Jump to content

1930_12_03 Просвѣтено съзнание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Просвѣтено съзнание

Размишление.

Чете се темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“.

Тема за следния пѫть: „Най-силната мисъль, която нѣкога ви е направила впечатление“.

Като ученици на просвѣтна школа, ако искате да напредвате, вие трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешна връзка на мислитѣ си. Да имате връзка въ мислитѣ си, това подразбира последователность, непреривность въ тѣхъ. Мислитѣ ви трѣбва да произлизатъ една отъ друга, както зидарьтъ туря тухла следъ тухла, споява ги и образува отъ тѣхъ нѣщо цѣло.

Представете си, че имате единъ стъкленъ сѫдъ, раздѣленъ на четири части и въ всѣка една отъ тѣхъ се правятъ различни опити: въ първото, най-долно отдѣление на сѫда, превръщатъ водата въ ледъ; въ второто отдѣление превръщатъ леда въ вода; въ третото отдѣление превръщатъ водата въ пари, а въ четвъртото отдѣление превръщатъ водната енергия въ електрическа. Ако проникне само въ едно отъ тия отдѣления, човѣкъ ще има едностранчиво, повръхностно понятие за свѣта. Пипне ли леда, той ще каже, че свѣтътъ е твърдъ и студенъ. Това е една страна на материята. За да има ясна представа за физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на четиритѣ вида материя: твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна. Каква представа има за физическото тѣло на човѣка онзи, който познава само костната система? Той казва, че човѣкъ е твърдъ, коравъ, неогъваемъ. Това ли е човѣкътъ въ сѫщность? Твърдата материя представя часть отъ реалностьта, но не и цѣлата реалность. Ще кажете, че виждате и пипате нѣщата. Обаче, само съ виждане и пипане нѣщата не се познаватъ. Истинско познаване на нѣщата се постига чрезъ приложение на всички външни сѣтива и вътрешни чувства и способности. Всѣки може да пипа, но съ пипане не се постига знание. Всѣки може да чувствува, но и чувствуването само не е достатъчно за придобиване на знание. Всѣки човѣкъ чувствува, че има сърдце, но кой е видѣлъ собственото си сърдце? Кой е проследилъ неговата деятелность? Всѣки се е докосвалъ до кожата си, но кой може отъ докосването само да вади заключение за предназначението на кожата си? Чрезъ кожата човѣкъ възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Ако нѣкой предметъ се докосне до тѣлото ни, ние веднага се произнасяме за него. Казваме, че предметътъ е твърдъ, или мекъ, топълъ, или студенъ и т. н.

Съвременната наука дѣли материята на твърда, течна и въздухообразна. Тя счита твърда материя тази, която има опредѣлена форма и голѣмо сцепление между молекулитѣ си. При висока температура твърдата материя минава въ течна, а после въ въздухообразна. Кѫде остана твърдата материя? Твърда материя е тази, която при никакви условия не се мѣни. Тя всѣкога си остава твърда. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е твърдъ въ убежденията си, разбираме, че при каквито условия да се намира, той не се измѣня. Малко хора сѫ твърди въ убежденията си. Тѣ издържатъ на убежденията си, докато сѫ въ крепостьта. Щомъ неприятельтъ пробие крепостьта и влѣзе вѫтре, тѣ се предаватъ. Кѫде отидоха убежденията имъ? Докато сѫ били въ крепостьта си, тѣ минавали за господари, ползували се съ автономно управление. Щомъ неприятельтъ ги нападне, тѣ капитулиратъ — нищо не остава отъ тѣхнитѣ убеждения. Тѣ ставатъ зависими отъ своитѣ победители и се задължаватъ да имъ плащатъ данъкъ.

Като изучавамъ органическия животъ на човѣка, виждамъ, че неговото съзнание е въ зависимость отъ друго нѣкое съзнание, на което той се задължава да плаща данъкъ. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Какво да правя, като имамъ слабости? Какво представя слабостьта? Слабостьта е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ се е ангажиралъ да плаща на нѣкого. Въ този смисълъ, погрѣшката, кражбата, лъжата, престъплението, страстьта съ все данъци, които човѣкъ се е задължилъ да плаща на нѣкого. Защо човѣкъ грѣши и върши престъпления? Отъ страхъ. Той си казва: Ако азъ не убивамъ, мене ще убиятъ. За да не го убиятъ, той убива. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ прави добро пакъ отъ страхъ. Той казва : Ако не правя добро, ще ме сполети нѣкакво зло. Значи и доброто е особенъ родъ данъкъ, който човѣкъ плаща на нѣкого.

Ето защо, доброто, което хората правятъ, добриятъ животъ който водятъ, съ относителни. Тѣ не представятъ онова абсолютно, истинско добро, което прави превратъ въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни, били тѣ християни, или отъ друго нѣкакво вѣрую, водятъ благочестивъ животъ отъ страхъ. Тѣ се страхуватъ отъ ада, отъ нѣкакво наказание. Затова правятъ усилия да живѣятъ добре. Побудителната причина къмъ добро, къмъ добъръ животъ е външна, т.е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на ученъ, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя въ течна, течната — въ въздухообразна, въздухообразната — въ свѣтлинна. Той не знае още и да впрѣга различнитѣ видове материя на работа. Истински ученъ, истински духовенъ човѣкъ е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиитѣ си и да ги впрѣга на работа. Каквато философия да има човѣкъ за живота, каквито теории да знае за създаването на свѣта, не може ли да се справя съ своитѣ енергии, да регулира своитѣ мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днесъ повечето хора придобиватъ знания, които нищо не допринасятъ къмъ еволюцията имъ. Тѣзи хора, именно, се нуждаятъ отъ Учители, които да ги поставятъ въ правия пѫть, отъ който са се отклонили. Задачата на Великитѣ Учители, които слизатъ на земята, се свежда къмъ това именно, да поставятъ човѣчеството въ правия пѫть, да му помогнатъ въ пѫтя на неговата еволюция.

Въ пѫтя на човѣшкото развитие главна роля играятъ два процеса: инволюционенъ и еволюционенъ. Като слиза на земята, човѣкъ минава презъ инволюционния процесъ. Щомъ слѣзе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, къмъ върха. Това е еволюционниятъ процесъ. И като възлиза нагоре, отъ време на време човѣкъ пакъ слиза надолу, т.е. минава презъ инволюционния процесъ. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процеситѣ. Невъзможно е да се качишъ на високъ планински връхъ, докато не слѣзешъ нѣколко пѫти: ще слѣзешъ и ще се качишъ, докато стигнешъ върха. Страхътъ, на който човѣкъ се подава, иде отвънъ, отъ друго съзнание. Запримѣръ, нѣкой става порѫчитель на свой приятель за нѣколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятельтъ му е въ състояние да плати дълга си. Обаче, въ скоро време узнава, че приятельтъ му е пропадналъ, изгубилъ всичкото си богатство и се намира въ невъзможность да плати дълга си. Порѫчительтъ се страхува и губи вѫтрешния си миръ, всичкото си разположение. Отде иде този страхъ въ него? Той се страхува отъ закона, който ще го хване и застави да плаща вмѣсто приятеля му. Законътъ е строгъ, не иска да знае, кой изялъ паритѣ. За него е важно да си получи сумата, която е далъ, а кой се е възползувалъ отъ паритѣ, това не го интересува.

Като не разбиратъ противоречията на живота, мнозина се запитватъ: Защо е създаденъ така свѣтътъ? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че трѣбва да страдамъ толкова много? Така не се разсъждава. Така мислятъ болнитѣ хора. Не питайте, защо страдате, защо свѣтътъ е създаденъ така, но се запитайте, защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здравъ, човѣкъ намира, че свѣтътъ е създаденъ добре. Щомъ се разболѣе, той вижда лошото и кривото въ свѣта. Ако въ нервната система на човѣка стане нѣкаква промѣна, това не значи, че и въ природата е станала промѣна. Щомъ се разболѣе човѣкъ, въ неговия организъмъ става промѣна, т.е. въ неговия свѣтъ, но не и въ външния свѣтъ. Трѣбва ли човѣкъ отъ своя субективенъ свѣтъ да прави заключения за обективния или за външния свѣтъ? Ако прави такива заключения, той е на кривъ пѫть. Съ такава философия нищо не се постига. Виждате единъ човѣкъ, който работи съзнателно върху себе си, стреми се къмъ духовенъ животъ. Следъ време той се натъква на нѣкаква мѫчнотия, на едно трудно мѣсто и се отказва отъ работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Споредъ неговитѣ разсѫждения излиза, че ако продължава да работи, нищо нѣма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човѣкъ да преодолява мѫчнотиитѣ, отколкото да отстѫпва отъ тѣхъ. Като прави усилия, все ще постигне нѣщо. Щомъ се върне назадъ, нищо нѣма да постигне. Ако за свършването на една добра работа сѫ нужни десетки години — това нищо не значи. Започналъ ли си една работа, свърши я. Пѫтьтъ, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате къмъ върха, никой нѣма да ви пита, отъ какъвъ родъ произлизате, какво обществено положение заемате, какъ сте облѣчени. Всѣки ще ви пита, здрави ли сѫ краката ви, можете ли да ходите. Въ първо време, докато пѫтьтъ е равенъ, можете да пѫтувате съ кола, съ файтонъ или съ автомобилъ. Колкото по-нагоре отивате, пѫтьтъ става по-стръменъ. Тамъ никакви съобщителни срѣдства не помагатъ. При възкачването сѫ нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бѫде възможно и т.н. Какъвто е процесътъ за растенето на детето, такъвъ е и за възрастния, и за стария човѣкъ.

И тъй, ще знаете, че нѣма невъзможни нѣща въ свѣта. Каже ли нѣкой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира въ процеса на ограничението. Нѣма невъзможни нѣща въ свѣта, но за постигането имъ трѣбва да се спазватъ съответно време и специфични условия. Запримѣръ, невъзможно е да отидешъ на Витоша или на друга нѣкоя висока планина, зимно време, когато има виелица, буря, дълбокъ снѣгъ. Обаче, когато снѣгътъ се стопи и буритѣ утихнатъ, всѣки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислѣха, че не могатъ да стигнатъ до върха Евересъ, но днесъ вече сѫ близо до него. Мѫчно се стига този връхъ, но все пакъ е възможно. Ония, които отиватъ къмъ върха, се движатъ бавно, почти незабелязано, но все пакъ напредватъ. Височината на върха не е много голѣма — 9000 м. само, но препятствията сѫ голѣми. Върхътъ е обвитъ съ интенсивната мисъль на разумни сѫщества, съ която обикновеното човѣшко съзнание мѫчно може да се справи. Разумнитѣ същества не позволяватъ на човѣка да стигне до върха, докато не се екипира добре. Тѣ му казватъ: Можешъ да се качишъ на върха, но не сега. Днесъ не си готовъ още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нѣщо високо въ живота си, а не можете знайте, че на пѫтя ви заставатъ разумни сѫщества, които за да не ви обезсърдчатъ, връщатъ ви назадъ, да се екипирате по-добре. Не е нужно човѣкъ само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слѣзе на земята, да се хвали предъ хората, че пръвъ е стигналъ. Като се качи на известенъ връхъ, човѣкъ трѣбва да остане тамъ за известно време, да проучи условията и обстановката му.

Мнозина искатъ да видятъ Бога, да видятъ Христа и следъ това да се върнатъ на земята, да разправятъ на хората, какво сѫ видѣли, да напишатъ нѣкаква книга за това, което сѫ научили, и да печелятъ пари отъ нея. Разумната природа не позволява да се вършатъ такива нѣща. Който е видѣлъ Христа, той е претърпѣлъ голѣмо преобразование: ако е билъ твърдо тѣло, превърналъ се е въ течно; ако е билъ течно тѣло, превърналъ се е въ въздухообразно; ако е билъ въздухообразно, превърналъ се е въ електричество; ако е билъ електричество, превърналъ се е въ мисъль. Това показва, че човѣкъ се видоизмѣня дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си, да разбере, че е истински човѣкъ, който не се промѣня отъ условията. Само при това положение човѣкъ може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота. Докато дойде до това съзнание, човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ: днесъ е радостенъ, на другия день — скръбенъ; днесъ печели, на другия день губи.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ и се чудятъ, защо по-рано сѫ били жизнерадостни, весели и каквато работа започвали, всѣкога успѣвали. Тѣ не подозиратъ, че тѣхниятъ успѣхъ, тѣхната жизнерадостность се дължатъ на разумни и възвишени сѫщества, които сѫ работили вмѣсто тѣхъ. Тѣ сѫ имъ давали сила, потикъ, вдъхновение. Днесъ тѣ се оттеглили отъ тѣхъ, оставили ги сами, на собственитѣ имъ сили, да се учатъ и развиватъ. Добре е човѣкъ да има на разположение слуги, които да му помагатъ. Но щомъ слугитѣ му го напуснатъ, той трѣбва да бѫде готовъ да продължи работата си самъ. И съ слуги, и безъ слуги, човѣкъ трѣбва да следва неотклонно идеала си. Повечето отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ чуждъ капиталъ. Тѣ разчитатъ на това, което е останало отъ баща имъ и майка имъ, и минаватъ за добри и честни хора. Добри и честни хора сѫ тѣхнитѣ дѣди и баби, тѣхнитѣ бащи и майки, които сѫ работили за тѣхъ и сѫ имъ оставили голѣмо наследство. Време е сега тѣ сами да се проявятъ, да покажатъ своята доброта и честность. Какво ще правите, когато се видите сами въ свѣта? Колкото по-нагоре се качвате, толкова повече сита ви очакватъ. Ще дойдете до едно сито, дето ще пресѣятъ дѣдо ви, после — баба ви, и най-после — майка ви и баща ви. Вие ще останете сами, отъ никого непоследвани. Страшно е положението на човѣка, когато се види самъ, безъ жива душа около себе си. Докато е бременна, майката носи детето въ утробата си; като го роди, тя го носи на ръце, докато израсте; щомъ израсте, тя го сваля на земята, само да ходи; стане ли десетгодишно, майката го оставя само въ къщи, а тя отива да върши работата си. Като остане само, безъ майка си и безъ слуги, детето се принуждава да работи, да свърши работата, която му е дадена за деня. Въ същото положение се намира и възрастниятъ човѣкъ. Понѣкога разумнитѣ същества изпращатъ слуги да му свършатъ работата; понѣкога, обаче, тѣ го оставятъ самъ да свърши работата си.

Следователно, не се отказвайте отъ работата, която Провидението ви опредѣля. Съществата, които ръководятъ вашата съдба, ви изпращатъ на земята, да напълните стомната си съ вода отъ Великия изворъ на живота и да се върнете съ пълна стомна. Каквото да ви коствува, вие трѣбва да отидете на извора и да напълните стомната си съ вода. Кажете ли, че е невъзможно отиването ви до Великия изворъ на живота, това показва, че друго съзнание, по-низко отъ вашето, ви влияе. Когато човѣкъ минава презъ гора, въ която има различни животни — тигри, мечки, вълци, той не се решава да влѣзе вътре въ гората. Щомъ дойде до известно мѣсто, той казва: Страхъ ме е да вървя напредъ. Защо се страхува? Този човѣкъ се намира подъ влиянието на звѣроветѣ въ гората и се страхува да не го изядатъ. Човѣкъ изпада не само подъ влияние на животнитѣ, но и на хора, които се намиратъ на низко стѫпало на развитие, вследствие на което изпитва страхъ, раздвояване на съзнанието, обърканость въ мислитѣ и т.н. Низшето човѣшко съзнание наричаме животинско съзнание. Вънъ отъ себе си, то не признава никакъвъ законъ, никакво ограничение.

И тъй, когато говоримъ за възможни и невъзможни нѣща, имаме предъ видъ влиянието на висшето и низшето съзнание върху човѣка. Каже ли човѣкъ, че известна работа е невъзможна, това показва, че той се намира подъ влиянието на нѣкое низше съзнание. Ако каже, че известна работа е възможна, той се намира подъ влиянието на съзнание по-високо отъ своето. Разумното, висшето, т.е. Божественото съзнание прави нѣщата възможни. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи, какво да правите“. Подъ думата „Духъ Божи“ се разбира Разумното, Божественото Начало въ човѣка, което го потиква къмъ доброто и му дава сила да се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията. Когато човѣкъ изпадне въ униние и скръбь, Божественото въ него му казва: Стани и върви напредъ. Така стана и съ апостолъ Павелъ. Когато се обяви за гонитель на Христа и на Христовитѣ последователи, Христосъ го свали отъ коня му, и той ослѣпѣ. Тогава Христосъ го запита: Савле, защо ме гонишъ? Савелъ отговори: Господи, азъ мислѣхъ, че си противъ Мойсея, въ когото ние вѣрваме. Христосъ му каза: „Азъ и Мойсей едно сме“. Отъ този моментъ Павелъ стана ревностенъ последователь на Христа. Ако апостолъ Павелъ падна отъ коня си, колко повече е осѫденъ всѣки човѣкъ на подобно падане. Апостолъ Павелъ падна само веднъжъ отъ коня си и прогледа, а обикновениятъ човѣкъ много пѫти ще пада и става, докато най-после прогледа и приеме Христа въ себе си. Следъ това той изобличаваше всички вѣрващи, които не бѣха последователни въ живота си.

Тъй щото, натъквате ли се на нѣкакви умствени противоречия, ще знаете, че това е апостолъ Павелъ въ васъ, който ви изобличава. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да не се представя такъвъ, какъвто не е. Колкото по-искренъ е човѣкъ, толкова по-правилно може да разреши противоречията си. При това, колкото по-високо се издига той, противоречията му измѣнятъ характера си. Ако живѣе въ личния си животъ, противоречията му иматъ личенъ характеръ. Какъвто и да е характерътъ на противоречията, човѣкъ трѣбва да се справя разумно съ тѣхъ.

Нѣкои отъ противоречията се дължатъ на непознаване на себе си. Запримѣръ, мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Христа, че сѫ готови на всички жертви за Него, но ако Той ги накара да направятъ нѣкаква жертва, едва ли ще Го послушатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на мома или на момъкъ, които казватъ, че за любовьта сѫ готови на всѣкакви жертви. Обаче, поставятъ ли ги на изпитъ, не издържатъ.

Една мома обичала единъ момъкъ и му казвала, че е готова на всички жертви за него. За да изпита любовьта й, той я накаралъ да се хвърли отъ една висока канара. Момата тръгнала къмъ канарата, но поглеждала назадъ, къмъ възлюбения си, дано й каже да се върне. Като видѣлъ, че не е готова за тази жертва, той й казалъ да не се качва на канарата. Какво ще кажете за любовьта на тази мома? Ще кажете, че не го обичала силно, че не е готова да се жертвува за него. Какво би постигнала момата, ако, наистина, се хвърли отъ канарата? Какво се ползува момъкътъ отъ такава жертва? Ако момъкътъ остави момата да се хвърли отъ канарата и да се убие, това показва, че по съзнание той не се е повдигналъ още. Ако пъкъ момата изпълни желанието му, това показва, че тя се намира подъ влиянието на едно съзнание, по-низко отъ нейното. Момата трѣбваше да каже на възлюбения си: Азъ мога да направя за тебе всичко онова, което и ти можешъ да направишъ за Бога. Ако ти не можешъ да направишъ всичко за Бога, и азъ не мога да се хвърля отъ канарата за тебе. Наистина, какъвъ смисълъ има човѣкъ да доказва любовьта си по такъвъ начинъ? Невъзможно е Божественото съзнание да иска такава жертва отъ човѣка.

Когато се натъкне на злото, човѣкъ иска да знае причината, отде иде злото и защо сѫществува. Каквито обяснения да се дадатъ за злото, това нѣма да ви ползува. Защо? Хо¬рата не сѫ готови още да се справятъ съ този въпросъ и вмѣсто полза, ще си причинятъ пакости. Задачата на съвременния човѣкъ не е въ разрешаване въпроса за злото, но въ изучаването му. Нѣкой баща не обича сина си. Защо не го обича, това не е ваша работа. За васъ е важно да изучите проявитѣ на този баща и на сина му, а защо не се обичатъ, това е въпросъ на бѫдещето. Нѣкоя дъщеря не обича майка си. Защо не я обича? Много просто. Дъщерята се влюбила въ единъ момъкъ, иска да се ожени за него, а майката не е съгласна и се противопоставя на тази връзка. Това е една отъ външнитѣ причини за умразата на дъщерята къмъ майката. Дълбоката причина се крие другаде нѣкѫде. Дъщерята ще обикне майка си отново, ако не срещне никаква съпротива отъ нейна страна въ реализиране на желанието и.

Изобщо, когато хората не си противодействуватъ въ желанията, тѣ се обичатъ. Щомъ си противодействуватъ, тѣ не се обичатъ. Невъзможно е всички хора да сподѣлятъ едни и сѫщи възгледи, да иматъ едни и сѫщи желания, да вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтьтъ на праведния е единъ, на грѣшния — другъ; пѫтьтъ на талантливия е единъ, на гениалния — другъ; пѫтьтъ на светията е единь, на Учителя — другъ. Обаче, не само единъ човѣкъ върви въ тия пѫтища. Много сѫ праведнитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Много сѫ талантливитѣ, гениалнитѣ, светиитѣ, които вървятъ въ единъ и сѫщи пѫть. Пѫтьтъ, по който даденъ човѣкъ се движи, се отличава по нѣщо отъ този, по който другъ човѣкъ се движи. Запримѣръ, пѫтьтъ на праведния се различава коренно отъ пѫтя на грѣшния. Праведниятъ се движи по възходещи енергии, а грѣшникътъ — по низходещи.

Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни, поради което човѣкъ ту отслабва, ту се засилва. Много отъ сѫществата, които живѣятъ на физическия свѣтъ, се намиратъ на низка степень на развитие, вследствие на което черпятъ сила отъ ония сѫщества, които стоятъ на по-високо стѫпало отъ тѣхъ. Попаднете ли на пѫтя имъ, тѣ непременно ще черпятъ отъ васъ, и вие ще се чувствувате обезсилени. За да си набавите изразходваната сила, вие трѣбва да се свързвате съ възвишения свѣтъ, оттамъ да черпите енергия. Каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ влиянието на низшия свѣтъ. Спасението ви отъ това влияние седи въ връзката ви съ разумния, възвишенъ свѣтъ. Следователно, отъ едно мѣсто ще черпятъ отъ васъ, отъ друго мѣсто пъкъ вие ще черпите. Съ други думи казано: докато е свързанъ съ земята, човѣкъ постоянно губи енергиитѣ си. Свърже ли се съ слънцето, той черпи отъ неговитѣ енергии и се възобновява. Както между земята и човѣка има известно отношение, така и между слънцето и човѣка сѫществува известно отношение. Чрезъ връзката си съ земята и слънцето, човѣкъ изучава свѣта и силитѣ, които действуватъ въ него.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познае и своя ближенъ. Познаването на висшето азъ е свързано съ познаването на Бога. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Какъ можемъ да познаемъ Бога? Бога можемъ да познаемъ чрезъ външния свѣтъ — камънитѣ, растенията, животнитѣ, хората. Дойдемъ ли до човѣка, ние виждаме, че неговиятъ животъ е най-богатъ. Човѣкъ минава презъ радости и скърби, презъ мѫчнотии и страдания, въ които вижда мощната Божия рѫка. Въпрѣки това, хората искатъ да се освободятъ отъ страданията. И това е възможно, но заедно съ страданията ще изчезнатъ и радоститѣ. Какво представя свѣтъ безъ радости и страдания?

Нѣкои хора не могатъ да търпятъ вѣтъра, облацитѣ, влагата. Тѣ искатъ топло, приятно време, слънцето да не се засѣнчва. И това е възможно, но при туй положение земята скоро ще изсъхне, нѣма да ражда жито, зеленчуци, плодове, ще се превърне въ пустиня. Като имате предъвидъ това, оценявайте всичко, което Богъ е далъ. И вѣтърътъ, и облацитѣ, и огъньтъ сѫ на мѣстото си. Радоститѣ и страданията сѫщо сѫ на мѣстото си. Безъ радости и страдания животътъ нѣма смисълъ. Обича ли или мрази, човѣкъ е изложенъ на страдания. Майката, която обича детето си, страда при всички негови неуспѣхи. Ако детето сгрѣши нѣкѫде, майката пакъ страда. Страданията сѫ неизбѣжни, но човѣкъ знае, че следъ всѣко страдание иде радость. И обратно: следъ всѣка радость иде страдание. Такъвъ е законътъ. Благодарение на този законъ, човѣкъ живѣе въ постоянни промѣни.

Сегашната епоха е епоха на учение и работа. Днесь не се позволяватъ развлѣчения. Който мисли за развлѣчения, той скѫпо ще плаща. Почивка се дава на хората, по петьдесеть минути, както въ училищата, но развлѣчения не се позволяватъ. Звънецътъ е ударилъ вече, професорътъ е влѣзълъ въ класъ, преподава лекциитѣ си и отъ васъ се иска само едно: да учите и да прилагате наученото. Свѣтътъ, въ който сега живѣете, е подложенъ на голѣми промѣни. Както бубата се превръща въ пашкулъ и оттамъ — въ пеперуда, така и вие сте изложени на промѣни. Още малко време остава на човѣка, докато се завие въ пашкулъ. Дойде ли този часъ, никакви гѫсеници не могатъ да останатъ. Всички трѣбва да се превърнатъ въ пашкули и да чакатъ деня на освобождаването си, когато ще излѣзатъ отъ пашкула. Съ други думи казано: стариятъ редъ ще се смѣни съ новъ — ново небе и нова земя ще се създадатъ. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Съ всѣки човѣкъ ще стане нѣкаква промѣна, колкото малка и да е тя. Пияницата ще се откаже отъ своята слабость, ще престане да пие; убиецътъ ще престане да убива; скѫперникътъ ще отвори сърдцето си за бедни и страдащи. Кой кѫдето се е отклонилъ, ще се върне въ правия пѫть на живота. Човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. И да наруши мира си, той има вече съзнание за Божественото и се стреми къмъ него. Влѣзе ли съзнателно въ еволюционния пѫть на живота, човѣкъ не се отклонява вече отъ пѫтя къмъ Божественото.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на материята, специално на твърдата материя. Ученикътъ трѣбва да знае, кѫде да прилага различнитѣ видове материя. Запримѣръ, твърдата материя има приложение въ убежденията. Сѫщевременно и любовьта трѣбва да влиза като сѫщественъ елементъ въ убежденията. Истинско убеждение е това, въ което любовьта, мѫдросгьта и истината влизатъ като необходими елементи. Следователно, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на три високи съзнания — съзнанието на любовьта, на мѫдростьта и на истината, никога не може да се отклони отъ своитѣ убеждения. Изпадне ли човѣкъ подъ влиянието на съзнания, по-низки отъ своето, непремѣнно ще се отклони отъ убежденията си. Запримѣръ, ако човѣкъ се намира подъ влиянието на невежеството, на лъжата, на умразата, по никой начинъ не може да устои на своето убеждение. При това положение той трѣбва да се обърне за помощь къмъ Бога, къмъ Божественото съзнание. Щомъ дойде Божественото съзнание въ помощь на човѣка, съ него заедно идатъ тритѣ елемента — любовь, мѫдрость и истина. Тѣ се противопоставятъ на отрицателнитѣ елементи — умраза, невежество и лъжа и ги подчиняватъ на себе си. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да се присъедини къмъ силата, т.е. къмъ Божественото съзнание и да се освободи. Той ще почувствува свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и свобода въ действията си. Това значи, да попадне човѣкъ подъ влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което нѣкога не е разбиралъ, днесъ го разбира; онова, което нѣкога не е могълъ да направи, днесъ може да го направи; онѣзи хора, които нѣкога не е обичалъ, днесъ ги обича. Много естествено! Умътъ му е просвѣтналъ, сърдцето му се е стоплило, и волята му се е освободила отъ ограничителнитѣ условия на живота. Като знаете това, правете връзки съ Божественото съзнание, което просвѣщава и освобождава човѣка.

За да се справи съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Докато не се научи да прощава, човѣкъ не може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Христосъ даде примѣръ, какъ да се прощава. Той разказва единъ случай за единъ слуга, който дължалъ на господаря си голѣма сума. Като дошълъ срокътъ за изплащането на дълга, слугата отишълъ при господаря си, падналъ на колѣне предъ него и почналъ да го моли, да му прости. Господарьтъ се отнесълъ великодушно съ слугата си: простилъ всичкия му дългъ и го пусналъ на свобода. На излизане отъ дома на господаря си, слугата срещналъ единъ свой длъжникъ, който му дължалъ само сто пенязи. Той го хваналъ за врата и започналъ да го души. Длъжникътъ му падналъ на колѣне и започналъ да се моли, да го прости, но той останалъ неумолимъ: хваналъ длъжника си и го предалъ въ затворъ. Като видѣли това съслужителитѣ му, съобщили на господаря си, какъ постѫпилъ тѣхиятъ другарь съ своя длъжникъ. Господарьтъ му го повикалъ при себе си и му далъ добъръ урокъ. Питамъ: ако Богъ всѣки моментъ прощава прегрѣшенията ви и ги заличава отъ вашата книга, не трѣбва ли и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ съ вашия ближенъ? Не постѫпвате ли като Бога, Той ще ви повика отново при себе си и ще ви даде добъръ урокъ. Защо Богъ трѣбва да прощава, а вие да не прощавате? Когато Богъ прощава, и вие ще прощавате. Когато Богъ обича и вие ще обичате. Когато Богъ мисли и вие ще мислите.

Сега, като се казва, че човѣкъ трѣбва да мисли, това не значи, че трѣбва да мисли догматично. Широка, свѣтла мисъль е нужна на човѣка. Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдать добри. Да бѫде човѣкъ добъръ и да е добъръ, това сѫ две различни нѣща. Добъръ човѣкъ е онзи, който разработва капитала, който му е даденъ отъ природата. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣшката душа. Който разработва доброто въ себе си, той е добъръ човѣкъ. Не разработва ли доброто въ себе си, човѣкъ е подобенъ на онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, но вмѣсто да го обработи, гой го заровилъ въ земята. Обаче, когато господарьтъ се върналъ, извикалъ слугата си, взелъ отъ него таланта, който му далъ и го предалъ на първия слуга, на когото оставилѣ петь таланта.

Тъй щото, всѣки, който не разработва доброто, вложено въ него, ще бѫде повикань въ сѫдния день да отговаря за дѣлата си. Като заминете отъ този свѣтъ, вие ще се явите предъ вашитѣ предци, да кажете, какво сте направили съ вашитѣ таланти. Ако любовьта ви е била правилна, вие ще имате придатъкъ. Не си правете илюзии, да мислите, че като сте писали любовни писма, имали сте любовь. Любовнитѣ писма не опредѣлятъ любовьта на човѣка. Желанието ви да правите добро не значи, че сте добъръ. Добро е това, което води къмъ доброто. Добро е това, което можете да направите въ дадения моментъ. Силата на човѣка седи въ настоящия моментъ, а не ви бѫдещия. Като не разчитатъ на силитѣ и способноститѣ си, хората казватъ, че каквото и да правятъ, не могатъ да бѫдатъ като Христа. Въ какво не могатъ да бѫдатъ като Христа? Въ послушанието ли или въ страданията не могатъ да бѫдатъ като Него? Споредъ мене, всѣки човѣкъ може да бѫде като Христа и въ послушанието си, и въ страданията. Щомъ е подобенъ на Него въ тия две положения, той ще има и славата на Христа. Не е въпросъ по сила да е като Христа, но по готовность и изпълнение. На всѣки човѣкъ е дадено да носи споредъ силата си, но да носи съ търпение и любовь.

Ние не говоримъ за количеството на добродетелитѣ, но за тѣхното качество. Запримѣръ, едно житно зърно има качествата на всички житни зърна, но не и тѣхната сила. Обаче, ако всичкото жито въ свѣта изчезне, това житно зърно може да го възстанови.

Следователно, когато казваме, че човѣкъ може да бѫде като Христа, разбираме по качество, вѫтрешно, а не по количество. Който е работилъ съзнателно върху себе си, въ бѫдеще ще го изпратятъ на земята съ мисия, да спасява човѣчеството. Какъ ще постѫпи той, това ще узнае отъ Божествената книга. Той ще отвори тази книга и ще започне да чете, че нѣкога, въ далечното минало, е живѣлъ единъ Великъ Учитель на земята, дошълъ съ единствената цель да помага на човѣчеството и да го спаси, но вмѣсто благодарность, Той се намѣри на кръста, подиграванъ отъ римскитѣ войници. Следъ възкресението Му мнозина Го последваха и днесъ има около 500 милиона последователи. Едни отъ тѣхъ вѣрватъ въ Него, други се съмняватъ още, вследствие на което сѫ създали голѣма каша отъ коментарии и философски заключения. Като проследи пѫтя на Христа, той ще разбере, какво го очаква. Който иска славата и придобивкитѣ на Христа, трѣбва да мине презъ Неговитѣ опитности, презъ Неговия животъ.

И тъй, да познаете Христа, това значи, да минете презъ Неговитѣ страдания. Щомъ минете презъ страданията на Христа, безъ да се помрачи съзнанието ви, това значи, че сте познали Бога. Единствениятъ пѫть за познаване на Бога и на Христа е пѫтьтъ на страданието. Да приемешъ страданието съ радость, съ будно съзнание и търпение, това значи, че е дошълъ моментътъ на твоето пробуждане. Пробуждането на човѣшкото съзнание подразбира връзка на човѣка съ Бога. Само тогава човѣкъ може да каже: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

Коя е основната мисъль въ днешната лекция? Основната мисъль е, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ въ убежденията си, при никакви условия да не се промѣня. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като златото. Какво означава думата „злато“? Въ български езикъ думата „злато“ се пише съ петь букви. Значи, то е съставено отъ петь елемента: буквата „з“ означава законъ за растене, за размножаване; буквата „л“ означава стремежи кѫмъ Бога; буквата „а“ — бременность сѫ идеи; буквата „т“ означава преодоляване на мѫчнотиитѣ въ живота; буквата „о“ — оформяване на човѣшката глава. На английски езикъ злато се пише съ четири букви — gold. Буквата "g" съ опашката надолу, означава пущане корени дълбоко въ земята. Буквата „о“ показва, че човѣкъ трѣбва да има добре оформена глава, за да може да се справи съ условията на живота и да мисли право. Буквата „l“ е кука, съ която човѣкъ може да тегли нѣщата отдолу нагоре. Буквата „d“ е подобна на „а“. Тя показва, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, ученъ, да разполага съ идеи, за да задържи богатството си въ касата.

Знанието, което днесъ придобивате, не трѣбва да бѫде въ противоречие съ сегашния ви животъ. Що се отнася до ония чужди желания, които внасятъ смущения и безпокойства у васъ, тѣ непремѣнно ще се разколебаятъ предъ новото знание. Обаче, това не трѣбва да ви обезсърдчава. По този начинъ вие ще различавате неестественитѣ желания отъ естественитѣ и ще се освободите отъ тѣхъ. Противоречията, които разумниятъ свѣтъ внася въ човѣка, оправятъ пѫтя му, но не го объркватъ. Не се безпокойте, дали сте въ правия пѫть. Следвате ли Христа, вие сте въ правия пѫть. Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Какъ ще познаете, че сте въ пѫтя, който Христосъ сочи на човѣка? Като обичате Христа, вие ще Го познаете. Щомъ познавате Христа, ще познаете и пѫтя, по който ви води. За да познаете нѣкого, вие трѣбва да го обичате. Какъ познавате хубавата вода? Като я опитате. Какъ познавате слънцето? Като го опитате. Какъ познавате Бога? Като Го опитате. Казано е въ Писанието: „Опитайте ме и ще познаете, че съмъ благъ“. По кой начинъ можете да опитате Бога? Много начини има, по които можете да Го опитате и то не само веднъжъ, но много пѫти. Вие ще Го опитате, но и Той ще ви опита.

Като казвамъ, че и вие ще бѫдете изпитани, имамъ предъ видъ страданията. Чрезъ страданията човѣкъ се изпитва и калява. Ако използува разумно страданията, човѣкъ се повдига и облагородява. Не ги ли използува разумно, той се понижава и въ края на краищата, изгубва живота си. Изгуби ли живота си, човѣкъ спира своето развитие и отъ него остава само едно голо съзнание, че нѣкога е сѫществувалъ, живѣлъ, радвалъ се и страдалъ, но нищо не е придобилъ. Той съзнава нѣщо за себе си, но се чувствува самъ въ пространството, безъ свѣтлина и почва подъ краката си. Страшно е да изпадне човѣкъ въ това положение! Нѣкои философи считатъ това положение за нѣщо високо, но тѣ се лъжатъ. Едно нѣщо е, ако човѣкъ е надрасълъ обикновенитѣ условия на живота и се е освободилъ отъ всичко преходно, а съвсемъ друго е преждевременно да се лиши отъ тѣлото си, отъ всички възможности и условия за развитие. Това положение е подобно на семка, лишена отъ почва, отъ свѣтлина, отъ вода и отъ въздухъ.

Казано е въ Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Това се отнася за онѣзи, на които очитѣ и ушитѣ сѫ отворени, да виждатъ и да чуватъ това, което обикновенитѣ хора не виждатъ и не чуватъ. Защо обикновениятъ човѣкъ, който има очи и уши, не вижда и не чува? Защото не е развилъ духовното въ себе си. Следователно, докато не разбере материалния животъ, човѣкъ не може да разбере духовния. Като развие духовния елементъ въ себе си, очитѣ и ушитѣ му ще се отворятъ, и той ще разбере едновременно и физическия, и духовния свѣтъ. За да ни се изяви, Богъ трѣбва да слѣзе въ материалния свѣтъ. Значи, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото. Ето защо, за да се развивате правилно, не се оплаквайте отъ страданията, отъ мѫчнотиитѣ си, но радвайте се, че имате привилегията да страдате заедно съ Бога. Макаръ и великъ, и Богъ страда, не като човѣка, но по свой начинъ. Голѣмо е страданието на Бога, като гледа, какъ нѣкой човѣкъ губи всички условия и възможности за развитието си. Той може да го ограничи по нѣкакъвъ начинъ, да не грѣши, да не изразходва дадения му капиталъ, но това е насилие. Богъ иска, човѣкъ да се обърне съзнателно къмъ Него и да изпълнява волята Му. Това е въ интереса на самия човѣкъ. Ако не изпълнява волята Божия, човѣкъ изпълнява волята на сѫщества, които иматъ желание да го изчерпятъ напълно, да отнематъ живота му. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ ония, които отниматъ и живота, и душата на човѣка“. Да се жертвува човѣкъ за Бога е едно, да се жертвува за грѣшника е друго; да угажда на хората е едно, да угажда на Бога е друго.

Като ученици, отъ васъ се иска характеръ, да проявите търпение, да понасяте мѫчнотиитѣ и страданията съ радость. Това не значи, да правите неестествени усилия. Свободни и естествени трѣбва да бѫдете въ проявитѣ си. Дойдете ли до свободата, трѣбва да бѫдете разумни, да пазите, както своята свобода, така и свободата на своя ближенъ. Ако отидешъ при приятеля си, който живѣе въ стаичка отъ петь - шесть квадратни метра вмѣстимость, не влизай вѫтре, но спри се предъ отворения прозорецъ на стаичката му и оттамъ се разговаряйте. Влѣзешъ ли въ стаичката му, той ще изгуби свободата си. Ако има хлѣбъ едва за себе си, не искай отъ него да те нахрани. Като види, че не може да задоволи глада ти, той ще се притѣсни, ще изгуби свободата си.

Често хората сами си създаватъ страдания. Защо? Защото не разбиратъ законитѣ на свободата. Който разбира тия закони, предпочита той самъ да страда, отколкото близкитѣ му. Това е пѫтьтъ на ученика. Ако иска да бѫде ученикъ, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближнитѣ си. Ако нѣкой е много общителенъ и словоохотливъ, трѣбва да пази свободата на другитѣ хора. Той има желание да говори много, но хората около него сѫ чиновници, бързатъ за работа. Като знае това, той трѣбва да ги задържи само петь минути, да бѫде доволенъ на малкото. Каквото каже въ петтѣ минути, да благодари и за това.

Ето и азъ мога съ нѣколко мисли да изкажа всичко, което говорихъ въ единъ часъ. Ще кажа: Човѣкъ трѣбва да има просвѣтено съзнание, въ което да влизатъ три важни елемента — любовь, мждрость и истина. Човѣкъ трѣбва да има характеръ. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдатъ ли страданията въ живота му, да ги носи съ търпение и любовь.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

3. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...