1930_02_12 Съчетания на числата (Липсва краят на беседата в сканирания pdf на томчето.)

[Ани]

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Съчетание на числата

Размишление върху „пѫтьтъ на  разумния животъ“.

Чете се темата: „Отличителни чърти на живия и на умрѣлия човѣкъ.“

Като пишете нѣкоя тема, вие се стремите да изнесете нѣщо научно. Като пише върху известенъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което пише. Запримѣръ, преди да изнесе разликата между мъртвия и живия, човѣкъ трѣбва да има ясна представа, какво нѣщо е смъртьта и какво — животътъ. Първоначално смъртьта е съществувала въ Битието като една възможность, безъ да се прояви. Смъртьта излиза отъ живота. Като живѣе и грѣши, човѣкъ дава възможность на смъртьта да се прояви. Следователно, дето има животъ, тамъ има и смърть.  Но обратното не можемъ да кажемъ : дето има смърть, тамъ има и животъ. Това е невъзможно. Животътъ може да роди смъртьта, но смъртьта никога не може да роди живота. Това е опитано и въ него нѣма никакво изключение. Единъ принципъ е вѣренъ, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи въ живота. Когато изучава законитѣ и принципитѣ, съ които природата си  служи, човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ теоретическото имъ познаване, но и съ методитѣ на тѣхното прилагане. Запримѣръ, хората изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но не познаватъ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Числата представятъ богата почва, но разумниятъ човѣкъ трѣбва да обработи тази почва, за да не даде бодили и тръне. Числата играятъ важна роль при изграждане на човѣшкия характеръ. Хора, които работятъ съзнателно съ числата 2, 5 и 8, сѫ богати. Числата 3, 6 и 9 създаватъ голѣми неприятности на човѣка. Всички хора се страхуватъ отъ числото 13. Дойдатъ ли до това число, тѣ бѣгатъ далечъ отъ него. Ако отъ 13 извадите 3, остава числото 10, което не е опасно. Значи, тройката е правила числото 13 опасно. Числото 11 е разумно число. Ако разуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, ще получи голѣмо благословение ; ако неразуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, отново ще го пратятъ на земята да учи. Числото 14 е число на жертва, на даване. Срещне ли нѣкой скѫперникъ, то го хваща за врата, разтърсва го и го заставя да дава. Числото 14 не позволява на хората да турятъ бентове на благата, на които е опредѣлено да се раздаватъ. Числото 17 е трезво, то обича хора, които разсѫждаватъ. Срещне ли хора, които не разсѫждаватъ, това число имъ причинява голѣми нещастия, съ цель да започнатъ да мислятъ върху всичко, което предприематъ. Въ числата 12, 15 и 13 имате единица, свързана съ числата 2, 5 и 8...

Последнитѣ числа 2, 5 и 8 сѫ отрицателни. Тѣ обещаватъ много, но малко изпълняватъ. Като се натъкнете на отрицателни числа, вие трѣбва да ги превръщате, да ги впрѣгате на работа. Запримѣръ, знаете ли, какъ можете да превърнете числата 12, 15 и 18 въ 21, 51 и 81? Не е лесна работа да впрѣга човѣкъ числата на работа.

Числата играятъ важна роль въ човѣшкия организъмъ. Нѣма удъ въ организъма на човѣка, който да не е построенъ върху известно съчетание на числа. Запримѣръ, дали е хармонично устроена главата, или не, сѫдимъ по съчетанието на числата, които получаваме при измѣрването й. По числата сѫдимъ още и за трудноститѣ, презъ които даденъ човѣкъ е миналъ. Ако човѣкъ е билъ поставенъ при голѣми мѫчнотии и трудности и се е борилъ да ги преодолѣе, напрѣчниятъ диаметъръ на главата му е голѣмъ. Ако единъ човѣкъ съ широка глава поставите при благоприятни условия на живота, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той ще се предаде на широкъ, разпуснатъ животъ. Поставите ли го при неблагоприятни условия, отъ него човѣкъ ще излѣзе. Чрезъ неблагоприятнитѣ условия енергията, която се намира въ задната часть на главата, ще мине отпредъ, къмъ челото и ще помогне за развиване на умственитѣ способности. Има редъ научни методи, чрезъ които човѣкъ може да си създаде тѣло, глава, рѫце. крака, каквито иска. Обаче, това могатъ да направятъ майката и бащата, преди още да е дошло детето на земята. Човѣкъ може да се оформи и следъ раждането си, но по-мѫчно. За това се изискватъ голѣми знания. Веднъжъ слѣзълъ въ гѫстата материя, условията сѫ вече по-трудни, нужни сѫ чукъ и наковалня, т. е. голѣми страдания.

Съвременнитѣ хора сѫ предоставили своето изправяне на природата. Като методъ за тѣхното изправяне природата е избрала огъня. Въ миналото природата си е служила съ вода. Тя е избрала потопа като методъ за изправяне на хората. Днесъ тѣ сѫ станали толкова твърди, че никаква вода не помага. Днесъ само огъньтъ може да ги изправи. Енергията, която действува въ природата, е огънь, който пече хората. Нервностьта на съвременнитѣ хора се дължи отчасти на огъня, презъ който минаватъ. Мнозина се оплакватъ, че нѣщо ги пече. Това е огъньтъ, презъ който минаватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, хората отричатъ всичко и дохождатъ до заключение, че животътъ нѣма смисълъ, че всичко седи въ яденето и пиенето. Обаче, видятъ ли, че животътъ имъ е застрашенъ, веднага започватъ да викатъ, да търсятъ помощь. Ако, наистина, смисълътъ на живота е само въ ядене и пиене, защо искатъ да запазятъ този животъ, който нѣма никакъвъ смисълъ? Не, смисълътъ на живота не е само въ ядене и пиене. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде и да пие, но важно е, каква храна да употрѣбява. Всѣки човѣкъ трѣбва да употрѣбява такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Много хора ядатъ месо, но страдатъ. Това показва, че месото не подхожда на тѣхния организъмъ. Въ такъвъ случай, тѣ трѣбва да намѣрятъ, коя храна съответствува на тѣхния организъмъ и нея да употрѣбяватъ. Ако нѣкой прави насилие надъ организъма си и употрѣбява храна, каквато му даватъ, той върши престъпление. Не само това, но човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, ако се храни съ месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъмъ : говеждо, овче, свинско, козе и т. н. Нѣкои актьори, които трѣбвало да играятъ нѣкаква любовна сцена, преди да се явятъ на сцената, два-три месеца наредъ сѫ употрѣбявали овче месо. Крайно безстрашни хора пъкъ сѫ употрѣбявали заешко месо, за да познаятъ, какво нѣщо е страхъ. Хора, които искатъ да живѣятъ много години, сѫ употрѣбявали козе месо. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че всѣка храна съдържа известни елементи въ себе си, които се предаватъ на онзи, който я употрѣбява. Това сѫ твърдения, които сѫ извадени отъ опити, но тѣ се нуждаятъ отъ научно доказване.

Съвременнитѣ учени изучаватъ растенията, животнитѣ, хората отъ анатомическо и физиологично гледище. Бѫдещитѣ учени, обаче, освенъ това изучаване, тѣ ще отидатъ по-далечъ. Тѣ ще изучатъ строежа на растенията и животнитѣ въ математическо и геометрическо отношение, въ плоскости и линии отъ една страна и въ числа — отъ друга. Тѣ ще се интересуватъ да намѣрятъ. при какви плоскости и линии, при какви числа, какви енергии действуватъ. Тѣ нѣма да се интересуватъ само отъ материята на тѣлата, но и отъ енергията, която действува въ тѣхъ. Намѣрено е, че различнитѣ елементи внасятъ различни енергии въ организъма. Запримѣръ, златото внася единъ видъ енергия, среброто — другъ видъ, а желѣзото—трети видъ. Оттукъ можемъ да кажемъ, че хората се различаватъ споредъ различнитѣ видове материя и енергия, както и огъ различното имъ количество.

Това сѫ научни въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ, но поне заставятъ човѣка да мисли. Като мисли върху редъ явления, човѣкъ се натъква на особени факти въ живота. Запримѣръ, той забелязва, че различнитѣ хора обичатъ различни животни. Едни хора обичатъ кучета, други — котки, трети — коне, четвърти — крави и т. н. Коя е причината, че всѣки човѣкъ отправя обичьта си къмъ специални животни? Това се дължи на енергиитѣ, които различнитѣ животни съдържатъ въ себе си. Значи, между енергията на даденъ човѣкъ и любимото отъ него животно има известно съответствие, или допълване. Оттамъ човѣкъ предава обичьта си и къмъ своитѣ подобни. Нѣкой обича нѣкого, понеже прилича на конь : спретнатъ, високъ, пъргавъ. Другъ обича нѣкого, защото прилича на куче по 

(Липсва краят на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено - временно се поставя текстът в нов правопис.)

своята привързаност и вярност. Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка. Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот.

Следователно, задачата на човека и на науката е да изучава живота тъй, както първоначално е създаден. Като започне оттам, човек постепенно ще върви към всичко онова, което се е развивало отначало и досега. Така работи и човешкият дух. Когато човешкият дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. При това положение всички учени, философи, религиозни, музиканти, художници са благословение за човечеството. Обаче, ако човешкият дух не работи в съгласие с Божия, всички учени, философи, религиозни не само че не са благословение за човечеството, но са спънка. Ако разчита само на окръжаващата среда, човек е на крив път. Окръжаващата среда не може да подигне човека. Тя представя само условие за неговото подигане. Кое подига растението? Слънцето, луната, звездите. Те влияят върху растението, помагат му да расте. На земята, обаче, главният фактор е слънцето. Слънцето може да се уподоби на разумните същества, които помагат на човечеството. Те могат да му помагат, защото го обичат. И хората, от своя страна, обичат разумните същества. Изобщо, човек обича само онова, което стои по-високо от него. Човек не може да обича нова, което стои по-низко от него. Към по-низкостоящите от себе си човек чувствува разположение, готовност да им помага, да ги подига. Към по-високостоящите от себе си той чувствува любов.

Любовта на човека в различните му възрасти е различна. Любовта на детето е една, на младия човек - друга, на възрастния - съвсем различна от първите две, а на стария - още по-особена. Каквато да е любовта на човека, тя все пак трябва да расте. Никой не може да каже за себе си, че любовта му е пълна. Ние разглеждаме любовта на здравите хора, а не на болните. Като говорим за любовта на детето, на младия, на възрастния и на стария, ние имаме пред вид здрави хора, в които всички процеси се развиват правилно. Същевременно ние разглеждаме любовта в нейните възходящи степени. Чистата любов, отдето да изтича, представя чиста, кристална вода, която излиза от планински извори. Ако сте пътник и задоволите жаждата си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си. Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява нечистата любов върху всеки организъм. Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят.

Сега, като говорим за любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов. При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек, да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен. Затова именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава.

Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота.

Сега, като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например, идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи, само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисля, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни.

Днес всички религии проповядват закона на жертвата, според който се казва, че човек трябва да е готов да пожертвува всичко. Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закона на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно. Научи ли този закон, той лесно ще научи и закона на жертвата. Този закон се отнася до Божествения свят. Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертвува, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае, как и кога да жертвува. Жертвува ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш? Който живее според Божиите закони, той поставя нещата на място. Той не може да постави сламки или върбови пръчки за мост на някоя дълбока река. Той не може да внесе енергиите на обикновения човек в себе си и да очаква велики резултати. Той не може да замести своя мозък с мозъка на някое низшо животно и да очаква велик резултат.

Като сравнявате човешкия мозък с този на животните, на коня специално, виждате разликата между единия и другия мозък по вещество, по строеж, по сили, които действуват в тях и т.н. Това различие съществува не само между човека и по-нискостоящите от него животни, но даже между мъжа и жената. В усилията, които е правила в известно направление, жената е дошла до положение да се освободи от космите на лицето си. Мъжът и до днес още носи брада. Като се е освободила от космите си, жената е развила голяма чувствителност в себе си, вследствие на което интуицията и е силна. Чувствата в жената са по-добре развити, отколкото в мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле. В бъдеще и мъжът трябва да се освободи от космите си. Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжа. Тя не разбира някои закони, поради което често греши, но лесно изправя грешките си. В любовта жената е по-смела от мъжа. Тя по-лесно решава въпросите на сърцето си. Дойде ли до любовта, мъжът повече мисли. Той се ръководи от ред правила и закони. Космите на брадата в мъжа представят правила и закони, които той всякога има предвид. Жената няма брада, следователно, няма такива правила и закони, които да я ограничават.

Космите на брадата, на мустаците в мъжа, представят външен израз на нещата, който има свои вътрешни причини. Като работи върху себе си, човек трябва да съпостави силите на своя организъм в пълна хармония, чрез която да си въздействува. За да изправи своя череп, за да се освободи от слабостите и недъзите на миналото си, човек трябва да поддържа хармонията на силите на своя организъм. Като погледнете черепа на съвременния човек, на мъжа или на жената, ще видите, че му липсва нещо, както в къщите на съвременните хора. Като разглеждате къщата на някой човек, ще видите, че някъде има слаби греди. Няма къща днес, която да издържа на всички условия, на външен и на вътрешен напор. Като разглеждате черепа на човека, ще видите, че някъде не издържа смелостта, някъде - разумността, някъде - любовта към Бога, някъде - справедливостта, някъде - твърдостта и т.н.

Следователно, за да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от вяра, от дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. Не е въпрос да учи тия закони наизуст, но той се нуждае от конкретно знание. Като дойде до конкретното знание, човек трябва да прилага, както художникът прилага знанието си в картини, музикантът - в свирене, поетът - в писане и декламиране на стихове. В този смисъл всеки човек трябва да изработи нещо в себе си, което да приложи в своя живот. Мнозина не работят и очакват да придобият всичко наготово в онзи свят. Онзи свят е на земята. Разумният човек живее едновременно и на този, и на онзи свят, а глупавият никъде не живее. За да живее някъде, човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо, човек трябва да се спре върху някоя своя черта, или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия.

За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Малко хора се отличават с търпение. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него. Казано е, обаче, в Евангелието: Търсете слава от Бога, а не от човеците. Можете ли да очаквате от хората слава, ако те не разбират това, което вие сте постигнали? Ако искате да получите одобрение от някого за някаква ваша придобивка, това може да получите само от онзи, който разбира тази работа. Всеки човек е силен в известна област. Например, силата на банкера е в парите му. Силата на военния е в неговата сабя. Силата на писателя е в неговото перо. Наистина, всеки може да събира пари, да борави със сабя, да пише с перо, но за да упражнява тия сили, човек трябва да има съответни качества. Няма ли тия качества в себе си, той всеки момент може да изгуби и парите, и сабята, и перото си.

Като стане въпрос за работа, някои религиозни казват, че Бог ще промисли за тях, няма защо да се безпокоят за утрешния ден. Така не се разсъждава. Бог е промислил, но вие трябва да използвате този промисъл, да не изкушавате Бога. И сатаната се опита на няколко пъти да изкуси Христа, като Му обещаваше всичките богатства на света, но Христос му каза: Махни се, сатана, оттук! Не искам да изкушавам Господа. Като живее съзнателно, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинското зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското добро, и ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратно: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното.

Да се върнем към числата, като към живи величини в природата. От числата 12, 15 и 18 най-добро е числото 12. То играе важна роля в живота. Имаме 12 месеца, т.е. един зодиак, 12 израилски племена, 12 врати, за които се говори в Откровението. Единицата представя мъжа, т.е. брата, а двойката - жената, т.е. сестрата. Те представят една двойка, чиста и благородна в проявите си. Числото 18 пък е съставено от три шесторки. Числото 666 е число на човека на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да построите организма си върху ония числа и мерки, които невидимият свят е определил. Това са мерките на идеалния човек, на човека от шестата раса. Като говоря за бъдещия човек, за човека на шестата раса, това не значи, че трябва да отложите работата си за някакво далечно бъдеще. Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа. Ще кажете, че косата ви е побеляла вече, че няма защо да работите. Сега, именно, можете да работите. Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за горещи чувства, за силата на човека в астралния свят. Този човек удря с чук върху наковалнята, вследствие на което понякога удря, дето не трябва. Значи, той не е научил добре изкуството да кове. Хора, които имат руси коси, заемат средно място между тия с белите и с черните коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса. Той ще се отличава не само по цвета на косата си, но и по устройството на тялото си, както и на всички удове, външни и вътрешни. За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си, и теоретически, и практически. Като се домогне до известни теоретически познания, ученикът ще бъде поставен пред задачи, които трябва да реши на практика. Например, когато някой пожелае да влезе във вътрешната школа, веднага му дават задача да измени температурата: ако вън е студено, температурата е -15 градуса, той трябва да я подигне на +15 градуса. Успее ли да направи това, веднага ще го приемат във вътрешната школа. Засега вие сте ученици на външната школа, но не и на вътрешната. За да мине от външната във вътрешната школа, ученикът трябва да отговаря на известни условия, да има известен ценз. Тъй щото, иска ли някой ученик да влезе във вътрешната школа, той трябва да отговаря поне на това условие, с мисълта си да подигне температурата от -15 градуса до +15.

Божията Любов носи пълния живот.

*

25. Лекция от Учителя, държана

на 12 февруари, 1930 г. София – Изгрев.