Jump to content

1930_05_28 Правилно разбиране


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилно разбиране

Т. м.

За следния пѫть всѣки отъ васъ да извади отъ беседитѣ, които досега е челъ, десеть важни мисли.

Често се говори за установени и неустановени нѣща, както и за измѣняеми и неизмѣняеми. Кои нѣща сѫ установени? Които не се измѣнятъ. Кои нѣща сѫ измѣняеми? Които не могатъ да се установятъ. Какво нѣщо е моралъ? Правата посока въ живота. Какво наричаме права линия? Най-кѫсото разстояние между две точки. Това опредѣление е математическо. Обаче, отъ морално гледище, права постѫпка е тази, която има едно последствие. Крива постѫпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттукъ казваме: Права мисъль е тази, която има единъ резултатъ. Крива мисъль е тази, която има два различни резултата. Ако си служи съ криви мисли и постѫпки, човѣкъ гради живота си върху основа, която всѣки моментъ може да се измѣни и разколебае. Ако вѣрата, надеждата и любовьта на човѣка всѣки день се мѣнятър тѣ не могатъ да се поставятъ за основа на неговия животъ.

Мнозина основаватъ своето вѣрую върху това, което е писано въ Свещенитѣ книги, или върху това, което хората казватъ. Вѣрую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мѣни всѣки день. Днесъ хората казватъ едно, утре — друго, и вѣруюто се мѣни споредъ казаното. Това не е установено вѣрую. Истинското казване, или писане седи въ самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизмѣнното вѣрую на човѣка. Въ него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога сѫ тия, които произвеждатъ въ човѣка единъ и сѫщъ резултатъ. По външни прояви Богъ се мѣни, но вѫтрешно, по сѫщина, Той всѣкога остава единъ и сѫщъ. Черешата, като дърво, презъ зимата представя едно; презъ пролѣтьта, накичена съ цвѣтове, представя друго нѣщо; презъ месецъ май, увиснала отъ зрѣли плодове, тя представя трето нѣщо. Въ сѫщность, тия три прояви на черешата представятъ само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и сѫща.

Следователно, истина наричаме това, което произвежда въ човѣка само единъ резултатъ. И като дърво безъ листа, и като дърво съ цвѣтове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината въ себе си? Такава, която отнима скръбьта, или неразположението на човѣка. Всѣка дума, която отнима радостьта, или внася неразположение въ човѣка, не носи истината. Коя любовь е права? Права или идеална любовь е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичашъ нѣкого, това значи, да давашъ. Ако искашъ и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му далъ, съ лихвитѣ заедно. Това не е идеална любовь. Когато хората не се обичатъ, това показва, че никой нищо не е далъ за другия. Нѣкои казватъ, че обичатъ душата на човѣка. Кѫде сѫ видѣли душата му? Единъ ще каже, че я видѣлъ въ очитѣ, другъ — въ сърдцето и т. н. Не се минава много време, любовьта изчезва. Защо? Излъгалъ се въ този човѣкъ. Какъ е възможно да обичашъ човѣка, да виждашъ душата му и да се излъжешъ въ него? Ама нѣмалъ душа. Кѫде отиде душата, която по-рано виждаше въ него? Значи, докато взимате нѣщо отъ човѣка, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или изворъ, отъ който можете да черпите. Щомъ престане да дава, вие не го обичате вече и казвате, че този човѣкъ нѣма душа. Щомъ нѣма душа, той е пресъхналъ изворъ, не можете да черпите отъ него.

Често слушате да се говори за старъ и младъ човѣкъ. Това сѫ противоположни понятия, които трѣбва да се изяснятъ. Казватъ още стара и нова книга. Библията, запримѣръ, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. Отъ тази книга можете да се ползувате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите къмъ нея — пълна е вече. Вземете ли нѣкоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много нѣща въ нея. Тя е още празна. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е младъ, а другъ — старъ. Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ играе, стариятъ седи на едно мѣсто. Защо? Младиятъ е житно зърно, което е въ хамбара още, на широко, движи се отъ едно мѣсто на друго, оставено е на свобода. Стариятъ е житно зърно, което е посѣто вече въ земята. Той седи на едно мѣсто, затрупанъ отгоре съ пръсть, и пъшка подъ нейната тежесть. Младъ и старъ, това сѫ фази, които трѣбва да разбирате. Отъ разбирането на тия фази зависи разбиране проявитѣ на Бога. Той не се налага. но оставя човѣкъ самъ да учи, да разглежда нѣщата въ всички тѣхни прояви. Ако сте убедени, че Богъ е навсѣкѫде, търсете Го въ всички прояви на живота, малки и голѣми, видими и невидими.

Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби ближния си като себе си. Защо трѣбва да обичате? Да обича човѣкъ, това значи, да вложи капитала си, който Богъ му е далъ, въ своя ближенъ. Този капиталъ постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човѣкъ самъ изяжда капитала си. Ще дойде день, когато ще остане безъ стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живѣе въ радость и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ губене на капитала. Радостьта пъкъ не е нищо друго, освенъ увеличаване на капитала. Да страда човѣкъ, това значи, да не е вложилъ капитала си въ обръщение. Когато страдащиятъ отива при мѫдреца, той иска да вземе нѣщо отъ богатството му. Когато радостниятъ посети мѫдреца, той иска да вложи нѣщо отъ богатството си въ неговата банка и, когато му потрѣбва, да го вземе. За да не се разправя съ взимания и давания, мѫдрецътъ всѣкога приема по двама души заедно: радостенъ и скърбенъ. Тогава обмѣната става между двамата, а не между мѫдреца и посетителитѣ. Радостниятъ дава отъ своя капиталъ на страдащия, съ условие единъ день да върне, каквото му е далъ, даже съ лихвитѣ. Страдащиятъ, понеже се нуждае отъ пари, взима това, което му се дава. При тази обмѣна и двамата излизатъ доволни, а мѫдрецътъ остава чистъ и свободенъ отъ всѣкакви човѣшки сдѣлки.

Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота, защото не го разбиратъ. Преди да сѫ го изучили, преди да познаватъ законитѣ на живота, тѣ искатъ да станатъ светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човѣкъ трѣбва да познава великитѣ принципи на живота, да бѫде ученъ, художникъ, музикантъ. Какъвъ художникъ е този, който рисува единъ човѣкъ, безъ да прилича на действителния образъ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на нѣкой човѣкъ, това е все едно, че го рисувате. Портретътъ, който сте нарисували, прилича ли на дадения човѣкъ? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щомъ не можете да нарисувате истинския образъ на човѣка, това показва, че не сте добъръ художникъ. Щомъ не сте го нарисували добре, той нѣма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боитѣ оставатъ на ваша смѣтка. На физическия свѣтъ, платното, четкитѣ, боитѣ сѫ евтини, обаче, въ духовния свѣтъ сѫ много скѫпи. Въ невидимия свѣтъ едно парче платно, на голѣмина човѣшки ръстъ. струва единъ милионъ. Като се опиташъ да нарисувашъ образа на даденъ човѣкъ и излѣзе сполучливъ, ще получишъ десеть милиона лева възна-граждение. Не го ли нарисувашъ добре, десеттѣ милиона ще пропаднатъ. Ако днесъ изгубишъ десеть милиона, утре — десеть милиона, ще дойде кармата, съ която ще се разправяшъ хиляди години.

Какво представя кармата? Кармата е дългъ, натрупанъ отъ несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвалъ самъ да се рисува? Нѣкой се опитва да рисува своя образъ и се мѫчи да си предаде най-красиви чърти. Защо? Защото билъ душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно отъ отличителнитѣ качества на душата е възможностьта й да обича. Следователно, който може да обича поне едно сѫщество, той има душа; не обича ли нито едно сѫщество, той нѣма душа. Само душата крие въ себе си възможностьта да обича Бога — Единниятъ и Вѣченъ принципъ въ живота. Или казано въ широкъ смисълъ: само душата има възможность да люби. Щомъ люби, душата познава Онзи, отъ Когото е излѣзла. Не познава ли своя Създатель, човѣкъ не може да люби. Той не е отворилъ още душата си за Божественитѣ лѫчи, т. е. за лѫчитѣ на Божественото слънце.

Като се говори на хората за любовьта, за истината, за мѫдростьта, като Божествени принципи, нѣкои отъ тѣхъ правятъ движения съ главата си, махатъ я на една, или на друга страна. Защо? Не сѫ съгласни съ това, което имъ се говори. Какво трѣбва да правятъ? Да мислятъ. Понѣкога и клонетѣ на дървото се движатъ, но причинитѣ на това движение сѫ външни, а не вѫтрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вѫтре въ себе си. Нека стане вѫтрешно движение въ главата. Вѫтрешното движение въ главата наричаме мисъль. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да мисли много. Отде знае това? Отъ опитность. Опитноститѣ на единъ човѣкъ не сѫ мѣродавни за всички хора. При това, каква опитность е гази, при която мисъльта не взима участие? Ще каже нѣкой, че отъ опитность е дошълъ до заключението, че не може да намѣри човѣкъ въ свѣта, когото да обича. Защо? По две причини: или той самъ нѣма душа; или хората, които се движатъ около него, нѣматъ душа. Резултатътъ на неговия животъ ще бѫде 0:0=0. Каква философия има въ това? Какво знание е придобилъ този човѣкъ?

Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне даватъ две празни гърнета. Празнитѣ гърнета не даватъ нищо, но ако имате две пѫпки отъ нѣкое дърво, или растение, вие ще придобиете нѣщо. Ако пѫпкитѣ сѫ отъ карамфилъ, ще цъвнатъ. Вие можете да се радвате на красивитѣ цвѣтове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки отъ ябълка и ги посадите, тѣ ще цъвнатъ, ще вържатъ плодъ и следъ нѣколко месеци ще откѫснете отъ дървото нѣколко хубави, сладки ябълки.

И тъй, за да се ползува отъ проявитѣ на живота, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ тѣхъ. Иска ли човѣкъ да се ползува отъ една идея, самата идея трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ него. Ако идеята нѣма никакво отношение къмъ човѣка, и ако човѣкъ нѣма никакво отношение къмъ идеята, всѣко взимане и даване помежду имъ остава безпредметво. Всѣка проява трѣбва да има свой центъръ, къмъ който да се съсрѣдоточаватъ всички сили. Въ този смисълъ, човѣкъ представя равностраненъ триѫгълникъ съ общъ центъръ, къмъ който се стремятъ всички негови енергии. Съ други думи казано: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които се стремятъ къмъ общъ центъръ. И обратно: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които излизатъ отъ общъ иентъръ и се разпръсватъ въ различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Кой е резултатътъ на човѣшкия животъ? Любовьта. Любовьта е вѫтрешенъ процесъ, т. е. движение на сили отвѫтре навънъ. Понеже това движение излиза отъ единъ центъръ и се връща къмъ сѫщия центъръ, ние го наричаме „любовь къмъ Бога“.

Следователно, да любишъ Бога и да бѫдешъ човѣкъ, това сѫ две еднакви понятия. Каже ли нѣкой, че е човѣкъ, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любовь, той се самозаблуждава, той не е още човѣкъ. Казвате, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Мисъль безъ любовь не сѫществува. Любовьта действува преди мисъльта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Богъ е създалъ, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Щомъ люби Бога, той мисли; и като мисли съ любовь, нѣщата му се откриватъ. Преди да види малкитѣ нѣща, човѣкъ трѣбва да види голѣмитѣ. Първо трѣбва да видишъ голѣмия камъкъ предъ себе си, а после ще видишъ малката игла, поставена на известно разстояние.

Сегашнитѣ хора мислятъ непрекѫснато за своитѣ незавършени работи и недоучени уроци Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, тѣ сѫ яли и пили, не сѫ мислили за уроцитѣ си. Учительтъ е преподавалъ, а тѣ сѫ ходили на угощения. Днесъ всички се намиратъ предъ матура, а виждатъ, че не сѫ готови. Питатъ ги нѣщо по математика — не знаятъ, пропадатъ на изпита. Питатъ ги нѣщо по геометрия — не знаятъ. Питатъ ги нѣщо по естественитѣ науки — сѫщо не знаятъ. Тѣ се виждатъ въ чудо, не знаятъ, какво да правятъ. Вие се намирате предъ прага на духовния свѣтъ, искате да влѣзете вѫтре, но не ви пущатъ безъ изпитъ. Непременно трѣбва да държите матура, а знанията ви сѫ оскѫдни. Ще кажете, че за духовния свѣтъ е нужно любовь. Вѣрно е, че любовьта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие подъ думата „любовь“? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капиталъ, какво сте придобили съ тази търговия? Ако сте учили десеть години наредъ и сте станали безбожникъ, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промѣнитѣ, презъ които е минала. Ако знаете геология, а отричате сѫществуването на Бога, вие нишо не сте придобили. Това не е геология, но нѣщо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човѣкъ, т. е. човѣка безъ живота въ него. Човѣкъ изучава човѣшкитѣ органи и тѣхнитѣ функции, но за истинския човѣкъ, който живѣе въ тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всѣко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултатъ. Всѣка постѫпка, всѣко чувство сѫ ценни, когато иматъ съдържание въ себе си.

Младъ, ученъ човѣкъ отива на планината да се разходи и носи съ себе си торба, пълна съ храна. На пѫтя си той срѣща млада, красива мома, която се е объркала въ гората. Той я спира и запитва, кѫде отива, какъ е изпаднала сама на това мѣсто. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пѫтникътъ влиза въ положението й, разбира, че нищо не е яла и веднага й предлага парче хлѣбъ. Тя взима хлѣба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силитѣ си. Следъ това благодари и на младия момъкъ. Отъ своя страна и той благодари, че е могълъ да срещне красотата на пѫтя си. Следъ това я изпраща до дома й. И двамата оставатъ доволни отъ случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадешъ на човѣка нѣщо на време и да знаешъ, какъ да благодаришъ. Това значи правилна постѫпка, въ която има съдържание и смисълъ.

Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които иматъ вѫтрешно съдържание и смисълъ, сѫ ценни. Тѣ никога не губятъ значението си. Можете ли да говорите лошо за човѣкъ, който постѫпва съ една мома толкова добре? Той става свѣтълъ образъ за момата, а момата — за момъка. Никой не е въ състояние да раздѣли двама души, свързани помежду си съ любовь. Любовь, въ която нѣма правилна обмѣна, лесно изчезва. Обичайте хората съ чистота и светость на вашето сърдце, безъ да ги ограничавате, безъ да изисквате нѣщо отъ тѣхъ. Речете ли да имъ се налагате, да изпълняватъ вашитѣ желания, любовьта ще се отдалечи отъ васъ. Тогава ще се яви гнѣвътъ. Причината за гнѣва е незадоволеното човѣшко желание. Щомъ желанията ви не се задоволяватъ, вие се сърдите. За да не се гнѣви и да не изразходва енергията си, човѣкъ не трѣбва да си поставя желания, изпълнението на които зависи отъ други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездитѣ, земята, дърветата, растенията, животнитѣ и хората, но не можете да имъ се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човѣкъ и на себе си не може да се налага. Само Богъ може да измѣня и изправя нѣщата. Ако външниятъ свѣтъ, т. е. отношенията между хората единъ къмъ другъ могатъ да произведатъ пертурбация въ тѣхния организъмъ, това показва, че тѣ нѣмать правилни отношения къмъ живота. Сѫщевременно тѣ нѣматъ правилни отношения и къмъ Бога. За да не си създава излишни страдания, човѣкъ трѣбва да спазва следния законъ: въ единъ и сѫщъ моментъ да не се проявятъ две мисли, две чувства, две постѫпки. Запримѣръ, въ единъ и сѫщъ моментъ двама души не могатъ да черпятъ вода отъ една чешма. За проявата на всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да спазва момента за проява на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Срещнатъ ли се две мисли, две чувства и две постѫпки, едната непременно трѣбва да отстѫпи. Коя отъ дветѣ ще отстѫпи? Между двама души всѣкога разумниятъ отстѫпва. Глупавиятъ никога не отстѫпва. Любовьта всѣкога отстѫпва, но не става нужда да отстѫпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трѣбва да се прояви. Любещиятъ знае, че за всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ на проявление. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време“. Какво ще каже стариятъ, ако го накарате да дойде съ васъ на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бѣха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имахъ зѫби?

Сега, като ви се говори по този начинъ, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Безъ вѫтрешенъ преводъ на нѣщата вие ще изгубите възможностьта да разбирате Божествения езикъ. Какво означаватъ думитѣ младъ и старъ човѣкъ въ широкъ смисълъ? Младъ човѣкъ е онзи, който сега търси истината. Той не е намѣрилъ още истината. Старъ човѣкъ е този, който е намѣрилъ вече истината. И дветѣ положения сѫ на мѣсто. Обаче, какво е придобилъ стариятъ, ако, следъ като е намѣрилъ истината, не я оценилъ? Какво е придобилъ младиятъ, който търси истината безъ любовь? Като търси истината, младиятъ трѣбва да трепти за нея. Като намѣри истината, стариятъ трѣбва да я оцени. При това положение и двамата сѫ на правъ пѫть. Ще каже нѣкой, че следъ като е намѣрилъ истината, не се е ориентиралъ. Това показва, че е намѣрилъ истината, но не я разбралъ.

Какво означава думата „ориентиране“? Ориентъ означава изтокъ. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ само по една права посока, както имаме само единъ изтокъ, единъ западъ, единъ северъ и единъ югъ. Четиритѣ точки на свѣта, това сѫ четири кардинални посоки за ориентиране на човѣка. Изтокъ представя главата на човѣка, западъ — краката, а споредъ нѣкои — стомаха. Югъ представя дробоветѣ на човѣка. Изтокъ представя още и права посока на движение. Изтокъ и западъ показватъ отношението на човѣка къмъ Бога и къмъ всичко създадено отъ Него. Северъ и югъ опредѣлятъ, какво човѣкъ трѣбва да извърши въ живота си. Изтокь подразбира още Божествения свѣтъ, югъ — човѣшкия свѣтъ. Човѣкъ започва живота си съ търсене на истината. Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината“. Тукъ се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричатъ истина? Изтокъ наричаме още първопричина на нѣщата; западъ — отношение на човѣка къмъ създаденото. Защо човѣкъ се стреми къмъ истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човѣкъ не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовьта. Ако не познава любовьта, той не може да познае мѫдростьта. Любовьта, мѫдростьта и истината представятъ живи сили въ природата, съ които човѣкъ трѣбва да се обмѣни. Познаването е вѫтрешень процесъ. Следователно, да познаешъ човѣка, това значи, да си готовъ да направишъ за него това, което той иска. Сѫщевременно и той трѣбва да бѫде готовъ да направи за тебе това, което ти искашъ. Тукъ не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано съ разумностьта. Само разумниятъ човѣкъ познава нѣщата. Когато човѣкъ се моли на Бога и не получава отвоворъ на молитвата си, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не познава Бога, или Богъ не го познава.

Единъ беденъ човѣкъ се молѣлъ на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждитѣ си. Край кѫщичката на бедния миналъ единъ богатъ човѣкъ. Той чулъ молитвата му и на прозореца на бедния оставилъ една кесия, пълна съ пари. Като видѣлъ кесията, бедниятъ веднага я взелъ и благодарилъ на Господа, че толкова скоро отговорилъ на молитвата му. Богатиятъ, който билъ скритъ задъ кѫщичката, чулъ благодарностьта на бедния, отправена къмъ Бога, и му казалъ: Слушай, братко, азъ чухъ молитвата ти, а не Богъ. Кесията съ паритѣ е моя, азъ ти помогнахъ. Бедниятъ отговорилъ: Азъ благодаря на Бога, че те е накаралъ да ми помогнешъ. Ако Той не бѣше те накаралъ, ти никога нѣмаше да направишъ това. Богатиятъ продължилъ пѫтя си, но презъ всичкото време си мислѣлъ: Нима това не бѣше моя идея, да помогна на бедния човѣкъ? Като размишлявалъ известно време, най-после той се убедилъ, че наистина е станалъ проводникъ на волята Божия, и благодарилъ на Бога, че му се е далъ случай да изпълни Неговата воля.

Сега азъ искамъ да остане въ ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любовь. Задръжте въ ума си опредѣлението за права мисъль, право чувство и право действие. Това е предметъ на новото учение. Щомъ е така, ще знаете, че новото учение има само единъ резултатъ. То говори само за една любовь — любовь къмъ Бога. Много е любилъ човѣкъ, но любовьта му всѣкога е имала два резултата: тя е започвала съ животъ, а свършвала съ смърть. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само единъ резултатъ — животътъ: ще започнете съ животъ и ще свършите съ животъ. Който люби Бога, той никога не умира. Прекѫсне ли връзката си съ любовьта, човѣкъ умира. Докато е свързанъ съ любовьта, т. е. съ Бога, човѣкъ не умира. Затова и Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването подразбира готовность въ човѣка да направи всичко, каквото неговиятъ възлюбенъ желае.

Следователно, като обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Богъ прави за васъ всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това сѫ максими на новото учение, които трѣбва свещено да пазите въ душата си. Ако прилагате тия максими въ живота си, вие ще имате едно начало безъ край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човѣкъ. Само при това положение ще се оправдае стиха отъ Евангелието: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Докато хората търсятъ Бога въ Свещенитѣ книги, въ свещенитѣ образи на свѣта, никога нѣма да Го намѣрятъ. Богъ е вънъ и вѫтре въ свѣта, а Свещенитѣ книги и свещенитѣ образи представятъ резултатъ на нѣщо. Въ Свещенитѣ книги намирате мисъльта на велики хора, но тѣ сѫ извънъ тѣзи книги. Човѣкъ прави доброто, но не е въ самото добро. Човѣкъ мисли, но не е въ мисъльта си. Хората сѫ свързани по мисъль и по чувства едни съ други, но сами тѣ не сѫ въ мислитѣ, нито въ чувствата си. Мислитѣ и чувствата имъ показватъ само тѣхнитѣ правилни отношения.

Когато отношенията между двама души сѫ правилни, тѣ живѣятъ въ пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трѣбва да бѫде отношението между човѣка и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъль е права, човѣкъ се намира на кривъ пѫть. Човѣкъ има право само да провѣрява, дали една мисъль е Божествена. Щомъ се убеди, че е Божествена, той трѣбва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли сѫ прави — нищо повече. Тѣ иматъ само единъ резултатъ. Божественитѣ мисли носятъ животъ, а човѣшкитѣ — смърть. За да не умира, човѣкъ трѣбва да свърже мисъльта си съ Божията. Когато свърже мисъльта си съ Божията мисъль, човѣкъ ще се освободи отъ всички нещастия и мѫчнотии. По този начинъ той ще се справи и съ кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха въ Писанието: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове и никога нѣма да ги спомена.“

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трѣбва да разчитате на физическия свѣтъ? Докато сте на физическия свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на краката си, съ които се крепите. Тѣ сѫ основа на вашия животъ. Вие трѣбва да разчитате на рѫцетѣ си, съ които влизате въ отношение съ окрѫжаващитѣ. Вие трѣбва да разчитате още на очитѣ си, на ушитѣ си, на носа си, на устата си. Това сѫ пособия, които трѣбва да държите въ пълна изправность. Дойдете ли до духовния свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на своитѣ чувства и на своето сърдце. Въ умствения свѣтъ вие трѣбва да разчитате на своитѣ мисли. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да разчитате на любовьта.

„Които чуятъ гласа на Бога, ще станатъ и ще оживѣятъ.“ Да станешъ, това значи, да бѫдешъ здравъ. Да станешъ, това значи, да бѫдешъ добродетеленъ. Да станешъ, това значи да имашъ любовь къмъ Бога. Да станешъ, това значи, да съзнавашъ, че съ Бога всичко можешъ да направишъ. Ставате ли сутринь отъ сънь, дръжте въ ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станахъ, какво да правя днесъ, вие не сте станали още.

Какъ сте мислѣли досега? Колцина отъ васъ сѫ мислѣли тъй, както азъ ви говоря тази сутринь? Ако не сте мислѣли така, причината за това е, че се намирате въ черупката на яйцето. Тази сутринь азъ ида при васъ да счупя черупката на яйцето и да ви освободя отъ ограничения животъ. Какво може да постигне човѣкъ въ една черупка? Черупката на яйцето е затворъ за човѣка. Ако на 20-ия день не дойде нѣкой да го освободи, той е осѫденъ на смърть. Кой ще ви освободи отъ черупката на яйцето? Който знае законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човѣкътъ на истината при васъ, той ще ви освободи. Той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да удари съ нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законитѣ на магическата прѫчица, той може да бѫде здравъ, добъръ, любещъ, ученъ и т. н. Който .знае тия закони, той ще се разговаря приятелски съ скръбьта, съ нещастието, съ мѫчнотията и, вмѣсто тѣхъ ще постави радостьта, надеждата, насърдчението.

Срѣщате единъ човѣкъ, който веднага ви казва, че е скърбенъ. За какво скърби? Той трѣбва да опредѣли специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопредѣлено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давамъ й едно писмо отъ нейния приятель. Тя огваря писмото, чете го, и скръбьта й се превръща въ радость. Срѣщамъ единъ младъ момъкъ, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давамъ и на него едно писмо отъ приятелката му, и скръбьта изчезва. Едно е нужно на човѣка, за да се превърне скръбьта му въ радость. Какво? Да не прекѫсва връзката си съ любовьта. Дай на човѣка писмото, което носишъ отъ неговата възлюбена, или отъ неговия възлюбенъ, и скръбьта му ще се превърне въ радость. За да живѣе въ радостьта и въ изобилието на живота, човѣкъ трѣбва всѣка сутринь да отива при своя възлюбенъ, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е опредѣлена за деня. Така трѣбва да живѣе ученикътъ, така трѣбва да живѣе всѣки човѣкъ. Живѣе ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бѫде, животътъ му се осмисля. Богъ е възлюбениятъ на човѣшката душа.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се освободи отъ скръбьта и да влѣзе въ радостьта.

Той е дошълъ на земята да се освободи отъ смъртьта и да влѣзе въ вѣчния животъ. Това значи правилно разбиране на живота и на любовьта.

Ние сме проявената любовь на нашия Небесенъ Баща.

Така да бѫде!

*

40. Лекция отъ Учителя, държана на

28. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...