Ани Posted March 5, 2017 Report Share Posted March 5, 2017 От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божиятъ гласъ Размишление. Сѫществува една вѫтрешна философия за живота, която опредѣля пѫтя на човѣка. За да придобие тази философия, човѣкъ трѣбва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитатъ, защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господъ знае това. Той ви е създалъ, Той знае, какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човѣкъ, когато не мисли. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпросъ на вола, на птицата, на рибата, всѣко отъ тия сѫщества ще отговори споредъ степеньта на своето развитие. Волътъ ще каже, че неговата специална работа е да се движи отъ едно мѣсто на друго и, ако нѣкой го нападне, да се брани съ рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата — да плава. Какво ще отговори човѣкъ на този въпросъ? Ако е мислилъ по този въпросъ, той може да си даде единъ задоволителенъ отговоръ. Всѣки, който си е отговорилъ на въпроса, защо е дошълъ на земята, може да се нарече щастливъ човѣкъ. Той е придобилъ вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошълъ до едно просвѣтление въ схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви съ сигурность, съ отворени очи въ пѫтя си. На каквито мѫчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човѣкъ се интересува отъ всичко въ живота. И болниятъ отваря очитѣ си, но само предъ лѣкарствата и яденето, на които разчита да възстановятъ силитѣ му. Щомъ вземе лѣкарството и храната, той пакъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Защо пъшка човѣкъ? Защото минава презъ труденъ пѫть. Значи, болниятъ пъшка, защото пѫтьтъ, презъ който минава, е опасенъ. Като погледне, какво му предстои да мине, той затваря очитѣ си да не вижда. Страхливъ е болниятъ. Като е здравъ, човѣкъ върви съ отворени очи. Защо? Пѫтьтъ, презъ който минава, е красивъ и лекъ. Докато не срещне мѫчнотии, той не се страхува. Срещне ли нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Разумниятъ човѣкъ, който разбира смисъла на живота, и при мѫчнотиитѣ ходи съ отворени очи и безъ страхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като ученикъ на живота, той трѣбва да се стреми къмъ положителни знания, които могатъ да внесатъ въ него дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. Ето защо, ние казваме, че задачата на човѣка е да познае първо себе си, а после окрѫжаващитѣ; да почне да работи първо съ себе си. а после съ ближния си. Да се нагърби съ изправянето на свѣта, това не е по неговитѣ сили и възможности. Може ли човѣкъ да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става съ умрѣлитѣ и кѫде отиватъ тѣ? Може ли той да държи смѣтка за живота на всички, които се раждатъ? Защо се ражда и защо умира човѣкъ? Каквото животътъ носи на човѣка, сѫщото носи и смъртьта. И животътъ, и смъртьта едновременно носятъ известни блага и нещастия за човѣка. За нѣкого смъртьта е щастие, а за нѣкого — нещастие; за едного животътъ е щастие, за другиго — нещастие. Щастието и нещастието сѫ относителни нѣща. Отъ човѣка зависи да направи живота си щастливъ или нещастенъ. Ако живѣе съзнателно и изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ продължава живота си; не спазва ли Божиитѣ закони, човѣкъ съкратява живота си и става нещастенъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да гледа на живота като на велико благо. За да използува разумно това благо, той трѣбва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиознитѣ хора, тѣ казватъ, че изпълняватъ волята Божия. Какво се разбира под думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здравъ, силенъ, разуменъ. Той е свързанъ съ Бога, и молитвата му всѣкога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали съ своя приятель милиардеръ, а нѣма петь пари въ джоба си? Невъзможно е да ходите босъ, гладенъ и окѫсанъ и да имате богатъ приятель. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а сѫщевременно да боледувате и да живѣете въ сиромашия. Въпрѣки това, дали човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ не го е лишилъ отъ блага. Той е далъ изобилно вода, въздухъ, свѣтлина, храна на хората, но мнозина боледуватъ и страдатъ отъ гладъ и лишения. Кой е виновенъ за това? Ако стомната на човѣка е пукната и, каквото се налѣе въ нея, всичко изтича навънъ, кой е виновенъ за това? Стомната. Кой е пукналъ стомната? Или грънчарьтъ, или онзи, който я употрѣбявалъ. Нито едното положение спасява човѣка, нито другото. Важно е. че стомната му е пукната и трѣбва да се смѣни. Той има право да смѣни счупената стомна съ здрава. И тъй, когато чуете нѣкой да се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива въ нея, всичко изтича навънъ. Въ края на краищата, човѣкъ постоянно губи. Понѣкога загубитѣ сѫ голѣми, а понѣкога - малки. Ако наливате вода въ пукната стомна, и тя изтича навънъ, загубата не е много голѣма, защото въ природата има изобилно вода: отъ една страна можешъ да наливашъ, а отъ друга да изтича. Обаче, дойдете ли до розовото масло, запримѣръ, най-малката загуба отъ него се отразява зле не само върху отдѣлния човѣкъ, но и върху цѣлия му домъ. Тѣлото на човѣка не е нищо друго, освенъ гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трѣбва да бъде здраво, за да задържа скѫпоценното масло за дълго време. Скѫпоценното масло, което се налива въ човѣшкото гърне, представя самия животъ. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навънъ, и човѣкъ започва да остарява. Започне ли животътъ да изтича, човѣкъ става неразположенъ и се оплаква, че краката му не го държатъ вече, свѣтъ му се вие, гърдитѣ го болятъ, не може да мисли трезво, очитѣ му се примрежватъ и т. н. Това показва преждевременно остаряване, отъ което се вижда, че човѣкъ е изгубилъ правилното си отношение къмъ разумната природа. Какво трѣбва да прави при това положение? Той трѣбва да възстанови правилното си отношение къмъ разумната природа и да започне да се обновява. Всѣки човѣкъ, праведенъ или грѣшенъ, може да прекѫсне отношението си съ разумната природа, може и да го възстанови. Съ една крива постѫпка праведниятъ може да прекѫсне връзката си съ духовния свѣтъ. Съ една добра постѫпка грѣшникътъ може да възстанови връзката си съ духовния свѣтъ. Много естествено. Ако грѣшникътъ диша чистъ въздухъ, непременно ще бъде здравъ. Ако праведниятъ диша нечистъ въздухъ, ще се разболѣе. Обаче, и едното, и другото може да бѫде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведниятъ, който живѣе добре, да остане въ нечиста атмосфера. Невъзможно е грѣшникътъ да грѣши и да се ползува всѣкога отъ чистъ въздухъ. Ако праведниятъ се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грѣшникътъ не се тревожи и пази своя вѫтрешенъ миръ, всѣкога ще бѫде здравъ. Богъ е далъ умъ на човѣка, да мисли, а не да се тревожи. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Кое вѣрую е най-право? — Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ само съ теория. Тѣ се нуждаятъ отъ практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое вѣрую е най-право, човѣкъ трѣбва да следи за резултатитѣ на дадено вѣрую, приложено въ живота. Казано е въ Писанието: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Сѫщото може да се каже и за всѣко вѣрую. Ако си здравъ, ученъ, силенъ, твоето вѣрую е право; ако си боленъ, невежа и слабъ, твоето вѣрую не е право. Ама могълъ си да обяснишъ причината на твоята слабость и невежество — това нищо нѣма да те ползува. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостьта и невежеството не изчезватъ. Между Бога и човѣшката душа сѫществува връзка, която човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Нѣма ли тази връзка, човѣкъ не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но нѣма представа, какво нѣщо е човѣкъ. Той знае, че човѣкъ има очи, съ които вижда; уши, съ които чува; носъ, съ който мирише; уста, съ която говори, но това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всѣки удъ въ своя организъмъ. Ще кажешъ, че имашъ рѫце и крака, но ти трѣбва да знаешъ външната и вѫтрешна служба на рѫцетѣ и на краката си. Предназначението на рѫцетѣ не седи само въ работата, която тѣ вършатъ. Предназначението на краката не седи само въ ходенето. Всички удове на човѣшкото тѣло иматъ външна и вѫтрешна служба. Христосъ намаза съ каль очитѣ на слѣпия, и той прогледа. Тогавашнитѣ учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитватъ, какъ е станало, че слѣпиятъ е прогледалъ. Тѣ искаха да знаятъ, слѣпъ ли се е родилъ и, ако се е родилъ слѣпъ, коя е причината за това: той ли е съгрѣшилъ нѣщо, или родителптѣ му? Значи, споредъ тогавашната философия, невъзможно е човѣкъ да се роди слѣпъ, безъ да има нѣкаква причина. Христосъ имъ отговори: „Нито е той съгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се явятъ дѣлата Божии на него“. Тогавашнитѣ хора не разбираха, какво имъ говори Христосъ, но и сегашнитѣ не разбиратъ. Нѣкои хора разбиратъ Христовото учение, но повечето не Го разбиратъ. Следъ като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаятъ, защо отвори очитѣ на слѣпия. Има смисълъ да се задава въпроса, защо нѣкой е извадилъ очитѣ на човѣка, но да питатъ Христа, защо е отворилъ очитѣ на слѣпия, този въпросъ не е на мѣсто. Слѣпотата е ограничение, което трѣбва да се премахне. Христосъ срещналъ единъ слѣпъ и отворилъ очитѣ му. Каква по-естествена постѫпка може да сѫществува отъ тази? Много слѣпи имаше по това време въ Израилъ, но Христосъ не отвори очитѣ на всички, а само на едного. Защо? Той имаше нѣкакво отношение къмъ него. Наистина, следъ проглеждането си слѣпиятъ стана ученикъ на Христа. Христосъ дойде на земята да помогне на ония, които бѣха външно или вътрешно слѣпи, но същевременно бѣха готови да изпълняватъ волята Божия. Ония, които не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, ще слушатъ и ще гледатъ, но нищо нѣма да чуватъ и виждатъ. Значи, не на всички е опредѣлено да се отворятъ очитѣ и ушитѣ имъ, да прогледатъ и да възприематъ Словото Божие. Сега, пренесете факта за отварянето очитѣ на слѣпия въ вашия духовенъ животъ и вижте, не сѫществува ли такава слѣпота и въ васъ? Кога се отварятъ духовнитѣ очи на човѣка? Когато дълбоко въ душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слѣпородениятъ, на когото Христосъ отвори очитѣ, носѣше въ себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде нѣкой да му помогне. Споредъ индуската философия ще кажатъ, че този човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова е трѣбвало да прогледа. Ние пъкъ казваме, че кармата го напуснала. Какво значи, кармата да напусне човѣка? Кога кармата напуща единъ човѣкъ? Когато види, че нѣма какво повече да вземе отъ него. Като го погледне, кармата казва: Отъ този човѣкъ нищо не може да излѣзе. Не постѫпва ли и вълкътъ по сѫщия начинъ? Като срещне болна овца, вълкътъ я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: Азъ не ямъ болни овце. Обаче, срещне ли здрава овца, той лесно се справя съ нея. Болната овца е свободна, вълкъ не я напада, но здравата е изложена на неговитѣ зѫби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможности да се разбере. Всѣко основно разбиране на известенъ въпросъ представя крѫгъ, около който се нареждатъ всички останали въпроси. И около човѣка се образуватъ концентрични крѫгове, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата кѫде срѣщате концентрични крѫгове? Като наблюдавате напрѣчния разрѣзъ на стъблото на нѣкое дърво, виждате, че е съставено отъ нѣколко концентрични крѫга. По тия крѫгове се познава възрастьта на растението. Защо се образуватъ крѫгове, а не квадрати, или други геометрически форми? Защото окрѫжностьта, като крива линия, срѣща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи, при растенето си растенията търсятъ пѫтя на най-малкото съпротивление. Това е единъ отъ методитѣ на природата. За да не изразходва напразно енергиитѣ си, природата всѣкога търси пѫтя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление, човѣкъ спазва едно отъ правилата на морала въ природата. И съвременнитѣ хора говорятъ за моралъ, осѫждатъ и одобряватъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни, но ако разгледатъ своитѣ постѫпки, ще видятъ, че малко отъ тѣхъ отговарятъ на правилата за морала. И въ говора на човѣка има моралъ. Не се ли спазва този мораль,говорътъ е грубъ, неизразителенъ, неприятенъ. Само онзи човѣкъ говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъвъ човѣкъ се казва, че говори сладко. Нѣма ли мекота въ характера си, каквото и да говори човѣкъ, все еднакво звучи. Дали ще кажете на нѣкого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще му кажете, че желаете неговото добро, или го презирате, и едното, и другото ще звучатъ еднакво. Мекота е нужна на човѣка. Мекотата дава изразъ, интонация, а съдържанието на думитѣ изпъква ясно. Такава била молитвата на пророкъ Илия, когато искалъ да докаже на езичницитѣ, че сѫществува единъ Богъ въ свѣта, Който слуша молитвитѣ на хората и имъ отговаря. Всѣка дума въ неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговоръ на молитвата му, огънь слѣзълъ отъ небето и запалилъ жертвата, която той поставилъ на своя жертвеникъ. Езичницитѣ сѫщо се молили на своитѣ богове, но ни гласъ, ни услишание. Тѣ викали, биели се въ гърдитѣ, пробождали се съ ножове, но боговетѣ имъ оставали глухи на тѣхнитѣ молитви. За молитвата на пророкъ Илия се казва, че е излизала отъ дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човѣка трѣбва да бъде отъ душа. Кога се моли човѣкъ отъ душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горятъ. Въ този моментъ той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително съ мисъльта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има прѣко отношение къмъ съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва предъ Бога, вие трѣбва да заемете положението на дете, което е готово да се изповѣда, да признае всичкитѣ си грѣхове, безъ никакво оправдание предъ себе си. Защо е грѣшилъ, това не е важно. Отъ човѣка се иска да се изповѣда. Що се отнася до прощението, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човѣкъ не може всѣкога да разбира нѣщата съ такава яснота, че да не прави никакви погрѣшки. Като се натъкватъ на грѣховетѣ си, нѣкои се оправдаватъ съ това, че човѣкъ е слабо сѫщество и не може да не грѣши. Това не спасява положението. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Не изправя ли погрѣшкитѣ си, той дохожда до едно вѫтрешно състояние на грѣховность, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубилъ онова, което му е давало сила и подемъ да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислятъ хората за него, важно е неговото вѫтрешно състояние. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувствува силенъ и смѣлъ. Той гледа спокойно въ очитѣ на хората и не се смущава отъ тѣхното мнение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания, които създаватъ нови отношения, ново вѣрую. Днесъ всички казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра е тази, която не прави никакви жертви? Нѣкой казва, че е готовъ да се хвърли отъ канара, само да докаже, че вѣрата му въ Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. Отъ човѣка се иска разумна, а не безразсъдна вѣра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли отъ храма, да види, дали наистина ангели ще Го поематъ, да не счупи крака си въ камъкъ, споредъ казаното въ Писанието. Христосъ не се подаде на изкушението и отговори: Махни се оттукъ, не изкушавай Господа! Ако е въпросъ да опитваме Господа, нека пръвъ се хвърли онзи, който изкушава другитѣ. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Да се хвърли човѣкъ отъ канара за Господа, това е вѫтрешенъ процесъ. При известенъ случай човѣкъ може да падне отъ канара и да остане неповреденъ. Това се постига чрезъ измѣнение тежестьта на тѣлото. То се дължи на физически закони, които хората още не познаватъ. Следователно, всѣка постѫпка трѣбва да бѫде разумна. Ако е за придобиване на нѣкаква опитность, има смисълъ човѣкъ да се хвърли отъ канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, въ него нѣма никакъвъ смисълъ. И тъй, истинската вѣра, истинската обичь подразбиратъ работа. Вѣрвашъ ли въ нѣкого, ще работишъ за него. Обичашъ ли нѣкого, ще работишъ за него. Обичьта е законъ на работа. Понеже ни обича, Богъ постоянно работи за васъ. Той е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ и развиваме. По сѫщия законъ и ние трѣбва да работимъ за Него, да правимъ това, което Той желае. Това значи, да изпълняваме волята на Бога отъ любовь къмъ Него. Законъ е: обичашъ ли нѣкого, ти трѣбва да постѫпвашъ къмь него така, че да го задоволишъ. Държишъ ли неговия образъ въ ума и въ сърдцето си въ чистота, той е доволенъ отъ тебе. Не го ли обичашъ, ти не си готовъ да направишъ нѣщо за него. Хората се радватъ на животъ, на здраве, на сили, благодарение на любовьта и грижитѣ на Бога и на напредналитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Престане ли Богъ да мисли за тѣхъ, тѣ ще се стопятъ, ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Любовьта на майката и на бащата, на братята и на сестритѣ, на приятелитѣ подържа живота на човѣка. Щомъ обичатъ, тѣ искатъ той да живѣе и съ това подържатъ неговия животъ. Значи, любовьта подържа живота. Дето има любовь, тамъ има и животъ. Дето любовьта отсътствува, тамъ никакъвъ животъ не сѫществува. Докато близкитѣ ви желаятъ да живѣете, вие ще живѣете. Щомъ тѣ пожелаятъ да умрете, вие изгубвате живота си. Това е единъ отъ вѫтрешнитѣ закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си съ Бога. Прекъснете ли връзката си съ Бога, и животътъ ви се прекъсва. А щомъ животътъ се прекъсва, нещастията идатъ едно следъ друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вънъ оть себе си. Знайте, че вие сте нарушили своитѣ свети отношения къмъ Първата Причина. Какво трѣбва да правите тогава? Възстановете връзката си съ Първата Причина. Щомъ възстановите тази връзка, животътъ ви отново ще потече правилно. Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една отъ величинитѣ се измѣни, измѣня се цѣлото отношение. Ако този законъ е вѣренъ за физическия свѣтъ и трѣбва да се спазва, колко повече трѣбва да се спазва въ психическия животъ, дето материята е по-фина и се нуждае отъ по-голѣмо организиране. Ако ви дадатъ една права и една крива линия, вие трѣбва да знаете, има ли отношение между тѣхъ и, ако има, да знаете, какво е отношението имъ. Правитѣ и кривитѣ линии иматъ приложение въ живота. Ако срещнете нѣкой магъ, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т. е. правата линия: Ако срещнете воененъ, ше видите, че и той носи своята тояжка — сабята си, т. е. кривата линия. И дяволътъ носи своята тояжка — стрелата си и, когото срещне, стреля. Днесъ всички хора воюватъ съ нрави или съ криви линии, които употрѣбяватъ като орѫжия. Дали за правото или за кривото воюватъ, дали за доброто или за злото, тѣ непрестанно воюватъ. Всички хора боравятъ съ своитѣ огнестрелни орѫжия. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не разполага съ огнестрелно орѫжие. Човѣшкиятъ езикъ е сѫщо така орѫжие, което може да се употрѣби и за зло, и за добро. Пожелае ли нѣкой да те обиди, веднага пуща въ ходъ своето огнестрелно орѫжие езикътъ си, и те ранява. Какво печели човѣкъ, ако съ своето огнестрелно орѫжие въ устата си, съ своята магическа тояжка ранява ближния си? Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума човѣкъ ще дава ответъ предъ Господа“. Кога ще бѫде това? Въ деня сѫдни, т. е. въ онзи день, когато се разглежда сѫдбата на човѣчеството. Човѣкъ е отговоренъ за всѣка своя дума, понеже живѣе въ хармониченъ свѣтъ, въ свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Когато се намѣрите предъ Божия сѫдъ, вие ще отговаряте, защо създадохте огнестрелнитѣ думи, съ които нарушавате хармонията на Божествения свѣтъ. Самъ по себе си Божествениятъ свѣтъ е хармониченъ, но съ своето неразбиране и невежество човѣкъ внася въ този свѣтъ дисхармония и мисли, че свѣтътъ, изобщо, е дисхармониченъ. Човѣшкиятъ свѣтъ е дисхармониченъ, но не и Божествениятъ. Понеже тия свѣтове сѫ преплетени, изглежда, че дисхармонията е въ цѣлия свѣтъ. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човѣшкия свѣгъ. За да се премахне тази дисхармония, човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, презъ сѫдба, да види своитѣ погрѣшки. Писательтъ ще бѫде сѫденъ за лошитѣ книги, съ които е внесълъ съблазънь и нечистота въ живота. Художникътъ ще бѫде сѫденъ за ония свои картини, съ които е внесълъ нѣщо порочно въ умоветѣ и сърдцата на хората. Нѣкои художници рисуватъ любовьта въ човѣшки образъ, въ образа на Купидонъ — Богъ на любовьта, съ стрела въ рѫка. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува любовьта. Въ каквито образи да я представятъ, тѣ сѫ далечъ отъ идеята за любовьта. Каква любовь е тази, която си служи съ стрела? Това представя любовьта на човѣкъ, който всѣки моментъ може да те мушне съ ножа си. Щомъ не му се харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, азъ имамъ предъ видъ бѫдещата работа, която представя плодъ на разумния, вѫтрешенъ животъ на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които излизатъ отъ дълбочината на човѣшката душа, се отразяватъ върху лицето му, върху цѣлото му тѣло. Тѣ даватъ линиитѣ на неговия външенъ образъ. Отъ линиитѣ, които човѣкъ самъ си изработва, зависи неговото свѣтло или тъмно бѫдеще. Съ мисъльта и чувствата си човѣкъ може да подобри състоянието на своитѣ удове. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно се тревожи и държи въ ума и въ сърдцето си еднообразни мисли и чувства, въ скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които сѫ плакали много, които сѫ прекарали голѣми тревоги и безпокойства иматъ слаби очи. Детето на нѣкоя майка умре, и тя цѣлъ животи го оплаква. Какво постига тя съ своя плачъ? Може ли да си помогне? Колкото да плаче, нищо нѣма да постигне. Плачътъ не разрешава въпроситѣ. Нѣкой изгубилъ любовьта си и започва да плаче. Съ плачъ любовьта не се придобива. Искашъ ли да придобиешъ отново любовьта си, обърни се къмъ Онзи, въ Когото тя живѣе. Богъ е Любовь. Следователно, търси любовьта въ Бога и ще я намѣришъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че отношенията на хората се опредѣлятъ отъ отношенията имъ къмъ Първата Причина на нѣщата. Хората не могатъ да иматъ правилни отношения едни къмъ други, докато нѣматъ правилни отношения къмъ Бога. Още съ ставането си отъ сънь човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Великото съзнание въ живота, да се свърже съ Него и да възприеме поне една Негова мисъль, или едно Негово чувство. Направи ли човѣкъ тази връзка, приеме ли нѣщо отъ Бога, работата му презъ деня ще върви добре, и той ще бѫде веселъ, готовъ за услуги къмъ всички свои приятели и познати. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, Богь да му проговори чрезъ своитѣ мисли и чувства, да му даде импулсъ за работа. Това значи, да осмисли човѣкъ живота си. За онзи, който е осмислилъ живота си, всички врати сѫ отворени. Дето похлопа, веднага вратата се отваря и му казватъ: Добре дошълъ! Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия и ново разбиране за живота. Тѣ се нуждаятъ отъ такова вѣрую, което да ги свърже съ Бога. Не могатъ ли да направятъ тази връзка, тѣхното вѣрую не е право. Тѣ се движатъ въ кривъ пѫть, въ пѫтя на заблужденията. За да възстановите връзката си съ Първата Причина, още съ ставането си помислете за Онзи, Който ви е далъ животъ. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една отъ мислитѣ Му. Какъ ще стане това? Ще прочетете нѣщо било отъ Библията, било отъ живота на светиитѣ, на добритѣ и велики хора. Следъ това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърдцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа безъ Бога, никакъвъ успѣхъ не очаквайте. Това се отнася до ония, които искатъ да работятъ съзнателно върху себе си. Онѣзи, които сѫ заети, които сѫ се предали на дома, на децата си, на своитѣ лични интереси, тѣ сѫ свободни. Споредъ мене, всѣка работа трѣбва да се предшествува отъ мисъль и отъ чувство къмъ Бога. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото започватъ работитѣ си безъ мисъль за Великото въ свѣта. Тѣ се раждатъ, женятъ и умиратъ безъ Бога. Искате ли да родите нѣщо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създалъ. Той знае, какво е нужно за всѣки човѣкъ и му дава необходимото. Казвате, че момата трѣбва да търси богатъ, ученъ, здравъ момъкъ, а що се отнася до любовьта, тя сама по себе си ще дойде. Азъ пъкъ съветвамъ момата да не се жени, докато не намѣри момъкъ, когото да обича, и той да я обича. Какъ ще познаете, кой ви обича? Онзи, който обича, въ него има готовность да даде всичко, съ което разполага. Следователно, ако момата и момъкътъ сѫ готови да пожертвуватъ всичко, каквото иматъ, единъ за другъ, тѣ се обичатъ. Опита ли се единиятъ отъ тѣхъ да скрие нѣщо за себе си, тѣ опорочаватъ любовьта си. Любовьта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недовѣрие. Тя е чиста, света, непорочна. Каквито сѫ отношенията между хора, които се обичатъ, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на човѣка къмъ Бога. Като ни обича, Богъ постоянно мисли за насъ, какъ да ни помогне, да задоволи нуждитѣ ни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да пожертвува всичко за Бога. Види ли готовностьта на човѣка да се жертвува, Богъ му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия животъ. Не може ли да направи тази жертва, човѣкъ е осѫденъ на смьрть, не физическа, но духовна. Духовната смьрть подразбира изгубване на любовьта. Като изгуби любовьта си, човѣкъ започва отново да я търси. Слушате нѣкой да казва, че е изгубилъ първата си любовь, но намѣрилъ втора. Втората любовь е начало на раздори и недоразумения. Първата любовь е чиста, безкористна. Тя отваря предъ човѣка свѣтъ на блаженство. Изгуби ли тази любовь, човѣкъ изпада въ заблуждения. Той мисли, че ще я намѣри, но остава излъганъ. Той се намира въ положението на корабъ, люшканъ отъ вълнитѣ на морето. Много време трѣбва да мине, докато той назрѣе и отново придобие любовьта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпросъ да се обезсърдчавате, но трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Защо ще се лъжете, че камъкътъ на пръстена ви е скѫпоцененъ? Защо ще се лъжете, че любовьта ви е истинска, чиста и света? Като слушатъ да имъ се говори за великата любовь, мнозина казватъ, че тази любовь не ги интересува, че не искатъ да ставатъ калугери. Тукъ не става въпросъ за калугерство. Ние не се интересуваме отъ калугерството, защото въ него нѣма никаква наука, никакъвъ прогресъ. Като контрастъ на тия хора се явяватъ други, които казватъ, че сѫ готови да се предадатъ въ Божиитѣ рѫце. И това не е право. Това е изопаченъ езикъ. Защо ще се предаватъ въ Божиитѣ рѫце? Тѣ не сѫ разбойници. Отъ човѣка се иска служене — да служи на Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Следователно, човѣкъ може да се предаде въ рѫцетѣ на онзи ангелъ, който се занимава съ взимане на душитѣ. Мине ли презъ този процесъ, човѣкъ се е посветилъ. И момата се предава въ рѫцетѣ на момъка. Кога? Когато момъкътъ е по-силенъ отъ нея. И Христосъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, защото Богъ е силенъ. Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Съ други думи казано, Христосъ се обърна къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, понеже бѣхъ свързанъ кармически съ грѣха на хората, азъ се наехъ да го нося. До едно мѣсто го носихъ на гърба си, но разбрахъ, че нѣма защо да го нося до край. Ето, сега предавамъ духа си, натоваренъ съ грѣховетѣ на човѣчеството. Следъ това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. Съ възкресението на Христа настѫпва нова епоха въ свѣта — ликвидиране на кармата. Христосъ не можа самъ да разреши този въпросъ, но го предостави на Бога. Въ името Божие, Христосъ искаше да застави евреитѣ да вѣрватъ въ Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можахъ да направя, направихъ; останалото ще свършишъ Ти“. Следователно, работата на човѣка е да посажда семена въ своята градина, а останалото е Божие дѣло. Вие трѣбва да знаете, че Богъ възраства, въздига и пречиства нѣщата. Единъ день, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавамъ духа си въ Твоитѣ рѫце“. За да предаде духа си въ Божиитѣ рѫце, човѣкъ трѣбва да има устойчива вѣра, като диаманта. Преди да дойде до тази вѣра, той трѣбва да има довѣрие въ своя ближенъ. Днесь хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Когото срещнешъ, на лицето му виждашъ линии на противоречие. Външно се представя като човѣкъ съ вѣра, а вѫтрешно живѣе въ противоречия, които разклащатъ вѣрата му основно. Това не е чистъ животъ. Чистотата подразбира еднакъвъ животъ и външно, и вѫтрешно. Защо трѣбва да се съмнява човѣкъ? Защо трѣбва да се колебае? Животътъ, самъ по себе си, е чистъ и възвишенъ. Дръжте се за този животъ, а не за човѣшкия. Човѣшкиятъ животъ е измѣнчивъ като самия човѣкъ, но Божествениятъ е устойчивъ и хармониченъ. Използувайте днешннтѣ условия да проникнете въ този животъ, за да уредите своя. Ако днесъ не уредите живота си, никога нѣма да го уредите. — Ама ние ще се молимъ, за да придобиемъ този животъ. — Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикътъ не учи, а само се моли, учительтъ му не може да го прекара въ по-горенъ класъ. Учительтъ има еднакви отношения къмъ всички души, вследствие на което изисква отъ ученицитѣ си да учатъ и прилагатъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, всѣки день да придобивате по нѣщо ново. Знанието, което имате днесъ, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не сѫ достатъчни. Кой отъ васъ може, като стисне единь камъкь, отгоре да излѣзе огънь, а отдолу вода? Какво означава тази мисъль? Камъкътъ представя твърдата човѣшка мисъль, а огъньтъ и водата — условия за животъ. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъль въ рѫката си и отъ нея да излѣзе огьнь и вода — условия за животъ, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито съ вѣра, нито съ знание. Това не е за обезърдчение. Ако лѣкарьтъ употрѣбява 10—15 години въ учене, за да стане добъръ лѣкарь, да го признаятъ хората за способенъ, мислите ли, че окултниятъ ученикъ трѣбва да работи по-малко? За да го признаятъ за окултенъ ученикъ, той трѣбва да работи върху ума, върху сърдцето и върху волята си, да стане господарь на условията. Намѣри ли се предъ развълнувана тълпа, ученикътъ трѣбва да махне само съ рѫка и да я укроти. Стигне ли го буря въ пѫтя му, само съ едно махане на рж- ка, бурята трѣбва да престане. Заболи ли го глава, съ едно махане на рѫка, главоболието трѣбва да изчезне. Това значи окултенъ ученикъ. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, отъ които само една да се приеме, това показва, че Богъ не го слуша още. Той не е станалъ светия, не е готовъ да помага на хората. Светията работи за цѣлото човѣчество, и трудътъ му се благославя. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистене. Тѣ трѣбва да пречистятъ мислитѣ, чувствата, желанията си, да ги освободятъ отъ всички наслоявания на миналото. Тѣ трѣбва да пречистятъ съзнанието си, да свѣтне. Това значи чистъ животъ. Щомъ съзнанието на човѣка се пречисти, и животътъ му става чистъ. Не се спирайте върху външнитѣ прояви на хората, да мислите, че сѫ нечисти. Чистотата и нечистотата сѫ вѫтрешни процеси. Не гледате ли така на нѣщата, вие ще изпаднете въ фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ и външно, и вѫтрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте, дали една работа се върши за Бога. Всѣка работа, която човѣкъ върши за Бога, е чиста и света. Че нѣкой билъ поетъ, ученъ. проповѣдникъ — това нищо не значи. Ако поетътъ не възпѣва Великото въ свѣта и не живѣе за него, никакъвъ поетъ не е. Поетъ, ученъ, проповѣдникъ е онзи, който възпѣва Великото, проповѣдва го и живѣе за него. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде поетъ. Ако съ езика си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ сърдцето си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ ума си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Истинскиятъ поетъ пише съ езика, съ сърдцето и съ ума си. Той излива, щедро дава отъ изобилието на своето сърдце и на своя умъ. Поетътъ описва преживяванията на сърдцето, на ума, на душата, затова хората обичатъ неговата поезия. Желая ви да срещнете Христа и да отвори очитѣ ви. Като прогледате, Той ще ви пита: Познавашъ ли ме, кой съмъ? Ако Го познавашъ, ти си готовъ вече за работа и за приложение. Значи, въ пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очитѣ — проглеждане, и възприемане и прилагане на великитѣ закони на живота. Нѣкои сѫ дошли до първата фаза — отваряне очитѣ на съзнанието, а други — до закона на служенето. Служенето подразбира актъ, който произлиза отъ любовь. Който прилага закона на любовьта, той е силенъ човѣкъ. За такива хора е казано въ Писанието, че праведнитѣ ще управляватъ свѣта. Религиознитѣ казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. Богъ създаде свѣта, и ако има нѣкаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човѣшки животъ. Човѣкъ развали свѣта, човѣкъ ще го оправи. И днесъ още Богъ работи, създава нови свѣтове, но за тѣхъ се изискватъ разумни хора, да не развалятъ новото, което се създава. Като казвамъ, че човѣкъ е развалилъ свѣта, имамъ предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Никой не може да развали това, което Богъ е създалъ. Това е невъзможно. Обаче, съ мисъльта си човѣкъ може да развали свѣта на своя ближень. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на кривъ пѫть. Всѣки човѣкъ може да се подаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви нѣкой, че сте безвѣрникъ, не се смущавайте, но запитайте го, какво е постигналъ той съ своята вѣра. Ако твоето безвѣрие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на правъ пѫть. И ако при своята вѣра ходишъ гладенъ, босъ и окѫсанъ, вѣрата ти не е истинска. Истинската вѣра храни човѣка, прави го силенъ, здравъ и богатъ. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ заблужденията му и го поставя въ правия пѫть. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ грѣховетѣ и престъпленията и го поставя при условия, които да го подигатъ. Всѣки другъ, който понижава човѣка, който го сваля отъ положението, въ което се намира, не е никакъвъ Богъ. Истинскиятъ Богъ внася въ човѣка условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човѣка отъ всички отрови, които отниматъ душевното му разположение и го правятъ недоволенъ. Желая ви, като ставате сутринь оть сънь, да чуете Божия гласъ, както Адамъ го чуваше въ рая. Богъ казваше на Адама: Адаме, Адаме, кѫде си? - Тукъ съмъ, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адамъ да се яви предъ лицето на Господа? Защото бѣше голъ. И на васъ казвамъ: Чуете ли тихия гласъ на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тукъ съмъ, Господи! Бѫдете смѣли да се явите предъ лицето Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣшката душа отъ момента, въ който той чува тихия и кротъкъ гласъ на Бога. Чуе ли този гласъ, въ душата му се явява свѣтлина, и той е готовъ вече за работа, за служене на Бога. Вънъ отъ този гласъ, човѣкъ лесно може да изпадне въ тъмнина. Стремете се къмъ чистъ животъ, да се свържете съ Бога, да чувате Неговия гласъ. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камъкъ, Словото ще мине и замине край васъ, безъ да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкътъ отбива водата отъ себе си. Да бѫдешъ камъкъ и да не приемашъ водата въ себе си, това представя животъ, пъленъ съ противоречия. За да се освободи отъ противоречията, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ плувецъ. Влѣзе ли въ бурното море на живота, той трѣбва да държи главата си надъ водата, да не се удави. Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота и се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Да задава ученикътъ такъвъ въпросъ, това значи, да се страхува. Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му замине за другия свѣтъ? Този страхъ не е на мѣсто. Съзнателниятъ учитель е подобенъ на опитния капитанъ на парахода. Той никога нѣма да спре парахода всрѣдъ морето. Щомъ е тръгналъ на пѫть, той благополучно ще изведе пѫтницитѣ на опредѣленото пристанище. Ако учительтъ замине, ученицитѣ му ще се намѣрятъ въ сѫщото положение, въ каквото сѫ били при него. Добриятъ и съзнателенъ учитель внася свѣтлина въ умоветѣ на ученицитѣ си, благодарение на което, и безъ неговото външно отношение къмъ тѣхъ, тѣ продължаватъ да се учатъ. Ако това можемъ да кажемъ за обикновения учитель, колко повече може да се каже за Великия Учитель, който представя външно отношение на Бога къмъ хората. Учительтъ предава часть отъ своята свѣтлина на окрѫжаващитѣ, както свѣщьта дава часть отъ свѣтлината си на всѣки, който иска да се ползува отъ нея. Учительтъ е проява на Божествената свѣтлина. Колкото повече приема човѣкъ отъ тази свѣтлина, толкова повече е свързанъ съ Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисълъ. Словото излиза отъ Учителя, но принадлежи на Бога. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Значи, вѣрвате ли въ Бога, или въ Христа, това е достатъчно. Вѣрвате ли въ Ивана, въ Драгана, въ светиитѣ, въ добритѣ хора, вѣрата ви е ограничена. Вѣрвайте въ едного, за да го виждате въ всички. Този Единниятъ, въ Когото трѣбва да вѣрвате, е Богъ. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще вѣрвате въ всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявилъ въ тѣхъ. Когато слушатъ да се говори за нѣкого, хората се запитватъ: Кой е той, отде иде и кой го е изпратилъ? Нѣкой ме пита: Ти кой си? Отговарямъ: Ако си боленъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Ако си ученикъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Следователно, ако съмъ лѣкарь и мога да те излѣкувамъ, знанието ми е опитано. Ако си ученикъ и мога да те уча, работата ми е на мѣсто. — За кого е създадено слънцето? — Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина. Това слънце е направено отъ Бога. Ако не можете да се ползувате отъ неговата свѣтлина и топлина, слънцето не е направено за васъ. Помнете: единъ Учитель сѫществува въ свѣта. Искате ли да се ползувате отъ благословението Му, пазете името Му свещено въ ума, въ сърдцето, въ душата си. Това трѣбва да бѫде идеалътъ на човѣшката душа. Единъ Богъ сѫществува въ свѣта, въ Когото никога не трѣбва да се съмнявате. Не се съмнявайте въ любовьта Му къмъ васъ. Хората се съмняватъ въ любовьта, защото искатъ отъ нея повече, отколкото въ дадения случай тя може да имъ даде. Божията Любовь е единствената мѣрка, съ която мѣримъ нѣщата и различаваме доброто отъ злото. Приложите ли тази любовь въ живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бѫдете внимателни въ желанията си, защото всѣко желание, добро или лошо, се сбѫдва. Сега, като знаете, кое е сѫщественото въ живота, гледайте да запазите връзката си съ Бога. Ако сте я прекѫснали, възстановете я. Този е пѫтьтъ, по който иде новото въ свѣта. Старото вече си отива и се замѣства съ ново. Турцитѣ казватъ: „Като мине пороятъ, кальта остава“. Първоначално кальта е влажна, но постепенно изсъхва. За васъ е важно, какво можете да направите отъ изсъхналата каль. Като се казва, че стариятъ животъ ще изтече, мнозина се страхуватъ, да не стане нѣщо страшно съ тѣхъ. Нѣма защо да се страхуватъ. Старото знание ще отстѫпи мѣстото си на новото. Стариятъ животъ ще се смѣни съ новъ. Какво страшно има въ това? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бѫде мой ученикъ, нека се отрече отъ майка си, отъ баща си, даже и отъ себе си“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да освободи душата си отъ всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пѫтя си. Значи, самоотричането подразбира вѫтрешна свобода на душата. Нѣкой казва, че се е самоотрекълъ, а сѫщевременно умира. Който се е отрекълъ отъ стария животъ, той не умира, а заминава. Като дойде часътъ на заминаването му, той поканва приятелитѣ си на угощение, разговаря се съ тѣхъ, взима писмата до близкитѣ имъ въ онзи свѣтъ и, следъ като се прости съ всички, тръгва за планината, далечъ отъ свѣта, въ който е живѣлъ. И тъй, отъ всички се иска съзнателна връзка съ Бога, за да влѣзатъ въ новия животъ, да чуятъ тихия гласъ на Бога, Който имъ казва: Адаме, излѣзъ вънъ! Напусни стария животъ, и влѣзъ въ новия, дето царува любовь, свѣтлина и знание, свобода и просторъ. Т. м. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now