1929_10_09 Новото въ живота

[Ани]

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Новото въ живота

Размишление за цѣлия день върху изречението: Правиятъ пѫть на душата.

Кое е новото въ природата? — Изгрѣването на слънцето.

Кое е новото въ човѣшкия животъ? — Събуждането на човѣка. Като се събуди, човѣкъ започва да мисли за ядене. Защо яде човѣкъ? Детето яде, за да порасне. Възрастниятъ яде, за да подържа живота си. Чрезъ храната животътъ влиза въ човѣка и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново вь живота. Следъ всѣки изгрѣвъ на слънцето човѣкъ мисли за ядене, т. е. за своето растене.

Докога слънцето изгрѣва най-високо за човѣка? — Срѣдно до 21 годишна възрасть. До тази възрасть растенето на човѣка е най-голѣмо. Презъ всичкото време, когато човѣкъ расте, слънцето му дава, но сѫщевременно взима нѣщо отъ него. День следъ день линиитѣ на човѣшкото лице се измѣнятъ, докато най-после се вижда принуденъ да заложи всичко. за да се отплати за това, което е получилъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ казва, че старостьта го е налегнала вече.

Съвременнитѣ хора се питатъ, какъвъ е смисълъть на живота и си огговарятъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Като е дошълъ да живѣе, въ сѫщность живѣе ли, както трѣбва? Като изгрѣва и залѣзва слънцето, за човѣка ли прави това? Като изгрѣва, слънцето дава нѣщо на човѣка, но даромъ ли дава, или на заемъ? Фактътъ, че човѣкъ почернява отъ слънцето, показва, че то взима нѣщо отъ него. Значи, отъ една страна слънцето дава, а отъ друга взима. Българскиятъ чорбаджия казва на дьщеря си: Дъще, не ходи денемъ по слънце, защото ще почернѣешъ, и хубостьта си ще изгубишъ. Разумность се иска отъ човѣка, да знае, кога и по колко време на день да се грѣе на слънце. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да изучава физическия свѣтъ, да знае, какви трѣбва да бѫдать отношенията му къмъ всички живи сѫщества.

Какво представя физическиятъ животъ? Животътъ на земята не е нищо друго, освенъ животъ на сцената, на която се даватъ различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие огивате на театъръ по единъ пѫть на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали отъ пиесата, която представятъ? — Нищо особено. Отивате единъ день на театъръ, да гледате пиесата „Хамлетъ“ отъ Шекспира. Съ какво се характеризира Хамлетъ? Хамлетъ разсѫждава върху въпроса „да съмъ, или да не съмъ“. Какво означаватъ тия думи? Да съмъ богатъ, или да не съмъ богатъ? Добре е да бѫде човѣкъ богатъ, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бѫде богатъ. Богатството се управлява отъ богатитѣ, но се крепи на гърба на сиромаситѣ. Сиромашията пъкъ се дължи на богатитѣ, но сиромаситѣ я управляватъ. Знаете ли, какво значи, да управлявате сиромашията? Всички знаятъ, какво значи, да управляватъ богатството, но като дойде до сиромашията, не знаятъ, какъ да я управляватъ. Богатиятъ, който се е научилъ да управлява, бѣга отъ сиромашията. Той казва: Страшно нѣщо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахътъ страда отъ гладъ. — Отъ какво страда богатиятъ? — Отъ пресищане. Като гладува, сиромахътъ става слабъ, тънъкъ, пожълтява; гласътъ му става мекъ, кротичъкъ, като Божа кравица. Богатиятъ надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричатъ свѣтски човѣкъ, а сиромаха — духовенъ. И двамата разрешаватъ единъ важенъ въпросъ. Богатиятъ разрешава въпроса за богатството. Всѣки день той изчислява, съ колко единици се е увеличилъ капиталътъ му. Единицата е мѣрка, която опредѣля силата на човѣка. Колкото да е малко, растенето е процесъ, чрезъ който природата измѣрва, колко капиталъ е вложила въ човѣка, и съ колко единици се увеличава този капиталъ. Който може да работи правилно съ този капиталъ, и растенето му ще върви добре. Който не може да се справя съ него, и растенето му спира. Стреми ли се човѣкъ къмъ голѣми работи, къмъ бързо нарастване на капитала му, той влиза въ механическитѣ процеси.

Животъ, въ който процеситѣ ставатъ механически, е животъ на актьора, който всѣка вечерь играе различни роли: царь, ученъ, простъ, богатъ или беденъ и т. н. Това сѫ все чужди роли, въ които той не влага свое съдържание. Външно актьорътъ е като всички хора, но кѫде е истинскиятъ човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ се крие въ очитѣ. Казвате, че по очитѣ познавате човѣка. Наистина, очитѣ никога не лъжатъ. Когато гледате нѣкоя кѫща, по голѣмината и направата на прозорцитѣ сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея. Ако измѣрвате голѣмината на прозорцитѣ, все ще намѣрите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичкитѣ прозорци да бѫдатъ еднакво голѣми. Ако не повече, поне по единъ милиметъръ ще има разлика между тѣхъ. За човѣка единъ милиметъръ разлика не е много, но за природата единъ милиметъръ е голѣма величина. Тя си служи даже съ мѣрка, равна на една хилядна отъ милиметъра.

Следователно, както по прозорцитѣ на кѫщата сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея, така и по очитѣ сѫдите за човѣка. И очитѣ на човѣка не сѫ еднакво голѣми. Ако лѣвото око е по-голѣмо, това показва, че чувствата въ човѣка взиматъ надмощие. Ако умътъ му не е силно развитъ, човѣкъ мѫчно се справя съ изобилието на своитѣ чувства. Той нѣма достатъчно храна за своитѣ чувства и желания, вследствие на което тѣ сѫ осѫдени на смърть. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да расте, т. е. всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Престане ли да расте, човѣкъ започва да остарява, вследствие на което линията на изгрѣващото слънце не се удължава. но постепенно се съкращава. Въ залѣза на слънцето човѣкъ се лишава отъ онази възвишена мисъль и отъ благата, която тя носи съ себе си. Остаряването не е нищо друго, освенъ лишаване на човѣка отъ благоприятнитѣ условия, които изгрѣващото слънце носи. Стариятъ човѣкъ иска да направи нѣщо, да реализира нѣкое свое желание, но вижда, че условия нѣма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава къмъ смъртьта.

Какво представя смъртьта? Какъвъ е нейниятъ вѫтрешенъ смисълъ? Загуби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нѣщо, което човѣкъ губи съ смъртьта, е животътъ. Съ тази загуба той се лишава отъ благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ. Отъ какво ще се освободятъ? Отъ дълговетѣ си къмъ слънцето. Значи, тѣ бѣгатъ отъ слънцето. Докато живѣе, човѣкъ се радва на слънцето, работи, печели, но сѫщевременчо плаща дълговетѣ си. Изгуби ли този животъ, той се лишава отъ условията, които слънцето му дава. При това положение човѣкъ изпада въ голѣми разочарования. За да не се разочарова, човѣкъ трѣбва да живѣе идейно, да гледа на живота като нѣщо цѣло, нераздѣлно. За идейния човѣкъ е все едно, кѫде ще живѣе. Дали е на земята, или на небето, той все живѣе, но при различни условия. И въ богатството, и въ сиромашията той вижда условия за животъ, за работа и за развитие. Идейниятъ човѣкъ носи въ себе си Духа. Кѫдето отиде, той се чувствува пъленъ съ радость и готовъ за работа. Неидейниятъ човѣкъ очаква Духа да дойде отвънъ, да го импулсира, да му даде потикъ за работа.

Днесъ вие носите въ себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живѣете идейно, тази идея ще остане наразбрана. Нѣкой казва: Едно време много се въодушевявахъ, но сега вече отъ нищо не се въодушевявамъ. Защо? Защото остарѣхъ. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевението си, той не е идеенъ човѣкъ. Истински идеенъ човѣкъ е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейниятъ човѣкъ никога не остарява, той винаги е младъ. Който разбира сѫщината на живота, той гледа съзнателно и на изгрѣването, и на залѣзването на слънцето. Като изгрѣе слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щѣлъ да почернѣе отъ слънцето — той не се смущава отъ това. За него слънцето представя сборъ отъ милиарди разумни сѫщества, които идатъ на експедиция на земята. Всѣко разумно сѫщество оставя своя подписъ върху лицето на хората, да знаятъ, кой ги е посрещналъ. Тѣзи подписи, именно, хората наричатъ почерняване. Ние пъкъ казваме, че здравъ човѣкъ е онзи, който почернява. Слънцето извлича отъ него нечистотиитѣ и го лѣкува. Който не почернява, той не може да се лѣкува отъ слънцето. Въ това отношение слънцето носи голѣми блага за човѣка. То събужда въ него желание за животъ, за работа, за печалби. Вечерь, когато слънцето залѣзва, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ идеята да плаща за онова, което е получилъ. Денемъ той придобива, вечерь дава. Човѣкъ трѣбва да реформира своитѣ разбирания за печалби и загуби, за животъ и смърть, да не се плаши отъ тѣхъ.

И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ заминаване на човѣка за другъ свѣтъ, да учи това, което на времето си не е могълъ да научи. Много пѫти човѣкъ е отивалъ въ онзи свѣтъ, но не е научилъ всичко, каквото трѣбва. И на земята е живѣлъ много пѫти, но и тукъ не е научилъ всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свѣтъ и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свѣтъ, синоветѣ и дъщеритѣ му ще го изпратятъ и ще очакватъ отъ него писма. Той трѣбва да имъ пише поне веднъжъ въ годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много отъ тия писма и до днесъ още седатъ въ пощенскитѣ кутии, защото адресътъ имъ не е точенъ. Който пише, той трѣбва да знае точния адресъ на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човѣкъ отъ живота си на земята и въ онзи свѣтъ, толкова по-голѣми сѫ условията за неговото растене.

Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволенъ отъ живота. Недоволниятъ гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото въ свѣта. Наистина, има зло въ свѣта, но не е достатъчно само да се вижда. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ коренитѣ на злото и да го избѣгва. Една отъ причинитѣ на злото се крие въ желанието на човѣка да владѣе чуждото благо. Законътъ на злото се изразява чрезъ стиха: „Раздѣляй и владѣй!“ Може ли смъртниятъ да владѣе единъ човѣкъ? Ще каже нѣкой, че иска хората да го слушатъ. Щомъ е смъртенъ, хората не могатъ да му се подчиняватъ, нито да го слушатъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да изпълнява това, което Богъ изисква отъ него. Щомъ изпълнява волята Божия, всички ще го слушатъ и ще му се подчиняватъ. Само онзи може да изправя хората, който себе си е изправилъ. Какъ ще проповѣдвате на хората, ако вие сами не сте убедени въ това, което проповѣдвате? Въ който день човѣкъ пожелае благото на брата си за себе си, той е внесълъ злото въ своя животъ. Въ който день реши да пожертвува своето благо за ближнитѣ си, той е внесълъ доброто въ живота си.

Искате ли да дадете пѫть на доброто въ себе си, то, като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте сѫщото благо и за своя ближенъ. Нека вашето благо бѫде благо и на вашия ближенъ. Дадете ли първо мѣсто на доброто въ живота си, вие ще се вглеждате въ положението на ближнитѣ си, ще взимате участие въ тѣхнитѣ радости и скърби. — Ама защо страда човѣкъ? — За изкупление на своитѣ минали грѣхове. — Защо се радва човѣкъ? — За добринитѣ, които е правилъ въ миналото. Не е достатъчно само това да знае човѣкъ, но сѫщевременно той трѣбва да знае, кѫде и по какъвъ начинъ е грѣшилъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае и добринитѣ, които е правилъ. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи, както на добродетелитѣ си, така и на своитѣ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде безпристрастенъ къмъ себе си. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да я признае и да е готовъ да я изправи. Не признае ли погрѣшката си, той ще бѫде поставенъ на изпитъ, и втори пѫть да направи сѫщата погрѣшка, за да я признае. Лесно е да се отрече човѣкъ отъ погрѣшкитѣ си, но мѫчно е да се освободи отъ тѣхнитѣ последствия. Лесно е да каже човѣкъ, че не пуши, или че нѣма да пуши, но когато се опита да се откаже отъ тютюна, той вижда, колко мѫчно може да направи гова. Отъ дълго пушене, той е развилъ въ себе си една слабость, която мѫчно може да преодолѣе. Като работи върху себе си, човѣкъ постепенно се усилва и става господарь на своитѣ слабости.

Следователно, силенъ човѣкъ е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и въ едното, и въ другото има две страни: положителна и отрицателна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да различава желанията си и да знае, кое трѣбва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нѣщо, човѣкъ положително трѣбва да знае къмъ коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ нежеланията и желанията на човѣка, това всѣкога трѣбва да се има предъ видъ. Не взима ли въ внимание резултатитѣ на своята работа, човѣкъ постоянно се намира предъ изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човѣкъ е онзи, на когото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ сѫ въ пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човѣкъ се намира въ преходно съсгояние, изгубва онова вѫтрешно равновесие, което го характеризира като човѣкъ.

Следователно, истински човѣкъ е този, който е поставилъ ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измѣни ли мѣстото на едно отъ тѣхъ, той губи вече образа на човѣкъ, огрубява, ожесточава се и се проявява вь нѣкои отношения като животно. Запази ли своето вѫтрешно равновесие, човѣкъ остава винаги младъ. Когато нѣкой се оплаква, че е започналъ да остарява, това показва, че е изгубилъ своето вѫтрешно равновесие, измѣнилъ е отношенията си къмъ Първата Причина. Каже ли нѣкой, че въ младини е билъ добъръ, чистосърдеченъ, а въ старини се е измѣнилъ, той не говори истината. Какъвто е билъ на младини, такъвъ е и на старини. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчивъ характеръ доброто и красивото се е засѣнчило отъ преходни, отъ странични нѣща въ живота. За да запазите доброто, което е вложено вь васъ, трѣбва да бѫдете будни къмъ всички свои прояви. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощьта съ погрѣшката си. Изправете погрѣшката си, преди да е залѣзло слънцето.

И тъй, знайте, че при всѣко изгрѣване на слънцето, ви предстои растене въ три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. Всѣки день умътъ трѣбва да се просвѣщава, да придобивате повече свѣтлина; сърдцето трѣбва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате смѣли и решителни въ доброто. Деньтъ е завърщенъ добре, когато въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка се прибави по нѣщо ново. Това означава правилно растене. При това положение човѣкъ трѣбва да благодари за изгрѣването и залѣзването на слънцето. Не благодари ли, не признава ли благата, които слънцето му носи, на лицето на човѣка се поставя белегъ, който показва. че старостьта е турила първия отпечатъкъ върху него. Ако това не е вѣрно, какъ ще си обясните явяването на бръчки по човѣшкото лице, които говорятъ за вѫтрешенъ безпорядъкъ въ човѣка? Има бръчки по лицето на човѣка, които показватъ неговата доброта, разумность привързаность, но тѣ се отлпчаватъ отъ тия които показватъ вѫтрешния безпорядъкъ на човѣка.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ новото въ живота. Въ какво се заключава новото? — Въ посрѣщане и изпращане на слънцето. Като го посрѣща, човѣкъ приема благата, които носи то въ себе си. Като го изпраща, той благодари за полученитѣ отъ него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си почине и да стане на другия день бодъръ и разположенъ пакъ да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносмѣтка на полученото и обработеното въ себе си, човѣкъ се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощникъ на слабитѣ. Разбере ли своето предназначение въ живота, човѣкъ е приелъ правилно благата, които Богъ му е далъ, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смирениятъ дохожда до това съзнание. Да се смири човѣкъ. това значи да разбере своето предназначение като слуга въ живота, да бѫде готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Като ги изправи, да имъ тури кръстъ, да ги остави въ свѣта на забравата. Смирениятъ човѣкъ върви къмъ вѣчно подмладяване, а не къмъ старость. Линиитѣ на неговото лице сѫ осмислени. Той всѣки день ликвидира съ старото съ линиитѣ на безпорядъчния животъ. Той всѣки моментъ провѣрява състоянието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Забележи ли нѣкѫде най-малката дисхармония, веднага я изправя.

Иска ли постоянно да расте, човѣкъ трѣбва да спазва правилата на новия жнвотъ. Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. День следъ день старостьта ще хвърля своя отпечатъкъ върху лицето му, докато най-после го предаде въ рѫцетѣ на смъртьта. Понеже не могатъ да се справятъ съ смъртьта, старитѣ казватъ: Нашата работа е свършена вече, но поне децата да сѫ живи и здрави. Така не се разсѫждава. Всѣки баща, всѣки старъ човѣкъ трѣбва да каже: Азъ трѣбва да бѫда живъ, за да бѫдатъ живи и децата ми. Щомъ азъ живѣя, и тѣ ще живѣятъ. Ако азъ умра, и тѣ ще умратъ. Нѣкой казва: Нека да има богати хора, че да даватъ. Не, всѣки трѣбва да живѣе, да бѫде богатъ, че той да дава. Той пръвъ трѣбва да направи този опитъ, да покаже, какъ се дава, за да знае, какъ да иска.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде или богатъ, или беденъ. Това сѫ две крайности, отъ които ще се учи. Божественото въ живота примирява тия крайни положения. Като изхожда отъ гледището на великитѣ закони, човѣкъ знае, че ако използува добре условията на сиромашията, въ бѫдеще ще стане богатъ. Ако не използува разумно условията на богатството, човѣкъ въ скоро време ще стане сиромахъ. Въ каквото положение да се намѣрите, вие трѣбва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете съ себе си. Само така ще изградите вашето духовно тѣло, съ което можете да живѣете въ духовния свѣтъ. Радвайте се на това. което сте изработили и което можете всѣкога да носите съ себе си.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

9 октомврий. 1929 г. София. — Изгрѣвъ.