ още 27 минути.

Всички явления и прояви на живота представятъ колелото на живота, което се движи по опредѣленъ пѫть. Който разбира законитѣ на живота и ги прилага, той може да върти колелото на живота. Който не разбира законитѣ на живота, не може да върти колелото на живота. Който може да върти колелото на живота, той е господарь на положението си. Той самъ отваря и затваря вратитѣ си, той е свободенъ. Не може ли да върти колелото на живота, човѣкъ е робъ на условията. Той е затворникъ и чака други да отварятъ и затварятъ вратитѣ на затвора. Колко хора днесъ сами си отварятъ и затварятъ вратитѣ? Казвате: Толкова лоши хора ли сме ние? Не е въпросъ, дали сте боядисани съ бѣла или съ черна боя, това не ме интересува. Понеже съмъ реалистъ, за мене е важно да зная, колко хора могатъ днесъ сами да си отварятъ и затварятъ вратитѣ. Нека всѣки си зададе въпроса: Самъ ли си отварямъ и затварямъ вратитѣ или слугитѣ ми вършатъ тази работа? Човѣкъ трѣбва самъ да си отваря и затваря вратитѣ. Главното нѣщо, което Христосъ придоби на земята е това, че взе ключоветѣ на ада въ рѫцетѣ си. Той самъ отваряше и затваряше вратитѣ на ада. Съ това Христосъ стана господарь на положението.

Следователно, докато човѣкъ не може самъ да отключва и заключва вратитѣ на своя животъ, всѣкога ще бѫде робъ на условията. Докато ключътъ не е въ неговитѣ рѫце, той ще живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: ще остарява и ще се подмладява; ще умира и ще оживява. Като умре, човѣкъ минава презъ областьта на мѫчението, да научи великата тайна на живота. Като не разбиратъ живота, хората очакватъ да дойде огнена колесница отъ небето и да се възнесатъ нагоре, както е станало нѣкога съ пророкъ Илия. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть е миналъ пророкъ Илия, докато е дошълъ до положение да се възнесе на небето съ огнена колесница? Нѣкои искатъ да бѫдатъ като Христа. Знаятъ ли тѣ, презъ какъвъ пѫть на страдания е миналъ Христосъ, докато дойде до възкресението? Даже и Христосъ, най-голѣмиятъ герой въ свѣта, като се намѣри предъ непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ На друго мѣсто Той казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Като се примири съ противоречията и предаде Духа си на Бога, Христосъ разреши главния въпросъ — въпросътъ за смъртьта — и възкръсна. Всѣки, който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртьта и ще стане едно съ Него. Не следва ли Христа, човѣкъ не може да бѫде едно съ Него. Невъзможно е смъртниятъ да живѣе при безсмъртния, невъзкръсналиятъ — при възкръсналия. Следователно, за да живѣе при Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ.

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията. Тя е следната: човѣкъ диша по единъ начинъ, животното — по другъ. Грамадна е разликата между дишането на човѣка и това на животното. При това, правилното дишане обуславя правата мисъль на човѣка. Като мисли право, човѣкъ се издига надъ животното и започва да живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. По това именно, се отличава човѣкъ отъ животното, което мисли само за себе си. Въ това отношение животното е символъ на краенъ егоизъмъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ние не живѣемъ за себе си и не умираме за себе си“. Ако човѣкъ изпадне въ положение да мисли само за себе си, той е далъ пѫть на животинското въ своя животъ. Човѣкъ трѣбва да живѣе за Бога и да умира за Бога. Дойде ли до това съзнание, той е придобилъ изкуството да диша правилно, да задържа въздуха въ дробоветѣ си дълго време — най-малко половинъ часъ. Този човѣкъ е господарь на тѣлото си. Той влиза и излиза свободно отъ него и се разхожда изъ пространството. Ще дойде день, когато човѣкъ ще може да се разхожда по цѣлата слънчева система, да придобива знания за живота на другитѣ планети. — Възможно ли е това? — За вѣрващия всичко е възможно; за невѣрващия нищо не е възможно.

Съвременнитѣ лѣкари мѫчно лѣкуватъ парализирани хора. Има паралитици, които лежатъ на едно мѣсто съ години и мислятъ само за болестьта си. Ако нѣкой лѣкарь-психологъ успѣе да ангажира мисъльта на паралитика съ нѣкой важенъ въпросъ, болниятъ може да забрави болестьта си. Ако въ това време лѣкарьтъ заповѣда на болния да стане отъ леглото си и да тръгне, той ще изпълни заповѣдьта му и ще забрави, че е боленъ. Тъй щото, не мислете, че е невъзможно да задържите дишането си половинъ часъ и повече. Това е невъзможно да стане изведнъжъ, но е възможно постепенно. Човѣкъ трѣбва да започне да задържа въздуха въ дробоветѣ си отъ 20 секунди и всѣки день да увеличава по нѣколко секунди. Постигне ли това, човѣкъ лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще се стопятъ като ледъ. Който може да задържа въздуха въ дробоветѣ си половинъ часъ, той е богатъ човѣкъ. Богатството само иде при него. Този човѣкъ е господарь на условията. Той самъ отваря и затваря вратитѣ на своя животъ. Каквото пожелае, може да направи. Достатъчно е да изпрати мисъльта си къмъ нѣкой банкеръ, за да получи отъ него такава сума, каквато му трѣбва. За такъвъ човѣкъ се казва, че каквото хване въ рѫката си, всичко се превръща въ злато.

Като ученици, вие се нуждаете отъ нова, абсолютна вѣра, която превъзмогва всички мѫчнотии. Приложете вѣрата си, работете съзнателно върху себе си и не чакайте наготово. Нѣкои очакватъ Богъ да имъ даде наготово всичко, отъ което се нуждаятъ. Богъ дава само потикъ на човѣка, а работата и усилието сѫ отъ него. Чуете ли гласа на Бога да казва: Стани! — стани и започни да работишъ. Не чакай повторно да те събуждатъ. — Ама защо трѣбва да стана? — Стани и не питай. Дали си скръбенъ или радостенъ, не питай, защо е дошла скръбьта или радостьта. Въ този моментъ, съ тебе заедно се радватъ и скърбятъ стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбьта и радостьта като благословение, изпратено отъ Бога, и благодари за него. Като благодаришъ, ти ще придобиешъ нѣкакво благо. Доволниятъ всѣкога се възнаграждава. Отъ тебе се иска едно: да застанешъ на такова мѣсто, че да попаднешъ на благословението, което иде отъ Бога. Ако очаквате първитѣ слънчеви лѫчи, качете се на нѣкой планински връхъ и бѫдете готови да ги посрещнете. Не се крийте въ низинитѣ, да чакате оттамъ да ви вадятъ. Искате ли да получите Божието благословение, застанете на мѣстото, дето то минава и чакайте.

Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Ако нищо не сте разбрали, мълчете и чакайте времето, когато ще разберете; ако сте разбрали нѣщо, приложете го. Като приложите разбраното, ще направите една отъ най-близкитѣ разходки въ пространството — до луната.

Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

 *

22 Лекция отъ Учителя, държана на

21 януарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.