Jump to content

1930_09_24 Съзнание, точка и права линия


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съзнание, точка и права линия

Размишление.

Чете се темата „Силата на общитѣ идеи“.

По какво се отличаватъ научно общитѣ отъ специфичнитѣ идеи? Разликата между общитѣ и специфични идеи е следната: общитѣ идеи нито се качватъ, нито слизатъ, а специфичнитѣ се качватъ и слизатъ, т. е. тѣ биватъ възходящи и низходящи, тѣ иматъ знаковетѣ плюсъ и минусъ; общитѣ идеи не се увеличаватъ, нито намаляватъ, а специфичнитѣ се събиратъ и изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ. Какво ще стане съ една обща идея, ако промѣни мѣстото си и започне да се движи като живо сѫщество? Щомъ промѣни формата и мѣстото си, тя става специфична идея. Не мислете, че специфичнитѣ идеи всѣкога рушатъ. Тѣ съдържатъ въ себе си сила да рушатъ и да градятъ. Когато попадне въ областьта на специфичнитѣ идеи, човѣкъ започва да се смущава, да се гнѣви, да се съмнява; ту става добъръ, ту лошъ; ту ученъ, ту простъ. Той се намира въ преходенъ свѣтъ. Влѣзе ли въ областьта на общитѣ идеи, всичко въ него утихва, и той става господарь на себе си. Общитѣ идеи принадлежатъ къмъ Божествения свѣтъ, а специфичнитѣ — къмъ човѣшкия. Общитѣ идеи се отнасятъ къмъ свѣта на висшата математика.

Математиката и геометрията се занимаватъ съ числа и действия съ тѣхъ, съ точки, прави линии, плоскости, фигури, тѣла и т. н. Що е точката? Точката не заема никакво пространство, нѣма никакво измѣрение. Но тя се проявява на физическия свѣтъ и образува права линия, която има едно измѣрение. Проявлението на точката въ физическия свѣтъ е нѣщо пространствено, а сама тя не заема никакво пространство. Значи, точката е безпространствена на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тя представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката въ равнината, т. е. на физическия свѣтъ. Съзнанието на човѣка е проекция на Божествения свѣтъ. Следователно, когато говоримъ за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало въ свѣта; когато говоримъ за точката, разбираме проява на сѫщество отъ духовния свѣтъ; когато говоримъ за права линия, разбираме човѣка, проявенъ на физическия свѣтъ. Като разглеждате тия нѣща по този начинъ, ще намѣрите връзка между съзнанието, безпространственитѣ силови центрове — точкитѣ и проекциитѣ на силовитѣ центрове въ известно направление — правитѣ линии.

Следователно, за да се измѣни човѣшкия характеръ, да се измѣни посоката на неговото движение, т. е. посоката на правата линия, трѣбва да се знаятъ законитѣ на безпространственитѣ точки, т. е. на силовитѣ центрове. За да се използуватъ силовитѣ центрове, трѣбва да се знаятъ законитѣ на Божественото съзнание, или законитѣ на човѣшкото съзнание, като проява на Божественото. Съ други думи казано: за да се измѣни характера на единъ човѣкъ, той трѣбва да промѣни своята философия за живота, която е нѣщо неопредѣлено, неустановено. Какво можете да очаквате отъ правата линия? Като величина, тя има приложение главно на физическия свѣтъ.

Съвременнитѣ хора работятъ вече за измѣнение на характера си, за възпитание на обществата, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Тѣ се стремятъ да внесатъ подобрение въ цѣлокупния животъ. Добри сѫ тѣхнитѣ стремежи, но знание се иска за това. Когато инженерътъ строи кѫща, трѣбва да даде планъ, но и материалътъ за градене да бѫде добъръ. Той трѣбва да познава свойствата на материалитѣ, отъ които ще гради кѫщата, и тогава да пристѫпва къмъ работа. Не спазва ли физическитѣ закони при строежа, не познава ли свойствата на материала, отъ който ще се ползува, той ще бѫде изненаданъ отъ нѣщо. Нѣма да се мине много време, кѫщата ще се събори.

Мнозина ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ това, какво прави инженерътъ. Тѣ не се интересуватъ, но трѣбва да се интересуватъ, защото всѣки човѣкъ въ живота си е инженеръ. Всѣки день той прибавя и отнима по нѣщо отъ своята постройка, отъ тѣлото си. Понеже гради новото и събаря старото, човѣкъ трѣбва да знае, съ какъвъ материалъ разполага. Материалитѣ за неговото тѣло сѫ, отъ една страна, чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ му, а отъ друга — въздухътъ, водата и храната. За да създаде здраво, добре организирано тѣло, тия материали трѣбва да бѫдатъ първокачествени. Ще кажете, че това не е ваша работа. Богъ се занимава съ съграждане на човѣшкото тѣло. Споредъ мене, Божията работа се отнася до съзнанието на човѣка; работата на ангелитѣ, като сѫщества отъ духовния свѣтъ, се отнася до точкитѣ, до силовитѣ центрове, а работата на човѣка се отнася до правитѣ линии. Като се намѣри предъ правата линия, човѣкъ се запитва, какво трѣбва да прави. Ако безпространствената точка образува права линия, то човѣкъ, като права линия, не може ли да направи нѣщо повече? На физическия свѣтъ той се намира въ своето царство, дето му сѫ дадени условия за работа.

Представете си, че имате единъ дълъгъ и дебелъ желѣзенъ прѫтъ. Какво ще стане, ако влачите този прѫтъ въ извесно направление? Дето мине, той ще завлѣче всичко. Значи, прѫтътъ, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като знаете това, щомъ проявите една мисъль, като права линия, за да не завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си, вие трѣбва да имате чисто съзнание, да сте свързани съ Бога. После трѣбва да сте свързани съ ангелитѣ чрезъ безпространственитѣ центрове. Най-после трѣбва да сте свързани съ хората чрезъ правитѣ линии. Ето защо, когато нѣкой иска да знае, какво да работи, казвамъ: Щомъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изучавашъ съзнанието, точката и правата линия.

Често хората се оплакватъ отъ помрачение на съзнанието, вследствие на което не могатъ да работятъ. Тѣ се заблуждаватъ. Съзнанието на човѣка е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо, небето не се помрачава. Слънцето сѫщо не се помрачава. Случва се понѣкога, че между човѣка и неговото съзнание, както и между човѣка и слънцето, което грѣе на небето, е застаналъ нѣкой облакъ, който прѣчи на свѣтлината да се прояви. Но човѣкъ трѣбва да знае, че каквито облаци и да се явятъ въ съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се яаятъ на небето, слънцето никога не потъмнява. Следователно, тъмно ли е въ съзнанието ви, махнете облака, който е застаналъ на пѫтя ви.

Какво представя небето? Небето е мѣстото, дето Богъ живѣе. Мислете за Бога, но не Го разглеждайте като материално сѫщество. Той включва въ себе си всички съзнания, всички силови центрове — ангелитѣ, всички прави линии — хората и плюсъ това има още нѣща въ Него, които не можете още да разберете. Като помислишъ за Бога, ти трѣбва да се проникнешъ отъ благоговѣние и страхопочитание къмъ Него, да знаешъ, че се намирашъ предъ Велика Реалность, въ която не сѫществуватъ никакви противоречия. Мисъльта за тази Реалность внася миръ и радость въ човѣшката душа. Тя чисти съзнанието на човѣка, освобождава го отъ всички облаци. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да помрачи съзнанието. Каквито бури да дойдатъ, каквито прахове да се дигатъ въ въздуха, тѣ не сѫ въ състояние да помрачатъ слънцето на небето, нито да помрачатъ съзнанието на човѣка.

Ето защо, когато говори, човѣкъ трѣбва да си служи съ точенъ езикъ, както въ математиката и геометрията. Вие не можете да кажете, запримѣръ, окрѫжность, а да разбирате крѫгъ, или обратно, да кажете крѫгъ, а да разбирате окрѫжность. Крѫгъ и окрѫжность сѫ две различни понятия. Нѣкой казва, че нѣщо влиза въ крѫга на неговия животъ. Кое е по-вѣрно: въ крѫга, или въ окрѫжностьта на живота? Окрѫжностьта е кривата линия, която затваря известно пространство. Въ този смисълъ, окрѫжностьта представя външния, материаленъ животъ. Окрѫжностьта подразбира само една възможность. Крѫгътъ пъкъ подразбира затворено силово пространство, което има безброй възможности. Значи, окрѫжностьта представя най-крайната или последна възможность на крѫга. Кажете ли, че нѣщо е реализуемо въ крѫга на сегашния ви животъ, това показва, че разполагате съ много възможности отъ миналия, сегашния и бѫдещия си животъ. Кривата линия, т. е. окрѫжностьта, се разглежда като съставена отъ множество прави линии. Крайнитѣ точки на тия линии водятъ къмъ единъ вѫтрешенъ центъръ на съзнанието и го ограждатъ. Крѫгътъ се ограничава въ своята деятелность чрезъ окрѫжностьта. Значи, за да се оформи нѣщо, да стане разбрано, непременно трѣбва да се ограничи. Ако нѣщата не се ограничатъ, т. е. оформятъ, тѣ ще заведатъ човѣка въ единъ отвлѣченъ свѣтъ.

Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да живѣе въ отвлѣченъ свѣтъ. Какъ ще си представите човѣка вънъ отъ сегашната му форма? Формата на човѣка отговаря на неговия умъ. на неговото сърдце и на неговата воля. Какво представя човѣшкиятъ умъ? Той е отвлѣчено понятие, което може да се разбере само чрезъ сравнение. Каквото е слънцето за цѣлата вселена, такова нѣщо е умътъ за човѣка. Слънцето е източникъ на свѣтлина. Следователно, и умътъ е източникъ на свѣтлина за човѣка. Докато умътъ действува, човѣкъ живѣе въ свѣтлина. Престане ли умътъ да действува, човѣкъ изпада въ тъмнина. Съ други думи казано: когато ангелитѣ проектиратъ своята мисъль къмъ физическия свѣтъ, образува се свѣтлина. Щомъ оттеглятъ деятелностьта на своя умъ отъ физическия свѣтъ, веднага става тъмно. Отъ деятелностьта на тѣхната мисъль материята се разредява. Щомъ оттеглятъ мисъльта си, материята се сгѫстява. Разредената, прозрачна материя наричаме свѣтлина, а сгѫстената — тъмнина.

И тъй, когато се говори за ума и за сърдцето, като органи на човѣшкото тѣло, тѣ представятъ неопредѣлени идеи. Умътъ и сърдцето подразбиратъ свѣтлина и топлина. Ако умътъ не произвежда свѣтлина, а сърдцето — топлина, тѣ сѫ мъртви. Свѣтлината и топлината вървятъ заедно. Само сърдцето на Бога, на ангелитѣ и на човѣка произвежда топлина. Топлината и свѣтлината сѫ външни признаци на Божествения животъ. Какъ ще докажете това? Както великиятъ музикантъ доказва, че знае да свири. Той казва, че музиката действува на човѣшката душа. Искате лида докаже това, той взима цигулката и започва да свири. Като свири известно време, вие се забравяте и се пренасяте въ другъ свѣтъ. Когато математикътъ решава задачи, пише формули, и той свири. За него математиката е музика. Числата сѫ ноти, по които той свири. Всѣки, който разбира формулитѣ и може да решава задачи съ тѣхъ, чува музика, отдалечена, отвлѣчена, но дълбока. Формулитѣ оживѣватъ въ неговия умъ, и той вижда отношението, което сѫществува между тѣхъ. Който не разбира формулитѣ, и да чува нѣщо хубаво, казва, че тази работа е отвлѣчена, непонятна, разбъркана. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е ученъ? Въ разбърканитѣ формули и числа ли? Не е достатъчно да кажете само, че нѣокй човѣкъ е ученъ, или музикантъ. Това твърдение е повърхностно. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, вие трѣбва да разбирате това, което той пише. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е музикантъ, вие трѣбва да разбирате това, което той свири.

Всички религиозни хора казватъ, че Богъ е всеведущъ, но въ тѣхната уста това сѫ празни приказки. Като каже тия думи, човѣкъ трѣбва да е опиталъ истинностьта имъ. Само онзи може да каже, че Богъ е всеведущъ, който е изучилъ Неговитѣ дѣла, позналъ законитѣ Му и ги приложилъ. Само онзи вѣрва въ знанието и всемогжществото на Господа, който е съгласувалъ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, своята воля съ Божиитѣ мисли, чувства и воля. Думитѣ на този човѣкъ сѫ вѣрни и истинни. Преди да познае Бога, човѣкъ трѣбва да мине презъ ограничението, презъ Мойсеевия законъ, презъ тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му,като върху барабанъ, той трѣбва да разбира нейния тактъ и да започне да работи. Законътъ, т. е. тоягата може да направи човѣка разуменъ тѫпанъ, да разбира, какво се иска отъ него. Не е нужно да му се сложатъ много удари,за да разбере, какво изисква отъ него капелмайсторътъ. Достатъчно е да ударятъ само единъ пѫть върху гърба му, за да е готовъ да изпълнява волята на Онзи, Който го направлява въ живота му.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията и мѫчнотиитѣ си и казватъ: Голѣми мѫчения, голѣми страдания ни се даватъ. Другъ нѣкой казва, че му е тжжно нѣщо, че е неразположенъ, че му тежи нѣщо на сърдцето. Нека си зададе въпроса, отде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своитѣ мѫчения и страдания. Тогава, какъ може да говори за нѣщо, да се оплаква отъ него, безъ да знае, какво е, отде произтича и какво цели? Лесно е да говори човѣкъ, че вѣрва, че обича, но важно е той самъ да знае, въ какво вѣрва, кого обича, и какъ обича. Нѣкой ще каже, че човѣкъ не трѣбва да знае всичко, защото свѣтътъ се е развалилъ отъ учени хора. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ не може да знае всичко, но той трѣбва да е убеденъ въ това, което говори.

Свѣтътъ не се разваля отъ ученитѣ хора, но отъ тия, които не постѫпватъ споредъ правилата, които знаятъ; тѣ постѫпватъ споредъ закони и правила, които не знаятъ. Коя кола се чупи лесно? Колата на неразумния коларь. Той знае, че колата му може да носи 500 килограма тежесть, но казва: Можемъ да туримъ още сто килограма. Това е предположение, а не знание. Щомъ тури още сто килограма, колата се счупва. Всѣка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Тури ли й се повече, тя се разваля. Ти предполагашъ само, че може да издържа повече товаръ. Предположението не е знание. При всѣко предположение става нѣкаква катастрофа. Лакомията е причина за катастрофитѣ. Трѣбватъ ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако туришъ още сто килограма, ще придобиешъ нѣщо особено. Нищо нѣма да придобиешъ — все коларь ще си останешъ. Ако натоваришъ 500 килограма жито, ще постѫпишъ разумно. Ако натоваришъ 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажатъ за тебе, че си неразуменъ човѣкъ.

На какво можемъ да уподобимъ разумнитѣ и неразумни постѫпки на човѣка? Разумнитѣ постѫпки представятъ положителни числа, а неразумнитѣ — отрицателни. Значи, имате числата +5 и —5. При числото +5 вие получавате нѣщо, а при —5 — губите. Отъ дветѣ числа — 0 и — 6 кое е по-голѣмо? По-голѣмо число е — 0. Значи, нѣмате нищо да давате, нищо не ви безпокои. Докато нулата е въ кесията ви, нищо не губите. Все едно, че имате едно яйце, което не се е измжтило още. Превърне ли се въ числото шесть, яйцето се излупва и започва да отваря уста, иска да яде. Вие трѣбва да се грижите вече за него, да го храните. Докато яйцето, т. е. нулата е въ кесията на човѣка, тя не може да се задържи за дълго време — лесно се търкаля. Защо? Защото не срѣща голѣми съпротивления. Ето защо, ако искате мисъльта ви да се предава лесно, тя трѣбва да бѫде валчеста. Искате ли думитѣ ви да се търкалятъ, да не засѣгатъ никого, езикътъ ви трѣбва да бѫде валчестъ. Подъ думата валчестъ езикъ разбираме мекъ, гладъкъ, разуменъ езикъ. Ако има тѣзи качества, езикътъ ще се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление.

Следователно, разуменъ човѣкъ наричаме този, който се движи по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления. Като се движи по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления, безъ да иска, човѣкъ прави погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Ако не знае, какъ да ги изправи, той ги счита непоправими. Всички грѣшки сѫ поправими, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Ако една погрѣшка не може да се изправи въ точката, ще се изправи въ линията; ако не може да се изправи въ линията, ще се изправи въ съзнанието, защото всѣка погрѣшка хвърля петно въ съзнанието на човѣка. Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Богъ е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Той разполага съ такива знания, каквито човѣкъ не притежава. Изправи ли веднъжъ Богъ погрѣшката, или грѣха на човѣка, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Богъ може да заличи грѣховетѣ на хората. Грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на хората се изправятъ само въ Божествения свѣтъ. Ето ангелитѣ, които сгрѣшиха, не можаха сами да изправятъ погрѣшкитѣ си и паднаха. Значи, погрѣшкитѣ не се изправятъ нито въ ангелския свѣтъ, нито въ човѣшкия.

И тъй, сгрѣшите ли, не се крийте въ шубръцитѣ, както Адамъ направи, но бѫдете смѣли да се явите предъ лицето на Бога и да се изповѣдате. Богъ, т. е. Разумното начало въ човѣка, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адамъ? Срамуваше се отъ своята голота. Той каза на Господа: Тукъ съмъ, Господи, но ме е срамъ да се явя предъ лицето Ти съ опетнено съзнание. Отде знаеше Адамъ, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа въ жената, която Господъ му даде, и видѣ грѣха си. Жената е огледало на мѫжа. И мѫжътъ е огледало на жената. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената се оглеждатъ единъ въ другъ и виждатъ погрѣшкитѣ си.

Като не разбиратъ, какво нѣщо е мѫжътъ и жената, нѣкои казватъ: Мѫжъ е това! Жена е това! Други пъкъ търсятъ причината за грѣхопадането ту въ мѫжа, ту въ жената. Причината за грѣхопадането не е нито въ мѫжа, нито въ жената, но другаде нѣкѫде. Ако нѣкой ви удари съ дърво, кой е виновенъ за това: дървото, или човѣкътъ? Вината не е нито въ човѣка, нито въ дървото. Задъ човѣка и задъ дървото се крие друго нѣщо — въ него е причината. Вие можете да махнете рѫката, човѣка и дървото, но причината ще си остане. Рѫката на човѣка и дървото сѫ послужили като срѣдства за изпълнение на чужда воля. Ако тѣзи срѣдства откажатъ своята услуга, други ще се намѣрятъ.

Днесъ повечето хора живѣятъ въ заблуждения. Защо? Не мислятъ право. Тѣ трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да мислятъ право. Запримѣръ, сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ пари не може да се живѣе. Това е крива мисъль. При известни условия не може безъ пари, но при други условия и безъ пари може да се живѣе. Ако си човѣкъ и живѣешъ при днешнитѣ условия на живота, безъ пари не може. Обаче, ако условията се промѣнятъ, и безъ пари ще живѣешъ. Ако си птица, не можешъ ли да живѣешъ безъ пари? Едно е важно: когато мисли, човѣкъ не трѣбва да прави заключения за вѣчностьта. Докато живѣе на земята, той се намира въ преходни условия. Следователно, и възгледитѣ му сѫ преходни. На земята нѣщата сѫ преходни, а въ Божествения свѣтъ сѫ вѣчни и неизмѣнни. Красивата мома може да се ожени безъ пари, но грозната не може. Силниятъ човѣкъ може да си пробие пѫть безъ пари, но слабиятъ не може. Умниятъ човѣкъ може да се нахрани безъ пари, но глупавиятъ не може.

Както виждате, мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе, е относителна. При сегашнитѣ условия на живота тя е изразъ на единъ външенъ порядъкъ на нѣщата, при който хората се учатъ. Да мислите, че безъ пари абсолютно не може да се живѣе, това е все едно да кажете, че копринената буба не може безъ черничеви листа. Докато е въ положението на буба, тя се нуждае отъ листа. Щомъ се завие въ какавида, никаква храна не й трѣбва. Като се превърне въ пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живѣете при сегашнитѣ условия, имате нужда отъ пари. Напуснете ли тѣзи условия, никакви пари не ви трѣбватъ. Затова, именно, не дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ абсолютно не може да живѣе безъ пари. Засега и светията се нуждае отъ пари. Ако той самъ не плаща, не борави съ пари, другъ нѣкой ще дава за него, но все-таки ще има работа съ пари.

Въпросътъ за паритѣ е страниченъ. Той нѣма отношение къмъ възвишения животъ. За васъ е важно да имате свето отношение къмъ реда и порядъка на възвишения свѣтъ, защото той ще ви заведе къмъ вѣчния и неизмѣненъ животъ, къмъ който душата се стреми. Искате или не искате да влѣзете въ вѣчния животъ, нѣма да ви питатъ. Този животъ ще се наложи на хората. Умниятъ ще го приеме доброволно, а глупавиятъ ще чака да му го наложатъ. Не се ли прилагатъ по сѫщия начинъ законитѣ на държавитѣ? Всѣка държава си има свои закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Добритѣ и разумни граждани доброволно изпълняватъ законитѣ, а неразумнитѣ насила ги заставятъ. Разумниятъ гражданинъ е гладъкъ, никакви остроти не се виждатъ по него. Законътъ е кука, която хваща хората. Като види нѣкой гладъкъ човѣкъ, законътъ го отминава. Той казва: Този човѣкъ не е за мене. Обаче, като види, че нѣкой има много остроти и връхчета, законътъ лесно го хваща. На земята законътъ е Мойсей. Той ходи между хората и, като види нѣкой голъ, налага го на общо основание. Кой човѣкъ е голъ? Грѣшниятъ. Като грѣши, човѣкъ се оголва. Мойсей му удря нѣколко тояги и го пита: Кой ти позволи да ходишъ голъ, т. е. да грѣшишъ? Ако срещне нѣкой добре облѣченъ, Мойсей го поздравява учтиво и си отминава.

Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ идеи и заблуждения, отъ всичко онова, което внася нечистота въ съзнанието ви. Чисто трѣбва да бѫде съзнанието на ученика. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания, човѣкъ мисли, какъ да се осигури, какъ да нареди живота си. Ако има сто хиляди лева въ нѣкоя банка, той иска да ги увеличи, да станатъ двеста хиляди. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпроситѣ. Ние искаме да разрешимъ въпроситѣ на своя животъ въ вѣчностьта, а не въ временното. Не може ли да ги разреши въ вѣчностьта, човѣкъ постоянно се връща назадъ. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днесъ се движите по права линия, но живѣете съ стари разбирания, на другия день още можете да изкривите пѫтя си. Правата линия лесно минава въ крива. Всички криви линии сѫ образувани отъ прави. Затова човѣкъ трѣбва да внимава, да не изкриви пѫтя на своето движение.

Всички хора трѣбва да се заематъ да чистятъ съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човѣкъ има вѫтрешенъ миръ,въ себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вѫтрешенъ миръ; ако го има, не може да го запази. Човѣкъ не може да има миръ въ себе си, ако не държи свѣтли мисли въ ума си, топли чувства въ сърдцето си и красиви образи въ душата си. Той трѣбва да вижда красота навсѣкѫде. И въ числата, били тѣ положителни или отрицателни, сѫщо има красота. Запримѣръ, какво представя числото 167531? То крие въ себе си една кабалистична идея, която трѣбва да се разбира. Първитѣ две цифри отъ това число сѫ числото 16 — изхвърляне на дявола, т. е. на злото, вънъ отъ ума на човѣка. Сборътъ отъ цифритѣ му дава числото седемь, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола отъ ума си, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си двата принципа — мѫжкиятъ и женскиятъ, и да направи връзка съ Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всѣкога ще бѫде изкушаванъ, въ будното си състояние, или на сънь. Мѫжътъ се изкушава отъ жената, а жената — отъ мѫжа. Докато се изкушава, човѣкъ всѣкога е изложенъ на падане. Ще дойде день, когато хората нѣма да се изкушаватъ. Обаче, до това време тѣ едни други ще си влияятъ. Ако единъ човѣкъ грѣши, той непременно ще влияе и на другитѣ. Понеже хората сѫ свързани, тѣ си влияятъ и въ злото, и въ доброто.

Защо сѫществува грѣхътъ, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на грѣха и на злото, като на нѣща неизбѣжни засега. Като ходите вечерь по кални и тъмни улици, все ще паднете нѣкѫде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли — ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахътъ ви ще се разстрои — това е неизбѣжно. Като четете нѣкоя лоша книга, мисъльта ви ще се смути — и това е неизбѣжно. Като живѣе на земята, човѣкъ все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човѣка да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вѫтрешенъ миръ.

Отъ всичко казано досега, дръжте въ ума си мисъльта за точката, за правата линия и за съзнанието. Отъ гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовиятъ центъръ, представя ангелския свѣтъ; правата линия представя човѣшкия свѣтъ, а съзнанието, това е Богъ, Който озарява всички свѣтове съ своята свѣтлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите отъ възможностьта да виждате Божествената свѣтлина. Щомъ изгубите свѣтлината на съзнанието си, вие ще изпаднете въ голѣма скръбь и отчаяние.

Този законъ има отношение къмъ всички свѣтове. Ако престанешъ да виждашъ слънцето, ти ще почувствувашъ голѣма скръбь. Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най-после, ако човѣкъ не вижда Бога далечъ нѣкѫде, въ Божественото и Разумно начало въ себе си, той изпитва голѣма скръбь и тъмнина. Навсѣкѫде виждайте присѫтствието на Бога като изворъ на любовь, на свѣтлина и на свобода.

Т. м.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

24. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...