Jump to content

1929_10_23 Центъръ на живота


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Центъръ на живота

Размишление върху свѣтлината.

Два основни елемента опредѣлятъ посоката на човѣшкия животъ: мислитѣ и желанията му. Следователно, за да разберемъ посоката на движението на даденъ човѣкъ, ние трѣбва да познаваме неговитѣ мисли и желания. Не познаваме ли неговитѣ мисли и желания, ние никога нѣма да разберемъ посоката, въ която се движи този човѣкъ.

OOK_9_9_1.JPG

Представете си, че имате две точки вънъ отъ окрѫжностьта, точкитѣ 1 и 2. За да се съединятъ, тѣзи две точки трѣбва непременно да минатъ презъ една трета точка, вѫтре въ крѫга, напримѣръ, презъ точката А — центъръ на крѫга. За да се реализира една мисъль, т. е. за да стане факторъ въ живота на човѣка, тя непременно трѣбва да има едно желание задъ себе си. Нѣма ли едно желание задъ себе си, тя представя празно шише. Какво се ползува човѣкъ отъ едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щомъ е празно, човѣкъ не се интересува отъ него. За човѣка е важно съдържанието на шишето, а не формата. Сѫщото се отнася и до кѫщата. Всѣка кѫща е важна дотолкова, доколкото има животъ въ нея. Колкото красива да е кѫщата, щомъ е празна, тя не представя особена ценность. Каква ще бѫде една кѫща, какъ ще живѣятъ хората въ нея, това зависи отъ тѣхната интелигентность. Ако собственикътъ на кѫщата пожелае да я направи съ малки прозорци. обърнати на северъ, следъ известно време и той, и жена му, и децата му ще усѣтятъ физическо неразположение, а могатъ и сериозно да заболѣятъ. Коя е причината за това неразположение? Малкото свѣтлина, която влиза въ кѫщата. Всѣка кѫща се нуждае отъ голѣми и широки прозорци, обърнати на изтокъ и на югъ.

Сега, като разглеждате чъртежа на фигура 1, вие можете да се запитате, защо липсватъ числата 3, 6 и 9. Тѣзи числа сѫ резултати. Числата 1 и 2 сѫ творчески, тѣ иматъ отношение помежду си. Числото 3 е резултатъ, полученъ отъ съединяването на 1 и 2. Шесть е получено отъ съединяването на 2 и 4, а деветь — отъ съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 сѫ сѫщо творчески.

Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъль къмъ дадено желание. Това отношение може да се напише обратно — 2:1. Въ първия случай мисъльта бѣше по-силна отъ желанието, вследствие на което постѫпката, т. е. числото 3, което е резултатъ отъ съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисъльта. Въ втория случай имаме отношението 2:1, т. е. едно силно желание къмъ една мисъль. Въ случая желанието взима надмощие надъ мисъльта. и резултатътъ 3 ще има качествата на желанието. Съ отношенията на живитѣ числа едно къмъ друго се обяснява, защо въ едно семейство нѣкога се раждатъ повече момичета, а нѣкога — повече момчета. Когато майката е по-силна, раждатъ се повече момичета; когато бащата е по-силенъ, раждатъ се повече момчета.

Съвременнитѣ хора се стремятъ да измѣнятъ посоката на своя животъ, да внесатъ известно подобрение. Човѣкъ не може да измѣни посоката на своя животъ, ако не разбира законитѣ на своитѣ мисли и желания. Човѣкъ не може да трансформира една своя мисъль въ едно благородно желание, или едно свое желание въ една свѣтла мисъль, ако нѣма единъ центъръ, или една свещена идея, къмъ които да се стреми. Вѣрата въ Бога е центъръ, който трансформира човѣшкитѣ мисли и желания. Значи, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, за да измѣни посоката на своя животъ, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремежъ къмъ добъръ животъ. Ако не се стреми къмъ този центъръ, човѣкъ не може да живѣе добре. Ако нѣма добри мисли и желания човѣкъ никога не може да бѫде щастливъ. Добритѣ мисли и желания не сѫществуватъ вънъ отъ човѣка, като нѣщо отвлѣчено, непостижимо. Тѣ сѫ въ самия него и произвеждатъ радость първо за него, а после и за окрѫжаващитѣ.

Първата задача на човѣка е да опредѣли посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Щомъ опредѣли посоката имъ, той ще опредѣли и посоката на своя животъ. Като опредѣли тия нѣща, тогава само човѣкъ може да се занимава съ въпроса за човѣшката душа. Преди да пристѫпи къмъ отвлѣченитѣ въпроси, човѣкъ трѣбва да реши близкитѣ. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е това, което разбира посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Човѣкъ е това, което разбира посоката на своя животъ.

Казватъ за човѣка, че е единица. Какво представя човѣкъ като единица? Сѫщество, пълно съ чувства. Че е пъленъ съ чувства, това още не значи, че е пъленъ съ любовь. Чувствата не подразбиратъ любовь. Любовьта е мощна сила, която споява всичко въ едно цѣло. Любовьта е извънъ човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Тя се движи извънъ посоката на човѣшкия животъ. Човѣкъ ще разбере любовьта, само когато разбере своитѣ мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя животъ. Като отдѣлна единица, човѣкъ е резултатъ на посоката на своя животъ, на своитѣ мисли и желания, които представятъ отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човѣкъ остава само съ отношението 1:2, или 2:1, но безъ центъръ, презъ който да прекара своитѣ мисли и желания, съ цель да ги трансформира.

Какво представя центърътъ? Въ широкъ смисълъ на думата, центъръ е онази точка, въ която човѣкъ реализира своитѣ мисли и желания. Запримѣръ, лицето А има мисъль и желание, 1 и 2, т. е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но нѣма петь пари въ джоба си. Той се стреми къмъ нѣкакъвъ центъръ. Въ случая банкерътъ е центърътъ, който ще му даде възможность да реализира желанието си. Следователно, има ли центъръ, къмъ който се стреми, човѣкъ може да извади отъ него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисъльта да си купите дрехи. После минавате презъ центъра, който ви помага да реализирате мисъльта си и продължавате къмъ 2, точка на реализираното желание. Сѫщото може да се каже и за точкитѣ 4 и 5. При точка 4 се явява мисъльта, която трѣбва да мине презъ известенъ центъръ и да се отправи къмъ точка 5, дето е реализираното желание. Сѫщото нѣщо става и въ точкитѣ 7 и 8. Като се движи отъ 1 — 8, човѣкъ образува единъ крѫгъ на движение, въ който мислитѣ и желанията му се редуватъ последователно.

Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се реализиратъ, тѣ оставатъ безплодни. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми да реализира своитѣ мисли и желания. Не ги ли реализира, нѣма ли никакви постижения, тѣ мязатъ на окапали, но неоплодени цвѣтове. За да има постижения, мислитѣ и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ сѫществени, да му даватъ импулсъ за реализиране. Кой може да бѫде центъръ на човѣшкитѣ мисли и желания? — Христосъ. Ако мислитѣ и желанията на човѣка не минатъ презъ Христа, като презъ вѫтрешенъ центъръ на човѣшкия животъ, тѣ никога не могатъ да се реализиратъ. Стремете се къмъ Христа като къмъ центъръ, къмъ който да насочвате мисъльта си, за да се трансформира въ благородно желание. Втория моментъ вие ще насочите желанието си къмъ сѫщия центъръ — Христа, за да трансформирате посоката на своя животъ. Следователно, каквото да прави, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ центъра на Христовия животъ. Само по този начинъ неговитѣ мисли, чувства и действия ще взематъ права посока на движение. Като се движи около центъра А, човѣкъ образува единъ крѫгъ, който постепенно се увеличава. Като мине презъ центъра на Христовия животъ, човѣкъ започва да възприема Неговитѣ мисли и желания, да се вглежда въ страданията и мѫчнотиитѣ на хората. Макаръ и да не е по силитѣ му, но въ него се явява желание да спаси свѣта. Това сѫ мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човѣкъ е невъзможна.

Като ученици, вие трѣбва да си дадете отчетъ, кои мисли и желания сѫ ваши и кои —  чужди. Ваша мисъль, ваше желание сѫ тѣзи, които въ даденъ моментъ можете да приложите. Мислите ли, че цѣлиятъ кошъ съ хлѣбъ, който носите на гърба си, е вашъ? Само единъ килограмъ хлѣбъ е вашъ, а останалитѣ хлѣбове сѫ чужди. Още по пѫтя ще ви срещнатъ бедни, гладни хора, които ще разграбятъ хлѣба и ще ви оставятъ съ празенъ кошъ на гърба. Съ чуждото човѣкъ не може да се осигурява. Каква радость е тази, която днесъ преживявате, а утре изчезва? Радость, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно, Христовиятъ животъ може да бѫде центъръ само за онзи, въ когото този животъ се е проявилъ. Не се ли е проявилъ Христосъ въ човѣка, и животътъ на Христа не може да бѫде неговъ центъръ. Днесъ хората иматъ отношение къмъ Христа, понеже Той се е явилъ веднъжъ на земята. Ако никакъ не бѣше се явявалъ между хората, тѣ нѣмаше да иматъ отношение къмъ Него. Може ли да се молите на сѫщество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си, и тя се обръща къмъ него, защото детето познава майка си, и майката — детето. Много хора се обръщатъ къмъ Бога, молятъ, се искатъ нѣщо отъ Него, безъ да Го познаватъ. Молитвитѣ имъ, обаче, оставатъ безъ отговоръ. —  Защо? — Нито тѣ познаватъ Бога, нито Той ги познава. Други нѣкои не се молятъ, но оратъ и сѣятъ, вследствие на което нивитѣ имъ раждатъ изобилно. Тѣ работятъ и се трудятъ. Тѣхната работа е молитва. Тѣ познаватъ Бога чрезъ житното зърно, създадено отъ Него и, като го обработватъ, свързватъ се съ Неговия създатель. Така и тѣ познаватъ Бога, и Богъ ги познава. Ако двама приятели искатъ да запазятъ отношенията си, да не се раздѣлятъ, отъ каквато посока на мислитѣ и на желанията си да изхождатъ, тѣ всѣкога трѣбва да се срѣщатъ въ центъра А, въ реалностьта на живота.

Когато се говори за Христа, мнозина Го считатъ за голѣмъ философъ, както много отъ философитѣ на миналитѣ вѣкове. Грамадна е разликата между Христа и философитѣ. Христосъ си е поставиль задача да спаси човѣчеството, а философитѣ — да го облекчатъ. Когато спасява хората, Христосъ ги вади отъ тѣхния свѣтъ и ги завежда въ своя свѣтъ. Когато облекчаватъ хората, философитѣ имъ донасятъ хлѣбъ, ако сѫ гладни, но ги оставятъ да живѣятъ въ старата си кѫща. При  това, този хлѣбъ ще имъ послужи само за единъ день, на другия день ще се намѣрятъ пакъ при сѫщитѣ условия — гладни и нещастни. Христосъ въвежда човѣка въ реалностьта на живота — въ изобилието, дето водата постоянно извира. Христосъ води човѣка при извора, отдето самъ може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигуренъ на цѣлъ животъ. Остави ли се хората да го облекчаватъ, днесъ ще му донесатъ една чаша вода, но утре пакъ ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И безъ тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. Въ тия постижения човѣкъ е изпълнявалъ все чужди желания. Чуждитѣ желания не водятъ къмъ добъръ край. Нѣкой се заеме да прави кѫщи. Той си направи две-три кѫщи, даде ги подъ наемъ, и всѣки месецъ ходи да събира наеми отъ кираджиитѣ си. Той направилъ тия кѫщи подъ чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че му създали голѣми неприятности. И критикътъ е подобно нѣщо. И той ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да критикува, т. е. да събира наеми. Една кѫща е достатъчна на човѣка. Тази кѫща е неговото тѣло, въ което той живѣе. Ако може да стане господарь на своето тѣло, той е изпълнилъ задачата на своя животъ.

И тъй, иска ли да стане господарь на себе си, човѣкъ трѣбва да приеме новитѣ идеи и да ги приложи. Щомъ приеме новитѣ идеи, той трѣбва да се откаже отъ старитѣ. Старитѣ и новитѣ идеи не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Срещнатъ ли се нѣкѫде, тѣ непременно ще се стълкновятъ. Докато не напуснете старитѣ си кѫщи, вие никога нѣма да влѣзете въ новитѣ. Напуснете старитѣ, нехигиеничнитѣ си кѫщи и влѣзте въ новитѣ, които сѫ свѣтли, просторни, хигиенични. За да стане това премѣстване, вие трѣбва да прилагате. Безъ приложение нѣма постижение.

Човѣкъ е недоволенъ, защото не прилага. Недоволството показва още отсѫтствие на центъръ. — Не мога да се моля. — Нѣмашъ центъръ, — Не мога да мисля. —  Нѣмашъ центъръ. — Не съмъ разположенъ. — Нѣмашъ центъръ. — Какво да направя? — Начъртай една окрѫжность, прекарай тритѣ линии въ крѫга, мисли върху тѣхъ, върху центъра, докато тази идея оживѣе въ тебе. —  Защо не получавамъ отговоръ на молитвата си? — Защото не си готовъ на жертва за Господа. Когато човѣкъ пожертвува всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щомъ се отрече отъ себе си и пожертвува всичко за Бога, човѣкъ отново получава онова, което е изгубилъ. Така стана и съ праведния Иовъ. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щомъ се отрече отъ себе си, отъ своя животъ заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно.

Единъ американски проповѣдникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, пропрвѣдвалъ Христовото учение цѣли 20 години между езичницитѣ на островъ Цейлонъ. Единъ день, като си далъ отчетъ за своята работа, изпадналъ въ голѣмо противоречие съ себе си. Той си казалъ: Цѣли 20 години работихъ, но нищо не постигнахъ, не можахъ да обърна кѫмъ Христа нито единъ езичникъ. Той търсилъ причината за неуспѣха си ту вънъ отъ себе си, ту вѫтре въ себе си. Недоволенъ отъ работата си, единъ день той изгорилъ диплома си, свикалъ всички езичници на събрание и имъ казалъ: Много време ви проповѣдвахъ, но има нѣщо, което не изпълнихъ, не приложихъ учението на Христа, както трѣбва. Ето, Христосъ е казалъ, че който има две ризи, той трѣбва да даде едната на своя ближенъ, който нѣма нищо. Сега, вземете отъ дома ми, кой каквото иска. Оставямъ всичко на ваше разположение. Езичницитѣ веднага отишли въ дома му, и всѣки взелъ, каквото му трѣбва: маса, столъ, дрехи. Като се върналъ въ кѫщата си, проповѣдникътъ не намѣрилъ нищо. Кѫщата му била съвършено празна. Въпрѣки това, той почувствувалъ голѣмо успокояване, че изпълнилъ нѣщо отъ учението, което проповѣдвалъ. Въ този моментъ двама езичници се обърнали къмъ Христа и станали истински Христови последователи. Останалитѣ езичници започнали да мислятъ върху това, което направили, и единъ следъ другъ връщали, това, което взели отъ дома на проповѣдника. Тѣ разбрали, че не постѫпили добре. Тѣ обикнали своя проповѣдникъ и започнали редовно да посещаватъ проповѣдитѣ му и да изпълняватъ, каквото имъ се говорило. — Какво показва това? — Човѣкъ трѣбва да се изпита.

Ще кажете: Добре е, ако всичко, което човѣкъ е изгубилъ, се върне. Ами ако не се върне? — Дали ще се върне, или не, придобивката седи въ обръщането на двамата езичници къмъ Бога. Като души, тѣ струватъ повече отъ всѣкакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човѣкъ трѣбва да мине презъ центъра и следъ това да търси причината на противоречието. Когато мине по пѫтя на напредналитѣ, на разумнитѣ сѫщества, тогава само човѣкъ ще придобие истинско познаване на свѣта. Съ други думи казано: нѣщата ставатъ ясни за човѣка, когато Божественото начало се пробуди въ него. Това значи: невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможнитѣ нѣща въ периферията ставатъ възможни въ центъра.

Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да регулирате мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си. Това можете да постигнете въ единъ момент, но само когато човѣкъ живѣе въ центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своитѣ мисли, чувства и способности въ нѣкаква велика работа, човѣкъ напразно живѣе при добри условия. Ако оборътъ на човѣка е пъленъ съ коне, които само храни, а не впрѣга на работа, тѣ сѫ безпредметни. Щомъ храни коне, човѣкъ трѣбва да ги използува. Не може ли да ги използува, по-добре да ги пусне на свобода въ гората Безсмислено е да има човѣкъ коне, да разправя за тѣхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използува. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да има центъръ. Безъ центъръ той ще пада, ще става и нищо нѣма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии иматъ центъръ въ своя животъ, вследствие на което тѣ сьздаватъ наука, музика, поезия, изкуство и помагатъ на човѣчеството. Тѣхниятъ животъ е осмисленъ отвънъ и отвѫтре.

Днесъ всички хора се намиратъ предъ този центъръ и се страхуватъ да минатъ презъ него. — Защо? — Нагорещенъ е този центъръ. Минатъ ли презь него, тѣ ще се стопятъ. Какво зло има въ стопяването? Ако сте ледъ, ще се стопите и ще се превърнете въ вода. Като ледъ вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите, каквото срещнете на пѫтя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяватъ и пожелаватъ добъръ пѫть къмъ морето. Кое е по-добро за човѣка: да седи на едно мѣсто или постоянно да се движи? Животътъ на съзнанието е движение къмъ великия центъръ. Спре ли се движението на съзнанието, човѣкъ се превръща въ ледъ и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Щомъ животътъ на човѣка се обезсмисли, спасението му е въ центъра. Тамъ той ще се изпита и разбере, дали неговитѣ мисли и желания сѫ устойчиви, каква е тѣхната посока на движение и т. н.

Мнозина говорятъ за своето минало. Миналото е отживѣло времето си. Настоящето трѣбва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато въ него не приижда вода да го опрѣснява. Ако нѣма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човѣкъ живѣе съ старитѣ си разбирания, и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия животъ, безъ да прилага Словото Му, въ скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всѣки день човѣкъ трѣбва да реализира по една красива мисъль и по едно възвишено желание. Това струва повече отъ цѣлата философия на свѣта.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да не бѫдете едностранчиви. Като методъ за работа, стремете се къмъ центъра на Христовия животъ, да се свържете съ Него. Свържете ли се съ Него, вие ще урегулирате вашитѣ мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всѣка вечерь мислете за цельта на своя животъ, а презъ деня работете за реализиране на тази цель.

— Само Божията Любовь носи пълния животъ.

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на

23 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...