1930_09_17 Общи и специфични идеи

[Ани]

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Общи и специфични идеи

Т. м

Въ живота има общи и специфични или специални познания. Общитѣ познания сѫ необходими за всички хора, а специалнитѣ — само за специалисти. И желанията биватъ общи и специални. Запримѣръ, желанието на всички живи сѫщества да живѣятъ е общо. Човѣкъ трѣбва да разбира общитѣ понятия, общитѣ стремежи въ живота. Преди всичко трѣбва да се опредѣли, кои нѣща сѫ общи. Доброто, запримѣръ, е общо за всички. Живитѣ сѫщества разбиратъ доброто, проявено въ тѣсенъ и широкъ смисълъ. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само въ начина, по който сѫществата се хранятъ, както и въ храната, която употрѣбяватъ.

Обаче, като стремежъ, яденето е общо за всички. Като яде, всѣко сѫщество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различнитѣ сѫщества. Като изпитвалъ удоволствие при яденето, човѣкъ започналъ да разсѫждава, по какъвъ начинъ да увеличи удоволствието. Въ пѫтя на тия разсѫждения се е създало готварството. Въ този случай готварството е специфично изкуство, присѫщо само на човѣка, но не и на живот нитѣ. Съ увеличаване удоволствието при ядене, хората сѫ започнали да се стремятъ къмъ придобиване на все по-голѣми количества отъ благата, които природата дава. Желанието на човѣка да увеличава благата, съ които си служи за ядене, се е пренесло и въ психическия му животъ. За това често срѣщаме хора, които по естество сѫ добри, но въ тѣхъ се явява специфичното желание да бѫдатъ още по-добри, да правятъ добрини на своитѣ близки, всички да говорятъ за тѣхъ. Възъ основа на сѫщия законъ много хора не се задоволяватъ съ общитѣ познания и се стремятъ къмъ специфични. Тѣ не подозиратъ, че многото знания влѣчатъ следъ себе си повече задължения и отговорности. Който често промѣня дрехитѣ си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи.

Ако нѣкой царь желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трѣбва да има на разположение нѣколко готвачи, които да задоволяватъ вкуса му. Като царь, той може да се справи съ разходитѣ за готвачитѣ, за материалитѣ, които се изразходватъ при готвенето. Какво би било положението на обикновения човѣкъ, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царьтъ има? Той ще си остане съ желанията. Защо? Защото нито материалъ за готвене би могьлъ да си набави, нито готвачи. Той може да има само единъ готвачъ, на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвачъ нѣма да готви съ разположение и любовь, както готви на царя. Значи, всички хора не сѫ готови да задоволятъ своитѣ специфични желания. Опитатъ ли се да ги задоволятъ, тѣ изопачаватъ живота си, а себе си развалятъ.

Следователно, всѣка развала въ човѣшкия животъ не се дължи на общитѣ мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичнитѣ. Всички аномалии въ живота се дължатъ на стремежъ къмъ специфичното въ човѣка. Често слушате хората да изказватъ различни мнения по единъ и сѫщъ въпросъ. Това сѫ специфични разбирания. Хората иматъ специфични разбирания и за злото, което е проявено въ материалния свѣтъ. Какво представятъ доброто и любовьта вънъ отъ материята, отъ формитѣ, и тѣ не знаятъ. Понеже формитѣ се промѣнятъ, и понятията на хората за доброто, за любовьта се промѣнятъ. Затова, именно, всѣки човѣкъ има специфично разбиране за доброто и за любовьта.

Сега, да дойдемъ до нѣкои общи положения. Запримѣръ, всички хора иматъ едно и сѫщо познание за правата линия. Всички знаятъ, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки; тя има едно измѣрение — дължина. Ако се яви нѣкакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бѫде безкрайно кѫса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение къмъ човѣка. Запримѣръ, ако нѣкой посади въ земята костилка отъ нѣкое плодно дърво, той се интересува, какво ще стане съ нея. Щомъ види, че отъ земята се подава стръкъ, въ видъ на права линия, той се радва и следи, какво става съ него. Ако стръкътъ продължава да расте, той гледа, докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяватъ разклонения, той пакъ се радва. Всѣко клонче крие въ себе си възможности за произвеждане на плодове. Рѣката, като права линия, е важна за човѣка. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче, ако рѣката има притоци, воденичарьтъ ще има специфична радость: водата ще бѫде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има нѣща въ живота, които на нѣкой хора причиняватъ специфична радость, а на други — специфична скърбь. Когато кръчмата е пълна съ посетители, кръчмарьтъ е радостенъ и доволенъ, а близкитѣ на ония, които пълнятъ кръчмата, скърбятъ и се смущаватъ. Отъ раздвояване на възгледитѣ, на чувствата въ човѣка се ражда понятието за моралъ.

Днесъ всички хора се оплакватъ отъ противоречия. Една отъ причинитѣ за противоречията сѫ специфичнитѣ идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда къмъ премахване на специфичнитѣ идеи, а като основа на живота да се поставятъ общитѣ идеи. Щомъ специфичнитѣ идеи създаватъ противоречия, тѣ трѣбва да се премахнатъ. Премахването имъ е въ зависимость отъ премахване на условията, които ги създаватъ. Ако влѣзете въ гора, въ която дърветата сѫ гѫсто сѣти, виждате, че тѣ се стремятъ да растатъ нависоко. За да използува слънчевата свѣтлина, всѣко дърво се стреми да се издигне надъ друтитѣ, да не му прѣчатъ. Въ такава гора сѫществува голѣмо състезание: всѣко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другитѣ. Искате ли да заставите дърветата да растатъ нашироко, посаждайте ги на голѣмо разстояние едно отъ друго, да не си прѣчатъ. Забелязано е, че дървета, които сѫ расли на свобода, непритѣснявани отъ други, всѣкога сѫ по-дебели. Тѣ се развиватъ повече ва дебелина, отколкото на височина. Сѫщото се забелязва и въ хората. Хора, които сѫ расли при стѣснителни условия, при ограничения, обикновено се стремятъ нагоре, затова сѫ високи. Колкото по-свободни и неограничени сѫ условията, при които се развиватъ, толкова повече се разширяватъ. Хора, които сѫ расли и развивали при благоприятни условия, растатъ повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли много, ще знаете, че условията на живота му сѫ неблагоприятни. Ако се моли малко, той живѣе при добри условия.

Мнозина питатъ, защо човѣкъ се моли. Естествено е човѣкъ да се моли, когато се намира при трудни, стѣснителни условия. Когато хората се молятъ много, това показва, че сѫ сѣти гѫсто. Тѣ се молятъ, защото се намиратъ при вѫтрешни стѣснителни условия. Срѣщате единъ гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите, защо свири. Този човѣкъ надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлѣбътъ му се ограничава. Всички хора търсятъ хлѣбъ. Това е обща нужда на всички живи сѫщества. Подъ думата „хлѣбъ“ разбирамъ храната, съ която живитѣ сѫщества подържатъ живота си. По какъвъ начинъ ще изкаратъ прехраната си, това е другъ въпросъ. Всѣко сѫщество намира специфиченъ начинъ за изкарване на своята прехрана. Обаче, не се стремете да наложите своитѣ специфични идеи на другитѣ хора. Всѣки, който се е опиталъ да наложи своята специфична идея на другитѣ, всѣкога е причинилъ зло на себе си.

Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива, млада мома. Тѣ се сгодили и почти били предъ вѣнчило. Единъ день младиятъ момъкъ срещналъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Знаешъ ли, че азъ съмъ годенъ за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела съ мене въ дома й, да те запозная. Приятельтъ се съгласилъ. И двамата отишли при младата мома. Годеникътъ запозналъ приятеля си съ своята годеница.Но какво станало отъ това запознаване? Приятельтъ се влюбилъ въ годеницата му, но скрилъ това въ себе си, никой да не знае. Годеникътъ посещавалъ годеницата си, връщалъ се у дома си, но забелязвалъ отъ нейна страна особено охлаждане. Следъ известно време тя вирнала пръстена му. Защо станало това, и той не знаелъ. Като срещналъ приятеля си, той се оплакалъ за нещастието, което го сполетѣло, но приятельтъ му се очудилъ и се направилъ, че нищо не знае. Ако бѣше казалъ, че знае причината, и двамата щѣха да се хванатъ за коситѣ.

Следователно, имате ли нѣкаква специфична идея, не я сподѣляйте, докато не се реализира. Колкото по-рѣдко сподѣляте своитѣ специфични идеи, толкова по-добре за васъ. Специфичнитѣ идеи и вѣрвания на човѣка не сѫ Божествени. Тѣ сами по себе си отпадатъ. Ако днесъ се възхищавашъ отъ една специфична идея, ще дойде день, когато ще се разочаровашъ и ще се чудишъ, какъ е могла тая идея да те въодушевява. Днесъ четешъ една книга, възхищавашъ се отъ нея, но следъ време намирашъ, че е обикновена. Това зависи отъ възрастьта. Не разчитайте на идеи, които се мѣнятъ. Ако нѣкои идеи сѫ ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си отъ тѣхъ и на старини, тѣ сѫ Божествени. На такива идеи всѣкога можете да разчитате.

Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за вашитѣ състояния. Дали сте радостенъ или скърбенъ, разположенъ или неразположенъ, вие трѣбва да знаете причинитѣ за тия състояния. Ще каже нѣкой, че боледува, защото е грѣшенъ. Това не е обяснение. И праведниятъ боледува и страда. И Христосъ е страдалъ. И Той е плакалъ. Ще кажете, че само малодушниятъ плаче. Христосъ малодушенъ ли бѣше? Къде прояви Той малодушие? Вѣрно е, че малодушнитѣ плачатъ, но и герои плачатъ. Природата е предвидила сълзитѣ за нѣщо разумно. Съ тѣхъ тя мие очитѣ. Много хора плачатъ, дето трѣбва и не трѣбва. Това е излишно изразходване на сълзитѣ. Ако знае, кога и какъ да употрѣбява сълзитѣ си, съ тѣхъ човѣкъ би се освободилъ отъ страданието. Една сълза, пролѣта на време, е въ състояние да отнеме отъ човѣка и най-голѣмото страдание. Който знае, какъ да употрѣбява сълзитѣ си, той се мие съ тѣхъ отвътре, а не отвънъ. Когато не може да разбере страданието, човѣкъ плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае отъ външна помощь. Външната помощь, или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранътъ ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човѣкъ не си обясни причината на страданието, плачътъ всѣкога ще съществува.

Плачътъ се е явилъ още съ първото ограничение, което човѣкъ е преживѣлъ на земята. Ограничението е причина за скръбьта. Колкото по-голѣмо е ограничението, толкова по-голѣма е скръбьта. Ограниченията пъкъ се дължатъ на специфичнитѣ човѣшки идеи.

Следователно, специфичнитѣ идеи не трѣбва да надминаватъ общитѣ. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плодъ и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмѣрно, ако даде цвѣтъ повече, отколкото трѣбва, и плодътъ ще бѫде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човѣкъ ходъ на много специфични идеи въ себе си, той измѣня естествения порядъкъ на нѣщата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човѣкъ трѣбва да изпълни Божествения планъ на нѣщата, а следъ това да дойде до специфичнитѣ идеи. Човѣкъ може да приложи специфичнитѣ идеи въ живота си само следъ като е научилъ общитѣ закони и правила, по които се развиватъ нѣщата. Какъ можешъ да шиешъ модерни дрехи и обуща, ако не си научилъ общитѣ правила на кроежъ и шиене? Щомъ научишъ общитѣ правила за шиене, тогава свободно ще пристѫпишъ къмъ отклоненията отъ тия правила, къмъ модернитѣ дрехи и обуща, къмъ специфичнитѣ идеи. Пристѫпишъ ли преждевременно къмъ специфичното, покажешъ ли се предъ хората, че си по-добъръ, по-ученъ, отколкото си въ действителность, веднага ще те подложатъ на изпитъ. Не издържишъ ли изпита, самъ се излагашъ. Нѣкой се представя за много ученъ, а като се намѣри всрѣдъ природата, не познава скалитѣ, не познава растенията. Каквото го запитатъ, нищо не знае. Това не е никаква ученость.

Сегашнитѣ хора се намиратъ при благоприятни условия да учатъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ, както изучаватъ земята. На човѣка е дадена глава, да разполага съ нея, да се ползува отъ нейнитѣ сили. Той има мозъкъ, сърдце, рѫце, крака, очи, уши, които трѣбва да използува като елементи, като пособия за работа. Човѣкъ е книга, която първо той трѣбва да чете и изучава. Малцина четатъ книгата на своя животъ. Тази е причината, поради която хората не се познаватъ. Като не се познаватъ, тѣ ходятъ при врачки, при учени хора, да имъ говорятъ за миналото и бѫдещето. Миналото, настоящето и бѫдещето е въ рѫката на самия човѣкъ. Той трѣбва да отвори книгата си и да чете — нищо повече. Ще кажете, че нѣмате интуиция, съ която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общитѣ идеи и се рѫководи отъ тѣхъ, той има интуиция. Ще дойде нѣкой да ме пита, добъръ човѣкъ ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичнитѣ идеи не може да се отговаря. Ако азъ кажа, че е добъръ, другъ ще каже, че не е добъръ. Защо? Защото понятието за добро днесъ е специфично. Въ всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за доброто. Споредъ тази идея, казвамъ: Всѣка чешма, всѣки изворъ, които не преставатъ да даватъ отъ своето изобилие, сѫ добри; всѣко перо, което не престава да пише, е добро; всѣки човѣкъ, който, отъ рождението си до края на своя животъ, не е казалъ една лоша или обидна дума, е добъръ. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася къмъ специфичното добро.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нѣща, на които да разчитатъ. Може да се разчита само на общитѣ идеи, а не на специфичнитѣ. Човѣкъ може да разчита на общата вѣра, на общото знание, на общата любовь, които сѫ вложени дълбоко въ душата му. Общитѣ идеи сѫ като вѣковни дървета, които никакъвъ вѣтъръ, никаква буря не може да разклати. Само на такава вѣра човѣкъ може да уповава. Дойдете ли до специфичнитѣ идеи, всѣки може да ви разклати. Човѣкъ съ специфична вѣра се колебае и отъ най-слабия вѣтрецъ. Христосъ казва: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Това се отнася до специфичнитѣ идеи. „И всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде“. Това има отношение къмъ общитѣ идеи. И специфичнитѣ идеи иматъ мѣсто въ живота, но тѣ сѫ второстепенни. На първо мѣсто стоятъ общитѣ идеи. Тѣ сѫ посадени още при създаване на свѣта. Специфичнитѣ идеи сега се посаждатъ отъ хората. Тѣ нѣматъ устойчивъ коренъ, и всѣки вѣтъръ може да ги разклати.

Като знаете това, не жертвувайте Божественото за човѣшкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. Запримѣръ, свѣтлината, въздухътъ, водата и храната сѫ общи идеи, общи блага за всички живи сѫщества безъ изключение. Разликата седи само въ начина на използуването имъ. Силата на човѣка зависи отъ правилното дишане. Да знае човѣкъ какъ да диша, това значи, да владѣе законитѣ на дишането. Заслужва човѣкъ да посвети цѣлъ животъ, за да се научи да диша правилно. Болеститѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Правилното дишане е свързано съ правата мисъль. Който диша правилно, той мисли право. Когато човѣкъ мисли право, работитѣ му всѣкога се нареждатъ добре.

Ще ви приведа единъ примѣръ, съ който ще изясня, какво представя общата идея и какво — специфичната. Въ кантората на единъ банкеръ влиза старъ, пригърбенъ, слабъ дѣдо, да иска нѣкаква помощь. Банкерътъ веднага се обръща къмъ него и му казва: Дѣдо, другъ пѫть ела. Сега съмъ заетъ, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Дѣдото се замисля малко и следъ единъ моментъ сваля маската отъ лицето си. Предъ банкера застава млада, стройна, красива мома. Банкерътъ веднага прекѫсва работата си, става на крака, отправя се къмъ младата мома и казва: На ваше разположение съмъ. Той не чака даже да каже, защо е дошла — вади отъ касата си пари и дава. Следъ това благодари на Бога, че му е далъ възможность да срещне красивата мома.

Какво представя красотата въ живота? Красотата символизира общитѣ идеи, които сѫ вѣчни. Грозотата пъкъ символизира специфичнитѣ идеи, които лесно се раждатъ и умиратъ. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички сѫ готови да ви даватъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явилъ стариятъ дѣдо. Щомъ дѣдото снеме маската си и се яви като младъ, красивъ момъкъ или млада, красива мома, човѣкъ отваря кесията си и дава. Азъ взимамъ младата мома и младия момъкъ въ широкъ смисълъ, като идеи, които символизиратъ общото, Божественото въ свѣта, а не въ тѣсенъ смисълъ, както разбиратъ обикновенитѣ хора. Всички благоприятни условия въ живота — здраве, богатство, сила, знание, любовь представятъ общи идеи, понеже помагатъ за развитието на човѣка. Неблагоприятнитѣ условия представятъ специфичнитѣ идеи въ живота. Действително, като се вгледате въ живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспѣхи сѫ произлѣзли, именно, отъ специфичнитѣ идеи на човѣка. Чуете ли нѣкой да казва, че е на особено мнение, въ това особеното непременно се крие нѣкаква специфична идея.

И тъй, дайте ходъ на общитѣ идеи въ себе си, между които не се явяватъ никакви спорове, никакви дисонанси. Между общитѣ идеи сѫществува пълна хармония. Между специфичнитѣ идеи се явяватъ спорове, дисонанси, но понѣкога има и хармония. Обща идея е, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да се моли, и то навсѣкѫде — на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Той трѣбва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т. н. Защо? Защото въ съзнанието нѣщата се мѣнятъ. Физическитѣ посоки — изтокъ, западъ, северъ и югъ въ съзнанието на човѣка не сѫ постоянни. Изтокътъ на едного е западъ за другиго. Да се моли човѣкъ, само когато е обърнатъ къмъ изтокъ, това е специфична идея. Да се моли само въ църква, и това е специфична идея. Човѣкъ трѣбва да се моли навсѣкѫде и по всѣко време. Специфична идея е да мисли човѣкъ, че слънцето изгрѣва само отъ изтокъ. Понеже земята се движи около слънцето, цѣлата земя представя неговъ изтокъ. Кѫде е изтокъ на крѫга? Въ центъра, защото оттамъ излизатъ всички лѫчи. Значи, изтокътъ на живота, това е Богъ, отъ Когото излиза всичко: животъ, сила, свѣтлина, мисъль, чувство, действие. Въпрѣки това, мнозина казватъ, че не знаятъ, кѫде е Богъ, не могатъ да Го намѣрятъ. Чудно нѣщо! Животнитѣ намиратъ изворитѣ въ планината, а човѣкъ не може да намѣри центъра, отъ който е излѣзълъ. Подъ понятието Богъ, въ широкъ смисълъ на думата, разбираме онази вѫтрешна връзка въ човѣка, която държи въ единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е въ хармония съ себе си, човѣкъ е намѣрилъ вече посоката къмъ Бога. Отклони ли се отъ тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

Тъй щото, помнете: специфичнитѣ идеи сѫ преходни величини, а общитѣ — постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външенъ и вѫтрешенъ животъ, изучавайте общитѣ идеи и ги прилагайте въ живота си.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

4. Лекция отъ Учителя, държана на

17. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.