Jump to content

1930_01_15 Свѣтли и тъмни действия


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Свѣтли и тъмни действия

Размишление върху Божия Промисълъ.

Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на ученика.“

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания. Нѣматъ ли прави разбирания, тѣ сѫ осѫдени на страдания. Като говоря за страданията, нѣмамъ предъ видъ великитѣ, разумни страдания. Колкото по-неправилни сѫ разбиранията на човѣка, толкова по-неразумни сѫ и страданията му. Когато тия страдания се намаляватъ, това показва, че разбиранията на човѣка се подобряватъ. Колкото по-мждъръ става човѣкъ, толкова по-малко страда. Въ този смисълъ ние можемъ да кажемъ, че мѫдрецътъ не страда. Той разбира причинитѣ и последствията на нѣщата, вследствие на което не може да се натъква на такива страдания, на каквито се натъкватъ обикновенитѣ хора. Философията на мѫдреца се различава коренно отъ философията на обикновения човѣкъ.

Каквато да е философията на човѣка, той трѣбва да дойде до нейнитѣ основни положения, които да изучава и практически, и теоретически. Приложи ли своята философия въ живота си, той все ще се натъкне на доброто или на злото, но трѣбва да ги разглежда като сили вънъ отъ себе си. Колкото да се стреми да ги избѣгне, тѣ все ще укажатъ известно влияние върху него. Доброто внася разширяване на чувствата и на мислитѣ на човѣка, а злото внася свиване. При злото човѣкъ се ограничава, т. е. лишава се отъ условията да се прояви. Ако човѣкъ върви съзнателно въ пѫтя на злото, каквото спечели, въ скоро време ще го изгуби. Какво се ползува вълкътъ, който напада овцетѣ ? Днесъ ще изяде една две овце, но на другия день ще плати съ живота си. Пѫтьтъ на злото води къмъ смърть. Ето защо, дойде ли до злото, човѣкъ трѣбва да вземе обратния пѫть — пѫтьтъ на доброто. Пѫтьтъ на злото е покритъ съ снѣгъ и ледъ. Каквото да прави, щомъ попадне въ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии. Опасно е да не замръзне, да не изгуби условията за животъ.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ злото. Ако питате религиозния, какъ се справя съ злото, той ще каже, че молитвата е единъ отъ методитѣ за справяне съ злото. Какво въ сѫщность представя молитвата ? Да се молишъ, това значи, правилно да мислишъ, да дишашъ и да се хранишъ. Каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ? Нѣкои подържатъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ месо, а други — съ растителна храна. Едни подържатъ, че, да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пие вино, а други отричатъ виното. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да пие само вода. Следъ това се явява въпросъ. каква. вода да пиятъ, гореща или студена, и въ какво количество. Нѣкои хора пиятъ вода повече, отколкото трѣбва; други пъкъ пиятъ малко вода. Първитѣ употрѣбяватъ повече солени или сладки храни, вследствие на което пиятъ много вода. Нѣкои пъкъ казватъ, че човѣкъ трѣбва да пие малко вода.

За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да употрѣбява опредѣлено количество вода, която, отъ една страна е нужна за смекчаване на храната, а отъ друга — за промиване на вѫтрешнитѣ органи. Каквото е значението на водата въ природата, такова е значението и за организъма. Никаква реакция не може да стане безъ вода. За всѣки организъмъ е точно опредѣлено, колко вода трѣбва да употрѣбява всѣки день. При това, водата, която употрѣбява, трѣбва да бѫде доброкачествена. Ако наблизо нѣма хубава вода, човѣкъ трѣбва да отиде на два-три километра разстояние отъ дома си, но непременно да намѣри чиста, доброкачествена вода. Като не може да си достави доброкачествена вода, човѣкъ се оправдава съ нѣмане на време. Нищо не е въ състояние да оправдае човѣка. Има ли желание човѣкъ да направи нѣкакво добро за себе си, или за ближнитѣ си, времето за него се продължава. Не желае ли да направи нѣкакво добро, времето му се скѫсява. Отъ човѣка зависи да продължи, или да скѫси времето си. Човѣкъ има възможность и условия, каквото каже, да го направи. Що се отнася до доброто, въ това отношение човѣкъ е магъ. Каквото пожелае, той може да го направи.

Доброто въ свѣта е законъ на свѣтлината, а злото — законъ на тъмнината. Докато  е въ свѣтлината на живота, човѣкъ всѣкога ще различава доброто отъ злото. Изпадне ли въ тъмнината на живота, човѣкъ загубва мѣрка за нѣщата и престава да различава доброто отъ злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. Въ живота доброто и злото се преплитатъ така тънко, че мъчно се различаватъ границитѣ имъ. Запримѣръ, ако влѣзете въ дюкяна на човѣкъ, който си служи съ закона на тъмнината, вие трѣбва да познавате похватитѣ му. Не разбирате ли похватитѣ му, вие всѣкога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начинъ, вземете, именно, отъ стоката. която той ви представя за долнокаче- ствена. Щомъ хванете лъжата му вие ще си излѣзете доволенъ, че не сѫ ви излъгали. Този бакалинъ скоро ще фалира. Изобщо, водете се отъ правилото: срещнете ли човѣкъ, който много говори за моралъ, за своитѣ добри качества, той е търговецъ, който иска скъпо да продаде долнокачествената си стока. Влѣзете ли въ дюкяна на търговецъ, който служи на закона на свѣтлината, знайте, че той никога не лъже. Каквото каже, вѣрвайте го. Той  всѣкога говори истината. Каквато стока ви препорѫча, вземете отъ нея. Следователно, вѣрвайте на думитѣ на човѣка, който живѣе споредъ закона на свѣтлината. Обикновено той не говори за своитѣ добри качества, но каже ли нѣщо за себе си, думитѣ му сѫ истинни. Той е готовъ по-скоро неговитѣ интереси да пострадатъ, отколкото да ощети нѣкого.

И тъй, щомъ е слѣзълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да знае, въ каква бакалница влиза и съ какъвъ човѣкъ има взиманедаване. Ако влиза въ бакалница на тъмнината, той трѣбва да отваря очитѣ си, самъ да си избира продукти. Влиза ли въ бакалница на свѣтлината, той трѣбва да вложи всичкото си довѣрие въ търговеца, да се остави на него да му избере отъ най-доброкачественитѣ си продукти. Дете ли ще се ражда, човѣкъ пакъ трѣбва да избира благоприятенъ моментъ на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене въ моментъ на свѣтлината, то ще носи въ себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се въ моментъ на тъмнината, това дете ще носи въ себе си неблагоприятни условия и възможности. Сѫщо така отъ значение е и моментътъ на раждането. Човѣкъ, който се е родилъ вечерь, се различава коренно отъ този, който се е родилъ сутринь, по обѣдъ или презъ деня. Който се е родилъ вечерь, той има въ себе си известно количество стока отъ бакалина на тъмнината, която трѣбва да обработи въ себе си. Натъкне ли се на търговецъ на тъмнината, човѣкъ самъ трѣбва да избира. стоката. Съ бакалина на тъмнината човѣкъ трѣбва веднага да урежда работитѣ си. Тамъ никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на свѣтлината, тамъ човѣкъ е свободенъ. Ако не може веднага да уреди смѣткитѣ си, ще ги отложи за година, две, три и повече.

Въ широкъ смисълъ на думата, уреждането на смѣткитѣ подразбира изправяне на погрѣшкитѣ. Следователно, ако човѣкъ не изправя погрѣшкитѣ си веднага, тѣ ставатъ навикъ, отъ който мѫчно се освобождава. Вземете, запримѣръ, навика на човѣка да плюва навсѣкѫде, дето минава. Ако отидете въ Англия и плювате, дето попадне, веднага ще ви глобятъ. Какво ще придобиете, ако плювате безразборно дето минавате ? Не само, че нищо нѣма да спечелите, но отгоре на това всичко ще изгубите. Ако плювате десеть пѫти на день, ще ви глобятъ десеть пѫти. Англичанитѣ казватъ : Законитѣ на Англия сѫ закони на природата. Знаете ли, какво нѣщо сѫ законитѣ на природата ? Тѣ глобяватъ човѣка безпощадно. Ако си позволи да плюва навсѣкѫде, дето минава, той нѣма да се освободи отъ глобитѣ на природата, вследствие на което ще остане нейнъ вѣченъ длъжникъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ длъжникъ на природата.

Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. Колкото да се запитватъ, отговоръ нѣма да получатъ. Човѣкъ може да си отговори на този въпросъ, само следъ като живѣе съобразно разумнитѣ природни закони. Като прилага тия закони въ живота си, той ще се учи отъ тѣхъ и постепенно ще дойде до разрешаване на великитѣ житейски проблеми. Като живѣе разумно, човѣкъ ще различава всички свои положителни и отрицателни прояви, ще знае, кои отде идатъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна проява, той ще знае, че тя е остатъкъ отъ неговото далечно минало и ще намѣри начинъ да се освободи отъ нея. Отрицателнитѣ прояви на човѣка сѫ утайки, наслоявания отъ миналото му, които лесно могатъ да се отстранятъ. Достатъчно е да приложи къмъ тѣхъ филтъра на своя умъ, за да ги тури далечъ отъ себе си като непотрѣбни. Както земедѣлецътъ обработва почвата на своята градина, така и човѣкъ трѣбва да обработва почвата на своето сърдце и на своя умъ, за да се освободи отъ непотрѣбнитѣ въ тѣхъ елементи. Като обработи почвата, т. е. твърдата материя на своя умъ и на своето сърдце, човѣкъ ще се домогне до изучаване силитѣ и законитѣ на течната и въздухообразна материя. Най-после той ще дойде до изучаване законитѣ на свѣтлината и на топлината. Това сѫ четири области, при които животътъ се проявява. Който не познава законитѣ на тия области, животътъ му не може правилно да се прояви. Разумниятъ животъ не се дава по наследство, но се придобива. Като не разбиратъ това, нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ добри. Човѣкъ се ражда съ възможности да бѫде добъръ, но да прояви добротата си, това е задача на живота. Човѣкъ се ражда съ възможностьта да мисли, но мждрецъ не се ражда. За да стане мѫдрецъ, той трѣбва да е роботилъ, да придобие мѫдростьта. Следователно, човѣкъ може само да се ползува отъ добродетелитѣ и силитѣ на своитѣ ближни, но не може да ги наследи. Добродетелитѣ на майка ти и на баща ти сѫ тѣхни добродетели. Ти можешъ да се ползувашъ, да се учишъ отъ тѣхъ, но не можешъ да ги присвоишъ. Можешъ ли да присвоишъ книгитѣ на една библиотека ? Отъ книгитѣ на библиотеката можешъ само да се ползувашъ, но по никой начинъ нѣмашъ право да ги задържишъ за себе си. Каквото човѣкъ самъ придобие, това остава негова собственость, отъ която може да се ползува. Работитѣ на човѣка се оправятъ отъ онова, което той самъ е придобилъ чрезъ ума сърдцето и волята си.

И тъй, който не изпълнява Божиитѣ закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислятъ, че могатъ да живѣятъ както искатъ, да нарушаватъ Божиитѣ закони, безъ да носятъ нѣкаква отговорность. Ако това е вѣрно, какъ ще си обяснимъ страданията ? Страданията сѫ резултатъ на нарушаване на великитѣ Божии закони. Нѣкой се качилъ на една скала, отдето иска да се хвърли. Той запитва хората около себе си, ще бѫде ли наказанъ въ другия свѣтъ, ако си позволи да се хвърли отъ канарата. Нѣма защо да чака наказание въ другия свѣтъ. Той още сега ще бѫде наказанъ. Като скочи отъ канарата, той ще плати или съ главата, или съ краката си. Всѣко възмездие иде точно на време. Отъ човѣка зависи да си създаде карма, или да я избѣгне. Разумно разбиране трѣбва да има човѣкъ. Щомъ разбира правилно живота, човѣкъ е въ състояние да примири всички противоречия въ себе си. — Ама защо хората сѫ лоши? Защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ? Да мислишъ право, да имашъ прави разбирания, това значи, да гледашъ на свѣта отъ свѣтлата страна. Богъ е създалъ свѣта. Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Хората сѫ създадени отъ Бога. Следователно, хората сѫ добри. Дойдешъ ли до себе си, приеми, че ти си последниятъ, на когото предстои да изправишъ живота си. Щомъ изправишъ живота си, веднага ще видишъ. че свѣтътъ е добъръ. Докато мисли, че свѣтътъ не е създаденъ добре, че хората сѫ лоши, човѣкъ е на кривъ пжть. Той живѣе съ мисъльта на миналото. Миналото трѣбва да се изправи. Казвате за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Защо е лошъ ? Защото не ви далъ пари на заемъ. Преди да бѣше отказалъ да ви даде пари, той минаваше за добъръ човѣкъ. Така не се разсѫждава.

Съвременнитѣ хора грѣшатъ като изискватъ отъ ближнитѣ си повече отъ това, което тѣ сами могатъ да направятъ за себе си. Човѣкъ не е услужилъ правилно на своитѣ близки, които живѣятъ въ него, а иска чуждитѣ хора да му се притичатъ всѣкога на помощь.  Кой човѣкъ е далъ на своето сърдце, на своитѣ дробове, на своя стомахъ, на своя мозъкъ точно такава храна, която е необходима за тѣхното здравословно състояние? Когато човѣкъ се научи да задоволява своитѣ вѫтрешни органи — своитѣ близки, както трѣбва, тогава той ще получи и отъ хората това, което му е нужно. За да дойде до положение да познава истинскитѣ нужди на своитѣ органи, човѣкъ трѣбва да вземе нова посока въ живота си. Новата посока подразбира права мисъль, прави чувства и прави действия. Ще кажете : Не сме ли мислили, чувствували и действували досега? Човѣкъ всѣкога е мислилъ, чувствувалъ и действувалъ, но сега се иска отъ него права мисъль, право чувство и действие. Правитѣ нѣща подразбиратъ Божественото въ свѣта. Поеме ли Божествения пѫть, човѣкъ е придобилъ това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде добъръ, и всички хора да го признаватъ за такъвъ. Ако е богатъ, той раздава голѣми суми на бедни, съ цель да пишатъ въ вестницитѣ за него, че е благодетеленъ човѣкъ. Вестницитѣ пишатъ за неговитѣ благодеяния, но съ това той не става по-добъръ, отколкото  е въ действителность. Добротата е Божествено качество, което почива на разумностьта въ човѣка. Разумниятъ може да бѫде добъръ, но  неразумниятъ не може. Нѣкой иска да прояви добротата си, но когато го помолятъ да направи нѣкаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава съ това, че ималъ работа и не може да я прекѫсне. Този човѣкъ не може да направи разлика, коя отъ дветѣ работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужилъ на страдащия, и неговата работа щѣше да се нареди добре. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да различава нѣщата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трѣбва да различава, кои нѣща сѫ за правене и кои не сѫ Когато срещне бакалина на свѣтлината, тамъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквото му каже този бакалинъ да направи, всичко е на мѣсто.

Съвременнитѣ хора сѫ се объркали въ съзнанието си по единствената причина, че не могатъ да употрѣбяватъ на мѣсто знацитѣ плюсъ и минусъ. Ако предъ известни величини, съ които работите, имате знака минусъ, това показва, че дължите на нѣкого. Щомъ дължите, вие сте въ пѫтя на загубитѣ. Ако знакътъ предъ тия величини е плюсъ, това показва, че имате да взимате, или въ дадения моментъ разполагате съ известни суми. Следователно, благосъстоянието на човѣка се опредѣля отъ знаковетѣ плюсъ и минусъ, които стоятъ предъ величинитѣ, съ които той работи. Какво се ползува човѣкъ, ако има кѫща, ниви, лозя на разположение, а предъ тѣхъ стои знакътъ минусъ? Всичкото богатство на този човѣкъ ще

се изпари. Ще кажете, че кѫщата, нивитѣ, лозята сѫ твърди вещества, не могатъ да се изпаряватъ. Ние казваме, че твърдитѣ вещества извѣтряватъ. Значи, имотътъ на богатия човѣкъ може да извѣтрѣе, да се стопи, както снѣгътъ се топи пролѣть. Въ природата всѣки знакъ, плюсъ или минусъ, означава мисъль. Минусътъ означава разтопяване, извѣтряване на едно вещество. Минусътъ представя механически процесъ. Плюсътъ означава събиране, растене и узрѣване на плодоветѣ. Плюсътъ, като знакъ при събирането, представя знакъ за извършване на органически процеси. Който работи съ механическитѣ процеси, той има единъ видъ резултати. Който работи съ органическитѣ процеси, той има другъ видъ резултати. Безъ да знае това, човѣкъ едновременно работи съ двата метода : съ механическия и съ органическия. При първия методъ работитѣ ставатъ бързо, но и бързо изчезватъ. При органическия методъ, обаче, работитѣ ставатъ бавно, но сѫ трайни. Механическитѣ методи сѫ стари, отживѣли времето си, затова тѣ трѣбва да се изоставятъ. Служете си съ новитѣ методи, т. е. съ органическитѣ. Тѣ сѫществуватъ отъ памтивѣка, но хората търсятъ бързи резултати, затова ги избѣгватъ. Който си служи съ органическитѣ методи, той е мѫдъръ и добъръ. Истински стариятъ наричаме мѫдъръ човѣкъ, а истински младиятъ — добъръ. Затова на мѫдритѣ препорѫчваме да добруватъ. а на добритѣ, т. е. на младитѣ — да благуватъ. Подъ думитѣ „мѫдритѣ да благуватъ“, разбирамъ, че тѣ трѣбва да почиватъ. Почивката е необходима за всички живи сѫщества като обновителенъ процесъ. Щомъ се наспи, човѣкъ се обновява въ мисли и чувства и е готовъ за работа. Чрезъ съня човѣкъ влиза въ връзка съ силитѣ на живата природа, които го обновяватъ.

Като ученици, отъ васъ се иска известно почитание и уважение единъ къмъ другъ, да не корегирате Божественото въ себе си, нито въ своитѣ близки. Всѣки човѣкъ е предметно учение, отъ което може да се поучавате. Следователно, дали ви се харесва, или не ви се харесва, не го сѫдете, нито го хвалете, но учете се отъ него. Първо вижте, какви знаци е поставилъ той предъ величинитѣ съ които работи. Следъ това вижте, какъ е извършилъ действията, има ли нѣкаква погрѣшка и каква е погрѣшката му. Гледайте на тия нѣща, както математикътъ гледа, а не като обикновенъ човѣкъ. Математикътъ преглежда работитѣ си и търси резултата имъ. Ако резултатътъ е невѣренъ, той гледа, кѫде е погрѣшката : въ реда на единицитѣ, на десетицитѣ, на стотицитѣ, на хилядитѣ и т. н. Колкото по-налѣво е погрѣшката му, толкова е по-голѣма. Така постѫпва и разумната природа. Тя всѣки моментъ следи човѣка, да види, прави ли погрѣшки, или не. Ако прави погрѣшки, тя иска да знае, въ коя редица сѫ неговитѣ погрѣшки. Ако човѣкъ е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си, природата веднага му се притича на помощь. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да изучавате математиката и да я прилагате въ живота си. Безъ математика работитѣ на човѣка всѣкога ще бѫдатъ неуспѣшни.

Следователно, не се критикувайте, но вглеждайте се въ доброто, което всѣки човѣкъ има, и него дръжте въ ума си. Лошитѣ работи сѫ временни, преходни. Тѣ представятъ външна страна на живота, т. е. опаковка на нѣщата. Добритѣ работи сѫ съдържанието на живота. Тѣ представятъ капиталъ, безъ който човѣкъ не може да живѣе. Ако външнитѣ условия, при които живѣете, не сѫ добри, потърсете начинъ да ги смекчите. Какво прави желѣзарьтъ, когато иска да смекчи желѣзото? Той запалва огънь и поставя желѣзото вѫтре, докато се стопи и омекне. Когато домакинята иска да изчисти кѫщата си, тя знае, какъ да постѫпи. Защо вие не знаете, какъ да по-добрите условията на своя животъ? За да по-добри условията на живота си, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за това подобряване. Ако не ги знае, той трѣбва да учи. Съвременнитѣ хора не сѫ готови още сами да измѣнятъ условията си. Заематъ ли се преждевременно да ги измѣнятъ, тѣ сами ще си напакостятъ. Едно време Буда решилъ да помага на хората, заради което преждевременно напусналъ Школата. Като влѣзълъ въ свѣта, той забравилъ много нѣща отъ това, което училъ, и изнесълъ малка часть отъ знанията си. Следъ това той отново се върналъ въ Школата, да придобие още знания. Свѣтътъ не е готовъ нито да му се проповѣдва, нито самъ той да проповѣдва. Който не разбира законитѣ на природата и не работи съобразно съ тѣхъ, той всѣкога губи. За примѣръ, десеть души искатъ да помогнатъ на единъ беденъ човѣкъ. Всѣки отъ тѣхъ обещава да даде една сума. Ако обещанието имъ е искрено, така ще се нареди, че тѣ ще спечелятъ отнѣкѫде — било отъ работата си, било отъ нѣкакво наследство. Ако при това положение не изпълнятъ обещанието си, тѣ ще изгубятъ това, което сѫ придобили. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и изпълнителенъ въ обещанията си.

Единъ отъ великитѣ закони на природата гласи : човѣкъ успѣва, ако работи разумно и съ постоянство.— Ама нали е казано, че човѣкъ трѣбва да хлопа, да търси и да проси? — Хлопането, търсенето и просенето сѫ вѫтрешни процеси. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да спре предъ вратата на ближния си и съ часове да хлопа. Добриятъ ученикъ не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празенъ, нищо нѣма въ главата си. Той постоянно ще пита, кое е вѣрно и кое не е. За да разбере, кое е вѣрно и кое не е вѣрно, ученикътъ трѣбва да учи, да има разумна вѣра, да изпитва нѣщата. Той трѣбва да вѣрва абсолютно въ това, което природата е вложила въ него. Ако не може да постигне едно свое желание по  единъ начинъ, човѣкъ трѣбва да приложи втори, трети методъ. Въ постигане на своитѣ желания, човѣкъ има възможность да приложи много методи. Доброто желание на човѣка трѣбва да бѫде неизмѣнно ; методитѣ, обаче, могатъ да се мѣнятъ. Това е красивото въ човѣшкия животъ. За примѣръ, желанието на човѣка да яде е неизмѣнно, а какво ще яде, какъ и кѫде ще се нахрани, това сѫ нѣща, които постоянно се измѣнятъ.

Изпѣйте сега новата пѣсень на зората.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

15 януарий, 1930 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...