Jump to content

1930_10_08 Вѫтрешни прояви


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Вѫтрешни прояви

Размишление.

Чете се темата: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“.

Тема за следния пѫть: „При какви условия се явяватъ скърбитѣ и страданията?“,

Като пишете темитѣ си, всѣки ще пише това, което самъ е опиталъ и преживѣлъ, а не това, което другитѣ сѫ казали. Щомъ се вглеждате въ своитѣ опитности, вие изучавате живота, не обективно, а субективно. Мѫчно е да се каже, какво представя животътъ обективно. Можете ли да си представите живота въ картини? Казвате за нѣкого, че е жизнерадостенъ, че е пъленъ съ животъ. Какво разбирате подъ думитѣ „жизнерадостенъ, пъленъ съ животъ“? Ако нѣкой човѣкъ се смѣе и се радва на живота, това още не е самиятъ животъ. Смѣхътъ, радостьта сѫ вѫтрешни прояви на живота, но не сѫ самиятъ животъ. И мисъльта е проява на живота, но животътъ не е мисъль. И добротата е проява на живота, но не е животъ.

Тъй щото, каквито качества да изреждате въ човѣка, тѣ още не представятъ самия човѣкъ. Мѫчно можете да си обясните, защо известенъ човѣкъ ви се харесва, а другъ — не. Срѣщате единъ човѣкъ и веднага казвате, че ви е приятенъ. Защо ви е приятенъ, и вие не знаете. Срѣщате другъ и казвате, че ви е неприятенъ. Защо ви е неприятенъ, не знаете. Кое е специфичното, което въ единъ човѣкъ ви харесва, а въ другъ не ви харесва? Казвате, че даденъ човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Коя е причината, първиятъ да бѫде добъръ, а вториятъ — лошъ? При това, забелязали сте, че и най-добриятъ човѣкъ при известни условия не постѫпва добре. И обратно: и най-лошиятъ човѣкъ понѣкога постѫпва добре. Вълкътъ, който минава за жестокъ спрѣмо овцетѣ, къмъ малкитѣ си е нѣженъ и добъръ. Защото лошитѣ прояви на човѣка не представятъ самия човѣкъ. Нито лошото, нито доброто даватъ представа за човѣка. По сѫщина човѣкъ е нѣщо особено, вънъ отъ неговитѣ прояви. Започнете ли да мислите, какво въ сѫщность е човѣкътъ, вие ще заспите. Сѫщо така не може да се мисли за реалностьта. Хората искатъ да си обяснятъ реалностьта съ своитѣ обикновени мѣрки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което нѣкой човѣкъ чувствува, преживѣва и мисли, е специфично негово състояние, то не е мѣродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички.

Нѣкой мисли, че като напише едно стихотворение, или една книга, цѣлиятъ свѣтъ ще се интересува отъ неговата работа. Другъ мисли, че като се обезсърдчи той, всички хора сѫ обезсърдчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което единъ човѣкъ преживѣва, се отнася само до него. Безъ да подозиратъ, съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на несъзнателенъ хипнозъ. Тѣ гледатъ повече съ окото на отрицателния човѣкъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ болка въ крака и казва: Нѣма да оздравѣе моятъ кракъ. — Отде знаешъ това? Кой професоръ ти каза? — Никой не ми е казалъ, но азъ чувствувамъ положенията си. — Това чувствуване, именно, е дошло въ тебе по отрицателенъ пѫть, по пѫтя на несъзнателната хипноза. Другъ нѣкой казва, че чувствува наближаващата смърть. И това е специфично чувствуване. Да умре човѣкъ, това още не значи, да свърши съ живота си. Може нѣкое негово състояние да умре, може нѣкое желание да умре. Когато чувствува нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, дали това, което чувствува, е въ съгласие съ чувствуванията на разумнитѣ сѫщества, които сѫ нагласени въ сѫщата гама съ него. Разумниятъ човѣкъ съпоставя нѣщата.

Съвременниятъ човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината на живота, вследствие на което много нѣща избѣгватъ отъ неговия погледъ, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи.Когато се движи бързо, човѣкъ не вижда дребнитѣ нѣща около себе си. Ако пъкъ се движи съ бързината на свѣтлината, той нѣма да вижда и едритѣ предмети. Високитѣ планини, даже и земята, ще минатъ и заминатъ предъ него, безъ да ги забележи. Той ще вижда само най-голѣмитѣ предмети Колкото по-голѣма е бързината, съ която човѣкъ се движи, толкова по-малко вижда предметитѣ. За неговия погледъ сѫ достѫпни само най-едритѣ и голѣми предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малкитѣ и дребни предмети ставатъ достѫпни за неговия погледъ. Ако си шофьоръ на нѣкой земенъ автомобилъ, ще се движишъ съ умѣрена бързина, да виждашъ и най-дребнитѣ предмети, за да не предизвикашъ нѣкаква катастрофа. Ако си шофьоръ на нѣкой автомобилъ отъ свѣта на свѣтлината, ще се движишъ съ шеметна бързина. Докато е облѣченъ въ плъть, човѣкъ си налага известни ограничения. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да се движи съ тѣлото си съ голѣма бързина. Обаче, съ мисъльта си той може да се движи бързо. Значи, съ тѣлото си човѣкъ се движи съ бързината на биволска кола, съ чувствата си — съ бързината на автомобилъ, а съ мисъльта си — съ бързината на свѣтлината. Това е само за сравнение.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ добъръ, хармониченъ животъ, къмъ красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадатъ хармонични отношения между двама души, преди всичко тѣ трѣбва да се освободятъ отъ всички ония вещества въ себе си, които причиняватъ дисхармония и противоречия въ самия човѣкъ. Тази материя, тѣзи вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободилъ отъ тази материя, човѣкъ не може да очаква никаква хармония въ себе си. Щомъ той не е въ хармония съ себе си, по никой начинъ не може да бѫде въ хармония и съ окрѫжаващитѣ. Тази е причината, поради която, едва се срещнатъ двама души и следъ половинъ часъ се скарватъ. Защо се скарватъ? Черната материя действува между тѣхъ. Обаче, за да се прояви тази материя, непремѣнно трѣбва да има нѣкаква външна причина. Докато не се яви нѣкакъвъ външенъ поводъ, двамата души могатъ да се разговарятъ приятелски. Щомъ се яви външниятъ поводъ, тѣ се скарватъ. Външенъ поводъ може да бѫде богатството, нѣкаква служба и т. н. Запримѣръ, тѣ виждатъ на пѫтя си гърне съ злато. И двамата се спущатъ къмъ гърнето, като месоядни животни къмъ своята жертва, и се скарватъ. Защо? Черната материя въ тѣхъ се проявява. И единиятъ и другиятъ искатъ да притежаватъ гърнето. Всѣки мисли само за себе си. При такива чувства не може да сѫществува никаква хармония.

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да наблюдавате промѣнитѣ, които ставатъ на лицето ви. За тази цель добре е да имате по едно малко огледалце, да се оглеждате. Когато човѣкъ е добре разположенъ, лицето му е свѣтло, линиитѣ му сѫ спокойни. Дойде ли нѣкакво неразположение, чъртитѣ на лицето му се изопватъ, цвѣтътъ потъмнява. Като се погледне въ огледалото, и той самъ не се харесва. Изобщо, всѣко вѫтрешно състояние на човѣка се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяватъ не само върху лицето, но и на цѣлия организъмъ. Когато е добре разположенъ, човѣкъ пѣе добре. Изгуби ли разположението си, той не може да пѣе. Това се отразява върху рѫката на човѣка, поради което, когато е разположенъ, той пише по единъ начинъ; когато е неразположенъ, пише по другъ начинъ. Графологътъ познава по почерка на човѣка, дали е билъ разположенъ, или неразположенъ, когато е писалъ. Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даденъ човѣкъ, но и нацията, къмъ която той принадлежи. Запримѣръ, когато пише буквата "Д", българинътъ започва тънко, постепенно надебелява и свършва пакъ тънко. Това показва неговиятъ характеръ. Той започва работитѣ си добре,съ мекота, после става малко грубъ и на края пакъ омеква. Защо постѫпва така, за това има редъ причини.

Сега ние нѣма да се спираме върху причинитѣ за проявитѣ на хората, но ще спремъ вниманието си върху промѣнитѣ въ състоянията на човѣка. Като наблюдавате движенията на човѣка при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете, има ли самообладание той, или нѣма. Да се самообладава човѣкъ, това не значи, да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вѫтрешно владѣене на силитѣ въ организъма.Представете си, че поставите рѫката си между две жици, въ които тече силенъ електрически токъ. За да не ви засегне тока, вие трѣбва да държите рѫката си абсолютно спокойна, безъ никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на рѫката до жицитѣ, ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на рѫката, въ абсолютенъ покой, вие сте придобили външно самообладание. Ако мръднете рѫката си и усѣтите силата на тока, безъ да трепне единъ мускулъ на лицето ви, вие имате и вѫтрешно самообладание.

Такъвъ човѣкъ проявява самообладание и въ живота си, въ изпитанията и страданията, които му се даватъ. Ако се постави между иглитѣ на умразата, той пакъ ще запази самообладание. Умразата е гѫста, черна материя, която се отразява вредно върху човѣка. Тя го души, ограничава и измѫчва. Който е придобилъ самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организъма си. Не може ли да я трансформира, човѣкъ се отдава на нейното вредно действие. Сѫщото можемъ да кажемъ и за голѣмитѣ радости и скърби, презъ които минава човѣкъ. Тѣ представятъ гѫста материя, която предизвиква голѣмо налѣгане върху човѣка. За да не изгуби съзнанието си, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ.Щомъ изгуби съзнанието си, човѣкъ се лишава отъ опорната точка въ живота си по отношение на самата реалность.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате всички състояния, презъ които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. И тогава, това, което днесъ ви радва, на другия день ще изгуби цената си. Ако радостьта ви е била Божествена, тя никога нѣма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радость вие не трѣбва да скърбите. Физическиятъ животъ е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно съ Божественото, човѣкъ ще изгуби смисъла на своя животъ и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измѣни своя естественъ ходъ на движение. Ако човѣкъ мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на кривъ пѫтъ. Ако пъкъ мисли, че може да измѣни естествения редъ на нѣщата, той пакъ се заблуждава. Каквото прави и мисли, човѣкъ трѣбва да го поставя съ огледъ на разумнитѣ сѫщества. Ако между неговитѣ действия и действията на разумнитѣ сѫщества има известно съотношение, той е на правъ пѫть. Ако си студентъ по химия или физика и влѣзешъ въ лабораторията на своя професоръ, когато прави опити, ти нѣма да го питашъ, защо постѫпва така или иначе, но зорко ще следишъ неговитѣ движения, ще внимавашъ въ това, което прави, и ще гледашъ, кѫде можешъ да му бѫдешъ полезенъ. Презъ време на опита ти можешъ да съгласувашъ действията си съ неговитѣ, безъ никакъвъ разговоръ. Щомъ свърши опита си, професорътъ може да ти даде подробни обяснения, защо е постѫпилъ по единъ или другъ начинъ, какво е получилъ, каква реакция е станала и т. н.

Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ искатъ да разбератъ всички тайни на природата и се бъркатъ въ работи, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че всичко разбира. Не, той разбира нѣщата отчасти. Запримѣръ, той знае, че свѣтлината се движи съ бързина 300 хиляди километра въ секунда, но самъ провѣрилъ ли е това? Ще каже, че ученитѣ сѫ го доказали. Вѣрно е, че ученитѣ сѫ го доказали, но той самъ проучилъ ли е методитѣ, съ които науката е дошла до тия данни? Това не значи, че ние отричаме постиженията, до които науката е дошла, но искаме да кажемъ, че когато нѣкой мисли, че всичко знае и разбира, той трѣбва да признае, че неговитѣ знания сѫ относителни, а не абсолютни. И науката още не е дошла до своята абсолютность. Тя всѣки день прибавя по нѣщо къмъ онова, което е придобила, и постепенно отива къмъ абсолютната истина.

Това сѫ разсѫждения, които въ дадения моментъ нѣматъ нищо общо къмъ нашата задача. Съ каква бързина се движи свѣтлината, това не е важно за насъ. За насъ е важно, че всѣки свѣтлиненъ лъчъ се разпространява въ пространството, както куршумътъ на пушката се отправя къмъ мѣстото, дето човѣкъ го направлява. Както задъ куршума стои разумна сила, която го направлява, така и задъ всѣки свѣтлиненъ лъчъ се крие висше, разумно съзнание. Човѣкъ не мисли за сѫществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които сѫществуватъ между видимия и невидимия свѣтъ. Когато пише, човѣкъ не си дава отчетъ, защо туря една чъртичка горе, а друга — долу, защо нѣкѫде пише тънко, а нѣкѫде — надебелява. Обаче, когато графологътъ разглежда този почеркъ, той прави редъ заключения за характера на човѣка. Нѣкои отъ заключенията му сѫ относително вѣрни, други — по-близки до истината, но и въ двата случая има нѣщо вѣрно. Каквото и да каже графологътъ, както френологътъ и физиономистътъ, всѣкога ще задържатъ нѣщо за себе си. Тѣ оставатъ нѣщо недоизказано. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работитѣ му не вървятъ добре, когато му е тѣсно на душата, той пише съ дребни букви и натѣсно. Щедриятъ пише нашироко, а скъперникътъ — сгѫстено, Той прави економия на хартията. Съ други думи казано: който е расълъ при неблагоприятни условия, той пише стѣгнато, сгѫстено; който е расълъ при благоприятни условия, той се разширява.

Когато си служимъ съ аналогии, не забравяйте, че тѣ сѫ валидни само при известни случаи. Запримѣръ, отивате при единъ знаменитъ професоръ, голѣмъ аристократъ, и носите една интересна книга, която му е необходима. Колкото гордъ и мълчаливъ да е, като види книгата въ рѫката ви, той веднага става любезенъ къмъ васъ, разговаря се, запитва ви по различни въпроси. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той бързо се отдалечава въ кабинета си и забравя за вашето присѫтствие. Значи, неговата любезность къмъ васъ е била само за случая. И момъкътъ или момата се интересуватъ единъ отъ другъ, докато взематъ това, което единиятъ или другиятъ носи въ рѫката си. Ако момата носи въ рѫката си интересна книга за четене, момъкътъ е любезенъ и внимателенъ къмъ нея, докато вземе книгата. Щомъ вземе книгата въ рѫката си, той веднага отива въ своя кабинетъ и започва да чете. Момата стои отвънъ, огорчена и обидена, че момъкътъ не е внимателенъ къмъ нея. Момата трѣбва да знае, че тя не е обектътъ, отъ който момъкътъ се интересува. Главниятъ обектъ за него е книгата. Щомъ вземе книгата, момата нѣма работа при него. Ако започне да се оплаква отъ момъка, че не я обича, момата не разбира нѣщата. Нейната мисия се е състояла въ предаване на книгата. Щомъ предаде книгата на момъка, тя трѣбва да се отдалечи отъ него и да бѫде доволна, че е свършила мисията си. Въ дадения случай момъкътъ е професорътъ, а момата — студентътъ. Студентътъ занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършилъ своята мисия. Професорътъ взима книгата и презъ всичкото време мисли за образа на студента, т. е. на момата, която му я донесла. Той мисли за нея, изучава я, вади си бележки, прави си свои заключения.

Този примѣръ се отнася къмъ всѣки човѣкъ. Вникнете въ неговата красива страна. Човѣкъ се цени дотолкова, доколкото има възможности да внася всѣки день по нѣщо ново въ съзнанието си. Новото, това е книгата, която той носи въ рѫката си; всѣки може да я вземе отъ него и да чете отъ нея. Който може всѣки день да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, той е истински човѣкъ. Той е доволенъ отъ себе си и се радва на своитѣ придобивки. Щомъ е доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Този човѣкъ уважава себе си, но и другитѣ го уважаватъ. За такъвъ човѣкъ се казва, че въ него се е пробудило висшето съзнание, висшето „азъ“. Той е установилъ правилни отношения между висшето и низшето си съзнание. Когато намисли да прави нѣщо, той не бърза: първо се спира въ низшето си съзнание, после се качва въ висшето и оттамъ започва да се разговаря съ дветѣ съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристѫпва къмъ реализиране на това, което е намислилъ, Ако го наблюдавате, въ първо време виждате известно вълнение по лицето му, отъ очитѣ му излиза особена свѣтлина, и той, ту отваря, ту затваря очитѣ си. Щомъ реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, съ една приятна усмивка. Ако презъ времето, докато е решавалъ въпроса, е направилъ нѣкаква погрѣшка, той веднага я изправя. Ще кажете: Може ли такъвъ човѣкъ да прави погрѣшки? Ако нѣкой ученъ работи съ числата отъ едно до десеть, до сто или до хиляда, изключена е възможностьта да прави погрѣшки. Обаче, започне ли да работи отъ едно до милиони, билиони, той все ще направи нѣкакви погрѣшки. Ако нѣкой тури на гърба ви единъ товаръ отъ единъ до десеть килограма, вие можете да го носите. Обаче, ако товарътъ стигне хиляда килограма, невъзможно е вече да го носите на гърба си. Намѣрите ли се подъ тежестьта на този товаръ, вие непремѣнно ще направите погрѣшки. Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате сѫдбата си и т. н.

Както физическитѣ тѣла предизвикватъ налѣгане и тежесть върху човѣка, така и мислитѣ произвеждатъ известна тежесть върху съзнанието на човѣка. Въ този смисълъ, по тегло, мислитѣ биватъ леки и тежки. Нѣкой мисли сѫ много тежки, даже непоносими за човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се кали, да започне първо съ лекитѣ мисли и постепенно да отива къмъ тежкитѣ. Започне ли изведнъжъ съ тежкитѣ мисли, той не може да понесе тежестьта имъ, вследствие на което ще се обезличи. Една отъ тежкитѣ мисли е мисъльта за сѫществуването на Бога. Преди да сѫ разрешили нѣкои леки въпроси, мнозина се заематъ съ разрешаване на мисъльта, сѫществува ли Богъ, или не. Тази мисъль не е достъпна даже за възвишенитѣ и разумни сѫщества, за ангелитѣ, а още повече за обикновенитѣ хора. Който се е опиталъ да разреши този въпросъ, той се е обезличилъ,както се обезличава онзи, който се намира подъ тежестьта на товаръ отъ хиляда килограма. Ако остане живъ отъ тази тежесть на гърба си, дълго време следъ това трѣбва да се лѣкува, докато дойде въ първото си положение.

Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ разрешаване на въпроси, които сѫ близки до васъ, а не съ отвлѣченитѣ и недостѫпни за вашия умъ. Ако си пѣвецъ и влизашъ въ единъ хоръ, ти не трѣбва да се интересувашъ отъ това, дали ще ти опредѣлятъ първо мѣсто между пѣвцитѣ. Първиятъ въпросъ, който може да те интересува, е да опредѣлятъ гласа ти. Следъ това е важно да знаешъ опредѣлено, ако си сопранъ, какъвъ сопранъ, именно: лирически, колоратуренъ, или драматически и т. н. Най-после, следъ като пѣешъ известно време между пѣвцитѣ, ще опредѣлятъ, обикновенъ пѣвецъ ли ще останешъ, или си се отличилъ съ нѣщо особено.

Въ всѣка партия отъ гласове има най-малко по десетина души. За да излѣзешъ пръвъ между десеттѣ, ти трѣбва да имашъ особени качества. Влѣзе ли въ разумната природа, човѣкъ трѣбва да има още повече качества. Тамъ съществува голѣмо разнообразие. Следователно, мъчно е да се опредѣли мѣстото на човѣка въ природата. Много сопрани има въ природата, но всички не могатъ да задоволятъ изискванията на изтънченото ухо. Има пѣвци, които, като чуешъ веднъжъ, втори пѫть нѣмашъ желание да ги слушашъ. И обратното се случва: като слушашъ нѣкакъвъ пѣвецъ, и втори пѫть пожелавашъ да го чуешъ.

Животътъ, въ своитѣ естествени прояви, не е нищо друго, освенъ пѣсень. Да живѣешъ добре, това значи, да пѣешъ добре. Да мислишъ, да чувствувашъ и да действувашъ правилно, това значи, да пѣешъ красиви пѣсни. Отъ френологическо гледище, ученитѣ казватъ, че въ главата на човѣка сѫществуватъ около сто центъра; обаче, досега съ известни само 40. Всѣки добре развитъ центъръ представя една красива пѣсень. Ако всички центрове въ човѣка съ добре развити и се проявяватъ на време, животътъ на човѣка е добъръ. Нѣма ли хармония между тия центрове, и животътъ на човѣка не е хармониченъ. Изобщо, животътъ на човѣка се обуславя отъ дарбитѣ и способноститѣ, които съ проявени въ него. Видите ли, че нѣкой човѣкъ живѣе добре, ще знаете, че той е организиралъ своитѣ дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбитѣ и способноститѣ му представятъ добре организирано общество. Този човѣкъ представя центъръ, около който всички хора се групиратъ. Тѣ сѫ доволни отъ него, обичатъ го и всѣкога сѫ готови да му услужватъ. Ако дарбитѣ и способноститѣ на човѣка не сѫ организирани, и животътъ му не е организиранъ. Всичко въ него е разсѣяно, безсистемно, и той се чуди, защо хората не го разбиратъ. Задачата на човѣка е първо той самъ да се разбере. Ако той се разбере, и другитѣ ще го разбератъ; ако той разбере себе си, ще разбира и другитѣ. Безъ да разбиратъ себе си, съвременнитѣ хора казватъ, че сѫ разбрали близкитѣ си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаешъ ближния си.

При единъ свещеникъ дошълъ единъ апашъ да се изповѣда. Докато свещеникътъ се разговарялъ съ апаша, последниятъ бръкналъ въ джоба му и извадилъ кесията. Свещеникътъ забелязалъ това, но продължавалъ да се разговаря съ апаша, като че нищо не е станало Той му казалъ: Синко, както живѣешъ, ти не можешъ да се спасишъ. Апашътъ му отговорилъ: Отче, спасението, за което ми говоришъ, не е въ мой интересъ. Свещеникътъ и апашътъ се разговаряли приятелски, следъ което се раздѣлили. Това е единъ отъ рѣдкитѣ примѣри. Да дойде въ дома ти апашъ, да извади кесията ти отъ джоба, ти да видишъ това и да се разговаряшъ, като че нищо не е станало.

И следъ това да пуснешъ апаша на свобода. Този примѣръ е интересенъ, именно, като единъ отъ рѣдкитѣ примѣри въ живота.

Мнозина очакватъ спасението си при нѣкакъвъ особенъ случай. Тѣ се надѣватъ, самъ Господъ да слѣзе на земята да ги спаси. И това е възможно, но трѣбва да чакатъ или 365 милиони години, или сто милиони години, или 1500 години. Богъ слиза на земята презъ едно отъ тия три числа. Тъй щото, който иска по такъвъ начинъ да се спаси, трѣбва да чака много време. Богъ не слиза често на земята. Най-малкиятъ срокъ за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. Съ други думи казано: Спасението на човѣка зависи отъ неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. Какъ ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: голѣми страдания и голѣми радости. За да приемете единъ великъ гостъ въ дома си, първата ви работа е да пречистите кѫщата си външно и вѫтрешно: да я закърпите, да я измажете, да я измиете, да я наредите добре. За това сѫ необходими срѣдства, трудъ, усилия, страдания и мѫчения. Щомъ поставите всичко въ редъ и порядъкъ, вие сте доволни, радостни и весели, очаквате великия гостъ. Дойде ли великиятъ гостъ въ дома ви, вие влизате вече въ радостьта на живота. Отъ това посещение зависи вашето бѫдеще. Ако великиятъ гостъ остане доволенъ отъ васъ, радостьта ви ще бѫде голѣма. Вие се намирате въ положението на мома, която се е приготвила да посрещне княжеския синъ. Щомъ влѣзе въ дома й и я хареса, тя се изпълва съ радости, защото всичкиятъ й трудъ, всичкитѣ й усилия се оправдаватъ.

Сега ние не говоримъ само за външнитѣ прояви на живота, но и за вѫтрешнитѣ. Който не разбира живота отвѫтре, той не може да го разбере и отвънъ. Човѣкъ разбира външния животъ дотолкова, доколкото го е разбралъ вѫтрешно. И обратното е вѣрно: ако човѣкъ разбира живота външно, ще го разбере и отвѫтре. Видите ли, че лампата дава ясна, чиста свѣтлина, безъ никакъвъ димъ и пушекъ, вие веднага разбирате, че горението е пълно. Най-слабото мъжделѣние на лампата показва, че има нѣщо, което още не е напълно изгорѣло. Приятно е да гледате свѣщь или лампа, въ която става пълно горение.

Често слушате религиозни хора да се отказватъ отъ молитвата. Защо се отказватъ? Защото не получавали отговоръ на молитвитѣ си. Много естествено. Кога учительтъ пише шесторка на ученика? Учительтъ пише шесторка на ученика, само следъ като го изпита нѣколко пѫти. Като се убеди, че ученикътъ учи уроцитѣ си редовно и добре, учительтъ се решава вече да му пише шесть. Може ли ученикътъ да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуватъ отъ знанието, но отъ бележкитѣ. Тѣ казватъ: И тройка да е, само да мина въ по-горенъ класъ. Когато учи, ученикътъ трѣбва да има предъ видъ придобиване на знание, а не високи бележки. Следователно, ако и религиозниятъ се моли само по форма, безъ да влага нѣщо въ молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори?

Когато изучава живота, човѣкъ трѣбва да свързва настоящето съ миналото и съ бѫдещето. Това значи истинско, положително знание. За да се домогне до това знание, човѣкъ трѣбва да познава ключоветѣ, съ които си служи, да знае, кой ключъ, въ коя ключалка влиза. Ако намѣри съответния ключь, а не може да го завърти и да си отключи, той трѣбва да си послужи съ нѣкакво масло. Ще вземи малко дървено масло, ще намаже ключа и следъ това ще го пъхне въ ключалката. Следователно, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия въ живота си, вземете малко масло и я намажете. Мѫчнотиитѣ на хората се дължатъ на факта, че не знаятъ, каква мисъль и какво чувство да приложатъ за всѣки даденъ случай. Следъ всичко това, хората ще говорятъ за любовь къмъ Бога. За да обича Бога, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е почувствувалъ Неговата любовь. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако той не те обича. Да приемешъ любовьта на Бога направо е едно нѣщо, а да я приемешъ, следъ като е минала презъ съзнанието на много сѫщества, това е друго нѣщо. Да те обикне нѣкой по свое разположение е едно нѣщо, а да те обикне за това, че хората те хвалятъ, е друго нѣщо. Въ първия случай любовьта е постоянна, а въ втория — измѣнчива. Ако хората измѣнятъ мнението си за тебе, и той ще измѣни чувствата си. Това не е любовь. Ако любовьта на нѣкого е минала през четири-петь съзнания, тя скоро ще изчезне. Който знае, презъ какви съзнания е минала любовьта на нѣкой човѣкъ, той може чрезъ точни изчисления да опредѣли следъ колко време тази любовь ще се изпари. Силата и трайностьта на любовьта се опредѣлятъ отъ степеньта на развитието, до което сѫ достигнали дадени съзнания. Любовьта, която човѣкъ е получилъ не направо отъ Бога, а чрезъ съзнанията на други сѫщества, не е негова собствена. Той е слуга на любовьта на тия съзнания, вследствие на което всѣкога може да й изневѣри. Единъ момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, и тя, безъ да подозира, че той е слуга на други сѫщества, го обиква. Не се минава много време, момъкътъ изневѣрява на момата, и тя започва да страда.

Преди години, въ единъ градъ на България, единъ гимназиаленъ учитель се влюбилъ въ една учителка, но не се решавалъ самъ да й каже това. Той си послужилъ съ единъ отъ своитѣ ученици отъ най-горния класъ, да уреди работата му. Той го изпратилъ при учителката, да й каже, че еди-кой си учитель я обича. Ученикътъ ходилъ нѣколко пѫти въ дома на учителката, но тя все мълчала, не давала никакъвъ отговоръ. Той все продължавалъ да я посещава, да чуе нѣщо отъ нея, докато единъ день тя му казала: Защо не кажешъ нѣщо за себе си? Съ това тя искала да му каже, че го обича и е готова да се ожени за него. Наистина, не се минало много време, тѣ се оженили. Смѣшенъ е този примѣръ, но почти всички хора изпадатъ въ подобни положения. Нѣкой отива да свърши нѣкаква работа на своя ближенъ, а въ сѫщность своята работа нарежда.

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ обичани, но обичьта е резултатъ на нѣщо. Всѣки резултатъ, всѣки плодъ съответствува на една вѫтрешна реалность. Ако тази реалность не сѫществува, и плодътъ не може да издържи. Попаднете ли на единъ плодъ, вие се свързвате съ всички плодове отъ сѫщия видъ. Запримѣръ, ако ядете круша, вие се свързвате съ всички круши отъ сѫщия видъ. И ако ядете крушата правилно, съ благодарность, всички круши сѫ доволни отъ васъ. Следователно, ако обичате нѣкой човѣкъ, или ако той ви обича, безъ да оцените тази обичь, вие огорчавате всички души, които сѫ свързани съ него. Ако цвѣтята и плодоветѣ страдатъ, когато човѣкъ не ги оценява, колко повече страдатъ хората, когато не могатъ да оценятъ любовьта имъ. Ако нѣкой би могълъ да опише скръбьта на цвѣтята и плодоветѣ би написалъ хубави разкази, които щѣха да надминатъ разказитѣ на велики писатели. Всѣки плодъ прилича на хубава, съдържателна книга, върху която сѫ работили стотина професори. Ако професоритѣ видятъ, че ти захвърлишъ книгата и се отнесешъ небрежно къмъ нея, и тѣ ще ти обърнатъ гръбъ. Не е позволено на човѣка да се отнася съ пренебрежение къмъ плодоветѣ. Плодътъ е фабрика, въ която сѫ работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете, какъ да се отнесете съ плода, вие влизате въ разрѣзъ съ всички тия съзнания. Нѣма да се мине много време, вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отнасяне къмъ плода.

Като знаете това, вие не трѣбва да се страхувате. За да живѣете разумно, да имате правилни отношения къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, вие трѣбва да изучавате Божиитѣ закони и да ги прилагате. Това е идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми. Слънцето изгрѣва всѣки день, но човѣкъ се ползува отъ него дотолкова, доколкото може да възприема лѫчитѣ му и тѣхната енергия. Каква идея има човѣкъ за слънцето, това е другъ въпросъ. Дали е ходилъ на слънцето, това не е важно. За човѣка е важно да има отношение къмъ слънцето, да се ползува отъ неговата енергия. На сѫщото основание казвамъ: Не е нужно човѣкъ да е ходилъ при Бога, но той трѣбва да има отношение къмъ Него, да се ползува отъ Неговитѣ свѣтли и възвишени мисли и чувства, които носятъ сила и животъ за него.

И тъй, дръжте се за положителното въ свѣта. Не се спирайте на отрицателнитѣ си състояния, които могатъ да ви спънатъ. Дойде ли ви нѣкоя скръбь или нѣкое страдание, не бѣгайте отъ тѣхъ, но разговаряйте се като съ приятели. Тѣ носятъ нѣкакво благо въ себе си. Външно скръбьта и страданието сѫ облѣчени въ скѫсани, парцаливи дрехи, но вѫтре тѣ сѫ като царски дъщери, облѣчени въ скѫпи и красиви дрехи. Така е за онѣзи, които разбиратъ смисъла на скърбитѣ и страданията. Които не разбиратъ смисъла имъ, тѣ гледатъ на тѣхъ като на препятствия въ живота си. Разбере ли ги човѣкъ, тѣ ще се превърнатъ въ радость.

Задачата на всѣки човѣкъ е да се справи разумно съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, да ги превърне въ радость.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

8 октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...