Jump to content

1929_09_18 Проявениятъ животъ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Проявениятъ животъ

Всички хора, които сѫ минали презъ училище, сѫ изучавали граматика, вследствие на което знаятъ частитѣ на речьта, тѣхното значение и служба въ изречението. Тѣ знаятъ и мѣстото на препинателнитѣ знакове. Човѣкъ знае много нѣща, но сѫществено въ знанието му е онова, което той е проявилъ, т. е. приложилъ. Природата се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той се е проявилъ. Тя се интересува само отъ онова, което той е проявилъ, но не и отъ непроявеното. Възъ основа на сѫщия законъ, и ние трѣбва да се интересуваме само отъ проявенитѣ нѣща, а не отъ непроявенитѣ. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече опредѣлена форма, съдържание и смисълъ. Движенията, които човѣкъ прави, представятъ проява на неговитѣ мисли и чувства. Щомъ сѫ проява на нѣщо, тѣ интересуватъ природата. Щомъ види, че нѣкой човѣкъ прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е живъ и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва отъ упражнения, природата го счита мъртавъ и отвръща погледа си отъ него. Тя дава на умрѣлитѣ свобода и не се интересува отъ тѣхъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който движи мисъльта и чувствата си къмъ дадена цель. Нѣкой мисли, че ако днесъ не е силенъ, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човѣкъ днесъ, такъвъ ще бѫде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно.

Като говоримъ за знанието, ние имаме предъ видъ дълбокото, вѫтрешно знание на човѣка, а не повърхностното. Срѣщате единъ князъ, запримѣръ, по нѣколко пѫти на день и забелязвате, че при всѣко излизане той е съ нови дрехи, обуща, шапка. Като го срѣщате по нѣколко пѫти на день, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външность. Какво представя той като човѣкъ, като характеръ, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си съ това знание? Нѣкой знае, че ще стане професоръ, че ще учи хората, но какво ще постигне съ това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е сѫществено. Добре е да се облича човѣкъ, но обличането не е сѫществено въ живота. Обличането е само упражнение въ живота, но успѣхътъ на човѣка зависи отъ това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказватъ отъ правене на упражнения, защото мислятъ, че не сѫ нужни. Тѣ се стремятъ къмъ велики работи и мислятъ, че великитѣ работи започватъ съ велики потици. Не, великитѣ работи започвагь съ малки потицщ Понѣкога единъ малъкъ, микроскопически потикъ служи за импулсъ на нѣщо велико. Природата започва съ малки потици. Понеже изисква отъ всички пъленъ редъ и порядъкъ, тя обръща внимание на малкитѣ величини.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за важностьта на нѣщата. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, кое е по-важно въ живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви даватъ; вие да мислите за другитѣ, или тѣ да мислятъ за васъ. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нѣщата. За всѣко нѣщо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговоръ на въпроса, вие сте дошли до правия пѫть, до правата мѣрка. За да се произнесе върху даденъ въпросъ, или върху известна проява, човѣкъ трѣбва да знае причината на нѣщата. Виждате, че нѣкой прави едно движение съ рѫката си, като че вика нѣкого. Съ това движение той изказва желанието си, което излиза отъ него. Значи, енергията, чрезъ която прави това движение, има посока отвѫтре навънъ. Другъ пѫть той прави движение съ рѫката си, като че пѫди нѣкого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пъкъ е резултатъ на нѣкакво желание въ човѣка. Изобщо, всѣко движение е проява на енергия, която е резултатъ на вѫтрешна или външна причина. За да дойде до положител ни знания, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрешната връзка между всички прояви.

Човѣкъ трѣбва да изучава вѫтрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения животъ. Докато не разбере проявения животъ на природата, човѣкъ не може да разбере и своя животъ. Отъ правилното разбиране на нѣщата зависи и вашето правилно проявление. Нѣкои искатъ да познаятъ Бога. Тѣ могатъ да познаятъ Бога дотолкова, доколкото познаватъ Неговитѣ прояви. Щомъ познаватъ Неговитѣ прояви, и тѣхниятъ животъ ще бѫде правилно изявенъ. Не живѣе ли добре, човѣкъ не е разбралъ проявения животъ на Бога. Той все е изучавалъ нѣщо, но е изпусналъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкой изучава Канта, или другъ нѣкой философъ, а не се интересува отъ проявитѣ на Бога. Той знае, че въ проявитѣ си Кантъ билъ точенъ като часовникъ, а самъ не е точенъ въ своитѣ задължения. Какво се ползува отъ това знание? Добре е човѣкъ да бѫде точенъ, но той трѣбва да знае, коя е причината на точностьта. — Кога е точенъ човѣкъ? — Когато обича. Човѣкъ е точенъ по отношение на онѣзи, които обича. Къмъ онѣзи, които не обича, той не е точенъ. Това не е правилна проява. Да бѫде човѣкъ точенъ, това подразбира проява на точностьта въ всички случаи на живота, както къмъ онѣзи, които обича, така и къмъ онѣзи, които не обича. Следователно, преди да е проучилъ живота на хората, човѣкъ трѣбва да е проучилъ живата природа, като мѣрка на нѣщата. Всѣки човѣкъ е интересенъ дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животътъ на отдѣлния човѣкъ е интересенъ за самия него, но не и за другитѣ. Да се занимавате съ личнитѣ прояви на човѣка, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трѣбва ли да се занимавате съ това, кой какъ ялъ, какъ се обличалъ и събличалъ? Това не е наука. Въпрѣки това, животътъ на мнозина е редица отъ такива научни изследвания, които нѣматъ никакво приложение. Всѣки човѣкъ има свои специфични прояви, които нѣматъ нищо общо съ живота на природата.

Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху проявения животъ на природата като образецъ за всички. Като изучава този моделъ, по него човѣкъ може да пресъздаде и своя животъ. Не може ли да направи това, той нищо не е постигналъ. Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога е условие за пресъздаване на неговия животъ. Вѣра безъ образецъ нищо не струва. Като не могатъ да намѣрятъ правия пѫть на живота, хората философствуватъ върху въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, какъ е създаденъ човѣкъ и т. н. Животътъ не се разрешава съ философии. Учене, работа и приложение се иска отъ човѣка. Той трѣбва да наблюдава проявения животъ на природата, да го изучава и наученото да прилага въ своя животъ, съ цель да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа.

Като не разбиратъ законитѣ на проявения животъ, хората лесно се обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е лошъ. Кой животъ е лошъ? Човѣшкиятъ, неразбраниятъ. Обаче, проявениятъ животъ на Бога е добъръ. Кои пѫтища сѫ лоши? Ненаправенитѣ. Направенитѣ пѫтища сѫ добри. Кои мисли сѫ лоши? Непроявенитѣ. — Защо? — Защото въ тѣхъ все има нѣщо скрито, а въ скрититѣ работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаитѣ добре изчистени и наредени, огъньтъ запаленъ, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно съ домакинитѣ и очаквате другитѣ гости. Разговаряте се весело, приятна ви е цѣлата обстановка. — Защо? — Проявенъ е животътъ на тѣзи хора. Влѣзете ли въ домъ, дето животътъ не е проявенъ, вие веднага излизате навънъ. Казвате: Животъ нѣма въ този домъ. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя животъ по образецъ на проявения животъ на Бога. Вънъ отъ този животъ всичко е празна работа. Непроявениять човѣкъ е подобенъ на спеща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявениятъ и непроявениятъ човѣкъ рѣзко се различаватъ. Проявениятъ човѣкъ е позналъ Бога и следва Неговия пѫть. Въ който домъ влѣзе, той е внимателенъ къмъ всички, били тѣ деца, възрастни и стари. Той е готовъ на всѣкаква услуга и жертва за своя ближенъ. Ако е учитель, той има добра обхода съ ученицитѣ си: работи тихо и спокойно, безъ морализиране и наказания. Ученицитѣ го обичатъ и съ разположение го слушатъ. Ако учительтъ не знае, какъ да постѫпва съ ученицитѣ си, грѣшката е негова. Този учитель не е разбралъ проявения животъ на природата, нѣма моделъ, споредъ който да постѫпва.

Като ученици, вие всѣки день трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрѣшки. Изправяте ли ги по този начинъ, всички усилия отиватъ напразно. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на живота и да се съобразява съ тѣхъ. Когато свърже своята мисъль съ Божията, човѣкъ никога не грѣши. Когато е въ свѣтлина, човѣкъ пакъ не грѣши. Когато въ съзнанието на човѣка е свѣтло, всички грѣшки сѫ изключени. Дето има свѣтлина, тамъ не сѫществува никакво съмнение, никаква лъжа, умраза и т. н. Проявениятъ животъ на Бога е животъ на свѣтлина. Ако сте познали този животъ, трѣбва ли да се съмнявате, да се обиждате и гнѣвите? Въ проявения животъ на природата нѣма причини, които могатъ да изкаратъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие.

Днесъ повечето хора мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли, какъ да изкара прехраната си, какъ да се облѣче. И животнитѣ мислятъ само за себе си. Човѣкъ, обаче, като мислещо сѫщество, стои по-високо отъ животнитѣ. Той има други стремежи. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да обърне погледа си и вънъ отъ себе си, да се спре върху проявения животъ на любовьта, върху проявения животъ на Бога. Безъ това той не може да направи крачка напредъ, защото нѣма да има образецъ, по който да живѣе. Животътъ на пчелата е часть отъ проявения животъ на природата. Въ това отношение човѣкъ може да вземе примѣръ отъ нея. Когато отива да събира медъ, пчелата се рѫководи вѫтрешно, кѫде да отиде и отъ кои цвѣтя да събира медъ. Като се нахрани, тя събира прашецъ и го носи въ кошера си, да се ползуватъ всички отъ него. Тя живѣе за себе си, но живѣе и за общото. Отъ време на време пчелитѣ се роятъ: старитѣ напущатъ кошера, отиватъ въ другъ, а младитѣ оставатъ въ стария кошеръ. Между хората законътъ е обратенъ: младитѣ напущатъ бащиния си домъ, а старитѣ оставатъ. Това, коего наричаме женитба, не е нищо друго, освенъ роене. Така се роятъ и душитѣ, когато слизатъ на земята. Въ единъ день слизатъ отъ невидимия свѣтъ около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсватъ по цѣлата земя. Женитба, която има за основа любовьта, не е нищо друго, освенъ проявление на Бога.

И тъй, да се влюби човѣкъ, това значи, да види проявлението на Бога въ себе си и въ онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога въ себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човѣкъ е на кривъ пѫть. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, обичате ли нѣкого, ще знаете, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Обича ли ви нѣкой, Богъ се проявява чрезъ него. Когато не обичате нѣкого, това показва, че Богъ още не се е проявилъ въ него. Вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте съ личния животъ на човѣка. Започне ли нѣкой да ви говори за своитѣ бѫдещи планове, не се увличайте. Че въ бѫдеще той може да стане ангелъ, това не е важно за васъ. Важно е, какво представя човѣкъ днесъ и какво може въ този моментъ да направи. Човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, може да направи това, което и ученитѣ не могатъ да направятъ. Той носи въ себе си животворно електричество и магнетизъмъ, съ които може да прави чудеса. Достатъчно е този човѣкъ да се приближи само до леглото на болния, за да може последниятъ да стане отъ леглото си и да оздравѣе. Какъ е станало това, и той не знае. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, счита, че е естествено хората да бѫдатъ здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божественитѣ прояви на човѣка се дължатъ на проявлението на Бога въ него. Божествениятъ човѣкъ знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всѣки човѣкъ е изворъ, който постоянно блика — отъ него зависи да дава, или да не дава на хората отъ своята вода. Ако не дава, това показва, че кранътъ на неговия изворъ е заключенъ. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щомъ ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мѫката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. —  Какъ ще стане това? Какъ ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключилъ. Ако си ги заключилъ надѣсно, сега ще завъртишъ ключа налѣво и ще отключишъ. Лесно се отключватъ сърдца и умове. — Какъ? — Чрезъ даване. Дайте на най-голѣмия си врагъ една сума, запримѣръ, отъ две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири съ васъ. Така постѫпва и природата. Тя всѣки моментъ изпраща отъ благата си на хората, за да примири непримиренитѣ пожежду си и да уякчи връзкитѣ на онѣзи, които се обичатъ. Дето нѣма даване, тамъ никакво примиряване не може да стане. Човѣкъ не може да прости на неприятеля си, докато не получи нѣщо отъ него и докато не му даде нѣщо. Хората трѣбва да отворятъ сърдцата и умоветѣ си и да започнатъ да давать, както Богъ дава, да видятъ, какво означава проявениятъ животъ на Бога.

Време е вече всички хора да се свържатъ съ проявения животъ на природата, съ проявения Богъ, за да се развиватъ добре и да иматъ успѣхъ въ работитѣ си. Не направятъ ли тази връзка, отъ день на день ще пропадатъ, докато дойдатъ до положението на последни сиромаси, окѫсани и боси. Две категории хора сѫществуватъ въ свѣта: бедни и богати. Беднитѣ представятъ ония хора, които не сѫ направили връзка съ проявения животъ на Бога, а богатитѣ — ония, които сѫ направили тази връзка. Беднитѣ сѫ разочарованитѣ моми и момци отъ любовьта. Ще ги срещнете необлѣчени, съ скѫсани дрехи и обуща, отчаяни отъ живота. Богатитѣ сѫ ония напети, добре облѣчени и здрави моми и момци, които сѫ намѣрили своя идеалъ. Беднитѣ отричатъ братството и равенството. Тѣ отричатъ и любовьта — отъ всичко сѫ разочаровани. Богатитѣ говорятъ за братство и за равенство. Братство сѫществува само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта никакво братство не сѫществува. Братъ е онзи, който държи въ ума си благото на своя ближенъ, както държи своето благо. Затова и Христосъ е казалъ: „Люби ближния си като себе си!“ Да любишъ ближния си като себе си, това е мѣрка, поставена въ самия човѣкъ. Всѣки човѣкъ люби себе си и оттамъ той знае, какъ трѣбва да люби ближния си. Това е втората заповѣдь, дадена отъ Господа на човѣка.

Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Значи, умътъ, сърдцето, душата и духътъ на човѣка трѣбва да бѫдатъ изпълнени съ любовь къмъ Бога. Така изпълненъ, въ човѣка нѣма да остане мѣсто за нищо друго. Да бѫде изпълненъ човѣкъ съ любовь къмъ Бога, това значи, да обича всички живи сѫщества на земята. Богъ включва всичко живо въ себе си. Дръжте се за тази заповѣдь и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнатъ отъ живота ви. Казано е, че любовьта разрешава всички противоречия. Любовьта примирява нѣщата. — Ама грѣшенъ съмъ. Какъ трѣбва да се обърна къмъ Бога? — Къмъ Бога ще се обърнешъ като грѣшникъ. Какъ се обърна блудниятъ синъ къмъ баща си? Той не поиска отъ него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грѣшници се молятъ на Бога, считатъ се грѣшни, а сѫщевременно Го морализиратъ, предявяватъ свои искания. Смирение се иска отъ човѣка. Като се моли на Бога, той трѣбва да признае, че се е объркалъ и да иска повече свѣтлина, да се изправи. Щомъ обича себе си, човѣкъ лесно може да се изправи. Отъ любовьта къмъ себе си, той ще мине въ любовь къмъ Бога. Отъ любовьта къмъ Бога ще пристѫпи въ любовь къмъ своя ближенъ. Това значи, да се интересува човѣкъ отъ проявения животъ на Бога. Заинтересува ли се отъ този животъ, той ще забрави себе си. Щомъ човѣкъ забрави себе си заради Бога, Богъ ще започне да мисли за него. Мисли ли човѣкъ само за себе си, Богъ непременно ще го забрави.

Следователно, иска ли да се спаси, човѣкъ трѣбва да забрави себи си, а да мисли за Бога. Докато не замѣсти личностьта си съ Божественото, човѣкъ никога не може да се оправи. Ако Богъ не мисли за човѣка, животътъ на последния нѣма да излѣзе на добъръ край. И най-после, ако Богъ и човѣкъ не мислятъ за ближнитѣ си, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трѣбва да забрави себе си и да мисли само за васъ. Като му помагате, и вие трѣбва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота.

Всички хора трѣбва да приложатъ тази философия, за да дадатъ пѫть на Божественото въ себе си. Като отвори ума и сърдцего си за Божественото, човѣкъ придобива усѣтъ къмъ Него, разбира, какво трѣбва да направи, какъ да постѫпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човѣкъ може мъртви да възкресява, болни да лѣкува, да изправя всички свои слабости и недѫзи. Които искатъ да провѣрятъ това, могатъ да направятъ опитъ. Нѣколко души, които си хармониратъ, да отидатъ при нѣкой боленъ, и въ името Божие да направятъ молитва за него. Ако сѫ били свързани съ Бога, болниятъ моментално ще оздравѣе. Щомъ видятъ, че болниятъ е на кракъ, всѣки въ себе си да благодари, че молитвата имъ е послушана, безъ да кажатъ, че сѫ дошли съ специална мисия. Нека болниятъ каже, че Богъ ги е изпратилъ да му помогнатъ. Има случаи, когато молитвата на човѣка не се приема. Апостолъ Павелъ се моли на Бога да извади тръна отъ плътьта му, но не получи отговоръ на молитвата си. Богъ му каза: „Моята сила се показва чрезъ твоята немощь.“ Апостолъ Павелъ разбра, че този трънъ му бѣше даденъ, за да не се възгордѣе. Когато духътъ му се подигаше, винаги трънътъ заговаряше въ него и го предпазваше отъ възгордяване.

Апостолъ Павелъ казва: „Всичко счетохъ за изметъ, за да позная Господа“. Вие трѣбва да кажете: Всичко счетохъ за изметъ, за да позная проявената любовь, да позная проявения живогъ на Бога, да позная великата истина. Любовьта твори, създава красиви и велики нѣща въ свѣта. Безъ любовь всичко е преходно, временно и се топи, както снѣгътъ отъ яркитѣ слънчеви лѫчи. Който разбира закона на любовьта, тои казва: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което любовьта е приготвила за онѣзи, които я прилагатъ“. Любовьта осмисля всички нѣща.

Като посети човѣка, той забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото въ свѣта, което обединява всички нѣща въ едно цѣло.

Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се отрече отъ себе си“. Азъ казвамъ: Който иска да разбере проявения животъ на любовьта, той трѣбва да забрави себе си. Да забрави човѣкъ себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното въ свѣта, за дълговетѣ си, които днесъ не може да плати. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да забрави, но има нѣща, които трѣбва да помни. Безплодниятъ човѣшки животъ представя полици, които трѣбва да се плащатъ. За този животъ, именно, човѣкъ трѣбва да заспи. Идването на любовьта въ човѣка представя онѣзи голѣми суми, съ които той нѣкога е услужвалъ и днесъ му се връщатъ. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя плаща всичкитѣ му задължения и му донася онѣзи пари, които той нѣкога е давалъ на своитѣ ближни. Когато изворитѣ на вашия животъ потекатъ, вие лесно ще изплатите дълговетѣ си. Щомъ сте въ изобилието на живота, и вие, и вашитѣ ближни ще имате отъ това изобилие. Изворътъ е въ състояние да изплати всички дългове на човѣка. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало въ човѣка ние наричаме изобилие. То разрешава всички противоречия въ човѣшкия животъ.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

4. Лекция отъ Учителя, държана на

18 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...