Jump to content

1929_09_11 Вънъ и вѫтре въ тѣлото


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Вънъ и вѫтре въ тѣлото

Размишление върху прилежанието.

Пишете върху темата: „Произходъ на непостоянството“.

Всѣки народъ има поне по една отличителна чърта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна чърта може да бѫде добра или лоша. И българинътъ има такава чърта, по която се отличава отъ другитѣ народности. Той е твърдъ. Реши ли да направи нѣщо, мѫчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази чърта е слабо развита въ българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството въ българина. Изобщо, на човѣкъ, въ когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човѣкъ съ строго опредѣлена цель. Неговото съзнание е всѣкога будно, защото има предъ видъ постигането на своята цель. За непостоянния никаква цель не сѫществува. Постави ли си нѣкаква цель, той всѣки день отлага реализирането й.

Природата е взискателна и строга. Има ли човѣкъ нѣкаква цель въ живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговоренъ. Тя търси причината за отлагане на нѣщата въ самия човѣкъ и го заставя да махне препятствието отъ пѫтя си и да върви напредъ. За да дойде на земята, всѣки човѣкъ е обещалъ, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бѫде външна — физическа, или вѫтрешна — умствена. Каквато и да е причината, съ по-голѣми или съ по-малки усилия, човѣкъ трѣбва да учи. Ще каже нѣкой, че има силно желание да учи, но срѣдства нѣма. Обаче, като му се дадатъ срѣдства, той скоро се насища: учи година, две и прекѫсва учението си. Наистина, има желания, които се явяватъ периодически, но желанието за учене не трѣбва да бѫде отъ тѣхъ. Желанието на човѣка да си хапне баница или друго нѣщо може да бѫде периодическо, но желанието му да учи трѣбва да бѫде постоянно.

Като ученикъ, дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва, споредъ тѣхното значение въ живота му. Той трѣбва да подхранва добритѣ желания, а лошитѣ, временнитѣ, трѣбва да остави сами на себе си. Той не трѣбва да се бори съ лошитѣ желания, но да ги остави сами да отпаднатъ или да се трансформиратъ. Но ако не успѣе изведнъжъ да реализира добритѣ си желания, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчи. Като не могатъ да постигнатъ своитѣ идеали, мнозина се отчайватъ и решаватъ да се самоубиятъ. Това решение не е на мѣсто. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, естествено е за човѣка да се обезсърдчи, но това не значи, че трѣбва да се самоубива. Какъ ще се самоубие? Или въ водата ще се хвърли, или отъ нѣкоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не сѫ естествени. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да плува като риба въ водата, но хвърли ли се днесъ въ водата, той повече не може да излѣзе. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да хвърчи като орелъ, да се спуща отъ канаритѣ, но хвърли ли се днесъ отъ нѣкоя канара, той ще се убие.

Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за всѣка идея, която се явява въ ума ви, да знаете, отде иде и защо иде. Много отъ идеитѣ на човѣка иматъ отрицателенъ характеръ, вследствие на което той не трѣбва да ги допуща въ ума си, а още повече да ги реализира. Запримѣръ, дойде ли въ ума на човѣка идеята да се самоубие, той трѣбва да се запита, защо иска да се самоубива. —  Не ми се живѣе. Какво друго ще правишъ като не ти се живѣе? Като иска да се самоубие, човѣкъ мисли, че ще тури край на живота си, и никой нѣма да го безпокои. Той се лъже. Животътъ продължава и следъ смъртьта. —  Ще заспя поне, ще си почина малко. — И тукъ се лъже. Даже минералътъ, който е въ постояненъ сънь, пакъ е обезпокояванъ: ту растението забива коренитѣ си въ него, ту човѣшкиятъ чукъ го удря, откъртва цѣли парчета отъ него. На сѫщото основание, докато е на земята, човѣкъ постоянно ще бѫде смущаванъ отъ неговитѣ кредитори. Всѣки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да стане смѣлъ и решителенъ, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкога той все ще изплати дълговетѣ си, но изведнъжъ не може. Човѣкъ трѣбва да е готовъ да плаща дълговетѣ си, а кога ще ги изплати, това е въпросъ на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото да прави, той нѣма да се освободи отъ задълженията и дълговетѣ си. Тѣ ще го следватъ и на онзи свѣтъ.

Въ процеса на изплащане на дълговетѣ си, човѣкъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способностьта на човѣка да говори, толкова повече трѣбва да се увеличава готовностьта му да изпълнява. Тъй щото, когато паметьта на човѣка отслабва, трѣбва да знаете, че желанията му се увеличаватъ. За да не отслабне паметьта на човѣка, съ увеличаване на желанията едновременно трѣбва да се усилва мисъльта му. Иначе, въ него ще се яви недоимъкъ: чувствата се усилватъ за смѣтка на мисъльта. Наистина, когато чувствата взематъ надмощие на мисъльта, човѣкъ става разсѣянъ, и паметьта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казватъ, че младитѣ моми и момци обичали да фантазиратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на циганина, който носѣлъ гърне съ млѣко на главата си и мечталъ за много нѣща. Той мечталъ, какъ ще продаде млѣкото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошкитѣ и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи конь и т. н. Така той хвърчалъ въ мечтитѣ си и си въобразилъ, че ще се ожени за княжеска дъщеря, отъ която ще му се родятъ две красиви деца, момче и момиче. Отъ радость той подскочилъ, и гърнето съ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Кѫде отидоха мечтитѣ му? Изгубиха се заедно съ млѣкото.

Това става не само съ младитѣ, но и съ религиознитѣ, съ ученитѣ, съ философитѣ. Религиозниятъ, като повѣрва въ Бога, израстватъ му криле, и той си фантазира вече, какъ хората ще започнатъ да го следватъ. Като започне да фантазира, той подскача на улицата, и гърнето пада на земята. Като разсипе млѣкото, той вижда, че е обикновенъ човѣкъ, че нищо не може да направи. И философътъ фантазира, мисли, че като напише едно съчинение ще оправи свѣта. Отъ радость той подскача, но гърнето съ млѣкото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трѣбва тази философия? Моята глава не може да роди нѣщо особено. Като вървите по улицитѣ, навсѣкѫде ще видите паднали фантазьори: тукъ единъ религиозенъ, тамъ единъ философъ, на трето мѣсто единъ ученъ. Това сѫ все хора работници, въ които желанията взиматъ надмощие. Дето желанията и чувствата взиматъ надмощие, тамъ мисъльта е слаба. Когато чувствата на човѣка взиматъ надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Дето стѫпите, краката ви потъватъ. Каквото посѣете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите. трѣбва да направите дренажъ, да отведете излишната вода.

Като ученици, вие трѣбва да познавате отрицателнитѣ си чърти и да се предпазвате отъ тѣхъ. Сѫщевременно вие трѣбва да знаете произхода имъ. За да намѣрите произхода имъ, мислете често върху тѣхъ, съпоставяйте нѣщата, докато въ ума ви дойде свѣтлина. която ще ви помогне да намѣрите корена на вашитѣ отрицателни чърти. Като намѣрите корена на отрицателнитѣ си чърти, силата ви ще се увеличи, и вие лесно ще се справяте съ тѣхъ. Ако човѣкъ не мисли,  природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуща кредитъ, да реализиратъ желанията си. На мързеливия тя не отпуща никакъвъ кредитъ.

И тъй, знайте че природата е крайно взискателна къмъ ония, които само фантазиратъ, безъ да прилагатъ. На такива тя не отпуща никакъвъ кредитъ вследствие на което тѣ трупатъ голѣми задължения и дългове. — Какъ може да се освободи човѣкъ отъ дълговетѣ си? — Като прилага. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мечтитѣ и фантазиитѣ на младитѣ моми и момци, на религиознитѣ, на ученитѣ, на философитѣ, на поетитѣ и да започне да работи съзнателно. Добре е човѣкъ да живѣе съ мечти, да си въобразява, че е виденъ ученъ, музикантъ или художникъ, но за това се искатъ знания. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-голѣми задължения има. Отъ него се изисква много. Какво ще прави той, ако нѣма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсилъ лесния пѫть. Има лесенъ пѫть въ живота. Тои е пѫтьтъ на малкитѣ, микроскопически величини. Започнете да работите съ микроскопическитѣ величини. Запримѣръ, вървишъ по пѫтя, но тукъ-тамъ срѣщашъ малки, остри камъчета, които причиняватъ болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пѫтя си. Ритнешъ ли ги съ кракъ, и тебе ще ритнатъ. Съ ритане въпроситѣ не се разрешаватъ.

Мнозина искатъ съ малко трудъ да постигнатъ голѣми резултати. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане ангелъ. И това е възможно, но за да се подигне до тази степень, ангелътъ е миналъ презъ голѣми изпитания. Често отъ небето пращатъ нѣкой ангелъ да подигне единъ отъ най-голѣмитѣ грѣшници. Ако мисли, че съ единъ замахъ може да го изправи, ангелътъ е пропадналъ на изпита си. Съ десетки и стотици години този ангелъ ще бѫде свързанъ съ грѣшника, докато го подигне. Не го ли подигне, той не е разрешилъ задачата си. Той ще върви следъ грѣшника, ще слиза и ще се качва съ него, докато го постави на правъ пѫть. Следъ това може да се върне на небето, дето го възнаграждаватъ за успѣшно завършена работа. Ако е билъ еднокрилъ, младъ чинъ, ще му поставятъ два чифта криле и го произвеждатъ въ чинъ слуга, т. е. служитель на Бога, миналъ презъ голѣми изпитания.

Сега мнозина отъ васъ седатъ и фантазиратъ, какъ ще проповѣдватъ и учатъ хората. Тѣ си представятъ, че цѣлиятъ свѣтъ се стреми къмъ новото, и за тѣхъ се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този день и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива пѫть, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя пѫть. За новото въ свѣта работятъ хиляди съзнания, които обгръщатъ въ себе си всичко. Кой отвори пѫтя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнатъ подиръ Него, готови да се жертвуватъ, за Неговото учение? Божественото съзнание работѣше и работи по хиляди начини: чрезъ добритѣ хора, чрезъ еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени въ човѣшки форми. Напредналитѣ души и досега още работятъ, да поставятъ Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днесъ въ свѣта. Ако иматъ за цель да реформиратъ свѣта, тѣ ще успѣятъ. Дали сѫ Божествени тѣзи идеи, ще познаете по методитѣ съ които си служатъ и по резултатитѣ, които иматъ. Щомъ методитѣ сѫ Божествени, ще дойдатъ работници и отъ небето, и отъ земята.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни мисли. Положителна мисъль е тази, въ която нѣма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае отъ въображение, като импулсъ за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човѣкъ това не значи, да се заеме съ грандиозни работи. Той трѣбва да започне отъ най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си, да види колко работа му предстои. Запримѣръ, да се самовъзпита човѣкъ, това е една отъ великитѣ задачи на неговия животъ. Какъ ще твори отвънъ, ако той не е търпеливъ? Малко хора ще срещнете днесъ търпеливи. Външно тѣ се въздържатъ, но вѫтре става голѣмо брожение, всѣки моментъ сѫ готови да избухнатъ. Достатъчно е да имъ се каже една обидна дума за да избухнатъ моментално. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на експлозивъ. Ако приближите къмъ него една запалена клечка кибритъ, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човѣкъ трѣбва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпеливъ, но уменъ човѣкъ, предвиждате отде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цель всѣкога носете въ джоба си по нѣколко ябълки, и като дойде онзи, който има намѣрение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начинъ вие ще отклоните вниманието му отъ желанието да ви дразни. Въ това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростьта си. Пъкъ и онѣзи, които получаватъ ябълки, ще иматъ добро мнение за васъ. Докато не турите ябълки въ джоба си, вие никога нѣма да се освободите отъ известенъ недѫгъ. Ябълкитѣ сѫ символъ, който трѣбва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Законъ е: за да измѣстите единъ газъ съ известна гѫстота отъ сѫдъ, обърнатъ съ устата надолу, непременно трѣбва да вкарате въ сѫщия сѫдъ другъ газъ, съ по-малка гѫстота отъ първия. Ако пъкъ въ чаша, пълна съ вода, искате да поставите друго тѣло, последното трѣбва да бѫде по-тежко отъ водата. Ще вземете пѣсъкъ и ще туряте въ чашата, докато всичката вода се излѣе навънъ. Значи, всѣко разумно усилие. което човѣкъ прави, има добри резултати.

Въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременнитѣ хора сѫ дошли до една область, която се нуждае отъ нови методи. Като се блъска тукъ-тамъ, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че трѣбва да бѫде праволинеенъ. Да бѫдешъ праволинеенъ, това значи, да се движищъ въ едно измѣрение, като правата линия. И това е добро, но човѣкъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се движи по права линия, това значи да се върне тамъ, отдето нѣкога е започналъ. Обаче, каква ще бѫде неговата опорна точка? — Да имамъ поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бѫде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човѣкъ не може да има голѣми постижения. Въ движението си по права линия, човѣкъ вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия човѣкъ вижда, че и този пѫть не го задоволява. Той казва: Все трѣбва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскость и започва да се движи въ две направления —  по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскость, той има най-малко три граници —  три страни. Триѫгълникътъ опредѣля най-малкитѣ възможности на движение въ плоскостьта. Този човѣкъ се е огъналъ вече, излѣзълъ е отъ живота на правата линия. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е криволинеенъ, т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ, отстѫпникъ. Но човѣкъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пѫтя на тритѣ измѣрения — на куба. Докато живѣе на земята, въ материалния свѣтъ, човѣкъ има възможность да се движи най-много въ три измѣрения. Влѣзе ли въ духовния свѣтъ, той се движи въ четири, въ петь и повече измѣрения. Затова именно, духовниятъ животъ мѫчно се подава на описание. Човѣшкиятъ езикъ не е въ състояние да предаде това, което духовниятъ човѣкъ преживява.

Какво представя духовниятъ свѣтъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, безъ да го вижда. Той вижда само границитѣ на четириизмѣрния свѣтъ. Като влѣзе въ петизмѣрния свѣтъ, тогава вижда и разбира четириизмѣрния. Като влѣзе въ този свѣтъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрѣлитѣ. Сегашнитѣ хора не живѣятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпрѣки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е рѫката да има мнение за човѣка. Невъзможно е пръститѣ на рѫката да знаятъ, какво представя цѣлата рѫка. Следователно, каквото е отношението на пръститѣ къмъ рѫката, на рѫката къмъ цѣлото тѣло, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Докато не влѣзе въ него, човѣкъ не може да Го разбере. Да пита човѣкъ, какво нѣщо е Богъ, то е все едно да пита какво представя свѣтлината.

Ще приведа единъ примѣръ за обяснение на понятието свѣтлина. Влизате въ една тъмна стая, съ спуснати кепенци на прозорцитѣ, да се срещнете съ човѣкъ който отъ рождение живѣе при тази обстановка и не знае, какво нѣщо е свѣтлина. Вие му давате научни обяснения за свѣтлината, но той нищо не разбира. Тогава вие взимате единъ свределъ и правите една малка дупка на кепенцитѣ. Вие запитвате затворения човѣкъ: Какво виждашъ? —  Една тѣсна, дълга, свѣтла ивица. Направяте още една дупка. — Сега какво виждашъ? — Още една свѣтла ивица. Направяте десеть, сто такива дупки. Следъ това отваряте цѣлия прозорецъ. — Какво виждашъ? — Свѣтлина. Всички предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметитѣ, както и цѣлата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме свѣтлина. На сѫщото основание ние казваме: Онова сѫщество, което въ всички случаи на живота  осмисля и освѣтява нѣщата, наричаме Богъ. Докато човѣкъ седи въ прашна и тъмна стая, животътъ му нѣма смисълъ. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорцитѣ си, свѣтлината влиза вѫтре и осмисля неговия животъ. Свѣтлината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нѣщата. Кое е това начало, не е важно. Какъ ще го наречете, сѫщо не е важно. За човѣка е важно да знае, че има едно Велико начало въ свѣта, което регулира живота, което осмисля и освѣтява всички нѣща.

Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ върху въпроси, които нѣматъ никакво разрешение. Следъ всичкитѣ философии тѣ заминаватъ за другия свѣтъ съ неразрешени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплътени, само съ съзнанието, че сѫществуватъ, но кѫде сѫ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Тѣ се намиратъ въ положението на точка, безъ никакво измѣрение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, тѣ минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измѣрение. Оттамъ тѣ навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на дветѣ измѣрения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмѣрния свѣтъ — въ живота на тѣлата. После минаватъ въ четириизмѣрния, въ петизмѣрния свѣтъ, докато отново слѣзатъ на земята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не сѫ могли да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси, тѣ казватъ: Дълбока философия е това. Наистина. всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли сѫ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човѣка. Дълбочината на нѣщата е относителна.

Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гора въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетѣлъ къмъ една пропасть. За щастие, той успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и увисналъ надъ пропастьта. Въ това положение той си мислѣлъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ известно време за клона, рѫцетѣ му толкова отмалѣли, че не могълъ повече да разчита на тѣхъ. Да става, каквото е опредѣлено! — казалъ той и пусналъ клона. за който се държалъ. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че разстоянието отъ краката му до пропастьта било само 15 см.

Разбиранията на нѣкои съвременни хора сѫ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозетѣ на пѫтника. Човѣкъ се безпокои за нищо и никакво. Той мисли, кѫде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човѣкъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана богатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти разполагашъ съ голѣмъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човѣкъ е богатъ, здравъ, силенъ, ученъ — отъ него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Каквото човѣкъ мисли, това ще изработи отъ себе си.  Знанието, добродетелитѣ не се придобиватъ изведнъжъ. Тѣ не текатъ като рѣка, но се събиратъ капка по капка. Когато постѫпи въ първо отдѣление, ученикътъ започва отъ буквата „а“, отъ елементарнитѣ нѣща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, свършва едно училище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ трѣбва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положението на светия.

Кой човѣкъ наричаме светия? Светия е онзи, който свѣти на забъркалитѣ пѫтя си и ги учи да живѣятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а“, но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трѣбва да дава ябълки на всички, които иматъ намѣрение да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той трѣбва да се моли, да поставятъ на пѫтя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той трѣбва нѣколко пѫти да срѣща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човѣкъ става смѣлъ, когато се убеди, че това, отъ което се страхува, не е толкова страшно. Предметътъ, който ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква опасность.

Искате ли да вървите въ естествения пѫть, вие трѣбва да изучавате нѣщата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нѣщата, както трѣбва, човѣкъ дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човѣкъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спечелилъ нѣщо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговитѣ печалби. Тѣ могатъ да се интересуватъ отъ печалбитѣ на човѣка дотолкова, доколкото неговитѣ печалби сѫ и тѣхни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едного е и тѣхно благо. Не е въпросъ човѣкъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той трѣбва разумно да се жертвува. Да се жертвува човѣкъ за другитѣ, това значи, ако е изворъ, да съдействува на другитѣ, и тѣ да станатъ изворйи, всички заедно да се влѣятъ въ общия океанъ на живота. Жертва, при която изворътъ става чешма, а чешмата — изворъ, не е разумна. Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голѣма рѣка, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближнитѣ му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водитѣ му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по тѣхъ и т. н.

Да си помагате взаимно, да обмѣняте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмѣрния свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички противоречия изчезватъ. Намисли ли нѣкой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако нѣкой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ цѣлъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нѣщо за него, да го задоволите. Хората се страхуватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, разумното даване не опропастява човѣка. Давайте, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човѣкъ расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалнитѣ, но и до сърдечнитѣ отношения на хората. Ако нѣкой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нѣщата и да бѫдете готовъ пръвъ да пристѫпите къмъ него. Ще ви каже нѣкой, че нищо не струвате. Трѣбва ли да се обиждате отъ това? Кажете му: Правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бѣхъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще видишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ сѫ празни шишета, нѣматъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нѣщо, цената имъ се увеличава.

Съвременнитѣ хора се намирать предъ редъ задачи, останали още отъ далечното минало, които трѣбва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ голѣмитѣ ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави голѣмиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада го следва, голѣмиятъ братъ го хваща за рѫка, дръпне му ухото два-три пѫти и го заставя да върви. Така постѫпватъ съ всѣки човѣкъ, който не иска да работи, самъ да реши задачата си. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да е готовъ да решава задачитѣ си, да плаща дълговетѣ си. И който има да взима, и който има да дава, трѣбва да бѫдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дьлговетѣ си, тѣ могатъ да грѣшатъ, но това нищо не значи. За предпочитане е човѣкъ понѣкога да грѣши, да се гнѣви, отколкото да умре и да се освободи отъ всѣкакви задължения. Умрѣлиятъ се освобождава временно поне отъ задължения, но окрѫжаващитѣ, близкитѣ му плащатъ за него. Ето защо, за предпочитане е човѣкъ да плаща дълговетѣ си, да решава задачитѣ си, но живъ да бѫде, отколкото да се освободи отъ всички задължения и да умре.

Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да се познаете. Човѣшкого естество се отличава съ две чърти: мекота и твърдость. При едни условия човѣкъ е мекъ, а при други — твърдъ. Съзнателно човѣкъ не трѣбва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да имате отношения съ човѣка, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човѣка, защото знае, какъ да го пипне. Разуменъ, ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, ако иска да изпитва твърдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ, какво представя Богъ. Вие не сте готови още за срѣща съ велики учени и философи. Едно трѣбва да знаете: докато имате противоречия въ живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далечъ отъ тия учени. Тѣ ще ви отблъснатъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси трѣбва да се занимавате. Това не значи, че нѣмате никакво понятие за Бога. Все имате нѣкаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенцитѣ на вашитѣ прозорци сѫ още затворени, вследствие на което вие седите вѫтре, а свѣтлината е отвънъ. Отворете прозорцитѣ си и излѣзте вънъ. Тъй щото, нека свѣтлината влѣзе вѫтре, а вие останете вънъ. Истинското положение въ живота изисква Богъ да бѫде въ човѣка, а човѣкъ — навънъ. Стане ли обратното, Богъ да излѣзе вънъ, а човѣкъ да остане вѫтре, работата е объркана. Слушате нѣкой да казва: Влѣзъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влѣзълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е девизътъ на старото учение.

Какво препоржчва новото учение на човѣка? Новото учение подържа следното: Богъ да бѫде отвѫтре, а човѣкъ — отвънъ.  Нѣкой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човѣкъ не знае, какво значи, да излѣзе вънъ отъ себе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ тѣлото си, или вънъ отъ тѣлото си, но е видѣлъ и чулъ такива нѣща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е видѣлъ и чулъ необикновени нѣща, той непременно е билъ вънъ отъ тѣлото си, а Богъ е билъ вѫтре. Когато нѣкой приятель ви посети, вие излизате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влизате въ дома си. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ тѣлото си, това значи, съзнанието му да излѣзе вънъ отъ него, да се занимава съ отвлѣчени, философски въпроси, а Божественото да остане вѫтре. Само по този начинъ може да стане правилна обмѣна между човѣшкото и Божественото. Само така човѣкъ ще дойде до правилно разбиране на живота.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

11 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...