1929_12_11 Обхода и проява

[Ани]

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Обхода и проява

Т. м.

Чете се резюме върху темата: „Смѣни въ природата“.

Днесъ всички хора говорятъ за „обхода и проява“. Между тѣзи понятия има известно съотношепие, известна връзка Всѣки си служи съ тѣзи понятия, но малцина разбиратъ тѣхното съдържание и вѫтрешенъ смисълъ. Сѫщо така всѣки ученикъ знае, какво нѣщо е крѫгътъ, но запитать ли го, какво представя крѫгътъ въ живота, нищо не може да каже. Представсте си, че хиляди души живѣятъ въ единъ крѫгъ и всички иматъ еднакво отношение къмъ центъра. Какво ще постигнатъ при тия отпошения? Като живѣятъ заедно, всички искатъ да пиятъ вода, да ядатъ, да спять, да се разговарятъ помежду си и т. н. Какъвъ смисълъ иматъ тия прояви на хората? Ще кажете, че животътъ изисква отъ човѣка да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива следъ всичко това? Така изявенъ, живогътъ на тия хора е механически. Това показва. че животътъ въ крѫга не е още съвършенъ. Ако животътъ въ топката, въ крѫга, въ сферата е идеаленъ, завършенъ, човѣкъ би трѣбвало да има сферична форма. Въ сѫщность. човѣкъ не е сфериченъ.

Да допуснемъ, че два крѫга А и В (фиг. 1) иматъ такова отношение помежду си, че всѣки единъ отъ тѣхъ минава презъ центъра на другия. При това положение, животътъ въ крѫга се измѣня, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голѣмо, толкова повече крѫговетѣ се сплескватъ, а елипсата — удължава. Сплескването на крѫговетѣ може да се продължи дотогава, докато се превърнатъ въ права линия. Промѣнитѣ, които ставатъ съ крѫговетѣ, сѫ прояви, които ставатъ въ самата природа. За да бѫдатъ разбрани, тия прояви трѣбва да се преведатъ къмъ общъ знаменатель на разумностьта. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че между всички прояви на природата сѫществува вѫтрешна зависимость. Човѣкъ може да се ползува отъ тази връзка на проявитѣ въ природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано съ съзнанието на природата. Въ този смисълъ, човѣкъ може да се ползува отъ промѣнитѣ въ атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промѣни. Той може да се ползува отъ годишнитѣ времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва съ тѣхъ. — Какво представя пролѣтьта? — Животъ на детинството, на веселието и на радостьта. — Лѣтото? — Животъ на възрастния, на работата. — Есеньта? — Животъ на човѣкъ, който е оралъ, сѣлъ, жъналъ и събралъ вече плодоветѣ си. — Зимата? — Животъ на човѣкъ, който почива. Зимата представя още животъ на банкеръ, който е събралъ стоката си, приготвилъ я за продань и почива вече, чака клиенти да я продава. Презъ тритѣ месеца на почивка, които правятъ срѣдно 3х28=84 дни, месеци, или години, човѣкъ свършва известна работа и си почива. Значи, следъ всѣка усилена работа, човѣкъ има право да почива.

И тъй, колкото повече центроветѣ А и В въ двата крѫга се отдалечаватъ, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между сѫществата, които живѣятъ на периферията на крѫга, и тия, които живѣятъ въ центъра, не може да бѫде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на полюситѣ, да прехвърлятъ своята деятелность отъ единъ полюсъ на другъ. Когато се чувствува затворенъ, ограниченъ, човѣкъ не може да се прояви. Това показва, че той е влѣзълъ въ крѫга. Силитѣ на полето, въ което се намира, се уравновесяватъ помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излѣзе човѣкъ отъ това положение, въ неговия центъръ трѣбва да стане известна промѣна. Не стане ли никаква промѣна, той ще се намѣри въ положението на стълбъ. За зданието стълбътъ е на мѣсто, но човѣкъ да се превърне на стълбъ, това е голѣмо нещастие. Като стълбъ, той нищо не може да постигне.

Какво означава думата обхода? Да имашь обхода, това значи, да обхождашъ, да обикаляшъ нѣщата, да ги наблюдавашъ и изучавашъ. Като обходишъ нѣщата, трѣбва да си взимашъ бележка, да ги чъртаешь Най-после трѣбва да се проявишъ. Какво представя човѣкъ, ако не обхожда нѣщата, ако не си взима бележка за тѣхь и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младость е тази, която не ви е дала сила и потикъ да работите и да се развивате? Каква старость е тази, отъ знанията на която не можете да се ползувате? Какво богатство е това, съ което не знаете, какъ да се справите? Човѣкъ може да умре и като младъ, и като възрастенъ, и като старъ. Той може да умре и като богатъ. и като сиромахъ.

Каква е разликата между младия и стария човѣкъ? Споредъ нѣкои, младъ човѣкъ е онзи, който има възможность да расте, да се развива, да живѣе. Старъ е онзи, който е миналъ презъ тѣзи положения и отива къмъ загасване на живота, къмъ смъртьта. Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадатъ свидетелство за свършенъ курсъ. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнатъ отново да учи. Египтянитѣ сѫ употрѣбявали за понятието „човѣкъ“ знака „У“. съ който започва думата „умира“. Казваме, че смъртьта, умирането означава държане на матура. Оттукъ вадимъ заключение, че само стариятъ, който държи матура, е човѣкъ. Младиятъ, който не е дошълъ до това положение, само расте и се развива. Значи, младиятъ е въ положението на животно, т. е. не е дошълъ още до фазата на истинския човѣкъ. Докато младиятъ не се е проявилъ, той е въ крѫга на живота, дето всички сили сѫ уравновесени. Пожелае ли да излѣзе отъ този крѫгъ, да си поживѣе, както разбира, той нарушава равновесието, въ което се е намиралъ и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставятъ да плаща. Той се намира въ противоречие, не може да си обясни, защо трѣбва да плаща. Много естествено. Щомъ влиза въ отношения съ хората, плащането се явява като неизбѣженъ процесъ.

Дето има отношения, тамъ сѫществува плащане. Може ли човѣкъ да влѣзе въ гостилница, да се нахрани и да излѣзе вънъ, безъ да плати? Гостилничарьтъ ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нѣмалъ пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човѣкъ мисли, че като работи известно време и остарѣе, ще спечели пари да плаща дълговетѣ си. Не, дълговетѣ, задълженията се плащатъ своевременно. Днесъ съмъ ялъ, днесъ ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.

Като разсѫждаватъ по старъ начинъ, хората дохождатъ до криво разбиране на духовнитѣ въпроси. Слушате, запримѣръ, мнозина да казвать, че докато е младъ, човѣкъ трѣбва да си поживѣе, а като остарѣе, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновенъ езикъ, тази мисъль подразбира: докато е младъ, човѣкъ може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарѣе, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младиятъ и така живѣе, но не излиза така. Природата, главниятъ гостилничарь въ живота, държи смѣтка за всичко. На всѣка негова стѫпка тя му представя полицитѣ, които е подписвалъ, и насила го заставя да плаща. Този младъ човѣкъ се чуди, защо му идатъ нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човѣкъ, че като отиде на черква и се прекръсти нѣколко пѫти, е служилъ на Бога? Истинското служене не се изразява въ кръстене, въ палене на свѣщи и въ правене на поклони. Всѣко движение въ природата има свой дълбокъ смисълъ. Тя изисква сѫщото и отъ човѣка. Дигне ли рѫцетѣ си нагоре и се изправи предъ Бога, човѣкъ трѣбва да е готовъ да измѣни живота си, да тръгне въ правия пѫть и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи отъ природата, той трѣбва разумно да ги разпредѣля. Колѣничи ли, човѣкъ трѣбва да е готовъ да тури всѣка енергия въ себе си на работа.

Следователно, каквито да сѫ външнитѣ прояви на човѣка, тѣ трѣбва да се осмислятъ. Моли ли се, молитвата му трѣбва да е осмислена. Да се моли човѣкъ външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всѣко нѣщо има свой външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Ако начъртаете крѫгъ, елипса, като фигури, тѣ външно иматъ единъ смисълъ, но вѫтрешно иматъ другъ смисълъ. Тѣ иматъ живо отношение къмъ човѣка. Когато се намѣри въ областьта на една отъ тия фигури, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разрешава въпроситѣ си отъ гледището на силитѣ, които тѣ съдържатъ.

Съвременнитѣ хора изучаватъ различни науки, но дойдатъ ли до вѫтрешния смисълъ на явленията въ тия науки, тѣ минаватъ край тѣхъ, безъ да се спиратъ. Обаче, тѣ се интересуватъ отъ въпроси, разрешението на които се крие въ далечното бѫдеще. Запримѣръ, такъвъ единъ въпросъ е този за създаване на вселената. Тѣ искатъ да знаятъ, кои е създалъ вселената. За да си отговорятъ на този въпросъ, тѣ трѣбва да обходятъ цѣлата вселена, т. е. да посетятъ всички слънца и планети, всички системи. Въ края на краищата тѣ могатъ да иматъ задоволителенъ отговоръ на въпроса, но не абсолютенъ. Такива въпроси не се решаватъ изведнъжъ. За да дойде до известна свѣтлина по въпроса, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички научни теории, презъ всички хипотези и пакъ нѣма да му се открие абсолютната истина. Има смисълъ човѣкъ да дойде до разрешението на нѣкой въпросъ, но ако съ това придобие нѣщо особено. Не придобие ли това, което е очаквалъ, всички усилия сѫ отишли напразно.

Нѣкой казва, че обичалъ нѣкого, а въпрѣки това любовта му не е произвела никаква промѣна въ него. Каква любовь е тази, която не може да произведе никаква промѣна въ човѣка? Това, което съвременнитѣ хора наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ трошици на любовьта. Любовьта на съвременнитѣ хора представя частици отъ Великата любовь. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ носи парченце отъ кръста, на който Христосъ билъ разпнатъ. Той мисли. че е придобилъ светия, честния кръсть, а самъ не е светъ. Каква полза допринася това парченце отъ кръста на Христа?

Има смисълъ човѣкъ да носи въ себе си по едно отъ качествата на Христа, но не и по едно парченце отъ светия кръстъ. Понеже всички хора търсятъ парченца отъ дървото, на което Христосъ е билъ разпнатъ, считатъ го щастливо дърво. Обаче, сѫщото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не сѫществуваше, Христосъ нѣмаше да бѫде разпнатъ. Ще кажете, че ако Христосъ не бѣше разпнатъ, човѣчеството нѣмаше да се спаси. Дървото трѣбваше да знае изкуството да се превръща въ вода, въ въздухъ, въ свѣтлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човѣчеството, щѣше да се намѣри другъ начинъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да измѣнять своитѣ разбирания, да застанатъ на здрава основа. Когато видятъ, че нѣкой човѣкъ обича много да философствува, хората го наричатъ дървенъ философь. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че философията му мяза на отсѣчено дърво, отъ което нищо не може да излѣзе. То не може да расте, не може да цъвти, да вързва плодъ. Отъ такова дърво бѣше направенъ кръстътъ, на който разпнаха Христа. Този кръстъ представя противоречията на живота. Наистина, когато се намѣри въ голѣми противоречия, човѣкъ казва: Голѣмъ кръстъ нося. Днесъ, положението почти на всички хора е едно и сѫщо: биятъ ги, затварятъ ги, безъ тѣ да знаятъ, защо става това. Тѣ се раждатъ, учатъ, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Тѣ ядатъ, пиятъ, лѣгатъ, ставатъ, безъ да знаятъ, защо става това. Като не знаятъ, какво е предназначението имъ, хората казватъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе малко и да умре. Чудно нѣщо! Може ли човѣкъ да държи матура безъ да е училъ? Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ще каже нѣкой, че ще се яви на матура само да запази мѣстото си, да не пропусне срока, макаръ че нищо не е училъ. Обаче, природата е строга къмъ ученика. Види ли, че нѣкой е подалъ заявление за матура, безъ да е училъ, тя започва да го следи. Тя ще му създаде редъ изпитания, докато най-после го застави да учи. Ако учи, това още не значи, че веднага може да издържи матура. Тя му дава право да се явява хиляди пѫти на матура, но докато не се приготви въ съвъшенство, не го пуща напредъ. Матура може да издържи само онзи ученикъ, който е развилъ въ себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила въ него.

Когато човѣкъ развива известна добродетель, разумнитѣ сѫщества му помагатъ да постигне желанието си. Не се ли вслушва въ тѣхния съветъ, той нѣма да постигне това, което желае. Запримѣръ, нѣкой иска да развие милосърдието си. Той търси случаи, кѫде да прояви милосърдието си, но не намира. Обаче, нѣщо вѫтре въ него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по нѣкакъвъ начинъ, да се справи съ материалното си положение. Едно отъ разумнитѣ сѫщества нашепва на този човѣкъ да й се притече на помощь, но той не е готовъ да изпълни този съветъ. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богатъ отъ мене. Разумното сѫщество се отправя до съседа на този човѣкъ съ сѫщата задача, но и той се отказва, намира, че приятельтъ му е по-богатъ. При това той не е жененъ, нѣма деца. Въ нежеланието си да помогнатъ, да проявятъ милосърдието си, хората се отказватъ да изпълнятъ волята Божия, а въпрѣки това искатъ да придобиятъ добродетели. Иска ли да развие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да работи, да се проявява въ това направление. Съ рискъ да остане безъ пара въ джоба си, той трѣбва да слуша вѫтрешния си гласъ. Има случаи, когато работитѣ на човѣка се уреждатъ, не когато не смѣе да даде нѣщо отъ джоба си, но когато прояви своята щедрость. Понѣкога богатството повече спъва човѣка, отколкото го въздига. Давайте щедро тамъ, дето Божиятъ гласъ ви съветва. Изпълнявате ли волята на този гласъ, и вашитѣ работи ще се наредятъ добре.

Следователно, когато природата иска да освободи човѣка отъ нѣщо, което не му е потрѣбно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаятъ отъ него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде. Ако поетътъ има въ рѫката си перо, което скърца, природата ще му го вземе. Поетътъ трѣбва да пише съ златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взискателна къмъ всѣки, който има отношение къмъ нея. Ако нѣкой напише едно писмо на природата, то трѣбва да бѫде съвършено. Най-малката погрѣшка въ писмото кара природата да се затвори за този човѣкъ. Докато не изправи погрѣшката си. природата ще бѫде затворена за него. — Нѣма ли милость въ нея? — Колкото е милостива природата, толкова е и строга. Тя не обича подаянията. Къмъ способния и разуменъ човѣкъ природата е строга и взискателна. Тя изисква отъ човѣка да прилага своето милосърдие. Богъ е милостивъ, природата е милостпва, и човѣкъ трѣбва да бѫде милостивъ, за да не спъва проявитѣ на Божественото въ себе си. Иначе, всички негови усилия оставатъ безпредметни.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че въпрѣки голѣмитѣ усилия, които правятъ, нищо непостигатъ. — Защо не постигатъ нищо? — Защото правятъ неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която цѣлъ день се блъска въ затворения прозорецъ? Какво ще допринесе и вашето усчлие да гоните мухитѣ, които влизатъ въ стаята ви? Ако отъ вратата влизатъ десетки мухи, а отъ прозореца излизатъ по две-три, какво ще постигнете съ това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваряте прозореца си за да излѣзатъ две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъвъ родъ усикия сѫ безполезни. Има смисълъ да прави човѣкъ усилия, но за нѣщо, което ще му принесе нѣкаква полза. Да се занимава съ мухитѣ, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно сѫщество. Отъ едно мѣсто я изгонишъ, на друго отива. Животътъ на мухата е животъ на своенравнитѣ сѫщества въ природата.

Мнозина ще кажатъ, че знаятъ тия нѣща, но искатъ да имъ се даде нѣщо ново. Кое е най-новото и важно за човѣка? Да изпълнява волята Божия въ всички свѣтове: физически, духовенъ и умственъ. Изпълнява ли този законъ, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Ако е слуга, господарьтъ му ще бѫде внимателенъ къмъ него, ще влиза въ положението му. Ако е ученикъ, учителитѣ ще му помагатъ, ще се отнасятъ добре съ него. Не изпълнява ли този законъ всичкитѣ му работи ще останатъ назадъ.

Като изучавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че на всѣки липсва нѣщо. Ако челото му е красиво, съ дорбе развити центрове, носътъ му не е правиленъ; ако челото и носътъ сѫ добре развити. брадата не е красива, липсва й нѣщо. Ако челото, носътъ и брадата сѫ правилни, ушитѣ не сѫ красиви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото всички чърти на лицето, всички удове да сѫ добре развити. Това показва, че всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Започне ли да се извинява съ лошитѣ условия, съ майка си и съ баща си, съ лошо наследство човѣкъ е на кривъ пѫть. Никой не е виновенъ за неуспѣхитѣ на човѣка, освенъ той самъ. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ съзнава, че виновникъ за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, а не условията и родителитѣ му. Всѣки човѣкъ е роденъ при условия да се развива, но той не ги е използувалъ, както трѣбва. Въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които той не е развилъ. За да използува условията на живота си разумно, човѣкъ трѣбва да търси причината за неуспѣхитѣ си въ себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънкитѣ на човѣка е вънъ отъ него, какъ е възможно тогава, единъ съвършенъ и безгрѣшенъ човѣкъ да се спъва? Човѣкъ трѣбва да мисли право, самъ да не се спъва. Кривата мисъль спъва човѣка и го прави неспособенъ за работа. Ще кажете, че отъ години насамъ четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошитѣ хора ви препятствуватъ. Ако мислите така, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ отговорность. Казано е, обаче, въ Писанието: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Ако вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, защо не сте придобили Неговия животъ? Значи, вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, безъ да сте ги използували, както трѣбва. Следователно, иска ли да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да съзнава, че причина за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, и да започне съзнателно да работи.

Какви условия сѫ нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човѣкъ първо се нуждае отъ материалъ, който да обработва, т. е. да го използува. При това, материалътъ трѣбва да бѫде доброкачественъ. Сѫщевременно и външнитѣ условия трѣбва да бѫдатъ благоприятни. Представете си, че имате свѣщь, направена отъ доброкачественъ материалъ. Искате да запалите свѣщьта, но не можете. — Защо? — Защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: дъждъ вали, или силенъ вѣтъръ духа. За да запалите тази свѣщь, вие трѣбва да търсите сухо мѣсто, или заветъ нѣкѫде. Обаче, има свѣщи направени отъ доброкачественъ материалъ, които се палятъ и въ влажно, и въ вѣтровито време. Тѣзи свѣщи сѫ за предпочитане предъ първитѣ, които минаватъ за много известни. Следователно, за предпочитане е човѣкъ да следва такова учение, което дава свѣтлина на неговия умъ при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човѣка едно учение, облѣчено въ красиви форми, направено отъ добъръ материалъ, а не свѣти?

Мнозина се хвалятъ съ своитѣ убеждения, съ своето вѣрую, но като се намѣрятъ въ нещастие, не могатъ да си светнатъ съ тѣхъ.

Това е все едно да носишъ свѣщь въ рѫка и да не можешъ да си послужишъ съ нея, когато изпаднешъ въ тъмнина. Или да носишъ орѫжие въ рѫката си, а когато те нападнатъ разбойници, да не можешъ да се защитишъ. Ако една идея е Божествена, тя трѣбва да свѣти на човѣка въ тъмната нощь на живота му; тя трѣбва да го защищава отъ неприятелитѣ му. Сѫщото се отнася и до постѫпкитѣ на човѣка. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и съ грѣха. Мине ли презъ ума му нъкаква грѣшна, нечиста мисъль, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живѣе споредъ Божественитѣ закони, той често грѣши и после съжалява, че е изгубилъ всичко. Грѣхътъ е бирникъ, който взима всичко, каквото човѣкъ е спечелилъ, и си отива. Той примамва човѣка, като му представя фалшивитѣ работи за истински. Като не разбира кои нѣща сѫ истински и кои — фалшиви, човѣкъ лесно се подава на грѣха. За да не грѣши, той трѣбва да има пробенъ камъкъ, съ който да изпитва чистотата на нѣщата. Златарьтъ изпитва чистотата на златото съ известни киселини, а праведниятъ трѣбва да си служи съ Божественото, като пробенъ камъкъ въ своя животъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за самообладание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизатъ на арената да се състезватъ съ противника си. — Кой е най-голѣмиятъ противникъ на човѣка? — Смъртьта. Следователно. иска ли да се справи съ противника си, човѣкъ трѣбва да е развилъ въ себе си самообладанието, да се бори съ него по всички правила на изкуството. Виждали ли сте, какъ се борятъ пехливани? Тѣ намазватъ тѣлото си съ масло и започватъ борбата, като прилагатъ всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържатъ къмъ установенитѣ правила, тѣ изгубватъ борбата. Изучавайте правилата и методитѣ на самообладанието, за да се справяте съ всички мѫчнотии и страдания, съ всички изненади въ живота си.

Като се намѣри предъ известна мѫчнотия, човѣкъ се уплашва и се отказва да се бори. Не, човѣкъ трѣбва да приложи всичкитѣ си сили въ действие, да победи мѫчнотията си. — Ама азъ съмъ човѣкъ отъ новото учение, отъ учението на любовьта, не трѣбва да се боря. — Ти нѣма да се боришъ по старъ начинъ, но въ борбата си ще приложишъ всичко, което си научилъ отъ любовьта отъ мѫдростьта и отъ истината. Нѣкой се мисли за юнакъ, за човѣкъ съ голѣмо самообладание защото може да победи една малка мѫчнотия. Малкитѣ мѫчнотии сѫ деца. които срѣщате на пѫтя си, и ви причиняватъ малки пакости. Човѣкътъ на новото учение се бори съ голѣми пехливани, които сѫ признати за свѣтовни величнни. Ако успѣе да се справи съ тѣхъ, само тогава могатъ да го признаятъ за силенъ човѣкъ. — Ама могатъ да ме убиятъ. — И да те убиятъ, пакъ да не те е страхъ. Силниятъ човѣкъ казва: И да умра, пакъ ще живѣя; и да осиромашея, пакъ богатъ ще стана; и знанието си да изгубя, пакъ ще го придобия. Той не се страхува отъ нищо. Той знае, че въ всички противоречия се крие възможность за придобиване на нѣщо. Той знае, че само невежиятъ има възможность да стане ученъ; само сиромахътъ има възможность да стане богатъ; само умрѣлиятъ има възможность да оживѣе. Мѫдрецътъ показва на невежеството, че и въ него може да живѣе щастливо. Безсмъртниять показва на смъртьта, че и въ нейнитѣ обятия има животъ. Знание и невежество, смърть и животъ, сила и слабость, това сѫ контрасти въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се учи.

Като не могатъ да придобиятъ онова, което търсятъ, мнозина казватъ: Науката не е за насъ. Тѣ сѫ отчасти прави, но не изцѣло. Булскитѣ дрехи не сѫ за всички, но тѣ не сѫ смисълътъ на живота. Музиката не е за всички, но и тя още не е смисълътъ на живота. Учението не е за всички, но и въ него не е смисълътъ на живота. Учението е само за трудещия. За да може да учи, човѣкъ трѣбва да има специфиченъ стремежъ къмъ учението, за да събуди въ себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да е събудилъ въ себе си съответна енергия, чрѣзъ която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила въ свѣта не е въ състояние да му противодействува. Ще кажете, че човѣкъ може да учи до известна възрасть. Не, човѣкъ може да учи на всѣкаква възрасть: и като младъ. и като възрастенъ, и като старъ. На младия сѫ дадени условия за придобиване на блага; на стария сѫ дадени условия да използува вложеното въ тия блага. Младиятъ се готви за придобиване на плодове; стариятъ се ползува отъ съдържанието на тия плодове.

Като говоря по този начинъ, нѣкои отъ васъ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо се обезсърдчавате? Защото се оглеждате въ огледалото и намирате, че не сте добре облѣчени, че дрехитѣ ви сѫ нечисти, скѫсани. Какво тръбва да направите следъ всѣка лекция? Идете на баня да се окѫпете. Следъ това облѣчете нови чисти дрехи. Така изчистени и облѣчени въ нови дрехи, вие можете да се оглеждате въ всѣко огледало. Щомъ се видите чисти и съ нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законитѣ на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че въ природата нѣма страшни работи. Казвате, че въ живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава отъ неразбиране на нѣщата, драмата  — отъ крива представа за тѣхъ, а трагедията — отъ непостигнати желания, или отъ разрушаване на нѣщо постигнато. Като се намѣри въ трагично положение на живота си, човѣкъ се отчайва, хвърля всичко отъ себе си, не иска да живѣе.

Той не подозира. че трагедията му е причинена отъ нѣкаква илюзия.

Младъ момъкъ обичалъ една мома толкова много, че билъ готовъ да пожертвува живота си за нея. Една вечерь сънувалъ, че получилъ отъ възлюбената си писмо, въ което му писала, че е нехранимайко. че не иска да продължава познанството си съ него и т. н. Силно отчаянъ, той дигналъ рѫце отъ нея, отказалъ се и въ голѣмата си мѫка, ритналъ близкостоещата маса до него и разпръсналъ всичкитѣ писма на възлюбсната си. Като се събудилъ отъ тежкия сънь, той видѣлъ масата обърната, и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро следъ това той получилъ отлично писмо отъ възлюбената си. Значи. когато той ималъ тежъкъ кошмаръ, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала въ илюзия, и той се намѣрилъ предъ красивата действителность на живота — предъ едно отъ най-хубавитѣ писма на своята възлюбена.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ.

*

16. Лекция отъ Учитсля, държана на

11 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ