Jump to content

1930_04_23 Доброто орѫжие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Доброто орѫжие

Размишление върху мира.

Ще прочета 75. Псаломъ.

„Не възвишавайте рогъ.“ ( — 4 ст.).

„Не подигайте нависоко рога си“.( — 5ст.).

Какво представя рогътъ въ цитиранитѣ стихове? Рогътъ е срѣдство за защита. Волътъ знае цената на рога повече отъ човѣка. Що се отнася до рога, волътъ има думата. Човѣкъ за какво има думата? Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, а въ сѫщность той едва е започналъ да я изучава.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за доброто, безъ да сѫ проникнали въ дълбочината на тия понятия. Да познава човѣкъ любовьта, това значи, да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човѣкъ мѫдростьта, това значи, да знае, че има баща, който е работилъ за него, да го отгледа и изучи. Да познава човѣкъ доброто въ свѣта, това значи, да знае, че има основа въ живота си, върху която може да стѫпва. Доброто е начало на живота, т. е. раждане. Ако не развива доброто въ себе си, човѣкъ не може да прояви любовьта си, защото майката на живота е вложила качествата си въ доброто. И мѫдростьта, т. е. бащата на живота е вложилъ своитѣ качества въ доброто.

Следователно, докато не се роди, човѣкъ не може да говори нито за любовьта, нито за мѫдростьта. Дойде ли до истината, човѣкъ трѣбва да гледа на нея като на свой братъ. Истината, братътъ на човѣчеството, иде да го освободи отъ заблужденията му. Безъ истината човѣкъ остава въ ограничителнитѣ условия на живота. Тъй щото, ако човѣкъ въ любовьта не намѣри своята майка, въ мѫдростьта — своя баща, въ истината — своя братъ и въ доброто — своята сестра, той не е разбралъ смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човѣкъ казва, че щомъ се е родилъ на земята, нищо друго не му остава, освенъ да умре. Това е неразбиране на живота, на принципитѣ, които действуватъ въ него. Който е роденъ въ доброто, той никога не умира. Щомъ излѣзе отъ закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човѣкъ доброто въ себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртьта, т. е. на закона на промѣнитѣ.

Като влиза въ живота, човѣкъ се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т. н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата, или сложна? Отъ колко части е съставена тя? Това точно не може да се опредѣли. Запримѣръ, пръстътъ, като единица, е съставенъ отъ три части, отъ три фаланги. Ако говорите за рѫката като единица, тя е съставена отъ нѣколко части: петь пръста по три единици, правятъ 15 части. Числото 15 е число на промѣни, на разклащане, на разколебаване основитѣ на нѣщата. Когато пияницата попадне въ числото 15, основитѣ на неговото пиянство започватъ да се разколебаватъ. Много причини сѫ действували въ живота му, за да стане пияница. Кои сѫ тия причини? Като погледне къмъ червения цвѣтъ на виното, очитѣ му ставатъ причина да се събуди желание въ него да пие. Следъ това на помощь иде дѣсната рѫка, която подава чашата да се напълни. Следъ това иде разсѫждението: Червениятъ цвѣтъ е цвѣтъ на животъ и сила. Ще възприема този цвѣтъ въ себе си, да стана смѣлъ и решителенъ. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човѣкъ започва да се стреми къмъ чаша, пълна съ вино. Щомъ изпие една—две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрѣлъ плодъ, следъ което заспива. Кога заспива човѣкъ? Когато не може да преодолѣе известно напрежение. Кой не е изпитвалъ напрежение? Да заспи човѣкъ, това не значи, че е пилъ. Заспиването е процесъ, подобенъ на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване, или болезнено състояние стане много тежко, човѣкъ трѣбва да заспи, или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно.

И тъй, като говоримъ за числата, ние ги разглеждаме като цѣли и дробни. Дробнитѣ числа се получаватъ при дѣление на единицата на десеть, или на произволно число равни части. Ако единицата се дѣли на десеть равни части, получаваме десетични дроби. Ако я дѣлимъ на повече, или на по-малко части отъ десеть, получаваме прости дроби. Всѣки пръстъ, запримѣръ, е раздѣленъ на три части. Едната часть представя Божествения свѣтъ, втората — духовния, а третата — физическия. Съ други думи казано: едната фаланга представя свѣта на формитѣ, втората — съдържанието на нѣщата, а третата — тѣхния смисълъ. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нѣщата, човѣкъ никога не би си позволилъ да критикува. Щомъ не критикува, той ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Човѣкъ има право да критикува, да разглежда нѣщата и да се произнася за тѣхъ, ако сѫ човѣшки. Дойде ли до Божественото, той нѣма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне.

Сега, да се върнемъ къмъ числата. Всѣко число представя форма, съдържание и смисълъ на нѣщо. Искашъ ли да се ползувашъ отъ известно число, ти трѣбва да знаешъ, каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъвъ смисълъ крие въ себе си. Не знае ли скрититѣ сили на числата, човѣкъ може да си създаде редъ нещастия. Запримѣръ, ако нѣкой не знае, каква сила се крие въ старото вино, може да пие отъ него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лошъ навикъ, съ който мѫчно ще се справи. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ силата, която се крие въ лошитѣ навици. Срѣщате нѣкой човѣкъ, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция въ него. Защо? Този човѣкъ има взривни вещества въ себе си, които лесно експлодиратъ. Той е избухливъ човѣкъ. Той не е виновенъ за това — такова число съдържа въ себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибритъ, за да се възпламени избухливото вещество въ него, а заедно съ това и вие да хвръкнете въ въздуха.

Разумниятъ човѣкъ, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае, какъ и кога да бута. Ако има предъ видъ да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на нѣкаква разумна работа. Езикътъ на човѣка е складъ отъ експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно нѣкѫде, човѣкъ се натъква на голѣми нещастия. Кибритенитѣ клечки не сѫ нищо друго, освенъ думи, съ които човѣкъ си служи. Едни отъ тѣхъ лесно се запалватъ и произвеждатъ взривъ. Други пъкъ не се палятъ лесно, вследствие на което не произвеждатъ никаква реакция въ човѣка. Трети видъ клечки сѫ тия, които по естество сѫ незапалими. Като знаете силата на словото, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да избирате думитѣ, съ които си служите. Нѣкоя майка е недоволна отъ детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина.

Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и въ думитѣ, и въ мислитѣ, и въ чувствата, съ които си служи. Благодарете, че всѣка дума, всѣка мисъль и всѣко чувство не се хващатъ. Благодарете, че всѣка клечка кибритъ не се запалва. Ако всѣка клечка кибритъ би могла да се запали, свѣтътъ би се унищожилъ. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошълъ краятъ на свѣта. Ако човѣкъ пали по сто клечки на день, знаете ли, каква енергия би произвелъ въ себе си? Изобщо, ако всѣки день човѣкъ драска по една клечка въ мозъка си, за да произведе свѣтлина, въ една година най-много той би произвелъ грамадно количество енергия.

Съвременнитѣ хора се разрушаватъ отъ чрезмѣрно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трѣбва всѣки моментъ да палите, сѫдебниятъ приставъ ще дойде да ви глоби. Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бѫде отговоренъ за дѣлата си. Въ ума на нѣкой човѣкъ влѣзе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете единъ ангелъ, заслужва да направите голѣмо освѣтление,  да го разгледате отъ всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходватъ грамадни количества. енергия.

Следователно, иска ли да хармонизира силитѣ на своя мозъкъ, човѣкъ трѣбва да допуща въ ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужва човѣкъ да изразходва енергия. Тѣ подигатъ духа му и го правятъ мощенъ. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ дава възможность на всички клетки въ себе си да се развиватъ добре. Като живѣе, той трѣбва да се отнася съ уважение и почитание къмъ клеткитѣ си, като къмъ разумни сѫщества. Спазва ли това правило, той ще бѫде вѫтрешно силенъ. Свѣтътъ днесъ се нуждае отъ силни и разумни хора. За да бѫде разуменъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ принципитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. Тѣзи принципи трѣбва да служатъ на човѣка за орѫжия, съ които да се защищава. На което поле да се намира, човѣкъ се нуждае отъ отбранителни срѣдства. Когато изпраща своитѣ поданици на бойното поле, държавата ги въорѫжава съ пушки и топове. Войницитѣ насочватъ тия орѫжия срещу своитѣ неприятели, да се бранятъ отъ тѣхъ. Ако на стария човѣкъ дадатъ пушка въ рѫка, той ще се откаже отъ нея, подъ предлогъ, че е неспособенъ за война. Ако на младия дадатъ пушка въ рѫка, той ще я вземе. Какво ще каже стариятъ, ако въ рѫцетѣ му турятъ основнитѣ принципи на живота и го заставятъ да се брани съ тѣхъ? Трѣбва ли пакъ да се оправдава съ своята старость? Дали е старъ, или младъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да се сражава съ злото. Дойде ли злото срещу васъ, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите отъ злото, да не ви побеждава, вие трѣбва да държите въ рѫцетѣ си мощно орѫжие.

Кое е мощното орѫжие срещу злото? Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Значи, истината се намира въ човѣка. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: „Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини въ живота ви. Доброто е една отъ проявитѣ на Битието, съ която можете да се защищавате отъ всѣкакво зло. Злото носи въ себе си сили, противоположни на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тия сили. Човѣкъ може да живѣе съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които сѫ вложени въ него.

Какво представятъ доброто и злото въ свѣта? Доброто и злото сѫ два ключа съ различни служби. Доброто е ключъ, който отваря всички врати къмъ чистия, свѣтълъ и възвишенъ животъ. Злото е ключъ, който затваря всички врати къмъ възвишения, свѣтълъ животъ. Доброто внася свѣтлина въ човѣшкото съзнание, а злото води къмъ тъмнина. Следователно, който не ходи въ доброто и въ истината, той е въ тъмнина. Защо? Защото е изгубилъ ключа на свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ, тамъ е знанието. Дето е животътъ, тамъ е и любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Който има любовь въ себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човѣкъ е направилъ и прави най-велики и славни подвизи въ любовьта. Изгуби ли любовьта си, той нищо не може да постигне. Любовьта дава импулсъ, потикъ въ живота на човѣка. Любовьта е колективенъ актъ, а не единиченъ. Цѣлата природа взима участие въ любовьта. Като се влюби въ нѣкого, човѣкъ мисли, че само той изявява любовьта си. Той не подозира, че всички живи сѫщества отправятъ любовьта си къмъ неговия възлюбенъ, или къмъ неговата възлюбена. Когато се влюби въ нѣкой ангелъ, човѣкъ пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т. е. при своя възлюбенъ, това значи, да замине за другия свѣтъ. Като не знаятъ, защо е заминалъ за другия свѣтъ, хората казватъ, че този човѣкъ е умрѣлъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ заминава за другия свѣтъ доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбенъ, въ другия свѣтъ. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбениятъ му е на земята. Той временно се раздѣля съ него, вследствие на което страда.

И тъй, говорите ли за любовьта, ще знаете, че тя е творчески актъ, въ който цѣлата природа взима участие. Който истински люби, той излива любовьта си въ пѣсень и музика. Ако нѣкой люби и плаче, ще знаете, че той не е намѣрилъ своя възлюбенъ, или своята възлюбена. Той е попадналъ на слугата, или на слугинята на любовьта, вследствие на което е останалъ много изненаданъ и огорченъ. Като слиза на земята, човѣшкиятъ духъ иска да намѣри своята възлюбена, но остава излъганъ. Защо? Защото се вижда облѣченъ и заробенъ отъ материята. Материята го обгръща добре въ себе си, като въ дреха, и му казва: Сега ще влѣзешъ въ живота на земята да учишъ. Изненаданъ отъ условията, човѣкъ започва да плаче. Тази е причината поради която, при раждането си още детето заплаква. Добре е човѣкъ вѣчно да търси своя възлюбенъ. Съвременнитѣ хора наричатъ влюбенитѣ смахнати, но тѣ се лъжатъ. Истински влюбени сѫ светията, мистикътъ, учениятъ, богатиятъ. Тѣ сѫ концентрирани въ мисъльта си и непрестанно се стремятъ да постигнатъ своя възвишенъ идеалъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, стремятъ се къмъ нея, но, като я придобиятъ, не могатъ да я задържатъ за дълго време. Защо? Защото любовьта вирѣе само въ чистота. Наруши ли човѣкъ чистотата на своитѣ мисли, чувства и действия, любовьта моментално го напуща. Дойде ли нѣкакво изкушение, за да запазите любовьта си, изговорете тихо въ себе си формулата: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Затова е казаво въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро, а лъжата съ истина“. Дайте пѫть на Бога въ себе си, Той да прояви своята Любовь и Мѫдрость. Не дадете ли пѫть на великата Любовь въ себе си, ще видите, че това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ любовна каша. Любовната каша на хората е стариятъ животъ, а великата Любовь е новиятъ животъ. Човѣкъ не трѣбва да прави компромисъ съ новото. Той трѣбва да постави старото за почва, а съ новото да гради. Новиятъ животъ е животъ на изобилие. Любовьта ражда изобилието. Да живѣете въ изобилие, това значи, да живѣете при Вѣчния Изворъ, отдето можете да черпите, колкото искате.

Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, прави чувства и прави действия. Какво сте били въ миналото, какви ще сте въ бѫдеще, това не е важно. Какво сте въ настоящия моментъ, това е важно. Щомъ се намѣрите въ известно противоречие, кажете си: Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Щомъ сте добро и истина, вие трѣбва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всѣкога ще можете да палите своя огънь, както и огъня на своитѣ ближни. Достатъчно е да запалите една отъ своитѣ клечки, за да запалите своя огънь. Така постѫпватъ и ангелитѣ. Съ своята любовь, съ своята свѣтла мисъль тѣ палятъ слънцето, на чиито лѫчи ние се грѣемъ. Ако ангелитѣ не палятъ слънцето, хората щѣха да живѣятъ въ вѣченъ мракъ. Тогава тѣ щѣха да разбератъ, какво представя тѣхната мисъль. Мисъль, която не може да освѣтява пѫтя на човѣка, не е още истинска мисъль. Нѣкога и земята е била свѣтла като слънцето, но като я населили, съ своя животъ хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали въ тъмно тѣло. Разликата между ангела и човѣка се заключава въ това, че ангелътъ пали огъня, а човѣкъ го гаси. Кой човѣкъ не се оплаква, че е загасилъ своитѣ свѣтли мисли? Мине ли нѣкоя свѣтла мисъль презъ ума му, или нѣкое свѣтло чувство презъ сърдцето му, той казва: Не е време сега за свѣтли мисли и чувства. Не е време още за свѣтли и благородни постѫпки. Днесъ изгаси една свѣтла мисъль въ ума си, утре изгаси едно свѣтло чувство въ сърдцето си, докато най-после стане тъменъ като земята и започне да страда за изгубеното щастие.

Това сѫ фигури на речьта, които трѣбва да превеждате, да ви станатъ ясни. Настанало е време, когато всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да се превърнатъ въ запалена свѣщь, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, свѣтлината на слънцето ще стане седемь пѫти по-ярка отъ сегашната. Причината за това ще се крие въ мислитѣ на бѫдещитѣ хора. Съ свѣтлината на своитѣ мисли тѣ ще увеличаватъ свѣтлината на слънцето. Който погледне къмъ земята, ще види, че тя свѣти, като слънце. Отдалечъ ще изглежда, че земята гори. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората дотолкова, доколкото излиза свѣтлина отъ умоветѣ имъ. Колкою по-силна е свѣтлината имъ, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Дето има мисъль, тамъ има свѣтлина. При това положение виждаме, че животътъ на хората заслужва интересъ и внимание.

И тъй, искате ли да се справяте съ мѫчнотиитѣ, нещастията и противоречията въ живота си, прилагайте дадената ви формула, било въ единствено, било въ множествено число. Кажете си: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите, какви резултати ще имате. Дали сте гладенъ, боленъ, слабъ, произнасяйте формулата смѣло, безъ колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й. Мисли за Бога, за ближния си и ще намѣришъ своето благо. Мислишъ ли първо за своето лично благо, ти ще станешъ нещастенъ. Богъ е предвидилъ твоето благо, нѣма защо да мислишъ за себе си. Когато ви канятъ на гости, въ дома на нѣкой графъ или князъ, трѣбва ли вие да носите хлѣба си ? Той е предвидилъ всичко, което е необходимоза вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облѣчете съ най-хубавитѣ си дрехи, но хлѣбъ нѣма да носите. Богъ е предвидилъ всичко, което е нужно за васъ. Докато мисли, какво ще яде, какъ ще се облича, какъ ще свърши живота си, човѣкъ е робъ на условията. Едно се иска отъ човѣка — работа. Като работи, всичко ще му се даде.

Ползувайте се отъ формулата, която днесъ ви дадохъ, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я съ всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула въ ума си като добро орѫжие, съ което можете да се защищавате. Ако държите орѫжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го взематъ отъ рѫцетѣ ви. Щомъ изгубите орѫжието си, съ него заедно ще изгубите и свободата си. Човѣкъ е дотолкова свободенъ, доколкото носи въ себе си орѫжие, на което разчита при всички трудни моменти въ живота си. Свободенъ човѣкъ е онзи, който признава Бога за Любовь, за Мѫдрость, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човѣкъ е придобилъ онази свобода, която търси.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина.

*

35. Лекция отъ Учителя, държана на

23 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...