Jump to content

1930_11_19 Основа на живота


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Основа на живота

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

Чете се темата: „Какъ да се обичаме?“

Тема за следния пѫть: „Най-силното чувство на физическия животъ и най-силното чувство въ духовния животъ“.

Често хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде младъ, да не губи младостьта си и да я оценява. Това е вѣрно само за човѣка, но не и за всички нѣща. Ако питате цигуларя, каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човѣка е добре да бѫде младъ, за цигулката е добре да бѫде стара. За каква младость говори човѣкъ? Да бѫде толкова младъ, че да лежи въ люлката си, да плаче и да заповѣдва съ своя плачъ на майка си? Въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Да бѫде човѣкъ младъ, както Христосъ разбира, има смисълъ. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И азъ казвамъ: Станете разумни деца, за да влѣзете въ Царството Божие.

Като говоримъ за младостьта, ние имаме предъ видъ физическата младость, защото сѫществува и духовна младость. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде физически младъ и чистъ, като детето, а духовно — старъ, т. е. разуменъ. Да станешъ като дете, това не значи, да се вдетенишъ, но да запазишъ своята чистота и стремежъ къмъ придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се отъ всичко, което го обикаля; и стариятъ задава въпроси, но въпроситѣ имъ се различаватъ. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Стариятъ, следъ като е живѣлъ и опиталъ нѣщата, задава въпроситѣ: Защо сѫществуватъ злото и доброто? Защо сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията? Ако детето задава такива въпроси, тѣ сѫ на мѣсто. Стариятъ, обаче, не трѣбва да задава такива въпроси.

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.Това значи, да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Да бѫдешъ господарь на себе си, това не значи, че трѣбва да си заповѣдвашъ, но да се самовъзпитавашъ. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповѣдватъ на детето, но съ това тѣ допринасятъ нѣщо ценно за самото дете. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ господарь на своитѣ мисли и чувства, ти трѣбва да имашъ къмъ тѣхъ майчински отношения. Нѣмашъ ли такива отношения, ти ще осакатишъ ума и сърдцето си.

Като не могатъ да управляватъ мислитѣ и чувствата си, хората сами се осакатяватъ. Когото срещнете днесъ, непремѣнно ще видите въ него поне една осакатена мисъль, или едно осакатено чувство. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е осакатилъ въ известно направление. По осакатенитѣ мисли и чувства на човѣка се сѫди за неговата интелигентности и доброта. Ако човѣкъ е осакатилъ своитѣ мисли и чувства, които сѫ толкова близо до него, можете да си представите, какви ще бѫдатъ отношенията му къмъ другитѣ хора. Отношението на човѣка къмъ неговитѣ мисли и чувства опредѣля неговия моралъ. Какъ можете да наречете мораленъ човѣкь онзи, който е осакатилъ мислитѣ и чувствата си? Човѣкъ се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. Запримѣръ, какво ще стане съ стомаха на човѣка, ако въ продължение на два часа му даде два богати, пищни обѣда? Като се нахрани единъ пѫть, човѣкъ трѣбва да даде на стомаха си поне три - четири часа почивка и следъ това да пристѫпи къмъ второ ядене. Яде ли много и често, стомахътъ му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахътъ е слуга на човѣка, но той трѣбва да се отнася къмъ него майчински, съ любовь. Не постѫпва ли така, стомахътъ престава да работи.

Значи, една отъ причинитѣ за осакатяването на човѣка е пресищането. Този законъ е валиденъ не само за физическия, но и за умствения и сърдечния животъ на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ е органъ за възприемане на мисъльта. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които хранятъ мозъка му. Само чиститѣ и свѣтли мисли хранятъ мозъка. Низшитѣ и отрицателни мисли тровятъ мозъка. Тъй щото, когато нѣкой казва, че може да мисли, както иска, той се самоизлъгва. Човѣкъ не може да мисли, както иска. Той не трѣбва да храни мозъка си съ безразборни мисли, както не може да храни стомаха си съ несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навънъ. За да подържа хармонията на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ чисти чувства, дробоветѣ си — съ чистъ въздухъ и стомахътъ си — съ чиста, здравословна храна.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да иматъ успѣхъ въ живота си. За да постигнатъ това, тѣ трѣбва коренно да се преобразятъ. Не могатъ ли да измѣнятъ живота си, тѣ не могатъ да направятъ връзка съ Първата Причина, отъ която зависи тѣхниятъ успѣхъ и щастие. Да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него. Да има успѣхъ въ живота си, това зависи отъ Бога. Като не разбиратъ тѣзи отношения, хората се силятъ да постигнатъ желанията си, като не знаятъ, че успѣхътъ имъ зависи отъ Бога. Щомъ не успѣватъ въ своитѣ работи, тѣ се разочароватъ, обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Запримѣръ, нѣкой иска да стане министъръ. Отъ него ли зависи това, или отъ хората? За да успѣе въ желанието си, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, да има предъ видъ интереситѣ на своитѣ избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателитѣ ще го приематъ за министъръ. Ако не отговаря на тия условия, тѣ нѣма да го избератъ. Както виждате, успѣхътъ на човѣка въ известно направление не е въ негови рѫце. Обаче, да бѫде човѣкъ добъръ, това зависи отъ него.

Хората сѫ размѣстили нѣщата въ живота си, вследствие на което и животътъ имъ е обърканъ. Тѣ очакватъ на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успѣха въ живота имъ, тѣ мислятъ, че това зависи отъ тѣхъ. Тъкмо обратното е вѣрно. Горко на онзи, който очаква добротата отвънъ. Добротата е въ самия човѣкъ. Отъ него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Безъ доброто човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, не може да бѫде и мораленъ. Доброто е мѣрка на нѣщата. Доброто прави човѣка свободенъ въ отношенията си съ хората, а сѫщевременно му дава разположение за работа. Да направишъ едно добро, това не значи, да притежавашъ доброто. Защо? Защото днесъ можешъ да направишъ добро, а на другия день — зло. Въ сѫщность, доброто е нѣщо неизмѣнно. Който е поставилъ доброто за основа на своя животъ, той не може да се мѣни: единъ день да прави добро, а на другия день — зло.Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че нѣкаква външна сила е действувала върху нея и вложила въ проявитѣ й нѣщо чуждо. Обаче, по естество ябълката си остава неизмѣнна.

Като не разбиратъ причината за сладкия и киселъ вкусъ на ябълката, хората дѣлятъ нѣщата на добри и лоши, вследствие на което сами попадатъ въ областьта на злото. Какво ще кажатъ житнитѣ зърна, които се намиратъ въ хамбара? Ако иматъ съзнание, тѣ ще започнатъ да се оплакватъ едни отъ други. Долнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ горнитѣ, че ги натискатъ. Горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ студа и т. н. За да не прониква влагата между вѫтрешнитѣ зърна, господарьтъ взима единъ прѫтъ и ги разбърква: долнитѣ зрънца ще заематъ мѣстата на горнитѣ, а горнитѣ — мѣстата на долнитѣ. Въ този случай горнитѣ ще бѫдатъ недоволни отъ долнитѣ и ще се оплакватъ, че имъ е тѣсно. Еднитѣ ще казватъ за другитѣ, че сѫ лоши. Въ сѫщность, и еднитѣ сѫ толкова добри и лоши, колкото и другитѣ. Външнитѣ условия ги заставятъ да бѫдатъ добри или лоши. По естество, обаче, тѣ сѫ добри. Такова е отношението и на хората едни къмъ други. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ поставятъ злото тамъ, дето не сѫществува, и сами се натъкватъ на противоречия.

Следователно, за да се справите съ злото, вие трѣбва да поставите доброто като основа на вашия животъ. Не е въпросъ да бѫдете добри, но да проявите доброто, което е вложено въ васъ. По естество човѣкъ е добъръ.  Не гледайте на доброто като на нѣщо механическо, но като на качество, вложено отъ самата природа. Запримѣръ, златото е благороденъ металъ. То се характеризира съ свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено отъ самата природа, и никаква сила не е въ състояние да го измѣни. Значи, и доброто въ човѣка не се измѣня. То е Божествено свойство, вложено отъ разумната природа. Съзнае ли това качество въ себе си, човѣкъ може да каже, че е произлѣзълъ отъ Бога. Каже ли за себе си, че е лошъ, а същевременно подържа идеята, че е излѣзълъ отъ Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човѣкъ да е лошъ и да произлиза отъ Бога. Добриятъ човѣкъ е здрава стомна, а лошиятъ — пукната. Добриятъ е доволенъ отъ живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото се налѣе въ стомната му, не изтича навънъ. Лошиятъ, обаче, боледува, обезсърдчава се, защото нищо не може да задържи въ стомната си. Слушате този човѣкъ да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа въ стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хлѣбъ е нужно на културния човѣкъ за единъ обѣдъ? Най-много четвъртъ килограмъ. Ако нѣкой изяжда на едно ядене половинъ килограмъ, това показва, че двама души живѣятъ въ него; ако изяжда три четвърти отъ килограма, трима души живѣятъ въ него; ако изяжда цѣлъ килограмъ, четири души живѣятъ въ него. Тъй щото, една отъ причинитѣ да не може човѣкъ да задържа въ себе си това, което природата влага въ него, е или пукнатата му стомна, или присѫтствието на неканени гости въ него. Когато получава Божественитѣ блага, човѣкъ трѣбва да бѫде самъ, а като ги възприеме и обработи въ себе си, той трѣбва да бѫде готовъ да дава и на другитѣ, но доброволно.

И тъй, помнете: Щомъ живѣе въ Бога,  човѣкъ е добъръ. Щомъ е добъръ, той знае, че свѣтътъ, въ който е дошълъ да се учи, е разуменъ. Когато човѣкъ е добъръ и съзнава, че свѣтътъ е разуменъ, той се радва на успѣхи въ живота си? Когато човѣкъ проявява доброто, Богъ осигурява неговия успѣхъ; когато човѣкъ прави усилия да успѣва, тогава Богъ се занимава съ неговото добро. Човѣкъ трѣбва да прави голѣми усилия, за да успѣва въ работитѣ си, а за да бѫде добъръ, не се изисква отъ него много енергия. И децата могатъ да бѫдатъ добри. Нѣма сѫщество на земята, което не може да бѫде добро. Обаче, дойдете ли до успѣха, въпросътъ седи другояче. И боговетѣ, и възвишенитѣ сѫщества не могатъ лесно да осигурятъ своя успѣхъ. Мѫчно нѣщо е човѣкъ да има успѣхъ въ живота си. И гениалнитѣ хора не могатъ да се похвалятъ съ успѣхъ въ работитѣ си. Защо? Защото успѣхътъ е въ рѫцетѣ на Бога, а доброто — въ човѣшки рѫце. Най-лесната работа е да бѫде човѣкъ добъръ. Да станешъ милионеръ, това не значи, че си успѣлъ въ живота си. Защо? Защото днесъ си милионеръ, а утре изгубвашъ милионитѣ си.

Истинскиятъ успѣхъ подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човѣкъ я занася съ себе си и на онзи свѣтъ. Сѫщото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо, това, което Богъ е вложилъ въ човѣка, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповѣдвате на хората, не имъ казвайте, че трѣбва да бѫдатъ добри, но казвайте имъ, да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Въ нѣкои окултни школи се проповѣдва на ученика да усилва волята си. Тѣ мислятъ, че волята прави човѣка силенъ. Това е механическо разбиране на нѣщата. Силната воля не прави човѣка силенъ.Не е силенъ онзи, който разполага съ машини и съ различни инструменти. Сила, която иде отвънъ, не е трайна. Ако силата на човѣка не иде отвѫтре, отъ Божественото въ него, тя лесно се губи. Колкото и да е голѣма силата на човѣка, той трѣбва да знае, че тя е колективна, т. е. резултатъ на много сѫщества. Доброто, интелигентностьта, силата на човѣка сѫ колективни. Хиляди и милиони сѫщества сѫ работили преди него въ това направление. Дойде ли деньтъ на разплата, тогава ще видите, каква часть отъ силата, интелигентностьта, добротата сѫ ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За васъ ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.

Като знаете това, не се хвалете съ чуждъ трудъ и съ чужди придобивки. Дали сте философъ, ученъ, музикантъ или художникъ, знайте, че голѣма часть отъ вашия умственъ и духовенъ капиталъ, съ който днесъ работите, принадлежи на хиляди работници преди васъ. Ако вие държите въ съзнанието си тази мисъль и работите съ смирение, тѣ нѣма да оттеглятъ капитала си отъ вашата банка. Нѣмате ли съзнание за тѣхната работа и се гордѣете съ това, което днесъ представяте, тѣ могатъ да оттеглятъ капитала си отъ васъ и ще ви оставятъ само съ вашето. Тогава ще разберете, какво представя човѣкъ, изоставенъ отъ всички свои близки и познати. Ето,човѣкъ има петь пръста на рѫката си, но не е собственикъ на никой отъ тѣхъ. Запримѣръ, Юпитеръ е създалъ показалеца, Сатурнъ — срѣдния пръстъ, Слънцето - безименния, Меркурий — малкия. Палецътъ пъкъ е създаденъ отъ Юпитеръ и Венера. Създаването на пръститѣ представя единъ митъ, задъ който се крие велика истина. Ще кажете, че между Юпитеръ и Венера сѫществуватъ любовни отношения. За каква любовь говорите вие, не зная; ако говорите за Божествената любовь, въ нея нѣма нищо опасно. Обаче, човѣшката любовь носи страдания и разочарования за човѣка.

Като ученици, стремете се къмъ Божествени нѣща, а не къмъ човѣшки. Божественитѣ нѣща не се развалятъ, а човѣшкитѣ се развалятъ. Въ човѣшкия животъ има влюбване и разлюбване, а въ Божествения има трайни, вѣчни отношения. Въ Божията Любовь нѣма никаква промѣна. Следователно, ако нѣкой човѣкъ ви разлюби, радвайте се, че сте научили истината. Разлюбването показва, че той е вложилъ капитала си въ вашата банка. Щомъ забогатѣе, той изважда капитала си заедно съ лихвитѣ, които е придобилъ. Значи, въ неговата любовь е имало нѣщо користно. Той искалъ да спечели нѣщо. Който дава пари подъ лихва, иска да спечели нѣщо. Но и онзи, който взима паритѣ, сѫщо иска да печели. Нищо лошо нѣма въ желанието на човѣка да печели, но той трѣбва да знае това и да не се самоизлъгва. Разумниятъ се ползува отъ своя капиталъ, както и отъ капитала на своя ближенъ. Неразумниятъ изяжда, освенъ своя капиталъ, още и капитала на своитѣ ближни. Който влага капитала си въ банката на неразумния, всѣкога страда. Човѣкъ е банка, въ която близкитѣ му внасятъ своитѣ капитали, но и той внася своя капиталъ въ банкитѣ на своитѣ близки. Това е естествено отношение между хората. Страшно е, обаче, когато човѣкъ дава ключоветѣ отъ своята банка на слугитѣ си, тѣ да разполагатъ, както разбиратъ. Какво става съ такава банка? Въ скоро време смѣткитѣ се объркватъ, и банката пропада.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не пропадне неговата банка? Всѣки день той трѣбва да преглежда състоянието на своя капиталъ, да знае, съ какво разполага. Всѣка нова мисъль, всѣко ново чувство, които влизатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка, представятъ капиталъ, на който той може да разчита. Всѣко добро чувство, всѣка свѣтла мисъль носятъ радость и благословение за човѣка. Изгуби ли ги, човѣкъ започва да страда. Добриятъ приятель е благословение за човѣка. Изгуби ли приятеля си, той скърби за него. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ такива мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Радость, която се явява и изчезва, не е истинска. Сѫщото се отнася и до скръбьта.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положително знание, отъ положителна философия за живота, съ които могатъ да работятъ. Религиозниятъ ще каже, че Богъ е Любовь, и Той всѣкога ще му помага. Всѣки учитель и професоръ се интересува отъ ученика си дотолкова, доколкото той е работливъ и способенъ. Учительтъ не може да работи за неспособния и мързеливъ ученикъ. За добрия и способенъ човѣкъ Богъ отваря вратата си, приема го при себе си и започва да му открива всички тайни, които го интересуватъ. Богъ му предава уроцитѣ на живота, за да бѫде готовъ нѣкога и той да помага на по-малкитѣ си братя. Като помага на добритѣ хора, Богъ ги прави работници и слуги на по-слабитѣ отъ тѣхъ, но никога не имъ дава високи и завидни служби. Ако нѣкой желае да стане царь, и това му се дава, но го оставятъ да носи последствията на своето царуване. Всички грѣшки, които направи презъ време на царуването си, ще се стоварятъ върху гърба му. Хиляди години трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, докато се освободи отъ тѣхъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ царь. Нѣкой мислятъ, че Богъ е силенъ, любещъ и ще изправи погрѣшкитѣ имъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Кой каквото е нарушилъ, самъ ще го изправи. Всѣки самъ ще изправи погрѣшкитѣ си. Всѣки самъ ще оправи обърканитѣ си смѣтки. Богъ е съвършенъ, никога не грѣши и не обърква работитѣ. Понеже е казано въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, като Отца си, следователно, той самъ трѣбва да изправи живота си, да придобие първоначалната си чистота. Ако искате да знаете, какво значи чистъ животъ, какво значи права мисъль и какво — възвишено и благородно чувство, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Той ще ви научи, какъ да творите и да съграждате живота си.

Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже мислятъ по новъ начинъ, а чувствуватъ и действуватъ по старъ начинъ. Или, чувствуватъ по новъ начинъ, а мислятъ и действуватъ по старъ начинъ. Значи, между ума, сърдцето и волята имъ нѣма хармония. Благодарение на разногласието въ тѣхния вѫтрешенъ животъ, тѣ се пресищатъ. Страшно е, когато човѣкъ дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човѣкъ все ще се натъкне на нѣкакъвъ конфликтъ въ себе си. Пресищането внася осакатяване въ известни области на човѣшкия организъмъ. За да не попадне въ закона на пресищането, човѣкъ не трѣбва да желае повече нѣща отъ тѣзи, които има. Той трѣбва да бѫде благодаренъ на това, което има, поне за даденъ моментъ. Ако го сполети нѣкакво зло, той трѣбва да благодари, че не е по-голѣмо. Сѫщиятъ законъ важи и за доброто. Дойде ли ти нѣкакво добро, не пожелавай да бѫде по-голѣмо. Бѫди еднакво благодаренъ и на доброто, и на злото, които въ даденъ моментъ сѫ те посетили. Радвай се, че не сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва. Човѣкъ еднакво може да носи и голѣмата скръбь, и голѣмата радость. Когато слънцето изгрѣва, свѣтлината му постепенно се увеличава; когато ученикътъ започва да учи музика, той постепенно се развива и проявява.

Следователно, не пожелавайте изведнъжъ да се проявите въ известна область; не желайте изведнъжъ да станете музикантъ, ученъ, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостьта въ тѣхната пълнота. Започнете отъ малкото и постоянно прибавяйте къмъ него нѣщо ново. За човѣка е важно да постоянствува, да расте безъ прекѫсване, а кога ще стане великъ, това не е важно. Всѣки день, всѣки животъ прибавяйте по малко къмъ основния капиталъ на своята банка. Животътъ е вѣченъ и непреривенъ. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъжъ, но желайте всѣко нѣщо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо сѫ нужни още хиляда години, радвайте се и на това. Какъвъ смисълъ има въ това, да придобиете известно благо преждевременно? Всѣко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: Какво да правимъ, докато дойде благото, къмъ което се стремимъ? Много просто. Ако сте въ болница и очаквате новъ животъ, пъленъ съ здраве и сили, вие трѣбва да се откажете отъ болничния си халатъ, отъ приборитѣ, съ които сте си служили, отъ прислугата, която е гледала на васъ, като на болни хора, и да излѣзете вънъ, на свобода, на чистъ въздухъ, на свѣтлина и просторъ. Не съжалявайте за старитѣ дрехи, нито за болничнитѣ прибори. Турете всичко настрана, далечъ отъ себе си, и влѣзте въ новия животъ, при новитѣ условия, дето ви очакватъ нови блага и постижения.

Днесъ повечето хора сѫ болни, физически или морално. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате аномалии. Срещне ли ви нѣкой боленъ, веднага ще ви запита, какъ да се лѣкува. Право е желанието на болния да се лѣкува. Какво трѣбва да прави здравиятъ? Здравиятъ трѣбва да работи. Той трѣбва да вземе мотиката си и да отиде на лозето, или на нивата, да работи. Още съ изгрѣването на слънцето той трѣбва да е готовъ за работа. На здравитѣ казвамъ: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравиятъ не приеме новитѣ идеи и не ги приложи въ живота си, никакво благо не го очаква. Безъ новитѣ идеи човѣкъ не може да разбере Божествения животъ. Болниятъ пъкъ трѣбва да прави усилия да се освободи отъ болестьта си и да посвети живота си въ служене на новото и на великото. И здравиятъ, и болниятъ могатъ да се освободятъ отъ противоречията си само чрезъ служене на Бога.

Религиознитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а свѣтскитѣ — съ знанието си. Каква вѣра и какво знание е това, при които човѣкъ живѣе въ недоволство, страхъ, въ съмнение и подозрение? Това не е никаква вѣра, никакво знание. Истинската вѣра и истинското знание изключватъ всичко отрицателно отъ човѣка. Срѣщате единъ вѣрващъ човѣкъ и го слушате да говори за нѣкого, че не го харесва. Какво не харесва на този човѣкъ? За да има право да не харесва нѣщо въ другитѣ хора, преди всичко човѣкъ трѣбва да се вгледа въ себе си, да види, добро ли е всичко въ него. Както ти не харесвашъ себе си и се търпишъ, така трѣбва да търпишъ и другитѣ хора. Затова, още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се запита: здравъ ли съмъ, или боленъ? Ако си здравъ, благодари на Бога за здравето и започни да работишъ. Ако си боленъ, потърси начинъ да си помогнешъ. Ако пъкъ си билъ боленъ и си оздравѣлъ, тури далечъ отъ себе си всички дрехи и сѫдове, съ които си услужвалъ, и вземи чисти и нови. Болестьта е старото въ живота, за което Христосъ е казалъ: „Не туряйте ново вино въ стари мѣхове“.

 Основната мисъль на тази лекция е доброто, като основа на живота. Доброто е вложено въ всѣки човѣкъ, но той трѣбва да го прояви. Дръжте въ ума си мисъльта, че по естество човѣкъ е добъръ. Ако проявява лошото въ себе си, причината се крие или въ недоимъка, или въ изобилието.Изпадне ли въ едно отъ тия състояния, човѣкъ се натъква на горчиви чувства въ себе си и става лошъ. Ако на една богата трапеза сѫ поканени десеть души, тѣ трѣбва да бѫдатъ доволни отъ обѣда. Доволни ли сѫ въ сѫщность? При голѣмото изобилие, въ което се намиратъ, тѣ пакъ оставатъ недоволни. Защо? Защото всѣки иска да бѫде на първо мѣсто, най-близо до домакина. Щомъ не сѫ близо до домакина, тѣ се чувствуватъ огорчени. Тѣ считатъ, че домакинътъ не имъ е отдалъ нужното уважение. Ако поставите човѣка физически близо до васъ, това не значи, че го уважавате. Физическата близость не опредѣля достойнството на човѣка.

Сегашнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Като сѫ изопачили мисъльта си, тѣ сѫ вложили въ живота си такива разбирания, отъ които сами се спъватъ. Следъ като сѫ пренебрегнали доброто въ себе си, хората започнали да се стремятъ къмъ богатство, сила, знание, съ единствената цель да спечелятъ уважението на окрѫжаващитѣ. Това е неразбиране на нѣщата. Външното богатство, сила и знание не могатъ да замѣстятъ доброто. Външнитѣ нѣща внасятъ натрупване въ човѣка, но всѣка материя, която се трупа върху човѣка, по-скоро е тежесть, отколкото нѣкакво благо. Ако човѣкъ е само външно богатъ, а не и вѫтрешно, той не може да се нарече добъръ. Добротата подразбира вѫтрешно богатство. Добриятъ човѣкъ може да бѫде богатъ, но богатиятъ не може всѣкога да бѫде добъръ. Добриятъ човѣкъ има условия да бѫде и ученъ, и силенъ, и богатъ, но богатиятъ не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатиятъ, силниятъ, учениятъ човѣкъ може да бѫде и добъръ, но това сѫ щастливи съвпадения. Обаче, добриятъ човѣкъ всѣкога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. Отъ него зависи да постигне всичко, което желае.

Следователно, доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията въ живота показватъ, че хората живѣятъ още съ своята крива философия. Щомъ измѣнятъ разбиранията си, и противоречията ще изчезнатъ. Слушате нѣкой да казва, че като забогатѣе, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране. Богъ не се нуждае отъ вашето богатство. Той самъ е богатъ, всичко въ свѣта е Негово. Той не се нуждае нито отъ силни, нито отъ учени хора, защото силата, знанието сѫ въ Него. Той се нуждае отъ добри хора. Кѫдето и да види доброто, Богъ го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излѣзло отъ Бога. По доброто Богъ познава своитѣ чада. Той има довѣрие само на добритѣ хора. Щомъ съзнава своята доброта, човѣкъ дава пѫть на Бога въ себе си. Той знае, че Богъ живѣе въ него. Дето Богъ присѫтствува, тамъ е и знанието, и силата, и успѣхътъ. Като знаете това, проявете доброто въ себе си, за да влѣзе Богъ въ васъ. Дръжте тази мисъль въ ума си и стремете се всѣкога да проявявате доброто, което е вложено въ васъ. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Даже и стомната не се пълни изведнъжъ съ вода. Ако вземете малка стомна, съ вмѣстимость отъ три литри, и започнете да я пълните отъ нѣкое слабо изворче, ще ви отидатъ най-малко три минути. Три минути правятъ 180 секунди. Вие знаете, че въ една секунда свѣтлината изминава разстояние 300 хиляди километра. Какво разстояние ще измине свѣтлината за 180 секунди? Значи, докато напълните вашата малка стомна съ вода, свѣтлината ще бѫде на грамадно разстояние отъ васъ.

Стомната, въ която човѣкъ налива вода, трѣбва да бѫде здрава, да издържа на външното налѣгане и на вѫтрешното напрежение. Стомната представя човѣшкия организъмъ, а водата — животътъ, който се втича въ човѣка. Налѣгането и напрежението представятъ външнитѣ и вѫтрешни страдания, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плодъ да даде, трѣбва да се посади на нивата, да мине презъ страдания. Ако не иска да мине презъ страдания, житното зърно ще остане на сухо, въ хамбара, но нѣма да израсте. Страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма растене, нѣма развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова и растенето е по-голѣмо. Привилегия е за човѣка да страда. Само добриятъ човѣкъ страда, но не и лошиятъ. Лошиятъ човѣкъ се мѫчи, но не страда. Страданието е нѣщо възвишено и благородно. Ако човѣкъ страда и се ожесточава, той не е разбралъ смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човѣка. Въ срѣдата на това страдание се крие доброто, като ядка, отъ която излиза дървото на новия животъ. Само истинскитѣ страдания иматъ смисълъ.

Като говоря за страданията, казвамъ: Горко на онзи, който не страда. Блаженъ е онзи, който страда. Отъ страданията, презъ които е миналъ човѣкъ, опредѣляме пѫтя, по който е вървѣлъ, и мѣстото, додето е стигналъ. Колкото повече човѣкъ издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигналъ въ пѫтя си. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква отъ страданията, ще знаете, че той не е разбралъ смисъла и красотата имъ. Страданията правятъ човѣка добродетеленъ. Когато човѣкъ мине презъ най-голѣмитѣ страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмѣното Божие лице и ще благодари за всичко, презъ което е миналъ. Само онзи може да види Божието лице, който е миналъ по пѫтя на страданията. И Христосъ не можа да види Божието лице, докато не мина презъ най-голѣмитѣ страдания. Следъ възкресението си, Христосъ се яви на ученицитѣ си и каза: „Не се приближавайте до мене, защото още не съмъ възлѣзълъ при Отца си“. Това показва, че Христосъ трѣбваше да мине презъ страданията на кръста, за да възлѣзе при Отца си. Значи, само онзи, който е страдалъ, може да отиде при Отца си. Привилегия е за човѣка да страда, за да види лицето на Бога. Ако не страда, вратата къмъ Царството Божие ще бѫде затворена за него.д Започне ли човѣкъ да страда, ключътъ на вратата къмъ Царството Божие се завъртва и предъ него се открива широкъ, красивъ свѣтъ.

И тъй, страданието е мѣрка, по която се сѫди за степеньта на човѣшкото развитие. Това не значи, че човѣкъ трѣбва самъ да се натъква на страдания. Това не значи още, че човѣкъ трѣбва съзнателно да се мѫчи. Ние не говоримъ за ненужнитѣ страдания, но за ония, които разумниятъ свѣтъ изпраща на човѣка. Срещнете ли човѣкъ, който може да страда, подайте му рѫката си. На този човѣкъ може всѣкога да се разчита. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които могатъ да страдатъ. Това сѫ новитѣ хора — хората на любовьта. Свѣтътъ не се интересува отъ старитѣ хора, отъ стария Адамъ. Какъ е билъ създаденъ Адамъ преди осемь хиляди години, това не е важно. За насъ е интересенъ новиятъ Адамъ, който ще бѫде направенъ отъ по-фина и чиста материя, а не като тази, отъ която бѣше направенъ стариятъ Адамъ. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, ако не се родите като нови хора, нови типове, не можете да влѣзете въ Царството на Любовьта. Ще кажете: Какви бѣхме едно време! Какви сте били? Като вашитѣ баби и прабаби, като вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще се простите съ вашитѣ стари баби и дѣдовци и ще се стремите къмъ новия типъ — типа на Христа. Какъвто е Христосъ, такива трѣбва да бѫдете и вие.

Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиитѣ си, отъ които да започне златото да тече навънъ. Отъ хиляди години насамъ кесиитѣ ви сѫ затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си въ обръщение. Отворете и крановетѣ на вашитѣ чешми да потече отъ тѣхъ водата, която отъ хиляди години е спрѣна. Кесията на човѣка представя неговото сърдце, а чешмата — неговиятъ умъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за новото, което иде отвънъ. Отворете сърдцата и умоветѣ си за Бога, Той да живѣе въ васъ. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Богъ въ васъ. Чрезъ доброто вие ще създадете вашето бѫдеще. Това значи, да подобри човѣкъ сѫдбата си. Това значи, да даде човѣкъ възможность на Бога да живѣе въ него.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

19 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...