Jump to content

1929_05_22 Битие и откровение


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Битие и откровение.

Размишление върху живата свѣтлина.                              

     За следния пѫть пишете върху темата: „Първиятъ потикъ на живота“.

Всѣка проявена дейность въ свѣта има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, запримѣръ, виждате, че тя започва съ Битието, начало на нѣщата, и свършва съ Откровението, край на нѣщата. Битието започва съ стиха: „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. Какво ще разбере човѣкъ, ако прочете Библията и Новия Заветъ? Въ началото той все ще разбере нѣщо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо нѣма да разбере. Езикътъ на тази книга е образенъ, фигуративенъ, пъленъ съ символи. Животътъ на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краятъ на живота свършва съ откровението. Какво се открива на човѣка въ края на живота му, само той знае това. Всѣка добра и лоша постѫпка на човѣка сѫщо има начало и край. Първо човѣкъ обмисля, какво да направи, какъ да постѫпи — начало на постѫпката му. После той извършва доброто или злото, което е намислилъ — край на попостѫпката му. Видите ли нѣкой човѣкъ въ затворъ, ще знаете, че той е дошълъ вече до откровението на своята постѫпка. Откровението на дадено престѫпление подразбира откриване на това престѫпление. Какво е откровението на човѣшката любовь? — Съмнение и разочарование.

     Младъ, образованъ момъкъ се влюбва въ красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красивъ животъ, купува Ѝ най-хубави дрехи и накити — начало на любовьта му. Като се оженятъ, около тази красива жена започватъ да обикалятъ много мѫже, да искатъ приятелството Ѝ. Младиятъ мѫжъ започва вече да се съмнява въ нея, да я ревнува — откровението на неговата любовь. Щомъ получи това откровение, той губи вече идеалитѣ и мечтитѣ си. Какво придобива отъ това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя животъ. Той губи смисъла на живота.

     Сега, като слушате тия нѣща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате подъ думата знание? Кога човѣкъ знае нѣщо? Лесно е да кажете, запримѣръ, 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представятъ тия дроби? Ще кажете, че дробьта 1/4 подразбира дѣление на цѣлата единица на четири равни части, отъ които е взета само една часть. Това знание, обаче, не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, каква е мѣрката, съ която е раздѣлилъ цѣлата единица на четири равни части. При това, той трѣбва да знае, отде е взета мѣрката, съ която единицата се дѣли на по-малки части. Ако нѣкой раздѣли една ябълка на две равни части, въ сѫщность еднакви ли сѫ тѣ по тегло, по форма, по външенъ видъ? Какво представятъ частитѣ и какво— цѣлото? Ако се вгледате въ живота, ще видите, че частитѣ сѫ повече отъ цѣлото. Абсолютно цѣло е само Богъ. Всички хора, всички живи сѫщества сѫ относителни цѣли. Запримѣръ, въ дома майката и бащата представятъ цѣли единици. Децата съставятъ части на майката и на бащата. Човѣкътъ, обаче, мѫжътъ, е часть отъ Бога, а жената — часть отъ мѫжа.

     Казано е въ Писанието, че Богъ взелъ едно ребро отъ мѫжа и направилъ отъ него жената. Първоначално човѣкъ ималъ 13 чифта ребра, но Богъ извадилъ отъ него 13-я чифтъ и направилъ жената. Човѣкъ останалъ съ 12 чифта ребра. По този начинъ той се освободилъ отъ фаталното число, отъ числото 13. Фаталностьта е влѣзла въ жената. Дето влѣзе, жената създава нещастия. За нея се биятъ мѫже, за нея се развалятъ семейства. Жената ражда деца, но следъ време тѣ умиратъ. Злото не е въ самата жена, но въ желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултатъ на едно неестествено желание на първия човѣкъ. Като я видѣлъ, Адамъ казалъ: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво може да се очаква отъ едно материализирано желание на човѣка, което се е явило въ него при вида на животнитѣ, всѣко отъ които си имало другарка?

     Когато се говори за жената и за мѫжа, явяватъ се различни уподобявания. Мнозина уподобяватъ жената на сърдцето, на любовьта, а мѫжътъ — на ума, на мѫдростьта. Каква любовь е тази, която внася раздори? Или каква мѫдрость е тази, която внася разрушения въ свѣта? Любовьта, за която хората говорятъ, е човѣшка. Любовьта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовѣшка, идейна и Божествена любовь. Една отъ проявитѣ на човѣшката любовь е скарването. Щомъ двама души се обикнатъ, тѣ непременно ще се скаратъ. Това показва, че въ човѣшкото естество има нѣкакъвъ елементъ, който предизвиква споръ, скарване, недоразумение. Това не се дължи на любовьта. Любовьта служи само като почва, върху която нѣщата се посаждатъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ сѫ готови за нищо и никакво да се каратъ. Единиятъ е недоволенъ отъ другия, че не го обичалъ много. И другиятъ иска да бѫде повече обичанъ. Колко трѣбва да бѫде обичанъ човѣкъ? Каква е единицата мѣрка на любовьта? Съ колко единици любовь трѣбва да бѫдете обичани? Любовьта на едного може да бѫде единица, на другъ — две единици, на трети — три единици и т. н. Любовьта може да бѫде най-много десеть единици — единъ завършенъ цикълъ. Знаете ли, колко е голѣма единицата любовь? На колко единици любовь най-много човѣкъ може да издържа?

     Какви сѫ качествата на единицата любовь? Мѫжътъ представя единица любовь, жената — две единици, синътъ — три единици, дъщерята — четири единици, цѣлиятъ човѣкъ, семейството или обществото — петь единици, народътъ — шесть единици. Знаете ли, какво нѣщо е да ви обича единъ народъ? За да отговорите на любовьта на единъ народъ, вие трѣбва да бѫдете много богатъ човѣкъ, да има, какво да му дадете. Когато нѣкой ви обича, той иска нѣщо отъ васъ. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото за плодоветѣ й. При това, колкото по-сладки сѫ плодоветѣ й, колкото повече плодове ражда, толкова по-голѣмо е вниманието и любовьта ви къмъ нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага измѣняте отношенията си къмъ нея. Тогава, кой е плодътъ, заради който хората трѣбва да се обичатъ? За да обичате нѣкого, вие все трѣбва да очаквате нѣкакъвъ плодъ отъ него. Ще кажете, че еди кой човѣкъ трѣбва да ви обича, защото Господъ е казалъ така. Да, но и ти трѣбва да го обичашъ по сѫщата причина.

     Следователно, който прилага Божия законъ спрѣмо мене, и азъ ще го приложа спрѣмо него. Не изпълни ли Божия законъ къмъ мене, и азъ нѣма да го изпълня къмъ него. Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си“. Ако азъ съмъ готовъ да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия законъ. Не съмъ ли готовъ да изпълня Божия законъ, не мога да обичамъ врага си. Казано е още въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Какъ може човѣкъ да люби Бога по този начинъ, щомъ не знае, какво нѣщо е душата? Какъ може да Го обича съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ, щомъ не знае, какъ сърдцето люби и какъ — ума. Умъ, сърдце, воля, душа, това сѫ неопредѣлени идеи за човѣка.

     Съвременнитѣ хора си служатъ съ много идеи, които сѫ мъртви за тѣхъ. Мъртви идеи сѫ тия, които не внасятъ животъ въ човѣка. Това сѫ идеи на книга, които никѫде не могатъ да се приложатъ. Да живѣе човѣкъ съ такива идеи, това значи, запримѣръ, да познава цигулката на книга, да чете ноти само съ устата си, безъ да вземе цигулка и лѫкъ въ рѫка, безъ да свири, безъ да чуе, какъвъ тонъ издава всѣка нота. Да говорите за любовьта е едно нѣщо, да прилагате любовьта е друго нѣщо. Който ви обича, той е готовъ да ви умие, да ви облѣче, да ви нахрани, да ви даде подслонъ, да ви изпрати на училище да учите и т. н. Обаче, и слугата, на когото плащате добре, е готовъ да направи всичко за васъ. Тогава, каква е разликата между любовьта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голѣма е разликата.

     Следователно, когато говори, или прави нѣщо, човѣкъ трѣбва да влага известно съдържание. Всѣка дума, която има съдържание и смисълъ, крие въ себе си магическа сила. Такива думи сѫ подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснешъ такава една дума, за да произведе пламъкъ и топлина. Думи, които при драсване не произвеждатъ топлина и свѣтлина въ ума и въ сърдцето на човѣка, сѫ опорочени. Въ сегашния животъ много нѣща сѫ опорочени. Въ музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате голѣми дисонанси. Взимате, запримѣръ, два камертона, които издаватъ тона ла, но въ тѣхъ има нѣкакво различие, не звучатъ еднакво. Ако хората се оплакватъ отъ живота си, това се дължи на факта, че сѫ изгубили основния тонъ. Разумниятъ, добриятъ животъ има точно опредѣленъ основенъ тонъ. Който е попадналъ въ този животъ, той познава неговия тонъ. Всѣко нѣщо въ живота, всѣка негова проява има свой специфиченъ тонъ, който трѣбва да се спазва. Спазвате ли основния тонъ на нѣщата, вие всѣкога ще бѫдете доволни. Първичниятъ животъ, който представя начало на битието, има свой основенъ тонъ. Следователно, казваме ли, че човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, подразбираме намиране на основния тонъ на този животъ.

     И тъй, началниятъ тонъ въ музиката, е тонътъ do. Крайниятъ тонъ въ музиката е si. Тонътъ do е цѣлъ, a si—полутоние, т. е. между si и do има половинъ тонъ. Значи, началото на музиката започва съ цѣло число, а краятъ на музиката свършва съ тона si, съ полутоние, т. е. съ дробно число. Защо музиката свършва съ дробно, а не съ цѣло число, за това има редъ причини.

     Като изучавате живота и създаването на човѣка, виждате сѫщия законъ. Богъ е създалъ първо мѫжа, а после жената, която направилъ отъ реброто на мѫжа. Първоначално мѫжътъ е билъ цѣлъ човѣкъ, и животътъ му билъ смисленъ. Обаче, като дошла жената, и мѫжътъ станалъ половинъ човѣкъ. Отъ този моментъ животътъ му се обезсмислилъ. Мѫжътъ, който първоначално е билъ цѣлъ човѣкъ, съ създаването на жената се раздвоилъ. Сърдцето му отишло въ жената. Той запазилъ само ума си. Въ този смисълъ, и жената е раздвоена. За да се допълнятъ като цѣли числа, тѣ се стремятъ единъ къмъ другъ, вследствие на което забравятъ Бога. Обикне ли нѣкоя жена, мѫжътъ започва да я затваря въ кѫщи, не я пуща да излиза навънъ сама, да не гледа чуждитѣ мѫже. Съ това той иска да каже, че понеже е направена отъ реброто му, жената трѣбва да влѣзе въ него, да се намѣсти тамъ, отдето е излѣзла. Докато се върне въ дома си, мѫжътъ постоянно мисли за жена си, какво прави, да не би да е излѣзла нѣкѫде. Въ това отношение, той става художникъ, започва да рисува картини въ въображението си. Той не е свободенъ, но и жената не е свободна, и тя постоянно мисли за мѫжа си, кѫде ходи и какво прави. Обаче, когато жената дружи съ жени, а мѫжътъ — съ мѫже, тѣ пакъ не сѫ свободни. И жената е художникъ, и тя рисува картини за мѫжа си. Какво може да се очаква отъ хора, които се натъкватъ на такива отрицателни състояния? Какви деца могатъ да родятъ такива бащи и майки, които по цѣли дни държатъ въ умоветѣ и въ сърдцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синоветѣ и дъщеритѣ на такива родители ще играятъ точно такива роли, каквито родителитѣ имъ сѫ създали въ умоветѣ си. Тази е причината, поради която въ живота на хората забелязваме вѫтрешна деформация, или изопачаване на тѣхния сърдеченъ и умственъ животъ.

     Христосъ е дошълъ на земята, именно, за това, да извади човѣчеството отъ неестественото положение, въ което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново, отъ вода и отъ духъ, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие“. Всѣко нечисто нѣщо трѣбва да мине презъ вода, за да се очисти. Малцина разбиратъ вѫтрешния смисълъ на стиха, въ който Христосъ говори за новораждането на човѣка отъ вода и духъ. Които не могатъ да се новородятъ, още сега, тѣ отлагатъ нѣщата за другъ животъ, когато ще се преродятъ физически. Ако не могатъ и тогава да разрешатъ въпроситѣ на живота, тѣ ги отлагатъ за трето, за четвърто прераждане. Обаче, прераждането не разрешава въпроситѣ на живота. Прераждането има смисълъ само тогава, когато човѣкъ придава нѣщо положително въ своя животъ, съ което подига и разширява съзнанието си. Не постигне ли нѣщо въ единъ животъ, прераждането е безпредметно.

     Какво означава дробьта 4/4? — Тя показва, че цѣлата единица е раздробена на четири равни части, които сѫ взети отново, съ цель да образуватъ цѣлата единица. Можете ли отъ тия четири части да получите сѫщата единица, която първоначално сте имали? Ако раздѣлите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите сѫщата ябълка? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния видъ на ябълката. — Защо? — Нѣщо е изгубено отъ нея. Следователно, както и да сѫ свързани, мѫжътъ и жената никога не могатъ да образуватъ онова единство, което е сѫществувало въ първия човѣкъ. — Защо? — При раздвояването, т. е. при поляризирането на човѣка се е изгубилъ единъ сѫщественъ елементъ. Въ този смисълъ, никога 4/4 не могатъ да се съединятъ така, че да образуватъ единицата, отъ която сѫ получени. На четиритѣ четвъртини липсва нѣщо. Въ тѣхъ има единъ минусъ, който трѣбва да се допълни.

     Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, иматъ единъ минусъ въ живота си, който имъ създава страдания и мѫчнотии. Тѣ започватъ добре, съ цѣлъ тонъ, съ do, а свършватъ съ полутоние, съ si. Това се забелязва и въ личния, и въ семейния, и въ обществения, и въ религиозния имъ животъ. Хората не познаватъ още тоноветѣ на живота, не могатъ правилно да ги пѣятъ, вследствие на което работитѣ имъ не вървятъ добре. Всѣки музикаленъ тонъ на живота има отражение въ природата. Попадне ли въ това съзвучие на тоноветѣ, човѣкъ се ползува отъ магическата сила, която се крие въ тѣхъ. Великитѣ адепти, светии и Учители могатъ да се ползуватъ отъ магическата сила на тия тонове, вследствие на което сѫ въ състояние да правятъ всичко, каквото желаятъ. Мощни сѫ думитѣ иа Учителитѣ, защото въ тѣхъ има музика. Човѣкъ трѣбва да говори музикално. Всѣка дума съдържа по нѣколко музикални тонове. Ако човѣкъ взима тия тонове правилно, думитѣ произвеждатъ нужния резултатъ. Ако произнесете думата „люби“ правилно, тя произвежда приятно чувство въ човѣка. Кажатъ ли ви „люби майка си, баща си, брата си, сестра си“, вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате въ началото на живота си, въ битието. Кажатъ ли ви „люби врага си“, вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате въ края на живота си, въ откровението. Обикнете ли врага си, както трѣбва, любовьта къмъ дома ви ще бѫде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края.

     Следователно, ако е начало, човѣкъ трѣбва да разбира и познава себе си като начало. Не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щомъ не познава себе си, човѣкъ не може да познава и другитѣ. Затова е казано още отъ древнитѣ философи: „Познай себе си“! Не познава ли началото на живота си, човѣкъ не може да познае и края. Началото на живота, т. е. битието е мѫжътъ. Краятъ на живота, т. е. откровението е жената. Който иска да изучава откровението, той трѣбва да изучава жената. Това сѫ въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога въ своето съзнание, човѣкъ никога не би могълъ да разбере проявитѣ Му нито въ съзнанието на мѫжа, нито въ съзнанието на жената.

     Сега, за да изучавате проявитѣ на Бога въ съзнанието си, не е нужно по цѣли дни и часове да мислите по това. Достатъчно е да наблюдавате живота, проявитѣ на хората, за да разберете, кой ги подтиква къмъ тѣхъ. Богъ се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята на човѣка. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трѣбва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човѣка трѣбва да му служи като мѣрка на нѣщата. Той трѣбва да застане въ съзнанието си и оттамъ да изучава проявитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Докато разглежда нѣщата отъ положението на сърдцето и на ума си, човѣкъ нe може да има ясна представа за тѣхъ. Чувствата не представятъ още сърдцето, нито мислитѣ представятъ ума. Докато живѣе изключително въ сърдцето и въ ума си, човѣкъ всѣкога ще минава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ день въ нощь. Иска ли да преброди тъмната нощь, въ която е попадналъ, той трѣбва да се качи въ съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна свѣтлинка, която ще му покаже изходния пѫть. Недоволни отъ тази свѣтлина, мнозина я загасватъ и тръгватъ да търсятъ голѣма свѣтлина, голѣмъ огънь. Обаче, който не може да се ползува отъ малката свѣтлина, той не може да се ползува и отъ голѣмата. При малката свѣтлинка, именно, човѣкъ би могълъ да чете, да прехвърля листата на своя животъ и да се поучава. Отъ малката мѫдрость той ще върви къмъ голѣмата, която ще осмисли живота му и ще го постави въ правия пѫть. За да дойде до малката свѣтлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Не е ли миналъ презъ тѣхъ, той не може да говори за тази опитность. Каквото да му говорятъ ония, които сѫ минали презъ тази опитность, той всѣкога остава на особено мнение.

     И тъй, иска ли да разбере своя животъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ свѣтлината на своето съзнание. Въ тази свѣтлина той ще познае себе си, а сѫщевременно и своя ближенъ. Познае ли себе си, той ще бѫде готовъ да помага и на своитѣ ближни. Той ще бѫде готовъ да плати дълговетѣ на своя ближенъ, както на себе си. Иначе, всѣки другъ човѣкъ, предъ когото се обърнете за услуга, за помощь, и той може да плати дълговетѣ ви, но два пѫти ще ви разплаче: преди да ги изплати и следъ като ги изплати. Не е лесно да каже човѣкъ, че прощава дълговетѣ на своя ближенъ. Това значи: не е лесно човѣкъ да се откаже отъ стария си животъ.

     Какво представя стариятъ животъ? — Това е жената, за която всѣки човѣкъ е жененъ. Каже ли нѣкой, че не е жененъ, той се самоизлъгва. И детето, което се ражда на земята, се свързва съ стария животъ. Следователно, и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбитѣ, презъ които хората минаватъ, това сѫ известни институти, дето тѣ се учатъ. Жененъ или нежененъ, всѣки човѣкъ има деца, съ които мѫчно се справя. Децата на човѣка представятъ неговитѣ добри и лоши желания. Когато казватъ, че децата на нѣкой човѣкъ сѫ добри, ние подразбираме неговитѣ добри и възвишени желания. Този човѣкъ има високъ идеалъ. Той се стреми да разбере живота, който му е даденъ. Ако не разбере ограничения животъ, който му е даденъ, той не би могълъ да разбере великия, неограниченъ животъ. Домогне ли се до разбирането на този животъ, човѣкъ се изпълва съ велика благодарность къмъ Бога. Да е благодаренъ човѣкъ отъ всичко, което му е дадено, това значи, при всички противоречия, при всички изпитания, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Той може да се бори въ себе си, безъ да се подава на отрицателни състояния. Остане ли вѣренъ на Божественото въ себе си, на своитѣ вѫтрешни убеждения, той е придобилъ онази велика благодарность, която го прави истински човѣкъ.

     Кой е истински човѣкъ? Само онзи може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, който е разрешилъ правилно своитѣ отношения, т. е. който се е развързалъ отъ всички връзки. Нѣма човѣкъ въ свѣта безъ връзки. Развърже ли се правилно отъ връзкитѣ на своето минало, човѣкъ влиза въ закона на свободата. Обаче, докато не е разрешилъ връзкитѣ на миналото си, човѣкъ не разбира свободата и не може да се ползува отъ нея. И между ангели да попадне, той ще гледа по-скоро да се върне на земята между подобнитѣ си. Колкото да се грижите за нѣкое гълѫбче, то ще стои при васъ, докато не е срещнало нѣкое отъ подобнитѣ си. Срещне ли едно гълѫбче, то веднага ще напусне вашия домъ. Гълѫбчето отива при гълѫбитѣ, кокошката — при кокошкитѣ, овцата — при овцетѣ и т. н. Следователно, хване ли ви Богъ, и вие, като гълѫбчето, ще гледате да се освободите отъ рѫцетѣ Му и да се върнете при подобнитѣ си, при гълѫбитѣ. Това е неразбиране на живота. Гълѫбътъ, мѫжътъ, жената, личностьта, семейството, обществото представятъ идеи, които трѣбва да се разбиратъ. Не разбира ли човѣкъ идеитѣ, както и формитѣ, съ които природата си служи, животътъ остава за него неразбарнъ. Въ края на краищата той казва: Животътъ е безсмисленъ. — Не, животътъ има великъ смисълъ. — За кого? — За разумния, за философа, за светията. Когато заминаватъ за другия свѣтъ, тѣ знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Когато грѣшникътъ напуща земята, той не знае, защо е живѣлъ и какво представя животътъ.

     Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да дойдете до онази свѣтлина, която е въ състояние да ви преобрази, да реформира стария ви животъ. Не придобиете ли нова свѣтлина въ съзнанието, вие ще се намѣрите въ положението на гълѫба, който, като види отворена врата, веднага отива при гълѫбитѣ. Подражавайте на гълѫба, но въ чистотата му. Гълѫбътъ се храни съ най-чистата храна. Откакъ е създаденъ досега той не е измѣнилъ на убежденията си по отношение на храната. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ въ чувствата и въ мислитѣ си. Каквото да става около него, той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. И да убиватъ човѣкъ предъ него, той трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Чистотата, която има, го прави мощенъ. Той може да помогне на ранения, да заздрави ранитѣ му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че ранениятъ е мѫжъ. Безъ да гледа лицето му, по броя на ранитѣ се познава, какъвъ е ранениятъ, мѫжъ или жена. Когато биятъ или раняватъ жена, никога нѣма да я ударятъ четири пѫти. Жената може да я биятъ, или раняватъ единъ, два, три, петъ или повече пѫти, но никога четири пѫти. Числото четири е законъ, който има отношение къмъ мѫжа. Тъй щото, ударятъ ли нѣкого четири пѫти, той непременно е мѫжъ. Ударятъ ли нѣкой мѫжъ повече или по-малко отъ четири пѫти, той по форма само е мѫжъ, а по енергия и сила въ себе си е жена.

     Това, което говоря, е фактъ, който може да се провѣри. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължатъ на други причини. И Христосъ получи четири рани. Нѣкои евреи, които съзнаватъ своята погрѣшка, казватъ, че тѣхната задача е да запълнятъ ранитѣ, които сѫ нанесли на Христа. Докато не направятъ това, тѣ не могатъ да ликвидиратъ съ своята карма. Четиритѣ рани, които нанесоха на Христа, показватъ, че Той пострада за грѣховетѣ на човѣчеството. Като видѣха, че е умрѣлъ, нанесоха му още една рана. Петата рана бѣше рана на грѣха, на злото въ човѣка. Всички хора очакватъ втори пѫть да дойде Христосъ на земята, но Той току погледне ранитѣ на рѫцетѣ и на краката си, помисли си малко и казва: Много ще чакате, докато дойда на земята. Христосъ ще дойде на земята, само когато ранитѣ Му съвършено изчезнатъ. Това ще стане въ времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправятъ живота си, Христосъ нѣма да слѣзе на земята. Съ слизането на Христа, земята ще се запали и изгори. Огънь ще слѣзе на земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорятъ и ще остане само идейното, красивото въ тѣхъ. Тѣ ще започнатъ новъ животъ — животъ на любовь и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бѫдатъ готови. Тѣ ще разбератъ живота и ще приложатъ любовьта. Които не сѫ готови, тѣ ще чакатъ нови условия.

     Защо идатъ страданията въ живота?—За да обработятъ, да стопятъ твърдитѣ тѣла въ човѣка, да превърнатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка, както и мѫчнотиитѣ, на които се натъква, сѫ твърди тѣла, които трѣбва да се стопятъ. Какво прави химикътъ, когато иска да огъне нѣкой металъ? Той подлага дадения металъ на известна температура, различна за различнитѣ метали, и го стопява, т. е. превръща го въ течность. Отъ течность той може да го превърне въ въздухообразно тѣло. Въ тѣзи случаи огъньтъ, температурата играе важна роля. Следователно, попадне ли човѣкъ на огъня на любовьта, всички твърди тѣла въ него се стопяватъ като се превръщатъ въ течни и въздухообразни. Обаче, това още не е достатъчно. Понеже неблагороднитѣ метали — калай, олово, медь, желѣзо — се окисляватъ и внасятъ отрови въ човѣшкия организъмъ, тѣ трѣбва да се превърнатъ въ благородни — въ злато и платина. Само любовьта е въ състояние да преобрази тия метали, да ги превърне въ благородни.

     Една отъ задачитѣ на човѣка е да приеме жизнената енергия, т. е. праната отъ природата и да я използува разумно. Когато праната минава презъ калая, резултатътъ е единъ; когато минава презъ оловото, резултатътъ е другъ. Обаче, минава ли презъ златото и платината, резултатитѣ сѫ съвсемъ други. Колкото повече злато има въ кръвьта си, съ толкова повече възможности разполага човѣкъ. Златото е добъръ проводникъ на висша енергия. Нѣма ли злато въ кръвьта си, човѣкъ не може правилно да приема жизнената енергия отъ природата и да се ползува отъ нея. Следователно, каквато е преобладаващата срѣда въ човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на неговия животъ.

     Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, но за да придобиятъ този животъ тѣ се нуждаятъ отъ вѫтрешна свѣтлина, като условие за разумна работа. Има ли човѣкъ вѣра и любовь къмъ Бога, нищо друго не му остава, освенъ да работи съзнателно, да преобрази живота си. Цѣлиятъ космосъ иде въ помощь на човѣчеството. Той разполага съ разумни реторти, въ които поставя човѣка, да го обработи. Докато е въ ретортата, човѣкъ страда, плаче, измѫчва се, но въ края на краищата той вижда, че това е неизбѣженъ процесъ. По този начинъ само неблагороднитѣ метали се превръщттъ въ благородни. Този процесъ се извършва постепенно. Когато огъньтъ силно напече човѣка, дава му се възможность да излѣзе навънъ, да се разхлади малко. Разумниятъ свѣтъ предвижда всички положения, вследствие на което е оставилъ въ ретортитѣ дупки, презъ които човѣкъ може да излиза. Обаче, постави ли го невидимиятъ свѣтъ въ ретортата, преди да се е разтопилъ докрай, той не трѣбва да излиза. Богъ изпитва човѣка, доколко е силна вѣрата и любовьта му. Нѣкои хора едва усѣтятъ огъня, веднага бѣгатъ навънъ. Съ бѣгане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да се усъвършенствува, да се облагороди. Страданията сѫ условия за разуменъ животъ. Разумниятъ животъ опредѣля отношенията на човѣка къмъ Бога.

     И тъй, влѣзете ли въ ретортата на природата, не бѣгайте. Имайте търпение да минете презъ различнитѣ температури, при които металитѣ се топятъ, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно, ще минете презъ температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото — при 328°, на медьта — 1063°, на желѣзото — 1500°, на златото — 950° и на платината — 1750°. Презъ колкото по-висока температура човѣкъ минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъль води къмъ право разбиране. Ако не мисли, човѣкъ дохожда до механическо разглеждане на въпроситѣ. Механическото разбиране не разрешава нѣщата. Като живѣе по закона на любовьта, човѣкъ ще бѫде добре и на земята, и на небето. Той ще се учи и ще види такива нѣща, каквито не е предполагалъ. Живѣе ли въ безлюбие, пакъ ще види много нѣща, но тѣ ще го разрушатъ. Животътъ на любовьта носи радость, свѣтлина и знание за човѣка. Животътъ на безлюбието носи страдания, разочарования и смърть. Живѣйте въ закона на любовьта, да се ползувате отъ нейнитѣ привилегии.

Божията Любовь носи пълния животъ.

*

40.Лекция отъ Учителя,държана

на 22. май, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...