1929_08_14 Пробниятъ камъкъ

[Ани]

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Пробниятъ камъкъ

Деяния на Апостолитѣ 4:25.

Размишление върху Божията милость.

Въ живота сѫществува единъ пробенъ камъкъ, съ който се мѣрятъ сѫщинитѣ на нѣщата. Търговецътъ опредѣля своята финансова сила отъ паритѣ, които притежава. Като влѣзе въ кантората си, първата му работа е да отвори касата си и да прегледа. съ какъвъ капиталъ разполага. Като знае, съ какъвъ капиталъ разполага, той има предъ видъ съ какъвъ кредитъ може да се ползува и какво може да направи. Този законъ има отношение не само къмъ търговията, но и къмъ всички области на живота. Който знае този законъ и го прилага разумно, и развитието му върви правилно. Изгуби ли посоката на правия животъ, човѣкъ се натъква на редъ вѫтрешни противоречия. Изобщо, изгуби ли правата посока на живота си, човѣкъ нѣма вече на какво да разчита. Изгуби ли своето вѣрую, изгуби ли кредита си, сѫщо така човѣкъ нѣма на какво да разчита. Кредитъ се дава само на онзи, който има нѣкакъвъ вѫтрешенъ капиталъ въ себе си. Нѣма ли човѣкъ вѫтрешенъ капиталъ, никакъвъ кредитъ не може да му се даде.

Сѫщиятъ законъ има отношение и къмѣ цѣлокупния животъ. Ако нѣма кѫща, имотъ или стока, човѣкъ не може да се ползува отъ кредитъ. За да стане учитель. човѣкъ трѣбва да има знание, като ефективъ, на което да разчита. Ако нѣма това знание въ себе си, той не може да стане учитель. Иска ли нѣкой да стане слуга, преди всичко. той трѣбва да бѫде здравъ. Не е ли здравъ, никакъвъ слуга не може да стане. Здравето е капиталътъ на слугата. Болниятъ не може да стане слуга. Ако вѣрващиятъ почне да отпада духомъ, да се обезсърдчава, че е остарѣлъ, че нищо не е постигналъ, вѣруюто му е неустойчиво. Вѣрую, което се разколебава отъ условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно вѣрую въ свѣта, което при всички условия на живота не се мѣни, всѣкога остава едно и сѫщо. И въ човѣка има нѣщо, което при никакви условия не се мѣни. То е Божественото въ него. Изкуство е човѣкъ да знае, какъ да събуди въ себе си Божественото и да му даде пѫть. Великъ човѣкъ е онзи, който при всички условия на живота дава първо мѣсто на Божественото въ себе си.

Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Богатиятъ ли предизвиква бедния да отиде да му работи, или бедниятъ предизвиква богатия да го търси за работа? Майката ли предизвиква детето да плаче, или чрезъ своя плачъ детето заставя майка си да работи за него? Както да си отговорите, за васъ е важно реалното, неизмѣнното, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Това трѣбва човѣкъ да търси, това трѣбва да обработва въ себе си, не само днесъ, но и въ далечното бѫдеще. Очаква ли човѣкъ въ бѫдеще да се вложи нѣщо въ него работата му е свършена. Богъ е вложилъ вече нѣщо въ човѣка, повече нѣма какво да очаква. Той има вече основа, върху която може да гради. Следователно, има ли тази основа, нищо друго не му остава, освенъ да работи. Тя представя онзи неизмѣненъ вѫтрешенъ капиталъ въ човѣка, който опредѣля неговия кредитъ. Кредитътъ на човѣка ту се увеличава, ту се намалява, въ зависимость отъ това, какъ влага своя капиталъ въ обръщение. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за себе си, да знае, колко и какъвъ капиталъ има на разположение. Какъ ще обработи този капиталъ, това зависи отъ знанията и отъ желанията му. Колкото по-голѣми и силни сѫ желанията на човѣка, толкова повече сили ще влага за тѣхното реализиране.

Казано е въ Писанието, че Божественото никога не се губи. Сѫщото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие нѣма да се върне, докато не принесе своя плодъ. Значи, и Словото не се губи, нито Му се придава нѣщо. Пренебрегне ли това Слово въ себе си човѣкъ отпада, губи силата си и постепенно се изражда. Изгуби ли вѣра въ Божественото, въ своя основенъ капиталъ, човѣкъ отпада духомъ, съ което и деятелностьта му се прекратява. Този капиталъ е центъръ, около който всичко останало се стреми. Изгуби ли този капиталъ, той всичко изгубва. Вѣрата на човѣка въ единъ великъ центъръ, въ едно велико общество е толкова силна. колкото и вѣрата му въ една душа, около която всички души се стремятъ. Този общъ центъръ е Богъ, къмъ Когото всичко се стреми. Отъ Него всичко излиза и къмъ Него всичко се връща. И въ човѣшкия организъмъ има сѫщо така една обща монада, обща единица, къмъ която всички се стремятъ. Въ чувствения и въ умствения свѣтове има едно общо чувство и една обща мисъль, къмъ които всички останали мисли и чувства се групиратъ. Сѫщевременно въ човѣка има едно убеждение, къмъ което се стремятъ всички останали убеждения. Този централенъ фокусъ, къмъ който се стреми всичко въ човѣка. е Божественото начало. Не е досатъчно да знае човѣкъ това, но той трѣбва да познава проявитѣ му, да знае какъ да манипулира съ него. Ако не знае да манипулира съ телескопа, човѣкъ нищо нѣма да види на небето. Той трѣбва да знае, накѫде да го насочва. Тази е причината, поради която двама души гледатъ презъ единъ и сѫщъ телескопъ, но единиятъ вижда, а другиягъ нищо не вижда. — Защо? — Единиятъ знае посоката къмъ която трѣбва да гледа, а другиятъ не знае.

Човѣшкото съзнание и небето представятъ подобни нѣща. Както на небето ставатъ промѣни, така и въ човѣшкото съзнание ставатъ известни промѣни. Каквото човѣкъ преживява, всичко се отразява въ съзнанието му. Ако е разуменъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му, и да се учи, както астрономътъ наблюдава промѣнитѣ на небето и ги изучава. Трѣбва ли човѣкъ да очаква всичко да му се даде наготово, както детето очаква на майка си? Докато е въ люлката още, майката се грижи за детето си, всичко му доставя наготово. Проходи ли, обаче, започне ли да расте, тя го оставя само да дойде при нея, да каже, отъ какво има нужда. Човѣкъ трѣбва самъ да дойде до вѫтрешно търсене, самъ да открива нѣщата и да ги изучава.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ възгледъ за нѣщата. Тѣ трѣбва опредѣлено да знаятъ, кое е онова, което ги спъва въ живота имъ. Тѣ се стремятъ къмъ отвлѣчени нѣща, а нѣматъ ясна представа за Бога. Тѣ нѣматъ ясна прсдстава, какво нѣщо е добро и какво - зло. Като принципъ, злото винаги действува въ обективния свѣтъ. Злото е единъ моментъ, който действува въ време и пространство. Злото е нѣщо външно или обективно. Доброто, Божественото винаги действува отвѫтре. Злото ограничава човѣка и го лишава отъ всички блага. Доброто освобождава човѣка и му дава всички блага. Злото и доброто представятъ два противоположни принципа, които действуватъ едновременно въ свѣта.

Ще изнеса единъ примѣръ отъ живота, да видите, какъ действуватъ доброто и злото. Единъ богатъ човѣкъ заболява. Той веднага търси помощьта на лѣкаритѣ. Вика единъ, двама, трима лѣкари, плаща скѫпо да му помогнатъ. Едва се съвзема, заболяватъ жена му и децата му. Той се вижда въ чудо, пакъ вика лѣкари, които се събиратъ на съвещание и решаватъ да опериратъ жена му. Опериратъ я, но взиматъ десетки хиляди лева за операцията. Най-после този богатъ човѣкъ осиромашава, изгубва здравето и силитѣ си, децата му умиратъ, жена му остава слаба, немощна. Той изпада въ пълно отчаяние. Животътъ вече нѣма смисълъ за него. Злото, обаче, се усмихва доволно. То е взело отъ него каквото му трѣбва, ограничило го е и се отдалечава. Въ това време Божественото въ него се събужда, и той започва да си говори: Господи късно идешъ при мене. Едно време бѣхъ богатъ, радостенъ. Децата ми бѣха живи, жена ми и азъ бѣхме здрави. Тогава можехъ да Ти служа, но сега вече пари нѣмамъ, силитѣ си изгубихъ, радостьта ми ме напусна, не мога да Ти служа. Богатиятъ съзнава вече какво е трѣбвало да направи, разкайва се, но намира, че не може да си помогне. Като види, че се разкайва, че е готовъ да служи, Богъ го подкрепва и го изпраща отново въ свѣта да работи, да помага, да изпълнява волята Му. Този човѣкъ се подига, животътъ му се осмисля, и започва да работи съзнателно и съ любовь. Така действува доброто, Божественото въ свѣта. То освобождава заробения и отново му връща отнетитѣ блага.

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохь да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. Това сѫ двата принципа — доброто и злото, които действувать въ свѣта. Когато човѣкъ пожелае да задържи най-хубавото нѣщо за себе си, злото е влѣзло вече въ него. Той се е съблазнилъ отъ нѣщо, а всѣка съблазънь, на която човѣкъ не може да устои, води къмъ зло. Има само единъ пѫть по който злото може да се прояви. Този пѫть е пѫтьтъ на желанията. Пожелае ли човѣкъ нѣщо само за себе си, той е робъ вече на своето желание. А ние знаемъ, че само злото заробва човѣка. Доброто, обаче може да се прояви по хиляди пѫтища. Когато човѣкъ мрази, злото се проявява въ него. Когато обича. доброто действува въ него. Ето защо, когато мрази нѣкого, човѣкъ има само единъ начинъ да се освободи оть него. Той гледа, какъ и колко по-скоро да го унищожи, да го махнс отъ пѫтя си. Въ обичьта си къмъ нѣкого, човѣкъ разполага съ хиляди начини, чрезъ които да му помогне, да му даде нѣщо отъ себе си. Когато двама души, единиятъ съвършенъ човѣкъ, а другиятъ — обикновенъ, видятъ касата на своя ближенъ. двамата ще постѫпятъ различно. Съвършениятъ, праведниятъ човѣкъ ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вѫтре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, безъ да вземе нѣщо отъ нея. Той ще си направи своитѣ научни бележки и спокойно ще продължи пѫтя си. Доброто действува въ този човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ, който се оправдава съ думитѣ, че въ грѣхъ го е заченала майка му, ще се спре предъ касата и ще започне да се бори, да вземе ли нѣколко златни монети, или не. Следъ голѣма борба той или ще вземе, или нищо нѣма да вземе. Вземе ли нѣщо отъ касата на своя ближенъ, той се е подалъ на влиянието на злото.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички прояви на злото и да подражавате на неговитѣ добри прояви. И въ злото има нѣщо добро. Запримѣръ, пиянството е голѣмо зло за човѣка. Всички кръчмари съзнаватъ това, и въпрѣки всичко, продаватъ своето вино и ракия, но тѣ сами никога не се опивать. Рѣдко ще срещнеге пиянъ кръчмарь. Значи, злото причипява злини на хората, но само то никога не се подава на условия, които могатъ да го доведатъ до това зло. Кръчмарьтъ може да пие една-две чаши, но винаги е буденъ, пази се да не изгуби съзнание. Трезвъ е кръчмарьтъ. Той опива другитѣ, но самъ никога не се опива. Ако и той се опиваше, както клиентитѣ му, отъ неговото кръчмарство нищо нѣмаше да остане.

Следователно, когато човѣкъ срещне злото на пѫтя си, но трѣбва да има взимане-даване съ него, нека направи това, което и злото прави. Ако злото скрива своитѣ замисли, и той нека ги крие. Злото не пиянствува, и той да не пиянствува. Ще кажете, че злото влиза въ сърдцето на човѣка. Не, въ сърдцето на човѣка не влиза злото, а ония елементи на злото, които опиватъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ опивателнитѣ елементи на виното, а не отъ самото вино. Сладкото вино, като гроздовъ сокъ, е Божествено благо, но когато човѣкъ пожелае да измѣни това благо, въ този моментъ още попадатъ въ него ферменти, които измѣнятъ първичното му естество и го правятъ вредно. Златото е Божествено благо, но въ който моментъ човѣкъ го пожелае за свое удоволствие, то се превръща въ отрова. Затова е казано: „Не пожелай!“ — Ама безъ пари не може. — Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си мисъльта, че безъ пари не може. Преди всичко, паритѣ сѫ човѣшко изобретение. Да подържа човѣкъ въ ума си мисъльта, че безъ пари не може, това значи, да изпадне въ положението на стария, който казва, че безъ тояжка не може. Тояжката е необходима само при дадено положение. Трѣбва ли младиятъ да казва, че безъ тояжка не може? Само стариятъ мисли, че не може безъ тояжка, но не и младиятъ. Паритѣ сѫ само срѣдство за живѣене, но не и необходимость. Докато гледате на паритѣ като на срѣдство, а не като на цель, вие сте на правъ пѫть. Станатъ ли паритѣ цель на вашия животъ, злото всѣки моментъ ще ви дебне. Отъ васъ зависи да бѫдете далечъ или близо до злото.

Сега, съзнанието на всички вѣрващи, на всички учени трѣбва да се освободи отъ ония нспотрѣбни нѣща, които внасятъ въ тѣхъ вѫтрешна отрова. Пожелае ли нѣщо непотрѣбно за себе си, човѣкъ е внесълъ вече въ организъма си онази отрова, която руши. Затова, именно, въ всички Свещени книги е казано: „Не убивай, не кради, не пожелавай!“ Наруши ли единъ отъ тия закони, човѣкъ внася въ организъма си особенъ родъ разрушителни елементи. Не само желанията рушатъ, но и кривата, отрицателна мисъль сѫщо руши. Изобщо, всичко, което руши, е вредно. Ние го наричиме зло. Всичко, което съгражда и внася разширяване въ човѣка, е добро. Ние го наричаме Божествено начало въ човѣка. Задачата на човѣка е да работи за събуждане на Божественото въ себе си и въ своитѣ ближни.

При единъ младъ, но строгъ професоръ по философия се явяватъ студентки и студенти на изпитъ. Първата студентка, която се явила на изпитъ при него, била скѫсана. Колкото студенти и студентки се явили следъ нея, всички били скѫсани. Дошълъ редътъ на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влѣзла въ изпитната стая, рѫкувала се съ младия професоръ и го погледнала нѣкакъ особено. Въ погледа й се четѣло съчувствие къмъ всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. Съ рѫкуването си тя внесла въ професора нѣщо особено красиво, съ което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърналъ къмъ студентката внимателно, задалъ й два-три лесни въпроса и я пусналъ да си върви. Нѣкои ще кажатъ, че и студентката, и професорътъ не сѫ постѫпили добре. Не, студентката е била смѣла. Тя вѣрвала въ доброто, въ Божественого въ човѣка. Съ докосването си до рѫката на професора, тя могла да събуди нѣщо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширилъ, погледналъ съ разположение къмъ своитѣ студенти, следъ което не скѫсалъ нито единъ студентъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ смѣлъ, да извърши такава постѫпка, която да събуди възвишеното въ човѣка.

Следователно, докато живѣе, човѣкъ все ще послужи нѣкѫде за пробуждане на Божественото. Видите ли двама души да се разговарятъ добре, сърдечно, весело, знайте, че красивата студентка се с рѫкувала съ тѣхъ и е съдействувала за пробуждане на Божественото имъ съзнание. Тѣзи хора сѫ разположени, весели, готови да правятъ добрини. Постѫпката на красивата студентка е чиста, защото Божесввеното работи въ нея. Ако Богъ не присѫтствуваше въ нея, постѫпката й щѣше да внесе съблазънь. Ако Божественото не присѫтствува въ човѣка, всѣка негова външна обхода би могла да внесе съблазънь. Ако богатиятъ види единъ здравъ, силенъ работникъ, той веднага ще се съблазни отъ неговия външенъ видъ, ще го покани у дома си да му работи. Работникътъ пъкъ ще се съблазни отъ неговото богатство и въ себе си ще пожелае да го използува по нѣкакъвъ начинъ. Господарьтъ ще пожелае, колкото може повече да използува труда на работника, а работникътъ ще пожелае да вземе отъ него, колкото може повече пари. И двамата иматъ желание да се използуватъ. Обаче, при такива отношения никакъвъ моралъ не може да се съгради. Законъ е: колкото давашъ, толкова ще получишъ. Малко давашъ, малко ще получишъ. Много давашъ, много ще получишъ.

Кѫде се крие злото? — Въ най-малкитѣ нѣща. Отивате при единъ бакалинъ да купите захарь. Вие сте влизали въ неговия дюкянъ много пѫти, и той десеть пѫти наредъ ви е давалъ чиста, доброкачествена захарь. На едипадесетия пѫть, обаче, той туря нѣколко бучки нечиста захарь въ книгата, да мине незабелязано между чистата. Тѣзи нѣколко бучки нечиста захарь представятъ злото, което иска да мине незабелязано между доброто. Съ последната си постѫпка бакалинътъ губи довѣрието на клиентитѣ си. Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви кани на гости въ дома си: угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но безъ да очаквате, той ви нарича нехранимайко. Изведнъжъ въ отношенията ви влиза нѣщо неприязнено. Това е злото, което съ последната дума се е вмъкнало въ доброто. Една дума разваля доброто, което въ даденъ моментъ човѣкъ е направилъ. Ще кажете, че това не става всѣкога. Единъ пѫть само да стане, то разваля вече чистотата на доброто. Бакалинътъ ви е давалъ десеть пѫти наредъ чиста стока, а единъ пѫть само е вмъкналъ нѣщо нечисто. Последното нечисто показва, че този човѣкъ е ималъ нѣкакви скрити, лоши намѣрения. Последната постѫпка е въ състояние да наруши довѣрието, създадено отъ първитѣ десеть случаи.

Следователно, ние казваме: Чистъ човѣкъ е онзи, който при никакви условия не е проявилъ нито едно нечисто намѣрение. Честниятъ търговецъ отдѣля нечистата стока отъ чистата и казва на клиентитѣ си: Тази стока не е за васъ. Злото може да се прояви чрезъ всички външни форми: чрезъ човѣка, чрезъ животното, даже и чрезъ растенията. Благодарение на характера на злото като външно, обективно явление, човѣкъ може да му се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни възгледи за злото. Нѣма ли правилни възгледи за злото, той не може правилно да се развива. Злото е вънъ отъ човѣка, а доброто е вѫтре въ него. Злото може да се раздвоява, т. е. да се размножава, но не може да расте, да цъвти и плодъ да дава.

Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е лошъ, трѣбва да знае, че лошавината му е вънъ отъ него, а не вѫтре въ него. Изворътъ може да се размѫти по краищата, по повърхностьта си, но никога отдолу. Дъното на извора е всѣкога чисто. Всички изкушения, на които човѣкъ се подлага, иматъ вѫтрешенъ, обективенъ характеръ. Ако Ева нѣмаше въ себе си вѫтрешно желание да опита плода на забраненото дърво, отвънъ нищо не би могло да я изкуси. Злото има нѣкаква форма, съ която живѣе въ човѣка. Докато тази форма сѫществува въ човѣка, и злото ще сѫществува вънъ отъ него. Щомъ изхвърли тази форма вънъ отъ себс си, съ нея заедно изчезва и злото вънъ отъ него.

Като не разбиратъ, кое е истинско добро и кое — лъжливо, хората изпадатъ въ редъ заблуждения и противоречия. Единъ човѣкъ намира въ гората една торба съ злато, взима я веднага и се радва, че Богъ е отговорилъ на молитвата му. Обаче, тази торба е на единъ добъръ, честенъ човѣкъ, който пѫтувалъ отъ единъ градъ въ другъ и минавалъ презъ сѫщата гора. Разбойници го преследвали, да го обератъ. За да спаси живота си, той хвърлилъ торбата и избѣгалъ. Разбойницитѣ престанали да го гонятъ, и като се връщали назадъ, срещнали първия пѫтникъ, който намѣрилъ торбата съ златото и го нападнали. Какво добро представя за него намѣреното злато?

Мислите ли, че всѣко външно добро е и вѫтрешно добро? Ще кажете, че това добро е отъ Бога. Не, Богъ не работи отвънъ. Той не работи чрезъ външни, физически стимули, понеже тѣ сѫ неустойчиви. Всѣки физически стимулъ е силенъ само за даденъ случай, но съ течение на времето той отслабва. Когато физическитѣ желания на човѣка се задоволятъ, той не се интересува вече отъ ония предмети и хора, които сѫ му помогнали да ги задоволи. Тази е причината за проявитѣ на злото. Когато желанието на човѣка въ първо време е силно, а на края отслабва, то е неустойчиво. Всички неустойчиви желания сѫ физически. Бакалинътъ се интересува отъ своя клиентъ, докато последниятъ купува отъ него. Щомъ купи, каквото трѣбва, и му заплати, бакалинътъ не се интересува вече отъ него, гледа часъ по-скоро да си излѣзе. да освободи мѣсто за друг и клиенти. Клиентътъ си излиза и вижда, че всичкитѣ му пари отишли въ джоба на бакалина. Кой бакалинъ дава даромъ? При взимането и при давапето, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и искренъ къмъ себи си и къмъ другитѣ, да не предизвиква съмнение нито въ себе си, нито въ своитѣ ближни.

Сега, тъй както се изявява животътъ, ние виждаме, че доброто и злото вървятъ паралелно. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не предизвиква злото нито въ себе си, нито въ окрѫжаващитѣ. Стремете се всѣкога да предизвиквате доброто въ себе си и въ своитѣ ближни.

*

51. Лекция отъ Учителя, държана на

14 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ,